Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Всеки да го разбира, както желае.

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 „Внимавайте в мислите си, понеже те се превръщат в думи.

Внимавайте за своите думи, тъй като те прерастват в действия.

Внимавайте в действията си, защото те стават навици.

Внимавайте със своите навици, понеже те оформят характера.

Внимавайте с характера си, тъй като той се превръща в съдба!“[1]

 

„Политиците са като футболистите – играят

Пред празни трибуни, понеже зрителите са изгубили интерес към тях.“[2]

 

 

 

 

Продължение.

 

 

 

Както вече стана ясно, героят на тази публикация се изживява като „пламенен“ и „последователен“ „антикомунист“. Също така – като краен „антисъветчик“. Но е „решил“ да замине за Съветския съюз, където „да повиши образованието си“! Нещо не се връзва, нали? Или и той, както мнозина други, са искали да „променят системата отвътре“? Което ме предизвиква да повторя думите на Владимир Свинтила: „Да се опитвате да промените комунизма е все едно да се мъчите да облагородите сифилиса.“

Но… доста хора мислят другояче. И смятат, че всеки – особено комунистът, има право на промяна. Като за пореден път „гърди геройски напред да изложи“. В такива случаи винаги питам: Какво ще стане, ако дойдат марсианци? Уви…

Дали наивността или гузността предизвикват тази безпринципност? В своите дневници на датата 4 януари 1991 г., вечерта, бай Владо Свинтила е записал следното: „Среща с директора на [вестник] „Мир“. Удивително наивен човек. Щял да вика Тончо Жечев да му пише антикомунистическа статия. Уговорихме се да напиша аз една. Предупредих го, че ако приеме Тончо Жечев, няма да има сътрудничеството на другите. Никак не е наясно по въпроса за комунистите…“[3]

Става дума за един от любимите ми автори – Стефан Бочев. Да, беше наивник. Зет на Георги Кьосеиванов, най-успешния български министър-председател, през 1945-а зарязал семейството си в Швейцария, за да помага на тукашната опозиция. Което го отвело в… концлагера Белене.

Той нарисува мащабната и изумително точна картина на болшевишката епоха в обемистата си книга „Белене: Сказание за концлагерна България“. Искаше да стана главен редактор на неговия „Мир“. Не се разбрахме на тема християнска милост и антикомунизъм.

Дали и бай Владо беше наивник? Или представляваше друг вид Стоян-Ганевщина? (Виж илюстрациите.) Не бяхме близки, за да преценя. Но не се съмнявам – през целия си живот бившият външен министър на Народна република България последователно и със стръв е преследвал своите егоистични амбиции, без да се съобразява с цената, която други заплащат за това.

 

 

„Демокрация“ по ленински

 

 

В съветската столица ваклото пазарджишко юристче се залюбва с щерката на офицер от тамошните специални служби.[4] Бракът е реализиран и днес бившата съветска, а днес американска гражданка, другарката Ганева „демократично” живурка под крилото на Интернационала в САЩ.

Ала по-добре да надникнем в неповяхващото „творчество” на някогашния – преди точно двадесет лета – генерален секретар на Общото събрание на ООН. Част от неговия дисертационен „труд” се е побрала в издадения през 1988 г. от АОНСУ[5] сборник, под гръмкото заглавие „Новата философия на мира”. „Фундаменталното” Бай Ганево „произведение” впечатлява още с надслова си: „Конституционният аспект на съветската външна политика в условието на формирането на правова държава”.[6]

Ето по какъв начин „ваклото агънце“ на СДС е „повишавало образованието си“! Навярно е достигнало „космически висоти“. Това показва последвалото му „извисяване“ чак до Ню Йорк.

Става ли ви ясно къде и как другарят Стоян е бил подготвян за бъдещото си вицепремиерстване, за министър на външните работи на „демократичната” (Народна) Република България, и за временен шеф на министерството на тайното световно правителство, наречено Организация на обединените нации? Нека се запознаем със „съвременните” и подчертано „демократични” насоки, които настоящият американец е споделил с ограничения и добре подбран кръг от читатели на сборника:

„Деветнадесетата общосъюзна конференция на КПСС определи като първостепенна задача формирането на правова държава, чиято същност се състои преди всичко във върховенството на закона и на първо място на конституцията. Този принцип има непосредствено отношение и към външната политика. Осъществяването на новата философия на мира, която бе обоснована на Двадесет и седмия конгрес на КПСС, е възможно в условията на радикални промени в политическата система, насочени към изграждане и функциониране на такъв механизъм на управление, който работи на основата на конституцията и другите закони.”[7]

Какво излиза? Преди всичко, че „наивниците“, които винаги са били далеч от БКП, не са и помисляли да отворят подобна книжка. Ако бяха посегнали към нея, щяха да узнаят от Стоянчо Ганев, че явно не сме живели в правова държава, не са ни управлявали „на основата на конституцията и другите закони“. Защото de facto излиза точно така.

Излишно е да споменавам, че на всички, дори на повечето закоравели комуняги, беше ясно, че не ни управляват, а ръководят – и то в условията на пълното потъпкване на правото. Във връзка с това преди 19 лазарника публично запитах: „Въпросът е защо тогава онези, които са ръководели в беззаконие, са на свобода и дори в парламента?“ И продължих: „Има и второ – приказката за „радикални промени“. Помните ли колко пъти я слушахме в края на 1989 и началото на 1990 г.? Ясно е, че всичко, дори терминологията, е било подготвено отдавна и все в КГБ, за което пък доузнахме от един наскоро излъчен телевизионен филм.“[8]

„При социализма политиката трябва да има юридическо битие“ – твърди Ганев в посоченото си творение. Нима? Какво откритие! Че то във всяко е редно да бъде така. Тъкмо при социализЪма на другарите не беше.

По-нататък Нора-Ананиевият питомец се спира по-конкретно на интересуващите го – по-точно – на възложените му теми и проблеми. „Първостепенно значение в условията на формирането на правовата държава и на осъществяването на новото политическо мислене в международните отношения придобива конституционният институт на външната политика, т.е. съвкупността от конституционни норми, отнасящи се до определянето и реализирането на съветската политика в сферата на международните отношения. В тези условия съдържащите се в действащата съветска конституция норми относно външната политика на СССР представляват значителен интерес.“[9]

Двадесет и четири години по-късно същият автор е заел противоположна позиция. Но има право да се променя – според мнозина от вас. Да видим и чуем:

 

 

http://youtu.be/0nZPRs1oP2s 

 

 

Как ви се струва? Да спрем и поразсъждаваме. По онова време, само година преди промените, Стоян Ганев явно е бил последователен ленинец. И е вярвал, че: „Демократичната република може би е най-добрата възможна политическа черупка за капитализма…”[10] Днес е „антисъветски екстремист“, казано на езика на неговите възпитатели от Университета „Ломоносов“ или секретната школа на КГБ в Иваново край Москва, както нашепват запознати с целта на „повишаването на неговото образование“.

Обаче навярно са го обучавали постепенно да се измъква от „черупката на социализЪма”. Две неща правят впечатление в цитирания откъс. Първо, фактът, че в статията му става дума за „формирането на правова държава, чиято същност се състои преди всичко във върховенството на закона и на първо място на конституцията”, безспорно доказва: дотогава тя все едно не е съществувала. С други думи, под ръководството на определени свои вече достатъчно известни висши дейци, още в условията на действащия Член първи на Живковата Конституция, БКП е признавала господстващото безправие на своя режим.

В онези години твърде ограничен кръг най-верни другари са били наясно, че им предстои да обявят това държавно устройство, основано на терора, за „еднолична власт”.

И второ, че един от основателите и главните комисари на СДС е бил готвен в Москва за „радикални промени в политическата система, насочени към изграждане и функциониране на такъв механизъм на управление, който работи на основата на конституцията и другите закони”.

Не е бил само той. Вече знаете за Снежана Ботушарова, Христофор Събев, Иван Костов… Древните са казали: “Da mihi facti, dabo tibi ius” – „дай ми фактите и ще ти дам правото“. Затова да оставим коментарите за после. Тъй като е известно, че „фактите са свещени“. Нека се доверим на органа Му – покойния всекидневник „Демокрация“. В брой 124 от 31 октомври 2001 г. вестникът помества биографични данни за лидера на СДС Иван Йорданов Костов:

„… 1969 – военна служба в Кърджали, младши сержант.

Аеролог в Института по хидрология и метеорология – София. Учи за летец в Селскостопанската авиация в гр. Кременчук, Украйна…

Началник „Планов отдел“ в Завода за преработка на хартия – Гара Искър, София. [Как беше възможно това за „млад специалист“, който не е членувал в БКП?]…

1982-1984 – слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Като свободен аспирант защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера“, кандидат на икономическите науки.“[11]

След публикациите ми от 14 декември 2011 и 2 март 2012 г. тази страница на вестник „Демокрация“ беше изтрита от интернет! Само че моят архив е запазил кадър от нея. (Виж илюстрацията.) Не ви ли се струва чудно, че Костов продължава да крие своето пребиваване в съветската столица през периода 1982-1984? Така, както допреди по-малко от година проявяваше срамежливост по отношение на своята статия във в. „Работническо дело“.

Поведението на подставените лица е едно и също. Имам предвид онези „троянски коне“, които БКП и ДС внедриха в т. нар. опозиция, за да съсипят всеки опит за свобода и да ликвидират надеждите ни за справедливост и демокрация, ако щете.

Сега разбирате ли, че каквито „демократите” ни, такава и „демокрацията” у нас. В предаването на Цветанка Ризова, което споменах в предходните части на този обзор, Стоян Ганев си спомни как – цитирам: „… Навивахме Иван Костов, да не става експерт на БКП, а да остане в СДС.”[12] Ето ви още един „титан на демокрацията” по комунистически.

Не при старата система, а след 10 ноември 1944 г., Иван Йорданович напътстваше от страниците на органа на ЦК на БКП вестник „Работническо дело” самата партия-майка как „да се реформира” и да „ръководи при новите условия”. И останалите ни „демократи” бяха направени по същия калъп на компартията и на нейните репресивни тайни служби. Не един и двама от тях се завърнаха при корените си или отидоха в други филиали на централата със седалище на улица „Позитано” 20 в столицата.

От време на време Западът ги сменя като носни кърпички. Понастоящем е застанал зад поредните партийни многобойци и подставени лица – комунистката Б.Б. и анархоземеделеца с червен привкус Я.Я., понастоящем пледиращ за „ред, законност и справедливост“! Докато пиша тази част, Яне „Хлапето“ Янев се намира на инструктаж в САЩ, в централата на Републиканската партия. Това гласи официалната информация. Нали го водят… „десен“?! Кои служби го му набиват клинците и в какви дрешки ще го видим не след дълго, е излишно да гадаем. Всеки мислещ човек се досеща.

Но едно е напълно ясно: Западният елит не забравя за своите основни доверени лица от БСП. През това време е в ход поредният експеримент на политическото генно инженерство – реанимирането на политически покойници. Стоян Ганев е един от тях.

 

 

Панаир на сатаната

 

 

Ще приведа само още един пример за Стоян-Ганевия мироглед в навечерието на „нежната революция“, в която му е отредена важна роля. През 1988 година тогава все още бъдещият председател на Общото събрание на ООН пише: „В зависимост от конкретните исторически условия на различните етапи на развитие на съветската държава различни са били и конкретните задачи на съветската външна политика. Но още от Декрета за мира до наши дни нейните главни задачи са неизменни. Както изтъкна М. С. Горбачов в доклада си по случай 70-годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция, „принципната линия на нашата външна политика неизменно е следвала генералното направление, изработено и започнато от Ленин, т.е. в съответствие с природата на социализма, с неговата принципна ориентация към мир.“[13]

