- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ИСТИНАТА ЗА ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА – Част 8

 

 

 

 

ПЛАНИНИ ОТ КРАЖБИ И ИЗОПАЧЕНИЯ НА ИСТОРИЯТА ОБЪРКВАТ СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРИ

 

 

 

 

 

Ще начена този епизод с цитат на Джордж Оруел. След самия край на Втората световна война, когато узнал какво очаква човечеството, той написал: „Всяко поколение си въобразява, че е по-интелигентно от предшестващото и по-мъдро от онези, които ще дойдат след него.[1] Никой от нас не е „опериран“ от това напълно необосновано високомерие.

Ще продължа с още една уговорка, излязла изпод перото на същия автор: „Ако свободата изобщо има някакво значение, то се състои в правото да казваме на хората онова, което те не желаят да чуят.“[2]

Който се е освободил от предубежденията, от измамите и манипулациите, с които десетилетия наред замъгляваха масовото съзнание на българите, може и да разбере онова, с което предстои да се запознае. То не отразява моите чувства и пристрастия. Стремил съм се да се придържам към фактите. Защото те са „свещени“, а „коментарите са свободни“, както гласи известна максима. Още в римското право е залегнал принципът: “Da mihi facti, dabo tibi ius” – „дай ми фактите и ще ти дам правото“.

 

 

Заплатили сме си не само „свободата“, но и новото робство

 

 

Не веднъж съм призовавал: Винаги търсете мотива за едно или друго събитие. А войните непременно се водят за пари и за завладяване на територии с техните богатства. Което пак ще рече – за още пари. Немаловажна подробност е това, че основното въоръжение и на двете воюващи армии в Руско-турската война, както и значителна част от боеприпасите им, са били… американско производство.

А шест години след войната ние започваме да изплащаме освобождението си. Само че то вече е определено като… „окупация”. Документът, който виждате на първата илюстрация, представлява фото копие от оригиналния Указ № 1144 на Александър І, княз на България, от 10 януари 1884 г. Друга тема е, че за да умаловажат ролята и значението на първия монарх на водената за Трета дунавска българска държава, болшевишките историци наричат княза просто Батенберг.

Та от текста на Указа, отпечатан на български и френски език, узнаваме, че „съгласно с определенията на Берлинский договор, правителството на Негово Височество Българския княз и правителството на Негово Величество руския император, желающи да регулират начина изплащането към Русия разходите по окупацията на Княжеството от руските императорски войски, назначиха за свои пълномощници: управляющий Министерството на външните дела на Българското княжество Кириак А. Цанков и министъра на външните дела и държавний секретар на Русия Николая Гирс.

Да спрем за миг и да се запознаем с мнението на самия Захарий Стоянов за т. нар. ни освободители и за този Николай фон Гирс. В предговора си („Предисловие“) към второто издание от 1886 г. книгата на Георги Стойков РаковскиПреселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, летописецът на нашите революционни борби обвинява:

… Тъжни времена прекарва днес нашето Отечество България. Като оставим настрана сестра Сърбия, священний троен съюз, в който участвуват тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка човешка кръв – всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е официалната Русия.

Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая държава начело с нейний Гирс и Катков[3] от 6-ий септемврий насам, т.е. от тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и самостоятелно съществуване.[4]

Но да се върнем към Указа на нашия княз Александър І, дето мнозина от вас наричат Батенберг. (Прочее, също доставен тук от масоните…)[5] В него са записани условията по съглашението, до което достигнали споменатите пълномощници на България и Русия, съответно Кириак Цанков и Николай фон Гирс:

Член І. Княжеското българско правителство припознава да дължи на руското императорско правителство за разходите по окупацията от императорските руски войски, съгласно определенията на Берлинский договор, сумата от 10 618 250 книжни рубли и 43 копейки.

По-нататък е описан графикът, по който в продължение на 12 години България ще се издължава на освободителите”. Указана е и валутата: „в левове или франки, според курса на деня от датата на изплащанията”.

Според финансисти, дали си труд да приравнят сумата към някакъв съвременен еталон, тя се равнявала на 34 тона злато! А единствената отстъпка, направена от императорското правителство на уж освободените „по морални и верски съображения братя християни”, било това, че Русия се отказала да търси лихва.

Нашите отношения с Русия винаги са били такивапито, платено. Москва наистина „не вярва на сълзи”, а само на червонци. Нищо, че в отношенията си с нас всъщност ограбва своята майка. Защото русите и Русия са наш плод – наша плът и кръв, наш език и вяра, всичко. Заедно с поюдейчените хазари, които днес се самоназоваватевреи”, редом със самозванитегърциимакедонци“, тя е най-неблагодарното ни дете.

Дори т. нар. Киевска Рус е създадена от потомък на най-знатния царстващ български род Дуло. Защото Угър, познат като Игор Стари или Рюрик, бащата на Олегвсъщност Угър Лачин и дядо на прочутия Угър Лачин княз Игор, т.е. на Игор Млади, всъщност е издънката на рода Дулона Угър Айдар. И от 815 или 816-а до 855 г. е управлявал Велика България. В края на властването му отсам Дунава царувал българският бек БарисБорис І, който след покръстването приел името Михаил.[6]

Съпругата на Айдаровия внук Игор Млади, известната княгиня Олга, била дъщеря на един от приближените боляри на цар Симеон І Велики, а не някаква варяжкавикингка, шведка.

В своя летопис Джагфар я определя като „анатишката Улджай“.[7] Друг средновековен историк – Гази-Барадж, споменава следните имена на съпругата на Угър Алчин – Асколдо и Олга. Твърди, че родът й бил „анатишки“. „Защо някои коментатори на часа са определи тази народност като „датчани“? Във всички древнобългарски летописи няма и най-малък намек, че средновековните български автори са наричали именно анатишчите „датчани“. Впрочем от татарски тази дума се превежда като „родине“ – „ата“ и „външна“ – „тиш“.  Щом като е имало външна родина, значи е съществувала и вътрешна. По време на описваните събития кой народ може да е имал две родини?[8]

Както може да се очаква, авторът, руски националист, дърпа чергата към своите схващания за произход. И твърди, че само „жителите на Североизточна Русия“ разполагали с две родини, тъй като „колонизирали балтийските славяни“.[9] Нищо, че никой не е изяснил кои саславяните“, откъде са се взели? Колко мнения съществуват, че така наричали скандинавците. Ето откъде идватприбалтийските славяни“. Истината е еднавсички те са по-ранни или средновековни отломки от българите, които са успели да се обединят около силни вождове и да обособят свои държавни образувания.

Но почакайте! От тук нататък да видите какви чудеса от кражби и измами следват! „Тези откъси от българските летописи говорят за засилващата се роля на западните славяни в историята на древна Русия. Хазарите поставили варяжкия [„датския“ или „шведския“ – авторът не уточнява] княз Асколд за наместник на цяла Русия при княз Дир, когото Псковската летопис нарича варяжки принц. Варяжката дружина на Рюрик и на неговия син Олег станала основната военна сила на владетелите от династията Дуло, избягали от Волжска България. Варязите постепенно изтласкали българите и анчийците [днес украинци; изконни българи от приграничните райони] от всички [държавни] постове в Киев и в края на краищата завзели властта в Киевска Рус. Анатишката (варяжката) Олга възпитала Светолслав, сина на княз Игор, който произхождал от българска династия от българска династия, като истински варяжки принц. От този момент всички князе започнали да водят своето родословие от варязите.

Родените във Волина, Руян и Колобжег, известни в Русия като варязи и колбязи, се намирали в привилегировано положение спрямо останалото население. А това говори за значението на галичаните[10] в историята на Русия, каквито били и споменатите варязи.[11]

Цялата руска аристокрация е съставена от етнически българи. Да споменавам ли, че самият град Киев – центърът на „тяхната“ Киевска Рус, е бил основан от Шамбат – по-малък брат на кан Курбат (Кубрат) от рода Дуло, потомък на Атила? Кан Курбат бил наричан също Курт или Кроват.[12] Известно време той бил управител на тази област – част от днешна Словения, Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина. Неговото име носят хърватитеот Кроваткровати, хървати. На латинските езици държавата и днес се нарича Кроатия, на английски Кроейшъ – Croatia – The Republic of Croatia. За разлика от тукашните мерзавци с дипломи заучении болшевишки агентурни псевдоними, служещи на онзи, който плати най-добре, тамошните жреци на Клио[13] вече признават този безспорен факт.

Русите ни окрадоха всичко, дори историята. Обаче нашенските идеолози, свързаните с Москва псевдо историци, все така си траят и папкат. Пък може и да не знаят. Но обявяват за ненаучно всяко истинно сведение, почерпено от античните и средновековните български извори. Уви…

 

 

Историята на българите е най-ограбваната, преобразявана и превърната в религиозно-политическа доктрина

 

 

Само русите ли завлякоха обемисти дялове от нашата история? Не, не се заблуждавайте. Онези, които се самозаблуждават, наричайки се „евреи“, крадоха многократно повече! Да видим.

Точно казано, неправилно е да наричаме един древен израилтяниневреинили да назоваваме един съвременен евреин израилтянин или юдей.[14] Това е напълно вярно. Защото още от ІХ век т. нар. израилтяни са се претопили сред останалите народи. През І – ІІ век сл.Р.Хр. и юдеите са се трансформирали, за да изчезнат напълно от историческата сцена. Та да ги срещнем във вид на съвсем различен и въпреки това не дотам народ, който или чийто елит през Средновековието приел юдаизма.

