- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

КОГАТО СВЕТЪТ И НОМЕНКЛАТУРНА ЧАЛГАРИЯ В НЕГО ПОТЪВАХА

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Комшийката, точно срещу прозорците ми, няма ток.

 

Не ползва електроенергия. Никак, изобщо, даже за осветление. Не може да си позволи този „лукс“.

 

Живее под наем в затънтено село. Кирията й е в натураподдържа къщата и двора в изрядно състояние, доколкото може. На 75 изглежда здрава. Телевизия не е гледала от…

 

Годината е 2017-а. И според мен никое човешко същество не заслужава такава участ.

 

 

 

Да бъдем или да не бъдем…

 

 

 

Най-тъжно ми е, че моите най-мрачни прогнози от началото на деветдесетте се сбъдват. София все повече е България. Но тази България не е истинската, някогашната, в която българите живеели мирно и в доволство. Даже приемали бежанци. Например – изпаднали германци

 

Тази България – по-точно – номенклатурна Чалгария, прилича на бабичка, зарязана на смъртния си одър. Когато усети болка, изстенва, но никой не й обръща внимание. Всички са заети със самите себе си и със своите проблеми. Останалите нямат значение. Затова вече убиват пред очите ни, а ние наблюдаваме мълчаливо, сковани от страх. С което подписваме своята смъртна присъда.

 

Времената се хищни, вълчи. Както между 1944 и 1977-1978 година. Наподобяват епохата на военния комунизъм, на сталинизма. Никой не се интересува от миналото, от биографиите. Готови са да доносничат срещу ближните. Срещнах мераклия, жалещ за Сталин. Разбира се – членувал в БКП. И – както се досещате – изпитва носталгия все в същата посока. Защото тогава, в онова касапско безвремие, е имало ред… Сега нямало. Но не се замисля, кому е потребен хаосът, и с каква цел.

 

Пренебрежението към живота на другите е същото. Никой не е застрахован. Не само тук. Убиват в САЩ, в Западна Европа. В Русия отдавна и по традиция.  От век и повече ураганни бури, придружени от смерчове, помитат Близкия изток. Живеем в свят, в който Deutschland повече не е uber alles. Парите са над всичко. А те са у едни, които поддържат расисткия център в същия Близък изток.

 

Както в средата на седемдесетте открил разочарованият до отчаяние Александър Солженицин. Според разкритията в документите на КГБ, изнесени от „Лубянка“, той живеел охолно от хонорарите си в своето имение в щата Уайоминг, но:

 

Обезсърчен от онова, което възприел като безразличие на Запада спрямо съветската заплаха, той взе да отрича, понякога достигайки до апокалиптични тонове, моралния провал на Запада, който не можеше напълно да разбере.[1]

 

Бидейки в принудително изгнание в Цюрих, Солженицин бил обграден изключително от агенти на чехословашките и съветските репресивни специални служби. Архивите на „Лубянка“ разкриват:

 

Парадоксално, за КГБ беше по-лесно да проникне в обкръжението му в Швейцария, отколкото в Русия

 

По този начин Солженицин се превърна в един от дългата поредица от водещи съветски имигранти, разкрачени във вътрешната война, водена между Бялата гвардия и троцкистките лидери. В нея, без да го съзнават, включваха съветски агенти сред своите най-доверени съветници.[2]

 

КГБ на СССР смятал „Паук“ – „Паяк“, каквото бил псевдонимът на писателя в неговата секретна разработка,[3] за един от главните врагове на системата. Затова задействал част от своята агентура на Запад в битката срещу Александър Исаевич, всъщност Исаакевич. Тук си струва да направя две кратки отклонения от основната тема. Тъй като те са свързани пряко или косвено с главната – за глобализацията, новия световен ред и световната революция, брънка от която бил Октомврийският метеж, чиято стогодишнина предстои да… честват.

 

Провъзгласеният за „юдеоед“ – за „главен антисемит“ – американски психолог и служител на ЦРУ Григорий Климов, уточнява:

 

Неговият баща бил покръстен евреин. От Исаак станал Исай.[4] По такъв начин се получил Александър Исаевич Солженицин. Тук е необходимо отново да отбележим малка и странна работанеговата първа жена Решетовска също била полуеврейка. Обичайно – полуевреина го влече към полуеврейка. А втората му съпруга Наталия Светловае пълна еврейка.

 

Според равинските закони децата на този „велик любител на истината, загрижен за Русия“, и сега могат да станат граждани на Израел (което едва ли ще сторят).

 

Виждате, че съществува определена закономерност, взаимовръзка междурускатареволюция и „еврейския въпрос“. Но всички – не само евреите, а и антисемитите – с повишено внимание заобикалят този проблем. Табу!

 

Отново загадка.[5]

 

Обаче бившият съветски гражданин с руско потекло – практически с български коренГригорий Климов,[6] не спира до тук. По-нататък многократно изяснява общия произход насемититеиантисемитите“ – родов, от средновековните хазари, и идеологическиот комунистическата програма на илюминатите.

 

Говорейки за еврейския въпрос, волно или неволно, ще се сблъскваш с проблема за антисемитизма. Ето ти отново – смях и грях.

 

Разбира се, мен ще започнат да ме обвиняват в антисемитизъм. Обаче аз имам трима силни адвокати. И то не други, а нещо като трите кита на ционизма.

 

Мой първи адвокат е идеологът на ционизма Теодор Херцел, ционист номер едно, който в своя дневник е записал, че смята антисемитизма за полезен за делото на еврейския народ.

 

Мой втори адвокат е Владимир Жаботински. Още през 1905 година, тоест – по време на първатарускареволюция, той е писал:

 

„Като довод за ционистката агитация и пропаганда, антисемитизмът, особено изведеният в принцип, разбира се, е доста удобен и полезен.“

 

А пък третият ми адвокат е самият министър-председател на ИзраелБен Гурион. Навремето той написал в еврейския вестник „Кемпфер“ в Ню Йорк:

 

Ако притежавах не само воля, но и власт, бих подбрал група силни люде. Задачата на тези млади хора щеше да се състои в това, да се маскират като неевреи. И действайки с методите на грубия антисемитизъм, да преследват евреите с антисемитски лозунги.

 

Бих могъл да се подпиша, че от гледна точка на значителния приток на имигранти от тези страни в Израел, резултатите биха били 10 пъти по-големи, отколкото онези, постигнати от хиляди емисари чрез четенето на безплодни проповеди.“

 

С тези трима мои адвокати, китовете на ционизма, тясно се преплитат знаменитите „Протоколи на ционските мъдреци“, написани, както е известно, от Ашер Гинзберг като политическа програма на хасидизма (най-варварската и жестока секта на юдаизма) за неговите европейски едноверци. Поредният опит, предприет от Ашер, още преди първия конгрес на ционистите.[7]

 

В този исторически документ ясно се говори, че антисемитизмът им е нужен за по-доброто управление на техните по-низши братя. Ето, затова и ще си поставим като главна задача на този цикъл от лекции[8] спасяването на евреите от антисемитизма.

 

Пък и защо да прикриваме греха, след като много от самите евреи не знаят за проблемите, свързани с този „еврейски въпрос“.

 

За да решим проблема с антисемитизма, на нас и на самите евреи ще ни бъде необходимо щателно да проучим и се оправим сред корените на това явление. Ето защо ще чета тези лекции от позицията на защитник на евреите от антисемитизма.[9]

 

Та, като се върнем към изгнаника Александър Солженицин, трябва да взимаме под внимание и току-що съобщените факти и обстоятелства. Още повече, че, обявил се за руски националист, след завръщането си в своята родина той написа и издаде книгатаДвеста години заедно“, която разглежда руско-еврейските взаимоотношения в Руската и Съветската империя.[10] И го заклеймиха като… „антисемит“?!

 

И така, от документите, които началникът на дирекция „Архив“ на КГБ полковник Василий Митрохин изнесе зад граница, разбираме, как централата на Лубянкавключила в атаките срещу писателя всевъзможни представители на своята агентура на Запад. Сред тях – водещи журналисти в американските всекидневници “The New York Times” и “The Washington Post”; един от най-тачените коментатори на западногерманското списание “Stern” и т.н. Поредицата от операции била контролирана лично от шефа на КГБ Юрий Андропов.[11] Всъщност – по баща Либерман, а по майка Фейнщейн.

 

Планът за дестабилизиране на Солженицин също така бил насоченда предизвика състояние на изнервеност вътре в неговото семействочрез постоянен поток от заплахи срещу децата му и с изпращане на подозрителни пакети, които изглеждали сякаш съдържат експлозиви. Сахарови били подложени на същото отношение.[12]

 

 

 

Война на световете – между по-равните, глобалната номенклатура,

и нас – от всемирния плебс

 

 

 

Западните лидери – в Швейцария и САЩ отказали да поемат охраната на нобеловия лауреат.

 

Дестабилизацията постигна известен успех. Швейцарски вестници оповестиха, че Солженицин е поискал, но не е получил полицейска защитаСлед прогонването му от Русия две години по-рано, Солженицин загуби част от огромния си морален авторитет, който преди това, като преследван дисидент, притежаваше.[13]

 

Вече в САЩ, в значителна степен прозрял невидимата, но съществуваща, действаща и неразривна връзка между Запада и СССР, която всеки истински, а не внедрен от тайните служби дисидент разбира рано или късно, Александър Солженицин се озовал пред голяма студентска аудитория в Харвардския университет. Поканили го да произнесе обръщение към американската младеж тъкмо от позицията на нравствен гуру.

 

През лятото на 1978 година Първо главно и Пето управление на КГБ съвместно уредиха прожектирането на видеозапис от словото на писателя в Харвард по време на среща на водещи фигури от КГБ и партията. Това беше изключителен момент в съветската история. Почти сигурно, никога преди такава публика не се беше събирала заедно, за да чуе лекция на водещ противник на съветската система. Московските големци гледаха, може би внимателно, как Солженицин разпръскваше върху своята учаща аудитория в Харвардския университет една безкомпромиснадоза от горчива истина“, овлажнявайки нейните академични одежди.

 

Той отрече и отхвърли онези на Запад, чието мълчание и бездействие ги бяха превърнали всъучастницив страданието, наложено на тези, които живееха под комунистическо управление. Развратен от материализма и егоистичния индивидуализъм, Западът се беше оказал морално разорен:

 

„Преди двеста или преди петдесет години в Америка би било напълно немислимо някой индивид да бъде удостоен с безгранична свобода без никаква цел, просто, за задоволяване на капризите му…“

 

Макар мнозина в Харвард да бяха скептично настроени, а някои даже – кипящи от недоволство, те покорно следваха традицията и аплодираха обръщението на Солженицин.[14]

 

В документите на КГБ се съобщава, как американските медиинамерили“, че поведението на писателя-дисидент е неподходящо и даже неприемливо.

