Дали да се конфискува без съд и присъда имуществото на незаконно забогателите? Такъв въпрос може да предизивка спор единствено сред люде с гузна съвест и в незрелите общества. Разбира се, че трябва. Нещо повече – задължително е.

Обаче шумът, вдиган напоследък около приемането на такъв нормативен акт у нас, е част от политическия театър за отвличане на внимание. Чрез него бързо бяха забравени проблемите с неизграждането на АЕЦ „Белене“, с нарастващата безработица и постоянно спадащите доходи, с храната, която макар и все по-некачествена, става все по-недостъпна, масовата престъпност – мафиотска, по високите етажи на държавата – става дума за всички сфери на живота, и битовата, все повече заприличваща на битки от необявена етническа война, и т.н. С други думи, за пореден път общественото внимание беше отвлечено от въпросите не просто за оцеляването на нацията, а за нейното бъдеще изобщо.

Законът за отнемане на имуществото на незаконно забогателите се създава по външна заповед и в угода не на нас, а на псевдодемократите от новия Съветски съюз – Европейския. Ако всичко беше истина, неговият обхват трябваше да ни връща доста по-назад в историята – към есента на 1944 г. Тогава започна огромното незаконно обогатяване на една зараждаща се номенклатурна класа, наложена със сила от Съюзниците и поставена във властта посредством танковете и шмайзерите на окупационната Съветска армия.

Тази нова класа, съставена предимно от нискочели представители на градската и селската обществена помия и от интелигентския измет, се вапца в червено, макар нейната същност да беше наситено кафява – цветът, възприет като символизиращ фашизма. Тогава, като част от спуснатата завеса на мрачното червено фашистко робство, бяха поставени основите на това напълно незряло общество, в което днес не живеем, а съществуваме. Това по-скоро е механична сбирщина от атомизирани сенки, наподобяващи индивиди, подчинени на държавна организация, която изцяло принадлежи на мафията. На тукашното разклонение на онази интернационална престъпна мрежа, която като гъста и здрава паяжина е обхванала света и задушава човечеството.

Ако всичко, което се върши в т. нар. Народно събрание, беше истина, първите, които трябваше да треперят, щяха да бъдат семействата от клана Живкови, останалите издънки на Политбюро на ЦК на БКП и на Постоянното присъствие на БЗНС, „елитните“ фамилии от Държавна сигурност и техните слуги, начело с министър-председателката Б.Б.

Та нали още когато през 2001 г. медийните прожектори я осветиха, тя призна, че е заченала своята предприемаческа дейност – охранителния си „бизнес“, както стана модно да се казва, в нарушение на действащото тогава законодателство! Освен това Les Pompier Soleil следва да бъде съдена за предумишлено убийство с висока степен на обществена опасност.

На 10 декември 2003 г., в качеството си на главна секретарка на МВР, лично тя заповяда ликвидирането на Тодор Димов – Чакъра във вилата му край Харманли. Набеденият за „архипрестъпник“ беше обстрелван от огромна глутница полицаи и то дори с… гранатомети. Повече от сто цеви срещу един самотник! Разстреляха го с повече от 15 противотанкови снаряда пред очите на сина му! Каква храброст?!…

В четвъртък, 3 май 2012 г., новинарите от основната телевизия на ДС с пълно право се възмутиха от пътен инцидент, при който: „По-младият бияч отива до джипа и вади пистолет. Насочва го към главата на 39-годишния баща пред очите на детето му.“[1] Никой никога не обърна внимание на наследника на Тодор Димов, станал свидетел на терористичен акт, дело на тукашната милиция.

„Чакъра трябвало да излежи 2-годишна присъда за сводничество и кражба на добитък от Ивайловград. Към това се прибавяли и 3 г. за обир на чейнчбюро в Харманли през 1994 г. Тогава апашът бил прострелян от полицаите, но успял да избяга от болницата.“[2]

48-годишната жертва на полицейския терор беше определян от съгражданите му като „дребен бандит“. Буен мъж, още по време на Живковата диктатура Чакъра беше може би единственият, създал нещо като хайдушка чета за борба срещу комунистическите неправди, беззакония и безчинства, залели Отечеството ни. За което беше осъден на 8 години затвор.[3] Близките му разказват, че този негов нрав и силно развитото му чувство за справедливост са го накарали в навечерието на зимата на 2003 г. да стреля по подгонилите го милиционери. Даже главорези биват съдени на доживотен затвор. Никой не заслужава такава съдба, каквато не Бог, а Б.Б. и господарите й определиха на Тодор Димов – смърт, без право на защита и обжалване.

