Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

Епопея на негодниците: ВРЪЩАНЕТО НА „ТЪПОТО ОСТРИЕ“ НА ДС, ДРУГАРЯ СТОЯН ГАНЕВ, РАЗКРИВА: БКП ПОХАРЧИ КАДРИТЕ СИ – Част 2

 

 

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Всеки да го разбира, както желае.

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Scientia est potentia[1]

“Ignorance is strength!”[2]

„Сега, когато вече сме невежи, няма как да ги забием!“

 

 

 

 

Продължение.

 

 

Както се убедихте още в предходната част на тази публикация, Стоян Ганев е пробутван като „яростен антикомунист“. Сам той се изживява като такъв.

От една страна, ето го антихристът, съчетан със сатаната. „… Той е онова, което в нашите лекции наричаме дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност. Това е, така да се каже, туземно израждане от заобикалящата среда. Затова Бердяев-Бердичевски твърди, че който се е родил от този съюз, ще управлява света… Още в Библията е дадена добра формулировка, че сатаната често обича да се превъплъщава в образа на ангела на света, на либерал.[3]

От друга страна, това е роля. И ваклото агънце на домораслата ни демокрация я играе отдавна. От дългогодишното им повтаряне репликите му са толкова добре наизустени и механично изричани, че даже най-непредубедените усещат фалша в тях.

 

 

За делото на комунизма винаги готов!

 

 

Аз съм участвал в два исторически кръговрата.“ – разяснява бившият председател на Общото събрание на ООН. – „Единият бе през 1990-1991 г. СДС бе на път да бъде погазен, когато се раздели на 3 части. Започнаха усилия за съюз с комунистите. Не защото бяхме млади, а защото виждахме истината, знаех, че ако искаме да спечелим, трябва да се покажем по-категорични и по-силни. Така се яви идеята за гладната стачка, за групата на 39-те. В един момент попаднахме в безизходно състояние. Комунистите, които тогава бяха голяма сила, искаха да ни смачкат. В този момент прецених, че трябва да направим нещо радикално. Отидох при моя приятел Георги Марков, споделих с него идеята за гладна стачка и той като ракета вдигна ръка, предложи я и тя се прие. И вече нямаше връщане назад. Спечелихме, управлявахме и щяхме още да управляваме…

Ако…

Ако не бе пагубната политика на Филип Димитров и неговите приближени, които доброволно сдадоха властта чрез един обречен вот на доверие в парламента. Не мога да забравя, когато един от лидерите на СДС, близки до Димитров, уплашено каза: „Какво ли би станало, ако комунистите не се върнат и вотът мине в наша полза?“

Защо останахте в САЩ?

Бях принуден, защото на практика комунистите се върнаха и, оказа се – за дълго.[4]

Принуден съм да повторя: По приятелите им ще ги познаете!

За Георги Марков е говорено и писано предостатъчно, но само на пръв поглед. Т. нар. журналисти не си направиха труда да изтипосат пред обществения поглед неговото тайно творчество. Естествено, щяха да го прегледат само онези, които имат очи за това. А пишатворчество“, тъй като агентНиколайе давал воля на фантазията си и е топил хора за неща, които никога не са ставали. Впрочем, този „приятел“ на Стоян Ганев заслужава поредното кратко отклонение от основната тема.

През есента на 1991 г. Желю Желев звъни по телефона на току-що „избрания“ председател на Народното събрание Стефан Савов. Съобщава му, че на президентското му бюро се намира папка с надписРаботно делона агент на Държавна сигурност с псевдонимНиколай“. Навярно пребледнял, председателят на Демократическата партия споделя вестта със своя съпартиец, по онова временай-върлия антикомунистГеорги Марков, който всеотдайно и без умора раздаваше виртуалниседесарски шутовена другарите. По всяка вероятност новината е изтласкала кръвта и от лицето на тогавашния депутат, сетнешен конституционен съдия и настоящ гаулайтер в милиционер-израелския футболен клубЛевски 1914“.

Като героините от една цинична песен двамата „се завтичат“ при „доктора“ – в прекия и преносния смисъл на думата. Сам Желев е разказвал случката, но значително по-късно. По времето, когато посещението на споменатите герои при президента като „на пожар“ е станало, бях в ръководството на все още не опорочения нов всекидневник „Подкрепа“. По една или друга причина при нас идваха прогонени офицери от Държавна сигурност. Някои продаваха информация, други диреха спасение и кариера. Явно партията не беше осведомила за предстоящия план целия свой едномилионен строй.

