Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

КАМБАНАТА БИЕ ЗА НАС – Част 2

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Отчаян“! Самата дума е като камбана,

която със своя звън ме връща от теб

към самотната ми същност!

Сбогом!

Фантазията не може да мами тъй умело,

колкото твърдят…[1]

 

 

 

 

 

Пак беше вторник, но 27 януари 2015 г. Току-що бяха приключили извънредните общи избори в южната ни съседка, когато обнародвах следното:

 

На Алекси Ципрас и на комшиите им предстои да се запознаят с тоягата. Дано не съм прав. Но едва ли…

 

Мислите ли, че брюкселската бюрокрация е притеснена? Нищо подобно. Повече от 16 години Европейската комисия даже не е представяла финансов отчет?! Тези ратайчета са гудени там затова: Да тъпчат на воля пеликанските си гуши, но да не пречат на реалната власт.[2]

 

 

 

Европейската мечта умира в Гърция[3]

 

 

 

Пак беше вторник, но вече 30 юни 2015 г. Цял ден „световните медии“ се занимаваха с евентуалния “default” – „фалит“, на Гърция. Ден по-рано, контролираният от британското коляно на семейство Ротшилд всекидневник “The Financial Times” излезе с коментар, чийто наслов виждате като подзаглавие.

 

В полунощ на същия ден изтичаше падежът на едно от гръцките задължения към МВФ. Комшиите не го погасиха. Нямаха с какво. Фалит ли е това? Не съвсем. Страната е банкрутирала отдавна. Но не в такива размери, в каквито други. И ако е фалирала, то – засега – е единствено спрямо Международния валутен фонд.

 

Някой ще рече: Има ли значение? И ще е прав. Световното правителство беше хванало гърците за ръка и ги водеше към катастрофата. Илюзия е, че настоящият етап от „гръцката трагедия“ е опит за „десен преврат“, организиран от европейските лидери.[4] Да, сценарият включваше изнудване. Ала също така си спомнете, как настоящото правителство дойде на власт? (Имате предимството на времето. Когато четете тези слова, ще сте наясно, дали то продължава да управлява след референдума.)

 

Как изглеждат „морковът и тоягата“ в ръцете на брюкселските еврокомунисти? Да посоча само регистрираната със злорадство зловеща прогноза:

 

До дни в Гърция основните храни и лекарства ще свършат, а в банките ще останат последните 500 милиона евро![5]

 

Мисля, че по-близо до истината е заместник-главният редактор на “The Daily TelegraphАмброуз Евънс-Причард, който в кореспонденция от Атина заяви:

 

Еврозоната се показа неспособна да се справи със свои основни морални отговорностиВ Гърция репутацията на Европа претърпя катастрофа.[6]

 

Не забелязах нищо неочаквано. Най-лошото предстои. Преди 3 години и половина написах:

 

Истината е, че днес еврозоната е по-близо до своето разпадане, отколкото до оцеляването си. Все по-отчетливо се очертава досъсипването на Гърция. При което страната най-вероятно ще напусне зоната на общата валута, ако преди това не бъде прогонена.[7]

 

Публикацията има „огроменброй посещения: цели 236 към сряда, 1 юли 2015 г.! Тук всички знаят всичко. Затова медии като тази и прекратеното едноименно телевизионно предаване се оказаха ненужни. Никой да не мисли, че се оплаквам. Само констатирам, дали усилията ми имат смисъл. Явно не. Фактите го доказват.

 

Ден по-късно посочих:

 

Демокрацията не е свобода.[8]

 

Братството може да бъде сломено само с неучастие от страна на преобладаващото мнозинство от хората, обединили се в името на собствената си свобода. Да се опитвате да загърбвате престъпниците, извършвали престъпления по време на комунистическия режим и след това, да се сдружавате с тях, ви обрича на погибел. То е все едно да повярвате, че е възможно „два вълка и агне да гласуват какво да ядат за вечеря“, както преди повече от два века образно се изразил Бенджамин Франклин.[9]Това е възможно само, ако вълците са невъоръжени, а агнето има пушка.

 

Дано не се лъжа, но ми се струва, че рано или късно гърците ще проумеят всичко това. Ще излъчат водач от типа на вече прекалено стария Микис Теодоракис. И той ще ги поведе по пътя на неподчинението и неучастието, който води до свободата. С печал в душата ще призная: Не вярвам, че ние сме способни на това.[10]

 

Общо 311 посещения!… Тъкмо тогава за първи път спряха телевизионното предаванеДиагноза“.

 

Все по онова време посочих, че към началото на 2012 г. Съединените щати имат финансова пробойна в невероятно грамаден, труден за възприемане и осмисляне размер. Позовах се на евреина Лоурънс Джейкъб Котликоф. Той е професор по икономика в Бостънския университет, член на Американската академия за изкуства и науки, старши-сътрудник в Националното бюро за икономически изследвания, член на Съюза на икономистите, беше старши-икономист в Съвета на икономическите консултанти на президента Роналд Рейгън, настоящ президент на “Economic Security Planning”, Inc., компания, която се занимава с разработването на специални компютърни програми за планиране във всички сфери и аспекти на националната сигурност.

 

Само елементарното изброяване на приноса му към различни отрасли на американската икономика и обществен живот обема цяла страница. През 2012 година Котликоф безуспешно опита да се кандидатира за президент на САЩ. Той е противник и на двете реално действащи политически партии, които всъщност са една. Ученият е един от онези, които смятат за жизнено необходима появата на поне още една солидна политическа сила.

 

Ето какво написа той тогава, а аз ви го предложих. Но то се оказа потребно на съвсем малко хора:

 

В САЩ има фискална[11] пропасттехните предстоящи данъчни постъпления са по-малки с 202 трилиона долара от настоящата стойност на техните бъдещи разходи (включително обслужването на техния официален дълг) – почти 14 пъти спрямо брутния вътрешен продукт на страната. За сравнение, Гърция има фискална пробойна от около 11 пъти от брутния вътрешен продукт. За да затвори фискалната пропаст, се налага САЩ незабавно и за постоянно да повишат федералните данъци с около две трети![12]

 

Разбирате ли какво заявява този признат за водещ икономист? Преди четири лета САЩ бяха по-банкрутиала държава от съседите ни на юг. В момента гръцкият дълг е 18 пъти по-голям от брутния вътрешен продукт на страната. А американският?

 

Едва ли ще намерите такива данни. Аз не успях. Най-пресните са все от онази 2012 година. Преди месеци ви занимавах и с това.

 

Знаете ли откъде произлиза понятието „банкрут“? От италианския израз “banco rotto”, който означава „счупена пейка“. В средновековна Италия, когато някой търговец не можел да се издължи на свой кредитор, наказанието било просто. Чупели пейката и масата, на които той въртял сделките си.

 

Искам да кажа, че, ако на земята имаше справедливост и законността се прилагаше еднакво за всички, още през 2005-2006 година САЩ трябваше да обявят банкрут. Тяхната финансова несъстоятелност се задълбочава и повлича всички, стъпили върху черджето им – паричнодоларово, икономическиобвързване с договори, военноуйдисването на агресивните амбиции на техния елит от оня комплекс,[13] чиито интереси се простират върху цялото земно кълбо, обрамчено от Североатлантическия пакт.

 

Ако в днешна Италия се прилагаше законодателството отпреди хилядолетие, страната отдавна трябваше да е обявила фалит. През 2007 година корпорациите, декларирали своята несъстоятелност, са били около 6000. Само през 2013 и 2014 година техният брой се е увеличил с 28 000! Размерът на необслужваните кредити надхвърли 325 милиарда евро (360 милиарда долара)! Това е 16 на сто от всички отпуснати заеми.[14] Но банките продължават с лека ръка да раздават пари под лихва. Кредитната икономика действа с пълна пара. Никой не се опитва да я възпре.

 

Банкерите са обучени, че ако банкрутират, държавата ще им се притече на помощ. Обозначиха това действие с английски израз bail out, означаващ „да спася някого“. Дори го превърнаха в дума – bailout. Така през цялата 2009 г. правителствата в САЩ и някои държави в Западна Европа бейлаутваха частни финансови и промишлени корпорации с пари наданъкоплатците. Не на шега народът ни е описал това с красноречивото „болен здрав носи“!

 

Населението на Италия застарява с темпове, близки до нашите. Етническият му състав е безвъзвратно променен. Вече няма как да определите държавата на европейския ботуш“ като „католическа“. Но засега никой не говори за нея и за влиянието й върху еврото. Гърция е виновна за всичко. Защо ли?

 

Трябва ли да очакваме втора серия от поредицата „Държавни фалити“ със заглавие „Италия“?

 

Защо Те се правят, че саспасилиИрландия и Португалия и уж вече вадят Испания от блатото на фалита? Поради каква причина избягват да споменават Франция като поредната страна, поела към бездната на банкрута? И какво спира всички, дори Кремъл и Пекин, да обявят силно и ясно, че на този свят няма по-банкрутирала държава от САЩ.

 

E nessuno si impegna di tutto per rompere la panchina americano![15]

 

Но какво посочи още Лоурънс Котликоф в онази своя статия, на която се позовавам?

 

Списание The Economist, както и всички останали финансови медии, а също и очевидно икономистите до един (в науката и в бизнеса), но и онези, които правят политиката, се фокусират върху официалния дълг. За САЩ официалният дълг е 9 трилиона долара [за три години се удвои и днес е повече от 18 трилиона]. Това е нищо в сравнение с фискалната пропаст, която включва всички задължения, официални и неофициални. Фискалната пропаст е огромна в сравнение с официалния дълг, защото Чичо Сам премина през шест десетилетия в трупането на масивни задължения, за да извършва социални плащания, които внимателно водеше на отчет.[16]

 

Ето я присъдата на икономист, който по всички възприети критерии, погледнат от всевъзможните традиционни ракурси, е висококвалифициран. Тя е: САЩ са социалистическа държава. Излиза, че тя е трупала дългове, без да има ни най-малка представа как ще ги погасява. По-нататък преподавателят разяснява, какви са нормалните параметри на евентуална държавна задлъжнялост. Така, както той и събратята му по учебници разбират проблема.

 

 

 

Действителността според МВФ, СТО, СБ…[17]

 

 

 

Истината е далеч по-различна: Не само през споменатите шест десетилетия, още поне тридесет преди това, САЩ са престанали да бъдат независима държава. Попаднали са в ръцете и под игото на финансовия Интернационал. Неговата цел е била да ги превърнат в социалистическа каруца, върху чиято капра да седят Те и да държат юздите. Да я водят натам, накъдето диктуват Техните интересилични и групови. Но въпросните Те са не повече от 0,5 0,6 на сто от американците.

 

Съвсем същото се отнася и до Гърция, до Европейския съюз, до целия останал свят, все още съставен от национални държави. Защо да се залъгваме? През годините САЩ, сътвореният от същото Братство болшевишки СССР, понастоящем комунистически Китай, са водещите сили.[18]

 

Ако Братството реши и разпореди Китай, Русия или Япония да ликвидират американския долар като резервна валута – в която държавите трупат своите парични запаси и заплащат сделките с петрол – САЩ ще рухнат като къщичка от карти. Прекалено отдавна доларът няма никакво покритие. Златните резерви на споменатите страни, на монархиите от Персийския залив и на още няколко държави, които нямат нищо общо с Форт Нокс,[19] все повече набъбват.

 

Преди три петилетки германците си поискаха златото, депозирано в американския трезор. Лъгаха ги, че ще им го връщат на порции. Не получиха нищо![20] Kaiserin Ангела си трае със свити ушички

 

Все по онова време писах:

 

Има ли някой, на когото да не е ясно: Гърция и Испания фалираха. Ирландия, Италия и Португалия едва се крепят над повърхността. Малки вълнички, предизвикани от интернационалните банкери, ще ги потопят.

 

Кризата постепенно превзема Франция и чука на германската врата. Бившите страни от т. нар. социалистически лагер – по-скоро концлагер, оцеляват като хлебарките. Свикнали са на мизерно съществуване и са по-издръжливи от разглезените западняци

 

През последното десетдневие на август силно замириса на парина края на еврото. Лорд Джейкъб Ротшилд заложи голяма сума за това, а Джордж Сорос взе да купува злато

 

Онзи ден, сряда, 3 октомври 2012 г., американски консерватор и патриот обяви:

 

Америка вече се сгромоляса.[21]

 

За всеки, който е следил редовно публикациите в тази медия, това не е новост. Още преди година разказах, как големи градове като Детройт фалират. Калифорния иска независимост.[22] Потомците на Седящия бик и Лудия кон – народът лакота – т. нар. индианци от племената на сиуксите от Северна и Южна Дакота, си поискаха обратно земите, заграбени преди два века от европейските завоеватели.[23] Според официални прогнози през 2023 година цветнокожите деца ще са повече от белите.[24] Най-късно петилетка след това бялото население на Съветските американски щати ще представлява малцинство.

 

Масоните, илюминатите, които произлизат от обществените низини, каквито са Ротшилдови, обичат знаците. Като всички комплексирани сатанисти и те захранват своя мрачен дух с нещастието на другите. И все пак жестът на човека с купената титла „лорд“, водачът на световното комунистическо движение Джейкъб Ротшилд, едва ли е съвсем случаен. Ако не целеше нещо конкретно, той трудно би представил нещата чак толкова явно. Въпреки че – кой знае. Успехите на неговото семейство са главозамайващи… Предстои да видим.

 

Наясно съм, че нищо на този свят не е вечно. Затова изповядвам максимата, формулирана от френския протестант и философ Пиер Байл (1647–1706):

 

Знам толкова много, за да бъда скептик. Но и тъй малко, та да стана догматик.

 

В „гръцката трагедия“, която няма нищо общо с пернишката,[25] въпросът опира до две неща. Първото и доста важно е, дали на Алекси Ципрас и министрите в кабинета му ще стисне дупе, за да се опълчат окончателно на Интернационала? Без да обръщат внимание на квалификациите и етикетите, които техните доскорошни „приятели“ и „доброжелатели“ ще им лепят.

 

Което означава, да опазят териториалната цялост и имуществото на Гърция. В противен случай ще бъдем свидетели на „гаражна разпродажба“, каквато досега май не е наблюдавана.

 

Второто, от още по-голямо значение, е, дали Джейкъб дьо Ротшилд ще спечели облога и еврозоната ще се разпадне? А еврото ще прекрати своето съществуване.[26] Пак подчертавам, че тези събития не стават за един ден. Отнемат време.

 

Май второто надделява. Преди дни по най-брутален начин привикаха гръцкия министър-председател в Брюксел. Така, както навремето генералните секретари на КПСС безапелационно призоваваха своите васали от социалистическия концлагер и ги деряха“, ако вярваме на признанието на правешкия каскет. За разлика от тях – времената са други, пък и гърците воюваха помежду си, за да не стъпи комунистическият ботуш при тях, и останаха повече хора в сравнение с населението на съветския блокмладият премиер се опъна на еврокомисарите.

 

Ципрас разкритикувастранното отношение на кредиторите заради техния отговор на неговия план за събиране на почти 8 милиарда евро (5,6 милиарда лири стерлинги) чрез данъчно облагане на бизнеса, на потребителите и на пенсионерите. „Или те не искат споразумение, или обслужват интереси на големи корпорации в Гърция“ – заяви той пред колегите си от кабинета.[27]

 

Второто е вярно. А първото произлиза от него. Алекси също демонстрира безсилието, което е типично за всички левичарикомунисти, социалисти, фашисти, либералиНикой от тях не може да мисли творчески. Прибягването до данъчната балтия е най-елементарното, което двамата с Варуфакис можеха да „изобретят“. За себе си съм сигурен, че и те са пионки на дъската зане се сърди човече“.

 

За жалост, не ни очакват нито добри новини, нито свестни времена. Нас, остатъците от България – съвсем…[28]

 

Писах, предупреждавах, говорих… Полза никаква.

 

Все през онази 2012 година припомних:

 

Нещастието на комшиите, на което мнозина нашенци гледат със злорадство, предизвикано от необоснована завист, едва ли ще отмине и нас. Не забравяйте – ние вече 15 години сме в официален фалит, във валутен борд.[29]

 

И още:

 

Мисля си, че Гърция има само един спасителен изход. И той е, да напусне еврозоната. Да възстанови емитирането на драхми. А накрая, свързвайки се с Пекин, Бразилия, Индия, Сингапур, Малайзия, с все по-набиращия стопанска мощ Виетнам, и с някои други страни, които засега шават относително свободно, нестъпкани окончателно от ботуша на Интернационала, да намери както пазар за своята продукция, така и инвестиции.

 

Повярвайте, докато пишех тези редове, горе-долу същото е подсказал и Алън Грийнспан, бившият гаулайтер на Банката на Федералния резерв. Според публикацията, финансистът е заявил, че „Гърция ще бъде принудена да зареже еврото“! Освен това е споделил, че не вижда никакво бъдеще пред общата европейска валутаеврото.[30] Нещо, за което предупреждавам поне от три години.[31] Бог ми е свидетел, че прочетох вестта за Грийнспан доста след като горният пасаж беше завършен.[32]

 

Даже споделих своите очаквания гърците, рано или късно, да се сбият. Дочаках години след мен западни журналистите винаги са прави, за тях нашенецът е toujours готов да изуе гащидапророкуват“ същото, но с други средства.

 

Преди време, през лятото на 2011 г. седях в атински ресторант с един мъж – космополит, който се занимава с изкуства“ – „спомня си“ неизвестната ми досега Мария Марагаронис, оказала се кореспондентка в Лондон на американското издание The Nation. – „Кризата току-що беше започнала да хапе, макар да нямахме никаква представа колко лошо щеше да стане. Слушахме пеенето, долитащо от площад „Синтагма“.[33] Имаше обща стачка против първия меморандум за затягане на коланите. „Не се чувствам близък с тези хора“ – сподели събеседникът ми на трапезата. – „Върви гражданска война. Тя не се води по улицитезасега. Но ще прерасне в такава. Не припознавам тези хора като мои сънародници.[34]

 

Знаете ли, чувствам се като този компаньон на американската журналистка с гръцко име. Никак не е приятно човек да се усеща имигрант сред онези, сред които се е родил и израснал. Многократно съм показвал и доказвал, че до 1940 година страната ни е била най-бързо развиващата се икономика в Европа и е деляла 10-11 място по стандарт на живота на континента. Но всичко беше прахосано от другарите. А тукашните помаци пак си ги припознават катосвои“, „любими“, вярват им

 

Затова изпитвам същото усещане като сътрапезника на Мария Марагаронис. Постоянно ми изпращат мнения за това, как нашенци веселяцисе прекланят пред комунисти и ченгета, боготворят Б.Б. и компания, изпитват възхищение от „велики журналисти“ като болшевишките доносници Димитри Иванов, елементарния плагиат Тома Томов, нискоерудирания Кеворк Кеворкян, неинтелигентните и съвършено невежите Иван Гарелов и Георги Коритаров

 

Оставете това – неприкрито жалят за времето на оногова, когото удостоиха с прозвището Тато. Забравиха, че то се появи като израз на насмешка и презрение, приемливи за тъпите милиционери. Сега явно е придобило обратното значение! Не съм в състояние да го проумея. Което не променя действителността ни на йота.

 

 

 

Напред към миналото, което ще бъде по-лошо от настоящето,

но все пак – поносимо и достойно

 

 

 

Може да се каже, че буквално преди часове бившият министър-председател на Белгия, либералстващиятхубавецГи Верхофстат изкашля следното в „ляв“ вестник по повод на гръцката криза:

 

Не можем да продължаваме с лутането от криза в криза, от икономии към икономии. Гръцкият народ трябва да бъде в центъра на такова [ново] споразумение. Не гръцките хора предизвикаха тази криза. Но те остават жертвите на поредица от техни правителства, които защитаваха имуществени интереси и гръцката клиентелистка система за тяхна сметка.[35]

 

Не съм съгласен. Не е вярно. Онова, което Верхофстат нарича „гръцки народ“, носи толкова вина, колкото и негодниците от правителствата. Кой гласуваше за тези политици? Кой узаконяваше тяхното назначение от Интернационала?

 

Няма напълно невинни. До голяма степен такива са онези, които не само в южната ни съседка, а навсякъде по света, не просто не се явяват пред урните, но и разясняват защо това е лошо, вредно. Хората със съвест и свяст, които бият камбаната.

 

Да се разберем. Вият за битовата престъпност. Ако вкарат някого в затвора, значи е дребен джебчия, откраднал е малко. Когато ги издигат по върховете, няма съмнение – това са крупни крадци, грабители. Аобществотоги тачи, възхищава им се, аплодира гигяволи, герои?! Вторите са модел за подражание.

 

Нашенските овцевечно оплакващи се и дори плачещи мижитурки, но винаги с мнение за всичкотрябва да си понесат заслуженото с цялата негова тежест. Вместо да слушат хора като менбез ни най-малка фалшива скромност и извинениете винаги ни клеветяха и обругаваха. Връзваха се на безумни фантасмагории и слухове. Неизменно следваха слепи водачи, които ги отведоха до ръба на пропастта. Времето за пропадането и удавянето настъпва.

 

Да вярвате на политици и масови медии, е равносилно да приемате, че произвеждат евтините колбаси от месо. Не е глупост, а лудост!

 

Не съм лицемер и лъжехристиянин. Не изпитвам никаква милост към стадото. То правеше всичко възможно, за да живее зле. А след това – още по-зле. Щом така му е добре и удобно, нека загива.

 

Ги Верхофстат продължава с напътствия за „икономически растежкато единствен спасителен изход за комшиите. И бръщолеви за „реформи“.

 

Ако прегледате архива на тази медия, ще се убедите: Откакто съществува, не съм преставал да обяснявам, че това е спасението. И да пледирам за производство, заетост, потребление. Като и трите страни в този процес направят отстъпкиработодателите, държавата, работниците и служителите.

 

Това, съчетано с въздаване на справедливост, разрушаване на старата система заедно с нейните протагонисти, и изграждане на нова върху основите на голяма свобода на стопанската инициатива, на предприемачеството ето го изходът към пътя за благоденствието. Няма по-добри граждани от финансово независимите. Съчетана с вярата в Бога и духовността, тази независимост създава общество от преобладаващо свободни личности.

 

И още нещо – свободни пазарни отношения с антимонополни ограничения. Също така – железни правила върху финансовия сектор. Разхищенията в него, в това число гигантските заплати и премии, са за сметка на вложителите и кредитополучателите. Тоест – на нас. Откъде накъде?

 

Не би. Стадото не желае. В такъв случай – каквото, такова. Както каза мой приятел в едно от гостуванията си в телевизионното предаване „Диагноза“, бройлерът не съзнава, че го водят по-най-кратката пътека към заколението

 

Гърците са доказали, че са по-юнаци от нас. Да видим сега, след като от 1981 година ги купуваха и глезеха с приспивни песнички, в чиито текстове се говореше предимно за злато, дали наистина ще се счепкат. От прочетеното, видяното и чутото в медиите ми става ясно, че поляризацията сред тях достига твърде високи градуси. Болестта е факт. Докато народният им организъм страда, интернационалните мошеници ще се възползват от гръцката немощ. И ще се постараят да доограбят страната.

 

За мен загадка остава въпросът: Съхранили ли са достатъчно енергия, за да се опълчат истински на Братството и да продължат към грядущето? Или в рамките на две-три десетилетия, подобно на нас, ще приключат безславно своето национално съществуване.

 

Джоузеф Стиглиц, разбира се евреин, нали гоите възприемат тази секта за най-по“, се опитва да подреди картината от гледна точка на фактите и отговорността. Смятан за експерт по „работна заплата“, той се превърна в специалист по всичко. Даже получи Нобелова награда! Понастоящем проявява старание уж да намести нещата. Убеден или назначен социалист, един от съвременните негови идеолози, сочещи накъде отива тази антихуманна система,[36] той се намеси така:

 

На практика европейските лидери най-накрая започват да откриват истинската природа на продължаващия спор за дълга. И отговорът не е приятен: Много повече става дума за власт и демокрация, отколкото за пари и икономика.[37]

 

Това не е погрешна формулировка, а изкривяване на действителността. Разбира се, че парите са в основата. Икономиката и властта – „демокрацията“ – не са нищо повече от средства. Обаче изглежда, така е удобно за господарите му. За достоверност нобелистът изнася поредица от непроверими данни, достигащи екстремални нива. И определя вина – в повечето случаи – основателно.

 

Естествено, икономиката в програмата, която преди пет годинитройката“ (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) наложи на Гърция, беше крайно невежа. Резултатът е: спадане с 25 на сто на брутния вътрешен продукт на страната. Не мога да се сетя за никоя друга депресия, която е била толкова преднамерена и е постигнала тъй катастрофални последици: равнището на безработица сред гръцките младежи, например, сега надхвърля 60 на сто.

 

Потресаващо е, че тройката отказа да поеме отговорност за което и да е от това, или да признае, колко лоши бяха нейните прогнози и модели. Но онова, което е още по-изненадващо, е, че европейските лидери даже не се поучиха. Тройката все още изисква до 2018 г. Гърция да приеме основен бюджетен излишък (като се изключат плащанията на лихви) от 3,5 на сто от БВП.

 

Навсякъде по света икономистите порицаха целта като наказателна, защото нейното непременно преследване ще доведе до още по-дълбок спад. В действителност, даже дългът на Гърция да бъде преструктуриран отвъд всяка въобразима граница, ако гласоподавателите приемат целта на тройката на спешния референдум, който ще се проведе тази седмица, страната ще остане в криза.[38]

 

Така е, понеже нито една от мерките не предвижда икономически растеж в рамките на възможното. Пропускам разсъжденията на Стиглиц относно опитите на настоящото гръцко правителство да съкрати размера на дълга. Тоест – да убеди кредиторите да се откажат от милиардите, които очакват от закъсалата държава. Защо това беше възможно за Полша? В далеч по-малки размери – и за Испания и Португалия? А за комшиите не?

 

Най-важното е, че този път авторът изнася факти, които би трябвало да отрезвят туземните ни пишман националистчетавсе комунета. Да поуталожат тяхната завист и злоба.

 

Трябва да бъде ясно: Почти нищо от тази огромна сума пари, дадена назаем на Гърция, всъщност не отиде там. Тя потъна за издължаването към нашите кредитори от частния секторвключително германски и френски банки. Гърция не получи нищо повече от дребни подаяния. Но плати висока цена, за да предпази банковите системи на тези страни. МВФ и другите „официалникредитори не се нуждаят от парите, които изискват. В рамките на сценария „само бизнес, както винаги“, най-вероятно получените от тях пари отново просто ще бъдат предоставени като заеми на Гърция.

 

Но още веднъж – не става въпрос за пари. Всичко е заради „крайните сроковеза принуждаване на Гърция да се преклони и да приеме неприемливото – не само мерките за крайни икономии, но и други регресивни и наказателни политики.

 

Ала защо Европа върши това? Защо лидерите на Европейския съюз се противопоставят на референдума и отказват да удължат с няколко дни крайния срок 30 юни за следващото гръцко плащане към МВФ? Европа не е ли изцяло за демокрация?

 

През януари гръцките граждани гласуваха за правителство, убедено, че трябва да се сложи край на затягането на коланите. Ако кабинетът просто изпълняваше своите предизборни обещания, вече щеше да е отхвърлил предложението. Но той иска да предостави на Гърция шанс сама да измери важността на проблема, който е решаващ за бъдещото добруване на страната.

 

Тази загриженост за законността от гледна точка на народа е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократичен проект. Повечето от правителствата на нейните страни-членки не потърсиха одобрението на своите народи относно предоставянето на паричния им суверенитет на ЕЦБ. Когато Швеция го направи, шведите казахане“! Те разбраха, че безработицата щеше да скочи, ако паричната политика на страната бъде определяна от централна банка, която се фокусира единствено върху инфлация (освен това щеше да бъде отделено незаслужено голямо внимание на финансовата стабилност). Икономиката щеше да пострада. Тъй като икономическият модел, скрит зад еврозоната, умишлено беше замислен така, че да постави в неизгодно положение трудещите се.

 

А сега, с достатъчна сигурност, онова, което виждаме 16 години след като еврозоната институционализира тези отношения, е антитеза на демокрацията: Много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на министър-председателя Алекси Ципрас. В края на краищата, изключително неудобно е в Гърция да има правителство, което да се опълчва на тези видове политика, допринесли тъй много за увеличаването на неравенството в толкова много напреднали страни. И което е тъй целенасочено да обуздае разюзданата власт на парите. Изглежда европейските лидери смятат, че даже могат да свалят гръцкото правителство, като го принудят да приеме споразумение, противоречащо на неговия мандат.

 

Трудно е да съветвам гърците, как да гласуват на 5 юли. Даже алтернативатаотхвърлянето на условията на тройкатане ще бъде лесна. Двете възможности носят грамадни рискове. Положителното гласуване би означавало почти безкрайна криза. Може би – една изтощена страна. Такава, която разпродава всичките си активи и чиито умни младежи трябва да имигрират. И най-сетне би получила опрощение на дълга. Може би, накрая, свила се до икономика със средни доходи, Гърция може да бъде в състояние да получи помощ от Световната банка. Всичко това е възможно да стане през следващото десетилетие или даже още едно по-нататък.

 

В противовес, отрицателното гласуване най-малкото би отворило възможност пред Гърция, с нейните силни демократични традиции, да вземе съдбата си в своите собствени ръце. Гърция следва да извоюва възможността да формира бъдещето си, което – макар не така процъфтяващо като миналото – е далеч по-надеждно, отколкото безсъвестното мъчение на настоящето.

 

Знам как бих гласувал.[39]

 

И азсне“! Без да съм социалист, а напротив.

 

Но за разлика от Джоузеф Стиглиц, бих издигнал високо лозунгите: Не на Световната банка, на Международния валутен фонд, на Европейския съюз и на Европейската централна банка – тоест – на новия световен ред, единната комунистическа държава на планетата! Да на живота и бъдещето на хората по земята!

 

 

 

Комунистите са хората на Запада[40]

 

 

 

Повторението е майка на знанието. С риск да досадя някому, ще припомня азбучната истина:

 

Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокссвръхбогатите да пропагандират социализмасе оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.

 

Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.[41]

 

Колко пъти през последните години наблягах на предстоящата разпродажба на Гърция? Даже показах откъси от чудесно заснет документален филм. Какво получих в замяна?

 

Онова, което нобеловият лауреат Стиглиц пропуска, е силният натиск за разтурването на Евросъюза. Пропагандата го приписва наСъединените щати. Което е измама, отклоняваща вниманието от истинските причини и виновници. Какво означава САЩ? Неговите жители ли? Или онзи максимум 1 процент, който притежава държавата и разпределя помежду си 95 на сто от нейния брутен вътрешен продукт? Същото е в глобален мащаб.

 

Според Доклада за общото богатство на земното кълбо, изготвен от [банката] “Credit Suisse”,… като цяло, долната част на земното население притежава по-малко от 1 на сто от общото богатство. В остър контраст на това, най-богатата групировка държи 87 процента от световното богатство. А само съвсем тясна групичка на върха на върховете има в сметките си 48,2 на сто от всички глобални авоари.[42]

 

Ето е целта на Братствотогосподство над цялото човечество.

 

Вижте, хората, народите, никога и никъде не са взимали решения. Противно на Лениновите фантасмагории за ролята на масите в историята, политиката се прави от елитите. Те са истинските творци на историята. Едва ли някога ще чуете или прочетете това от Джоузеф Стиглиц и подобните му.

 

Но неизбежно възниква въпросът: Стиглиц ли тиражира конспиративни теории“? Или невежеството наистина е сила?…

 

Но няма как да пропусна двойните стандарти. Образец за лицемерие са всички тези еврокомунисти, брюкселски бюрократи, „хората на Запада“. Чуйте и вижте, кого ценимилатаСталинка, която езабравилаистинското си име и се представя като Кристалина Георгиева.

 

 

 

 

 

Дали по отношение на настоящата криза в Гърция другарката Сталинка Георгиева споделя мнението на своя любим икономист Джоузеф Стиглиц? Или с кучешка преданост слушка началниците си, начело с люксембургския пияница Юнкер, родствено свързан с нацистката партия?[43] За да заслужи кокалче. Нищо, че то е в размер на няколко десетки хиляди евра месечно. Все си е bitch work, както казват англичаните.[44]

 

Коя е тази Кристалина, бивша Сталинка, издава един като нея.

 

Кристалина Георгиева е агент на ДС и ЦРУ“ – така е намерил за най-добре да озаглави разкритията си един от „хората на Запада“. Той продължава с фактология: „Националната разузнавателна служба крие досието й.[45]

 

Според автора – действащ депутат и навярно бъдещ лидер на поредната партия, творение на БКП и ДС, „някои хора са родени под щастлива звезда, независимо от това дали звездата е съветска или американска. Малцина обаче са с шеметна кариера и при комунизма, и при капитализма. Видите ли подобни персони, да знаете едно – биографиите им са кървавочервени при тоталитаризма и препрани със синка при демокрацията (за несведущите в политхигиената пояснявам – синката е вид синя боя, в разтвора на която се плакне прането).

 

В следващите редове няма да порицавам идеологическите бояджии, в края на краищата всеки има правото да еволюира и прегръща нови идеи [déjà vu – комунетата пеят все този рефрен]. Визирам хамелеонщината на номенклатурни комунисти, които след 10 ноември 1989 смениха мундира и от преподаватели по политикономия и партийни секретари се преквалифицираха в служители на Световната банка и еврокомисари.

 

Тук говорим не толкова за тарикатска смяна на ролите във васална държавица, а за ротация на световните господари. Пък и е прелюбопитно да видим как кремълски слуги станаха прислуга на Белия дом и направиха геополитическото лакейство престижна професия.

 

Питате ли се защо в първите минути на първото заседание на служебния кабинет първото решение бе за втория еврокомисарски мандат на Кристалина Георгиева?

 

Вместо да тънете в заблудата за европейския ни имидж от издигането на такава кандидатура, вижте някои факти от скритата биография на еврокомисарката

 

Назначената от ГЕРБ еврокомисарка е дистанцирана от родните проблеми. Тъй като от четвърт век живее на Запад

 

Ще сгрешим, причислим ли дамата само към брюкселската номенклатура[46]

 

Какво чудно? Полковник Филип Корсо, съветник на президента на Съединените щати от уж „дясната“ Републиканска партия Дуайт Айзенхауер, цял живот е бил служител и на Военното разузнаване на САЩ. Той разказва:

 

Като офицер от разузнаването и на мен ми бе известна ужасяващата тайна, че КГБ е проникнал в някои от най-важните наши правителствени институции. И че ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл[47]

 

Има ли нещо за добавяне?

 

 

 

Living in the past[48]

 

 

 

Но откровенията на полковник Корсо продължават:

 

Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.[49]

 

Можем ли да вярваме на покойния американски шпионин? Той се разприказва – по-точно – взе да пише, през последните две лета от земния си път. Когато стана ясно, че страда от неизлечима и фатална болест и му остава още малко на тази грешна земя. Макар да не я напусна в резултат от това заболяване.

 

Преди по-малко от две години представих свидетелство не на друг, а на министър на отбраната на Канада. В него той потвърждава, че изнесеното от Корсо е истина.[50] Но скептиците знаят повече“ и от Пол Хейлиър. Който на всичко отгоре, въпреки напредналата си възраст, продължава да е действащ член на Съвета на посветените, какъвто е смисловият превод на институцията Privy Council.[51]

 

Който се съмнява в достоверността на изнесеното от депутата-ченге, да проверява. Аз ще го цитирам:

 

Документи от УНСС (Висшия икономически институт Карл Маркс“) сочат, че в периода 1971-1975 г. Кристалина Георгиева учи идеологическата дисциплина Политикономия“.[52] В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ Карл Маркс“, получили възможност да специализират на Запад. Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев, който, преди да замине през 1987 г. в Илинойския университет, става секретен сътрудник на ПГУ-ДС, отдел 10 (свръхсекретен щат) с псевдоним „Економов”. Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън, подобно на Гечев е секретен сътрудник с псевдоним „Стойновски”.

 

През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика. В началото на 90-те щатската фондация Фулбрайт организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава в САЩ на дългосрочна специализация.

 

Трябва да си паднал от Марс, за да не зададеш най-естествения въпрос: Как така Гечев и Статев са разкрити като ченгета от Комисията за досиетата, а биографията на Кристалина е кристално чиста? По каква логика двамата икономисти са вербувани преди заминаването им на Запад, а дамата е пощадена от тайните служби, и то при положение че командировката й е по-дълга?

 

Работилите в ПГУ знаят, че бе абсурдно да правиш научна кариера в САЩ и Западна Европа, ако не си от тайните служби. Поне за мен е кристално ясно досието на Кристалина е укрито от Националната разузнавателна служба, която прилага два члена от Закона за досиетата, брониращи агенти от особена важност за националната сигурност. [Друг такъв неразкрит е Андрей Пантев от село Раковица, Видинско, Божем „професор“ по нищология.]

 

Но как след 1989дамата агент попада в Световната банка, три години е неин представител в Москва (2004-2007), а след руската мисия става един от 24-те вицепрезиденти на банката?

 

Не обичам лесните отговори, но този е един от тях. Просто наблюдаваме класическо превербуване на агент за влияние от Първо главно управление (ПГУ) към Централното разузнавателно управление (ЦРУ). След края на Студената война това е обичайна практика, за която си признават самите янки… Както казва митичният шеф на ЦРУ Алън Дълес, „за постигане на целите ни ние сме упълномощени да използваме всякакви средства“. Например да привлекат за свой агент Райнхард Гелен – един от шпионските босове на нацистка Германия. Те си запушиха носа и вербуваха хитлериста Гелен, та ще се спрат пред една семпла сталинистка

 

Направо не е за вярване как с тази удобна биография не стана шеф на Европейската комисия.[53]

 

Върнете се към поднесеното ни от Филип Корсо. Ченгетата са като ято

 

Излишно е да обсъждам автора – това нещо, което някои американски сенатори биха определили катоlowlife scum”.[54] Но съм длъжен да допълня щрихите от скритата биография на еврокомисарката“. Баща й, необразован активен борец против фашизма и капитализма, е удостоен справото да заема пост за висшист и десетилетия е бил генерален директор на едно от големите строителни обединения.

 

Другарката Сталинка-Кристалина е кадър на Емил-Кюлевата милиционерска „Туристспорт Банк“. До ден днешен тя поддържа близки връзки с Димитър ИвановМитьоКагебето“. И с още един от героите на настоящата публикация – одиозния Дьорд Шварц или Джордж Сорос, ако така ви е по-удобно. (Вижте илюстрацията.) Подробностите, свързани с неговата намеса тук, ви очакват.

 

Държа да посоча: Не сте ли един от тях, нямате шанс. Ако няма декомунизация, която да налага справедливи наказания на всички тези оръфляци, нямаме никакъв шанс.

 

Когато поредният безполезен червен идиот ми възрази, че съм краен“, не пропускам да го запитам: Драги другарю идиот, вие имахте 71 години на разположение и ето какво постигнахте. Погледнете, що сторихте с една прекрасна, просперираща държава, и с нейния чудесен народ. Не ви ли е останала трошица съвест? Не изпитвате ли поне мъничко срам? Освен катастрофи, убийства, грабежи, насилие, страх, отчаяние, ликвидиране на националната свяст, историята и традициите, какво друго докарахте?

 

Ами поне замълчете! We are living in the past. Живеем във вашето минало и настояще. Аман!

 

Избавете ни от себе си. Нека опитаме да извадим закъсалата българска каруца от тресавището, в което я навряхте. И да осигурим бъдеще на българите.

 

Иначе, високопоставен лидер от НАТО ми каза

 

Допускате ли, че това е възможно? Такава фигура да сподели нещо с мен? Звучи досущ като „от достоверен източник узнахме“… Прийом, който усвоихме от манипулативната западна журналистика. Тукашната при социализЪма беше изцяло лъжлива и съставена от фалшификации. Даже нямаше нужда да ги прикриват. Така разумните, мислещите, неволно станахме ученици на Стоян Михайловски. Но за това – по-сетне в настоящата поредица статии.

 

Високопоставен лидер от НАТО ми каза“ – иза̀кал е другарят Гари Макдугъл в смятания за либерален – сиреч социалистическинюйоркски всекидневник “The Wall Street Journal”.[55]

 

Обичам тези селяндурчета. Англичаните, французите и холандците от Юга ги наричат rednecks. Буквално – червеноврати. Иде от онзи загар, придобит на полето, който не изчезва с поколения. Квалификацията важи за помията на провинциалното общество. Тя нямала никакъв шанс в добрата стара Европа. Революциите, организирани и финансирани от евреите и илюминатите, ги отвели в новия свят“, където тези червеноврати негодници взели да надскачат чергата, отредена им от Божия промисъл и миналото на техните предци.

 

Дефиницията за израза гласи: “Redneck is chiefly used for a rural poor white person of the Southern United States”. Което ще рече: „Червеноврат се употребява главно за бедни бели селянчета от южните Съединени щати“. Какво ви казах?

 

Никак не е случайно, че бившият американски прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт призна:

 

Америка е страна на губещи. Това ни е най-доброто. Ние сме плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни. Джон Кенеди каза, че ние сме нация от имигранти”. Това е хигиенизирана фраза. В действителност ние сме нация от бегълци, които независимо от копелетата в бели чаршафи и нищознайковците в Конгреса са държали отворена Златната порта[56] към една тъмна планета. Ние не сме империалисти[57]

 

Не, станаха империалисти. И разпространиха своята нискочела простащина върху планетата. Но за това ще стане дума по-нататък чрез друга присъда на поредната „великаеврейскамислителка“.

 

Погледнете ухилената мутра от илюстрацията. Да, това е авторът Макдугъл, който се е опуснал, оставяйки зад сфинктера си купчината словесни екскременти, от които се носи смрад на интернационален юдеокомунизъм.

 

Рядко започвам с България. Но този път ме засърбяумът. Как ми се иска да вляза във вербална схватка с някой от тези интернационални идиоти, на които левитското Братство прави зализаните прически и дърпа конците. Не ви ли прилича на други подобни – например на Джон Ф. Кенеди или на Роналд Рейгън. Вторият се оказа долен комунист и доносник, сравним с местните Петко-Бочаровци и Димитър-Гочевци.

 

Този умствено недоразвит дърт посерко брани онова, което двадесет и пет лета преди него друг, още по-високопоставен американски нравствен дрипльоДжеймс Бейкър, отстояваше защитата на правата на алчно червената фашистка номенклатура. На връщане от Москва, където рапортувал пред началниците си от Върховния съвет на СССР,[58] държавният секретар предпочете комуниста трето поколение Андрей Луканов запредставител на антикомунистическата опозицияи пълномощник на САЩ у нас. Дори поставил въпроса като безалтернативен. И се обърнал уважително, по западен маниер, към родения в Москва възпитаник на Комунистическия интернационал товарищ Карлович:

 

„… Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов.[59]

 

Това не е вярно. Бейкър не е избирал никого. Всичко е било предрешено и то отдавна

 

 

 

Дърдорковци и слуги, но срещу милионни възнаграждения

 

 

 

Само истински глупак може да се хване на евтината стръв, която тъпанар като Гари Макдугъл хвърля с публикацията си. Едва ли американските читатели са спрели погледите си дори върху заглавието й. В рамките на пропагандния замисъл нейното предназначение е да повлияе върху тукашния масов малоумник.

 

Така и стана. Електронни медии без особено влияние не само „я забелязаха“. Отделиха й онова внимание, което се изискваше от продукта в рамките на заплатената ниска цена за това. Неофити в занаята пробваха перата си по темата така, както бръснарските чираци са се учили върху тикви.

 

По правило иде реч за сайтчета на онези, които наричам чевермета. Те са от слугинската порода, за която депутатът-ченге смята, че „има правото да еволюира и прегръща нови идеи“. Готови са да ги въртят на шиш, само и само да тъпчат с тлъстинки задниците им, от които господарите са одрали кожата. А политическата им окраска е по-богата от спектъра на дъгата в знамената наонезиотгордитешествия. Тя крещящо ясно обрисува не толкова сексуалните им щения, колкото техните характери.

 

Авторът на въпросната статия, който без съмнение е писал под диктовка, е наченал с констатации. Обзалагам се, че преди да започнат да му суфлират, изобщо не е имал хал-хабер къде се намира страната ни. Но този Макдугълхраброе запретнал малобройните си мозъчни гънки, зада си спомни“:

 

България беше най-лоялният съюзник на Москва във Варшавския пакт. А много българи дълго изпитваха позитивни чувства към техните бивши съюзници от Съветския съюз.[60]

 

Не е ли вярно? Напълно. Както и това, че понастоящем този опит за държава се конкурира с британските пудели за званиетонай-лоялен съюзникна Вашингтон. А значителна част онези, които Макдугъл е описал, сега са рамо до рамо с него, а не с българите. Понеже е общоизвестно, че те са комунисти. А комунистът не е човек. Което означава, че няма как тези същества да са българи. Лесно е.

 

Сега следва най-вкусното. Какжурналист“ – „низша твар, проститутка“,[61] според определението на нюйоркския икономист и политически коментатор Джерълд Селенте, започва да се движи отзад напред. Жонглира с имена и понятия, от които или няма представа, или са му разпределили да разиграва циркаджилък с тях. Да резили едно достойно и изключително трудно съчетание между изкуство, физика и психология. Нека представя бръщолевенията на comrade Макдугъл. Той „разкрива“:

 

През септември [явно 2014 г.], в обръщение към членовете на Фондацията Америка за България“, българският президент Росен Плевнелиев сравни скритата подривна агресия на Москва спрямо България с „Троянски кон“, с който Русия се опитва да проникне в НАТО. Нашата фондация, може би най-голямата в Източна Европа, търси начин да помогне на българите да запазят своята трудно извоювана независимост.[62]

 

Човек дори не е в състояние да се усмихне. Толкова елементарно, постно, и плоско е всичко в тази груба пропаганда. Начело на НАТО е комунистът Йенс Столтенберг, чиято болшевишка кариера е започнала още в детството му. Оставете това, ами той е агент на съветското КГБ! Дотегна ми да го пиша и изричам, и да ви представям доказателства от родната му Норвегия. (Вижте илюстрацията.) Какво да приказваме повече?

 

След малко за пореден път ще разберем, кои се оказаха доверениците нанай-демократичнатадържава у нас. Все такива като комуниста второ поколение Росен Плевнелиев, който е и ченге при това.[63] За каква „независимост“ плямпа другарят автор, след като най-малко половината българи живеят в канска мизерия. Което по дефиниция ги прави несвободни. Да не говорим, че неговите чорбаджии замениха привързаността на страната ни към Съветския съюз с тази към Европейския, който е новият СССР!

 

На всичко отгоре, такива напълно зависими мижитурки, като Росенчо Плевнелиев, се чудят на колко господари да се кланят и служат. Хем на брюкселските, хем на вашингтонските. Без за миг да изпускат от периферното си зрение и московските. Зер утре не се знае

 

За да извадя отровните зъбчета на комунистическите подлоги, ще припомня: Още преди три години сравних другаря „български президент[64] с „доволен от бакшиша келнер Росенчо“.[65] Последвалите плагиатствания не ме интересуват. Впрочем, Росенчо с фамилно име на град в Северна България нито е българин, нито е президент. За такъв го смятат господарите му и местното овче стадо със силикон вместо мозъци. Онова, което с удоволствие блее пред всеки идиот, натрапен му от политкоректните медии.

 

Стига!

 

Това е истинската опасност, изговорена от президента Плевнелиев“ – продължава м М (от малоумния Макдугъл). – „И това е повторено от други български лидери, които искат да продължат напредъка на страната към свободните пазаричието начало беше поставено с приемането на България в НАТО през 2004 г. и в Евросъюза през 2007 г.[66]

 

Е, аз от първия съзнателен миг в живота си съм ги „обозначил“. Защото съм откърмен така – от „частници“, какъвто етикет ми лепяха в детството и даже в по-зрялата ми възраст. Понеже семейството ми е принадлежало на онази обширна средна класа от самоосигуряващи се“, която се е развивала тъкмо в условията на свободните пазари в Царство България.

 

Обаче предците на другаря Гари Макдугъл първо се съюзили едновременно с болшевиките и нацистите. После бомбардирали родината и родителите ми. Накрая, чрез своите комунистически приятели и пълномощници, ликвидирали свободните пазари и всяка инициатива. Та България да потъне в мрака на комунистическото робство. Когато времето сякаш беше спряло.

 

Наглостта на американските и европейските комуняги е безгранична. В не малко случаи надминава даже безсрамието на съветските. След като ни „обясняваколко сме зависими от руския газ, напълно обърква езиковите проблеми – твърди, че едва ли не говорим руски, авторът обявява, че смев ръцете на Путин“, когото нарича „господин“, „и на руските пари“. Та най-сетне да изплюе камъчето. Спира се на „успешните усилия на природозащитниците да осигурят закони, които да забраняват добива на нефт и газ чрез fracking [разбиване]. Забраната, влязла в действие през 2012 г., принуди инвеститора Chevron да прибере своята технология за фракинг CVX 0.26 %, барабар с шансовете на България за енергийна независимост.[67]

 

Знам със сигурност, че „природозащитницитебратя Ковачеви са на хранилка в Брюксел, а не в Москва. Даже преди доста време по-големият – Петко, лично ми се похвали за това. Освен ако „милиятГари не иска да изтъкне голата истина: Евросъюзътновият СССР, е командван от Кремъл. Това вече да. Той продължава да се пъчи с постиженията на онези, които са му платили:

 

ФондациятаАмерика за Българияима особен интерес в развитието на тези сфери [добива на нефт и газ чрез фракинг], както и в дейността за подпомагане на страната в търсенето на свободно и независимо бъдеще. С активи от 425 милиона долара фондацията харчи повече от 25 милиона годишно по програми за подпомагане на българския народ в спирането на корупцията, за заздравяване на образованието и за да насърчи развитието на частната икономическа предприемчивост. Също така помага в борбата с бедността, специално сред ромите (циганите).

 

Тази фондация възникна от Българо-американския инвестиционен фонд – една инициатива на президента Джордж Х. У. Буш, финансирана през 1991 г. с 55 милиона долара, като част от старанието за подпомагане на развитието на пазарната икономика в бившите комунистически страни. Ръководен от американски бизнес-лидери доброволци [вие да видите!] и захранен с персонал от умни млади българи, фондът инвестираше в широк спектър от рискови дейности и създаде Българо-американската кредитна банка.

 

През 2008 година банката беше продадена с огромна печалба, а половината от първоначалните инвестиции бяха върнати на правителството на САЩ. Остатъкът, плюс повече от 400 милиона долара, спечелени от 1991 г. насетне, бяха използвани за настоящата ФондацияАмерика за България“, която е ръководена от независим съвет на директорите.

 

България притежава повече от онези свързани с Русия олигарси, които дирят как да действат безнаказано. Необходимостта от по-строг законов и институционален контрол от регулаторите и правосъдието беше подценявана, когато през 2014 г. се стигна до това банка, контролирана от голям олигарх, да рухне. Изчезналите авоари на банката бяха оценени на 2,6 милиарда долара – равни на най-малко 5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната.

 

Не беше изяснено къде се дянаха парите, нито нарушителите бяха подведени под съдебна отговорност.

 

Освен това съюзниците на г-н Путин разпалват информационна война в медиите, доминирани от олигархията. Като се опитват да дискредитират западно-ориентираните лидери на България и „западнитеидеи. ФондациятаАмерика за Българиясе съсредоточи в осигуряването на това независимите медии да не изчезнат и основа Икономедия“ – един от неколцината оцелели независими източници на информация в България. Проруските или контролираните от Русия медии се опитаха да дискредитират този независим глас, като твърдят, че ФондацияАмерика за Българияе финансирана от ЦРУ и е част от план на САЩ за превземане на България.[68]

 

Чакайте, ЦРУ не е ли агенция на ясла от правителството на Съюза на съветските американски щати? Как е постъпила ФондациятаАмерика за България“? Върнала е „половината от първоначалните инвестиции на правителството на САЩ“. Има ли особено значение, дали тази организация е финансирана от ЦРУ или от правителството? То е все едно. Ако парите минават през шпионската централа, най-вероятно част от тях потъват в съответните нейни шефове. Корупцията в САЩ се шири в далеч по-големи размери. Както е и в Русия, Китай и т.н. Просто поради различията в мащабите. Де е някога средно голямата европейска България, клоняща към изчезване, къде са Съветските американски щати?…

 

Просто Гари Макдугъл е поредният дърдорко, нает от Интернационала. Дали името му е това или друго – например Владимир Познер, Иван Гарелов, Адам Михник и т.н. – е все едно. Всички те са добичета, впрегнати в талигата на левитското БратствоОпъват жили и получават зоб. Вярно – по-голямо количество и по-тлъст от този на овцете в стадото. И какво от това? Пред Бог всички ще се явявим така, както сме се появили на този свят. Гробовете нямат хамбари…

 

Но кой е този Макдугъл?

 

 

 

Ако царството ми беше от този свят,

моите слуги щяха да се борят,

за да не бъда предаден на евреите[69]

 

 

Този непрокопсаник е бил гаулайтер на Българо-американския инвестиционен фонд. След основаването на ФондациятаАмерика за България“ до ден днешен е неин съпредседател. Някой съмнява ли се в шпионската му дейност?

 

Макдугъл е протеже на стария Джордж Буш – онзи от ЦРУ, чийто баща Прескът въртял далавери с нацистите. А самият той и синът мусъс семейството на Осама бин Ладен. Най-високата длъжност, която Макдугъл е заемал, е била „обществен делегат на Съединените щати в ООН за 44 сесия на Общото събрание“ – през есента на 1989 г. В замяна на това, успял да сключи сполучлив брак, както се казва.

 

Другарят Макдугъл си спомня за „срещата, която имал през 1990 г. заедно с бъдещата си жена Шарлийн Джем (балерина от боята – „ирландка) с Ицхак Рабин в неговия съвсем малък кабинет в КнесетаПътуването ми беше уредено от моя дългогодишен приятел Харолд Тенър, водещ нюйоркски събирач на пари за кампании в полза на еврейски каузи.[70]

 

Какво има да обсъждаме повече? Чифут до чифута, комунист до комуниста. Измет в мамещ човешки вид. Андрей Луканов, Александър Мирчев, Росен Плевнелиев, Цецко Цачев, Бойка Борисова, Елена Поптодорова, Ирина Бокова, Сталинка Георгиева, ген. Никола Колев, Николай Младенов, Румен Сербезов,[71] Иван Кръстев, Красен Станчев, Марин Райков, Георги Близнашки, Меглена Плугчиева, Красимир Гергов,[72] Мартин Голдсмит, познат като Заимов, братовчед му Бранимир Заимов, Ради Найденов, Емил и Бойко Коцеви,[73] Василий Такев[74]  – тези „приятелина Америка. Това бяха и продължават да са избраниците на официален Вашингтон. Обаче само незначителна част от тях. Имената на колко от тези престъпници останаха в миналото и потънаха в праха на забравата?

 

Да припомня неколцина. Та истината да заблести като къс самородно злато, попаднало в катрана на измамите. Но преди това да запитам: В чии ръце премина Българо-американската кредитна банка? Ако си направите труда и влезете в профила на Цветелина Бориславова Крагьозова в Уикипедия, ще прочетете дословно следното:

 

Цветелина (Цветанка) Бориславова Карагьозова е български предприемач, основен акционер и председател на Надзорния съвет наБългарско-американска кредитна банка“ АД от 2011 г.[75]

 

Да върнем лентата на спомените, за да видим, кой е тозибългарски предприемач“? Тъй като другарят Макдугъл се хвали с успешната продажба на банката, основана от организацията набизнесмени доброволци“, за които се предполага, че са довтасали у нас с идеална цел. За да ни отваря очите за западните идеи“, каквото и да означава това! И така…

 

Цветанка е дъщеря на Борислав Карагьозов. Баща й е член на БКП и щатен служител на Държавна сигурност. Което ще рече, че никога, ама съвсем никога не е бил свързан със СССР“! Онзи – официално комунистическия. Благодарение на това „милатаЦецка е израснала по посолствата на комунистическия режим, обявен за престъпен със закон.

 

Пораснала, също сключва успешен браксъс Стефан, сина на висшия болшевишки номенклатурчик Иван Абаджиев. Свекърът е роден в село Овощник, Казанлъшко. От 1944 г. е член на РМС, а от 1947 г. е на партийно-организационна работа в Околийския комитет на РМС и ДСНМ в Казанлък и в Окръжния комитет на ДСНМ в Стара Загора. През 1950 г. става член на БКП.

 

От 1958 до 1964 г. другарят Абаджиев, Иван Стефанович, е първи секретар на ЦК на ДКМС. През 1962 г. кървавият диктатор Тодор Живков го издига до член на ЦК на БКП. От 1965 до 1967 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Сливен. Сетне оглавява Окръжния комитет на БКП във Варна. По това време става и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Длъжността секретар на ЦК на БКП получава по настояване на съветските другари през 1971 г.[76]

 

Както сами се убеждавате, и свекърът набългарския предприемачЦветанка Карагьозова изобщоне е бил свързан със Съветския съюз“. Ама хич! Нито съпругът на Цеца или Цветелина, както желаете.

 

Самата Цеца, представяна като Цветелина, започва работа във външнотърговското дружество Инко“. То беше под шапката наДържавна сигурност. Ама да не помислите нещо лошо за автора Гари Макдугъл. Тукашната Държавна сигурност, този щит и меч на комунистическия режим, „никога не е имала нищо общо със СССР, Москва, Кремъл“… Не ми остава друго, освен да помисля, че този американски другар ни смята за големи балъци, които действително ядат доматите с колците.

 

Няма да се спирам на сексуалнитеподвизина Цветанка Бориславова Карагьозова. Двете с жената на Бойка Методиева Борисова разменили съпрузите си. Така номенклатурното чедо Стефан Иванов Абаджиев заживяло в САЩ с булката на Б.Б. А банкянската Кончита Вурст на „демокрацията“ ни влязла в модерно съжителство с Цветанка Карагьозова, бивша Абаджиева. Тихо, че онези със знамената в цветовете на дъгата може да ме изкарат и хомофоб!

 

Обаче няма как да не запитам товарищ Макдугъл: Чия е – поне по документи – Икономедия“ – един от неколцината оцелели независими източници на информация в България“?

 

Не е ли на Иво Прокопиев? Неговият баща е член на БКП, брат му също. Таткото и братчето са офицери от Държавна сигурност, коятоникога не е имала нищо общосъс СССР. Таткото бил избран лично от Тодор Живков за директор на Държавното ловно стопанствоВоден“. Често водел в него и Леонид Брежневгенерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз. Но да не си помислите нещо лошо. Сакън! Замфиркьов и Льоня също никога не са имали нищо общо със СССР“!

 

Виждате ли сега, с какъв персонал от умни млади българибил захранен Българо-американският инвестиционен фонд с председателдостойния демократГари Макдугъл! Блазе на народи, родили такива достойни синове! Хвала им!

 

Преди дни вървяхме с юриста Янко Янков към поредното посолство на „демократичнастрана, в което той – политическият затворник номер едно на комунистическия режим, за кой ли път да внесе своя протест. Срещу онези, които мамеха, че са на страната на гражданите – тоест – на свободата. Кого не предадоха?…

 

Поради избрания по моя собствена воля отшелнически начин на живот не познавам днешна София. Нищо, че съм роден в някогашната ЗонаЦ“. Това не е моят роден град, ако разбирате какво казвам.

 

По едно време пред нас се изпречи бариера. Точно така – платното на цяла улица се оказа затворено с бариера. Смаян, полюбопитствах, защо е така? Янко ми обясни, че това е резиденцията на американския посланик. Отколе се намирала на това място. Признавам, че никога не съм знаел това.

 

Отлично помня посолството на САЩ на булеварда, носещ позорното име Александър Стамболийски“. Редовната ни, ежеседмична разходка, за да разгледаме витрините с пропагандни материали. Бяхме сигурни, че ченгетата ни снимат. Но това не ни притесняваше, защото достъпът беше свободен, а ние не вършехме нищо нередно. Иначе казано – „в нарушение на социалистическата законност и морал“.

 

Понякога тротоарът пред витрините биваше заграждан така, че да не може да се минава. Тогава се правехме, че пием вода от чешмичката на гърба на сградата на БНБ. Та докато се изчакваме, да се мъчим като орлите да хвърляме отдалече поглед към витрините. Бяхме наясно – изложили са неща, които са „неподходящи за строителя на социализЪма“.

 

Обаче никога не съм знаел, къде се намира леговището на посланика и персонала му. Кварталът, известен катоДокторската градина“, беше забранен за мен и приятелите ми от махалата. От малък мама ме учеше, че там са се настанили най-големите комунисти. Няма по-зли същества от тях. С други думи, ако мина, може да не се върна. Тъй като те са нещо като канибали. Колко права е била!

 

Когато пораснах, сам доброволно си забраних“ прекосяването на онези улици. Наистина. За мен те бяха като свърталището на сатаната. Нямах работа там. Колко прав съм бил!

 

Не съм забравил и съветското посолство. То беше разположено на „Червения площад“, както вкъщи наричаха кръстовището между улиците „Раковски“, „Шипка“ и „Московска“, където от години е паметникът на Иван Вазов. Нямаше какво да правя и там. Но понякога се налагаше – на път за черквата „Свети Александър Невски“. Не се сещам някоя улица да е била затваряна с бариера.

 

Как стана така, че сега, заради посолства на страни, които смятахме за „свободни“, се случват тези безчинства и то на пъпа на София, както се казва? Имам предвид, че с Янко тръгнахме от посолството на Великобритания, където също има бариера?! Хайде стига! Преди години в съседната сграданаМосковска“ № 5, пребиваха несъгласните с режима. Мен само ме подстригаха тамведнъж.

 

Да де, но сега съм наясно, че по степен на свобода САЩ се родеят със Северна Корея. Факт. Те са втората по големина комунистическа държава след Китай. Или може би като Кимерика са начело? Това обяснява любовта и привързаността им към изброените комунисти и ченгета.

 

А Янко Янков посочи входа към двора на къщата-резиденция и рече, че през декември 1989 г. бил вътре заедно с Румен Воденичаров. Не знаете кой е той? Съжалявам, направете справка сами. Янков и Воденичаров разговаряли с посланика, когато зад гърба му се появил друг човек. Оказал се… Джордж Сорос. Похортували, но скоро Шаул или Сол, както е на английски, с фамилия Полански, изпроводил политическия затворник до изхода. Воденичаров останал. След няколко дни го представили като… първия директор на ИнститутаОтворено общество“.

 

Не думай“ – рекох. – „Румен не спира да ругае Сорос и соросоидите.

 

Приятелят ми разреши да го цитирам. А аз обещах, че ще направя справка. Ще издиря свидетелства. Даже не знаех, че Дьорд Шварц, подвизаващ се като Джордж Сорос, е бил у нас. Камо ли, че „яростният борец против американското влияние и соросоизмае бил шеф на тъй громеното от негоОтворено общество“. Какво установих? Следното, изтипосано в не толкова отдавнашно интервю с другаря Румен Воденичаров, понастоящем – националист. Засега.

 

Защо се отказахте от реалната политика?

 

Не съм се отказал от политиката, напротив. Но не съм на преден план. За да е така, човек трябва да бъде в известна степен зависимили от големи партии, или от някакви големи спонсори. Твърдя, че съм от малкото хора, които през целия си живот не са били независими и са живеели свободно, независимо какъв строй е имало. [Е тогава, оти се прави на „антикомунист“ и на „борец за човешки права“?] Освен това едва ли някой би се отказал от това да бъде изпълнителен директор на фондацияОтворено общество“, но аз го направих.

 

Сериозно? Припомнете как и кога стана това, кой ви бе посочил за това място?

 

С Джордж Сорос се срещнах 2-3 пъти, гостувал съм му и в неговия апартамент в Ню Йорк. [Вие да видите!] Тогава той ми подписа заповед, че трябва аз да поема фондацията, а Георги Прохаски да остане неин програмен директор. Това беше по времето на Великото народно събрание. Прохаски видя писмото, но му казах, че са ме избрали да правя конституция, така че е по-добре той да поеме фондацията, а пък аз ще й бъда програмен директор.

 

Какъв човек бе Сорос, как ви се видя той по време на срещите?

 

– Знаете ли, другата причина за моя отказ да оглавя „Отворено общество“ бе и това, че не исках да търпя диктат на чужди сили. Джордж Сорос в началото ми се струваше много искрен и действителен филантроп, но след това се оказа, че цялата идея за Отворено обществое насочена към подчиняването на елитите в източноевропейските страни на американските национални интереси.

 

Колко време бяхте програмен директор на фондацията?

 

– Останах на този пост около година. Аз съм човекът, който подписа първата стипендия за Америка на Емил Кошлуков от 5000 долара. Всъщност сложихме подписи на двама, за да има равнопоставеност. Другият, който замина за САЩбеше от БСПАлександър Мирчев, от формацията „Път към Европа“. Кошлуков се върна, но Мирчев още е там. Злите езици говорят, че изпраща траншове на своята партия за определени случаи. Имаше и други – Огнян Пишев, който беше посланик в САЩ и също остана там. Да не говорим за невъзвращенци като Стоян Ганев, Бог да го прости, които останаха зад Океана.[77]

 

Хоп! Огнян Пишев беше съветник напървия демократичен премиерФилип Димитровпотомствен другар и ченге. Запъртък на синагогата от най-долна класа. Този Пишев се оказа московски възпитаник, член на БКП иагент на Държавна сигурност с псевдонимГрадев“.

 

 

 

Измамници, слуги на много господари

 

 

 

За Прохазки – след съвсем малко. Но кой скри агентурното минало на Румен Воденичаров – това е въпросът?

 

Негова бивша колежка го изобличава. Той се хили, все едно поп го ръси със светена вода! Моля.

 

 

 

 

 

На кого са се спрели американците? На ченге, възхвалявало СССР като братски“? Забелязахте ли, колко спокойно приема замяната на политическо послушание с материални неща? Все едно слушате разказ за Миклухо Маклай, който спечелил доверието на аборигените смъниста. Само че този път туземците сме ние.

 

Не е ли любопитно, защо Румен Воденичаров укрива връзката си с Джордж Сорос и американското посолство? А това, че толкова много бивши хора“, „врагове на народа“, страдалци на комунистическия режим, останаха изобщо извън обсега на вниманието на демократичния Запад? Докато комунистическите наследници пак са номер едно“! Котират се най-добре на политическите борси на Интернационала.

 

Цинизмът на всички тези твари е като Еверест.

 

В зората на промените Румен, син на прокурорка и съдийка, окачила десетки противници на комунистическия режим на бесилото и изпратила стотици други зад решетките, беше основна фигура в СДС. Ако не ме лъже паметта – говорител на организацията. От години тойсоросоидът, ругае бащицата си Шварц-Сорос. Ето как описва неговите рожби – сиреч и самия себе си:

 

Те са особена порода хора. За разлика от астероидите не са паднали от небето. Подобно на комунистите са оформени под влияние на идеи, лансирани в общественото пространство от велики философи. Ако за първите е Маркс, то за соросоидите  – идеологът е британският философ, роден в Австрия, Карл Попър (1902-1994)…

 

Карл Попър се осмелява да подложи на критичен анализ безспорни до Втората световна война авторитети във философията като Платон, Хегел и Маркс.

 

Докато тоталитарните Германия и СССР воюват, усамотен в Нова Зеландия, той написва книгата „Отвореното общество и неговите врагове“. В нея той пръв аргументира, че Платон е тоталитарен в сравнение с учителя си Сократ („Хората не могат без водачи…“), а в корена на тоталитаризма на 20 век стоят Хегел и Маркс….

 

През 1989 г. пада Берлинската стена. С щедрото си финансиране Сорос става некоронованият крал на Източна Европа. Двамина Андреевцив Русия Андрей Громико и в България Андрей Луканов, дават зелена улица на фондациите „Отворено общество“.

 

В Чехия Сорос поддържа тачериста Вацлав Клаус. В Русия негови фаворити са Гайдар и Явлински. Те тласкат Русия към дълбока криза, облекчавайки по такъв начин проникването на западни капитали.

 

В Полша фондацията „ОО“ се нарича „Стефан Батори“ – по името на полски крал, победил в битка русите. Това веднага намирисва на политика. Бидейки прекалено влиятелен, Сорос се изкушава да се намесва в политиката. В Украйна той помага на Леонид Кучма да вземе властта, но охулва словашкия премиер Мечияр като „недемократичен“. Открито призовава НАТО да бомбардира Сърбия. Въпрос с понижена трудност е защо преди него същото направи и българският президент Желю Желев

 

Малцина знаят, че гуруто на нашенските соросоиди е един от причинителите на финансовата криза през управлението на БСП в 1996 г. Тогава при курс на долара 2800 лв. Сорос продаде на банките 40 млн. долара. След 4 февруари 1997 г., когато пазарът се успокои, той изкупи за същите пари двойно повече, вече на цена по 160 лв.

 

Някои от нашенските соросоиди като Георги Прохазки и Александър Божков вече са сред милионерите (вж. книгата на Григор Лилов). Гуруто им помага да основат Център за икономическо развитие (1997 г.). Оказва се, че още преди демонстрациите през януари 1997 г. те са подготвили икономическата програма на новото правителство на СДС. „Правителството на СДС за 4 години създаде нормите, по които ще се развива страната в бъдеще“. „Едно от нашите най-големи постижения е разработване основите на пенсионната реформа с помощта на чужди експерти“ – казва с гордост соросоид № 1 Георги Прохазка. Не зная дали ще се съгласят с него самите пенсионери обаче.

 

Програмата на соросоидите, изглежда, се изпълнява и от сегашната коалиция. Новите министри в кабинета на Станишев също са соросоидиПетър Димитров, от „ОО“ във Варна, а Меглена Тачева – от „Сдружение за правна инициатива за обучение и развитие“.

 

Българските програми на Джорж Сорос са толкова много и толкова обвързани със съвместно финансиране на проектите, че на практика целият неправителствен сектор е зависим от благоволението на ОО“. Фондацията на Сорос е трамплин към успешна политическа и финансова кариера. Редица български интелектуалци, преминали като програмни директори през „ОО“, се сдобиха със собствени изследователски центрове.

 

Само за 7 години, в които изпълнителен директор на богатата фондация беше Прохазки, бяха разпределени 100 млн. долара. Най-шумни, в смисъл на медийно присъствие, са Български Хелзинкски комитет (Красимир Кънев, Институт за пазарна икономика (Красен Станчев), Център за либерални стратегии (Деян Кюранов, Иван Кръстев), Център за социални практики (Евгений Дайнов), Център за изследване на етническите взаимодействия (Антонина Желязкова). Те издават собствени списания, бюлетини, дават пресконференции, организират национални дебати, пишат годишни доклади за правозащитни централи и Държавния департамент на САЩ, изобщо оправдават парите на Сорос и живеят по-прилично от останалите българи.[78]

 

И вярно, и нагло! Нищо за самия него. Все другите са лоши

 

Обикновен комунизъм!

 

 

 

Infamis finem imperii viderentur[79]

 

 

 

Включвам още едно свидетелство. То принадлежи на Димитър Луджев. Според медии в родния му Бургас той естара комсомолска номенклатура“.[80] Ето какво си спомня видният „седераст“, вицепремиер, и настоящ „професор“, прости Господи:

 

Доста интервюта дадохте тези дни по повод кръглата годишнина от 10-ти ноември. Колко време ви отне това?

 

– Не мога да кажа нито колко време, нито колко медии. Доста бяха. Близо седмица бях непрекъснато по телевизии, радиа, преса, конференции

 

Това очевидно е така, защото освен като историк медиите ви припознават и като участник в онези събития. Един от анализаторите припомни тези дни, че у нас демократичната алтернатива на режима възникна спешно. Наложи се бързо да се създават нови партийни елити. Така бяха изтласкани и забравени доста хора, които формираха някаква антикомунистическа съпротива в годините и месеците преди 10-ти ноември.

 

– Аз не знам какво се има предвид под спешното организиране на елитите. Политическата опозиция в България възникна персонално и се формира структурно от хората и групите, които в периода до 10-ти ноември бяха свързани с дисидентското движение. Те не бяха политическа опозиция в точния смисъл на думата, те бяха гражданска опозиция. В много от тях като в Клуба за гласност и преустройство и вЕкогласностчленуваха и доста комунисти, за които беше важно да се премине към някакъв вид социалистическа демокрацияЩо се касае до някои други елементипредполагам, че имате предвид хора от типа на Илия Минев

 

Да, например Илия Минев и някои представители на Независимото дружество за защита на правата на човека.

 

Независимото дружество действително беше създадено сравнително рано, поне формално през пролетта на 1988 г., но то никога не се е институционализирало. [Защо ли?] До лятото на 1989 г. то не успя да се институционализира като някаква структура. Държавна сигурност им пречеше да се съберат, да се организират и да направят конгрес. Освен това то беше твърде малочислено и нямаше ясна програмна позиция. Дружеството не беше точно политическа опозиция. Това, че Илия Минев е бил антикомунист и е лежал по затворите,… не означава, че по този начин автоматично се прехвърлят някакви документи и програми. Те имаха един документ, който повтаря всеобщата Декларация за правата на човека, и няколко меморандума, изпращани до посолствата през 1988-1989 г. Те нямаха някаква обществена значимост и популярност. [По каква причина? А кой създаваше вашата?] До лятото на 1989 г. много малък кръг от хора знаеха за съществуването на Независимото дружество.

 

За това има причини, които не засягат дейността на дружеството. Много малко неща бяха известни тогава на обществеността.

 

– Донякъде причините са и в тях самите. Аз пак повтарям – те не са имали някаква особена дейност, такава не им е позволявана. [Значи дейността на другите е била позволявана и дори направлявана!] Второ, основната част от хората, които съставяха Независимото дружество, не бяха нито национални, нито местни авторитети. Една голяма част от тях бяха хора, които никога не са били свързани с някаква антикомунистическа опозиция, те бяха хора от свободните професии, някъде от периферията на обществения живот. [Кого допускаха в него?]

 

Имате предвид, че не бяха интелектуалци или част от т. нар. художественотворческа интелигенция?

 

Някои бяха интелектуалци, някои не бяха интелектуалци. Освен това там от самото начало имаше непрекъснато разни борби за това кой да води бащината дружина. Вътре срещу Илия Минев и неговата група застанаха първоначално Петър Манолов и някои други. После Софийското дружество се противопостави на ръководството, доколкото е имало такова, на Илия Минев. Избраха си Румен Воденичаров за ръководител, а после той стана и председател в национален мащаб. Ако Илия Минев и някои покрай него бяха отблъснати от активна дейност, това стана от самото Независимо дружество. [Титанична лъжа, издаваща принадлежност към онези, които отблъскваха!]

 

На тези хора ли се дължи отстраняването на Илия Минев по време на един от емблематичните митинги в София?

 

– Абсолютно. Предполагам, че на Воденичаров и хората, които тогава представляваха Независимото дружество. Те враждуваха.

 

Споменахте Държавна сигурност и нейната намеса. Какво знаете за инфилтрирането на агенти на ДС в първите граждански сдружения, както и в политическите формации, създадени след 10-ти ноември?

 

– Сега се знае, че Румен Воденичаров и някои други от активистите на Независимото дружество, които надделяха през лятото на 1989 г., са били свързани с ДС. Това, че те са били инфилтрирани или толерирани е едно, тяхното припознаване обаче като водачи на водещото сдружение за защита на правата на човека стана от западняците. Румен Воденичаров беше буквално наложен от американското посолство. Когато Джордж Сорос дойде в България, имахме дълъг разговор и се разбрахме как да се направи СДС. Уточнихме, че „Отворено общество“ ще бъде представлявано от трима души – аз и Стефан Тафров от страна на СДС и Георги Прохаски, който беше посочен от Андрей Луканов. Междувременно Сорос се срещна с Румен Воденичаров по настояване на американското посолство, след което Воденичаров беше посочен за четвърти директор на Отворено общество“. Директно от тях. Така, че тук нещата са малко комплексни.[81]

 

Да ви питам ли пак за ручането на фъшкиите? Но някой в състояние ли да обясни, защо това население се примири с цялата несправедливост? Толкова ли е изплашено? За какво?

 

Ако е за живота, значи той е тъй прекрасен – „по-хубав от песен, от пролетен ден“, както е предвиждал любимият им пролетарски поет, че просто съм длъжен да млъкна завинаги. Но ако не е, няма ли в душата си поне малко жажда за свобода и истинско благоденствие? Не обича ли потомците си, та да се пожертва заради тях пък и за собствената си съвест? Не вярва ли в Бога и в живота в отвъдното?

 

Защо?

 

Американската империя загива пред очите ни. Така, както съветската. Навремето Рим не издържал на атаките наварваритеи се сринал в собствената си поквара. Тези дни „мъдрец“ от онези, заради които, според Уилям Фокнър, навремето робовладелците трябвало да бачкат, за да ги угоят и продадат, възторжено извика:

 

Сваляме флага на Конфедерацията, издигаме знамето с цветовете на дъгата: Това е американската гордост, която чакахме.[82]

 

Sic transit Gloria mundiтака отминава световната слава!

 

Roma ceciditРим падна. Quod tantiвсекиму заслуженото.

 

Когато изрежат ноктите на котките, мишките лудуват на воля. Даже бившият любимец на Запада Робърт Мугабе, диктаторът на Зимбабве, не се стърпя и изпробва своя сарказъм:

 

В закъсняла поява в категорията „Най-нелепи отговори на постановлението на Върховния съд [на САЩ] за равенството на браковете“, Робърт Мугабе е обявил плановете си, да предложи на президента Обама.

 

В обръщение към слушателите на националното радио на Зимбабве в събота [27 юни 2015 г.], той заяви:

 

„Току-що решихслед като президентът Обама одобри еднополовите бракове, защитава хомосексуалните люде и се наслаждава на измамно одобрение – значи, ако стане необходимо, ще отпътувам за Вашингтон, окръг Колумбия, ще падна на колене и ще поискам ръката му.“

 

След което нарече правителството на САЩшайка перверзни обожатели на сатаната, които обиждат великия американски народ.[83]

 

Мугабе директно заявил:

 

…. Подкрепата на президента Обама за еднополовите бракове означава, че той навярно е обратен. А с майтапа, че би желал да предложи брак на Обама, Мугабе се стреми да привлече вниманието към това, колко абсурдна е даже идеята за еднополови бракове. Мъж да предлага на друг мъж! Колко глупаво![84]

 

За мен е нещо повече – отвратително! Обаче „световните медиипобързаха да омаловажат доста солената шега с поредното обвинение, че „от години Мугабе е забъркан в хомофобия. Тя е част от популизма и е начин за отклоняване на вниманието от по-трудни проблеми. Освен това той използва хомофобията, за да нападне президента Обама, който е популярен в голяма част от Субсахарска Африка.[85] И така отклонява американските критики към диктаторския режим в Зимбабве.

 

„А ето, че имаме този американски президент Обама, роден от африкански баща, който заявява: „Няма да ви предоставим помощ, ако не приемете хомосексуализма“ – декларира Мугабе през юли 2013 г. – „Питаме: Дали той е роден чрез хомосексуализъм? Имаме необходимост от продължаване на нашата раса. А това става от жена, а не чрез хомосексуализъм. Джон и Джонне; Мария и Мария не.“

 

Хомофобията, често насърчавана от авторитарни или популистки лидери като Мугабе, е проблем в повечето страни от Субсахарска Африка. В по-голямата част от региона са криминализирали хомосексуализма. Глобално проучване на Pew за отношението към хомосексуализма установи, че изследваните африкански страни проявяват тенденция към възможно най-малко съгласие обществотода приеме хомосексуализма“. По-обширни проучвания на световните ценности доведоха до същите резултати.[86]

 

Какво излиза? Макар и диктатор, Робърт Мугабе отстоява световните ценности. А „демократътБарак Осамаизвратеността, смятана от жителите на планетата за зло.

 

Дали узаконяването на еднополовите бракове в САЩ са израз на надежда и белег за промяна? Нищо подобно – удивително, ако не и забавно е, колко много благоволение се наблюдава сега в Барак-Обамовите Съветски американски щати. Главнокъм извратените. Останалите, нормалните, които градяха Америка?

 

 

 

Тази сладка и измамна дума свобода

 

 

 

Нормалните? Работещите? Създаващите благатаматериални и духовни?

 

Отговора намираме в пресен брой на списание “The Economist”:

 

Американските работници са виждали по-добри дни. През последното десетилетие заплатите в частния сектор са се увеличавали със средно годишни темпове от по 0,3 на сто след отчитането на инфлацията – в рамките на типичната скорост на нарастване. Един от отговорите на това, възприет тази седмица [29-30 юни 2015 г.] от президента Барак Обама, е фирмите да бъдат задължени да възнаградят още 5 милиона работницисъс заплащане за извънреден труд“ – 1,5 пъти повече от тяхната нормална заплатаза всяко време, през което са работили повече от 40 часа седмично. Хилари Клинтън, вероятният кандидат за президент на Демократическата партия, нарече това „победа на нашата икономика и работници“. Обаче икономическата действителност зад тази политика не оправдава нейния ентусиазъм.[87]

 

Да спрем за кратко. Що за страна е онази, в която държавният глава се намесва в икономическите отношения между уж частни предприемачи и също така уж свободни работници? Възможният отговор е само един: Социалистическа.

 

Към тази крайна цел е устремен и Интернационалът. В световната социалистическа държава той ще стои най-отгоре, ще определя правилата, ще разпределя благата… Разбира се по правилотоедно за теб, милион за мен“, меко казано. Така беше тук – известно ни е, живяхме в него. Всичко се правешев името на човека“. А във вицовете се говореше, че „знаем и името на човека“!

 

Към това следва да прибавим тоталното господство на тази най-висша номенклатурна класа. То ще се изразява в ползването на всичко в държавата като лично, свое, без носене на съответна отговорност за това, независимо дали се проваля и нанася щети. Мечта! Блян! Рай, според сатанистките представи.

 

Нататък в цитираната статия изданието разяснява някои подробности от пейзажа на делова Америка. Например, запознава читателите с регламентираните още през 1938 година, с окончателната победа на социализЪма в САЩ, задължителни пропорции за заплащане на труда, и на първо място – на извънредния. Те наистина опровергаватентусиазмана Хитлери Клинтън. Няма да ви занимавам с данните, но се оказва, че максималният възможен размер на такива свръхплащания е 23 660 долара годишнопод границата на бедността за семейство от четирима души, която е 24 250 долара! Няма как да бъде другояче, повече. Понеже би било в нарушение на закона. Но…

 

Г-н Обама планира да увеличи прага до 50 440 долара на година посредством указ.[88] И да свърже това с доходите на 40 на сто от работещите, та нарастването им заедно със заплатите да бъде постоянно.

 

Ако бизнесът реагираше пасивно на новата политика и спазваше буквата й, това щеше направи работещите от средната класа с грубо 10 милиарда долара по-богати. Обаче нещата не действат толкова просто. Случайно или умишлено, работодателите често пропускат да заплащат за извънреден труд. Институтът за икономическа политика – мисловен център, клонящ към левицата, установява, че след всички счетоводни операции заограбване на трудовите възнаграждения“, нископлатените работници губят по 50 милиарда долара годишно.[89]

 

Какво излиза? Президентът възнамерява да наруши закона и да отпусне“ на работниците по 10 милиарда долара на година. А в същото време те губят по50 милиарда долара? Как бихте квалифицирали този модел? Аз – като кон за кокошка, казано по народному. И къде управляваха с укази?

 

Понеже въпросната схема ми е позната, я определям като социалистическа – всичко „в името на човека и за благото на човека“. На конкретния човек и на неговата преторианска гвардияноменклатурата.

 

Точно по този начин навремето, непременно в неделя вечер, в най-гледаното време на единствената телевизия, изтъпанчваха поредния министър на вътрешната търговия. По дефиниция – с вид на толкова съвършен примитив, че ако искате да вдигнете паметник на тапира, бихте могли да изградите постамент и да го монтирате отгоре.

 

Та сричайки, въпросният „слуга на народа“ започваше да чете обяснения за това, как  „в името на човека и за благото на човека“ – един вид – на всички нас, Партията е решила да коригира цените на стоките“. С изключение на периода на ранния Вълко Червенковначалото на петдесетте години, тези корекции бяха все нагоре, без изключение. Зетят на Георги Димитров си беше позволил намаляване на цените на някои хранителни стоки, но на гърба на селяните. Те пострадаха и то яко. Трудът им беше напълно обезценен.

 

И така, вдигаха – пардон – коригираха цените с някакъв процент. Трудно беше да изчислим средното равнище на това нарастване. И не пропускаха да увеличат заплатите. Както някои помнят, а други навярно се досещат, вдигаха трудовите възнаграждения с неколкократно по-малка величина. Вот вам реальный социализм. И западняците взеха да го усещат…

 

Списанието, на което се позовах, е „дясно“, според общоприетите разбирания. Защитава, доколкото и когато му заповядат, интересите на работодателите. Близко е – някои твърдят, че е собственост – до британския клон на семейство Ротшилд. Искам да кажа, че няма как да го обвините в „ляв уклон“. Ще се убодете. Аз твърдя друго – нямаляво“ и „дясно“. А Ротшилдови са главните дейци на интернационалното социалистическо движение, основано и ръководено от тях.

 

А днешните САЩ са идентичен вариант на не напълно разрушения СССР. Държава с еднопартийно тоталитарно управление на корпоративната финансово-промишлена номенклатура и комунистическа (не)справедливост. По мащабите си системата от затвори и концентрационни лагери конкурира Сталиновата империя ГУЛаг. Не го казвам аз, а контролираният от Ротшилдови въпросен „десен“ седмичник “The Economist”. Той обяви Съединените щати за… „затворническа нация“!

 

Не е ли по-добре, вместо да го цитирам – нещо, което вече направих в предходната част на тази публицистична поредица – да ви представя документално свидетелство. И него съм показвал, но туксъвсем кратък откъс. Вижте и чуйте.

 

 

 

 

 

Съвсем прав е известният актьор и драматург Ууди Харелсън. Той носи бунтовнически ген в кръвта си. Баща му бил наемен убиец. Очистил федерален съдия в Тексас. Умрял зад решетките.[90]

 

Ала надеждите ми за това „запазване на свободата“ дори тамв някогашната най-свободнадържава, се топят като снега през март. Разглезена, приспана от изкуственото има̀не и идеологията на потребителското общество – елемент от измамата на кредитната икономика, тази бежанска нация беше досъсипана чрез нови вълни от масова имиграция.

 

Забележете, населението на САЩ се е увеличило от 248 709 873 през 1990 г. до 321 160 000 в наши дни. За около четвърт век то е нараснало с близо 72,5 милиона души! Как? Чрез естествен или механичен прираст?

 

Същото беше сторено с Европа. Масовата имиграция способства за затриването на националните държави. Но и за загубата на свобода. Първото поколение имигранти винаги е послушно и робува. Повярвайте, това е правило, доказано от живота. И не става дума за никакъв расизъм.

 

Ако Братството искаше даоправисвета, щеше да инвестира в родните страни на имигрантите. Да ги образова и обучава на практични трудови умения. Така народите щяха да се развиват, да напредват, стремейки се към относителна хармония.

 

Но не – това не беше необходимо на Интернационала. Друга беше неговата целсветовното господство. Нищо, че преобладаващото мнозинство не го проумява и възприема. Така се самолишава от имунитет спрямо злото. Отдавна Игор Бунич изясни чудесно всичко това:

 

Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни.[91]

 

Така е. Но същият автор елегантно ни показва, че не само в СССР или Русия, а навсякъде по света съществува „невидимата партийна страна Номенклатурия и нейната икономика“. И тази „Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.[92]

 

Вярно, но с уточнението: Народите! Отучиха ги да мислят и работят. Нима не е истина?

 

Добавете към това активното мероприятиеатентати от 11 септември 2001 г.“, последвалите войни и настъплението към ограничаване на човешките права и гражданските свободи, и картината ще бъде що-годе завършена.

 

За кого бие камбаната? Камбаната бие за нас.

 

Който разбрал, разбрал…

 

 

 

The end of the world?[93] No, of empire

 

 

 

Интернационалното Братство няма нужда от нас. Промените, до които доведе роботронната революция, изключват ангажименти към толкова много обитатели на планетата. Не само аз съм достигнал до подобен извод. Тексасецът Алекс Джоунс е собственик на три електронни медии. Женен е за еврейка с полски корени. Трудно е да му лепнат клеймото „антисемит“. Признавал е, че е ционист. Също така твърди, че се информира почти денонощно. Ползва много и разнообразни източници. Защо да не се запознаете с неговото мнение?

 

 

 

 

 

За туземните ни глупци няма да се намери място в зоните, които глобалният елит е изолирал и превърнал в свои сигурни убежища. Ако все пак някои от комунетата успеят да се промъкнат, бъдете уверени, че няма да са тези, които виждате на екраните на телевизорите и по вестниците. Някои от Живкови, от Станишеви, от другите семейства, допускани до Политбюро, и шепа от най-верните им прислужници, като Бокови, да речем.

 

Даже в „страната на свободнитеназначените милиардери, които Интернационалът пробутва напред и нагоре, не могат да бъдат сигурни. След речта, с която обяви своята кандидатура за президент на САЩ, ционистът Доналд Тръмп беше зашлевен отсвободата на словото“.[94]

 

Световните медии систематично се превръщат в най-масовото възможно reality showриалити шоу, както е на български. Ако искат да са сигурни, че спазват политическата коректност и няма да бъдат наказвани (санкционирани по нашенски), ще осъзнаят, че това е тяхното бъдеще. Попаднала в ръцете на правителството, Британската радиоразпръсквателна корпорация или Би Би Си има нужда да стане reality show“, обяви в редакционен коментар почти официозътThe Daily Telegraph”.[95]

 

В резултат на новия статут на бившите обществени радио и телевизия, възникнаха недоволства и вълнения. Затова органът на Камерън се почувства длъжен да постави диагнозата:

 

Служителите на BBC са жертва на технологичните промени и на некомпетентността на техните ръководители.[96]

 

Онова, което на мен ми липсва в позицията на Дейвидовия официоз, е препоръката към „личния съставна медията, да използва правото си да се оплаква на арменския поп. Макар да не съм сигурен, дали длъжността е налична в Диарбакър, както се произнася на турски необявената столица на тамошните кюрди.

 

На свой ред Доналд Тръмп стана курбан тъкмо на политическата коректност. След прочувствената му реч, с която се предложи на американците за президент,[97] го нападнаха отвсякъде. На първо място – мексиканскизвезди“, усетили се обидени.[98] Макар къносаният милиардер да уточни, че сред имигрантите, нахълтващи от юг, има и свестни.

 

Невъзможно е Доналд да издържи дълго на кръговата отбрана, която му наложиха. Но всеки, който е с акъла си, е наясно: Той е мюре. Възложиха му тази роля. Принудиха го да издигне кандидатурата си. Има ли някой, който да е приел акцията насериозно?

 

Общият брой на мераклиите за временни наематели на Белия дом надхвърли 16, май. Изтървах им броя. СКо̀заили без него, все едно. Цакането приключи. Мястото е резервирано. Сега проектират креслото в Овалния кабинет по седалищните части на Хитлери. Ха на бас! Все пак мъжлето й е Рокфелер. А преди петнадесетина години самата тянай-сетне осъзна“, че ееврейка!

 

Даже вечните конформисти от “The Rolling Stonesспечелиха милион и половина от концерт, посветен на майка й, дъртата „ирландка“ – тъщата на БилЛюинскиКлинтън. А холивудският кинорежисьор Мартин Скорсезе регистрира събитието като пълнометражен филм.[99] До Клинтънови се кефеше току-що падналият от власт полски президент, членът на Полската обединена работническа партия (комунистическата) Александър Квашневски. След като беше преподавател в Джорджтаунския университет на САЩ, понастоящем той е директор в украинската нефто-газова компания “Burisma Holdings Limited”. Пряк шеф му е Робърт Хънтър Байдън, все още живият син на действащия американски президент Джо Байдънсъветски агент.[100]

 

Освен това от „изтеклитенейни електронни писма лъсна образът й на извратенячка. Което едва ли представлява особена изненада за някои американски медии, а надявам се – и за читателите на тази.[101]

 

В своя книга Дженифър Флауърс, бивша любовница на съпруга-президент, цитира Бил Клинтън, който казал за жена си:

 

Има нещо, което трябва да знаеш. Чувал съм градски легенди, че Хилъри има нещо друго с жена.“

 

Наблюдавах лицето му, за да видя неговата реакция. И не можах да повярвам, когато избухна в смях. Бях зашеметена. Попитах го, какво е толкова смешно.

 

Скъпа“ – рече той, – тя навярно е изяла повече катерички от мен.“[102]

 

Бил призна: от доста време знаел, че жените привличат Хилари и в действителност това изобщо не го тормозело. За първи път се усъмнил, когато установил, че тя не получава наслада от секса с него.[103]

 

Лари Никълс познава Бил и Хилари Клинтън много, много добре, защото е работил за тях в продължение на доста години, докато е набрал кураж и повече не можел да издържа на разврата. Той се появява публично и говори, понеже знае, че нашите деца нямат бъдеще, ако Хилари Клинтън не бъде спряна. Страната ни ще бъде напълно разрушена от Хилари Клинтън!…

 

Лари е човекът, който сам дискредитира[104] Бил Клинтън! На него дължим излизането на преден план на Дженифър Флауърс, Пола Джоунс и Моника Люински, с техните разкази за връзките си с Бил Клинтън. Той изнесе цялата истина за скандала около схемата Whitewater, в която бяха замесени Бил и Хилъри Клинтън.[105] Лари Никълс беше единственият човек, който лично заведе съдебен иск срещу Бил Клинтън. Делото беше прекратено от корумпираната съдебна система. А никоя от медиите не посмя да съобщи за представените доказателства![106]

 

Ето какво вече публично разкри Лари Никълс, бившият сътрудник на Хилъри Клинтън за своята бивша работодателка:

 

Тя е от вида AC/DC.[107] Хилари Клинтън е имала повече жени от Бил Клинтън… Това са хора психопати[108]

 

Ако не вярвате, чуйте с ушите си:

 

 

 

 

 

Нали сте наясно, че за току-що чутото от вас изявление се носи съдебна отговорност? Измина повече от половин година, откакто Лари Никълс се разприказва, но нищо не му се случва. Семейство Клинтън прилага чудесната сталинска тактика: „Няма човек, няма проблем.“ Иначе казано, Бил и Хилъри се опитватда го убиятс мълчание.

 

Докато тукашните „евроатлантици“ с болшевишко-шумкарска закваска и московски дипломи вече репетират песничкатаКлинтъновче да се наричам, първа радост е за мене“…

 

Така изглежда само една от сцените в мащабната пиеса президентски избори в САЩ“, чието времетраене е повече от година и половина. А постановката й струва на американските данъкоплатци десетки милиарди долара. В случая Тръмп не цакаше, както можеше да се предполага от действията му, оправдаващи неговото фамилно име. Така се прави – имитира се боричкане – та накрая назначаването надържавния главада изглежда достоверно. Като ражданията на френските крале през ХVІ до ХVІІІ век. Ако не знаете, тогава това е ставало публичнопред народа.

 

Излагам на показ тези факти, тъй като се отнасят до онази държава, която има претенциите да е най-свободната“ и „най-демократичната“ – да е „Прометей“, лидер на човечеството. А всъщност не е нищо повече от проклет световен милиционер. Когато делеше мегдан с СССР, поне си разпределяха земното кълбо… Пък и поради тоталната ни изолираност, не знаехме и битувахме в планетата на илюзиите.

 

Иначе цялата тази работа е вярна, колкото съществуването на Мойсей и превръщането на овчарската му гега в змия

 

А камбаната продължава да бие. Не чувате нейния тревожен звън? За възстановяване на слухасъзнанието и съвестта – ви препоръчвам Ботйова:

 

Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее?…

 

Смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода![109]

 

През всичкото това време камбаната бие все така заплашително, грозно, зловещо. За всички нас и за онези на запад.

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

Този път, специално за изключителната щедрост Елиян Н. К. от Пловдив и Владимир Симеонов от Вакарел, също така на Красимира Н. и Веселин Н. от Пловдив, на Дечо Ц. Т. от Русе и на Милан К. К. от Варна.

 

Бог да ви въздаде – лично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата. 

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 Иван Занев, WEB-дизайнър

Единствено за отстраняване на технически проблеми:

support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Джон Кийтс – „Ода за славея“, 1819 г. (John Keats – “Ode to a Nightingale”, в: “The Oxford Book of English Verse: 1250–1900”, Chosen & Edited by Arthur Quiller-Couch, Clarendon Press, Oxford, 1918 г., стр. 728-729. Книгата е в архива на автора.)

[2] Георги Ифандиев – „Кой ще спре дъжда на омразата, измамата и разделението?“, „Диагноза с Георги Ифандиев, diagnosa.net, София, 27 януари 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%b9-%d1%89%d0%b5-%d1%81%d0%bf%d1%80%d0%b5-%d0%b4%d1%8a%d0%b6%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%bc%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0

[3] “Europe’s dream is dying in Greece” by Gideon Rachman, “The Financial Times”, ft.com, Lobndon, Monday, June 29, 2015 г., online: http://www.ft.com/intl/cms/s/0/e965eca6-1e45-11e5-ab0f-6bb9974f25d0.html#axzz3eaKCUfDI

[4] Вж. напр. “Syriza can’t just cave in. Europe’s elites want regime change in Greece” by Seumas Milne, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 1 July 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/jul/01/syriza-cave-in-elites-regime-change

[5] “Greece crisis live: country to run out of essential food and medicine with days and banks down to last €500m” by Isabelle Fraser, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 3 July 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/economics/11715198/greece-crisis-live-no-yes-referendum-polls.html

[6] “Europe has suffered a reputational catastrophe in Greece” by Ambrose Evans-Pritchard, in Athens, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 1 July 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/economics/11712098/Europe-has-suffered-a-reputational-catastrophe-in-Greece.html

[7] Георги Ифандиев – „Каква беше 2012 година? – Трета част“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 4 януари 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d1%88%d0%b5-2012-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%e2%80%93-%d1%82%d1%80%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82

[8] Вж. “Individual Rights” by Marvin Simkin, “Los Angeles Times”, http://articles.latimes.com, Los Angeles, CA, January 12, 1992 г., online: http://articles.latimes.com/1992-01-12/local/me-358_1_jail-tax-individual-rights-san-diego

[9] Пак там.

[10] Георги Ифандиев – „Поне да бяхме гърци…“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 8 февруари 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bf%d0%be%d0%bd%d0%b5-%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d1%8f%d1%85%d0%bc%d0%b5-%d0%b3%d1%8a%d1%80%d1%86%d0%b8

[11] Сиреч данъчната, но по-точно е – приходно-разходната.

[12] “How close is America to fiscal crisis?” by Laurence Kotlikoff, “The Economist”, economist.com, London, Friday, February 11, 2011 г., online: http://www.economist.com/economics/by-invitation/guest-contributions/america_bankrupt Статията е достъпна само за абонати. Свободна е за четене и „сваляне“ от сайта на автора от online: http://www.kotlikoff.net/content/how-close-america-fiscal-crisis

[13] Военно-промишлен комплекс е терминът, въведен през януари 1961 г. от Дуайт Дейвид Айзенхауер в неговото прощално обръщение към нацията като президента на Съединените щати.

[14] Вж. напр. “Italy’s bad debts – Beautifying bankruptcy: Legal reforms may help chip away at the mountain of non-performing loans”, “The Economist”, economist.com, London, Saturday, 4 July 2015 г., online: http://www.economist.com/news/finance-and-economics/21656720-legal-reforms-may-help-chip-away-mountain-non-performing

[15] И никой не предприема нищо, за да строши американската пейка, ит.

[16] “How close is America to fiscal crisis?” by Laurence Kotlikoff, “The Economist”, вече цит. съч.

[17] Съкращения от Международен валутен фонд, Световна търговска организация и Световна банка – институции на световното правителство.

[18] Вж. Георги Ифандиев – „За първи път страна с официално комунистическо управление става водеща световна икономика. А тук болшевиките обявиха негласувалите за… faeces! Id est situ, Minke“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 16 октомври 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8

[19] Военно поделение в щата Кентъки, където е разположен United States Bullion Depository – трезорът, за съхранение на инвестиционното злато и сребро (на кюлчета) не само на федералното правителство на САЩ. Отдавна Федералният резер върши измами и все повече страни си искат обратно депозираното там злато. Например през последната година Австрия, Австралия, Финландия и т.н.

[20] Вж. напр. “Where Is Germany’s Gold? Almost half of Germany’s gold is stored in vaults under the streets of Manhattan. Or is it?” by Vernon Silver, “Bloomberg”, bloomberg.com, New York, NY, February 5, 2015 г., online: http://www.bloomberg.com/news/features/2015-02-05/germany-s-gold-repatriation-activist-peter-boehringer-gets-results

[21] “America Has Already Collapsed” by Brandon Smith, Contributor, “Activist Post”, activistpost.com, местоположение не е посочено, Wednesday, October 3, 2012, online: http://www.activistpost.com/2012/10/america-has-already-collapsed.html

[22] Вж. напр. “California Independence and the Separation of States” by William P. Meyers, “California Democracy”, CaliforniaDemocracy.org, californiademocracy.org/cal, Gualala, CA, December 18, 2011 г., online: http://www.californiademocracy.org/cal/2011/12_18_2011.html

[23] Вж. напр. “Race: The Price of Penance”, “Time”, New York, NY, Monday, May 8, 1989 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,957595,00.html?promoid=googlep; “Lakota group secedes from U.S.” by Bill Harlan, “Rapid City Journal”, Rapid City, SD, December 20, 2007 г., online: http://rapidcityjournal.com/articles/2007/12/20/news/local/doc476a99630633e335271152.txt; “Lakota group pushes for new nation” by Faith Bremner, Argus Leader Washington Bureau, ArgusLeader.com, Sioux Falls, SD, December 20, 2007 г., online: http://groups.yahoo.com/group/NatNews/message/46446

[24] Вж. “White children to be minority in US by 2023” by Jon Swaine in New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 7 April 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/8435636/White-children-to-be-minority-in-US-by-2023.html

[25] Съгласно старият виц пернишка трагедия е следното: „Майката и бащата архитекти, а дъщерята педераст.“ Анекдотът, ако сте го разбрали, се отнасяше до всички ни, самозваните „българи“.

[26] Вж. “Jacob Rothschild, John Paulson And George Soros Are All Betting That Financial Disaster Is Coming” by Holly Ellyatt, Assistant News Editor, “Der Spiegel”, cnbc.com, Englewood Cliffs, NJ, Wednesday, 22 August 2012 г., online: http://shiftfrequency.com/tag/der-spiegel/ в: Георги Ифандиев – „Новият нов световен ред или ха на бас, че еврото ще падне… – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 5 fujf;l,r 2012 h=, online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%81-%D1%87#_edn61

[27] “Greek bailout deal hangs by thread as Tsipras rails at creditors: Two sides remain deadlocked over compromise that would allow Athens to unlock €8bn in financial aid” by Jennifer Rankin in Brussels and Helena Smith in Athens, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 24 June 2015 г., online: http://www.theguardian.com/world/2015/jun/24/greek-bailout-deal-hangs-by-thread-tsipras-rails-at-creditors

[28] Георги Ифандиев – „Новият нов световен ред или ха на бас, че еврото ще падне… – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев, diagnosa.net, София, 5 октомври 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%81-%D1%87

[29] Георги Ифандиев – „Sic transit čalga mundi: От частушките до чалгата няма и една крачица – Част 9, последна“, „Диагноза с Георги Ифандиев, diagnosa.net, София, 16 септември 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/sic-transit-calga-mundi

[30] Вж. напр. “Get ready for Greece to leave euro, says Greenspan: Former Fed chief forecasts ‘Grexit’ as prime minister lays out plan” by Ben Marlow, and Pete Spence, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 8 February 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/economics/11399397/Get-ready-for-Greece-to-leave-euro-says-Greenspan.html

[31] Значи от 2008-2009 година.

[32] Георги Ифандиев – „Новият нов световен ред или ха на бас, че еврото ще падне… – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев, diagnosa.net, София, 5 октомври 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0% Няколко месеца преди това бях посочил и стойността на облога – 200 милиона долара! Ротшилдови не губят… Също така се отличават с търпеливостта на кралска кобра, дебнеща жертвата си.

[33] “Πλατεία Συντάγματος” – площад „Конституция“ в гръцката столица. Намира се пред кралския дворец. Който е ходил в Атина, няма как да не го познава. Аз не съм…

[34] “As Greece fractures, old wounds are reopening” by Maria Margaronis, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 29 June 2015, online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/jun/29/greece-referendum-violent-history

[35] “Europe’s leaders must end this reckless standoff with Greece” by Guy Verhofstadt, former prime minister of Belgium, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 3 July 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/jul/03/europe-leaders-standoff-greece-euros-greek-debtl

[36] Вж. напр. Joseph E. Stiglitz – “Whither Socialism?”, Wicksell Lectures, The MIT Press, Cambridge, Massachusettes, London, England, 1996 г.

[37] “Joseph Stiglitz: how I would vote in the Greek referendum” by Maria Margaronis, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 29 June 2015, online: http://www.theguardian.com/business/2015/jun/29/joseph-stiglitz-how-i-would-vote-in-the-greek-referendum

[38] Пак там.

[39] Пак там.

[40] Косьо Мишев, агент на ДС, изпратен в САЩ, където е бил превербуван от тамошните шпионски служби. Работил е в радио „Гласът на Америка“. Върнаха го у нас и го назначиха за съветник на Филип Димитров – евреин, агент на ДС, цял живот паразитирал върху „актива“ на своите шумкарски роднини, комунистически терористи, които след 9 септември 1944 г. избили маса невинни българи в Пазарджишко. (“Тайните US архиви проговарят за 10 ноември: Секретните доклади на Сол Полански”. 4. “Луканов: Ще накарам Младенов да подаде оставка” от Алексения Димитрова, в. “24 часа”, брой 293 (4728), София, петък, 22 октомври 2004 г., стр. 14.)

[41] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.

[42] “Richest 1% of people own nearly half of global wealth, says report” by Jill Treanor, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 14 October 2014 г., online: http://www.theguardian.com/business/2014/oct/14/richest-1percent-half-global-wealth-credit-suisse-report

[43] Вж. “Cognac for breakfast? Dave’s EU nemesis has FAR worse skeletons in his closet, including his nasty habit of blowing taxpayers’ millions on white elephants” by David Jones for the Daily Mail, “The DailyMail”, dailymail.co.uk, London, 5 July 2014 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2681298/Cognac-breakfast-Daves-EU-nemesis-FAR-worse-skeletons-closet-including-Nazi-father-law-rumours-love-child.html

[44] Буквално – работа на кучката. Изразът е презрителен и отразява начина, по който шефове предоставят рутинна работа за вършене от нископоставени служители. Руснаците казват „сука работа“.

[45] Велизар Енчев – „Кристалина Георгиева е агент на ДС и ЦРУ“, в. „Галерия“, препечатано в „Гласове“, glasove.com, София, 15 август 2014 г. online: http://glasove.com/skandalut/40778-kristalina-georgieva-e-agent-na-ds-i-cru-

[46] Пак там.

[47] Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел“, Том І, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 14. Книгата е преведена от автора и е в неговата библиотека.

[48] Живот в миналото, англ. Заглавие на навярно най-известната песен на британската рок-група “Jethro Tull”. Нейният лидер Иън Андерсън я композира в неравноделен такт 5/4 по мотиви от български народни песни. Снабди се с плочите през лятото на 1968 г. в София. Твърдя, че имам солидна заслуга за това. Впрочем, началните стихове също издават връзката с нашия фолклор: „Усмихвам се щастливо, докато ходя мили, за да ти напия водата.“ (“Living in the Past” by “Jetrhro Tull”, Music and lyrics: Ian Anderson, Island Records, London, 1969 г.)

[49] Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел“, Том І, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. 124. Книгата е преведена от автора и е в неговата библиотека.

[50] Вж. 001 – Video – Paul Hellyer – ETs Living Amongst Us – New World Order Keeps Silent – 1 в: Георги Ифандиев – „Вселената е необятна и изобилства от „небесни съседи“, но къде е нашето място в нея?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 18 ноември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82 или в YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=5KBol0roKJM

[51] Вж. “Current Chronological List of Members of the Queen’s Privy Council for Canada”, Privy Council Office, Ottawa, Ontario, Canada, 2013 г., online: http://www.pco-bcp.gc.ca/index.asp?lang=eng&page=information&sub=council-conseil&doc=members-membres/chronolog-eng.htm

[52] Безумна глупост! Всички студенти учеха политикономия. Да – идеологическа дисциплина, но тя беше задължителна за университета и за всички институти и специалности – медицинските, инженерните, икономическите, хуманитарните и дори физкултурните. Случайно ли докторите, инженерите и останалите „специалисти“ са толкова „свестни“? А разпадащите се произведения на някои от тях са налице. Та една четвърт от обучението им се състоеше в напълно безполезни идеологически дисциплини. Мога да свидетелствам, че в специалностите „Счетоводна отчетност“, „Финанси и кредит“, „Политическа икономия“ и „Икономика на вътрешната търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ се влизаше с по-нисък бал от останалите. Подредил съм ги в низходящ ред.

[53] Велизар Енчев – „Кристалина Георгиева е агент на ДС и ЦРУ“, в. „Галерия“, препечатано в „Гласове“, вече цит. съч.

[54] Долнопробна отрепка. Буквално – низше същество, изплувало от помията. (Вж. напр. “John McCain tells protesters at hearing: ‘Get out of here, you lowlife scum’” by Associated Press in Washington, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 29 January 2015 г., online: http://www.theguardian.com/us-news/2015/jan/29/john-mccain-henry-kissinger-protest-lowlife-scum)

[55] “Putin Targets Pro-Western Bulgaria” by Gary MacDougal, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, Sunday, June 28, 2015 г., online: http://www.wsj.com/articles/SB11614593350830634792804581050061429233274

[56] Golden Gate – Златната порта (или врата) наричат протока, който свързва Сан Франциско с Тихия океан и оттам със света. Това название е дадено и на прочутия мост над него, известен и като „моста на самоубийците“.

[57] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 369. Книгата е в библиотеката на автора.

[58] Вж. “UPHEAVAL IN THE EAST: Bulgaria; Baker Asks Bulgaria for Fair Election” by THOMAS L. FRIEDMAN, Special to The New York Times, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, February 11, 1990 г., online: http://www.nytimes.com/1990/02/11/world/upheaval-in-the-east-bulgaria-baker-asks-bulgaria-for-fair-election.html

[59] Янко Янков – „Досиетата на ДС (14)”, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии, 6 юли 2007 г., Ianko Iankov, iankov.blogspot.com, София, 31 август 2007 г., online: http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html

[60] “Putin Targets Pro-Western Bulgaria” by Gary MacDougal, “The Wall Street Journal”, вече цит. съч.

[61] Джералд Селенте редовно използва израза “lowlife prostitutes”.

[62] Пак там.

[63] Подробности от алчно червената биография на нагаждача Росенчо – „Ирландската пастирка“, в: Георги Ифандиев – „СЕМ или изкуството за полягане пред всяка власт – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 14 юни 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%81%d0%b5%d0%bc-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4-%d0%b2%d1%81-2

[64] Нито е български, нито е президент. Той е такъв за господарите си и за местното овче стадо със силикон вместо мозъци, което с удоволствие блее пред всеки идиот, когото му натрапят политкоректните медии.

[65] Вж. Георги Ифандиев – „От частушките до чалгата няма и една крачица – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 29 юли 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BA8-2

[66] “Putin Targets Pro-Western Bulgaria” by Gary MacDougal, “The Wall Street Journal”, вече цит. съч.

[67] Пак там.

[68] Пак там.

[69] „Свето Евангелие от Йоан“, гл. 18, ст. 36.

[70] Gary MacDougal – “Make a Difference: A Spectacular Breakthrough in the Fight Against Poverty”, Truman Talley Books, New York, NY, 2005 г., стр. 36.

[71] Този секретар на ЦК на БКП и министър на леката промишленост беше в ръководството на „Мултигруп“ и едновременно с това – представител на японската групировка „Токуда“ у нас.

[72] Потомственият правешки комунист и офицер от ДС по наследство беше първият представител на американската телевизия CNN у нас!

[73] Бившият посланик на САЩ Джон Байърли пише в телеграма до Държавния департамент, че Бойко Коцев е син на „Васил Коцев, който е най-дълго управлявалият шеф на комунистическото външно разузнаване на България и твърде вероятно е участвал в ликвидирането на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. Бойко Коцев е стриктно лоялен към социалистическия „барон“ Румен Петков и е политически приемлив за президента Георги Първанов и за външния министър тогава Ивайло Калфин… Представителят на България в ЕС Бойко Коцев е бюрократ, кариерист и е съветвал убития сикаджия Стоил Славов.“ („WikiLeaks: Бойко Коцев – съветник на бос от СИК“, Webcafe.bg, София, 5 октомври 2011 г., online: http://www.webcafe.bg/newscafe/id_1314759180)

[74] Братовчед на Красимир Райдовски.

[75] „Цветелина Бориславова“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, последна промяна на страницата на 10 юни 2015 г., online: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0

[76] Вж. „Иван Абаджиев“, Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944-1989), politburo.archives.bg, Държавна агенция „Архиви“, София, online: http://politburo.archives.bg/en/2013-04-24-11-09-24/1970-1979/115

[77] Мариела Балева – „Един от създателите на СДС Румен Воденичаров: Живков искаше д-р Дертлиев за президент“, в. „Преса Daily”, presa.bg, София, 24 октомври 2014 г., online: http://presa.bg/article/archive/58286/11/0

[78] Румен Воденичаров – „Соросоиди“, в. „Нова зора“, брой 31, novazora.net, София, 7 август 2007 г., online: http://www.novazora.net/2007/issue31/story_07.html

[79] Позорният край на една империя, лат.

[80] Вж. Ани Петрова – „Празен вот в един празен за Народното събрание ден“, в. „Десант“, Брой 228, desant.net, Бургас, 4 октомври 2013 г., online: http://www.desant.net/show-news/28501/

[81] Димитрина Чернева – „Бившите генерали от Държавна сигурност са основните кукловоди на прехода“, интервю с Димитър Луджев, Български Хелзински комитет, bghelsinki.org, София, 22 ноември 2009 г., online: http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/dimitrina-cherneva/2009-11/bivshite-generali-ot-drzhavna-sigurnost-sa-osnovnite-kuklovodi-na-prehoda/

[82] “Confederate flag down, rainbow flag up: this is the American pride we’ve been waiting for” by Steven W. Thrasher, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 28 June 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/jun/28/confederate-flag-rainbow-american-pride-obama-amazing-grace

[83] “Mugabe vs. SCOTUS” by  Kate Cronin-Furman, “Wronging Rights”, Very Serious Commentary on Very Important Issues, wrongingrights.com, New York, NY, Washington, DC, Tuesday, June 30, 2015 г., online: http://www.wrongingrights.com/2015/06/mugabe-vs-scotus.html

[84] “Why Zimbabwean dictator Robert Mugabe is making homophobic jokes about Obama” by   Max Fisher, “Vox World”, Vox Media, Inc, vox.com, Washington, DC, Tuesday, June 30, 2015 г., online: http://www.vox.com/2015/6/30/8870399/mugabe-obama-gay-marriage

[85] Извън-Сахарска Африка, която наричат още Тропическа Африка или Черна Африка – южно от пустинята Сахара.

[86] Пак там.

[87] “Wages in America – A middle-class mirage: The president wants businesses to pay more overtime”, “The Economist”, economist.com, London, Saturday, 4 July 2015 г., online: http://www.economist.com/news/finance-and-economics/21656713-president-wants-businesses-pay-more-overtime-middle-class-mirage

[88] В САЩ терминът е “executive order”, което често и напълно погрешно бива превеждано буквално – „изпълнителна заповед“.

[89] Пак там.

[90] Вж. напр. “Woody Harrelson’s Father Dies in Prison” by Associated Press, CBS News, cbsnews.com, New York, NY, March 21, 2007 г., online: http://www.cbsnews.com/news/woody-harrelsons-father-dies-in-prison/

[91] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 350. Книгата е в библиотеката на автора.

[92] Пак там.

[93] Заглавие на редакционен коментар на лондонския всекидневник “The Daily Telehraph”, публикуван в събота, 4 юли 2015 г., навръх националния празник на САЩ. (“The end of the world” by Telegraph View, “The Daily Telehraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 4 July 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/newstopics/howaboutthat/11716688/The-end-of-the-world.html) Общият превод гласи: Краят на света? Не, на една империя, англ.

[94] Вж. 002 – Video – Donald Trump – US Are a Third World Country в: Георги Ифандиев – „Камбаната бие за нас – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев, diagnosa.net, София, 27 юни 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=uT-YChfyR7k

[95] Вж. “The BBC needs to become a reality show” by Telegraph View, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 3 July 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/bbc/11714524/The-BBC-needs-to-become-a-reality-show.html

[96] Пак там.

[97] Единствен аз я предложих в този опит за държава. Вж. 002 – Video – Donald Trump – US Are a Third World Country, в: Георги Ифандиев – „Камбаната бие за нас – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 27 юни 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%b0%d0%bc%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82-1 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=uT-YChfyR7k Както и в последното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“, телевизия „Евроком“, София, сряда, 24 юни 2015 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=8Nx_W-kH0K8&spfreload=10 или от online: http://eurocom.bg/shows/video/diagnoza/1364

[98] Вж. напр. “NBC dumps Donald Trump over offensive Mexican immigrant comments: Move follows outrage over Mr Trump saying Mexican immigrants are ‘bringing drugs, they’re bringing crime, they’re rapists’” by AP, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 29 June 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/11707253/NBC-dumps-Donald-Trump-over-offensive-Mexican-immigrant-comments.html

[99] Вж. “Shine a Light”, Directed by Martin Scorsese, Production company: Shangri-La Entertainment, Distributed by Paramount Classics (USA), 20th Century Fox, United States, 2006 г.

[100] В последното телевизионно предаване „Диагноза“ повдигнах леко завесата на Джо-Байдъновите връзки със СССР. В следваща публикация от тази поредица предстоят още подробности.

[101] Вж. напр. “Exclusive: Hillary Clinton’s Lesbian Affairs Named in Secret Emails” by National Enquirer staff, Atlas Shrugs.com, pamelageller.com, New York City, April 15, 2015, online: http://pamelageller.com/2015/04/hillary-lesbian-2.html/

[102] Оригиналният текст е: “ Honey,” he said, “she’s probably eaten more pussy than I have.”

[103] Gennifer Flowers – “Passion and Betrayal”, Emery Dalton Communications, DelMar, CA, 1995 г., стр. 42.

[104] В оригинала е “impeached”, минало време на глагола, от който произлиза популярният вече и у нас термин „имприйчмън“ – „отстраняване“ на високопоставена личност, най-вече – на държавен глава.

[105] Разследване по т. нар. „Скандал “Whitewater” – „Бялата вода“, от  “Whitewater Development Corporation” – названието на фирмата за недвижими имоти на приятелите на семейство Клинтън – Джим и Сюзън Макдугъл. През 1992 г., в разгара на предизборната кампания за президент на САЩ, “The New York Times” раздуха историята за това, как губернаторът на щата Арканзас Бил Клинтън и тамошната „първа дама“ Хилъри са инвестирали във фирмата. Нещо, което представлява нарушение на законите. (Вж. “Clintons Joined S.& L. Operator In an Ozark Real-Estate Venture” by Jeff Gerth, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, March 8, 1992 г., online: http://www.nytimes.com/1992/03/08/us/1992-campaign-personal-finances-clintons-joined-s-l-operator-ozark-real-estate.html) Както се досещате, подобно на Чалгария, в далеч по-голямата – САЩ, от разследването не произлезе нищо.

[106] “Larry Nichols: I Can Stop Hillary Clinton With Your Help On the Internet! Huge Secrets Revealed!”, “Before It’s News”, beforeitsnews.com, Mill Valley, CA, Tuesday, December 30, 2014 г., online: http://beforeitsnews.com/alternative/2014/12/larry-nichols-i-can-stop-hillary-clinton-with-your-help-on-the-internet-huge-secrets-revealed-3085230.html

[107] Възприето съкращение в английския език за прав и променлив електрически ток. Така обозначават бисексуалните.

[108] “Clinton Insider Reveals Hillary’s Lesbian Sexcapades”, “Before It’s News”, beforeitsnews.com, Mill Valley, CA, Wednesday, June 24, 2015 г., online: http://beforeitsnews.com/alternative/2015/06/clinton-insider-reveals-hillarys-lesbian-sexcapades-3175040.html

[109] Христо Ботйов – „Елегия“, в. „Свобода“, Букурещ, 8 август 1870 г.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...