- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ЕДИН ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ НЕ СТИГА ИЛИ КАК ИСТОРИЯТА НЕ НАУЧИ ПОЧТИ НИКОГО – Част 4 – А сега наникъде

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Найджъл Фаридж семки да яде. Онова, което неотдавна предложи, е мой проект от есента на 1990 г. Още тогава, след т. нар. първи демократични избори, „спечелениот партията-майка БСП, която неизменно е и преброителка на изборните бюлетини, заявих, че е най-добре София да се отдели в самостоятелно княжество. Да прогони всички, които не са родени в нея и чиито родители не са се настанили в града още преди 9 септември 1944 година.

 

След което ние, софиянци, да обявим конституционна монархия. Да приемем закон за декомунизация, да конфискуваме имуществото на комунистите, да натикаме номенклатурата от всички нива в затворитеимаше болЦентрален, в Кремиковци, в КазичанеИ да започнем начисто с разумна приватизация при равен старт, която да изключва предприятията, свързани с инфраструктрата и комуналното стопанство. Сиреч – с пътища и улици, с всички видове транспорт, с производство на електро– и топлоенергия, и търговията с тяхПри строго регламентиран в специален закон контрол над държавния монопол, предвиждащ тежки санкции за нарушителите. А за частни милиции – „охранителнифирмии дума не можеше да става!

 

 

 

Време е за София, свободна от социализъм и комунисти

 

 

 

Тогава София наброяваше около 1 милион жители барабар с цялата болшевишка селения, довлякла се от колхозите. Ако това беше станало тогава, сега Княжество София можеше да се равнява по Конфедерация Швейцария, по кралствата Дания и Норвегия, или по Великото херцогство Люксембург, на които преди век Царство България е служило за пример.

 

Ние щяхме да се наричаме софиянци и нямаше повече да търпим постоянните оскърбления и ненавист на совхозниците към нас, без извинение. Наслушах се на техните обиди в казармата. Доста изтърпях и изпатих покрай подмятаниятасофиянчето“. Наскоро пак видях, как във възгордялото се село Мизия ни сочат с пръст. И чух да винят софиянци за сполетялата ги беда. Като забравят, че столицата е населена изключително от такива като тях. А мечтата на нас, които познаваме всяко паве или тухла от малкото оцеляло от онази Балканска Виена“, е да дойдат няколко почивни дни. Та „столичаните“, макар и за кратко, да се върнат по родните си места.

 

Докато отвсякъде сочат с пръст софиянци, комунистите и останалата текезесарска гнилоч, които разделиха България на столица и провинция и я превърнаха в кочина за свине от породата червена долна“, винаги се оказват незабелязани иневинни“. Въпреки че именно те ограбиха цялото стопанство, съсипаха народа, натириха повечето българи от родните им стрехи към големите градове, а от четвърт веки в странство, а накрая приватизираха държавата. Сега тя е тяхнана алчно червената мафия.

 

Хайде сиктир! Аман!

 

Евентуална днешна анкета отново би установила, че София все още е най-антикомунистическият град. Такава класация е необходима. Според мен тя и Пловдив са единствените места в страната, които имат шанс да се избавят от другарите, да ги лустрират и натикат там, където им е мястото, заедно с прислужващите им ченгета. Като натирят извън пределите си и последната тяхна издънка, барабар с малцинството, което те докараха. Като го насърчаваха да се размножава на воля. Та техният хилядолетен райх да стигне и надмине 9 милиона жители!

 

Всички те – вън от Княжество София!

 

Комунистите да вървят на майната си, където и да се намира тя в Москва, Вашингтон, Лондон, Пекин, Берлин, Париж, Пхенян или Хавана! А може би в традиционно червенеещите като семафори Димитровград, Благоевград, Септември, Ямбол, Плевен, Видин, Силистра, Враца, Шумен, Бургас, Перник, Монтана, Кюстендил, Пазарджик, Сливен, Стара Загора

 

От там насетне, като дадем добър пример с бъдеща конфедерация на Пловдив и София, можем да привлечем още области в нова държава от швейцарски тип. (За жалост названието идва от нашето изоставане.)

 

Назначеният английски националист Найджъл Фаридж, лидер на Националната партия на Великобритания, евродепутат и вероятен бъдещ министър-председател, е предложил в интервю за BBCсправедливо федерално Обединено кралство“. И е обяснил, че то изцяло трябва да бъде посветено напълното преминаване към федерална Великобритания“.[1]

 

Да го видим и чуем.

 

 

 

 

 

Онова, което отсъства във видеозаписа, са думите на Фаридж, цитирани в публикация на електронната страница на BBC:

 

Смятам, че Англия иска да има глас и се нуждае нейният глас да бъде чут. Наслушахме се на гласа, идващ от Шотландия. Не бива повече опашката да пришпорва кучето. Трябва да имаме английски парламентаристи, които да гласуват само по английските проблеми.[2]

 

 

 

Не е ли неудобно варвари да преподават уроци по цивилизованост?

 

 

 

Това, което Фаридж не изплюва, са планините от зло, които англичаните са причинили на толкова много народи. Шотландцитесъщо. Но те имат всички основания да желаят измъкването от лондонската хватка. Не само заради кражбата на техния петрол в Северно море. А също така, понеже балджийците, българитекелти,[3] потеглили към Острова, чието название идва от древнобългарското слово Алп, означаващо Бог, но също така и за бял, висок, успяха да овардят Севера на Албиона от чужди нашествия. Докато Англия все повече заприличва на гето, събиращо т. нар. Трети свят. Ала той е творение на британците, на техните владетели и задкулисни господари със старозаветни имена.

 

Шотландците не желаят повече да са част от английската Британия. След тях и уелсцитевалонците, валахите или власите, които са тръгнали от земите на днешните Албания, Македония и Пиринския край. Каталонците и баските не искат да бъдат провинции на  Испания. Фламандцитена Белгия. Отдавна Южен Тирол търси начин за откъсване от Италия

 

Не им позволяват, но само засега. Ще му дойде времето и то не е далеч.

 

Същевременно е напълно вярно, че англичаните нямат свой парламент. В настоящия освен англичани участват представители и на останалите страни, формиращи Обединеното кралство: Шотландия, Уелс, Северна Ирландия и Отвъдморските територииколониите, заради които никой не сочи Лондон с пръст. Почему, товарищи? Нали прокламирате „всеобща свобода, равенство и права на човека“.

 

Преди две недели израелско-катарската телевизия Al Jazeera представи документален филм за „Робството в Йемен“. Да, така е озаглавен. И пак да, той показва сегашната действителност, тази през 2014 година. С покупко-продажбите на хора, както и с принуждаването на робите да се сношават, да зачеват и да раждат роби по наследство. Доста интелигентно изразяващ се мъж, поробен заради дълг, обяви, че има.. 12 деца – всички те са роби.[4]

 

Нима не сте чували за съществуването на робство в Саудитска Арабия? А какво откриха преди няколко години в центъра на европейската столица Брюксел? Баща беше държал не в робство, а в затвор, собствената си дъщеря. И тя му бе родила четири деца-внучета!

 

През август 1984 година друг от онези, които ни дават акъл и ни учат на демокрация, австриецът Йозеф Фрицл, заключил 18 годишната си дъщеря Елизабет в мазето. Оковавал я в белезници. Обявил на властите, че момичето е изчезнало и е в неизвестност. А на съседите – че щерка му е заминала с някаква секта.

 

Този мизерник се упражнявал всякак не само върхо собственото си дете. Когато полицията нахлу в мазето на къщата му в градчето Амщетен, намери там още трима затворника – на 19, 18 и на… 5-годишна възраст!

 

Същото разкриха в Торино, Италия. Но към своя баща-изверг се присъединил и неговият синдвамата дълго изнасилвали дъщерята и сестра си?!

 

Ами за пореден път „цивилизованиятбелгиец Марк Дьотру̀, който отвличал деца и ги превръщал в сексуални роби. След което ги убивал! Седем похитени малчугани, пет от тях пожертвани.

 

Ами Мишел Фурниѐ – роден и израснал в „културнаФранция? Подлъгал 10 деца. Затворил ги, гаврил се с тях и накрая ги убил! Що за „цивилизованост“ е това? Откъде идват претенциите на цивилизаторите“, които не престават да подклаждат и да водят войни, като извършват геноцид и етническо прочистване. Погледнете ставащото пред очите ни в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Египет, Йемен, Сомалия, Нигерия, Мали, Централноафриканската република… Ами да се връщам ли назад, за да припомня изтреблението на коренното население на Америка, т. нар. индианци, както и робството?

 

Кой сътвори болшевиките и ги допусна да пометат народите на Източна и Централна Европа?

 

Доказано е, че най-много педофили, в т.ч. „робовладелци“, се срещат в Белгия, която е центърът на Европейския съюз! Четете повече и не се хващайте на глупости, че единствено средата определя поведението. Това е вярно само донякъде.

 

Измина повече от век, откакто бащата на криминалистиката, италианският професор, евреинът психиатър Чезаре Ломброзо, емпирично доказа, че престъпниците се раждат. А сред евреите психичните отклонения към насилие се срещат между 4 и 6 пъти по-често. Те са характерни за всички революционери.[5]

 

Работата е в това, че всички тези революционеритова по правило са всякакви психопати, психотици и невротици, които са задвижвани не от любовта, равенството и братството, за които всички те крещят, а от тъмни фройдистки комплекси, където комплексът за власт е главната движеща сила.[6]

 

Професор Чезаре Ломброзо определя това като „комплекс на властта“, а много други ─ като „Наполеонов комплекс“.

 

Според еврейския изследовател Бенджамин Карпманвластовият комплекс е подтиснат садизъм и по правило е свързан с хомосексуалността“.[7] Това е „тайнствениятЛенинов комплекс“, който превръща хората в истински революционери“.[8]

 

Хилядите затворници в килиите и концентрационните лагери на комунизма опитаха на гърбовете си „меда“ на тези червени комплексари.

 

„… Комплексът за властта, вождисткият комплекс, хомосексуалният комплекс на другаря Ленин. За това говореше и главният психиатър на главната психиатрия във Вашингтон доктор Карпман.[9]

 

И ето ви първо – 9 септември 1944 година. Не просто шайка, а цяла армия от психично увредени твари, страдащи откомплекса за властта, вождисткия комплекс, хомосексуалният комплекс на другаря Ленин“, се стовариха върху българите. Изминаха 45 лазарника и историята се повтори, но като рима, като ехо, ако щете – отзвук, но все издържани в тоналността на баналното зло и жестокост. Само че по-перфидни. Проведоха Втория комунистически преврат от 10 ноември 1989 г.

 

Касапите от Девети бяха заменени от техните наследници, както и от групировки от специално подготвени лицабанди от подлеци, доносници, насилнициСега за пореден път ви ги предлагаткато шаврантии в публичен дом. А нима не са?

 

Наистина е настъпило време разделно. Аз пък не желая да съм с онази от Банкя. Още по-малко с М.М. от Кула, сГоцеот Сирищник, с Ц.Ц. или сПикаещия във фонтаниот Плевен, с черкезина Валери Симеонов от Ямбол. Нито с Радан от Варна, с Мая от Кюстендил, с вечно надуващия дудука Колчо от Филибе, с Владко или Лютви от село Чорбаджийско, който е и Павел, нищо, че обикновено го придружава Делян, най-грамадният екскремент, изходен от БКП и ДС в техния нужник НДСВ…  Целият ми живот премина в това, да се срамувам от управниците. (Погледнете илюстрацията. На нея няма нито един софиянец.)

 

Genug! Enough! Assez! Suficiente! Abbastanza! Достатъчно!

 

Нека останалите да мърсят названието българи. Искам да бъда просто софиянец. Да живея достойно в привлекателна държава сред приветливи, начетени и възпитани сънародници. И да се съревновавам със световния авангард.

 

Банкя, Перник, Димитровград, Благоевград, Сандански, Неврокоп, дето му викат Гоце Делчев,[10] Септември, Георги Трайково и Ботевград не ме интересуват. Тамошните аборигени да му мислят. В държавите, които уж приемаме за нормални, населените места не носят имена на хора. Освен ако исторически не се е наложило и то родово – от много векове. Нито улиците или площадите. Моят лозунг е:

 

София свободна от комунистически мутри и от социализъм!

 

Другите? Който разбрал, разбрал. Княжество София ще приема нови жители след успешно положен изпит по правоговор на литературен българскисофийскиезик. Както и по история на България, като се набляга на древната летопис на тази територияот древните българиалбаните, пеоните – т. нар. траки, макидани (македони), кимерийци, пелазги, хети…, и се стигне до Царството на Борис ІІІКомунизираното свинско стадо е извън обсега на моите интереси. Аз съм Човек, Българин, Християнин и Софиянец. Проблемите на колхоза, обиждащ някога гордото име България, не са в моя дневен ред. Нито в този на моето семейство и най-близки приятели.

 

Толкова!

 

 

 

Останали без ум, сме обречени

 

 

 

Тези дни, непосредствено след референдума за независимост на Шотландия, английски коментатор полюбопитства:

 

Какво ще кажете, на англичанина да му бъде предоставен шанс да се отдели от Англия?[11]

 

И продължи:

 

Напускането на Англия би означавало повече да не бъде управляван от правителство, което обвинява бедните за ограбването на цялото богатство.[12]

 

Посоченият от автора подход на британските управляващи е типично комунистически. Мислещите с главите си са наясно, че комунизмът е война на най-богатите срещу нормалните свободни хорасредната класа. С други думи, аз искам същотообособяването на кадърните в държава, която няма да пречи на своите граждани. Нито ще служи за облагодетелстване на някакви привилегировани колхозници.

 

Тя трябва да предоставя равни възможности на всички. Оттам насетне, каквото акълът, находчивостта и трудолюбието покажатНе някакво равенство в бедността пред хранилката в държавната кочина. А равен шанс за всеки. Но не въображаем, имагинерен. Напълно гарантиран от действащо законодателство, което не запълва само книжните архиви. Неговото прилагане следва да подлежи на постоянен контрол от обществен орган, избран от хората. Той да събира способни, доказали достойнствата и уменията си личности. Участието в него да бъде въпрос на престиж, а не на заплащане!

 

На 9 септември 1944 г. една от първите коварни задачи, която комунистите изпълниха, беше да ликвидират отговорния национален елит. Той беше съставен от високо образовани люде, ангажирани не само със своите дела, но и с тези на народа и държавата. Заповедта за тази интелектуална сеч, оставила България без сиво вещество, пристига от Москва. Но не се съмнявайте, че тя не е била написана там, а в Главната квартира на левитския финансово-промишлен Интернационал – в щаба на световната революция.

 

Три седмици след Деветосептемврийския преврат, който вече е на път да прерасне в революция, ЦК на Комунистическата партия адресира Телеграма № 59 до своя Führer в Москва, жестокия страхливец, съветския гражданин Георгий Михайлович Димитров. В него комунистическите сатрапи уведомяват своя фашистки вожд за следното (вижте илюстрацията):

 

Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекотели съюзници по повод на революционното ликвидиране на
фашистката агентура
, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се извършва внимателно. Ще бъде организирано отвличането на най-злостните и опасните врагове и палачи, в печата ще бъдат широко оповестени сведения за техните престъпления, до правителството ще бъдат организирани делегации от вдовици и сираци на убити антифашисти, които ще поискат възмездие. Ще бъде организиран обществен натиск спрямо министрите социалисти и земеделци, които и досега държат в своите [партийни] апарати злостни врагове, саботиращи работата.

 

Ще ускорим организацията на дирекцията на народната милицияВ наши ръце са отделите за държавна безопасност и разузнаване.

 

Само че чистката не продължава още седмица, а чак до 10 ноември 1989 г. А тайно и след това. Какво друго беше убийството на депутата Свилен Капсъзов например? Тогава, от зловещата есен на 1944 г. насетне тази чистка придобива някаква псевдо законова форма. Приетата Наредба-закон за съдене от Народен съд [на] виновниците за въвличане [на] България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, влиза в сила от деня на обнародването й в брой 219 на „Държавен вестник“ от 6 октомври 1944 г. Тя е в нарушение на действащата Търновска конституция, сиреч – противозаконна е. Ама какви закони? Комунист и право са противоположности. При комунизма действа един-единствен законтози на джунглата, който дава право на по-силния.

Какво се промени след 10 ноември 1989 г.? Нарекох това събитие Втори комунистически преврат. Ако съм прав, значи нищо не се е променило. Може би е претърпяло трансформация или по-скоро трансмутация, както се изразява Янко Янковюрист и политически затворник на кърваво червения режим.

 

Преди малко повече от шест години бившият министър на отбраната Николай Свинаров, заяви публично:

 

Струва ми се, че е крайно време през 2007 година държавата да спре да се управлява от ДС.[13]

 

Така се случи, че в деня на тази публикация 12 октомври 2007 г., имах предаване във вече несъществуващата пловдивска телевизия „Евроком–България“. Гостуваха ми политическият затворник и сетнешен имигрант във Франция Георги Константинов, познат с прякора „Анархията“, и Стоян Трендафилов, чийто едноименен баща е сред малко известните деветосептемврийски превратаджии; капитан, а по-сетне генерал. Ето до какви безспорни изводи достигнаха те за комунистическа България:

 

 

 

 

 

Днес вече е 2014-а, а нищо не е помръднало. Напротив, все повече се свличаме надолу по стръмнината. Както е описано в истинското, оригиналното Евангелие:

 

Цялото стадо  се хвърли направо от скалата и падна в морето, където се удави във водата.[14]

 

Ето защо искам Княжество София. Да се съберем такива, които не сме част от свинското стадо. И с Божията помощ да се спасим! С това да опазим и предадем на идните поколения нещо от българщината.

 

 

 

От масовото безумие си теглим

 

 

 

Ако се върнете десетина дни назад, даже по-малко, в западния печат ще срещнете вой за това, че руски военни самолети са нарушили въздушното пространство на Канада и САЩ. Часове по-късно – известия за „героичнитеамерикански пилоти от сорта на:

 

САЩ изпращат изтребители, за да прихванат руските самолети. Американски и канадски реактивни машини побързаха да последват шест руски самолета, които навлязоха във въздушната отбранителна зона на САЩ (ADIZ).[15]

 

Подробностите са излишни. Поне мен не ме вълнуват. Нима не изпреварих събитията?

 

Само преди месец представих специално за вас интервюто с един от „бащите“ на т. нар. рейгъномика, д-р Пол Крейг, заместник-министър на финансите на САЩ в двете администрации на президента Роналд Рейгън. Той предупреди, че Китай и особено Русия провокират американската противовъздушна отбрана, за да установят скоростта на нейното реагиране при евентуално нападение. И не обвини Кремъл, аглупаците във Вашингтон“, както се изрази. Тъй като те притискат Москва и Пекин до стената.[16]

 

Това е част от мащабна игра за престрояванеперестройкана света. Етап от плана за налагане на нов световен ред и превръщането на планетата в единна социалистическа държава под ръководството на една партиятази на парите.

 

Защо не се доверяват на мен, както аз го правя, когато имам нужда от специалист? За здравни проблеми се допитвам единствено до един мой приятел хомеопат, който е… строителен инженер по диплома. Но е доказал, че разбира стократно повече от лечение, в сравнение с цял скъпо платен консилиум, мобилизиран от шайката официални, т. нар. хабилитирани медици. Наричат професорите и доцентитемедицински лица“. Какви ли ще са медицинските седалища“?…

 

Точно така само един напълно непрофесионален историк, мой приятел и издател, отвори очите ми за истинското минало на българите. За да продължа да разширявам познанията си, но вече стъпил на солидна основа. Този действителен историк, но без милиционерска диплома, е сто класи над всички в Историческите факултети на висшите учебни заведения у нас, взети заедно. Наблягам на… заведения. Драгомир Драганов  с чин професор“ беше пенсиониран тъкмо заради редовна злоупотреба в главнотоAlma mater!

 

По същия начин посещавам един единствен автосервиз, ателие за компютърна помощ, както и други подобни места, на чиито собственици вярвам. И не са ме излъгали.

 

Аз кого съм измамил? Въпросната моя публикация се оказа една от най-малко посетените. По всяка вероятност, понеже се разпространи лъжата, че видите ли, клеветянационалната иконаВасил Кунчев. Имам работа не само с чардафоновска младеж“, по сполучливото определение на Пенчо Славейков, а направо с обезумяло население. То не желае да научи истината. Харесва му да живее със затворени очи и да слуша как го лъжат. Понеже е изумително бъзливо, а като на кинопрожекция мечтае да се олицетвори с някакви герои“, му е приятно да слуша детските приказки захрабрите вехти войводи“.

 

Редовните читатели, малцината, които са отворили съзнанието си и са се върнали към висшето Божие благо, дарено на човекамисленето, знаят, че нямам допир с Facebook. Но поглеждам профила, създаден от Алекси Алексиев, без да мога да влизам в него.

 

И ето, в тази „социална мрежа“ някакъв предмет, на който е закачен етикет Kaloyan Hristov, пробвайки повелителен тон и то спрямо собствената ми медия, е повърнал следното:

 

Престанете да хулите великия Фюрер Адолф Хитлер, приятел на България, върнал ни изконни земи като Македония, Добруджа и Беломорска Тракия. Единственият световен политик от такъв ранг, който е имал симпатии към нас!

 

Е, не си ли заслужаваме дереджето? Даже ни е малко.

 

Цитираната вещ твърди, че има инвентарен номер от някакъв Русенски университет“?! Що за заведение, както другарите наричат училищата, ще е това? Имате ли съмнение относно семейната манифактура, в която неодушевената материя с багажна разписка Kaloyan Hristov е била произведена?

 

Забележете: „великия Фюрер Адолф Хитлер,… върнал ни“! Така се изразяват само комунистите: в предприятието дават заплати, в магазина дават банани или тоалетна хартия, дават ни свобода, връщат ни… Какъв робски продукт! А утре, когато партийният и профсъюзният секретар от Работническата национал-социалистическа партия поискат да ви обесят, сами ли ще си носите въженцата от къщи, или те, наследниците навеликия Фюрер Адолф Хитлер“, ще ви ги дадат, другарю жалък нацист?

 

Това може да бъде съвсем преднамерена изява или на долен комунист, или на незначителен, тривиален провокатор. При това – тъкмо в тази медия. И в двата случая – поведение на мерзавец, на българомразец, на опускащ се в бельото си от шубе мизантроп, на човеконенавистно същество, изработено от най-евтини, от ерзац материали.

 

От време на време се появяват още няколко подобни антибългарски пишман неонацистчета, които имитират антикомунизъм. Толкова груб и недодялан, че да бъде достатъчно отблъскващ за нормалните люде. Най-вероятно тези твари са подкокоросани или направо платени от „Шалом“ и останалите организации от този вид. Досущ като „героичнияВолен Кобзон, който от официално утвърден главен антисемит на заплата беше преквалифициран в най-яркия юдеофил. Както преди четвърт век изпълняваше роля наантикомунисти привърженик на Ахмед Доган. Каквото му възложат режисьорите…..

 

Всичко това смърди на комунизъм и селенѝя. На обикновен болшевизъм, демонстриращ парвенюшко безумие и посредственост, вонящ на мизерна простотия, на простащина, на омраза и жестокост!

 

Професор Чезаре Ломброзо, когото споменах, обяснява:

 

Ето защо, като не разполагат със здрава основа, нашите юноши жадно се нахвърлят върху първата новост, най-нелепата, даже често съвършено несъответстваща на времето, която само и просто им напомня зле разбраното минало. Онзи, който мисли другояче по тази тема, нека си спомни класицизма на революционерите от 1789 г.[17] и да прочете „Ергенът и въстаникът“ на  [Жюл] Валес;[18] тогава ще разбере в каква степен именно това възпитание, което напълно несъответства на епохата, е помогнало за оформянето на такъв тип изваден от релсите бунтар. Толкова усиленото налагане на класицизма е постигнало това, че днес с голяма охота издигаме паметници, организираме всевъзможни помпозни тържества, вместо да основаваме промишлени предприятия, да пресушаваме блата и да строим училища.

 

И ето, като следствие от такова възпитание, се получава това, че в основата на действията на нашите революционери, като започнете от Кола ди Ренцо,[19] и завършите с Робеспиер, лежи насилие.

 

„… Какво представлява нашето класическо образование“ – пише Фереро (Guglielmo Ferrero – “Riforma sociale, 1894 г.), – „освен непрестанна прослава на най-разнообразни прояви на насилие?“ То започва с възхищение пред убийството на Кодър[20] и Аристогитон,[21] и завършва с Брут, убиеца на императора. И така през цялата история на Средновековието. В устата на нашите преподаватели новата история и историята на днешната ни епоха на Възраждане придобива вид на някакво възвеличаване на грубите актове на насилие.[22]

 

Сега, не по причина на споменатата субстанция, а заради малцината от вас, които търсят правдата, и справедливостта, и разсъждават, нека погледнем към истината, разкрита не от друг, а от всепризнатия „народопсихологИван Хаджийски. Или, както избирателно четете Георги Раковски, Захари Стоянов и т.н., сте готови да прескачате пасажите и в неговите творби, неудобни за обремененото ви от доктрини, предубедено съзнание? И заобикаляйки откъсите, които не уйдисват на предварително подготвените ви догми, ще ги превръщате в бели петна. Повечето от вас дори не осъзнават, че тези пропагандни фалшификации не просто са ви внушени. Набити са като с парен чук в миниатюрните гладки мозъчета на мнозинството от свинското стадо, което с претенциите си да се зове „българи“, мърси названието на първия цивилизационен, кулутуротворчески народ на земята.

 

И така, Иван Хаджийски обяснява реакцията на българите след османското нахлуване на Балканите и попадането им под някаквотурско робство“, както ви втълпяват. Повтарям: Четивото е предназначено за човешки същества, а не за безжизнени субстанции от сорта на Kaloyan Hristov и подобните й посерковци, все комунета, грубо издялани от тежки комуняги, но чираци. И напълно нешлайфани, даже нерендосани.

 

Хаджийски пише:

 

Стопанската основа на турския феодализъм, както и на всеки феодализъм, бе затвореното натурално стопанство. При това той има историческото щастие да не бъде изложен на нахлувания от преселващи се народи, тъй като турците бяха последната преселническа вълна от Азия в Европа. Затвореното натурално стопанство създаваше условия за дълги периоди на вътрешен мир, а победоносните турски войски векове наред осигуряваха външния.

 

Турската феодална експлоатация (данъци и повинности) в никой случай не е превишавала тази във Второто ни българско царство. Нещо повече – привилегированите раѝ получиха положение, по-благоприятно от това, което имаха при българската власт. Вън от това турското завоевание освободи българското население от българска феодална кристализация, военна повинност, непрекъснати вътрешни размирици, както и от военните ангарии: хранене на войски, превоз, строеж на крепости и пр.

 

Тази феодална идилия обаче се пръсна при първите военни неуспехи на турците. Кърджалийството най-напред показа негодността на турската феодална власт да поддържа вътрешния мир и ред. И само поради това, че тази власт в сътрудничество с българското население героично се бори против кърджалиите, това народно бедствие не беше вписано като пасив в тефтера на турското управление.

 

Но това, което кърджалиите не можаха да направят, направиха си го самите турци, като след Кримската война преселиха от Русия в България към 200 000 черкези. От една статистика на населението в Дунавския вилает, правена преди въстанието, се вижда, че тези черкези били разселени (1863–1864) из цяла България, за да засилят турския елемент в стратегически места.

 

При пристигането им българското население било заставено ангария да им изкорени гора за ниви и да им направи къщи. Обаче тези диви номади и пастири не били свикнали да превиват гръбнак зад ралото. Те счели за по-лесно и удобно препитанието от грабеж. Започнала ерата на черкезките обири

 

Неспособността на турската власт да се справи с черкезите вдъхнала смелост на хайдуцитетурци, българи, цигани. Всеки харамия навивал червен месал на главата си, обувал колчаклии потури, опасвал сабя, нарамвал шишане и тръгвал да граби за сметка на черкезката племенна чест. Такъв разбойник бил напр. калоферският Добри войвода, когато в началото се представял за човек на освободителното движение

 

Нещо повече – в разбойническата армия влизали дори свещеници. Другар на крайдунавския главорез Ферада бе свещеник от Беленско, който деня с калимявката, с дълга подрасница, а нощно време с гъжва[23] на главата и колчаклии[24] потури съпровождаше Ферада, с когото обираха пътниците.

 

Какъв режим на сигурност и психология установиха тези разбойници – „бич за земеделците и ужас за търговските кервани“, по израза на Иречека?[25]

 

Напомня ли ви нещо? За какво са мечтаели преди 9 септември 1944 г. и що са сторили комунистите, след като Съветската армия ги гу̀ди във властта под мълчаливо одобрителния поглед на Междусъюзническата контролна комисия – сиреч на САЩ, Великобритания и Франция? „Те счели за по-лесно и удобно препитанието от грабеж.

 

 

 

Тук наистина невежеството е сила, а малоумието – висша дарба

 

 

 

Като социалист, Иван Хаджийски спестява солидна доза от истината. Тази, че преселението на черкезите не било едностранно. „Победенитеруснаци се избавили от разбойническата плява, която тормозела преди всичко Молдова и Малорусия – днешна Украйна. В замяна подгонила или съблазнила стотици хиляди българи, предимно от Северна България и най-вече от Видинския край, за да ги превърне в земеделски роби в своите провинции.

 

Тези пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство“ – предупреждава Георги С. Раковски, – „за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота сиВие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават едни другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за вас! Тамо няма оплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся веке помръдна никъде!

 

Я! Смислете, мили Българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате самодоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си ниви и бащини си гробове? Техните суши и сенки щат ви преследова дето идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:

 

„О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви, ливади и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капасъзи,[26] от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога сичко веке се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените си и на децата си! О! Вашите души на онзи свят щат ся казни за това във вечни мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот.[27]

 

Нима не ни стигна клетвата, ако щете – присъдата, на една от вашите „национални икони“, която обаче има променливо влияние върху т. нар. обществено съзнание. На два пъти Русия прегази България. И привидно се оттегляше. Втория път даже не беше тя, а онази Хазарска империя, която реализира талмудската мечта и върна руснаците в най-мрачното Средновековие. По-страшно даже от времената на Иван Грозни!

 

А тук, даже т. нар. национален празник всъщност отбелязва победата на руското оръжие и то във война за петролните интереси на две фамилииимператорската в Санкт-Петербург и Ротшилд в Париж и Баку?! Кой народ нарича своето поробванеосвобождение“, при това сглавна буква?! Има ли друго население, което да е дотолкова непросветено и обезумяло, че да обсипе земята си с тотеми на поробителитеруски, съветски и родени в Българияшумкари и други терористи, а напоследък и на предатели, на доносници. Разбойници – „хайдуци“, както ги определя социалистът Иван Хаджийски, посветили се на изтреблението на онези, сред които са се пръкнали. И за какво? За пари, привилегии и облаги!

 

На Захарий Стоянов дължим обяснението на онова, което социалистът Иван Хаджийски укрива. Отоманската власт се видяла принудена да се справи с двуличието на своите български поданици. Чест прави на летописеца на Април 1876-а, че след като е преразказал част от историята на Баташкото клане, дело предимно на български мюсюлмани, той не е премълчал причината за предшестващите беди на българите. Руските отстъпления, предавали част от дедите ни в ръцете на озлобения противник. Да признаем – до голяма степен ожесточен с право.

 

Истината е, че когато паднели в ръцете на нашите предци, отстъпващите турци са изпитвали злото на гърба си. Захарий Стоянов го е описал достатъчно достоверно и красноречиво. Няма да се посвеня да го повторя:

 

Казваме в последно време, защото допреди руските войни българският народ е живял под турското владичество сравнително много по-добре, отколкото когато се захванали да се грижат за неговите съдбини различни християнски държави. Убит и нравствено, и политически, нашият народ, докаран до най-последната ниска степен на позорен рая [става дума за Второто българско царство], той не е възбуждал никаква вражда, никакво подозрение и страх за въстание в очите на своите владетели. Това се доказва още по-добре, като се вземе пред вид, че на българите се е дозволявало да носят оръжие открито, наедно с турците, че във време на кърджалийските времена тия са били свободни да се бранят от нападателите с оръжие в ръка, убивали са ги, събирали са чети, мнозина са били предводители на тия чети, съставени от турци и българи, нещо, което се е считало за престъпление у последните в по-новите времена.

 

Когато обаче руските войски преминали Дунава, когато турците узнали, че презрените техни раи имат защитникмосковеца, – когато мнозина български юнаци се присъединили в редовете на руските войски и безпощадно захващали да колят и убиват турци и кадъни, когато най-после освободителната християнска войска се оттегляла преспокойно оттатък Дунава и оставяла братушките да си живеят по старому, то за тия последните наставала нова епоха, епоха мрачна и сърцераздирателна. Враждата била разпалена между двата елемента

 

И така, руските войни до 1854 г. са принесли най-голямо зло на българския народ под турско иго, защото са възбуждали само фанатизма на турците и нищо повече.[28]

 

Дали Захари не греши, когато анализира дереджето на нашенци? Повтарям думите му:

 

Допреди руските войни българският народ е живял под турското владичество сравнително много по-добре, отколкото когато се захванали да се грижат за неговите съдбини различни християнски държави.

 

Такава е истината. Българите са били далеч по-свободни и несравнимо по-заможни от раята в Централна и Западна Европа. Даже са ползвали правосъдие, естествено, не винаги достатъчно справедливо и прецизно, на каквото европейските сиромаси са имали право единствено на книга. Обаче илюминатите, масоните, социалистите, комунистите са я преиначили. И са промили и без друго скромния като капацитет ум на местната рая, здраво пропагандно оно̀дена от медиите на другарите.

 

Заради тритомна книга, която вече нито имам намерение да завърша, нито някой би се наел с издаването й, изследвах достатъчно задълбочено т. нар. хайдутство. Ако прочетете спомените на самите „куражлии“ – на Панайот Хитов, разказите на приближените до Филип Тотю – включително късните, като на огорчения и напълно разочарован Христо Ботйов, който заради алчнияпрофесионален революционер“ и за да изчисти името си от обвиненията, че е отмъкнал доста пари от Централния комитет, се захваща да става войвода – ще разберете, че иде реч не за хайдути, а за хайдуци. И в никакъв случай за някакви „народни закрилници“. По-скоро – за обикновени убийци, грабители, мародери

 

Например, за да оглави чета, Филип Тотю поискал от посетилия го в одеския му дом Христо Ботйов 1000 наполеона! Изрично – не турски лири. А малко преди това Панайот Хитов завлякъл революционерите със солидна сума. И я вложил всобствено лозе край Белград. Някой преподавал ли ви е тези факти? Не се ли усещате ощетени, подведени?

 

Наши учени и историци-любители от преди 9 септември 1944 г., вторите от които винаги са стигали до повече подробности и са били по-убедителни, са ни оставили достатъчно доказателства за тази необявена партизанска война срещу българи, турци, всякакви. Изнасял съм описанията на някои епизоди, които след време са били повторени от комунистическите терористишумкарите.

 

Все в рамките на въпросния мой проект се постарах да надникна в идентичното хайдушко движение в Гръцко и Сръбско. Там причината рядко е била като тази на тукашните хайдуци. Обикновено се е започвало с лично оскърбление или невъздадено правосъдие. Тогава по-смелите и по-буйните грабвали меча на Темида в свои ръце. И въздавали suum cuiqueвсекиму заслуженото. След което, като нямали път назад, се превръщали едновременно в разбойници, но и в закрилници. Не само на своите, а и на онеправданите мюсюлмани, без значение на техния народностен произход. Това в тукашния хайдутлук,  ако не изцяло, почти не се наблюдавало.

 

Не друг, а това население прие неправдата и я извиси до небето, загърбвайки Бога. По време на комунистическото робство, което за преобладаващата част от подивялото туземно свинско стадо е носталгична мечта, ставаха там и интересни неща: банди безбожничестващиатеистипровокираха, издигаха атеистични лозунги. Тяхната работа празна и тя, както и тази на мнимитебогомолци. Защото какви ти богомолци? Ами че те трябва да са вярващи, за да са богомолстващи.

 

Атеисти?“ Атеисти може да има само, където има и вярващи. А пък у нас как да го има едното, като го няма другото? Как да имаатеисти“, като няма вярващи“? Какви тивярващи, че няма Бог“, като няма „вярващи, че има”? Ние сме си всъщност все още езичницис някои и други остатъци от византийско-християнско варакладосване. Това е, ако искаме да говорим истината. Инак – приказки колкото щеш.

 

У насхристиянствотое оставило главно външни напластявания: и черквите – някакви средновековни „треби“; в душитежалки, плачевни суеверия, ако изобщо ги има даже и тях. Онова дълбоко сътресение, присъщо на активното, реалното християнствовиж европейското Средновековие, Реформацията, Ренесансане е могло да се състои в духа на българинапоне не след богомилството. Тъй че какво чудно, дето нашенският човек е останал духовнобеден“ – не се е обогатил духът му от дълбокото рало на култивиращотовъздействие на християнското чудо

 

Тъй че „християнствотона трупащите се около черквите в средата на века не беше проява на никаквивярващи“. А пъкатеистите“, дето разгонваха тия псевдо вярващи“, те си бяха най-обикновена проба изпълняващи партийно поръчение хулигани[29]

 

Затова не се сърдете никому: Раковски ви е осъдил:

 

Вашите души на онзи свят щат ся казни за това във вечни мъки и в пъкъла!

 

Имал е предвид чуждопоклонниците. Зер днес останаха други? Всеки се кланя на някъде и пред някого. А къде се дянаха българската свяст, самочувствието ни на човеци с минало, но и с таланти; на хора, способни да се оправят без чужда помощ и сами да управляват съдбините си?

 

Всякой вика Яман ни е нам хала![30]

 

Прав е бил Дядо Славейков, преди да се продаде на руснаците:

 

Нали знаете, че “ubi maxime gaudebis, metues maxime” – „за да се поправят мнозина, един трябва да пострада“. Така се случва и тук, но не с един, а с достас успелите да запазят дух, вяра в Бога, съвест, морал, обич към ближния Но към ближния човек, а не към хищниците, каквито са комунистите.

 

 

 

Via ignominiae” – „Път на позора

 

 

 

У нас покрай сухото изгаря и суровото. За огромно съжаление това не е нашият Via dolorosa” – „Път на страданието“, както нарекли маршрута, по който непознаващите милост евреи изтезавали Исус Христоспребит, кървящ, изнемогващ, и носещ Кръста Си към хълма Голгота. Нашето е “Via ignominiae” – „Път на позора“!

 

Не, за да завърша, а като многозначителен детайл ви предлагам: Вгледайте се в мутрата на Валери Симеонов, който крие, че е Балевски. Не е необходимо да сте антрополози, та да си изясните неговия черкезки произход. Но толкова много самозванибългари“, почти всички – комунисти, приемат този наследник на мъчителите на българите, за… лидер на назначените националисти“. А той и главните негови съратници“, както по комунистически се наричат, е потомствен член на БКП. Което говори само едно: Приел е интернационализма и е положил клетва за вярност в нашия най-голям врагСССР.

 

Не случайно постоянно променят политическия си цвят и влизат в на пръв поглед странни съглашения и коалиции. Всички те произлизат от БКП и са под командването на нейните неразпуснати служби за партийна сигурност.

 

Мнозина от тези „съратници“ в най-новата КоалицияПатриотичен фронтНФСБ и ВМРО“ пък са били офицери и агенти на репресивните служби за партийна сигурност на престъпния комунистически режим. Не малко от тях са преминали специално обучение в КГБ или ГРУ. Някои – неколкократно. Тези нищожества са слухтели около достойни люде и са съсипвали съдби на българи, на патриоти, на хора, които биха украсили всяка нация. И то не само тук, но и зад граница! Все в служба на комунизма и на Интернационала. Тяхната сбирщина е сред челниците по показателя антибългарско ченгесарство.[31] Да ги изброим в списък, който за мен е на позора:

 

Антоанет Николаев Атанасов агент „Бонев“ (Господи, какво малко име!), кандидат в Търговище; Васил Димитров Атанасов – агент „Таис“ и Христо Младенов Георгиев – „Терзийски“ – в Кюстендил; Тодор Маринов Василев – „Димов“ – София-област; Красимир Дончев Каракачанов – „Иван“ – Плевен и София; Стефан Георгиев Солаковщатен и агент „Сидер“  – „Пазарджик; Любомир Александров ЖелевщатенТърговище; Илиян Митов Игнатов – „Спартак“ – София; Иван Йорданов Георгиев – „АлексиевЯмбол; Димитър Никифоров Анков – „Цене“ – София; Велизар Пенков Енчевщатен  – София-област; Георги Дражев Атанасов – „Иванов“ – Шумен (брат му Ивайло, също агент, е сред малцината червени бандити, изпратени в затвора за крупни кражби).

 

По същия начин не сте в състояние или не искате да различите сянката на Бафомет, ударила незаличимо клеймо върху физиономиите на Б.Б., Цецко Цачев, Петър Курумбашев, Румен Пикаещия във фонтани Петков, Радан Кънев, Петър Кънев, Петър Москов, Божидар Лукарски, Касим Дал, Димитър Дъбов, НиколайДудукаБареков, Румен Гечев, Емил Кало, Мая Манолова, Иван Йорданович Костов, Росица Янакиева, Евгени Кирилов, Йордан Бакалов, Росен Петров, Михо Михов с малко име „генерал“, Стоян Тонев, Николай Цонев, Корнелия Нинова, милиционер-банкера Цветан Василев, „бизнесменитеВасил и Валентин Златеви, Николай Банев, братята Бобокови и Диневи, Огнян Донев, ДимитърКагебетоИванов, Борислав Дионисиев – „Христов“, Петър Манджуков – „Омортаг“, Валентин Захариев, Красимир Гергов, Христо Ковачки, Георги Гергов, Сашо Дончев, Красимир Стойчев – „Танев“ или ОванесВаникМеликпашаев… Това е сатанинска сган и нищо повече!

 

Тогава?

 

Errare humanum est, sed perseverare in errore turpe est” – „да грешиш е човешко, но да продължаваш в грешка е позорно“!

 

Преди 64 лета Джордж Оруел донякъде доста точно пояснил:

 

Партията не е класа в стария смисъл на думата. Тя не цели предаването на властта на собствените си деца като такива; и ако не съществуваше друг начин да задържи на върха най-способните си хора, тя без колебание би вербувала цяло ново поколение от редиците на пролетариата. Фактът, че партията не е наследствена организация, изигра значителна роля при неутрализирането на опозицията в решаващите години. Старата разновидност социалисти бяха научени да се борят срещу нещо, нареченокласова привилегия“, и смятаха, че онова, което не е наследствено, не може да бъде вечно. Те не разбираха, че не е необходимо приемствеността на олигархията да бъде физическа, нито пък са имали време да проумеят, че наследствените аристокрации винаги са били краткотрайни, докато приемствените организации, като католическата църква например, понякога са съществували стотици, дори хиляди години.

 

Същността на олигархичното управление не е властта да се предава от баща на син, а да се съхранят определени възгледи и определен начин на живот, наложени от мъртвите на живите. Една управляваща група остава на власт, докато може да посочва наследниците си. Партията не се стреми да обезсмърти потомството си, а да обезсмърти сама себе си. Няма значение кой държи властта, стига йерархичната структура да се запази непроменена

 

Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че тук няма мъченици. Чел си за религиозните преследвания в миналото. През Средновековието е имало инквизиция. Провалила се е. Тя си е поставяла за цел да изличи ереста, в резултат на което я е увековечила. На мястото на всеки еретик, когото е изгаряла на кладата, са се раждали хиляди. Защо е станало така?

 

Защото Инквизицията е убивала враговете си открито и ги е убивала, без да са се разкаяли. Хората умирали хора, защото не искали да се отрекат от истинската си вяра. Естествено цялата слава принадлежала на жертвата и целият позорна инквизитора, който я изгарял. По-късно, през двайсетия век, се появили тоталитарните режими, както ги наричали. Немските нацисти и руските комунисти. Руснаците преследвали ереста по-жестоко и от Инквизицията. И си въобразявали, че са се поучили от грешките на миналото, поне знаели, че не бива да се създават мъченици. Преди да изправят жертвите си на публичен процес, умишлено правели всичко, за да потъпчат достойнството им. Сломявали ги с изтезания и самота, докато не ги превръщали в окаяни раболепни отрепки, които признавали всичко, вложено в устата им, покривали се с лъжи, обвинявали и се прикривали един зад друг, хленчели за пощада.

 

И въпреки всичко само след няколко години ставало същото. Загиналите се превръщали в мъченици и моралното им падение било забравяно. Още веднъж – защо се е получило така? На първо място, защото признанията им очевидно били изтръгнати насила и не били искрени. Ние ги правим искрени. И преди всичко, ние не позволяваме загиналите да се изправят срещу нас. Трябва да престанеш да си въобразяваш, че бъдещите поколения ще отмъстят за теб, Уинстън. Бъдещите поколения изобщо няма да чуят за теб. Ти ще бъдеш напълно изличен от хода на историята. Ще те превърнем в газ и ще те разсеем в стратосферата. Нищо няма да остане от теб: нито име в регистрите, нито спомен в нечия памет. Ти ще бъдеш ликвидиран както в миналото, така и в бъдещето. Ти никога не ще си съществувал[32]

 

Твърде малко от предвиденото от Ерик БлеърДжордж Оруел, не се сбъдна едно към едно. Цялата борба против комунистическата тирания е забравена. А онези, които пожертваха живота или младостта си в нея, са обречени на мизерия и охулване. Често ми гостуват в телевизионното предаване, което носи названието на тази медия.

 

Шепа умни нашенци, съхранили онова, което наричаме съвест, узнаха за тях от малкия екран. Всички останали медии показват номенклатура от лица, които рано или късно влизат и в политическа употреба. Мъчениците на комунизманикога! Стойностните хора, българските личности, също са обречени на забвение.

 

Уважават убийците и мъчителите, доносниците и нищожествата. Те биват „превръщани в мъченици“, а „моралното им падение е забравено“. В наши дни отлично знаят кой е Тодор Живков, Азис, Иван Гарелов, Христо Стоичков, Любомир Левчев, Глория, Петко Бочаров, Лили Иванова, Георги Иванов Каков,[33] Юлиян Вучков, Иво Инджев, Евгений Минчев, Божидар Димитров, който всъщност е Стоянов, Красьо Черния… Даже ги венцеславят?! Но изобщо не са чували за д-р Стамен Григоров,[34] за професор Ганчо Ценов, за професор д-р Александър Станишев, да не отварям дума за горяните, за Васил Узунов, Илия Минев

 

Тук е Чалгария. Обаче тя е в заника си и слава БогуСега ще ви покажа, какво представлява, и то с 18-годишна давност.

 

 

 

Финал преди края

 

 

 

 

Това, което ще видите, може да бъде определено като пир по време на криза.

 

Декември 1996 г. Жан Виденов подава оставката на кабинета на БКП-БСП. Левът пропада стремглаво, докато инфлацията расте и през януари 1997 г. достига близо 100 процента! Пенсионерите се радват на 2-3 долара. На толкова възлизат социалните им помощи, кой знае защо наричани „пенсии за прослужено време и възраст“. Заплатите на работещите са между 6 и 12 долара. Да, месечно! Банки фалират и за пети път след 1947 година унищожават спестяванията на българите. Предните четири са тогава: през 1952-а, 1962 г. и през 1990-а.

 

Хората гладуват буквално. На този фон комунисти, офицери и агенти на Държавна сигурност, организирани в престъпната групировка „Мултигруп“, честват 45-годишнината на тайния милиционер Веждю Рашидов. Тамада на мероприятието е членът на БКП, агент на ДС и масон Илия Павлов, с втората си съпруга. Първата „случайно“ е била дъщеря на генерал Петър ЧергилановАнтоанета. Чергиланов беше началник на Военното контраразузнаванеВКР. Ужасяваща служба, съсипала маса съдби на невинни български младежи.

 

Дали днес другарката Антоанета Чергиланова е „щастливо омъжена“ за…. съветски гражданин, за руснак? Грешка! Не, за… американец. И живее в САЩ.

 

Синът на ген. Чергеланов[35] Владко, е в Германия, а внучката Венцислава в Дубай.[36]

 

Така са интернационал-патриотите от Комунистическата партия, която никога не е била българска. Друг подобен е Костадин Чакъров. Пеняви се, че е „патриот“. Пък е работил в полза на Кремъл и против българите. И уредил трите си отрочета в Австрия и Англия. Името на всички тях е легион, защото са много.[37]

 

Гостите на въпросния гуляй, състоял се през Виденовата зима, декември 1996 – все подбрани комуняги, ченгета и техни гъзолизци от всички сфери – най-често от средите на т. нар. социалистическа култура и медиите, се забавляват по най-просташки начин и плюскат на корем, като невиждали, както се казва. Зад витрините на ресторант „България“, национализиран, но невърнат на истинските му собственици, съвременните Гаврошовци надничат по не по-малко низък маниер. Някогашният най-представителен хотел на столицата беше предоставен от БКП за коландрене на Илия Павлов и червените гангстери от „Мултигруп“. Уви…

 

Но да видим какво е съхранил телевизионният репортаж, воден от ченгето Тодор Колевагент на държавна сигурност с псевдоним „Петров“. Вместо този долен доносник да бъде изтрит от аналите на историята и от народната памет, му издигнаха паметник в Шумен?! За пореден път заявявам:

 

Вестта за изчезването на това свинско стадо е добра новина.

