Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

КОЛКОТО ПО-ДЪЛГО ЖИВЕЕТЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ СМЪРТ, НЕЩАСТИЯ И ГАДОСТИ ВИЖДАТЕ. ЩЕ ИЗДЪРЖИТЕ ЛИ? – Част 4

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*   *   *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ “The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент. А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*   *   *

 

 

 

 

 

 

И това доживяхцентрален западен вестник, при това британски, тоест – от метрополията на капитализма, да брани съветския лидер Путин, Владимир Владимирович, простете – „руски“. И да обвинява политик в антикомунизъм!

 

Ето какво публикува лондонскиятThe Guardian”, с което доказа, че комунизмът е възтържествувал навсякъде:

 

Лех Валенса, бившият президент и лидер на революцията наСолидарност“ през 1980 г., заявява, че новото правителство прави Полша за смях. Изкушавам се да се съглася с това. Министърът на отбраната смята, чеПротоколите на ционските мъдреци“ (този древен антисемитски фалшификат) навярно са автентични. В действителност, когато беше назначен, министърът, зает със сигурността, изтърпяваше условна присъда за злоупотреба с власт и клевета. Външният министър мисли, че въздушната катастрофа край Смоленск през 2010 г., в която президентът Лех Качински и цялата негова свита загинаха, беше убийство, планирано от президента Путин.[1]

 

 

 

Нашите мръсници са най-чисти

 

 

 

Всеки, незаразен с бацила на комунизма, изпитва поне съмнение, че Съветите, ако се чувствате по-добре, наричайте ги руснаци, помогнаха за трагичния край на земния път на единия от близнаците Качински. Но, както разбираме от британската публикация, такова схващане, мнение, становищеправи Полша за смях“.

 

Но когато британски съдия рече, чеПутиннавярно е одобрилотравянето на Литвиненко“, и това бъде поместено като челна публикация внай-демократичниявестник внай-демократичнатастрана – “The New York Times”, никой не смята, че това прави Великобритания или САЩ за смях.

 

Къде е разликата? Ще започна с припомнянето, за онова писмо от 1967 г. на московския евреин Яков Йосифович Казаков, адресирано до Върховния съвет на СССР, с което настоявал да бъде освободен от съветско гражданство и да го оставят свободно да замине за Израел. Тогавашният студент успял да изпрати копие от своя призив до редакцията на същотонай-демократичноиздание пак в онази „най-демократична“ държава. И получил отговор от негоотThe New York Times”. Акуратненкий, както се изразяват жителите на „широка страна моя родная“. В разгара на „Студената войнашефовете на най-демократичнатагазета от „най-демократичнатастрана во всем мире, вѐжливо обяснили эму, чтоэто Ваше письмо слышком антисоветское“!

 

Да припомня:

 

 

 

 

 

Вот вам первая разница, дорогие comrades, товарищи и таварашутки.

 

А втората? Ами Лех Качински беше антикомунист – сиреч човек. Неотдавна мой близък, когото уж много ценя, заяви в очите ми, че не дели хората на комунисти и некомунисти, а на добри и лоши. Ама комунистът е лош по дефиниция. Както казваше „Батето“ – зетят на Тато, в БКП не вкарваха никого насила. Напротив – не допускаха, когото и да еА толкова много се натискаха да влязат. Защо?

 

Заради келепира. Комунистът сам е решил и доброволно се е съгласил да се включи в мащабна престъпна организация, извършила и продължаваща да прави невероятни престъпленияот масови убийства, изтезания, хвърляне на невинни хора в концлагери и зандани, изселвания, конфискации, коопериране, лишаване от собственост, от всякакви свободи и права, до привилегиите, даже най-малките – купуване на вещ без ред.

 

Ако не е вършил тези неща лично, дори само с членството си в БКП, призната със закон за престъпна организация, съзнателно е станал сътрудник, ортак и помагач на извършителите на всички тези криминални действия. Както не веднъж съм посочвал, съгласно Наказателния кодекс това е съучастие и то се преследва от закона. Как така – „добър“?

 

И така, когато иде реч за смъртта на един човек – пак изписвам: човек, а не комунистправото на друг човек, при това висш държавен служител на независима страна, да мисли, че тя е представлявала убийство, планирано от президента Путин“, прави тази суверенна републиказа смях“. Нищо, че изразът произлиза от доказан с документи агент на комунистическите тайни службиSłużba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych. Което ще рече Служба за сигурност към Министерството на вътрешните работи на Полската народна република – верен сателит на Кремъл.

 

Точно така, първият посткомунистически президент на Полша, по образование среден техник, towarzysz-pan Лех Валенса, се оказа сътрудник на тази репресивна агенция с псевдонимаБольек“.[2] Бяха представени документи, двама от историците, занимаващи се с архива, обнародваха и книга за агентурното минало на лидера наСолидарност“.

 

Казано по човешки, Лех Валенса е мръсник.

 

Но преди тях, едни от първите, които публично заговориха за агентБольек“, бяха братята-близнаци Качински. Стигна се до там, че Валенса заведе дело срещу бившия президент. Когато се видя, че не може да го спечели го поумряха – не малко, а съвсем. В Съветска РусияНеговата последна реч, посветена на огромното съветско военно престъплениеизбиването на полския интелектуален, политически и военен елит в гората край Катин през 1940 г., остана непроизнесена. Запушиха му устата – завинаги.[3]

 

Тогавашният полски министър-председател Доналд Туск – от същия профсъюз-партия „Солидарност“, съучаства в прикриването на престъплението. (Вижте илюстрацията.) За награда го удостоиха с поста президент на Европейския съвет. Сиреч – държавен глава на обединена Европановия СССР.

 

Сега изпадам в положението на полския външен министър. Освен това, за разлика от британския корпоративен журналист, не знаех, че стачките наСолидарностпрез 1980 година са представлявалиреволюция. Явно не съм в крак със съвременните тълкувания и трактовки на събитията в историята. Понеже нямам власт. А както ни е предупредил Джордж Оруел:

 

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.[4]

 

Щом иде реч за потомствен съветски комунист и офицер от КГБ-ФСБ, за който някой е сметнал, че е бил ликвидиран с отрова, аотравянето му може би е било одобреноот Путин“, никой няма право даправи Великобритания за смях“?! Александър Литвиненко е преминал обучение за професионаленчистач“, както във филмите наричат наемните убийци от тайните служби навсякъде по света.[5]

 

Верен слуга на системата, в един момент – „навярно“, казвам аз – той е бил подмамен от Борис Березовски и е станалпредател“, пак според стандартите на всички специални служби. Лондонско издание, собственост на члена на КПСС и полковник от КГБ Александър Лебедев, огласи:

 

Литвиненко, който почина в болница в Лондон, след като беше отровен, постъпи в КГБ през 1988 г. Той беше подполковник в организацията-наследник ФСБ, когато през октомври 1998 г. наруши секретността, за да обвини висшестоящите си, че са му заповядали да убие бизнесмена Борис Березовски.

 

Извънредно богатият руски олигарх, който успя да получи политическо убежище във Великобритания, след като през 2000 г. в Русия му повдигнаха обвинения в измама, заряза Путин, след като президентът се обърна срещу хората, които му бяха помогнали да вземе властта в годините на упадък от ерата на Елцин. Оттогава Березовски стана непреклонен политически враг на Путин.[6]

 

Принадлежността на Александър Литвиненко към СССР, Русия, КПСС, КГБ и ФСБ би следвало да прави образа му отблъскващ в очите на всеки нормален човек.

 

По същия начин, както и за Лех Валенса, уверено и спокойно мога да заявя по човешки, Александър Литвиненко беше мръсник.

 

С което не оспорвам, че може би е бил убит. Даже с мой гост от САЩ, пострадал по идентичен начин от агенти на КГБ, но на американска територия, неколкократно сме обсъждали тъждествеността между двете престъпления. Но от кого е бил ликвидиран Литвиненко? От своите.

 

При това – заради пари, а не по политически причини. На висшите комунистически ченгета изобщо не им пукало, дали е изнесъл и предал, или продал някоя и друга държавна тайна. Докоснал се до марксистко-ленинската Sancta Sanctorumсветая светих, до олтара на всеки комунистически хрампарите!

 

Как чудесно и точно го е описал Игор Бунич:

 

През лятото на 1991 година[7] излезе в нелегалност гигантската, добре отработена машина на здраво корумпираната със сегашната власт, „невидиматапартийна страна Номенклатурия и нейната икономика. Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия и срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена. Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен[8]

 

Напълно вярно, валидно и за нас самите.

 

 

 

Веднъж комунист и ченге,

винаги и навсякъде комунист и ченге

 

 

 

И въобще не съм в състояние да приема ласкавото отношение на иначе уважавания от мен Владимир Буковски, който го нарича „Саша“. И се чуди, как да смекчи неговото престъпно минало на добре подготвен убиец.

 

Добре е да припомня и това свидетелство:

 

 

 

 

 

Повтарям: Без да оспорвам, че офицерът от КГБ, подполковникът от ФСБ Литвиненко, Александър Валтерович, е бил убит, вероятно от колегите си от преименуваното КГБ, предлагам да теглим чертата.

 

Тогава излиза, че ако допуснете за възможно Ярослав Качински, човекът, противопоставил се на полските комунисти и тяхната Służba Bezpieczeństwa, президентът на уж независима европейска държава, да е бил убит най-малкото със знанието на Путин, Владимир Владимирович, „правите Полша за смях“.

 

В същото време, въпреки че бащата и братът на Александър Литвиненко, комунист, офицер от репресивния апарат на Съюза на съветските комунистически републики, отричат техният син и брат да е бил убит от ФСБ и Путин,[9] заявлението на британски съдия автоматично превръща руския президент в престъпник?! А заключението на пенсионирания лондонски магистрат изобщо не прави Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за смях.

 

Иде реч за Литвиненко, който приживе продаде своята смърт. Да, да – за публикации, книги и филми

 

Не се изтрива от паметта ми онзи епизод от разказите на унгарския българист, д-р Петер Юхас, мой добър познат, гостувал и в телевизионното ми предаване, в който разказва за срещата си в Будапеща с официално смятания пак за убит и отново в Лондон любимец на комунистическия режим и неговата Държавна сигурност Георги Марков:

 

През ранната пролет на 1974 г., докато чакахме Яна Пипкова в „Матяш пинце“, разговаряхме. След третия „БикаверДжери неочаквано попита: „Чувал ли си в България, че работя за някоя тайна служба?“ „Не съм чувал, но знам“ – отвърнах с обвита във винени пари откровеност. Очите му се втренчиха и дъхът му спря, после се усмихна като стъклар, паднал на леда. Опитваше се да се измъкне от смайването си като паяк, загубил повечето от краката си. „Откъде знаеш?“ „Джери, и унгарските граници се охраняват от КГБ, както и българските. Каза, че повече не можеш да се върнеш в България. Затова си поканил тук Яна, да прекарате няколко приятни дни на спокойствие. Голяма смелост си проявил, минавайки унгарската граница, ама с тази си дързост можеше да отидеш и до България. Защото сме провинции на една и съща империя.“ Джери се разсмя принудено. „По-добре да пием“ – рече…[10]

 

Само за цвят: Според свидетелство на чеченския сепаратист Ахмед Закаев, направено в интервю за финансираното от Държавния департамент на Съединените щати РадиоСвобода“, в негово присъствие, на своето болнично легло в английската столица, Александър Литвиненко приел исляма.[11] Закаев не е случайна фигура. Той оглавява чеченската съпротива. Беше вицепремиер, външен министър и министър на културата на Чеченската република Ичкерия. През ноември 2007 година част от чеченската политическа имиграция го обяви за министър-председател на тази непризната страна.

 

Нямам представа, нито мога да преценя, дали не се натъкваме на малка контрапропагандна мина. Но и бащата на Литвиненко, живеещият в Италия Валтер, също потвърди, че синът му е станал мюсюлманин.[12] Освен това нарече покойното си дете „предател“.[13]

 

Какво представляват истинските мутри на комунистите, макар и скрити зад привидно демократичнимаски? Неотдавна, по необявен повод, в Номенклатурия довтасал бивш шеф на една от най-големите престъпни организации на светаЦентралното разузнавателно управление на САЩ.

 

Комунист по наследство, на младини Робърт Джеймс Уулсимладши участвал в една и съща болшевишка групировка с Джон Кон, познат като Кери. Двамата били в движението против Войната във Виетнам, което обединявало подривни елементи, вербувани от интернационалното комунистическо движение. Днес единият оглавява дипломацията на вашингтонския комунистически режим. Вторият беше начело на глобалната мафиотска мрежа ЦРУ по времето, когато интернационалното Братство настани под наем в Белия домЧервения Бил“ – Уилям Джеферсън Клинтън.

 

 

 

В служба на дявола

 

 

 

Нали не сте забравили, че Клинтън, Уилям Джеферсънович, всъщност е незаконен син на социалиста-интернационалист Дейвид Рокфелер, който прославял Мао Дзедун и китайската комунистическа сатрапия?[14] Както сподели чешкият политически затворник на тоталитарния режим Петер Цибулка, публикувал списъци с агенти на StB – съкращение от Státní bezpečnostчехословашкият вариант на тукашната комунистическа Държавна сигурност, един от доносниците бил Вацлав Хавел.

 

Той беше в състояние да документира посещението на Бил Клинтън в Прага през януари 1970 г., когато бъдещият президент се отби на връщане от Москва. Клинтън отседна в семейство Кополд. По онова време г-н Кополд, комунистически деец, работеше за Чешката армия.[15] Кополдови са една от най-високопоставените комунистически фамилии, свързани с Ян Сверма, който е загинал през Втората световна война. Това ултракомунистическо семейство и Бил Клинтън бяха големи приятели, и с тях той се чувстваше като у дома си. Клинтън беше написал множество благодарствени писма за своя престой в Прага заедно с приятелската си комунистическа фамилия по време на окупацията на Червената армия. Разбира се, Клинтън не беше противник на съветската окупация на Чехословакия, а тъкмо обратното. Убеден съм, че Бил Клинтън е бил комунист много десетилетия. По моя преценка, неговите действия като президент на САЩ го доказват на 100 процента.[16]

 

Нарекоха разкритията на антикомуниста Цибулка Cibulkovy seznamy” –Списъците на Цибулка“. Те обхващат периода от 1945 до 1990 г. От тях изплуваха много от имената на онези, които, подобно на Хавел, са подписали прословутатаХарта 77“. Те били агенти на ония служби.

 

Какви се оказаха закъснелите дисидентски движения, нароили се внезапно и отникъде през 1988-1989 година у нас? Районни управления на Държавна сигурност – нищо повече.

 

Струва си да допълня, че от ранна възраст съпругата на Червения Бил“ – еврейката Хитлери Дайън Родъм Клинтън, ревностна ционистка и приятелка на Израел,[17] е била свързана с левите движения. Едва петнадесетгодишна, през 1962-а, благодарение на майка си, се запознава с Мартин Лутър Кинг.[18] Преминава през Нелсън-Рокфелеровите организации на Републиканската партия.[19] Рокфелер и републиканци е оксиморон. Но както знаете, нямадесниилеви“. Партията е една на парите. Така социалистическата фамилия, по собствените признания на Дейвид Рокфелер, контролирала и дяснатаРепубликанска партия. През 1971 г. Бил Клинтън, всъщност Рокфелер, става неин интимен приятел.

 

Журналистката Кейра Лесън, състудентката на Хитлери Родъм от нейната последна година в Харвард, си спомня, как „за първи път срещнала Хилари Родъм през 1978 г…. Тя беше искрена феминистка и активистка, но прагматична. За да помогне на своя съпруг за спечелването на губернаторския пост, след като през 1980 г. той загуби, тя прие съвета на Върнан Джордан[20] да добави Клинтън към името си.

 

Тя също се издигаше. През осемдесетте оглави женската комисия на ултра-елитарната Американска адвокатска асоциация, която пропагандираше навлизането на повече жени като прокурорки и съдийки. Нещо, което тъкмо започваше да става…

 

По-късно Клинтън разказваше за своята активна дейност в колежаУелъслии в юридическия факултет на Йейл. При положение, че [Бърни] Сандърс й диша във врата както в Айова, така и в Ню Хемпшир, очаквам скоро тя най-сетне да проговори за лятото, през което работеше в Оуклънд във фирма, чийто водещ съдружник беше бивш комунист, женен за Джесика Митфорд. Но това е друга тема.[21] (Вижте илюстрацията.)

Покойната Джесика Люси Фрийман-Митфорд (1917–1996) беше известна американска журналистка, родена в Англия. Докато нейният баща се смятал зароден фашист“, а сестрите й били върли поддръжнички на Адолф Хитлер, тя станала последователна комунистка. Даже я наричали „червената овца на семейството“.[22]

 

През петдесетте години Джесика, наричана от близките си Дека, била изпълнителна секретарка на Конгреса за граждански права. Вече членувала в Комунистическата партия на САЩ. В мемоарите си е записала, как през 1958 година, като сталинисти, разочаровани от развитието на нещата в СССР при Хрушчов, двамата с нейният съпруг Роъбърт Тройхафт – бъдещият работодател на Хитлери Клинтън, напуснали комунистическата партия.[23]

 

Не пропускайте да се сетите, че за разлика от НРБ, където работехме по разпределение, с връзки, а и по задължение, в САЩ всеки е имал избор

 

При неотдавнашното си посещение в София пребоядисаният болшевик Джеймс Уулси-младши не успя да скрие злата си мутратипична за всеки комунист.

 

 

 

 

 

Ето какво представляват комунягите, без значение, къде са били изходени от дявола, за да мърсят света. Едуард Сноудън извади на показ тяхната истинска същност, както и цялата им мръсотия: Уж „приятелскитевръзки помежду им, но… по Сталинов маниер подлагани на постоянна тотална проверка чрез подслушване и проследяване. Също привидното враждуване между някои от тях, прикрито зад близки отношения и съвместна работа. Преди всичко – между Кремъл и Белия дом.

 

След 1968 година много чехи напуснаха и отидоха на Запад. Няколко месеца след инвазията, границите останаха отворени – още една „вежливостот страна на Съветския съюз

 

Но западната пропаганда запретна ръкави почти веднага. 1968стана символ, лозунг, който крещяха по митингите, и антикомунистическа догма.[24]

 

Извън медийнитевойнипротив комунизма, Западът не си помръдна пръста. Цялата истерия се оказа фалш. Цитатът е от минаващото за достадясноамериканско издание “Counterpunch”.

 

Няма по-жестоки създания от комунистите. Ето как е определена същността им от чехословашкия писател Карел Чапек още през далечната 1924 година:

 

Омраза, пренебрежение и изконно недовериетова е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза

 

Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. Докато гладните искат не да властват, а да се наситят.

 

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не познава морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на обществения ред, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

 

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен

 

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони

 

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизматова е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.[25]

 

Кое не е вярно и в момента? Какъв път към реализацията на комунистическите въжделения измина човечеството, та днес тозиопитвърви към приключване? Как така и по какви критерии различавате западните от източните комунистически ръководители? С какво Обама, Камерън, Меркел или Оланд са по-добри от Путин? Та те са едни и същи. Даже „кремълският царсе държи по-нормално от западните си колеги, които, както съм изтъквал, по всяка вероятност са му подчинени. Понеже държи досиетата им на московски агенти.

 

Защо приемате за правилна и справедлива претенцията Едуард Сноудън да бъде съден и убит, а отношението ви към Александър Литвиненко е противоположно?

 

Сноудън отвори очите на човечеството за толкова много неща. Докато убитият чрез радиоактивно отравяне кагебист беше банален наемен убиец.

 

Защо е възможно всичко това? Поради безобразната тъпота и изумителното безразличие на хората навсякъде по земята. Те достигат до такива висоти“, че правят възможно одиозният Доналд Тръмп да цака с циничния коз:[26]

 

Бих могъл да застрелям някого, и пак нямаше да загубя нито един гласоподавател![27]

 

И това ли е естествено, допустимо, може да мине? Когато започнат да ви избиват, си спомнете думите ми.

 

 

 

Веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге!

 

 

 

Преди дни получих писмо от редовния читател Веселин Йолов. Млад човек. От текста личи, че за разлика от повечето си връстници, особено вапцаните в червено, е образован и грамотен. Не е търкал за̀лудо училищните чинове, а е трупал знания. Столетие след Чапек, той споделя същото:

 

Преди година имах близка среща с един тотално откачен комунист горе-долу на вашата възраст. Говорих с колегите си в извънработно време и подхванахме темата за социализма. Всички започнаха да изброяватположителните му страни, научили ги най-вероятно от родителите си. Понеже нямам навика да си държа езика зад зъбите, започнах да ги опровергавам. Въпросният индивид се намеси в разговора и скоро започна да ме залива с обиди и псувни, на които отвърнах с усмивка. Като видя, че не може да ми повлияе, ми зашлеви шамар.

 

В първия момент се ядосах и малко оставаше да му отвърна. Но после се успокоих и поисках да ми се извини. Естествено, не го направи. Тръгнах си, за да не създам проблеми на колегите ми, които в нито един момент не понечиха да ме защитят. След няколко дни отново срещнах същия кашон, както вие много точно ги определяте. Този път ме заплаши с нож. По думите му щял да ме заколи, да ми счупи краката и после да ме изнасили. Точно в този ред го каза.

 

Имах един свидетел, а и една камера записваше как ми вади нож. Бях готов да подам жалба в полицията, но управителят на заведението, в което работих (много добър човек), ме помоли да не го правя, за да не му създавам проблеми. После говорил със собственика, който е комунистическо чадо и притежава над 10 обекта във Варна и околните курорти. Той провел личен разговор с урода (явно се познавали), и му забранил да посещава заведението.

 

По късно разбрах, че това недоразумение на природата е било син на някакви големи комунисти от Варненско. Преди години бил редовен посетител на заведението и му правил голям оборот. Цял живот не е пипвал работа. Занимавал се е само с хазарт. Но когато наследил богатствата на родителите си, бързо фалирал и проиграл последните си спестявания на комар. Сега живее сам, защото всичките му близки са избягали от него. Отделно има някакво заболяване, от което чувства постоянна болка в крака. По тази причина ходи с патерица и се налива с обезболяващи. Господ е започнал да го наказва приживе.

 

Не искам да си губя живота в омраза към такива боклуци. Те просто не ме интересуват. Когато ме нападнат, се защитавам, ако е възможно. Но като цяло се стремя да ги избягвам. Наясно съм, че съм сам и никой няма да ми помогне. Най-малкото полицията или законите. Ами ако го бях ударил, и той беше пукнал? Сега щях да съм в затвора.

 

Доста точно описание на мрачната ни действителност. Изключително тъжна и обезсърчителна картина. Съзряхте ли себе си в нея?

 

Кажете ми: Кой народ би позволил министър на културата му да бъде чужденец, изповядващ религия, различна от тази на основното население? Но главният мултак Веждю Рашидов не веднъж е обявявал, че етурчин“. Беше близък с турския президент Тургут Йозал, когото Братството беше избрало, съвместно с тукашния кървав комунистически диктатор Тодор Живков да извъртят т. нар. Възродителен процес. По този начин Турция се напълни с образовани хора, които са своеобразен Троянски кон на Интернационала. Най-малко половината от тях са членове на БКП, а още повечесътрудници на Държавна сигурност.

 

Няма да престана да напомням: Веднъж комунист и ченге, винаги комунист и ченге.

 

Също така кой народ би позволил министър на образованието му да бъде фигура, тясно свързана със световните ционистки кръгове и преди всичко с израелското лоби в САЩ? От 1997 г. чудото на естеството на име Тодор Танев, с милиционерски чин „професор“, е било директор на Центъра за еврейски изследвания на Философския факултет при Софийския университетКлимент Охридски“.

 

Навярно е участвало в организацията и провеждането на онази конференция от началото на новото хилядолетие, на която комунисти, до един членували в БКП, обединени в антибългарската Организация на евреите Шалом“, обявиха за антисемити Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Христо Ботйов, Алеко Константинов, Иван Вазов, Старозагорския митрополит Методи Кусев… За моя чест – и мен, вашия скромен автор.

 

Чудя се, от какъв зор пропуснаханационалната иконаЛевски? Може би именно поради това. Като изпедепсани лицемери, прагматици и нагаждачи, изглежда си направиха сметката, че с него могат да пресолят манджата, както се казва. А е имало защо.

 

Подстриган за послушник, известно време бъдещият Левски живее и учи заедно с вуйчо си йеромонах хаджи Василий в Стара Загора. Там негов съученик се оказва бъдещият поп Минчо Кънчев Стоянов, оставил ни безценни свидетелства за онази епоха в своята „Видрица“.[28] Ето какво си спомня той за „иконата“ на няколко поколения мними българи:

 

В него време беше с нас заедно и Васил Гинин[29] [т. е. Кунчев], който много пакости правеше: кой да хвърли камък в турски дворВасил Гинин; кой да се сбий с турчетата и гони еврейчетата из улицитеВ. Гинин[30]

 

Освен това другарят Тодор Танев не крие възхищението си от идеолога на БКП, активния борец против фашизма и капитализма Исак Паси, съветник на кървавия диктатор Тодор Живков.[31] Само това отношение към един от съветските агенти, от убийците на българите, би следвало да изпълва състав на престъпление, заслужаващо съд и каторга.

 

По тази антихуманна и българофобска линия още преди промените, пък и след тях, ционистите са въдворили съществото в специални школи, официално обявени като „специализации“ „в Харвард при проф. Сидни Верба, в Университета на Ню-Йорк (Рокфелеров институт по публична политика) и Университета на Мичиган (Институт за социални изследвания), в Амстердамския университет (Институт за политически науки), в Университета на Питсбърг (Център за руски и източноевропейски изследвания), в Университета на Абърдийн, в Университета на Болоня, в университета в Умео (Швеция), в Саарския университет (ФР Германия).[32]

 

Например Сидни Вербаеврейски троцкист, е един от онези, които още от епохата на Сталин НКВД, а сетне и КГБ на СССР са били изпращани, внедрявани в американските научни среди или вербувани, за да водят психологическа война. Те са дълбоко законспирираните сътрудници на комунизма, за които разказва избягалият в САЩ офицер от КГБ Юри Безменов.[33] Конкретно Верба е имал задача, да помогне за изграждането сред американското общество и особено сред интелектуалците, на представата, че евреите, и особено тези от левицата, са водещи във всяко отношение.

 

Проучването на американския елит, извършено от Сидни Верба в началото на седемдесетте години установи, че евреите в медиите (и специално в телевизиите) все още бяха „по-прогресивни“ от медийния персонал с друго религиозно потекло.[34]

 

Въпросният харвардски учен е изследвал до детайли възможностите за въвличане на евреи в активни действия в полза на световната революция – от гледна точка на техните родови корени – дали са изцяло евреи, пристигнали от Русия или СССР, размера на населеното място, където са се устроили, и т.н. Той е съдействал за еврейската имиграция на самозвани евреиот Съветския съюз в Америка.[35] Нещо, на което основно е бил отдаден и добре познатия ви Казаков-Кедми.

 

Понастоящем тезиизбраници“, заради които, под влиянието на такива като Сидни Верба, в Съединените щати бяха въведени специални закони, кой знае защо – приети и спазвани от всички съветски ръководства от седемдесетте до ден днешен, както ще се уверите, съставляват солидна и невероятна съставка в управляващия американски елит във всички области и равнища. Те, и още по-точно Верба, са сред най-дейните поддръжници на Израел, в рамките на прословутата организация Комитет за американо-израелски обществени работи, по-познат със съкращението AIPAC[36].[37]

 

В наши дни, когато комунизмът в САЩ победи напълно, а страната върви по пътя на социалистическия упадък, Сидни Верба спокойно разказва за своите родители, които билиимигранти, и притежавали малък семеен магазин за пердета в Бруклин, а по време на Голямата депресия прекарвали много време в тревоги за това, как ще свържат двата края от седмица за седмица. И, разбира се, както много хора с тяхното минало и положение, те бяха горещи поддръжници на Франклин Делано Рузвелт. Тъй че винаги имаше политика, винаги, от моите най-ранни спомени. Семейството ни прикрито изповядваше онова, което понякога бива описвано като пълноценни американски политически схващанияот крайно лявото до умерено лявото. Имахме чичо, който беше достатъчно важна особа в Американската комунистическа партия. По тази причина моят баща не го харесваше. Баща ми беше умерен демократ,[38] нещо, което наследих и пазя оттогава досега.

 

Един от първите ми политически спомени е от изборите през 1944 г., когато из цял Ню Йорк се появиха билбордове [каква дума] с обозначениеСъгласувайте със Сидни“. А аз наистина бях учуден и объркан от лозунга. Колко прекрасно бешеа това беше изявление на Франклин Делано Рузвелт колко прекрасно беше, че той действително смята за необходимо да съгласува това с мен, докато моят баща ми обясни, че Сидни беше Сидни Хилман – ръководителят на Обединения профсъюз на шивашките работници. И че това беше билборд, поставен от републиканците: такъв, който навеждаше на мисълта за Хилманче Рузвелт беше доминиран от профсъюзите и може би от Комунистическата партия. А също така, струва ми се, да отправи известно антисемитско послание. Такива неща са се запечатали в паметта ми като лични събития. И оттогава те често оцветяват моята представа за републиканците.[39]

 

Ето какви са задокеанските проповедници на социализЪмаучителите, наставниците на тукашните десни“. В такъв случай, защо се изненадвате, че:

 

Началният текст наИстория славянобългарскана Паисий Хилендарски, който в момента се изучава в шести клас, отпада от новата учебна програма. Липсват още емблематичните произведения „Хубава си моя горо“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна, ти, любов народна“. Това става ясно от проектите на новите учебни програми за втори, шести и осми клас, които бяха качени неочаквано на сайта на Министерството на образованието и науката днес към края на работния ден. От ведомството обаче не са представили учебните програми за всички класове. Затова не става ясно дали тези произведения няма да се изучават в други класове. МОН вече направи подобно разместване като в края на миналата година прехвърлиХайдутиот шести в пети клас. Освен отпаднали произведения обаче има и нови. Така например според проектите шестокласниците ще изучаватРобинзон Крузо“.[40]

 

Изобщо не свързвам споменатите произведения с формирането на българско самосъзнание. Но те имат нещо общо с чувството за принадлежност към една култура, защото – добри или не – такова е нашето историко-литературно наследство. Фактът на уволнението или оставката на другаря министър е замазване на очите. Следващият, който и да е, ще е не по-малко тъп, безчувствени, амбициозен и – разбира се – неспособен.

 

Комунисти.

 

А когато отбиващи се от време на време в родната им Чалгария агенти на Държавна сигурност, проводени още навремето на Запад, лепят на такива като мен етикети дървени антикомунистии даже „антисемити“, вие пак им вЕрвайте. Мога да посоча като пример Алекс Алексиев – още от 1990 година сътрудник на агент „Димитъри съветник на юдео-болшевишката издънка Филип Димитров, който при социализЪма ползвал привилегии на наследник на активни борци против фашизма и капитализмамасови комунистически убийци.[41]

 

Често го виждам по екраните на ефирките. Винаги пропуска отговора на въпроса, как в средата на шейсетте се измъкнахте от народната република? А майка му? Ами неговият брат, който е бил и политически затворник? Тези, които подкрепят кандидатурата на Ирина Бокова за генсек на ООН, са негови приятели. Както и самата тя, чийто баща е убил неговияРайко Алексиев. Що за твари са тези?

 

Какво излезе? Задемократитетехните мръсници са чисти. Всички останали мръсници си остават такива

 

Най-добре е да нямате работа и с двата вида.

 

 

 

Европа е в криза.

Още веднъж Америка ще трябва да дойде, за да ни спаси[42]

 

 

 

А за мен човешката глупост е едно от най-забавните неща. Добре известен факт на романистите и киносценаристите. Ако се върнете за малко в текста и погледнете горното вътрешно подзаглавие, и в случай, че не сте прочели дори само предната част от тази поредица, може и да се вържете на безакълието на милата френска социалистка. А аз се чудя, откъде такива като нея намират толкова много глупост в себе си? Направо неизчерпаема! Коя сила тласка тази невзрачна на вид другарка, зад която едва ли някой мъж би се обърнал, ако я срещне на улицата?

 

Нов планМаршал“?

 

Това е необходимо и извънредно важно отклонение от уводната част. Те – свободата, нравствеността, нормалността и икономиката са свързани. Макар не винаги това да означава неразривно.

 

Но ако сте обърнали внимание и помните, в предния епизод от тази поредица изясних, че САЩ – „Америка“, според camarade Нугайередса държава от Третия свят. Констатираха го все автори, смятани за десни“ – от Ариана Хъфингтън, основателката на сайта “Huffington Post”, през „бащата на рейгъномиката“ д-р Пол Крейг Робъртс, до смятаната за „крайно дясна“ коментаторка Ан Култър, приятелка на Израел.[43]

 

Още през 2012 година се позовах на известния американски финансист и икономически коментатор Питър Шиф, apropos – евреин, който, подобно на детенцето в Андерсеновата приказкаНовите дрехи на краля“, изрече истината: „Императорът е гол!“ Срамотиите на Съветските американски щати няма как да бъдат прикрити. В своя книга, излязла на пазара през май 2012 г., Шиф заключи:

 

Америка повече не е в състояние да плаща сметките си.[44]

 

И постанови присъдата, от която няма мърдане:

 

Когато отделен човек потъне в дългове, които не е в състояние да изплати, обявява фалит. И тогава формулира възможния най-вероятен, изстискващ последните му жизнени сили план за издължаване спрямо своите кредитори. Но всички те го стрижат до голо.

 

Време е Съединените американски щати да обявят банкрут.[45]

 

Обаче вместо да реши този проблем по единствения възможен начин – стимулиране на производството чрез финансово и фискално насърчаване на дребния и средния бизнес, Белият дом предприе всичко друго, но не и това. Само и само да насърчи капиталите да напускат страната, за да се превръщат в инвестиции в чужди икономики. Така са наредили на другаря Обама, откъдето трябва.

 

Така че, възможно ли е една de facto банкрутирала полицейска страна от Третия свят, превърната в най-големия затвор на земята, да спасява Европа? Държава, в която цели щати, например Калифорния, но не само, се гърчат в режим на водоснабдяване поради суша, предизвикана най-вероятно от алчоността на газо- и петролодобивните компании. А населението в области и градове, като Флинт, щата Мичиган, да речем, загива от отровената питейна вода в чешмите![46] (Вижте илюстрацията.)

 

Тъпо, тъпо, тъпо“ – биха отсъдили героите от ложата вMuppet Show” относно онова, което е изкашляла проживающая в Англии французская товарищ Нугайеред.[47]

 

И в този момент – вот вам – една вече брадата, сиреч никаква, новина за това, ченай-богатите 62 души са толкова заможни, колкото половината от световното население, взето заедно“.[48]

 

Знаете я. Пък и не съм спирал да изнасям подобни данни.

 

Тя изтече и я забравиха. Но не остаря. Подминаха я, както експрес на тукашното БДЖ – отдавна зарязана селска спирка. Не съм прав. Обсъдиха я на две на три, и вече почти никой не си спомня за нея. А си струва да бъде подложена на анализ от гледна точка, различна от тази на медиите, притежавани от елитаот набедените задесни“, презлиберал-центристките“, долевите“ – социалистическите. Тъй като тя укрива някои факти, но разкрива най-важното за всеки, прозрял какво в действителност е комунизмът, и накъде интернационалните пастири са подкарали глобалното стадо.

 

Точно така – комунизмът представлява видобществена формациясъс закони, обусловени отживота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост“.[49]

 

Съвсем вярно. Така беше при държавния капитализъм, наричан „социализъм“. В него управляваше комунистическата партия. Тя се водеше марксистка. А дефиницията на Александър Зиновиев, която цитирах, продължава с това, че:

 

Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[50]

 

Ако очите и съзнанието ви са затворени, няма как да проумеете, че сме свидетели именно на това по целия свят. Една върхушка – при тоталитарната власт на компартиите наричана „нова“ или „номенклатурна класа“, владееше всичко. Абсолютно, недвусмислено и категорично. Господството на нейните водещи фамилиипо-малко на брой от тези 62 души, както твърди международната конфедерация “Oxfam”, беше неограничено от никого и от нищо. Практически те притежаваха цялото богатство на нацията. Ако поискаха, бяха в състояние да отнемат даже единствено жилище. За което има хиляди примери.

 

Но и нещо повече – в цялото безправие на тяхната неоспорима по никакъв начин власт имахаправотода разполагат и с живота на доведените до робско положение жители на една или друга соцстрана. Можеше ли някой да им се противопостави? Съществуваха опити за това, не е като да нямаше. През цялото време. По правило те завършваха или със смърт, или с каторга или със затвор, или с изселване или с лишаване от работа в условията на преследване на безработните католентяи“, и т.н.

 

Ако откриете разлика между комунистическата номенклатура и тези 62души, около чието богатство се въртим, тя е в едно: Вторите все пак може да са вложили интелект и труд, за да постигнат нещо. Извън съмнение е, че само с това забогатяването е изключено. Необходими са извършване на престъпления и/или рамото на някой още по-горен. Комунистическатааристокрациясе беше издигнала в резултат и на двете. Подкрепа получаваше не само от Съветския съюз, но и от Запада. За което е ставало дума, и пак ще представя доказателства. На това се крепеше сатрапията на БКП и БЗНС, осъществявана с решителното съдействие на НМ, ДС и РУМНО.

 

Онова, което “Oxfamне представя, са имената на наистина най-богатите и сведения за размера на тяхното имущество. Сещате се, че имам предвид Ротшилдови, Голдмънови, Саксови, Шифови, Менделсънови, Варбург-Уорбъргови, Рокфелерови и прочие. Според онова, до което имаме достъп:

 

Между 2010 и 2015 година имуществото на най-бедните 50 процента е намаляло с 41 на сто, въпреки увеличението на глобалното население с 400 милиона души. През същия период богатството на 63най-заможни е нараснало с 500 милиарда долара (350 милиона лири стерлинги) до 1,76 трилиона долара.[51]

 

Което е трохичка в сравнение с онези минимум 5,5 – 6 трилиона долара, които само Ротшилдови въртят.

 

През последните 20 години броят на милионерките се е увеличил седемкратно.[52]

 

Кой говори за неравнопоставеност на жените?

 

Според доклада на “Oxfam”, в тази секунда наблюдаваметенденция 1 процент от хората на земята да притежават повече богатство от всички други 99 на сто, взети заедно“.[53] Което означава, че триумфът на комунизма по цялото земно кълбо е пълен. Дали Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Ленин, Леон Троцки, Йосиф Сталин, Бенито Мусолини и Адолф Хитлер се кикотят в отвъдното, няма как да узная. Но съм сигурен, че техните ръководители от интернационалното Братство, начело с династията Ротшилд, тържествуват.

 

Le cher Натали Нугайеред смята, че „още веднъж Америка ще трябва да дойде, за да ни спаси“. Навярно, опирайки се на факта, че най-много от тези шейсет и двама свръхбогати живеят в САЩ? Какъв „солиден аргумент“!

 

Дали, ако погледнем към уж остарялата, но постоянно актуална новина, от ракурса на официалнитедесни“, няма да съзрем по-различен натюрморт? Давайте.

 

Капитализъм, а не Oxfam побеждават бедността“ – с неприкрит гняв изригна подписващото се с “Telegraph Viewредакционно ръководство на близкия до консерваторите – сиреч до богатителондонскиThe Daily Telegraph”.

 

Дали не са прави? Признавам – може би. Ако под призива за капитализъм крият признанието, че сега живеем в някаква друга обществена формация. Тогава и аз ще се съглася. Макар да съм наясно, че „измитеса изобретени от философите и икономистите, за да обслужват властниците и историците, които шетат край тях.

 

Идеята за капитализъм се е зародила през петнадесетото и шестнадесетото столетие след Христа сред забогатяващите, но лишени от привилегии съсловия. В началото на ХVІІ век даже ги определили тъкмо по този начин. Нарекли ги „трето съсловие“. Това били хора извън средите на благородниците и висшето духовенство. Смятали аристокрацията за издигнала се благодарение на придобитите чрез сила територии и права. Така и била възприемана – като поземлена аристокрация.

 

В същото време представителите на третото съсловиe били работещи хора и учени, наети преди всичко от университетите. Някои – паразитирали около дворците на благородниците. Но всички били недоволни от предимствата на висшата класа. Смятали, че те издържат както нея, така и най-долната – бедняците. Така и ги изобразявали. (Вижте илюстрацията.)

 

Преди всичко градските занаятчии и търговци постепенно оформили онова, което познаваме като буржоазия. Във френския език думата е произлязла от нарицателните за пазарите в укрепените градове. Френското и английското bourgeois, холандското burgerlijk, немското Bürger означавало преди всичко свободен гражданин.

 

Третото съсловие набирало сила. Няма да проследявам развитието на обществените процеси в отделните страни. Непременно съм длъжен да отбележа, че негодуванието на тези хора било право пропорционално на нарастването на благосъстоянието им. Особено в Холандия и Англия, където евреите изпъквали със своите финансови и материални възможности. А в Германия и Франция те се очертали като водачи на процесите. Отдавна е доказано, че специално Гражданската война в Англия, последвана от двете революции, са били финансирани от амстердамската еврейска община.

 

След успеха на Френската революция евреите твърде бързо заели доминиращи позиции в сферите на икономиката, политиката, здравеопазването, правораздаването и културата по цялото земно кълбо. И повече никога не ги изпуснали от алчните си ръце. Затова се знае, че капитализмът е еврейско изобретение. Също както социализмът, комунизмът, фашизмът, нацизмът, либерализмът. Евреите не понасят консерватизма, заради традициите, които цени и се мъчи да отстоява. И не пропускат да проникнат в неговите среди, за да го разяждат.

 

Държавата Израел, която единствена на света се определя на национално-религиозен принцип – като еврейска, е олицетворение на марксизъм, съчетан с нацизъм и присъщия им расизъм.

 

Известно е, че евреите съвестно изпълняват посланието на равините, да учат право, медицина и изкуства. Или да инвестират в тези сфери. За да държат в ръцете си имуществото, здравето и духовността на гоите. Всичко това – обезпечено с пари така, че да осъзнаем, защотолкова ги бивав споменатите области. То обяснява и подчиненото положение на останалите.

 

Какъв бил лозунгът, с който капитализмът свали привилегированите класи? Ето го: Liberté, égalité, fraternitéсвобода, равенство, братство. И край на монархиите!

 

В какво се оказал преобразуван той? В постепенно наложено тотално господство на третото съсловие и преди всичко на финансистите, банкерите. В тирания на парите и безправие за онези, които не разполагат с достатъчно, за да командват писането и прилагането на законите според зависиманипулирането им.

 

 

 

Когато дяволът чете Евангелието, как ехото заглъхва

 

 

 

Капитализмът уж предвиждал равни възможности за всички, които искат да изявят своите способности. Също така – край на привилегиите и еднакви права, включително в съда. Взаимопомощ между хора, които се чувстват като граждани. Bürger съвсем не представлява обида. Напротивосъзнато самочувствие, произлизащо от равнопоставеното положение на гражданина.

 

Дали според нечия повеля, или искрено, но в словата на Маркс и Енгелс в програмата на компартията проличава известна носталгия по старото феодално общество и неговите традиции, по-близки до човешката природа:

 

Буржоазията изигра изключително революционна роля в исторрията. Когато дойде на власт, буржоазията разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Тя коравосърдечно разкъса пъстрите феодални нишки, които оплитаха човека в паяжината на естествените му повелители, и не остави никаква друга междучовешка връзка освен голия интерес, безчувственотоплащане в брой“. В ледената вода на егоистичната сметка тя удави благоговейния трепет на горещата набожност, на рицарското въодушевление, на еснафската нега. Тя разми личното достойнство в разменната стойност, а на мястото на хрисовулни и благосклонно получени свободи постави една-единственасвободата на базсъвестната търговия[54]

 

Нещата се влошиха съвсем, когато попаднахме в периода, през който в небивал по жестокостта си експеримент, осъществяван според постулатите на цитирания проект, „буржоазиятабеше замена отчервена буржоазия“ – най-дивашката класа в историята.

 

Е и? Първият опитвъв Франция, приключил с края на републиката и нова монархия, произлязла от третото съсловие – „новата класа“. Усещате ли накъде бия? Всичко това – съпроводено от нечуван терорповече от 1,5 милиона избити. Също така – с масово разпространявани лъжи. Един пример: кралица Мария Антоанета никога не е изричала препоръката“: „Като няма хляб, яжте пасти.

 

С други думи, капитализмът роди нова аристокрация. Вулгарно казано, той осъществи мечтата на парвенютата, новобогаташите, която можем да обобщим във фразата „стани, за да седна“. Нататък човешкият род ще наблюдава само това

 

Тази нелицеприятна измама е била забелязана и регистрирана от малцина, за да достигне до нас. От лорд Джордж Гордън Байрън, през Бенджамин Дизраели, Чарлз Дикенс, Хенри Форд, Неста Уебстър, Джордж Хърбърт Уелс, до Е. С. Нът[55], Юстис Мълинз, Каръл Куигли и т.н. Но мнозинството не чете, нито се интересува. То иска хляб и зрелища. А на мен какво друго ми остава, да се присъединя? Но може ли да ми достави наслада гледката, в която елитътноменклатурата, безгащниците,[56] новопоявилата се псевдоаристокрация, в която не се съдържа нищо благородно, избива милиони, разселва други десетки милиони, води до мизерия почти всички милиарди?

 

Класическият капитализъм, както беше изобразяван в представите на Адам Смит и Дейвид Рикардо, трябваше да даде шанс на умните, предприемчивите и трудолюбивите. Уж щеше да оформи една нова класа, наречена средна. От нея се очакваше да се превърне в стожер на обществото, в най-солидна опора на свободата и равенството. И това някъде, но не за дълго, стана, макар да не отговаряше напълно на вижданията на класиците“, оказали се илюзия. Например в Западна Европа и САЩ, но чак след 1960 година. В началото деветдесетте посегнаха на нея и тя взе да се топи. Не аз, западни наблюдатели заявяват, че е на път да изчезне.

 

Буржоазията смъкна свещения ореол на всички досегашни достопочтени и гледани с простодушна боязън дейности“ – твърдяха Маркс и Енгелс. – „Тя превърна в свои наемни работници лекаря, юриста, светиня му, поета, човека на науката.

 

Буржоазията раздра покъртително-сантименталното було на семейните отношения и ги сведе до чисто парична зависимост.[57]

 

Все дейности, свързани с неусетното налагане на еврейското господство. Онова, за което пишат „класицитена комунизма, е тъкмо комунизъмподчиненото положение, отношенията между началник и подвластен, без обществена необходимост. По-късно този невидим ръководен център замени онези професии и дейности, които можеха да застрашат неговото владичество, с новелит“. Тласна от дълбините на блатото чак до гладката му повърхност кротко да плуват, без да шляпат и да предизвикват вълнички, шивачи, наричани „дизайнери“, фризьори – „стилисти“, аркашки – „кинозвезди“, шантонерки, кафански певачки – „попзвезди“, и прочие занаятчии. Навярно донякъде, за да му напомнят за неговия собствен зародиш

 

Във времето на практическия капитализъм неговите идеолози сътвориха още две теории за развитието мукомунистическата или социалистическата, и фашистката. Независимо от етикетите, първата беше замислена като експеримент на държавен капитализъм. В него цялата собственост трябваше да принадлежи на държавата, скрита зад догматичното определение „на народа“.

 

Под съответната диктовка Маркс формулирал цялата фантасмагория за народната власт“, маскирана зад понятиетодиктатура на пролетариата“ – най-голямата прослойка от населението, която не притежава средства за производство, но ще завземе властта. Тогава неговият бивш авер, гаулайтерът на анархокомунистите Михаил Бакунин задал едновременно ироничиния но и напълно логичен въпрос:

 

Ако пролетариатът стане управляваща класа, кого ще управлява?… Ако пролетариатът управлява [осъществява диктатурата], кой ще работи?[58]

 

В реалния живот държавният капитализъм, наричан социализъм, в който властта беше наложена чрез сила от неизбирана от никого върхушка, представяща се за партия, защитаваща интересите на пролетариата, оформи нова класаноменклатурна. Повтори се онова, което се случи след Френската революцияедни бяха принудени с терор да станат, та други – от низините – да седнат на техните места. Средната класа беше утрепана с конфискацията на имуществото й. Така народите, попаднали под ботуша на комуниститедържавните капиталисти, номенклатурата на партиятабяха превърнати в роби. Съвсем вярно Бунич писа, че те бяха изхранвани от партията. Нейната тотална пропаганда изтри от съзнанието на мнозинството от хората всичко човешко. И го замени с лъжливите идеологеми на неосъществимите догми. Човекът беше докаран до животинско съществуване. Ние обитаваме кочина. Това е.

 

Другата доктрина – на фашизмапредшестваше настоящата форма на управление. При нея се говорело за корпоративна държава. Под този мъгляв израз наставниците на дучето разбирали власт на корпорациите. Обаче се очаквало обединеният народ държавната корпорацияда застане зад крупните фирми и да подкрепя тяхното господство. Как да стане това, един Ротшилд знае… Да напомня, че Мусолини произлязъл от социалистическите среди.

 

Провалът на фашистка Италия не доведе до окончателния крах на идеята за корпоративната държава. Понастоящем тя владее почти целия свят. Наричат я корпоратокрация. В нея също изникна нова класана управителите, мениджърите. В резултат на своята все по-голяма власт и намаляващата заинтересуваност на дребните и средните акционери, техните доходи непрестанно нарастваха. За да се стигне до там, че беше по-приемливо да ги овъзмездяват с дялове от самите корпорации, които управляваха. Ето как те станаха риба-ракедновременно наемни работници и собственици!

 

Този съвременен вид фашизъм има за цел да доведе човечеството до пълна победа на държавния капитализъмкомунизма. Не очаквайте на Запад да го разберат о̀време, както се казва. Там не познават държавния капитализъм, комунизма, който представлява фашизъм. Но при него властта не е в ръцете на собствениците – в конкретния случай – народа, а на ръководещата номенклатурна класа. Управлението се налага чрез все повече полицейщина и насилие. Не е ли така сега на Запад?

 

На 1 февруари 2016 г., понеделник, в предаването “The Debate” – „Дебатът“, по Рупърт-Мърдоковата телевизия “Sky News”, водещият и двама бивши високопоставени полицаи – американски и британски, сега университетски преподаватели (?!), разсъждаваха над тематаShould police be armed?” – „Трябва ли полицията да бъде въоръжена?

 

Единият заяви – цитирам по памет, че напоследък всяка година в САЩ полицията убива хиляди хора. Но обществото не узнава за това. Не само, понеже медиите крият мрачната статистика. Често изобщо не се води такава

 

Познайте от раз, какво стана със записа на предаването? Познахте. Нямаше повторение! И записът от него не беше поместен на нито един от многобройните web-sites наSky News”. Не съм загубил надеждата, че все някой зрител с будно съзнание го е записал и ще го обнародва някъде.

 

Днешната корпоратокрация доказва, че комунизмът действително е възможен и без наличието на марксистка партия.

 

Един от пътищата за постигане на крайната целединната комунистическа държава по цялото земно кълбо, е окрупняването на корпорациите и преминаването им в ръцете на все по-малко притежатели. Както и посредством включването на държавата като собственик и голям предприемач. Също – интернационализиране на икономикатаглобализъм. Така, както беше при социализмапрактическия държавен капитализъм. Факти, които многократно съм анализирал.

 

Някой може ли да представи данни за това, какъв процент от икономиките на западните държави държи комунистическото ръководство в Пекин? Какво вече не е китайско? А необявеното полусливане на САЩ и Китай в общата държава Кимерика? Режимът, завещан от Мао Дзедун и Дън Сяопин, настъпва и у нас. Пресен пример: Българо-китайското дружествоБългария Тианшинонг Фийд Ко.“ ООД започва изграждането на новия си фуражен завод в Добрич.[59]

 

За да строятнов завод“, значи съществува стар

 

Въвеждането на кредитната икономика през седемдесетте години на миналия век доведе до заробването на държавите чрез техните дългове. Който притежава задълженията, държи в ръцете си и правителствата. Банките отдавна не се занимават с чисто финансова дейност. Те са грамадни търговски конгломерати, които купуват и продават. Преди всичко – държавни ценни книжа и стоки, чрез които да поставят оглавник на управляващитеоръжия, храни, лекарства

 

Ето какво представлява светът днес.

 

От тази гледна точка мога да споря задочно сдеснитеавтори отThe Daily Telegraph”, които – независимо дали го осъзнават или не – са чиста проба лакеи на комунистите.

 

Всяка годинаедна и съща история: в началото на януари Oxfam разпространява доклад“ – започват шефовете вестника, – „заявявайки, че шепа хора, заедно, са толкова богати, колкото 50 на сто най-бедни на планетата. Единствено броят на този позлатен елит се променя. През 2010 година той беше съставен от 388 души, които притежаваха точно толкова, колкото онези невежи милиарди люде на дъното. От миналата година насам те са намалели с 80 човека. Сега Oxfam ни осведомява с ужасяващ скептицизъм, че броят им е 62

 

Когато Oxfam се концентрира върху статистиката, а не върху политиката, признава, чесамо за 15 години крайната бедност е намаляла наполовина.[60]

 

С други думи, наблюдаваме разминаване на фактите, представени от Оксфордския комитет за избавление от глада Oxfam. How come? Как е възможно?

 

Само че тук авторите от ръководството на вестника са настъпили мотиката, както гласеше стар виц за индианци и бледолики. Те удобно забравят“, че посочената в доклада бройка на онези, които през последното десетилетие са били извадени от състоянието накрайна бедноствъзлиза на 600 милиона души. Половин милиард или 500 милиона от тях сажители на китайската сатрапия, задника на чийто диктатор миналата есен нейно другарсковеличествобританската кралица и негово нищожество нейният премиер-министър тъй усърдно обсипаха с целувки и подложиха на специално британско орално любовно почистване.

 

Кой лъже? Не е гатанка, защото вече знаете отговораглавнитевсекидневни телеграфисти“ – ръководството на вестник “The Daily Telegraph”. Но подобно на битите и онодените, според популярно народно сравнение във Видинско, и те нямат насита от това да настъпват земекопния уред от горния анекдот:

 

Истината е, че Oxfam повече не води кампания против бедността. Организацията оглавява акция срещу богатството, сякаш глобалната икономика е игра на колкото спечели един, толкова губи друг, с ограничена парична наличност, която да бъде разпределена между гражданите на земята. Само че, това очевидно не е вярно. Капитализмът генерира богатство. Понастоящем неговите плодове изваждат хора от крайната бедност в безпрецедентни мащаби. За всички, но не и за Oxfam, това представлява извънредно добра новина. Обаче благотворителната организация оставя впечатлението, че би била по-щастлива, ако всички бяха бедни, тъй като щяхме да бъдем еднакво бедни.[61]

 

Тази закачка с еднаквата бедност за всички издава типично комунистически начин на мислене. Все едно чета Ленин. Такова нещо никога не се е случвало в човешката история. Нещо подобно преживяхме ниенародите, навряни под властта на Съветитена Мамон. Там, на Албиона, няма откъде да го знаят. Даже не си посипват главите с пепел, задето ни продадоха на Сталин. А след туй не само не се надигнаха срещу комунистическите тирани, ами им сътрудничеха – главно, като отпускаха кредити на техните режими, за да могат по-дълго и по-твърдо да ни мачкат.

 

Тоест – обогатяваха се на наш гръб. Защото в живота е точно така – той е игра на дай и вземи. За да спечели някой, друг трябва да загуби. Но и при тукашната поголовна бедност при социализЪмадържавния капитализъмне всички мизерстваха. Номенклатурата, сиреч онзи елит, за който говори в докладите сиOxfam”, не бедстваше. Обратнотопечелеше, като ни експлоатираше безмилостно и крадеше на поразия. За да живее в съвсем други измерения от тези на редовия нашенец. Искам да кажа, че тогава бедността беше масова, но не засягаше всички.

 

Пак казвам – при държавния капитализъм. Капитализъм! Той генерираше почти повсеместна бедност и огромно богатство за единициизбрани“. Освен другото, без да се налага да адвокатствам на “Oxfam”, нека уточня, че това не еблаготворителна организация“ – “charity”, както се стараят да ни втълпят балоните отВсекидневния телеграф“. Конфедерацията обединява 17 различни организации, действащи в 94 страни по планетата. Да, при сегашното развитие на средствата за производство, тя смята бедността за световна несправедливост. Това лошо ли е?

 

 

 

Като няма пасти, нагъвайте хлебец[62]

 

 

 

Годишният доклад на Oxfam” – вдъхновени от пла̀тата на господарите си, продължават лондонските слуги на Интернационала, – „е замислен така, че да накара всички ни да се изчервим. Предполага се, че трябва да се засрамим, задето живеем в свят на такова манифестирано, поразително неравенство. Но онова, което има значение, са резултатите, а не равенството. Да се преструваме, че е другояче, е безсрамие.[63]

 

Как е постигнато благополучието в Техния свят? Също чрез болшевизъмекспроприирайте експроприаторите. В случая – грабете от колонизираните народи. Даже можете да ги унищожавате. Справка – сър Сесил Роудс, организаторът на веригата от тайни комунистически общества от типакръгла маса“.

 

А снимката на финала е върхът – „върхът на щастиетоза боец от племето Масаи, който говори по преносим телефон в Каджиадо, Кения, докато пасе добитъка?! (Вижте илюстрацията.) Истинският „напредък“ и „благоденствиена капитализЪма, както го разбират комунистите в Лондон, Москва, Вашингтон, Париж или София.

 

Помня как мутрите от началото на прехода демонстративно вадеха доста обемистите си мобифони. Бях свидетел на фукнята на Илия Павлов – „Зъбчето“ по време на първата му пресконференция. И сега ме напушва смях, като се сетя. Просташката му текезесарска зурла издаваше туземно доволство, наподобяващо изиграното от африканеца на снимката, докато пред цялата зала демонстративно приказваше по безжичноточудо на техниката“…

 

Макар да не е била изречена от кралица Мария Антоанета, ще припомня приписваната й реплика: „Като няма хляб, яжте пасти.“ Това представляват „телеграфистите“ – комунета, на които свръхбогатите подхвърлят трохички. Дали го правят по линия на тъй прехвалената charityблаготворителност?

 

Тук е мястото да ви върна към Евангелския епизод, когато Исус Христос навлязъл в Юдея, където проповядвал и изцерявал безнадеждно болни. А непознат мъж го приближил и го попитал:

 

Добри учителю, какво е най-доброто, което би следвало да сторя, за да имам вечен живот?

 

Той го му рече: Защо ме наричаш „добър“? Няма друг добър, освен Бог; но ако искаш да влезеш в живота, спазвай заповедите.

 

Човекът му каза: Кои? А Исус му отговори: Не убивай; не извършвай насилия; недей да крадеш; не ангажирай фалшив свидетел; почитай баща си и майка си; и обичай своя ближен като себе си.

 

Младият мъж му отвърна: Спазвал съм всичко това още от детството си, какво пропускам?

 

Исус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай своето имущество и го раздай на бедните, и ще имаш съкровище на небесата; тогава ме последвай.

 

Когато младежът чу тези думи, си отиде натъжен, понеже притежаваше голямо имущество. Тогава Исус рече на своите ученици: Истина ви казвам, трудно е за богат човек да влезе в царството небесно. Пак ви заявявам, по-лесно е въже да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство.[64]

 

Не случайно в началото на ХХІ век преследват християнството с такова настървение, както през първите столетия от Христовото пришествие на земята.

 

Дали онези от вас, които познавате внушенията на талмудизма, възприети от църкватаобщността на вярващите в еврейските богове, сред които и сатаната, е обърнал внимание, че Господ Бог пропуснал първите пет заповеди, спазвани от синагогата и вменени от фарисея Шаул или Павел на псевдохристияните? Те се отнасят до онова божество на мрака, което се плашело от светлината.

 

Не желая да ги цитирам, гнус ме е. Който държи, може да ги намери. Отнасят се до техния единствен господар, когото да тачат, да не споменават името му, може би понеже е олицетворение на злото, да не работят в събота и т.н.[65] Това моят Бог Исус Христос не е допускал да трови съзнанието на онези, които е искал да вярват в неговия заветв любовта и доброто.

 

Народите имат необходимост от свобода и равни условия за изява и развитие. Не от напътствени подвиквания, с които властелините на света, наели си овчари слепи като въпросните телеграфисти“, все така натикват човешкия род като стадо в една и съща кошара. Навремето Миклухо Маклай раздавал мъниста и туземците го прели като бог. После се оказало, че тозибогводи едни от най-злите воини, които изтребили голяма част от добродушните и доверчиви племена, родени в земите на днешните Австралия, Нова Зеландия и Океания.

 

До ден днешен щастливият живот на африканските народи щеше да продължава, ако не бяхапосетениот въоръжени до зъбибогове“ – „цивилизаторисхристиянскамисия. За тези неща лондонскитетелеграфопощенки“ – държанките наелита“, обособил се като такъв посредством възможно най-кървави престъпленияизбягват да пишат. Подругите им в Москватоже

 

Истински дясномислещата личност, консерваторът, има потребност от държава, на която да плаща, за да брани живота на него и на семейството му, тяхната собственост и свободата на всички. Той не се нуждае от намесата нито на управниците, нито на разни банкери и крупни индустриалци. Желае да бъде поставен на равни начала с тях. Пък каквото реши пазарът.

 

Обаче човекът има шанс само, когато законите важат с еднаква сила за всички и се прилагат равнопоставено. Ако фалира, може да се изправи и да започне отначало. Не успее ли, ще предложи работната си сила пак на пазара. С уговорката – без държавни, областни и общински властници да фаворизират богатите. Всичкопри пълна видимост, на светло пред очите на обществото. Тогава да видим…

 

Тъй като шансът на дребните и средните предприемачи е в тяхната далеч по-малка алчност в сравнение с тази на корпорациите. Абакалъм!

 

Освен това устите и муцуните на западните лидери са целите в екскременти. Особено пък на британския елит. От оралното почистване на китайски и индийски ръководни дирници. Общоизвестната приказка за врабчето и кравешката фъшкия повелява: „Когато си насран, не чуруликай!

 

В Давос – така ни омайваха – са обсъждали именно свиването на бедността. Никой не спомена някакви конкретни мерки. През цялото времетраене на срещата на гащниците, произведени в „елит“, пазаритефондовите и стоковитерегистрираха рекордни пропадания. А медиите, оповестявани като „левичарски“, спрягаха имената на някои от онези шейсет и двама свръхбогаташи, които са преяли с краденото има̀не на народите. Нито една от тях „не забелязавечното отсъствие в тези списъцИ на главните виновници – семейство Ротшилд, на фамилиите Варбург-Уорбъргови, Голдмън, Сакс, МенделзонМенделсън, Шиф, Рокфелер[66]

 

Също така не спряха да обвиняват Китай за всички икономически и екологични беди, струпали се върху човечеството. Никой в западните медии, проверих – също в руските и тукашнитене зададе въпроса: Откъде накъде? Нали мало и голямо тръби, че САЩ са челната икономика на земята? На всичко отгоре – и единствената глобална империя, която е в състояние да се справи с всичко и навсякъде. С какво е длъжен комунистически Китай на уж свободния свят? Как изобщо е възможно той да разчита на една диктатура? Откогадемократите“, тези „цивилизовани люде“, паднаха толкова ниско, та зависят от успеха на червената тирания?

 

Икономическият растеж на Китай през 2015 година е немислим, камо ли достижим, за САЩ, Европа, Япония, Русия, Австралия6,8 на сто! Ама бил паднал и се оказал недостатъчен. За кого?

 

Лъжат. Западните капиталисти (комунисти с много пари и власт), управници, журналя, руските им събратя – до един далавераджиимамят като циганка, гледаща на ръка, на боб, на картиИстината може да се намери в тази медия. Тя е тревожна. Което не означава, че трябва да се правим на щрауси и да не смеем да я погледнем.

 

Години наред изтъквам, че светът изпадна в криза още в самото начало на новото хилядолетиепрез 2000-2001 година. По онова време пак ви мамеха и даже с вече доказано фалшиви мотиви водиха войни с милиони човешки жертви и материални загуби, измервани с трилиони долари. Човечеството не успя да се съвземе и да излезе от рецесията. Вместо това, навлезе в нова.

 

Причината за тази неспособност, немощ, е комунизмът, който победи и го завладя. Покори цялата земя. Но Те, изопачавайки действителността, го убеждаваха, като няма пасти, да се примири и да нагъва хлебец, в очакване на по-добри времена.

 

През това време разни „спасителиот парламентите и правителствата използваха непазарни, непочтени, комунистически средства и методи, с които да вядят от калта, да избавят затъналите частни банки, промишлени и търговски корпорации. Наливаха в тях народни, държавни пари, като в замяна не поставяха никакви условия. Трилиони долари потънаха като в сахарския пясък. Да беше там, можеше да видим поне някое шосе. А те изчезнаха в кесиите на същите тези обявени и скрити свръхбогаташи, обект на доклада на “Oxfam” За да се сбъдне народната мъдрост, че болен здрав носи.

 

Медиите с влияние, притежавани от същите тези ненаситни пеликани, залъгваха хората с всевъзможни глупости. Като че ли народите нямат други проблеми, та непрестанно изместват фокуса на общественото внимание към второстепенни и даже още по-малки теми. С уместна ирония бившият главен редактор на “The Sunday TimesСаймън Дженкинс, когото неоконсерваторите – до един преминали през комунистически организаци и секретни службине допускат в техните средства за масово затъпяване, посочи:

 

Сега вече знаем. Десет години чакахме, за да ни кажат, че руският лидер Владимир Путин е безскрупулен главорез. Той кара своите слуги да премахват неговите врагове и предатели, като например Александър Литвиненко, даже ако живеят в чужбина.

 

Провеждането на безкрайни разследвания наисторически престъпленияе новото кърваво занимание на британските правни класи. Тези разследвания доминират всички вечерни новини. Съдия от Върховния съд претенциозно се произнесъл, че Путин не е много свестен. Истинските мъже бомбардират своите врагове с безпилотни самолети в отдалечени части на земята; страхливите руснаци отравят чаши с чайа след това не успяват да измият съдовете.[67]

 

Наистина е жалко за онези, които от дете самият аз смятах за различни. През годините изтрезнявах и проглеждах. Уви, нравственото им сгромолясване е с тектонични последици. (Наясно съм, че моралът винаги е бил дефицитна ценност.) Днес все по-малко са онези, които вярват на Запада. По правило – комунета и за пари. Още по-лошо е, че май взаимното доверие изчезна.

 

Тук въпросът съвсем не опира до вината на кагебистите. Лично за мен тя е несъмнена. Колебая се единствено по отношения на участието на самия Путин. Не е толкова елементарен, колкото си въобразяват нароилите се съветскирусофоби“. Но и това не е особено важно. Тяхна работаболшевишка, ченгесарска.

 

 

 

Историята ни напомня, че диктатори и деспоти изникват

във времена на сурови икономически кризи[68]

 

 

 

Пък и Александър Литвиненко е продал душата си. След като веднъж е сключил договор с един дяволКГБ, защо е изменил на уговорките? И е подписал друго споразумение с втори сатана, заради солидните бакшиши на дяволаБерезовски, Борис Абрамович?[69] Какво значение имат техните алъш-вериши с огромни залози, в това число и нечий живот, за земните жители? Нямат си кахъри ли? Всичко друго ли им е наред? В това число „глобалното затопляне“, ако изобщо съществува такова. Забравихме ли, как и колко ни лъжат?

 

Онова, което има значение, е накъде вървим, отвъд лъжите, тиражирани от медиите. Защото хората се занемариха до там, че допуснаха дяволът да чете Евангелието, а те да го слушат и да му вярват. Част от истината лъсна в изпълнен с негодувание анализ на южнокорейския икономист Ха-Юн Чанг, който в момента преподава в Кеймбриджкия университет. Той носи красноречивия наслов „Не винете Китай за тези глобални икономически паники“. И започва така:

 

Току-що фондовият пазар в САЩ преживя най-лошото начало на година за цялата си история. По същото време европейските и японските фондови пазари загубиха съответно около 10 и 15 на сто от своите стойности. Китайският фондов пазар възобнови своето стремително падане надолу. А цената на петрола се свлече до най-ниските равнища от 12 години насам, отразявайки (и предчувствайки) забавянето на световната икономика.

 

Съгласно господстващите напоследък икономически повествования, 2016трябваше да бъде годината, когато световната икономика ще се възстанови напълно от краха през 2008-а. САЩ следваше да поведат това възстановяване, като генерират растеж и работни места посредством консерватизъм и политика, насочена в полза на бизнеса. Като отражение на силния икономически растеж, през 2015 г. фондовият пазар в САЩ достигна нови висоти, независимо от бъркотията на китайския фондов пазар през лятото. До миналия октомври безработицата в САЩ спадна от следкризисния си връх от 10 процента до 5 на сто, връщайки я обратно към приблизително предкризисното ниско ниво. [Както знаем – съвършена лъжа; реалната безработица е около… 70 процента.[70]] Като демонстрация на доверие, през миналия месец Федералният резерв на САЩ най-накрая, за първи път от девет години, повиши своя лихвен процент. [Със смешните 0,25 на сто.]

 

Според приказките, не много зад САЩ са били Великобритания и Ирландия. Поразени по-яко от финансовата криза в сравнение със Съединените щати, те, обаче, се възстановиха значително, понеже сдържаха нервите си и се придържаха към десните, макар и непопулярни, политики: Орязване на разходите, насочени към прахосническите харчове за социално подпомагане,[71] ускоряване на разкриването на работни места, като правеха все по-трудно за доста хора да живеят на гърба на данъкоплатците. Разумно не се предадоха пред онези, които виняха за всичко банкерите, и предпочетоха да не подлагат финансовия сектор на свръхрегулация.

 

Говореше се, че даже икономиките на континентална Европа най-сетне се бяха надигнали, като приели необходимостта от фискална дисциплина, реформа на пазара на труда и намаляване на регулациите на бизнеса. Светътпоне богатият святнай-накрая се беше устремил към пълно възстановяване. Тогава, какво беше сгрешено?

 

Онези, които изведоха на преден план тези повествования, сега се опитват авансово да обвинят Китай за наближаващите икономически злочестини. Джордж Осборн беше най-отпред, като предупреди през този месец [януари 2016 г.] заопасен коктейл от нови заплахи“, в който девалвацията на китайската валута и падането на цените на нефта (и двете в огромната си част резултат от забавянето на китайската икономика) изпъкват най-видимо. Ако нашето възстановяване трябва да бъде издухано от курса, по който сме поели, подхвърли той, то това ще стане, защото Китай се справяше зле с управлението на своята икономика.[72]

 

Разбира се, Китай е важен фактор в глобалната икономика. От едва 2,5 на сто от световната икономика в навечерието на своите икономически реформи през 1978 г., сега той произвежда около 13 процента. Обаче неговото значение не бива да бъде преувеличавано. Както беше през 2014 г., САЩ (22,5 на сто), еврозоната (17 процента) и Япония (7 на сто), взети заедно, създават почти половината от световната икономика. Богатият свят значително засенчва Китай. Освен, ако сте развиваща се икономика, чиято експортна кошница съдържа преди всичко суровини и други такива стоки, предназначени за Китай. Иначе не можете да хвърляте вината за вашите собствени икономически неволи върхе неговото забавяне.

 

Истината е, че в Северна Америка и Западна Европа изобщо нямаше истинско възстановяване от кризата през 2008 година. Според МВФ,[73] в края на 2015 година в 11 от 20 от тези страни доходът на глава от населението, освободен от инфлацията (в национални валути), беше по-нисък, отколкото предкризисния връх. В пет (Австрия, Исландия, Ирландия, Швейцария и Великобритания) той беше едва-едва по-високс около 0,05 процента (Австрия) [австрийската провинция Каринтия – на словенски Koroška, закъса до там, че моли кредиторите си за отсрочки и отстъпки], и 0,3 на сто (Ирландия). Само в четири държави Германия, Канада, САЩ и Швециядоходът на глава от населението беше съществено по-висок от предкризисния период. [Икономистите говорят за задълбочаващата се американска бедност, в която посочените данни се дължат на все по-бързо нарастващото богатство на двата най-горни слоя от свръхимотната класа.]

 

Даже в Германия, най-добре представящата се от тези четири страни, равнището на нарастване на дохода на глава от населението беше точно 0,8 на сто годишно между неговия последен връх (2008) и 2015 година. Размерът на този растеж в САЩ от 0,4 процента беше наполовина от германския. Сравнете данните с 1 процент годишен ръст, който Япония закова по време на така наречените „две загубени десетилетиямежду 1990 и 2010 г.

 

За да влоши нещата още, по-значителната част от възстановяването беше предизвикана от пазарни балони от активи,[74] надути чрез инжектирането на пари в брой на финансовия пазар чрез quantitative easing.[75] Тези балони от авоари бяха най-потресаващи в САЩ и Великобритания. През 2013 и 2014 година те вече достигнаха безпрецедентни равнища, но изкачиха нови върхове през 2015 г. Фондовият пазар на САЩ стигна най-високото си ниво изобщо през май 2015 година. А след спада през лятото, но през декември, повече или по-малко, се върна на това равнище. Като падаше надолу почти тримесечие от своя връх през април 2015 г., понастоящем британският фондов пазар не е чак толкова надут. Но Великобритания има друг балон, който трябва да вземе под внимание – в пазара на жилища, където цените са със 7 процента по-високи от онези преди върха в предкризисния период през 2007 г.

 

Погледнати така, основните причини за настоящия икономически смут твърдо са заложени в богатите нации – особено във финансовите системи на САЩ и Великобритания. Като се отказаха от фундаментално преструктуриране на своите икономики след 2008 година, единственият начин, по който можеха да генерират някакво леко възстановяване, беше надуването на друга серия от финансови балони. Техните правителства и финансови сектори препоръчваха анемично възстановяване като форма на впечатляващо възвръщане, пропагандирайки мита, че огромните балони са мярка за икономическо здраве.

 

Дали сегашното объркване на пазарите води до продължително пързаляне към тежка катастрофа или не, доказано е, че пропиляхме последните седем години в укрепване и поддържане на един банкрутирал икономически модел. Преди нещата да са се влошили още повече, е необходимо да го заменим с такъв, в който финансовият сектор да бъде направен по-малко сложен и по-търпелив. Инвестирането в реалната икономика [производството] да бъде насърчавано от фискални и технико-технологични поощрения. И да бъдат предприети мерки за снижаване на неравенството така, че търсенето да може да бъде поддържано, без натрупване на още повече дългове.

 

Нищо от тези неща не ще бъде лесно за въвеждане. Но знаем каква е алтернативатаперманентно състояние на нисък растеж, нестабилност и свити стандарти на живот за преобладаващото мнозинство от хората.[76]

 

Преди да обобщя с две-три думи, както се казва, да направя следното уточнение. Забавянето в темповете на развитие на китайската икономика е мечта за всичкибогати държави“. Освен това, даже този информиран и мислещ автор пропуска нещо изключително важно. Измерването на икономическия растеж на КНР през 2015 г. от 6,8 процента е в стойностно изражение. Сиреч – извършено е в пари, а не в натура.

 

Какво искам да кажа? То съдържа грешка, защото не отчита спадналите цени на суровините и енергоносителите. Иначе казано, Китай бележи спад, който е естествен. Прогнозирал съм го, като съм обяснявал защо е очакван и нормален. Но той в никакъв случай не е толкова голям, колкото го представят корпоратократорите, за да оправдават своята неспособност. Нещо повече, допускам, че това е част от схемата, с която искат да ни залъжат, та да не забележим напредъка на глобалната номенклатура, постигнат чрез стъпването не върху гърбовете или раменете на човечеството, а направо връз главите ни.

 

Един от най-просветените и поддържащи ерудицията си икономически теоретициюжнокорейският британец Ха-Юн Чанг, предлага връщане към онова, което имаме предвид, щом кажем „капитализъм“. Това ще рече – равнопоставеност пред законите и еднакви възможности за всички. Никакво привилегировано положение и поведение за никого.

 

И аз изповядвам почти същото. Без частта, свързана с банките. Според скромното ми мнение, от жизнено важно значение при тях е да се върнат към единствената дейност, за която са създаденибанкерството. Което означава, да се занимават само с отпускане на заеми и приемане на спестявания срещу тяхното икономически оправдано олихвяване. Но не и с тези стотици т. нар. деривати, осигуряващи отлични условия за свръхпечалби на големите спекуланти. За сметка на загубите на мнозина.

 

Да бъде забранена търговската им дейност. В това число – купуването на държавни облигации, на други дългови инструменти и ценни книжа. Както и нормализиране на доходите на банковите служители – от управляващите тела до портиерите.

 

Иначе аз съм за максимална лична инициатива, никаква или нищожна държавна намеса. Обществото и правителствотоизвън икономиката. Те имат други задачи. Малко ли е, да се занимават с опазването на сигурността и реда, с грижите за онези, които са ощетени, и няма как да се справят сами.

 

Държавата може да помага, като осигурява спазването на законите. Дори връзките с т. нар. делови среди в други държави не бива да е нейна работа. Който предприемач може, можеЗа мен капитализмът е товасвобода на личността, на инициативните, на знаещите и умеещите. За да действат в подходяща среда за изява на своите възможности. От тях – на цялата нация.

 

Обзалагам се, че корпоратократоритекомунистите, никога няма да се съгласят да отстъпят от постигнатите си картелни, почти монополни позиции, без бой. Емблематичен е сблъсъкът край Националния природен резерват Мальор в Бърнс, щата Орегон, за който писах.[77]Най-демократичнатавласт внай-демократичнатадържава разреши случая понай-демократичнияначин. Удари муамерикански финал“, по израз в медиите: с „барикада, престрелка, един мъртъв каубой, няколко ареста – но конфликтът заради земите там, в Запада, далеч не е приключил“.[78]

 

Пропуснат е раненият брат на главния организатор – Амон Бънди. И още нещо: Всичко стана заради намесата на държавата в плановете за доброволно коопериране на частни собственици на земя, всеки със свое ранчо. Съвсем в духа на болшевизма, частната собственост на тези американци беше конфискувана. Те още не са разбрали, че и свободата им е отнета. Не от вчера или днес. Самото присъствие на родения извън Съединените щати Барак Обама в Белия дом и продължаващото участие на пръкналия се в Канада Тед Круз в кандидатпрезидентската надпревара на Републиканската партия доказват: Конституцията и Хартата за правата са хартийки.

 

Около 400 души от околността на резервата, насъскани от медиите и полицията, крещяли срещу хората, чийто порив беше връщане към основите на държавата: „Ние, хоратаНарекоха дръзналите да се борят за свободата си Bundy and his gang” – „Бънди и неговата банда“. А истинската гангстреска шайка е на Уол Стрийт“, в Белия дом, на Капитолийския хълм във Вашингтон, в Ленгли, щата Вирджиния

 

Обаче, както смятат някои, „богоугодното, подкрепено с пушки послание на Бънди и неговата бандаживей свободно или по-добре умриедва ли ще изчезне. Причината, поради която Бънди и останалите лидери [на въоръжения протест] бяха заловени, беше, че те се бяха запътили за среща с повече от 100 свои поддръжници в съседния окръг. Преди да бъде арестуван, Бънди заяви, че миналата седмица [18-25 януари 2015 г.] е бил поканен да присъства на сбирка на друга общност. „Имаме голяма подкрепа“ – сподели той пред репортери.

 

За съжаление, може да е прав.[79]

 

Съжалението е за властите и за тяхната държанка, геоложката, журналистката и романистката с типично „англо-саксонскотоиме Насийм Рака. За мен надеждата помръква, но не угасва. Всяка власт може да бъде надвита по два начина: със сила или с неучастие.

 

Не знам дали братята Бънди и техните съседи са герои. Но те опитаха да се опълчат по първия начин срещу една репресивна система, лишаваща хората от права и свобода.

 

Вирусът на свободата и независимото предприемачество отново е пуснат на воля в САЩ. Нищо, че влиятелните медии, на първо място телевизиите, прекараха цялото времетраене на бунта в Орегон със здраво затворени очи. И продължиха да отразяват долнопробните спектакли на предизборния цирк по време на неговото национално турне из САЩ.

 

Дали клепачите не ги заболяха от силното стискане?…

 

 

 

Дали много баби планина повдигат?

 

 

 

Докато полицейските залпове, с които беше потушен метежът на орегонските ранчъри, а иранският президент още не беше отлетял от Париж, анализ на икономическата ситуация в Петата република, поместен в десен“ вестник, беше озаглавен красноречиво: „Господарите на Франция се изплъзнаха от контрол“.[80] Публикацията беше илюстрирана с означаващата много снимка на мрачната сграда на Федералния резерв на САЩ, издържана в стил комунистически или нацистки барок.

 

В статията на водещ икономически коментатор се обсъждат централните и останалите банкери. Както и бързината, с които сменят мненията си.

 

С паника на пазарите, и с икономиката на САЩ, отново показваща белези на слабост, чухме истерични призиви за това, Федералният резерв да обърне решението си [за лихвения процент]“ – посочи авторът. – „Правилно, той избра да ги пренебрегне. Толкова бърза смяна на посоката действително би била изобличително признание за провал.

 

Ако не друго, дебатът около това незначително вдигане на лихвените проценти в Съединените щати точно демонстрира, колко зависима е станала световната икономика от влиянието на централната банка и от всяка промяна в нея.[81]

 

Повтарям: на фона на Банката на Федералния резерв. А в цитирания пасаж не се говори за централни банки. Споменава се „централната банка“!

 

Първо, да си спомним бунта в щата Орегон. Какво постановяваМанифестът на комунистическата партия“? В него е записано:

 

Естествено, това може да стане на първо време само с деспотични набези в правото на собственост на буржоазните производствени отношения, значи чрез мерки, които икономически изглеждат недостатъчни и несъстоятелни. Но които в хода на движението извеждат отвъд самите себе си и са неизбежни като средства за преврат в целия начин на производство.

 

Тези мерки естествено ще бъдат различни в различните страни.

 

Все пак за най-напредналите страни почти без изключение в употреба могат да влязат следните:

 

  1. Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи…

 

  1. Премахване на правото на наследство. [У нас „десни“ членове на БКП като другарката Б.Б. от село Банкя, Софийско, безспирно сочат с пръст „алчните реститути“.]

 

  1. Конфискация на имуществото на всички имигранти и бунтовници.[82]

 

На какво ви прилича станалото с бунта, вдигнат от братята Бъндисобственици на ранчо, и техните съседи?

 

Да се върнем във Франция и нейнитегосподари“, според мнението и оценката на видния британски икономически анализатор.[83]

 

В „Манифеста“, на практика програма на комунистическата партия, четем постановлението:

 

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.[84]

 

Какво е постановил Майер Амшел Бауер – първият Ротшилд?

 

Дайте ми да контролирам парите на нацията и въобще няма да се интересувам кой прави законите.[85]

 

В цитирания коментар се посочва една единствена банка, като господстваща не само във Франция и Великобритания. Чия собственост е Банката на Федералния резерв на САЩ? Кой емитира валутата на тази все още най-могъща държава? Какво пише на нейните банкнотидоларите? „Правителство на САЩилиБанкнота на Федералния резерв“? (Вижте илюстрацията.)

 

В такъв случай, на кого принадлежи централната банка на Съединените американски щати? От тук следва логичният въпрос: Кой притежава държавата Съединени американски щати? Но иде ред и на питането: Дали чрез въвеждането на американския долар – всъщност на паричната единица на Федералния резервкато световна резервна валута, но също така и посредством натрупването на гигантски държавни задължения в същата валута, страните по света вече не са притежание на собствениците на Федералния резерв?

 

Уж за да насърчи кредитирането, в края на миналата година Централната банка на Швеция наложи на търговските банки отрицателен лихвен процент. Тези дни я последва Японската централна банка.[86] Сега депозитите в островната империя се олихвяват с0,01 на сто годишно![87] Кой би държал пари в банка? Ще поскъпне ли златото?

 

На кого служат политиците?

 

Призрак броди из Европапризракът на комунизма.[88]

 

Зловещият демон беше изпуснат от бутилката твърде отдавна. И блуждае по цялото земно кълбо.

 

Но зарежете – „конспиративни теории“…

 

Докато „великитезападнидемократиплачат на чужд гроб, ожалват Русия и обвиняват комунистически Китай за своята собствена некадърност и неблагополучия, Си Дзинпин отскочи до Риад и Кайро, и се отби в Техеран. Пред погледите на лидера на компартията и на неговия домакин – крал Салман бин Абдулазис, саудитският и китайският петролни гиганти, съответно “Aramco” и “Sinopec”, подписаха рамков договор на стойност от 1,5 милиарда долара.[89] И не само този…

 

С китайския лидер пътуваха 20 представители на 11 корпорации, от отраслите земеделие, текстилна и лека промишленост, строителствоДве египетски банки сключиха споразумения за заеми от Пекин в общ размер 800 милиона долара. Китайски фирми ще изграждат пътища и други инфраструктурни обекти в страната на фараоните. Същото се отнася и за Иран. Както писа централен британски всекидневник – от „десните, „ръкостискането между Си Дзинпин и аятолах Руани възлязло на 600 милиарда долара“![90]

 

Непосредствено след извънредно скъпия жест аятолах Хасан Руани замина за Рим. От там – за Париж. Стойността на подписаните договорености общо в двете страни надхвърли 34 милиарда долара. И това е само началото. Главният филм още не е започнал, както обявяваха по озвучителните уредби в кината при социализма. Преди месеци, през миналата есен, австрийци и германци побързаха да навестят Техеран

 

С какво се занимаваха през това време влиятелните медии в „свободния свят“? Обсъждаха случая Литвиненко, „пропадането на руската икономика с 3,7 на сто през 2015 година“, и богатството на кремълския самодържец, за което от години пиша, говоря и даже показвам документални филми…[91] Няма да се спирам на услужливо поднесените ни данни. Навярно са верни. Още по-вероятно е сриването на стопанството в Русия да е по-голямо и тежко поносимо от онова, което ни представят.

 

Западът не може да проумее, или не му позволяват да го стори, че руснаците никога не са живели като достойни човешки същества. От Средновековието и крепостничеството, през онези шейсетина години на привидна свобода при трима императори, последвана от болшевишкото иго, чак до управлението на батюшка Путин, те са били третирани като животни. Всеки успешен опит на тукашните русофили и умишлено внедрени съветско-комунистически пишман русофоби да ни натикат обратно в кошмара на вечната дружба с големия брат“, би бил пагубен за българите.

 

Това местните добичетамасовите идиоти, влюбени в илюзорнияДядо Иван“, или вярващи на фалшиви лозунги и на комунистически прасета с ореоли надемократииевроатлантици“, които греят с изкуствена светлина, няма как да прозрат и разберат веднъж завинаги. Тогава нека мрат. Колкото по-бързо, толкова по-добре за малкото нормални люде.

 

Иначе, какво чудно има, че въпреки свиването на доходите и от там на потреблението, в условията на неусетно връщане към съветските времена и стандарти, популярността на Владимир Владимирович не пада? Та добичетата отматушкатаса гинели по фронтовете с лозунгаЗа родину, за Сталину“! Пред тях били нацистите, зад тяхкомунистите, еврейските комисари от СМЕРШ.[92]

 

За руснаците всичко това е игран мач, гледан филм. Déjà vu. Свикнали са с него. Знаят, че няма излизане от тази яма. Там примирението и търпението се предават от поколение на поколение.

 

Западът да му мисли. След като, както прогнозирах, натискът на новата финансово-икономическа криза се усеща в Германия. Там не само потреблението регистрира сериозни пропадания.

 

През януари духът на германския бизнес е спаднал до най-ниското си равнище от февруари 2015 г.“ – посочи телевизия “Euronews”. – „Икономическият институт Ifo обяви, че индексът на бизнес-климата се е сринал. Заключението се основава на месечно допитване до около 7000 фирми в най-голямата европейска икономика.[93]

 

Какво има за коментиране? Като добавим продължаващото изтичане на инвестиционни капитали, бежанската криза, залагаща бомби със закъснител – спящи терористични клетки, застаряващо и все по-мързеливо население с големи претенции, още редица фактори, можете ли да нахвърляте с оптимистични щрихи някакъв пейзаж на светло бъдеще на Стария континент?

 

Някой да се надява, че руснаците ще се надигнат срещу Путин, както наскоро в безумните си фантазии съзря еврейският висш комунистически номенклатурчик Гари Каспаров, е израз на необуздана лудост. Нищо не може да стане и в Европа. Единствената, последната надежда на човечеството са белите американци, у които – може и да се заблуждавам – все още тлее искрица от духа на някогашната свобода.

 

Не стане ли там, триумфът на бесовете ще бъде пълен. Тогава ще настъпи описаното в Русия, което се отнася и за нас. Но ще обхване и западняците:

 

Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни.[94]

 

Засега това населението на Запад, където ботушът на болшевизма не е минал, няма как да разбере. Но ще го стигне. Помнете ми думата.

 

Там все още безспирно приказват за ужасите на нацистките концлагери и преследват престарели бабички и дядовци заради тяхното минало. Обсъждането на многократно по-крупните престъпления на комунистите е забранено или политически некоректно.

 

Което не пречи да боядисват в червено вратите на жилищата и да поставят розови електронни гривни на бежанците от регионите, в които самите западняци предизвика ужаса, прогонил най-малко 12 милиона невинни хора. Навремето карали евреите да се закичват с жълти значки. Къде е разликата?

 

А как да оценим прибирането на всички пари от имигрантите в такива държавиобразци насвободаидемокрация“, каквито са Швейцария и Дания? Парламентът в Копенхаген даже узакони преджобването и пълната конфискация на цялото имущество на пришълците!

 

На Запад издигат доказани комунистически разбойници – например Йенс Столтенберг – генерален секретар на НАТО, Далия Грибаускайте – президентка на Литва, но и бивша заместник-председателка на Европейската комисия, Джо Байдънсъветска подлога, вицепрезидент на САЩ, Дейвид Камерън – агент на КГБ, Хитлери Клинтън – държавна секретарка на САЩ и повторна кандидатка за наемателка на Белия дом, Ирина Бокова и Сталинка Георгиева от туземното ни БКП, и така нататък.

 

Пропускам известните, но не огласени агенти на съветските секретни служби, мъдрещи се на най-високи постове в страни с влияние в международните отношения. Ако това не е тържество на комунизма, кое е?

 

Да се върнем към Полша икрая на демокрацията“, според комунистическо-ченгесарските протагонисти по света. Във Варшава се събрали около 2000 протестиращи срещу политиката на правителството, сещате се с какви убеждения, за да се навикат. Но това бива представяно като… – цитирам:

 

Народът протестира срещу новото правителство на партията П и С.[95][96] (Вижте илюстрацията.)

 

В това интернационалистите – извинете – глобалистите, чиито чутури са пълни със сърпове, чукове и петолъчки, а в ушите им кънтятзалповете на „Аврора“, съзират в действията на правителството – естествено „фашистко“ – „заплаха за Европа“?! Но също така – и за Русия, с недоказаните съмнения и даже обвинения за участие на Путин в катастрофата с президентския самолет край Смоленск.[97]

 

Вие да видите!

 

Покушението на демокрацията в Полша е опасно за поляците и за Европа“ – истерично квичи авторът от лондонскияThe Guardian”.

 

Ако стане дума за комунизъм и социализъм, за настъплението на най-ретроградните насилници, каквито са различните левичари марксистите, ционистите, драскачите от този вид мълчат „като бѝяни гъ̀зове“, според цветущия израз на бивш известен футболист и треньор, кумец на „Батето“. Когато тези дни Бан Ки Мун, все още действащият генсек на ЦК на ООН, защити палестинците, същото издание си затрая в току-що описания стил. Пропусна, както казват картоиграчите. Ето какво заяви южнокореецът:

 

Палестинското безсилие нараства под бремето на една половинвековна окупация и парализа на мирния процес. Както са демонстрирали потиснатите народи през вековете, в човешката природа е да реагират на окупация, която често служи като потенциален инкубатор на омраза и екстремизъм.[98]

 

Не е ли прав? Какво са представлявали хайдутските набези в днешните Румъния, Гърция, Сърбия и по нашите земи през втората половина на ХVІІІ и първата – на ХІХ век? Като се абстрахираме от външните намеси и подкукуросвания, защо са се вдигали въстания?

 

Още повече, че Бан Ки Мун не е пропусналда осъди атаките на палестинцитенад израелски цивилни.

 

Но заяви, че програмата на Израел за строителство на селища за нови заселници хвърля съмнение върху неговото обвързване със създаването на палестинска държава.[99]

 

На което министър-председателят на ционистката държава отвърна с характерната еврейска наглост, „като обвини генералния секретар на ООН Бан Ки Мун внасърчаване на тероризма“…

 

Коментарите на генералния секретар на ООН насърчават терора“ – декларира Нетаняху в изявление. – „Няма никакво оправдание за терора.[100]

 

Точно така. Няма оправдание за тероризма, с който е била създадена ционистката държава. Нито за нейната политика на държавен тероризъм, която продължава вече почти 68 години. Самият Бенямин Нетаняху е военнопрестъпник. Само напълно невежите в международните работи не са наясно, че той е свързан и с Ислямска държава, и с теократичната диктатура в Риад. Но също така и с авторитарните режими на Башар ал-Ассад в Сирия, и на Владимир Путин в Русия.

 

Едновременно с това Нетаняху не престава да извива ръцете на американците, попаднали под тиранията на израелското лоби. Както и на западноевропейците, чиито правителства се намират под ционистка окупация.

 

Не преувеличавам ли? Сър Джералд Бърнард Кауфман е на 85 години. Цели 45 от тях е прекарал като депутат в Британския парламент, като представител на района на Манчестър. В момента е доайен на Камарата на общините. Бил е министър в правителството, също – в кабинета в сянка на лейбъристите. Той е евреин и ционист. Преди шест години направи следното изявление в Парламента:

 

 

 

 

 

Сега като наскочат едни защитници на Израел, надемократичнияЗапад… Споменатите чукове от комунистическия терк са многолегион. Народът се е произнесъл: „Много баби хилаво дете.Англичаните имат подобна поговорка: “Too many cooks spoil the broth.” Буквално: „Прекалено много готвачи развалят супата.

 

Тези твари смятат, че като се навървят много на клона, ще преместят планината. Но не ще могат. Тъй като в тях няма добро. А вярата им не е колкото синапено зърно, а въобще отсъства, не съществува.

 

 

 

Ще ви кажат, че свободата се състои в това, да бъдете предпазливи.

А тя е заложена в това, да бъдете смели[101]

 

 

 

Наслушал съм се на побеснели пребоядисани комуняги, които прилагат старата еврейска максима, възприета от болшевиките: Който не е с нас, е против нас. Колко пъти са сменяли цвета си и са обръщали своите задници от една посока в друга, не бива да броим…

 

Обаче Исус Христос се е произнесъл по-различно, обърнал е това правило. Направил го е не само да звучи положително, но и да действа така.

 

Когато неговите ученици го наобиколили, а един от тях – Йоан, му разказал, как видели човек да гони демони в негово име, и му забранили, понеже не следвал тях, Бог ги посъветвал:

 

Не му забранявайте; защото няма нито един човек, който да извършва чудеса в мое име, и ще изрича необмислени злини за мен. Следователно, който не е против вас, е за вас.[102]

 

Искам да кажа, че не могат да ме засегнат.

 

А ето какво стана през лятото на 2014 година не само на Запад, но и в самия Израел. Струва си да припомня, как хората със съвест реагираха на бруталното избиване на хиляди палестинци в поредната израелска война в ивица Газа, окупирана от ционистите и превърната в огромен концлагер.

 

 

 

 

 

Бан Ки Мун се старае да бъде смел, според странните представи за това. Вижте горното вътрешно подзаглавие.

 

Тъй внимателен в използването на езика и то толкова дълго време, г-н Бан изглежда е твърдо решен да говори по-открито, докато се подготвя за напускането на поста си, смята Ник Брайънт, кореспондентът на BBC в Ню Йорк

 

Мирните преговори между Израел и Палестина, подкрепяни от САЩ, се разпаднаха през 2014 г. Палестинците се оплакват, че Израел строи селища върху земя, която те смятат за част от своя бъдеща държава. Израел е одобрил изграждането на 153 нови домове за заселници на Западния бряг, съобщи в понеделник [25 януари 2016 г.] неправителствената организация „Мир сега“.

 

Но г-н Нетаняху обвини палестинците, че действат против създаването на своя държава.

 

Палестинските убийци не искат да изградят държава. Те желаят да унищожат държава и го говорят силно“ – твърди той. – „Те не убиват за мир и не избиват за човешки права“ – добави Нетаняху.

 

Той заяви, че ООН отдавна е загубила своя неутралитет и морална сила.

 

Роналд С. Лоудър,[103] президент на Световния еврейски конгрес, сподели, че бележките на г-н Бан саопасно оправдание на тероризма“.

 

„Изключително тревожно и шокиращо е, че лидерът на международната общност е предпочел да оправдае неизвинимото“ – добави г-н Лоудър.

 

В насилията от октомври[104] насам загинаха повече от 255 палестинци, 28 израелци, един американец [евреин] и един еритреец.[105]

 

Сравните ли числата, трябва да сте слепи, за да не зърнете истината – кои са истинските убийци. Не за цвят, а за да разберете онова, което става, ще припомня, че представител на Световния еврейски конгрес у нас и вицепрезидент на организацията – сиреч на милиардера Роналд Лоудър, е депутатът от АБВ, близкият до Георги Първанов бивш съветник на министъра на вътрешните работи Румен Петков с легализиран псевдоним „Пикаещия във фонтани“, Емил Кало. Член на БКП, с родители комунистически терористи, активни борци против фашизма и капитализма.

 

Баща муАврам Кало, е бил личен секретар на комунистическия садист Антон Югов, когато този сатрап е бил министър на вътрешните работи. Тоест – по време на най-тежките комунистически репресии между 1944 и 1949 година.[106]

 

След промените другарят Емил Аврам Кало оглави комунистическата Организация на евреите в България Шалом“. В това си качество, дотогава отричащият религията член на атеистичната БКП, се изпъчи в синагогата пред гостуващия тук израелски президент Моше Кацав. И заяви, че през цялото време на милиционер-социализЪма теевреите-комунисти и ченгетаса били иционисти. Доказвайки пълното покритие, тъждествеността между комунизъм и ционизъм.

 

Сиреч – по стечение на обстоятелствата България е била тяхното местоживеене. Докато истинската им родина явно се е наричала Израел. Медиите разказваха:

 

Президентът на Израел бе посрещнат топло и в софийската синагога, където се срещна с представителите на еврейската общност у нас.

 

Българската еврейска общност винаги е била дълбоко ционистка общност и вие сте не само сред братя и сестри, но и сред горещи привърженици на Държавата Израел, заяви в приветствието си Емил Кало, председател на организацията на евреите в БългарияШалом“.[107]

 

Засвободния свят“, задемократичнияЗапад това е без значение. Щом иде реч за комунисти, те са негови хора добри, почтени, свестни момчета и момичета. Язък за нормалните хора…

 

За жалост не на мен, а на онези, които още не проумяват заблудите, и като ярко изявените активисти на БКП и нейната Държавна сигурност вярват в някакъв добърЗапад, там свободата е ограничена горе-долу толкова, колкото в прокламирания като „бившсъветски блок.

 

Завладян от еврейските първенци още през ХVІІІ-ХІХ век, този Запад се гърчи между Сцилата и Харибдата накапитализъмикапитализъм“. Точно така, не е парадокс. Социализмът, под чието бреме превивахме гръб и продължаваме да носим и да се огъваме, беше формулиран като държавен капитализъм в лабораториите на същияелит“, който с пиратските атаки на парите си превзел всичко важно в Европа и САЩ.

 

Затова, когато за срам на човешкия род, на 27 януари някои – сигурен съм, че са малцинапразнуват гигантската и срамна лъжа под формата на Ден в памет на холокоста, се намери един държавник, който да оспори и отхвърли лъжата. А този празник беше наложен през 2005 година отООН“. Организацията, която по думите на премиера на държавата, изникнала изкуствено от заблудатахолокост“, „отдавна е загубила своя неутралитет и морална сила“. Самият факт на честване на смърт, още повече ужна милиони“, издава цялата шмекерия.

 

 

 

 

 

Прав ли е иранският лидер? И да, и не. Вярно е, че европейците, които евреите наричат гои“ – „добичета“, ишикши“ – „курви“,[108] се държат така, че да отговорят напълно на съдържанието на равинските прозвища.

 

Алън Браунсфелд е американски журналист от еврейски произход. Той посочва:

 

Евреите, които по-скоро биха отрязали езиците си, вместо да изрекатнегърилилеке“,[109] и смятатчифутижидза обидни думи, с безгрижно безразличие говорят загоии зашикши“. Те приемат, че ние, евреите, не можем да носим вина за предразсъдъци, защото всички сме жертви… Но терминътшикша“… не ми звучи повече като очарователен идишизъм.[110] Напомня ми клевета.[111]

 

На същото мнение беше и известният правозащитник Израел Шахак, професор по химия в Университета на Тел Авив, и убеден антиционист. Макар да беше прекарал четири от юношеските си години в нацистки концлагер. Може би затова, понеже знаеше истината.

 

За разлика от тези евреи със съвест и достойнство, с редки изключения, потвърждаващи колко вярно е предното обобщение, никой в Европа и САЩ не се опълчва на еврейската надменност, расизъм, чувство за превъзходство и крайно обидно отношение към неевреите.

 

 

 

Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия се засилват

и стават политически влиятелни,

щом се възприемат благоприятно от обществото[112]

 

 

 

Даже, когато „в своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите“, никой – нито на Запад, още по-малко на Изток, не изрази поне протест. У нас да се говори за злините и бедите, които евреите са нанесли на християните и по-конкретно на българите, също се смята за грях. Както от комунистическата, така и от църковната власт. Което още веднъж показва пълната им симбиоза.

 

Гоите са родени, за да ни обслужват“ – твърдеше вече покойният главен равин на Израел. – „Без това, те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат.[113] (Вижте илюстрацията.)

 

Няма лъжа и измама – никаква манипулация. Известието е предадено от Еврейската телеграфна агенция и е поместено в най-многотиражния израелски всекидневник, излизащ на иврит и на английски език – “The Jerusalem Post”. Изданието побърза да изтрие публикацията си в интернет

 

Нещо повече, както съобщиха някои медии по света, въпросният Овадия Йосиф призова за унищожение на арабите“, които наречеусойници“.

 

Забранено ни е да проявяваме милост към тях. Трябва да им изпратите ракети и да ги унищожите. Те са зло и пъкъл“ – беше цитиран той да заявява по време на религиозна служба в чест на еврейския празник Песах.[114][115] (Вижте илюстрацията.)

 

Но никой от европейските лидери, които в своите страни забраняват публичната поява с християнски религиозни символи, преследват мюсюлманите заради техния начин на обличане, не се възмути. Това не означава ли, че са съгласни с равина-расист? Прав е аятолах Хаменей, когато говори зационистки режим“. Но той не ръководи само еврейската расистка държава, а и целия (не)цивилизован свят. Даже нарекоха християнствотоюдеохристиянство“.

 

Стигна се до там, уважаваният американски учен Ноам Чомски, който е евреин, да се смущава от факта, че християнският ционизъм е станал по-опасен от еврейския. Ще ви го докажа с видеозапис.

 

Да се доверим на споменатия покоен израелски професор Израел Шахак. Той разяснява, че:

 

Според юдейската религия убийството на евреин е огромно престъпление и е един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). Еврейските религиозни съдилища и светските власти биват наставлявани да наказват всеки, виновен за убийството на евреин, дори извън пълномощията на обичайната правораздавателна администрация[116] Когато жертвата е неверник, отношението е съвсем различно. Евреин, убил неверник, е виновен единствено заради грехове към небесните закони, които са ненаказуеми от съда. Непрякото причиняване на смъртта на неверник въобще не е прегрешение.

 

Така един от двамата най-изтъкнати тълкуватели на [талмудския трактат] Шулхан Арух[117] обясняват, че щом се отнася до неверник, „човек не бива да вдига ръка, за да го нарани. Но може да го направи непряко. Например като премести стълбата, след като оня падне в пропаст (яма, цепнатина)… Няма забрана за това, понеже е сторено косвено.“

 

Убиец неверник, който случайно е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Ако обаче жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказван.“

 

След това Шахак ни представя разяснението на някакъв равин, изпратено до израелски войник, който го попитал дали е редно или не да убива арабски жени и деца. В своя отговор равинът цитирал Талмуда: „Убий най-добрия от неверниците; смажи главата на най-хубавата змия.“…

 

Халака [еврейското религиозно право] предполага, че всички неверници са напълно сбъркани, произлезли са от смесване с животните, а стихътчиято плът е плътта на магаретата и чието (семенно) излияние е като на конете“, се отнася за тяхКонцепцията за прелюбодеянието не се прилага при полови актове между евреин и неверница. Талмудът по-скоро отнася такова сношение към прегрешенията, определени като скотщина

 

Това не означава, че половият акт между евреин и неверница е разрешен. Тъкмо обратното. Тя следва да бъде умъртвена, дори и да е била изнасилена от евреина:

 

Ако евреин извърши сношение с жена от неверниците, независимо дали тя е тригодишно дете или е зряла, без значение дали е мома или е омъжена, и дори ако е невръстнасамо на девет години и един ден, тя следва да бъде убита. Тъй както се постъпва с всеки звяр. Понеже чрез нея един евреин си е навлякъл беда.[118]

 

Това варварство не впечатлява политиците и журналистите. По отношение на еврейството те сякаш са си плюли в устите. Не се ли питате: Защо?

 

А т. нар. холокост, Нюрнбергското расово законодателство, еврейските войници на Хитлер, но и капитализмът, комунизмът, с всички техни нечувани преди тях жестокости, имат еврейски корени. Който и честен специалист да попитате, стига наистина да е такъв, ще го потвърди. Например нацистките закони повтаряли едно към едно еврейската Халака. Ако някой е пострадал, теглилата му са били причинени от онези, които е смятал за свои… Впрочем няма как да е другояче, след като ни е добре известно, че във вените на почти всички нацистки главатари течала еврейска кръв.

 

Като започнете с фюрера, минете през най-приближените му Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес, Мартин Борман, Йоахим фон Рибентроп, Хайнрих Химлер, адмирал Вилхелм Канарис, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Адолф Айхман, д-р Йозеф Менгеле, Роберт Лей, Ерхард (Ерих) Милх и т.н., всички![119] Те били ционисти!

 

Христоматиен относно последното е краткият диалог между представяния като „главен юдеоедАдолф Айхман и еврейката Ани Щерн. През 1939 г. тя потеглила от родната си Чехословакия към Палестина.

 

Ционистка ли сте? – попитал я Адолф Айхман, Хитлеровият специалист по еврейските въпроси. – “Jawohl” – отговорила тя. „Това е хубаво“ – рекъл той. – „И аз съм ционист. Искам всички евреи да отидат в Палестина.[120]

 

Две неприятни перспективи се изправят пред нас. Първата е, че, както посочва професор Израел Шахак, и в настоящия момент всичко, споменато макар и съвсем бегло, се прилага в Израел. Втората е заложена в заплахата тези мразещи всекиго и всичко същества да се настанят тук. Тя нараства с всеки изминат ден. И обяснява тесните връзки на различните местни властници с ционистката държава. Както и вниманието, които те неизменно отделят на нищожната на брой еврейска общност у нас. Да не се лъжем. Всички туземни евреи, без изключение, са свързани с БКП и ДС.

 

Ако аятолах Али Хаменей беше напълно прав, еврейско-ционисткото господство по света нямаше да бъде факт. Тъй като вълните на разгневеното ислямско море – повече от 1,6 милиарда души – отдавна щяха да са залели и удавили Израел. Заедно с представители на останалите религии и с нерелигиозните хора по света биха могли да сложат край на юдаизма и да изтрият неговия елит от лицето на земята. Единствено по такъв и по никакъв друг начин – най-малкото чрез избори – това изконно комунистическо зло щеше да престане да вреди на човечеството.

 

Уви.

 

За чест на белите хора, се срещат честни и смели личности, готови да жертват кариерата си, но да съобщят истината. Такъв е американският журналист Крис Хеджис, носител на най-престижната награда в този занаят – „Пулицър“, когото редовните посетители на тази медия познават. Преди година, в разгара на антиислямската вакханалия в Европа, той дръзна да сподели следното:

 

 

 

 

 

На връх обявения от ООН Ден в памет на холокоста се появи известието, че „десетки хиляди израелци, оцелели в холокоста, живеят на ръба на мизерията“.[121] Незабавно се сетих за майката на еврейския професор Норман Финкълстайн, която заедно с мъжа си прекарала войната в концлагер. Тя попитала сина си:

 

В края на краищата Хитлер кого уби?[122]

 

Въпросът стимулирал американския преподавател да изследва проблема. За да стигне до констатацията, че ограничен на брой ционистки елит е превърнал холокоста в индустрия, която експлоатира страданията на евреите през Втората световна война, за да трупа огромни печалби.

 

Споменатата публикация на „десниялондонскиThe Daily Telegraphза изпадналите в бедностоцелели в холокоста“, разказва преди всичко за съдбата на евреи от бившия СССР, които след разпадането му, били подлъгани да имигрират в Израел. По обясними причини „честнотоиздание се спира единствено на потомците на юдеизирани хазари от Украйна. Макар да е известно, че най-голям брой са от Русия. Но има не малко и от прибалтийските републики, както и от азиатските и кавказките.

 

Проучване от 2015 г. установи, че, кръгло, 189 000 оцелели в холокоста живеят в Израел, около 45 000 от тях битуват в бедност. В другите два големи центъра за оцелелиНю Йорк и страните от бившия Съветски съюзравнищата на нищета са даже още по-лоши.[123]

 

Необяснима и странна е аритметиката на холокостиката новата задължителна световна религия. Колко пъти намаляваха онези постановени от равините 6 милиона евреи, избити в газовите камери“? Само загиналите в Аушвиц уж спаднаха с три милиона. Я вижте колко са оцелелите 70 лета след края на войната

 

Математиката на холокоста съдържа една единствена аксиома. Тя гласи: Колкото по-малко от 4,5 милиона евреи да са живели в окупираните от Хитлер европейски територии, колкото пъти да намалявате – сторнирате – броя на загиналите в концлагерите, общата сума наизпарилите се през комините на крематориумите в Аушвиц и другите места за изтребление на европейските евреиостава константна величина 6 милиона!

 

Сравнете истинските данни с тези от новия клон на (не)точните науки, и ще установите разликата. Но едва ли ще посмеете да обсъждате резултатите публично. Само у домакакто беше при тоталитарния социализъм.

 

 

 

Видите ли, заплахата не е мрежата в името на Израел,

а антикомунизмът!

 

 

 

Да сте чували друга етническа група или народ да разполага със специална организация, която да му оказва незабавна помощ в беди и неудачи? Например – на североамериканските индианци, 70 милиона от които били ликвидирани отблагитеевропейски завоеватели? Или на оцелелите аборигени в Австралия, поголовно избивани от нахлуващите с корабите си британски престъпници?

 

Няма и да чуете. Но съществува Association for Immediate Help for Holocaust Survivors Асоциация за незабавна помощ на оцелели в холокоста. С какви средства, по каква линия, що за мрежа е оплела тя?

 

Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?[124]

 

Ето какво ни е оставил в средата на ХІХ век Давид Драш, бивш равин на Париж, който се покръстил. Цитирал думите на тамошен евреин с фамилно име Морел.

 

Няма избавление от това сатанинско зло!

 

На коренно различно мнение е цитираният британски всекидневник, който е забележителен със своите криволичения междулявотоидясното“, про и анти СССР, а сега Русия, за и срещу САЩ и Европейския съюз. Говоря за близкия до лейбъристите бивш манчестърски, а днес само централенСтраж“ – “The Guardian”.

 

Някога крайно настроен срещу Евросъюза, сега той е най-евроцентристката медия на Острова. Защитник на Сталин и комунизма, понастоящем е сред умерените им критици. По-рано силно анти-Елцин и неговите олигарси, днес брани Ходорковски и Абрамович, като смята ментора на последния – Березовски, едва ли не за съветски светия. Нищо, че Борис Абрамович, съгласно легендите, тиражирани от самия него, предложил издигането на Владимир Путин, но и на Роман Абрамович. Сетне еленовъдът от Чукотка му определяше срещи единствено в лондонските съдилища.

 

А защо Чукотка? Ами има петролмного нефт.

 

Обаче нищо от изреденото до сега не тревожи журналята от изданието, които, подобно на останалите медийни проститутки и на туземната ни пожарникар-премиерка, имат бързо променливи позиции.

 

Ако съществува опасност за Европа“ – кахърят се в сградата с многозначителното название “Kings Place” – „Кралско място“, разположена на “York Way” № 90 в северната част на английската столица – „тя е стратегическа: че варшавското правителство може да си изгуби ума по отношение на източната политика. Полша веднъж беше империя, мъчеща се да господства в регионите на Украйна, Беларусия и Литва, където имаше полски малцинства. Но след 1989 г. първото правителство на Тадеуш Мазовецки изостави всички такива претенции и провъзгласи, че мисията на Полша ще бъде да стори всичко, което е по силите й, за да защитава независимостта и демокрацията на онези нововъзникващи нации.

 

Този смел акт беше изведен пред лицето на възкръсващия национализъм. Суперпатриоти и стари хора, прогонени от техните домове на изток, мечтаеха да си върнат обратно от срутващия се Съветски съюзизгубените градовеЛвов и Вилно (Лвив и Вилнюс). Но себеотрицанието на Мазовецки стабилизира източните граници на Европейския съюз. По време на украинската Оранжева революция от 2006 г. тъкмо полският президент Квашниевски, повече от всеки друг, отхвърляше руската интервенция.

 

Между постоянна бдителност спрямо Русия и истерия съществува голяма разлика. Никой няма повече опит от поляците в това да живее, а понякога – и да умирав съседство с Русия. Ала малко успокоение е, че министрите и последователите на Качински са почти толкова груби спрямо германците, колкото са и към руснаците. В критичен период демонизирането на Русия с митове и инсинуации, противопоставено на вниманието и заемането на твърда позиция, е равносилно на изгубване на концентрацията върху най-главното.

 

Ако продължи по своята посока, това правителство на Законност и справедливост не само ще докара Полша до точка на кипене. То може да подкопае сигурността на цяла Европа.[125]

 

Преведено, това означава: Антикомунизмът, антисъветизмът, антипутинизмът са опасни за Европа и затова са забранени. Аргументи за това? Липсват. Или – не заслужавате да ви ги изтъкваме.

 

На което, ако написаното за Качински отговаря на истината, той би следвало да запита газетарчетата, които никога не пишат на своя глава: Защо не предложите на скритите си командири направо да назначат Владимир Владимирович за цар на Европа и да му гудят трон в двореца наGrand Placeв Брюксел? Пък да извикате едно “Vive Le Roi”!

 

За сведение на парцалчетата от стражевата газета, прибалтийските държави са съществували самостоятелно преди Сталин да ги завладее под благосклонния поглед на своя съюзник Хитлер. Докато нацисти и комунисти си поделяли Полша, бъдещите партньори на сатрапа от Кремъл Уинстън Чърчил и Франклин Д. Рузвелт, обещавали, че ще възстановят демокрацията в завладяната страна. След войнатазабравили. Дали?

 

А членът на Полската обединена работническа партия – управляващата комунистическа по времето на СССРАлександър Квашниевски, е възнаграден от Запада за усърдното си служене. На 12 май 2014 г., заедно с Робърт, сина на американския вицепрезидент Джо Байдънмарксист и съветски агент, бяха назначени за директори на държавната украинска корпорация “Burisma”, обединяваща няколко фирми за търговия и пренос на природен газ. Редом с тях се мъдри още едно любопитно име – „кралят на кетчупа“, както наричат сина на съпругата на Джон-Кери.[126]

 

По-почтените коментатори, макар да не са съвсем наясно с цялата геополитическа игра и то в нейния хронологичен ред поне от четвърт хилядолетие насам, имат по-разумен и практичен поглед към ситуацията. Като тълкува напълно недоказаните и дори неизяснените полуобвинения на пенсионирания британски съдия Оуен, отправени към Путин, Саймън Дженкинс задава въпроса:

 

Как да отговорим?

 

И продължава:

 

Връзките между великите сили, осъществявани посредством официални и неофициални канали в чужди столици, сами по себе си са отделен свят. През вековете дипломацията и шпионажът са защитавали многобройни нарушения и злоупотребиот пране на пари до убийства. Те са полуизмислена злина, нямаща връзка с никакъв автентичен баланс на интереси.

 

През 1971 г. едно масивно прочистване на съветски шпиони в Лондон оказа почти незабележимо влияние върху англо-съветските отношения. Нито експулсиранията танто за кукуригу по време на бягството на Олег Гордиевски през 1985 г. Това бяха „шпионски игри“.

 

Необичайно меката реакция на доклада за Литвиненко от страна на министърката на вътрешните работи Тереза Мей със сигурност озадачава. Обичайното привикване и призоваване на руския посланик (за „чай“) във Foreign Office,[127] едва ли е отплата. Реакцията на Москва беше доста весела. Наистина ли бихме могли да изпратим безпилотен самолет някъде над руското посолство и да пуснем протестна нота от него?

 

Остава съмнението, че всяко действие срещу процъфтяващото и доходоносно лондонско руско население не би било посрещнато добре от хазната и City-то. Процъфтяващото осигуряване на финансови, образователни и имуществени услуги за мигриращите в Лондон руснаци със сигурност предлага компетентна възможност за отмъстителни ответни удари, ако британското самоуважение се нуждае от тях.

 

Онова, което би било безсмислено, е разширяването на съществуващите икономически санкции срещу Русия като цяло. Както твърди статия в настоящия брой на Foreign Affairs,[128] те се оказахасъвършен провал“. Възможно е да са ударили руския народ. Но струваха твърде скъпо на Европа, особено на фронтовите държави. И подпомогнаха Путин в неговата самоувереност и обсадена икономика, като възнаградиха най-близките до него.

 

Икономическите санкции очевидно претърпяха пълен крах. Те демонстрират слабостта, а не силата, на онзи, който ги налага.

 

Справянето с Русия по време на един от нейните последни самосъздали се силни мъже изисква търпение и хитрост, не спонтанна реакция за „още санкции“. Убийството на нечий враг зад граница е отвратително, независимо дали в Лондон или в Сирия. Но ние също го правим.[129]    

 

С какво не сте съгласни? Читателски коментар под публикацията разкри какво мисли средният островитянин:

 

Русия е новият орел, а Великобритания е профукана сила на всяко възможно равнище. Разпадът на независимите медии и правосъдие във Великобритания е истински скандално. Единствената полезна услуга, която може да извърши в бъдеще, е да напусне Европейския съюз и да изпревари неговия разпад.[130]

 

Личи, че убежденията на автора нямат нищо общо с тези на изданието. По-скоро са близки до тези на Саймън Дженкинс, коготодеснитемедии, в които е започнал кариерата си, повече не допускат. Тъй като са пълни с троцкисти, маоисти, чегеваристи

 

Не мога да приема, че „Русия е новият орел“. Ако е така, или е бил излюпен с пречупени криле, или е от нова нефелна порода. Може би Ротшилдови са успели да направят хибрид между мечка и орел?

 

Летяща мечка?

 

Къде си виждал мечка да лети?“ – както полюбопитствал милиционерски старшина мой приятел, налагайки го с гумен маркуч в мазето на ДС на Московска5 в столицата през 1964 г.

 

Истината е, че го питал „дали кравата лети“. Когато след надлежния кютек приятелят ми кандисал, и на въпроса „лети ли кравата“, отговорил утвърдително, последвала милиционерската логика:

 

Къде си видял крава да лети?

 

И нови инкивзиции.

 

Пак казвам: Да не дава Господ руснаци ли са, Съвети ли са, украинци, татари, чеченци, калмици, белоруси – все едно – да ни навестяват отново… Що се отнася до „шпионските игри“, Дженингс поддържа нивото си. За това – след известно търпение – в следващия епизод, за да поддържам интереса ви…

 

 

 

Няма как да ненавиждате корените,

а да не мразите само̀то дърво

 

 

 

Ала как оценява действията на официален Лондон един услужлив конформист, преминал през целия комунистическо-социалистически политически спектър в Англия? В момента заел уж крайно дясна позиция, която обаче все по-често и повече се разкрачва към центъра. Винаги става така – идва моментът за действието back to the rootsзавръщане към корените.

 

Ето какъв беше коментарът му по повод на разкритията, направени от съдията сър Робърт Оуен:

 

Британският министър-председател Дейвид Камерън сподели, че разкритията в доклада бяха от важно значение. И че би трябвало да бъдат предприети по-нататъшни действия срещу Русия извън вече наложените санкции. Но, допълни Камерън, Великобритания трябва да продължинякакъв вид отношенияс Русия. Точно сега хор от реалистициници, ако предпочитате – заяви: „Със сигурност ще държите на това.“

 

Великобритания е най-големият инвеститор в Русия – най-вече чрез енергийната компания BP,[131] която е вложила 16 милиарда долара в страната посредством своя 20-процентен дял в руската държавна петролна корпорация Роснефт“. Това е тревожна връзка: На Игор Сечин, който оглавява Rosneft, е наложена забрана да пътува на Запад. Но Боб Дъдли, оглавяващ BP, заема място в Съвета на директорите на Роснефт“. И твърди, че забраната не засяга деловите отношения. BP беше поразена тежко от петролния разлив под нефтената платформа Deepwater Horizon[132] в Мексиканския залив през април 2010 г., като беше принудена да изплати десетки милиарди за изчистването. Резултатът беше една потъваща компания, която е все по-зависима от Русия.

 

The City,[133] както е известен лондонският финансов район, ставаше все по-богат благодарение на руските олигарси, трима от които оглавяват списъка на The Sunday Timesна най-богатите хора в Обединеното кралство. Те и колегите им осигуриха на the City повече от 400 милиона долара, докато 70 руски компании бяха вписани на фондовата борса.

 

The City протяга ръка към още една авторитарна държава, в този случай необременена от санкции. Вече две от всеки три разплащания в китайската валута ренминби[134] (извън самия Китай) биват извършвани в Лондон. Ако, и когато Китай либерализира своята валута, the City ще е на челното място, за да спечели повечето от предприятията и сделките.

 

Китайският икономичеки растеж се забави, а руските финанси все повече закъсват вследствие на натиска от падането на цените на нефта толкова ниско, че бензинът може да струва по-малко от бутилираната вода даже в Европа.[135]

 

Но те са ръководени от негодници, жадни да разширят своята власт, желаещи да сключват сделки по всякакъв начин и когато могат, като разполагат с резерви от евтина работна ръка и научни умения.

 

Маркс писа: Необходимостта от постоянно растяща продажба на нейните продукти гони буржоазията по цялото земно кълбо. Тя трябва да се загнездва навсякъде, навсякъде трябва да пуска корени, навсякъде трябва да установява връзки.[136]

 

Той беше наблюдавал неспирната амбиция на bourgeoisie” – бизнес-елита на Запад, по-специално във Великобритания, в средата на втората половина на ХІХ век, когато разгръщането на финансовия и промишления капитализъм налагашеустановяването на връзки навсякъде“.

 

Сега тъкмо Русия и Китай са непоколебимо решени да се представят по-добре и да изпреварят настоящето поколение на западната буржоазия, като сграбчат плячката на глобализацията. Техните лидери почти не ги е грижа за човешките права в собствените им страни, а още по-малко в държавите, с които търгуват. Там, където западните страни задават неудобни въпроси за права и корупция, новите авторитарни управления уверяват всички свои партньори, че тези теми не са тяхна работа.

 

Западът, особено след разпадането на Съветския съюз преди около четвърт столетие, вярваше, че глобализацията ще бъде под негов контрол. Смяташе се, че в далечното бъдеще източната част на земното кълбо ще бъде съставена от страни, стремящи се да ускорят развитието си.

 

Сега те са се разбързали. Сега те търсят пазари и предлагат инвестиции навсякъде, преследвайки възможностите за това „по цялата повърхност на земното кълбо“. Сега те разбират, колко зависими са богатите демокрации от тях, за да продължат да бъдат, да останат богатиобещание, което се налага да прави преди избори всяка партия, устремена към властта. Събития и явления, които не притесняват възникващите авторитарни управления.

 

Сега и техните ръце са върху уредите за управление на глобализацията. Нещо повече – възможността те да насочват процеса по избрания от тях път се увеличава. „Някакъв вид отношения“ все повече ще надделява над грубото нарушение на законите.[137]

 

От пет-шест години следя с какво се занимава този автор. И за втори път съм съгласен с него. Кой ли е навил пружинката му сега?…

 

Впечатляват няколко неща, които несъответстват на реалността. Но преди всичко – той използва „циници“. Сам може да бъде монтиран върху постамент и превърнат в паметник на крайно безочливия цинизъм. Дали осъзнава своята нравствена несъстоятелност?

 

Това заслепение или добре обмислен гьонсуратлък му позволява да вижда сламката в едни очи, но не и гредите в други. Когато пише за „западните страни, които задават неудобни въпроси за права и корупция“, би следвало да спре за миг и да помисли за Саудитска Арабия, за Катар, Египет, за Обединените арабски емирства, за Бахрейн, за някои държави в Централна и Южна Америка и куп други в Африка – все „приятели и съюзници на Запада“. Но преди всичко – за Израел. Пък тогава да одумва Русия и Китай, които в миналото бяха възможно най-тежките и кървави тоталитарни сатрапии. В тях царуваше робското подчинение и пълното безправие. Но това не трогваше и даже не впечатляваше западнитеморализатори“.

 

Сега двете държави са отпуснали челичения си комунистически юмрук и съвсем не са толкова тежки тирании, колкото някои от близките до Запада. Даже в някои отношениянапример свободата на словотоРусия изпреварва почти всички европейски държави, САЩ, Канада, Австралия

 

Но най-важното, за което допускам, че този сорт полуинтелигенти изобщо не са осведомени, а конформизмът не им позволява дори да помислят, е общият произход, еднаквият генезис на Изтока и Запада. По-точно – зачеването на източните деспотски режими в креватите на ненаситния за богатства и власт западен буржоазен – сиреч еврейскиелит.

 

Този разред същества охотно възприемат спусканите им нареждания. Те избягват да подлагат на съпоставка фактите и събитията, да анализират онова, което е ставало в света по-рано, за да стигнем до това дередже. Тях ги използват. На свой ред те оказват влияние върху съзнанието на страшно много хора, пълнейки го с изопачения, тоест – с незнание. Допускам – често – съвсем непреднамерено, даже с убеденост в собствената си правота и в принципността на своите господари.

 

Така възникват легионитестотиците милиони, обладани от демони.

 

Възможно ли е да потърсят корените на проблема, на злото? Едва ли. „Сит търбух за наука глух“, беше писал един от щатните шутове на ЦК на БКП. Те се чувстват уютно в убежището на невежеството. От какъв зор?…

 

Тъй де, но какво превърна китайските и руските комунистимаркс-ленинци в червата си, „заварениците на Карл Маркс“, както ги е квалифицирал авторът, сам от тяхв приятели и партньори, даже в съдружници на Запада? Нали те доскоро искаха да копаят гробовете на капиталистите? Или това е само на книга?…

 

Ще приключа с леко повдигане на завесата, за да продължа в следващия епизод от тази поредица. Ще подиря някакви обяснения от двама автори, които, без да са работили съвместно, са били в един отбор. А понастоящем са на двата полюса – с противоположни позиции. Не мога да си позволя да използвам „убеждения“. Смятам, че готовността им да действат в рамките на казионната политическа система ги е лишила от това качество.

 

Единият почти петилетка е бил сред най-близките в екипа на покойния генерал Александър Лебед. По един или друг начин това му е помогнало да се превърне в съвременен руски Александър Дюма-баща, чиито неизброими романи са издадени в милионни тиражи. Той признава, че е преглътнал дефектите на Владимир Владимирович, така както и престъпленията на Йосиф Сталин. Не е бил комунист, но се смята за руски патриот и поставя Русия на пиедестал, независимо от цената.

 

Вторият е бил част от екипа на самия Владимир Путин. Евреин от средните номенклатурни среди на КПСС, той опита да оцени що-годе обективно бившия си чорбаджия. Руската псевдоопозиция, както я е описал, изникнала от същите среди, предизвиква мрачни усмивки и не допуска искрица надежда за по-добро бъдеще. Сега този автор е яростен опонент, даже враг на Путин.

 

 

 

Путин? Кой Путин? Реалният или онзи с образ,

изграден от пропагандата?

 

 

 

Нямам и не желая да имам нищо общо с двамата. Тъжно ми е, понеже – дано не си въобразявам – придобих способността да виждам отвъд настоящето. Без даже за частица от секундата да си въобразявам, че притежавам някакви извънредни способности. Дължа всичко на шанса да се родя там, където това стана, и на себе си. Цял живот трупах знания и продължавам. Макар този всекидневен труд, досущ както е записано в старозаветната книга на проповедника, да ми носи все по-голяма печал.

 

И така…

 

… Още тогава, през 1991 година, известен брой руски граждани са съставили обмислен план за Големия залъккак малцина да присвоят общата собственост. Щом се налагаше съветската икономика да стане частна, то своя дял трябваше да получи всеки, нали материално-техническата база, която беше налице в момента на провъзгласяването на руската независимост, не беше паднала от небето. А беше създадена с труда на всички.

 

И ето, че тук стигаме до главната загадка на перестройката“: кои бяха хората, които подготвиха и осъществиха Големия залък? Опитват се да ни избудалкат, че били Гайдар и Явлински,[138] ласкаво наречени „момченца с розови гащенца“, или пък някакви младши научни сътрудници, които по-рано от другите съобразили накъде върви работата и каква рибка е най-добре да се лови в старателно размътената вода. Че и върху ЦРУ стоварват всичко: ах, гадовете му задокеански, всичко са подготвили, набучкали страната ни с агенти, а нашият КГБ ги прозяпал, докато се борел с дисидентите!

 

Такива пъргавели има и в Америкаимомченца с розови гащенца“, и ловки аферисти, и чужди шпиони. Ама подобни вихри не се вихрят![139] Защо? Защото не им дават възможност да се вихрят. А у нас им дадоха.

 

Каква огромна сила, каква власт трябва да имаш, та от всички възможни закони да избереш онези, които обслужват единствено Големия залък? Така да обработиш населението, че то не само да не протестира, не само да мълчи, но и да ръкопляска: „Лапайте, милички, лапайте! Брей, че юнаци! Брей, вие сте нашата опора и надежда![140]

 

Да спра до тук. Възможно ли е не някои, а доста от вас да са се познали? Имаме работа с огромната беда на онова, което дойде след комунизма. То е даже по-страшно, както писа Петер Юхас.

 

Проточиха прехода във времето. Бедствията следваха едно след друго. Хората, обезумели от теглата, взеха да си въобразяват, че социалистическото минало е било по-добро. Илюзия, свързана единствено със стомаха, но нямаща нищо общо с ума. Но тя намери благодатна почва поради проникването на БКП в почти всички семейства. Тоест, остатъчният сбор от хора, образуващи тукашното население, е пропит от покварата на комунизма, която заслепява разума.

 

Когато се замислят, огладнелите, останалите без работа, дирейки парчето хляб на всяка цена, изведнъж се сещат, как на девер Петко балдъзиният син, когото не познават и следователно, не са го чували лично, твърдял, че социализмът не е бил толкова лош. Помогнал е за

 

Това, че ако системата беше нормална, нямаше да има никаква необходимост от намесата на въпросния комунист, въобще не минава през онова, което е останало от мозъците на най-малко 90 на сто от нашенци. И сега една устата, но безмозъчна кюстендилска комунистка от БСП с твърде леко поведение, ако проверите миналото й, е назначена заомбудсманка. Тя се отблагодари, катоси взеза заместничка договорената предварително комунистка от ГЕРБ, която е нещо като резервно колело, наложи ли се да изтикат някого за министър.

 

Недоразумението Тодор Танев, опраскано от министерския пост, получи от опраскалата го Б.Б. компенсациясъветник на премиерката“?!

 

Карикатурата на човек Филип Димитровтвар, цял живот плувала върху привилегиите на своите предциактивни борци против фашизЪма и капитализЪма[141]оглавиантикомунистическатапсевдоопозиция, застана начело на правителство, сетне го назначиха за депутат, после представител на Европейския съюз в Грузия, а сега е конституционен съдия!

 

Как ще се произнесете за „вечната и святата[142] Меглена Кунева, „последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо“, според определението на основоположника на ДСБ, товарищ Иван Йорданович Костов.[143] Неговитедецане следват заветите му. И заради далаверата конкубинстват с другарката Пръмова.

 

А тя, милата, винаги е на интернационал-комунистическа яслаРадиоСофия“, казионния Тодор-Живковски Комитет за правата на човека, предвождан от другаря Константин Теллалов, Министерския съвет присините“ правителства, „царскаместна и евродепутатка, европейска комисарка, храненица на парижка Ротшилдова банка, министърка, вицепремиерка… Изобщо – отлично шлайфана шантонерка. Колкото повече я употребяват, толкова повече се заглажда. Включително – и мозъчно.

 

Примерите са стотици. Няма неуреден номенклатурчик. На жертвите на социалистическия труд подхвърлят оглозгани кокалчета40 лева за Великден, ако слушкат… По рано раздаваха мънистата за 9 септември или Първи май.

 

Цялата настояща бюрокрация е наследена и продължена от деца, внуци, слуги и т.н. на предишнатаболшевишката. Тя формира законодателството, изпълнителната и представителната власт, държи медиите, урежда само нейните представители да гостуват в тях. Върхът на всичко е, че се оказва допустима и приемана от населението. Почти никой от стадото не се замисля за нейните алени, натежали от просмукалата се народна кръв корени.

 

Така се навъдиха всякакви ненаситни лапачи, а държавата я няма. Или, доколкото съществува, чрез бюрокрацията, тази нова номенклатурна класа, обслужва единствено алчно червената фашистка мафия.

 

Едно уточнение: Селянията и провинциализмът са характеристики, които нямат почти нищо общо с месторождението. Те са антикачества, предавани по наследство. Но и възпитавани. Обикновено идиотът, простакът, не осъзнават, че са такива. Същото е и с парвенюто, със селянина и провинциалиста по манталитет.

 

А около нас – практически навсякъде – е пълно със селяни и провинциалисти. От тях трудно можем да се отървем. Но мнозинството изобщо не е в състояние да ги различи. То е същото – съставено е от селяни като светоусещане и безкултурие по ген или придобит провинциализъм. Елементарните сравнения с наистина загиващия Запад, показват космическото разстояние, което ни отделя от нормалността в нейния затихващ вид.

 

Някой от вас разсъждавал ли е, дали не притежава способности, които биха били полезни нему, на семейството и средата му, но и на обществото. Обаче са останали нереализирани? А наследниците ви? Откъде дойде това всеобщо примирение, допуснало агресията между мушмороците? Милицията вече не бие, както гласеше виц от онова време. Отгледахте ли го у себе си в името на някакво първично оцеляване?

 

Но като връзка със следващата част, нека погледнем кой всъщност е настоящият привиден руски самодържец?

 

Путин никога не е бил разузнавач (intelligence), за какъвто е прието повсеместно да бъде считан. Нещо повече, въобще не можем да смятаме, че е от системата на КГБ на СССР. В тази система той е аутсайдер

 

Путин е истински, неподправен и верен приемник на Борис Елцин. Той не промени Елциновия стратегически курс, както е склонна да смята руската (и световната) либерална общественост, а точно обратното – води го по предначертания логически завършек

 

Путин е бизнесмен и приятел на бизнеса. Ни повече, ни по-малко..

 

В.В.П. (така наричат президента в различни части на земното кълбо) не ликвидира Елциновата олигархия и не лишава от влияние едрите бизнесмени, пръкнали се през годините след 1990-а. Точно обратното, именно тази олигархия става още по-силна и по-богата при управлението на Путин. Има няколко изключения, които само потвърждават общото правило.

 

Путин никога не е изграждал в Русия легендарната вертикала на властта“, за която толкова много се говори и пише. При неговото управление възниква хоризонталата на властта, състояща се от безбройно, несметно множество силови центрове. Във всеки от тези силови центрове, където големите пари се съюзяват с бюрокрацията, се ражда, живее и от време на време умира руската власт. За много от решенията, взети в центровете на тази хоризонтала, В.В.П. узнава последен или въобще не узнава. Философите постмодернисти биха нарекли такава власт „ризоматична“.[144] Системните администратори използват друг терминмрежова. Това в никакъв случай не е твърдо установена йерархия, начело на която стои Путин, както си представя по-голямата част от човечеството.

 

Путин никога не е бил империалист и сега не е такъв. Той е бюргер, който се плаши от имперските мащаби

 

Никой друг от руските управници не е направил толкова много за довършването на разпада на Руската империя и за подготвянето на страната да приеме участта на национална държава по европейски образец, в това число и чрез волното или неволно дискредитиране на имперските символи, които са втръснали на руснаците до гуша. Какъв парадокс: запазвайки имперските символи, той освобождава разрушителната енергия на разпада на империята.

 

Путин е антисъветски настроен човек. Всичко прашно и страшно, което напомня за Съветския съюз, му пречи. Дори само заради това, че в трагичния СССР той е неудачник, а във водевилната Руска федерацияеталон за успех.

 

Путин е русофоб. Класически русофоб, par excellence. Сякаш е излязъл от полубезумните брошури на математика академик Игор Шафаревич

 

Нито една от чеченските войни не е започната от Путин. Не той уби Анна Политковска и Александър Литвиненко. Той въобще не е убиец нито по начина си на мислене, нито по намерения…

 

Путин не е мачо и не е герой-любовник. Той е рицар на половата самотност с размита сексуалност. Повечето истории за неговите романи и мъжки победи са рекламен блъф. Някои са скроени добре (например за гимнастичката Алина Кабаева – приказка, в която всички вярват), други – не толкова успешно (за певицата Анна Нетребко – една история, на която не вярват даже тези, които знаят, че има такава певица във Виенската опера).

 

Путин е идеалист. Той искрено смята, че е добър управник на Русия в дадено историческо време и при тези обстоятелства. Не велик или блестящ, а именно добър, надежден.

 

От Путин може да се очаква всичко, само не радикални реформи. Доминиращата идея на неговото управление е: „Да не разплискаме водата от коритото“, така че при неговото управление Русия да не изглежда по-зле отпреди (по отделни признаци).

 

Путин е пазач или, ако предпочитате, страж. Не може да се иска от такъв човек да движи историята напред

 

Путин е синтетичният малък човек, „донякъде герой“ на великата руска литература. В това се крие неговата сила, но до тази мисъл са стигнали малко хора.

 

Няма нищо по-абсурдно от идеята Путин или неговата езотерична (тъй като нейният състав реално не е известен на никого) „Путинова бандада бъдат съдени от Хагски или от някой друг трибунал. Вторият, той е четвъртият (до и след третия Дмитрий Медведев) руски президент заслужава по-скоро съжаление, отколкото съд. Но за мъжа чуждото съжаление е най-страшният съдия, затова – съд на милостта.

 

И накрая, и това е най-главното. Никога досега на руския трон не е седял толкова удобен и изгоден за Европа човек, колкото Путин. Прагматичната част от Европа се възползва от това, непрагматичната просто не го забелязва.[145]

 

Дали сте съгласни или не, в никакъв случай не сте в състояние да спорите с автора, който е бил близо до наемателя на Кремъл.

 

 

 

Комунистите и кагебистите – новите-стари приятели на Запада

 

 

 

За мен две неща не съответстват на действителността. Първо, че Владимир Владимировичне е от системата на КГБ на СССР“. Второ, чеПутин е бизнесмен“.

 

За другите неща няма как да противореча на Станислав Белковски. Той познава сравнително отблизо, в неговата работна среда, „личността на 2015 година“, за какъвто израелците обявиха бившия му началник.[146] Но съм готов на вербална схватка за споменатите две.

 

Няма екс-комунист, нито бивше ченге. За първото знаем, че при Путин е предадено по наследство. Неговият дядо по майчина линия – Шеломов, е бил личен готвач в една от партийно-правителствените дачи на Сталин. Приготовлявал е храната, както забащицата“, така и за вдовицата на ЛенинНадежда Крупская, всъщност еврейка с фамилно име Фишберг, а по-късно – и за Никита Хрушчов.[147]

 

Принадлежността на Путин към КГБ също е по наследство. Такова свръхвисоко доверие, като това на дядото, е заслужавал само предан служител на НКВД-КГБ. То е било контролирано от същите репресивни органи. И бащата на Путин е бил офицер от тях. С други думи – Владимир Владимирович е наследствен кагебист. Как така „не е от системата на КГБ на СССР“? Може би „е от системата на КГБ на САЩ“? Не се усмихвайте. И ще разгледам и тази евентуалност, но в продължението.

 

За мен едно е твърде сигурно: Сегашният стопанин на Кремъл действително е много удобен. Не бива да има съмнение.

 

Обърнахте ли внимание, че Станислав Белковски определя властта на Владимир Путин катомрежова“? Върнете се към онова, което ни е завещал преди повече от век и половина Давид Драш, бившият равин на Париж.

 

Колко нищожни са тези лица от мрежовата власт? Да припомня що за птица е един от тримата т. нар. руски олигарси – всъщност комунистически, оглавили списъка на най-богатите хора във Великобритания, за които спомена оня автор. Имам предвид Роман Абрамович – рожба на Борис Березовски, с когото впоследствие се съдеха. Единият от двамата автори, на които се позовах във връзка с наемателя на Кремъл, го нарича „евреин еленовъд“. Описва го като малко дете, което колекционира футболни клубове – „Челси“ – Лондон и ЦСКАМосква, но също и яхти.

 

През 2003 година той си купи една от най-скъпите играчки в света – футболния отбор „Челси“. Набута 133 милиона в клуб, който дължеше още 150 милиона; и веднага накупи играчи за други 200 милиона. Това развлечение явно му струваше около половин милиард. А когато му се скараха, че харчи сума ти пари за чуждия футбол, олигархът с небрежен жест отдели 50 милиона за ЦСКА. Колкото и да се стараеха нашите вестници да облагородят този жест, въпросното „меценатство“ изглеждаше като милостиня.

 

После си купи имение в Лондон, имение в Съсекс. После съвсем му изби чивията. През лятото на 2003 годинаоще една яхта. През есентатрета. Тази последна играчка била оборудвана с цяла система за противовъздушна отбрана и дори с малка подводница. През май 2004 година си купи четвърта яхта.

 

И дойде ред на замъците. През 2004 година за някакви си 27 милиона долара купи замъкаШато де Крона френската Ривиера, през 2005 година бившия дом на някакъв княз близо до Рим[148]

 

Сега Роман Аркадиевич притежава най-големия плавателен съд от този виддългата 162,5 метра яхта “Eclipse”. Както и още 49 кораба, които формират „Флота на Абрамович“.[149] В увлечението му по големите плавателни съдове се натъкнах и на българска следа. Преди години е продал една от малките си яхти на свързаната с Евгения Живкова и Държавна сигурност вдовица на номенклатурното синче Марин Грашнов, другарката Лора Виденлиева, гражданка на Южноафриканската република.

 

Абрамович е напазарувал куп недвижимости – дворци, замъци, къщи, апартаментиКолко от тях наистина са негови, само господарите му в Кремъл знаят. Макар и това да не е съвсем сигурно. Те също са напълно зависими от скритите си повелители. Длъжни са да се отчитат пред тях.

 

Кои са чорбаджиите им?

 

Онези световни структури, които тогава [през 1917 г.] ги изсипаха върху Русия.[150]

 

Същите, които са ги допуснали в средновековната крепост, изградена с червени тухли

 

Освен това Роман Аронович или Аркадиевич е председател на Федерацията на еврейските общности на Русия, тясно свързана с Владимир Путин. И редовно дарява пари на нацистката секта Хабад.[151] Тя е основана в украинското градче Любавичи. Властта в нея се предава по наследство.

 

Той изигра сериозна роля за натикването на Михаил Ходорковски зад решетките.[152] Кой ли му я възложи? Някъде по онова време се скараха с Борис Абрамович.

 

Рускиятолигарх, върху чийтотритомник, по-точно – върху обложката му, е отпечатан стих от позабравения поет Вознесенски. Като цяло тазипоемае изключително апологетична, натъпкана с умни красиви фрази в най-лошия стил накъсния Андрей В.“. Но там има и великолепно двустишие, което въпреки замисъла на стихотвореца не изписва вежди, а вади очи:

 

Тича поБейкър Стрийтбеднякът твой, Москва…“

 

Направо в десетката! Независимо от всичките си милиарди и главозамайващи афери, от истинската си гениалност в гешефтите, нашият герой все пак е напълно лишен от такива качества като солидност, щедрост, авантюризъм. Той категорично не е демон. По-скоро – „дребно гяволе.“ Винаги се суети, винаги подскача зад кулисите, несериозно маха с ръчички, смига и гримасничи. Дребно бясче.[153] (Вижте илюстрацията.)

 

Беше. Намерихадребното гяволе, дребното бясче“, обесено или удавено в неговата огромна луксозна баня. Любовницата му, която би могла да му е внучка, пищеше, че е бил убит от Путин! Но никой не й обърна внимание. Все пак Великобритания трябва да поддържанякакъв вид отношенияс Русия“…

 

За да схванете, колко зависими са тези новобогаташи, ще припомня неща, които съм разказвал, но сигурно са забравени. Първото е споделяно и на други места, а второто знам от съвсем първа ръка.

 

Върнете се към фразата „когато му се скараха“. Става дума, че някоинеизвестно коисе скарали на Роман Абрамович. А той въпреки всичко похарчил още милони за ЦСКА Москва! Как така?

 

Помните ли онази реплика на Тодор Живков от разказите му за посещение в Кремъл при Никита Хрушчов? Препредадена е от Георги Марков:

 

Два пъти Хрушчов здравата ме дра! — И добави: — Но аз се оказах прав![154]

 

Тоест – продължил да върши онова, което си бил наумил. Както иевреинът еленовъдот Чукотка

 

Вторият епизод се отнася до Роман Абрамович и уж собствения му футболен отбор Челси“. Той е толкова негов, колкото е и английски. Все едно някой да си въобрази, че тукашниятЛевски“, да речем, е български или на левскарите. Безумно е. Подобен вид пристрастия отдавна умряха. Парите ги утрепаха. Запалянковците само поддържат огъня, който като в приказките превръща съчките в злато

 

Та преди години „евреинът еленовъдпристига в някакъв град – известно кой, но съм длъжен да пазя източниците си – часове преди първия сигнал на неговия Челси в европейски клубен турнир. Почти пред централния вход на стадиона го очаква чисто нов микробус, оборудван с възможно най-новите средства за комуникации, сред които и голям плосък телевизор. По онова време – луксозна вещ.

 

В автомобила удобно се били настанили неколцина хасидски равинихабадисти. Моят източник също бил вътре. Когато милиардерът влязъл, пребледнял и се изпънал като войник от Червената армия. А равините взели да го гълчат и наставляват. След около петнадесетина минути, единият с пренебрежителен жест посочил вратата, давайки му да разбере, че са приключили. Нямат повече работа с него. Казано точно, прогонил го.

 

Прочутият милиардер смутолевил нещо задовиждане“. Вдигнал яката на кафявото си яке от скъпа кожа, и се изсулил от превозното средство.

 

De telles chosesтакива работи.

 

А знаете ли, защо, според официалната информация на британските специални служби, Путин, Владимир Владимирович, „възненавидялЛитвиненко, Александър, Валтерович?

 

Днес в доклада на сър Робърт Оуен се казва, че г-н Путиннавярное заповядал убийството, и се признава, че „изключително личните нападкина Литвиненко може би са мотив за неговата смърт, ако се съди по статия в сайта Chechenpressот юли 2006 г.

 

Литвиненко писа: „Той (Путин) беше педофил и заяви, че снимка на президента, как целува корема на младо момче близо до Кремъл, беше доказателството за това.

 

Описвайки инцидента, той посочи: „Путин коленичи, повдигна тениската на момчето, и целуна корема му. Никой не може да разбере, защо руският президент направи толкова странно нещо, каквото е да целуне корема на непознато малко момче“.

 

Сър Оуен продължи, заявявайки: „Не е необходимо да се каже, че твърденията, направени от г-н Литвиненко срещу президента Путин в тази статия, бяха от най-високо естество. Дали биха могли да имат някаква връзка с неговата смърт?[155]

 

Как мислите? Досущ както постъпваха комунягитемогат да ви осъдят заевентуални намерения. Даже – за съмнения. Ако не помните, да ви река, че по сходен начин се отнесоха с друг руснакс дисидента Владимир Буковски. И него изкараха… „педофил“?! Той заведе дело, но за мен то е обречено. С комунист на власт не се излиза на глава. Най-много да ви удари тоягата или да ви тегли куршума. Това го умеят перфектно!

 

Как действат тук, там и навсякъде? По болшевишки. Палачите и жертвите са заедно и то по едни и същи причини

 

Александър Литвиненко е обвинил Роман Абрамович в пране на пари и изнудване, се казва в доклада“ на съдията Робърт Оуен. Максим, братът на отровения с уран кагебист, пък възкликна: „Вашият съдия явно е полудял“. След което допълни, че „Великобритания имаше повече причини да убие Александър Литвиненко“. И потвърди, че „MI6 се е опитвала да го вербува за шпионин“.[156]

 

Sic ipse mundus vaditтака върви светът.

 

 

Повече – в продължението.

 

 

 

През това време в Чалгария…

 

 

 

А у нас стана това:

 

 

 

 

 

Така гасят всеки порив за свобода и самостоятелен, независим живот. Убиват предприемчивостта и инициативните.

 

Естествено, за репортерката на bTV разбойникът енабеден контрабандист“. Няма нищо за обсъждане или тълкуване – банална гювендия, отдадена на масовия курварлък.

 

Показаха пребития Николай Милков не, за да осъдите насилието и убийците, а за назидание. За да ви вземат страха. Насаждат ужас у онези, които управляващата комунистическа номенклатура смята за незначителнирая. За болшевико-милиционерските изверги всеки от нас е малък човек“. Надигне ли някой глава, поиска ли да е свободен, го очаква това.

 

Ако се намери някой, който смята, че това е капитализъм, пазарна икономика, равенство пред закона, най-добре да подири поп или психиатър. И двамата не ще помогнат, но има вероятност чрез внушение да го поуспокоят.

 

Този вид диагнози не са мой специалитет. Но при настоящето духовно и душевно състоянието на населението, неусещащо, че е на смъртния си одър, понякога е редно да си позволя и такава волност.

 

Язък.

 

Сега ви предлагам откъси от трите участия на пребития Николай Милков в телевизионното предаванеДиагноза с Георги Ифандиев“. За да се уверите, че не случайно е жертва на повече от пет покушения. Това е най-жестокото. Пропускам обречените му битки със следователи, прокурори, съдии, политически лидери“, общински власти

 

Епизодите, които предстои да видите, стига да пожелаете, разкриват и част от причините за края на това мое приключение из телевизиите, макар и в кабеларките. И нито веднъж в ефирка.

 

Гледайте и помислете, дали всичко това не се дължи и на вашата апатия, липса на съпричастност, примирение, приключващо с чукане на дърво и израза, който дори невярващите използват: „Да пази Господ!“

 

Няма как да ви пожелая „приятно гледане“. Всичко в тях е тревожно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всеки да коментира, както може. Вашето отношение зависи от това, дали имате съвест и какъв е мирогледът ви. Помнете: накрая ще дойдат и за вас

 

Очаквайте продължението на тази поредица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път специално за щедростта на Красимира А. Н. и Веселин Н. от Пловдив, Милен К. К. от Варна, Гинка Н. Д. от с. Змейово, Старозагорско, Старозагорско, Методи А. А. от София.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. колко са дарителите, техните имена, адреси и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

Единствено за отстраняване на технически проблеми:

support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] “The assault on democracy in Poland is dangerous for the Poles and all Europe” by Neal Ascherson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 17 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/jan/17/poland-rightwing-government-eu-russia-democracy-under-threat?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=151449&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[2] Вж. Slawomir Cenckiewicz, Piotr Gontarczyk – “SB a Lech Wałęsa. Przyczynek do biografii”, Instytut Pamięci Narodowej , Czerwiec, 2008 г.; “Lech Walesa was Communist spy, claims book” by Harry de Quetteville in Berlin, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 14 June 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/poland/2126507/Lech-Walesa-was-Communist-spy-claims-book.html

[3] Вж. “The Last Undelivered Speech of President Lech Aleksander Kaczynski, b. June 18, 1949 – d. April 10, 2010 in Smolensk, Russia, Katyn 1940 – Smolensk 2010”, lastspeech.com, online: http://www.lastspeech.com/

[4] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част – 3.

[5] Вж. напр. “Alexander Litvinenko: KGB secret agent turned political dissident who lifted the lid on the Russian security services”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Saturday 25 November 2006 г., online: http://www.independent.co.uk/news/obituaries/alexander-litvinenko-425720.html

[6] Пак там.

[7] Когато бе извършен неуспелият пуч в Москва, благодарение на който извисиха пияндето Борис Елцин, за да ги остави да разграбят необезпокоявани всичко, създадено от народите на СССР, но преди всичко – от руснаците. Не бъркайте – за мен от времената на Шамбат и Атилкъсъ – Аспарух, брата и малкия син на кан Курбат от рода Дуло, създали онова, което измамно наричат Киевска Русия, те никога не са били пълноценни хора.

[8] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“, София, 1996 г., стр. 348

[9] Вж. напр. “‘Your judge has clearly gone mad’: Prime suspect in Litvinenko assassination denies carrying out the killing and claims MI6 tried to recruit HIM as a spy” by Hugo Gye for MailOnline, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, Friday, January 22nd 2016 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3411562/Litvinenko-report-Russian-spy-accused-murder-says-judge-clearly-gone-mad.html

[10] Петер Юхас – „Смъртта не е алиби: Анекдоти за български писатели“, ИК „Огледало“, Унгарски Културен Институт, София, 1999 г., стр. 91-92. Книгата е в библиотеката на автора.

[11] Вж. „Литвиненко принял ислам и попросил считать себя шахидом“, Газета „Новые Известия“, newizv.ru, Москва, 24 Ноября 2006 г., online: http://www.newizv.ru/lenta/2006-11-24/58922-litvinenko-prinjal-islam-i-poprosil-schitat-sebja-shahidom.html; „Чеченские сепаратисты: перед смертью Литвиненко принял ислам“, Полит.Ру, polit.ru, Москва, 24 ноября 2006 г., online: http://www.polit.ru/news/2006/11/24/litvisl/; „ Таблоид заподозрил Литвиненко в связях с „Аль-Каедой“, lenta.ru, Москва, 4 декабря 2006 г., online: http://lenta.ru/news/2006/12/04/dirtybomb/

[12] Вж. „Отец Литвиненко подтвердил, что незадолго до смерти сын принял ислам“, „РИА Новости“, ria.ru, Москва, 5104.12.2006 г., online: http://ria.ru/society/20061204/56444531.html

[13] Вж. “Alexander Litvinenko’s father calls his son a traitor” by Andrew Osborn, Moscow, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 2 February 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/9057560/Alexander-Litvinenkos-father-calls-his-son-a-traitor.html

[14] Вж. 004 – Video Bill Clinton’s Rockefeller Origins Explored в: Георги Ифандиев – „Мазохизъм: Животът сред пропагандата на „демокрацията“ е като сопата на тоталитаризма, но допада на мнозина – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 15 май 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D1%85%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-7 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=cADXpvxVBS8

[15] Правилно чехословашката.

[16] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem: An interview with Petr Cibulka” by Jan Malina, Site Interview, JRNyquist.com, A Website for Patriots Who Think, jrnyquist.co, Irvine, CA, 10 March 2003 г., online: http://www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm

[17] Вж. “Israel’s new friend: Hillary, born-again Zionist” by Paul Greenberg, „Jewish World Review”, jewishworldreview.com, Brooklyn, New York, July 15, 1999 г. /2 Av, 5759, online: http://www.jewishworldreview.com/cols/greenberg071599.asp

[18] Вж. Gil Troy – “Hillary Rodham Clinton: Polarizing First Lady”, University Press of Kansas, Lawrence, Kansas, 2006 г., стр. 15; Jeff Gerth and Don Van Natta, Jr. – “Her Way: The Hopes and Ambitions of Hillary Rodham Clinton”, Little, Brown and Company, New York, NY, 2007 г., стр. 18-21; Carl Bernstein – “A Woman in Charge: The Life of Hillary Rodham Clinton”, Alfred A. Knopf, New York, NY, 2007 г., стр. 34-36.

[19] Вж. Joyce Milton – “The First Partner: Hillary Rodham Clinton”, William Morrow and Company, New York City, 1999 г., стp. 27–28.

[20] Чернокож активист на Движението за граждански права, когото Бил Клинтън назначи за свой бивш съветник. Беше замесен в скандалите с любовниците на президента Моника Люински и Пола Джоунс. Джоунс най-демонстративно разкри лесбийските връзки на Хитлери Клинтън.

[21] “’Hillary, can you excite us?: The trouble with Clinton and young women” by Jill Abramson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 24 January г., online: http://www.theguardian.com/us-news/commentisfree/2016/jan/24/hillary-clinton-young-women-voters-jill-abramson?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=152833&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[22] Вж. “Red Sheep: How Jessica Mitford found her voice” by Thomas Mallon, “New Yorker”, newyorker.com, New York, NY, 1 October 2007 г., online: http://www.newyorker.com/magazine/2006/10/16/red-sheep

[23] Вж. Jessica Mitford – “A Fine Old Conflict”, Vintage Books, New York City, 1978 г., стр. 279.

[24] “The Czech Republic and the Fine Art of Collaboration” by Andre Vltchek, “Counterpunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, March 27, 2015 г., online: http://www.counterpunch.org/2015/03/27/the-czech-republic-and-the-fine-art-of-collaboration/

[25] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[26] На английски “Trump” означава „коз“, а като глагол – „цакам“.

[27] “’I could shoot somebody and I wouldn’t lose any voters’” by Reuters, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 24 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/us-news/2016/jan/24/donald-trump-says-he-could-shoot-somebody-and-still-not-lose-voters?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=152749&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[28] „Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. Тая видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща в къща, та просят. В нея събират всякакъв материал за ядене: айран, ишумик, сирене, варени тикви, артисала гозбица и прочие, и прочие, каквото си изпроси, та я подарят. И затова моето описание нарекох „Видрица“, защото има описано за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие.“ – Бел. на свещеник Минчо Кънчев, с. Арабаджиево, Старозагорска околия, 12 юлий 1894 г.

[29] Васил Гинин – бъдещият апостол на свободата Васил Иванов Кунчев – Левски (1837-1873), наричан така от съучениците си в старозагорското училище, по името на майка му Гина Караиванова, тъй като баща му бил починал още в 1851 г. – Бел. на изд.

[30] Поп Минчо Кънчев – „Видрица: Спомени, записки, кореспонденция”, Книгоиздателска къща „Труд”, София, 2006 г., стр. 173-174.

[31] Вж. „Танев: Няма да правим образование само бизнес ориантирано“, Лудогорие Инфо, ludogorie.info, Разград, неделя, 10 януари 2016 г., online: http://www.ludogorie.info/obshtestvo/obrazovanie/item/4386-tanev-nyama-da-pravim-obrazovanie-samo-biznes-orientirano.html

[32] Проф. дпн Тодор Танев – министър на образованието и науката, Република България – Министерство на образованието и науката, mon.bg, София, 2016 г., online: http://www.mon.bg/?go=page&pageId=5&subpageId=34

[33] Вж. 005 – Video – A KGB Defector Warns That Soviet Russia Rules US в: Георги Ифандиев – „Да кажем „майната ви“ на дегенератите“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.ne, София, 27 септември 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BC-%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%82 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=SiiE0TcQZzI

[34] Stanley Rothman, S. Robert Lichter – “Roots of Radicalism: Jews, Christians, and the Left”, Transaction Publishers, New Brunswik (U.S.A.), London (U.K.), 1996 г., стр. 107.

[35] Sidney Verba and Norman Nie – “Participation in America: Political Democracy and Social Equality”, Harper & Row, New Yoek, NY, в: Zvi Gitelman – “Jewish Identities in Postcommunist Russia and Ukraine: An Uncertain Ethnicity”, Cambridge University Press, Cambridge, NY, 2012 г., стр. 307-308. Бележка под линия.

[36] От American Israel Public Affairs Committee.

[37] Вж. напр. Alan Dowty – “The Jewish State: A Century Later, Updated With a New Preface”, University of California Press, Berkeley, Los Angeles, London, 1998 г., стр. 305.

[38] Значи „умерено ляв“. За Рузвелт ви предстои да узнаете след малко. В САЩ смятат Демократическата партия за левица. Нейните членове и привърженици се представят като либерали, социал-либерали и откровени социалисти. Например, единственият настоящ конкурент на Хитлери Клинтън в кандидатпрезидентската надпревара вътре в партията – Бърни Сандърс, не крие, че е убеден социалист, каквото и да означава това. Не забравяйте: „Сега всички сме социалисти“, гласи заглавие на започваща от корицата основна тема на списание “Newseek”, която многократно съм цитирал.

[39] “An Interview with Sidney Verba” by Nancy Rosenblum, “Annual Review of Political Science”, Annual Reviews Audio, annualreviews.org, Palo Alto, CA, first published online on October 29, 2010 г., online: http://www.annualreviews.org/userimages/ContentEditor/1299685364304/SidneyVerbaInterviewTranscript.pdf

[40] Мила Мишева – „Паисий отпада от учебника за шести клас“, в. „Монитор“, monitor.bg, София, петък, 22 януари 2016 г., online: http://www.monitor.bg/a/view/19694-%D0%9F%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D0%BE%D1%82%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D1%81

[41] Вж. Тодор Балкански – „Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 219. Книгата е в библиотеката на автора.

[42] Натали Нугайеред – френска журналистка, която работи за близкия до социалистите – лейбъристите, лондонски всекидневник “The Guardian”. (“Europe is in crisis. Once more, America will have to step in to save us” by Natalie Nougayrède, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday 23 January, 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/jan/23/europe-crisis-america-save-us-again-refugees-security-brexit)

[43] Вж. Arianna Huffington – “ Third World America: How Our Politicians Are Abandoning the Middle Class and Betraying the American Dream”, Broadway Books, Portland, OR, 2011 г.; “US On Road To Third World” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, October 29, 2015 г., online: http://www.paulcraigroberts.org/2015/10/29/us-on-road-to-third-world-paul-craig-roberts/; Ann Coulter – “ Adios, America: The Left’s Plan to Turn Our Country into a Third World Hellhole”, Regnery Publishing, Washington, DC, 2015 г.

[44] Peter Schiff – “The Real Crash: America’s Coming Bankruptcy – How to Save Yourself and Your Country”, St. Martin’s Press, New York, NY, 2012 г., стр. 274.

[45] Пак там, стр. 274-275.

[46] Вж. напр. “‘It’s all just poison now’: Flint reels as families struggle through water crisis” by Oliver Laughland and Ryan Felton in Flint, Michigan, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 24 January г., online: http://www.theguardian.com/us-news/2016/jan/24/flint-michigan-water-crisis-lead-poisoning-families-children?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=152833&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[47] Натали Нугайеред беше първата жена, назначена за изпълнителна директорка на парижкия вестник “Le Monde”. Тя пое поста през пролетта на 2013 г. след внезапната смърт на дотогавашния шеф с „френското“ име Ерик Израелевич няколко месеца по-рано. През май 2015 г. Нугайеред подаде оставка в знак на несъгласие с редакционната политика на изданието. Тя последва главния редактор и неговите заместници, напуснали заради ограниченията върху свободата на словото от страна на издателите, и заради непрестанния натиск да се съобразяват с официалната политика на правителството, както и с желанията на големите рекламодатели. Каква liberté има днес в „демократичната“ Френска република! Досущ като тук, или както беше тогава, когато Петьо Блъсков беше заместник-партиен секретар на официоза „Отечествен фронт“, а школата на компартийния орган „Работническо дело“ възпитаваше кадри за настоящия „свободен“ и „демократичен“ период на развитие на тукашната проституция – пардон – журналистика.

[48] “Richest 62 people as wealthy as half world’s population combined” by Larry Elliott, Economics editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 18 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/business/2016/jan/18/richest-62-billionaires-wealthy-half-world-population-combined?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=151527&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[49] Отказалият се от комунизма съветско-руски философ Александър Зиновиев в интервю от 1990 г. за парижкия вестник “Le Figaro”, цитиран в: Сюзан Лабен – “Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[50] Пак там.

[51] “Richest 62 people as wealthy as half world’s population combined” by Larry Elliott, Economics editor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 18 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/business/2016/jan/18/richest-62-billionaires-wealthy-half-world-population-combined?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=151527&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[52] “Number of female billionaires increases sevenfold in 20 years” by Rupert Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 15 December 2015 г., online: http://www.theguardian.com/business/2015/dec/15/number-of-female-billionaires-increases-sevenfold-in-20-years

[53] Вж. “Richest 62 people as wealthy as half world’s population combined” by Larry Elliott, Economics editor, “The Guardian”, вече цит. съч.

[54] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, София, 1999 г. , стр. 28. Книгата е в библиотеката на автора.

[55] E. C. Knuth.

[56] Sans-culottes.

[57] Пак там, стр. 29.

[58] Вж. Michael Bakunin – “Statism and Anarchy” (1873) в: Sam Dolgoff – “Bakunin On Anarchy”, Alfred A. Knopf, New York, NY, 1972 г., стр. 329-330.

[59] Вж. Станислава Кръстева – „В началото на януари правят първа копка на новия китайски фуражен завод в Добрич“, dobrich.topnovini.bg, Добрич, „Топ новини“ ЕООД, София, 28 декември 2015 г., online: http://dobrich.topnovini.bg/node/648202

[60] “Capitalism, not Oxfam, is defeating poverty” by Telegraph View, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[61] Пак там.

[62] Перифраза на масово внушената фраза, уж изречена от кралицата на Франция, австрийката Мария Антоанета: „Като няма хляб, яжте пасти“.

[63] Пак там.

[64] „Евангелие от Матей“, гл. 19, ст. 16-24. Преводът е от онзи на английски, който д-р Джордж Ламза направи от оригинала на арамейски.

[65] Библия, „Втора книга на Мойсей – Изход“, гл. 20, ст. 2-11. Непълен текст.

[66] Вж. напр. “We’ve been conned by the rich predators of Davos” by a hospital manager, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 19 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/jan/19/davos-super-rich-wealth-inequality

[67] “After Litvinenko, more sanctions against Russia would be pointless – and hypocritical” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 22 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/jan/22/litvinenko-sanctions-russia-putin-russian

[68] Робърт Тору Киосаки – американски безнесмен, изобретател, писател, преподавател, финансов коментатор и радиоводещ. (Students’ Academy, Ed. – “Words of Wisdom: Robert Kiyosaki”, Lulu Press, Inc, Raleigh, North Carolina, 2014 г., Section One.)

[69] Вж. твърденията на Максим Литвиненко – брат на покойния Александър, в: “BRITAIN had more reason to kill Alexander Litvinenko than the Russians, claims the spy’s brother – who says today’s report blaming Putin is a smear” by James Dunn For Mailonline, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 21 January 2016 г., updated: 14:22 GMT, 22 January 2016 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3410835/BRITAIN-reason-kill-Alexander-Litvinenko-Russians-claims-spy-s-brother-says-today-s-report-blaming-Putin-smear.html

[70] Вж. 0010 – Video – Chris Hedges on What it Takes to Be a Reporter i.e. a Lier and a Rebel in Modern Times – Part 1 в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 23 декември 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%be-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5-9 или в YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=TgcwkyzRKuI

[71] В оригинала – “welfare” – „благоденствие“, „социализъм“.

[72] От 2013 година насам първо той – евреинът Гидеон Осборн, преименувал се на Джордж, придружаван в своеобразна конкуренция от руско-турската издънка Борис Джонсън – кмет на Лондон и изявен кралски гъзолизец, последвани от кралицата и министър-председателя, непрестанно лежат в поза „партер“ пред китайското комунистическо ръководство. Това са публични факти, които не бива да бъдат изпускани от внимание, когато теляците от политиката плямпат неща, противни на действителното им поведение.

[73] Международния валутен фонд – IMF, което разшифровам като Интернационална мафиотска фондация.

[74] Най-често парични, също във вид на ценни книжа, но също така и като недвижимо имущество.

[75] Куонтитътив ийзинг – на български превеждат тази политика на централните банки като „количествено разхлабване“, което не дава възможност да разберете нейната същност. Накратко казано, става дума за намеса на централните банки на финансовите пазари в съответните страни чрез изкупуване на парични наличности от частни банки и други финансови институции. По този начин те вдигат цените на купените авоари, като едновременно с това емитират повече пари и увеличават количеството пари в обращение. Като по този начин предизвикват увеличение на инфлацията. Изглежда или методът вече не работи, или не печатат толкова много пари.

[76] “Don’t blame China for these global economic jitters” by Ha-Joon Chang, “The Guardian”, theguardian.com, Thursday, 21 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/jan/21/dont-blame-china-global-west-economic-recovery-asset-bubbles?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=GU+Today+main+NEW+H&utm_term=152321&subid=7673289&CMP=EMCNEWEML6619I2

[77] Вж. Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 12 януари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-2

[78] “After the Oregon standoff: can lost goodwill be recaptured?” by Naseem Rakha, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 28 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/jan/28/oregon-stand-off-eventually-end-will-goodwill-lost?utm_source=esp&utm_medium=Email&utm_campaign=The+Best+of+CiF+base&utm_term=153586&subid=7673289&CMP=ema_1364

[79] Пак там.

[80] Вж. “The Lords of Finance are skidding out of control” by Jeremy Warner, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 29 January 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/economics/12128212/The-Lords-of-Finance-are-skidding-out-of-control.html

[81] Пак там.

[82] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, вече цит. съч., стр. 56-57.

[83] Вж. “The Lords of Finance are skidding out of control” by Jeremy Warner, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[84] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, вече цит. съч., стр. 56-57.

[85] Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, A Reprint of the 1970 Revised Edition, AAARGH edition on Internet, AAARGH Publishing House, Chicago, IL, 2004 г., стр. 121; G. Edward Griffin – “The Creature from Jekyll Island: A Second Look at the Federal Reserve”, American Opinion Publishing Appleton, WI, 1994 г., стp. 218. И двете книги са в архива на автора.

[86] Вж. “Bank of Japan Introduces Negative Interest Rates” by Takashi Nakamichi, Megumi Fujikawa And Eleanor Warnock, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, Friday, January 29, 2016 г., online: http://www.wsj.com/articles/bank-of-japan-introduces-negative-interest-rates-1454040311 Ако не знаете, вестникът е собственост на Dow Jones & Company, Inc. – една от компаниите под контрола на Федералния резерв, респективно – на Ротшилдови.

[87] Вж. напр. “Bank of Japan shocks markets by adopting negative interest rates” by Justin McCurry in Tokyo, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday 29 January 2016 г., online: http://www.theguardian.com/world/2016/jan/29/bank-of-japan-shocks-markets-by-adopting-negative-interest-rates

[88] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, вече цит. съч., стр. 23.

[89] Вж. “Key facts behind China’s warming ties with Saudi Arabia, Iran and Egypt as Xi Jinping signs mega oil deals during his Middle East tour” by Zhuang Pinghui, “South China Morning Post”, scmp.com, Causeway Bay, Hong Kong, Wednesday, 20 January, 2016 г., online: http://www.scmp.com/news/china/diplomacy-defence/article/1903393/key-facts-behind-chinas-warming-ties-saudi-arabia-iran

[90] „Вж. напр. “China’s Xi visits Egypt, offers financial, political support” by Lin Noueihed and Ali Abdelaty, in Cairo, Reuters, reuters.com, New York, NY, Thursday, January 21, 2016 г., online: http://www.reuters.com/article/us-egypt-china-idUSKCN0UZ05I; “The $600billion handshake: Chinese president Xi Jinping meets Iranian President Hassan Rouhani to seal mega trade deal after landmark nuclear agreement struck by Tehran”by Tom Wyke for MailOnline, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, Saturday, 23 January 2016 г., updated: 02:58 GMT, Sunday, 24 January 2016 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3413556/The-600billion-handshake-Chinese-president-Xi-Jinping-meets-Iranian-President-Hassan-Rouhani-seal-mega-trade-deal-landmark-nuclear-agreement-struck-Tehran.html

[91] Вж. “Russia economy shrank 3.7% in 2015, inflation up 13%, retail sales fall 10%”, “Euronews”, euronews.com, Lyon, Monday, 25 January 2016 г., online: http://www.euronews.com/2016/01/25/russia-economy-shrank-37-percent-in-2015-inflation-up-13-percent-retail-sales/

[92] Съкратено от Смерть шпионам – смърт на шпионите. За такива били смятани всички набедени по някакъв начин. Специално на фронта – всеки войник, който бил обземан от страх от смъртта и търтел да бяга обратно на посоката на атаката. Зад гърба на войската се движели разгурнатите във вериги, въоръжени до зъби, непознаващи милост униформени офицери от отдела СМЕРШ на НКВД. Без ни най-малка проява на човещина и съжаление, те разстрелвали отстъпващите солдати. Значителна част от командирите в СМЕРШ били евреи. Те нямали съвест. Безжалосто избили милиони войници, сержанти и офицери, поддали се на човешкото чувство страх. Никой не е предложил статистически отчет за жертвите на тези садисти.

[93] “German businesses concerned by global economic weakness”, “Euronews”, euronews.com, Lyon, Monday, 25 January 2016 г., online: http://www.euronews.com/2016/01/25/german-businesses-concerned-by-global-economic-weakness/

[94] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1996 г., стр. 350. Книгата е в библиотеката на автора.

[95] Право и справедливост.

[96] “The assault on democracy in Poland is dangerous for the Poles and all Europe” by Neal Ascherson, “The Guardian”, вече цит. съч.

[97] Вж. “The assault on democracy in Poland is dangerous for the Poles and all Europe” by Neal Ascherson, “The Guardian”, вече цит. съч.

[98] “Israel PM Benjamin Netanyahu accuses UN secretary general Ban Ki-moon of ‘encouraging terror’” by Henry Austin, “The Independent”, independent.co.uk, London, Wednesday, 27 January 2016 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/israel-pm-benjamin-netanyahu-accuses-un-secretary-general-ban-ki-moon-of-encouraging-terror-a6835941.html

[99] Пак там.

[100] Пак там.

[101] Робърт Фрост – американски поет. (“A Conversation With Robert Frost (1952)” by Bela Kornizer, NBC News, archives.nbclearn.com, NBCUniversal Media, LLC., New York City, 23 November 1952 г., online: http://www.archives.nbclearn.com/portal/site/k-12/flatview?cuecard=62594)

[102] „Евангелие от Марко“, гл. 9, ст. 38-40.

[103] У нас неправилно Лаудер.

[104] 2015 г.

[105] “Netanyahu says UN chief Ban Ki-moon ‘encouraging terror’”, BBC News, BBC, bbc.com, London, Tuesday, 26 January 2016 г., online: http://www.bbc.com/news/world-middle-east-35414822

[106] Който не го е сторил, е добре да види излезлия преди месец документален филм „Народен дом на терора“ на сценариста и режисьора Стойчо Шишков, мой доста добър познат. Видяхме се току преди Бъдни вечер – на 24 декември 2015 г. Зарадва се и многократно твърдеше, че е искал да ме покани на премиерата. Но не могъл да открие връзка с мен. Покани ме на следваща – в първия работен ден на 2016 г. Като ме помоли да заведа и мои близки, които са от нашата кръвна група – пострадали от комунистическия режим, непонасящи комунизма. Сторих го. Те – Лазар Поповски и Георги Жеков – са моите свидетели, че и в този случай говоря истината. Това не е съществено. Важно е да се знае, че всички такива дечица са садисти по наследство. Например майката на Иво Инджев, нейните баща и брат – дядото и вуйчо му – са участвали в завзимането на властта в село Княжево, днес столичен квартал. Бъдете сигурни, че и тримата са участвали в т. нар. безотчетни дни. Избивали са без съд и присъда. Това им е било зачетено, за да станат активни борци против фашизма и капитализма, и освен с тлъстите си заплати в МВР, Гранични войски и Държавна сигурност, да се угощават допълнително с т. нар. народни пенсии. Това е ген. Падне ли им, Инджевци ще ни колят така, както само Съветите – в Русия и Америка – знаят и са способни да дерат народите по света.

[107] „Президентът на Израел благодари за спасяването на българските евреи“, mediapool, mediapool.bg, София, 12 юни 2006 г., online: http://www.mediapool.bg/prezidentat-na-izrael-blagodari-za-spasyavaneto-na-balgarskite-evrei-news118179.html; същото в: „Емил Кало: Българската еврейска общност винаги е била дълбоко ционистка общност“, Actualno.com, София, 12 юни 2006 г., online: http://www.actualno.com/news_66876.html

[108] Вж. напр. “Blessed are you, Lord, our God, ruler of the universe who has not created me a woman” by Ari Hart, Rabbi, Co-founder, Uri L’Tzedek: Orthodox Social Justice, “The Huffington Post”, huffingtonpost.com, New York, NY, May 2, 2013 г., online: http://www.huffingtonpost.com/ari-hart/should-i-thank-god-for-not-making-me-a-woman_b_3197422.html; “Who Has Not Made Me a Woman: Different versions and parallels from classical sources and manuscripts provide an interesting perspective on this controversial blessing” by Eliezer Segal, “My Jewish Learning”, myjewishlearning.com, New York, NY, February 20, 2013 г., online: http://www.myjewishlearning.com/texts/Liturgy_and_Prayers/Siddur_Prayer_Book/Preliminary_Readings/Who_Has_Not_Made_Me_a_Woman.shtml

[109] Spic – жаргонна обида за мексиканците и изобщо за латиноамериканците в САЩ.

[110] Дума на идиш. Това е германски диалект, който самозваните евреи ашкеназими – потомците на средновековните българи-хазари, научават в семействата си. Идиш се е зародил като диалект на българския в Стара Велика България. Например думата „жид“ означавала „кучешка пишка“. Българите постоянно слушали как техните съседи, които приели юдаизма, се ругаяти обиждат с това слово. И взели да ги наричат жидове. Със загубата на българския характер на държавата и нейното раздробяване на княжества, които приели, че са… „руски“, поюдейчените хазари все повече мигрирали на запад и се доближавали до германските държавици. Така постепенно лексиката на техния домашен език – идиш, била заменена с немски думи. Сефарадите, в чиято кръв условно се съдържат гени на античните юдеи, говорят друг език – ладино, често назоваван у нас шпаньол. Понеже след прогонването им от Испания през ХV век те намерили убежище в Отоманската империя. Донесли и езика си – диалект на испанския. Тук, по нашите земи, сефарадските евреи преживели своя „златен век“. Равините им сътворили някои от най-човеконенавистните трактати на Талмуда, наситени с омраза към християните.

[111] Allan C. Brownfeld – “Israeli Religious Intolerance and Rejection of the Peace Process Alienating Majority of American Jews”, “The Washington Report on Middle East Affairs”, wrmea.org, Washington, DC, April 1998 г., стp. 85, online: http://www.wrmea.org/wrmea-archives/193-washington-report-archives-1994-1999/april-1998/2939-israeli-religious-intolerance-and-rejection-of-the-peace-process-alienating-majority-of-american-jews-.html

[112] Професор Израел Шахака, преподавател по химия в Университета на Тел Авив. (Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, ИК „Огледало“, София, 2003 г., стр. 28. Книгата е издадена в превод на автора и е в библиотеката му.)

[113] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

[114] Християните също богохулствено го честват, като го наричат Великден. Християнският празник е Възкресение Христово и е израз на тоталното Господно отричане на всичко еврейско като сатанинско, зло, нечовешко.

[115] “Rabbi calls for annihilation of Arabs”, news.bbc.co.uk, BBC News, BBC, London, Tuesday, 10 April, 2001 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/1270038.stm

[116] И днес често тълпите, особено в мюсюлмански страни, близки до „демократичния“ Запад, взимат „правораздаването“ в ръцете си и избиват с камъни, както повеляват Старият завет и Талмудът. Още едно потвърждение за еврейския произход на исляма.

[117] Буквално: „Застлана маса“. Това е кодекс от правила, които евреите са длъжни да спазват във всекидневието си и по време на празници. Писан е изключително в България – в Никопол и Плевен, където живеел неговият автор, равинът Йосиф Каро (1488–1577). Самият трактат е образец на презрението и дори омразата, която евреите изпитват към гоите – неверниците, останалите.

[118] Пак там, стр. 20, 21.

[119] Вж. Dietrich Bronder – “Bevor Hitler kam”, Hans Pfeiffer Verlag, Hanover, 1964 г., стр. 204; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 117, 143; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237; Joachim E. Fest – “The Face Of The Third Reich: Portraits Of The Nazi Leadership”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1999 г., цялата книга; Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198; Walter Hagen – “The secret front”, First edition, Weidenfeld and Nicolson, London, 1953 г.; M. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114; “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; Ron Rosenbaum – “Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil”, Random House, New York, NY, 1998 г., стр. 20 и 22; Bryan Mark Rigg – “Hitler’s Jewish Soldiers. The Untold Story of Nazi Racial Laws and Men of Jewish Descent in the German Military”, University of Kansas Press, Kansas, 2002 г., стр. 342, на практика цялата книга; вж. също “Hitler’s Martial Jews”, “The Times”, London, December 6, 1996 г., online: http://www.codoh.com/newsdesk/961206.HTML и други източници.

[120] “Hell’s Own Cookbook” by Lore Dickstein, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, 17 November 1996 г., Book Review Section, стp. 7, online: http://www.nytimes.com/1996/11/17/books/hell-s-own-cookbook.html?pagewanted=all&src=pm

[121] Вж. “Tens of thousands of Israeli Holocaust survivors are living in abject poverty” by Raf Sanchez, Ramat Gan, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday 27 January 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/israel/12122754/Tens-of-thousands-of-Israeli-Holocaust-survivors-are-living-in-abject-poverty.html

[122] Norman G. Finkelstein – “The Holocaust Industry: Reflections on the Exploitation of Jewish Suffering”, Second edition, Verso, London, 2003 г., стр. 81, Online edition, Chapter 3 – The Double Shakedown, стр. 43. Книгата е достъпна за четене и проверка от online: http://books.google.bg/books?id=VrqK5VdO2i0C&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

[123] “Tens of thousands of Israeli Holocaust survivors are living in abject poverty” by Raf Sanchez, Ramat Gan, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[124] David Drach, Chevalier, P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. Книгата е в архива на автора.

[125] “The assault on democracy in Poland is dangerous for the Poles and all Europe” by Neal Ascherson, “The Guardian”, вече цит. съч.

[126] Вж. “Biden’s Son, Polish Ex-President Quietly Sign On To Ukrainian Gas Company” by Max Seddon, BuzzFeed News World Correspondent, “Buzzfeed”, buzzfeed.com, New York, NY, May 14, 2014 г., online: http://www.buzzfeed.com/maxseddon/bidens-son-polish-ex-president-quietly-sign-on-to-ukrainian#.xeOe5epQ2

[127] Буквално: Външната служба – така наричат Министерството на външните работи на Великобритания.

[128] Тримесечно списание, издавано от Съвета за чуждестранни отношения във Вашингтон – един от мозъчните центрове на тайното световно правителство.

[129] “After Litvinenko, more sanctions against Russia would be pointless – and hypocritical” by Simon Jenkins, “The Guardian”, вече цит. съч.

[130] PeregrineSlim, 22 January 2016 14:15 ч., пак там.

[131] Съкращение от останалото в миналото название “British Petrolium”.

[132] Полуавтоматична платформа за добив на нефт в дълбоки океански води от т. нар. пето поколение, разработена от южнокорейската корпорация “Hyundai Heavy Industries”.

[133] Ситито – буквално – Градът. Това е голям квартал в централната част на Лондон, наричан още „квадратната миля“, където са съсредоточени централите и филиалите на всички големи банки, фондовата и стоковата борса, застрахователни компании и други финансови институции, действащи на Албиона. Заедно с „Уол Стрийт“ в Ню Йорк и Хонг Конг, този квартал на британската столица е смятан за едно от трите главни сърца в кръвоносната система на световните пари.

[134] Така на Запад наричат юана.

[135] Дупе го лъже. Авторът е тежка увреден комунист, готов срещу добро заплащане да плямпа, каквото му наредят.

[136] Преводът е от българското издание: Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, веч цит. съч.

[137] “Alexander Litvinenko and Karl Marx’s stepchildren” by John Lloyd, Reuters, reuters.com, London, Wednesday, January 27, 2016 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2016/01/26/alexander-litvinenko-and-karl-marxs-stepchildren/

[138] Егор Гайдар и Григорий Явлински – и двамата евреи, представители на онази комунистическа номенклатура, която долеч преди 1991 година е била подготвяна за плана „Голям залък“, ако използвам езика на автора. Включително – чрез специализации, командировки и работа на Запад, в това число и вербовка от тамошните служби.

[139] Огромна измамама, дължаща се на невежество – вихрят се далеч по-мащабни.

[140] Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време“, НСМ „Медия“, София, 2006 г. , стр. 41-42. Книгата е в библиотеката на автора.

[141] Вж. Тодор Балкански – Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 219. Книгата е в библиотеката на автора. Също така вж: 016 – Video – Philip Dimitrov – a Heir of Communist Murderers – ‘Diagnosa with Georgi Ifandiev’, 12, в: Георги Ифандиев – „Дегенерати, облечени във власт – Част 5 – За кораба на глупците и курвите-навигаторки“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 ноември 2015 г., online: http://diagnosa.net/uncategorized/%D0%B4%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-5#_ednref199 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=c_iQB4BcFCA

[142] Стихотворение от Елисавета Багряна, която беше нещо като Кунева на миналото. По съвпадение, поетесата има стихотворение, озаглавено „Кукувица“!

[143] Вж. „Костов: Кунева е последната червена кукувица“, от Стандарт Нюз, „Стандарт News”, standartnews.com, София, четвъртък, 16 май 2013 г., online: http://www.standartnews.com/balgariya-politika/kostov_kuneva_e_poslednata_chervena_kukuvica-149137.html

[144] Ризома – силно развита коренова система, коренище, – Бел. на пр. Преводачът е мой приятел.

[145] Станислав Белковски – „Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл, “Ciela”, „Сиела Норма“ АД, София, 2014 г., стр. 8-11.

[146] Вж. “The Israelis have spoken – Putin is their person of the year for 2015” by Gil Hoffman, “The Jerusalem Post”, jpost.com, Jerusalem, 1 January 2016 г., online: http://www.jpost.com/Israel-News/The-Israelis-have-spoken-Putin-is-their-person-of-the-year-for-2015-439074

[147] Вж. Наталия Геворкян, Наталья Тимакова, Андрей Колесников – „От первого лица. Разговоры с Владимиром Путиным“, Издательство „Вагриус“, Москва, 2000 г., online: http://lib.ru/MEMUARY/PUTIN/razgowor.txt

[148] Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време“, НСМ „Медия“, вече цит. съч., стр. 138.

[149] Вж. “Admiral Chelski wins sea supremacy” by John Elliott and Mark Franchetti, “The Sunday Times”, thesundaytimes.co.uk, London, 14 January 2007 г., online: http://www.thesundaytimes.co.uk/sto/news/uk_news/article58481.ece За имотите му вж. напр. „Заграничные владения Романа Абрамовича: Сколько зарубежных домов у Романа Абрамовича и где они находятся? Для HomesOveseas.ru это – не секрет!“, HomesOverseas.ru, Москва, 18.10.2011 г., online: http://www.homesoverseas.ru/articles/2559

[150] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец”, вече цит съч., стр. 350.

[151] Вж. Marshall I. Goldman – “The Piratization of Russia: Russian Reform Goes Awry”, Routledge, New York, NY, 2003 г., стр. 132.

[152] Вж. напр. “Abramovich “had role in fall of Yukos” by Steve Hawkes, “Evening Standard”, thisislondon.co.uk, London, Tuesday, January 27, 2009 г., online: http://www.thisislondon.co.uk/news/article-17990498details/Abramovich+%-27had+role+in+fall+of+Yukos%27/article.do

[153] Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време“, НСМ „Медия“, вече цит. съч., стр. 131.

[154] Георги Марков – „Задочни репортажи за България“, „Срещи с Тодор Живков“, Издателство „Профиздат“, София, 1990 г., online: http://chitanka.info/text/2898/0#t-sreshti_s_todor_zhivkov

[155] “BRITAIN had more reason to kill Alexander Litvinenko than the Russians, claims the spy’s brother – who says today’s report blaming Putin is a smear” by James Dunn For Mailonline, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 21 January 2016 г., updated: 14:22 GMT, 22 January 2016 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3410835/BRITAIN-reason-kill-Alexander-Litvinenko-Russians-claims-spy-s-brother-says-today-s-report-blaming-Putin-smear.html

[156] Вж. “‘Your judge has clearly gone mad’: Prime suspect in Litvinenko assassination denies carrying out the killing and claims MI6 tried to recruit HIM as a spy” by Hugo Gye for MailOnline, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, Friday, January 22nd 2016 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3411562/Litvinenko-report-Russian-spy-accused-murder-says-judge-clearly-gone-mad.html

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...