Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

КОЙТО РАЗБРАЛ, РАЗБРАЛ – Част 3

 

 

 

 

 

Едно от нещата, които и най-известните преподаватели по икономика не учат, е ролята на държавата при капитализма. Наричат обществото, което уж е основано на принципа на свободната зависимост между търсенето и предлагането, капитализъм. Някои вече избягват този нищо незначещ термин и споменават „пазарно стопанство“. Което пак не изяснява нещата.

Постулатите на капитализма, искрено или поради интерес изповядвани от икономистите, и контролирани от финансовия Интернационал, проповядват „по-малко държава в икономиката“. Но засега само в една страна държавата е изхвърлена от най-важната й функция – производството на пари. От 1913 г. в САЩ емитирането на доларите е в ръцете на еврейските банкери. Толкова много е изписано по темата, включително и от мен, че въобще нямам намерение да се впускам в подробности. Сега думата ми е за държавата при капитализма. Но за това – след малко.

 

 

Негодниците, които ни ръководят

 

 

Първо да се вгледаме в друга измама с онези, които Братството е нарочило да ни водят, накъдето им заповядат. А ние им се оставяме…

Например всеки, който е au fait[1] с политическия живот в Англия, знае, че там на власт е коалиция междуконсерваториилиберали“, каквото и да означава това. Начело на кабинета уж е консерваторът Дейвид Камерън. Обаче той действа като типичен социалист. Предлага все мерки за затягане на колана и харчи държавни (народни) пари за да „спасява“ частни банки и предприятия. Което не е нищо друго, освен национализация. И доскоро нямаше кой да извика, чецарят е гол“!

Но ето, че в понеделник, 23 април 2012 г., в лондонския “The Daily Mail” се появи статия, озаглавена „Моят приятел Дейвид не е консерватор: откровената оценка на Хелена Бонъм Картър на министър-председателя“.[2] Поради една или друга причина, не я запаметих. Когато два дни по-късно ми потрябва, констатирах поредната проява на „свобода на словото и изразяването“ в „цивилизования свят“. С маниер, типичен за тоталитарните режими и най-вече на комунистическите, минаващият за „крайно десен“, „консервативен“ и дори „националистически настроен“ всекидневник беше свалил статията от интернет! Разбира се, успях да намеря препечатка. Тя гласи дословно следното:

Актрисата Хелена Бонъм Картър потвърди, че нейният дългогодишен приятел Дейвид Камерън не е дясно ориентиран и даже съвсем не е консервативно настроен. По време на интервю за рекламиране на нейния нов филм „Мрачни сенки“, на режисьора Тим Бъртън, в който участва и Джони Деп, Бонъм Картър заяви, че ако беше политик в САЩ, нейният близък другар от 15 години щеше да членува в някоя демократична партия в център-ляво.

Бонъм Картър е известна либералка. Затова, когато от вестникThe Sunday Timesя попитаха за нейното приятелство с министър-председателя, тя отговори: „В действителност той не е консерватор. Искам да кажа, че той не е от десните. Ако беше в Америка, щеше да е демократ [член на Демократическата партия]. Освен това той притежава искрящо чувство за хумор, за което никой не знае.

Изглежда тя незабавно включи на заден ход по отношение на коментарите си и все пок добави: „Притеснявах се, че „той не е достатъчно консервативно настроен“. И сякаш някой, появил се от миналото, запрати бумеранг по него.[3]

Кой е този „някой от миналото“? Колко пъти съм разкривал с аргументи и доказателства, в т.ч. с достатъчно сигурни и авторитетни източници, че онези, които виждаме във властта, са подставени лица authority? Истинската власт – power, е съвсем другаде. Откога е известно това? От поне два века.

Да не се връщаме толкова назад, но все пак достатъчно. През вече наистина далечната 1844 година прочутият английски държавник от еврейски произход Бенджамин Дизраели издава роман, озаглавенКонингсби или новото поколение”. В него откровено признава: „И така, драги мой Конингсби, разбираш, че светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които хората, дето не са зад кулисите, си представят.[4]

В реч, произнесена на 23 февруари 1954 г., сенаторът Уилям Дженър предупреди:Днес в Съединените щати пътят към диктатурата може да бъде прокаран изключително със законови средства, невидими и нечувани от Конгреса, президента или народаВъншно имаме конституционно управление. Обаче вътре в правителството ни и в нашата политическа система действа друга форма на управлениебюрократичен елит, който е убеден, че нашата Конституция е старомодна, а самият той е печелившата странаЦялото странно развитие на външнополитическите ни връзки и договорености могат да бъдат проследени до тази групировка, която ще ни принуди да задоволяваме нейните желанияТази група за политически действия има свои собствени поддържащи структури, свои целеви подразделения, свои собствени неотменни интереси, своя опорна точка вътре в правителството ни и свой собствен пропаганден апарат.[5]

Когато невярващите в съществуването на скрито световно управление прочетат следващата реплика, изречена на 17 февруари 1950 г. от могъщия евреин Джеймс Пол Уорбърг, няма как да не настръхнат от чувство за обреченост. Защото в качеството си на председател на Съвета за чуждестранни отношения[6] този интернационален банкер заявил: „Искаме или не, ще имаме световно правителство. Въпросът е само как ще бъде постигнато товапосредством завладяване [на света] или чрез съгласие.[7]

По-късно, на страница 558 на априлския брой на списание „Форин Афеърс”[8] от 1974 г., Ричард Гардънър заявява, че новият световен редще бъде изграден, ноедно последно усилие ще бъде насочено срещу националния суверенитет, като ще го подрива парче по парче. Ала по този начин ще постигне много повече от старомодната фронтална атака”.[9]

Нещата са такива и то от доста време. В мемоарите си конгресменът Мартин Дайс разказва за своя среща с тогавашния президент на САЩ Франклин Д. Рузвелт, състояла се през 1940 г. в Белия дом. Когато влязъл, там вече имало стенограф. Държавният глава обяснил, че така е най-добре за всички. И обещал да му предаде копие от стенограмата на разговора. Рузвелт удържал на думата си.

Дайс поискал да се види с президента, за да го осведоми, че администрацията му гъмжи от комунисти. Стопанинът на Белия дом се съгласил, че е така. „… Аз казах: „Господин президент, трябва да предприемем нещо срещу това. Ето ви списък на много от тези хора. Разполагаме с документи за тяхното членство в конкретни организации, контролирани от комунистите. Ако разбирате комунизма така добре, както аз, ще знаете, че те са в управлението с една единствена цел. А тя е да отмъкват важни военни и дипломатически тайни и да ги предават на Москва.”

Президентът се разяри. Неговият гняв ме изненада. Нарече ме „господин конгресмен”, след това „Мартин”, преди да изрече: „Господин конгресмен, изглежда под всеки креват виждате призраци.” „Не, никога не поглеждам под леглото си”, отвърнах му аз.Добре”, каза той, „не бях виждал човек, който да има толкова преувеличена представа за това. Не вярвам в комунизма повече от вас. Но не намирам нищо лошо в комунистите в тази страна. Някои от най-добрите ми приятели са комунисти.[10]

Невъзможно, глупости”, навярно ще рекат повечето читатели, които поради невежеството си са скептично настроени към истината, скрита зад витрината на събитията. „Този отново се мъчи да ни мъти главите с „конспиративни теории”, ще отсъдят те. Някои даже ще подчертаят, че го правя под диктовка. Аргументите им?

Никой не можел да провери източниците, които съвсем академично посочвам?! Сякаш съм забранил достъпа до Националната библиотека или влизането в интернет. Там, както вече веднъж посочих, действа програмата Google Books, в която може да бъде намерено почти всичко. Останалото е дадено до т. нар.връзкав интернетlink. Даже ционистите се отказаха да се заяждат с мен на тази основа. Подобни „стрели“ се отбиват от духа ми и рядко ме засягат. Затова напълно сам и дори самотен следвам пътя си заради онези около половин процент нашенци, които ще ме разберат.

Просто напомням с каква лекота уж антикомунистически настроеният демократичен Запад се прегърна с комунистите от Централна и Източна Европа. И забравил мъчениците на техните варварства, сега гради с бившата червена номенклатура някаква „пазарна икономика”, „представителна демокрация”, та човек да се замисли дали не е попаднал в някакъв шизофренен свят?

 

 

Господството на двойните стандарти

 

 

Ненавиждам подлостта, лукавството и лицемерието от когото и да било и във всичките им форми. До гуша ми беше дошло от прилагането на два вида мислене и на всякакви хитрости по време на Живковия социализъм. Затова, когато вече имах право на избор, без заплаха от „въдворяване“ зад решетките, не си затварям очите за несправедливостите и предателството. За мен последното е най-големият грях. Смятам го за по-голям от убийството и дори от богохулството. Но това е друга тема.

Мен комунистите са ме тормозили, но почти не са ме предавали. Нямаше необходимост. Просто се разправяха с мен. Никога, нито за миг в целия си живот, не съм очаквал нищо добро от тях. Онова, малко свястно, което все пак съм видял от членове на БКП, съм оценил. Но винаги с питането: Защо беше необходимо? Ако живеехме в нормална политико-икономическа система с общество от почтени хора, нямаше да се налага да получавам подобни хаири от другарите

Опитвам се да изясня, че живеем не в измамен свят, а в свят на измами. Схващате ли разликата. Първото е действителността, а второто – онова, което ни представят за реалност. Както няма „ляво“ и „дясно“, така не съществува никакъв „капитализъм“ и „социализъм“. От Френската революция насам – едно от най-големите престъпления срещу човечеството в цялата негова история, се води непрестанна война за насилственото налагане на единна световна държава с общо правителство.

