Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ЕДИН ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ НЕ СТИГА ИЛИ КАК ИСТОРИЯТА НЕ НАУЧИ ПОЧТИ НИКОГО – Част 5 – Без spiritualité – 3

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Жител на САЩ убит от камила.[1]

 

Кратко, ясно и точно. Това е заглавието на публикация в издание, смятано за сериозно.

 

Американец, собственик на просторен зоологически парк,[2] разположен в мексиканския курорт Тулум, почина, след като беше наритан и пребит от камила. Накрая животното седнало върху чорбаджията, който го е купил. Навярно – сърдито, задето вместо за нещо полезно, собственикът е хвърлил парите си, за да насърчи ловците. Онези жестоки люде, които с различни подбуди избиват животните, или ги извеждат от тяхната естествена среда, за да ги продадат в робство.

 

 

Замислих се, какво ли биха написали наследниците на жертвата? Например:

 

Тук падна пребит от камила Ричард Милески от Чикаго

 

Може и по-епично, даже патетично:

 

Тук падна първата жертва на въстанието, вдигнато от животните в зоопарка, предвождано от камилата

 

 

 

Сякаш сме вътре в кучето

 

 

 

Рекох си: Ела зло, че има и по-зло. Би могло да бъде и по-безславно. Например:

 

Тук падна убит от вилица

 

От друга страна, животното се разбунтувало. В интерес на истината – по всяка вероятност – заради една спестена кока-кола. Сайбията му „хуманнопривикнал камилата всекидневно да взима доза от енергийната напитка. В онзи фатален ден я лишил от порцията Coca-Cola.

 

Et ici il est! Вот вам.

 

Де е Брижит Бардо? Защо B.B. мълчи? Сигурно така би възкликнал класикът.[3]

 

Днес по света има стотици, може би хиляди, организации и сдружения за защита на животните. И нито една, която да брани хората!

 

Накрая неизбежно стигнах до извода: В далечно Мексико камила подирила правата си. А тук човешкото стадоне. Харесва му да го потискат, да го лишават, да го тормозят всячески. Постепенно всяко същество в него губи човешкия си облик. И пак нищо!

 

По тези земи комунистическият реваншизъм е мащабен. Прониква през всяка пора на обществения организъмот медиите и съзнанието, до пълното отсъствие на уважение към човека и тоталната липса на възпитание. Варварската грубост е на почит и то навсякъде.

 

Тук сякаш сме „вътре в кучето“. Какво искам да кажа? Ще обясня.

 

Има поговорка, която гласи:

 

Прост народ, слаба държава.

 

Знанието винаги е привличало българина, както светлината – насекомите. То е друг вид светлина, духовна. Не по-малко важна от физическата.

 

Уви, комуниститеизумително прости твари, повечето от които произлезли от обществената утайка, унищожиха интелектуалния елит и въведоха ерзац образование. Кои бяха техните образци, даже идоли, на които подражаваха и чийто модел и мрачен пример следваха? Георги Димитров – едва завършил шести клас. Тодор Живков, чиято диплома се беше превърнала в обект на вицове.

 

Ето как примитивното, просташкото, надделя над интелигентното, културното. Това беше и продължава да е триумф на материята над духа. И то на най-първичната, примитивната форма на материя, въплътена в същество, което само външно, привидно е човешко.

 

Невежеството действително е сила на тази територия. Аполитическата класанаподобява занемарен, необран тиквен бостан. Нима любимата на народните маси пожарникар-генералка Б.Б. от село Банкя, Софийско, не е настоящето олицетворение на тържеството на въпросния Партиен девиз? Тя се кичи с титлата „инж.“, която монтира пред името си. Обаче е получила „инженернотоси образование вHigh Millitia School near Simeonovo[4] – тази „Магнаурска школаза трошачи на човешки кости, за подлеци, за келепирджии и продажни доносници.

 

Тъкмо това допада на нашенци. Досущ като бабичка от старо време Б.Б. ги нарича:

 

Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме.[5]

 

Мислите ли, че случайно римският поет Хораций е възкликнал:

 

Odi profanum vilgus” – „Мразя простия народ“!

 

Днешният нашенец е testimonium paupertatis animi” – „свидетелство за бедност на духа“. Ако желаете да представите доказателство за невежество, за простотия, е достатъчно да посочите някой от туземните големциот последните 70 лета.

 

Под тоталитарната терористична власт на комунист-милиционерите известна част от остатъчните българи търсеше духовно убежище в книгите. Често – не до там качествена литература. Но пък какво удоволствие, даже краткотрайно извисяване изпитваше човек, попадайки на истински стойностни произведения! Издаваха ги рядко и окастрени. Но все пак те бяха доказателства, че е съществувал и все още някъде има друг, различен, невеществен, смислен свят, подчинен на любовта. Ако не в реалния, поне в него победата на доброто над злото беше възможна.

 

Това беше пристан, вълнолом, приютяващ плавателни съдове със сходна нравствена и културна водоизместимост, извинете за прозаичната метафора. Но в тази среда умните, мислещите, нравствените люде се намираха и формираха малки, скрити, неформални общности от съмишленици. От хора, от човешки същества, а не от помпозни другари с фалшиви дипломи, издадени от нищо незначещи, изпразнени от съдържание „учебни заведения“!

 

Сега и на това му туриха пепел.

 

Искрящото чувство за хумор на най-големия по възраст представител на квартета американски комици – еврейските братя МарксГраучо, е изригнало следното:

 

Освен кучето, книгата е най-големият приятел на човека. Обаче вътре в кучето е прекалено тъмно, за да можем да четем.[6]

 

Ние отдавна сме в кучешкия търбух. Намираме се в нещо като огромен зоопарк, в джунгла, чиито обитатели са по-големи диваци от зверовете в природата. И едва ли отново ще излезем на светло.

 

Съвсем наскоро млада жена ми писа:

 

Току що изслушах предаването Ви… Отдавна се отказах да вземам отношение по теми и да коментирам, но днес краят на предаването Ви ме подтикна към това. Г-н Жеков зададе въпроса: „Защо гласувате за престъпници, бе?“ И вие отговорихте: „Защото за тях това няма значение.“

 

Не е вярно! Не е вярно, че няма значение! Ако наистина нямаше значение, щеше да е много по-лесно – в такъв случай те избираха хора, които наистина искаха – пък било то престъпници.

 

Лошото е, че истината е друга.

 

ТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВИ СА и затова гласуват. ТЕ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ КАКВИ СА, затова гласуват. Хората, които четат, търсят, питат, интересуват се, НЕ ГЛАСУВАТ, ЗАЩОТО ЗНАЯТ!!!

 

Работя в голяма Софийска верига с хора на относително високи позиции, интелигентни, знаещи, можещи, печелещи и т.н. Аз не съм видяла някой, който да чете нещо извън 3-4 водещи новини в интернет медиите от сортаземетресение 2,2 разлюля СОФИЯ, времето през зимата ще бъде студено, и т.н. Не кой знае колко важни събития. Не съм видяла някой, който да коментира предизборно студио или единици хора от управата или да се говори за исторически събития, политически събития, доноси, агенти и т.н. Мълчи се. И то не защото не искат да говорят, а защото няма какво да кажатне се интересуват от нищо странично от Биг Брадър, Сървайвър, Гласът на България, Шоуто на Слави и т.н. ежедневки.

 

Няма да отнемам повече от ценното Ви време. Просто исках да Ви споделя моите наблюденияХОРАТА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ. ЗА ТЯХ НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ КОЙ КАКЪВ Е.

 

Колегите на С.К. са „вътре в кучето“. А самата тя е от онези, които съставляват миниатюрния светлик, чиито лъчи озаряват нищожната надеждица на свестните българи, че може пак да се окажем на светло. Без комунистически посредници като в едноименно болшевишко телевизионно предаване.

