Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

Епопея на негодниците: КАК СЛУЖБИТЕ КОВЯХА „ДЕМОКРАТИ“: СС „ИВАЙЛО“ ─ ЕДИН ОТ ФИЛИГРАНИТЕ НА БКП И ДС

 

 

 

                           Продължение.

 

 

 

Г-н Инджев, моля, не обиждайте родителите ми! Те са почтени хора и никога не са работили нито за пропагандата, нито за репресивния апарат на тоталитарната държава. Вие може ли да се похвалите с подобно постижение?[1]

Това е написал напълно непознат поне на мен „обикновен човек“, когото секретният сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним „Ивайло“ явно е засегнал. Както ще се убедите, тъкмо тозигеройда обижда или дори да упреква на тема семейство, минало и наследственост, е най-висша форма на гьонсуратлък.

 

 

Агентът никога не е свободен

 

 

Същият автор е продължил обръщението си към Инджев така: „Сложете си ръката на сърцето и ми кажете истината, защото много хора си легнаха комунисти, а на сутринта се събудиха демократи. Чувал съм, че БНТ и БТА са били основни стожери на демокрацията в България. Оттам се пръкнаха и много дисиденти“. Горкият бай Тошо, ако знаеше колко душмани има, сигурно сам щеше да хвърли оставка още през 1960…. Вижте повече

Г-н Инджев, моля ви, не ми препоръчвайте патриотизмана Джендо [Захарий Стоянов], макар и да сте му фен. Някак си не разбирам този тип патриотизъмда вдигнеш на въстание хората, да им подпалиш къщите, а ти самият при първата трудност да се юрнеш към Влашко и след залавянето ти да обясняваш на турците, че си циганин.

Демокрацията уважава различното мнение. Както може да има русофоби, така може да има и русофили, че даже бразилофили, тогофили и други. Вие мразите ли почитателите на Того?

У вас обаче тоталитарните нагласи надделяват. Чуете ли различно мнениезапочвате с личните обиди. Очевидно искате всички да са в униформа и под строй да следват единния курс на партията и нейния пророк цар Ивайло.

Научете и малко повече за интернет, преди да ме обявявате за анонимник. Достатъчно е да натиснете върху името ми под всеки мой коментар, за да разберете всичко за мен. Или може би комплексът от вашите анонимни години е толкова силен, че постоянно подозирате другите в анонимност и конспирация.

http://petarkalinov.blogspot.com/2010/03/blog-post_06.html[2]

По моето скромно мнение единствената грешка в цитирания текст е обръщението „господин“. Иво Инджев и останалите от котилото, в което се е пръкнал, никога не са били, не са и няма да бъдат господа. Те са родени и обречени во веки да останат другари!

С поведението си същества като Инджев силно напомнят египетския диктатор Хосни Мубарак. Не знаят кога да се оттеглят. Сякаш нещо ги дърпа към авансценатаот помиярството в медиите до светлините на долнопробни кабаретни телевизионни предавания. Както преди години диктаторът Мубарак призоваваше Саддам Хюсеин да се оттегли, защото едиктатор, така вече повече от две десетилетия потомственият комунист, ченгето Иво Инджев ругае комунистите и събратята си по доносничество. Характерното за подобни създания раздвоението на личността, за която споменах в първата част на тази поредица, им помага неусетно да преминават от едни позиции на други, все едно сменят обувките си. Дано не се лъжа, не май често пъти дори си вярват.

Обаче благодарение на по-малко от шепата честни гласове, някои българи престават да си затварят очите. И когато ги отворят, голата мръсна истина на болшевишкото робство лъсва пред погледите им. Също непознат младеж на име Димитър Веселинов е коментирал цитираното „Отворено писмо“ по следния начин: „Писнало ми е от ченгета като Кеворкян, Инджев, Коритаров, Гарелов и Бочаров! Има ли поне един известен журналист, който да не е бил слушалка? Все много знаят, все акъл раздават! Гореспоменатите още от дете ги помня. И вечните Андрей Райчев, Дайнов и Иван Кръстев, номенклатурните издънки, лакеи на всяка власт! Доносници, разкарайте се! Гнус ме е от вас![3]

Няма как да подмина, че за разлика от преобладаващите „коментатори“ по т. нар. форуми, двамата автори, чиито мнения ви предложих, са доста грамотни. А това говори много, поне за мен. Съвсем друг характер има ченгесарското творчество.

1. Считам за нецелесъобразно на този етап да се ангажира Ивайло за реализация на АМ [активни мероприятия]. В подходяща форма може да бъде използвано мнението му за тенденциите и настроенията в редовете на интелигенцията.[4]

Това е написал на 27 декември 1989 г. офицерът, който е вербувал Иво Инджев за секретен сътрудник на Държавна сигурност. И по този начин му е ударил ускорителна инжекция, мощна като съветска ракета. Тя и други подобни са издигнали другаря Инджев до върховете на неговата нова демократична кариера. Няма да допуснат онези – фашистите“, синове и дъщери на врагове на народа до новата власт, я! За какво са се борили? От какъв зор, скрити зад броните на съветските танкове, взимаха властта с кръвта на буржоазията? За да я предадат така – без бой?

На 10 януари 1990 г. вечерта първият заместник-министър на вътрешните работи, заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност и по онова време все още бъдещ външен министър, генерал Любен Гоцев произнася прословутата клетвата: „Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия.[5]

Красноречиво, нали? Обаче преди това той е обосновал клетвата за вярност пред Политбюро с още подробности. Едната е предупреждение, което цели да стресне ръководните другари в МВР, да им внуши страх от „настъпващите демократи“: „На 15 януари [1990 г.] влиза член 1, ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това! И тогава няма да може другарят Петър Младенов да извика другаря Семерджиев [министър на вътрешните работи] и да му каже вземи този и този на разработка. Дайте си ясна оценка.[6]

 

 

Местна болшевишка „олимпиада“ под знака на червената петолъчка

 

 

Като опитен „треньор“, добре обученият комунистически шпионин, достатъчно близък със Запада и особено със секретните служби на САЩ, е настройвал психиката на комунистическите убийци от репресивните тайни служби на Живковия режим с чисто Гьобелсово-Бериев подход. Надъхвал ги е, както се казва, и те са взели мерки.

Но той е изразил още нещо, което яде отвътре всички комунисти – жаждата за слава и успех. Одиозният „монтереец“ заявил: „Според мен това е един исторически колегиум на МВРТой може да не е исторически, но ние с вас носим пред партията до 15 т. м. отговорност за това, което ще решим тази вечер. Аз се питам и към всички го поставям този въпрос: можем ли ние на 14 извънреден конгрес програмата на БКП да предложим нещо, което да влезе в историята на нашата партия, свързано с националната сигурност на НРБ? И ако можем, какво можем да направим още тази вечер? Реорганизация, структури, нови подходи, ново политическо мислене? Тук се изказаха ценни мисли, дайте да работим конкретно и делово. Всичко не сигурно е идеално. Може да се отработи, да се прецизира, ние нямаме време да губим… Всички не спим и всички се вълнуваме и нека да направим още тази вечер нещо, да влезем скромно така да се каже в историята на БКП, да спасим тази партия.

Ние имаме три задачи: да оцелее партията като цяло, да не се разцепи на пет крила, да спечелим изборите поне с 50 плюс 1, т. е след шест месеца да сме все още на власт... Другарю Семерджиев, дайте да видим съвсем конкретно какво трябва да се направи. Утре сутринта трябва да сме готови да влезем с конкретно предложение в Политбюро.[7]

С кадрите, които отгледаха в пазвата на Държавна сигурност, не само спасиха партията. Онези, които се правеха, че вярват в безкласовото общество, превърнаха нейната престъпна върхушка в нова, висша, капиталистическа класа. Добре подготвени спасители на БКП дебнеха отвсякъде. Истински, а не имитатори. Люде, преминали през специални школи не само тук или в СССР, но и на Запад. Част от тях бяха проводени със специални задачи в „опозицията“. Сред тях бяха не само нашият настоящ герой“, а още много другари, като друг съветски възпитаник, слава Богу все по-малко тачения Иван Костов и останалите седесари и т.н. Те бяха отглеждани доста преди на 7 декември 1989 г. под личния надзор на Андрей Луканов да бъде сложено началото на СДССъюза на Държавна сигурност.

Да припомня: Когато през 1997 г. довериха цялата власт на СДС начело с Костов, самозабравилият се агент на Държавна сигурност Красимир Стойчев разказа кога и как се е запознал с „Командира“:Познавам се с него от 1982-83 година. Заедно сме направили първия баланс на България по западната методология. Това никой не го знае. Беше една работна група от Комитета по планиране. Мен ме извикаха от статистиката, него не знам по каква причина, и ни казаха: „Хайде сега да видим как е по западната методология, как изглежда България“. Работихме 3-4 месеца и с Костов сме първите, които са виждали как изглежда държавата според западната методология“.[8]

Кого избираха и допускаха до такива свръхсекретни операции? Естествено, знаете отговора – най-доверените лица на БКП, безусловно свързани с тайните служби на режима. Те не са един или двама, а легион. Но за това – след малко.

Ала същият Стойчев е добър познат и с други най-високопоставени демократи“. „Красимир Стойчев е роден на 4 октомври 1955 г. Завършва английска гимназия заедно с Филип Димитров (първия премиер на СДС). Следва в Икономическия институт „Карл Маркс“. Започва работа в Националния статистически институт. Три пъти кандидатства за член на БКП, докато го приемат. Тогава, според собствените му признания, той се запознал с бъдещия си приятел и втори премиер на СДС Иван Костов.

За Красимир Стойчев все още само се твърди, че е човек от списъка на 300-те фамилии под специалното наблюдение на същото това политбюро, получили червени куфарчета с пари в зората на демокрацията.[9]

Той беше в основата на буквално синия вестник „Стандарт News“. През първите години го отпечатваха на скъпа синя финландска хартия. Стойчев го съдаде по заповед на ЦК на БКП, с откраднати от нас, българите пари, и с екип, предвождан от комунистите Валери Запрянов и Максим Бехар, агент Димо“, кадри на Работническо дело“, Пенчо Ковачев от Поглед“, но преди това униформен офицер от Строителни войски и агент на ДС с псевдоним „Максим и т.н.

Наследи ги Юлий Москов, който се хвалеше, че с Иван Костов не само са съмахленци и съученици, но и приятели. Москов беше заместник-партиен секретар на вестник Народна младеж“… В екипа му беше настоящата директорка Славка Бозукова. Но и тогавашният говорител на масоните, комуниста Димитър Недков.

Когато споменавам Берия и Гьобелс, имам предвид и достойните Любен-Гоцеви ученици като тази възедра мома. На двадесетия рожден ден на вестника – 10 август 2012 г., тя лъже като Костовите предци:

Хората, които днес са на върха на пирамидата в политиката и бизнеса, тогава бяха обикновени студенти, асистенти. Или просто забравени от Партията и Комсомола кадри, останали на улицата без работа след краха на системата. През далечната 1992 г. вестниците никнеха като гъби всеки ден. И изглеждаше немислимо едно различно издание да достигне размерите на тогавашните официози „Труд“, „Дума“ и „Демокрация“.

Но още тогава Синият вестник пое по нов път. И вече 20 години има свой собствен облик. Вестникът на хората, които загърбват статуквото и са носители на промяната. Съвсем естествено „Стандарт бе в основата на първата бизнес организация „Г-13 [което е позорно и утежняващо вината обстоятелство]. Заедно с Дарик радио бяхме медията на милионите българи, които излязоха на улиците, за да се отърват от Виденовата зима.[10]

Ето кои подкрепяха Костов и отразяваха т. нар. януарски събития от 1997 г. Шефът на Дарик радио е агент на ДС. Цялото тогавашно ръководство на вестник Стандарт“ – комунисти и ченгета. Да живее синята революция“!

„Ненагледно“ болшевиче е тази Бозукова! Как да не й се радва човек! „Милотоохранено момиче минало през отявлено комунистическия Петьо-Блъсков и Валери-Запрянов парцал 24 часа“. За да акостира едрата си снага в гаулайтерския кабинет на ДирекцияВръзки с обществеността и протоколв Министерството на икономиката на кабинетаКостов“. А във втория му вариантпърво да мине през леглото на непридирчивия комунистически партиен секретар Петър Жотев. След което незабавно да се издигнедоначалник на Политическия кабинетв повереното на Костовия Буратино министерство.

Понастоящем вицепремиерът и седесарски министър на икономиката, комунистът Жотев, еамерикански гражданин. А на Бозукова „началник“ й приляга. Няма как да бъде началничка. Вижте на какво прилича – на щангистка или боксьорка, но в никакъв случай на жена.

Тогава, докато Йорданович от семейството на Станке ДимитровМарек ръководеше този опит за държава, той или някой от обкръжението му да се беше сетил за многобройните изключително образовани и кадърни мъченици на болшевишкия режим? Разбира се, не! Даже не ги забелязваха. Тъкмо по това време един от символите на борбата срещу комунизма Илия Минев, си отиде в мизерия

Както не веднъж съм изтъквал и доказвал с факти, всички те – Костоваците, бяха комунисти, червени земеделци и/или офицери и агенти на Държавна сигурност. Другарите, бяха подготвили свои кадри. Как така ще допуснат разни „буржоазни копилета“ да се мотаят из краката на „великите демократи“ и да гледат в ръцете им. Голямата криминална далавера предстоеше. Комунистите очакваха отплата – във вид на подарък на почти цялата социалистическа икономика“.

Ivo Indjev is not alone, както биха рекли англичаните. Не, секретният сътрудник Ивайло не е сам. Те са легион, защото са много“.[11] Името на партията им е легион![12] Цялата пропагандна дейност на Интернационала разчита на тези сбърканяци. Както изясни и доказа служителят на ЦРУ Григорий Климов, който беше работил по секретни проекти в тази област – на психологическата война: „Ето как стояха нещата и с радио „Свобода“. Неговата принципна задача беше да престрои обществото по пътя на революцията на Запад. Затова беше напълно естествено, че за това престрояване [перестройка] специалистите от 13-я отдел на КГБ потърсиха помощ от самия архитект, когото в тайните езотерични общества с огромно уважение наричат Великия Архитект на Вселената. А в Библията го назовават княза на този свят, чието име е легион, а сам той е лъжец и баща на лъжата. Ето, точно това е необходимо за пропагандата. Но кой да го разбере?[13]

Станахме свидетели на всичко това. Видяхме как държави като САЩ, Великобритания, Германия, Францияналиваха трилиони долари и евро от своите бюджетни средства, „за да спасяват огромни частни корпорации банки, финансови къщи, автомобилни компании… Какво означава това? Нищо повече от държавен капитализъм.

Ако разсъждаваме спокойно, няма как да не стигнем до извода, че или държавата притежава корпорациите, или обратното. След дългите години на учене, трупане на информация и анализиране на събитията и фактите както в историята, така и в съвременността, знам с пълна убеденост в безпогрешността на следното заключение: Отдавна няма национални държави. Днешните не принадлежат на народите, а на корпорациите. Просто съм длъжен да го припомня с онзи откъс от един филм, представен на човечеството още преди 36 години. За съжаление, до ден днешен хората не проумяват онова, което е казано толкова отдавна. Да видим и чуем.

 

 

http://youtu.be/ubZ4w2Y4zUo

  

 

Такива „нахалници“ като моя милост се „намесват в първичните природни сили“. Затова няма как да не „изкупя вината си“. Онази система беше част от настоящата. Ние бяхме опитните животинки в нея. Тя не остави никого напълно неомърсен. Въпреки всичко, все още се намират достатъчно почтени, неопетнили името и не продали душите си българи във всички области на живота. Обаче те не биват допускани до тази Тяхна „система на системите“. Ето защо нито един свестен журналист не можеше да работи в медии по-скоро шпионски централи като цитираното радио Свобода“, „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“ или BBC. В тях имаше място единствено за представители на комунисти, ченгета и издънки на болшевишки семейства. Затова пред микрофоните на „Свободна Европа“ се изявяваха членове на БКП и/или тайни милиционери като Димитър Инкьов – „Велко Верин“, и Душко Петров (членували в БКП), Владимир Костов, Румяна Узунова, Георги Стойчев (един от найблизките приятели на „Батето“), Асен Гешаков (бивш кореспондент на Българската телевизия в Москва, чийто баща беше отговорен секретар на „Работническо дело“ – длъжност, резервирана за представител на ДС), Татяна Ваксберг (нейният еврейски баща Аркадий не само беше член на КПСС, но и носеше пагоните на КГБ), Иво Инджев, Красимир Лаков, Георги Папакочев, Георги Коритаров, Румяна Червенкова (дъщеря на генерал Чавдар Червенков, началник на РУМНО), Милен Минчев, подвизаващият се днес в Париж под прикритие Васил Чобанов и т.н.

Специално за „смазаната“ от комунистическия режим Узунова си спомня „царят“ на нагаждачите – конформистите, казано „демократично“: „Мунчо [така авторът нарича Сашко Диков] спомена за Румяна Узунова, Бог да я прости, бяхме в известна степен близки, работили сме заедно в „Литературен фронт”. По-късно тя си пребиваваше спокойно в телевизията, имаше си предаване, което никога не е било спирано. Накрая замина с протекцията и поръчителството на Павел Вежинов и Иван Славковза Германия [лъжа – за Париж с „Балкантурист“, но… с невръстната си дъщеричка, което беше недопустимо по онова време] и остана в Свободна Европа”. Оттам винаги е била ласкава в коментарите си за мен. Тук никога не е била репресирана, нямаше и за какво.

Би било интересно да се проверят какви са били отношенията й с ДС, защото и за нея се говореха всевъзможни неща. А пък и радио Свободна Европа беше пълно с агенти на ДС.

Между другото, законът за досиетата защитава мъртвите – и това е една от най-фалшивите му страни.[14]

Всички тяхсвободниятЗапад роди ги в своя таен криминален брак със Съветския съюз. Заедно ги отгледаха. Дундуркаха ги редувайки се: Западът – като съвестна baby-sitter,[15] а Съветите – като грижовна няня. Издирваха ги под микроскоп – според болшевишкия им произход, болно високото его, нагаждачеството, кариеризма, слугинския манталитет, тъмните петна в биографиите им. По този начин Интернационалът издигна не само „журналистите“ – обикновени куки, фантета. Така изкачиха на властовия Мусала нищожества като правешкия каскет, Петър Младенов, Андрей Луканов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов, бившия Симеон ІІ, Сергей Станишев и Le Pompier Soleil.

Защо се случи всичко това ли? Нима не чухте и не разбрахте? За какво мислехте, че си говореха съветските лидери на техните безкрайни пленуми? „За Карл Маркс? Те имаха своите програмни разпечатки, статистически теории за взимане на решения, мини-макси отговори. Изчисляваха възможните печалби от транзакциите и инвестициите си, както го правеха и Те.

Не, това не са фантасмагории, нитохудожествена измислица, а самата действителност. That’s the world todayтакъв е днешният свят. Описаното по-горе стана не само у нас, а навсякъде. Така е почти без изключения още от 1913 година, когато поставеният на колене от един свой грях президент Уудроу Уилсън прокара и подписа Закона за Системата на Федералния резерв. За да могат Ротшилдови да реализират мечтата на своя баща: „Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.[16] Днес действа технологията на т. нар. тихо оръжие – настоящата интернационална финансово-кредитна система.[17] Тя е изградена изцяло върху човешката алчност. И не е отсега.

Вестник „Ню Йорк таймс“ на 23 август 1921 година пише: „БанкаКун, Лейба[на английски „Лоуб“], субсидирала чрез немските си филиали преврата в Русия през 1917 година, не остана забравена от своите благодарни клиенти. Само за първото полугодие на текущата година банката получи от Съветите злато на сума 102 милиона и 290 хиляди долара. Вождовете на революцията продължават да увеличават влоговете си в банките на САЩ. Сметката на Троцки например само в две американски банки нарасна напоследък до 80 милиона долара. Що се отнася до самия Ленин, той упорито продължава да влага спестяванията си в Швейцарската банка, въпреки по-високите лихви на нашия свободен континент

Струва ни се, чесветовната революциятрябва да се наричасветовна финансова революция“, след като цялата й идея е да събере в личните сметки на двадесет души парите на цял свят.[18]

Тази е основата не само на тукашния комунистически „антикомунизъм“ – на гьонсуратската лакейщина във вид на лукановщина, костовщина, станишевщина, догановщина, инджевщина, кеворкяновщина, коритаровщина, кулезичовщина… И на последвалите – кошлуковщина или барековщина… Те са „легион, защото са много“!… А „в справочника по сатановедение“ на Корнелския проекта на ЦРУ[19] било записано, че „дяволът е легионът“![20] Алегионерите“, без изключение, са дегенерати, които често се смесват със себеподобните си от висшето общество. Руският религиозен философ Николай Бердяев, потомствен аристократ, познаващ марксизма отвътре, който се спасил от болшевиките в Берлин и накрая в Париж, определя това като „съюз на сатаната и антихриста в резултат на който ще настъпи царството на княза на този свят“.[21] Тези хора не могат да създадат здрави семейства и да дадат читаво потомство.

Не ви се вярва? По-умни от вас и мен са постановили: „Фактите не престават да съществуват поради това, че биват пренебрегвани.[22] Същият автор – британският писател и философ Олдъс Хъксли изрече следната истина: „Най-малко две трети от нашите нещастия произлизат от човешката глупост, злоба и от онези „велики“ мотивации и оправдания на злобата и глупостта: идеализъм, догматизъм и ревностния стремеж в името на религиозни или политически идеи.

Затова никога не съм изповядвал никакви „изми“, а вярвам единствено в Бог, свободата и доброто у човека. И презирам „легионерите“…

Пак Хъксли предупреди: „Ще узнаете истината и тя ще ви побърка.“ Искам да кажа, че истината не е за всеки. Съжалявам.

 

 

Homo Communistivus

 

 

Ден преди понастоящем радващият се на охолни старини Любен Гоцев, чиито дъщери се подвизават във Великобритания и Съединените щати, а не в Северна Корея и Куба, да произнесе съдбовната клетва, началникът на Инджевия вербовчик е написал едно твърдоНеи с подписа си под него надлежно е оформил това като заповед. Преведено на нормален език, то означава: Не одобрявана този етап да не се ангажира Ивайло за реализация на активни мероприятия“. Което ще рече – заповядва въпросният секретен сътрудник да бъде включван в тяхната реализация. Както и още нещо – и по-рано е бил използван в такива.

Само наивниците и децата все още не са наясно, че агентът никога не е свободен. „Мощната като съветска ракета ускорителна инжекция е била необходима, та в рамките на активно мероприятие секретният сътрудник на Държавна сигурност Ивайло да полети по демократична орбита, облечен в лъскавия скафандър на борец за свобода“, на антикомунист и русофоб“! Без друго лицето се е радвало на космически старт по рождение. Което донякъде ви е известно, ала не и с някои подробности. За всички ще е необходим поне том…

Както посочихме, днес ченгето Иван Димовски, което е вербувало и ръководило СС Ивайло“, е преуспяващ бизнесмен“. Другарят Инджев пък изпълнява ролите на водещ антикомунист от кариерата на Държавна сигурност. Радва се на признанието на народните маси като водещ журналист и общественик, който се бори срещу всичко съветско и руско“. Нищо че тъкмо в съветската, а не в руската столица са преминали едни от най-хубавите години от живота му. Даже там е срещнал любовта и е сключил първия си брак с колежка по студенство и по доносничество

Струва ми се, че за пореден път се сблъскваме с властовия комплекс. В съществата, обладани от него, съжителстват най-малко два индивида. Затова толкова лесно прескачат времеви граници, епохи, преодоляват бариерите, които разделят тяхното минало от настоящето им. Винаги са готови за успех в бъдещето. Просто нямат морални задръжки – никакви.

Нали си спомняте Иво-Инджевото откровение: „На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари…“?[23] Какво ли са му предложили след „демократичните промени“?… Навремето, още на 3 март 1976 г., Иво Инджев собственоръчно е написал следнатаМолба“:

До началника на управление кадри на МВР.[24]

Другарю началник, моля да бъда зачислен като стипендиант на МВР. Ще кандидатствам журналистика.[25]

Какъв стил! Днешните младежи биха го определили кати „милитъри“ – военен. В няколко запазени документи на Държавна сигурност е посочено, че младият другар Инджев е бил стипендиант на Държавна сигурност. Например в „Справка-заключение“ относно изучаването на Иво Любомиров Инджев, кандидат за стипендиант на Първо главно управление – ДС, четем предложение: „Иво Любомиров Инджев да бъде одобрен за стипендиант на Първо главно управлениеДС за чужбина.[26]

Или: „Бил е стипендиант на ПГУ.[27]  И още: „От 1975 до 1980 г. е бил студент в Московския държавен университет, специалност „История на арабските страни“. По време на следването си е бил стипендиант на МВР, респективно ПГУ.[28]

Представям толкова доказателства, за да няма съмнение. Инджев лъже. Свикнал е да го прави. Спомнете си онова негово измамно твърдение: „Още като директор на БТА, т. е. в началото на 90-те, обясних в интервюта, че съм несъстоял се стипендиант на разузнаването.“[29] Това издава занаят или втора природа. Както казва Иван Ценов, става дума за професионални лъжци.

Вече все повече хора забелязват, че на изпедепсаните шарлатани им личи. Хората от моето поколение помнят Тодор Живков и „обкръжението“ му, както и онова „съзвездие“ от отгледани и добре обучени измамници, което все още е допускано, за да формира съответно необходимото обществено мнение. Преди време провъзгласиха едного от тях едва ли не за „гениален“. Имам предвид сина на някогашния комендант на комунистическия концлагер Белене, завършения манипулатор Тома Томов. Този „знатен медиен експонат“, според сполучливото определение на дългогодишния политически затворник на зверския комунистически режим Георги Константинов – Анархията.

Възможно ли е Инджев да е оставен на мира? Едва ли. Не е логично. В него е инвестирано и то доста. Ще разберете от следващите епизоди на тази поредица. Пък и не забелязахте ли предложението: „В подходяща форма може да бъде използвано мнението му за тенденциите и настроенията в редовете на интелигенцията.

Такива същества биват използвани двупосочно (отново раздвоение на личността). От една страна, те донасят за тенденциите и настроенията в редовете на интелигенцията“. От друга, могат да им възлагат задачи за оказване на влияние в конкретни среди и в по-широки мащаби. В случаяИнджев“ – върху цялото общество. Не случайно му изобретиха легенда наантикомунист“, наборец за истина и справедливости му изградиха професионална кариера. А посредством задаване на линията на поведението му и чрез осигуряването на неговото постоянно или поне често присъствие във влиятелни медии го използват за внушаване на определени идеи, тенденции и пр.

Някой ще контрира: Прочетете онова, което пише сега. Чуйте какво и как говори. Така може да реагира или кръгъл наивник, или човек със заключено съзнание.

Не ме интересува дали ще досадя на знаещите и затова ще припомня един „славен“ епизод, който извадих от забвението преди две-три седмици.

В спомените на Огнян Дойнов четем за една среща на Андрей Луканов с Михаил Горбачов, проведена непосредствено след 10 ноември 1989 г. в Москва. Тогавашният посланик на Народна република България Георги Панков, бивш Живков министър, е запечатал в паметта си меко казано странния диалог между тукашния министър-председател и генералния секретар на ЦК на КПСС.

… Луканов моли, ако е възможно, на другия ден да излезе в съветската преса голямо съобщение, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на официално посещение в България. Тогава Горбачов казал:

Но Желю Желев е против комунистите и против Съветския съюз.

Не е вярно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, ─ така му казваме да прави.

А защо тогава казвадолу!и сочи с палеца си към земята?

И това сме му казали да прави – отвърнал Луканов.[30]

Разбрахте ли? „Опитът не е онова, което се случва на човека; той е това, което човекът прави с онуй, което му се случва.[31]

Ще поясня, като ви провокирам да мислите. Да сте виждали някога покойния Илия Минев в национален ефир? Или поне на телевизионния екран? Да сте гледали и слушали разговор с някогашния кинодеец Петър Гогов, създал антикомунистическа група, заради което освен близо петте години зад решетките, съсипаха живота му? Може би познавате схващанията на изключително квалифицирания преподавател по право Янко Янков (автор на повече от 70 специализирани труда), защото сте следили поредица от негови телевизионни изяви, извънМежду редоветеиДиагноза“? Нищо подобно!

Обаче гледате Иво Инджев и Георги Коритаров, Кеворк Кеворкян и Люба Кулезич, Иван Гарелов и Петьо Блъсков, Велислав Дърев и Тома Томов, Татяна Дончева и Андрей Райчев, Юрий Асланов и Красимир Райдовски, Татяна Буруджиева[32] и Валери Найденов,[33] Евгений Дайнов и Огнян Минчев… Някой запитвал ли се е: Защо все тези палачидо един комунисти и ченгета, и никога мъчениците на комунистическия режим? Или допускате, че страдалците нямат какво да кажат на обществото?

Огнян Дойнов, създателят на такива демократи като вече споменатия Иван-Костов приятел и Филип-Димитров съученик Красимир Стойчев, но и на агентите на Държавна сигурност Божидар Данев, Огнян Донев, Стюарт Каралян и още, и още, потвърдил: „Няма съмнение също така и във факта, че част от ръководството на тогавашната БКП беше инициатор и създател (може да използваме по-меката и модерна дума – спонсор) на Съюза на демократичните сили.

Тези сили от БКП, които участваха в създаването на СДС, за продължителен период оказваха влияние върху развитието на съюза, участвайки в неговите вътрешни борбиДа си припомним също твърдението на Андрей Луканов, че Иван Костов еоткритие за България“, че той ебългарският Балцерович“.[34]

Ако някой все още не е проумял, че същите процеси продължават, е обречен да живее в страната на илюзиите. Братството вдъхна живот на странни, безскрупулни, лишени от съвест и всякаква нравственост съществаHomo Communisticus. Те изградиха Чалгария, както умните хора наричат залязващата Народна република България. Ето я тяхната любимадържава“, която е собственост на мафията. И тя ви харесва? Чувствате се уютно в нея?

Само че за жалост с нея си отиваме и ние, нормалните хора. Добре, че престанах да се учудвам на онзи плам, с който неосъзнати болшевики, като съвременни Матросовци, бранят един или друг политически цвят и някаквилидери“. Идиотът никога не проумява, че е такъв. Не го ли схванахте? Или сте от тяхот идиотите?…

Който и офицер от Държавна сигурност или от Народната милиция да попитате, ако за миг бъде честен, ще ви признае: веднъж ченге, завинаги ченге. Преди няколко години от вестник „168 часа“ попитаха заместник-началника на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков: „Има ли откъсване от службите?“ Той отговори едносрично и еднозначно: „Не![35] (Виж илюстрацията.)

За ужас на такива като мен, всичките наши беди станаха под благосклонния поглед на Запада. Тамошният елит е в самата тяхна основа. Тъкмо той призна комуниста трето поколение, агента на съветските секретни служби Андрей Луканов за антикомунисти го прие за свой главен партньор.[36] Докато лепеше на честните патриоти като Илия Минев етикети от сорта фашисти“.[37] Какво ви говори това? Особено след като е знайно, че у нас фашизъм е имало само по време на управлението на комуниститеот 9 септември 1944 година насетне! Техният режим отговаря на всички изисквания, които световните историци са заложили в дефиницията на фашизма.

Ето защо Инджев и Инджевци са курназ и си позволяват не само да менторстват из медиите, но и да обиждат и да заплашват. Западът, за който се лъжехме, че е свободолюбив“, „демократичен и смятахме за наш“, се оказа тъкмо обратното. Той продължава да държи на комунетата и ченгетата и да ги насърчава в тяхната подмолна антинародна дейност.

Това обяснява по каква причина не някой политически затворник, а потомственият комунист и доносник, другарят секретен сътрудник „Ивайло“ се оказа говорител на Инициативния комитет за посещението на американския президент Бил Клинтън у нас. И защо у нас липсват промени към добро.

В такъв случай логично възниква въпросът: Иво Инджев продължава ли да служи на старите си господари? Или аз толкова го „ненавиждам“ по някаква причина, че всячески се стремя да го оклеветя и очерня? Аз пък питам: А нима някое от ченгетата е признало, че е вършило долна, мръсна работа?

 

 

Веднъж с БКП и ДС, с тях до гроб

 

 

Според моето скромно мнение няколко месеца след свалянето му от отчет Инджев е бил реактивиран. В един момент той се е оказал изключително подходящ за една от ролите в пиесата, която перестройчиците по върховете на БКП са написали под диктовката на външните си господари. Когато са се оглеждали за подходящ актьор тъкмо за тази мисия, някой е предложил този уж бивш секретен сътрудник. Най-вероятно това не е бил неговият водещ офицер, настоящият „бизнесмен“ Иван Димовски. Или поради наивност не усещам по-дълбоката и префинена конспирация. По какво съдя?

В своята докладна записка след проведената среща с Инджев, подчертавам – от 27 декември 1989 г., Димовски е записал: „Ивайлосподели, че е бил канен за разговор от ръководителя на кабинета на др. (задраскано, но разчетено: Петър Младенов), където е било разговаряно по подобни и други въпроси, които не уточни. Договорихме се разговорът ни да не бъде коментиран с други лица и да се срещнем след известно време.[38]

Как ви се струва? Сключили са договор… Инджев съобщавал ли е това от трибуните на демократичните сборища, от които години наред сурово изобличава и клейми комунизма? Онази идеология и всяваща ужас практика, която тъй дълго е изповядвал, толкова е обичал и на която той и семейството му с такова усърдие са служили?

Казаха ми, че днес опровергавал тези връзки с генералния секретар на ЦК на БКП, пияницата Петър Младенов. Но той отричаше самото си сътрудничество на ДС. Както и това, че е бил стипендиант наинституцията“, както много от щатните тайни милиционери наричат службата, събрала садистичния каймак на компартията. През годините не признаваше толкова много неща. Кой престъпник не е оспорвал, че е такъв? Колко пъти трябва да напомням, че затворите са пълни с „невинни“?…

Когото и от офицерите от тайните служби да попитате, ще ви обясни: в цитирания пасаж за връзките на секретния сътрудник Ивайло с кабинета на другаря генсек се крие нещо изключително важно. Искам да кажа, че не съм чувал за агент, който да е отказал да споделя с водещия си офицер. Да откаже сътрудничествода. Такива истински герои се броят на пръстите на едната ръка. Сещам се за един земеделец николапетковист, депутат във Великото народно събрание. Подписал, но след няколко дни отказал. Исе озовал в концентрационен лагер!

Вярно е, че съм имал незначителни на брой контакти с онези, които си въобразяват, че сарицари на плаща и кинжала“ – до една след промените. Когато някои от тях, явно останали недостатъчно осведомени, и неопрозрели истината, сами диреха контакти с редакциите на демократичните вестници, за да коладят. С надеждата, че с това платежно средство си купуват индулгенции пред една бъдеща демократична власт. От допира ми с тях установих: те са обикновени страхливци и подлеци, свикнали да им се подчиняват, но и коленопреклонно да се смиряват пред висшестоящите. Просто комунисти! Оставаха учудени, че тяхното време е изтекло като пясък в старомоден часовник.

Ако се вгледате във вече многократно показваното регистрационно картонче на агент „Ивайло“, ще установите: той еснет от действащия оперативен отчетпрез 1989 г. Не е уточнена датата. Разговорът му с майор Иван Димовски е проведен на връх Рождество Христово – 25 декември 1989 г. Разбира се, за тези двама комунисти и ченгета тя не е означавала нищо. Но тогава Иво Любомиров Инджев е дръзнал да покаже, че се е еманципирал донякъде от секретния сътрудник на Държавна сигурност Ивайло“. Или по-скоро от своя дотогавашен водещ офицер. Навярно по онова време той вече е поел нови ангажименти. Възможно е да е получил и друг псевдоним.

Защо споменах, че може би се е „еманципирал донякъде“, а не окончателно? Основание да мисля така ми дава още един откъс от въпросната Докладна записка на офицера Димовски: „Ивайлоне отказа съдействие, но подчерта, че данните трябва да са обективни и да има съответното политическо решение“, както той се изрази. Внимателно подчерта, че не би желал да бъде използвана ситуацията и той самия за неправомерниинесанкционирани“ действия.[39]

Обърнете внимание на две неща. Първо, явно Инджев още е изпитвал респект, да не кажа страх, от своя водещ офицер. Затова „не отказва съдействие“. Но от друга страна, той се опитва да поставя условия. Какво означава това несанкционирани действия“? „Несанкционираниот Държавна сигурност или от политическото ръководство на самата държава? А то съвпада с партийното. Най-вероятно от второто. Секретният сътрудникИвайлое искал да покаже, че вече е преминал на друго, по-високо ниво. Ръководят го не някакви офицерчета от Първо главно, а помощниците на самия генерален секретар на ЦК на БКП.

Съществувал е такъв статут – агент на ЦК на БКП. Инджевият партньор от медиите Андрей Райчев е бил използван за подобен вид слухтене и осведомяване“. По свидетелството на един от „Ивайловите“ началници в Първо главно управление на Държавна сигурност, другаря Красимир Райдовски, досущ като Петко Бочаров, големият син на Венцел Райчев донасял дори срещу собствената си съпруга.[40]

Обаче с една едносрична резолюцияНеначалникът на офицера-вербовчик Димовски поставил край на всички Инджеви мераци за откъсване от зависимостта му от ония служби. Шефът разпоредил: все така да бъде използван и то за активни мероприятия. Както казах, няма бивши агенти

По спомените на един от шефовете на отдели в тогавашната БТА, точно през онези дни Иво Инджев напуснал партията-майка. Стефан Тихов, който оглавяваше фотослужбата на агенцията на 10 ноември 1989 г., по време на обедната почивка на прословутия пленум, лично е снимал Петър Младенов. Това станало още преди официално да провъзгласят шумкарския наследник и хрантутник на Живко Живков за новия „първи“.

Знам го от първа ръка, така да се каже. Стефан ми го разказа. Сподели и друг любопитен епизод. Той хвърля допълнителна светлина върху „морала“ и мирогледа на заразените от властовия синдром, какъвто безспорно е героят на настоящото повествование.

Стефчо призна, че малко преди промените самият той встъпил в редиците на Българската комунистическа партия. Шегуваше се, че приличал на предприемач, който си купил фарика на 9 септември 1944 г., както гласеше популярен навремето виц. Когато през декември 1989 г. се появил Съюзът на демократичните сили, в БТА се усетило странно раздвижване. Внезапно изникнали многоантикомунисти“ – легион. Както казва другарят Райдовски: „Само дебили днес може да твърдят, че в България е имало силно, влиятелно десидентство, което с дейността си е провокирало смяната на обществено-политическия строй, комунистическия режим, както обичат да се изразяват новите активни борци.[41]

Обаче партията и нейният боен щит взеха да ги произвеждат. Раждаха ги с такава скорост, с каквато занемарена земя се покрива с плевели. Точно така един ден Иво Инджев събрал десетина-дванадесет членове на БКП и им предложил нещо от рода на: „Давайте да хвърлим партийните си книжки и да вървим в СДС.“ Един от слушателите му бил новоприетият Стефан Тихов.

Съвсем наскоро разбрах, че „Ивайлоотричал да е членувал вславнатапартия. Разполагам с неговата автобиография, която е придружавала молбата му за приемане в БКП. Ако оспорва, че е бил приет и е носил червения партен билет близо до сърцето си, значи за пореден път лъже.

Няма да се учудя. Такава е (без)нравствеността нановия социалистически човек“. Онзи, когото вживялата се в ролята на бог партията-майка ваеше по свой образ и подобие. Измамник, който е „прав, когато съгреши дори“. Нейните рожбикрачеха с крачките й бойни“. Сърцата имтуптяха със пулса й неравен — плът от войнишката й плът“! Заради нея бяха готови да се отрекат от собствените си родители: „Във своята сурова строгост ти нежна като майка си. Аз всичко бих ти дал да мога да бъда твой достоен син.[42] И се кълняха във вярност не само на нея, но и на СССР.

Наясно съм, че за Инджев и подобните му нищо от изнесеното тук и в други публикации няма значение. Те пренебрежително вдигат рамене: „Мен хулите не ме смущават, врагът с които ни покри“.[43] Нищо, че „хулите“ всъщност са истина. Те са „хармонично развитите личности“ на милиционер-социализЪма. За тяхното съзнание „бронебойни патрони няма открити“. „Ивайло“ не пропуска да ме наругае и оклевети. Защото е един от тях: „И в милионния ти пристъп срещу врага ни разнолик не съм аз Инджев, нито Иво, аз съм безимен твой войник.[44]

ПростоHomo Communisticus!

 

 

За другарите и мъртвият е враг

 

 

Покойният ми приятел Гошо Минчев справедливо изпя: „Ние няма да забравим и няма да простим“ А Те искат тъкмо това от нас. Предлагам ви нещо като елементарната детска игра „Открийте разликите“. Кинорежисьорът Атанас Киряков, несъмнено е Тяхно момче. В официалната му биография четем: „Завършва през 1963 г. кинорежисура в ИДЕК в Париж.[45] Но дори и той не е останал безразличен пред страшните престъпления на комунистите: „Във втората част на филма за [министър-председателя Иван] Багрянов показах разговори с децата на избитите представители на някогашната интелигенцияами те бяха полуграмотни и смачкани хора. Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция? Всъщност създаден бе един нов тип интелигенция, по новата система, в щастието на която едни бяха повярвали, а други бяха накарани да повярват. И макар голяма част от тези хора да бяха разочаровани, те вече бяха влезли в капана. Така започна създаването на една продажна класа – новата интелигенция.[46]

Сравнете това със записаното на страница 2 от „Предложение за привличане на новоназначения кореспондент на БТА в Бейрут Иво Любомиров Инджев за сътрудник на отдел 04, ПГУ“. (Виж предната илюстрация) Цитирам дословно: „Иво Инджев е завършил висшето си образование също [като първата си съпруга] в Московския държавен университет, специалност „История на арабските страни“. Бил е стипендиант на ПГУКато ученик, военослужещ и студент е вземал активно участие в дейността на съответните организации.[47] (Виж илюстрацията.)