 

Гледайте и се наслаждавайте на вашите любимци. Много от тях продължавате да харесвате и тачите. Например комунистическата престъпница Цветана Манева, двукратна кандидат-членка на ЦК на БКП и депутатка в Живковите Народни събрания. Мъжлето й, следвалото в ЧССР тъмнозелено ченге Явор Милушев, офицера от ДС, комуниста Иван Гарелов, МадамВ“, изгонена от БНТ като сътрудничка на ония служби, или СтаниславТутсиТрифонов

 

Ето ги в пълното им долнопробно селско[38]величие“.

 

 

 

 

 

Това остана от „големия социален и икономически експеримент“,[39] проведен от финансовия Интернационал чрез комунистите, пръкнали се у нас. Още по-лошото предстои.

 

Не желая да съм дори най-малката частица от тази дегенерация и вулгарна пошлост. Преди дни британец написа:

 

Не искам да бъда англичанин, ако всичко, което това означава, е poshness[40] или футболна yobbery.[41][42]

 

За запознатите намекът е очеваден. Както тук, така и в Англия, насаждат представата за елит, който е отчайващо фалшив. В случая авторът загатва за Виктория Адамс, някогашната членка на бездарния момичешки квартет “Spice Girls” – „Ароматни момичета“. Господарите на т. нар. show business бяха заложили многократно повече на сексапила на четирите, вместо на техните гласови данни и творчески потенциал.

 

Защо “poshness”? Ами наричат тази ВикторияPosh Spice” – „Нафуканата спайска“. На свой ред тя се омъжи и стана госпожа Бекъм. Съпругът й, известният футболен средняк Дейвид Бекъм,[43] беше известен със своето самочувствие, далеч надхвърлящо качествата му. Затова и “football yobbery” – „футболна нахаканост“.

 

По същия начин и аз не искам да бъда българин, ако това означава, да съм сравняван с „елит“, съставен от полубездарни спортисти, певачки, хомосексуалисти, невзрачни аркашки, „учѐни“, и не дай Боже – с „бизнесмени“ и „политици“. Ако е така, предпочитам да не съм българин.

 

 

 

L’autorité pour l’autorité,[44] но основно за собствеността,

сърцевината на механизма е собствеността, предимно[45]

 

 

 

През 1932 г. съдията от Върховния съд на Съединените щати, евреинът Луис Брандайс, заявява:

 

Да удържите на експериментите в социалните и икономическите дела е изключително важна отговорност. Отричането на правото да се експериментира може да бъде отчаяна стъпка със сериозни последствия за нацията. Една от щастливите привилегии на федералната система е, че отделна храбра държава, ако нейните жители изберат това, може да служи като лаборатория; и да опитва нови, непознати досега социални и икономически експерименти, без риск за останалата страна.[46]

 

Нататък Брандайс демонстрира властта, която притежава в качеството си на върховен съдия. Той е първият евреин, настанен на толкова висок пост. Това е постигнато след като президентът Уудроу Уилсън е бил изнуден. Случаят е дълъг и съм го обяснил в книга, както и в публикация в тази медия.[47] Сега нямам време, пък и не това е мястото за пространни подробности.

 

Цялата кариера на този юрист е изтъкана от примери за това, че политиците, които виждате, са обикновени кукли на конци. Не се съмнявам, че мнозина от вас са се убедили колко вярно е това. След малко ще го припомня с прясно свидетелство.

 

Шейсет и шест години след Брандайс избягалият на Запад Анатолий Голицин, офицер от КГБ на Съветския съюз, посочи:

 

Партийните лидери в Източна Европа станаха кукли на конци, а техните народивасали.[48]

 

Много по-рано, непосредствено след края на Втората световна война, вездесъщият Оруел изясни:

 

Партията се стреми към властта единствено за собствена изгода. Нас не ни интересува добруването на другите, интересува ни единствено властта, върховната власт. Скоро ще разбереш какво означава истинската власт. Различаваме се от всички останали олигархии от миналото по това, че знаем какво вършим. Всички останали, дори тези, които ни приличат, са били страхливци и лицемери. По своите методи до нас се доближават немските нацисти и руските комунисти, но те така и не събраха кураж да признаят собствените си подбуди. Преструваха се, а вероятно дори си вярваха, че са взели властта не по собствено желание и само за определен период от време и ако не днес, то утре ще настъпи раят, където човешките същества ще бъдат свободни и равни.

 

Ние сме други. Много добре знаем, че никой не взема властта с намерение да я отстъпи. Властта не е средство, тя е цел. Диктатурата не се установява, за да се защити революцията. Революцията се прави, за да се установи диктатурата. Целта на гоненията са самите гонения. Целта на изтезанията са самите изтезания. Целта на властта е самата власт. Сега започваш ли да ме разбираш?[49]

 

А вие?

 

Преди три години, едва тогава прозрял истината, кахърен американски икономист си посипа главата с пепел:

 

Печалният факт е, че сега глобалните елитаристи[50] и техните корпорации управляват света. Техният единствен интерес е, колко печалба могат да извлекат. Те държат всички политици в своите джобове. У нас корпорации, сред които Monsanto, Coca Cola, McDonalds и други, господстват над нашите интереси.[51]

 

Тъкмо тези неща не беше способен да изрече пред западния политически елит Анатолий Голицин. Въпреки всичко няма как да отрека неговите заслуги – изнесе доста факти. Не само не го чуха, а го подгониха. Намери издател в Лондон. Когато онзи, който дръзна да публикува книгите муангличанинът Кристофър Стори, взе сам да разказва,[52] на бърза ръка му видяха сметката. Показвал съм ви негова изява.[53]

 

Та през 1988 година Голицин стана още по-неприятен за западните политици и медии, като декларира:

 

Западът не успява да възприеме антагонистичните различия между принципите на западните и съветските версии на демокрация и пазарна икономика. На Запад изборите действително решават коя партия ще придобие политическата власт. В СССР комунистическата партия продължава да решава изхода от тях. Тя поддържа своя монопол върху политическата власт чрез контролираниреформаторииконсерватори“, и посредством контролирана многопартийна система“.

 

На Запад съществува действителна политическа опозиция. При съветската система надемокрацияняма никаква истинска, организирана политическа опозиция, и никаква реална възможност за възникване на такава опозиция.

 

Истинските некомунисти сред съветския народ без съмнение заявяват, когато са на частни събирания: „Те се преструват, че ни предоставят демокрация; ние се преструваме, че сме свободни.“

 

Всеки опит за формиране на истинска, неконтролирана политическа опозиция е смачкван, както стана при Дън и китайската армия на площад „Тянанмън“, при Илиеску и неговите миньори в Румъния, или чрез използването на танкове като заплаха при Младенов в България. Подобни опити в Полша, Чехословакия или в Съветския съюз без съмнение бяха уредени по сходен образец от настоящите реформатори“, които отново разкриват отвратителната мутра на ленинистите и сталинистите.

 

Съветскатадемокрация“ ще остане диктаторска по отношение на нейните политически опоненти. Онези, които се осмелят да вдигнат главите си, ще бъдат дамгосани катореакционери“, „контра-революционери“, „фашистиизападни наемници“. Съветскатадемокрацияще остане една фасада, зад която комунистическата партия с нейния монопол върху властта, ще дърпа конците и ще манипулира марионетките.

 

Западът почти не разбира радикалните различия между истински капиталистическата западна икономика и съветската привидно пазарна икономика. На Запад капиталистическите класи – от магнатите надолу до собствениците на малки магазинчета, притежават и управляват своя бизнес. СССР физически елиминира своите капиталистически класи. Партията и държавата ще продължат на притежават и да ръководят ключовите промишлени отрасли. Само обмислено пресметнати елементи на пазара ще бъдат допуснати в онова, което в основата си все още е планова икономика. Западът и интернационалните финансови институции бяха наивни в очакванията си за нещо различно.[54]

 

Винаги, когато срещна подобни откровения, ме напушва смях. Анатолий Голицин енаивен в очакванията си за нещо различноот Запада. Пиша това, без да вярвам в него. Човек, който от началото на осемдесетте пребивава на Запад, изнесъл е от КГБ куп архивни документи, издържал е съдебен процес, в който доказа, че легендарният финландски президент Урхо Кеконен е бил съветски шпионин, няма как да бъде толкова безхаберен. Просто се бори за живота и оцеляването си. И двете – в буквален смисъл.

 

Вместо ние да тръгнем по пътя, по който Западът вървя през втората половина на двадесетото столетие, той пое по онзи, по който ни задължаваха да маршируваме. Ниеподтиквани от щиковете на комунистическата милиция и войска. Те, отвъджелязната завеса“ – от пачките на банкерите. В момента и едните, и другите се печем на почти еднакъв огън. Ние съвсем обедняваме. А тезападняците, са се втурнали през глава, за да ни догонят. Накрая – всички от скалата и в морето

 

Понеже знам, че човешката глупост е безкрайна, а идиотът е непобедим, нека предложа вече достатъчно предъвквано видеосвидетелство. То потвърждава онова, за което иде реч.

 

 

 

 

 

Все пак този другар никак не е случаен. Той ръководеше банка, която е създадена от КГБ още преди Втория комунистически преврат от 10 ноември 1989 г. Преминал е всякакви специални школи и подготовки и то на различни места. Лично познава повечето от т. нар. политици и бизнесмени на прехода от тоталитарен държавен капитализъм към частнособственически под ръководството все на една и съща партия.

 

Да не му вярвате, издава особено психическо състояние. То е все едно да не можете да съберете две и две. И заели Айнщайнови пози, да твърдите: „Зависи.“

 

 

 

Затриването на България

 

 

 

Според класацията „Топ 30 на най-влиятелните българи 2012 г.“ на списание „Форбс“, когато то още беше американско, габровчето, наречено Цветан Василеврожба на криминалната революциязаема второто място! И това тъй „влиятелносинче на алчно червения фашистки полк ви заявява в прав текст, че министър-председател, който беше и финансов министър, но също така и заместник-министър на финансите, както и заместник-председател на дясна“, „реформаторсткапартия, а на всичко отгоре и неин кандидат за столичен кмет; както и управителят на националната ви банка и бивш депутат, са марионетки. Нито повече, нито по-малко.

 

Да си спомняте, че „синиятОрешарски, вторият човек в СДС, стана премиер с мандата на БСП и беше депутат от т. нар. Демократична левица?

 

Не вярвате? Тогава дерзайте, товарищи! Будущее давно за вами.[55]

 

На хората с отворено съзнание ще припомня Оруеловата максима:

 

Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.

 

Животът не я опроверга, а потвърди: тя продължава да бъде валидна.

 

Опасявам се, че у нас повече нищо не може да бъде променено. Май изпуснахме и последния влак.

 

Нима допускате, въобразявате си, че действително се смятам за нещо повече от останалите? И искрено вярвам във възможността за отделяне на истинските, читавите българи в княжества?

 

Успокойте се. С всичкия си съм. Не съм полудял, а още по-малко съм се променил. Стъпвам здраво сред вас. Приземен съм, както обичаше да казва другарят Живков.

 

Княжество София? Изключено! Impossible! Unmöglich! Невъзможно! Неосъществимо! Просто споделих мечтата си отпреди четвърт век, която можеше да бъде някакъв изход, но не за всички. Тя беше нещо повече – даже не блян, а идеал, непостижим с това население.

 

То отхвърля праведниците, ако мога да си позволя този образ. Приучено е да разчита на всеки друг, но не и на себе си. Отдавна е загърбило и напълно е забравило традициите и повелите на кръвта. А те изискват, когато се задава сватба, сватове да проверят произхода на младоженците.

 

Тук изборите са своеобразен брак между т. нар. народ и онези, които Интернационалът му предлага като стока с етикет „политици“. Но купувачите не се интересуват от това кой и къде е произвел продуктите. Още по-малко ги вълнува, дали предметите, изложени на политическите рафтове, притежават качествата да бъдат държавници. Или са просто милиционерска направапродукция, която другаде щеше да се харчи по 50 стотинки или най-много за 1 лев.

 

Върхът е, че все по-нарастващ дял от нашенци изпълняват двойнствена роляуж са пазаруващи, а вместо да плащат за покупката си, получават пари пак като… потребители?! За утеха на неразтревожените съвести медиите постоянно бият звънче, което със свистящ звук им напомня, че: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“…

 

Партията спуска актуалната полит-мода на медийния слугинаж. И той с охота, поради гена и пълната си неспособност за какъвто и да е творчески труд, освен ратайството срещу заплащане, залива безмозъчното стадо с внушения. Веднъж се раждат „демократи“ – „десни“, обединени в СДС. На практика, без да го крият, а напротив – афиширайки го, те представляват сбирщина от комунета и ченгета, маскирани като социалдемократимарксисти и немарксисти, няколко сорта земеделци, „зелени“, либерали… Даже имаше и… националисти. Те, милите, живеещи със спомените за СБНЛ,[56] също се смятаха за… „десни“. А програмата им, гръмко обявена за „Верую“, се припокрива едно към едно с устава на нявгашния РМС – чисто социална!

 

Сетне Братството заповяда на своите марионетки (вижте предния видеозапис), да нарои от БСП няколко „левици“. Както и „бизнес-партии“, всякакви „християн-демократи“, формации, сбрани по полов признак – например женски, други, сътворени върху принципа на етническата принадлежност, и т.н. Важна е далаверата. България кучета я яли

 

Известно ли ви е, как преди няколко години тогавашният американски министър на земеделието Том Вилсак обяви, че патриотизмът е селска работа. Както и военщината.

 

Военната служба е важна за селяните. Родината е важна и патриотизмът са важни за тях.[57] (Вижте илюстрацията.)

 

Дали това не е поредното внушение на някой глобалист? Нищо подобно, така беше и у нас. Казваха, че ако не е ходило войник и не се върнело от казармата поне с една нашивка на пагона, никое селско момче не може да се ожени сполучливо. Основната маса от мобилизационния и доброволческия корпус по време на войните от 1913–1918 година е бил набиран от селата.

 

Схващате ли накъде бия? Като отнеха земята от хората, комунистите унищожиха най-масовата, най-независимата, следователно най-свободната и патриотична средна класа. Онази, която със своя вроден консерватизъм най-трудно се литкаше по разните временно модни изми“.

 

Днес не просто плямпат за заника на селото. То е приключено, почти не съществува. Преди месец пак медиите се похвалиха:

 

169 села на картата са без нито един жител. Най-малкият български град Мелник е с 208 души население.[58]

 

В публикацията се изнасят данни от Националния регистър на населените места, според които „от всички 5009 села в България точно общо 564 са без население или с едноцифрен брой жители“!

 

Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 395, а 169 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател.

 

С един жител в страната са точно 60 села.

 

По двама души население има в 66 населени места, а по тримав 55 села. 41 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 45 села, а с по шестима жители35 села.

 

Общо 31 села имат по седем жители, други 31 са с по осем обитатели, и отново 31 села са с деветима души население.[59]

 

Каква гордост за другарите! Върхово постижение! Защо за тях?

 

Ами кой ликвидира нашето селотемел на българщината? ТЕ! С този свой ход само за половин век комунистите изпълниха най-антибългарската задача, поставена им от Интернационалаобезбългариха България. Кой тъпанар допускаше, че някой някога ще се върне към ралото и воловете? Докато за втори път ограбваха хората ─ „в реални граници“, партийните секретари и председателите на ТКЗС-а заемаха поза „стомна“ и не криеха подигравките си. Те вече бяха стигнали 90-ия метър в бягането на 100, докогато безпартийните още чакаха стартовия сигнал.

 

Партията беше подарила на текезесарската номенклатура селскостопанските машини. Тъй като те по природа (произход) са тъпи, отучени да мислят и са изумително мързеливи, не успяха да се възползват от поредната предоставена им привилегия, задълбочила неравенството. Земеделието и животновъдството залиняха и са пред приключване.

 

Впрочем, спомня ли си някой, как бяха наречени органите, които свършиха окончателната мръсна работа по затриването на българското село? Ликвидационни съвети!

 

А разумът диктуваше хората сами да решават бъдещето си. Например, организирайки се свободно и доброволно в нови и смислени кооперации от собственици на земя. Цялото имущество на ТКЗС-ата, като сгради, животни, машини, трябваше да бъде разпределено между тях. Със задължително изключване на компартийните ръководства. Или натикването им в края на реда. Не би.

 

Пропагандата свърши останалото. Дори споменът за онази България, която през двайсетте и трийсетте е доставяла една трета от зеленчуците и плодовете в Европа, е изтрит. Днес, под ръководството на наследниците на онези ликвидатори на България и на техните посредници от псевдо опозицията, „патриотичновнасяме от чужбина дори подправкитекопър, магданоз, джоджен

 

Малцината настоящи „фермери“, без изключение, произхождат от средите на номенклатурата. Значителна част от тях – от градската. Те се превърнаха в свръхбогати лапачи, гребещи не с лъжица, а с манастирски черпаци, благата на българската земя. Като отглеждайки едни и същи култури – предимно пшеница, царевица, соя, слънчоглед, рапица[60]я обричат на изтощаване.

 

Какво му е патриотичното, къде е патриотизмът? И какво спечелихме от глобализма на чисто комунистическата организация Европейски съюз? Европа става все по-социалистическа. Къде е разликата разлика между този реален нов СССР и някакво имагинерносоциално“?

 

Няма да ви занимавам с биографиите на башибозушките орди от „бизнесмени“ – до един чеда на алчно червената фашистка номенклатураСред цялото болшевишко войнство от негодници, назначени за предприемачи“, ще се вгледам само в три чифта братя. За да извадя на светло, откъде и от кого тъкмо те получихаябълките“, които старателно измиха“. Продадоха ги на двойна цена, и така – неколкократно. За да се наредят в челната редица от милионери, тайно манифестиращи както на всеки 9 септември, така и на 10 ноември.

 

 

 

За някои от знатните строители на социалистическия капитализъм

 

 

 

Кой не е чувал за Динко и Йордан Диневи? Двамата са видни строители на постдържавния социализъм от крайбрежното село Свети Влас, разположено недалеч от Несебър.

 

Преди Втория комунистически преврат Иванка, майката на прословутите братя, е била активистка на БКП и председателка на Общинския народен съвет – сиреч кметица на селото. Преди три години френската телевизия “М6” представи материал за „предприемачите“.

 

В репортажа разказват и за майката на братя Диневи, която преди години била кмет на Свети Влас. При нейното управление Братя Диневи владеят крайбрежната ивица във Влас. Кадастралната карта на някогашното село е изпепелена при съмнителен пожар. Семейството започва да си присвоява чужди имоти, които в последствие незаконно застроява

 

В репортажа на М6 коментират, че братя Диневи започват деня си като палят свещ в църквата си, а в края мугуляят в компанията на манекенки и други съмнителни бизнесмени като тях

 

Чуждестранните журналисти са шашнати от самопризнанията на Йордан Динев, който ги разхожда с една от яхтите си и им обяснява, че първа линия от брега е негова, както и части от морето. Олигархът им разяснява най- спокойно, че в България е напълно възможно да си купиш както парчета от плажната ивица, така и от морето.[61]

 

Двамата „търговци на яхти“ притежават около 50 фирми. И според публикации в т. нар. централен печат „харчат по 500 евро на ден“![62]

 

Те заявили:

 

Имаме собствено море, защото сме платили милиони на тази държава![63]

 

Вие да видите! Доколкото знам, това и капризният самохвалко Нат Ротшилд не е успял да придобие – нито в Гърция, нито в Черна гора. България е страната на неограничените възможности за комунистическата мафия. Тя, алчно червената организирана престъпност, притежава държавата, която си основа на нашата територия.

 

Вторите комунистопомазани чеда на Партията са братята Атанас и Пламен Бобокови от село Пиргово, Русенско. Те са случили на… чичо – брат на баща им. Ангел Бобоков е бил секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. Известно време негов личен шофьор билДимитър Барбуков. Да същият другар, който стана… строител.

 

Кратко отклонение. Барбуков е кум на друг болшевишки милионерНиколай Баневпърви братовчед на Любица Кулезич. В интервю става дума за разменените подаръци на сватбата:

 

Говори се, че бизнесменът Николай Банев ви подарил червено ферари, а вие сте му върнали жеста, дарявайки яхта на сватбата му. Обаче се оказало, че ферарито било дефектно и Банев ви го дал, за да се отърве от него. И сте се скарали. Интересно

 

– Но да ви кажа точно как е. Аз подарих скромна яхта на Банев, защото му бях кум. После той ми подари ферарито, за да ми върне жеста като кумец вероятно. Ферарито върви без грешка. Само крушка и гума са му сменявани. Ние с Банев не сме се карали, в отлични приятелски отношения сме. Общ бизнес нямаме поначало. Аз по правило с приятели бизнес не правя.[64]

 

Та Тодор Живков издига чичото на братята БобоковиАнгел. Той става завеждащ отдел Селскостопански на ЦК на БКП![65] Стари софиянци, ощетени от т. нар. реституция, провеждана посредством прилагането на специален подбор, разказват, че Ангел Бобоков се ширел в огромен буржоазен апартамент на Царя“, някъде срещу Руската църква в София. Сещате се, как е бил придобит, нали?

 

Понеже бил бездетен, пирговчанинът дал ябълката на богатството на своите племенници. Така се появила фирмата „Приста Ойл“. След нея – и останалите.

 

Чух, че зализаният като селски ерген другар Кирил Домусчиев бил отрекъл своя произход от комунистическата номенклатура. Родителите му билиобикновени хора. Така ли?

 

Защо тогава крие, че дядото по майчина линия на братята Кирил и Георги Домусчиеви е бил признат за активен борец против фашизма и капитализмаи радостно е доволствал с т. нар. народна пенсия?

 

Техният „обикновенбаща на име Петър доста години е бил генерален директор на електроразпределително предприятие и партиен секретар в него.

 

Майка им Маргарита, също активистка на БКП, била дългогодишна икономическа директорка на Техенерго“, по-късно – „Тотема ООД – предприятие за модернизация и реконструкция на термични централи. Сетне я гудили за ръководителка на завод Балкан в Ловеч. В града не крият, че именно тя умишлено го съсипала, като оставила близо 1000 работници и служители на улицата.

 

Партията назначила нейните синове за основатели на приватизационния фондНапредък“. С него те станали… собственици на предприятието. Досущ като Делян Пеевски, по-голямото от децата на ДомусчиевиКирил, още не бил навършил тридесет… След тази сделка“, прекомерно успешна за тях, но не и за ловчанлии, двамата продължили…. да мият ябълки и да ги продават скъпо.

 

Знаете ли още нещо общо между всички тези комунистически изчадия? У нас предците им или самите те закриха годни предприятия, които можеха да работят. А тезипатриотичнимерзавци откриват подобни в други страни. Например Цветан Василев се води собственик на стъкларски завод в Сърбия. А братя Бобокови – на фабрика за рециклиране на батерии в Румъния и на предприятие за масла в Унгария! Братя Домусчиеви признават, че инвестират в…. Индия и САЩ. Диневи пък имат хотел в румънския курорт Мамая

 

Останалите? Все същото.

 

 

 

Голямото прецакване

 

 

 

А Западът?…

 

Това ни причини Братството, но и ние го допуснахме. Докато привидно се борехме с няколко от тотемите на комунизмамавзолея, гроба зад негошепа релефизаети да изпускаме през свирката парата на справедливия обществен гняв по площадите намитинговата демокрация“, както се изразяваше другарят Живков; като пладнешки разбойници, каквито всъщност са, другарите отмъкнаха парите и всичко що-годе чинещо, останало от труда на народа. Поне да го бяха използвали като капитал, а те го превърнаха в безвкусен парвенюшки лукс.

 

Защо не сме в състояние да се избавим от челичената хватка на другарите ли? И даже не опитваме.  Понеже сме сбирщина от страхливци, кой знае защо величаеща самата себе си с понятиетонарод“! Отдавна говоря, че у нас няма мъже. Не изключвам и самия себе си. Иначе досега да се бях направил на палестинец. За да избавя света от поне десетина комунистически гангстери.