Една вечер, след пореден разговор с такъв капитан от Шести отдел на Шесто управление, не се стърпях и го попитах дали Стефан Савов, на когото от глупост и неосведоменост по-рано симпатизирах, е бил техен човек. Ченгето прихна. Изгледа ме, сякаш бях извънземен, и припряно отговори: „Разбира се, как иначе щеше да се издигне? Той еНиколай“!

Това е важно. Разкрива един от основополагащите принципи за изграждане наантикомунистическа опозиция“. Второто, което си обясних по-късно – онова странно тандемно втурване на Савов и Марков към президентския кабинет. И двамата били… „Николаевци“…

Сега Бай Ганев споделя нещичко за „пагубната политика на Филип Димитров и неговите приближени“. По онова време мълча като биян гъз, по израза на един от ярките „интелектуалци“ Иван Вуцов. Част от нея беше масовото раздаване на документи от МВР, според които всички в СДС се оказаха с чисто минало“. В това число и дваматаНиколаевции Сашо Сталийски, и заместник-министърът на отбраната Кольо Даскалов и всички останали изнесени на показ агенти и секретни сътрудници. Слепи ли сте? Тази практика продължава и днес.

Но да вървим напред с „основите на Стоян Ганевия антикомунизъм“. Доста любопитна е „демократичната” биография на „героя”. Като ученик в пазарджишката гимназияКонстантин Величковтой бил несменяем комсомолски секретар.[5] Сетне е завършил правоспециалност, за която е известно, че в повечето случаи вербуването се е извършвало още в университета.

Разговарял съм с офицери от Държавна сигурност и от Криминалната милиция. Сякаш са си плюли в устите, както се казва. И едните, и другите твърдят, че до 10 ноември 1989 г. не повече от двадесетина адвокати в цялата страна не са били сътрудници на репресивните тайни служби на режима. При прокурорите и съдиите изключения почти нямало. Обаче Стоян Ганев не се отдал на практическа юридическа работа, а на преподавателска дейност. И къде мислите разгърнал своя талант? Ами във Висшата специална школа Георги Димитров” – МВР край Симеоново! Демократ отвсякъде!

Не оправдавам онези младежи, които не са наясно какво представляваше съществуването през онези 45 лета на тоталитарната болшевишка власт. Имат родители, баби и дядовци – да са питали. Друг въпрос е колко пълни с петолъчки, сърпове и чукове са умовете на техните предци… Но всеки честен човек би се запитал: Кого допускаха до преподавателска длъжност в High Militia Schoolсекретна школа с три факултета, названието на единия от които е… „Държавна сигурност“?

Две думи за семейството му. Разговарял съм с двама съученици и приятели на „ваклото демократче“ и с един известен вечно снимащ пазарджишки общественик – така пожела да го представя. Всички те си спомнят с добро за баща мумузикант, който свирел по заведенията. Отварям скоба – ония служби са пускали множество пипала и сред представителите на този занаят. Но нищо не отсъждам.

Ганевите познати не изговарят лоша дума и за неговия братсъщо инструменталист, понастоящем наслаждаващ се на яркото слънце на Флорида. Защо ли поне той не вземе своята майка при себе си, та да се порадва на топли старини?

Но и тримата мои събеседници се сетиха за две фигури, оказали съществено влияние върху формирането на комсомол-конформисткия мироглед на проводения ни пореден спасител на нацията“.

Първата е въпросната майка. По спомените на моите осведомители, тя била ревностна комунистка, истинска дъщеря на полка“. Тресели я болни амбиции, особено по отношение на двамата й сина. Косвено доказателство за това срещаме в следния изблик на нейния син Стоян: „Когато през 1980-1981 г. завърших Юридическия факултет бях първи по успех. Първите 6-има получаваха правото да бъдат адвокати в София. Майка ми бе щастлива, защото изкарах блестящо изпитите си.[6]

След нея се нареждал чичото надемократа“ – офицер от ония служби. Поне един от онези, които намериха време и кураж да похортуват с мен, бяха на мнение, че тъкмо той е въвел Стоянчо в ченгесарските среди.  

Едно е сигурнопо онова време Бай ви Ганев е готов винаги да служи на партията. Ще го докажа делами и документами“, както се казва на любимия му руски език. Защо намесвам преправения средновековен български? Ами понеже през 1985 г. Стоян Ганев пакдемократичнозащитавадокторатв Московския държавен университетЛомоносов”. Понеже се занимава с конституционно право, такава е и темата на неговия „докторат”.

 

 

За советскую родину…

 

 

Известни са ми три версии за Ганевото заминаване за СССР. Първата е официалната – изпратили го. Защо него и как? Питайте ония служби.

Втората е неговата: „Изведнъж у мен нахлу желанието да не ставам адвокат и реших да отида в Москва да повиша образованието си. За мен това бе единствената възможност, защото децата на номенклатурата заминаха за Англия.[7] По-добре да видим и чуем версия на неговото лично признание.

 

 

http://youtu.be/34UAsk_r61I

 

 

Като гледам, слушам и чета тези наглеци, излиза, че все едно не съм живял в онзи строй. Да, той беше истински стройвоенен при това, с цялата суровост и безропотност, особено на нисшите чинове като моя милост, която беше част от него. Роптаещите, дирещите правда и справедливост, попадаха зад решетките. Показвал съм ви изтъкнати личности, които са били връхлетени от железния юмрук на партията-държава с цялата негова безмилостна жестокост!

Но да оставим йерархичния армейски строеж на цялата тоталитарна система с нейното не търпящо възражение могъщество, пред която средновековната Инквизиция изглеждаше като невъздържано малко по-добре хранено и капризно дете. И да разчоплим конкретния случай. Някой може ли да обясни на мен несведущия, сякаш пребивавалия другаде, как така е било възможно някакъв провинциален абсолвент да „реши да отиде в Москва, за да повиши образованието си“?

Та през 1972 г. не ме пуснаха да отида на гости на родния ми чичо в… Румъния! Десетки мои приятели бяха лишени от възможността да заминат на екскурзия до ГДР, да речем. Точно такъв действителен случай ми дойде на ум. Този мой близък подаде молба за проверка, облепена с таксова марка от 10 левапо онова време равняваща се на две вечери с гадже в ресторант.

След няколко месечно чакане получи съобщение да се яви в Паспортната служба на тогавашния булевард „Георги Димитров“. Приел го някакъв генерал, чието име не помня. Бил съвършен простак, от типа на онези нищожества, като Добри-Джуровия съпартизанинЧукундура“, описан в спомените на престъпника, накичен с маршалски пагони и удостоен с министерска власт.

Въпросният генерал повъртял някаква папка в ръцете си. Правел се, че чете нещо. (Честен кръст, спирал ме е милиционер, който изобщо не можеше да чете!) Накрая, след около петминутно мълчание „за авторитет“, отсякъл, обръщайки се към приятеля ми нати“, сякаш са пили Brüderschaft: „Тази година иди на море!“ И не допуснал повече въпроси. „Свобода“, „демокрация“, „равенство“ – изобщо истинско комунистическо народовластие“. В което „народътбяха тедругарите от алчно червената фашизирана до мозъка на костите си номенклатурасъюзниците на Хитлер.

„Вината“ на приятеля ми беше, че имаше вуйчо в Канада. А баща му, Бог да го прости, притежавал киносалон на ъгъла на столичните булеварди Витоша“ – преди това Сталин“, иПатриарх Евтимий“. По времето на описаната случка той беше превърнат в кръчма, носеща красноречивото наименование „Волга“!…

За близките ми, набедени, че са врагове на народа“, понеже имаха в семейството си някой, убит от другарите, или хвърлен по политически причини в концлагер или затвор, или просто родител на Запад, няма смисъл да отварям дума. Онези от тях, които не продадоха душите, си бяха заложници на системата чак до 1987-1988 година.

Та нали до Драгоман и Петрич, например, пускаха с т. нар. открити листове. Чак през 1989 г., благодарение на връзките на друг мой близък, видях града в югоизточното кьоше на сегашна България. Как така Стоян Ганев е имал правото да „реши да отиде в Москва, за да повиши образованието си“?

 Колко се е повишило образованието на младия юрист Ганев, не мога да преценя. Той явно изпитва някакъв комплекс по отношение на това и с право. От кого да получи образование тук, след като БКП изтри от лицето на земята целия интелектуален елит на нацията? В края на четиридесетте дядото на мой съученик, професор по морско право, бил пенсиониран, понеже бил… „буржоа“. Оттогава допреди няколко години тази дисциплина беше забравена от Алма Матер!

Та Бай Ганев „повишил образованието сипърво в съветската столица. Две десетилетия по-късно – там, където по-рано не можел – в САЩ.

Направих си труда да безпокоя трима преподаватели в някогашния Юридически факултет на Софийския университет. Те бяха единодушни: разпределените в адвокатските колективитака са се наричали някога, до един са били хора на службите. Стоянчо Ганев да е бил изключение? Едва ли.  В телевизионния вариант „Англия“ е заменена с „Уошингтън“, както с бесапарски акцент (бесапарите или бесите са древен български род, смятан за тракийско племе, населявало Пазарджишко) се изразява бившият външен министър. Що се отнася до Запада като цяло, там изпращаха най-доверените ченгета или децата на най-висшата алчно червена номенклатура. Вторитепо-рядко и по-трудно. Нищо, че беше подчинена на Уошингтън“. Москва винаги е била ревнива

Не мога да допусна, че човек с истински свободолюбиви и демократични убеждения ще реши да „повишава образованието си“ в Съветския съюз. Съществува и трета, навярно най-достоверна версия. Чувал съм я от няколко източникаченгесарски, седесарски, което е като първото, и от един-двама мои твърде осведомени приятели. Те бяха част от ранното СДС, но отвратени напуснаха това милиционерско сборище.

Предлагам тази трета и вероятно най-истинска версия. През един топъл есенен ден в началото на осемдесетте, на летищеСофиятрима младежидвама мъже и една жена, очаквали да се качат на самолет за Москва. Тогава май не са се познавали. Официално, всеки от тях отивал на „специализация“. Момичето и по-високият мъжюристив Москва, в Държавния университет Ломоносов“ – прочута сграда в стилсталинска готика“ – от най-отвратителните. Нейна многократно умалена имитация е софийският Партиен дом. Третият младеж – физик, следвало да „повишава образованието си“ в Дубна – строго секретния център за ядрени изследвания на СССР. Това място беше от т. нар. затворен тип – недостъпно за простосмъртни.

 

 

Екипите на сатаната

 

 

Имената на тримата са Снежана Ботушарова, Стоян Ганев и Христофор Събев. След „промените“ – вътрешнопартийния преврат от 10 ноември 1989 г., тримата станаха не само видни „опозиционери“, но и лидери вътре в Съюза на Държавна сигурност – СДС. Никой от тях „не е решавал“ за заминаването си. Нямаше как. Били са изпратени.

„Съдбата“, облечена в униформа на офицер от ДС, реши Ботушарова да бъде последната секретарка на първичната партийна организация на БКП в Юридическия факултет. После да стане народна представителка от СДС, без да членува в никоя от петнадесетте организации, съставляващи съюза. Вторият такъв екземпляр се нарича Иван Йорданович Костов, който пак по това време също бил проводен на специализация в СССР!

След като беше заместник-председателка на Великото народно събрание, възпитаничката на номенклатурната Английска гимназия беше назначена от демократите“, начело с Филип Димитров (друга пазарджиклийска тема), за посланичка в САЩ. Бившата адвокатка и преподавателка по конституционно право на социалистическите страни изкара и два мандата като съдийка в Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Опазил ни Господ от такива правораздаватели! Понастоящем е конституционна съдийка вКосово?!

Христофор Събев зарязва ядрената физика и се отдава на религията. Разведен, завършва Духовната академиясвърталище на агенти на ДС, и се замонашва, Някои твърдят – в нарушение на канона. Сетнешната му съдба е що-годе ясна.

А Стоян Ганев започва да преподава конституционно право в Софийския университет и в Школата на МВР.

Ако някой полюбопитства защо имената на „светата милиционер-демократска троица“ не лъснаха сред огласените от комисиите, условно наречени „Андреев“ и „Евтимов“, ще обясня. Трябват им, затова ги крият. Толкова ли е трудно да се сетите?

Това на другарката Снежана БотушароваАрсова, женена за активист на бившия легион“ – Българския демократически форум, се появява в материалите по делото срещу Янко Янков. Как и защо? Другарката все още не е била осветлена, че ще я правят демократка“, та се изявявала като доносничка! Янко Янков лично го е казвал в телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ и е показвал съответните документи.

Вие защо мислите, че винаги спират моите рубрики? За мен няма място в нито една телевизия, радиостанция, вестник? Даже участие в предаване или нещо подобно? Сигурно съм изумително некадърен? Или понеже лъжа?

Истината ги боде, не им дава мира. Нямат аргументи срещу нея. Затова допускат до влиятелните медиирепресираникомунисти и ченгета като Стоян Ганев. Но никога автентични антикомунисти и политически затворници, запазили своето достойнство и чест!

С риск да досадя, за пореден път ще покажа отговора на въпроса: Защо имена като тези нагероитеот последния разказ, не щръкват от архивите на репресивните секретни служби на тоталитарния комунистически режим? Дава го една от основните фигури на компартията и ДС след промените. Освен заместник-началник на Шесто управление на ДС, покойният Цвятко Цветков беше и главен секретар на МВР в правителството на БСП, оглавявано от Жан Виденов.

Не се изисква нищо повече от това да гледате и слушате. Но и да осмисляте.

 

 

http://youtu.be/nCBG8eH6jXg 

 

 

 

От устата на бивш министър на вътрешните работи знам, че такъв особено ценен“, свръхсекретен агент, вербуван от самияЛаврентий Берияна тукашните службигенерал Григор Шопов, е бил покойният главен прокурор Иван Татарчев. Нима „той нямаше своето значение“ и след промените?

Другпак според същия източнике Асен Агов, който продължава да действа. Наскоро нашумя дребен скандал във връзка с това. Но на бърза ръка премина като буря в чаша вода. Отдавна обещавам да му отделя повече внимание. С дебелоочието си го заслужава. Укриват и доста министри, во главе с двама премиериС.С. и И.К. Изобщо – манипулират несполучливия опит за общество, тъй като хората не стъпват на принципи.

Когато започна да разяснявам, ме обявяват заhater” – „мразещ“ – без да разкриват кого и защо. Обругават ме като краен“. Лепят ми етикетифашист“, „десен-бесен“, „антисемит“. Изкарват ме какъв ли не. Както се шегува жена ми: „Ако знаех че си такъвАма чак сега научавам.

Това е юдейски талмудски подход – жертвата да бъде изкарвана виновна. Нашият народ се е произнесъл така: „От здравата на болната глава!

 

А за по-нататъшните приключения на ваклото агънце на родната ни псевдо демокрация в Съветския съюз, у нас и в Съветските американски щати, ще узнаете, ако прочетете продължението. Обаче предварително ви заявявам: бъдете сигурниняма другиспасителиосвен Господ. Тези, които „ни дебнат отвсякъде“, са вълци в овчи кожи.

Който желае, да им се доверява. Не съм в състояние да разубедя никого. Нито опитвам.

Моята цел е истината. А словото е единственото ми оръжие. “Oderit insipiens sapientis verba magistri” – „само глупакът мрази мъдрото слово на учителя [си]“. Доказал съм: нямам претенции за нещо повече от това, което съм.

 

Но бъдете уверени в едно. Ще го изразя с перифраза на Катон Стария: “Delenda est Communismo” – „комунизмът трябва да бъде разрушен“.

Друг начин няма.

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

   

 

 

*    *    *

 

  

Не съм пророк. Но се върнете към публикацията от 8 август т.г. За да се убедите, че съм предвидил изграждането на АЕЦ Белене от американска компания. Днес това е факт. Даже Народното събрание ще променя своето „окончателно“ решение. Колко тъпо, прозаично и смешно!

За онези, на които им е трудно да намерят публикацията, или ги мързи, припомням дословно онова, което написах тогава:

 

Никой в британската столица не коментира високопоставеното посещение на Le Pompier Soleil на Даунинг Стрийт № 10 в английската столица. Прегледах електронните варианти на пет тамошни всекидневници – нито дума, камо ли ред или заглавие. Все едно пожарникар-премиерката ни не е стъпвала на лондонски тротоар

Имате право да ме обвините в „конспиративно“ мислене, но за мен тази джудо-таекуондо дипломация е смущаваща. Само преди дни на същия стол до камината на британските премиери седеше самият Владимир Шаломовичтоварищ Путин. Миналия вторникнеговата наместница у нас, вярната дъщеря на Партията, майорката от Държавна сигурност Б.Б.понастоящем с чин генерал и длъжност министър-председателка на бившата почти шестнадесета република на СССР.