Как се връзва всичко това с твърденията му от видеосвидетелството? Къде в поднесените ви цитати от Бай Ганевото творчество става дума за това, че „отговорността за съдбата на България в последните десетилетия носи също така Кремъл и съветското КГБ. Нима не е така?… Те носят отговорност. Става дума за миналото, за това, което е било в България. Също така темата за лагерите в България е несравнимо [не познава значението на думите; в медицината това е познато като дислексия – в разбиране на прочетеното.] свързана със Съветския съюз.“

“Scripta manent, verba volant” – „изреченото отлита, написаното остава“, както най-точно трябва да се превежда присъдата на древните. Та с приведения откъс от статията на другаря Ганев в подготвения и редактирания от другарката Нора Ананиева сборник, той се доказва като верен и последователен ленинец. Навремето определиха Ганев като „ваклото агне“ на „демокрацията“. Но е известно, че “Pelle sub agnina latitat mens saepe lupina” – „под кожата на агнето често се крие нрав на вълчица“! Или както е рекъл нашият народ: „Вълкът козината си мени, но нрава не.“ Точка!

След като е приел Горбачовото твърдение, че „съветската външна политика неизменно е следвала генералното направление, изработено и започнато от Ленин, т.е. в съответствие с природата на социализма, с неговата принципна ориентация към мир“, Бай Ганев е оправдал всичко онова, за което днес иска да държи своите предишни възпитатели. Той навярно смята и договора „Рибентроп – Молотов“ за част от „принципната линия на съветската външна политика“.

Както не веднъж съм изтъквал, тези момчета и момичета са готови майките си да продадат, само и само да плуват на повърхността като екскременти, но… изпуснати от синедриона. Та нали същият този Стоян „най-често крещеше срещу останалите си колеги в СДС, че са „перестройчици“. Пази, Боже, от такива „демократи“! Ама какво друго можеше да роди създаденият в условията на милиционерски комунистически терор Клуб за подкрепа на гласността и перестройката?“[14] Всъщност – престрояването!

И те се престроиха. И то – не веднъж! И продължават с перестройката – престрояването. „Ако сте последователна демократка“ – се обръща Бай Ганев към другарката Любица Кулезич. Та кой друг, ако не тя, той, Кошлуков, Яне, Костов, Агов, Б.Б., Сидеров, всички знайни дейци на домораслата ни псевдо демокрация са истинските перестройчици? Те са легион.

Към техните духовни предци гневно се обърнал Господ: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?“[15]

Кулезич е дъщеря на убийци – активни борци против „фашизма“ и капитализма. Вуйчо й, полковникът от Държавна сигурност Йордан Банев, бащата на алчно червения олигарх Николай Банев – още по-жесток изедник и мародер.[16] Самата тя е членувала в „славната“ БКП.

Стоян-Ганевата майка – същата. Чичо му – тоже. „Крушата не пада далече от корена“, е отсъдил народът. Бай Ганев е възпитаник на тукашните и съветските тайни служби – репресивната машина на обявения със закон като престъпен болшевишки режим. Както личи от писанията му, за него трагичният Октомврийски метеж в Русия от 1917 г. е… „Велика социалистическа революция“! Какво „право да се променят“, какви „демократи“? Има ли смисъл да обсъждаме още?

Кратките цитати от Стоян-Ганевата творба под редакцията на другарката Нора Ананиева – покровителка на Гриша Ганчев, Данчо Лазаров и поверените им от партията фирми, е убедително доказателство: Интернационалът е подготвял на тъмно своите бъдещи доверени лица. Вече споменатият дефицит на кадри, на които Братството може да разчита, личи от тези „възкресителни” операции и от поредната доставка на Стоян Ганев по нашите земи.

