Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

Епопея на негодниците: СИНЪТ НА ЦК, КОЙТО НИ УЧИ НА „ПАЗАРНА“ ИКОНОМИКА – Част ІІІ

ИКОНОМИСТИ, СОЦИОЛОЗИ, ПОЛИТОЛОЗИ – ВСЕ КРЕМЪЛСКИ ТВОРЕНИЯ, ИЗПЪЛЗЕЛИ ОТ ПОДЗЕМИЯТА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

 

 

Продължение.

 

 

Както навярно сте се убедили, не само по света, а и у нас действа клон на онази интернационална мрежа, за която още през 1844 г. предупреждава бившият равин на Париж Давид Драш.[1] Обаче колко от вас са си задавали въпроса: Кои можеха да стават социолози и прочие събирачи на важна информация за настроенията в обществото?

 

Част от секретния апарат на ДС

 

Държа дебело да подчертая: всички социолози, политолози и икономически „експерти“ на прехода произлязоха от средите на комунистическата партия и бяха подготвени в специализирани школи на секретните служби – тукашни, съветски, американски, британски. Всички тези служби се оказаха стоманената ръка на финансовия Интернационал. Но нито за миг не престанаха да се грижат и за своите собствени интереси.

Припомням: „За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха. Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен, и от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ бе вярно на КГБ и обратното.[2]

Нека проверим доколко т. нар. социолози са били свързани с репресивните тайни служби на комунистическия режим. Да чуем и видим един от онези, които отнесоха доста тайни в гроба. Неотдавна преселилият се в отвъдното бивш служител на Второ главно управление и заместник-началник на Шесто управление на Държавна сигурност Цвятко Цветков  леко повдига завесата, която „срамежливо“ прикриваше срамотиите на нашенската „социология“. Убедете се сами.

 

http://www.youtube.com/watch?v=AqGeFzYNH-g

 

Героят на този разказ и неговата булка са част от това милиционер-болшевишко котило. Вече 22 години, по нареждане на своите скрити господари, те и подобните им въртят българите на шиша на онова, което никой не беше правил – преминаване от системата на държавен капитализъм с тоталитарното управление на една партия към частен капитализъм под маската на „демокрация“ с участието на псевдопартии, всъщност филиали на БКП. Член 1 на старата Живкова Конституция е премахнат само формално. Той продължава да действа с пълна сила. Цялата власт е в Съветите. Другарите пак са тук и са все същите. Както преди доста години писа моят приятел, унгарският българист проф. Петер Юхас: „При социализма най-лошото беше това, което дойде след него.[3]

Красен Станчев е един от протагонистите на уж бившето и на последвалото го „най-лошо“. Дипломираният в Москва марксистки философ има претенции да е архиикономист: „Определя се като продавач на знания в областта на пазарната икономика. Дълги години управлява Института за пазарна икономика (ИПИ), който постоянно бълва ценни идеи за реформи и критикува непрестанните опити на политици и държавници да провеждат вредни политики. Там са важни каузите, а не печалбите. Проектите за милиони лева не са приоритет.[4]

Самочувствие на „син на полка“, на най-важния полк – ЦК на БКП.[5] Избран и внедрен като „опозиционер“ на… самия себе си, на своя баща, на тъста си и на неговите роднини от пазарджишкото село Лисичево – „Малката Москва“. До един убийци и терористи.[6] Качества, които се оказаха необходими и достатъчни, за да бъдат припознати от новите имприятели“ – всъщност господари, за технипартньори“.

 

Инкубатор на българофоби и манипулатори

 

Според изследователи на темата, Красен Станчев и компания „заявяват ролята си наспасители на демократичния дневен ред“.[7] В книгата си за българския преход директорът на think tank-а[8] ЦСП[9] идентифицира публичната поява на експертите на think tanks през 1990 г. (под наименованието „политолози“) по времето на дебата за първите демократични избори на страниците на в-к „Култура“.[10] За разлика от интелектуалците, които се оказватнеспособни да преведат това, което се случва, от езика на ценностите и страстите на езика на рационалността и на демократичния дневен ред“, политолозите според него помагат за раждането на основни модели, според които трябва да бъде мислена политиката. В книгата си Евгений Дайнов[11] цитира имената на: Иван Кръстев (ЦЛС),[12] който „започва работата по създаването на полето на смислите, които изграждат българския политически дебат и неговия дневен ред“, Огнян Минчев (ИРМИ),[13] който довежда антикомунистическото послание до радикализация, Красен Станчев (ИПИ), който съветва за нищо на света да не се прави коалиция на демократичните сили със старите комунисти, Евгений Дайнов (самият автор на изследването), който също подкрепя тезата за антикомунистически санитарен кордон.[14]