 

 

 

Когато тъпанарят минава за умник или за подменените хора

 

 

 

Veritatis simplex oratio est” – „езикът на истината е прост“. Не бъркайте това с простащината. Истински ерудираната личност, която не е поразена от комплекси, не дири изяви на сложен, неразбираем език. Алберт Айнщайн, за когото твърдят, че е бил достатъчно умен, веднъж заявил:

 

Ако не можете да обясните нещо на шестгодишно дете, значи самите вие не го разбирате.[7]

 

Обаче в унисон с горното, не съм съгласен с обратното: че „простотата е свещена“, както преди да издъхне на кладата, укоряващо възкликнал Ян Хус.

 

Леонардо да Винчи е казал:

 

Простащината е най-крайната форма на подправянето.[8]

 

Онези, които са сътворили идеологиите на социализма, комунизма, фашизма, нацизма – като започнете с фарисеите, минете през т. нар. утописти, и стигнете до съвременните глобалисти, искаха да подправят най-висшето Божие творениесамия човек.

 

Дали успяха? Всеки сам да прецени. Нали знаете античната максима:

 

Da mihi factum, dabo tibi ius” – „Дай ми фактите и ще ти дам правото“.

 

Ето ви факти:

 

 

 

 

 

Всичко това е изречено не от мен или някой друг със схващания, подобни на моите. Настоявам, че от моя страна не иде реч за инат или за отстояване на позиция. Става въпрос за познаване на истината такава, каквато е.

 

Георги Илич Мирски е членувал в КПСС. Направил е солидна кариера. Смятат го за съвършена креатура на съветската система. Иначе казано – за типичен социалистически човек. За завършен резултат от експеримента, за който сам говори.

 

През 1982 г., след като арестували за дисидентска дейност един от неговите заместници в Института по световна икономика и международни отношения при Академията на науките на СССР, товарищ Мирски бил понижен. От завеждащ на сектор останал да работи в института само като главен научен сътрудник. Само че, защо ли, по съвместителство го назначили на още няколко длъжности: професор в прословутия МГИМОМосковския държавен институт по международни отношения.[9] Специалната школа за ръководни комунистически и милиционерски кадри, която са завършили такива видни местни „демократи“, като Петър Младенов, Андрей Луканов, Христо Христов – „Илича“, Любен Гоцев, Бойко Димитров,[10] Румен Сербезов, Филип и Ирина Бокови, Атанас Папаризов, Жан Виденов, Бойко Ноев, Иво Инджев, Спартак Жаров Георги Кадиев и още много верни синове на Партията.

 

След разпада на Съветския съюз другарят Мирски се оказва близък приятел с англо-американските партньори на Горбачов, Елцин и Путин. Става професор в катедрата по световна политика в Държавния университетВисшето икономическо училище. Но също така „многоръкиятИлич се оказва професор и по програмата на Руско-британската магистратура по политически науки в Московското висше училище за социални и икономически науки.

 

Всичко това не му пречи да бъде член на Научно-консултативния съвет на списанието „Русия в глобалната политика“! То е издавано съвместно със списание “Foreign Affairs” – „Външнополитически работи“. На свой ред то е собственост на известния Съвет за чуждестранни отношения, основан през 1922 г. като консултативен орган на тайното световно правителство.

 

Но на 88-годишна възраст Георги Илич има сили да води и собствена коментарна рубрика в сайта „Политком.ру“ – проект на Център по политически технологии – „мозъчен център“, свързан с отвъдокеанските специални служби.

 

Кой е в състояние да отрече, че комунистите са извънредно гъвкави момчета и момичета? Освен това – че комунистическата номенклатура е интернационална и обхваща елитите във всички големи страни по света? Нейният девиз е един и същ, независимо на какъв език говорят отделните й представители. На руски той звучи така:

 

Победа будет за нами!

 

Някой съмнява ли се?

 

Такава е неприятната истина за новия човек – на комунизма, на фашизма, на нацизма. На практика – на социализма. Той безспорно побеждава навсякъде. Въпросът е: Докога?

 

 

 

Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина[11]

 

 

 

Да проверим някои от фактите, изнесените от другаря Георги Илич Мирски. Действително ли е имало „пълно различие между идеологиитена комунизма и нацизма? Нека надникнем в Програмата на Германската работническа националсоциалистическа партия.

 

Когато се запознал с нея, австрийският монархист Ерик фон Кюнелт-Ледин окачествил нейните 25 точки като „прекалено про-пролетарски“. Той писал:

 

Програмата отстоява правото на работа и призовава за въвеждане на подялба на печалбата, конфискуване на придобитото от войни, преследване на лихварите и на спекулантите, национализация на всички тръстове, предаване на универсалните магазини в ръцете на общините, разширяване на пенсионната система за възрастните хора, създаване на образователна програма за всички класи, забрана на детския труд, и край на господството на инвеститорския капитал.[12]

 

Да, да, иде реч за Програмата на Германската националсоциалистическа работническа партия, оглавявана от Адолф Хитлер. По-позната с краткото нацистка.

 

Наименованието на Националсоциалистическата партия, което самият Хитлер в началото предлага, е Социалреволюционна партия; сам той се описва като осъществител на марксизма“ (не негов палач). И той разказа на Херман Раушнинг, че изградил своята организация по модела на комунизма.[13]

 

В Шеста точка на самата Програма е записано:[14]

 

Ние се борим срещу корумпираната парламентарна икономика, достъпът до която зависи единствено от принадлежността към партия, без да се взимат под внимание характерът и способностите на личността.

 

В точка 12 четем:

 

Като взимаме под внимание чудовищните жертви на имущество и кръв, която всяка война изисква от хората, личното облагодетелстване чрез война трябва да бъде посочено като престъпление срещу човечеството. Следователно ние изискваме пълна конфискация на всички печалби от войните.

 

13. Искаме национализация на всички (предишни) свързани помежду им промишлени предприятия (тръстове).

 

14. Настояваме за споделяне на печалбата на всички тежки индустриални предприятия.

 

15. Искаме разширяване в огромни мащаби на пенсиите на възрастните хора.

 

16.       Настояваме за създаването на здрава средна класа и нейното съхранение; незабавното обобществяване на големите складове, като те бъдат предоставени под наем при ниски ставки на малки фирми

 

17.       Искаме поземлена реформа, пригодна за нашите нужди; приемането на закон за експроприиране на земята за целите на общественото облагодетелстване; освобождаването от данъци върху земята и предотвратяването на всички спекулации със земя.[15]

 

Не ви ли прилича на Ленин и на неговото политико-икономическо наследство? Също на последователите на Илич като Николай Бухарин, да речем. Нали той призовал болшевиките да експроприират експроприаторите.

 

Преди това обаче, бил „вождът и учителят“.

 

Ето какво всъщност стана преди три четвърти век. Като се възползва от демократичния хаос след свалянето на монархията, властта в страната заграби една международна терористична организация, която, за да бъде спасена, беше финансирана от Германия.[16] Човешката история не познаваше нищо подобно. А успехът на акцията изуми света, както впрочем и самите участницишепа разноплеменни авантюристи, обединени около полубезумния си водач. Най-малко от всички в победата вярваха именно те, затова и се държаха по съответния начин.

 

Болшевиките стискаха в ръце задгранични паспорти, готови всеки миг да изчезнат от Русия също така неочаквано, както се бяха появили, а дотогава се впуснаха да разграбват националното богатство на страната, да го кътат из тъмни ъгли и да го изпращат в чужбина. Отначало това се вършеше припряно и неумело. Никой не знаеше ще могат ли и утре да продължат разбойничеството, затова още днес трябваше да приберат каквото докопат. Същевременно се налагаше да се избавят от конкуренцията на криминалните престъпници, които не желаеха да делят плячката си с новата власт. Нейният лозунг „Граби награбеното!“ незабавно намери отзвук сред многомилионното руско простолюдие. Но лозунгът съвсем не призоваваше към грабежи тъкмо тях, в което те бързо се убедиха, тъй като безжалостно ги разстрелваха на място без съд и следствие.

 

Новата власт безспорно беше по-добре организирана и въоръжена банда и в никакъв случай не желаеше да губи безценно време за различни юридически обосновки на действията си. Но все пак беше необходима някаква идеологическа обосновка, и тя се роди в безумно-гениалната болна глава на вожда, но с безкрайната си утопичност ужаси дори най-близките му съучастници.