В деня на разстрела му главната секретарка на МВР, избраницата на бившия Симеон ІІ, другарката Бойка Борисова храбро се изпъчи: „Аз заповядах убийството на Чакъра.“ Когато беше привикана, за да даде показания пред следовател, тя отново прояви характерната за мутрите наглост: „Пред следователя Борисов призна, че ако се наложи, отново би действал по същия начин.“[4]

Комунист! Истински комунист!

Тогава известният пловдивски адвокат Михаил Екемджиев, специализирал се в делата, разглеждани в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, отправи обвинение към милицията: „МВР е превишило пределите на неизбежната отбрана в случая с Тодор Димов-Чакъра, който бе убит, след като стреля по полицаи край Харманли миналата седмица… В момента, в който са били включени гранатометите, полицията е целяла убийството на Чакъра“, каза Екимджиев.

След края на операцията главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов заяви, че такава ще е съдбата на всеки, който стреля по полицаи. Нямам никакво намерение да влизам в полемика с лица, които са отвъд закона, допълни Борисов. Според Екимджиев много шефове в МВР си присвояват правото да наказват.

Министърът на вътрешните работи Георги Петканов [агент на ДС, клеветил Янко Янков] обяви, че акцията била законна. За нея е бил уведомен и премиерът.

Военна прокуратура да се самосезира за акцията, за да стане ясно дали МВР е превишило правата си при убийството на Чакъра, поиска адвокатът. Той уточни, че все още никой от семейството на Тодоров не се е обръщал към него.“[5] Ами от разбираем страх и ужас, а не поради нещо друго…

Не защитавам Чакъра или други хора, нарушили законите. Думата ми е за двойните стандарти, за самопоставянето на болшевишките властници над правото. Другарите избиваха и продължават да унищожават всеки, който дръзне да им се противопостави. Те на два пъти разграбиха страната, цялото ни национално богатство, оценено на стотици милиарди долари. Да не споменавам унищожения дух на народа, променения му генетичен състав, обезбългаряването и обричането ни на изчезване.

Никой от тях не беше изправен на подсъдимата скамейка заради тези най-тежки престъпления. Докато: „Чакъра се бе примирил с влизането в затвора, споделиха негови близки вчера. Знаейки, че в близко време полицията ще дойде да го прибере, той се подстригал и дори заколил прасе. Поканил на прощално събиране близките си. Преди броени дни обаче по неизвестни причини Димов се преобразил и започнал да изпитва панически ужас от мисълта за влизане зад решетките.“[6]

Досещате се какво го е променило. Някой му е подсказал какво го очаква – обещали са му смърт, безапелационен разстрел! Така и стана. Защо?

Публична тайна е, че Димов знаел факти, неудобни за тогавашните шефове в областното МВР и по върховете на милицията. Навярно – за самата Б.Б. и за нейните връзки с нелегалното производство на цигари, чийто надзорник беше местният мафиотски бос и високопоставен масон Иван Тодоров – Доктора.[7] Връзката между двамата гангстери – Б.Б. и Доктора, направил друг архибандит, бившият шофьор на члена на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-министър председател на НРБ Стоян Марков – „Стенмарк“, който е тъст на брата на ексвицепремиера Милен Велчев – Георги.[8]

По времето на Филип-Димитровото СДС-управление бившият служител на ЦК на ДКМС Спас Русев беше издигнат за шеф на Агенцията за чуждестранна помощ. С помощта на комуниста-седесар Петко Симеонов и прочие хайдуци я ограби до шушка. После изчезна в странство. Внезапно се появи в Лондон като близък приятел на бившия княз Кирил. Той се оказа и организаторът на прочутия „яхтен скандал“ по време на управлението на НДСВ. След атентата срещу Иван Тодоров-Доктора във взривения му автомобил бяха открити снимки, на които в една компания на луксозна яхта в Монте Карло са трима министри от кабинета на Сакскобургготски заедно с Иван Тодоров.“[9]

Как никой не зададе въпроса: Що щяха изобщо бившият цар и неговият син в компанията на комунистическите „велможи“ и то от средните равнища на червената номенклатурна йерархия? Как бай ви Симо Мадридски не спря погледа си на поне един представител на онази патриотична буржоазия от времето на неговия баща, която беше превърнала страната ни в райска градина, колкото и богохулствено да звучи? Организаторите на НДСВ – все произлизащи от ДС, бяха поканили на учредяването на „царската партия“ Петър Гогов и Янко Янков. Със сигурност за фасон, ако разбирате какво искам да кажа. Защото никой повече не им обърна внимание. А Янко ми е разказвал, как, като зърнал Георги Петканов в залата, не се въздържал, и на достатъчно висок глас споделил връзките му с ония служби…

Зачеването на подобни мафиотски подразделения е пространна тема. Нейното изследване, анализиране и излагане на истината за генезиса й, си струва труда. Още повече, че познавах лично почти всички следдесетоноемврийски монархисти. С две изключения – Анелия Атанасова и Николай Бучков, никой от тях не успя да стане „царист“ – да попадне сред върхушката на НДСВ. Там бъкаше от комунисти, ченгета и потомци на такива. Да споменавам ли Стоян Ганев, Милен Велчев, Николай Василев, Лидия Биджерано – Шулева, Костадин Паскалев, Соломон Паси, Димитър Калчев, Васил Иванов-Лучано, Мирослав Севлиевски… Правителството на Симеон все едно беше редено от Андрей Луканов. Казват, че му помагал Любен Гоцев, все едно – самият Карлович. То досущ приличаше на кабинетите на Жан Виденов и Иван Костов. Даже при главния Циганин след Тато имаше повече комунисти и милиционер – тайни и явни.

Говори се, че Симеон е вербуван от КГБ. Това станало на особена основа и то през далечната 1967 година по време на негово посещение в Саудитска Арабия. Доколко това е вярно изясняват неговите връзки и работата му с Атанас Тилев – агент „Румянцев“. Всъщност дейността и на двамата е свързана с „Нордекс“ – една от фирмите на КГБ.[10]

Докато е във Виена, старият най-висш кадър на БКП и ДС Огнян Дойнов служи на еврейския олигарх Григорий Лучански и на основания от него под егидата на КГБ консорциум Нордекс. „На 27 юни двамата с Лучански са гости на президента на САЩ Бил Клинтън. Има няколко снимки на Дойнов от тази „президентска вечеря“ – с Клинтън…“[11]

Лучански е висш ръководен кадър на Ленинския комсомол в Латвия. През 1974 г. бива назначен за заместник-ректор по административно-финансовите въпроси на Латвийския държавен университет и става най-младият подобен номенклатурчик в СССР. Съден е за финансова злоупотреба. Смята се, че е пострадал в резултат на боричканията между клоновете на КПСС и КГБ в Латвийската ССР.

Любопитно е, че след затвора е поканен за заместник-директор на най-известното литовско земеделско предприятие „Адажи“. Лично генералният секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов дава разрешение то да извършва самостоятелна външнотърговска дейност. Така се раждат две фирми с едно название – „Адажимпекс“, но с две седалища – в СССР и в Швейцария. С акушерството на „Лубянка“ те прерастват в австрийския гигант „Нордекс“. На часа този консорциум влиза в петицата на най-големите тамошни компании. Занимава се с много неща, включително с финанси и износ на оръжие. Преди време Лучански твърдеше, че е финансирал СДС и семейство Костови, но не успя да докаже това с документи. Само че семейният приятел на Иван Костов „Красимир Стойчев бе връзката между „Нордекс“ и Чорни“.[12]

Къде остана Командира? Интернационалният мафиотски кръг се затваря…

И Б.Б. беше избрана от Симеон. Тя, милата мома от Банкя, отдавна е част от алчно червената фашистка мафия. Личният съветник на Симеон генерал Любен Гоцев му я предлага.[13] „… До лятото на 1996 г. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите на „Тео Интернационал“ АД, Бургас заедно с Румен Николов-Пашата… В периода 1994-1997 г. „Тео Интернационал“ е уличена в производство на фалшиви цигари „Марлборо“ и „Мелник“ във фабрика в Крайморие… Налице е информация, че Бойко Борисов и Румен Николов-Пашата изобщо не са разпитвани за разбитата фабрика. Има данни, че доверен информатор от І РПУ – Бургас е предупреждавал фирмата за предстоящите проверки. По това време шеф на РПУ-то е Георги Пенев – пенсиониран от Бойко Борисов с почести и назначен през м. ноември 2001 г. за регионален директор на охранителната фирма „Ипон“.“[14]

Иван Тодоров – Доктора е имал фабрики за цигари във Великобритания, Кипър и у нас. Друг подобен нелегален „фабрикант“ се оказва Тодор Толев. Той незаконно произвежда цигари край… Харманли. Не намирисва ли на нещо общо с Чакъра? Тодор Толев, „бивш „съдружник на ген. Бойко Борисов, бе застрелян през юни 2003 г. в София – малко след неуспешния атентат срещу Доктора“.[15] Но и „Доктора бил свързан с концерна на руските тайните служби „Нордекс“…[16] Симеон и Костов – също… За онази интернационална мафиотска мрежа ми е думата.

Накрая може би е дошъл редът на Тодор Димов. Подземният свят, на който безспорно принадлежи Б.Б., но и не само тя, а и истинските й господари, е издал смъртната му присъда, защото е знаел повече от допустимото… В рамките на черния хумор се обсъждаха възможните действия на Б.Б. и подчинените й, ако Чакъра си беше останал в града… Никой не запита: Кой го подмами, за да отиде на вилата си?

Така, без съд и присъда, убиват само комунистите и мафиотите. Което винаги и навсякъде е било и е едно и също. В онези години дори в съседна Сърбия бяха престанали да избиват толкова поголовно и безогледно. Единствено в Афганистан, Ирак и Палестина се вършеха зверства от такъв калибър. У нас Б.Б. възвърна основите на милиционерщината, като форма на потисничество в рамките на мафиотската държава. Не случайно се смята за ученик на Тато… Някой да е подвел под съдебно отговорност банкянската мома за тези две свръхтежки престъпления?…

Мълчат и „опонентите“ й от БСП, които на практика я създадоха. Не са случайни и дългите „дебати“ в Парламента. Те са част от пиеската, с която ще бъдат замазани очите на „обществото“. Законът ще действа с давност едва 15 лазарника назад. При това – избирателно, както решат Кръстникът и неговият Conseliere.[17] Най-крупните комунистически престъпници приключиха с препирането на парите и узаконяването на имането си още в началото на прехода.

Затова никой високопоставен бандит не ще се раздели с имането си, трупано чрез престъпления. На практика няма друго. Така постановява Законът за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник“, брой 37 от 5 май 2000 г. След като в първите си два члена той излага престъпленията, извършвани от комунистите и партията им, той разпорежда: „Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.“

Съгласно логиката и според правния смисъл, цялата собственост на членовете на една престъпна организация се смята за придобита по престъпен начин. Точка!

Вгледайте се в биографиите на депутатите, министрите, президента, останалите ръководители на т. нар. държава и на политическите сили, точещи калъча, за да влязат във властта. Най-малко 95 на сто от тях са комунисти или произхождат от такива родове. Кой от тези разбойници е толкова луд, та да посегне на себе си или на своите родители, баби и дядовци, братя и сестри, лели, чичовци, вуйчовци, братовчеди…? Пък и един закон за декомунизация, какъвто отдавна предлагам,[18] би ни избавил от настоящата гавра с нацията. В него всичко е предвидено.

А Член 4 на цитирания Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен гласи: „Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.“

Така утре може да видим паметник на Чакъра, борил се против комунистическия режим, и тотем на позора за Б.Б. и всички комунисти, членували в престъпната организация БКП.

Къде е същият този Запад, който пришпорва „народните избраници“ да приемат един обречен на неприлагане и забвение нормативен акт? Защо мълчат и непрестанно си сътрудничат със същества, които са престъпници по смисъла на посочения закон? Този за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин, бива гласуван, не за да въздаде справедливост, а за да замаже очите на хората и преди всичко на Темида.

От време на време някой предварително нарочен за бушон, може да изгори съобразно неговите текстове. Не очаквайте нищо повече. Не Живкови, даже такива второразредни прислужници като Емилия Масларова и Емел Етем няма да намажат затворническите нарове. Гарван гарвану око не вади. Парламентът е превърнат в позорище по същия начин, по който в древността Исус Христос завари йерусалимската синагога като тържище. Сатаните отдавна са в храма!

Никога не забравяйте:

 

Комунистът за комуниста е брат.

Агентът за агента е приятел.

Убийците и крадците „коват“ законите и въздават правосъдие!

Нашият случай е зарязан отдавна!

Ние сме изоставени!

Забравете или се противопоставяйте, но с ясното съзнание, че никой друг няма да ви носи кръста!…

 

Светът е изправен пред екзистенциални проблеми. Според различни прогнози на човечеството му предстои да реши дали след четири десетилетия ще празнува 9-милиардния жител на планетата или ще се подложи на масово изтребление, за да се спре на „златния милиард“.

Тепърва ще се спра на това. Закон за конфискацията на имущество, придобито по престъпен начин, ме вълнува истински. Но само, ако е създаван при нови условия – след разграждане на настоящата система, когато бъде приложена декомунизация и бъде поставено началото на изграждането на истинска република – свободна България на граждани, осъзнали своето право да бъдат равнопоставени единствено пред закона.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

ЗА МОЕ ГОЛЯМО СЪЖАЛЕНИЕ,

за пореден път поразиха сайта. Благодарение на г-н Иван Занев вече всичко е наред.

От сърце му благодаря.

Както и на всички Вас за търпението.

Ще разочаровам другарите: Няма да ме откажете.

 

От сърце благодаря Венцислав Василев от Разград, на Борис Андонов от Пловдив и на всички останали досегашни дарители. Ако те ме известят, че желаят, съм готов да публикувам имената им.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост.

Даренията си можете да изпращате на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ YouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър