Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

“The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardian” обяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Важно следствие от всички тези [юдейски] закони, съвсем далеч от тяхното приложение в практиката, е отношението, което те насаждат чрез тяхното постоянно изучаване. Което, като част от обучението по Халака, класическият юдаизъм[1] смята за върховен религиозен дълг. Така, като елемент от неговото религиозно образование, един ортодоксален евреин научава от най-ранна младост, че неевреите са сравнявани с кучета, и е прегрешение да ги хвалят и т.н.“[2]

 

Не сте го чули по телевизията, значи не е станало?

 

 

 

Има нещо сбъркано в режим, който се нуждае

от пирамида от трупове на всеки няколко години[3]

 

 

 

Ако е така, значи нямам никакви допирни точки с вас. То е все едно да разговарям със стена. Няма как да стане. Отнася се за всеки кръгъл идиот, роден такъв, или ходил на специално училище, който приема комунягите за хора.

 

Вярва на политици. Не чете, храни се с отровите, които бълва пропагандата. Запален е по лотарии, телевизионни риалити представления, запленен е от чалгата и съответните заведения, запален е по футболни клубове… Всички тези неща – организирани и предоставени от БКП на дребни престъпници. С други думи – клозетник е. Какво общо мога да имам с примитивни твари, оцеляващи единствено в хранителна среда от екскременти?

 

Или може би не гледате телевизия? Ама разкритията, направени на 7 март того от WikiLeaks, обаче доказаха, че тя ви гледа.[4] Така се оказа. Както години наред твърдя, че всеки телевизионен апарат, произведен през новото хилядолетие, е снабден с миниатюрна камера и микрофон. Колко ми се присмиваха, а днес излезе вярно!…

 

Сега аз не се смея. Защото само посредствените се надсмиват над глупаците. Почти цялото тукашно население и преобладаващата част от това на света е съставено от невероятни примитиви. От агресивни тъпанари с претенции. Те няма как да проумеят истината. Пък и тя не им е необходима. Броят манджите и чашките. Не са и животни, тъй като скотовете имат предназначение. А въпросните твари само мърсят земята и тровят атмосферата.

 

След толкова години на упорит труд за разкриване на действителността в живота на планетата, сега, когато съм пред изчезване отвсякъде, доживях да чуя и прочета признанието за всеобщото проследяване и подслушване, извършвано от ЦРУ. Това е така от много години. Със същото са заети останалите тайни служби, които винаги са си взаимодействали. Даже в годините, които смятахме за най-ледените през Студената война. У нас ЦРУ е действало като филиал на КГБ.[5]

 

Пак казвам: тази медия не е предназначена за идиотите. Тя не е за комунисти – тъпи по дефиниция. Защото така са родени. Да се сърдят на родителите си – първобитни същества, цапащи орталъка. Пречкащи се между краката на хората, вместо да се гмуркат в екскретите на нужниците, откъдето произлизат.

 

Може би знаете достатъчно по случая със специалния програмен продукт, създаден по поръчка на Пентагона и ЦРУ, с който ченгетата от управлението могат да влязат във всяко устройство, смятано от масовите идиоти за защитено и сигурно. Като започнете от „умните“ преносими iPhones на “Apple Inc”, използването на интернет-търсачки като “Google” или устройствата “Android” на същата компания, и стигнете до компютърните монитори, лаптопите, телевизионните приемници.

 

Не ви пука, защото не гледате телевизия. Ако организацията WikiLeaks на Джулиан Асанж е права, то вашият телевизор ви гледа. Апаратите на обикновените кабелни телефони ви подслушват. Но и това не ви интересува, понеже сте редови граждани, спазващи законите, плащащи данъци, такси – всичко. Даже не пресичате на червен светофар или там, където не е разчертана пешеходна пътека…

 

Ама телевизиите непрестанно показват такива като вас – „ужилени“ от умели „хакери“, източили банкови сметки, прехвърлили жилища и автомобили на нови „собственици“… Не отварям дума за телефонните измамници. Те разчитат на повсеместната, проникнала дълбоко тъпота на Homo Communisticus – колхозния чалгарец от Номенклатурия.

 

Изобщо не се изненадах, че повече от половин денонощие телевизии като CNN и “Euronews” не съобщиха въобще за поредната акция, започнала от посолството на Еквадор в Лондон. Преститутка-телеграфистка с претенции да е „дясна“, изквича като настъпена от слон (вижте илюстрацията):

 

„Джулиан Асанж и Wikileaks са пряка заплаха за нашата сигурност – не бива да се позволява това да продължава.“[6]

 

Мръсник! Фашист! Кулак! Враг на народа!

 

Тези крясъци се разнасят сега в главните европейски столици така, както навремето у нас. Смеехме се на разказа на мой състудент, който влезе в казармата след като завършихме. В школата за запасни офицери във Враца закапечето – идеологическият комунистически офицер, такъв какъвто е обичаният от патриот-идиотите Славчо Атанасов от Пловдивско – ги плашел с гръцкия посланик. Изглежда веднъж бил зърнал автомобил със знаменцето на нашата съседка, и си въобразил, че дипломатът следи казармата?! Та курсантите – все номенклатурни дечица – били длъжни да внимават. Врагът не спи. В случая – гръцкият посланик винаги бил вечно буден и нащрек, за да узнае военните тайни на народната република?!

 

Идиотът е идиот, където и да се намира. Просто идиот. Сега на Албиона вмениха на австралиеца Джулиан Асанж ролята на тукашния гръцки посланик през безвремието на живковизма. Внезапно замлъкнаха за „руската намеса в американските президентски избори“. Понеже, когато тайно си ровичкал из книжата и си наблюдавал всекидневието на приятелите и съюзниците – френския президент, германската канцлерка и т.н., става малко неудобно да сочиш с пръст „противника“. Който, на всичко отгоре, доскоро също ти е бил приятел…

 

Само слънчогледите в човешка кожа, формиращи петата колона на Москва, действащи под „демократично“ прикритие, отглеждани на двойна ясла – руска и американска – са способни да прилагат примитивния подход „всичко западно е добро, а руското е лошо“. Без да засягат Китай. Защо ли?

 

Този ракурс, превърнал се в мироглед и начин на мислене, помогна в не малка степен за настоящето ни дередже. Западът е просмукан от комунизъм. Няма как да е другояче, след като в съвременния си вид тази перверзна фарисейска идеология се пръкна там. Нейните апостоли – главните жреци на всички „изми“ – са се устроили там, най-вече във Франция и на Британските острови.

 

Ръководствата на смятаните за „десни“ партии са претъпкани от бивши комунисти и настоящи, но крипто комунета. Същото се отнася и за останалите, които ви биват представяни, подредени в някакъв несъществуващ реално „политически спектър“. Знаете всичко това от медиите, главно от телевизиите. Най-малко отпреди две десетилетия съм наясно, че битовите електроуреди за комуникация – телефони, радиоприемници, телевизори, компютри – са подслушвателни устройства. Появиха се книжки на специалисти, но кой да се интересува? Обикновено ги вписваха в графата „ненормални“ или „заразени от конспиративни теории“…

 

Тези дни известният на Запад израелски илюзионист Ури Гелер, прочул се като майстор на хипнозата и телепатията, призна, че ЦРУ се постарало да го превърне в „оръжие в Студената война“. Наистина го наричат „психошпионин“.[7]

 

Натрупал богатство за сметка на наивността и доверчивостта на тълпите, той живее в Британия и дори купи пуст скалист остров недалеч от източното крайбрежие на Шотландия. Превърна го в туристическа атракция, внушавайки, че това е „магическо място“, където преди 3500 години някоя си Скота,[8] сестра на египетския фараон Тутанкамон, заровила съкровище. На какво ли не вярват низшите духом?…

 

Та Ури Гелер призна пред репортерка на лондонски всекидневник, че е бил вербуван от ЦРУ. След което го превербували от Моссад.[9] По-важно е друго, което се отнася до вас:

 

„Трябва да поставяте капачетата върху обективите на камерата“ – казва той. – „Правителствата се занимават с всевъзможни видове проследяване, даже ако телефонът ви е изключен. Аз изключвам от електрозахранването или покривам всичките си уреди. Същото прави и Марк Зукърбърг.“[10]

 

За да не ви подслушва вашият „умен“ телефон, следва да вадите батериите от него. Макар да не съм убеден, че помага. Възможно е днес в тези уреди да са вложени тайно специални, миниатюрни и свръх издръжливи батерии, непознати на публиката.

 

По тези земи недоучили и неинформирани чучела на фалшив, показен псевдо антикомунизъм, още се прекланят пред комуниста Роналд Рейгън като пред светия. Споменават името му със страхопочитанието, познато ми от детството. Когато за подминаването без поклон покрай траурния кът, посветен на кончината на „свещения вожд и учител“ Сталин, тате едва отървал изселването.

 

Споменавам тези неща, понеже ще цитирам финансовия гуру на Рейгън, смятан за „баща на рейгъномиката“. Наскоро почти 78-годишнят икономист Пол Крейг Робъртс, някогашен заместник-министър на финансите на САЩ, видял не едно и две неща, участвал или бил свидетел на всевъзможни събития, стана поредният, изпаднал в откровение относно медиите:

 

„Демокрацията не може да функционира без свободни медии. Никъде в западния свят не съществуват свободни медии. Намират се няколко сайта в медията интернет, като този [неговия, към който с отворена душа и сърце прибавям и този], вашият site, които са независими от управляващите елити и изричат истината до там, докъдето могат да я открият. Но твърде неясният website PropOrNot, вероятно продукт на ЦРУ или Джордж Сорос, обяви онези, които разбират, че добрите отношения между термоядрени сили са от най-голямо значение, за „руски агенти“.“[11]

 

Авторът припомня, че „една дузина междуконтинентални балистични руски ракети „Сатана 2“ са достатъчни, за да унищожат Съединените щати. Една стига за ликвидирането на Франция, Британия или Тексас.“  И си задава напълно логичния въпрос:

 

„Защо Вашингтон и неговите европейски, канадски и австралийски марионетки подканят към такъв изход посредством своите продължаващи фалшиви обвинения спрямо Русия (и Китай)? Не е възможно никой що-годе интелигентен човек да гледа на трикратно избирания руски президент като на „новия Хитлер“, „кръстник на мафията“ или „главорез“.“[12]

 

Отговорът е простичък и Робъртс го знае: За да може ненапечелилият се военно-промишлен комплекс все така да печели. Иначе, Путин може да не е главорез, но несъмнено е нещо като „кръстник на мафията“. Такава роля му повериха интернационалните банкери.

 

Доналд Тръмп е наясно, че няма как да изпълни своите предизборни обещания. Не ще покаже поне личен пример, връщайки своите задгранични предприятия обратно в САЩ. Затова вниманието на американците трябва да бъде отвличано с други неща. На останалите земни жители – тоже. Тази медия няма да съществува, но когато новите беди започнат да се стоварват върху САЩ, си спомнете за нея. Без предубеждения.

 

По време на този мандат най-голямата военна сила ще отстъпва все повече във всички области. Не се залъгвайте от това, че вашите близки там, ако имате такива, живеят доволно по-добре от нас тук. Бедността в чалгарска Номенклатурия е забележителна и несравнима с нито една друга европейска държава. Както с много от азиатските, някои африкански. За Австралия, Канада и Нова Зеландия не ми се отваря и дума…

 

 

 

Песните, парадите, знамената, излетите,

ученията с пушки играчки, скандирането на лозунги,

обожествяването на Големия брат – за тях всичко това бе славна игра[13]

 

 

 

За да имат представа от нашите реакции и да парират всеки зараждащ се по-сериозен протест, ни следят и подслушват. За какво друго? Твърде често битовите „хаквания“ са планирани и направлявани от тайните служби. Затова рядко виждате хакери в затворите. Но не ви се вярва, нали?

 

Даже одиозната фабрика за фалшиви новини и пропаганда CNN не го криеше. „Може би вашият телевизор ви наблюдава“, обяви преди малко повече от две години тя, една от основните медии на синедриона.[14] (Вижте илюстрацията.)

 

Други издания биха тревога още по-рано.[15] За кой ли път казвам: Те ни предупреждават, като разчитат на нашето нехайство.

 

Този път, най-сетне, двайсетина часа след като вестта, че Big Brother не се крие само на Лубянка, а битува и в Ленгли, щата Вирджиния, CNN реагира в предаването на еврейския гном Уулф Блитцър. За да ни „открехне“ за признанието на директора на ЦРУ – уж враг на либералите, че „в Америка няма такова нещо като абсолютна лична неприкосновеност“.

 

Не вярвате? Вижте и чуйте:

 

 

 

 

 

Годината е 2017-а, а не 1949-а. Мястото – Вашингтон, а не Москва, Букурещ или София… А Big Brother не е само герой на литературно произведение, на филм или на пошло телевизионно забавление за умствени и нравствени несретници. Той е във вашия телевизор, ако схващате, другарки и другари текезесари.

 

Надявам се, че читавите читатели, освободили се от идеологическите и битовите пранги, не са забравили предупреждението на Бенджамин Франклин:

 

„Онези, които заменят своята свобода за временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“[16]

 

Както от много години нееднократно съм обяснявал, САЩ са първата комунистическа държава, планирана и създадена като такава. За първи път проумях това почти изцяло, на излизане от киносалона след прожекцията на филма „Непокорният Люк“ с Пол Нюман, неправилно преведен у нас като „Хладнокръвният Люк“.[17]

 

Оттогава ми е известно, че никъде няма достатъчно свобода. И още нещо – че в лицето на Царство България действително сме изгубили една доста привлекателна държава. Затова никога не съм преставал да изпитвам дълбоко презрение към онези, които я ликвидираха. В това число – Съюзниците на Сталиновия Съветски съюз. Тази е една от причините през първите две години от промените да отказвам поредица от предложения за работа в тяхна радиостанция, оказала се съвместен проект на ЦРУ и КГБ с участието на ДС. И не се учудвам, че комунистите са търсени и предпочитани партньори на Запада.

 

Повече от седмица преди Асанж и вездесъщата „най-демократична газета“ в „най-демократичната държава“,[18] оръдието за артилерийска обработка с фалшиви новини “The New York Times” посочи (вижте илюстрацията):

 

„За търговците телевизионните приемници са безценен чифт очи“.[19]

 

А за шпионите? Или след невидимото, но осезателно с действията си Министерство на истината, трябва да очакваме приемането и въвеждането на Закон за свобода на дезинформацията?…

 

Сега изведнъж изникнаха стотици хиляди публикации по темата. От години съпругата ми нарича тези уреди „Бриго“. Какво духовно, морално намирате в непрекъснатото и всеобхватно проследяване и подслушване? Даже на най-интимните моменти в живота ви?

 

Преди време неколцина оспорваха прилагането на тази практика с аргумента, че няма как да съществуват толкова ченгета, които да вършат работата. А тя, тяхната дейност, е елементарна. Записват всичко. (Шпионските централи разполагат с могъща електронно-компютърна техника, от чийто капацитет и потенциал нямаме ни най-малка представа.) То се архивира. Щом потрябва, на бърза ръка се явява на разположение.

 

От доста време, нека река така – от десетилетия, ЦРУ на САЩ е филиал на КГБ на СССР. А в интернационалната скала на властта Кремъл стои по-високо от Белия дом. Респективно, по-рано Съветският съюз, а понастоящем Русия ръководят Съветските американски щати. Все пак първата държава е родината на световното еврейство. Не друг, а то е изградило Съединените щати такива, каквито са днес. Да не го разбирате и осмисляте, не означава, че не е вярно. Говори зле за самите вас.

 

На фона на тези кратки разправии, изричани под сурдинка, слушах как левскари – футболисти ветерани, все членове на БКП с чинове в ДС, и запалянковци от комунистически семейства, наричани „фенове“, възвеличават болшевишки слуга като Спас Русев, и се прекръстих. За всеки случай. Ликуваха, задето щял да остане… на „Герена“?! Какво общо има подуенската махала с оригиналния футболен отбор?

 

Мислено попитах Господ, защо е решил да ме сътвори тук – сред толкова примитивни, лишени от мозък, грозни зомбирани твари, текезесари, външно бегло наподобяващи хора? Умственото ниво на лондонския автор – не желая да изписвам името му – е равно на Славчо-Атанасовците и левскарските фатмаци.

 

Чалгарска цървуланска трагикомедия! Това ли са проблемите на грухтящото овче стадо, обитаващо тази територия?

 

Роденият в Пернишко или Радомирско – медиите крият – Спас Русев е физкултурник. Трудно, с връзки е получил диплома от ВИФ „Георги Димитров“. Разпределили го в родния му край – като учител по физическо в интернат в радомирското село Гълъбник. Прочул се като натегач по комсомолска линия и като доносник. Така се докопал до длъжността „културно-масовик“ в младежкия дом на Радомир. Сближил се с комсомолския шеф на Завода за тежко машиностроене, другаря Владимир Грашнов. Синът на Живковия министър Марин Грашнов го въвел в средите на червената буржоазия.

 

Със зъби, нокти, подлости и Грашнов зализаният селски ерген се издигнал до ЦК на ДКМС. Отначало – като шофьор. Не след дълго – чак до „висините“ като началник на централния бригадирски щаб. Следващото стъпало било шофьор на члена на Политбюро на ЦК на БКП Стоян Марков – „Стенмарк“. Онзи, който живее в съседство със Сергей Станишев.[20]

 

По време на Филип-Димитровото СДС-управление бившият служител на ЦК на ДКМС Спас Русев, вече станал закупчик-снабдител в „Софийски музикални седмици“, беше издигнат за заместник-шеф на Агенцията за чуждестранна помощ.

 

„Леа Коен, подкрепена от Юлия Берберян, налагат протежето си Спас Русев за заместник-директор на Агенцията [за чуждестранна помощ] въпреки, че е без висше образование.“[21]

 

И на комсомолския кадър Спас му тръгва една карта!… С помощта на комуниста-седесар Петко Симеонов и прочие хайдуци я ограби до шушка чрез фирмата „Артемис“.[22] Усетил заплахата да стане следствен, оправният Спас си плюе на петите и побягва към Лондон. Там го чака капия, както се казва на жаргон.

 

Преди това в английската столица беше намерил убежище неговият покровител Стоян Марков. Той се беше скрил при своя ментор Огнян Дойнов и неговия господар Робърт Максуел, убит от Моссад.

 

„Доста по-късно неговият шеф в АЧП Петко Симеонов ще признае пред медиите:

 

„Спас Русев беше невзрачен шофьор от УБО и возеше др. Стоян Марков, най – младия член на Политбюро. След 10 ноември, Стоян Марков се покри в Лондон, а Спас премина в СДС не без помощта на др. Андрей Луканов. Събираше дарения и направи добро впечатление на Ръководството. Убедихме Желю да издигнем Спас Русев в Агенцията за чуждестранна помощ. Получи се и започнахме да получаваме дарения за стотици милиони, в стоки и продукти. Населението беше гладно, от чужбина идеха ТИР-ове с масло, изкуствено мляко и месни консерви. Отделно се получаваха крупни чекове. На Русев му се регистрира фирма и Стоян Марков започна да го консултира. Така с парите на народа и за народа Спас Русев забогатя, уреди някои дългове на княз Кирил Преславски и така се приближи до Симеон. После започна да контактува с юпитата, финансира кампанията на НДСВ и стана сив кардинал.“…

 

Въпреки успешната схема, практикувана от него в АЧП, едва ли спечелените пари са били достатъчно, за да му осигурят сносен живот в скъпата столица на Британската империя. Затова някой му урежда стипендия. Липсата на данни кой е благодетелят на перничанина поражда слухове, един от който е свързан с Банка за земеделски кредит, където „по случайност“ съпругата на Русев е секретарка на шефа. Тази банка, която изгърмя по Виденово време и се оказа един истински коридор за раздаване на невъзвръщаеми кредити, има финансовата възможност не само да даде стипендия, но и кредит на перничанина, както вероятно е и станало.“[23]

 

Да отворя скоба за позабравен факт. Георги Велчев, брат на Кобургготевия вицепремиер и министър на финансите Милен Велчев, е женен за дъщерята на „Стенмарк“. Спас Русев също се озова в Лондон и… забогатя! Внезапно и за мнозина – неочаквано. Но не по-малко странно и любопитно е, че пръв приютява шофьорско-комсомолския кадър на комунистическата НРБ наследникът на царски дипломати Иван Станчов – устроен от ония служби като имигрант в Лондон.

 

 

 

Не е необходимо да вършим друго,

освен да повтаряме: само при комунизма

индивидът става себе си и води свой собствен живот[24]

 

 

 

Наистина само при комунизма физкултурникът Спас Русев би могъл да преуспее по такъв блестящ начин. Толкова „искрящ“, че ще го ослепи. Дали затова все се стреми да се крие, да живурка анонимно, да не се знае много за него и делата му. Но понякога го задействат. Неизбежно е за куклите на конци.

 

Преди да се покаже в светлината на прожекторите като пернишко-радомирски левскар, му възложиха да организира прословутата яхтена среща на министрите с убития контрабандист и сътрудник на специалните служби Иван Тодоров – „Доктора“. Някой помни ли я? Какво последва от нея, от стотината убийства на фигури от комунистическия подземен свят, определяни като „знакови“?

 

Подвизаващия се в САЩ бивш висш съветски стопански ръководител, един от шефовете на Академията на науките, товарищ Владимир Лвович Квинт, упорито крие своето хазарско потекло. Но който търси, намира. Квинт е член на директорския борд на Съвета за връзки между еврейските общности в САЩ.[25] В интервю, дадено пред руско издание в Съединените щати, Владимир Лвович обсъжда своята принадлежност към „еврейската общност“.[26]

 

Член на КПСС, със сигурност свързан с КГБ, от 1990 г. еврейският „гений“ живее и работи в САЩ. Сменил е една съветска страна с друга – с оригинала. Излишно е да изреждам всичките му успехи. Но със сигурност е тачен член на американското висше общество. (Вижте илюстрацията.)

 

Любимец на синедриона, товарищ Лвович, изпада в следното откровение:

 

„Спас Русев е много негативна личност, която влияе лошо на политическия живот в България…

 

Преди дни лондонският бизнесмен Русев, който се прочу покрай яхтения скандал в Монако, обвини Квинт, че е вменил на премиера обещанието за прословутите 800 дни, в които да оправи страната.

 

 Царят ми предложи да завърша програмата за 800-те дни и да я направя разбираема за хората, призна Квинт. Според него Симеон искал този срок да се запише в управленската програма на кабинета, но Николай Василев и екипът му, заедно със Спас Русев, осуетили това. Те разработили своя концепция в Лондон. Като видях колко е неграмотна, реших, че по никакъв начин не мога да свържа името си с нея, заяви Квинт.“[27]

 

Ето ги „свинските черва“ на партията-майка.

 

Освен че с много милиони евра купи и преобрази къщата на покойния Стефан „Николай“ Савов, понастоящем този Русев, покрил с фалшиво лустро болшевишката си мутра, е горд „собственик“ на столичния хотел „Радисън“ с огъната като дъга фасада. Да, на бившия „София“, току срещу Народното събрание![28] Освен това радомирско-пернишкото комсомолче Спас се води притежател на мажоритарни дялове от „Българска телекомуникационна компания“ АД, позната като „БТК – Виваком“, и на Футболен клуб „Левски 1914“.

 

„През март 2004 г. „Телелинк“ отхапа апетитно парче от все още държавната БТК, когато тя бе под надзора на министър Николай Василев. „Телелинк“ сключи договор с телекома за изграждане на метрополитен мрежи, като отнесе конкуренцията от световни имена в този бизнес. Разбира се, поради грижа за националната сигурност, контрактът остава засекретен…

 

Интересни са и връзките на Русев през негови фирми с известни лица от политиката и обществения живот у нас. Например с Мартин Георгиев Захариев, собственик и управител на „Медия 555“, където втори управител е Русев. Или връзката на  сина на Спас Русев – Евгени, в няколко фирми с Мариус Ангелов Величков, който пък от своя страна е съдружник с Венелина Гочева, сега управител на бившите ВАЦ-овски вестници „Труд“ и „24 часа“. Списъкът е дълъг и стига до много известни имена от бизнеса в страната пряко или чрез общи съдружници, което показва, че каквото и да прави у нас лондонският жител, то има широка бизнес и политическа подкрепа от повечето партии. Самият Русев признава това със станалите афоризъм думи: „Мога да се обадя на който и да е политик в България“. А щом може да се обади, значи може и да уговаря сделки, да прави бизнес или да изисква лобистка подкрепа.“[29]

 

И Спасчо Комсомольский е ползвал предоставеното му от кроткия народ право да се променя…

 

Такива са любимите вождове на „синята“ футболна агитка: съветският евреин от КГБ и израелски гражданин Михаил Черной или Михаил Шварц – Чорни, Владимир Грашнов, Тодор Батков – потомствен комунист и агент на Държавна сигурност, а сега лондонският комсомолец бай ви Спас Пернишко-Радомирский. Какъвто патронът на клуба, такива и собствениците, че и запалянковците. Пардон – „феновете“. В никакъв случай човешки същества, още по-малко българи. Гои, смърдящи на еврейска милиционерска партенка, и извратени при това.

 

„Фйѐнуити“ на останалите отбори да не се възгордяват. Същите са. Да са привърженици на „Славия“ с Живковия бензинаджия-ченге Венци Стефанов от СИК, на лондонския „Челси“ и ЦСКА – Москва, на еврейския горски от КГБ товарищ Роман Абрамович, на катарския „Пари Сен Жермен“, на тукашния ЦСКА на болшевишкия джебчия и убиец Гриша Ганчев, на перачниците на мафията „Реал“ – Мадрид и „Барселона“,[30] „Байерн“ – Мюнхен, италианските „Ювентус“, „Милан“, „Интер“, на „Арсенал“, „Ливърпул“ и „Манчестър Юнайтед“ на еврейски бандити от САЩ, на китайско-арабския „Манчестър Сити“, или на друг подобен тим, издава отсъствие на най-елементарна, ама съвсем, съвсем мъничка нравственост.

 

„На 5 декември 1931 година в самия център на Москва тържествено бе взривен величественият храм на Христа-Спасителя. Черквата беше символът на стара Русия – тя бе най-почитаната нейна светиня, изграждана повече от 40 години при царстването на четирима императори. Гърмът от този взрив трябваше да покаже пред света, че хилядолетната Руска империя [посмали малко] е унищожена завинаги. Че вече се е изправил на крака и започва да действа нейният оживял труп, получил наименованието Съюз на съветските социалистически републики. Точно тази дата може да се смята за началото на самостоятелната дейност на Сталин…

 

През тези години бяха взривени и унищожени повече от 60 хиляди храма. Но пък се изградиха горе-долу толкова стадиони и домове на културата. Непрекъснато набиращ сили, терорът заздрави трудовата и битовата дисциплина… Номенклатурата се циментираше, като издигаше плътна стена между себе си и унищожавания народ. Секретността на нейния живот беше издигната в ранг на най-пазена държавна тайна. Простото любопитство – да узнаеш как живеят, как се хранят и работят „вождовете“ – за обикновения човек свършваше, като правило, с разстрел. Смяташе се, че единственият подбудител на подобно любопитство е желанието да се извърши покушение върху живота на някой ръководител.

 

Диктатурата на пролетариата, за която твърде неясно говореше Маркс, се бе превърнала в диктатура на номенклатурата над народа. А той беше поголовно превърнат в пролетариат в най-прекия смисъл на думата – лишен от собственост и юридически права, трудещ се според указанията на господаря и получаващ точно толкова, колкото да не умре от глад или да умре от глад, ако така реши господарят. По принцип в този начин на възпитание на робите нямаше нищо мъдро… Методът е разработван още в дълбока древност. Мъдростта се състоеше в съвсем друго нещо – да заставиш робите хорово и при това с упоение да пеят песента: „Я другой такой страны не знаю, где так вольно дышит человек.“[31] И в тази насока беше проведена такава гигантска работа, че в сравнение с нея строителството на пирамидите прилича на детска игра с пясък.“[32]

 

Хвърлете паралел към онова, което представляваше комунистическият режим тук в системата на държавен капитализъм – социализъм. Обикновен сталинизъм.

 

Някой православен скот ще рече, че не е моя работа да съдя. Той затова е клозетник – дребен червей, битуващ доволно сред говната в полусрутен кенеф. Човекът не е създаден така, както ви мамят комунистите – еврейските жреци и техните наследници от църковно-болшевишката номенклатура. Дарен е със свободна воля и има пълното право на мнение и неговото изразяване. Отдавна съм осъдил тукашното население от недодялани диваци. От години се наслаждавам на изтреблението му. Нека мрат!

 

Когато на тези незавършени, лишени от разум твари, им уйдисва, приемат подобните тям да произнасят присъди. Например, не забелязват нищо политически некоректно в начина, по който социалистическата газетка „Стражът“, издавана в Лондон под егидата на тайното Фейбиънското общество, се надсмива на фамилните имена на Найджъл Фараж и Джулиан Асанж. „Не звучат английски, а френски“. „Очевидно, това не е тяхна вина“, заключава авторката на изданието, адашка на Марин Льо Пен.[33] С тази разлика, че Марина звучи италиански, а не английски, все пак…

 

Прескачам образците на долнопробна ирония по калъп от ХІХ век, наподобяваща Христо-Ботйовата. Карловецът пък плагиатствал на воля от анархиста Пиер-Жозеф Прудон. Ала това е друга тема, не въпреки това имаща връзка със sans énergie – отсъствието на дух – необразоваността, неосведомеността, доверяването на фалшивата история, преправена по терка на Интернационала. Понеже така е по-лесно.

 

Трябва ли да вляза в чепиците на другарката Марина, и да отсъдя, че е непривлекателна. И изглежда стара, а не на 42 години, на колкото е. Прилича на кюстендилското комунистическо чудо Мая Манолова. Тоест – на Бурвил в ролята на Планше с тигана от старата киноверсия на „Тримата мускетари“. Даже гаджето на comrade Хайд, което „милата“ гледа тъй влюбено, докато то е вперило взор не в нея, а в обектива, изглежда по-добре от нея. Но да заключа, че „очевидно, това не е тяхна вина“? Което би трябвало да е обидно за всяка нормална жена.

 

Колкото повече знам, толкова по-добре разбирам евгениците. Няма полза от примитивните тъпи и прости твари. Те само замърсяват орталъка. Прави са от елита да ги изтриват. За мен е друг въпрос кои превзеха елита и сега го съставляват.

 

А мнозинството, 99 на сто от които не са нищо друго, освен нищожества, нека гледат телевизия и да вЕрват. Или да не го правят. И в двата случая Big Brother is still watching you. Мен – също.

 

Бог, доброто, мисленето в перспектива, стремежът към напредък и усъвършенстване сякаш бяха пометени. По-скоро, в епохата на научно-техническата революция, някаква гигантска прахосмукачка ги погълна. А понеже природата и животът не допускат вакуум, духът беше заменен от материята. Нравствено извисеното – от парите. Сведено до прости аритметични действия, до броене на банкноти, пачки, тази философия на битовото надделя и доведе до духless.[34]

 

Точно както във вече изглеждащата далечна 1973 година британците от рок-групата “Pink Floyd” с пророческа ирония съветваха:

 

„Пари, стартирай! Намери си добра работа с по-високо заплащане, и си добре. Пари, чудесно нещо! Награби тази парична наличност с две ръце и си направи пачки. Нова кола, хайвер, отсядане в хотела-мечта с четири звезди… Мисля, че ще си купя футболен отбор.“[35]

 

Съвсем не на шега и много по-рано Джордж Оруел тъжно констатирал:

 

„Пари, отново; всичко е пари. Всички човешки взаимоотношения трябва да бъдат придобивани с пари. Ако нямате пари, на хората няма да им пука за вас, жените не ще ви обичат; няма, което ще рече, че да им пука за вас или да ви обичат ей така, е последното нещо, което има значение. И колко са прави, в края на краищата! Защото, ако сте безпаричен, сте непригоден за обич.[36] Следователно, говоря на езика на хората и ангелите. Но тогава, ако нямам пари, НЕ говоря с езика на хората и ангелите.“[37]

 

Представяният като неоекспресионист американски художник със словашки и то източноправославни корени Анди Уорхол един-два пъти се задяваше с юдаизма. Но не отричаше, че е уловил и прихванал онова от него, което смяташе за zeitgeist – духа на времето – в културата на Америка. Кое е то? Парите. Беше скалъпил следната формула, своеобразно обяснение на основите на комунизма:

 

„Печеленето на пари е изкуство. И работата е изкуство. А добрият бизнес е най-доброто изкуство.“[38]

 

Значи и комунизмът е изкуство. Може би – най-висшето, защото е най-доходоносният бизнес.

 

 

 

В сегашния си вид този свят е за комунистите

 

 

 

Дали помните публикувания тук цитат за това, как през двайсетте години на миналия век „вестник “The New York Herald Tribune” писа: „Излиза, че извършващата се в Русия болшевишка революция в действителност представлява една гигантска финансова операция, целта на която е да се изтръгнат от руски контрол огромни парични средства и да се прехвърлят под контрола на европейските и американските банки. Навярно истинските подбуди за тези действия са известни само в Кремъл. Но сега вече определено може да се каже: колкото и да държат на войнствени речи за световна болшевишка революция и за неизбежната катастрофа на капитализма, „Ленин и Ко“ изглежда не съзнават, че всъщност правят всичко, за да осигурят за дълги години процъфтяването и стремителния ръст на нашата икономика и стабилността на долара.“[39]

 

Беше ли сталинизмът висша форма на комунизма? Някои болшевишки ортодокси и досега са готови да заложат живота си за това, че Висарионович бил безсребърник. Да бе, колкото Тато носеше кърпени чорапи и си отиде от този свят с едно прокъсано одеяло… Да разказват приказките за честния и беден Путин на старата ми шапка! Добре е да прибавят към тях и такива за Барак Обама, Никола Саркози, Дейвид Камерън или за Жан Виденов, Иван Костов, Б.Б. и останалите вечно гладни, ненаситни и крадливи мастии на милиционер-социализЪма.

 

На този фон сталинизмът се завръща и то в уж най-развитите, най-напредналите държави. Както беше предвидил товарищ Ленин. С всички подробности и заплахи – шпионаж, врагове на народа, призиви за разправа с тях… Но преди всичко с изумителните по мащабите си корупция, злоупотреби и кражби. Които водят до феодално разделение на обществото. В него съвсем малобройната висша класа, определяна така по единствен критерий – богатство, осигуряващо власт, неусетно налага крепостна зависимост на останалите. Белези, характерни за ленинизма и неговата Нова икономическа политика – НЕП.

 

Сталин бързо се разправил с „ленинската гвардия“, заграбила милиарди, внесени в западни банки. Не пожалил даже вдовицата на вожда.

 

„По време на изгонването на Троцки шефът на ОГПУ[40] Хенрих Ягода[41] вече бе занесъл на Йосиф Висарионович списък с номерата на личните сметки и сумите по тези сметки на всички ония, които си напълниха джобовете при небивалото в историята разбойничество, наречено Велика октомврийска социалистическа революция. Ягода не беше вписал там само номера на своята сметка, наивно вярвайки, че за другаря Сталин той е единственият източник на информация. След време Ягода ще си признае и за нея, но вече ще бъде късно. Сталин ще изцеди всичко от тях – до последния цент. Храчейки кръв от размазаните си дробове и плюейки избитите си зъби, всички те, преди да получат куршум в тила, „доброволно“ ще преведат парите си от западни банки в Москва.

 

Зиновиев, Каменев, Бухарин, Менжински, Ганецки, Уншлихт, Бокий…[42] Списъкът е дълъг, но Сталин не пропуска никого. Даже Ленин. И лично ще обясни на Надежда Константинова какво я чака, ако не изтегли парите на вожда на световния пролетариат от швейцарската банка. На другия ден всички ще забравят, че тя е била съпруга на Ленин и е негова вдовица. Ще приемат, че вдовицата всъщност е Землячка[43] – същата онази „Землячка“, която извозваше златото от Севастопол заедно с Бела Кун.[44]

 

Надежда Константинова се огъна – предаде всичко. Виж, Землячка излезе юнак. Доброволно направи необходимото, и за Бела Кун им припомни. Ах, как не му се искаше на него да предаде парите! Три дни го биха и след като изсмукаха и последния му грош, го разстреляха. Без да се церемонят, набързо се справиха с всички „интернационалисти“, живеещи с илюзията за пълната си безнаказаност. Докараха и онези, които смятаха да прекарат известно време в чужбина, като харчат за свои нужди парите, предназначени за световната революция. Само неколцина американци успяха да се укрият, но после никой не чу нищо за тях.[45]

 

Потекоха пари към Москва, но уви – само от лични влогове. А това беше капка в морето. Беше малко. Много пъти повече беше необходимо за строителството на новата империя според великите сталински планове. И затършуваха из света ОГПУ и неговият заместник НКВД – затърсиха многобройните съкровища, наречени от Ленин „Златото на партията“. Търсеше ги Гестапо, като вадеше душата на арестуваните банкери. Душата изваждаха, но златото не намериха.

 

 

Но къде се е дянало то? За какво е използвано? Трудно е да се даде точен отговор. Мнозина изследователи предполагат, че именно „златото на партията“ е извело Съединените щати от най-дълбоката икономическа криза през двайсетте години. Че то е осигурило и икономическия бум през последвалите години на „Новия курс“ на президента Рузвелт.

 

Още никой не е написал финансовата история на света, тъй като финансовите тайни, за разлика от държавните и военните, с течение на времето не се разкриват, а само стават още по-непроницаеми…

 

Методите, с помощта на които другарят Сталин изграждаше своята държава върху пепелищата на унищожената Русия, са общоизвестни. Сякаш няма престъпление, на което не е бил способен „вождът на всички народи“. Милиони и милиони са разстреляни и превърнати в лагерна прах. Педантично и последователно изпълнение на всички Ленинови завети. Достатъчен е един поглед върху списъка на обречените, за да стане пределно ясно доколко Йосиф Висарионович е бил верен ученик на Ленин. Той не само стриктно спазва духа и буквата на заветите на своя учител, но и не си позволява никакви импровизации или своеволни допълнения.

 

Сталин беше слаб в теорията на социализма. Така че, ако в началото на четиридесетте години някой от посочените в списъка категории население все още е бил жив, той е можел да се намира само зад бодлива тел.“[46]

 

Сталинизмът е ленинизъм с национална насоченост, изведен до висините на най-висшия възможен терор с десетки милиони жертви.

 

Преди 65 лета комунистическите властници хвърлили чичото на жена ми в концентрационния лагер на смъртта Белене. Ей така, без съд и присъда. Прибрали го една заран от дома му. Станало по тъмно, преди разсъмване. Извели го и той повече не се върнал.

 

Накрая, поради добро стечение на обстоятелствата, се уредил със съдебен процес. Осъдили го в група с непознати нему „за шпионаж в полза на Холандия“. Останалите – „на Белгия“. Беше юрист. Казваше ми, че въпреки висшето си образование, ако тогава някой го бил накарал да посочи Холандия на картата, нямало да успее. Интересували го други неща. Например – спортът. Беше първият треньор на национален отбор по баскетбол на Царство България. След концлагера – миньор в Родопите…

 

След 10 ноември 1989 година не редовите необразованите, редови комунистически престъпници, но и представителите на върхушката на „народната власт“, до един простаци, получиха тавана на пенсиите. Партията ги беше превърнала в богаташи. Пак колеха и бесеха, но чрез съдия и прокурор, както беше предупредил техният прислужник Любен Гоцев, наричан „генерал“. Техните потомци и ратаи все така ни командват, демонстрирайки своите изумителни качества в доразрушаването на държава, която до 1941 година е била магнит за бедни европейци…

 

Представяте ли си каква е била българската мечта тогава, в края на четиридесетте и петдесетте? Съвсем точен съм – българската, а не комунистическата. Да ви изправят пред съд. Да ви съдят за каквото и да е. Понеже в противен случай най-вероятно онази с косата се появявала в образа на Тодор-Живковия приятел и съучастник Мирчо Спасов, на Тома-Томовия и Леа-Коеновия баща полковник Николай и „юриста“ Пепо Менахем,[47] на надзирателите Газдов, Гогов, Ръжгева или на капото Шахо Циганина. След което – прокъсан чувал и и изхвърляне на островчето Магареца. Като непотребна вещ, както се избавяте от боклука у дома. А там подивелите прасета, по време на сушата избягали от кочините в село Белене, си знаели работата…

 

Не съм чувал за други същества, претендиращи да са хора, даже народ, които да са се отнасяли така с мъртвите. Даже днес, повече от 27 години след „великодушното“ връщане на свободата да плямпаме, тварите, самозваните „човеци“, съставляващи стадото, неоснователно, неоправдано, незаслужено и съвсем погрешно изживяващо се като „народ“, не проявява никаква емпатия към тези трагични страници от историята, към жертвите и техните наследници. Това издава духless – отсъствие на душа, на съвест, на чувство за справедливост, на съпричастност и усещане за вина, на жажда за право и законност, на всякаква милост и състрадание у онези, които неправилно назовавам „нашенци“.

 

Синът на убиеца полковник Никола Томов е уважаван журналист-комунист и ченге. И му предстои да стане народен представител. Известни са неговите връзки, както с Москва, така и с Вашингтон. Издигането на неговата кандидатура представлява гавра с паметта на жертвите на комунизма и лично на неговия садистичен родител.

 

Бившата конкубинка на съветския гражданин Сергей Дмитриевич Станишев, другарката Елена Йончева, е дъщеря на старши офицер от Второ главно управление на Държавна сигурност. Казвали са ми, че то – контраразузнаването – било най-зловещият таен милиционерски участък, който можем да си представим. Тя също е кръвно свързана със СССР. Което не пречи на Запада да я възприема за „негово момиче“…

 

 

 

Призракът на сталинизма[48]

 

 

 

Всички червени боклуци, екскременти на сатаната, са курназ, понеже зад тях твърдо като скала – firmly as a rock, както е на новкомунистически – стои марксисист-ленинският Запад.

 

Погледнете списъците с кандидатите за народни представители. Почти три десетилетия по-късно те бъкат от комунистически ченгета. Надзърнете в листа с имената на онези, които представляват страната в международните организации – в момента и доскоро. В тях е пълно с тайни милиционери![49]

 

А „милият“ Европейски съюз, предвождан от източногерманската комсомолска активистка, от чиито тлъсти телеса се носи силната миризма на демона на Stasi, се пребори агентът на същата служба с псевдоним „Оскар“ да продължи да президентства организацията на 28-е. Не греша. Териза Мей – другарка, също гласува в негова полза.[50] Въпреки протестите на законното правителство на родината на towarzysz Туск, Доналд Франчишкевич.

 

Полският кабинет разчиташе на британска подкрепа в опита си да блокира преизбирането на Туск.[51] Обаче Лондон, смятан от Варшава за традиционен съюзник, въпреки неизпълнените обещания от Чърчил и Атли след Втората световна война, има свои интереси. От Брюксел го съблазниха с морковче. Един от преговарящите от страна на Евросъюза, Ги Верхофстад, неустоимо „привлекателен“ бивш белгийски министър-председател и настоящ лидер на фракцията на либералите в Европейския парламент, обяви, че и след напускането „британците ще могат да запазят своите права в организацията, ако подават индивидуални молби за това“. Примамката беше допълнена от още изкушения, накарали „желязната“ Териза да омекне и промени позицията си.[52] Британия за пореден път измами поляците. Дали те ще запомнят и това тяхно предателство?

 

Но то е предателство и спрямо всички европейци, които ненавиждат комунизма, социализма, останалите интернационалистки или шовинистични тоталитарни идеологии и практики. Дали ще забравим? Ще простим ли?

 

Ако не знаете, дядото на товарищ Бивнев (на английски Tusk означава бивни на слон или глиган), с многозначителното малко име Йозеф, бил натикан в нацистки концлагер. Обаче към края на войната се оказал в редиците на… Wehrmacht-а. Поляците говореха за “Afera wehrmachtowa” – „вермахтова афера“. Само че, когато преди 12 лета тя се разрази, председателят на Съвета на Европа заяви, че не знае за този епизод от семейната история.[53] Колко познато, нали?

 

Такъв е един от методите в технологията за превръщане на хора в кукли на конци, зависими от синедриона. Намират уязвим факт от миналото и започват да изнудват. Ако поставеният под натиск подаде, вербуването е до живот. А често се предава от поколение на поколение. Както ме осведоми още през есента на 1991 година офицер от Шесто управление на Държавна сигурност, поддържат зависимостта вече не с рекет, а с откровени заплахи. Както се изрази ченгето, всеки има близки роднини, на които държи. Дългата ръка на службите – Интернационала – може да ги стигне навсякъде по земния глобус…

 

Яростната защита на Туск от страна на германската комунистическа канцлерка Ангела Меркел даде основание на Ярослав Качински, лидера на полската партия Закон и справедливост, да отсъди:

 

„Европейският съюз е доминиран от една държава. Не можем да крием това. Тази държава е Германия“, заяви Качински пред репортери във Варшава.

 

„Европейският съюз е доминиран толкова всеобхватно, че натискът върху отделни политици е огромен“, рече той.

 

„Ако Евросъюзът не напусне този път, ще се озове в историята.“[54]

 

Главният дипломат на Варшава потвърди същото:

 

„Знаем, че Евросъюзът е съюз под берлински диктат“, обяви полският министър на външните работи Витолд Вашчиковски пред медиите в страната, като преповтори настойчивите твърдения на партията Закон и справедливост, че Европейският съюз е контролиран от Берлин.“[55]

 

Ръководителят на управляващата партия във Варшава, който е брат на загиналия в самолетна катастрофа президент Лех Качински, смята Доналд Туск за пряко отговорен за смъртта на държавния глава. По онова време днешният de facto президент на Европейския съюз беше министър-председател на страната си и се прегръщаше със своя кремълски колега Владимир Путин. Катастрофата стана близо до руския град Смоленск, когато Лех Качински пътуваше, за да отдаде почит на убитите в гората край Катин от съветските еврейски комисари между 12 и 20 хиляди – според различни списъци и оценки – представители на полската интелигенция, елита на войската, предприемачи…

 

Да бъде бламиран от сънародниците си, от своята родина! Какъв по-голям позор за шеф на международна организация, представяща се като факел на прогреса, какъвто уж се явява Доналд Туск? Да се надяваме той да прояви морал и да подаде оставка? То е все едно да очаквате от умрял писмо, както гласи поговорката.

 

„В четвъртък [9 март т.г.], Полша предупреди лидерите на Европейския съюз, че тяхното решение да посочат повторно полския министър-председател Доналд Туск за председател на техните срещи, е стъпка към разпадането на блока от 28 страни.“[56]

 

Последното предвидих публично още през късната пролет на 2007 година от телевизионния екран на вече несъществуващата пловдивска телевизия „Евроком-България“. Благодарение на Владимир Б. съм в състояние да го докажа.

 

Комунистите завзеха всичко навсякъде. В своя интернационализъм не пожалиха никаква история, култура, традиции на отделните народи. Налагането на глобалният им световен ред е пред приключване.

 

„От изместването на центристите на Туск от властта през 2015 година полските консерватори се сблъскаха с обвинения в авторитарни тенденции заради опита им да въведат по-голям контрол над държавните институции.“[57]

 

Струва ми се, че не е далеч денят, в който Ярослав Качински ще постъпи спрямо Доналд Туск по същия начин, по който загиналият му брат Лех по отношение на Лех Валенса. Като президент, близнакът Качински пръв оповести публично, че „иконата“ на полската демокрация, лидерът на профсъюза „Солидарност“, е бил агент на комунистическите специални служби. Даже огласи неговия псевдоним в Esbecja – Służba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych – Държавна сигурност на Полската народна република.

 

Оттогава изтече доста вода. И аз говорих за агента “Bolek”. Писах за него – „Болйек“. Мнозина не вярваха. Въпреки издадената книга с автентични документи, Валенса отричаше. Даже се захвана да съди Лех Качински. Типично за гузно нищожество с претенции за морален ментор, заклещено в кьоше. Едва преди месец и нещо съдът окончателно заключи: Лех Валенса е бил агент на Esbecja с псевдоним “Bolek”.

 

Та смятам, че Ярослав Качински ще извади на светло агентурното минало на сътрудника на Stasi, респективно на КГБ, с псевдоним „Оскар“. Нищо чудно пак да се окажа прав – “Oscar” навярно е бил вербуван в Дрезден от Владимир Путин. Също – Ангела Меркел.

 

„STASI е вербувало персоната Ангела Меркел. Така твърдят в нейната биография авторите Ралф Георг Ройт и Гюнтер Лахчан.[58] ЩАЗИ е имало агенти в цяла Европа.“[59] (Вижте илюстрацията.)

 

За мен „случаят Туск“ не е приключен. Очаквам продължение. Предполагам, че при първи подходящ и удобен случай партията Ред и справедливост ще отвърне на удара, нанесен й от двадесет и седемте социалистически лидери в Брюксел. И ще освети досието на агент “Oscar”. От което, както подразбирате, няма да произлезе нищо съществено. Но хората с ум и свяст поне ще знаят.

 

Консерватизмът, включващ вяра в Бога, внимание към човека и неговите права, съхраняване и развитие на националните традиции и култура, стопански и духовен напредък, е недопустим в условията на глобализацията. Комунистическият интернационал затрива народи с хилядолетно минало и утвърдено уважение към собствената им цивилизация. Япония е на път да се стопи. След десетилетие между 35 и 40 на сто от нейното население ще е надхвърлило 65 години. За запазването на сегашния стандарт на живот може да се наложи японците да работят до… 80-годишна възраст![60]

 

Същото се отнася за България, Италия, Франция, Британия, Холандия, Белгия, Швеция, Люксембург… Европейската християнска цивилизация не е в опасност. Само предстои да изчезне. Ето какво постигнаха комунистите интернационалисти – богоборците – банкерите, индустриалците, търговците със смърт.

 

Обратно в родината си, британската премиерка предложи въвеждането на чисто социалистически методи за стабилизиране на икономиката. Вместо да предприеме мерки за снижаване на разходите за издръжка на държавната и общинската бюрокрация, тя ще увеличава данъчното бреме на онези, които се самоосигуряват. Преведено на нормален език, ще удари семейните, дребните и средните предприятия – основата на истинската средна класа. Което не остана незабелязано дори в средите на собствената й партия.[61] (Вижте илюстрацията.)

 

Както е известно, само комунистите – социалистите – увеличават данъците и посягат на средната класа. Тъй като са наясно, че тя е базата, върху която се крепи свободата и независимостта на цялото общество.

 

Не като замисъл, а практически, „десните“ Маргарет Тачър и Роналд Рейгън удариха средната класа в Британия и САЩ. Първо, чрез намаляване на данъчните ставки за богатите. От което, например отвъд Атлантика, в рамките на рейгъномиката, изобретена от д-р Пол Крейг Робъртс, те станаха още по-богати. Второ, като поразиха всички профсъюзни и съсловни организации,[62] те отвориха пътя пред корпоратокрацията. (Вижте илюстрацията.)

 

Признавам, преди 35 години не го разбирах. Сега е късно – само констатирам. Пък и какво друго бих могъл да сторя? Но съм съвсем наясно, че между 1947 и 1949 година тук другарите видяха сметката на градската средна класа. А до 1955-а – и на селската. Оттогава до ден днешен те господстват изцяло. Цели 40 години – в рамките на държавния капитализъм. А през последните 27 – в имитацията на класически, превърнат в клептокрация.

 

Наченките на опити за възстановяването на средната класа, започнали от 1989 година, завършиха с тежък провал. За някои – трагично. Заложили имоти или теглили кредити, най-предприемчивите мераклии за несоциализъм платиха превисока цена на алчно червената фашизирана до краен предел номенклатура на БКП, БЗНС, ДКМС и ДС. Изгубиха не само собствеността и перспективите. Не малко – и с живота си. Доста от тези пострадали наивници се лутат в чужбина, далеч от бащиното си огнище.

 

В наши дни псевдо десните и на Албиона – торите, и в Съединените щати – републиканците, се самопровъзгласиха за „представители и защитници на работническата класа“, на „трудещите се“.[63] Нали „сега всички са социалисти“?…[64]

 

В тази обстановка сталинизмът пак е тук, макар малко по-перфиден. Ето ги отново измислиците за шпионаж. И пак изплува Холандия… Този път с обратен знак, като заплашена от „крайно десни“. За какъвто е смятан любимецът на синагогата[65] Йеерт Вилдърс.[66]

 

 

 

Един от най-измамните и могъщи начини на сатаната да ни побеждава,

е да ни накара да повярваме в лъжа[67]

 

 

 

Във Франция Марин Льо Пен, за която всички тамошни и европейски лидери са категорични – в условията на „демокрация“ няма как да стане президентка – преди години прогони от партията Национален фронт нейния създател – на организацията и на самата нея, заради недостатъчно почтителното му отношение към евреите. Вдъхновявани от еврейски организации или направо по тяхна заповед, съдилищата в Петата „демократична“ република постоянно тормозят дъртака заради едно изречение: че „газовите камери са подробност от историята“.[68]

 

Още не е отшумял дипломатическият скандал между Турция и все тази Холандия, в който президентът на южната ни съседка квалифицира нидерландския политически елит като „остатъци от нацизма“ и „фашисти“, действащ в стила на „бананова република“.[69] (Нидерландия е монархия…) Вместо да ги зашлеви публично и силно с истината, че са сталинисти. Дни преди това рече същото по адрес на германската канцлерка и останалите ръководни ционисти в Берлин.[70] А беше редно да заяви ясно и открито пред света, че Ангела Меркел е долнопробна комунистка и агентка на репресивните тайни служби на болшевишките режими в родната си ГДР и респективно – в метрополията й СССР.

 

Между тези две прояви, на 10 февруари, Реджеп Тайип Ердоган отново направи поклонение пред наемателя на Кремъл. Трябваше да пристигне в Москва на девети. Но отложи с ден явяването си и съкрати своята визита, за да не се засече с израелския премиер Бенямин Нетаняху. На 9 февруари ционистът за четвърти път в рамките на година коленичи пред Владимир Путин.[71]

 

Същия ден в ръководеното от Сергей Лавров московско дипломатическо ведомство се отби новият министър на външните работи на ФРГ, социалистът Зигмар Габриел. В края на повече от двучасовия си разговор и с руския президент, Владимир Путин отправил покана към своята агентка и приятелка Kamaradin Меркел, Ангела Доротея Хьорстнерова, да го посети и поднесе своите почитания към руския народ.[72]

 

Никой не зададе пред обществеността логичен и важен въпрос: Що ще турският президент Реджеп Тайип Ердоган в една и съща организация с нацисти и фашисти, за каквито смята ръководителите на Германия и Холандия? Трите държави членуват в НАТО. Това ли е съюзът, който ще осигурява спокойствието на европейците? Той видимо е отворен за нацисти и фашисти. За комунистите сме наясно – всички негови страни-членки са марксистко-ленински диктатури. А на видимия му връх е чучнал закоравял организиран комуняга и агент на КГБ, който от 14-годишна възраст съзнателно и доброволно прегърнал смъртоносните идеи на Ротшилд и интернационалните банкери.

 

Да обобщим.

 

Приказките за изолация на Русия и Путин не са просто преувеличени. Те издишат, защото са фалшиви новини, както стана модно да се говори. Лидери на страни, които са ключови играчи не само в настоящата световна обстановка, а изобщо, подвиват крак пред трона на некоронования руски цар. Той се държи със самочувствието на едва ли не най-важния лидер на планетата. Впрочем, точно така го представи „либералната“, което ще рече комунистическата, телевизия CNN, съкращение от Clinton news network по сполучливата шега на Доналд Тръмп.[73] (Вижте илюстрацията.)

 

Една от целите на този блок от телевизионни предавания е, познавайки характера на наемателя на Белия дом, да го раздразнят допълнително. Та евентуално да повлияят на и без друго странните обрати в неговото поведение, наподобяващи мартенско време.

 

През това време никой сериозен политик не отиде във Вашингтон. Единствено – Ангела Меркел, която е марионетка на КГБ и съответно на Путин. Тръмп я нахока, задето „Германия дължи „огромни суми“ на НАТО и на САЩ“.[74] Пред журналистите отказа да й подаде ръка. Макар да я посрещна с престорена сърдечност. Но не посмя да й поиска обяснение за нейното комунистическо минало, свързано със зловещата Stasi, репресивната тайна милиция на ГДР. Както и за нейните контакти със СССР и Русия след това.

 

Навярно изявената ленинистка се появи там в качеството си на go–between – посредничка – между двата главни политически центъра. (Повече не е редно да пропускаме Пекин.) Тъй като, сякаш забравил своите обещания, „Козът“ Доналд не премести посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим. Нито се запозна и сприятели с Владимир Владимирович.

 

Причините за това можете да потърсите в последната публикация за 2016 година в тази медия. За съжаление на малцина от нас и лично мое, ние оставаме в орбитата на руските интереси и разпореждания.

 

Добре е да се вземе под внимание, че и двамата лидери са ционисти. Кълнат се в преданост към евреите и Израел. Дъщерята и големият син на Доналн Тръмп са женени за евреи. Иванка прие юдаизма. Всички внучета на одиозния президент са еврейчета. На своя ред Путин кани всички евреи, чувстващи се застрашени, да се преселят в Русия.[75] А както единствен показах, той е смятан за най-добрият за евреите руски държавник в цялата история. Върхът е, че израелско равинче предложи чифутите да му вдигнат паметник приживе![76]

 

Е, хубаво, в такъв случай кой ръководи света? Какво и защо дели?

 

Любопитни са истините, изречени през същия дву-тридневен период от президентите на Турция Реджеп Тайип Ердоган, на Сирия Башар ал-Ассад, на САЩ Доналд Тръмп. Преди да се запознаете с тях, припомням още едно на турския държавен глава. То е отпреди три лета, но е съхранило изцяло своята актуалност.

 

 

 

 

 

Няма „много истини“, както упорито насаждат в главите ви официалните пропагандисти с оръжията за масово поразяване на умовете, наречени медии. Истината е само една. И тази, която видяхте, е по-близо до пълната, отколкото тиражираните от средствата за поразяване на съзнанието, намиращи се в ръцете на интернационалното Братство.

 

Тъжно е, че западните, както и тукашните, заместиха едновремешните комунистически инструменти за разпространение на лъжи и дезинформации. Все повече честни жители на Европа, САЩ, Австралия, Канада признават този печален факт. Някои, като напусналият ни през януари Удо Улфкоте, заместник-главен редактор на „десния“ германски всекидневник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”, заплатиха с живота си.

 

Не издържат даже популярни холивудски творци. В момента тукашната версия на HBO показва сериалът „Редакция“, в който актьорът Джеф Даниълс изпълнява главната мъжка роля.[77] Предлагам кратък откъс от нея, пълен с истини:

 

 

 

 

 

Това е така. Западен Израел е най-могъщ във военно отношение. Но не съм съгласен, че изобщо е бил що-годе нормална държава. Той е замислен и уреден от les riches investisseurs[78] като илюзия за les misérables, les débiles, les gourmands.[79] И за да прерасне в Тяхно необятно предприятие и пазар за стоките, произвеждани от него.

 

Едва сега излизат наяве сведенията за комунистическия терор в Съветските социалистически американски щати. За масовото унищожение не само на коренното население, но и на милиони от пришълците. За зверствата в тамошните трудово-възпитателни училища. Наричали са се точно така. За концлагерната система…

 

Не са само САЩ. Какво е по-доброто на останалите „велики сили“? Колко нещастия причиниха на човешкия род и не спират да ги предизвикват!

 

Знаете ли, каквото и да приказваме, в основата на най-големите беди и трагедии на човечеството, особено през последното хилядолетие, са били представители изключително на бялата раса. Затова може би плащаме. Вярно, за мен и много други Китай или Иран са неприятни, но не са напускали границите си. Не са нападали никого, не са участвали в агресивни войни.

 

 

 

Duplikat von Satan, Nachkommen von Teufel[80]

 

 

 

Комунизмът означава нашествие. Неговото верую е износът на революция, без да се интересува, дали „вносителите“ са съгласни, харесва ли им, желаят ли това. Днес го наричат „разпространяване на демокрация“. А тя, в сегашния си вид, представлява двукласово общество. В него има съвсем малък брой истински богати и огромно мнозинство от бедни. Между тях са слугите на първите. Техни наемници, представяни като средна класа.

 

Иън Ръсъл Макюън, след чието име се мъдрят три титли, изписвани с главни букви, е писател, обявен за „един от петдесетте най-велики британски автори след 1945 година“. Преди почти десетилетие „десният“ телеграфопощенски всекидневник “The Daily Telegraph” го нареди на деветнадесето място сред „стоте най-силни фигури в британската култура“.[81]

 

Кой знае защо, официалните му биографи винаги пропускат, че едва се измъкна невредим от съдебно дело за плагиатстване. Но не пропускат да натъртят за неговата устойчива подкрепа за ционисткия тероризъм и Израел, където ходи, за да получава награди. Привързаността му към юдаизма и произтичащото от него чувство за превъзходство го отведе до атаките срещу световно известния физик Стивън Хоукинг – критик на израелската политика на държавен тероризъм. А целият му личен живот представлява изумителна бъркотия, достойна за по-талантливо перо от неговото.

 

Кулминация на дегенерацията е, че на стари години Иън Макюън откри свой брат, шест години по-голям от него. Двамата имат общи родители. Но първото дете било родено преди майката и бащата да се оженят, и те го изоставили… Таткото станал… военен – майор от армията. (Какъв друг?) Самият писател е израснал далеч от родината си – в Сингапур и Либия. Истински британец, няма що!

 

Наскоро, при представяне на свой нов роман в Испания, социалистът Иън Макюън се произнесе относно демокрацията и нейната най-висша проява – допитванията до хората. Но, типично за всички твари с т. нар. ляво мислене, го стори крайно едностранчиво. Иначе казано – по екстремистки начин.

 

Наричайки Brexit „истинска катастрофа“, той разсъждава, по какви причини въпросът е бил поставен на референдум, вместо в парламента.

 

„Шестнадесет милиона британци поискаха да останат в Евросъюза, а 17 милиона пожелаха да напуснат. Но съществува малка и доста енергична политическа група, съставена от непроницаеми и действащи непрозрачно хора, която е двигателят на напредъка. И които говорят така, сякаш половината страна е цялата страна“, заяви той, според вестник “according to El País”.

 

Това е важно и защото Британия действа върху основата на парламентарната демокрация, а не чрез плебисцити, които ми напомнят на Третия райх.“[82]

 

Всеки с акъла си добре разбира, че единствената що-годе приемлива форма на онова, което наричат „демокрация“, е пряката. Тя представлява именно плебисцити, референдуми – допитвания до народа. Парламентарната демокрация е представителна. Казано по народному – номенклатурна, списъчна. Партиите предлагат кандидати. Доколко те представляват избирателите, всеки да отсъди сам. Но този вид псевдодемокрация е болшевизъм – диктат на мнозинството. А останалите?

 

Не ми споменавайте баналната „мъдрост“, че по-добра форма не е измислена. Това е образцова идеологическа догма, предназначена за примитиви.

 

Пряката демокрация е осъществявана изцяло единствено в Швейцария, където я прилагат на всички обществено-административни равнища: национално, кантонално (областно или окръжно), общинско. Там проявите й биват оценявани като твърде положителни. Естествено, намират се и недоволни, но от конкретни референдуми, а не изобщо. Едва ли ще срещнете много швейцарци, извън шепата членове на комунистическата партия, наподобяваща клуб на богати тенис-маниаци, които да искат прекратяването на плебисцитите.

 

Ако слушаме „мъдреци“ от сорта на Иън Макюън, без да проявяваме никакъв ищах и усилия ще установим, че Третият райх е бил изключително демократично устроена държава. Кой би повярвал на това, освен татуираните гологлави тъпанари и простаци от нароилите се неонацистки шайки?

 

Какви аргументи против пряката демокрация използва британският проеврейски писател?

 

„Според вестника, той е допълнил, че политиците, които държат да говорят от името на народа, бяха склонни да „реагират бурно“ спрямо онези, които не споделят техните схващания. Техните войнстващи крила – таблоидните печатни издания, взеха да надничат в живота на съдиите, които постановиха, че Brexit може да доведе до загуба на човешки права. За да разберат дали са хомосексуални или нещо друго. Това напомня за Робеспиер и терора на Френската революция. Атмосферата в моята страна е твърде противна.

 

Част от британската преса нападна решението, а “The Daily Mail” дамгоса съдиите като „врагове на народа“ в наслов на първа страница. А “The Daily Telegraph” озаглави репортажа си „Съдиите срещу народа“. “The Mail Online” стигна до там, да опише един от съдиите, сър Терънс Ътъртън, като „отявлен педераст, бивш олимпийски фехтовач“.“[83]

 

Опа! От нищото изплува друг, различен, зъл и отблъскващ образ на „великата“ Френска революция. При необходимост и определени обстоятелства същият автор ще ви изрисува привлекателен образа на масовия убиец Робеспиер и то в най-светли тонове. Ще ви рецитира измамния лозунг “Liberté, égalité, fraternité”. И с искрящи от болшевишка жар очи ще ви убеждава, че това е била най-светлата проява на демокрация!

 

Революцията използвала площадния плебисцит. От трибуните, от ешафодите, увенчани с гилотини, нейните вождове – все евреи и масони[84] – крещяли обвинения срещу благородниците и несъгласните, против образованите и вярващите, сочели с пръст свещениците, без равините, и призовавали за смърт. Зомбираната тълпа отвръщала според очакванията – като ехо повтаряла повиците за смърт.

 

Такава е била „демокрацията“ на нацизма, а не плебисцитна. Както и при комунизма – не съм забравил митингите и шествията, в чиято масова психоза участваха стотици хиляди хипнотизирани. (Вижте илюстрацията.)

 

За какво призовавал „великият“ съветски еврейски публицист, комунистът Иля Еренбург, любимец на Сталин? Текстовете на Елиаху Еренбург преливат от злоба и ненавист. Изпълнени са с призиви за изнасилване на жени, за изтезания, за гавра с деца, за измъчване на старци, за убиване – за смърт! (Вижте илюстрацията.)

 

„Ние разбрахме: немците не са хора. Отсега нататък за нас думата „немец“ е най-страшното проклятие…

 

Няма да говорим. Няма да се възмущаваме. Ще убиваме. Ако през този ден не си убил и един немец, денят ти е пропилян…

 

Ако си убил един немец, убий още един – за нас няма нищо по-весело от немските трупове…

 

 Недей да броиш дните. Не брой километрите. Брой само едно: убитите от теб немци. Убий немеца! – това те моли старата ти майка. Убий немеца! – това те моли твоето дете. Убий немеца! – това крещи родната земя. Да не сгрешиш. Да не пропуснеш. Убий!“[85]

 

Другарят Меворах – Валери Петров пък писал:

 

„Какво ще отсъди съдникът твърд?

 

Всички обвинители (в хор, могъщо, придружени от барабанен гръм) отговарят:

 

„Смърт! Смърт! Смърт!“[86]

 

Ето на какво са ги научили техните духовни бащи – равините.

 

„В своята седмична, съботна вечерна проповед израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, заяви, че неевреите съществуват, за да слугуват на евреите.

 

Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел“ – заяви той, по време на публично обсъждане на това, каква работа е допустима да бъде възлагана на неевреите, за да се спазва Шабат.“[87] (Вижте илюстрацията.)

 

„Нека започнем с текста на някои масово познати молитви“, предлага Израел Шахак, професор от Университета на Тел Авив. – „В един от първите пасажи на делничната сутрешна молитва всеки предан евреин благославя бог, задето не го е сътворил неверник.

 

Това е следвано от благословията „задето не ме направи роб“. Сетне мъжът е длъжен да добави благослова „задето не ме направи жена“. А жената – „защото ме създаде по неговата угода“.

 

Заключителната част на делничната молитва (която освен това се използва в най-тържествения дял от службата за Ханука – Нова година, и на Йом Кипур – Деня на изкуплението) започва със заявлението: „Трябва да възхвалим господа на всичко,… задето не ни направи като народите на (всички) земи,… понеже те се поклониха на суетата и нищото, и се молят на бог, който не помага.“

 

Последния абзац беше заличен от цензурата в молитвените книги, но бе запазен устно в Източна Европа. А сега беше възстановен в много молитвеници, отпечатани в Израел. В най-важния раздел на делничната молитва – осемнадесетте благослова – има специално проклятие, първоначално насочено против християните, евреите, приели християнството, и другите юдейски еретици: „И нека ренегатите[88] изгубят всяка надежда, а всички християни да загинат на часа [мигновено].“ Тази формулировка датира от края на І век, когато християнството все още е било малка преследвана секта. Малко преди настъпването на ХІV век тя била смекчена до: „И дано ренегатите изгубят всяка надежда, а всички еретици[89] да загинат на часа.“

 

Но много новоотпечатани молитвеници се върнаха към втората формулировка, която освен това беше предписана от множество преподаватели в израелските религиозни училища. След 1967 г. някои паства, близки до Гуш Емуним,[90] възстановиха първоначалната версия (все пак само вербално, без да бъде отпечатвана). И сега всекидневно се молят „християните да загинат на часа“.“[91]

 

Харесва ли ви? Да добавя ли доказателства, че евреите не смятат за свои ближни никои други, освен евреи?

 

 

 

Завсегда среди нас враг скрывается,

так как классов война обостряется[92]

 

 

 

Ами съществуващото и масово спазвано не само в Израел, но по целия свят „правило, съгласно което един вярващ евреин трябва да произнася клетва, когато минава покрай гробище на неевреи… Подобно правило важи и в живота. Така, когато зърне еврейско мнозинство, един набожен юдей следва да благослови бог. Докато щом види обширно множество от неверници, е длъжен да произнесе проклятие.

 

Даже сградите не са изключени. Талмудът постановява,[93] че евреин, който минава покрай жилище, обитавано от неевреи, трябва да помоли бога да го разруши. А ако зданието е в развалини, следва да благодари на бога за Отмъщението… По-нататък правилото беше „разкрасено“ от навика, станал обичай, да се плюе (обикновено трикратно), когато се види черква или разпятие, като допълнителна декорация на задължителната форма на покаяние.[94] Понякога се добавят и оскърбителни библейски стихове.“[95]

 

Както може би се убеждавате, това напълно съответства на отношението на комунистите към безпартийните. Ние – некомунистите – бяхме и сме презряно стадо, което подлежеше на експлоатация и нищо друго. Правата ни бяха толкова ограничени, че по-скоро представляваха безправие. С типичната за „богоизбрания народ“ надменност членовете на БКП отиваха на партийни събрания, от които излизаха още по-надути. Навярно са им обещавали – „спускали“, както се изразяваха, допълнителните привилегии и доволства, на които биха могли да се наслаждават, ако прилагат още репресии и пренебрежения спрямо нас – плебса. За евреите – гоите и шикшите.[96]

 

Е, обичайте вашите евреи и комунисти. То е едно и също. Аз не мога. Не ги понасям и не го крия. Искам реванш. Държа на това заради оцеляването на българите, колкото и малко да са те.

 

По съвсем не странно, а по напълно ясно и понятно правило, никъде по света не размахват плашилото на комунизма. Даже, когато се вторачват в Северна Корея, се стремят да не споменават това „свещено“ и съвсем криворазбрано понятие. Винаги и за всичко са виновни някакви фашисти и нацисти. Комунистът Путин е „фашист“ или „нацист“. Тръмп също е такъв. Към фашистите и нацистите присламчват Льо Пен и Вилдърс, Фараж и Орбан, Качински… Ако отидете в Гърция, ще чуете, че и комсомолската активистка Меркел е нацистка…

 

„Това наистина е тежко изпитание за Европа, чието поведение не беше за пример“ – продължава с умотворенията си Иън Макюън. – „Трябваше да приемем повече мигранти… Тревожното е, че крайната европейска десница използва това, за да подхранва полето на расизма, което и без друго вече е добре наторено.“[97]

 

Фамозният автор грухти, окайвайки вече окончателното – според него – разделение на британците на най-малко три части. Опитвайки се да го транспонира и върху континентална Европа, от която родината му пак се откъсва. Видите ли, всички ние се оказваме проевропейци, антиевропейци и други. Какви?

 

У нас другите със сигурност са главно русофили и туркофили. Едни – с оправдание: по произход и месторождение, но най-вече заради далаверата с комунистите от смятаната за бивша метрополия на чалгарска Номенклатурия и с ислямистите от югоизточната ни съседка. Много от проруски настроените – без да знаят защо и напълно лишени от кауза. По сантименти, вменени им от детската градина, школото, комсомола…

 

Нацистката свастика е забранена. Сърпът и чукът не са. Фашизмът и нацизмът са били осъдени още преди да се появят, колкото и парадоксално да ви прозвучи. Комунизмът е определен за победител със зачеването си. Той е богоборски, антихристиянски, нечовечен, обслужва малобройната класа на господарите.

 

Проверете какво разкриват за комунизма поредните кинодокументи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не, ако червеният цвят е дошъл от Рим, той е изразявал принадлежност към висшата класа – патрициите. Тогавашният еврейски елит го възприел именно с тази цел – да се отличава от юдейския плебс.

 

В живота го въвели фарисеите – първите комунисти. Те се обличали в тоги, обагрени със скъпа пурпурна боя, добивана от малки морски охлювчета. Живеели изолирано, в специални квартали, които днес бихме определили като номенклатурни. Гнусели се от простолюдието и въвели обръщението „другарю“, но само в разговори помежду си. Равините са техните наследници.[98]

 

И не, няма как Европейският съюз да ни подаде ръка за помощ. Той е новият СССР. Замислен и реализиран като Европейски съветски социалистически щати, в неговите ръководни органи намериха място комунисти и тайни милиционери, московски агенти и наследници на такива, приели да служат и на други комунистически столици – Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин, Рим, Мадрид, Виена…

 

Не фашизмът или националсоциализмът, а комунизмът триумфира през ХХ век. От средата на столетието насам – напълно и почти навсякъде.

 

Впрочем, първите две идеологии са по-некачествените и не дотам жестоки близнаци на комунизма. Негови перфидни продължения са социализмът – държавният капитализъм, либерализмът, неоконсерватизмът, обединени в общата цел за създаване на единна глобална корпоративна държава.

 

 

 

Комунисти, социалисти, фашисти, нацисти,

либерали, неоконсерватори са в един и същи строй

 

 

 

Да, нещата отшумяват. Хората измират, забравят, не разказват историята на ужасното минало на децата и внуците си. Днес почти никой не се вълнува от трагичната съдба на българите. Нашето изчезване е естествено следствие от всеобщото безхаберие и униние. Ако не познавате онова, което е било преди вас, най-вероятно ще го повторите. Няма бъдеще без вяра, истина и справедливост.

 

При мислители като Иън Макюън, толкова. Европа не на две, а на много скорости. Всеки национален автомобил за себе си. Обаче с поглъщането на “Vauxhall-Opel” от “Peugeot-Citroen”[99] не само онези 13 на сто акции от френската компания, китайска собственост, а и най-малко четвърт от акциите на “GM” – Европа преминаха в ръцете на пекинското комунистическо ръководство. Практически досега то притежаваше поне половината от “Peugeot-Citroen”, тъй като най-голямото предприятие на компанията се намира в Китай.[100]

 

Основаната през 1969 година социалистическа корпорация “Dongfeng Motor Corp”, чието название се превежда като „Източен вятър“, не просто изработва автомобили от марките “Peugeot” и “Citroen” в Китай. Някои модели са предназначени единствено за тамошния пазар и са недостъпни за европейците, американците, останалите азиатци и т.н. През 2013 година например компанията е продала 3,53 милиона леки коли. Това се равнява на дял от 16 процента от целия пазар на автомобили в страната. Фирмата има връзки – разбирайте акции – и с “Renault”.[101]

 

Списанието за богатите “Forbes”, което вече две години също е китайско, макар да го издават в Ню Йорк, логично полюбопитства:

 

„Ако китайски производител на автомобили спасява “Peugeot-Citroen”, кой е следващият на опашката от затънали за избавление в Европа?“[102]

 

Това беше в края на 2013 година. Сега вече знаем. Следващите се оказаха “Vauxhall-Opel” от европейския клон на “General Motors”, вече само “GM”. Без да се стесняваме, е нормално да повторим питането на “Forbes”: „Кой е следващият на опашката от затънали за избавление в Европа?“

 

Избързваме. Преди това китайската експанзия премина в автомобилопроизводството на друга азиатска страна. Фирма на Пекин се сдоби с предприятието за монтаж на автомобили “Geely” в Малайзия. Там се сглобява твърде успешния модел “Proton”, харесван доста в онзи регион.[103] Преди време компютърен техник ми рече, че в наши дни, стане ли дума за качество, се задава въпросът, дали продуктът е китайски или лош!

 

Ама нима на Запад не са наясно, че Китайската народна република, която строи социализъм под тоталитарното ръководство на единствената съществуваща партия – комунистическата, представлява безпощадна сатрапия? В нея правата на човека не означават почти нищо. Както и в Израел, ако не сте ашкеназим – потомък на поюдейчени хазари. Една завършена теокрация. Каква духовност и морал, Боже мой!

 

Нищо не попречи на Дейвид Рокфелер още през 1972 година да се възхити от постиженията на „китайската революция“ независимо от цената, платена от народа на огромната комунистическа държава.[104] През 1993 г. страната беше приета в Световната търговска организация.

 

От 2006 г. семейство Ротшилд инвестира в китайското селско стопанство и свързаните с него обслужващи дейности – например метеорологични станции. Две години по-късно, в книга и едноименна документална филмова поредица, Найъл Фъргюсън, британски преподавател в прочутия американски университет Харвард, обяви сливането на Китай и САЩ в обща държава, носеща названието Кимерика – комбинация от наименованията на двете съставни страни.[105]

 

След още две лета американският финансист и коментатор Закари Карабел потвърди и повторно огласи същото наименование на съществуващото de facto, но още не и de jure, ново политическо образувание.[106]

 

Пекин се възползва от суматохата и от страниците на „десен“ вестник, чрез своя посланик в Лондон, покани Обединеното кралство за свой партньор в изграждането на „новия китайски Път на коприната“.[107] (Вижте илюстрацията.) Какво би последвало, ако Русия беше протегнала ръка за такова сътрудничество? На Острова не се чу и гък – никой не възрази. Там „десните“ лидери са здраво обвързани с комунистическата диктатура в Пекин. Например Джордж Осборн, до юни 2016 година – канцлер и втори човек в държавата, който е неприкрит и високоплатен лобист на Китай в Англия. Той съдейства за предстоящите грамадни китайски ядрени енергийни проекти в Севера, който без тях ще се превърне в безлюдна пустош… Не се изненадвам от новата му длъжност „редактор“ на вечерния всекидневник “London Evening Standard”. Успоредно с това – депутат и съветник в инвестиционен фонд, в чиято ведомост се подписва срещу 650 000 лири годишно.

 

„При обявяването на назначението му набеденият за притежател на “The Evening Standard”, Евгений Лебедев, син на Александър Лебедев, член на КПСС и полковник от КГБ, работил под дипломатическо прикритие в британската столица, „заяви: „Гордея се да имам редактор с такива възможности.“ Какви възможности? Чист ли е метамфетаминът?[108] Забавно – а вероятно и преднамерено – Лебедев продължи да набляга на всяка критика, която някога е отправял към камерънците,[109] описвайки Осборн като „лондончанин до подметките си“.“[110]

 

Бившият първи държавен секретар и Chancellor of the Exchequer – финансов министър и пазител на държавната хазна – Джордж Гидеън Оливър Осборн ще получава от съветските си началници по 200 000 лири стерлинги годишно. Досега, заемалите същата длъжност, са взимали 75 000 паунда за 12 месеца…

 

Ако и в тази акция не съзирате почти прозрачните планове на служителите в сградата на московския площад „Лубянка“, е логично да ви попитам: „Чист ли е метамфетаминът?“

 

Само помислете: Какво стана след миналогодишния референдум за или против оставането на Британия в Европейския съюз? Повече от година спорят за това – преди и след допитването, което е проява на донякъде истинска демокрация. Но кой има полза от последиците?

 

Населението е разделено, Шотландия отново иска да напусне. В някои среди развяват като знамена на избавлението от брюкселския диктат Brexit (основателно) и назначавено на Доналд Тръмп за стопанин на Белия дом. На отминалите избори в Холандия ги използваха като пример. Същото наблюдаваме във Франция. Двете събития станаха основание на претенции за предизвикване на референдуми в Каталуния и Южен Тирол…

 

Ако вярвате, че Путин цели разпадането на Европейския съюз, кой му свърши най-добра работа? Не са ли Дейвид Камерън – вече в миналото като политик, но и действащият външен министър Борис Джонсън, полуруснак по кръв? Спомнете си сведенията за старанното, необяснимо посещение на младия Камерън в Москва и Сочи през 1985 година, изнесените в тази медия.[111] Свържете ги със същото, но отнасящо се до Бил Клинтън десетилетие и половина по-рано.[112] А кой е новият „мъдрец“, даващ съвети как да се запази цялостта на Британия. Неговото име е Гордън Браун – бивш министър-председател, а преди това министър на финансите, и евреин. Той живее в Лондон в апартамент, който е купил от… Огнян Дойнов – член на Политбюро на ЦК на БКП, отговарял за златото на партията зад граница! Жилището уж било подарък от Робърт Максуел, незнайно защо влюбил се тъй силно в най-видното „гражданче“ на гара Бов…

 

Официално разиграват шпионски игри между невидими Джеймс-Бондовци от Вашингтон, Лондон и Москва. Действията им под повърхността са общи и насочени все в една посока. Потърпевши сме всички – народите по света. Но не – кой да го проумее и осъзнае? Продължавайте с пренебрежителния жест с ръка – „конспиративни теории“. И сънувайте, че „всеки има право и може да се промени“.

 

Не двойни, а многообразни стандарти. Не изпускайте от ума си, че навремето „демократична“ Британия е била биз-бизе със СССР на касапина Сталин. Каквото и да ви говорят, винаги става дума за пари…

 

Варварите са пред портите ни, биха заявили истинските варвари – туземните ни комунистически фюрерчета, интернационалисти, съветски башибозуци, предрешени като националисти. Истината е, че те са се пръкнали тук, сред нас. Имам предвид новите варвари, болшевишките вандали, колхозните диванета. На изборите от 26 март те се явяват под лозунга „България над всичко“. Той е перифраза на нацисткия “Deutschland über alles”. Навремето някои играха хоро под неговата музика – през 1972-1974 година сред българските мюсюлмани – помаците в Чеч, Неврокопско, и през 1984-1990 година в позорния т. нар. Възродителен процес. Сега го виждаме отвъд Океана във вида “America first!”

 

Например, напоследък като такъв „патриот“ се пише и изявява Ахмед Демир Доган, новопокръстен „русофил“ и „последовател на Левски“. Някога – приятел на Красимир Каракачанов. И двамата – агенти на безмилостните гадни репресивни, антибългарски служби, които по нареждане от Партията отродяваха: потурчваха българските мюсюлмани в Родопите, помакедончваха нашенци в Пиринско. После обърнаха калъча… До тях са се строили Симеоновците, Сидеровците – общо няколко батальона от комунисти – курви, пачаври, примитиви, богатеещи на гърба на ахмаците, вярващи в химери. Те са призраци от мрачно минало, които трябва да са благодарни, че българският антикомунизъм не се състоя.

 

Всички до един са кукли на конци с овехтели, разръфани униформи, и с допотопен начин на мислене (ако въобще им разрешават тази висша човешка дейност и все още я могат),  изработени в цеховете за мръсници на КГБ и ДС.

 

В същото време, в реч, посветена на предстоящия референдум за увеличаване на неговата власт, турският президент Реджеп Тайип Ердоган се обърна към сънародниците си по света с призив да завладяват Стария континент по най-естествения начин – чрез проникване и превръщане в мнозинства!

 

„Наричайки турците „бъдещето на Европа“, турският президент помоли своите сънародници на континента да раждат много деца като акт на отмъщение против „несправедливостите“ на Запада.

 

„Вървете там и живейте в по-добри квартали. Карайте най-хубавите автомобили. Настанете се в най-привлекателните сгради.“, заяви в петък [17 март] президентът Реджеп Тайип Ердоган в град Ескисехир… „Правете не по три, а по пет деца. Защото вие сте бъдещето на Европа. Това ще бъде най-добрият отговор на несправедливостите срещу вас.“[113]

 

На този политико-икономически фон в САЩ и Британия се вихри шпиономания. Засега не чак в такива размери, както някога тук. Но и това ще дойде. Както „ще има европейски ГУЛаг, бъдете сигурни“.[114]  В тези държави комунисти преследват антикомунисти. Макар последните да имат твърде съмнителна репутация като такива. По-скоро ловът на вещици в името на далаверата се развихря.

 

Шпионските истории придобиват характера на истерия. Все повече заприличват на булевардните романи на Иън Флеминг, в които надареният със свръхспособности служител на Нейно величество с кодово название 007 неизменно защитаваше доброто. А Съветите непременно олицетворяваха злото. Вече не могат да ни измамят. И едните, и другите са си подавали топката в общ мач в името на сатанизма.

 

 

 

Не съм особено доволен от термина „левицата“…;

не може в левицата да има елементи, противопоставящи се

на работническото движение, най малкото – по дефиниция[115]

 

 

 

Обаче сега освен руснаците – въобще не правят асоциации с бившия СССР – изникнаха нови „зли“ герои. Те са от средите на американските, британските, френските, италианските, холандските, полските и останалите „десни“. Излиза, че „левите“ са добрите. Хитлер и фашистите са… „десни“. Крайно десни, при това. Нищо, че са били… социалисти. Бенито Мусолини е редактирал органа на социалдемократите. Адолф-Хитлеровата партия се е наричала националсоциалистическа работническа! Но внушенията за „добрите леви“ все повече завладяват умовете на народните маси, „отвикнали да мислят и да се трудят“, според чудесната и точна констатация на Игор Бунич.

 

Като ударим чертата, най-страшният и най-успелият масов убиец в историята Йосиф Сталин се оказва добър. Не е ли така? Съюзът му с нацистите бил грешка в резултат на обстоятелствата, видите ли. Засега не е уточнено, дали следващият – с британците и американците, не представлява същото…

 

Едно е сигурно: Сталинизмът шества победоносно по планетата. Полека-лека, за да е неусетно, той придобива същата физиономия, по-правилно мутра, каквато имаше в съветския блок. Ако ще се почувствате по-добре, наречете го неосталинизъм, корпоратокрация, държавен капитализъм. Както желаете. Това не променя неговите отличителни белези на врагомания, тотално проследяване, подслушване и преследване. Арести по подозрения. Милиционерско насилие и издевателства над личността.

 

Но, както вече изтъкнах, сталинизмът е по-висша форма на ленинизма – военен комунизъм. В момента на Запад по-скоро налагат него – Лениновия вариант на комунизъм. С отличителните черти, характерни за него: корупция, грабежи, злоупотреби и все по-малко свобода, особено на словото, за да прикриват злините. Вместо да продължат развитието на страните си, тамошните елити рушат постигнатото и ги връщат назад.

 

„Бихме могли безкрайно да говорим за кървавите дела на Сталин, но трябва да му се отдаде и дължимото. За разлика от Ленин, който само рушеше (а животът показа, че вождът на световния пролетариат не само не познаваше съзидателна работа, но тя го отблъскваше и той така си умря, без да създаде нещо), другарят  Сталин съсредоточи цялата си енергия в съзиданието. Той не разрушаваше държавата, а я изграждаше. Следователно – беше заинтересован от притока на ценности в страната, а не от изтичането им.

 

Преди всичко той създаде комунистическата партия на болшевиките или ВКП (б), тъй като на Сталин партията, която беше сформирана от Ленин, никак не му вършеше работа. Това беше една креслива чорлаво-брадата банда в кожени куртки, алчна и вечно влизаща в пререкания с ръководството; също така безброй нишки я свързваха със също така тъмни задгранични организации. И тя непрекъснато бленуваше да пренесе центъра на световната революция от това некултурно и мръсно място, наречено Москва, някъде в Берлин или в Париж, където под един или друг предлог прескачаха по два-три пъти в годината. Такава партия можеше да унищожава и граби, но да построи нещо сериозно – даже концлагер – не би могла. Затова трябваше да слезе от сцената и бързо да изчезне, оставяйки само частица от името си на новата партия, която другарят Сталин смяташе да създаде по подобие на ордена на мечоносците, но с много по-строга дисциплина.“[116]

 

Разбира се, авторът греши: Сталин „не разрушаваше държавата, а я изграждаше“, е елементарна констатация. Касапинът е вършел това в рамките на своите жестоки, античовешки проекти, най-вероятно спуснати му отвън. Знаете от кого и откъде. Държавата би трябвало да бъде организация на хората за хората, на населението, на народа. Тя му е потребна, за да организира живота в рамките на законността и на съответната територия. Както и за да охранява нейните жители. Държавата на Сталин е обратното – Номенклатурия, както я виждал Ленин, но с по-жестоки методи и средства за ръководство.

 

Днешният свят все повече заприличва на Лениновата Номенклатурия. Постепенно въвеждат в нея и Сталиновите методи. Не случайно, когато развенчаха „бащицата“, заговориха за „връщане към ленинските принципи и норми на партиен живот“. Тъй като Йосиф Висарионович им пречел да крадат необезпокоявано и в особено големи размери. Докато Ленин се увличал предимно от плячкосването. Може би читателите в по-зряла възраст ще си спомнят тези постоянни брътвежи за въпросните „ленинските принципи и норми на партиен живот“. Те оправдаваха небивалато, безумното обогатяване на компартийната и ченгесарската номенклатура още по времето на Живков и компания.

 

То се извършваше „законно“ – с колективни решения на партийно и държавно ниво. Те включваха привилегии, специални доходи, изхранване, поемане на разходите за строителството на апартаменти и вили, безплатния отдих в изолираните курорти, затворени за простолюдието, специалния транспорт, при който с цял самолет летяха по един-двама души или най-много семейство, даже за подпомагане на сирачетата на върхушката! Няма да забравя разказите за това как Хараламби Трайков използвал три мерцедеса – два черни и един бял. Полагали му се за трите длъжности – член на Постоянното присъствие на БЗНС, главен редактор на партийния орган вестник „Земеделско знаме“ и министър на съобщенията! Казвал, че вторият бил за резервния му шофьор, а в третия возел… шапката си.

 

Нова класа, нов морал – комунистически!

 

„Закалката на номенклатурата започна още през епохата на страшния глад, предизвикан от колективизацията. Край райкомите на партията, където бяха и спецстоловите, се тълпяха умиращи от глад селяни и подпухнали, крещящи от нетърпим глад деца. Естествено, входовете на райкомите се охраняваха денонощно от милиция и войници на ГПУ, но през отворените прозорци на столовите се долавяха миризми, които караха умиращите от глад хора да обезумяват.

 

В тези столови се продаваха на изключително ниски, почти символични цени, бял хляб, месо, птици, цитрусови плодове и различни деликатеси, чиито названия народът забрави след 1917 година. В тях даже и на обслужващия персонал се полагаше така наречената „Микояновска дажба“, включваща двадесет различни продукта. А извън тези спецоазиси на благоденствието свирепстваше глад и смърт.

 

Мнозина от партийните работници не издържаха на гледката, взимаха от складовете на столовите храни и ги раздаваха на насъбралите се под прозорците агонизиращи хора, на първо място, разбира се, на децата. Такива мекотели незабавно биваха уволнявани и изчезваха неизвестно къде, но от номенклатурата – завинаги.

 

Това предизвика появата на строго секретна инструкция, отнасяща се до всички равнища – от ЦК до райкомите. В нея се казваше: „Най-страшното е, ако вие внезапно почувствате жалост и изгубите твърдостта си. Вие трябва да се научите да ядете, дори когато всички край вас започнат да мрат. Иначе няма кой да изземе укритото зърно и да го предаде на държавата. Не се поддавайте на чувства и мислете само за себе си.“[117]

 

Направете си труда и погледнете отново откровението на чехословашкия писател Карел Чапек. Горните редове обясняват причините, поради които той, както и всеки нормален човек, Божия чедо, не могат да бъдат комунисти.

 

Комунизмът е религия на егоизма, алчността, омразата и завистта. Трагичните сцени на унищожението на милиони хора чрез глад, докато номенклатурата гуляе, са добре описани от еврейската есерка, за кратко болшевичка, а най-накрая анархокомунистка Ема Голдман. Същата, която имигрирала в САЩ и първа прозряла, че „Ако гласуването променяше нещо, щяха да го направят незаконно.“[118]

 

Ала корените и на тази жестокост, която не се побира в рамките на човешкия – повтарям: човешкия – ум, са по-стари от болшевишката диктатура. Масоните изфабрикували и приписали на кралица Мария Антоанета репликата „като няма хляб, нека ядат пасти“, която тя никога не е изричала. Но лъжата послужила за предизвикване на антимонархически настроения сред тълпите.

 

Обаче Ленин и болшевиките възприели геноцида чрез глад от британците. Те го използвали в Индия. А от четиридесетте години на ХІХ век с него започнали да се избавят от ирландските католици.

 

Умишлено наложеният „Голям глад“ – “Great Famine”, между 1841 и 1850 година, довел до измирането на 20 процента от населението на Ирландия. В някои области, като Коноут – 28,8 на сто![119] Преднамерено предизвиканата катастрофа предизвикала масовата имиграция на ирландци в САЩ.

 

Няма да е справедливо, ако отречем, че в лицето на британските управници болшевиките са имали „прекрасни“ учители!

 

Освен това „изтеклите ценности“ от Съветска Русия и СССР били върнати, но само донякъде, чрез съюзничеството на СССР с Британия и най-вече със САЩ през Втората световна война. Единственото, което Сталин успял да стори на интернационалните банкери и предприемачи, беше да отреже достъпа им до природните богатства и евтината работна ръка на СССР. Това продължило малко повече от десетилетие. Никита Хрушчов отново вдигна бариерите пред западния бизнес. Та днес почти цялата икономика на огромната по размери и залежи страна е под контрола на семейство Ротшилд и доверениците му.

 

Комунизъм и дух? Забравете. Духless!

 

 

 

Онези, които ще имат действителен принос към борбата

срещу комунистическото предизвикателство, винаги трябва

да надзъртат зад политическите етикети, пропаганда, димна завеса

и обичайните устни сражения за реалността, скрита зад тях[120]

 

 

 

Иначе, „слезлите от сцената“ болшевики, надянали маската на еврокомунисти, социалдемократи, демократични социалисти, либерали, изобщо – меншевики, се скрили. Помня ги с техните появи и прояви. Поради откъснатостта ни от света по време на милиционер-комунистическата диктатура трудно ги разпознавах. Още по-невъзможно ми беше да ги свържа с Москва и скритата главна квартира на световната революция. Но когато стана потребно и възможно, те отново изникнаха и заеха местата в челните редици на… „демокрацията“. Създадоха нов СССР със столица не в Берлин или Париж, а в Брюксел.

 

Британският политик, публицист и издател, истинският консерватор Кристофър Стори, единственият, обърнал внимание на избягалия от комунистическия „рай“ Анатолий Голицин, офицер от КГБ на Съветския съюз, извади на показ истинската престъпна дейност на Европейската комисия. Не след дълго… се спомина.

 

 

 

 

 

 

 

Какво представлява Европейският съюз? Държава със съветска власт. В нея никой не избира онези, които съставляват изпълнителните ръководни органи – комисарите. Назначават ги. И не ги контролират.

 

Администрацията на Евросъюза се разрасна до такава степен, че даже бивши евродепутати – отявлени комунисти – приказват за брюкселска бюрокрация. Тази все по-уголемяваща се машина разрушава икономиките на държавните-членки, налага непосилни тежести и тегоби върху техните жители, с „либералната“ си политика задушава всеки опит за оцеляване на нациите като общности от еднакви етноси.

 

Ето го ленинизмът в действие. Но усъвършенстван от познаването на опита на сталинизма.

 

„Ленин беше още жив, когато оглавяващият секретариата на ЦК [Сталин] започна подготовката по сглобяването на своя верен елит. И ако през 1924 година в картотеката му вече се наброяваха около 3500 щатни длъжности на партийци, подлежащи на подмяна, една година по-късно те набъбнаха до 25 хиляди. Това означаваше, че се освобождава парторгът на всеки четиридесет комунисти.

 

По същото време се създаде Оргаразпред-отделът – фактически най-важното звено в апарата на ЦК. Този нов отдел, начело на който Сталин постави Каганович, започна да формира не само партийната, но и държавната номенклатура. Като за периода 1925-1927 година издаде общо 8761 заповеди за назначение.

 

През 1930 година от него се обособиха два отдела: Оргинструкторският, занимаващ се с назначения и премествания вътре в партийния апарат, и Отделът за назначения в секторите (тежка промишленост, лека промишленост, транспорт, селско стопанство, съветски учреждения, задгранични кадри и пр.), отговорен за формирането на номенклатурата в апарата на създаващата се империя…

 

„В състава на нашата партия – посочваше вождът на всички народи, – ако имаме предвид нейните ръководни слоеве, се наброяват около 3-4 хиляди висши ръководители. Това е, бих казал, генералитетът на нашата партия. След тях се нареждат 30-40 хиляди средни ръководители. Това е нашето партийно офицерство. След тях идват между 100-150 хиляди души от низшия партиен команден състав. Това е, така да се каже, нашето партийно подофицерство.“[121]

 

Цялата тази работа беше не просто проектирана върху западните държави, а бе прехвърлена в мащаби почти едно към едно в новото комунистическо образувание, наречено Европейски съюз. Още от двайсетте години „задграничните кадри“ – псевдо политически имигранти и културни дейци, всички свързани със секретните служби на сталинизма, са поставили началото на съветското проникване в Европа, САЩ, Канада, Латинска Америка, даже в далечна Австралия. Писал съм за това.

 

Но в Евросъюза освен разрастването на „генералитета, офицерството и подофицерството“, по терка на Сталин, отдавна прониква и се разширява процесът на засилване на йерахическото мислене и подчинение, и на затягането на дисциплината на новата номенклатура – тази на Европейския съветски съюз.

 

Едновременно с това и американските лидери съвсем заприличаха на руснаци. В стара съветска кинокомедия един от героите с характерна физиономия на Иванушка Глупака, беше препил със самогон. Доста, прекалено. И халюцинирал, но запаметил виденията си. Той разказваше на своите другари с мутри, възбуждащи не по-малко смях от неговата:

 

„И вдруг – мёртвые летут!“[122]

 

И сега, all of a sudden – вдруг – внезапно, изведнъж – Майкъл Флин, сиромах, се оказа и… турски шпионин! Не му стигали руснаците, ами генералът се забъркал с турска правителствена фирма! А президентът му, който само за един месец го назначи и уволни, излезе unaware – ни при чём. Чист, рус и синеок, целият в бяло, даже и чорапките. Като Румениге в Бундеслигата, както се бе подиграл в спомените си с бившия нападател на „Байерн“ – Мюнхен и настоящ шеф, набеденият за какъв ли не вратар Харалд „Тони“ Шумахер.

 

„Доналд Тръмп изобщо не е знаел, че когато му е давал работа, неговият бивш съветник по въпросите на националната сигурност Майкъл Флин е работил като „чуждестранен агент“, според секретаря му по печата.

 

 „Не вярвам, че това е било известно“ – заяви Шон Спайсър, когато беше запитан от репортери по време на своята редовна пресконференция.

 

Флин напусна през февруари след четири седмици като съветник по сигурността. Когато излезе на светло, че е подвел вицепрезидента Майк Пенс относно телефонните си разговори за санкциите с руския посланик през декември. Оставката дойде след изтичането на разузнавателна информация, която разкри, че той тайно е обсъждал санкциите с посланика Сергей Кисляк. А сетне е опитал да прикрие разговорите.“[123]

 

Чакайте, не разбирам нещо. Нали през декември Майкъл Флин още не е бил назначен на длъжността „съветник по въпросите на националната сигурност“? Било е невъзможно. Тогава президент все още беше Барак Обама, нали?

 

Проклетата шпиономания, за която разказа полковник Филип Корсо, не е нищо ново и продължава. Този офицер, когото изпратиха на онзи свят, е бил колега на Майкъл Флин, но в кабинета на президента Дуайт Айзенхауер. Работил е в състава на Съвета по национална сигурност. Познавал се с шефа на американските окупационни сили в Германия от участието си във Втората световна война. После оглавил специален разузнавателен отдел на Пентагона за разследване на останките след космическата катастрофа край градчето Розуел, щата Ню Мексико, станала в началото на юли 1947 година. Както и за тяхното евентуално използване. На неговите усилия дължим и това, че сега четете тези редове.

 

 

 

Шпионски истории[124]

 

 

 

Корсо си спомня:

 

„Генерал Трюдо бе прав, когато заяви, че хората в Пентагона следят Отдела за изследвания и развитие към армията, защото мислят, че сме постигнали нещо. Тези хора искаха да научат над какво работи Бюрото за чужди технологии и по-специално да се запознаят с най-екзотичните неща в нашия портфейл. За да се уверят, както гласяха докладните записки, че не изсмукваме бюджетните ресурси, като харчим по два и три пъти за едно и също. Имаше много разговори с Обединението на началник-щабовете,[125] което ни оказваше силен натиск по отношение на споделянето на познанията ни в областта на техниката и технологиите с останалите структури, които разработват оръжия. Обаче моят началник искаше да пазим своите знания за нас самите, още повече по отношение на онова, което той продължаваше на шега да нарича извънземната жътва.

 

Не ни стигаха очите на останалите военни служби, та се налагаше да се борим и с анализаторите на Централното разузнавателно управление. Под прикритието на координиране и сътрудничество ЦРУ поемаше толкова власт, колкото можеше. Информацията е власт. И колкото повече ЦРУ се опитваше да научи за военната програма за разработване на оръжия, толкова по-нервни ставахме всички ние в Центъра за изследвания и развитие.

 

Малко след като поех Бюрото за чужди технологии, мои познати в управлението[126] ми подхвърлиха, че ако се нуждая от шпионска информация за това какво развиват други страни, те биха могли да ми помогнат да си я набавя. Ала предложението им бе кон за кокошка. Те намекнаха, че ако разполагам с някакви улики относно това, къде случайно могат да бъдат намерени отломки от товара или на пакета, както военните популярно наричаха летателния апарат от Розуел, и им кажа, със сигурност ще ги зарадвам. Когато за трети път тези мои връзки с ЦРУ се сблъскаха с моя милост и прошепнаха в ухото ми предложение за размяна на информация, споделих с моя началник как навярно приятели горят от нетърпение да узнаят какво имаме под ръка…

 

Проникването на КГБ в ЦРУ и онова, което ние, военните, приемахме като тяхна обща шпионска дейност, бе факт, който през петдесетте и шейсетте просто бяхме приели. Въпреки че повечето от нас в Пентагона си играехме на шпиони един срещу друг, доколкото можехме. Някои от нас, като мен, които през войната бяхме преминали разузнавателни школи и знаехме някои и друг контраразузнавателен трик, използвахме това, за да озадачаваме хората. Сменяхме маршрута, по който отивахме на работа, за да проверим телефоните, за които не бяхме сигурни, винаги използвахме различни фалшиви истории вместо истинска информация, прочиствахме кабинетите си от подслушвателни устройства, винаги ползвахме кодирани думи и изречения в разговорите помежду ни по чувствителни теми.

 

Имахме агент-контраразузнавач в кабинета на военното attaché в руското консулство във Вашингтон. Неговите приятели в Съветската армия имаха по-малко доверие в КГБ, отколкото аз самият. Ако името ми се появеше във връзка с някой случай, той незабавно ме уведомяваше. Но никога не би съобщил на ЦРУ. Ако щете вярвайте, но в самата столица на моята родина този вид информация ми помагаше да оцелея жив. Бе много обезкуражаващо и объркващо да узная, че през всичките мои четири години служба в Белия дом ЦРУ е поддържало опашка зад гърба ми.

 

Пощурявах от това, но не разполагах с кой знае какви възможности да сторя нещо по въпроса. После, когато през 1961 г. се върнах във Вашингтон, за да работя за генерал Трюдо, те отново ми закачиха опашка. А аз разхождах агента из всяка задна уличка и из недодяланите предградия на Окръг Колумбия, за които се сетех. Той не трепна.

 

Тогава, на следващия ден след като споделих с моя началник какво възнамерявам да направя, заведох преследвача си направо в Ленгли, щата Вирджиния,[127] покрай една пелтечеща секретарка, директно в кабинета на моя стар неприятел, директора на проследяването Франк Уизнър, един от най-добрите приятели, които КГБ някога е имал. Заявих направо в лицето на Уизнър, че денят, в който се разхождам из Вашингтон без пистолет, бе вчера. И поставих моя автоматичен револвер 45-и калибър върху бюрото му. Казах му, че ако на следващия ден отново зърна неговата опашка зад гърба си, ден по-късно ще я намерят в река Потомак с две кървави дупки вместо очи. И това, ако въобще се притесняха да го издирват.

 

Уизнър рече: „Няма да го сторите, полковник“. Обаче аз му припомних съвсем подробно, че знам къде са заровени телата на всичките му хора. Люде, които бе убил поради собствената си некадърност и още по-лошо – заради своето сътрудничество с руснаците. Предупредих го, че ще разкажа неговата история на всеки в Конгреса, когото познавах. Уизнър даде заден. Впоследствие, по време на пътуване до Лондон, Уизнър се самоуби и бе намерен обесен в хотелската му стая. Никога не разказах историята му.

 

След две години, през 1963-а, един от приятелите на Уизнър ми каза: „Всичко беше една забава, Фил“. Било част от добре замислен процес за вербуване, та след като се пенсионирам от армията, да ме вземат в ЦРУ. Обаче вместо това, аз отидох на работа при сенатора Стром Търмънд в Комисията за чуждестранни връзки,[128] после при сенатор Ричард Ръсъл от Комисията Уорън.[129]“[130]

 

Такива неща. Но впечатлява участието на вицепрезидента. Намесата на Линдън. Б. Джонсън в убийството на Джон Кенеди преди 53 години е оставило достатъчно следи. Откриват ги още тогава. И какво от това?

 

Ричард Никсън дишал във врата на Дуайт Айзенхауер. На него били поверени връзките с Никита Хрушчов и Фидел Кастро. Както – ескалацията на Войната във Виетнам и превръщането на долара в резервна валута, единствената, използвана в търговията с петрол. Така също – явното затопляне на отношенията с комунистическите лидери. Той беше първопроходецът на т. нар. Détente – Разведряване между Изтока и Запада. Начена го тъкмо Никсън, с установяването на връзки с Мао Дзедун и Леонид Брежнев. Ала сам той приключи, когато го „удавиха“ в аферата „Уотъргейт“. За да падне до нивото на предпочитаната си преводачка у нас, „чистата като момина сълза“ товарищ Поптодорова, Елена Бориславовна.

 

Джордж Буш смени титуляра Роналд Рейгън и воюва с Ирак. За вицепрезидента Ричард „Дик“ Чейни не като в анекдот се говореше (и знаеше), че ръководи САЩ, а не по-младият Буш, Джордж Валькерович.

 

Джо Байдън – съветски агент – уреди конфликта в Украйна, както и сина си Робърт Хънтър Байдън в ръководството на украинската държавна нефто-газова компания “Burisma Holdings Limited”. В компанията на бившия полски президент, члена на Полската обединена работническа партия (комунистическата) Александър Квашневски. След като беше преподавател в Джорджтаунския университет на САЩ, понастоящем полякът е колега на по-малкия и оцелял син на Байдън в “Burisma” в Киев.

 

Изглежда, сега е ред на поредната тиха стъпка, на никому неизвестния допреди година Майк Пенс…

 

Освен това, за пореден път се сблъскваме с двойни стандарти. Когато набеждават Путин, че е заповядал проследяване и „изтичане“ на информация от САЩ, това е страшно лошо. Щом лъснат данните за постоянния шпионаж, извършван от американските секретни служби навсякъде по света, в това число – постоянното им присъствие в кабинетите на най-верните съюзници на Америка – Ангела Меркел, Франсоа Оланд и останалите от НАТО, не допускат темата да прерасне в скандал. Приглушават я, намират начин да потушат припламващите искри преди да са се разгорели в пламъци и даже в пожар. Може би наричат това „дипломатичност“, „политическа коректност“, „добър тон“? Или то просто издава страх и преклонение пред по-силния? Тъй като, както се убеждаваме, не важи за всички.

 

Сега, в аферата около Майкъл Флин, срещаме същото. За либералстващия задокеански елит и неговите поклонници – разбирайте за социалистическа Америка – генералът да бъде подслушван и следен е добре. Нищо, че някои от шпионските операции са извършвани на руска територия. Приемат това за нормално. Защо не поискат Путин направо да им осигури пълен достъп до руските тайни?

 

Сигурен съм, че това е факт без аз да ги подсещам. Въпросът опира до морала и отношението, което е според интереса, а не в защита на истината и правото. Обективността, следователно истината, се размива и изчезва. За да бъде подменена с измислици, изфабрикувани според конюнктурата. Така навремето тук научавахме, че американските войници в Корея „се напивали с… “Coca–Cola”?! Типично комунистически подход.

 

Вместо да оценят – ако изобщо е вярно, в което силно се съмнявам – намесата на Москва в президентските избори в САЩ като неин успех и провал на местните ченгета, за да вземат мерки, във Вашингтон се нахвърлиха върху Русия. Както доста точно се изрази на чудесен английски Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, „не сме видели нито едно доказателство, нито чухме нещо смислено“, за руска намеса в американските избори.[131] И допълни в лицето на интервюиращия го Фарийд Закария съвсем вярната констатация, че „вие се самоунижавате, заявявайки, че друга страна може да се намеси във вашите избори. Америка, огромна страна, държавата, която е най-могъщата на света“.[132]

 

 

 

Простотии с шпиони и други активни мероприятия

 

 

 

Последното не е новост. Освен ако не приемаме евреите за… „американци“. Ще чуете това от устата на Майк Харис, редактор по финансовите теми на консервативното американско издание „Военните ветерани днес“, и водещ на радиопредаването „Късият край на тоягата“. Преди това – свидетелство за горните редове в откъс от телевизионния блок на CNN, озаглавен „Най-могъщият човек на света“.

 

 

 

 

 

През 2003 г. уважаваните професори по политически науки,[133] евреинът Джон Миършаймър от Университета на Чикаго, и Стивън Уолт от Факултета по държавно управление „Джон Кенеди“ при Харвардския университет, публикуваха пространно изследване на влиянието на израелското лоби върху вътрешната и външната политика на САЩ. Фактите в него, както и изводите на двамата учени, са поразителни. В своето проучване „Израелското лоби и външната политика на САЩ“, нашумяло до там, че се превърна в най-продавана книга, те констатираха:

 

„Не е чудно онова, което израелският министър-председател Ариел Шарон веднъж заяви пред американска публика: „Когато хората ме питат как могат да помогнат на Израел, им отговарям – помагайте на AIPAC.“[134]

 

 Шарон не е единственият, който възхвалява могъществото на AIPAC. Лидерът на малцинството в Сената Хари Рийд[135] твърди: „Не мога да си представя по-добре организирана и уважавана политическа сила от AIPAC.“ А бившият говорител на долната Камара Нют Гингрич нарече AIPAC „най-ефикасната групировка от всеобщ интерес… по цялата планета“. Бившият президент Бил Клинтън описа AIPAC като „поразително ефективен“ и „лобиращ по-добре от всеки друг в този град“.[136]“[137]

 

Да не би професорите Джон Миършаймър и Стивън Уолт да са „антисемити“, които преиначават или пресилват нещата?

 

Преди време, когато беше начело на правителството на ционистката държава, Ариел Шарон се обърна към тогавашния външен министър Шимон Перес, по-късно президент:

 

„Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американски натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.“[138]

 

Отдавна доказаното като автентично признание на израелския министър-председател се отнася до останалата единствена свръх сила на планетата. Истината е, че с изключение на периода между 1947 и началото на 1953 година, когато Тяхното момче Сталин се взе прекалено насериозно и се възпротиви на Братството, Те ръководеха и СССР. Сега – Русия.

 

Там нещата са под пълен еврейски контрол. Например менторът на туземните ни комунист-националистчета, съветският еврейски мафиот Йосиф Кобзон, член на КПСС и депутат в Думата по личното настояване на Владимир Путин, има забрана за влизане в САЩ. Същевременно, както не веднъж и дори съвсем наскоро, в рамките на тази поредица, представих свидетелства, не само тук, и в Израел той е приет на най-високо държавно равнище.

 

Съвсем естествено се натрапва въпросът: На кого да вярваме?

 

В блока от материали на CNN – Клинтъновата новинарска мрежа, под общото заглавие „Най-могъщият човек на света“, подготвен от индиеца Фарийд Закария, най-смешно прозвуча обяснението, че Путин разпоредил намесата в кореспонденцията на Хитлери Клинтън, понеже я… мразел?! (Вижте илюстрацията.) Та те бяха дупе и гащи, както се казва!

 

Съпругът на Хитлери – Уилям Джеферсън Клинтън, известен и като Били Лъжеца, беше поредният съветски агент в Белия дом. Но тук няма как да не се съглася с изреченото от comrade Клинтън, Хитлери Роудъмновна, ако се доверя на CNN:

 

„По време на обиколките в рамките на предизборната й кампания за президентка през 2008 година тогавашната сенаторка Хилъри Клинтън се помайтапи, че Буш не би могъл да добие усещане за душата на Путин, както беше заявил. Защото руският президент е бивш агент на КГБ. А това означава, че той няма душа по дефиниция“.“[139]

 

Съвсем вярно.

 

Ала нещо в програмата се къса. Ако не сте забравили, миналата година Владимир Владимирович – респективно руската държава – платиха на индийския мюсюлманин, станал американец, Фарийд Закария, за да води тогавашното издание на форума в Санкт-Петербург. В първия миг, когато синчето на лидер на партията Индийски национален конгрес се опита да се отклони от сценария, Володя Кремълский го захапа. И стана за смях в очите на знаещите.

 

Видеозаписът от интервюто е в архива ми, но не ми се занимава с глупостите на двамата нищожни слуги на синедриона. Путин прекъсна Закария, обвинявайки го, че се превръща в журналист. А той, видите ли, бил много известен в Русия, но не като водещ на CNN и едновременно с това шеф в еврейското списание “Time”. Народните маси го познавали като… интелектуалец. Да се пръсне човек от смях!

 

Ако перифразираме думите на Алеко Константинов, вложени в устата на най-прочутия му литературен образ, „американците и руснаците са врагове, ама не чак до там“…

 

Колкото до „интелектуалеца“ Закария, нали през лятото на 2012 година, преди няма и пет лазарника, хванаха другаря индийски американец в… плагиатство! Не го уличиха. Разобличиха го. В „своя“ книга беше преписал статия на журналист от “The New Yorker” по нашумялата като буря в чаша вода вечна тема за контрола над продажбата на оръжия.[140] Не, не го бе цитирал, а нагло си беше присвоил текста!

 

Закария беше уволнен от CNN и от списание “Time”, където тогава, както и днес, работеше едновременно. Че и преподава?! Около месец след като поднесе извиненията си го върнаха на работа и на двете места. Защо?

 

Всеизвестно е, че другарят Фарийд Закария е илюминат. Той е харвардски възпитаник. Илюминирали са го като студент. Бил е изпълнителен редактор на тримесечното списание “Foreign Affairs” – издание на Съвета за чуждестранни отношения, един от мисловните центрове на тайното световно правителство. Друг въпрос е, че в него гъмжи от безмозъчни от типа на съветския агент Хенри Кисинджър, Семюъл Хънтингтън, „предвидил края на историята“. Което само по себе си е безумие…

 

Изобщо, още със заглавието си „Най-могъщият човек на света“ акцията на CNN намирисва на планирано лъскане на образа на оногова, когото обявяват за „диктатор“, „фашист“, „нацист“. Но едновременно с това му правят вятър…

 

Има още нещо. Ако Русия отвреме навреме е „вражеска страна“, Турция не е ли съюзник от НАТО? Каква е тази масова атака срещу нея и по-специално против президента Ердоган? Започнаха с Майкъл Флин, продължиха с германската канцлерка и холандското правителство.

 

Специално във връзка с назначено-уволнения съветник по въпросите на националната сигурност на президента Тръмп никой не отчете, че връзките му с турци са били преди да поеме поста. А при встъпването си в длъжност, като дисциплиниран воин, генералът е подписал съответната декларация за опазване на държавните тайни. Със сигурност – и за това, че няма право да върти далавера, докато е в Белия дом. Което не пречеше на Дик Чейни или Джо Байдън, да речем.

 

Въпреки това, вживели се в ролите на булдози и добермани, вместо на пудели и болонки, каквито са, преститутките заръфаха мундира на Флин.

 

„… Беше разкрито, че от септември до ноември миналата година, докато е работил като висш съветник в кандидат президентската кампания на Тръмп, Флин е лобирал за фирма, свързана с турското правителство, получавайки 530 000 долара. Той и неговата компания “Flynn Intel Group Inc” подадоха със задна дата документи в Министерството на правосъдието, за да се регистрират като чуждестранни агенти.

 

Съгласно Закона за регистриране на чужди агенти американски гражданин, който лобира в полза на чуждестранни правителства или политически образувания, трябва да обяви своята дейност пред правосъдното ведомство. Умишлено пропускане на регистрирането е углавно престъпление. Въпреки че правосъдното министерство рядко повдига криминални обвинения за подобни случаи.

 

Като част от лобирането си за “Inovo”, холандска фирма, свързана с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, Флин написа и публикува мнение, в което призовава един „радикален“ клерик (за когото турското правителство иска да бъде екстрадиран) да бъде изритан навън от САЩ.

 

След като Флин се включи в администрацията на Тръмп, той, както другите служители, се съгласи да не лобира в продължение на пет години след напускане на правителствената служба и никога да не представлява чужди правителства. Новоразкритото лобиране на Флин не е нарушило това задължение, защото е станало преди да се присъедини към администрацията на Тръмп през януари. Но ангажиментът би попречил на Флин отново да извършва същата работа.“[141]

 

Казах ви, че няма да минем без Холандия! Сега свържете тази страна с турския президент и събитията напоследък. Прибавете искането на Реджеп Тайип Ердоган САЩ да екстрадират бившия му приятел, ислямския проповедник Фетхуллах Гюлен, когото смята за организатор на проваления опит за държавен преврат миналия юли. Макар по мое скромно мнение той сам спретна цялата патаклама. И се възползва по отличен начин от нея. Дали турските секретни служби са били подпомагани от Моссад, ЦРУ, КГБ – пардон, ФСБ – и някои други, е невъзможно да преценя.

 

 

 

Реконтрата на Тръмп или как „Козът“ надцаква

Барак, Хитлери и останалите либералстващи комунисти[142]

 

 

 

Публикацията оставя още едно съмнение по отношение на Макъл Флин: да е напуснал обмислено, защото „ангажиментът би му попречил отново да извършва същата работа“ на лобист. Тъй като, без съмнение, тя е много по-доходоносна от високата заплата на чиновник в Белия дом.

 

Иначе, шпиономанията във Вашингтон оплете в общ възел британския политик Найджъл Фараж с Джулиан Асанж, основател и шеф на “WikiLeaks”. На пресконференция журналя продължиха да изтезават говорителя на Белия дом, „вкусния“ Шон Спайсър,[143] във връзка с посещението на бившия лидер на Партията на независимостта в посолството на Еквадор в Лондон. Както знаем, там е настанен Асанж, издирван от правосъдието в родната си Австралия, в Швеция, САЩ и в самата Британия.

 

Причината за интереса на американските преститутки? Дали провъзгласеният за „лидер на движението Brexit“ и приближен до американския президент не е навестил Асанж по нареждане на Тръмп?[144]

 

Върнете се към началото и положението ни под комунистическо иго. Шпиономания и преследвания – обикновен болшевизъм. Вече и на Запад.

 

Дали Доналд Тръмп си остави магарето в калта, правейки се, че стои над тези крамоли? Не е такъв човек. Някой отвърна на удара. Възможно ли е Белият дом е замесен? Все някога ще узнаем, живот и здраве. Обаче в случая Руската империя – по публично изразеното мнение на бившия министър на отбраната при двама президенти (републиканеца Джордж У. Буш и демократа Барак Обама) от 2006 до 2011 година, Робърт Гейтс, бивш началник на ЦРУ[145] – отвърна на удара. Точно това заяви Гейтс: че днес Съветският съюз не съществува. А Путин оглавява Руската империя.[146]

 

Има разлика, но работата не е в названията.

 

„Участници в екипа на Хилъри Клинтън се срещаха с руския посланик по време на изборите, както и тези на Доналд Тръмп, твърди говорителят на Кремъл в стремежа си да отхвърли „истерията“, около връзките на г-н Тръмп с Русия.

 

Комисията по разузнаването на Конгреса ще проведе първото си заседание относно Русия на 20 март. Очаква се на него да се явят началниците на ФБР, на Агенцията за национална сигурност и на ЦРУ, както и техните предшественици.

 

Но Дмитрий Песков, секретарят по печата на Владимир Путин, заяви в неделя [12 март], че Америка „се самоунижава“ като настоява, че Русия е хакнала изборите.

 

И защити действията на руския посланик Сергей Кисляк, чиято среща с Майкъл Флин, избрания от г-н Тръмп за съветник по въпросите на националната сигурност, стана причина г-н Флин да загуби поста си. Той беше уволнен след 24 дни служба, когато стана ясно, че е излъгал за срещата си с руснака и е подвел вицепрезидента.

 

„Това му е работата“, сподели г-н Песков, говорейки в сутрешното политическо предаване на CNN. – „Той разговаряше за двустранните отношения, за онова, което става в Съединените щати, за да можем ние в Москва да разбираме по-добре. Това се случва по целия свят.“

 

Той обяви, че членове на екипа на г-жа Клинтън също са се срещали с г-н Кисляк, макар да не поднесе подробности.

 

„Добре, ако се вгледате в някои хора, свързани с Хилъри Клинтън по време на нейната кампания, може би ще видите, че посланикът е провел доста срещи от този сорт“, рече той. – „Има много специалисти по политология. Хора, работещи в мисловните центрове, които съветват Клинтън, или консултират онези, които работят за Хилъри.“

 

Предстои екипът на г-жа Клинтън да коментира твърденията.

 

Обаче по-рано този месец списание “Foreign Policy” съобщи, че никой от предизборния екип на бившата държавна секретарка не се е срещал с г-н Кисляк или с който и да е друг руски официален представител. Списанието извести и, че всички други кандидати са държали посолството „на една ръка разстояние“.

 

А поддръжниците на г-жа Клинтън биха посочили, че проблемът не възникна от срещата с посланика, а по-скоро от опита тя да бъде укрита.

 

Г-н Песков сподели, че Москва е огорчена от облаците от съмнения. Администрацията на г-н Тръмп е била нападната от продължаващ поток със съобщения за връзки с Русия, които са разгневили президента и активирали неговите противници.

 

„Фактът, че Русия бива демонизирана по този начин ни се струва доста странен“, заяви г-н Песков. – „Наистина съжаляваме за това. Понеже целият проблем ни отдалечава от възможността да подобрим отношенията между нас. Съвсем неочаквано ние се озовахме в позицията, в която Русия се превърна, да го кажем правичката, в кошмар за Съединените щати. Вие се самоунижавате, твърдейки, че друга страна може да се намеси. Америка – грамадна страна, най-могъщата държава на света, с много, много стабилни политически традиции; и вие казвате, че друга страна лесно може да се намеси и да повлияе на вашия изборен процес? Това просто е невъзможно.“

 

Той настоя, че Русия „никога не е имала и не ще има никакви намерения да се намесва във вътрешните работи на никоя държава“.

 

Запитан, дали очаква г-н Тръмп да премахне санкциите, г-н Песков обяви, че г-н Путин няма пръв да повдигне въпроса. Все още не е определена дата за среща, но двамата ще бъдат заедно на срещата на Г20 в Хамбург през юли.

 

Г-н Путин, заяви той, беше доволен, че г-н Тръмп победи г-жа Клинтън. Но настоя, че Русия не се е намесвала.

 

Кандидатурата на г-жа Клинтън беше съвсем негативна – провъзгласи Русия за основно зло, за главна заплаха“, призна той. – „Кого бихте предпочели – онзи, който казва, че Русия е зло? Или другия, дето заявява – да, разминаваме се, но нека намерим точки за съгласие?“

 

Рече също, че неговите първи контакти с г-н Тръмп са били „твърде обещаващи“. Но Русия е все по-разочарована от отговорите на администрацията на Тръмп.

 

„Нямаме истинско разбиране на бъдещето“, каза той. – „Определено бихме очаквали контактите да бъдат по-чести, по-задълбочени. Понеже имахме доста многозначително прекъсване в тях. Губим потенциал като хвърляме вината за всичко на земята едни на други. Тревожим се. Общественото мнение – ако сте натоварени с голямо бреме от фалшиви новини, изфабрикувани обвинения срещу Русия, че всичко в страната ви върви зле и Русия е виновна за това. Искаме да видим как тази истерия стига своя логичен край. По-добре скоро, отколкото късно.“[147]

 

Предложих ви страници от настоящите подозрения между страни, държавни ръководители, народи, настройвани едни срещу други. Напълно безпочвено и от едни и същи – комунистите от всички страни.

 

Нагледал съм се и съм се наслушал на фантасмагориите и небивалиците на политици и пропагандисти, задействани от техните скрити господари, изтегнали се удобно в своите просторни кабинети и луксозни имения. Аман! Мислех, че това няма да се върне. Горчи ми.

 

За капак в Британия се надигнаха гласове, които войнствено призовават за разправа с онези, които бият тревога. Така наречените на английски: whistleblowers. Мамка им, „мръсни фашистки гниди“, „врагове на народа“, както милиционерските надзиратели в занданите на комунистическия режим наричали политическите затворници, по спомените на страдалците.

 

Един „гений“ на „демокрацията“ от западен болшевишки тип поиска радикална разправа с всички, изнасящи истината, за да престанат да тревожат съзнанието на гражданите. На тях – ратаите на Интернационала, а по-скоро на сайбиите им, са им необходими кротуващи, преживящи стада. Лесно манипулируеми и направлявани маси, без личности, познания и мнение, които могат да бъдат лашкани в посоката, потребна в съответния момент.

 

Продажни негодници, влезли в образите на левичари, атакуват „десния печат“. Обвиняват авторите му в национален нихилизъм и пренебрежение към сигурността на държавата. Те – марксистите, на които отвъд хоризонта им се мержелее глобус с една обща държава – комунистическа!

 

С патоса на якобинци от епохата на Френската революция или на разбеснелите се еврейски тълпи от октомври 1917-а искат главите на Едуард Сноудън и Джулиан Асанж. Говорят за „руски и китайски шпионски клетки“, докато големците им разпродават Британия на Пекин за една лира.[148]

 

И това е комунизъм. Примитивен, тъп, грозен, заплашващ. С изкривена от злоба и омраза мутра. Какъв друг да е?

 

„Справедливата и единствено добра комунистическа държава“ – вижте следващото вътрешно подзаглавие – наистина доведе до „мирни и щастливи общества“. В нея комунистите покосиха живота на повече от 100 милиона души. Мнозинството – напълно невинни и мирни хора. Неразбиращи защо ги затриват.

 

Половин век преди появата на „Манифеста на комунистическата партия“, анализирайки доктрината на Гракх Бабьов за „държава на равните“, французинът Едуар Фльори я определил като „неразбираема за работническата класа“. И я нарекъл „Библията и Корана на една деспотична система, известна като комунизъм“.[149]

 

Бегло съм преглеждал Корана, но имам представа кои били неговите създатели. Но достатъчно добре познавам Библията, която съм квалифицирал като каталог на жестокостта, насилието и несправедливостта. Правилно ли е сравнението на комунизма с тях?

 

Kommunismus ist geistlosen – комунизмът е бездуховен, тъп. В него не се съдържа никакъв дух. Той е Gespenst – призрак, който броди по света, както гласи първото изречение от неговия манифест.[150] Призракът е демон, а не дух.

 

 

 

Само комунистическата държава е справедлива,

единствено добра; без това състояние на нещата не могат

да съществуват никакви наистина мирни и щастливи общества[151]

 

 

 

Ето как още през далечната 1924 година чехословашкият писател Карел Чапек е описал този Gespenst въз основа на неговите характеристики:

 

„Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза…

 

Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

 

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не познава морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на обществения ред, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

 

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен…

 

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони…

 

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“[152]

 

Кое не е вярно?

 

Преди малко повече от година отправих поредица от тревожни въпроси. Насочих вниманието ви към неоспорими истини:

 

Какъв път към реализацията на комунистическите въжделения измина човечеството, та днес този „опит“ върви към приключване? Как така и по какви критерии различавате западните от източните комунистически ръководители? С какво Обама, Камерън, Меркел или Оланд са по-добри от Путин? Та те са едни и същи. Даже „кремълският цар“ се държи по-нормално от западните си колеги, които, както съм изтъквал, по всяка вероятност са му подчинени. Понеже държи досиетата им на московски агенти.

 

Защо приемате за правилна и справедлива претенцията Едуард Сноудън да бъде съден и убит (вижте илюстрацията), а отношението ви към Александър Литвиненко е противоположно?

 

Сноудън отвори очите на човечеството за толкова много неща. Докато убитият чрез радиоактивно отравяне кагебист беше банален наемен убиец.

 

 Защо е възможно всичко това? Поради безобразната тъпота и изумителното безразличие на хората навсякъде по земята. Те достигат до такива „висоти“, че правят възможно одиозният Доналд Тръмп да цака с циничния коз:

 

„Бих могъл да застрелям някого, и пак нямаше да загубя нито един гласоподавател!“[153]

 

И това ли е естествено, допустимо, може да мине? Когато започнат да ви избиват, си спомнете думите ми.[154]

 

Наясно съм, че никой не харесва вестителите на лоши новини. Въпреки това се огледайте. Какво стана? Не само губим европейската цивилизация. Изчезваме като народностно разнообразие. От което земята става по-еднообразна, скучна, неприветлива.

 

И без друго няма кой знае колко мераклии, които да четат публикациите ми. Понеже и се забравя, на най-верните и активните, интелигентните и мислещите, ще припомня констатацията за загубената Америка, направена преди три лазарника.

 

 

 

 

 

Нещо се промени, но явно за по-лошо. Проводиха ликвидатора, за да приключи с този нескопосан остатък от илюзия, превърнала се в мечта на много хора.

 

Колко лесно е дори за смятащи се за истински индивидуалисти, дясно мислещи, изповядващи ценностите на консерватизма – Бог, семейство, държава, да подминават като треторазредни събития, сякаш са „подробности от миналото“, по израза на Жан Мари Льо Пен, изтребленията на цели народи, даже раси и цивилизации. Заблудата за някакво различие между „измите“ е отколешна. Някои я представят като нещо по-близко до съвременността.

 

Пример за това е непознатият тук, но твърде известен в САЩ радиоводещ Денис Прагер. Роден в типично еврейски нюйоркския квартал Бруклин в семейство на ортодоксални юдеи от Русия, той учил в йешива – еврейска семинария. Там срещнал Джоузеф Телушкин, потомствен равин, предвождащ студентската ционистка организация за борба за правата на съветските евреи. Естествено, „богоизбраните“ хазари не се вълнували от съдбата на останалите народи в СССР.

 

По този начин Денис Прагер се вписал в онова, което минава за действителен американски консерватизъм. Например, понеже Джордж Вашингтон се бил заклел върху „пълна Библия“, включваща и Новия завет, той приема това за елемент на американската традиция. Заради което бившият кмет на Ню Йорк и ревностен евреин Ед Кох забрани на Прагер да изнася проповеди в подопечния му Съвет на Мемориала на холокоста в САЩ.[155]

 

Та тъкмо Прагер свали маската от мутрата на либерализма, но само донякъде:

 

„Бяха времена, когато либерализмът беше идентифициран с антикомунизма. Но Виетнамската война отведе либералите в прегръдките на левицата, която, поради възникването си, беше забъркана морално с комунизма. А след касапницата в Първата световна война в основата си беше станала пацифистка.“[156]

 

Това е перифраза на поднесеното от живеещия в Англия съветски дисидент Владимир Буковски. Той определя едните – социалистите еволюционисти, либералите, като „меншевики“, а революционните социалисти – като „болшевики“. Но доказва общия им корен – социалните или социалистическите идеи. Които, ако не си кривим душите, ще назовем с истинското им име: комунистическа религия. Нейните храмове са толкова просторни, че във вътрешните им параклиси се помещават фашизмът и националсоциализмът, неолибералните и неоконсервативните идеологии. Изобщо – юдаизмът с неговата най-агресивна доктрина – ционизма.

 

Тук е мястото да запитаме, какво кара фигури от ранга на Реджеп Тайип Ердоган да плашат само със страшилищата фашизъм и нацизъм? А да пропускат базисната доктрина, наречена комунизъм? Още повече, че от Запад към тях валят същите обвинения – във фашизъм и нацизъм.

 

„Ердоган поднови своите атаки спрямо Меркел“ – напомни в средата на март еврейската агенция Reuters, – „след като тя разкритикува неговата подигравка към холандците с израза „нацистки останки“.

 

„Държавите, прегърнали това насилническо зло, са загубили доверието към себе си и своето достойнство. Канцлерката на Германия се изтъпани и заяви, че подкрепя нидерландците. Знаем, че не сте по-различни от тях“, обяви Ердоган.

 

Холандският министър-председател Марк Руте обяви, че турските санкции, макар и „не толкова опасни“, са неприемливи. Тъй като холандците са по-разгневени от всичко това. [Що за обяснение?!]

 

Външното министерство на Анкара заяви, че Европейският съюз прилага демократичните ценности селективно.

 

„Много е опасно за Евросъюза да се укрива зад солидарността със страните-членки в него. И да застава зад Нидерландия, която явно и ясно нарушава човешките права и европейските ценности“, декларира ведомството.“[157]

 

Не е ли така? Европейският съюз проявява подбор при отстояването на някакви неизяснени и неопределени точно човешки права. Брани всички, които могат да навредят на хуманността, националното единство и опазването на историческите и културните традиции на отделните държави. Имам предвид религиозни секти като нетрадиционните еврейска и мюсюлманска, тварите с полови увреждания и със сексуални отклонения, интернационалистите-глобалисти, проповядващи мултикултурализъм и т.н.

 

 

 

Където има власт, съществува съпротива

 

 

 

Но пак Евросъюзът преследва онези, които искат да живеят в мир с всички изброени, само че в Европа, съставена от национални държави. В която с богатата си палитра християнската цивилизация е нарисувала прекрасна картина, съчетаваща най-красивите страни на различните култури. На свой ред те си взаимодействат и влияят една на друга, но не насила, по нареждане, а по естествения път на приятелството доброволното сътрудничество.

 

Европейският съюз не просто се изживява като нов СССР, а действа по начина, по който – оригиналът. В него всички бяха равни, но членовете на КПСС, щатните и нещатните сътрудници на репресивните тайни служби и евреите бяха по-равни.

 

Да се усъмните в данните за резултатите от „окончателното решение на еврейския въпрос“ в Третия райх, без да отричате т. нар. холокост, означава съд и затвор в главните страни от Европейския съюз – Германия, Франция, Австрия, Холандия… Ако се появите с древния слънчев знак – свастиката, в която и да е европейска държава, ще ви арестуват или най-малкото ще ви ругаят.

 

Решите ли да се разхождате с комунистическите символи по дрехите си, да развявате червени знамена, декорирани с петолъчки, сърпове и чукове, най-много ще предизвикате любопитни погледи. Физическо или юридическо лице, поискало разрешение за демонстрация по повод на събитие или личност, свързани с италианския фашизъм или германския нацизъм, би се озовало зад решетките или в психиатрия. Учредяването на партии от този тип е забранено.

 

Същевременно няма европейска или американска страна, в която да не съществуват социалистически и комунистически партии. Техните митинги и шествия събират многохилядни множества. Съответните масонски символи са широко разпространени, предлагат ги в магазините. Понякога стават модерни?! Въпреки че, ако приемем най-тежките и отдалечени от истината оценки за 11 милиона жертви на фашизма и нацизма, те са десетократно по-малко от тези на комунизма и социализма. Къде е Киро на кирия, както се казва?…

 

Какви права на човека, какво равенство? В Европейския съюз наблюдаваме голо преследване от страна на държавата, впрегнала цялото могъщество на милицията на мисълта срещу всеки другояче мислещ, дисидент. Пълно отрицание на фашизма и нацизма. И правилно. Мълчание или съпричастност към комунизма, който владее целия Запад. Дали осъзнавате това, не променя нищо. Строим комунизъм и толкова.

 

Какво повече да обсъждаме? Никой от турската страна не обели дума за комунистическото минало на Ангела Меркел. Съседката ни, която тук народните маси толкова ненавиждат, членува в същия военен блок, в който и номенклатурна Чалгария. Той е оглавяван от последователен комунист, станал социалист, и агент на КГБ. Самият турски лидер твърде често променя своето отношение и поведение спрямо Москва и наемателя на Кремъл. Без да се гнуси от неговия болшевишки – разбирайте фашистки – произход и минало.

 

Целият ми живот досега премина под този лайтмотив, основна идея, изкривена представа, ръководна мисъл, за идеологиите и техните практики. За „изконно злите“ фашисти и нацисти; и „добрите“ комунисти. Даже приятелят ми политически затворник на Живковия режим Петър Гогов наблегна изрично на това в словото си от трибуната на така наречения Първи демократичен митинг, проведен на 18 ноември 1989 г. Сега ми е ясно защо. Но не – и как е попаднал сред ораторите…

 

И всичко, понеже, видите ли, имало и „добри комунисти“. По абсолютно същата логика следва да заключим и приемем, че са се срещали и „добри фашисти“, „добри нацисти“, „добри социалисти и либерали“, „добри неоконсерватори“. Последните две категории предизвикаха войните през това хилядолетие – в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Сомалия… С повече от 1,5 милиона убити, двойно повече ранени и поне 6-7 милиона прогонени от бащините им огнища!

 

Всички те са едни и същи. Могат да бъдат добри само в едно състояние: когато всички органи на техните организми престанат да функционират.

 

Нима не ни вкарват в мръсна игра, чиито правила изискват да забелязваме едни злини, а други да остават невидими, скрити? Метод, който води до това, вината на истинското зло – комунизма – да се размива? А той, комунизмът, има много проявления. Едно от тях е националистическо, нацистко.

 

Не схващате ли, че правят всичко възможно по-авторитарните политици да изглеждат симпатични? Такава е повелята на деня, според болшевишката формула. Типични примери са допитванията до общественото мнение – ако им вярвате – за отношението към Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, Марин Льо Пен, Йеерт Вилдърс. Те се ползват с повече подкрепа от останалите в съответните страни. Единственото изключение от тази компания е Доналд Тръмп, поставен напълно изкуствено в нея.

 

„Десен“, защитаващ „трудещите се“ лондонски всекидневник излезе с редакционна статия, в която осъди турския президент.

 

На самата дата на холандските общи избори – 15 март, Деня на мартенските иди,[158] „първата проверка на предполагаемия възход на популизма през тази година“, западащото вестниче хвърли вината за залеза на европейския либерализъм и върху Ердоган. Странното е, че до този момент изданието само се представяше като консервативно, а не либерално. Жалеше, че при евентуална победа на Партията на свободата ще се стигне до още едни избори. Защото останалите политически сили в Нидерландия, „крепост на европейския либерализъм“, отказват да влязат в коалиция с Йеерт Вилдърс. Но нали той уж е десен като авторите на пасквила?

 

Споменавайки гнева срещу имиграцията, предизвикана от същия „либерален“ Запад, шефовете на телеграфопощенското издание заключават:

 

„Последното, от което страната имаше нужда, беше тези напрежения да бъдат ожесточени от намесата на турски политици.

 

Президентът Реджеп Тайип Ердоган иска да придобие подкрепа от 400 000 турци, живеещи в Холандия, за да подобри шансовете си на предстоящия референдум. Но кампанията на министрите му предизвика възмущение сред нидерландците. Беше отказан достъп на турския външен министър, а друг [всъщност министърка] беше прогонен, което предизвика дипломатически сблъсък. Президентът Ердоган даже сравни холандците с нацисти. Обида, която увеличи различията.

 

Холандската реакция беше добре дошла за Ердоган, който се възползва от нея. Той беше критикуван от тях заради затварянето на медии и арестуването или отстраняването на опоненти след миналогодишния безуспешен държавен преврат. Сега може да се позовава на отсъствието на свобода на словото в Европа, за да засили своята репресивна политика у дома.

 

Другият победител е г-н Вилдърс. Протестите и сблъсъците между полицията и турски демонстранти ще подхранят неговите аргументи срещу имиграцията. Противно е да се наблюдава как тези двама популисти цинично се използват един друг за свои собствени цели. Г-н Ердоган трябва да стои далеч от европейската политика.“[159]

 

Заглавието определя поведението на Ердоган като „цинични намеси, които не са приветствани от европейските политици“.

 

„Милите“ розови телеграфопощенчета явно смятат читателите си за идиоти. Първо, не друг, а те – западните неолиберали, въведоха социалистическата държава, която нарекоха „на благоденствието“ – “welfare state”. Решиха, че гражданите им са се изморили достатъчно от грабенето на чужди богатство в колониите. И имат право да отдъхват. А други, в това число и турци, да вършат черната работа в страната на лалетата. Кой е виновен? Този, който яде баницата, или онзи, дето му я дава.

 

Второ, каквото и да говорим, чиста конспиративна теория е, че Ердоган е подпомогнал Йеерт Вилдърс. Неговата кампания нямаше нищо общо с холандските избори. Тамошните медии я превърнаха във вътрешно политически проблем на Ниската земя. Ха сетете се, по чии указания.

 

Окончателното доказателство, че телеграфопощенското вестниче е част от болшевишката пропаганда в подкрепяния от Китай комунистически режим в Британия, дойде вечерта в деня на публикацията. Резултатите от изборите в Нидерландия изобличиха лъжите на болшевиките от “The Daily Telegraph”, “The Guardian”, “The Independent”, BBC, “Sky News”, широкоспектърните марксистко-ленински медии в Германия, Франция – навсякъде из провинциите на Европейския съветски съюз.

 

Обратното! Като изключим еврейските организации, каквито са всички партии в Европа и Америка, включително и тук, за първи път в европейска страна, освен Чалгария, чужда етническа партия влиза в Парламента. Приписват това на Ердоган, който уж действал в полза на Вилдърс. Последното е демонстрация на ужас и безумие!

 

Мюсюлманската партия Денк – Denk (комбинация от холандската дума за „мисля“ и турската за „равенство“), основана от турците Тунахан Кузу и Селджук Йозтурк[160], се сдоби с 3 места в холандския парламент. За всеки разсъждаващ това трябва да е ярко светеща червена лампичка, обеца на ухото. Защото ще се случва все по-често отсега нататък. А вината ще бъде хвърляна от болната върху здравата глава, както е в настоящия – пак казвам: сегашния – случай с турския президент и неговите министри, недопуснати в Ниската земя.

 

 

 

Златото е богът на нашето съвремие

и Ротшилд е неговият пророк[161]

 

 

 

Лондонският “The Daily Express” окачестви трите места за Денк като „победа за поддръжниците на Ердоган“,[162] не за Йеерт Вилдърс. (Вижте илюстрацията.)

 

Опасността за Европа се нарича глобализъм, мултикултурализъм. Това са прояви на комунизма, прикрити под булото на фалшив, измамен либерализъм.

 

„Още в  Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.“[163]

 

Мислете и не се лъжете.

 

Изобилието от разнообразни фалшификации и измами, което пълни западните медии – например официалните данни за равнището на бедността, на безработицата, особено младежката, относно разпадащата се инфраструктура, за ксенофобията спрямо християнските имигранти от Източна Европа, ме връщат към трагичните времена на комунистическия терор и безизходицата от него.

 

Например, според комунистическите власти в Британия през февруари незаетите са съставлявали едва 5,4 на сто от работната сила. (Вижте илюстрацията.) Без уточнението, че иде реч за регистрираните в бюрата по труда – безработни и общо способни да се трудят. Скритата безработица и заетите на така наречените нулеви договори – за половин или само за цял ден, биха утроили това число.

 

През същия месец равнището на безработицата в САЩ е била… само 5,5 процента. Миналата есен, преди половин година, по време на предизборната кампания, сегашният президент Доналд Тръмп отхвърляше правителствените данни и твърдеше, че делът на незаетите възлиза на 18 до 25 на сто от годните за работа.

 

Равнището на същия показател пак за февруари т. г. във Франция е… 10,5 процента безработни. Пишат ми нашенци, живеещи там. И не крият, че това няма нищо общо с истината. Усеща се недостиг на работни места за квалифицирани специалисти. Качеството на живота се влошава, а страната затъва. Пропада, запътила се към нашето дередже.

 

Наистина, на кого да вярваме?

 

Нали Холандия ще бъде управлявана от сбирщина, съставена от „десни“ и „леви“. Както Германия в момента и по-рано. Така е и в Австрия.

 

Ein Volk, ein Fuehrer, ein politische Partei, ein europäisch Reich!

 

Турчинът Ердоган, който е евреин, ли е крив?

 

И още нещо. Телеграфистите от британската столица са забравили отношението на родината им към народите, попаднали под нейната колониална власт. Странна амнезия им пречи да се сетят за съществуването на макар и малко британски колонии днес. Не си спомнят как само преди 8 десетилетия лидерите им са прославяли Адолф Хитлер. Три четвърти столетие назад са се прегръщали с Йосиф Сталин. А сетне се правеха, че не забелязват масовата сеч на хора, извършвана в т. нар. социалистически лагер. И да е имало някакво отношение, то е било вербално, без никаква ефективна намеса. Което ще рече – нищо нечинеща. Като циганско обещание на сватба: подаръците – след края на тържеството. Тоест – никога… За поробването на Полша от техния съюзник СССР съм споменавал достатъчно, до втръсване.

 

Едва няколко дни преди да заклеймят Ердоган, техният главнокомандващ, видният „аристократ“, произлязъл от обществената утайка на “Juden Gasse” във Франкфурт на Майн, comrade Джейкъб Ротшилд, „сър“ и с едно „дьо“ между двете имена при това, призна края на новия световен ред. Но никой не попита – чий? И какъв ще е още по-новият?

 

Издание на британска медийна групировка, която поддържаше телевизия с разпространение в интернет, и има филиал в САЩ, разкри чрез изявление на Джейкъб Ротшилд, че делата на семейство Ротшилд вървят от добре по-добре. И това във времена на всеобща криза. Само инвестиционният фонд “RIT Capital Partners” plc, основан преди 29 лета, който има клон у нас, чийто председател е сър Джейкъб, процъфтява както никога преди. Да не говорим за останалите банки, финансови къщи, предприятия на фамилията, както и за нейните гигантски капиталовложения в корпорации и дружества, за които малцина дори подозират..

 

„Според отчета на “RIT Capital Partners” за периода до края на 2016 година, независимо от краткосрочните печалби на компанията, пред империята Ротшилд се задава по-дълъг период на финансова бъркотия. А това означава – и пред цялата планета.“

 

Ротшилд предупреждава акционерите: „В настоящето време на политически катаклизми и несигурност… пред нас би могъл да се изправи период, когато избягването на риска е толкова висок приоритет, колкото преследването на печалба.“

 

Предпочетената от инвестиционния банкер дума „период“ изглежда обозначава предстоящ обрат в изгодата и печалбите. Даже въпреки, че през последните пет години фондът е постигнал печалба от повече от 1 милиард евро.

 

Ако фондът, чиято стойност достигна своя връх за всички времена от създаването му, внезапно западне, ще повлече и голям дял от богатствата, на които семейство Ротшилд се наслаждава. Въпреки че някакъв подобен упадък трудно би се появил като изненада за фамилията Ротшилд, която според твърденията контролира повечето от световното богатство и е поставила ръка върху почти всички банкови институции по планетата, включително Федералния резерв [на САЩ], както заявиха някои.

 

Изявлението на председателя продължава с някои, трябва да кажем, зловещи и неопределени виждания за бъдещето. „От последната световна война насам се радвахме на близо 70 години на внимателно оформяно международно сътрудничество, което сега е застрашено.“ Очевиден намек за Brexit и британския референдум за откъсване от Европейския съюз.

 

„Срещу тази силно тревожна геополитическа ситуация“, написа той, изглежда намеквайки за потенциална Трета световна война, ако сирийският конфликт продължи, „човек може да противопостави голям брой положителни инвестиционни фактори.“ Повтаряйки доста изявления на настоящия американски президент, лорд Ротшилд декларира, че се надява корпорациите да получат облекчения от правителството в новия държавен бюджет. Той обяви, че „предлаганото намаление на данъците за компаниите и физическите лица в САЩ“ беше промяна на политиката на инвестиции на неговия фонд, заслужаваща поздравления.

 

Като ехо от призива на президента Тръмп за дерегулация, Ротшилд е доволен също и от „реформите на пререгулираната система“. Лорд Ротшилд е съгласен и с призива на Тръмп за значително увеличение на разходите за разкапващата се американска транспортна инфраструктура.

 

Обаче призивът на Тръмп за „нарастване на данъчните харчове за инфраструктура… идва по време, което е закъсняло спрямо цикъла на бизнеса. Когато трудовият пазар е близо до пълна заетост“. Което означава, че не съществуват прогнози за бърза възвращаемост на разходите за инфраструктура, предвидени в бъдеще.

 

Банковият и данъчен барон изглежда се оплаква и че „увеличение на заплатите с около 4 на сто през последните няколко месеца“ е фактор, който засяха основната дейност на всяка компания. И заявява, че инвестиционният портфейл на неговия фонд ще бъде засегнат от увеличаване на основните лихвени проценти. „Установените стойности на валутите са достигнали исторически връх, инфлацията се завръща. И при тези обстоятелства е вероятно повишението на лихвените проценти в САЩ да се окаже безсмислено“, сподели той. И това, идващо от човека, чиито семейни връзки и финансови партньори контролират Федералния резерв, както той би следвало да знае.“[164]

 

Като се избавим с усмивка от лъжите за безработицата и четирипроцентното увеличение на заплатите, остава нещо като скелет от оглозгана риба. Не мирише, но не става за друго, освен за хвърляне. Само че нашият живот не е за боклука. Или онзи един процент свръхбогати, чийто вожд е Джейкъб Ротшилд, не мислят така?

 

Едва ли това ще успокои някого, но дори Ротшилдови не могат да бъдат напълно уверени в своето глобално господство. На този свят нищо не е вечно. А рано или късно, подобно на Цезар, всеки диктатор стига до своите мартенски иди. Някои изводи на лорд Ротшилд представляват завоалирано бламиране на Тръмп.

 

Например – за неговите намерения да превърне възстановяването на транспортната инфраструктура в „строеж на четирилетката“, както биха се изразили сталинистите. Инвеститор – сирач плащач – държавата, данъкоплатците. Най-големите корпорации най-малко пълнят хазната. Не го ли знаете? Где в този план съзирате капитализъм? Може би в опашката от шуробаджанашки фирми, готови да се облажат от правителствените поръчки, работейки през куп за грош, по социалистически?

 

Корпоратокрацията е crony capitalism[165] – прикрит банален социализъм.

 

Не виждате ли американския президент, смятан за най-могъщия човек на света? Като не забравяме пропагандата на либералните медии в САЩ, изкарваща Владимир Путин такъв. Защо? От какъв зор?

 

Доналд Тръмп прилича на най-силното животно на света, заклещено в ъгъла и притиснато до стената. Някои съзират в това фундаменталния конфликт между демокрацията и индивидуализма. Което може да се тълкува само по един начин: В демокрацията няма място за личностите и за техните свободи.

 

От тук следва логичният извод: Демокрацията е болшевизъм, диктат на мнозинството, на общността, комуната. Тоест – комунизъм.

 

В опита си да бъде личност и индивидуалист, защитавайки други като него – хора, държащи на своята свобода, Тръмп се проваля. Всекидневно. Както казва съпругата ми – не му позволяват. В спорта съществува неписано правило, че всеки се представя толкова добре, колкото му позволяват съперниците. И в живота е така, но донякъде. В състезанията – вече също не съвсем. Понеже парите развратиха и изкривиха даже тази сфера. Въпросът е: Какво кара хора като Доналд „Козът“ да излизат на терена, след като не са подготвени за състезание? Или се надценяват, или има други, скрити причини. Не мислите ли?

 

 

 

Глупостта и неосъзнатите пристрастия често предизвикват

повече щети от продажността[166]

 

 

 

Вече писах, че отказаха наемателя на Белия дом да сложи край на т. нар. миграция. За три десетилетия населението на САЩ се удвои! По невиждан начин пречат на Тръмп да управлява въобще – чужди и свои, ако въобще съществува такова деление.

 

Прекършиха намеренията му да сдобри САЩ с Русия и да се опъне на Китай. Даже съпартийците му от Републиканската партия, тъй гръмогласно критикували Obamacare – социалистическата здравна реформа на Барак Хюсеинович, сега издигат препятствия пред усилията на уж своя президент да върне нормалната медицинска система. Едва ли не всяка стъпка на Тръмп – от назначенията, през бюджетното инвестиране във възстановяването на съсипаната инфраструктура, до изграждането на защитната ограда по границата с Мексико, бива посрещана на нож.

 

Нямам спомен за друг, толкова навикван и препъван държавен глава.

 

Намираме се в гранично време и в зоната на стълкновението между личното и привидно общото – всъщност колхозното. Не малко хора съзират в интернет възможността за победа на индивида над тълпата. Според мен тази игра също е загубена от човешките същества.

 

Интернет е мрежа, превзета от парите. И то малко след нейната поява. Повериха я на няколко големи корпорации, които да открият алгоритъм, с който никой да не запазва анонимността си. Отделно от това, всеки да може да бъде спънат и мненията му да не стават публично достояние.

 

В замяна получавате онова, което наричам синдрома на големия задник. Ако сте диабетик, можете да си набавите жизненоважния инсулин, без да напускате дома си. Просто – online. Даже жените и момичетата все по-малко обикалят магазините. Което е още едно отдалечаване от суетната им природа. Днес масово пазаруват по… интернет – online. А големите вериги от магазини закъсват и затварят врати.

 

Да вземем за пример Лондон – столицата на класическия капитализъм.

 

„Катарски инвеститори притежават повече недвижими имоти в столицата, отколкото Лондонското кметство и три пъти повече от кралицата, според нови данни на “The Telegraph”, изквича телеграфопощенското глашатайче. – „Canary Wharf Group Investment Holdings”, която е съсобственост с “Qatar Holdings”, част от “Qatar Investment Authority” (QIA),[167] и американската инвестиционна групировка “Brookfield”, са най-големите собственици на недвижимости в столицата, с вписани площи от почти 21,5 милиона квадратни стъпки,[168] според данните на изследователската фирма “Datscha”.

 

 

Миналата година бившият шеф на QIA Шейх Хамад бин Ясим бин Джабер Ал-Тани заяви, че до онзи момент катарските инвестиции в Обединеното кралство са възлизали на 30 милиарда лири стерлинги.[169] И че Лондон е перфектното направление.[170]

 

 

Катар притежава цялата земя на казармите в Челси, олимпийското село и квартала Шард, заедно с Canary Wharf,[171] в който се намират някои от най-огромните сгради на града.”[172]

Забелязахте ли названието на „изследователската фирма“? Тя се нарича „Дача“ –  “Datscha”! Пак засмърдя на съветски ботуш…

 

Ала нарисуваната картина не е от сега. Преди пет лета, в навечерието на олимпийските игри в британската столица, специална пратеничка на “The Daily Mail” в Доха насочи прожекторите към сделките с имоти на катарската монархическа фамилия на Албиона. Тя беше впечатлена, че „Катар е една от малкото страни, способни да въртят бизнес и да разговарят за политика с почти всички. Защитниците й казват, че това е идеалната позиция за преформатиране на Близкия изток.“[173] (Вижте илюстрацията.)

 

Там прилагат примера на Швейцария. А нашенските комунета все гледат да се присламчат до някой Голям брат. Като се оправдават, че „малка“ България не може да бъде неутрална и да провежда самостоятелна политика. Съгласен съм. Но с уговорката: докато е в ръцете на малоумни комунисти антихристи, влюбени в себе си, а не в народа и родината ни. Не е вярно, че не биха ни оставили. За това трябва ум и дупе, мъжество, твърдост, кураж и преданост към Отечеството. Къде такива качества у комунисти – егоисти по произход и възпитание?

 

През март 2012 година никой на Острова не обърна внимание. Населението и властите бяха заети с предстоящото „голямо“ събитие. Предвкусваха най-успешното британско представяне на олимпийски игри. И „чисто“ на всичко отгоре. Поданици на comrade Queen прибраха де що имаше медали в пистовото колоездене, „без никакъв допинг“. Нищо, че това е спортът, от който са тръгнали анаболите. А една от легендите на шосейния вариант – американецът Ланс Армстронг, досега е клиент на отвъдокеанската Темида именно заради това. Много пари спечели! Ще го върнат в първо отделение, казано на жаргон.

 

Стъпвайки на официални данни – Поземления регистър и Службата за оценяване, фирмата  “Datscha” е проучила недвижимата собственост на челните 100 инвеститори в Лондон. За да установи любопитни факти. Те имат отношение към ситуацията у нас. Например Лондонското кметство е вторият собственик по величина на имуществото със 17,4 милиона квадратни стъпки. Следвано е от подчинената му компания Лондонски транспорт с 14,9 милиона квадратни стъпки.

 

Сравнението със София е поразително. Само преди 22 лета, когато работех във фирма на Столичната община, главният наш град също беше вторият собственик в страната по размер на притежавани имоти. И втори работодател след държавата. Тогава подопечният кмет на комунистическата шайка начело с Любомир „Пъпката“ Павлов, брат му Юли – синове на личен доктор на диктатора Тодор Живков, другарят Стефан Софиянски, начена масовата разпродажба на столичната собственост. По-точно – подаряване, защото се извършваше на безценица, по описания от Бунич ленински метод. Не след дълго към този отбор се присъедини още един такъв, отначало оглавяван от казионния оранжев земеделец Евгений Бакърджиев, а впоследствие – от Антоан Николов, последния секретар на комсомола в Юридическия факултет на Софийския университет.

 

Както съм споделял, по онова време мой близък, вече пенсиониран заместник-кмет по финансите на престижен парижки район – arondisman, пристигна за месец у нас. Още от летището, в колата, ме заразпитва за тогава все още новата ми работа. Поинтересува се как се справя кметът „антикомунист“? Когато му разказах, не повярва на ушите си. И ми рече, че там, в капиталистическия Париж, всяко кметство дава мило и драго, за да се сдобие с имоти и предприятия, развиващи дейности. Така се издържат. А тук…

 

Не, не беше криворазбран капитализъм. Оказа се предварително планирано второ най-голямо разграбване в българската история след първото от 1944-1955 година. Все осъществявано от комунистически разбойници.

 

Интересно е, че „френската банка “BNP Paribas” завършва челната петицата на собственици на недвижими имоти в Лондон с площи от 9 милиона квадратни стъпки“.[174] Финансовата институция е основана и контролирана от парижкия клон на семейство Ротшилд. С банката е свързана другарката Милена Кунема-Пръмова, с извинение…

 

Виждате ли: все те, явните и криптоевреите: Луканов, Пирински, Поптодорова, Паси, Ф.Д., Надежда Михайлова или Нейнски, Леа Коен, Божков, Станишев, Шулева, Чилова, Кало, Бориславова Карагьозова… Списъкът включва множество подобни, уютно настанени на важни позиции – почетни консули, надзорници на корпорации, но и на ключови постове.

 

Правителството на Кувейт, регистрираните в САЩ наднационални корпорации “Tesco” и “Walmart” чрез дъщерната “Asda”, оформят част от пейзажа на чуждестранното придобиване на територията, служеща за столица на Британия.[175]

 

За мен изненадата е отсъствието на крупни китайски и руски собственици. Причините могат да са няколко. Едната са инвестициите извън Лондон. Друга е закупуването на големи имения извън пределите на главния град – мечта на парвенюта от сорта на Борис Березовски и неговия възпитаник и сетнешен враг Роман Абрамович, Елена Батурина – съпругата на грабливия бивш московски кмет Юрий Лужков…

 

Кой е виновен, че лондончани губят града си? Чуждестранните инвеститори, възползващи се от шанса, предоставен им от законодателството? Или измамният либерализъм, който доведе до днешното феодално дередже? Така се превземат държави – бавно и полека, с търпение, последователност и упорство. Същата участ очаква всички европейци. Когато притежавате земята и построеното върху нея, след време можете да заселвате колкото хора пожелаете.

 

От няколко години централните британски медии втълпяват на лондончани колко хубаво би било за тях да продават имотите си в столицата и да се заселват далече от нея. Съвсем наскоро ги „предупредиха, че животът в града може да увреди сериозно тяхното здраве“.[176] (Вижте илюстрацията.)

 

Нима гражданите не го знаят? Никой не разнищи причината: какво принуди милиони да напуснат родните си места и да се преселят в градовете. Как биха могли да се препитават в пасторалната представа за провинцията, селото? На Албиона никой не вярва във възраждането на английския Север, например. Въпреки обещаните китайски инвестиции в енергетиката. Колко работни места ще бъдат открити във високотехнологичните и строго специализирани ядрени електроцентрали?

 

У нас не е ли същото? Израелци, турци, гърци, араби, вече и китайци, но най-вече жители на уж бившия СССР пазаруват огромни територии, предприятия и други недвижимости. Навряно най-малко една трета от земята българска не е наша. Говори се, че Черноморието е главно в ръцете на руски кагебисти. През 2005 година с мой гост в телевизионното предаване „Между редовете“, чието название е откраднато от някакви „електронни“ преститутки, обявихме как Лужков тайно изземва срещу жълти стотинки устието на река Камчия. Присмяха ни се. Да отидат и да видят какво е сега!

 

 

 

За собствената ни свобода или за нашата невъзможна мисия

 

 

 

Чужденците биват подпомагани от отрочетата на чумясалите червени другари. Синът на вицепрезидента, комунистическия „патриот“, офицера Ангел Марин, забогатя от това. Нашите деца си ядат джигера, защото родителите им не са били никакви. Така излиза.

 

Камъкът си тежи на мястото. А една трета от нашенци бяха принудени да напуснат страната. Наложи се на мнозина, в това число и моя милост, без да притежават селски имоти, да си набавят. За да се освободят от пренаселените си родни градове, в които най-малкото простащината е вредна за психиката ни. Това ни донесе милиционер-комунизЪмът. Изкореняване, отчуждаване от рода и близките, от естествената среда. Обезчовечаване, егоизъм, невъзпитаност, агресивна амбиция и дебелащина. И постепенно изчезване като народност.

 

Същото важи и за Запада. Независимо от това, че поради невежество го наричат другояче. То си е комунизъм – марксизъм, ленинизъм, троцкизъм, сталинизъм. Изобщо – неолиберализъм. Стремеж към единна глобална двукласова държава под ръководството на представител на измисленото Давидово коляно…

 

Казват, че това е окончателната еволюция – най-голямата в историята или – да не бъдем крайни – от Втората световна война насам. Тя е пряко свързана с масово, гигантско по размери промиване на мозъците чрез съобщителните технологии. Безкрайният и ежесекундно попълван и обогатяван архив – базата данни на интернет – е в състояние за миг да узнае всичко за всеки. Освен политически, това има и чисто битови измерения. Главоломно нараства престъпността, наричана „кибер“. От кибернетика, науката за обратната връзка, въведена преди 70 лазарника от американския математик Норбърт Винер, естествено евреин.[177]

 

Електронните технологии все повече премахват тайните. Дали ни правят по-умни? Категоричният отговор на уважавани специалисти в бранша е: не! От приемането на всичко наготово мозъците ни стават по-лениви, на някои закърняват. То е като гледането на филм, заснет по роман, който сте чели. Разочарованието е преобладаващият спътник след прожекцията.

 

Възможността да мислят превръща човеците в най-висшите същества. Ние можем да си изграждаме представи. Даже възприемането на една и съща обективно съществуваща действителност е различно. Както при преразказването на случки. И в това се съдържа духовна, нека я наречем индивидуално психична красота, която не оценяваме достатъчно. Защото я имаме и сме свикнали. Забързаните парижани, които всекидневно минават покрай Айфеловата кула или Триумфалната арка на път за ангажиментите си, едва ли се заглеждат в тях, нали?

 

Обаче дължим много от разнообразието в нашия живот като индивиди, а не – тълпа, на тази ментална красота от различното усещане и приемане на реалността. Ако беше обратното, щяхме да живеем в сиво-бозав, униформен, тъжен свят на униние, в какъвто комунистите се стремят да ни натикат.

 

Хората са сигурни, че технологиите, свързани с естеството – природата, следва да принадлежат на всички. Което никога не е ставало извън първобитните общества, доколкото имаме смътна представа за тях. По същия начин мнозина смятат, че информацията не бива да бъде монопол, а всеобщо достояние. Но не е, нали? Тя е частна, приватизирана. И я използват за корпоративни интереси и политически цели. Често пъти я изкривяват умишлено.

 

Запознати с т. нар. високи технологии споделят убеждението си, че процесът на завладяване на безкрайния информационен поток е привършен. Вече е реалност. Безскрупулни терористи са сложили ръка върху всичко. И пускат, каквото им е изгодно, и на дози, на час по лъжичка.

 

Не друг, а хората направиха възможно това. Вината е в тяхното любопитство и склонност да бъдат обладавани. Връщам се към запалянковщината. Нима тя не е тъкмо това? Както и колекционерството, превърнато в страст. То е победа на материята над духа. Духless.

 

По същия начин преди три десетилетия тоталитаристите зарибиха тогавашните деца и юноши, както се казва на жаргон. Първо с компютърните игри, после с интернет. Днес някогашните младежи са зрели хора в силата си. Те и следващите поколения са израсли в съвсем различна от по-раншната среда. Войната срещу християнството и семейството отчужди родителите от децата или обратното. Екстремната урбанизация и алчността, свързана с нея, не оставиха почти никакви площи за детски игри и спорт.

 

Пъкленият план беше изпълняван прецизно. След фалшивите „нежни революции“ през 1989-1990 година, започнати и ръководени отгоре, от елитите, историческото и политическото бяха оставени да умрат с времето. Като не се допускаше никакъв опит, който може да застраши проекта. Всяка медия, разкриваща истината, честните гласове, биваха стъпквани и заглушавани, до онемяване.

 

Смешно ми е да гледам трима-четирима редовно пребоядисващи се „червени“ карикатуристчета с вид на добре гледани капризни деца, да се жалват от разпространението на вестничето им. То е имитация на Ротшилдовия “Charlie Hebdo” и се говори, че е подпряно финансово от другаря Огнян Донев. Нищо чудно, щом като комунистът Иван Бакалов се върти около него… (Вижте илюстрацията.)

 

Та онова, от което се оплакват – властта и парите, ги допуска до централните телевизии в най-гледаните емисии. Това не ви ли говори достатъчно? Къде бяха „загрижените“ за свободата на словото, когато през 1993 година вестник „Огледало“, на който бях съиздател, действително беше утрепан по такъв начин. При това не от една-две, а от десетки разпространителски фирми. Никой не забеляза умишлено причинената му смърт. Нямаше покани за участия в телевизионни предавания, репортери, купчини купувачи, протягащи ръка за „заветния“ къс хартия…

 

Когато разказвах как убиха изданието, не ми вярваха. Смятаха, че никакви комунисти не държат достъпа на периодичните издания до публиката. А сега?

 

Товарищ Иван Гарелов щял да продава карикатурната газетка, както ще се уверите след малко?! Вот вам, дорогие товарищи. Вся власть Советам!

 

И това – в кибернетичната епоха. Когато не само онези някогашни млади, а мои връстници приемат Facebook като източник на върховната истина?! Без да се замислят, как и откъде се появи „социалната медия“? Вярвайки на игрални филми за нейния „създател“ Шекертепе.[178] Нито за миг не осъзнават, че биват използвани по най-елементарен начин. Невъзможно им е да проумеят, че това не е „социална медия“, а оръжие на елита. Необятен арсенал от данни, с който биваме атакувани непрестанно и повсеместно.

 

Ако се замислите и подирите истината, ще разберете, че действителността е доста по-различна от онова, което ви представят „социалните медии“ и явните оръжия за масово поразяване на съзнанието – телевизиите, радиата, вестниците и списанията, вече „качени“ в интернет.

 

Щяхте да схванете, че Brexit и Тръмп са нагласени. Истинските резултати са различни. Което демонстрира колко безпомощни са хората. До каква степен са неспособни да оценят рисковете от нападенията срещу собствените им умове. Да оценят невероятната си склонност да приемат налудничави решения за реалност. Готови са да реагират на всяка прищявка на елита. Щом го има в интернет, във Шекерbook, показано е по телевизията, често с кадри от съвсем друго място, то е истина.

 

Дали човечеството няма да се осъзнае и да подири изход във връщането обратно към традиционните начини на общуване – обикновената поща с пликове и таксови знаци, да речем? За да изтрезнее и потърси сметка от Ротшилд и сие. Да ускори настъпването на Мартенските иди специално за тях.

 

Едва ли. Не вярвам. Даже не го допускам.

 

Ето „светъл“ пример за масовото примирение и доволство. Поредна изява на едного, комуто вярват. А той е лъжец, получил класическо образование по мамене – в школа на КГБ на СССР. Но никога не е преставал да бъде публична фигура, да се радва на престижни длъжности с доста високо заплащане, съпроводени от вниманието и благоговението на тълпите.

 

 

 

Имаше един другар, казваха – добър другар,

но… лъжеше и клеветеше лошо[179]

 

 

 

Не е оставал и ден без работа. Такава е „тежката“ съдба на номенклатурата – работа, пари и пак работа и пари! Онзи ден комунистическият кадър от Пазарджишко престана да бъде вицепрезидентка, а на следващия ден беше приютена от комунистическите бизнесмени – оксиморон. Вчера евреите уволниха крадливата Елена Поптодорова, днес Соломон Паси я назначи в Атлантическия клуб, представляващ групировка, наречена „комунисти за НАТО“! Пак казвам – гранично време.

 

 

 

 

 

Гарелов е „обиден“. „Много обиден“.

 

Безочливи сатанински изчадия, пръкнали се без съвест. Лишени от съзнание, чувство за отговорност и вина. Баща им – дяволът, ги е възпитал така, както описва Бунич: „Не се поддавайте на чувства и мислете само за себе си“. Те си въобразяват, че са солта на тази земя, че и оттатък нея. Най-често – основателно, тъй като напълно обезумялото население им засвидетелства признание, уважение и дори преданост.

 

Да имах власт, щяха да обидят Гарелов в концлагера Белене. Пък да възкръсне бащата на Тома Томов, кървавият комендант, полковник Никола Томов. Че да събере Стефан Китов, Борис Митов, Николай Газдов, Гогов, Цвятко Горанов, Юлия Ръжгева, Благой Гайтанджиев или Благо Магарето, Шабан Калеев Даков или Шахо Циганина, Атанас Левордашки, Антон Шаров или Шаро Кучето, Димитър Цветков… Да ги подкарат отново със заповедите си бай ви Антон Югов, Георги Чанков, Мирчо Спасов, Лев Главинчев, Изидор „Бачи Зеев“, Пепо Коен, Димитър Нисимов Аврамов,[180] Делчо Чакъров … Също – децата и внуците им, родени садисти.

 

Да ги видя какво ще мислят – имало ли е геноцид и терор у нас, извършен от тях – комунистите? Или все така смятат, че Белене, Ловеч, Скравена, Ножарево, Куциян, Росица… са били почивни домове. Да се наслаждаваме на това, как ще си отдъхват в тези „курорти“ при споменатите „грижовни възпитатели“ и „любвеобвилни“ началници.

 

Ами таткото на водещата? Член на БКП, старшина. Леле мале! Как биха ги „уважавали“ криминалните! На заден шморц, по няколко пъти дневно. Може и да са опитвали, да им харесва… Изроди и изверги!

 

Единственият, разказал в спомените си за копелето Тома Томов – 14-годишен бурсук, издевателствал с радост над концлагеристите, е Адашът – Георги Константинов – „Анархията“. Само в мое предаване повтори разговора. Милиционерите като Гарелов и водещата, чието име ме е гнус да запомня, никога не биха допуснали обсъждането на тези теми.

 

Гарелов не бил писал доноси. Лъжец! Мерзавец!

 

Нищожна част от клеветите му бяха изнесени в телевизионното предаване „Безкомпромисно с Георги Жеков“.[181] За доносите си като агент „Талев“ Иван Гарелов редовно е получавал келнерски бакшиши от своите водещи офицери от Държавна сигурност. Даже го черпели, както е записано в разсекретените документи.

 

Бил „работил за България“?! Коя, съветска, репресираща жителите си, готвена за шестнадесета република на СССР. Нали в клетвения си лист за влизане в Държавна сигурност се е подписал под текста за вярност към Съветския съюз, БКП и КПСС. Организации, обявени със закон за престъпни!

 

Мерзавецът Гарелов заявява, че Елена Йончева, Тома Томов и Иво Христов , кандидат-депутати на неговата любима и „славна“ партия БКП – пардон – БСП, „се отличават, те са големи личности в журналистиката… Те са силни личности. Те са индивидуалисти. Те винаги са се справяли сами.“ Да поясним: „индивидуалисти“ в партията на колективизма БКП означава крайни егоисти. Сега за „оправянето сами“. Може би със съответни прибори от т. нар. sex-shops…

 

Чудо! Елена Йончева – дъщеря на полка на Второ главно управление на Държавна сигурност със съветска майка, московска възпитаничка, метреса на еврокомунистическия „принц“ и съветски гражданин Сергей Дмитриевич Станишев; Иво Христов – советский человек, изакан в Киев, Украинска СССР, в семейство на номенклатурчици от същите служби; Тома Томов пък е върхът на подлостта. Излъгал в bTV, че баща му нямал нищо общо с концлагера Белене. Ама него са го водили поделение на Пазарджишкия затвор, ако не сте наясно, товарищи!

 

В два от документалните филми за комунистическите лагери на смъртта са включени епизоди, представящи докладна записка на полковник Никола Томов Николов, отнасяща се до „третирането“ на труповете на убитите в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч.[182]

 

През 1999 година кинодокументалистката Анна Петкова[183] представи потресаващ филмов разказ за концентрационните лагери в Белене и Ловеч, озаглавен „Присъдата – Обвинението“. Той започва с докладната записка на полковник Никола Томов Николов, бащата на доносника Тома Томов. Девет лазарника по-рано, в опит да изпере собствената си съвест, завършилият образованието си в Париж кинорежисьор Атанас Киряков засне филма „Оцелелите: Лагерни разкази“. Гледайте и слушайте:

 

 

 

 

 

Според Гарелов, това били долни инсинуации!

 

Заради кариерата и в угода на отгледалата го Държавна сигурност, Тома Томов е писал доноси. Противно на твърденията му пред медиите. Достатъчно е клепането на Стефан Груев – автора на книгата „Корона от тръни“, заради което „великият журналист“ бил командирован отвъд Океана. Още по-отвратителен е разпространеният напоследък негов донос срещу преподавателя му по английски език Любен Пулев. Той е от 1971 година. Прилагам фотокопия, които са достатъчно четливи. (Вижте илюстрацията.) Останалото е гнусно.

 

Те – убийците, доносниците, техните дечица, сега са чистофайници, но само по отношение на себе си и своята среда. За тях останалите като нас, ако сте от моята черга, не представляваме нищо друго, освен асфалта, който газят. Вие заглеждате ли се в настилката, когато се движите по улицата?…

 

 

 

Un comunista e un poliziotto su, un comunista e un poliziotto giù;

sempre su, mai verso il basso[184]

 

 

 

Самата публична поява на офицера от ДС при КГБ на СССР, уволнен от там заради пиянство и разврат в шпионска школа край Москва, и преназначен като агент-вербовчик с псевдоним „Талев“ е нещо твърде долно. Камо ли пък показването му по телевизията!

 

А своеобразна Марианска падина на комунистическата „нравственост“ беше назначаването на затлъстялото почти 74-годишното фъфлещо ченге за ръководител на правителствената пресслужба или медиен съветник на премиера комунист. Две ченгета се събрали…

 

Този акт наруши не само моралните норми, но и действащото законодателство. Тъй като законът квалифицира партията, в която е членувал Гарелов, като „престъпна организация“.[185] Ерго, всеки неин член е престъпник, мафиот. Уволнението му разкри донякъде мащабите на самозабравата на колхозните парвенюта, смятащи се за недосегаеми.

 

„Нека видим какво е потеклото на друг нахален човек от т.нар. „десни“ – Асен Агов. Същият, който в началото на 1990 г. беше конферансие на митингите на БСП, на изборите за Велико народно събрание, се яви като независим кандидат за депутат с подкрепата на БСП, кредитен милионер и депутат вече в 6 народни събрания. Дядото на Асен Агов – също с името Асен Агов, е човекът, доставил детонаторите за взрива в църквата „Свети Крал“(„Света Неделя“). Баща му е висш офицер от ДС, главен юрисконсулт на „Нефтохим“ . Разполагам с характеристика на Асен Агов, която е била писана от Иван Гарелов. Той е полковник от ДС и няма никакво съмнение, че е бил главата на ДС в телевизията. И за мен е необяснимо какво прави той в днешната телевизия като водещ на „Екип 5“. Това е скандално, като имаме предвид, че управлението се смени.“[186]

 

Това е излязло изпод перото на твар, която е същата като „героите“, за които пише. Утре – може би днес – другарката с променливите схващания и курвенско поведение от село Раднево, Старозагорско, ще стане или вече е депутатка от ГЕРБ. Партийният филиал на БКП и Държавна сигурност, срещу който лаеше поне петилетка. И даже го удостои с издадена книга, в чието заглавие определи партийката като „шайка“. А сега е част от нея.

 

Любопитно е, защо Гарелов, Иван Стефанович, „щатен и нещатен служител на КДС, ПГУ“, както е отбелязано в регистрационния му картон, член на БКП, тоест – мафиот, не се е впечатлил от изнесеното? При това нито веднъж не обори неистината, меко казано, че е „полковник от ДС“. Той е келеш, ниска топка, слугинче.

 

Въпросът виси със същата „страшна сила“, отправен към самия автор на квалификациите, „възмутения“ Антон Тодоров. Защото действително назначението на Иван Гарелов за медиен съветник на настоящето правителство на агента на същите служби, члена на БКП товарищ Герджиков, Огнян Стефанович, „е скандално, като имаме предвид, че управлението се смени.“

 

Тук няма как да подмина думите на един от тях – „монархо-комунистическия“ министър на отбраната с анималистично фамилно име, първи братовчед на преминалия в полка на сатаната офицер Цветан Начев, строявал се в редиците на същите служби, но преквалифициран в банкер и „патриотичен“ тв-водещ:

 

„… Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.“[187]

 

Днес вече е 2017-а, а нищо не е помръднало.

 

Шест лазарника по-късно, преди три години натъртвах, как разочарованата от изборните резултати за евродепутати, напускащата брюкселското кресло комунистка Антония Първанова, се обърна към нашенци от телевизионния екран така:

 

„Държавна сигурност, мили граждани, ви управлява отново.“[188]

 

Наясно съм с усмивките, които предизвиква всичко изнесено. Затъпяването е повсеместно. Затова изключенията ме впечатляват. Пишат ми и млади хора, които вече проумяват, какво се случва с тях. Как не държат съдбата си в своите ръце, а някой друг я определя.

 

Ала нека продължим с откровените излияния на тогава все още пълзящия като червей, промъкващ се между хората Радневски „титан на демократичната мисъл“ и „политолог“, но не Божем, а по заповед от Кремъл и зданието на столичната улица „6 септември“ № 29:

 

„Смятам, че хората, които вземат решения, са свързани с някогашните тайни служби. Ще ви дам само един пример – някогашният външен министър Надежда Нейнски назначи за посланик в Кайро през 1998 г. Михаил Антов, който в момента на назначаването му е член на БСП. Антов е бившият началник на първия съпруг на Нейнски, Камен Михайлов, по времето, когато е бил на работа в Египет. Сред тези дипломати, чиито имена бяха изнесени, не фигурират ключови имена – например Марин Райков, който е посланик втори мандат в Париж, беше зам.-министър и е син на вербочвика на някогашния френски министър на отбраната Шарл Ерню. Затова и Франция много трудно му даде агреман по времето на ОДС. И понеже стана въпрос за Надежда Нейнски, трябва да кажем някои неща за самата нея, които не са много познати. Нейната биография е твърде неясна.

 

Още в ранните си години, в началото на 80-те, е изпратена в САЩ заедно с няколко други нейни съвипускници, които според тогавашната номенклатурна представа е трябвало да бъдат подготвени за смяна. Имайте предвид, че още през 70-те години в някогашния Съветски съюз и в Източния блок управниците разбират, че системата няма да я бъде в този й вид. И далеч преди генерал Велинов от 6-о управление на ДС да напише своя доклад от 23 януари 1989 г., отнасящ се за лицата, одобрени за „нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България„, Надежда Нейнски е била забелязана. Защо точно, предстои да изясним, но тя пътува на обучение в САЩ, където представя реферат за политическите убийства в Америка, вкл. и това на Кенеди.

 

Когато се връща в България, Нейнски става най-младият член на Съюза на преводачите, а също и секретар на Леда Милева и на съпругата на Александър Лилов – Анна Лилова. Това не са случайни неща. По време на демокрацията Леда Милева стана член на „Генералското движение“, в което бяха събрани ключови фигури.

 

Малко хора знаят, но аз ще припомня, че Костов е от рода на Станке Димитров-Марек, активен функционер на ГРУ, организатор на атентата в църквата „Свети Крал – Света Неделя“ през 1925 г. Марек е член на създадената към ЦК на БКП тогава специална наказателна група, известна като Българска ЧК, която е натоварена със задачата да провежда наказателни акции. В състава й влизат Станке Димитров (Марек) от ЦК на БКП, Иван Минков от Военната организация и Вълко Червенков от ЦК на Комсомола. ЧК убива набелязани лица чрез своя терористична група…

 

Има ли съмнение, че човек като Елена Поптодорова е работил в Първо главно на ДС, след като беше лична преводачка на Тодор Живков – разполагам със стенограмата от разговор на четири очи между Ричард Никсън и Тодор Живков през 1982 г. в Евксиноград. Кой мислите е бил преводачът? Или за Ирина Бокова? Или за Едит Гетова, която като зам.-министър на Александър Божков беше скрита, а впоследствие излезе като агент?“[189]

 

Разбирате ли за какво иде реч? Изобщо достига ли до съзнанието ви истината, че ние продължаваме да сме под игото на комунистическата номенклатура? С юдейска надменност тя не допуска, че ние можем да отнемем дори най-малко късче от нейната властова баница! Нас ни няма! Въобще не фигурираме в плановете на болшевишката върхушка. Все едно не съществуваме. А ако някой покаже главичка, трябва да бъде фраснат за назидание на останалите. Вместо да подкрепят жертвата, с детска жестокост „масите“ й се подиграват. Реагират като онази баба, дето хвърлила още съчки в кладата, изгаряща Ян Хус.

 

“Sancta siplicitas!“[190] – твърдят, че изрекъл идеологът на чешката Реформация.

 

Каква незрялост! Тя се мултиплицира, както обичаше да се изразява „сложно“ правешкият каскет. Днес чувам същата думичка да излиза от устите на неговите последователи, предрешили се в най-разнообразни политодежди. Но не променили нрава си. Това е невъзможно.

 

Веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге!

 

Техните дечица преуспяват. С овче покорство нашите ближат сол.

 

Ще приведа пример на комунистическа номенклатурна измама, пропагандиращ успехите на болшевишките отроци. Той остана на равнище лозунг. Никой не го разчепка. Това ще сторя, за да ви светне каква е технологията на лъжата и фалшивия „успех“, предначертан от принадлежността към тоталитарния комунистически режим и неговите разклонения в настоящето.

 

За съжаление не мога да ви направя свидетели чрез видеозапис. Става дума за предаването VIB на телевизия “Bulgaria on Air”, собственост на военно-милиционерската комунистическа групировка ТИМ, от 26 февруари 2017 г. Просто медията не поддържа видеорахива си. Затова ще преразкажа без имена. Вярвах, че ще публикуват предаването, но уви. Оставаше да си водя записки…

 

Репортажът беше за трима младежи – двама келеши и една тям подобна. Собственици на „преуспяваща фирма за производство на бои и лакове“. Цитирам по памет. Размотавали се по чужбина, където учели. Пък се върнали у нас. Единият младок останал в родния им град Русе, другите двама се настанили в София.

 

Производството е настанено в крайдунавския град, а търговската централа – в столицата. Споделиха, че не могат да се отърват от успехи. Затрупали ги като лавина. Изнасят продукцията си зад граница – почти цялата. Бизнесът им се разраства. Дошло е време да помислят за… “team building”, както се изрази „софиянецът“. За това – след малко. Но е важно и е добре да го запомните поне за кратко.

 

Ала първо се чувствам длъжен да обясня, че в условията на милиционер-социализЪма Русе беше своеобразен център на производството на бои и лакове. Чии дечица са показаните, според вас?…

 

 

 

Измамата е във вашите глави

и идва от телевизора ви

 

 

 

От години в различни телевизионни репортажи непрестанно и със злоба сочат с пръст „реститутите“. Челно място в списъка от мерзавци, в чиито чутури продължават да отекват звънците от Народния съд, заема недодяланата банкянска мома Б.Б., възпитаничка на школата за палачи на комунистическото МВР. Тази потомствена комунистка и майорка от ДС не спира да процежда с презрение и злост „реститути“…

 

Ако имах власт, щях да инкриминирам употребата на обидната дума. Тя за пореден път убива измъчените наследници на поне две поколения достойни българи, чийто живот беше унищожен или ограбен. Нека припомня свидетелството на кинорежисьора Атанас Киряков, който на всичко отгоре е Тяхно момче:[191]

 

„Във втората част на филма за [министър-председателя Иван] Багрянов показах разговори с децата на избитите представители на някогашната интелигенция – ами те бяха полуграмотни и смачкани хора. Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж.“[192]

 

Тези хора, чиито родители бяха убити бадява – за нищо – от предците на „преуспелите“ русенски „бизнесменчета“, не се ли ползват с права на граждани на „демократична“ България и на Европейския съюз? Защо им отказват правосъдие? Пощръклявам, колчем зърна протест на комплексари – жители на панелни гета – колхозници, натикани там от пъдарите с пушки и червени ленти с надпис „ОФ“. Безмозъчни и безнравствени твари, закърмени с омраза към „класовия враг“, и отгледани като завършени, алчни егоисти, те няма как да проумеят, че клетките, с които Тато и другарите му ги снабдиха след дългогодишно чакане, са построени върху чужда земя – на „реститутите“. Дължат на тези смазани и ощетени хора (не всички) най-малкото солидни суми за пропуснатите ползи през целия период на конфискацията.

 

Няма как това да им мине през ум, тъй като, както споменах, тези клозетници са лишени от мозък – най-важния орган, ръководещ човека.

 

Господи, колко много измъчени хора познавах? Честни българи, които никога не са се занимавали с политика, а са се трудили. Те бяха премазани от тоталитарната машина без съд и без право на обяснение, какво остава за защита. Изритаха ги на бунището на живота заедно с напълно невинните им деца.

 

Знаехме се например със сина на издателя Дамянов – доведен до лудост от изтезанията и гаврите на другарите. Баща му предлагал на читателите три вестника: десния всекидневник „Утро“, левия „Заря“ и семейния седмичник „Дневник“. Негова е била сградата на софийския булевард „Дондуков“, в която незаконно се шири Националната агенция по приходите. По-рано там се мъдреше отмъкнатия от нас профсъюзен „орган“ вестник „Труд“. Никой не посегна да върне онова, което комунистите откраднаха от Дамянови.

 

Ами Невена Крапчева – дъщерята на известния директор на всекидневника „Зора“? Масонската „благодарност“ на другарите за това, че известният журналист пръв подал ръка на младия Никола Вапцаров, бил куршумът на комунистическите канибали, застигнал го на 10 септември 1944 г. в Горна Джумая. Невена беше докарана до там да живее като истинска клошарка. Ходеше облечена като мъж с вечната цигара в уста. Но за разлика от много други – „успели“, не продаде душата. Колко искаше да възстанови вестника и аз да бъда неговият главен редактор! Не й върнаха и един квадратен метър от зданието на редакцията и печатницата на софийската улица „11 август“. Имало… надстройка, правена от „народната власт“?!…

 

Там се помещаваше изданието на ЦК на БКП „Кооперативно село“. Нямам представа дали след като го приватизира и превърна в „Земя“, архипрестъпникът Димитър Иванов – офицер от зловещото Шесто управление на Държавна сигурност, получи и Крапчевата сграда. Кой „одраска“ поне със слово изпечения садист и пладнешки крадец, известен с прозвището „Гестапото“? Аз го наричам с по-точното – „Кагебето“. Не само беше вицепрезидент на мафиотското подразделение „Мултигруп“, ами марксистките „учѐни“ прибавиха по едно „проф“ и „д-р“ пред името му, олицетворяващо човешкото падение, подлостта и позора…

 

Каква гавра! Тук нищо не е помръднало. Другарите все така господстват навсякъде и във всичко.

 

Комунистическите бандити и техните потомци надменно и с ненавист наричат мъченици като споменатите и още стотици хиляди техни сродни души „реститути“. Никой от т. нар. общество, не вдигна глас срещу тях – истинските престъпници, „приватизаторите“, които „като пладнешки разбойници за пореден път ограбиха страната до шушка“ и ни докараха до това дередже. През целия „преход“ създадената и отгледана от БКП и ДС „опозиция“ си траеше и действаше в полза на алчно червената крайно фашизирана номенклатура.

 

Помните ли, че „когато през 1998–1999 г. активисти седесари попитаха Александър Божков защо всичко се продава на комунистите, той им отговори: „Е, парите са у тях, кой искате да купува предприятията“.[193]

 

“Pecunia non olet” – „Парите не миришат“, както красноречиво и назидателно римският император Веспасиян обяснил на своя гнуслив син, отказващ да прибира такси от обществените тоалетни. Другарите превърнаха страната ни в огромен нужник и изсмукват всяка стотинка от пребиваващите в него. Така е, защото това не е държава, а опит за такава. И експериментът се провежда от… мафията.

 

„Реститутите“ ли са виновни за бедите в Студентския град? Кои са основните собственици на тамошните вертепи? Нима не са комунистическите номенклатурчици, техните рожби и слуги с прякори, взети от флората и фауната? Защо „демократичната“ общинска власт не ги обезщети с нейни терени, за да запази тази отблъскваща спалня за бедни студенти? Та нали някогашни казарми бяха превърнати във „висши учебни заведения“? Вместо библиотеки, физкултурни площадки, зали за културни прояви и спортни състезания, паркова обстановка, този образец на болшевишкото архитектурно и социално скудоумие заприлича на бардак, сполучливо наречен чалготека…

 

Кой от вас разбира трагичната съдба на наследниците на пострадалите? Масовият идиот лапа като прежда, изпредена от паяшка вълна, глупостите, изтичащи от медиите. „Преуспелите“ русенски червенотиквеновчета – отроци на комунистически гангстери, убийци на българите и българщината, „се разраснали“, моля ви се! Екипът им вече наброява… 10 души!

 

Нищожества, без да е откраднал и стотинка, с ума и труда си, покойният ми баща е давал работа на 13 души в две невзрачни дюкянчета според днешните разбирания. Без нито за миг да си е въобразил, че е… успял! Просто работел… Някои напускали, за да продължат сами. Без ни най-малки противоречия и несъгласия. Ставали самоосигуряващи се – собственици. Така, по естествен път,  се разширявала средната класа.

 

Какъв успех, какви 5 милиона? Всичко е дадено от Партията. Проумейте и запомнете.

 

Другарите утрепаха всички и всичко. И лишиха нашенци от душа, ум, съвест… Датата 9 септември 1944 година е денят, в който България и българите умряха. Погубиха ги.

 

Ако смятате това за справедливо, щом не можете и не желаете да влезете в положението на жертвите на комунистическия режим, на наследниците на повече от 222-хилядите убити и осакатени, на милиони ограбени, със съсипани съдби и провален живот, как можете да очаквате съчувствие от тях, от мен? Вие човеци ли сте, или клозетници?

 

Киряков поне се пита:

 

„И как искате да има интелигенция? Всъщност създаден бе един нов тип интелигенция, по новата система, в щастието на която едни бяха повярвали, а други бяха накарани да повярват. И макар голяма част от тези хора да бяха разочаровани, те вече бяха влезли в капана. Така започна създаването на една продажна класа – новата интелигенция.“[194]

 

На какво се осланяте и надявате? На дегенератите, пръкнали се в комунистическите кочини, обработени във вертепите на интернационалистите?

 

Помня как дългогодишният кореспондент на ТАСС във Вашингтон Александър Боровин описваше какви „ужасни бащи“ са някои от американските богаташи. Един измъчвал синовете си, принуждавайки ги да работят в семейната фирма от най-ниското ниво. За две години трябвало да направят кариера и да докажат кой колко струва. Това било „нехуманно“, моля ви се. Такъв е болшевишкият морал – псевдоаристократичен и готовански. Откъде тези цървуланковци придобиха толкова самочувствие, алчност и егоцентризъм?

 

Нека видим какво е било поведението на държавния глава и на министър-председателя преди 9 септември 1944 г. И да ги сравним със съвременните комунистически ръководители.

 

На първо място – никакви автомобили без конкретна, неотложна потребност. Разговарял съм с покойния вече Сава Джеврев, последния личен шофьор на цар Борис ІІІ. Взели го в двореца веднага след войниклъка – редово селско момче. Та царят разполагал с общо три автомобила, два от които добри, единият – нов. И Министерският съвет – с толкова.

 

Сега само любимият на невзрачните баламурници съветски възпитаник Марешки притежава почти колкото цялата тогавашна централна власт!

 

„Немалко добро имаше в управлението, което Борис въведе – за временно – след ликвидацията на деветомайския преврат: преди всичко липсата на наглост у тия, които упражняваха властта; скромността, прибраността, приличността, крайната пестеливост на всички – цар, министър-председател, членове на кабинета, на представителите на администрацията, включително и до най-нисшите равнища на властта…

 

У Кьосеиванови се обядваше най-често любимия на „бай Георги“ гювеч – най-обикновен български „гювеч на фурна“; който слугинята отнасяше да се пече в кварталната пекарна, на два разкрача от входната врата на „кооперацията“, на втория етаж на която беше Кьосеивановият апартамент. И неведнъж се случваше фурнаджията да обърка тавите. Така че слугинчето да се върне по обяд от фурната с друг гювеч на ръце, а не оня, що беше занесло…

 

Ами цар Борис? Като узна, че имало „обществена инициатива“ да му се построи най-сетне дворецът на предвидения от години за целта терен в долния край на „Царя“,[195] Борис веднага парирал това, като набързо превърна въпросния терен в „детски парк“…“[196]

 

Когато Съюзниците ги гудиха във властта, по команда от кремълските им чорбаджии, другарите вдигнаха паметника на агресивната окупационна войска – Червената армия. И го бранят досега.

 

Драги читатели, другарки и другари простаци, шепа свестни хора – българи – госпожи, госпожици и господа, нито Филип-Димитровци, нито Костовци, никакви „демократични сили“ изобщо не си мръднаха пръста за премахването на чудовищния монумент. За мимикрия, от време на време съветски възпитаник, потомствен комунист, ченге и московски агент, превръща всяко намерение за ликвидиране на историко-архитектурно-скулптурната бурлеска, във фарс.

 

Да бъдат проклети, заедно с комунистите и ченгетата от всички разцветки!

 

А едно време…

 

 

 

Имало едно време едно Царство България, което привличало

като магнит „изпадналите“ германци и австрийци;

а след него – смърт, грабеж и безправие; и сега

 

 

 

Не е като във вехт виц, разказван от стари градски кокони. Може да не сме имали най-доброто управление, но допреди 80 лета нашенци са били достатъчно свободни. Икономиката напредвала с невероятни темпове. В резултат на частната стопанска инициатива започнало бързото развитие на кооперациите – в земеделието и скотовъдството, във винарството и консервната промишленост. При това – напълно доброволно. Появили се отраслови банки, подпомагащи с кредити съответното производство. Съвременни промишлени предприятия никнели като гъби след дъжд…

 

Може да ви е прозвучало изтъркано, но е вярно. Истински благодатният дъжд представлявал онази „абсолютната демокрация на социалната структура на нация и народ“, описана от професор Алберт Хамалайнен, преподавател по етнология в Хелзинкския университет. През 1938 година той посетил България. Гостът забелязал, че „тази демокрация не е дело на държавата. Тя е обществена. В настоящото правителство няма никакви политически партии. В страната също така няма никаква собствена или чужда висша класа. Тук няма едри земевладелци, нито индустриална или търговска висша класа, която бе настоявала за особена позиция, сравнявайки се с останалия народ. Тук няма никакви езикови спорове, нито политически борби,… тук има здрава солидарност и абсолютно позитивно чувство за равенство…“[197]

 

Ще допълня – свобода на всички в почти всичко: най-вече за предприемчивите и инициативните. Без мутри, държавен или общински рекет – изнудване. Левът бил конвертируем, пътуванията зад граница – на воля. Словото – свободно, даже за комунистите. Е, говори се, че били притеснявани, ама май само наужким.

 

Другарят Добри Джуров си спомня как като войник в района на Любимец болшевиките в униформа започнали да тровят съзнанието на местните хора с приказки за СССР и за „осъществената мечта на работниците и селяните върху една шеста от земното кълбо. Разговорите за Съветския съюз, които само допреди няколко месеца можеха да доведат до арест и затвор, сега се водеха почти свободно. Сключеният пакт за ненападение между СССР и Германия внесе известно объркване сред фашистите. Само за няколко месеца в България бе устроена изложба на съветската книга, по будките се продаваха съветски вестници, дойдоха съветски футболисти и пред петнадесетхилядна публика, станала на крака, полицейската „музика“ изсвири Интернационалът.“[198]

 

Фашисти ли? Имат вина царя и министрите му. И все пак – било е…

 

„Де го сега Георги Кьосеиванов? Той премисляше как да направи, щото този път не други пак да си послужат с България; ами как тя да преплува невредима през задаващата се буря… Патриот, той други симпатии и обвързаности освен България нямаше… Той от нищо българско не се отказа, но и на никаква уловка не се хвана, за никакъв „пеш“ не се улови. Пръв в България той тури край на „политиката на пеша“.

 

Той – начело с онзи скромен, но невероятно прозорлив държавен глава тогава, когото историята ще има тепърва да оценява…

 

Само че къде го онзи прозорлив цар, къде – неговият небивало реалистичен и целенасочен министър-председател? Къде са по-точно хората, с помощта на които те за пръв път в новата ни история дадоха на страната едно ако не демократично [то е невъзможно], то поне прилично управление?

 

Други хора вървят сега из софийските улици, други обитават домовете, кварталите, градовете. Ударът, който биде нанесен на ония, на средите, от които бе излязла онази администрация, той затри не само тях и семействата им. Той затри обществото, от което бяха излезли.

 

Това „палацо Яблански“,[199] покрай което сега минавам, и което беше едно от средищата на най-едрата буржоазия, ми напомни за тази прослойка, допринесла и за бедите, но и за успехите на „царска“ България. Разбрали уникалността на „кърпещото“, но… успешно управление на цар Борис и Георги Кьосеиванов, хората от едрата буржоазия се бяха наредили сред поддръжниците му. Къде са те сега? Къде са обществените слоеве, на които те – добри или лоши – бяха изразители? Няма ги: изтрепани, изтребени, разпилени по четирите краища на света…

 

Това цар-Борисово и Кьосеиваново управление, тази почтена администрация на „безпартийността“, то беше нещо като „възможния оптимум“ в тази сякаш конгениално предопределена летаргия на тяхната буржоазна България по пътя към обречената й съдба…

 

А би ли могло, от друга страна, да се отрече, че вече от доста години насам в Министерството [на външните работи] се бе получавал пост само въз основа на подбор чрез невероятно обширни и взискателни конкурсни изпити – сякаш се подбираха кандидати не за дипломати, а за професори. Ами само изпитът по международно частно право траеше – за всеки отделен кандидат по около 2 (два) часа! Подбираше се по този начин един несъмнен елит – едни действително най-качествени кадри… Но тука, в Министерството, нямаше за младите никакви  “grandes affaires”,[200] ами изобщо нямаше никаква практика на никакви, па каквито и да било те “affaires”…

 

Само че къде го сега онзи прозорлив цар, къде – неговият небивало реалистичен и целенасочен министър-председател? Къде са, по-точно, хората, с помощта на които те – за пръв път в новата ни история – дадоха на страната ни едно ако не демократично, то поне прилично управление? Други хора вървят сега из софийските улици, други обитават домовете, кварталите, градовете. Ударът, който биде нанесен на ония, на средите от които бе излязла онази администрация, той затри не само тях и семействата им, той затри обществото, от което бяха излезли…

 

Ха! Зад прозирни пердета по витрината на магазина вдясно от мен – фантастични стоки, най-мечтаните „западни“ питиета, лакомства, „деликатеси“. На вратата – надпис: „Валутен магазин“. Отдолу обяснение: „Работим само с дипломати.“ Което, разбира се, не е вярно – това за „дипломатите“ де. Защото от този магазин купуват и „български дипломати“, па и тяхната рода, че и кой ли не от категорията „ХХ“ – тая, дето народът много успешно я е нарекъл „хитрите хора“. Че ако беше за „валутен“, нали и „Кореком“ си е „валутен“? Ама на този тука – „само за дипломати“ валутния – сладкото му е, че тука същите стоки в сравнение с „Кореком“ се продават на половин цена. Така че, ето ти сделчица: купиш, продадеш – и… кяриш! По този начин на „правоимащите“ се осигурява възможност за доходец комай без да си мръднат пръстчетата.

 

Кои са тези „правоимащи“ ли? Ами че – средната категория червена буржоазия – the lower red middle class, средната категория червени. За висшата категория – за тези от „върхушката на върхушката“ – си има направо… безплатни магазини, ако може някой нормален човек да си представи що за магазин е този, в който „се продава“… безплатно. Но нека му обясним: това, другарю незагряващ, е магазин, в който изобщо чисто и просто „се поръчва“, без да се плаща нито когато се поръчва, нито кога се получава поръчаното, нито изобщо някога се плаща. Това е магазин за тези, за които „комунизмът е вече построен“. „Ами за нас?“, може би ще се престраши да запита такъв. За тебе, за мене, за нас, другарю, дето не ги чаткаме тия – за нас – после; след някоя и друга година, някое и друго десетилетие, някой и друг век. Че не може за всички едновременно, я…

 

Когато ти КЛАСОВО управляваш едно общество – включително и КЛАСОВО правораздаваш, което по твоята концепция означава цели класи да унищожаваш, ти ОСАКАТЯВАШ това общество, самата нация.“[201]

 

Когато едно общество проявява неоправдана търпимост, разбиране и даже милосърдие спрямо едни – престъпници и техни потомци, а успоредно с това – нито едно от тези качества, най-малко съпричастност и съчувствие към жертвите на първите, ТО Е ОБРЕЧЕНО.

 

Не се сърдете никому, даже на международното положение, както сте свикнали, другарки „дами“ и другари „господа“. Вие сте виновни. Останалото са подробности от пейзажа и масовката в него.

 

Пък идете и гласувайте за наследниците на правоимащите. За родените в правоимане. Радвайте се на Поптодорови и Бокови. Уважавайте Корнелии и Станишеви. Величайте Каракачанови и Волен-Кобзонци. Проявявайте разбиране към Слави-Биневци, Мими-Витковци, Иво-Христовци и Антон-Тодоровци.

 

Ненавиждайте другите, различните, неконформистите, които предлагат единствено възможния изход – декомунизацията, разрушаването на тоталитарния опит за държава на номенклатурните предимства, и съграждането на общество, в което всички да бъдат равни пред закона. Никой да не спъва инициативата на останалите. Условията за развитие да са еднакви. Всеки да реализира онова, което знае и може. Колкото умее.

 

А дни след изборите, когато за кой ли път установите, че и тези са като предишните – то никога през последните 77 лета не е имало други – се сърдете на себе си. Предпочели сте не онези, които показват разумния и реалистичен път към просперитета. Вярвате на изпробваните, макар да ги наричате „представители на статуквото“.

 

За вас сочещите портала от лабиринта, водещ към свободата, са врагове на народа. Тези „мръсници“ искат да ви вкарат в белята сами да се грижите за съдбата си. Вие не щете това. Отучили сте се да мислите и да се трудите. Мечтаете някой да ви наглежда, подобно на бебетата в яслите. Да ви сипва и да вдига масата…

 

Ние сме сбирщина от странни твари, лишени от чувство за самосъхранение. Изглежда сме дълбоко и трайно поразени от стокхолмския синдром. Подобно на освободените роби в САЩ все ни влече обратно към нашите поробители и предатели. Тук поне половината население изпитва странно увлечение по Русия и всичко болшевишко. Сякаш два века не е било калайдисвано от нейните мангали с имперски амбиции.

 

За най-малко четвърт от другата половина Турция е нещо като магнит, без да знаят защо. Дали ги привлича със „свободата“ и „благоденствието“? Или с авторитаризма на сегашното управление, което все повече напомня други времена. Онези, които, заблуждавайки се, смятахме за безвъзвратно отминали. Или просто, понеже комунистите зорлем ги отродиха, смятат всичко българско за чуждо и долнопробно. Българин да се наричам първа гадост е за мене, биха перифразирали товарищ „народен“ поет не малко от тях. Ако бъда честен, до известна степен с право.

 

Останалата четвърт изпитва смайващо преклонение и безметежна любов към предателите от Запада – Британия, Германия, САЩ и останалите. Или са родени тъпи, или са необразовани и неинформирани, или са тривиални нагаждачи. Тъкмо трите споменати държави пък и останалите от онзи „мил“ свят изсипаха кама̀рата от комунистически престъпления по средата на нашия път към прогреса и преуспяването. Те се спазариха с ортака си от Кремъл и ни предадоха на заколение.

 

Да обичате палача си даже не е мазохизъм. То е безумие.

 

 

 

Заблудите на постсоциализЪма

или за петдесетте нюанса на мрака

 

 

 

Една от схемите, която евреите прилагат, е наличието на много източници, сред които се обърквате. Както посочих в една от предните си публикации, Иън Гилън, лидерът на рок-групата “Deep Purple”, може да не е интелектуалец. Но за своите седемдесет години на земята, обикаляйки света, се е обогатил достатъчно. Наваксал е пропуснатото от казионното образование. Изградил си е солидна представа за действителността. И има достатъчно основания, капацитет и смелост, за да отсъди, кое е редно, и кое не. Още повече, че държи на семейството си, колкото и да е учудващо.

 

Чуйте какво споделя, особено по отношение на два от централните лондонски всекидневника – „десен“ и „ляв“, които са част от еврейската мрежа за промиване на съзнанието, упомената в Протокол № 12.

 

 

 

 

 

Има нещо доста по-важно, защото очертава тенденция: Изтриването на онази невидима, но набивана в остатъчното съзнание на масите граница между политическото „ляво“ и „дясно“.

 

Когато, както твърдят западните пропагандисти и политици, комунист и офицер от съветските специални служби трето поколение, какъвто без ни най-малко съмнение е товарищ Путин, Владимир Владимирович, е в състояние да подреди американския изборен пъзел и да назначи „десен“ за президент на САЩ, всички условности на „политическия спектър“ губят смисъл и отпадат. От тук нататък, каквото и да ви плямпат, а повечето от вас с присъщата им вродена и доотгледана тъпота да спрягат, се оказва абсурдно, нелогично и немислимо.

 

Цялата тази шашма не ще промени нищо. Щом като грухтящото овче стадо е в състояние да приема за „десни“ червени като семафори комунисти по наследство, каквито бяха Желю Желев и Йордана Соколова, и са Филип Димитров, Петър Стоянов, Иван Костов, Радан Кънев, Божидар Лукарски и подобните им, всичко обеднява откъм съдържание. А за хората – човеците, наближаващата неизбежна смърт на празнословната грозна и отвратителна паплач, смятаща се за народ, изплува на хоризонта като евентуално избавление. Колкото по-бързо стане, толкова по-благословено ще е. За Homo sapiens искам да кажа.

 

Дойде ли вашият ред за отвеждане към палача под трелите на чалгата или рапа, на лековатите поп-мелодийки, и щом накрая го зърнете, не се сърдете другиму, а само на себе си. Дано тогава ви просветне, че е имало един със странно презиме и фамилия, който, подобно на германския пастор Ниймьолер през Втората световна война, ви е предупреждавал. А вие сте отказали да се вслушате. Да не река нещо по-лошо…

 

Впрочем, знаете ли кой е споменатият пастор?…

 

Та, когато западната пропаганда, водена от червените фашисти отвъд Океана, финансираха събитията на Майдана, синът на нацист Виктор Янукович побягна по начина, по който век по-рано постъпи Николай ІІ. Нататък втората „нежна революция“ имаше осигурен успех. На гърба на украинците, стъпкани от еврейските олигарси. Путин беше изкаран по-черен от дявола. Той се възползва от предоставения му шанс. И изпъчи гърди като новопокръстен патриот – не забравяйте, че по дефиниция всеки комунист е интернационалист, а Владимир Владимирович е член на КПСС – и се закле, че ще отстоява руския национален интерес. Липсваше формулировката на последното.

 

Ала толкова беше необходимо на и без друго бедните руснаци, от Елцин насетне останали без последната си опора – вярата, че поне държавата им е „велика“. От този момент нататък фигурата на Путин взе да се извисява като огромна реклама на надуваемото човече на “Micheline”. А пишман опозицията, съставена от престъпно забогатели мушмороци, се спихна като спукан плондер. Сега с прожектори да я търсите, не ще я намерите. Дават й трибуна, за да джавка, та Кремъл да забелва зъби: има демокрация. Вярно – не по-малка от измамната в „цивилизования“ Запад. Тази „опозиция“, произлязла от същите компартийно-милиционерски недра, както управляващите, не е способна на повече.

 

Не Кремъл стори това, а западната пропаганда. Ако не го разбирате, си носете диагнозата: крайно тъпи. Екстремно! А учители на децата ви ще бъдат комунисти и ченгета като досегашните, сред които и един иракски прошляк, някой си Мохамед Халаф. В спомените си генерал Петър Стоянов, най-дългогодишният началник на Шесто управление на Държавна сигурност – идеологическо-политическата тайна милиция – описва отношенията между иракските имигранти у нас:

 

„Иракчаните се клаха на политическа основа: комунисти и баасисти. Хората на Саддам, като управляващи, бяха против комунистите, последните пък против тях. БААС също се пишеше за социалистическа партия, но нямаше нищо социалистическо. Тогава интересите на Изтока и Запада бяха диаметрално противоположни. [Единствено за тълпите от малоумни в тях.] Повтори се ситуацията в Ирак. Като народ те са с доста емоционален характер и психика. С тези свои качества се отличаваха от останалите араби. Пренесоха противоречията си тук. За няколко дни се създаде значително напрежение. Възбудени до крайност, група студенти хвърлиха младеж от най-горния етаж на Института за чуждестранни студенти (ИЧС). Това наложи да предприемем бързи и ефикасни мерки. Разделихме ги. Не им разрешавахме да имат никакви контакти…

 

Наложи се да попълним отдела, който се занимаваше с чуждестранните студенти, с още служители, за да бъде обхванат и наблюдаван този контингент.

 

В България останаха някои младежи. Те станаха български граждани, женени за българки, имат семейства. И сега нашият служител, работил с тях, поддържа контакти… [Става дума за уж разпуснатата Държавна сигурност през 1991-1992 година.] Десетки са тук. На тях им хареса обстановката в България и останаха. Създали са семейства. Намират реализация. Много студенти – журналисти от Ирак, са останали у нас. Между тях е Мохамед Халаф, който бе против Саддам.“[202]

 

Според генерала, който едва ли е имал причина да изопачава, Мохамед се е казвал Халас. Променил фамилното си име. Сега, без да говори добре български език, преподава във Факултета по журналистика на Софийския университет. Цялото му семейство са комунисти – три поколения! Четвъртото, иза̀кано у нас, е от дългата поредица комунистически терористи, способни по заповед хладнокръвно да режат главите на християните и на всички други, които им бъдат посочени.

 

Самият Мохамедчо, на когото най-подхожда да бачка като ваксаджийче, е приеман за „авторитет“. Интересно, в каква област? Може би в кашерното колене на хора? Редовно го канят в милиционерските публични домове, наричани „телевизии“, откъдето на воля лее болшевишка отрова. Бил е на щат във вестника на Иракската комунистическа партия. Обаче го представят като „антисъветчик“, „враг на Русия“, „демократ“, каквото и да значи последното. Номерът минава, понеже у нас нищо не се е променило. Даже мирогледа на тайфата, смятаща се за народ.

 

Несвободата напредва. Скоро ще поразят и тази медия. Следят я подробно и спират видеозаписите в нея…

 

Иначе, комунистически ментори бол – наспорил сатаната в лицето на БКП и ДС. Пак се питам, ако човек, изчезнал от тук преди 40-50 години, се върне, и гледа телевизии, дали ще разбере, че е имало 10 ноември? Навсякъде – все старите зли зурли от комунистическата кочина за пропаганда и промиване на съзнанието: Тома Томов, Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян, Клара Маринова, Евгений Тодоров, Даниела Кънева, Асен Агов, Нериман Терзиева, Стефан Солаков, Любица Ку(рва)лезич, Величко Скорчев, Иво Инджев, Велизар Енчев, по-рядко Владимир Костов и Димитри Иванов, Валерия Велева и Георги Ангелов, даже услужливият учител по ски на „Батето“, Милко-Балевото троянско съседче Сашко Диков се подвизава още някъде, чух.

 

А потомствените ченгета Дамян Серкеджиев – син на комунистическите терористи и масови убийци, генералите от Държавна сигурност Нанка и Георги Серкеджиеви,[203] и Милан Кузов, още са режисьори!

 

Нещо се е променило ли? Не ме разсмивайте. Затворите са пълни с кокошкари, вместо с изброените и още много други убийци на българското национално съзнание и съветски пропагандисти. Комунистическите ченгета са неизтребимо ято. Пък и никой не вдигна чифтето, за да отстреля някой от тези полит-прелетници…

 

Отнякъде, като че ли от небитието, извадиха офицерката от Държавна сигурност Нина Спасова, и Конакчията, женен за Анна Заимова, внучка на съветския шпионин генерал Владимир Заимов, дъщеря на предлагалия се на нацистите, но приет от комунистите генерал Стоян Заимов. Братовчедка на „демократичните“ комунистически ченгета Мартин и Михаил Заимови. Синовете на еврейския шпионин Майкъл Голдсмит, които, щом се окаже полезно за тях, не се свенят да върнат истинското си фамилно име. Очаквам връщането на Александър Късметски, Васил Марков, Петър Кожухаров, Ивац Николов, Боян Трайков, Павел Писарев, Стефан Тихчев… Стига баща им – сатаната – да не ги е призовал в геената.

 

Такива са вашите „демократи“. Но вие нямате нищо против, понеже сте убедени, че противно на Божия завет „всеки има право да се променя“.

 

 

 

В Комуната литературни мошеници – големи и дребни – попаднаха

на златна мина и я експлоатираха изцяло[204]

 

 

 

Пъзелът се нарежда. България продължава да бъде комунистически концлагер, в който няколко хиляди престъпни фамилии размахват бича над главите на гяурите. Ако не знаете, чифутите, които искат да използват правото си на завръщане – галут, следва да се явят на гяур – изпит по вярност на еврейството. Това сте вие, милички гяурчета, крипточифутчета с ниски челца.

 

Както писа моят добър познат, унгарецът Петер Юхас:

 

„Смъртта в България вече от век има руско лице.

 

Прекрасното крайморско градче Василико или Царево получи името на недодялания Мичурин, който бил толкова глупав, че и деца не могъл да създаде, защото кръстосвал и краката на жена си.

 

Представям си какво би направил един унгарски селянин и какво един български по време на градушка, която унищожава лозето му. Унгарецът би изтръгнал един кол и проклинайки Господа, би заудрял по гроздето: „А сега да видим, Господи, каква ще я свършим двамата!“ Българинът би се надвесил с тялото си над една лоза, за да спаси поне нея едничка…

 

Нито едно теле от свещена крава не успя да надмучи родителя си.

 

Странно беше да гледаш хора на перото, какви ли не, как летят слепешката като нощни пеперуди към светлината. Със съзнанието на болшевишки избраници те приличаха на евнуха, който всяка нощ сънува, че зачева дете.

 

Историческото мислене е спойваща сила, духовен и психологически обръч, който обгръща всяко значимо явление в живота на нацията. Този исторически обръч в България се е скъсал. От 1018 г. насам понятието исторически дисконтинюитет е най-подходящото определение за цялото хилядолетие.

 

Поетът може да се познае по предпочитаните от него думи или изрази, селянинът – по любимите му животни, а държавният глава – по любимците му.“[205]

 

Любимците? Комунистическият поет Александър Геров ги е усетил още в годината на „историческия“ Априлски пленум. И ги е оценил така:

 

„На всяко общество наемната утайка дъхти на приеми, разврат, парфюм. Туй е разглезена и алчна шайка – това са хора с ловък, хитър ум.

 

Те бдят, слухтят и прегрупират сили да не извършат някой грешен ход, да не изпуснат службата, автомобила, апартамента, лесния живот.“[206]

 

Нашенци приеха тези. И не се отказват от тях. Най-малко три поколения лукави твари ги водят към небитието, а колчем „завали“, безполезният масов идиот „се надвесва с тялото си над тях, за да ги спасява“. Обича статуквото. Добро, лошо, но да не го карат да се променя. Това изисква усилие, а той не го желае. Пък и не е способен да напрегне сили. Липсва му енергия. Оцелявал е.

 

Някога – многократно по-комфортно в сравнение с останалите близки народи на континента, че и отвъд него. Но това му е вменено като „робство“. Той го е засмукал, както кухненски сюнгер – нечистотията. Измамата е заседнала в съзнанието му и той ни приема, ни предава.

 

„… Изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите“ – писал през ноември 1877 година руският военен кореспондент Фьодор Михайлович Достоевски, който съпровождал имперските войски, по време на войната срещу отоманците, бил „на терен“, както казват днес.[207]

 

Имал предвид, очакванията на  бойците, „тръгнали от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливат кръвта си за тях – поробените и изтерзаните“ българи. Довчерашни лениви крепостни селяни, още неосъзнали, че оковите им са свалени. Същите, за които Захарий Стоянов писал:

 

„Солдатинът – роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия – наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски[208] поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в Света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазара. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божи гроб, „Света София“ и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.“[209]

 

Това не достига до съзнанието на нашенския малоумник. Той затова е такъв, понеже няма ум. Внушили са му, че неговите предци са били роби. И той, вместо да се засегне, да подири истината, приема на голо доверие, с напълно необяснима гордост, този псевдо факт – измислена „подробност“ от една „фалшива история“.

 

„… Навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население“, продължил Достоевски, очевидецът. – „Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние.“

 

Но се сблъскали със съвсем различна действителност. Освен с къщите, дворовете, нивите, плодородната земя, още със следното:

 

„… И като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия – и ще се бием за вярата на поробените!

 

„Как смеят!“– кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…“[210]

 

Нашенецът държи: тези разкази нямат значение. Бил е роб. Откъде знае? Така го учат в училище, същото пишат и говорят в медиите. Остатъците от мозъци на няколко поколения преди него са промити с тези лъжи. Доктрината служи за лесно оправдание не само на масовото невежество, но и на бездействието. Ако нещо не е добре, не върви, най-лесно е да хвърлят вината за това на други – турци, мюсюлмани, бежанци, напоследък наричани „мигранти“, и прочие. Никога не се вглеждат в себе си.

 

„Защо нашият народ не зачита чуждото?“, запитал се тъй таченият марксистки философ и изследовател на националната психика Иван Хаджийски. И като всеки комунист стигнал до най-лесния отговор, който смятал за универсален: „По същата причина, поради която е и лош четец на книги – беднотията.“[211]

 

Преди 40 години книгите бяха евтини. Вярно, четяха много повече хора. Но какво? Редяхме се на опашки за западните автори – класици и съвременни. Масите купуваха книги на метър и с претенции към цвета на кориците им. Не лъжа. Възрастен продавач в руската книжарница, която беше разположена по диагонал на столичната Съдебна палата, вуйчо на моя колежка, ми е споделял как натруфени соцдамички си купували метър и половина книги в… бежово! Щели да подхождат на новите им талашитени секционни библиотечни мебели. А съветските книги бяха по-евтини от нашите…

 

По същия начин тези твари, представители на вида Homo Communisticus, не се отказват от своите комунистически чорбаджии. Явно робството им се е усладило. Преди 27 лета се полутаха по площадите, наслушаха се на примитивните призиви на комунетата и ченгетата, възкачени от БКП-ДС върху камъните-трибуни из градинките, пък се обърнаха кръгом и се върнаха при своите палачи. Те ги заглавичкват с глупотевини, опаковани като предизборни обещания, които никога не биват изпълнявани. Пък май и никой не очаква това да стане…

 

Петер Юхас разказва за завидната способност на Тодор Живков с десетилетия да играе ролята на Тартюф, на изпечен двуличник и лицемер:

 

„По умело ретушираното лице на Живков не трепваше нито мускул. Празно изражение, което не издава нищо от душевността му (или точно с това издава всичко?). Мислено го сравних с изсечените лица на мъжете, обединили Източна Румелия с Княжеството. По стените на пловдивския Музей на Съединението и днес могат да се видят лицата на онези няколко десетки, които на 6 септември 1885 г. накараха великите сили да се преклонят. Чертите на лицата им издават характера и морала им. Всяко лице има собствена светлина, излъчване. Очите показват душевното им състояние: свободен поглед, свободно сърце. Били са личности благословени (или обречени?) с мисионерско съзнание, водени от апостолски дълг към българския народ. В замяна на това пред мене – безлично и празно лице, като изтрит с гума лист за рисуване.

 

Имре Наги[212] му беше трън в очите. При произнасянето на името непроницаемото му покерджийско лице трепваше в почти епилептичен гърч. Сякаш за миг осъзнаваше кой е бил всъщност този министър-председател с трагична съдба и какъв е той в сравнение с него – сатрап, български наместник на Луцифер, куриер между Кремъл и българския народ. Куриер, ама както е куриер хрътката между ловеца и заека. То и народът му вярваше, колкото заекът на хрътката.

 

Няма по-комично нещо от това, когато гъските размахват крила на прашната селска улица и си въобразяват, че са орли…

 

Откак се помня, зная какво е фантомна болка – болката, която ни се струва, че усещаме на мястото на ампутираната телесна част. По-късно осъзнах, че и тялото на нацията е като човешкия организъм. Като студент почувствах, че ампутираната част на нацията и десетилетия по-късно гложди по същия начин, както осакатените крайници. А когато си съпричастен към съдбата на два народа, и болката се удвоява.

 

Българинът обича приятелите си и уважава враговете си.

 

Който се изкачва незаслужено на върха, се съобразява с правилата в службата си. Решаваха всичко на идеологическа основа, а всъщност идеологията изпълняваше ролята на перото в косата или медената халка в носа на примитивните африкански племена – увеличаваше съзнанието за собствената им важност.

 

Малки страни като България и Унгария, които имат само една измет, трябва да търпят, когато Илия се преоблича пак в тия.

 

Аз бях най-щастливият човек на Средна Европа. Сам си завиждах. Две държави ми плащаха само и само нищо да не правя. Ама аз напук го правех. И винаги забърквах „големи каши и бъркотии“.

 

Сега пък и двете страни ме насърчават да пиша, но не ми плащат.

 

Народите с щастлива съдба нямат история, а живелите в диктатура – само сборник от анекдоти.

 

При социализма най-лошото беше това, което дойде след него.“[213]

 

Имаше ли избор народът? И да, и не.

 

 

 

Хора, които като индивиди са мошеници,

биват много уважавани от масите[214]

 

 

 

Да, понеже можеше да изрине „едната измет“ и да срине системата, която ни водеше към дъното. Но не го стори. Предпочете мимикрията на комунистите, които до вчера развяваха червеното знаме и деряха гърлата си в прослава на СССР. А днес променят климата с вятъра, предизвикан от мощното веене на знамената на Европейския съюз, на НАТО и САЩ. А утре? Ще развеят знамената на който дойде. Щандартите са на склад в мазетата им – на неразформирована Държавна сигурност, всъщност партийна.

 

Отговорът „не“ се дължи на факта, че не сме народ. Българският народ падна жертва на собствения си страх и търпение още през есента на 1944 година. Трудолюбив, в земя, раждаща от камък плод, дотогава той не беше гладувал. Затова се беше отказал от всякакви борби. Биваше го за войни, щом го мобилизират, но не и за бунтове.

 

Конформистки настроената част от него замени фалшивото мълвене на Божията молитва и черквата с партийните лозунги, манифестациите и отечественофронтовските клубове. От около 4500 комунисти на 9 септември 1944 година, през есента на 1948-а членовете на БРП (к), оттогава БКП, вече наброявали почти половин милион. За да достигнат два пъти и нещо повече в навечерието на 1990 година. Башка – „сдружените“ земеделци, комсомолските и профсъюзните кариеристи…

 

Заради тези метаморфози преди 14 лета нюйоркска журналистка, трудеща се в „най-демократичния“ вестник на земята, се подигра на „своя“ президент Джордж Уокър Буш. Но фактически го отнесохме ние. Текстът осветлява вината на Запада, ако можете да схванете неговия истински смисъл.

 

Едва ли. Откърмени с лъжи, почти всички от туземците ни не са в състояние да различат истината от лъжата. Преживят, мляскайки. И това им е достатъчно. Стига им. Какво повече? Толкоз.

 

Дух, вяра, духовност, нравственост, достойнство, почтеност са непознати понятия за „хора, дето нищо не щат да вършат“.

 

Още преди век и половина разминаването между българската действителност и представите на имиграцията, зовяща се „политическа“, било пълно. И Захарий Стоянов го разкрива. А никой не пречел на книжните „бунтовници“ от букурещките и браилските бирарии да пребивават в родината си. За разлика от Запада и Русия, в султанските владения комунизмът нямал място, даже не бил в зачатък. Но вече покълвал из пивниците във Влашко и Сърбия. За да намери благодатна почва, подхранена с руски екатерининки, в умовете на „поборниците“.

 

Тогавашните власти ги смятали за хайдуци, пройдохи, нехранимайковци. Трудолюбивите българи – също.

 

В наши дни даже престъпниците ни, т. нар. мутри, са бутафорни фигури. И не само бяха създадени от властта. Все по-често се стремят към нея и попадат на постове, на които изобщо не им е мястото. Разбира се, ако нещата бяха нормални… Но тук мафията си прави опит за държава.

 

Вгледайте се в остатъчния мутрафон и новопроизведен „политик“ Славчо Пенчев Бинев. Как да не ви напуши смях?

 

Какво би станало, ако някой си направи труда да го представи като „архонт“ и „тамплиер“, редом с джобния му митрополит Галактион – всъщност секретно прикритие на Георги Табаков от село Ветрен, Пазарджишко, с агентурен псевдоним, подходящ за външността му – „Мишо“? Към тях да добави не по-малко живописния простак с незаличим полски загар Румен Ралчев – телохранител на Тато от Държавна сигурност, вожд на местните ни масоните и тамплиери! Възможно ли е да не се разсмеете?

 

Я си представете, че картинката се попълни от трите джуджета с мераци за нов Левски, Ботев, Караджата. Имам предвид още невтасалите съпартийци на Славчо – ямболските другари Данчо Хаджиев и черкезина Валери Симеонов, криещ болшевишката си „титла“ Балевски. А до тях – „тенора“ от разтуреното „атакуващо“ трио – съгражданина им Волен Сидеров, известен и като кумеца.

 

Пък сложете и други „тамплиери“ за разкош. Например малограмотния номенклатурен извършител на археологически поразии и грабежи и автор на исторически небивалици Николай Овчаров с чин „професор“. До него наредете някогашната говорителка на Славчо Бинев – Капка Георгиева, бивша Сидерова, заедно с момченцето и внучката й…

 

Мила родна картинка. Талант е необходим, за да я опише човек. Плюйте в пазва, да не ви се присъни!… Да не зърнете и вие като Ботйов „ни Фараон, ни Навохудоносор, ни Настрадин ходжа“… Ако го перифразираме, можем да получим:

 

„Кучета граждани! – начна ораторът със слогът на г. Сидеров и ръфна пак от тулума…

 

Откъде касапинците изгрея едно национал-комунистическо „превъзходителство“, пред което раята падна на колене, европейците побягнаха, а турците и шпионите се приготвиха да му поемат селямът.[215]

 

„Превозходителството“ доближи с коня си и в отговор на теменетата, изсекна се в кривача и с усмивка хвърли саполя си връх шпионите – Румен Ралчев и Велизар Енчев. Саполят се лепна на мундира на х. Хаджиев, а х. Хаджиев го глътна като теле. „Честит ви сапол, честит ви орден“ – шепнеха шпионите на х. Хаджиев, към които се беше присъединил силно приведен Стефан Солаков – мераклия и даже кандидат за х. А х. Хаджиев гледаше в засмяното лице на „негово превозходителство“ и се облизваше.

 

– Кое е това превозходителство? – попитах аз хамалина си.

 

– Не познаваш ли го? – отговори той. – Тоя е, който на думи по митингите едно време скопяваше турците и циганите – Волен и Валери, взети заедно…

 

– И Славчо Бинев!!! – изкрещях аз в ужас и… и пробудих се от сън.

 

„Боже, благодаря ти, че кучето ми не е шпионин…“ – беше моята утренна молитва.“[216]

 

Това написах преди четири лазарника.[217] За вас лъжа, за мен истина, но то стана. След Сидерова, сменил фамилното си име с Кобзон, в парламента влязоха още от споменатите комунисти и ченгета: черкезинът Валери Симеонов, офицерът Велизар Енчев, цял легион. Предстои и Хаджиев да се промъкне в него. А баш „патриотът“ и църковен „архонт“ Слави Бинев захвърли калимявката. Па се премести при фесовете от ДПС. Не знам дали мюсюлманите възнаграждават с почетни титли заслужилите ислямисти.

 

 

 

В своя живот, свобода или притежание, всички хора,…

бидейки напълно равни и независими,

не бива да вършат зло едни на други[218]

 

 

 

Докато Меркел и Тръмп се лигавеха в Бялата къща; Турция и Европейският съюз се замеряха с квалификации; унгарците изграждаха концлагери за бежанци от Близкия изток, а еврейско-циганският им премиер е на път да направи шпагат в разкрача си между Брюксел и Москва; в Южна Корея Пентагона размахваше юмруче към Пхенян, а Пекин се усмихваше, знаейки, че посегне ли, ще му издърпа ушичките и ще го накаже да стои на колене върху сеулски бобчета в кьошето; пък местните комунета играеха в поредната постановка „парламентарни избори“, Израел изпробва новите си американски оръжия в… Сирия.

 

Разгневени от прогонването на Ислямска държава от Алепо, ционистки самолети атакуваха джамия в освободения град. Загинаха около петдесет души. Какво от това? Нали няма пострадал чифут?…

 

А португалският комунист Антонио Гутереш, храненикът на КПСС и БКП, се вживя в ролята си на генерален секретар на ООН. И принуди Рима Халаф, която оглавяваше Комисията за Западна Азия на организацията, да подаде оставка. Защото в доклад органът „обвинил Израел в налагане на „режим на апартейд“ над палестинците. Икономическата и социалната комисия за Западна Азия, съставена от 18 арабски държави, обнародва доклада в сряда [16 март]. И обяви, че за първи път агенция на ООН открито и ясно е отправила обвинението.“[219]

 

След като подаде оставката си, Рима Халаф, която е йорданка, даде пресконференция в Бейрут. На нея открито обяви, че лично генералният секретар на ООН й е оказал натиск и е поискал да напусне.

 

Шефът на ООН, навремето твърде близък с Димитър Яков Станишев – секретар на ЦК на БКП по международните въпроси и връзките с комунистическите и работническите партии по света, „е приел оставката на Халаф, след като поискал от нея да изтрие доклада в интернет, съобщи говорител на ООН.

 

В документа се заключава, че „Израел е въвел режим на апартейд, който господства над палестинския народ като цяло“. Израел ожесточено отхвърля обвиненията, често отправяни към него от критиците му.

 

Говорител на израелското Министерство на външните работи свърза доклада с антисемитската нацистка пропаганда. Съединените щати, главният израелски съюзник, заявиха, че са възмутени от доклада.

 

„Очакваше се, че Израел и неговите съюзници ще упражнят непоносимо голям натиск върху генералния секретар на Организацията на обединените нации за отмяната на доклада“, сподели Халаф. Тя поддържа доклада, наричайки го „първия от този вид“ от служба на ООН, който хвърли светлина върху „престъпленията, които Израел продължава да извършва срещу палестинския народ. А те се равняват на военни престъпления срещу човечеството.“

 

Посланичката на САЩ в Организацията на обединените нации Ники Хейли [цветнокожа бежанка], призова докладът да бъде оттеглен. И в петък [17 март] заяви, че оставката на Халаф е правилна.

  

„Службите на ООН трябва да вършат по-добра работа за елиминирането на фалшиви и пристрастни дейности. И аплодира решението на генералния секретар да дистанцира своя добър екип от него“, каза Хейли в специално изявление.

 

Халаф обясни, че докладът е изготвен по желание на (Zizi) страните-членки на Икономическата и социална комисия за Западна Азия. И вече е свален от сайта на комисията. Но добави: „Нека бъда ясна: Докладът беше издаден и разпространен… и има своето значение. Страните-членки получиха екземпляри от него. Той е на разположение.“[220]

 

Притиснат от обстоятелствата, червеният фашистки Gauleiter на ООН, camarada Гутереш, призна, че „демократично“ е извил ръцете на госпожа Халаф. Когато тя отказала, я накарал да напусне поста си. Той приел оставката й.

 

„Не е заради съдържанието, а заради процеса“, заяви Стефан Дуджарич, говорител на Гутереш.“[221]

 

Смешно-тъжна е участта на ратаите…

 

 

Тук е мястото и аз да изокам:

 

“Videant consules” – „Внимание, консули!“

 

И за кой ли път през последните 26 години да предупредя: Евреите затриват християнството и европейската цивилизация! Загиваме и изчезваме като народ!

 

Обаче всичко е пишман!

 

Кой ще ме опровергае?

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Велин Д. П., Злати И. И., Георги Б. Р., Методи А.А. от София, Лиляна П. Р. от Раковски, Красимира Н., Димитър Д. И. и Стоян М.П. от Пловдив, Владимир Симеонов от с. Железница, Софийско.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаде – лично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – View – Изглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – Zoom – Увеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

• Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

• Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Времето след ІV век до ден днешен, когато Талмудът вече е факт. Неговото съставяне никога не спира. Продължават да го допълват и в наши дни. Клесическият юдаизъм е талмудизмът – юдейството под властта на религиозните учители – „равините.

[2] Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. 158-159. Книгата е в библиотеката на автора.

[3] Джордж Оруел за режима на Сталин в СССР, 11 април 1940 г. (George Orwell – “The Collected Essays, Journalism, & Letters”, “George Orwell: An age like this, 1920-1940”, Reprint Edition, Sonia Orwell, Ian Angus, Editors, D.R. Godine, Publisher, Boston, MA, 2000 г., стр. 532.)

[4] Вж. напр. “WikiLeaks says it releases files on CIA cyber spying tools” by Dustin Volz and Warren Strobel, Washington, Reuters, reuters.com, London, Wednesday, March 8, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-cia-wikileaks-idUSKBN16E2AD

[5] Вж. напр. „Янко Янков: Имаше споразумение между комунистическия елит и управляващите западни елити“, интервю на Калоян Методиев, „Общество.нет“, obshtestvo.net, София, 31 октомври 2009 г., online: http://www.obshtestvo.net/content/view/1457/3/

[6] “Julian Assange and Wikileaks are a direct threat to our security – this cannot be allowed to continue” by Con Coughlin, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 8 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/08/julian-assange-wikileaks-direct-threat-security-cannot-allowed/

[7] Вж. Jonathan Margolis – “The Secret Life of Uri Geller – Psychic Spy?”, Watkins Publishing, London, 2013 г., по която е заснет документалният филм на телевизия BBC, озаглавен “The Secret Life of Uri Geller” на режисьора Викрам Джайанти, носител на награда „Оскар“. В нея освен героят, на който е посветен филмът, участват ционистки фигури от ранга на военнопрестъпника Бенямин Нетаняху.

[8] Scota – от тук Scotland, което ще рече Шотландия?!

[9] Пак там.

[10] “Uri Geller: ‘The CIA wanted to turn me into a Cold War weapon’” by Judith Woods, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 10 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/men/thinking-man/uri-geller-cia-wanted-turn-weapon/

[11] “Washington’s Benevolent Mask Is Disintegrating” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, Tuesday, 7 March 2017 г., online: http://www.paulcraigroberts.org/2017/03/07/washingtons-benevolent-mask-disintegrating-paul-craig-roberts/

[12] “Washington’s Benevolent Mask Is Disintegrating” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, вече цит. съч.

[13] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Партиздат“, София, 1989 г., Първа част – 2.

[14] “Your TV may be watching you” by Bruce Schneier, CNN, cnn.com, Atlanta, GE, February 12, 2015 г., online: http://edition.cnn.com/2015/02/11/opinion/schneier-samsung-tv-listening/

[15] Вж. напр. “Is your TV spying on YOU? It sounds like science fiction but many new TVs can watch you – telling advertisers your favourite shows or even filming you on the sofa. And there’s no off switch!” by Guy Adams for the Daily Mail, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 26 November 2013 г., online: http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2513592/Is-TV-spying-YOU.html

[16] Benjamin Franklin, William Temple Franklin – “Memoirs of the life and writings of Benjamin Franklin”, Henry Colburn, London, 1818 г., стр. 270, цялата книга е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?id=W2MFAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

[17] Вж. “Cool Hand Luke”, screenplay by Donn Pearce, Frank R. Pierson, based on the novel “Cool Hand Luke” by Donn Pearce, directed by Stuart Rosenberg, starring Paul Newman and George Kennedy – an Oscar-winning performance, Warner Bros., Los Angeles, CA, 1967 г.

[18] Вж. 001 – Video – The New York Times Is the ‘Most Liberty-loving Newspaper’ in the ‘Most Democratic State’ in the World, в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, сряда, 3 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%be-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d1%82%d0%be%d0%bb%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5-3 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=xXCmf_r8g_k

[19] “For Marketers, TV Sets Are an Invaluable Pair of Eyes” by Sapna Maheshwari, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, February 25, 2017 г., online: https://www.nytimes.com/2017/02/25/business/media/tv-viewers-tracking-tools.html?_r=0

[20] Вж. напр. „Станишев ще живее под наем на сина Oгнян Дойнов“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 13 август 2009 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/203097; „Милионерска компания посреща Станишев в „Магнолия“, “FrogNews”, frognews.bg, София, 21 август 2009 г., online: https://frognews.bg/news_14587/Milionerska_kompaniia_posreshta_Stanishev_v_Magnoliia/

[21] „Спас Русев – българският олигарх и кукловод“, „Разузнаване“, razuznavane.com, София, 25 май 2011 г., online: http://razuznavane.com/?p=638

[22] За нея и някои от действията й мога да разкажа много. Правил съм го, но не подробно. Пък и не намирам смисъл. Так се случи, че мои близки – художник и задграничен търговец на картини – станаха жертва или бяха използвани от тази фирма, ръководена от бивш служител на ВТО „Хемус“.

[23] Екип на Фрог нюз – „Строители на капитализма: Спас Русев – от с. Гълъбник до Лондон“, “FrogNews”, frognews.bg, София, 3 септември 2013 г., online: https://frognews.bg/news_58424/Stroiteli_na_kapitalizma_Spas_Rusev_%E2%80%93_ot_s_Galabnik_do_London/

[24] Йохан Йозеф „Ханс“ Мост (1846–1906) – роден в Аугсбург, Бавария, германо-американски анархист, политик, издател и редакто. Въпреки, че се славел като добър оратор, се прочул със схващането си за “пропаганда на действието“, а не на думите. (Johann Most – “Anarchist Communism”, 1889 г., “The Anarchist Library”, London, October 17, 2009 г., стр. 2, online: https://archive.org/stream/al_Johann_Most_Anarchist_Communism_a4/Johann_Most__Anarchist_Communism_a4_djvu.txt или в pdf от online: https://archive.org/stream/al_Johann_Most_Anarchist_Communism_a4/Johann_Most__Anarchist_Communism_a4#page/n3/mode/2up)

[25] Вж. напр. “Jewish Community Study of New York: 2002”, Principal Investigators: Jacob B. Ukeles, Ph.D., Ron Miller, Ph.D., Ukeles Associates Inc., UJA-Federation of New York, New York, NY, October 2004 г., стр. 4, online: http://www.ujafedny.org/atf/cf/%7BAD848866-09C4-482C-9277-51A5D9CD6246%7D/JCommStudyCoverandPreface.pdf; “Bush Burns Hanukkah Candle at Both Ends” by Nathan Guttman, “Forward” – The Jewish Daily, forward.com, New York, NY, December 14, 2007 г., online: http://www.forward.com/articles/12249/

[26] Вж. „Форум соотечественников: Объединение общины“, Интервью брал: Аркадий Мар, главный редактор „Русской Америки, NY“, „Русская Америка“ (“Russian America”), № 362, rusamny.com, New York, NY, дата не е посочена, online: http://www.rusamny.com/362/t01(362).htm

[27] „Владимир Квинт: Спас Русев е много негативна личност“, в. „Новинар“, novinar.bg, София, 7 юни 2003, online: http://novinar.bg/news/vladimir-kvint-spas-rusev-e-mnogo-negativna-lichnost_OTQwOzk=.html.

[28] Вж. „Бизнесменът Спас Русев купи „Радисън“, в. „Труд“, trud.bg, София, 22 юни 2012 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1433566

[29] Екип на Фрог нюз – „Строители на капитализма: Спас Русев – от с. Гълъбник до Лондон“, “FrogNews”, вече цит. съч.

[30] За разлика от повечето останали футболни клубове по света тези два официално са сдружения. Трудно е да стигнете до истината за истинското му притежание. Можете да придобиете членство в сдружението, но не и дялове – акции. Защото „Реал“ – Мадрид, „Барселона“, „Осасуна“, „Атлетик“ – Билбао не са търговски дружества, регистрирани публично. Което ще рече, че техните акции не са обект на явна покупко-продажба, на борсата за ценни книжа, да речем. Що-годе е известно, че както в официално притежавания от Катар уж френски клуб „Пари Сен Жермен“, така и в „Барселона“, са налети стотици милиони долари от Катар. Те са оформени в договори за спонсорство и реклама. Всеки, който разбира от футбол и се интересува от действителната ситуация в спорта изобщо и по-конкретно в тази игра, е наясно: Всичко е далавера и пари. Неотдавнашното отстраняване на „Пари Сен Жермен“ от „Барселона“, представено едва ли не като чудо, стана възможно благодарение на съдиите, отсъдили две несъществуващи дузпи в полза на отбора от Каталуния. Петминутното продължение въобще не беше оправдано. Но беше необходимо на „Барселона“. А последният шести гол на каталунците беше вкаран в положение на очевадна засада. Въпрос на сметки за по-нататък. Телевизионни права, публика, туристическа и транспортна индустрия, реклами… Изобщо – далавера.

[31] „Не знам друга такава страна, където човекът диша тъй свободно.“ („Песня о Родине“, текст: Василий Лебедев-Кумач, музика: Исаак Дунаевский, за филма „Цирк“, 1936 г.)

[32] Игор Бунич – „Златото на партията“, издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 127, 128-129. Книгата е в библиотеката на автора.

[33] Вж. “With Farage, Assange and Trump, who needs political satire?”  by Marina Hyde, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday 10 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/10/farage-assange-trump-wikileaks-ecuador-embassy

[34] Словосъчетание от българската дума „дух“ и английската наставка за липса “less”.

[35] “Money” by Pink Floyd, Album “The Dark Side of the Moon”, Harvest Records, London, 1973 г.

[36] В оригинала е използвана думата “unlovable”, която в нашите речници се среща със значенията „необичлив“, „несимпатичен“, „отблъскващ“. А авторът не е имал предвид това. Искал е да каже отона, което в превода обясних, вместо да използвам едно от посечените значения на употребената от него дума.

[37] George Orwell – “Keep the Aspidistra Flying”, 1936 г., A Harvest Book, Harcoutr, Inc, San Diego, New York, London, 1956 г.; Houghton Mifflin Harcourt, London, 1969 г., стр. 14.

[38] “Andy Warhol On Business, Celebrity And Life” by Dina Gachman, Contributor, “Forbes”, forbes.com, New York, NY, August 6, 2013 г., online: https://www.forbes.com/sites/dinagachman/2013/08/06/andy-warhol-on-business-celebrity-and-life/#7f3b5095304e

[39] Игор Бунич – „Златото на партията“, издателство „Прозорецвече цит. съч., стр. 77-78.

[40] Съкращение от Объединённое государственное политическое управление при СНК СССР – Обединено държавно политическо управление при Съвета на народните комисари – Министерския съвет на СССР. Съществувало под това наименование от 1923 до 1934 година. После влязло в състава на НКВД на СССР – Народный комиссариат внутренних дел СССР – Народен комисариат по вътрешните работи – МВР – Министерство на вътрешните работи на СССР до 1946 г.

[41] Генрих Григориевич Ягода – евреин с истинско име Енох Хершевич Йехуда.

[42] С изключение на Николай Бухарин, за чийто произход в Русия спорят още, останалите, до един, били евреи. От най-жестоките.

[43] Така, по ленински, Сталин шантажирал своите непокорни жертви. Истинската Землячка се казвала Розалия Самойловна Залкинд, по мъж Самойлова (1876–1947) – еврейка, участвала в революциите от 1905 и 1907 година. Прочула се като най-безмилостната садистка по време на болшевишкия терор в Крим през 1920-1921 година. Жестоката разправа, уж насочена само към бившите войници и офицери от Руската армия на генерал Врангел, се стоварила и върху нещастното мирно население. Родена в днешна Украйна, в семейство на богат еврейски търговец, след Гражданската война Землячка направила изумителна кариера в СССР. Влязла в ЦК на ВКП(б), станала заместник-пердседателка на Совнаркома – Министерския съвет на СССР, оглавила Комисията за съветски контрол при Совнаркома, а от 1943 до 1947 година била заместник-председателка на Комитета за партиен контрол при ЦК ВКП(б). Една от шепата представители на преданата на вожда „ленинска гвардия“, която оцеляла и при Сталин. Заминала при истинския си баща – сатаната, през 1947 година. А урната с праха й досега е зазидана в стената на кремълската крепост.

[44] Бела Кун (1886–1939) – евреин от Унгария с рождено фамилно име Кон. Същото, като това на Хелмут Кол, илюминат смятан за „обединител на Германия“, и на Джон Кери, всъщност Кон. Лидер на Унгарската съветска република през 1919 година, след разгрома й бяга в Съветска Русия. Работи в апарата на Комиентерна, а по-късно оглавява Кримския революционен комитет. Организатор и ръководител на червения терор на полуострова от 1920-1921 година.

[45] Един от тях беше Арманд Хамър – форлойферът на американския бизнес, станал приятел на Ленин. Неговият баща бил сред основателите на Комунистическата партия на САЩ и притежавал членска карта с номер 5. Нарекъл сина си на партийните символи – Arm and Hammer – Ръка и чук. Той се появи отново на геополитическия небосклон чак през седемдесетте години, когато Ротшилдови възложиха „разведряването“ и сливането на елитите – конвергенцията, на Дейвид Рокфелер, Ричард Никсън и Хенри Кисинджър. Арманд Хамър беше близък и със семейството на Тодор Живков. Правешката „принцеса“ уреди в столичния Дворец – Национална художествена галерия – изложба на картини от неговата колекция, придобита предимно чрез кражби от Русия.

[46] Игор Бунич – „Златото на партията“, издателство „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 120-121.

[47] Коменданти на концентрационните лагери, съответно Белене и Росица. Убивали затворниците с каквото им падне, главно с тояги.

[48] Александър Зиновиев (1922–2006) – съветско-руски философ и социолог, членувал в КПСС, но от студентските години станал антисталинист. Изключили го от комсомола. Член на Академията на науките на СССР и на Финландската кадемия на науките. Често го канели за учестия в конференции на Запад. От 1978 до 1999 година живеше в Мюнхен. През 1990 година Върховният съвет на СССР възстанови неговото съветско гражданство. Критик на съветската система, Зиновиев беше автор на достоверни анализи и дефиниции за нея и характерните й черти. На Запад се превърна и в яростен критик на глобалния капитализъм, в който съзря идентични белези на социализма. Сам твърдеше: „Никога не съм бил дисидент… Упорито ме причисляваха към дисидентите.“ (Олег Блоцкий – „Я никогда не был диссидентом“, утверждает философ, писатель, социолог Александр Зиновьев“, Журнал „Самиздат“, samlib.ru, Россия, 17.04.2005 г., online: http://samlib.ru/b/blockij_o_m/janikogdanebyldissidentom.shtml) Това, защото прозря: дисидентите са недоволни комунисти или подставени лица на партията-майка. (Александр Зиновьев – „Пара беллум“, реальность, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1982 г., стр. 106. Книгата е в архива на автора.)

[49] Вж. Решение № 2-868 от 28.02.2017 г. – международни организации, Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, comdos.bg, София, 28 февруари 2017 г., от online: http://www.comdos.bg/Начало/Decision-View/p/view?DecisionID=1017

[50] Вж. напр. “EU summit showdown: Theresa May caught in diplomatic crossfire over Donald Tusk re-election” by Peter Foster, Europe editor, Brussels, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 9 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/09/eu-summit-showdown-theresa-may-caught-diplomatic-crossfire-donald/

[51] Вж. “Poland reacts with fury to re-election of Donald Tusk: Almost all EU nations back his second term as European council president but Poland’s opposition leaves it isolated in Europe” by Jennifer Rankin in Brussels, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 9 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/mar/09/donald-tusk-re-elected-as-european-council-president-despite-polish-opposition

[52] Вж. “Britons should be able to keep EU benefits after Brexit, says top negotiator” by Laura Hughes,  Political Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 10 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/10/britons-should-able-keep-eu-benefits-brexit-says-top-negotiator/

[53] Вж. “Afera wehrmachtowa” bez wpływu na sondaże: Tusk utrzymał przewagę – 10-procentowa różnica między kandydatami na urząd prezydencki”, “Wirtualna Polska”, wiadomosci.wp.pl, Gdańsk, akt. 17.10.2005 г., online: http://wiadomosci.wp.pl/kat,36682,title,Afera-wehrmachtowa-bez-wplywu-na-sondaze,wid,8043949,wiadomosc.html?ticaid=118c3a

[54] “Poland’s Kaczynski says EU on path toward disintegration” by Marcin Goettig and Agnieszka Barteczko, Warsaw, Reuters, reuters.com, London, Thursday, March 9, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-eu-summit-poland-kaczynski-idUSKBN16G2O4?il=0

[55] “Poland reacts with fury to re-election of Donald Tusk: Almost all EU nations back his second term as European council president but Poland’s opposition leaves it isolated in Europe” by Jennifer Rankin in Brussels, “The Guardian”, вече цит. съч.

[56] “Poland’s Kaczynski says EU on path toward disintegration” by Marcin Goettig and Agnieszka Barteczko, Warsaw, Reuters, вече цит. съч.

[57] Пак там.

[58] Вж. Ralf Georg Reuth, Günther Lachman – “Das erste Leben der Angela M.”, Piper Verlag GmbH, München, 2013 г.

[59] “Od zera do milionera. Kariera Tuska czy Oscara?”, “Salon24”, seneka.salon24.pl, Warszawa, 18 września 2014 г., online: http://seneka.salon24.pl/606272,od-zera-do-milionera-kariera-tuska-czy-oscara

[60] Вж. напр. “Japanese may soon need to work until 80 as population ages: The situation could provide a cautionary tale for workers in Europe, including the UK, who face similar pressures” by Keiko Ujikane, Katsuyo Kuwako and Jodi Schneider, “The Independent”, independent.co.uk, London, Tuesday 12, July 2016 г., online: http://www.independent.co.uk/news/business/news/japanese-to-work-until-80-ageing-population-pensions-a7132331.html; “Redefining the ‘elderly’ age”, “The Japan Times”, japantimes.co.jp, Tokyo and Osaka, Japan, January 10, 2017 г., online: http://www.japantimes.co.jp/opinion/2017/01/10/editorials/redefining-elderly-age/#.WM5nmGfau70 и много други публикации.

[61] Вж. Вж. “Budget 2017: In victimising the self-employed, Philip Hammond is taking lessons from the Left” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 8 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/08/budget-2017-victimising-self-employed-philip-hammond-taking/ Напомням, че авторката е троцкистка, обявила се за променена – „консерваторка“. Също в: “ The special bond between the Tories and the working man has been broken” by Norman Tebbit, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 10 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/09/special-bond-tories-working-man-has-broken/ и т.н.

[62] Те са необходими като коректив и опозиция. Тъй като производственият процес включва не само собствениците и техните довереници – управителите, директорите, обособени в новата класа на мениджърите, но и представителите на наемния труд. Те са като Ин и Ян в икономиката. Въпросът е, доколко тези организации – и профсъюзите, и на работодателите, са почтени и независими. Знае се, че отдавна се превзети от големите пари.

[63] Вж. напр. “Republicans’ biggest white lie: that they represent the working class” by Lucia Graves, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 9 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/09/republicans-healthcare-poor-voters-representation-jason-chaffetz Достатъчно е да припомня речите, с които встъпиха в длъжност министър-председател първо Дейвид Камерън след изборите през 2015 година и наследницата му Териза Мей след референдума през 2016-а. И двамата декларираха, че партията им – Консервативна и обединителна, представлява трудещите се. Под същия рефрен от обещания премина цялата предизборна кампания за президент на САЩ на републиканския кандидат Доналд Тръмп и на демократката Хитлери Клинтън.

[64] Вж. We Are All Socialists Now” by Jon Meacham, “Newsweek”, newsweek.com, New York, NY, 15 February 2009 г., online: http://www.newsweek.com/we-are-all-socialists-now-82577

[65] Вж. “Synagogue hails Dutch lawmaker as a hero” by Penny Schwartz, Jewish Telegraph Agency – JTA, jta.org, New York, NY, February 28, 2009 г., online: http://www.jta.org/2009/02/28/news-opinion/united-states/synagogue-hails-dutch-lawmaker-as-a-hero; “Dutch newspaper report a reminder of American Jewish links with Geert Wilders” by Alex Kane, “Mondoweiss”, mondoweiss.net, Detroit, MI,  August 23, 2012 г., online: http://mondoweiss.net/2012/08/dutch-newspaper-report-a-reminder-of-american-jewish-links-with-geert-wilders/

[66] Произношението на името му е уточнено. В холандския език не съществува звукът „Гъ“. Обикновено буквата “G” се изговаря „Хъ“.

[67] Д-р Чарлз Стенли – американски пастор в Атланта, щата Джорджия. Един от евангелистите, които са най-влиятелни и показвани по телевизиите. Което ще рече, че са достатъчно подкупени и фалшиви. Но понякога изричат и истини. (“Charles Stanley: Satan ‘Always Attacks the Mind’”, Beliefnet, beliefnet.com, Beliefnet, Inc., Virginia Beach, VA, 2017 г., online: http://www.beliefnet.com/faiths/christianity/2004/10/charles-stanley-satan-always-attacks-the-mind.aspx)

[68] Вж. “Jean-Marie Le Pen Convicted Again for Calling Nazi Gas Chambers ‘A Detail’ of History: Paris court rejects argument that founder of France’s National Front couldn’t be tried because of his immunity as a member of the European Parliament” by The Associated Press, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, April 6, 2016 г., online: http://www.haaretz.com/world-news/europe/1.713105; “Jean-Marie Le Pen charged over alleged antisemitic remarks: Court case could damage his daughter Marine Le Pen’s chances in upcoming French elections” by Rachel Roberts, “The Independent”, independent.co.uk, London, Monday, 13 February 2017 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/jean-marie-le-pen-charged-antisemitic-remarks-marine-le-pen-front-national-french-presidential-a7576151.html

[69] Вж. “Turkish president Erdogan calls Netherlands ‘Nazi remnants, fascists’”, Reuters, reuters.com, London, Saturday, March 11, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-turkey-referendum-europe-erdogan-idUSKBN16I0E7; “Turkey’s Erdogan says Netherlands acting like a ‘banana republic’” by Tuvan Gumrukcu and Thomas Escritt, Ankara, Rotterdam, Reuters, reuters.com, London, Sunday, March 12, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-turkey-referendum-netherlands-idUSKBN16J0IU

[70] Вж. “Turkey’s Erdogan compares German behavior with Nazi period” by Ralph Boulton, Ece Toksabay and Andrea Shalal, Istanbul, Ankara, Berlin, Reuters, reuters.com, London, Monday, March 6, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-turkey-referendum-germany-idUSKBN16C0KD

[71] Вж. “Netanyahu in Moscow leverages Putin Purim greeting to slam Iran” by Herb Keinon, “The Jerusalem Post”, jpost.com, Jerusalem, March 9, 2017 г., online: http://www.jpost.com/Israel-News/Politics-And-Diplomacy/Netanyahu-in-Moscow-leverages-Putin-Purim-greeting-to-slam-Iran-483736

[72] Вж. “German Foreign Minister Gabriel fears new arms race with Russia: Gabriel has also called for conventional disarmament while meeting with Russian Foreign Minister Lavrov in Moscow. President Putin has invited Chancellor Merkel to visit Moscow”, Deutsche Welle – DW, dw.com, Bonn, March 9, 2017 г., online: http://www.dw.com/en/german-foreign-minister-gabriel-fears-new-arms-race-with-russia/a-37863822

[73] Клинтънова новинарска мрежа, англ. Истинското название на медията е Cable news network, което ще рече кабелна новинарска мрежа.

[74] Вж. “Donald Trump says Germany owes ‘vast sums of money’ to Nato and the US” by Ruth Sherlock,  Washington, “The Guardian”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 18 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/18/donald-trump-says-germany-owes-vast-sums-money-nato-us/

[75] Вж. 0010 – Video – Putin – President of All Jews – Invites Them to Live in Russia, в: Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 5“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-4 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=t_Xg2gx-iEQ

[76] 003 – Video – Israeli Rabbi Asserts That the Jews around the World Should Lift a Monument od Vladimi, в: Георги Ифандиев – „Живеем в епоха на тотална измама, лъжа и лицемерие; нека опитаме да изясним подредбата на света – Част 3: Бездуховността“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 16 февруари 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d0%bc-%d0%b2-%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%b0-3 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=-5pd90lQAeY

[77] Неправилно произнасяно „Нюзрум“, от “Newsroom”. Просто ни трябва закон за българския език и инкриминиране на такива престъпления против българщината. Да видите как ще се научите…

[78] Богатите инвеститори, фр.

[79] Злочестите, тъпанарите, алчните, фр.

[80] Двойници на сатаната, рожби на дявола, нем.

[81] Вж. “The 100 most powerful people in British culture”, “The Daily Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 9 November 2016 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/3672604/The-100-most-powerful-people-in-British-culture-1-20.html

[82] “Ian McEwan: referendums such as Brexit vote remind me of Third Reich” by Sam Jones in Madrid, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 12 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/politics/2017/mar/12/ian-mcewan-decision-on-brexit-vote-reminds-me-of-the-third-reich

[83] Пак там.

[84] Вж. напр. Nesta H. Webster – “The French Revolution: A Study in Democracy”, Constanble and Company, London, 1920 г.; Nesta Webster – “World Revolution”, Small, Maynard & Company, London, 1921 г.; Nesta H. Webster – “Secret Societies & Subversive Movements”, Boswell Publishing Co., Ltd., London, 1924 г. Първите две книги са в архива, а третата – в библиотеката на автора.

[85] Вж. Илья Эренбург – „Убей!“, газета „Красная звезда“, № 172 (5236), Москва, 24 июля 1942 года. в: Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 14“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 август 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2-14#_ednref89

[86] Валери Петров – „Народен съд“, Хорова агитка, нарисува Марко Бехар, Младежка библиотека № 5, Издателство на Българската работническа партия (комунисти), София, 1944 г., стр. 41-42. Книгата е в библиотеката на автора.

[87] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

[88] Изменниците. Еврейската дума е мешумадим, а при употреба от равините тя се отнася до евреите, които стават „идолопоклонници“. Това важи с еднаква сила за езичниците и за християните, но не и за евреите, приели исляма. – Бел. на И.Ш.

[89] Думата на иврит е minim, чието точно значение е „невярващи в уникалността на бог“. – Бел. на И.Ш.

[90] Крайно религиозна нацистка еврейска партия, която си поставя за цел изтреблението и прогонването на всички неевреи от Иран до Гърция. Като включва в териториите, които смята за израелски – еврейски – Синай, Северен Египет, Анталия и дори Кипър.

[91] Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, вече цит. съч, стр. 155, бележка 57 на Израел Шахак – в текста на английски 59, на стр. 189, 156-157, същото на стр. 59-60.

[92] Тъй като войната на класите се изостря, врагът се укрива сред нас по всяко време, рус. (Александр Зиновьев – „Зияющие высоты“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1976 г., стр. 310. Книгата е в архива на автора.)

[93] Трактат Berakhot, folio [страница] 58b, – Бел. на И.Ш.

[94] Според много равински капацитети първоначалното разпореждане все още важи напълно в Земята на Израил, – Бел. на И.Ш.

[95] Пак там, стр. 156-157.

[96] Евреите се стараят всячески да изопачат и смекчат истинското значение на двете думи. Само че техни честни съплеменници, като Израел Шахак, Бенджамин Фрийдман, Джак Бърнстейн, Шломо Занд и много други, настояват, че в действителност тези слова означават, съответно, „добичета“ и „курви“. Съгласявате ли се да сте добичета, обитаващи този свят само, за да служите на евреите? Одобрявате ли те да смятат вашите майки, сестри, дъщери и съпруги за лесно достъпни, продажни жени, готови да легнат с всеки срещнат?

[97] “Ian McEwan: referendums such as Brexit vote remind me of Third Reich” by Sam Jones in Madrid, “The Guardian”, вече цит. съч.

[98] В своя предговор към обемистия си труд „Фарисеите: обществените темели на тяхната вяра“ американският равин Луис Финкълстейн пояснява: „Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство. Но през цялата тази промяна на названията, неизменното пригаждане към обичаите и съобразяването със закона [на приелите ги народи], духът на древните фарисеи оцеля непроменен. Когато евреинът чете своята молитва, той рецитира формулировки, разработени от учените още през епохата преди Макавеите.“ (Louis Finkelstein – “The Pharisees: The Sociological Background of Their Faith”, Volume I, The Jewish Publication Society of America, Piladelphia, PA, 1938 г., стр. хxi.)

[99] Вж. “Peugeot buys Vauxhall and Opel from General Motors: what happens next?” by Jon Yeomans, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 6 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/business/2017/03/06/peugeot-buys-vauxhall-opel-general-motors-happens-next/

[100] Вж. “Peugeot, Citroen come under Chinese control: Chinese auto maker takes part control of Peugeot, Citroen” by AFP, “Drive”, drive.com.au, North Melbourne VIC, Australia, 20 February 2014, online: http://www.drive.com.au/motor-news/peugeot-citroen-come-under-chinese-control-20140220-3336n.html

[101] Пак там.

[102] “If Chinese Automaker Saves Peugeot-Citroen, Who’s Next In Line To Falter In Europe?” by Neil Winton, Contributor, “Forbes”, forbes.com, New York, NY, October 21, 2013 г., online: https://www.forbes.com/sites/neilwinton/2013/10/21/if-china-link-saves-peugeot-citroen-whos-next-in-line/#2f249e153eb1

[103] “Geely shares soar to record on report it’s buying Proton’s Malaysia car assembly: A successful Proton bid will add 150,000 units of annual capacity to Geely’s output and give the Chinese carmaker access to Asean’s 10-member market”, “South China Morning Post”, scmp.com, Tai Po, New Territories, Hong Kong, Friday, 3 February, 2017 г., online: http://www.scmp.com/business/china-business/article/2067885/geely-shares-soar-record-report-its-buying-protons-malaysia

[104] “From a China Traveler” by David Rockefeller, “The New York Times”, New York, NY, August 10, 1973 г., стр. 31. Фотокопие от статията е в архива на автора.

[105] Вж. Niall Ferguson – “The Ascent of Money: A Financial History of the World, The Penguin Press, New York, NY, 2008 г. Книгата е в архива на автора. Същото в шеста част от телевизионната документална поредица: Niall Ferguson – “The Ascent of Money”, Part 6 – Chimerica – China and America, online: http://www.youtube.com/watch?v=NZWJ7WPVD_c

[106] Вж. Zachary Karabell – “Superfusion: How China and America Became One Economy and Why the World’s Prosperity Depends on It”, Reprint edition, Simon & Schuster, New York, NY, 2010 г.

[107] Вж. “Britain can be a key partner in China’s new Silk Road” by Liu Xiaoming, Chinese Ambassador to the UK, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 13 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/13/britain-can-key-partner-chinas-new-silk-road/

[108] Неприкрит намек за зависимостта на Евгений Александрович Лебедев от наркотици. Нещо, съпътстващо второто поколение назначени комунистически богаташи.

[109] Хората от екипа на Дейвид Камерън. Да не забравяме, че те са завършили едно и също частно училище – възможно най-скъпото. Джордж Осборн, чието истинско еврейско име е Гидеън, е бил в един клас с Натаниъл „Нат“ Ротшилд. През октомври 2008 година тъкмо неговият училищен другар накисна цялото ново ръководство на т. нар. Консервативна и обединителна партия на Британия чрез скандала с предложението за дарение на назначения за богаташ съветски кагебист Олег Дерипаска. Тогава, притиснат до стената, тъкмо Осборн предупреди: „Престанете да се закачате“ с Ротшилд или сте свършени“! (“George Osborne warned: ‘stop rubbishing’ Rothschild or you’re finished” by Andrew Porter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 23 October 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/georgeosborne/3244297/George-Osborne-warned-stop-rubbishing-Rothschild-or-youre-finished.html)

[110] “Osborne, an ‘editor of substance’. What substance, crystal meth?“ by Marina Hyde”, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 17 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/17/george-osborne-editor-substance-london-evening-standard

[111] Вж. напр. “David Cameron tells Russian hosts: KGB tried to recruit me but I failed the test: KGB agents tried and failed to recruit David Cameron when he was a young student, the Prime Minister told his Russian hosts yesterday” by Robert Winnett, Deputy Political Editor in Moscow, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 12 September 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/david-cameron/8757576/David-Cameron-tells-Russian-hosts-KGB-tried-to-recruit-me-but-I-failed-the-test.html; “KGB spies who ‘tried to recruit’ David Cameron were just a ‘gay pick-up’” by Michael Wilkinson, Political Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 30 july 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/david-cameron/11772363/KGB-spies-who-tried-to-recruit-David-Cameron-were-just-a-gay-pick-up.html

[112] Вж. напр. “Bush challenges Clinton over 1969 week in Moscow” by Martin Walker in Washington, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 9 October 1992 г., online: https://www.theguardian.com/world/1992/oct/09/usa.martinwalker; “KGB Bill Clinton: His Real Life” by Mikhail Kryzhanovsky, “Before It’s News”, beforeitsnews.com, Mill Valley, CA, Sunday, June 2, 2013 г., online: http://beforeitsnews.com/u-s-politics/2013/06/kgb-bill-clinton-his-real-life-by-mikhail-kryzhanovsky-2447010.html

[113] “‘You Are the Future of Europe,’ Erdogan Tells Turks” by Russell Goldman, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, Friday, March 17, 2017 г., online: https://www.nytimes.com/2017/03/17/world/europe/erdogan-turkey-future-of-europe.html?_r=0

[114] Вж. 001 – Video – Vladimir Bukovsky – Nationalism Is Persecuted in EU, в: Георги Ифандиев – „Един Девети септември не стига или как историята не научи почти никого – Част 5 – Без spiritualité – 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 8 октомври 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-5 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=5P_sQG9UZT0

[115] Авраам Ноум Чомский, познат у нас като Ноам Чомски – еврейски атеист, американски лингвист, смятан от някои за „баща на съвременната лингвистика“. Университетски преподавател – на 89-годишна възраст още чете лекции, макар и по-рядко. Социалист, философ, историк и политически деец. (“The Chomsky Tapes: Conversations with Michael Albert”, “Z magazine”, Brooklyn, New York, reprinted by “Third World Traveler”, thirdworldtraveler.com, November 2001 г., online: http://www.thirdworldtraveler.com/Chomsky/Chomsky_Tapes_MAlbert.html)

[116] Игор Бунич – „Златото на партията“, издателство „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 121.

[117] Пак там, стр. 124.

[118] “’If Voting Changed Anything, They’d Make It Illegal’: Emma Goldman for President” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, Weekend Edition, March 20-22, 2004 г., online: http://www.counterpunch.org/2004/03/20/emma-goldman-for-president/

[119] Вж. Joseph Lee – “The Modernisation of Irish Society”, Gill and Macmillan, Dublin, 1973 г., стp. 2.

[120] Ерик Дъдли Бътлър (1916–2006) – австралийски журналист и политически деец, основател на Австралийската лига за права на човека. (Eric D. Butler – “The Fabian Socialist Contribution to the Communist Advance”, An Australian League of Rights publication, Melbourne, 1964 г., стр. 4. Книгата е в архива на автора.)

[121] Игор Бунич – „Златото на партията“, издателство „Прозорец“, вече цит. съч., стр. 122-123.

[122] И изведнъж – мъртвите летят, рус.

[123] “Trump unaware that Michael Flynn was a ‘foreign agent’, Sean Spicer says” by Amber Jamieson in New York, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 9 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/us-news/2017/mar/09/michael-flynn-foreign-agent-sean-spicer

[124] Тъй като войната на класите се изостря, врагът се укрива сред нас по всяко време, рус. (Александр Зиновьев – „Зияющие высоты“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1976 г., стр. 310. Книгата е в архива на автора.)

[125] Съгласно поправка в американската Конституция това е обединение от военни лидери, което съветва цивилното ръководство на държавата. Председателят и заместникът му биват назначавани от президента. Останалите членове на този орган са действащите началници на щабовете на съответните четири родове войски.

[126] Става дума за ЦРУ.

[127] Градче, долепено до Вашингтон, където се намира седалището на ЦРУ.

[128] Става дума за комисия на Конгреса на САЩ. Да не бъде бъркана със Съвета за външни отношения – неправителствена организация, не дотам достойно място, отдел на тайното световно правителство. (Вж. напр. Dr. John Coleman – “Conspirators Hierarchy – The Committee of 300”, Fourth Edition Revised & Updated, Joseph Holding Corporation, Carson City, NV, 2006 г. Книгата е в архива на автора.)

[129] Известната и у нас Президентска комисия за разследване на убийството на президента Кенеди, наречена на името на своя председател, върховния съдия на САЩ Ърл Уорън. През септември 1964 г. тя излиза с доклад от 888 страници, в който заключава, че Кенеди е убит от един човек – Лий Харви Осуалд и то с един, т. нар. вълшебен куршум. Малко преди да почине, през 2006 г. бившият президент Джералд Форд, член на Комисията „Уорън”, призна, че в атентата срещу Кенеди било замесено ЦРУ. Днес всеки изкушен от тази история знае, че са произведени най-малко три, а най-вероятно четири изстрела, поразили президента и губернатора на щата Тексас Джон Конъли. Със сигурност Осуалд не е сред убийците, тъй като по време на покушението е заснет да стои без оръжие, облегнат до входа на сградата, набедена за главна в атентата. Единият от стрелялите по президента е улучилият го в гърлото шофьор на самата лимузина, в която семейство Кенеди се придвижвали – агентът на Сикрет сървис Уилям „Бил“ Гриър, подпомогнат от седящия до него на предната седалка агент Рой Келърман. И това ясно и безспорно се вижда на филма, случайно заснет от някой си Ейбрахъм Запрюдър, който десетилетия наред или бе укриван, или – манипулиран. Това е тема табу в „свободните“ американски медии.

[130] Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел: Бивш служител на Съвета за национална сигурност и на Пентагона разкрива шокиращи правителствени тайни за дълго укриваното присъствие на НЛО“, Том І, ИК „Огледало“, София, 2009 г, стр. 81-82, 124-126. Книгата е в библиотеката на автора.

[131] Вж. “Putin’s top aide talks hacking accusations”, Fareed Zakaria, GPS, CNN, edition.cnn.com, Atlanta, GE, Monday, March 13, 2017 г., online: http://edition.cnn.com/videos/tv/2017/03/11/exp-gps-0312-peskov-russia-hacking.cnn

[132] “The Most Powerful Man In The World – CNN Documentary”, NateDogg, Monday, March 13, 2017 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=g4ad5nUhfCk, от 9:00 до 9:30 мин. Ще видите и чуете.

[133] Каквото и да означава това.

[134] Обнародвано в рекламна публикация на AIPAC във вестник “The Chicago Jewish Star”, August 29 – September 11, 2003. – Бел. на Д.М. и С.У.

[135] През 2006-2007 г.

[136] Цитатите са взети от страницата в интернет на AIPAC на 14 януари 2005 г., online: www.aipac.org/documents/whoweare.html#say – Бел. на Д.М. и С.У.

[137] John J. Mearsheimer and Stephen Walt – “The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy”, Farrar, Straus and Giroux, New York, NY, 2007 г., стр. 18. Книгата е в архива на автора.

[138] “Washington Report on Middle East Affairs”, October 10, 2001 г., online: от http://www.wrmea.com/html/newsitem_s.htm, както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html или http://www. radioislam.net/islam/english/jewishp/usa/sharon.htm; “Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, “Media Monitors Network”, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html; “Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, “CounterPunch”, Petrolia, CA, August 25, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/nimmo08252003.html; “The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, “CounterPunch”, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html; “Sharon & God”, “New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г. и др. Ционистите се опитват да се измъкнат, като обявяват цитата за фалшификат, но този път свидетелите и източниците са много и неумолимо откровени.

[139] “’He hated Hillary Clinton’”, в: “Putin’s rise to power” by Tricia Escobedo, CNN, edition.cnn.com, Atlanta, GE, Monday, March 13, 2017 г., online: http://edition.cnn.com/2017/03/13/world/vladimir-putin-most-powerful-man/index.html

[140] Вж. напр. “Fareed Zakaria sure looks like he stole from The New Yorker” by Dan Amira, “New York Magazine”, nymag.com, New York, NY, 10 August 2012 г., online: http://nymag.com/daily/intelligencer/2012/08/fareed-zakaria-plagiarism-time-new-yorker.html#

[141] “Trump unaware that Michael Flynn was a ‘foreign agent’, Sean Spicer says” by Amber Jamieson in New York, “The Guardian”, вече цит. съч.

[142] Тъй като войната на класите се изостря, врагът се укрива сред нас по всяко време, рус. (Александр Зиновьев – „Зияющие высоты“, Éditions L’Âge d’Homme, Lausanne, 1976 г., стр. 310. Книгата е в архива на автора.)

[143] Spicer идва от spice – подправка, но и вкусен.

[144] Пак там.

[145] Интересна фигура. Гейтс е републиканец, а служи в правителство на демократите. Прекарал е общо 26 години в Съвета по национална сигурност и в Централното разузнавателно управление на САЩ, чийто директор беше при президента Джордж Х. У. Буш. Свързан е с висшите политико-икономически кръгове, формиращи решенията на американския военно-промишлен комплекс. Сред тях – и с бившия държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър, който през 1990 година наложи у нас комунистите начело с Андрей Луканов да свалят комунистическата система в качеството си на… антикомунисти?! Искам да кажа, че Робърт Гейтс е доста хладнокръвен и осведомен слуга на Интернационала. Най-вероятно – илюминат.

[146] Вж. “’The most powerful man in the world’ – Fareed Zakaria on the Rise, Reign, and Aims of Vladimir Putin”, New documentary makes global broadcast premiere Monday, March 13 at 9:00pmET on CNN/U.S. and CNN International, CNN, cnnpressroom.blogs.cnn.com, Atlanta, GE, February 27th, 2017 г., online: http://cnnpressroom.blogs.cnn.com/2017/02/27/the-most-powerful-man-in-the-world-fareed-zakaria-on-the-rise-reign-and-aims-of-vladimir-putin/; “The Most Powerful Man In The World – CNN Documentary”, NateDogg, Monday, March 13, 2017 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=g4ad5nUhfCk

[147] “Hillary Clinton’s team met with Russian ambassador, says Kremlin spokesman, as he warns against ‘hysteria’” by Harriet Alexander, NEW YORK, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 13 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/2017/03/13/hillary-clintons-team-met-russian-ambassador-says-kremlin-spokesman/

[148] Вж. “When will MPs do their jobs and protect our privacy?” by Ewen MacAskill, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 9 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/09/mps-protect-safety-wikileaks-surveillance

[149] Вж. Édouard Fleury – “Babeuf et le socialisme”, Dumoulin, Paris, 1796 г., в: Nesta Webster – “World Revolution”, Small, Maynard & Company, вече цит. съч., стр. 59.

[150] “Ein Gespenst geht um in Europa – das Gespenst des Kommunismus” – „призрак броди из Европа – призракът на комунизма“.

[151] Пиер-Антоан Антонел (1747–1817) – френски журналист, политик, революционер, председател на Клуба на якобинците, първият избран кмет на град Арл. Илюминат, произлизащ от аристократично семейство, той се включил във Френската революция. Станал една от водещите фигури в Conjuration des Égaux – Съзаклятието на равните – комунистическа фракция в самото революционно движение по време на Директорията, предвождана от Франсоа-Ноел Бабьоф, известен като Гракх Бабьоф. От ревностен защитник на единната комунистическа държава Антонел се превърнал в яростен анархист и противник на всяко държавно образувание. Накрая, след поредица арести, станал монархист и привърженик на конституционната монархия – в образец на конформизъм. Завършил земните си дни сред разкош в богатото си наследено имение в Арл. (Pierre-Antoine Antonelle in the Orateur Plеbein, No. 9, в: Nesta Webster – “World Revolution”, Small, Maynard & Company, London, 1921 г., стр. 56. Книгата е в архива на автора.)

[152] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[153] “’I could shoot somebody and I wouldn’t lose any voters’” by Reuters, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 24 January 2016 г., online: https://www.theguardian.com/us-news/2016/jan/24/donald-trump-says-he-could-shoot-somebody-and-still-not-lose-voters

[154] Георги Ифандиев – „Колкото по-дълго живеете, толкова повече смърт, нещастия и гадости виждате. Ще издържите ли? – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 февруари 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5-3#_ednref26

[155] Вж. “Koch Calls for Pundit’s Ouster from Shoah Council”, “Forward”, the Jewish Daily, forward.com, New York City, December 8, 2006 г., online: http://forward.com/news/9621/koch-calls-for-pundits-ouster-from-shoah-council/

[156] “The New Moral Equivalence Share: Prominent media hosts equate Christian and Muslim violence” by Dennis Prager, “National Review”, nationalreview.com, New York, NY, August 31, 2010 г., online: http://www.nationalreview.com/article/245202/

[157] “Turkey’s Erdogan warns Dutch, minister floats economic sanctions” by Ercan Gurses and Humeyra Pamuk, Ankara, Istanbul, Reuters, reuters.com, London, Tuesday, March 14, 2017 г., online: http://www.reuters.com/article/us-turkey-referendum-netherlands-idUSKBN16L1BA

[158] От латинското Idus Martiae. Буквално – мартенски шарани. По-точно е речни кефали, кленове. Произлиза от характерните сезонни миграции на тези риби. Най-типичната от тях е пролетната – мартенска. Тогава те навлизат в устията на пълнещите водоема реки, и се качват нагоре срещу течението на реката. Това явление е свързано най-вече с инстинкта за размножаване. Но и с преследване на плячка. Тъй като кленовете са склонни да следват и преместването на пасажите от малки рибки, които през есента напускат плитчините и търсят сигурност в дълбокото. Обикновено това става осем дни след новолуние. Но има връзка с историята. На 15 март 44 г. пр. Р.Хр. бил убит Гай Юлий Цезар. Онзи, който надделял в битката със съуправниците си от Триумвирата – Гней Помпей и Марк Крас, и наложил диктатура. Паднал като жертва на заговор, прободен от трима младежи – Гай Касий, Децимий Брут и Марк Брут, когото бил осиновил. Оттам произлиза и репликата, въведена век по-късно от биографа му Плутарх: “Et tu, Brute?” – „И ти ли, Брут?“ Тя е добила масова популярност от драмата на Шекспир. У нас е преведена с несъществуващото разщирение: „И ти ли, Бруте, сине мой?“

[159] “President Recep Tayyip Erdoğan’s cynical interventions are not welcome in European politics” by Telegraph View, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 14 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/opinion/2017/03/13/president-recep-tayyip-erdogans-cynical-interventions-not-welcome/

[160] Селджук бил основателят на първата т. нар. турска династия. Етнически българин, нещо като министър на отбраната на Хазарската империя, той приел юдаизма и нарекъл синовете си със старозаветни имена.

[161] Хайнрих Хайне (1797–1856) – евреин, германски поет-романтик, журналист и литературен критик, в младостта си известен като немски националист. Осъзнал еврейския произход, станал подлога на Ротшилдови. (“Rothschild – ,,Zweite Fortsetzung“: Ein internationales Finanzimperium wird neu geordnet” Von Egon Kaskeline, “Die Zeit”, zeit.de, Hamburg, 28. März 1969 г., online: http://www.zeit.de/1969/13/rothschild-zweite-fortsetzung)

[162] Вж. “A TURKISH-DUTCH party has secured its first ever seats in the Netherlands parliament as the Turkey row escalates” by Katie Mansfield, “The Daily Express”, express.co.uk, London, Thursday, March 16, 2017 г., online: http://www.express.co.uk/news/world/779891/dutch-election-turkish-dutch-party-denk-win-first-seats-netherlands-parliament

[163] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 24. Книгата е в архива на автора.

[164] “Lord Jacob Rothschild Admits New World Order Is Collapsing” by Sean Adl-Tabatabai in News, Yournewswire.com, The People’s Voice, Inc., Los Angeles, CA, 11 March, 2017 г., online: http://yournewswire.com/lord-jacob-rothschild-new-world-order-collapse/

[165] Шуробаджанашки капитализъм, англ. Система, в която договори се сключват не въз основа на обективни критерии и честно проведени конкурси, а чрез връзки – роднинство, приятелство, нареждане отгоре, очаквания за ответни услуги по схемата танто за танто…

[166] Бъртран Ръсъл с пълно име Бъртрън Артър Уилиям Ръсъл, 3-и граф Ръсъл (1872–1970) – многократно представян от мен британски философ, математик, историк, писател, политически деец, носител на Нобелова награда за мир. Член на не едно и две тайни общества, най-важното от които Фейбиънското, родило английския социализъм, назоваван лейбъристко движение. След пътуване в Русия в началото на двайсетте години и лична среща с Ленин, не скрил своето разочарование от необятната жестокост на болшевиките, повечето от които представил като „американизирани евреи“. (Вж. Bertrand Russell – “The Autobiography of Bertrand Russell”, Unwin, London, 1975 г., стр. 354.) След Втората световна война, заедно с Алберт Айнщайн, разпространяват своя антиядрен манифест. Ръсъл беше световно известен активист на интернационалното движение за мир. През 1965 година, в знак на протест спрямо политиката на премиера Харолд Уилсън, той публично скъса своята членска карта от Лейбъристката партия. Съмняваше се, че правителството ще подпомогне САЩ, изпращайки британски войски във Виетнам. Сякаш почувствал, че му предстои да даде отчет за живота си пред Твореца, в края на земните си дни Бъртран Ръсъл рязко осъди и израелската завоевателна политика в Близкия изток. (Bertrand Russell – “Sceptical Essays”, Rutledge Classics, Rutledge, London, New York, 2004 г., стр. 121.)

[167] Нещо като Катарско министерство на инвестициите. Тоест – държавната агенция по влагане на национални капитали.

[168] Равняващи се на 655 320 квадратни метра.

[169] Равни на 34,5 милиарда евро или на 68 милиарда лева, което е доста повече от годишния бюджет на чалгарската Номенклатурия, наричана България.

[170] Destination – дестинация, както е на новоговора на комунистическите чалгари.

[171] Кварталът, където някога беше Лондонският мост, който през шейсетте беше продаден и пренесен в САЩ. Пристанът на канарчетата (Canary Wharf) пък е заможен делови квартал в престижната част на Източен Лондон. Само преди век това е било място, обитавано от работници.

[172] “Qataris own more of London than the Queen” by Rhiannon Bury, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 17 March 2017 г., online: http://www.telegraph.co.uk/business/2017/03/17/qataris-london-queen/

[173] Вж. “How Qatar bought Britain: They own the Shard. They own the Olympic Village. And they don’t care if their Lamborghinis get clamped when they shop at Harrods (which is theirs, too)” by Edna Fernandes in Doha, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 10 March 2012 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2113159/Qatar-bought-Britain-They-Shard-They-Olympic-Village-And-dont-care-Lamborghinis-clamped-shop-Harrods.html

[174] Пак там.

[175] Пак там.

[176] Вж. “Warning living in a city could seriously damage your health” by Florence Williams, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 13 March 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/mar/13/warning-living-city-seriously-damage-health

[177] Родителите му били имигранти от Германия, заминали в края на деветнадесетото столетие. Затова името му се изписва Norbert Wiener. Самият той държал да бъде произнасяно, както е на немски – Норберт Вийнер, вместо Норбърт Уийнър. У нас е придобило гражданственост така, както съм го изписал. До началото на седмедестте години комунистите смята кибернетиката за мръсна дума, за буржоазно-империалистическо влияние.

[178] Zuckerberg – от Zucker – шекер, захар, и Berg – хълм, планина, тепе.

[179] По: Никола Вапцаров – „Спомен“, 1940 г.

[180] Всъщност инспекторът в Разузнавателното отделение Давид Нисим Авраам, който лично преивал арестуваните.

[181] Вж. „Безкомпромисно с Георги Жеков“, декември 2016, Georgi Jekov, online: https://www.youtube.com/watch?v=HGKdujjj1m4&t=5102s

[182] Вж. „Лично строго секретно! Чрез началник отдел „Затвори“ към М. П. [Министерство на правосъдието], до Др. зам. министър [МВР] – генерал Мирчо Спасов, Докладна записка от полк. Никола Томов Николов, н-к З.О. [затворническо общежитие] с. Белене, относно: Починали въдворени от под. 0789, които се заравят на остров „Предела“, с. Белене, 19 юли 1961 г., Началник затвора: полк. Никола Томов Николов, Архив на МВР, Фонд 2, опис 1, архивна единица 102, стр.1-6.

[183] Не зная нищо за нея. Не съм чул или чел и дума. Възможно е да се окаже някоя като Киряков – тяхно момиче.

[184] Комунист и ченге тук, комунист и ченге там; винаги горе, никога долу, ит. По оригиналното либрето на опирата „Севилският бръснар“, 1816 г. Музика: Джоакино Росини, либрето: Чезаре Стербини.

[185] Вж. Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в „Държавен вестник“, брой 37, София, 5 май 2000 г., Член 3, алинеи 1 и 2, online: http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192

[186] „Политологът Антон Тодоров: В ДС Първанов е бил равен по статут с Доган, Димо Гяуров му е прочистил досието“, едно интервю на Светломира Димитрова, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 14 януари 2011 г., online: http://www.blitz.bg/obshtestvo/intervyu/politologt-anton-todorov-v-ds-prvanov-e-bil-raven-po-statut-s-dogan-dimo-gyaurov-mu-e-prochistil-dosieto_news96716.html

[187] Лилия Гюрова – „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България“, в. „Политика“, бр. 182, politika.bg, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21, online: http://www.politika.bg/article?id=6823

[188] Вж. „Антония Първанова: ДС, мили граждани, ви управлява отново. Според нея българите искат да са манипулирани и неинформирани“, “Nova News”, novanews.bg, Нова телевизия, София, 25 май 2014 г., online: http://novanews.bg/news/view/2014/05/25/76247/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D1%81-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B8-%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE/

[189] „Политологът Антон Тодоров: В ДС Първанов е бил равен по статут с Доган, Димо Гяуров му е прочистил досието“, едно интервю на Светломира Димитрова, Информационна агенция БЛИЦ, вече цит. съч.

[190] Свещена простота, лат.

[191] В официалната му биография четем: „Завършва през 1963 г. кинорежисура в ИДЕК в Париж.“ („Атанас Киряков“, УикипедиЯ, wikipedia.org, последна промяна на страницата на 15 юни 2016 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9A%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B2

[192] Димитрина Чернева – „Атанас Киряков: Комунизмът ни превърна в един лицемерен народ“, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 7 октомври 2011 г., online: http://www.glasove.com/atanas-kiryakov-komunizmut-ni-prevurna-v-edin-litsemeren-narod-16622

[193] „Иван Костов е силно зависим от миналото си“, с Антон Тодоров разговаря Явор Дачков, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 17 декември 2010 г., online: http://www.glasove.com/article-11217.php

[194] Пак там.

[195] Някога бул. „Цар Освободител“ или за краткост „Царя“, а понастоящем бул. „Руски“.

[196] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 211-212. Книгата е в библиотеката на автора.

[197] Цитат от статия, озаглавена „В страната на абсолютната демокрация“, публикувана през 1938 г. година във „Финландско илюстровано издание“, в: Никола Алтънков – „Нарекоха ги фашисти: Легионери, отецпаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2004 г., стр. 471-472. Книгата е в библиотеката на автора.

[198] Добри и Елена Джурови – „Мургаш“, Четвърто издание, Военно издателство, София, 1983 г., стр. 106-108. Книгата е в библиотеката на автора.

[199] Къщата на „Царя“ и бул. „Цар Фердинанд І“, срещу Софийския университет, която по време на болшевишкия режим беше посолство на КНР. Първо я купи комунистът и агентът на ДС Венцислав Йосифов, назначен за началник на Първа частна банка, съпруг на Сергей-Станишевата Моника. После – фирма, свързана с велинградското парвеню Васил Божков, удостоен с многозначителния прякор „Черепа“. Нямам представа каква е настоящата съдба на имота.

[200] Буквално – „големи работи“, фр. Обаче авторът е използвал израза в смисъл на „големи далавери“.

[201] Пак там, стр. 208, 207, 208.

[202] Петър Стоянов – „Шесто управление: Моята истина“, Издателство „Даниела Убенова“, София, 2009 г., стр. 394-395. Книгата е в библиотеката на автора.

[203] С шумкарски псевдоними, съответно „Витка“ и „Пашката“.

[204] Иполит-Проспе-Оливие „Лиса̀“ Лисагаре (1838–1901) – френски литературен критик и журналист, републиканец и социалист, участник в Парижката комуна от 1871 година. Имигрирал в Лондон, където, бил приет и настанен в дома на самия Карл Маркс. Жени фон Вестфален, съпругата на „класика“, тяхната дъщеря Лора и съпругът й Пол Лафарг ненавиждали Иполит-Проспе-Оливие. Обаче по-малката дъщеря на Маркс, Елеонор „Туси“, се влюбила в Лисагре – „Лиса“. Даже бил насрочен годеж, провален от смъртта на Жени. (Lissagaray – “Histoire de Ia Commune de 1871”, цитиран, в: Daniel Cohn-Bendit and Gabriel Cohn-Bendit – “Obsolete Communism: The Left-Wing Alternative”, Translated by Arnold Pomerans, McGraw-Hill Book Company, New York, St. Louis, Sail Frallcisco, 1968 г., стр. 9. Книгата е в архива на автора.)

[205] Петер Юхас – „Юхасизми“, в. „Литературен форум“, брой 10 (433), slovo.bg, София, 31 октомври – 6 ноември 2000 г., online: http://www.slovo.bg/old/litforum/010/uahas.htm

[206] Александър Геров – „Сняг“, 1956 г.

[207] Федор Михайлович Достоевский – „Ноябрь – Глава первая: II. Самый лакейский случай, какой только может быть“, във: Ф.М. Достоевский – „Собрание сочинений в 15 томах“, Том четырнадцатый – Дневник писателя. 1877, 1880, август 1881, Издательство „Наука“, Санкт-Петербург, 1995 г., стр. 347-348, online: http://www.rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77/314.htm

[208] Малорус, днес – украинец, българин по корени и потекло. Украйна идва от Покрайнина, както нашите предци наричали тази своя територия. Първата отделна държава там е била създадена от Шамбат – брат на кан Курбат или Кубрат, както го знаете. Не без помощта на своя племенник Атил Късъ – Кьосавият Атила, известен като Аспарух, който бил друсан от амбиции за власт. Когато Шамбат не се подчинил на заповедта на царстващия си брат да се завърне и нарекъл държавата на своето име, канът го обявил за къй – отхвърлен. От тук и названието на столицата Къев – Киев, Кiив. Забелязахте ли, че летописецът на Априлското въстание не използва понятието „украински“ за обозначаване на народност, а малоруски – „малорусийски“?

[209] Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 226.

[210] Федор Михайлович Достоевский – „Ноябрь – Глава первая: II. Самый лакейский случай, какой только может быть“, във: Ф.М. Достоевский – „Собрание сочинений в 15 томах“, Том четырнадцатый – Дневник писателя. 1877, 1880, август 1881, вече цит. съч.

[211]  Иван Хаджийски – „Моралната карта на България“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2008 г., стр. 115.

[212] Тук необяснимо защо Юхас греши. Имре Наги е бил един първите комунистически сатрапи в Унгария. Като министър на вътрешните работи е издавал заповеди за разстрели, арести, въдворявания на хиляди хора. Това, че оглави въстанието през есента на 1956 година и действително трагичният му край няма как да измият неговото грехопадение и позора на престъпленията му.

[213] Петер Юхас – „Юхасизми“, в. „Литературен форум“, вече цит. съч.

[214] Шарл дьо Монтескьо или просто Монтескьо, всъщност Шарл-Луи дьо Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо (1689–1755) – френски юрист и политически философ, свързан с тайните общества, свързан с епохата на Просвещението. Смятат, че нему принадлежи теорията за разделението на властите. Истината е, че я е заимствал. (“#InternationalMensDay 2015: Top 10 Quotes & Jokes to Celebrate International Men’s Day” by Lauren Weigle, “Heavy”, heavy.com, New York, NY, November 19, 2015 г., online: http://heavy.com/social/2015/11/international-mens-day-2015-quotes-activities-happy-2016-pics-funny/)

[215] Поздрава, приветствието, тур.

[216] По Христо Ботйов – „Тая нощ сънувах…“, Букурещ, 9 майа, София, 15 август, в. „Будилник“, I, бр. 2 от 10 май 1873 г.

[217] Вж. Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 13“, Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 15 август 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-13#_edn53

[218] Джон Лок (1632–1704) – английски философ и медицински доктор, смятан за един от най-влиятелните мислители от епохата на Просвещението и за „баща на либерализма“, разбирайте социализма. Антиклерикал и антимонархист, той бил последовател на емпиризма, за чийто родоначалник е смятан сър Франсиз Бейкън, може би станал… Шекспир. Той развил по-нататък идеята за т. нар. обществен договор. Неговото творчество вдъхновило Волтер и Русо, много от шотландските масонски соцеал-философи, но най-вече – илюминатите, извършили Американската революция. (John Locke – “The Second Treatise on Government”, 1690 г., Barnes & Noble Publishing, Inc., New York, NY, 2004 г., стр. 4.)

[219] “Head of U.N.’s ESCWA resigns over report on ‘apartheid’ Israel”, Reporting by Ellen Francis in Beirut and Michelle Nichols in New York; editing by Andrew Roche, Bernard Orr, Reuters, reuters.com, New York, NY, Friday, March 17, 2017, online: http://www.reuters.com/article/us-un-israel-report-resignation-idUSKBN16O24X

[220] Пак там.

[221] “Head of U.N.’s ESCWA resigns over report on ‘apartheid’ Israel”, Reporting by Michelle Nichols, Reuters, reuters.com, New York, NY, Friday, March 17, 2017, online: http://www.reuters.com/article/us-un-israel-report-idUSKBN16O29V?mod=related&channelName=worldNews