Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ЕДИН ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ НЕ СТИГА ИЛИ КАК ИСТОРИЯТА НЕ НАУЧИ ПОЧТИ НИКОГО – Част 5 – Без spiritualité – 4

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Да грабите ограбеното – такъв е призивът на комунистите по целия свят. За тях всяко материално състояние е придобито чрезограбване. Понеже никога не са се трудили, даже не допускат, че хората могат да постигнат благосъстояние с работавсекидневна, разумна, упорита, продължаваща с поколения. За духовно изобщо не се сещат и не приказват извън собствената си представа за някакъв „нов социалистически човек“. „Хармонично развитата личност“, която сътвориха, се оказа практическия изпълнител на девиза имграбител и то от най-мащабна проба.

 

Сега Европейският съюз се явява заместител на КПСС. Този нов СССР или СИВ, ако така ви е по-удобно, вече издига болшевишкия лозунг: Да грабим награбеното! Даже поставя условия. Преди дни от Брюксел поискаха Великобритания да внесе допълнително в бюджета на Евросъюза 1,7 милиарда лири2,159 милиарда евро. Понеже, видите ли, има дързостта да изпреварва останалите страни в икономическо отношение. Взела да излиза от кризата и да се оправя![1]

 

 

 

Грабить награбленное дозволялось не всем[2]

 

 

 

Все едно Ленин оглавява Еврокомисията. А нима не е така?

 

Болшевиките никога не са криели криминално-крадливата същност на своя преврат. „Грабете награбеното!“ – призив, толкова скъп на руското подземие, което реши, че е ударил часът, да се възползва от придобитото от другите. Но станала грешка. Болшевиките изобщо не възнамерявали да разделят плячката с когото и да било. Съгласно искането на Илич разстрелваха на място мародерите и всички останали, работещи съвсем сами и за себе си. Да се граби награбеното се позволяваше само на онези, които са с нас“ и „за нас“. В такива случаи вождът гледаше през пръсти, ако, видите ли,  златцето или паричките, или някакви ценности, озовали се в задгранични банки, залепваха за ръцете набезкористнитеболшевишки вождове. По мнението на вожда въобще не беше необходимо да се крият. Само онези, които губеха чувство за мярка, понасяха наказание.[3]

 

Комунистическата логика е философия на завистта. Тя олицетворява мирогледа на шопа. Но само на оня – от вицовете. Тя се изчерпва с максимата:

 

Не са̀кам аз да съм добре. Са̀кам на Вуте да му е зле.

 

Как оценявате същества, които са възприели този манталитет и начин на живот?

 

Комунистите са терористи. Освен това няма как да ги обвините в предателство спрямо народа и нацията. Те са интернационалисти. И отиват там, където им плащат най-добре. Изповядват максимата:

 

Ubi bene, ibi patria” – „където е добре, там е родината“.

 

Това е масонска перифраза на римската максима:

 

Ubi panis ibi patria” – „където е хлябът, там е родината“.

 

Затова окото не им мига нито за народ, нито за Отечество. Завършени нагаждачи, приспособленци, те неизменно следват парите. Всичко това е въведено от онзи илюминатски елит на Запад, който експериментира първо с Русия. Сетнес народите от Централна и Източна Европа. А понастоящем бавно ликвидира и тези в западния край на континента.

 

Роденият във Франция авантюрист Мишел Гийом Жан дьо Кревекьор (1735 –1813), станал известен в САЩ като наемен войник и писател под името Джон Хектор Сейнт Джон, посочил, че целта на повечето имигранти, нахлуващи в Америка, е точно тази:

 

Каква привързаност може да има един беден европейски имигрант към страна, където не притежава нищо? Владеенето на езика и обичта към малцината толкова бедни, колкото и самият той, бяха единствените нишки, които го свързваха: Сега неговата страна е тази, която му дава земя, хляб, защита, а следователно: Ubi panis ibi patria, е мотото на всички имигранти.

 

В такъв случай какво представлява американецът, този нов човек? Той е или европеец или потомък на европейци. Ето я тази странна смесица от кръв, която ще намерите в тази страна. Мога да ви посоча семейство, чийто дядо беше англичанин, чиято съпруга беше холандка, чийто син се ожени за французойка, и чиито четирима синове сега имат четири жени от различни националности. Той е американец, който оставяйки зад себе си всички наследствени предразсъдъци и обичаи, сега получава нови от новия начин на живот, възприел го от новото правителство, на което се подчинява, и от новия строй, в който се нарежда.[4]

 

Сега започва ли да ви става ясно, откъде тръгва всичко? Когато разберете, „какво представлява американецът, този нов човек“, корените на презареждането, казано на езика на съвременната електроника, лъсват.

 

Не, няма никакъв „антиамериканизъм“. Нито „русофилство“ или някакви „фобии“ и „филства“. Експериментът започва, когато създателят на Ордена на илюминатите, еврейският йезуит от Бавария Адам Вайсхаупт, и основоположникът на интернационалната банкерска фамилия Ротшилд, евреинът Майер Амшел Бауер, се срещнали, запознали и спогодили. Оттогава жална му майка на човешкия род!

 

Първата Тяхна рожба били именно САЩ. Вайсхаупт – „Спартакобявил официално съществуването на ордена на 1 май 1776 г. Не изминали и два месеца, когато на 4 юли 1776 г., отвъд Океана група масони, някои от тях илюминати, обявили независимостта на британските колонии в Северна Америка, като ги нарекли Обединени американски държави. Просто погрешно ги наричаме Съединени щати.

 

Илюминатите на Вайсхаупт се криели зад псевдоними. Сам той приел кодовото име „Спартак“, издаващо светоглед и намерения. Именно тозиСпартаксе оказал и първият действащ комунист в историята, след като преди 2150 лета фарисеите загубили своята власт и влияние в Юдея. Той успял да пренареди и осъвремени тяхното егоистично, антихуманно, крайно материалистично учение. За да го превърне в догма, върху която да изгради нова религиякомунистическата. Тя е развивана от следващите поколения. Преди всичко – от явни и тайни равинипотомците на древните фарисеи.[5]

 

Ето откъде започват злощастията и бедите, които през последното четвърт хилядолетие съвсем не случайно спохождат човечеството. Да отхвърляте тази истина, означава, да приемате ролята на средновековната инквизиция, отричаща, че земята е кръгла, да речем.

 

Разумните, мислещите люде, проверяват фактите. След което ги анализират. Та да стигнат до истината. Затова, ако желаете да станете едни от тях, отворете съзнанието си. Гледайте и слушайте.

 

 

 

 

 

 

 

Нататък? Ами друг път. Просто използвах документално доказателство за пробуждането на хората от летаргията. Само тук е тихо и кротко. От време на време някой соросоид се опитва да раздере гробното мълчание с крясък, издаващ намеренията муя правителствен пост, я друга добре платена службица, я място в партийни листи

 

Някои тренират дисциплината партиен многобой. По пет-шест пъти са се местили от една в друга организацийка. Те, партиите, са различни наужким. Майката-орлица БКП дебне над тях. Зер – всички са перца от нейната опашкаЗа каква духовност, морал, достойнство можем да претендираме?

 

 

 

А само теб, дух – с воля и енергия,

и с целомъдрие и непорочност – ето какво желая[6]

 

 

 

Стадото е приело, че всичко е с пари. В заложните къщи не дават и петаче срещу вяра, съвест, чест, обич… Това са понятия, които имат значение единствено за глупаците. Такова е масово оформеното мнение.

 

Cest la vie. Ici. Тук.

 

Трябва да останем толкова самотни, напълно сами, за да се приберем в нашата най-вътрешна същност“ – е писал Херман Хесе. – „Едва тогава самотата ни бива превъзмогната. Повече не сме сами. Защото откриваме, че нашата най-интимна същност е духът, който е Бог, неделимият. И изведнъж се озоваваме насред света, все още непокътнат от своето многообразие. Тъй като чрез най-вътрешното на нашата душа опознаваме самите себе си. За да се слеем в едно с всички същества.[7]

 

Сложно ли е? Съвременни теолози признават, че трудно биха могли да формулират по-добре какво представлява духовносттасливането на човешката душа с нейния Създател. Ако приемете, че това важи за вас, значи отхвърляте доктрините на юдаизма и комунизма с техните неизбежни домогвания до някакво превъзходство, което, както твърдят, им принадлежи. Както казва израелският професор Шломо Занд, ще се освободите от най-расистката идеологияционизма.

 

Репортажът, с който ще се запознаете, е направен през февруари 2013 г. Тогава, три месеца след появата на превода й на английски език, лондонските издатели на Шломо Занд представиха книгата му „Изобретяването на Земята на Израел: От Свещена земя до домашно огнище“.[8] А британскисветскиевреи, непрестанно са го атакували по твърде неприличен начин. За това – не сега.

 

Впрочем, вижте и чуйте откъса.

 

 

 

 

 

Не съм съгласен във всичко с Шломо Занд. Навярно сега израелците могат без палестинската работна ръка. Но през първата половина на ХХ век държавата им, която фактически съществуваше преди нейното юридическо признаване, беше изградена с парите на еврейските богаташи от Европа и САЩ и с труда на палестинците.

 

Това представляват ционистите, които обърнаха не само юдаизма, но и цялата човешка история с краката нагоре. Тази, която ви преподават и втълпяват, е фалшификат от най-чиста проба. Тя рядко има допирни точки с истината.

 

А комунистите? Те са рожби на юдаизма. А още по-точно – на ционизма. Нима автомобилният магнат Хенри Форд не е доказал аргументирано, че:

 

Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски.[9]

 

Остава ми да добавя – и антихристиянски.

 

 

 

Комунизмът не е любов; комунизмът е чук,

който използваме, за да смачкаме врага[10]

 

 

 

 

Комунистите са чиста проба джихадисти. Добре подготвени, но пресметливи фанатици. Талибани, събрани в една червена Ал-Кайда. Тяхната мрежа е изтъкана единствено от мерака за келепир и превъзходство над другите. Което издава комплексите на малоценни твари, които не са личности.

 

Ето какво сториха:

 

 

 

 

 

Напомня ми примирението и неразбирането на реалността в самия финал на най-прочутия роман на Игор Бунич:

 

Днешното правителство на Русия или е ариергард на преминалата в нелегалност номенклатура, или е авангард на новата номенклатура, излизаща от нелегалност. Не е ясно. Но едно е хубавоповече никой няма да строи комунизъм.

 

И на това сме благодарни.[11]

 

Все едно да сме признателни на Партията, задето ни остави живи! И да се залъгваме, че не строим комунизъм. Бунич нямаше как да знае това в началото на деветдесетте. Но днес?

 

Толкова малоумни, тъпи, задръстени ли сме, че не схващаме – продължаваме да градим Тяхното, а не нашето щастие. И обричаме потомството си. Милост ли?

 

Не, Господ ни учи да обичаме враговете си. Но никъде не говори да Им прощаваме за злото, което са ни сторили. Дори да не е лично на самите нас, а на хората.

 

Марио Пузо е перифразирал това така – цитирам по памет:

 

Недей да мразиш враговете си. Това ти пречи, да взимаш правилни решения.

 

Защо сме толкова бъзливи? Дори Джон Ленън твърдеше, че не се плаши от смъртта.

 

Не вярвам в нея. То е като да слезете от един автомобил и да влезете в друг.[12]

 

Тя го застигна внезапно, като праведник. Или се лъжа?

 

Онези от вас, които редовно четат публикациите в тази медия и/или са гледали едноименното телевизионно предаване, със сигурност ще си спомнят констатацията на някогашния съветски дисидент и британски гражданин Владимир Буковски. Той сподели, как въз основа на документите от архива на КГБ, с които е имал възможност да се запознае, социалистите в Европа са се договорили още в началото на ХХ век. И са се разделили на меншевикина Запад, и на болшевикив Русия и последвалия съветски блок.

 

Тази мрежа, чиято база – своеобразната й Ал-Кайдане беше в Кремъл, никога не е разрушавала връзките между двете основни части. И те неизменно, постоянно са си взаимодействали. Като всичко това е оставало извън нашия поглед.

 

 

 

Комунизмът е като ебола – измислица,

гарантираща неравенство както в живота, така и в смъртта

 

 

 

Какво е крепяло вярата на комунистите в тяхната партия, далеч преди тя да узурпира властта с помощта на външни сили – СССР, САЩ и Великобритания, Съюзниците във Втората световна война? Едно единствено нещо, което се изчерпва с думата келепир!

 

Не ще престана да припомням, как през „априлската“ 1956 година ги е оценил техният поет:

 

На всяко общество наемната утайка

 дъхти на приеми, разврат, парфюм.

Туй е разглезена и алчна шайка

това са хора с ловък, хитър ум.

 

Те бдят, слухтят и прегрупират сили

 да не извършат някой грешен ход,

да не изпуснат службата, автомобила,

апартамента, лесния живот.[13]

 

Многократно доказвах, че с това се е изчерпвал техният идеал. Такива са били мечтите им за светлото комунистическо бъдеще“. Да ликвидират буржоазията, за да заемат нейното място в червения хилядолетен райх.

 

В книгата на активния борец против фашизма и капитализма Давид Овадия за командира на шумкарския отряд „Антон Иванов“, главореза Георги Ликин с псевдоним Дед, има забележителен епизод. В него се разказва как този платен от Кремъл убиец[14] събрал партизаните и взел да им се кара. Някой опитал да му възрази, а той извадил тефтерчето си и отвърнал горе-долу следното:

 

След победата всички ще идвате за пенсии или други облаги. Тук е записано всичко за всеки от вас, за да не стават измами![15]

 

Тъй като в момента не разполагам с „творбата“, цитирам по памет, но с огромна степен на точност.

 

Съвсем не била случайна ревността, с която комунистът се обричал на тази партия:

 

… И ако нявга се забравя

и почна да те клеветя

не ме заплювай! Аз тогава

не бих заслужил чест такава

дори на храчките честта![16]

 

Потвърждение за всичко е преразказ за среща между двама алчно червени терористи, състояла се доста след Втория комунистически преврат, извършен на 10 ноември 1989 г. Единият – шумкар от живкопомазания отряд Чавдар“. Наведен, заставал с пречупен гръбнак пред диктатора. И по тази единствена причиначлен на Политбюро на ЦК на БКП и главен редактор на „Работническо дело“. Другият – споменатия от мен писател Давид Овадия, убиец, участвал в Баташката гангстерска банда, по-сетне наречена на друг разбойник, малодушен пияница и предателАнтон Иванов“.

 

Спомняха с мъка и съжаление как по време на походи и акции партизаните, които били ранени или от слабост не издържали, били разстрелвани от своите! Не помня кой първи каза за това, но другият го подкрепи и разказа за такива случки и в техния отряд.[17]

 

Такава е истината и за прословутите отрязани партизански глави“.[18] След Девети комунистите и земеделците стовариха вината за тези свои зверства върху полицията и жандармерията. За да заличат следите на своята подлост и измама, поголовно избиваха представители на властта, които биха могли да ги изобличат.