Знаете ли, че дори в нашумелите книги и филми на левичаря Майкъл Моор никъде няма да срещнете изразитесветовно правителство“ и „нов световен ред“. Това до голяма степен обяснява защо никой не пречи на производството и разпространението на продукцията муНе е така с изключително съвестния британски историк Дейвид Ървинг.

Съвсем по различен начин стояха нещата и с честния кореспондент на лондонския The Times в Берлин през втората половина на трийсетте години на миналия век, чиито репортажи редакцията обръщала с хастара навън. И след като зърнал името си под фантазии за реки от кръв и изгорени синагоги през онази ноемврийска нощ на 1938 година, нареченаKristallnacht” – „Нощта на строшените стъкла“, си подал оставката. Спряха книгите му, а той имигрира в Южна Африка. Трябваше да изчака цели две десетилетия, та обемистият му програмен труд „Отплата за Цион“ да види бял свят. Да сте чули тукашен журналист да постъпи по този начин? Или вярвате, че у нас всичко е наред и свободата на словото господства ненакърнима?…

Другояче мина животът и на изключително свестният преподавател по френска литература Пол Расиние, който по време на нацистката окупация помагал на евреи да преминат границата с Швейцария. Така попаднал в концлагерите Бухенвалд и Дора, където прекарал цели4 и половина години! Когато изобличи лъжите загазовите камерии преднамеренотоунищжоване на евреи“, взе да пари под краката му.

Нескромно ще добавя и себе си. От 1988 г. насам почти не виждам бял ден. Трудно ще намерите друг човек от медиите, който да е бил толкова притесняван, уволняван, свалян от екран, недопускан до нито едно средство за масово осведомяване. Не ме оставяха на мира даже тогава, когато не се занимавах с подобна дейност, не правех нищо. Бях се оттеглил в селската си къща. Но както виждате, жив съм. Или само така изглежда? Щом като аз мога, защо вие да не ме последвате? Не е особено удобно, но е достойно

Ако се откажете от страха и престанетеда живеете лесно със затворени очи“, както пееха Джон Ленън и “The Beatles”,[11] може би ще забележите, че Б.Б. не е дясна“, а е истинска, организирана комунистка. Нито ГЕРБ е партия от тази част на измисления политически спектър. Вече близо 70 лазарника ни ръководят само комунисти, ангажирани с различни тайни служби. Какво трябва да стане, та най-сетне да го проумеете?

Който е разровил биографиите на т. нар. „неоконсерватори“ в САЩ, е достигал до тяхната комунистическа активност на младини. Ето го онзи „някой, появил се от миналото“, споменат от актрисата Хелена Бонъм Картър. Всички политици по света, без изключение, са кукли на конци. Добре платени мошеници и нищожества, всеки със своите дефекти. Днес в Тел Авив и подчинения им Вашингтон жалят по Хосни Мубарак. След като бунтовниците поне 40 пъти взривяваха газопроводите, свързващи Египет с Израел, военнитебившите телохранители на сваления диктаторсе видяха принудени да ударят кранчето. И да поискат отционисткия рай“ да заплаща по-справедлива цена.

С ирония, която бърка право в раната, йорданският журналист Рами Кури коментира: „Казано по вашингтонски, „една кризае като любовта: можете да я определите по какъвто искате начин, но я разбирате едва, когато ви сполети. Така и народното въстание за човешки права в Бахрейн е криза, която трябва да бъде потушена със сила. Но бунтът в Сирия е благословено събитие, което заслужава подкрепа. По същия начин онези, които отправят специални предупреждения срещу иранската помощ за шиитските въстаници в Йемен, приемат като напълно логично и законно САЩ и техните съюзници да изпращат оръжия и пари на предпочитаните от тях бунтовнически групировки в региона – да не споменаваме оправдаването на нападенията срещу цели държави[12]

Преди седмица имаше студентски вълнения в САЩ. Младежите започнали да замерят полицаите с камъни. Последва як кютек с палки и доста арести. „Полицейски части за борба с безредиците използваха сълзотворен газ и гранати, предизвикващи мозъчно сътресение, срещу стотици студенти, които в петък [20 април 2012 г.] протестираха в покрайнините на „Конгресния дворец“ в Монреал, където премиерът Жан Шарест изнасяше реч пред симпозиум за развитието на Севера

Двама полицаи и най-малко двама от протестиращите бяха ранени в сблъсъка, а 17 души бяха арестувани

Министър-председателят нарече нарушаването на обществения ред „неприемливо“.[13]

От известно време даже в някои ционистки медии не крият, че „Израелската полиция първо стреля и след това задава въпроси“.[14]

Представете си за миг, че някаква външна сила – да речем Иран или Венецуела, е въоръжила недоволните американски и канадски студенти. Те са започнали да обстрелват полицията. Бедна ви е фантазията какво щеше да ги сполети. Не с танкове, както е в Сирия, щяха да ги ликвидират с изтребители от въздуха. То е „като любовта: можете да я определите по какъвто искате начин“…

Знаете ли как западните пропагандисти се справят с метода на съпоставянето? Като прехвърлят собствените си грехове върху почтените търсачи на истината. Например въведоха термин – “whataboutism”. Един вид – какво от това, щом и вие… И се опитват да изкарат всеки, който дири справедливост и мери с един аршин,… „пропагандист“. Ако сравните онова, което вършат, с методите, прилагани в Русия и Китай, да речем, на часа ще ви изкарат я „съветски агенти“, или ще ви лепнат етикет от сорта на „антисемит“, „изкопаемо от Студената война“ и т.н. Без да съзнават, че се вмъкват в обувките на едновремешните кремълски агитатори. Те винаги приключваха споровете с въпроса: „А вие защо биете малки негърчета?“ За съжаление днес полицията във Вашингтон, Сан Франциско и Ню Йорк май пердаши по-яко от милицията в Москва. Какви времена!

Само че днес свалят правителството в Триполи, което Те поставиха. Съставиха го от поставили се в Тяхна услуга членове на кабинета на бившия Им приятел Кадафи, от когото щом се наложи, се отрекоха. Допуснаха в него някои истински борци против диктатурата, които обаче по-рано предаваха за разпити и изтезания на тайните служби на джамахирията. Тези мъченици не са склонни да забравят това. Останалите са обикновени кариеристи, нагаждачи, на които е наспорил Луцифер при всяка подобна промяна.

В някои „световни медии“ наистина взеха да споменават позабравения термин „контрареволюция“. Нормално, след като Кайро спря доставките на газ за Тел Авив. А Нетаняху вече открито жали за тиранина Хосни Мубарак.[15] Това е едно от следствията от “Арабската пролет“. Както отбеляза един от най-добрите познавачи на Близкия изток, английският журналист Робърт Фиск, започваислямизация дори на познаниетовместо модернизация на ислямския свят“.[16] Само че дори бившият началник на израелската политическа милиция Шин Бет, Ювал Дискин, открито заявява, чене вярва на Бенямин Нетаняху и Йехуд Барак“. Даже ги обвинява, че работят в синхрон с иранското ръководство и лъжат евреите.

Почтени израелски политици, журналисти и общественици стигат до там, да призовават: „След 115 години е време ционизмът да се пенсионира“![17] Извън всякакво съмнение това е пространна и изключително важна тема. И няма нищо общо с някаква „конспиративна теория“…

Ако не уйдисва на Олимпийците, новият египетски режим ще падне по същия начин, както и предишният. Всъщност те не са пременяни. Смениха само лицата в новините. Назначиха теляците на Мубарак за стопани на банятаТрудно ще намерите свестен египтянин, който да ви спести разочарованието си отсвободолюбивияЗапад и неговата наложена зорлем демокрация“. Естествено, ще се натъкнете и на защитници на Мубарак и „спокойното“ минало. Нима тук няма живковисти и съветолюбци?

Наложи ли се, след „Арабската пролет“ ще дойде ред на сексуална революция в този наистина консервативен свят? Не само четем „коментари“, насочващи „световното обществено мнение“ в тази насока. Зад фереджетата се забелязват белезите на надигащия се дамски гняв. Неминуемо е – по силата на живота и прогреса, но не и без помощта на левитския Интернационал.[18]

От ерата Монроу насам на Съединените щати е възложена ролята на световен полицай. До голяма степен затова са създадени от илюминатите. Твърде отдавна те се държат по-скоро като милиционери. И все по-често отблъскват дори своите най-верни съюзници и привърженици.

Например очертаващият се еш на републиканския кандидат за президент, мормона Мит Ромни, Марко Рубио, не крие своите убеждения: „Всичко, което става по света, е наша работа. Всичко в нашия живот се влияе пряко от глобалните събития. Сигурността на нашите градове е свързана със сигурността на малките селца в Афганистан, Пакистан, Йемен и Сомалия.[19]

Това възмути даже Тим Стенли, който се представя като доста „десен“. Той е един от американските коментатори на представяния като „консервативен“ лондонски всекидневник “The Daily Telegraph”. Журналистът не се сдържа: „Няма как да не ви разтревожи цялостната представа на Рубио за американската хегемония. Особено, ако не сте американец.

Стенли е поставил на своята статия красноречивото заглавие „Неоконсерваторът Марко Рубио иска да управлява света“. Откъде произлизат т. нар. неоконсерватори? По неписано правило, от крайно левите партии и движения. Този Марко Рубио е американец от… кубинско потекло. Както подчертава Тим Стенли, „разбира се, доста антикомунистически спомени оформят неоконсервативната политика на Рубиовци“…[20]

Усещате ли иронията спрямо този закъснял и добре осребренантикомунизъм“? Съвсем идентичен с онзи, който уж води бивши троцкисти и маоисти, изведнъж предрешени внеоконсервативниуниформи. Като започнете от Джейн Къркпатрик, наричана навремето в тукашния болшевишки печат „женския ястреб“. „Неотстъпчиватапостоянна представителка на САЩ в ООН е започнала своята политическа кариера отНародната младежка социалистическа лига. После е членувала в Демократическата партия, но обърнала вярата! Като новопокръстена „консерваторка“ рязко критикуваше политиката на президента демократ Джими Картър. Обвиняваше го във всякакви грехове, даже в сътрудничество с маркс-лениновите режими. Роналд Рейгън я издигна до водещата позиция в ООН. Но тя не обели и дума, когато той си стисна ръцете както със Съветите, така и с китайците.

Ала кулминацията на неоконсерватизма дойде с администрацията на младия Буш. В нея изпъкваха такива представители на крайната левица като (без)мозъчния кръг около Доналд Ръмсфелд, Пол Уолфовиц и Ричард Пърл, създал програмата за „Нов американски век“. Тези „странни хора“, както ги нарече англичанинът Майкъл Линд.[21]

Става дума за конюнктурни момчета и момичета като тях и наследниците им, какъвто е Марко Рубио, кубино-американският претендент за вицепрезидент на САЩ. Те не спират да отправят остри упреци и дори претенции към далеч по-истински консерватори и патриоти. Напримеркъм Рон Пол. Рубио осъжда „либералните демократи и републиканците“, които заварил „в Сената да работят съвместно и да адвокатстват за нашето оттегляне от Афганистан и ненамесата ни в Либия“.[22]

Тим Стенли посочва, че не би се учудил, ако възненавидите американските неоконсерватори“.[23] За мен Марко Рубио и подобните му са забавни, защото са избирани по тъпота. И без да се усетят, изтърват по някоя истина. Този кубински американец или американски кубинец – както желаете, си признал без бой как в горната камара на амариканския Парламент – Сената, „се оказа, че партнирам на демократитепо най-важните въпроси на външната политика… Наскоро се пошегувах, че ако сте сред крайно десните в Сената на САЩ и обсъждате теми от външната политика, се извъртате и стигате до левицата.[24]

 

 

„Неоконсерваторите“ местно производство

 

 

Какво говоря и пиша и то от десетилетия? Нима не знаете кои у нас бяха провъзгласени задеснии кой ги произведе в такова ченгесарско звание? Погледнете съществата от снимката. Те са рекрутирани от „дясна“ германска фондация, решила да ги представи като „бъгарски консервативен елит“. Всички до един са квази десни. Без нито едно изключение са или уж бивши комунисти и ченгета, или комсомолски деятели, произлизащи от тежки болшевишки семейства. Да припомним техния произход и битността им в недалечното минало, като започнем отляво надясно.

Пръв е Цветан Цветанов, син на дългогодишен комунист и шофьор в МВР, който често обслужвал самия тукашен Дзержинскидругаря генерал Григор Шопов, гаулайтера на местния клон на КГБДържавна сигурност. Ц.Ц. е завършил физкултура и незабавно станал член на БКП. Започнал работа в Държавна сигурност. Оттогава, без прекъсване, все е милиционер.

До него е Мария Капон. Вместо да обяснявам коя е тя, нека оставя политологът Антон Тодоров да стори това. Защото е изследвал въпросната другарка и го доказва с документи.

 

http://youtu.be/559mNc-EGuc 

 

Вдясно от въпросната комсомолска активистка, носеща с гордостдостойнотофамилно име на Ал Капоне, се е сгушил Николай Младенов. Личи, че не се чувства съвсем уютно. Тъй като неотдавна припомних биографията на този кадър на Димитровския комунистическия младежки съюз, произлязъл от средите на ДС, сега ще го пропусна.[25]

Съвсем в центъра, като истински главенгерой“, се мъдри мутрата на другаря Иво Инджев. Само с едно изключениебрат на баща мувсичките му роднини са комунисти. Неговата майка, баба и дядо по тази линия, както и вуйчо му са билиактивни борци против фашизма и капитализма“. На 9 септември 1944 г. са участвали в завземането на властта в Княжево. С всички съпъстващи товапривилегии“. Като например да убиват без съд и присъдавраговете на народа“.

Разглеждам документ, изготвен от Държавна сигурност, и регистриран през 1969 г. Той представлява проучване на произхода на Люба Асенова Инджева, майката на Иво Инджев. Това „изследване“ е извършено във връзка с молбата й за работа в Четвърто управление на Държавна сигурност. Чудно защо днес дейците на БКП, БЗНС, ДС и произлезлите от тях организации толкова се бунтуват срещу всеки опит за вглеждане в миналото им. Близо половин век самите те подлагаха нас, пък и себе си, на това. „Справката-заключение“, както е наречен документът, е предложена от началника на Първи отдел, но неизвестно на кое подразделение на МВР или на прилежащата му Държавна сигурност. Със съдържанието на трите листа с машинописен текст са се съгласили началниците на управление „Кадри“ на МВР и на самото Четвърто управление на ДС.

От него узнаваме вече изяснени неща. Например, че Люба Инджева е била твърде активна комунистка. Нейният бащаАсен Стоянов Ангелове бил член на БКП от 1926 година и участвал активно в съпротивителното движение като ятак. На 9.ІХ.1944 година е взел активно участие при установяването на народната власт като комендант на Княжево. На работа в МВР е бил от 1948 год., а през 1960 год. се е пенсионирал. Утвърден е за активен борец против фашизма и капитализма. Майка й [на Люба Инджева] Екатерина Петрова Стоянова… преди 9.ІХ…. е помагала на съпруга си в съпротивителното движение. Членка на БКП е след 9.ІХ.1944 година. От 1950 година е на работа в МВР като телефонистка… Утвърдена е за активен борец против фашизма и капитализма.

Брат й [на Люба Инджева] Емил Асенов Стояновпреди 9.ІХ.1944 година е бил ученик. Членувал е в РМС и бил отговорник на РМС в гимназията. Взел е активно участие в установяването на народната власт. Член на БКП е от 1944 година. Завършил е медицина и е работил като лекар към гранични войски, а в момента е асистент към ВМИ. Утвърден е за АБПФК [активен борец против фашизма и капитализма].[26]

Навремето, още на 3 март 1976 г., Иво Инджев собственоръчно е написал следната „Молба“:

До началника на управление кадри на МВР.[27]

Другарю началник, моля да бъда зачислен като стипендиант на МВР. Ще кандидатствам журналистика.[28]

Какъв стил! Днешните младежи биха го определили кати „милитъри“ – военен. В няколко запазени документи на Държавна сигурност е посочено, че младият другар Инджев е бил стипендиант на Държавна сигурност. Например в „Справка-заключение“ относно изучаването на Иво Любомиров Инджев, кандидат за стипендиант на Първо главно управление – ДС, четем предложение: „Иво Любомиров Инджев да бъде одобрен за стипендиант на Първо главно управлениеДС за чужбина.[29]

Или: „Бил е стипендиант на ПГУ.[30]  И още: „От 1975 до 1980 г. е бил студент в Московския държавен университет, специалност „История на арабските страни“. По време на следването си е бил стипендиант на МВР, респективно ПГУ.[31]

Представям толкова доказателства, за да няма съмнение. Инджев лъже. Свикнал е да го прави. Преди четири лета измами: „Още като директор на БТА, т. е. в началото на 90-те, обясних в интервюта, че съм несъстоял се стипендиант на разузнаването.“[32] Това издава занаят или втора природа. Както казва Иван Ценов, става дума за професионални лъжци.

Вече все повече хора забелязват, че на изпедепсаните шарлатани им личи. Хората от моето поколение помнят Тодор Живков и „обкръжението“ му, както и онова „съзвездие“ от отгледани и добре обучени измамници, което все още е допускано, за да формира съответно необходимото обществено мнение.

Възможно ли е Инджев да е оставен на мира? Едва ли. В него е инвестирано и то доста. Не забелязахте ли неколкократно публикуваното от мен предложение на неговия водещ офицер, направено не просто след промените, а когато СДС съществува почти от месец: „Считам за нецелесъобразно на този етап да се ангажира Ивайло за реализация на АМ [активни мероприятия].  В подходяща форма може да бъде използвано мнението му за тенденциите и настроенията в редовете на интелигенцията.[33]

Последното издава категоричното Инджево съгласие да слухти срединтелигенцията“. Ала документът съдържа и разкрива нещо далеч по-важно. Майор Иван Димовски, който е вербувал и ръководил агент Ивайло“, понастоящем преуспяващ бизнесмен – как иначе – е предложил. Но неговият началник е написал своето нетърпящо възражение разпореждане: „Не“. ТоестИво Инджев да бъде използван и за активни мероприятия.