 

Прожекцията на обръщението в КГБ беше последвана от коментари на офицери от ПГУ[15] и от Пето управление. Въпреки че записките на Митрохин съобщават само за техните изводи, те вярно отразяват враждебното възприемане на Солженициновата горчива истина“ от The New York Timesи The Washington Post. „Водещият автор на The Times установи, че „мирогледът на г-н Солженицин е… далеч по-опасен от сговорчивия дух, който той намира за толкова дразнещ“. Докато The Post отхвърли неговото погрешно разбиране на западното общество“.

 

Коментаторите на КГБ бяха съгласни, че Солженицин е отчуждил американските слушатели със своите реакционни възгледи и схващания и с безкомпромисната си критика на американския начин на живот факт, който нямаше как да не окаже негативно въздействие върху неговия авторитет в очите на Запада. Както и това, че продължаваше да използва антисъветска пропаганда.“

 

Срещата на големците от КГБ и партията постигна съгласие, че не се налагат никакви активни мерки срещу харвардското обръщение. Те очевидно вярваха, че Солженицин се беше дискредитирал.[16]

 

В тази връзка е задължително да припомня друго свидетелство. Не две или три лета преди харвардската реч на Солженицин, при подготовката или в разгара на т. нар. Хелзинкски процес, а цели 11 лазарника по-рано, най-многотиражният американски вестник реагирал по същия начинпросъветски.

 

Младият тогава московски евреин Яков Йосифович Казаков,[17] следващ машинно инженерство, написал протестно писмо, адресирано до Върховния съвет на СССР. Изпратил копие от него на вестник “The New York Times”. В писмото излагал своето желание да му бъде позволено да напуснестраната, където тъй свободно диша човек“, и да замине за Израел. Защото не бил съгласен с политиката на КПСС и съветската държава спрямо евреите. Останалите народи не го интересували. Типично чифутски светоглед и отношение.

 

По-късно Яков Йосифович намерил убежище в израелското посолство в Москва. От там организирали извеждането му от страната. За да завърши военно училище в ционистката държава под името Яков Кедми. Да стане шпионин и да оглави секретната агенция Натив. Тогава, през 1967 година, в самия апогей на Студената война, редакцията на еврейското нюйоркско издание отказала да публикува обвиненията и претенциите на съветския гражданин Казаков. Причината?

 

Това писмо е прекалено антисъветско. И това писмо е прекалено ционистко.[18]

 

Наистина си струва да прегледате видеозаписа – отново, или за първи път.

 

Сега и Западът плаща своята цена за самодоволството и безхаберието си по отношение на настъпващия комунизъм. Човеконенавистната идеология на разделението и потисничеството пое от тази част на света, а не от Изтока. След като го обиколи, „призракътсе завърна обратно и отново „броди из Европа“, според първоначалната формулировка в класическата програма на новия световен ред – „Манифеста на комунистическата партия“.

 

Дни ни делят от атентата в Манчестър. Но не е само той. Нито ще бъде последен.

 

Взривът в залата след поп-концерт в някогашната промишлена столица на Британия съпътстваше ликуването сред не малко кръгове на Запад и в арабския свят от споразуменията за оръжейни доставки и производства, подписани ден-два преди това в Риад от саудитския крал и американския президент. На фона на манчестърската експлозия пролича, че все повече хора започват да мислят. Сред тях – не съвсем очаквано – и неколцина преститутки. Дори тук и с половин уста.

 

Първият договор е за доставка на американски оръжия в Саудитска Арабия на стойност 110 милиарда долара. Той започва да се изпълнява незабавно.

 

Вторият е за 350 милиарда долара и ще бъде осъществяван през следващото десетилетие. Което означава, че поне толкова дълго хашимидското кралство и САЩ ще бъдат приятели и съюзници. Документътбеше приветстван от Белия дом като „забележително разширение на връзките в сферата на сигурността“ между двете страни“.[19] Обаче за разсъждаващите хора това събитие повдига редица тревожни въпроси.

 

На първо място, къде ще бъде използвано това оръжие? То няма да служи за игра на войници, а за убиване. За унищожаване – най-малкото на много човешки същества. Може би – на стотици хиляди.

 

Второ, впечатляващ е обемът на предстоящите сделки. За сравнение ще си послужа с израелската армия, защото тя справедливо е смятана за най-добре въоръжената на планетата – като количество и качество на средствата за причиняване на смърт.

 

Всяка година САЩ предоставят на Израел военна помощ – разбирайте въоръжения – на стойност най-малко 3,5 милиарда долара. Обикновено тя бива допълнена от още оръжия за милиард и половина долара. За да закръгли сумата 5 милиарда долара годишно.

 

Елементарната аритметика показва, че ако приемем за еквивалент размера на американските оръжейни доставки за ционистката държава, то сделката със Саудитска Арабия е за92 лазарника!

 

 

 

Самоубийствена наслада

 

 

 

Във всички случаи монархията от Персийския залив не разполага с тъй многочислена и въоръжена до зъби войска, каквато има Израел.

 

Населението на Саудитска Арабия е 33 милиона души, а на Израел8 692 980 души. Тоест – саудитците са 3,79 пъти повече на брой от израелците. Брутният вътрешен продукт на арабската нация е 1,803 трилиона долара, а наеврейската“ – 316,120 милиарда долара. Или 54 636 долара на саудитска глава и 36 364 долара на израелска глава.

 

Обаче ционистите разполагат със 176 500 действащи военни, от които повече от 60 000 са жени. Те заемат 34 място по абсолютен брой на света. На глава от населението са челници! Това е най-милитаризираната държава на земята.

 

Докато при население, което е 3,79 пъти по-голямо, саудитците имат 300-хилядна войска. С други думи израелската армия е близо трикратно по-голяма от саудитската. Съвършено глупаво е да правим сравнение между качеството на подготовка на двете войски.

 

Ноторно известно е, че ционистките въоръжени сили са с най-добро въоръжение и с най-висока степен на бойна готовност на света. Всяка година 6,5 на сто от годишния държавен бюджет на Израел отиват за военни нужди. Казармата е задължителна за младежите и девойките. Страната не е престанала да воюва от самото й възникване – не официалното, през май 1948 година, а още от края на ХІХ век.

 

Сега се запитайте: за какво ще бъдат използвани оръжията на обща стойност 460 милиарда долара, които САЩ ще доставят или ще монтират в мюсюлманската монархия? Каква съдба очаква региона, наричан от нас Близък, а на ЗападСреден изток? И как става така, че уж мюсюлманите искат ликвидирането на Израел, а никой не посяга на ционисткиярай“?

 

Следва друг, естествено налагащ се, въпрос: Нали досега всички ужким водят война против тероризма и постоянно натякват, че Саудитска Арабия и Катар са основните финансисти на ислямската му разновидност? Не е ли известно това?

 

Същите „световни“, „влиятелнимедии, които досега насочваха отровните си стрели към Риад, внезапно престанаха да стрелят. Даже „вездесъщата“ телевизия CNN, тъй настроена срещуПатокаДоналд, престана да обсъждасаудитския режим“, както се изразяваше до средата на май тази година. Защо? По каква причина?

 

Лицемерието на Запада, двойните стандарти, прилагани от него, го дискредитират в очите на останалото човечество. Неговото отношение към мюсюлманите – доскоро главни врагове, а изведнъж станали „приятели“ и „съюзници“, предизвиква презрението, отвращението и антизападните настроения. Не си въобразявайте, че арабският свят е изостанал. В него има младежи, които са доста по-образовани от нашенските. И държави, в които младото поколение е далеч по-напред и от средно европейските стандарти за образованост. Например Кувейт, където висшето образование е задължително. Или Египет, да речем…

 

Докато встара“ и „цивилизованаЕвропа цари запусналост и нехайство, в част от АзияРепублика Корея, Китай, Индия, Сингапур, в държавите от района на Персийския залив, израства поколение с висока грамотност от всякакъв вид. То предявява справедливи претенции за равнопоставеност на международните пазари на труда. И все по-често и повече печели ключови места на тях в областите, изискващи висока квалификация и опит.

 

На този фон атентатът в концертна зала в Манчестър беше само въпрос на време, хрумване и настроение на някой от ония, които материално преуспелият Доналд Тръмп обяви заloosers” – „неудачници“. Наблюдавах пряко по телевизията как той се движи по коридорите на папския дворец във Ватикана с разкопчано сако и щръкнало шкембе. Единствен от всички. Даже носителят на руския орденЛенин“, днес наричан „Дружба на народите“, тексаскидинозавърРекс Тилърсън не изглeждаше тъй долнопробно. В своята простащина президентът на комунистическия милиционерски режим в САЩ, кой знае защо наричанлидер на свободния свят“, беше уникален! Богатството не осигурява автоматично духовност, възпитание, култура

 

Чух видни преститутки да проявяват медиен травестизъм и да задават неудобни въпроси на своите гости. Като например, как така изведнъж държавата, обявена за главен спонсор на ислямския тероризъм, стана толкова близка на Америка? Нали отговорността за атентатите на 11 септември 2001 година бяха стоварени предимно върху саудитски поданици, начело със самия Осама бин Ладен?

 

Знайно е, че който най-силно зове за мир, най-ускорено се готви за война. Древните са постановили:

 

Si vis pacem, para bellum” – „ако искаш мир, готви се за война“.

 

Днес така наречените велики сили се готвят за мир, но само при тях. Сега войната се води извънцивилизованиясвят. Новите „цивилизатори“, съвременните варвари, избиват безпилотно. Скоро ще започнат и с роботи

 

В замяна, по пресни сведения от моя най-близка, улиците на белгийските градове са пълни с жандармеристи и войници. И с еврейски квартали, в които се разхождат мъже в черно и с масури от коси, провиснали от чутурите им. Сред тях – много на брой и неприкрити, явни дегенерати. Същото вече е факт в Британия.[20]

 

Британка, съдейки по името – еврейка, обяви, че била на десет годинки, когато станала свидетелка на взривяване на бомба от ИРАИрландската републиканска армия. Трябвало й дълго време, за да се отърси от шока и ужаса. Смята, че на хората, оцелели в манчестърския атентат, ще им е необходимо поне десетилетие, за да се възстановят психически.[21]

 

Друга авторка опита красноречието си в разсъждения за емоциите, които изпитват родителите, изгубили деца. Започваше с непреднамерено – мисля си – и необичайно признание:

 

Да имате деца е дълъг процес на дързост да ги пуснете де си отидат. Даже това зверство няма да го промени.