 

Въпросните двама събеседници прекрасно осребриха своя актив в битката срещу българския народ в полза на Интернационала.

 

Неизбежно ме връхлита Божията истина:

 

Никой не може да служи на двама господари; защото ще намрази единия, а ще хареса другия; или ще уважава единия, и ще презре другия. Няма как да служите на Бог и на мамон (богатството).

 

Поради това ви казвам: Не се тревожете за своя живот, за онова, което ядете, и това, което пиете; нито за тялото си, какво ще облечете. Вижте, животът не е ли по-важен от храната, а тялотоот дрехите?[19]

 

За да проумеете всичко това, следва да освободите съзнанието си. Да разчупите оковите на догмите, с които то е било просмукано, индоктринирано. Не забравяйте неотменимата Божествена максима:

 

И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.[20]

 

Свободни ли сте? Или само освободени?

 

В пиесата „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов има епизод, който прекрасно разкрива манталитета на руския народ. За наше най-голямо съжаление той беше пренесен и насилствено инжектиран в съзнанието и на българския.

 

Пиесата, поставена за първи път през 1904 година, е предчувствие за промените, настъпили след 1917-а. Когато руският елит ще бъде разгромен, но последните в никакъв случай няма да станат първи. Обаче д-р Чехов е имал усещането тъкмо за това – как низшите класи ще изместят и прогонят висшите.

 

В момент на нещо като затишие пред буря, когато един от главните герои – Епиходов, безметежно дърпа струните на китарата си, настъпва тишина. Събрали са се   Любов Андреевна Раневская – помещица, Леонид Андреевич Гаев – брат на Раневска, Ермолай Алексеевич Лопахин – търговец,   Пьотър Сергеевич Трофимов – студент и старият слуга Фирс.

 

Всички седят, замислили са се… Изведнъж се раздава отдалечен звук, сякаш от небето, звук на изпусната струна, затихващ, печален.[21]

 

Всички любопитстват – какво е това?

 

Един от героите изказва предположение:

 

А може би е птица някаква,… като че ли е чапла.

 

Потрепервайки, главната героиня споделя:

 

Някак си е неприятно.

 

Тогава старият слуга си спомня:

 

Преди нещастието се случи същото: и совата крещеше, и самоварът непрестанно бумтеше.

 

Пред кое нещастие?“ – запита Гаев.

 

Преди освобождението.“

 

Пауза.[22]

 

Освобождениетобило отмяната на крепостничеството с указ на император Александър ІІ, издаден през 1861 г. Когато „поробенитебългари, както твърдят индоктринаторите, интернационалните пропагандисти, невежите и алчни българомразци, са били хилядократно по-свободни от руснаците. Даже от дребните помешчици, от чиновничеството, от офицерството

 

Комунизмът е крайна форма на преклонение пред материалното. Той е по-страшен и от новата измислица – ебола. По дефиниция ви гарантира загуба на душата. Но освен това – типично по талмудски гарантираща неравенство както в живота, така и в смъртта.

 

Другарите не само отглеждаха, възпитаваха, когато се наложеше, вменяваха бездуховност. Те бяха прелъстители, които с материални съблазни или заплахи изкушаваха страхливите, мекушавите, слабохарактерните. Чрез принципа на тоягата и моркова вербуваха даже представителите на буржоазията и техните наследници. Случваше се да ги експортират зад граница. Точно както изнасяха селскостопанска продукция във великия“, но неспособен да се изхрани СССР.

 

 

 

Бездуховността като конвертируема валута

 

 

 

Ченгесарството, чиято основна задача е дебненето, слухтенето, предателството, не е болшевишки патент. Особено в сферата на духовното. Пък и нали сме наясно, кой, с каква цел и къде сътвори комунизма?

 

Уилям Колби, бившият директор на основната американска шпионска централа, признал:

 

ЦРУ притежава всеки, който има някакво значение в големите медии.[23]

 

Не се опитвайте да ме убедите, че има значение, за кого са работили. Сега, когато знаем толкова много, просто ще се изсмея. Възмутително е, че не присъдиха Нобеловата награда за мир на двама души, рискували живота си в името на истинатаЕдуард Сноудън, но два-пъти по-заслужено от редник Брадли Манинг. Не, не е справедливо да вдигнем рамене с думите: „Такъв е животът“. Той е, какъвто ние го направим.

 

През седемдесетте години комунистическо робство българите не успяха да дадат на света нищо друго, освен образци на низост. Ще представя няколко случая на псевдоелитарност – чиста проба снобизъм, тъй характерен за онези, които изповядват някакви „леви идеи“.

 

Първо – един наследник на богати хора, чиито предци са се поставили в услуга на външни и крайно антибългарски интереси. Заради пари и материално благосъстояние. Тоест – в името насветлатакомунистическа цел.

 

Неговият баща и чичо му са били масони. И двамата са забогатели с руски, а сетне – и със съветски пари. Така се случи, че съм от малцината, които познават някои доста нелицеприятни подробности от невидимата страна на техния успех“. Ще видите и чуете какво съм изрекъл по тази болна тема през 2008 година. За да се убедите в още нещо: Колко елементарно е, да ги биете с техните камъни, по техните глави. Като финалните ми репликиза взимането на хапчетата“ – прийом, присъщ на другарите.

 

 

 

 

 

Сравнете със следващото откровение, което осветява истината за съдбата, сполетявала децата на далеч по-незначителни фигури. Комунистите не изпитваха ни най-малко съчувствие, камо ли милост, към тях. Убедете се лично:[24]

 

 

 

 

 

Сещате ли се за онова признание на червен кинодокументалист:

 

Синът на Багрянов[25] е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж.[26]

 

Но не беше само този „антикомунист“, „демократ“ и „политимигрантАтанас Славов, мед да им носим на другарите…

 

 

 

Сговорът между болшевики и меншевики, водещ света към

окончателна духовна мизерия, и нашенският принос в това „светло“ дело

 

 

 

В Париж съм и пиша на един малък компютър, което е много неудобно. Чета те постоянно, но не пиша, защото няма никакъв смисъл да се повтаряме. Сега хващам перото, защото оня ден гледах Юлия Кръстева по БНТ в предаването „Нощни птици и се вбесих.

 

Тя изглежда добре, говори добре, няма спор. Модераторката Агелова, или както се казва, се разливаше и лигавеше. Но тя така си говори. Сигурно е стил на предаването. Но това не е въпросът. Въпросът е, как Ю. К. обясни идването си в Париж?

 

Ние,  които сме още между живите, знаем какви бяха времената през 1965-а. Аз съм с една година по малка от нея и с един курс френска филология под нея. Тя говори за дисертация, когато е била чисто и просто пета година студентка. Какви дисертации тогава? През онези години се държеше държавен изпит и след това три години в провинцията!

 

Не зная от къде е родом тя, дали е софиянка, но това е без значение. Всеки отиваше по разпределение. Тя, значи, готвела дисертация. Жалко, че не спомена името на професора си, защото аз все още ги помня до един. Не го съобщи.

 

Но имало стипендии, дадени от Франция и от Дьо Гол. И „нейният професор я предложил“. Интересно, че тогава бях четвърта година студентка, но не знаех нищо за такива стипендии! Тия неща ги знаеха само определени хора. Тя била писала в някой вестник, като че ли „Работническо дело“, някаква статия за Албер Коен, която не била в духа на времето?! Голям страх изпитвала за баща си. Ала ето как се става борец за права и свободи“.

 

Та професорът извоювал тази стипендия за нея, и тя заминала за Париж. Там никой не я посрещнал и тя отишла вкъде, къде,… в българското посолство?! Сама саменичка, и чакала

 

Ние знаем, какво представляваха посолствата навремето. И по какъв начин те приемаха – ако това изобщо се нарича приемане – ако нямаш необходимата връзка. Но тя така отива. И кой мислиш минава оттам? Точно там минава… Албер Коен! Къде там, в посолството? Какво търси?

 

Както и да е, настаняват я в квартирата на сътрудничка наРаботническо дело“. Кой ставаше сътрудник на този вестник в Париж, те питам? После Юлия Кръстева получава стипедията, а след това се запознава с редактора на комунистическо списание. Защото „в Париж най-интересни са комунистите“?! Списанието е Tel Quelна Филип Солерс, който проявява голям интерес към нея. Впрочем, както и Ролан Барт. Понеже за тези салонни комунисти тя е олицетворение на „светлото бъдеще“, което така им желая сега. Но то ще дойде, както казваш ти.

 

И така, Солерс проявява интерес и после се женят. Той е аристократично буржоазно келешче, играещо си на комунизъм. Вероятно си остава само с интереса както към комунизма, така и към Кръстева. Тъй като са известни многото му любовни авантюри впоследствие. Но и това са детайли, разкриващи истинския лик, същността на подобни лицемери.

 

Ето как започва кариерата на Юлия Кръстева в Париж. Написала е хиляда книги. Може да пише, но не това е темата сега. Основното е, че през целия тоя период тя не се е интересувала за България. Но за да бъде приета в комунистическите интелектуални среди на Запад, тя е разпространявала, колко е прекрасен животът в България.

 

В момент, в който ние следвахме, а доносниците в курса се рояха. Когато с труд намирахме лмтература и трябваше да четем френски автори на руски език! До днес пазя тези съветски издания.

 

Какво безобразие! Тя, голямата аналитичка, не го знае. Или го е забравила, или, както се казва на френски, го е кливнала – тоест – затворила в някаква част от себе си, за да го скрие и забрави. Понеже не е глупава. Напротив. Тогава? Тогава какво? Ами нищо. Приказва глупости на балъците, дето й вярват. Почти никой вече не я чете. Само българите яоткриват“…

 

Ето ти пример за изопачена история. А колко други има! Не си струва да се ядосвам.

 

Зная, че има дете с увреждане. Този Солерс е толкова нарцистичен, но всичко остарява и си идва на мястото. Исках да споделя с теб, защото си единственият, който може да разбере.

 

Навярно сте се досетили, че тези редове са написани от наша сънародничка. Не съм упълномощен да я назова. Макар да не сме се виждали, с нея си пишем от години. Тя има повече от едно висше образование. Живяла е не само във Франция. Владее три-четири езика. Била е преподавателка и познава интелектуалния живот в най-големите европейски страни. Сега се занимава с още по-сложни неща, но никой не е чувал за нея. Понеже не е била специално изпратена, въдворена на Запад, както комунистическите наследници или прихванатите доверени лица на другарите. Пък и самата тя не парадира с нищо.

 

Обаче нейният разказ, чиято достоверност сверих с официалните публично достъпни източници, разкрива онова скрито сътрудничество, а често и сливане на източните и западнитеелити“, което никога не е секвало.

 

Сега ще покажа, как един от наследниците на Политбюро, който днес е свръх богат предприемач“ и далавераджия, е бил сърдечно приет в най-големите американски медии. Не в наши дни, а през далечната 1977 година, в разцвета на тукашния репресивен милиционер-социализъм, чието олицетворение бяха и неговите родители.

 

Например – работил е в една от трите тогавашни национални телевизионни мрежи CBS. Пиел бира с еврейския основател и собственик на империята PlayboyХю Хефнър. Впрочем, вече показах въпросния другар, надянал кепа, ярмулка, загрижен за „съдбата на българските евреи“, да се моли в синагогата. Струва си да го сторя отново. (Вижте илюстрацията.)

 

От САЩ е пренесъл идеята за телевизионното предаване „Всяка неделя“. Само че неговият най-голям враг, с когото ще завърша настоящата поредица, го открадна. Барабар с архивните записи и с цялата му интелектуална собственост. Навярно поради изключителната му близост с Любен Гоцев, тозигерой на нашето време“, остава недосегаем както за правосъдието – дали изобщо съществува такова – така и за гнева на другаря Янчо Таков.

 

Сам бившият сват на друг любим телевизионен водещагента на ония служби Димитър Цонев, познат и като говорител на Симо Мадридски с красноречив земеделски псевдоним, „скромноразказва за своите приключения в онези забранени за простолюдието Съединени американски щати. Това не е ли още едно потвърждение, че са съветски?

 

Гледайте.

 

 

 

 

 

Досещате ли се, каква е реакцията на масовия нашенец, бивш българин?  „Гявол момче“, си казва той за неодраскания хайдук Янчо. И тайничко мечтае да бъде на негово място, да е престъпник.

 

 

 

От върха на БКП до основата на антропологичните дискурси в Европа

има една крачка – познаването на паролата

 

 

 

Не е бил само този злодей и мародер, в чиято паст по рождение има лъжичка от червено злато. Него, а не някой борец за истинна и свобода приели в Columbia Broadcasting System – съкратено CBS. За да добиете най-бегла представа, какъв гигантски конгломерат представлява тази корпорация, стартирала от ярка ционистка телевизионна мрежа, е достатъчно да известя: Тя имаширок инвестиционен портфейл“, както „терминологичносе изразяват завърналите се от Запада дечица на алчно червената фашистка номенклатура.

 

CBS притежава прочутите звукозаписни компании “Columbia Records”, “Sony Music” и европейския картел EMI. Нейни бяха някои от най-крупните издателски къщи и книжарски вериги, като “Holt, Rinehart & Winston”. Корпорацията е в челото на търговията с видеозаписи: MGM/CBS Home Video и CBS/Fox Video.

 

В наши дни CBS не само е в картелни отношения с двете останали национални телевизионни мрежиABC и NBC. Тя държи солидни пакети с акции от тях. Сред по-известните имена на компаниите, в които има сериозно дялово участие, е даже нашумялата у нас интернационалнаWestinghouse Electric”.

 

За да ви станат ясни необятните мащаби от деловите интереси на CBS, е достатъчно да спомена, че от средата на шейсетте години този ционистки октопод е изплел пространна мрежа из целите Съединени щати, Европа и на други континенти. Придобил e контрол над почти всичко, свързано със забавленията: от собствеността върху производството на електрическите китариFender”, използвани от почти всички световни знаменитости в популярната музика, до бейзболния отбор “New York Yankees”.

 

Искам да кажа, че CBS е образец на монополистичния капитализъм, който вече почти е завладял планетата под формата на корпоратокрация, а не на демокрация, както ви мамят. При това заема господстващо положение в особена сфера – духовната, на културата и развлеченията, превърнати в… бизнес. И в разгара на своето разширение – хоп, едно от дечицата на убийците и грабителите от тукашното Политбюро работи по специална програмав тази своеобразна Мека на капитализма!

 

На всичко отгоре Янчо Таков членува в БКП. А крайната цел на комунистите уж еда изкопаят гробовете на капиталистите и с ритници да ги натикат в тях?! Вместо това другарите се разбираха и спогаждаха чудесно с архи-капиталистите. А превърнаха страните от Източна и Централна Европа, в част от Азия, Африка и Америка в масови гробници. Нещо не се връзва, нали?

 

Останалите западни медии също са инкубатори на комунистически идеи и кадри. Например CNN приюти Ралица Василевадъщеря на дългогодишен Живков шпионин в САЩ. Освен това обучи, но зле, друга щерка – на болшевишки офицер, именуваща се Светослава Рудолф, която беше Стаева и Тадаръкова, и… Също – НиколайДудукаБареков. И още колко знайни и незнайни синове на Партията!

 

По времето, когато този болшевишки гангстер е работил по „специална програма“ в една от най-големите капиталистически корпорации, други като него са били изпратени по подобен план.

 

Например, докато правешката принцеса еготвела“ своя „докторат“ в Англия, там е специализирал пияницата от село Раковица, Видинско, другарят Андрей Пантев, с милиционерско звание „професор“. Десетилетие по-късно, през 1979 година, той вече епреподавал вСАЩ. Членството в БКП изобщо не му е пречило, за да бъде приет като свой в тамошните университетски среди. Напротив, вероятно му е отваряло не врати, а порти. Нима не знаете, че досега наричат Университета на Калифорния в Бъркли The People’s Republic of BerkeleyНародна република Бъркли?

Не вярвате, че другарят Пантев с професорски чин в милицията е пиянде? Незабавно доказвам:

 

 

 

 

 

Уверихте ли се? А съмнявате ли се, че подобноакадемичноповедение допада на мнозинството от нашенци? От една страна – съвети към учителите. От друга – „прекрасенличен пример, истински модел за следване. Иначе казано, това сме ний

 

Да сте чули нещо за сътрудничество на ония служби от страна на представения ви „учѐн“? Няма и да узнаете. Всеки сам да разсъждава за причините за това тайнство“. Колкото до знанията на другаря „професор“, „доктор“, те се изчерпват с кръчмарско сладкодумство. Навярно то е наследствена черта, която съответните служби и дългата лекторска практика са доразвили и изпедепсали. Затова и познанията по история у нас са такива…

 

Идентичен случай, както се казваше в стар виц, еЧавдар“. Зад този агентурен псевдоним се крие другарят Христо Мермерски – също „професор“, прости Господи! В биографията му четем:

 

Завършва Селскостопанската академия през 1962 г. Първата си докторантура е защитил в Москва. Специализирал е в Илинойския университет, САЩ, през 1980 г. Работил е като зам.-генерален директор наАгропромкомплект“. Бил е зам.-министър на земеделието и съветник по биологичните науки, технологиите и селското стопанство в българското посолство във Вашингтон. Живял е 10 години в САЩ и е преподавал в американски университети, в Европа, Судан и Етиопия.[27]

 

Разбира се, Мермерски е член на БКП. Няма минало за такова позорно обстоятелство.

 

Замисляли ли сте, каквоса преподавалитези милиционерски учѐнина американците? Може би „научен комунизъм“?

 

Представяте ли си, как през осемдесетте години на миналия век Христо Мермерски този гений на социалистическото земеделие“, е образовал задокеанските фермери? Учел ги е, как да си вършат работата?! През същото време Народна република България, която го е изпратила и на която е служил, внасяше картофи и лук от Полша, да речем. А метрополията на комунистическата империя СССР не можеше да се изхрани, без пшеницата и царевицата, които Канада и САЩ й доставяха. Да не отварям приказка за нашенската селскостопанска продукция, изнасяна на безценица с влакови композиции и самолети, за да засити съветските народи“. Затова, а не поради друго, на тукашните роби от ТКЗС-ата Партията даваше пла̀та от по няколко десетки стотинки за трудоден.

 

Какво да кажем за „дъщерята на полка“, другарката Аксиния Джурова? От 1989 година тя, агентката на комунистическата Държавна сигурност с псевдоним „Анна“, и наследница на кървавия убиец Добри Джуров, дългогодишен член на Политбюро, е гост-професор в университети в Йейл (САЩ), Йерусалим, Сорбоната (Париж), както и в Института за евроазиатски изследвания във Венеция!

 

Това свинство продължава. Докато тукспазиха буквата на законаи пенсионираха Янко Янков от Пловдивския университет Паисий Хилендарски“. Което ръководителите на същото висше учебно заведение не сториха с десетилетие по-възрастния комунистически престъпник Васил Мръчков. Само защото през 1986 г. Амнести Интърнешънъл обяви Янков за политически затворник № 1 на комунистическия режим у нас и № 3 в Европа. А през същото време Живковият главен прокурор Мръчков пледираше за сурови присъди над българите, изповядващи исляма, които отказваха да променят родните си имена.

 

Сърби ме езика да попитам комунистическите милиционерски изчадия Волен Кобзон, Валери Симеонов Балевски, Красимир Каракачанов и безмозъчните им следовници с болшевишко потекло: Как бихте се почувствали, ако тук и сега с шмайзер в ръка поискат същото от вас? Ех, де гьостерица, де!

 

Ако на тази територия бяха проведени действителни, а не козметични промени, другарите Янчо Пеков Таков, Андрей Лазаров Пантев, Христо Минков Мермерски и останалите като тях, може би вече щяха да са излежали присъдите си. За да се наслаждават на свободен живот с минимална пенсия и без всякаква собственост.

 

Въпросният нашенец не желае това. Тогава е редно да се спотайва като мишка в хралупата си, свит до кълките на жена си. И да сънува светлотокомунистическо минало. Даже и младите са такива. Тъй като в семейството са промили техните мозъчета с лъжите за това, колко хубаво е било при тоталитарния комунизъм.

 

Но какво има да обсъждаме, след като на върха на световната пирамида за бездуховност ЮНЕСКО е настанена потомствената комунистка и убийца Ирина Бокова? Всичко останало губи смисъл. Най-добре да влезе убитият български народ

 

Да се върнем към Юлия Кръстева. За срам на света, тази всепризната за „велика другарка е член-кореспондент на… Британската академия![28] (Вижте илюстрацията.) Дали, докато комунистическият й съпруг Филип Солерс е следвал примера на своя съименник, но от фамилията Ротшилд, като се е развличал със слугини и проститутки,[29] camarade Julia Kristeva не стопляла старините и съответно кревата на някой виден учен на Албиона?

 

Но тя е носителка на Ордена на Почетния легион и на ред други отличия не само във Франция. Но с риск да досадя с повторението, не е само тя…

 

Не толкова отдавна на мой приятел, който наистина благоденства в доскоро прекрасна западна страна, благодарение на качествата си и на играта на Фортуна, се наложило да позвъни на вратата на един отводещитеевропейски философи, литературоведи, лингвисти, семиотици, литературни критици, историци на философската мисъл и културолози. В такива случаи неизменно ме навестява репликата, изтървана от Граучо Маркс, дали става дума за няколко души с една глава или за един човек с няколко глави?

 

И така, приятелят ми с трепет натиснал звънеца на парижкото жилище на един от двамата най-големите умове в съвременната философия“.[30] След малко вратата отворил човек, наметнал дрипав хавлиен халат, обут във вехти, скъсани домашни пантофи. Това била прословутата „библейска осанка[31] на онзи, когото пробутват на туземните мушмуроци с претенции да бъдат интелигенти, като един от най-висшите световни интелектуалци“?! Той се представя като Цветан Тодоров. Което е вярно, но само донякъде. Защо? Не бързайте. Всичко по реда си.

 

Погледнете илюстрацията. Ето как изглежда „облагороденатамутра на комунистическо отроче, което службите за партийна сигурност са инфилтрирали, внедрили в западните общества. То се е възползвало, доколкото е могло, милото. Стигнало е до дрипавия хавлиен халат и до вехтите, скъсани домашни пантофи. Все едно гледате герой на Молиер или на Гогол!

 

В биографията на Цветан Тодоров е записано:

 

Прекарва първите 23 години от живота си в България, а след това се установява трайно във Франция. В интервю за български вестник през 2008 г. се самоопределя като българин и французин.“[32][33]

 

Да спрем за миг. Не така задъхано. Преди всичко, вестникСтандарт News”, откъдето е част от цитата, не е български, а комунистически. Тъй като комунистите нямат своя страна. Те са интернационалисти. Целият свят е техен. Затова днес за пореден път са в челните редици на прогресивните“ – на глобалистите. За тях това не представлява никакъв проблем. Родени хамелеони, те се пребоядисват с лекота.

 

Не се знае, дали и досега въпросното издание не е собственост на Интернационала в лицето на бившия съветски поданик и настоящ жител на Израел, човека на КГБ, другаря Михаил Шварц, Черной или Майкъл Чорни, ако така сте свикнали.

 

Така че – вЕрвайте.

 

Да продължим с официализираната, но съвсем не и изчерпателна биографична справка на този французский товарищ.

 

Цветан Тодоров е роден на 1 март 1939 г. в София. Негов баща е библиографът Тодор Боров. Боров инициира създаването на Българския библиографски институт и е негов директор в периода от 1941 до 1964 г.[34]

 

Бащата е заемал и поста ръководител на катедраБиблиотекознание и библиография“ в Софийския университет. Всички тези постове не бяха възможни, без членство в Партията или/и съпричастност към нейните секретни служби.

 

И още нещо. Защосветовноизвестният философЦветан Тодоров се представя със своето бащино име? А не с далеч по-впечатляващотофамилно Боров? Има ли причина да се срамува от него и да се крие под вънкашност чужда и под име ново“? Дали не греша?

 

Ето какво срещнах в юбилеен труд във връзка със 110-годишнината от рождението на архиваря-библиотекар Тодор Боровбащата на Цветан Тодоров:

 

Промените в образователната система, която под вещото ръководство на БКП, жадно попива комунистическата идеология, солидно почерпена с „челния съветски опит“, от една страна; възможностите на един убеден комунист като Боров да използва връзките си, за да постига целина фронтана висшето образование и да съхрани някаква духовна автономия в рамките на позволеното от идеологическата доктрина, също са предмет за размисъл и съответно интерпретиране на базата на новооткрити архивни свидетелства.[35]

 

Значи за пореден път излезе, че крушката си има опашка. Комунистическият режим е провождал специалисти като част от своята пета колона, внедрена в западните демокрации“. На свой ред, тамошните управници се оказали тъй „свободолюбиви“ и „демократични“, че изобщо не се гнусели от болшевишките пратеници. Обратното – радушно ги приемали като свои. Какви други са били и продължават да бъдат те? Същото ставало по-рано между комунистите и нацистите.

 

Водещият номенклатурен болшевишки историк Вадим Роговин, профессор, старши научен сътрудник в Института по социология на Съветската, а сетне и на станалата вече Руска академия на науките, посочва:

 

Няма нищо чудно в това, че Рибентроп се завърнал от Москва с най-възторжени впечатления от Сталин, които не пропуснал да сподели със своите колеги от обкръжението на Хитлер

 

В Кремъл се чувствах съвсем като сред стари партийни другари.“…

 

След възхитителните разкази на Рибентроп [Алфред] Розенберг записал в дневника си: „Време е болшевиките да съставят своя делегация за конгреса на [нацистката] партия в Нюрнберг.[36]

 

Пък и нали самият идеолог на Германската работническа националсоциалистическа партия Алфред Розенберг бил юдейски болшевик от Естония, проводен от Москва при фюрера[37]

 

 

 

От арията на клеветата до одата на неблагодарността

 

 

 

Знаете ли, на мен ми стига. Отвратително е. На всичко отгоре, отдавна нито във Франция, нито по света някой сериозно се интересува от одиозни фигури като Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. Може би следва да добавим Петър Увалиев? Който, по личното признание на неговия близък лондонски приятел Пашанко Димитров, направено пред мен през лятото на 1992 г., е „изнесъл от България и е предал на англичаните шифъра на МВР“?! Мисля, че звукозаписът на касетка още се съхранява у моя бивша колежка.

 

Тезиинтелектуалцимогат да минат за такива, че на всичко отгоре и за „висши“, единствено в туземната ни малоумна средана отблъскващи мекотели, каквито са идиотите, гастролиращи във всякакви роли из медиите. Като на манифестация. Изключенията, които са по-малко от пръстите на една ръка, потвърждават колко вярна е тази констатация.

 

Такива работи. Комунизмички.

 

Дойде време, когато живите мечтаят да са на мястото на мъртвите. Вазов го е написал:

 

Ах, мой бедни Странджа, по̀ бих желал да те видя всред Стара планина, тамо е твоята сцена.[38]

 

От седем десетилетия по тези земи народът е принудително поставен да изпълнява функциите на безлична, раболепна масовка в твърде позорна трагедия. А шепа негодници са окупирали характерите на главните герои и си ги предават от поколение на поколение. В наши дни театърът вече не е онова народно позорище“, което беше някога. Той е изместен от телевизиите. В тях се разиграват най-унизителни едноактни комедии, някои – с продължения. Партията е поверила основните изпълнения на свои нискочели възпитаници и на добре обучени другаде доверени лица. Един такъв е К.К.

 

Напоследък все по-често заменят името му с друго – агент „Димитър“.

 

Не се заблуждавайте. Нищо не ме смущава и свободно мога да изпиша, как е известен – като Кеворк Кеворкян. Без значение, че преди време заради него си навлякох гнева на местни арменци. Ето какво посветиха те не само на моя скромност, но и на Отечеството ми. А вие отсъдете. (Вижте илюстрацията.)

 

Пасквилът е озаглавен „Георги Ифандиев за арменците“. Подписан е със съкращението АБКИО, което означава Арменско-български културно-информационен офис. И е намерил място в профила във Facebok на въпросната организация. Тъй като, както винаги, академично посочвам източника, няма да се спирам подробно на лавината от лъжи, клевети и обиди, отправени към мен. Те изобщо не ме засягат. Като започнете от обвинението:

 

Авторът ни е до болка известен с една-две статии в казионното издание вестник Ереван“, но за да твърди такова нещо – че бил изследовател на арменската трагедия, тоест на Арменския геноцидсе иска малко повечко! Всъщност – с всичко останало в гнусния текст на статията си той доказва точно обратното: няма как да бъде изследовател на Арменския геноцид.[39]

 

Нямам написана и една буква във въпросното издание. Даже не съм го виждал, никога. Но два пъти съм ходил в т. нар. казионен Арменски дом. Винаги – с мои издатели.

 

Първия, за да предадем покани за представяне на моя книга, в която се съдържа глава за геноцида на арменците в Отоманската империя.

 

Втория, по препоръка на пловдивскитрънски арменец“, както сам се определя. Понеже издателят ми имаше лъжливата надежда, че арменската общност ще му предостави безлихвен заем, за да отпечата моето проучване на трагичната тема, което във вид на книга би обемало повече от 500 страници. И на което, макар не изцяло, посветих три години от живота си. Изчетох повече от 2000 книги, монографии и статии.

 

Уви, както очаквах, резултатът беше безславен. Изходът ми беше известен предварително. Понеже съм наясно с този вид организации.

 

Но какво е вбесило моите хулители? В статия в тази медия съм написал:

 

Кеворкяновият произход не е особено висок. Няма нищо лошо в това, че баща му е бил обущар. Напротив – съвсем почтен и полезен занаят, особено в онова „хубаво“ време, когато и обувките бяха кът. Има нещо гнило във факта, че Таквор Кеворкян е бил частник и при народната власт“. От там се разнася миризма на връзки с ония служби. Дали не е нещо наследствено? От произхода да произлиза и псевдонимът Димитър“, искам да кажа.

 

Същото това толкова „добро“ според другаря К.К. Минало лиши огромен брой изключително достойни и образовани българи от възможността да работят онова, за което бяха учили. То, Миналото де, ги убиваше с кирки, лопати, търнокопи и секири из долищата и кориите. Хвърляше ги зад решетките или ги обричаше на робски труд в концентрационните лагери. Интернираше напълно невинни хора и техните близки. Наричаше това „въдворяване на принудително местожителство“. Може ли този израз да мине за евфемизъм?

 

Знаете ли до кога продължи всичко това? Ами месеци след 10 ноември 1989 г. Когато „реформаторитев БКП, подпомогнати от Вашингтон и Москва, извършиха вътрешнопартийния преврат, концлагерътБеленеработеше с пълна пара. Там бяха осъдени да робуват на червената номенклатура хиляди български мюсюлмани, възпротивили се на Възродителния процес“, отказали да сменят имената си. А милиционерските старшини все така разнасяха призовки, на които пишеше: „Явете се на…, в… часа, в… районно управление на МВР, за въдворяване на принудително местожителство“. Не вярвате. Свидетелските разкази в предаването „Диагноза“ се пазят…

 

Само от кръга на моите близки мога да запълня цяла галерия с портрети на съсипани личности. Етикетътбившипревърна юристи, журналисти, инженери, архитекти, даже писатели, хора завършили в чужбина, владеещи по няколко чужди езика, но върнали се, за да работят за своето наистина мило Отечество, вбетонджии, миньори, зидари, фаянсаджии, водопроводчици, асфалтаджии

 

Това ли има предвид Кеворкян, когато изтъква, че: „Уж варварският социализъм, освен че направи една-две истински магистрали, успяи това беше истинско чудо! – да съхрани и магистралата на човечността“?[40] Ако е така, да има доблестта открито да го заяви от екрана.

 

Като изследовател на арменската трагедия от последното десетилетие на ХІХ и първите две на ХХ век, ако прилагам Кеворковите критерии, трябва ли да отсъдя, че няма как местните арменци да се похвалят с кой знае какво гордо потекло? Та те не са нищо повече от „отломка нищожна“ на „народ мъченик“. Да, нищо повече! Нашата родина ги приласка като родна майка. Раздаде им места и пари за къщи.

 

Настани децата им в училища. Помагаше им да намерят работа. Така наречените от Кеворкянциобикновени българи им подаваха ръка, приемаха ги безрезервно за съседи и приятели. Даваха им подслон и храна, дрехи и добра дума. Поетът Пейо Яворов ги ожали в изящна, трогваща и мъдра стихотворна форма. Това беше Българияистинската, а не тази пошла имитация.

 

Кои от тях, арменците, успяха и кога? Ами в 99,99 на сто от случаитеонези, които загърбиха Исус Христос и продадоха душите си на сатаната. Като взеха да се кланят пред олтара на Ротшилдови, да подгъват коляно пред техните „пророци Маркс, Енгелс и Ленин, да целуват ръка на долнопробните им жреци Живков, Джуров, Балев, Луканов, Дойнов и прочие истинска камарила от престъпни нищожества. Ето как доста от арменците се докопаха до положение и „благини“.

 

Един от тези, добрали се до материалното благополучие и здраво сграбчили го, еморалният кадияКеворк Кеворкян, син на Таквор от Сливен. Все още не изчистил говора си от тамошното меко произношение. Интелектуалец“![41]

 

Както се убеждавате, винаги се представям с лицето и истинското си име. Не се крия зад абревиатури, чието значение трябва да дирите. И никога няма да узнаете, от кого точно е изстреляна стрелата, чийто връх е напоен с отровата на лъжата.

 

Какво от написаното от мен не отговаря на истината? Нима укорявам всички арменци? Това би означавало да се отрека от неколцината си добри познати от тази народност. Не бих го сторил, ако не заслужават. Та най-големият комплимент в живота си досега съм получил тъкмо от арменец. На споменатата премиера на моя книга, един човек, който се представи за арменец и концлагерист от Белене, рече:

 

Господин Ифандиев, арменците издигнаха паметник на Пейо Яворов. Вторият, който ще построят, ще бъде на вас.

 

Присъстваше Лютви Местан, съпроводен от своя душеприказчик Соломон Леви. Бяха го изпратили нарочно. И той, на свой ред, да ме охули. От името на мюсюлманите, които, известно защо, бяха докарани до там, че да се възприемат като турци.

 

Не успя. Провали се. Публиката не позволи. Както и истината, която беше на моя страна. Въпреки суфлирането от страна на Леви – бивш отговорен секретар на вестник „Еврейски вести“ и заместник-главен редактор на „антикомунистическите“ издания „Демокрация“ и „Век 21“. По онова време той беше назначен за съветник на Ахмед Доган и за редактор на партийния бюлетин на ДПС.

 

За тяхно разочарование, акцията на тандема Местан-Леви достигна до твърде печален край. Присъстващите ги освиркаха и принудиха да напуснат залата. Беше есента на 2002 година. Сега и тази нищожна енергия сякаш се е изпарила…

 

Защо ви занимавам с толкова лични неща? Не е, за да ви настройвам срещу тези или онези. Опазил ме Бог. Не е ли вярно, че всеки от нас е изпитал най-много и най-големи злини от същества, смятащи се за българи? Работата е там, че опираме до манталитет, разделение, изолационизъм. Но не по справедливата линия на разграничение, а пак според изфабрикувани от комунистите. Тези изкуствено издигани стени не отчитат правдата и доброто, а робуват на стари догми, отхвърлени от свестните люде.

 

Забележете как изглеждат тези духовни граници, които ни отдалечават, за да бъдем владени по-лесно.

 

Нямай грижи за нашето потекло“ – са написали „милитеми ругатели от въпросната арменска организация, – „но всъщност нали си даваш сметка, че искаш с тези грандиозни обобщения да ни пришиеш – на всички до един! – емигрантски произход, което е просто нелепо: разтвори средновековната българска история и ще се убедиш, че има поне една арменкабългарска царица. А, да ти говори нещо името на римския легион Арменикум“ с летни лагери в Софийско, когато светът все още не е и чувал за славяни и прабългари? Не биваше така да се изхвърляш, май? Твърдиш, че не сме нищо друго освен „отломка нищожна“ от „народ мъченик“, че даже го повтаряш, за да се самонавиеш, да се самоубедиш…, но в елегията на гениалния Пейо Яворов има и други думи, фрази, мисли, оценки…

 

Например, че „мъст, мъст кръвнишка жадуват души“! Не се ли постресна малко от малко или си го забравил? Ако беше обърнал внимание на датата на написването на това великолепно произведение на българската поезия, щеше да установиш поне две неща – България по онова време не е съществувала на политическата карта на Стария свят. И Яворов след написването му заминава като четник в Македония – да освобождава своята родина. Къде са били тогава родителите ти, мъжете от твоя род – няма да питам, защото точно с генеалогия няма как да ни биете, особено пък ти и твоята рода!!! Да, България е приела бежанците християни от Османската империя, след което прави Съединението и обявява независимост и става равноправен член на ОН. Ние сме изследвали този прием, братският подслон и приют. Никога не сме го отричали и сме издигнали паметник на тази Майка Българияи ту[42] и в Армения, но ние разграничаваме нея и нейните горди чеда от такива мижитурки като теб, които със закъсняло прозрение искат и чакат от нас някакви реверанси, някакви лихви, … майка си и баща си. Пак отвори учебниците по българска история и виж: ако нас ни нямаше, щеше ли светът да признае Източна Румелия за част от Българското княжество. Тези арменци дупутати и гласоподаватели в Източна Румилия не са били емигранти!

 

Ние носим нашия кръст и ежедневно, ежеминутно доказваме своята принадлежност и пълна съпричастност към България, към българския народ, към българщината. Ние сме част от всичко това!!! Ти искаш да ни докажеш обратното ли? Историческите тисведениясе бият с историческата обективностБългария не е раздавала къщи, нито пари за къщи, нито пък е помагала на емигрантите да си намерят работа, а май ще е попресилено и да се каже, че е настанявала децата им в училища. Изобщо бъркаш събитията, периодите и най-вероятно мислиш с г.за си! Ние знаем и помним, че определени български правителства са им отпуснали земи, временно са ги настанявали в жп гари, казарми, складове и прочее. Какви пари за къщи, бе, ти добре ли си с главата? По същото време към Княжеството прииждат българи-македонци, тракийци и малоазийци, руснаци белогвардейци и пр. В страната има безработицаКакви ги плещиш изобщо? Ти просто се вживяваш в образа на спасителите, а на практика със сигурност нямаш нищо общо с тях. Много съжалявам, че така сме те разочаровали, ама доста късно се сещаш – защо преди писа други неща за нас? Трябваше от самото начало да ни кажеш какви сме „Кеворкяновци“! Местните арменци и цялата арменска диаспора помагаше на емигрантите, но ако беше вярно това, което ти казваш, защо чак през 1960-те близо 20 000 български арменци са носили паспорти на нансенови поданници? Коя е тази България и тази държава изобщо, която ще прави подобни подаръци на чужденци и турстикъщи, земи, училищадрън-дрън!!! Не мога да си обясня като как така едновремено сме се продали и на Ротшилдовци и на „техните пророциМаркс, Енгелс и Ленини сме целували ръка наЖивков, Джуров, Балев, Луканов, Дойнов и прочие“. Повярвай, че едното изключва другото и това последното с последните лично сме те виждали да го правиш. По-сервилна писарушка от теб просто трудно се срещаше по онези дни![43]

 

 

 

От унизителната глобална измама до туземното ни падение

 

 

 

Всички клевети, не само тези от финала на пасквила, нека тежат на онези, които са ги изфабрикували. Разбира се, няма как да науча кои точно са. Та да ги срещна в съда, какъвто е Кеворкяновият обичай…

 

Кеворк осъди лица, които подобно на него са свързани не само с ДС, но и с кръга „Монтерей“: Маргарита Михнева, Георги Коритаров – агент „Алберт“… Това издава съответно положение на всеки от тези ратаи на червената камора в йерархията от щатове на невидимата мафиотска държава Номенклатурия.

 

За произхода на авторите на цитираното „арменското злословие красноречиво говорят техният интелект и ерудиция. Равнището им е онова, на което се позовават – учебниците по история. А иначе, ние, българите сме древни, даже – прекалено. Няма как да ме ядосат подобни „умници“, по чиито чела две мравки не могат да се разминат. Както казваше леля ми Персефона:

 

Никога не забравяй, че предците ти са воювали за Атряч!

 

Тъпанарите няма как да знаят, че имената в т. нар. елинска митология са присвоени от дълбоката българска античност. Нито имат представа какво означава Атряч. Що се отнася до неблагодарността, когато тук са „прииждали българи-македонци, тракийци и малоазийци, руснаци белогвардейци“, България е била независимо Царство, а не Княжество, „мили арменчета“.

 

Невежеството, ходи по хората. Нали претендирате, че сте такива?

 

Къде ги е стегнал чепикът, другарите от арменската организация, дето не била казионна“? Ето къде:

 

Тази нискочела злоба, с която нападаш един световно известен български журналист от арменски произход прелива в нападки и клевети срещу баща му, рода му, всички български арменци и арменците по целия свят. Е, точно това е и епитафията, която ще получиш от нас и на която може да разчиташ със сигурност!!![44]

 

Това си е заплаха и изпълва състава на престъпление по Наказателния кодекс. Ама за пореден път казвам, да се впечатля от такива, означава да падна до тяхното подземно ниво. Простено да им е. Дали обаче наистина не са знаели какво правят? Или ръката на ония служби е дърпала конците им? Съдете сами:

 

По една случайност ние не се познаваме лично с уважаемия г-н Кеворк Кеворкян, който е гордост за нашата арменска колония и за България, както и да го извъртат и изкривяват някои негови недоброжелатели, коитозабележете, читатели! – е имал честта да засегне с писмено и устно слово. Някои от последните обаче преминават границата на всяка логика и правят обобщения, които са обект на народопсихологията и психопатологията!

 

По една пак случайностобаче, ние сме 100 % убедени в неговия (- на К.К.) висок морал и завидна нравственост, защото, ако беше агент-провокатор и ченге-доносник, КДС и БКП нямаше да извадят в последните месеци на тяхната власт копроментиращите баща му материали. Те се пазеха в архивата на КПОЕреван“ , което се управляваше и обслужваше от истинските продажници, в които нямаше нищо арменско. Нямаше да заплашват сина му със смърт, за да му запушат устата! Ама ти откъде ще знаеш всичко това? Що се отнася до твоята креатурати предизвикваш у нас само едно безгранично съжаление, защото вече дори 23 г. оттогава насам не си успял да се ориентираш и адаптираш. Това личи от обвиненията към баща му, който каточастник обущар от Сливенпредизвиквал у теб съмнения, тоестоставен от народната властда развива частен бизнес. С тези думи доказваш, че си толкова безпросветен, че повече едва ли е възможно. Същият този човек е официално обвиняван, че е враг на народа, забранявана му е всякаква работа в държавни предприятия, имало е опити да бъде изселен и прочее, ама ти го представяш като облагодетелстван и със завидно обществено положение, просто бизнесмен, да? Лудичък си, скъпи, напълно или поне окончателно объркан, побъркан!… Имаш нужда от някакви сериозни лечебни грижи и нашата препоръка е да бъдат приложени и електрошокове! Всъщност има и нещо вярно в констатациите ти, а именно фразата: „Достатъчно съм им ял и жилото, и горчивия мед…“ Вярното тук е, че тогава май ти се услаждаше![45]

 

Прескачам онова, което се отнася до мен, но не ме засяга. Оставих цунамито от зловонни злословия, та да не би някой да допусне за миг, че изпитвам страх или манипулирам.

 

Що се отнася до „морала“ и „завидната нравственост“ на другаря агентДимитър“, нека цитирам Николай Колев-Босия:

 

Едно време имаше епиграма за една българскапоетесана всички режими метреса“. Има и такава журналистика. И тя все повече се вижда. Флагман в това отношение е Кеворк Кеворкян. Писал съм за него 2-3 пъти, но той не взима дума от подсещания. Вместо да си сади теменужки и моркови в градинката и да се опита да осъзнае житейския си път, Кеворкян се бута с лакти и псувни на гребена на вълната. Познавам много арменци с чудесни човешки качества [и аз], но не знам защо точно човекът, който ги няма, се опитва да ни учи на морал.

 

Спомням си, когато се обадих на Кеворкян през есента на 1989 г., той с много конспиративен тон ме помоли да вървя по бул  „9-ти септември“, а той щял да мине с кола и да ме вземе, за да разговаряме. Току-що ме бяха изхвърлили от софийския затвор, но след мен на метри вървяха хората от проследяването. Дали е минал с колата си Кеворкян или не, така и не разбрах. Но след като си направих туристическия излет от Руският паметник до Красно село реших, че повече не ми се ходи. След преврата той така и не ме покани в предаването на БНТВсяка неделя“, макар че непрекъснато ме уверяваше в товаНа живо не ме покани.

 

Кеворкян често  се бие в гърдите заради поканените руснаци по време на перестройката. Всеки човек, който познава тогавашните държавни медии и особено БНТ, трябва да знае, че всичко се съгласуваше предварително, особено, когато ставаше дума за „перестройка“. Основните фактори бяха три, но най-важно си оставаше мнението на съветското посолство. Чак след това идваше мнението на ЦК на БКП и ДС. Така, че всички поканени от БНТ бяха съгласувани. Кеворкян няма никаква заслуга за това, освен че изпълняваше поръчки за гостувания на този и онзи.

 

За баща му и него самия съм писал достатъчно. Тъмното и криминално минало го научих от хора, които и до днес са живи и с акъла си. Ще цитирам само един човек, с когото не съм бил приятел, макар че той много искаше да е така. Георги Джагаров ми сподели при една разходка в градинката пред Народния театър, че е направил голяма грешка, като е довел Кеворкян в София. Спомена и подробности. Подобна мисъл ми сподели и Румяна Узунова, която също дойде от Сливен.

 

Когато човек иска в нова ситуация да преосмисли живота си, е редно да мине през едно дълбоко откровение и пречистване. Да яздиш вълната е елементарно и пагубно.

 

Той е избрал този начин.

 

Радио Ереван няма да се изкаже по въпроса.[46]

 

Толкова. Достатъчно. Напред към самия протагонист! Онзи, който според адвокатите му от някакъв Арменско-български културно-информационен офис е носител на „„морал“ и „завидна нравственост“!

 

Нямам архив на публикациите си. Нито на телевизионните предавания, които съм водил. Както казваше известен спортен журналист, мой приятел, който за жалост отдавна е в по-добрия свят:

 

Гоше, твоите биографи да ти правят архив. На теб за какво ти е?

 

Така и стана. Сега, когато се наложи, разчитам единствено на неколцина добри хора, които поместват записи в интернет. Затова трудно мога да показвам свои по-стари изяви. Не знам дали съм прав. Но със сигурност не съм суетен.

 

Имам двама познати, които навремето работеха в екипа наВсяка неделя“. Най-старата, преди Втория комунистически преврат. Далеч преди да осветят агентДимитър“, те ме уверяваха, че Кеворкян е ченге. Е само това. Той си създал свое Шесто управление. В железен шкаф държал изобилие от папки, които съдържали всякакви сведенияобнародвани или личниза всички, до които К.К. се е докосвал. Че и на други. С педантичността на египетски чиновник от древността и с тевтонска упоритост постоянно се грижел за допълването и обогатяването на този свой архив.

 

Сега го направи публично достъпен в една милиционерска медия. Също така са ми разказвали, че обича да се наслаждава на собствените си постиженияв милиционерщината, която смята за „журналистика“. Сиромах!

 

Често прекарвал часове в гледане на видеозаписи на „Всяка неделя“. Как ли биха окачествили това онези от Арменско-български културно-информационен офис? Дали биха поставили диагноза и на своя любимец? Например – нарцисизъм? Прочее, стилът им твърде силно уподобява неговия. Дали не е…

 

Неотдавна срещнах следното откровение Кеворкяново:

 

Не бях гледал записа на интервюто от много отдавна, от 1988 годинаи сега останах смаян.[47]

 

В „Спомени на един луд“ от Николай Гогол има признание:

 

Днес цял ден четох вестници.

 

Встъпителното признание принадлежи на съвременен луд, който не е чак толкова сумасшедший, колкото онези, които крепят неговото кресло, банковата му сметка, и позата на извисен над всички ментор, която е заел. Това са преди всичко „драгитетелевизионни зрители. Както и читателите на милиционерски издания като „Труд“, „Преса“ – и “Daily” при това! Посетителите на ченгесарските сайтове, които със старшинска гордост не пропускат случай да изтъпанят простотията му. Понеже самите те са отгледани с окопното мислене на вестовоя.

 

По време на упадъка на Римската империя владетелят й Ювенал въвел презрителната максима, чрез която да бъде управлявано простолюдието:

 

Panem et circenses” – „хляб и зрелища“!

 

Вот вам:

 

Когато обявиха, че ще извадят т. нар. досиета на журналистите, програмният директор на телевизия „Канал 3Сашко Диков пусна котва в Банкя, в тогавашното седалище на Комисията, която е упълномощена да извършва това. Какво стори, кого убеди, повторно ли продаде душата, но успя да излезе чист“ от там – без агентурно минало за показване! Което за всеки, наистина познаващ тоталитарните времена, е изключено.

 

Обаче попадна на папката, чийто етикет носи агентурния псевдоним на неговия „учител по журналистика“, както го наричаше – „Димитър“. Иже нарицаемий Кеворкян, Кеворк Такворович. За да последва реакцията на „храбротоскиорче като гост-водещ на „Шоуто на Слави“ – друга милиционерска хавра.

 

То незабавно предизвика „гнева Пелеев“ или „Юпитеров“, както самият син на Дико Куката“ го квалифицира. Изглежда Сашко нямаше хабер какво го очаква.

 

 

 

Възпей оня гибелен гняв на агент „Димитра“ Юпитеров

 

 

 

Само след дни го връхлетя обвинителната реч на К.К., изобилстваща от унизителни подмятания и преки обиди:

 

Моят личен Мунчо Сашо Диков изглежда не е понесъл жегите. Пак е изломотил някакви лъжи в предишния брой на „Уикенд“ и се опитва да ме въвлече в нова разправия – отново за пропадналото ми участие в „Шоуто на Слави“ – кой крив, кой прав, кой какво казал, и пр. Написал нещо, което озаглавил „Юпитере, защо се гневиш?“ Първо, не мога да се гневя на човек като Диков. Винаги съм гледал на него като на едно недоразумение в нашия занаят, на един безкнижен, но пък вечно ухилен човек, който дори изглеждаше симпатичен, докато беше мъж на Аня Пенчева

 

Мунчо просто е един от смешниците в днешната тъй наречена „телевизионна журналистика“. 

 

Пак да кажа, че той винаги си е бил мъж на Аня Пенчевамъж или бивш мъж, това е най-важното му качество. Нищо повече. Мъж на Аня. Една безопасна игла.

 

Обаче, за жалост, в същото време зад мунчовщините му се крие и един проблем. Подобни хора довеждат публичното говорене до абсурд. Тъй както говори самият Мунчоневнятно, грозно, пелтечейкив това се превръща постепенно и публичното говорене. И по този начин се шаржира сериозният обществен дебаткогато Мунчовци са главните действащи лица в него, той става комичен и, в крайна сметка, излишен. Мунчо и такива като него нямат никакви задръжки пред истината, тяхната роля е да хвърлят небивалици след небивалици, да се държат войнствено-просташки, да се ръгат в парламента или в президентството и навсякъде другаде. Те са нахалници, нямат никакви колебания, а за да имат своята нелепа слава са готови на всичко. Днес немалка част от журналистиката е врещене на Мунчовци.

 

Една уговорка. Мунчо е един от най-знаковите герои на Вазов, и на българското изобщо. Грехота е някакъв Сашо Диков да го уподобяват на Мунчо но понеже така го наричат в Мрежата, така реших да го наричам и аз.

 

Обаче той няма нищо общо с Вазовия герой – за разлика от него, той е користолюбив, пресметлив, арогантен и досаденпоследното е най-отличителната му черта. Той може да досади до смърт на всеки, само и само да се отърка до някой по-значим от него, което никак не е сложно, като се има предвид неговата изначална малозначителност. Тъй че, да го наричаш Мунчо си е истински комплимент, който той обаче не заслужава.

 

Номерът на Мунчо Диков е банален и прост: лъже като каруцар, и се опитва да те вкара в обяснителен режим. Това е вечния номер на бездарниците като него.[48]

 

Леле-мале! Както би възкликнал един симпатичен герой от американска кинокомедия.

 

Какво последва? Малко сръдня и наново ескадроните на глупостта, простащината, конформизма и примиренчеството летят.[49] Съвсем неотдавна Сашко Стойков, както би следвало да се казва синът на Дико, покани своя учител. Да извлечем от дърдоренето на двамата нещо, което заслужава внимание. Понеже разкрива слабоумието и късата памет на народните маси – зрителите на подобни емисии.

 

 

 

 

 

Все едно никой никого не е нарекъл „Мунчо“. Нито „Мунчо“ е отвърнал, с признанието, как „не е допускал, че Юпитерможе да лъже така долнопробно“.[50]

 

Ако приемем – имаме всички основания за това – че и К.К. е Мунчо; добавим ли в отбора на тези двамата, прословутия „професор“ (по какво ли) Юлиян и още доста други; можем с пълна увереност да заключим: Медиите са лудница, претъпкана от Мунчовци. Но няма да сме съвсем прави.

 

Тукашните медии, както впрочем на повечето места по земното кълбо, са милиционерски или полицейски участъци.

 

Но нека видим коя е каузатана Волен Кобзон, по документи за самоличност ЖелезаровСидеров, която агент „Димитърпропагандира.

 

 

 

Само скромна измама

 

 

 

Първият главен редактор на вестник „Демокрация“ – Йордан Василев, си посипа главата с пепел. Питат го:

 

Г-н Василев, вие бяхте първият главен редактор на в. „Демокрация“. Как попадна там Волен Сидеров?

 

Аз го назначих. Бях слушал няколко икономически коментара по радио „Свободна Европа“, които ми харесаха. Обявиха името му като техен автор. Когато ми казаха, че трябва да създам вестник „Демокрация“, започнах да събирам екип и се сетих за това име. Поръчах да ми го издирят. Бях сигурен, че съм назначил гений, но се оказа, че бъркам. Поисках да напише коментарне може. Пратих го да направи репортажсъщо. Дори информация не можеше да напише.

 

 Как тогава си обяснявате, че е писал заСвободна Европа“?

– Някои хора бяха готови да си дадат назаем името, за да вземат хонорар.

 

Искате да кажете, че коментарите не са писани от него? Как тогава ви смени като главен редактор?

 

– Беше много близък с покойната Румяна Узунова. Трябваше тя да стане шеф на вестника, но отСвободна Европане я пуснаха. Аз й дадох ключа от кабинета си, а на другия ден заварих в него Волен.[51]

 

Как е ставало и продължава да се върши това? Нека пием вода от извора. От разкритията на двамина, които са били в най-вътрешната кухня на „свободната“ и „демократичназападна журналистика.

 

Първият е познатият на редовните читатели д-р Удо Улфкоте. Той е изкачил върха Олимп на днешната германска журналистика, каквото е главното редакторство на многотиражния и уважаван всекидневник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”.

 

Вторият е Димитър Бочев. Неговият баща е бил активен борец против фашизма и капитализма и комунистически Gauleiter в Силистра. „Избягал“ на Запад, той е работил в РадиоDeutsche Welle” („Германски глас“). През 1975 г. е бил издигнат за програмен редактор в българската редакция на Радио Свободна Европа“.

 

Нека се запознаем с техните свидетелства.

 

 

 

 

 

Такъв е начинът, по който действа Интернационалът. Разбирате ли що за журналистика“ е тази, която неговите медийни аргати ви пробутват? Същото е и в политиката.

 

В по-късно интервю Йордан Василев е още по-болезнено откровен и ясен:

 

Какво ти е обяснението за развитието на Волен Сидеров, също от първия екип на Демокрация“?

 

 – С Блага чухме по радио „Свободна Европа“, вече не го заглушаваха, много интересен икономико-политически анализ и запомнихме иметоВолен Сидеров. Това е лятото на 1989година. Като ме определиха за главен редактор на „Демокрация“ и обявих новината, Блага ми вика: „А онова умно момче Волен Сидеров, дето му слушахме анализите, да го потърсиш и да го назначиш във вестника“.

 

 – И ти го потърси, за да го назначиш?

 

 – Да, потърсих го, намерих го и какво става след това… Възлагам му анализняма такъв. Възлагам му репортажне може нищо. Възлагам му информация – какво става – не може!…

 

 А кой беше авторът на онези умни анализи?! Чак след време ми казаха, че има средно фотографско образование. И като какъв е постъпил на работа, като е завършил техникума? – Като фотограф на милиционерското управление във Враца… Нещо повече?…[52]

 

Бил съм свидетел как „експерти на прехода“ от сорта на Косьо Мишев, Димитър Коруджиев и пияният Владо Даверов с истинско име Владилен – от Владимир Ленин – се гавреха с главния редактор на органа на СДС Волен. На практика, едва ли не уволниха Сидеров в моя дом. Сториха го Блага Димитрова и Диди Коруджиев. Решението е било взето известно време по-рано. Знаех за него поне месец преди реализацията на плана. Дали не е време да се отдам на мемоаристика?…

 

Волен беше разбрал за станалото. Две седмици след свалянето му от „върховната длъжност“ и замяната му с друг мизерник – Енчо Мутафов, го срещнах на столичната улица „Цар Шишман“. След кратка размяна на реплики, ме осведоми, че пак става главен редактор. Този път – на списание „София“. Но не старото, а на двама нови издатели – Андрей Венцелов Райчев и Кънчо Марков Стойчев.

 

Изненадан му рекох, че никога не бих работил за тези двама потомствени комунисти. Сидеров отвърна:

 

Ти ли ще ме храниш?

 

Това изчерпва всичко нататък.

 

 

 

За делото на комунизма, за каузата на мамона и опортюнизма,

винаги готов

 

 

 

Обърнахте ли внимание на думите на Екатерина Бончева във видеозаписа? На онези слова, в които заявява:

 

И, разбира се, в един период от време ние имахме едно гарантирано финансиране, което ни позволяваше тази свобода.

 

Излиза, че свободата не е състояние на духа, както знае всеки читав човек. Мои приятели, политически затворници на комунизма, до ден днешен отстояват, че даже зад решетките са се чувствали свободни.

 

Тези момичета и момчета, като Бончева и Сидеров, са замесени от друго, от фарисейско тесто. За тях свободата не е на върха на бойното копие, както смятал „лудиятидалго, „странстващият рицарДон Кихот на Сервантес. Те я виждат и намират единствено на ръба на банкнотите или кредитните карти. Хартийките за пазаруване са всичко за този вид твари. Изчерпват целия им свят.

 

Прав е бил писателят в самия край на първия нашенски роман:

 

Лудите, лудитете да са живи!…

 

Той се молеше за България!…[53]

 

Да проследим накратков резюме, съгласно „цивилизования“ израз – сетнешнитекаузина Волен, за които Кеворк Кеворкян бръщолеви на шукерици, както казват във Видинско. Сред тях няма да срещнете препятствия. Пътят нагероясякаш е начертан от магьосниклеко криволичещ, но гладък и устремен към ползата. Ако е имало неволи, те са се дължали на нрава му.

 

Николай Колев-Босия ми е разказвал, как през лятото на 1989 г. търсел начин за телефонна връзка с Радио Свободна Европа“. Волен, с когото се познавали от поетичния „Кръг 33“, му предложил безопасен разговор. Завел го в кабинета на своя началник – директора на Музея на българската литература Георги Свежин.

 

Влязохме безпроблемно“ – клатеше глава Босия. – „Учудих се. Още повече, като знаех, че Свежин е един от най-преданите живковисти. Тогава прозрях, че Волен е приклещен.

 

Известно време след това Богомил Бонев зърнал Сидеров вече в качеството му на главен редактор на вестник „Демокрация“. Познал го. Няколко години по-рано му били възложили, да арестува новоизлюпения журналистически началник заради криминално деяние, извършено от него. Не толкова отдавна Б.Б. – синът на бай Ангел Терсенето“ от Радомир, сам разказа, как е била проведена цялата операция по задържането на крадеца Волен.

 

Важното е друго. Капитанът от милицията Богомил Бонев завел арестувания Сидеров в районното управление на МВР. На въпроса: Какво стана след това, отговаря:

 

Не знам. Но нямаше следствие!

 

Който разбрал, разбрал. Но докато беше във вестник „Демокрация“, днешният вожд и учител на цялото прогресивно национал-болшевишко войнство, яростно громеше СССР и съветския империализъм и защитаваше НАТО. Днес е обърнал резбата.

 

По същия начин напълно справедливо обвиняваше компартията и пишман патриотите за Възродителния процес, както и за отношението им срещу Ахмед Доган и новосформирания филиал на БКП, наречен Движение за права и свободи.[54] От петнадесетина лета трудно ще откриете по-яростен враг на Меди“ и „турцитеот другаря Сидеров. Изричал съм перифразата на Шекспир: „Непостоянство, твоето име е Б.Б.Но тя важи с пълна сила и за Волен.

 

Нататък? Ами „тъмно синият антикомунистСидеров, който е членувал в де-що имаше т. нар. неформални организации – в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, Независимия синдикатПодкрепа“ и прочие, стана говорител на Овергаз“, „планетаот най-яркото милиционер-комунистическо съзвездие Мултигруп“. „АнтисъветчикътВолен намери приют, утеха и добра заплата под крилцето на своя съгражданин, съветския възпитаник Сашо Дончев.

 

Когато друг „демократ“ – Михаил Ноев, комунист и агент от вестниците „Народна младеж“, „Свободен народ“ и заместник-главен редактор на „Демокрация“, напусна поста говорител на Илия Павлов, Волен го замести по съвместителство. Така през 1995 г. му се наложи да оглави пресцентъра на кандидата на БСП за кмет на София, другаря Венцислав Йосифов, шеф на фалиралата Първа частна банка. Любопитен детайл от биографията на червенияфинансист“ е, че той се явява първият съпруг на Моника Любомирова Янова, известно време Йосифова, а понастоящем Станишева. Двамата имат общо дете или деца – не ме интересува.

 

Но Венци Йосифов беше избраника на Александър Маринов един от силните по това време в червената партия. Той ръководеше най-голямата организация на БСП софийската.[55]

 

Припомням това, понеже уподобяващият младия Ленин наследствен комунист Александър Мариновхокеист, беше избран за водещ в тогава принадлежащата на президентския брат Емил Стоянов телевизия Европа“. Чух, че сега е… университетски преподавател. Бог да помага на студентите!

 

Та от времената на предизборната кампания на Венцислав Йосифов от БСП са снимките, запечатали топлите отношения между Жан Виденов, Илия Павлов и останалите от „Мултигруп“, от една страна, и настоящия най-виден националист“, от друга. (Вижте илюстрацията)

 

Но вездесъщи са пътищата на Партията. Появи се Петьо-БлъсковиятМонитор“ и тя назначи своя верен син Сидеров като заместник-главен редактор на всекидневника. Тогава и там станахме свидетели на поредната му метаморфоза.

 

Да припомня, че „негово превъзходителствоБлъсков от Банишора, рожба на полковник, беше заместник-секретар на първичната партийна организация на БКП във в. „Отечествен фронт“. Когато главен редактор на правителствения орган беше Генчо Бъчваров, баща на лявата патерица на Б.Б., другарката Румянапо рождение алчно червена като светнал семафор.

 

Тогава, дали под Блъсковото, или под нечие друго ръководство, изградиха Волен като националист“. Нещо повече – написа две книги, окачествени като… „юдеофобски“. Незабавно го квалифицираха като „най-големия антисемит“ на тази територия.[56] А сега?

 

Ами вече два пъти само през тази година лидерът на „Атака“ е домакин на народния артист на СССР, товарищ Йосиф Давидович Кобзон.

 

Певецът не е пускан в САЩ в продължение на 17 години. През 1995 година също му е отказана американска виза, по неофициална информация по подозрение за връзки с руската мафия.[57]

 

Любимият поп-изпълнител на Леонид Илич Брежнев е известен като главатар на съветската и постсъветската еврейска мафия, свързана с КПСС и КГБ. Но едновременно с това е извънредно близък с най-високопоставените израелски управляващи кръгове – например с президента Шимон Перес и министър-председателя Бенямин Нетаняху. Кобзон опита да опровергае тези факти, но безуспешно. Слава Богу, в САЩ се намери съд, който отхвърли всичките му искове и претенции. Миналата пролет изложих достатъчно подробности за всичко това.[58]

 

И вот вам – новопосветеният русофил и юдеофил Волен Сидеров смени вярата и името си. Прие талмудизма и стана Волен Кобзон. Ето как двамата с Георги ПървановагентГоце“, се оказаха политически баджанаци. Пак казвам: Напълно предвидими са пътищата на Партията.

 

Но това не е всичко. След Блъсков, Сидеров намери убежище и трибуна в телевизията на Валери Симеонов Балевски и Данчо Димитров Хаджиев,[59] негови съученици от Ямболската математическа гимназия. Използва я, за да се кандидатира за кмет на столицата. Но не с тяхната подкрепа, а с парите и пропагандата на Яне Янев. По онова време лабавото момче от Свети Врач май още беше земеделче. Помни ли някой?

 

Едва през пролетта на 2005 година Валерката и Данчо получиха заповед за формирането на партия, която да наподобява национализма от миналото. Което ще рече – да привлича най-гламавите и да отблъсква интелигентните.

 

Речено, сторено. Така партията-майка пръкна партията СКАТ с войнственото звание „Атака“. По-шуробаджанашко формирование БКП не беше създавала цели 20 години!

 

Нататък всичко е ясно. Но местните идиоти все така отстояват правото на всеки да се променя“. До безкрайност и винаги с една цел – келепира.

 

Сега стана ли ви ясно, какво разбира под кауза Кеворк Кеворкян, познат по-рано в определени среди, а днес масово, и като агент „Димитър“?

 

 

 

Всеки човек има точно толкова тщеславие, колкото ум не му достига[60]

 

 

 

Любимият на К.К. другар Волен Кобзон, който без да е ходил войник, употребява изключително милитаристка лексика, използва разочарованието и даже гнева на част от народните маси като стока. И ги продава – евтинджос! Милиционерските му преподаватели са го обучили: Ядосаният не разсъждава.

 

Разгеле, и без друго населението е отвикнало да мисли. Да не говорим за пълното отсъствие на памет, за податливостта му да забравя. Както и за съвсем нехристиянската му склонност да не наказва престъпниците. Не, не да прощава. А да не въздава справедливост и да не налага съответни напълно заслужени санкции. Просто го е страх. Няма друго обяснение. Това е всичко. То обяснява този отказ от правосъдие.

 

Обратно към репликата, че Кеворкян отдавна не е гледал видеозаписа. Не, посочената година1988-а – не е времето, откогато въпросният въртогъзник, срамуващ се от плешивостта си, не е присядал на половия си орган, за да се наслади на собственото си творчество“. Явно го прави редовно. Що да стори – болест.

 

Нарича се мегаломания. От μεγαλοпреувеличен и μανίαдушевно разстройство. С други думи, страдащите от нея са психясали до там, да си въобразяват, че именно те, а не някой друг, са солта на земята. А онова, което изричат, е истината от върховна инстанция. Обикновено смятат, че над тях е само богът им. Но рядко проумяват, че се кланят на княза на този святсатаната.

 

Според професор Чезаре Ломброзо – „бащата на криминологията“ – сред евреите това душевно отклонение се среща шест пъти по-често в сравнение с останалите народности. Нашият герой има кавказки произход. Всеки що-годе читав антрополог ще ви разкрие, че т. нар. еврейски нос всъщност е кавказки.

 

Подобни типове са изтъкани от „тъмни фройдистки комплекси, където комплексът за власт е главната движеща сила.[61] Чезаре Ломброзо определя „комплекса на властта“, а и някои други сходни дефекти на характера ─ като „Наполеонов комплекс“.

 

Според еврейския изследовател Бенджамин Карпманвластовият комплекс е подтиснат садизъм и по правило е свързан с хомосексуалността“.[62] Това е „тайнствениятЛенинов комплекс“, който превръща хората в истински революционери“.[63]

 

Дали това не е причината, К.К. да не успява да опази съпругите си? И за онази агресивна грубост спрямо жените, която отблъсква даже такива конформистки с дълбоко провинциален манталитет и хъс за слава, кавито са певицата Ирина Флорин, и пробутваните като „журналистки“ и „телевизионни звездиДаниела Тренчева и Дияна Найденова.

 

Неусетно стигнахме до занаятчийските методи на агент „Димитър“. Сам той ги е нарекъл „кеворкиране“ и неуморно тиражира названието, което смята за… ласкателство. А то не е. Защото Кеворкян се държи с преобладаващото мнозинство от гостите в студиото като някакъв медиен следовател, провеждащ разпит. Но е напълно угоднически наведен пред удостоилите го с посещение в студиото на телевизионното му предаване властници.

 

Със своята оскърбителност, от една страна, и угодничество, от друга, подходът  кеворкиране е отблъскващ до такава степен, че друг нагаждачГеоргиГогоЛозанов, командирът на СЕМ, шпионски атавизъм от живковия режим, не се е стърпял и е размахал пръст:

 

Става въпрос за милиционерски подход. Журналистиката не е разпит, а диалог[64]

 

За рожбите на сатаната е обичайно, да обръщат нещата наопаки. Да си физически уродлив и едновременно с товавлюбен в отблъскващата си мутра, издава дегенерация. Регресът си е казал думата. Та този предмет, чувстващ се отлично с паст, наподобяваща четка за зъби, не пропуска случай да напомни, че го има. Да беше само това – филии, намазани с масло и мед да му носим. Той натрапчиво ни доказва, че от него все пак нещо зависи. Нищо, че е играчка в ръцете на кукловодите си от Държавна сигурност.

 

Няма да се спирам на размяната на медийни крошета между него и Недялко Йорданов не Божем, а по Партийному „поет“, „писател“, „драматург“, „публицист“, „композитор“, „певец“, „журналист“… Последният да затвори вратата, както завършваше брадясал анекдот. Но на първо място – началник! Смятащ, че това му се полага по рождение. А също – че му отива?!

 

Двамцата не криеха приятелството си. Даже по-малкият Недялков син – също Недялко (името идва от нищоправене; от човек, който не върши, каквото и да е), беше главен издател на Кеворкяновототворчество“. Сега е лош и осъден

 

Напоследък К.К. не пропуска да напомни на своя нявгашен бургаски авер, че той най-вече е бил номенклатурчик. По-точно – партиен убиец на културата:

 

„… РепресираниятН. Й. винаги е бил отглеждан като коледно украшениебеше секретар на Съюза на писателите, директор на театър, главен редактор и пр., и пр., все номенклатури на ЦК на комунистическата партия – той трябва да търси нещо за себе си в архива на Шести отдел на Шесто управление, който обаче комунистите предвидливо скриха. Те винаги са криели усърдно позорящите ги самите тях факти.[65]

 

Съвсем вярно. Тъкмо затова скриха и документите от папките с делата на агентДимитър“ – Кеворк Кеворкян. Обаче, тъй като старата максима, че следите остават, е валидна, Недялко взе да вади на светло копия от доноси на всекинеделния мустачко. Те са открити в досиетата на обектите, които е обгрижвал чрез слухтене и проследяване. Не казвам жертви. Защото много от тях също са били доносници.

 

Но Недялко Йорданов вече извади на светло агент-Димитровите донесения срещу Румяна Узунова от Радио Свободна Европа“. Срещу Кеворковия приятел Дончо Цончев. Както и против колегата му Димитрий Иванов.

 

Дали ще има още?

 

Кой друг, освен ченгетата и техните ръководители от ЦК на Партията, да отговори?

 

Иска ми се да завърша с още едно видеосвидетелство. То не носи оптимизъм. Затова съм склонен да приема мненията, изразени в него, за правдиви. Не, понеже съм песимист. Просто съм реалист и имам дързостта да гледам действителността, живота, право в очите. И да научавам, да зная.

 

Вижте и вие:

 

 

 

 

 

Има ли полза от всичко, което изложих? За какъв дявол ми беше необходимо?

 

Написах го заради себе си. Спестих толкова много от онова, което ми е известно. Например, че майката на Сашко Диков е била толкова убедена комунистка, та я избрали за делегатка на решаващия V конгрес на БРП (к). Същия, на който Георги Димитров лично провъзгласил победата на социализЪма и преименувал партията на БКП.

 

 

 

Наистина ли наникъде?

 

 

 

И още нещо. Постоянно преча някому. Кому чак толкова?

 

На агентурата на БратствотоКГБ-ЦРУ-Мосад, респективно на ДС ли? Мен ме няма из големите по разпространение медии. Можех да бъда там, но не се продавам, като тези недовършени същества с претенции да са „българи“. Ние сме си виновни, защото ги допуснахме. Тези тахтаби прилазиха изпод нашите миндери и се възкачиха връз тях. Наместиха се и джафкат по поръчка, а ние ги търпим.

 

Това са онези, чиито предци смениха националността на нашенци в Родопите и в Югозападна България. И по всякакъв начин се стремяха да закрият държавата, като я присъединят към СССР. Потомците на национализаторите, „избавилибългарите от имот и духовност. Продължителите на гена и делото на убийците, на мъчителите, на съсипителите на нашето лично и национално достойнство, на богатството ни и на българщината.

 

Има ли изход и къде е?

 

С всичко това искам да кажа, че няма лесна рецепта, а ние не желаем обединение. Аз също. Поне не и такова с всички и на всяка цена. Не искам да бъда с палачите на моето семейство, близки и на най-здравата част от народа ми.

 

Не говоря за редовите комунисти, на които признавам правото да участват, но известно време от по-задните редици. Онова, което причиниха с членството си в оная партия, говори красноречиво за техния морал. Участието им в законово призната като престъпна организация, каквато е БКП, издава тяхната склонност към корупция. Няма как да отречете – постъпването в партията заради кариерата, сиреч келепира, не е нищо друго, освен корупция. Затова нека си починат от разните строителства на „-измите“, чиито основни герои бяха. Да се покаят и да не се сърдят.

 

Не веднъж съм твърдял:

 

Единението може да стане единствено отдолу. Като се започне от улицата, квартала, общината и така нататък до върха. Не някой „парашутистотцентърада диктува условията и имената на ръководителите. Всичко следва да върви по правила, които да бъдат приети пак отдолу нагоре. Например за определен период от време, в зависимост от стъпалото в йерархията на болшевишкия режим, да включват естествената лустрациячленовете на БКП, БЗНС, щатните сътрудници на тоталитарните институции, ченгетата да не могат да влизат в никакво ръководство, до което са се докопали. Нито да могат да притежават фирма и т.н.

 

Хайде, опитайте да постигнете такова обединение. За него са необходими и финансови средства

 

Аз го сторих с Българската антиклеветническа лига. Мераклии имаше бол и то из цялата страна. Идеята взе да се материализира и дори да се „масовизира“, по израза на другарите. Когато опря до месечния членски внос – по 2 лева за работещите и по лев за учениците над 18 години, за студентите, безработните и пенсионеритеентусиазмът спихна като спукан плондир.

 

Знам какво и как. Но това няма значение. Ще ми се да проумеете поне само едно неотменимо правило: Всякакъв опит за единение е загубен без широк достъп до медиите.

 

Тук някакви самозванигениипредлагатсправедливаизбирателна система, с която щели да надделеят над номенклатурната ламя. Да допуснем, че „системата“ им наистина притежава върхови качества. Но как ще достигне до съзнанието на хората? Те не обясняват това. Може би смятат, че са над подобни „прозаичнинеща.

 

Нито споменават за някакви свои намерения за подмяна на „личния състав“. България прилича на бардак, в който момичетата не са сменени. Преоблечени са. Заменили са зелените тужурки и войнишките кепета с червени петолъчки по тях със сини полички, покрити с множествоевропейско жълти пентаграмчетадревнобългарски слънчев символ, превърнат в знак на сатаната.

 

Та нали хората олицетворяват всяка система? Или възнамеряват да проведат курс за публични социално-креватни мажоретки, в който пенсионирани куртизанки ще преподават новидемократичнипози?

 

Вярващите и мислещите хора са наясно:

 

Не можелошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.[66]

 

Защото „крушата не пада далече от дънера“.

 

Не наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.[67]

 

На вечната Божия и на изпитаната през вековете народна мъдрост местните кандидати да оправятдържавата противопоставят единствено своятадомашно признатагениалност“. А истината е, че трябва да започнем на чисто – девиз, който една национал-болшевишка партия ми открадна.[68]

 

Запомнете нещо, което е сигурно:

 

Нито една революция не може да успее, без организация и пари. Обикновено „угнетените масиса в състояние да обезпечат малко от първото и нищо от второто. Но онези, вътрешните люде, които са по върховете, могат да уредят и двете.[69]

 

Вижте само как измамиха народите на Египет, Тунис, Либия, Сирия и Иран. Към тях вече присъединиха хората в Йемен. Макар по-трудно, предстои и на жителите на Оман, възможно е дори в Сирия и Иран. Не изключвам даже Йордания, може би Бахрейн и по-трудно Катар, емирствата в Персийския залив, но не допускам Саудитска Арабия и Кувейт. Макар че знае ли човек…

 

Не се ли замисляте, колко гениален е целият проектот напълно провалилата се Арабска пролет“, до сегашните войни с невидим противник, обобщено наричан ISIS или ISILИслямска държава в Ирак и Сирия, съответно в Ливан? Подобен „халифат“ съществува единствено в медиите. Както няма единна военна организация. ИДИС е обобщено название на сбирщина от остатъците от иракската войска и полиция, към които от всички краища на земното кълбо се стичат всякаквиавантюристи, ислямски фундаменталисти с промито съзнание, печалбари, люде, които не знаят какво да правят с живота си

 

Ще има кюрдска държава и планът за това е изготвен преди доста време. Скоро ще докажа от кого е поръчан и на кого е бил възложен. Обаче имате ли представа, какво точно се случва около сирийския град Кобани, разположен току до границата с Турция?

 

В него са се барикадирали кюрдите от ПКК – съкращение от Кюрдска работническа партия. Не ви ли напомня нещо познато? Хитлер не е ли поел по своя възходящ път в политиката от малката Германска работническа партия? За да стане Führer на Третия райх!

 

ПКК е марксистка организация. По улиците и сградите на Кобани, както и на организираните от тази формация манифестации в Турция, се веят червени знамена със сърп и чук, увенчани от неизменната петолъчка. Доста често – и ликът на еврейския комунист Ернесто ЧеГевара – безжалостният аржентински убиец от Кубинската революция. Кюрди размахват портрета на първия братовчед на изтребителя на мюсюлманите, израелския военачалник и премиер Ариел Шарон!

 

Колко пъти да доказвам, че майката на Чеи бащата на Шарон били брат и сестра с истинско фамилно име Шайнерман.[70] Двамата били родени в… Брест-Литовск.[71]

 

Други кюрди – тези от Кюрдистанската демократична партия на президента на иракския северен автономен район Масуд Барзани, обсаждат марксистите, които отбраняват Кобани. Към тях се присъединява трета фракцияПУК – на кюрдския клан Талабани. Доскоро племенният вожд Джамал Талабани беше върл противник на Барзани. Сега към тези две фракции май се присъединяват ПИД/ИПГОбединената демократична партия и по-точно – нейното военно крило Народни въоръжени части. Те използваха Войната в Сирия, за да формират своя мъничка държава. Никой не обсъжда това. Но Кобани се намира насред това образувание.

 

Накрая – КНСКюрдския национален съветорганизация, която изцяло е рекрутирана и финансирана от западните и преди всичко – от американските шпионски централи.

 

Всички те се сражават за…. градчето Кобани. Това са „борците за свобода“. Няма никакъв „ислямски халифат“ – ISIS или ISIL.[72]

 

Тази химера, напълно умишлено наричана държава“, е новото плашило, размахвано над чистичките, задоволените, кротуващите народи на Запад. За да кандисват с поемането на новите огромни военни разходи. Понеже техните държави бяха докарани до там, че да не произвеждат почти никаква продукция с цивилно, гражданско предназначение. То отдавна е монопол на няколко азиатски страни, чийто флагман е комунистически Китай.

 

Втората свръх-гениална задача, вложена във въпросния план, е, мюсюлманските държави да воюват помежду си. Броят на населението им да намалява по линия на преките жертви и на принудителната миграция. Техните икономики да бъдат сринати, а държавността им да престане да съществува. Та един ден, живот и здраве, разрушителите, които изпълняват ролята на момченцето от филма „Хлапето“ на Чарли Чаплин, да се появят, но вече в ролята на джамджиятаИ както са печелили като унищожители, да трупат баснословни ползи катовъзстановители!

 

През цялото това време основният причинител на световните беди расистката еврейска държава Израелда си добрува, необезпокоявана от никого. Освен това – да се разширява за сметка на по-нататъшна окупация на палестинските земи. Всичко това, под уж неодобрителното мъркане на западнитедемокрации“. Нищо повече.

 

Край границите на ционисткиярайгърмят и трещят бомби, снаряди, куршуми; падат държави; рушат градове, села, инфраструктура; загиват или биват премествани цели народи. А в незаконно анексирания и провъзгласен за израелска столица Йерусалим е спокойно. Никой не се възмущава от агресията и драстичното нарушаване на международното право от страна на ционистите. Ако все пак загине един израелец, това е холокост! Изтреблението на повече от 2000 палестинци е просто статистика.

 

Нима не ви е известно, че без Хитлер и Сталин ционисткият цирей, предизвикан и отгледан изкуствено върху политическата карта на планетата, изобщо нямаше да съществува. Та само допреди век в Европа т. нар. евреи се смятаха за неразделна част от народите, сред които живееха!

 

Освен заради изпълнението на завета, оставен от основоположника на фамилията, властваща на земята, Израел е необходим като фронтови генерален щаб на световната революция. Затова той, провеждащ политика на държавен тероризъм, никога не е виновен. Досущ като ръководните върхушки в комунистическия лагер. Израел и номенклатурата са над всички и всичко. Което ги прави недосегаеми. Впрочем, тази „война срещу тероризма“, която не е нищо повече от трошене на трилиони долари за битка със сянка, е част именно от световната революция.

 

Още преди близо десетилетие предупредих, че започва битката за Африка с главни участници Китай и САЩ. Днес сме свидетели на началото на разгара й. Вече назначиха „първия бял демократичен лидер“ – Гай Скот, новия вицепрезидент на Замбия. Той е произведен в лабораториите на Интернационала в Кембрижанглийския, а не в неговата американска имитация в графство Мидълсек на щата Масачузетс.[73] От илюстрацията личи, кой го гу̀ди на поста. Това си е пробив…

 

Важна причина за конфликтите на „черния континент“ можем да открием в сухите статистически данни. През 2009 г. е постигнат своеобразен рекорд в производството на оръжия в световен мащаб и в разходите за въоръжаване. Според базирания в Стокхолм Международен институт за изследване на мира увеличението в обема на продукцията и продажбите е повече от 8 на сто в сравнение с предходната година. Спрямо 2002 г. – навечерието на Войната срещу Ирак, то е цели 59 процента! Близо 62 на сто от всички оръжия в света са произведени и продадени от челните 100 фирми, 45 от които са американски. Тридесет и три от тези компании са западноевропейски – от „мирнаФинландия, от Франция, Германия, Италия, Норвегия, Испания, Швеция, „неутралнаШвейцария и Великобритания. Срещу произведените от тях продукти за убиване те са прибрали повече от 120 милиарда долара или около 30 на сто от стойността на всички продажби на оръжия през 2009 г.

 

Десет от крупните оръжейни компании са азиатски, три от тях – от „малък“ и „миролюбив“, но постоянно воюващ Израел. Китай не беше в списъка.[74] Вече е.

 

Не случайно от години страната с най-многобройно население утроява своя военен бюджет. През 2009 г. приходите на Русия от търговията с оръжие също са се увеличили и то рязко. От 2001 до 2009 г. износът на най-голямата руска оръжейна компания  Рособоронекспорт е нараснал цели 2,4 пъти![75]

 

Преди половин век, на 17 януари 1961 г., напускащият Белия дом президент на САЩ, еврейският републиканец Дуайт Дейвид Айзенхауер отправи следното предупреждение към американците:

 

На заседанията на правителството трябва да вземем мерки за защита срещу неправомерното влияние на военнопромишления комплекс, независимо дали то е преднамерено или не. Потенциалът на пагубно засилващата се тайна власт съществува и ще се запази. Ние никога не бива да позволяваме делът на това съчетание да застраши нашите свободи или демократичните процеси.

 

Не бива да приемаме всичко за даденост. Само вниманието на осведоменото гражданско общество може да наложи подходящи ограничения на огромния промишлен и военен отбранителен механизъм, съобразно с нашите мирни намерения и цели, та сигурността и свободата да могат да процъфтяват заедно.[76]

 

Колко е актуално! Предназначението на всяка стока е да бъде продадена и употребена, та производството да продължи. Къде? Във въоръжени конфликти.

 

Можете да ги наричате „революции“, никой не ви пречи. Но свържете производството и търговията с оръжие с добива и продажбите на петрол, с интересите на Израел и с крайната целединната световна държава. Дали ще й прикачите определението „комунистическа“, „фашистка“ или „демократична“, е без значение.

 

Световната революция навлезе в Азия и Африка! И продължава на изток. За целта в Израел вече бе създадена „група за приятелство със Северна Корея“. Не бивало да се допуска „Пхенян да помогне на сирийците в изграждането на ядрен реактор“.[77] Затова – мир и дружба!

 

Скоро двете страни може да установят и дипломатически отношения. Но не ми обръщайте внимание, аз съм известен като „разпространител на конспиративни теории“… Слушайте какво говорятправоверните“, комунистическите глашатаи. Само те казватистината“.

 

Жалкото е, че пропускаме и последния шанс за измъкване от целия този хаос, който може да стигне до там, че да обрече човешкия род на сериозна редукциянамаление. Поради редица фактори България е изправена на ръба на последната и то уникална възможност не просто да оцелее, да се възстанови и да тръгне напред и нагоре.

 

Нека го формулирам така: Да се върне там, накъдето се беше упътила, преди на 9 септември 1944 г. да бъде тъй грубо прекъсната.

 

 

Искате ли го?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Край.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители.

 

 

Този път – за щедростта на Тихомир Т. от Стара Загора.

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. “EU makes Britain pay for recovery: The Prime Minister is ambushed with a demand for an extra £1.7billion because Britain has outperformed other European economies over past decade” by Bruno Waterfield, and Matthew Holehouse in Brussels, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 23 October 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/11184044/EU-makes-Britain-pay-for-recovery.html

[2] Да се граби награбеното не се позволяваше на всички, рус.

[3] Людмила Кафанова – „Незнакомый Ленин“, Библиотека Современника „Литературное кафе“, Sovremennik.ws, sovremennik.ws, Москва, 18 октября 2007 г., online: http://sovremennik.ws/2007/10/18/neznakomyjj_lenin.html

[4] Вж. J. Hector St. John de Crèvecœur – “Letters from an American Farmer: Describing Certain Provincial Situations, Manners, and Customs Not Generally Known, and Conveying Some Idea of the Late and Present Interior Circumstances of the British Colonies in North America – Written for the Information of a Friend in England”, Printed for Thomas Davies, London, 1782 г., Letter III: What Is an American?, стр. 54.

[5] Louis Finkelstein – “The Pharisees: The Sociological Background of Their Faith”, Volume I, The Jewish Publication Society of America, Piladelphia, PA, 1938 г., стр. хxi.

[6] Шарлот Бронте – английска писателка. (Charlotte Brontë – “Jane Eyre”, Wordsworth Editions, Ware, Hertfordshire, 1992 г., стр. 281.)

[7] “Notes From The Underground: The Spiritual Journal of a Secular Priest by Donald Cozzens” by John P. Mcnamee, Review, “American Catholic Studies”, Volume 124, Number 3, Fall 2013 г., стр. 86.

[8] Вж. The Invention of the Land of Israel: From Holy Land to Homeland”, Verso Books, London, 2012 г.

[9] Хенри Форд – „Интернационалните евреи“, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г., стр. 170.

[10] Мао Дзедун, китайски комунистически диктатор и масов убиец. (“Stalin And Mao”, The History Connection, thehistoryconnection.com, The K Network, Menlo Park, CA, 2014 г., online: http://www.thehistoryconnection.com/Stalin-And-Mao.html)

[11] Игор Бунич – „Златото на партията“,  първо издание, ИК „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 350.

[12] John Lennon & Yoko Ono Interview: Apple Offices, London 5/8/1969 г., “The Beatles Ultimate Experience”, beatlesinterviews.org, online: http://www.beatlesinterviews.org/db1969.0508.beatles.html

[13] Александър Геров – „Сняг“, 1956 г.

[14] Този безмилостен убиец е роден в с. Кръстевич, Панагюрско, и е един от подводничарите, обучени от чекистите в СССР. (Вж. напр. „Спомени за „подвизите“ на партизаните от отряд „Антон Иванов“, Спомени на Атанас Узунов и Крум Стефанов Семизов от с. Равногор, записа Надежда Любенова, сп. „Борба“, брой 2, Книжка сто седемдесетъ и шеста, Чикаго и София, март 2008 г., стр. 21.)

[15] Давид Овадия – „Дед или разгромът“, Документален роман, Издателство „Български писател“, София, 1990 г.

[16] Христо Радевски – „Към партията“, 1932 г.

[17] Георги Пенчев – „Премълчавана истина: Трябва да се знаят реалните факти за партизаните у нас, техният подвиг е човешки, не е подвиг на паметници“, в. „Дума“, брой 179, duma.bg, София, 3 август 2012 г., online: http://duma.bg/node/36673

[18] Вж. Тодор Балкански – Партизанският терор и вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище“, ИК „Знак’94“, Велико Търново, 2008 г., стр. 467-468.

[19] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 6, ст. 24-25. Превод от английски, направен от превода на д-р Джордж Ламза от оригинала на арамейски: “George Lamsa Translation of the Peshitta Matthew”. В архива на автора.

[20] „Свето Евангелие от Йоан“, гл. 8, ст. 32.

[21] Антон Павлович Чехов – „Вишневый сад“, 1903 г., Действие второе,  Источник: Антон Павлович Чехов – „Полное собрание сочинений и писем в тридцати томах. Сочинения в восемнадцати томах“, Том тринадцатый: Пьесы (1895 – 1904), Издательство „Наука“, Москва, 1986 г., текстът на цялата пиеса е достъпен от online: http://az.lib.ru/c/chehow_a_p/text_0150.shtml

[22] Пак там.

[23] David McGowan – “Derailing Democracy: The America The Media Don’t Want You To See”, Common Courage Press, Monroe, ME, 2000  г., стр. 13.

[24] За разлика от автора на следващия репортаж, винаги се позовавам на източника. Нещо, което той „забравя“, въпреки редовните позовавания на неща, изречени или написани от моя скромност. Навярно, понеже води „единственото антикомунистическо телевизионно предаване“. И това го извисява до положението на…. Неподражаем и недосегаем „класик“.

[25] Става дума за сина на Иван Багрянов. Земеделец, герой от войните, който три пъти е бил министър на земеделието и държавните имоти (1938-1941 г.). А през лятото на 1944 година до 2 септември с.г. оглавява правителство, което всячески се мъчи да измъкне България от войната. Затова е осъден и разстрелян от т. нар. Народен съд.

[26] Димитрина Чернева – „Атанас Киряков: Комунизмът ни превърна в един лицемерен народ“, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 7 октомври 2011 г., online: http://www.glasove.com/atanas-kiryakov-komunizmut-ni-prevurna-v-edin-litsemeren-narod-16622

[27] „Христо Мермерски“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, wikipedia.org, София, 13 септември 2014 г., online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%9C%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8

[28] “Julia Kristeva in conversation”, Professor Jacqueline Rose FBA and Professor Marian Hobson CBE, FBA talk to Professor Julia Kristeva FBA about her life and work, Monday, 24 May 2010 г., British Academy, britac.ac.uk, Carlton House Terrace, London, 2010 г., online: http://www.britac.ac.uk/events/2010/kristeva/index.cfm

[29] Въпросният Филип Ротшилд проявява лош вкус, като не на шега признава, как бил „убеден“, че баща му Нейтън „спечелил рицарското си звание, докато яздел слугините на баба“ му. А самият той „скачал от легло в легло“… (Вж. “Empire of the Sons” by Sally Bedell Smith, “Vanity Fair”, New York, NY, January 1979 г., стр. 102.)

[30] Вж. „Юлия Кръстева и Цветан Тодоров се връщат към детството си в България“, Агенция Кросс, cross.bg, София, 12 септември 2014 г., online: http://www.cross.bg/krusteva-bulgariya-todorov-1429955.html#axzz3HSNhfdTF

[31] Пак там.

[32] Вж. „Световният интелектуалец се надява Европа да стане по-силна след кризата“, от Марина Димитрова, наш кореспондент в Барселона, в. „Стандарт News”, standartnews.com, София, 14 ноември 2008 г., online: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-11-14&article=255571, цитирано в: „Цветан Тодоров“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, wikipedia.org, София, 28 септември 2014 г., `online: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2

[33] „Цветан Тодоров“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, wikipedia.org, вече цит. съч.

[34] Пак там.

[35] Ралица Цветкова – „Приносът на проф . Тодор Боров за развитието на специалност „Архивистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, „Библиотека“, брой 1, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, nationallibrary.bg, София, 2011 г., стр. 23, online: http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/4_br-1_2011.PDF

[36] Вадим Роговин – „Откровения и признания. Нацистская верхушка о войне „третьего рейха“ против СССР“, Издательство „Мысль“, Москва, 1996 г., стр. 38, 36, 38.

[37] Вж. Высокопреосвященнейший Иоан, митрополит Санкт-Петербулгский и Ладожский – „Самодержание духа: Очерки русского самосознания“, Издательство „Царское дело“, Пресс-служба митрополита Санкт-Петербургского и Ладожского Иоанна, Издательство Л. С. Яковлевой, Саткт-Петербург, 1995 г., стр. 294-296; Dietrich Bronder – “Bevor Hitler Kam: Eine historische Studie”, 2. erweiterte Auflage, Verlag Marva, Genf, 1975 г., стр. 211 и сл.; почти същото в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 16.

[38] Иван Вазов – „Хъшове“, драма, София, 1904 г., Действие първо, Явление четвърто.

[39] „Георги Ифандиев за арменците“, Арменско-български културно-информационен офис, 3 март 2013 г., online: http://www.facebook.com/ArmBgKIOffice/posts/435522219860767

[40] Кеворк Кеворкян – „Добър човек ли съм?“, в. „Уикенд“, брой 42 (466), София, 13 – 19 октомври 2012 г., стр. 26.

[41] Георги Ифандиев – „За талибаните на реставрацията или за морала на наемната утайка на всяка власт“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 14 октомври 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0

[42] Тук и до края праваписът е запазен, както е в оригинала.

[43] „Георги Ифандиев за арменците“, Арменско-български културно-информационен офис, вече цит. съч.

[44] Пак там.

[45] „Георги Ифандиев за арменците“, Арменско-български културно-информационен офис, 3 март 2013 г., online: http://www.facebook.com/ArmBgKIOffice/posts/435522219860767

[46] Николай Колев-Босия – „Време е Кеворкян да си седне на задника“, в. „Новинар“, novinar.bg, София, 28 септември 2009 г., online: http://novinar.bg/news/vreme-e-kevorkian-da-si-sedne-na-zadnika_MzA2MDsy.html

[47] Кеворк Кеворкян – „Лъжи около сестрата на Манчев. Как Недялко Й. сатанизира жертвите си“, Afera.bg, Варна, понеделник, 6 октомври 2014 г., online: http://afera.bg/%d0%bb%d1%8a%d0%b6%d0%b8-%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%be-%d1%81%d0%b5%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d1%87%d0%b5%d0%b2-%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d1%8f.html

[48] „Сашо Диков: (Без) Право на отговор“, в. „Гласове“, glasove.com, София, 29 юни 2012 г., Afera.bg, Варна, четвъртък, 12 юли 2012 г., online: http://glasove.com/skandalut/21454-sasho-dikov-bez-pravo-na-otgovor

[49] Изпратиха ми монтаж от записи на предаването на другия медиен Мунчо, освидетелствания идиот Юлиян Вучков. Той съдържа многократно повтаряне на този израз от стихотворението на Христо Измирлиев-Смирненски. Толкова са чели, това знаят. „Професори“… Всъщност духовно болни твари, умишлено не прибирани в психиатричните клиники. За придават на всеобщата суматоха вид на още по-ярка гротеска.

[50] Вж. „Сашо Диков: (Без) Право на отговор“, в. „Гласове“, glasove.com, София, 29 юни 2012 г., Afera.bg, Варна, четвъртък, 12 юли 2012 г., online: http://glasove.com/skandalut/21454-sasho-dikov-bez-pravo-na-otgovor

[51] „Йордан Василев: Давал си е името под наем“, в. „Стандарт News”, standartnews.com, София, сряда, 17 август 2005 г., online: http://paper.standartnews.com/archive/2005/08/17/society/s4529_4.htm

[52] „Йордан Василев: Натопиха ме в „изнасилването“ на щерка ми Ханка заради Костов!“, едно интервю на Айра Мурад, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 юли 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/6182

[53] Иван Вазов – „Под игото“, Издателство „Т. Ф. Чипев“, София, 1894 г., Част трета, Глава XVI. Гибел.

[54] Вж. доказателствата в: Симеон Нейчев, Владимир Трифонов, Иван Аладжов – „Волен Сидеров между лъжата и истината“, Издателство „Български писател“ ЕООД, София, 2007 г., стр. 16-30.

[55] „Коя е Моника Станишева?“, „Нолигарх“, Антикорупционна и Антимафиотска медия, noligarh.com, София, 26 март 2014 г., online: http://noligarh.com/%D0%BA%D0%BE%D1%8F-%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0/

[56] Вж. „Антисемитизъм в България днес“, съставител: Алфред Криспин, ИК „Колибри“, с подкрепата на Организацията на евреите в България „Шалом“ и Институт „Отворено общество“ – София, София, 2004 г.

[57] „САЩ пак отказаха виза на Йосиф Кобзон“, в. „24 часа“, 24 часа онлайн“, 24chasa.bg, София, 26 април 2012 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1346171

[58] Вж. Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 24“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 март 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-24#_edn72

[59] Според твърденията на Симеон Балевски, баща на Валери, синът му е членувал 14 години в БКП. Данчо Хаджиев лично ми е доверявал, че е кандидатствал за членство в Партията, но не го приели. Преди това същото се случило и с баща му. Партийните бонзи все се натъквали на някакъв техен „неподходящ“ роднина… Обаче това не му попречило да работи в… Алжир.

[60] Аликзандър Поуп, английски поет от ХVІІ-ХVІІІ век. (“The Works of Alexander Pope, Esq., in Verse and Prose”, With a Selection of Explanatory Notes and Account of His Life by Dr. Johnson, In Eight Volumes, Volume 5, Nichols and Son, London, 1812 г., стр. 228.

[61] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 189.

[62] Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 24.

[63] Вж. Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1994 г., стр. 34.

[64] „Иван Гарелов ръководел агентите в БНТ“, “News глас – гласът на Ловеч“, nglas.wordpress.com, Ловеч, 27 ноември, 2008 г., online: http://nglas.wordpress.com/2008/11/27/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D0%BD%D1%82/

[65] „Кеворк Кеворкян пред БЛИЦ: Паметник от лайна – как Недялко Йорданов използва ДС“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, вторник, 30 септември 2014 г., online: http://www.blitz.bg/index.php?news=293541#commentsform

[66] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 18-19.

[67] Пак там, гл. 9, ст. 17.

[68] Георги Жеков може да потвърди, че това е точно така.

[69] Gary Allen with Larry Abraham – “None Dare Call It Conspiracy”, Buccaneer Books, Cutchogue, NY, 1976 г., стр. 52.

[70] ןמרנייש לאירא, иврит.

[71] Вж. напр. Jorge G. Castañeda – „Che Guevara: Compañero“, Random House, New York, NY, 1998 г., стp. 143–144.; Jon Lee Anderson – „Che Guevara: A Revolutionary Life“, Grove Press, New York, NY, 1997 г., стp. 375; „Negado parentesco entre Ariel Sharon e Che Guevara“, „O Globo“, Rio de Janeiro, Brazil, 3 Agosto 2007 г., online: http://oglobo.globo.com/mundo/mat/2007/08/03/297098227.asp; „¿El Che Guevara, primo de Ariel Sharon?“, Clarín.com, Buenos Aires, Argentina, 2004 г., online: http://www.clarin.com/diario/2007/08/04/elmundo/i-04001.htm; „El Che Guevara era primo de Ariel Sharon, segun diario israeli“, derkeiler.com, Saturday, August 4, 2007 г., online: http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Soc/soc.culture.argentina/2007–08/msg00214.html (Забележка: Всички публикации в израелския печат изчезнаха от интернет.)

[72] Вж. напр. “PKK, ISIL are the same, says Erdoğan” by todayszaman.com with Reuters / Mürşitpinar, “Today’s Zaman”, todayszaman.com, İstanbul, Saturday, October 4, 2014 г., online: http://www.todayszaman.com/anasayfa_pkk-isil-are-the-same-says-erdogan_360766.html; “Demirtaş slams president on PKK and Kobani stance” by Vedat Denizli / Ankara, “Today’s Zaman”, todayszaman.com, İstanbul, Tuesday, October 14, 2014 г., online: http://www.todayszaman.com/latest-news_demirtas-slams-president-on-pkk-and-kobani-stance_361559.html

[73] Вж. “I am Africa’s first white democratic leader, says Zambian vice-president: Exclusive: Guy Scott, a white Cambridge-educated economist, has been appointed acting president of Zambia” by Aislinn Laing, Cape Town, “The Telegraph”, , London, Wednesday, 29 October 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/zambia/11195196/I-am-Africas-first-white-democratic-leader-says-Zambian-vice-president.html

[74] Вж. напр. “Global arms sales increased during recession”, “The Swedish Wire”, Stockholm, Monday, 21 February 2011, online: http://www.swedishwire.com/economy/8665-global-arms-sales-increased-during-recession

[75] Вж. “Russia’s Arms Sales in 2009 Evaluated at $7.4 Billion”, Pravda.RU, Moscow, 29.01.2010 г., online: http://english.pravda.ru/russia/economics/29-01-2010/111928-russian_arms-0/

[76] Dwight D. Eisenhower – “Military-Industrial Complex Speech”, given on 17 January 1961 г. в: “Public Papers of the Presidents of the United States, Dwight D. Eisenhower, 1960-61: Containing the Public Messages, Speeches, and Statements of the President, January 1, 1960 to January 20, 1961”, United States Government Printing Office,Office of the Federal Register, 1999 г., стp. 1037.

[77] Вж. “Israelis form North Korea friendship group” by Joshua Hamerman, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Friday, March 11, 2011 г., 5 Adar II, 5771, online: http://www.jpost.com/International/Article.aspx?id=211694

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...