 

Всички разграбени от царизма и експлоататорите народни богатства се изземват от болшевиките с единствената цел след това да се разпределят поравно между трудещите се, които от днес са освободени от всички видове експлоатация.

 

Боже мой“ — страхливо възкликнал наивният Бухарин, „нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“ „Ще повярват кучите му синове!“ — успокоявал го Дзержински и очите му наркомански светели като брилянти, конфискувани задиктатурата на пролетариата“.

 

И те наистина повярвали![17]

 

Какъв е смисълът на революциите? Каква е целта на тези бунтове и радикални, скокообразни промени, трудни за преглъщане от обществата? Да се вгледаме в Октомврийския метеж в Петроград през 1917 година. За да опитаме да намерим отговора.

 

В действителност Великата руска революция[18] беше дело на еврейските ръце.“[19]

 

А нима тъй „загадъчният“ американски равин Хари Уетън не се явява като арбитър? През 1939 г. той пояснява:

 

Душата на комуниста е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма бе триумф на юдаизма, така и триумфът на фашизма е триумф на юдаизма.[20]

 

Самият идеолог на т. нар. перманентнапостоянна революция, Леон Троцки, бил на мнение, че:

 

Независимо от дълбоките различия в социалните им основи, сталинизмът и фашизмът са съпоставими явления. В много от характеристиките си те показват пълно съвпадение. Победоносното революционно движение в Европа би трябвало незабавно да свали не само фашизма, но и съветския бонапартизъм.[21][22]

 

За съжаление, между двата тоталитарни режима няма разлика само на пръв поглед. Как могат да се сравнят болшевишките зверства, измервани с повече от сто милиона жертви, с дванадесетте души, паднали по време на целия период на управление на фашистите в Италия? При това Мусолини не посяга на частната собственост

 

Срещал съм автори, които определят фашизма като корпоративен комунизъм. Има смисъл. Той се явява предшественик и даже пробен камък на днешната корпоратокрация, която владее света.

 

Друг въпрос е националсоциализмът. Той е еднояйчен близнак на комунизма. Ако перифразираме самия негов Führer, „комунизмът и нацизмът са двете страни на една и съща еврейска монета“.

 

Това, че многократно ви повтарят една и съща лъжа, не я превръща в истина. Пръв товарищ Ленин е прозрял колко успешен е този пропаганден похват. И започнал да го прилага. Сетне от интернационалното Братство го приписали на Хитлеровата патерицаЙозеф Гьобелс,[23] доктор по германска литература и министър тъкмо на пропагандата в Третия райх.

 

А истината е следната:

 

Евреите приветстваха революцията в християнския свят и тъкмо евреите ще дадат пример“ – разкрива равинът Хари Уетън. – „Не е случайно, че юдаизмът роди марксизма. И не е случайно, че евреите охотно възприеха марксизма: всичко това беше в пълно съзвучие с напредъка на юдаизма и на евреите.[24]

 

Британският икономист и политолог от първата половина на ХХ век Харълд Ласки не греши, когато твърди, че комунизмътотрича законността на всяка власт, която не се основава на разюзданата слободия и с нейната разрушителност възвестява настъпването на една по-светла зора“.[25]

 

За самозваните „евреи“ законно е само онова, което брани техния интерес. Същото е за комуниститепроизводни на фарисейството.

 

От другата страна, в СССР товарищ Йосиф Сталин напълно изоставя идеологическия постулат за комунистическа революция по целия свят. Тя е творение на семейство Ротшилд. Но за първи път е формулирано от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Естествено – под диктовката на банкерите и срещу съответното солидно материално възнаграждение.

 

Но за да укрият тази истина, в „страните на победилия социализъм“, тоест – в донякъде бившия съветски блок, съвсем погрешно приписваха това „умотворение“ на Владимир УляновЛенин.

 

Така или иначе, под въздействието на западния финансов елит, който подготвял двамата комунистически диктаторимосковския и берлинскияза война помежду им, която да подпали половината земно кълбо, Сталин налага изграждането на национален социализъм. Това, а не друго, се върши в СССР между 1930 и 1953 година. Макар в Москва да се мъдри организацията на Комунистическия интернационал, тя няма нищо повече от чисто фасадно, плакатно значение, за подлъгване и измама на „левичарите“ по света.

 

Дори в наши дни Москва е интернационален център нанационалистите. През пролетта на 2014 година, в навечерието на изборите за депутати в Европейския парламент, в съветската, а понастоящем руската столица, се събраха популистки партии от целия континент. Наричат ги „дясноцентристки“, което няма нищо общо с реалността. Фактът, че реториката им е антиамериканска, изобщо не ги прави „десни“.

 

Организатори бяха лидерите на италианската Северна лига. Тази партия беше коалиционен партньор на проруски настроения Силвио Берлускони, който е близък приятел на Владимир Путин, но също така на Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Никола Саркози. В сборището участваха австрийската Партия на свободата, унгарската Йобик и т.н.[26]

 

Няма как да пропусна, че основателят и вожд на Йобик е евреинът Габор Вона.[27] Какво чудно? Само че не друг, а предвожданата от него партия се отличава с яростни антиеврейски изказвания.

 

В замяна на това комунистите във Вашингтон поддържат огъня под краката на унгарския премиер Виктор Орбан и управляващата партия Фидеш. Миналия понеделник, 20 октомври 2014 г., Съветските американски щати наложиха забрана на шестима унгарци за влизане в царството на Аnus Africanum.[28]

 

Американски дипломат в Будапеща заяви в понеделник, че наказаните личности са обществени служители или хора, свързани с правителството. Забраната за тях дойде след дълга серия от предупреждения от Вашингтон, заяви посолството.[29]

 

Всъщност това е „жълт картон“, вдигнат към Орбан, задето не играе по свирката на Вашингтон и Брюксел. То представлява образец на намеса във вътрешните работи на суверенна държава. За да бъдат оправдани санкциите, изфабрикуваха следното:

 

Корупцията беше симптом на отслабващите унгарски демократични институции“ – обобщи американският Chargé d’Affaires [в Будапеща] Андрé Гуудфренд.[30]

 

Забавно е, че фамилното име на comrade Goodfriend означава „добър приятел“! Сещате ли се какъв е произходът на подобни човечета? В страницата на Посолството на САЩ в Будапеща срещаме обяснението:

 

Г-н Гуудфренд е роден в Калифорния и е израсъл в Аризона. След като е получил бакалавърска степен по философия, класически гръцки, френски и радио-телевизия от Университета на Аризона, той завърши магистърска степен по комуникации в Еврейския университет в Йерусалим. А след това – докторска дисертация в Лондон по темата за правителствената употреба на новите медии.

 

Г-н Goodfriend е учил унгарски, иврит, френски, руски, гръцки (класически и съвременен), испански, арабски и идиш.[31]

 

Този полиглот несъмнено изпълнява особени функции. Докато интернационалната левитска мафия не търпи неподчинение. Преди петнадесет месеца клонящият към лейбъристите – социалистите, лондонски “The Guardian” излезе с филипика, страстно прицелена в шепата изявени антикомунисти от уж бившия голям съветски концлагер:

 

Вниманието, което Орбан привлича, може да се окаже контрапродуктивно. Той е един от онази малка клика от завършили право, известна като буфосинхронистите, която е сътворила перфектно превозно средство, с което да осребри народното отвращение от постсъветската приватизация.

 

Подобно на близнаците Качински, които преди време управляваха Полша, [партията] Фидеш твърди, че изпълнява спасителна мисия, да избави страната си от враг, който отдавна е повален. „Западът“ – казва г-н Орбан, – „е мъртъв, а Китай е новият стратегически партньор на Унгария.[32]

 

Разбрахте ли, къде ги стяга чепикът? Поне в момента Виктор Орбан защитава интересите на унгарците и то на онези, които нямат дебели и дълбоки връзки с комунистическия режим.

 

Западът наистина е мъртъв. Но некрологът ще бъде публикуван след около 30-40 години. Краят не Европейския съюз и на неговата провалена единна валута еврото, ще настъпи доста по-скоро. Упадъкът им е налице. Стартът на процеса е даден. Засега само най-информираните го усещат. Но първите му изяви ще бъдат забелязани твърде скоро.

 

А вас ви мамят. Обаче признайтеповечето вярвате на големите натрапницивлиятелните медии. Ако нещо не е показано, изречено или отпечатано в тях, все едно не е станало. Това, което представям, е… „конспиративна теория“. Както ми разясни приятел – политически затворник на комунизма:

 

Гледат телевизионното ти предаване, не за да научат нещо и да го осмислят. Ако беше така, досега с другарите да е свършено. Следят го като поредната забава.

 

Затова отказва да гостува в него. Все по-често се убеждавам, колко е прав.

 

Sic et mundus transitтака върви светът

 

 

 

Желание без интелект съставлява простащината[33]

 

 

 

На този фон какво изненадващо намирате в това, че бездуховността победоносно шества над нашата мила Татковина? Реставрацията на комунистическитевеличия“ – простаци, напълно невъобразими допреди 70 лазарника, е пълна. Разхождат ги из електронните медии. Предоставят им трибуна в печатните издания. Те са навсякъде.

 

Вместо да ги осъдят, незабележимо на пръв поглед, но оставящо дълбоки следи в подсъзнанието на аудиторията, им кадят тамян. Също така неусетно вулгарността завладя почти целия живот на съвременния нашенец. Казват, че тя е като виното, предназначено за определена компания. Достатъчно е да отпушите бутилката…

 

Вместо да разяснявам надълго и нашироко, нека ви покажа нищожна част от онези, които възвеличавахте и продължавате да възхвалявате и днес. Простаците, на които Интернационалът повери изграждането на новия социалистически човек. Някой суфлираше в ухото на щерката на Първия когато тя го провъзгласи за…. „хармонично развита личност“!

 

Какви качества възпитаха в нея? Службогонство, придружено от конюнктурна кучешка вярност; подлост и интригантство; леност, съчетана с болна амбициозност; ненаситна алчност и склонност към преследване на ползата с всички средства и на всяка цена; готовност за предателство в името на личния успех; пренебрежение и даже презрение към неуспелия, съгласно наложените от комунистите и общоприети  представи за сполука.

 

Съществото, което милиционер-социализЪмът формира, е пълно отрицание на морала и хармоничността. То дори не е личност, а пречупен в кръста ратай, който е покорен пред началниците и зъл спрямо низшестоящите. Не казвам – по-глупавите, по-некадърните и пр., а нископоставените. В подобна среда обикновено най-качествената прослойка от населението е обречена. Затова единствено продуктите на режима, които за жалост бяха милиони, неистово крещяха, чеТодор Живков е Партията! И Партията е Тодор Живков!“

 

Те следваха постулатите, които вече демонстрирахме в изявлението на Георги Илич Мирски. Приемаха, „знаеха, те вярваха, че тяПартиятае права, когато съгреши дори“![34]

 

Когато часовникът отмери друг час, не според болшевишкото времеизмерване, същите тези момчета и момичета, със скоростта на свръхзвукови самолети захвърлиха и вярата си в Партията, и своите билети, удостоверяващи членството им в нея. Прекълбикнаха се, за да се появят отново, преродени като неофити. На бърза ръка комунистическите догми бяха изфирясали от мозъчетата им. И като в представление на илюзонист те се появиха в челните редици наборбата за демокрация“. „Твърдо възприелиновите ценности. Сега ги наричат „евроатлантически“. Ако утре наложат марсиански, те пак първи ще надянат скафандрите

 

Ето какво представляват. Гледайте и слушайте техния върховен вожд. Пък кройте шапка както на ума им, така и на тяхната (без)нравственост.[35]

 

 

 

 

 

Това са те – комунистите, доверениците надемократичнияЗапад. Те са вашият маяк, който следвате, за да ви отведе в небитието. Преждевременно!

 

Техният девиз преди ХІІ конгрес на БКП беше: „Дела, дела и само дела!

 

По плодовете им ще ги познаете“, е постановил Исус Христос.[36]

 

Огледайте се. Вижте реколтата, която тези негодници ни оставиха. Тяхното безплодие се отнасяше до насдо народните маси, както високомерно ни наричаха. Наследниците им прибраха всичко годно, та и повече. Нищо, че готовански се бяха излежавали край народната нива. А ниенародътсе изгърбихме, а ръцете ни хванаха мазоли от бъхтене, за да сътворим онова, което те необезпокоявани разграбиха. Под насърчителните погледи и даже със съдействието на западните демократи“.

 

Нито един от страдалците на комунистическия режим, похарчили здравето си за свободата; никой от умните, знаещите и можещите българи не беше приет отвъд, всвободолюбивияЗапад! Той винаги е бил тихият залив за тукашната алчно червена фашистка номенклатура. Тя си плащаше. Апочтените демократине се гнусяха от нейните пари, обагрени с нашата кръв.

 

Те, вечните нравствени ментори, изповядват максимата:

 

Omnis distaedere pecunia nunquam![37]

 

Пък и нали са ученици на римския император Веспасиан? Той поднесъл шепа монети към носа на претенциозния си син, който се мръщел на приходите от обществените тоалетни. И го посъветвал:

 

Pecunia non olet” – „Парите не миришат“.

 

 

 

Заспете, парии презрени

 

 

 

В своето най-нашумяло произведение, антиутопичната повест „1984“, Джордж Оруел запознава читателите със спомените на своя главен герой – Уинстън. Той бил женен за красавицата Катрин.

 

Заедно бяха живели само около година и половина. Партията забраняваше разводите, но насърчаваше раздялата на бездетните семейства.

 

Катрин беше висока и руса, много стройна, с грациозни движения. Лицето й беше дръзко, с орлов профил, лице, което човек можеше да нарече благородно, докато не разбере, че зад него няма абсолютно нищо.

 

В самото начало на семейния им живот установи – впрочем може би само защото я опозна по-добре, отколкото познаваше другите, – че не е срещал по-глупаво, по-вулгарно и празноглаво същество от нея. Съзнанието й беше пълно с лозунги и нямаше глупост, която да не е готова да попие, щом идваше от партията.[38]

 

От доста години това се цени у нас. Затова съществуват населени места, наречени Димитровград, Благоевград, Велинград, Сандански, Георги Дамяново, Септември, Димово, даже Септемврийци… По същата причина руината, някога гръмко назовавана Паметник на 1300 години България пред НДК, още стърчи и дозагрозява и без друго безличната и неугледна градина пред безобразната сграда. Колко улици из цялата страна носят имената на джелати и мародери? Как да възпитате друго, освен „чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи“?[39]

 

България е осеяна, направо задръстена, с тотеми на терористи, убийци, крадци. Напоследък взеха да увековечават комунистически Kulturträger-и, като ченгето Тодор Колев, за което писах. Предстои да открият монументи на още двама: на зловредния завистлив партиен секретар на Сатиричния театър Георги Калоянчев, съсипал не една и две актьорски съдби; и на близкия до диктатора писател и автор на сценария за най-зловещия пропаганден сериен филм, агента на ония служби Георги Марков.

 

Хора ли сме?

 

Как понастоящем мислят някои представители на съветската, а днес – на руската интелигенция? Признавам: извънредно малко на брой? Да видим и чуем моя връстник Юри Сергеевич Пивоваров. Макар навярно той да е случайна, а не представителна извадка от постболшевишкия псевдонаучен елит на Русия.

 

Пивоваров е историк, доктор на политическите науки, професор и академик в Историко-филологичното отделение на Руската академия на науките. В биографията му е записано, че е автор на повече от 300 научни трудове, каквото и да означава това.[40]

 

Да му дадем думата.

 

 

 

 

 

Така един советский человек се лута в диренето на истината. Не, в Германия не предприеха почти нищо за декомунизацията както на Изтока, така и на Запада. Заявяват го политическите затворници на комунистическия режим и техните наследници.

 

Забележете! Президентът на днешната ФРГ е източногермански пастор“ – най-вероятно агент на Щази. Канцлерката е комсомолска активистка, печелила конкурси за владеене на руски език, за чийто баща се мълви, че също е бил свързан с комунистическите репресивни служби. Даже нейният менторХелмут Кол или Хенох Кон, каквито са рождените му имена, се отрече от нея. Значителна част от западногерманските политици бяха осветени като агенти на съветските шпионски централи. Като започнете от Вили Бранд и Хелмут Кол, и стигнете до Герхард Шрьодер. Рано или късно ще излязат наяве връзките с Лубянка и на еврейския нацист Конрад Аденауер.[41] Не се съмнявайте.

 

А тук? Не са ни необходими фалшиви модели за следване, които замазват фактите и прикриват истината за нашето ужасно минало. Но и за позорното ни настояще.

 

У нас, в комунистическата кочина е тихо. Единствените доловими звуци идват от прасетата. Те грухтят, доволни, че партията-майка ги храни. Може да е оскъдно, но е редовно. Засега. А хич е по-малко, казва си свинята от местната болшевишка порода. И продължава да мляска, надвесена над копанята. Както и да се доверява на червените шопари, отдавна сговорили се с хоратазападняците, ако използваме образа, сътворен от Джордж Оруел.

 

По тези земи декомунизация е мръсна дума. Всеки, който я употребява, бива изкарван „фашист“, „пещерен антикомунист“ – изобщо „злодей“! В края на краищата, всеки заслужава съдбата си. Преди две хилядолетия е казано и записано: “Reddere suum cuique” – „отдай всекиму неговото“.

 

 

 

Приказка за несъстояли се животи

 

 

 

Малко преди да излязат от шумата, предците на сегашните властници – шепата разбойници,  припявали:

 

Земята на Ботев и Левски

отново е робска земя,

Балканът хайдушките песни

отново размирно запя.

 

Кой люби народа поробен

и пази завета велик

завета на Левски бунтовен,

при нас нека дойде войник![42]

 

И те отиваха. Ала доста късно. Даже ги нарекоха осмосептемврийци! Понеже се говореше, че повечето хванали гората на 8 септември 1944 г. Когато даже слепите виждали, как съветският ботуш ще стъпче родината ни.

 

От около 2-3 хиляди шумкари до пролетта на 1944 година, на 10 септември, ден след преврата, те вече „наброявали“ близо 4000 въоръжени гангстери! Според някои сведения за целия период от юни 1941 до септември 1944 г. през т. нар. партизански отряди са преминали около 7000 разбойници.[43]

 

Обаче след време армията им наистина стана огромна. Вторият комунистически преврат от 10 ноември 1989 г. завари…. 240 000 активни борци против фашизма и капитализма! Последните данни бяха изнесени от офицер, членувал в БКП, който е и агент на Държавна сигурност. Как да не му се доверим?[44]

 

Дори в най-силните години на милиционер-социализЪма дори Добри Джуров, изгарящ от мерак да получи чин маршал, не успя да набере толкова щикове! Всички тези „страдалци“ на буржоазна България и „въоръжени бойци“ против „отвратителнотоЦарство, в което законът и равните възможности господствали, ползваха широк набор от привилегии. От правото да купуват жилища, автомобили и цветни телевизори без ред, да вкарват децата си във висшите учебни заведения с тройки, до тлъстите народни пенсии!

 

В наши дни техните наследници градят личния си капитализъм, пеейки добре заучения рефрен:

 

Да се учим, да работим, да строим живота нов.

Гордо знаме ни е Ботев, пръв учителДимитров.[45]

 

Безбожно и недостойно. Обаче героите, онези, пред които стадото се прекланя, са едни и същи. Както и усещането, че са били роби. Може би така оправдават собствения си страх и бездействие. По време на кинопрожекция низшите се изживяват като лицата в екранното действие. За час и половина си въобразяват, че са онова, което не са и никога няма да бъдат.

 

Да знаеш и да не знаеш, със съзнанието за пълна правдивост да изговаряш грижливо построени лъжи, да се придържаш едновременно към две мнения, които взаимно се изключват, да знаеш, че си противоречат, и да вярваш в тях; да използваш логиката срещу логиката, да отричаш морала и да твърдиш, че държиш на него, да вярваш, че демокрацията е невъзможна и че партията е пазител на демокрацията; да забравиш всичко, което трябва да се забрави, а после пак да го възстановиш в паметта си, когато е необходимо, за да го забравиш отново след товаи най-вече да прилагаш същия процес към самия процес. Това беше върховната вещина: съзнателно да налагаш безсъзнателното и да не съзнаваш извършената от теб хипноза. Дори за да се разбере понятието двумисъл, трябваше да се приложи двумисъл.[46]

 

На практика това е форма на шизофренияраздвоение на личността. Не ви ли напомня вашия собствен живот? Ако насаме се замислите: Живели ли сме, наистина?

 

Върнах се назад във времето. Към статия на единствения журналист по света, когото уважавам – британеца Робърт Фиск. Той едновременно е и най-оценяван, и отхвърлян. Преди осем лета американскилиберален“ наблюдател го определи като „навярно най-прочутия задграничен кореспондент във Великобритания“.[47]

 

Фиск никога не е работил за т. нар. ляв печат. За разлика от шаврантиите, без значение от външно видимия пол, които от век насам превърнаха журналистиката в проститутски вертеп, той се е стремял да има позиция и да я отстоява. Затова напуска “The Sunday Express” и преминава в “The Times”. Когато Рупърт Мърдок купува нявгашния „Ролс Ройс“ на британския печат и налага „политически коректнияклюкарски стил, който вече е завладял всички влиятелни световни медии, Робърт се премества в “The Independent”. В момента е негов кореспондент в Бейрут. Оцелява, понеже съветските кагебистки собственици на изданието, заченато от самите вестникари като „Независимият“, са по-свободомислещи, отколкото западните. Неприятно ми е да го призная, но няма как – факт.

 

Робърт Фиск винаги е бил в центъра на най-кървавите и противоречиви събития. Отразявал е Гражданската война в Северна Ирландия от самия Белфаст. После – португалскатареволюция на карамфилите“, изтикала нагоре такъв комунистически приспособленец, какъвто е маоистът Жозе Мануел Барозу. От 1976 до 1988 година е бил кореспондент в Близкия изток. Пред очите му са преминали събития като Гражданската война в Ливан, иранската революция на аятоласите, съветското нахлуване в Афганистан, Иранско-иракската война, Войните в Персийския залив и в Босна, Алжирската гражданска война, Войната в Косово, продължаващата и днес интернационална интервенция в Афганистан, предвождана от Вашингтон, инвазията в Ирак от 2003 г., т. нар. Арабска пролет и настоящата Гражданска война в Сирия.

 

Не друг, а той беше сред първите, които разкриха, че днешнитеислямски терористиса довчерашните приятели на Запада. Пак на него дължим неизвестното у нас определение „хотелска журналистика“. Това е дефиницията, която Фиск дава на шантонерките, които са изпратени от редакциите на медиите, за да отразяват важни събития. И го „правят“ от… своите хотелски стаи.

 

Достатъчно с увода. Изложението е кратко и представлява фактология. В един от запомнящите се обзори на Робърт Фиск, обнародван точно година след атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001 г., той е употребил думата „демокрация“ и две-три нейни производни цели… 24 пъти! „Америка“ и „американски“ – 23 пъти! А „Израел“ – цели 8 пъти.[48]

 

Подобен количествен анализ е огледало на ставащото по света. То разкрива накъде тласкат народите, измамната същност на представяните събития, както и реалните сили, стоящи зад процесите и явленията. Както тук по време на тоталитарния режим осъмвахме и мръквахме съссоциализъмисоциалистически“, днес човечеството бива затрупвано от словесна лавина, в която преобладава думата „демокрация“. Какво ви говори това?

 

Преди да си отговорите, непременно вземете под внимание, че в началото на козметичните промени в този опит за държава масово бръщолевеха за някакъв „демократичен социализъм“. А най-върлите комуняги и ченгета се оказаха.. демократи“, „борци против тоталитаризма и за демокрация“?!

 

На всичко отгоре, статията е услужливо изтрита от архива на вестника, който още със заглавието си претендира да е… единствениятнезависим“! Точно така – “The Independent” – „Независимият“.

 

Това остана от насилието на революциите. То изтри почти всичко човешко от националните характери на народите, поразени от него. Остави след себе си вулгарни и безпаметни твари, устремени към безогледно биологично оцеляване. Като четете тези редове, в съзнанието ви не възниква ли представа за окаляно, безскрупулно свинско стадо, което в поривист галоп се е втурнало към копанята?

 

За ужас на хулителите ми ще цитирам молдавския равин Соломон Шектер, станал американски гражданин. Бил толкова начетен в талмудизма, че го избрали за президент на Обединената американска синагога и на Еврейската теоложка семинария на Америка. Той бил основоположникът на Американското консервативно еврейско движение. Преди един век Шектър споделил:

 

Под вулгарност разбирам онази поквара на цивилизоваността, която кара човека да се срамува от себе си и от своите наследници. И да се преструва, че е някой друг.[49]

 

Деморализацията и безнравствеността, която равинът Соломон Шектър е имал предвид, е произлязла от неговата вяра. За да открием корените на тази разпуснатост, трябва да копаем в градината на фарисействототалмудизма. В нея е посято семето на измамата, чиито плодове биват разпространявани не само сред гоите, но и сред евреите. Апогеят на тази несравнимо с нищо, толкова гигантска лъжа, са революциите. Както и режимите, произлизащи от тях.

 

Ние вече не знаем почти нищо за революцията и за годините преди нея“ – разказва Оруел. – „Всеки документ е бил унищожен или фалшифициран, всяка книга е била пренаписана, всяка картина е била прерисувана, всеки паметник, улица, сграда са били преименувани, всяка дата е била променена. И този процес продължава ден след ден, минута след минута. Историята е спряла. Не съществува нищо освен безкрайното настояще, в което права е единствено партията.

 

Аз, естествено, зная, че миналото е фалшифицирано, но никога няма да мога да го докажа, дори когато сам съм извършил фалшификацията. След нея не остават никакви следи. Единственото доказателство е в паметта ми, но аз не мога да съм сигурен, че и друго човешко същество е запомнило същото. През целия си живот само в този случай притежавах действително конкретно доказателство след събитието – години след него.[50]

 

Оруел говори за „променливост на миналото“.[51]

 

Който контролира миналото – гласеше лозунгът на партията, – контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“

 

И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новоговор: „двумисъл“.[52]

 

Какво знаете за миналото и за героите, които славите? Откъде го научихте? Нали Партията е контролирала всичко – още отпреди век и половина, че и повече? Няма значение, как са я наричали. Онези, които са въвеждали двумисъла, новоговора, промените, винаги са били едни и същи.

 

Той бе самотен призрак, изричащ истина, която никой нямаше да чуе. Но докато продължаваше да я изрича, по някакъв необясним начин приемствеността не се прекъсваше. Паметта на човечеството се предава не като накараш другите да те чуят, а като пазиш здрав разсъдък в себе си. Върна се при масата, натопи писалката в мастилото и написа:

 

На бъдещето или на миналото, на времето, когато мисълта ще е свободна, когато хората ще се различават един от друг и няма да живеят в самота – на времето, когато истината ще съществува и направеното няма да може да бъде преправено:

 

От епохата на монотонното еднообразие, от епохата на отчуждението, от епохата на Големия брат, от епохата на двумисълтапривет![53]

 

Няма кой да ви освободи от духовните окови и страха, ако сами не ги разчупите. Та ние не случихме дори с най-лошотос революцията!

 

 

 

Принципът „целта оправдава средствата“ не съдържа нищо неморално[54]

 

 

 

Революционери и морал? Марксисти и нравственост? Това са антонимипротивоположности!

 

Та авторът на горния цитат като пладнешки крадец отмъкнал даже името, с което е станал известен, от напълно неосведомения за това почтен руски дворянски род! Британският писател Гилбърт Кийт Честъртън предупреждавал за опасността от вулгарността, от простащината. Смятал я за по-голяма, отколкото болшевизма. Понеже не бил запознат със същността на комунизма и не бил наясно, че двете вулгарността и болшевизма са неразделни, вървят ръка за ръка.

 

Напълно съм съгласен, че болшевизмът е заплаха, но не мисля, че тя приближава“ – посочил той през 1927 г. – „Не мисля, че специално в Англия, срещаме някакви революционни добродетели или поквари.[55]

 

Обаче проявявал някакъв усет, шесто чувство. И когато разсъждавал над вулгарността, твърде внимателно насочвал погледа си отвъд Океана.

 

Не съм сигурен, дали ще бъде безопасно в тази връзка, да прошепна думатаАмерика“, понастоящем, както изглежда, най-богатата от всички страни при сегашните влошаващи се условия. Следователно – най-влиятелната… Знаете старата шега за онзи човек, който рекъл:

 

Колумб не е открил Америка. Тя е била открита преди това, но за тази работа винаги се е мълчало.“

 

Което намирам за исторически достатъчно достоверно. Но да определите тази тенденция просташка или да я наречете американска, е само, както се изразявам, твърде неясен и груб метод в опита за нейното дефиниране. А не съм съвсем сигурен, че тя може да бъде дефинирана, както трябва

 

Когато казвам, че културата ще страда от ласкателство, от повторение, от чистофайничество, от недостиг на достойнство и отличителни белези, първото, което всеки ще рече е: „О, това е демокрация“…[56]

 

Досетил се, че нещо не е наред, Честертън мислено се връща към „артистизма на цивилизования осемнадесети век“. Но нали всичко е започнало в неговия край? През 1879 г. Френската революция не само възвестила, а поставила началото на епохата, оплодена от глобалното зло.

 

Нали не сте забравили Смирненски, който се подписвал с псевдонима „Пролетарче“? Най-известното му стихотворение започва тъкмо с илюминатско-болшевишкото:

 

В утрото на светла eра, с факела на нова вера идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел.

 

Тъкмо в това утро и с „новатамасонскавера“, малко преди революционните илюминати да превземат Бастилията, американските колонисти извоювали с оръжие своята независимост не от английския крал, а от неговата репресивна данъчна система. Проблем, който би могъл да бъде решен с преговори. Но никой не предложил това. Защо ли?

 

Затова писателят завършва:

 

Да го изложа накратко: Злото, за което искам да ви предупредя, не е прекомерната демокрация; не е прекомерното нахалство; не е прекомерната анархия. Това зло трябва да бъде оповестено така: То е стандартизация с нисък стандарт.[57]

 

Ето защо направих това усилие и ви затрудних. Комунизмът се отличаваше с изумително ниския стандарт на своите осъществители. Да не отиваме далеч. Спомнете си за „образованиетона Димитров, Живков и останалите негови местни протагонисти. Когато един народ е достигнал определен стадий на развитие, а някой го сграбчва и с терор го сваля по-ниско от равнището, от което е тръгнал, какво можете да очаквате?

 

Нима простащината, вулгарността, пълното отсъствие на правила и етикет, лошото възпитание не бяха стандартът на милиционер-социализЪма?

 

Когато споменавам, че не случихме и с революция, не мърморя и не се оплаквам. Нямам такива навици. Ще го докажа. Понеже революциите са зло. Но винаги има още по-голямо зло. Най-огромното от всички се стовари върху нас. Вижте и чуйте:

 

 

 

 

 

Революцията не е продукт на война, а на заболяване, което една нация, страдаща от последиците от война, най-вероятно може да развие. Както човек, изтощен от умора, е по-податлив към прихващане на болест, отколкото друг, който е в перфектна форма и пращи от енергия.[58]

 

Макар не задълго, се заблуждавах, че след комунизма може да има мирен, човечен изход към въздаване на справедливост, съгласно закона, и ново начало към превъзмогване на старите обиди и болки, към духовен и стопански напредък в името на всеобщото благоденствие. Уви, лъгал съм се.

 

Вече знам достатъчно добре, че няма как болният да бъде излекуван без съответна терапия. Съответна! Подходяща! Казано по-простичко: „С каквато мярка ни мериха, с такава да ги отмерим.

 

Обаче ми се иска да приложим методите на хомеопатиятаподобното се лекува с подобно. Но в далеч по-малки дози.

 

С други думи: Насилието следва да бъде многократно облекчено, за да бъде понесенокакто от престъпниците, така и от обществото. Тогава би имало смисъл. За да не паднем до тяхното равнище. То никога не е привлекателно. Само извратените, садистите го харесват. Ала без него излизането ни от тоталната криза е невъзможно.

 

Без радикални мерки, само че в рамките на споменатото, нямаме избавление и сме обречени на загиване. Както и без да си подадем ръце. След като изслушаме покаянието на по-малко виновните. Тъй като никой не е успял сам.

 

Сега е моментът да ви попитам: Колко самотни се чувствате?

 

Постигнаха целта си. Сториха го, докато народите бродят в безпътица, скитат се в диренето на верния път към благоденствието, което смятат за щастие. За всеки човек то има различни измерения. Най-често е илюзия.

 

А от тези многобройни безнадеждни опити се е пръкнало всичко, което наричаме човешка историяпарите, бедността, амбициите, войните, проституцията, класите, империите, робствотопротяжната и ужасна приказка за човека, мъчещ се да открие нещо друго освен Бог, което да го направи щастлив.[59]

 

Няма щастие без духовност. А какво е духът, без Бога?

 

Преди близо 1800 лета навярно първият църковен теолог Квинт Септимий Тертулиан си служел с парадокси, за да убеждава в правотата на вярата. Той писал:

 

Credo quia absurdum.“ – „Вярвам, защото е абсурдно“.

 

Когато тогавашните профани поискали да обясни Светото Христово Възкресение, той отвърнал, че няма как:

 

Certum est, quia impossibile.[60]

 

 

Днес няма смисъл да се спори със слабоумните. Те не са виновни, че са родени такива – лош плод на лошо дърво. Затова Бог е разпоредил:

 

Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.[61]

 

Лъжете се – не сте милостиви, а небрежни. Не е възможно роденият от комунисти да бъде добър. Необходими са поне шест поколения

 

Иначе, правдата няма алтернатива. И не е лошо да запомните нещо от мен: Най-често историята няма нищо общо с истината. В замяна на това вярата в Бога не само ще ви извиси, но и ще ви избави от оковите на много от земните изкушения. Което ще рече: „ще ви направи свободни“. Защото за духовния, сиреч за вярващия, съществува една максима: „Над нас е само Бог.

 

Искам да кажа, че вярващият е свободен. И е наясно, че не бива да търпи и да се осланя единствено на Божията справедливост. Редно е успоредно с упованието си във Върховния съдник да разчита и на своите собствени сили. Ала също така да се доверява на ближните си. Всички заедно против общия ни неприятел – това му е майката.

 

Малцина от комунистическите отрочета ще проумеят и тази изконна истина. Какво от това?

 

В следващия, надявам се последен епизод от тази поредица, ще сваля още маски от мутрите на онези, които осигуряват нашата бездуховност и безнравственост.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

През лятото на 1965 г. британската рок-група “The Animals” – „Животните“, издаде песен, която за нас тук беше впечатляваща. Не толкова със своя стил, колкото с текста си. Не бяхме свикнали да слушаме подобни мрачни откровения за любимия ни Запад и засветлия“, „безоблаченкапитализъм там, както смятахме. Какво пък? Всеки плаща някаква цена за заблудите си.

 

Обаче Западът беше виновен за друго. Тъкмо той насади и скрито подкрепяше комунистите у нас, както се оказа. Онези, които позволяваха само на своите и най-доверените да пътуват. Ако всички имахме право на това, щяхме да си спестим доста илюзии и цели планини от теглила и беди. Нейсе…

 

Това беше песен, озаглавена “We Gotta Get out of This Place” – „Трябва да се махнем от това място“, и създадена от нюйоркско семейство специално за прочутият мъжки дует “The Righteous Brothers” – „Праведните братя“. Обаче те отказали да я запишат. И това сториха пет момчета от работническия Ню Касъл в Северна Англия: Ерик Бърдън – вокал, Алън Прайс – клавишни, Хилтън Валънтайн – китара, БрайънЧесЧандлър – бас, и Джон Стийл – ударни. Справиха се прекрасно, както, надявам се, ще се уверите. Дори и YouTube да спрат записа. Вече има алтернатива с действащ link другаде.

 

След години гледах запис на ранно интервю с Ерик Бърдън. На въпроса, защо са се нареклиThe Animals” – „Животните“, усмихнат, той отвърна с въпрос:

 

Нима не виждате как изглеждаме?“

 

За истински запалените по рок-енд-рола трябва да отбележа, че малко след излизането на тази плоча Алън Прайс напусна. За да основе групата – по-точно комбото, “The Alan Price Set” – „Екипът на Алън Прайс“. В предишната формация го замени Дейв Роубери – също отличен музикант.

 

На свой ред, БрайънЧесЧандлър откри Джими Хендрикс, смятан за най-велик китарист в рока. И като негов продуцент го представи първо на британската, а сетне и на родната му американска публика.

 

През 1967 годинаThe Animals” се разпаднаха. Ерик Бърдън се появи на Поп-рок фестивала в Монтерей с нова група, наречена “Eric Burdon & The Animals”. На нея дължим също великолепни изпълнения.

 

От години певецът живее в Калифорния и не може да се върне в родината си. Понеже е осъден от другите членове на групата, заради нарушаване на авторските им права. Което не му пречи на 74-годишна възраст да продължава да се изявява по световните сцени, демонстрирайки младежка енергия. За разлика от повечето тукашни млади старци…

 

И така, “The Animals” с “We Gotta Get out of This Place”.

 

Приятно гледане и слушане, стига да желаете.

 

 

 

 

 

 

https://vimeo.com/109828131

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители.

 

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] “US man killed by camel” by Telegraph Staff, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 15 October 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/earth/wildlife/11166075/Mystery-of-pregnant-camel-with-no-mate.html

[2] На английски словосъчетанието е wildlife park. То буквално означава парк сред дивата природа. Но на практика представлява грамадна зоологическа градина. Нека бъде – зоопарк. Макар да не е достатъчно точно.

[3] Вж. Иван Вазов – „Де е Бог?“, 1899 г.

[4] Висшата милиционерска школа край Симеоново, англ.

[5] „Борисов в Кърджали: Вие сте прости и аз съм прост“, в. „Сега“, Брой 4357 (77), segabg.com, София, 31 март 2012 г., online: http://www.segabg.com/article.php?id=595448 и в много други източници.

[6] “The Essential Groucho: Writings by, for, and about Groucho Marx”, Stefan Kanfer, Editor, Vintage Books, a Penguine Group, London, New York, NY, Toronto, Ontario, Canada, etc., 2000 г., стр. xv.

[7][7] “When dumb is smart” by Daneen Skube, Interpersonal Edge, Tribune Media Services, “The Chicago Tribune”, chicagotribune.com, Chicago, IL, September 2, 2012 г., online: http://articles.chicagotribune.com/2012-09-02/features/sns-201208232000–tms–interprnctnie-a20120902-20120902_1_clients-smart-guy-smart-people

[8] William Gaddis – “The Recognitions”, Harcourt Brace & Company, San Diego, CA, 1955 г., стp. 457.

[9] Московский государственный институт международных отношений.

[10] Осиновен от Георги Димитров. Бивш министър на външните работи.

[11] Владимир Илич Улянов, по майка евреин, чийто дядо се наричал Мовше Бланк. Известен като Ленин. (Manoranjan Kumar – “Dictionary of Quotations“, APH Publishing Corp., New Delhi, 2008 г., стp. 134, 241.; същото в: Lenin (1870 – 1924), Russian Communist politician & revolutionary, “Quotations by Author“, The Quotations Page, quotationspage.com, online: http://www.quotationspage.com/quotes/Lenin/)

[12] William Brustein – “The Logic of Evil: The Social Origins of the Nazi Party, 1925–1933”, Yale University Press, New Haven, CT, 1996 г., стp. 141.

[13] Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 395;  вж. също Херман Раушнинг – „Хитлер каза…: Поверителни разговори на фюрера за плановете му за завладяване на света“, Книгоиздателско сдружение „АЛ“, Варна, 1992 г., стр. 103-104.

[14] Ползвал съм превода на английски от достатъчно солиден и уважаван източник.

[15] “Program of the National Socialist German Workers’ Party”, The Avalon Project – Documents in Law, Kistory and Diplomacy, Lillian Goldman Law Library, Yale Law School, New Haven, CT, 2008 г., online: http://avalon.law.yale.edu/imt/nsdappro.asp

[16] Иде реч за Лениновите болшевики. Тези на Троцки – башка̀, но от САЩ.

[17] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 8.

[18] Не, болшевишка и антируска. Пак по масонски „велика“.

[19] M. Cohen, ”The Communist”, April 12th, 1919 г. в:  Michael Walsh – “Witness To History”, A Michael Walsh Compilation Of comments, views, opinions and first-hand accounts expressed by the men and women of the 20th century who brought humankind to its highest elevation and those who brought it to rubble, Historical Review Press, Uckfield, UK, 1996 г., стр. 10, книгата е достъпна от online: http://www.ety.com/HRP/booksonline/witnesstohistory/withis_toc.htm

[20] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стp. 143-144.

[21] Така Троцки определя Сталиновия режим. Но не само той. Когато през 1932 година втората съпруга на Йосиф Висарионович – Надежда Алилуева се самоубива, оставя предсмъртно писмо, което дълго беше укривано. В него обвинява съпруга си в бонапартизъм и пълно незачитане на мнението, желанията, волята и дори на живота на останалите хора.

[22] Leon Trotsky – „My Life: The Rise and Fall of a Dictator”, Thornton Butterworth Limited, London 1930 г., стр. 278-279.

[23] Гьобелс бил куц.

[24] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, вече цит. съч., стp. 148.

[25] Вж. Harold J. Laski – “Authority in the Modern State”, Batoche Books, Kitchener, Ontario, Canada, 2000 г., стр. 123.

[26] “’A Partner for Russia’: Europe’s Far Right Flirts with Moscow” by Charles Hawley in Brussels, “Der Spiegel”, spiegel.de, Hamburg, April 14, 2014 г., online: http://www.spiegel.de/international/europe/european-far-right-developing-closer-ties-with-moscow-a-963878.html

[27] Вж. “Far-Right MEP with Jewish roots under pressure to resign: A former member of Hungary’s far-Right Jobbik party, known for its anti-Semitic rhetoric, who recently discovered having Jewish origins, is under pressure to resign as an MEP” by  BST, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 16 August 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/hungary/9479170/Far-Right-MEP-with-Jewish-roots-under-pressure-to-resign.html

[28] Африкански анус, лат.

[29] “U.S. calls ban on entry by six Hungarians a warning to clean up” by Marton Dunai, Reuters, reuters.com, London, Monday, 20 October 2014 г., online: http://www.reuters.com/article/2014/10/20/us-usa-hungary-idUSKCN0I921220141020

[30] Пак там.

[31] “Chargé d’Affaires, a.i.: M. André Goodfriend”, The United States Embassy in Hungary, hungary.usembassy.gov, Budapest, 2014 г., online: http://hungary.usembassy.gov/dcm.html

[32] “Hungary: Orbán wasteland”, Editorial, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Sunday, 14 July 2013 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2013/jul/14/hungary-viktor-orban-wasteland-leader

[33] Артур Шопенхауер, германски философ. (“Quotes by Schopenhauer Arthur”, Quotations Book, Google Books, стр. 13, online: http://books.google.bg/books?id=7m07PquQVpkC&dq=where+did+Arthur+Schopenhauer+said+this:+Will+minus+intellect+constitutes+vulgarity&source=gbs_navlinks_s)

[34] Христо Радевски – „Към Партията“, 1932 г.

[35] Уточнявам използваните съкращения: н.а. – народен артист или народна артистка; з.а. – заслужил артист или заслужила артистка и т.н. С тези звания удостояваха не толкова най-качествените и изявени творци, а най-верните на Партията, които бяха и любимци на нейния Първи.

[36] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 20.

[37] Всичко омръзва, парите – никога, лат.

[38] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част – 6.

[39] Вж. Пенчо Славейковъ – „Българска литература”, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 115.

[40] Вж. напр. „Пивоваров Юрий Сергеевич“, Российская академия наук, ras.ru, Москва, 2014 г., online: http://www.ras.ru/win/db/show_per.asp?P=.id-97.ln-ru

[41] Вж. Albert Speer – “Spandau: The Secret Diaries”, Translated by Richard Winston and Clara Winston, with Introduction by Sam Sloan, Ishi Press, Mountain View, CA, 2010 г., стр. 137; Hans-Peter Schwarz – „Konrad Adenauer: A German Politician and Statesman in a Period of War, Revolution, and Reconstruction“, Vol. 1, Berghahn Books, Providence, RI, USA; Oxford, UK, 1995 г., стр. 218-219.

[42] Христо Кърпачев – „Марш на партизаните“ – „Чавдарци“, 1944 г.

[43] Вж. Отчет на организационния отдел на БРП(к) от 17 октомври 1945 г. в: Поля Мешкова, Диньо Шарланов – „Българската гилотина: Тайните механизми на Народния съд“, Агенция „Демокрация“, София, 1994 г., стр. 17.

[44] Вж. Пенчо Ковачев – „240 000 активни борци се радват на привилегии през 1980 г.“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 11 септември 2013 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2290544

[45] Асен Босев – „Маршът на септемврийчетата“, 1947 г.

[46] Джордж Оруел – „1984“, вече цит. съч., Първа част – 3.

[47] Вж. “A Foreign Correspondent Who Does More Than Report” by Ethan Bronner, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, 19 November 2005 г., online: http://www.nytimes.com/2005/11/19/books/review/19bron.html?ei=5070&en=55044ab9f817eb99&ex=1153454400&pagewanted=print&_r=0

[48] Вж. “One year on: A view from the Middle East” by Robert Fisk, “The Independent”, London, 11 September 2002 г., online: http://www.bangladesh.com/forums/religion/11128-one-year-view-middle-east-robert-fisk.html

[49] “What Did Solomon Schechter Say”, “Evi”, An Amzon Company, evi.com, Evi Technologies Ltd., Cambridge, 2014 г., online: http://www.evi.com/q/what_did_solomon_schechter_say

[50] Джордж Оруел – „1984“, вече цит. съч., Втора част – 5.

[51] Пак там, Първа част – 1.

[52] Пак там, Първа част – 3.

[53] Пак там, Първа част – 1.

[54] Лейба Давидович Бронщейн, скрит зад псевдонима Леон Троцки, основателят на Червената армия и на теорията за перманентната революция, приел философските съждения на Хърбарт Спенсър. (Вж. Leon Trotsky – “Their Morals and Ours: The Marxist View of Morality”, Resistance Books, Broadway, NSW, Australia, 2000 г., стр. 16.)

[55] Gilbert Keith Chesterton – “Culture and the Coming Peril”, University of London Press, London, 1927 г., стр. 8-9.

[56] Пак там.

[57] Пак там.

[58] Nesta H. Webster – “World Revolution: The Plot Against Civilization”, Small, Maynard & Company, Boston, MA, 1921 г., стр. vii.

[59] C.S. Lewis – „Mere Christianity“, MacMillan Publishing Company, London, 1960 г., стр. 50.

[60] „То е сигурно, защото е невъзможно“, лат.

[61] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 19.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...