Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ЗА ТАЛИБАНИТЕ НА РЕСТАВРАЦИЯТА ИЛИ ЗА МОРАЛА НА НАЕМНАТА УТАЙКА НА ВСЯКА ВЛАСТ

 

 

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Всеки да го разбира, както желае.

 

 

*    *    *

 

 

 

Преди дни получих следното писмо: „„Zdraveite gospodin Ifandiev, Molia vi poglednete statiyiata,potvarjdenie na vashite dymi! http://www.reporterbg.com/index.php?id=50194

Pozdravi

 

Благодаря за сведението и насочването. Без активността на този читател, нямаше да имам хабер за посочената статия. Навярно информацията, която тя предлага, е вярна. Сигурен съм, че е така по две причини. Втората е, че познавам автора. Може и да се заблуждавам, но пръв го оцених и му подадох ръка. Мислех, че си струва. Уви, не съвсем…

А първата? Предстои да изясня.

 

 

Предизвикано уточнение

 

 

Възмущава ме безскрупулността и особения морал, меко казано, на онзи, който се е подписал под публикацията. Ще обясня. Когато пиша нещо и се позовавам на чужд труд книга, статия, видеозапис, винаги академично представям източника.

От посочената кореспонденция на практика не научих нищо ново. Вие – може би. Но повтарям: първата причина е важна поне за мен. Бързам да изясня коя е. Тя опира до онази ценностна система, която не би допуснала да бъдат тиражирани отвратително цинични лъжи като следната: „Дори соцът не успя да оскоти българина така, както Новата Свобода.[1]

Ето ви го айсбергът на обърнатата истина, на подменената действителност, на узаконената чрез медиите измама. На нейния архитип[2] ще се спра след малко. Целта на този вид лъжи е да объркват, да смущават, да карат хората да отбягват диренето на правдата за онова, което беше и е. Да затрупват читателя с „някаквифакти. След което, като мизерни счетоводители с протрити ръкавели, да  удрят чертата и да разпространяват салдото от откровени небивалици. В този случай – обиждащи поне половината нормални българи. Даже повече, понеже дори и след незасегнатите навярно се намират хора с интелект.

Обикновено за тези мръсни операции мобилизират най-мерзки фигури, напълно зависими от своите скрити господари, които по един или друг начин с течение на години са ги направили известни. Създали са им някакъв ореол, който е повече от фалшив. Но Те, господарите, разчитат на късата памет на хората, на обремененото им от всекидневни тегоби съзнание и на почти пълната неосведоменост на по-младите поколения. Затова успяват. Но за всичко това – по-късно.

Сега към въпросната статия, предизвикала ме да посегна към клавиатурата на компютъра. (Виж илюстрацията.) По-скоро – за нейния овтор, чието име е Антон Тодоров, а занятието му – политолог. Досега не съм разбрал какво работи, от какво се издържа. Това ме накара да бъда нащрек. Но всичко по реда си.

През октомври 1990 г. бях първият, писал по темата. Просто, вместо да разглеждам Женева и да си гледам кефа по време на командировка с националния отбор по футбол на Запад – най-сетне – отидох да видя и заснема имението на главния герой от публикацията на ТодоровПиер Сиклуноф, прочутата Maison de Saussure, в която има50 стаи!

Имам изключително богат приятел в този град. Той е 20 години по-възрастен от мен, но се разбираме чудесно. Като част от истинския женевски high life беше възмутен от внезапното забогатяване на евреина, дошъл от България. Тогава, през 1990 г., Сиклуноф беше вицепрезидент на футболния клубСервет“ – Женева. Местните големци се правели, че го приемат сред тях, но в действителност го презирали и приказвали нелицеприятни неща зад гърба му. Което не е съвсем в правилата на уж характерния за висшите общества bon ton. Но нейсе, тяхна работа…

Все по онова време и стар наш имигрант, и швейцарци ми разказаха как от 1962 г. насетне Пиер Сиклуноф, който всъщност е Петър Циклунов, перял парите на фамилията Живкови. Включих всичко това в репортаж, публикуван през октомври 1990 г. в тогавашния седмичник Подкрепа“, който имаше тираж повече от 100 000 екземпляра. Повтарям – октомври 1990 г.

Свързах всичко, научено от мен, със следването в Швейцария на малкия изнасилвач Тодор Живковс моминско име Славков. Забележетене в тъй любимия на неговите дядо и майка СССР, а вимпериалистическатаземя, където кравите са по хубави от женитеВместо в затвора, откъдето не бива да излиза до края на дните, през които мърси тази земя, дребният на глед престъпник, отгледан в резиденциите на алчно червената фашистка номенклатура, не слиза от екраните на ефирките! Все едно внукът на Хитлер да се прави на клоун и да радва германците от ARD, ZDF, RTL или SAT, да речем.

Такова чудо няма никъде. Да пуснете чедата на върховното зло да мърсуват и го разпространяват сред хората! Какъв морал, що за ред, има ли изобщо държавност? Та сатаната шества на свобода…

Тук почти никой не знае подробност, която няма самолюбопитен привкус. Тя хвърля светлина върху мащабите на онази интернационална мрежа, изплетена от семейство Ротшилд, брънка от която са някои тукашни комунистически ръководители. На 20 ноември 1985 г. президентът на Съединените щати Роналд Рейгън и генералният секретар на КПСС се срещат за пръв път официално вимението на Тодор Живковия доверник Пиер СиклунофMaison de Saussure, в Женева. (Виж илюстрацията.) Събитието е уредено от Ротшилдови. Пред двете делегации и съвсем ограничените на брой и добре подбрани представители на пресата е поднесена лъжата, че имението принадлежи на известния интернационален аферист, родения в Женева, но живеещ в Париж принц Ага Кан ІV.