 

Горното – под заглавието:

 

Манчестър напомня на всички родители никога несвършващия ужас от загубата на дете.[22]

 

Така е. Но защоцивилизаторитеотварят дума за такива лични и общи катастрофи едва, когато бъдат застигнати от тях? Нямам спомен някоя британка, французойка, германка, пък била и нееврейка, да е вила от мъка по изтребените афгански, иракски, сирийски, сомалийски, малийски, судански, нигерийски или други деца. Да не става дума за съпричастност и споделяне на мъката на техните родители. Преди година и половина ви показах израелския шпионин Яков Кедми след атентат във Франция да любопитства:

 

А защо изведнъж всички изпаднаха в истерия? Защото кръвта на французите е по-червена? Или тя има друг състав? Или е по-ценна? В Сирия загинаха 300 000 души! [Дотогава, през 2015 г.] С помощта на същите тези французи. И то – на голяма част от тези, които сега плачат.

 

В Русия наскоро падна самолет и всички от първия миг закрещяха, че това е терористичен акт. Независимо от това дали е, или не. Ама всички плямпаха, че е терористичен акт. Имаше ли такава истерия? А там загинаха повече деца. Там загинаха повече деца и жени, за които обикновено жалятА когато бомбардираха Белград? А сърбите босненците? А босненците и едните, и другите? А албанците танцуваха радостни от всичко това! Не разбирам – трябва ли да спазваме пропорции? Какво?

 

Това, че терорът е терор ли учуди всички? А от колко години има терор у нас? Същите тези професионални оплаквачки как се отнасяха към терора у нас? А как се отнесоха към Беслан или къмНорд-Ост“? „Норд-Ост“ много прилича на станалото. [И на това в Манчестър.] Да, но отношенията не си приличат

 

Но когато при терор загиват неевреи и неевропейци, или европейци от Балканите, то нищо не е станало. Когато граждани на Русия загиват от терор, ами няма нищо. Като се замислиш, така им се пада! Когато израилтяни загиват от терор, това е борба за светлото бъдеще на други народи или религии. Така им се пада! А французите? С какво са по-добри?…

 

Действията на френските специални служби или на френската полиция нямат никакво отношение към същността на проблема. Имат отношение действията на правителствата в Европа и на Франция, и на Съединените щати и на всички други, които вече твърде отдавна заиграват с терора. С всеки терор. Според които имапоносимтерор. Имаполезентерор. А има и „вредентерор. Вреден е, когато удрят по тях. Тоест, Ал-Кайда по време на Афганската война и по време на балканските събития, и по време на чеченските събития, тя беше поносима.[23]

 

Вгледайте се в илюстрациите от Манчестър и палестинските територии, които от точно 70 години милостивата международна общностпредостави на ционистите за настаняване, лишено от всякакво основание. По прищявката на едно банкерско семейство и на неколцина негови прислужници от същата религия. А след юни 1967 година Израел постоянно разширява територията си чрез войни, окупация, нестихващо насилие. До ден днешен.

 

Да сте зърнали някъде в Палестинската автономия, на ивицата Газа, пред дипломатическите представители на този толкова измъчен и страдащ народмилосърднихристияни, мюсюлмани, будисти, индуси, кришнари и прочие да полагат цветя в памет на загиналите деца, жени, старци?

 

Никога досега след подобни трагични инциденти не забелязах и един намек за положението на палестинците, които вече повече от век са жертви на изтребление от страна на ционистите – истинските родоначалници на съвременния действащ комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, псевдо либерализъм и неоконсерватизъм. Стана модно да се споменава поднасянето на цветя и плюшени мечета на местата, където са станали атентати. Показват ни кадри от поклонение на попове и имами, или както се наричат мюсюлманските свещеници.

 

Колкото и да съм се взирал, нито веднъж не съм виждал равин – с масури или без такива – да е посетил лобното място на гоитеGentiles, джентилите, неверниците.

 

А вие?

 

Гойските управници са свикнали да ги дерат, както без свян се изразяваше правешкиятгений“. Сценката с избутания от Тръмп премиер на Черна гора е христоматийна. Вместо да зашлеви американския грубиян, черногорецът му… благодари за подкрепата за НАТО! Никой не се почувства унизен…

 

 

 

Понастоящем евреинът е поставен под микроскопа

на икономическото наблюдение, за да бъдат разбрани

причините за неговата власт и изолация[24]

 

 

 

Навсякъде по света истинските, а не плакатните консерватори, което ще рече и патриоти, са противници на комунизма и останалите левичарски идеологии, довеждащи до тоталитарни или авторитарни практики. Такъв беше и американският журналист Майкъл Джоузеф Собрън-младши, по-известен с краткото Джо Собрън. Съоснователят на списанието “The American Conservative[25] и учредител на фондацията “The American Cause[26] Пат Бюкенън, някогашен директор по комуникациите на Белия дом в администрацията на Роналд Рейгън, а преди това съветник на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, определи Собрън като „може би най-чудесният коментатор от нашето поколение“.[27]

 

Представителите на това дясно политическо течение, ако приложим баналната координатна схема, отстояват върховенството на основния закон на Съединените щати Конституцията. Както и допълващата я Харта за правата. Джо Собрън гледаше на църквата като фарисейско, равинско творение, и се самоопределяше като „теоанархист“.[28] Смяташе, че нападенията в Ню Йорк и срещу Пентагона на 11 септември 2001 г. са следствие от американската външна политика и по-специално от тази спрямо Близкия изток. Твърдеше, че тя еформирана от еврейско-ционистките сили, които са на власт в Съединените щати“.[29]

 

Освен това беше напълно убеден, че комунизмът е най-малкото „отчасти еврейски феномен“:

 

Християните знаеха, че комунизмът – често наричан „еврейски болшевизъм“ – щеше да доведе до ужасни преследвания с крайната цел унищожението на християнството. Когато атеистичният съветски режим обяви война на християнството, избивайки десетки хиляди източноправославни свещеници, той също така показа своите истински цветове, превръщайки антисемитизма в главно престъпление. Безброй евреи по целия свят останаха просъветски настроени даже след като Сталин прочисти властта в Съветския съюз от повечето евреи, заемащи високи постове.[30]

 

Джо Собрън квалифицира властващите от поне половин век либерални екстремисти като „палеолибертарианци“.[31] Което ще рече „неандерталци“, сънуващи повече свобода, отколкото Творецът е предвидил за творението. Преведено на всекидневен език, алчни за власт люде, устремени към заграбването на контрола върху целия свят. Те въведоха термини като „голямо правителство“, „дълбока държава“, и признаха, че са социалисти.[32] Истината е, че са тръгнали от комунистическите фантасмагории. Като допълнение към това – при комунизма и социализма съществува върховенство на насилието, а не на закона.

 

Ето защо за мен децентрализацията е задължителна, но все „в рамките на закона“, както би се пошегувал Ярослав Хашек. Тя би била връщане към нормалността. Аз отварям приказка за всички тези неща, понеже налагането на авторитаризъм, на полицейска държава и тоталитаризъм ни дебне отедна ръка разстояние“. А тук никой не ги споменава, сякаш не съществуват.

 

Зад всички подобни проекти прозира една и съща сила. Като добър историк и философ, Джоузеф Собрън беше наясно какво представлява еврейството. Напук на клеветите и нападките, отправяни към него от влиятелните медии, до една притежавани от евреи и комунисти, той не криеше истината:

 

Историята е претъпкана с уроци, които разкриват, как страна, в която евреите се сдобият с надмощие и контрол, е в опасност.[33]

 

Ще речете, че така разсъждават антисемитите“. Добре, огледайте се. Вижте кои предопределят съдбата ви даже на местно ниво. Но преди да ви помогна, нека осветля актуалната дефиниция на злостния и несправедлив етикет антисемитизъм“. Отново с помощта на Собрън. Малко преди да го умрат отбеляза:

 

В мой скромен принос към една книга обясних, че според наложения обичай антисемит трябваше да има смисъл на човек, който ненавижда евреите. Сега това понятие означава човек, който е мразен от евреите.[34]

 

Това е напълно вярно. Съвсем не за цвят излагам мнението на гениалния американски шахматист Робърт Боби Фишър по тази тема. Напомням, че той беше роден в еврейско семейство. И двамата му родители бяха евреи, появили се на този свят в Германия и Русия. Фишер беше върл противник на комунизма и комунистите. Освен това ненавиждаше еврейството.

 

Запитан за неговата репутация на антикомунист, Фишър рече: „В основата си съветският комунизъм е маска на болшевизма, който от своя страна е маска на юдаизма.” Когато по-късно го попитаха за неговия очевиден антисемитизъм, той каза: „Съвсем не съм против арабите, нали?[35]

 

След което започнаха проблемите му. Първо го изкараха „луд“. Както в СССР постъпваха с дисидентите. Пример за това е Владимир Буковски. Но психиатриите служеха за тайни затвори и у нас през живковизма.

 

Сетне прогониха Фишър от родния му Ню Йорк и даже от САЩ. Накрая му помогнаха да ги избави от присъствието си на този свят. Колко познато! Déjà vu…

 

Предлагам да чуете и видите някои негови констатации, споделени в радио интервю, направено по телефона:

 

 

 

 

 

С всичко друго съм съгласен, но не и с искането на Боби Фишър за екзекутиране на евреи. Идва ми в повече. Свързвам това негово радикално желание и призив със собствения му еврейски произход. Убедил съм се, че насилието не решава нищо, когато бъде прилагано без мярка. Даже спрямо убийци и други престъпници.

 

Но също така не ще престана да напомням, че още от люлката всички евреи биват възпитавани в омраза срещу останалите хора. Пита се: Кой да предпазва неевреите, по-специално християните, от еврейската ненавист, пренебрежение и заплаха? Временно ще пропусна всекидневното изтребление на палестинци. Впрочем – истинските потомци на юдеите от епохата на земното Христово пришествие.[36] Имам предвид постоянното насаждане на неприязън и крайна нетърпимост спрямо неевреите и преди всичко спрямо християните. И то от най-високите политически и религиозни равнища в държавата Израел.

 

В своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.

 

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това, те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат.[37] (Вижте илюстрацията.)

 

Ако ви е смутило твърдението на гениалния Боби Фишър за това какевреите вярват, че вие трябва да вършите цялата работа, а те да прибират печалбите“, се върнете към горния цитат от проповедта на ционисткия нацист Овадия Йосеф, главен равин на Израел. Мозайката се подрежда изцяло – нещата отговарят на истината едно към едно. Но преследваха честния евреин Боби Фишър.

 

Вместо да натикат расиста Овадия Йосеф в клетка, израелски и световни лидери му се мазнеха. Въпреки, че той квалифицира американския президент Барак Обама като „роб, който управлява света“. (Вижте илюстрацията.)

 

Не понасям никакви „патриоти“ – комунета от туземната ни милиционерска прослойка. Няма друг, който да ги е изобличавал тъй обосновано, както аз го правя. Не изпитвам ни най-малка симпатия към нацизма. Обратното.