Човек ще рече – това са пълководците на онази близо петмилионна армия, която през 1990-1991 г. беше готова да воюва срещу старата тоталитарна система и нейното олицетворениеалчно червената фашистка номенклатура. Ако е чужденец, младеж или човек с къса памет, ще реши, че става дума за потомци на стъпканата от съветския ботуш стара патриотична буржоазия. Да видим.

Също свързаната с висшия ешелон на БКП „френска“ изследователка Достена Лаверн припомня: „Така децата на бащите, които са част от номенклатуратакато Иван Кръстев, [социолога] Деян Кюранов,[15] Евгений Дайнов и Красен Станчев[16]присъстват в множество разкази в ролята на деца на дисидентството. От think tank, създаден от колеги от Института по история на БКП, историята за първите стъпки на ЦИД се превръща в история нагнездо на антикомунистически дисиденти“. При това в дискурса на експертите от най-ранните години на ЦИД съществуват различни интерпретации на дисидентството. Повсеместното присъствие на определението „антикомунистсе появява в разговорите с Евгений Дайнов, който държи да изчисти разказа за началото от всякакви елементи, които биха могли да го свържат с предишната власт; Антоний Тодоровкойто впоследствие се разграничава от антикомунистическия дискурс на сините експертии се доближава до новата идеология на социалистическата левицане се колебае да спомене в разказа сизакрилническото крило на властта[17].

Същото прочистване на дискурса характеризира и повечето от интервюираните от ЦИД, които постоянно избягват темата за произхода на сградата, където Институтът се премества през 1991 г.[18]

„Синият“ политолог Антоний Тодоров, преминал „вляво“, разказва: „Взехме мебелите от предишното източногерманско посолство. Самата сграда принадлежеше на БКП и на корейското посолство, точно срещу Министерството на външните работи.[19]

Всички тези момчета бяха отгледани в уютната пазва на средната болшевишка номенклатура. Повечето от тях учиха в СССР или някъде на запад – неосъществим блян за нормалните българи. Те градиха кариери в БКП и ДКМС. Но когато чуха стартовия изстрел за промените, със скоростта на хамелеони взеха да променят своето политическо оперение. Ако родните им майки бяха почтени жени, нямаше да ги познаят. Обаче става дума за плодове на обществено-политическата проституция, чиято тарифа (цена) е кариера, жилища, вили, автомобили… – все материални „благополучия“. Обратно на завещаното ни от нашия Господ Бог Исус Христос: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.[20]

Макар да палят все по-големи свещи в християнските черкви, сърцата на другарите са в храма на Мамона. Затова от ярки апологети наславнияза тях и предците им Съветски съюз, се превърнаха в тънкогласни певци на дитирамби в чест на САЩ, надемократичнияЗапад и на всички, които им поръчат

 

За делото на комунизма винаги готови

 

По-интересно е кои са те? Да започнем с Иван Кръстев. По-възрастните помнят, че неговият баща Йото Кръстев беше заместник-завеждащ на отдел „Административен“ на ЦК на БКП. От този отдел са зависили дори членовете на Политбюро. Пред него са рапортували даже началниците на Държавна сигурност. Той е бил нещо като вътрешнопартийно Шесто управление, което е съхранявало досиетата и е определяло кариерата на висшата номенклатура. Накрая Йото става завеждащ отделСредства за масова информацияна ЦК на БКП. Кръстев-баща израства в кариерата от редови журналист до ръководен кадър на централния комсомолски всекидневник „Народна младеж“. Казват – чрез натегачество, предателства и огъване на гръбнака пред началството. Непосредствено след промените той беше „дясната ръка“ на Андрей Луканов при разпределението на внезапно „изчезналата“ от складовете вестникарска хартия.