Той е има̀м на една от шийтските секти – низаритите, които се смятат за преки наследници на пророка Мохамед. През седемдесетте и осемдесетте години списание “Forbes” редовно го включваше в списъка на десетте най-богати хора на планетата. Тези факти дълго остават забулени в тайна и до ден днешен двудневната „смяна на собствениците“ е известна на съвсем тесен кръг от т. нар. световна общественост. 

Все по онова време, 1990 година, написах статия, в която с документи доказвах как шефовете на външнотърговската фирма на Държавна сигурност, приписвана на БСФС – „Инфоспорт“, са изнесли в Белгия и Люксембург доста милиони долари, откраднати от нас. В далаверата беше замесен незаконният син на Тодор Живков от неговата дългогодишна секретарка Ангелина ГориноваВалентин Матов. Тази Ангелина беше официална съпруга на зловещия генерал от Държавна сигурност Иван Горинов, който е ръководел подготовката и осъществяването на мокри поръчки и на средства за тях. Преди това била женена за някакъв Матов, ако не се лъжа – Христо. Истинският й мъж обаче, бил бай ви Тодор Правешки.

През 1988 или 1989 година българският национален отбор по футбол беше гостувал за квалификационен мач в Люксембург. С тима пътувал младеж на име Камен Матов, брат на въпросния Валентин. Двама от играчите ми разказаха, че той бил подобрено копие на Тодор Живков. Бил си пуснал брада, но и под нея характерните черти на правешката фамилия изпъквали достатъчно. Даже единият от играчите най-нахакано го попитал: „А бе, защо си си пуснал брадата? За да не личи, че приличаш на Тодор Живков ли?“ Момъкът се смутил, но конфузната ситуация бързо била забравена.

Каква била изненадата на спортната група, когато на летището на Великото херцогство към стълбичката на самолета се запътил посланика. Все едно Тодор Живков вървял към тях! Братята се прегърнали… Имам и други свидетели на тази история. Да нямате съмнение – вярна е.

До някое време през 1990 г. Валентин Матов беше посланик във Великото херцогство Люксембург. Когато го свалиха, изчезна за кратко. Знам го от първа ръка, но, разбира се, няма да издам източниците си. А те са поне два.

Все тогава при мен в редакцията на вестник „Софийски вести“ (тираж 80 000), утрепан от БСП, дойдоха възмутени и обезпокоени за бъдещето си служители на „Инфоспорт“. Донесоха две торби с ксерокопия на документи. От тях ставаше ясно, че генералният директор Жоро Младенов и Валентин Матов са прехвърлили десетки милиони долари в Белгия. Тяхна съдружничка беше някоя си Елена Аспаруховазаместничка на Емил Дойнов, който оглавяваше външнотърговското обединениеТехника“. Май на нейно име се водеше фирмата „Елиман“, регистрирана в настоящата столица на Европейския съюз. В далаверата освен милионите в пари изчезнаха апартаменти в центъра на Брюксел, собственост на комунистическата държава и стопанисвани от Министерството на външните работи.

С произлезлите от котилото на „Инфоспорт“ е свързан настоящият „банкер“ Цеко Минев, чийто баща Тодор е бил заместник-министър на финансите под крилото на главния финансист на партията Белчо Белчев. Това – за да не вярвате в бели лястовици, черни щъркели и случайности. БКП – тя им е майката на всички необогаташи.

От споменатите две мои статии Държавна сигурност явно е направила комбинация, послужила за постоянното ми преследване и тормоз от тогава, до ден днешен. Ченгетата само са добавяли още материали…

Добре знаех, че Емил Дойнов е брат на Огнян Дойнов. А Интернационалът беше натоварил тъкмо Огнян от гара Бов да надзирава как се въртизлатото на партиятазад граница. Елена Аспарухова пък се оказа снаха нагенерал БригадирБригоАспаруховпрясно назначен за шеф на Първо главно управление на Държавна сигурност, външнополитическото разузнаване на болшевишкия режим. Елена излезе съпруга на Бригадир-Аспаруховия братсъщо офицер от ДС!

Нямах никаква представа за това. Сега вече имам и синини от бича… Към тези детайли добавете връзките на Бригадир с Атанас ТилевагентРумянцев“. Но и с „демократичния“ писател Ленин Георгиев, познат като Владо Даверов – съученици са от Немската гимназия в Ловеч, ковачница на кадри за ДС. Прибавете бившия Симеон ІІ, който бил служебно подчинен на сина на земеделския сатрап от Стара Загора – другаря Тилев, напъхайте в супника юпитата от болшевишки фамилии и нашенската „посткомунистическа“ политико-икономическа чорба съвсем ще се сготви.

И докато на споменатите другари, откраднали стотици народни милиони, им тръгна картата, на менсопата, като на бясно кучеМногократно съм говорил за Пиер Сиклуноф в интервюта. Не веднъж писах за него в електронния вестник „ФорумЪт“.[3] Както и тук, за последен път – на 5 август т.г. Живкови винаги са се надсмивали. Но явно се дразнеха. Това пролича, когато също в интервю за вестникШоуправешкиятпринц“, зетят на диктатора Иван Живков с моминско име Славков не издържа и заяви: „Ифандиев вечно пише глупости и измислици“!

Кой съм аз, та толкова високопоставен представител на репресивния тоталитарен фашистки режим да се заяде с мен? Значи „глупостите и измислиците“ силно са разгневили другарите Живкови.

Едва преди няколко години ми стана ясно кога и как съм бил задочно вплетен в Лукановата комбинация срещусветата фамилия“. В стремежа си да изкара циганскитеаристократиЗамфиркьови виновни за всичко – „едноличен режим“, „авторитарно управление“, „командно административна системаи т.н., Андрей Карлович явно се е хванал за сламката в моите публикации. И е възложил на Любен Гоцев да поразрови, колкото да сплаши бай Тошо и наследниците му, за да траят. Да мълчат за престъпленията на Лукановия род, както и за безчинствата на останалитереформатори“ – Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Яков Станишев, Георги ПиринскиАла навярно също такада изкопчи номерата на банковите сметки от за кратко арестуваните бай Тошо и зет му.