 

Преди дни в телевизионен репортаж за стачка на бургаски миньори един от тях серазплака пред камерата като изоставена девойка! Млад „мъжага“ ли!

 

В кадрите от наводненията показаха маса засегнати от бедствието, на външен вид мъже, ревящи като оплаквачки на погребение. Не зърнах жена да ридае!

 

Сетих се, колко деликатен като конструкция на тялото, на пръв поглед сякаш изваян от скулптор, беше тате. Но никога, нито веднъж, не съм го видял да пророни сълза. А беше изкарал 18 месеца редовна военна служба и още 36запас. През войната е пълзял между взривяващи се артилерийни снаряди и под куршумите в престрелка между германци и сръбски партизани. Спасил човек, който му беше благодарен до гроба. След което го обвинили във…. военни престъпления?!

 

Това бяха други хора

 

Сякаш пишейки за настоящата епоха, Захари Стоянов е определил поведението ни като „скръбно и свойствено на българина малодушие… Да поставим въпроса така: от хора трудолюбиви българи, хора работници, притежатели на различни имущества [а не „роби“], които през целия си живот не са лягали ни един път с празен корем; най-после, от хора женени, с тежки семейства, може ли да стане отчаян бунтовник в пълната смисъл на тая дума?[66]

 

От векове, преди идването на комунистите на власт, по тези земи не е имало глад. Нито масова бедност. Те се появиха по време на тяхното господство. Когато в края на месеца даже висшистите закърпваха положението, както се казваше, благодарение на върнати бутилки и буркани. Даже имаше вицове за това.

 

Днес гладът настъпва с все по-голяма скорост. А другарите успяват да разделят рая̀та и да настроят нейните части една срещу друга. Само и само да не забелязва охолството им, постигнато чрез тоталното ограбване на бившето народно имущество.

 

Освен това елементарната почтеност ни задължава да признаем: вече и хора, и работници не сме. Преди три години и половин в репортаж от Либия чух как някакъв одрипавял арабин с автомат в ръка и с известна тъга осъзнава: силите на режима в Триполи превъзхождат разбунтувалите се хора. Обаче вдигна глава и гордо заяви:

 

Въпреки че са повече и далеч по-добре въоръжени, ще се сражаваме. Трябва да се плати цена за свободата, висока цена.[67]

 

Нищо че изманипулираха горките либийци. Кой съвременен нашенец е изрекъл подобни думи? Което не означава, че нямам представа от онзи заговор, който се изпълнява в целия арабски свят. Напротив, доказал съм тъкмо обратното.

 

Защо да крием, че очакваме свободата, но някой друг да я извоюва и да ни я поднесе у дома наготово, на тепсия.

 

Ислямът все повече успява, защото е жив. Жив е, понеже е необходим във войната срещу християнството и за постигането на световно господство. В Египет и Тунис отдавна насъскаха мюсюлманите срещу християнското малцинство. В Ирак и Сирия направо го подлагат на заколение. Въпреки това не можем да отречем, че ислямът не се подчинява на фарисейските притурки към вярата, от рода на постулата за обръщането на другата буза.

 

Исус е проповядвал любов, но не и малодушие. Със земния Си живот е доказал Своята Божествена сила. Той Се пожертва, но ние не следваме Неговия светъл пример. В такъв случай християни ли сме наистина, или по-скоро езичници? Хем не обичаме врага си, хем не го и наказваме?! Потвърждаваме, че сме полу.

 

Достойни световни изследователи доказаха: едва около 20-25 на сто от записаното в четирите канонични Евангелия представлява автентичен преразказ на Христовото Учение и проповеди. Затова палестинецът или афганистанецът, взривили се сред тълпа от своите неприятели, имат стократно по-голямо основание да се нарича Човек. Ние предаваме самите себе си и обричаме на гибел или на имиграция своите, а не ТЕхните поколения.

 

Не се ли замисляте, как стана така, че преди 76 лета един финландски професор възкликнал за нас след посещение в страната ни:

 

…. Тук има здрава солидарност и абсолютно позитивно чувство за равенствоНищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време[68]

 

А 67 години след възторга на преподавателя от Хелзинкския университет, Клаус Шрамайер, бивш заместник-посланик на Германия в България, ни е видял по следния начин:

 

В България никой няма интерес от преосмислянето на комунистическото минало. Напротив, този период от историята на България, с всичките престъпления и несправедливости, просто се премълчава

 

На всички е известно, че промените в България са само фиктивни. А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място.

 

Според Шрамайер бившите сътрудници на ДС са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек. България като най-бедна членка на ЕС е и най-тъжното място на света, обобщава Шрамайер. Най-тежкият и дълготраен проблем той лаконично формулира така: произвол вместо ред.

 

Тоест, престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно, коментира Шрамайер. Според него участниците в тази мрежа си разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба. Така юристът обяснява многобройните неразкрити поръчкови убийства.

 

В анализа си Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, прави го много умело, а всичко това е някак си убягнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС, обобщава авторът.[69]

 

Не, нито е убягнало, нито се върши без разрешението и одобрението на Брюксел. Тъй като нас ни прехвърлиха от една кочина в друга – от СССР в ЕСССР.

 

От 1938 до 2011 година стана така, че днес сме за посмешище и даже ни размахват като плашило пред дечурлигата по света. Вижте:

 

 

 

 

 

Не ми се иска да го призная, но не мога да премълча: Все повече се уверявам, че у нас почти нищо не може да бъде сторено. Тъй като т. нар. социализъм унищожи духовността и насади илюзорното и примитивно схващане заравенство“. То не съществува в природата, камо ли в човешките общества. Ние сме несъвършени. Тогава как да изградим съвършена общност?

 

Обаче тук всеки знае и може всичко, алана маса, а понастоящем и из т. нар. форуми в интернет, какъвто съществува и в тази медия. Малцина признават, че се намират хора, които са посветили живота си на познаването на истинската история, на социалното устройство и начините за неговата промяна и усъвършенстванена политиката. Но не са станали „професионални политици“. С други думи, не променят убежденията и позициите си според текущата мода. Не следват изгодата, не се възползват от конюнктурата.

 

Никой не желае да чуе и види онези малцина, които са съхранили в себе си пламъка на нашата общочовешка, християнска и българска духовност. Дори да помисли за миг, дали тези хора не са последния шанс на българите и България. Днес, ако някой върши нещо безплатнона ползу роду, както са казвали дедите ни – го обявяват за глупак.

 

На бездуховността, на измамата, наречена „социалистическа“ и „постсоциалистическакултура, на престъпниците във всички видове медии, ще бъде посветена заключителната част на тази поредица.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Сега е време за две рок-легенди, които отдавна не са между живите.

 

Алексис Корнър беше безспорният „баща на британския блус“. Беше роден в Париж в семейство на евреин от Австрия и майка, плод на любовта между турчин и гъркиня. Трудно можете да си представите по-интернационален продукт…

 

Бягайки от окупирана Франция, през 1940 г. семейството се заселва в Лондон. Там Корнър, който вече подрънква на пиано, се научава да свири на китара. Среща Сирил Дейвис – смятан за майстор на устната хармоника. Влюбени в музиката на американските чернокожи, през 1961 г. двамата сформират групата “Blues Incorporated”.

 

Тя няма постоянен състав. През нея преминаха световно известни музиканти в този жанр, като Чарли Уотс – барабанист на “The Rolling Stones”, Джак Брус и Джинджър Бейкър – съответно басистът и ударните на “Creem”, нашумелият през шейсетте певец Лонг Джон Болдри, Греъм Бонд – прочут изпълнител на Hammond орган,[70] и доста други.

 

Тъкмо Алексис Корнър предлага малка група от музиканти, изявяващи се в стил блус във вече несъществуващия Клуб “Marquee” на лондонската „Оксфорд Стрийт“, да свирят на живо по радио BBC. Веднага след това те стават… “The Rolling Stones”!

 

През 1970 г. Корнър основа нова и то невероятна група. Макар да не постигна търговски успех, “CCS” – от “The Collective Consciousness Society” – „Обществото с колективна съвест“, издаде три страхотни албума. Третият включваше изумителната композиция “Brother” – „Братко“, издържана в невероятна смесица от рок, фънк, и джаз. И изпълнена с огромна енергия.

 

Дълги години “CCR” с тяхната инструментална версия на “Whole Lotta Love” от Led Zeppelin, звучаха като музикалнашапка“ на предаването “Top Of The Pops” на телевизия BBC.

 

Другият прекрасен музикант е рано отишлият си Стийв Мериът – основател на групите “The Small Faces” и “Humble Pye”. Дребният на ръст лондончанин се беше включил в т. нар. течение Mods. То обединяваше младежи, които за разлика от облечените в кожени дрехи рокъри, ходеха издокарани като контета. В средата на шейсетте сред тях се появява обръщението „образ“ – “face”. То достигна и до нас. Даже често, когато позвънявах на вратата на мой приятел и баба му отваряше, го извикваше така:

 

Образите дойдоха.

 

Събрал още трима ниски модове, Стийв Мериът основа групата „Малките образи“ – “The Small Faces”. Някои от техните парчета, бликащи от ентусиазъм, се слушат с неотслабващо удоволствие: “Sha-La-La-La-Lee”, “Hey Girl” – „Хей, момиче“, “All Or Nothing” – „Всичко или нищо“ (1966), “Here Come the Nice” – „Густото идва“,[71]Itchycoo Park”, “Tin Soldier” (1967), “Lazy Sunday” – „Ленива неделя“ (1968).

 

През 1969 г., след разтурването на “The Small Faces”, Стийв Мериът, заедно с китариста Питър Фремптън от групата “Herd”, създадоха нова – “Humble Pie” – „Скромен дял“. Най-известната песен на тази банда беше “Natural Born Bugie”, в която иде реч за “natural born woman” – „жена по природа“.

 

Алексис Корнър напусна този свят на връх Новата 1984 година. А Стийв Мериът – на 20 април 1991-а.

 

И ето сега се опитвам да ви представя двамата заедно на концерт от 1975 година. И то с известната песен на “The Rolling Stones”, озаглавена “Get Off Of My Cloud”. Какво означава изразът, който петтелоши момчета на рока“ първи въведоха, ще разберете от субтитрите. Разбира се, с уговорката: Ако от YouTube допуснат това.

 

Като текст тази песен е своеобразно продължение на „(Не мога да получа никакво) Задоволство“ – “(I Can’t Get No) Satisfaction”. Обаче в нея се забелязва нещичко от духа на времетоот нюйоркския живот, обвит в облак от наркотичен дим.

 

Приятно гледане и слушане, ако изобщо е възможно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители.

 

 

Този път специално за щедростта на Анна Мария И. от Добрич, на Димитър П. и Веселин Н. от Пловдив.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. “Let’s not fear the F-word or the C-word: we should move to a federal Britain in a confederal Europe” by Timothy Garton Ash, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 21 September 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/sep/21/not-fear-f-word-federal-britain-confederal-europe

[2] “Nigel Farage: Time to stop Scots tail wagging the dog”, BBC News, bbc.com, BBC, London, Friday, 19 September 2014 г., online: http://www.bbc.com/news/uk-scotland-29274854

[3] Другаде – гали, валаси или валийци – уелсци, халдеи…

[4] Вж. “Slavery in Yemen: Despite government denials, this investigation uncovers evidence of slave labour in Yemen”, Filmmaker: Ashraf Mashharawi, Al Jazeera World, Al Jazeera, Doha,  Last updated: 10 September 2014 г., филмът е в архива на автора и е достъпен за гледане на английски език от online: http://www.aljazeera.com/programmes/aljazeeraworld/2014/09/slavery-yemen-201491011519125302.html

[5] Вж. напр. Cesare Lombroso – “Genio e degenerazione: nuovi studi e nuove battaglie”, Remo Sandron, Palermo, 1897 г.; Cesare Lombroso – “Le crime, causes et remédes”, Schleicher, Paris, 1899 г.; Cesare Lombroso – “Gli anarchici”, Seconda edizione con Aggiunte, Con tre tavole e sei figure nel testo, Fratelli Bocca, Torino, 1894 г. Книгата е в архива на автора.; “Lombroso’s Theory of Crime” by Charles A. Ellwood, “Journal of Criminal Law and Criminology”, No. 716, Northwestern University School of Law Scholarly Commons, Chicago, IL, May 1911 to March 1912 г. Статията е в архива на автора. Повечето от книгите на Чезаре Ломброзо са преведени на руски език и са достъпни в интернет.