Става дума за времето на Велика България, когато Атилкъсъ или Атилкьосе „по прозвище Аспарух”, на персийски Белият конник, най-малкият син на кан Курбат (Кубрат), водил братоубийствена, на практика гражданска война срещу сабаните  на своя най-голям брат Бат-Боян.

Да уточним. Първо, Бат ще рече княз, вожд, цар. След векове откъсналите се от българите руси, след като обособили своя държава, взели да наричат царя БатБатюшка, цар-Батюшка. Второ, сабан на персийскина фарсина ирански, означаваовчар”. Чували ли сте за хетите (хиксосите) – онзиазиатски народ”, който през ХVІІІ век пр.Р.Хр. нахлул в района на делтата на Нил, и по-скоро бил свързан с древните българи. Презрително ги наричалиовчарски царе”. Тюркските (тракийските) прозвища на сабаните били сабари, баджанаки или баджанаци (печенеги).[15]

Та след като Атилкъсъ-Аспарух, заедно със своя чичо Шамбат, брат на великия владетел Курбат, разбил сабаните, двамата обсадили Джалда – Крим. Там била Саклан-Българската държава, известна като Скития[16] – основана от басълите, скитите, древно тракийско (българско) племе. „Те не трябва да бъдат бъркани с българите-барсили, които също са наричани „басъли“.[17]В разгара на тази обсада отново набралите сила тюркски хакани [царе, кагани] нападнали Саклан откъм Агидел.[18]  Разказват, че през реката, от Тюркистан били прехвърлени 150 хиляди кумани, туркман-кук-огузи и киргизи, обединени под името на основателя на Тюркската държава Хазар.[19]

Откъде се е появил този Хазар? Какъв е произходът на племето, което приело неговото име – хазари? Официалната историография не дава отговор на тези въпроси. Даже приема, че названието хазари произлиза от турския глагол „qaz” или „ghuz”, който означава скитам, бягам, побягвам. Може би единственото вярно в „прозренията” на казионните историци е хипотезата, че след смъртта на великия български владетел Атила голям род или племе се отделило от неговата империя и се обособило като народ – хазарски.

Понякога се прокрадват плахи гласове, които все пак разкриват българския произход на хазарите. „Събитията в степите северно и източно от Черно море през периода 630-700 г. са крайно неясни. Но изглежда сигурно, че българите и хазарите са били в племенни съюзи с цел турският каган да господства в западните степи, след като те били завладени през втората половина на шести век… Около 670 г. хазарите, които били по-близки до племената във вътрешността, скупчени около бившия каган на кьоктюрките,[20] разтурили Българската конфедерация. Някои от българите останали в Понтийските степи като преки поданици на хазарите. Друга група се оттеглила нагоре по течението на река Волга, където първоначално като васали на хазарите, а след това като независима държава се запазили до монголското нашествие през ХІІІ век. Трети се оттеглили на Запад, като някои от тях дори достигнали Италия. Но най-значителната част от западните българи се заселили край река Дунав, където основали Български каганат, който оцелял до Х век

Действително в много арабски и византийски източници терминътхазариитурциса взаимозаменяемиПовече от очевидно е, че хазарите приели юдаизма през VІІІ и ІХ век.[21]

В цитирания откъс на един съвременен „историк” се сблъскваме с много лъжи и съвсем малко истини. За мен най-важното откровение е, че общата държава на българи и хазари била не хазарска, а „Българската конфедерация”. Колкото и да се опитваме да откъснем хазарите от българския им корен, едва ли ще успеем. Признавам, че дълго се съмнявах в родствената връзка между българи и хазари. Не само нашите стари източници, но и проучванията на почтените учени доказаха, че я има и няма как да бъде напълно заличена. До ден днешен не съществуват общоприети при това научни критерии за идентифициране на отделен хазарски етнос. Проучванията на Хазария, особено по Поволжието, са недостатъчни. Досещате се защо.

Най-малко четири-пет страни нямат интерес да блесне истината за тази средновековна българска държава като такава. Сред тях са преди всичко Израел и Русия. Честните археолози и историци определят намерените паметници от хазарската държава като принадлежали на аланите. А за никой от истинските учени не е тайна, че когато се говори за алани, става дума за изконни българи.[22] Не рядко се споменават „два вида българи, които останали на Изток, хуните и аланите в Северен Кавказ”.[23]

Забелязвате как неусетно кръгът се затвори и се върнахме в изходна точка – при хуните, които този път се оказаха… българи! Както и кавказките племена и повечето народи от т. нар. индоевропейска раса – белите хора. Нито е форма на нацизъм, нито на расизъм.

Вярно е, че при управлението на кан Алмъш българите попадат под властта на хазарите. Така посочва арабският пътешественик Ахмед ибн Фадлан.[24] Спорно е доколко може да се вярва на този „извор”, след като той е претърпял множество редакции. И от „пътешествие до българите” се е превърнал я „до русите”, я „по Волга”… Пък в онази епоха поречието на Волга било населено изключително от българи и от произлезлите от тях и вече обособили се руси и скандинавци – варязи и фини.

Не случайно самите хазари се смятали за роднини на угрите, аварите,[25] гузите,[26] балсилите,[27] оногурите,[28] българите и савирите.[29] Вярно е, че силните по онова време римляни (византийци) и араби ги определяли като тюрки. Названието им на китайски било к’о-са, което било сходно с това на деветте уйгурски племена къса (кеса). „… Някои изследователи причисляват хазарите към уйгурите и смятат, че те заедно с хуните или след тях през VІ век се появили в Европа.[30]

Описаната накратко епопея около обсадата на Джалда – Крим, приключила с превземането на града от Атилкъсъ (Аспарух) и чичо му Шамбат. По онова време кан Бат-Боян сключил примирие с хазарите и обмислял трайно мирно споразумение с тях. По същото време неговият брат Атилкъсъ и чичо му Шамбат повели войските си към България на своите братя, на чийто трон седял „благородният Бат-Боян”.[31] За да си осигури предимство, изпадналият в необичаен за него гняв най-голям син на великия кан Курбат сключил мир с хазарския каган Кабан.

Когато грамотата [мирният договор] била скрепена с печати, хазарският каган прегърнал Бат-Боян и трогнат казал: „Имаме един Бог – Тангра, един род и един тюркски език[32]… Затова те смятам за свой роднина и брат. Освен това се чувствам твой длъжник, защото твоите хора утрепаха ненавистния ми Калга.[33] Затова ще ти помогна да станеш господар в собствените си владения.[34]

Ето доказателство за българския корен и на хазарите. „Както е писал ал-Истахри, езикът на хазарите не прилича нито на тюркски, нито на персийски, нито на който и да е друг известен език… На друго място същият автор твърди, че езикът на хазарите наподобява този на българите.[35]Хазарите представлявали обединение от силни тюркски или хуно-български родове, които при заселването си се смесили със скитите, обитаващи тези планини и степи между Черно и Каспийско море. Дълго време последното било известно като Хазарско море. През своя разцвет царството включвало различни племена и езикови групи – алани и българи, маджари и славяни.[36] Хазарите събирали данъци от тях и управлявали обширни територии, прострели се от Киев на северозапад до Кримския полуостров на юг и от горното течение на Волга до днешна Грузия.[37]

Следва да се отбележи, че чисто антропологически, съвременните самозвани „евреи” нямат допирни точки с древните юдеи. Някои казват, че са в състояние да различат евреина от пръв поглед, само по външността им. Дали?

Поради климатичните условия в Палестина древните юдеи са били доста мургави, с къдрави смолисто черни коси, с всевъзможни носове. Колко руси и червенокоси евреи срещате днес? Един от най-популярните външни белези, по които се смята, че евреите могат да бъдат разпознати, са т. нар. еврейски носовете, даже наричани „семитски”, „орлови”, „изкривени”. „В своята класификация на формите на носовете на човешките същества Топинар говори за отделно многообразие, за „семитски” или „еврейски” нос. Той изброява няколко вида изпъкнали, големи носове, известни под общото название орлови….[38] Авторът на горните редове – евреинът Морис Фишбърг, лично предприел проучване на носовете на 2836 евреи в най-еврейския град на света – Ню Йорк. И получил следните резултати: 57,26 на сто имали прави или гръцки носове; 22,07 процента били чипоноси; едва 14,2 на сто разхождали своите криви носове; а 6,42 на сто ималишироки и разплескани носове“.[39]

Други антрополози са стигнали до подобни резултати по отношение на семитските носове в Полша и Украйна.[40]В действителност понякога гърбавите носове се срещат по-често извън еврейството.[41] Нещо повече, сред истинските „семити“, като чистокръвните бедуини, изглежда тази форма на носа въобще не се среща.[42] Докато „тя е твърде разпространена сред различните кавказки племена, а също и в Мала Азия. Гърбавите носове са правило сред традиционните местни раси в този регион, като арменците, грузинците, осетинците, лезгинците,[43] айсорите [асирийците], а също сирийците. Сред народите, които населяват Средиземноморието, като гърците, италианците, французите, испанците и португалците гърбавите носове се срещат по-често, отколкото сред евреите от Източна Европа. Североамериканските индианци също по-често имат „еврейски” носове.[44]

Всичко това потвърждава, че самозваните съвременни „евреи” нямат нищо общо с древните юдеи. Техните корени са някъде в степите на бившата тракийска (българска) Скития. Ако дирим някакви „чисти” евреи, няма да ги открием. Напомням: след като римляните потушили въстанията в Юдея, преобладаващото население на Йерусалим и още няколко големи градове избягало и се разселило в други страни, предимно по средиземноморското крайбрежие на Европа и Африка. С течение на времето, въпреки изолацията, налагана им от равините, тези юдеи постепенно се смесили и претопили сред многократно превъзхождащите ги по численост приемни народи. В самата Юдея останало онова селско население, което не се бунтувало и продължило да обработва земята. С нахлуването на арабите то попаднало в рамките на Халифата и, принудително или не, приело за своя религия исляма.[45]

Почти всички от онези, които понастоящем се възприемат като „евреи”, всъщност са потомци на средновековните българи хазари. И както се пошегува един от най-видните историци в днешна Волжска България, ако се чувстват самотни и изолирани, могат да се върнат при своите древни български колена.

