Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*   *   *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ “The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент. А “The Guardian” обяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*   *   *

 

 

 

 

 

 

Младши доктори стачкуват.

 

Цените на имотите скачат, все едно са Стефка Костадинова и Хавиер Сотомайор заедно. В Лондон достигат космически висоти.

 

Жилищната криза се превръща в страхотен проблем.

 

Националната здравна система заплашва да изяде целия държавен бюджет, както още преди десетилетие предупреждаваха икономисти.[1]

 

Хората не искат нови пришълци – „мигранти“.

 

Предстои референдум „за“ оставането в Европейския съюз или „против“.

 

Британската национална опера е изправена пред почти неизбежен фалит и приключване.[2]

 

Подобно на онези, които вкараха страната в новия СССР – убедените комунисти–консерватори, „десният“ премиер е склонен да избере оставането.[3]

 

Да продължавам ли?

 

На този фон „четири от най-големите британски банки, сред които “HSBC”, “Barclays” и “Lloyds, ще възнаградят своите служители с близо 5 милиарда лири във вид на премии в рамките на седмици“![4]

 

 

 

Ние сме комунисти, но сме ваши комунисти[5]

 

 

 

Сетихте се, че имам предвид Великобритания, в която банките, спасени само преди седем години с данъците на всички, без най-богатите, демонстрират кой е на власт. Банкерите – тези „архикапиталисти“ – сътвориха комунизма. В момента Западът напълно наподобява тукашната част на съветския блок. Медиите неуморно внушават страх: от Путин, от „руската мечка“, от „мигрантите“ от Близкия изток, Ислямска държава ила Даеш, както взеха да я наричат, за някои – даже от Европейския съюз.

 

Ако прочетете заглавията в британския печат в рамките на ден, например, ще разберете, че „Путин ни надхитря – трябва да изпратим войски в Сирия“?! (Вижте илюстрацията.) Тоест – хитростта може да бъде победена със… сила?!

 

Ако Одисей не беше литературен герой и можеше да зърне „великия“ британски стратег, формулирал тази идея, титанична по своята глупост, наистина щеше да умре. От смях.

 

Както преди по-малко от година отбеляза пенсионираният израелски шпионин Яков Кедми, такава „велика“ мисъл може да роди само някой „три пъти носител на награда „Пулицър“ в „най-либералния“, „най-демократичния“ вестник в „най-демократичната“ държава – “The New York Times”. Том Фрийдман – по фамилия – „ирландец“… Той написа, че Путин и Русия са по-опасни от Ислямска държава… Не е толкова смешно. Пише го в “The New York Times”. Пише го три пъти лауреатът: „По-опасни от Ислямска държава! И на първо място трябва да се оправим с Русия! А не с Ислямска държава.“[6]

 

В първия ден на второто високосно февруарско десетдневие самият Джордж Сорос изврещя същото, като разшири обхвата на опасността:

 

„Путин е по-голяма заплаха за съществуването на Европа отколкото ИДИС“![7] (Вижте илюстрацията.)

 

Дали роденият като Дьорд Шварц – също „ирландец“, се е учил от „ирландеца“ с хубавата „американска“ фамилия Томас Фрийдман? Или и двамата са били на уроци при също „ирландеца“ Иво Инджев? Който, чуе ли „Русия“ и „Путин“, се сепва и „пуска пламъци от бунтовните си ноздри“, според израза на неговата съпартийка и другарка от време навреме, „милата“ и „неотразимо пленителна“ Любица Кулезич, тази постоянно разцъфваща из телевизиите Роза Люксембург на българския неокомунизъм.[8]

 

Кой кого – това е въпросът! Фрийдман – Сорос; Сорос – Инджев; Инджев – Фрийдман; или веселяшко хайдушко хорце, тропнато под звуците на болшевишка частушка? Това единствено Б.Б. е в състояние да оцени. Тъй като, според агент „Ивайло“, тя е „главният в петата руска колона дори при Путин“, с когото, „ако трябва, ще се върне на власт“. На prima vista банкянската Брижит Бардо го направи по следния начин, визирайки секретния сътрудник със свинаро-царствен псевдоним:

 

„А, вече да не се казва Иво Инджев, а да си казва агентурното име. Защото явно трябва да се отрече от името си… Не искам да коментирам повече подобни идиотски. Това може само идиот да го каже. Само идиот може да каже такова нещо.“[9]

 

Но по мнението на „Ивайло“, за когото само лумпените не знаят, че е сред стълбовете на тази руска – по-скоро съветска – пета колона у нас – генерал-премиерката е „била пусната по пързалката от Делян Пеевски“. Инджев пропусна да уточни, кой е бил строгият родител в тази детска игра? Все пак Делянчо, макар и по-млад, изглежда по-солиден на телевизионния екран и на снимки…

 

Наскоро свързаният с някои не особено публични израелски среди съпартиец на агент „Ивайло“, наследственият комунист Валентин Вацев, бивш висш деец на БСП, заяви:

 

 

 

 

 

Така е. Те са легион, понеже са много.[10]

 

Например убеденият марксист-ленинец Асен Агов,  колегата и приятелят на Инджев,  осъди НАТО в нарочна книга. Ала щом се наложи, се пребоядиса в евроатлантическо синьо. Вапцаров…

 

Удобно забравил, как е кандидатствал в БКП, и доносничеството си в Държавна сигурност, този другар беше заявил, че „журналистиката върви след победителите“. Апотеоз на нагаждачеството и слагачеството – на подлостта. Агов окраде Фондация „Демокрация“ и попадна в списъка на кредитните милионери. Първобитните ни „демократчета“ го оцениха по достойнство – с изразяващото възхищение „гявол момче излезе“.

 

Самият агент „Димитър“ писа за „тъмносиния“ Йорданович-Костов депутат Йорданович Агов:

 

„След 9 септември някакъв човечец дни наред чакал с букет цветя на Орлов мост.

 

Милиционерите накрая го попитали, кого чака. Американците – рекъл оня. Прибрали го и се опитали да го вразумят. Как не те е срам – казали, – нали чакаше пак тъй с цветя германците, а сетне и руснаците!

 

– Ами, не дойдоха ли? – казал човекът с букета.

 

Това е най-безобидният вид сезонен работник. Има и друг сорт, също тъй безобиден, но по-услужлив. Сещам се например за вечно очарователния Асен Агов. Той написа книга срещу САЩ, издаде му я издателството на ЦК на БКП. Трудно е да се каже, кой е бил по-ентусиазиран – авторът или издателството. Понеже това се случи тогава, когато битката срещу „империята на злото“ вече бе започнала. Комунизмът се беше превърнал в нещо като ония тихоокеански острови, където трусовете следват един след друг. Агов обаче си написа книжката. А сетне се оказа най-големият американофил.“[11]

 

Май само двамата с „Димитър“ помним Агов, Асен Йорданович, в ролята му на водещ на митинг на все още непреименуваната БКП. А през юни 1990 година – като „независим“ кандидат за депутат, скрито подкрепен от вече преименувалата се стара-нова партия – БСП.

 

Иво-инджевщината е и асен-аговщина. Ще сгрешим, ако не добавим – и петко-бочаровщина, иван-гареловщина, тома-томовщина, кеворк-кеворкянщина, люба-кулезевщина, валери-найденовщина, велизар-енчевщина, тошко-тошевщина, джеки-стоевщина… Имаме и по-късни образци, като георги-коритаровщината, петко-георгиевщината. Но също – и примери за поели в обратната посока – едвин-сугаревщина, явор-дачковщина, петър-волгинщината…

 

Обаче не е само стопанинът на Кремъл. Брюксел вече представлява не по-малка заплаха за островитяните.

 

„Как Евросъюзът хвана в мрежата си всяка опора на нашето общество“ – гласи друг наслов. Вярно, че начело на Съвета на Европа стои поляк, който няма как да не е свързан със службите на оня режим. Понеже НАТО е предвождано от норвежки комунист и съветски агент, е реалистично да очакваме и този пакт да бъде обявен за страшилище, надвиснало над Албиона!

 

 

 

Сговорна дружина слепи ги ражда

 

 

 

Погледнете подзаглавието. В подкрепа на ислямските фундаменталисти, воюващи срещу Съветите в Афганистан, в средата на осемдесетте Роналд Рейгън произнесъл „крилатата фраза“, че ако се наложи, „ще приемем ислямистите, защото са наши ислямисти“.

 

„С абсолютна яснота историята показва, че ислямският екстремизъм, който днес опустошава света, беше роден от външната политика на Запада през предходните години.

 

По забележителен начин Гор Видал наричаше САЩ the United States of Amnesia.[12] Покойният китайски премиер Джоу Енлай се отнесе малко по-деликатно, правейки остроумната бележка: „Едно от възхитителните неща за американците е, че те нямат абсолютно никаква историческа памет.“[13]

 

Нататък авторът в смятаната за авторитетна медия, близка до Демократическата партия, признава, че същите онези ислямисти от осемдесетте години, които Рейгън и марионетните му приятели поддържаха, сега се наричат Ислямска държава. Започнали са с агента на ЦРУ, саудитския милионер Осама бин Ладен. И че, когато се тиражират съобщенията за „отвратителни нападения над местни и западни граждани в САЩ, Франция, Сирия, Ирак, Ливан, Нигерия, Турция, Йемен, Афганистан и още много, много страни, които трябва да възпламенят нашата историческа памет“, е важно да се знае истината.

 

Авторът пита читателите:

 

„Откъде дойде ислямският екстремизъм?… Откъде се появиха салафистките групировки като ИДИС и Ал-Кайда?“

 

И обяснява:

 

„Отговорът не е толкова труден, колкото на мнозина им се иска да бъде. Но, за да разберем, трябва да задълбаем в историята на Студената война. Онзи исторически период, за който Западът лъжеше най-много, навярно повече, отколкото за всеки друг.“[14]

 

Съвършено вярно. Но поради неосведоменост, коментаторът пропуска – и Изтокът! Моят стремеж е да изяснявам причините за възникването на събитията и явленията. Като търся мотивите и движещите сили.

 

Забравихме ли, че Русия беше постоянно разширяваща се империя? Чрез завладяване и покоряване на други народи – например в Азия и в Прибалтика. Но Съветска Хазария – СССР – продължи делото на предшестващата я държава.

 

Нима САЩ вършеха нещо друго?

 

И обратното – двадесетото столетие е епохата на свиването и даже на привидното изчезване на няколко грамадни империи – Британската, Френската, Австро-Унгарската и Германската. Също и на няколко по-малки – Испанската, Португалската, Холандската, Белгийската. Обаче остана неоколониализмът на новите държави – корпорациите.

 

Когато всички западни елити единодушно сочат като виновник Владимир Путин, човек остава с впечатлението, че е попаднал на събрание на комунистическа партия в бившия съветски блок. Преди повече от осем години предупредих от телевизионния екран, че САЩ и Русия, чрез свои представители – съответно Хенри Кисинджър[15] и Кондолийза Райс, от една страна, и Владимир Путин, от друга, се споразумяха да обявят нова Студена война.

 

Преглъщам незаслужената ирония, с която някои туземни всезнайковци ме дариха. Доживяхме министър-председателят на Русия Дмитрий Медведев, бивш президент, да заяви същото. Стори го два-три дни след поредното тайно посещение на същия Хенри Кисинджър в Москва…[16]

 

След него чухме противоречиви изявления на западни външни министри и политически дейци. А подпухнал „гений“ в униформа на мадам в интернационален публичен дом за любители на садомазохизма даже обяви, че стягането с белезници, размахването на бича и извиването на пръстите е „израз на дружелюбност“. Какво пък – всеки с дефектите си. Но защо назначават недодялани тъпанари, гащници и отвъдокеански rednecks[17] на привидно важни постове?

 

Фамилното име на кучката, нагиздила се с характерна носия с много звезди по раменете, която се мъчи да върти натовския бордей, е Любораждащ. Сигурно предшественичките му по мъжка линия, явно минали под дъгата, са били доста дашни – Breedlove. В махалата ги наричахме Вирникрак.

 

Все пак на софийската улица „Парчевич“ май живееха повече хора, отколкото в Горски парк, Georgia. Може би Forest Park, Грузия, или нещо такова. Знам ли? Запазената ни семейна къща в Македония със сигурност е значително по-стара от САЩ… Пък и единствените човешки същества в Америка са кореняците, поради невежество наричани „индианци“. Всички останали са просто измет. Престъпници.

 

Канада и САЩ са страни, населени с убийци, злодеи, крадци, опозорени уличници, чифути и катили – от първия до последния „янки“ и „кънак“. Грег Паласт се произнесе ясно:

 

„Америка е страна на губещи. Ние сме плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на онези брегове… Джон Кенеди каза, че ние сме „нация от имигранти”. Това е хигиенизирана фраза. В действителност ние сме нация от бегълци, които, независимо от копелетата в бели чаршафи и нищознайковците в Конгреса, са държали отворена Златната порта към една тъмна планета.“[18]

 

Не за цвят, а като илюстрация: Хюстън, петролната столица на щата Тексас, също хвана пътя към фалита. Именията на нефтените босове и на управителите на корпорациите, изпомпващи течно злато, се предлагат на половин цена. Но не се харчат. Операта забавлява почти гратис!… (Вижте илюстрацията.) Елдорадото на Юга следва Детрой, който някога беше Сити.

 

Tumbling on a way to collapse.[19]

 

Да видим и чуем кой какво изхрачи по темата за новата студена война. Записите са, съответно, от RT, “Deutsche Welle”, CNN и израелската Iton.TV.

 

 

 

 

 

Прав е израелският шпионин и настоящ политически коментатор Яков Кедми, че само американски генерал – „гений“ – може да изрече подобни глупотевини. Русия е залязваща империя, която от зараждането си в дълбините на Велика България, винаги е била огромно зло. Но в сравнение със САЩ – Съветските американски щати – Западен Израел, в значителна степен формирани и моделирани от юдеохазарските имигранти от Русия и СССР – тя изглежда като мъркащо коте, а не като страшна мечка.

 

 

 

Рамото на Вашингтон и Ню Йорк създаде най-голямата мафия в СССР,

обединяваща КПСС и подчинените й НКВД (КГБ) и ГРУ, а сега – ФСБ

 

 

 

 

Да не говорим за това, колко дълго и в какви гигантски мащаби САЩ помагаха на Сталин и следващите лидери на съветската комунистическа диктатура. Как винаги действаха рамо до рамо, ръка за ръка, в хармония и… секретност.

 

Злините, които Съветите сториха на народите в Източна Европа, на част от Азия, специално на българите и лично на моето семейство, не бива да предизвиква у нас заслепение от омраза. Стремя се да бъда обективен, доколкото ми се отдава.

 

От ХІХ век до ден днешен няма по-голям агресор на земното кълбо от САЩ. През тези 200 години Съединените щати са участвали в повече от 140 военни конфликта![20]

 

А само като зърнете четиризвездния американски генерал Филип Брийдлъв, ви става ясно, че е чиста проба пухльо.[21]

 

Ако беше честен, Дмитрий Медведев би следвало да нарече генералния секретар на НАТО, норвежкия комунист и агент на КГБ, товарищ Йенс Столтенберг или „Стеклов“, „моя подопечен“. Забелязахте ли посърналата, тъповата физиономия с увиснала долна челюст и изцъклен поглед зад пенджурите на другаря североатлантически генсек сред слушателите?

 

В политиката е така – шири се не двуличие, а многоличие, гигантско лицемерие. А който знае, е разбрал – „думам ти дъще, сещай се снахо“, както е казал народът.

 

На 2 декември 1989 година, на борда на съветския кораб „Максим Горки“, полюшващ се в бурните морски води в залива на Ла Валета – столицата на Малта, Джордж Буш обеща на Михаил Горбачов, че НАТО няма да направи и крачка напред към границите на СССР. Не само публикациите от онези дни на надежди се съхраняват и могат да бъдат прочетени. Разполагам с поне две свидетелства за това от високопоставени служители на ЦРУ, които са седели на масата за преговорите редом до американския президент, записани с видеокамера. Тези хора се виждат на екрана. Има ги – тогава, в първия ден на последния месец на 1989 г. Винаги мога да ги преведа и покажа.

 

Джордж Буш, всички западни и източни лидери, сред последните доста антинатовци, а днес неофити, нововъведени в храма на евроатлантическата религия, като Георги Първанов или „Гоце“ от село Сирищник, Пернишко, Асен Агов от столичния булевард „Бирюзов“, Соломон Исак Паси, Иво Инджев – „Ивайло“, от софийския булевард „Волгоград“ – всички по наследство, се държаха като типични фарисеи. Тоест – като комунисти, което е едно и също. И продължават с това поведение.

 

Днес войскови части и нападателни въоръжения на НАТО са разположени край границите на постсъветската съветска Русия – правоприемницата на болшевишката Хазария.

 

Е, като казвам истината, в „комунист“ ли се превръщам? За идиотите – естествено. Те затова са такива и дьонмета при това. Завъртат дирниците си към всеки, който има власт. От това живеят – от проституцията. Както курвите не са напълно виновни за занаята си, така и тези пачаври. Главната вина е у клиентелата. Криминализирате ли ползването на платена любов – физическа и/или политическа, проституцията ще започне да изчезва и в двете сфери.

 

Дни по-късно, в Мюнхен, „отникъде“,[22] както се изрази „милата“ и „умна“ френска журналистка Натали Нугайеред, даваща наряд в лондонския “The Guardian”, близък до Лейбъристката партия, стана нещо непредвидено от „коментаторите“. Изненадващо за тях, „това дойде out of the blue – докато повечето очи бяха вперени в усилията на Великобритания за предоговаряне на нейните отношения с Европейския съюз – още лоши новини за Европа. Съвсем по същото време, в което Ангела Меркел се оказа в много трудна ситуация, тя беше предумишлено разклатена от френския министър-председател Мануел Валс, по време на неговото посещение в Мюнхен за конференция по сигурността.

 

Първо, Валс даде да се разбере, че Франция повече не би могла да приеме никакви бежанци, както вече се беше съгласила. И че ще отхвърли плана за постоянно пренастаняване на бежанците, който Меркел се опитваше да прокара. Сетне, той твърде парадно демонстрира своето приятелство с руския министър-председател Дмитрий Медведев, заедно с когото участваха в обсъжданията и след това обядваха. Това се случи точно седмица, след като кремълската пропагандна машина начена мащабна атака срещу Меркел. Очеваден опит за нейното отслабване и за разделение на европейците.“[23]

 

Фразата „усилията на Великобритания за предоговаряне на нейните отношения с Европейския съюз“ издава или, че тази страна на практика не членува в Европейския съюз, или пък авторката действително се отличава с „изключителни умствени качества“! Поразително!

 

Да добавя ли, че на срещата по сигурността в баварската столица Мануел Валс първо произнесе обвинителна реч срещу Русия. А след това се запрегръща със своя московски колега Медведев. И даже, както разбираме, продължили с веселба!

 

Което е поредното доказателство за двойните, тройните, многобройните противоречащи си стандарти, които наблюдаваме политиците да прилагат.

 

А самата идея, че Кремъл напада своята агентка Ангела, издава тотално невежество и пълна липса на капацитет за възприемане на събитията в тяхната цялост и за осмислянето им.

 

Целта е насаждането на страх. То разширява границите си и обхваща милиарди хора. Необходим е „враг“. Ако не съществува, го измислят.

 

Днес заплаха идва и отвъд Океана. Доналд Тръмп навярно ще бъде обявен за persona non grata. Дали ще приключва зрелищните си появи пред избирателите, пеейки “Don’t cry for mе Britain”,[24] докато верни републиканци замерят със стрелички за darts британското знаме, с което е опакована съответната мишена?…

 

А Изтокът? Тамошните народи кучета ги яли. Обаче интернационалният елит си има свои хора в социалистическите страни. Американската агенция за реклама и финансова информация “Dow Jones & Company” е позната на масовите местни сноби. Типично за тази разновидност на подчовеците, претенциозните парвенюта нямат представа, че тя е собственост на “News Corporation”. На свой ред компанията се води на бъдещия младоженец Рупърт Мърдок.

 

На австралийския медиен магнат му предстои сватба с Джери Хол, бившата съпруга на Мик Джагър.[25] Който навремето я забърса от Брайън Фери от “Roxy Music”…

 

Така е в „свободния свят“ – господстват свободните нрави. После „несвободните“ бежанци са му виновни…

 

Дали някой е толкова закоравял „хейтър“, за да се съмнява, че това е „брак по любов“? Та разликата във възрастта на влюбените гълъбчета е едва четвърт век! Нищо работа. Досега двамата са наспорили общо 10 деца. Най-голямото от Мърдоковите – “Dear Prudence”[26] Маклеод, която е в Съвета на директорите на “Times Newspapers Ltd”, част от “News International”, е две години по-малка от 60-годишната младоженка…

 

Важното е младите да са щастливи!

 

Искам да кажа, че изданието на “Dow Jones & Company” с красноречивото название „Дневникът на „Уол Стрийт“ – “The Wall Street Journal”, сиреч – на архикапиталиста Рупърт Мърдок – „ирландец“, призна, че харесва комунистическите дегенерати. Те са техните момчета и момичета. И имат право да се… променят. Който смята така, си е направо за “Wall Street”.

 

„Капитализъм“? „Комунизъм“? Не: „Демокрация“! Това е „решението“ според Хегеловата диалектика…

 

 

 

Бедата никога не идва сама

 

 

 

Тукашните, съветските – наричайте ги руските, ако щете – китайските, френските, монголските, полските, английските, румънските, чешките, унгарските, албанските или американските комунисти никога не са представлявали друг интерес за мен, освен като обект на евентуално възмездие. От 26 лазарника изобщо не крия, че искам реванш. С каквато мярка ни мериха, с такава да ги отмерим.

 

До дъното на душата си съм убеден в своята правота, която е и Божия.

 

Въобще не ме вълнува съдбата на никой комунистически престъпник, на нито една пачавра, без разлика на въображаемия й пол, продала се на другарите милиционери. За мен е важен онзи проклет Запад – както неговият не просто лицемерен, а многоличен елит, но също така и народите, които наблюдаваха как се гърчехме като червеи под комунистическия ботуш. Хаир да не видят!

 

Никога няма да забравя и да простя никому. Чуя ли, че е пукнал комунист или ченге, казвам слава Богу. Всеки, който не споделя това, също е извън сферата на моето внимание. Такива не са потребни на мен и на нищожното малцинство от хора. На човеците, на които държа. Всеки продажник да мре! Колкото по-бързо, толкова по-добре за шепата човеци, които останахме на територията, някога наричана не Чалгария, Номенклатурия или Позитания, а България.

 

Искам изкупление – нищо по-малко! От туземните ни убийци и мародери, и от онези на Запад – техните вдъхновители и чорбаджии. От всички – от върховете до низините. До последния осъзнат клошар.

 

Не бива да има милост! No mercy! Sans pitié! Keine Gnade!

 

Както те клаха предците ни, ограбиха ни до шушка като пладнешки разбойници, каквито са, гавреха се с нас – „децата на врагове на народа“, с „бившите хора“, така следва да се отнасяме с тях. Без милост и състрадание! Но с обич.

 

Да ги наказваме, не както те нас – с омраза и неутолима злоба, водещи до непоносими мъчения и крайни унижения. А с мярка. Та ако им е останала прашинка живец, да проумеят каква е разликата между тях – извергите, и нас – човеците.

 

Най-лесно е да дръпнете спусъка, да стоварите брадвата или търнокопа връз чутурите им. Трудното е да ги върнете в лоното на човеците. Но никога повече – на първа линия. Отзад – в ариегарда на обществото.

 

Във филма „Великолепната седморка“, заснет в Холивуд по „Седемте самураи“ на японския режисьор Акира Куросава, след първия сблъсък между защитниците и бандитите, нападащи селото, има кратка, но забележителна сцена. Главатарят на разбойниците, обезоръжили професионалните стрелци, наети да бранят земеделците, се обръща към пришълците:

 

„Искате храна? Ще ви дам достатъчно. Искате вода? Ще ви дам достатъчно. Искате си оръжията обратно? Няма да ви дам нито едно.“

 

А Западът стоеше зад съветските болшевики, докато те настаняваха във властта своите покорни слуги, тукашните комунисти – до един садисти, изгарящи от алчност за пари и жадни за кръв. През цялото време на нашето поробване от другарите същите западни сили, които от четвърт хилядолетие задвижват всички войни, революции, бунтове и преврати, подхранваха с кредити – тоест изсмукваха от нас, от народа – огромни средства. Като вменяваха на смахнатите, но покорни местни червени буржоа, че трябва да изграждат лишени от всякакъв икономически смисъл гигантски индустриални проекти.

 

В замяна си затваряха очите пред безчинствата, кражбите, и превръщането на „гробокопачите на капитализма“ в… ерзац капиталисти.

 

Затова няма да престана да се ровя, за да откривам и излагам на показ потресаващите по своята величина варварско безчестие, низост и свинщина на т. нар. елити и на „обикновените хора“ тук и навсякъде. В края на краищата елитите от двете страни на желязната завеса се оказаха от породата псевдо. Но върхът на всичко – едно цяло. А долнопробното мнозинство, съставено от низши организми, ги търпи и често им се възхищава – явно или тайно.

 

Такъв е случаят с дегенератите, които приемат, че всеки престъпник има право да се променя. Вярват, че масовият убиец може да стане кротко агънце, а грабителят, затънал в лукс – благочестив, милостив и благороден. Имат „светлий“ образец в лицето на фарисея Шаул от градчето Тарс, който преследвал и изтребвал християни. Когато неговите началници от синедриона му заповядали, този недодялан сатрап се самопровъзгласил за „Христов апостол“ и приел името Павел?!

 

Разправял врели-некипели, на които нямало нито един свидетел. Не ще намерите друга история сред канонизирания т. нар. Нов завет, в разказа за която да не е споменат поне един очевидец. Това е едно от най-големите „чудеса“. Обаче на хората не е дадено да вършат такива неща. Въпреки това, милиард и нещо псевдохристияни вярват в Шаул-Павел и „чудото“ по пътя за Дамаск. Не в Бог, а в човешките измислици. Кой има полза?

 

Както установил Исус Христос, евреите са майстори на лъжата. Особено садукеите и фарисеите – нявгашният им елит. Изкривяват истината, без да им мигне окото. Да припомня един такъв – равин и историк с китапи – дипломи. Името му е Михаил Финкел. Пръкнал се е в СССР, но живее в Израел. И твърди, че е евреин, но не и ционист.

 

 

 

 

 

Като слуша човек, ще се просълзи от умиление към чифутите, от бебешката люлка възпитавани да ненавиждат всички други, освен ближните им евреи.

 

„Юдаизмът също учи“ – твърди равинът Михаил Финкел – „на единобожие, добро и милосърдие, на помощ за болните, страдащите, на гостоприемство, на любов.“

 

Със снизхождение прескачам „единобожието“. В Стария завет се мъдрят най-малко четири божества. Друго е по-съществено: Не ви ли прави впечатление, че равините все се позовават на „апостол Павел“? Вие християнски ционисти ли сте?

 

Малко повече от три години преди интервюто, откъс от което видяхте, „в своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.

 

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат.“[27] (Вижте илюстрацията.)

 

Няма лъжа и измама – никаква манипулация. Известието е предадено от Еврейската телеграфна агенция и е поместено в най-многотиражния израелски всекидневник, излизащ на иврит и на английски език – “The Jerusalem Post”. Изданието побърза да изтрие публикацията си в интернет…

Кой, освен световно и местно известните идиоти – Джон Кери и Б.Б. – е чак толкова тъп, за да вярва на подобни измислици, изопачения и дори фантасмагории? Само „православните скотове“, както е определил диванетата, които безкритично следват попските празнословия и нелепости, възвеличаваният от самите тях Христо Ботйов. Редно е да се присъединя към присъдата над този сорт духовни пигмеи, произнесена тъкмо от него:

 

„Ще да пия на пук врагу, на пук и вам, патриоти. Аз вече нямам мило, драго, а вий… вий сте идиоти!“[28]

 

Същата методика, която използва младият равин Миша Финкел, се прилага вече близо две хилядолетия. Тя включва вменяването, че промяната на закоравелите престъпници в обичливи човешки същества е възможна. Едва ли не – естествена. По силата на изкуствени правила, изфабрикувани и насаждани от самите равини. Противно на тях, самите евреи заявяват: „Веднъж евреин, завинаги евреин.“ Аз, пък и не само моя скромност, казвам: „Веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге.“

 

 

 

To wash one’s dirty linen in public[29]

 

 

 

В подхода на фарисея – равините са последователи на тази най-алчна секта, която е родила комунизма като идеология, неразривно свързана с религията – се натъкваме на онази удобна безпринципност, на която постоянно сме свидетели. А повечето от вас – не и аз – прилагат.

 

Финкел твърди, че едните – неговите – евреи били добри. Докато другите – чуждите – се явявали лоши.

 

Така постъпва и Западът. За него комунистите – неговите доверени лица в Изтока – са добри. Всички останали сме рая – негодници, които не заслужават зачитане и уважение от страна на западния елит. Не следваме „нормативния комунизъм“. Той съдържа повече секти в сравнение с късната античност: социалисти, комунисти – меншевики и болшевики, фашисти, националсоциалисти, либерали, социаллиберали, либерални социалисти, социалдемократи, християндемократи, либералдемократи, зелени, неоконсерватори…

 

Ще илюстрирам всичко това със скорошна публикация в “The Wall Street Journal”, притежание на архикапиталиста Рупърт Мърдок.

 

„Вярно е, че Студената война приключи доста отдавна, и много бивши комунисти от някогашния Варшавски договор са станали демократи в добрия смисъл. Но авторитарните управници отново са в настъпление по света – г-н Путин е техният главатар.“[30]

 

За пореден път – онзи подход на „наши“ и „не наши“. Някои „техни“ комунисти „са станали демократи в добрия смисъл“?! До 2013 година „господин Путин“, както наричат другаря, беше един от тях. Даже – пак главатар на „променилите се към добро комунистически престъпници“. Вече не е. Засега.

 

Но други изникват. Техните дела, миналото им, биват съкращавани, преправяни. Неприятните периоди и дела се оказват покрити в строга секретност. „Дневникът на „Уол Стрийт“ продължава:

 

„Като генерална секретарка на ООН госпожица Бокова би могла да има глобално влияние и би могла да предизвика неприятности на САЩ. Още повече при едно управление на Хилари Клинтън, което би поискало от ООН одобрение и съгласие за своите дипломатически начинания.

 

Ако следващият генерален секретар трябва да бъде жена от Източна Европа, има по-добра алтернатива. Кристалина Георгиева е настояща вицепрезидентка на Европейската комисия и е работила в Световната банка. Макар тя да не е нашият идеален кандидат – сред нейните почитатели е Джордж Сорос – на нея и липсва политическия опит на Бокова. Настоящето дясноцентристко управление в София трябва да предложи госпожица Георгиева, ако съществува глобална опозиция на госпожица Бокова.

 

Тук ролята на САЩ е решаваща. Не е възможно никой генерален секретар да бъде одобрен, ако Америка му се противопоставя активно. Г-н Обама напуска поста след 11 месеца. А следващият президент ще се нуждае от лидер на ООН, който не е враждебен спрямо американските интереси. Искаме да знаем, дали госпожа Клинтън подкрепя кандидатурата на госпожица Бокова? А Камарата на представителите и Сенатът може би ще поискат да проверят нейното минало в България и Юнеско.“[31]

 

Целият масраф по тази кандидатура, включително за тлъстите хонорари на другарката Марджъри Марголис–Межвински, ще поемем ние – тукашните окаяници на „демокрацията“. През 1975 година, когато била на 33, Марджъри се омъжила за конгресмена от щата Айова, евреина Едуард Межвински. Преди осем лазарника се развели. Но имат общо единадесет чаавета – от негов преден брак, общи и осиновени. Единият от синовете им – Марк Межвински, банкер, е мъжлето на „очарователната“ Челси Клинтън.

 

Дали не се налага да отглеждаме цялата чифутска сюрия, барабар с осемнадесетте внучета? Еха, кой кат нас!

 

Може би след тези откровения и най-големите ми врагове, които ме замерят с етикета „разпространител на конспиративни теории“, започват да изтрезняват? Едва ли. Те са комунисти. Както съм обяснявал, свинята ражда прасета; кравата – телета; комунистите – комунета.

 

Отново твърдя: комунистът е човек, който доброволно се е отказал от Божието благо да бъде такъв. Преминал е границата, която отделя хората от нечовеците. Очертават я алчността, болната амбиция, вярата в материалното, бездуховността.

 

Като сравнява сюрреалистите с комунистите, част от които е бил, Албер Камю обяснява:

 

„Те искаха „комунизма на гениалността“, не друга форма на комунизъм. Тези ексцентрични марксисти се самопровъзгласиха за бунтовници срещу историята и възхваляваха героичната личност. „Историята се ръководи от законите, които се придържат към малодушието на индивидите.“ Андрѐ Брето̀н искаше революция и любов заедно – а те са несъвместими.

 

Революцията се състои в обичта към човек, който още не съществува. Но беше възможно онзи, който обича едно човешко същество, да се съгласи да умре в името на този, когото обича. В действителност, за Андрѐ Брето̀н революцията беше специфичен аспект на бунт, докато за марксистите и изобщо – за всички политически идеологии – е вярно единствено обратното. Брето̀н не опитваше да създаде чрез действия обетованата земя, за която се предполагаше, че ще увенчае историята. На практика, една от фундаменталните тези на сюрреализма е, че няма никакво спасение. Предимството на революцията беше не това, че дарява човечеството с щастие, а в „отвратително материално удобство“.

 

Обратното, според Брето̀н тя би трябвало да пречисти и озари трагичното състояние на човека. Световната революция и ужасните жертви, които тя предизвиква, ще доведат само до едно предимство: „предотвратявайки неестествената зависимост от обществените условия, ще активира отделянето на самия човек от тях, поставяйки го в зависимост от неговото собствено състояние“. Просто казано, за Брето̀н тази форма на прогрес беше прекомерна. Човек също така трябва да каже, че революцията следва да се впише в служба на вътрешния аскетизъм, чрез който отделният човек може да преобрази действителността в нещо свръхестествено – „възхитителното отмъщение на човешкото въображение“.“[32]

 

Възможно е само върху този цитат да градите учебна дисциплина, която да назовете „Основи на сатанизма“.

 

Комунистите сами са избрали, предпочели са, да бъдат предмети в един само материален свят. Те са сключили договор със сатаната. А на него му харесва да се представя под различни изкусителни, фалшиви прикрития – като социалист, комунист, фашист, нацист, либерал…

 

„Още в Библията е дадена хубавата формула, че сатаната често обича да приема образа на ангела на света, на либерал. Тоест – онова, което сега вършат всички либералстващи „хуманисти“, които привидно се грижат за обществото. Но в действителност те правят всичко, което е по силите им, за да разтурят същото това общество…

 

Само можем да окайваме либералите. Те представляват жертва на системата на висшето образование, която още навремето е била контролирана напълно от юдейския елемент…

 

След неутрализирането на църквата беше превзета и образователната система. И започна гибелната обработка на младежта в централните градове на Руската империя. Когато тези нови кадри се пръснаха по цяла Русия, заразата се разпространи още по-нататък. Така либерализмът завладя цялата страна…

 

В наше време властта на златото измести либералните управници. Беше време, когато вярата управляваше. Идеята за свободата е неосъществима, понеже никой не умее да я ползва с мярка.“[33]

 

Поразсъждавате ли, ако се върнете в миналото през последните два века, та дори само двадесет и пет лета назад, няма как да не признаете: всичко е така, съвпада. Не само тук.

 

Ето защо американският елит предлага да заменим една комунистка, обременена от престъпното минало на предците си и с нейните собствени дела, с друга – същата. Какво казват братята сърби? „Мѐням го̀вно за го̀вно!“

 

„Ако следващият генерален секретар трябва да бъде жена от Източна Европа“, както не случайно подсказва “The Wall Street Journal”, нима не могат да бъдат намерени умни, образовани и изглеждащи представително българки, които не носят на гърбовете си такава тежка раница, пълна с убийства, грабежи, насилия, изселвания и прочие изродщини

 

Не се учудвайте. Откакто съм се появил на земята, единственият период, когато не съм се срамувал от тукашен политик, беше премиерстването на Симеон Болшевишки. Пепел ми на езика, ако го отрека. Досега изглежда достолепно. Лошото е, че е долен боклук.

 

Всички останали са ме карали да изпитвам огромен срам.

 

Когато гледам двете тетки – кандидатките на синедриона Ирина и Сталинка – ме обзема ужас. Толкова са грозни! Но има нещо по-лошо – съвсем неженствените им мутри издават злоба, съчетана с тщеславие.

 

Но хайде да разберем, кои стоят зад гърба на тези плашила. По-специално – на чудовището Бокова, Ирина Георгиевна.

 

„Хилари Клинтън превърна пола в главна част на нейния устрем към Белия дом. И идеята хвана дикиш. Водещият кандидат, който може да стане следващия генерал секретар на Организацията на обединените нации е българска жена с комунистическо минало и рекордьорка по враждебно отношение спрямо американските интереси, която е пробутвана и рекламирана от свекървата на Челси Клинтън.

 

Българката е 63-годишната Ирина Бокова, която от 2009 година управлява ЮНЕСКО, агенцията за култура и социално благоденствие на ООН. По традиция най-висшата длъжност в ООН – генерален секретар – се предава на ротационен принцип по региони. И ще бъде ред на Източна Европа, когато в края на тази година изтече мандатът на Бан Ки Мун. Българското правителство може да я издигне за поста [ден-два по-късно това стана факт], който при нейния опит в ООН би я превърнал във фаворитка, освен ако не възникне значителна опозиция.

 

Госпожица Бокова заслужава по-внимателна проверка, най-малкото заради нейното минало в ЮНЕСКО. Отдавнашните читатели на “Journal” си спомнят, че през 1984 г. САЩ се оттегли от ЮНЕСКО след години на антиамериканска агитация. Съединените щати се завърнаха през 2003 г., заявявайки, че организацията се е реформирала.

 

Но през 2011 година, под ръководството на госпожица Бокова, ЮНЕСКО опита да сложи край на това, като се намеси в мирния процес в Близкия изток, и призна Палестинската автономия за неин член, въпреки възраженията на САЩ. Тогава Държавният департамент на госпожа Клинтън беше принуден да ореже около 80 милиона долара от ежегодното американско финансиране на ЮНЕСКО…

 

Не можем да открием архив със схващането на г-жа Клинтън относно финансирането на ЮНЕСКО, но без съмнение тя знаеше коя е г-ца Бокова, която беше участвала в мероприятията на “Clinton Global Initiative”.[34] Освен това г-ца Бокова е близка с активистката на движението за права на жените Марджъри Марголис, бивша депутатка в Конгреса от Демократическата партия, която е съдружничка в Института по управление „Фелс“ на Университета на Пенсилвания, и свекърва на Челси. Във вторник [2 февруари 2016 г.], след като госпожица Бокова изнесе лекция в Института „Фелс“, тя и госпожица Марголис ще участват заедно в „разговор“ и в “Q&A”,[35] с публика.

 

На следващия ден бившата посланичка Естър Куупърсмит[36] ще домакинства на вечеря в чест на г-ца Бокова във Вашингтон. „За да научи повече за нейната кандидатура за генерална секретарка на Организацията на обединените нации“, както е посочено в поканите. През декември 2013 г. списание “Washingtonian” [„Вашингтонец“] съобщи, че госпожица Куупърсмит „е близка на бившата държавна секретарка Хилари Клинтън“.

 

Списание “The Economist” пък осведоми, че г-ца Бокова е и „кандидатката, предпочитана от Русия“. Миналата година тя присъстваше на Парада на победата в Москва, организиран от Владимир Путин – най-голямото военно изложение в руската история. Повечето западни лидери отказаха да съучастват в Путиновата бурлеска в знак на протест срещу опустошението, което той нанесе на Украйна. Но госпожица Бокова беше на разположение, редом с други подобни, като китайския президент Си Цзинпин и кубинския – Раул Кастро.“[37]

 

Днес листът съвсем беше обърнат. Раул Кастро домакинства на среща между папата и руския патриарх. Предстои наемателят на Белия дом да го навести. Владимир Путин е любимец на повече от половината човечество…

 

Jeux d’espions – шпионски игри…

 

Нали не сте забравили, че един от ръководителите на “Clinton Global Initiative” е Петър Стоянов – бивш президент и комсомолски активист. Съвсем не между другото, пак „Фернандел“, за когото се твърди, че е укрит агент на ония служби с псевдоним „Виктор“, е член на основаната от Дейвид Рокфелер „Тристранна комисия“. Две години след учредяването банкерът-нефтодобивник вече бил в България на среща с Тано Цолов. Мозайката май взе да се нарежда, а?

 

А кои са тукашните колеги на Петър Стоянов в Тристранната комисия? Цветелина Бориславова Карагьозова и Меглена Щилиянова Кунева–Пръмова. Струва ли си да ви ги покажа отново във видеозапис?

 

Вие помислете, какво общо могат да имат тези две номенклатурни стринки с президента „антикомунист“, чийто баща е донасял за горяните в Пловдивско, майка му била в ръководството на червеното БЗНС, брат му – активен доносник, направил кариера преди и след промените… А самият той и жена му… Гнус ме е да продължа.

 

Un seul et même.[38]

 

 

 

Les jeux sont faits[39]

 

 

 

Три десетилетия преди познатия на редовните читатели Еърън Русо, американският конгресмен Лоурънс „Лари“ Макдонълд издаде книгата си „Ние държим на тези истини: Обзор на Конституцията на САЩ, направен с преклонение“.[40] Оставаха му седем години живот или начало на мъченичество. Както съм припомнял, той „загина“, или беше отвлечен при свалянето на пътническия самолет на “Korean Air Lines” по полет 007 (KAL 007) от съветски изтребители на 1 септември 1983 г.

 

Членовете на Международният комитет за спасяване на оцелелите в полет 007, формиран от роднини на жертвите, са убедени: съществуват доказателства и свидетелски разкази за това, че Лари Макдонъл и останалите пасажери не са загинали. Те са били спасени, за да ги отведат в концентрационни лагери в СССР. И всичко това е планирано и осъществено с участието на съответните американски власти.[41]

 

В книгата си конгресменът Макдонълд изследваше, как заинтересуван малоброен елит постепенно и неусетно за широката публика заобикаля, нарушава и превръща в ненужна хартия, основният закон на Съединените щати. В предговора си към „Досието Рокфелер“ – разследване на прочутата династия, извършено от консервативния журналист и специалист по предизборни кампании Гари Алън,той посочи:

 

„Свръхбогатите американци се радват на власт и привилегии, които повечето от нас не могат и да си представят. Кой може и да си помисли да притежава частна империя, която включва 100 къщи и апартаменти, 2500 слуги, неизвестно колко хиляди най-разкошни екстри, и несметни милиони долари? Америка има свое кралско семейство от финансисти, което от поколения ползва такива богатства. То, разбира се, е Рокфелерови.

 

Но, ако членовете на семейство Рокфелер, се чувстваха удовлетворени със своето благосъстояние, ако съкровищата им задоволяваха техните желания, тази книга нямаше да бъде написана. А аз нямаше да ви карам да я прочетете. Сами по себе си парите не са достатъчно, за да утолят жаждата на най-богатите. Обратното, много от тях използват своето огромно има̀не и влиянието, което то им дава, за да придобият още по-голяма власт. Власт с величина и значение, за каквито не са мечтали тираните, деспотите през предходните епохи. Власт с глобални измерения, простираща се върху целия свят. Власт над хора, не само над продукти.

 

„Досието Рокфелер“ не е измислица. То е стегнато, силно и стряскащо представяне на онова, което, може би, е най-важната история по време на нашия живот – стремежът на Рокфелерови и на техните съюзници да създадат единно световно правителство, като съчетаят суперкапитализъм и комунизъм под един и същ покрив и под техен контрол.

 

В продължение на повече от сто години, от дните, когато Джон Д. Рокфелер-старши взел да използва всяка непочтена стратегия, която можел да измисли, за да създаде един гигантски петролен монопол, са написани толкова книги за семейство Рокфелер, че са достатъчни, за да запълнят цяла библиотека. Прочел съм много от тях. И доколкото ми е известно, нито една не е посмяла да разкрие най-жизненоважната част от историята на Рокфелер: че от най-малко петдесет години Рокфелерови и техните съюзници стриктно следват план за използване на тяхната икономическа власт за господство първо над Америка, а след това – и над останалия свят.

 

Дали имам предвид конспирация? Да, точно това.

 

Убеден съм, че съществува такъв заговор, интернационален по обхват, чието планиране е започнало преди поколения. Който е невероятно зъл в своите намерения. В следващите страници истината често ще ви се струва удивителна, понякога – неприятна, винаги – съдбоносна. Гари Алън е свършил майсторска работа, обединявайки стотици разхвърляни факти и скрити улики от мозайката на Рокфелер. От която изплува едно ясно и безпогрешно изображение.

 

Картината, която се разкрива, когато най-накрая „Досието на Рокфелер“ бъде отворено, може да ви шокира. От тази книга ще узнаете защо семейство Рокфелер следва политиката, както го прави. Какви са техните цели, защо възнамерява да превземе Америка… И защо е толкова важно да бъдат спрени.“[42]

 

Резултатът?

 

Той е навсякъде край вас, където и да се намирате по земята.

 

„Десните“ Харолд Макмилън и Маргарет Тачър бяха убедени комуняги. Дейвид Камерън даже е бил вербуван от КГБ. Това можете да узнаете единствено от тази медия.

 

Струва ви се невъзможно, сюрреалистично? Албер Камю – носител на Нобелова награда за литература, бе типичен представител на сатанинското племе – комунистите. Техен ренегат, от краен марксист с революционни идеи, каквото и да означава това, измина пътя до крайно „десен“ националист, поддържащ френската колониална война в Алжир. Но тъкмо той, вътрешният човек във всички левичарски и интелектуални течения през първата половина на ХХ век, направи сравнение между схващанията и целите на сюрреалистите и марксистите.

 

„При Андрѐ Брето̀н свръхестественото заема същото място, каквото рационалното при Хегел. Ето защо би било невъзможно да си представим по-сложна антитеза на политическата философия на марксизма…

 

Марксистите използваха това, за да оправдаят революцията. С други думи – за да създадат друга историческа ситуация. И едните, и другите, се възползват от човешката трагедия, за да продължат своите прагматични намерения. Но Брето̀н употреби революцията, за да доведе до край трагедията. И независимо от названието на своето списание, използва революцията за продължение на своите сюрреалистични авантюри.

Накрая, окончателният провал се обяснява, ако човек проумее, че марксизмът наблягаше на това, да подчинени ирационалното… Марксизмът отстояваше тенденцията за тотален триумф,[43] а сюрреализмът, като всички духовни експерименти, се стремеше към обединение. Мнозинството, тоталното, може да изисква пълното подчиняване на ирационалното, ако рационализмът успее да завладее света. Но желанието за единение е по-амбициозно. То не се задоволява с това, че всичко би било рационално. На всичко отгоре то иска рационалното и ирационалното да бъдат признати като равни…

 

За Андрѐ Брето̀н тоталното, мнозинството, би могло да бъде просто сцена, евентуално необходима естрада, но със сигурност недостатъчна за пътя, който отвежда към единението. Тук отново се натъкваме на темата „всичко или нищо“… Сюрреалистите искаха да примирят Марксовото „нека променим света“ с „нека променим живота“ на Рембо̀. Но първото довежда до цялостното завладяване на света, а второто – до спечелване на единението в името на живота. Парадоксално е, но всяка форма на тоталност, на всеобхватност, на цялост, е рестриктивна.“[44]

 

Може да ви се е сторило сложно, но изяснява, защо марксизмът триумфира. Той залага на рационалното, като – без да се свени – „използва човешката трагедия, за да продължи своите прагматични намерения“. Това „рационално“, което ще рече „разумно“, се съдържа в материализма. Като онова, което човешкото око може да види и ръката да пипне, материалното изглежда постижимо. Неговият девиз е семпъл: Всичко тук и сега.

 

Пак ще използвам Камю:

 

„Частично оправданата претенция на комунизма, както по-лекомисленото изискване на фашизма, е да отхвърли заблудата, че подкопава принципите и ценностите на буржоазната демокрация. Чак до 1789 година[45] пророкуваното преобразяване служеше да оправдае тираничните действия на краля. След Френската революция промяната на формалните принципи на разума надхвърля обичайното. Или – правосъдието служи, за да оправдае едно управление, което нито е справедливо, нито – разумно. Следователно, това преобразувание е маска, която трябва да бъде свалена. „Бог е мъртъв“, но както предвиди Щирнер,[46] моралът на принципите, в който паметта за Бога все още е запазена, също трябва да бъде ликвидиран.

 

Омразата към обичайните добродетели – изроденото свидетелство за божественото и фалшивият очевидец, поставил се в служба на несправедливостта[47] – остана една от основните теми на днешната история. Нищо не е истинско и чисто: Това е призивът, който разтърсва нашата епоха. Покварата – еквивалент на историята – ще се превърне в правило. А изоставената земя ще бъде предоставена на голата сила, която ще реши, дали човек е Божествено творение или не. Тези лъжи и насилие се усвояват със същото въодушевление, с което е била приета религията. И с идентична сърцераздирателна подбуда.“[48]

 

Подбудата да имаме все повече тук и сега. Скоро гледах телевизионен репортаж от голям столичен магазин за електроуреди и електроника, част от огромна верига. В него управителят сподели, че хората не са склонни да заменят остарялата си битова техника, която всекидневно буквално бърка в джобовете им. Защото изразходва повече електроенергия. Но през няколко месеца продават на безценица своите все още нови преносими телефонни апарати, за да се снабдят с поредния най-модерен модел, който струва колкото два или три хладилника, да речем.

 

Егоизмът и алчността са доведени до абсурд. Филмите – от Холивуд до „Мосфилм“ – показват предимно екстремно насилие. Романтиката е на изчезване. Тя не е „актуална“. Комунизмът, превърнал жените в равни, но в трудовите ангажименти, лиши хората от нормалните отношения между половете. Съвременните момичета не само не знаят, какво представлява кавалерството. Нямат представа, що значи да се чувстват не просто сексуално желани, а обичани, ухажвани. Да са мечта.

 

Такива сюжети предизвикват снизходителни усмивки – един вид морушка изостаналост. Друго е, когато гледат на екрана майка и баща да пъхат вече порасналото си момиченце във фурната, за да го… изпекат! Или как някой „Рамбо“ избива стотици „врагове“ наред.

 

Замисля ли се някой, че това се запазва на подсъзнателно ниво? Когато, не дай Боже, възникне ситуация, сходна с тази от киното, злото изплува, за да възпроизведе запомненото. Остава и неосъзнатото внушение, че да бъдете родители е нещо лошо. Прекалено тежко и старомодно е. Не е за днешните млади хора. Животът е един, да се възползваме, е девизът на тези с телефони по 2000 лева бройката.

 

„Ние засегнахме правораздаването, изборния ред, медиите, свободата на личността и най-вече образованието и възпитанието като крайъгълни камъни на свободното битие. Ние упоихме, измамихме и развратихме гоевската младеж чрез възпитанието с лъжливи за нас, но от нас внушени принципи и теории…

 

Лошо насоченото запознаване на повече хора с въпросите на политиката създава утописти и лоши поданици, както можете да видите от примера на всеобщо възпитание в това отношение при гоите. Ние трябваше да въведем тези принципи в тяхното възпитание, и те блестящо подкопаха строя им. Когато вземем властта, ще отделим всички смущаващи предмети от възпитанието. И от младежите ще направим деца, безпрекословно слушащи началството, обичащи управляващите като опора и надежда за мир и спокойствие.“[49]

 

Ето я основата на марксизма, днес определян като глобализъм. Призракът на комунизма вече не броди само из Европа, а по цялата планета. Така стигнахме до положението днес 1 процент от човечеството действително притежава и разпределя половината световно богатство.[50] А шейсет и двама души притежават толкова, колкото 3,6 милиарда от най-бедните земни жители.[51]

 

Германецът Ян Удо Холей, който пише с псевдонима Ян ван Хелсинг, си спомня своя разговор с неизвестен илюминат. Ето думите на събеседника му:

 

„Виждате как изглеждат днешните млади хора. Някои дори не се поглеждат в очите, какво остава да си стиснат ръцете или да проведат смислен разговор помежду си. Признавам: ние ги объркваме. Ала всеки сам решава дали да се остави да го объркват – сам носи отговорността за това… Който търси, намира. Но повечето хора изобщо не желаят да търсят. Ето защо ние не ги различаваме от животните. Защото като тях не търсят. Ясно ли ви е? Онзи, който не използва своя ум и не се бори за свободата си, не усеща нейната липса.“[52]

 

Погледнете как изглеждат бъдещите водачи. Те нямат татуировки, нито железа по лицето и тялото – пиърсинг. (Вижте илюстрацията.) Посещават училища със задължителни униформи. Възпитани са, уважават възрастните, поне външно ценят правата и свободата на другите…

 

Не и тук. Горното важи за елита на Запад. Местният, произлязъл от агресивната комунистическата посредственост, няма нищо общо с тамошния. Той възпроизвежда най-долнопробната селящина – чалгата във всичко. Покорство пред висшестоящите, презрение и принуда спрямо подчинените. Казано с една дума – комунизъм.

 

„От младежите ще направим деца, безпрекословно слушащи началството, обичащи управляващите като опора и надежда за мир и спокойствие.“ Вижте преклонението пред Б.Б., понякога прерастващо в обожествяване…

 

Ген и съдба – от тях никой не може да избяга.

 

Кой ни е виновен?

 

 

 

Aujourd’hui, le peuple est morte. Ou peut-être hier? Je ne sais pas.

Enterement demain. Cela ne veut rien dire[53]

 

 

 

Не само моя милост, надявам се нормалните хора да споделят мнението, че всяко следващо поколение би следвало да живее по-добре в сравнение със своите родители. Така смята и Лари Елиът, шефът на икономически отдел на вестник “The Guardian”.

 

„Представата, че всяко поколение би било по-щастливо от предходното, вече не важи“ – с тъга споделя той. – „Може би това помага да разберем, защо младежите чувстват, че традиционната политика не може да им предложи почти нищо. Политическата икономия за съответната възраст се основаваше на идеята, че хората ще имат сигурност, пълна трудова заетост, която ще им позволи да спестяват пари на депозити за относително бързо придобиване на дом.

 

Два нови доклада показват как този модел се е провалил напълно. Първият идва от “The Resolution Foundation”,[54] която проведе задълбочено проучване на справедливостта между поколенията с наблюдения върху пазара на жилища.

 

Разкритията са шокиращи. Така наречените новохилядолетници – родените между 1982 и 2004 година – притежават средно с 16 процентни пункта по-малко от своите родители от поколението “Х”. На свой ред те – родителите – изостават с 10 процентни пункта от възможността да закупят собствено жилище спрямо своите предци от поколението на бума в раждаемостта.[55]

 

За хората с ниски или средни доходи положението е станало особено тежко. Както понастоящем, така и през 1998 г., повече от половината от онези, чиито доходи са от 10 до 50 на сто от средните за страната, имат ипотеки. Сега броят им падна до един от четири. А при очерталата се тенденция ще бъде около един на десет в рамките на декада.[56] Обитаването на собствено жилище все повече се превръща в запазена марка на възрастните и на заможните.

 

Не е трудно да се разбере, защо за един млад човек със скромни приходи стана толкова трудно да стъпи върху стълбата на домопритежателите. През деветдесетте им бяха необходими три години, за да спестят за депозит. Докато днес това ще им отнеме 22 лета.

 

Сриващите се цени на недвижимите имоти бяха блаженство за родените след войната, които често използваха късмета си, за да създадат свои собствени миниатюрни империи върху принципа „купи, за да отдаваш под наем“. Но това се оказа съкрушително за поколението, обречено да бъде кираджии. Очевидно Лондон се превърна в недостъпна територия за младежите с амбиции да притежават дом.

 

Обаче нарастващите цени на жилищата не са единствената причина, поради която младите се оказват в капана на наемането на жилище. Другият фактор е, че те се борят да постигнат свястно трудово възнаграждение във все по-несигурен, свиващ се и проблематичен трудов пазар, в който ниското заплащане е епидемия.

 

Точно това е установило второто задълбочено изследване на известен брой от „временни работници“, хора, на които плащат, за да обслужват интернет-платформи в реално време, като “Uber”, “Upwork” и “Taskrabbit”. Професор Урсула Хъз от Университета на Хертфордшир, твърди, че 5 милиона души са били наети чрез тези online платформи, като повече от 3 милиона от тях са редовно ангажирани с различни видове временна заетост. Най-вероятно е по този начин да бъдат наети шофьори-снабдители, чистачи, дървосекачи, водопроводчици…

 

Забелязва се тенденцията временно заетите да са млади…

 

„Появява се нов вид трудов живот“ – споделя професор Хъз. – „За мнозина това е живот, в който не знаят кога точно – след седмица, ден или даже час – ще имат работа. Затова винаги държат своите смартфони в ръце, готови да натиснат „прието“ в мига на повикването. Накратко, те са постоянно на линия.“[57]

 

Ако вярваме на английската литература от деветнадесетото столетие до края на петдесетте години на миналия век, това представлява връщане към Дикенсовите времена при управлението на кралица Виктория, или на премиерите Антъни Идън и ранния Харолд Макмилън.

 

В друга публикация четем потвърждение на част от изнесеното до тук:

 

„Девет от десет британци със скромни доходи на възраст под 35 години не ще могат да станат собственици на жилища в продължение на десетилетие, съгласно проучване на водещ thinktank, който излага наяве влиянието на увеличаващите се цени на недвижимото имущество върху младежите…

 

Мозъчният център, председателстван от бившия министър от Консервативната партия Дейвид Уилетс, твърди, че през 1998 г. повече от половината хора на възраст между 16 и 34 години, живеещи с доходи между 10 и 50 на сто от средните за страната, са купували собствени жилища. Техният дял е паднал до 25 процента през 2013-2014 година и е на път да стигне 10 на сто за цяла Великобритания до 2025 г.“[58]

 

Общият извод е, че Великобритания е в състояние на жилищна криза. Ако „през 1998 г. 22 процента от посочените младежи с невисоки доходи до 35-годишна възраст са били наематели, сега те вече съставляват 53 на сто от кираджиите“.[59]

 

Но се наблюдава още едно забележително явление, което е естествено, защото засяга егоизма и алчността като черти, присъщи на човешкия характер. У едни – в изобилие, у други – малко, едва мъждукащи, но все пак живи. Можете ли да го отречете?

 

„Допитването установи, че 76 на сто от наемодателите заявяват: Не са склонни да дават под наем собствеността си на люде на възраст между 18 и 21 години. Заради решението да не допуснат тази възрастова група да претендира за отстъпки в наемите на жилищата. Освен това наемодателите не са сигурни, дали хората между 18 и 21 години биха имали достатъчно пари, за да плащат наема.“[60]

 

От друга страна излиза, че за възрастните ситуацията съвсем не е по-добра. Заговори се за „разумни цени на жилищата и стойности на наемите“?![61]

 

Чакайте, нали ни убеждаваха, че трябва да следваме тези „водещи страни“, тъй като в тях действат реални пазарни отношения? Какво ще рече „разумна цена“ или „наем“? На пазара важи едно правило – за колкото успеете да продадете или да отдадете. Или Великобритания и останалите западни страни са капиталистически, ама не до там, както справедливо би отсъдил Бай Ганьо?

 

Капитализмът не търпи welfare state – социалистическата държава. Тя битува само в главите на марксистите, каквито са кейнсианците. Обаче и в залоените от користолюбие мозъци на ненаситните корпоратократори. Да не се лъжем. Джон Дейвид Рокфелер е отхвърлил състезанието между производители и търговци още в самото начало на ХХ век. Той постановил:

 

„Конкуренцията е грях, затова трябва да я ликвидирате.“[62]

 

А на Албиона влиза в сила изменение на пенсионната система. Очаква се тя да засегне почти всички. Но най-вече ще ощети онези 20 милиона кандидат-пенсионери, които имат ниски доходи.[63]

 

Успоредно с това националната валута започна да потъва. През последната седмица на февруари тя стигна най-ниските си разменни нива спрямо долара от седем години насам.[64] Икономиката е в стагнация. Тя не произвежда кой знае колко. Вече почти са закрити въгледобивът и стоманодобивът. Гордият британски лъв е на колене пред обагрения в безмилостно алчно червено китайски комунистически дракон. А подобно на цирков пудел не спира да изпълнява командите на задокеанските си дресьори…

 

Кредитният рейтинг на кралството е разклатен. Дали е толкова зле, или просто сме свидетели на ходове, свързани с т. нар. Brexit – излизането на Британия от Евросъюза, ще разберем в началото на лятото. Тогава ще бъде проведен съответният референдум, обещан от правителството на консерваторите. Може да е част от голямата хазартна игра, свързана с оня бас…

 

Рулетката се върти, но победителят е предварително известен. Така е в тоталитарните режими – липсва изненада. Както сполучливо се изрази наскоро един политически наблюдател:

 

„Сега Великобритания се състои от две еднопартийни държави: Национална Шотландия и Англия на торите. Не искам да прозвучи параноично. Но те са лоши места според стандартите на един сбъркан свят.“[65]

 

Понеже имам представа, колко „ерудирани“ са тези западни коментатори, ще добавя: Великобритания, САЩ, Франция, ФРГ и почти всички останали страни, представящи се за „цивилизовани“, „свободни“ и „демократични“, са управлявани от еднопартийни режими. В тях отсъства реална опозиция. Спомнете си Обединеното кралство под привидната власт на лейбъристите, начело с Тони Блеър и Гордън Браун. „Левичарите“ бяха по-десни от консерваторите. И както съм изяснявал, също така – по-предани на Вашингтон, отколкото туземните ни комуняги бяха на Москва.

 

Сега, вместо да се радва на успеха на своите събратя по идеология, Блеър признава, „че се опасява от възхода на Бърни Сандърс и Джереми Корбин“. Двамата либералстващи, съответно в САЩ и Британия, които се представят като „социалисти“.[66] Изминали са едва девет лета от появата на онази корица на нюйоркското еврейско списание “Newsweek”, която насочваше към темата на броя, озаглавена: „Сега всички сме социалисти.“[67]

 

Колко бързо „се променят“ някои!… Но мнозинството е на мнение, че това е тяхно право?! С ръка на сърце признавам: Умът ми не го побира. Реалността, фактите са съдникът, кой – крив, и кой – прав.

 

Подвизаващият се във Вашингтон консервативен лейбърист Тони Блеър закон и комисия Чилкот[68] не го ловят. Според оценката на родения в Южна Африка бивш шеф на британския Апелативен съд лорд Ричард Рашли Фолиът Скот, барон Скот от Фоскоут, „Разследването на Чилкот имаше по-малко свобода, отколкото онова за доставките на оръжия за Ирак“![69]

 

„В слово пред събранието във връзка с двадесетата годишнина от издаването на неговия доклад за въоръжаването на Ирак, лорд Скот заяви, че му е била предоставена пълната свобода да публикува всичко, което пожелае.

 

Вече пенсионираният висш съдия заяви пред “The Guardian”, че е имал „огромна свобода“ над цялата информация, свързана с неговото разследване, което започна през 1992 г. И е било възможно тя да бъде разкрита. „Последната дума относно обнародването на доклада беше моя“ – призна той.

 

Обратното, секретарят на правителството сър Джереми Хейууд ще вземе окончателното решение за онова, което ще бъде публикувано от доклада за разследването на нахлуването в Ирак. Всяка точка и запетайка, и дума от свидетелските показания между препинателните знаци, ще бъде задълбочено юридически проучена и редактирана, за да е сигурно, че докладът не може да бъде оспорен.

 

Докладът на Скот имаше обем 1800 страници. В своето време той имаше поразителен отзвук. Остро критикуваше правителствената секретност, особено по отношение на оръжейния износ. Тогавашното правителство на Тачър не сподели с парламента истината за продажбите на британски оръжия на Саддам, „поради опасение от силна обществена съпротива“, добави Скот в своя доклад.

 

Скот узнал, че скоро след като през 1988 г. иракският лидер обгази тамошните кюрди в Халабджа, представител на личния кабинет на тогавашния външен министър Джефри Хау написал: „Макар, че може да изглежда цинично толкова скоро след като изразихме нашия гняв за начина, по който иракчаните се отнесоха с кюрдите, възприемаме по-гъвкав подход към продажбите на оръжие.“

 

Високопоставен служител на Министерството на отбраната, отговарящ за износа на оръжия, рекъл на Скот: „Истината е твърде трудно понятие.“…

 

Както Чилкот години по-късно, така и Скот беше остро критикуван от министри и официални лица от “Whitehall”,[70] задето не разбирал, как действа правителството. Неговите поддръжници опонираха, че тъкмо обратното – Скот знаеше това прекалено добре…

 

Чилкот, бивш надут правителствен бюрократ, се изправи срещу критиките относно постоянните отлагания на неговия доклад, понякога идващи от хора, които обсъждат кокво той може да обнародва, и какво не. Неговото разследване беше възложено през 2009 година от тогавашния министър-председател Гордън Браун.

 

И неговият доклад попадна в процеса на „максуелизацията“,[71] в който на свидетели на разследването, които то възнамерява да критикува, биват предоставяни в чернова съответните пасажи, та те да могат да отговорят.

 

Половинчатото извинение на Тони Блеър за начина, по който натика Великобритания във война с Ирак, едва ли е изненадващо. Но ще има и много други, подложени на подобен обстрел.

 

През октомври [2015 г.] Чилкот заяви на Дейвид Камерън, че неговата комисия очаква да приключи доклада около 18 април. Той сподели, че щом документът бъде проверен от службите за сигурност, „би било възможно да съгласувам с вас дата за публикуването му през юни или юли 2016 г.“. Докладът на Скот, обнародван малко повече от три години след като беше обявено началото на неговото разследване, беше проверен от службите за сигурност в рамките на седмица.