 

Обаче, когато наскоро уволняваха комунистически отроци, представящи се за „патриоти“, снимани в поза с нацистки поздрав, наследниците на болшевиките от националсоциалистическата Организация на българските евреиШаломзареваха гръмогласно. Канеха ги из ефирки и кабеларки. И не се намери нито един клозетник с претенциите да е човек и българин, който да ги попита: Защо изобщо не критикувате вашите равини, които вменяват в душите ви, ако имате такива, ненавист към наснеевреите?

 

 

 

La Terreur – Reign of Terror or terror, bloody terror[38]

 

 

 

Тук нито веднъж не са споменали нациста Овадия Йосиф, който беше главен равин на Израел. Нито неговия син, който го смени на поста. И който, както единствен съм показвал, продължава делото на своя бащавъзпитаване, отглеждане на омраза към неевреите.[39] Ако полюбопитствате защо реагират съветските евреи в Израел, какъвто е случаят с представеното във видеозаписа предаване на телевизия “Iton”, отговорът е лесен: Понеже те се пекат ежесекундно на бавния и мъчителен огън на нацистките равини.

 

Ако някой понечи да върне природния ред на нещата от живота, незабавно бива обруган и даже осъден. Не съм привърженик на негативния национализъм, размахван като знаме на Франция от семейство Льо Пен. Проучвал съм бащатаизмамник, Техен продукт.

 

Но по същия начин не мога да приема безпочвените обвинения, с които глобалистите замерват всеки опит за проява на патриотизъмлюбов към родината. Както и стремежа за запазване на националните държави такива, каквито са били от хилядолетие и половина.

 

Вместо да решава в съда личните си спорове с представителите на партията Френски национален фронт, първата чернокожа министърка на правосъдието Кристин Тобира обяви цялата организация за „расистка и хомофобска“. Сега тя ще се озове в съда, но като… обвиняема. И справедливо.[40]

 

Всеизвестенн е анекдотът, че когато Бог раздавал разум, пропуснал военните. Понеже точно тогава те били на маневри

 

Какво предлагат униформените? Прилагането на старозаветния принципживот за живот, око за око, зъб за зъб“. Някой си полковник Ричард Кемп, офицер от армията на Нейно величество Елизабет ІІ, пръкнала се през април, а празнуваща рождения си ден всяка втора юнска събота, настоява замъдрото“:

 

Задържане, депортиране, изключване: това е начинът, по който Британия би трябвало да отговори на терора.[41]

 

Тоест – въвличане на островитяните в спирала на насилието. Тя, както учи историята, може да продължи да действа дълго. Владетелите на Албиона са водили даже стогодишна война. Но нали знаем: никой не се учи от историята

 

Ако се вгледате в думите на comrade полковник, ще откриете: все едно проповядва равин или още по-точно – товарищ Сталин, Йосиф Висарионович. Което е едно и също. Макар да се е борил с троцкизмаидеологията на военния комунизъм и перманентната революция, именно Джугашвили я претворил в живота по безпримерен начин. Зад гърба си оставил огромната територия на Съветска Хазария и на покорената от нея васална Европа, осеяни с труповете на няколко десетки милиона човеци!

 

По един или друг начин, с всевъзможни средства, военният комунизъм е в настъпление. Невъзможно е тероризмът да бъде изкоренен с насилие. За да бъде премахнат, следва да отстранят причините за неговото възникване. Търсете ги в онзи не намек, а силно предупреждение, съдържащо се в прощалната реч на американския президент Айзенхауер. Ще ги откриете във военно-промишления комплекс. Дуайт Дейвид е имал предвид само американския. В наши дни иде реч за гигантски октопод, чиито пипала са обхванали цялото земно кълбо.

 

За кой ли път ще припомня, че петте държави-членки на Съвета за сигурност на ООН са най-големите производителки и износителки на оръжия. Впрочем, ако държа на точността, Русия изпадна. Вече заема шестото място, както писах. Ако изчислите данните на глава от населението, Израел ще оглави класацията. Обзалагам се.

 

So the world goes. Така върви светът.

 

Whose is this world? Чий е този свят?

 

Hoc mundo iudaeus est.[42]

 

На този етап от развитието на световната революция, наричан „глобализация“, има още много неща, смущаващи съзнанието на нормалните хора. Едно от тях е отказът от свобода, внушен чрез терор, организиран от специалните служби. След взрива в Манчестър, станал в навечерието на извънредните общи избори, Териза Мей се възползва да покаже мускули и въведе най-високата степен на тревога в страната. Вместо да се обучават в казармите, военните излязоха по улиците на големите градове.

 

Част от британците опитаха жилото и меда на това през 2012 година по време на летните олимпийски игри в Лондон. Днес накокошинено еврейско авторче убеждава читателите си, колко е добре във Франция, къдетосвикнаха с войниците край парижките музеи или патрулиращи по улиците дори на най-тихото провинциално селце – гледката се нормализира след налагането на извънредно положение веднага след терористичните атаки през ноември 2015 г., което продължава от тогава. Хората в Северна Ирландия с по-дълга памет също добре си спомнят времето, когато военното присъствие оформяше част от пейзажа. Но за останалата част от Обединеното кралство това ще бъде необичайна новост.[43]

 

По време на олимпиадата, смята коментаторът, „военните бяха разгърнати срещу абстрактната възможност от нападение, не незабавно след свършения факт на такъв истински ужас“.[44]

 

Разбирате ли колко лесно е да ви убедят, че вашият живот е по-скъп от свободата? За какво ви е тя, щом не сте живи? Ето го елементарният принцип, използван от интернационалното Братство, за да надделее над народите, смятащи се за цивилизовани. Предлагам ви ехото на това внушение, произведено от еврейски комунистически милиционер, откровен имбецил:

 

 

 

 

 

За какво ви е животът на роби, независимо чии? Бог не е ли постановил:

 

Ако спазвате словото ми, вие сте мои истински последователи. И ще знаете истината, а същата тази истина ще ви направи свободни.[45]

 

В Христос ли вярвате, или в Пасси?

 

Нашенци, когато са били народ, са определили това така:

 

Да изхвърлите бебето с мръсната вода.“ „Заради копчето да изгорите палтото.

 

Ето за какво са пледирали заможните нашенци в Румъния, така наречените дуалисти от Тайния централен български комитет, през шейсетте години на деветнадесетото столетие:

 

Чл. 14. Сяка гражданска и политическа свобода да ся обезпечи, напр. Свободата на печата, на говора, на събранiята, на публичныте разговорки за разискването на политически и обществени пытания и пр., както и личната свобода, жилищната ненарушимост и вероизповедната търпимост.

 

Чл. 15. Градските и селските общини да си имат съветыте, за да си управляват местныте дела независимо от правителствената администрация, според особен един закон.[46]

 

Какво виждаме сега?

 

 

 

Вместо вяра в Бог и собствените сили,

култ към идоли и кумири

 

 

 

Разни Соломоновци насаждат страх. Организации с несметни бюджети се занимават с това по 25 часа в денонощието. Надявам се, че не сте забравили предупреждението на Бенджамин Франклин:

 

Онези, които заменят своята свобода за временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.[47]

 

Още Томас Джеферсън е предупреждавал за опасността от узурпирането на властта от т. нар. либерали, които възнамеряват да изградят федерална бюрокрация, налагаща тиранична диктатура. А връщането на страната обратно на народа няма да бъде възможно, без нова революция.[48] Откъдето и да ги разглеждате, днешните САЩ са си една комунистическа страна. Даже – „безбожна комунистическа държава“.[49]

 

Джордж Оруел ни е завещал нещо, което звучи съвсем актуално:

 

Сега сме потънали чак до дъното.  Очевидно оттласкването от него нагоре е дълг на всеки интелигентен човек

 

Онова, по което тази епоха се отличава от предходните, е огромният недостиг на либерална интелигенция[50]

 

Преклонението пред грубостта в нейните различни одежди, се превърна във всеобща религия. А очевидна истина е, че картечницата си остава такава, дори когатодобърчовек натиска нейния спусък[51]

 

Свърнахме по пътя на ересите, които водят към робството. Главната от тях е ционизмът крайният еврейски национализъм, родил расистките идеологии и практики на социализма, комунизма, фашизма, нацизма Но също така – и исляма във всичките му разновидности. При тях свободите не просто стават химера. Тези политико-икономически чудовища превръщат цели народи в жертвени животни, изгаряни пред олтара на Яхве-Йехова сатаната, и Мамон, което е едно и също.

 

А човекът е сътворен, за да бъде свободен. И да търси истината, която ще го води към това толкова възвишено благо. Човечеството само позволи да бъде заробено от шепа изумително злонамерени мизантропи, внушили си, че са наместници на земята на едно фалшиво божество, обозначавано с четирибуквието – יהוה.

 

И още нещо, характерно за сталинизма. По заповед на световното правителство марионетните либийски власти арестуваха бащата и братята на убития и набеден за манчестърски атентатор Салман Абеди.[52] Човек, борил се срещу врага на ЗападаМуамар Кадафи.

 

Никой не бива да оправдава терористичните актове, в които загиват цивилниневинни хора. Само че в прочутия британски промишлен център жертвите бяха 22. Не оценявам дали са малко или много. Излагам фактите.

 

Докато у нас след 9 септември 1944 година, само за три месеца и половина, отечественофронтовските терористи, предвождани от комунистите, узурпирали властта с помощта на СССР и неговите съюзници Британия и САЩ, ликвидираха без съд и присъда около 30 000 българи. Общо за периода от настаняването им във властта до края на 1987 година броят на техните жертви достигна 222 000 души по средна преценка, направена в американски университет.

 

Впрочем авторът на термина демоцид унищожение на народ, американският професор Рудолф Джоузеф Рамъл, преподавател в Университета на Хавай, коментира:

 

Вече малцина ще отрекат, че комунизмътмарксизмът-ленинизмът и неговите варианти – на практика означаваха кървав тероризъм, смъртоносни прочиствания, фатални концентрационни лагери и принудителен труд, депортации с летален изход, умишлено предизвикани от комунистите масови гладувания, безправни, извън съдебни екзекуции и показни процеси, и геноцид. Освен това е широко известно, че в резултат на всичко това милиони невинни хора бяха хладнокръвно избити. Само че очевидно не съществува никаква обобщена статистическа разработка за това, на колко жертви възлиза цялата работа.[53]

 

Пак той е изчислил, че между 1944 и 1987 г. БКП е унищожила най-малко 172 000, средно 222 000 и най-много 322 000 души! (Вижте илюстрацията.) Което се равнява на повече от 3 на сто от средното население на България през този период! Струва ви се малко?

 

А сравненията между комунизма и фашизма? Това също е въпрос на ерудицияфилософска, политическа, житейска.

 

Фашизмът е рожбата на болшевизма[54]

 

Това е констатация, направена в самото начало на 1939 г. от тогавашният главен идеолог на глобализма в САЩ, равина Хари Уетън. Не е ли вярно, че не малко автори са достигали до същия извод? Какво твърдеше покойният президент Желю Желев?