Само ще вметна, че дунавските българи, продължители на малка част от гените на рода Дуло, навярно носят проклятието, заслужено от буйния Атилкъсъ – Аспарух. Бат-Боян не нападнал своите роднини, затворили се в крепостта Бащу – Киев. Фактически този град бил създаден от Шамбат, проводен лично от брат си кан Курбат (Кубрат), „по прозвище Башту”. Обаче Шамбат нарушил канската заповед и опитал да се провъзгласи за владетел на държавата Дулоба, т.е. „Селение на рода Дуло”. „Като узнал за това, Курбат заповядал на брат си да се върне на служба при него, но той отказал и получил от Башту прозвищетоКъй” („Отхвърлен”, „Отделил се”)…

Жителите на града (Башту) толкова го обичали, че нарекли крепостта Башту с неговото име – „Шамбат”, а целия градс прозвището муКъй”. И сега анчийците[46] наричат Башту Киев…[47]

Но да оставим произхода на хазарите, за да видим каква е връзката им с т. нар. евреи. След време Бат-Боян превзема Башту и става „пълновластен балтавар [владетел] на цялата Кара-Болгар, чиято столица станала Башту (днешен Киев)…

През 690 г. Бат-Боят починал на 65-годишна възраст, като надживял баща си с пет лета. Наследил го неговият син Бат-Тимер или Бу-Тимер, по прякор Джураш. Менла Абдаллах разказва: „Хаканът Кабан толкова обичал Бат-Боян, че поканил него и внука на Бу-Юрган Хумик да присъстват на затягането на връвта на шията му по време на обреда за обръщението към Тангра с въпрос относно продължителността и характера на царуването му. Когато от Башту дошло известие за смъртта на Бат-Боян, Кабан веднага клюмнал и скоро умрял от тъга. На власт дошъл зловредният син на [омразния му предшественик] Калга Айбат. Негова жена била някаква бухарска[48] еврейка, но тя била истинско страшилище и затова той решил да се ожени за красивата дъщеря на бека[49] на кашеките[50]

Навярно това е първият епизод от историята на българите хазари, когато се споменава нещо еврейско. Няколко десетилетия по-късно хазарският престол бил зает от кагана Булан, син на Барджил и правнук на Калга – тъй омразен на починалия каган Кабан. Бурджани,[51] дошлите от Персия сабани си построили град, наречен в чест на предводителя на бурджаните Мардуан. „Хазарите преправили това название на „Мардукан”… Градът бил основан през зимата, през „нардуган”…”[52]

Всяка година взели да честват основаването на града. „Участниците в тази церемония издигали снежен град и след това го подлагали на символично нападение… Ако „защитниците” на града се съпротивявали упорито, то онези, които го „обкръжавали”, се качвали на върха на голямо дърво и викали:

 

Ето Слънцето се издигна –

Великият цар Кубар,[53]

могъщ и блестящ –

ослепяващ враговете!

Хас нардуган,

Хас нардуган –

бъди винаги

наш защитник и помощник!

 

Тогава „защитниците” закривали лицата си с ръце и падали ничком, а „обсаждащите” превземали „градчето” и обесвали чучелото на „вражеския цар” на върха на дървото.

Този обичай бил чисто бурджански и го празнували само жителите на град Мардуан, по-късно наречен Болгар.[54] Чисто по бурджански наричат обичая Тангра Кубар или Сувар.[55]

Такова е родоначалието на празника Сурва или на сурвакането. По-късно, след като получил благородническа титла и имение,  Ахмед ибн Фадлан, пратеник на арабския халиф при владетеля на волжските българи кан Алмъш, се разгневил на тържествата и наредил да ги преместят по-далече от града. Надявал се да затрудни празнуването и хората да скъсат с древната си българска традиция, да я зарежат. Обаче българите фанатично излизали на километри от града и пак чествали СуварСурва. Това е етимологията на сурвакането, на което от нас са се научили и събратята ни арменци, живеещи сред нас.

Да се върнем на кагана Барджил, който по наследство от баба си – бухарската еврейка, приел юдаизма. След като извършил преврат и свалил своя родител от трона, неговият син „Булан заповядал да удушат баща му с въженце. Абдаллах ибн Башту разказва, че когато убийците отишли при Барджил, той рекъл: „Страхувах се от въженцето и заради тази боязън се поддадох на съблазнението да изменя на вярата си във Всевишния. Ето че затова сега, по волята на Тангра, умирам от същото това въженцезаслужих си го! Бях длъжен да съобразя, че е по-добре Тангра да ме издигне на трона с въженцето, отколкото да бъда удушен с него на трона![56]

Новият каган Булан, който също по наследство изповядвал юдаизма, постоянно воювал. След една победа „Булан, опиянен от успеха, го приписал наеврейската вяра и ревностно се захванал да я налага на своите тюрки. Кумански и някои тюркменски бекове приели тази лъжевяра и от това време започнали да наричат „истински” или „бели хазари” само тюрко-юдеите. А хазарските тюрко-езичници – „черни хазари”.[57]

Ето как юдаизмът взел да навлиза в Хазарската империя, която по същество била българска. Булан нарекъл сина си Бен-Амин – Вениамин. След доста години, по време на военен поход, към който го подбудил неговият наследник със старозаветното име, подкупен от Бен-Амин слуга незабелязано от никого го бутнал и каганът се строполил от коня и се пребил. Това не разстроило никого – по мнението на хазарите четиридесет и пет години управление било достатъчно…

Не ви ли се натрапва символът на 45-годишната комунистическа диктатура? А комунизмът започнал от древните фарисеи, които проповядвали равенство, а живеели в изолирани квартали сред привилегии и разкош, обличали се в червени кафтани и се обръщали един към друг с „другарю“. Ето го първообразът на болшевишката номенклатура.

Веднага, още там на полето, юдейските свещеници промърморили по няколко думи и Бен-Амин станал новият каган. Настанил се удобно в хазарската столица, която българите наричали Етил, тоест „Кучешки град”, тъй като често назовавали белите хазари [евреите] „кучета”, той със своите еврейски наемници се запретнал да насажда навсякъде… юдейската вяра и да извършва нападения над Дима-Тархан.[58]Когато юдейските тюрки започнали да секат свещените дървета на езичниците и да разрушават джамиите на бурджаните, на черните хазари, на сакланите, на джурашците,[59] и бурджаните хванали оръжието…[60]

Налага се още едно уточнение. Погрешно се смята, че думата „чифут“ (правилно „чафут“) означава „куче“. Нищо подобно, на кавказките езици тя означава „евреин”. Българите слушали как поюдейчените хазари се карат помежду си, като обидно се наричали „жид”. На идиш, който първоначално бил българско наречие, с течение на вековете заменено от немска лексика, „жид” означавало „кучешка пишка“. Затова като кажели на белите хазари жидове, те се обиждали. До ден днешен в руския, полския и някои други езици „жид” означава „евреин”. Така е и на архаичен български.[61]

Вероятно по този начин, с огън и меч, юдаизмът бил налаган в Хазария. Потвърждение на това срещаме в свидетелства от самата епоха. Например разполагаме с пътеписа на арабския дипломат Ахмед ибн Фадлан ибн ал-Аббас ибн Рашид ибн Хаммад за неговата мисия при владетеля на Волжка България кан Алмъш през Х век. Тя била в отговор на искането на българския кан за помощ в борбата му срещу хазарите. Сред спътниците на  халифския довереник били двама пратеници на българския владетел, единият от които бил хазар, който изповядвал исляма. Днешни изследователи са на мнение, че всъщност той бил нещо като  „политически имигрант”, който представлявал мюсюлманите в Хазария. Навярно по онова време юдаизмът е надделявал като официална и основна религия в каганата и мюсюлманите са се чувствали потиснати. Затова искали свалянето на хазарския каган.[62]

 

 

Най-яростните врагове на българите

 

 

От най-дълбока древност българите са страдали от онези, които се смятат за потомци на евреите. В най-старата книга на земята, античният български епос „Сказание за Чулман“, „създаден във времето между VI и I хилядолетие пр.Р.Хр., стигнал до нас в редакцията от 154 г. пр. н.е. на великия български певец и музикант Кубан Боян; съхранен от кавказките българи – карачаевци и балкарци“,[63] срещаме изконна мъдрост: „Животът на безделниците се основава на убийства и грабежи, тъй като те нищо не създават. Идва време, когато разбойниците решават, че всичко им е позволено и започват да рушат извечните обичаи. Беззаконието ги води към ужасна гибел, но нищо не може да ги спре; те смятат себе си за всемогъщи.