 

Комисията за свобода на информацията обсъжда бъдещия обхват на закона за свободата на информацията. Нейни критици, сред които и Джак Строу,[72] изразиха опасенията си, че препоръките на комисията ще сложат юзди на медиите, и ще намалят техните възможности за достъп до информация…

 

Кристофър Мутукумаро, съветник на разследването на Скот и бивш старши юрист в правителството, оспори основния аргумент, който министрите използват сега, за да атакуват свободата на информацията.“[73]

 

Какво илюстрирах с този пример? Как на Запад свободите се топят като ланския сняг. Правата – тоже. Политика, като тази, която водеше Тони Блеър, бива окачествявана от „леви“ и „десни“ като… „прагматична“?![74] Нищо, че е неморална.

 

Най-глупавото е, че масите приемат безкритично всичко, което телевизиите и останалите медии им снесат. Най-често зад черупката на информационните яйца се крие отрова. Никой не пита: Прагматично? За кого? Кой има полза? Кой печели?

 

Точно някой от тези легиони от идиоти може да отправи към мен „страшното“ питане: Като е толкова лошо на Запад, защо ние бягаме – примерно в Англия, а те не са се затичали насам? Даже не заслужават отговор. А второто не е вярно.

 

Дойдоха. Видяха и показаха, че тамошният бедняк тук е заможен. Вложиха някоя пара, наеха туземци от племената „изуй гащи“ и „за чужденеца toujours“ да им служат, което посмъртно не би им се случило по техните родни места.

 

Накрая ги поокрадоха и си тръгнаха…

 

Тъпанарите изобщо не заслужават отговор. Но нека за пореден път да разясня вкратце.

 

Там, на Запад, съветският комунистически ботуш не е стъпвал. Спряха го на границата с Гърция, Италия и Австрия. След години на много мъки и труд, на какъвто тук отдавна не сте способни, там ги замогнаха. Сега пропадат. Но от Емпайър Стейт билдинг, докато ние се сринахме от покрива на бившия мавзолей и вече сме под дъното.

 

Нашата бедност би изумила всеки западняк. Сблъсквал съм се с такова недоумение. Ала с какво ви помага тъпата вяра в „добрия“ Запад? По-лесно да ви мамят и да ни затриват ли?

 

А това, че централата на комунизма не се намира в Москва, не спирам да показвам. След малко ще научите още – ще имате шанс да направите поредната стъпка към истината. Стига да желаете и да сте в състояние да я сторите.

 

Другото е глупост. Банално безкритично болшевишко немислене.

 

 

 

Liberum? Quid liberum?

Quod decernit praesens “democratia” occidentalis[75]

 

 

 

А коя система е по-тоталитарна и несправедлива от демокрацията? Тази измама позволява диктат на мнозинство, чието чисто математическо изражение е напълно възможно да изглежда така: 50,01 срещу 49,99 на сто!

 

Тези дни, „в своя годишен доклад за състоянието на човешките права, правозащитната организация “Amnesty International” обяви, че Великобритания въвежда прецедент, като подкопава човешките права и допринася за разпространението по целия свят на „култура на безнаказаност“.[76]

 

Констатациите са много и в различни направления – от външната политика, поощряваща кървави диктаторски режими, като тези в Саудитска Арабия, Китай, Египет и Йемен, през ужасното отношение към бежанците и всеобщото проследяване и подслушване, без специално законово основание, та чак до непрестанното нарушаване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

 

Политиката на „напредналите“ страни отдавна е обърнала гръб на съответните вътрешни законодателства, в това число и на конституциите. Какво остава за международно приетите и уж действащи правни норми.

 

Не веднъж съм посочвал, че политическата система в САЩ пък е по-несправедлива и от тези в комунистическите тирании. Там през 2000 година на Джордж У. Буш, който загуби изборите с 543 985 гласа от другия претендент Ал Гор, беше присъдена служебна победа. В проценти Ал Гор постигна 48,4 на сто от гласовете, докато Буш – 47,9 процента. Но като на боксов ринг, след заседание на „арбитражната“ – разбирайте избирателната комисия, проточило се месец и половина – вдигнаха ръката на Буш. Той беше обявен за „победител“, а Гор „загуби“… Как е възможно и справедливо ли е, всеки може да прецени според личния си мироглед и ценностна система.

 

Навремето единственото радио в тукашната Номенклатурия съществуваше рубрика „Вие питате, ние отговаряме“. Преди 16 лазарника я заимстваха всички „свободни“ медии в „най-демократичната“ държава на света. Хората се вълнуваха и задаваха въпроси, а телевизии, вестници и радиостанции им отвръщаха, заливайки ги с обяснения в стил неукрепилия едноличната си власт Живков. Когато бившият американски прокурор от еврейски произход Грег Паласт с огромна ирония определи САЩ като „най-добрата демокрация, която може да се купи с пари“,[77] го обявиха за „враг“. Колко познато и свойствено за тоталитарните режими!

 

„Хваля ли Китай?“ – полюбопитства Грег Паласт в своя следваща книга. – „Забравете. Китай е сталинистки по управление, капиталистически по търговски реклами, и феодален по разделение на богатството и властта. Това си е първокласна диктатура, която третира хората скотски, тероризира и измъчва.“[78]

 

Напълно вярно. Такава е трагичната действителност в комунистически Китай. Обаче нищо от посочените нейни характеристики не попречи на кралица Елизабет ІІ, на премиера Дейвид Камерън, на реалния управляващ Джордж Осборн – бивш Гидеън, и на вечния кандидат за слава Борис Джонсън, руско-турския кмет на Лондон, миналата есен да устроят на китайския диктатор Си Дзинпин такова грандиозно посрещане, посещение и изпращане, на каквито никой друг държавен глава, даже монарсите, не беше се наслаждавал.

 

По същия начин вече четиридесет лета посрещат китайските комунистически касапи в американската столица. В какво се превърнаха САЩ? Днес в тях се произвежда едва около една пета от брутната новосъздадена стойност на планетата. Да беше поне половината! Това не пречи те, вече като неприкрити Съветски американски щати, да изпълняват почти официализирана ръководна роля, сякаш делът им в световната икономика е повече от 70-75 на сто!

 

Де–Мо–Кра–Ция! Като едновремешните възгласи „КПСС–БКП“! Същата работа.

 

Във Франция нещата вървят все по-зле. Испания и Италия са в затишие, което предвещава… Сещате се какво. Швеция, Дания и Финландия въвеждат „гостоприемство“ за бежанците, което прилича на болшевишкото и нацисткото. Прибират цялото им нищожно имущество, което са успели да пренесат. Даже – накитите на жените…

 

Закъсващите икономики на уж враждуващите Русия, Саудитска Арабия и Иран, зависещи от суровините, се споразумяха за добивите на петрол. How come? Как е възможно? Вие решете.

 

Германия закъсва. Банковата система на цяла Европа разчита на… печатането на пари. Което въобще не се отразява върху премиите на самите банкери.

 

Китайската икономика забавя темпове. Японската е в криза.

 

Близкият изток е разпарчетосан. На притиснатата от три страни Турция предстои да преглътне отнемането на югоизточните й части и приемането на Кюрдистан.

 

Очаквам есента да очертае края на войната в Сирия. През месеците дотогава Ислямска държава и режимът в Анкара, който я подкрепя, ще отстъпват все повече. Бойците от ИДИЛ, заложили живота си на своеобразната руска рулетка, остават без спечеленото, рисковите авантюри. Заплатите им закъсняват, а като цяло парите намаляват. Не съм убеден в оцеляването на трима президенти, които ще бъдат предадени от своите покровители: Реджеп Таип Ердоган в Турция, Абдел Фатах ел-Сиси в Египет и Петро Порошенко в Украйна.

 

Едва ли и бъдещето пред Башар ал Ассад в Дамаск е особено сигурно в разпадащата се Сирия. Москва не само не вярва на сълзи. Кого от най-верните си сателити не е изоставяла? Миналата година запасният израелски военен и разузнавач Яков Кедми не скри, че за Кремъл името на сирийския диктатор не е от особено значение… Както посочил в своя „Дяволски дневник“ американският сатанист, журналист и издател Амброуз Гуинет Биърк:

 

„Вярността е добродетел, присъщ на онези, които ще бъдат предадени.“[79]

 

Путин, Медведев, Обама, Камерън, Оланд и сие не са от тях. Пък и кой ли ще ги пита?…

 

В Либия Западът ще хвърля нови оръжия. Както постъпва Русия в Сирия. По всеобщи признания на експерти, до голяма степен това се прави заради техните военно-промишлени комплекси. Единствените работещи отрасли.

 

Пентагонът внесе предложение за военен бюджет на САЩ през финансовата 2017 година в размер на 583 милиарда долара. Той е най-големият в света. Но предвижда „съкращаване на доставките на нови изтребители, хеликоптери, бойни кораби и бронирани сухопътни транспортни средства“.

 

В замяна е завишена издръжката на други отрасли, свързани с изплащането на войните в Сирия, Ирак и Афганистан. Както и за разширяването на американското военно присъствие в западния тихоокеански район и в Европа, „за да посрещне, съответно, нарастващата агресивност на Китай и Русия“.[80]

 

По-следващата година пак ще налеят милиарди на производителите на военна техника. И така до края на света…

 

В САЩ, Западна Европа и Япония си играят със съветско-китайската заплаха. В Русия – с американската и натовската. Сравняват си играчките, които наистина убиват.

 

Китайците са спокойни. Усещат се като по-важната част от Кимерика[81] и не бързат. Пък и никой няма намерение да напада най-могъщите държави. Даже Северна Корея, чийто диктатор е швейцарски възпитаник. А брат му ходи на концерти в Лондон…

 

Кой плаща?

 

Човечеството прилича на пациент под упойка. Не усеща надвисналата заплаха. Тя се нарича нов световен ред. В неделя, 21 февруари 2016 г., CNN показа заснет репортаж с отзиви на жители на щата Южна Каролина, гласували за Доналд Тръмп. Една жена рече, че очаква той „да освободи американския народ. Превърнаха ни в роби.“

 

Не успях да открия видеозаписа. Но ви представям друг, показан същия ден, пак многозначителен, но от Флорида:

 

 

 

 

 

Прощавайте, но това ли е прословутата „американска свобода“? Така ли изглежда животът в „най-свободната“ и „най-демократичната“ страна на земното кълбо? Та сега тук имаме повече свободи.

 

А права? Май е едно и също. Врагоманията, чрез която насаждат страх, орязва човешките и гражданските права навсякъде. А овчите стада, в които превърнаха народите, не се противят…

 

Как е тук, в номенклатурна Чалгария?

 

„Всеки ден населението на България намалява със 156 души. Това показват официалните данни на Обединените нации в един от последните им доклади за демографските процеси. Според статистиката годишно страната ни се топи с по 57 000 души, колкото е населението на градове като Враца или Габрово.

 

Тревожните изчисления показват, че ако се запази негативната тенденция, до 2050 година нацията ще се редуцира с цели 28 на сто. Подобна съдба грози също така северната ни съседка Румъния, Украйна, Молдова, Босна и Херцеговина и Латвия…

 

С бързия темп на изчезване обаче до 30 години у нас ще живеят едва 5,1 млн. души…“[82]

 

Това не е вярно. Всичко ще се случи две десетилетия по-рано. Да съм ви подвел някога?…

 

 

 

Защото е буржоазен, капитализмът се представя като революционен,

и подготвя пътя за комунизма[83]

 

 

 

Погледнете снимката. Тя подтиква към разказ по картинка, с каквито другарите учители при социализЪма смятаха, че развиват въображението на децата от поколението на дъщеря ми.

 

Кадрото е щракнато на вечерята след „успешните преговори“ и „сделката“ между Лондон и Брюксел в петък, 19 февруари 2016 г. Личи доволната мутра на Дейвид Камерън, който като млад три седмици се шляел из СССР, придружен от момчета с нежни китки. Възможно е такива да са били мечтите на всички заможни британски младежи по онова време. Не знам. Помня съществуването на Ким Филби и Кеймбриджката петорка.[84] Те също произлизаха от заможни семейства…

 

Към датата на фотографията популярността на Камерън сред британците се беше сринала до там, че „сега половината от страната гледа неблагосклонно на него“.[85]

 

И това е най-положителната оценка на премиера, направена без данни и по задължение. Тъй като е публикувана в „независимото“ издание на един от онези, с чиито подчинени младият Камерън е обикалял Ялта, Сочи, Москва… Точно така – в “The Independent”, собственост на члена на КПСС и старши офицер от КГБ Александър Лебедев, който във Великобритания беше преквалифициран в… банкер?!

 

Какво чудно? Нямахме ли невролога Любомир Владимиров Павлов – Любо „Пъпката“, оглавявал „Общинска банка“? После инженер-химика Левон Хампарцумян, който все така стои начело на “UniCredit Bulbank”? Ами Христо Ковачки, който наследи „Пъпката“ в „Общинска банка“ и в „Общинска застрахователна компания“ – София? През 1988 г. роденият в Самоков в семейство на комунистически убийци „дялан камък“, бивш школник, незавършил шуменското Висше военно-артилерийско училище, има диплома от Ленинградския институт за точна механика и оптика, който днес за удобство представят като… Санкт-Петербургски университет.

 

С кои служби мислите, че са свързани изброените „молодцы“ на компартийната „демокрация“? „Пъпчо“, синчето на личния Тодор-Живков оториноларинголог, избра „тежката чужбина“ и пребивава в разкошно имение за милиони долари в Монако. В соцвремената Хампарцумян е заминал „при своя леля в Канада“. Работил е за укрепване на братските канадско-съветски търговски връзки. Има ли смисъл да хабя приказки за Ковачки – политически партньор на „демократичните“ комунистически ченгета Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски, Красимир „Иван“ Каракачанов, Мария Филева – „Мисса“ Капон, Любен Дилов-червен, Николай Бареков, барабар със свата на комунистическата вицепрезидентка Мария Попова – алчно червеното другарче Светлин Танчев?

 

Но да се върнем към снимката от вечерята на 19 февруари того. Виждате въодушевената муцуна на Дейвид Камерън, който разяснява правилната политика на Европейския съюз на двама свои по-нископоставени колеги – президентите на Румъния Клаус Вернер и на Кипър Никос Анастасиадес (вдясно). Да забелязвате възторг, задоволство или поне елементарен израз на радост и облекчение върху лицата на балканските ръководители? Няма как.

 

Камерън се завърна в Лондон подобно на Невил Чембърлейн от Мюнхен през 1938 година. Триумфално размаха списъка с привилегии, които извоюва за Великобритания в новия СССР. Още в самолета той заявил, че е „дарил Великобритания с „особен статут“ в рамките на Евросъюза“. Ден по-късно, „в реч пред 10 “Downing Street”, министър-председателят потвърди, че референдумът за запазване или зарязване на членството на Обединеното кралство [в ЕС] ще бъде проведен в четвъртък, 23 юни“, тази година.[86]

 

Ала какво ще обяснят на своите народи другите двама от снимката – уж държавните глави на Румъния и Кипър? Ами останалите?

 

Как Ангела Меркел ще убеди германците, че са водещата сила в Евросъюза, щом като единствено Обединеното кралство си осигури привилегировано положение в него? Какво ще кажат „левият“ Франсоа Оланд на французите или „десният“ Анджей Дуда на поляците? Как Виктор Орбан ще погледне сънародниците си, след като и той клекна пред евродиктата на тайния елит? Излишно е да се занимаваме с нашата Тиквония – другарката Б.Б. То би било непотребно, неоправдано губене на време.

 

Едно е ясно: Както пръв посочи Владимир Буковски, Европейският съюз все повече заприличва на Съветския. И в рамките на социалистическия блок съществуваха разглезени режими – например тези в ГДР, Унгария, донякъде в Полша. По-малко – в Чехословакия. А тук „деряха“ диктатора, който не се противеше. Мазохист, Тато беше кандисал на това московските касапи да му свалят и две кожи, но да опази привилегиите на своето семейство и на алчно червената фашистка номенклатура.

 

Успя.

 

Преди да припомня, какви преимущества пред другите отпуснаха на Великобритания членовете на Върховния съвет на ЕССР, нека подчертая: Не, това не е началото на края на новия Съветски съюз. То беше поставено още с неговия замисъл и уедряване. Като Общ пазар – Европейска икономическа общност – това наднационално образувание имаше шанс да устои изпитанията на живота. Но в сегашния си вид на Съветски европейски щати – никакъв.

 

В момента на приемането на Чалгария в него обявих от екрана на вече несъществуващата пловдивска телевизия „Евроком – България“, че с това начева упадъкът на Европейския съюз. Ако не ме лъже паметта, беше май 2007 година. Десетина месеца преди това Владимир Буковски беше произнесъл своето прочуто обръщение към депутатите в Европейския парламент:

 

„Европейският съюз е чудовище, което трябва да бъде унищожено. Колкото по-рано, толкова по-добре…“[87]

 

Веднъж, преди няколко лета, писах, че за 99 на сто от жителите на Стария континент програма “Europaische Wirtschaftsgemeinschaft” – „Европейска икономическа общност“, е напълно непозната. (Вижте илюстрацията.) Нея, а не някакъв план „за окончателно решение на еврейския въпрос“, са обсъждали и приели водачите на национал-социалистическа Германия по време на прословутата Конференция от Ванзее, проведена на 20 януари 1942 г.

 

Програмата е налице. Докато досега не е представен никакъв документ, какъвто и да е, който да доказва съществуването на план за „изтребление на европейското еврейство“. Подобно нещо не е занимавало лидерите на Третия райх. Те са имали съвсем различни грижи.

 

С какво Братството дари британците в Брюксел на 19 февруари 2016 година? Нормално – приписвайки го като заслуга на Дейвид Камерън. От този миг нататък той ще се превърне в ревностен защитник на европейската идея. Прочее, каквито бяха неговите предшественици – лидерите на Консервативната партия и британски премиери Харолд Макмилън, Едуард Хийт, Маргарет Тачър и Джон Мейджър, както личи от снимките? (Вижте илюстрацията.)

 

Какво успя да постигне в Брюксел „милият“ и нежен Дейвид, отколешен любимец на офицерите от КГБ с лява резба?

 

Привилегии за британските власти, каквито никоя друга държава-членка не ползва. Даже Германия – смятана за безспорен локомотив на европейския влак.

 

На първо място – четиригодишно замразяване на социалните помощи за граждани на Евросъюза, работещи в Обединеното кралство. С уговорката, че тази британска привилегия няма да се прилага спрямо работещите пришълци, които вече се трудят на Острова.

 

Как Вишеградската четворка кандиса, поляците, унгарците, словаците и чехите да питат своите управници. За мен повторното „изваждане“ на досието на агент „Болйек“ беше опит за отклоняване на вниманието в най-голямата страна от въпросното каре. Това е брадата „новина“, отдавна известна „вест“…

 

Преди осем години поляците се редяха на опашки, за да се сдобият с книгата, разкриваща мръсните тайни на Лех Валенса из лабиринта на Służba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych.[88] Сега вадят нови документи – написани на ръка. След графоложка експертиза, от тях няма да има бягство.

 

Дали заради Валенса убиха президента Качински, ще узнаят идните поколения.

 

Но да се върнем към непризнатия евротриумф на Камерън. Друг успех за закъсващия британски бюджет е приемането индексиране на детските надбавки на имигранти, работещи на Албиона, чиито деца не живеят там. Има ли разум в това? Безспорно, ако не гледате от камбанарията на социалистическия храм. Дейвидчо се провали в искането за пълната отмяна на тези незаслужени благинки…

 

Помислете. То е като отглеждането на „мигрантите“ у нас, което струва на държавата около хилядарка месечно на калпак. Докато един милион пенсионери се гърчат със социални помощи до 250 лева! Без принос към една държава, да претендирате тя да ви издържа? Не само вас, но и семействата ви! Даже и комунистите не даваха така.

 

Мярката пак не ще важи за онези в заварено положение. Но от 1 януари 2020 година ще бъде валидна за всички небритански граждани, живеещи в кралството.

 

Не чак такова предимство е отказът Великобритания да се присъедини към еврозоната. Което подсказва, че тази високоскоростна част на Европейския съюз върви към разпад. Гърците масово си искат обратно драхмата. Германците отказват да бъхтят, за да помагат ленивите…

 

За мен най-значимото постижение на Камерън е, че принуди брюкселските бюрократи или по-точно лобистите зад тях, да зарежат мечтата за още по-голямо сближаване между държавите-членки. Сиреч, Европейските съветски съединени щати се отлагат. Засега.[89]

 

Общо взето, най-прав се оказа млад карикатурист, определил „тежките усилия“ на министър-председателя по начина, който виждате на илюстрацията.

 

А след като казах „А“, припомняйки кой е Питър Менделсън и Ротшилдовия курт-капан[90] с финансирането на Консервативната партия през октомври 2008 година, е редно да стигна и до „Я“.

 

 

 

От самото си начало руският комунизъм

открито се стреми към световна империя[91]

 

 

 

Да ви попитам: Спомняте ли си кога Дейвид Камерън взе да заплашва Брюксел с извиване на ръце? През април 2015 година в рамките на предизборната кампания на партията си – едно от двете крила на единната управляваща върхушка. Тогава той за пръв път стресна евродилетантите, поставяйки въпроса за предоговаряне на британското членство в съюза.

 

Като знаете – ако сте възприели истината – кой е застанал зад гърба на товарищ Камерън, Дейвид Уилям Доналдович, сигурно се досещате, че това не е негова идея. Ще ви покажа кратък епизод от интервю на лорд Джейкъб дьо Ротшилд, дадено през октомври 2014 година на гръцка телевизия. Бащата на Нат е приел екипа в същото имение на остров Корфу, където през 2008 година се разиграха есенните драми на торите. В него доайенът на фамилията се изявява, все едно е държавен ръководител на Гърция, което пропускам. За мен важно е да разберете, откъде спускат заповедите. Кой командва парада.

 

 

 

 

 

Как възприемате току-що чутото, когато знаете, че шест месеца по-късно то залегна в предизборната платформа на Консервативната партия и лично на Дейвид Камерън? А днес е факт, макар и не съвсем свършен.

 

И още нещо. Смятаният за главен Ротшилд не скри, че „ако реформите не станат вътре в Европа, има риск общността в нейния сегашен вид да се разпадне“. Което издава, че командват Европейския съюз някъде отвън. Така излиза. Знаем ли откъде и кой се занимава с това?

 

Не. В такъв случай, защо политиците – избраниците на народите – не казват, а журналята не питат?

 

Липсват отговори. Даже не висят във въздуха. Явно никой не се интересува от тях. Което води до диагнозата за естествената склонност към неестествена смърт не само на туземното ни население, но и на останалите европейци.

 

Voluntatem tuam.[92]

 

А онзи, който помогна за издигането на съветския агент Дейвид Камерън – лорд Майкъл Хауърд, бивш лидер на Консервативната партия, сега си посипва главата с пепел:

 

„От близо 25 години познавам Дейвид Камерън. Възхищавах му се. Той ръководеше страната ни твърде изискано. Не ми е лесно да съм на противната страна в спора с него. Но всички ние трябва да се осъзнаем относно пътя, по който смятаме, че най-добре ще служим на нашите национални интереси…

 

Министър-председателят твърди, че за европейците възможността от по-нататъшни преговори е „нежелана“. Ако е прав, това би означавало само, че европейските лидери най-естне са решили да се противопоставят на фундаменталните и трудни реформи, които той казва, че е поискал. Ако е така, по-добре да напуснем Евросъюза.“[93]

 

Лорд Хауърд сам припомня, как някога беше в А-отбора на британските консерватори, зовящ за оставането на Обединеното кралство в Европейската икономическа общност на всяка цена. Тогава с мощен глас пееше други рефрени. Виждате ли какви са последиците, когато приемате, че всеки има право да се променя?

 

Here they are – ето ги.

 

Докато пиша тези редове, в Британския парламент другарите „демократични“ депутати се горещят – „за“ или „против“ членството на кралството в Европейския съюз – новия СССР. И Питър Менделсън изкукурига от страниците на партийния си орган, „лейбъристкия “The Guardian”, както някога го наричаха по радио Би Би Си. Някои от редовните читатели сигурно помнят, кой е той.

 

Накратко – наследник на прочутата равинско-банкерска фамилия Менделсон, дала на музиката и композитора Феликс, че и Бартолди при това. Съученик и близък приятел на Нат Ротшилд, Питър Менделсън участва в капана, който през октомври 2008 година наследникът на сър Джейкъб устрои на сегашния британски кабинет. По онова време Джордж Осборн и Дейвид Камерън бяха опозиционери на лейбъристката власт. Участваха в т. нар. правителство в сянка.

 

За да ги постави в поза „партер“ и да ги подчини окончателно, Нат Ротшилд скалъпи и разигра сценката с предложението за дарение, което близкият до Владимир Путин „руски“ олигарх Олег Дерипаска, израелски гражданин, отправил към тогавашните ръководители на Консервативната партия на Великобритания. Епизодът прерасна в гротеска – порнография. В скандал, чийто пръв залп изстреля Нат Ротшилд във вид на отворено писмо до ръководството на подопечния му и смятан за най-авторитетен английски всекидневник “The Times”. В него, с чисто доноснически, клеветнически маниер, младият Ротшилд „издаде четата“, както се казва в популярна някога хумореска на Тома Измирлиев.

 

Цялата заварка, казано на жаргон, беше станала в собственото имение на младия трилионер на гръцкия остров Корфу. Като спестявам подробностите, само ще посоча, че един от приятелите на Ротшилд, използван като посредник, предупредил:

 

„Нат [Ротшилд] не желае да довърши Джордж [Осбърн], но сега топката е в полето на торите – ако те продължават да го правят на глупак, да мамят неговия инвестиционен фонд и приятелството му с [евреина и лейбъристки еврокомисар] Питър Менделсън, той няма да се поколебае и ще действа.“[94]

 

Накрая се намеси бившият партиен шеф лорд Тебит. Той размаха пръст към връстника на Ротшилд, настоящия министър на финансите и икономиката на Великобритания:

 

„… Човек трябва да каже: Джордж Осбърн беше длъжен да помни, че онези, които спят с кучета, ще прихванат бълхи.“[95]

 

Два дни след сензационната история с писмото в “The Times”, свлечен на колене и напълно примирен, „Джордж Осбърн предупреди: „престанете да се бъзикате“ с Ротшилд или сте свършени“![96] (Вижте илюстрацията.)

 

След „инцидента“, днес залязващият всекидневник “The Independent” излезе с пространен анализ под наслов:

 

„Полемиката „Корфу“: Как действа светът в действителност.“[97]

 

Авторите – двама от разследващите журналисти на изданието, което през онези дни на листопад още не беше свързано с КГБ,[98] бяха квалифицирали казуса като „сага за висшите финанси, хай-лайфа и плаванията в откритите морета, с участието Питър и Джордж, Нат и Олег, Рупърт и Матю, а в масовката – много, много повече“.[99]

 

Сред героите на повествованието, освен вече посочените, личаха „славните“ имена на медийния магнат Рупърт Мърдок и дъщеря му Елизабет; непознатия у нас милионер Матю Фройд – да, да, от онова „ирландско“ семейство, прочуло се с австрийската си издънка Зигмунд и неговата измамна психоанализа – забогатял от връзки с обществеността – PR, както му казват днес „умните“ ни комплексарчета; индийския „цар на стоманата“ Лакшми Митал; Бил Гейтс, Тони Блеър, Гордън Браун и придворния им креслив бард Боно, тогавашния грузински президент Михаил Саакашвили, настоящ недоволстващ управител на украинската Одеска област, Андрю Фелдман – стар приятел на Дейвид Камерън, по онова време ковчежник на торите; и много други в миманса.

 

Изданието подчертава, че:

 

„Г-н Дерипаска може да се хвали със своите връзки с руския политически елит, преди всичко чрез своето забележително приятелство с Владимир Путин, и с официалния си пост сред олигархичните кадри, който му позволява редовни аудиенции при президента Медведев. Макар да е един от най-големите световни играчи, не целият свят е отворен пред него. Входната виза за САЩ на г-н Дерипаска беше анулирана през 2006 година, заради опасенията на ФБР от неговите бизнес-начинания.[100]

 

Въпреки това той остава централна фигура сред кадрите на елита, което наистина ни кара да направим своите много важни изводи относно начина, по който светът бива управляван. В този аспект, неговата връзка с Питър Менделсън не е изненадваща. Лордът-лейбърист е високопоставен политик с интернационални връзки и – най-важното – когато за пръв път се срещна с г-н Дерипаска, той беше ангажиран с търговската политика на Европейския съюз, най-големия търговски партньор на Русия.“[101]

 

Точно така – Питър Менделсън беше еврокомисар по търговията. На свой ред, Олег Дерипаска, който, след като успя да отстрани израелските граждани братя Чорни – всъщност Шварц, си извоюва титлата „цар на алуминия“ в Русия, прехвърли всичките си активи на… Нат Ротшилд![102]

 

Междувременно семействата Ротшилд и Рокфелер не скриха, че обединяват своите финансови активи и инвестиционни намерения. Като предимството е на страната на първата фамилия.[103] (Вижте илюстрацията.) Нищо, че разни „професори“ и „икономически наблюдатели“ – особено руски и местни – натякват за някакви „разногласия“, „разправии“, даже – „раздели и вражди“ – между тях. В настоящата епоха на безкрайна информация подобно невежество си е за диагноза…

 

И ето, Питър Менделсън се иза̀ка с публикация в “The Guardian”. И какво изходи този „лейбърист“?

 

„Договорката на Камерън е шанс Европейският съюз да проработи. Прегърнете я.“[104]

 

Тези „демократи“ – „лейбъристи“ и „консерватори“ от еднопартийната британска политическа система – ще облагородяват какво – комунизма ли? Или възнамеряват да го разпространяват навсякъде, по цялото земно кълбо?…

 

Народът се е произнесъл: „Напънала се планината, та родила мишка.“

 

Sic transit Mundus hodie…[105]

 

 

 

„Демократична рапсодия“ в убийствено червено

 

 

 

Всичко друго е фалш – „измамата на перестройката“, както писа Анатолий Голицин след като избяга от „болшевишкия рай“ и неговия партиен юмрук КГБ. В своята „Паметна записка до Централното разузнавателно управление“ (вижте илюстрацията.) той изясни смисъла на понятието „перестройка“ в плановете на Кремъл. Сиромах, без да съзнава, че Москва е подчинена на други, по-високопоставени столици, превзети от най-висшите сили на победилия интернационален комунизъм.

 

У нас думата „перестройка“ се запази в неточно значение. Защото беше изопачена от политическа употреба. Тя означава „препострояване“, „повторно строителство на нещо сбъркано, сгрешено“.

 

Но какво възнамеряваха да препостроят другарите? Социализма? Да открият някакво негово „човешко лице“ и да го монтират върху отблъскващата му, изкривена от омраза и злоба мутра? Както съвсем сериозно, макар в шеговита форма беше отсъдил покойният бай Владо Свинтила:

 

„Да желаете да очовечите комунизма, е все едно да се мъчите да облагородите сифилиса!“

 

Европейските народи се измъкнаха от две последователни трагедии – световните войни. И вместо да вземат поука от тях, се насочиха към още по-голяма – тази на Лениновия колективизъм. Който, в интерес на истината, никога не е бил негово изобретение. Програмата за неговата реализация му е била спусната от интернационалното Братство.

 

Това не го прави по-хуманен, като имаме предвид размерите на неговите поражения. Та само човешките жертви на този експеримент, обхванал едва ли не половината земно кълбо, надхвърлиха 120 милиона души! Добре, ако смятате, че броят е преувеличен, да приемем 100 милиона. Даже – 80! Малко ли ви се струват?

 

Иде реч за живота на хора, изпратени без време и по най-жесток начин в отвъдното. Последователите на библейския цар Давид „изнесоха… много голяма плячка. А народите, който бяха“ в поробените от комунистите страни, „изведоха и ги прекараха през триони, през железни дикани, през железни брадви и ги хвърлиха в пещи за печене на тухли. Тъй“, според завета на Яхве-Йехова, „постъпи“ интернационалното Братство „с всички“ държави, които не смяташе за свои.[106]

 

Пренесе народите им в жертва пред олтара на комунистическия бог Мамон – парите и властта. Още по-страшна и невъзстановима се оказа духовната и материалната разруха.

 

В такъв случай защо им беше на европейците да се скупчват в този съветски колхоз, наречен Европейски съюз? Ами те също бяха покосени от „комунистическата стратегия на измама и дезинформация“. Този път тя беше поднасяна от западните правителства – същите марионетки на илюминатския елит, каквито винаги са били обитателите на Кремъл.

 

Освен това, благодарение на привлекателната заблуда на кредитната икономика, предоставила им две-три десетилетия привидно разкошен бит, хората в Европа, западно от границите на Югославия, Унгария и Чехословакия, бяха доведени до късогледство. Не бяха в състояние да забележат нищо по-далече от върха на собствените им носове. Но да се гледа в тази точка е най-трудно, както твърди Джордж Оруел.