Който и офицер от Държавна сигурност или от Народната милиция да попитате, ако за миг бъде честен, ще ви признае: веднъж ченге, завинаги ченге. Преди няколко години от вестник „168 часа“ попитаха заместник-началника на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков: „Има ли откъсване от службите?“ Той отговори едносрично и еднозначно: „Не![34] Същото „не“, кавото е написал във вид на резолюция шефът на майор Димовски, респективно – и на агент „Ивайло“.

Такива същества биват използвани двупосочно (което е шизофрения, раздвоение на личността). От една страна, те донасят за „за тенденциите и настроенията в редовете на интелигенцията“. От друга, могат да им възлагат задачи за оказване на влияние в конкретни среди и в по-широки мащаби. В случая „Инджев“ – върху цялото общество. Не случайно му изобретиха легенда на „антикомунист“, на „борец за истина и справедливост“ и му изградиха професионална кариера. А посредством задаване на линията на поведението му и чрез осигуряването на неговото постоянно или поне често присъствие във влиятелни медии го използват за внушаване на определени идеи, тенденции и пр.

Да сте виждали някога покойния Илия Минев в национален ефир? Или поне на телевизионния екран? Да сте гледали и слушали разговор с някогашния кинодеец Петър Гогов, създал антикомунистическа група, заради което освен близо петте години зад решетките, съсипаха живота му? Само два пъти и то в моето предаване „Диагноза“. Никъде другаде.

Може би познавате схващанията на преподователя по право Янко Янков, защото сте следили поредица от негови телевизионни изяви? Нищо подобно извън водените от мен рубрикиМежду редоветеи същатаДиагноза с Георги Ифандиев“!

Посочете един истински, неподставен, неизмислен, непроизведен от Интернационала и неговия секретен апарат антикомунист, който да е прокопсал. Нали Западът уж се бореше срещу комунизма и комунистите?… Вместо това допусна в Източна Европа да се създаде класа отчервенимилионери, адяснотода бъде оформено все от ченгета и активни комунистически, комсомолски и безенесарски дейци.

Обаче редовно гледате по всички влиятелни телевизии, слушате по радиото и четете във всички тиражни вестници три пъти агента на ДС на БКП, комуниста Петко Бочаров. Както и камара неизгорени отпадъци от милиционер-социализЪма – потомствени партийци, съветски възпитаници и/или доказани ченгета, каквито са въпросният „консерватор“ Иво Инджев, Георги Коритаров, Кеворк Кеворкян, Люба Кулезич, Иван Гарелов, Валери Найденов, Маргарита Михнева, Цвятко Цветков (слава Богу, че постъпи мъжки и ритна камбаната), Велислав Дърев, ДимитърГестапотоИванов, Тома Томов, Татян Дончев, Андрей Райчев и неговия ментор Петър-Емил Митев, Харлан Александров, Сашко Диков, Румяна Коларова, Юрий Асланов, Красимир Райдовски, Татяна Буруджиева, Петьо Блъсков и неговия побратим офицерът Енчев, Емил Кошлуков, Пиги Маринкова, Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Татяна Буруджиева, Кънчо Стойчев, Васил Тончев, Красен Станчев, Румяна Бъчварова, Стефан Солаков, доверено лице на Тодор Замфиркьов-Живков, Димитър Цонев, Емил Хърсев, Петър Волгин, Кольо Колев, Мирослав Попов, Стефан Гамизов, Михаил Мирчев, Димитър Гронев, Любен Диловчервен, Владимир Каролев, Цветозар Томов, Димитър Аврамов, Юлий Павлов, „д-р“ Антоний Тодоров, Васил ГарнизовИва Николова, Мира Янова, Антоний Гълъбов –легион, защото са много, както твърди евангелският текст

Тук явен идиот като Юлиян Вучков, на всичко отгоре „професор“, който във всяка нормална страна щеше да е зад решетките или на затвора, или на някоя психиатрия, минава запророк“?!

Наслушах се на жалби по архипрестъпници на комунизма като дългогодишния агент на Държавна сигурност Хачо Бояджиев, да речем. Посрещаха като месия ярък интернационален бандит като агента на КГБМихайлов“, на когото Интернационалът е надянал бяло патриаршеско було! А никой не споменава добра дума за мъчениците на този гангстрески режим! Син на комунисти с шумкарско име Николай и чинмитрополитзаповяда на ръководството на пловдивската община да лъсне града до там, че да гонапарфюмира. Заради самозвания“ болшевишки „патриарх“! А Сам Бог повелява скромност. Направете си труда и прочетете поне Глава 23 наОт Матея свето Евангелие“. За човешки същества ли става дума у нас?

От години постепенно внедряват в средствата за масово оглупяване новоизлюпени „медийни Тарзани“, както ги нарече Иван Ценов. Защото са толкова невежи, че за тях всичко е ново. Някои от тях вече също бяха наложени като… „институции“! Това се постига лесно. То е като лъжата, която изречена сто пъти се превръща в… истина. По същия начин партията-майка и нейната неразградена  преторианска гвардия с абревиатура ДС направо ги натрапи на публиката. Тези нисши духом същества, смятат, че животът на тази планета започва с жалката им поява на този свят: Николай Бареков, Росен Петров, Мартин Карбовски, Слави Трифонов исценариститему, разни други телевизионнии радиоводещи, произведени по милиционер-социалистическия калъп, вестникарскикоментатори“, които имат качества да пълнят с лъжи и фантасмагории единствено долнопробните клюкарски страници на клозетно жълтия печат.

Цели медии се оказаха свърталища на ченгета, подразделения на ДС – bTV, БНТ, Нова, TV7, БТА, СКАТ, NBT, Darik Radio, вестници като „Дума“, „Земя“, „Труд“, „Сега“, „24 часа“, „Всеки ден“, „Стандарт“, „Република“, „Шоу“, „Класа“, „Уикенд“, списания от типа на „Тема“ и т.н.

Съвсем в стила на Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Берия и Суслов, от сутрин до вечер, 365 дни в годината, целият медиен легион на сатаната ви залива с полуистини, откровени лъжи и измислици. По този начин интернационалните другари оформят една несъществуваща действителност, коятонародните масивъзприемат като реалност… В подобна информационна среда какво друго очаквате да стане с вашето съзнание? Ментално оцеляват онези, които се ограждат с невидими духовни дувари и не допускат индоктринацията да пробие тяхната същност.

Някой запитвал ли се е: Защо думата бива предоставяна все на споменатите духовни, морални палачи на българитедо един комунисти и ченгета или наследници на такива престъпниции никога мъчениците на комунистическия режим? Или допускате, че страдалците нямат какво да кажат на обществото? Та Илия Минев, Бог да го прости, беше завършил химия във Франция, а не в СССР! За другарите това беше „утежняващо вината обстоятелство“. За техните потомциотново предимствоДа не мислите, че това е признак за завръщане към нормалността? Боже!

Ако чуете словото на Илия Минев, прочетете ли изключително оскъдното му писмено наследство, ще го наредите сред интелектуалния елит на тази загиваща нация. Отмираща, защото допусна ликвидирането тъкмо на нейните най-извисени представители. Има град, носещ името на българомразеца Димитър Благоев. Друг – на Георги Димитров – същество, което носи само позор на святото име българин. Други селища са наречени на такива престъпници. Никой не посегна на паметниците и на названията на булеварди и улици, които напомнят за болшевишкото робство. Но когато от екрана на една телевизия поставих въпроса за наименуването на част от софийски булевард на Илия Миневличност до дъното на душата си обичаща България, ме подкрепиха точно шепа хора. В изблик на моментен гняв една конформистка, която не спира да заблуждава при всяка своя поява в медиите, правилно беше орисала: „България е обречена на комунизъм!

Политическият затворник Петър Гогов има диплома на външнотърговец и владее най-малко два западни езика. За сравнение, премиерката Б.Б. – нито един. Гогов зарязва престижна и високо платена работа в Киноцентъра, за да основе патриотична антикомунистическа организация в недрата на вапцаната в отровно червено милиционерска България! Заплаща го с изтезания в следствието и петилетка в тъмниците на другарите.

Преуспяващият аситент по право Янко Янков се отказва от карирата, която навярно щеше да го отведе до професорско звание и катедра в Софийския университет. И се хвърля да защитава гражданските права въз основа на действащото законодателствовътрешно и международно. Защото след „Хелзинки–1975“ болшевишката „народна република“ беше страна по тях, те следваше задължително да действат и на тази територия, окупирана от възможно най-разбойническата външна сила – СССР. Какъв е келепирът му? Шест и половина лета затвор, невъзможност да работи и да храни семейството си

Вие не търсите такива лидери. Нито почтени изразители на истината. Не написа ли един от любимите поети на другарите, че „свестните у нас считат за луди“? Нищо подобнот. нар. народ с възторг приема поредното болшевишко лицемерие и прилагане на двоен стандарт. И с папагалско усърдие повтаря как „всеки има право да се променя“. Сложете ръка на сърцето си: нали така смятате и вие?

Хайде де! Ако перифразираме Шекспир, червените престъпници „да вървят в манастир“, където да преживеят катарзисдушевно пречистванеи там да се променят. А не да се натискат с големи свещи в ръце запървите места по гощавките и предните седалища в синагогите, и за поздравите по тържищата, ида им казват човеците: учителю, учителю[35]… Те нито за миг не възлюбиха Бога. Да не се заблуждаваме, друг идол е заседнал дълбоко в тяхната същност.