Талай,[64] заграбил богатствата на не един мамилски град и тънейки в разврат, заподозрял жена си в изневяра. А тя била невинна, смирена и скромна, но извергът я убил и изял тялото ѝ. Тогава Турун-Аби рекла: „Проклинам целия род на Талай! Нека талайците в Илат да измрат до крак!“

Балавъз, синът на Талай, се скарал с баща си за едно красиво блюдо при дележа на плячка. Самата Умай-биче [алп-бик, алп-бика, биче – съответно бог, богиня] го насъскала срещу бащата и синът обвинил Талай, че крие от заграбеното.

Когато взели да се бият, Балавъз грабнал един чиркес и пробол с него жестокия си баща. Щом станал цар, той започнал да развращава девствениците, отнемайки ги от родителите им, които ридаели от мъка. А вече покварени, ги продавал на ловките бейнекски [финикийски] търговци.

Умай не издържала и решила да сложи край на това. Заедно със своите умайджанки [амазонките; „девойки на Умай“, название на девойките, служещи в дружината на алп-бика Умай.] тя примамила Балавъз в едно закътано място и го посякла на парчета.

А Атряч, синът на Балавъз [император на Илат (13 в. пр.Р.Хр.). Убил брат си Къдан, за да отнеме съпругата му Зара. Бил убит от сина на Къдан Егил., за да вземе Зара, жената на брат си Къдан, заклал като овца Къдан. Зара била миджанка [мизийка, от Мизия] и както е известно, техните девойки не са разпътни, а притежават много добродетели.

Бременната Зара успяла да избяга при къзъл-джирците. Скривайки, че е царица, тя се омъжила за един джирец. Джирците го наричали Гидж, а българитеИджим;[65] той търгувал с българите и получил прозвището Гидж-Ас.[66]

Когато почнали да търсят Зара, Гидж усетил заплахата и заедно с рода си отишъл в Къзъл-Къп. Всевишния не позволил Зара да роди от грешния Къдан и тя родила Камък. Там, където родила, поразените хора на Гидж съградили карамаджа Алат, понеже наричали Илат „Алат“.

Зара предала на Гидж книгата с напътствията на Тангра, която написал Раджил Авар, наричан от джирците Авар-Кам [Абар-Кам]. Гидж превел книгата на езика на джирците и започнал да я чете на съплеменниците си.

Те възприели от напътствията на Тангра Истинската вяра и оттогава взели да славят Всемогъщия Тангра. Гидж-Ас Иджим построил на новото място първия град Нау-Бут и устроил бейлик.

Гидж-Ас записал законите на джирски език в ъратът и заради това бил наречен Ъратът. Враговете, които му завиждали, прогонили рода му на края на света, където той създал бейлика Имен: Тъй като тамошните хора наричали ИлатИмен“, и Гидж-Ас, който дошъл оттам, бил за тях именец

Ала скоро след това и бейлика започнали да го наричат с неговото име Иджим. Той бил цветущ и взели да говорят: „Иджимтова е раят“. Част от мамилците [египтяните] също последвали напътствията на Иджим и създали свой бейлик, който нарекли Кара-Имен.

И в Казъл-Къп [Арабия], и в славния Джир се разпростряла истината, която познал Иджим. След това тя проникнала и в земята на кайлъйците: тук дори някои от царете я възприели. Затова те станали силни: а истината я пренесъл Миджак, който се представял за потомък на Гидж и Зара.

Хората му повярвали и го направили цар, но той изкривил истината и въвлякъл страната в урагана на бедствията. Оттогава несправедливостта царува в земята на кайлъйците, макар Миджак да загинал.

На злото помогнал и Лямдиу, като по внушение на [злия алп] Яга се опитал със сила да изкорени истината. Лямдиу, син на Лекдиу, завзел част от царството Бут [Вавилон и там създал своя бейлик Лабът. В него събрал всякаква измет, заради което думата „лабът“ почнала да значи „плевел, боклук и сган“.

С тази измет Лямдиу завоювал Джир [Асирия], дори Къзъл-Къп [Южна Сирия, днешна Палестина], и навсякъде избивал българите. Вместо български улугбекове той поставял лабътски и те така безчинствали, че думата „лабът“ значела и „ужас“.

Част от джирците [сирийците] тогава дори се подчинила на лабътците, които залели Джир и Къзъл-Къп. Аудан[67] пръв разбил Лямдиу и го принудил да бяга, но лабътците му останали.

Аудан искал да изтръгне лабътската злина, но Дагрий строго му забранил да посяга на лабътците. И понеже били станали по-коварни от най-коварните, започнали да славят Дагрий и това му се харесвало.

Дагрий отново подчинил джирците на лабътците, но за щастие скоро властта му паднала. Лабътците веднага изчезнали, така в миг изчезва тъмнината, когато Мар [алп Мар – от „Абалан“ – гръцкото „Аполон“], тарханът на алпите, се покаже на Небето.

А в Атряч, столицата на Илат, родът на Талай продължавал да страда от нещастията.[68]

Убедихте ли се, че от дълбока древност лабътцитепо-късно наречени юдеи, причиняват беди и разрушения на българите. Ограбват историята ни, преследват и унищожават нашенци.

Много са легендите, свързани и с превръщането на българите хазари в евреи. Следващото обяснение може да прозвучи ирационално, дори фантастично и ненаучно. Ала за мен то е вярно. Тъй като имаме и веществени доказателства за достоверността на Христовото пришествие. Само преди няколко години учените схванаха и признаха своята грешка при радиовъглеродното изследване на т. нар. Торинска плащеница. Днес дори най-яростните противници на хипотезата, че Исус е бил положен в гроба, завит с това платно, върху което по необясним за науката начин е запечатано изображението му, са убедени – плащеницата е изтъкана през І век след раждането Му[69].[70]

И така, след като юдеите осъдили на смърт Божия пратеник и се разбунтували срещу римляните, които стотина години по-рано сами повикали, за да бъдат арбитри в техните междуособици, станало Великото чудо. Умъртвеният по изключително мъчителен начин Исус, който бил положен в силно охранявана скална гробница, чийто вход бил затиснат от огромен тежък камък, възкръснал.[71]

Дотогава юдейските първенци нямали нищо против тяхната религия да бъде изповядвана „от всеки народ под небето”.[72] Когато се уверили, че Христовото Възкресение наистина се е състояло, вместо да се поканят, те въстанали против Бога. И започнали да преследват всички последователи на Исус, които се нарекли на неговото име – християни. А те не били никак малко: „Словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.[73] Това било недопустимо за юдейските първенци – фарисеите.

Малко по-късно, след ликвидирането на Юдея като римска провинция, синедрионът възстановил сбирките си в непозната дотогава секретност. Първосвещениците били заменени от религиозните учители – равините. В предговора си към своя обемист труд „Фарисеите: обществените темели на тяхната вяра” американският равин Луис Финкълстейн пояснява: „Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство. Но през цялата тази промяна на названията, неизменното пригаждане към обичаите и съобразяването със закона [на приелите ги народи], духът на древните фарисеи оцеля непроменен. Когато евреинът чете своята молитва, той рецитира формулировки, разработени от учените още през епохата преди Макавеите.[74] Когато надява предписаната за Деня на изкуплението[75] и за Песах[76] мантия, той облича празничната премяна на древния Йерусалим. Когато изучава Талмуда, вдействителност той преповтаря аргументите, използвани в палестинските училища.[77]

Като смазали юдейските въстания римляните обрекли юдеите на разселение по света – диаспора. Те се пръснали из Азия, Европа и Северна Африка, но, както вече посочихме, мнозинството останали в родината си и след като приели исляма, станали онова, което наричаме палестинци. С годините, независимо от тоталитарния терор упражняван над тях от равината, древните юдеи постепенно се претопили сред приелите ги народи. Всичко останало е идеология и политика. Тя служи на определено малцинство и на отвратителни цели. Възприемащите се като евреи обикновени люде са само глината, от която юдейският елит вае средствата за постигане на мечтите си. Как? Чрез внушения. Едно от тях е за това, че евреите са „богоизбран народ”. Друго – „катастрофата”, „шоа”, стоварила се връз главите им. И постоянно ги индоктринират, че тези привилегии и страдания ги правят по-извисени от останалите. Както е записано в „Протоколите на ционските мъдреци”: „Оттогава ние водим народа от едно разочарование към друго, за да се откаже и от нас в полза на този цар-деспот от ционска кръв, когото подготвяме за света.[78]

Монфорд Харис е на мнение, че: „Идеята за евреите като за избран народ” помръкна. И въпреки това тя е толкова важна за класическото юдейско мислене, че не може да бъде напълно изоставена. Постоянно я тълкуват, отново и отново… [Един] от начините за ново тълкуване на идеята за богоизбраността е да се заключи, че евреите са богоизбран народ”. От времето на възникване на нацистката идея за висшата раса се говори, че догмата за богоизбрания народ” е морално несъстоятелна и е по-добре евреите да бъдат възприемани като хора, които избират. С други думи в древността евреите били единственият народ, който разпознал истинския Бог… Да се каже, че евреите са народът, който прави избора, е все едно да бъде отстоявана позиция, която нарушава правилата на добрите обноски и то от едностранчива етична гледна точка. Да се поддържа убеждението, че само нашите [еврейски] предци са били достатъчно мъдри, за да направят правилния избор, а на всички останали народи не достигал разум или искреност, е равнозначно на нацисткия расизъм.[79]

Противоречието в посочения цитат е заключено в действителния факт, че „евреите не разпознали истинския Бог”. Спомняте ли си как хазарският каган Айбат се оженил за еврейка от Бухара. Синедрионите навсякъде в разселението се стремели да уловят колкото е възможно повече души, да вербуват хора за богоборческите цели на класическия юдаизъм – талмудизма. Точно такъв процес започнал да се развива в средновековна Хазария. Равини отвсякъде, но най-вече от Азия, се стичали към тази страна. Явно мълвата за това как на хазарите налагат юдаизма се разнесла във всички посоки. По същия начин Втората българска държава паднала, когато венецианският синедрион успял да ожени цар Иван Александър за юдейската шпионка Сара. Същата, която, за да унижи предците ни, приела името на своята предшественица, оттеглилата се в манастир царица Теодора.