 

Обаче нищо не се промени следнежната революцияот ноември 1989 година и „промените“ в резултат от нея. За разлика от семейството на унищожения без доказателства „манчестърски атентатор Салман Абеди, тук нито един убиец на българи, при това масов, не беше даже одраскан. Освен вербалноустно – и то за съвсем кратко.

 

Самите терористи, касапите, клали българите, ликвидирали националния ни елит, продължиха да ръководят by proxyчрез посредници, както се изрази малайзийски премиер по отношение на евреите и тяхната глобална власт.[55] Десетилетие предиизбухването на демокрациятасатрапите от номенклатурата на БКП, БЗНС и службите за партийна сигурност бяха започнали да превръщатобщонароднотоимущество в своелично, частно. Сетне предадоха или завещаха тази открадната собственост на своите наследницисинове, дъщери, внуци, зетьове, снахи

 

Грабеж от такъв мащаб не е запомнен по тези земи. Той е мародерство и доста повече! А населението не притежава разум, за да проумее, че продължаваме да живеем под властта на БКП, БЗНС и останалите тоталитарни организации.

 

Това ли беше българската мечта? Какво е демократичното на Запада, в който начело на властта са намърдани все комунисти, социалисти, милиционери? Той прие и приюти потомците на най-кървавите диктатори от Сталин и Хрушчов до Хонекер и Живков. Форумите на НАТО събират членове на комунистически партии, участвали в протести срещу същата организация.

 

Например нейният главатар, норвежкият комунист Йенс Столтенберг, агент на КГБ, даже е организирал и оглавявал такива мероприятия, казано на езика на другарите. Начело на левичарски тълпи е демонстрирал пред американското посолство в Осло против САЩ и НАТО.[56] Сега е начело на пакта! Това е умопобъркване, шизофрения, раздвоение на личността, без извинение!

 

Във Франция за президент назначиха геронтофил, навлизащ в средна възраст. Което означава – за крал. Тъй като Петата република наподобява абсолютна монархия. По конституция президентът е вся и всьо. Ако си затваряме очите за действителната власт, която и без друго остава скрита от погледите на т. нар. общество.

 

Та явно заразеният по Ботйовски с едипов комплекс[57] Еманюел Макрон назначи премиер, давайки му МЦУмного ценни указания, сиреч – заповеди. И той състави полово симетричен кабинет, в който министрите от двата пола са равни по брой по 11. Благодарение на самия премиер мъжкият все пак надделява. Освен ако той не е представител на нововъведенитехората с различна сексуална ориентация, както ги наричат.

 

Как никой не си зададе въпроса: Дали министрите са събрани на седянка за венчавки, или им бе възложено да управляват страната?

 

Ако е първото, значи Макрон е свикал под знамената само ергени и неомъжени. Или такива, които са в развод. Нали, както писал споменатият Ботйов, още преди 150 лазарника увлечените от комунистическите идеи нашенски хъшлаци в Румъния смятали Париж за „столицата на разврата“?…

 

На човек, сваляйки шапка пред свръх постиженията на Франция, му остава само да възкликне: Ха, колко цици!

 

Замириса на матриархат. Кралица в Бъкингам и на 10Downing Street” в Лондон. Свързаната с Щази комсомолска активистка Ангела Меркел и членката на КПСС от контингента на КГБ Далия Грибаускайте са начело, съответно на Германия и Литва. Жени оглавяват военните министерства в Берлин и Париж. Италианската комунистка Федерика Могерини е главна дипломатка на Европейския съюз. След Холандия, на Швеция също предстои да има кралица

 

Всичко изброено и още – без ни най-малка доза сексизъм. Просто ми се струва, че задачата на правителствата е да управляват, а не да се превръщат в клубове за избрани по полов признак. В такъв случай възниква следващото логично питане: Това ли е модерният принцип за формиране на държавни органи? Може би равенството на половете е новата идеология, която изисква именно това, а не поставя въпроса за кадърността?

 

Защото бих искал да ме управляват най-мъдрите, най-знаещите, най-опитните, но още по-важно – най-моралните, неподкупните и справедливите люде. Не сбирщина от мъже и жени, която – във френския случай – има още едно измерение. Министър-председателят е свикал под знамената представители на целия т. нар. политически спектър, без двете крайности – „лявата“ и „дясната“. Макар предизборната програма на Марин Льо Пен да премина под знака на левичарски лозунги и обещания. Подобно на британскатадесница“ – консерваторите, Националният фронт прокламираше, че ще се погрижи най-вече затрудещите се“…

 

 

 

Властта може да бъде развращаваща сила в живота на човека,

да унищожи неговите най-високи морални ценности, като ги замени

с алчност, измама и с пълна, крайна грубост[58]

 

 

 

Искам да кажа, че както Третият райх в Германия е установил властта на социалистическата работническа партия, така и днешните десни са псевдо. И в този случай се сблъскваме с неравенство в страната, която първа прокара мотото на илюминатитеLiberté, égalité, fraternité”. Можем да го определим като дискриминация. В кабинета липсват официалните комунисти и техният привиден антипод националистите. Тоест, липсват циците на camarade Льо Пен

 

Този вид коалиции с различни съставки, обезсмислят всичко партийно. Те просто доказват, чепризракът на комунизма“, на еднопартийната тоталитарна власт, действително се е завърнал и „броди из Европа“. До какво доведе това, можете да проумеете от дереджето на Австрия, Германия, Холандия. Там застоят е очеваден, както казват. Пък и чета такива оценки. Липсата на конкуренция неизменно води до застой и упадък.

 

Когато властват комунистите – независимо под какви партийни названия крият своите сатанински схващанияпроцесът става неизбежен. Тъй като те, съгласно основите на идеологията им – юдаизмавъзприемат труда като наказание, а не като висша проява на човешкия талант и способности. Резултатите от това личат ослепително ярко в нашите занемарени извънстолични краища. А сбирщината от комунисти и техни дечица под формата на коалиционно правителство на БКП, е поредната официализирана измама. Все едно е как ще назовавате комунетата и ченгетата. Впечатли ме, че доста хора го проумяват. Но собственото им безсилие не ги задавя. Може би сме се върнали във времената, когато след обявяването на предстоящото общо обесване, някой задал въпроса: Вие ли ще раздавате въжетата или ние сами да си ги носим от къщи?…

 

Ако върнем лентата на събитията назад, погледнем на народностния характер от по-отколешна дата, навярно тази ще се окаже причината в средата на май того, по време на чествания на век и половина от единствената победа на хайдушката чета, предвождана от Филип Тотю, дърт селяндур от Павликенско да изрече пред камерите на „националната“ телевизия, че „българският народ се нуждае от кумири“. Ден два по-късно пловдивски писател да защитава тезата, че „българският народ се нуждае от митовете и легендите за своите герои“.[59]

 

Някога „буржоазнитеучени развенчавали идолите. Може би затова другарите ги обявявали за врагове на народа“. Понеже отнемали кумирите техните и на вече овчедушния „народ“. Разсъбличали ги, за да лъснат по голия си характерпосредственост, алчност, завист, злоба, предателства и жестокост.

 

Ако личността на Ботева е издигнатав култ“, то е защотомасата не може да намери у себе си и в своето време духовни ценности, та трябва да ги дири у една някога съществувала личност“. На това именно се дължи обстоятелството, че за Ботева се борят няколко идеологии. Представителите на тия идеологии са направили култ от Ботева.[60]

 

Не само към него. През годините, възползвайки се от всеобщото невежество и страх, променяха култовете към личностите на убийци, грабители, ленивци, измамници и негодници. Някои обаче останаха устойчиви. Скрити зад фалшиви привлекателни образи, рисувани от умели художници, чието творчество е било и е направлявано от умелата ръка на пропагандата – най-често – задгранична. Така в съзнанието на хората се насажда усещането за собствената им невъзможност не чак да променят събитията, но поне да окажат макар и нищожно влияние върху направлението на техния ход.

 

Не е от вчера. Спомнете си Петко-Рачевотоне сме народ, а мърша; хора, които нищо не щат да вършат“…

 

Как ли е завършил дните си авторът на цитираните редове за „личността на Ботева, издигнатав култ“, защотомасата не може да намери у себе си и в своето време духовни ценности, та трябва да ги дири у една някога съществувала личност“? Навярно в Белене, Куциан или Росица?… Със сигурност името му не се среща след 1944 година.

 

А със Славейковата присъда за пореден път се сблъсках в нейния буквален смисъл. В Северозапада (а не се съмнявам, че същото важи с пълна сила и за останалата част от страната) вият заради липсата на работа. Предложите ли някому да поработи, разбира се – срещу заплащане, кърши ръце и тича към касата, където му броят социалните помощи. И удавямъкатаси в долнопробен, евтин алкохол, съсипващ здравето. След което ползва здравна помощ за сметка на всички, които се осигуряват в единствената каса. Образцов омагьосан кръг на социалистически обществени отношения, действащ като вечен двигател.

 

Но същата тази „вопиюща жертваняма нищо против сегашните кумири. За пореден път се оказах прав. Видят ли келепир другаде, подобно на предците си, и идолите, и масите, са готови да зарежат всяка идея и да възприемат новите налагани и – естествено – полезниценности“. По чудесен начин ни го илюстрира с мирогледа и на главният евроатлантик.

 

Бащакомунист, идеолог на ЦК на БКП, съветник на Тодор Живков. Сам той, „мъдър“ като старозаветния герой, чието име носи, назначен заопозиционерот последната фаза на милиционерсоциализЪмадни преди 10 ноември 1989 г. се направи набитот униформените пред градинката Кристал“. За достоверност беше закарал и сестра сиПоиска комунистическа България да влезе в НАТО. Възнаградиха го с министерски пост и Атлантически клуб, финансиран от САЩ. Понастоящем е извъртял вечно оцапания си от неизтрезняване свой дирник на Изток. Целият аленее в китайско червено. А пред погледите им се мержелеят пари – много китайски пари. Всъщност – златото на тамошната компартийна номенклатура, осигурено от робския труд на затворници, пионери и комсомолци. Произведено с кървавата пот на нещастните ограбени селяни.

 

Вот вам товарищ Соломон в неговия Jewблясък.[61] Пропагандира нова преориентацияоще по на изток.

 

 

 

 

 

Нима не съм говорил тези неща? Наесен мога да удостоверя с видеозапис как през 2008 година в разговора ми с Илия Троянов подсказах темата за китайския възход и предстоящ световен триумф. Тогава събеседникът ми – „най-успелият германски писател от български произход“ – нетърпеливо ме прекъсна с аргумента, че Китай е без значение в живота на планетата.

 

Не съм ли споменавал слънчогледовияморална комунетата? Чифутът Соломон няма родина и отечество. За него и подобните му те са там, където успяват да се уредят добре. Направиха ги евроатлантици, каквото и да означава това. Но предупреждавах да се пазите от фалшиви пророци. Видят ли слънцето да изгрява от другаде, червенотиквеничетата ще се обърнат в съответната посока. Показвайки кукиш на сегашните си чорбаджии. Е, разгеле, вече става.

 

Соломонич, Коритарич, Инджевич, цялата комунистическа смрад, начело с Замфиркьови и политбюровците, както и слугите им от БСП, СДС, ГЕРБ, ДПС, ДСБ и така нататък вече се готвят да надянат маоистките куртки и да наложат кепетата с петолъчките. Back to their rootsобратно към техните корени.

 

Не случайно още преди осем лета се позовах на бившият ортак на Джордж Сорос, живеещия в Сингапур американски милиардер Джим Роджърс. Той посъветва младите англичани:

 

Преместете се в Китай; научете китайски.[62]

 

Усетил, че Великобритания е пред фалит, той се обърна към англичаните доста невъздържано, но почтено. Както посочи всекидневникът “The Independent”:

 

Неговото послание е откровено грубо: използвахме петрола в Северно море и лондонското сити, но сега „вие нямате нищо за продан… Това е ужасно срамно![63]

 

Е, поданиците на Лизи 2, както Митата Пенев би нарекъл кралицата, се качиха на последния възможен влак и ще се спасяват, както могат. Наблюдавайки предстоящата разруха на (не)обединена Европа от своя бряг на Английския канал. Онези, които наричат протока Ламанш, заедно с германците и страните основателки на Общия пазар, ще се обособят в Еврозона. Останалите от Европейския съюз ще гоним Михаля, кой както успее. Някои – с Русия и Китай. Други – с Турция и близкоизточните монархии. Ние пак ще разчитаме на Големия брат. Най-вероятно той за кой ли път се оказва най-върлият ни враг Русия

 

 

 

Простащината е укривателство на истината

или превземки[64]

 

 

 

А у нас? Появи се нов „елит“. Възникнаха го. Съставиха го от изумително грозни твари, изтъкани от комплекси. Те пренасят естествената за Квазимодовците ненавист към нормалните върху всинца ни. Да уточня: Квазимодо е литературен герой. Нещо като идеал. Не се среща в живота. Сещам се за Антон Павлович Чехов. Фашист ли е бил, когато е заявил:

 

В человеке должно быть все прекрасно: и лицо, и одежда, и душа, и мысли.“?[65]

 

Лицето е витрината на душата. На тези твари им личи, че тяхната същност е черна, сатанинска. Злобата и омразата са вградени в Квазимодовците по рождение. Съдържат се в гена им.

 

Единият е образец на нагаждачество, което специалните служби са заредили със съответно променяща се програма и са снабдили с гръмогласност. Другият е полуруснак, син на баща комунист, известен в лесовъдските среди като професор взяточник, какъвто е терминът на майчиния език на брадясалото, опулено очилато същество.

 

На този фон дори тежката диагноза на мнозинството, поставена от сина на един от юридическите съветници на Тодор Живков и пръв „демократиченпосланик във Ватикана, звучи правдоподобно, вярно. Вижте и чуйте.

 

 

 

 

 

След подобни словоблъсканици настъпва безсънието.

 

То ме тласка към телевизора. Наближава три след полунощ. Селцето е замряло. След продължителното мрачно и дъждовно време вятърът е издухал облаците и звездите са се облещили на нощното небе. Дали те, или светлините от стълбовете на калните улици, придават зловещо син оттенък на сивия мрак. Странна, сюрреалистична гледка. Тя сякаш е отражение, част от цялостния пейзаж на нашата действителност, изрисуван с тъжни тонове от монохроматичната палитра на рисувач мизантроп. Общата атмосфера издава безизходица и отчаяние. Така я усещам. Не съм убеден, че съм прав.

 

Включвам телевизора. Жена в края на така наречената средна възраст, „подходящоиздържанаиздокаранав траурно черно, и с вид на магистрална жрица, философства на тема абитуриентски балове и простащина. Водещата, одъртяла потомствена сръбска комунистка от Хасковско, с претенции на аристократка, подава реплики на гостенката си. Позовава се на един от Джон-Ръскиновците на туземния ни посткомунистически high-life, чийто агентурен псевдоним е „Академика“. Съветският възпитаник не е в състояние да се избави от плевенския си диалект. Но явно в очите на провинциалната слагаческа интелигенция минава за естет от висша проба.

 

Торбичките под очите на гостенката могат да се обяснят с редовно жулене на алкохол, с хронично недоспиване или с бъбречно страдание. Разбирам, че е модистка на име Албена. Когато чуя подобни названия, непременно се сещам за превзетостта на другарите от епохата на развития живковизъм. Тогава нахлуха орди от Десислави, Албени, Аспаруховци, Калояновци, даже Кубратовци и Тервеловци

 

Нямам предвид само прочулите се напоследък боксьори. Но е добре да се знае, че тяхната майка поне видимо беше циганка, а бащата – дребен номенклатурчик. Може би – слуга, получил панелен апартамент в блок на ЦК на БКП в столичното жилищно гето „Младост“. Майката почина на опашка за мляко пред местния супермаркет. Това стана в началото на 1990 година, когато „социалистическият морал“ все още шестваше със здрава стъпка. Та неговата конкретна изява при това трагично събитие беше следната:

 

Чакащите на дългата опашка насред Лукановата зима вдигнали тялото на горката жена, майка на четири деца, и го положили върху сергия на пазарчето току срещу големия магазин. Тялото престояло повече от четири часа преди да бъде прибрано от жреците на Танатос. Това е то социализъм и социалистическо общество. Не ми плямпайте празни приказки, че всичко започнало преди 27 годиниБългарите и страната им България свършиха на 9 септември 1944 година.

 

А в споменатото телевизионно предаване модистката Албена се изявяваше като критичка на обществото и на простащината, която го е обхванала. Одумвайки абитуриентските балове, намери начин да вмъкне, че пише книга по теми от етиката, естетиката, етикецията… Заговори за държавния протокол. Анализира облеклото на ДесиславаТА, кой знае защо наричана „първа дама“. Сещате се – приличащото на жена едро недоразумение с походка на щангист след успешен опит, което придружава незаконния Татов син даже при дядо папа.

 

Камератаогледацелия профил на гостенката в телевизионното студио. Късата пола разкриваше обилна гледка на едри бутове, които брюкселското Дудуче“ от пловдивска направа с удоволствие би определил като баджаци. Само цитирам. Те – увенчани от все още недостатъчно голямо шкембе с тенденция към провисване. Черен чорапогащник, разбира се. И ръкавели в същия цвят. Ръцете, малко над лактите до раменете, чиято плът прилича на проснато пране (от възрастта), са съвършено голи. А тази Албена напълно сериозно обсъждаше протокола и външния вид на ДесиславаТА и тоалетите на абитуриентките. Но явно беше пропуснала да се погледне в огледало. Може би щеше да схване, че прилича на застаряваща блудница, слязла от витрината на онзи амстердамски квартал с червени фенери, който е разположен близо до гарата на града…

 

В един момент, ни в клин, ни в ръкав, „модисткатапосъветва младежите, завършващи средното си образование, да отидат и се порадват на природата в близкияПарк на свободата“ – цитирам! „Не знам как се казва сега“ – призна „естетката“. „Борисова градина“ – подсказа водещата с вид несъстояла се Нефертити, както би изглеждала в апогея на пенсионната си възраст.

 

Ето кое ме накара да предложа горното словоизлияние. За някои навярно пространно, дълго и отегчително, за което не се извинявам. Такива са представителките на днешнияелит“. Те са рожби на комунизма. Негови отрочета, питомки, изобщо – „висша класа“! Истинскатазаличена от предците им. Селяндурите – превърнати в граждани. А гражданитена село. Не поради физическа репресия, както по-рано, а по силата на финансовите обстоятелства. И заради лечението на психиката и съзнанието с доза спокойствие в края на земните им дни…

 

Когато образецът, моделът за следване, са Тато и неговото правешко потомство, е закономерно съседката ми от другата страна на дерето, със селска гордост обявявано за улица, да няма електрически ток. Такова е било и нейното желание. Не конкретно за електроенергията, а изобщо – за цялостното устройство на опита за държава. Същата е визията на мнозинството нашенци, както е модерно да се казва.

 

Млад електротехник от съседното градче, което всъщност е възгордяло се село, не беше чувало за селджукски турци, Васил Коларов и Хенри Кисинджър. Малък пример. Хващам се на бас, че анкета би установила същото и по столичните улици. Джордж Оруел го е предвидил. В тази връзка е установил:

 

Който контролира миналото – гласеше лозунгът на партията, – контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.[66]

 

Изводът? Обречени сме на безбъдеще.

 

Шепа са тези, които проумяват колко важно е горното мото. Както и онази нормалност, която произлиза от опита на човечеството, натрупан през милионите години на неговото развитие в общности. Те са формулирани по прекрасен начин в християнството.

 

Понеже целта на световната революция, предприета от интернационалното Братство, е тъкмо обезчовечаването, се води и войната срещу вярата в Христос. В нея са допустими всички методи и средства. Даже църквите, претендиращи да са „християнски“, са хвърлени като пияна пехота в битките.

 

Главният герой в романа на Оруел се захваща с почти непосилната задача да води дневник, в който да вписва истината за живота, а не онова, което партийната пропаганда представя като действителност. Вярва, че все някой ден неизвестен човек от бъдещето ще намери неговите бележки. За да стане ясно какво е било всъщност.

 

И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет. Наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“…

 

На бъдещето или на миналото, на времето, когато мисълта ще е свободна, когато хората ще се различават един от друг и няма да живеят в самотана времето, когато истината ще съществува и направеното няма да може да бъде преправено:

 

От епохата на монотонното еднообразие, от епохата на отчуждението, от епохата на Големия брат, от епохата на двумисълта привет!

 

Вече съм покойник, помисли си той.

 

Май и аз. Българитесъщо. Останаха само комунистите и то от най-долна проба.

 

А вие?

 

 

 

*    *    *

 

 

Поради проблеми с интернет през лятото броят и обемът на публикациите ще бъдат ограничени. Но ще ги има.

 

От октомври медията ще се върне към обичайната практика.

 

Моля онези от вас, които ми пишат и не получават отговор, да не се сърдят. Не е от неуважение, а поради проблемите с доставката на сигнал в интернет. От есента, ако е живот и здраве, всичко ще се върне, както е било.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Красимира Н., Елиян Н. К. и Веселин Н. от Пловдив, Тихомир Т. от Стара Загора, Злати И. и Методи А. от София, Евгени М. от Русе.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, New York, NY, 1999 г., стр. 320. Книгата е в архива на автора.

[2] Пак там, стр. 318.