В един брутално сатиричен сайт срещнах следното откровение по наш адрес, наужким приписано на несъществуващ английски автор: „Трябва да си много прост, за да работиш за хора които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самият тебе. И ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш – „Ми аз какво мога да направя?“

Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички наоколо ти, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някои други, за да оправят твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг. Трябва да си много прост за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост…

Трябва да си много прост, за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.[36]

Ето защо и как всички официализирани леви“, „центристиидеснипостоянно призовават да забравим зверствата на комунистите и да се прегърнем с другарите. Трябвало данамерим пътищата на единението“?! Колко удобно! Това е псевдохристиянство. Исус Христос ясно е разкрил: „Не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни.[37]

За никакви „промени“ не става дума и не бива да бъдат проповядвани. У насхристиянството не преминава през сърцето“ според точната присъда на проф. Иван Шишманов. По-скоропрез стомаха

Стефан Бочев, един представител на истинската интелигенцията, която можеше да ни изведе към просперитета, вместо да ни затрива, както сега социалистическата, също стигна до тъжната диагноза:

У насхристиянствотое оставило главно външни напластявания: и черквитенякакви средновековнитреби”; в душитежалки, плачевни суеверия, ако изобщо ги има даже и тях.[38] Онова дълбоко сътресение, присъщо на активното, реалното християнствовиж европейското Средновековие, Реформацията, Ренесансане е могло да се състои в духа на българинапоне не след богомилството. Тъй че какво чудно, дето нашенският човек е останал духовнобеден” – не се е обогатил духът му от дълбокото рало накултивиращотовъздействие на християнското чудоТъй чехристиянствотона трупащите се около черквите в средата на века не беше проява на никакви вярващи”. А пъкатеистите”, дето разгонваха пък тия псевдо вярващи, те си бяха най-обикновена проба изпълняващи партийно поръчение хулигани[39]

Болни същества, в духовен и физически смисъл, които няма как да формират общество това сме ние. Какво единение! С убийците и грабителите ни? Повтарям: Колко удобно, как добре пасва на цялостния план на интернационалното Братство! Може ли овцата да вечеря на една маса с вълците? Както се шегуват онези, които са осъзнали истината, като евреинът Еърън Русо, когото Братството ликвидира: „Възможно е, ако овцата има оръжие.“ Впрочем убедете се сами – с очи и уши:

 

http://youtu.be/y0g2HDaw8GA 

 

Да се върнем към тукашните „неоконсерватори“, рекрутирани от западни фондации. Което за нагаждачите, наивниците и глупаците е достатъчно, за да ги приемат за такива, за света вода ненапита“. А изреченото и написаното от тях – за чиста монета?! Все пак „западняци“, а не „руснаци“ са ги избирали… “O sancta simplicitas!” – „О, свещена простота!“ Пак казвам: Когато иска да накаже някого, Бог първо му взима акъла

Например самият Иво Инджев цял живот се е борил срещубившите хора“, но и против своите колеги. Само 6 години преди промените са му възложили задачи, като:

а) Изучаване на представляващи интерес по линията на 430 ВПР и външното 678 КРО лица;

б) наблюдение и своевременно сигнализиране за извършени нарушения на правилата за поведение на наши граждани зад граница от страна на членове на колонията ни в 391 Бейрут;

в) оказване съдействие на официалните ни представители за уреждане публикуването в местния печат на изгодни за нашата страна печатни материали.[40]

Няма как да разгадая закодираното от ченгетата. Но агент Ивайлосъщо така е действалсрещу Ливан, Сирия, НАТО, Израел, страните от Гълфа, бивша Югославия иКитай“?![41] Обаче последната задача тогава, съвпада с тази, спусната на Инджев през януари 1990 г. И това не е случайно.

Освен че е завършил в Москва като стипендиант на Държавна сигурност, там се е оженил за своя германска състудентка, агентка на ЩАЗИ. Когато се завърнал у нас, подал молба за работа в органите на МВР. Приели го в БКП и го вербували за агент на Държавна сигурност. Продължава да действа като такъв под псевдонима „Ивайло“. Ето ви образец на съвремененконсерваторпо глобалистки образец

Явор Дачков е следващият в консервативния строй“. Внук наактивен борец против фашизма и капитализмаи син на партиец. Учил богословие и обслужвал всеки, който е бил готов да му плати. Най-ярко беше предателството му към неговия основен ментор, другаря Иван Йорданович Костов. Нали Командира уреди неговата сестра с ресторантаСиният лъвтоку до Народния театър?

В интернет срещнах следната публикация, посветена на настоящия „консерватор“: „Тодор Живков е дал апартамент на семейството на Явор Дачков, разказват в родния му град Габрово близки до фамилията. Навремето майката на Дачков написала писмо до Тодор Живков, в което му обяснила надълго и нашироко как има три деца от два брака, а не разполага със собствено жилище. Женицата написала още колко предано е семейството й на комунистите. Дядото на Явор Дачков навремето се прочул в с. Славовица, Плевенско, като червен мракобесник. Той участвал в национализирането на земеделски земи и разплакал много майки.

Вторият брак на Дачковата майка, от който той се пръкнал, също бил подкован идеологически. Баща му години наред е бил партиен секретар в консервения комбинат в Габрово. Съседи на Дачкови в Габрово разкриват, че Яворчо изобщо не се вясвал в града и не поглеждал старата си майка, защото се срамувал от нея. Тя била обикновена, простовата жена и на последните избори гласувала за кандидата на ГЕРБ, който преди месец стана министър на еврофондовете. „Явор бе закърмен с червената идея, затова много се учудихме като цъфна до Костов“, споделиха съседи.[42]

Не настоявам, че всичко е вярно. Но поведението и действията на момчето издават гузност. На този фон интимната му връзка с наследничката наактивни борци против фашизма и капитализма“, повече от десет години по-възрастната от него комунистка и конформистка Люба Кулезич, изглежда повече от естественасъвсем по Климов, както се казва

За предпоследния в редичката – Светослав Малинов, казват, че също е комунистическо отроче от Дупница, но израстнало в Бургас. Това обяснява как е завършил местната английска гимназия. Както и сетнешните му квалификации: „През 1996 г. става магистър по политическа философия към Университета в Йорк, Великобритания. Специализира политическа теория в Осло, в Италия и в Ню Йорк.[43]

Най-накрая идва редът и на представителя в най-тежката „консервативна“ категория, другаря Огнян Минчев. Освен, че е продукт на варненската алчно червена номенклатура и сам комунист, той започва своявъзходот Института по история на БКП.[44] Използвам кавички, защото за почтените хора това е падение.

В проучване на българските „консервативни“ think-tank-ове четем: „Един експерт политолог, колега и приятел на лидерите на think tanks Иван Кръстев и Огнян Минчев, разказва: „Отново по инициатива на Андрей Луканов, Огнян Минчев[45] и Снежана Ботушарова[46] са привикани на среща в ресторантЯйцето“, където са приканени да станат експерти на СДС.“…

След като е бил съветник на Петър Дертлиев, председател на Социалдемократическата партия от коалицията на СДС, Огнян Минчев, бивш член на БКП и бивш преподавател по научен комунизъм в Софийския университет, става съветник по въпросите на регионалната и международната политика на Надежда Михайлова, министър на външните работи в правителството на Иван Костов. Приближен до Надежда Михайлова е и Николай Младенов от Европейския институт. Той пише речите на министърката, използвайки познанията си в областта на европейската интеграция…

За Огнян Минчев се говори, включително от страна на неговите колеги-експерти от think tanks, като заамериканско мекере“, коетоизпълнява всякакви поръчки на американското посолство“. „Той дори нападна Европейския съюз в медиите, когато стана ясно, че европейците ще запазят визовия режим за България“ (M.А.). Нека отбележим, че квалификациите „американско мекере“ и „мекере на СДС“ често се използват като синоними. „Сините гурута“, политиците на СДС и чуждестранните донори на think tanks участват в един колективен образ на „чуждестранните сили“, които целят да „направят по-беден българския народ и да го подчинят.“[47][48]

Да припомним още един от тези тукашнидесни“. Те са така възпитани и обучени, че са готови да прегазят и най-близките си в името на кариерата и материалния успех. С космическа скорост сменят политическата си ориентация. Този е отгледан под крилото на един от шефовете на онова управление на Държавна сигурност, което след време, по силата на своята интимност с една госпожа-другарка президентша, оглави. Беше в далавера с „невинния“ шеф на предприятието, ограбило столицата – Тошко Добрев отСофийски имоти“. А също така и с девера на въпросната „първа другарка“ – пловдивският комсомолски активист и син на агент на ДС, другаря Емил Стоянов, понастоящем евродепутат отГЕРБ.

 

http://youtu.be/Mw6Nv11iWRI 

 

Този Димо Гяуров е истински политически скитник. Заради това, но, изглежда, и поради други негови чисто сексуални умения, другарката президентша издейства неговия поразителен скок в йерархията на милиционерските звания, която засега остава ненадмината. От ефрейтор другарят Гяуров беше произведен вгенерал.  Сякаш фамилното име разказва семейна история…

Мислете за него през досието му, до този момент останало укрито. Същото се отнася и за всички останали политици“, „бизнесмени“, преуспели културтрегери“, „собственици на футболни и други подобни клубове“, „спортни деятелиПо-рано всички тези другари се кълняха във вярност на СССР и точно така му служеха. Днес са предани на САЩ. А утре, ако марсианци пристигнат като завоеватели, същите тези „консервативни комунистище надянат антенки на главите си и с познатия налудничав болшевишки плам в погледите си ще рапортуват своята готовност да изпълняват заповедите на поредните господари.

 

 

 Марксизмът на Ротшилд властва над света

 

 

Често ме обвиняват, че не слагам пръст в раната и не се занимавам със злободневието. А то е съставено само от подробности, които ни отдалечават от основнотопричините за бедите и начините да не ги допускаме повече. В този смисъл съм съгласен с американския актьор Робърт Редфорд, опонент на Холивуд. Преди дни в Лондон той заяви: „Заедно с позитивните си неща, демократизацията чрез интернет направи откриването на истината още по-трудно. В САЩ журналистиката е в упадък.[49]

А тукашната журналистика направо я няма. Навсякъде по света свободата на словото привидно завоюва все по-обширни територии, а на практика се оказва задушавана. И това е тенденция. За да стигнем да там, че преди половин година в писмо упрекнах журналистите от лондонския “The Independent” за техните прекалени претенции да са изразителите на истината, понеже са се поставили в услуга на офицера от КГБ Александър Лебедев, собственик на изданието. А те ми отговориха, че в наши дни журналистиката в Русия е далеч по-свободна от английската…

Нямате представа колко тъжно ми стана. Два пъти повече, когато от години ставам свидетел как една проститука се оказва многократно по-почтена от т. нар. журналисти. Тя поне не крие с какво се занимава, нито тарифите си. Докато медийните „герои“ се продават не като леки жени, а като най-евтина стока. Който даде повече. Някои – на всеки, който изобщо е готов да бръкне в кесията си за услугите им.

Не се ли впечатлявате от лекотата, с която един банкер, произлизащ от БКП и ДС, заедно с един депутат от ДПС, по-рано оглавявал младежкото НДСВ, напазаруваха половината лица на БНТ и Нова телевизия? Да, мутри, а не личности. Кухи лейки, които повтарят написани от другиго фрази. Или ако все пак им позволят да сътворят нещо, изцяло и безмълвно се подчиняват на спуснатите им условия. Впрочем бащата на това момче от НДСВ и ДПС едновременно, което в поверената му медийна групировка отстоява интересите на ГЕРБ, се отказа от собствената си рожба! Какво ви говори това? А фактът, че тези медии обслужват „политическа сила“, съвсем различна от онази, на която уж техният „собственик“ принадлежи?

Същото важи с пълна сила за изобщо недокоснатата съдебна система. Както и за банките. Само си представете как келнерът Славчо Христов се оказа притежател накредитна институция. Допускате ли, че това беше истина?

Как същият, банкер издигнат от Иван Костов, беше принуден да сдаде СИБанк на снахата на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Иван Абаджиев, бивш първи секретар на ЦК на ДКМС и посланик Букурещ и Тунис. По онова време тя, дъщерята на служител на Държавна сигурност, комунистката Цветелина Бориславова Карагьозова спеше в едно легло с Б.Б. Със съпругата й си бяха разменили половинките. На това му казват „комунистически морал“, „свободна любов“ или най-точно „ленински брак“… Сега бившата жена на банкянската мома живее в антикомунистическитеСъединени щати със сина на въпросния архикомунист АбаджиевВярвате ли, че социалистически селянчета и ченгетата от ДС, сред които одиозни нищожества като Христо Александров – „Ицо Салфетката“, Христо Ковачки, Иван Колев, ГеоргиГетоНайденов и т.н. бяха истинските притежатели на банки?

Не се ли питате коя сила изтласка инженер-химика Левон Хампарцумян до върховен приватизатор. А след това доглавен изпълнителен директор наУниКредит Булбанк“. На този пост го назначи циганският Командир. Поради стремежа да уреди голямата си дъщеря, той беше тясно свързан с приватизацията на „Булбанк“ – бившата „Външнотърговска банка“ на комунистическата номенклатура.

С дипломата си от Химико-технологичния институт другарят Хампарцумян стана един от пионерите в консултантско-одиторския бранш в България?! Защо не извадят цялата му биография, за да ни стане ясно как, с какво образование, къде и кога го е получил? Или всичко се дължи на ония служби?…

Кой му беше съдружник? През 1992 г. с Мартин Заимов създаватБългарска одиторска компания“ – консултантска фирма, асоциирана в интернационалната мрежа наCoopers & Lybrand”.[50] Този Мартин е внук на съветския шпионин, героя на СССР ген. Владимир Заимов. Племенник на офицер, предлагал се на нацистите. Той крие истинската си фамилияГолдсмит, и заслужава специално внимание. Защото е представител на най-отвратителните глобалистки кръгове, разсипващи българщината.

Хампарцумян изповядва своето конформистко верую: „Комунистическото мислене наложи представата, че компромисът е нещо много лошо. В реалния бизнес и в реалния живот обаче разумните компромиси не са грях.[51] Това момче, което навярно се радва на втората по размер заплата след тази на комунистическото чудовище Валентин Златев, е позор за арменците. Излишно е да изреждам целия списък с длъжности, които заема, по волята на тайното световно правителство.

По-важно е да се върнем към началото и участието на държавата в икономикатакъм проблема с държавния капитализъм. По начало, ако всичко е нормално и зависи от волята на хората, не съществува по-голяма сила от държавата. Тя държи репресивните органи – войска, полиция и т.н. Но далеч по-важна е ролята, която чрез законодателството, може да играе в икономиката. На първо място – водещото й място във финансията. Благодарение на централната банка и монопола за емитиране на парите. Повтарям, единственото изключение са САЩ. Но те, както и Израел, са частно фолмирование на семейство Ротшилд. Друга тема, защото за същността на Банката на Федералния резерв са изписани тонове хартия…

Само че чия е идеята за централна банка? Отварям програмата на комунистическото движение по света – „Манифест на комунистическата партия“ от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Осведомените хора са наясно, че всъщност манифестът бил поръчан от Ротшилд срещу щедро възнаграждение. „Нейтън Ротшилд връчил на [Карл] Маркс два чека за общо няколко хиляди английски лири (днес равняващи се на стотици хиляди или дори на милиони долари.), за да финансира каузата на социализма. Чековете бяха изложени в Британския музей, след като лорд Лайънъл Уолтър Ротшилдпопечител на музеязавеща собствената си сбирка и библиотека на Бритиш Мюзеум.[52]

В лицето на Мордехай Леви Ротшилдови съзрели изумително изкривено съзнание. То го довело до там, че разглеждал историята не като поредица от събития, които се намират в някаква причинно-следствена връзка. Даже не и като съревнование на идеи. Това наистина било прекалено възвишено, за да може със сръчността на талмудист да обясни нещата. Той подходил по-най-елементарния и затова най-лесния за възприемане начинборба на материални интереси. Точно това било необходимо на „светата банкова фамилия“. Да обяснява сложни неща по елементарен начин. Метод, възприет от всички комунисти, и то навсякъде.

Ето как се стигнало до приписването на Енгелс схващане, че: „Историята на всяко досегашно общество е история на класови борби.[53] Подобна отправна точка дава шансове за лесни отговори на сложни въпроси. Докато марксистите винаги са укривали истината. Често пъти повечето от тях не само не я знаелитя въобще не ги интересувала. Ако у тях все още мъждукали последните недогорели духовни въгленчета, те скоро угасвали в „борбата на материалните интереси”.

Още преди Френската революция основният девиз на франкфуртските илюминати бил: „Няма чак толкова висока стена, която магаре, натоварено със злато, да не може да прескочи.По-късно Енгелс обрисувал Маркс в поема като чудовище, посиняло от злоба и омраза, „сякаш десет хиляди дявола го бяха сграбчили за косата”.[54] Онези, които го познавали, по-късно огорчени и разочаровани обсъждали неимоверния му егоизъм. Бившят му приятел, еврейският социалист, масон и „баща на национализма“ Джузепе Мацини писал: „Сърцето му по-скоро тупти с омраза към хората, отколкото с любов към тях.

Наричали го „разрушителен дух”. Имал неприятни очи, които „излъчвали зли пламъчета”. Не го интересувала демокрацията. Според Енгелс Маркс се държал като диктатор с екипа на “Neue Rheinische Zeitung”.[55] Не понасял никаква критика. И уж се борел срещу експлоатацията, а не само експлоатирал, а буквално превръщал в роб всеки, завъртял се край него. Бил истински тиран. Цели 40 години неговата икономка се трудила неуморно без всякакво заплащанеза един покрив и къшей хляб. Маркс подкрепял робството в Съединените щати и като своя събрат илюминат генерал Албърт Пайк[56] не криел своето расистко отношение към чернокожите.[57]

В писмо до Енгелс презрително нарекъл Фердинанд Ласалнапълно обърканиеврейски негър”. Той „остроумничи”: „Сега ми става напълно ясно, както сочат формата на главата му и начинът по който расте неговата коса, че той е наследник на негрите, присъединили се към бягството на Мойсей от Египет (освен ако неговата майка или баба по бащина линия не се е сношила с негър). Ето как това единение на еврейство с арийство на основата на негърското е произвело един необичаен хибрид. Натрапчивостта на това момче също наподобява негърска.[58]

Такъв е истинският морал на всички последователи на чудовището Карл Маркс – комунистите, марксистите, социалистите. А представата за „най-хуманната” идеология съставителите на „Манифеста на комунистическата партия” красноречиво изобразили още в първото изречение на своето изплагиатствано „съчинение“: „Призрак броди из Европапризракът на комунизма.[59]

Кажете ми, има ли добър призрак, след като е известно, че на езиците от германската група например думата (ghost, gást, gaisto, ghoizdo, geisa) произлиза от санскритското hedas и означава гняв? Като се каже призрак се разбира нещо демонично, лошо, зъл дух. Докатодухе нещо съвсем различнона латински spiritus е дъх. Затова се говори за Свети Дух, а не за призрак.

Първоначално призракът тръгнал из Стария континент. Един от съперниците на Маркс и Енгелс за мястото на върха в Първия интернационал, италианският масон, евреинът Джузепе Мацини, който бил идеолог на национализма, едновременно с това кроел планове за световен ръководен център. Дали това не бил щабът на споменатия призрак? Ще попитате: Как съчетавал национализма с интернационала и единната световна република? За юдеомасонския елит няма нищо по-лесно. Нали помните, че той изповядва максиматаUbi bene, ibi patria”.[60] Тъкмо национализмът послужил за разрушаването на големите империи, които най-откровено бранели своите интереси и пречели на тези на световната левитска мафия.

Към национализма, интернационализма, глобализма и идеологиите ще се върна в продължението. Сега му е времето да посоча в коятворбаза първи път е спомената необходимостта от създаването на централна емисионна държавна банка. Под диктовката на Нейтън Ротшилд двамата негови наемни писачи Маркс и Енгелс са записали в „Манифеста на комунистическата партия“ буквално следното, отнасящо се до водещите държави на света:

Все пак за най-напредналите страни почти без изключение в употреба могат да влязат следните [мерки, част от „деспотичните набези в правото на собственост и в буржоазните производствени отношения]:

… 2. Висок прогресивен данък

 5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.[61]

Кой ще отрече, че днес не съществува правителство на земята, без това на Съединените щати, което да не изпълнява тази Ротшилдова повеля. Отвъд Океана тя е доведена до нещо още по-страшнодо монопол на 12 частни банки с предимно еврейски капитали и под контрола на семейство Ротшилд. Това става през 1913 г. с приемането на Закона за Системата на Федералния резерв, който действа до ден днешен. Еврейските банкери прибират по 17 на сто от всеки долар, пуснат в обращение… Единствените двама президенти, които са опитвали да се противопоставят на левитския Интернационал, загинаха. Да, имам предвид Ейбрахъм Линкълн и Джон Кенеди.

Да видим дали не греша? Или пък преувеличавам? Нека проверим пак чрез мнението на ликвидирания от неговите единоверци Еърън Русоедин истински крупен милионер:

 

http://youtu.be/gboP02esZTE 

 

Така е от поне век и половина. От Гражданската война в САЩ насам. Да не кажа, че по-скоро всичко започва от Френската революция, организирана от илюминатите (масоните) с парите на Ротшилд. След това те се залепват до император Наполеон І – корсикански мизерник, издигнат от тях на трона. След Ватерлоо стават несметно богати – истинска държава сред държавите по света.

Семейство Ротшилд често сменя водещите интернационални банки, които контролира, като нещо средно между официалната (видиматаauthority) власт и действителната (скритатаpower). Според Алешио Растани, финансов брокер от лондонското сити, в момента главната роля е поверена на “Goldman Sachs”. Да видим и чуем:

 

http://youtu.be/Q2Tg2VMfH1c

 

Какво да добавя? Всичко е изречено. Сторено е с чиста съвест и почтено.

Ще река само, че Братството води човечеството къмединний комунизъм“. Но не както той е масово разбиран. Омръзна ми да повтарям, че не иде реч за репресивните режими по време на експериментите с държавния капитализъм под диктата на една партиякомунистическата. Онова, което Интернационалът наложи на народите от Централна и Източна Европа, в част от Азия, а по-късно и в Куба.

Комунизмът е войната, която най-богатите водят срещу средната класа, за да подчинят и дори да поробят човешкия род. За това отдавна не им е необходима специална комунистическа партия. Всички останали вършат същата работапо-завоалирано, което е още по-добре за Олимпийците.

 

Който разбрал, разбрал

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря Венцислав Василев от Разград, на Борис Андонов от Пловдив и на всички останали досегашни дарители. Ако те ме известят, че желаят, съм готов да публикувам имената им.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост.

Даренията си можете да изпращате на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] В течение, „в час“, фр.

[2] Няма как да посоча вж, но ето данните: “My friend David’s NOT a Conservative: Helena Bonham Carter’s frank assessment of the PM”, “The Daily Mail”, Mail Online, London, Monday, April 23, 2012 г.

[3] “My friend David Cameron is not a conservative,” Helena Bonham Carter” by Laura Chubb, “TNT Magazine”, Monday, 23rd April 2012 г., online: http://www.tntmagazine.com/news/uk/my-friend-david-cameron-is-not-a-conservative-helena-bonham-carter

[4] Benjamin Disraeli – “Coningsby Or the New Generation”, Echo Library, Teddington, Middlesex, UK, 2007 г., стр. 182. Бенджамин Дизраели или лорд Бийконсфийлд е сред първите, които разкриват, че през втората половина на ХІХ век светът вече се управлява от „интернационалните евреи”, както по-късно ги нарече полуевреинът по майчина линия Уинстън Чърчил. (Вж. “Zionism versus Bolshevism. A Struggle for the Soul of the Jewish People” by the Rt. Hon. Winston S. Churchill, “Illustrated Sunday Herald”, London, February 8, 1920 г., стр. 5, достъпна от online: http://www.sovereignty.org.uk/siteinfo/newsround/zvb/zvb1.html)

[5] James Perloff – “The Shadows of Power: The Council on Foreign Relations and The American Decline”, Western Islands, Appleton WI, 1988 г., стр. 3-4.

[6] Council on Foreign Relations (CFR) – американска надпартийна организация, основана през 1921 г. от левитския интернационал със задачата да бъде мисловен център по въпросите на външната политика на САЩ. Нейната централа е не във федералната столица Вашингтон, а в Ню Йорк – по-близо до „мъдреците” от „Уол Стрийт”. Това е едно от министерствата на тайното световно правителство. Комисията издава минаващото за „най-авторитетно” списание по въпросите на международните отношения, двумесечникът “Foreign Affairs” („Международни отношения”). Организацията е пряко свързана и финансово издържана от агентите на Ротшилд в САЩ и преди всичко от фамилията Рокфелер.

[7] Herbert G. Dorsey III – “The Search For Wisdom And Freedom”, World Newsstand, http://www.worldnewsstand.net/, 1997-2006 г., Chapter XIII: “They Told The Truth! …About The New World Order”, online: http://www.wealth4freedom.com/truth/chapter13.htm, цялата книга е достъпна от online: http://www.wealth4freedom.com/free.html;  същото в:  “Outing the Constitutional Criminals” by Stephen Neitzke, An Analysis and Review of Aaron Russo’s Film, “America: Freedom to Fascism”, The Populist Party of America, Los Angeles, CA, November 5, 2006 г., online: http://www.populistamerica.com/outing_the_constitutional_criminals; пак същото в:  Gary H. Kah – “En Route to Global Occupation”, Huntington House Publishers, Lafayette, LA, CA, 1996 г., стр. 17 и в:  “The Federal Reserve is Privattely Owned” by Thomas D. Schauf, World Newsstand, http://www.worldnewsstand.net/, 1999 г., online: http://www.worldnewsstand.net/today/articles/fedprivatelyowned.htm

[8] “Foreign Affairs”, издание на Съвета за чуждестранни отношения – едно от министерствата на тайното световно правителство.

[9] Вж. Gary H. Kah – “En Route to Global Occupation”, Huntington House, Publishers, Lafayette, LA, CA, 1996 г., стр. 18.

[10] Martin Dies – “Martin Dies’ Story”, Bookmailer, New York, NY, 1963 г., стр. 143-144.

[11] “Living is easy with eyes closed…”, “Strawberry Fields Forever” by The Beatles, “Parlophone Records”, EMI, London, 1966 г..

[12] “Robert Fisk: Counter-revolution – the next deadly chapter”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Saturday, 21 April 2012 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fisk-counterrevolution–the-next-deadly-chapter-7665823.html

[13] “Violent Montreal student protest nets 17 arrests”, CBC News, Toronto, ON, Canada, Friday, April 20, 2012 г., online: http://www.cbc.ca/news/canada/montreal/story/2012/04/20/students-palais-de-congres.html?cmp=rss&keepThis=true&TB_iframe=true&height=1000&width=130

[14] “Israel Police shoots first and asks questions later” by Amira Hass, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, Friday, April 27, 2012 г., Iyyar 5, 5772, online: http://www.haaretz.com/weekend/week-s-end/israel-police-shoots-first-and-asks-questions-later-1.426844

[15] Вж. напр. “Tensions flare as Egypt cuts off gas deal with Israel: Netanyahu tries to play down fraying relations as Cairo scraps Mubarak-era contract” by Catrina Stewart,  Jerusalem, “The Independent”, independent.co.uk, London, Tuesday, 24 April 2012 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/middle-east/tensions-flare-as-egypt-cuts-off-gas-deal-with-israel-7670575.html

[16] Вж. “Robert Fisk: After the Arab Spring, an Islamic Awakening?”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Friday, 27 April 2012 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fisk-after-the-arab-spring-an-islamic-awakening-7685143.html

[17] “After 115 years, it’s time for Zionism to retire” by Gideon Levy, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, Оисаьщ, April 27, 2012 г., Iyyar 5, 5772, online: http://www.haaretz.com/weekend/week-s-end/after-115-years-it-s-time-for-zionism-to-retire-1.426843

[18] Вж. напр. “After the Arab spring, the sexual revolution?” by Martin Chulov in Beirut, Eileen Byrne in Tunis and Abdel-Rahman Hussein in Cairo, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Friday 27 April 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2012/apr/27/after-arab-spring-sexual-revolution

[19] “Neoconservative Marco Rubio wants to rule the world” by Tim Stanley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, April 26th, 2012 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/timstanley/100153539/neoconservative-marco-rubio-wants-to-rule-the-world/

[20] Пак там.

[21] Вж. “The weird men behind George W. Bush’s war” by Michael Lind, “New Statesman”, London, 7 April 2003 г., online: http://rense.com/general37/theweirdmenbehind.htm

[22] “Neoconservative Marco Rubio wants to rule the world” by Tim Stanley, вече цит. съч.

[23] Пак там.

[24] Пак там.

[25] Вж. подробности в: Георги Ифандиев – „У нас мафията си има държава – Част 10: Безмерно алчната комунистическа „аристокрация“ е клон на интернационалната мафия“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, www.diagnosa.net, София, петък, 20 април 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%83-%d0%bd%d0%b0%d1%81-%d0%bc%d0%b0%d1%84%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d1%81%d0%b8-%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-10

[26] Справка-заключение, Относно: Изучаването на Люба Асенова Инджева, жителка на София, кандидатка за работа в ІV управление ДС, Предлага, Н-к І отдел: полковник: подпис (ръкописен, не се чете), 18.VІІІ.69 г., Съгласни: Н-к у-ние Кадри МВР: генерал-лейтенант: подпис (ръкописен, не се чете), Зам-н-к ІV управление ДС: генерал-майор: подпис (ръкописен, не се чете), изготвила Я. Димитрова, София, … 1969 година, стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[27] Правописът запазен.

[28] До началника на управление кадри на МВР, Молба от Иво Любомиров Инджев, бул. „Волгоград“ № 30, София, 3.ІІІ.1976 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[29] Справка-заключение“ относно изучаването на Иво Любомиров Инджев, кандидат за стипендиант на Първо главно управление – ДС, предлага н-к отдел „Кадри“ при ПГУ-ДС полковник: подпис с апостроф (саморъчно поставен, не се чете), н-к Първо главно у-ние – ДС: ген.майор: подпис с апостроф (саморъчно поставен, започва със Ст., но не се чете), н-к у-ние „Кадри“ МВР: неподписано, София, 14.VІ.1975 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[30] Предложение относно: привличане на новоназначения кореспондент на БТА в Бейрут Иво Любомиров Инджев за сътрудник на отдел 04, ПГУ, отп. 1 екземпляр, ИЗП.ОР. 8100, предлага: ст.л-т Ив. Димовски, съгласен: н-к направление Ив. Живев., София, 5.07.1983 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[31] Справка относно: Иво Любовиров Инджев, отпечатано в 1 екземпляр, Изп. 04/8100, Нап. Тороманова – 6051 а, ст. Разузнавач отдел 01 ДС, ст. Лейтенант Ив. Димовски, София, 17.06.83 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Подч. мое.

[32] Иво Инджев – „Как станах секретен сътрудник на Първо главно на ДС“, e-vestnik.bg, София, 9 Октомври 2008 г., online: http://e-vestnik.bg/4789

[33] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[34] „Цвятко Цветков ― бивш главен секретар на МВР, бивш зам.-шеф на страховитото Шесто“, препечатано от в. „168 часа“, Български Информационен Блок, 29 юли 2008 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=7078&Itemid=1

[35] Вж. „От Матея свето Евангелие“, гл. 23, ст. 6-7.

[36] „Очерк на един англичанин за България : „Няма по-прост народ от българския“, posted by chergar in Политика, бизнес, история, култура, новини, общество, „Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?~ Или частна теория на НЕвероятностите!“, , събота, 21 април 2012 г., online: http://neverojatno.wordpress.com/2012/04/21/prost/

[37] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 34-36.

[38] Припомням Великденската случка в Хасково от пролетта на 2009 г. с „пророка” Емил Лещански, който предрече разрушително земетресение в региона. „Прогнозата“ му не се сбъдна и слава Богу. Несъстоялото се земетресение доказа, че не е дадено на човека да поглежда в бъдещето. Ала тази тема заслужава отделен коментар, защото наистина е важна. Погледнете какво разпространение имат суеверията и на каква популярност и огромни приходи се радват разни врачки, гледачки, пишман лечители…

[39] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България”, Фондация „Българска наука и изкуство”, София, 2003 г., стр. 512.

[40] Пасаж № 5, Писмо № 9 от 19.10.1983 г. от Соколов, относно: 14 Иво Любомиров Инджев, София, 18 октомври 1983 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[41] До началника на отдел 04, Първо главно управление на ДС, Докладна записка, относно: среща със СС „Ивайло“, изготвил: кап. Ив. Димовски, София, датата навярно остава зад печата за деквалификация на документа, стр. 1-2, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[42] „Лично Тодор Живков дал апартамент на Явор Дачков“, от вестник „Атака“, Български информационен блок, София, 10 април 2010 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=19723&Itemid=42

[43] Вж. „Светослав Малинов – биография“, Демократи за силна България, София,

[44] Вж. Достена Лаверн – „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация“, Издателство „Изток – Запад“, София, 2010 г., стр. 213.

[45] Лидер на бъдещия think tank ИРМИ. Бел. на Д.Л.

[46] Снежана Ботушарова е последната партийна секретарка на Юридическия факултет на СУ. Записват я в Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството в България. Два пъти депутатка от СДС, тя става заместник-председателка на Народното събрание. После прекарва два мандата в Съда по правата на човека към Съвета на Европа в Страсбург. В момента е конституционна съдийка в… Косово.

[47] Интервю с Г.М. Бел. на Д.

[48] Пак там, стр. 224, 243, 246.

[49] “Robert Redford: David Cameron is in trouble” by Anita Singh, Showbusiness Editor, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 27 April 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/film/film-news/9229454/Robert-Redford-David-Cameron-is-in-trouble.html

[50] Вж. Димитрана Александрова Захарина Вецева – „Левон Хампарцумян: Ако човек преследва успеха параноично, никога не успява“, сп. „Мениджър“, София, юни 2010 г., online: http://www.manager.bg/broi-140/menidzhmant/levon-hampartsumyan-ako-chovek-presledva-uspeha-paranoichno-nikoga-ne-uspyava

[51] Пак там.

[52] David Allen Rivera – “Final Warning: A History of the New World Order”, InteliBooks Publishers, Oakland, CA, 2004 г., стр. 184.

[53] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – “Манифест на комунистическата партия”, Издателство “ГАЛ-ИКО”, София, 1999 г., стр. 25.

[54] Вж. “Marx becomes a Marxist” by Brian Jones, SocialistWorker.org, The International Socialist Organization, Chicago, IL, Issue 691, February 25, 2009 г., online: http://socialistworker.org/2009/02/25/marx-becomes-a-marxist; същото в: Juri Lina – “Under the Sign of the Scorpion: The Rise and Fall of the Soviet Empire”, Referent Publishing, Stockholm, Sweden, 2002 г., стр. 86.

[55] „Нов рейнски вестник”, нем.

[56] Вече го обсъждах. Все пак за улеснение да припомня: „Генерал Албърт Пайк е признат като най-големият съвременен авторитет що се отнася до луциферианството. Като глава на Паладинския [масонски] ритуал той написа писмо с инструкции, носещо дата 14 юли 1885 г. и го изпрати на главите на двадесет и шест Съвета [ложи], разположени по целия свят. В това писмо той не само потвърждаваше вярата си, че сатаната е подчинен на Луцифер, но и заявяваше, че Луцифер е Бог, равен на Адонай [еврейския бог]. И добавяше, че Луцифер е бог на СВЕТЛИНАТА, бог на ДОБРОТО, който се бори за човечност и срещу Адонай, бога на тъмнината и злото. Пайк е продукт на пресата в Съединените щати. Той бе възвеличан до такава степен, че повечето масони го смятат за един от най-знаменитите си братя и за един от най-великите американски патриоти. (William Guy Carr, R.D. Commander R.C.N. (R) – “Satan, Prince of This World”, Omni Publications,  Palmdale, CA, 1997 г., pdf electronic version at www.ThreeWorldWars.com, стр. 20-21, online: http://www.scribd.com/doc/3221212/carr-william-guy-satan-prince-of-this-world-1959)

[57] Вж. Juri Lina – “Under the Sign of the Scorpion: The Rise and Fall of the Soviet Empire”, Referent Publishing, Stockholm, Sweden, 2002 г., стр. 88.

[58] Marx bis zu Engels, 30 July 1862 г. в: “Marx-Engels Gesamtausgabe”, dritte Abteilung, Band 3, Marx-Engels Verlag GmbH, Berlin, 1929 г., стp. 82-84.

[59] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – “Манифест на комунистическата партия”, Издателство “ГАЛ-ИКО”, София, 1999 г., стр. 23.

[60] „Където е добре, там е родината”, лат.

[61] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – “Манифест на комунистическата партия”, вече цит. съч., стр. 56-57.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...