Единствената винана сина на Багрянов е била, че е бил син на баща си. Иван Багрянов е герой от Балканските и от Първата световна война. Но има „огромни грехове“. Първо, не е простак. Завършва право у нас и агрономство в Лайпциг. Което за такива като Иво-Инджевите предци е било равносилно на… „враг на народа“. Но разградчанинът е сторил още по-големи злини“ – бил е близък с ОБозе почившия ни цар Борис ІІІ! Това е достатъчно, за да бъде обявен за… „фашист“!

Сега идва ред на най-тежките му „престъпления“ – бил е министър на земеделието и държавните имоти в най-успешното българско правителство от 1878 година до наши дни – това на премиера Георги Кьосеиванов. Тогава страната ни се превръща в образец за демократичност и липса на сериозно класово разслоение. Народът е умиротворен и обединенработи, гради, твори, влиза в десятката на развитите нации в Европа. За другарите това обаче е утежняващо вината обстоятелство.

През лятото на 1944 г. Иван Багрянов става министър-председател и отменя т. нар. антиеврейско законодателство. Само че, когато го изправят пред съда, комунистите не признават това за предимство. Той се е опитвал да преговаря за сключване на мир с Великобритания и САЩ. За такова престъплениеняма прошка. Затова, предаден от западните съюзници на Кремъл, е осъден на смърт и разстрелян заедно с другите представители на истински българския политически елит. Покосен е от кушумите на Иво-Инджевите съпартийци през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Казват, че регентите, министрите и депутатите били зарити в яма, изровена от англо-американска бомба…

Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му.Това, че е син на баща си е прекършило съдбата му и го е обрекло на мизерно същуствувание до живот. При Инджев става обратното.

Но какво чудно? Комунистите съдеха убити от тях хора! Димчо Дебелянов облече в стихове максимата: „Мъртвият не ни е враг“. Комунистите – родени простаци, не четяха. Камо ли пък – „буржоазен“ автор като Дебелянов, дал живота си за България. Те съдеха мъртви хоравече убити от самите тях! Напълно противозаконният им (анти)Народен съд еузаконилхарактерния за другарите тероризъмвече извършените убийства. Няма парадокс. Тяхната продължаваща власт е своеобразен абсурд! Този антиконституционен трибунал е издавал присъди на мъртви, ликвидирани от болшевиките българи. Подобно лицемерие дори историята на болшевишкия метеж не познава.

По-късно същите нечовешки същества хвърляха труповете на жертвите си за храна на подивелите домашни прасета на един от дунавските острови край Белене! Няма как нормалният човешки ум да побере подобни зверства, какво остава да ги проумее. Те се родеят единствено с масовото избиване на жени и деца от юдейските революционери по време на великата Френска революция (повече от 1,5 милиона жертви); с ликвидирането на стотици хиляди напълно невинни арменци от младотурските юдео-масони през 1915 година (повече от 1 милион погубени); с умишлено предизвикания глад в Украйна, дело на еврейските болшевишки изверги, предвождани от кагана на Съветска ХазарияЛазар Мойсеевич Каганович – „вълка от Кремъл[48] (между 5 и 9 милиона загинали)!

Но нение, децата на обявените от тяхкомунистите, заврагове на народа“, трябва да забравим и даже да простим. Аз нито искам, нито мога. Кой каквото иска нека мисли за мен. Ако щете – не ми достига толкова вяра в манипулираните от фарисеите Евангелия. Няма да обърна и другата буза. Следите от болшевишкото насилие върху семейството ми още личат по едната

А моя милост е най-елементарен пример. При това не дотам изпитал болшевишкото зло на гърба си. Все пак формално бяхме живи… Колко много от близките ми страдаха десетократно стократно повече! Никой не се сети за страданията им, камо ли да предложи да ги овъзмезди! Все така не признават на политическите затворници на комунизма за трудов стаж годините, прекарани в занданите и концентрационните лагери!

Прекрасни, образовани, знаещи чужди езици хора бяха изхвърлени не само извън борда на политическия кораб, ами са на ръба на оцеляването. Докато Инджевци властват. Погледнете само пожарникар-премиеркатапо бащина линия трето поколение комунистка. За сина на терориста и убиеца Димитър Яков Станишев да не отварям дума. Принадлежността на БКП и намеждународното комунистическо и работническо движениепродължава да бъде предимство, даже огромна привилегия. Не само тук, но и в лицемерния Запад.

Няма да спра да изтъквам позора, с който тамошният псевдоелит се покри, приемайки комунистическата офицерка от Държавна сигурност за посланичка във Вашингтон. И като гуди комунистката, болшевишката заместник-министърка и депутатка Ирина Бокова начело на ЮНЕСКО. Нейният баща беше закоравял убиец.[49]

Все така се придържам към Божия завет, който ни задължава да спазваме следното: „Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.[50]

Никой да не ме разубеждава с удобното „не съди, за да не бъдеш съден“. Не искам ничий живот, а само да се оттеглят и покаят. Да престанат да манипулират и да пречат. Държа справедливостта да възтържествува. Затова ще съдя. Защото те ни съдеха и продължават да го правят постоянно и с болшевишка злоба и тевтонска упоритост.

Господ ни е осветлил, че „по думите си ще бъда оправдан, и по думите си ще бъда осъден“.[51]

На Него се уповавам.

И вярвам в древната мъдрост: “Suum cuique tribuere” – „всекиму заслуженото“!

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Досега те бяха общо 47, шестима от тях – имигранти. Сега са с седмина повече. Но за пореден път повечето са едни и същи хора, които искрено помагат за издржката на тази медия. Няма как да издържа дълго. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Неотдавна в „Агора“един подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“Изглежда послушахте съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но повече не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка.

Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“получава огромен обем информация.“

Явно една шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 600. Гастрольорите са поне още толкова. (Броячът се занулява при 1000 прочитания.) Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 300. Всеки от тях да внася по 1,50 лева месечно – 18 лева годишно, бих могъл да продължа. Уви…

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации? Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща… Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям. Внесъл съм необходимата такса за присъствието на медията в интернет до края на годината. Но ще разредя появата на моите публикации. Време е да помисля и за себе си. Съжалявам.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 



[1] „Отворено писмо до Иво Инджев“ от Petar (Петър Калинов), BGLog.net, БлогХау Консултинг ЕООД, местоположение не е посочено, 5 март 2010 г., online: http://bglog.net/BGLog/37874; същото в блога на автора: online: http://petarkalinov.blog.bg/politika/2010/03/05/otvoreno-pismo-do-ivo-indjev.504718

[2] Пак там.

[3] Пак там, от divedi на 6 март 2010 г., 02:08 часа, online: http://bglog.net/BGLog/37874

[4] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[5] Стенограма от заседанието на колегиума на МВР, проведено в София от 10 януари 1990 г., стр. 39; фотокопие в архива на автора.

[6] Пак там.

[7] Пак там, стр. 38; фотокопие в архива на автора.

[8] Анелия Попова – „Неизвестните около олигарха“ в „Олигархът Красимир Стойчев: Не съм катастрофирал, удариха ме!“, в. „Шоу“, Агенция БЛИЦ, София, 13 октомври 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/120192

[9] Пак там.

[10] Славка Бозукова – „20 години Висок Стандарт“, в. „Стандарт News“, София, петък, 10 август 2012 г., online: http://www.standartnews.com/mneniya-20_godini_standart/20_godini_visok_standart-160305.html

[11] „От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 9, 15.

[12] Вж. Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство „Советская Кубань“, Краснодар, 1994 г., стр. 32.

[13] Пак там, стр. 47.

[14] Кеворк Кеворкян – „Мунчо. Как гостувах на Слави“, в. „Уикенд“, София, …, препечатано от “Afera.bg”, Варна, четвъртък, 31 май 2012 г., online: http://afera.bg/pozitsia/24230.html

[15] Детегледачка, англ.

[16] Curtis B. Dall – “F.D.R. – My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172.

[17] Вж. подробности в: Георги Ифандиев – „Спомени за изгубения живот“, Издателство “VirtuaWorx”, София, 2007 г., Глава първа.

[18] Игор Бунич – „Златото на партията”, първо издание, ИК „Прозорец”, София, година на издаването не е посочена, най-вероятно 1995-а, стр. 96, 94.

[19] От 1950 г. Григорий Климов работи за ЦРУ. Което сериозно дразни отгледаните в лабораториите на КГБ днешни руски пишман националисти – например Олег Платонов. Подобно на тукашните комунистически „антикомунисти“, той и колегите му не пропускат да ужилят автора на „Протоколите на съветските мъдреци“. (Вж. напр. Олег Платонов„Русское сопротивление на войне с антихристом“, Из воспоминаний и дневников, Издательство „Столица-Принт“, Москва, 2010 г., Глава 46, online: http://rusk.ru/st.php?idar=110960)

[20] Вж. Григорий Климов – „Имя мое легион“, вече цит. съч., стр. 27.

[21] Пак там.

[22] Aldous Huxley – “Proper Studies”, Chatto and Windus, London, 1927 г., стр. 1.

[23] „Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох самв ДС!“, едно интервю на Славей Костадинов, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 октомври 2007 г., online: http://www.blitz.bg/article/4017

[24] Правописът запазен.

[25] До началника на управление кадри на МВР, Молба от Иво Любомиров Инджев, бул. „Волгоград“ № 30, София, 3.ІІІ.1976 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[26] Справка-заключение“ относно изучаването на Иво Любомиров Инджев, кандидат за стипендиант на Първо главно управление – ДС, предлага н-к отдел „Кадри“ при ПГУ-ДС полковник: подпис с апостроф (саморъчно поставен, не се чете), н-к Първо главно у-ние – ДС: ген.майор: подпис с апостроф (саморъчно поставен, започва със Ст., но не се чете), н-к у-ние „Кадри“ МВР: неподписано, София, 14.VІ.1975 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[27] Предложение относно: привличане на новоназначения кореспондент на БТА в Бейрут Иво Любомиров Инджев за сътрудник на отдел 04, ПГУ, отп. 1 екземпляр, ИЗП.ОР. 8100, предлага: ст.л-т Ив. Димовски, съгласен: н-к направление Ив. Живев., София, 5.07.1983 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[28] Справка относно: Иво Любовиров Инджев, отпечатано в 1 екземпляр, Изп. 04/8100, Нап. Тороманова – 6051 а, ст. Разузнавач отдел 01 ДС, ст. Лейтенант Ив. Димовски, София, 17.06.83 г., в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[29] Вж. Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Как службите ковяха „демократи“: Иво Инджев ─ подлецът се ражда“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, www.diagnosa.net, София, вторник, 31 юли 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b5%d0%bf%d0%be%d0%bf%d0%b5%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%81%d0%bb%d1%83%d0%b6%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%ba%d0%be

[30] Огнян Дойнов – „Спомени“, допълнени от Зоя Димитрова, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2002 г., стр. 339.

[31] Aldous Huxley – “Texts and Pretexts: An Anthology with Commentaries”, Chatto & Windus, London, 1932 г.

[32] Баща й, генерал Буруджиев, е съвършено безмилостен убиец

[33] Майка му е била членка на обявения за фашистка организация Съюз на българските национални легиони, а неговият баща Георги Найденов се е сражавал в съветски партизанински отряд. При Живков дълги години беше кореспондент на БТА във… Вашингтон, където Валери – комунист и агент на ДС, е завършил средно образование.

[34] Пак там, стр. 338.

[35] „Цвятко Цветков ― бивш главен секретар на МВР, бивш зам.-шеф на страховитото Шесто“, препечатано от в. „168 часа“, Български Информационен Блок, 29 юли 2008 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=7078&Itemid=1

[36] Вж. Янко Янков – „Досиетата на ДС (14)”, Писмо №LPC-Euro-Just-18/06.07.2007 г. до Държавния секретар на САЩ, Директора на ЦРУ, Посланика на САЩ в България, посланиците на държавите, акредитирани в България, всички български и чужди медии, 6 юли 2007 г., Ianko Iankov, София, 31 август 2007 г., online: http://iankov.blogspot.com/2007/08/14.html

[37] Разполагам с личните свидетелства на близките до Илия Минев политически затворници Петър Гогов и Николай Галев за това как през 1990 г., когато той се върнал от САЩ, на летище „София“ бил причакан от еврейската служителка на американското посолство Шийла Батмън. Тя му рекла, че е за „фашисти като него“ е по-добре да не се занимават с политика.

[38] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 3, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[39] Пак там.

[40] Вж. Светлана Баталова – „Красимир Райдовски: ДС контролираше СДС и ДПС“, в. „168 часа“, , София, 17 септември 2010 г., online: http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=613169

[41] Пак там.

[42] Цитатът а парафразите са от: Христо Радевски – „Към партията“, 1932 г.

[43] Пак там.

[44] Пак там; парафраза.

[45] „Атанас Киряков“, УикипедиЯ, последна промяна на страницата на 13 юли 2012 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9A%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B2

[46] Димитрина Чернева – „Атанас Киряков: Комунизмът ни превърна в един лицемерен народ“, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 7 октомври 2011 г., online: http://www.glasove.com/atanas-kiryakov-komunizmut-ni-prevurna-v-edin-litsemeren-narod-16622

[47] Предложение относно: привличане на новоназначения кореспондент на БТА в Бейрут Иво Любомиров Инджев за сътрудник на отдел 04, ПГУ, вече цит. съч.

[48] Прозвището е популяризирано от амариканския автор, евреина Стюарт Кахан, който твърди, че е роднина на Каганович. (Вж. Stewart Kahan – “The Wolf of the Kremlin: The First Biography of L.M. Kaganovich, the Soviet Union’s Architect of Fear”, William Morrow & Co, New York, NY, 1987 г.)

[49] Вж. слово на Радой Ралин по повод на тържественото честване на Райко Алексиев в Народния театър, София, 8 март 1993 г., в: Ивайла Александрова – „Горещо червено”, ИК „Жанет 45”, Пловдив, 2007 г., стр. 68.

[50] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 17-19.

[51] Пак там, гл. 12, ст. 37.

 


Анкета:

Има ли решение, изход, за спасение на България?

View Results

Loading ... Loading ...