Може да съм придирчив, но държа да зная истината. Понеже „министър-председател“ означава „пръв слуга на народа“. Усещам мразовития полъх, идващ от имението на сър Джейкъб Ротшилд и неговия син Нат. Мирише ми не толкова на газ, както тук се опитаха да ни заблудят, а на… ядрено гориво. Дано се лъжа, но ми се струва, че задкулисният жест на другаря Дмитриевич е сепнал английските Ротшилдови – по всеобщо признание, в момента предвождащи цялата най-богата фамилия на планетата . И банкянската мома е била ощипана. Та да се сети и удари едно рамо на интернационалната корпорация, която по всяка вероятност ще изгражда АЕЦ на площадката край Белене. Другарят Дейвид Камерън е бил само proxyпълномощник. По-точно – a go-betweenпосредник или съвсем пунктоалносводник.

Както под сурдинка шепнат специалисти, централата ще бъде частна. Очаква се обзавеждането й да бъде изпълнено със съветскипардонруски ядрени реактори и американскатурбинно-генераторна машинария. Доколкото наднационалната компания „Уестингхауз“ може да мине за… американска.

Иначе, темата за газопроводаНабуко“, протоколно пробутана катоосновнав разговорите между другарите Камерън и Б.Б., е напълно несъстоятелна. Великобритания няма никакво, ама съвсем никакво отношение към този проект. Къде бяха „журналистите“? И има ли ги изобщо?…

Cest la vie. „Нашенци“ от „Факултето“ и Столипиново казват: „Се-ла-фиф“… Всеки да си го преведе, както желае.“[8]

 

Надявам се да сте разбрали: Става дума за препрани наши пари. Да, вашите и моите, понеже са откраднати от вас и мен, от нас, от народа. „Консултантите“ Емил Хърсевличен агент на Цвятко Цветков, и Богомил Манчевпълномощник на БКП, рожба на Румен Овчаров и на неговия подопечен олигарх, комсомолския деятел Красимир 777 Георгиев, скрил се в Швейцария, са самолица по сделката“. Вярновисокоплатени, но все с нашите пари.

Зад тях е Интернационалът и в частност – световното енергийно лобиБратството е инвестирало много пари и очаквания в комунистите. Затова никой не ги докосва. А Ирина Бокова ще бъде преизбрана за началничка на ЮНЕСКО.

Няма „конспиративни теории“, а истина. Само тук ще се сблъскате очи в очи с неяс истината, с цялата истина, и с нищо, освен истината!

 

Повтарям: “Delenda est Communismo! 

 

 

 

 

 

Препоръчвам ви да посетите страницата „Диагнозите ви“, за да се уверите чрез свидетелството на политическия затворник на тоталитарния режим, дългогодишния преподавател по психология на правото, история на правните науки и по политология Янко Янков, че ужасите на комунистите и на тяхната служба за партийна сигурност продължават.

Помнете: не бъдете безразлични! Никой не е застрахован. Понякога изгарят и напълно невинни и безучастни люде…

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Специална признателност на стоматоложката доктор Пейчева. Тя знае защо.

От февруари досега дарителите са общо 63, седем от тях – имигранти. Повечето са едни и същи хора, които искрено помагат за издръжката на тази медия. (Този месец – рекордна сума, благодарение на два наши сънародници във Франция.) Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Неотдавна в „Агора“ един подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“ Изглежда мнозинството послуша съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка.

Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“получава огромен обем информация.“

Явно една шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 600. Гастрольорите са поне още толкова. (Броячът се занулява при 1000 прочитания. С изключение на случаите на външна намеса.) Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 300. Всеки от тях да внася по 1,50 лева месечно – 18 лева годишно, бих могъл да продължа. Уви…

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации? Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща… Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям. Внесъл съм необходимата такса за присъствието на медията в интернет до края на годината. Но ще разредя появата на моите публикации. Време е да помисля и за себе си. Съжалявам.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 



[1] „Знанието е сила“, лат.

[2] „Невежеството е сила“ (George Orwell – “1984”, 1st World Publishing, Fairfield, IA, 2004 г., стр. 10, 23, 37, 129.)

[3] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 18, 24, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/

[4] Алeксeния Димитрова – „Стоян Ганев: Дистанцирам се от политиците у нас, които търсят само изгода“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, понеделник, 24 септември 2012 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1555760

[5] Вж. напр. „Стоян Ганев“, “Personi”, personi.dir.bg, София, дата не е посочена, online: http://personi.dir.bg/person.php?id=129

[6] Алeксeния Димитрова – „Стоян Ганев: Дистанцирам се от политиците у нас, които търсят само изгода“, вече цит. съч.

[7] Пак там.

[8] Вж. Георги Ифандиев – „От частушките до чалгата няма и една крачица – Част 6“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnose.net, София, 8 август 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BE%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BA-3

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...