Един експерт политолог, колега и приятел на лидерите на think tanks Иван Кръстев и Огнян Минчев, разказва: „Позицията, която Иван Кръстев заема като експерт към президента Желев през 1991–1995 г., отчасти се дължи на Андрей Луканов, който познава бащата на Иван. Пак чрез Луканов, Луджев и Желев той става лидер на българския клон на фондацияНауман“, което му отваря вратите впоследствие да създаде своя think tank ЦЛСОтново по инициатива на Андрей Луканов, Огнян Минчев[21] и Снежана Ботушарова са привикани на среща в ресторантЯйцето“, където са приканени да станат експерти на СДС.[22][23]

Днес Иван Кръстев е водещ либерал-консерватор“, което е странно съчетание, привнесено преди повече от век от Централна Европа у нас. Впрочем понастоящем това дете, родено с кърваво червена лъжичка в уста, се подвизава изключително в тази част на Стария континент. Снове между Будапеща и Виена, а понякога отскача и до Берлин. Наричат го „сивия кардинал на олигарсите“. Сменил много настойници, днес е смятан за близък до довереното лице на семейство Живкови, до сина на последния предидесетоноемврийски кмет на Правец Васил Златев, другаря Валентин, президент на „ЛУКОйл България“.

Преди това обаче същата рожба на Луканов – една от многото, беше командирована в т. нар. „дясно“, което още по онова време беше подкрепяно с пари от западни фондации, до една свързани с тамошните и тукашните специални служби. „В качеството си на политически съветник на президента Желев, а после и на наследника му Петър Стоянов, също избран от СДС, Иван Кръстев се превръща вексперт-политолог номер еднона България. Сред съветниците на Желев откриваме също други експерти политолози като Здравко Попов, Стойко Тонев, Огнян Минчев (бъдещ лидер на ИРМИ), Румен Аврамов (бъдещ член на think tank-а ЦЛС, който работи в Агенцията за развитие), Мария Пиргова и други. Иван Кръстев обаче се налага като един от най-близките му стратези.[24]

Румен Аврамов беше едно от ранните лица на СДС, твърде бързо разкрито като един от явните посредници на БКП-БСП в СДС. Да спестим място от останалите изброени. Но не бива да подминаваме още две от доверените лица на БКП и ДС, предрешени в „демократични“ одежди. По пол, възраст и хронология правото да бъде първа принадлежи на Снежана Ботушарова. Тя не само е членувала в БКП, но е и последната секретарка на първичната партийна организация на комунистическата партия в Юридическия факултет на Софийския университет. Ако можехме да използваме машина на времето, бихме могли да се върнем в 1977 г. Тогава, в един и същ ден, с един и същ полет за Москва излитат три знаменателни „лица на демокрацията“: Снежана Ботушарова, Стоян Ганев и Христофор Събев. Те отиват на специализация, уж всеки по своята професия и конкретни теми. Първите двама са юристи, а бъдещият йеромонах е ядрен физик. Няма никакво съмнение обаче, че и тримата са преминали друга, особена и твърде секретна специализация, досещате се каква.

Навярно тази инвестиция в Ботушарова служи като трамплин за нейната „седесарска“ кариера. Заедно с Иван Костов тя не влиза в никоя от т. нар. присъдружни партии-членки на СДС. Което не й пречи да стане „синя“ депутатка във Великото народно събрание и даже да стане негова заместник-председателка. По-късно службите изпълняват партийната повеля и я изпращат посланичка на България в САЩ. Изглежда този пост е резервиран за агенти на поне три тайни служби – ДС, КГБ и ЦРУ. По-късно американците определиха същата съдба на своето момиче в щаба на комунистическия диктатор Тодор Живков, близката до ген. Любен Гоцев избраница на Никсън, другарката Елена Поптодорова. След изтичането на мандата й във Вашингтон, червената Снежанка положи своето пищно седалище в креслото на съдийка в Европейския съд в Страсбург (два мандата). Явно Западът има различни схващания заантикомунизмаидемокрацията“. Затова я възнагради с настоящия й постсъдийка в Конституционния съд на Косово?!