Преди малко повече от деветнадесет лета се тревожех: „Какво е най-страшното при рухването на митовете около пръкването на „демократичната опозиция“? Огорчението, че всичко е било уйдурма. Нямаше как да е другояче. Ужасно е отчаянието, в което изпадат стотиците хиляди честни антикомунисти, страдалци в името на истината. А тя е такава и няма как да бъде променена. Народът, обаче, е в състояние да изрита негодниците, да се пречисти и окуражи. Веднъж вкусена, забранената ябълка на свободата влива сили и на най-унилите. Другарите комунисти просто трябва да запаметят веднъж завинаги – връщане назад няма! Робът е разчупил оковите си. До ще време и ще ги захвърли окончателно. Троянските коне няма да го измамят и спрат.“[17]

Уви, колко съм се лъгал! Андрей Луканов се оказа прав – не след дълго мнозинството от нашенци взе да изпитва носталгия по комунизма. Никой не приказва за безмерно голямата вина на Стоян-Ганевци, но и на медиите. Още на 31 декември 1990 г. бай Владо Свинтила отбелязал в дневника си: „Намираме се в най-мрачния период. Комунистите чрез своята агентура са глътнали пресата. „Християндемокрация“ и „Пряпорец“ са минали към Ера 3 (комунистическа агентура), в „България“ и „Република“ има комунистическа цензура. „Демокрация“ и „Свободен народ“ са направени прокомунистически парцали.“[18]

В началото, когато през май 1990 г. ме възстановиха на работа – този път повторно в седмичника „Софийски вести“, се самозаблуждавах, че с болшевишката пропаганда и нейните протагонисти е свършено. Мислех си, че хората ще ги забравят и никога повече няма да чуя споменаването на имена на позора, като Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Тома Томов, Тошко Тошев, Николай Конакчиев, Даниела Кънева, Стефан Солаков, Петьо Блъсков, Величко Конакчиев, Велизар Енчев, „Пиги Маринкова“, Величко Скорчев… Господи! Те не само се показват и четат „морал“. Направо шестват из електронните и печатните медии.

Оставете това, ами нароиха още по-долни и егоистични свои подобия – Николай Бареков, Слави Трифонов, Мартин Кирилов Богданов – Карбовски, Диана Найденова, Росен Петров, Кирил Вълчев, Севда Шишманова, Цветанка Ризова, Димитър Цонев, и още, и още – неизброима сган от духовни хюмнета. Бас държа, че онова, на което те днес са готови, би накарало поне Конакчиев да се изчерви.

Та манифестацията на комунистическите престъпници в телевизионните програми не само не секна. Сега по всяко време можете да зърнете дори наследниците на диктатора Евгения и Тодор Живкови! То е все едно по германските ARD, ZDF или SAT да се „наслаждавате“ на потомците на Хитлер… Не се заблуждавайте, има ги.[19]

Днес не бих повторил написаното от мен преди близо две десетилетия. Което е жалко. Но не за мен, а за всинца ни.

 

Що се отнася до технологията, която Интернационалът използва за създаването и налагането на Стоян-Ганевци, за нейното конкретно прилагане у нас – в продължението на настоящата поредица.      

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Не съм пророк. Но се върнете към публикацията от 8 август т.г. За да се убедите, че съм предвидил изграждането на АЕЦ „Белене“ от „американска“ компания. Днес това е факт. Даже Народното събрание ще променя своето „окончателно“ решение. Колко тъпо, прозаично и смешно!

За онези, на които им е трудно да намерят публикацията, или ги мързи, припомням дословно онова, което написах тогава:

 

„Никой в британската столица не коментира „високопоставеното“ посещение на Le Pompier Soleil на „Даунинг Стрийт“ № 10 в английската столица. Прегледах електронните варианти на пет тамошни всекидневници – нито дума, камо ли ред или заглавие. Все едно пожарникар-премиерката ни не е стъпвала на лондонски тротоар…

Имате право да ме обвините в „конспиративно“ мислене, но за мен тази „джудо-таекуондо дипломация“ е смущаваща. Само преди дни на същия стол до камината на британските премиери седеше самият Владимир Шаломович – товарищ Путин. Миналия вторник – неговата наместница у нас, вярната дъщеря на Партията, майорката от Държавна сигурност Б.Б. – понастоящем с чин „генерал“ и длъжност министър-председателка на бившата почти шестнадесета република на СССР.

Може да съм придирчив, но държа да зная истината. Понеже „министър-председател“ означава „пръв слуга на народа“. Усещам мразовития полъх, идващ от имението на сър Джейкъб Ротшилд и неговия син Нат. Мирише ми не толкова на газ, както тук се опитаха да ни заблудят, а на… ядрено гориво.

Дано се лъжа, но ми се струва, че задкулисният жест на другаря Дмитриевич е сепнал английските Ротшилдови, които, по всеобщо признание, в момента водят най-богатата фамилия на планетата. И банкянската мома е била ощипана – та да се сети и да удари едно рамо на интернационалната корпорация, която по всяка вероятност ще изгражда АЕЦ на площадката край Белене. Другарят Дейвид Камерън е бил само proxy – пълномощник. По-точно – a go-between – посредник или съвсем пунктоално – сводник.

Както под сурдинка шепнат специалисти, централата ще бъде частна. Очаква се обзавеждането й да бъде изпълнено със съветски – пардон – руски ядрени реактори, и „американска“ турбинно-генераторна машинария. Доколкото наднационалната компания „Уестингхауз“ може да мине за… американска.

Иначе, темата за газопровода „Набуко“, протоколно пробутана като „основна“ в разговорите между другарите Камерън и Б.Б., е напълно несъстоятелна. Великобритания няма никакво, ама съвсем никакво отношение към този проект. Къде бяха „журналистите“? И има ли ги изобщо?…

C’est la vie. „Нашенци“ от „Факултето“ и Столипиново казват: „Се-ла-фиф“… Всеки да си го преведе, както желае.“[20]

 

Надявам се да сте разбрали: Става дума за препрани наши пари. Да, вашите и моите, понеже са откраднати от вас и мен, от нас, от народа. „Консултантите“ Емил Хърсев – личен агент на Цвятко Цветков, и Богомил Манчев – пълномощник на БКП, рожба на Румен Овчаров и на неговия подопечен олигарх, комсомолския деятел Красимир „777“ Георгиев, скрил се в Швейцария, са само „лица по сделката“. Вярно – високоплатени, все с нашите пари.

Зад тях е Братството и в частност световното енергийно лоби. То е инвестирало много пари и очаквания в комунистите. Затова никой не ги докосва. А Ирина Бокова ще бъде преизбрана за началничка на ЮНЕСКО.

Няма „конспиративни теории“, а истина. Само тук ще се сблъскате очи в очи с нея – с истината, с цялата истина, и с нищо, освен истината!

 

Повтарям: “Delenda est Communismo” – „комунизмът трябва да бъде разрушен“!  

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Препоръчвам ви да посетите страницата „Диагнозите ви“, за да се уверите чрез свидетелството на политическия затворник на тоталитарния режим, дългогодишния преподавател по психология на правото, история на правните науки и по политология Янко Янков, че ужасите на комунистите и на тяхната служба за партийна сигурност продължават.

Помнете: не бъдете безразлични! Никой не е застрахован. Понякога изгарят и напълно невинни и безучастни люде…

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Специална признателност на стоматоложката доктор Пейчева. Тя знае защо.

От февруари досега дарителите са общо 63, седем от тях – имигранти. Повечето са едни и същи хора, които искрено помагат за издръжката на тази медия. (Този месец – рекордна сума, благодарение на двама наши сънародници във Франция.) Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Неотдавна в „Агора“ един подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“ Изглежда мнозинството послуша съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка.

Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“получава огромен обем информация.“

Явно една шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 600. Гастрольорите са поне още толкова. (Броячът се занулява при 1000 прочитания. С изключение на случаите на външна намеса.) Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 300. Всеки от тях да внася по 1,50 лева месечно – 18 лева годишно, бих могъл да продължа. Уви…

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации? Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща… Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям. Внесъл съм необходимата такса за присъствието на медията в интернет до края на годината. Но ще разредя появата на моите публикации. Време е да помисля и за себе си. Съжалявам.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ YouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър