Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ЖИВЕЕМ В ЕПОХА НА ТОТАЛНА ИЗМАМА, ЛЪЖА И ЛИЦЕМЕРИЕ; НЕКА ОПИТАМЕ ДА ИЗЯСНИМ ПОДРЕДБАТА НА СВЕТА – Част 6: Облагородяване на сифилиса

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

 

След надлежния гинекологичен преглед и изпробването, господарите на света оцениха банкянската вагина по-високо от крушовишката. Но е ясно, че и двете смърдят на комунизъм. Отвратителна, убийствена воня.

 

От политико-икономическите „титани“ – фалшивия двупартиец Магарешки и Иво-Христов с малко име Доцент-Професор се носеше зловонието на Духи Ленина“. Дали лосион, дали парфюм, дали препарат против хлебарки, забравен в складовете на киевската московия. Изобщо, дуетът е като нищо на света. А от Ламбо и Тома – „новите лица“ на бабичката-командирка вони на пръст. Около патриотите кръжаха рояци мухи лайнарки. Миришеше им на оакано. Сам в сараите, пчеларовецът пиеше „Русский стандарт“ – скъпа водка, наричана „Путинка“, с аромата на нареченска вода. За да не го хванат политическите катаджии. И вдигаше тостове ту за Ангелов, ту за Сергей или за Сава.

 

Населението кандиса. То е непретенциозно. Ако се наложи да го бесят, ще попита кой ще осигури въженцата. Някога е ималобезплатно здравеопазване и образование“. И е ходило на море

 

Едно ви моля: Не обиждайте цирка. Той е изключително сериозно, трудно, опасно изкуство.

 

Който разбрал, разбрал. Толкова по темата.

 

 

 

В ада има запазено специално място за жени,

които не си помагат една на друга[1]

 

 

 

Авторка в уж левия, пък най-често изявяващ се като крайно десенястребски вестник “The Guardian”,[2] извика „Еврика!“ „Милата“, благодарение на „интервюто в списание Vogue открила, „колко глупава е Териза Мей“![3]

 

Ако не беше така, кой щеше да я допусне да оглави правителството? Това е първото задължително условие, на което следва да отговарят кандидатите за такъв вид слава. Пък и прокламиралата се като „защитничка на трудещите се“ премиерка и лидерка на Консервативната партия, все пак се има за жена и минава за такава. Невъзможно е да не е поне малко суетна. На коя жена не й се иска да е красива, добре облечена, забелязвана? Казват, че за истинската жена мъжкият поглед е като нова рокля.

 

Тъй че, comrade Териза има пълното право да се поглези в модното издание – защо не? Това да й беше кусурът. Споменавам го с цялата си симпатия и уважение към жените.

 

 

Какво е предизвикало заядливите бележки на авторката Ан Пъркинс? Най-вероятно женска завист. Някога, работейки за BBC, тя също се хвалела със светски изяви. Разказвала как депутатът от Консервативната партия Алън Кларк я извел на вечеря. Освен това явзел от дома й със своите ролкови кънки, когато отивал да гласува“.[4]

 

Сега, навярно несправяща се с психическите проблеми на застаряването (добре е да си спомни песента “When Im 64” – „Когато съм на 64“ от “The Beatles”), е станала придирчива. Сравнява Териза Мей с късния Джон Мейджър, който всячески се мъчел да се избави от силуета на Маргарет Тачър. Понеже имал усещането, че го следвал навсякъде.

 

Същевременно Пъркинс опитва да натика ходилата на Мей, с несъразмерно голям номер за жена, в чепиците на Найджъл-Фаражовата Партия на независимостта. Един вид – премиерката взела да завива твърде надясно. Само че не съобразява – за да пошушне нещо на ухото на comrade Мей, одиозният финансист и бивш лидер на UKIP би трябвало да се качи на столче

 

Подобно на Мейджър, „и Мей предлага ясно скъсване с миналото“ – заявява Ан Пъркинс. – „Стилът й и нейните маниери са различни. Но тя дели една обща характеристика с Мейджър: непоколебима решителност да бъде толкова глупава, колкото й е възможно. Докато обаче предвожда главна западна сила.[5]

 

Изложението е дълго и скучно. Ще преразкажа накратко претенциозното съчинение на авторката, наподобяващо тюрлю гювеч от светска хроника във ватманския стил на местния „елитаренхомосексуалист Женя или Юженѝ Минчев, и политически анализ с елементи на преразказ, както биха го определили съвременните петокласници.

 

Критикувайки британската премиерка от политическа гледна точка, „демократичната писателка“ – преституткасе дразни, че правещият се на „десен“ таблоид “The Daily Mail е нейната най-лоялна мажоретка“. Тъй, тъй – използвана е думата “cheerleader”, означаваща именно това. Обаче, видите ли, даже на неяна мажоретката де, й дошло в повече битовото откровение на министър-председателката, направено в интервюто за – повтарям: американския вариант на списанието за мода и светски клюкиUS Vogue”, „че нейният съпруг Филип готви отвратително ризото“. Дали самият “chef” (у нас, по отвъдокеански маниер, наричат готвачитеmaster chef”, звучащо приповдигнато парвенюшки и съвсем глупаво) се е засегнал, или е подминал с усмивка излиянията на жена си. Впрочем, покрай това се сетих – слава Богу, навремето другарите не въведоха в употреба съветскотопо̀вар“. Но дечицата им, завършили на Запад, вече „цивилизованипо Добри-Войниковски, заплитат езици и кривят устни с чуждоземни слова. Което не помага типичната за родовете им текезесарщина да изглежда по-малко видима.

 

Ако държите да узнаете каква е политиката на днешното британско правителство, товарищ Пъркинс ще ви открехне. Съвсем не между другото, тя е работила и в The Daily Mail”. Но явно през последното десетилетие е олевяла. И сега, от социалистическия ракурс наThe Guardian”, отсъжда:

 

Нейният [на Териза Мей] политически манифест също е банално известен. Тя се безпокои за това, хората да чувстват, че е загрижена за тях. Смята го за предпоставка за възстановяването на доверието в електората. Мисли, че свободата е малко по-важна от сигурността. Но дава шанс и на двете. Не й пука дали хората не я харесват.[6]

 

Докато политици и журналя възприемат хората катоелекторат“, обществата ще пропадат. Но и читателите са виновни. Понеже, кой знае защо, се изявяват така – като електорални единици, както ги наричат разни празноглави и измислени политолози, социолози, в чиито кухи чутури ветровете се надбягват на воля. Ами да престанат да бъдат електорат. Да спрат да гласуват. Другият вариант е да хванат сопите. Но за това поне в Европа на никого не му стиска. Явно е прекалено стар, както и го наричат…

 

Следват разсъждения за начина на обличане на обитателката на 10Downing Street”. Той, според Пъркинс, енеочаквано пъстър“. Навярно заключенията й произлизат от скучната и даже мрачна еднообразност на фасадата на премиерската резиденция. Потъмнели фугирани тухлибритански стил, както казват. Докато Териза без съмнение дразни авторката с дръзко цветните си тоалети, често с къси за възрастта й дължини на роклите и полите. Анна Пъркинс е от онези жени, отказващи да боядисват косите си. Което, може би, издава специален манталитет, нали?

 

Навярно поради схващанията си е впечатлена отстилният й гардероб, който едновременно е най-набиващ се в очи и най-неочакваното нещо от нея. Тя е смела, в контекста на депутатка от торите от Мейдънхед.[7]

 

Понеже споменатият град е разположен в кралския окръг на Уиндзър, явно е възприето жителите му да ходят облечени като монахини и калугери. Женитев спретнати тъмно сини рокли до глезените, най-много гарнирани с бели якички и престилки. Мъжетев черни костюми и бели ризи. Задължително с вратовръзки и непременно с издути бомбета.

 

Пъркинс е малко по-малка от мен – едва-едва. Но май не е разбрала, че тази епоха остана в шейсетте. Когато вездесъщите иронизатори на закостенелите традиции от лондонската рок-група “The Kinks”, което е красноречиво – „Чудаците“, но може да се преведе и като „Извратените“, се надсмиваха добронамерено надобрия уважаван мъж“. Тойникога не закъснява за работа“. Винаги е облечен по един и същ начин, подобен на току-що описания. И всяка вечер се прибирас един и същ влак“…[8]

 

Прощавайте, сравненията на Териза Мей с херцогинята на Кеймбриджбулката на принц Уилям, която е с неблагородно потекло, но все пак еврейско и на всичко отгоре – свързано с Голдсмит, както и с някога „вкусната“ и дръзка Виктория Бекъм, е не просто неподходящо. В контраст с времето и самата личност на Мей. Не с нейната длъжност, а с жената Териза.

 

Явно има хора, които са си изградили виртуален образец на политик, съответстващ на техните собствени представи и пристрастия. Забравят, че те са хора. Даже кралицата пръцка и то не само във вицовете за Бай Ганьо

 

Ние, „електоратът“, и преститутките поставяме на пиедестал съвсем обикновени, в преобладаващите случаи – дори невзрачни лица, фигурки. И с нашето отношение, гледайки ги с възхищение, предимно преклонение, ги превръщаме в нещо, което изобщо не са. А те, на свой ред, се самозабравят. Провинциализмът като манталитет направо прелива и от двете страни.

 

Отвратително ми е да гледам, как жители на пострадало населено място, вместо да пребият навестилите гиголемци“, които иначе, по правило, въобще не се сещат за тях, ги посрещат като светии. Кланят им се като на икони. Нещо, което Исус Христос не е допускал. Даже преди петилетка в Харманлийско баба, загубила къщата си в придошлия порой, целуна ръка на Б.Б. Допускам, че малко преди това е изричала клетви по адрес на бъзливата банкянска лесбийка

 

Що за хора? За какъв морал можем да говорим? Вярват ли в нещо и в какво? Явно – не в Господ, а май вцар-батюшка“. Вспасители“ от сорта на „добрия Дядо Иван“ или на „богатия Uncle Sam”. Само че напоследък тях често ги сменят

 

Ето кои превръщат обикновени нищожества във величия. После, когато идолите паднат, не винят себе си за култа към безличията, а ги сочат с пръст и са готови да хвърлят съчки в словесната клада, разпалвана от медиите под останките от рухналите Големановци.

 

Освен това, твари като цитираната лондонска авторка, хулеща Териза Мей (Бог ми е свидетел, че не браня никого от всички тези червени фашистки боклуци), са противници на свободата. Тази се надсмива, задето министър-председателката смята, че „свободата е малко по-важна от сигурността“! Значи се обявява срещу свободата и националното. Тя е глобалистка героиня. А такива като мен са врагове на народа!

 

Де да бях единствен. Мен никой не ме знае, вълци ме яли. Ама излиза, че и масонът Бенджамин Франклин, един отбащите на американската нация“,[9] е бил такъв – „мръсна гад“, „враг на народа“, заслужаващ да бъде убит. Е, умрял в спалнята си, обграден от своите десетки жени и стотици деца. Повечето – роби. Негово било предупреждението, че:

 

Онези, които заменят своята свобода за временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.[10]

 

По този начин, а не другояче, комунистът Путининтернационалист по дефиниция, беше обявен за националист и антиглобалист

 

Има и още нещо. В конкретния случай жена одумва жена. Публично, в централна, макар и западаща, медия. Не между другото, трябва да признаем, че журналистиката се феминизира, както се изразяват „учѐните“. И започна да проституира тотално. Като не твърдя, че тъкмо представителките на по-хубавия пол – не казвам нежния, защото вече би било съмнително дали такава оценка отговаря на истинатаса най-забележителните преститутки. Струва ми се, че наподобяващите мъже са по-да̀шни, по-изпълнителни и се радват на по-голяма клиентела. За журналята – след малко, от колега на цитираната авторка. За друго ми е думата.

 

Все по-често оставам с впечатлението, че мултикултурализмът доведе до пълно объркване на понятията. А от там – и на онова, което вършим в самия живот. Друга авторка от същото издание размахва пръст и кори американския президент, задето „направил на Меркел онова, което мъжете през цялото време правят на жените“. Не лъжа, заглавието гласи точно това, убедете се от илюстрацията. Само не разбрах, дали Kamaradin Ангела Доротея е останала доволна?[11]

 

Точно така, не включвайте циничната част на подсъзнанието си. Какво „правят мъжете на жените през цялото време“? Разбира се – не през цялото време. Няма как. Биология

 

Ако се хванем за израза, можем да предположим, че наемателят на Белия дом е водил товарищ Меркел на пазар. Може би тайно са напуснали къщата през някой тунел като онези, тръгващи от софийския Партиен дом.

 

Третата възможност е да я е набил. Но не ми се вярва. Приказките му за жените, които миналата година „непреднамерено“ бяха пуснати впубличното пространство“, издават обратното – комплекс за недостатъчна мъжественост. Кавалерът със самочувствие не обижда жените даже, когато е насаме с мислите и представите си. Какво остава – в разговор. Невъзпитано, долно, унизително за самия „мачо“ на думи. Обсъдих това, когато му беше времето…

 

Както отбелязах тогава, „КозътДоналд е женчо. Даже жестовете му са нежни по особен начин. Наподобяват тези на Александър Лилов, Яне Янев, Йордан Соколов, Филип Димитров, Каракачанеца или Сергей Станишев. Пък и напоследък, при феминизацията на живота, когато жени излизат на боксовия ринг, на тепиха в борбата, самбото, джудото, вдигат тежести, изместват мъжете от всички професии, постоянно срещаме известия за обратно насилиена жени над мъже. Оставям настрани провалилия се японски опит за художествена гимнастика за мъже. Изявите на уреда „земяв спортната не е кой знае колко по-далече. Но нежните мъже обичат да се правят на супер-мачовци. Помпат железа, трупат мускулна маса, лишена от особена сила

 

Значи остава едноциничната част на вашето подсъзнание да е права. А щом вместо да съобщят, че Ангела Доротея е занесла буркан дъхав алпийски мед на Доналдчо, го порицават, значи comrade президент се е изложил, меко казано. Като сравня младата му словенска съпруга с германската канцлерка, не се изненадвам. Нищо, че съм чувал в живота, не във виц, съпруг на красавица да споделя за жена си: „Да знаете колко ми е омръзнала. Да беше поне малко чужда!

 

Наистина. Сещате се, че става дума за комунист. Беше близък на Луканов, а доскоро и заместник-председател на Народното събрание. Вярващите, човеците, сме от друго тесто – верни съпрузи

 

Със своите двойни и дори тройни стандарти Западът отблъсква все повече хора по земното кълбо. Там – например в САЩ, Британия и Францияпреследват за връзки с Путин. Който не вярва, да попита кандидата на републиканците за френски президент Франсоа Фийон. Гонят го, както навремето при милиционер-социализЪма тук вкарваха в кауша или зад решетките за западно влияниеи връзки с чужденци.

 

Ето пример за двоен аршин. След като с пукването на пролетта пукна моят връстник Мартин Макгинес – до януари заместник-първи министър на Северна Ирландия, а в миналото един от командирите на бойците от Ирландската републиканска армия, не малко политици изразиха съболезнования и съжаления. Обаче също така много го обявиха застрахливец“, „убиец“, какъвто увредените им мозъчета са се сетили.[12] Едва ли не – засатана“. (Вижте илюстрацията.) Той не беше комунист все пак…

 

Когато бях млад, Макгинес не слизаше от страниците на печата. ИРА и нейното военно крило ИРА-Извънредни бяха изобразявани като терористи“. Британската окупационна армия и губернаторът, назначен от кралицата като неин пълномощник в чуждата държава, разположена на друг остров, не бяха смятани за агресори, окупатори и така нататък. Прочее, СССР и неговите сателити също осъждаха действията на ИРА. Докато някои британски рокаджии пеехаВърнете Ирландия на ирландците“ и “Sunday, bloody Sunday”![13] Въпрос на морал, а от там и на гледна точка.

 

 

 

Америка и световното еврейство принудително

са натикали Англия във войната[14]

 

 

 

Днес „консерваторите“, смятащи са за… либерали, както ще се убедите, посмъртно ругаят Мартин Макгинес. А той се бореше за независимостта на родината си, против английските тоталитаристи. Обаче тези расисти нито за миг не се връщат в миналото, когато не просто са наблюдавали как болшевиките заливат Русия в кръв, ами финансирали и проводили в нея червените убийци, предвождани от Троцки и Ленин. Осигурявайки им безопасно транспортиране през воюващия святот Ню Йорк и от Швейцария. И защо? За да въртят далавера с Ленин и еврейските му касапи на хора.

 

После се съюзиха с най-масовия убиец в историятаЛениновия наследник, ученик и приемник Йосиф Сталин. По-късно, докато в Съветския съюз и в целия социалистически блок, присъединен от същия Запад към СССР, и преобразен в огромен концлагер, обезглавяваха народите, а по гърбовете им плющяха бичовете и нагайките на комунистите, лидерите на западноевропейските държави, на Съединените щати, Канада, Япония и прочие, щяха да си счупят краката, бързайки за срещи с Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Тодор Живков, Янош Кадар, Николае Чаушеску, Ерих ХонекерВрагове, за борба с които например тукашната Държавна сигурност беше издавала специални заповеди и ръководства, се оказаха първи дружки на комунистическите диктатори.

 

Случаят с „баварския ястребФранц Йозеф Щраус е достатъчно показателен. Връзките на този „архи-антикомунистс източногерманския и правешкия диктатор продължиха до смъртта му, настъпила година преди падането на Берлинската стена. Но доста по-рано западните лидери харесвали и Адолф Хитлер. В двете страни – СССР и Германиядействали концентрационни лагери.

 

Напоследък узнахме и то на час по лъжичка, че САЩ също изграждали лагерна империязаскитници и безделници“, за бедни, за малолетни. Сталин ги наричал безпризорни. Спорно е кой бил пионерът в назоваването на ТВУ-тата – трудово-възпитателните училища. Все повече надделява версията, че Рузвелт бил пръв.

 

Струва ми се, че първенството принадлежи на църквата, но не ми се закача тази тема. Неотдавна в двора на католическа черква в ирландското градче Туам откриха масов детски гроб. В него били заровени най-малко 800 сирацибезпризорни, както е по сталински. Лобното място било приют за неомъжени майки. Преди да бъдат затрити малчуганите били подложени на сексуална експлоатацияот монасите педерасти и педофили.[15]

 

Като жител на големия концлагер Народна република България мога да уверя всеки непосветен или без опит, че да бъдете щастливи зад решетките и телените мрежи, по които тече електрически ток, е твърде трудно. Даже – невъзможно. Странно, може би по-скоро естествено, но човечеството не научи нищо от историята. Вдига огради по границите си така, както не са го правили германците и французите през 1914и Съветите с техните пудели до 1990 година. И кои бяха първопроходците на новото изолиране? За кой ли път израелските хазари, талмудистите.

 

Сега ще направя отклонение с пространен откъс от книга, заедно с обяснителните бележки, завършена като текст през 1991 година. Тя е от всепризнатия като обективен автор, достатъчно известния ви Игор Бунич. За да се уверите, че нещата винаги са планирани. И не аз разпространявам конспиративни теории, а медиите, на които вярвате.

 

Говорейки за обстановката в СССР края на трийсетте години, писателят-историк разкрива истинския план, чийто замисъл съвсем не бил случаен. И води до същите центрове на световната революция, за които пиша и говоря от толкова години. Почти без полза. Наясно съм, че цитатът е дълъг. Но всеки, който държи да узнае истината, е добре да го прочете.

 

Като премахна всички жалони на доскорошната си външна политика, Сталин рязко изви държавния кораб към сближаване с Хитлер. Надяваше се да се нареди в килватера на храбро маршируващия по Европа фашистки фюрер и да вземе своя дял. А в подходящ момент, да приспи бдителността на съучастника си със своята безгранична преданост, да го удари в гръб, да го унищожи, да се възползва от плодовете на блестящите му победи и да получи като трофей окървавената и разрушена Европа. И отново избликна буйният възторг на номенклатурата. Още от ленинските времена тя бе морално подготвена да вярва, че самото Провидение й е предначертало (или марксистко-ленинските закони на историческото развитие) да управлява света и да го превърне в гигантски концлагер, построен върху гигантска братска могила. Убеден в неземната си мъдрост и в свръхазиатската си хитрост, полуграмотниятвожд на всички народибе повел страната към задънената улица и смъртоносния капан, в който и досега се мята разпадащата се на части наша нещастна държава.

 

Залутал се из най-сложните лабиринти на международните интриги, Сталин искрено вярваше, че играе своя игра. И през ум не му минаваше, че е марионетка на онези най-могъщи и динамични сили, чийто детски вик Ленин погрешно бе възприел като предсмъртен хрип.[16] Той не можеше да допусне, че предстоящата му схватка с Хитлер е била отдавна замислена и планирана сред тишината на далечни кабинети, за да се развържат ръцете на тези сили за осъществяването на техния замисъл за световно господство – господство икономическо, в сравнение с което линеят, като застаряващи и неефективни, по-рано прилаганите за същата цел начини: военният и идеологическият.

 

Първоначално този план е приемал за водещо военното начало, но постепенно го свел до минимум и отдал приоритет на глобалното икономическо настъпление. Разработен е за действие в продължение на около 100 години, като в него е било предвидено икономическото обединение на Съединените щати и Европа. Замисълът му предвиждал рязко икономическо отслабване на Европа в началото, на първо място – на Германия, последвано от възстановяване, но по нов модел. Наред с това, като задължително условие, според плана трябвало да се стигне до разпадането на Британската империя и цялата архаична колониална система.

 

Що се отнася до Русия, покрай определената й роля в бъдещата схватка с Хитлер планът предвиждал по-нататък нейната изолация чрез изкуственото поддържане на агресивността й за сплотяване на останалия свят пред лицето на руската опасност“. Озовала се в икономическа и културна изолация, Русия, както са били убедени авторите, дотолкова ще изостане, че рано или късно (някъде към края на века) ще бъде принудена да капитулира безусловно без никакво военно въздействие и без да е в състояние да се противопостави на икономическата окупация.

 

Естествено, този план не би могъл да предвиди целия истински ход на събитията и в него остава много място за коригиране в движение. Ясно е също, че примитивният и неграмотен държавник Йосиф Висарионович Сталин е представлявал находка за този план, както и Хитлер. Но ако някой по стереотипа на нашето руско мислене смята, че този план е съществувал само в един екземпляр с различни грифове на секретността, че през изтеклите 60 години до него са имали достъп само лица с ранг не по-нисък от президента на САЩ или на Великия Архитект на евреите-масони“, той жестоко се лъже. И до днес в американските вестници открито се пише за него. Писало се е и преди.

 

Планът е изготвен през 1938 година от бюджетната комисия на Конгреса на САЩ. Обсъждайки възможността за рязко увеличаване на разходите по отбраната, тя стигнала до извода, че „обстановката в Европа и на целия евроазиатски континент дава уникален шанс на правителството на Съединените щати да регулира по собствено усмотрение равнището на световната криза чрез пренасочването на намиращите се на разположение на правителството финансови средства, без да натоварва данъкоплатците с рязко повишаване на разходите за въоръжените сили. За осъществяването на замислената икономическа експанзия са напълно достатъчни и тези въоръжени сили, с които разполагаме.“

 

С изводите на бюджетната комисия обаче не се съгласиладеловата Америка“. В редакционна статия през юли 1939 година The Wall Street Journal пише: „Всеки милион долари трябва да се охранява от трима: един моряк, един летец и един войник. Колкото и да е примамлив планът за икономическа експанзия, ще е смешно, ако го изпълняваме с помощта на нашата оперетна сто и двадесет хилядна армия. А динамичното развитие на събитията в света ни говори, че разполагаме с твърде малко време, за да сме подготвени за тези събития. Колкото и бързо да се придвижва доларът, времето лети по-бързо…“

 

Времето наистина летяло бързо и през септември 1944 година вестник Chicago Herald Tribune с удоволствие констатира: „Днес, когато десетките хиляди кораби и самолети обезпечиха настъплението на нашата многомилионна армия на фронта, обхванал цялото земно кълбо от Нормандия, Африка и Италия до Филипините и Окинава, когато станахме свидетели на невиждани досега по мащаб и майсторство на изпълнение военни операции, ние трябва да си припомним заради какво създадохме най-мощната и ефективна военна машина в историята на човечеството. Още през 1911 година президентът Тафт предсказа, чедипломацията на канонеркитеостава в миналото, откривайки пътя надипломацията на долара“. „Доларите ще поразяват враговете ни с много по-голяма ефективност, отколкото куршумите и снарядите, и ще осигурят на нашата велика република хегемонията й над света на съвсем нова основа, каквато не е сънувал и Наполеон… Сега, когато крушението на Германия и Япония е вече въпрос на най-близко бъдеще, когато огромната Русия лежи сред кървища и развалини, можем уверено да заявим: „Часът на долара настана!“.“

 

Подобни извадки бихме могли да цитираме до безкрай, но нека да продължим напред във времето, за да посочим още една – от вестник The Christian Science Monitor, в броя му от 15 август 1989 година: „Успешно се развива великото доларово настъпление към Съветския съюз. Оказа се, че 30-те хиляди ядрени бойни глави и екипираната по последна дума на техниката най-голяма армия в света не са в състояние да предпазят територията на своята страна от всепроникващия долар, който вече унищожи половината от руската промишленост, доуби комунистическата идеология и разяде съветското общество. СССР вече не е в състояние да се съпротивлява и специалистите предсказват рухването му в близките две-три годиниБи трябвало да отдадем дължимото на оня велик план, който изработи първоначално президентът Тафт, а президентът Рузвелт го отшлифова и който бе последователно изпълняван от всички американски президенти, като беше осъществен само за 50 години, вместо за предвидените сто…“.

 

Знаели ли са за това в Москва? Безусловно да. Може би са се посмяли и не са му придали никакво значение? Съвсем не. Напротив, отнесли са се към този американски кроеж с пълна сериозност, макар и без достатъчно разбиране. Да си спомним с какъв ужас се отдръпна Сталин от плана Маршал“. Да си спомним също, че в разгара настудената войнание се борехме не толкова със Съединените щати, колкото скликата на Уолстрийт“. Прелистим ли съветските вестници от онова време, ще се убедим, че именно Wall Street се стреми към световно господство и заробване на всички миролюбиви народи. Въпреки своите зачатъчни познания по световна икономика, Сталин добре разбираше опасността и с всички сили се опитваше да се бори с нея. Уви, както казваше Бисмарк, грешките в политиката наподобяват туберкулозата. Докато могат да бъдат излекувани, те са незабележими. Когато станат очевидни, те вече не се поддават на лечение.

 

 

 

Германия също така неотклонно спазва условията на

съветско-германския пакт за ненападение, както и Съветският съюз[17]

 

 

 

Оплел се в собствените си сметки и станал жертва на невиждан по мащабите си поток от дезинформация, подхвърляна му не само от бъдещите врагове, но и от бъдещите съюзници, Сталин подложи страната на удар от внезапно нападение и за пореден път едва не я унищожи. Твърде много за една страна в такъв толкова кратък период от време. Изпепеляващата вълна на немското нахлуване стигна до Москва, Волга и Кавказ. Смени я още по-страшната вълна на нашето контранастъпление.

 

Гигантският валяк отново прегази разграбената, разпъната, кървяща, гладна страна. 26 милиона убити,[18] хиляди заличени от лицето на земята градове, селища и селца, десетки хиляди унищожени промишлени предприятия, напълно обезлюдени обширни селскостопански райони, стотици хиляди километри унищожени железопътни линии, 2 трилиона и 500 милиарда рубли непосредствени материални загуби, 3 трилиона златни рубли за военни разходи. Милиони осакатени, бездомни и принудени да се преселят лица. Знамето на победата на Райхстага и завладяването на страните от Източна Европа можеше да бъде някаква компенсация за поредната национална катастрофа, ако не бяха възникнали нови проблеми, много по-зловещи и по-трудно разрешими.

 

Във връзка с нападението на Германия над Съветския съюз буди интерес следният епизод. В навечерието на войната енергично продължаваше да се изпълнява поставената от Сталин задача за съсредоточаването на всичкото злато, платината и скъпоценните камъни в ръцете на държавата. Географията на издирванията непрекъснато се разширява. И ако към средата на 30-те години в Русия и Украйна вече бяха преорани дори и всички гробища с надеждата да се намерят сред нечии останки я златен часовник, я златни зъби, в средноазиатските републики до това време подобни акции не бяха подемани. Според ислямските закони оскверняването на гробове и мавзолеи се смята за едно от най-тежките престъпления. А още от 20-те години в Средна Азия бушуваше освободителна война, получила романтичното название „борба срещу басмачите“, която бе потушена едва през 1939 година. Затова до този момент Сталин и неговите местни сатрапи се стараеха да не дават излишен повод за нови вълнения сред тамошното население.

 

Но дойде редът и на средноазиатските светини. Особено силно привличаше алчния поглед на номенклатурата прекрасният и величествен мавзолей на Тамерлан в Самарканд. Според легендите, потвърдени и от архивни документи, при своите походи великият средновековен азиатски завоевател е заграбил приказни, несметни съкровища, голяма част от които той заповядал да бъдат положени до него, в гробницата му. И през месец май 1941 година един голям екип на НКВД от Москва, придружаван от експерти на ленинградския Ермитаж, заминава за Самарканд за да разкрие гробницата. Изпаднал в ужас, пазачът на мемориала, осемдесетгодишният Масуд Алаев посочил на пристигналите предупреждаващия надпис, издълбан върху гробницата още през 1405 година, през която е починал легендарният Тимур. Според надписа оня, който се осмели да наруши покоя на мъртвия властелин и разкрие гробницата му, всъщност пуска срещу своята страна страшните демони на опустошителната война. За всеки случай, за да се презастраховат, чекистите докладвали в Москва. Оттам бързо дошла заповедта Алаев да бъде арестуван за разпространяване на лъжливи папистки слухове, а гробницата незабавно да се разкрие.

 

На 19 юни 1941 година огромната плоча от зелен нефрит, закриваща саркофага на Тамерлан, била вдигната. За случая светът научил от съобщение на ТАСС. Между другото, в него с ирония се казва: „Битуващата и днес популярна легенда уверява, че под плочата на гробницата се таи духът на ужасна опустошителна война, който не би трябвало да се пуска на свобода“. Съобщението препечатали много вестници, включително и „Ленинградска правдаот 21 юни 1941 година. Ако това е съвпадение, то е твърде странно.

 

През месец май 1941 година в американския град Сан Диего се провел семинар по перспективни проблеми на военноморското строителство. Семинарът бил организиран от ръководителите на крупни концерни, работещи по поръчки за флота на САЩ. Доскорошният командващ Тихоокеанския флот адмирал Ричардсън изнесъл голяма лекция, чиято официална тема трябвало да бъде въпросът за необходимостта от най-бърза модернизация на инфраструктурата на военноморските бази. Но вместо по нея, адмиралът заговорил за международното положение. Заявявайки без сянка от съмнение, че сблъсъкът между Хитлер и Сталин е въпрос на най-близко бъдеще, адмирал Ричардсън направил теоретически анализ на предстоящото развитие на събитията.

 

Безусловно – отбелязал той, крупен успех ще постигне оня, който пръв започне настъплението, тъй като и Вермахтът, и Червената армия са обучени за провеждането на блицкриг, а позицията на отбраната не само не им се нрави, те просто не са подготвяни за нея. Оттук произтича дилемата: кое повече би съответствало на нашите плановепървият ход да бъде на мистър Хитлер или на мистър Сталин?… Дилемата се решава много просто. Достатъчно е да погледнем картата на Европа и ще се убедим, че ако Сталин внезапно хвърли срещу Хитлер своите 200 дивизии и 10 хиляди танка,[19] Вермахтът ще претърпи поражение. И след два месеца сталинската армия ще се озове на крайбрежието при Ламанш и в Гибралтар. Ако пък Хитлер започне пръв, само Всевишният би могъл да знае къде ще се намира той след два месеца, тъй като неизбежно ще се залута някъде из просторите на Русия и Сталин ще изгуби сума ти време, докато го изтласка оттам. Именно при такъв сценарий, с прилагането на който ще се отнеме и от Хитлер и от Сталин инициативата във войната, тя неизбежно ще бъде поета от третапо-свободна и по-динамична сила. А тя е предопределена да възникне в момента, в който руснаците и немците се хванат гуша за гуша, оставяйки на милостта на тази сила целия свят. Така че, господа, нека да оставим Хитлер да започне пръв“.

 

По това време адмиралът вече е бил частно лице и по принцип е можел да говори, каквото си иска. Обаче присъстващият на семинара министър на ВМС Нокс още в началото на своето изложение побързал да каже: „Адмирал Ричардсън твърде точно формулира именно това, което ние[20] очакваме от по-нататъшното развитие на събитията в света…“ И Хитлер започна пръв.

 

Докато в необятните простори на Русия Вермахтът и Червената армия си устройваха непрекъснато пехотно-артилерийски касапници, Съединените щати подложиха своите стари лични кораби под японските бомби в Пърл Харбър, ефектно влязоха във Втората световна война и започнаха да я водят по сценарий, съобразен с глобалните им планове. Разбира се, не бива да забравяме, че във войната, както и в политиката, още на никого не се е удало (и няма да му се удаде) да осъществи сто на сто замисления сценарий, дори при най-благоприятни обстоятелства. Не се удаде това и на американците. Но около 60 процента от намеренията си те реализираха. Престана да съществува Британската империя, рухна прегазена от американската военна мощ Японска империя, пропука се по шевовете и скоро прекрати съществуването си Френската империя. В страха си наплашената и опустошена Европа се притисна като болно дете към могъщата американска гръд, съзряла във великата задокеанска република единствения гарант за бързото си възстановяване и за бъдещата си безопасност.

 

Огромните региони на Тихия, Атлантическия и Индийския океан изцяло се контролираха от гигантския американски флот. Американската армия беше окупирала големи територии от Европа, Африка и Азия. Верига от военни бази на всички континенти опасваше земното кълбо.[21] И всичко това бе придобито с цената на 400 хиляди убити и 535 милиарда долара. А във вакуума на мястото на рухналите и рушащите се империи, на изтритите от лицето на земята страни и димящите развалини на градовете, връхлетя доларът. Готов да излиже и излекува кървавите рани от войната и да положи здрави основи за следващата си крачка към пълната световна хегемония. Гарант за непоклатимостта на постигнатото станаха атомните гъби, издигнали се в края на войната над Хирошима и Нагазаки

 

Ако не се смятат страшните загуби и поредното пълно разорение на страната, Сталин имаше всички основания да приеме, че е изпълнил най-малко петдесет процента от предвоенните си планове. Около половината от Германия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Югославия, северната половина на Корея бяха не само завладени от съветските войски, но Потсдамската конференция ги закрепи и юридически, като ги остави в съветската сфера на влияние. Почти незабавно там бяха установени комунистически режими, начело на които Сталин постави стари коминтерновциот оцелелите в предвоенните чистки или съзнателно, за всеки случай, съхранени от предвидливиявожд на всички народи“. Оставили я в лапите на Сталин, още тогава американците гледаха на Източна Европа като на мина със закъснител, чието взривяване ще отнесе и Съветския съюз. Това беше поредният обмислен ход.

 

Но голямата изненада, която Йосиф Висарионович поднесе на самомнителните си съюзници, беше завземането на властта в Китай от комунистите. Така практически под сталинските знамена се наредиха безгранични човешки резерви. На всичко отгоре от Пекин комунистическата зараза започна бързо да се разпространява – отначало в Югоизточна Азия, а после в Индия, страните от Близкия Изток и Африка. Пламнаха комунистически метежи в Иран, Турция и Гърция, изненадали неподготвените американци.[22] Само това, че Сталин все още не разполагаше с ядрено оръжие, даде възможност на американците да стабилизират обстановката в тези страни и да принудят Червената армия да се изтегли от Северен Иран. Но докато те бяха заети с тази задача, комунистите и в Албания взеха властта, предавайки в ръцете на Сталин голяма част от Балканите и стратегическите излази на Средиземно море.

 

Американските генерали, опиянени от глобалните настъпателни операции по време на войната, с пяна на уста доказваха на правителството си необходимостта отумиротворяванена СССР с атомно оръжие сега, докато все още с него еднолично разполага Америка. На президента Труман бе представен подробно разработен план, в който бяха набелязани обектите за атомните бомбардировки на територията на СССР, а самият Съюз бе разделен на окупационни зони. След победоносни войни генералите на всяка страна се превръщат в сила, с която там не може да не се съобразяват и е много трудно да се удържа на натиска им. Но това, което в случая предлагаха генералите, дотолкова бе в разрез с разработения план за настъпление на долара“, че се наложи да се поохлади тяхната разпаленост, като по линия на разузнаването на Сталин бе предадена тайната на атомното оръжие.

 

Доста тъмна се оказа аферата с атомния шпионаж. Днес е известно, че фактически всичките съветскиатомниагенти са били под наблюдението на американците, които търпеливо са изчаквали края на тяхната работа, без да им пречат. И едва когато СССР официално обяви, че притежава атомна бомба, внезапно бяха арестувани по-голямата част от тях. Групата на знаменития Абел почти изцяло се състояла от агенти на ФБР и военното контраразузнаване.[23] Работейки като свръзки на Абел, те лично са му предали изпратените в СССР всички тайни на атомното оръжие. А това означава, че подобно решение е могло да бъде взето само на много високо равнище.

 

В света винаги трябва да има баланс, за да не се изпада в изкушение.

 

Но ако решаването на всички проблеми чрез стратегически операции бе по вкуса на американските генерали, Сталин не по-малко се изкушаваше от наличието на своята огромна военна машина, създадена към 1945 година. Не служил никога в армията – (през 1915 година медицинската комисия го отхвърля като негоден), Сталин започна военната си кариера направо от маршалския чин, а след две години стана генералисимус, както Франко и Чан Кай Ши. От войната той излезе по-голям милитарист, отколкото беше през тридесетте години, когато подготвяше своя знаменит марш към Европа. „Ние сме военни хора“ – казваше той, потупвайки по рамото фелдмаршал Монтгомъри. „И като военни хора ще се разберем помежду си“.

 

Когато веднъж Хариман му каза, че най-могъщата държава в Европа всъщност е Ватикана, Сталин се подсмихна и го попита: „А колко танкови дивизии има Ватикана?“ Създаваше се впечатление, че обхванатият от мания за световно господство Сталин наистина оценява мощта и влиянието на страните само по броя на техните танкови и други дивизии. Съвсем не е така. Войната, състоянието на постоянно очакване на катастрофа през първите й две години, общуването с Чърчил, Рузвелт и други държавни и военни дейци от Америка и Европа бяха променили Сталин силно, бяха го научили да разбира много неща, съвсем непостижими за него в предвоенните години.

 

 

 

Сталин знаеше още една „тайна“ на управлението на общественото

съзнание: важно е в него да се внедряват митове, щампи, легенди,

които се основават не толкова на рационалното знание,

колкото на вярата[24]

 

 

 

Наистина до войната Сталин измерваше всичко с мощта на въоръжените сили… Като Ричард III, който според легендата хвърлял с наслаждение в камината восъчните фигурки на убитите от него претенденти за престола, подбутвайки своята фигурка все по-близо до трона, със същото удоволствие и Сталин в предвоенните години „хвърляше в огъняунищожените не от него европейски армии: полската, френската, холандската, белгийската, норвежката, югославската, гръцката. Накрая в Европа фактически не останаха повече никакви армии, освен немската. Само да я притисне яко, и цяла Европа ще падне в дланта му като зряла ябълчица.

 

Според него не би следвало английската армия да се взема под внимание, както и американската, тъй като със своите линейни кораби и самолетоносачи англо-американците не могат да попречат на плановете му. Но не излезе така. А когато му се стори, че ще успее, пред очите му като фантом изникна петнадесетмилионната американска армия, отлично обучена, нахранена, млада и притежаваща атомна бомба. И най-важното – тази армия стоеше върху гребена на огромната доларова вълна, готова всеки миг да покрие и удави бедната, лежаща в развалини сталинска империя. Това Сталин отлично разбираше. И желязната завеса с трясък се спусна, за да изолира страната от външния свят, но и да не допусне каквото и да било проникване на долара до девствения съветски пазар.

 

Последваха серия нови укази за забраната на населението да притежава каквато и да било сума във валута или в златни монети. Започваше гигантският сблъсък с най-мощната и най-богатата страна в света. Запознат с „доларовияплан, макар да не можеше да се ориентира в някои негови чисто финансови тънкости, Сталин бе почувствал просто с инстинкта си за съхранение, че е необходимо да принуди Запада да хвърля колкото може повече долари на вятъра. И по този начин да предотврати проникването на валутната вълна през желязната завеса, да отслаби натиска върху СССР и да спечели време.

 

Едва получил атомното оръжие, Сталин разпали война в Корея. А когато тази авантюра за малко да свърши с катастрофа за Северна Корея, включи във войната и милиони китайци, които затрупаха американците с труповете на свои съотечественици и докараха конфликта до безизходица. Американците успяха да съхранят суверенитета на Южна Корея, като загубиха, както винаги, 100 пъти по-малко хора и техника, но пък похарчиха за воденето на войната сто пъти повече от противниците си. А такъв бе замисълът на Москва.

 

Но ако в сравнение със САЩ Москва бе похарчила много по-малко в корейската авантюра, разходите й след войната станаха невъзможни. На линията на противостоянието в Централна Европа се концентрираха огромни армии, постоянно насищани със съвременно въоръжение. Обхванатата от ужас Европа се обедини около Америка и създаде отбранителния съюз НАТО. В отговор Сталин натика подвластните му страни от Източна Европа във Варшавския пакт.

 

Патовата ситуация на стария континент пораждаше отвреме навреме кризи, когато Сталин, изпаднал в лошо настроение, неочаквано обявяваше нещо като поредна блокада на Западен Берлин, опипвайки боеготовността на Запада. И през територията, заета от съветските войски, започваше да бучи американският въздушен мост, следен от страшните танкови дула при разделителната линия, моторите на бомбардировачите и изтребителите прегряваха, а от хилядите прикрити оръдия се сваляха маскировъчните мрежи. Но огън не откриваше никой. Призракът на Хирошима и Нагазаки стоеше пред всички. Изразходваха се обаче огромни средства. И макар че на Съветския съюз те катастрофално не му стигаха, Сталин вече обмисляше как да вземе в ръцете си инициативата в тази глобална конфронтация.

 

Начините бяха два. Първият – чрез постигането на преобладаващо военно превъзходство над противника. Вторият – чрез разлагането на противника отвътре, като се приложат старите ленински методи и се прибегне до създаването на пета колона от легални, полулегални и нелегални комунистически партии, способни да предизвикат социални взривове в западния свят всеки път, когато това бъде необходимо на Москва. А ако се наложи, не само социални, но и истински взривове. Във военните бази, на бойните кораби и в правителствените учреждения, пък и просто на многолюдните улици. И двата начина изискваха големи разходи.

 

Беше замислена и започна да се осъществява гигантската програма за военното корабостроене, тъй като без да бъде съкрушена американската мощ едва ли бе вероятна възможността да се установи световна хегемония. Стратегическите възможности, които флотът на Съединените щати бе продемонстрирал в годините на войната, в началото накараха Сталин да изтръпне (докато все още нямаше атомна бомба, вождът едва ли не със страх очакваше всеки ден американски десант в Крим),[25] но после се превърнаха в обект за подражание. Историята на подготовката и строителството на чудовищните линейни крайцери от типа „Сталинград“ и до днес не може да намери разумно обяснение. Или вождът на всички народи съвсем се беше побъркал след войната, или в тези мастодонти бе ключът на някакъв много дълбок, недостижим за простосмъртните смисъл. Защото да строиш линейни крайцери (всеки на стойност от почти 2 милиарда рубли) през следвоенните години беше толкова оправдано, колкото и строителството на галери с весла.[26]

 

Успоредно с това се създаваше и стратегическата авиация, чиято липса през войната силно нервираше вожда. Действията на американските летящи крепости над Германия и Япония, когато при едно нападение участваха хиляди машини, когато те закриваха слънцето, а бомбите валяха в буквалния смисъл на думата като дъжд, направиха дълбоко впечатление на емоционалната натура на другаря Сталин. И той реши да се сдобие със също такава въздушна мощ, като заповяда на освободения от затвора Туполев да създаде равен по сила стратегически бомбардировач.

 

На краймосковското военно летище доставиха един американски стратегически бомбардировач Б-29, който през 1944 година беше извършил принудително кацане край Хабаровск. На Туполев бе заповядано да го вземе за основа. За да оправдае доверието на вожда, той направи чертеж на трофея и пусна в серийно производство модела, но под по-елегантното название Ту-4. Но за талантливия авиоконструктор прекопирането беше губене на време. В конструкторското му бюро вече на пълен ход вървеше подготовката на реактивния стратегически бомбардировач Ту-16 и на морския торпедоносец Ту-14. Не изоставаха и другите конструкторски бюра. Минаваше изпитания стратегическият бомбардировач на Мятишчев, а след първите си изпитателни полети реактивният МИГ бе хвърлен във въздушните боеве с американскияСейбрамв небето над Корея.

 

Нова изненада подготвяше на американците и пуснатият от затвора Корольов. На базата на трофейна ракета ФАУ-2 той създаваше принципно ново ракетно оръжие, на което предстоеше само след няколко години изцяло да промени военностратегическото положение на планетата. Това оръжие щеше да застави американците за първи път да се почувстват като фронтова страна и да изхарчат нови милиарди долари, но вече не за глобални планове за преразпределяне на света, а за собствената си отбрана.

 

Редом с тези усилия напредваше работата и по другото направление, възползвало се от демократичните свободи в страните от Западна Европа и в САЩ. Разработваше се, постоянно се коригираше и настойчиво се прилагаше в тях планът за дестабилизиране на обществения им живот. За тази цел служеха съответните компартии, непосредствено подчинени на Москва, и точно това имаше предвид Сталин, когато разгони Коминтерна. Главният удар трябваше да нанесе най-младата в тогавашна Европа комунистическа партияфренската, начело с Морис Торез.

 

В онези години Франция беше ключова страна на НАТО. В Париж се намираха всички щабове и централни учреждения на тази организация. Планът предвиждаше компартията да организира всенародно въоръжено въстание и в определен от Москва момент да се призове на помощ Червената армия – познат сценарий, отработен още през годините на полската и финландската война. Докато не настъпи този момент, в съответствие с инструкцията, Торез трябва всячески да осуетява плановете на съюзниците чрез организирането на работнически стачки, улични шествия и безредици с призиви за борба за мир, против подпалвачите на война; да води яростна пропаганда в средствата за масова информация, да прославя Съветския съюз, неговата миролюбива външна политика и гения на Вожда на всички народи, победителя на фашизма генералисимус Сталин. А ако има възможност, да вкара в орбитата на компартията и други партии и обществени групи на Франция.

 

На френската компартия се заложи и поради това, че в годините на войната тя беше създала достатъчно силни въоръжени формирования в Съпротивата и дори се бе опитала да завземе властта с тях след десанта на съюзниците в Нормандия. Сега тези отряди, макар и официално да бяха разпуснати, тайно поддържаха всички свои структури, разполагаха с оръжие и очакваха часа, който ще определи Кремъл. Морис Торез, който бе член на Изпълкома на Коминтерна от 1928 година, си знаеше задачата и безусловно се подчиняваше на Москва.

 

Още в началото на Втората световна война той и неговата партия, изпълнявайки инструкция на Кремъл, направиха всичко възможно, за да разложат френската армия и обществото, превръщайки Франция в лесна плячка за Хитлер. Самият Торез дезертира от армията и мина в нелегалност. Дочакал така немската окупация, той призова френските работници доброволно да заминат на работа в Германия, за да помогнат на немския народ да отблъснеангло-френскатаагресия. След 22 юни 1941 година, получил нова инструкция от Москва, Торез започна да организира съпротивително движение, което пък да помогне на съветския народ да отблъсне немската агресия. Както се казва – нито ден, нито час без заповед.

 

Забранена през 1939 година, след войната френската компартия отново се легализира, а Торез стана член на правителството, което откриваше великолепни възможности за дейността му. Но тя изискваше гигантски разходи. Да не говорим за издръжката на грамадния партапарат, за издаването на вестници (дебели и губещи като LHumanité), списания, листовки, прокламации. Бяха нужни средства за организирането на стачки, а профсъюзите искаха да бъдат компенсирани заплатите на стачкуващите работници, за провеждането на демонстрации, шествия и митинги, като на почти всеки участващ в тях трябва да се дадат по 300 франка. Годишно всичко това правеше многомилионни разходи. Само ефектното лягане върху релсите на прочутата Раймонда Диен, спряла влака с боеприпаси, струваше на партията 10 хиляди франка (хонорар на Раймонда) плюс още 30 хиляди франка глоба за нарушаване на железопътния график. Естествено, всички тези пари се изплатиха от Москва.

 

Емигранти още от първата вълна бяха закупили сградата на булевард „Осман“ в Париж, където се бе настанила основаната от тях Евробанк“.

 

В нея между другото се съхраняваше и златният запас на Бялото движение и депозитите на РОВС.[27] В еуфорията от победния край на Втората световна война и при вида на златните пагони по раменете на офицерите от Червената армия, застаряващите ръководители на Бялото движение и многобройните емигрантски обществени организации възнамеряваха да предадат банката на Съветския съюз. Очевидно за вземането на това решение думата си бяха казали и други фактори: в техните среди бъкаше от инфилтрирани сталински шпиони, а самите емигранти се влияеха от всевъзможните комитети за завръщане в родината и от ловката агитация на стария агент на ГПУ граф Игнатиев. Обаче възникнаха затруднения, тъй като законът не позволяваше банка на територията на Франция да се оглавява от гражданин на чужда държава. Тогава постъпиха така: около 0,3 процента от капитала на банката предадоха на френската компартия, която осигури от своя ЦК човек, за да я оглави формално. А останалите 99,7 процента си поделиха Държавната банка и Външнотърговската банка на СССР.

 

 

 

Шашмата като основа на новия световен ред

 

 

 

Използвайки привилегировани лихвени проценти, „Евробанк“ или Народната банка, както още я наричаха, бързо обхвана в пипалата си достъпните й обществени структури във Франция. Покрай постоянното финансиране на Френската компартия и свързаните с нея организации, банката започна да открива сметки и на организации, които нямат нищо общо с компартията. Всевъзможни профсъюзни, женски, младежки и спортни организации откриха свои сметки в тази толкова доходоносна банка. В нейната мрежа се озова даже и Всеобщата конфедерация на труда (ВТК), създадена за частните предприятия с отбранително значение. Освен това и всички посолства набратските странивъв Франция бяха задължени да държат парите си на сметки вЕвробанк“. Там бяха и парите на резидентурата на съветското разузнаване: МГБ и ГРУ. Сметките им бяха самостоятелни, тъй като отдавнашните съперници не се долюбваха и не желаеха да си мешат шапките дори и в чужбина.

 

Освен в банковите сметки, резидентите на спецслужбите, действащи под прикритието на дипломатическите си паспорти, разполагаха и с големи суми в налични париза екстрени нужди и за заплащане на агентурата. Тези суми се равняваха на около един милион франка и непрекъснато се попълваха. В случай на екстрена нужда от Москва изпращаха „златни“ куриери-офицери от МГБ или ГРУ, които под претекста, че носят дипломатическа поща безпрепятствено осигуряваха купища пари в най-различна валута. В онези години – преди всичко във фунт-стерлинги. Така вървяха нещата във Франция, но същото в по-голяма и по-малка степен се вършеше и във всички други страни по света, оказали се отвъд Желязната завеса. И се появиха – „народни банки“ в Лондон, Берн, Бон, Виена, Люксембург, Техеран. Създаваше се мощната банкова структура на ВКП (б).

 

Наистина се откриваха безгранични перспективи. Освен възможността съвсем безопасно и легално да се финансират нужните партии, обществени организации и отделни хора, създаваше се и възможност за финансово проникване в международната банкова структура. А също и участие в борсови операции, вложения в недвижима собственост, във важни отрасли на западната промишленост и в контрола на едни или други ключови предприятияза тяхното процъфтяване или банкрутиране, според целта. Единствено строгите инструкции от Москва сковаваха донякъде творческата мисъл на съветските дипломати и разузнавачи, трудещи се на международното финансово поприще.

 

Зад неговата невидима фасада обаче постоянно избухваха различни по значимост скандали. Ту неочаквано нашата резидентура в Брюксел бе окрадена от нейните служители, опитали се да се укрият из Европа. Всички бяха бързо изловени, докараха ги в Москва и ги изправиха пред съда. Успели да докажат, че са действали от чисто користни, а не от политически подбуди, те се отърваха с по двадесет и пет години затвор.

 

Златният“ куриер капитан Седаков изчезна с куфарче с 300 хиляди фунта, след което започна остросюжетна двегодишна одисея с преследвания, престрелки, фалшиви паспорти и тайнствени убийства. Накрая храбрият авантюрист беше настигнат в Монтевидео и докаран в Москва, където го разстреляха за бандитизъм“. Ту се изяснява, че неаполският филиал нанародната банкабил изцяло прекупен от американците и фактически се превърнал във филиал на ЦРУ. Арестуването на виновните костваше гигантски финансови загуби. Преглътнаха ги главно заради това, че трябваше да се даде нагледен урок на другите.

 

Другарят Сталин обичаше да има ред в нещата и от всеки изискваше отчет до копейка, като безпощадно наказваше виновните независимо от ранга им. С парични скандали бяха свързани всички секретни съдебни издирвания и оперативно-следствени действия през късия следвоенен сталински период. Изясни се например, че нито един от големите резиденти на разузнаването ни след войната не е могъл да се отчете по разходите си във валута. Всички бяха назидателно наказани. Ще минат години и тези резиденти ще пишат в мемоарите си, че имали някакви идеологически разногласия с ръководството и дори със самия Сталин. В действителност са ги обвинявали за злоупотреби с държавни средства.

 

Така например лидерът на „Червения оркестър“ знаменитият Леополд Трепер не можел да си спомни в коя точно банка е внесъл 80 хиляди швейцарски франка. Изпратиха го в ГУЛаг и едва след смъртта на Сталин, озовал се отначало в Полша, а после в Израел, той си спомни номера на сметката, но кой знае защо забрави, че парите са държавни. А знаменитият резидент на съветското разузнаване в Швейцария Радо, легендарният Радо, героят на безброй филми и цели телевизионни сериали, бе заловен след войната в Кайро и откаран в Москва. Там се изясни, че през цялата война той, Радо, вместо да предава предназначените за неговия уникален агент Рудолф Реслер пари, преспокойно си ги е внасял на своята текуща сметка. Без да даде нито грош на агента. Радо се отърва с двадесет и петгодишна присъда след като върна всичко, до последния франк.

 

Многомилиардните разходи всяка година за задгранични операции и многомилиардните разходи за въоръжение резонно повдигат въпроса: откъде разорена Москва има толкова пари, че си позволява да живее на широка нога. Този въпрос бе повдигнат за първи път от американските вестници във връзка с големия скандал около компартията на САЩ. Скандалът се разрази през 1949 година, когато федералните данъчни власти на Съединените щати разкриха, че малка и нищожна група хора, нарекла се американска комунистическа партия, е получила неизвестно откъде 20 милиона долара. И с тях е закупила недвижима крупна собственост, без да заплати нито цент на федералната хазна и данъчните служби на три щата. Започналото следствие бързо откри нишката, опъната от Ню Йорк до Москва. И националният секретар на компартията на САЩ Гюс Хол („Газова камера“, както го бяха нарекли някои вестници по съзвучие на произношението с малкото име и фамилията му),[28] осъден за мошеничество, се озова за пет години в затвора. Едновременно изплува и случаят с бягството на Гюс Хол в Мексико, укрил се там, за да не го мобилизират по време на войната.

 

Този факт, наред с признатият от комунистите факт, че са получили пари от главния потенциален противник на САЩ на световната арена, предизвика дебати. Поставен бе въпросът: не би ли следвало комунистите да бъдат смятани заагенти на чужда държава“, с всичките произтичащи от това последствия, включително и задължителната им регистрация в полицията. Наистина неограничената американска демокрация не прощава на своите граждани само едноукриването на данъци. Върховният съд призна на комунистите правото им на съществуване, като само ги задължи в бъдеще да бъдат по-изправни с парите, които получават от чужбина. В резултат правителството започна да упражнява твърд финансов контрол над комунистите.

 

Съветските вестници нададоха див вой загоненията на американските комунисти“, „разгула на фашизма в САЩ“, „за лова на вещици“, „за ужасите на макартизма“ (по фамилията на сенатора Макарти, председател на следствената комисия на Конгреса на САЩ, разследваща финансовите и политическите машинации на компартията). Наложи се да се доставят пари на американските комунисти по всички правила на доставките на алкохол през годините насухия режим“ в САЩ. Куриерите обаче бяха залавяни, започваха нови шумни скандалиизгонваха съветски дипломати, арестуваха партийни функционери, закриха губещия комунистически вестник The Daily Worker, който тогава се печаташе и разпространяваше почти изцяло в СССР и братските страни“. Постепенно се изясни колко пилее Москва всяка година за подобни глупости и, естествено, възникна въпросът: откъде взима тези пари?

 

Тогава се разпространи мъглява информация за нацисткото злато, до което се докопало след войната сталинското разузнаване. Бившият хитлеристки генерал Гелен, оглавявал в годините на войната „източния“ отдел на Абвера, бе дал секретни показания пред американската следствена комисия. Те уж били подкрепени от неопровержими доказателства, чиято същност се свеждала до това: заместникът на фюрера по партийна линия Мартин Борман, който бил агент на Коминтерна, предал след войната на Сталин всички тайни за златото на нацистите. Самият той преспокойно офейкал в Москва, където живее и досега, надсмивайки се над смъртната присъда, която Нюрнбергският трибунал му произнесе задочно. Допустимо е Гелен да казва истината, но неговите уверения очевидно не са впечатлили американците, защото нацисткото злато, претопено от златните коронки и венчалните пръстени на загиналите в концлагерите евреи,[29] е било, както се казва, колкото да си изплакват очите. Още в средата на 1942 година, както правилно е донесло американското разузнаване, Хитлер е бил пред финансов банкрут. И златото, което уж било предадено на Сталин, едва ли би стигнало за половин година за глобалните финансови операции, ръководени с такава непринуденост от Москва.[30]

 

Дали е съвсем вярно?

 

Само можем да теоретизираме за метода, с който Москва е контролирана от Ню Йорк, Лондон и Париж. Несъмнено, по-значителната част от контрола е икономически. Но със сигурност интернационалните банкери разполагат със силна ръка[31] вътре в Русия, за да принуждават съветските лидери да следват правилната посока. Организацията може да е СМЕРШ, интернационалната комунистическа структура за убийства, разкрита и описана в свидетелските показания пред Комисията на Конгреса и в книгите на Йън Флеминг за Джеймс Бонд.[32] Макар романите за Бонд да бяха резултат на развинтена фантазия, Флеминг служеше в британското военноморско разузнаване. Беше си изградил отлични шпионски връзки по света, и се беше прочул като страстен и последователен изследовател на интернационалната конспирация.

 

Въпреки всичко, знаем това. Една клика от американски финансисти не само помогна за установяването на комунизма в Русия, но от тогава насетне се бори със зъби и нокти, за да го запази жив. Винаги след 1918 година тази клика е била ангажирана с прехвърлянето на пари и, може би по-важно, на техническа и технологична информация в Съветския съюз. Това беше богато разкрито в тритомната историяЗападните технологии и съветското икономическо развитие“ от Антъни Сътън,[33] преподавател и изследовател от Института за война, революция и мир Хуувър“ при Станфордския университет.

 

 Използвайки предимно официални документи, Сътън убедително показва, че очевидно всичко, което Съветите притежават, е било придобито от Запада. Не е прекалено преувеличено да се каже, че СССР беше създаден, направен от САЩ. Неспособни и безсилни да опровергаят монументалните трудове на Сътън, художниците пейзажисти просто го изобразяват извън картината.[34]

 

Всичко е точно така. С малко изключение, разкрито първо от Дъглас Рийд, а сетне и от високопоставени ционисти, напуснали движението ужасени. Бившият кореспондент на лондонскияThe Timesза Източна и Централна Европа през трийсетте, извади на показ друга линия на тайните връзки между западните сили и Кремъл. През 1946 година, когато участници в проекта „Манхатън“, начело с Алберт Айнщайн, узнали от уж тяхното издание – “Bulletin of Atomic Scientists” – „Бюлетин на атомните изследователи“, намеренията за единно световно правителство. Призивът съдържал заплаха. Ако не желаете, може да ви сполети станалото в Хирошима и Нагасаки

 

Тогава избухнали недоволства и брожения сред учените. Евреинът Алберт Айнщайн лично обнародвал писмо срещу плана за създаване на държавата Израел в Палестина. Не малко учени се разбунтували срещу проекта за обединение на народите в единно световно правителство. Сред инициаторите бил прочутиятмиротворецБъртран Ръсълилюминат, познат поне от последните публикации в тази медия. Той призовавал за обединение на великите сили, включително със Сталиновия Съветски съюз. Тези неща се признават, защото множеството доказателства правят отричащите ги да изглеждат глупави, каквито са.[35]

 

 

 

Да вярваш или да не вярваш – това е въпросът днес

 

 

 

Описвайки дейността на американския банкер и висш ционист Бърнард Барух, Дъглас Рийд набляга именно на нейния връх през 1946 г. Тогава президентът Хари Салъмън Трумън го назначил за представител на Съединените щати в Комисията по ядрена енергия към ООНUNAEC. С помощта на учените, участвали в създаването на първата атомна бомба, хитрият фарисей пробутвал проект за сформиране и налагане на единно световно правителство – т. нар. ПланБарух“. Първоначалната примамка била поставянето на ядрените изследвания и цялото практическо приложение на атомната енергетика под интернационален – разбирайте под ционистки контрол.

 

В действителност това била разработка на друг виден ционистДейвид Лилиентал, нагло отмъкната от Барух. Съветите отхвърлят ПланаБарух“. Въпреки личното настояване на неговия творец, „бащицата“ от Кремъл не отстъпва – „Нйет![36] Той вече бил получил наготово от своите американски приятели и съюзници всички разработки по проектаМанхатън“. Даже – някои от детайлите на атомната бомба, които „великатасъветска икономика – „най-могъщата на света“, не била в състояние да произведе![37]

 

В края на същата 1946 година било поставено началото на т. нар. Студена война. Тя беше фалш, предназначен за нас – простолюдието, гоите, за каквито Те ни смятат. Особено след смъртта на Сталин.

 

Тогава Йосиф Висарионович Джугашвили-Ротшилд, който отлично знаел, че Адолф Алойзович Хитлер-Ротшилд е жив и се е укрил,[38] най-сетне схванал, че не той, а други са решили сблъсъка между двамата комунистически диктатори. Именно онова, с което започнах откъса от книгата на Бунич. Факт, който разбрах доста по-късно – в средата на деветдесетте.

 

На всичко отгоре Барух, който освен банкер, бил кукловод на американските правителства от Уудроу Уилсън до Хари Труман, включително, го убеждавал да се подчини и приеме единното световно правителство.

Добре, но „бащицата“, изгарян от егоизъм и мегаломания, схванал, че той няма да оглавява тази глобална власт. Пощръклял. Прогонил пратеника, пред когото благоговеели лидери от ранга на Рузвелт и Чърчил. И чак тогава действително погнал евреите – първо около себе си, после – на много други места. Което довело до смъртната присъда, издадена му от Братството. Нейното изпълнение чрез отравяне било поверено на Лаврентий Берия. По много неща личи, че палачът бил дядото на Владимир Путин, готвач в дачата, където онази с косата застигнала и прибрала товарищ Сталин.

 

Това Бунич спестява. Най-вероятно не го е знаел.

 

Аз съм наясно и то от доста време. Например, посочвал съм, че ядрените тайни изобщо не били секретни, когато се отнасяло до Кремъл ибащицатав него. Макартизмът, със знанието на онзи, чието име носи – сенатора Джоузеф Маккарти, републиканец от щата Уисконсин, или без той дори да подозира, представлявал удобен начин за замазване на очите на обществото относно никога не провежданата борба с комунизма. Тъкмо в този процес изгряла звездата на комунистическия агент Роналд Рейгън.

 

Бившият актьор, превърнат в доносник на ФБР, минал през Демократическата партия. За да го натикат впоследствие в Белия дом като републиканец. Рони, както го наричали, е подавал молба за постъпване в редовете на Американската комунистическа партия.

 

През 1937 година Рейгън се премества в Калифорния. И след като преминава през пробни снимки в “Warner Brothers”, е удостоен със седемгодишен договор. Авторите на издадената през 2000 година книга „Радикалният Холивуд[39] твърдят, че Рейгън отстоявал своите левичарски убеждения. И подал заявление за влизане в Американската комунистическа партия. Според информатор на ФБР, „Рейгън беше отхвърлен, понеже беше прекалено тъп“.

 

Джоан ЛаКур Скот, съпругата на филмовия продуцент Ейдриън Скот, коментираше: „Никога не съм срещала по-ограничен човек – да го река вежливо. Той беше глупав. Беше актьор, който стана добър оратор… Това просто беше човек, който не бе добре информиран, не особено образован и знаещ. Беше някакъв хубавец, представителен на вид изпълнител.[40]

 

Добре е да се прочете целият текст, с откъс от който току-що се запознахте. Пак ли не ви се вярва?

 

Като председател на Гилдията на актьорите в Холивуд – профсъюзна организация – пост, уреден му от ръководството на комунистическата партия, тойсвидетелствалсрещу мнозина талантливи творци, набеждавайки ги, че сакомунисти. Каквито те никога не са били. Например, една от жертвите му бил Хъмфри Богард. Говори се, че Рейгън посегнал на прочутия киноактьор от завист.[41]

 

Спомняте ли си, много пъти съм писал, че през 1948 година друг „десенмасон и интернационален посредник на Братството, социалистът Ричард Никсън, оглавявал Подкомисията за антиамериканска дейност към Конгреса на САЩ. Ама нали републиканец, „десен“, ще възразят „многознайковците“. Да проверим.

 

Ако влезете в комунистическа книжарница, ще откриете, че цялата тяхна литература застъпва тази тема. В нея не се говори за налагане на комунизъм, а на СОЦИАЛИЗЪМ.

 

А много от членовете на елита лансират същата тази парадигма. Септемврийският брой от 1970 година на списание “New York” съдържа статия от харвардския професор Джон Кенет Гълбрайт – самият той отявлен социалист, озаглавена „Ричард Никсън и Великото социалистическо възраждане“.[42] Гълбрайт заявява:

 

„Може би г-н Никсън не е най-запаленият читател на Маркс. Но неговите (съветници), докторите Бърнс, Шулц и Маккракън, са отлични учени, които познават добре Марксовите трудове, и биха могли да доведат президента до там, че той да не изостава от тях. Извън всякакви отрицания е, че кризата, която помогна за втурването към социализма, беше проектирана от правителството

 

Д-р Гълбрайт започваше статията си със заявлението:

 

„Със сигурност най-малко предполагаемото развитие при управлението на Никсъновото правителство беше това ново доверие спрямо социализма. Срещат се и хора, които все още не са наясно с това. Други може би разтриват очите си, понеже, без съмнение, прогнозите изглеждаха тъкмо противоположните. Като противник на социализма г-н Никсън ни се струваше непоколебим…“

 

След което Гълбрайт продължава със списък на гигантските стъпки към социализъм, предприети от администрацията на Никсън. Когато човек тегли чертата след прочитането на тази статия, стига до извода, че социализмътбез значение дали идва от Демократическата или Републиканската партияе неизбежен. Друг харвардски социалист – д-р Артър Шлезинджър, също беше изрекъл повечето от тези неща:

 

Главните постижения на либерализма в миналото общо взето остават в законодателството. Но когато консерваторите си възстановят властта, либерализмът нараства и става все по-либерален. А по същия начин консерватизмът става все по-малко консервативен…“…

 

Уолтър Троън – външен наблюдател на “The Chicago Tribune” със своя лична рубрика в него и един от най-забележителните американски коментатори, съвсем правилно отбеляза:

 

„Известен факт е, че днес политиката на правителствата, независимо дали са на републиканците или на демократите, е по-близо до програмата на комунистическата партия от 1932 г., отколкото бяха програмите на собствените им партии през онази критична година. Преди повече от век, да бъда точен – през 1848 година, Карл Маркс провъзгласи своята програма[43] за социализиране на държавата вКомунистическия манифест“…

 

Но г-н Троън също е бил подведен да смята, че тенденцията е неизбежна:

 

Консерваторите трябва да бъдат достатъчно реалисти, за да признаят, че тази страна все повече затъва в социализъм и ще видим експанзията на федералното управление, без значение дали републиканците или демократите са на власт. Единственото предимство, което имат, е, че скоростта при управлението на Никсън ще бъде по-ниска, отколкото би била под властта на Хюбърт Х. Хъмфри[44]

 

На консерваторите ще им се наложи да признаят, че правителството на Никсън ще прегърне повечето от социализма на демократическата администрация, докато ще тръби, че ще оправи това…

 

Елитът пропагандира идеята за неизбежността на комунизма, като използва за това перверзните термини, употребявани при описанието на политическия спектър. Казват ни, че в крайната левица на политическия спектър намираме комунизма, който е диктаторски, по всеобщите признания. Но също така ни заявяват, че точно толкова се страхуват от противното на крайната левица, тоест – от крайната десница, на която лепят етикета „фашизъм“.

 

Постоянно ни говорят, че трябва да опитаме да останем по средата на пътя.[45] Място, което определят с термина „демокрация“. Но под който елитът разбира фейбиънския[46] (или пълзящия) социализъм. (Фактът, че от цели четиридесет години насам „средният пътнеразумно се придвижва все по-наляво, бива пренебрегван.)

 

Ето го отличният пример за използването на фалшиви други възможности. Предоставят ни да избираме между комунизъм (интернационален социализъм), от единия край на спектъра, и нацизъм (национален социализъм), от другия край, или фейбиънския социализъм по средата. Целият спектър е социалистически![47]

 

През 1948 година, когато Ричард Никсън стоял начело на Подкомисията за антиамериканска дейност към Конгреса на САЩ, този орган призовал да свидетелства пред него прясно избягалия от народната власт комунистически съюзник, земеделския лидер и английски шпионин д-р Георги Михов Димитров, познат като Гемето. Както свидетелствал пред своя зет, покойния американски професор Чарлз Мозер, съпруг на дъщеря му Анастасия – „Сиси“, отначало той отказвал да се яви пред комисията. Но го принудили. Тогава предоставил рецептата на самия Ричард Никсън. В нея било записано:

 

Законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите враговеСрещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане, защото по-късно вече няма да можете да използвате тези средства, дори да искате.[48]

 

Какво стана? Ричард Никсън изтърпя унижението да подаде оставка като президент на САЩ. При това – принудително, в резултат на изфабрикувана афера с подслушвания. Главна роля в нея изиграхалибералнитемедии, разбирайте – комунистическите.

 

 

 

САЩ – главната квартира на световната революция?

 

 

 

Бившият държавен глава на „най-демократичнатастрана в света падна до там, че да го карат да бъде посредникът, предал разпорежданията на Братството на комунистическите диктатори Николае Чаушеску и Тодор Живков. И да хвали правешкия тиранин. Но преди това поименно да назове предпочитаната от него преводачка от българска страна, другарката Елена Поптодорова.[49] (Вижте илюстрацията.)

 

Членката на БКП от ония служби, нашумяла с двата си и малко повече мандата катодемократичнапосланичка във Вашингтон, със своето семейно приятелство с Лора и Джордж Буш, по нейните твърдения. И с един неотдавнашен инцидент на варшавското летище, лишил я от високо платената й длъжност в Американския еврейски комитет

 

В рамките на споменатия по-скоро пропаганден, отколкото истински политически процес с действителни последици, наречен „макартизъм“, били набедени, осъдени, а някои даже екзекутирани, именно запредаване на ядрените тайнина Съветите, неколцина невинни или слабо виновни лица от университетските среди. Съпрузите Етел и Джулиъс Розенберг, техните роднини, приятели и близки колеги просто паднали, за да оправдаят онова, което властта вършела скришом.

 

Не веднъж съм писал и показвал документални видео свидетелства за това, как най-секретният проект в историята, наречен „Манхатън“, бил поверен наевреина Робърт Опенхаймер? Но той бил… организиран комунист. До края на дните си американският физик редовно плащал своя членски внос в Комунистическата партия на Съединените щати. През 1938 година цели две седмици бил личен гост на Сталиновия палач Лаврентий Берия, началник на НКВД. В Москва отседнал в апартамента на народния комисар по вътрешните работи!…[50]

 

Най-силни и неопровержими са спомените на майор Джордж Рейси Джордан, който оглавявал от американска страна програмата “Land-Lease” – „Заем-наем“. Чрез която американците предоставяли на СССР материална и интелектуална помощ. В това число – документацията по проектаМанхатън“. В някои случаи – изработени детайли от бъдещатасъветскаатомна бомба, които болшевиките били неспособни да произведат.[51]

 

Също така знайте и не забравяйте, че самозванецът Андрей Сахаров, наричан „баща на съветската водородна бомба“, бил просто един организатор. Почти не се е занимавал с научни разработки. На всичко отгоре, като не малко съветски учени, бил вербуван за агент на НКВД, впоследствие – на КГБ. С тазивисока честго удостоил лично Лаврентий Павлович Берия.[52] Роденият в Грузия изнасилвач на невръстни момиченца,[53] братовчед на Лазар Мойсеевич Каганович, бил евреин. А Андрей Сахаровчлен на КПСС,  сключил втория си брак с еврейката Елена Бонер. Нейните две деца от първата сватба с дегенерат от синагогата, живуркат къде? Ами да, в САЩ. Където са и наследниците на Сталин, Хрушчов… Така както повечето потомци на главните нацисти са израелски граждани.

 

Синът на Йосиф ВисарионовичВасилий, „станал на 25-годишна възраст генерал-лейтенант, обкръжен още от детството си с блюдолизци и лакеи, си беше наумил, че е наследствен принц и се държеше така. Озовал се в ковачницата на държавния преврат, Василий открито заговори, че баща му бил убит… Той дотолкова досади с крясъците си, че се наложи да го арестуват и да го осъдят на 8 години затвор с обвинение в лъжлив донос… Но скоро го освободиха, дадоха му генералска пенсия и го изпратиха в Казан, където след половин година бе намерен мъртъв в леглото си. Очевидно и там е продължил да говори излишно

 

А дъщерята на СталинСветлана, помнейки участта на брат си, предпочете да избяга в чужбина. Там, заобиколена от телекамерите, публично изгори съветския си паспорт, след което се засели в САЩ. Тя успя да открие и прехвърли на свое име по съдебен път сметката на Сталин в Швейцарската банка. Написа няколко книги, в които яростно разкри нечовешката същност на своя баща и на цялата комунистическа система. А после загуби от борсови комбинации и неочаквано се върна в СССР.

 

Макар че в този момент в лагерите излежаваха наказание много хора заради четене и разпространяване на нейните книги, Светлана беше приета като наследствена принцеса: веднага й отпуснаха персонална пенсия, дадоха й апартамент, кола с шофьор и прочие. Гражданинът наогледалното царство[54] получава всички свои права пожизнено и никога не го лишават от гражданство. Но дори и привилегированият й живот в СССР не можеше да се сравнява с онова скромно съществуване в САЩ, с което Светлана вече беше свикнала. И също така неочаквано тя си замина обратно. Никой не й попречи. Принцесата по наследство можеше да прави, каквото си иска. Именно за това бе мечтала номенклатурата, ликвидирайки нейния баща…[55]

 

У нас, след като заговорът на априлци“,[56] оглавен от Тодор Живков, свали Вълко Червенков с обвинения в култ към личността, бившиятвожд и учителзаживя в прекрасен апартамент на столичния булевард „Евлоги Георгиев“. Ползваше автомобил с шофьор от УБО.

 

Лукавият правешки сатрап постепенно се избави от цялата след деветосептемврийска кликаАнтон Югов, Добри Терпешев, Георги Дамянов, Георги Чанков и т.н. Но запази привилегиите им и те до последния си дъх се радваха на същите доволства, плащани с данъците на нашенци, превиващи гръб срещу нищожни заплати.

 

Стана ли ясно? Как е понастоящем? Слепи ли сте? Нима не виждате, как по най-нагъл и безочлив начин осъществяват целия план пред очите ни? Явно по-старите връзки на правешкия каскет, както с новата метрополия, така и с бившата, надделяха над тези на Лукановите превратаджии. Затова и днес страната се ръководи от този престъпен клан. Разбира се, със съдействието на част от неразградената окончателно Държавна сигурност с неразпуснат напълно личен състав. Точно както „банкянско-монтерейския“ пълководец Любен Гоцев е постановил още на 10 януари 1990 г.:

 

Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.[57]

 

А зад табелите на чуждестранните фирми се крият фамилиите от вечното и вездесъщо Политбюро и ЦК на БКП.

 

Президентът на Европейския съюз Доналд Туск е известен в родната си Полша като агент на източногерманската секретна милиция Stasi с псевдоним „Оскар“. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер бил комунист и то не какъв да е.

 

Наскоро читател на лондонскияThe Guardian”, представил се като „по-скоро десен, отколкото в центъра“, го нарече „идиот“.[58] (Вижте илюстрацията.) Той е нещо по-лошокомунист е. И то от онзи кръг около финансирания от Сталиновия режим вестникL’Humanité”, който, както твърди Игор Бунич, подрива Петата република и помага за превръщането на някогашната метрополия в сборен пункт за жителите на бившите си колонии. Достатъчно е да се разходите – ако изобщо е възможно – из Марсилия и даже по улиците на Париж.

 

Всеки комунист е идиот. (Вижте илюстрацията.) И това – без извинение. Тъй като, първо, според закона членувалият в комунистическата партия е престъпник. И второ, у нас думатаидиотне е обидна. Имаме съдебна практика за това.

 

В петък, 24 март 2017 година, папата йезуит, тоест илюминат, който се отрече от Христос, прие ръководителите на 27страни, останали засега в Европейския съюз – новия СССР. Поводът беше 60-годишнината на организацията. В телевизионния репортаж зърнахме мутрите на Далия Грибаускайтечленка на ЦК на Литовската КПСС, дъщеря на офицер от НКВД, самата тяагентка на КГБ. Писах, показвах…

 

Също – отвратителната източногерманска комунистка и съветска агентка Ангела Доротея Меркел. Както и правешкия тъпанарски израз, запечатан върху фасадата на чутурата на Р.Р., член на БКП.

 

Та това представляваше долнопробна, пошла гротеска, съчетана с бурлеска. Подигравка с вярващите в Исус и в европейското единство. То – обединението – е било необходимо само, за да пренесат държавния тероризъм другаде. Днес война в Европа е изключена, защото няма кой да се сражава. Готовите да се бият умряха с Родината, Сталин, ХитлерКомунизмът е интернационализъм, който изповядва единствено вяра в Мамон. Негов бог са парите. Кой да си даде живота за нещо толкова химерно, за което даже в песните пеят, че не може да купи щастието.

 

Когато започнат да плямпат за война срещу тероризма, се запитайте: Кои са най-големите и неприкрити терористи на планетата? Не са ли САЩ и Израел – на върха на терористическия Еверест. След тях Британия и Франция. Идва ред на Русия и Саудитска Арабия.

 

Помислете и за това, кои са най-големитемиротворци“? Не заемат ли петте места на постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, отредени им с незнайни и необясними мотиви. На мен причината да са там ми е добре известна. Тефилиалите на Братството на интернационалните банкериналожиха на планетата реда на джунглата. В него правото принадлежи на най-силните. Тъкмо петте страни-членки на Съвета за сигурностСАЩ, Британия, Русия, Франция и Китай, подредени по обема на техния износ на смъртса най-големите производители и търговци на оръжие. Германия е шеста, а Израел е на осмо място

 

С други думи, техните призиви за мир, мимикрията, наречена „борба за мир“, не са нищо повече от фалш, отблъскващо лицемерие, престъпление, заслужаващо съответно наказание: заличаването на техните криминални икономически и политически елити, съпроводено с пълно конфискуване на тяхното имуществодо девето коляно и до последния цент, пфениг, сантим, копейка, дзяо.

 

Комунизмът не е нищо друго, освен масов терор войни, революции, бунтове, репресии, концентрационни лагери, затвори, грабежи… Да се опитвате да отличите насилието, предизвикано от идеологии, от избухването на тривиален гняв, е наистина все едно да се стараете да облагородите сифилиса.

 

Да правите разлика между днешните милиционерски атаки срещу пишман опозиционери в Русия, практически незначими, в сравнение с миналото, и отблъскването на антиевропейските демонстранти в Рим на Благовещение25 март 2017 г. – от въоръжени до зъби специални части, зад които се виждаха бронетранспортьори, снабдени с водни оръдия, огнехвъргачки и дори картечници,[59] издава примитивизъм.

 

В италианската столица бяха арестувани стотици протестиращи. Нещо, което – да не си кривим душите – Путин не си позволява.[60] Но я си спомнете расовите бунтове в САЩ през 2015-2016 година, предизвикани от незаконната милиционерска бруталност. И технологиите, използвани от американските милиционерски власти, съвсем погрешно смятани за „полицейски“, с които гангстерите в униформи се изплъзват от ръката на Темида. Преди месеци показах откъс от телевизионно предаване по темата.

 

Кой въведе военизираните държавни охранителни милиции? До самата си смърт нашият цар Борис ІІІ обикалял страната само с шофьора си, без всякаква охрана. Спирал автомобила, срещал се с хората по друмищата, на полето, в селата и градовете. Липсвал страх, понеже нямало агресия спрямо държавния глава. Тодор Живков и компанията му от първобитни твари се плашеха от сенките си. Защото знаеха чудесно какво вършеха с народа. Какви репресии и икономически теглила му налагаха.

 

Примитивите, простаците заживяха като крезове, с множеството луксозни резиденции, пръснати по цялата страна. С ловни и сексуалниподвизи“, осигурявани от Държавна сигурност. Със салтанати, непознати за отоманските султани. Така, както царското семейство никога не допуснало.

 

Обаче наследникът на цар Борис ІІІ, явно вербуван, се съюзи с комунистическите престъпници и техните потомци. А населението лелее за живковизма, който поне плакатно уж беше отхвърлил преди 27 лета. И приема наследници на архи бандити, като дъщерята на Георги Пирински, сина на Янчо Таков, внука на Стоян Михайлов и т.н., да бъдат вкарвани в псевдо Народното събрание. За капак, от телевизионния екран внукът-дегенерат на диктатора си иска обратно държавата. Оглавява партия, с която е убеден, че до няколко години ще постигне желанието си?!

 

 

 

Лъжата не като начин на употреба, а на съществуване

 

 

 

В края на март проучване на познатият на редовните читатели вашингтонски Изследователският центърPew”, занимаващ се с демография и проучване на общественото мнение в САЩ и по света, публикува резултатите от поредното си допитване до американците вепохата на Тръмп“. И установи колко полярни схващания битуват сред населението по почти всички въпроси. Като очерта тенденцията за по-нататъшно разделение между хората и то не само на класи или прослойки, както е било, а на групи и дори на единици.[61]

 

Новинарската телевизия “CBS News” обобщи резултатите от сондажа така:

 

Ние, американците, все повече населяваме различни вселени с много малко обща териториясамо в борбата при възприемането на действителността. Това установява изследване на Pew.[62]

 

В този смисъл пенсионираният водещ в медията Тед Копъл, едно от най-известните имена в този вид пропаганда в САЩ, все още се появяващ се по телевизиите, „обвини своя колега Шон Ханити от Fox News за приноса му в нарастващата неприязън между гледните точки, която преобладава в Америка“. Освен това Копъл окачествил неговите зрители като неспособни да отделят редакционната намеса от новините“. На което Ханити възразил.

 

Трябва да имаме повече уважение към американския народ. За това, че американците са интелигентни донякъде, и правят разлика между една програма с мнения и новинарските“ – рече Ханити. – „Вие сте циник.“

 

Циник съм“ – отговори Копъл.

 

Мислите ли, че ние [телевизията] сме зло за Америка? Смятате ли, че съм лош за Америка?“

 

Да.“

 

„Наистина ли?“

 

„Погледнато в перспектива, мисля така, както и за тези програми с изразяване на мненияВие привличате хората, които са убедени, че идеологията е по-важна от фактите.[63]

 

Едно и също навсякъде. Така наречените „хораприемат за истина само онова, което са видели и чули по телевизията или в интернет. Те даже не четат вестници. Как да очакваме да разгърнат някое задълбочено изследване, побрано между кориците на обемиста книга? Казват ми, че нямат време. И продължават.

 

Неграмотността, простотията и простащината завзеха огромни ментални територии и представляват глобален проблем. Те са елемент от плана на мегаломаните, които – вярвате ли или не – полека-лека ще заменят човечеството с роботи. Може да ви звучи налудничаво или като в научно-фантастичен роман, ако изобщо сте чели някой. Но те започнаха. Докъде ще стигнат, ми е трудно да преценя. Навярно до там, докъдето ще бъдат в състояние да контролират и естествения, и изкуствения интелект. Първият ще се развива и усъвършенства, а вторият ще залинява

 

У нас даже такава буря в чаша вода, каквато се е разразила в ефира на “CBS News”, е невъзможна. Ще отречете ли, че медиите обърнаха всичко в забавление. Как искате хората да се трудят и да печелят честно пари за достоен живот, след като отвсякъде ги заливат репортажи за мошеници по върховетена властта, в икономиката. Прибавете фантасмагориите за измислените „звезди“. После – състезанията за всичко: от готвене и фризиране, до пеене и какво ли не още. Това действително е кахър със световни измерения.

 

Накрая идва най-важното – всевъзможните игри и лотарии, съблазняващи с печалбите си. Проявление на дявола изкусител. Материята е надделяла над духа. Тогава?

 

Игрите, тотализаторите и лотариите имат своите „герои“ – късметлиите, които – най-често – не са спечелили нищо. Просто срещу не особено голяма сума са се съгласили да бъдат показвани като ударили кьоравото. През 1993 година преживях техонологията на измамата покрай така нареченото „телевизионно шоу Невада“, в което „изгряхаГала и Къци Вапцаров. Пълна измама!

 

Срещат ли се изобщо хора на тази земя?

 

Не помня авторите на нашумелия мюзикъл от шейсетте. Но той се бешепровикнал“ в самото заглавие: „Спрете тази планета! Искам да сляза от нея.[64]

 

Почти по целия свят комунистическите управници въведоха мощни жандармерийски организации, пазещи от народитеслугите на народа“, каквито трябва да бъдат президентите, министрите – буквално, депутатите. Тук това вършеше специално Управление за безопасност и охрана на Държавна сигурностУБО. Днес – Национална служба за охрана. Не само.

 

Ченгетата-ратаи се грижеха големците да получават безплатно висококачествена и разнообразна храна. Слугини на длъжност „домашни помощницичистеха домовете и вилите на недодяланите комунистическо-земеделски гащници. Специални правителствени самолети превозваха телесата на допотопните дръвници из страната и зад граница

 

От кого и какво се плашат управниците? Защо в страни като скандинавските министрите и членовете на парламентите могат да ходят на работа пеша, с градския транспорт или с велосипеди? В краен случай – със собствените си автомобили. А в соцлагера, вдемократичнитеСАЩ, Британия, Франция, Германия, Испания, Италия, Гърция и т.н това е невъзможно. Понеже в първите упоменати държави се живее добре и спокойно. Не е имало комунизъм. Той едва сега настъпва в тях. А във вторите това е приключено. Затова.

 

Демократите“, които би следвало да бъдат представители на народа, се страхуват от негоработодателя си. И това е комунизъм, драги мои, абсолютизъм. Чист, неподправен, номенклатурен, олигархичен. Обратното, противното на меритокрациятаравните възможности за напредък на всички честни и достойни личности, издигащи се в съответните обществени сфери благодарение на своя талант, работливост и упоритост.

 

Смятате ли, че психическото насилие над хората, упражнявано от властите чрез медиите, е нещо по-добро? Допустимо ли е, от една страна да ви лъжат, че съществува някакъв „демократичен процес“? В неговите рамки вашият глас уж има стойност. А от друга, баш политическите първенци и то на наднационално ниво да заявяват с непоклатима категоричност, че един или друг партиен лидер никога няма да стане президент, премиер и т.н. Откъде знаят? Кой, освен гласуващите граждани, определя това?

 

Не беше ли така преди наскоро отминалите холандски общи избори? Какво вършат във Франция, за която още миналата есен комунистът Жан-Клод Юнкер с гранитна убеденост обясни в интервю, показано в тази медия, че просто няма как Марин Льо Пен да влезе в Palais de lÉlysée?[65]

 

А малко по-късно спретнаха аферата със съпругата на републиканския кандидат Франсоа Фийон. Тълпите последваха медийните внушения и бързо, бързо го отхвърлиха не само като възможен победител, но дори като участник в евентуален втори кръгтур – на предстоящите президентски избори. Единственото, което му остана, е да заяви истината: Акцията е дело на настоящия президент-смешник с фамилно име на близка странаHolland.[66]

 

Изложените примери не представляват ли тоталитаризъм в малко по-перфидна форма? Помислете. То е все едно да вярвате, че у нас при държавния милиционер-капитализъм съществуваше двупартийна система. Никой не се сеща, че БЗНС на Георги Трайков, Петър Танчев, Виктор Вълков, „демократичните“ ченгета Илиян Василев и Евгений Бакърджиев, нямаше собствена програма. (Вижте илюстрацията.) Беше приел програмата на БКП. А за да няма недоразумения, всички кандидати за каквато и да е власт бяха обединени в ОФОтечествения фронт. Така, при двупартийната система, гласувахме за кандидатите на Отечествения фронт“. Което означаваше – на Системата. Още тогава зевзеците квалифицирахаизборния процес в народната демокрациякато кушия с един кон.

 

Става дума за същата Система, която привидно оглавяват другарите Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер, Доналд Тръмп…  Даже бившият главен комисар, португалският комунист-маоист Жозе Мануел Барозу се обади от обилно снабдения си със зоб яхър в коневръза за дьонмета “Goldman Sachs”.[67] (Вижте илюстрацията.) И взе да морализаторства, да наставлява и да дава акъл. Въпреки, че е опериран от ум и нравственост

 

Комунизмът има много лица и различни проявления. Той не случайно е бил наречен така. За да отклони вниманието на масите, тълпитекомуните. Но успоредно с това да напомня на мислещите за онази съвсем малобройна комуна – за общността, която го е сътворила. Затова през вековете са му прикачвали разнообразни термини: социализъм, либерализъм, фашизъм, националсоциализъм. За да стигнем до съвременните лейбъризъм, неоконсерватизъм, демокрация, без значение от прилагателните, съпровождащи последната дума.

 

Комунизмът е абсолютизъм, подтисничество, деспотизъм, безправие и даже робство. Той е налаган от шепа свръх богати мегаломани на цели народи. В наши дни – на населението на континенти.

 

От времената на Карл Маркс един от парадоксите на левичарството беше това, че една идеология, насочена против елита, беше замислена и проектирана от елита.[68]

 

Това не е писано от мен, а от понастоящем 46-годишния кореспондент на Агенция Ройтерсв Берлин, родения в САЩ кореец ивърл антимарксистЛушън Ким, всъщност Лу Син Ким. То обобщава всичко, поднесено до тук. Защо хората не могат да възприемат истината? Заменят я с обратното – с неистината, с лъжата, с измамата.

 

Има ли смисъл да продължавам?

 

Все повече хора на Запад изпитват разочарование от Европейския съюз. Техният брой не ще спре да нараства в синхрон със сриването на стандарта на живота. С печатането на пари за поддържане на кефа изглежда е свършено. Европейците не са малоумни. Гледат, виждат, слушат, чуват… Ето мнението на италианци, изразено по време на срещата на върха на 27в Рим по случай 60 годишнината от основаването на Евросъюза, заместника и продължителя на делото на СССР:

 

 

 

 

 

Voici, cest ça.[69]

 

Дни по-сетне Марин Льо Пен декларира:

 

Европейският съюз ще загине, защото хората не го искат повечеАрогантните и  господстващи империи са обречени да изчезнат“, заяви Льо Пен сред радостни възгласи и ръкопляскания.

 

Дойде времето да победим глобалистите“, каза тя, обвинявайки своите главни съперници – центриста Еманюел Макрон и консерватора Франсоа Фийонвпредателство“ заради тяхната политика в подкрепа на Евросъюза и на общия пазар.[70]

 

Тук няма да чуете подобно изказване. Тамам тъй – не и тук. Ако на света съществува място, заразено толкова дълбоко и необратимо с неизлечимия вирус на комунизма, то се нарича чалгарска Номенклатурия, бивша България. Само Северна Корея може да оспорва това първeнство.

 

А „милатаНаталѝ Нугайрѐд, французойката, бореща се за оцеляване в Лондон след Бризход, твърди обратното. Използвайки стария девиз на торите, познат единствено на читателите на тази медия,[71] тя омайва олевяващите от обедняването британци:

 

Европа в криза? Въпреки всичко, на нейните жители никога не им е било по-добре: Постиженията на Евросъюза са огромни. С началото на Brexit не забравяйте стотиците милиони, които искат да бъдат част от него.[72]

 

Другарката има предвид част от новия СССР. И е права. Помислете колко сомалийци, дарфурци, йеменци, етиопци, малийци, либийци, еритрейци, сирийци, иракчани, кюрди, афганци мечтаят да са част от неогласения брюкселски Съюз на европейските съветски републики, без да забравяме монархиите. Списъкът може да бъде удължен. Както и този с „огромните постижения на Евросъюза“. Например, размера на бананите и формата на краставиците, предлагани на територията му. Или фантастичнияуспехна опита да принудят кравите да се хранят счесън, на който биха могли да завидят Вавилов и Мичурин, взети заедно.

 

Специално ние се радвахме на безвизово пътуване. За какво ни беше това набутване в брюкселската сатрапия, носеща всички белези на Живковите мераци? Ами понеже все така БКП и ДС ни ръководят, другарки и другари.“

 

 

 

Divide et impera[73]

 

 

 

Диагнозата е лесна за поставяне:

 

Нещо необичайно става в политиката в преобладаващата част от западния свят“ – забеляза британски анализатор. – „Доналд Тръмп, който започна своята кампания, обявявайки повечето мексиканци, живеещи в Америка, за престъпници, беше избран и е в Белия дом. Марин Льо Пен изглежда сигурна, че ще достигне финалния етап на френските президентски избори. От левичарскатаПодемос“ в Испания до дясната Alternative für Deutschland (AfD) в Германия, могат да бъдат чути гневни, бунтовнически гласове, които само допреди едно поколение изобщо нямаше да намерят публика.

 

Защо? Какво става?

 

Отговорът е, че виждаме надигането на една олигархияуправление на малцинаи на популистка реакция срещу нея. Все повече икономиката, въображаемият свободен пазар, биват превземани и овладявани, за да обслужват интересите на различни корпоративни печалбари.[74]

 

Това представляваше номенклатурната държаваот Ленин и най-вече от Сталин насетне. Предците ни са я виждали във фашистка Италия и в Третия райх. Моето и още няколко поколения живяхме в нея. Забелязвахме проявите й в целия социалистически блок, превърнат в концлагер, в Чили на издигнатия от жертвата му Салвадор Алиенде генерал Пиночет, в много от освободените от колониализма африкански държави, в богатите монархии в Близкия изток и Северна Африка, и в по-бедните на азиатския континент.

 

Към това е устремен и Европейският съюз. Тъкмо за това е създаден. Но толкова къса ли е паметта ни и защо тъй бързо забравихме ужаса на тоталитаризма – на „компартийната олигархияуправлението на малцина“?

 

Някои се питат, дали „Жан-Клод Юнкер не е Сеп Блатер на Евросъюза“?[75] Да не забравяме, че когато го назначаваха за премиер на новия СССР, тогавашният правителствен лидер на Британия Дейвид Камерън заяви: „Юнкер е неподходящ за длъжността комисар“, камо ли за председател на Еврокомисията.[76]

 

Но близо половин милиард жители на необявената официално държава със столица Брюксел, търпят. Да не преувеличаваме – те рядко надигатгневни, бунтовнически гласовесрещу евротиранията и бюрокрацията, чийто елит е затънал до уши в корупция в мащаби, напомнящи съветските или днешните руски. Обратното, отказват да слушат изричащите истината. А тайните служби на червения европейски фашистки режим ги ликвидират демократично“.[77]

 

За мен е радостно, че някои изтрезняват и най-сетне възприемат онова, което обяснявам от години. Примерът е от Лондон.

 

 

 

 

 

Преди по-малко от година най-голямата електронна медия в интернет, създадената от гъркинята Ариана Стасинопулу, приела фамилното име на бившия си съпруг, милиардера Хъфингтън, припомни мисълта на Марк Твен:

 

Ако гласуването предизвикваше някаква разлика, не биха ни позволили да го вършим.[78]

 

Дълго време мислех, че валидната и днес максима принадлежи на еврейската есерка Ема Голдмън. Оказа се, че по маниер, типичен за чифутите и комунистите – пардон: есерите се имали за социалиститя го е откраднала. И е прикрила плагиатството си зад перифразата, направена преди 92 години:

 

Ако гласуването променяше нещо, щяха да го направят незаконно.[79]

 

Обаче авторът на статията в “The Huffington Post” e доразвил тезата на Марк Твен със Сталиновия творческиопит. Припомнил е съвета набащицатаот Кремъл, когото е представил като: „Йосиф Сталин, диктатор на Съветския съюз“. Точните думи на вожда“ били:

 

Хората, които подават гласовете, не решават нищо. Хората, които броят гласовете, решават всичко.“

 

Не, Америка, не трябва да гласуваш“, призовава журналистът. – „Фактически, гласувате или не, полицейската държава ще продължи да ни гази с ботушите си.[80]

 

Ако някому е любопитнописано е миналото лятона мен съвсем не ми е забавно. Жалко, но sic transit Mundus hodie[81]

 

 

 

В комунистическото общество твърде много длъжности са изборни;

някои от тях са такива само по ведомост[82]

 

 

 

В такава обстановка съвсем не може да ми бъде забавно за всичко да е виновен Путин, Владимир Владимирович, както западният левичарски печат и телевизии изкарват нещата. Начетох се на съветско-руски Иван-Кръстевци, вербувани за автори в соцгазетки като лондонскияThe Guardian[83] или от „най-демократичнатана земята – “The New York Times”. През 1967 година американската, собственост на „ирландци“, отказала да публикува писмото на Яков Кедми до Върховния съвет на СССР, защото билотвърде антисъветско“?!

 

Но преди две лета помести коментар наирландецаТомас Л. Фрийдман, носител на журналистическата награда „Пулицър“, „изтрепал канарчетата“. Обявил руския лидер за… „по-лош от Ислямска държава“?![84]

 

Все пак, дори в пропагандата от Бисмарков тип – „най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов“ – е необходимо поне малко чувство за мярка. За нравственост не отварям дума. „ИрландчетоТом Фрийдман направи кариера чрез услужливост от вида изуй гащи. Само пред силните на деня!

 

Сладурчето е придружавало държавния секретар на САЩ, „ирландеца Джеймс Бейкър, долетял у нас от Москва, къдетосе е отчел пред Върховния съветна СССР![85] (Вижте илюстрацията.) А преди три години негов колега от соцгазетката “The New York Times” го нарече “embarrassment” – „недоразумение“! (Вижте илюстрацията.) И това, потвърдено в друго нюйорксконорвежкоиздание![86] А петилетка по-рано друг „норвежец“, пак в нюйоркска, но тогава още гойска медия, го определи по следния красноречив начин:

 

Том Фрийдман може би е уникалната най-глупава фигура в американския обществен живот. И със сигурност е най-глупавият автор в такава грамадна трибуна.[87] Не казвам, че греши за всичко (макар по същество да греши за много неща). Имам предвид, че той действително изглежда като почти угаснала крушка в своите показни демонстрации на шокиращо отсъствие на базисно функционално познание. Типично, той показва своята почти нулева способност да проумее, че аргументите, които Том Фрийдман фабрикува, често подкопават аргументите, изфабрикувани от Том Фрийдман.[88]

 

Заглавието на статията също говори много:

 

Ръководство на идиот за идиотията на Том Фрийдман.“ (Вижте илюстрацията.)

 

Такива работи, но отвъд Океана и по-рано. Докато тук сме наспорили на топ-идиоти. На върхови представители на вида Homo Communisticus, които за пари са готови да се пребоядисат, както им наредят. Навъдиха се разни лъже антипутиновски сдружения от малоумни идиотчета, номенклатурни чеда, евтини свирки, надувани от западни фондации със залязващи функции поради свити бюджети.

 

Кажете ми, как е възможно някой нормален да защитава съветски комунистически престъпници като загиналите – все едно как – Ана Политковска, Александър Литвиненко, Борис Немцов или арестувания червен милиардер, назначен от КПСС-КГБ за предприемач, другаря Алексей Навални? Що за човеци със съзнание и морал могат да приемат за нормално да ги водят комуняги и съветски ченгета като Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер, Ангела Меркел, Далия Грибаускайте, Йенс Столтенберг, Ирина Бокова, Клинтънови, СталинкаКристалинаГеоргиева, Бойка Борисова, Румен Радев, Корнелия Нинова и така нататък?

 

Как ставаше така, а за някои още е, уж загрижени за истината и свободата западни лидери да приемат като нормален държавен ръководител Владимир Путинтрето поколение член на КПСС и потомствен служител на съветските репресивни тайни служби? Нима същото не се отнася за тукашнитеот Андрей Луканов до Б.Б. Предните главоболия на Кремъл започнаха година преди Зимните олимпийски игри в Сочи. Сега – отново година преди финалите на Световното първенство по футбол. Става дума за пари, за милиарди.

 

Фактът, че Путин и предвожданата от него комунистическа организация за убийства, наречена правителство на Русия, мълчат относно истинския статут на Крим, ясно говори за задкулисно съглашателство с елита, разпореждащ се със съдбата на планетата. Още по-красноречиво е, че не обелват и звук за Аляска, за която не е съвсем ясно изяснено, дали е била продадена или отдадена на концесия за 99 години. Които отдавна изтекоха, при Брежнев. Темата е пряко свързана с Крим. Ленин, Сталин, Хрушчов, Брежнев и останалите съветски ръководители са обслужвали интересите на онези интернационални банкери,[89] които им бяха осигурили държава и безметежно монархическо господство. Не само в нея.

 

Владимир Путин и Виктор Орбан прогониха Джордж Сорос от Русия и Унгария. По света смъртта на Дейвид Рокфелер мина като кратък некролог за някоя съвсем обикновена фигурка. Което е сигнал за поредното престрояване перестройка. Този път без гласност.

 

Пък и нали при всички изброени не срещаме нито един представител на човешкия род. А клозетници, пръкнали се и отгледани в нужника на световната комунистическа революция.

 

На всичко отгоре такива организират клубове в подкрепаНа какво? На милиционер-социализЪма в САЩ, Британия, Европейския съюз – новия СССР, другаде? И на алчно червените фашизирани номенклатурчици в тях?

 

Доста мъдро и категорично един от уважаваните с известни уговорки от мен автори, забраненият отсвободните деснимедии английски консерватор Саймън Дженкис, коментира:

 

Общо взето, възприемат на Русия на Владимир Путин като най-могъщия враг на Америка, колкото и идиотско да е това. Когато една гигантска военна империя е била изградена с изключителната цел да възпираконкретен враг, всичко по-малко от тоталното посвещение на тази кауза става невъзможно.[90]

 

Доста преди Дженингс писах, че наобикновенитеамериканци, както и на повечето земни жители, постоянното противопоставяне и насъскване е дошло до гуша. Хората искат спокойствие. Както посочва и цитираният от мен автор (писах за това още миналата година):

 

Иронията е, че възобновяването на отношенията с Путинова Русия беше едно от освежителните обещания на Тръмп, когато се бореше да стане президент. Но той отказа да преодолее несправедливостта на статуквото. Беше скептик относно западните санкции, които засилиха московската клептокрация и принудиха потенциалните опоненти на Путин да имигрират. Даже имаше надежда, че настоящото налудничаво възобновяване на оръжейната надпревара между Изтока и Запада ще бъде обърната. Прогониха разума.[91]

 

Разум? Той е привилегия на онзи един процент, значителен дял от който се пада на военно-промишления комплекс. Ако речете, че милиони биват жертвани заради несметните печалби на шепа алчни егоисти, ви обявяват за… „комунист“. По правило така постъпват тъкмо комунистите. Така са възпитавани. По такава методика са ги обучавали. Врагоманията е в кръвта им.

 

Публикации като посочената малко по-горе в лондонскияСтражът“ (не на Саймън Дженкинс), както и много от останалите, целят да внушават отчаяние и безнадеждност. За да може олигархията необезпокоявано да превзема все по-обширни територии по планетата. Никой да не пречи на корпорациите да превръщат земята в общ концлагер.

 

Когато цезурата е наричана политическа коректност“, а свободата на словото – „език на омразата“, няма кой да се противопостави, обяснявайки, че неПутин е построил Русия“, нитоне ще я изостави“ в смисъла, вложен в текста.[92] (Вижте илюстрацията.) Как иначе, щом страхът владее масовото и индивидуалното съзнание: терористични актове, убийства по улици, магазини, университети, барове, арести по подозрения… Наистина, само преди поколение на Запад никой нямаше да повярва, че пророчестватана Джордж Оруел и останалите като него ще станат реалност.

 

Кратко описание на съветската държава разкрива всичко:

 

Страната живееше в неописуема нищета. Мъжете доизносваха военната си униформа и ватенките, а жените на тридесет години вече приличаха на старици със забрадките и валенките си. Човек в костюм беше или голям началник, или шпионин, или крупен престъпник. Модерно облечената жена, ако не беше съпруга или любовница на мастит функционер, рискуваше да попадне в лагер за поклонничество пред западната мода“.

 

Донякъде в по-добро положение се намираше немногобройната техническа интелигенция, пусната от затворите и лагерите, обкичена с лауреатски медали за проектирането и създаването на ново оръжие в годините на войната и сега. На нея й плащаха по-добре, тя не гладуваше и дори създадоха за кандидатите на науките и полковниците мрежа от така наречени лимитни магазини, където имаше много по-голям избор на стоки, отколкото в предназначените за обикновения народ. И по този начин им се даваше възможност да се радват на собственото си привилегировано положение и да забравят временно пълното си робско безправие.

 

Така и при най-повърхностен анализ се очертаваше примитивната схема на робовладелска държава, чийто национален доход изцяло бе присвояван и разпределян от самия Сталин и неговата всемогъща номенклатура. А тя излезе от войната още по-силна. През военните години номенклатурата се закичи с висши воински отличия, което й даде възможност много по-ясно да осъзнае своята значимост в държавата, смятана за държаваот нов тип“, макар че бе толкова архаична, колкото и държавата Урарту. И ако изобщо беше възможно да съществува такава държава, то бе само защото номенклатурата я циментира по шевовете й чрез единствения механизъм на изпълнителната властогромния апарат на тайната полиция, която отново се преименува от НКВД в МГБ.[93] Но това не промени същината.

 

Тайната политическа полиция контролираше всяка въздишка сред гигантския концлагерот далечните обекти на ГУЛаг до кремълските кабинети. Свързала върхушката си със сърцето на номенклатурата, тайната полиция бе пуснала пипалата си по всички континенти и постепенно се превръщаше в неин меч, щит и плът. А номенклатурата, натежала от златни пагони и високи бойни награди, отлично съзнаваше стабилността на своето господстващо положение в завладяната страна, своите възможности и безкрайните си перспективи. И чудесно разбираше, че партията на болшевиките, която представлява тя, вече се е сляла с понятиетодържава“. А самото понятие „държавасе е превърнало в синоним на партия.

 

Точно поради това тя, номенклатурата, беше станала непобедима и неизтребима, и искрено гледаше на цялата държавна собственост, включително и на населението, като на своя, принадлежаща й по право от рождение. И такъв вожд, като Сталин, вече съвсем не й е нужен. Той й пречеше да разгърне целия блясък на импровизациите си.

 

Сталин им пречеше, защото непрекъснато ги караше да се замислят за личната си сигурност и за отговорността си, защото ограничаваше техните апетити и ги държеше почти цяло денонощие на работните им места в кабинетите. А в кабинета всеки момент можеха да нахлуят хора със сини околожки на фуражките, да те проснат там полужив от бой, да те повлекат за краката към двора, да те напъхат в колата и същата вечер да те разстрелят в някое подземие. Това ги нервираше, пораждаше мечти за нов, „свойвожд. Но както е известно, в живота мечтите никога не се осъществяват самииска се тежка и рискована работа.

 

Веднъж френският вестник „Мондпубликува карикатура, с която да онагледи за читателя си структурата на управление в Съветския съюз. На нея беше изобразен Сталин, а от всеки негов джоб, от ръкавите на мундира и от кончовите на ботушите му надничаха малки сталинчета. Това беше истина, но силно опростена истина. Малките сталинчета стремглаво се обединяваха и създаваха нещо много по-могъщо отвеликия вожд на всички народи“. Номенклатурата създаваше своя държава с твърде ясни и строго охранявани граници.

 

Този процес бе толкова очевиден, че дори и многотомнатаИстория на КПССне можа да го игнорира. „През 1946 година беше разработена и утвърдена номенклатурата на длъжностите в ЦК на ВКП (б)“ – сухо съобщава официалната история на партията.“ В работата с ръководните кадри залегна планирането, систематичното изучаване и проверката на техните политически и делови качества, осигури се създаването на резерв за издигане и строг ред при назначаването и освобождаването на номенклатурните работници. Разшири се и номенклатурата на длъжностите в ЦК на компартиите на съюзните републики, в крайкомите, обкомите, горкомите и райкомите.

 

Онова, което официалната история премълчава, е този нов етап от смъртоносната борба, разгърнала се между номенклатура и Сталин веднага след като заглъхнаха и последните залпове на Втората световна война. Разликата от предходните етапи бе само в това, че номенклатурата бе станала по-силна, а Сталин вече не можеше да удържа, старееше, постепенно изпадаше в състояние на пълна отпадналост и се превръщаше в лесна плячка за обкръжаващите го вълци и чакали

 

На Сталин му беше съвсем ясно, че номенклатурата, също като тайния милионер Корейко, с упоение чака по-добри времена. И отрано, редом с консолидацията на властта си, трупа материални богатства, за да се потопи в разкоша на господарския живот на управляваща класа, която има неограничени възможности и безкрайни претенции

 

Но сталинската номенклатура, задъхваща се вече и вехнеща в ограниченията, наложени й от свирепия и кръвожаден вожд, си беше чисто сталинска.[94]

 

Социалистическото безвремие продължи така без никакво прекъсване до този ден. Комунистическата номенклатура никога не е изпускала властта в СССР и в днешна Русия. Все така владее всичко и всичкиот раждането до смъртта. Епохата е по-различна. Затова се налага повече хитростизвратеност, ала не съвсем изтънчена, както в древния Рим, да речем. Крепостните не разбират от тези неща. Поради това вместо репресия с танка им беше наложено притеснение и подтискане с банка.

 

 

 

Скритият чар на интернационалната  номенклатура

 

 

 

Засега разликите между париите на Изток и техните в пъти по-задоволени от материална гледна точка побратими на Запад са съществени. За съжаление пропастта между тях се стеснява, без да става по-плитка. И там, вдемократичниясвят съществува номенклатура. Сближаването на едната с другата, както и на плебса – все по-пролетаризираните човешки маси, личи.

 

Децата на номенклатурните работници, на генералите, академиците, директорите, писателите, професорите, няма да отидат в сферата на материалното производство“ – писа преди 35 лазарника Александър Зиновиев. – „За тях има специални учебни заведения, съществуват средства за домашно образование, налице са необходимите комуникации.

 

За децата на непривилегированите слоеве няма нищо подобно. За тях е демагогията, поддържана с насилие. Тях просто ги принуждават да отиват в сферата на материалното производство, като възпрепятстват постъпването им във висшите и специалните средни учебни заведения в градовете, оказвайки натиск чрез комсомола, запазвайки за тях образованието на равнище, което е недостатъчно, за да се конкурират с децата от привилегированите групи.

 

В годините на либерализма социолозите изясниха, че абитуриентите изобщо не се стремят към сферата на материалното производство. Така е, това е ясно и без социология. Уроците по трудово обучение и работата на учениците в предприятията, прикрепени към училищата, предизвикват отвращение към физическия труд. Тъй че насилието от страна на властите се явява напълно естествена реакция на стремежа на младежта да повишава своето социално равнище и да подобрява жизнените си условия. То влиза в конфликт с демагогията по отношение на неограничените възможности за младежите, които (демагогията) все повече и повече лишава от реална основа. Това поражда определени явления в средите на младежта, които не съвпадат с обичайните норми на съветския начин на живот. Стремеж на известна част от младежите да се измъкнат от идеологическия контрол, да създават свои неофициални обединения, свой начин на живот.[95]

 

Идентична беше обстановката и у нас. Моето поколение беше толкова смазано от страха, че не дръзна да се обединява по никакъв начин. Съществуваха компании, но не и групи. Имаше ли ченгета, предатели в тези тесни приятелски кръгове? Със сигурност. Случайното узнаване на данни за това и съмненията по този признак ме разделиха с не един и двама от близките ми в годините на моето юношество и ранна младост.

 

През осемдесетте се появиха т. нар. неформали. Твърде нежно притеснявани от милицията, те по някакъв „чуден начиноцеляха до промените. Едва впоследствие стана ясно, че почти до един са номенклатурни дечица – разните Милени, ню-уевйри, пънкари… С бащи висши и старши офицери, майки, служителки в ЦК на БКП, ДКМС, останалите т. нар. тоталитарни организации

 

Преди три години изследване, извършено от преподаватели и студенти в Принстънския и Северозападния университети в Съединените щати, доказа, че тази страна вече не е демокрация, а по-скоро олигархия.[96] Както се убедихте, надявам се, днешнитеконсервативнинаблюдатели признават и преповтарят тези заключения. Тя все повече заприличва на Русия и още по-зле – на Китай.

 

Разработката, озаглавена „Проверка на теориите за американската политика: Елити, групи по интереси и средностатистически граждани“,[97] с която разполагам, прави публично достояние отдавна известния факт, че в Америка ограничено малцинство се е превърнало в номенклатурна класа. Ако желаете, приемете термина олигархияὀλιγαρχία, който означава същото – власт на малцинството.[98]

 

За мен напълно валиден е и терминът плутокрациявласт на богатите.[99]

 

Най-точно ще бъде, когато съответните експерти съставят нова дума, която да означава „власт на съвсем ограниченото малцинство от изключително богати люде“.

 

Според проучването, правителството на Съединените щати изобщо не представлява мнозинството от населението. Обратното, то вече съвсем неприкрито обслужва онези богаташи, които с парите си го извеждат до властта.

 

Изследването е извършено въз основа на данни и показатели, събрани през периода 1981-2002 година. Те са осветили истинското лице на действащата днес политическа система в САЩ. Тя, както не без основание обичам да изтъквам, ги прави Съветски американски щати.

 

Изборната демокрация с управление на мнозинството е заменена от господство на икономическия елит. Те оформят две групи плурализъм: мажоритарен и пристрастен. В документа се казва:

 

Всеки от четирите теоретични подхода в проучването на американската политика – които могат да бъда охарактеризирани като изборна демокрация на мнозинството, господство на икономическия елит и два типа плурализъм на групировки по интереси: плурализъм на мнозинството и пристрастен плурализъм – предлага различни предвиждания за това кой екип от участници има по-голямо влияние върху обществената политика: обикновените граждани, икономическите елити или организираните групи по интересисформирани върху масова основа или ориентирани към бизнеса

 

Централният извод, който изплува на повърхността от нашето проучване, е, че икономическите елити и организираните групи, представящи бизнес-интереси, имат съществено и независимо влияние върху политиката на правителството на САЩ. Докато групите, основани върху масовите интереси, както и средно статистическите граждани, оказват незначително или никакво влияние.[100]

 

Учените заключават, че днес Съединените щати са доминирани в изключително висока степен от своя икономически елит. А твърденията, че Америка е демократична държава, са сериозно разклатени и звучат все по-неубедително.[101]

 

Изследователите извеждат като теорема факта, че предпочитанията на мнозинството от жителите на САЩ твърде рядко привличат внимание и почти не намират отражение в съвременната американска политикаТя е посветена изцяло на групировките със специални икономически интереси и на лобистите, които ги представляват:

 

Когато мнозинството от гражданите не е съгласно с икономическия елит и/или с организираните групи по интереси, то обикновено губи. Нещо повече, поради силното разделение в status quo,[102] вградено в политическата система на САЩ, даже когато някои достатъчно обширни мнозинства от американците подкрепят промяна в политиката, те по неписано правило не я постигат.[103]

 

Както се казва, днешна Америка не е олигархия, а демокрация, но само на думи.[104]

 

Но да бяха само Съветските американски щати. Пак преди дни се появиха публикации, които отстояват тезата, че и Великобритания е плутокрация.[105] На какво друго ви приличат държавите от уж бившия съветски блок, до една? Нима Европейският съюз е нещо по-различно?

 

Цитирал съм бившия министър-председател на Обединеното кралство и някогашен шеф на Консервативната партия Джон Мейджър. Не друг, а той, заключи:

 

Господството на един елит, получил образование в частни училища, а също така и на заможен дял от средната класа във висшите ешелони на обществения живот във Великобритания, е истински шокиращо“.

 

Бившият консервативен министър-председател изрази ужаса, изпитван от него, затуй, че „всяка отделна сфера на британско влияниев обществото е доминирана от мъже и жени, които са преминали през частни училища или произлизащи отблагоденстващата средна класа“.

 

Повече от половината от правителството, включително премиерът Дейвид Камерън, държавният секретар[106] Джордж Осбърн и Ник Клег – заместник-министър-председателят,[107] са преминали през частни училища. Поотделно, всеки един от тях е много заможен

 

За мен, с моето минало, това наистина е шокиращо.[108]

 

Какво е миналото на Мейджър и защо е шокиран? Ами ако не толкова отдавна – само преди 28 години – нещата изглеждаха по същия начин. Не само той, но и покойната Маргарет Тачър нямаше да имат никакви шансове за политическа кариера. Камо ли – да станат премиери. В САЩ, както посочих в настоящата поредица, Джими Картър призна, че в сегашните политико-икономически условия изобщо не би могъл да стане президент.

 

Джон Мейджър е син на музикант от мюзикхоловете и домакиня. По онова време хората на изкуството, още по-малко онези от кабаретата, съвсем не били сред уважаваните членове на обществото. Даже не били смятани за част от средната класа. Бащата на Маргарет Тачър въртял бакалничка в малък провинциален град

 

Мейджър е единственият министър-председател на Острова, който няма висше образование. Онова, което той не се осмели да изрече, е: Изброените от него лица – практически почти целият тогавашен кабинет на Обединеното кралствоса съученици на… небезизвестния Нат Ротшилд!

 

Не, това не е „конспиративна теория“.

 

Какво стана у нас след 10 ноември 1989 година? А в останалите социалистически страни? Описаните процеси, естествено – доста видеоизменени и завоалирани по различен, по-хитър и умел начин, текат в момента в Европейския съюз. Британия е на път да ги избегне. В САЩ опитите биват бламирани от типичната сталинска номенклатура. А комунистическите евромошеници доведоха до там, че да изпуснем Европа. Губим я. Тя запада. Върви към изчезване такава, каквато е била през последните десет хиляди години. От люлка на древната българска цивилизация, погрешно и злонамерено прокламирана катоелинско-римска“, и на псевдо християнството, се превръща в нещо съвсем различно.

 

 

 

Напред по пътя, който води назад към комунизма

 

 

 

Красноречиви са ходовете на богатите арабски държави, които вече заобикалят континента и насочват своите инвестиции към Албиона. В предната публикация споменах Катар.[109] Следват го Кувейт и Обединените арабски емирства. Саудитска Арабия се насочва към Азия.

 

А страхът? Смятате, че се стараете да спазвате законите. Тази горчива чаша ще ви отмине? Поробването не търпи изключения. При него съществуват три категории жители: робовладелци или патриции, плебеи или споменатата „техническа интелигенция“, към която е редно да добавим и т. нар. художествено-творческа. Но в никакъв случай – не всички, не целите. Накрая са робитение, останали безпартийни и непродали се още при милиционерската тирания.

 

Никой не бива да се самозалъгва, че всичко това не се отнася до него. Както наскоро припомних, преди 70 години германецът Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер ни остави своето тъжно завещание:

 

Първо дойдоха за…, не протестирахне бях…. Когато дойдоха за мен, не беше останал никой, който да протестира.[110]

 

Допускате, че днес никой не преследва никого за идеи. Повече не горят книги. Питайте мен. Или по-добре вижте свидетелството за онова, което върши прочутата, завладяла целия свят фирмаAmazon.com”:

 

 

 

 

 

Комунистите забраняваха автори. Излишно е да припомням „случая Солженицин“. По-страшно беше, че внушеният от тях ужас принуждаваше интелигентни и образовани хора сами да горят книги. Когато в тъмни зори арестували чичото на съпругата ми, предупредени и заплашени от милиционерите, смазани от страх, нейната майка и стринка й започнали да хвърлят в горящата камина всички книги на английски, френски и немски език. Просто чичото и двамата му братя завършили Американския колеж. И знаели по два езика. Само това е било достатъчно, за да им лепят етикети, властите го обявявали за вина!

 

Смятате ли, че това трябва да остане безнаказано во веки веков? Милиони българи бяха лишени от справедливост, останаха огорчени, най-меко казано. Не говоря за разплата по същия начин, с който подхождаха другарите. Ние не сме зверове като тях. Но пак питам: Кой ще компенсира роднините и близките на стотиците хиляди избити, докарани до преждевременна смърт, и хората, оцелявали на ръба с петното „враг на народа“, „кулак“, „фашистко копеле“?

 

Животът на поне три поколения свестни българи беше затрит. Милиони бяха смятани за „засегнати от мероприятията на народната власт“. Така излиза, ако сумирате броя им. Освен на ликвидираните и пряко репресираните в концлагери и затвори, и на пострадалите в насилствената колективизация на село, конфискацията в градовете, наречена „национализация“, изселените, уволнените, следените, подслушваните

 

Как така реваншът да е нещо лошо, след като потомците на убийците, насилниците и грабителите продължават да се ширят в откраднатите имоти, да заемат високите етажи във всички обществено-икономически и политически области? Възможно ли е жертвите – не съм сред особено тежко пострадалите – да се обединят с палачите си, които не почувстваха абсолютно никаква вина дори за миг?

 

Когато играете табла или белот, милички, и загубите, не искате ли реванш? Аз не говоря за развлечения, а за катастрофа, трагедия. Цели поколения не просто загубихме. Затриха най-близките ни. Животът на нашите предци беше пожертван, а нашият пропилян, похарчен. Без да имаме никакъв шанс за реализация според качествата ни.

 

Вместо това ни караха насила да манифестираме и да крещим лозунги във възхвала на партията, унищожила роднините ни. Тайно й благодаряхме, че все пак ни е оставила живи. И не тя ни е изучила“, според наглото упорство на комунистическите изверги и потомците им, а населението поглъща отровните им слова. Сдобихме се с някакво образование въпреки Системата. Заради това изстискваха и последните финансови сили на нашите родители, които мизерията превърна в битови несретници. Но не успя да пречупи духа и морала им!

 

За какво беше всичко? За да гледаме как наследниците на главорезите, джелатите, кръволоците, грабителите – до един дегенерати, тарикати, гявол момичета и момчета, се гаврят с паметта на любимите ни хора и се подиграват с нас, докато довършват нашата родина? Как да се прегърнем с тях потомците на угнетителите и ликвидаторите на българите?

 

Откъде накъде? На какво основание?

 

Яворов го е написал като изповед:

 

С враг врагуваммяра според мяра, с благ благувам вяра зарад вяра.[111]

 

Пред погледите на западните им господари и тамошното население, влюбено в сеира, комунистическите мъчители, се постараха да отнемат и вярата нив Бога, в нашите собствени сили, в любовта и доброто. Предварително проникнали в църквата, окупирали я чрез своите агенти, внедрени в нея, лицемерно се замъкнаха в черквитехрамове на на дявола. С тези ли да се обединяваме?

 

Ресто! „Да мрем по-добре![112]

 

Господният завет към истински вярващите в Исус Христос гласи:

 

Нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня.[113]

 

Времето за бръщолевене изтече. Нужни са действия. Ала не водени единствено от емоциите, а и от разума. И съобразени с нравствеността, с чийто светлик Бог отвори очите на човеците. „Внимавайте с фалшиви пророци, които идват при вас в агнешки кожи, но отвътре са алчни вълци“, ни предупреждава Господ. Не забравяйте, че „сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал“.[114]

 

Дали в лицето нахрисимите“, уж некрадливи и уродливи Ж.Ж. и Ф.Д. от ранното СДС. Или като Иван Йорданович и товарищ Лукарски от по-късните, на Б.Б., Корнелия, черкез-националистите; разните клоуни ипрофесори“, като отгледаните в свърталищата на номенклатурата Любен Дилов и Велислав Минеков, няма ни най-малко значение. Като „плодове на лоши дървета“ всички те са за претопяване – в съзнанието и буквално. Само че…

 

Само че нашенци са световни шампиони по самоненавист, автопренебрежение и самоунищожение.

 

Дерзайте, ребята русофили! Cmon, go for it guys, Euro-Atlantics! Allez, allez-y les gars, francophones!

 

Днес обществата са разединени, атомизирани. Хората в страните, радващи се на благоденствие, са заети с мисли за физическото си оцеляване на многократно по-високо равнище от нашето. Задачата на пропагандата е да направи така, че те да не вдигат глави, за да погледнат към висините към самозваните „принцове“. Истината минава на заден план. А тя е пътят към свободата. Неминуемо следва робството.

 

Отлично помня, как се деляхме на хора, които не можеха да понесат, че примитив като Тодор Живков стои начело на тукашния опит за държавамалцинство, и конформисткото мнозинство от нагаждачи нечовеци. По същия начин тези, които се срамуваме от банкянската милиционер-лесбийка Б.Б., нейните компартийни конкубинки Р.Р., Серго, Корнелия, Ирина, СталинкаКристалина“, товаришчите от триумвирата Балевски, К.К., Кобзон, и останалите, сме шепа. Изолирани сме от останалите или сами сме прибегнали до това, за да спасим душите си. Ала населението е разделено и по други признаци. Някои полагат неимоверни старания за това – по етнически, религиозни, възрастови и прочие белези.

 

 

 

Църквата – синагога на сатаната; антихристиянсвото като

елемент от потисническата система на компартийна тирания

 

 

 

Когато европейското общество е разединено по същия начин, какво бъдеще виждате в неговото обединение в обща държава, в която говорят досущ като в старозаветния Вавилон?…

 

Искаме ли свобода и равни възможности, имаме ли сили и енергия за добър живот в благоденствие и постоянен напредък? Преди време писах, че можем, ако истинският елит, онзи – дремещият, се сдобие с трибуни. Надигне се и се наеме да обяснява на нисшите духом. Белким загърбятбабаититеи припознаят морала и разума. Без троглодитите на номенклатурата, онова „съешение на сатаната и антихриста“, за което пише Бердяев-Бердичевски.[115] Ако критично мнозинство от хора прогледне, загърби мнимите си кумири и се обедини срещу номенклатурата, ще стане.

 

Лъгал съм се. По всичко личи, че то предпочита да живее по споменатата формула на дявола.

 

Бог е казал: „Ако във вас има вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на този хълм: „Премести се далеч от тук“, и той ще се премести; и нищо не би ви превъзмогвало.[116]

 

След дългия цитиран пасаж от „Златото на партията“ на Игор Бунич следва подробен до известна степен разказ за превземането на Западна Европа от съветскитеимигранти“. Всъщност – сътрудници на секретните служби на комунистическия режим, представящи се под всевъзможни фалшиви външности. Не малко от тях били от т. нар. Бяло движение. За проникването в САЩ съм писал, говорил, обсъждал по телевизията толкова много, че на мен ми е дотегнало. На масовия идиот още не му се вярва… Днес сме свидетели на това – колкото вярно, толкова и дело на пропагандата.[117]

 

При това инфилтрацията е взаимна. Интернационалните банкери разрушиха своето творения съветска Хазария чрез американското правителство, секретните служби на САЩ и различните неправителствени организации, на първо място Търговската камара. Идентични бяха процесите у нас. Обаче идиотът, въобразил си, че знае всичко и е антикомунист“ при това, не осъзнава: американците оставиха навсякъде само комунисти и кагебисти. И нито един реален антикомунист, със съответния произход, минало и необходимите качества да ръководи.

 

Сега – вот вам товарищ Путин. Кой го създаде и прие като свой? Нали ни замеряха със Студената война ипротивопоставянетомежду двете системи? Владимир Владимирович е бил сред враговете на онези, с които сетне се прегръщаше. Наужким, както се оказа. Някои от тях още са на руска заплата

 

Каквото посяха, това жънат. Подслоняваха наследниците на комунистическите масовите убийци, но заедно с техните банкови сметки, претъпкани със златото на партията – материалния резултат от ограбения труд на съветските народи, голяма част от което изкарано с цената на милиони човешки животи. Допускаха децата на други такива да учат в тухните университети. Споменаването на Людмила Живкова и Сергей Станишев е достатъчно. Приемаха ги на специализации, за които не знаехме – например Александър Лилов, Янчо Таков, Тома Томов, все перекендета. Ярки комунистически глашатаи на лъжата, псевдо учени, ченгета, преподаваха на ЗападАндрей Пантев, Христо Мермерски, сетне Владимир Левчев… Какво нормално съзирате в това?

 

Изпращаха тук агенти на техните специални служби, служещи на двама господари – и на съветското КГБ. Мършия Макдърмот, вербувала Лилов, е архи образец на това. Тя беше приета с преклонение в дома на правешкитепринцове“ – „Каката“ и „Батето“. Както и в телевизионната говорилна на агент „Димитър“, който с бузлуджански плам и мангалско усърдие в плагиатството все така служи на болшевиките, разпространявайки безумието им срещу гигантски хонорари от медии на комунистически отрочета.

 

Западните плутократи – „демократите“ де – продаваха имоти, предприятия, медии на офицерите от КГБ едни от главните клептократи. И продължават със скъпо струващите далаверки. Не са махнаджии, докато могат да печелят. (Манталитетътизуй гащи пред чичко Паричкое повсеместен.) А социалист, преквалифицирал се в „антикомуниств рамките на спуснатата му задача, един от преките създатели на ислямския тероризъм, за когото съм абсолютно уверен, че е кремълски агент, определи това катоамериканско превъзходство и неговите геостратегически заповедивърхуголямата шахматна дъска“. Признание, че не на Москва, а на Вашингтон е поверена ръководната роля. Ала и той е подчинен. Не забравяйте Лондон и Париж. Тамо са сайбиите, би рекъл народният ви поет.

 

Обаче масовият идиот не се замисля над това: Как така, аджеба, до 9 септември 1944 година, включително и по време и на Отоманската империя, когато и в едната и в другата държава българите са имали правото и шанса да пътуват свободно, не е съществувала масова икономическа имиграция? Големите потоци от нашенци, напуснали бащините си огнища, представлявали пленници, завлечени в Русия като роби след нашествията на империята по тези земи. Налага ли се да се позова на Георги С. Раковски?[118]

 

Или е безсмислено, тъй като вие приемате от него и останалите поборници единствено онова, което уйдисва на предварително изградените ви тѐзи? Те са основани на предубеждения, резултат от многогодишни пропагандни лъжи, внушавани от движението на панславизма под руски надзор. И възприети от образователната система, медиите, културните институции, които ги тиражират и разпространяват вече повече от век

 

Колкото и да не ми се ще да противореча на безумно вярващите в наложената летописна догма за българите, не мога да не спомена, че историята на Паисий е нанесла повече щети върху масовото съзнание, нежели ползи. Имало е такива книги и преди него. Но, ползвайки изключително поднесени му руски текстове, в това число и преводи, той е оставил товаславянобългарскада се загнезди и да заседне здраво, като хвърлена котва, в умовете на туземните ни масите.

 

Светец“, твърдят компартийните историци и псевдо клирици, които отчуждаваха народа от вярата и българщината! И го приобщаваха към чуждото, враждебното, сатанинскоторуското и съветското. Даже „църковницитенабиват една и съща лъжа за елементарното: поповете водят службите си на сатаната на… „църковно-славянски“?!

 

Постановленията и решенията на партийното ръководство винаги са били извор на светла творческа тревога, мощни заряди от творческа енергия, отправени към сърцата на труженици от села и градове. Ние знаем: думата на БКП е закон. Тя неизменно се превръща в дела, защото представлява синтез от въжделенията, силите и мъдростта на народа… И сега, както във всяка битка, ще ги води БКПотрядът на най-добрите.[119]

 

Отрядът на най-добритесмяташе религията заопиум за народите“. Изби не малко свещеници от всички християнски деноминации. Превърна храмове и черкви в концентрационни и пионерски лагери, в свинарници и складове!… Турцизира насилствено българските мохамедани в Родопите. Македонизира с терор българите в Пиринско. А църквата иска този отряд да ни води!

 

Де е Господ? Исус го няма. Поповете – все комунисти и ченгетаса го прогонили от своята същност. Понеже са продали душите си на дявола, Бог отсъства от проповедите на това сатанинско сборище. Храмовете му са пълни с безбожници, богоборци.

 

Но къде е онази външна, враждебна сила, за която говориш, ще попитам недоверчивите.

 

На 12 март се състоя пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който бе обсъден и одобрен проект за Програма на ПартиятаПод ръководството на партията НРБ успява да изгражда щастливо настояще благодарение на дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със страните от социалистическата система, благодарение на все по-пълното, на всестранното сближаване с великия братски Съветски съюз

 

Комунизмът е обща цел на всички народи.

 

Комунизмът е прекрасното и щастливо бъдеще, към което БПЦ води българския народ.

 

Родната Църква, като духовна майка на своя народ, посреща с радост тази проектопрограма катовдъхновяваща програма за изграждане на развито социалистическо общество“, както тя е наречена в ежедневната преса. Чрез своите служители, духовници и миряни, тя ще даде своя принос за нейното правилно разбиране и правилно прилагане в живота на народа. Идеалът на красивото комунистическо общество, към което БКП води народа, е добре познат на църковните хора още от зорите на църковната история.[120]

 

Убедихте ли се? Както виждате, идеалът на т. нар. църква не е Божият ред и стремежът на всяка личност към съвършенство в него. Той даже не е любовта и разбирателството, а борбата за комунизъм.

 

По времето, когато тези скудоумия са публикувани, Симеон Николов Димитров, днешният ви тъй наречен патриарх Неофит, е бил на ченгесарски курсове в КГБ, представяни като „богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия“.[121] Пял е, но на други микрофончета

 

Обаче за нашенци това няма значение. Важното е какво говори сега. Не само той, а всички гявол момчета и момичета. Тукашният идиот е убеден, че всеки има право да се променя. Казано по народному, всяко стадо си заслужава овена. Нашенското има мърша, загнила от болшевизъм.

 

Ако по време на милиционер-социализЪма пускаха свободно да пътуваме, населението на НРБ щеше да е съвсем малко. Уви. Истинската крупна икономическа имиграция започна в годината на промените. Тя беше съпроводена с внедряването на комунисти и ченгета във всевъзможните обществени среди на Запад. Не малко дечица на номенклатурчици добруват там катоуспели инвеститори и предприемачи“, с капитали, откраднати от нас.

 

Последното не е от вчера. Просто мащабите през годините на промените станаха прекомерно големи за средноевропейска  страна като нашата.

 

Тукашните комунисти следваха инструкциите и челния съветски опит във всяко отношение. По ленинско-сталински почин провождаха изменници на родината“ – все техни избраници и довереници. Разни имигранти споделят своите схващания, наблюдения и опит. Поучават. Но ги няма тук. Не са редом с нас, за да опитаме заедно – „ensemble“, да променим живота и съдбата си. Да осигурим българското бъдеще.

 

Една от тези имигрантки обяснява защо и как казваensembleна френски, тази дума я няма на български… „Заедное грешен термин. В българския език, за съжаление, тя се наложи, а думата ансамбъл остана само в музиката, в хоровото пеене и най-вече в художествената гимнастика, но в никоя друга област не откривам предоставена възможност за ансамблово движение. Интересно е да разберем защо. Защо, с времето, общуването на български език загубва нуждата да характеризира проекти и съжителства между хората катоансамбъл“? Защо това понятие остава потребно само тогава, когато пеем съвместно или танцуваме?… Защо във всеки друг кръг на интереси ансамбъл се трансформира в за-едно“? Тоест в определение за един, като един, безличен брой на хора в една група, която работи не съвместно, многогласово, многотялово, ами като едно тяло, един глас, една повеля, с невъзможност за полифония или асиметрия[122]

 

Точно наблюдение и разсъждение. Напомня толкова популярната и натрапвана думасолидарност“ – „единство“, а не заедност. В речниците значението на „солидарност“ е: „колективност, дружност, задружност, единомислие, единодействие, сътрудничество, взаимопомощ, взаимност, общност, единодушие, съгласие, съгласуемост, сплотеност, единство“.[123]

 

А „солидарен“ означава: „който е на еднакво мнение с друг; единодушен, колективен, общ“.[124]

 

Липсва значение за заедност в различията. А посочените тълкувания за солидарност катосътрудничество, взаимопомощ“ ми се струват изсмукани от пръстите. Добавени за обем.

 

Може да не съм прав, но винаги съм се отнасял с известно подозрение към имигрантите“. Сегас още по-голямо основание. Особено към онези, „имигриралипреди 1990 година. Животът ме научи на това. Без да искат, „разравят миналото си, и замирисва, смърди като отрова“, както е писал техния поет. Отровата на милиционерщината, рекрутирал, формирал и внедрил на Запад хилядиспящи клеткина материализма. Което си е комунизъм от ленински тип. Естествено, със знанието, разрешението и под контрола на тамошния елит.

 

 

 

Хората вярваха в социализма, в неговия „вожд“,

в това, че нашето общество е най-съвършеното и напредничавото,

в непогрешимостта на властта[125]

 

 

 

Не поради друго, а заради това, много от тези имигранти успяват да се пласират в интелектуални и дори в политически среди. Постижение, оставащо далечна химера, блян за обикновените жители на съответните страни. Те са недостъпни за редовия американец (каквото и да означава това), англичанин, французин, италианец, германец, холандец, австриец

 

Защо го споменавам? За да бъда окончателно намразен от нашенци, предпочелибурния патриотизъмзад граница? Не, драги мои. Нямам нищо против тях, ако кротуват там, където са избрали, и участват в политическия живот на новите си места за обитаване. Разбира се – да си идват, да харчат, каквото пожелаят. Нали това е била главната им мечта по американски образец? Тя е блян за самите „американци“, но нейсе. Всеки е свободен да върши, що му душа иска.

 

Нека разказват споменида, великолепно. Приемам с въодушевление. Да споделят опита си за това, как стават нещата в държавите, в които се намират – също. Само при едно условиеако ние поискаме това от тях. Обаче да ни поучават от хиляди километри, непознаващи тукашната обстановка и фигурите, които формира ситуацията, забравили мъките и смекчили своята ненавист към злобата на деня, ако мога да кажа така, неблагодаря, Merci, thanks, Vielen Dank, Gracias. Изобщо, спасибо, дорогие товарищи заграничные демократы. I dont need your advice,[126] както плямпате набългарскиновоговор.

 

Пиша всичко това, тъй като можех да бъда там, отвъд желязната завеса, преди тях непроводените от службите масови имигранти. Но не направих крачката. Изобщо не става дума за някакво предложение за вербуване или задача. Благодаря на Бога и на случайността, че никога не съм имал контакти никакви с ония служби. Говоря за шанс, стечение на обстоятелствата, невероятно изключение от правилата, случващо се тук навярно при вероятност едно на петстотин хиляди. Изкушението за работа в една от ония радиостанции дойде чак през 1990-1991 година.

 

Но тогава – признавам – бях обсебен отборбата с комунизма“. Държах да съм тук, за да мога чрез словода рутя другарите“, както смятах, заблуждавайки се. Имах напълно бегла представа за мащабите на промиването на съзнанието сред сънародниците ми. Най-вече – сред онези около 5 милиона българихристияни, мюсюлмани, невярващи – които бяха наследници на привлекателната буржоазна България.

 

Уви, оказах се левак. Сега си ям джигера и даже вашия

 

Ето какво споделя един такъв „умен“ и „всезнаещимигрант:

 

Който управлява дадено общество, той налага и отношенията, и моралните ценности и също така това, което ще се приема за красиво и добро. Например, тук постоянно се правят изследвания за това, кои са първите десет най-престижни професии. И инженерите са винаги в челната тройка. Дори понякога излизат на първо място, независимо че те не са най-високо платени. Никога досега не съм видял в Канада да е излязло, че обществото счита бизнесмените за номер едно. Или ще са инженери, или лекари, или нещо от този род, общо взето, професионалисти. Имах приятелка канадка, която се гордееше, че съм инженер – това е върхът, едно от най-добрите неща, което може да се случи на едно момиче да има приятел инженер. Нека да си представим това в България. Коя жена ще се радва, че излиза с инженер? Тя ще се радва, ако излиза сбизнесмен“ – мутра.

 

Един американски президент е казал: „Големите мозъци говорят за идеи, среднитеза събития, а малкитеза хора. “ За хора и за събития вече не трябва да се говори. Ние сме длъжни да говорим само за идеи. В България парламентът, както и медиите, са някакво клюкарско събрание, какво направил тоя, какво направил оня, и какво не бил направил… Чакай бе човек, каква ти е идеята на тебе?

 

Ако ще говорим за следващите 25 години на България, идеята е много проста. Всеки един от нас е отговорен за себе си и е отговорен за останалите. Ако не разберем това, свършено е с България. Ако този, който е начело на властта го разбере, нещата ще се оправят. Ако разбере, че от него зависи авторитетът на странатада има сигурност, да няма корупция и повсеместни кражби – тогава и чужденците ще дойдат в България. И като дойдат,[127] ще донесат със себе си не само пари, но и идеите, и знанията си. България може да стане райска градина за 20 години, ако сигурността в страната стане основен приоритет за управляващите. Няма нужда да й пожелавам нищо друго.

 

Днес в България всеки смята, че трябва да краде, а не да създава. За какво да създава, като някой ще му го открадне. Там всеки иска да краде. И да забогатява бързо. Не че няма и изключения, но това е масовата психика. При това положение, естествено, че никой няма доверие на никого. Печеливши са само рушветчийството и мафиотската търговия на всички нива. Знае се кои са мафиотските банки, коя принадлежи на тимаджиите. Знае се коя банка коя партия финансира, кой политик. И какво от това?

 

Миналата година се срещнах с един човек, който се оказа, че бил приятел на Андрей Луканов. Бил е 10 години по време на комунизма, а и след това, търговски представител на България в Ню Йорк. И днес с мъка разказва за тогава:

 

Партията, начело с Андрей Луканов, си имаше две схеми за действие – едната беше политическа, другата икономическа. По политическата схема трябваше да се създадат СДС и ДПС, за да се изгради представа, че има демокрация. В същото време се завладяваше икономиката. Имаше различни схеми и механизми с две групи подставени лица. Едните бяха спортисти, за които се считаше, че са много дисциплинирани и не толкова умни, а другитенисши чинове от службите. Оттам се появиха разните тимаджии, които после започнаха да изтребват самите тези, които ги бяха създали и им бяха дали парите. Днеска е никойутре е милионер! Казват му: иди да вземеш едни 10 милиона, там те чакат в еди-коя си банка. Купуваш онова предприятие и ставаш негов собственик. Той отива, прави всичко това и оттам нататък започва да действа под тяхна диктовка. Наема 5–6 души с дебели вратове да го охраняват и постепенно започва да се чувства силен. Прави комбина с други двама-трима и след това се отървава от тези, които са му нареждали какво да прави.“ Това е днес България и целият народ го знае.[128]

 

Факт. Не съм съгласен с някои неща. Редом с хвалбите за новата му родинаubi panis ibi patria[129]не се натъкнах на дума за нейната вина спрямо нас. Когато през 1917 година канадците свалили от кораба Троцки и бандитите му в пристанището на Халифакс, дошло нареждане от Белия дом и от Бъкингам да бъдат пуснати. Защо са се подчинили?

 

Ако са толкова добри и почтени, как никога не намериха сили да убедят съседите си от юг и западноевропейците, да помогнат за нашето освобождение от комунистическото робство. Но да оставя това.

 

След патетичното му изложение, не разбрах защо този инженер не е тук, за да реализира идеите си и да превърне България врайска гадина“, по терка на Дядо Вазов. Така се пее в масонския химн по еврейска кръчмарска песен заруйно вино“. Което е продължаващо национално грехопадение.

 

Умишлено или не, трети имигрант споделя истината за успеха:

 

В България има специалисти, които могат да създадат един български Ейпъл[130] например. Но за това трябват и някои други фактори. Хубаво е да имаш идеи, още по-хубаво е да има кой да ги финансира. Hewlett Packard може да са почнали в гараж, но в един момент са намерили пари, за да развият дейността си. Трябва да се създаде цялата инфраструктура с фондове, с възможности за инвестиции, за да могат хората, които имат добри идеи и проекти да не мислят само за това как да вържат двата края, а да се съсредоточат върху работата над проектите си. В САЩ системата на т.н. Business Angels е в сърцето на този подход.

 

В Европа голяма роля играе държавното финансиране, най-вече чрез данъчни облекчения. Интересно е да се отбележи, че европейските фондове не са направени с единствената цел фиктивни български крави и овце да се превръщат в мерцедеси. Те имат за цел да насърчават новостите и научната дейност. Дали много български фирми са се възползвали от тези възможности? Между България и Франция разликата е и в това какво държавата слага на масата. Във Франция има различни данъчни облекчения и различни субсидии, които се дават с цел да се създадат конкурентноспособни фирми и нови работни места.

 

По същият начин ролята на българската държава може да бъде голяма. Тя може да създаде условия за възникване на нови фирми, с огромен потенциал в областта на новите технологии.

 

Много хора мислят, че е достатъчно да печелят много пари, да имат хубава кола, да ходят на екскурзииВ живота има и много други неща. Аз имам свое виждане за емиграцията, за социалната сфера, за данъчното облагане. Например съм за прогресивен данък. За образованиетода остане държавно, достъпно за всички, а не шепа хора от елита да могат да плащат скъпото образование на децата си в частни училища, а други да мръзнат в занемарени порутени сгради със счупени прозорци.[131]

 

Два факта: „собственик на фирма“ и възгледите му заголямата роля на държавното финансиранеиздават произхода на другаря. За мен главното, което е споделил, явно без да се е усетил, се съдържа в констатацията: „Hewlett Packard може да са почнали в гараж, но в един момент са намерили пари, за да развият дейността си“.

 

Не ви ли напомня детската приказка за забогатяването на Рокфелерови? Как първият купил ябълка. Избърсал я. Тя направо заблестяла и той успял да я продаде двойно по-скъпо. Купил две ябълки и така

 

Доста дълго я разказваха и у нас, когато извършваха прекалено груботопървоначално натрупване на капитала“. Такова изобщо нямаше. „Капиталаго раздаваха по списък. Потвърждава го и току-що цитираното откровение на Андрей-Лукановото момче. В много случаи допускаха да бъденатрупанпосредством системни кражби, изнудване, даже пладнешки грабежи. Просто властите си затваряха очите, тъй като кокалът попадаше между зъбите на техните кучета“, по собствените им думи.

 

Докато всички ние бяхме хвърлени на кучетата в преносния и буквалния смисъл. Няма как да отречем, че с пасивността съдействахме за собственото ни унижение и унищожение. Днес, толкова време след т. нар. демократични промени, залповете на крайцераАврора“ – една късна литературна измислица, още отекват в чутурите на най-малко половината от туземното ни население. Нароиха се живковисти, за които не подозирахме. Предания, явно произлизащи от текезесарските семейните среди на нашенските малоумници, тиражират небивалици задобриялидер ипрекраснатанародна република?!

 

Дечицата и внучетата на комунягите, безенесарите, терористите от шумата, на ръководителите, щатните служители на тоталитарните организации, ченгетата с и без пагони, се ширят на воля. С отмъкнатите от нас пари и пак за наша сметка живеят като средностатистическите западняци, които плоските им силиконовимозъчетавъзприемат като крезове. обикалят онази „проклета чужбина“, за която предците им ни убеждаваха да вярваме поету – тя била… „тежка“. Не ни позволяваха сами да се уверим

 

Тези мисли сякаш се подреждат сами, докато слушам отзвука оттерористичния актдо британския парламент.[132] Пак заквичаха за нападение срещу демокрацията“. А тя не е нищо друго, освен болшевизъмтоталитарна диктатура на мнозинство, което никой не казва, по какъв начин, с какви методи е определил като такова! Например, къде са такива като меннегласуващите? И както болшевиките всъщност били най-малобройната част от социалистическото движение в Русияменшевиките, есерите, бундистите[133] били далеч повече – но надделели, известно с чия решаваща помощ, така превъзнасяната псевдо демокрация представлява тирания, наложена от малцинство.

 

 

 

За една-две войни и няколко трилиона долара повече

 

 

 

Единствен пак Саймън Дженкинс отсрами британците, почти веднага след нападението край сградите на Парламента заявявайки, чеатаката е трагедия, но не е заплаха за демокрацията“.[134] Друга – „демократична“ и „консервативна“ авторка, еврейка – как иначе, прогнозира:

 

Докато мрежата около Сирия и Ирак се затяга, Ислямска държава ще продължи да се прехвърля зад граница.[135]

 

Какво ще рече „зад граница“? В джунглата на вандалите, във варварския свят на онези, които се самоласкаят, въобразявайки си, че сацивилизовани. Препоръчвам ви да си припомните правдивия коментар на израелския шпионин Яков Кедми по тази тема.[136] На практика излиза, че западнитехуманистиса си купували сигурност с цената на милиони убити в Близкия изток! Така ни използваха като буферна зона между съветските убийци и тях.

 

Амрежата“?

 

Преди 170 лазарника бившият равин на Париж Давид Драш, позовавайки се на признанието на свой виден брат по вяра, я определил катоширокообхватна и перманентна конспирация на един народ, която като обширна и здрава мрежа се е разпростряла върху цялото земно кълбо и насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?[137]

 

Никой не се запита: Кой имаше полза от терористичния акт в центъра на Лондон в напрегнатата обстановка на предстоящото задействане на онова, което за краткост свикнахме да наричаме Brexit? Според мен – Бризход, от Британия и изход. Насред обсъждането на евентуалния референдум за независимостта на Шотландия в парламента в Единбург.[138] Ден, след като послушна болонка официален Лондон последва господарите си във Вашингтон. И въведе ограничения за пътуващите в самолети само „за конкретно определени държави“. Предизвикало доста протести и вълнения на Албиона и отвъд Атлантика. А турският президент Ердоган сочеше Запада и крещеше: „Вървете, тамо са фашагите, нацистите!За да не засегне Путин, изричайки истината за комунягите.

 

Предвидих това в последната си публикация за 2016 година в тази медия: преразпределение на сферите на влияние. Ние оставаме с Москва. А след атентата шотландските депутати прекъснаха заседанията си за референдума. Странно.

 

Колкото до изгодата от проявите на тероризъм, не друг, а британската премиерка Териза Мей призна: „Нападателят от Westminster бил роден в Обединеното кралство и познат на MI5“ – контраразузнаване и политическа милиция, британски еквивалент на уж бившите тукашни Второ главно и Шесто управление на тукашната комунистическа Държавна сигурност.[139] Неговата 52-годишна възраст навежда на мисълта за вероятен манджурски кандидат“. Човек, в чийто ум са проникнали специалните служби. И са го подложили на специално промиване и настройка, превръщайки го в неосъзнат убиец. Обикновено – не помнещ нищо след престъплението.

 

По правило, шпионските агенции набират участниците – по-скоро нещастни жертвив такива програми чрез принуда. Като ги изнудва с факти за техни предишни престъпления или прегрешения. Убитият автомобилен атентатор от Уестминстър е ималбогатокриминално минало. Така твърдят медиите. Обаче никой, нито неговите познати, още по-малко съседите му и дори полицаитене са го смятали за опасен“.[140]

 

Повярвайте, това не е литература. Не случайно държат Сирхан Сирхан заключен вече почти 49 години. Той не си спомня нищо. В главата му има бяло петно. Почти сигурно е, че не той е убил Робърт Кенеди.

 

По признание на медиците от спешните екипи, включили се в спасяването на ранените, „това беше денят, за който Лондон тренираше“. Това – буквално. Да речем – главният британски град се е подготвял за него. И втаса…[141]

 

Как мислите, възможно ли е населено място, което ще рече жителите му, организирани по някакъв начин, да е готово за такъв род престъпления? Как са се чувствали гражданите на Виелун,[142] Ковънтри, Хамбург, Хелзинки, Бремен, Ротердам, Дрезден, Ленинград, Милано, Гелзенкирхен, Плоещ, Дюселдорф, Варшава, Торино, Касел, София, Болоня, Берлин, когатолетящите крепостина интернационалния комунизъм са ги застилали с бомбени килими?

 

Ами горките хора в Хирошима, Нагасаки, направо изпарили си при терористичните ядрени атаки на вашингтонските болшевики? След това корейците, виетнамците, камбоджанците, лаосците, афганистанците, станали жертва на погромите на американо-съветския военно-промишлен комплекс? САЩ и СССР другаруваха. Едновременно с това армиите им се сражаваха косвено в трети страни. Това бяха едни от най-подлите, безчовечни и мръсни войни, в които двете свръхсили превръщаха в заложници цели народи!

 

Комунизъм означава война.

 

Признал го лично „вождът и учителят на световния пролетариатВладимир Илич Ленин. През 1915 година той прокламирал:

 

Социалистите винаги са осъждали войната между народите като варварство и бруталност. Но нашето отношение спрямо войната е фундаментално различно от това на буржоазните пацифистиподкрепящи и и защитаващи мираи на анархистите. Различаваме се от последните в това, че разбираме неотменимата връзка между войните и класовата борба вътре в страната; ние разбираме, че войната не може да бъде премахната, докато не бъдат премахнати класите и не бъде създаден социализмът.[143]

 

Сам председателят Мао – възпитаник на американската верига училищаYale in China” – „Йейл в Китай“, и масон – постановил:

 

Войната е продължение на политиката с другисредства.“ Когато политиката се развие и достигне до определен стадий, отвъд който не може да прибягва с обикновени средства, избухва война, за да помете препятствията от пътя… Щом пречката е премахната, а нашата политическа цел бъде постигната, войната ще спре. Въпреки това, ако препятствието не е отстранено изцяло, войната ще трябва да продължи, докато целта е напълно постигната… Следователно, може да се каже, че политиката е война без кръвопролития, докато войната е политика с кръвопролития.[144]

 

В школото „ЙейлМао въртял дребна далавера с книжарница по медицина в училището. Освен това бъдещият китайски диктатор и сатрап лично редактирал и издавал ученическо списание, занимаващо се предимно с „преориентацията на мисленето“.[145]

 

Дали това отваря очите ви за безметежната хамелеонска лекота, с която комунистите се трансформират в каквито конюнктурата изисква? Привикнали са от юноши. Но то не представлява изява на нормално психическо състояние. Както и реакциите на някои, предимно псевдо левичарски медии, на практика разпространяващи крайна ненавист към всяко различие в схващанията и мисленето. (Вижте илюстрацията.) Насаждащи униформеността. Те са свидетелство за гигантското влияние, упражнявано от талмудистите, които привнесоха доктрината на мултикултурализма. Обаче я използват само за износ на революция и съсипване на европейската цивилизация, доколкото от нея все още нещо е съхранено. И дума не може да стане да я допуснат в нейната автентична родинаИзраел.

 

Толкова години бяхме свидетели, как комунистите зовяха за мир. Даже създаваха интернационални движения, финансирани, следователнои подчинени на тях и на техните шпионски служби. В същото време произвеждаха и трупаха оръжия. Изнасяха ги и печелеха от търговията със смърт, както западните капиталисти. Каквото и да приказваме, последните бяха малко по-честни. Когато ги питаха – това ставаше рядко – не криеха особено, че целта им е да се обогатяват от войните.

 

Когато чуете някои да пледират за мир, разбирайте обратното. В края на ІV или началото на V век, в своя няколко томен труд „Относно военните въпроси“, римският историк Публий Флавий Вегеций Ренат, по-известен само като Вегеций, писал:

 

Si vis pacem, para bellum” – „който иска мир, да се готви за война“.[146]

 

Нищо не вкарва по-дълбоко в задлъжналост едно правителство от войната“ – вярно констатирали американските консерватори Гари Алън и Лари Ейбръхам. – „Колкото по-голям е дългът, толкова по-голяма е лихвата. А за интернационалните банкери не беше необичайна практика да финансират двете страни в най-кървавите военни конфликти. Например, по време на нашата Гражданска война Северът беше финансиран от Ротшилдови чрез техния американски агент Оугъст Белмонт. А американският Югпосредством Ерлангерови, роднини на Ротшилдови

 

Нищо не повишава натрупването на дълг, както войната. А Първата световна война беше забъркана в Европа.[147]

 

Следва разяснение за методите, с които семейство Ротшилд, доверяващо се на своите близки – „момчетата от остров Джекил“, натикало САЩ във войната. Подробностите за това научихме от високопоставения ционист Бенджамин Фрийдман, напуснал тайното световно правителство, вцепенен от ужас от използваните механизми и от тайните, на които бил свидетел.

 

Съоснователите на Системата на Федералния резерв Джейкъб Шиф, Пол Уорбърг, Дж. П. Морган и останалите заговорници, се включиха до един, за да ни вкарат във войната. Много от тези банкери бяха отпуснали на Англия заеми за огромни суми пари. Фактически, по време на Първата световна война J. P. Morgan & Co.” служеха като британски финансови агенти в тази страна.[148]

 

Та докато пишех, “CNNпредаваше как един от министрите се кълне във вярност на Израел пред депутатите в парламента.[149] Всички телевизии оплакваха трите или четирите жертви на атентата. (Денонощие след него – неуточнен брой?![150]) Три от тях с твърде матов цвят на кожата. Нищо расистко. Само погледнете лондонския кмет и произнесете името му. „Типичен англичанин“!…

 

Нито един глас не зададе въпроса: Колко души избиха британските войници в Афганистан през същия ден? Ами американските и тези накоалицията на желаещите“ – край Мосул и в бившия Ирак? Ами те, руснаците, иранците и израелците в Сирия? Какво да кажем за Йемен, Либия, Сомалия, Дарфур, Нигерия, Западна Африка… Отново твърдя, че си струва заради самите вас да видите или да изгледате или отново своеобразната присъда на избягалия от съветския в ционисткиярайЯков Кедми, който ви представих по идентичен повод преди година и половина.[151]

 

 

 

Глобализмът – новият абсолютизъм

на нандационалната номенклатура

 

 

 

Как толкова бързо „световната общественостзабрави кои сили разбуниха гнездата на осите, обявени за „ислямистки терористи“! Същите, които в услуга на военно-промишлените комплекси на СССР, САЩ, Западна Европа и Израел съответните политици и специални служби създадоха. Американците поставиха началото на талибанските школи в Пакистан. А лично социалистът Збигнев Бжежински помагаше на саудитския милиардер Осама бин-Ладен. Семейство Буш въртеше далавера с неговата фамилия.[152] Бившият държавен секретар Джеймс Бейкър, избрал Андрей Луканов заглавен антикомунистически партньор на САЩ у нас“, също. Посещавал е дома на Бин-Ладенови в Риаддва пъти през 1989 и 1999 г.“ „В началото на 2000 г. бившият президент Картър  се срещна с 10 от братята на Осама по време на едно пътуване за набиране на средства за Центъра Картър  в Атланта През септември 2000 г. г-н Картър и жена му дадоха закуска на Бакр бин Ладен  в Ню Йорк, семейство Бин Ладен подари 200 000 долара на центъра „Картър“.[153]

 

Роналд-Рейгъновият министър на отбраната „Франк Карлучи, бивш председател на „Нортел Нетуъркс Корп.“, която си партнираше със саудитската групировка Binladin Group в телекомуникационни предприятия“.[154]

 

За Карлучи съм писал и говорил нееднократно. Понеже през 1992 година той се беше сдружил с тукашните комунисти и ченгета Божидар Божинов, дългогодишния председател на Българската търговско промишлена палата, агент „Страхил“, и сръчния горноджумайски комсомолски деец Христо Григоров, несменяем шеф на Българския червен кръст и агент „Еленов“.

 

Впрочем, Григоров успял да се запознае по някакъв начин с вездесъщия академик Атанас Малеев, за когото се говори, че нямал качества и за ординатор, даже не ставал за ординарец,[155] камо ли за доктор и министър при това. Но беше случил със сестра – по-точно – със зет. Атанас Малеев беше брат на правешкатацарицаМара Малеева, станала Живкова. Това, а не друго, му бе извоювало позицията на некоронован „царна медицината по време на диктатурата. Изпитваше неистова омраза към т. нар. „буржоазни типове“ и „врагове на народа“. Имахме опит в семейството… Но станал кум на другаря Христо Григоров, партньор надеснияамерикански министър на отбраната Карлучи! Само комунисти в Белия дом – от Франклин Д. Рузвелт, през Ричард Никсън, Роналд Рейгън, Бил Клинтън и Барак Обама, до ден днешен!

 

А самият „терорист номер еднолекуваше болните си бъбреци в американска болница в Дубай! По време на престоя си в болницата, вероятно от 4 до 14 юли, Осама бин Ладен е бил посетен от един или двама офицери от ЦРУ. Първо съобщава вестта “Radio France International”. Сетне темата е подета от “Le Figaro”. Идва ред и на големия еврейски всекидневник, лондонскияThe Times”. В същия ден се включва и социалистическиятThe Guardian”.[156]

 

Никой не подири сериозна отговорност от двамата британски виновници за неспиращата Война в Ирак Тони Блеър и Гордън Браун. Никаква от главните Джордж Буш баща и син, и от техния ментор РичардОная ми работаЧейни. Както и от еврейските комунисти-троцкисти край тях, пребоядисани като неоконсерваториДоналд Ръмсфелд, Пол Уолфовиц, Дъглас Фейт, Ричард Пърл… Нито от Владимир Путин – и за Чечня, от Симо Мадридски и следващите президенти и министър-председатели за съучастието на тукашната чалгарска Номенклатурия в тези престъпления против човечеството.

 

Всяка война е тероризъм. Неотдавна, след инцидента край британския Парламент, без да иска, „умникпосочи:

 

Терористите никога не са виждали победа и никога няма да я видят техните методи само засилват нашата решителност.[157]

 

Пръдльо, както би рекъл главният зетБатето“. Иначе е прав. Терористите загубиха всички войни през последните 70 години: в Корея, Алжир, Виетнам, двете в Афганистан през 1979-1989 година и продължаващата, в Ирак, Сирия, Либия… И какво от това?

 

Авторът припомня изреченото от лондонския кмет с типично английското име Садик Хан. По повод на атентата той заявил, четерористичните нападения са постоянна заплаха, но въпреки тях градът е процъфтявал“.[158]

 

Явно кметът, който може да мине за жител на софийското предградие „Факултето“ (всяка жаба да си знае мястото), е наизустил Оруел. Изявлението му звучи съвсем като цитат от антиутопията „1984“, която се превръща в реалност. Може да се лъжа, но ми се струва, че все повече хора по земята проумяват това. Но са безсилни.

 

Ние бяхме свикнали с нея. На по-младите страхът им е предаден по генетичен път. Като гледах сборищата с три запалени свещи пред зданието на Скотланд Ярд в Лондон, ми се искаше да съм там. И да хвърля само една запалена детскабомбичка“ – жабка, или както ги наричат. Щяха да се разпръснат като при ядрен взрив, до един опуснали се в бельото си. „Героитекато автора и кмета.

 

Комунизъм.

 

Нима „обществотона Албиона не знае, че по данни от централния британски печат „една четвърт от английските държавни училища саетнически разделени“?[159] Повтарям: данните са поднесени от правителството. Реалните със сигурност издават по-широкообхватна и дълбока сегрегация. Което не пречи на „демократичнитеобитатели на Острова да поучават другите – например поляците, унгарците, румънците, нас, как да приобщавамеасимилирамеетническите и религиозните групи.

 

В инцидентните случаи, когато представители на интелигенцията забележат расизма и етно-религиозната сегрегация, здраво вкоренени в държавната политика на Израел, всички медии вдигат вой до други галактики – „антисемити“!

 

Няма да се посвеня да припомня: вдемократичноокупираната от въоръжените до зъби американскимиротворциГермания, в не по-малко „свободнитеАвстрия, Франция, Холандия, можете да бъдете осъдени и да попаднете в затвора, само задето обсъждате дали официалните данни за т. нар. холокост напълно отговарят на истината. Без да отричатесъбитието“, официално известно като „окончателно решение на еврейския въпрос“.

 

Да, имало е среща в резиденцията “Großen Wannsee” № 56–58. На нея, в съответствие с искането на еврейските организации, прилагайки юдейския религиозен закон Халака, „окончателно определиликои са евреи, и кои не. Наистина било взето решение. То гласяло, че в пълно съгласие с Германската ционистка федерация евреите трябва да бъдат превозени от Райха до транзитен пункт на остров Мадагаскар. А от там – по възможност – до Палестина.

 

За главен отговорник на операцията бил определен SS-Obergruppenführer und General der Polizei[160] Райнхард Хайдрих, днес наричан „архитект на холокоста“. Нищо, че имал две баби и един дядо евреи! Германският историк и журналист, уважаваният Йоахим Фест, се пенсионира като главен редактор на известния всекидневник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”. Преди това посвети задълбочено изследване на нацистите с еврейски произход. В книгата, която е озаглавена „Лицето на Третия райх: Портрети на нацистки лидери“, е поместена цяла глава, посветена на Хайдрихшефа на отвлечения и осъден на смърт в Израел евреин Адолф Айхман.

 

Авторът, обиколил всички места, където са живели предците на Райнхард Хайдрих, даже е снимал гробовете им в еврейските гробища на съответните места. И документално доказал, че три четвърти от кръвта във вените на гаулайтера на Чехия била еврейска.[161]

 

Съвременните ДНК-тестове представиха по неоспорим начин нещо повече: Адолф Хитлер имал не само еврейски,[162] но и африкански родови корени![163] (Вижте илюстрацията.) Нещо не е съвсем така, както ви го представят, нали? За пореден път стигаме до там, че да се питаме: Имаме ли право да вярваме на основните медии и на официалната история? Вие как смятате? Или махате с ръка – „конспиративни теории“. Нищо, че ги обнародват в главните западни медии

 

За двойните стандарти, аршини, за лицемерието на съветските другари от Изтока и Запада ми е думата. И за всички вас, които зяпате като кози календар телевизионните екрани и попивате всяка безумна лъжа, поднасяна ви от угодницитепреститутките.

 

Зъболекар от Германия споделил:

 

Тук установих, че понятиетоносталгияне е измислено. И също така установих, че най-добрия начин да ти мине носталгията е да отидеш в Българияна третия ден вече искаш да се прибереш. Но не заради това, че София не е вече онзи град, в който съм израсъл, обикалял и го знаех почти като таксиметров шофьор, не и заради някои неудобства, от които сме отвикнали. Хората, и то онези, с които навремето бяхме приятели, вече са станали съвсем други. Един или двама от тях да са ме попитали досега как живея в Германия, всички други непрекъснато се оплакват колко са зле и какви проблеми имат. В началото задавах някакви въпроси, дали не може това или онова по друг начин и веднага бях нападан с обвинението, че на нас тук, на Запад, ни е много лесно и много обичаме да даваме акъл. Та от години вече не питам и не давам мнение по каквито и да е било въпроси. Но ако все пак някой ме попита как живея в Германия, отговорът ми е: все пак, много по-спокойно!

 

Питаш защо България е най-бедна и корумпирана. Това, което ще споделя, е моето лично мнение. Просто комунистите не трябва да се подценяват. Те (или поне тези, стоящи най-горе) са знаели, че няма да продължат да царуват вечно и са се били подготвили за промяната. Спомняш си как се отваряха банки от днес за утре с милионен капитал, като никой не питаше откъде са му дошли тези пари на така наречения банкер. Бяха вкарани подводници навсякъде (за така наречените емигранти като Ценко Барев, Анастасия Мозер…, списъкът може да се продължи почти до безкрай, да не говорим).

 

Само в най-началото се бяха изпокрили в миши дупки, мислеха, че ще им се случи същото, което те бяха извършили непосредствено след 9 септември. Но не – „нашитеобявиха публично, че вече има демокрация и няма да ги бесим. Но все си мисля, че ако бяхаобесенинякои, тогава кой знае нещата как биха се развили. Но те видяха, че нищо няма да им се случи и започнаха да изпълзяват от дупките. И оттук-нататък нещата можеха да тръгнат в две посоки: или да се борим срещу новитекапиталисти, или да се нагодим и да им играем по свирката. Явно нещата тръгнаха в посокасвирката“…

 

Мисля си, че през всичките тези години (да не кажа векове) е вършен геноцид над онези, които биха тръгнали (или са тръгвали) да се борятили са били избивани, или са изчезвали в чужбина и то във възраст, когато не са оставяли потомство. И ето защо днес май масата от българите са потомци на другите, които по онова време кротко са си пиели ракията и са гледали да не си развалят спокойствието. И не случайно стана популярен, като характеристика на българина, оня лаф (отнасящ се ужким само за шопите): не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле! И този род хора, според мен, са най-склонни и към корупция, не е нужно много да се потиш, а може да излезе и далавера някаква. Май започнахме да се доближаваме до манталитета на циганите[164]

 

Как се връзва признаниетоако все пак някой ме попита как живея в Германия, отговорът ми е: все пак, много по-спокойно!“, от една страна, с безпочвеното обвинениемасата от българите са потомци на другите, които по онова време кротко са си пиели ракията и са гледали да не си развалят спокойствието“?

 

 

 

We deal in murder for money, sex and fame;

the question remains the same: who’s to blame?[165]

 

 

 

Ех, драги зъболекарюстоматоложе, както са ви представили, и вие стеумен и искрен, ама не до там“. Какво сторихте, за да вините? Коиборциимате пред видвизирате, на newspeech? Непознаващите милост алчни колячи Панайот Хитов, Филип Тотю, Васил Кунчев и Гаврил ХлътевБенковски ли? Ленивия комунист Ботйов или шумкарите терористи, превърнали се в масови убийци?

 

Едно от най-обидните неща в събитието, което са удостоили с присъствието си тези наши сънародници, смятащи се за патриоти, ама от разстояние, в чиято искрена изявява като антикомунисти не вярвам, е самото то. Събрало ги е обсъждане на книга, чиято поява дължим на ИздателствоФакел“. Негов собственик е видният пропагандист на съветската култура у нас, другарят Румен Леонидов. Син на щатен пълномощник на ЦК на БКП в столичната фабрика за шоколадови изделия „Малчика“, той е женен за потомствена комунистка, внучка на равин, редактираща вестничето „Еврейски вести“, издание на просъветската болшевишка организация на евреитеШалом“.

 

Не смятате ли, че ако отивате на гости някому, е редно да се поинтересувате що за птица е той? Схванахте ли какво искам да кажа?

 

Целият процес беше неосъществим без западното съучастие. Нещо повече – в лицето на своите лидери – на първо място икономически, най-често оставащи скрити, и политическимарионетките на първите – Западът планираше, ръководеше и направляваше процесите в Изтока. Както прекрасно уточнява Игор Бунич, спазването на сценария до детайли бе невъзможно. Но неговата основна идея и целпарадигмата му, както стана модно да се изразяват комплексираните колхозни компартийниумници“, винаги остават валидни и биват следвани.

 

Докато нас ни поробваха, превивахме гърбове и, живеейки с двойно мислене се чудехме как да оцелеем, същият този Запад заговяваше, щракайки с пръсти. Тамошните банкери и индустриалци ни експлоатираха чрез своите посредницикомунистическите управници. За да стигнем до изчезването ни като народност, не като народ. Отдавна сме престанали да бъдем нация.

 

Тъй че, никакъв Мартин Макгинес, на чиято съвест навярно лежат десетина британски войници, нямащи никаква работа в родината му Северна Ирландия, не е виновен за нищо на британците. Те досега владеят северната територия на остров Ирландия като своя колония. Как така същите чистофайници не се възмутиха нито веднъж от съветските престъпления в самия СССР и в Източна Европа? Нито от американскитепо целия свят. Ами израелските, които продължават!

 

Как е възможно човек със съвест, смятащ се за консервативен, да не се възмути – най-малкото – от предупреждението на Израел към правителството в Дамаск, да не сваля неговите самолети, докато бомбардират обекти в Сирия? Кога е имало такова нещо? Даже при болшевиките и нацистите не е съществувала подобна наглост! А те – западнитемъдреци“, си траят като гъ̀зове, бити от чифутите, както би се изразил Вуцата.

 

Двайсетте най-големи европейски банки реализират и регистрират повече от четвърт от своите печалби в данъчни райски кътчета[166] – достатъчно надхвърлящи пропорциите на реалната икономическа дейност развивана там, съгласно доклад на Oxfamи Fair Finance Guide International.[167]

 

В доклада, озаглавен „Отваряне на подземията“, се загатва, че тази несъразмерност е възникнала, понеже някои банки използват данъчни райски кътчета, за да избягват плащането на дължимите от тях данъци, да облекчават данъчното облагане на своите клиенти или за да надхитрят регулациите и законовите изисквания

 

Отчетите на офшорните зони показват, че става дума за 26 на сто от печалбите на 20 най-крупни европейски банки – около 25 милиарда евро – но само 12 процента от оборота на банките

 

Оказва се, че служителите в дъщерните фирми във всеки данъчен рай са средно 4 пъти по-продуктивни, отколкото колегите им в централите. Те натрупват средна печалба от 171 000 евро годишно срещу точно 45 000 евро на един зает в компаниите-майки.[168]

 

За мошеничество ли говорим? Едва ли някоя грамадна финансова организация би прибягнала до нещо тъй тривиално. Става дума например за прясно спасената от държавата германскаDeutsche Bank”, спестила през 2015 година2 милиарда евро. Или за френската РотшилдоваBNP Paribasсъс 134 милиона долара допълнителна печалба от спестени данъци.[169]

 

Да припомня прословутата мисъл на Майер Амшел Бауер, първия Ротшилд:

 

Дайте ми контрола над валутата на една нация и аз няма да се интересувам кой прави законите.[170]

 

Убеден съм, че банките не са нарушили законите, направени от техните собственици. В чие име и интерес?

 

Друг е въпросът за морала.

 

Двайсетте големи европейски банки, включени в споменатия доклад, са: регистрираните в Британия HSBC, “Barclays”, RBS, “Lloyds” и “Standard Charter”; във Франция са “BNP Paribas”, “Crédit Agricole”, “Société Générale”, BPCE, “Crédit Mutuel-CIC”; “Deutsche Bank”, “Commerzbank” AG и IPEX от Германия; холандскитеING Group[171] и “Rabobank”; “UniCredit”, “Intesa Sanpaolo” от Италия, испанскитеSantander” и BBVA; “Nordea” – Швеция.[172] Трудно ще откриете някоя, която по един или друг начин да не е свързана с разклоненията семейство Ротшилд.

 

Важно е, че рядко някой поставя проблема за данъчното облагане от чисто правно-икономическа гледна точка. То е неестествено, нелогично и незаконно. Наложено е от интернационалните банкери, за да го използват като лост в конкурентната борба. Така „акулитевъв финансовата сфера могат да отстраняват по-дребните риби. А от там – да влияят върху производството и търговията. Включително и върху регулацията на доходите на физическите лица.

 

Чрез емитирането на националните валути и предоставянето им на правителствата като кредит, срещу лихва, това прераства в метод за трупане на несметни печалби. Посредством снабдяването с пари – и в оръдие за влияние върху политиката на отделните държави. Не случайно едни и същи фамилии са най-големите банкери и инвеститори.

 

Облагането на резултатите от труда е незаконно, понеже държавата не допринася за производствения процес. Много пъти съм развивал темата. Даже действащата тукашна Конституция не предвижда подобни фискални действия. Обаче те са перфектен инструмент за регулация в ръцете на истинските собственици на банките и преобладаващата част от реалната икономика не само в най-развитите държави.

 

Ето откога и откъде започва разделението на фантастично богати и невероятно бедни. Този процес се задълбочава.

 

 

 

 

 

Oxfam пледира богатите да не използват своето икономическо богатство в замяна на политически протекции

 

Ако милиардери решат да подаряват парите си, това е нещо добро. Но неравенството има значение. И няма как да имате система, в която милиардери методично плащат по-ниски данъци, отколкото секретарката и чистачката“, допълни Макс Лоусън, политически съветник на “Oxfam”.[173]

 

Искал е да каже справедлива, равноправна система. Изглежда, тя съществува само в приказките… Знаете, че под лозунгаLiberté, égalité, fraternitéпод гилотината са паднали повече глави в сравнение с десетки войни преди това. С такива сладки обещания замъгляват съзнанието на тълпите.

 

 

 

In Mammon They trust[174]

 

 

 

Когато след първоначалния им устрем и планини от ненужна жестокост множествата започнат да изтрезняват, стигат до същия извод, до който наблюдателят на лондонскияThe Daily Telegraph”, на когото се позовах – ненадигането на една олигархияуправление на малцина“, а направо установяване на пореден абсолютизъм. Дали ще го наречете авторитаризъм, тоталитаризъм, диктатура или демокрация, е все едно. Неподготвените и отвикналите да мислят възприемат тези неща не с действителната им същност, а в рамките на илюзиите, които догмите са им вменили. Ако съществуват разлики, те са в подробностите и не задълго, за съжаление.

 

С отминаването на махмурлука всеки опиянен от пропагандата, повярвал и отдал се на своите рустикални, пасторални блянове за нова Аркадия, излиза от транса или унеса. Свестява се или го стряскат, за да се опомни. И да се сблъска с настоящата действителност: Осем най-богати хора владеят колкото една втора от човечеството.[175]

 

Хайде, да речем, че е преувеличено, както писах преди два-три месеца. Ама надали чак толкова. Тъй като нямаме никаква представа, дали сред тях битуват Ротшилдови, Рокфелерови, Голдманови

 

Едно е сигурно: неравенството ни притиска отвсякъде. И е видно навсякъде. Напомня ни за комунизма. При него, държавния капитализъм, съвременния робовладелски строй, върхушката на компартията, алчно червената фашистка номенклатура се ширеше в дворци, за които не бе плащала. Сред лукс и разгул, на които биха могли да завидят едновремешните императори.

 

Возеха я в лимузини с размери на железопътни вагони. А тя искаше още и още. Не познаваше насищане. Същевременно робите на системата чакаха с години за ЗАЗ – „Запорожец“. Нещо като автомобил, нещо като тротинетка, изобщо като нищо на света

 

Онези, които уж бяха дошли на власт в името на народа, го мачкаха и потискаха така, както и феодалите през ранното Средновековие не са постъпвали с крепостните селяни. Сега наследниците им пледират за единствосолидарност. Примиреното стадо послушно навежда глава и преживя, за пореден път предпочелоострата сабяда подмине врата му

 

Очаква го безбъдеще. Историята е неумолима. В този случай, в наши дни, нейната присъда ми се струва справедлива.

 

Чух, че след изборите другарката Нинова, женена за дърт митничар, бивш кадър на СДС-то на Иван Костов, Йорданка Соколова и зет й Христо Михайловски, настоящ слуга на лукойлния правешки олигарх Валентин Златев,[176] станала поредната, която зинала да изрече познатия призив. Да гледаме напред, в светлото социалистическо бъдеще“, провикнала се тънкокраката цуцулана. В никакъв случай да не се връщаме в миналото и „да си играем на комунисти и антикомунисти. Това било най-вредното нещо на този свят!

 

Цели 26 години слушам такива напътствия“. Автентичният антикомунизъм не беше допуснат до тези земи. Дори във Великото народно събрание имаше един единствен такъв. И той не беше сред официализираната като „антикомунистическа опозиция“, наречена Съюз на Държавна Сигурност. И го набедиха, че е ченге. А закъснелият му съдник, след като въртя широкия си като Съветския съюз радневски дирник, чучна в парламентарно кресло сред онези, които беше квалифицирал катошайка“.

 

Днешните съглашатели са гъвкави. С лекота обръщат резбата. Стават accroche-cœurбилидъвчета,[177] на компартийните си сайбии. Двамата – Б.Б. и А.Т. си приличат даже по прическите. Не е решила банкянската мома, не си е обръснал мустаците другарят с малко име „Политолог“…

 

Освен всичко останало, комунистите са изпечени и безочливи лъжци. Мамят, без да им трепне мигла. Толкова нагло, че понякога даже е смешно. И понеже са комплексари с извратено болшевишко минало в системата на БКП и СССР, се мъчат да пренапишат биографиите си. Ако за това не са се погрижили техните партийни секретари или водещи офицери от Държавна сигурност.

 

Спомняте ли си безпардонната лъжа на Росен Плевнелиев загеройската му постъпка на 10 ноември 1989 година“? На тази дата, но четвърт век по-късно, той изрече следните нагли небивалици, които публиката му прости все едно беше чула изблик на развинтената фантазия на малко дете:

 

Питате къде бях на 10 ноември 1989 година? Да ви кажа една тайнабях на площада и бях на митинга с два плаката: „Съд за виновниците“ и „Дворците на БКП да станат болници и училища“. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев пред БГНЕС.

 

„С моя приятел Илиян Попов ремонтирахме неговата стая в студентското общежитие. Когато чухме по новините, аз бях студент 5-ти курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти, двамата с него нарисувахме на два тапета два плаката. Единият беше „Съд за виновниците“, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища“. С тези два плаката отидохме на прословутия митинг“, разказа Плевнелиев.

 

Той обясни, че при пристигането им с Попов на митинга, те се опитали да дадат един от плакатите на други присъстващи, но никой не е посмял да го вземе.

 

Крайно време е да разкрием фактите и да направим своите изводи. Крайно време е периодът на комунизма реално да влезе в учебниците по история. Крайно време е да сложим Държавна сигурност в музея“, коментира Плевнелиев по време на откриването на конференция на тема „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещото“. Тя е част от инициативата „25 години свободна България“.[178]

 

Да обсъждаме измамите на лъжливата ирландска пастирка означава да паднем до неговото болшевишко-ченгесарско селяндурско, колхозно ниво. Наследство му е. Учители от Пиринския край са ми разказвали, как преди да стане окръжен Gauleiter по образованието на БКП в Горноджумайско, още в края на шейсетте баща муАсен Плевнелиев, ходел да донася, че учителите по селата взимали допустимия декар земеделсказа самозадоволяване“. (Звучеше сякаш ще мастурбират на нея.) И я обработвали, вместо да си гледат уроците…

 

В рамките на няколко месеца около прословутото „геройско“ и „антикомунистическоизпъчване на уж държавния ви глава, станаха няколко събития.

 

Първо, именно другарят с малко име „Политологразкри истинската същност на семейство Плевнелиеви. Родители – не просто членове на БКП, а активисти. Таткотощатен служител на Окръжния комитет на БКП, издигнал се до ръководител на сектор. А майкатаокръжна председателка на тоталитарния Учителски съюз и заместник-партийна секретарка на училището, където била директорка!…

 

Второ, все тогава, на дискусия, предавана пряко по БНТ, на въпрос на Георги Жеков за повече подробности относно комунистическото семейство, от което произлиза, „Ирландската пастирка“ за пореден път излъга, че родителите му нямат нищо общо с БКП и нейното управление.

 

След което двамата с моя приятел, водещ на собственото си предаване „Безкомпромисно“, го разобличихме. Нещо повече, уточнихме, че самият тойРосенчо Плевнелиев, като студент във ВМЕИ „Владимир И. Ленин“, е бил приет за член на БКП. Фигурира в списъците за издигане на активистите по комсомолска линия точно катомлад член на партията, обявена със закон за престъпната организация.[179] Това сведение също дължим на свръх амбициозния другар Антон Тодоров от Раднево.

 

Пробивайки си път нагоре по стълбата, описана в „приказката“ на Христо Смирненски, напуснал редиците на СДС, по онова време той беше част от партията СКАТ. Прегръщаше се с членовете на БКП и офицери от Държавна сигурност Стефан Солаков и Велизар Енчев. Не се гнусеше да се обръща към тях сгосподин“. Нито веднъж не рече в лицата им онова, което – може би – е мислил за тях. Личеше охотата, с която участва в седенките им, предназначени за тъпанари – част от програмата на световния комунизъм. Не се свенеше да разкрива Б.Б., двете Ц.Ц. – физкултурничката и стругар-интелигентката, уж юристката – с тяхната бандитска същност. Наричаше банкянската премиерка „агентБуда“. Издаде съответната, споменавана не веднъж книга за тяхнаташайка“…

 

След което скъса със СКАТ и своите другари по милиционерска линия, които от водещи офицери бяха станали водещи на телевизионни предавания. Даже обруга дваматааргументирано, с документи, вече обявявайки ги заченгета“, „комуняги“ и всичко, както му е редът по адрес на такива престъпници.

 

Някъде през онези дни се е прегърнал с довчерашната мишена на своите журналистически разследвания“, Брижит Бардо от село Банкя, Софийско. Днес вече е депутат от филиала на БКП, наречен ГЕРБ, командван от нея, от самата – Б.Б..

 

И ето, в чепиците наМалкия Мукна туземната ни милиционер-партокрация, влезе друг херос“. Методът на измамата, който използва, е идентичен на героичните антикомунистическилъжи на другаря Плевнелиев, навремето твърдящ, че няма да се кандидатира за президент.

 

Товарищ Елезов, Росен Георгиевич, режисьор в Българската (анти)национална телевизия, се родее с Асенович почти буквално по име и произход. Роден е в Горна Джумая, а Плевнелиев – в Неврокоп, Горноджумайско. Разбира се, окръжният град е наричан другояче. И той се пръкнал в семейство на комунистически номенклатурни кадри. Това му осигурило следването в МГПУ – съкращение от Московский государственный университет печати.

 

Завършил книгоиздаване и полиграфия. За кратко в съветската столица се засякъл с друггерой нашего времени“, видния изследовател на канарчетата и танковете Евгений Михайлов – партиен многобоец. Бидейки комсомолски секретар на всички български студенти в Москва, по тази линия режисьорът с един филм се явявал организационно-идеологически началник на Елезов.

 

За последно, заедно с Георги Боздуганов, личния масажист на Ф.Д. – този Фил Кенеди на комунистическия тероризъм и жестокост у нас през четиридесеттесе въртят около агента на Държавна сигурност с псевдоним „Павлов“, другаря Владимир Зидаров, по-познат под името Лютви Местан. Двамата – Михайлов и грозныйБоздугановса в партийката ДОСТ. Но са преминали през СДС и перцата му. „Павловбеше и в ДПС. Като любимец на товарищ Доган, Ахмед Демирович, оглавяваше организацията. Но не за него ми е думата сега.

 

 

 

Комунистите и ченгетата, разрушителите, са навсякъде

 

 

 

След завръщането си от Москва Росен Елезов бил приет във ВИТИЗКръстьо Сарафов“, за да се дипломира като режисьор. Това беше възможно единствено за конкретно определени млади другари, на които партията имаше доверие по всички възможни линии. Ставаше по списък. И Михайлов е бил сред тях в качеството си на номенклатурен комунистически зет. Обратното на Елезов, той първо учил в София, а сетне в тъй мразената от него през последните две и половина десетилетия съветска столица

 

През онези времена, подобно на Плевнелиев, и Росен Елезов ималгероични антикомунистически прояви“. За една от тях разказа по БНТ, в която се подвизава безметежно и без прекъсване вече повече от двадесет лета. Без капка срам поднесе на наивните зрители със силикон, вместо сиво вещество в главите, следната фантасмагория:

 

 

 

 

 

Къде е лъжата? В какво се състои? Който не е схванал, е редно да се запита от какъв зор е на този свят? Този вид Росенчо Горноджумайски и Московский, в комплект с двамата си приятели непременно би трябвало да бъде вписан в популярната някога „Книга на рекордите“ на ирландската фирма за бира “Guinness”. В дисциплината „най-бързо писане на пишеща машина и размножаване на циклостил“. Ако не съществува, номенклатурната му алчно червена директорка Вяра Анкова, наследница на полковник, поради което мандатност не я лови, да поиска създаването й от издателите на четивото с куриози и рекорди.

 

Циклостилът представлява елементарна машинка за отпечатване на съвсем малки тиражи, задвижвана ръчно или с електромотор. Тя използва като печатарска матрица восъчни листове. Всеки от тях е с размерА-4“, на нормален лист за машинопис или фотокопиране, т. нар. ксерокс – от названието на фирмата, пуснала изобретението. Възможно е да има и по-големи, но не съм виждал и чувал за такива.

 

При социализма восъчните листове бяха достъпни само от ведомствените книжарници срещу фактура на името на предприятие. Беше невъзможно физическо лице да се добере до такъв книжарски материал. Милицията следеше строго продажбите и използването. Зер, да не започнат да печатат бюлетини. Старите комунисти имаха опит в подобни нелегални акции и се пазеха.

 

Знам го от личен опит. Нали се занимавах с рекламните бюлетини за новоиздадените пощенски марки, които ДТПФилателияразпращаше до медиите. Най-малко година не ми позволяваха сам да включвам циклостилния апаратПредавах всеки използван восъчен листи сгрешените – на съответната отговорничка.

 

Държал съм в ръцете си двата тома с бели корици на Георги-МарковитеЗадочни репортажи за България“, издадени в Швейцария. Доста обемисти книги.

 

Ха сега си представете, как тези тримагероични“ тайни „антикомунисти“, подкрепяни от Ирина, щерката на един от най-големите сатрапи в соцкултуратаДимитър Канушев, постоянен гост на Кеворкяновото предаване, са успели за една нощ да препишат на восъчни листове общо повече от 800 страници. След това да ги извъртят една по една на циклостил, появил се незнайно откъде! „Магьосници!“

 

Някога хората казваха: „Посмали, Манго!

 

С днешен свръхмодерен скоростен апарат за фотокопиране доста трудно бихте могли да тиражирате 60-70 копия от тези книги за една нощ. Проверих. Трудоемко и досадно е. Разгъване, притискане, включване на машината, подреждане… Какво да говорим? Става, само при качествено първо копие, което да служи за матрица. Но и тогава не е сигурно

 

А по онова време, както този Росенчо Московский признава, всякаква размножителна, в това число и фотокопирна, техника се срещаше в централните и неколцина специализрани ведомства.

 

Лъжец! Долен комунистически измамник! Но зрителите лапат фалшификациите и одобрително клатят глави… А никой от двамата водещи преститутки в студиотомъжлетодовереник на покойната червено-оранжева номенклатурнадамаВаса Ганчеване повдигна въпроса за достоверността на заявлението.

 

Обаче онова, от което ми горчи силно, е, че въпросният московец Росен Елезов е бил главен редактор на вестник „Либерален конгрес“, издание на едноименната Янко-Янкова партия. Сега пак той снима филм за друг мой добър познатанархокомуниста Георги Константинов. Странно, адашът ме избягва. За последно се появи в мое предаване през 2012 година. След това не удържа на дадената дума за следваща поява в телевизионната „Диагноза“.

 

За последно му гостувах през есента на 2014-а, когато възстановиха предаването ми. Отказа да участва, позовавайки се на възрастта си и на здравословни проблеми. Но с Росен Елезов може?! Наистина е странно и неразбираемо. Или да диря под вола теле, както се казва.

 

Други масово разхвърляни лъжи показват двойните стандарти, прилагани и в чалгарска Номенклатурия. Не ми казвайте, че винаги е било така. Навярно знам по-добре от вас. Защо никой не ги изобличава? Не от някакви пристрастия, а в името на истината.

 

Говоря за постоянните нападки към Лютви Местан и неговия филиал на БКП-ДС, наречен ДОСТ. За това, че турски емисариполитициидвали тук, за да ударят рамо на предизборната кампания на този родопскиРамбо“.[180] На черкезина и каракачанеца им посиняха езиците, а очите им за малко да излязат от орбита, квичейки срещу това. Надявам се, че няма да се намери чак такъв top idiot, който да си въобрази даже за частица от секундата, че защитавам споменатата партийка или съседната ни страна. Никой не избира комшиите си…

 

Ала да бъдем честни. Върнете се точно 27 години назад. Тук вече беше пристигнал и си заминал Джеймс Бейкър, държавният секретар на САЩ. Нему и на господарите му дължим фалшивоантикомунистическатапсевдо опозиция, съставена само от комунета и ченгета.

 

После довтаса вицепрезидентът Дан Куейл. Комунистът марксист Желю Желев се изтипоса до него на митинга пред паметника „Александър Невски“, ужким и храм. Редом с тях се мъдреха останалите членове на БКП, щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност. И вдигаха два пръста, наподобявайкизаешки ушенца“, по думите на моя приятел Петър Гогов, политически затворник на комунистическия режим. Подкокуросвайки множеството на площада да крещиЮ Ес Ей!“. Десетина месеца по-рано същите тълпи, преминали в шествие по столичните улици, ревяха с пълен глас лозунги във възхвала на партията-майка, на нейната националнаполитика и против Турция. Пред посолството на съседите ни с пълно гърло ревяха прокомунистически, антитурски и антинатовски речи демократи“ от ранга на пукналия Гиньо Ганев, зет на Кимон Георгиев, и Любен Дилов последният комсомолски секретар на Юридическия факултет на Софийския университет.

 

Почти по същото време от Лондон долетя всеизвестният интернационален аферист Робърт Максуел с бригада културно-масовици от Албиона. Сред изпълнителите личаха имената на Глория Гейнър и групатаBoney M”. Агентът на най-малко три шпионски служби с рождено еврейско име Ян Лудвик Химан Биниамин Хох, беше ангажирал националния стадионВасил Левскиза предизборно тържество-концерт наЛуканово-Младеново-Джуровата партия БСП, дни по-рано – още БКП.

 

После се появи парижкият евреин Жак Сегела. Накара домораслите „неформалиот компартията и нейните служби за партийна сигурност, рекрутирани в СДС, да съблекат домашно плетените пуловери. (По магазините нямаше кой знае какъв избор, пък и произхождаха от нечуй глас – мазетата на милицията, явната и тайната. Въпрос на вкус…)

 

Подрязаха косите и брадите им, раздадоха костюми и вратовръзки, станали задължителниуниформа и на демократичните сили“. Сегела или някой от подчинените му измисли девизаВремето е наше“. Пак този челен отряд на корпоратокрацията във френската рекламна индустрия проведе акциятаСиня София“, тапицирала с плакати с ликовете на комунисти и тайни милиционери на фона на стилизирано лъвче

 

След това започна израелската инвазия. Нашествието на чифутите стана крестящо видно навсякъде. България е нещо като израелска резервна строителна площадка. Фирми от ционистката държава построиха затворени еврейски квартали и цели селища във Велико Търново, Пловдив, София, по ЧерномориетоРуснаци, евреи, турци и араби притежават най-малко една четвърт от земята и навярно още повече от недвижимата собственост. Цяла Северна България е зарязана. Там не се изпълнява нито един важен проект, който да съживи половината от територията на страната. Изключението е пословичният втория мост над Дунав край Видин, изграден от чужденцииспанци.

 

Не се предвиждат магистрали, нито промишлени предприятия. Държавата се е оттеглила от древната Мизия. Тя, почти цялата, е предоставена на милостта на циганите. И може би на бъдещите си обитатели от библейските земи“.

 

 

 

Еврейските варвари не са пред портите ни,

а са се настанили като господари в нашето общо жилище

 

 

 

Преди години световно известният гръцки композитор Микис Теодоракис заяви по една телевизия, че еантиизраелски настроен и е антисемит“.

 

Всичко, което днес се случва по света, е причинено от ционистите“, беше един такъв коментар. Друг бе: „Американски евреи стоят зад икономическата криза, която порази и Гърция.“ Освен това Теодоракис остро порица гръцкия министър-председател Георгиос Папандреу[181] задето е установил близки взаимоотношения с министър-председателя [на Израел] Бенямин Нетаняху, който е виновен, рече той, „за военните престъпления в Ливан и Газа“.

 

През 2003 г. днес 92-годишният композитор обяви, че Израеле коренът на злото“.[182]

 

Сред нашия т. нар. елит не се намери поне един „антисемит“, който със своя авторитетен глас да обясни къде се корени злото и да насочи вниманието на обществото към същината на проблемите ни? Вместо това сме свидетели на повсеместно полягане пред евреите и Израел. Отнася се и до населението.

 

Поне 20 млн. лв. е прибрала израелската фирма GCS Issue Consulting от предизборната кампания на БСП с клиповете с брадвата, заради която социалисти искат оставката на Станишев от лидерския пост… Фирмата е консултирала соцпартията и на евроизборите

 

Интересно е, че в сайта на фирмата като неин клиент е посочен премиерът на България Сергей Станишев, а не Българската социалистическа партия. Той фигурира в раздела „Политически клиенти“, където има изписани и партии, не само имена на личности. Да не се окаже, че масрафът с брадвата е платен от българския данъкоплатец, питат се родни експерти. Фирмата GCS Issue Consulting е регистрирана в Израел от израелеца Тал Зилберщайн и трима американциСтенли Грийнберг, Джеймс Карвил и Боб Шръм. Компанията на последните трима в САЩ е известна като Greenberg Carville ShrumGCS e абревиатура от първите букви на имената им. Те са работили за Бил и Хилъри Клинтън, дори за Барак Обама и куп други известни имена. БСП обаче е била обслужвана от израелската фирма и лично от управителя й Тал Зилберщайн. Той се подвизава основно на Балканите и в Централна Европа. Заради него и милионите, които дере от клиентите си, в Румъния преди 4-5 години избухна скандал

 

Според запознати „командният център“ в България се е намирал в квартал „Полигона“, но на практика хората на Зилберщайн движели нещата и наПозитано“. Те използвали мрежата от анкетьори на фирмата „Афисна социолога [и евреин] Юрий Асланов, но работели със собствена методика. Може и това да им е изиграло лоша шега, казват наши спецове, защото Асланов ползвал като анкетьори активисти на БСП, които по презумпция дават резултати, по-изгодни за партията им, отколкото действителните…

 

Освен от Тал Зилберщайн Станишев е бил съветван и от друг, много известен специалист – американеца Артър ФинкелщайнФинкелщайн, за разлика от Зилберщайн, никак не обича да се афишира. Дори в САЩ са малко хората, които са го виждали. Едно от малкото неща, които се знаят за него е, че е гей и в края на 2004 г. е сключил гей брак, а с патньора си имат и две осиновени деца. Зложелателите тук вече ехидничат – и евреин, и гейясно е как са се намерили със Станишев – явно напомняйки намеците за особената сексуалност на бившия премиер.

 

Съдружник на Зилберщайн в румънска консултантска фирма е израелският лобист Шимон Шевес, заради когото през 2006 г. в България се вдигна грандиозен скандал. Намесено беше и името на президента Георги Първанов. По негова препоръка министерството на външните работи беше подготвило договор с Шимон Шевес да лобира за приемането на страната в ЕС. Той трябваше да получи 1,5 млн. лв. или близо 560 евро на час. Оказа се, че Шимон Шевес е подал декларация с невярно съдържание за чисто съдебно минало. Оказа се, че е съден в Израел за търговия с влияние по времето, когато е ръководил кабинета на премиера Ицхак Рабин.“[183]

 

Откъде бяха „експертите“, които партийката РЗС, бивша БЗНС – номер „N“, използваше по време на предизборната кампания през 2009 г.?

 

Консултанти от Израел пристигнаха вчера [22 юни 2009 г.] като част от международния екип наРед, законност и справедливост“, който ще помага в развитието на секторите селско стопанство, сигурност и борба с корупцията, съобщиха от партията…

 

Консултантите са двама бивши израелски генералиЙорам Рудман и Дани Ятом, и един бивш министърДани Кричман. Гостите ще проведат серия от срещи с лидера на РЗС Яне Янев и с експертния отдел на партията.

 

Бригаден генерал от запаса Йорам Рудман е служил в израелската полиция над 30 години на ръководни длъжности

 

Дани Кричман е бивш министър на земеделието на Израел и понастоящем един от лидерите на движението за създаване на кибуци в Израел. Международно признат специалист по ефективно сътрудничество в областта на европейските фондове за земеделие, допълват от РЗС.[184]

 

Забележете, тук идват най-високопоставени ченгета, които проникват в две изключително важни сфери на държавата. Ако тя съществуваше, тези области щяха да са недостъпни за чужд крак. Първо, в сигурността на страната ни и второ, в селското стопанство, с което бяхме прочути в миналото. Твърде съмнително, да не кажа опасно е, че единият от специалиститезнае как се изграждат комуникибуци.

 

Но и това не е външна намеса в тукашния политически и икономически живот, така ли?

 

Сега американски комунистически вестник твърди, че съветски шпионин на име Решетников, редял предизборните листи на БСП. Даже тъкмо той извадил Р.Р. от хангарите с два самолета, единиятдействащ понякога, гръмко наричани Военно-въздушни сили на Република България. И го гудил за президент.[185] Нещо, в чиято достоверност не се съмнявам чак толкова. Тук е така от септември 1944 година.

 

Само че, за кой ли път най-силно и привидно ядовито взеха да вият по посока на Кремъл, онези, които най-добре знаят разположението му – доказаните московски агентиИвайлои Алекс Алексиев, досега не обяснил по чие нареждане е бил проводен за щастлив живот отвъд Океана.

 

Но да попитам: Нима американски, германски и други сродни на тях фондации не издържат щедро самозваните ни псевдо опозиционери – все номенклатурни отроци. Някои – на по-наедряла и кръгла възраст – сами запълнили доста биографични страници с позорно комунистическо-ченгесарско минало. Разкрачени между произлезлите от ярки болшевишки фамилии или родствено тясно свързани с тях Кунева-Пръмова, Иванов-Бойкикев, Кънев, Зеленогорски, Лукарски…, кого да предпочетат драгите избиратели? Най-добре е Тато да възкръсне!

 

За капак, все така начело на държавата са само и единствено комунисти. А една от най-големите мръсници, банкянската пачавра Б.Б., която е членувала в БКП и е имала майорски пагони в Държавна сигурност, с баща комунист от МВР, се прави на… „антикомунистическапобедителка надсоциалисти“?! Аплодират я на европейско ниво. Гледайте кои са там, и кройте шапка на равнището на т. нар. Европейска народна партия. Навярно има и антинародна

 

И тази комунистка, престъпничка, телячката на Тодор Живков, безцеремонно признава за намесата на западни комунисти в предизборната кампания на поверената й банда ГЕРБ, крило на БКП.

 

 

 

 

 

Никой не обсъжда проблема за тази и останалите намеси в тукашната политика. Лаят срещу Ердоган, но не забелязват подобните му диктаторчета от други сатрапии. Не ги ли смятат за набъркване в нашия политически процес? Какъв е критерият за оценка?

 

Ако е атлантизмът, нали Турция е в НАТО, САЩ са в НАТО, споменатите съветници на Б.Б. са от страни, членуващи в НАТО. Да оставим съветския кагебист на съвестта на шефовете на Позитания, която е status in statuдържава в държавата. Ами всички тези new friendsнови приятели? Те в кои престъпни комунистически организации са членували и участват? Само в евросъюзната Народна партия ли?

 

За справедливостта и еднаквият подход ми е думата. Както и за лъжите на измамните червени вълчета, идващи, надянали антикомунистически кожи. Но вътре останали зли и кръвождани убийцифизически и на съзнанието.

 

 

 

Не бях възпитана като ционистка, а като социалистка,

както повечето евреи преди холокоста[186]

 

 

 

Ако антикомунизмът се беше състоял, нещата в нашата Татковина, скъпа на малцина, щяха да са съвсем различни. Ние се въртим в омагьосания кръг, формиран от колоните тошовисти и лукановисти, гонещи опашката си. И изчезваме в мизерия и несрета. Старата болшевишка селяндурска аристокрация“ – на БКП, БЗНС, ДКМС и ДСпредизвика всичко това. И докара страната до настоящото й дередже. Нито за миг не е имало антикомунисти на власт. Защото онова, което тъпанарите смятат за капитализъм“, е етап от световната революция. А тя е комунистическа по замисъл – идеология, организация и изпълнение.

 

Но млъкни сърце“, както се утешавал поетът…

 

Вместо това, комунизмът се разпространява като пандемия. Смятаните за „деснисе прегръщат с откровени комунисти. Хващат се на тяхната въдица или се цанят на работа в предприятията им. Доста писах за Джордж Осборн, съученика на Натениъл Ротшилд, който беше приел дарение от руския олигарх Олег Дерипаска. Аферата беше уредена от… самия Нат Ротшилдедин от комунистическите главатари. Наскоро, както ви известих, евреинът Гидеън Осборн, каквото било първоначалното му име, се цани в издание на съветски кагебисти, настанили се в Лондон.

 

Къде е моралът? А КГБ?

 

Дали политиката е служене, дълг, средство за представяне на нуждите и стремленията на хората, или е ракетна площадка за изстрелване към изгодни и доходни работни места в частния сектор“ – терзае се автор в лейбъристко издание. – „Вчера,[187] в Камарата на общините, Джордж Осборн беше в невероятно весело настроение: от цялата тази суетня около дребнотемия като корупцията в британската демокрация. Не виждаме ли, че той ни прави услуга, като приема по необходимост да изстрада обидата от това, да му плащат стотици хиляди лири за няколко длъжности? Вместо да представлява своите избиратели. И всичко, за да е сигурен, че нашиятпарламент е вдъхновяващ“, както се изразява?

 

Жертвата, която Осборн е направил заради всички нас. Приемайки да получава тлъста заплата в замяна на по-нататъшното разстройващо го колебание между медия и политическа власт. Та да е сигурен, че парламентът и занапред ще бъде обогатяван от още повече депутати, неуспели да се посветят на задачата да представляват хората, които са ги избрали.

 

Липсва ми достатъчно голяма кесия за повръщане. Излиза, че Осборн не си е направил труда първо да изчака консултативната комисия за назначения в бизнеса да реши, дали има конфликт на интереси. Макар членовете й да постановиха, че съществува очебиещ конфликт на интереси в това високопоставен политик от консерваторите да служи като политически редактор във всекидневен вестник. Или тези постановления са фарс?

 

 Въпреки всичко, тук има много уроци. Един е, как някои политици смятат, че просто са толкова умни, за да бъдат приравнявани до равнището на средните парламентаристи, които присъстват в камарата, за да служат. Използвайки своята известност, произлизаща от това, че са избрани за народни представители, те опаковат с нея собствения си продукт. Друг такъв е Дейвид Милбанд,[188] който, след като се завърна в парламента, натрупа стотици хиляди лири стерлинги от произнасяне на речи и в ролята на съветник на корпорации. Той поне имаше достойнството да подаде оставка като депутат.

 

Ето я въртящата се врата на британската политика. Общественият пост ви предоставя множество забележителни привилегии: известност, връзки, познаване на работата на правителството отвътре. Те могат да бъдат използвани от големите корпорации, от богати личности и от медийни олигарси, за придобиване на още власт над нашата корумпирана демокрация.

 

Министри на здравеопазването, чиято работа е да бранят нашата свещена здравна система, накрая работят в частни фирми в същата сфера, които са се облагодетелствали от нейната приватизация. Министри на отбраната накрая работят в оръжейни фирми и участват в търгове за държавни поръчки. На сегашния ни външен министър бяха платени четвърт милион паунда – представени от Борис Джонсън като „храна за пиленца“ – за да води вестникарска рубрика, вместо, например, да служи на лондончани (макар той да изостави своите редовни коментари, след като стана министър на външните работи).

 

А ето, имаме и рисковото състояние на нашата британска журналистика – един изключително обособен и изолиран клуб за онези, чиито родители притежават солидни банкови баланси. Амбициозни журналисти от работническата класа биват дискриминирани в полза на онези, които не могат да живеят без банковите сметки на своите мама и тате. С незначителни изключения, само онези, които са заможни, могат да си позволят да преминат през безплатни специализации и скъпи журналистически аспирантури, дето трябва да украсят техните образователно-трудови характеристики[189] с надеждата да ги вкарат в журналистиката.

 

Това, че имат родители с връзки, е помогнало на много журналисти. Но въпреки това човек с ужасно малък опит в журналистиката – никакъв друг, освен да е бил отхвърлен от школата на вестник The Times – може да бъде спуснат с парашут в креслото на редактор на голям вестник. Само заради това, кой е, и кого познава. Ето го топлото местенце за бивш държавен канцлер, докато орязват заплатите на претоварените с работа служители на Evening Standard.

 

Идва ред на опита за реабилитация на Осборн като либерален герой. Да бъдем честни, не бих се изненадал, ако по същия начин тръгне операция Джордж У. Бушкойто потопи Ирак в кръв и хаос, и е отговорен за смъртта на стотици хиляди хора – в епохата на Тръмп да бъде изкаран образец на добродетелта.

 

Очевидно понастоящем Осборн ще демонстрира истинската си опозиционност спрямо това правителство. Глупости. Сега той щеше бъде в управлението, поддържайки изцяло линията на Териза Мей, ако не беше понесъл унижението да бъде уволнен от нея. Той е човек, чиято идеологически мотивирана програма за орязване на работни места и доходи предизвика най-продължителното свиване на работни заплати от Викторианската епоха насам

 

Голяма част от бъркотията, в която Британия се намира днес, се дължи на неговата страшно провалена политика. Жертвите му съвсем рядко биват чувани от медиите, които действат в полза на властниците, докато демонизират хората с увреждания, бежанците, всеки, надигащ глас. Ако той е новият водач на каузата на искащите оставане в Евросъюза, тя със сигурност е обречена.

 

Но може би Осборн наистина ни е направил услуга? В чии интерес се управлява тази страна? Те даже не се преструват повече. Британия е управлявана от един безкраен вечерен банкет, белязан от безграничен егоизъм и корист. И с презрение спрямо онези, които нямат място край масата. Това е един мрачен спектакъл. Освен това той е заплаха за нашата демокрация и трябва да бъде изваден на показ.[190]

 

Ако погледнете реалния пейзаж на Сталиновия СССР, нарисуван от Игор Бунич; вгледате ли се в последвалата картина там и в социалистическа България; взрете ли се в ставащото понастоящем, но до детайлитекои, защо и какще забележите сходствата с онова, което стигна Британия. Не само нея, а значителна част от Запада, който беше мечтата на мен и част от поколението, на което принадлежа. Освен, ако не сте слепи или лишени от чувство за справедливост.

 

Кой сменя идеологическите гащи на обществата със съответните съпровождащи ги знаци? Роденият в Ню Йорк син на бедни италиански имигранти Робърт Агостинели е сред най-услужливите леки жени в публичния дом на Ротшилдови. В замяна е получил милиционерското звание self made billionaire” – „самосъздал се милиардер“.[191]

 

Завършил с отличие магистърското обучение в Колумбийския университет в родния си град, още като студент зализаният с брилянтин итало-американец проституирал сред финансовите големци наWall Street”. След завършването му се отблагодарили с почетно място в Съвета на възпитаниците, даващо му право всяка година да произнася реч при изпращането на абсолвентите. Казват, че не е пропускал[192]

 

Агостинели е започнал кариерата си направо от Евереста на банкерството. През 1981 година го назначили в швейцарската банка на сър Джейкъб Ротшилд. Година и нещо по-късно го прехвърлили в “Goldman Sachs”. Там го направили старши съдружник! След пет години отворил в Лондон своя фирма за сливания на банки и инвестиционни фондове, и придобиване на дялове от интернационални финансови корпорации. Сетне действал като слуга на банката “Lazard Freres”. В нея участвал в едни от най-големите превземания на други банки в европейската история.[193]

 

Именно в “Lazard Freres & Co.” LLC Робърт Агостинели се запознал със старши изпълнителния директор, евреина Стивън Лангман. От 1995 година двамата са съдружници в общата им инвестиционна компания “Rhône Group” със седалище в Ню Йорк.

 

И ето, този „милчовек и „самосъздал се милиардерРобърт Агостинели дал следната оценка на политическата коректност:

 

Социалното заболяване политическа коректност навлезе във всекидневния живот, преобръщайки доброто в лошо, като се опитва да пренапише горди истории сякаш са налагане на превъзходство на бялата раса. За което всички ние трябва да изпитваме угризения на съвестта.[194]

 

Ще речете, че за някакво „превъзходство на бялата раса“ говорят ционистите. И няма да сгрешите. Обаче…

 

Обаче заедно с еврейския си партньор Стивън Лангман, мръсницата Робърт Агостинели вирнала крака пред ционистко еврейско лоби. И като изула гащите си, и била натикана за съучредителка на дружеството „Приятели на Израел“, което преди няколко месеца беше изобличено от лондонския The Daily Mail и в тази медия като чуждестранен агент на ционистката държава.[195] (Вижте илюстрацията.)

 

Интересно защо, случаят беше бързо потушен и потулен. Днес никой не се сеща за него и не го разнасят по медиите като намеса на чужда държава в политиката на Обединеното кралство. Или е по-правилно – пардон: политически коректно – да речем Обеднялото кралство?…

 

 

 

Политическата коректност не узаконява толерантността;

тя само организира омраза[196]

 

 

 

 Вижте какви изкусници са властелините на света! Какви завидни умения демонстрират в изобретяването на понятия. И в обучението на преститутките в жонглирането с тях.

 

Последното чудо е „социален консерватизъм“.[197] Още не са се отказали и не са отменилиполитическата коректност“, което ще рече „правилно политическо мислене“, каквото господстваше тук при милиционер-социализЪма от 1946 до 1990 година, и продължава. А ето, че вече са измислили замяната на правилото, заповедта, а не понятието. „Социален консерватизъм“ звучи като обърнат вариант наоблагородяване на сифилиса“.[198] Все едно човешко лице със социализъм

 

Съзряха „социален консерватизъм“ в „Камеръновата овехтялост и социален либерализъм“.[199] Ако можете, разтълкувайте го. Отдавна либерализъм е евфемизъм на социализъм. Ту представят либералстващите като „дясно-центристи“, ту – като „ляво-центристи“. Сега поддесниразбират националистите. Приписват им черти на шовинизъм, нацизъм. Наричат ги „екстремисти“. Какъв екстремист може да е дебелогъзият каракачанец агент „Иван“? Мек като недопържено кюфте, по-разкашкан от недоварен качамак?

 

А консерваторите станахалиберали, моля ви се. Преди повече от век прочутият Алеков герой е имал мнения за това. И авторитетно се е произнесъл:

 

А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката? И едните, и другите са маскари!…Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иская депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапкадявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам[200]

 

И аз ги разбирам. Толкова години са изминали, всичко се е запазило същото. В някои отношения е станало по-лошо. Минахме през тоталитарната държава. Бяхме премазани от комунистическата идеология, приложена от комунистите и тяхната нова класа номенклатурата, в условията на държавен капитализъм. Както пише Бунич:

 

Опомнилата се от синдрома на страха от първите следсталински години номенклатура продължаваше да стиска гърлото на народа с една ръка, а с другата започна трескаво да разграбва страната, забравяйки всякакво приличие в този хазарт и без да се прикрива. Като четеше изключително секретните сводки за делата на приближените си, Никита Хрушчов на висок глас псуваше в своя кабинет. Като четеше строго секретните справки за своите приближени, той откри, че безследно беше изчезнала валутната печалба от експорта на нефт за цели две години. Изясни се, че парите са вложени на текущи сметки чрез подставени лица в западни банки. Всички следи водят в Кремъл към най-близките сътрудници на генсека. Но тези хора са неподсъдни, поради неписания договор с тях над още пресните гробове на Сталин и Берия. Случаят с нефта обаче е само капка в морето. Тези хора вече гледат на цялата държавна собственост като на своя частна и е невъзможно да бъдат разубедени с думи.[201]

 

Това представляваше тогавашният комунизъм, социализъм, държавен капитализъм, народна демокрация – както щете. Кърт Вонегът, един от най-изявените майстори на чувството за хумор и иронията в американската литература, наблюдавал от покрайнините на Дрезден как армията на неговата страна унищожила за една нощ по най-варварски начин и без никакъв военен смисъл този прекрасен град. Ужасът и погнусата, които изпитал, прераснали в най-известния му роман, озаглавен „Кланица пет, или кръстоносният поход на децата: Задължителен танц със смъртта“. Той започва така:

 

Малко или повече всичко това се случи. Ако не друго, то главите за войната са доста верни. Един човек, когото познавах, наистина бе застрелян в Дрезден за това, че е взел чужд чайник. Друг човек, когото познавах, наистина заплашваше да избие след войната личните си врагове с помощта на наемни убийци. И тъй нататък. Всички имена съм променил.

 

През 1967 година наистина се върнах в Дрезден с пари на Гугенхайм (Господ здраве да им дава). Много приличаше на Дейтън, щата Охайо, но с повече открити площи, отколкото в Дейтън. Там сигурно има тонове брашно от човешки кости в земята.

 

Върнах се в Дрезден с един стар другар от войнатаБърнърд В. ОХеър – и двамата се сприятелихме с шофьор на такси, който ни закара в кланицата, където ни заключваха през нощта, когато бяхме военнопленници. Казваше се Герхард Мюлер. Той ни каза, че известно време бил военнопленник при американците. Попитахме го как се живее при комунизма и той каза, че отначало било ужасно, защото всеки трябвало да работи много и защото нямало достатъчно жилища, храна и дрехи. Но сега нещата били много по-добре. Той имаше хубав малък апартамент и дъщеря му получаваше отлично образование. Майка му изгоряла в дрезденската огнена буря.

 

Така е то.[202]

 

Нямало е как, било е невъзможно писателят да проумее, чепри комунизманеговите всепоглъщащи пламъци, идващи от ада, превърнаха в пепел цели народи. Ние сме техните сенки. Външно изглеждаме по-добре от зомбитата в Хаити. Но отвътре сме изтлели напълно, изцяло.

 

В тази трагедия участваше и родината на Вонегът. Даже беше поела ролята на основен режисьор-постановчик. Главните герои само ви се струват ясни. Авторите не им бяха придали ясни черти. Бяха нарисували всички образи доста завоалирано. Сякаш са си представяли картината на глобалната сцена, забулена в мъгла.

 

Разбира се, съвсем други, скрити автори, различни от онези, които публиката си представя, пишеха пиесите, обединени в катастрофична многоактова драма. От дистанцията на времето, със своята невъобразима жестокост и масов фатален край, тя изглежда толкова нереална, че някой може да я помисли за утопия, родена в изкривено дяволско съзнание.

 

Де да беше.

 

Сега основното действие, а от там и авансцената, се преместват на запад. Пораженията, от които източноевропейските народи се измъкнаха обгорели, с изтерзани души, обезобразено съзнание и с чувството, че са обречени, пълзи към онези, които бяха само зрители. Днешният пейзаж е също тъй нереален, както някогашния. Неотдавна, във връзка с Бризход, английският лорд Хейзълтайн писа:

 

Сега зарязахме възможността да влияем на Европа. Съветът на министрите ще се събере, а ние няма да сме там. Нашият шанс да говорим за Британската общност вътре в Европа стигна своя край. Американците ще променят фокуса на своите интереси и ще го насочат към Германия.

 

 А ако мога да изложа това пред вас, за някой като мен това стана през 1933-а, годината на моето раждане, когато в Германия Хитлер беше избран демократично. Той разпали най-ужасната война. Тази страна изигра уникална роля за осигуряване на своето поражение.

 

Тъй че, Германия загуби войната. А ние просто предоставихме на германците възможността да спечелят мира. Намирам това за напълно неприемливо.[203]

 

Приемлива ли беше гигантската жертва на около 100 милиона европейци от централните и източните части на континента? Нали родината на лорд Хейзълтайн изиграла решаващата роля при преразпределението на света на сфери на влияние – през есента на 1944 година в Москва и през лятото на 1945-а в Потстдам? „МилиятЧърчил

 

Световната драма има своето настояще продължение. Днес демократите в САЩ, половината от политическата Америка, сочат с пръст Белия дом. И зоват всички „трезвомислещида се затърчат натам и да прогонят новия му наемател. Понеже той налага „тенденция срещу свободата на словото, на протестирането“.[204]

 

Този път не някаква чужда пропагандна машина, а „експерти от ООН“, са установили, чеот избирането на Доналд Тръмп за президент деветнадесет щата на САЩ са въвели закони, които биха сложили юзди на свободата на изразяването и на правото на протест – една „тревожна и недемократична тенденция.“

 

Загрижеността за свободата на словото в Съединените щати нарасна, отчасти поради антагонистичните отношения на републиканеца Тръмп с известна американска медия, която той дамгоса с клеймото „враг на американския народ“. Тъй като тя съобщаваше за погрешни политически стъпки и нарушена функционалност в неговото правителство.[205]

 

Не разбирам – заради една единствена медия? Нима ООН е организация, посветила се на нейната защита? Какъв статут има тя и защо не я назоват? Всички я знаем. Нарича се CNN – съкращение от – официално: Cable News Network. Което ще рече Кабелна новинарска мрежа. А неофициалноClinton News Network, както я нарича наемателят на Бялата къща. Преводът е излишен…

 

 

 

Бушисти, Блеъристи, Путинисти, какви ли не,

са в един и същи строй;

а де я свободата – истинската?

 

 

 

Сътвори я Тед Търнър, бившият съпруг на Джейн Фонда. Милионерката, въвела т. нар. фитнес, „демократично“ и „патриотично“ подкрепяше северновиетнамските войски, които се сражаваха срещу американските в действително несправедливата война в Индокитай. Прочее, както и донеотдавнашния държавен секретар на САЩ, комунистът-маоист Джон Форбс Кери.

 

В такъв случай ООН не е световна организация, а Клинтънова. Или на онези, които стоят зад тях и дърпат конците им. И с това сме наясно. Все пак не допускахме, че нещата могат да стигнат толкова далече, та да го зърнем отпечатано в официален документ! Останалите необхватни по размер нарушения на свободата на словото, правото на изразяване, на протест и демонстрации, на правосъдие по земното кълбо нямат значение. Някъде убиват. Например вдемократиченЕгипет, неотдавна вдемократичнитеФранция и  Италия. Навсякъде пердашат яко – вдемократичнитеевропейски държави плюс Украйна, и внедемократичнитеБелорусия, Русия, Грузия, Саудитска Арабия, Пакистан

 

Да не забравяме внезапно станалатакрайно недемократичнаТурция. Само в загубилата войната нова еврометрополия Германия, за която Ердоган твърди, чене е забравила практиките на нацистите“, и в съседната йниска земя“ – Холандия, обявена пак от него зафашистка“, всичко е наред тихо и спокойно. От време навреме само някакви пак турскидивацивадят ножлета помежду си пред посолството на своята родина в Белгия.[206] Прочее – разположено в нейната столица Брюксел, която по съвместителство се явява и на Европейския съюз, и е приютила централата на НАТО. Изобщо, откъдето и да погледнете града – нова Москва![207]

 

Натискът за по-строги закони за изразяване дойде, след като либералните противници на Тръмп караха обществото да протестира срещу неговата политика по проблеми от имиграцията до абортите и климатичните промени.

 

Майна Киай и Дейвид Кей, независими експерти на ООН[208] по свободата на мирното сдружаване и на изразяването, съответно, казаха в заявление, че държавните закони са несъвместими с интернационалните правни норми за правата на човека.

 

„Освен това тенденциите застрашават един от главните конституционни фундаменти на Съединените щати: свободата на словото“, рекоха те в заявлението, призовавайки за действия за преобръщане на тези закони.

 

„От „Животът на чернокожите има стойностдо движенията на природозащитниците, на коренното население и неговото противопоставяне на петролопровода Dakota Access[209], и „Женски манифестации“, хора и организации в (американското) общество се мобилизират за мирни протести“, заявиха Киай и Кей.

 

Те обявиха, че тяхно фундаментално право е било да постъпят така. И че закони в управляваните от републиканци щати като Индиана, Арканзас, Флорида, Джорджия, Индиана, Айова, Мичиган и Мисури са дирили начин да ги спрат при упражняването на това тяхно право.

 

Движението за граждански права „Животът на чернокожите има стойносте било подхранвано от разстрела на невъоръжени чернокожи мъже от офицери от американската полиция, предизвикало национални протести.

 

Заявлението на експертите на ООН дойде ден, след като те разкритикуваха отношението на Русия спрямо мирните протести, станали по улиците заради твърдения за корупция, насочени срещу министър-председателя Медведев.

 

И държавният департамент на САЩ разкритикува начина, по който Русия се справя с тези протести, наричайки ги обида за демократичните ценности.[210]

 

Ха сега, де! Първо, същия ден заваляха твърденията, че движенията „Окупирай Wall Street”, „Животът на чернокожите има стойности други от този сорт били създадени и финансирани от Москва. И действали в нейна полза.[211]

 

Хубава работа! Когато го говорех и пишех, гостите в телевизионното ми предаване свидетелстваха от позицията на трагичния си личен опит, разни многознайковци ме съветвахаредовно да си пия лекарствата“. А превземането на Запада е започнало още от Лениновия стремеж към световна революция в полза на Ротшилд и останалите болшевики. САЩ и Европа са проядени от комунистите и комунизма. Но централите във Вашингтон и Лондон все така командват Москва.

 

И още нещо. Все пак в Русия не убиват длъгнести милиардери, назначени от КПСС и КГБ. Само ги вкарват за две седмици зад решетките. Както постъпиха с номенклатурното чедо Алексей Навални, за което световнитедемократипроляха реки от сълзи. Но не им беше мъчно, когато предшествениците на Медведевевреин по майчина линия – провеждаха политика на геноцид и ликвидираха народи. Даже разместваха някои.

 

Основателят на Института за изследване на журналистиката на Ройтерс при Оксфордския университет, евреинът Джон Лойд, който е и шеф на заведението, представи протестите в Русия и техния главен подбудител по следния начин:

 

Организаторът беше Алексей Навални, 40-годишен юрист, който е посветил живота си на опозицията на Путиновия режим. През последните седмици той миткаше из европейска Русия и Сибир, събирайки подкрепа.[212]

 

Каква патетика и революционна романтика! Нещо средно между Кунчев и Ленин: „Две недели скита̀ се бездомен, без сън, без покой“… Липсва едно „той се не боеше, под небето спеше“, и геройството Навалнево щеше да е пълно и блестящо в своето съвършенство.

 

За мен в словесното изображение се съдържат няколко дефекта. Например този, че Навални има диплома за юрист, но е завършил и специализирал и икономика. Занимава се с инвестиране, а не с право. По-същественото е, че не епосветил живота си на опозицията на Путиновия режим“, а на трупането на милиарди. Вече отбелязах, че едва 32-годишен придобил акции от „Роснефт“, „Газпром“, „Лукойл“, „Сургутнефтегаз“, „Газпром нефт“. Но, сиромах, станал само миноритарен собственик на тези гиганти.

 

Дай Боже всекиму!… За такива пари не петнайсет дни, пет години в тухларната изкарвам, рече един комшия.

 

Английскиятакадемиченавтор с познатото фамилно име Лойд е сред всепризнатите майстори на слагачеството и нагаждачеството. За него можете да прочетете следното:

 

Определят Джон Лойд катоглавен защитникна курса на одобрително подлайване за всичко, което САЩ вършатот Сърбия и Босна, до Ирак и Афганистан. Тези първоначално левичарски схващания за военните действия намериха своето острие в доктрината за превъзходството и изпреварващите удари на правителството на Буш и на неговия водещ идеолог Пол Уолфовиц“. През деветдесетте двете групи се обединиха около своето отвращение от преобладаващите дясноцентризъм и лявоцентризъм. Екземпляри като Джон Мейджър, Дъглас Хърд и ранния Бил Клинтън, посочват бездействието в Босна като свое основно престъпление.

 

Съюзът на блеъристите и бушистите отиде по-далеч от това. Двете групи са ревностни атлантици; вярват във фундаменталното добро и положителност на САЩ и на всеки pax Americana. С гордост се взират назад в американското могъщество във Втората световна война и по-специално на наложените със сила от САЩ мир и демокрация в Германия и Япония след победата на Съюзниците. Приемат като несполука последвалите провали като този във Виетнам. И като  неоправдана, но инцидентна американската подкрепа за диктатурите в Латинска Америка, Африка и навсякъде по време на Студената война.

 

Британските и американските неоконсерватори споделят любовта си към свободния пазар. Те възприемат англо-саксонския икономически модел на ниско и гъвкаво заплащане на труда като интернационална парадигма. Изпитват инстинктивна привързаност към големите корпорациитехния морален и икономически образец за следванеОтказали са се от европейските политици и идеолози, които отбягват рецептата на икономическия либерализъм на Блеър.

 

Накрая, и двете групи до голяма степен са единни в техния подход към Израел. За разлика от неоконсерваторите в САЩ, в британската десница се наблюдава малка подкрепа за Израел извън границите му от 1967 г. Обединява ги и тяхната непоносимост към жалбите на палестинците. Гледат на тях като на главни виновници за собствените им нещастия. Те споделят своето дълбоко вкоренено убеждение, че фактически всички критики спрямо Израел – по дефиниция – са вдъхновени от антисемитизъм.[213]     

 

С малки изключения, всички англо-американски неоконсерватори и неолибералилейбъристи от поредната левицапроизлизат от комунистическите и социалистическите движения.

 

Джон Лойд не е сред изключенията. През седемдесетте години е членувал както в Комунистическата партия на Великобритания, така и в други британски и ирландски болшевишки организации.[214] По-късно станал симпатизант на лейбъристите – „левите“, социалистите, меншевиките, които по времето на Тони Блеър и Гордън Браун водеха по-дясна политика от Маргарет Татчър.

 

Минал през друг „десен вестник“ – РотшилдовияThe Financial Times”,[215] понастоящем Лойд пише за еврейската информационна агенция Ройтерс. Но, доста от вас ще повдигнат рамена – има право да се променя

 

 

 

Терористични актове и фалшиви сълзи,

докато войните бушуват

 

 

 

И така, слагайки се, comrade-mister Lloyd, се прави непричом, казано на английски новговор, или не знае за измамите, отнасящи се до така наречената опозиция срещу Путин. Възможно е мнението на Станислав Белковски да е субективно. Ала то е натоварено с достатъчно опит. Авторът е работил както достатъчно с тази опозиция“. Познава я отвътре, лично. Действал е с лицата, които я определят. Но също така – с Путин, когото обявява за свой личен враг. Затова е предпочел да живее в Украйна. И му предявява обвиненияот името на историята“:

 

… Той постоянно – фалшиво и измамноприбягва до имперската символика и риторика, спирайки по този начин за неопределен срок превръщането на Русия от безформен отломък от империя в съвременна национална държава по европейски образец.[216]

 

Но едновременно с това не жали противниците навълчето от Кремъл“:

 

Прието е да се счита, че Владимир Путин през целия си президентски живот възпира руската опозиция. Гнети я и я тероризира, лишава я от възможността да води легална политическа дейност, само и само да не я допусне до властта.

 

Ще рискувам да заявя напълно убедено и безапелационно, че това не е така.

 

Под една или друга форма аз си сътрудничих с руската опозиция повече от десет години: от 2001 г. до началото на 2012 г. И изпитвам огромно облекчение, откакто това сътрудничество се прекрати.

 

Впоследствие си изясних, че безплодните над десет години бяха възможни, понеже съм страдал от мазохизъм с отделни елементи на комплекс за малоценност.[217] И защото опозицията в Русия не се бори за власт. Тя през цялото време е част от властта, от нейната политическа и политико-технологична машина. Отделните опозиционери се сражаваха не толкова с властта, колкото помежду си за изгодни позиции вътре във властта на Владимир Путин.[218]

 

Белковски осветява нищожна част от физиономиите на псевдо опозицията. Като не крие, че „официалните противници на режима се занимават с това да обменят своя политически ресурс, зачатъчен или остатъчен, за благосклонността на Кремъл, изразена във финансова или друга форма, съпоставима с финансовата.[219]

 

Ех, бедни ми Лойд, лесно ви е на вас, кандисали да ви държат в яхъра и вечно да ви захранват я с прясно сенце, я със свеж зоб. Да сте на сухо и топло. Ала щом се наложи, да ви накарат да пръхтите и цвилите под диригентския камшик на главните кочиаши в животинската ферма, наречена свят. Никога няма да разберете какво означава да галопирате на воля из просторните поля. Да хрупате зелената трева и да се любите със себеподобните от другия пол. Тоест – не ще узнаете що е свобода. Тогава как да очакваме някаква истина от вас? Статийките ви са писани под диктовка

 

Колко доказателства са необходими, преди да стане ясно, че западната цивилизация е изпразнена от съдържание, от преценка, смисъл, морал, съчувствие, самосъзнание, истина? Изпразнена е от всичко, което западната цивилизация някога зачиташе.

 

Всичко, което остана от западната цивилизация, е нехайство и необуздано зло.

 

„В същността си американската душа е безмилостна, уединена, стоическа и убиваща. Никога досега не е омеквала.[220][221]

 

Не го е написал руснак, източноевропейскимислител“, западен консерватор – настоящ пребоядисан социалист, а американски икономист, заместник-министър на финансите. Едва ли го осъзнава, но неговото творение, наречено „рейгъномика“, постави основите на сегашния упадък на САЩ.

 

Днешните пишман демократи плачат за Крим, но не обелват и дума за трагичната участ, сполетяла тамошните българипаспортните татари, както се наричат много от тях – по времето на съюзника им Сталин. Разровят ли го, ще замирише, както предчувствал един от Техните поети, нает за терорист срещу заплащане от НКВД, по онова време организация побратим на британската Тайна служба на Негово величество и на американската Служба за стратегически услуги, наследена от сегашното ЦРУ. Най-малкото, ще излезе горчивата истина за предимно еврейските съветски комисари, избивали поголовно, разграбвали имуществото на нещастните си жертви.

 

Евреи ли казах? Ами техните наследници са или в Израел, или в САЩ. И тези на нацистстките главатари.[222] (Вижте илюстрацията.) А вече 69 години правителството на ционистката държава провежда политика на геноцид спрямо палестинците – потомци на юдеите и арабите от античността. Това не трогва никакви „независими експерти на ООН по свободата на мирното сдружаване и на изразяването“. Още по-малкодемократичнитеправителства насвободолюбивите“, „демократични“, „цивилизовани“ и белким развити държави. Нито техните народи, втренчени в пъповете на собственото си материално благополучие.

 

Никой не отвори дума за това, че обвиненият стопанин на Белия дом заповяда военните на САЩ да прилагат неограничена сила в своите действия далеч зад пределите нацарствотомув Ирак, Йемен, Сомалия… Резултатите не закъсняха: множество цивилни жертви, нарушена конструкция на голям язовир на река Ефрат в Сирия, който е в ръцете на Ислямска държава. А пък „експертиго прегледали и заключилинищо му няма. Чииексперти“?[223]

 

Американски и канадски медии, специализирани и във военната област, твърдят, че:

 

Тръмп заповядва на военните да се подготвят за световна война.“.[224]

 

Да питам ли за духа, съвестта, морала и къде ги скриха?

 

Виждаме един и същ мрачен пейзаж навсякъде. През последните дни лъсна отново в едностранчива светлина на Албиона. И все във връзка с евреите, ционизма, нацизма, Хитлер, Израел

 

В същото време в края на март того за пореден път отвориха процедура за изключването на Кен Ливингстън от социалистическата Лейбъристка партия на Британиянай-озверялата срещу Русия и Путин. Така са й казали… Ливингстън изкара два мандата като кмет на Лондон и единв Камарата на общините на Парламента.

 

Герой на холивудски филм и на песен от поп-певицата Кейт Буш, през 1987 година, само на 42, издаде автобиографията си, чието заглавие беше заимствал от Марк Твен, без да го признае. Нейният наслов е „Ако гласуването променяше нещо, щяха да го отменят“.[225] (Вижте илюстрацията.) Но да препускаме, без да се спираме на биографията му.

 

Сега, ни в клин, ни в ръкав, обявиха, че „Кен Ливингстън „спечели лоша слава на лейбъристите със своите бележки за Хитлер“.[226] Какво толкова е заявил, та започнали изслушваниятаза изключването му от партията“? Рекъл една неоспорима истина: че „Адолф Хитлер е подкрепял ционизма“.[227]

 

Добре че не съм бил и не членувам в никоя партия. Иначе, на Албиона се развиват процеси, наподобяващи тукашните при преследванията на врага с партиен билет“ от края на четиридесетте и началото на петдесетте. Когато изгорял дори такъв московски агент и безмилостен палач, какъвто е бил Трайчо Костов. Пък сетне неодемократите, подправените комунета, начело с Блага и мъжлето й Данчо Демокрацията“ или агент „Емил“, организираха шествия в памет нагерояс име на мълчалив послушник. Така стана и в СССР по време нагласността и престрояването“ по повод на сталинските чистки1937-1939 година. Кой ни гарантира, че този садизъм не ще се върне? Ето как е днес в английската столица, претендираща да е стожер на свободата на словото и изразяването:

 

Преди изслушването от най-високия дисциплинарен орган на Лейбъристите [евфемизъм за разпит], Ливингстън се обърна към репортерите с твърдение, че е ималодействително сътрудничествомежду нацистите и евреите

 

До полудяването си [как съвпада с тукашния ченгесарски съвет „редовно да си пиете лекарствата“], в поредица от телевизионни и радио интервюта Ливингстън беше обещал да представи исторически анализ в защита на своите твърдения, че Хитлере подкрепял ционизма“. Освен това е разбрал, че казусът срещу него е мотивиран от заговор за подронване на авторитета на Джереми Корбин и неговите поддръжници в партията.

 

Коментарите на Ливингстън се отнасят до споразумениетоХаавара“, подписано през 1933 г. от нацисткото правителство за подпомагане на преместването на някои евреи в Палестина, преди началото на масовото изтребление в Третия райх.

 

Обаче твърдението на Ливингстън, как споразумението означавало, че Хитлер подкрепял еврейското бащино огнище, беше широко оспорвано от историци, включително от професор Ричард Евънс, експерта на защитата в много нашумелия процес за клевета, заведен от отричащия холокоста Дейвид Ървинг.

 

Ливингстън, който е със замразено членство в партията за 11 месеца, заяви пред репортерите, че нацистите са продавали оръжие на ционистки бойци и са организирали лагери за обучение, за да помогнат на евреите да се приспособят към живота в една различна страна.[228]

 

Нататък „Стражътна лейбъристите си чеше пръстите с клюки, свързващи в едно партийни членове, набедени в антисемитизъм“, защото са критикували политиката на израелското правителство. Сред тях – генералният секретар на лейбъристите Иън Макникъл и депутатката с пакистански произход Наз Шах. Ливингстън настоял, че тъкмо тя е в основата на аферата с него. Понеже той я защитил.

 

 

 

Ако случайността се случи[229]

 

 

 

Напълно нечестно е“ – заяви той. – „Имаме законова традиция и тя е действаща. Не съществува абсолютно никакво оправдание подобно нещо да бъде предприето и то срещу личност.

 

Както стана ясно, Еврейското лейбъристко движение, чийто председател е Джереми Нюмарк, призован като свидетел на изслушванията, е осигурило папка, съдържаща документ от 170 страници, за инциденти, довели до процедурата за изключване. Смята се, че сред онези, които ще бъдат цитирани в документа, осъждащ коментарите на Ливингстън, са главният равин Ефраим Мирвис и други старши равини на ортодоксалните и прогресивните еврейски движения.[230]

 

Туй то. Публикацията подсеща, че 11 ръководни дейци, сред които и депутатът Джордж Гелоуей са били прогонени по сходен начин от социалистическата Лейбъристка партия на Британия, най-близката до Демократическата на САЩ, и двете имитиращи русофобия, която прикрива сътрудничеството им с КГБ и настоящите постсъветски специални служби.

 

Не е ли най-добре да чуете и видите какво точно е станало от самите Кен Ливингстън и Джордж Гелоуей?

 

 

 

 

 

Всеки може да бъде изгонен, преследван, дори убит, заради споделянето на истината. Но не би трябвало, когато съществуват международни норми, уж осигуряващи свободата на словото, изразяването, идеите, вероизповеданието, сдружаването и така нататък. Но в съвременнитедемократичниусловия това са само думи, отпечатани на хартия, или тиражирани чрез електронните носители на информация.

 

Сам Бог ни е предупредил:

 

Но внимавайте с хората; тъй като те ще ви предадат на съдилищата и ще ви бичуват с камшици в синагогите си; и заради мен ще ви отведат и изправят пред управници и царе, като свидетелство пред тях и пред неверниците.[231]

 

Но когато ви заведат, не се тревожете за това как и какво да говорите; защото в същия час ще ви бъде съобщено какво да кажете. Понеже не вие говорите, а Духът на вашия Отец, който говори чрез вас.[232]

 

Вместо да се радваме на щастие на този свят, го наричамегрешната земя“. Поднасянето на историческата истина, каквато е, а не изфабрикуваната, е забранено. Историята се пише от победителите. А от Наполеоновите войни насам единствените, които винаги, постоянно са триумфирали, са евреите. Още преди да се организират и обособят като ционисти в общо движение. Реалното възникване на ционизма изпреварва учредителния конгрес на новата еврейска национал-комунистическа идеология, проведен през 1897 година в Базел, Швейцария. Уж организиран от виенския журналист Теодор Херцел с истинско име Бенямин Зеев Херцел. Всъщност – с парите и под невидимата сянка на семейство Ротшилд.

 

Макар рядко да срещнете това, за първи и базисен труд, формулирал ционистката идеология, е приемана книгата на Мозес ХесМоше, евреин от Франция, озаглавена „Рим и Йерусалим: Най-новият национален въпрос“. Хес, в чиито хазарски корени едва ли някой се съмнява, както е с поне 95 на сто от самозванитеевреи“ вече почти 1400 години, се учел от Карл Маркс. В книгата си той настоява за връщане на евреите в Палестина, където да изградят земеделска социалистическа държава, посредствомвръщането на земята“. Както четем в предговора, в нея авторът смесва светската с религиозната философия, Хегеловата диалектика с материализма на марксизма.[233]

 

Както сам Мозес Хес посочва:

 

Следователно, никой евреинортодокс или не, не е в състояние без скрупули да се въздържа от сътрудничество с останалите, за издигането на цялото еврейство. Всеки евреин, даже сменилият вярата си, би трябвало да клони към каузата на усилията за възстановяването на Израел

 

 Надсмивате се над моя невинен еврейски патриотизъм. Несъмнено сте прочели „Сцените от гетото“. И може би ще ми напомняте за героя Мендел Вилна, който имал фикс идея да накара Ротшилдови да посветят своя капитал и енергия на възстановяването на свещения град и храм

 

Може да си спомните поговорката: „Децата и глупците казват истината.“ Мисълта, която вдъхновява изнервения Мендел Вилна и малките Мойсейчета, била фундаменталната идея на всички религиозни евреи от времето на разрушаването на Йерусалим до ден днешен. А има такива евреи – това да не безпокои г-н Комперт, срещат се даже сред братята Ротшилд.[234]

 

Съвсем вярно. Хес бил наясно, че в основата на всичко лежал заветът на Майер Амшел Ротшилд. Според преданието, излязло отсветотобанкерско семейство, на смъртния си одър той завещал на своите петима сина да отделят от печалбите на фамилията за основаването на еврейска държава в Палестина. Факт, излаган в достатъчно на брой исторически изследвания. А неотдавна признат и в интервюто на лорд Джейкъб Ротшилд във връзка със стогодишнината на Балфурската декларация, дадено напосланика на Израел в Лондон.[235] Странно доказателство, под чие господство е Британия.

 

Как са успели? Да надникнем в книга, издадена скоро след Руско-Турската война от 1877-1878 година. Не апелирам никого да се доверява на автора.

 

Съществува само една и никаква друга сила в Европа“ – заяви френският писател Вей,  – „и тя е Ротшилд. Десетки други банкови фирми са негови сателити; негови войници, негови оръженосци. Всички са уважавани мъже от бизнеса и търговията; а спекулата е неговият меч.

 

Ротшилд е следствие, което беше невъзможно да не се появи. И, ако не беше Ротшилд, щеше да е някой друг. Обаче той по никакъв начин не е случайно явление, а първопричинно следствие, извикано за живот от принципите, които са водили европейските държави от 1813 година насам.

 

Ротшилд се нуждаеше от държавите, за да стане Ротшилд. Докато, от своя страна, държавите имаха потребност от Ротшилд. Сега обаче, той повече няма нужда от държавата, но държавата все още го иска“…

 

Едва ли Майер Амшел е очаквал, че скромното дюкянче е било предназначено да се издигне до една от най-големите и признати банкови фирми на света. И че след като изминаха години, неговите синове щяха да упражняват такова безгранично господство, та мирът на народите да зависи от едно тяхно кимване. Че властовият контрол, който те упражняват върху европейските парични пазари, ще им предостави способността да бъдат арбитри на мира и войната. След като те, за собствена наслада, отказват да дадат или предоставят паричните средства, необходими за предприемането на една военна кампания. Но всичко това, невероятно, както може би изглежда, бе онова, което огромното им влияние, съчетано с тяхното гигантско богатство и неограничени кредити, им позволи да вършат. Понеже нито една от съществуващите фирми не е достатъчно силна, за да им се противопостави през какъвто и период от време. Или е достатъчно безразсъдна, за да поеме бизнес, отказан от Ротшилдови.

 

 За да достигне до това свръх високо положение, Майер Амшел и неговите синове се нуждаеха от сътрудничеството на държавите. Но веднъж, щом той се бе възкачил на гърбовете им и беше стигнал до висините на своята амбиция, ставаше независим от всякаква помощ. И можеше да действа с цялата грамадна свобода, докато държавите оставаха в умоляваща поза в краката му.

 

Когато семейство Ротшилд постигна върха на своето могъщество, то стана силата, управляваща Европа. Понеже всички политически сили с желание признаха господството на великия финансов деспот. И като покорни васали взеха да му поднасят почитания без да мърморят.[236]

 

Въведената от техните агенти глобална икономика на задлъжнялостта, при която те и малък кръг доверени им банкери притежават и управляват дълговете на държавите, превръща правителствата в техни действителни васали.

 

 

 

Hic est quomodo versari mundum hodie[237]

 

 

 

Интернационалните финансисти използват богатството и влиянието си, включително чрез притежаваните от тях медии, за разпалването на военни конфликти и стопанска разруха. Разорявайки държавите, довеждайки народите им до обедняване, те ги принуждават да търсят заеми. Сами стават главните кредитори на нациите. Овладели освен банковите, и съдебните системи, Ротшилд и компания само поръчват музиката, по която изглеждащите толкова претенциозно величествени властници танцуват.

 

Hic est quomodo versari mundum hodie.[238]

 

Излъгал ли е Кен Ливингстън? А Джордж Гелоуей?

 

Споразумението за прехвърлянеХаавара“ или „Хаавара“, е изяснено до детайли от американския изследовател и университетски преподавател, евреина Едуин Блек.[239] Въпреки че при първоначалната й поява книгата му се нареди сред най-продаваните, не я преиздаваха. Чак през 2009 година, по случай четвъртвековния й юбилей, се появи нов тираж в малко издателство. Блек е същият, който по-късно разкри мащабното участие на корпорацията IBM – съкращение от International Business Machines, в организацията и информационното обслужване на нацистките концлагери.[240]

 

През 1933 година действително е подписано Heskem Haavara, което ще рече Споразумение за прехвърляне. То било сключено между нацисткото правителство и Германската ционистка федерация. Неговата цел била евреите от райха да бъдат транспортирани по съответно описани маршрути и със посочени превозни средства от родните им места до Палестина.

 

Негласно било договорено на отказващите да бъдат създавани всевъзможни неприятности и притеснения. Което да ги принуди да зарежат своя хубав живот в Германия и да поемат, макар и неохотно, към онова, което хазарите представяли за свое отечество. Въпреки че кракът на нито един от техните предци, нито преди 2000 години, нито когато и да било, да е стъпвал в римската провинция Палестина, древния български Бал-Истан, земята на филистимците, както я нарекли фарисеите.

 

Дали британските политици, които видяхте, не пресолиха супата, както се казва, с изразадвете страни на една монета“? И с твърдението, че тя даже била отсечена? Ами погледнете илюстрацията.

 

Малко след подписването на договора за прехвърляне на евреите от Германия в Палестина, две лета преди началото на Втората световна война, през август 1937 г. в Цюрих, бил проведен Двадесетият световен ционистки конгрес. Пред участниците в него тогавашният президент на Световната ционистка организация, а сетне пръв президент на Израел Хаим Вайцман, преразказал своето изявление пред британската комисия за надзор на Палестина, оглавявана от херцог Пийл:

 

Заявих пред Британската кралска комисия, че… надеждата на шестте милиона европейски евреи бяха съсредоточени в имиграцията. Попитах: „Можете ли да отведете шест милиона евреи в Палестина?“ Сам отговорих: „Не.“… Възрастните ще умратТе сапрах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят[241]

 

Не коментирам откъде е знаел всичко, което все още предстояло?… Ала ви питам: Как смятате, тези думи опровергават ли изреченото от Кен Ливинстън или го потвърждават? И защо навсякъде в държавите, имащи се заразвити“, евреите са начело или на ключово важни постове? Те, както и втората им родина Израел, винаги са прави. Речете ли нещо критично за тях, колкото и да е вярно, ще ви шамаросат с етикета „антисемит“. Ако сте с еврейско потекло – „самомразещ се евреин“.

 

Преди повече от седем лета Европейският еврейски конгрес заклейми катоантисемит“ еврокомисаря по търговията Карел Де Гухт.[242] Бившият белгийски външен министър „заслужитози етикет заради следния негов коментар на израелско-палестинските преговори за мир в интервю, дадено от него:

 

Не бива да подценявате тежестта на еврейското лоби на Капитолийския хълм, Конгреса на САЩ. Това е най-добре организираната групировка за оказване на натиск тамНе бива да подценявате мнението извън това лоби, мнението на обикновения евреин, който не живее в Израел. Сред повечето евреи съществува убеждение, че те винаги са прави, и аз трудно мога да го опиша другояче“. Това убеждение трудно може да бъде преборено с рационални аргументи. Никак не е лесно да водите смислена дискусия по ситуацията в Близкия изток даже с един умерен евреин. Това е въпрос на емоции.“

 

Моше Кантор, президент на Европейския еврейски конгрес, заяви: „Отново чуваме свиреп антисемитизъм от висш европейски представител. Очевидно клеветата за мощта на евреите е възприета на най-високите равнища в Европейския съюз. Това трябва да разтревожи всеки, който иска една по-толерантна Европа.“

 

Европейската комисия се разграничи от бележките [на комисаря по търговията], определяйки ги като „лични виждания“, които не отразяват позицията на Европейския съюз относно близкоизточния мирен процес.

 

Шумът идва след коментарите направени от [евреина] Тило Зарацин, член на Съвета на директорите на Bundesbank”, че „всички евреи имат по-висши гени“.[243]

 

Представял съм товарищ Моше Кантор. Даже – преди малко повече от година. Товарищ Вячеслав Моше Кантор е милиардер, от назначените. Член на КПСС от номенклатурно болшевишко семейство. Като високопоставен служител на Академията на науките на СССР, участвал в съветските космически разработки, е невъзможно да не е бил офицер от КГБ.

 

През перестройката го назначават за генерален директор на съветско-американското предприятиеИнтелмас“. Той ръководил внедряването на първите компютърни мрежи в СССР, по-късно – Русия. Най-вероятно – на познатите програми Нева“ и “Promis”.

 

От 1996 до 2000 година е бил съветник по икономическите въпроси на председателя на Съвета на федерациите във Федералното събрание на Руската федерация. От тогава е и президент на Националния институт за корпоративни реформи! Комунист и предприемачество, икономика?!

 

Вячеслав Моше Кантор вече е свикнал да се обръщат към него с господин“. Името му личи сред притежателите и ръководителите на не една и две компании. През 2005 година го гудили начело на ФондациятаВсемирен форум в памет на холокоста“. Между 2005 и 2009 година е бил президент на Руския еврейски конгрес. Станал един от учредителите и председател на Европейския еврейски фонд (ЕЕФ), в чиито задачи е развитието на еврейския живот на континента. Участва в редица благотворителни и образователни програми, чрез които чифутите развращават гоевската младеж, както е записано в тяхната програма – „Протоколите на ционските мъдреци“.

 

Преди двайсетина месеца болшевикът Кантор изплака, че в Европа евреите са заплашени от унищожение?! Нито се смея, нито плача. Мъчно ми е, че ние, европейците, сме толкова глупави, наивни, доверчиви и приспани. Изгубили сме чувството си за самосъхранение.  Евреите ръководят всичко навсякъде, но не престават да се правят на жертви. Тогава юдеофилът Володя Путин ги покани да се върнат в СССР – пардон – в Русия. Даже използва характерен жест, който можете да си припомните.[244]

 

Те, хазарите, приели юдаизма, вярващи или невярващи, са си извоювали това привилегировано право и можем да им свалим шапка. Което не означава да не се борим срещу еврейския монопол върху истината. Напротив.

 

 

 

Използвам термина фашизъм като обобщаващ

нацизма и комунизма, защото те са едно и също[245]

 

 

 

Нацизмът е проявление на ционизмашовинизма, националистическия екстремизъм. Хитлер и нацистите приели Халакаеврейското религиозно право. Така нареченото нюрнбергско законодателство представлявало това и нищо друго.

 

Лесно забравяме. Например – еврейската бойна младежка организацияБейтар“, основана от члена на Фашистката партия ВладимирЗеевЖаботински. Неговите войницимомчета и момичетаполучили парадни униформи като дар лично от дучето Бенито Мусолини. С тях марширували на специални събития и празници. По собствените им признания, Бенямин Нетаняху и Ципи Ливни, бившата външна министърка в кабинета на масовия убиец Ариел Шарон, са били възпитани от родители, които държали в домовете си портрети на Жаботински, окачени като икони.

 

Терористичната организацияИргун Цвай Леуминападала и убивала английски войници. Тя извършила атентата над хотел „Цар Давид“ в Йерусалим. В тази катастрофа пряко загинали 91 души. Повечето били служители на луксозната страноприемница. Сред тях – 41 араби, 28 британци, 17 евреи, живеещи в Палестина, двама арменци, по един грък, руснак и египтянин. Впоследствие още от 46ранени починали от раните си.[246]

 

Имате ли представа кой е отговарял зауспехана атентата в хотел „Цар Давид“? Ицхак Шамир, заместник на фашиста Абрахам Щерн.[247] Същият Щерн, който през 1940 г. подписал предложенията за сътрудничество между ционисти, от една страна, и фашисти и нацисти, от друга. Те били адресирани лично до Бенито Мусолини и Адолф Хитлер.[248]

 

Роден в Сувалки, в тогавашната Руска империя, а днес в Полша, Щерн, с псевдоним „Яирв еврейското терористично движение, бил сред командирите на „Хагана“. Тази и „другите нелегални израелски организации“ били чисто терористични банди. А Израел уж още не е съществувал?!…

 

Недоволни от „мекитедействия на „Хагана“, радикално настроени въоръжени бандити се отделили и формиралиИргун Цвай Леуми“. Не след дълго Абрахам Щерн оглавил „Лохамей Херут Израел„– „Бойци за свобода на Израел“, популярна като Лехи или Бандата на Щерн. През 1940 година тъкмо тя предложила на Мусолини сътрудничество и извършването общи военни действия. Когато фашистите не им обърнали внимание, през 1941 г. еврейските терористи в Палестина, се обърнали със същата оферта и къмАдолф Хитлер и неговите нацисти.[249]

 

Макар фашистките и нацистките главатари да не удостоили с вниманието си усилията на ционистапланът на интернационалната левитска мафия е бил съвсем различен – признателният народ на държавата Израел го удостои с пощенска марка, носеща лика му! (Вижте илюстрацията.) И това ли са „конспиративни теории“? Не е ли съществувало сътрудничество между ционистите и нацистите?

 

Не е ли многозначително, че убиецът Щерн пишел стихове. И признавал, че се вдъхновявал от певеца на болшевизма Владимир Маяковски. Онзи поет, който преди да се самоубие, постановил:

 

Партия и Ленин близнецы-братьякто более матери-истории ценен? Мы говорим Ленин, подразумеваемпартия, мы говорим партия, подразумеваемЛенин[250]

 

И още:

 

Ленинжил, Ленинжив, Ленинбудет жить.[251]

 

Ленин и теперь живее всех живых. Наше знаньесила и оружие.[252]

 

Впрочем издателството на източника, поместил признанието на Абрахам Щерн, носи името на терориста![253]

 

Заместникът на Щерн, който заедно с него подписал писмото до Мусолини и Хитлер, също пръкналият се в Руската империя товарищ Ицхак Шамир беше министър-председател на Израел. И това е нормално, нали? Терористпремиер! Женен за родената в Пловдив еврейка Шуламид, по време на живковизмакрайно десниятубиец Ицхак и съпругата му се радваха на радушен прием не само от тукашните евреи комунисти, обединени в болшевишката организация „Шалом“. Но и от правителствени представители на тоталитарния режим.

 

Еврейката Хана Арендт извади непознати факти за еврейското сътрудничество с нацистите:

 

От най-голяма важност за Айхман бяха пратениците от Палестина, които по тяхна собствена инициатива щяха да влязат във връзка с Гестапо и SS, без да получават разпореждания от германските ционисти или от Еврейската агенция в Палестина. Те идваха, за да получат помощ за нелегалната имиграция на евреи в управляваната от британците Палестина. А както Gestapo, така и SS бяха услужливи. Пратениците преговаряха с Айхман във Виена и докладваха, че той е учтив“, „не е от типа на крещящите“ и как той дори им осигурил земя и съоръжения за установяването на професионален подготвителен лагер за бъдещи имигранти.[254]

 

Друг еврейски автор, Уолтър Лакърър отбелязва как през трийсетте години някои от ревизионистите на Жаботинскиизразиха виждането, че Хитлеровият антисемитизъм германският националсоциализъм би бил приемлив, и че все пак Хитлер спаси Германия.[255]

 

Първоначално самият Жаботински бил възприеман като антисемит.[256]

 

Става достатъчно ясно: никоя друга страна не помогнала толкова в опитите за изграждане на еврейска държава в Палестина, колкото нацистка Германия. Заслугите на фюрера на Третия райх пък са неоценими.

 

Ако сте прочели и двата тома на „Сянката на Цион“, част ІІІ, се надявам да сте отворили очите си за истината и да сте наясно кой и защо разпали Втората световна война. Най-малкото, за да не изглеждате изостанали. Защото предците ни имали представа за тези неща.[257]

 

Например още в обръщението си към авиопроизводителите от 8 юли 1938 г. Херман Гьоринг заявил:

 

Евреинът призовава към война по целия свят. Не е ли ясно защо: днес антисемитизмът се надига във всички страни, логична последица от засилващата се еврейска мъртва хватка над тях. Евреинът вижда само едно спасение, ако може да подпали целия свят. И отбележете думите ми, когато казвам, че евреите се молят за война – защото това са същите евреи, които контролират по-голямата част от световния печат и могат да използват неговите психологически ефекти.[258]

 

Нека имаме предвид, че фелдмаршалът на Luftwafe се произнасял срещу евреите само по задължение.

 

Гьоринг изобщо нямаше никакво време за погроми. От идването на нацистите на власт речите му изневериха на дежурния антисемитизъм, който отговаряше на моментното настроение в Централна Европа… Без съмнение неговата цел беше да предотврати всякакво повторение на подобни погроми. В очите му истинският насилник, след Гьобелс, бе Хайдрих. „Останалите от тях“, сподели пред приятелка сестра му Илзе Гьоринг, цитирайки Херман, „са поносими. Самият Химлер е съвсем незначителен и по начало безопасен.[259]

 

Искам да изясня, че Гьоринг не хвърлял думи напразно, а действително бил убеден: еврейството се стреми към разпалване на нова световна война. Как иначе, щом като една от традиционните еврейски поговорки гласи: „Войната е еврейската жътва.[260]

 

Не друг, а доста важен въпрос е, че самият Гьоринг бил четвърт евреин, чийто заместник във военно-въздушните сили бил стопроцентовият евреин Ерхард Милх![261] Не е виц, а действителна случка. По повод на ядовете, които имал заради Милх, Гьоринг отсякъл:

 

Wer Jude ist, bestimme ich![262]

 

Преследваният и заловен от Моссад като военнопрестъпник нацист Адолф Айхман, на когото възложили преместването на евреите от Германия в Палестина, бил стопроцентов евреин.[263] През 1939 г. еврейката Ани Щерн потеглила от родната си Чехословакия към Палестина.

 

Ционистка ли сте? – попитал я Адолф Айхман, Хитлеровият специалист по еврейските въпроси. – “Jawohl” – отговорила тя. „Това е хубаво“ – рекъл той. – „И аз съм ционист. Искам всички евреи да отидат в Палестина.[264]

 

В спомените си „юдоедътАйхман не пести суперлативите си за своите приближени и подчинени евреи в униформи на SS. Не пропуска и благодарностите на еврейската общност за множеството добрини, които й сторил.[265] И категорично отрича някой от нацистките лидери да е издавал заповед заизтребление на евреите“. Изрично подчертава, че нито Хитлер, нито Химлер са издавали такива заповеди.[266] От какъв зор е трябвало да рискува и да ги пази? Става дума за разказ от 1960 г. Отдавна всички били хвърлили цялата вина върху фюрера

 

През 2002 г. младият американец Брайън Марк Риг защити своята докторска дисертация в Университета на Канзас. Нейната тема беше участието на евреи във Втората световна война, но в рамките на различните видове нацистки войски. В продължение на около две години тогавашният преподавател в американско военно училище беше преровил архивите във ФРГ. С видеокамера в ръка успял да заснеме интервюта с 40 бивши нацистки офицери и войници от еврейски произход. Всички те се сражавали за Германия с викове Heil Hitler!”. Пак по време на ровенето в старите документи открил, че сам той еевреин.

 

Дисертацията на Риг беше издадена. Нейното заглавие е „Еврейските войници на Хитлер“. Открих книгата почти веднага. Издателят ми я закупи заедно с авторските права за публикуването й у нас в мой превод. Проучванията показаха, че читателската аудитория не проявява интерес към проблема. Преобладаващата част от нея живее добре. Доволна е и има напълно различни потребности. Например – от хороскопи и гадателства, книги за напускане на тялото, т. нар. new ageфантасмагориите, основани върху теософиятасатанинското псевдоучение – на Елена Блаватска, и от небивалиците за някакви „висши емоционални центрове“ на Георги Гурджиев. Също – от евтини любовни историйки и от онова, което наричат „трилъри“, без да разбират значението на думата…

 

Ако търсят исторически книги, те непременно следва да потвърждават вмененото в съзнанието им, формирало техни лични догми. Истинската история не намира процеп в чутурите на масовия нашенец, за да достигне до мозъка му. Даже да успее, се сблъсква не с висша органична материя, а със силикон, извличан от пясъка.

 

Обаче Брайън Марк Риг доказа, че най-малко 150 000 германци с еврейска кръв са воювали срещу Съюзниците в редиците на нацистката войска. Мен ме впечатли, че без предварително да е поставено като цел, изследването намеква: никога не е бил повдиган за окончателно решение никакъв еврейски въпрос“. Така наречената Конференция във Wannsee е обмисляла експулсирането на евреите от Райха и превозването им до Палестина.

 

Недостигът на работна ръка по време на войната и останалите пречки и сложни обстоятелства принудили нацистите да заменят това с трудови лагери. Кой ненормалник би избил работната си сила? Бива предубеденост и невежество. Ама чак такова шаранско скудоумие, лапане на лъжите като стръв и поглъщането им без ни най-малко замисляне, не бива.

 

Не случайно, когато зърнала исканията на милиони евреи за парична компенсация заради престоя им в трудовите лагери, майката на американския професор, евреина Норман Финкълстайн, която заедно с мъжа си прекарала войната в концлагер, попитала:

 

В края на краищата Хитлер кого уби?[267]

 

Как е било възможно друго, след като ни е добре известно, че във вените на почти всички нацистки главатари течала еврейска кръв. Като започнете с фюрера, минете през най-приближените му Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс, Рудолф Хес, Мартин Борман, Йоахим фон Рибентроп, Хайнрих Химлер, адмирал Вилхелм Канарис, Алфред Розенберг, Райнхард Хайдрих, Адолф Айхман, д-р Йозеф Менгеле, Роберт Лей, Ерхард (Ерих) Милх и т.н., всички![268] Те били ционисти!

 

Съвременните ДНКтестове доказаха нещо повече: Адолф Хитлер имал не само еврейски, но и африкански родови корени![269] (Вижте илюстрацията.) Нещо не е съвсем така, както ви го представят, нали? За пореден път стигаме до там, че да се питаме: Имаме ли право да вярваме на основните медии и на официалната история?

 

 

 

Истината ще ви направи свободни[270]

 

 

 

Къде тук забелязахте Кен Ливингстън и Джордж Гейлауей да са изрекли неистина? А моя скромност? Какво стана с прословутата и очевидно несъществуващасвобода на словото“? Ами „демокрацията“, „равенството“, „правата на човека“? Или и там знаят името на този човек

 

Западът е комунистически, тоталитарен и подчинен на евреите. В него управляват само ZOG ПОЦ.[271]

 

Крайно време е да квалифицираме всяко Тяхно действие и дума по отношение на българите и европейците като цяло, като фобиябългарофобия, еврофобия, християно фобия. Имам предвид ционисткия, еврейския елит и подчинените му псевдо християнски чифутолюбци, богоборците. Каквото и да говорят, да пишат, да втълпяват, задължително, непременно следва да бъде смятано за политически некоректно, исторически невярно, изопачаващо и извращаващо истината, изразено с езика на омразата. Народът ни е знаел – с техните камъни по техните глави.

 

Ама къде ти при толкова много проститутки в политиката и преститутки в медиите?

 

Съдбата, отредена ни от номенклатурата, по нищо не се различава от тази, която ционистите предвиждали за своитевъзрастни“. Малцина го разбират. Затова все по-често се питам: Има ли смисъл да се бъхтя на тази толкова тежка нива, след като идиотите господарстват из милата ми Татковина? Аз ли съм ненормален, или живеем в империя на лудите, които са оставили група дегенерати, подчинени на левитския Интернационал, да разиграват на воля коня си из Отечеството? Докога?

 

Да подирим отговора на въпроса:

 

Каква е връзката на световната ционистка власт с нашето дердже?

 

Съобщих ви първата: алчно червената фашистка номенклатура се учеше и възприе отношението на Вайцман към възрастните евреи. С тази разлика, че ционистът все пак мислел за милион и половина млади юдаизирани хазари. Докато в плановете на тукашните му последователи, болшевишката върхушка, нас изобщо ни няма, въобще не фигурираме. Все едно не съществуваме. А ако някой покаже главичка, трябва да бъде фраснат за назидание на останалите. Вместо да подкрепят жертвата, с детинска жестокост масите й се подиграват. Реагират като онази баба, дето хвърлила още съчки в кладата, изгаряща Ян Хус. Мъченикът я погледнал иззад пламъците и дима, и изрекъл прословутата присъда:

 

Sancta siplicitas” – „Свещена простота“!

 

Наистина, каква незрялост!

 

Ала през последните години все по-натрапчиво става усещането, че вече се превръщаме в нова Палестина. Никога не забравяйте, че значителна част от територията на истинската била закупена от доверчивите и лениви като нас араби с парите на еврейските банкери.

 

Забележете закъде пътуват местните колониални администратори? Преди това няма как да пропусна провеждането на смесени заседания на израелското и чалгарското правителство под ръководството, съответно, на нациста Бенямин Нетаняху и на комунистката Б.Б., за първи път гудена за премиерка. Унижение, на което никой не ни е подлагал. Оценено с половин уста като такова от т. нар. международна общност. Беше отвратително и много срамно. Обидно!

 

Вече повече от седем десетилетия болшевишката дебелащина се шири необезпокоявана. И сега се мъдри начело на всички власти. Погледнете как изглежда президентът ви примитив, завършен дръвник, за мен без съмнение изваян от Тато, явно съгрешил с майка му. Ала личи преди всичко в най-съществената властизпълнителната.

 

За настоящия епигон на алчночервения фашизъм четем:

 

Самият Борисов твърди, че е научил всичко от двамата лидери, които някога е охранявал ─ покойния комунистически диктатор Тодор Живков и бившия цар Симеон Втори, обяснява „Ройтерс“. В интервю за агенцията главният секретар [на МВР тогава] казва: „Изкарал съм два университетаедин със Живков и един с царя. Години наред, в неформална атмосфера, съм слушал и наблюдавал тези двама велики мъже в историята на съвременна България. Всеки от тях обичаше държавата и народа по свой начин ─ и двамата бяха изключителни личности.[272]

 

Апропо, Симо е живА членката на БКП, изтърсила непринуденото признание, го играеантикомунистка, казано на жаргон!

 

В началото на февруари 2011 председателката на Народното събрание Цецка Цачева участва в едно от „най-важните“ и „решаващитеза българския просперитет събитиеконференциятаДемокрация, мир, диалог”, организирана от „Приятели на Израел в Европейския парламент“. Все пак тя не беше евродепутатка, нали? „Милатакомунистка, открилакръгла маса, посветена на паметта за холокоста и спасяването на българските евреи по време на Втората световна.[273]

 

България е в сърцето ми. Тя е най-обичаната страна в Израел, вечно ще бъдем благодарни и признателни за стореното от вашия народ“, заяви президентът на Израел Шимон Перес по време на среща с председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Двамата разговаряха в Йерусалим, съобщиха от пресцентъра на парламента[274]

 

Припомням: Пазете се от данайците, дори когато принасят дарове! Даже когато се кълнят, че страната ни енай-обичаната в Израел“. Защото „има нещо гнило“ в това. Навярно след лицемерните куртоазни думи Перес е отишъл на поклон пред равина Овадия Йосиф (вижте илюстрацията), който заяви, че „неевреите съществуват, за да слугуват на евреите. Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това, те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел.[275]

 

Уви, нямаме политици, държавници, патриоти. Едни комунистически клозетници, почервеняли сред екскрементите на по-висшата номенклатурата.

 

По нататък в същото съобщение четем:

 

Цецка Цачева запозна израелския президент с актуалната политическа обстановка в България, с приоритетите на българското правителство и го информира за предстоящите президентски и местни избори. Тя изтъкна, че водещ приоритет на страната ни е присъединяването към Шенгенското пространство, за да бъде България надеждна външна граница на ЕС. Цачева представи благоприятната бизнес среда в България, която по думите й предлага много добри условия за чужди инвестиции.[276] 

 

Не ви ли звучи като отчет пред висшестоящ? По-рано го представяха в Кремъл, днес… Днес:

 

Над 500 държавници, председатели на парламенти, политически лидери, членове на Европейския парламент и наблюдатели се събраха в Йерусалим.[277]

 

Който има макар и незначителни познания по международно право, разбира: узаконяват абсолютно незаконната, насилствената окупация на Йерусалим.

 

Whose that world?[278] 

 

През есента на 2013 година, в рамките на два месеца последователно Сергей Станишев – лидер на тукашните и на европейските социалисти, и д-р инж. Б.Б. – предводителка на комунистическия филиал ГЕРБ, бяха привикани на инструктаж в Израел.[279]

 

У нас комунистите са навсякъде. Те създадоха и свояопозиция“. Не, не беше тяхно изобретение. Спуснаха им Лениновата максима, че „най-добрият начин да контролираме опозицията е сами да я оглавим“!

 

Да прегледаме кои оглавяваха този опит за държава, предприет от нейните собственициалчно червената фашистка мафия, съставена от кадри на БКП, на БЗНС, на Държавна сигурност и на ДКМС.

 

По собствените му признания Желю Желев – „първият демократично избран президент“, беше марксист, членувал в БКП. Такива бяха и вицепрезидентите му. Генерал Атанас Семерджиев е бил ремсист, след това – комунист. Шумкарски терорист, активен борец против капитализма и някакъв несъществувал фашизъм, той беше послушен слуга на Живков и Брежнев. Срещу какво се е борил? По-правилно – за какво се е борил? Отговорът е ясен: За високи постове и свързаните с тях привилегии, материално благополучие и народни пенсии.

 

Комунистка и то активна беше и Блага Димитрова. Също – Георги Първанов и Росен Плевнелиев, и ченгета при това. Петър Стояновсекретар на Ученическия комитет на ДКМС в номенклатурната езикова гимназияЛиляна Димитрова“ в Пловдив. Доверен бракоразводен адвокат на червената номенклатура в града под тепетата. А най-малко 97-98 процента от адвокатите са били агенти на ония служби

 

Председатели на народното събрание ставаха членове на БКП или на нейния опозиционенфилиал Съюз на Държавна сигурност: Николай Тодоров, Стефан Савов или агент „Николай“, Александър Йорданов, с баща десетилетия наред кореспондент на правителствения официоз вестник „Отечествен фронтвъв Варна, длъжност от номенклатурата на ДС, Благовест Сендов и Йордан Соколовбезпартийни комунисти и агенти, Огнян Герджиков член на БКП (ако е вярно)[280] и агент, Георги Пирински, Цецка Цачева, Михаил Миков – номенклатурни кадри на БКП от равнище ЦК на БКП до ОК на БКП. Няма начин Борислав Великов да е различен, най-малкото с агентурно минало.

 

Ами министър-председателите? Първо Андрей Луканов. След него Димитър ПоповМиткоПаричката“, доверено лице на БКП и ДС, Филип Димитров, чиято родствена връзка с най-големите комунистически убийци в Пазарджишко и с ДС съм изяснявал. Любен Беровдовереник на БКП и агент. Жан Виденов комунист и сътрудник на репресивните служби. Иван Костов одобрен за член на БКП, съветски възпитаник и агент. Симеон Мадридски – без съмнение сътрудник на комунистите и на съветските специални служби. Сергей Станишев и Б.Б. са ясни. Служебните премиери тоже.

 

Подвластни сме на непроменилата се комунистическа система на милиционер-социализЪма, всъщност – държавен капитализъм с тоталитарна и авторитарна власт едновременно. Тук все така продължава да действадобре отработена машина на здраво корумпираната със сегашната власт, „невидиматапартийна страна Номенклатурия и нейната икономика. Вчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия и срещу народа веднага се развихри икономически терор в духа на добрите стари времена. Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни. А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада. Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.[281]

 

Всеки комунист е човекомразец, расист и българофоб. Така наречените световни лидери са комуняги – до един. Което ще рече, че са мизантропи, мразещи всички хора освен онези, които стоят над тях в тяхната глобалистка йерархия. Докато е така. Те ненавиждат различията, другите раси и народи. За тях съществува само единбогоизбраннародхазарите, приели юдаизма. Обединява ги общата целединна световна комунистическа държава, начело Тях – интернационалната номенклатура, оглавявана от хазарския елит.

 

В тази структура няма да има свобода. За елита тя е забранена дума, както и Божието име Исус Христос. В нея един-два процента свръхбогаташи, въоръжени с разнообразни тоталитарни  идеологии, ще господстват в система без общество. Следователно – без обществени отношения. Ще съществуват Те и робите им – ние. Развитието на света, съпровождано от абсолютна измама, го доказва. Идеите не съществуват в някаква изолирана сфера, сами за себе си. Създават ги, за да ги прилагат в живота. Предназначението им е да овладяват умовете, да превръщат хората в покорни добичета.

 

 

 

Земята като вселенска психиатрия

 

 

 

Докато планетата потъна в разправии, в чийто център непременно се оказваше Путинс унизителната за американцитеруска намеса в техните президентски избори“, сочакванатавъв френските и германските“ (посещението на Марин Льо Пен в Москва), спророчестватаза изхода от тезидемократични“ събития – гласувания, основани на спуснати от Тях решения за изхода им, след всички неразбории, Израел обвини ООН вантисемитизъм“. И намали вноската си в организацията.[282] А правителството на ционисткия нацист Бенямин Нетаняху прие решение за изграждане на ново еврейско селище на окупирания от марксистките израелски фашисти палестински Западен бряг на река Йордан.[283]

 

Светът преглътна. Не се отнасяше до него, а до правителствата и пратениците им в ООН. Както и до политиците. Тях кой ги назначава?

 

Нищо, че вноските за издръжка на организацията с централи в Ню Йорк, Женева и Виена излизат от джобовете на хората по планетата. А утре, когато дойдат не за палестинците, а за тях, същите тези безразлични твари едва ли ще си спомнят тревожното предупреждение на германския пастор Фридрих Густав Емил Мартин Нимьолер, което и други взеха да сричат, но с лъжливи думички.[284] Все пак свещеникът беше обявен за антисемит“.[285] Нищо, че докато бил в нацистките лагери на Третия райх го наричали личния затворник на Хитлер“…

 

Видеосвидетелства разкриха как израелци помагат на ранени бойци от Ислямска държава и ги изпращат за настаняване в болници. Кой сътвори тази формация и чии интереси обслужва тя? Какво има за обсъждане?

 

Pac Judaica in quibus Israel est super omnia in mundoüber alles in der Welt![286]

 

А от „европейска“, Британия щяла да станеглобална“. Това обявява руско-турският албинос, външен министър и бивш лондонски кмет Борис Джонсън от страниците на някогашната си месторабота – “The Daily Telegraph”.

 

В същото издание друг подобен политико-пропаганденгений“ пък настоява за връщането към нейнитеимперски ценности“.[287] Шовинистичното излияние – блян по необратимото – е подходящо илюстрирано със снимка на охранен като шопар касапин в месарница. Да можех, бих препоръчал на автора да подири имперските инсигни на товарищ Queen – на другарката баба кралица де, в подземията на Пентагона или в някой от замъците на Ротшилдови.

 

Ще ни разяснят какво означава това, когато му дойде времето, казано по милиционер-монархически. Както постъпиха с „политическата коректност“. Може би – успоредно със социалния консерватизъм“ на лейбъристите, меншевикитету ленинци, ту сталинци

 

Появи се и някакъв лорд, който открито призова премиерката Териза да обяви война на Испания. Ей, товарищ с вид на партиен секретар на ТКЗС и титланароден артистна очертаващата се Народно-демократична република Англия, още не сте напуснали СССР, а искате да се биете с другарчетата. Както постъпваха Китай и СССР, Турция и Гърция, Виетнам и КитайНасъскахте народите на Югославия едни срещу други. И разпалихте войните, за да трупате сланини и за потомците си. Сега пирувате в чест на победата на Александър Вучич, който, като министър в кабинета на Слободан Милошевич, изобщо, ама съвсем не беше комунист, националист, военнопрестъпник!

 

Ашколсун!

 

В момента, другарю лорд, един „истинскиангличанин с типичносаксонскотоиме Садък Кан ръководи столицата ви. От два века цялата ви икономика и политика е превзета от оригинални британцис характерни за вашия свят фамилии: Ротшилд, Голдсмит, Коен, Монтефиоре, Джоел, Сасуун, Менделсон, Монтегю, Опенхайм, Саачи, Джейкъбсън, Леви… Доще ден, когато знамето им ще се развее над Бъкингам, преустроен в обор за конете им. А в новопостроения дворец наTrafalgar Squareще заседава Политбюро на световната комунистическа революция, замислена и прокламирана за първи път именно на това място

 

Желая ви го от сърце. На вас, долнопробни колхозници, допринесли древните качествени народи от Изтока да бъдат превърнат в заглавие на роман от Виктор Юго.

 

Друг гъзомийник пък се чуди, по каква причина Испания си иска скалата Гибралтар, къдетоочевидно никой жител не я ще“?[288] Не задава същия въпрос за Крим, където няма нормален човек, който да желае фашизираната украинска болшевишка шайка, съставена от наследници на еврейските комисари от епохата на Ленин, Троцки, Сталин, Каганович, Хрушчов, Брежнев. Аршина, другарю, аршина! За него ми е думата.

 

Замислете се поради що вече никъде не ви искат. Вие сте първобитни хора, варвари, завоеватели, свикнали да измъчвате. Натрапници, които и сега провеждат политика на геноцид в Афганистан и Йемен, в Либия, къде ли не. Даже съседните ви шотландци се отричат от такива долни типове като вас, мислещи, че феодализмът може да бъде продължен.

 

Накрая, се показа и боксовата круша от Белия дом. Целият в синини от пердаха на демократи и свои, „КозътДоналд прецака всички. И настани семейството си в Бялата къща така, както правешкият каскет постъпваше тук. На седмия ден нюйоркско-вашингтонският Тато забърса потта и, доволен от постигнатото, реши да се прави на спасител на човешкия род. И скрит в уютния си кабинет, размахал нежно юмруче, се закани на севернокорейците.[289]

 

Храбро! А бакалъм!

 

Боже, колко хубаво би било да се самоизтриете от лицето на земята, мръсни комуняги, фашаги, нацисти, либералстващи рожби на сатаната. Та човечеството да отдъхне, а светът да се превърне в по-добро място за живеене. Препоръчвам на пухльовците във Вашингтон и Пхенян да не пропуснат да ударят Израел. Какъв безкраен празник ще бъде тогава!…

 

Отдавна твърдя, че намирисва на трийсетте години на миналия век. Тези примитивиръководните революционни кадрине мирясват. И като не са в състояние да измислят друго, посягат към възстановкитеremake, на новобългарски. Ала в Европа само мюсюлманите са готови да се сражават за кауза. Останалите са меки китки, покварени от измамното благополучие на леността и охолството в условията на готованския им социализъмwelfare state.

 

И той е до време. На този свят няма безплатен обяд.

 

Според мен единственото смислено нещо в цитираното мнение на Борис Джонсън е, четова е шансът на нашата страна да преоткрие своята роля в една истински глобална Британия“.[290] Без да разбирам какво означава последнотохемстрана“, хемглобална“. Някакво раздвоение, което в психиатрията получава особена диагноза… Може би е искал да кажев един истински глобален свят“. Но да не му връзваме кусур. Достатъчно често го правят сънародниците му

 

Цялата безнравственост на комуниститезападните и източните, без значение, лъсна на коментарната страница надяснотолондонско телеграфно издание. Формулирана така:

 

Не демонизирайте министър-председателката, задето се отправя към саудитците: Персийският залив, Азия и Индия са районът, където лежи нашето икономическо бъдеще.[291]

 

Просто и ясно – нито повече, нито по-малко. Няма значение кой какви престъпления е правил и продължава да върши. Имаме красноречивия пример от Втората световна война. Негови жертви сме. Какво тук значат някакви народи? Просперитетът и охолството на елитите е от значение. Той е Техен приоритет. Май вече – и единствена цел. А те, комунистическите първенци, са като близнаци. Тъй като са излезли изпод индиго, копирани от общ шаблон.

 

Тяхната политика винаги се е основавала на принципаинтересът клати феса“. Но техният, а не народният интерес. И методите за постигане на намеренията им, които използват, са еднотипови, по един калъп: сила и пари. Ако не става с много и от двете, в действие влиза резервният, доказал своята универсална стойност и приложимост. Той се свежда до простото „изуй гащи“.

 

Когато такива „мъдреци“ споменават „Азия“, разбирайте не само Китайската народна република – една образцова комунистическа сатрапия. Но най-вече нея. Многостаночникът Джордж Осборн е изпедепсан майстор в навеждането към Пекин с дирника напред. Не пропускайте кралицата. Какво посрещане спретна преди година и половинамилатаЛизи на некоронования болшевишки император Си Дзинпин и другарката му – червената императрица Пън Лиюан! Още се помни. Друг въпрос е, дали държи влага на обитателите на Бъкингамския дворец и на принадлежащите му правителства

 

Ето с какво също съм съгласен донякъде: „… Онова, което Европа наистина е: свобода, демокрация и истинско национално разнообразие.[292] Без демокрацията, която е форма на господство на едни над други и на тирания.

 

Пледиращите за някакви „евроатлантически ценности“, за обвързването ни едва ли не завинаги с Европейския съюз, са отявлени комунистически екстремисти. Истински ленинци, червени фашаги, но интернационалисти. Такива са били винагипо рождение, съчетано с богоборство и лошо възпитание, изградило у тях здрав комунистически мироглед. Те искат всички да сме гои, да изглеждаме като добичетата от снимките. Срамуват се от своя произход и минало. Затова не могат да простят на другите, неокървавените като тях, с що-годе неопетнена съвест, че виждат българското бъдеще в независимост и неутралитет, равно отдалечено от всички. В името на нашата родина и на народа ни, без никаква вреда другиму.

 

Даже Тато не успя да ни направи шестнадесета република на Съветския съюз. А ето че неговите бездуховни наследници, ядрените комунисти от всички политически боички, ни превърнаха в двадесет и шестата или двадесет и седмата страна (спорът е с Румъния) в новия СССРЕвропейския съюз. Маркс, Ленин и Живков ликуват в геената. И с право.

 

 

 

Социализмът е леката и по-малко насилствена форма

на комунизма, а проектът за Европейския съюз,

който се роди в Маастрихт през 1992 г., е социалистически[293]

 

 

 

Вижте какво представлява днешна Европа в навечерието на пълната и окончателна победа на комунизма.

 

Европейският съюз толерираше Виктор Орбан прекалено дълго. Време е да запретне ръкави. Последната мишена на унгарския лидер е критикуваният будапещенски мултикултурен Централноевропейски университет. Не трябва да се допуска неговата [Виктор-Орбанова] нелиберална идеология да се разпространи.[294]

 

Ето какво посочи в заглавие антиконсервативният, антинационалистически, а напоследък и антируски лондонски всекидневник “The Guardian”. По всичко личи, че неговата пружинка е курдисана до краен предел от северноамериканските комунисти в Демократическата партия на САЩ. Изпаднало в амок от злоба, социалистическото меншевишко издание задъхано се заканва в стил Правда“ от епохата на Сталин.

 

Специално насочвам вниманието ви към стила на публикацията, както и на зложелателството, изливащо се в словесния порой, навяващ спомени за времената на Андрей Януаревич Вишински и Владимир Топенчаров. Авторът е холандец, който през 1997 година завършил Университета в Ледън. Като не намерил подходяща работа в родината си, станал преподавал в Централноевропейския университет[295] в Будапеща. Не знаел нищо за Унгария, но му било „любопитно да живее в постокомунистическия свят“.

 

Прескачаме това и преминаваме към разказа му. В университета преподавал наедни от най-чудесните студенти, които е обучавал. По онова време почти всички бяха от бивши комунистически страниот Армения до Узбекистан. Докато преподавателското му тяло беше изключително от Северна Америка и Западна Европа

 

ЦЕУ е американо-унгарски университет, акредитиран в двете страни, кой е основан и финансиран от американо-унгарския инвеститор и филантроп Джордж Сорос. Макар той да е най-високо оцененият унгарски университет в света, а неговото обзавеждане и преподаватели са важен ресурс за учените и за студентите в другите (недофинансирани) унгарски университети, отношенията му със страната-домакин бяха сложни. Или, ако бъда точен, отношенията му с Фидеш и нейния партиен лидер и настоящ министър-председател Виктор Орбан бяха обтегнати. Правителството на Орбан внесе проектозакон, който може да прогони ЦЕУ от Унгария. Това само по себе си не е толкова изненадващо, след като ЦЕУ е всичко, което Орбан ненавижда: неговата критичност, глобализъм, независимост и мултикултурализъм.

 

Работех в ЦЕУ, когато през 1998 година Орбан за първи път дойде на власт, оглавявайки едно консервативно и най-вече прозападно коалиционно правителство. Въпреки че сдружението на Сорос беше осигурило възможността Орбан да учи в Оксфордския университет, той вече беше критично настроен спрямо Соросовата мрежа. Освен ЦЕУ, тя включва фондациитеОтворено общество“, по онова време третият най-голям инвеститор във висшето образование в региона (след Германия и САЩ).[296] А понастоящем – една от най-влиятелните неправителствени организации на света

 

Но това беше преди 20 години. Орбан едва беше започнал да надува своите авторитарни мускули. Но още беше възприеман и главното – действаше, като прозападен дясноориентиран политик. Нещо повече, тогавашният политически контекст беше различен. САЩ бяха силен бранител на прозападните сили в региона, докато Евросъюзът беше най-уважаваната институция в Европа. Никой централноевропейски лидер не рискуваше да бъде оставен извън процеса на присъединяване, както либерал-демократът Владимир Мечияр [дългогодишен комунист] опита в съседна Словакия.[297]

 

Пауза за наложителни уточнения. „Прозападнотонамилия инвеститорбеше, че той финансира създаването в Украйна на музей на насилствената колективизация, на съветското колхозното движение – тоест на избиването на милиони невинни селяни чрез умишлено наложен глад. На практика той помогна за издигането на пантеон на убийците на съвсем невинни трудови хора, обявени за… „кулаци“. На осъществителите на Голодоморамасовото изтреблението на украинците! Също така дари (по-скоро инвестира) крупна сума и за къща-музей на на Павлик Морозов[298]![299]

 

Освен това настояваше Китай да бъде приет в Световната търговска организация. Пледираше и за създаване на нов финансов световен ред, в който комунистическата Китайска народна република да играе важна роля.[300] Факти, които започнах да изнасям в книгите си, а сетне – и в тази медия.

 

Като юноша, хвърлен в нацистки концентрационен лагер, Дьорд Шварц, каквото е истинското име на Сорос, клеветял другите евреи на надзирателите. Колкото и да отрича, доказателствата са налице. Телевизионните предавания и документалните филми също. Всеки, който защитава такъв крупен негодник, мошеник от глобален мащаб, безжалостен грабител, няма и зрънце основание да се смята за нравствен.

 

Днешният Орбан повече не е любимец на западния елит“ – продължава холандският непрокопсаник, – „а по-скоро пример за следване от нелибералните демократи из Европа – от Марин Льо Пен във Франция до настоящето правителство в Полша. Превърнал собствената си страна в нелиберална демокрация, Орбан стана европейски играч, пряко оспорващ германската канцлерка Ангела Меркел и нейните схващания за присъединяваща и единна Европа.

 

Окуражен от Brexit и избирането на Доналд Тръмп, в своята тазгодишна реч за състоянието на нацията той обяви: „Бяхме черната овца, но сега сме една приказка за успеха. Това е признато – макар може би с неохота – и от онези, които не харесват нашите постижения и начина, по който ги осъществихме. Нищо не насърчава повече, отколкото успеха.

 

Орбан смята, че дните на либералната демокрация са отминали. А по-националистката либерална ера е налице, първоначално започната от него в Унгария. В своята борба противпарите, медиите, глобалното правителство и отвореното глобално общество“ – твърде ясен намек към Сорос, с недостатъчно плътно завоалирани антисемитски обертоноветой се чувства подсилен от новите властници в Обединеното кралство и САЩ. Докато, едновременно с това разчита на продължаващата политическа подкрепа на Европейската народна партия (ЕНП), най-мощната политическа група в Европейския съюз.

 

Досега трябваше да стане ясно, че действията на Орбан не са просто вътрешна работа. Първо на първо, той стана водач на нелибералната демокрация в Европа и се превърна във вдъхновител за нелибералните демократи в целия регион. Следователно, борбата срещу ЦЕУ не е само за този уникален университет. Тя е за всички университети и за либералната демокрация. Ако сега не заемем позиция, скоро ще се борим срещу същите мерки в Полша и в други страни.

 

Времето за любезничене с Орбан трябва да приключи сега. Това отношение се провали. То не го направи по-сдържан, както лидерите на ЕНП все така твърдят. Напротив, това радикализира останалите и изпразва от съдържание самите ценности на Евросъюза, които ЕНП уверява, че отстоява. Тази седмица[301] Меркел зае силна позиция срещу Орбан, когато той нападна нейната политика за бежанците с вече позната, ислямофобска, крайно дясна реч на срещата на ЕНП в Малта.

 

Време е ЕНП да избере между Меркел и Орбан, между либералната и нелибералната демокрация, между мироглед, в който насърчават университетите да бъдат критични и независими, или такъв, в който критично настроените и независими университети са заплашвани със затваряне.[302]

 

Слава Богу, законът е факт. Приет по подобаващо демократичен начин, точно по модела на западните комунисти. Той постановява, че университетите следва да разполагат със собствени общежития и регистрация в страната. Нещо, което секретните служби и техните маши като Джордж Сорос прескачаха. Техните кръчми за студенти – висши учебни заведения – са шпионски предприятия, произвеждащи троянски коне. Нищо повече от центрове за вербуване на чужди, антинационални, прокомунистически агенти на световната революция, които могат да бъдат активирани по всяко време. И да предизвикват безредици, саботажи, да събират и предават секретна информация.

 

Не е шпиономания, а реалност. Еврейският ИнститутПайдея“, регистриран в Стокхолм от  Барбара Спектъреврейка от САЩ и гражданка на Израел, с помощта на шведското правителство, се оказа центърът, разпространяващ заразата на мултикултурализма в Европа.[303] Тук този гноен цирей необезпокояван сее бацилите на антибългарщината сред децата и юношите. Никой няма нищо против. Докато в Унгария:

 

Законодателите приеха закона със 123 гласаза“ и 38против“, докато 38 депутати не гласуваха

 

В обръщение към парламента преди гласуването министърът по човешките проблеми на Орбан[304] каза, че институциите, зад които стои Сорос, са се опитвали да разклатят правителството на Унгария чрез заобикаляне на демократичните правила“.

 

Организациите на Джордж Сорос, действащи в Унгария и по целия свят, са само подобия, псевдо граждански представители. А ние сме решени да смажем подобна дейност с всички възможни законови средства“, заяви Золтан Балог.[305]

 

Още две думи, образно казано: Материалът срещу Орбан на автора с холандско име е толкова комунистически по характер и стил, че настръхнахвръщаме ли се към сталинизма? Какъвантисемитизъм“, след като знаем, че майката и съпругата на Виктор Орбан са еврейки. Излиза, че той е… „самомразещ се евреин“. Не на последно място е редно да се запитаме, кои сили натрапват този тоталитарен, болшевишки начин на мислене? Насаждат омраза към всяко различно мнение.

 

Не ми казвайте, че и аз съм такъв. От четвърт век и повече не съм крил, че тук бяхме подложени на комунистически пропаганден терор, на идеологически репресии. Резултатите от тях са очевадни. Идеологическите палачи, доктринерите от съответните отдели на БКП и техните медийни подразделения все така върлуват из телевизиите, печатните издания, в литературата, киното, театъра… Затова искам декомунизация и забрана на тоталитарните теории, както и на техните изразители.

 

Търпим ги повече от 72 години. За нормалните схващания, за любовта към Бога и хората, за историческата истина, за друга, реално възможна политика и предлагане на пътища за постигане на благоденствие на страната няма територия. Заграбена е. Медиите не допускат нищо благородно, честно, същностно и ново. Съществува закон, обявяващ комунистическите престъпници извън закона, без да ги поставя там, където е мястото им. Уви.

 

Вече близо три четвърти век слушаме само комунистическите пропагандисти. На мен ми е дошло до гуша! Как ги търпите и понасяте, ми е невъзможно да разбера. Но и западните са такива.

 

 

 

Нов световен ред може да бъде създаден само, ако установим правила,

при които могъщият вълк не може да изяде слабото агне[306]

 

 

 

Предлагам образец на гьонсуратлък, проявен от един от най-тежките и ненаситни военнопрестъпници на нашето време, Ричард Чейни, по-известен като „ДикЧейни. Което ще рече „Х-й“ или „К-рЧейни. Чуйте и вижте гневния нюйоркски дясномислещ икономически анализатор Джералд Селенти, организатор на движението „Окупирай мира“. Вече близо 30 години той ръководи основания от него Институт за икономически прогнози. Издава списанието “Trends In The News” – „Тенденции в новините“, и води едноименна телевизионна програма, разпространявана само в YouTube.

 

 

 

 

 

Така е то“ – би заключил Кърт Вонегът. – „Така е то.[307]

 

Да, така е то. Никой не докосна с пръстLittle DickCheney – „Малкия пишокЧейни. Само с думи недостатъчно и в маргинални медии. Като изключим сравнително умерения документален филм „Светът съгласно Чейни“.[308]

 

Войната в Персийския залив го направи богат. Благодарение на фирмата “Halliburtonи на операция „Шок и ужас“, известна като Войната в Ирак, за чието развихряне „Малък К-рчоима големи заслуги, имането му се измерва в милиарди долариДоналд Тръмп настоява, че в тази война са потънали 3 трилиона долара! Общо за битките в Близкия изток6 трилиона![309] Американците имат една приказка: “Dont forget to boogie”.[310] Тя е за онези, които се правят, че са забравили как са танцували, люшкайки ханша си. (Вижте илюстрацията.)

 

Във връзка с ярко пропагандния материал срещу Виктор Орбан допускам още една възможност. Холандецът да не съществува, да е псевдоним. Или да е толкова тъп, алчен и зависим, че да го използват за контрадезинформация и пропаганда. Чрез него да превръщат Орбан, Марин Льо Пен, Владимир Путин и останалите псевдо десни, във фигури, които все повече хора да харесат и приемат. За да вършат работата на Интернационала, като по този начин парират всеки опит за изява на истински антикомунисти, консерватори, десни в някогашния по-верен смисъл.

 

Всеки, който свърне съвсем малко отправилната линия“, зададена от онези, които холандчето смята за „либерални демократи“ (интересно, на какъв принцип определя „либералността“ и дели „демократите“), си намира майстора. Оплюват го в световните комунистически медии. Най-малкият опит за нарушаване на установеното социалистическо статукво, за проява на дясна политика в традиционния смисъл, за антикомунизъм, предизвикват словесен поход на гнева.

 

Няма как да го определим като кръстоносен, понеже участниците развяват менората седмосвещника, и шестолъчната звезда, от 230 лета присвоена от чифутите като еврейски символ“. Уж принадлежала на някакъвцар Давид“. Той не е съществувал, но битува в увреденото съзнание на религиозните евреи и псевдо християнските последователи на фарисея Шаул от град Тарс, сиреч Павката Рязания, убиец на вярващи в Христос.

 

Светът е в състояние на перманентна война срещу истинското човеколюбиво християнство. Подобно на своя другар Ленин, Лейба Бронщейн Троцки я съзирал на хоризонта във вид на световна революция. Тя напредна прекалено много, защото я оставихме, позволихме й да настъпва. Удря часът да я спрем, включително чрез опровергаване на пропагандистчетата й от сорта на холандското авторче на британския вестник на социнтерна.

 

Хвала на стадо, което ражда такива последователни комуняги с конюнктурно милиционерско мислене! По-рано – срещу обединена Европа и НАТО, сега – първи в редиците на двете организации, маршируващи по глобалния „Червен площад“. Тогава „не можели да направят информиран избор, а сега това било възможно“, сричат непрокопсаниците от алчно червената фашизоидна мафия.

 

Да си въобразите, че във Вашингтон сега е налице остра, рязка в изказа си антимюсюлманска администрация, оглавявана от Тръмп, е наивно. Все едно да си въобразите, как израелското правителство, европейските и азиатските лидери, арабските монарси и диктатори биха се строили, за да осъдят безскрупулните сектантски закони, одобряващи прилагането на изтезания, уж подготвени от американския президент. Никога не биха го сторили явно. Тихомълком използват мъчения.

 

Колкото Барак Обама затвори зандана в американската военна база Гуантанамо на остров Куба, толкова и тези сапротив“ това Тръмпово законодателство. Не сте ли се замисляли, как така, при цялото враждуване между Хавана и Вашингтон, Пентагонът изобщо не беше принуждаван да изостави тази огромна своя казарма, снабдена с всякакви въоръжения? Студена война ли?…

 

Всички тези бръщолевения, празнословия за някаквикофти копелета“, „кучи синове“ и „ислямски тероризъмса необходимост, осигуряваща на военно-промишлените комплекси възможности за разширяване на производството и още печалби. А от там – на допълнителна власт, нови войни и жертви… Своеобразният perpetuum mobile[311] на смъртта отдавна не стряска никого. Загинат ли двама-трима от богоизбраните“, става чудовик и вой до небесата! Петима убити европейци, дори да са такива само по паспорт, а не и по произход, и пак кампанията няма спиране.

 

Щом се заговори за унищожени стотици, дори хиляди чернокожи, араби, азиатци, „цивилизованите народиповдигат рамене. Сталинизмът е проникнал дълбоко в тях. Затова по сталински приемат многото жертви за статистика. Стига да не са от тях

 

Техните момчета извършват преврати, като Сиси в Египет, да речем. Но това не са лоши“, адобрипреврати. Което им осигурява прием и разговори в Белия дом… Даже освободиха дъртия диктатор Хосни Мубарак от затвора… Монархическите диктатури в Персийския залив също не са лоши“, понеже са Техни. Както и възпитаникът на Слободан Милошевич, червеният фашист Саша Вучич е добър“ и „благ“. Защо не питат босненците?…

 

Опашка от сатрапи се реди, за да стисне ръката на Тръмп, който уж е десен. Изпревариха ги левите Териза Мей отпартията на трудещите се“ в Британия,[312] и Ангела Меркел, обвинена и от сина на Хелмут Кол в грехове, които пропагандата прикрива.

 

Евролидерите изразяват опасения относно наемателя на Белия дом, но с половин уста. Къде не се провалиха? В Афганистан и Ирак, в Либия и Сирия, в Мали и Сомалия? Обиняват Тръмп в антиислямска риторика и омраза към мюсюлманите. А пък йорданският крал чака ред, за да му стисне ръката. Доналдчо се има и с ционисткия нацист Бенямин Нетаняху, убиеца на палестинци, каквито всъщност са самозванитейорданци“. Сигурно и Махмуд Абасразвратеният от корупция лидер на Палестинската автономия на Западния бряг, чака покана, за да цъфне в Белия дом. Новият мавзолей, този път във Вашингтон.

 

Ислямска държава и Ал-Кайда обиждат стопанина на Белия дом само вербално. Не посягат на т. нар. американски интереси, които са им под ръкав целия мюсюлмански свят. Не е ли необичайно и съвсем не храбро, въпреки всички самохвалства на бойците, развяващи черния флаг с йероглифи?

 

На свой ред, както предполагахме в тази медия, сегашното американско правителство се отказа от битката срещу Башар ал-Ассад. По-справедливо и демократично от преди, държавният секретар Рекс Тилърсън обяви, че съдбата на диктатора в Дамаск следва да бъде решена от сирийския народ.[313] Как само се научиха – на бърза ръка…

 

Не съвсем. Два дни след това подкрепяните от американската политическа левицаДемократическата партия и израелското лобиживи клетки на Ислямска държава в Сирия удариха градче с химическо оръжие. С каквото Дамаск отдавна не разполага. Обаче влиятелните световни еврейски медии обвиниха тъкмо Ассад. Още две денонощия бяха необходими на КозаДоналд, за да нахлузи чепиците на двамата Джордж Буш и да посегне с военна сила на Сирия, независима според действащото международно право.

 

Притиснат като животно в ъгъла на клетка от еврейското лоби, държащо военната промишленост, медиите, добива на петрол и т.н., чудото на блондините направи демонстрацията пред очите на китайския ръководител Си Дзинпин, с когото току-що се беше здрависал във Флорида. Стъпката на Тръмп беше приветствана отдемократичнирежими като Израел и Саудитска Арабия. Но тя има важно вътрешнополитическо предназначение. Дали ще го оставят на мирра?

 

Външното? Някой помни ли БРИКС? Къде е Дилма Русев в Бразилия? Южноафриканският президент Джейкъб Зума е на ръба на оцеляването. В Индия премиерът Нарендра Модси се спотайва като хищна котка, готова за скок. И отблъсква опитите за проникване на световната революция в родината му бъдещата първа икономика с най-голямо население.

 

С наблюдаваните методи лъжи, превръщани от еврейската комунистическа пропаганда в истини“ – е започнала Първата световна война. Направете си труда и прочетете книгата ми „Спомени за изгубения живот“. След това така наченаха агресиите във Виетнам, в Панама, Персийския залив, в Югославия, Ирак, „Арабската пролет“… Целият ми живот премина в такова напрежение, разделение, потискане, водещи до бедност. Докога?

 

Не веднъж съм твърдял, че всяка загиваща империя върши безброй злини, причинява разруха и катастрофи. Но винаги първата жертва е истината.

 

Без никакви доказателства привлекателната като изтривалка италианка Федерика Могерини, поради наследственост в шуробаджанащината на Евросъюзаукрасилаго като комисарка по външните работи и политиката за сигурност, „осъди сирийското правителство, заявявайки, че „режимът на Ассад носи отговорността заужасното химическонападение в Сирия“.[314]

 

На колко разузнавания служи compagna Могерини? Като студентка членувала в Италианската младежка комунистическа федерация. Била влюбена в Ясер Арафат – лидера на Организацията за освобождение на Палестина. (Вижте илюстрацията.) Което издава психическо отклонение. Нещо като обратен вариант на едиповия комплекс.

 

После се включила в Младежка левицамаоистка организация, откъснала се от компартията след нейното разделение. Сетне станала „демократична социалистка“. Досега поддържа връзка със Социалистическия интернационал, Партията на европейските социалисти и нейния лидер Сергей Дмитриевич Станишев, советский человек и гражданѝн, роден в СССР. Ако лъжа, да пукне бъдещият министър-председател на Чалгария, който и да е той…

 

Сега е в Демократическата партия. Докато келепирът от членуването в нея изтлее. Или нейните водещи офицери й заповядат друго. Била е вицепрезидентка на Фондацията „Италия-САЩ“.[315] Тук само Волен Кобзон може да се съревновава с нея по партийно многобойство.

 

Сценарият е като с оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин, които не съществуваха. Но…

 

Тъпо, много тъпо, ала връзва. Лишено от мотив и логика. Обаче масовият идиот по глобуса гълта медийния наркотик, изпускан от екраните и страниците на влиятелните болшевишки телевизии и печатни издания. Но…

 

Но войната бушува. Онази с косата прибира своята ужасна реколта. Единият процент пълни банковите си сметки и мисли как да си осигури още властКакво се е променило на този свят, откактоКозътДоналд влезе в Белия дом? Фактически – нищо. Всичко върви постарому.

 

Даже Путин беше в Ленинград – извинете – в Санкт-Петербург, когато взривиха станция метрото.[316] Дали е командвал операцията, която би могла да му помогне за притеснения на демонстриращите срещу него?

 

Преди половин хилядолетие владетелите повеждали войските в битките. Не малко намирали смъртта в боя. Било въпрос на чест.

 

Днешните големци се крият в миши дупки. Уви, няма кой да ги извади от там и да им подири сметка. Атентатите от 11 септември 2001 година завариха Путиновия приятел Джордж Буш да чете приказка за козленца пред първолаци в училище във Флорида – на другия край на Америка. После го отведоха в специално укритие, където при евентуален провал и контраатака и извършителите от специалните служби да не го открият. Чейни беше във Вашингтон и ръководеше операцията

 

Да хвърлим поглед към ставащото у нас. Какво ни поднася животът в чалгарска Номенклатурия? Чудеса!

 

За едно такова узнах от сериознатасополена изБлъскана газеткаТруд“, по-рано Тошко-Тошева, а отначало профсъюзна. Може би, за да успокои съвсем заспалия електорат в изборния ден, в неделя, 26 март того медийнитегениина банишорския синузитно-носов секрет ни светнаха за небивалото явление:

 

Болни пчелни семейства развъждат производители.[317] (Вижте илюстрацията.)

 

Какви „производители развъждат“, загложди ме любопитството, и на какво? Ами с какво ли се занимават здравите? Може би с подготовка на космонавти и астронавти, което е едно и също. Това са синоними. А различието – твърде глупаво.

 

Преди време жена ми беше попаднала на подобно и не по-малкогениалнозаглавие:

 

Проститутки задържаха полицаи!

 

Но преститутките от газетката на негово нищожество изБлъскания ме накара да демонстрирам степента на невежеството и неграмотността, които все повече се превръщат в сила. Значи победата на Партията е пълна.

 

 

 

 

 

Подобни примери дала посредствеността – всеки ден и в изобилие.

 

В средства за масово промиване на съзнанието, наемащи малограмотници, хванати на улицата. Ниско платени, за да могат шефовете да печелят двойно и тройно. Няма редактори, ликвидираха коректорската професия. Колкото по-неграмотни са писачите, толкова повече ги харесват. А в телевизиите предпочитат фъфлещи дебелаци с диалект и акцент.

 

Да живее бездарието!

 

Колкото повече знам, толкова по-добре разбирам евгениците. Няма полза от примитивните тъпи и прости твари. Те само замърсяват орталъка. Прави са от елита да ги изтриват. За мен е друг въпрос кои превзеха елита и сега го съставляват.

 

А мнозинството, 99 на сто от които не са нищо друго, освен нищожества, нека гледат телевизия и да вЕрват. Или да не го правят. И в двата случая Big Brother is still watching you. Мен – също.

 

Бог, доброто, мисленето в перспектива, стремежът към напредък и усъвършенстване сякаш бяха пометени. По-скоро, в епохата на научно-техническата революция, някаква гигантска прахосмукачка ги погълна. А понеже природата и животът не допускат вакуум, духът беше заменен от материята. Нравствено извисенотоот парите. Сведено до прости аритметични действия, до броене на банкноти, пачки, тази философия на битовото надделя и доведе до духless.[318]

 

Случаят „професорРобърт Кели, който е просто асистент по нищо: по политически науки и дипломация, което е все едно по шеф и кройка.[319] Преподаващ в затънтен южнокорейски университетако му предложат висока заплата в севернокорейски ще отиде, обзалагам се – доскоро той беше известен само на роднините си и на шепа студенти, бъдещи роби на корпорациите. Но понеже чалгата завладя света, Кели стана прочут сред глобалните чалгари. С какво?

 

BBC News” – новинарската програма на британска държавна телевизия, го беше поканила за коментар във връзка с ядрените опити на Северна Корея. Докато той се стараеше да обясни, че би бил изненадан, ако Пхенян се промени, децата му напираха към компютъра с камерата. Което прерасна в сензация по цялата планета. Нека припомня без превод:

 

 

 

 

 

Какво толкова видяха повече от 100 милиона зрители по земята? Извинете, нищо необичайно. Напълно естествено детско любопитство. Кели, видим дегенерат от Кливлънд, женен за почти двойно по-млада от него корейка, нека я определя по-нежно като непривлекателна, изведнъж се превърна взвезда“. Избухването на популярността му не продължи даже петнадесет минути, както гласи древноримската максима.

 

Някои обвиниха семейството в прекомерно насилие над децата си?! След което дойде логичното: Case closed. Случаят е приключен.

 

Поведението на тези толкова много милиони хора, техните реакции, изобилието от мнения и отзиви, издава нещо дълбоко сбъркано в психиката на нашите съвременници. Но също така ни казва достатъчно и за самиягерой“. Той споделил семейните си грижи и проблеми. Как с жена мубили разтревожени, че BBC никога повече няма да ги потърси отново“![320]

 

Значи онези от елита са прави човечеството няма сериозни проблеми. Затова трябва да бъде яхано и обяздвано още. Може да издържи доста повече. Хак му е!

 

 

 

Всичко, което ви е необходимо в този живот,

е невежество и вяра, и успехът ви е сигурен[321]

 

 

 

Винаги съм ненавиждал тъпотата. Независимо дали съзирам проявата й в уж учен, политик, културтрегер, ченге или преститутка. Жалко е коментатор да се позовава на „умнияЕндрю Паркър, генерален директор на британската шпионска централа MI5. В миналогодишно интервю за болшевишкияThe Guardian” той заявил, че „Русия използва целия спектър от държавни органи и власти за насочване на своята външна политика навън по все по-агресивни начини включващи пропаганда, шпионаж, подривна дейност и кибер-атаки. Днес Русия се е захванала за работа из Европа и Британия.[322]

 

Да е от вчера, от онзи ден или малко по-отдавна? Това е така още от двайсетте години, когато в изпълнение на плановете за световната революция, разработени от финансовия Интернационал, Ленин започнал да провожда и внедрява в западните общества болшевишки кадри. Щом аз съм в състояние да посоча не малко от тях, като се позовавам на офицери от съветските секретни служби, защо западнитекоментаторида не могат?

 

Поради каква причина на мен ми е забранено да изложа даже кратко мнение, предизвикано от статия в цитираната медия? В същото време комунисти, доказани ченгета, от ранга на ИванКривияКръстев, винаги намират трибуна в тях? Това не е ли съветска пропаганда“ – един от инструментите, с които действа не само Русия, а целият свят, покварен от евреите?

 

Архитъпо е болшевик да дава акъл на меншевик. В случая, авторът на комунистическия лондонски Страж“ – на социалистката Териза Мей, встъпила в длъжност с обещанието да впрегне държаватаза благото на трудещите се“. На какво ви прилича? На мен на лозунгите от ерата на социализЪма, които могат да бъдат обобщени с вулгарнотодругари, дайте да дадем в името на човека“. Чието негласно продължение беше, че знаем и името на този човек

 

Сега, през 2017 година, когато работата е свършена, е смешно и жалко болшевик да съветва меншевичката Териза как да се държи със социалиста Доналд Тръмп. Защо смятам нещата за приключени? Ами вижте кой оглави ООН. Още от началото на седемдесетте съм запомнил португалския социалист Антонио Гутереш не просто като агент на Кремъл, но и на тукашното ЦК на БКП. Топлите му връзки със Сергей Станишев са отколешни. Датират от времето, когато старият СтанишевДимитър Яков, отговаряше за международната дейност на Партията. Контактите са скрепени с много пари, откраднати от нещастните българи за купуването на такива нищожества.

 

Вижте кой стои на върха на НАТО. Норвежкият комунист Йенс Столетнберг е достатъчно известен в родината си със своите ангажименти в КГБ под псевдонима „Стеклов“.

 

Нима комунисти и съветски агенти не предвождат Европейския съюз в лицето на неговия президент, поляка Доналд Туск, познат в отечеството си като агент „Оскар“ на Stasi и КГБ, и на шефа на Еврокомисията, члена на Френската и на Люксембургската компартии Жан-Клод Юнкер? Резюме от болшевишката биография на Федерика Могерини, външната министърка на Евросъюза, предложих малко по-горе.

 

Какъв е смисълът да продължавам? А тези западни преститутки да ни взимат за идиоти, като размахват пръст:

 

В този контекст Мей трудно може автоматично да си вдигне гащите и да се присъедини към Тръмп на рогозката на мажоретките… За начало, през новогодишните почивни дни тя посочи, че руските олигарси с връзки с Путин повече няма да бъдат добре дошли на събитията за набиране на парични средства за торите. Едва ли е резнала като с кама московска плът, но е достатъчно ясен симптом, че тя няма никакво намерение да следва Тръмп надолу по пътя към успокояването на обстановката.

 

Все пак той ще стане президент след по-малко от три седмици. Централно място в схващането на министър-председателката за мястото на Британия в света след напускането на Евросъюза трябва да заеме, чеспециалните отношенияследва да бъдат запазени и да напредват. Особено под формата на нов двустранен търговски договор. Нейните съюзници бяха възхитени, че Тръмп споменал прецедента на спойката между Роналд Рейгън и Маргарет Тачър по време на първия си телефонен разговор с Мей.[323]

 

Tук вече стана забавно. Тези курвета от западните медийни бардаци, са невежи най-малкото, колкото политиците над тях. В 2017 година да не знаете, че Роналд Рейгън беше отхвърлен кандидат-член на Комунистическата партия на САЩ, защото е имал специална задача да действа тайно в нейна полза, издава политическо малоумие. То е допустимо за други занаятиканалджии, стругари, шофьори, доктори, инженери, строители, без да обиждам никого. Просто това не им е основното занимание. Но е немислимо неприлично за медийна фръцла, претендираща да е журналистка. Нали се предполага, че главната й работа е да знае, да научава още, и да предава истината? А не само да се врътка в креватите на силните на деня.

 

Кой друг, ако не Маргарет Тачър, една амбициозна булка от низините на средната класа, през 1971 година довтаса у нас, за да хвали наляво-надясно образователната система на Тодор Живков? Та първо, тукашното обучение беше окончателно и тотално вкарано в съветското марксистко-ленинско идеологическо русло. Една трета от курсовете на тукашните студенти преминаваше в мъчително губи време с такива безумици, вместо със специални дисциплини. Пък и кой им преподаваше? Затова мостове рухват, сгради се сриват, а болните биват лекувани на принципатука има, тука нема“. А докторите – изостанали, ретроградни комунистически отрепки и ченгетане заслужават нищо повече от лобут.

 

На второ място, кой можеше да допусне, че западнаконсерваторка“ – сиреч „дясна“ – ще прославя неграмотния правешки толуп? Да де, ама оттогава датира и разрухата в британското образование. Тя е поразила даже частните училища.

 

Тъпо, тъпо, тъпо!

 

А руските олигарси, които в интерес на истината са съветски, главно еврейски, и са свързани с КГБ-ФСБ, както и китайската комунистическа номенклатура барабар с червени фашаги от останалите социалистически страни са проникнали дълбоко във всички сфери на британския живот. Преди всичко – в икономиката. Ако бъдете реалисти и не гледате на нея с казионните розови очила, раздавани от съответните посолства и фондации, най-малко една трета от ключовите отрасли на стопанството са в ръцете на споменатите болшевики.

 

Какво ни остава от тук нататък? Ето това – „образец на знания, ерудиция, бърза реакция“… Как възпитаваме децата си? Кои са фигурите, служещи за пример, модел, който младите поколения да следват?

 

На връх Коледа, както се изразяваха преститутките в медиите на ЦК на БКП, към геената замина гърче, родено в Лондон. Светът на средната възраст, нявгашните млади, го знаеха като Джордж Майкъл. Невъзпитан, пристрастен към наркотиците хомосексуалист, той няма да остави никаква следа в музикалната култура. Понеже онова, което пееше, беше без всякаква стойност – кич, ерзац, който определяме като чалга. Две нива над тукашните Емил-Димитровци, Лили-Иванови и останалите чалгари.

 

Разликата идва от степента на професионализма на т. нар. шоубизнес на Запад. Там евреите, които го създадоха и владеят, не плащат никому, без да е вложил достатъчно идеи и усилия. Затова тамошните чалга-продукти са тъй съблазнителни. Чудесно опаковани и двойно по-опасни, защото служат за лесно излъскване на и без друго гладките мозъчета на стотици милиони юноши и младежи по земята.

 

Онова, което остава след този Джордж, е фактът, че трупът му беше открит от неговия пореден любовникарабски мюсюлманин. И с това, че е усещал вина. Затова е помагал на бедни и закъсали хора, без да търси популярност. Еврейските медии му бяха осигурили предостатъчно от нея. Стана неприятен за тях само, когато през 2002-2003 година се опълчи срещу Войната в Ирак, подготвена и проведена от завършения идиот Джордж Буш и неговата компания от комунисти-троцкисти и маоисти, представящи се като… неоконсерватори. Прочее, най-консервативните, закостенелите, догматичните партии са именно комунистическите.

 

Какво да очаква човечеството, особено неговата все още нормална част, готова да носи отговорност за собствената си съдба, щом като главният стратег в сегашния „консервативен“, републикански Бял дом е ленинист?[324] Владимир Путин трето поколение член на КПСС и служител на съветските секретни службие представян катодесен“ и „консервативен“! На всичко отгоре – с неприязън не толкова към него, колкото до квалификациите, прикачени към името му.

 

А видео репортажите от сирийския град Хан Шейхун, заснети след ракетното „нападение със зарин“, показаха хора, сред тях и с медицински униформи, но без ръкавици, специални облекла и противогази, да се щурат нагоре-надолу. За „да вадят пострадали“. Специалистите, които разбират от бойни отровни вещества, се смяха на глас – по всички телевизии, където бяха ги допуснали. НадеснияТръмп му хареса левите демократи най-сетне да го признаят за президент. Щял да бомбардира Сирия, докато Ассад не си тегли куршума, ножа или въжето – по избор…

 

Тук също потомствени комунисти като Б.Б. биват признавани за… „десни“. А Костовата седесарка Корнелия стои начело на лявата“ партия БСП, побрала в редиците си най-много назначени новобогаташи, „честни частници“, милионери за чужда сметкапо абсолютен брой и в относителни измеренияна глава от членската маса.

 

Произвеждат сатрапи вдемократи“, мъжев жени, и обратно. Откровен побой, представян като спорт, практикуван в клетка за животни, привлича огромни тълпи. В кървавата вакханалия за пари се състезават и уж жениТелевизионни коментатори наричатдамитежкоатлетки и боркини с увредена физика и външност. Певачки и аркашки минават заинтелектуален елит“…

 

Спирам. Не мога повече. Май и на мен ми се иска да изокам да спрат този свят, за да сляза

 

А на вас?

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Цветан Цветанов от Флорида, САЩ, Николай Волен Николов от Англия, Георги Б. Р. и Злати И.И. от София, Пламен П. К. от Дорбич, Красимира А. Н. и Веселин Н. от Пловдив, Дечо Ц. Т. от Русе, Иван П. И. от Перник, Милен К. К. от Варна, Тихомир Д. Т. от Стара Загория.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Мадлийн Олбрайт – еврейска злобарка, бивша държавна секретарка на САЩ. Известна като лесбийка, за нея се твърди, че е била любовница на Хитлери Клинтън. Другарката Ирина Бокова, също прочута със странните си сексуални изпълнения (питайте първия й съпруг, номенклатурното чедо, комуне и ченге Любомир Коларов – телевизионер от тези на „Батето“ и част от кабинета на Жан Виденов), направила кариера чрез сближаването си с Олбрайт. Бокова, състудентка на руския външен министър Сергей Лавров от московския МГИМО, всеизвестна школа за кадри на КГБ, със сигурност е съветска – пардон – руска агентка. Сватята на Хитлери Клинтън оглавяваше предизборния екип на Бокова в провалената й кандидатура за генерална секретарка на ООН. (“Madeleine Albright: My Undiplomatic Moment”, “The New York Times”, nytimes.com, February 12, 2016 г., New York, NY, , online: https://www.nytimes.com/2016/02/13/opinion/madeleine-albright-my-undiplomatic-moment.html?_r=0)

[2] Това ще рече, че подкрепя войните и въоръжаването, застава срещу работниците, чиито интереси би трябвало да защитава залепената за изданието Лейбъристка партия на Великобритания – социалистическата, партията на тамошните меншевики.

[3] Вж. “The big revelation from Theresa May’s Vogue interview: just how dull she is” by Anne Perkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 21 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/21/theresa-may-vogue-interview-dull-john-major

[4] Вж. “Media: CV – Anne Perkins Parliamentary correspondent, BBCTV”, Interview Scott Hughes, “The Independent”, independent.co.uk, Sunday, 27 April 1997 г., online: http://www.independent.co.uk/news/media/media-cv-anne-perkins-parliamentary-correspondent-bbctv-1269780.html

[5] “The big revelation from Theresa May’s Vogue interview: just how dull she is” by Anne Perkins, “The Guardian”, вече цит. съч.

[6] Пак там.

[7] Пак там.

[8] Вж. “A Well Respected Man” by The Kinks, written by Ray Davies, same name single, Pye Records, London 1965 г.

[9] Трябва да са били неземни изпълнители в леглото. Даже Зевс не би могъл да им се опъне. Днес най-малко 300 милиона американци, каквото и да означава това, ги смятат за свои бащи. Егати плодовитите любовници! Математиците да изчислят по колко жени „са оправяли“ дневно…

[10] Benjamin Franklin, William Temple Franklin – “Memoirs of the life and writings of Benjamin Franklin”, Henry Colburn, London, 1818 г., стр. 270. Цялата книга е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?id=W2MFAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

[11] “Trump did to Merkel what men do to women all the time” by Jessica Valenti, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 21 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/21/trump-did-to-merkel-what-men-do-to-women-all-the-time

[12] Вж. напр. “Martin McGuinness was a coward who only sued for peace to save his own skin” by Norman Tebbit, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 21 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/21/martin-mcguinness-coward-sued-peace-save-skin/; “Martin McGuinness was a killer, not a saint” by Philip Johnston, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 21 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/21/martin-mcguinness-killer-not-saint/

[13] Първата песен е на Paul McCartney’s Wings, а втората на групата “U2”. (Вж. “Give Ireland Back to the Irish” by Wings, written by Paul and Linda McCartney, single, Apple, London, 1972 г.; “Sunday, bloody Sunday” by U2, album “War”, Island Records, London, 1983 г.) Поводът за двете песни беше окървавената от британците неделя, 30 януари 1972 г. На този ден, по време на мирен митинг, английски войници убиха 26 напълно невинни граждани на северноирландския град Дери и раниха още няколко десетки.

[14] Признание на британския министър-председател Невил Чембърлейн, направено по време на партия голф пред Джоузеф Кенеди, американския посланик в Лондон. Бащата на убитите братя Джон и Робърт Кенеди, съответно президент и министър на правосъдието – главен прокурор, споделил това откровение пред министъра на отбраната на САЩ и военновременен министър на Военноморския флот Джеймс Форестал. Те са записани в дневника на последния на датата  27 декември 1945 г. (James Forrestal – “The Forrestal Diaries”, Walter Millis, Editor, E. S. Duffield, Collaborator, Viking Press, New York, NY, 1951 г., стр. 121.) Любопитно е, че въпреки огромния интерес, спомените на убития американски министър не са били преиздавани никога.

[15] Вж. напр.  “Mass grave of up to 800 children found underground at a former home for unmarried mothers and their babies in Ireland” by Rozina Sabur, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 3 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/03/mass-grave-800-children-found-underground-former-home-unmarried/; “Mass grave of babies and children found at Tuam care home in Ireland: Excavations at site of home for unmarried mothers and their children, where it is alleged up to 800 children died, uncover human remains” by Jamie Grierson and agencies in Dublin, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 3 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/mar/03/mass-grave-of-babies-and-children-found-at-tuam-orphanage-in-ireland; “The Catholic church is ‘shocked’ at the hundreds of children buried at Tuam. Really?” by Emer O’Toole”, The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 7 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/07/catholic-church-children-buried-at-tuam-ireland

[16] Вербуван съвсем млад, независимо от цялата си дегенерация и изкривено съзнание, Ленин нито за миг не е вярвал в „смъртта“ на капитализма и по-специално на банкерите и техните пари. Просто искал да е като тях. Израил Хелфанд, известен и като Александър Парвус, помогнал доста при оформянето на този Ленинов светоглед. Сатаната си казал думата по отношение на безнравствеността. Не пропускайте, че полуимпотентният „вожд“, хомосексуалист при това, сключил брак с две години по-възрастната от него еврейска стриптизьорка Надежда Фишберг, станала Крупска.

[17] Изявление на московското радио, предало  на 13 юни 1941 година съобщение на ТАСС. То продължавало с това, че „тези слухове (че Германия се готви да нападне СССР) са несръчно пропагандно съчинение на сили, враждебни на СССР и Германия, заинтересувани от разширяването и подпалването на война…“ На другия ден централните съветски вестници публикуват това съобщение, а само след една седмица Германия напада СССР.“ (Виктор Суворов – Ледоразбивачът“, Издателство Факел експрес“, София, 1996 г., Глава 22 – Още веднъж за съобщението на ТАСС.)

[18] Писал съм, че в разсекретените и вече обработени от западни историци документи от срещата в Потсдам през лятото на 1945 година Сталин съобщил на своите англо-американски съюзници за 4,5 милиона убити съветски войници във войната. Значи останалите са били избити от самите съветски бандити в униформи – от НКВД и войската.

[19] Адмиралът значително е намалил числеността на войската и техниката на Сталиновите сили, – Бел. на И. Б.

[20] Кои „ние“? Кабинетът на Рузвелт ли? – Бел. на И. Б.

[21] Германия още е под американска окупация. А военните бази на САЩ по света са повече от… 800!

[22] Грешка, която отдавам на сравнително ранната поява на книгата – 1991 г., и на недостига на информация в комунистическите условия. Днес с голяма сигурност знаем, че всичко е било добре обмислено и планирано. Например Чърчил признава, че Сталин кандисал Гърция да остане под британско влияние. И удържал на думата си, като отказал всякакво съдействие на тамошните комунисти. Това, а не толкова „решаващата“ британска помощ, спасило южната ни съседка от болшевизма.

[23] Рудолф Иванович Абел, евреин с истинско име Вилям „Вили“ Хенрикович Фишер (1903–1971) – съветски шпионин, арестуван през 1957 година в САЩ. Роден в Британия, където родителите му имигрирали, през двайсетте Фишер отишъл в СССР. Навярно родителите му били руски, не съветски, агенти. Но това след време се променяло. В края на петдесетте даже най-успешният български министър-председател, живеещият в Швейцария Георги Кьосеиванов бил вербуван от Държавна сигурност… Фишер постъпил Червената в армия, станал радио оператор във военното разузнаване. През войната действал в тила на германците. След нейния край постъпил на работа в КГБ. Изпратен в Ню Йорк, той успял да създаде истински шпионски кръг, обхващащ университети, изследователски центрове, интелектуални кръгове, даже сред военните и специалните служби… Онова, което не може да бъде постигнато с пари, може да стане с… много пари. Досега никой не може да каже със сигурност, че тази мрежа, действаща в името на интернационалния комунизъм, е разплетена.

[24] Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, Москва, 1989 г., стр. 35. Книгата е в библиотеката на автора

[25] Защо все там? Понеже знаел, че това е американска територия. Днес тези неща се замитат, а имат изумително значение при поредното разделение на света.

[26] Бунич не е бил напълно наясно с господството на съветския военно-промишлен комплекс над Кремъл. Този вид промишленици действат ръка за ръка по целия свят. Тодор Живков е искал пари от Илия Гунчев, генералния директор на тукашния – ДСО „Металхим“. Знам го от първа ръка.

[27] Съкращение от Русский общевоинский союз – Руски общовоински съюз.

[28] Всъщност то беше Гъс Хол – Gus Hall. Той беше евреин с истинско име Арво Кустта Халберг, чийто родители били имигранти от Финландия. Халберг или Хол бил доста алчен, както го разкриват документите от архива на КГБ, изнесени от Василий Митрохин.

[29] Съвършени комунистически измишльотини. Толкова невероятни, безпочвени и глупави, че само завършени тъпанари им вярват. Но… „и най-мъдрият си е малко прост“, както е писал руският класик.

[30] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, София, 1995 г., стр. 145-162.

[31] В оригинала е използвана думата “enforcer”, която в речниците бива обяснявана с „постигане на подчинение чрез законите, регулациите, правилата, стандартите или обществените норми“.

[32] Признавам, че последното е съвсем несериозно. Все едно да вярваме на героя Авакум Захов от романите на тукашния комунистически автор, пишман писателя Андрей Гуляшки. Обърнете малкото име на героя му, и ще установите, че дори неговият създател проявявал ирония към добре платените псевдо литературни акции от двете страни на „желязната завеса“.

[33] Antony Sutton – “Western Technology and Soviet Economic Development, 1917-1930”, Stanford University Press, Stanford, CA, 1968 г. Книгата е в архива на автора.

[34] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 54-55. Книгата е в архива на автора.

[35] Вж. напр. “Origins of the Cold War: How Stalin Foiled a ‘New World Order’” by Kerry R Bolton, “Foreign Policy Journal”, foreignpolicyjournal.com, Lyon, May 31, 2010 г., online: https://www.foreignpolicyjournal.com/2010/05/31/origins-of-the-cold-war-how-stalin-foild-a-new-world-order/2/

[36] Вж. Bertrand Russell – “Has Man a Future?”, George Allen & Unwin, London, 1961 г., стр. 25, 97.

[37] Вж. George Racey Jordan – “From Major Jordan’s diaries”, Harcourt, Brace, New York, NY, 1952 г. Кнгата е в архива на автора. Даже е преведена, но издателят, който поръча превода, се отказа от дадената дума.

[38] Писал съм за това. В Потсдам Сталин изтървал репликата „Хитлер избяга и не открихме никакви следи от него.“ („FBI reports: HITLER ALIVE??“, Issue 2, „Sub Rosa“, a magazine in PDF form, alternative news portal „The Daily Grail“, Submitted by h3 llknight on Mon, 29/11/2004–1:43 pm., online: http://www.dailygrail.com/node/684) Който желае да научи още подробности, да прочете книгата ми „Хитлер в Патагония“. (Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г.)

[39] Вж. Paul Buhle, David Wagner – “Radical Hollywood: The Untold Story Behind America’s Favorite Movies”, The New Press, New York, NY, 2002 г. Цялото заглавие звучи така: „Радикалният Холивуд: Неразказаната история зад най-любимите американски филми“.

[40] “Ronald Reagan” By John Simkin (john@spartacus-educational.com) © September 1997, “Spartacus Educational”, spartacus-educational.com, London, updated August 2014 г., online: http://spartacus-educational.com/USAreagan.htm; “Ronald Reagan applied to join the American Communist Party”, Started by John Simkin, The Education Forum – Controversial Issues in History”, educationforum.ipbhost.com, IPC Community, London, August 27, 2012 г., online: http://educationforum.ipbhost.com/index.php?showtopic=19438

[41] Вж. напр. “Reagan Played Informant Role For Fbi In ‘40s” by Scott Herhold, Knight-Ridder Newspapers, “The Chicago Tribune”, chicagotribune.com, Chicago, IL, August 26, 1985 г., online: http://articles.chicagotribune.com/1985-08-26/news/8502250710_1_fbi-informant-hollywood-independent-citizens-committee-fbi-agent; “Reagan’s Personal Spying Machine” by Seth Rosenfeld, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, September 1, 2012 г., online: http://www.nytimes.com/2012/09/02/opinion/sunday/reagans-personal-spying-machine.html?_r=0; “Was Ronald Reagan a secret snitch? During the 1940s, he simply told the FBI what he told others publicly about communist influences in Hollywood” by John Meroney, “Los Angeles Times”, latimes.com, Los Angeles, CA, December 12, 2010 г., online: http://articles.latimes.com/2010/dec/12/opinion/la-oe-meroney-reagan-20101212

[42] Вж. “Richard Nixon and the Great Socialist Revival” by John Kenneth Gaibraith, “New York”, Vol. 3, No. 38, New York, NY, September 1970 г., стр. 24, – Бел. на Г.А и Л.А.

[43] Грешка! Това е програмата на Ордена на илюминатите, коригирана с мерките, които са били необходими на семейство Ротшилд, за да постигне целта, поставена в предсмъртния завет на основоположника му – Майер Амшел Бауер от Франкфурт на Майн. Тя е била и все така е – единна световна комунистическа държава на земята. Ако ви е по-удобно, наричайте я социалистическа. Терминологията не определя същността. Ако откриете разлики, те ще са незначителни.

[44] Hubert H. Humphrey – 38-ият вицепрезидент на САЩ в мандата на президента Линдън Б. Джонсън – 1965-1969 г. Двамата принадлежаха на Демократическата партия. Беше съперник на Ричард Никсън на президентските избори през 1968 г., но загуби.

[45] The middle of the road – в политиката – евфемизъм на социализъм, на умерена левица, англ.

[46] За Фейбианския клуб, масонска ложа, прераснала в Лейбъристката партия на Великобритания – социалистическата, можете да намерите повече сведения в по-стари публикации в тази медия. Тъкмо т. нар. фейбианци, като Хърбърт Джордж Уелс и други, формулирали и пропагандирали новия световен ред.

[47] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, вече цит. съч., стр. 19-20.

[48] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1992 г., стр. 225. Книгата е в библиотеката на автора.

[49] Вж. Докладна записка от Любен Гоцев – зам.-министър на външните работи, до др. Петър Младенов, министър на външните работи, София, юли 1982 г., стр. 1-2. Фотокопие на целия документ в архива на автора.

[50] Вж. напр. Серго Берия – „Мой отец – Лаврентий Берия“, „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 288-289 и 001 – Video – Communist Robert Openheimer as a Soviet Agent, в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 12 март 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-5#_ednref1; видеозаписа също от Vimeo от online: https://vimeo.com/157601367

[51] Вж. George Racey Jordan – “From Major Jordan’s Diaries”, A Western Islands book, Belmont, MS, 1952 г., стр. 24. Книгата е преведена от автора, но издателите от ИК „Огледало“ отказаха да я обнародват. Възможно е, ако тази медия продължи, да бъде публикувана на части със свободен достъп. Та да могат поне още малко хора да научат истината за глобалната шашма.

[52] Вж. Серго Берия – „Мой отец – Лаврентий Берия“, „Современник“, Москва, 1994 г., стр. 270-271. Книгата е в архива на автора.

[53] Вж. Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 125.

[54] Така Игор Бунич определя втората, паралелно съществуващата страна в СССР и целия социалистически лагер. Тя е страната Номенклатурия, населена от партийния елит и от върхушката на тайните служби. „Огледална“, понеже, за разлика от мизерията на масите в системата, наричана „най-справедливата в човешката история“, жителите на Номенклатурия тънеха в разкош и блясък.

[55] Пак там, стр. 177.

[56] Названието идва от пленума на ЦК на БКП, проведен под британско-съветски контрол през април 1956 година.

[57] Стенограма от заседанието на колегиума на МВР, проведено в София от 10 януари 1990 г., стр. 39. Фотокопие на целия документ в архива на автора.

[58] Вж. martin jenkins, Comments, “The EU should rebrand itself as the protector of its nations” by Natalie Nougayrède, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 24 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/24/eu-protector-member-nations-nationalism-europe

[59] Вж. напр. “Rome divided by rival EU rallies as block leaders call for unity”, “Euronews”, euronews.com, Lyon, Sunday, 26 March 2017 г., online: http://www.euronews.com/2017/03/26/rome-divided-by-rival-eu-rallies-as-bloc-leaders-call-for-unity

[60] Вж. напр. “Russian Police detain anti-Kremlin activist Alexei Navalny” by Daniel Boffey in Rome, “Euronews”, euronews.com, Lyon, Sunday, 26 March 2017 г., online: http://www.euronews.com/2017/03/26/russian-police-detain-opposition-leader-alexei-navalny-at-a-rally-in-central-moscow-reuters-witness Алексей Навални, син на крупни стопански номенклатурчици от КПСС, генерални директори на голями промишлени предприятия в Украинската ССР, милиционерски милиардер, закрилян от еврейското болшевишко крило около Гари Каспаров, което мина през национал-болшевизма. Сега са… новопокръстени „либерали“. Освен с дялове от най-крупните петролни и газови компании, Навални, изпратен да учи в Йейл, САЩ, се занимава и с публични домове и стрип-тийз клубове, предвождал демонстрация, за която не уведомил градските власти в Москва. (Вж. “Russian police detain opposition leader, hundreds of protesters” by Denis Pinchuk and Natalia Shurmina, Moscow, Yekaterinburg, Reuters, reuters.com, London, Sunday, March 26, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-russia-protests-idUSKBN16X0G8) Което навсякъде в иначе „демократичните“ държави се смята за сериозно нарушение. Защото нарушава реда, предизвиква хаос в движението, затруднява хората, които не са предупредени. Докато и двете шествия в Рим – за и против Евросъюза, бяха обявени далеч преди събитието. Да жалим болшевишките номенклатурчици ли искат западните комунисти? Изродът Навални е бил в Съвета на директорите на „Аерофлот“. Притежава акции от „Сургутнефтегаз“, „Транснефт“, „Роснефт“, „Газпромнефти“, „Газпром“, ТНК-BP, банката ВТБ, чийто софийски филиал е ръководен от Милен и Георги Велчеви. (Вж. „Навальный Алексей Анатольевич“, Kommersant.ru, Издательский дом „Коммерсантъ“, Москва, 12 декабря 2011 г., online: http://www.webcitation.org/6AHqCXV6x) По всички правила на свободната държава този Навални е втасал за дълги години в каторга. Ако Путин мачка тези наследствени комунистически изверги, агенти на КГБ, заслужава само поздравления. Те затова нямат никаква подкрепа. Единствено от чифутите и чуждите агенти на днешните автентични комунистически режими на Запад.

[61] Вж. “Americans Widely Support Paid Family and Medical Leave, but Differ Over Specific Policies: Personal experiences with leave vary sharply by income” by Juliana Menasce Horowitz, Kim Parker, Nikki Graf and Gretchen Livingston, Pew Research Center, pewsocialtrends.org, Washington, DC, March 23, 2017 г., online: http://www.pewsocialtrends.org/2017/03/23/americans-widely-support-paid-family-and-medical-leave-but-differ-over-specific-policies/

[62] “Ted Koppel tells Sean Hannity he is bad for America” by David Morgan, CBS News, cbsnews.com, New York, NY, March 26, 2017, г. online: http://www.cbsnews.com/news/ted-koppel-tells-sean-hannity-he-is-bad-for-america/

[63] Пак там.

[64] Вж. “Stop the World – I Want to Get Off”, a musical with a book, music, and lyrics by Leslie Bricusse and Anthony Newley, 1961 г.

[65] Вж. 009 – Video – Jean-Claude Juncker – a Communist, Firmly Declares That Marine Le Pen Will Not Be a French President, в: Георги Ифандиев – „There’ve been good times. There’ve been bad times. I have my share of hard times, too. But i lost my faith in the world, ‘cause there always have been only better times for the miscreants“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 8 декември 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/thereve-been-good-times-thereve-been-bad-times-i-have-my-share-of-hard-times-too-but-i-lost-my-faith-in-the-world-cause-there-always-have-been-only-better-times-for-the или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=dUqD8DzK_9U

[66] Вж. “France’s scandal-hit Fillon accuses President Hollande of media leaks” by AFP, “France 24”, france24.com, Paris, Friday, 24 March 2017 г., online: http://www.france24.com/en/20170324-france-scandal-hit-fillon-accuses-president-hollande-being-behind-media-leaks

[67] Вж. напр. “Brexit talks will fail without compromise: José Manuel Barroso” by Daniel Boffey in Rome, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 25 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/politics/2017/mar/25/brexit-talks-will-fail-without-compromise-jose-manuel-barroso

[68] “The Greek Bruce Willis fights for democracy – and Marxism?” by Lucian Kim, Reuters, reuters.com, February 15, 2016 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2016/02/15/the-greek-bruce-willis-fights-for-democracy-and-marxism/

[69] Ето, така е., фр.

[70] “France’s Le Pen says the EU ‘will die’, globalists to be defeated” by Michaela Cabrera, Lille, France, Reuters, reuters.com, London, Sunday, March 26, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-france-election-le-pen-euro-idUSKBN16X0FO

[71] Разказвал съм вица от петдесетте, времената на Харолд Макмилън. Тогава, в битка с управляващите лейбъристи, консерваторите използвали лозунга: “You never had it so good” – „Никога не ви е било по-добре.“ По онова време, разказва анекдотът, запъхана жена нахлула като фурия в полицейски участък и изкрещяла: „Служител, един тори ме изнасили!“ Дежурният попитал: „Как разбрахте, че е бил консерватор?“ „I never had it so good” – отвърнала жалващата се.

[72] “Europe in crisis? Despite everything, its citizens have never had it so good: The EU’s achievements are huge. As Brexit begins, don’t forget that hundreds of millions still want to be part of it” by Natalie Nougayrède, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 1 April 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/apr/01/european-citizens-have-never-had-it-so-good

[73] Разделяй и владей, лат. Наставление на Николо Макиавели, записано в книгата му „Князът“.

[74] “A cosy oligarchy has taken control of the West. And political parties are part of the problem” by Douglas Carswell, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 26 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/26/cosy-oligarchy-has-taken-control-country-now-finally-have-chance/

[75] Вж. “Is Jean-Claude Juncker the ‘Sepp Blatter of the EU’?” by Charles Moore, “The Spectator”, spectator.co.uk, London, online: https://blogs.spectator.co.uk/2016/07/jean-claude-juncker/

[76] Вж. “Juncker is wrong person for European commission job, says David Cameron: Prime minister attacks the frontrunner for the leadership, who he says has been dedicated to increasing the power of Brussels” by Nicholas Watt and Ian Traynor in Brussels, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 27 June 2014 г., online: https://www.theguardian.com/world/2014/jun/27/juncker-wrong-person-european-commission-leadership-david-cameron

[77] Вж. 008 – Video – Greatst Corruption History After USSR Is in the EU – 1 и 009 – Video – Greatst Corruption History After USSR Is in the EU – 2, в: Георги Ифандиев – „Живеем в епоха на тотална измама, лъжа и лицемерие; нека опитаме да изясним подредбата на света – Част 4: Духless“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 20 март 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d0%bc-%d0%b2-%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%b0-5 или от YouTube от online, съответно: https://www.youtube.com/watch?v=agf_CdaG41I и https://www.youtube.com/watch?v=YUCitQUDzig

[78] “If Voting Made Any Difference, They Wouldn’t Let Us Do It” by John W. Whitehead, “The Huffington Post”, huffingtonpost.com, New York, NY, 5 August 2016 г., online: http://www.huffingtonpost.com/john-w-whitehead/if-voting-made-any-differ_b_11298512.html

[79] “’If Voting Changed Anything, They’d Make It Illegal’: Emma Goldman for President” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, Weekend Edition, March 20-22, 2004 г., online: http://www.counterpunch.org/2004/03/20/emma-goldman-for-president/

[80] “If Voting Made Any Difference, They Wouldn’t Let Us Do It” by John W. Whitehead, “The Huffington Post”, вече цит. съч.

[81] Така върви светът днес, лат.

[82] Александър Зиновиев (1922–2006) – съветски философ, членувал в КПСС. Превърнал се в яростен критик на комунистическата система. След като заживя във ФРГ, постепенно взе да разкрива идентичните язви на т. нар. либерална демокрация. Сътворил една от най-точните и общовалидни дефиниции на комунизма като практика. (Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1981 г., стр. 131. Книгата е в архива на автора.)

[83] Вж. “Russia is the house that Vladimir Putin built – and he’ll never abandon it” by Dmitri Trenin, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 27 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/27/russia-house-vladimir-putin-built-never-abandon

[84] Вж. 001 – Video – The New York Times Is the ‘Most Liberty loving Newspaper’ in the ‘Most Democratic Stat , в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-3 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=xXCmf_r8g_k

[85] Вж. “UPHEAVAL IN THE EAST: Bulgaria; Baker Asks Bulgaria for Fair Election” by THOMAS L. FRIEDMAN, Special to The New York Times, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, February 11, 1990 г., online: http://www.nytimes.com/1990/02/11/world/upheaval-in-the-east-bulgaria-baker-asks-bulgaria-for-fair-election.html

[86] Вж. “Thomas Friedman’s New York Times Colleagues Call Him an ‘Embarrassment’” by Joshua Levitt, “The Algemeiner”, algemeiner.com, Brooklyn, NY, February 5, 2014 г., online: https://www.algemeiner.com/2014/02/05/thomas-friedmans-new-york-times-colleagues-call-him-an-embarrassment/

[87] „The New York Times” – социалистическият „най-демократичен“ вестник в „най-демократичната“ комунистическа държава.

[88] “An Idiot’s Guide to Tom Friedman’s Idiocy” by David Sirota, “Huffington Post”, huffingtonpost.com, New York, NY, 24 November 2009 г., Updated May 25, 2011 г., online: http://www.huffingtonpost.com/david-sirota/an-idiots-guide-to-tom-fr_b_298371.html

[89] Вж. напр. Вадим Иванович Фомченко – „Кто продал Аляску?“, Historic.Ru, Москва, 3.05.2005 г., online: http://historic.ru/news/item/f00/s09/n0000909/ Авторът произлиза от семейство на съветски комунистически номенклатурчик. Но като студент по медицина в пети курс, през 1958 година, при „добрия“ Хрушчов с петокласно образование, го арестували за разпорстраняване на противосъветски позиви. Осъден на шест години затвор, той преминал през концлагерите Озерлаг, между Тайшето и Братск, и в Дубровлаг в Мордовия. Бил реабилитиран през 1992 г. Също в художествени произведения, като например Jeffrey Archer – “A Matter of Honour”, St. Martin’s Press, New York, NY, 2004 г., стр. 347-348.

[90] “Trump, Russia and Flynn: ex-adviser clearly has a gripping tale to tell” by Natalie Nougayrède, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 31 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/31/michael-flynn-trump-russia-immunity-prosecution-putin

[91] Пак там.

[92] Вж. “Russia is the house that Vladimir Putin built – and he’ll never abandon it” by Dmitri Trenin, “The Guardian”, вече цит. съч.

[93] Съкращение от Министерство государственной безопасности СССР – Министерство на държавната сигурност на СССР.

[94] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“ ООД, вече цит. съч., стр. 167-169,170.

[95] Александр Зиновьев – „Коммунизм как реальность“, Éditions L’Âge d’Homme, вече цит. съч., стр. 131.

[96] Вж. напр. “The US is an oligarchy, study concludes: Report by researchers from Princeton and Northwestern universities suggests that US political system serves special interest organisations, instead of voters” by Zachary Davies Boren, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 16 April 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/10769041/The-US-is-an-oligarchy-study-concludes.html; “Too Important for Clever Titles – Scientific Study Says We Are an Oligarchy” by Daily Kos member, “Daily Kos”, dailykos.com, New York, NT, Monday, April 14, 2014 г., online: http://www.dailykos.com/story/2014/04/14/1292085/-DINO-New-Scientific-Study-Says-Yes-But-It-s-Not-What-You-Think

[97] Вж. “Testing Theories of American Politics: Elites, Interest Groups, and Average Citizens” by Martin Gilens, Princeton University, Benjamin I. Page, Northwestern University, Princeton and Northwestern Universities, Princeton, NJ, Evanston and Chicago, Il, 9 April 2014 г. Предстои да бъде публикувана в: “Perspectives on Politics”, Fall 2014 г. Документът е в архива на автора.

[98] От гръцките думи ὀλίγος – олигос, означаваща „малцина“, и ἄρχω – архо, което ще рече „да управлявам“, „да командвам“.

[99] От гръцките думи πλοῦτος – плуто (буквата „с“ не се произнася), означаваща „богатство“, и κράτος – крато, което ще рече „власт“, „надмощие“.

[100] Пак там, стр. 2, 3.

[101] Вж. “Too Important for Clever Titles – Scientific Study Says We Are an Oligarchy” by Daily Kos member, “Daily Kos”, вече цит. съч.

[102] Статукво, лат. Означава състояние на нещата в конкретен момент и определена област – например в правото, в обществения или икономическия живот.

[103] “Testing Theories of American Politics: Elites, Interest Groups, and Average Citizens” by Martin Gilens, Princeton University, Benjamin I. Page, Northwestern University, Princeton and Northwestern Universities, вече цит. съч., стр. 23.

[104] Вж. “Too Important for Clever Titles – Scientific Study Says We Are an Oligarchy” by Daily Kos member, “Daily Kos”, вече цит. съч.

[105] Вж. напр. “This cash for grouse scandal shows how Britain has become a plutocrats’ paradise” by George Monbiot, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 28 April 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/apr/28/britain-plutocrats-landed-gentry-shotgun-owners

[106] Практически втората по значение длъжност в управлението на Великобритания след министър-председателя – нещо като министър на финансите и на цялата икономика. Нещо, което изясних неотдавна. Втора, тъй като кралицата има изключително представителни функции и фактически не управлява.

[107] От Либералната партия на Великобритания.

[108] ‘Truly shocking’ that the private-school educated and affluent middle class still run Britain, says Sir John Major” by Christopher Hope, Senior Political Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, November 10, 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/conservative/10439303/Truly-shocking-that-the-private-school-educated-and-affluent-middle-class-still-run-Britain-says-Sir-John-Major.html

[109] Вж. “Qatar to invest 5 billion pounds in UK in next 3-5 years – finance minister”, Reuters, uk.reuters.com, London, Monday, March 27, 2017 г., online: http://uk.reuters.com/article/uk-britain-qatar-investment-idUKKBN16Y1F1

[110] Martin Niemöller – “Als die Nazis die Kommunisten holten”, Das Zitat, Martin-Niemöller-Stiftung, Wiesbaden, Artikel vom 22. 9. 2005, online: http://www.martin-niemoeller-stiftung.de/4/daszitat/a31 Предлагам и оригиналния текст: “Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist. Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat. Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter. Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte.”

[111] Пейо К. Яворов – „Хайдушки песни“, 1903 г., в: Пейо Крачоловъ Яворовъ – „Подиръ сенките на облаците: Отбрани стихотворения“, Издание на Ал. Паскалевъ, София, 1910 г.

[112] Вж. Иван Вазов – „Опълченците на Шипка“, в: Иван Вазов – „Епопея на забравените“, 1884 г.

[113] „Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19. От превода на английски, направен от д-р Джордж Ламза от оритинала на арамейски.

[114] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 24. Книгата в pdf е в архива на автора.

[115] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, вече цит. съч., стр. 17.

[116] „Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 20. Цитатът е по превода на д-р Джордж Ламза на английски от оригинала на арамейски.

[117] Вж. напр. “Cambridge University dragged into row over Donald Trump’s ex-spy chief’s links to Russia” by Robert Mendick, Chief reporter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 2 April 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/04/01/cambridge-university-dragged-row-donald-trumps-ex-spy-chiefs/

[118] Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“; Кръстьо Раковски – „Русия на Изток“, ИК „Стрелец“, София, 2004 г. Книгата е в библиотеката на автора.

[119] „Църковен вестник“, брой 8, София, 1971 г., стр. 3, в: Стоян Груйчев – „В Служба на антихриста: Из тайните на светия синод“, „Инфомакс – С.Г.“, София, 2001 г., стр. 34-35. Книгата е в библиотеката на автора.

[120] „Църковен вестник“, брой 9, София, 1971 г., стр. 2-5, в: Стоян Груйчев – „В Служба на антихриста: Из тайните на светия синод“, „Инфомакс – С.Г.“, вече цит. съч., стр. 34-35.

[121] Бележка: „Митрополит Неофит, Официална уеб страница на Русенската епархия на Българска православна църква“, в: Неофит Български, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, София, последна промяна на страницата на 31 декември 2016., online: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%82_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8

[122] Албена Димитрова писател, драматург (Франция), в: „Представяне на книгата „Поглед отвън“, „Биволъ“, bivol.bg, Париж – Бургас, 22 май 2013 г., online: https://bivol.bg/pogled-otvun.html

[123] Вж. „Солидарност“, Речник на българския език, rechnik.chitanka.info, online: https://rechnik.chitanka.info/w/%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

[124] „Солидарен“, Речник на думите в българския език, rechnik.info, online: http://rechnik.info/%D1%81%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BD

[125] Дмитрий Волкогонов – „Триумф и трагедия: Политический портрет И.В.Сталина“, В 2-х книгах, Книга ІІ, Часть 2, Издательство Агенства печати Новости, вече цит. съч., стр. 35.

[126] Не се нуждая от вашия съвет, англ.

[127] Правописът беше поправен – коригиран.

[128] Емил Трънкаров инженер, собственик на фирма (Монреал, Канада), в: „Представяне на книгата „Поглед отвън“, „Биволъ“, вече цит. съч.

[129] Където е кльопачката, там е родината, лат., в леко вулгарен превод.

[130] Произношението е апъл или епъл – отворено „е“. В езика ни няма такъв звук. Но в никакъв случай английската дума за „ябълка“, използвана като название – “Apple”, не се произнася „ейпъл“. В случая има необходимост и от кавички. Нататък в текста кавичките на названия на фирми и прочие, също липсват. В публикацията не е използван различен шрифт за тях. Приемам това за поделена вина между автора и редакцията.

[131] Йордан Табаков инженер, собственик на фирма (Франция), пак там.

[132] Той беше предизвестен отдавна и дойде с пукването на пролетта. В момент, в който премиерката Териза Мей беше в сградата на парламента, но при напълно осигурена безопасност – нейната и на депутатите.

[133] Бунд – съкращение от Всеобщий еврейский рабочий союз в Литве, Польше и России, на идиш בונד – Бунд, което означава „съюз“. Еврейска социалистическа партия, която действала в Източна Европа от деветдесетте години на ХІХ век до началото на Втората световна война. Бунд била партията, която се провъзгласила за единствена представителка на интересите на еврейската работническа класа в споменатите земи.

[134] Вж. “The Westminster attack is a tragedy, but it’s not a threat to democracy” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 22 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/22/westminster-attack-tragedy-not-threat-democracy

[135]  “As the net tightens around it in Syria and Iraq, Isil will continue to lash out abroad” by Julie Lenarz, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 22 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/22/net-tightens-around-syria-iraq-isil-will-continue-lash-abroad/

[136] 001 – Video – Western Countries Lost the Right Being Referred to as ‘Civilized”, в: Георги Ифандиев – „Мразещите минават за обичащи и градят мостове, които разделят…“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 27 юни 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%89%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%8F%D1%82 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=cUH4TetvhTg

[137] David Drach, Chevalier, P. L. B. – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79. Книгата е в архива на автора.

[138] Вж. напр. “’The landscape has changed’: Scottish voters on re-evaluating independence: We asked readers how factors such as Brexit might change how they would vote in a new independence referendum in Scotland” by Guardian readers and Matthew Holmes, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday 14 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/14/scottish-independence-referendum-brexit-readers

[139] Вж. “Westminster attacker was UK-born and known to MI5, Theresa May tells MPs: PM gives Commons statement saying attacker was considered to be a ‘peripheral figure’ and had fallen from the intelligence picture” by Jamie Grierson, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 23 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/uk-news/2017/mar/23/westminster-attack-police-arrest-seven-people-in-raids-at-six-addresses

[140] Вж. “Middle-aged London attacker was criminal who wasn’t seen as threat” by Michael Holden, Birmingham, England, Reuters, reuters.com, London, Friday, March 24, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-britain-security-attacker-idUSKBN16U26E; “Westminster attacker acted alone and motive may never be known, say police: Extensive inquiries find no motive for Khalid Masood and senior officer says there is no intelligence to suggest more attacks are planned” by Ewen MacAskill, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 25 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/uk-news/2017/mar/25/westminster-attack-khalid-masoon-acted-alone

[141] Вж. “Westminster attack medics: ‘It was a day London has trained for’” by Denis Campbell, Health policy editor, “The Guardian”, theguardian.com, London,  Thursday 23 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/uk-news/2017/mar/23/westminster-attack-medics-it-was-a-day-london-has-trained-for

[142] Град в Полша, който би трябвало да е станал символ на безсмислената жестокост, но не е. Той е първото населено място, което било бомбардирано от интернационалните комунисти – нацистите – още в самото начало на Втората световна война, на 1 септември 1939 г.

[143] V. I.   Lenin – “Socialism and War: The Attitude of the Russian Social-Democratic Labour Party Towards the War” (1915), в: Lenin – “Collected Works”, Volume 21 – August 1914-December 1915, Second printing, translated from the Russian, edited by Julius Katzer, Progress Publishers, Moscow, 1974 г., стр. 299. Текстът е достъпен от online: https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1915/s+w/ch01.htm#v21fl70h-299

[144] Mao Tse Tung – “On Protracted War” (May 1938), в: Mao Tse Tung – “Selected Works”, Vol. II, Foreign Languages Press, Peking, 1965 г., стp. 152-153. Книгата е в архива на автора.

[145] Вж. напр. “Yale Group Spurs Mao’s Emergence”, “Yale Daily News”, New Haven, Conn., 29 February 1972 г., стp. 1-2, online: http://digital.library.yale.edu/cdm/compoundobject/collection/yale-ydn/id/135148/rec/14; Jonathan Spence – “Mao Zedong: A Life”, Penguin Books, New York, NY, 2006 г.

[146] Publius Flavius Vegetius Renatus – “De Re Militari”, Book III, “Dispositions for Action”. В съвременните издания е променено на: “Igitur qui desiderat pacem, praeparet bellum”. Но има същото значение. Flavi Vegeti Renati Viri Inlustris Comitis – “Epitoma Rei Militaris”, Libri I-IV, 390 CE, The Latin Library, George Mason University, Arlington and Fairfax, VA,  2014 г., Book III, “Dispositions for Action”, online: http://www.thelatinlibrary.com/vegetius3.html Целият труд е достъпен от online: http://www.thelatinlibrary.com/vegetius.html

[147] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, вече цит. съч., стр. 30, 44.

[148] Пак там.

[149] Пряко включване от Лондон в: Breaking News – Three Killed, 40 Wounded in London Terror Attack”, CNN, Atlanta, GE, Thursday, 23 March 2017 г., между 11:30 и 11:40 българско време.

[150] Телевизия CNN настояваше, че загиналите са трима. Останалите – четирима. Вестник “The Guardian” – петима. (Вж. “Westminster attack: police hunt for clues after four dead in ‘sick and depraved’ incident” by Vikram Dodd, Ewen MacAskill, Jamie Grierson and Heather Stewart, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 23 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/uk-news/2017/mar/22/parliament-attack-police-officer-four-dead-westminster)

[151] Вж. 006 – Video – Yakov Kedmy – Is the French, Jewish, European and American Blood Blood More Expensive Than the Others’, в: Георги Ифандиев – „Политическата коректност в епохата на лъжата: Вместо „кървав терор“, „милостивото“ – „на̀ ти, врагче бомбичка, да умреш“…“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 25 ноември 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2-%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=t8xfPa3Vjyk

[152] Вж. напр. “Bin Laden Family Is Tied To U.S. Group” by Wall Street Journal staff reporters Daniel Golden and James Bandler in Boston, and Marcus Walker in Hamburg, Germany, “The Wall Street Journal”, New York, NY, September 27, 2001 г., стр. A3. Статията е достапна от online: http://www.wanttoknow.info/010927wallstreetjournal; Webster G. Tarpley & Anton Chaitkin – “George Bush: The Unauthorized Biography”, само от online: http://www.kmf.org/williams/bushbook/bush1.html; “Bush & Bin Laden – George W. Bush Had Ties to Billionaire bin Laden Brood” by Roger Miller, “The American Free Press”, americanfreepress.net, online: http://www.mafhoum.com/press2/65Safp.htm

[153] Вж. напр. “Bin Laden Family Is Tied To U.S. Group” by Wall Street Journal staff reporters Daniel Golden and James Bandler in Boston, and Marcus Walker in Hamburg, Germany, “The Wall Street Journal”, вече цит. съч.

[154] Пак там.

[155] Навремето – войник, слуга на офицер.

[156] Вж. “Radio Reports New CIA-Bin Laden Details” by Elizabeth Bryant from Paris, United Press International, Washington, DC, November 1, 2001 г., online: http://www.wanttoknow.info/011101upiwashtimes;  “Ailing bin Laden “treated secretly for kidney disease” by Adam Sage in Paris; Overseas News, “The Times”, London, Thursday, November 1, 2001, 2001 г., стр. 5, online: http://www.newsint-archive.co.uk/pages/welcome_post.asp;  “CIA Agent Alleged to Have Met Bin Laden in July: French report claims terrorist leader stayed in Dubai hospital” by Anthony Sampson, “The Guardian”, guardian.co.uk, Manchester, London, Thursday, November 1, 2001 г., online: http://www.guardian.co.uk/waronterror/story/0,1361,584444,00.html

[157] “Terrorists have never seen victory and never will – their methods only strengthen our resolve” by Fraser Nelson, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 24 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/24/terrorists-have-never-seen-victory-never-will-methods-strengthen/

[158] Пак там.

[159] Вж. “Quarter of English state primary schools are ‘ethnically segregated’: ‘Significant fails’ in percentage of white British children attending local schools in some areas, according to study” by Sally Weale, Education correspondent, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 22 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/education/2017/mar/22/english-state-primary-schools-ethnically-segregated-white-british-children

[160] Старши водач на група и началник на полицията, нем.

[161] Вж. Joachim Fest – “The Face Of The Third Reich: Portraits Of The Nazi Leadership”, Da Capo Press, Cambridge, MA, 1999 г., цялата книга. Книгата е в архива на автора.

[162] Вж. Dietrich Bronder  – “Bevor Hitler kam”, Hans Pfeiffer Verlag, Hanover, 1964 г., стр. 204; Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, 2. Auflage, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 12, 14, 17, 107, 117, 143; Walter C. Langer – “The Mind of Adolf Hitler: The Secret Wartime Report”, Basic Books, Inc., Publishers, New York, NY, 1972 г., стр. 237;  Susan Griffin – “Pornography and Silence. Culture’s Revenge Against Nature”, Harper & Row, New York, 1981 г., стр. 197-198;  Walter Hagen – “The Secret Front”, First edition, Weidenfeld and Nicolson, London, 1953 г.; M. Hirsh Goldberg – “The incredible… ironic … bizarre … funny … and provocative in the story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, 1976 г., стр. 114;  “Hitler’s Family Secret: A file recovered from the Nazi Archives tells of a Gestapo investigation into the Fuehrer’s murky family history” by Ben S. Swearingen, “Civilization: The Magazine of the Library of Congress”, Volume 2, Number 2, Washington, DC, March/April 1995 г., стp. 54-55; Ron Rosenbaum – “Explaining Hitler: The Search for the Origins of His Evil”, Random House, New York, NY, 1998 г., стр. 20 и 22, и много други.

[163] Вж. напр. “Hitler ‘had Jewish and African roots’, DNA tests show: Adolf Hitler is likely to have had Jewish and African roots, DNA tests have shown” by  Heidi Blake, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 24 August 2010 г., online: http://www.telegraph.co.uk/history/world-war-two/7961211/Hitler-had-Jewish-and-African-roots-DNA-tests-show.html

[164] Рашо Кацаров стоматолог (Германия), в: „Представяне на книгата „Поглед отвън“, „Биволъ“, вече цит. съч.

[165] Имаме работа с убийства за пари, секс и слава; същият въпрос остава: Кого да виним?, англ. (“Who’s To Blame?” by Ozomatli, written by Don Corleon, Daniel Lewis, album “Street Signs”, Real World, Concord, Los Angeles, CA, 2004 г.)

[166] Наричат офшорните зони „данъчен рай“. Това са държави, в които действат изключително ниски ставки на данъчно облагане. Такива са не само различни островчета, но и страни от Европейския съюз, като Люксембург и Кипър. Някъде регистрират области или окръзи като офшорни зони. Извън тях данъчната система е нормална.

[167] Интернационален пътепоказател на финансовата почтеност, англ. Това е мрежа, представяща се като „обществена“, създадена от института “Oxfam”, за който ще стане дума след малко.

[168] “Europe’s biggest banks register €25 billion profit in tax havens”, “Oxfam International”, oxfam.org, Oxford, United Kingdom, Monday, 27 March 2017 г., online: https://www.oxfam.org/en/pressroom/pressreleases/2017-03-27/europes-biggest-banks-register-eu25-billion-profit-tax-havens

[169] Пак там.

[170] Curtis B. Dall – “F.D.R. – My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172. Книгата е в архива на автора. Къртис Б. Дол е бил финансов търговец – брокер, на “Wall Street”. Още по-важно – бил е женен за дъщерята на президента Франклин Д. Рузвелт и пряк свидетел на процесите в американската икономика и политика между 1910 и 1940 година.

[171] Една от финансовите институции, чрез които Ротшилдови