За камуфлаж съпругът на БотушароваАрсо Дойчев, за когото негови бивши колеги от Кремиковци твърдят, че е бил комсомолски активист, стана един от ръководителите на Българския демократически форум. Това е организацията, създадена от бившите легионери и техните наследници. Тя беше онази част от СДС, която непрестанно обвиняваха във… „фашизъм“. С тази разлика, че основанията за подобно осъждане на БКП са хилядократно по-съществени и обосновани.

Вторият и последен засега попаднал в нашия фокус, е „видният еднакво добре отвсякъде демократ“ Огнян Минчев. За него четем: „След като е бил съветник на Петър Дертлиев, председател на Социалдемократическата партия от коалицията на СДС, Огнян Минчев, бивш член на БКП и бивш преподавател по научен комунизъм в Софийския университет, става съветник по въпросите на регионалната и международната политика на Надежда Михайлова, министър на външните работи в правителството на Иван Костов. Приближен до Надежда Михайлова е и Николай Младенов от Европейския институт. Той пише речите на министърката, използвайки познанията си в областта на европейската интеграция.[25]

Като други деца на комунистическата номенклатура, например Явор Дачков или Найо Тицин, в онези години Огнян Минчев се беше превърнал в дебела сянка на Иван Йорданович Костов. Когато кукловодите му отново хвърлиха политическите карти и този път петте аса се паднаха на Б.Б., като стрелка на компас мъжкият вариант на Мариета Фидосиева спешно смени посоката на своята любов. Минчев е ветропоказател, който винаги сочи към власта – сиреч – келепира. На него поне му личи…

 

В служба на чужди интереси

 

Днес младият син на служител на Държавна сигурност Николай Младенов е министър на външните работи в кабинета на ГЕРБ. Станал е яростен борец против ченгетата в дипломацията. Само че пак избирателно, по болшевишки. ГЕРБ-аджийските ченгета са „добри“, останалите – лоши. Той е последният комсомолски секретар на единствената навремето софийска Английска гимназия. Внук е на активен борец против фашизма и капитализма. Ала сега е обърнал палачинката и не спира да „жили“… комунистите.

Масон, без да е ходил войник, с нехайна лекота прие да застане начело на Министерството на отбраната. Извършвал е криминални престъпления в името на Сорос и на неговата ФондацияОтворено общество“, която оглавяваше. Неотдавна призна, че нелегално пренасял в Югославия куфарчета с долари, поворени му от Сорос.[26] Впрочем – също, както Евгений Дайнов, научния сътрудник от Института по история на БКП, колегата на Георги „Гоце“ Първанов… „Светата червена троица“ МладеновМинчевДайнов отърква кълки о едрата снага на Б.Б. Чувства се чудесно под сянката на новата партия-майка – ГЕРБ. Всъщност тя е само перце от старата – филиал е на БКП.

Журналистът Валентин Фортунов отдавна твърди, че правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на Джордж Сорос. И обнародва списък – по-точно е инвентарен опис, понеже става дума по-скоро за вещи, отколкото за човешки същества – на част от доверените лица на интернационалния аферист у нас. Той включва: Цветелина Бориславова,[27] Георги Прохаски,[28] Светослав Божилов,[29] Левон Хампарцумян,[30] Франк Бауер,[31] Иван Кръстев, Красен Станчев и Огнян Шентов,[32] Валентин Златев, Сашо Дончев, Красимир Гергов и Иво Прокопиев,[33] Стефан Попов[34].[35]

И родената в Пловдив Достена Лаверн настоява, „че Бойко Борисов е подкрепян сега и в издигането му във властта от определени тинк-танкове, служещи за изграждането му като медиен образ и като политическа рецепта. Популизмът става след 2000-та година все по-ефикасен, що се отнася до изборния процес. Популисткият лидер е рецепта, която работи не само в България, но и в други европейски страни.[36]

В четвъртък, 20 октомври 2011 г., получихме най-прясното доказателство за зависимостта на Б.Б. от външни сили. Ръководителката на уж българското правителство прие не като равен, а като превъзхождащ я, шефа на “Secret Service”. И с неприкрита гордост се изпъчи пред журналята редом с Марк Съливан, който на практика е началник на охраната на американския президент. Без да се усети, министър-председателката изтърва унизителните за българите признания за нашето васално положение. Тя разказа как преди десетилетие, когато била главна секретарка на МВР, американските телохранители се отнесли пренебрежително към нея и към тогавашния началник на НСБОП, стария милиционерски кадър Румен Миланов. „Тогава нямаше никакво доверие към България, с нас се срещнаха хора, едно ниво над портиера, сега директорът на „Сикрет Сървис“ прелита океана, за да дойде тук, посочи Борисов… За да дойдат тук хора като Марк Съливан, сме полагали усилия години наред. Това е допълнителна подкрепа за общата ни сигурност и дори за приемането ни в Шенген.[37]

Каква „висока цел“ и невероятна „чест“! Главният телохранител на Барак довтасал у нас за симпозиум, което ще речепиршество“. Що за събитие е това? Ако за пазвантката на Живковата тленност това е тържество, какво е за българите?

Толкова е обидно! Представете си, че ген. Димитър Димитров, настоящият началник на Националната служба за охрана – реципрочна на “United States Secret Service”, посещава Вашингтон. А Барак Обама е толкова впечатлен, че не само го приема, но и дава пресконференция на моравата пред резиденцията на американския държавен глава. Друг път.

До такова падение ни докараха, но и ние позволихме това да стане. Как да имаме национално самочувствие? Не можете да отречете – „народните масихаресват пожарникар-премиерката. Заслужават си я. Затова съм противник на измамата, нареченадемокрация“. Искам свобода и равни права. Вместо някакво непрозрачно, смътно, неизяснено „мнозинство“ да се гаври с достойнството ми на човек и българин – на личност.

Сега не остава нищо друго, освен да отправим закономерното питане:„За кого работят тинк танковете?“ Отговорът ни дава пак българската французойка Лаверн: „Това е доста сложен въпрос. Бидейки част от глобалните мрежи за експертиза на демокрацията, те много често изпълняват поръчките на своите донори. Най-вече това са американски фондации като Оpen society на Джордж Сорос, German Marshall found, Американският фонд за развитие. Все повече и повече от 2000-та година насам те се ползват и с европейско финансиране, най-вече по програмите за изследвания. Тинк-танковете са изключително финансирани от външни източници, тъй като в България все още няма развити корпоративни интереси и самата държава не финансира подобен тип организации.[38]

Ако е вярно, излиза, че тукашната политика се диктува от външни „донори“. С други думи – от онези, които притежават парите на света. Същите, които изградиха „глобалната мрежа в името на Израел“ – интернационалните банкери. Зародилото се в Ню Йорк движение „Окупирай „Уол Стрийт“ се разрасна по целия свят, когото възприемаме като „цивилизован“, сиреч културен. А тук е тишина, пълна тишина.

Не, не е така. Цари радостно оживление и повсеместна възхвала на онази, която е издигната от мозъчните центрове – think-tanks. И в чиято глава се борят точно пет мисли. Тя ги срича при всяка своя публична поява, като с детска наивност отброява всяка от тях със свиване на дебел като сръбско кебапче пръст: 1. Магистрали. 2. Южната дъга на околовръсното шосе на столицата. 3. Софийското метро. 4. Спортната зала „(Червено)армеец“. 5. АвтомагистралаЛюлин“.

Впрочем, след вербализирането на последната мисъл, лутаща се сред червените петолъчки, сърповете и чуковете в дебелата й глава, банкянската мома винаги изглежда леко смутена. Усеща се, че шеста мисъл безпокои гладкото като топче за пинг-понг мозъче на генерал-докторката на физкултурните науки.[39] „Все пак ние ли построихме Автомагистрала „Люлин“ или турците по договорка със Станишев?“

Обаче възторжените тълпи не забелязват. Те не спират да скандират лозунги във възхвала на огнеборката, която може би наистина т. нар. think-tanks са чучнали на премиерския стол. С други думи, населението е заболяло от т. нар. Стокхолмски синдром. И е влюбено в своите мъчители… Онези, които изпълняват повелите на интернационалните финансисти. Ако перифразираме шопа: „Те такова животно нема никъде другаде по света.

А нашият основен протагонист Красен Станчев се прави на „опозиционер“ и на ГЕРБ.[40] Той, синът на ЦК на БКП, съветският възпитаник, е „крайно десен“. И призовава за „приватизация на БНР, БНТ и БАН“.[41] Такава роля са му поверили. В публикация той издава: „През института са минали много от най-известните български макроикономисти. Трима от тях Асенка Христова, Георги Стоев и Лъчезар Богданов, го напуснаха преди няколко години и основаха „Индъстри Уоч“. Георги Ангелов, главен икономист в институт „Отворено общество“, също започна кариерата си в ИПИ. Депутатът от СДС Мартин Димитров беше икономист в института, преди да се включи в политиката.

Въпреки че при всяка раздяла остава някаква горчивина, всички те говорят с огромно уважение за своя учител по пазарно мислене и признават неговата ключова роля в развитието си. Според Мартин Димитров Красен е основоположник на пазарното мислене в България. Лъчезар Богданов го описва като добронамерен човек с интуиция към хората и лидерски качества в сферата на идеите, защитник на идеи, без компромиси за поръчки и пари. Георги Ангелов изтъква огромния му принос за развитието на страната – заради основаването и установяването на ИПИ като водещ мозъчен тръст с реформаторска насоченост в България, както и заради факта, че голяма част от реализираните реформаторски идеи са родени в института или от хора, които са работили там.

Тези, които не разбират философията му, го определят като твърде краен защитник на свободните пазари и ненамесата на държавата. Българските икономисти обаче изтъкват огромната му заслуга за стимулирането на пазарните реформи в страната.[42]

Въпрос на самочувствие. Какво да се прави – компартийна аристокрация! Лаверн отделя малко внимание на жената на героя ни: „Гергана Жулева, съпруга на Красен Станчев, днес директор на неправителствената организация Център за гражданска информация, който също е и think tank.[43]

Какво да очаквате от служители на чужди интереси? Ето какво: „Трябва да се продължи с приватизацията, не само на миноритарните дялове, но и на още съществуващите държавни дружества. Например има пътни компании, които са част от проблема с липсата на строителство на пътища в България. Те също трябва да бъдат приватизирани. Трябва да се съкратят субсидиите и да бъдат оставени на самоуправление държавните радио и телевизия, а също и приватизацията на БАН”, заяви още Красен Станчев.

„Процедурата по приватизация е класическа, но не очаквам големи приходи от цялото упражнение, тъй като в ситуация на криза това е трудно”, разясни той.

„Засега забрана за приватизация има на компании като НЕК и АЕЦ Козлодуй. Приватизацията, обаче, трябва да продължи и в области като пенсионното дело, здравната система и образованието. Последните 7-8 години имаме по-скоро централизиране на тези дейности, а от това идват и проблемите“, обобщи Станчев.[44]

Помислете: кои се облагодетелстваха от приватизацията? Всички твърдят, че знаят отговора, но малцина се осмеляват да го напишат или изрекат на глас. А той е: лидерите на НДСВ и преди всичко на СДС, ръководени от тандема БКП-ДС, сториха така, че старата алчно червена фашистка номенклатура се превърна в нова капиталистическа класа. Не използвам кавички, за да оградя определението капиталистическа. Защото другарите бяха държавни капиталисти. Без да им принадлежи, те ползваха икономиката като своя. А когато им спуснаха паролата за промените, се направиха че изкупуват българското стопанство. Всъщност го получиха като подарък. Повериха им го с ясно поетото писмено задължение: Ако партията поиска обратно своето злато, да й го върнат, при това умножено.

Онези, които помислиха, че могат да строшат оковите, с които Интернационалът ги държеше на къса верига, заплатиха с живота си. Както е записано в Тяхната програма: „Ние екзекутирахме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре, дори самите жертви – всички те умират, когато е нужно, сякаш от нормално заболяване… Знаейки това, даже братята на свой ред не смеят да протестират.[45]

Който желае, нека се оставя да го мамят. Аз се отказах още през 1991 г. И не съжалявам. Друг въпрос е какво постигнах? Най-малкото – мога да гледам своето семейство, приятели и близки с пълното съзнание, че не съм продал душата си и не съм предал никого. А материалният успех?

Вярвайте в Бога и се стремете към съвършенство. Темата заслужава да бъде продължена. За да оформим своеобразна медийна алея на негодниците – на червените шамани, които по заповед отвън и срещу прилично заплащане вършат своята мрачна и безродна роля по оглупаването и обезбългаряването на нацията.

 

 

Край.

 

За връзка с автора:

diagnosa@start.bg

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

ГЛЕДАЙТЕ

 

Отново можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ по телевизия „Евроком“ в YouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

Също така в руския вариант RuTube от: http://tihichko.rutube.ru/tags

Както и във VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

УТОЧНЕНИЕ

 

При първа техническа възможност ще продължа да обнародвам интервюто ми с покойния Георги Стоев. Моля за малко търпение.

 

Имам уверенията на WEB-дизайнера Иван Занев, че скоро процесът за задействане на архивирането на публикуваните материали ще приключи. Тогава ще можете да четете и всички предишни публикации.

Поднасям своите извинения. Макар да имам минимална вина. Тя се състои в това, че не съм се сетил навреме да проконтролирам тази функция на настоящата медия. И да поискам нейното въвеждане преди сайтът да започне да действа.

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. едноименната публикация в предния брой на тази медия, от 20 октомври 2011 г.

[2] Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел“, Том І, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 14, 101, 124-125. Навсякъде подч. мое.

[3] Петер Юхас – „Смъртта не е алиби: Анекдоти за български писатели“, ИК „Огледало“, Унгарски Културен Институт, София, 1999 г., стр. 226. Вж. Петер Юхас гостува на „Диагноза с Георги Ифандиев“, НКТ „Евроком“, София, петък, 15 юли 2011 г., видеозапис от online: http://www.youtube.com/watch?v=90K1WDUqpqY

[4] Силвия Радославова – „Продавачът на знание”, BM – businessmagazine, София, 18 ноември 2007 г., online: http://www.bm-businessmagazine.bg/bg/articles/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%87%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/346/index.html

[5] Вж. Достена Лаверн – „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация”, Издателство „Изток-Запад“, София, 2010 г., стр. 220.

[6] Вж. Вж. Тодор Балкански – „Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в Пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 169.

[7] Интервю с К. Станчев, ИПИ. – Бел. Д.Л.

[8] Мозъчен център или тръст – малка затворена организация за изследвания и предлагане на решения, винаги финансово свързан с някаква политическа сила или финансово-икономическа структура, което е едно и също. Американизъм, умишлено наложен в нашия език.

[9] Център за социални практики към Нов български университет, оглавяван от Евгений Дайнов. Това е подразделение от онази интернационална мрежа, за която в средата на ХІХ век бившият равин на Париж Давид Драш предупреждава. Нейното настояще лице е Дьорд Шварц, познат като антикапиталистическия аферист Джордж Сорос.

[10] Е. Дайнов, Политическият дебат и преходът в България, София, 2000, фондация „Българска наука и култура“, стр. 431–437. – Бел. Д.Л.

[11] Александър Дайнов, бащата на Евгений, е кадър на БКП и „Работническо дело“. През седемдесетте години като офицер от Държавна сигурност е изпълнявал ролята на пресаташе на българското посолство в Лондон. Пак тогава със стипендия на движението „Знаме на мира“, създадено лично от правешката комунистическа „принцеса“ Людмила Живкова, Евгений започва да следва в английската столица. По-късно Сашко Дайнов става заместник-генерален директор на Агенция „София прес“. За кратко е и генерален директор.

[12] Център за либерални стратегии.

[13] Институт за регионални и международни изследвания.

[14] Достена Лаверн – „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация”, вече цит. съч., стр. 124.

[15] Син на един от приближените на Живков комунистически идеолози и депутат от БСП Чавдар Кюранов. Негов зет – съпруг на сестра му, е социологът Живко Георгиев. Ченгеджийница…

[16] Баща му е член на Централния комитет на БКП. – Бел. Д.Л.

[17] Старата комунистическа власт.

[18] Достена Лаверн – „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация”, вече цит. съч., стр. 220.

[19] Пак там, стр. 220.

[20] „От Матея свето Евангелие“, гл. 6, ст. 19-21.

[21] Лидер на бъдещия think tank ИРМИ. – Бел. Д.Л.

[22] Интервю с В.Г., политолог и съветник. – Бел. Д.Л.

[23] Достена Лаверн – „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация”, вече цит. съч., стр. 224.

[24] Пак там, стр. 231.

[25] Пак там, стр. 243.

[26] Вж. телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“, НКТВ „Евроком“, София, 17 октомври 2011 г., около 20:53 часа (ок. 18 минути от началото), от http://www.youtube.com/watch?v=BmVnk4jad5E; или от http://rutube.ru/tracks/4919957.html?v=19c44ef2455747d1be7ce9eb87f1d1a6; също така от http://vbox7.com/play:b6f37f60cf

[27] Дъщеря на комунистически дипломат – офицер от ДС; снаха на кандидат-члена на Политбюро на ЦК на БКП Иван Абаджиевм конкубинка на Б.Б. – уникален случай на „морал“, в който две семейства разменят партньорите си; бивша собственичка на СИбанк; почетна консулка на… Исландия у нас.

[28] Шеф на „Отворено общество”, оглавявал Управителния съвет на СИбанк.

[29] Бивш член на УС на „Отворено общество”, един от създателите на сдружението „Глобална България”.

[30] Химик, шеф на „УниКредит – Булбанк“, едно от най-свежите лица на синята агитка, традиционно поддържана от Сорос;  заместник-министър на икономиката при Костов, председател на Агенцията за приватизация.

[31] Шеф на Българо-американския инвестиционен фонд и доскоро директор на Българо-американската кредитна банка.

[32] Все директори на „центрове”, прехранващи се без всякакво прикритие на соросовите ясли и тичкащи през месец-два във Вашингтон да рапортуват каква са я свършили.

[33] Ако елиминираме „конспиративните теории“, би могло спокойно да приемем, че те са в играта просто заради стратегическите си лични бизнес интереси. Но не е така. Златев е братовчед да Красимир Гергов. А Иво Прокопиев, чиято бизнес кариера е плътно и детайлно свързана със синята агитка на Костов, няма съмнение, че на дневен ред са и други мотивации, а връзките с „Отворено общество” прозират.

[34] Актуалният шеф на „Отворено общество” – България.

[35] Вж. Валентин Фъртунов – „Правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на Сорос – Превратът“, Част 2, „Валентин Фъртунов – Официален сайт с блог-секция за геополитика и България“, София, 18 април, 2010 г., online: http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=360; препечатано от в. „Десант“, Бургас, 22 април 2010 г.

[36] „Достена Лаверн: Борисов е издигнат във власт и сега подкрепян от определени тинк-танкове“, Назаем от DARIKFINANCE.BG, в. „Струма“, Благоевград, 21 февруари 2011  , online: http://www.bm-businessmagazine.bg/bg/articles/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%87%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5/346/index.html

[37] „Борисов: Преди се срещахме с хора „едно ниво над портиера“, сега – с директор“, „bTV Новините“, bTV, София, четвъртък, 20 октомври 2011 г., online: http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1126888750-Borisov_Predi_se_sreshtahme_s_hora_edno_nivo_nad_portiera_sega_%E2%80%93_s_direktor.html

[38] Пак там.

[39] Вж. Крум Благов – „Дисертацията на Борисов – за пръв път компютър в пожарната безопасност“, в. „24 часа“, София, понеделник, 31 януари 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=761868

[40] Вж. Стефан Антонов – „Красен Станчев: Сегашната политика на ГЕРБ ни води към отмяна на борда или програма на МВФ“, в. „Дневник“, София, 12 октомври 2010 г., online: http://www.dnevnik.bg/intervju/2010/10/13/976237_krasen_stanchev_segashnata_politika_na_gerb_ni_vodi/?p=0

[41] „Красен Станчев: Приватизация на БНР, БНТ и БАН“, в. „Труд“, София, 17 март 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=416281

[42] Силвия Радославова – „Продавачът на знание”, вече цит. съч.

[43] Достена Лаверн – „Експертите на прехода: Българските think-tanks и глобалните мрежи за демокрация”, вече цит. съч., стр. 236, Бел. 2.

[44] „Красен Станчев: Приватизация на БНР, БНТ и БАН”, в. „Труд”, София, Събота, 8 януари 2011 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=416281

[45] Протокол № 15.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...