- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

КАКВА БЕШЕ 2012 ГОДИНА? – Трета част

 

 

 

 

 

 

 

Претрепват се да ни убеждават, че национализмът е нещо демодирано, а глобализацията – неизбежна. Само че, за разлика от нас, още от първия ден на новата година британците взеха да се кахърят: „Защо не можем да бъдем повече като Швейцария?“.[1] Защо ли? След като е добре известно, че страната в сърцето на Европа е образец на национализъм и често бива обвинявана в ксенофобия?

Правителството на торите мечтае Великобритания да стане „Швейцария на външна Европа“. Не случайно. Тъй като в Лондон са проумели, че е добре „да са такава нация, която всекидневно може да определя своите собствени интереси“.[2]

 

Европа не може да се избави от еврото

 

Англичаните са закъснели с цял век. Още в края на деветнадесетото столетие Алеко Константинов възкликнал: „Какво? Швейцария ли?…[3] Имал предвид само несравнимата природна прелест на Отечеството ни. В края на тридесетте години на миналия век швейцарците се измъквали от бедността, но продължавали да дишат прахта от обувките на далеч изпреварилите ги наши предци. Сега Братството поглежда назад, ала не с носталгия. Висшите дейци на Интренационала дирят пример за подражание в просветения, позитивния национализъм. Обаче проповядват обратното. На кого? На онези глупави народи, които се хващат на тяхната въдица.

За британците споменаването на алпийската държава е нещо като мехлем за слуха. Европа е затънала до гушата. Нейното обединение напусна границите на полезното и сега дава лоши плодове. Чувството за мярка следва да бъде водещо във всяка човешка дейност. Европейският съюз беше създаден извън сферата на интереси на народите, които бяха омаяни от пропагандата и натикани в него. Днес, подобно на „новия свят“, Старият континент все повече заприличва на страна от третия свят. От една страна – икономически, а от друга – етнически. Несъмнено второто влияе на първото.

Повечето от европейските държави се давят в блатото на дълговата криза. Но почти никоя от медиите не споменава, че държавните дългове не са натрупани от обикновенитехора, а от онези, които обслужват финансовия Интернационал. Също така никъде не подириха причините за настоящата световна финансово-икономическа криза и не извадиха на светло онези, които умишлено я предизвикаха. Когато е необходимо, средствата за всеобща дезинформация вдигат джангър до небето по повод на една или друга личност. Стане ли дума за истинска катастрофа, която засяга милиарди жители на земята, Братството прибягва да познатия ни инструмент на колективната вина. Иначе казано – на невиновността. Ето как дълговото бреме се стовари върху гърбовете на всички ни. Ако някой протестира и извика „Банкерите са виновни“, на часа бива затрупван с обвинения в… комунизъм?!

Истината е, че днес еврозоната е по-близо до своето разпадане, отколкото до оцеляването си. Все по-отчетливо се очертава досъсипването на Гърция. При което страната най-вероятно ще напусне зоната на общата валута, ако преди това не бъде прогонена. Според Питър Сандс, главен изпълнителен директор на британската банка “Standard Chartered”: „Европейските лидери не успяха да произведат „нещо, което да е толкова завладяващо или заслужаващо доверие, което да се справи с проблемите“. Шефът на една от „петте големи“ британски банки предупреди, че всяко разпадане на общата валута ще има потресаващи последици за глобалната икономика. Защото ще бъде трудно да се прецени докъде ще се простре заразата.[4]

Вече е съвсем очевидно, че Европейският съюз е хронично болен, а неговата обща валута изживява остра криза. Единственият изход от нея са… парите. Да, защото за възраждане на производството и бърз икономически растеж са необходими крупни инвестиции. А европейският „взор от нийде надежда не види“, както се е изразил нашият поет. Уж е обединение, пък през последните месеци Евросъюзът разви сериозен антиевроцентризъм, ако мога да си послужа с този израз. Вместо заедно да подирят изход от кризата, политическите водачи взеха да дърпат чергата към себе си и да се оглеждат за спасение поединично. Декларациите от декемврийската среща на високо равнище и опитът за учредяване на съюз в съюза – всъщност Status in statu – обособяване на държава в държавата, познат юдейски метод за разделение, ще доразкъсат и без друго накърнените връзки между отделните държави.

Прогнозите на не малко банкери са за край на еврозоната през 2012 г. Според Питър Сандс дори излизането само на Гърция ще разклати не само еврозоната и Европейския съюз, но и световната финансова система. Той смята процесът на връщане към националните валути за необратим.

Обаче моя милост не се доверява особено на този вид прогнози. Струва ми се, че познавам достатъчно добре т. нар. средства за масова информация и тяхната роля, произтичаща от интересите на собствениците им. Затова ми се струва, че медийни акции от типа на Питър-Сандсовите пророчества, имат конкретна цел. А тя е: да насърчат по-нататъшната евроинтеграция и превръщането на Европейския съюз във федерална държава. Думите на Сандс могат да подтикнат създаването на общи европейски финанси – освен валутатата и Европейската централна банка, единна фискална система и нещо като единно министерство на финансите на организацията.

Обединена Европа се намира в патова ситуация, представено на шахматен език. От една страна тя не може да спаси еврото, но от друга няма как да се избави от него. Тя е като двуликия Янус. Плод на една отколешна масонска политическа фантазия, Европейският съюз е на път да рухне, но това не може да стане за една нощ.

Не си въобразявайте, че той ще последва съдбата на СССР и на страните, които бяха под неговата опека. Подготовката за разрушаването на „световната социалистическа система“ продължи повече от четвърт век. Даже ако изпълняват поръчката на Интернационала и преизпълняват спуснатите им от него планове, политиците не могат да сринат сграда, градена с десетилетия, без да предизвикат съществен обществен катаклизъм. И то не само на Стария континент.

Затова смятам, че предсказанията за предстоящия край на Евросъюза са преувеличени. Те напомнят за дългогодишното внушаване на представата за човешката вина за „глобалното затопляне“. Даже председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу загатна, че „сриването на еврото неминуемо ще повдигне въпроса за оцеляването на „самия Съюз“.

В същото време неизбежността на финала на Обединена Европа изглежда повече от сигурен. Достатъчно е да споменем, че все повече европейци го възприемат. Упадъкът и разделението на Европейския съюз се превръща в картина, чието изображение трайно се загнездва в общественото съзнание.

И все пак, ако през пролетта бъде поставено началото на „приватизацията“ на гръцкото национално богатство, имаме основание да очакваме протести, сблъсъци и такъв социален натиск, че южната ни съседка да се окаже принудена да напусне еврозоната. Това ще бъде началото на нейния край. Не на Гърция, а на еврозоната.[5] Което не пречи да очаквате, че Италия ще последва южните ни съседи.

 

Следете събитията в Африка

 

Когато в първия работен ден на 2008 г. от екрана на телевизионното предаване „Диагноза“ обявих, че войната за Африка е в разгара си, многознайковците ми се присмяха. Те трупат „ерудиция“ преди всичко от нашенските медии и от съмнителни публикации в интернет. (Впрочем това „свободно“ пространство роди маса подлеци, готови да хулят, но „храбро скрити зад неразгадаеми псевдоними.) Тогава разкрих, че Нигерия е първата страна, паднала в битките за петрола на „черния“ континент. Днес тезата ми е потвърдена от живота, но на прекалено висока цена.

Слава Богу, намират се и паметливи зрители, които по един или друг начин ми дадоха да разбера, че са прозрели моето предупреждение. Когато през декември 2010 г. избухнаха първите вълнения в Тунис, „революционният“ пейзаж в Севера на Африка доби очертания. Последва онова, което медиите нарекоха „Арабска пролет“. Паднаха режимите на някои от любимците на Запада – Бен Али в Тунис, Хосни Мубарак в Египет. Проля се доста кръв, бяха използвани достатъчно оръжия, докато друг от деловите партньори на „демократите“ Тони Блеър, Никола Саркози и Силвио Берлускони, либийският диктатор Муамар Кадафи, не само беше свален от трона на необявената си монархия. Показаха как го убиват.

Понастоящем една от дъщерите му настоява пред Международния криминален съд в Хага да въздаде справедливост и да издаде присъди на убийците на нейния баща. Сякаш той беше невинно агънце… Повече вярвам на нашите медицински сестри, които по „милостта“ на диктатора прекараха почти десетилетие в неговите зандани. Една от тях категорично заяви, че не вярва Кадафи да е паднал жертва. Имал… най-малко 15 двойници!

Когато миналата пролет в друга подобна медия изразих убеждението си, че зад „Арабската пролет“ прозират способите на ЦРУ, MI6, Моссад и други тайни служби, за пореден път си изпросих лавина от ругатни. На 22 декември свързаният с израелските тайни служби електронен вестник “DEBKAfile” огласи, че „сирийската революция“ се осъществява под егидата на НАТО. В нея са замесени всички, които печелят от търговията с оръжие и търсят влияние. Сред тях е и България на Б.Б. Наши фирми доставят оръжие на бунтовниците в Хомс. Американци и други западняци пък превозват либийски „революционери“, за да се сражават срещу режима в Дамаск. На свой ред руснаците подхранват сирийския диктатор Башар Ассад. Въпреки, че за камуфлаж между Турция, САЩ и Израел съществува напрежение, доставките на хора и въоръжения минават тъкмо през съседната нам държава. „Установеният брой на Свободната сирийска армия [силите на бунтовниците] варира между 5000 и 15 000 бойци. Трудно е този брой да бъде закован. Не на последно място поради променящото се количество на бегълците от сирийската войска.[6] Оживлението в средите на военнопромишления комплекс продължава…

Не веднъж, особено в книгите си, съм изтъквал, че от Наполеоновите войни насетне семейство Ротшилд винаги финансира и двете страни във военните конфликти. Спомнете си фразата, изречена от майката на петимата братя Ротшилд, още през първата половина на ХІХ век: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има войни.[7] Нима преди близо век Хенри Форд не подчерта: „Обаче отговорът за повечето от злините, в които обвиняват евреите, се корени в това, че те правят пари от войните. „Войната е еврейската жътва“, гласи една стара поговорка. Тяхното предпочитание към „снабдителския сектор” е било наблюдавано и в миналото, и напоследък. Техният интерес е насочен главно към печалбите, а не към националните интереси; както и тяхната традиционна лоялност – към еврейската нация, вместо към коя да е друга.[8]

Онези, които притежават любопитство и сетива за действителните събития по света, няма как да не са забелязали войните в Еритрея, сетне в Руанда между племената тутси и хуту, в която паднаха близо милион невинни. Дойде ред на Североизтока – Сомалия, близо до пътищата на петрола. После на Северна Африка и сега отново на най-богатата на нефт страна на континента – Нигерия.

Преди 12 месеца се заговори за „сблъсък на цивилизациите“ в Африка. След време ще разказват, че 2012 е била годината на истинска схватка между Китай и САЩ за новото завладяване на този измъчен континент. Не се съмнявайте, че зад поредицата от тежки терористични действия в Нигерия стоят американските тайни служби. Богатата на петрол държава отдавна е обект на мерака за експлоатация от страна на могъщите нефтодобивни компании. Официално конфликтът винаги е бил представян като противоборство между местното население – огоните, и интернационалните корпорации, които извличат черното злато в юга на страната.

Само че от десетилетие Китай се намества все по-успешно в Нигерия. И се стреми към разширяване на своето влияние в цяла Африка. През последните години най-големите проучвания за наличие на нефт в споменатата държава се извършват от китайски фирми и специалисти.[9] Първоначално ставаше дума за обем от 110 000 варела дневно. Впоследствие се заговори, че втората икономика на земята ще експлоатира една шеста от петролните ресурси на Нигерия.[10]

Навръх Рождество Христово – 2011-а Гуудлък Джонатън, президентът на раздираната от конфликти африканска страна, обяви извънредно положение. Видя се принуден, поради разгърналата се активност на терористичната групировка Боко Харам. Тя се стреми да превърне светската държава в религиозна, ислямистка, като наложи шериата за законодателство.[11]

Обикновено въпреки лозунгите и медийните изяви на своите водачи, подобни организации се оказват финансирани и обучаване от големите световни сили. Нямам съмнение, че това важи с пълна сила и за Боко Харам, което ще рече „западното образование е грях“. Нали знаете, обикновено крадецът вика най-силно „дръжте крадеца“…

Докато след обяд във вторник (3 януари 2012 г.) пиша тези редове, улиците на Триполи отново са сцена на братоубийствени битки. Кой ли стои зад тях?…

 

Не е толкова просто, Братството не е свикнало да губи

 

Питайте венецуелския президент Хуго Чавес. Той съвсем не е нито марксист, нито социалист, както го представят големите интернационални медии. Бившият офицер от армията е обикновен сметкаджия, който чудесно прилага популизма. Бившият американски прокурор и настоящ разследващ журналист Грег Паласт, който познава Чавес лично, пояснява: „Неговата реформистка, кооперативна и редистрибуционистка програма и боравенето с нефтеното богатство са недвусмислено „норвежистки“. Чавес е драматург и нарича своите реформи в скандинавски стил „Боливарска революция“. Като че ли Вашингтон напълно се побърква от това, че кафяви хора искат скандинавски привилегии.

Едно е да си мил към бедните, друго е да пренареждаш глобалния поток на петрола. След като изрита „Шел“ от един проект, Чавес подписа големи сделки за развитие с държавни нефтени компании от Бразилия, Китай и Индия. Сега за пръв път потокът на суровия петрол ще подминава Големия нефт. Чавес си просеше боя.[12]

Ето ви друг сблъсък между Китай и САЩ, лицемерно демонстриращи приятелство. Или пък те двулично се правят, че враждуват, а всъщност играят в една и съща пиеса. Преди време Чавес национализира нефтодобива в родината си и по този начин нанесе сериозен удар на някои от „големите сестри“, както Ентъни Симпсън нарече най-крупните петролни корпорации. Сред тях не само „Шел Ойл“, но също така „Ексон“ и „Бритиш Петролиъм“. В самия край на изминалата година дойде новината, че „петролната империя „Ексон Мобил“ е отвърнала на удара“. Тя успя да осъди Венецуела, респективно Хуго Чавес, на обезщетение, възлизащо на 10 на сто от национализираните й активи, оценени на 10 милиарда долара. Това е решението на Международния арбитражен съд.[13] И не подлежи на обжалване.

Братството никога не оставя магаретата си в калта, както казва нашият народ. Чавес страда от рак. И се опасява, че той му е бил причинен целенасочено от американците.[14] Дали? Съмненията на венециуелския авторитарен ръководител бяха подсилени от съобщенията, че неговата аржентинска колежка Кристина Фернандес де Кирхнер също постъпва в болница, за да се лекува от рак. Преди нея бившият президент на Бразилия, изкаралият два мандата извънредно популярен левичар Луиш Игнасио Лула да Силва, също обяви, че е болен от рак.

Ако същата болест порази и неговата наследница Дилма Русев, най-популярната държавна ръководителка в историята на Бразилия (в момента, година след встъпването във властта с 86 на сто одобрение), съмненията ще прераснат в убеждение. И то напълно оправдано. Но когато има личности, които – харесват ли ни, или не – се борят за правата и добруването на своите народи, битката с Братството не е загубена.

Макар Чавес да ме съмнява. Навремето той обяви „световна класова война“. Според Грег Паласт „разликата между помпозен луд и велик визионер е в икономическата власт да се наложи визията“.[15] Венецуелският президент не само я притежава, но и я използва. На принципа: колкото за народа, толкова за мен. Обаче бившите бездомни, които се сдобиха с покриви благодарение на неговата политика на световна класова война, го боготворят. Неговото предимство е, че освен властта, притежава акъла да научи безработните и бедните как да изкарват хляба си и сами да строят своите жилища. Съгласно древния китайски принцип: „Ако искаш да нахраниш човек, дай му риба. Ако искаш той никога да не остане гладен, научи го да лови риба!

По-рано Чавес провокираше американците. През 2005 г. дари евтин петрол на кварталите Бронкс в Ню Йорк и Уест Сайт в Чикаго. После „предложи на тези расови бантустани в САЩ (латиноаериканските квартали в Чикаго, афроамериканските „махали“ в Бронкс) намалена нафта за отопление… Ефектен трик за връзки с обществеността? Несъмнено. Чавес обаче направи изявление: не е нужно обществеността, включително американската, да остава пленница на саудитско-хюстънския картел [ОПЕК]. Чавес е хитър играч. Той си има определени граници.[16]

Може би някой ден ще прочетете как е завършила играта на южноамериканския „играч“ Хуго Чавес на североамерикански терен. Ако наистина е „голям“, не ще пропусне да вкара именно през тази година. Все пак на север от Рио Гранде предстоят избори… Въпреки назначенията, ще се наложи Братството да бъде по-внимателно. 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

diagnosa@start.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИ ПРОБЛЕМИ С АБОНИРАНЕТО

 

Или при технически несгоди, моля, да се обръщате към Иван Занев на адрес: ivan@zanev.net

 

Полагам всички възможни усилия, за да прекратя влизането в сайта с абонамент и да го оставя на свободен достъп, пък докато издържа. Още преди месец предупредих онези от вас, за които абонаментната такса е скъпа, да престанат да се абонират. И без друго през 2012 г. ще поддържам този електронен вестник по-скоро като седмичник, а не като всекидневник.

 

 

 

ОЧАКВАЙТЕ

 

В петък в телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ на национална телевизия „Евроком“ разговор с политическите затворници на комунизма Петър Гогов и Николай Галев за мъченика на борбата срещу комунизма Илия Минев.