Впечатли ли ви думичката „расизъм“ в горния цитат? Да, расизъм и то без кавички. Той е в основата на ционизма като идеология – „богоизбраносттана евреите, и на неговото ужасяващо практическо приложение. Да се запознаем с мирогледа на един ционист. Защото той обобщава схващанията на масата от сегашните последователи на това антихуманно нацистко полическо движение.

През 1982 г. световно известният израелски писател Амос Оз обнародва интервю с някакъв еврейски заселник в окупираните палестински територии. Събеседникът му признал: „Ние сме юдеонацисти и защо не?… И днес съм готов да върша мръсната работа заради Израел, да убия толкова араби, колкото е необходимо, да ги депортирам, да ги прогоня и да ги изгоря, независимо че всички ще ни намразят, да издърпам черджето изпод краката на евреите в разселението така, че те да бъдат принудени да се затичат към нас плачейки. Даже ако се наложи да взривя една-две синагоги тук-тамне ми пука. И въобще не ми мига окото, че след като свърша работата, може да ме изправите пред някакъв Нюрнбергски трибунал и да ме хвърлите в затвора до живот. Ако щете, обесете ме като военнопрестъпник… Онова, което не можете да проумеете, е, че мръсната работа на ционизма все още не е приключиладалече сме от нейния финал. В интерес на истината, тя можеше да бъде свършена през 1948 г[80]

Да се върнем към Средновековието. „Арабските автори писали, че сред  хазарите имало езичници, мюсюлмани, християни и юдеи.[81]Още през 737 г. Мерван[82] принудил хазарския каган да приеме исляма. Скоро хазарският каган се отказал от религията на своите врагове, което обаче не попречило на мюсюлманството да се разпространява сред широкото население на Хазария. Отдавна свързаното с Византия християнство било познато и широко разпространено в подвластните на Хазария Крим и Кавказ (Армения). Без съмнение имало натиск от тази страна върху хазарите, макар той и да не бил толкова груб и праволинеен, колкото от страна на арабските мюсюлмани, но в замяна на това пък бил по-постоянен.[83]

Смята се, че хазарите са се помохамеданчили на няколко пъти в резултат на загубени от тях войни с мюсюлманите. Едва ли преди VІІІ век ислямът масово бил навлязъл в страната им. „Арабско-персийските източници са регистрирали като официална религия на Хазария юдаизма. Според Ибн Русте[84]най-висшите главив Хазария изповядвали юдаизма, т.е. каганът, освен негозаместникът му бекът, а също така вождовете и благородниците, а останалият народ се придържал към вяра, подобна на религията на тюрките.[85]

Съветският изследовател на Хазария Михаил Иларионович Артамонов няма как да избяга от комунистическите идеологеми. Въпреки това той използва достатъчно много научни методи, за да достигне до извода, че в един момент хазарското висше общество е започнало да изпитва необходимост от своя елитарна религия. И със своята национална (расова) надменност юдаизмът се оказал най-подходящ.[86]

Разбира се, още от І век малък брой евреи населявали териториите на Хазарския каганат – преди всичко Кримския и Таманския полуостров,[87] но също така и в кавказките страни.[88]По сведение на Масуди[89] юдейската религия станала господстваща в Хазария по време на Харун ал-Рашид[90].[91]

Това обръщане на владетелите на хазарите в юдаизма има важно значение за решаването на проблема за произхода на евреите от жителите на дунавските страни и Централна Русия. Тези райони са били обитавани от огромни маси от еврейско население…[92] Става дума за евреи, които „генетично нямат нищо общо с еврейската раса”. А „юдаизмът преди всичко представлява традицията на една особена раса”. В случая се сблъскваме с „феномена на създаването на една съвременна израилтянска раса, отдалечена от палестинските предци”.[93]

Едва ли някога ще узнаем цялата истина. Въпреки множеството археологически разкопки, намерени предмети (артефакти), разчетени надписи, никой не е в състояние категорично да определи кога и в какви мащаби юдаизмът е проникнал в Хазария. Най-ранната дата на поюдейчването на хазарите е спомената от френския литературен критик и яростен проеврейски полемист Бернар Лазар: „Около 620 г. те [евреите] обърнали там в своята вяра цяло племе, хазарите, чиято територия била в съседство с Астрахан. Легендите, които разказват този факт, в значителна степен объркаха евреите на Запад. Но независимо от това няма никакво съмнение около тяхната достоверност. Изидор Севилски,[94] съвременник на събитието, го споменава. А след това Хаздай ибн-Шапрут – министър при халифа Абд-ер-Рахман, водил кореспонденция с Йосиф, последния каган на хазарите, чието царство било разрушено от киевския княз Святослав.[95]

Първата дата донякъде съвпада с браковете на хазарските първенци с еврейки от азиатските страни. Което не означава, че и народът на Хазария е приел юдаизма.

Що се отнася до Святослав, става дума за кана на урурската държава със столица Башту (Киев) Баръс или Борис, който бил потомък на рода Дуло и изповядвал тангризма. Урусите били масагетско племе, което предшествало украинците. Баръс (Борис) бил син на Угър Лачин, известен в откраднатата от нас руска история като княз Игор Рюриков. Лачин или по-скоро Лачън било името на един от приемните синове на кан КурбатАлцек.[96] В руските летописи княз Угор Баръс (945-972) е наречен Святослав. С помощта на съюзници хазарите го разбили. Той се „върнал в Башту в жалко състояние и със само две хиляди воини”.[97]

Хазарите са средновековен народ, навярно свързан с волжските българи, чиято управляваща класа през VІІІ век приела юдаизма.[98] Съмнително е дали цялата хазарска аристокрация въобще е приела юдаизма. В историята на Джагфар е разказан епизод, в който при Мохамед, владетеля (улугбека) на съседното на Волжска България княжество със столица Нур-Сувар, довели красива, мургава и синеока пленница. Тя се оказала дъщеря на хазарския каган Айсъл.

– Как така, ти си юдейка?! – възкликнал поразеният Мохамед…

– Не, аз съм мюсюлманка – успокоила царя красавицата. – Моят баща, мюсюлманският каган Мухтасар, ме е възпитал като ревностна мюсюлманка. Злият Юсуф уби баща ми в този град, насила взе моята майка в харема си и взе да се домогва до мен…[99]

Действието се развивало в средата на Х век. Явно по онова време Хазарският каганат бил разкъсван от междуособици, някои от тях навярно и на верска основа. И други автори са на мнение, че даже през VІІІ век най-знатните хазари все още не били юдеи по вяра.[100]

Не някакъв Святослав, а българският кан Талиб, който бил мюсюлманин, сложил край на хазарската държава и това самозваните евреи няма да забравят и простят. Почти сигурно това станало през 968 или 969 година. „С присъединяването на Хазария българското княжество се превърнало в истинска държава, а нашите владетели започнали да се наричат господари на Велика България…[101] През 972 г. баджанаците (печенегите) начело с кан Кура „причакали Баръс” (Борис или Святослав Игориевич Рюриков) „и приключили с него”.[102]

Въпреки това едва ли някой може да отрече, че не малка част от населението на Хазарския каганат приело юдаизма. И това най-вероятно е станало бавно, като процесът е започнал през първата половина на VІІ-и и е завършил някъде в средата на Х век. В резултат на онова, което научил в тайното общество на Фабианците, британският писател Хърбърт Джордж Уелс заключил: „Преобладаващата част от еврейството никога не е била в Юдея[103] На същото мнение е еврейският „дисидент” Алфред Лилиентал: „Много от тях [днешните евреи], които крещейки призоваваха съм завръщане [в Палестина], никога не са имали предци в тази част на света…

Преобладаващото мнозинство от евреите са потомци на жители на Хазария, променили вярата си, и на всякакви други, които са приели юдаизма… Това схващане, че огромната част от еврейството няма етнически допирни точки с юдеите, е подкрепяно от такива известни антрополози, като Рипли, Уайзенбърг, Херц, Боас, Питар, Фишбърг, Мийд и други.[104]

 

За тези и много други укривани истини – в продължението.

 

Но както скоро ще се уверите, не дължим никому нищо. Само неуките и комплексарите продължават да изпитват признание и преклонение към Русия. Както казва моят приятел и издател, най-добрият познавач на древната и средновековната ни история Пламен Анакиев: „За да узнаем действителната си история, трябва да преодолеем планините от престъпления, извършени спрямо българите от руснаците, евреите и гърците.

 

Само че, пука ли му на някой?

 

 

 

 

Следва. 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

Независимо от притесненията спрямо тази медия и нейния собственик, „Диагноза“ продължава. Ако перифразирам древната мъдрост, съвсем наясно съм, че “quod medicina aliis, aliis est acre venenum” – „това, което за нас с вас е лекарство, за Тях е отрова“.  Също така ми е известно, че “terminus nullus falso est” – „лъжата няма край“. Но след като съм видял и преживял и две, и двеста, няма как да ме откажат. Докато има такива, като повечето от вас, на които диагнозите ми са потребни.

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Ако те ме известят, че желаят, съм готов да публикувам имената им.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И не бива само едни и същи, общо двайсетина души, да я подпомагат.

Даренията си можете да изпращате на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] “Review of A Coat of Many Colours: Occasional Essays by Herbert Read” by George Orwell, “Poetry Quarterly”, London Winter 1945 г., препечатано в: George Orwell – “The Collected Essays, Journalism and Letters of George Orwell”, Vol. 4: In Front of Your Nose 1945-1950, Ian Angus, Sonia Orwell, Editors, Penguin Books, Harmondswort, 1970 г., стр. 69.

[2] George Orwell – “The Freedom of the Press”, Original preface to “Animal Farm” в: Ian Roy Willison – “George Orwell: Some Materials for a Bibliography”, a Librarian Thesis, School of Librarianship, London University, London, 1953 г. Същият предговор е обнародван, след като Иън Ангъс – изследовател на творчеството на Ерик Артър Блеър – Джордж Оруел, намира оригинала във вид на машинописен текст. Тогава той е представен с въведение от професор Бърнард Крик по следния начин:  George Orwell – “The Freedom of the Press”, and “How the essay came to be written”, an introduction by Professor Bernard Crick, “The Times Literary Supplement”, London, 15 September 1972 г., online: http://orwell.ru/library/novels/Animal_Farm/english/efp_go

[3] Михаил Катков, 1820-1887 г., известен руски публицист и панславист.

[4] З. Стояновъ – “Предисловие“ в:Г. С. Раковский – „Преселение въ Русия или руската убийствена политика за българите“, Издание н в. „Независимостъ“, Скоро-печатница на К. Т. Кушлевъ, София, 1886 г., стр. 3-5, текстът е достъпен от online: http://e-vestnik.bg/11197

[5] Вж. Недю Недев – „Българското масонство (1807-2007)”, Издателска къща „Хермес”, София, 2008 г., стр. 478.

[6] Вж. Бахши Иман – „Джагфар тарихы“, Том первый – Свод Булгарских летописей 1680 год, Второе фототипное издание, ИК „Огледало“, София, 2001 г., стр. 34-56.

[7] Пак там, стр. 51.

[8] С.В. Трусов –  „Краткая история галичан“, Skolo.Ru, Москва, дата на публикацията не е посочена, Часть 5-2 – Галичане, история таинственного хорошо известного народа, online: http://skolo.ru/history-peoples/60-galichane-istoriya-tainstvennogo-horosho-izvestnogo-naroda-chast-5-2.html

[9] Пак там.

[10] От областта Галиция, по-късно еврейска  – ашкеназка, територия, всъщност населена от българо-хазари, приели юдаизма за своя религия, каквито са поне 95 на сто от съвременните самозвани „евреи“.

[11] Пак там.

[12] Вж. напр. Акад. Константин Иречек – „История на българите”, с поправки и добавки от самия автор, под редакцията на проф. Петър Хр. Петров, Издателство „Наука и изкуство”, София, 1978 г., стр. 144.

[13] Музата на историята.

[14] Richard Siegel and Carl Rheins, Ed. – “The Jewish Almanac”, Bantam Books, New York, NY, 1980 г., стр. 3.

[15] Вж. Бахши Иман – „Джагфар Тарихы”, Том первый: Свод Болгарских летописей 1680 год, Второе фототипное издание, ИК „Огледало”, София, стр. 374.

[16] Вж. Бахши Иман – „Джагфар Тарихы”, Том первый: Свод Болгарских летописей 1680 год, Второе фототипное издание, ИК „Огледало”, София, стр. 374.

[17] Кубан Боян – „Чулман Толгау”, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 584.

[18] Название на реките Бяла от устието на Кама във Волга. Наричали я и Сребърната река, като понякога казвали на българите „сребърни българи“. (Вж. Бахши Иман – „Джагфар Тарихы”, Том первый: Свод Болгарских летописей 1680 год, Второе фототипное издание, ИК „Огледало”, София, стр. 378.)

[19] Бахши Иман – „Джагфар Тарихы”, вече цит. съч., стр. 20.

[20] Отцепили се от българите и обособили се в отделна народност племена, които през VІ век основали своя държава в Централна Азия.Казват, че „кьоктюрки” означава „божествени тюрки”. Китайците ги наричали Ту-чюе, което значи „укрепено селище”. (Вж. напр. André Wink – “Al-Hind: The Making of the Indo-Islamic World”, Brill Academic Publishers, Leiden, The Nederlands, 2002 г., стр. 64.)

[21] Mark Whittow – “The Making of Byzantium, 600-1025”, University of California Press, Berkeley, CA, 1996 г., стр. 222-223.

[22] Вж. напр. Г. Е. Афанасьев – „Где же археологические свидетельства существования Хазарского каганата?”, Журнал „Российская археология”, № 2, Москва, 2001 г., стр. 43-55.

[23] Mark Whittow – “The Making of Byzantium, 600-1025”, University of California Press, Berkeley, CA, 1996 г., стр. 225.

[24] Вж. А. П. Ковалевский- „Книга Ахмеда Ибн Фадлана о его путешествии на Волгу в 921-922 гг.”, Статьи, перевод и комментарии, Издательство „Харьковский университет”, Харьков, 1956 г., стр. 133.

[25] „Джугра – „Потомък на Кучето и Видрата“, алп, родоначалник на племената на джуграите [„угрите“] и джамайгетите [„самодийците“]. Шудци – българското население на Северна Европа и Сибир: ирландци, шотландци, „фино-угри“, ненци или Джамайгети и др. Шудци – общото название на карите (българите-фини) и джуграйците (българите-угри)… Кимерийска династия – династията на потомците на българския герой Атряч Укряч Кимер. Ала и потомците на Абар-Кам, „Авари“, завладели през 18 в. пр. н.е. Египет, се наричали „Кимерийска династия“.” (Кубан Боян – „Чулман Толгау”, вече цит. съч., стр. 599, 647; 612.)

[26] Хора с древнобългарски – уйгурски произход, определяни като „тюрки”. Наричали са ги и тузи, тузгари или  уйгури. Това били азиатски племена, които „през 32 153 г. пр.Р.Хр. били доведени от алп Локър в Европа през 32 153 г. „По-късно тузи наричали българите-буртаси (предци на казанските българи) или трьок-българите, а тузки или тузгарски език – трьок-българския („тюрко-български”) език на българите-буртаси (трьок-българите).” (Кубан Боян – „Чулман Толгау”, вече цит. съч., стр. 637.) През Сревновековието огузите (гузите) са приемали и християнството, и исляма, а някои, които са живели сред българо-хазарите, може би, и юдаизма. (Вж. Махмуд ал-Кашгари – „Диван лугат ат-тюрк” [„Словарь тюркских наречий”], первый перевод на русский язык Зифа-Алуа Ауэзова-Эрмерс, „Дайк-Пресс”, Алматы, 2006 г., стр. 70, 523, 635.) За тях по-късно – при селджукските турци. Днес потомци на гузите – огузите, са смятани гагаузите.

[27] Също барсили – вж. предходната бележка.

[28] Едно от древнобългарските племена, които в края на античната епоха заселват Североизточен Кавказ. Водят войни срещу своите събратя арменци и персийци (иранци). Римляните (византийците) наричали кан Курбат (Кубрат) „вожд на онугондурите (уногундурите)”. (Вж. напр. Рашо Рашев – „Прабългарите през V-VII век”, Трето издание,  Издателство „Орбел”, София, 2005 г., стр. 35-36; А.В. Комар, Институт археологии НАН Украины – „Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы)”, „Восточноевропейский археологический журнал”, № 3 (4), Киев, май-июнь  2000 г., online: http://archaeology.kiev.ua/journal/030500/komar.htm)

[29] Още едно название на древните българи още от античността. Дошли от Сибир, откъдето идва и названието им. През ІІ век египтянинът Птолемей пише, че населявали степите северно от Каспийско море. (Вж. напр. А. Я. Федоров, Г. С. Федоров – „Ранние тюрки на Северном Кавказе”, Издательство Московского государственного университета им.М.В.Ломоносова, Москва, 1978 г., стр. 53.) Заедно с барсилите били смятани за основното население на Хунското царство. (Вж. напр. М. И. Артамонов – „История Хазар”, Издятельство Государственного Эрмитажа, Ленинград, 1962 г., стр. 229.) Днес всеки почтен историк знае, че Хунското царство било поредната българска империя. През Х век тъкмо те одновали град Сувар по средното течение на река Волга.

[30] Вж. E. H. Parker – “A Thousend Years of Tatars”, 2-nd edition, стр. 198 в: М. И. Артамонов – „История Хазар”, Издятельство Государственного Эрмитажа, Ленинград, 1962 г., стр. 114.

[31] Вж. Бахши Иман – “Джагфар тарихы”, вече цит. съч., стр. 20.

[32] Никой не е обяснил достатъчно убедително произхода на т. нар. тюрки и на езиците им. По моето скромно мнение става дума задревни  траки, които от Анатолия (Мала Азия) са обиколили юга на азиатския континент, пресекли са го на Север и са се установили в Южен Сибир. Впоследствие част от тях са довършили своеобразния кръговрат на преселението си и са се завърнали в роданата на своите предци. Така местното основно тракийско или хетско, асирийско, пелазгийско, мидийско – сиреч персийско, арменско – изобщо българско, население се е смесило с променилите се т. нар. тюрки – траки. Почтените учени не използват „турци” за обозначаване на народност, а ги назовават „отоманци”, което е исторически оправдано.

[33] Вожд на хазарите, предшественик на Кабан.

[34] Пак там, стр. 21.

[35] Татьяна Калинина – „Страна Хазария, какой она представляется по арабо-персидским источникам”, „Восточная коллекция”, № 2 (25), Москва, Лето 2006 г., стр. 29-41, online: http://www.sarkel.ru/istoriya/tatyana_kalinina_strana_hazariya_kakoj_ona_predstavlyaetsya_po_arabopersidskim_istochnikam/

[36] Според някои автори българите, татарите, турците и калмиките са потомци на древните скити. (John Henry Newman – “Lectures on the History of the Turks in its Relation to Christianity”, James Duffy, Dublin; Charles Dolman, London, 1854 г., стр. 28 и сл.) Скитите били басълци – българи от Аскъп, у Херодот Скития. Истината е, че всички изредени са произлезли от древните българи.

[37] Sclomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 214.

[38] Maurice Fishberg – “The Jews: A Study of Race and Environment”, The Walter Scott publishing co., ltd., London and Felling-on-Tyne, New York…, 1911 г., стp. 79.

[39] Пак там.

[40] Вж. напр. William Z. Ripley, Ph. D. – “The Races of Europe: A Sociological Study”, Kegan Paul, Trench, Trübner & Co. (Limeted), London, 1900 г..”, стp. 394-395 и сл.

[41] Пак там, стр. 395.

[42] Вж. Maurice Fishberg – “The Jews: A Study of Race and Environment”, вече цит. съч., стp. 83.

[43] Едно от древните аварски племена – дребни хора, затова наричани „леки”.

[44] Пак там.

[45] Вж. Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г., стр. 186.

[46] Украинците, българите от западна Волжска България – Кара-Болгар. Погрешно се приема, че „кара” означава „черна”. На старобългарски или трако-български, „кара” е „запад”.

[47] Бахши Иман – “Джагфар тарихы”, Том первый: Свод болгарских летописей 1680 год, Второе, фототипное издание, Издателский дом „Огледало”, София, 2001 г., стр. 17.

[48] От град Бухара, Узбекистан.

[49] Или бак – княз, най-високопоставен служител, министър-председател. Хазрската империя приела стария български закон, според който канът (каганът) е олицетворение на суверенитета на държавата и лицето на властта, но не управлява. Оперативното държавно ръководство се водело от бека или каган-бека. Обикновено каганът – императорът, имал мандат от 20 години. Ако го просрочел дори с един ден, го удушавали по императорски – с копринено въженце.

[50] Пак там, стр. 24.

[51] Българи, общи предци на северокавказките народи карачайци, балкари и кълмики. Днес се наричат балкари.

[52] Пак там, стр. 25.

[53] Алпът Кубар – едно от имената на алп Бабай или Куа – „Бик”, или Кук-Бабай – „Небесния чичо” или Маджар – „Могъщ бигатир”, „Жертвен богатир”, древнобългарският главен бог на, женен за Таук – „Яребица”, „Кокошчица”, „Ярчица”, много уважавана алп-бика (богиня), родила първите хора. „Алп Бабай означава „Праотец”, „Дядо”; могъщ светъл алп-нарт на Дъжда, на Мълнията, на Гръмотевицата, на Небесните води, на Войната и Воинската слава. Другите имена на Бабай са Баръс или Маръс [оттук – Арес и Марс, Бел. Ф.Н.)”], Урус, Кубар, Кубар-Баръс, Барън, Бури, Кубар Бури, Урус-Бабай, Кубар-Бабай, Урус Баръс-Бабай, Джангър, Джангър-Бабай, Джуреш, Кук-Бабай, Баръс Урус, Урус Кубар.” (Кубан Боян – „Чулман Толгау”, вече цит. съч., стр. 579 и сл.)

[54] Днес град Казан в Република Татарстан, Руската федерация, голямо пристанище на левия бряг на река Волга. На старобългарски и на съвременен български Казан означава котел. У нас – град Котел. Башкирският лингвист Киекбаев твърди, че думата Казан произлиза от „каен” — бреза. Ученият се позовава на названието на село Казанли (Казанлы) в Башкирия, расположено сред брезови горички – у нас Казанлък.

[55] Бахши Иман – “Джагфар тарихы”, вече цит. съч., стр. 25-26.

[56] Пак там, стр. 26-27.

[57] Пак там, стр. 27.

[58] Тмутаракан – укрепен град на Таманския полуостров, днес в Краснодарския край на Русия – в югозападата част на Северен Кавказ, близо до Черно и Азовско море.

[59] Дагестанци, чеченци и ингуши. Те винаги са били съюзници на българите.

[60] Пак там, стр. 28.

[61] Вж. напр. Иван Вазов – „Жидов гроб”, 1 февруари 1906 г. в: Иванъ Вазовъ – „Легенди при Царевецъ”, Издателство Иванъ Г. Игнатовъ, София, 1910 г.

[62] Вж. James E. McKeithen – “The Risalah of Ibn Fadlan: An Annotated Translation with Introduction”, Ph. D. Dissertation, Indiana University, Bloomington, IN, 1979 г., стр. 27.

[63] Кубан Боян – „Чулман Толгау”, вече цит. съч., стр. 5.

[64] Син на илат-българския император Балим и на дъщеря на хетския император Мърджалъш. Бил император на Илат след баща си (на границата между 14-13 в. прР.Хр.). Заради неговата жестокост алп-бика Умай го проклела заедно с всичките му илатски потомци. Бил убит от своя син Балавъз при дележа на военна плячка.

[65] Джирски (сирийски) бий – владетел, и търговец. Оженил се за вдовицата на Къдан Зара и станал [под нейно влияние] последовател на Абар-Кам [Ибрахим, Авраам]. Превел на сирийски [арабски] език книгата на Абар-Кам за единобожието. Дейността му протекла през 13 в. пр. н.е. Бил известен с имената Гидж-Ас, Иджим, Ъратът.

[66] Това било названието на бейлик – владение, княжество, основан от Гидж или Гидж-Ас, сирийски бий, в южната част на Арабския полуостров. Днес – Йемен. Смята се, че там царувала развратната Саавска царица, родила син на Соломон. Такива исторически фигури никога не са съществували. Те са част от извратената редакция на книгата на Абар-Кам, т . нар. Стар завет, тръгнал от там.

[67] Актабан – благородният брат на Дагрий (Дарий Велики), у Херодот „Артабан, приятел на българите. Неговата дъщеря Бегдил станала съпруга на героя на българския епос бахадир Раудеб. Българите го наричали също Аудан, Айбат, Карт-Аудан. На свой ред, Раудеб бил велик български бахадир (края на VІ – началото на V в.Р.Хр.], син на биракския [тракийския] цар Джумантай, принц от един от клоновете (Кичи-Аскъпски или Иждарски) на потомците на Абар-Кам. Извършил редица блестящи подвизи. Основното си име получил в чест на свещения очаг или огън за всички българи – Аратеб или Раудеб. Името на Раудеб носят „планините на Раудеб“ – Родопите. Другите имена на Раудеб са Орджак и Кий. Самозваните „гърци“ го откраднали и го представили като… Прометей.

[68] Пак там, стр. 182-184.

[69] Бог не се ражда. Затова за мен е правилно да наричаме това събитие Земно пришествие на Исус Христос.

[70] Вж. напр. “Italian study claims Turin Shroud is Christ’s authentic burial robe” by  Nick Squires, Rome, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, December 19th, 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/religion/8966422/Italian-study-claims-Turin-Shroud-is-Christs-authentic-burial-robe.html; “Discrepancies in the radiocarbon dating area of the Turin shroud” by M. Sue Benford and Joseph G. Marino, “Chemistry Today”, vol 26, n 4, , July-August 2008 г., стр. 6-12, статията е достъпна в pdf от online: http://chemistry-today.teknoscienze.com/pdf/benford%20CO4-08.pdf; “The Shroud of Turin: an amino-carbonyl reaction (Maillard reaction) may explain the image formation” by Raymond N. Rogers and Anna Arnoldi,”Melanoidins”, vol. 4, Ames J.M. ed., Office for Official Publications of the European Communities, Luxembourg, 2003 г., стp.106-113; “Unwrapping the Shroud: New Evidence’, a documentary, “Discovery Channel”, Discovery Communications, LLC, New York, Chicago, Atlanta, Detroit, Los Angeles, December 2008 г.

[71] Вж. “Деяния на светите апостоли”, гл. 1, ст. 3.

[72] Пак там, гл. 2, ст. 5; също ст. 9-11.

[73] Пак там, гл. 6, ст. 7; 12 и сл..

[74] Действително съществувал юдейски род, който води началото си от Юда Макавей, живял около 150 години след смъртта на нашия древен император Александър Велики Македон, който завладял земите на тези племена. Той бил основател на Хасмонидската юдейска династия, извювала освобождението на народа му от нашите предци и техните царе Птоломеите. Братоубийствените граждански войни между различните колена на Макавеите довела до там, че в средата на І век пр. Р.Хр. те повикали намиращите се наблизо римляни, за да ги разтърват и да станат арбитри в подялбата на Юдея. Обаче император Гней Помпей харесал Йерусалим и през 63 г. пр. Р.Хр. покорил юдеите. (Вж. напр. Стивън М. Уайлен – „Евреите по времето на Исус”, ИК „Витлеем”, София, 2007 г., стр. 113.)

[75] Йом Кипур – десетият ден от т. нар. празник на покаянието. На този ден евреите изобщо не бива да ядат и пият.

[76] Пасха – празник на безквасните хлебчета – на т. нар. изход от Египет, което е удобна литературна измислица. Ако приемете „египетския плен” за истина, първо трябва да прочетете приказката за старозаветния Йосиф. Той бил продаден от братята си в робство, но се издигнал до пръв съветник на фараона. Впоследствие простил на родата си и приел „еврейския народ” в египетската империя, като постепенно излиза, че юдеите поробили египтяните. (Вж. Библия, „Първа книга Моисеева – Битие”, гл. 37-50 и „Втора книга Моисеева – Изход”, гл. 1.) Двама съвременни археолози от еврейски произход, специалисти в разкопките в Палестина – израелският Израел Финкелщайн и американският Нийл Ешър Зилбърман, подчертават: „Историческата сага, която се съдържа в Библията – от срещата на Аврам с Бога и неговото пътешествие до Ханаан, през Мойсей и избавлението на децата на Израел от робство, до възхода и падането на царствата на Израел и Юда – не са чудотворно откровение, а блестящо произведение на човешкото въображение.” (Israel Finkelstein and Neil Asher Silberman – “The Bible Unearthed: Archaeology’s New Vision of Ancient Israel and the Origin of Its Sacred Texts”, The Free Press, New York, NY, 2002 г., стр. 1.) Всъщност не е правилно да се говори за юдеи в един толкова ранен период, когато тези семейства или по-рядко родове – дори не племена, ако изобщо са съществували, са се скитали из пустините и са дирели прехрана, само и само да оцелеят.

[77] Louis Finkelstein – “The Pharisees: The Sociological Background of Their Faith”, Volume I, The Jewish Publication Society of America, Piladelphia, PA, 1938 г., стр. хxi.

[78] Протокол № 3.

[79] Monford Harris – “Israel: The Uniqueness of Jewish History в:  Arnold Jacob Wolf, Ed. – “Rediscovering Judaism. Reflections on a New Theology”, Quadrangle Books, Chicago, IL, 1965 г., стр. 89.

[80] Amos Oz – “In the Land of Israel”, Harcourt, Brace & Company, New York City, 1983 г., стр. 70-82; същият цитат в: Uri Davis – “Apartheid Israel: Possibilities for the Struggle Within”, Zed Books, London, 2003  г., стр. 84.

[81] Татьяна Калинина – „Страна Хазария, какой она представляется по арабо-персидским источникам”, „Восточная коллекция”, № 2 (25), Москва, Лето 2006 г., стр. 29-41, online: http://www.sarkel.ru/istoriya/tatyana_kalinina_strana_hazariya_kakoj_ona_predstavlyaetsya_po_arabopersidskim_istochnikam/

[82] Арабският пълководец Марван ибн Мухаммад ибн Марван, наричан Глухият от Багдад, на когото му предстояло да стане последния халиф от Омаядската династия – Марван ІІ.

[83] М. И. Артамонов – „История Хазар”, Издятельство Государственного Эрмитажа, Ленинград, 1962 г., стр. 262.

[84] Авторката греши. Абу-Али Ахмед Ибн-Омар, наричан просто Ибн Русте, познат в по-стари изследвания и като Ибн-Даста (първата половина на Х век), бил персиец, а не арабин. Той имал кръвна връзка с българите и хазарите.

[85] Вж. Татьяна Калинина – „Страна Хазария, какой она представляется по арабо-персидским источникам”, „Восточная коллекция”, № 2 (25), Москва, Лето 2006 г., стр. 29-41, online: http://www.sarkel.ru/istoriya/tatyana_kalinina_strana_hazariya_kakoj_ona_predstavlyaetsya_po_arabopersidskim_istochnikam/; същото в: М. И. Артамонов – „История Хазар”, Издятельство Государственного Эрмитажа, Ленинград, 1962 г., стр. 264.

[86] Вж. М. И. Артамонов – „История Хазар”, Издятельство Государственного Эрмитажа, Ленинград, 1962 г., стр. 262-264.

[87] Вж. напр. И. З. Берлин – „Исторические судьбы еврейского народа на территории Русского государства”, Книгоиздательство “Еврейская Историческая Библиотека”, Петербург, 1919 г., стр. 52; А. Я. Гаркави – „Об языке Евреев, живших в древнее время на Руси, и о славянских словах, встречаемых у еврейских писателей” (Из исследования об истории евреев в России), Труды восточного отделения РАО, ч. ХІV, Санкт-Петербург, 1869 г., стр. 43-56.

[88] Вж. В. Ф. Миллер – „Материалы для изучения еврейско-татского языка”, Издательство Императорской Академии Наук, Санкт-Петербург, 1892 г., стр. X-XI.

[89] Абу ал-Хасан Али ибн Хюсеин ибн Али ал-Масуди (ок. 896-956) — арабский историк, географ и пътешественик, известен като „арабския Херодот”, тъй като на практика бил първият арабски историк. Пътувал на много места, в т.ч. из Кавказ и района на Каспийско море.

[90] Персиец, живял от 763 до около 809 г. Управлявал Халифата от 786 до своята смърт. Прославя се със своята справедливост. Благодарение на това става един от героите на арабските приказки, събрани в сборника „Хиляда и една нощ”. Халифът Харун ал-Рашид основава в Багдад голям университет и библиотека.

[91] М. И. Артамонов – „История Хазар”, Издятельство Государственного Эрмитажа, Ленинград, 1962 г., стр. 266.

[92] Ernest Renan – “Le Judaisme comme Race et Religion”, Calmann Lévy, éditeur, Paris, 1883 г., стp. 23.

[93] Пак там, стр. 24.

[94] Архиепископ на Севиля, живял от около 560 до 4 април 636 г. Наричали го „последния историк на древния свят”. (Вж. напр. Charles F. Montalembert – “Les Moines d’Occident depuis Saint Benoît jusqu’à Saint Bernard”, tome 2, J. Lecoffre, Paris, 1860 г.)

[95] Bernard Lazare  – “Antisemitism: Its History and Causes”, The Inernational Library Publishing Company, New York, NY, 1903 г., стp. 144-145.

[96] Не бива да се бърка с Алцек или Алцеки (Alceko) – съвременник на кан Курбат, който след битка за аварския трон през първата половина на VІІ век води българско население през Панония, през страната на франките (Бавария) и накрая се заселват в италианската област Ломбардия.

[97] Вж. Бахши Иман – “Джагфар тарихы”, Том первый: Свод болгарских летописей 1680 год, Второе, фототипное издание, Издателский дом „Огледало”, София, 2001 г., стр. 96, 99.

[98] “Khazars”, “The Universal Jewish Encyclopedia”, Vol. 6, Universal Jewish Encyclopedia Company, Inc., New York, NY, 1942 г., стp. 375.

[99] Бахши Иман – “Джагфар тарихы”, Том первый: Свод болгарских летописей 1680 год, Второе, фототипное издание, Издателский дом „Огледало”, София, 2001 г., стр. 93.

[100] Вж. М. И. Артамонов – „История Хазар”, Издятельство Государственного Эрмитажа, Ленинград, 1962 г., стр. 266-267.

[101] Бахши Иман – “Джагфар тарихы”, Том первый: Свод болгарских летописей 1680 год, Второе, фототипное издание, Издателский дом „Огледало”, София, 2001 г., стр. 100.

[102] Пак там.

[103] H. G. Wells – “The Outline of History: Being a Plain History of Life and Mankind”, illustrations by J. F. Horrabin, Third edition, completely revised and rearranged by the author, The MacMillan Company, New York, NY, 1923 г., стp. 494.

[104] Dr. Alfred M. Lilienthal – “Middle East Terror: the Double Standard”, Address, The 30th Anniversary Fund, Phi Beta Kappa Association, Washington, DC, 1985 г., стp. 5.