Технологията е позната от годините на т. нар. Сталинови репресии. Когато Интернационалът заповядал набащата на народитеда се готви за война, той се оправдал с провала на социализЪма и всеобщата бедност. Тогава господарите му със старозаветни имена припомнили на Коба зазлатото на партията“. И Йосиф Висарионович разпоредил на Хенрих Ягода, всъщност Енох Хершенович Йехуда, началник на НКВД, да започне да привиква партийнитеаристократии да им отправяпредложение, на което те да не могат да откажат“ – да върнат парите, дадени им от болшевиките.

Алчността докарала доста от тях до мазетата на службите. След като го свалили от длъжност, самият Ягода отказал да предаде обратно връчените му милиони. Евреинът в него бил по-силен от болшевика. Наследникът му Николай Ежов разпоредил да го бият, докатоси спомниномерата на своите банкови сметки. Сетне били и Ежов, много го били. Но пердашили дори някои от най-видните дейци на партията и НКВД, например водача на Унгарската социалистическа революция Бела Кун. Лениновата вдовица Надежда Крупска, по баща Фишберг, сама и „доброволно“ върнала парите. Сталин „се смилил“ и я оставил да живурка в държавна дача, където за прехраната й се грижел дядото на настоящия руски президент Путин

Лично аз изобщо не изпитвам съмнение, че по заповед на Луканов най-доверени следователи са извивали ръцете на бай Тошо иБатето“. Допускам, че са постигнали някакво споразумение относно преразпределението на завлечените не само в Швейцария пари, откраднати от българския народ. Някой ден и тази истина ще излезе. Някои от ченгетата, които са водили разпитите, се издигнаха, други напуснаха този свят…

Междувременно, след публикацията ми във вестник „Подкрепа“, ме потърси първи братовчед на Сиклуноф. Беше над 80-годишен, завършил медицина преди 9 септември 1944 г., който през целия комунистически режим е бил подритван. Д-р Евгений Циклунов добави още антипатични семейни щрихи към портрета на Живковия перач на пари. И декларира, че се е отказал от своя роднина. Обнародвах интервю с покойния доктор. След три лета – още едно, във вестник „Експрес“.

Топлите отношения между Сиклуноф и Държавна сигурност не са новост за осведомените. Нещо, макар и косвено, за тях и за близостта на адвоката с Живкови и по-специално със зетя се появи в книгата, посветена на 80-годишнината на Любен Гоцев. Заради нея авторката й Зоя Димитрова и одиозният генерал си размениха капите…

Според разказите в нея, другарят-мосю Пиер се оказва еврейче. Бил е използван около съдебния процес срещу свързания с атентата срещу папа Йоан Павел ІІ агент на Държавна сигурност Сергей Антонов. Най-често с него се е срещал зетят – „Батето“. Живков-Славков е изпуснал някой и друг епизод от познанството си с женевския адвокат.[4] Ако Държавна сигурност в лицето на червения пловдивски свинар Георги Гергов и бившиясиндепутат и кмет на Пловдив Иван Чомаков не ми бяха затворили устата, другарят Гоцев навярно щеше даизгреев предаванетоДиагноза с Георги Ифандиевна ликвидираната пловдивска кабеларка Евроком-България“, чието студиобеше стълбищна площадка, водеща към едно мазе… Едва ли щях да пропусна един-два въпроса, уточняващи биографията на основната женевска връзка.

Малко ли беше, че принудих началника надемократаИван Костов, вицепремиера в Димитър-Поповия кабинет Виктор Вълков да признае, че по време на своето управление земеделците на Стамболийски и комунистите са извършили множество престъпления? И чесоциалистическаБългария не е произвеждала нищо свястно. Малцина разбраха какво стана тогава в предаването… Умните винаги са шепа, а идиотите – болшинство, както „на чист български“ се изразяват червените фашисти.

 

 

Става дума за морал

 

 

Зоя Димитрова е близка до заместник-партийния секретар на вестник Отечествен фронт Петьо Блъсков. Тя е сред основателите на Пресгрупа 168 часа“. Описвал съм специалното отношение на Андрей Луканов към това пионерче на журналистическата чалга. Първа директорка на машинотракторния седмичник Галерия“, другарката Зоя – навярно от Космодемянсканесъмнено е част от агентурата сред пишещите братя и сестри“. Името й не се появи сред осветените от КомисиятаЕвтимовченгета, понеже огласяването съвпадна с нейна действителна службав органите, както се казва на техния милиционерски език. Зоя Димитрова беше говорителка на ДАНСсиречщатна служителка на специалните служби. Каква е разликата с Държавна сигурност? Няма такава.

И така, когато „Трактора“ мобилизира едно „особено“ трио за своята „Галерия“, избра за негова „диригентка“ тъкмо Зоя Димитрова. Двете останали комунистки са още по-грозни – Явора Дачкова и Кристина Патрашкова, която често бъркат с мъжСега нещата започват да добиват по-ясни очертания, защото „откривателят“ на случая „Пиер Сиклуноф“ – „политологът“ Антон Тодоров, редовно присъства в сайта на шавливата медийна мома, която по-рано беше „най-гласовитата“ защитничка на Командира. Замести Кеворкян в БНТ с предаването „Гласове“ – адвокатска трибуна на костовизма, тоест на лукановизма. Обаче от Раймонда Диен, готова да се жертва, хвърляйки се пред влака, заплашващ Гаргамел, Явора Дачкова се превърна в негов върл враг, нещо като женски вариант на Едвин Слугарев.[5] Помакът, Космодемянска, Патрашков, Дачкова и Тодорoff. Кръгът се затваря. Схванахте ли?

А златото на партията“, години наред превеждано по специални сметки в швейцарски банки? Част от него беше инвестирано, но несполучливо. Комунист и бизнестова е оксиморон. Зетят пропиля много милиони в предприятия в Силиконовата долина в САЩ. Там негов довереник беше свързаният с „Металснаб“ нявгашен волейболист ГеоргиГибонаКонстантинов. Пиян, в компания в сопотска кръчма, беше споделил челен прахоснически опитне свой, а на любимото на мнозинаБате“. Смята се, че вложенията на зетя вDaewooуредили покупката на Световния търговски центърСофияот южнокорейската автомобилна фирма. Рамо ударил покойният Веселин Бончев, комунист и агент на ДС от групата на агентЖорж“ – Георги Петрушев. Но впоследствие същите Живково-Славкови „капиталистически умения“ помогнали за … бързия фалит на компанията.

За останалите милиарди се води битката между клановете ЖивковиЛуканов“. Това е война за наследството на режима. Тя се води с променлив успех. Струва ми се, че в момента Замфиркьови надделяват. Съдя не само по тяхното цветущо положение, но и по могъществото на лакеите им във властта ибизнеса“ – Б.Б., Васил и Валентин Златеви… Възможно е преговорите за помирение между доновете да са в напреднала фаза. Не е изключено да се лъжа. Но както вече съм писал, Станишев натовари с ролята на посредник своя consigliere, любимеца на ЛукановПикаещия във фонтани. (Виж илюстрацията.) За маскировка той минава за близък на временно изчезналия „ГоцеПърванов

Никой никога не се зае да пусне чужди, не тукашни, детективи по женевската следа на златото на партията“, наречена Пиер Сиклуноф“. Когато през същата 1990 година предложих на две от тогавашните „икони“ на СДС – Димитър Коруджиев и Йордан Василев, да наемат частното детективско бюро на Джулс Крол в Ню Йорк, което беше открило парите на детронирания етиопски император Хайле Селасие и на панамския диктатор генерал Мануел Нориега, двамата като с навити пружинки възкликнаха в хор: „Как така? Те ще искат комисионна.“ Не, за черните очи на седесарите ли да работят?…

По същия начин досега не се намери нито един все пак допуснат до медийна изява, който да попита: От какво живее Тодор Живков с моминско име Славков? Откъде идваха средствата на неговия баща пенсионер за множеството пътешествия  и дълги ваканции по света?

Да запитам чугунените комунистически глави, пълни с петолъчки, сърпове и чукове: Като задавам тези въпроси, фашист ли ставам?

Някои казват, че вече е късно за каквато и да е промяна. Не вярвам в това, нито в съвета на Игор Бунич: „А златото на партията остана в сигурни ръце.

И не го търсете, защото дори и да го намерите, няма да ви бъде от полза. Защо ли? Ами защото световната революция, за която бяха мечтали Илич и Парвус, вече е факт.[6]

Винаги съществува надежда. Щом Бог е казал, че „няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“, кои сме ние, та да се съмняваме? Пък има и смисъл. Пишат ми млади хора, срещам се с някои. Нямате представа колко сиво вещество все още носи етикета Българи! Не приемам нещата за обречени и предрешени. Но трябва работа и личен примерпреди всичко висока нравственост. Тази е първата причина за настоящата публикация.

Не се спирам на това от суета. Който ме познава – дори авторът на статията, превърнала се в повод за тези редове, са наясно с това. Думата ми е за почтеността. Винаги, когато съм ползвал данни от негови публикации, съвестно съм посочвал източниците в бележките към статиите си. Той, милият, който притежава почти всичките ми книги, често краде от мен, и се прикрива като джебчия от кварталФакултето“. Оставете мен. Плагиатството боде очите, ако сравните неговия текст с неотдавнашна статия на фамозната Зоя Димитрова под заглавие „Батето прави първия контакт с ЦРУ“. Та тя е публикувана само преди малко повече от година…[7]

Да не говорим за пълното отсъствие на морал у Антон Тодоров. Той постоянно заема позата на нравствен съдник и ментор в телевизионни предавания на отявлени комунистически престъпници, офицери от мракобесната Държавна сигурност, каквито са Велизар Енчев, Стефан Солаков и Георги Коритаров. (Признавам, по съвет на приятели гледах две от тях на запис.) Първите двама негодници наричаха Георги Жеков, Петър Гогов и менфашисти“, „привърженици на Хитлер и Мусолини“, какви ли не

Тези дьонмета винаги с готовност са работили за онези, които им плащат добре. Онзи ден бяха комунисти, после седесариЕнчев беше изпратен от триото Стоянов-Костов-Михайлова за посланик в Хърватия?! – вчера атакисти, днес някакви фронтоваци, които ще спасяват България сармияот освирепели алчни червени бабички и дядовциСрещнете ли някой от тях с антенка на главата, значи марсианците наближават. Ако им симпатизирате, бързайте да ги последвате…

Офицерът Енчевпрозвището е измислено от неговия бивш приятел, колега, съпартиец и началник Петьо Блъсковтвърдоглав болшевик, даже ми посвети цяла страница във всекидневника на Шесто управление на ДСЗемя“, тогава предоставен от партията на МитьоКагебетоИванов.[8] (Виж илюстрацията.) В нея той, железобетонният комунист, който водеше червена като семафор рубрика не само в цитираното ченгесарско издание, но развихряше и екстремистка болшевишка пропаганда от най-ярката комунистическа телевизияСедем дни“, с доберманска ярост се бе нахвърлил върху мен. Квалифицираше ме по всички възможни начини, които неговото комунистическо съзнание смята за обидни.

Директорът на телевизия СКАТ ме посъветва да му заведа дело. Отговорих му с народната мъдрост: „За който и край да хванеш лайното, все ще се изцапаш.“ Да знаете, че директорът е същият, не е променян. Но е духовен близнак на другаря Енчев.

Първоначално помислих, че триото Велизар Енчев Антон Тодоров Стефан Солакове плод на случайност. Та нали за първи път моя милост допусна Антон Тодоров от село Раднево, Старозагорско,[9] до екран? Неговата популярност започна от предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, свалено само преди осем месеца от програмата на треперещата от страх комсомолска телевизийкаЕвроком“ – София. Даже го поканих на вечеря в дома си. Но понеже вече изпитвах известни опасения, бях осигурил на трапепезата двама мои много близки приятели. Лично те и семейството им са достатъчно изстрадали през режима на комунистите. На тях, особено на единия, твърдо вярвам. За мен той е скала, на която истината може да стъпи. Затова и го поканих, за всеки случай…

Тодоров редовно ругае комунистите и особено ченгетатаглавно офицерите от ДС. И с право. Но нито веднъж не събра кураж да се обърне към своите телевизионни скатаджийски домакинис правилнотодругарю“, вместогосподин“. Нито да им припомни тяхното собствено родово болшевишко и ченгесарско минало. Нещо повечете продължават да действат като сътрудници на неразформированата Държавна сигурност. Иначе Антон демонстративно заявява пред тях и зрителите, че е… „антикомунист“. А ченгетата прикриват ироничните си усмивки, навеждайки глави…

Подобен тип опортюнизъм, намирисващ на специална задача, е изключително опасен. Зрителите не са длъжни да познават биографиите на всички, които са допускани до т. нар. публично пространство. Онези, които са гледали Тодоров вДиагноза“, му имат доверие. Гарант за това е водещият на сваленото предаване.

Когатополитологъти останалитеантикомунистисе държат с Енчев, Солаков, Коритаров и останалите милиционер-комунистически отпадъци като с нормални същества, те легитимират едни от най-долнопробните фигури в медиите и тяхната ретроградна пропаганда.

Разбирате ли, че в случая аз нямам никакво значение. Цял живот се опирам на принципи. Изобщо не включвам СКАТ, ТВ7 и т.н. Всички телевизии ползвам единствено като домашно кино. Поради явното им обедняване и дотегналите повторения на стари филми, все по-рядко. Вярно, гледам по едни вечерни новини. Толкова. Душата, съвестта, съзнанието са важни за мен, държа на тях. Затова се старая да не ги превръщам в мишени за психотронните оръжия на Интернационала.

Веднъж моят приятел Николай Колев-Босия поиска връзка с Антон Тодоров. Отговорих му, че съм го отписал от живота си. Днес почти нямам съмнение, че ползват момчето като агент за влияние. А то вади предимно претоплени манджи. Но по правило, навярно усвоено в някоя от подземните школи на Държавна сигурност, никога не посочва източниците. Даже в цитираното си „откритие“ за Пиер Сиклуноф

Докато моята уста е запушена, него не престават да го канят по печатни и електронни медии. Допускат го до Комисията „Евтимов“, чиито врати са затворени за моя милост. Защо и как? Или все още съществуваме в 1984 година?

Никой, освен Бог, не притежава монопол над истината. Най-малко аз. Нямам нищо против почтени и знаещи хора да се изявяват в медиите на ЦК на БКП. Защото други няма. Но ако водят свои рубрики. Ако гостуват, да се държат достойно и да поставят комунистическите престъпници на мястото им.

Когато Валери Симеонов и Данчо Хаджиев свалиха предаването „Между редовете“ от програмата на СКАТ, за негова чест, Георги Жеков реши да напусне сам. С жена ми дълго го убеждавахме, че е необходимо да съществува поне една трибуна на истината, която да отваря очите за престъпленията на комунистите. Знаех, че няма да го търпят дълго. Така и стана, свалиха и „Безкомпромисно с Георги Жеков“. Но не го премахнаха. Макар нередовно и не до там често, предаването върви в интернет. А Жеков може да гледа спокойно всекиго в очите, ако разбирате какво искам да кажа. Антон Тодороведва ли.

От екрана на две телевизии многократно съм благодарил на Деница Енчева и Николай Колев-Босия, задето ме уредиха с предавания. Писал съм, че ако не беше Георги Жеков, навярно нямаше да стана телевизионер. Не веднъж съм изразявал своята признателност към него за това. Кой ще отрече тези факти? Винаги при цитат съм съобщавал автора. Никога не съм откраднал дори една най-малка реплика или идея. Наясно съм, че нито днешният ден е започнал с мен, нито утрето ще настъпи благодарение на това, че съм жив.

За морала ми е думата. И за мъжеството. За смелостта истината да се изрича право куме в очи.

 

 

На всяко общество наемната помия дъхти на приеми, разврат…

 

 

Съвестта не ми позволява да подмина още един подобен прекалено повратлив другар. Неговият случай е съвсем тежък, направо за зоологическа градина. Защо там? Ами, за да е възможно повече хора да могат да мусе наслаждават в естествената му среда. Тъй като той е особена птица, няма равен в умението да се приспособява и нагажда. Прави го, все надянал вече споменатата маска на кадия от имагинерния съд на морала. С него ще започна по-отдалеч.

Съвсем наскоро прочетох мнението на млад гръцки журналист за противоречията, раздиращи тамошното общество. Те водят до значителното разпространение на ксенофобията и до масови увлечения към крайностите, все свързани с неякомунизма и фашизма. Чак до там, че албанци, родени в Гърция от имигранти, да се нахвърлят върху пакистанци и африканци

Проблемът е“ – посочва коментаторът, – „че като общество Гърция никога не постигна мир със себе си. Нито се зае с правдив диалог за призраците от миналото. Нито веднъж не наложи свои собствени правила и критерии за самоидентичност и норми на поведение. Фундаментите на реда в условията на свобода изобщо не намериха своето място. Ето защо, когато финансовото цунами я връхлетя, тя се разпадна.[10]

Това важи с пълна сила и за нас. Но аз няма да пиша за родината си в трето лице, сякаш е нещо чуждо, отделно от мен. Ако южните ни съседи имат работа с призраци от миналото, ние все още битуваме в него. То е наша реалност, прекалено изкривена от представкатапост“, „след“ – „посткомунизъм“, „след милиционер-социализЪма“, и от измамата за някакъвпреход“.

Пред очите ни постоянно дефилират героите на онова мъртво време, което толкова хора искаха наистина да бъде отнесено на дъното на океана на забравата. За целта са впрегнати най-влиятелните медии и журналистически проститутки. Според вас от какъв зор върнаха агентДимитърна екран? Ако прочетете някое от неговите пространни словоблудства из жълтите вестници от последната година, ще срещнете откровения като следното:

Тихо и безшумно Преходът, като някакъв Злодей, ни превърна в братя на Али [мюсюлманин, който зарязвал новородените си рожби], източи по някакъв начин чувствителността ни и ни превърна в неандерталци. Идеолозите на това оскотяване бяха мизерни хорица с нисък произход, безкнижни хора, безскрупулни – и те като Гьоринг биха повтаряли, ако ги знаеха и ако имаха достатъчно кураж, зловещите думи от пиесата на Ханс Йост: „Щом чуя думатакултура“, се хващам за кобура.“ Чули или недочули тези думи – обаче галеха кобурите си.

Един направо беше казал, че до 1989 г. в България нямало култураи тъй наречените български интелектуалци го оставиха жив и невредим. Няма по-страхливо нещо от българския интелектуалец“, особено от породата на политическите приспособленци: правиха палатков лагер под прозорците на президента Младенов, който си беше един тих и безпомощен пияница, нещо като Коцето на комунистическата върхушка; спяха в мръсните си палатки, пишеха възвания срещу комунизма пак така бездарно, както го бяха правили и в негова възхвала. Но когато Костов ги прати всички на майната им с въпросните думи, те не само не посмяха, те дори не се сетиха да отидат и да налягат пред Министерския съвет, а отгоре на всичко по-късно се точеха като покорна рая на рождения му ден. И тогава политическата каста окончателно разбра с каква пасмина си има работа и никога повече не им обърна внимание. Така постепенно Преходът, изтърбушвайки всичко наред, се добра и до културата и й прегриза гърлото. И обрече на бавна агония общуването на публиката с духовните ценности…

Вече смятаме, че е напълно в реда на скотските правила да убиваме собствените си първенци и да се гаврим с тях и с Миналото.[11]

На това безсрамие, дебелоочие, гьонсуратлък, нахалство, безочие, арогантност, цинизъм и наглост му стига Божията присъда: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?[12]

Ако Иван Костов наистина е рекъл, че „до 1989 г. в България нямало култура“, правилно – „не е имало“, за първи път ще се съглася с него. А поради своя навик предварително да си поставя цел и да я достига на всяка цена, авторът К.К. се оплита в собствената си глупост и ограничена ерудиция. Затова попада в клопката, заложена от самия него. Как да има култура, щом като онези, които са били заетипо-точно натоварени от партията, да я създават, са описаните от другаря Кеворк същества? Кой да я сътвори?

Култура с поцелуйковщина не се прави, извинете ме за русизма, който е твърде точен. Описаният от К.К. бай-Ганювският подходти ще целунеш ръката, аздвете; ти ще целунеш нозете, азскута, тидруго място, азоще по-друго“, можеше да роди само сивота. Той така и не сътвори друго.

Кеворкян беше сред целуващите. Досега стари посетители на кафенето на писателите разказват легенди за шахматните партии между него и друг Живков ибрикчияГеорги Джагаров. Накрая заместник-председателят на Държавния съвет винаги печелел. Да уточня: Кеворкян напълно сериозно и реално бил носител на званиетомайстор по шах“…

Системата позволи единствено свободата някои от онези, които целуваха диктатора на още по-друго място“, понякога да обсъждатсивото поточе“ – в литературата, в изобразителните изкуства, в музикатаБез да усетят, че се гаврят със самите себе си. Самоиронията е върховно качество, което притежават само личностите с оправдано самочувствие и увереност. Другарите културтрегери на социализЪма бяха комплексаридо един. Тоестбез съмнение изцяло лишени от споменатия висш интелектуален дар. Знам се с достатъчно от „успелите“, за да го твърдя безтрепетно.

Но какво е онова Минало с главна буква, което не бива да докосваме? Нали тъкмо в него беше утрепана българската култура? Но не само тя, а и науката, предприемачеството в града и селото, медицинатавсичко. Само изверги можеха да посегнат на световноизвестен хирург като професор Александър Станишев, спасил живота на толкова много хора. Не, разстреляха го и захвърлиха останките му в бомбената яма в Орландовци заедно с другите, разстреляни през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., осъдени от един крайно реакционен и несправедлив антинароден съд, обявен за… „Народен“!

Колко тъп, прост и индоктриниран трябва да е някой, за да не го проумее? Да е Гиргор Стоичков, Евгения, Владимир или Тодор Живкови, Костадин Чакъров или МитьоКагебетоИванов, разбирам. Те вършат други пъклени дела. Някои от тях дърпат конците на Кеворкяновци, но по-лошона Костовци, Станишевци, Симеоновци или Догановци. За Б.Б. няма смисъл да хабим време. Тя лъсна в пълния си мрачен блясък. Никой по света не желае да я вижда и чува. В такава изолация страната ни не е била от времето на Борисовия учител, циганина Замфиркьов от село Правец, Орханийско.

Що се отнася до произхода, чувството за мярка е напълно изтървано. Агент „Димитър“ обвинява, че „идеолозите на оскотяването“, отричащи и дори – как си позволяват! – Миналото, са: „мизерни хорица с нисък произход, безкнижни хора, безскрупулни“. Тази работа с родовата история е прекалено хлъзгава за издънка на бежанец, за чужденец, ласкаво приет от българите. Още по-страшно става, ако, както е рекъл Техният любим поет, „го разровим“. Наистина ще замирише“. Тъкмо това Минало обезглави народа и го превърна в сбирщина от умалени копия на „Тарабата“, Вълко, Тато, Цола, Пеко, Мако, Дража

Кеворкяновият произход не е особено висок. Няма нищо лошо в това, че баща му е бил обущар. Напротив – съвсем почтен и полезен занаят, особено в онова „хубаво“ време, когато и обувките бяха кът. Има нещо гнило във факта, че Таквор Кеворкян е бил частник и принародната власт“. От там се разнася миризма на връзки с ония служби. Дали не е нещо наследствено? Отпроизходада произлиза и псевдонимътДимитър“, искам да кажа.

Същото това толкова „добро“ според другаря К.К. Минало лиши огромен брой изключително достойни и образовани българи от възможността да работят онова, за което бяха учили. То, Миналото де, ги убиваше с кирки, лопати, търнокопи и секири из долищата и кориите. Хвърляше ги зад решетките или ги обричаше на робски труд в концентрационните лагери. Интернираше напълно невинни хора и техните близки. Наричаше това „въдворяване на принудително местожителство“. Може ли този израз да мине зе евфемизъм?

Знаете ли до кога продължи всичко това? Ами месеци след 10 ноември 1989 г. Когато „реформаторите“ в БКП, подпомогнати от Вашингтон и Москва, извършиха вътрешнопартийния преврат, концлагерът „Белене“ работеше с пълна пара. Там бяха осъдени да робуват на червената номенклатура хиляди български мюсюлмани, възпротивили се на „Възродителния процес“, отказали да сменят имената си. А милиционерските старшини все така разнасяха призовки, на които пишеше: „Явете се на…, вчаса, врайонно управление на МВР, за въдворяване на принудително местожителство“. Не вярвате. Свидетелските разкази в предаванетоДиагнозасе пазят

Само от кръга на моите близки мога да запълня цяла галерия с портрети на съсипани личности. Етикетътбившипревърна юристи, журналисти, инженери, архитекти, даже писатели, хора завършили в чужбина, владеещи по няколко чужди езика, но върнали се, за да работят за своето наистина мило Отечество, вбетонджии, миньори, зидари, фаянсаджии, водопроводчици, асфалтаджии

Това ли има предвид Кеворкян, когато изтъква, че: „Уж варварският социализъм, освен че направи една-две истински магистрали, успяи това беше истинско чудо! – да съхрани и магистралата на човечността“?[13] Ако е така, да има доблестта открито да го заяви от екрана.

Като изследовател на арменската трагедия от последното десетилетие на ХІХ и първите две на ХХ век,  ако прилагам Кеворковите критерии, трябва ли да отсъдя, че няма как местните арменци да се похвалят с кой знае какво гордо потекло? Та те не са нищо повече от „отломка нищожна“ на „народ мъченик“. Да, нищо повече!

Нашата родина ги приласка като родна майка. Раздаде им места и пари за къщи. Настани децата им в училища. Помагаше им да намерят работа.

Така наречените от Кеворкянциобикновенибългари им подаваха ръка, приемаха ги безрезервно за съседи и приятели. Даваха им подслон и храна, дрехи и добра дума. Поетът Пейо Яворов ги ожали в изящна, трогваща и мъдра стихотворна форма. Това беше Българияистинската, а не тази пошла имитация.

Кои от тях, арменците, успяха и кога? Ами в 99,99 на сто от случаитеонези, които загърбиха Исус Христос и продадоха душите си на сатаната. Като взеха да се кланят пред олтара на Ротшилдови, да подгъват коляно пред технитепророциМаркс, Енгелс и Ленин, да целуват ръка на долнопробните им жреци Живков, Джуров, Балев, Луканов, Дойнов и прочие истинска камарила от престъпни нищожества. Ето как доста от арменците се докопаха доположениеиблагини“.

Един от тези, добрали се до материалното благополучие и здраво сграбчили го, е „моралният кадия“ Кеворк Кеворкян, син на Таквор от Сливен. Все още не изчистил говора си от тамошното меко произношение. „Интелектуалец“!

Но забележете: единственото определение, което приляга на тези две съществителни, представящи успеха им положениеиблагини“, ематериалнои формата му в множествено число – „материални“.

Не очаквам от Кеворкян и подобните мулегион, да изтрият сълзите на вдовиците и децата на невинно избитите от комунистите. Няма как някой на този свят да реституира техния без време прекъснат или съсипан живот. Тези пладнешки хайдуци разграбеното им имущество не възстановиха, та другото

Нито се заблуждавам, че тези хрантутници и галеници на тоталитарния режим ще подирят справедливост и ще въздадат всекиму заслуженотоsuum cuique, както са постъпвали древните.

Достатъчно съм им ял и жилото, и горчивия мед, за да се самозалъгвам. Просто, ако премълча, няма да мога да се поглеждам в огледалото.

Ала още нещо ме кара да загубя един следобед. Време е за нивата, а не за молитвата. Някой трябва да изрича истината, за да не залинее съвсем българското съзнание. Повтарям: пишат ми младежи и това стопля сърцето ми. Окуражава ме, сякаш някаква сила ми нашепва, че има смисъл да продължавам.

Ще започна от там, че ние сме едни млади и будни хора, които не искат да бъдат причислени към стадото“ – начева писмото си читател, чието име не съм получил разрешение да спомена. – „Искаме промяна. Не искаме да мислим и живеем като родителите си. Тези същите родители обаче милеят и тъгуват за онова златно според тях време преди 1990 г. Колкото и пъти да сме разговаряли на тази тема, те никога не казаха за терора, за доносите, за концлагерите из цялата страна. Никога не казаха нещо негативно заонова време“. Именно там е причината младите хора, и по специално моето поколение, да не знаем нищо за комунизма. А от там идват и големите беди за млади и стари.