 

Когато преди четвърт век пръв употребих перифразата „пир по време на демокрация“, получих поздравления от колеги, които уважавах. Сетне практиката да ме крадат безсрамно, без да се позовават на източника, стана нещо обичайно. Помня, как през 1988 година получих най-ранното предупреждение за това. То дойде от бивш световен шампион по борба, който беше заместник-главен редактор на вестник „Футбол“. Стана по повод на мой репортаж от приятелски мач, в който националният отбор на НРБ победи Холандия.

 

По трагична ирония на съдбата, това беше първата ми командировка с представителния тим и то – в капиталистическа страна. (Две лета и половина по-късно последваха още две. И толкоз.) През онази вече изглеждаща далечна 1988 година изходните визи бяха отпаднали. Всеки, който получеше покана, или можеше да докаже законно притежание на валута, вече пътуваше безпроблемно.

 

А защо „трагична“? На връщане от стадиона, наричан “De Cuip” – клубното игрище на ротердамския “Feijenoord”,[107] някой от задната седалка ме бутна по рамото. Обърнах се и зърнах един от централните защитници, когото дотогава изобщо не познавах. Зърнал ме да разговарям с Марко ван Бастен, с Рейнус Михелс – легендарния мениджър на „оранжевите“, и с Руут Хулит. (В холандския език липсва звукът „Г“.) Впечатлил се, та сподели, че никога дотогава не бил тичал толкова много в един мач. Пазел Хулит. А той „му разказал играта“… Не спрял!

 

Беше млад. Русоляв, засмян, с широко, ведро, голобрадо лице. Казваше се… Трифон Иванов. Затова „трагична“.

 

Почти не го познавах. Неговото поколение успя, понеже го пуснаха да играе в истински професионални клубове. Ако тези футболисти бяха останали тук, щяха да си отидат по същия сив начин, както предходните – тачени, разглезени, забравени. Виждал съм как Добри Джуров се разхождаше по алеите пред сградата на стадион „Народна армия“, прегърнал през раменете Христо Стоичков. А келешът, току-що станал титуляр в комунистическото „чудо“ ЦСКА, отхапваше от едра праскова. Сокът на плода се стичаше по брадичката му и капеше по фланелката…

 

Но също така знам, че докторът, който през шейсетте спаси тате, беше осъден за шпионаж и разстрелян… Никой не го помни. Неговото име е Радан Сарафов! Той беше племенник на театралната легенда Кръстю Сарафов и на македонския революционер Борис Сарафов.

 

Може би истината е, че е имитирал извършването на услуги на комунистическите секретни служби. А навярно е действал в полза на западните. Архивните документи не са съвсем категорични. Няма да откриете негова снимка в интернет. На спортистите – героите на милиционер-социализЪма – изобилие!

 

Как да пропусна хилядите политически затворници? Например инженер Илия Минев, дипломирал се в Тулуза, Франция? За него милиционерските негодници твърдят, че не бил направил нищо за България.

 

Мерзавци! Как и какво да стори в затворите? Но той би могъл да служи като морален стожер за нормалните, свестните хора. Защото този човек със съвсем крехка физика не се е пречупил през всичките близо четвърт век инквизиции в занданите на комунистическия режим. Както и по време на изселванията, подписките по три пъти дневно и побоищата още близо десетилетие!

 

За последен път милицията го преби през април 1990 година! Неговият нравствен пример се оказа ненужен. Докато убийците и крадците, мутрите и техните пачаври от пошлите театрални постановки, от долнопробните телевизионни продукции, от спорта или масовата култура са пример за подражание.

 

Каквото си надробил, това ще сърбаш.

 

Кой от тримата – футболистът, докторът или инженер-химикът с унищожен живот заслужава по-голямо уважение? Няма спор – спортистът беше сред предметите, които терористичната комунистическа диктатура подреждаше на витрината си, за да придават фалшив блясък на нейната окървавена мутра. Що за ценностна система има мнозинството от онази недоразложила се тор, която осмърдява България? Възможно ли е въобще, разпадащи се екскременти да притежават човешки качества?

 

Сигурен съм в едно: Не желая улици и градове да носят имената на личности. За населени места да не говорим.

 

Колко велики личности са минали през историята на човечеството? Но нито градове и села, нито улици, булеварди и площади носят техните имена. Най-големият лондонски площад носи името на мястото, където се е провела важна морска битка между френско-испанския флот и британския – Трафалгар. Победата била за островитяните. Затова площадът се казва „Трафалгър“, а не носи името на командващия на английските кралски военноморски сили адмирал Нелсън, чиято статуя се извисява над обширното пространство!

 

Не е имало Hitlerstadt – град Хитлер. Но съществуваха Ленинград, Сталинград, Ворошиловград – днес Луганск, и т.н. Досега не е променено името на град Дзержинск. Естествено, тукашните комунистически натегачи, по-комунисти от Маркс, Ленин и Сталин, взети заедно, надминаха всичко и всички. Имаше град Сталин – Варна, и град Левски – Карлово, Димитрово – Перник, Коларовград – Шумен…

 

Връх Мусала се наричаше… Сталин. Язовир „Искър“ – също. (Вижте илюстрацията.) Столичният булевард „Витоша“ се наричаше „Сталин“. На ъгъла между него и улица „Парчевич“ се намираше гостилница „Сталинград“. Учех в училище „Йосиф Сталин“. Бях в автобус на „Балкантурист“, поканен от моя съученичка на еднодневен излет до Рилския манастир. Безплатно, имало незаети места… Тя беше екскурзоводка на германски туристи. Този ден й се паднаха от ФРГ.

 

Потеглихме от хотел „Плиска“. Ескурзоводите бяха трима – съответно на немски, френски и английски език. Всеки плямпаше задължителни комунистически глупотевини пред малък микрофон. Изреждаха се…

 

И се започна! Първо туристите – група германци, по-малка – французи, и възрастна британска двойка – дошли уж, за да видят красотите на нашата родина, бяха осведомени, че се движим по… булевард „Ленин“. Когато стигнахме ЦУМ, автобусът зави наляво. А съученичката ми и нейните колеги своевременно обърнаха внимание на екскурзиантите, че вдясно виждат… Паметника на Ленин.[108]

 

Наближавайки отклонението преди Перник, гидовете поясниха, че пътниците могат да видят Държавния металургичен завод „Ленин“…

 

Кулминацията настъпи, когато возилото премина през местността Жабокрек. Моята близка разясни на западногерманците, как през Втората световна война на това място партизаните нападнали лечебница, в която се възстановявали ранени немски войници. И ги избили до крак! Което, естествено, „силно зарадва“ излетниците. Типично не българско, а комунистическо гостоприемство…

 

До ден днешен дегенерати обитават Благоевград, Димитровград, Първомай, Септември, Сандански… Вместо тотална и най-строга забрана на всякаква пропаганда на комунизма и социализма, на техните символи, страната все така е осеяна от паметници на червени фашистки терористи, уродливи като онези, на които са посветени.

 

Манията за топоними, носещи имената на известни персони е антихристиянска. Явно произлиза от талмудизма и неговото продължение болшевизма. Тя е била пренесена на много места, където комунистическият ботуш е стъпкал човещината и националното самосъзнание. Но едва ли другаде е намерила толкова благодатна почва, както тук.

 

Което би следвало да кара всеки, запазил човешкото у себе си, да изпитва срам.

 

Бяха изминали дни от написването на горните редове, когато дойде известието, че „Полша ще сменя имената на улици в стремеж да „декомунизира“ страната. Експерти твърдят, че около 1500 названия на улици могат да бъдат променени, с оглед да се забрани пропагандирането на тоталитарни системи като комунизма.

 

„Полша е натрупала огромна камара от такива названия, а повечето от страните в региона вече са успели да се справят с декомунизацията“ – заяви Михал Дворжик, депутат от партията „Законност и справедливост“. – „Неприемливо е все още да има имена на улици, прославящи престъпници.“[109]

 

За мен не е неприемливо, а е недопустимо и престъпно. Любопитен съм, кои са „страните в региона вече са успели да се справят с декомунизацията“? Защото не съм чувал за нито една от тях. Литва на Далия Грибаускайте или Унгария на Виктор Орбан ли? Може би Народна република България, превърната в опитно поле за отглеждане на тикви. Нима не виждате, че това вече не е и кочина, а бостан? Посочете една такава страна, която е провела декомунизация.

 

Коя?

 

Насетне в цитираната кореспонденция се говори за това, че по-нататъшната декомунизация може да навлече на поляците неприятности с Русия. Ами слава Богу! Съветите да си стоят в границите! Както и натовците. Ние – остатъчните нормални хора – не бива да имаме нищо общо с тези филиали на Коминтерна, както и с Евросъюза – новия СССР.

 

Но тъкмо там ги стяга чепикът евробюрократите – слугинчетата на Интернационала. Не дай Боже, някой най-сетне да запретне ръкави и да подбере комунистическата сган…

 

А в Полша все пак, може би, ще влезе в сила закон, съгласно който в рамките на две години старите комунистически топоними трябва да изчезнат. И това не е малко.

 

 

 

Quis custodiet ipsos custodies?[110]

 

 

 

Но не се ли захване с конфискацията на цялото имущество на комунистите и ченгетата, управляващата партия „Законност и справедливост“ ще пропусне историческия шанс да даде пример и оглави такова движение и в останалите уж бивши соцстрани. Това ще представлява окончателен провал на антикомунизма – най-справедливия устрем към свобода и възстановяването на Божествения ред на земята. Нещо повече – ще означава пълна загуба на войната на човеците срещу сатанистите, триумф на злото.

 

Дали случайно, но успоредно с тази вест за пореден път възкресиха казуса с агент „Болйек“ – Лех Валенса. Даже извадиха документи, доказващи, че мерзавецът е получавал пари за доносите си.

 

Западните „демократи“ пак се направиха на смахнати – ама как е възможно, откъде накъде, как смеете? Може да са фалшификации!

 

Сякаш казусът не предизвика издаването на цяла книга. И навярно убийството на президента Качински близо до Смоленск, Русия. Безсрамие!

 

Пазят агентите си. А народите им, преливащи от тъпота, егоистично втренчени в пъповете си, давещи се в безразличие, са като ударени с мокър парцал. Бедните, не знаят, че заиграе ли мечката в двора на съседите – особено съветската, ще навести и тях…

 

Моля се, това да стане по-скоро, та да го видя. Да зърна самодоволните мутри на охранените западняци, когато еврейските болшевишки комисари започнат да ги прибират, или да ги принуждават да ходят на „доброволни“ бригади и манифестации. За мен ще бъде истинско удоволствие, което те – западните „демократи“ със залоени мозъчета – са заслужили изцяло.

 

Та не желая да използвам своя израз „пир по време на демокрация“. Гареловци, Кеворкяновци, Томовци и останалите червени пършивци го банализираха. Затова за горното вътрешно подзаглавие, предназначено за този дял от текста, предпочетох фразата на Ювенал, която е с непреходно значение.

 

Харолд Макмилън и Маргарет Тачър бяха убедени криптомарксисти. Роналд Рейгън, двамата Буш, Бил Клинтън и обратната му жена, както и настоящият наемател на Белия дом са чиста проба социалисти и комунисти. Може би в по-голяма степен от членувалия в КПСС офицер от съветското разузнаване Путин, Владимир Владимирович. Но кой да повярва, че това е така?

 

Нещо повече, бившият актьор, превърнат в доносник на ФБР, минал през Демократическата партия, за да го натикат в Белия дом като републиканец, е подавал молба за постъпване в редовете на Американската комунистическа партия.

 

„През 1937 година Рейгън се премества в Калифорния. И след като преминава през пробни снимки в “Warner Brothers”, е удостоен със седемгодишен договор. Авторите на издадената през 2000 година книга „Радикалният Холивуд“[111] твърдят, че Рейгън отстоявал своите левичарски убеждения. И подал заявление за влизане в Американската комунистическа партия. Според информатор на ФБР, „Рейгън беше отхвърлен, понеже… беше прекалено тъп.

 

Джоан ЛаКур Скот, съпругата на филмовия продуцент Ейдриън Скот, коментираше: „Никога не съм срещала по-ограничен човек – да го река вежливо. Той беше глупав. Беше актьор, който стана добър оратор, но в разговори с него преди и след събития. Това просто беше човек, който не бе добре информиран, не особено образован и знаещ. Беше някакъв хубавец, представителен изпълнител.“[112]

 

Добре е да се прочете целият текст, с откъс от който току-що се запознахте. Пак ли не ви се вярва?

 

„От времената на Карл Маркс един от парадоксите на левичарството беше това, че една идеология, насочена против елита, беше замислена и проектирана от елита.“[113]

 

Това не е писано от мен, а от 45-годишния кореспондент на Агенция „Ройтерс“ в Берлин, родения в САЩ кореец и „върл антимарксист“ Лушън Ким.[114]

 

Защо хората не могат да възприемат истината? Заменят я с обратното – с неистината, с лъжата, с измамата.

 

Преди всичко, тези истини и хората, които ги споделят с обществото, са клеймосани. Залепени са им етикетите „конспиративни теории“, „световна конспирация“, „разпространители на конспиративни теории“. Не сте ли ги чували? Колко често, когато тук стане ли дума за боя по магарето, а не по самара, телевизионни водещи се застраховат предварително: „Не вярвам в теорията на конспирацията.“ Така е не само у нас.

 

Пред очите ни се развиха неща, в които мнозинствата пак продължават да не вярват. Например – начина, по който САЩ и оглавяваните от него „коалиции на желаещи“, двукратно водиха войни в Ирак. Двете грамадни измами лъснаха, като отмъкнатия от британците прочут персийски диамант „Кохинор“. Не само журналисти, писатели и кинодокументалисти разкриха фалшификациите и манипулациите, предизвикали т. нар. цветни революции в Украйна и Грузия, „Арабската пролет“.

 

Кои берат плодовете от тези лъжи? Интернационалните банкери, които са и основни собственици в индустрията за сеене на смърт – военно-промишления комплекс.

 

Имате ли представа, кой отрасъл е най-големият на света според стойността на онова, което произвежда? Оставям ви десет секунди, за да помислите. Едно, две, три…

 

Финансовият сектор – банките, застрахователните корпорации, различните компании за кредитни рейтинги, борсите…

 

Още нещо стана пред нашите очи, но най-малко 90 процента от нашенци и останалите земни жители все още не вярват. Кой планира и осъществи нападенията в Ню Йорк и Пентагона на 11 септември 2001 година? За всеки разумен човек е достатъчна лъжата на държавния глава на САЩ. Тя беше толкова долнопробна, колкото самият той. Докато „огромните пътнически самолети, управлявани от арабски „терористи“, трудно завършили школи за малки летателни апарати, атакуваха сградите на Световния търговски център“, президентът на единствената световна империя се подвизаваше в класна стая на еврейско училище във Флорида. И четеше на малчуганите приказка за козле.

 

Когато му съобщили, че по телевизията показали как самолет се е врязал във Втората кула на Световния търговски център, Джордж Уокър Буш, с типичната си глуповата усмивка, отвърнал, че знае. Преди това бил видял по телевизията, как друг самолет е ударил Първата кула. И продължил да забавлява децата с приказката…

 

Поразяването на Първата кула изобщо не е предавано по телевизията – нито на видеозапис, а съвсем – пряко. Дори да е било заснето, в което не се съмнявам, липсата на кадри от него трябваше да послужи за внушението, че всичко е станало изненадващо. Единственото видеосвидетелство за събитието, което е публично известно, е дело на случаен френски турист, който толкова рано сутринта – около 9 часа – се движел по една от улиците, водещи към кулите-близнаци.

 

Да споменавам ли рухването на четиридесет етажната Сграда № 7 около седем часа по-късно? Може би тя си падна сама? Нямаше как да е в резултат на въздушната атака. Отстоеше на… повече от 120 метра от двете кули, сринали се в основите си. (Вижте илюстрацията.) В тази медия съм показвал онзи прословут репортаж на лондонската държавна телевизия BBC от мястото на събитието. В него репортерката обявява рухването на Сграда № 7. А тя все още си стои на мястото зад гърба на журналистката?!…

 

Просто в нея, както и в кулите-близнаци, е имало предварително заложени огромни количества експлозиви.

 

Хората не вярват на тези неща. Защото не са им ги показали „авторитетни“ водещи по ефирните телевизии. Както и по неколцината, за които им вменяват, че също са „влиятелни“ – чисто партийните медии.

 

Сигурен съм, че сред читателите на моята медия се намират 50-100 души, които са с акъла си. Което ще рече, че разполагат със сиво вещество и го използват за онова, за което Бог и родителите им са ги надарили с тази висша форма на земната материя. Останалите…

 

Ами, ако ви разкрия истината за т. нар. Априлско въстание? Откъде всички ние знаем за него? От семействата си и от училището. А те? Родителите ни – също от школото. И така – поколение след поколение. Без някой да прояви непредубедено критична мисъл: Кога са написани и издадени всички онези книги, побрали спомени, свидетелства и изследвания на събитията?

 

Наскоро, по силата на случайността (дали?) се натъкнах на нещо, което датира от есента на 1876 година. Не ме шокира, но предизвика леко изумление у мен. Ала и без друго си навличам огромна омраза и си създавам много врагове. Някои – доста овластени. За да напишат например, че „документите, отнасящи се за трудовата дейност на лицето Георги Менелаев Ифандиев да не бъдат смятани за такива“! Колцина са онези, които днес могат да се похвалят с подобно признание на дейността си против комунистическата система?

 

Поради изложените причини няма да споделя онова, което научих за истинските събития през 1876 година. В замяна, за пореден път ще насоча вниманието ви към дребнотемието, с което занимават публиката. То няма никакво отношение към живота ни. Но често се оказва на челните места в печатните издания. Намира място в новините на електронните медии и то не в „и други“…

 

По този начин, в купищата събития и бръщолевения около тях, които изсипват в мозъкомелачката, главните, съществените потъват. Губят значението си. Но за мислещите и знаещите, даже незначителното може да намери друго измерение.

 

В средата на февруари опитаха да ангажират масовото съзнание със събитие, което не засяга повечето туземци. Тъй като те се вълнуват от други неща – от примитивните прояви на антикултурата. И така:

 

„По време на концерт на легендарната поп група „Ролинг Стоунс“ в Буенос Айрес, Аржентина, на известния стадион „Суидат де Ла Плата“ е бил убит сценичен работник, съобщи британския[т] таблоид „Мирър“.

 

Според информацията, убитият се е опитал да открадне парите от концерта, събрани на касите, но е бил забелязан от продавач на разхладителни напитки, който съобщиХ на охраната.

 

Започнала е престрелка, в резултат на която крадецът е бил прострелян и е починал. Веднага след инцидента рок динозаврите са поръчали 24-часова въоръжена охрана до края на латиноамериканското си турне. Активиран е план за „интензивна защита“ и са ангажирани най-добрите охранители в Аржентина.“[115]

 

Пак заявявам – пропускам дребнавата злободневност на новината. Също – правописните грешки в скъпоструваща пишман медия с не малък персонал. Те са ясни. Когато и да изпратите в каторга комунистическите труженички от всякакъв пол и от всички поколения, демонстриращи своята духовна нищета на полето на масовото словоблудство – хартиено-електронната порнография, продали се на свинските си господари, все ще сте закъснели. Друго имах предвид.

 

Беше ден, в който си позволих да работя малко. Рядкост. И шляейки се из интернет, попаднах на цитираното заглавие. Влязох заради “The Rolling Stones”. Глупостта, превърната във вест, не ме интересуваше. Но реших да проверя, как я посрещат читателите. И що да видя: Твърдо потвърждение на онова, което винаги съм твърдял – убийствена умствена мизерия, омраза, завист, злоба. Това са качества, отгледани в болшевишките семейства – повече от 1,2 милиона у нас, като включвам безенесарските. Умножено средно по 3,5 души на „основна клетка“ от социалистическото „общество“, се получава 4,55 милиона същества.

 

Прибавете още поне половината от общо трите милиона агенти на Държавна сигурност и останалите секретни служби на комунистическия режим, които са слухтели, следели и донасяли против ближните си. Какво ще стане ясно?

 

Че тук играта е приключена. Няма оцеляла незаразена почва. Здравите, генно неувредени човешки семена са изчезнали, без за бъдат изразходвани. Останали са гемеотата в човешки облик. Тръгна ли по улицата, срещам размножената овца Доли, надянала хуманоидна маскировка, дегизировка. Нищо не може да се случи, да се промени. Напълно обречени сме.

 

Толкова ниско падение на цяло едно население навярно историята не помни. Срам и обида, че някъде, някой може да ме свързва с тази измет – ето какво изпитах.

 

 

 

Общността на жертвите на комунизма

срещу комуната на палачите на българския народ

 

 

 

Сега ще обясня на двата предмета – изродите, напънали се да демонстрират пълното си силиконово безумие, какво представляват.

 

Първият пезевенк е изакал:

 

„Те циничните работници са така! Пък и кво ли ще им вземат на тея пенсионери!“

 

От половин век и повече „тея пенсионери“ правят най-посещаваните представления, които човечеството е виждало. На прочутия плаж Копакабана в Рио де Жайнейро – намира се в Бразилия, подчертавам за дегенератите, които се срещат в изобилие и тук – те събраха… повече от 1 милиона зрители![116] На концертите си в лондонския “Hyde Park” – през 1969 и два през 2013 година – над 250 000 на първия, и по 300 000 души на всеки от другите два.

 

Едва ли има други музиканти, освен Elvis Presley и “The Beatles”, които да са продали повече плочи – записи, от тях. Не отварям дума за богатството им, което би било невъзможно, без еврейската мафия. В самото начало на съвсем пресния сериал “Vynil”, заснет от Мартин Скорсезе по идея на Мик Джагър, който е и основен продуцент, един от героите заявява:

 

„През 1955 година рок-енд-рол означаваше двама евреи и един италианец да записват трима чернокожи с китари.“[117]

 

Но също така – нямаше да стане факт, без доказания им, развит и утвърден талант във всичко – от композирането и писането на текстове – „креативността“, както биха се изразили примитивните тъдявашни комплексари, потомци на мангал-комунисти, през тяхната интерпретация, която често се родее с най-свободното музикално изкуство – джаза, до умението да бъдат винаги в крак с модата, да са актуални.

 

Затова на концертите им можете да видите баби и дядовци, но и деца, още не станали юноши.

 

А тук е чалгица. Елементарна, долнопробна, нямаща нищо общо с българщината. Несъвместима с нашия фолклор, с традиционната ни интонационна среда и с цивилизоваността кючекчийска неблагозвучност, издържана в непривични нам ориенталски ритми, произлизащи от суковете в Ориента. Ала такава е „културата“ на населението в страната Чалгария, в която „елитът“ беше възникнат зорлем, с насилие, от първобитщината на селянията и от мазетата на милицията.

 

Този апотеоз на малоумието и регреса бе пренесен в световната централа, занимаваща се тъкмо с… образование и култура. Нейната гаулайтерка, наследила и умножила посредствеността и родовото невежество, традиционни отличителни черти на всички комунистически нищожества, не прави разлика между морския бозайник косатка – действително едър, и Голямата косматка – изкуствено създаден хълм преди две и половина хилядолетия, под който се намира гробница на древнобългарски (тракийски) аристократ, или даже владетел.

 

Вторият мизерник – изявен содомит, пръкнал се с обратна резба, се е опуснал съвсем:

 

„Абе и аз съм дърт ама тия като ги гледам май праскат соло на бастун и патерици егати гранясалите киликанзери.“ (Вижте горната илюстрация.)

 

Вече 55 лета Мик Джагър няма равен в сценичното изкуство. Майкъл Джаксън признаваше, че се е учил от него. На почти 73-годишна възраст той може да се състезава с доста от съвременните спортисти. Всеки ден играе скуош най-малко два часа и половина. Прави кросове и гимнастически упражнения. Донеотдавна се занимаваше и с хореография.

 

На концерт Джагър не спира да танцува, да тича по огромните сцени на групата, да скача, като същевременно пее – по два часа средно! Истински артист. Но… според туземните ни всезнайковци, плод на милиционерски кръвосмешения, той е „гранясал киликанзер, праскащ соло на бастун и патерици егати“!

 

По телата на никого от групата не ще забележите излишна плът. Тези хора са истински професионалисти от най-висш тип, каквито по тези места няма от 72-73 години в нито една област. Даже комунистическите колячи и биячи родителите на посочените „коментатори“ – се уморявали…

 

Най-важното е, че “The Rolling Stones” дадоха толкова много на няколко поколения. Естествено – не и у нас. Това се подразбира. Тук беше и си остава Чалгария. Лайняното блато, напълнено с изсраното от комунистическата номенклатура. Най-смръдливата и антибожествена материя, която може да бъде произведена само от полуклетъчни.

 

„Стоунс“ дариха нас, хората, не просто с музика и забава. Текстовете на техните песни захранваха стотици милиони жители на планетата със свободомислие и съзнание за важността, значението на всяко живо същество. Без да са го предполагали, тези момчета – за мен завинаги ще останат такива – ни захранваха с енергия и самочувствие. Тук, в тресавището на педераст-социализЪма.[118] Въпреки техните малко прегрешения, които съм отчитал, им дължим много.

 

Да бяха направили само песните “(I Can’t Get No) Satisfaction”, “Gimme Shelter”, “You Can’t Always Get What You Want”, разказващата за търговията с роби в Америка “Brown Sugar”, “Sister Morphine” – покъртителна балада за обречеността на наркоманите, щеше да е достатъчно. Първо от тях чух болшевиките да бъдат сравнявани с дявола – “Sympathy for the Devil”. В песента самият сатана разказва:

 

„Навъртах се около Санкт-Петербург, когато разбрах, че е време за промяна. Убих царя и неговите министри, а Анастасия пищеше напразно.“[119]

 

В края на 2011 и началото на 2012 година британските образователни власти предложиха стореното от легендарната група да влезе в учебниците по история. Тогава „пенсионерът“ Мик Джагър възкликна:

 

„Кои сме ние, че децата да учат за нас?“

 

По тези места, с болшевишко свръхсамочувствие и усещане за превъзходство над другите, всяка Ирина Чмихова, Емилия Димитрова, Лидка Иванова, Василка Найденова, Азис или Славка Трифонова биха изпъчили гордо дирниците си, ако това им се случи!

 

Масовите идиоти – социалистическите архитъпанари, чиито предци са били роби на турците, искат град да носи името на днешната „национална икона“, ритнитопковец Христо Стоичков! Други пък – улица и площад – на колегата му Трифон Иванов. Наспорили сме на дегенерати!

 

Определям тази бездуховност и културна низост с една дума – стоичковщина. Тя няма нищо общо с човека като висше Божие създание. Носи всички признаци и белези на коньовичарско-кършиякската комплексарщина. Аромата на онзи градски провинциализъм, разкрачен между спомена за калта в селските покрайнини и подпетените обувки пред входната врата на апартамента. Прикриващ своята разколебаност зад нагла парвенющина – познанства с известни фигури – и демонстративно предметно благополучие. Грандомания, зад която прозира притеснение.

 

Стоичковщината не е патент на спортистите, фолкзвездите и по-бедните им аналози от естрадата, аркашките и телевизионерите, извадени от бардаците и вертепите. Тя личи най-вече у труженичките на големия публичен дом, наречен политика. Имаше я в Андрей Луканов и Желю Желев. Не могат да я скрият брантии като Филип Димитров, Жан Виденов, Петър Стоянов, Иван Костов, Георги Първанов, Кочо Тренчев… Да не приказвам за Плевнелиев, Цачева и Симеонов-Балевски. Съдържа се в изобилие у Ахмед Доган и Б.Б. При тях е съизмерима с Монблан.

 

Чух някакъв от Доганово-Местановите главанаци да твърди, че днес всички нашенци искали да са… Пеевски.

 

Аферим – рекох си! Ако е вярно, носете и килограмите му. Каква била „българската“ мечта с евро-атлантическа, босфорско-московска закваска!

 

Барабанистът на “Stones” Чарли Уотс има албуми със записи на джаз. Както и издадени книжки за деца. Рони Уууд е успешен художник. Още от средата на шейсетте Мик е актьор, снимал се в игрални филми. Всеки от „скитниците“, както се превежда названието на групата, е оставил своя богата звукозаписна следа. Както и многобройни участия в благотворителни концерти и чествания на техни колеги.

 

А тук? Тук обезумяването и реставрацията на комунистическото иго клонят към 100 процента!

 

Какво падение, Господи! Какво е съгрешил родът ми, та съм се пръкнал сред тази измет!

 

Само преди дни дьонме, майкопродавец, а за капак – и „д-р“, допусна някакъв израелски ционист, нацист и комунистически престъпник, да хули безнаказано Царство България от екрана на телевизията, наречена „национална“?! На водещия – екскремент, който отдавна плува из централния ефир и го овонява с присъствието си, изобщо не му мина през ума (дали въобще притежава мозък), да се противопостави. Да зашлеви плесница на този подлец, показвайки му изхода.

 

Вижте и чуйте този позор:

 

 

 

 

 

На английски език евреин означава лъжец, измамник. Като глагол – лъжа, мамя.[120]

 

Израелският комунистически престъпник, людоедът (колко ли палестински деца и майки е погълнал) намерил, та нашъл, както казваха бабите ни. Повтаряше, че и в тяхната сатанинска религия, и в християнството спасяването на живот е задължение. Колко пъти болшевикът, изял не една и две души, натрапваше „фашисти“, „фашистко“… А туземният кучи син – водещият – го слушаше в захлас и го гледаше с възхищение в мътния си, безумен взор!

 

Не измина и седмица, и получихме не от Тел Авив, а от Москва, следното:

 

„Нелепа ситуация, абсурдно наименование, цинизъм. С тези думи говорителят на руското външно министерство Мария Захарова коментира на редовния си брифинг създадената в българския парламент комисия за установяване имало ли е намеса на Русия и Турция във вътрешните дела на България.

 

Историята наистина познава примери за своеобразно вмешателство на Русия във вътрешните работи на България – когато руският войник и пристигал на територията на тази страна с оръжие в ръка, за да се противопостави на фашизма и да освободи своите братя от злото. А по-рано – за да освободи славяните от петвековното иго на същата тази Турция, коментира Захарова.“[121]

 

Първо, да река на „умните“ и „образовани“ преводачи, имащи се за журналя, които „неглежират“ езика ни: На български се казва „работи“ – „вътрешни работи“. „Вътрешни дела“ е на майчиния ви език – съветския. Проличава еднаквата закваска на израелския ционистки марксист и на руските официални представители.

 

Понастоящем фашизъм има в Израел и в Руската федерация. Той е обагрен в смъртоносно алчно-червено. И по нашите земи съществуваше фашистка диктатура – тази на БКП, подкрепяна от БЗНС – между 9 септември 1944 и 17 ноември 1989 година.

 

Лепенето на етикети без доказателства е израз на омраза, злоба и умствено безсилие. То е част от начина на общуване в джунгата.

 

А изобилието от лумпени, които все така пламенно рецитират стиховете на майкопродавците – платени руски и съветски агенти, е отчайващо голямо – легион:

 

„Кат Русия няма втора тъй могъща на света; тя е нашата подпора, тя е нашта висота.“[122]

 

„Русия! Колко ни плени туй име свято, родно, мило! То в мрака бива нам светило, надежда – в нашите злини!“[123]

 

„Москва, Москва! Ти ярко пак пламтиш, ти пак туптиш! Ти пак си огнено сърце и с ясна пурпурна усмивка бдиш над братски стиснати ръце.“[124]

 

След като дълго зобал от руската хазна, Вазов барем малко от малко прогледнал:

 

„О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости? Желали би вас възхитени да срещнем со сълзи и с китки… Но идете вий настървени, на грозни зовете ни битки! Желали би вас да прегърнем и тоз път сърдечно, горещо. Но взорът ви свети зловещо… Как ръце сега да разгърнем?“[125]

 

Огледайте се за резултата. Единственото, което ще зърнете, са „нашите злини“! По-точно – катастрофата на българите и българщината под руското и западното влияние.

 

Чифутският „убавец“, когото видяхте и чухте, поне признава, че инициативата му „няма нищо общо с неговото вероизповедание“. А „обичат България“, понеже проектът „Израел“ върви към приключване. И те търсят пътища за завръщане към местата, където са били приемани ласкаво от християните. А те – евреите – са ги предавали, изтезавали, унищожавали и плячкосвали. За пореден път пристигат като хищници – като „вълци в овчи кожи, дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители“.[126]

 

Този скот, както би го нарекъл Ботйов, пиявицата, впила се в БНТ, може и да не знае Божието, Христовото предупреждение, „да се пазите от такива фалшиви пророци“![127]

 

Но кой да слуша? А темата се сдоби с продължение – в сърцето на ционисткия „рай“. То ще е премията за всички, които стигнат до финала на публикацията.

 

 

 

Не към медитиращите – за отказа

от мислене – форма на комунистически егоизъм

 

 

 

Христо Ботйов имал чувството, че живее „между глупци неразбрани“.[128] През петдесетте бяха пуснали редакция „сред глупци и неразумни“.

 

Все повече ме обзема усещането, че битувам сред обезумели. Сякаш се намирам в хиндуистка комуна, в която всеки се отдава на медитиране. Ако не знаете, то се родее с… комунизма. Понеже, подобно на него, на практика представлява отказ от мислене. Един от гурутата на хиндуизма, смятан за „мъдрец“, постановил:

 

„Личността няма необходимост да се противопоставя специално на злите мисли. Всички мисли са безумие.“[129]

 

Ашколсун, рекох си. И задълбах. За да открия още обезличаваща „мъдрост“, свеждаща най-висшето творение до добиче:

 

„Обезумяването е знак за заболяване на ума. Когато мисли преминат през ума, и бъде направено усилие за тяхното премахване, обикновено това усилие бива определяно като медитация. Когато има мисли, това е обезумяване: щом няма никакви мисли, това е медитация.“[130]

 

Затова се обръщам само към немедитиращите, които продължават да използват мозъка си и не се смятат за по-низши от кравите. Забележете, ето на каква „любов“ юдаизмът учи евреите:

 

„И най-добрият от гоите трябва да бъде убит.“[131]

 

Освен това съвсем неапокрифното „произведение“ “ספר תולדות ישו” – “Sefer Toledot Yeshu” или “Toledoth Jeschu”, чието съществуване вече само най-наглите чифути отричат, охулва с най-обидни слова и квалификации нашия Господ Бог. Според различни автори заглавието означава „Книга за историята на Исус“ или „Произходът на Исус“, или „Животът на Исус“.“[132] (Вижте илюстрацията.)

 

Възниква и въпросът: Кого евреите разбират под „ближен“? Всички ли, или се сблъскваме с прикрит расизъм и сепаратизъм? Отговора ни дава еврейският автор Чарлз Лийбман:

 

„[Еврейската] традиция отстоява, че същността на Тора [т. нар. Мойсеев закон] е да обичате своя ближен като себе си, с уговорката, че под „ближен“ се разбира единствено „евреин“.“[133]

 

А Луис Джейкъбс обобщава:

 

„И евреи, и християни четат заповедта буквално: „Обичай ближния си, като самия себе си“… Но в оригиналния контекст този стих означава: „Даже когато някой се е отнесъл зле с вас, постарайте се да преодолеете желанието за мъст, а по-скоро се отнесете към него с обич, защото, в края на краищата, той също е човешко същество и част от богоизбрания народ, какъвто сте и вие. Което ще рече, че той има право да бъде третиран, както вие желаете да се отнасят с вас…

 

Златното правило „да обичаш ближния си“ важи единствено за ближния евреин.“[134]

 

Менахен Герлиц довършва:

 

„Да обичаш своя ближен като себе си“ – това е важна заповед в Тора. Всеки евреин е длъжен от цялото си сърце да обича своя ближен евреин. Баал Шем Тов[135] обикновено обясняваше това така: „… Как можем да си докажем, че наистина изпълняваме тази заповед? Само чрез спазването на заповедта, че обичаме ближния си евреин като самите себе си. Само като обичаме истински всеки евреин, всеки син на богоизбрания народ, когото Хашем [техният бог] избра от всички други народи, за да го обича така, както човек обича своя син или най-скъпия си приятел.“[136]

 

„Не убивай“ означава да не убиваш само съплеменниците си.“[137]

 

Джон Хартнунг напомня, че това е залегнало още в „Трета книга на Мойсей – Левит“, гл. 19, ст. 18.[138]

 

Насетне в Стария завет ни се обяснява, че всичко на този свят е творение на същия бог. Значи всички хора сме негови чада. Е, кой баща обича едно от децата си повече от другите? Как тъй от всички народи този бог избира за свой народ т. нар. израелтяни – сиреч ги превръща в богоизбрани? Ако във вярата не всичко се обяснява рационално, то подобен постулат е откровено расистки. А истинската вяра проповядва само добро – любов, равенство пред Бога и законите. Останалото е плод не на Божия промисъл (искра), а на човешката корист.

 

Логично излиза, че доверяването и проповядването на старозаветните текстове представлява насаждане на различия, расизъм и непоносимост между народите. В този смисъл Танахът, Старият завет, не е нищо друго, освен една мизантропска приказка, измислена, компилирана и редактирана от човеконенавистни умове с претенции да са повече от другите. Затова, ако съществуват справедливи закони, тя просто следва да бъде забранена, като пропагандираща верски и расов сепаратизъм. При това издигнати до религиозна доктрина. А чрез идеологията на ционизма – еврейски екстремистки нацизъм – и до нещо повече. Ала в това ви предстои да се убедите.

 

Не беше тъй отдавна, когато прочетохме:

 

„В своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.

 

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат.“[139] (Вижте илюстрацията.)

 

Няма лъжа и измама – никаква манипулация. Известието е предадено от Еврейската телеграфна агенция и е поместено в най-многотиражния израелски всекидневник, излизащ на иврит и на английски език – “The Jerusalem Post”. Изданието побърза да изтрие публикацията си в интернет…

 

На всичко отгоре, чифутите трябва да се разберат помежду си за лъжите, които, както отдавна е установил Мартин Лутер, разпространяват. Дали „шлеповете са били във Видин“ или в Оряхово? Или, може би в Лом – родния град на Александър Белев, комисаря по еврейските въпроси? Но неговата майка е била… еврейка с фамилно име Миланези. Дядо му по майчина линия е бил сред терористите на двамата масони – еврейския илюминат Джузепе Мацини и неговия подопечен Джузепе Гарибалди. Двамата – подчинени на Албърт Пайк, американския генерал от армията на Юга в Гражданската война, който е посочил накъде водят следите на злото:

 

„Луцифер – носителят на светлината;… странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака… Луцифер… Точно той ли носи Светлината и със своя блясък и величие заслепява посредствените, сладострастните или егоистичните души? Без съмнение!“[140]

 

Ние с вас ли сме „посредствените, сладострастните или егоистичните души“?

 

Да се доверим на Израел Шахак. Той беше евреин, прекарал годините, когато децата стават юноши, в концентрационен лагер. Преподаваше химия в Университета на Тел Авив. По нашему бе – професор. И страстен правозащитник. За него Гор Видал, смятан за най-именития американски писател от последните тридесет години на ХХ век, писа:

 

„Излишно е да се споменава, че израелските власти не одобряват Шахак. Но няма какво толкова да се прави с един пенсиониран професор по химия, който е роден през 1933 г. във Варшава и е прекарал детството си в концентрационния лагер в Белзен. През 1945 г. той пристигна в Израел, служи в Израелската армия, и не стана марксист в годините, когато това бе модерно. Той беше хуманист, който се отвращава от империализма, независимо дали е в името на бога на Авраам или на Джордж Буш. По същия начин, с голяма духовитост и познание, той се опълчваше срещу тоталитарните напъни в юдаизма… Онези, които се нуждаят от него, със сигурност ще станат по-мъдри и – смея да кажа – по-добри.“[141]

 

Израел Шахак разяснява, че:

 

„Според юдейската религия убийството на евреин е огромно престъпление и е един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). Еврейските религиозни съдилища и светските власти биват наставлявани да наказват всеки, виновен за убийството на евреин, дори извън пълномощията на обичайната правораздавателна администрация… [И днес често тълпите взимат „правораздаването“ в ръцете си и избиват с камъни, както повеляват Старият завет и Талмудът.] Когато жертвата е неверник, отношението е съвсем различно. Евреин, убил неверник, е виновен единствено заради грехове към небесните закони, които са ненаказуеми от съда. Непрякото причиняване на смъртта на неверник въобще не е прегрешение.

 

Така един от двамата най-изтъкнати тълкуватели на [талмудския трактат] „Шулхан Арух“[142] обясняват, че щом се отнася до неверник, „човек не бива да вдига ръка, за да го нарани. Но може да го направи непряко. Например като премести стълбата, след като оня падне в пропаст (яма, цепнатина)… Няма забрана за това, понеже е сторено косвено.“

 

Убиец неверник, който случайно е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Ако обаче жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказван.“

 

След това Шахак ни представя разяснението на някакъв равин, изпратено до израелски войник, който го попитал дали е редно или не да убива арабски жени и деца. В своя отговор равинът цитирал Талмуда: „Убий най-добрия от неверниците; смажи главата на най-хубавата змия.“…

 

Халака [еврейското религиозно право] предполага, че всички неверници са напълно сбъркани, произлезли са от смесване с животните, а стихът „чиято плът е плътта на магаретата и чието (семенно) излияние е като на конете“, се отнася за тях… Концепцията за прелюбодеянието не се прилага при полови актове между евреин и неверница. Талмудът по-скоро отнася такова сношение към прегрешенията, определени като скотщина…

 

Това не означава, че половият акт между евреин и неверница е разрешен. Тъкмо обратното. Тя следва да бъде умъртвена, дори и да е била изнасилена от евреина:

 

„Ако евреин извърши сношение с жена от неверниците, независимо дали тя е тригодишно дете или е зряла, без значение дали е мома или е омъжена, и дори ако е невръстна – само на девет години и един ден, тя следва да бъде убита. Тъй както се постъпва с всеки звяр. Понеже чрез нея един евреин си е навлякъл беда.“[143]

 

Сега да погледнем към т. нар. Нюрнбергско законодателство в Третия райх. Всеки честен специалист ще потвърди, че нацистките закони повтаряли едно към едно еврейската Халака. А онзи, на когото преди войната не разрешили да сключи брак с арийка, най-вероятно е пострадал от своите… Впрочем няма как да е другояче, след като ни е добре известно, че във вените на почти всички нацистки главатари течала еврейска кръв.

 

Като започнете с фюрера, минете през най-приближените му Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес, Мартин Борман, Йоахим фон Рибентроп, Хайнрих Химлер, адмирал Вилхелм Канарис, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Адолф Айхман, д-р Йозеф Менгеле, Роберт Лей, Ерхард (Ерих) Милх и т.н., всички![144] Те били ционисти!

 

 

 

Най-удивителното и най-безчовечното в ционизма

е с нищо несравнимата му мрачност[145]

 

 

 

Съвременните ДНК–тестове доказаха нещо повече: Адолф Хитлер имал не само еврейски, но и африкански родови корени![146] (Вижте илюстрацията.) Нещо не е съвсем така, както ви го представят, нали? За пореден път стигаме до там, че да се питаме: Имаме ли право да вярваме на основните медии и на официалната история?

 

„Не убивай; не извършвай насилия; недей да крадеш; не ангажирай фалшив свидетел; почитай баща си и майка си; и обичай своя ближен като себе си“ – тези т. нар. общочовешки заповеди Исус Христос ни е заръчал да спазваме.[147] Никакви други. И без всякакви уговорки. Родеят ли се те с еврейските? А с реалния живот в ционистката държава?

 

Книгата на Израел Шахак начева със скандал, който се разразил през 1965-1966 година в Израел по повод на равинско решение относно спазването на третата юдейска заповед за почитането на съботния ден. Тогава религиозните водачи изтълкували като правилно поведението на израелец, който отказал да се притече на помощ на свой припаднал съсед неевреин. Понеже злочестината застигнала горкия човек… една събота?! Не само това – не позволил неговият телефон да бъде използван за да бъде извикана линейка! А Шахак писал по вестниците и изобщо – вдигнал шум.

 

„Отговориха ми, че въпросният евреин е постъпил правилно, напълно в духа на вярата. И подкрепиха изявлението си с меродавен цитат от талмудските закони, писан през този [двадесети] век…

 

Стана ми ясно, че онова, което предписват талмудските закони, уреждащи отношенията между евреи и неевреи, нито ционизмът, включително неговият изглеждащ като нерелигиозен дял, нито израелската политика след установяването на държавата Израел, нито специалната политика на еврейските поддръжници на Израел в диаспората, биха могли да бъдат разбрани, докато не се вземат под внимание дълбокото влияние на тези закони и мирогледът, който те изграждат и изразяват. Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия се засилват и стават политически влиятелни, щом се възприемат благоприятно от обществото. Това важи особено силно, ако тяхното обсъждане е забранено – формално или с мълчаливо съгласие.“[148]

 

Проектирайте последното върху съвременното законодателство в Австрия, Германия, Франция, Швейцария, Канада, Холандия… Демократични ли са тамошните правила? Съществува ли свобода в тези страни, или само такава, която подчинява и принизява хората? Което представлява вид робство.

 

Ционизмът не е особено ласкав и към еврейките. В Израел жените са подложени на всекидневни унижения, тормоз и преследване. Така повелява Танахът – Старият завет. В Петокнижието – законът, приписван на Яхве-Йехова, предаден на евреите с посредничеството на несъществувалия Моше – Мойсей, например е записано „милостивото“:

 

„Ако някой легне с жена, кога е болна от кръвотечение, и открие голотата й, той е открил нейните течения, и тя е открила течението на кръвта си: и двамата да бъдат изтребени измежду народа си.“

 

Или:

 

„Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.“[149]

 

Да му мислят всевъзможните лесно забогатяващи на гърба на простите гадатели, врачки и баячки, битуващи из телевизиите и къде ли не. Ако решат да станат хаджии и хаджийки, може да ги стигне. Понеже в Израел този религиозен „закон“ действа успоредно със светските.

 

Еврейският бог е болезнено ревнив. Уж е създал хората и е предпочел чифутите. Пък вижте какво им обещава:

 

„Ако се намери сред теб в някое от твоите жилища, които господ, бог твой, ти дава, мъж или жена, които да сторят зло пред господа, твоя бог, като престъпят завета му, пък тръгнат и почнат да служат на други богове, и се поклонят на тях, или на слънцето, или на месечината, или на цялото небесно войнство, каквото аз не съм заповядал, и ти бъде съобщено, и ти чуеш, – то разузнай добре; и ако това е чиста истина, ако е сторена тая гнусотия в Израиля, – изведи оня мъж, или оная жена, които са сторили това зло, при вратата си и ги пребий с камъни, да умрат.“[150]

 

„Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израел.“[151]

 

Да не се случи жена да бъде хваната в изневяра. Направете си труда и се запознайте с онова, което я очаква, както е заповядал сатаната в Глава 5 от „Четвърта книга на Мойсей – Числа“.

 

Да не говорим, че в синагогата – храма на дявола – жените задължително биват изтласкани в галерията. На израелките и изобщо на представителките на нежния пол е забранено да „оскверняват“ т. нар. Стена на плача в Йерусалим. В действителност в нея няма нищо свещено и мистично. Това е остатък от западния зид на римската крепост на града.

 

Във Великобритания се надигна вълна на протести срещу ционизма и неговата държава, от онзи тип, който от години опитвам да организирам тук. Все повече островитяни бойкотират израелските стоки в магазините. В университетите студентите отказват да изучават дисциплини, пропагандиращи измамата „холокост“. Стига се и до отказ от посещение на лекции на преподаватели, за които е известно, че освен евреи, са и ционисти, защитници на израелската политика.

 

Похвално!

 

Правителството на нейно нищожество Елизабет ІІ Сакс и Кобург-Гота, или Уиндзър, както е на съвременен англоидиш, се закани да инкриминира подобен вид протести. „Свободното“ и „демократично“ Обединено кралство е на път да обяви бойкотирането на Израел и на продуктите, внесени от окупирана Палестина в Албиона, за престъпление![152]

 

А ционистките помияри пощръкляха. Само преди дни близкият до торите всекидневник “The Daily Telegraph” за пореден път заля необразованите, малограмотни и твърде извратени британски „десни“, с ционистки цвик. Шотландският социалист, политик, член на „лявата“ Лейбъристка партия Том Харис, който е „министър на околната среда в правителство в сянка“, се изо̀ка в смятаният за проконсервативен телеграфо-пощенски вестник. Размахвайки заканително пръст в унисон с жеста на консервативния кабинет, той предупреди:

 

„Да си млад, не е извинение за пренебрегването на фактите, които са, че Израел не е просто демокрация – той е социална демокрация, [марксистка, както предстои да се убедите.] в която жените се радват на равни права, където съществува процъфтяваща свободна хомосексуална общност,[153] където профсъюзите са добре организирани и силни, и където медиите са освободени от окови и се отнасят критично към правителството.“[154]

 

Цялата тази бълвоч от лъжи – в „дясно“ издание?! Естествено, подходящо илюстрирана с фотография на гробове – навярно еврейски – изпъстрени със свастики. Кога, къде, дали не е еврейска провокация, кой да ни каже? Внушението е толкова елементарно, че чак е „убедително“ за масовия простак: Единствено „антисемитите“ са противници на ционизма!

 

Ашколсун! При това – в „дясно“ пропагандно средство печатат „левичари“! Каква свобода на словото, при която „няма наши, няма ваши“,[155] по думите на „оранжевия“ Александър Стамболийски – ръководител на първото фашистко правителство в историята. Още повече, ако се вгледаме в звучащата като лозунг „мисъл“ на comrade Том Харис:

 

„Лейбъристката партия има дълга и горда традиция в подкрепата на ционизма.“[156]

 

Тъй де. Младите британци не твърдят обратното. Просто повече не желаят ционистка политика на Острова. Да не забравяме, че Дейвид Камерън, Джордж Осборн, бивш Гидеън, много от останалите членове на кабинета и на парламента са чифути – kikes, както е на английски.

 

Да проверим, доколко е прав социалистът-келт в твърденията си, че „Израел е социална демокрация, в която жените се радват на равни права“. Предлагам свидетелства специално за участта на нежния пол в комунистическия ционистки „рай“:

 

 

 

 

 

Между другото – същото като тук: Царят дава, пъдарят не дава. Двама мои близки – единият вече мина в отвъдното – водиха дела и получиха решения на Върховния административен съд за въвеждане във владение. А висши правителствени чиновници – министър и областен управител – не само отказаха да изпълнят постановленията на най-високопоставената правна институция в страната. Цинично „препоръчаха“ на приятелите ми, „да боцнат на капите си“ съответните решения на уж Върховния съд.

 

Обикновен комунизъм. Или ционизъм? Двете са тъждествени, както е и с фашизма, нацизма, расизма… Всички те имат едни и същи фарисейски, равински корени.

 

Макар и бавно, хората се пробуждат. Най-активни не са кореняците, а пришълците. В намеренията за забрана на всякакви бойкоти – „британска форма на протест“, както бяха наречени, някои автори съзряха прикрита форма „за подпомагане процъфтяването на неравнопоставения и неетичен бизнес“. Оцениха мярката не като отнасяща се „не само към протестите против Израел. Това е драконовско, сурово предложение за озаптяване на обществените организации в приемането на нравствени решения, което ще позволи на големия бизнес да безчинства на воля.“[157]

 

Сред най-тежките присъди над ционизма, която поне аз съм срещал, е произнесената от евреин, израелски гражданин, служител на Моссад, достигнал до звание „полковник“. Виктор Островски открито заяви защо напуска криминалната служба, на която десетилетия е принадлежал. Но не само нея, а и ционисткия „рай“ – държавата Израел. Като описва подробно своята съдба, авторът стига до епизод, когато вече е напълно отвратен от всичко, заобикалящо го.

 

Един от неговите колеги, приятелят му Ели, бил изпратен от шефа им в САЩ. Той решил „да се възползва от свободата и да си намери някаква работа в Съединените щати. Имаше си семейство там и можеше да получи без проблеми зелена карта.

 

– Последният да загаси лампите на летището „Бен Гурион“ – изрекох аз стария виц, който се носеше из Израел по време на голямата депресия преди Шестдневната война, която промени всичко. И двамата се смяхме дълго, макар че всъщност нямаше защо.

 

Тогава, говорейки с Ели, аз разбрах, че съм изминал много повече от пътя, по който бяхме тръгнали заедно. Ели, а също и Ури [друг техен колега] все още вярваха в ционистката мечта. Те повече приличаха на хората, които познавах в Израел – старите ми приятели и семейство. Макар да вземаха участие в онова, което за повечето израелци би могло да означава екстремизъм, те го правеха от вяра в една идея – ционизма.

 

Аз от известно време бях разбрал, че вече не споделям тази идеология, че за мен държавата Израел вече не означава изпълнение на древната мечта. За мен тя бе по-скоро кошмар от предразсъдъци, валящ се в локвата на расизма и развяващ бяло-синьото знаме като флаг на гнета. Не исках да съм част от това. Сега аз показвах на знаменосците тяхната уязвимост, за да спрат и да преоценят целите си. Може би тогава биха могли на равна нога да се присъединят към семейството на народите.“[158]

 

Не би. Засега. Едва ли ще стане.

 

Забелязахте ли нещо, което може да бъде пренесено едно към едно у нас. Близките на Островски вършели неща, които „за повечето израелци биха могли да означават екстремизъм“. Но „го правели от вяра в една идея – ционизма.“ У нас – в някакъв комунизъм. Двете са страни на една и съща еврейска монета.

 

Увисва въпросът за тези „шлепове“, които спомена израелският национал-комунист във видеозаписа: Имало ли ги е изобщо?

 

 

 

Климатът на ционизма е неприветлив и безчовечен[159]

 

 

 

Гледахте и слушахте евреин – тоест – лъжец. И израелец при това. А както ни е завещал убитият от Моссад в САЩ евреин Джак Бърнстейн, роден в Америка, но, подлъган от пропагандата, прекарал десетилетие в „ционисткия рай“, „Израел е марксистка, расистка,… фашистка… и нацистка държава“! Иначе казано, затлъстелият чифут, гостувал в БНТ, е марксист, расист, фашист и нацист.

 

Това е безспорно. Ноторно прието е, както се изразяват юристите. Не се нуждае от доказателства.

 

„Израелската система на кибуците“[160] – посочва Джак Бърнстейн, – „е марксистка идея, пренесена в Израел от ашкеназките евреи, които имигрираха от Полша и Русия. Тези евреи са част от онази еврейска шайка, известна като БОЛШЕВИКИ. Преди 1917-а те бяха силата, която постави основите на Болшевишката революция от 1917 година и даде началото на комунизма…

 

Преди 1967 г.[161] повечето работа в кибуците беше извършвана от евреи. Но след войната от 1967 г. тази работа взеха да вършат араби с много ниски заплати, и доброволци от чужбина. Членовете на кибуците (всички евреи) си поделят всички неща по равно. Те получават облекло, храна и малки суми – джобни пари. Цялата печалба от предприятието отива по сметката на кибуца за бъдещо използване. ВСИЧКИ ТЕЗИ КИБУЦИ СА ЗАЧИСЛЕНИ В НЯКОЯ ОТ ИЗРАЕЛСКИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ, които варират от СОЦИАЛИСТИ ДО ТВЪРДОГЛАВИ КОМУНИСТИ.

 

Кибуцът, в който бях, не беше от тези на крайните комунисти. Въпреки това, съм щастлив да го напусна след четиримесечно пребиваване. Два месеца по-рано от първоначално предвиденото. По времето, когато работех в кибуца, продължих да ухажвам Цива.[162] Тя беше една от причините, поради които напуснах кибуца след четири месеца – щяхме да се женим…

 

От петдесетте хиляди американски евреи, които, както мен, бяха имигрирали в Израел между 1967 и 1970 година, около 20 на сто бяха с марксистка ориентация, а огромен брой от тях се оказаха истински твърдо вярващи комунисти. Те бяха приветствани с добре дошли от израелските власти и от местните ашкеназими. Радваха се на привилегировано отношение – предоставяха им жилища, работни места и обществен живот. Трябва да се отбележи, че освен дошлите от САЩ, огромен брой еврейски комунисти бяха имигрирали в Израел от Чили, Аржентина и Южна Африка.

 

От онези 50 000, които по онова време бяхме имигрирали в Израел, 80 процента се завърнахме в САЩ. Двадесетте на сто, които останаха, бяха тези, които имаха комунистически партийни членски книжки или симпатизираха на марксизма.

 

Трите лица на Израел

 

От всичко, което досега ви казах, може да сте останали с представата, че Израел е марксистка (социалистическо-комунистическа) страна. Това би било вярно. Но Израел има три лица: Комунизъм, фашизъм и демокрация.

 

Ашкеназките евреи, които имигрираха в Израел от Русия [по онова време е правилно СССР], донесоха с тях идеологията на социализма-комунизма. И въведоха в практиката по-голямата част от тази идеология.

 

Ашкеназките евреи, които имигрираха в Израел от Германия, симпатизираха на комунизма и го подкрепяха. Но при тях съществуваше тенденцията да практикуват фашизъм в нацистки стил. По време на Втората световна война, в Германия тези елитни ционистки ашкеназки евреи са действали непосредствено с Хитлеровото Gestapo при преследването на германските евреи от по-низшите класи. И са ги изпращали в концентрационните лагери.

 

Сега, живеейки в Израел, същите елитни ционистки евреи, които бяха добре обучени в нацисткия стил на фашизма и го предпочитаха, наложиха много от фашистките аспекти в Израел. За да създадат впечатлението, че Израел е демокрация, членовете на Кнесета (израелския парламент) биват избирани – старомоден вид гласуване.

 

Ето къде така наречената израелска демокрация приключва. Няма абсолютно никакво значение коя партия печели изборите – дали Ликуд или Лейбъристката – елитът на ционистките евреи управлява по диктаторски начин – предоставяйки предимство на елитарната клика, и чрез брутални репресии над всяко различие.

 

В ционистко-комунистическия план за световно господство, тъкмо на Израел е предоставена ролята непрестанно да забърква неприятности и напрежение в Близкия изток. Тъй като войните са главна част от този агресивен проект, съвсем естествено е, че от най-ранно детство израелската младеж бива подготвяна като манталитет и психически за война. Например: Израел има своя еквивалент на Хитлеровата младеж. Това е Гадна; а за всички гимназисти и за първокурсниците в университетите е задължително да участват в организацията – момчета и момичета. Както организацията Hitlerjugend, младежите от израелската групировка Gadna са облечени в униформи в khaki [защитен цвят]. Те провеждат тренировки и са ангажирани в полувоенни учения.

 

Оръжията и мислите за война присъстват даже в игрите. Когато са на излет, вместо да вземат със себе си бейзболни или футболни екипи, те носят автоматични пушки и нападателни оръжия. И се упражняват в стрелба, занимават се с военни игри…

 

Веднъж като завършат задължителната си военна служба, запасняците постъпват в Shin Bet – еквивалентът на Хитлеровото Gestapo. Както Гестапо, те се занимават с репресирането на всеки, който действа или говори против маркистко-фашисткото правителство на доминирания от ционисти Израел.

 

Както в нацистка Германия, всички хора в Израел са длъжни да носят лични идентификационни документи, които на иврит се наричат “Teudat Zehut”. Твърде печално е, че за да се харесат на ционистката власт в Америка, правителствени представители на САЩ искат да жертват живота на американски момчета, за да спасят ционистко-марксисткия Израел.

 

Младежите, които вече са във въоръжените сили на САЩ, и техните родители, баби и дядовци, братя и сестри, трябва да са особено силно разтревожени от участието на Израел във войни и от опитите му да въвлече Съединените щати в тях. Защото, ако е необходимо Израел да бъде спасяван в някоя от неговите агресивни акции, правителството на САЩ ще се подчини на американските ционисти и ще хвърли американски момчета в битките. Тези момчета няма да имат никакъв избор, освен да се сражават на страната на ционистко-марксисткия Израел…

 

Що се отнася до нацисткия фашизъм, нека изясня темата. Германците са възхитителни хора – смея да кажа – даже велики. Но в Германия почти цялото население беше жертва на нацистите, които чрез хитрост и бруталност придобиха власт. В Германия средностатистическите евреи бяха жертви на ционисткия елит, който действаше ръка за ръка с нацистите. Много от същите тези ционистки евреи, които в Германия работеха с нацистите, отидоха в Израел и си стиснаха ръцете с еврейските ционистки-комунисти от Полша и Русия. Това са двете лица на комунизма и на фашизма в нацистки стил, които ръководят Израел. Демокрацията е просто илюзия.

 

Относно връзката между елита на ашкеназките евреи и на нацистите, погледнете думата “Ashkenazi”.[163] Вгледайте се отново – “Ashke–NAZI”.

 

Триъгълникът „Ню Йорк-Москва-Тел Авив“

 

В този момент може би сте объркани, но Израел и Съветите са идеологически съюзници – и двете страни следват идеите на Карл Маркс, тъй че и едната, и другата са комунистическо-социалистически. Въпреки че Съветите снабдяват с военно оборудване арабите – враговете на Израел; а в същото време врагът на Съветският съюз – Съединените щати, въоръжава Израел.

 

За да разберете коварството, на което ционистко-болшевишките евреи са способни, и да схванете подлостта, която беше проявена преди и след войната от 1973 г., трябва да обясня триъгълника „Ню Йорк-Москва-Тел Авив“. За да го сторя, е нужно да се върна няколко години назад в историята.

 

Беше посочвано, и то с достатъчно основания, че решенията относно комунистическата политика не идват от Москва, а от Ню Йорк Сити. Дали това е факт или не, е маловажно. Онова, което е важно, е фактът, че съществува близка връзка между ционистко-болшевишките евреи в Ню Йорк сити и ционистко-болшевишките евреи в Москва. А ако разширим обхвата, ще включим и ционистко-болшевишките евреи, които доминират израелското правителство.

 

Ционисткото могъщество и власт над правителството на САЩ във Вашингтон, окръг Колумбия, произлиза от ционист-болшевиките, чиято централа е в Ню Йорк Сити. Тъкмо от Ню Йорк тръгват заповедите по грамадната ционистка мрежа по целите Съединени американски щати – мрежа, която оказва влияние върху икономическите и политическите начинания не само на нашето федерално правителство, но на почти всички, ако не на всички, щатски правителства. И до голяма степен – върху управленията на по-големите и даже средните по размери градове. Това господство на ционистко-болшевишките евреи над САЩ превръща нюйоркския фундамент на триъгълника „Ню Йорк-Москва-Тел Авив“ в най-важния дял от него, който оказва огромно влияние върху политиките на комунистите.

 

Когато разглеждат войната от 1973 г., повечето хора, а изглежда и почти всички араби, са с впечатлението, че след като Съветският съюз продаваше въоръжения на Египет и на други арабски страни, Съветите подкрепяха арабите в тази война. Това е напълно невярно и лъжливо впечатление. За да проумеете, че то е резултат от по-голяма измама от страна на Израел и Съветския съюз, следва да сте запознати с Договора „Голда Меир-Сталин-Каганович“.[164]

 

Голда Меир беше родена в Русия [кой евреин не е от там]. Израснала в Милуоки, щата Уискънсин. А през 1921 г. имигрирала в Израел [откога е съществувала тази страна de facto]. През 1949 г. Голда Меир стана първият посланик на Израел в Съветския съюз.

 

Докато представяше Израел, посланичката Голда Меир – еврейска болшевичка, се срещаше с двама представители на Съветския съюз: Каганович – еврейски болшевик, и Сталин, който беше женен за еврейска болшевичка.[165] Те слючиха тайно споразумение – пакт…

 

ИЗРАЕЛСКАТА ЧАСТ ОТ ДОГОВОРА БЕШЕ:

 

1. Израел не ще допусне никоя западна страна, особено САЩ, да изгради военни бази на израелска територия. [Факт.]

 

2. Израел ще позволи официална комунистическа партия да функционира в Израел. [Факт.]

 

3. Израел няма да сключва никакви споразумения за разрешаване на палестинския проблем. [Факт.]

 

4. Израел ще влияе върху световното еврейство, особено върху това в САЩ, така, че да накара западните сили да приемат политика на благосклонност и предпочитане на Израел пред арабите. [Факт.]

 

5. Израел ще продължи своите марксистки икономически политики и ще предотвратява тенденциите към свободно предприемачество. [Факт, но донякъде – земята е на държавата, най-големите работодатели са профсъюзите – Хистадрутът.[166]]

 

ЧАСТТА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ В ДОГОВОРА БЕШЕ:

 

1. Съветите ще трябва да установят проарабска политика, единствено като прикритие[167] на своите истински намерения, които са да предоставят помощи на арабите, но никога да не позволят на арабите да унищожат Израел. [Факт.]

 

2. Съветите ще отворят портите на техните страни-сателити за еврейска имиграция в Израел, Ако това е недостатъчно, тогава Съветска Русия ще отвори своите собствени порти за имиграция. [Факт.]

 

3. Съветите ще гарантират абсолютно сигурността на Израел.[168] [Факт.]

 

От условията на този пакт можете да разберете, че целта на Съветския съюз и на ционистко-марксистки Израел беше и все още е да предотврати мир между арабските страни и Израел, докато всички арабски страни не бъдат принудени да приемат социализма под съветско ръководство.

 

В ръководенето на войната от 1973 г. можете да видите приложението на част от това измамно споразумение – по-точно онази част, в която Съветският съюз помага на арабите – но не им помага дотолкова, че да победят Израел.

 

В планирането на войната от 1967 г. Израел беше наясно, че арабските страни, граничещи с Израел, купуваха оборудване от Съветите – израелските съюзници. Но поради Договора „Меир-Сталин-Каганович“ израелските лидери знаеха, че Съветите не ще помогнат на арабите достатъчно, за да победят Израел. Че помощта, която Съветите предоставят на арабите, беше само „примамка“, чрез която да вкарат арабските страни в съветския капан. Освен това израелските лидери знаеха, че техните американски ционистки братя съвсем сигурно ще направят така, че правителството на САЩ да им достави достатъчно оръжия, за да спрат арабите. И че ще им изпратят още военно оборудване, даже войски, ако стане необходимо.

 

Когато през 1973 година войната започна, Йордания, Египет, Сирия и Ирак изненадаха Израел с техните подобрени бойни способности. Египетската армия се захвана с нещо, което би изглеждало невъзможна задача – да проникне на израелска територия.

 

Първо, съществуваше водно препятствие за преодоляване – Суецкият канал. След това, трябваше да се изправят пред висока пясъчна стена и фин прах, които бяха издигнати от Израел. Зад тази стена имаше трета бариера – укрепена израелска линия. Тези фортификации бяха по-здрави от линията „Мажино̀“, изградена от Франция преди Втората световна война, за да спре всякаква германска инвазия в нея.

 

Обаче, с изобретателност, египетската армия пресече Суецкия канал, премина през бариерата от пясъци и прах, и в рамките на няколко часа разби здравите укрепления. [Вермахтът също преодолял линията „Мажино̀“.]

 

Израел беше в беда. Арабите бяха на път да спечелят войната.

 

Но, както беше планирано предварително – в случай на необходимост – САЩ пренесоха по въздуха огромно количество оръжия, оборудване и екипировка, и ги доставиха на Израел. И както споменах преди това, Въздушно преносимата дивизия на САЩ във Форт Браг, щата Северна Каролина, и американски войски, базирани в Германия,[169] бяха вдигнати под тревога и щяха да бъдат изпратени, за да помогнат на израелската армия, ако станеше напечено. Та Израел да може да спечели войната. За късмет на Съединените щати, американските войски не се оказаха необходими, за да помогнат на Израел да оцелее. Допълнителните оръжия стигнаха. Обаче, арабските части бяха достатъчно силни, за да спрат Израел от по-нататъшно завземане на арабска земя. Фактически, Египет успя да си върне част от Синай.

 

Египетският президент Садат разбра, че Съветите нямат никакво намерение да помогнат на арабите за спечелването на войната; че Съветите им продават някакво оборудване, колкото да опитат да набутат Египет в капана на съветската мрежа. И така, Садат изрита от Египет съветските военни съвeтници и цивилни технически специалисти.“[170]

 

Тази книга е издадена през 1985 година. Скоро след като излезе и втората му – „Моето сбогуване с Израел: Бодилът в Близкия изток“, Моссад го ликвидира на американска земя.[171]

 

Бях небезразличен съвременник на събитията. През годините не престанах да се интересувам от тях. От наученото досега мога да свидетелствам, че всичко, изнесено от Джак Бърнстайн, отговаря на истината.

 

В края на седемдесетте прочетох книгата „Шестдневната война“, чиито автори са Рандолф и Уинстън Чърчил, съответно синът и внукът на дебелия българомразец.[172] Мой съсед и приятел – евреин, се беше сдобил с нея. Четях и се сещах за татко, Бог да го прости. Смятах, че Чърчилови го опровергават.

 

По време на войната ухото му беше залепено за радиоприемника. Слушаше западни станции, включително на италиански, румънски и гръцки език. По едно време рече, че американците ще спасят евреите. Ден-два по-късно тъжно заключи, че Съветите са предали арабите и израелците ще им видят сметката. Ненавиждаше русите, както ги наричаше. Беше престанал да се надява на американците. Учеше ме да се пазя от евреите.

 

Книгата възвеличаваше „стратегическия гений“ на военния министър Моше Даян, търпението и „мъдростта“ на министър-председателката Голда Меир.

 

Години по-късно установих, колко прав е бил тате. Цялата Моше-Даянова „гениалност“ се е дължала на съветското разузнаване, което е действало в полза на ционистите.

 

Да уточня и, че далеч преди възникването на Гадна, членът на Фашистката партия на Италия, роденият в Руската империя евреин Владимир „Зеев“ Жаботински, формирал еврейската младежка организация Бейтар. В нея членували момчета и момичета. Те преминавали военно обучение и носели униформи.

 

Парадните облекла на бейтарци били дарени лично от Бенито Мусолини. И тези бъдещи завоеватели на Палестина гордо марширували с тях на различни юдеофашистки празници и чествания. Извън тържествата убивали, или пребивали палестинци…

 

И още нещо. Владимир Ленин заимствал пионерската организация в Съветска Русия от „прогресивното движение в САЩ“ и неговата организация Бой скаути на Америка. Почти всичко било еднакво. И в двете страни младежите пропагандирали всеобщото благоденствие – социализма. Не се различавали и по сексуалната ориентация на създателите им – Владимир Улянов и Уилям Диксън Бойс – хомосексуална. Разлики ще откриете в цветовете на връзките, може би…

 

Първоначално другата младежка организация – американският комсомол, наречен Християнска асоциация на младите мъже,[173] не допускала девойки в редиците си. Масовото възприятие за нея била като за узаконен хомосексуализъм.

 

Истината винаги изглежда по-невероятна от измислицата.

 

 

 

Хората, които се самообявяват като поддръжници на Израел,

в действителност са поддръжници на неговото морално израждане

и окончателно унищожение[174]

 

 

 

„Палестина принадлежи на арабите в същия смисъл, по който Англия е на англичаните или Франция – на французите“ – писал през 1938 година Махатма Ганди. – „Греховно и нехуманно е да налагат евреите на арабите. Онова, което става в Палестина днес, не може да бъде оправдано от никакъв морален кодекс или трактовка. Мандатите не разполагат с никакво одобрение и законност, освен тези на миналата война. Със сигурност намаляването на броя на гордите араби, та Палестина да бъде възстановена на евреите като тяхно национално огнище – частично или изцяло – би било престъпление срещу човечеството.“[175]

 

Водачът на мирната индийска освободителна революция не е знаел, че кракът на никой от предците на съвременните евреи никога не бил стъпвал в Палестина – древния български Балистан. Най-малко 95 на сто от евреите в днешния свят са потомци на хазарите, които през V-VІ век се отделили от българите. А между седмото и десетото столетие приемали юдаизма като официална религия. Това бил дълъг процес. Отначало – само сред управляващата върхушка. Впоследствие, постепенно – по-масово. Но никога изцяло.

 

Преди години може би най-известният американски писател-фантаст Айзък Азимов, също евреин, беше разказал:

 

„Често ме питат дали съм ходил в Израел. Лесно е да се предположи, че съм. Добре, ама аз не пътувам. Наистина. Но ако го правех, може би щях да посетя Израел. Спомням си какво беше през 1948 година, когато основаха Израел, а всички мои еврейски приятели изпаднаха в екстаз. Не и аз.

 

Рекох им: „Какво вършим? Установяваме се в гето, в някакво малко кьоше сред огромно мюсюлманско море. Мюсюлманите никога не ще забравят и няма да простят. А Израел, докато изобщо съществува, постоянно ще воюва.“

 

Присмиваха ми се, но се оказах прав. Няма как да се спра и да не споделя усещането си, че евреите наистина нямат правото да присвояват територия, само защото преди 2000 години хора, които те смятат за свои предци, са живели там. Историята върви напред и в действителност няма как да я върнете обратно.“[176]

 

Дали и Айзък Азимов не е бил… „антисемит“? Или „самомразещ се евреин“, както ционистите заклеймяват почтените евреи. Обявиха официално Джак Бърнстейн за… „национален предател“.

 

Така постъпват единствено комунистите и нацистите. Чуйте езика на атакистите и на техния лидер с разнообразно и недостатъчно осветено минало, и с твърде променливо настояще. От антикомунистически седесарски русофоб и привърженик на ДПС и Ахмед Доган, той се превърна в антиеврейски и антитурски националист, близък на комунетата и ченгетата. Може би, понеже е един от тях. Днес, от официален „антисемит номер едно“ у нас се прекълбикна и стана юдеофил, целуващ ръката на кръстника на съветската еврейска мафия и пръв русофил. Вместо с Божията молитва, сутрин става, пеейки дитирамби за Путин.

 

Нали знаете, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист? Този е и духовен. Прочее, както всички комунета.

 

И на мен ми се присмиват. Но, без да се сравнявам с Айзък Азимов, обикновено се оказвам прав. Има ли значение? Явно не. Може би на хората им е уютно да живеят в неуютна среда…

 

А в първата си книга Джак Бърнстейн, жертвата на Моссад, призовава:

 

„Моля, прочетете внимателно следващия абзац.

 

Роден съм в Съединените щати. Посещавах обществени училища, работих на различни места в САЩ, 2 години служих в американската армия. Нито веднъж не бях преследван, нито някой ми е отправял расистки намеци, защото съм евреин. По ирония, веднъж в Израел, така наречения „Рай за всички евреи“, аз, един евреин, пострадах от расизъм.

 

Контролираните от ционистите медии в Америка криеха от американския народ новините, че Израел е дълбоко и крайно расистки. Повечето ашкеназки евреи в Америка нямат представа за расизма в Израел. Даже онези евреи, които са посещавали Израел, не са запознати. Понеже внимателно ги държат настрана от възможността да станат свидетели на расистки инциденти.

 

Обаче сефарадските евреи в Америка са разпространили истината за практиката на расизъм срещу сефарадските евреи в Израел. Като знаят това, сефарадските евреи не бяха сред онези евреи, които имигрираха от Америка в Израел.

 

От онова, което все пак написах досега, би следвало да сте разбрали, че малцина евреи практикуват юдаизма. Повечето евреи са атеисти или изповядват хуманизма, който е религия, противоположна на техния бог. Така че, образът за евреите като религиозен народ, който гледа на Израел като сбъдване на библейско пророчество, е мит. Също така, представата, че евреите са отделна раса и народ, също е мит. Разделението между сефарадските и ашкеназките евреи е задоволително доказателство за това.“[177]

 

Нататък авторът споделя неволите, с които се сблъскал в Израел, понеже сключил брак със… сефарадска еврейка. Съвсем ясно той обяснява, как е изградено израелското общество. На практика то е кастово, подобно на индийското. Начело стоят комунистическо-нацистките ашкеназими. След тях – останалите ашкеназки евреи. Идва ред на сефарадите. После – на фалашите, етиопските евреи и останалите цветнокожи, приели юдаизма. Сетне са палестинците, смятани за араби. Най-ниско в обществената йерархия, подложени на всевъзможни притеснения, са малцината християни.

 

Ако това е било така – все пак книгата е от 1985 година – днес наблюдаваме съществени промени. В израелското общество съществува вече доста солидна прослойка хабадисти – ултраортодокси, крайно религиозни евреи. Повечето от тях са пришълци от бившия СССР и Русия, настанили се през последния четвърт век. Мъжете не работят, нито служат в армията. Експлоатират и тормозят жените си. Държавата им отпуска помощи. Комунизъм.

 

Раждаемостта сред тях надвишава тази на палестинците. Ако днес те съставляват около 22 на сто от населението, след петнадесетина години се очаква да достигне около 35 процента.

 

В действителност хабадистите представляват най-голямата заплаха за Израел. Гражданската война там е неизбежна. Освен другите, и тази е една от причините за съсипването на целия регион, та болшевишко-нацисткият ционистки елит да има време за преселване. То е в ход.

 

Израелци инвестират в Русия, Украйна, България, по-малко в Гърция, Кипър, Белорусия, Полша. Съвсем отбрано малцинство – на Запад. Същото важи за огромните парични потоци, които гражданите на „ционисткия рай“ прехвърлят в чуждестранни банки.

 

Въпреки това самоизолирането на евреите не спира. Политиката на гетото, с господството на равините, е почти същата, както през Средновековието. Гражданските бракове все още са мечта. Те са право на равината. Който разполага и с успоредно, религиозно правораздаване.

 

Държавата отделя особено внимание, както подчертава в книгите си Джак Бърнстейн, на специалното еврейско, нацистко възпитание на децата и юношите. Добре е да ви припомня, че благодарение на тази медия можете да се запознаете лично с начина, по който днес възпитават малките израелчета. Препоръчвам ви да отделите съвсем малко време, за да видите видеосвидетелството, което съм обнародвал.[178]

 

 

 

 

 

Омраза, ненавист, злоба и жажда за отмъщение във вехтозаветен стил – „живот за живот, око за око, зъб за зъб, крак за крак…“ – ето на какво учат израелчетата от яслите до университета и армията!

 

Преди по-малко от две години, в британското еврейско списание „Прогресът“ – “The Forward”, евреинът Майкъл Каплан описа начина, по който обучават малчуганите в дух на омраза към неевреите. А от най-ранна възраст ги готвят за военни.

 

„Малки деца хвърлят имитации на гранати и се правят, че стрелят с огромни пушки; момченце пълзи като боец, докато възрастни, вдигащи високо оръжията си, му се радват и го приветстват; момиченце, облечено в розова рокличка, носи ракетна установка, която е два пъти по-голяма от него.

 

Това са само някои от смущаващите фотографии, които наводниха Западния бряг на река Йордан тази седмица по време на Деня на независимостта на Израел. Онова, което палестинците наричат Накба (катастрофа).

 

Мога да си представя, че отчаяние и безнадеждност може би обземат еврейската общност. Как е възможно да има мир, когато децата биват обучавани да се увличат от насилието, войнствеността и агресивността?…

 

Когато тази заран включих компютъра си, не успях да открия нищо за никое от местата, които оставят диря на омразата в Близкия изток. Никой от моите приятели новинари не е посветил даже изявление във Facebook на това. Изглежда, действително никой не се тревожи. И по една причина: Въпросните люде не бяха палестинци, а крайно десни еврейски заселници.“[179]

 

Когато пораснат и станат млади мъже и жени, на тези добре обучени бойци ще им се наложи или да се бият със светските израелци, или да поемат обратния път – да се върнат в земите, от които са дошли. Колко от тях – в България? Питайте любимите ви политици.

 

Едно е сигурно: Тук ще ги посрещнат с изути гащи. А опитът за държава, провеждан от алчно червената фашистка мафия, не ще има ни най-малка способност да защити остатъчното население от умелите бойни действия на евреите.

 

Иначе, можете да ми се присмивате, колкото щете. Нали сте всезнайковци и имате мнение по всички въпроси и теми…

 

 

 

Голямото надлъгване или обратно към корените

 

 

 

Както ще се уверите, Русия е готова за завръщането на блудните хазари, приели юдаизма. Как иначе, щом те са на власт.

 

Гласят и Украйна. Самозваните „руснаци“ и „украинци“, българска измет, никога не са виждали друго, освен бич и опъване на жилите. Но защо туземните идиоти не го проумяват? Обяснението е във факта, че са такива, каквито са – идиоти.

 

В редакционна статия, в средата на февруари лондонски вестник изложи спуснатото му схващане относно положението в Малорусия – Украйна, както я нарекъл Владимир Илич, когато за първи път я признал за отделно политическо образувание, но не съвсем. Изданието не крие, че:

 

„Тази седмица [15-21 февруари] търканията между президента Петро Порошенко и министър-председателя Арсений Яценюк достигнаха нови висоти. Г-н Порошенко заяви, че необходимостта от „пълно пренареждане на кабинета“ е „очевидна“. И призова за оставката на г-н Яценюк. Това дойде след оставката на министъра на икономиката Айварас Абромавичус по-рано този месец. На него Западът гледаше като на ключов реформатор. Затова обвини лоялните на президента в систематична корупция…

 

Две години след революцията на Майдана бавното придвижване на Украйна към реформи без съмнение предизвиква обществено разочарование. Икономиката е потънала, а рейтингът на одобрение на министър-председателя се срина. Реформисти в правителството се борят, за да надделеят на дълбоко вкоренените грамадни интереси на олигархичните групировки.

 

Промените вътре в бюрокрацията и администрацията се оказаха печално незадоволителни. Ако вътрешната криза продължава, онези, които подкрепят Украйна, ще установят, че са си създали нови главоболия. Международният валутен фонд вече предупреди, че спасителният заем от 40 милиарда долара вероятно е изложен на риск.“[180]

 

Що за твари са тези западняци, та наричат разни таварушутки „господа“?

 

Нито едно споменаване на етническия и верския произход на онези, които причиниха всичко това на нявгашните българи от покрайнините – украинците. Кой е този Айварас Абромавичус, на когото Западът толкова се надявал? Както личи от името му, евреин, пръкнал се в комунистическо семейство в Съветска Литва, и натресен на горките украинци. Какви са „господин“ президентът и „господин“ министър-председателят? Откъде изникнаха? Кой ги извади и гуди на върха на една изкуствено създадена страна без държавна власт?

 

Точно така премълчават и авторите на идеологическите основи, финансистите и организаторите на зверствата, наченати през третата четвърт на осемнадесетото столетие. За да се стигне до кресчендото на двете световни войни и на комунистическото, фашисткото и националсоциалистическото робство през ХХ век.

 

Никой не изяснява, кои бяха силите зад киевския[181] Майдан през есента на 2013 и пролетта на 2014 година? Там американското правителство, зад което стояха израелско-ционисткото лоби, довело до трагедиите на ХІХ и особено на двадесетия век, хвърли най-малко 5 милиарда долара. А лицата, които реализираха Техния замисъл, не са ли все евреи с корени в бившата руска и съветска империя?

 

Вземете товарищ Победа Новоземская, завършила руска филология, и нейният съпруг Роберт Каганович – съответно Виктория Нюланд и Робърт Кейгън. Какво да кажем за произхода на Олех Тяхнибок, лидерът на „крайно дясната антисемитска организация „Свобода“, на братята Кличко и Юлия Тимошенко, на премиера Арсенюк – от Арсений и Яценюк, както и на президента-марионетка Петро Порошенко – всъщност Пьотр Валцман?…

 

Та нали, докато нещастните киевчани се бъхтеха на Майдана, Валцман-Порошенко беше обикновен „крадец и син на крадец“,[182] произвеждащ бонбони във фабрика в… Русия! Всички те са чифути също от съветска проба.

 

Цитирал съм бившия външен министър на СССР Едуард Шеварнадзе, който е бил началник на КГБ в Тбилиси, и стана първият президент на Грузия, да казва за онези, които го свалиха с някаква цветна революция:

 

„Обичат ме или не, уважават ме или не, всички тези хора са мои деца.“[183]

 

Погледнете по-горната илюстрация, от която, редом с наемателя на Кремъл, ви гледат Кличко, Тимошенко, Новоземская-Нюланд… Нима не е възможно Владимир Путин да изрече за тези „украински опозиционери“, свързани с КПСС, КГБ и ГРУ, същото като Шеварнадзе за Михаил Саакашвили и сие. Те станаха част от доброволните отряди на ЦРУ, в които се записаха доста комунисти и ченгета от всички бивши социалистически страни. У нас – с лопата да ги ринеш. Не се налагаше дори да ги вербуват. Те сами се предлагаха.

 

Това е причината за постоянната им шпионска заетост. Бившият грузински държавен глава днес е само управител на украинската област Одеса. А от месец-два – яростен критик на киевското правителство. Сещайте се – по чия заповед…

 

Но „пророците“ от лондонската газетка не са пропуснали да измият ръцете си с „големия московски брат“:

 

„Икономическата и политическата нестабилност в Киев се влошава и Русия се готви да се възползва.“[184]

 

Ами защо вие не го сторихте бре, гиди шашкъни с шашкъни? Бай Ганьо би се обърнал към вас със синонима „гиди, чифути с чифути“![185]

 

В предходна публикация ви запознах със засекретеното посещение на Дейвид Рокфелер в София през април 1975 година по формалната покана на Тано Цолов – заместник-председател на Министерския съвет. Известих, че преводач на срещите бил 27-годишният Георги Пирински, роден в Ню Йорк… И признах, че съм чувал за наличието на снимки от тези събития. Като признах: не намерих нито една в общодостъпните източници.

 

Чудесният редовен посетител на тази медия Любомир Т. ликвидира пропуска. Той ми писа:

 

„В допълнение на последната публикация ви изпращам снимки на срещата Рокфелер – Тано Цолов от 1975. В центъра на кадъра е Пирински, направил шеметна кариера след похвала от Рокфелер. Снимките ги намерих в личния си компютър, но са изтрити в мрежата.“ (Вижте илюстрацията.)

 

Но кой допуска цялата несправедливост, чифутска свинщина и постоянна ненавист към неевреите?

 

„Руският болшевизъм произлезе от Ийст Сайд в Ню Йорк,[186] където беше откърмен и насърчаван – в религиозен, морален и финансов план – от еврейските водачи. Леон Троцки (Бронщейн) беше от Ийст Сайд… Руският болшевизъм беше подпомогнат да постигне целите си с еврейското злато от САЩ и с невежеството, наивността и безразличието на гоите. Не е известно, дали беше член на нюйоркската Kehillah.[187] Но силите, които го отглеждаха, и поощряваха онова, което той отстояваше, заемаха централното място в Кехила. А както Kehillah, така и Американският еврейски комитет, бяха заинтересувани от делото, което той възнамеряваше да доведе до край. Основно – да свали установеното правителство, един от съюзниците на Съединените щати в настоящата война.

 

В своите намерения руският болшевизъм беше подпомогнат от еврейското злато в Съединените щати. А понастоящем беше установено, че по брой той е далеч по-силен в САЩ, отколкото е в Русия. Ала този факт не предизвиква ни най-малко смущение.

 

Отричането е безсмислено. Тъй като нещата са прекалено крещящо безочливи и са се рекламирали прекалено дълго.“[188]

 

Това е написано преди век! А авторът – уважаваният дотогава автомобилен магнат и първи християнски милиардер Хенри Форд, разкрива още:

 

„А за руските деца неверници? „Защо“ – казаха тези еврейски учители, – „ще им преподаваме полови знания? Ще промием умовете им чрез объркване. Те трябва да научат истината за това как стоят нещата!“ – с последици, които са толкова достойни за съжаление, за да ги споделяме.

 

Но трябва да се каже следното: Безспорно, имаше избити невинни евреи, когато Унгария се бореше, за да се избави от червения болшевизъм на Бела Кун (или Коен).[189] Евреите може и да го наричат „бял терор“. Но той последва техния провал за възпроизвеждане на руската трагедия в Унгария. Съществуват планини от доказателства, които показват, че нищо не беше тъй убедително и влиятелно в предизвикването на кръвопролитията на „белия терор“, колкото обезумелите до свирепост родители, чиито деца бяха принудително прекарани през циничната сексуална мръсотия през краткото време, когато еврейските болшевики се занимаваха с училищата.

 

Американските евреи не желаят да слушат това. Техният срам от него щеше да им заслужи голямо уважение, ако незабавно не се връщаха към защитата на хората, които вършеха тези неща. Добре известно е, че еврейските мъже не ценят високо християнското целомъдрие, за разлика от това на техните хора. Но със сигурност би било приятно, ако всички те осъждат онова, което ставаше в образователната сфера в Русия и Унгария. Обаче всичко, оказващо влияние върху днешното унищожение на нееврейската младеж в Америка, се намира в еврейски ръце. То е част от ясно заявеното в „Протоколите“, че една от насоките на кампанията е „да разврати младежта на неевреите“. Положението е такова, че предизвиква нещо повече от обичайните лоши чувства и гневни отрицания на тези факти, на които се позовавам.

 

Това не е икономически експеримент, както наричат онова, което провеждат в Русия; това не са заблудите, печалната самоизмама на хората. Не. То представлява открита, отявлена безнравственост, най-бруталното безсрамие от всичко. И това е разграничителната линия между безнравствеността и безочливостта, разделяща евреин и неверник.

 

В тях е замесена ужасяващата жестокост, с която няма да се занимаваме. Ще я загърбим единствено с обяснението, което срещаме в еврейските медии: „Че евреите в Русия си отмъщават за вековете на техните страдания.

 

„Но“ – ще попита някой читател, – „как можем да бъдем сигурни, че всичко това е истина?“

 

Като вземем под внимание, че говорим за Русия, не относно цялостното положението в нея, а за да посочим интернационалния характер на онези, които са отговорни за условията там, и за да ги идентифицираме, за да защитим Съединените щати, ще разгледаме доказателствата.

 

Разбира се, доказателствата, извадени на светло от нашия собствен Сенат на САЩ и отпечатани в Доклада на Комисията по правосъдието. Не искаме да похарчим много време за това. Защото в тези статии предпочитаме да използваме еврейските свидетелски показания, вместо тези на неверниците. Но ще направим достатъчно дълго отклонение, за да покажем естеството на свидетелствата, направени от нашето собствено правителство.

 

Д-р Джордж А. Симънс, свещеник, отговарящ за американската общност в Петроград по времето, когато избухна болшевишкият терор, беше свидетел на събитията. Тук са представени част от неговите показания:

 

„Имаше стотици агитатори, които следваха по петите Троцки-Бронщейн. Тези хора бяха произлезли от долната част но Ийст Сайд в Ню Йорк. Още от началото някои от нас бяха впечатлени от тази странна еврейска съставка. А скоро стана очевидно, че повече от половината агитатори в така нареченото болшевишко движение бяха идиш“.

 

– Сенатор Нелсън: Евреи?

 

– Д-р Симънс: Те бяха евреи, еврейски ренегати. Не искам да кажа нищо срещу евреите като такива. Не симпатизирам на антисемитското движение. Никога не съм бил такъв и не очаквам да стана. Но съм твърдо убеден, че това нещо е еврейско. И че то е базирано, произлиза, от Източната част на Ню Йорк.

 

– Сенатор Нелсън: Троцки не отиде ли там от Ню Йорк през това лято? Не беше ли така?

 

– Д-р Симънс: Точно така.“

 

По-късно д-р Симънс заяви: „През декември 1918 година, под президентството на човек, известен като Апфелбаум [става дума за Хирш Апфелбаум, познат като Григорий Евсейевич Зиновиев – интимен приятел на Ленин], от общо 388 члена на ЦК, само 16 се оказаха руснаци. А всички останали – евреи, с едно възможно изключение на негър от Америка, който се назовава професор Гордън. И 265 членове на това северно областно управление, което се настани в стария дворец Смолни, дойдоха от the lower East Side of New York[190] – 265 от тях!

 

Длъжен съм да спомена това, че когато болшевиките дойдоха на власт, внезапно целият Петроград беше залян от възвания на идиш – грамадни плакати. И всички – на Yiddish. Стана напълно ясно, че сега това ще бъде един от важните езици в Русия. А истинските руснаци, разбира се, не се отнасяха особено мило към това.“

 

Уилям Чапин Хънтингтън, който беше търговско аташе в посолството на Съединените щати в Петроград свидетелстваше:

 

„Лидерите на движението, бих казал, са около две-трети евреи. Болшевиките са интернационалисти и не се интересуват от отделните национални идеали в Русия.“

 

Уилям У. Уелч, служител в “National City Bank” в Ню Йорк даде показанията:

 

„В Русия е добре известно, че три-четвърти от болшевишките вождове са евреи. Имаше някои – не много, но се срещаха – истински руснаци; а онова, което разбирам под „истински руснаци“, е, че са руснаци по рождение, а не са руски евреи.“[191]

 

 

 

Путин? Единствената причина за всичко,

което прави той, е той самият[192]

 

 

 

Робърт Уилтън, кореспондентът на лондонския “The Times“ в Москва през онези години, отбелязва, че болшевиките „не бяха руснаци; те бяха евреи. Те бяха интернационалисти,… прикрити зад руски имена.“[193]

 

За да преминем по-плавно нататък, към онова, с което приключихме предходния епизод на тази поредица, не ще бъде излишно да припомня кой е Путин, Владимир Владимирович. Така донякъде ще изясня, кои са онези невидими сили, дето го изведоха до позицията да бъде смятан за цар на Русия и император на света? Точно така – навсякъде възприеман като най-влиятелният и най-популярният политик.

 

И не се чудете.

 

Всеки, който по един или друга начин се е докосвал до политиката, държавното устройство и законността, няма как да не е забелязал нещо нередно в днешна Русия. Такъв е художникът мултипликатор Юрий Борисович Норштейн, евреин. В интервю отпреди петилетка той заявил:

 

„За мен тандемът Медведев-Путин беше странен. Понеже днес, по същество, няма как да наречете конституционен в цялостния смисъл този тандем, който се получи. Тъй като президентът Медведев не се явява президент напълно. Доколкото половината от властта, или повече от половината, принадлежи на Путин. И е трудно да се каже, кой от тях е първият. Според мен – първият е Путин.“[194]

 

В прословутото интервю на Нат Ротшилд за седмичника „Ведомости“, на което многократно съм се позовавал,[195] британският трилионер не споменава действащия тогава руски президент Дмитрий Медведев, а благодари на министър-председателя Владимир Путин. Прави го многозначително и красноречиво, без да пести суперлативите по негов адрес. Сравнява бившия и по онова време бъдещ стопанин на Кремъл с най-добрите ръководители в Западна Европа и САЩ.

 

В такъв случай не се ли питате: Чий президент е Владимир Владимирович? Да опитаме да уточним:

 

 

 

 

 

Какво излиза?

 

Помните ли, че преди десетина месеца ви представих мнението на смятания за гламав Владимир Жириновски относно бъдещето на Израел, евреите и Русия.[196] Не забравяйте, че колкото и чудно да ви се вижда, Волфович, чийто баща – Волф Исаакович Ейделщейн – „юрист“ по народност, е погребан в Израел, е твърде осведомена фигура. Наследник на богати евреи от Полша, той е служил едновременно в ЦК на Всесъюзния ленински комсомол и КГБ или ГРУ – нямам точни сведения. Първата му задгранична командировка още в брежневските времена е била тъкмо в… Израел.

 

В същата публикация, но и доста преди нея, ви запознах с убеждението на израелския писател Мариян Давидович Беленки. Помните ли го? Онзи, който обяви на всеослушание, че с настаняването на Барак Обама в Белия дом е било поставено началото на края на проекта „Израел“.[197] Самият той се подготвя да напусне ционистката държава.

 

Колцина го чуха?

 

През нощта на 25 срещу 26 февруари того чух същото в пренията на кандидатите за президент от Републиканската партия. Петимата мераклии, които след осем месеца Хитлери Клинтън „ще победи“, се клеха неуморно във вярност на Израел. Всички сочеха с пръст Барак Обама, обвинявайки го, че не бил приятел, а враг на еврейския политически Квазимодо в Близкия изток.

 

Корпоративните медии, принадлежащи на тайния интернационален елит, не се уморяват да всяват страх сред евреите, особено в Европа.

 

„Има достатъчно причини европейските евреи да са толкова разтревожени“ – посочи през февруари някой си Харолд Джеймс в публикация на Ротшилдовата Агенция “Reuters”.[198]

 

„Белгийските евреи са обезпокоени от състоянието на мемориала на холокоста в Брюксел“ – изпревари го с четири месеца Европейският еврейски конгрес, оглавяван от съветски олигарх.[199]

 

В началото на януари целият континент гръмна, когато евреин от Белгия признал, че в „холокоста“ липсвало избиване в газови камери. Надигна се вик и вой. Последваха опровержения и извинения. Евреинът „не бил разбран правилно“…[200]

 

Не минава и час, без в Европа или САЩ да излезе публикация или да се чуе новина по радиа и телевизии, засягаща някакъв „холокост“, нявгашни и настоящи „преследвания на евреи“, неправди и какво ли още не! Ако тук кацне същество от друга планета, ще остане с впечатлението, че рано същата сутрин, сетне по обяд, а накрая някъде привечер, някакви „зловещи нацисти“ са изтребили 6 милиона евреи и са се хранили с тях?!

 

Преди около година се появи публикация, чието заглавие гласеше:

 

„Високопоставен равин твърди, че отстраняването на Владимир Путин в Русия би застрашило еврейското население там.“[201]

Дали е вярно? Преди да видите свидетелствата, събрани в телевизионни репортажи, държа да изясня кои са лицата в тях.

 

Чували ли сте за Александър Владимирович Мен? Роден в Москва, през съветската епоха той беше поп и богослов. И по майчина, и по бащина линия произхождаше от евреи от Полша, приели християнството. Неговият баща се казвал Волф Херш-Лейбович. А майка му – Елена Соломоновна Илич Цуперфейн, станала Семьонова Мен. Кръстен като дете – нещо доста опасно при военния комунизъм – Александър бил възпитан като православен християнин. Доколко това е нещо праведно или не, всеки да реши според ума, познанията и вярата си.

 

Постъпил в Иркутския селскостопански институт, откъдето го изключили заради християнския му мироглед. През 1958 година бил ръкоположен за дякон, а година по-късно, след завършването на Ленинградската духовна семинария, станал свещеник. В средата на шейсетте завършил задочно Московска духовна академия – гнездо на стършели от КГБ.

 

За религиозната му дейност лично Юрий Андропов, началникът на КГБ, постановил да бъде арестуван. Как е успял да се измъкне, остава необяснимо извън официалната версия – за него се застъпил някакъв митрополит.

 

Александър Мен беше автор на доста богословски книги, преведени на английски, френски, литовски, полски, украински и български. Не съм разтварял нито една. Чувал съм обвинения, че проповядвал близост с евреите. По понятни причини не мога да потвърдя или отрека. Но съм уверен, че той пречеше на властите.

 

Така се стигна до утрото на 9 септември 1990 година, когато нормалните хора се радваха, че за първи път от дълго време този ден беше празничен само в Северна Корея. И тогава долетя вестта, че Александър Мен е бил убит. Разцепили главата му с брадва! Типично по юдео-комунистически. Убийците му, макар и задържани, бяха освободени и не получиха присъди…

 

Вместо руските власти, един украински равин се захвана да разследва убийството на Александър Мен. Неговото име е Едуард Давидович Ходос. В качеството си на глава на Харковската еврейска община през 1991 година той гостувал за месец в централата на хабадската секта Любавичи, основана в едноименното селце в нявгашната Руска империя. Същата човеконенавистна организация, наподобяваща монархия. Начело на сектата стои равин от семейство Шнеерсон. Първенството се предава по… наследство.

 

Ходос прави уточнението, че настоящият не е син, а зет на предходния. Просто истинският Шнеерсон нямал мъжко чедо. И съпругът на дъщеря ми приел фамилното име Шнеерсон…

 

Това е онази мрачна хавра, за която съм писал не веднъж. В разгара на Втората световна война Хитлер спасил наследника на Йосеф Ицхок Шнеерсон, който станал ребе – равин. По заповед от Ню Йорк фюрерът възложил на солунския полуевреин адмирал Вилхелм Канарис, началник на Abwehr, да уреди извеждането на ребе Шнеерсон от окупираната от германците Западна Украйна.[202] Превозили го до „Голямата ябълка“.[203]

 

Адмирал Канарис поверил операцията на полуеврейскят капитан от нацисткия Wehrmacht Ернст Блох. През 1945 година спасителят на любавическия ребе капитан Блох загинал в отбраната на Берлин като доблестен воин, бранещ родината си.[204]

 

Та след завръщането си от централата на хабадската секта Любавичи в Ню Йорк в своята родна Украйна, шокираният от наученото Едурад Ходос започна да говори и пише. Изнесе маса звучащи невероятно истини. В началото ще чуете именно него, разкрачен между Тора и Евангелията, да разяснява кои са следващите герои.

 

Те са представители на Хабад от целия свят. В случай най-важен е Берл Лазар. Той е главен равин на Русия. Той се е пръкнал в Милано, Италия. Завършил еврейско училище и влязъл в равински колеж в Ню Джърси, САЩ. После се дипломирал като равин в нюйоркската йешива “Tomchei Temimim” – талмудска академия.

 

От 1990 година изпълнява задачи в шпионската организация на ционистката мрежа Хабад-Любавичи. Има четири поданства – италианско, американско, израелско и руско. Близък е с Владимир Путин и с патриарх Кирил – агент на КГБ с псевдоним „Михайлов“. Ръководи значителна част от съветските олигарси в Русия, Украйна и зад граница.

 

Също така ще видите и чуете един от най-видните ционисти – Алън Дършоуитц. Той е нацист, расист, член на еврейската масонска ложа B’nai B’rit, и беше сред ръководителите на Антиклеветническата лига – американското еврейско Gestapo. Преподава право в Харвардския университет. Успоредно с това има собствена, изключително скъпа адвокатска кантора.

 

Обикновено защитава известни, извратени, и още по-важно – богати клиенти. Например Пати Хърст, наследницата на медийния магнат, порнографския актьор Хари Риймс, известната еврейска садистка Лиона Хелмсли, собственичка на хотели, Клаус фон Бюлов и футболиста О. Дж. Симпсън, убили съпругите си, световния шампион по бокс в свръх тежка категория Майк Тайсън, хиндуисткия гуру, рекетьор и измамник Киртанананда Свами и т.н. Загубил е повечето дела, които е водил. Смята се, че дължи кариерата си на своето слагачество и коленопреклонна преданост на ционизма.

 

През 1989 г. Дършоуиц заведе дело срещу известния полски католически свещеник кардинал Йозеф Глемп. Съдеше го за „клевета срещу евреите“. Поводът беше, че ционистите поискаха затварянето на женски метох в непосредствена близост до някогашния концлагер Аушвиц. Еврейски шпицкоманди постоянно прескачаха оградата на манастира и тормозеха монахините.

 

Кардинал Глемп ги защити. И върху главата му се изля порой от клевети и обвинения. Когато католическият архиепископ на Варшава изрече истината, че „евреите контролират световните медии“, равинът Ави Уайс нае Алън Дършоуиц да заведе дело за клевета и обида срещу кардинала. Именно Уайс оглавяваше еврейските терористични банди, които нападаха сестрите от манастира край Освиенцим. Освен това Глемп справедливо беше обвинил евреите, задето „развращават християните с алкохол и разпространяват комунизма“.[205]

 

Как мислите, че завърши съдебната сага? С извиване на ръцете принудиха кардинал Йозеф Глемп да поднесе извиненията си на евреите.

 

Déjà vu.

 

Но кой е виновен на християните, че не устояват във вярата си? Даже техните водачи не следват Божия пример. Нима Исус Христос не претърпя нечовешки изтезания и не беше разпънат на кръст?…

 

И издържа, оставяйки ни нравствен модел, който да се стараем да спазваме.

 

 

 

Кой кого?

 

 

 

Накрая ще видите представителите на Европейския еврейски конгрес. Неговата централа е в Париж. Но разполага с филиали в Брюксел, Страсбург, Берлин и Будапеща. Организацията е дъщерна на Световния еврейски конгрес. Оказва солидно влияние върху всички правителства на Стария континент, над Съвета на Европа, Европейския парламент и Европейската комисия.

 

Оглавява го роденият в Москва член на КПСС от номенклатурно болшевишко семейство Вячеслав Моше Кантор. Като високопоставен служител на Академията на науките на СССР, участвал в съветските космически разработки, е невъзможно да не е бил офицер от КГБ.

 

През перестройката го назначават за генерален директор на съветско-американското предприятие „Интелмас“. Той ръководи внедряването на първите компютърни мрежи в СССР, по-късно – Русия. Най-вероятно – на познатите програми „Нева“ и “Promis”.

 

От 1996 до 2000 година е бил съветник по икономическите въпроси на председателя на Съвета на федерациите във Федералното събрание на Руската федерация. От тогава е и президент на Националния институт за корпоративни реформи! Комунист и предприемачество, икономика?!

 

Товарищ Вячеслав Моше Кантор е милиардер. Вече е свикнал да се обръщат към него с „господин“. Името му личи сред притежателите и ръководителите на не една и две компании. През 2005 година го гудили начело на Фондацията „Всемирен форум в памет на холокоста“. Между 2005 и 2009 година е бил президент на Руския еврейски конгрес. Станал един от учредителите и председател на Европейския еврейски фонд (ЕЕФ), в чиито задачи е развитието на еврейския живот на континента, а също – редица благотворителни и образователни програми, чрез които чифутите развращават гоевската младеж, както е записано в тяхната програма – „Протоколите на ционските мъдреци“.

 

А сега гледайте и слушайте.

 

 

 

 

 

От „прочувствения“ разказ на Берл Лазар пред сатанисткото сборище на Хабад-Любавичи в Ню Йорк не разбрах само едно: Дали Путин, Владимир Владимирович – пожизнен товарищ, се е обрязал, когато е връчвал разрешението за първото еврейско училище в Ленинград? Или доста преди това, при приемането му в редиците на КПСС и в още по-стройните – на КГБ на СССР, равините са резнали краекожието на членчето му?

 

Ако не знаете, нацистката еврейска секта Хабад действа необезпокоявана и у нас. Нейното седалище е в т. нар. еврейски дом. Сградата на организация на алчно червените еврейски фашисти „Шалом“ в столицата, носеща името на комунистическия терорист Емил Шекерджийски.

 

Не ви се струва опасно? Прави сте – страшно е!

 

По същия начин, след като в пет брака три пъти се женил за еврейки[206] и имал деца от две от тях, поетът Сергей Есенин си въобразявал, че всичко му е позволено.

 

През 1923 година държавата Израел още не била нанесена върху политическата карта на света. Обаче в Ню Йорк вече действала… Jewish Telegraph Agency – Еврейска телеграфна агенция. В края на ноември същата година тя известила, че:

 

„Серж Есенин, поетът-селянин,[207] съпруг на Айседора Дънкан, се намира в затвор в Москва, заедно с други трима поети. Очаква се той да остане там задълго, защото твърде фриволно „одумвал“ евреите, докато „само по малко попийвал“, според днешно съобщение в телеграма на “The New York Times”, което е със защитени авторски права. [Явно не важащи за агенцията, сродна на „най-демократичния“ вестник.]

 

Това станало така, телеграфира кореспондентът на “Times”: „Малко преди полунощ във вторник в апартамента на болшевишкия поет и лауреат Денист Тлйедни телефонът позвънил.

 

„Здравей, старче“ – рекъл весел глас. – „Обажда се Есенин. Ето, че се намирам тук, в полицейски участък 47 с трима други приятели. Искаме да им кажеш, да ни освободят.“

 

„Ами, ето какво стана“ – с готовност продължил Есенин. – „Седяхме си в една бирария и се готвехме да празнуваме. А разговорът се завъртя към евреите. Евреи навсякъде – даже в литературата, и така нататък. Тогава някакъв момък от съседната маса се намеси и се завърза разгорещен спор. Та в резултат на това ме арестуваха.“

 

„Ама това не е толкова добре“ – рекъл Тлйедни.

 

„Изобщо не е хубаво“ – чул невъзмутимия отговор, – „когато някакъв шибан евреин може да натика четирима руснаци в кауша.“

 

Тогава Тлйедни се обадил, и след кратък разговор с полицейския [милиционерски] капитан, казал на последния, че – може би предпочита шибаната предпазливост, вместо приятелството. „Не ще подкрепя тези боклуци; законът си е казал думата.“

 

„Изглежда Есенин и неговите приятели не са направили антисемитски бележки, но са критикували положението на евреите в съветското правителство, като са споменали добре известни имена. При ареста са оказали съпротива, докато най-сетне полицейският екип пристигнал.“[208]

 

Когато през февруари 2012 година свалиха предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ от програмата на телевизия „Евроком“, единият от собствениците ми призна, че е за „цялостно творчество“, както се изрази. И въпреки това – имало „телефонно обаждане от едно посолство“, което просто наложило удрянето на шалтера.

 

Полюбопитствах, дали е било израелското? Точно то. Не трябвало да закачам евреите и техните организации…

Кой ръководи България? А света?

 

В началото на тазгодишния февруари „френският седмичник “Le Journal Du Dimanch” – „Неделният вестник“, оповести данните от допитване, представено като „необичайно проучване, по своето естество и обхват“. Това е 18-месечно изследване на отношението на французите към расизма, религията, антисемитизма и ислямофобията, като специално са били анкетирани мюсюлмани и евреи, както и останалото население.

 

По време, когато Франция се бори, за да свикне с въздействието на две големи терористични нападения – над “Charlie Hebdo” и голямата еврейска бакалница през януари миналата година, и ноемврийските престрелки и самоубийствени взривове из Париж – резултатите от допитването, извършено от “Ipsos”,[209] възложено от Френската фондация на юдаизма, рисуват картина на предразсъдъци, подозрения и разединение.

 

На въпроса „Мислите ли, че една расистка реакция може да бъде оправдана“, 30 процента казват „да“, около 91 на сто от хората заявяват, че евреите във Франция „са много изолирани и нетолерантни“, а 56 процента – че „те притежават голяма власт“.“[210]

 

Пак французите са виновни, а евреите са праведни! Хайде де!

 

Не си ли задавате въпроса: Защо евреите винаги са прави? Хем, от една страна, са жертви, хем, от друга, са главните причинители на неприятностите и палачите!

 

 

 

Чалга е сега в туземната ни Номенклатурия

 

 

 

И още нещо. Навремето периодично пускаха евреите да имигрират. Същото се отнася и за арменците. Само веднъж, в края на четиридесетте, за „македонците“, станали такива по заповед на БКП. От време навреме пускаха и „турците“, също насилствено вписани като такива по нареждане от Москва. Имам предвид – извън „голямата екскурзия“, предизвикана с масови репресии от комунистите и техните западни наставници, за пръв път – вероятно без съветско участие.

 

Всички тези, както и разните араби, иранци, всякакви, имат по две родини. Нахално ни обвиняват в какви ли не грехове. А много от тях искат и да ги издържаме.

 

Как не се намери един български държавник, който да помисли, да се загрижи за българите?

 

Отговорът е дал задочно, обяснил го е имигриралият в САЩ руски царски генерал Юрий Лариков, който пишеше под псевдонима В. Ушкуйник. Когато разказва, как след като се разправя със Сталиновия наследник, началника на НКВД Лаврентий Берия, братовчед на кагана Лазар Мойсеевич, генерал Жуков не довършва освобождението на Русия от юдеоболшевишкото робство, авторът разкрива голата истина:

 

„Сталин, укрепил властта си с победата на армията, беше убит при отчаяния опит най-сетне да свали от себе си юдейските окови. Наближаващата всенародна беда роди своя Герой – маршал Жуков, който извърши своя главен подвиг. Новият бек – Берия – падна убит. Каганът Каганович заедно с всичките негови васали беше свален. Но отстраненият впоследствие от длъжността му „Георги Победоносец“ – маршал Жуков, умря, така и не разбрал своята основна мисия и затова не довел делото си до край. Той не посмя да вземе властта в ръцете си. Преди всичко той беше комунист, а след това – руснак. Ето защо семената и корените на юдеомасонството останаха в изобилие в руската земя…

 

По време на юнската операция от 1953 г. Жуков не спаси Русия. Той спаси само своята партия от диктатурата над нея от страна на еврейския каган – и то не напълно. След мълниеносното „връхлитане“ върху главния щаб на палачите, партията престана да бъде напълно инструмент на хазарския каган. Но тя така и не успя да се очисти от „номенклатурните“ измамници и съсипващите народа юдеомасонски агенти.

 

Движението на еврейските дисиденти показва, че партията престана да бъде неделима собственост на евреите – машина за изтребление на национално мислещите хора от гойските нации. В това се състои заслугата на маршал Жуков. Много евреи станаха дисиденти, защото престанаха да бъдат пълни господари на Русия. Това изобщо ли не се смята за заслуга?“[211]

 

И туземните ни управници – жалки кукли на конци, смятащи се за „държавници“ и „политици“, „преди всичко са комунисти, а след това – българи.“

 

Затова.

 

 

У нас израелският посланик е невидимият кукловод на властта. А професионалните убийци от Моссад вилнеят навсякъде и разполагат с живота на нашенци. Вече никой не може да бъде сигурен, дали по каприза на марксист-ционистите няма да го стигне дългата ръка на Кидон.[212]

 

В петък, 26 февруари 2016 година, тази машината за убийства на израелското разузнаване ликвидира живеещия от години у нас палестинец Омар Найеф Зайед. Както съобщи кореспондентката на лондонския “The Daily Telegraph” в Тел Авив:

 

„Палестински беглец е бил „убит от шпиони на Моссад“ в България. Тялото на Омар Найеф Зайед, обвинен в убийство, който се изплъзна от израелските власти, беше намерено в градината на палестинското посолство в София.“[213] (Вижте илюстрацията.)

 

Начело на правителството е банкянската шубелийка Б.Б., току-що завърнала се от секс-поклонение пред своя пореден учител, военнопрестъпника Бенямин Нетаняху. За това след малко. Според неофициални сведения, самата тя – „д-р на науките“ – е унищожила с гранатомет харманлиеца Тодор Димов – Чакъра пред очите на сина на жертвата.[214]

 

През юли 2012 година отново Моссад извърши атентат на летището в Бургас. Единствен аз и само в тази медия посочих терористите и даже бях заплашван.[215] Но не се оплаках никому… Тогава отново чифутското мишле Б.Б. огляваше правителството.

 

Без съмнение Номенклатурия е окупирана от Израел.

 

Следващият епизод от тази поредица ще разкрие още много дълго укривани истини.

 

 

А дотогава – нещо като премия: Образът на едно от главните нищожества, оваляно в собствения й словесен сос.

 

 

 

 

 

 

 

Харесвайте я! Кеф!

 

 

Такъв е животът в страната Позитания…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път специално за щедростта на Митко Р. от Германия, Стефан Г. П. от Ямбол, Методи А. А. от София, Анатолий Й. И. от Сливен, Карина Н. Н. и Веселин Н. от Пловдив, Тихомир Д. Т. от Стара Загора, Гинка Н. Д. от с. Змейово, Старозагорско, Николай И. М. от свети Врач (Сандански), Дечо Ц. Т. от Русе.

 

Бог да ви въздаде – лично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – View – Изглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – Zoom – Увеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

• Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

• Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

Единствено за отстраняване на технически проблеми:

support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

[1] Вж. напр. “Osborne’s £6billion a year increase for the NHS: Chancellor unveils extra cash to deliver ‘world-class treatment’ as Cameron pledges £150m for centre to fight dementia” by Daniel Martin, Chief Political Correspondent For The Daily Mail, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 23 November 2015, online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3331238/Osborne-s-6billion-year-increase-NHS-Chancellor-unveils-extra-cash-deliver-world-class-treatment.html; “NHS vows to transform mental health services with extra £1bn a year” by Ben Quinn, Denis Campbell and Damien Gayle, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 15 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/society/2016/feb/15/nhs-vows-to-transform-mental-health-services-with-extra-1bn-a-year?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=156774&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[2] Вж. напр. “Every opera company must adapt or die: the ENO is no exception” by Darren Henley, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 16 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/16/english-national-opera-eno-cultural-treasure-value-for-money

[3] Британският десен печат вече го третира като левичар – “The Daily Mail”, “The Telegraph” и т.н.

[4] “Four of Britain’s biggest banks including HSBC, Barclays and Lloyds are to award staff nearly £5BILLION in bonuses within weeks” by Lydia Willgress for MailOnline, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, Friday, 12 February 2016 г., София, online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3444571/Four-Britain-s-biggest-banks-including-HSBC-Barclays-Lloyds-award-staff-nearly-5BILLION-bonuses-weeks.html

[5] Перифраза на изявление, направено от Роналд Рейгън в средата на осемдесетте години.

[6] 001 – Video – The New York Times Is the ‘Most Liberty-loving Newspaper’ in the ‘Most Democratic State’ in the World в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, сряда, 3 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%be-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5-3 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=xXCmf_r8g_k

[7] “Putin is a bigger threat to Europe’s existence than Isis” by George Soros, “The Duardian”, theguardian.com, London, Thursday, 11 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/11/putin-threat-europe-islamic-state

[8] Вж. 004 – Video – Hereditary Communists and Soviet Agents revile Communism, USSR and State Security в: Георги Ифандиев – „Докога?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, неделя, 31 януари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%b3%d0%b0-2 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=FM1JsVNA4ks#t=465

[9] Пак там.

[10] Вж. „Евангелие от Марк“, гл. 5, ст. 9.

[11] Кеворк Кеворкян – „Сезонни дупедавци. И убийци с думи“, „Всяка неделя“, vsyakanedelya.standartnews.com, София, odjd ke e mfif’ekd, online: http://vsyakanedelya.standartnews.com/news/102

[12] Съветските щати на амнезията, англ.

[13] “Islam for ISIS would have supported Osama bin Laden in the ’80s: Jingoists conveniently forget the West’s Cold War strategy was to arm the Islamic extremists that became al-Qaida” by Ben Norton, “Salon”, salon.com, San Francisco, New York City and Washington, D.C., Tuesday, November 17, 2015 г., online: http://www.salon.com/2015/11/17/we_created_islamic_extremism_those_blaming_islam_for_isis_would_have_supported_osama_bin_laden_in_the_80s/

[14] Пак там.

[15] Вж. “Kissinger’s Secret Meeting With Putin” by Mike Whitney, “Atlantic Free Press”, Groningen, Netherlands, Friday, July 20, 2007 г., online: http://www.informationclearinghouse.info/article18036.htm

[16] Вж. “Henry Kissinger came to Moscow to discuss new financial system with Putin”, Pravda.ru, pravdareport.com, Moscow, 12 February 2016 г., online: http://www.pravdareport.com/society/stories/12-02-2016/133329-kissinger_putin-0/

[17] Червеноврати – подигравателно за бедни бели земеделски аргати в Южните щати, ам. англ. В младежките ми години взимахме на подбив тукашните комунистически еквиваленти, като им обяснявахме, че загарът на мутрите им, придобит на полето, никога няма да изчезне.

[18] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 369.

[19] Падане по пътя към сриването, англ.

[20] Вж. напр. “Timeline of United States military operations”, From Wikipedia, the free encyclopedia, en.wikipedia.org, Wikipedia Foundation, San Francisco, CA, last modified on 12 February 2016 г., online: https://en.wikipedia.org/wiki/Timeline_of_United_States_military_operations

[21] Цинична жаргонна квалификация на немъжествен мъж – мъжле, на нежен страхопъзльо. От уличното название на женския детероден орган и „мухльо“.

[22] Out of the blue.

[23] “For Europe’s sake, Paris must rebuild bridges with Berlin” by Natalie Nougayrède, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday 18, February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/18/for-europes-sake-paris-must-rebuild-bridges-with-berlin

[24] Перифраза на прословутата ария от музикала „Евита“, в който съпругата на генерал Перон, любимка на масите, пее: “Don’t cry for mе Argentina” – „не плачи за мен, Аржентина“. (“Don’t Cry for Me Argentina” by Julie Covington, music by Andrew Lloyd Webber, lyrics by Tim Rice, LP “Evita”, MCA, New York, NY, 1976 г., later included in the 1978 musical of the same name.)

[25] Вж. “Rupert Murdoch and Jerry Hall announce engagement”, “The Sydney Morning Herald”, smh.com.au, Sydney, 12 January 2016 г., online: http://www.smh.com.au/lifestyle/celebrity/rupert-murdoch-and-jerry-hall-announce-engagement-20160112-gm40nm.html

[26] Заглавие на песен от т. нар. „Бял албум“ на “The Beatles” от 1968 г.

[27] Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

[28] Христо Ботев – „В механата“, вероятно 1972-1973 г.

[29] Да извадим нечие мръсно бельо на показ, англ.

[30] “Clinton’s U.N. Candidate? The favorite to run Turtle Bay is Russia’s preferred choice”, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, February 8, 2016 г., online: http://www.wsj.com/articles/clintons-u-n-candidate-1454977210

[31] Пак там.

[32] Albert Camus – “The Rebel: An Essay on Man in Revolt”, with a Foreword by Sir Herbert Read, a revised and complete translation of l’homme revolte by Anthony Bower, Copyright by Alfred A. Knopf, Inc., 1956, Vintage Books, A Division of Random House, New York, NY, 1991 г., стр. 50.

[33] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография Советская Кубань, Издательство Пересвет, Краснодар, 1999 г., Полная электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 34, 107, 328. Книгата е в архива на автора.

[34] Глобалните нацинания на Клинтън, англ.

[35] Съкращение от Въпроси и отговори“ – популярно американско телевизионно предаване, излъчвано всяка събота вечер, което е започнало през декември 2014 г.

[36] Както личи от името – еврейка, постоянна представителка на САЩ в ООН през 1979-1980 година при управлението на президента Джими Картър. Известна феминистка, за която се носят слухове, че е близка с Хилари Клинтън не само по еврейска, но и по лесбийска линия. Ако помните, Ирина Бокова станала приятелка с друга дърта еврейска дипломатка – Мадлийн Олбрайт, държавна секретарка на САЩ при Бил Клинтън. Нейното име фигурира в списъците с любовниците на Хилъри, които се появиха след аферата Луински.

[37] Пак там.

[38] Едно и също, фр.

[39] Залозите са направени, фр.

[40] Вж. Lawrence P. McDonald – “We Hold These Truths: A Reverent Review of the U.S. Constitution”, ‘76 Press, Seal Beach, CA, 1976 г.

[41] Вж. “Rescue 007 Home”, Rescue007.org., Edwards, CA, November 2014, online: http://www.rescue007.org/; “Let’s ask Putin” by Reed Irvine, “Accuracy in Media”, aim.org, Salt Lake City, Utah, November 1, 2001 г., online: http://www.aim.org/publications/weekly_column/2001/11/01.html; “Questions for President Putin” by Reed Irvine, “Accuracy in Media”, aim.org, Salt Lake City, Utah, November 16, 2001 г., online: http://www.aim.org/publications/weekly_column/2001/11/16.html

[42] Lawrence P. McDonald – “Introduction” в: Gary Allen – “The Rockefeller File”, ‘76 Press, Seal Beach, CA, 1976 г., стр. 2-3. Книгата е в Досиеа на автора. Същото, цитирано в: “Quotes by Pat Buchanan and Others on the New World Order at the Wayback Machine”, “The Internet Brigade”, Potomac Falls, Virginia, archived October 10, 2007 г., online: https://web.archive.org/web/20071010101310/http://www.buchanan.org/h-192.html

[43][43] Победата на бройката, на числеността, на мнозинството.

[44] Albert Camus – “The Rebel: An Essay on Man in Revolt”, вече цит. съч., стр. 51.

[45] Френската революция.

[46] Йохан Каспар Шмит – германски философ, който използвал псевдонима Мак Щирнер (1806–1856). Той слушал лекциите на Георг Фридрих Хегел и на Лудвиг Фойербах. Попаднал под тяхно влияние, той се включил в течението, наречено “Die Freien” – „Свободните“. По-късно станал част от групата, обозначавана като „Младите хегелианци“. В него срещнал Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Бруно Бауер и Арнолд Руге. Почти неизвестен извън тесен философски кръг, той е повлиял развитието на нихилизма, екзистенциализма, анархизма. Все материалистични идеологии. Някои – отричащи егоизма като неотделима черта, присъща на човешкия характер. Което води до не малко недоразумения, но още по-лошо – беди и катастрофи.

[47] Авторът има предвид фарисея Шаул от Тарс или апостол Павел, и изградената от него църква.

[48] Пак там, стр. 69.

[49] „Протоколи на ционските мъдреци“, Протокол № 9, Протокол № 16.

[50] Вж. “Half of world’s wealth now in hands of 1% of population – report” by Jill Treanor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 13 October 2015 г., online: http://www.theguardian.com/money/2015/oct/13/half-world-wealth-in-hands-population-inequality-report; “The top 1% now owns half the world’s wealth” by Daniel Bentley, “Fortune”, fortune.com, New York City, Wednesday, 14 October 2015 г., online: http://fortune.com/2015/10/14/1-percent-global-wealth-credit-suisse/

[51] Вж. “62 people have as much wealth as world’s 3.6B poorest, Oxfam finds ahead of Davos” by Reuters, CNBC, cnbc.com, New York, NY, Sunday, 17 January 2016 г., online: http://www.cnbc.com/2016/01/17/62-people-have-as-much-wealth-as-worlds-36b-poorest-oxfam-finds-ahead-of-davos.html

[52] Jan van Helsing – “Hande weg von diesem Buch”, Ama Deus Verlag, Fichtenau, Deutschland, 2004 г., стр. 221. Книгата е в архива на автора. А преводът на български – в библиотеката му.

[53] Народът умря днес. Или, може би, беше вчера? Не знам. Погребението е утре. Това не означава нищо, фр. Перифраза на цитат от романа „Чужденецът“ от Албер Камю. (Albert Camus – “L’Étranger”, Éditions Gallimard, Paris, 1942 г.; цитатът е взет от по късното издание: Albert Camus – “L’Étranger”, Appleton-Century-Crofts, New York City, 1955 г., стр. 21.)

[54] Фондацията „Решение“, англ.

[55] Родените между 1946 и 1964 година. Наричат ги “Baby boomer generation” – „поколение на взрива на раждаемостта“. Смята се, че причината е във Втората световна война с нейните огромни човешки загуби и близо шестгодишни страдания. Един вид – хората, обзети от надежди за предстоящето светло бъдеще, му отпуснали края, както се казва.

[56] Чуждица за десетилетия, която използвам, заради евентуалното повторение – тавтология.

[57] “Each generation should be better off than their parents? Think again” by Larry Elliott, Economics editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 14 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/business/2016/feb/14/economics-viewpoint-baby-boomers-generation-x-generation-rent-gig-economy?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=156774&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[58] “Under-35s in the UK face becoming permanent renters, warns thinktank” by Larry Elliott and Hilary Osborne, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 13 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/society/2016/feb/13/under-35s-in-the-uk-face-becoming-permanent-renters-warns-thinktank?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=156570&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[59] Пак там.

[60] Пак там.

[61] Вж. “Young renters have it hard, but it’s even worse if you’re older” by Penny Anderson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 16 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/16/young-renters-worse-older-people-housing-market?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=The+Best+of+CiF+base&utm_term=157112&subid=7673289&CMP=ema_1364

[62] William Hoffman – “David”, Dell Publishing, New York, NY, 1972 г., стр. 29; A. Ralph Epperson – “The Unseen Hand: An introduction to the conspiratorial view of history”, Publius, Tucson, AZ; Westlake Village, CA, Distributed by American Media, 1985 г., стр. 73; James Perloff – “The Shadows of Power: The Council on Foreign Relations and the American decline”, Western Islands, Boston, MA, 1988 г., стр. 44.

[63] Вж. “20 million – mainly low-earners – to lose out under pension reform” by Toby Helm, Observer political editor, “The Observer”, theguardian.com, London, Saturday, 20 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/money/2016/feb/20/20-million-lose-out-pension-reform?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=157874&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[64] Вж. “Why is the pound falling and what are the implications for Britain?” by Katie Allen, “The Guardian”, theguardian.com, London Monday, 22 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/politics/2016/feb/22/why-is-the-pound-falling-britain-sterling-dollar-uk-credit-vote-eu?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=158170&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[65] “Our one-party state allows bunglers such as Chris Grayling to thrive” by Nick Cohen, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 21 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/21/chris-grayling-nasty-bungler-thrives-one-party-state-no-opposition

[66] Вж. “Tony Blair admits he is baffled by rise of Bernie Sanders and Jeremy Corbyn: Former UK prime minister likens US presidential candidate to Labour leader and says he struggles to grasp their popularity given ‘the question of electability’” by David Smith in Washington, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 23 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/politics/2016/feb/23/tony-blair-bernie-sanders-jeremy-corbyn?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=158390&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[67] “We Are All Socialists Now” by Jon Meacham, “Newsweek”, newsweek.com, New York, NY, 7 February 2009 г., online: http://www.newsweek.com/we-are-all-socialists-now-82577

[68] Британският парламент състави Комисия за разследване на престъпленията във връзка с нахлуването в Ирак през 2003 г., оглавявана от сър Джон Чилкот. Вече трети път тя отлага обнародването на заключенията, до които е достигнала. Поредното изслушване беше насрочено за юни т.г. Но, „случайно“, премиерът-консерватор Дейвид Камерън избра дата от същия месец за референдума в полза на оставането на страната в Евросъюза или за напускането на организацията.

[69] “Chilcot inquiry has far less freedom than arms to Iraq inquiry” by Richard Norton-Taylor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 15 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/uk-news/2016/feb/15/chilcot-inquiry-lord-scott-arms-to-iraq-report-comparison

[70] „Уайтхол“ – название на сградата в централен Лондон, в която се помещават част от британските министерства.

[71] „Максуелизация“ – на английски “Maxwellisation”, е нарицателно за процедура в настоящата британска правораздавателна практика, при която на фигури, които подлежат на критики в официални доклади, предварително биват изпращани подробностите за тези критики. И им се разрешава да отговорят преди публикуването на съответния документ. Процесът носи името на до болка познатия на моето поколение издател Робърт Максуел, свързан с Тодор Живков, Андрей Луканов, Огнян Дойнов, финансовия министър Белчо Белчев, и далаверата около продажбите на програмните продукти „Нева“ и “Promis” на правителства по света. Това бяха софтуерни програми, предшестващи Facebook. Чрез тях онзи, който притежаваше кодовете – ключа за тяхното използване – имаше достъп до правителствени данни в държавите, закупили стоката – например военни и финансови тайни, и т.н. Максуел беше свързан с КПСС и КГБ, с БКП и израелското разузнаване Моссад, което и го ликвидира. През 1969 година той е бил критикуван в доклад на Министерството на търговията и промишлеността на Великобритания, според който „ е неспособен и е неподходящ да оглавява публични компании“. Максуел внесъл казуса в съда. Там подкупен от него съдия се произнесъл, че „очевидно това е деловото убийство“ на Максуел. (Вж. напр. “30 Second Guide: Maxwellisation”, “This is Money”, thisismoney.co.uk, This is Money, London, 13 December 2011 г., online: http://www.thisismoney.co.uk/money/article-2073483/30-SECOND-GUIDE-MAXWELLISATION.html) За да избегне повторно развихряне на подобен скандал, била възприета официална политика за предварително осведомяване на важни персони, за които се очаква да попаднат под критики. Оттогава насам във Великобритания можете да проследите твърде много примери на максуелизация. Нали помните, че „има закон за бедните и друг за богатите“…

[72] Лейбърист, дългогодишен депутат, министър на вътрешните, а след това и на външните работи в кабинетите на Тони Блеър и Гордън Браун.

[73] “Chilcot inquiry has far less freedom than arms to Iraq inquiry” by Richard Norton-Taylor, “The Guardian”, мече цит. съч.

[74] Вж. напр. “Tony Blair’s ‘pragmatism’ failed. No wonder Corbyn and Sanders appeal” by Deborah Orr, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 24 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/24/tony-blair-pragmatism-failed-corbyn-sanders

[75] Свобода? Каква свобода? Както постанови настоящата западна „демокрация“, лат.