[3] Това ще рече – жертва на проследяване, подслушване, на заплахи, насилие и даже на отстраняване чрез явно или завоалирано убийство. Не го грешете с псевдонимите на агентите при тяхното вербуване. Солженицин е бил обект, а не субект на преследване.

[4] Тукашната църква е възприела транскрипцията Исав. В Стария завет Исав или Исай бил по-големия брат на Яков. Любопитна е историята на братските им взаимоотношения.

[5] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография Советская Кубань, Издательство Пересвет, Краснодар, 1999 г., Полная электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 25. Книгата е в архива на автора.

[6] Игор Борисович Калмиков, роден през 1918 г. в Новочеркаск, в семейство на доктор. Офицер от Съветската армия, успял да избяга на Запад. През 1941 г. се дипломирал в Новочеркасскя индустриален институт. Вероятно вербуван от военното разузнаване, почти незабавно постъпил във ВИИЯ – Военния институт за чужди езици в Москва. След като го завършил, през 1945 г. го назначили в съветската военна мисия в Берлин като преводач на и от немски език със звание младши лейтенант. Когато две години след това получил заповед да се завърне в родината си, Калмиков предпочел свободата. Избягал в Западна Германия. Сам твърдял, че е получил заповед за уволнение. Григорий Климов е литературен псевдоним. Игор Калмиков всъщност първо действал във ФРГ под агентурния псевдоним Ралф Вернер. Там бил вербуван от ЦРУ и заминал за САЩ. Живееше в Ню Йорк, където и почина.

[7] Първият ционистки конгрес бил свикан в Базел, Швейцария, от 29 до 31 август 1897 г. Съгласно официалната ционистка пропаганда – по-точно легенда – той бил следствие от книгата “Der Judenstaat” – „Еврейската държава“, издадена година по-рано едновременно във Виена и Лайпциг. (Вж. Theodor Herzl – “Der Judenstaat”, M. Breitenstein’s Verlags-Buchhandlung, Leipzig and Vienna, 1896 г.) Нейният автор, журналистът от виенския вестник “Neue Freie Presse” Теодор Херцел,, бил акредитиран във Франция за прочутото дело за шпионаж срещу капитан Алфред Драйфус – евреин. В резултат от присъствието му на процеса брошурата „Еврейската държава“ станала факт. Тя привлякла вниманието на Ротшилдови. След на настоятелни „консултации“ с тях и с техни финанси Херцел организирал учредителния Първи ционистки конгрес. Сам той бил смаян от нашествието на странни същества – брадати мъже, с дълги коси, отстрани навити на масури, облечени в кафтани, дълги до земята, наподобяващи попските раса. Те преобладавали на конгреса. Насетне се превърнали, първо, в незаобиколим, после – в решаващ фактор в световното ционистко движение. Херцел ясно осъзнавал техния нееврейски произход. Но изпълнявал програмата на Ротшилдови, завещана им от техния предтеча Амшел Майер – за основаване на еврейска държава в Палестина. Според Климов и много други изследователи, именно преди този Първи ционистки конгрес Ушер Исаевич (Хирш) Гинцберг, с псевдоним Ахад-ха-Ам, съставил „Протоколите на ционските мъдреци“. Най-вероятно той се оказал сред първите преписвачи, тиражирали програмата на семейство Ротшилд за завладяване на света чрез поредица идеологии, чието въвеждане в живота и изпълнението им, по обясними причини, било поверено на лидерите на еврейското вероизповедание. Сериозните, честни и смели изследователи, са наясно: програмата е била възложена от Ротшилдови. Дали Гинзберг – по-правилно Гинцберг, бил нейният съставител, все още е спорен въпрос.

[8] Става дума за видеозапис на разговори между Григорий Климов и негов съветски гост, осъществен през 1987-1988 година – по време на „зрелия“ Горбачов. А сетне – за изготвяне на стенограма от тях, превърната в книга, издадена под заглавието „Богоизбрания народ“.

[9] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография Советская Кубань, Издательство Пересвет, Краснодар, вече цит. съч., стр. 25-26.

[10] Вж. А. И. Солженицын – „Двести лет вместе (1795—1995)“, Част 1 и Част 2, Русский путь, Москва, 2001 и 2002 г.

[11] Вж. Christopher Andrew and Vasili Mitrokhin – “The Sword and The Shield: The Mitrokhin Archive and the Secret History of the KGB”, Basic Books, вече цит. съч., стр. 321.

[12] Пак там, стр. 319-320.

[13] Пак там, стр. 320.

[14] Пак там, стр. 321.

[15] Първо главно управление на КГБ. Тук комунистическите диктатори бяха възприели съвсем същата структура. ПГУ означаваше Първо главно управление на ДСV То уж се занимаваше с външнополитическо разузнаване, но вършеше шпионаж и у нас. Особено – проследяване и подслушване на чужденци. Типични случаи на офицери, занимавали се с такива долни работи, се съдържат в книгите на Георги Константинов, познат като „Анархията“. Пример за долнопробен офицер-доносник е Велизар Енчев, когото масовите идиоти ценят. Такъв тип доносници са Георги Марков – бивша „икона“ на СДС, настоящ гъзомиец на Б.Б., Иво Инджев, Георги Коритаров… Пълчища от агенти на Шесто управление – политическата милиция – са действали зад граница. И обратно – на Първо главно – тук, в страната. Същото се отнася за всички управления на Държавна сигурност. Офицерите и агентите са били използвани, и още ги употребяват, за всичко и за нуждите на всички управления. А не само на онези, които са ги вербували.

[16] Пак там.

[17] Казаците са изконни българи, обособили се и запазили самобитната си култура и обичаи още от епохата на средновековната Голяма България, наричана също така Волжска. Не малко от тях, особено от покрайнините, днес известни като Украйна, приели юдаизма. Смешно е, че претендират за право на живеене в Израел. Още по-жалка е търпимостта на народите към тази изкуствено и незаконно създадена ционистка държава.

[18] 001 – Video – The New York Times Is the ‘Most Liberty-loving Newspaper’ in the ‘Most Democratic State’ in the World, в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-3 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=xXCmf_r8g_k

[19] Вж. “US-Saudi Arabia seal weapons deal worth nearly $110 billion immediately, $350 billion over 10 years” by Javier E. David, CNBC, cnbc.com, Englewood Cliffs, NJ, Saturday, 20 May 2017 г., online: http://www.cnbc.com/2017/05/20/us-saudi-arabia-seal-weapons-deal-worth-nearly-110-billion-as-trump-begins-visit.html

[20] Вж. “Soldiers on UK streets as threat raised to critical after Manchester bombing” by Robert Booth, Vikram Dodd, Sandra Laville and Ewen MacAskill, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday 23 May 2017 г., , , online: https://www.theguardian.com/uk-news/2017/may/23/salman-abedi-police-race-to-establish-if-manchester-suicide-bomber-acted-alone

[21] Вж. “I was 10 when I witnessed an IRA bomb. The Manchester victims will need years of help” by Louise Nevin, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 23 May 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/may/23/manchester-attack-victims-needs-years-support-haunt

[22] “Manchester reminds all parents of the never-ending dread of losing a child”, by Louise Nevin, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 23 May 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/may/24/manchester-parents-losing-child-children-atrocity

[23] 006 – Video – Yakov Kedmy – Is the French, Jewish, European and American Blood Blood More Expensive Than the Others’, в: Георги Ифандиев – „Политическата коректност в епохата на лъжата: Вместо „кървав терор“, „милостивото“ – „на̀ ти, врагче бомбичка, да умреш“…“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 25 ноември 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=t8xfPa3Vjyk

[24] Хенри Форд (1863–1947) – американски предприемач, автомобилен магнат, пръв внедрил конвейера в промишленото производство. Той бил и първият американски милиардер неевреин. Обявил се против включването на САЩ в Първата световна война, зад която съзрял интересите на еврейските интернационални банкери. Пропагандирал мира. Даже финансирал пацифистка мисия с кораб през Атлантическия океан до Европа. Станал жертва на ционистки съдебни преследвания и на най-малко две покушения, от които се измъкнал по чудо. (Henry Ford – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, AAARGH internet edition, AAARGH Publishing House, Chicago, IL, 2003 г., стр. 4. Книгата е в архива на автора.)

[25] „Американският консерватор“, англ.

[26] „Американската кауза“, англ.

[27] Вж. “Remembering Joe Sobran” by W. James Antle III, associate editor of “The American Spectator”, “Enter Stage Right”, A Journal of Modern Conservatism, Atlanta, GE, October 4, 2010 г., online: http://www.enterstageright.com/archive/articles/1010/1010sobran.htm

[28] Вж. напр.“Joseph Sobran Interviews”, Archived copy, Archived from the original on 13 November 2006 г., online: https://web.archive.org/web/20061113073053/http://weekendinterviewshow.com/InterviewDisplay.aspx?i=55; “Joseph Sobran”, “The American Conservative”, Arlington, VA, November 3, 2008 г., online: https://web.archive.org/web/20081030021427/http://www.amconmag.com/article/2008/nov/03/00036/

[29] Вж. “Sobran’s – The Real News of the Month”, Volume 9, No. 4, sobran.com, Fairfax, VA, April 2004 г., online: http://www.sobran.com/issuetexts/2002-04.htm

[30] “The Church and Jewish Ideology” by Joe Sobran, Reprinted from Sobran’s”, sobran.com, Fairfax, VA, стр. 4, online: http://sobran.com/jewid.shtml

[31] Вж. “The Reluctant Anarchist”by Joseph Sobran, “Sobran’s The Real News of the Month”, Griffin Communications, Vienna, VA, December 2002 г., стр. 3-6, online: http://www.sobran.com/reluctant.shtml

[32] Вж. напр.“We Are All Socialists Now” by Jon Meacham, “Newsweek”, newsweek.com, New York, NY, 15 February 2009 г., online: http://www.newsweek.com/we-are-all-socialists-now-82577

[33] “The Church and Jewish Ideology” by Joseph Sobran, “Sobran’s The Real News of the Month”, Volume 9, No. 4, Griffin Communications, Vienna, VA, May 1999 г., стр. 4, online: http://sobran.com/jewid.shtml

[34] “For Fear of The Jews” by Joseph Sobran, “Journal of Historical Review”, Vol. 21, No. 3/4, Institute for Historical Review, Torrance, CA, May-August 2002 г., стр. 4, online: http://www.ihr.org/conference/14thconf/sobranconf.htm

[35] “1992 Fischer – Spassky Rematch. Highlights”, “ChessCentral”, Pickard & Son, Publishers, Wylie, TX, online: http://www.mark-weeks.com/chess/92fs$$.htm

[36] Вж. Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 130, 131, 186 и сл.

[37] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

[38] Терорът, фр. Господството на терора или терор, кървав терор, англ. Това е названието, което историците са дали на периода от Френската революция, започнал през 1792 или 1793 г. (Вж. “Reign of Terror”, Written By: The Editors of Encyclopædia Britannica, French history, See Article History, French history, Alternative Titles: La Terreur, The Terror Encyclopædia Britannica, Chicago, IL, 2015 г., 2017 г., online: https://www.britannica.com/event/Reign-of-Terror); според други – още през юли 1879 г. (Вж. “The Terror in the French Revolution”, Dr Marisa Linton, Kingston University, UK, December 2011 г., online: http://www.port.ac.uk/special/france1815to2003/chapter1/interviews/filetodownload,20545,en.pdf) Смята се, че царството на терора е приключило през юли 1794 г. Това е кратката епоха на конвентите – извънредните съдилища. Според статистиката от онези години във Франция официално били издадени 16 594 смъртни присъди, 2639 от които само в Париж. (Вж. “The Terror in the French Revolution”, Dr Marisa Linton, Kingston University, вече цит. съч;“Robespierre and the Terror” by Marisa Linton, “History Today”, Volume 56, Issue 8, London, August 2006 г., online: http://www.historytoday.com/marisa-linton/robespierre-and-terror) Както отдавна е изяснено и доказано, броят на избитите е бил многократно по-голям. Много – без съд, в затворите; други – доведени до самоубийство, не малко – паднали в своеобразната гражданска война.

[39] Вж. 002 – Video – Israeli Rabbi, Son of Late Nazi Ovadia Yosef Calls for Deportation of All Goyim in the , в: Георги Ифандиев – „За политбардаците, преститутките и хората: Честита Коледнука!“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 23 декември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%85%D0%BE-3 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=Gb31sjBK0v8

[40] Вж. “French justice minister: Front National sees ‘blacks into branches of the trees, Jews into the ovens’” by Rory Mulholland, Paris, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 20 October 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/france/10392041/French-justice-minister-Front-National-sees-blacks-into-branches-of-the-trees-Jews-into-the-ovens.html

[41] “Detain, deport, exclude: this is how Britain should respond to terror” by Colonel Richard Kemp, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 25 May 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/05/25/detain-deport-exclude-britain-should-respond-terror/

[42] Този свят е еврейски, лат. Това е неправилен превод, но е възприет. Точният е: Този свят е юдейски. Което ще рече – на хора от Юдея. А най-преките наследници на малобройните антични жители на римската област Юдея са днешните палестинци. Те са приели исляма почти без насилие. Когато през трийсетте години на VІІ век със завладяването на Палестина от мюсюлманския Халифат тази религия достигнала до коренните жители, те започнали масово да я възприемат и то изключително без насилие. Тъй като принадлежността към исляма ги освобождавала от данъци. Като трудолюбиви земеделци и скотовъдци, тези хора предпочели да сложат чалмите и бурките, за да живеят охолно. Не можели да проумеят дошлото до тях доста по-рано християнство. Новозаветната Света Троица им се струвала невероятна и непонятна. Затова до мюсюлманското нашествие се придържали към класическия юдаизъм – талмудизма. Талмудът поел по света тъкмо от Палестина – така нареченият Talmud Yerushalmi – Йерусалимски или Палестински Талмуд.

[43] “Troops on the streets create unsettling terrain for our democracy” by Jonathan Freedland, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 24 May 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/may/24/troops-streets-unsettling-terrain-british-democracy-election-manchester

[44] Пак там.

[45] „Евангелие от Йоан“, гл. 8, ст. 31-32.

[46] Киряк Цанков, член на ТЦБК в Букурещ, описващ меморандума до султана от 1867 г., цитиран дословно в: Стоян Заимов – „Миналото. Етюди върху „Записките“ на Захари Стоянов“, Издателство „Парадокс“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2004 г., стр. 28. Книгата е в библиотеката на автора.

[47] Benjamin Franklin, William Temple Franklin – “Memoirs of the life and writings of Benjamin Franklin”, Henry Colburn, London, 1818 г., стр. 270, цялата книга е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?id=W2MFAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

[48]  Вж. “Why will America become a godless communist nation?”, Jacksonville.com, “The Florida Times Union”, Jacksonville, FL, Jun 20, 2013 г., online: http://jacksonville.com/forums/rants-raves-forum/2013-06-20/why-america-will-become-godless-communist-nation

[49] Пак там.

[50] Предпочитам свободолюбива; животът доказа, че термините и символите имат огромно значение. Особено, когато имаме работа с тайни общества. Съвременната политика е изтъкана от такива.

[51] “Review of Power: A New Social Analysis by Bertrand Russell” by George Orwell, “Adelphi”, London, January 1939 г. в: George Orwell – “Essays”, John Carey ed., Everyman’s Library, New York, NY, 1968 г., стр. 107.

[52] Вж. “Father and brother of Manchester bomber arrested in Libya” by Josie Ensor, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 24 May 2017, online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/05/24/father-brother-manchester-bomber-arrested-libya/

[53] “How Many Did Communist Regimes Murder?” by R.J. Rummel, Unpublished essay, November 1993 г., “Freedom, Democracy, Peace;  Power,  Democide, and War”, www. Hawaii.edu, Hawaii, USA, Table 1: Communist Democide 1900-1987, online: http://www.hawaii.edu/powerkills/COM.TAB1.GIF

[54] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 36-39, 140, 199. Кигата е в архива на Георги Ифандиев.

[55] Вж. Speech by Prime Minister Mahathir Mohamad of Malaysia to the Tenth Islamic Summit Conference, Putrajaya, Malaysia, October 16, 2003 г., Source: OIC Web site, Anti-Defamation League, archive.adl.org, New York, NY, October 16, 2003 г., online: http://archive.adl.org/anti_semitism/malaysian.html#.VaANpGcVi70

[56] Вж. напр. Geir Salvesen – “Thorvalds verden”, Schibsted, Oslo, Norway, 1994 г., стр. 398-399.

[57] „Ала кой е онзи център у Ботева около който, като около светяща лампа, трепти зашеметената пеперуда – неговата душа? Психоаналитиците смятат за такъв център „Едиповия комплекс“. И така, казано на обикновен език, центърът на Ботевата личност е онова полово влечение, което той изпитал към майка си, преплетено с чувство на омраза към баща си и към братята си като негови съперници… „Отреагиране представляват неговите стихотворения, които са както ругатни, така и изповеди. Той се изповядвал пред майка си, а е ругал своя баща и братята си като свои съперници. От тук иде и друга мисъл на нашия психоаналитик. Всичко, каквото Ботев е обругал, е от мъжки род; и всичко, издигнато в нравствена ценност, заедно с майката, е от женски род.“ Свобода, родина, борба – „понятия“ (а не действителност), които сам Ботев цени, са от женски род; тия понятия са само символи (знаци) на майка му, в тях той обича и цени майка си. „Заради тези понятия (а не действителност) той е обругал подъл чорбаджия, поп, търговец, богаташ, патриот, дивак, учител, вестникар., Бог, цар, министри, Св. Георги – Божи разбойник, Соломон – „тиран развратен“, поетите: Пишурка, Сапунов, Владикин, Войников, Пърличев, Славейков Петка и Вазов. „Видите ли, във всички тия обругани от Ботева „понятия“ той символно ругае своя баща, поради невъзможността да го замести в отношенията му към майка му и своите братя като свои съперници.“ (Любомир Русев – „Психоанализа на Ботевото творчество“, сп. „Философски преглед“, година V, книжка 3, София, 1933 г., стр. 223-239, цитат в: Мих. Димитров – „Личността на Ботева: Критически преглед“, второ издание, Научен институт „Христо Ботев“, Книгоиздателство на Българското историческо дружество, София, 1945 г., стр.86-87.)

[58] Артър Милър (1915–2005) – американски писател, известен драматург, евреин с корени в Галиция – територия, принадлежала на Руската империя и Полша. Един от съпрузите на холивудската актриса Мерилин Монро, чието истинско име беше Норма Джийн. Цитатът е от адаптацията на Милър на пиесата на норвежкия драматург Хенрик Ибсен „Враг на народа“. (Arthur Miller – “An Enemy of the People”, an adaptation of the play by Henrik Ibsen, Penguin Books (Non-Classics), London, 1977 г.)

[59] Вж. „Панорама“, БНТ, София, петък, 26 май 2017 г.

[60] Любомир Русев – „Психоанализа на Ботевото творчество“, сп. „Философски преглед“, година V, книжка 3, София, 1933 г., стр. 223-239, цитат в: Мих. Димитров – „Личността на Ботева: Критически преглед“, второ издание, Научен институт „Христо Ботев“, Книгоиздателство на Българското историческо дружество, вече цит. съч., стр. 86.

[61] Лъжлив, измамен блясък. Думата е моя. На английски език глаголната форма на думата за евреин – Jew, означава „измамвам“, „мамя“, „лъжа“! (Вж. „The Concise Oxford Dictionary of Current English“, Edited by H. W. Fowler and F. G. Fowler, based on „The Oxford Dictionary“, Revised by E. McIntosh, Oxford University Press, London, 1956 г., стр. 640. Книгата е в библиотеката на автора. Глаголът jew изчезна от речниците. Сега четем: „Глаголът jew, макар да не се използва, е преднамерена обида, и затова бива възприеман като крайно оскърбителен.“ “The verb jew, though not used as a deliberate slur, is also perceived as highly insulting.” (Jew, “The Free Dictionary”, thefreedictionary.com, Huntingdon Valley, PA, 2014 г., online: http://www.thefreedictionary.com/Jew) Те могат да ни рачита Goiym – гои, добичета; жените ни – шикши – курви, а ние сме длъжни да ги пазим. Откъде накъде? Кой ръководи този свят? Онези, които са продали душите си на неговия княз – сатаната. Не аз, Господ е постановил това.) Даже в официалните речници отново взеха да се срещат следните синоними на тази дума като съществително: “Jew – лихвар, скъперник, кожодер.“ (Jew, „Английско- български речник“, „Разбери какво“, Kakvo.org, местоположение не е посочено, 2008 г., online: http://www.kakvo.org/translate_word/jew)

[62] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, independent.co.uk, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[63] Пак там.

[64] Джон Ръскин (1819–1900) – художник, един от водещите художествени критици, общественици и филантропи от Викторианската епоха в Англия, смятан за висш естет. Неговите есета се изучават и днес като образци на изящни анализи на литературата и изобразителните изкуства, на размисли в сферата на образованието, политическата икономия и даже на естествените науки – например ботаниката. (Students’ Academy – “Words of Wisdom: John Ruskin”, Lulu Press, Inc, Raleigh, North Carolina, 2014 г.)

[65] „У човека всичко трябва да бъде красиво – и лицето, и дрехите, и мислите и чувствата.“, рус. (Антон П. Чехов – „Дядя Ваня“, 1897 г., Действие второе.)

[66] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част, 1.