Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ЖИВЕЕМ В ЕПОХА НА ТОТАЛНА ИЗМАМА, ЛЪЖА И ЛИЦЕМЕРИЕ; НЕКА ОПИТАМЕ ДА ИЗЯСНИМ ПОДРЕДБАТА НА СВЕТА – Част 3: Бездуховността

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Удо Улфкоте си отиде от този свят. Дали по силата на съдбата, но когато го е напускал, сживавръзка насочих вниманието на малцината от вас, притежаващи свяст, че можете да си припомните неговите свидетелства за лъжите и фалшификациите в германските, западноевропейските и американските медии. Обвинителните му разкази за върховенството на ЦРУ и други подобни служби в средствата за масово осведомяване в „демократичния“ и „свободенЗапад.[1]

 

Доктор Пол Крейг Робъртс го нарече „смелия глас на европейската журналистика“.[2] И с право. От неговия сайт, а не от влиятелните корпоративни медии, които ви втълпяват конспиративните теории на елитите като истина, узнах за кончината на доктор Удо Улфкоте. Уж от „сърдечен удар на 56-годишна възраст“.[3]

 

Винаги, когато действителността ме сблъска с подобна загуба, си мисля, че тя не е случайна. Чарли-Руозовците, Уулф-Блицъровците, Боб-Уудуърдовците, Кристиян-Аманпурновките, Глен-Грийнуолдовците, останалите преститутки, винаги плуват отгоре като екскременти, каквито са. Убиват онези, които пречат на интернационалното Братство, повело човечеството към „единний комунизъм“, по израза на любим на тукашното стадо „поет-революционер“.

 

 

 

Само тълпата и елитът могат да бъдат привлечени

от мощта на самия тоталитаризъм;

масите трябва да бъдат победени от пропагандата[4]

 

 

 

Преди точно 86 години британският философ и писател Олдъс Хъксли приключва своя роман „Храбър нов свят“. Книгата е обявена за дистопия – най-просто казано – антиутопия. Но с апокалиптичен привкус, с атмосфера, внушаваща страх. По-късно ще „окачествят“ романа „1984“ на Джордж Оруел като „антиутопия“.

 

Когато през 1932 година книгата „Храбър нов свят“ се превърнала в литературен факт, всички останали смаяни, нещо повече – втрещени. Даже днес да четете романа, ще бъдете изненадани отпрозорливосттана автора. Сякаш някаква извънземна сила го е снабдила със специален уред за надникване в бъдещето. В повествованието има самолети, кацащи върху покриви, както много други подобни пророчества“, свързани с необяснима техническа прозорливост. А нещата, както и при Оруел, са по-елементарни.

 

По-голямата част от Първата световна война Олдъс Хъксли прекарал в имението „Гасингтън Менър“ близо до Оксфорд. Дворецът бил домът на лейди Отолин Морел.

 

Прочула се с многобройните си любовни афери, напомнящи тези на Джени Джероуммайката на Уинстън Чърчил, тя сключила брак с евреина Филип Едуард Морелсоциалист и президент на колеж в Оксфорд. Формирала около себе си кръг, представян като литературен. Но поддържала добри отношения с членове на тайното обществоФейбиън Клъб“. Освен Хъксли, край нея се въртели Върджиния Уулф, Улиям Бътлър Йейтс, Томас Стърнс Елиът. Слуховете носят, че именно тя била прототипът на лейди Чатърлей от прословутия еротичен роман на Дейвид Хърбърт Лоурънс, по-познат като Д. Х. Лоурънс, „Любовникът на лейди Чатърлей“.

 

Сред най-близките приятели на лейди Отолин Морел, казват – и нещо повече – бил Бъртран Ръсъл. Издънка на знатен британски род, философ, математик, историк, писател, политик, обществен деец и Нобелов лауреат за мир. Помня неговата активна дейност.

 

След като през 1920 г. деецът на Фабианското движение Бъртран Ръсъл посетил Съветска Русия, уж започнал да проглежда за истината. И писал на своята приятелка, Отолин Морел:

 

Болшевизмът е завършена тиранична бюрокрация с шпионска система, която е далеч по-съвършена и ужасна от царската и с една тъй високомерна и безчувствена аристокрация“, съставена от американизирани евреи. В нея няма и помен от някакви остатъци от свободата на мисълта, на словото и на действията.[5]

 

Което не му попречи в края на петдесетте да пледира за сближаване между САЩ и СССР. Известни са писмата му до Дуайт Айзенхауер – президента на САЩ, и до Никита Хрушчов – генерален секретар на ЦК на КПСС. А в края на шейсетте Ръсъл настояваше за включването на комунистически Китай като пети постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

 

Опитвам се да изясня, че и Олдъс Хъксли, и Джордж Оруел са използвали „специални източници. Пиели са вода направо от извора, така да се каже. Ето дребен на пръв поглед, но изключително важен пример, за завещаното от него:

 

Различните Пропагандни бюра и Колежът за емоционално инженерство се помещаваха в единична, шейсететажна сграда на Fleet Street.[6] В подземието и на ниските етажи бяха разположени печатниците и редакциите на три големи лондонски вестника – The Hourly Radio,[7] вестник за висшата класа, бледозеленият Gamma Gazette, и – на хартия в цвят каки,[8] а по стил, сякаш сричащ, The Delta Mirror.[9] След това идваха Пропагандните бюра чрез Телевизия, чрез Осезателни Снимки, и съответно – чрез Синтетичен Глас и Музика, те заемаха двадесет и два етажа. Над тях бяха изследователските лаборатории и звукоизолираните помещения, в които авторите на музика за филми и композиторите, използващи синтезатори, вършеха своята деликатна работа. Най-горните осемнадесет етажа бяха заети от Колежа за емоционално инженерство.

 

Бърнард кацна върху покрива на Дома на пропагандата и излезе от самолета.[10]

 

Как ви се струва? Повтарям: годината била 1931-а, а никой не смятал Олдъс Хъксли за тогавашен Жул Верн

 

Двадесет и шест години след излизането на „Храбър нов свят“, се появила негова ревизирана версия. Тя е сериозно осъвременена. Доста неща от оригиналното издание са изчезнали. Появили са се нови:

 

По отношение на пропагандата ранните защитници на всеобщата грамотност и на свободните медии си представяха само две възможности: пропагандата трябва да бъде истинска или следва да бъде фалшива. Не предвидиха онова, което беше станало фактически, най-вече – в нашите западни капиталистически демокрацииразвитието на огромна индустрия за масови комуникации, която няма нищо общо нито с истината, нито с лъжата. Тя е нереална, повече или по-малко – тотално несвързана с живота, неподходяща. С една дума, те не успяха да вземат под внимание почти безграничния стремеж на човека към това, вниманието му да бъде отвличано.[11]

 

Съществува и друг полюс, който всячески бива принуждаван да се свива. Убеден съм, че не след дълго ще изчезне. Както тази медия, да речем. Това е полюсът на истината. Единствената и непроменлива, независимо от усилията на властващите да пренаписват миналото и да внушават своите пропагандни идеологеми.

 

Удо Улфкоте беше редактор на Frankfurter Allgemeine Zeitzung” – припомни Пол Крейг Робъртс. – „Той издаде смела книга, в която заяви, че ЦРУ държи всеки значим журналист в Европа. Което осигури на Вашингтон контрол над европейското мнение, сви обществения достъп до това, и отслаби опозицията срещу господството на Вашингтон над европейските държавни ръководители. По същество, няма нито едно европейско правителство, което да е независимо от Вашингтон.

 

Днес куражът, някога в изобилие в Европа, е трудно да бъде намерен. Шарл дьо Гол беше последният глава на голяма европейска държава, който постигна независимост от Вашингтон. Сега откриваме независимост у Марин Льо Пен и може би в унгарския президент.[12] Но в по-голямата си част държавните глави в Западна и Източна Европа са вашингтонски васали, верни и предани на войните на Вашингтон.

 

Разбира се сред тях са германската канцлерка, френският президент и британската министър-председателка. Тези могъщи навремето европейски страни, чието господство обема по-значителната част от западната история от падането на Рим до Втората световна война, днес са американски марионетни държави.[13]

 

Прекъсвам цитата, понеже следва традиционното напоследък за любимия Роналд-Рейгънов министър на финансите излияние, възхваляващо Владимир Путин. И баналните атаки срещузападния свят, доказал, че сам не е способен да произведе истинско лидерство“.[14]

 

Със смъртта на всеки като Дъглас Рийд, Пол Расиние, Бенджамин Фрийдман, Еърън Русо или Удо Улфкоте човечеството губи гласа на истината. И се отдалечава от действителността. Попаднало във виртуалната реалност на пропагандните догми, то се оставя да го въртят на рулетка, докато центробежните сили не започнат да изхвърлят цели поколения.

 

Такива произшествия винаги оставаха без последствие“ – си мисли главният герой в антиутопията „1984“. – „Те само подхранваха вярата или надеждата му, че и други освен него са врагове на партията. Може би все пак слуховете за огромна нелегална конспиративна мрежа бяха верни – може би Братството наистина съществуваше! Въпреки безкрайните арести, разобличения и екзекуции никой не може да каже със сигурност дали Братството не е само мит. Понякога той вярваше в него, понякога не. Нямаше никакво доказателство, само проблясъци, които можеха да означават всичко или нищо: откъслеци от подочути разговори, неясни драскотини по стените на тоалетните – веднъж дори бе видял двама непознати да правят незабележимо движение с ръце, което би могло да бъде сигнал за разпознаване. Но това бяха само догадки, вероятно всичко беше плод на въображението му.[15]

 

Живеете във въображаем свят, пълен с криви огледала. В него негодниците биват представяни за светци. Колкото повече се вглеждате в образите им – практически изкривени отражения на действителните, толкова повече те ви изглеждат така, както елитът иска да ги възприемате – като икони. Внушеното става реалност.

 

Същевременно никой не обръща внимание на истински стойностните хора. На онези, които биха могли да променят света. Те съвсем умишлено, планирано са обречени на забвение. Навсякъде действа втората част от Сталиновия принцип: „Няма човек, няма проблем.“ Най-често даже не се налага физическото унищожение на свестните. За тяхно изчезване се грижи покровът на забравата. А всеки уместен и полезен призив или усилие губи смисъл.

 

Допуснали все повече да изпадат в зависимост от две числа – „0“ и „1“, вместо да напредват умствено и като обществено съзнание, хората по света изостават. От творци на съдбите си се превръщат в елементарни потребители на казионни боклуци и на всякаква духовна и материална нечистотия.

 

Коментирайки думите на Пол Крейг Робъртс, оставам верен на уговорката, че генерал Дьо Гол действително се опъна сериозно на американците. До известна степен – и на израелците, които преди това тъй ревностно подкрепяше. И двете му заслуги закъсняха и не са в състояние да изтрият многобройните му престъпления, особено в Алжир.

 

Освен това, негова е заслугата да иматфабриката за концив пустинята Негевядрения център и атомното оръжие. Срещу което – съвсем не между другото – никой не възразява, камо ли да протестира. Странно!

 

 

 

Внимавайте с фалшивите пророци, които идват при вас

в агнешки одежди, но вътре в себе си са алчни вълци[16]

 

 

 

Да припомня, че главната фирма за търговия с оръжие по време на комунистическия режим се наричаше – и още се казва така – „Кинтекс“. Което е съкращение откинкалерия и текстил“. Обаче, както не веднъж съм се шегувал с горчивина, нейнитеибришимиексплодират прекалено силно и отнасят много хора без време в отвъдното

 

Шарл дьо Гол плати за своята дързост: изваждането на Франция от военната организация на НАТО, прогонването на неговата централа от Париж в Брюксел, стремежа за самостоятелна парична и икономическа политика извън доларовата сянкас принудителен отказ от президентския пост. А година по-късно – и с живота си. Свалиха го радикализирани студенти и други младежипаплач, направлявана от комунистите и социалистите.

 

По същото време в Чехословакия вреше и кипеше. Но „свободолюбивият“, „антикомунистически“, „демократиченЗапад остави чехите, словаците и моравците на милостта на Брежнев, Живков, Гомулка, Кадар. Месеци по-късно любимецът на тукашните комунисти и ченгета Бил Клинтън пътувал до Прага и Москва за инструкции. В чехословашката столица се настанил у семейство Кополд – представители на висшата комунистическа номенклатура.

 

Чий фаворит е интернационалният мошеник БилиЛъжецътКлинтън“? На болшевиките, комсомолските активисти, тайните милиционери, съветските агенти Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски, Александър Божков, секретарката на Леда Милева, товарищ Надежда Николова Парунова, по-известна като Михайлова или Нейнски, Екатерина Михайлова, родственица на червения терорист Атанас Семерджиев, потомствените доносницичервеният земеделец Евгений Бакърджиев, Веселин Методиев, наследникът на съучастник в атента в столичната черква „Свети Крал“ – „Света Неделя“, яростният антинатовец Асен Агов,[17] настоящ евроатлантик, Иво Инджевтрето поколение комунист и служител на Държавна сигурност, чиито баба, дядо, майка и вуйчо са завземали властта в Княжево, Софийско. Тоест – клали са врагове на народабез съд и присъда, в рамките на безотчетните дни – до края на 1944 година. Сега този негодник лично отсича кратуните ви сантирускатапропаганда, платена и направлявана от Москва

 

Да припомня, че през 1968 година сред водачите на бунтовете против законното правителство на Франция, дошло в резултат на демократични избори, както смятат 99 на сто от вас, беше членът на Френската комунистическа партия, евреинът Бернар Кушнер.[18] Не след дълго той премина в Социалистическата партия на бившия нацист Франсоа Митеран – сетне президент. Дали неговото име ви говори нещо? Сещате ли се за сбирката насофийските дисиденти“, определени за такива от ЦК на БКП?

 

Слагам в кавички и двете думи, тъй като те нито бяха софиянци, нито дисиденти. Около масата за закуска в посолството на „демократичнатаФренска републикалюлката на комунистическите революции и управлението чрез терорбяха настанили охранените си седалищни части единствено членове на БКП. Някои от тях – май тримавременно изключени от партията. Единият – активен борец против фашизма и капитализма. Което означава, че е бил признат за убиец на невинни българи. Което му е донесло кариера, народна пенсия и куп други привилегии. Включително – безплатна карта за столичния градски транспорт!

 

Смятате това за действителност, нямаща нищо общо със сценарий? Възникнала по силата на реалната обстановка и стечение на обстоятелствата? По същото време милицията и военните разстрелваха българи, изповядващи исляма. Вкарваха мюсюлмани в концлагера Белене и в занданите, напомнящи времената на Виктор-Юговите клетници. Но видите ли, неколцинарепресираникомунисти се оказаха в гостната на западно посолство. А вместо да не ги допусне или да ги очаква, за да ги арестува, Държавна сигурност ги охраняваше?!

 

Ако някой вярва в тази толкова пошла и бездарна приказка, искрено ще му река: Ашколсун! Вие сте архитъпакът на планетата!

 

Смятаният за „баща на рейгъномикатапроявява невежество, типично за всички непотребни тъпанари, които интернационалното Братство открива, вербува, обучава, издига и използва. Те никога не се ровят в миналото, за да търсят корените на процесите и явленията. Не се вглеждат в биографиите на онези фигури, които формират челото на политико-икономическата матрица. Подобно на безполезните тукашни масови идиоти по ленински смятат, че не личностите творят историята.

 

Вярват в онова, което елитите им пробутват в опаковка, върху която е изписано с едри, набиващи се в очи червени букви: „Конспиративни теории“. Даже не вярват в съществуването на матрица, на глобална мрежова организация, в която са включени видимите елити и техните прислужнициполитици, управители на корпорации и фирми, учени, културтрегери, „звезди“ на спорта и изкуствата – традиционните, стойностните, и на нейния масов вариант.

 

Предлагам ви примери за лекотата, с която главните конспиратори вършат това. Но макар да го представят пред масовата публика, тя не усеща и не схваща, че я манипулират. Нито има сетива за показаните им съвсем явно организации, които финансират и администрират проектите.

 

 

 

 

 

 

 

В тази мръсна игра няма невинни. Даже аудиторията е виновна.

 

Защо разните Пол-Крейг-Робъртовци се хващат на въдицата на Братството? Наети и платени ли са, или го вършат от глупост и незнание?

 

Невежеството е сила“ – гласи един от трите основни лозунга на тоталитарната партия от антиутопията на Джордж Оруел. В тази държава, някога изглеждаща като утопия, но днес с реално очертаващи се, видими параметри, властта се крепи на страха. На ужаса, насаждан именно чрез механизмите на измамата, изфабрикуванитефакти“, фалшивитеновини“, сътворени в пропагандните лаборатории. Но също така посредством тоталното следене и подслушване, чрез доброволното – чрез съблазън – или насилствено доносничество; със забраните и антихуманните методи на двумисълта, новоговора, които Министерството на истината въвежда, прилагайки заплаха, а щом се наложи – и насилие.

 

 

 

                Комунизмът и радикалният болшевизъм  прокарват пътя си

към съзнанието на американското общество посредством

болшевишките претенции на така наречените професионални съюзи[19]

 

 

 

Светът беше завладян от евреите. Покоряването му продължи две хилядолетия. Фарисеитеюдейският елит, комунистическата номенклатурапостигна това преди всички със създаденото от тях християнство и ислям. С всичките им деноминации и уговорки за проглеждането на някои личности през вековете.

 

Обаче в събота, 19 юни 1920 година, под заглавието „Троцки повежда еврейски радикали към световно господство. Болшевизмът е само инструмент в този план“, The Chicago Tribune отпечата на първата колонка на първата си страница текста на телеграма, изпратена от неговия специален пратеник Джон Клейтън“ – посочил Хенри Форд, – „Първият абзац гласи, както следва:

 

„През последните две години офицери от военното разузнаване, членове на различни секретни организации на Антантата, изпращаха съобщения за световно революционно движение, различно от болшевизма. Първоначално тези донесения объркваха двете неща. Но по-късно тяхното истинско съдържание все повече се изясняваше.“

 

… Публикация в The Dearborn Independent[20] нашата собствена тайна служба е една от тези. Макар да съществува причина да смятаме, че поради еврейското влияние над правителството въпросните разследвания не бяха проведени с постоянството и настойчивостта, които иначе биха получили. Обаче, от еврейски източници, да не споменаваме други, знаем, че навремето Министерството на правосъдието на Съединените щати беше достатъчно заинтересувано да предприеме разследвания.

 

Онова, което авторът на Tribune прави в горния абзац, е да покаже, че от страна на представители на Антантата този интерес е бил постоянен и незатихващ цели две години. Факт, който следва да бъде взет под внимание от онези, които декларират, че целият проблем е германско подстрекателство.

 

Възникването на еврейския въпрос в американското обществено мнение беше незабавно посрещнато с изявления от еврейски източници, че това е привнесено от Германия. И че антисемитъзмът, който залива Германия и завърши с прочистването на преобладаващо еврейските революционни влияния от страна на новото германско правителство, беше просто измама, за да може вината за загубата на Германия да бъде хвърлена върху евреите.

 

Дори сега американски равини задружно проповядват, че историята показва как всяка голяма война бива последвана от новаатакаспрямо евреите. Без съмнение е факт, че всяка нова война за пореден път отваря очите на хората за властта, която интернационалните еврейски финансисти упражняват за избухването на война. И ни се струва, че този факт заслужава по-добро разяснение, отколкото вменяването, че е „предубеждение“.

 

Обаче, както показва и статията, а и фактите го потвърждават, интересът от войните не е ограничен до германската страна; в действителност там той не е най-силен. Най-активни по въпроса бяхаразличните секретни организации на Антантата“.

 

Вторият абзац на статията продължава нататък да прави разлика между болшевизма и еврейския империализъм:

 

Целта на болшевизма е отхвърлянето на съществуващото общество и създаването на интернационално братство на хората, които се трудят с ръцете си, като господари на света. Второто движение е насочено към установяването на ново расово господство на света. Доколкото британското, френското и нашето собствено министерско разследване беше възможно да проследи, вдъхновителите на втория проект са еврейски радикали.“

 

Други заявления в статията са:

 

В редиците на комунизма е група от тази партия, но тя не спира до там. За нейните лидери комунизмът и просто присъщ.“

 

(Това ще припомни изявлението на лорд Юстис Пърси, цитирано миналата седмица от канадския Jewish Chronicle[21] – „Не, защото евреинът е загрижен за положителната страна на радикалната философия, не, понеже той иска да бъде участник в нееврейския национализъм или в демокрацията на неверниците, а тъй като за него нито една нееврейска система на управление не е друго, освен отвратителна.“)

 

„Те са готови да използват ислямски бунт, омраза към Англия от страна на централните империи,[22] японски проекти за устройство на Индия, и търговско съперничество между Америка и Япония.“

 

Както се очаква да бъде всяко световно революционно движение, и това е преди всичко анти-англосаксонско.“

 

Организацията на световното еврейско-радикално движение е приключена в почти всяка страна.“

 

Целите на еврейско-радикалната партия не съдържат никакъв алтруизъм, освен освобождението на собствената им раса.“

 

Някои ще допуснат, че тези заявления са твърде потресаващи. Ако бяха намерени в пропагандистка публикация, която не носи никаква отговорност, средностатистическият читател щеше да ги отмине като абсурдни. Средностатистическият читател знае толкова малко за тайните влияния, които формират неговия живот и предизвикват проблемите му. Но появили се в голям вестник, те могат да получат различна оценка.[23]

 

Ще речете, че първият голям производител на масови автомобили в човешката история е бил просто „антисемит“. Добре е да обясните, какво ще рече това. Нима смятате, че то, а не истината за историята на света и неговото развитие в настоящия момент, ме тласкат да ви представямфалшиви факти“?

 

Простете, не падайте до долното кюлотно ниво на юдео-комунистическите пропагандисти, които ЦК на БКП ви развява като парцаливи червени детски флагчета из студията на телевизиите. Нима не знаете кой притежава тези оръжия за поразяване на масовото съзнание, в това число и вашето?

 

Макар и неохотно, споменаваният от мен американски историк Каръл Куигли, който е бил пълен професор в смятания за престижен частен католически Джорджтаунски университет във Вашингтон, е признат за шампион по достоверно разкриване на всичко това. Сам харвардски възпитаник и доктор по история от същия негов Alma mater, Куигли е преподавал в уважаваните университети Принстън и Харвард. От 1941 до 1976 година – във Факултета по дипломация на Джорджтаунския университет. Четял е лекции по двусеместриална програма за развитието на цивилизацията. Много възпитаници на висшето училище твърдят, че „това е бил най-впечатляващият и въздействащ курс по време на тяхното следване“.[24]

 

Въпреки всичко, усетили значението на неговите задълбочени проучваниясамият университет се отличава със специален изследователски факултет – досега опитват да принизят трудовете му, определяйки самия него катотеоретик на еволюцията на цивилизацията“.[25]

 

Освен като университетски преподавател и изследовател, по време на Втората световна война и след нея Каръл Куигли е бил ангажиран като консултант на Министерството на отбраната и на Военноморския флот на САЩ, в известния Смитсънов институт, а през петдесетте – като съветник в Специалната комисия на Конгреса по астронавтика и изследване на космическото пространство. Самоопределял се е като „консерватор, отстояващ западните либерални традиции“. През шейсетте го обявяваха за яростен критик на Войната във Виетнам и на действията на военнопромишления комплекс.[26] Изглежда оттам тръгнаха язвителните бележки спрямо него.

 

Нему принадлежи трудно преводимият на български терминInclusive Diversity”. Може би най-точно е „единство в различията“ или „единство в разнообразието“. Ще обясня: първата дума означава „включване“, „присъединяване“. А втората – „различие“, „разнообразие“, „пъстрота“, „несходство“. Куигли е смятал, че търпимостта и единението на различните възгледи и култури, а не противопоставянето, враждата и конфликтите, е единствено възможният път за оцеляването на европейската цивилизация.

 

А днес, когато западната цивилизация изглежда сякаш също загива“ – пише професорът в главния си труд „Трагедия и надежда“, – „трябва да си вдъхнем увереност, като си припомним, че нашата цивилизация се е спасявала сама и преди, като се е връщала към своята традиция на единство в разнообразието.[27] Очевидно това ставаше от 1940 година насам. Тъкмо единството в разнообразието създаде атомната бомба през Втората световна война. И може би единството в разнообразието ще спаси Запада в следвоенния свят.[28]

 

Съжалявам, но съм длъжен да го напиша: Язък за шанса, времето и труда на автора. За западните учени е невъзможно да проумеят истината, заровена надълбоко, в отлично скритите пластове на историята. Тези слоеве биват скатавани тъй усърдно, сякаш са Sancta Sanctorumсветая светих. И това е вярно – точно така е. Те са Sancta Sanctorumидеологическия олтар на последните две хилядолетия. Но особено – на епохата от седемдесетте години на ХVІІ век до наши дни. Това е ерата на революционните преобразувания и превземането на света от жреците на една религиозна секта съвременния финансов елит.

 

Ако човечеството узнае истината за своето минало и настояще, може би ще обърне онази максима, изведена от германския философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел, според която:

 

Онова, което опитът и историята учат, е следното – че хората и правителствата никога не са научили нищо от историята, или са действали според принципи извън нея.[29]

 

Преди да продължа, се чувствам длъжен да изясня, че почти всички издания на основното произведение на д-р Каръл Куигли са били цензурирани. Има хора, посветили доста време в изясняването на тези репресии върху словото. Точно така – извършени всвободния свят“. Един от тях е британският историк Ричард Хю Гроув. (Вижте илюстрацията.)

 

Той е роден в Кеймбридж и е възпитаник на тамошния университет. Смятат го за ерудит и един от редките примери на интердисциплинарност, както днес наричат енциклопедизма. Има бакалавърска диплома по география от Оксфордския университет, магистърска по биология и опазване на околната среда от Лондонския университетски колеж, и е доктор по история на Кеймбриджския университет.

 

Той е един от основателите на научната дисциплина История на природата и околната среда“. Неговата книга „Зелен империализъм: Колониална експанзия, Райските тропически острови и произхода на опазването на околната среда, 1600-1860“ заслужи няколко награди.[30]

 

Поднасям тези данни, за да разберете, че авторът не е някой, хванат от улицата. Тъкмо той е посветил не малко време и усилия на изучаването на „Трагедия и надежда“ от Каръл Куигли. Сравнявал е съдържанието на различни издания, разговарял е с редактори, с познати на автора и учени, негови съвременници. За да твърди с увереност, че:

 

През 1966 година Каръл Куигли публикува „Трагедия и надежда: История на света в нашето съвремие“, при което първата част на книгата беше цензурирана. Втората част от нея беше преиздадена през 1968-а под заглавието „Светът от 1939 година: Една история[31] (рядко копие от която притежавам и е само 676 страници); която е дословно копие на страници от Трагедия и надежда“, ако пренебрегнем какво съдържа. В резултат на тази цензура мои познати историци се сдобиха с изданието на книгата от 1966 година и направиха препечатка без разрешение. Много екземпляри от тази версия циркулират по света…

 

Резултатът: След като проверихме и потвърдихме, че Светът от 1939 година: Една история“ беше вярна версия на втората част от „Трагедия и надежда“, всячески издирвахме точен вариант и на първата част. Така открихме препечатката на издателството GSG & Associates от 2004 година (едновременно с това го сравнихме с първото издание от 1966 г., с което се снабдихме през 2003-а). Вече е доказано, че версията на GSG & Associates е вярна и точна препечатка без цензура.

 

Цензурирана версия: През 2011-2012 година открихме, че мрежата Carroll Quigley dot net[32] предлага електронна версия на „Трагедия и надежда“, която пропуска – цензурирастраници 62 и 63. Тези страници се съдържат в първото издание от 1966 година и в препечатката от 2004 година на GSG & Associates. След което CarrollQuigley.net осъвремени своята версия, за да отрази пълния и точен текст на оригиналното първо издание и на версията на GSG & Associates от 2004 г.[33]

 

Защо държа на тези подробности? Просто е – книгата на Куигли е от изключително редките свидетелства на ставащото по света, но в резултат на подробно проучване на архивите на някои от най-важните тайни общества: групировките „Кръгла маса“, Фейбиънското движение, уж несъществуващия Орден на илюминатите, някои масонски ложи, клуба „Билдерберг“, Тристранната комисия, Съвета за чуждестранни отношения на САЩ… Затова.

 

 

 

Правителството на Съединените щати е изцяло под господството

на тамошните големи еврейски финансови институции[34]

 

 

 

Авторът разкрива тайни, които за хора като мен, не са смайващи. Но през 1966 година, че и доста по-късно, щяха да бъдат. Макар с извити ръце да отрича, че тези организации са в основата на световното комунистическо движение, цялото следващо развитие на политическия и икономическия живот, биографиите на световни лидери, разсекретени документи на различни секретни служби, задълбочените изследвания на историци, икономисти, философи, журналисти, общественици, писатели, кинодейци и т.н., доказаха противното: Светът се движи по комунистическа орбита, чиито параметри са зададени от интернационалните финансисти, които отдавна са и индустриалци.

 

Името на Куигли неизбежно се свързва с най-малко три неща.

 

Първото е, неговите забележителни изследвания на движениетоКръгла маса“,[35] основано от споменавания от мен британски империалист и расист Сесил Роудс. На второ място – с факта, че е бил избран и му е била предоставена възможност да работи с архивите на тайните движения от типа наКръглата маса“, основано през 1891 година от Сесил Роудс и виконт Алфред Милнърбритански политик, колониалист, яростен империалист. Сам Куигли признава истината за своето запознанство с “the Round Table Groups” – „групировките „Кръгла маса“:

 

Познавам действията на тази мрежа, защото съм я проучвал в продължение на двадесет години. А за две години, в началото на шейсетте, ми беше позволено да изследвам нейната документация и тайни архиви. Не изпитвам никаква неприязън към нея или към повечето от нейните цели. През по-голямата част от живота си съм бил близък до нея и до много от нейните методи и инструменти.[36]

 

Ако не беше така, как биха го допуснали? Както сам се изразява – „биха му позволили“? Каръл Куигли е бил оръдие в ръцете на главните комунистически заговорници в техния стремеж да измият ръцете си, разкривайки ни много неща. С неговите книги трябва да бъдат запознати умни хора, умеещи да четат между редовете. Образовани, знаещи, одухотворени и смели личности, които умеят да различават истината от полуистината и откровената лъжа. А не схоластици с дипломи за историци, вербувани за ратаи на интернационалното Братство. Не отричам, че зърна ли такива, където и да е, не им обръщам абсолютно никакво внимание. Предварително съм наясно, че манипулират по поръчка.

 

Попаднали в ръцете на профани или прислужници, трудовете на Куигли могат да нанесат непредвидими щети. Когато разглежда възникването и развитието на капитализма, докторът по история стига до извода за няколко стадии, през които тази обществено-икономическа система е преминала. Проследявайки историята й, той разкрива:

 

Третият стадий на капитализма е от толкова съкрушително значение в историята на двадесети век и на последиците от нея. А неговите влияния са били тъй тайни и даже окултни, че можем да бъдем извинени, ако отделим значително внимание на тази организация и на нейните методи.

 

По същество, онова, което тя направи, е да вземе старите объркани методи на управлението на парите и кредита, прилагани на местно ниво,[37] и да ги организира в една цялостна, добре построена, взаимосвързана система на международна основа, която работеше със забележителна, добре смазана лекота, в продължение на много десетилетия.

 

Центърът на тази система беше в Лондон, с главни разклонения в Ню Йорк и Париж. Тя остави след себе си най-голямото постижениеинтегрирана[38] банкова система и силно капитализирана[39] – макар сега напълно извадена от употреба – структура на тежката промишленост, намерила отражение в железопътните мрежи, стоманодобива, въглищните мини и електрическите съоръжения.

 

Тази система беше избрала Лондон за свой център по четири главни причини. Първата беше големият обем спестявания в Англия, резултат от първоначалните успехи на страната в търговския и индустриалния капитализъм.

 

 Вторатаолигархичната английска обществена структура (която намираше отражение особено в окрупнената собственост на земята, намираща се в ръцете на малко земевладелци, и в ограничения достъп до възможности за образование), която осигуряваше твърде несправедливо разпределение на приходите, с огромни излишъци, попадащи под контрола на малка, енергична висша класа.

 

Третата бе, че тази висша класа беше аристократична, но не благородническа, и затова – основана по-скоро върху традициите, отколкото на наследството по рождение. Тя доста силно желаеше да привлече както парите, така и възможностите, идващи от по-ниските равнища. Даже онези извън страната. Затова посрещаше с добре дошли и като равни на собствения й ранг богати американски наследници и евреи от Централна Европа[40] почти толкова охотно, колкото с удоволствие приветстваше богатите, кадърните и приспособленците, произлизащи от английските низши класи. Последните, чиято неспособност, се дължеше на лишаването им от образование, на техния провинциализъм и на сектантското им (това не е английско) религиозно минало като цяло бяха изключени от привилегированата аристокрация.[41]

 

Четвъртата (но не и последната) по значение беше умението и ловкостта във финансовите манипулации, особено на международната сцена. Качества, които малката група от лондонски търговски банкери беше придобила през периода на търговския и индустриалния капитализъм. И която се излежаваше, готова да бъде използвана, щом необходимостта от нововъведенията на финансовите капиталисти станеха неотложни.

 

През 1810-1850 година лондонските търговски банкери вече разполагаха с Фондова борса, Bank of England и с лондонския паричен пазар, когато нуждите на напредничавия индустриализъм призоваха всички тези в промишления свят, дотогава пренебрегван от тях.

   

Понякога те допускаха в своята финансова мрежа провинциалните банкови центрове, както и застрахователни компании, за да оформят всичко това в една единствена финансова система от интернационален мащаб, която манипулираше количеството на парите и техните потоци така, че банкерите бяха способни да влияят, ако не и контролират, правителства, от една страна, и индустрии, от друга.

 

Гледайки назад към периода на династичните монархии, в които бяха заровени собствените им корени, хората, които вършеха това, бяха амбицирани да създадат династии от интернационални банкери. И в това отношение успяха толкова много, че от тях произлязоха много от династичните политически управници. Най-великата от тези династии, разбира се, бяха потомците на Майер Амшел Ротшилд (1743-1812), чиито мъжки наследници, най-малко в продължение на две поколения, се женеха главно за свои братовчедки и даже за племенниците си.

 

Петимата сина на Ротшилд, установили клонове във Виена, Лондон, Неапол и Париж, както и във Франкфурт, си сътрудничеха взаимно по начин, който останалите интернационални банкерски династии копираха, но рядко превъзхождаха.

 

Съсредоточавайки се върху финансовите или икономическите дейности на интернационалните банкери, както е редно да постъпим, не трябва напълно да пренебрегваме други техни характеристики. Те бяха по-скоро космополити, отколкото националисти. Твърдо и постоянно, без никаква слабост, влияеха върху мира. Тенденция, установена през 1830 и 1840 година, когато семейство Ротшилд хвърли успешно цялото свое огромно влияние против европейските войни.

 

Обикновено те бяха високо цивилизовани, културни джентълмени, покровители на образованието и на изкуствата. До такава степен, че и днес колежи, преподавателски тела, оперни и симфонични компании, библиотеки и музейни сбирки все още отразяват тяхната щедрост. За тези цели те създадоха образец на дарителски фондации, които още ни заобикалят и сега.

 

Имената на някои от тези банкови фамилии са познати на всички нас и ще продължат така и нататък. Те включват Баринг, Лаза̀р,[42] Ерлангер,[43] Варбург,[44] Шрьодер, Зелигман,[45] Шпайерс,[46] Мирабо,[47] Малѐ,[48] Фаул, а над всички Ротшилд и Морган. Даже след като тези банкови фамилии се включиха изцяло в местната промишленост чрез възникването на финансовия капитализъм, те останаха различни от обикновените банкери с някои свои характерни черти:

 

1) бяха космополити и интернационалисти; 2) бяха близки до правителствата и особено загрижени от въпросите на правителствените дългове, включително задължения към чужди правителства, даже в области, които на пръв поглед изглеждаха крайно рискови, като Египет, Персия, Отоманска Турция, имперски Китай и Латинска Америка; 3) интересуваха се изключително от облигации[49] и доста рядко от стоки, тъй като обожавахаликвидността“; 4) бяха фанатични поклонници на дефлацията (която наричаха „гарантиранипари поради близката връзка с високите лихвени проценти и високата стойност [курсове] на парите) и на златния стандарт; 5) бяха почти еднакво предани на тайното използване на финансовото влияние в политическия живот. Започнаха да наричат тези банкери „интернационални банкери“, а в Англия бяха известни като „търговски банкери“, във Франция – „частни банкери“, и „инвестиционни банкери“ в Съединените щати.

 

Навсякъде те бяха рязко различни и разпознаваеми едни от други, най явно, като видове банки, например – спестовни банки или търговски банки. Една от техните по-малко забележими характеристики беше, че все така оставаха частни, необединени фирми, непредлагащи свои дялове, нито доклади. А също така – обикновено – минаващи без никакви реклами за публиката, докато съвременните данъци върху наследството не направиха така, че да оградят подобни семейни богатства с безсмъртния корпоративен статут, предоставящ възможности за избягване на данъчното облагане. Тази настойчивост при съществуването като частни фирми продължи, понеже тя осигуряваше максимална анонимност и секретност на лица с грамадна обществена власт, които се страхуваха от това публиката да добие представа за техните активи и дейности точно толкова, колкото и от злото на инфлацията.

 

Като последица от това, нямаше никакъв начин обикновените хора да знаят за богатството или сферите на действие на такива фирми. А често бяха донякъде в мъгла и относно техните собственици. Така, хора със значителни политически познания може и да не свързват имената Уолтър Бърнс, Клинтън Доукинс, Едуард Гренфел, Уилард Стрейт, Томас Лархонт, Дуайт Мороу, Нелсън Пъркинс, Ръсъл Лефингуел, Илайху Руут, Джон У. Дейвис, Джон Фостър Дълес и С. Паркър Гилбърт с името „Морган“. Въпреки че те и много другибяха част от система за влияние, която беше съсредоточена в седалището на J. P. Morgan на Wall Street23.

 

 

 

Малцината, които разбират системата, или ще бъдат тъй заинтригувани

от нейните печалби, или толкова зависими от нейните ползи,

че няма да има противопоставяне от тази обществена група[50]

 

 

 

Тази фирма, както и други от интернационалното банкерско братство, постоянно оперираха посредством корпорации и правителства. Но въпреки това самите те оставаха скрити частни партньори, докато финансовият капитализъм не премина от смъртния си одър в гроба.

 

J. P. Morgan and Company, първоначално основана в Лондон през 1838 година като George Peabody and Company, не беше обединена с друга до 21 март 1940 г. И престана да съществува като отделна юридическа личност на 24 април 1959 г., когато се сля със своята най-важна дъщерна търговска банка Guaranty Trust Company. Лондонският клон Morgan Grenfell беше погълнат през 1934 година и още съществува.

 

Влиянието на финансовия капитализъм и на интернационалните банкери, които го създадоха, беше изпробвано както върху бизнеса, така и върху правителствата. Но никога нямаше да успее, ако не беше в състояние да убеди и двете, да приемат две от аксиомитена неговата идеология. И двете се основаваха на предположението, че политиците бяха толкова слаби и обект на тъй голям краткосрочен обществен натиск, за да им бъде доверен контролът над паричната система. От тук, съответно, сигурността на парите трябва да бъде защитавана по два начина: посредством определяне на стойността на парите чрез златото и като бъде позволено на банкерите да контролират доставката на пари.[51] За да постигнат това, беше необходимо да скрият, даже да подведат относно естеството на парите и методите за опериране с тях, както правителствата, така и народите.

 

Например, банкерите нарекоха процеса на налагане на парична система, основана на златото, „стабилизация“. Тя косвено се отнасяше, като единствено следствие, до стабилизирането на паричната размяна и до стабилизацията на цените. В действителност системата постигна само стабилизация на обмена, докато влиянието й върху цените беше твърде изолирано и случайно, а май – и дестабилизиращо (от нейната обичайна склонност да налага с принуда намаляването на цените чрез ограничаване на паричното снабдяване). Като последица от това, много личности, включително и финансисти, даже икономисти, с удивление откриха през двадесети век как златният стандарт доведе до стабилна парична размяна и до нестабилни цени. Обаче през по-голямата част от деветнадесети век той вече беше допринасял за същата, но по-малко екстремна ситуация.   

 

Паричният обмен беше стабилизиран върху златния стандарт посредством закона. В различни страни курсовете на валутите[52] биваха приравнявани към твърдо определено количество злато. А двете бяха направени взаимнозаменяеми на узаконени нива[53]

 

Тези отношения бяха установени посредством законовото изискване, че всеки човек, който е донесъл в обществения трезор[54] (или в други обозначени места) злато, златни монети или удостоверения, би могъл да ги обърне в една от тези или в други валути в неограничен обем и напълно безплатно.

 

Като резултат от пълния златен стандарт златото заемаше уникална позиция: то съществуваше едновременно в сферата на парите и в сферата на имуществото и благосъстоянието. В сферата на парите стойността на всички видове валути биваше определяно и изразявано от гледна точка на златото:[55] а в сферата на имуществото стойността на всички видове стоки беше определяна чрез златото като пари. Ако разгледаме отношенията между пари и стоки като една люлка, в която всеки от тях беше на противоположната страна, то стойността на една роза, както и стойността на останалите, спадаше, тогава бихме могли да разберем златото като опорна точка на люлката, на която тази връзка балансира. Но самото то не се издига и не пада.[56]

 

Не само заради читателите с най-затворено и задръстено от идеологеми и догми съзнание смятам прекъсването за наложително.

 

С въвеждането на златния стандарт приключила циркулацията на злато в паричното обращение. Хартиените пари изместили и заместили ценните метали злато и сребро. Но има нещо още по-важно.

 

През 1810 година Специална комисия на Камарата на общините на Британския парламент била натоварена с проучване на въпроса кои са експертите по златото в империята. Членовете й наченали анкета сред финансисти и държавни служители, за да разберат „причината за високите цени на златото във вид на кюлчета… Изслушванията продължили тридесет и един дни, между 22 февруари и 25 май 1810 г. Комисията разпитала двадесет и девет свидетели, всички признати експерти в бизнеса, финансите, науката и държавното управление, с изключение на една личност. Те посочили една единствена неопределена фигура катомного известен търговец на Континента“. Този човек бил запознатизключително близо с търговията между тази страна и Континента“. Членовете на комисията обобщили, съвсем правилно, че неидентифицираният експерт бил Н. М. Ротшилд.[57]

 

Става дума за Нейтън Майер Ротшилдедин от петимата братя, който основал най-успешното разклонение на банкерската династия. Той бил победителят на Наполеон и САЩ – все през 1815 година.

 

От 1840 година Ротшилд се издигнал като брокер на златни кюлчета на Bank of England… Сър Уолтър Скот[58] и други обявиха, че баварският Орден на Илюминатитеи Френската революциясвързаха изхода от Наполеоновия Ватерлоо с необятната банкерската династия Ротшилд.[59]

 

Истината е, че не от 1840-а, а от 1810 година Нейтън Ротшилд, а след него наследниците му, стават главни експерти по златото на Британската империя.

 

През 1852 г. N. M. Rothschild & Sons започва да рафинира злато и сребро за Кралския монетен двор, за Bank of England и за други интернационални потребители.[60]

 

Преди четиринадесет години Джейкъб и Ивлин Ротшилд обявиха, че престават да изпълняват всекидневните си задължения на британски главни експерти по златото. Месеци след това смятаният за един от двата най-сериозни вестника на Острова, консервативниятThe Daily Telegraph”, разгласи следното:

 

Инвестиционната банка, която председателстваше лондонските срещи, определящи световните цени на златото от 1919 година насам, напуска пазара.

 

NM Rothschildще се оттегли от всички свои търговски дейности със стоки, които включват също бизнеса с търговия на петрол, установен преди по-малко от две години, като част от едно стратегическо преразглеждане.

 

Този ход поставя край на близо 200-годишна традиция. “NM Rothschild” беше основана в Лондон през 1810 година от Нейтън Майер Ротшилд, който чрез търговията със злато помогна за финансирането на армията на Уелингтънския херцог в Наполеоновите войни.

 

Компанията домакинства и председателства срещите, провеждани два пъти дневно, на които действително се определя световната цена на златото. Срещите се осъществяват в стая, тапицирана с плюш, в седалището на банката на “St. Swithins Lane” в City. Другите четири участващи фирми саDeutsche Bank”, HSBC, “Canadas Scotia Bank” и “Societe Generale”.

 

По време на срещите телефонните линии към залите за търговия, в които брокерите са в контакт с клиентите, остават отворени.[61] (Вижте илюстрацията.)

 

Онова, което се опитвам да изясня, е, че близо две столетия династията Ротшилд държи в ръцете си един от най-важните инструменти за управление на финанситеопределянето на цената на златотодва пъти дневно, през цялото работно време на банките. Ако не схващате, по този начин те са били в състояние да се обогатяват, спекулирайки чрез играта с курсовете на метала, да разоряват правителства и компании, да поставят в зависимост крале, царе, султани, президенти, министър-председатели. Наистина да определят мира и войната.

 

Списание “Time” потвърждава:

 

Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождавашенароди. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато.[62]

 

Дано схванете мащабите на това могъщество, превръщащо ашкеназките евреи от Франкфурт на Майн във властелини на света. Те са определяли и етапите на капитализма, за които говори доктор Каръл Куигли. Благодарение на информационната мрежа, изградена успоредно с банките, които контролирали, Ротшилдови винаги действали изпреварващо.

 

Например споменатите “Deutsche Bank”, HSBC, “Canadas Scotia Bank” и “Societe Generaleса основани от тях или техни агенти. Със сигурност се намират под техния контрол. Естествено, не личен, а чрез наети доверени управители, подчинени повече и пряко на представители на фамилията, отколкото на правителства и другите акционери.

 

Когато предугадили, накъде трябва да вървят икономиките, следователно и политическият живот, започнали да навлизат в индустрията, търговията и останалите услуги. Пример е конкуренцията им с шведското семейство Нобел за експлоатацията на нефта в Каспийско море. Също – изградените железопътни мрежи по всички континенти. Участието на фамилията в почти всички промишлени отрасли – от суровините (пример е завладяването на руската алуминиева индустрия, на добива на нефт и природен газ, на златните, сребърните, хром-никеловите, кадмиевите, кобалтовите залежи, започнало още при Ленин)…[63] Но също така овладяването на средствата за масова информация.

 

 

 

Парите са съвременният бог, а Ротшилд е неговият пророк[64]

 

 

 

Нищо от това не е минало. Продължава и днес. Пример е навлизането на династията Ротшилд в Китай.[65]

 

Да продължим с професор Каръл Куигли и неговите „трагедии и надежди“:

 

След като е твърде невъзможно да бъде схваната историята на двадесети век без известно разбиране на ролята, която играеха парите във вътрешните и външните работи, както ролята, изиграна от банкерите в икономическия и политическия живот, трябва да хвърлим поглед поне към всеки от тези обекти:

 

Вътрешнополитически финансови практики

 

Във всяка страна снабдяването с пари прие формата на обърната пирамида или конус, балансиращи върху своя връх. На върха беше доставката на злато и на неговите еквивалентни удостоверения; на средните нива се намираше по-широкото снабдяване с банкноти; а на върха,[66] с отворена и допускаща разширение горна повърхност, беше още по-голямото осигуряване на депозити. Всяко равнище използваше нивата под него като свои резерви. Тези по-ниски равнища разполагаха с по-малки количества от налични пари, те бяха „по-гарантирани“.

 

Притежател на полици от средното или горното ниво можеше да увеличи доверието си в своите по̀лици върху богатство като ги сведе на по-ниско равнище, макар, разбира се, ако всички или значителен брой хора, опитваха да постъпят така едновременно, обемът на резервите би бил напълно неадекватен.[67]

 

Банкнотите бяха издавани отемисионни банки“ или „емитиращи банки“. И бяха гарантирани от златни резерви или от удостоверения, които се съхраняваха в някои централни резерви. Делът на такова емитиране на банкноти, съхраняван в резерви, зависеше от банковите регулации или от устава на банките. По-рано имаше много емисионни банки, но сега тази функция е ограничена до тесен кръг от неколцина или даже до единственацентрална банка“ във всяка страна.

 

Такива банки, даже централни банки, бяха частни институции, притежавани от акционери, които печелеха от техните операции. През периода 19141939 година в Съединените щати банкнотите на Федералния резерв[68] имаха покритие със златни удостоверения до 40 на сто от тяхната стойност. Но това беше намалено до 25 процента през 1945 година. Със Закон от 1928 година Bank of England остави своите банкноти без покритие до размер от 250 милиона лири, а със златно покритиеза 100 процента над тази сума. През същата година Banque de France установи покритието на своите банкноти на 35 на сто. Това обезпечаване би могло винаги да бъде избягнато или променено при извънредни ситуации, например война.

 

Влоговете на по-горното ниво на пирамидата бяха назовавани поименно, с типично банкерско двусмислие, независимо от факта, че те се състояха от два различни вида отношения:

 

1) „срочни влогове“,[69] които са изрично потвърждение, оставено от вложителя в банката, че въз основа на него очаква да получи лихва; и 2) „предоставени депозити“,[70] които са потвърждение от страна на банката без предупреждение, като заеми от банката навложители“, които трябва да заплащат лихви по тях.[71]

 

И двете форми са част от снабдяването с пари. Като форма на спестяване, срочните влогове са дефлационни, докато предоставените депозити, в качеството си на допълнение към доставката на пари, са инфлационни.[72]

 

Обемът на вторите зависи от множество фактори, главните от които са лихвеният процент и търсенето на такъв кредит. Тези два фактора играят много важна роля при определянето на количеството на парите в обществото. Тъй като голям дял от този обем в икономически напредналите общества, е формиран от чекове, издадени срещу депозити. Обемът на влоговете, които банките могат да създадат,[73] както и банкнотите, които могат да отпечатат, зависят от размера на резервите в наличност за разплащане, каквато и част от чековете да са осребрени в брой, вместо да бъдат вложени.

 

Тези въпроси могат да бъдат уредени законово или просто според местните обичаи. В Съединените щати влоговете бяха традиционно ограничавани до десет пъти повече от банкнотите и златото в резерва. В Британия това обикновено беше двайсет пъти повече от тези резерви.

 

Във всички страни търсенето на такива кредити и техният обем беше по-голямо по време на възход и по-малко, когато имаше криза. Това до голяма степен обяснява инфлационния аспект на депресията, комбинацията, помагаща за формирането на така наречения бизнес цикъл.

 

През целия деветнадесети век, с пълното въвеждане на златния стандарт и на съвременната банкова система, около непостоянната обърната пирамида на снабдяването с пари възникна пренаситеност от финансови учреждения, които дойдоха, за да съставят конфигурациите на нещо като слънчева система. Това ще рече – на една централна банка, заобиколена от сателитни финансови институции.

 

В повечето страни централната банка беше съпътствана отблизо от почти невидими частни инвестиционни банкови фирми. Те, подобно на планетата Меркурий, биха били забелязани трудно в ярката светлина, излъчвана от централната банка, в която те, фактически, често господстваха.[74] Все пак един отчаян наблюдател едва ли би пропуснал да забележи близката лична връзка между тези частни, интернационални банкери и самата централна банка.

 

Във Франция, през 1936 г., Съветът на директорите на Banque de France, беше доминиран от имената на фамилиите, които първоначално я създадоха през 1800 година. Към тях бяха прибавени няколко по-нови имена, такива като Ротшилд (добавено през 1919 г.). В някои случаи името можеше да не бъде лесно разпознаваемо, защото принадлежеше на зет, вместо на син. Иначе казано, през 1914 година имената, често с швейцарски протестантски произход (които дойдоха през осемнадесети век), или на евреи от Германия (които дойдоха през деветнадесети век), бяха едни и същи през по-голямата част от столетието.

 

В Англия съществуваше донякъде подобна ситуация, тъй че до средата на двадесети век членовете на Съвета на управителите на Bank of England бяха предимно свързани с различните старитърговски банковифирми – такива като Baring Brothers”, “Morgan Grenfell”, “Lazard Brothersи други.

 

Във второстепенна позиция, извън централното ядро, са търговските банки, наричани в Англиябанки на капиталови дружества“, на Континента често известни като „депозитни банки“.[75] Те включват толкова прочути названия, като Midland Bank”, “Lloyds Bank”, “Barclays Bank в Англия, The National City Bank в Съединените щати, Credit Lyonnais във Франция и Darmstädter Bankв Германия.

 

Извън този вторичен кръг има трети, по-периферен, сбор от институции, които притежават малка финансова сила, но имат много важната функция да мобилизират пари от обществото. Те включват широко разнообразие от банки, застрахователни фирми и попечителски компании.

 

Естествено, тези подредби и разпределения се различават доста на отделните места. Те не са еднакви във всички страни, особено като разпределение на банковите функции и могъщество. Във Франция и Англия частните банкери упражняваха своята власт посредством централната банка. И имаха доста повече влияние над правителството и във външната политика, а по-малко в промишлеността. Защото в тези две държави, за разлика от Германия, Италия и Съединените щати или Русия, частните спестявания бяха толкова големи по размер, та да позволяват на по-значителния дял от индустрията да се самофинансира, без да прибягва както до банкерите, така и до правителството.

 

В Съединените щати голямата част от индустрията беше финансирана пряко от инвестиционните банкери. А тяхната власт както върху промишлеността, така над правителството, беше твърде огромна. Докато централната банка (Банката на Федералния резерв на Ню Йорк) беше основана късно (1913 г.) и придоби могъщество доста след това (когато финансовият капитализъм напускаше сцената).

 

В Германия промишлеността беше финансирана и контролирана от сконтовите банки,[76] докато преди 1914 година централната банка не разполагаше със значителна власт и значение. В Русия правителството играеше доминираща роля в по-значителната част от икономическия живот. А в Италия положението беше обратното и сложно.

 

Казахме, че два от петте фактора, които определят стойността на парите (а от там равнището на цените на стоките), са снабдяването с пари и тяхното търсене. През последните столетия доставката на пари в отделна страна не беше обект на никакъв централизиран контрол в повечето държави. Вместо това съществуваха разнообразни начини за контрол, някои от които бяха под въздействието на банкерите, други – от правителствата, а трети трудно можеха да бъдат повлияни и от двете. Така, различните части от паричната пирамида бяха слабо свързани една с друга. Нещо повече, доста от тази хлабавост произлизаше от факта, че контролът беше задължителен в дефлационната посока, а оставаше само пожелателен в инфлационната.

 

Последното може да бъде разбрано от факта, че доставката на злато можеше да бъде намалявана, но трудно можеше да бъде увеличавана.[77]

 

Понеже започва да прилича на учебник, ще спестя част от изложението. Авторът, който е работил с документи от тайните организации на интернационалните банкери, доказва, че златният стандарт е оказвал дефлационно влияние през съвременната икономическа история. Това е така, понеже производството на този метал, явяващ се и паричен еквивалент, е горе–долу постоянна величина през годините. Което е пречело на банкерите. Свидетели сме на същото и сега.

 

Даже войните, водени от държавите, подтикнати от финансистите, са стрували що-годе еднакво. Обсъждайки поредица от въоръжени конфликти през ХІХ век Куигли се впечатлява от отсъствието на инфлационни процеси през следващите периоди:

 

Френската революция и Наполеон, златните трески в Калифорния и Аляска през 1849-1850 г., последвани от поредица войни, сред които Кримската (1854-1856), Австрийско-Френската през 1859-а, Американската гражданска война от 1861-1865 година, Австро-Пруската и Френско-Пруските войни през 1866 и 1867-а, даже Руско-Турската война (1877-1878), златните трески в Клондайк и Трансваал в края на деветдесетте години, въвеждането на нов метод за рафиниране на злато около 1897 година и незабелязано свързаните с тези събития Испанско-Американска война (1898-1899), Англо-Бурските войни от 1899-1902-а, Руско-Японската война през 1904-1905 година, до почти непрекъсваните серии от войни през десетилетието от 1911-1921 година.

 

Във всички тези случаи трите военни периода приключваха с дефлационни кризи (1819, 1873, 1921), тъй като влиятелната Money Power[78] придумваше правителствата да въвеждат дефлационнен паричен елемент с високо съдържание на злато.

 

Обсебеността на Money Power от дефлацията, идея фикс за Властта на парите, донякъде беше резултат от ангажираността на банкерите с пари, вместо със стоки. Но също така тя се основаваше на други фактори, един от които беше парадоксален. Парадоксът възникна от факта, че базовите икономически условия през деветнадесети век бяха дефлационни, с парична система, основана на златото и с индустриална система, произвеждаща все повече стоки. Но вместо спад на цените (с увеличаването на стойността на парите в тях), равнищата на лихвените проценти проявяваха тенденция към спад, вместо към покачване. Това ставаше, понеже относителното ограничаване на снабдяването с пари в бизнеса намираше отражение в света на финансите, където излишъкът на печалбите от финансовата дейност предизвикваше излишък на парични средства на разположение за даване назаем.

 

 

 

Никой крал не би могъл да си позволи това;

то може да принадлежи само на някой Ротшилд[79]

 

 

 

Нещо повече, старите традиции на търговското банкиране продължаваха да преобладават във финансовия капитализъм до неговия край през 1931 г. Той все така наблягаше на облигациите, вместо на инвестирането (акциите) на други компании, за да облагодетелства по-скоро правителствените емисии вместо предлагането на частните дружества. И да търси задгранични, вместо домашни инвестиции.[80]

 

В следващите редове Куигли представя примери за това, как през целия ХІХ век правителствата на основните държави са емитирали облигации. А търговията с тях е заемала почти цялата дейност на Лондонската стокова борса – най-голямата от и без друго малкото подобни институции тогава.

 

Освен това правителствата се мъчели да спестяват. Излишъците от това взели да застрашават доходността на облигациите и на кредитите лихвените проценти. Например през 1820 година британското правителство емитирало облигации с доходност от 4,42 на сто. Три десетилетия по къснос 3,1 процента. А през 1900 годинас едва 2,76 на сто. Което представлявало заплаха за интернационалните банкери. Като допълнение към това, тези излишъци бивали инвестирани навън, а не вътре в страните.

 

От това възникнали две важни неща, които съпровождат и нашето всекидневие. Първо, печелейки от кредитите, интернационалните банкери се замислили над това, как да вдигнат инфлацията. Тъй като тя увеличавала лихвените проценти по заемите. Затова започнали да произвеждат повече пари от общата стойност на стоките и услугите. Те вече отпускали кредити и на бизнеса. Увеличавали количеството на парите в обращение по-бързо от количеството на произвежданите стоки. Резултатът бил инфлацията. Нещо непознато дотогава.

 

С основаването на Банката на Федералния резерв на САЩ интернационалните банкери вече можели да оперират на най-големия пазар на пари и стоки и да му влияят. Въвели горна граница на резервите. Те определяли онова, което днес ни е познато като основен лихвен процент. Пускайки пари на „свободния пазар“ и като играели с нивата на лихвения процент, те полека-лека поставяли в зависимост по-малките банки. Не след дълго започнали изкупувания и сливания

 

Като емитирали парите на държавите, те поставяли и правителствата под своя зависимост. От една страна – чрез вдигането на тяхната цена. Което през трийсетте години довело до въвеждането на подоходното облагане, както и на социалното осигуряване. За да може да купува пари от Банката на Федералния резерв, администрацията на социалиста Франклин Д. Рузвелт прехвърлил тежестта върху работещата част от населението.

 

Свободният паричен пазар позволявал на крупните банкери да спекулират с националните валути. Те изкупували на него огромни количества пари, с което намалявали тяхното количество в обращение. И увеличавали собствените си резерви. По този начин докарвали малки банки до фалит. Но понеже имали право многократно да отпускат заеми, те пускали същите пари през кредитната система и печелели още веднъж.

 

Освен това интернационалните банкери пазарували държавни облигации, гарантирани от правителството. Плащали с чекове, които скоро влагали в банката. Така увеличавали нейните резерви, съгласно уж собствените си изисквания, практически определени (контролирани) от Системата на Федералния резерв. Тези транзакции им позволявали да отпускат кредити за още по-големи суми. Следователно – да печелят все повече.

 

Чрез промяната на количеството пари, които пускали в обращение, те влияели не само на малките банки, но и върху правителството. Ето как била предизвикана Голямата криза през 1929 година. По това време течало масовото изоставяне на златния стандарт. Хартиените пари запазвали известно покритие, но то често било намалявано. Днес трудно ще откриете някъде банкнота, която да е обезпечена с активи на централната банка.

 

Спестявам доста. Но се опитвам да щрихирам как интернационалните банкери променили цялостната кредитна политика. Специално в САЩ Банката на Федералния резерв, която произвежда парите и определя основния лихвен процент, е независима институция. Тя не подлежи на контрол от страна на политическата власт. Тогава?

 

Виждате по какъв начин онзи малък брой банкови династии поставили под своя зависимост цели държави. От началото на ХХ век финансистите неимоверно засилили своето участие в други сфери – главно в промишлеността. Придобивали все по-значителни късове от онова, което наричаме реална икономика. Както твърди Каръл Куигли, през трийсетте години това поставило края на третия стадий на капитализмафинансовия.

 

Разполагайки с влияние както в индустрията, така и над правителствата, банкерите направлявали посоката на икономическо развитие на отделни страни. А чрез подопечните им интернационални обединения и организации Банката за международни разплащания, ООН, Световна банка, Международен валутен фонд, Банка за възстановяване и развитие, Общ пазар, по-късно Европейски съюз със съответната Европейска централна банка, Северноамериканското споразумение за свободна търговия, познато като NAFTA, и т.н. – над цели региони и континенти, над планетата.

 

Схващайки възможната висока норма на печалба и гарантираното от правителствата потребление, интернационалните финансисти са сред основните собственици на фирмите от военно-промишления комплекс по целия свят. Днес петте държави, които са най-големите производителки и търговки на оръжие, сапетте страни-членки на Съвета за сигурност: САЩ, Британия, Франция, Русия и Китай. Подреждането е по обема на реализирана от тях продукция.

 

Каква борба за мир е настъпила, а!

 

По-нататък Каръл Куигли посочва:

 

В различните действия, които увеличават или намаляват доставката на пари, правителства, банкери и индустриалци не винаги са се виждали очи в очи. Като цяло, през периода до 1931 година банкерите, по-специално the Money Power,[81] контролирана от интернационалните инвестиционни банкери, бяха способни да господстват както в бизнеса, така и в правителството. Те можеха да доминират бизнеса, особено неговите действия в сфери, в които индустрията не би могла да финансира сама своите капиталови нужди, защото инвестиционните банкери притежават възможността да доставят такива капитали или да отказват да снабдяват с тях.

 

Ето как интересите на Ротшилд достигнаха до там, че да господстват над железниците на Европа, докато Морган доминираше над най-малко 26 000 мили американски релсови пътища. Такива банкери отидоха далеч по-нататък от това. В замяна на емитирането на ценни книжа, гарантиращи сигурността на промишлеността, те заеха постове в съветите на директорите на индустриални фирми. Както бяха сторили това в търговските банки, в спестовните банки, в застрахователните фирми и във финансовите компании.

 

От тези второстепенни институции те наливаха капитал в предприятия, които отстъпваха контрола си, и го отдалечаваха от онези, които се съпротивляваха. Тези фирми бяха контролирани чрез общи директорски ръководства, холдингови компании,[82] и по-малки банки. Те проектираха окрупнявания и сливания, и най-общо – намаляваха конкуренцията, докато в началото на двадесети век много дейности бяха толкова силно монополизирани, че бяха в състояние неконкурентно да увеличават цените над стойността и да получават значителни печалби, за да станат самофинансиращи се. И по този начин да елиминират контрола на банкерите.

 

Но преди достигането на този стадий относително малка група банкери бяха на позиции и в състояние да оказват необятно влияние върху европейския и американски икономически живот. Най-малко от 1909 г. Валтер Ратенау, който заемаше пост, позволяващ му да научава (след като беше наследил от баща си контрола над Германската електрическа компания и сам държеше в ръце конците на няколко директорства), заяви: „Триста души, всички които се познават един друг, направляват съдбата на европейската икономика и избират своите наследници измежду себе си.“

 

Властта на инвестиционните банкери над правителствата се основава на няколко фактора, най-важен от които е, може би, нуждата на правителствата да емитират краткосрочни съкровищни бонове, както и дългосрочни правителствени облигации. Както бизнесмените отиват в търговските банки за текущи капиталови предплащания, за да изгладят несъответствията между своите нередовни и периодични приходи и неизбежните си периодични плащания (като месечни наеми и седмични заплати), така и правителствата трябваше да посещават търговските банкери (или институции, контролирани от тях), за да преодоляват моментите на недостиг, причинен от нередовното получаване на данъци.

 

Като специалисти по правителствени облигации, интернационалните банкери не само предоставяха необходимите аванси, но осигуряваха съвети на правителствени служители и – в много случаи – пласираха свои собствени членове на официални постове за различни срокове, за да се справят с определени проблеми. Ето защо е масово възприето като нормално, че даже днес, през 1961 година, един инвестиционен банкер, член на Републиканската партия, стана министър на финансите в правителството на Демократическата партия във Вашингтон, без никакъв знаменателен и значим коментар от нито една посока.[83]

 

По природа, властта на парите царува на най-високите равнища и неоспорвано от никого. Влиянието на банкерите над правителствата през епохата на финансовия капитализъм (грубо казано 1850–1931) не беше нещо, за което всеки говореше свободно. То беше допускано и приемано достатъчно много пъти от онези от вътрешните кръгове, особено в Англия

 

Макар това положение бавно да се променя, вътрешният кръг на британския финансов живот остава въпрос на това „кой кого познава“, вместо на какво знае човекът. Работните места все така се придобиват по линия на семействеността, по брак или училищни връзки; характерът е смятан за далеч по-важен, отколкото знанията и уменията; а на тази основа важните длъжности биват давани на хора, които нямат образование, никакво подготовка, опит или познания, за да ги заемат.“[84]

 

Смятахте, че шуробаджанащината е характерна за социализма? А запитвали ли сте се, кога се е появил той? И кому е бил нужен? Кого е обслужвал? Нали не сте забравили, че „в реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява повече от три процента от общото население, но тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто

 

 Ако човек прозре, че социализмът не е програма за разпределение на богатството, а фактически е метод за укрепване на богатството и за господство над него, тогава онова, което ви се струва като парадокссвръхбогатите да пропагандират социализмасе оказва, че изобщо не е никакъв парадокс. Обратното, то става логичният, даже перфектният инструмент за мегаломаниаците, преследващи властта.

 

Комунизмът или по-правилно – социализмът, не е движение на потиснатите маси, а на икономическия елит.[85]

 

 

 

От 17 август 1808 г. Ротшилд станал финансов съветник

на британското правителство; Ротшилдови често финансирали

организации, даже „християнски“ групи, запазвайки типичната си

анонимност зад нееврейски основател[86]

 

 

 

Не случайно Гари Алън, авторът на горните редове, който е бил говорител на консервативното антикомунистическо сдружениеДжон Бърчв САЩ, често се позовава на Каръл Куигли. А той, на свой ред, работейки с архивите на секретните общества – своеобразните министерства на тайното световно правителство, повдига още малко завесата:

 

В допълнение на тези прагматични цели, силите на финансовия капитализъм имаха друга, по-важна задача. Нищо по малко от това да създадат единна световна система за финансов контрол, която да се намира в частни ръце. И да е способна да господства над политическата система на всяка държава и над световната икономика като цяло.

 

Тази система трябваше да бъде контролирана по феодален образец от централните банки на света, действайки единодушно и в съгласие, посредством секретни споразумения, приети на често свиквани тайни срещи и конференции. Банката за международни разплащания[87] в Базел, Швейцария, трябваше да бъде върхът на системата. Частна банка, притежавана и контролирана от световните централни банки, които сами бяха частни корпорации. Всяка централна банка в ръцете на хора като Монтегю Норман от Bank of England, Бенджамин Стронг от Банката на Федералния резерв на Ню Йорк, Шарл Рист от Banque de France и Хялмар Шахт от Reichsbank,[88] търсеха начин да доминират над своите правителства чрез способността си да контролират заемите на хазната, да манипулират обмена на чуждестранна валута, да оказват влияние върху равнището на икономическата активност в страната, и да въздействат върху политиците, готови да им сътрудничат, посредством допълнителни икономически стимули в света на бизнеса.

 

Като частна институция, Б. М. Р. беше собственост на седем главни централни банки и беше ръководена от онези, които ги оглавяваха. Те, заедно, формираха нейното управително тяло. Всяка от тях държеше значителен реален влог в B. I. S. Периодически тези банки уреждаха разплащанията помежду си (а така и между основните страни на света) посредством счетоводните механизми, с цел да избягнат пратките със злато. Изготвяха споразумения по всички главни финансови проблеми на света, както и по множеството икономически и политически въпроси, особено що се отнася до заемите, разплащанията и икономическото бъдеще в най-важните области на земното кълбо.

 

Във всяка страна могъществото и властта на централната банка почива главно върху контрола на кредита и на снабдяването с пари. В света като цяло властта на централните банкери се дължи най-вече на техния контрол върху заемите и потоците от злато. През последните дни на системата тези централни банкери бяха в състояние да мобилизират ресурси, за да си помагат едни на други чрез B. I. S.,[89] където разплащанията между централните банки можеха да бъдат извършвани от възприети механизми за водене на отчетността между счетоводителите, които централните банки от света държаха там.

 

Общо взето, гледат на Б. М. Р. като на връхна точка от структурата на финансовия капитализъм, чието далечно възникване отива назад чак до създаването на Bank of England” през 1694 и на Banque de France през 1803 година. Всъщност нейното основаване през 1929 година[90] беше по-скоро индикация, че централизираната световна финансова система от 1914 година е в упадък. Тя беше създадена най-вече за да овладее и оправи залеза на Лондон като световен финансов център чрез осигуряване на механизъм, посредством който свят с три финансови центърав Лондон, Ню Йорк и Париж, можеше да действа като един.

 

B. I. S. беше напразно усилие за справяне с проблемите, възникващи от нарастването на броя на центровете. Тя беше замислена да бъде световният картел за постоянно увеличаване на националната финансова власт, чрез обединение на тези национални финансови центрове.[91]

 

Отново се налага прекъсванеантракт. Тъй като се натъкваме на нещо, което не отговаря на истината.

 

Ролята на Банката за международни разплащания е била гигантска. Тя е такава и днес, когато все така действа, но почти никой не знае и/или не забелязва нейното съществуване и дейности.

 

По официални данни институцията е била създадена не през 1929 година, а на 17 май 1930-а. Което не е съществено. От само себе си се подразбира, че е била замислена по-рано. Просто през май 1930 година е била обявена нейната поява. Банката е била необходима, за да обслужва специално, скрито, незабележимо, сделките на крупните наднационални корпорации през предстоящата световна война.

 

Не говоря глупости. Такива са фактите. Някои някъде вече били начертали плановете за този най-страшен въоръжен конфликт в човешката история. Той е бил съпътстван от разделение на мощните държави на блокове понай-неочакван принцип. Например Сталиновият Съветски съюз, за когото се предполагало, че е главният гробокопач на капитализма, станал предпочетен за съюзник от двете най-силни капиталистически държавиБритания и САЩ!

 

Това, че интернационалните банкери замислили и предизвикали Втората световна война, е извън съмнение. Не вярват най-заблудените от пропагандните клишета на официалната историография. Тази летопис не представлява нищо друго, освен лъжи след лъжи, подредени според конкретна конюнктурна необходимост от конформистки историци с дипломи. Митология, минаваща за „наука“, и опакована в луксозни томчета.

 

Докато кръвопролитията в Европа, Северна Африка и Азия унищожавали десетки милиони хора и разрушавали граденото с векове, а в Британия и САЩ били приети нарочни закони за забрана натърговията с врага“, най-грамадните интернационални корпорации във всички области и отрасли не преставали да въртят далавера с фашистка Италия и най-вече с нацистка Германия.

 

Това е чудесно доказано в изследванията на непрофесионални историци, какъвто например беше английският журналист Чарлз Хайъм, отдаден на културата и биографиите на творци, между другото – евреин. В епилога на своя истински следователски труд той с тъга посочи:

 

За успокоение наБратствотоГьоринг и Химлер се самоубиха, отнасяйки със себе си тайната[92] Останалите от конспираторите изкараха целия отреден им свише цикъл. Онези, които се опълчиха срещуБратството“, не бяха такива късметлии… Докато оцелелите фигури вБратствотоизплуваха отново, помагайки за формиране на технологията на следвоенното устройство,[93] осмелилите се разкрият гадостите им, бяха ликвидирани.

 

Водачите наБратството“, които умряха, можеха да спят спокойно в мрачните си гробове. Тъй като техните намерения бяха доведени до край.[94]

 

А Банката за международни разплащания не само никога не спряла дейността си. По време на войната към нея тайно бил прикрепен офицерът от Службата за стратегически услуги на Съединените щати Алън Дълес, който през петдесетте я оглави, но под нейното ново название – Централно разузнавателно управлениеЦРУ.[95] Макар и със седалище в Берн, Дълес непрестанно следял как работи Б. М. Р. в Базел.

 

Естествено за шпионите, малцина имат представа от истинския живот и дейност на Алън Дълес. Още след влизането на САЩ в Първата световна война той бил изпратен като шпионин във Виена. Но скоро го прехвърлили в Берн. Там поддържал контакти синтернационалните комунистически терористи, готвещи се да нападнат и завладеят Русия. По-късно разказал, как на 8 април 1917 година по телефона му позвънил криещият се от властите Владимир Ленин и поискал Дълес да му уреди прием в американското посолство.[96]

 

Не е ли вярно, че „истината е по-невероятна от измислицата“?[97]

 

Нека продължим с Каръл Куигли от там, откъдето прекъснахме:

 

Главнокомандващ на световната система за банков контрол беше Монтегю Норман, управител на Bank of England, който беше подготвен и издигнат от частни банкери до длъжност, където гледаха на него като на оракул по всички въпроси и теми на управлението и бизнеса. В държавното управление, още от 1819 година властта на Bank of Englandсе изразяваше в значително ограничаване на политическите действия на правителството. А опитът за прекършване на тази нейна власт през 1844 г. чрез изменение на устава на банката се провали. През 1852 г. Гладстон, тогава държавен секретар на хазната,[98] декларира: „Решаващият фактор в цялата ситуация беше този: самото правителство не разполагаше със съществена власт в областта на финансите, и трябваше да остави Money Power като най-висша и неоспорима [власт].“

 

Мощта на Bank of England и на нейния управител беше призната от най-квалифицираните наблюдатели. През януари 1924 г. Реджинълд Маккена, който през 1915-1916 година е бил държавен секретар на хазната, в качеството си на председател на борда на Midland Bank, каза на нейните акционери: „Опасявам се, че обикновеният гражданин не би желал да му съобщят, как банките могати го правят да създават париА тези, които контролират кредита на нацията, направляват политиката на правителствата и държат в ръцете си съдбата на народа.“ През същата тази година сър Дръмънд Фрейзър, вицепрезидент на Института на банкерите, заяви: „Управителят на Bank of Englandтрябва да бъде деспот, който диктува условията, по които правителството може да се сдобие с парите, взимани от него назаем.“ На 26 септември 1921 година вестник The Financial Times писа: „Половин дузина мъже на върха на петте големи банки би могла да разстрои цялата основа на финансовото управление, като се въздържи от обновяването на съкровищните банкноти.“[99]

 

Виконт Викърс, който девет години е бил директор на банката, каза: „От 1919 година паричната политика на правителството беше политика на Bank of England. А политиката на Bank of England беше политиката на г-н Монтегю Норман.“ На 11 ноември 1927 година The Wall Street Journal нарече г-н Нормън паричния диктатор на Европа“. Това беше признато от самия г-н Норман пред ръководството на банката на 21 март 1930 година и пред КомисиятаМакмилън“ към Камарата на общините пет дни по-късно.

 

За позицията на Монтегю Норман може да се съди от факта, че неговите предшественици в управлението на банката, почти сто на брой, бяха служили в двегодишни мандати, рядко увеличавани на три или четири години в кризисни времена. Но Норман се задържа на поста цели двадесет и четири лета (1920-1944). През това време той стана главният архитект на ликвидацията на глобалното британско превъзходство.[100]

 

Норман беше странен човек, чийто ментален облик беше на една потисната хистерия и даже параноя.[101] Той не намираше никаква полза в правителствата и се страхуваше от демокрацията. За него и двете бяха заплаха за частното банкиране. А от тук – за всичко, което беше правилно и ценно в човешкия живот. Силно волеви, неуморен и безскрупулен, той гледаше на своя живот като на авантюристична и мелодраматична борба със силите на несигурните пари, които бяха в съюз с анархията и комунизма.

 

Когато изгради отново Bank of England”, той я конструира като крепост, готова да се защитава срещу всяко народно въстание. Със свещени златни резерви, скрити в дълбоки трезори под нивото на подземните води, които можеха да бъдат пуснати, за да ги залеят с натискането само на един бутон от бюрото на управителя. През повечето от своя живот Норман се щураше по света с бързи параходи, всяка година изминавайки десетки хиляди мили. Често, пътувайки инкогнито, скрит под небрежна черна шапка и дълга черна пелерина, под иметопрофесор Скинър“, псевдонима, който беше приел…

 

 

 

Главното в историята на миналия век беше, че триста еврейски

финансисти, всички масони, ще ръководят света[102]

 

 

 

В лицето на Бенджамин Стронг, първия управител на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк[103] Норман имаше предан колега. Стронг дължеше кариерата си на благосклонността на Morgan Bank, по-специално на Хенри Д. Дейвисън, който през 1904 г. го направи секретар на Попечителската компания на банкерите в Ню Йорк[104] (като наследник на Томас У. Ламонт). Той го използваше като агент на Морганв банковите прегрупирания след срива през 1907 г. А през 1909 г. го направи вицепрезидент на Банкерското попечителство (все като наследник на Ламонт).

 

През 1914 г. той стана управител на Банката на Федералния резерв на Ню Йорк като общо предложение на Morganи на Kuhn, Loeb, and Company.[105] Две години по-късно Стронг за първи път срещна Норман и двамата изведнъж се споразумяха да работят в сътрудничество за финансовите практики, които еднакво ценяха.

 

Тези финансови практики бяха изрично и многократно потвърждавани в обемистата кореспонденция между тези двама мъже и в множеството разговори, които водеха – както на работа, така и в свободните им дни (често прекарваха ваканциите си заедно със седмици, обикновено в Южна Франция).

 

През двайсетте години те решиха използването на финансовата мощ на Британия и Съединените щати, за да принудят всички важни държави на света да продължат със златния стандарт и да оперират с него чрез централни банки, освободени от всякакъв политически контрол. А всички проблеми на интернационалните финанси да бъдат уреждани със споразумения от такива централни банки, без намеса на правителствата.

 

Не може да не бъде почувствано, че тези ръководители на главните световни централни банки сами се явяваха като самостоятелни, независими власти във финансовия свят. Но не бяха. Те по-скоро бяха техническите изпълнители и агенти на господстващите интернационални банкери от техните страни, които ги бяха издигнали и имаха пълната възможност да ги свалят и изхвърлят.

 

Самостоятелната финансова власт на света беше в ръцете на тези инвестиционни банкери (наричани също „интернационални“ или „търговскибанкери), които до голяма степен оставаха зад кулисите на своите собствени необединени частни банки. Тези люде оформиха система на интернационално сътрудничество и национално господство, която беше повече частна, по-могъща и по-тайна, отколкото тази на техните агенти в централните банки.

 

Господството на интернационалните банкери беше основано на техния контрол над кредитните потоци и инвестиционните фондове в собствените им страни и по целия свят. Те можеха да доминират финансовите и промишлените системи на страните си посредством своето влияние над текущото финансиране чрез банковите заеми, равнището на сконтовите проценти и чрез повторното обезценяване на търговските задължения; те можеха да доминират правителства чрез своя контрол над текущите правителствени кредити и играта на международния паричен обмен. Почти цялата тази власт беше упражнявана посредством лично влияние и престиж на хора, които в миналото бяха демонстрирали своята способност да извършват успешно финансови преврати,[106] да поддържат своя свят, да запазват спокойствие по време на кризи, и да споделят своите печеливши възможности със съдружниците си.

 

В тази система Ротшилдови превъзхождаха всички през деветнадесети век. Но в края на това столетие те бяха заменени от Дж. П. Морган, чието централно седалище беше в Ню Йорк. Макар той често да действаше сякаш то беше в Лондон (където действително възникна през 1838 г. като George Peabody and Company). Старият Морган умря през 1913 г., но беше сменен от своя син със същото име (който до 1901 г. беше обучаван в лондонския клон). Докато след 1924 г. главните решения във фирмата все по-често бяха взимани от Томас У. Ламонт. Но тези връзки могат да бъдат обяснени на национална основа по-късно.[107]

 

За пореден път се сблъскваме с неверни сведения. Не мога да отсъдя, дали от незнание или поради умисълпод диктовка.

 

Джон Пиърпонт Морган бил американец. Той бил избраник на Ротшилдови, което дълго не било известно дори на семейството му. Благодарение на своя довереник Джон П. Морган през 1895-1896 година британските Ротшилдови успели да постигнат сделка за възстановяване на похарчения американски златен резерв. Така уж спасили президента Гроувър Кливланд, но практически го поставили под своя зависимост.[108]

 

Кой е този американски магнат – знаем по̀казния национализъм на тамошните големци в миналото – който би изпратил сина си да се обучава във филиал зад граница? И то къде? В Лондон столицата на Ротшилдовата династия, така да се каже.

 

След смъртта на стария Морган наследниците му с ужас установили, че преобладаващата част неговото богатство не му принадлежала. Затова споменатият Томас У. Ламонт взимал решенията, а не поради друго. ИмпериятаMorganсе оказала собственост на Ротшилдови.

 

Тези неща са изяснени отдавна и затова се учудвам, че Каръл Куигли проявява необичайно за себе си невежество. Ето защо допускам, че са му наредили какво да пише. Съществува христоматиен пример, в който Ротшилдови изпробвали лоялността на младия Морган, Ламонт и цялата управа наMorganотвъд Атлантика.

 

На 3 август 1914 година, месеци след кончината на Джон П. Морган, парижките Ротшилдови изпратили телеграма до “Morganв Ню Йорк с искане банката да отпусне заем от 100 милиона долара на френското правителство. В отговор ги запитали, дали са съгласували своя ход с френското Външно министерство. Обяснението било: Не.

 

Тогава отMorganотказали заема. Както посочват изследователите, Ротшилдови едва ли биха предприели нещо неподготвени. Те продължили да упорстват, припомняйки на J. P. Morgan & Co.” своята история и каква структура са изградили в САЩ. И това не помогнало.

 

Обаче отказът наMorganдовел до това наследникът му даопита вкуса на водата“. В Ню Йорк настъпила бъркотия и се намесил Държавният департамент. Впоследствие Джак Морган, както наричали Джон Пиърпонт-младши, оглавявал множество различни компании.[109] През 1920 година бил принуден да закрие лондонския клон. Дарил неговата сграда на американското правителство за посолство. Никога повече не се ползвал с уважението и доверието, на които се радвал баща му. Наслаждавал се на бохемски живот – бил запален яхтсмен, но нищо повече. Преди Втората световна война го използвали за лице при отпускането на кредит на фашистка Италия по заявка на Бенито Мусолини.

 

И още нещо. Томас У. Ламонт бил участник в обществото „Кръгла маса“ в САЩ, редом с известния политически коментатор Уолтър Липман и други важни, но неизвестни нам лица. Всички те били свързани с английския клон на семейство Ротшилд и използвали мрежовата структура за събиране на информация, измислена и въведена в началото на ХІХ век от Нейтън Майер Ротшилд.[110] Освен това се смята, че елитът от американското Източно крайбрежиенай-старият, е разклонение на късния английски. Често се срещат преплетени роднински връзки.[111] Това е и въпросното „обяснение на национална основа“, споменато от Каръл Куигли.

 

Повтарям: Тези неща са from the horses mouthнаправо от извора.

 

Възможно ли е да съдържат манипулации? Естествено. Как иначе? Предполагам, най-вече във вид на голям обем спестена информация. Даже – изкривявания. И все пак, littera scripta manetнаписаното остава. И не само. Приживе докторът по история Карол Куигли е бил обект на постоянни нападки, черазпространява конспиративни теории“. Такива са методите на интернационалното Братство. Тази истинска холдингова компания, обединила внимателно подбрани банкери и индустриалци. Най-често – едни и същи.

 

Те използват медиите – електронни: телевизии, радиостанции, сега интернет в джоба на всеки собственик на съвременен преносим телефон; печатни: вестници, списания, книги; изкуство: опера, театър, музика, но най-вече кино. От една страна пускат вярна информация в тях. От друга, все в притежаваните от тях средства за масово осведомяване – практически оръжия за поразяване на личното, а от там – и на общественото съзнание, тиражират дезинформация. Накрая се появяват третите им центрове за промиване на мозъци с контрадезинформация.

 

В този океан от малко истини и полуистини, множество съвсем нищожни отломки от истини, безкрайност от откровени лъжи и заблуди и техните опровержения, човек лесно може да потъне и да се удави. Затормозен от всекидневието с присъщите му грижи – даже най-незначителната все пак е проблем, нали – хората или вярват на предложеното им меню, или се откъсват от живота.

 

Почти никой от представителите на така нареченото човечество – по официални данни повече от 7,3 милиарда души, по-скоро парчета, предмети – не желае да се запознае с току-що изнесената фактология. Не се интересува от истинската истина[112] за миналото, за това, как стигна до тук. Никого не го е еня за причините, движещите сили и фигурите зад събитията, които превърнаха същия този човешки род в животинско стадо, вълнуващо се единствено от анимализъмда е нахранено, да бъде на топло, и да се размножава, доколкото умее. Тъй като „цивилизованият святдоказа, че забравя и тази природна даденострефлекс за продължение на живота, на рода.

 

Никой няма право да се оправдава с фактора недостиг на време. Нали всичко се отнася пряко или косвено до собствения ни живот? До бъдещето на потомците ни. Как така е възможно да има време за чалга и спортни надпревари, често с предварително изяснен край, за цирк, даже за уж по-стойностни културни ангажименти, например за симфонични концерти, опера, театър, а съществува дефицит на свободно време за личното и общото ни оцеляване?

 

Човешкото присъствие на този свят – на всеки от нас – не бива да се свежда само до това на добитъка – преживяне и размножаване. Така мисля аз. То има някакъв по-висш смисъл, представен от моя Бог така:

 

Следователно, ще станете съвършени, точно както вашият Отец на небето е идеален.[113]

 

Като вземете това под внимание и се поставите на мястото на шепата, съставляващи Money PowerВластта на парите, кажете честно: Щяхте ли да се интересувате от участта на гоите – добичетата – в това огромно глобално стадо? Като добър пастир, нямаше ли да се интересувате единствено от онези, които принасят полза? И да оставите или отведете останалите в кланицата, при касапина. Ако не спечелите кой знае колко, поне да не губите. А тези милиарди ялови, безполезни екземпляри, да не объркват читавите и да не пречат.

 

 

 

Англиканските фундаменталисти насърчаваха „връщането“

на евреите в Палестина, вярвайки,

че това ще предизвика Второто пришествие на Христос[114]

 

 

 

Признавам, че след многогодишните ми взаимоотношения с тълпите започнах да разбирам този не самопровъзгласил се, а самосъздал се елит. С времето, практиката и опита, за тази върхушка онова, което обозначавате сбългарската“ дума емпатия, а аз – съчувствие, състрадание, започва да придобива съвсем различен смисъл и измерения. Както никой от вас, когато сяда на трапезата и посяга към късчето месо в чинията, не се замисля за закланото животинче и за неговия рано погубен живот, така и тези свръхбогати, неимоверно властни творци на човешки и държавни съдби навярно не изпитват вълнения, решавайки дали ние – от низините, напълно непотребните им тварида живеем или да умрем.

 

Може да ви се струва несправедливо, обаче всичко е въпрос на гледна точка.

 

Така стана и тук. Със своите пари, овладени позиции и установени връзки, туземните ни ненаситните създания, включени в списък – номенклатураръководят всичко. Като започнете от икономическия и политическия живот, минете през науката и културата, и стигнете до духовното религията. Те са господарите на печалбите. Иначе казано – на живота и смъртта, на мира и войната.

 

Това е „тоталитарна демокрация“, както я дефинира още в заглавието на своя книга американо-германският историк, политически наблюдател и публицист Фредерик Уилям Енгдал.[115] (Вижте илюстрацията.)

 

Именно в това е ключът към проблема. Това, последното е против Бога и Неговия промисъл. (Всеки има право да се съмнява в това; не съдя никого.) „Богоизбраните“ от Money PowerВластта на парите, наричани Братството, са обсебени от омраза, а не от любов. Те следват идеология, подплатена с правила за икономически и политически практики, която не техните, а предците на други твари са сътворили. Нея възприемат като религия. Доктрина, в чиито темели са вградени ненавистта, чувството за превъзходство и противопоставянето.

 

Моят Бог бил изпратен от Отца ни, за да я опровергае, отхвърли и замени. Ето как, и не само:

 

Чували сте, че е казано: „око за око и зъб за зъб“. Но аз ви казвам, че не бива да се съпротивлявате на злото; а който ви удари по дясната буза, обърнете и другата си към него. И ако някой поиска да ви изправи пред съда и да ви вземе ризата, нека има и робата ви. Който ви принуждава да носите товар една миля, вървете с него две. Който ви поиска, дайте му; и който пожелае да вземе назаем от вас, не му отказвайте.

 

Чували сте, че е казано: „бъдете вежливи към приятеля си и мразете своите врагове. Ала аз ви казвам: „Обичайте враговете си и благославяйте всеки, който ви проклина; и вършете добро на всеки, който ви мрази; и се молете за онези, които са ви отвели насила и ви преследват. Така можете да станете синове на вашия Отец, който е на небето, който прави така, че неговото слънце да свети върху добро и зло, и който излива дъжд долу върху справедливи и несправедливи.

 

Защото, ако обичате онези, които ви обичат, каква ще е наградата ви? Нима бирниците не вършат същото? Следователно, ще станете съвършени, точно както вашият Отец на небето е идеален.[116]

 

Това не е пораженческа философия. За да разберете Христовата теза, следва да прочетете неколкократно целия текст. Да сравните отделните пасажи, съдържащи поучения и наставления. За да разберете, че нищо, вършено с ненавист, не може да бъде оправдано. Бог разкрива:

 

Не се плашете от онези, които убиват тялото, но не могат да погубят душата; а преди всичко се страхувайте от него, който може да унищожи както душата, така и тялото в ада[117]

 

Следователно, не се плашете… По тази причина всеки, който ме припознае пред хората, аз също ще го призная пред моя Отец в небесата. Но който ще ме отрече и отхвърли пред хората, и аз ще го отрека пред моя Отец в небесата. Не очаквайте, че съм дошъл да донеса мир на земята; не съм дошъл, за да донеса мир, а меч.[118]

 

И не приемайте словото Божие, без да сте разсъждавали над него, преди да сте го осмислили. Но пак казвам – в неговата цялост. Защото, от една страна, той ни учи да обичаме враговете си, с което ги обезоръжаваме. Не сте ли чували да се говори за морална победа? Пред усмивката на жертвата злото се чувства все по-безсилно. Което често води до още зло.

 

Христос не ни кара да оставяме враговете си безнаказани. Той говори за две неща. Едното е именно това нравствено превъзходство, което обезсилва злото. Другото е напътствието да обичаме, даже когато наказваме. За да не се превърне в примитивно, сляпо отмъщение, възмездието трябва да бъде назидателно. Което преди всичко означава поносимо.

 

Освен това, за разлика от Бог, ние, човеците, допускаме грешки. Ето защо християнството, макар и с огромно закъснение, отмени смъртните присъди. Всяка година излизат данни за много невинни хора, прекарали доста години зад решетките по фалшиви обвинения. Ако бяха ги убили?…

 

Юдаизмът и ислямът не отричат смъртното наказание. Повтарям: Ключът към върховната справедливост е в Отец. Те, the Money Powerвластващите чрез парите, не вярват в Него, а в онзи, който се криел от светлината.

 

Едно от най-доверените лица на Братството на интернационалните банкери, главният американски масон за всички времена, генералът, предал своите по време на Гражданската война, послушникът на Ротшилдови Албърт Пайк, обяснил:

 

Луциферносителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака![119]

 

Тъкмо невероятно таченият и прославян в САЩ масонски лидер Албърт Пайк наставлявал главния европейски революционер през деветнадесетото столетие Джузепе Мацини, евреин от Италия. Той, а не друг, ръководел изграждането на мрежата от революционни масонски ложи на Стария континент. И бил не просто наставник, а командир на тукашните богоборци, начело с турския шпионин Теофан Райнов.

 

Той поддържа връзки с Раковски, Каравелов, Левски и Иван Касабов. Крупни суми, които му са дадени от турското разузнаване за подкупване на български революционери той ги дарява за закупуване на печатница и издаване на вестници… Освен това отпуска крупна сума за революционната обиколка на Левски в България… На 25 март 1869 г. Райнов участва в учредителната сбирка на БРЦК, на която се обсъжда положението у нас и се приема план за революционни действия за освобождението на българския народ. На това събрание се взема решение да се изпрати  делегация от двама души, за да се среше с видни революционери, живеещи в Западна Европа и да  потърси от тях съвет, по какъв начин да се извърши освобождението на българите.

 

В изпълнение  на това решение през юни 1869 г. Теофан Райнов заедно с Райчо Попгръблев заминават за Западна Европа. Те се срещат в Женева с руските революционери Александър Херцен, Михаил Бакунин, Сергей Нечаев и Николай Жуковски. Говорят с тях за революцията и бъдещата форма на държавното управление и обществена уредба на свободна България. От  Бакунин те получават  препоръчителни писма за Джезепе Мацини, за да ги приеме.

 

Заминават за Лондон, където се срещат с идеолога наМлада Италия“, за да обсъдят въпроса за освобождението на поробения български народ. Мацини им връчил писмо от Гарибалди, в което той изразява готовност да се яви със своите волонтирски дружини в Балкана, щом българският народ се вдигне на бунт.[120]

 

Нищо такова не станало. Проектът на Ротшилдови и Александър ІІ бил различен. Всичко било свързано и обвързано с пари. Както писал братът на Евлоги ГеоргиевХристо, на руския гражданин и разузнавач Найден Геров:

 

Да беше тука главният шпионин Теофан Райнов се можеше да го слъжи и нещо или да го понаучи как да се отнесе, но за зла чест го няма, тръгна за Париж, както казват. Че какви ще ги рови и по тамо не знам, сега остава вече ако може да се научи нещо от наместника на РайновКасабов.

 

Прокламациите, що сте видели у Дякона, те се отпечатаха тука от Райнов и Касабов, и се придадоха всичките на Дякона, за да ги раздаде. Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнова, за да се препоръча, че е добър шпионин. Какъвто Райнов, такъв е и Дяконът. И двамата за пари и баща си продават[121]

 

Това е.

 

Защо турските власти се преструваха“ – писали Драган Цанков и Марко Балабанов през лятото на 1876 г., – „че не знаят уж нищо за действията, повече от явни, на някои пратеници или апостоли, които кръстосваха свободно страната в началото на пролетта? Защото тия апостоли, облечени в костюм на български патриоти, действаха със знанието често на самите тия власти, желаещи да предизвикат по тоя начин едно изкуствено движение, от което да вземат повод, за да турят в действие скроения си план да изтребят българите и да опустошат България.[122]

 

Гаврил ХлътевГеорги Бенковски, подпалил Панагюрище и околните села. За мен това е достатъчно потвърждение на горното свидетелство. Призивът му „сега Русия може да заповяда“, изригнал като спонтанен крясък на тържество пред Херостратовата гледка на горящия подбалкански градец, е достатъчно издайнически.

 

Ами стотиците невинни жертви на революционния терор, наложен от Кунчев и компания? „Виновни“, задето отказвали да дават парите си, спечелени с ум и пот,  на мързеливи простаци, невъзпитани нехранимайковци, разбойници, комунисти. А османлиите не обръщали внимание. Нека неверниците се избиват помежду си – надсмивали се агите, докато Димитър Общи не посегнал на техните. И то със знанието на Васил от прокълнат антихристиянски карловски род.

 

Чествайте касапите на българите, умствено сакати другарки и другари!

 

Някой може ли да каже, днес има ли нещо, което да обединява изглеждащите тъй разединени, едва ли не готвещи се да воюват помежду си, „велики сили“: САЩ, Русия, Британия, Франция, Германия или Европейския съюз като цяло? Не се сещате?

 

Добре, изчакайте третото видео в тази публикация. Онова, което ги обединява, е отношението към евреите и Израел. Същото ги разединява, когато на евреите и Израел това е необходимо, имат полза.

 

Израелски равин пледира чифутите да вдигнат паметник на Путин. Преди дни Бенямин Нетаняху, който в нормална обстановка отдавна щеше да излежава доживотна присъда за престъпления против човечеството, навести лондонскатаDowning Street” № 10. На 15 февруари – и вашингтонския Бял вигвам. Тъй де – “America first!

 

Какво по-американско от традиционния дом на истинските американци, коренното население на континента Америка, наречени от чифутите на генуезкия евреин Христофор Колумб[123]индианци“?

 

В такъв случай, според вас, кой командва този грешен свят?

 

 

 

Всичко, което днес се случва по света, е причинено от ционистите; американски евреи стоят зад икономическата криза[124]

 

 

 

Спомнете си, че когато воюваха в Афганистан, съветските войници се сражаваха и срещу САЩ, Иран, Пакистан, Саудитска Арабия, Китай и създаваните от 1973 година насетне талибани. След това Съединените щати хвърлиха едни срещу други иранците и иракчаните. Официално и пряко помагаха на Багдад, включително с оръжия за масово поразяване. Тайно – и Техеран, на който уж под секрет съдействаха израелците

 

После приятелят Саддам Хюсеин беше провъзгласен за главен диктатор и масов убиец. Бяха необходими две войни и няколко трилиона долара, за да го свалят. Другата цена са повече от милион убити араби и поне двойно повече осакатени, другипрогонени от домовете им.

 

Същото сполетя и друг приближен на Запада, либийския лидер Муамар Кадафи. Накрая дойде редът и на сирийския президент – също западен възпитаник като Кадафи и личен приятел на Джон Кери. Това е засега. Колко смърт и насилие предстои да видим? За да могат шепа интернационални евреи да покорят окончателно човешкия род?

 

Както виждате, поднесеното от доктор Каръл Куигли продължава и даже се развива, напредва, и в наши дни. Да се запознаем с погледа към събитията и оценката им, направена преди трийсетина години от Гор Видал, смятан за най-качествения американски писател от втората половина на миналия век.

 

За нещастие, избързалото признаване на Израел като държава доведе до четиридесет и пет години убийствен безпорядък в ликвидирането на онова, което моите пътуващи приятели ционисти мислеха, че ще бъде плуралистична държава – родна стряха на нейното коренно население от палестинци, християни и евреи, както и бъдещ дом за мирните европейски и американски еврейски имигранти. Дори за онези, които се преструваха, че вярват, как великият посредник в небесата им е дал за вечни времена земите на Юдея и Самария.

 

Тъй като мнозина от имигрантите бяха добри социалисти в Европа, ние приехме, че те няма да позволят новата държава да се превърне в теокрация, и че местното население – палестинците,[125] щяха да могат да живеят с тях като равни. Не такива се оказаха намеренията им. Няма да изброявам войните и тревогите в този злочест регион. Но ще кажа, че прибързаното и необмислено изобретяване на Израел отрови политическия и интелектуалния живот в САЩ, невероятните покровители на Израел.

 

Невероятни, понеже нито едно друго малцинство в американската история не е завличало толкова много парични средства от американските данъкоплатци с цел да ги инвестира вотечествотоси. Това е все едно американският данъкоплатец да беше заставен да подкрепи папата, та той да завладее отново папската държава,[126] само защото една трета от народа ни е римокатолици. Само да беше направен подобен опит, щеше да се чуе гигантски тътен. А Конгресът щеше да кажене“.

 

Ала едно религиозно малцинство, съставляващо по-малко от два процента от от населението на САЩ, си напазарува или заплаши седемдесет сенатора (необходимите две трети, за преодоляването на едно президентско вето), като същевременно се радваше на подкрепата на медиите.

 

В известен смисъл приветствам начина, по който израелското лоби си свърши работата, като се увери, че милиарди долари, година след година, ще отиват, за да превърнат Израел вкрепостна стена срещу комунизма“. В действителност нито СССР, нито комунизмът имаха някога каквото и да е съществено присъствие в региона. Всичко, което Америка успя да свърши, беше да обърне срещу себе си някога приятелски настроените араби.

 

Междувременно неверните сведения за онова, което става в Близкия изток, се увеличиха неимоверно. А основна жертва на тези крещящи лъжи, като оставим настрана американските данъкоплатци, е американското еврейство. Тъй като то е постоянно залъгвано от професионални терористи като Бегин и Шамир.[127] Още по-лошо, с някои уважавани изключения, еврейско-американските интелектуалци загърбиха либерализма заради серия от налудничави съюзи с християнската (антисемитска) десница и със свързания с Пентагона промишлен комплекс.

 

През 1985 г. един от тях написа разлигавено, че когато евреите се появиха на американската сцена, „завариха либералното мнение и либералните политици, съчувстващи на техните стремежи, по-чувствителни към еврейските интереси. Но ето, че сега е в интерес на евреите да правят съюзи с протестантските фундаменталисти“. Защото в края на краищата „има ли някаква полза от евреи, които догматично и лицемерно се придържат към своите вчерашни мнения“? В този пункт американската левица[128] се раздели. И онези от нас, които критикуваха бившите ни еврейски съюзници заради техния погрешен опортюнизъм, бяха незабавно възнаградени с ритуалния епитетантисемити“ или „самомразещи се евреи“.

 

За щастие гласът на разума е жив. И това е добре, както за самия Израел, така и за други места. Израел Шахак от Йерусалим никога не престава да анализира не само мрачната политика на Израел днес, но и самия Талмуд, както и последиците от равинските традиции върху малката държава, която дясно ориентираният равинат възнамерява да превърне в теокрация само за евреите[129]

 

Чета Шахак от години… Излишно е да се споменава, че израелските власти не го одобряват. Но няма какво толкова да се направи с един пенсиониран професор по химия, роден през 1933 година във Варшава. Прекарал детството си в концентрационния лагер Белзен.

 

През 1945 година той отиде в Израел, служи в Израелската армия и не стана марксист, когато това беше модерно. Той бе и продължава да е[130] хуманист, който се отвращава от империализма, независимо дали е в името на бога на Авраам или на Джордж Буш. По същия начин той се опълчва на тоталитарните напъни в юдаизма.[131]

 

Нима за първенството в признаването на държавата Израел не се надпреварваха двете тогавашни велики сили САЩ и СССР? Президентът Хари Трумън изпреварил с два часа генералния секретар Йосиф Сталин. В замяна Москва, с посредничеството на комунистическите си сателити Чехословакия и България, спасила прясно провъзгласената еврейска държава през първите дни на нейното съществуване. Израел получавал съветско оръжие през Прага и София. Не случайно самият Израел Шахак подчертава:

 

Би следвало да се припомни, че юдаизмът, особено в неговата класическа форма, е тоталитарен по природа. Поведението на поддръжниците на другите тоталитарни идеологии на нашето съвремие не бе по-различно от това на организираните американски евреи.[132]

 

Класическият юдаизъм е талмудизмът днешната тоталитарна еврейска религия.

 

Какво е постановил Хаим Азриел Вайцман, смятан за най-влиятелен евреин на земята през периода 1910-1950 година? Следното:

 

Ние сме един народ, независимо от фиктивните недоразумения, отчуждавания, сблъсъци и различия между американската и съветската демокрация. Ние сме един народ и не би било в наш интерес Западът да освободи Изтока. Защото, стори ли това и освободи ли поробените народи, Западът неизбежно би лишил еврейството от източната половина от неговата власт и могъщество.[133]

 

Вайцман бил роден в селцето Мотал близо до белоруския град Пинск, по онова време в Руската империя. Установил се в Британия. Избран за президент на Световната ционистка организация, той бил подчинен пряко на лондонските Ротшилдови. На него до голяма степен хазарите, приели юдаизма, дължат основаването на еврейската държава. Доста преди да избухне Втората световна война той бил уверен в предстоящото основаване на Израел. Пред участниците в Двадесетия ционистки конгрес, проведен през август 1937 г. в Цюрих, тогавашният главен витринен ционист Хаим Вайцман, сетне пръв президент на Израел, преразказал своето изявление пред британската комисия за надзор на Палестина, оглавявана от херцог Пийл:

 

Заявих пред Британската кралска комисия, че… надеждата на шестте милиона европейски евреи бяха съсредоточени в имиграцията. Попитах: „Можете ли да отведете шест милиона евреи в Палестина?“ Сам отговорих: „Не.“… Възрастните ще умратТе са прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят[134]

 

Не питам и не обсъждам откъде е знаел всичко, което все още предстояло? За мен е ясно. Въпросът опира до съзнанието на холокостоманиаците и на останалите стотици милиони будали, които все още вярват в заблудата заизтреблението на 6 милиона евреи от нацистите“?!

 

Лудост и безумие! Но още по-зле – те приемат еврейското превъзходство над останалите нации

 

 

 

Демократични игри, или кой е добър диктатор и кой лош

 

 

 

Това, че съществуват проекти за бъдещето и някои са осведомени предварително, е неоспорим факт. Конспиративно мислене ли издават въпросите, зададени преди дни от лондонски коментатор. (Тук, поради повърхностните познания по английски език ги наричатколумнисти“. Думата означава „коментатор“.) Та ето какво попита споменатият columnist, който не разполага със своя рубрика в никое издание:

 

Дали Барак Обама знае нещо, което ние не знаем? Докато по-голямата част от света е с широко отворени очи от ужас поради неговия наследник, човекът, който до неотдавна беше президент на Съединените щати, изглежда сякаш не се интересува за света. Ако е разтревожен, че Доналд Тръмп демонтира неговото наследство, катурва ценностите му и преобръща историята наопаки, той определено трябва да забрави това безгрижие в морето, слънцето и тъмните очила с огледални стъкла, пръскайки своето щастие от екстаза, който изпитва върху борда на сърфа, както личи от неговата ваканционна фотография.

 

Докато неотдавна прекарваше времето си с Ричард Брансън на Британските Вирджински острови,[135] Обама се научи да сърфира с хвърчило и преоткри вълнението от любимите му подводни спортове след осем години, през които странеше от вълните заради безопасността и сигурността… За всеки, който се е събудил в ранните часове на деня, разтревожен и изплашен от Тръмп, тази радостна показност на очевидно удоволствие от живота може да изглежда малко по-разкошна. Щастието и хубавите трепети са нещо доста добро, но какво става с бъдещето на света?

 

Все пак всичко, което знаем за Обама, предполага, че той е толкова добра личност, та просто да сърфира, докато Америка гори.

 

Изглежда необичайно, че Обама е изоставил напълно цялото си чувство за отговорност и се е отдал на пълен хедонизъм, докато планетата отива по дяволите. В такъв случай, защо той изглежда толкова щастлив?…

 

Пак казвам, всичко, което знаем за Обама, говори, че той е толкова добра личност. В края на краищата даже бивш невярващ в легитимността на президентстването му и теоретик на конспирациите като Тръмп го наречедоста добър човек“. А сега високо цени неговото приятелство

 

Обама се усмихва, понеже знае, че това ще бъде най-безплодната от всички диктатури в историята – а скоро ние ще престанем да се тревожим за Тръмп. Ще се присмиваме на неговата некомпетентност.[136]

 

Затова ли е цялата възбуда, безпокойство, тревога? Подобни „некомпетентнидиктатури съсипаха съдбите на цели поколения, отнеха живота на десетки милиони хора. Нали казват, че навремето по същия начин елитите се подигравали на Хитлер и Сталин? Смятали ги за „временни“, които бързо ще отминат, за да дойде златната водаТя се появила, но само за същите елити и за техните създатели, скрити в огромните си дворци.

 

Такива като горния автор ни се надсмиваха, задето търпим „най-безплодната от всички диктатури в историята“. Но нито веднъж не опитаха да дойдат, и ако им разрешат, да я изследват. Кефеха се на мъките ни, докато на тях им беше позволено да живеят охолно, макар и на кредит. Сега инкасаторите, наети от банкерите, се появиха и предявяват искане за издължаване. За жалост, ние сме толкова зле, че не можем да се насладим на техните гърчове. Нейсе.

 

Та явно затова е пустото дърдорене на комунистите, социалистите и останалите левичари по планетата, които са продукт на комунизма, което ще рече – на талмудизма. Сред евреите е широко разпространена талмудската поговорката:

 

Тората осветява, Тората блести, но само парите топлят.[137]

 

Парите – ето го истинският еврейски бог. Ето причината да квичат сякаш ги колят всички онези червени, пембени, оранжеви, зелени интернационални ченгета, пръкнали се sans-culottes,[138] с вечно лъснали задници, понеже са обърнати към поредното актуално, валидно политическо слънце, продали се на по няколко секретни служби. А извън обществения поглед – да тъпчат гуши като Костовите пеликани. Нима у нас те не бяха едни от тях?

 

Любопитно, защо авторът и неговите най-активни читатели, изявили се във форума под статията, не се интересуват защо и откъде-накъде е възможно Барак Обама да знае нещо скрито от обществото? Начинът, по който са поднесени тълкуванията, намекват за съществуването на таен план. Според него може би Доналд Тръмп ще се промени? Или ще бъде свален от постаимпийчнат, казано на чист съвременен български. Даже – нещо по-страшно, ще го ликвидират, както предположи д-р Пол Крейг Робъртс, който смята, че „елитът все още не е приключил с Тръмп“?[139]

 

Кой във Франция, люлката на комунистическите революции идемокрацията“, не се изреди да успокоява някакви разтревожени левичари, ченяма да има президентка Марин Льо Пен“?[140]

 

Нали предстоят избори? Нима те не са честни, демократични, и не решават съдбата на политиците и посоката на държавната политика през следващите няколко години? Това признание ли е, че гласуването е само фасада, зад която се крият назначения, съгласно предварително начертания от някого план?

 

Това „няма да има президентка Марин Льо Пенбива изричано с категоричност, издаваща нещо повече от пропагандно идеологическо послание къмобществеността“ (тя не съществува), или по-скоро – към света. То звучи като предизвестие на вече ясни факти, явления и обстоятелства. Даже като внушение, от типане бойте се, деца“![141] Дали тезинародни трибунине знаят нещо повече? Конспиративно мислене ли се крие зад задаването на такива напълно логични въпроси?

 

Един даже обяви, че ниедругите, където и по света да се намираме, „не познаваме французите“? Кои французи? Старите, с претенции да са наследници на галите? Чернокожите от Африка, Централна Америка, Океания? Азиатците от Виетнам, Китай и от къде ли не още? Тези с източноевропейски корени, чиито псевдо елити, проводени от съответните тайни служби, подчинени на съветските, оплодиха френската култура? Например скоро отпрашилия към баща си сатаната, другар Цветан Тодоров. Или трудно прикриващата сталинизма си Юлия Кръстева? Кои по-точно? И откъде тези главанаци знаят, че това е така, вярно е?

 

Часове след появата на току-що цитираната публикация, посветена на извънредната осведоменост на Обама, читател(ка), скрит зад удобната анонимност на псевдоним, призна, че не го вълнува как люде от ранга на Барак Обама прекарват свободното си време. Но попита:

 

Защо политиците винаги трябва да играят с милиардери? Дали момче като Обама се нуждае от това заради престижа си? Толкова малка ли е неговата самоувереност?[142]

 

И почти незабавно намери своя отговор от друг посетител(ка):

 

Скоро ще престане да ни е еня за Тръмп. Не, скоро ще сме разтревожени за Банън. Той публично е казал, чеза нас Тръмп е тъп инструмент“. Обаче въпросът е, кои именно са тези Банъновиза нас“, тоест „ние“; и какво точно означава ниеискаме. Това е проблемът ви.[143]

 

Наистина: КойизбраДоналд Тръмп, след като според официалните резултати от гласуването Хитлери Клинтън е събрала около 3 милиона бюлетини повече от своя съперник? Не ви ли прилича на назначение? И това ли представлява най-истинската демокрациявнай-демократичната страна“?

 

Интернационалните банкери отдавна приключиха с европейския Изток. Руската мечка, на която надянаха маската на изглеждащия момчешки благо Владимир Путин, е обикновено, добре дресирано животно, което умира от страх пред камшика на звероукротителя. И изпълнява всяка негова команда. Жалко за идиотите, които не притежават умствен капацитет, за да го проумеят.

 

Затова са малоумни. Втренчили са се на север, към Москва, в очакване техният Дядо Иванза пореден път да цъфне по тези земи. Когато се е появявал – предрешен като монах през ХVІ-ХVІІІ век, отмъкващ от нашите манастири и черкви златна и сребърна утвар, както и безценни ръкописни книги; след нашествията си през деветнадесетото столетие, подкарващ като стадо стотици хиляди нашенци, за да ги зароби, както е констатирал Георги Раковски;[144] в началото на двайсетте години на ХХ век, дегизиран като интелигент, а всъщност служител на НКВД, бунещ нашенци срещу законната си власт;[145] или през 1944-а, в ролята на големия брат, яхнал англо-американски джипове, да покорява с танкове и автомати някои непреклонни българи, отмъквайки пенсионните им фондове, банковите резерви, поставяйки ги в крепостна зависимост.

 

Предците на тези млади негодници са били сред облагодетелствалото се тъповато, послушно, комунизирано малцинство. Затова те, тези амортизирани по рождение същества, си искат социализЪма с целия съпътстващ го ужас на милиционерщината, убийствата, грабежите, наборната военна и трудова повинност, задължителните червени и сини връзки, манифестациите, бригадите, предателствата и доносничеството като шанс за кариера и материално благополучие според смахнатите им разбирания за това…

 

Непосредствено след 10 ноември 1989 година същите тези бяха изкарвани като говеда на митингите, за да вдигат плакати и да крещят лозунги против същия социализъм и неговото олицетворениеТодор Живков, когото смятаха за Тато. Не е ли лудостшизофрения, раздвоение на личността? За техен ужас, все още има хора с акъл и памет, които не са забравили кой пръв ги насочи към тези сборища. Точно този прост диктатор, който отсъди, че „социализЪма е едно недоносче“.[146] И, зарязал народната демокрация, обяви, че „е време за митингова“!

 

Западът също е опитомен и подчинен отдавна. Обаче в него има още благини, които трябва да му бъдат отнети или разрушени. На първо място е онази Америка, която финансистите със старозаветни имена създали, барабар с нейната специфичнамечта“. За да примамват всевъзможни престъпници от всички краища на планетатаубийци и крадци, представяни като бунтари, умели измамници, минаващи за политици, дребни джебчии и подлеци, служещи из медийните бардаци

 

 

 

Комунизмът е юдаизъм;

еврейската революция в Русия беше през 1918 година;

въпросът е дали евреите ще управляват света, или ние – хората[147]

 

 

 

Ние сме един народ. Ние сме едни и същи хора.“ И всичко извън това е фарс, просто превземка, пародийно представление. В ООН евреи разговарят с евреи, маскирани или като демократи, или като болшевики. А помежду си обсъждат най-опасния и страшен проблем на света.

 

Въпреки че авторът на Хартата на Организацията на обединените нации Леон Павловски е американски евреин, той преписа дума по дума съветската конституция, превръщайки я в Харта на ООН. Информацията, смятана за подходяща за нееврейските народи, трябваше да бъде сваляна от Информационния център, ръководен от евреинДжейкъб Шапиро.

 

В Комисията по атомна енергия Бърнард Барух[148] представлява Съединените щати, а в Политическата комисия Д. З. Мануилски,[149] съветски евреин, представител на Съветска Русия. Директор на Международната организация на труда на ООН е Дейвид А. Моорз, чието истинско име е Маскович, руски евреин.[150] Макар генералният секретар на тази могъща организация да не е евреин, все пак такъв е Бенджамин Коен, заместник-генералният секретар. Най-забележително от всичко е, че по време на Корейската война Константин Зинкович, руски евреин, беше шеф на Службата за сигурност на ООН. А това фактически означава, че по време на Корейската война той е бил началник на генерал Макартър.[151]

 

Отсега нататък не американският Конгрес ще определя съдбата на Америка, а неизвестна организация, контролирана от евреи. Така турски войник може да загине по повелята на евреите в Организацията на обединените нации. А същите тези евреи могат да саботират онези, които се борят против болшевизма. И отново ООН ще диктува и ще нарежда на Франция, Гърция или Западна Германия кого тези страни могат да приемат за свои граждани, дали могат да получават заеми, и какъв вид регулации на трудовите отношения трябва да бъдат приети.[152]

 

Ние се въртим в орбита, чиито параметри са зададени от равините. Какво можем да очакваме, когато в Кремъл се е настанил юдей, чиято първа грижа са интересите на евреите; в Белия дом чучна отявлен ционист, който се заклева в еврейския стар завет и обещава, че ще върши всичко в името на Израел? Не е ли време народите да отворят очи, да зърнат истината, да изтрезнеят и да се опомнят?

 

Сега светът би разбрал какво означавапърво Америка“ – писа американски колежански преподавател, евреин и холокостоманияк, – „но не първа в демокрацията или в човешките права; не първа в признаването на задължение към жертвите на хуманитарна кризи (за предизвикването на някои от които е помогнала). Не, това е Америка първа в насилието, в тесногръдието и на неоправдания протекционизъм.[153]

 

Кога Западът и конкретно Америка са билидемокрации“?

 

Винаги, но… „демокрации“.

 

Защото демокрацията е болшевизъм, диктатура на мнозинството. Но под властта на парите тя попада в ръцете на шепа свръхбогати люде, натрупали съкровищата си с престъпления, на първо място – с разпалването на войни, в които финансират и подпомагат всички воюващи страни.

 

Известно е, че истината е първата жертва във всяка война. В наши дни тя се губи първо в интернет. Там можете да срещнете милиони объркващифакти“, нито един от които не отговаря на станалото.

 

За пореден път, за да не се забравя, ще припомня онова, което в края на земния си път, бидейки дългогодишен имигрант в Съединените щати и явно прозрял много неща, земеделският лидер Георги Михов ДимитровГемето написал:

 

Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международната правда на великите демокрации и ООН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупираните от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме, като видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ [през 1956 г.]? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация…? Защо не се помогна на полския народ през 1956 година?[72] Защо не му се помогна сега, през декември 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?[155]

 

Наистина, защо? Додея ми да съм тукашният викащ в пустинята за тези неща. Къде бешесвободният свят“, с какво бяха заети прословутите западнидемокрации“, докато СССР прегазваше и унищожаваше народите от Източна Европа? Наследството от тази диктатура на танка е тоталното обезумяване и умишленото обездухотворяване. Също така – отказът от вяра в Бога и в собствените сили. Както и въздигането в култ на идола Мамонпарите.

 

Ето как, улисани в making money” – „правенето на пари“, западните жители погубиха душите си. Същото стана с източноевропейците, макар по доста по-различен начин, съдържащ и терор. Навсякъде семейството се превърна във второстепенна величина. При жените, не по тяхна, а по обща вина, работата и печеленото на пари изместиха от челните места в ценностната им система тяхното естествено предназначениепродължаването на рода.

 

Населението на Европа и на белите заселници в САЩ взе да се свива като мъжки атрибут в студена вода. Моралът залиня. Любовта стана стока, доста често – спортна надпревара с отмятане на бройки. Християнството беше обърнато в търгашествов средство за обогатяване на същите сатанински антихристиянски сили чрез кампанийно пазаруване във връзка с лишени от Божията искра празници.

 

По този елементарен начин, възползвайки се от вродения егоизъм и от алчността на нашего брата, посредством медиите и рекламите в тях, интернационалните финансисти ни подготвиха към замяната на диктатурата на танка с тази на банката.

 

Някога казвали, че овцете изяли хората. В нашето съвремие парите ги унищожават в буквалния смисъл.

 

Даже смъртта на един е прекалено много? Не, не е. Важно е да третирате хората като числа.[156]

 

Онези, които „третират хората като числа“ – статистиците на смъртта, няма да бъдат приети в царството небесно. Защо ги търпим тук, на земята? Може би в страха и примирението си сме приели, че изчезването ни е неизбежно?

 

За овластените, „престъпления са онези, които са извършени от други“.[157]

 

Според националната статистика на смъртността във Великобритания хората между 25 и 34 години имат шанс едно на 1800 да умрат през определена година. Което означава: ако 700 000 които получават помощи за инвалиди, са млади пълнолетни със средно здравословно състояние (каквито не всички от тях е възможно да бъдат), бихме могли да очакваме, че около 45 от тях ще умрат през случайно избран шестседмичен период.

 

В този смисъл, ако имаше само една смърт, това не би било приемливо“ – то би било статистическо чудо. Освен това, разбира се, би било ужасно за роднините на покойника. Но независимо от всичко, от гледна точка на общото здраве на населението, то би било абсолютно удивително.

 

Ето защо има значение. Ако 10 600 души бяха умрели в рамките на шест седмици, след като са били обявени за здрави, щяхме с право да заявим, че даже от моята твърде груба гледна точка, броят им е доста над онова, което сме очаквали[158]

 

Какъв брой на починалите или убитите е приемлив за такъв тип умове“? Авторът не дава отговор на този въпрос. Вместо това обяснява, как въз основа на елементарната статистика да бъде изградена политиката на здравната каса. Като бъдат пренебрегвани хората с умствени и физически проблеми, хронично болните… Те са само бройка. В тази философия, превърната в стратегически подход за взимане на сериозни решения, всички ние сме просто числа и нищо повече.

 

Кои забранявали на инвалидите и душевно болните да се появяват на обществени места? Фарисеите в Юдея. Четете историците от онова време. Сега става ли ви ясно откъде тръгва всичко?

 

 

 

В основата си съветският комунизъм е маска на болшевизма,

който е маска на юдаизма[158′]

 

 

 

На този фон моите дългогодишни антисемитски тревоги за остаряването и стопяването на българите и на коренните европейци изглежда старомодно и сякаш лишено от смисъл. Но какво да правя? Късно ми е да се променям. Пък и, слава Богу, извън бандата на евгеницитемераклиите за масовата смърт на милиони, но не и тяхната собствена, естествено – вече срещам задочни съмишленици. Да видим и чуем един такъв от Франция.

 

Еманюел Тод е водещ специалист по проблемите на населението в Европа в Националния институт за демографски проучвания в Париж. На конференция, организирана през първата десетдневка на юли 2014 г. от авторитетния нюйоркски месечник “Harper’s Magazine”, той заяви следното:

 

Европа остарява и не може да издържи. Ако се вгледате в различията в данните за раждаемостта, за равнището на женската плодовитост, ще видите, че не съществува такова нещо като Европа. Сега имате нещо демографско, което народите, особено развитите страни по-скоро отбягват, вместо да обсъждат. Това ни казва нивото на раждаемостта. Затова имаме две Европи.

 

И няма нищо и не съществува никаква връзка между демографските проблеми на Европа и еврото. Искам да кажа, че отделните страни, тези, в които жените традиционно разполагат с високо положение, като Великобритания, скандинавските държави, Франция, имат нещо от сорта на 2 – 2,1 деца на жена. Точно както е в САЩ. Отново, ако погледнете равнищата, ще разберете истинските културни, обществени или антропологични сходства. Докато всички страни, в които по традиция положението на жените е ниско, а също имат авторитарни традиции, например ако прегледате европейската история, имат твърде ниско равнище на раждаемост.

 

Та трябва да кажа, да призная, че изцяло симпатизирам на британската дилема. Имам предвид, че като помислите, британската позиция е ужасна. Разбирате ли, те са твърде близо и много зависими от условията на търговията в един умиращ континент. Искам да кажа, че Европа, континентална Европа е остаряващ континент, който се самоубива под германското лидерство.

 

Твърде позната европейска практика.

 

Но цивилизационно Великобритания принадлежи към по-широкия англо-американски свят. И разбирате ли, че може би след десет години ще има повече жители в англо-американския свят, който е САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, отколкото в континентална Европа?

 

Да речем от Франция добез да включваме Украйна и Русия.[159] Опитвам се да изясня, че Европа е в твърде лоша форма. И се нуждае от цивилизационен Христос.

 

Така че донякъде това трябва да анализираме. И да се опитаме да разберем, защо не може да бъде прието никакво решение? Защо нищо не се случва пред лицето на една масова културна, социална и икономическа катастрофа?[160]

 

Може би в страха и примирението си сме приели, че изчезването ни е неизбежно?

 

Ако се вгледате в данните за раждаемостта в Израел, ще се натъкнете на числа, сходни с европейските, но само сред невярващитесветскитеевреи.[161] Докато при ортодоксите, сред които жените традиционно са поставени на доста ниско равнище, само те работят, за да издържат семейството, като същевременно въртят къщата и раждат, данните са около 5 пъти по-високи в сравнение със секуларнитеевреи“. Затова гражданската война в Израел е неизбежна и големците сред еврейския елит по света го знаят. Въпросът е: Кога ще избухне и какъв ще бъде поводът?

 

Преди три години представих витринните намерения на тогава новия, но до болка познат, председател на Еврокомисията. Жан-Клод Юнкер. Този организиран комунист тръбеше:

 

Във всички страни на Европейския съюз ще наложим минимална социална работна заплата, минимален доход, гарантиран минимален приход.[162]

 

Не бързайте да хвърляте капите си към тавана. Първо, обърнете внимание на глагола „наложим“. Когато и да го чуя или прочета, настръхвам. Цял живот Партията ми налага! Аман!

 

Няма да ви направят равни с бедняците в развитите страни. Просто ще се постараят да извадят на показ равнището на животинско оцеляване. След което ще рекат: Ето, осигурихме ви. Като премълчават, че всеки от вас се е трудил и е бил ограбван. За да дочака унижение в разнообразни формимайчински, които не стигат за памперси; помощи за безработни, с които не може да се плати сметката за електрически ток; пенсии, които напомнят подаяния за просяци; някакви „енергийни помощи“, вместо достойни доходи

 

Не, в т. нар. социално не се съдържа нито достойнство, нито милост.

 

Това писах тогавапреди близо три лета. Днес още не са напреднали ни на йота. Но из цяла Европа, на Албиона, в Канада, организираните комунисти, някои представящи се за социалисти, заквичаха като настъпени мазоли срещу все още нищо сериозно непредприелия Доналд Тръмп. Изобщо не го защитавам – той е същият.

 

Обаче, каквото и да говорим, поне не е членувал в комунистическа партия, ако не смятаме масонската ложа. Нямаме представа, дали е бил вербуван от някоя тайна служба. Няма значение коя. Всичкиот ЦРУ до КГБса слуги на Интернационала.

 

В такъв случай, как приемате оценката, която агентът на източногерманската секретна агенция Stasi с псевдоним „Оскар“, известен в родната си Полша и като сътрудник на КГБ, towarzysz Туск, Доналд Франчишекович, даде на своя адаш в Белия дом:

 

Ръководител на Евросъюза окачестви Тръмп катозаплаха“, докато спорът между Европейския съюз и САЩ се затяга.

 

Доналд Тръмп се присъедини към Русия, Китай и радикалния ислям като заплаха за Европейския съюз, беше казано днес [31 януари 2017 г.] на европейските лидери от човека, председателстващ срещата на високо равнище, на която те обсъждат отношенията със Съединените щати. Президентът на Съвета на Европа Доналд Туск, бивш консервативен полски премиер, писа до националните лидери, за да им изложи темите за дискусия, когато в петък се срещнат в Малта, за да обсъдят бъдещето на техния съюз, когато Британия се готви да го напусне.

 

С ярък език, който отразява загрижеността на Европа от подкрепата на новия президент на САЩ за Brexit, както и от неговата забрана за достъп на бежанци и хора от няколко мюсюлмански страни,[163] Туск призова Европейците да се сплотят срещу евроскептичните националисти у дома и да предприематграндиозни стъпкиза задълбочаване на континенталната интеграция.

 

Заявявайки, че Евросъюзът е изправен пред най-големите предизвикателства през своята 60-годишна история, Туск посочи като главни външни заплахиагресивен Китай“, „руската агресивна политика“ спрямо нейните съседи и „радикалния ислям“, разпалващ анархия в Близкия изток и Африка.

 

Те, „както и тревожните декларации на новата американска администрация, обединени заедно, правят нашето бъдеще високо непредсказуемо“, заяви той. Излагайки темите, към които лидерите могат да се обърнат в декларацията по случай 60-годишнината в Рим през март, Туск обяви, че единството на Евросъюза е изградено след Втората световна война. А Студената война била необходимаза избягването на друга историческа катастрофа“. Той каза също, че американците би следвало да не отслабват трансатлантическите връзки, които са основополагащи заглобалния ред и мир“.

 

Разпадането на Европейския съюз няма да доведе до възстановяването на някакъв митичен суверенитет на неговите страни-членки, а до тяхната реална и фактическа зависимост от големите свръхсили: Съединените щати, Русия и Китай“, писа Туск на лидерите от Евросъюза. „Само заедно можем да бъдем напълно независими.“

 

Високопоставени ръководители обсъдиха възможен отговор на Европейския съюз на Тръмп на отминалата им среща в понеделник в Брюксел, където някои правителства подчертаха, че европейците не бива да се гневят и да охладняват спрямо ключов съюзник, споделиха дипломати.

 

Не искаме да бъдем уволнени“ – заяви висш дипломат от Евросъюза в отговор на често употребяваната от Тръмп фраза, взета от телевизионно предаване тип риалити.

 

Друг рече, че понеже правителството на САЩ не е попълнено изцяло, европейците трябва да внимават: „Никое правителство в Европа не може да отговори по подходящ начин на тази поредица от заповеди и публикации в Tweeter“, спомена дипломатът.

 

Все пак, след 11 дни на длъжност, Тръмп и неговите сътрудници предизвикаха загриженост в Европа, дължаща се на техните съмнения спрямо НАТО и на противоположните им схващания относно Русия в Украйна, както и във връзка със свободната търговия. Социалистическият финансов министър на Франция, нация, отколе скептична спрямо пазарната икономика на САЩ, обяви, че Вашингтон е обладан от протекционизъм, който представлява „смъртоносен риск за световния търговски ред“.

 

Петъчната среща също показа търканията с британската министър-председателка Териза Мей, която присъстваше на сутрешната сесия, посветена на усилията за обуздаване на мигрантите, насочили се от Либия към Европа[164]

 

 

 

Законът на тълпата е най-насилственият израз

на ненормално обществено мнение; той показва,

че обществото е прогнило в сърцевината си[165]

 

 

 

Дотук добре, както си помислил падащият от небостъргач, когато стигнал средата на разстоянието до тротоара. Само че, ако не познавахме фактологията. В случай, че бяхме от онезиблажени духом“, които живеят като добичетатапреживяйки кротко между основните хранения.

 

Но ние с вас не сме такива, нали? Искаме да узнаваме истината и да не ни правят на будали. Наясно сме с това кой кой е, и кои са мотивите и механизмите, задвижващи неговите действия.

 

Доналд Туск беше избраникът на покойния полски президент Лех Качински. Именно той го издигна и назначи за министър-председател.

 

Когато загина в самолетна катастрофа близо до руския град Смоленск, на път за поклонение в Катин, неговият брат Ярослав обвини право куме в очи двамата тогавашни премиери на Полша и Русия, съответно Туск и Путин заубийствотона полския държавен глава.

 

Защо смятам, че братята Качински се оказаха, както се съмнявах и предполагах, фалшиви антикомунисти? Не е заради участието им още от детска възраст в полското кино. Нещо твърде многозначително във всяка тоталитарна система. Нито фактът, че за толкова време на власт – двукратно – не предприеха никаква друга декомунизация, освен опита за намаляване на пенсиите на почти измрелите офицери от Ministerstwo Bezpieczeństwa Publicznego. И изваждането на светло на агентурното минало на легендата на дисидентствотоЛех Валенса с милиционерски псевдоним “Bolek” – „Болйек“.

 

Лично за мен, като дългогодишен изследовател на комунизмаот произхода му до неговите настоящи мимикрии под формата надемокрациис уж многопартийни системи, а всъщност олигархии, плутокрации, власт на големите парикорпоратокрации, на път към пълната му глобална победасъществува един основен критерий: Отношението към еврейството. Само погледнете илюстрацията. Думите са излишни. Те изразяват цялата истина.

 

Приложете същия лакмус към всеки друг „държавник“ или политик. Особено към прясно назначения наемател на Белия дом. Израел не изчака повече от миг, за да разиграе коня си безнаказано из палестинските територии. Само от 21 януари до 1 февруари 2017 година правителството на расиста Бенямин Нетаняху прие три решения за изграждането на жилища за еврейски имигранти върхучастна земя на палестинци! И хвърли вината за това наИран – бил „заплахаза еврейската държава?!

 

Никой по света дори не измърка. Нито един „демократ“, „защитник на човешките права“, „цивилизатор“… В замяна, Доналд Тръмп – ядрен ционист и чифутолюбец, взе да припява на своя чифутски приятел Нетаняху, който е с ашкеназки хазарски корени, заровени в Полша. И обвини жертвитепалестинците.[166] (Вижте илюстрацията.)

 

А кой по същество е настанен в Кремъл? Да разберем от израелски равин, който на 23 януари 2017 година заяви следното:

 

 

 

 

 

Толкова. Толкова, но не всичко. Темата изглежда безкрайна, пълна с вековни наслоявания от измами, лъжи и всякаква нечистотия. Както се казва, от който и край да я захванете, все ще се изцапате. Но това е моята работа, в края на краищата. Не съм преститутка. Ако се страхувах от мечки, изобщо нямаше да влизам в тази гъста и опасна обществено-политическа гора, в която сред дърветата и храсталаците пълзят най-отровните змиичифутите и техните прислужници ционистите от други религии или просто атеистични опортюнисти, кариеристи. Все човеконенавистници, комунисти.

 

Така беше в Съветска Русия и СССР, в целия социалистически блок. Но сме се заблуждавали, че на Запад нещата са били различни. Бидейки заслепени от ненавист към всичко комунистическо, съветско, замаяни от пропагандата, лишени от възможността да идем и видим, всичко ни е изглеждало различно, справедливо и лъскаво. Още преди Втората световна война комунистите и евреите са покорили и Запада. Като президент на САЩ синът на нацисткия военно престъпник Прескът БушДжордж Хърбърт, въведе със закон старозаветните т. нар. закони на Ной (Public Law 102-14). Като стопанин на Белия дом неговият синДжордж Уокър, направи рождения ден на равина Шнеерсон, der Führer на нацистката еврейска хасидска секта Любавиичи, национален празник?! (Вижте илюстрацията.)

 

Предлагам ви свидетелство от първа ръка – направо от извора. То беше направено пред мен от преподавателката по египтология в Историческия факултет на Университета на Милано, Италия, професор Анна Бъчварова. За кратко тя е била изпълняваща длъжносттазавеждащ катедра“. Но въпреки научните си трудове, признати по света и издадени извън Апенините, никога не е успяла да заеме щатно ръководно място. Тези постове са били привилегия, запазени – réserve, за две категории, които по същество са една.

 

Вижте и чуйте:

 

 

 

 

 

Това знаехте ли го? Да уточня, че 9 септември 1944 година заварва Анна Бъчварова студентка в Австрия. Влюбена в бъдещия си съпруг, тя започва да помага при сформирането на задграничното правителство на професор Александър Цанков. Не след дълго се налага да замине за Италия, където остава завинаги.

 

Своите митарства и приключения като имигрантка е споделяла подробно в мои предавания. В случая е важно да бъде запомнено нещо, което е факт, не дължащ се на нейните наблюдения и преживявания. А понеже вече е обективно изяснено и достатъчно известно. То е, че още от средата на четиридесетте години левичарството било завладяло Апенините и цяла Западна Европа.

 

Нашето изолиране от света, към което прибягнаха другарите, тяхната пропаганда, на която не вярвахме, и западната, на която сляпо се доверявахме, ни попречиха да знаем голата правда по-рано. И прекалено дълго да пазим надеждите си, гледайки към Чичо Сам и неговите мизерни приятелчета в Западна Европа.

 

Иначе, няколко критерия характеризират правителствата и съответно – държавното устройство, което оглавяват.

 

На първо място това е отношението към централното банкиране. Страна, която е допуснала частно участие в него и регулация на банковата система от една финансова институция, в това число – на размера на задължителните резерви и лихвените процеси, е марксистка. Такава държава е контролирана от интернационалния банков картел начело със семейство Ротшилд.

 

На второ мястоотношението към задължителното облагане. Управления, които допускат насилствено облагане на трудаданък върху доходите на физическите лица и върху печалбите на юридическите, са марксистки. Те прилагат изискванията наМанифеста на комунистическата партия“. Държавата не допринася за труда и производствената дейност на своите граждани. Това е личен проблем. Съществуват други форми за нейната издръжка. Основни са данъкът върху добавената стойност и косвените налозиакцизите, да речем.

 

На трето място е отношението към задължителното пенсионно и здравно осигуряване. Където са въведени, бъдете уверени, че имате социалистическа обществена система. Осигуряването на живота на старини и грижата за здравето са право на индивида, а не задължение за обществото.

 

Накрая, но не на последно място, е доброволното участие в избори. Всяко насилие над волята на гражданите ги лишава от права и е проява на комунизъм. Така беше в СССР при Ленин, Сталин и наследниците им. Същото последва в страните, които след Втората световна война станаха сателити на убийствения московски режим.

 

 

 

Трудно можем да се съмняваме, че писанията и действията

на революционерите и анархистите се дължат

и на дегенерация; дегенератът не е способен да се пригоди

към съществуващите обстоятелства[167]

 

 

 

Комунизмът е идеология,  изобретена и претворена в живота като обществено-политическа система, от дегенерати за дегенерати.

 

Когато близки роднини се женят едни за други, то децата от този брак ще бъдат дегенерати. Това е стар, добре известен на всички факт. Затова църквата забранява браковете между роднини. Чак до шесто коляно.[168]

 

Това не е точно така, не отговаря на действителността. Някъде католическата и протестантската църква позволяват бракове между първи братовчеди. Доказателствата могат да бъдат срещнати например по улиците на много белгийски и норвежки градове.

 

При първите, по типично еврейски образец, постъпват така, за да запазят богатствата на семейството вътре в него. Затова деца на кръвни братя и сестри се женят помежду им. Практиката продължава и днес. При вторите главната причина са големите разстояния между населените места и дългата зима. Но е така, наистина.

 

Ако група религиозни лидери започне да върши обратното и поощрява такива бракове, и даже забранява браковете извън пределите на своята секта, то след 4-5 поколения тази секта ще бъде пълна с дегенерати.

 

Познавате ли някоя секта, която и да е, която забранява смесените бракове и върши това в продължение на вече няколко хиляди години?

 

Правилно. Всички знаем тази секта.

 

Много дегенерати притежават необикновени качества – такива, като например желанието да господстват; ненормалното, направо патологично желание винаги да бъдат на върха. В доста от тях присъства явна и ненаситна жажда за власт.

 

Тези дегенерати се чувстватизбрани“, „елит“ (мания за величие), но едновременно с това те се смятат загонени“ и „преследвани“ (параноя – мания за преследване). А всъщност „манията за величиеиманията за преследванеса родни сестри.

 

Всичко това са азбучни истини…

 

Щом веднъж започнеш да анализирашбогоизбрания народ“, веднага неизбежно се сблъскваш с педерасти и лесбийки.

 

– Да. Ето такава закономерност се получаваБащата на Уинстън Чърчил бил обедняващ английски лорд, който се оженил за богата еврейка от Бруклин на име Джени Джероум.

 

В своите спомени Чърчил пише, че бил недоносено бебе, родил се 6 седмици преди срока.[169] Веднага може да се каже, че това е биологично отрицателен човек. Той просто не би могъл да оцелее в нормални условия.

 

– Забавно е. Излиза, че педераст и недоносче е ръководил Англия.

 

– Да. Така е, ако наричаме нещата с истинските им имена.

 

Сега малка характеристика на Чърчил. Цитирам: „Чърчил намразил своето частно училище за привилегировани още от първия миг, когато се озовал в него. Учил се зле, бил най-слабият ученик в целия клас. Директорът, учителите и дори родният му баща го смятали за тъп, и нещо повече – за умствено изостанал.“ [Чърчил повторил… първо отделение!]

 

Това е от вестник „Новое русское слово“ от 6 февруари 1987 г. Мога да добавя също така, че Чърчил бил риж.

 

– Тогава трябва да уточним – тъп, риж, недоносен педераст е управлявал Англия

 

– Да, получава се, че е така. За да проверим за дегенерация, е необходимо да започнем с проверка на семейното дърво. Уинстън Чърчил имал две дъщери: Сеъра и Даяна. Името на първата – Сара, силно намирисва на юдаизъм, а името на втората – Диана, малко бие на лесбийство. Това е едно от любимите имена на лесбийките.

 

Та ето, Даяна Чърчил дълго време работила в благотворителна организация, която се опитвала да убеди хората, посегнали към самоубийство, да не вършат това. А сетне самата Даяна приключила живота си със самоубийство.

 

Ето ви едно от клончетата на семейното дърво на сър Уинстън Чърчил.

 

Оказва се, че другата Чърчилова дъщеряСеъра, била неизтрезняваща алкохоличка. Нееднократно я арестували за пиянски свади. А болестта алкохолизъм е признак на психосексуални проблеми

 

Но сега няма да изброявам всички мъже на Сеъра Чърчил. Във всеки случай, ще ви кажа само, че половината от нейните мъже завършили със самоубийство.

 

Племенникът-внук[170] на Чърчил, 30-годишнят Джеймс Спенсър-Чърчил, бил арестуван от лондонската полиция и го изправили пред съд като участник в шайка от търговци на наркотици. Заловили го с кокаин на стойност 71 хиляди долара и с три пистолета. (Вижте илюстрацията.)

 

Това било неговото второ задържане заради наркотици, според вестник Daily Newsот 16 декември 1985 година.[171] На снимката внукът изглежда женствен. Има дълги коси, както при педерастите или хипитата. Лицето му е на явен дегенерат. Той – синът и наследникът на граф Молбъръ.

 

Ето още една интересна информация за Чърчил. Някоя си К. Шеридън, негова роднина по майчина линия, през 1920 година заминала за Москва. Била скулпторка и в Москва ваяла бюстове от натура. На кого, бихте ли помислили? На Ленин и Дзержински.

 

В същото време Чърчил бил първи лорд на Адмиралтейството. Обявявал се рязко против болшевиките. А неговата родственица – същата тази Шеридън, английска аристократка с еврейска кръв, бързала да запечата чрез своите скулптурни портрети най-кървавите болшевики

 

Бащата на Уинстън Чърчил Рандолф Чърчил, починал през 1894 г. от прогресивен паралич като следствие от неизлекуван сифилис.

 

Майката на Уинстън Чърчил, родена като Джени Джероум,[172] била еврейка, дъщеря на американски милиардер.[173]

 

Тази бруклинска еврейка била известна със своите многобройни връзки с всеки мераклия – преди и след брака й с лорд Рандолф Чърчил. Като започнала с Уелския принц, бъдещия крал Едуард VІІ.[174]

 

Тази информация е взета от книгата на Дъглас РийдОтплата за Цион“, Йоханесбург, 1986 г., стр. 266.[175]

 

Богатата изродена[176] бруклинска еврейка се омъжила за обеднелия английски лорд. Може да се каже, че това бил брак между двама биодегенерати.

 

В дневника на Гьобелс, който беше издаден в Западна Германия през 1987 г., Гьобелс направо нарича Чърчилгений дегенерат“. Самият Гьобелс бил точно такъв дегенератчетвърт евреин, куц, с един по-къс крак, с изкривено ходило от типа „конска стъпка“, много дребен на ръст и твърде уродлив. Сродните души се надушват отдалече. Погледнете израелското списание Aleph от 7 юни 1988 г., страница 33.

 

А какво ни съобщава китайското разузнаване? Цитирам: „Майката на Чърчил, американката Джени Джероум, страдала от нимфомания и имала повече от 200 любовника.“ Това ни съобщава бивш майор от китайското разузнаване.

 

Както виждате, използваме съвършено различни източници на информация, но всички те съвпадат за това, че и третият герой от великата четворка,[177] разпореждала се със съдбата на човечеството през Втората световна война, също бил полуевреин.[178]

 

Но има още важни неща. Най-вече следните:

 

Години след Втората световна война един от най-умните съветници на Чърчил пита: „Защо през 1939 година на Чърчил масово гледаха като на уж кадърен, даже ексцентричен политик, но неспособен да взима решения, и затова по-добър извън правителството; докато през 1945 година го смятаха за държавник от световен мащаб и за супермена на века, пред който всички благоговеят?“[179]

 

Възможният отговор – той спечели войнатае париран от еднакво възможното заключение: той проигра Британската империя. Той спечели войната въпреки себе си, както ще разберем от последния том на тази трилогия. По пътя той вбеси всички свои военни съветници. Не спести злите и съкрушителни забележки на своите собствени началник-щабове

 

   Видяхме как като част от цената за неговото въздигане до премиерския пост през май 1940 г. Чърчил дадесвоята съживителна целувкана тогава умиращата Лейбъристка партия, като издигна няколко от нейните лидери до неочаквани длъжности в правителството. И така павира пътя за евентуалното завръщане на социалистите на власт през 1945 г.[180] Политически катаклизъм, който във вагоните на своя товарен влак влачеше след себе си неизбежния край на империята, изграждана с тривековните британски усилия.[181] В нашия първи том историците ревизионисти Морис Каулинг и Джон Чармли изтъкнаха отговорността на Чърчил за войната и неговото участие във възраждането на социализма в Британия през 1945 г. Както и за упадъка на Британия на международната сцена.[182]

 

Чърчил, военновременният диктатор, се показа съвсем безразличен към следвоенните проблеми. И не демонстрира никакъв интерес по отношение на опасното възраждане на социализма от лейбъристкия министър Ърнест Бевин и синдикатите.[183][184]

 

Тези сили на дегенератството ръководят съвременния свят и го водят към гибел. Човечеството нехае.

 

Suum cuiqueВсекиму заслуженото.

 

 

 

Sine ira et studio[185]

 

 

 

За пореден път ни връщат към епохата, философията, манталитета и практиката на Съветския съюз. Не, в случая повторението не е майка на знанието. То не е и фарс, а трагедия. От Лондон френска авторка с ярък ляв уклон, от който понякога явно се срамува, призова съвсем в стила наширока страна моя родная“:

 

Америка трябва да води свободния свят алтернативата е хаос.[186]

 

За да не изпитваме съмнения относно начините на това лидерство, статията е допълнена от фотография на видимо добре охранени военни, облечени в защитни дрехи, заснети в гръб. (Вижте илюстрацията.) Обръщам се към онези, които помнят милиционер-социализЪма: Не ви ли звучи познато? Не толкова отдавна, само преди 28 години, това звучеше така:

 

СССР трябва да поведе прогресивното човечество останалото е войни и хаос.

 

Толкова ли оглупяхме, че допускаме всичко това? Безпаметни ли сме? Слепи ли бяхме, та не схванахме, че двата свята, чието съществуване пропагандата ни втълпяваше, ги имаше единствено в нея и в представите, които тя формираше. Винаги са се намирали елити, които са си съдействали и са действали в синхрон. Изключенията потвърждават правилото. Единият свят просперираше благодарение на другия или дори на третия, както го наричаха. Защото, от една страна, неоколониализмът превърна Запада в нещо недостижимо високо. За сметка на този Трети святикономически изостаналите страни. Тяхното развитие се поддържаше на ниво близо до дъното чрез терорпреврати, изкуствено предизвикани двустранни и локални военни конфликти, благодарение на марионетни правителства.

 

От друга страна, социалистическият свят също беше вкаран в схемата на неоколониализмачрез кредити и научно-техническа зависимост. Неговите пропагандни оръдия бълваха огън с халосни снаряди. Истината е, че ние се оказахме роби както на местните червени фашизирани номенклатурни елити, така и на западните.

 

Тогава тук всичко бешенародно“ – Народна република, народна демокрация, народна култура, народни читалища, народен спорт и даже човек от народа – един единствен!… Разбира се съдехаврагове на народа“, което не беше социзмислица, а „откритиена норвежкия класик Хенрих Ибсен. Негова пиеса е озаглавена така – „Враг на народа“. Впрочем, доста дълго на Запад Ибсен минаваше зафашист! Учудвате ли се?

 

Ето кога и къде е възникнало това понятие, тъй масово и с лека ръка прилагано от комунистите. В него по безсрамно манипулативен начин са смесени други две, които не са тъждественидържавата и народът. Възможно е да сте враг на управниците на държавата. Ала присвоили си правото да говорят от името на нацията, властниците обявяват всяка неугодна им личност за враг на народа“.

 

Социализмът беше безвремие. Тъй еднообразно и сиво, сякаш часовниците бяха спрели. В него нормалният човек не живееше, а вегетираше. Битът му и всичко значимо, съществено, бяха двойствени. Даже най-интимните отношения.

 

На улицата можеха да разговарят криво-ляво. Докато се разхождаха безцелно по многолюдните тротоари, не съвсем един до друг и винаги без да се гледат, те водеха на пресекулки своеобразен разговор, който ту светваше, ту гаснеше като лъчите на маяк, секващ в мълчание при появата на партийна униформа или в близост до телекран, след няколко минути подеман отново в средата на изречението, после прекъсван, когато се разделяха на уговореното място, и отново продължаван почти без въведение на другия ден. Оказа се, че Джулия е свикнала да води подобни разговори, които тя наричаше „разговори на части“.

 

Удивителна бе и способността й да говори, без да мърда устни. За близо месец вечерни срещи те успяха само веднъж да се целунат. Докато вървяха мълчаливо по една странична уличка (Джулия никога не разговаряше, когато излизаха от главните улици), внезапно се чу оглушителен тътен, земята се надигна, въздухът помрачня и Уинстън се озова проснат на една страна, натъртен и изплашен. Някъде съвсем наблизо трябва да бе паднала бомба. Изведнъж видя на няколко сантиметра от себе си лицето на Джулия, пребледняло като тебешир. Дори устните й бяха бели. Убита! Притисна я към себе си и разбра, че целува живо, топло лице. А по устните му беше полепнало нещо като пудра. Лицата и на двамата бяха дебело покрити с мазилка

 

Джулия рядко имаше изцяло свободна вечер. Тя посвещаваше голяма част от времето си на лекции и паради, раздаваше литература за Младежкия антисекссъюз, приготвяше знамена за Седмицата на омразата, събираше волни пожертвувания за кампанията за спестовност и какво ли не още. Струва си, казваше тя, това е прикритие. Спазваш ли малките правила, можеш да нарушаваш големите. Дори убеди Уинстън да пожертва още една от вечерите си, за да участва заедно с други ревностни партийни членове в извънредното и доброволно изготвяне на бойни припаси. Така че веднъж седмично Уинстън прекарваше четири смразяващо скучни часа, завинтващ металически парчетии – вероятно части от детонаторивъв ветровита, лошо осветена работилница, където ударите на чуковете зловещо пригласяха на музиката от телекраните

 

Джулия беше на двайсет и шест години. Живееше в общежитие с още трийсет момичета („Винаги сред женска воня! Как мразя жените!“ – вметваше тя) и работеше, както бе предположил, на машините за писане на романи в Отдела за художествена литература. Обичаше работата си – пускала и поддържала мощен, но капризен електрически мотор. Тя не билаумна“, но обичала да работи с ръцете си и се справяла добре с машините. Можеше да опише целия процес по съставянето на роман: от общите насоки, дадени от Комитета за планиране, до последните подробности, изпипвани от групата за преработка. Но завършеният продукт не я интересуваше. „Не си падам много по четенето“ – казваше тя. Книгите бяха само стока, която трябваше да се произвежда, като конфитюра или връзките за обувки.

 

Нямаше никакви спомени отпреди шейсетте години, а единственият човек, който й разказвал често за времето преди революцията, бил дядо й, изчезнал, когато тя била на осем години. В училище била капитан на хокейния отбор и две години поред печелила купата по гимнастика. Била отряден ръководител в Разузнавачите и районен секретар в Младежкия съюз, преди да стане член на Младежкия антисекссъюз. Винаги получавала отлични характеристики… Дори била избрана (сигурен признак за добра репутация) за работа в Порносек, секцията на Отдела за художествена литература, която произвеждаше евтина порнография за пролите. Хората, които работят там, я наричат Бунището, отбеляза тя. Една година била в производството на книжки със заглавия като Шибани разкази“ или „Една нощ в девическото училище“,[187] които после младежи от пролетариата купуват скришом в запечатани пликове със съзнанието, че си доставят забранена стока

 

Животът, както тя го разбираше, беше много прост. Ти искаш да се забавляваш; те, тоест партията, искат да ти попречат; доколкото можеш, ти нарушаваш правилата. Тя като че ли смяташе за толкова естественотеда искат да ти отнемат удоволствията, колкото и ти да искаш да минеш между капките. Джулия мразеше партията и го изразяваше с най-груби думи, но не я критикуваше от принципни съображения. Доктрината на партията не я интересуваше, освен ако не засягаше собствения й живот. Уинстън забеляза, че тя никога не използва думи на новоговора, с изключение на онези, които бяха влезли във всекидневна употреба.

 

Не беше и чувала за Братството и отказваше да вярва в неговото съществуване. Струваше й се глупав всякакъв бунт срещу партията, предварително обречен на провал. Разумното бе да нарушаваш правилата и въпреки това да оцелееш. Без да ще, Уинстън се запита колко ли още като нея има сред по-младото поколениехора, израснали в света на Революцията, които не познават нищо друго освен партиятавечна като небето, – които не се бунтуват срещу нейната власт, а само я избягват, както заек бяга от куче.

 

Изобщо не говореха за възможността да се оженят. Беше прекалено неосъществима, та дори да помислят за нея. Никаква комисия никога не би разрешила такъв брак, дори ако по някакъв начин успееха да се отърват от Катрин, съпругата на Уинстън. Беше безнадеждно дори да се мечтае.[188]

 

Върнете се назад в паметта си към онова миналото. Помислете честноне сте ли преживели тези или сходни неща?

 

Разбира се, тези неща не важаха за другарчетата. Тях ги очакваше другосветлобъдеще, под прожекторите на партията и нейните служби за партийна сигурност. Ако нямате спомени като описаните от Оруел за родната му Англия в настоящето, значи сте от Тях.

 

Но днес, когато знаем какво представлява Западът, отново да ни призовават да вървим напред към онова мрачно минало? Да приемаме за допустимо „Америка да води свободния свят алтернативата е хаос“? Не само. Като императив – нещо наложително на всяка цена. Защото в цитата се мъдри едно такова „трябва“!

 

Хайде стига! Аман.

 

Навремето не знаехме. Не мога да преценя и отсъдя, дали това ни оправдава. Обаче в края на януари гледах чудесния филм „Двама мъже в градас Жан Габен и Ален Делон. Бях забравил доста от подробностите в сюжета. Този път се запитах: Къде ми е бил умът през седемдесетте, когато ни го пуснаха? Точно така – пуснаха го. Казвахме, чедават“ еди кой си филм. Както „даваха заплати“, „давахаКока Кола“, „даваха тоалетна хартия“, „даваха…“! Тогава съществуваше норматив от 10-12 западни филма на година.

 

В махалата ми, а после двамата с жена ми не гледахме български, съветски или други изкривявания на истината, минаващи за филми. Те бяха по-скучни от рентгенови снимки. Все пак лъчите на Рьонтген показват известна истина, нали?

 

Не ме интересуват онези, които са се предали и са го правели. Тяхното съзнание е поразено. То е все едно да се чудите, че не съм слушал Ирина Чмихова, Георги Кордов, Лили Иванова, Емил Димитров, Бисер Киров, на когото продавах западни плочи, или просташката чалга наСигнал“, „Ритон“ и подобните им.

 

Та онова, което ме впечатли в споменатата стара френска продукция, бяха приликите между милиционерщината там и тук. Във Франция е минавала за полицейщина. Обаче полиция отдавна не съществува никъде по света. Има милицииуниформени, които слугуват на милихиляда номенклатурни балона. Полицията трябва да се грижи за реда и спокойствието на полисаграда, и да помага на неговите жители. Това вече го няма или най-малкото е на изчезване.

 

Във Франция не са преследвали за дълги коси и шарени дрешки. Макар, както се оказа и го научих отдавна, и там, и в САЩ, почти навсякъде, са следили и за младежите, коитосе носяттака. Страшното в киноразказа, на който се спирам, бешедори да е хиперболакак един полицейски началник е бил в състояние да съсипе съдбата на нормален човек, да предизвика превръщането на млад мъж в убиец по неволя.

 

Наистина, къде ми е бил акълът?…

 

 

 

Пропагандата не мами хората;

тя просто им помага да се самоизмамват[189]

 

 

 

Излияния като това на „милатаНатали Нугайеред разкриват докъде е достигнало обезумяването в „свободния свят“, на който „убавицата“ има претенции да принадлежи. За пореден път да припомня мрачната, но неаргументирано оптимистична констатация на бай Владо Свинтила:

 

Аз зная, че литературата не само на Изток е виновна в сътрудничество със сталинизма (нещастният Париж притежава повече мръсни сталинисти-писатели, отколкото София!), че тя засега се мръщи и не приема темата. Но сталинистите ще се махнат: сътрудниците им ще се махнат, колаборационистите ще се махнат, адаптиралите се ще се махнат и пред мисълта ще застане отново огромно заглавието: Концентрационният свят. Под което заглавие трябва да се поставят колони с думи и мисли.[190]

 

Нищо такова не стана. Сталинистите триумфират навсякъде. Най-вече на Запад.

 

Ярък пример за взаимодействието на американските власти с руските по-рано съветските е трагичният опит за ликвидиране на моя близък Благой Алексиев, американски гражданин под името Брайън Алексис. Той нееднократно е гостувал в моето два пъти спирано телевизионно предаване. Както сам пише:

 

Аз съм единственият оцелял от най-смъртоносните радиоактивни отрови и токсични елементи на руското КГБ. В резултат на смъртоносните отравяния ми е поставена диагнозата радиационно заболяване с постоянно намаляване на размерите на всички органи и системи на моето тяло. От юли 2006 година ФБР провежда масивна операция за прикриване на моя случай, в подкрепа и защита на доказаната агентка на КГБ Анна Лвовна Килимник, също така Анна Мей Алексис, използвала произведени в Русия радиоактивни отрови и токсични елементи за моето убийство. Нещо повече, ФБР прикрива убийството на агента на КГБ Николай Курочкин, екзекутиран от агентката на КГБ Анна Килимник в Лос Анджелис с отрови, изработени в Русия. През ноември 2014 г. заведох съдебно дело срещу ФБР заради неговата подкрепа и защита на терористи от КГБ, използващи оръжия за масово поразяване, за да извършват масови убийства на американска почва.[191]

 

Анна Килимник е еврейка от Украйна, потомствено свързана с КПСС и съветските тайни служби. Сега действа отвъд Атланика и се намира под закрилата на Федералното бюро за разследване на САЩ! Сами си вадете изводите.

 

Когато оковат духовността в идеологическите пранги, общественото съзнание бива пометено. Camarade- comrade-товарищ Нугайеред е типична представителка на споменатата западна интелигенциязаразена от идеите на марксизма-ленинизма, неподлежаща на лечение, камо ли на облагородяване. Тази псевдоинтелигенция е съставена от палачите и тъмничарите на духовността.

 

 

 

 

 

 

 

За мен и някои от приятелите ми от онова време всичко изглеждаше безнадеждно. Един след друг, в рамките на две години си отидоха нашите юношескигерои“. Брайън Джоунс отказа да се подчини на големите пари. Тандемът Мик ДжагърКийт Ричардс, вече под контрола на нюйоркския еврейски финансист Алън Клайн, предложен им от троцкиста Джон Ленън, го замени с Мик Тейлър. Дни по-късно русокосият автор на много деца беше намерен удавен в басейна на къщата си

 

След нощни преговори с еврейски продуценти, година и два месеца по-късно Джими Хендрикс също почина във ваната си. В документален филм, заснет преди няколко години, германската му приятелка Моника Данеман и неговият тогавашен най-близък – Пийт Таунзънд, китаристът отThe Who”, намекнаха за отравяне по време на споменатата среща

 

Месец след това в САЩ почина Джанис Джоплин. Разочарована от политиката на родината си, огорчена от своите близки и доста объркана, според официалната версия – умряла от свръхдоза хероин. Две седмици по-рано се скарала с продуцента си, който работеше и с “The Doors”. Неговото име беше… Пол Ротшилд.

 

На следващата година в Париж си отиде и Джим Морисън. Парижкото кметство остави гроба му, защото печели от него като… туристическа атракция?![192]

 

Имената на тези младежи избухнаха като фойерверки и точно толкова бързо угаснаха. Останаха много съмнения и музиката им за онези, които не искат да сложат джемпърчетата и бомбетата, нито да татуират телата си и да пронижат своите лица с железа като африкански туземци.

 

Явно обстановката е била толкова отчайваща, че в своето музикално посвещение на първата си сериозна приятелка –  Мери Уърбелоу, Джим Морисън написва и изпява стиховете:

 

О, кажи ми, къде е погребана твоята истина. Улиците са поля, които никога няма да умрат. Избави ме от причината за това.[193]

 

Който е изгледал видеата, е чул горчивите слова на финала. А грозните очилати, добре подстригани млади хора, показани преди това, минаха през комунистическите организации, за да могат по-късно „да се променяти да станат консерватори. От новите, каквото и да значи това. Днес мнозина от тях ръководят Системата в САЩ. Същото е тук, там и навсякъде. Един от тукашнитетрето поколение комунист и служител на Държавна сигурност, като студент в СССР вербуван за московски агент, днес също е новопокръстенНямам представа какъв – може би неоконсерватор или неолиберал. Та той без свян призна:

 

На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо.[194]

 

Егоизъм, мания за величие, кариеризъм, подлост

 

Що се отнася до „малките сини човечета, облечени в малки сини костюми с малки сини шапки“, още в началото на двайсетте години Сергей Есенин е открил, откъде бил заимстван образецът им:

 

От гледна точка на външното впечатление в Америка съществуват забележителни куриози. Така например американският полицай е облечен като руския городовой,[195] само че с други кантове.

 

Този куриоз навярно се обяснява с това, че промишлеността е съсредоточена преди всичко в ръцете на имигранти от Русия. [Кои били те?] Явно от тъга по родината нашите сънародници са издокарали полицая в позната за тях униформа.

 

Въобще за руското ухо и очи Америка, а преди всичко Ню Йорк, до известна степен са с кръвоносна система от Одеса и западните области.[196] Ню Йорк е 30 на сто еврейски град.[197]

 

Джим Морисън написа и изпя и това:

 

Тялото на мъртвия президент е в автомобила на шофьора.[198] Моторът работи с лепило и катран. Идвай сам, няма да стигнем особено далече, само до Изтока, за да се срещнем с царя.[199][200]

 

Заглавието на песента на “The Doors” е многозначително: „Прослава на гущера“!

 

Трябва да поискам прошка от Джим Морисън. Още докато беше на върха на славата, повярвах на американската пропаганда, промъкваща се от радиостанциите или с печатни издания, пренасяни от номенклатурчици, за да угодят на дечицата си. Даже в тази медия споменах, че е онанирал на сцената. Разкайвам се.

 

Déjà vu…

 

 

 

Организационната сила и лидерството бяха извадени

от руските еврейски области, намиращи се по талмудски контрол,

и в този смисъл комунизмът очевидно беше източно еврейски[201]

 

 

 

Да се върнем към старите бойни маршове, подети на нов глас. Към онзи призив от Лондон, който повтаря старияот столиците на държавите, които бяха сателити на СССР.

 

Просто няма нищо под ръка, което да замени ролята на Америка за поддържането на носещата конструкция в международните отношения след 1945 г.“ – твърди „милатаНатали Нугайеред, тази френска англичанка или най-точно глобална космополитка. – „Нищо друго, освен вакуума, който би могъл да бъде запълнен с още по-голям хаос и разделение, отколкото в настоящия случай. Тръмп е това, което е, с недостатъци и вече познати особености. Но ако САЩ напълно егоистично загърбят принципите на западната солидарност, би могъл да изникне един свят без никакви ограничения. Всички губят…

 

Доверие, където си заслужава… Това ще трябва да свърши добра работа в Европа и извън нея. Ето главните точки, които Териза Мей посочи [на Тръмп]: няма „нищо фаталноотноснопомръкването на Запада“, чиито ценности трябва да бъдат подкрепяни. Европейският проект е жизнено важен: „Неизбежно остава в нашите интереси – и на света в по-широк смисъл – това, че Европейският съюз трябва да успее.“ [Защо, „мила“ Териза Мей вие го зарязвате?] Разговорите с Русия трябва да продължатот позиция на силата“. „Доверяй, но проверяй[202] с Путин

 

Вследствие от избирането на Тръмп се увеличиха разговорите между някои европейски лидери за изграждането на стратегическа автономия на континента. Но в действителност няма никаква такова автономия, за която да говорим от гледна точка на отбраната. Когато Меркел декларира, една седмица преди встъпването на Тръмп в длъжност, че няманикаква гаранция“ за това дали САЩ ще бъде там, за да защитава Европа, тя отправи призив за пробуждане, не а удобно решение…

 

Норберт Рьотген, съюзник на Меркел, който е начело на Външнополитическата комисия на Bundestag-а, заяви нещо повече: „Няма никакъв планБза европейската сигурност, нито за фундаменталните ценности на нашия съюз.“…

 

… Възниква възможно уравнение, в което Европа, Тръмп и Русия трябва да намерят някаква обща почва, може би „сделка“,[203] която не би разбила трансатлантическата солидарност. Би било самозаблуда да смятаме, че Тръмп изобщо би се накиснал в сложната геополитика. Важните европейски столици остават все така ужасени от него – но те също забелязаха, че неговата реч при встъпването му в длъжност съдържаше обещаниетода усили старите съюзи“, докато търси „нови“.

 

Може би Тръмп ще проумее, че новите съюзи са трудно осъществими. И че „старитепредлагат предимства. Може и да открие, че в реалността и практикататрябва да има надежда.[204]

 

Като чуя думата „солидарност“, се хващам за… А „важните европейски столици“? Какъв комунизъм!

 

А като комсомолска активистка в Академията на науките на комунистическата Германска демократична република, агентка на Stasi и специалистка по руски език Меркел, Ангела Адолфовна, е призовавала СССР да върши онова, за което сега плямпа, че Америка е длъжна. Откъде накъде? Плащайте си, ще ви пазим, обяви Тръмп. Да не говорим, че ФРГ е окупирана държава, по-рано васална на САЩ и СССР, сега само американска подлога, неизменно с ционистки управници. А народът й е известен с вроденото си стадно чувство. Германците са родени роби,[205] дисциплинирани бачкатори, които по-свестните – например гърците, едно време нашенци, биха могли да използват

 

Нугайеред демонстрира образец за най-висша форма на реакционерствовръщане към комунистическото ни минало. От страна на френска социалистка, която под слънцето на глобализацията, дето не свети за всеки, а само за световната номенклатура, е намерила подходящ пристан в Лондон. Там ръфа обилно на баницата мекото. С възторга на комсомолска секретарка у нас от края на четиридесетте тя зове:

 

Америка трябва да води свободния свят“!

 

Само че тойсветът – отдавна престана да бъде онзи, който френската другарка вижда в закостенелите си болшевишки представи. Направиха го многополюсен. Ако нещата навремето бяха такива, каквито ни ги рисуваха, Съветският съюз и социалистическият блок нямаше да съществуват. Но не би. Имаше ги Съюзниците, Сталин, Рузвелт, Чърчил, накрая Труман, договорките в Техеран, Москва,[206] Потсдам… До ден днешен за Запада комунистите не са военнопрестъпници. Въобще не ги смятат за криминални типове. Децата им са там, въртят едни откраднати пари и командват

 

Сега има Китайкомунистически. Превърнат в световна сила от американските политици и индустриалци: Хенри Кисинджър, Ричард Никсън, Дейвид РокфелерРотшилдови инвестират там от трийсетте години на ХІХ век.

 

Нашият бизнес беше един от първите западни делови институции, възстановили отново връзките си след 1953 г.[207]

 

След телефонната надежда от разговорите с президентката на Тайван, че Доналд Тръмп ще му се опъне, дойде отрезвяващото февруарското кандисване на политиката на една китайска държава[208] Индия все повече възправя ръст. И съсипаната Бразилия няма да е вечно в тинята. Барак Обама помогна всячески на Путин да вдигне пропадналата Елцинова Русия на крака.

 

А Европейският съюз е в незавидно положение. Да се дири нещо повече в него издава или късогледство, или болшевишки реваншизъм, опазил ни Господ!

 

Останалото е изпадане в положението на Джон Беркоу, който май се самонатика в него. Обяви Доналд Тръмп зарасист“, „некомпетентен“, „нежеланв Обединеното кралство… Като „говореше от името на Британия“, както отбеляза тамошен журналист.[209] Така се научиха да приказват туземните ни политици, журналя, всякаква комунистическа измет и тиня. Говорят от името навсички българи“. А самите те не са такива, даже не са човешки същества.

 

Под властта на корпорациите Западът все повече заприличва на Източна Европа, прикачена към Съветския съюз. С ограничения суверенитет, невъзможността да се изговаря истината на господарите в Кремъл, послушанието, превръщащо се в раболепие и предателство спрямо собствения народ. Пример за последното беше Декемврийският пленум на ЦК на БКП за по-нататъшно сближаване и пълно сливане на НРБ със СССР. А за предното, онова фамозно Тодор-Живково признание, какХрушчов го драл“, изречено с патос, граничещ с гордост!

 

По сходен начин британската премиерка Териза Мей отиде в Белия дом след поредица коленопреклонни изявления за запазване наспециалните отношенияна страната й с големия брат САЩ. Също така не посмя, даже на съвместната й пресконференция с Доналд Тръмп, да обели зъб за някаква критика към политиката и методите за нейното провеждане, които новата администрация възприе. Въпреки че преди това се заканваше… Кака ви Мей пледираше за бързо сключване на търговско споразумение между Вашингтон и Лондон, което да послужи като буфер, смекчаващ евентуални проблеми след напускането на Евросъюза.

 

Лиъм Фокс е смятан за представител на крайно дясното крило в Консервативната и обединителна партия на Британия, каквото и да означава това. Доста време беше поставен във фризера, защото разкриха негови крупни далавери и лобизъм в полза на корпорации. Сега отново е във властта като министър на международната търговия.

 

Връщането обратно на Фокс в правителството от Териза Мей беше силен сигнал, който трябваше да получим относно намеренията на нейния кабинет. Търговските споразумения, с които Фокс е ангажиран, уреждат ограничаването на суверенитета ни. Стандартите на САЩ по отношение на храните и околната среда са доста по-занижени от британските, и ще станат още по-ниски, ако Тръмп върви по своя предначертан път. Всяко търговско споразумение, което наложим, ще създаде съвместен комплект от стандарти за продукти и услуги. Тръмп ще настоява нашите установени изисквания да бъдат намалени, та американските корпорации да могат да проникват на пазарите ни без да се налага да променят своите практики. Всички карти след гласуването за Brexit са в ръцете на САЩ: ако Обединеното кралство не сътрудничи, няма да има никакво търговско споразумение.

 

Може би се нуждаехме от някой, който да се съпротивлява. Тя избра Фокс, който стана неотменима част от нейния екип. Дипломатическата мисия в сянка, която той изпълни посредством Атлантическия мост,[210] го вкарва направо в самата администрация на Тръмп.

 

Доста преди Тръмп да спечели, финансирането на предизборните кампании в САЩ съзнателно, последователно и организирано  беше корумпирало политическата система. Нови анализи, осъществени от американски политолози и учени, установяват продължаващата от 32 години почти перфектната пряка връзка, между парите, събирани от двете партии за избори за Конгреса, и техните дялове в резултатите от гласуването. Но и в тази област имаше промяна: корпоративните дарители стигнаха до там, че доминират това финансиране.

 

Чрез свързването на нашата съдби с тази на Съединените щати правителството на Британия ни заклещва в тази система. То е част от онова, за което беше Brexit: Европейските закони, защитаващи обществения интерес, бяха изобразявани от консервативните евроскептици като нетолерантни намеси в корпоративната свобода. Взимането обратно на контрола ни от Европа означава по-близка интеграция със САЩ. Трансатлантическите специални отношения са специални отношения между политическа и корпоративна власт. Тази власт е циментирана от мрежата, за чието изграждане помогна Лиъм Фокс.[211]

 

Цитирах този откъс, защото съдържа знаменателни факти и послания, и има връзка с онова, което следва.

 

Първото е познатата на нас – народите от Източна Европамечта на елита за по-близка интеграция“. Няма значение дали със СССР или със САЩ. Става дума за подчинение. Друг въпрос е, че Съветският съюз беше комунистическа сатрапия, а САЩ са по-мека социалистическа тирания.

 

Второ, както навремето тукашните московски марионетки лягаха и ставаха на уста със Съвета за икономическа взаимопомощ СИВ, чието седалище беше в Москва, западните бленуват Европейския съюз със столица Брюксел. И двете никога не са защитаващи обществения интерес“. Това е недодялана лъжа!

 

Те бяха и санетолерантни намеси в икономическата свобода“. Достатъчно е да посочим плановото развитие на страните от съветския блок под диктата на Кремъл. И да го сравним със същото, но под брюкселско командване.

 

С какво се занимава Европейският парламент? С това дали краставиците да бъдат прави или криви; какъв да бъде размерът на внасяните банани; дали кравите да бъдат хранени с чесън?… Без никой да е проверил, възможно ли е кравите да ядат чесън, както съвсем на място се подигра Владимир Буковски. Вижте и чуйте.

 

 

 

 

 

Буковски спомена „левите идиоти“. Именно те застанаха на страната на Европейския съюз и осъждаха напускането му. Пак същите се обявяват против Доналд Тръмп. Ала той все пак не е членувал в явна комунистическа или социалистическа партия, ако приемем някакви „политически координатни системи“, които отдавна не са валидни. Тоест, дори да е комуняга, за какъвто го смятам, поне не е бил организран. Ако това не е вярно, значи можем да очакваме след време да узнаем и за неговото участие в интернационалното комунистическо движение. Засега такова не е открито.

 

Както у нас с насилственото коопериране на земята и добитъка комунистите отчуждиха селските стопани от труда, подгониха ги към градовете, с което съсипаха прекрасното ни земеделие и животновъдство, така комунистическите евробюрократи ликвидират селското стопанство в Европа.

 

 

 

САЩ и Европа, каквито ги познаваме,

са мъртви; ние сме die Vorläufer[212]

 

 

 

Съществува една съществена разлика между някогашния тукашен социализъм и настъпващия на Запад. Преди всичко публикацията е факт. А авторът на цитираните редове не е арестуван. Засега. Така е в началото на този експеримент на налагане на диктатура. У нас в условията на милиционерщината беше невъзможно дори да помислим за такова волнодумство, ако мога да използвам руския израз. Незабавно пращаха в концлагер или в затвор. През първото десетилетие са убивали

 

Може би тук е мястото да проверим възможно ли е твърдението на лондонския автор, че „финансирането на предизборните кампании в САЩ систематично е корумпирало политическата система“ отговаря на действителния политически пейзаж или е провокация? Също така да проверим, възможно ли е „корпоративните дарители да са стигнали до там, че доминират това финансиране“? И наистина ли „трансатлантическите специални отношения са специални отношения между политическа и корпоративна власт, а тя е циментирана“?

 

Нека за лакмус ни послужи Джими Картър, бившият президент на САЩ, представител на Демократическата партия. На 27 септември 2015 година, когато предизборната кампания в родината му набираше сила, той гостува на частното предаване на Опра Уимфри, бивша проститутка.

 

Картър, навремето фермер от щата Джорджия, който отглеждаше фъстъци, беше назначен за президент в края на 1976 година. Представял съм видеосвидетелство за това. Какво се е изменило оттогава? Най-богатата телевизионна водеща в американската история го запита, дали би искал да заеме високия пост на обитател на Белия дом в днешния политически климат. Ако желае, смята ли, че би могъл да бъде избран? Което е смешно. Обаче ето как отговори Картър:

 

Категорично не. Няма никакъв начин за вас да постигнете да ви предложат от Демократическата или Републиканската партия, без да сте способни да съберете двеста или триста милиона долара, даже повече. А аз не бих се съгласил да направя това. Пък и нямаше да мога да го постигна.

 

Сега ние станахме олигархия вместо демокрация. И мисля, че това беше най-голямата щета върху основата на морала и на етичните стандарти на американската политическа система, която изобщо съм виждал през живота си.

 

Когато стигнете до Вашингтон, вече сте отчуждили демократите от републиканците и Конгреса от президента, както и червените градове от сините.[213] Никога преди 25 или 30 години не сме имали това. Когато се кандидатирах за президент, имах точно толкова подкрепа от републиканците, колкото от демократите. Но за да ме преизберат, трябваше да реорганизирам Демократическата партия.“

 

Той продължи с предупреждението, че необходимостта от такава масивна финансова подкрепа е причинила непоправимо увреждане на политическата система на САЩ.[214]

 

Когато това е заявено от някой, заемал най-високата и привидно най-влиятелната длъжност в САЩ, а в неговото време – и в света, с единствена конкуренция от страна на съветските генерални секретари, би следвало американците да се замислят. Обаче това не става. Изглежда управлението на тълпите наистина не е чак толкова сложна работа.

 

Щом се стигне до там, че мнозинството от жителите на една страна, особено могъща военно като САЩ, не се замислят за нейното състояние, не търсят причините за упадъка й, живеят ден за ден, тя пропада. Те – с нея.

 

Хората са уморени от крясъците на политиците по площадите и залите в предизборните кампании. Не са гламави. Виждат, че живеят все по-зле. Това се отнася най-вече до Съединените щати, където и медиите действат в най-безцеремонен болшевишки стил, укривайки и изопачавайки информацията.

 

Американците не са така привързани към демокрацията, както може би си мислите“ – заля тези дни с хладен душ британската аудитория Остин Сарат, професор по правораздаванеюриспруденцияв частния либераленКолеж на град Амхърст, щата Масачузетс. – „Докато се бяхме фокусирали върху политически пристрастните разделения в нашата правителствена политика и назначения, започна една почти невидима ерозия на основите на политическата ни система. Обществената подкрепа за върховенството на закона и демокрацията вече не могат да бъдат приемани за даденост.

 

През 2017 година самото управление чрез закона и демокрацията са нападнати от президента Тръмп и неговото правителство. Това е колкото симптом, толкова и причина за настоящата ни криза. Допитване, извършено от Public Policy Polling,[215] изнесе смайващи резултати от национална анкета, проведена тази седмица [6-13 февруари 2017 г.]. Тези резултати показват значителните пропуквания в общественото възприятие на върховенството на закона и на демокрацията.

 

Едва 53 на сто от запитаните заявяват, че „вярват повече на съдиите, отколкото на президента Тръмп при вземането на правилни решения за Съединените щати“. В този социологически разрез на американците 38 процента твърдят, че вярват повече на президента Доналд Тръмп, отколкото на съдиите в нашата страна. Нямащите мнение са 9 на сто.[216]

 

От тук до все по-преобладаващите гласове у нас, издигащи лозунгаИскаме си социализма“, „При Тато беше многократно по-добре“, „Тодор Живков беше велик държавник, какъвто се ражда веднъж на хиляда години“,[217] има само една крачка.

 

Форумите на електронните медии изобилстват от подобни мнения, поднесени по възможно най-неграмотен начин.

 

Никой от тези „умниносталгици не се сеща, че ако Тато беше на власт, нямаше да могат да напишат и буква никъде. Нито да рекатгък“. Щяха да се правят, че бачкат, а държавата щеше да имитира, че им плаща. Пак щяха да крещят подобни лозунги, но по време на задължителните манифестации и митинги, представяни като „доброволни“. И да чакат по 20 години за панелен коптор с площ по норматив, по 15 лета за съветски автомобил, правен в понеделник, и по 2-3 лазарника за старомоден цветен телевизор, изработен във Велико Търново.

 

Партията-държава все така щеше дадава заплати“, дапуска банани или тоалетна хартия“. Но нейните роби щяха да ходят на море, където в почивните станции хранеха предимно с домати с ориз. А в неделяс по две кюфтета, чиято кайма съдържаше повече хляб, жили и хрущяли, отколкото месо… Но нямаше да мислят за бъдещето си, което се изчерпваше с продължаване на описаното настояще. Нито да се кахърят как да подобрят своя живот. Грижата за това принадлежеше на партията-държава.

 

За простолюдието гумени цървули; за номенклатурата тлъсти парични суми. Но „нека о̀дат боси“ – викаше множеството по адрес на компартийните началници. Даже несъзнавайки, че гуменетките струват 2 лева, а премиите на червените балони възлизаха на хиляди

 

Въпрос на мироглед.

 

Ала да се върнем в обедняващите САЩ, все повече заприличващи на нашенската чалгарско-социалистическа Номенклатурия. Ето какво е наследството на десния“ президент Джордж У. Буш, прегръщал се с ГеоргиГоцеПърванов, и провъзгласил Сергей Станишев за обещаващ млад лидер“, и за  „миротворецаБарак Хюсеинович Обама.

 

Министър-председателят господин Станишев,[218] не отговори на десет опита да потърсим негов коментар през шестдневния ни престой. Бивш журналист, завършил Лондонската икономическа школа,[219] миналата година г-н Станишев беше наречен Mr Clean[220] от президента Джордж Буш заради неговите усилия да се бори с организираната престъпност. След като други европейски нации започнаха да се оплакват от измами с помощи, г-н Станишев публично обяви, че няма никакъв защитенчадърза богатите бизнесмени или за фигури от организираната престъпност.[221]

 

Подкрепян от Белия дом и Кремъл, от години съветският гражданин Сергей Дмитриевич Станишев е депутат в Европейския парламент и втори мандат оглавява Партията на европейските социалисти. Да е честито на комунистите и червените фашистки ченгета, преквалифицирали се в американофили. Това са любимите вождове на половината клозетно население, изживяващо се като… „дясно“, моля ви се. Но защо не крещят в синхрон с Доналд Тръмп лозунгаAmerica first” – „Америка на първо място“?

 

Ще ви покажа епизод от филм с участието на американски, иракски, френски политически дейци и шпиони. Неговата премиера се състоя на 28 януари 2017 г. Последователно ще се запознаете със свидетелствата на Рей Макгавърн, пенсиониран анализатор от ЦРУ, който по време на срещата на върха в Малта в началото на декември 1989 година е стоял редом до Джордж Буш на масата на преговорите. И е готов да даде показания пред съд, че президентът на САЩ е обещал на Михаил Горбачов НАТО да не се разширява повече.

 

Следват бившите американски сенатори Боб Греъм и Боб Кери, Джоузеф Уилсън, дългогодишен дипломат от кариерата, служил в посолството на САЩ в Багдад. Нататък – Ричард Пърл, евреин, неоконсерватор, „бившкомунист-троцкист, съветник в Пентагона, Жан-Марк дьо ла Саблиѐ, френски дипломат и съветник на президента Жак Ширак, Ахмед Чалеби – бивш иракски заместник-министър председател, противник на Саддам Хюсеин, Ари Флайшер, евреин, неоконсерватор, по-рано троцкист, секретар по печата на президента Джордж У. Буш, Андрю Бейсевич, пенсиониран полковник от американската армия. Уилям Бийни, бивш анализатор в Националната агенция за сигурност на Съединените щати.

 

Накрая ще видите и част от главните престъпници, комунистите, загърнали се с пелерината на някакъв „неоконсерватизъм“, организирали терористичните актове от 11 септември 2001 година, натикали САЩ и техните послушни сателити във войните в Афганистан и Ирак. Все – в полза на Израел.

 

 

 

САЩ и Европадемокрация в ленински стил

 

 

 

Така както смятаният за настоящ сив кардинал в Белия дом Стийв Банън, главен стратег на президента Доналд Тръмп, е ленинист.

 

Срещнах Стийв Банън – изпълнителния директор на Breitbart.com,[222] който сега е главен ръководител на кампанията на Тръмп, заменил наскоро подалия оставка Пол Манафорт – на прием с подбрани гости в неговата градска къща на Капитолийския хълм на 12 ноември 2013 г.“ – разказва еврейският неоконсерватор Роналд Радош.[223] – „Стояхме до дъщеря му, възпитаничка на военната академияWest Point”, която по онова време беше лейтенант в 101-а въздушнопреносима дивизия, служеща в Ирак. Картината беше забележителна, защото тя седеше на онова, което някога беше златния трон на Саддам Хюсеин, с автомат в скута. „Много се гордея с нея“, заяви Банън.

 

Сетне проведохме дълъг разговор относно неговото отношение към политиката. Той никога не се обяви запопулист“ или заамерикански националист“, за какъвто мнозина го смятат днес. „Аз съм ленинист“, гордо оповести Банън.

 

Шокиран, го попитах какво иска да каже.

 

Ленин“ – отговори той, – „искаше да унищожи държавата, а това е и моята цел. Искам да разруша до основи всичко и да ликвидирам целия днешен елит. Банън беше прилагал Лениновата стратегия за постигане на популистките цели на Чаената партия. Той включи в Чаената партия и онази група от Републиканската и Демократическата партия, както и традиционно консервативните медии.[224]

 

Сега гледайте.

 

 

 

 

 

 

 

Израел има право да връща назад Сирия“? Това ли е причината за настоящата агресия там? А Путин, на когото евреите трябва да вдигнат паметник, се прави на миротворец? Хайде де!

 

То е като Джеки Куугън и Чарли Чаплин във филма „Хлапето“. Първият чупи джамовете, а вторият подменя строшените стъкла. Колко руски фирми вече сключиха договори с Дамаск за предстоящото възстановяване на Сирия? НимаExxonMobil”, до неотдавна оглавявана от Рекс Тилерсън, настоящия държавен секретар на САЩ, не остана единствената западна компания, изпомпваща нефт в Ирак, включително в Кюрдистан? Но също така – в Русия, с която е поддържал отлични връзки!…

 

Иначе, цялата работа е като във вица, в който ревнивият разгневен лъв издирвал любовник на лъвицата си, за когото му съобщили, че има три тестиса. Царят на животните погнал всички мъжки животни наред. Първо късал съответните им органи, а после ги броял

 

В иракския случай Израел играеше ролята на лъва. Не го твърдя аз, а опитен американски дипломат, също – воененЧалеби напусна този свят десет часа след интервюто с него. Какво сполетя френския президент Жак Ширак, проявил характер и опазил страната си от Войната в Ирак?

 

Конспиративна теория“ ли?

 

Откъсът от документалния филм не е обвинителен документ, а послание към нашата съвест.

 

Такива са методите за предизвикване на въоръжени конфликти, използвани от световните комунистически лидери интернационалното Братство на банкерите. С измами вкарали първо Руската и Отоманската империя в първата война за петрол през 1877 година, въпреки посланическата конференция в Истанбул преди това. По подобен начин през 1905 г. принудили Русия и Япония да влязат в битка помежду си. Сетне с лъжи и фалшиви новини натикали човечеството в двете световни войни.

 

После предприеха Корейската, нахлуването в Куба, Виетнамската катастрофа, двете войни в Афганистансъветската и натовската. Преди това – в продължение на близо десетилетие накараха Иран и Ирак да се сражават, докато военнопромишлените им комплекси трупаха планини от печалби. Двете войни срещу Ирак пак бяха плод на измами. Досущ, както и т. нар. Арабска пролет и нейното продължение в Сирия и Йемен, агресията в Мали… Накрая – и Украйна. А списъкът е дълъг…

 

У нас, след 9 септември 1944 година, наложеният от Съюзниците т. нар. Народен съд произнася присъдимного от тях смъртнина всички депутати, които през 1941 година са гласували за присъединяването на страната към ОстаТристранния пакт. България, обявила неясно защо война на Британия и САЩ, е победена. Без да е изстреляла и един куршум във войната на хартия, тя е понесла бомбардировките на сърби, Съвети и англо-американци. „Хуманноимилосърдноот страна намилитеСъюзниците.

 

САЩ загубиха Войната в Ирак. Онова, което оставиха там, роди Ислямска държава. Нейните лидери са обучавани от американски инструктори. Обаче Съединените щати все още са първа военна сила на земята. Затова никой не подвежда под отговорност онези конгресмени и сенатори, които гласуваха в полза на Иракската война.

 

Понякога и загубилите не ги съдят

 

Не като елити, а като народи, западните и конкретно американскитепобедителисе оказаха сред губещите през половината двадесети век и от началото на този. Представителят на „консерватизма“, на „истинското дясноДжордж Уокър Буш, е само един от послушниците на интернационалната банкерско-индустриална алчно червена фашистка мафия. Както неговият дядо Прескът Буш не се гнусял да върти далавери с Адолф Хитлер, така и внукът няма нищо против да има вземане-даване с наследствения комунист Сергей Дмитриевич Станишев.

 

Не му пречи, че той е дете на комунистически терорист. Нито че е рожба на съветско-българската болшевишка дружба. Нито, че се е пръкнал в СССР. Както прие да се сприятели с комунистката Елена Поптодорова, служителка на службите за партийна сигурност на кървавия тоталитарен милиционерски режим у нас. А тя, на свой ред и с право, да се хвали със семейното си приятелствос Джордж и Лора Буш.

 

Ето как изглежда дружбата между Джордж Валкерович и Сергей Яковович. Тя се струва странна само на безполезните болшевишки идиоти, които имат подметки вместо глави:

 

 

 

 

 

Не веднъж съм споменавал, че в началото на трийсетте години на миналото столетие, след като социалистът Франклин Делано Рузвелт бил настанен с инвалидната си количка в Белия дом, част все още от не дотам обединения американски елит опитал да организира фашистки преврат, без свалянето на президента. Опитът за невидим coups détat се провалил. Но оказал влияние върху по-нататъшните възгледи и политика на единствения четирикратен държавен глава на Америка.

 

През април 1938 година президентът Франклин Рузвелт изпрати до Конгреса следното предупреждение:

 

Свободата на една демокрация не е сигурна, ако хората толерират увеличаването на частната власт до степен, в която тя става по-силна от самата тяхна демократична държава. По своето същество това е фашизъм.“

 

Това е предупреждение, което би било добре да запомним.[225]

 

Жреците на пропагандата оставят у хората усещането, че няма изход, всичко е изгубено. А не е.

 

Просто липсва вяра, разум, повече стремеж за научаване на истината за историята и действителното развитие на обществено-политически и икономическите процеси, желание, доверие у знаещите и можещите и енергия. Разделени по всевъзможни принципи, умеещи да щракат с електронни устройства, но не достатъчно образовани и ерудирани, народите изпадат в униние. И стават лесна плячка за интернационалните финансисти.

 

Шапка да свалим на равините от Руската империя и СССР – наследниците на хазарите. Свършиха си работата блестящо и сега разиграват своите изтребители и дронове над планетата.

 

Ние сме просто едни… сладури!

 

 

 

За фашизма държавата е абсолют,[226]

отделният човек и групите са относителни[227]

 

 

 

Защо винаги наричат това „фашизъм“? И никога не използват неговото истинско название, разкриващо пълната му същност комунизъм?

 

Какво по-различно имахме в тукашната двупартийна система, прилагаща една обща програма – на номенклатурата – по време на милиционер-съциализЪма?

 

И още нещо – що за лицемерие и прилагане на двойни стандарти представлвяваха протестите против указа на Доналд Тръмп за временно ограничаване на бежанци и имигранти от седем мюсюлмански държави? По улиците и площадите на Запада излязоха все левичари, комунисти, ерзац либерални екстремисти, мобилизирани от комунистическия Интернационал.

 

Защо никой не се втурна да демонстрира възмущението си, когато Израел издигаше стената на позора? Ход – комунистическо расистко мероприятие – в изпълнение на завета на еврейския фашист и главатар на десния ционизъм, пръкналия се в Русия фашист Волф Евнович Жаботински, известен под името ВладимирЗеевЖаботински, формулирал и предложил проекта за желязна стена“?[228]

 

Заради тази идея и по ред други причини, свързани с расизма, първият министър-председател на Израел Давид бен Гурион го нарекъл „Владимир Хитлер“.[229] Самият Мусолини казвал за Жаботински, че е „еврейски фашист“.[230] И ако създателят на еврейските младежки шпицкомандиБейтар“ е имал предвид „желязна стена“, която да отделя новодошлите самозваниевреиот коренните жители на Палестина, потомците на древните юдеи палестинците, то представителите на корпоратокрацията я използват, за да наложат единна световна комунистическа държава.

 

След Израел, първи се изолираха държави, членуващи в Европейския съюзновия СССР. Нима допреди 27 години всички страни от съветския блок не бяха изолирани в обширен концентрационен лагер с високи телени стени, по които течеше електрически ток? А настоящият филм е просто remakeвъзстановка или нова версия

 

Може би Европа не се изолира по същите причини, по които Тръмп иска да отстрани заплахата от юг и от миграцията? Унгария е почти изцяло опасана от ограда. Започва да строи втора. Австрия и Гърция също оградиха части от своите граници. Вместо повишаване на доходите, особено на пeнсиите, у нас комунистите издигат телени заграждения по границата с Турция.

 

Френски градове – например Кале и Дюнкерксе заградиха и изолираха. Край тях изградиха концентрационни лагери от болшевишко-нацистки тип. Като преди това „демократичноизринаха с булдозери бежанците, подирили убежище там. Парижките власти стигнаха до там, че ще вдигат стъклен дувар околоАйфеловата кула!

 

Сега Италия върши същото, за да не я безпокоят от Либия. За капак на всичко Европейският съюз, новият СССР, плаща на анкарския еврейски диктатор Реджеп Таип Ердоган, за да държи в палаткови лагери в Югоизточен Анадол 4 милиона нещастници, прогонени от западнитедемократи“ и тяхното творение Ислямска държава от бащините им огнища. Това вече е върхът!

 

Колко прав беше читател на лондонски всекидневник, прочут с левия си уклон, от известно време заемащ поза на крайно десен ястреб. Знаем кои и как биват назначавани за такива. Примери – бол. Като започнете от Франклин Д. Рузвелт, Харолд Макмилън, Ричард Никсън, Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и Барак Обама, и стигнете до левите десни екстремисти Тони Блеър и семейство Клинтън.

 

Европа е на своя смъртен одър. Тежко и горко на онези, които не го съзнават. Едните, ако са искрено вярващи в Христос, да останат насаме и да му се помолят. Комунистите, обсебени от църквата и фарисеите, да целуват ръка на поповете, които всяка секунда престъпват Христовия завет. Атеистите, които смятат, че всичко е тук и сега, да се подготвят за изгарянето на останките си, които изцяло смятат за тленни, без душа.

 

През последните 1500 години значителна част от Европа е била християнска, но никога Христова. Векове наред тя е воювала срещу народи, изповядващи друга вяра, но най-вече против себе си. Псевдохристияни са избивали подобните си. За радост и тържество на равините.

 

Сега настъпват последните времена на тазицивилизация“, родила толкова талантливи творци, оставила зад себе си прекрасни произведения на човешкия гений. Но едновременно с това завещала най-ужасните и кървави престъплениявойните. Не, атомната бомба и ядрената енергетика, която също е страшен експлозив, но с отложено взривяване, все едно с часовников механизъм, не са християнско, а еврейско изобретение. Но „християнитевъзприеха и това. Какво лошо не взеха от убийствените доктрини на юдаизма, включващи превъзходството на една религиозна секта и най-вече на нейния жречески елит номенклатуратав нея?

 

Европа е почти мъртва.

 

Не вярваме на европейската устойчивост на руската корупция“ – заяви неотдавна съветският военен шпионин Владимир Резун, подвизаващ се в Англия като „историк“ под псевдонима Виктор Суворов. Да, да, член на КПСС и офицер от ГРУ на Съветската армия. Отлично приет отвраговете“, срещу които е воювал. – „Но готова ли е Европа да защитава поне своята свобода и ценности? Не, за своите ценности Европа не се бори и не ще се бори.

 

Един пример: В големите европейски градове има безкрайни квартали, заселени от мюсюлмани, които не признават европейските ценности. Те не желаят да се впишат в местните традиции и обичаи. Не желаят да работят. Не спазват закона. Сред тях има висока престъпност. Те енергично се съпротивляват.

 

Марсилия, възпяна от поколения писатели и поети, вече не е Европа. Това е мюсюлманска крепост. Елате в Бирмингам или в Барселона, в Мадрид или в Манчестър. Без усилия, а просто по миризмата, ще откриете мръсни квартали, заселени от брадати музиканти със сандали и бели ризи до коленете. Жени, завити до очи в черни шалове.

 

Това е нашествие, на което Европа няма намерение да се противопостави. Същото е положението и с другите проблеми на самоотбраната. Инстинктът за самосъхранение на Европа е загубен. Дали ще е преувеличено, ако кажем, че сега воюваме на много фронтове? Че извън самия фронт има други: църквата е фронт, историята е фронт, телевизията е фронт.

 

Кой е вторият фронт след главния по значение? Главният фронт е икономическият.[231]

 

Не писах ли преди година, че:

 

Днес в градове като Лондон или Бирмингам трудно ще срещнете бели хора. Същата е гледката в Париж и Марсилия, Амстердам и Брюксел, Виена и Кьолн[232]

 

Европа загуби толкова много битки и на този „главен фронт икономическия“. Най-малко една трета от нейната икономика е притежавана от китайски, индийски, японски и какви ли не други корпорации. Огромна недвижима собственост е в ръцете на руските олигарси, които са с еврейски произход, произлизащи от КПСС, КГБ и ГРУ. Тоест, смятате, че Съветският съюз е приключил своето съществуване, но грешите. Той намери нова, по-различна, но не по-малко убийствена форма на живот.

 

И какво от това? Нищо ново ли? Още през 2012 година посочих:

 

Зад гърба на човечеството, се създава нов руско-израелски брачен съюз. На пръв поглед „булкатае Кипър, но тъщата със сигурност е Москва.[233]

 

Кой утрепа Европа? Същата тази секта, която отнесе съзнанието на европейците. Успя да замени истинските Божествени, сиреч общочовешки ценности, с идеологическите догми на интернационализмакомунизъм, социализъм, либерализъм. За да стигне до въвеждането на мултикултурализма, непременната защита на правата на човека, даже на престъпника, и то на всяка цена. Включително – чрез преследването на свободата и правото на безпрепятствено изразяване на схващания и мнения; с налагането на някаква политическа коректност, език на омразата, забрана за обсъждане на теми като т. нар. холокост и така нататък.

 

Американският преподавател по психология Кевин Макдоналд, професор в  Университета на щата Калифорния в Лонг Бийч, смята Швеция за родина на мултикултурализма. Но греши. Просто не познава възникването и историята на тоталитарните идеологии и движения. Обаче вярно е налучкал връзката на въпросната антинационална, антитрадиционна, разрушителна доктрина с юдаизма.[234]

 

Пръв представих – отначало по телевизията, а сетне и в тази медиячаст от истината за появата и въвеждането на мултикултурализма.[235] Навлякох си беля. От израелското посолство се обадиха на кабеларката, в която през 2011-2012 и 2014-2015 година водех предаване, носещо названието на този сайт. И то беше свалено от програмата.

 

Не това е важното, а друго. Никой не е принуждавал с явна сила уж свободните европейци да приемат подривната, самоубийствена за тях доктрина на мултикултурализма. Те не притежаваха и все така не разполагат със сетива, с които да различават истината от лъжата, доброто от злото. Вярват на онова, което им внушават медиите, намиращи се в ръцете на идеолозите на мултикултурализма. Като отхвърлят, обругават и даже осъждат онези, които се опитват да изрекат истината, предизвиквайки не силата на съдбата, а на синагогата и на нейния синедрионБратството на интернационалните банкери.

 

 

 

Сам по себе си фашизмът не е нов обществен ред;

той е бъдещето, отказващо да се роди[236]

 

 

 

Истината е, че Европа се самоубива бавно. Нейните жители не усещат, че ги натикаха в лабиринт без изход. По-точно – с единствен и то фатален изход. А те съдействаха на душманите си и продължават да им сътрудничат. Кой им е крив? Не изключвайте себе си.

 

Европа стана жертва на своите равинибанкери, индустриалци, папи, архиепископи, политици, които години наред й внушаваха, че тя е „юдео-християнска цивилизация“.[237] Юдаизмът е комунизъм. Но също така – и фашизъм. Ето какво постановява юдейската равинска програма за поведение на еврейството, издадена и разпространявана скришом в САЩ:

 

След като така наречените комунисти са реакционери и тясно свързани с реакционната Съветска Русия, щом фашистите са революционери, в предстоящата неизбежна борба комунистите ще бъдат победени, а фашистите ще победоносци. Евентуално Съветска Русия и нацистка Германия ще сключат мир,[238] но това ще бъде мир, диктуван от фашизма. На комунистите той ще им изглежда като триумф на реакцията, а исторически ще бъде триумф на прогреса и революцията.

 

Не комунистите ще разрушат частния капитализъм и настоящия световен ред, а фашистите ще сторят това. Не комунистите ще наложат със сила държавния капитализъм, а фашистите ще форсират тази обществена промяна. Триумфът на фашизма ще бъде триумфът на комунистическата душа.

 

Приемете, че комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизма

 

Комунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: Евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло.[239]

 

Схванахте ли диалектиката? Това неусетно преливане на понятия, зад които привидно се крият идеологии. А целта е една и съща: завладяването на планетата и покоряването на човешкия род. От кого? От идеолозите, поръчали написването на музиката, така да се каже. Не го ли разбирате? Затова вечно спрягат фашизма.

 

Той е тезата, а комунизмът антитезата. Каква е синтезата? Демокрация, както набиват в главите ви. А тя не е нищо друго, освен диктатура. Но ако по-рано е била диктатура на мнозинството или по-скоро е изглеждала по този начин, понеже такъв образ са й изграждали в медиите, това вече не е така. Тя е диктатура на съвсем малък на брой свръхбогат елит, който притежава корпорациите и по всевъзможни начини налага волята си по света: чрез избори, преврати и войни.

 

Еврейската аристокрация[240] настоява, че евреите би следвало да живеят, да се борят и да страдат в името на юдаизма. Казано е, че не евреите живеят, за да са полезни на юдаизма, ами юдаизмът съществува, за да е в служба на евреите. Очевидно това е вярно. Какъвто и да е произходът на един идеал, той съществува само заради човеците. А вече сме запознати със схващанията на Спиноза и Кант, че целта на човека е самият той. И той не съществува заради нищо друго. Всичко това е абсолютно вярно, макар да не е цялата истина.

 

Нека започнем да разсъждаваме върху по-конкретен казус. Комунистическото движение възнамерява да осъществи всемирен комунизъм. Но самият глобален комунизъм все пак не е целта. Целта е човешката раса. Като идеал комунизмът е има смисъл за съществуване само в полза на човечеството. Следователно е правилно да кажем, че комунизмът като идеал и комунистическото движение съществуват единствено в полза на човешкия род.

 

Обаче какво откриваме сега? Откриваме, че комунистите съществуват само заради комунистическото движение и комунистическия идеал. Не само, че комунистите живеят и се борят в името на комунистическото движение и на комунистическия идеал. Но също така, ако е необходимо, ще умрат за тях.

 

Въпросът е: Комунистите не са ли ирационални и непоследователни? Отговорът е: Те са и двете – и ирационални, и непоследователни. Вярно е, че комунистическото движение и комунистическият идеал съществуват заради комунистите и човечеството. Ако комунистическият идеал вече беше реализиран, то тогава той щеше да служи на човечеството. Но комунистическият идеал все още е далече от реализация. Голямата маса от човечеството все още се противопоставя на комунизма. А управляващите сили търсят начини да унищожат комунистите. Какво да правят комунистите?

 

Ако комунистите не ще живеят, работят, борят се и даже умират за каузата на комунизма, комунизмът никога няма да бъде постигнат. Трябва ли комунистите да се успокоят и да приемат настоящия обществен ред?

 

Добре, сега за всички, които все така живеят в мрак и невежество е съвсем естествено да приемат сегашния социален ред и да се стараят да извлекат най-доброто от него. Тези хора със сигурност няма да се пожертват в името на комунизма. Но как ще постъпи комунизмът, който вече е видял светлината, но не може да приеме сегашния обществен ред, и изобщо не е в състояние да се пригоди към него?

 

За него е далеч по-лесно да работи, да се бори и даже да умре за каузата на комунизма, отколкото да отрече онова, което за него е същността на съществуването му. Следователно, докато комунизмът бъде реализиран, комунистът трябва да работи, да живее, да се бори и да страда в името на комунизма.

 

И макар комунистите да не вярват в бог, в безсмъртието и оня свят, все пак те действат, и трябва да действат, сякаш наистина вярват в бог, безсмъртието и отвъдното. Както постанови Йехуда Халеви:[241] „Да предположим, че страдам от фатална болест. Да предположим, че докторът ми е казал, че има лекарство, но то ще ме превърне в по-низше същество. Какъв трябва да бъде моят отговор? Това би бил моят отговор: Искам да живея и да се наслаждавам на живота, но като човешко същество. Ако все пак не мога да живея като човешко същество, по-скоро бих умрял, отколкото да живея като животно.“

 

Това е езикът на истинската аристокрация. И той е отговорът на въпроса пред нас: Дали евреите живеят заради юдаизма или може би юдаизмът съществува заради евреите? Когато стане така, че юдаизмът ще бъде разбран, тогава той ще съществува в полза на човечеството. Приемете, че докато юдаизмът не е разбран, евреите трябва да живеят, да работят, да се борят и даже да умират заради юдаизма. Евреите не могат да действат другояче. Могат ли евреите да предадат идеала на юдаизма и да намерят покой и комфорт в света, такъв какъвто е? Това е невъзможно.

 

Евреите искат да живеят и да се наслаждават на живота. В действителност, евреите са се вкопчили доста по-здраво в живота. И за тях животът е същият казус и пример, както за всички останали раси и народи.[242] Но евреите държат да живеят като евреи и да се идентифицират с юдаизма. Ако, обаче, евреите не могат да живеят като евреи, те по-скоро ще умрат. Такова е становището на истинския евреин, а това е най-висшата аристокрация.

 

Хубаво, често казвам, че юдаизмът превъзхожда раса, цвят на кожата и кръв. Юдаизмът е идеал, породен от интелект – той е най-висшият идеал. Да бъдете евреин означава да се идентифицирате с най-висшия идеал.

 

Тъй като юдаизмът превъзхожда раса, цвят на кожа и кръв, той стои по-високо от произхода по раса и кръв. Не е непременно задължително този, който е роден от еврейски родители, получил е еврейско образование в еврейска среда, да е евреин. Обратно, евреин е онзи, който се идентифицира с юдаизма. Ако евреин престане да се самоопределя с юдаизма, престава да бъде евреин.

 

От друга страна, неевреин, който се идентифицира с юдаизма, без значение от каква раса, цвят на кожата и произход е, е евреин в пълния смисъл и цели. Ако всички съществуващи евреи зарежат юдаизма, ще престанат да бъдат евреи. От друга страна, ако други хора приемат юдаизма и се идентифицират с него, те ще станат еврейският народ. И ще бъдат истински потомци на Аврам, Исаак, Яков, Мойсей, пророците и така нататък.[243] Същото важи за другите идеали и идеи.

 

Например, ако всички съществуващи комунисти станат реакционери, ще престанат да бъдат комунисти. От друга страна, ако други хора се станат комунисти и се идентифицират с комунизма и с комунистическото движение, те ще бъдат истински наследници на Маркс, Ленин и останалите.

 

Така виждаме, че еврейският въпрос не е въпрос на евреите, а проблем на юдаизма. Човек не може да претендира за право да съществува като евреин, просто понеже е роден от еврейски родители.[244] Но човек може да претендира за правото да съществува като евреин, само докато се самоопределя с юдаизма. А тази самоидентификация означава да живее, да работи, да се бори и даже да умре за юдаизма.[245]

 

Колко елементарен модел на прилагане на диалектиката! Могат да го прозрат и оборят само подготвените хора.

 

 

 

Тези продукти на революцията ще се бесят, ще си устройват заговори,

термидори, бонапартизъм, опозиция и сектантски отклонения,

докато не бъдат унищожени[246]

 

 

 

Няма съществена разлика между комунистите, социалистите, либералите, фашистите, консерваторите от примитивна проба. Не веднъж съм доказвал, че комунистите са най-консервативни.

 

Къде е границата? Забележете. От 1933 година съветският диктатор Йосиф Сталин изоставил интернационализма. Нима е станал по-малко комунист? Нищо подобно. Предстояли му тежки изпитания, небивала по мащабите и жестокостта си война. Той никога не се е изживявал като грузинец. Натоварен с комплекси от своя произход, който му бил известен, избягвал разговорите за евреи. Но бил заобиколен от тях. Даже телохранителите и докторите му били хазарски юдейски болшевики. Висарионович се смятал за руснак, за руски националист.

 

Като Леон Троцки, идеологът на болшевишкия терор Лейба Давидович Бронщейн бил на мнение, че:

 

Независимо от дълбоките различия в социалните им основи, сталинизмът и фашизмът са съпоставими явления. В много от характеристиките си те показват пълно съвпадение. Победоносното революционно движение в Европа би трябвало незабавно да свали не само фашизма, но и съветския бонапартизъм.[247][248]

 

По време на разпита му в НКВД арестуваният висш болшевишки лидер и високопоставен масон, интернационалистът Кристиян Раковски, разяснил доста неща на следователя Гаврил Кузмин, наричайки Братството на интернационалните банкериТе“:

 

Сталин притежаваше национален атавизъм, който явно не беше изкоренен от ранното му увлечение по марксизма. Очевидно по тази причина той подчертава своя панрусизъм и в тази връзка възкресява една класа, която ние трябваше да унищожим. Това е класата на национал-комунистите, тъй като тя се противопоставяше на комунистите-интернационалисти, а това сме ние. Той постави интернационалното в служба на СССР и то вече се подчинява на неговото превъзходство. Ако желаем да открием исторически паралел, трябва да посочим бонапартизма. Но ако търсим личност от Сталински тип, не бихме открили исторически аналог с него. Но вероятно бих могъл да го намеря в основните характеристики, като комбинирам двама душиФуше и Наполеон. Нека опитаме да отнемем на последния неговата втора същност, дрънкулките му, униформите, военния ранг, короната и други подобни, които сякаш не съблазняват Сталин. И тогава, взети заедно, тези характеристики в най-висока степен ще ни дадат типичния образ на Сталин: той е убиецът на революцията. Той не й служи, а се възползва от нейните услуги. Той е представител на най-древния руски империализъм, както Наполеон  се идентифицира с галите. Наполеон създава аристокрация, макар и не воинска, понеже тя няма никакви победи, а по-скоро бюрократично-полицейска

 

Провалите ни, които всяка година ставаха все по-големипопречиха на осъществяването на онова, което Те бяха подготвили като по-нататъшен скок на революцията през следвоенния период. Колкото и неприятен да беше за политиците и икономистите от всички нации, тъй като никой не бе в състояние да си представи неговия обхват, Версайският договор бе най-решителната предпоставка за революцията

 

Когато националсоциалистическата партия започна да изпитва криза на растежа и страдаше от недостиг на финансови ресурси, Те изпратиха там своя посланик. Дори знам името му – той бе един от Варбургови. В директни преговори той и Хитлер се споразумяха за финансирането на националсоциалистическата партия, която за две години получи милиони долари. Те й бяха изпратени отУол Стрийт. Нацистите получиха милиони марки и от германски финансисти чрез Шахт[249] за издръжката на SA и SS,[250] Освен това и финансирането на състоялите се тогава избори, които предадоха властта на Хитлер, беше извършено с доларите и марките, изпратени от Тях.

 

Кузмин: Онези, които според вас желаят да настъпи пълен комунизъм, въоръжават Хитлер, а той пък се кълне да изкорени първата комунистическа нация. Това е нещо съвсем логично от гледна точка на финансистите, в случай че някой ви повярва.

 

Раковски: Вие отново забравяте Сталинския бонапартизъм. Спомнете си, че срещу Наполеон, удушвача на Френската революция, който отмъкна нейната сила, се намираха действителни революционериЛуи XVIII, Уелингтън, Метерних и нагоре чак до царя-аристократСпоред Сталиновата доктрина това е чисто злато. Трябва да научите наизуст неговите тезиси за колониите, които се отнасят до империалистическите страни. Да, според него кралете на Афганистан и Египет обективно са комунисти, което се дължи на борбата им срещу Нейно Британско Величество. Защо пък и Хитлер да не е обективен комунист, след като води борба против авторитарнияцар Коба I“?[251] Все пак налице е Хитлер с неговата нарастваща военна мощ. А и той вече разширява границите на Третия райх и в бъдеще ще стори повечеИ то в такъв мащаб, че да има достатъчно сила и възможности, за да атакува и напълно да унищожи Сталин

 

Не забелязвате ли всеобщата отзивчивост на версайските вълци, които обаче се самоограничиха до слабо ръмжене? Това не е ли друга проява на съдбата, случайност? Хитлер ще нападне СССР и както през 1917 г., когато претърпяното от царя поражение ни даде възможност да го детронираме, така загубата на Сталин ще ни помогне да го свалим… Отново ще удари часът на световната революция. Понеже понастоящем приспаните демократични страни ще помогнат да се проведе всеобща промяна в момента, когато Троцки ще вземе властта в свои ръце, както по време на Гражданската война. Хитлер ще атакува от запад, неговите генерали ще се разбунтуват и ще го ликвидират… А сега ми кажете, Хитлер не беше ли обективно един комунист? Да, или не?

 

К: Не вярвам на приказки и чудеса…

 

Р: Е, щом не желаете да повярвате, че Те са в състояние да постигнат онова, което вече са постигали, тогава се пригответе да наблюдавате нахлуване в СССР и ликвидацията на Сталин в рамките на година. Мислите си, че това е чудо или случайност. Хубаво, тогава се подгответе да го видите и преживеете… Но наистина ли сте в състояние да не вярвате на онова, което ви разказах, макар то още да е само хипотеза? Ще започнете да действате в тази посока чак в мига, когато прогледнете и забележите доказателствата в светлината на моя разказ.[252]

 

Това е протокол от разпита на Хаим РаковерКристиян или Кръстьо Раковски, бивш министър-председател на Украйна, заместник народен-комисар на външните работи на СССР, посланик на Съветския съюз в Париж и Лондон. Думите били изречени и записани през нощта на 28 срещу 29 януари 1938 година. Не всичко поднесено се сбъднало. Но все пак…

 

А вие ще прогледнете ли?

 

Щом знаете, че душата на комунизма е душата на фашизма, излиза, че Сталин е бил фашист от перфектна проба. Но душата и на комунизма, и на фашизма, е душата на юдаизма

 

От 1968 година нататък Тодор Живков се изявяваше като комунистически националист. Как е възможно? Не го е съзнавал. Беше изумително тъп, прост, завършен примат, с великански егоизъм, съчетан с животински рефлекс за самосъхранение, възприеман от безполезните масови идиоти катохитрост“?! Спорът доколко е бил съветски и доколко английски или друг агент, трудно ще изясним сега. Но добре помня, с какво измамно усърдие той и Тито се хвърлиха в спорове за македонската нация, изобретена от Коминтерна под предводителството на друг примитив, пръкнал се у нас – Георги Димитров.

 

Да не се лъжем. През 1944-1946 година, когато по решение на Коминтерна и в угода на кремълския бащица“, Георги Димитров постановил потурчването на българите-мюсюлмани в Родопите и помакедончването на българите в Пиринския край, БРП (к) действала като типична фашистка сила. Комунистите показаха още по-явно своите фашистки рога по време на позорния Възродителен процес от 1984 до 1990 година.

 

Когато чрез изкривяването на историята и на онова, което наричат „свещени писания“, но не съдържат нищо свято, особено истина, в продължение на поколения промивате мозъците на хората, какво друго, освен духовно и даже психическо разложение можете да очаквате? На първо място, чрез вменяването на юдейското възприятие на света посредством псевдо християнската църква и нейните фалшиви ценности, стотици милиони европейци и респективно американци започнаха да възприемат труда като наказание на човечеството, наложено от някакъв бог. Кой е тозибог“, изяснявам от години, даже в настоящия текст.

 

Ето как жителите на Стария континент с лекота възприеха идеята за всеобщата свобода и равенство, но ако може – без труд. Илюминатският лозунг “Liberté, égalité, fraternité”,[253] хвърлен на народа като кокал на свободата, по който липсваха останки от нейните мускули, просто строши зъбите му, по сполучливия израз на Александър Дюма-син. А след la Terreurгосподството на терорав разгара на Френската революция, с масовите убийства, преследването на образованите хора и най-вече на учените и духовенството, разоряването на аристокрацията, принудило много благородници да сключват неравностойни бракове, предимно с издънки на богати еврейски родове, всичко е изглеждало допустимо.

 

Последвалите трагедии – поредицата жестоки войни през ХІХ и ХХ век, направили възможно мнозинството да приеме примамливата идея за légalité sans travail.[254] Нейните идеолози са били готови. Ето как след Втората световна война и възстановяването на разрушенията от нея станаха възможни няколко неща. Първоурбанизацията, логично следствие от техническия прогрес. Второизмамата с пълната свобода, в която западният човек, препатил достатъчно, може да живее на кредит. Други да бачкат. Той, видите ли, имачовешки права!

 

Те включват и това, да не се труди. Но държавата да е длъжна да се грижи да не е гладен, оръфан и винаги да е на топло. Откъде накъде, никой не обясняваше!

 

Третоидеологията на комунизма под измамния покров на либерализъм, накара повечето европейци да повярват в wefare stateдържавата на благоденствието, социалистическата държава.

 

Това е форма на закъсняло кейнсиянство. Което, на свой ред, представлява продължение на марксистката утопия – чиста проба шмекерия. Тъй като няма напредък и печалба без експлоатация на жив човешки труд. Не съществува безплатен обяд. А заблудата с държавата на благоденствието стана друга причина за т. нар. миграция от Третия свят към Запада. Кой не харесва и желае лекия безоблачен живот? На баницата мекото, както казвал народът ни. Стига да има кой да му я дава

 

 

 

Самоубийството на Европа

 

 

 

Ето как през шейсетте години в Англия се появиха испански Gastarbeiter-и, в Германия и Швейцария турски, в Люксембург португалски… Даже Джон Ленън озаглави своя втори нескопосан сборник с разкази така: „Един испанец на работата“.[255] Забележете: „работата“ – членувано, което издава, че върши всичко цялата работа.

 

Ако перифразирам покойния нацист Овадия Йосеф, главен равин на Израел, мога да кажа: Западняците решиха, че Gastarbeiter-ите „ще им работят, ще орат, ще жънат“. А те – „по-висшите“, понеже са се родили в Западна Европа, „ще си седят като effendi-та и ще ядат“.[256]

 

Юдео-християнска цивилизация в действие? Така ли?

 

Сега, ако се заслушате в онова, коетомигрантитеговорят пред телевизионните камери в репортажите от горещите точки в западните метрополиси, ще чуете простичкото и логично: „Вършим работата, която вие отказвате да вършите.

 

Ето ви етимологията на прословутия мит заPolish plumber” – „полския водопроводчик“… Но също така – на цялата армия от готованци, които опоскват, сътвореното в Европа преди това. Например полските деца, чиито родители са имигранти в страни от Европейския съюз, получават солидни месечни помощи, макар да живеят в родината си. А както се изрази съвсем не одиозният Найджъл Фараж, имигрант номер едно най-скъпо платеният е Доналд Туск, фактически президент на Евросъюза.

 

Като му припомни, че повече от 2 милиона поляци са напуснали родината си, откакто тя е влязла в Европейския съюз, Фараж се подигра с европрезидента, изричайки следната истина:

 

А причините са ясни парите! Самият вие доказвате това. Вие сте най новият полски émigré. Тръгнахте от заплата от 60 000 евро годишно и стигнахте до заплата от 300 000 евро годишно. Тъй че – поздравления! Вие ударихте джакпота на Евросъюза.[257]

 

Същевременно проектът wefare stateдържавата на благоденствиетообразецът за изобилие и равенство по социалистически маниер, се спука и спихна като всеки друг балон. Днес и Скандинавия не е пример за това. През цялото време, през което интелигентската върхушка и работническата аристокрация градяха това най-справедливо общество“, досущ като комунистите тук, съществуваше класа на по-равни“, както ги определи Джордж Оруел.

 

На народните маси им хареса да имат осигурена работа (държавата на благоденствието поддържаше изкуствено ниска безработица или правителствените институции снижаваха официалните данни по болшевишки маниер), някой друг да мисли и се грижи за техния бит. Те само да управляват бързите си автомобили по прекрасните гладки магистрали, да ходят поне два пъти годишно на ваканция, да следят модата дори в обзавеждането на дома, та на всяка петилетка да подменят мебелите и битовите си електроуреди, сякаш са дрешки или ненужни вещи.

 

Накрая, като горския от тукашните вицове за шумкарското движение, трябваше на сцената да се появи холандският крал и да обясни, че па̀ри нѐма. От тук насетне всеки трябва сам да се грижи за живота си.[258]

 

С планираното рухване на банковата система, обявено едва през 2008 година, западните жители така и не прозряха, че започва още по-нов нов световен ред. Не е парадокс. Лъсна истината за корпоратокрацията и нейните наемни убийцифинансистите, действащи от името на такива глобални терористични организации като Световната банка и Международния валутен фонд. Даже на гърците, които продължават да се гърчат под гнета на корпорациите, разграбващи остатъците от народното им богатство, им бяха необходими три лета, за да проумеят какво става…

 

Сега се говори, че Европа се връща към равнищата на живот през шейсетте, а в някои отношениянапример в рамките на британската NHSсоциалистическа Национална система на здравеопазванекъм петдесетте.

 

И повярвайте ми, тук Владимир Путин с вменявания му християнски национализъм“ и „консерватизъм няма вина. Него го повика времето. Издигнаха го олигарсите. А те, на свой ред, са продукт на интернационалните банкери.

 

Иначе казано, каквото повикало, такова се обадило. Пак казвам: Европа се самоуби. Нас ни трепаха така, че да не можем да се съвземем.

 

Та ето какво беше „постнал“ в малките часове на 8 февруари того читателят, представил се като обитател на главния град във все по-малко испанската провинция Каталуния:

 

Ако вземе под внимание, че Москва е европейски град, човек би могъл да каже, че сегашният свят е управляван от Европа. Тръмп би бил просто някой, подкрепян от Европа. Даже Brexit може би е бил повлиян от Москва, Европа. И така, следващата [руска] стъпка е да започне да ръководи Европа. Имам предвид Евросъюза от Европа, искам да кажа Москва.

 

В наши дни Москва е истинската столица на Европа. Не се учудвам, че най-високата сграда в Европа е в Москва.

 

Колко жалко, че не харесвам наперения стил на Путин. Не се чувствам убеден, че аз, в Барселона, искам да бъда управляван от Путин в Москва. Не харесвам стила му. Прилича ми на онзи от осемдесетте години.[259]

 

Какъв чудесен отговор на всички просъветски агенти и тролове, изявяващи се като обратнимаскирани с уж антисъветски домина, загърнати с псевдо антируски плащове, под които личат кинжалите, изковани по образеца на Дзержински. Те до един действат срещу заплащане от кой знае какви фондации и think-tanks. Знаем как и от кого бяха създадени, начина на финансирането им, както и имената на комунистите и агентите на ДС-КГБ или на техните наследници, които бяха мобилизирани и внедрени в тях срещу гигантски заплати според мизерните ни туземни стандарти.[260]

 

Ясно ни е също, как свестни момчета и момичета се оказаха съблазнени, изкушени от Мамона, и пристанаха на тези подривни организации под крилото наАмерика за България“, „Отворено общество“, „Конрад Аденауер“, „Ханс Зайдел“, „Фридрих Еберт“, Британски съвет, „Янко Сакъзов“ и останалите партийни фондации, финансирани и поддържани от чужди шпионски институции. Без да пропускаме посолствата на Руската федерация, на КНР, останалите.

 

Нареждайки се до мерзавците от ЦК на БКП Стефан-Поповците, Деян-Кюрановците, Иван-Кръстевците, Красен-Станчевците, Евгений-Дайновците, Румяна-Коларовките, Огнян-Минчевците, Калин-Янакиевците, но също така Андрей-Райчевците, Кънчо-Стойчевците, Стоян-Мирчевците и останалите подобни, тези младежи не просто зацапаха биографиите си. Продадоха наследството на предците си и съдействаха на интернационалните комунисти – глобалистите, за нашето ускорено ликвидиране.

 

Иначе всеки властови център се стреми да внедри повече агенти, които да снасят информация и завоалирано да отстояват неговите интереси. Това е разбираемо. В момента изброените и другите политпросветници като тях са в смут. Не са им казали как да действат в условията на тръмпизмаполитиката по интернет.

 

И на мен не ми харесва стила на Путин“, меко казано. Смятам го за недопустим и непоносим. Не понасям факта, че потомствен комунист и офицер от КГБ, сиреч престъпник по рождение и битие, привидно ръководи Европа. Ала също така не искам да ме ръководят старите кадри на Интернационала, вербувани от КГБот британските премиери, американските и френските президенти, през германските канцлери, до източноевропейските лидери. Уви…

 

Истинските стопани и управители на този и останалите региони по планетата са ми известни, общо взето. Те са и негови, Путинови кукловоди.

 

Когато в края на януари Доналд Тръмп издаде прословутия си указ за ограничаване на достъпа на имигранти, в Британия за дни събраха подписка с повече от 1,6 милиона участници според официозните медии, с искане Териза Мей да оттегли поканата си за негово държавно посещение на Острова. Акцията беше подбудена от „интелектуалци“. Известно е, че почти всички те са вербувани от световното комунистическо движение. Някога ги финансираха от Москва, а сега от Вашингтон.

 

Към акцията се присъедини и говорителят на Камарата на общините, вече споменатият евреин с румънски корени Джон Саймън Беркоу,[261] когото журналист от “The Daily Mail” нарече “little prick” – „вирнипишковец“, без извинение. Изрече го на 6 февруари 2017 година между 22 и 22:30 часа лондонско време в говорилнята на телевизия “Sky News”, в която обсъждат вестниците на Интернационала от следващия ден.

 

Как ще го посрещне кралицата?“ – вайкаше се британскатаинтелигенция“, сред която не открих нито едно познато име. А не съм преставал да се информирам… Което ни връща към лицемерието с посещенията на китайския президент и на индийския министър-председател през есента на 2015 година. Тяхното посрещане беше от типа „изуй гащи пред силния“. Преди това Нейно нищожество Елизабет ІІ беше любезничила с откровените комунисти и ченгета Владимир Путин и Петър Стоянов.

 

 

 

Хората, които окупираха Източна Европа и тези, които сътрудничеха

на СССР,… генералите и НКВД, които дойдоха в региона, смятаха,

че избутват напред границите на социалистическата революция[262]

 

 

 

Но да си спомним виковете и воя по адрес на комсомолската активистка Ангела Меркел, която през 2015 година позволи на повече от милион бежанци да се настанят в Германия. Защо затваряте очи пред начина, по който т. нар. европейски лидери водят пазарлъци като на цигански пазар за годишнитеквоти от мигрантиот Близкия изток? Как така тези комунисти – повечето членували в екстремистки леви партииимат право и садемократи“, а Доналд Тръмп, какъвто и да е, който никога не е крил, че се захваща с политика единствено заради американските интереси, няма право?

 

Кой го казва? Съветските агенти Анджела Дейвис, Джеси Джексън, добре нахраненият мошеник Майкъл Моорсоциалист милионер, гаврещата се с Божията майка кабалистка Мадона или незаслужено свръхбогатият чифут Робърт Де Нироновопокръстенлиберал“? Кой?

 

Що за двуличие?

 

Много просто – типичен, обикновен комунизъм.

 

Разгневен, Пол Крейг Робъртс, към когото все така изпитвам съмнения, озаглави своя статия с изобличението:

 

Левичарите се самопоставиха на бунището на историята.[263]

 

Не е от днес, нито от вчера. Малцина имат сетива за тези неща. И те почти никога не са западняци. Понеже тук, в европейския Изток, изпитахме на гърба си пълната програма в танца на боздугана и меча на интернационалния комунизъм. Оказа се – пак не всички, а някои. Повечето от онези, които носят по гърбовете си следи от болшевишкия бич или наследниците им, предпочетоха конформизма и се продадоха.

 

Да не забравяме, че през октомври 1944 година, на тайна среща в Москва под кодовото название Толстой“, Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин се договарят за разпределението на сферите на влияние в Източна Европа. Британският премиер изненадва своя домакин, подавайки му невзрачен, измачкан лист хартия, на който е нахвърлил предложенията си:

 

Това поставя основите за признаването на съветските интереси в Полша от страна на Запада. На гърба на къс хартия Чърчил предложи дяловете на влияние, които всяка нация ще наложи: Съветският съюз ще придобие 90 процента в Румъния, 75 на сто в Унгария и България. Югославия ще бъде поделена петдесет на петдесет.

 

Сталин взе листа, спря и направи голяма отметка със син молив, преди да го върне на Чърчил, който коментира: „Все пак няма ли да бъде твърде цинично, ако запазим тези въпроси, тъй съдбоносни за милиони хора, по такъв безцеремонен начин? Да изгорим хартията.“ Но Сталин принуди Чърчил да запази това историческо парче хартия, което Чърчил нареченеприличен документ“.[264]

 

На същата среща, зад гърба на американския президент Рузвелт, който неминуемо е бил осведомен, Чърчил поставя пред Сталин искането Британия да има 90-процентно влияние в Гърция. Генералисимусът възразява, че там съществува доста масово и мощно съпротивително движение срещу фашистите и нацистите, начело на което е силната комунистическа партия. Въпреки всичко, накрая Сталин отстъпва и дава дума, че Съветският съюз няма да помага на левите сили в южната ни съседка. По признанието на самия британски премиер, Йосиф Висарионович се оказва човек на думата. Спазва поетото обещание и по този начин позволява на британците да наложат дясно центристко правителство на патриотичния Национален освободителен фронт.[265]

 

Останалите бяхме продадени отнай-добрия политик на ХХ век“, глупакът Уинстън Спенсърович.

 

Във време, когато западният свят отчаяно се нуждае от алтернативни гласове срещу неолибералите, неоконсерваторите, преститутките и дерегулаторите на Тръмп, няма нито един“ – кахъри се „бащата на Рейгъномиката“, – „Западната левица пощръкля. Надигналите се гласове против Тръмп, който може и да заслужава подобни гласове срещу себе си, са толкова лицемерни, та имат по-малък ефект върху него, отколкото върху самите викащи.

 

Говорейки от името на Human Rights First,[266] Шарън Кели Макбрайд ми изпрати email,заявявайки, че със своята забрана за влизане на мюсюлмански имигранти в САЩ Тръмп е застанал на погрешната страна на идеалите на Америка.

 

Моето питане към Макбрайд е: Къде бяхте вие и Human Rights First, когато режимът на Буш-Чейни-Обама избиваше, осакатяваше, оставяше сираци, овдовяваше и разселваше милиони от мюсюлманите в седемте въпросни страни през 4 президентски мандата? Защо е добре да се колят милиони хора, да се разрушават техните домове и села, да се опустошават градовете им, щом не Доналд Тръмп извършва това? Къде се скри Human Rights First?

 

Още една фалшива електронна медияwebsite? Или Макбрайд използва възможността, за да тласка Human Rights First към проституиране, с надежда за дарения от Националния комитет на Демократическата партия, неправителствените организации на Сорос, израелското лоби и управлящия един процент?

 

Парите говорят. А алтернативните гласове се нуждаят от пари, за да говорят. Както много американци са безразлични към качеството на информацията, получавана от тях, доста алтернативни гласове са поставени в условия да разчитат на каквито и да са пари под ръка. Общо казано, това са парите на дезинформацията, на информацията, която контролира обясненията по начини, които облагодетелстват и подпомагат управляващата олигархия.

 

Това ли е позицията, в която Макбрайд е поставила Human Rights First?

 

Сега се обърнете към Truthout.[267] Тази интернет-страница твърди, че Тръмп демонизира мюсюлманите, като им отказва имиграция в САЩ. Къде беше Truthout през последните 16 години? Truthout не забеляза ли, че режимът на Джордж У. Буш заяви: „Трябва да ги избием (мюсюлманите) там, преди те да дойдат тук.“

 

Ами Truthout не забеляза ли, че Обама продължи политиката натяхното избиване (на мюсюлманите) там“?

 

Колко тъпа и безумна, колко корумпирана трябва да бъде Truthout, за да каже, че тъкмо Тръмп демонизира мюсюлманите?

 

Тръмп не е споменавал, че искада ги избива там“. Той рече, че ако масите от хора, които ние сме прогонили от домовете им, чиито семейства сме убили, искат да дойдат тук, те може би ще искат тъкмо отмъщение, а не друго. Щом като направихме мюсюлманите наши врагове, няма никакъв смисъл да приемаме голям брой от тях.

 

Според Буш и Обама ние трябвашеда ги избиваме там“, а не да ги докарваме тук“, където биха могли да ни ликвидират като разплата за онази машина за убиване, която използвахме срещу тях.

 

Това е благоразумие, здрав разум. Въпреки че умопобърканите левичари го наричатрасизъм“.

 

Какво става със страна, когато алтернативните гласове в нея са даже по-глупави и корумпирани от тези на правителствените гласове?[268]

 

Ако новият наемател на Белия дом действително възнамеряваше да предизвика революция първо в родината си, а след това и по планетата, щеше да изправи пред съда видимите главни престъпници, предизвикали глобалната суматоха на настоящия световен ред. Онези, които с гигантски измами и изфабрикувани обвинения срещу своите бивши приятели съюзнициарабските диктатори – разбуниха кошера на ислямските оси в Близкия изток и Северна Африка. Имам предвид двамата Джордж Буш, Бил Клинтън и Барак Обама. Както и техните държавни секретари, съветниците по въпросите на националната сигурност, министрите на отбраната, ръководителите на Обединението на началник-щабовете.

 

А британците и французите би трябвало да последват такъв пример на Овалния кабинет и да съдят като военнопрестъпници Тони Блеър, Гордън Браун, Дейвид Камерън,[269] Никола Саркози, Бернар Кушнер и Франсоа Оланд.

 

За изхабена комунистическа пачавра като танцуващата на пилон в Рупърт-Мърдоковия бърдак за фалшиви новини Бил ОРайли да нарече Владимир Путинубиец“ е piece of cake, childs playфасулска работа, детска игра. Като заплющи бича на Мадам, ще обяви и Майка Тереза за harlotблудница, в мек превод на думата. Нейните господари – талмудиститего сториха със Светата Божия майка[270]

 

При възклицанието, че Путине убиец“ събеседникът на дъртата шаврантия ОРайлиамериканският президент Доналд Тръмп отговори:

 

Има много убийци. Имаме много убийци. Как мислите? Че нашата страна е невинна?[271]

 

И спря. А би било редно и почтено да продължи с онези, които са изтребвали коренното население на страната и нейните животински видове, за да се настанят на чуждата, завладяна с оръжие територия. И да изградят най-терористичната и отблъскваща разновидност на комунистическа система след съветската, маоистката, кампучийската и севернокорейската. Беше редно да припомни Уудроу Уилсън, абсолютно ненужното влизане на САЩ в Първата световна война и започнатия от интернационалните банкери поход срещу свободата и независимостта на населението на САЩ.

 

 

 

Из дебрите на лъжата или:

„Сталин не е комунист, а бонапартист“[272]

 

 

 

За това как нюйоркските финансисти подготвили и изпратили в Русия бандата болшевишки гангстери, оглавявани от Лейба БронщейнЛеон Троцки. Да попита водещата проститутка Бил ОРайли дали има представа колко пари и оръжие са предоставили на болшевиките банкерите отWall Street” и кайзерова Германия?

 

А сетне да припомни как с участието на Америка във Втората световна война, съюза й със Сталиновия СССР и последвалата окупация на Европавоенна, финансова, търговска и духовна, тази изкуствено създадена държавамечтата на интернационалното комунистическо движение – започна да изнася революция под формата на „демокрация“ и „американски начин на живот“. Да гради военни бази по целия свят 800 на брой – и непрестанно да води войни, чупейки всички исторически рекорди в тази трагична категория.

 

Би било добре Тръмп да припомни вината на живите масови убийци и военнопрестъпници, превърнали секретните затвори на ЦРУ в най-страшната инквизиция, на чиято съвест лежи животът на милиони хора, изтрити от лицето на земята, както повелява религията на глобалния елитюдаизмът, комунизмът, ционизмът. Но това беше прекалено голямо очакване. Нали самият Тръмп е един от тях и държи изтезанията да бъдат върнати като метод за разследване в свободната“ и „демократичнаАмерика.

 

Сталинизъм!

 

На въпроса на лесната Бил ОРайли дали уважава офицера от КГБ Путин, щеше да бъде чудесно Тръмп да отвърне с контравъпрос: Дали седящата срещу него медийна брантия уважава своите клиенти и чорбаджии? Например Бил Клинтън и Барак Обама – безспорни агенти на Москва. Или стария Джордж Бушагент на ЦРУ, доказан участник в убийството на президента Джон Ф. Кенеди, оглавил шпионското ведомство, което винаги е работил в синхрон със съветските си колеги.

 

Уви…

 

Не иде реч за никаква защита на Владимир Владимирович. Той е престъпник по дефиниция. Роден е такъв. Така е и възпитан. Да го бранят агентите му, вербувани, докато са учили и работили в Съветския съюз или другаде. Пък и у нас. Нищо, че днес играят ролята на русофоби“, „антисъветчици“, „антикомунисти“… Така са им казали да правят. Това е задачата им. Клозетници.

 

Малко ли болшевишка агентура се разхожда ненаказана и овонява с гноясалите си партенки – включително безнравствени – милата ни Татковина?

 

Сравнени с натвореното от американските и западните военнопрестъпници, Путиновите дела изглеждат като момчешка игра на войници или на стражари и апаши.

 

За истината ми е думата. Нея браня, другарки и другари московци, донски казаци, ако не сте проумели!

 

Още нещо, което никой, нормален човек с претенции да е Homo sapiens и личност не бива да изпуска от вниманието си – никога, нито за миг: Прехваленият Северноатлантически отбранителен съюз – накратко НАТОс охота приема кадрите, възпитани в ярък комунистически, маркс-ленински дух, по времето на другаря Добри Джуров – масовия убиец Лазар. Американските другари – „най-големите демократи“ на земята, пък обучават същите тези кадри – през цялото време.

 

Пример е „демократичният“ ви президент Румен Радевчлен на БКП, тоест – съгласно действащия законучастник в престъпна организация, сиреч – нискочел криминален тип. Както и неговият ординарец – извинете – главен секретар с фамозното име Димитър Стояновкато Живковия кръвожаден деспот и вътрешен министър, като другаря от паметникакомуниста Радой и неговия разятачен внук, Волен-Кобзонов депутат и евродепутат. Но не само те. Всички от шагреновата кожа, наречена Българска народна армия, са членове на БКП или потомци на комунистически престъпници.

 

Същото се отнася за МВР, за милицията, кой знае защо представяна като „полиция“, за секретните служби – разните разузнавания и ДАНС, превърнати във филиали на шпицкомандите на интернационалното комунистическо движение. Тоест – в спящи или действащи клетки на евроалкайда.

 

Не, тук нищо не е помръднало. Днешните събития в Румъния, Полша, Унгария, напоследък и в Чехия, показваттака е навсякъде, където е минал ботушът на организирания, официализирания, овластения комунизъм. Но той дойде, яхнал американо-британските джипове “Willys”, “Dodge” и “Land Rover”. На танковете, произведени в заводи, изградени от американски специалисти и с оборудване, доставено от САЩ. С храна и облекло, превозени от корабни конвои, пропътували хиляди морски мили от Северна Америка до съветското балтийско крайбрежие.

 

Дали, ако майките и бащите на американските и английските младежи имаха най-малка представа за чия и каква кауза загиват техните синове, щяха да премълчат и изтърпят? Можем само да гадаем.

 

У нас всеки опит за съпротива е бил смазван от валяка на безразсъдната и безмилостна комунистическа власт. Загивали са напълно невинни хора, само защото не са били симпатични на сатрапите, носещи на ръкавите си ленти с надпис „ОФ“. Не оправдавайте офицерите-клетвопрестъпници от кръга „Звено“. Нито земеделците от всички разцветки. Обратното – едни от главните убийци били николапетковистките примитиви. Още по-малкосоциалдемократитеменшевиките, пръкнали се от общо котило с комунягите и техни естествени съюзници. Изобщо не подминавайте вината на т. нар. радикалдемократи – представителите на левичарската интелигенция, удобно прикриваща своите социалистически убеждения зад някакъв „либерализъм“. Те били основата и на масонството.

 

Ала защо е възможно всичко това? Как стана  така, че парите решават всичко, а съдбата на човеците няма значение за управляващите елити – на Запад и на Изток, навсякъде?

 

Не забелязвате ли, че просперират държави в Азия, в които – засега – влиянието на ръководната глобална религия все още не е сериозно: Китай, Тайван, Хонгконг, Япония, Южна Корея, Сингапур, Тайланд, Индия, дори Виетнам и Индонезия? Жреците на тази секта вече хвърлят отровните семена на своята тоталитарна политическа доктрина и там. Кълновете им започват да личат – най-вече в добре наторената с комунистическа идеология и плодородна почва на Китайската народна република. От години там масово строят синагоги!…

 

Ето защо се случва всичко това по света. Понеже над всички и всичко извисява снага еврейският богсатаната. Масоните също вярват в него, но го възприемат малко по-различно.

 

Внимателен и документиран анализ на новите Landmarks (последвали Конституцията на Андерсън), се открива в том ІV наШотландски Храм“ (Сборник на Стария и Приет Шотландски Ритуал), на който ще се позова за допълнителни сведения. От петнадесетте сбирки на Landmarks ще представя като пример формулировката на Люк А. Лохууд (1833–1905 г.), Велик майстор на Великата ложа на Кънектикът. Тя се състои от деветнадесет Landmarks, които предлагам в тяхната цялост:

 

  1. Вяра в съществуването на едно Висше същество, в проявата на неговата воля, във възкръсването на тялото и безсмъртието на душата.[273]

 

А един читател взе да оправдава убийствата. И тези на фарисея Шаул от юдейското градче Тарс:

 

Св. апостол Павел зам че се е казвал Савел и се е покаял, че е гонел християните. А за пръв път прочетох във Ваша статия, че е Шаул[274]

 

Предлагам на всеки такъв – не ме интересува познава ли ме или не – ако е мъж и му стиска, да отидем заедно при нотариус. Ще осигурим неколцина свидетели. Там тойзнаещият храбрец (може да се окаже такъв, макар надали), съмняващ се в изнесеното от менда подпише нотариално завереното си съгласие да го убия. Като заяви волята си, след ликвидацията никойдаже наследниците му да нямат право да ме закачат. Тоест – да остана ненаказан.

 

На свой ред аз ще декларирам, че след като му видя сметката, ще се променя. Така всичко ще си дойде по местата. А най-сетне някой ще даде пример за това как вълците и агнето могат да вечерят заедно

 

По този начин ще кандисам, чевсеки има право да се променя“. А децата не отговарят за престъпленията на родителите си. Само наследяват богатството им, натрупано – най-вероятно – с престъпления, включително убийства, най-малкото с привилегии, постове и връзки.

 

 

 

Нация от овце ще произведе правителство от вълци[275]

 

 

 

Сега ще довърша спомена за веселите американски касапи.

 

Бидейки в Берлин за Нова година, Робърт Фиск, кореспондентът за Близкия изток на притежавания от офицер на КГБ лондонски всекидневник “The Independent” – „Независимият“,[276] описа своята среща със стария си германски колега Юстин Хуглер, спомената от мен.[277]

 

Юстин Лазарус Хуглер винаги е бил такъв донякъде – каращ смъртта да проговори.

 

Преди 11 години от Ирак, в The Independentтой разкри историята на 19-годишен цивилен иракчанин, чиято смърт в река Тигър била причинена от петима американски войници. Зейдун Фахдил не можел да плува и се удавил. Брат му разказа, как войниците се смеели, докато го хвърляли в реката. Неговата майка даже предала на Хуглер писмо за президента Буш. „Намерихме якето му в реката“ – написала тя. – „Запазихме го като спомен от справедливостта, която моят син получи от американските войници.“

 

Четирима от войниците бяха изправени пред съда за предумишлено убийство, насилие и други обвинения. Двама получиха само по шест месеца и 45 дни затвор. Обвиненията срещу другите двама бяха отхвърлени.

 

Сега в Берлин, като журналист на свободна практика“ – уточни Фиск, – „Хуглер почти се е примирил с епизода. „Бях съсипан и потиснат, но не и изненадан“ – сподели той. – „Може би ставам циничен спрямо отказа на армиите да изправят своя собствен персонал пред правосъдието. Но ние сме прави, когато разследваме тези неща… Най-малкото хората узнават какво е станало; не могат да кажат, че не са знаели…“

 

Аз по-скоро мисля, че „правосъдиее това, за което ниеХуглер и всички ние журналя[278]опитваме, или бихме опитали да напишем в нашите всекидневни репортажи. И ето го сега Хуглер – тук е със съпругата си Ану. Живеят в столицата на държава, чийто народ, точно преди да се родя,[279] е извършил най-ужасните престъпления против човечеството в съвременната история.[280]

 

С цялото ми намаляващо уважение към Робърт Фиск, съм длъжен да отрека последната му констатация. Тя не е вярна. Не отговаря на истината. Други сториха най-крупните, най-чудовищните злини и престъпления не само в съвременността, но и в цялата човешка история. Техните имена са известни.

 

С риск да досадя, ще ги изброя: Владимир Ленин – по майка Бланк, Леон Троцки – всъщност Лейба Бронщейн, Григорий ЗиновиевАпфелбаум, Яков Свердлов, Лев Каменев, Карл РадекСобелсон, Бела КунКоен, Лазар Каганович, Йосиф СталинЙосиф Джугашвили, а според не малко изследователи – Ротшилд, и неговите палачи,[281] Франклин Д. Рузвелт, Уинстън Чърчил, Хаим Вайцман, Давид бен Гурион, Шарл дьо Гол, Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, зад чйто гръб се криеше Юрий Андропов – по баща Либерман, а по майка Фейнщейн, Хари Трумън, Йосиф Броз Тито, Георги Димитров, Васил Коларов, Мао Дзе Дун, Вълко Червенков, Енвер Ходжа, Тодор Живков, Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Пол Пот, двамата Джордж Буш, Тони Блеър, Барак Обама

 

Излишно е да споменавам, че в една или друга степен всички страни от съветския блок представляваха сатрапии, ръководени от абсолютни тирани, наложили робско безправие върху народите си.

 

Не веднъж, и в тази публикация, питах: Защо никой от комунистическите убийци, виновни за смъртта на повече от 100 милиона души, не беше изправен пред правосъдието? Румънското изключение – невзрачния и незаконен псевдо процес срещу Николае и Елена Чаушеску – само потвърди, че другарите са способни да превърнат и най-страшните злодеяния във фарс.

 

Докато хора като Робърт Фиск промиват съзнанието на цели народи (неговата вина е по-голяма от тази на редовите преститутки, защото може доста), набивайки в главите им идеологическите мантри за фашизма и нацизма, човечеството ще се лута из дебрите на измамата. Не отричам престъпленията на фашистите и нацистите. Специално италианските са нищожни в сравнение с тези на изброените преди малко.[282]

 

Тази е една от съществените причини „демократичниятЕвропейски съюз, уж наложил някаква „либерална демокрация“, както понастоящем наричат социалистическия обществен строй с мултикултурализма, политическата коректност и строгото спазване на език, който да не ена омразата“, неколкократно да отхвърли настояванията за поне приравняването на комунистическите престъпления към нацистките. Фиск и останалите като него, често без да искат, служат на лъжата и заблудата. От тях някой път може да узнаете, че сте виновни за Втората световна война

 

Пък и погледнете какво представлява Европейският съюз, кои го ръководят. Ще решите, че сте попаднали в СССР или в някоя друга страна от сателитния му социалистически концлагер. Даже ограждането на границите му все повече замязва на кльоновете отпреди 1990 година.

 

Просто победи комунизмътреакционерството, а не фашизмът. Това ще рече триумф на онази нищожна на брой богата, могъща, овластена наднационална група, която се изживява като световен елит. Тържество на интернационалната – нека я наречем глобалнатаноменклатура. Ето на какво сме свидетели и от какво сме потърпевши.

 

Намерите ли време, ако добиете желание и откриете подходящи източници, за да проучите идеолгиите на комунизма (социализма, либерализма) и фашзима (нацизмът е лишен от солидна доктрина и догми), ще стигнете до заключението: Техният зародиш, сърцевина, основни тези са едни и същи. Това са религии, които обслужват номенклатурата, обособена във вид на собственици на банки и финансови институции (например борси и инвестиционни фондове), на корпорации и големи фирми, както и партийната върхушка в съветската система, оперираща с обявеното като всенародно богатство като със свое собствено.

 

Практически, след подмяната на официалния социализъм под властта на една партия със същото, но в с фалшив политически плурализъм, комунистическата номенклатура се превърна в олигархияотмъкна банките, корпорациите и фирмите, за да ги запише като свои. Най-голямо съдействие й оказаха сътворените от нея илюзорни „опозиционни организации и движения. Техният внимателно подбран ръководен състав е по-предан на комунизма, отколкото редовите членове на БКП.

 

Искам да кажа, че целта на интернационалните банкери винаги е била господство върху човечеството. Което означава, че фашизмът, респективно националсоциализмът, са били замислени, проектирани и създадени нарочно, за да служат като лош образец. Комунизмът и/или социализмът – за да бъдат негова противоположност. Затова е било невъзможно фашизмът да победи. Това важи и за нашето съвремие, в което чрез своите могъщи медии интернационалното финансово-индустриално Братство внушава страх от евентуалнакрайно дясна“, „фашистказаплаха. Естествено, несъществуваща, имагинерна.

 

Истинският враг на целия нормален човешки род е интернационализмът, глобализмътвидоизменен комунизъм. Както споменах, синтезата на фашизма и комунизма, както корпоратокративните плутократи рисуват нещата, елибералната“, сиреч социалистическатадемокрация“. Която, в нейния настоящ изкривен вид означава диктатура на малцинството, на глобалната немонклатура, на едния процент свръхбогати.

 

Затова комунизмът и комунистите са винаги прави. А 72 години след края на Втората световна война преследването на безпомощни старци, обявени за нацисти, не престава. Като допълнение, в тази напълно неравностойна битка с предизвестен край печеливши неизбежно са холокостоманиаците. Те са шепа измамници, които печелят стотици милиони долари годишно за сметка на изумителното голямото мнозинство от тъпанари, вярващи в техните ужасни приказки за непослушни деца. За мое съжаление лица като Робърт Фиск са сред помогачите имчаст от съвременните Братя Грим на антихуманното лъжливо господстващо вероизповедание, наречено холокостика.

 

Ако сте схванали удобното диалектическо жонглиране с понятията, сте наясно, че за нас, земните жители, е все едно. Какво значение имат термините, след като убийците, грабителите остават ненаказани? Техните жертвибез справедливо възмездие. Нашият уникален земен живот е плячкосан.

 

Трябва ли да стана циник? Не успявам. Колкото и да се правя на безразличен, даже понякога да изтървам нервите си и да пускам по някоя приказка, която не е за казване, не мога да потуша болката в душата си. Мъчно ми е за част от нашенци, които са били народ и нещо повече. Знам го. Израснах сред такива хораличности, макар и не от някакъв елит. Обикновени българи, както ги наричат комунистите. Истински човеци.

 

Тогава да се откажа ли? Това вече данай-вероятно.

 

Живеем в условията на тоталитарна псевдо пазарна икономика. В нея предлагат медийната продукция на много производители. Но собствениците на всички предприятия за изработка и разпространение на пропагандни изделия са едни и същи.

 

Моя скромност предложи нещо съвсем различно – истината. Трудих се упорито, понякога изпадайки в онзи захлас, с който дете се заиграва с новоподарена му играчка. И забравя всичко друго…

 

 

 

Известно време преди да се сбогуваме,

все в името на истината

 

 

 

Засега смъртта на тази медия е слух, но не преувеличен.

 

Установявам, че очевидно съм непотребен, ако перифразирам израз, познат от 1989 г. И ще престана да се появявам, макар да не съм се натрапвал. Не съм в състояние да принудя никого да посещава сайта ми.

 

Изглежда съм глупав или наивен, а може и двете. Бяха ми необходими години, през които преплувах доста нужници, за да установя, че всички те съставляват един голям, наречен чалгарска Номенклатурия. А тяголемият кенефе населена изключително от клозетници, способни да оцеляват единствено в екскрементна среда.

 

Затова преди две-три години започнах да търся човека. Досега съм открил… Време е да продължа, белким намеря еша си. Което означава, че преставам да работя като умопобъркан почти без пари за удоволствието на малките бели кенефски червеикаквито са мнозинството от вас, клозетниците. Не всички. Но и в това важи максимата за изключенията, доказващи правилото.[283]

 

Ако някой се засегне, ще потвърди диагнозата ми.

 

Естествено, няма да спра изведнъж, не е здравословно. Ала след като сме си взаимно непотребни, ще го сторя. Кога? Ще реша сам. Но няма да се скрия. Ще го обявя.

 

Какво затвърди убеждението и намерението ми?

 

На 12 януари публикувах анкета. Смених я на 29 януари. В нея взеха участие общо 148 души. (Вижте илюстрацията.) Да приемем, че две трети от читателите проявяват пасивност, а останалите не се интересуват. Добре, тяхно право. Обаче ме впечатли нещо друго.

 

Минути след появата на допитването на 12 януари, докато в сайта все още стоеше старата публикация, бяха влезли 5 души. На въпроса: „През 2016 г. 57 души са подкрепили финансово тази медия: 14 редовно; 4 почти всеки месец; двама всеки. Смятате ли, че сайтът трябва да продължи съществуването си?“, трима от тях бяха избрали отговора: „Не, тя е вредна, само разпространява лъжи“! (Вижте илюстрацията.)

 

Много ми е любопитно, дали тези, както и останалите, които ги последваха, са в състояние да посочат една единствена лъжа в тази медия? Не така – с улично подхвърляне, а с аргументи.

 

Не пропускам другите двама, които безусловно подкрепят начинанието ми. Въпросът е в друго: Как така отрицателите се оказаха първи? Не ви ли се струва, че има нещо гнило?

 

Не пиша във форуми, понеже самите медии не представляват интерес за мен. То е, все едно да не понасяте някого, но постоянно да му се мъкнете на гости, да му се натрапвате. Издава изкривена психика, говори доста красноречиво за характеропатия и отсъствие на възпитание. Или има нещо друго?

 

Знам, че наричат подобни твари с обиднототролове“. Според скандинавската митология те били каменни същества, ако разбирате какво искам да кажа. Говори се, че им плащат. Ако е така, аз съм под постоянно наблюдение. Което нито ме изненадва, още по-малко ме притеснява. Свикнал съм.

 

Проблемът е другаде. На анкетата с въпроса: „Не е ли време държавата да престане да финансира професионалния спорт и да насочи парите към масовия и да насърчава здравословния начин на живот?“, поместена на 23 март 2015 година, са отговорили 1027 души. Платформата, както наричат системата за публикуване, ми дава възможност да надниквам в миналото. Вие коментирайте.

 

След това допитване спрях да помествам подобни сверявания на часовника чак до 9 ноември 2016 година. Но за мен беше важно да разбера как оценявате труда ми. Във въпросната анкета от 29 януари едва 53 души бяха отговорили: „Да, ако всички започнем да помагаме, кой колкото може. Никой не работи без възнаграждение. Другото е несправедливо.

 

Ще се намерят обвинители, които ще рекат: Все за духовност, морал и вяра говорите и пишете. А ето, че за пореден път всичко опира до парите.

 

Признавам, тези посетители имат някакво съвсем нищожно основание. Но не мога да не попитам: Колко от вас се трудите по – нека бъда обективен – средно 10 часа дневно, 7 дни в седмицата, без никакво или срещу нищожно възнаграждение? При това – последното доброволно, а не уточнено и скрепено с договор.

 

През последните месеци и особено от началото на тази година получавам по-малко от дължимите такси. Платил съм всички за доста време напред. Но повече няма да работя безплатно. Наясно съм, че произвеждам продукт, необходим на шейсетина души. Само безумец би произвеждал стока, която не е необходима на потребителите. Да кажа така: пазарът ме изхвърля. Мир да има.

 

Повече от година водих предаване вЕврокомбез да ми плащат. Правеха се на закъсали… Но смятах, а и не малко познати ме убеждаваха, че трябва да имаме трибуна. Телевизията ми дължи повече от 5000 лева.[284] За мен са коджа. Дано за вас са джобни

 

Няма как да ги получа. В нито една телевизия не съм подписвал договори. Товапо отношение на нравствеността. Този подход ми гарантираше пълната свобода. Имах я – и в трите. Щом се опитваха да я нарушат, приключвах. Три пъти, когато спираха предаването ми, това не ставаше по моя воля. Последния, през 2015 година, аз реших да е така. Защото единият от водещите се за чорбаджии, застана като Раймонда Диен пред камерите, за да не ми позволи да въздам справедливост на СЕМ. Тогавашният му председател, доказан крадец, има свое предаване във варненско-милиционерска телевизия

 

Нито веднъж не се огънах и не отстъпих. Бог ми е свидетел.

 

Сам съм и отказвам да изгърбвам ума и тялото си заради жълти стотинки. Не упреквам никого. Обратното – изпитвам огромна благодарност към всички, които с пожертвованията си позволиха съществуването на тази медия. Най-твърдите ми съмишленици и поддръжници са в Пловдив. Държа да го подчертая. Но на много места има такива. Още веднъж: Сполай на всички ви, от сърце.

 

И така, бях решил да издържа поне до края на годината. Мисля, че не си струва. Не употребявам по-силен израз. Нито изпитвам разочарование и огорчение. Напротив – усещам полъха на свободата.

 

Единствената горчилка, която остава у мен, е от онези, които ми се пишат приятели, но не четат моите публикации. Не малка част от тях не гледаха и телевизионното ми предаване

 

Не между другото, още преди 11-12 години различни хора са споделяли с мен, че най-ревностните зрители на първите ми телевизионни изяви били ченгета. Спестявал съм им време… Впоследствие са ми казвали същото и за този сайт.

 

Краят наДиагнозае на хоризонта, вижда се. Няма да е днес или утре. Не приемайте всичко това като извиване на ръце. Нито за миг не съм помислял такова нещо. Сега ми хрумна, че може да се тълкува и така. Просто не съм способен на подобно низост, повярвайте.

 

 

Вместо епилог, предлагам онова, което малцина читатели на тази медия, които се интересуват от истината, узнаха през август 2013 година за една от номенклатурните фигури на БКП, маскирана катоново лицеиводач на листана БСП. Тогава написах – цитирам себе си:

 

„Ще се отклоня. Съвсем неотдавна – на 17 юли 2013 г., се позовах на точните констатации на неизвестния ми доцент по социология от Пловдивския университет Иво Христов, както го представиха.

 

И през ума ми мина: ще изкушат младия учен и ще го покварят. Дано не се окажа прав.[285]

 

Жалко, познах. Три седмици след като изразих опасенията си, от пловдивски източник, на когото вярвам, защото съм се убедил в неговата почтеност, получих сведения за въпросния доцент.

 

Роден е в Киев. През 1995-1997 г., когато БСП имаше сериозно мнозинство в парламента, е бил експерт на Комисията против корупцията в 37-о Народно събрание. До септември 2009 г. е заемал длъжността „съветник на Комисията по правни въпроси“ последователно в четири парламента от Тридесет и осмото до Четиридесет и първото обикновено народно събрание. През 2012 г. е дал становище с положителна оценка на Мира Радева, бивша Мирослава или Мира Янева, в конкурс за доцент в Пловдивския университетПаисий Хилендарски“. Другарката Радева, бивша Янева, е идеологически кадър на ЦК на ДКМС и лично на другарите Петър-Емил Митев и Андрей Райчев.

 

В началото на същата 2012 година, вместо да насрочат дати, на които доцент Янко Янков да защити голяма докторска дисертация и професура, ръководителите на същото учебно заведение – подчертавам: заведениего уволниха.

 

Изрично наблягам преди всичко, че юристът Янков е автор на около 70 издадени книги по неговите специалности: история на правните науки, психология на правото, политология. От студенти знам как по време на неговите лекции аудиториите винаги били пълни. Прииждали дори външни слушатели, които не учели в заведението

 

И едва след тези факти споменавам, че Янко Янков е признат за политически затворник на комунистическия режим номер едно в България и номер три в Европа. Но доцент Иво или Иван Христов, не се е застъпил за него. Със сигурност – точно поради това.

 

В интервю другарят Валентин Вацев – потомствен висш кадър на БКП и БСП, което е едно и също и важи за всички съществуващи тукашни партии, се изказал твърде ласкаво за лицето Христов. Което за нормалните хора не е комплимент, а сигнал за тревога: Внимавайте!

 

Наистина бъдете на щрек. През 2004 г. Иван Христов е бил стипендиант-изследовател в Институт Отворено общество“ – София. Подобно на много други „демократичнидругари от същия сой, взеха да го разкарват като леко момиче на телефонно повикване из всички телевизии. Ако за някои от останалите и аз нося известна вина, допускайки груби грешки, при червения доцент Иво Христов – безспорен кадър на БСП, се застраховах.

 

Ето, оказа се, че опасенията ми са били оправдани. „Иво Христов е фаворит шеф на структурата, която ще замести закрития НЦИОМДоцентът по социология на правото ще избира нов екип, тъй като за приближените на уволнената Лидия Йорданова не е предвиден щат. Новото звено ще стартира още през септемвриОчаква се структурата да изследва ефекта от приеманите закони в Народното събрание. При необходимост тя ще предлага промени в нормативната уредба, които да съответстват на опита в други европейски държави.[286]

 

Да припомня ли, че настоящият парламент е доминиран от БСП? Нима останалите три партии, попаднали в него, са различни? „За когото и да гласувате, все комунист ще бъде“ Да, за разлика от имащите претенции „умни и интелигентни“ протестиращи…“[287]

 

Констатацията принадлежи на млад циганин от Северозапада. Противно на „българите“ – да пази Господмургавелкото е прозрял истината. За разлика от „умните и красивите“ платени протестъри – да пази Господ. И от мнозинството, което се самовъзвеличава, смятайки се за народ. А не е.

 

Друг такъв, представител на същото CCSCollective Country Society колхозно селяндурско общество, специално подбрано от БКП-ДС, обяви в заглавие на книга, че „Бойко, Росен, Цецо и другитеот ГЕРБ са престъпна шайка. После, когато го мобилизираха, изу смръдливите си кюлоти, оцапани в алчно червено, и влезе в бандата, приставайки на любимата си пожарникар-майорка от Държавна сигурност. Наистина манталитет.

 

Иво-Христовците и Антон-Тодоровците не са просто шарлатани. За шмекериите е необходим ум, макар и насочен в лоша посока. Те не разполагат със сиво вещество. Силиконът, монтиран от милиционерите в техните чутури, им позволява само да плагиатстват. И да вадят на показ комплексите, породени от техния провинциализъм, грейвайки в усмивка, колчем сметнат, че са си изрецитирали научения на изуст урок в поредното телевизионно студио. Евтини кавалджийки, подобни мизерни безчестници са нискоразредни call-girls – евтини куртизанки на повикване от номенклатурата.

 

Те са част от кръговрата на долнопробните болшевишки курви из червените бардаци

 

Политиката и проституцията трябва да са единствените занятия, в които независимостта се смята за добродетел. В коя друга професия бихте се перчили, че знаете това?[288]

 

На часа ще отговоря: В бизнеса, преподаването и науката, включително измислицата „политология“, в правосъдната система, във всички културни дейности, даже в спорта.

 

 

 

И така, до следващата задочна среща вДиагноза с Георги Ифандиев“.

 

Желая ви прекрасна пролет!

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Красимира Н. от Пловдив, Георги Б. Р. Методи А. А. и Злати И. И от София,.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Вж. 005 – Video – Germany Is a Not a Democracy and Is a Colony of USA – Dr. Udo Ulfkotte, в: Георги Ифандиев – „За първи път страна с официално комунистическо управление става водеща световна икономика. А тук болшевиките обявиха негласувалите за… faeces! Id est situ, minke“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 16 октомври 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%82-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=LI201KShxqk

[2] Вж. “Europe’s Courageous Journalism Voice Has Passed Away” by Paul Craig Roberts, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, January 14, 2017 г., online: http://www.paulcraigroberts.org/2017/01/14/europes-courageous-journalism-voice-has-passed-away-paul-craig-roberts/

[3] Вж. “Rechtspopulismus: Umstrittener Publizist Udo Ulfkotte ist tot”, Spiegel Online, spiegel.de, Hamburg, Samstag, 14.01.2017  г., online: http://www.spiegel.de/kultur/literatur/udo-ulfkotte-umstrittener-publizist-und-ehemaliger-faz-journalist-ist-tot-a-1130008.html Некрологът липсва в печатното издание на списанието на хартия…

[4] Хана Аренд (1906–1975) – американска теоретичка на политиката – сега ги наричат „политолози“, но такава наука не съществува – еврейка, родена в Германия. Убедена ционистка. Постепенно охладняла към тази идеология, защото усетила нейната расистка природа и тоталитарен характер. (Вж. “Beware of Pity: Hannah Arendt and the power of the impersonal” by Adam Kirsch, “The New Yorker”, newyorker.com, New York City, 12 January 2009 г., online: http://www.newyorker.com/magazine/2009/01/12/beware-of-pity) Но никога не е преставала да бъде ционистка. Явно е болестно състояние, както комунизмът. Впрочем, до 1928 година нейният втори съпруг Хайнрих Блюхер – поет и философ, е членувал в Германската комунистическа партия. До края на дните си останал комунист, но от трийсетте насетне постоянно формирал антисталинистки формирования, каквото и да означава това. Може би – неоконсервативни. За цвят: в сряда, 1 февруари 2017 г., в предаване на CNN, запитаха включилия се еврейски неоконсерватор Дейвид Фръм, един от приближените на Джордж Буш-младши, дали още е ленинист! Хана Аренд е преподавала в известни с левичарската си атмосфера американски университети, като “Notre Dame”, Университета на Калифорния в Бъркли, Принстънския университет и в Северозападния университет. (Hannah Arendt – “Totalitarianism: Part Three of The Origins of Totalitarianism”, A Harvest Book, Harcourt, Inc, San Diego, New York, London, 1968 г., съответно стр. 39.)

[5] Bertrand Russell – “The Autobiography of Bertrand Russell”, George Allen & Unwin, London 1975 г стр. 354.

[6] От края на ХІХ век допреди трийсетина години лондонската „Флийт Стрийт“ беше нарицателно за журналистика и медии. На нея се намираха повечето големи централни британски вестници. Това вече не е така.

[7] Ежечасно или постоянно радио, англ. Предсказание за новинарските радиостанции и телевизии, нароили се от седемдесетте години насам. Доскоро някои, като телевизия “Euronews”, например, имаха емисии с вести на всеки половин час. Сега – на петнадесет минути. Те трудно могат да бъдат определени като новинарски, понеже повтарят до втръсване едни и същи съобщения. Обновяването им се извършва периодично, но доста от „новините“ оцеляват по денонощие и даже повече…

[8] Така нареченият „защитен“ или „маскировъчен“ цвят, използван за бойните униформи на военните. Обикновено той представлява безредна смесица от мазки на зеленото, кафявото и бежовото, сякаш дело на обезумял художник.

[9] „Огледалото на делтата“, англ. Намек за “Daily Mirror”, таблоид, съществуващ до днес. Навремето той попадна в ръцете на интернационалния еврейски аферист Робърт Максуел. „Сричащ“, понеже някога се смяташе, че таблоидният формат, днес известен като „А 3“, е предназначен за издания, насочени към обществените низини, простолюдието. Иначе казано – към недостатъчно образованите, към тълпите.

[10] Aldous Leonard Huxley – “Brave New World”, Leslie Holland, London, 1932 г., Electronic Version 2002 г., стр. 50. Книгата е в архива на автора.

[11] Aldous Huxley – “Brave New World Revisited”, originally published by Harper & Brothers in 1958 г., First Perennial Library edition published by Harper & Row, Publishers, Incorporated, New York, NY, 1965 г., eVersion 4.0, стр. 18. Книгата е в архива на автора.

[12] Предполагам, че авторът греши. Имал е предвид министър-председателя Виктор Орбан.

[13] “Europe’s Courageous Journalism Voice Has Passed Away” by Paul Craig Roberts, paulcraigroberts.org, вече цит. съч.

[14] Пак там.

[15] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част – 1.

[16] „Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 15.

[17] Както не веднъж съм припомнял, след промените Асен Агов се изяви първо като водещ на митинг на още непреименуваната БКП, а след това – като „независим“ кандидат за депутат във Великото народно събрание. Нямаше късмет. Изправи се срещу члена на БКП, актьора Петър Слабаков, който за ужас на осъзнатите антикомунисти беше представител на… СДС. После се върна при корените си в БСП. А синът му – гамен, е винаги обилно нахранен, женен за еврейката Ернестина, наречена на Ернесто „Че“ Гевара.

[18] Вж. 001 – Video – The Ever Changing Jewish Communist Bernard Kouchner, в: Георги Ифандиев – „За делото на социализма, за собственото ни щастие, винаги готови!“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 20 ноември 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=-PbuXV4MExk

[19] Хенри Форд – американски християнин и автомобилен магнат, първият бял милиардер. (Henry Ford – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, AAARGH internet edition, AAARGH Publishing House, Chicago, IL, 2003 г., стр. 307. Книгата е в архива на автора.)

[20] Вестник, основан от Хенри Форд в родния му град Диърборн, щата Мичиган, където започнал своята производствена дейност. Преводът на названието му е: „Независимият вестник на Диърборн“.

[21] „Еврейски дневник“ или „Еврейски летопис“, англ.

[22] Австро-Унгария и Германия.

[23] Henry Ford – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, AAARGH internet edition, вече цит. съч., стр. 49-50. Книгата е в архива на автора.

[24] Вж. “Obituary: Carroll Quigley Dies; Revered GU Professor”, “The Washington Star”, Washington, D.C., Thursday, January 6, 1977 г., стp. B-4, online: http://www.carrollquigley.net/biography/Quigley_obituary_WS.htm

[25] Вж. напр. “The Quigley Cult” by Scott McLemee, “George”, Vol. 1, No. 10, New York City, December 1996 г., стр. 94, 98. Списанието със странно название „Джордж“ е основано през 1995 г. от сина на убития президент Джон Ф. Кенеди – Джон Ф. Кенеди-младши, който също загина при странни обстоятелства, докато пилотираше собствения си самолет, съвместно с неговия приятел Майкъл Дж. Бърман, богатия собственик на преуспяваща компания за връзки с обществеността със седалище в Ню Йорк.

[26] Вж. “Obituary: Carroll Quigley Dies; Revered GU Professor”, “The Washington Star”, вече цит. съч.

[27] Inclusive Diversity – за всеки случай.

[28] Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company, New York, NY, Collier-Macmillan Limited, London, 1966 г., стр. 1228. Две издания на книгата са в архива на автора.

[29] Georg Wilhelm Friedrich Hegel – “The Philosophy of History”, With Prefaces by Charles Hegel and the Translator, J. Sibree, M.A., Batoche Books, Kitchener, Ontario, Canada, 2001 г., стр. 19. Книгата е в архива на автора.

[30] Вж. Richard H. Grove – “Green Imperialism: Colonial Expansion, Tropical Island Edens and the Origins of Environmentalism 1600–1860”, Cambridge University Press, Cambridge University PressUK, 1996 г.

[31] Вж. Carroll Quigley – “The World Since 1939: A History”, Collier-Macmillan, Ltd, London, 1968 г.

[32] Web-site – медия в интернет, посветена на професор Каръл Куигли: www.carrollquigley.net/

[33] “Which Version(s) of Tragedy and Hope are the UNCENSORED Editions?” by Richard Grove, Tragedy and Hope Communications, tragedyandhope.com, Falmer, East Sussex, UK, April 5, 2013 г., online: https://tragedyandhope.com/which-versions-of-tragedy-and-hope-are-the-uncensored-editions/

[34] Роалд Дал (1916–1990) – един от най-известните британски детски писатели през ХХ век, който се гордеел, че го наричат „антисемит“, цитиран от ционисткия престъпник Ейбрахъм Фоксмън, лидер на американското еврейско Gestapo „Антиклеветническа лига“ към еврейската масонска ложа „Синове на завета“. Фоксмън е поюдейчен хазар, роден в селцето Барановичи в Западна Украйна, част от Руската империя. След Първата световна война то става част от Полша. Сега е град в Белорусия. Родителите му се преместват в Литва. Интересно по какъв начин през 1950 година семейството имигрира от Литовската съветска република, част от СССР, в САЩ? Учил е в йешива – еврейска семинария, и само юдейски талмудски лъжи. Присъдена му е диплома, която практически е за приключване на курс по лъжи и мамене – Jew. Като хомосексуалист, той е яростен защитник на правата на сексуално извратените. Дали по тази или по еврейска линия беше близък с президента Джордж У. Буш и негов довереник, включван в делегации, едва ли скоро ще научим. В замяна на това е един от знаменосците на войната срещу християнството. Фоксмън беше пълководецът на еврейските пълчища по време на организирания от ционистите поход срещу Мел Гибсън за филма му „Страстите Христови“. Известно е, че Ейбрахъм Фоксмън е организатор на множество погроми срещу нормални хора. Ако имаше съвест, на нея щяха да тежат доста убийства, в това число на палестинци в тяхната земя. (“Roald Dahl Also Left a Legacy of Bigotry” by Abraham H. Foxman, National Director, B’nai B’rith Anti-Defamation League New York, Nov. 27, 1990 г., “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, December 7, 1990 г., online: http://www.nytimes.com/1990/12/07/opinion/l-roald-dahl-also-left-a-legacy-of-bigotry-880490.html)

[35] Round Table movement.

[36] Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company, вече цит. съч., стр. 950.

[37] Локални, по географско-политически признак.

[38] Равнопоставена система с вътрешни взаимовръзки.

[39] С голямо съсредоточаване на огромни капитали.

[40] Когато стигнете до произхода на Уинстън Чърчил, си спомнете този пасаж.

[41] Добре е да четете класиците като Джейн Остин, сестрите Бронтей, Уилям Блейк, Хенри Джеймс, Чарлз Дикенс, Томас Харди… И да сравнявате с положението на българите под „турско робство“, с измамите за което официалната проруска и съветска панславистка и болшевишка пропаганда пълни главите ви от 130 лета насам.

[42] Lazard – френска еврейска фамилия, която на английски произнасят Лейзърд.

[43] Произлиза от германския финансист, евреина Фредерик Емиле д’Ерлангер (1832–1911), чието фамилно име често бива произнасяно американизирано: Ърленгър. По настояване на майка му, неговият баща Рафаел Ерлангер се покръстил.

[44] Warburg. Надявам се повечето от вас да знаят, че семейство Варбург – да не се греши с Вартбург, познато от източногерманската марка автомобили – изпратили един от синовете си – Паул – в САЩ, за да стане част от мрежовия картел на Ротшилдови. Там името му придобило американското произношение Уорбърг. А Паул станал Пол.

[45] Родоначалникът Йозеф Зелигман (1819–1880) бил роден в Германия. Започнал с търговия в магазина на майка си. На 18-годишна възраст бил изпратен с братята си в Пенсилвания, САЩ. Фактически банката им е американска.

[46] Евреи от Германия, които били само Шпайер. Те били от Франкфурт на Майн и в навечерието на Френската революция далеч превъзхождали по богатство своите еврейски съграждани Ротшилдови и Шифови. Патриархът на семейството Йозеф Лазард Шпайер успял да завладее местната банка “Ellissen”, наследена от съпругата му Йете Елисен. През 1813 година я преименувал на “J. L. Speyer-Elissen”. Прехвърлил почти цялата дейност в Лондон и Ню Йорк. До 1934 година запазил и базата във Франкфурт на Майн.

[47] Швейцарска банкова фамилия, започнала финансовата си дейност през 1919 г. Не съм срещал данни за евреи в нея.

[48] Френска протестантска банкова фамилия.

[49] От „задължение“, „обязаност“. По принцип облигациите представляват ценни държавни книжа, емитирани от правителствата като удостоверения за заеми, теглени от тях. Тъй като се смята – макар не винаги да е вярно – че правителствата са най-добрите длъжници, интернационалните банкери охотно отпускат кредити на държави срещу облигации. Обикновено облигациите съдържат обещание за по-висок лихвен процент от масово съществуващия на финансовите пазари. Купувайки дългови облигации на правителства интернационалните банкери си осигуряват високо гарантирана възвращаемост на вложените пари плюс солидна доходност – по-високи лихви. Едновременно с това, особено когато държавите изпитват затруднения при погасяването на дълговете си, финансистите придобиват силно влияние над техните правителства. Животът доказа, че постепенно те започват да диктуват политиката на правителствата, респективно – на държавите.

[50] Писмо на лондонските Ротшилдови до техните нюйоркски агенти от 1863 г., в което представят част от своите банкови методи за прилагане в САЩ. (“Rothschilds & Rockefellers: Trillionaires Of The World” by Michael Suede, “Libertarian News”, libertariannews.org, USA, January 17, 2010 г., online: https://www.libertariannews.org/2010/01/17/rothschilds-rockefellers-trillionaires-of-the-world/)

[51] Количеството на парите в обращение. Това е алфата и омегата на всяка парична система. Предлагам най-простия пример с класическото определение на инфлацията, от която интернационалните банкери уж се плашели толкова много. За да бъде в равновесие една стоково-парична система, е необходимо количеството на парите в обращение да бъде равно на сбора от цените на всички стоки на пазара. На пръв поглед сложно за изчисление, но поради характера на живота, в който постоянно протичат дребни изменения, на практика доста елементарна работа. Когато количеството на парите надхвърли общата цена на стоките, се проявява инфлацията – обезценяването на парите. Обратното явление се нарича дефлация, но терминът не съответства напълно на своята дефиниция. Например, вече е известно, макар и не сред широката публика, че световната финансова криза от 1929 година, чиято кулминация бил сривът на Нюйоркската фондова борса, била дълго планирана и внимателно подготвена акция. Достатъчно дълго време преди това рухване на паричната система Банката на Федералния резерв на САЩ престанала да изпълнява една от главните си функции – да емитира долари. В страната възникнало напрежение от недостига на пари. Хората оставали без заплати. Магазините преливали от стоки, които нямало кой да купува. След срива на борсата американците, а сетне и европейците – на първо място германците – станали действащи лица в една глобална пиеса, чиито драматурзи били интернационалните банкери. Те изведнъж наляли огромни суми в паричната система и започнал обратният процес. Стоките свършвали, банкнотите се обезценявали с часове и служели за тапетна хартия. Ако не схващате, всичко това не било дело на правителствата, а на частните банкери, които и до ден днешен са собственици на практически всички централни банки по света, в това число и тукашната. Фактически била реализирана мечтата на Майер Амшел, първия Ротшилд, споделена малко преди смъртта му: „„Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“ (Curtis B. Dall – “F.D.R. – My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172. Книгата е в архива на автора. Къртис Дол бил инвестиционен посредник – брокер, както казват днес. По-важното – той бил зет на президента Франклин Д. Рузвелт. Оженил се за негова дъщеря. И свидетелства за събития, на които е бил свидетел, или е чул за тях от главните участници в тях.)

[52] Monetary unit – израз от жаргона на финансистите, който е трудно преводим поне за мен. Той обозначава съвкупността от основни валути, които банките всекидневно следят.

[53] Следва пример за твърдите курсове на четири валути през 1914 година, около които те се обменяли от банките и сарафите. Например: „В Германия 2790 марки за един чист килограм злато.“

[54] В държавната хазна, чиято роля по онова време вече изпълнявал трезорът на централната банка, собственост на частни фирми и физически лица. За онези, които не са наясно, „трезор“ означава буквално „съкровищница“. Това е силно укрепено и охранявано помещение, обикновено в подземията на банките, където те, юридически лица и граждани могат да съхраняват свои скъпоценности срещу определен наем.

[55] Златото става еквивалент, започва да играе ролята на „световни пари“. Изразът, приписван на Карл Маркс, е твърде стар. Идва от античността.

[56] Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company, вече цит съч., стр. 50-54.

[57] Peter L. Bernstein – “The Power of Gold: The History of an Obsession”, Wiley, New York, NY, 2000 г., стр. 209. Бележка на авторката в: Deanna Spingola – “The Ruling Elite: a Study in Imperialism, Genocide and Emancipation”, Trafford Publishing, Bloomington, Indiana, 2011 г.,  стр. 5. Книгата е в архива на автора.

[58] Прочутият и достатъчно популярен поне навремето и у нас английски писател, автор на множество исторически романи.

[59] Peter Fotis Kapnistos – “Hitler’s Doubles: Fully-Illustrated”, Peter Fotis Kapnistos, Fot K Kapnistos, Icarian See, Greece, 2015 г., стр. 153.

[60] “Does the Rothschild empire still control world events?” by Staff Reporter, “Australian National Review”, australiannationalreview.com, South Melbourne, Victoria Australia, December 8, 2014 г., online: http://www.australiannationalreview.com/rothschild-empire-control-world-events/

[61] “Rothschild to pull out of gold market after 200 years” by James Moore, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 15 Aprril 2004 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/markets/2883029/Rothschild-to-pull-out-of-gold-market-after-200-years.html

[62] “Cover Story: “The Rothschilds Now – New Elan in an Old Clan”, “Time”, Vol. 82, No. 25, New York, NY, Friday, December 20, 1963 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,938990,00.html

[63] Екатерина Дербилова, Александра Терентьева – „Я вернул Ротшильдов в Россия“, „Ведомости“, № 197 (2715), vedomosti.ru, Москва, 19.10.2010 г., стр. 10, online: http://www.vedomosti.ru/newspaper/article/247951/ya_vernul_rotshildov_v_rossiyu_nataniel_filip_viktor_dzhejms Разпечатка на хартия от оригиналната публикация в библиотеката на автора. Изданието е под контрола на семейство Ротшилд.

[64] Хайнрих Хайне (1797–1856) – германски поет, евреин и запален германски националист. Участвал в революционното движение тип масонска ложа „Млада Германия“, направлявано от Джузепе Мацини. Автор на текстове за песни на композиторите Роберт Шуман и Франц Шуберт. Станал храненик на Ротшилдови. (Ken Bowers – “Hiding in Plain Sight: Unmasking the Secret Combinations of the Last Days”, Boneville Books, Springville Utah, 2010 г., стр. 21.)

[65] Вж. напр. 002 – Video – Evelyn Rothschild Invests in China, в: Георги Ифандиев“ – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 7“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 25 март 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B5-7 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=WCbpzPuMXyQ

[66] Основата на пирамидата или конуса; не забравяйте, че те са обърнати и застопорени на геометричния си връх.

[67] Банката би изпаднала в състояние на неликвидност. Ако схващате, това се предизвиква изключително лесно от големи собственици на влогове и полици.

[68] От 23 декември 1913 година до ден днешен националната валута на САЩ – доларите – не се емитират от държавата, респективно – от правителството. Отпечатват ги в частната Банка на Федералния резерв на Ню Йорк, която, по един или друг начин, е собственост преди всичко на Ротшилдови. За да осигури паричното обращение правителството на практика купува банкнотите от Банката на Федералния резерв. Цената на упражнението е 17 процента от всеки емитиран долар. Иначе казано, когато взима долари и ги пуска в обращение, американската администрация фактически предоставя 83 цента. Два пъти в историята на САЩ се е случвало президенти да се опънат на интернационалните банкери и да опитат да изземат от тях емисионните права. Те завършиха трагично, фатално за Ейбрахъм Линкалн и Джон Ф. Кенеди.

[69] Тук неправилно беше възприето да ги наричат „депозити“. Всеки влог е депозит. Думата означава „поставям“, „залагам“, но също така и „доверявам“. Най-точно е „залагам“. Никой не кара притежателя на пари да „довери“ спестяванията си на банка, независимо коя. Пазарното поведение на частните фирми изключва намесата на държавата. В този смисъл създаването на държавни гаранционни фондове за банковите влогове е чисто социалистически прийом. Той издава още нещо, което е ужасно, но хората не го разбират. А то е, че правителството очаква банкови фалити. При истинското пазарно стопанство всеки е свободен да оперира с парите си, както желае. Но е длъжен да носи и рисковете от това. Не само у нас, навсякъде социализмът пълзи и завзема територии и във финансовата сфера – най-капиталистическия елемент на обществено-политическата система.

[70] “Created deposits” – буквално: „създадени влогове“, но финансовото значение е „предоставени влогове“, най-точно – заеми.

[71] Например, фирма, клиент на банката, се е уговорила с финансовата институция, че преди датата за изплащане на заплатите в първата ще получава кредит, за да погаси задължението си към работниците и служителите. В такъв случай не се изисква предупреждение. Банката просто знае, че е време да отпусне заема – да предостави депозит на фирмата, който тя ще върне с лихва.

[72] Да поясня, защото това е един от скритите механизма на измама, които банките съвсем законно прилагат, за да ограбват своите клиенти. Банката не е длъжна да се съобразява с равнищата на лихвените проценти при дефлационните влогове. Тоест, когато правите т. нар. срочни депозити, и основният лихвен процент нарасне, банката не е длъжна да увеличи лихвата по вашите влогове. Обратното, когато ви създава кредит, тя изпреварващо вдига лихвата, като ви задължава допълнително. В края на краищата тези взаимоотношения се основават на човешката алчност. Вложителят доверява – депозира – парите си на банката, без да е наясно с нейните наличности. Той просто получава обещание сумата, която влага, да му бъде върната с увеличение – печалба – във вид на лихва. Не ми е познат случай, в който касата на казино, игрален дом, или банка, да са загубили. Затова никога във вече некраткия си живот не съм теглил заем от банка. Само веднъж, по време на социализЪма, ми отпуснаха кредит от така наречената взаимоспомагателна каса на предприятието, в което работех по разпределение. Лихвата по него беше 0,5 на сто. По същото време инфлацията, която никой официално не съобщаваше, но имахме методи да налучкваме, беше най-малко 3,5 процента. Искам да кажа, че спечелих.

[73] Общият размер на отпусканите кредити в рамките на точно определен период от време.

[74] Много от въпросните малки банки са били основани от същите споменати финансови династии.

[75] Такива банки нямат емисионни права. Тоест – само приемат влогове и отпускат заеми. Вършат всичко, свързано с тези основни дейности, понеже днес техните варианти – деривати – са изумително многобройни, та даже служителите не знаят всички. Но не могат да отпечатват пари и да обслужват паричното обращение.

[76] Това са изключително кредитно-обменни институции, които купуват и продават книжа, свързани с паричния обмен, дълговете, организират търгове за такива инструменти, и участват на други подобни. Те отпускат целеви кредити, преди всичко за развитие на определени дейности. Такива банки не приемат влогове. Образец на този вид финансова институция е тукашната държавна Българска банка за развитие.

[77] Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company, вече цит. съч., 1966 г., стр. 55-57.

[78] Власт на парите – тъй добре скритата, че народите не забелязвали нейната „невидима ръка“, която задвижвала главните фигури върху политическата карта на света.

[79] Вилхелм І (1797–1888) – крал на Прусия и първи император на обединена Германия. Представител на династия Хохенцолен. Противник на католицизма, изрекъл тези слова след посещение в Château de Ferrières близо до Париж. (Cyril Ray – “Lafite: The Story of Chateau Lafite-Rothschild”, Michael Broadbent, Patrick Matthews, Eds., Edmund Penning-Rowsell, Afterword, Stein and Day, New York, NY, 1969 г., стр. 66.)

[80] Пак там, стр. 58.

[81] Буквално: „властта на парите“, англ. Изразът “the Money Power” се превръща в нарицателно за „еврейска финансова власт“ през двайсетте години. Тогава е издадена книгата на австралийския политик Франсиз Джордж Анстещ, известен като Франк Астей (1865–1940), озаглавена простичко “Money Power”. Тя представлява задълбочено изследване на големите финансови корпорации и по-точно – на това кои са техните собственици, оказващи все по-нарастващо влияние върху политическия живот навсякъде. И в резултат на проучванията си установява, че най-крупните банки са в еврейски ръце. Те „се обедняват и сливат в сбита и стегната финансова олигархия, която се превръща във все по-доминиращ фактор“. И продължава с това, че „през последните 50 години финансовата олигархия във Франция увеличи извънредно много своята тайна власт и отказва да допуска старите методи или който и да е способ, който не съдържа интересите на Money Trust“. (Frank Anstey, M.P.Money Power”, Fraser & Jenkinson, Printers and Publishers, Melbourne, Australia, 1921 г., стр. 66, 123. Книгата е в архива на автора.) Money Trust – Паричният тръст – е действително съществуваща организация, основана от съвсем тесен кръг американски банкери – все евреи. През 1913 година, малко преди приемането на Закона за Системата на Федералния резерв, по предложение на конгресмена от Луизияна Арсен Пюжо, Комисия на Конгреса на САЩ опитва да разследва твърдението за нейното наличие и действия. Законодателното разследване стига до извода, че съществува такава секретна структура. Тя включва служители на “J.P. Morgan & Co.”, които участват в съветите на директорите на 112 други корпорации с пазарна капитализация от около 22,5 милиарда долара – повече от 400 милиарда днешни долара. За сравнение, цялата капиталова стойност на Нюйоркската фондова борса била 26,5 милиарда. (Вж. Robert F. Bruner, Sean D. Carr – “The Panic of 1907: Lessons Learned from the Market’s Perfect Storm”, John Wiley & Sons, New York, NY, 2007 г., стp. 148.) Еврейският юрист, ционист и член на Демократическата партия Самюъл Ънтърмайър, който оглавявал разследването на паричния тръст от Комисията „Пюжо“, признал: „Определяме една парична власт като изградено и утвърдено организация и общност на интереси между някои финансови лидери. Тя е била създадена и поддържана чрез притежание на акции, взаимна размяна на управителни тела и други форми на господство над банките, попечителските дружества, железниците, обществените услуги и промишлените корпорации. Тя е резултат на огромна и нарастваща концентрация на контрол върху парите и кредитите, която се намира в ръцете на неколцина мъже.“ (“Say Money Trust Is Now Disclosed: Pujo Committee Will Soon Draft Preliminary Report Telling of Succsess in Hunt”, Spesial to The New York Times, “The New York Times”, query.nytimes.com, New York, NY, January 12, 2013 г., стр. 1 и 2, online: http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?_r=1&res=9F00E2DB163FE633A25751C1A9679C946296D6CF Фотокопие от публикацията в архива на автора.) Тогава, през 2013 година, Комисията „Пужо“ заключила, че влиятелни финансови лидери са придобили господство и контрол на основните производствени, транспортни, минни, телекомуникационни и финансови пазари в Съединените щати. Не по-малко от 18 различни огромни корпорации се намират под контрола на картел, оглавяван от “J.P Morgan”, Джордж Ф. Бейкър и Джеймс Стилман. Според изчисленията, чрез ресурсите на седем банки и компании за попечителство – “Banker’s Trust Co.”, “Guaranty Trust Co.”, “Astor Trust Co.”, “National Bank of Commerce”, “Liberty National Bank”, “Chase National Bank”, “Farmer’s Loan and Trust Co.” – тези трима мъже контролират ресурси в размер на 2,1 милиарда тогавашни долара. Докладът разкри, че шепа хора притежават манипулативния контрол над Нюйоркската фондова борса и са се опитвали да заобикалят федералните, щатските и междущатските търговски закони. Ето какво представлява Money Power – Властта на парите. В книгата си и в своите сетнешни публикации и изяви депутатът от Австралийския парламент Франк Анстей доказал, че тази Власт на парите е почти изцяло еврейска. Тя представлява „черна масонска плутокрация“. Както може да се очаква, на часа му лепнали етикета „антисемит“.

[82] Истинската дефиниция на холдингова компания включва изискването за пълен, затворен цикъл на производствена и търговска дейност в даден отрасъл или подотрасъл, непременно включващ собствена банка.

[83] Силно се надявам най-сетне да се убеждавате, че на света действа една единствена партия – тази на парите. Останалите названия са етикети, предназначени за празноглавците, дърдорковците и онези, които се чувстват добре в обществената тиня. Няма истински интелигентен човек, който наистина да е такъв, ако не схваща простите клетки на матрицата.

[84] Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company, New York, вече цит. съч., стр. 60-61,499.

[85] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Concord Press, Seal Beach, Ca, 1971 г., стр. 32. Книгата е в архива на автора.

[86] Deanna Spingola – “The Ruling Elite: a Study in Imperialism, Genocide and Emancipation”, Trafford Publishing, вече цит. съч., стр. 7.

[87] Bank for International Settlements или B. I. S. съществува до днес. Действа необезпокоявана от вниманието на медиите и обществото.

[88] Да припомня: наричан „банкера на Хитлер“, съден в Нюрнберг, присъствал на сватбата на бившия ни еврейски цар Шимон Сакскобург-и-Готев. Къде се дяна „антихитлеризмът“, другарки и другари? Кой на кого е сътрудничил, с кои си е партнирал?

[89] Ще използвам и съкращението на български Б. М. Р. – от Банка за международни разплащания. Признавам, че в книги и други мои публикации съм използвал названието Банка за интернационални разплащания, за да подчертая нейния действителен характер – на финансова институция, създадена и притежавана от Интернационала за постигане на неговите интернационални цели и намерения.

[90] На Б. М. Р. – Банката за международни разплащания.

[91] Пак там, стр. 324-325.

[92] Доста по-късно и най-пазеният човек на планетата – Рудолф Хес, постъпи по същия начин. Неговият син настояваше, че е искал да проговори и е бил… самоубит.

[93] Такива били Хялмар Шахт, братята Круп, семейство Тисен, Прескът Буш, неговият син и внук и т.н.

[94] Charles Higham – “Trading with the Enemy. The Nazi-American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г., стр. 210, 223. Книгата е в архива на автора.

[95] От февруари 1953 до края на ноември 1961 година Алън Дълес слугува като шеф на ЦРУ на двама президенти – Дуайт Айзенхауер и Джон Кенеди.

[96] Вж. Peter Grose – “Gentleman Spy: The Life of Allen Dulles”, Houghton Mifflin, Boston, MA, 1994 г., стp. 26.

[97] Вж. Mark Twain – “Following the Equator: A Journey Around the World”, Reprint, Originallly published by American Publishing Company, Hartforf, Connecticut, 1897 г., Dover Publications, Mineola, NY, стр. 156.

[98] Chancellor of the Exchequer – не веднъж съм обяснявал, че това е втората длъжност в правителството след министър-председателската. Тя представлява нещо като заместник-премиер, финансов министър, но и ръководител на администрацията. Като тукашните главни секретари – длъжности, въведени по съветски образец, за които незаобиколимо изискване беше принадлежността на тайните служби на комунистическия режим. Убеден съм, че практиката е пренесена и продължава и днес по съвсем същия начин. Като Държавна сигурност се преля в „новите“, уж демократични служби – на двете разузнавания, ДАНС и т.н. Всъщност кой може да се закълне, че не крият други, строго засекретени, както беше и по-рано?

[99] Хартиените пари. Попаднали в обращение, те се изхабяват и периодично биват изтегляни, за да ги заменят с новоотпечатани. Цитатът доказва най-важното, което „умните и красивите“ – по Сорос – нямат мозъчен капацитет да проумеят. То е, че централното банкиране, включващо емитирането на националните валути, е в ръцете на частни банкери.

[100] В някои издания на това място е вмъкнато вътрешно подзаглавие, което гласи: “Norman Viewed Governments and Democracy As Threats to the Money Power” – „Норман гледаше на правителствата и демокрацията като заплаха за Властта на парите“.

[101] Спомнете си лекциите на Григорий Климов.

[102] Жан Бернар Жоаѐм Изулѐ (1854-1929) – известен френски философ, оглавявал философското дружество в Collège de France. Масон в ложата „Великия Ориент“, член на еврейската организация Alliance Israélite Universelle. (Deanna Spingola – “The Ruling Elite: a Study in Imperialism, Genocide and Emancipation”, Trafford Publishing, вече цит. съч., стр. 21-22.)

[103] Federal Reserve Bank of New York е всепризнатата челна финансова институция в рамките на Системата на Федералния резерв. Даже евреите вече не отричат, че именно тя емитира доларите. Също така, макар и с половин уста, все повече запознати признават, че от самото и възникване нейните основни собственици са семейство Ротшилд, често криещи се зад своите агенти от фамилията Рокфелер.

[104] Bankers Trust Company of New York.

[105] Нюйоркска банка, контролирана от Ротшилдови чрез техния най-доверен представител зад Океана Джейкъб Шиф. За онези, които не знаят, преди да забогатеят неимоверно и да се пръснат по света, когато взели да се замогват във Франкфурт, Амшел Ротшилд и семейството му се настанили в по-голяма къща. Тъй като наемът й не бил по силите им, делели един покрив със семейство Шиф. Също евреи, Шифови имали в герба си изображение на черен платноход – кораб, Schiff – на зелен фон. Банката Kuhn, Loeb and Co” финансирала Леон Троцки и неговите болшевики. Лично Джейкъб Шиф връчил парите на Лейба Бронщейн. В акцията участвал и наскоро пристигналия от Германия Пол Уорбърг. Той се оженил за дъщеря на един от собствениците и поамериканчил произношението на истинското си име Паул Варбург. Той бил издънка на еврейски лихварски род, чиято германска банка носела тяхното име. Брат му – Макс, който останал в родината, през Първата световна война оглавил германското военно разузнаване. След дълги уговорки с Израел Хелфанд, известен като Александър Парвус – руски социалист, на практика интернационален еврейски търгаш, мечтаещ да забогатее без да се труди, Макс Варбург убедил кайзера да отпусне прословутите милион и половина – според някои два милиона, а трети казват – „само“ милион, златни германски марки на Владимир Илич Ленин. И заповядал уреждането на безпрепятственото транспортиране в два пломбирани вагона на него и болшевишките му терористи от Швейцария през Германия, Швеция, Финландия до Русия. След няколко сливания, следите на „банката на болшевиките“, както наричаха „Кун, Лоуб и Къмпани“, бяха съвсем изтрити през септември 2008 година с фалита на четвъртата по големина такава институция в света – „Лимън Брадърз“.

[106] По онова време отличен пример била Голямата криза от 1929 година. Излишно е да припомням за тази, обявена през 2008 г., от която не се вижда никакъв изход. Освен ако същата шепа интернационални банкери – властелини на света, на мира и войната, на живота и смъртта – не решат друго.

[107] Carroll Quigley – “Tragedy and Hope: A History of the World in Our Time”, The Macmillan Company, вече цит. съч., стр. 325-326, 327.

[108] Вж. “The Panic of 1893: Boosting Bankers’ Money and Power” Written by  Bob Adelmann, “The New American”, thenewamerican.com, Appleton, Wisconsin, Wednesday, 6 April 2011 г., online: https://www.thenewamerican.com/culture/history/item/4817-the-panic-of-1893-boosting-bankers%D5-money-and-power; “J.P. Morgan: Art Collector, Nusiness Leader, Philanthropist (1837-1913)”, Biography.com, A&E Television Networks, LLC, New York City, December 8, 2015 г., online: http://www.biography.com/people/jp-morgan-9414735

[109] Вж. Martin Horn – “Britain, France, and the Financing of the First World War”, McGill-Queen’s University Press, Montreal & Kingston, London, Ithaca, 2002 г., стр. 58-59.

[110] Вж. Deanna Spingola – “The Ruling Elite: a Study in Imperialism, Genocide and Emancipation”, Trafford Publishing, вече цит. съч.,  стр. 225, 231.

[111] Вж. напр. Donald Gibson – “Communication, Power, and Media”, Nova Science Publishers, Inc., New York, NY, 2004 г., стp. 77-78.

[112] Изобщо не е парадокс.

[113] „Евангелие от Матей“, гл. 5, ст. 48.

[114] Amos Elon – “Herzl”, Holt, Rinehart and Winston, New York, Chicago, San Francisco, 1975 г., стp. 99.

[115] Вж. F. William Engdahl – “Full Spectrum Dominance: Totalitarian Democracy in the New World Order”, edition.engdahl, Wiesbaden, Germany, 2009 г.

[116] „Евангелие от Матей“, гл. 38-48.

[117] Богоборецът, олицетворението на злото, обитаващ мрака, когото наричаме сатана, Луцифер, падналия ангел и т.н. Онзи, който в старозаветната легенда, превърната в господстваща политическа доктрина, дал на Яков името Израел. Той се боял от светлината. Но благославял. Дали? С какъв „благослов“? С този на обратната страна на живота, на смъртта, на тъмнината? Тя не съдържа нищо свято, а просто клетва. Който вярва в този бог, е проклет.

[118] Пак там, гл. 10, ст. 28, 31-34.

[119] Albert Pike – “Morals and Dogma”, published by the Supreme Council of the Thirty Third Degree for the Southern Jurisdiction of the United States Charleston, Charleston, SC, 1871 г., стр. 322. Книгата е в архива на автора.

[120] Д-р Петър Ненков – „Първият български двоен агент е Теофан Райнов“, „Отбрана.com”, вестник за войската и народа, otbrana.com, София, 18 октомври 2013 г., online: http://www.otbrana.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8_4722 Авторът е военен историк и преподавател, доктор по история.

[121] „Из архивата на Найден Геров“, стр. 296-297, писмо 473, Христо Георгиев до Найден Геров, 14 юни 1869 г. в: Евгений Волков – „Христо Ботев“, Превод от руски под редакцията на Михаил Попруженко, Боян Пенев и Михаил Арнаудов, Издание на ФАБ, София, 2009 г., стр. 289; в оригиналното издание: Евгени Волковъ – „Христо Ботевъ“, Библиотека „Мисълъ и дейностъ“ № 2, Печатница „Бр. Миладинови“ София, 1929 г., стр. 117. Книгата е в библиотеката и в архива на автора.

[122] „България“, брошура от двамата й делегати Димитър Цанков и Марко Балабанов, Лондон, 1876 г., издадена на английски и френски, в: Марко Д. Балабанов – „Страници от политическото ни възраждане“, Издателство „Стефан Добрев“, София, 2013 г., стр. 467. Книгата е в библиотеката на автора.

[123] Вж. напр. “Was Columbus secretly a Jew?” by Charles Garcia, Special to CNN, CNN, cnn.com, Atlanta, GE, May 24, 2012 г., online: http://edition.cnn.com/2012/05/20/opinion/garcia-columbus-jewish/; “Was Columbus secretly Jewish? Historians argue explorer’s epic voyage was to establish new homeland for his people as they escaped the Spanish Inquisition” by Kerry Mcqueeney, ”The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 21 May 2012 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2147558/Christopher-Columbus-Jewish-looking-new-homeland-discovered-America-historians-say.html

[124] Микис Теодоракис – известен гръцки композитор, придобил световна популярност със своята музика към филма „Зорба гъркът“. На гръцки на гръцки: „Αλέξης Ζορμπάς“; на английски: “Alexis Zorbas”. Гръцки патриот с консервативни убеждения, той беше министър на културата в смятаното за дясно правителство на Константинос Мицотакис. (“Zorba the Greek’ composer: I’m anti-Semitic” by Benjamin Weinthal, “The Jerusalem Post”, jpost.com, Jerusalem, Tuesday, February 15, 2011 г., 11 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/JewishWorld/JewishNews/Article.aspx?id=208285)

[125] За които вече знаем, че до известна степен са кръвно свързани с юдеите от античността. За разлика от най-малко 95-96 на сто от съвременните евреи – ашкеназимите – които нямат никакво родство с евреите от епохата на Исус Христос. Те са потомци на хазарите, които между VІІ и Х век приели юдаизма. А когато държавата им била повалена, а те – принудени да бягат, се спасявали с миграция към западната част на Европа: от Кавказ, през земите на днешните Русия, Украйна, Белорусия, Полша, Латвия, Литва, Естония, до Австрия, Германия, Франция, Холандия и Белгия, чак до Британските острови. Мнозина намерили радушен прием в сегашните Иран, Ирак, Сирия, Йемен, някои от азиатските републики на бившия Съветски съюз.

[126] Авторът има огромната държава начело с папата от Средновековието и неговия край, която се простирала от Дубровник, през части от Маджарско и Германия, до Южна Франция, като опирала в Иберийския полуостров.

[127] Менахем Бегин и Ицхак Шамир бяха смятани за десни екстремисти. Последователи на фашисткото движение на руския ционист Владимир „Зеев“ Жаботински, те е били сред основните фигури в терористичната организация Лехи, известна като Бандата на Щерн. Нейният предводител, еврейският ционист с руски корени Абрахам Щерн, и последователите му, се отделили от Иргун – по-голяма терористична мрежа, вилняла из Палестина преди и по време на Втората световна война. Двамата били сред най-приближените на Щерн. Заедно изпратили предложение за сътрудничество на фашистите и нацистите чрез писма, адресирани лично до Мусолини и Хитлер. Смятали, че еврейски военни части в техните редици биха били чудесен начин за завладяване на Палестина и целия Близък изток. Ицхак Шамир беше женен за еврейка от Пловдив – Шуламид. Те, самопредставяли се за „антикомунисти“ спокойно идваха у нас по време на тоталитарния режим на Тодор Живков и компания. Докато на нас ни пречеха да посещаваме черквите, тях ги посрещаха тържествено в синагогата. А БКП им организираше специална програма, включваща посещения на училища и отдих в партийните резиденции в черноморските и планинските ни курорти.

[128] Либералите, социалистите, меншевиките – това, което е събрало под своето знаме и магарешкия си символ.

[129] Това вече е факт. В Конституцията на Израел беше записано, че той е „еврейска държава“. Второ правителство на Бенямин Нетаняху бъка от министри равини, представители на крайно реакционни нацистки партии, все съставени от имигранти от СССР и Русия. А държавата не признава светските бракове. Бракосъчетанията са валидни, само ако бъдат извършени от равини. В допълнение към това съществува трудно изпълнимо изискване равините да са енорийски – тоест, да ви следят по местоживеене.

[130] Текстът е писан преди смъртта на Израел Шахак през 2001 г.

[131] „Предговор от Гор Видал“ към Израел Шахак – „Еврейска история, юдейска религия: Бремето на 3000 години“, второ издание, ИК „Огледало“, София, 2008 г., стр. 24-26. “Foreword by Gore Vidal в: Israel Shahak – “Jewish History, Jewish Religion: The Weight of Three Thousand Years”, Pluto Press, London, 1994 г., стр. vii-viii.

[132] Пак там, в изданието на български език, стр. 171; в изданието на английски език, стр. 103. Първото издание е в библиотеката на автора, който е преводачът му, а второто – в неговия архив.

[133] Louis Marschalko – “The World Conquerors: The Real War Criminals”, Translated from the Hungarian by A. Suranyi, Joseph Sueli Publications, London, 1958 г., стр. 227. Книгата е в архива на автора.

[134] Chaim Weizmann, Barnet Litvinoff – “The Letters and Papers of Chaim Weizmann: December 1931-April 1952”, Transaction Publishers, Piscataway, NJ, 1983 г., стр. 286.

[135] Всъщност на един от тях, който изцяло е собственост на Брансън.

[136] “How can Obama smile at a time like this? I think he knows something” by Jonathan Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday 8 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/feb/08/obama-richard-branson-trump

[137] Shirley Kumove – “Words Like Arrows: A Collection of Yiddish Folk Sayings”, Illustrated by Frank Newfield, Schocken Books, New York, NY, 1985 г., стp. 238.

[138] Без гащи, фр. Исторически означава революционни екстремисти. Отчаяни бунтовници, готови на всичко – даже да убиват.

[139] Вж. “The Elite Are Not Finished With Trump Just Yet: Paul Craig Roberts”, X22Report Spotlight, January 24, 2017 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=hNj3nKoWUIk

[140] Вж. напр. “There will be no President Le Pen” by Catherine Fieschi, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday 8 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/feb/08/no-president-le-pen-change-french-voters-front-national-populist

[141] Масово разпространен банален израз, използван от Никола Вапцаров – съветски терорист на заплата от ГРУ, в едноименно стихотворение.

[142] judith22 в: “Comments”, в: “How can Obama smile at a time like this? I think he knows something” by Jonathan Jones, “The Guardian”, вече цит. съч.

[143] Aelwyd57 в: “Comments”, пак там.

[144] Вж. Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“; Кръстьо Раковски – „Русия на Изток“, ИК „Стрелец“, София, 2004 г., стр. 14-15. Книгата е в библиотеката на автора.

[145] Вж. напр. Цвета Трифонова – „Никола Вапцаров. Текстът и сянката“, Текстологични прочити и анализи, Издателство “Фабер”, София, 2004 г., стр. 214-215, 225. Книгата е в библиотеката на автора.

[146] Правописът отговаря на изреченото.

[147] Хенри Хамилтън Биймиш (1873–1948) – британски военен, роден в Лондон в семейството на контраадмирал Хенри Хамилтън Биймиш, той се сражавал във Втората англо-бурска война – провала на Уинстън Чърчил. Консерватор и британски патриот, напуснал родната си Англия и се установил в Южна Африка, защото установил, че „евреите притежават прекалено голямо влияние в нея“. (Вж. напр. Richard Griffiths – “Fellow Travellers of the Right: British Enthusiasts for Nazi Germany, 1933-1939”, Oxford University Press, Oxford, UK, 1983 г., стp. 61.) Един от най-прочутите борци против комунизма и еврейството, стоящо зад него. Както и срещу глобалната опасност – еврейското господство над света. Помагал за основаването на консервативни партии в Англия, САЩ, Канада. След лични срещи с водещи италиански фашисти и германски нацисти, му станало ясно, че се е заблуждавал. Отлично разбрал, че те не са нито антикомунисти, нито борци против юдаизма, а част от световен заговор. Разочарован, през 1938 година се оттеглил от политическия и обществения живот и заживял в Южна Родезия. В края на дните си станал депутат и оглавил тамошното патриотично движение „Британците“, чийто основател бил в родната си Англия още през 1919 г. (Henry Hamilton Beamish, цитиран в: James Webb – “Occult Establishment: The Dawn of the New Age and The Occult Establishment”, Open Court Publishing Company, Chicago, IL, 1976 г., p. 130; същото в: Nick Toczek – “Haters, Baiters and Would-Be Dictators: Anti-Semitism and the UK Far Right”, Routledge, London and New York, 2015 г., стр. 52.)

[148] Банкер, един от най-доверените хора на Ротшилдови в САЩ, затова издигнат за неогласен ръководител на ционисткото движение. Поставил под пълното си влияние Уинстън Чърчил и Хари Трумън. През 1946 година в Москва предложил на Сталин съставянето на единно световно правителство. Като инструмент, който да принуди държавите да се съгласят и да подпишат в ООН, трябвало да послужи атомната бомба. Обиден, че няма да бъде поставен начело, Висарионович отказал. След което той – евреинът, погнал еврейските комунистически лидери в СССР и в подчинените му социалистически държави. С което подписал своята смъртна присъда. Организацията на нейното изпълнение била поверена на началника на НКВД, от 1953 година – на МВД, а от 1954-а – на КГБ, евреина от Грузия Лаврентий Павлович Берия, всъщност Берман, братовчед на Лазар Каганович. Най-вероятно самият изпълнител – отровителят, бил дядото на Владимир Путин, който по същото време бил готвач в тази дача, използвана от Сталин.

[149] Дмитрий Захарович Мануилски (1883–1959) – евреин село Святец, Влинска губерния на Руската империя, евреин, представял се за украинец, за да се гаври с християнството си избрал за партийни псевдоними „Методий“, „Тома“ и „Иван Безработния“. Преди Хаим Раковер, евреин от Северна Добруджа, представян като българин и роднина на Георги С. Раковски под името Кръстьо или Кристиян Раковски, този Мануилски бил първи секретар на ЦК на Комунистическата партия на Украйна (1921–1923). Бил в ръководството на Коминтерна с Георги Димитров като гаулайтер. Накрая го провъзгласили за… академик. Пукнал в Киев, където до 2014 година се мъдрел негов паметник.

[150] Масон, член на тайното общество „Каскет и череп“ в Университета „Рътгърс“.

[151] Генерал Дъглас Макартър (1880–1964) – американски пълководец, най-младият генерал-майор в американската военна история, участник в Първата световна война, началник-щаб, участник във военните кампании в Азия – Филипините, от 1942 г. върховен командващ на Съюзническите войски в района на Югоизточния Тих океан, подписал капитулацията на Япония. Един от командващите на армията на САЩ във Войната в Корея, започнала с Резолюция 82 на ООН. Антикомунист, той е свален от щаба, защото предупредил, че водената от президента Хари Труман политика ще доведе до загубването на войната и разделянето на Корея в полза на комунистическите сили. (Вж. Dorris Clayton James – “The Years of Macarthur”, Volume 3 – “Triumph and Disaster 1945–1964”, Houghton Mifflinр Boston, MA, 1985 г., стp. 590.) Досещате се кои сили уредили отстраняването на Макартър. Същите, за които пише и полковник Филип Корсо – тези на интернационалния комунизъм, проникнали до върховното военно командване на САЩ и до Белия дом.

[152] Louis Marschalko – “The World Conquerors: The Real War Criminals”, Translated from the Hungarian by A. Suranyi, Joseph Sueli Publications, вече цит. съч., стр. 229.

[153] “Steve Bannon is calling the shots in the White House. That’s terrifying” by Lawrence Douglas, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday 31 January 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jan/31/steve-bannon-most-dangerous-man-in-america

[154] Робърт „Боби“ Фишър (1943–2008) – американски шахматист, световен шампион, смятан за ненадминат талант. Евреин, той от дете разбира тоталитарния характер на юдаизма. В наблюденията си в родния Ню Йорк и по света установява, че комунизмът е издънка на талмудизма. Гонен не само от евреите в САЩ, обявен за „луд“ – типичен юдеоболшевишки похват, принуден да се крие, обикаляйки земното кълбо, накрая гениалният Боби Фишър се срещна със смъртта в Рейкявик, Исландия, където беше отнел световната титла от друг евреин, Борис Спаски от СССР. Не малко хора смятат, че Фишър е бил убит. (“Bobby Fischer’s Pathetic Endgame: Paranoia, hubris, and hatred—the unraveling of the greatest chess player ever” by Rene Chun, “The Atlantic”, theatlantic.com, Washington, D.C., December 2002 г., online: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2002/12/bobby-fischer-s-pathetic-endgame/302634/)

[155] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г. М. Димитров: Биография“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1992 г., стр. 229. Книгата е в библиотеката на автора.

[156] “Even one death is too many? No it isn’t. It’s important to treat people like numbers” by Tom Chivers, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 16 July 2014 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/tomchiversscience/100280062/even-one-death-is-too-many-no-it-isnt-its-important-to-treat-people-like-numbers/

[157] Вж. Noam Chomsky – “Imperial Ambitions: Conversations on the Post-9/11 World”, Interviews with David Barsamian, Hamish Hamilton, Penguin Books, London, New York, 2005 г., стр. 73. Книгата е в архива на автора.

[158] “Even one death is too many? No it isn’t. It’s important to treat people like numbers” by Tom Chivers, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[158′] Робърт „Боби“ Фишър (1943–2008) – американски шахматист, световен шампион, смятан за ненадминат талант. Евреин, той от дете разбира тоталитарния характер на юдаизма. В наблюденията си в родния Ню Йорк и по света установява, че комунизмът е издънка на талмудизма. Гонен не само от евреите в САЩ, обявен за „луд“ – типичен юдеоболшевишки похват, принуден да се крие, обикаляйки земното кълбо, накрая гениалният Боби Фишър се срещна със смъртта в Рейкявик, Исландия, където беше отнел световната титла от друг евреин, Борис Спаски от СССР. Не малко хора смятат, че Фишър е бил убит. (“Bobby Fischer’s Pathetic Endgame: Paranoia, hubris, and hatred—the unraveling of the greatest chess player ever” by Rene Chun, “The Atlantic”, theatlantic.com, Washington, D.C., December 2002 г., online: https://www.theatlantic.com/magazine/archive/2002/12/bobby-fischer-s-pathetic-endgame/302634/)

[159] Няма грешка. Така е в телевизионния репортаж.

[160] 005 – Video – Demogaphically, the UK would be better off in the Anglosphere than the EU, в: Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 12“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 23 юли 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B2-12#_ednref73 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=4Gqwn5uWFiw

[161] До седемдесетте години на ХІХ век евреин е било религиозно понятие. Не е съществувал никакъв „еврейски народ“, а само религиозни общности. Под ръководството на Ротшилдови ционистите сътвориха „еврейски народ“, „нация“, накрая – държава.

[162] “Jean-Claude Juncker to take the EU on the ‘attack’” by Bruno Waterfield, Strasbourg, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 15 July 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/10968021/Jean-Claude-Juncker-to-take-the-EU-on-the-attack.html

[163] В четвъртък, 9 февруари 2017 г., Доналд Тръмп беше окончателно бламиран в това свое намерение. В тричленен състав и с пълно единодушие Върховният съд на САЩ спря действието на този негов указ. От шейсет години следя световната политика. Никога не съм виждал такова чудо – непрестанни атаки срещу стопанина на Белия дом, идващи от всички страни, даже от собствената му Републиканска партия. Още едно доказателство, че партята е една – на парите, комунистическа по своята истинска идеология и цели.

[164] “EU chair labels Trump a ‘threat’ as Europeans debate U.S. ties” by Alastair Macdonald, Reuters, reuters.com, London, Tuesday, January 31, 2017 г., Brussels, online: http://www.reuters.com/article/us-usa-trump-eu-idUSKBN15F2DN

[165] Тимъти Томъс Форчън (1856–1928) – роден в робство американец, син на бял баща и на цветнокожа. Журналист, редактор, издател, борец за граждански права, той е сред първите журналисти във вестник за чернокожи – “The New York Age”. Работил е като икономист за цветнокожата общност. Един от идеолозите на въоръжената борба за права на чернокожите. (“I Have No Faith in Parties”: Fortune’s Black and White, Part Six” by Timothy Thomas Fortune, 1884 г., Libertarianism.org, Washington, D.C., 2017 г., online: https://www.libertarianism.org/publications/essays/i-have-no-faith-parties)

[166] Вж. напр. “Trump says US not committed to two-state Israel-Palestine solution: Speaking alongside Benjamin Netanyahu, US president appears to dismantle years of policy by saying he is looking at multiple options for peace” by Julian Borger in Washington, and Peter Beaumont in Jericho, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday 16 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/world/2017/feb/15/trump-says-us-not-committed-to-two-state-israel-palestine-solution За мен само това е достатъчно да го възненавидя като комунист и мой личен враг, каквито са всички чифотолюбци – от Владимир Путин, през Ангела Меркел и Териза Мей, до тукашните червени пачаври.

[167] Макс Шимон Нордау, роден с името Симон Максимилиан Зюдфелд (1849–1923) – евреин, роден в Пеща, тогава в Австро-Унгария, на Световната ционистка организация и един от нейните лидери, психиатър. (“Dedication” by Max Nordau в: Max Nordau – “Degeneration”, translated from the second edition of the German work, William Heinemann, London, 1898 г. , стр. 22. Книгата е в архива на автора.)

[168] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Полная электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 490. Книгата е в архива на автора.

[169] На акушерски жаргон е „термин“.

[170] По дефиниция: внук на роден брат или сестра, син на племенник или племенница. В конкретния случай става дума за сина на първи братовчед на Уинстън Чърчил, родения през 1955 година наследник на Чарлз Спенсър-Чърчил, 9-и граф на Молбъръ. Неговото пълно име е Чарлз Джеймс Спенсър-Чърчил, 12-и граф на Молбъръ.

[171] Вж. по-актуално потвърждение в: “Former drug addict and ex-convict Jamie Blandford becomes 12th Duke of Marlborough after father dies: Jamie Blandford, once described by his despairing father as the ‘black sheep’ of the Spencer-Churchill family, is the new custodian of Blenheim Palace” by Gordon Rayner, Chief Reporter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 16 October 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/11168207/Former-drug-addict-and-ex-convict-Jamie-Blandford-becomes-12th-Duke-of-Marlborough-after-father-dies.html

[172] Джейнет Джероум – Jeanette Jerome, известна като Джени – Jennie.

[173] Бащата на Джени Джероум, дядото на Уинстън, дори станал основен собственик на социалистическия всекидневник “The New York Times”. Даже редактирал изданието. (Вж. “Churchill’s American Heritage” by Winston S. Churchill, The International Churchill Society, winstonchurchill.org, Washington, D.C., 2017 г., online: http://www.winstonchurchill.org/resources/geneaology/369-churchill-s-american-heritage) Самият Чърчил смятал, че има „черна капка“ в произхода си. (Вж. напр. Elisabeth Kehoe – “Fortune’s Daughters: The Extravagant Lives of the Jerome Sisters”, Atlantic Books, New York, NY, 2004 г., стp. 4.) Известният британски историк Дейвид Ървинг, отхвълян от официалните власти и подчинените им летописци, е прочут със своята ортодоксална вярност на документите и проверка на фактите. Той пише: „От дълго време финансовото състояние на Чърчил привличаше любопитство. В нашия първи том ние показахме как, макар и роден с отчасти еврейска кръв, въпреки че със сигурност не притежаваше квалификация, след 1940 г. той обърна гърба си на много приятели, които му се бяха притекли на помощ през неговите години, безплодните откъм финанси.“ (David Irving – “Churchill’s War”, Volume II – Triumph in Adversity, Focal Point Publications, London, 2001 г., стр. xii. Книгата е в архива на автора.) През годините, в не малкото на брой свои книги, съм посочвал достатъчно на брой източници, разкриващи еврейския произход на Джени Джероум – майката на Уинстън Чърчил. (Вж. също “Check Your Quotes” by Moshe Kohn, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 16, 1993 г.)

[174] Повече напр. в: William Manchester – “The Last Lion”, Volume 1: Winston Churchill Visions of Glory 1874 – 1932”, Little, Brown and Company, New York City, 1988 г., стр. 7.

[175] Поради леност Григорий Климов, както и почти всички, които познават обемистия основен труд на бившия кореспондент на лондонския “The Time” за Централна и Източна Европа със седалище в Берлин, не обръщат внимание на мотото, с което започва книгата. То е взето от библийския стих: „Защото настана ден за отмъщение Господне, година на отплата за Цион.“ (Библия, „Книга на пророк Исая“, гл. 34, ст. 8.) Последният стих е послужил за заглавие. На английски цитатът изглежда така: “ For it is the day of the Lord’s vengeance and the year of recompences for the controversy of Zion”. Най-лесен е буквалният превод „Спор за Цион“. Но не е верен. Дъглас Рийд, един от най-търсените, купувани и четени съвременни британски автори, завършва книгата през 1956 година. Но му се налага да чака цели 22 лета, докато най-сетне издателство в Южноафриканската република се ангажира да я отпечата и превърне във факт. (Първото издание е: Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, Dolphin Press (Pty) Ltd., Durban, 1978 г.) Още за еврейския произход на майката на Уинстън Чърчил например в: William Manchester – “The Last Lion”, Volume 1: Winston Churchill Visions of Glory 1874 – 1932”, Little, Brown and Company, вече цит. съч., стр. xxiii.

[176] В оригинала – „дегенеративная“.

[177] Първите двама са Сталин и Хитлер. Четвъртият бил Франклин Д. Рузвелт, завършен дегенерат и социалист, женен за съвършено изродената лесбийка, активистка на феминисткото движение и комунистка, членувала в най-малко 40 крайно леви организации, Елинър Рузвелт.

[178] Пак там, стр. 490-491, 162, 163-164.

[179] From a speech by Gen. Sir Ian Jacob at Churchill College Cambridge, ‘Looking Back at Churchill,’ Mar 13, 1969, – Бел. на Д. Ърв.

[180] Което и става. На изборите през юли 1945 година Лейбъристката партия печели, а нейният лидер Клемънт Атлий става министър-председател – от 26 юли 1945 до 26 октомври 1951 г. С Британската империя е свършено. САЩ и СССР се въздигат като двете водещи свръхсили. Заговаря се за двуполюсен свят. На 5 март 1946 г. в американското градче Фултън, щата Мисури, „умникът“ Чърчил произнася реч пред студентско събрание. В нея споменава, че „от Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо се спусна желязна завеса, разделяща континента“. Смятат това за началото на Студената война, от която народите на Източна Европа излязоха разорени, докато елитите им тържествуваха, къпещи се в „златото на компартиите“ – ограбеното народно имущество.

[181] See the letter from R A Butler to Lord Halifax, May 9, 1940, on the terms on which the Labour Party agreed to enter into WSC’s coalition government (Hickleton papers, A4.410.16), – Бел. на Д. Ърв.

[182] Вж. See Paul Addison, в: Nick Tiratsoo, Ed. – “From Blitz to Blair: A New History of Britain since 1939”, London, 1997, – Бел. на Д. Ърв.

[183] See comment of P J Grigg to his father, Feb 23, 1941 (Grigg papers, 2/4), – Бел. на Д. Ърв.

[184] David Irving – “Churchill’s War”, Volume II – Triumph in Adversity, Focal Point Publications, вече цит. съч., стр. xii, xiii. Книгата е в архива на автора.

[185] Без гняв и пристрастие, лат. Също така – обективно, напълно безпристрастно, лат. (Cornelius Tacitus – “Annales”, Book 4, Cambridge University Press, Cambridge, UK, 1989 г., стр. 182.)

[186] “America must lead the free world – the alternative is chaos” by Natalie Nougayrède, “The Guardian”, theguardian.com, London, Saturday, 28 January 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/jan/28/america-lead-free-world-chaos-europe-security

[187] През 1991 година по книжарниците и върху щандовете за продажба на литературни произведения се появи „образователна“ детска книжка, озаглавена „Дядовото презервативче“. Даже стана обект на част от мой публикуван фейлетон.

[188] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, вече цит. съч., Втора част – 3.

[189] Майк Хокни – американски писател, автор на т. нар. нерационални романи, в които се преплитат действителност, технически постижения и математика, фантастика. (Mike Hockney – “All the Rest Is Propaganda”, Hyperreality Books, Lulu Press, Inc, Raleigh, CA, 2014 г., Chapter: “Who Guards God? – The Inverse”.)

[190] Владимир Свинтила – „Концентрационният свят“, в: „Българският ГУЛАГ: Свидетели“, Сборник от документални разкази за концлагерите в България, съставители: Екатерина Бончева, Едвин Сугарев, Свилен Пътов, Жан Соломон, издание на в. „Демокрация“, София, 1991 г., стр. 76-78. Книгата е в библиотеката на автора.

[191] “Full investigation on FBI for cover up use of Russian made radioactive poisons for mass murder of US citizens by KGB”, created by B.A. on February 12, 2017 г., “We the People”, The White House, WhiteHouse.gov, petitions.whitehouse.gov, Wasington, DC, online: https://petitions.whitehouse.gov/petition/full-investigation-fbi-cover-use-russian-made-radioactive-poisons-mass-murder-us-citizens-kgb

[192] Вж. напр. “Rock Around the Grave. Jim Morrison’s Grave at Père-Lachaise” by Michelangelo Giampaoli, “Ethnologie française”, Vol. 42, No. 3, 2012 г., стp. 519-529, препечатано в: “Cairn Info”, cairn-int.info, Liege, Belgium, Paris, France, дата не е посочена, online: http://www.cairn-int.info/article-E_ETHN_123_0519–rock-around-the-grave.htm

[193] “The Crystal Ship” by The Doors, music and lyrics by Jim Morrison, B-side of the single “Light My Fire”, Elektra Records, New York, NY, 1967 г. Това е обратната страна на най-популярната и най-продаваната песен на групата „Запали моя огън“.

[194] Вж. „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017

[195] В края на Руската империя, от 1862 до 1917 г. това бил най-ниският чин в градската полиция.

[196] Еврейски (хазарски) центрове в рамките на Руската империя.

[197] Сергей Александрович Есенин – „Железный Миргород (очерки об Америке)“ в: Сергей А. Есенин – „Полное собрание сочинений” в 7 т., Том 5 – Проза, Издательство „Наука; Голос“, Москва, 1997 г., стр. 171, online: http://feb-web.ru/feb/esenin/texts/e75/e75-161-.htm?cmd=2 или Сергей Александрович Есенин  – „Железный Миргород (очерки об Америке)“, Издательство „Эксмо“, 2008 г., II Быт и глубь штатов, online: http://feb-web.ru/feb/esenin/texts/e75/e75-161-.htm

[198] Дали бил чувал, че един от убийците на Кенеди бил шофьорът от Националната служба за охрана на име Гриър, ще остане в тайна завинаги.

[199] Убития от еврейските болшевици руски император Николай ІІ.

[200] “Celebration Of The Lizard” by The Doors, written by Jim Morrison, album “Absolutely Live”, Elektra Records, New York, NY, 1970 г.

[201] Дъглас Рийд (1895–1976) – британски журналист, започнал като куриер в лондонския “The Times”. През втората половина на трийсетте години бил акредитиран в Берлин като кореспондент на вестника за Централна и Източна Европа. Свидетел на събитията тогава и на лъжите, които медиите бълвали, като използвали дори неговото име, в края на 1938 година подал оставка. Автор на 14 забележителни историко-политически книги, ярки свидетелства за епохата и измамите, прилагани от пропагандната машина на интернационалния елит. От 1948 година нататък започват да го притесняват и преследват. Принуден е да се изсели от „демократичната“ си родна Англия в расистката ЮАР. Не крия – това е моят любим автор. Човек отдаден на истината, както я познаваше. (Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, Dolphin Press (Pty) Ltd., Durban, 1978 by Dolphin Press (Pty) Ltd., Durban, the pdf version by AAARGH, Chicago, IL, 2004 г., съответно стр. 272 и 191. Книгата на английски е в архива на автора, а нейният превод от руски, некачествен и редактиран според съответните необходимости, и в библиотеката му.)

[202] Думи, отправени от американския комунист Роналд Рейгън към неговия съветски другар Михаил Горбачов.

[203] От речника на Тръмп, който, подобно на Шимон Сакскобург-и-готев тук приравнява държавната политика към фирменото управление.

[204] “America must lead the free world – the alternative is chaos” by Natalie Nougayrède, “The Guardian”, вече цит. съч.

[205] Смятан за такива руснаците и англичаните. Комунистите превърнаха и тукашното население в мизерно робско стадо, мечтаещо за хляб, сол и ракия.

[206] Имам предвид посещението на Чърчил през октомври 1944 г. В Ялта са разглеждани други неща, а не разпределението на сферите на влияние. Затова споменаването на тази конференция е погрешно, ако иде реч за разделението на света.

[207] “Our services in Greater China”, Rothschild & Co, rothschild.com, Paris, France, 2017 г., online: https://www.rothschild.com/en/greater-china/

[208] Вж. напр. “Trump reverses course, reaffirms “one China” policy in a “cordial” talk with President Xi Jinping: After receiving the cold shoulder, President Trump folded to China and reaffirms its one China policy” by Taylor Link, “Salon”, salon.com, San Francisco, CA, Friday, February 10, 2017 г., online: http://www.salon.com/2017/02/10/trump-reverses-course-reaffirms-one-china-policy-in-a-cordial-talk-with-president-xi-jinping/

[209] Вж. “All praise to John Bercow for refusing to bow to racist, sexist Donald Trump” by Owen Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 7 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/feb/07/john-bercow-donald-trump-parliament-state-visit-speech-westminster

[210] Пълното название е „Програма за атлантически мост и образование – Atlantic Bridge Research and Education Scheme. Благотворителна организация, основана през 1997 година с президент Маргарет Тачър, която да рекламира и разпространява атлантизма – философия на сътрудничество между Британия и Съединените щати в сферите на политиката, икономиката и отбраната. Нейният основател е… Лиам Фокс – бивш министър на отбраната на Обединеното кралство. В консултативния комитет на организацията са участвали министри от ранга на Джордж Осборн, донеотдавнашния на правосъдието Макъл Гоув, бившия на външните работи Уилям Хейг и т.н. От американска страна най-забележителна е фигурата на сенатора републиканец Линдзи Греъм – прононсиран педераст и архиционист, готов на всичко в името на Израел. В това тяло беше и еврейският сенатор демократ Джоузеф Либерман.

[211] “How corporate dark money is taking power on both sides of the Atlantic” by George Monbiot, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 2 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/feb/02/corporate-dark-money-power-atlantic-lobbyists-brexit

[212] Предвестниците, първопроходците, нем.

[213] За разлика от общоприетото не само в Европа, в САЩ червеният е знаковият за Старата голяма партия – Републиканската, смятана за дясна. А синият – на Демократическата, левицата, обединила социалисти и т. нар. либерали – меншевики. От много години трудно можете да откриете някаква разлика в схващанията, програмите и поведението на едните и другите. Най—важното е, че те защитават централната банка и интересите на интернационалните банкери. Иначе казано, и двете са марксистки, комунистически.

[214] “Jimmy Carter on Whether He Could Be President Today: “Absolutely Not”, presented by Oprah Winfrey, “SuperSoul Sunday”, supersoul.tv, Oprah Winfrey Network, Chicago, IL, September 27, 2015 г., online: http://www.supersoul.tv/supersoul-sunday/jimmy-carter-on-whether-he-could-be-president-today-absolutely-not; “’U.S. is no longer a democracy, it’s an oligarchy’: Jimmy Carter says he would ‘absolutely not’ be able to be president today because candidates need at least $300m” by Corey Charlton for MailOnline’ “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 23 September 2015 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-3245948/Jimmy-Carter-claims-absolutely-not-able-president-today-U-S-politics-oligarchy-requires-300m-backing.html

[215] Фирма за социологически проучвания и допитвания до общественото мнение, основана от бизнесмена Дийн Дебнам, като прикритие на истинските й собственици – ръководството на Демократическата партия. Макар споменатата фигура – член на същата организация – да е президент на компанията, за никого не е тайна, че става дума за партийна фирма в добрите комунистически традиции у нас от 1944 година до ден днешен. Тя е управлявана от Демократическата партия, а седалището й е в град Рейли, щата Северна Каролина.

[216] “Americans aren’t as attached to democracy as you might think” by Austin Sarat, “The Observer”, theguardian.com, London, Sunday, 12 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/feb/11/americans-arent-attached-democracy-rule-law

[217] Извадки от читателски форуми, които си направих труда да наблюдавам в продължение на две седмици от края на януари докъм 10 февруари по няколко минути всеки ден.

[218] Що за наглост! Станишев е другар, роден в СССР от майка съветска еврейка, и баща комунистически терорист от шумкарската бригада „Чавдар“, подкрепяна финансово от САЩ.

[219] London School of Economics – гнездо за подготовка на шпиони и доверени кадри на интернационалното комунистическо движение. Не едно и две комунистически изчадия получиха дипломи от тази ковачница на доверени лица на Интернационала, бъдещи политици, финансирана от Джордж Сорос. Например внучка на Тодор Живков, синът на Гриша Ганчев…

[220] Господин Чистия, англ.

[221] “Mob Muscles Its Way Into Politics in Bulgaria” by Doreen Carvajal and Stephen Castleoct, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, October 15, 2008 г., online: http://www.nytimes.com/2008/10/16/world/europe/16bulgaria.html

[222] Голяма еврейска електронна медия със седалище в Калифорния.

[223] Евреин, роден през 1937 г., американски университетски преподавател – професор, писател, историк, марксист, член на Комунистическата партия на САЩ до десталинизацията на СССР, предприета от Хрушчов. Включил се в т. нар. Нова левица и в антивоенното движение по време на Виетнамската война. В началото на осемдесетте се пребоядисал в социал-консерватор. По-късно се сближил с неоконсерваторите. Мила картинка!

[224] “Steve Bannon, Trump’s Top Guy, Told Me He Was ‘A Leninist’ Who Wants To ‘Destroy the State’” by Ronald Radosh, “The Daily Beast”, thedailybeast.com, New York, NY, 22 August 2016 г., online: http://www.thedailybeast.com/articles/2016/08/22/steve-bannon-trump-s-top-guy-told-me-he-was-a-leninist.html

[225]  “How corporate dark money is taking power on both sides of the Atlantic” by George Monbiot, “The Guardian”, вече цит. съч.

[226] Първа, начело, вечна.

[227] Бенито Мусолини (1883–1945) – италиански политик от еврейски произход по майчина линия, социалдемократ, близък да болшевиките на Ленин и Троцки, на когото приписват идеологията на фашизма, което не отговаря на истината. Обаче Мусолини е държавник, превърнал Италия във фашистка държава. (Benito Mussolini – “The Doctrine of Fascism”, first published in “Enciclopedia Italiana di Scienze, Lettere ed Arti”, 1932 г., стр. 847–884, copied directly from an official Fascist government publication, “Fascism Doctrine and Institutions” by Benito Mussolini, Ardita Publishers, Rome, 1935 г., this translation includes all the footnotes from the original, стр.7-42, this is the only complete official text on the Internet, 1932 г., стр. 11. Брошурата е в архива на автора.)

[228] Вж. Владимир Жаботинский – „О железной стене“, сп. „Рассвет“, № 42/43 (79/80), Берлин, 1924 г., online: http://ru.wikisource.org/wiki/%D0%9E_%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B5_(%D0%96%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9)#cite_note-0

[229] Вж. напр. Thomas G. Mitchell – “Native Vs. Settler: Ethnic Conflict in Israel/Palestine, Northern Ireland, and South Africa”, Greenwood Publishing Group, Santa Barbara, CA, 2000 г., стр 22.; същото в: “A tale of two Zionists: the dramatic origins of Israel” by Simon Jenkins, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Tuesday, 15 May 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2012/may/15/greece-europe-calamity-exiting-euro

[230] Вж. Thomas G. Mitchell – “Native Vs. Settler: Ethnic Conflict in Israel/Palestine, Northern Ireland, and South Africa”, вече цит. съч., стр 22.

[231] „В. Суворов о русской агрессии против Украины“, Prin Vitman, February 3, 2017 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=2-NRBScQCQY&feature=youtu.be С благодарност към Кр. К. за това, че ме осведоми за източника.

[232] Георги Ифандиев – „По комунизма им ще ги познаете“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 9 април 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0-%D0%B8%D0%BC-%D1%89%D0%B5-%D0%B3%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%B5

[233] Георги Ифандиев – „Новият нов световен ред или ха на бас, че еврото ще падне… – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 5 октомври 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%81-%D1%87

[234] Вж. “The Jewish origins of multiculturalism in Sweden” by Kevin MacDonald, “The Occidental Observer”, theoccidentalobserver.net, Whitefish, Montana, January 14, 2013 г., online: http://www.theoccidentalobserver.net/2013/01/the-jewish-origins-of-multiculturalism-in-sweden/

[235] Вж. 003 – Video – Jews Will Play a Leading Role in Multicultural Europe Says Zionist Nazi в: Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 12“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, сряда, 23 юли 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b1%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b5%d0%b2-12 или от YouTube online: https://www.youtube.com/watch?v=Inr7r28uGzs

[236] Анайрин Бевън (1897–1960), познат като Най Бевън, британски лейбъристки политик, роден в Уелс, който от 1945 до 1951 година е министър на здравеопазването в кабинета на Клемън Атлий.  often known as Nye Bevan, was a Welsh Labour Party politician who was the Minister for Health in the post-war Attlee government from 1945 to 1951. T (Michael Foot – “Aneurin Bevan: A Biography: Volume 1: 1897-1945”, Volume 1, London, Oct 6, 2011 г., Chapter 10: The Fight with Chamberlain, September 1939 – June 1941.)

[237] Вж. напр. “Putin and Trump could be on the same side in this troubling new world order” by Matthew d’Ancona, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 19 December 2016 г., online: https://www.theguardian.com/world/commentisfree/2016/dec/19/trump-putin-same-side-new-world-order

[238] По-малко от осем месеца след излизането на книгата е подписан договорът Рибентро-Молотов, оказал се нетраен.

[239] Harry Waton – “A Program for the Jews. An Answer to All Anti-Semites. A Program for Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, Astoria Press, N. Y. C., New York, NY, 1939 г., стр. 143-144. Книга е в архива на автора.

[240] Коя е тя? Никога в историята не е съществувала такава. Нейното начало е поставено от Нейтън Майер Ротшилд в Лондон през ХІХ век, когато си купил титла…

[241] Споменавал съм го и то не чак толкова отдавна. Сефарадски евреин и равин в Испания (1075 – 1141). Написал книга, озаглавена „Хазарите“. Това, колкото и да им е мъчно на много от уж просветените тукашни комунистически нацистчета, е едно от най-изобличаващите доказателства за това, че най-малко 95 на сто от съвременните евреи нямат кръвна връзка с юдеите от времената на Исус Христос. Което е присъда и над основанията за съществуването на ционистката държава Израел.

[242] С уточнението: Погрешно. Евреите не са нито раса, нито народ. Те са религиозна секта.

[243] Такива са самозваните „християни“, които чрез богоборческата антихристова църква приемат юдаизма, талмудизма. Това се отнася и до мюсюлманите от всички деноминации, които изповядват сатанинска доктрина, създадена от равините.

[244] Тази постановка е материалистична, марксистка. И е в противоречия с юдаизма, с неговия религиозен закон Халака.

[245] Пак там, стр. 159-162.

[246] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 22. Книгата е в архива на автора.

[247] Така Троцки определя Сталиновия режим.

[248] Leon Trotsky – „My Life: The Rise and Fall of a Dictator”, Thornton Butterworth Limited, London 1930 г., стр. 278-279.

[249] Хялмар Шахт – известен германски финансист, член на нацистката партия, назначен с одобрението на семейство Варбург за директор на „Reichsbank”. Следвал медицина, филология, политически науки, накрая защитава докторат по икономика. По време на делово пътуване в САЩ през 1905 г. се запознава с Джон Пиърпойнт Морган и президента Тиъдър Рузвелт (потомък на избягали в Холандия евреи от Испания с истинско фамилно име Розенфелт), чичо на Франклин Делано Рузвелт. (Вж. напр. “Teddy Roosevelt, Jewish Avenger”, Chapter 46, The American Jewish Historical Society, Center for Jewish History, New York, NY, online: http://www.ajhs.org/publications/chapters/chapter.cfm?documentID=235). Навярно още тогава е вербуван от финансовия Интернационал. Съден от извънредния военен трибунал в Нюрнберг. Един от първите, започнали да свидетелстват срещу своите съпроцесници. И… бил оправдан. Мнозина смятат, че той открива арийския произход на персийците и е автор на настоящето име на държавата Иран.

[250] Съответно Sturm Abteilung – щурмови отреди и Waffen-SS или Waffen–Schutzstaffel – Военно-отбранителен ескадрон.

[251] Коба е един от псевдонимите на Сталин. Предполага се, че увлечен от еврейската митология, на младини си харесал юдейския бунтовник Бар Кохба, който вдигнал въстание против римляните.

[252] Д-р Йожи Ландовски — „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 90-97. Книгата е в библиотеката на автора, а изданието в превод на английски – в архива му.

[253] Свобода, равенство, братство, фр.

[254] Равенство без работа, фр.

[255] Вж. John Lennon – “Spaniard in the Works”, Simon & Schuster, New York, NY, Buccaneer Books, Cutchogue NY, 1965 г.

[256] “Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

[257] “Nigel Farage to Donald Tusk: “You’re the newest Polish émigré. You’ve hit the EU jackpot!”, Kris Szczepanski, January 10, 2016 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=x6uiuStbRNM Може би редовните читатели ще си спомнят, че съм показвал репортажа със субтитри на български, които са мое дело. Но нямам време да го търся, за да посоча връзката към него.

[258] Вж. 002 – Dutch King Declares End of the Welfare State, в: Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 18“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 22 септември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-18 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=1nVb9WTaDZI

[259] Joegarcia на 8 февруари 2017 г. около 0:30 часа в “Comments” към: “Russia hacked the US election. Now it’s coming for western democracy” by Robby Mook, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 7 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/feb/07/russia-hacked-us-election-democracy-vladimir-putin

[260] Вж. напр. Достена Лаверн – „Експертите на прехода“, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г. Авторката, родената в Пловдив Достена Ангелова, е една от тях – рожба на алчно червената фашистка номенклатура. Дъщеря е на московската възпитаничка Мария Пиргова – Божем политоложка, потомствена яростна комунистка. Ангелова- Лаверн познава проблема отвътре. Разочарована и огорчена, вади с подробности механизмите на възникването на мозъчните центрове, техните реални господари и биографиите на комунетата, които бяха назначени да ги ръководят под фалшивите, изкривени биографии на „антикомунисти“ и „антисъветчици“. Иде реч за реална пета колона на Москва у нас.

[261] Вж. напр. “Donald Trump should not be allowed to speak in UK parliament, says Speaker: Government sources describe John Bercow’s comments about US president as ‘hugely political and out of line’” by Anushka Asthana , Jessica Elgot, Rowena Mason, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 6 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/politics/2017/feb/06/donald-trump-should-not-be-allowed-to-speak-in-westminster-hall-says-speaker

[262] Ан Епълбаум – еврейка, полска журналистка, родена, израсла и получила образование в САЩ, в интервю във връзка с книгата й „Желязна завеса: “Iron Curtain: Смазването на Източна Европа, 1944-1956“ Anne Applebaum – “The Crushing of Eastern Europe, 1944-1956”. (“How Communism Took Over Eastern Europe After World War II” by Vladimir Dubinsky, “The Atlantic”, theatlantic.com, Washington, D.C., October 22, 2012 г., online: https://www.theatlantic.com/international/archive/2012/10/how-communism-took-over-eastern-europe-after-world-war-ii/263938/)

[263] “The Leftwing Has Placed Itself In The Trash Can Of History” by Paul Craig Roberts, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, February 3, 2017 г., online: http://www.paulcraigroberts.org/2017/02/03/leftwing-placed-trash-can-history-paul-craig-roberts/

[264] Churchill – “Triumph and Tragedy”, стр. 227-228; Paul Johnson – “Modern Times: The World from the Twenties to the Nineties”, Prennial, New York, 2001 г., стр.434. – Бел. на О.С. и П.К. в: Oliver Stone, Peter Kuznick – “The Untold History of The United States”, Gallery Books, , 2012 Г., стр. 91-92. Книгата е в архива на автора.

[265] Пак там., стр. 149-150.

[266] Човешките права начело, англ. Самообявила се за правозащитна организация със седалища в Ню Йорк и Вашингтон, която се занимава предимно с бежанци. Финансирана е от различни юридически сдружения в САЩ и със сигурност изобщо не е независима.

[267] Също website – страница в интернет, определяна като… „прогресивна“. За такива минават всички левичари и техните формирования. Сред авторите личат поне две имена на видни социалисти – на марксисткия икономист, евреина Пол Кругман, носител на Нобелова награда, любимец на тукашните комунистически „антикомунисти“, и на друг левичар, еврейския философ и лингвист Ноам Чомски, който понякога говори правдиви и разумни неща.

[268] “The Leftwing Has Placed Itself In The Trash Can Of History” by Paul Craig Roberts, paulcraigroberts.org, вече цит. съч.

[269] Вж. напр. “Britain has blood on its hands over Yemen” by Owen Jones, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday 8 February 2017 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2017/feb/08/britain-role-yemen-bombs-saudi-arabia-civilians-civil-war

[270] Малко ми е неудобно да цитирам, но в Талмуда Божията майка е представена като проститутка, която заченала от римски войник, и затова рожбата й трябвало да да се казва Исус бен Пандера. (Вж. напр. Chullin 2:22-24, Avodah Zarah 16b-17a, в: “Yeshu”, from Wikipedia, the free encyclopedia, en.wikipedia.org, San Francisco, CA, last modified on 12 January 2017 г., online: https://en.wikipedia.org/wiki/Yeshu) Освен това Бог бил „магьосник“, осъзедн за „магиите“ си от синедриона – религиознаия юдейски съд. И сега „ври в собствените си екскременти“ в ада.

[271] “PREVIEW: Trump Tells O’Reilly He ‘Respects’ Putin in Super Bowl Interview”, Insider, insider.foxnews.com, New York City, Saturday, 4 February 2017 г., online: http://insider.foxnews.com/2017/02/04/preview-bill-oreilly-donald-trump-super-bowl-interview

[272] Кристиян Раковски, цитиран в протокола от разпита му в НКВД от януари 1938 г. (Д-р Йожи Ландовски — „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, вече цит. съч., стр. 94.)

[273] Джулиано Ди Бернардо – „Философия на масонството: Масонската концепция за човека“, Издателство „Данграфик“, Варна, 2004 г., стр. 65. Книгата е в библиотеката на автора.

[274] Както личи от илюстрацията, правописът е запазен.

[275] Едуард Р. Мъроу, роден Егбърт Роскоу Мъроу (1908–1965) – прочут американски радиоводещ, започнал в “Columbia Broadcasting System” – CBS. (“For The Record #280 – “A Nation of Sheep Will Beget a Government of Wolves”: The Bush Administration and the Destabilization of California” by Dave Emory, , archive.org, , 2001 г., online: https://archive.org/details/For_The_Record_280_Bush_Administration_and_Destabilization_of_California)

[276] Каква ирония!

[277] Вж. Георги Ифандиев „Живеем в епоха на тотална измама, лъжа и лицемерие; нека опитаме да изясним подредбата на света – Част 2: Политкоректността“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 29 януари 2017 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d0%bc-%d0%b2-%d0%b5%d0%bf%d0%be%d1%85%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%be%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%b0-2

[278] В оригинала “journos”.

[279] Фиск е роден през 1946 г.

[280] “I just met a journalist in Berlin who I used to work alongside in Iraq. He reminded me what it means to report on atrocities” by Robert Fisk, Berlin, “The Independent”, вече цит. съч.

[281] Шефовете на ГПУ-НКВД Хенрих Ягода – Енох Гершевич Йехуда, Николай Ежов, Лаврений Берия, ръководителите на ГУЛаг Семьон Фирин – Пупко, Нафталий Аронович Френкел, Лазар Йосифович Коган, Яков Давидович Рапопорт, Сергей Яковлевич Жук и прочие зверове, масови убийци.

[282] По време на фашисткия режим в Италия са били екзекутирани цифром и словом 12 души, осъдени на смърт по политически причини. У нас само чрез т. нар. Народен съд комунистите ликвидираха близо 2800 души!

[283] Хората, които са наясно, че ги ценя и държа на тях, не само подпомагат финансово медията. Някои ме снабдяват с източници. По-често насочват вниманието ми към определени теми и публикации. Има и такива, които се отнасят с уважение и се стараят да ме окуражат. Малцина са загрижени за мен чак до там, че твърдят: „Не те заслужаваме. Спирай.“ Макар да признават, че ще съжаляват, ако ги послушам. Благодарен съм на всички тях. Някои познавам лично. Други – по имена. Трети, които скромно дават своята лепта за съществуването на сайта в банката, остават анонимни за мен. Има читатели, които буквално късат от залъка си, само и само медията да я има. Нямате представа колко мило и едновременно тъжно ми става, когато получа запис за 1,20 или 2 лева. Знам какво струва това усилие на тези българи. Да не говоря за Е. Е. – журналистка, която доброволно и безвъзвратно коригира материалите след публикацията им. Принудена да пътува между родината си и Англия. Кой заслужава такава съдба? Нали знаете, че камъкът си тежи на мястото? Но уви… На всички споменати благодаря искрено, от сърце. Изпитвам най-топли чувства към тях.

[284] Дъщеря ми, нейни и мои близки, от години ме упрекват, че допускам да ми плащат толкова малко. Даже – че подбивам цената за този вид труд. Което не е вярно. Защото на това, което мога, не е способен никой поне в Европа. Казвам го без горделивост, но и без никаква превзета скромност. Такава е истината и не бива да я крия. Преди за първи път да започна да водя предаване в телевизия „Евроком“, като чуха размера на хонорара ми, някои от онези, които сетне ми гостуваха, ме обявиха за „луд“. „Толкова малко!“ – беше общият им възглас. Е, вие ме оценявате още по-ниско. Затова ще спра да преча и досаждам, и ще изчезна. (Никога не съм бил суетен; не страдам от ексибиционизъм; не съм нарцис.) Надявам се след няколко месеца никой да не си спомня за мен. Та на детето ми да не се налага да проявява чудеса от храброст, за да промени фамилното си име, което й пречи неимоверно много – във всичко, навсякъде, сред валидните мутри, до една произлизащи от котилото на БКП, БЗНС и ДС, независимо от етикетите, които Интернационалът им залепва – „десни“, „центристи“, „леви“, „патриоти“, „националисти“… Глупости! Всички са едни и същи – комуняги, продажни клозетници.

[285] Георги Ифандиев – „обречени сме! – Част 2: Без желание и воля за реванш, декомунизация, разрушаване на проваления опит за държава и изграждане на наша, нямаме бъдеще“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, сряда, 17 юли 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2

[286] „Иво Христов поема наследника на НЦИОМ?“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, петък, 23 август 2013 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/218581

[287] Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 14“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 25 август 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-14 Още тогава дължах благодарност на чудесната Красимир Н. от Пловдив, която помогна за свалянето на „демократичната маска“ на потомствено червения фашист Иво Христов – другар.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...