[76] Вж. “UK downgrading of human rights sets dangerous precedent, says Amnesty” by Patrick Wintour Diplomatic editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday 24 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/law/2016/feb/24/uk-downgrading-human-rights-dangerous-precedent-amnesty?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=158390&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[77] Вж. Greg Palast – “The Best Democracy Money Can Buy”, Pluto Press, London, Sterling, VA, 2002 г.; Грег Паласт – „Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари“, Издателство „Дилок“, София, 2004 г.

[78] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 191.

[79] Ambrose Bierce – “The Devil’s Dictionary”, First published 1881, Lulu.com, Raleigh, N.C., 2009 г., стр. 56.

[80] Вж. “One area where the Pentagon is playing catchup with Russia and China” by David Axe, Reuters, reuters.com, New York, NY, Tuesday, February 23, 2016 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2016/02/23/the-pentagon-doubles-down-on-its-favorite-new-weapon-anti-ship-missiles/

[81] За читателите неофити – название на единна държава, съставена от Китай и САЩ. Поне на мен то ми е известно от 2008 година. Съставено е от Китай и Америка. На английски – Chimerica – от China и America.

[82] „Топим се със 156 души на ден: До 2050-а намаляваме с 2 милиона“, в. „Новинар“, novinar.bg, София, петък, 5 февруари 2016 г., online: http://novinar.bg/news/topim-se-sas-156-dushi-na-den_NTI3Njs5Mw==.html

[83] Албер Камю. (Albert Camus – “The Rebel: An Essay on Man in Revolt”, вече цит. съч., стр. 99.)

[84] Харолд Ейдриън Ръсъл „Ким“ Филби (1912–1988) беше висш офицер от британското разузнаване, поставил се в услуга на съветското НКВД – сетне КГБ. До 1963 година, когато усети, че го разкриват, той действаше като двоен агент. Успя да избяга в СССР. Според личните ми изследвания, съдбата на тукашния „пръв полицай“ Никола Гешев е преплетена с дейността на Ким Филби. Смятам, без да мога да го докажа убедително, че именно англичанинът е уредил залавянето на Гешев от съветски шпиони в Истанбул и отвеждането му в Москва. През 1963 година беше разкрито съществуването на т. нар. Кеймбриджка петорка – състуденти на Филби, които също са служили на Съветите. Освен него, тя включваше Доналд Маклийн, Гай Бърджис, Антъни Блънт и Джон Кеърнкрос. По същото време избухна и аферата Профумо. В нея, като източник на „чувствителна информация“, изплува самият министър на отбраната на Нейно величество Джон Профумо. Той бил съблазнен от 19-годишната манекенка, the цицless красавица Кристин Кийлър. На свой ред, тя била влюбена в привлекателния съветски разузнавач Евгений Иванов – офицер от ГРУ на Червената армия, действащ под дипломатическо прикритие в английската столица. Шпионски игри… По онова време ушите ни бяха залепени до радиопаратите, за да чуем нещичко от: „Тук е радио Лондон“.

[85] Вж. “EU referendum: David Cameron’s approval ratings slump amid public anger over Europe negotiations” by Tom McTague Political Editor, “The Independent”, independent.co.uk, London, Saturday, 13 February 2016 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/eu-referendum-david-camerons-approval-ratings-slump-amid-public-anger-over-europe-negotiations-a6872461.html

[86] Вж. напр. “EU referendum: David Cameron puts squeeze on Boris Johnson ” by Toby Helm, Observer political editor, “The Observer”, theguardian.com, London, Saturday, 20 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/politics/2016/feb/20/eu-referendum-david-cameron-boris-johnson-europe?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=157874&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[87] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, “The Brussels Journal”, brusselsjournal.com, Brussels, Monday, February 27, 2006 г., online: http://www.brusselsjournal.com/node/865

[88] Службата за сигурност на Министерството на вътрешните работи, пол.

[89] За всички тези неща вж. напр. “David Cameron’s EU deal: what he wanted and what he got” by Jennifer Rankin, “The Guardian”, theguardian.com, Friday, 19 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/world/2016/feb/19/camerons-eu-deal-what-he-wanted-and-what-he-got?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=157754&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[90] Ченгесарски термин, буквално означаващ капан за вълци. На старобългарски „курт“ означава „вълк“. И това е било запазено сред ловците. Иде реч за метод, при който ченгетата изкуствено създават съответната необходима им обстановка, която толкова много да прилича на действителна, та жертвата им да се подлъже и да попадне в клопката. Поради своите „изключителни умствени способности и образованост“ милиционерите досега го наричат „кур-капан“.

[91] Албер Камю. (Albert Camus – “The Rebel: An Essay on Man in Revolt”, вече цит. съч., стр. 94.)

[92] Ваша воля, лат.

[93] “Michael Howard: David Cameron’s reform bid has failed – it’s time to go” by Giles Fraser, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 25 February 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/eureferendum/12173888/Michael-Howard-David-Camerons-reform-bid-has-failed-its-time-to-go.html

[94] “George Osborne warned: ‘stop rubbishing’ Rothschild or you’re finished” by Andrew Porter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 23 October 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/georgeosborne/3244297/George-Osborne-warned-stop-rubbishing-Rothschild-or-youre-finished.html

[95] Пак там.

[96] Пак там.

[97] “The Corfu controversy: How the world really works – A saga of high finance, high living and the high seas, featuring Peter and George, Nat and Oleg, Rupert and Matthew and a cast of many, many more. Jane Merrick and Brian Brady investigate”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Sunday, 26 October 2008 г., online: http://www.independent.co.uk/news/uk/politics/the-corfu-controversy-how-the-world-really-works-973817.html

[98] Продадоха го на члена на КПСС Александър Лебедев, офицер от КГБ, през 2010 година. Той беше работил в Лондон под дипломатическо прикритие. А след витринните промени го преквалифицираха в… банкер. Какво беше и е у нас?

[99] Пак там.

[100] Може би по-точно – далавери.

[101] Пак там.

[102] Вж. Екатерина Дербилова, Александра Терентьева – „Я вернул Ротшильдов в Россия“, „Ведомости“, № 197 (2715), vedomosti.ru, Москва, 19.10.2010 г., стр. 10, online: http://www.vedomosti.ru/newspaper/article/247951/ya_vernul_rotshildov_v_rossiyu_nataniel_filip_viktor_dzhejms Разпечатка на интервюто в библиотеката на автора.

[103] Вж. “Rockefellers and Rothschilds unite” by Daniel Schäfer in London, “The Financial Times”, www.ft.com, London, May 29, 2012 г., online: http://www.ft.com/cms/s/0/efe93494-a9a3-11e1-a6a7-00144feabdc0.html#axzz1yPSm7MPh

[104] “Cameron’s deal is a chance to make the EU work. Seize it” by Peter Mandelson, “The Guardian”, theguardian.com, London Monday, 22 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/22/cameron-deal-eu-europe-peter-mandelson?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=158170&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[105] Така върви светът днес, лат.

[106] Вж. Библия, „Втора книга на Царствата“, гл. 12, ст. 24-31.

[107] Там Андрей Желязков, наричан Йели, е легенда. С този отбор славистът, оказал се левскар, беше спечелил титлата в компанията на напускащия играта Йохан Кройф и навлизащия в нея Рууд Хулит.

[108] Сега на неговото място се мъдри чудовище във вид на едра жена, държаща бухал. Мълвата гласи, че така кметът Стефан Софиянски увековечил жена си Алиса…

[109] “Poland to change its street names in bid to ‘de-communise’ the country” by Matt Day, Warsaw, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday 18, February 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/poland/12164051/Poland-to-change-its-street-names-in-bid-to-de-communise-the-country.html

[110] „Кой ще ни пази от самите пазачи?”, лат. Римският поет Ювенал, „Сатири”, Сатира VІ, ст. 347-348.

[111] Вж. Paul Buhle, David Wagner – “Radical Hollywood: The Untold Story Behind America’s Favorite Movies”, The New Press, New York, NY, 2002 г. Цялото заглавие звучи така: „Радикалният Холивуд: Неразказаната история зад най-любимите американски филми“.

[112] “Ronald Reagan” By John Simkin (john@spartacus-educational.com) © September 1997, “Spartacus Educational”, spartacus-educational.com, London, updated August 2014 г., online: http://spartacus-educational.com/USAreagan.htm; “Ronald Reagan applied to join the American Communist Party”, Started by John Simkin, The Education Forum – Controversial Issues in History”, educationforum.ipbhost.com, IPC Community, London, August 27, 2012 г., online: http://educationforum.ipbhost.com/index.php?showtopic=19438

[113] “The Greek Bruce Willis fights for democracy – and Marxism?” by Lucian Kim, Reuters, reuters.com, February 15, 2016 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2016/02/15/the-greek-bruce-willis-fights-for-democracy-and-marxism/

[114] Всъщност Лу Син Ким.

[115] „Шок: Застреляха сценичен работник на концерт на „Ролинг Стоунс“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, неделя, 14 феврураи 2016 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/393046 Правописът е запазен. Част от грешките са коригирани в самия текст с прави скоби, които по законите на вестникарството и книгоиздаването са предназначени за обозначаване на външна намеса – преводачески, редакторски, издателски бележки и вметки. Други са обозначени достатъчна ясно. Не иде реч за медия като тази, правена от сам човек, като тази. А за добре платени екипи от… малограмотни комунета.

[116] Вж. “Rolling Stones hold giant Rio gig: More than one million rock fans in Brazil have enjoyed a Rolling Stones concert on Rio’s Copacabana Beach – one of the biggest gigs the world has seen”, BBC News, news.bbc.co.uk, BBC, London, Sunday, 19 February 2006 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/entertainment/4725050.stm

[117] “Vynil” – TV Series, directed by Martin Scorsese, creators: Rich Cohen, Mick Jagger, Martin Scorsese, with Bobby Cannavale, Olivia Wilde, Ray Romano, HBO, New York, NY, 2016 г., Episode 1, HBO България, Monday, 15 February 2016 г., 4:00 часа и 21:05 часа.

[118] Научно е доказано, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист. Защото е плод на съчетанието между сатаната и антихриста.

[119] “Sympathy for the Devil” by “The Rolling Stones”, written by Mick Jagger and Keith Richards, LP “Beggars Banquet”, Decca, London, 1969 г.

[120] Вж. „The Concise Oxford Dictionary of Current English“, Edited by H. W. Fowler and F. G. Fowler, based on „The Oxford Dictionary“, Revised by E. McIntosh, Oxford University Press, London, 1956 г., стр. 640. Jew, „Английско- български речник“, „Разбери какво“, Kakvo.org, местоположение не е посочено, 2008 г., online: http://www.kakvo.org/translate_word/jew Глаголът jew изчезна от речниците. Сега четем: „Глаголът jew, макар да не се използва, е преднамерена обида, и затова бива възприеман като крайно оскърбителен.“ “The verb jew, though not used as a deliberate slur, is also perceived as highly insulting.” (Jew, “The Free Dictionary”, thefreedictionary.com, Huntingdon Valley, PA, 2014 г., online: http://www.thefreedictionary.com/Jew) Те могат да ни рачита Goiym – гои, добичета; жените ни – шикши – курви, а ние сме длъжни да ги пазим. Откъде накъде? Кой ръководи този свят? Онези, които са продали душите си на неговия княз – сатаната. Не аз, Господ е постановил това.

[121] „Москва обяви за цинизъм създадената в парламента ни комисия“, News.bg, София, петък, 26 февруари 2016 г., online: https://news.bg/int-politics/moskva-obyavi-za-tsinizam-sazdadenata-v-parlamenta-ni-komisiya.html

[122] Петко Р. Славейков – „Вярата и надеждата на българина към Русия“, 1877 г.

[123] Иван Вазов – „Русия“ в: Иван Вазов – „Пейчин“ – „Тъгите на България“, Букурещ, 1877 г.

[124] Христо Смирненски – „Москва“, в: Христо Смирненски – „Да бъде ден“, Издателство „Общо работническо кооперативно дружество „Освобождение“, София, 1922 г.

[125] Иван Вазов – „На руските воини“, София, 1916 г.

[126] „Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 15.

[127] Пак там.

[128] Христо Ботйов – „Към брата си“, в. „Дунавска зора“, брой 14, Браила, 12 януари 1868 г.

[129] “The Teachings of Bhagavan Sri Ramana Maharshi in His Own Words”, Edited by Arthur Osborne, Eighth Edition, Sri Ramanasramam, Tiruvannamalai, Tamil Nadu, India, 2002 г., стр. 34. Книгата е в архива на автора.

[130] Roy Melvyn – “The Core Teachings of Ramana Maharshi”, Lulu Press, Inc, Raleigh, North Carolina, 2012 г.

[131] Вж. Babylonian Talmud, Tractate “Abhodah Zarah”, Folio 26 b. На иврит: “Tob shebe-goyyim harog.” На английски: “Even the best of the Gentiles should be killed.” Текстът е сред т. нар. бели петна. За това в съвременните издания на лондонската голяма еврейска книгоиздателска къща “Soncino” има предупреждение, че „най-геноцидните пасажи или са били смекчени или изтрити“ – “the more genocidal passages have been either toned down or deleted”. (Вж. напр. “The Six Million Reconsidered: Is the ‘Nazi Holocaust’ Story a Zionist Propaganda Ploy?”, Volume One: “In an Examination of the Jewish Genocide Claim Versus the Disaster of the Twentieth Century”, by the Committee for Truth in History, The Noontide Press, Torrance, CA, 1977 г., стр. 14.) В ранните издания на „Всемирната еврейска енциклопедия“ четем: Според Талмуда, най-добрият от неевреите трябва да бъде убит“. Soferim 13b, Abodah Zarah, 26.“ (“The Universal Jewish Encyclopedia in Ten Volumes”, Isaac Landman, Ed., Volume 3: “Canards to Education”, Published by The Universal Jewish Encyclopedia, New York, NY, 1929 г., стр. 6.) Когато за пръв път антихуманните талмудски послания започват да се появяват в превод на европейски езици, равините начеват да лепят парчета бяла хартия върху тях. От тук произлиза и нарицателното „бели петна“. (Вж. напр. обяснение за изчезването на текста в: “Why does it say in the Jewish Talmud “Even the best of the Gentiles should be killed” – Abodah Zara 26b?”, answers.yahoo.com, online: https://answers.yahoo.com/question/index?qid=20110111130016AAPpfiT)

[132] Превод на английски се намира в архива на автора.

[133] Charles Liebman – “Religious Trends Among American and Israeli Jews” в: Robert Wistrich – “Terms of Survival: The Jewish World Since 1945”, Routledge, London and New York, 1995 г., стр. 313.

[134] Louis Jacobs – “The Jewish Religion: A Companion”, Oxford Univercity Press, New York, Oxford, 1995 г., стр. 323, 324.

[135] Основател на ултраортодоксалната хасидска секта, разроила се на множество филиали, най-нацисткият от които е Хабад.

[136] Menachem Gerlitz – “In Our Leaders’ Footsteps”, Volume One: “The Baal Shem Tov”, “Oraysoh” Publishers and Distributors of All Judaic Works, Jerusalem, 5743 г., 1983 г., стр. 195.

[137] Пак там.

[138] Вж. John Hartung – “Love Thy Neighbor. The Evolution of In-Group Morality”, от “Stalking the Wild Taboo Internet Website”, originally published in “The Skeptic”, vol. 3, no. 4, Altadena, CA, 1995 г.

[139] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

[140] Albert Pike – “Morals and Dogma”, published by the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States Charleston, Charleston, SC, 1871 г., стр. 322. Книгата е в архива на автора.

[141] Предговор от Гор Видал към: Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. 9., стр. 26. Книгата е открита и преведена от автора. Двете й издания са в неговата библиотека.

[142] Буквално: „Застлана маса“. Това е кодекс от правила, които евреите са длъжни да спазват във всекидневието си и по време на празници. Писан е изключително в България – в Никопол и Плевен, където живеел неговият автор, равинът Йосиф Каро (1488–1577). Самият трактат е образец на презрението и дори омразата, която евреите изпитват към гоите – неверниците, останалите.

[143] Пак там, стр. 20, 21.

[144] Вж. Dietrich Bronder – “Bevor Hitler kam”, Hans Pfeiffer Verlag, Hanover, 1964 г., стр. 204; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 117, 143; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237; Joachim E. Fest – “The Face Of The Third Reich: Portraits Of The Nazi Leadership”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1999 г., цялата книга; Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198; Walter Hagen – “The secret front”, First edition, Weidenfeld and Nicolson, London, 1953 г.; M. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114; “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; Ron Rosenbaum – “Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil”, Random House, New York, NY, 1998 г., стр. 20 и 22; Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 342, на практика цялата книга; вж. също “Hitler’s Martial Jews”, “The Times”, London, December 6, 1996 г., online: http://www.codoh.com/newsdesk/961206.HTML и други източници.

[145] Перифраза на мисъл на Карел Чапек – чехословашки писател, отнасяща се до комунизма. Но двете – ционизмът и комунизмът – са едно и също. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html)

[146] Вж. напр. “Hitler ‘had Jewish and African roots’, DNA tests show: Adolf Hitler is likely to have had Jewish and African roots, DNA tests have shown” by Heidi Blake, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 24 August 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/history/world-war-two/7961211/Hitler-had-Jewish-and-African-roots-DNA-tests-show.html

[147] Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 19, ст. 18-19. Преводът е от онзи на английски, който д-р Джордж Ламза направи от оригинала на арамейски.

[148] Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. 27-28.

[149] Библия, „Трета книга на Мойсей – Левит“, гл. 20, съответно ст. 18 и 27.

[150] Библия – „Пета книга на Мойсей – Второзаконие“, гл. 17, ст. 2-5.

[151] Пак там, гл. 22, ст. 22.

[152] Вж. “Boycotting Israeli goods is about to become a criminal offence – so much for ‘power to the people’” by Nash Riggins, “The Independent”, independent.co.uk, London, Monday, 15 February 2016 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/boycotting-israeli-goods-is-about-to-become-a-criminal-offence-and-democracy-is-rolling-in-its-grave-a6875201.html

[153] В оригинала: “LGBT community” – съкращение от Lesbian, gay, bisexual, and transgender people – лесбийки, педерасти, бисексуални и хора с променлив пол.

[154] “There’s no shame in Zionism: we must reclaim the word from anti-Semites” by Tom Harris, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 24 February 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/israel/12171820/Theres-no-shame-in-Zionism-we-must-reclaim-the-word-from-anti-Semites.html

[155] В БЗНС, оглавяван от Александър Стамболийски, партийните организации бяха и са наричани „дружби“. Пълният лозунг, част от който цитирам, гласи: „Няма наши, няма ваши, всички сме дружбаши!“ Тоест – предимства и привилегии се дължат на дружбашите, без значение от коя дружба са. Останалите де плуят.

[156] Пак там.

[157] “Criminalising boycotts will help unethical businesses thrive” by Peter Frankental, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 16 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/16/criminalising-boycotts-unethical-businesses-protests-israel-public-bodies-ethical-decisions

[158] Виктор Островски – „Моссад: Отвъд измамата“, „Атика“ ЕАД, София1998 г., стр. 289-290.

[159] Перифраза на мисъл на Карел Чапек – чехословашки писател, отнасяща се до комунизма. (“Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, вече цит. съч.)

[160] На иврит кибуц означава комуна. Сиреч иде реч за комунизъм и нищо друго.

[161] Агресивната т. нар. Шестдневна война, в която Израел с помощта на САЩ разгроми Египет, Сирия и Йордания и увеличи многократно територията си, определена от ООН.

[162] Бъдещата му съпруга, която била по-нископоставена, понеже била сефарадска еврейка.

[163] На български не изглежда така, а „ашкенази“, което не говори нищо. Това са хазарите, приели юдаизма.

[164] Може би единствен на тази територия, главно в книгите си, съм изяснявал, че истинският държавен глава на СССР беше Лазар Мойсеевич Каганович. Той даже беше съхранил своята хазарска титла – каган, император. Двойнствеността на българо-хазарската власт, възприета в Съветска Хазария, изисква повече исторически разяснения, за които нямам време, а и желание. Който иска, да ги търси в книгите ми. Всичко е изяснено отдавна. Най-общо казано, каганът е бил император, избран за определено време. Нямал изпълнителни пълномощия. Те били в ръцете на каган-бека – министър-председателя. Когато каганът просрочвал времето на своето царуване, го умъртвявали безмилостно чрез удушаване с… копринено въженце.

[165] Авторът проявява неосведоменост. Еврейският произход на Сталин е обсъждан в българския печат през трийсетте години. Наследил съм добър оригинален архив с вестникарски изрезки от онези години и мога да докажа твърдението си. Вижте илюстрацията.

[166] ההסתדרות הכללית של העובדים בארץ ישראל‎ – Всеобща организация на работниците в земята на Израел.

[167] В оригинала “camouflage”.

[168] Съветският съюз и Израел ще си обменят разузнавателни сведения, – Бел. на Дж. Б.

[169] Най-голямата държава на земята, от която американският окупационен корпус се изтогля от 1945 година, но все още не успява да завърши процеса.

[170] Jack Bernstein – “The Life of an American Jew in Racist Marxist Israel”, Written in 1985 г., Noontide Press, Torrance, CA, 2001 г., Chapters: The Kibbutz, Three Faces of Israel, New York/Moscow/Tel Aviv Triangle, цялата книга от online: http://www.biblebelievers.org.au/israel.htm

[171] Вж. Jack Bernstein – “My Farewell to Israel: The Thorn in the Mideast”, Pro-American Press, Detroit Lakes, MN, 1985 г.

[172] Вж. Randolph S. Churchill, Winston Churchill – “The Six Day War”, First Edition, Heinemann, London, 1967 г.

[173] Young Men’s Christian Association – YMCA.

[174] Ноам Чомски, евреин, американски философ и либерал, левичар, но достатъчно мъдър и справедлив в оценките си. (“Q&A: Noam Chomsky – The world’s most important leftist intellectual talks about his Zionist childhood and his time with Hezbollah” by David Samuels”, “Tablet: A New Read on Jewish Life”, tabletmag.com, New York, NY, November 12, 2010 г., online: http://www.tabletmag.com/jewish-news-and-politics/50260/qa-noam-chomsky)

[175] “The Jews” by Mahatma Gandhi, Segaon, November 26, 1938 г., в: “Gandhi & Zionism”, “Jewish Virtual Library”, jewishvirtuallibrary.org, The American-Israeli Cooperative Enterprise (AICE), Chevy Chase, Washington, D.C., online: http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/History/JewsGandhi.html

[176] Isaac Asimov – “Asimov Laughs Again: More Than 700 Jokes, Limericks and Anecdotes”, HarperCollins Publishers, New York, NY, 1992 г., стр. 74-75. Книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books/about/Asimov_laughs_again.html?id=HvtkAAAAMAAJ&redir_esc=y

[177] Jack Bernstein – “The Life of an American Jew in Racist Marxist Israel”, Written in 1985 г., Noontide Press, вече цит. съч., Chapter: Israel’s Racist Policies.

[178] Вж. 003 – Video – How Israelis Teach Their Children About the World в: Георги Ифандиев – „Не бойте се от тях: Защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 24 декември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%8F%D1%85-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D1%81%D0%BA%D1%80#_ednref76 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=L21gdBPx9Qw

[179] “When Israelis Teach Their Kids To Hate” by Michael Kaplan, “The Forward”, forward.com, New York City, May 8, 2014 г., online: http://forward.com/opinion/israel/197866/when-israelis-teach-their-kids-to-hate/

[180] “Editorial: The Guardian view on Ukraine’s crisis: take the long view”, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 16 February 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/feb/16/the-guardian-view-on-ukraines-crisis-take-the-long-view

[181] От къй – отхвърлен, за какъвто нашият кат Курбат (Кубрат) обявил своя брат Шамбат – основателя на държавата в украйнината, първоначално наречена на него – Шамбат.

[182] Вж. 009 – Video – Poroshenko Is a Thief and a Son of a Thief and EU Is Guilty for War in Ukraine, в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 21 март 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-5 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=1R5xMaOv8Dc

[183] “Too Many Smoking Guns to Ignore: Israel, American Jews, and the War on Iraq” by Bill and Kathleen Christison, former CIA political analysts, “CounterPunch”, Petrolia, CA, January 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/christison01252003.html; също и на адрес online: http://www.nadeshda.org/foren/cl.politik.frieden/p1013s1029a20.html

[184] “Editorial: The Guardian view on Ukraine’s crisis: take the long view”, “The Guardian”, вече цит. съч.

[185] Вж. Алеко Константинов – „Бай Ганьо в банята“, Алеко Константинов – „Събрани съчинения в четири тома“, Том 1 – „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“, Издателство „Български писател“, София, 1980 г., стр. 17.

[186] East Side of New York – Източната част на Ню Йорк. Квартал в „Голямата ябълка“, както наричат огромния град, който жителите му делят на Горен и Долен. Общо взето, в края на ХІХ и началото на ХХ век това – особено Долен Ийст Сайд – са били места, населени от бедняци – предимно работници и имигранти.

[187] Общност на идиш.

[188] Henry Ford – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, AAARGH internet edition, AAARGH Publishing House, Chicago, IL, 2003 г., стр. 305. Книгата е в архива на автора.

[189] През 1918 година в Унгария болшевиките предизвикват друга комунистическа революция, предвождана от Бела Кун с истинска фамилия Коен. След разгрома й, правят същото в Бавария. А Кун-Коен бяха в Съветска Русия, където оглавява НКВД на полуостров Крим. Избива поголовно руснаци и украинци, като забогатява с откраднатото им имущество и пари. После, след 1936 година, Сталин го принуждава да внесе заграбеното в касите на партията, за да финансира комунистическата война за завладяване на Европа.

[190] Долен Ийст Сайд на Ню Йорк, англ.

[191] Пак там, стр. 110-111.

[192] Евгения Марковна Албац, еврейка, членка на КПСС, учила в САЩ, главен редактор на списание “The New Times”, радиоводеща. („Особое мнение“, Марина Королева, Радио „Эхо Москвы“, echo.msk.ru, Москва, 4 января 2013 г., 19:08 г., 10:15 ч., online: http://echo.msk.ru/programs/personalno/982460-echo/)

[193] Robert Wilton – “The Last Days of the Romanovs”, Thornton Butterworth Limited, London, 1920 г., стр. 146. Книгата е в архива на автора.

[194] „Заявление об обеспечение равного доступа к участию в выборах всем политическим силам“, Радио „Эхо Москвы“, echo.msk.ru, Москва, 30 мая 2011 г., 10:15 ч., online: http://echo.msk.ru/programs/razvorot-morning/779730-echo/

[195] Вж. Екатерина Дербилова, Александра Терентьева – „Я вернул Ротшильдов в Россия“, „Ведомости“, № 197 (2715), вече цит. съч.

[196] Вж. 004 – Video – Edelstein-Zhirinovsky – Israel Will Move to Russia or Ukraine – 2102 в: Георги Ифандиев – „Христос възкръсна! Наистина! А християните и християнството?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 11 април 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=pn6kGHYAffc

[197] Вж. 004 – Video – The End of Israel Is Near Says Khazar Writer в: Георги Ифандиев – „Не бойте се от тях: Защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 24 декември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%8F%D1%85-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE-%D1%81%D0%BA%D1%80 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=ofO4G514QEA; същото в: Георги Ифандиев – „Христос възкръсна! Наистина! А християните и християнството?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, вече цит. съч., 002 – Video – Jewish Arrogance in Israel Toward Russians and Other Peoples_0001 и 003 – Video – Jewish Arrogance in Israel Toward Russians and Other Peoples_0002, online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F или от YouTube от online: съответно https://www.youtube.com/watch?v=plAGgFB1kYI и https://www.youtube.com/watch?v=8BV2LM-Kjy8

[198] “There are good reasons why Europe’s Jews are so worried” by Harold James, Reuters, reuters.com, New York, NY, Thursday, February 11, 2016 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2016/02/11/there-are-good-reasons-why-europes-jews-are-so-worried/

[199] “Belgian Jews concerned over state of Brussels’ Holocaust memorial”, European Jewish Congress – EJT, eurojewcong.org, Paris, with offices in Brussels, Strasbourg, Berlin and Budapest, Wednesday, October 21, 2015 г., online: http://www.eurojewcong.org/belgium/13935-belgian-jews-concerned-over-state-of-brussels-holocaust-memorial.html

[200] Вж. “Belgian Jewish newspaper claims “gas chambers” are “the Holocaust” by Carolyn, “Carolyn Yeager”, carolynyeager.ne, Texas, US, Saturday, 30 January 2016 г., online: http://carolynyeager.net/belgian-jewish-newspaper-claims-%E2%80%9Cgas-chambers%E2%80%9D-are-holocaust

[201] “Senior Rabbi in Russia says the ouster of Vladimir Putin would endanger the Jewish population there”, “Bare Naked Islam”, barenakedislam.com, местонахождение не е указано, 25 April 2015 г., online: http://www.barenakedislam.com/2015/04/29/senior-rabbi-in-russia-says-the-ouster-of-vladimir-putin-would-endanger-jews-there/; съвсем същото в: “ Senior Russian rabbi: Putin ouster would endanger Jews”, Jewish Telegraphic Agency – JTA, jta.org, New York, NY, 25 April 2015 г., online: http://www.jta.org/2015/04/25/news-opinion/world/senior-russian-rabbi-putin-ouster-would-endanger-jews“

[202] Погрешно се твърди, че Шнеерсон се е намирал във Варшава. И го превозили до Берлин. А от там – до Рига. Истината е, че го отвели в Скандинавия. От там със самолет ребето стигнал до Ню Йорк.

[203] Разговорно название на Ню Йорк.

[204] Вж. напр. Вж. Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 342; вж. също “Hitler’s Martial Jews”, “The Times”, London, December 6, 1996 г., online: http://www.codoh.com/newsdesk/961206.HTML в: Георги Ифандиев – „Да уточним: Нова Студена война или приказки за комунѐта? – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 22 март 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BA-7#_edn68 Вж. също “Out of the Inferno: The Efforts That Led to the Rescue of Rabbi Yosef Yitzchak Schneersohn of Lubavitch from War Torn Europe in 1939–40”, Compiled and annotated by Rachel Altein, Rabbi Eliezer Zaklikofsky, Ed., Merkos L’Inyonei Chinuch, Kehot Publication Society, Brooklyn, N.Y., 2002 г., стp. 160.

[205] Вж. Alan M. Dershowitz – “Chutzpah”, Touchstone, New York, London, Toronto, Sidney, Tokyo, Singapore, 1992 г., стр. 151.

[206] Еврейската актриса Зинаида Райх била втората съпруга на Сергей Есенин. След развода с него тя се оженила за еврейския поет Всеволод Мейерхолд. Третата – Галина Белиславска, също била еврейка. Както и Айседора Дънкан.

[207] Проява на надменност, типична за евреите. Може би не знаете, но твърде малко от тях притежавали земя. Почти никой не я обработвал. Даже живеейки в селата, те се занимавали с лихварство, търговия, занаяти, заемали държавни или общински служби, изкарвали прехраната си като знахари и пътуващи музиканти. Обичали да се надсмиват над руските мужици. Нещо, което писателят Фьодор Достоевски забелязал, и ги начесал, казано на жаргон.

[208] “Isadora Duncan’s Husband “discusses” Jews, Lands in Moscow Jail”, Jewish Telegraph Agency, jta.org, New York, NY, November 23, 1923 г., online: http://www.jta.org/1923/11/23/archive/isadora-duncans-husband-discusses-jews-lands-in-moscow-jail

[209] Световна компания за социологически проучвания със седалище в Париж.

[210] “’What if your daughter married a Muslim?’ New poll shocks France”, text by Sam Ball, “France 24”, france24.com, Paris, 2 February 2016 г., online: http://www.france24.com/en/20160201-daughter-marry-muslim-poll-france-jewish-racism-religion-islamaphobia

[211] В. Ушкуйник – „Каган и ево бек“, журнал „Нива“, № 8, Ню Йорк, 1984 г., стр. 83, 84, цялата книга от online: http://www.lib.com.ua/getbook.cgi?uid=577

[212] Острие на копие, ивр. Това е специалното подразделение на Моссад за мокри поръчки, което извършва убийства и отвличания по цялото земно кълбо. Нейни жертви бяха евреите Адолф Айхман и Робърт Максуел, много палестински политически дейци.

[213] “Palestinian fugitive ‘murdered by Mossad spies’ in Bulgaria” by Inna Lazareva, Tel Aviv, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 26 February 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/bulgaria/12175149/Palestinian-fugitive-murdered-by-Mossad-spies-in-Bulgaria.html

[214] Вж. напр. „Чакъра убит от Бойко Борисов заради Косьо Самоковеца!“, Скандално“, skandalno.net, София, 2013 г., online: http://skandalno.net/chakara-ubit-ot-bojko-borisov-zaradi-ko-152927/

[215] Вж. Георги Ифандиев – „Израел пред извънредни избори, Моссад взриви група израелски комарджии, жалко за българите“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 12 юли 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B0%D0%B4