Не стига че цялата държава със всичките институции в нея са срещу нас, а сега и родителите ни са настроени против нас. Сещам се за това, което бях чел във ваша статия, но не мога да го цитирам дословно в момента. Но смисълът ще го схванете: „Не е страшен самият комунизъм, страшното идва след него“. И затова, че този вирус се е загнездил дълбоко във българското семейство. Това вече наистина е страшно! Сега разбирам какво значат тези думи в действителност. И единствената причина  за това, което се случи днес със нас [сериозна неприятност, свързана с един родител], е това, че не мислим като тях и заради това, че не виждаме живота като тях. А самите те са спрели в онова толкова блажено според тях време. Това е сигурно някакъв вид посткомунистически синдром, от които не само нашите родители страдат. Повечето, да не кажа почти всички от родителите на моите познати и приятели, с малки изключения, страдат от същото заболяване. Обединението трябва да го има най-напред в семейството. Да се държим заедно, да се разбираме, да си помагаме, а не да си пречим. Това казах веднъж на майка ми и баща ми, а те ми отговориха: „Не те разбираме“.

 

Ето защо не мълча. Нямам право.Чувствам се длъжен и не мога да нехая, докато командвани от вън червени кръвопийци унищожават моята Татковина. Та нали за нея далечните ми предци са проливали кръвта си още във войната за Атряч-БулгарТроя, както като дете ме учеше леля ми Персифона [впрочем чисто древно българско име], Бог да я прости.

Ние не изчистихме двора си от воняща болшевишка нечистотия, която продължава да овонява всекидневието ни. Отдавна трябваше да сме я изхъврлили на бунището на историята, барабар с нейната „сполука“, с „времето е наше“ – всъщност – нейно, и с всички останали глупотевини, с които разбъркаха мозъците на нашенци. Оставихме децата и внуците си да битуват сред боклуците.

 

Хора, годината е 2012-а, че даже преваля. Събудете се! Опомнете се! Изконното зло е сред нас! Нямаме право да мълчим и да чакаме друг да свърши нашата зарязана работа, която изисква Херакълови усилия!

 

Камбаната бие. Бие за нас, нормалните хора. Кой ви оглуши, не я ли чувате?

Имаме много за вършене. На работа! На народна работа! Трябва да спрем реставрацията!

 

Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Цион.[14]

 

Повтарям: Преди всичко за почтеността и нравствеността ми е думата. Да започнем от там!

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Получих оплаквания, задето на отговарям на всички писма. Една от причините – навярно главната, е, че имам проблеми с електронната си поща. Ръководството на Abv.bg предприема мерки, за да ме избави от натрапниците. Проникването е толкова дълбоко, че получавам писма от… самия себе си?! Досещате се какво е тяхното съдържание.

Сигурен съм, че доста от писмата, които ми изпращате, се „губят“. Има и такива, на които не намирам смисъл да отговарям. Пък и моля не забравяйте, че вие сте повече, а аз съм сам.

Въпреки всичко поднасям извинението си на всички, които добронамерено са ми писали, но не са получили отговор.

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Специална признателност на стоматоложката доктор Пейчева. Тя знае защо.

От февруари досега дарителите са общо 63, седем от тях – имигранти. Повечето са едни и същи хора, които искрено помагат за издръжката на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. имената на дарителите. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Неотдавна в „Агора“ един подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“ Изглежда мнозинството послуша съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка.

Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“получава огромен обем информация.“

Явно една шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 600. Гастрольорите са поне още толкова. (Броячът се занулява при 1000 прочитания. С изключение на случаите на външна намеса.) Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 300. Всеки от тях да внася по 1,50 лева месечно – 18 лева годишно, бих могъл да продължа. Уви…

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации? Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща… Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям. Внесъл съм необходимата такса за присъствието на медията в интернет до края на годината. Но ще разредя появата на моите публикации. Време е да помисля и за себе си. Съжалявам.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 



[1] Кеворк Кеворкян – „Добър човек ли съм?“, в. „Уикенд“, брой 42 (466), София, 13 – 19 октомври 2012 г., стр. 26.

[2] Главен представител със съответния модел на поведение.

[3] Вж. Георги Ифандиев – „По следите на криминалната революция: Когато се наливаха основите на пишман капитализма“, „ФорумЪт“, , София, петък, 6 ноември 2009 г., online: http://www.forumat-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=424:2009-11-06-01-12-58&catid=44:2008-12-23-17-29-57&Itemid=64; Георги Ифандиев – „Истината е все така неудобна“, „ФорумЪт“, forumat-bg, София, 9 май 2011 г., online: http://www.forumat-bg.com/politika/1232-istinata-e-vse-taka-neudobna168

[4] Вж. Иван Славков – „Батето“, 2 том, ИК „Труд“, София, 2010 г., стр. 79-81.

[5] Не съм откривател; чух името каламбур от Босия.

[6] Игор Бунич – „Златото на партията”, Издателство „Прозорец”, София, 1996 г., стр. 350.

[7] Вж. Зоя Димитрова – „Батето прави първия контакт с ЦРУ“, в. „Шоу“, препечатка в Информационна агенция БЛИЦ, София, 19 юни 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/110704

[8] Вж. Велизар Енчев – „Реквием за телевизионната клевета“, в. „Земя“, София, 16 юли 2006 г.

[9] Подчертавам родното му място, защото той често подигравателно подхвърля подобни „аргументи“ към различни люде, например водещия от bTV Виктор Николаев, към чието име прикача „разградския“… Въпросният Николаев не само не ми е симпатичен. Смятам го за същия като „героите“ от публикацията ми.

[10] “Greece has not faced up to the ghosts of its past: As Angela Merkel makes a futile attempt to prop up Greece’s political class, the country is on the brink of self-destruction” by  Constantine Giannaris, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Thursday, 11 October 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2012/oct/11/greeks-lashing-out-xenophobia

[11] Кеворк Кеворкян – „Добър човек ли съм?“, вече цит. съч, стр. 26.

[12] „От Матея свето Евангелие“, гл. 23, ст. 29-33.

[13] Кеворк Кеворкян – „Добър човек ли съм?“, вече цит. съч, стр. 26.

[14] Библия, „Книга на пророк Исаия“, гл. 34, ст. 8.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...