 

На 7 януари 2012 г., събота, от 12 часа – поклонение пред паметника на Илия Минев, който се намира в градинката между булевард „Евлоги Георгиев“ и улиците „Фритьоф Нансен“ и  „Ралица“, откъдето започва квартал „Лозенец“, на гърба на автобусната спирка в самото начало на бул. „Евлоги Георгиев“, където навремето се намираше баня „Лозенец“, пред храма „Свето Преображение Господне“.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ по телевизия „Евроком“ в YouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

diagnosa@start.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИ ПРОБЛЕМИ С АБОНИРАНЕТО

 

Или при технически несгоди, моля, да се обръщате към Иван Занев на адрес: ivan@zanev.net

 

Полагам всички възможни усилия, за да прекратя влизането в сайта с абонамент и да го оставя на свободен достъп, пък докато издържа. Още преди месец предупредих онези от вас, за които абонаментната такса е скъпа, да престанат да се абонират. И без друго през 2012 г. ще поддържам този електронен вестник по-скоро като седмичник, а не като всекидневник.

 

 

 

ОЧАКВАЙТЕ

 

В петък в телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ на национална телевизия „Евроком“ разговор с политическите затворници на комунизма Петър Гогов и Николай Галев за мъченика на борбата срещу комунизма Илия Минев.

На 7 януари 2012 г., събота, от 12 часа – поклонение пред паметника на Илия Минев, който се намира в градинката между булевард „Евлоги Георгиев“ и улиците „Фритьоф Нансен“ и  „Ралица“, откъдето започва квартал „Лозенец“, на гърба на автобусната спирка в самото начало на бул. „Евлоги Георгиев“, където навремето се намираше баня „Лозенец“, пред храма „Свето Преображение Господне“.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ по телевизия „Евроком“ в YouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] Вж. “Why can’t we be more like Switzerland?” by Peter Preston, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Sunday, 1 January 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2012/jan/01/eu-conservatives-switzerland

[2] Пак там.

[3] Алеко Константинов – „Какво? Швейцария ли?…“, София, 12 октомври 1895 год., online: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=169&WorkID=4968&Level=1

[4] “Еurozone is closer to break-up, warns Standard Chartered’s Peter Sands” by Kamal Ahmed, Sunday Telegraph Business Editor, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 31 December 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/financialcrisis/8986159/Eurozone-is-closer-to-break-up-warns-Standard-Chartereds-Peter-Sands.html

[5] Вж. “Europe cannot save the euro, nor save itself from the euro” by Christopher Booker, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 31 December 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/comment/columnists/christopherbooker/8986379/Europe-cannot-save-the-euro-nor-save-itself-from-the-euro.html

[6] “NATO Airlifts Libyans to Rebels, Russia Feeds Intel to Syrian Ruler”, “DEBKA-Net”, Weekly, #522, Tel Aviv, December 22, 2011 г., online: http://www.debka.com/article/21593/

[7] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; на български език: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г.; на български език стр. 78.

[8] Хенри Форд – „Интернационалните евреи: Най-наболелият световен проблем“, Издателство „Жарава“, София, 2002 г., стр. 62-63.

[9] Вж. напр. “China and Nigeria agree oil deal”, BBC News, bbc.co.uk, BBC, London, Wednesday, 26 April 2006 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/4946708.stm

[10] Вж. напр. “China seeks a sixth of Nigeria’s oil reserves” by Peter Foster, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 29 September 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/china-business/6241570/China-seeks-a-sixth-of-Nigerias-oil-reserves.html

[11] Вж. “Growing strife in Nigeria that must not be ignored”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Monday, 2 January 2012 г., online: http://www.independent.co.uk/opinion/leading-articles/leading-article-growing-strife-in-nigeria-that-must-not-be-ignored-6284027.html

[12] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 209.

[13] Вж. “Exxon Mobil wins hollow victory in court battle with Hugo Chávez” by       Juliette Garside, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Sunday, 1 January 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/business/2012/jan/01/exxon-mobile-chavez-venezuela

[14] Вж. напр. „Уго Чавес се усъмни, че САЩ може да заразяват лидерите в Южна Америка с рак“, в. „Дневник“, София, четвъртък, 29 декември 2011 г., online: http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/12/29/1735732_ugo_chaves_se_usumni_che_sasht_moje_da_zaraziavat/

[15] Вж. Грег Паласт – „Въоръжена лудница“, вече цит. съч., стр. 211.

[16] Пак там, стр. 210.