[6] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 189. Книгата е в библиотеката на автора.

[7] Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 24. Книгата е в библиотеката на автора.

[8] Вж. Григорий Климов – „Имя мое легион“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1994 г., стр. 34. Книгата е в библиотеката на автора.

[9] Григорий Климов – „Красная Каббала“, вече цит. съч., стр. 28.

[10] Социалист и масон.

[11] “Scottish referendum: So how about the English now being given a chance to split from England?” by Mark Steel, “The Independent”, independent.co.uk, London, Friday 19 September 2014 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/comment/scottish-referendum-so-how-about-the-english-now-being-given-a-chance-to-split-from-england-9745307.html

[12] Пак там.

[13] Лилия Гюрова – „Крайно време е Държавна сигурност да спре да управлява България“, в. „Политика“, бр. 182, София, 12 – 18 октомври 2007 г., стр. 21, online: http://www.politika.bg/article?id=6823

[14] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 8, ст. 32. От превода на Джордж Ламза от оригинала на арамейски. Текстът е в архива на автора.

[15] “US sends jets to intercept Russian aircraft: American and Canadian jets scrambled after six Russian aircraft entered the US’s air defence identification zone (ADIZ)” by Agencies, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 20 September 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/11110538/US-sends-jets-to-intercept-Russian-aircraft.html

[16] Вж. 005 – Video – Paul Craig Roberts Washington Oushes Europe to War и 006 – Video – Paul Craig Roberts Washington Oushes Europe to War в: Георги Ифандиев „Войната е мир! свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 16 – 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, , София, , online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b1%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b5%d0%b2-16 или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=6Ks4o42y9l4 и https://www.youtube.com/watch?v=jZbmv34PSJ4

[17] Френската революция, провъзгласена за.. „велика“, като всичко илюминатско, масонско, сатанинско.

[18] Jules Vallès – “L’Enfant, le Bachelier, l’Insurgé” – сборник със спомени на френския журналист, който е бил сред увлечените от революционните борби във Франция през ХІХ век, и дори от Комуната през 1870 г.

[19] Nicola di Lorenzo Gabrini – римлянин, син на войник и перачка, италиански революционер от ХІV век. Узурпирал властта, но бил свален и прогонен. На 1 август 1354 г. се върнал в Рим като пратеник на папа Инокентий VІ. Първоначално недоволните граждани го приветствали като освободител от феодалите. Твърде скоро обаче му се наложило да вдига данъците, за може да издържа своята наемна войска. Тъй като магнатите не слагали оръжия, Лоренцо бил принуден да разполага с армия. Обаче римляните не понесли това и на 8 октомври 1354 г., едва два месеца след възкачването му във властта, вдигнали въстание и убили революционера узурпатор.

[20] Едва ли съществувал цар на Атика – всъщност спартанец, сиреч българин.

[21] Атинянин, хомосексуалист, един от т. нар. тираноубийци – бунтовници. Един от провалилите се заговорници, които не успели да ликвидират тиранина Хипий.

[22] Cesare Lombroso – “Gli anarchici”, Seconda edizione con Aggiunte, Con tre tavole e sei figure nel testo, Fratelli Bocca, Torino, 1894 г., стр. 22.

[23] Чалма.

[24] Украсени с гайтани.

[25] Иван Хаджийски – „Бит и душевност на нашия народ“, Издателство „Български писател“, София, 1974 г., стр. 317-318.

[26] Капасъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. – Бел. на ред.

[27] Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ в: Георги С. Раковски – „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“; Кръстьо Раковски – „Русия на Изток“, ИК „Стрелец“, София, 2004 г., стр. 19-20.

[28] Захарий Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 224.

[29] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България”, Фондация „Българска наука и изкуство”, София, 2003 г., стр. 512.

[30] Петко Р. Славейков – „Не сме народ“, 1875 г.

[31] Вж. напр. „БСП, Патриотичният фронт, ДПС и АБВ с най-много агенти на ДС сред кандидат-депутатите си“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, сряда, 17 септември 2014 г., online: http://www.dnevnik.bg/izbori2014/2014/09/17/2382718_bsp_patriotichniiat_front_dps_i_abv_s_nai-mnogo_agenti/

[32] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, София, 1989 г., Глава I – Невежеството е сила, 2, 3.

[33] Космонавт и агент на ДС, когото БКП назначи за преуспяващ „бизнесмен“. Толкова „успешен“, че доведе една авиокомпания почти до фалит…

[34] Сигурен съм, че и повечето от вас не са чували името на откривателя на Lactobacillus bulgaricus от трънското село Студен извор. Той работи в Пастьоровия институт по микробиология, в Париж. Лауреатът на Нобелова награда за физиология или медицина Иля Мечников оценява изключително високо резултатите, постигнати от д-р Григоров. Даже се възползва от тях и изгражда своята теория за стареенето. Д-р Стамен Григоров получава предложения за престижни постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и т.н. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа, като околийски лекар и управител на болницата в Трън. Сравнете неговото действително научно величие с нищоправенето на комунистическите псевдо учени. Но те обикалят света и се отнасят пренебрежително към България. Самият д-р Стамен Григоров не издържа комунистическия режим в самото му начало. И умира година след установяването му. Не знам някъде да има негов паметник.

[35] В оригинала е така, вместо правилното Чергиланов.

[36] „Умря генерал Чергиланов – човекът, който създаде Илия Павлов! Първата жена на боса на Мулти пристигна от Америка специално за погребението“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 7 юли 2009 г., online: http://www.blitz.bg/article/12661

[37] Вж. „Свето Евангелие от Марк“, гл. 5, ст. 9.

[38] В смисъл на болшевишки манталитет, на светоглед, етика и естетика на утайката от провинциалното общество.

[39] Така американският президент Хърбър Хуувър определил основаването на САЩ. Напълно оправдано. Днес те са Съветски американски щати.

[40] Фукане с облеклро и вещи; претенциозен, набиващ се в очите лукс; наконтеност, англ.

[41] Агресивност, нахаканост, типични за по-известните младежи, англ.

[42] “I don’t want to be English if all it represents is poshness or football yobbery” by Simon Hattenstone, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 22 September 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/sep/22/thanks-no-scotland-entrenched-little-england

[43] В израелските медии той е провъзгласен за „най-добрия еврейски футболист“. (Вж. напр. “Beckhams ‘to send son to LA Jewish nursery’” by Neil Wolfson, “The Jewish Chronicle”, London, 18 April 2008 г., online: http://web.archive.org/web/20090424042819/http://www.thejc.com/articles/2008418468/beckhams-%E2%80%98-send-son-la-jewish-nursery) Сам той се определя като „полуевреин“. (Вж. напр. “Beckham launches into the Galaxy” by Dominic Fifield, “The Guardian”, theguardian.com,  London, 14 July 2007 г., online: http://www.theguardian.com/football/2007/jul/14/newsstory.losangelesgalaxy)

[44] Власт за самата власт, фр.

[45] Цитат от изявление на комунистическия терорист Анжел Вагенщайн, активен борец и ченге.

[46] New State Ice Co. v. Liebmann, 285 U.S. 262, U.S. Supreme Court, supreme.justia.com, Washington, D.C.,  1932 г., стр. 285 U. S. 311, online: https://supreme.justia.com/cases/federal/us/285/262/case.html

[47] Вж. Георги Ифандиев – „Каква беше 2012 година? – Шеста част, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 11 януари 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-2012-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%E2%80%93-%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82

[48] Anatoliy Golitsyn – “The Perestroika Deception: Memoranda to the Central Intelligence Agency”, Edward Harle Limited, Cambridge, UK, 1998 г., стр. 76.

[49] Джордж Оруел – „1984“, вече цит. съч.., Глава I – Невежеството е сила, 3.

[50] В оригинала е “Global Elitists”. Дума, чието значение отлично разбирам по смисъл, но не открих в речниците. След проверка узнах, че у нас вече е приета и е добила известна гражданственост думата „елитарист“, която използвам. За да стане по-ясно, нека уточня: Това са люде, които по един или друг начин са попаднали в световния, интернационалния, наднационалния, глобалния елит, или си въобразяват, че са част от него. Човек никога не знае… Те ползват привилегии, които са недостъпни за т. нар. простосмъртни. Всъщност точният смисъл на английски на думата “еlitist” е тъкмо „човек, принадлежащ към определена класа или група, към когото се отнасят така, сякаш той превъзхожда останалите, като превъзходството му се дължи на интелект, обществено положение или финансови ресурси“.

[51] “Our Politicians Are Nothing More Than Puppets To the Global Elite And Their Corporations” by David Noble writer for End the Lie, “End the Lie”, endthelie.com, USA, August 6, 2011 г., online: http://endthelie.com/2011/08/05/our-politicians-are-nothing-more-than-puppets-to-the-global-elite-and-their-corporations/

[52] Вж. Christopher Story – “The European Union Collective: Enemy of Its Member States”, Edward Harle Ltd, London and New York, NY, 2002 г. и особено Christopher Story – “The New Underworld Order: Triumph of Criminalism, Dark Actors Playing Games: the Global Fantasies of the Geomasonic Illuminati”, Edward Harle Ltd, London and New York, NY, 2003 г. Първата книга е в архива на автора.

[53] Вж. 002 – Video – Christopher Story – EU Corruption и 003 – Video – Christopher Story – EU Corruption в: Георги Ифандиев – „Ако ви е харесало да живеете в 1984 година, то направо ще обикнете 2014-а! – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 19 януари 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D0%B8-%D0%B5-%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-1984-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-3 или от YouTube, съответно: https://www.youtube.com/watch?v=qJX6AWFVGGU и https://www.youtube.com/watch?v=v7o4qstgSZQ

[54] Anatoliy Golitsyn – “The Perestroika Deception: Memoranda to the Central Intelligence Agency”, вече цит. съч., стр. 127-128.

[55] Бъдещето отдавна е зад вас, рус.

[56] Съюз на българските национални легиони.

[57] “Patriotism and crop subsidies: How ‘ya gonna keep ‘em down on the farm?” by Ezra Klein, “The Economist”, economist.com, London, Tuesday, March 8th 2011 г., online: http://www.economist.com/blogs/democracyinamerica/2011/03/patriotism_and_crop_subsidies&fsrc=nwl

[58] Камелия Цветанова – „169 села на картата без нито един жител“, Dnes.bg, dnes.bg, София, 25 август 2014 г., online: http://www.dnes.bg/stranata/2014/08/25/169-sela-na-kartata-bez-nito-edin-jitel.236694

[59] Пак там.

[60] Мълвата донася, че засяват генно модифицирани рапица, соя, даже царевица.

[61] „Френска телевизия се изгаври с братя Диневи“, Skandalno.net, skandalno.net, София, 2011 г., online: http://skandalno.net/frenska-televiziya-se-izgavri-s-bratya-d-27585/

[62] Вж. напр. Мария Кехайова – „Яхтсмени харчат по 500 евро на ден“, в. „Труд“, m.trud.bg, София, 8 септември 2010 г., online: http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=603806

[63] Севдалина Манолова – „Братя Диневи: Имаме собствено море, защото сме платили милиони на тази държава!“, Правда.БГ, pravda.bg, София, 16 юни 2011 г., online: http://pravda.bg/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F-%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%89/

[64] „Барбуков: Знаете ли, че отвлякоха сина ми?“, Със строителният бос Димитър Барбуков разговаря Анна Заркова, в. „Труд“, trud.bg, София, 2 февруари 2010 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=365936

[65] Вж. напр. публикация във в. в. „Борба”, брой 32 от 18 март 1982 г., цитирана в: Тодорка Недева – „Изрезки от старите търновски вестници“, в. „Борба“, брой 51, borbabg.com, Велико Търново, 17 март 2014 г., online: http://www.borbabg.com/?action=news&news=32808

[66] Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 916-917.

[67] Репортаж от Либия, bTV Новините, bTV, София, вторник, 8 март 2011 г., около 12:10 часа.

[68] Цитат в: Никола Алтънков – „Нарекоха ги фашисти: Легионери, отецпаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2004 г., стр. 471-472.

[69] „Защо България е най-тъжното място на света“, Радио „Дойче Веле“, dw.de, Бон, 1 април 2011 г., online: http://www.dw.de/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%82%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0/a-14958131

[70] Джон Лорд от “Deep Purple” беше признал, че Бонд е първият му учител в този стил.

[71] Шегата е от пловдивския жаргон.