Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ЕДИН ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ НЕ СТИГА ИЛИ КАК ИСТОРИЯТА НЕ НАУЧИ ПОЧТИ НИКОГО – Част 3 – Вторият комунистически преврат

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

И моля, прочетете редовете, посветени на заплахата, отправена за спиране на сайта, поместени след финала на настоящата публикация.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Кореецът Сан Мюнг Муун  се прочу с разказите си, как през 1936 година, докато се молел на Великден, видял Исус Христос. И Спасителят му „открил“, че той, корейският невзрачник, ще работи заедно с Него, с Божия син.

 

Последвала чутовна битка със сатаната, в която, както се досещате, Муун надделял. А през 1954 година Сан Мюнг се самообяви запреподобен“ и основа своя частна църква в Сеул. Прочу се най-вече с това, че я превърна в свръх печеливша корпорация. Както и с масовите сватби. С правото, дадено му от самия него, Муунвенчавашестотици двойки наведнъж.

 

 

 

 

Социализъм, кървав терористичен социализъм

 

 

 

Преди дни, в катедралата „Свети Петър“ във Ватикана, аржентинецът Хорхе Марио Берголио свърза в брак 20 двойки наведнъж! Подобно на Муун, той обяви, че „ги избавя от греховно съжителство“.[1]

 

Берголио е по-нескромен от преподобния Муун. На 13 март 2013 г. го обявиха за приемник на Свети Петър и за Божи наместник на земята. Той прие, с което засвидетелства, че е богоборец. Оттогава е папа Франциск. Каква е разликата между „негово светейшество“ и „преподобнияМуун?

 

Защото един е Бог и на небето, и на земята. Писано е:

 

Тогава Петър отговори на Исус, като каза: Господи, по-добре е да останем тук; а ако искаш, ще направим три шатри тук: една за Теб, и една за Мойсей и една за Илия. И докато още говореше, зърнаха облак от светлина, който застана над тях; а от облака долетя глас, Който рече: Това е Моят възлюбен Син, от Когото съм доволен; слушайте Него.

 

Когато последователите чуха това, паднаха по очи и бяха твърде изплашени. А Исус отиде при тях и ги докосна. И каза: Станете, не се плашете. И когато се изправиха, очите им не съзряха никой друг, освен Самия Исус.[2]

 

Няма и не е имало никакъв МошеМойсей, Аврамчо и Сара, Илия… Никой друг, освен Исус Христосживия Бог! Както писа един покръстен евреин:

 

Твърде охотното и мълчаливо съгласие на Църквата с юдаизма и признаването на синагогата като представител на една алтернативна и валидна вяра е противоположно на апостолското виждане. Това е обезсилило свидетелството на Църквата и то повече, отколкото тя си представя, както пред евреите, така и пред останалите народиТова отхвърляне на апостолската и Новозаветната вяра заплашва самата същност на църквата[3]

 

Сам Исус Христос е заявил:

 

Никой не е добър, освен един Бог.[4]

 

Добре е да четете и по-често да препрочитате Евангелските текстове. Ако е възможно – неизопачени, нефалшифицирани от талмудистите и техните последователи, поповете, редактирали истината. Особено Глава 23 от Свидетелството на Свети Матей. В нея са предадени Божите наставления, които самозабравилите се църковни велможи, до един еретици, не съблюдават:

 

А вие не допускайте, да ви наричат равине,[5] защото един е вашият Господ, а всички вие сте братя. И никого на този свят не наричайте отче“, понеже един е вашият Отец на небесата. Нито трябва да бъдете наричани водачи, тъй като един е вашият водачХристос. Но онзи, който е най-велик сред вас, той да ви бъде слуга.[6] Защото който се възгордее, ще бъде смирен. А който сам се смири, ще бъде въздигнат.[7]

 

Но има още нещо:

 

Днес [събота, 13 септември 2014 г.] папа Франциск предупреди, че светът е в разгара на Трета световна война“. По време на церемония в памет на повече от 100 000 италиански войници, загинали през Първата световна война, първосвещеникът осъди „терористичните съзаклятници“, за които каза, че посяха смърт и разрушение.

 

Човечеството трябва да ридае и сега е времето за това“ – заяви Франсис в проповед по време на служба при посещението си на военния мемориал в Редипулия,[8] огромен паметник от фашистката епоха, където са погребани повече от 100 000 войници, загинали през Първата световна война

 

През последните месеци Франциск отправи призиви за приключване на конфликтите в Украйна, Ирак, Газа и в части от Африка.

 

Войната е лишена от разум; нейният единствен план е да доведе до разрушение: тя дири растеж чрез разруха“ – рече той. – „Алчност, нетолерантност, жажда за власт. Това са мотивите, които лежат в основата на разпалването на война. И те прекалено често биват оправдавани чрез някаква идеология…“ – каза той.[9]

 

Папата нито веднъж досега не посочи, кои са господарите на войната. Онези, които кроят милитаристични планове, финансират тяхното осъществяване, включително – мобилизирането, въоръжаването и подготовката на терористичните съзаклятници“. Освен с претенции за „Божи наместник“, той все пак е и държавен главаполитик, нали?

 

Никога не обели нито дума за онези, които използват изредените от самия него мотиви заразпалването на война“. Не показа на света, на човечеството, на християните, кои са фигурите, които изпитват алчност, нетолерантност, жажда за власт“. И „дирят растеж чрез разруха“. Тяхната печалба е резултат от трагедията на десетки милиони.

 

Това „водачътна католиците, което е еретично, съгласно Божия завет, не дръзва да изрече. Нито предшествениците му посмяха. В такъв случай е логично да запитаме: Кому служат?

 

Хитлери Клинтън разрешила проблема с изневерите на своя съпруг чрез… опрощение. Това рекла самата другарка пред Конференция наИзгряващи жени и момичета“, свикана от ИнститутаРузвелт“ в Ню Йорк.[10]

 

Ако подирите що за учреждение еRoosevelt Institute”, ще разберете, че той е „прогресивна неправителствена организация, посветена да придвижва напред наследството и ценностите на Франклин и Елинър Рузвелт, чрез разработване на прогресивни идеи и възпитаване на храбро командване в служба на възстановяването на американското здравeопазване и сигурност. Неговите щаб-квартири са разположени в Хайд Парк, щата Ню Йорк, и във Вашингтон, Федерален окръг Колумбия.[11]

 

Това е взето от електронната страница на института в интернет. Но тя е остаряла. Преди по-малко от година целта е заменена от: „… Възстановяването на американската мечта за възможност за всички“. Като е обещано в плана New Deal пренареждане или перестройкапрестрояване, както го беше формулирал товарищ Миша Горбачов.[12]

 

Иде реч за прословутия „нов ред“ на Франклин Делано Рузвелт, чието въвеждане започнало през 1933 г. Тоест – новото раздаване на картите, в което този социалист и социопат изобщо не предвиждалopportunity for all” – „възможности за всички“. И което довело до изграждането на мрежа от концентрационни – пардон – „трудовилагери, за принудително въдворяване на безработни – извинете – „скитници“. Както и до насилственото отправяне на 7 394 000 невинни американци, повечето от които младежи, в отвъдното и то без време!

 

Факти, които са непознати. И това зверство е наречено Holodomor, умъртвяване чрез глад! Подобно на трагичната акция в Украйна, проведена от комисарите от болшевишкото НКВД. Надявам се, че все по-често ще се отваря дума за тази катстрофа.[13]

 

Затова нека припомня, че през същата 1933 година в Москва Сталин обявява началото на Втората петилетка. А каганът на Съветската хазарска юдео-болшевишка империя Лазар Каганович лично предвожда Голодомора[14]унищожението на повече от 7 милиона украинци чрез глад!

 

Пак през тази година в Берлин Адолф Хитлер налага уж своя нов ред“!

 

Не ви ли се струва едно и също? Нека го наречем подобно.

 

Но то, подобието, е заложено в самата идеология, изповядвана и въведена в практиката от тримата. В нея личи една основна дума – „социализъм“! В СССР „бащата на народите“ се е отказал от пак уж Лениновата идея за световна комунистическа революция, която ще побеждава страна по страна. Като в т. нар. ефект на доминото. Затова Йосиф Висарионович провъзгласява началото на строителството на социализма!

 

В самото название на Хитлеровата партия се мъдри словото „социалистическа“! Фюрерът на германския народ също прокламира изграждането на социализъм, но….. национален. Нима Сталин върши друго? Нищо подобно. Той внезапно захвърля интернационализма в килера от революционни ценности и подгонва стадото от съветски народикъм обора на национал-социализма – онзи, който ще се прави само в Съветския съюз.

 

За мнозина заграждението за животни е още по-страшно. То е нещо като кланица, в която преди заколението с бич ги принуждават да вършат непосилен робски труд. Наричат този изолатор ГУЛагконцлагерна държава в държавата.

 

Ленин и Сталин се оказали ученици на британците. Тъкмо островитяните са пионерите на концлагерите. За първи път те са ги въвели по време на Втората англо-бурска война в Южна Африка от 1899-1902 г. Наричали ги internment camps или concentration camps. Което ще рече лагери за интерниране или концентрационни лагериместа за съсредоточаване на хора, подбрани въз основа на някакъв общ признак. Уинстън Чърчил бил един от най-ранните реализатори на това „хрумване“.

 

Да не помислите, че бурите били някакви чернокожи бунтовници? Не, те били свободните бели селски стопанифермерите, както стана модно да ги наричат. Сред тях преобладавали холандците. Но имало и англичани.

 

За да се настанят, те извършвали невероятно тежки престъпления спрямо коренното население – често достигащи до геноцид, ликвидация на огромни части от него. Промените в генофонда на Запад е предизвикано от самия него. Разглеждал съм проблема сравнително подробно. Ала ние какво сме виновни?

 

И така, през трийсетте години на ХХ век концлагерната система на Сталиновия социализъм действал на пълна пара. В синхрон с нея работел и нейният огледален образ при Хитлеровия социализъм в Германия. Пак тогава била задействана организацията на трудовите лагери за безработни при Рузвелтовия социализъм в САЩ. Въпреки някои твърдения, на пръв поглед те се оказали по-меки. Трудът се заплащал. По колко? Ами средната заплата достига 25-30 доларамесечно. Вярно, доларът е бил най-малко петдесетократно по-скъп от сегашния, но все пак…[15]

 

 

 

Ein Welt, ein Reich, ein Führer[16]

 

 

 

Извън съмнение е, че Сталин и Хитлер са изповядвали социализма, доколкото подобни наименования – „термини“ – означават нещо. Но Рузвелт? Все пак той бил представител на „буржоазнатаДемократическа партия. Драги мои, ако не знаете, в Съединените щати наричат социалистителиберали“. Демократическата партия обединява тъкмо либералите. От години все по-малко крият, че е чистолява“, социалистическа.

 

Вече съм се позовавал на далаския финансов брокер Къртис Дол, зетят на Франклин Д. Рузвелт. Той е описал, как установил, че неговата тъща – лесбийката Елинър Рузвелт, с която „дълги години бях много близък, с огромно желание играеше главна роля в екипа на интернационалистите от Организацията на обединените нации [по онова време още в подготовка и пазена в тайна]. Поначало ООН не е нищо друго, освен широкообхватна структура на интернационалните банкери, създадена заради финансовите и икономическите ползи от могъща малка групичка борещи се за единен свят революционери, изгладнели за печалби и власт.

 

Очевидно истинските намерения на лидерите на единното световно правителство и на Техните най-приближени банкери са възможно най-подлите. Сега Те[17] вече придобиха пълен контрол над парите и кредитния механизъм на Съединените американски щати чрез създаването и ръководенето на притежаваната от частници[18] Банка на Федералния резерв. В момента [книгата е писана през шейсетте години на ХХ век] Те планират да изкоренят и постепенно да унищожат духовното наследство на всички народи. Преди всичко на християнските. Християнството е основната Им мишена. След това юдаизма, а после и всички останали религии! Ако е възможно, приключването на тази мрачна програма Им е абсолютно необходимо, преди да постигнат безбожна власт – прицелена към облагодетелстването на малцина, за да превърнат всички нас в марионетки, обслужващи конвейерите – поне мнозинството.

 

Когато чуете или четете думата „мир[19], толкова често пръскана наоколо заради политическите цели на лидерите ООН, си задайте един въпрос: Чий мир? Всяко правителство и индивид имат свое собствено определение на онова, което това слово означава. Често думата изразява някаква смътна представа, издигната, за да може сръчно да ни подведе и обърка.[20]

 

Нататък Къртис Дол се спира на действията и убежденията на своята бивша тъща – Елинър Рузвелт. И разяснява, как от 1932 г. – времето на изборите, когато съпругът й за първи път бива излъчен за стопанин на Белия дом, „нейните политически и идеологически ангажименти ставаха все по-несигурни и съмнителни. Съжалявам, че трябва да добавя, но усилията й, удвоени от тези на нейния съпруг, помогнаха в голяма степен на програмата за единен свят, която безспорно беше оглавявана от Съветите, а те бяха напълно ненадеждни. Съветите [болшевиките, комунистите], които понастоящем господстват над руския народ. Техният лидер от първа линияНикита Хрушчов, беше достатъчно арогантен да ни заяви: „Ние ще ви погребем!“ Разбира се, лесно му беше да изрече тази закана. Но той грешеше. Една птичка пролет не прави.

 

Извън обстоятелството за някаква изгода, доходност, не мога да си представя защо целите на Интернационалната Социалистическо-Комунистическа Програма[21] привлече толкова огромна подкрепа от страна на Елинър Рузвелт. В края на краищата, резултатите, които тя постигна, изглежда й послужиха добре. Но напълно пренебрегваха интересите на нейната страна. Без съмнение, някои върховни ръководители на Съвета за чуждестранни отношения или техните добре обучени да лакействат назначени доверени лица, ще влязат в спор с мен относно стойността на тези нейни усилия. Обаче си позволявам да предугадя, че техните коментари по тази деликатна тема, ако изобщо ги направят, ще бъдат елементарно банални.[22]

 

Зетят на президента Рузвелт смята, че със създаването на ООН членовете на Братството са подпомогнали враговете на Съединените щати и западния свят. Ню Йорк се е превърнал вдобре проектирано, солидно охранявано шпионско гнездо. Дж. Едгар Хуувър [първият и най-дългогодишният директор на ФБР] направи някои убедителни и неопровержими бележки в тази насока.

 

Докато четях книгата „Червени шпиони в ООН[23] вниманието ми беше привлечено от снимка, на която беше показана бившата ми тъща, г-жа Елинър Рузвелт, сияеща от радост, докато предвожда делегация на ООН, съставена от тържествени физиономии, строена, за да посрещне Константин Зинченко от Съветите, назначен за помощник-генерален секретар на Организацията на обединените нации. Няколко години, след като Зинченко беше обвинен от генерал Макартър в подпомагане на враговете ни, същият този Зинченко просто се измъкна от ФБР и избяга в Русия [по-точно в СССР], за да продължи да дебне и слухти чрез техния шпионски курник в ООН.[24]

 

За мен установяването на ООН в Ню Йорк има само една добра страна. Това е пъстроцветната купчина от знамена на много нации отвън. Във ветровит ден тези знамена плющят. Родители отвсякъде водят там дечурлигата си, за да видят флаговете. Те гледат и пляскат с малките си ръчички при тази приятна гледка.

 

Това е добре замисленият живописен пейзаж извън сградата на ООН. Обаче вътре представителите на дотираните [тоест финансово зависимите] добронамеренистрани-членки, се размотават, докато очакват да дойде планираният от ООН мир“ – този на една безбожна диктатура на единната световна свръхдържава с обща валута, притежавана от шепа лица.

 

Ако такъв ден настъпи, всички наши лични права и волности, всички религии, цялата наша свобода, няма да играят никаква роля. Ще са без значение. Нито във вашето, нито в моето съзнание ще остане запазено нещо, освен горчивите спомени на настъпващия Мрак[25].[26]

 

Как ви се струва? Като „конспиративна теория“?

 

Роджър Уотърс, един от основателите на британската рок-група Pink Floyd, е усетил и прозрял много от това, но не е стигнал до дълбочините. Или изпитва страх да разкрие цялата истина. Да припомня малко от онова, което изрече:

 

 

 

 

 

А Хитлери Клинтън? Къде се намира тя? А папата, президенти, министър-председатели, даже короновани глави – изобщо онези, които се имат за…. „елит“?

 

 

 

Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски[27]

 

 

 

Всички те са устремени към реализирането на илюминатския лозунг:

 

Ein Welt, ein Reich, ein Führer

 

Ето къде са някои от тях.

 

За да оправи аферата на своя мъж“, тогавашния президент, „с неговата“ доста по-млада любовница „Моника Люински, използвала модела на процеса на истината и помирението в Южна Африка, като наблегнала на признатата истина. Така помогнала за възстановяване на връзката си с Бил.

 

Бившата държавна секретарка рядко е проговаряла за аферата на нейния съпруг, възникнала, докато той беше президент. Обаче 66-годишната г-жа Клинтън е наясно, че ако иска да продължи напред и да издигне собствената си кандидатура за Белия дом, трябва да неутрализира проблема.

 

В интервю за списание „Психология[28] тя заяви, че е била вдъхновена от способността на Нелсън Мандела да прощава. И тя принудила своя съпруг да премине през изслушванията в южноафрикански стил, където той трябвало да бъде напълно откровен, с цел да му бъде дарена прошка.[29]

 

Това е лъжа и то поредна. Накараха и двамата да се подчинят. А прошката съществува в християнството, но не и в юдаизма. Там властва принципът „живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено“![30]

 

А по майчина линия Хитлери Клинтън е еврейка от рода РодхамРодъм. Възпитана е като юдейка.[31] Доказват го твърдения в израелския печат, тя е „приятелка на Израел“ и „възкръснала ционистка“.[32]

 

Моника Люински освен еврейка се оказа и агентка на Моссад. Самият Нелсън Мандела, приел талмудските социалистически идеи, бил обучаван как да прави бомби и да извършва терористични актове отизраелската спецслужба Моссад.[33]

 

Кое ги свързва като със златна верижка“,[34] както се пее в популярна песен? Юдаизъм, социализъм, войни, печалби

 

Господ създаде войните, за да могат американците да научат географията.[35]

 

Твърди се, че действително Семюъл Ленгхорн Клемънс, известен като Марк Твен, е изрекъл и даже написал горната мисъл. Колко прав е бил! Иначе как американците щяха да узнаят, къде се намира България?

 

Шегата на страна, но 31-ият президент на Съединените щати Хърбърт Хувър с горчивина установил:

 

По-възрастните обявяват война. Но младите са онези, които трябва да се сражават и умират.[36]

 

Обаче не е бил съвсем прав. Войните биват разпалвани от онези, които извличат ползи от тях.

 

Още през 1869 година равинът Решорн заявил:

 

Благодарение на страхотното могъщество на интернационалните банки ние принудихме християните да се бият в редица войни. Войните са особено ценни за евреите, след като християните се колят помежду си и оставят повече пространство за нас, евреите. Войните са еврейската жътва: Еврейските банки забогатяват от войните между християните. Повече от 100 милиона християни бяха изтрити от лицето на земята чрез войни, а краят още не е настъпил.“

 

Отбележете, че това изявление е направено непосредствено след войната на Линкълн срещу Юга, преди нашите две световни войни и преди Сталин да изтреби почти шейсет милиона християни между 1920 и 1940 г. Равинът беше прав![37]

 

Какво друго е дало основание на един и двама коментатори да уточнят:

 

Войната е еврейската жътва.[38]

 

Ето как неусетно достигнахме до нашата основна тема9 септември 1944 година – началото на разгрома на България.

 

Каква е била причината за англо-американските бомбардировки над София и други български градове? Те са започнали през декември 1943 г., след кончината на цар Борис ІІІ. Дали той е успявал като някакъв политически еквилибрист да балансира между великите сили? Така се твърди. Даже се носят слухове за негово свръх секретно пътуване до Москва и тайна среща със Сталин. Не ми се вярва. А в рамките на моя живот едва ли ще стане известно. Тъй като само една сила може да накара Кремъл да отвори архивите. А тя не желае това

 

В интерес на истината следва да признаем, че формално България се намирала във Война с Великобритания и САЩ. Повтарям: Формално! Царството с нищо не е допринесло за влошаването на положението в тези две страни. А на всичко отгоре поддържало дипломатически отношения с техния съюзник СССР. Колко необичайно, меко казано!

 

Цар Борис ІІІ бил близък роднина на британския кралски двор. Не забравяйте, че лондонската династия е Сакс-Кобург и ГотаSachsen-Coburg und Gotha. Което ще рече – владетели на Саксония-Кобург и Гота. Едва през 1917 г., през Първата световна война, от чисто политически съображения, крал Джордж V променил названието на семейството на Уиндзър. Така прикрил и родствените връзки между Сакс-Кобург и Гота и семейство Ротшилд.

 

Преди около два века смятаният за най-умен от банковата фамилия – Нейтън Майър, барон дьо Ротшилд, заявил:

 

Не ми пука каква марионетка е поставена на английския трон, за да управлява Британската империя, над която слънцето никога не залязва. Онзи, който контролира доставките на британските пари, контролира и Британската империя. А аз контролирам снабдяването на Великобритания с пари.[39]

 

Тукашният цар бил приеман съвсем сърдечно от стопаните на Бъкингамския дворец.

 

В 1938 г., през време на годишното им пътуване в странство, цар Борис и царица Йоанна посетиха Шотландия, където прекараха няколко дни с британската кралска фамилия в замъка Балморал

 

Преди идването си в Англия цар Борис беше прекарал няколко дни в Италия, където се видя с Мусолини. При пристигането си в Лондон той се срещна с ръководителите на английския Форейн Офис – лорд Халифакс и Александър Кадоган, – и им предаде изказаното от Дуче желание за подобряване на англо-италианските отношения. Тази информация, идваща от главния съюзник на Хитлер по време на судетската криза, беше посрещната с особен интерес и плаха надежда в Лондон.

 

Когато министър-председателят Невил Чембърлейн чу, че цар Борис на връщане за България ще минава през Германия, той също поиска да го види. Нормално, протоколът изискваше министър-председателят да посети българския държавен глава в хотела му. Но в разгара на чехословашката криза Чембърлейн не можеше да напуска резиденцията си този ден. Поради това цар Борис с готовност се съгласи да направи визита на „Даунинг Стрийт“ № 10. Срещата премина много добре. Министър-председателят подчерта желанието на Великобритания за мир, ако Хитлер не предявява прекалени искания. Като обеща всичко по силите си, за да предотврати едно катастрофално сблъскване между Великите сили, цар Борис прие неофициалната мисия на посредничество.

 

Борис искрено искаше разбирателство между Германия и Англия. Германският пълномощен министър в София, Рюмелин, докладва на Рибентроп, че българският цар оценява мощта на Великобритания и я счита за решаващ фактор в една бъдеща война. Цар Борис също вярваше, че предлагайки да помогне на Чембърлейн, „аз отворих по-широко английските врати, досега затворени за интересите на България“.[40]

 

Няма да изминат и две години, и пред навестилия го в резиденция Евксиноград Дъглас Рийд, бивш берлински кореспондент на лондонскияThe Times”, цар Борис ІІІ ще изрече знаменателната фраза:

 

„Не, господин Рийд, на света има сили, които не желаят мир и ред на Балканите, където ще се решава бъдещето на Европа, но в никоя страна не можете да ги подведете под обвинение. Те са интернационални групи, по-скоро свръхнационални.[41]

 

В книгата си Дъглас Рийд не крие, колко много цени балканските владетели. Защото, като са фронтови царе и крале, те отлично владеели своя занаят. Отдава дължимото и на народите на полуострова, спрели ислямското нашествие към сърцето на Европа. Без ни най-малка доза мистика той споделя, че цар Борис бил наясно с недалечния си край. Даже предвидил, че ще бъде отровен всамолет по време на полет?![42]

 

Малко по-късно Джоузеф Кенеди, когото Франклин Рузвелт проводил като посланик в Лондон, разказал на Джеймс Форестал – военновременния американски министър на флота, а след това – министър на отбраната, за своята неприязън към Уинстън Чърчил. Тя била взаимна.

 

В своите дневници, които след 1951 г. имаха само две издания – през 1963 и 2007 година, и те вече са библиографска рядкост, самоубитият бивш военен министър на Съединените щати е записал на датата 27 декември 1945 г.:

 

Днес играх голф с Джо Кенеди. Попитах го за неговите разговори с Рузвелт и Чембърлейн от 1938 г. насетне.

 

Той рече, че позицията на Чембърлейн през 1938 г. беше: Англия няма ресурс, за да се бие, и не бива да рискува да влезе във война с Хитлер

 

Той разказа как Чембърлейн заявил, че Америка и световното еврейство принудително са натикали Англия във войната.[43]

 

Доколко може да се вярва на това?

 

 

 

Евреите комунисти са обединени и си вярват едни на други,

докато останалите се шпионират помежду си[44]

 

 

 

Това е твърдение на евреин и високопоставен ционист. Богаташ, съсобственик на преуспяващата компания “Woodbury Soap Company”,[45] през втората половина на петдесетте години на миналия век Бенджамин Фрийдман напусна юдаизма и ционисткото движение. И започна да разкрива техните тайни планове. Наричаха го „самомразещ се евреин“, „антисемит“, „десен антикомунист“. Според самозваните „юдеи“, надменни, мразещи хората, компания на Фрийдмън правеше дори сенаторът Джоузеф Маккарти[46]

 

Какво общо има това с нашата тема? Следното.

 

Двама евреи – това за произхода им е сигурносе прегръщат и поемат ангажимент за приятелство и взаимопомощ.

 

Единият е фюрер на Третия райх, който неговата Германска работническа национал-социалистическа партия възнамерява да доведе дохилядолетно съществуване. Вторият е окървавен до ушите комунистически диктатор, който е уверен, че оглавяваната от него Всесъюзна работническа партия (болшевики) ще постигне същото.

 

На 23 август 1939 г., в деня, в който нацистка Германия и болшевишкият Съветски съюз подписват Договора за ненападениеПактаРибентроп-Молотов“, посланикът на Великобритания в Берлин Невил Хендерсън се среща с фюрера. В документ, който е обнародван, (вижте илюстрацията), се разказва, как:

 

Фюрерът заяви, че в британското правителство има хора, които искат война.

 

Посланикът енергично отрече това, като декларира, че Чембърлейн винаги е бил приятел на Германия.

 

Фюрерът спомена министъра на войната,[47] като сподели, че не може да си го представи като такъв.

 

Хендерсън каза, как доказателството за приятелството на Чембърлейн може да бъде намерено във факта, че той е отказал да назначи Чърчил в своето правителство. Враждебното отношение към Германия не представя желанието на британския народ. Това е дело на евреи и на врагове на нацистите.[48]

 

Повтарям: Същия ден Германия и СССР се съюзяват. Седмица по-късно Вермахтът нахлува в Полша. След още 17 дни Червената армия окупира източната половина на тази нещастна страна. Двете войски организират съвместни паради, заедно пируват в чест на победата си.

 

Великобритания и Франция обявяват война на Германия с обещанието да върнат демокрацията на Варшава. Никога не удържат на дадената дума.

 

А от какъв зор бомбардираха България? И защо почти всички крият, че първите въздушни нападения над нашето Отечество са извършени през юни 1941 г.? Първи страдат гражданите на Добрич. Между септември 1941-а и същия месец на следващата година съветската авиация хвърля бомби над няколко български града.  При нейните нощни бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица са загинали 17 души. Има ранени и сериозни разрушения.

 

Цар Борис ІІІ и правителството на професор Богдан Филов преглъщат съветската агресия. Защо? Не ви ли се струва, че е имало нещо задкулисно, което ги е принудило да замълчат?

 

Напомням, че Царство България е в дипломатически отношения със СССР. Нито един български войник не е изпратен на нито един от фронтовете. Това останало непроменено, докато на 9 септември 1944 г., когато Интернационалът настанил във властта своите безмилостни чудовищакомунисти, земеделци, социалдемократи и радикалдемокративсе масони. За да се отблагодарят на своите юдейски господари, те натикали страната ни във войната – срещу доскорошния ни съюзник!

 

Ако можем да приложим окачествяването „вероломно“, то се отнася именно до зверските съветски бомбардировки.

 

Първоначално, през август 1943 г., още докато царят е жив, английските и американските пилоти, подплашени от румънската противовъздушна артилерия, взели да изпразват бомбените търбуси на самолетите си над нашата страна. Преди това преднамерено са хвърляли избухливи писалки, часовници, детски играчки. В резултат на това са били осакатени няколко деца.[49] Как ще квалифицирате подхода им? Като „хуманен“? Нима не изпълва състава на военно престъпление, казано на юридически език? Ала победителите не ги съдят

 

През октомври и ноември 1943 г. започва да се усеща, че вече няма кой да смири жестокостта на Съюзниците. Няколко са бомбардировките, на които стават жертва предимно населени места в Македония, която тогава е под българско административно управление.

 

Българомразецът Уинстън Чърчил бил недоволен.

 

Аз познавам българите от 30 години“ – заявява той. – „Те са грешен народ, който заслужава да му бъде преподаден строг урокСофия трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро.[50]

 

На 14 ноември 1943 година е първата сериозна бомбардировка на столицата. Но апотеозът на сър-Уинстъновата кръвожадност е на 10 януари 1944 г. Тогава, при дневни и нощни бомбардировки в София загиват 947 души, а 710 са ранени. Разрушени или тежко засегнати са 3731 сгради! Хвърлените бомби над София са общо 1784. Смята се, че само за седмица след този удар 300 000 жители на града се евакуират.

 

Понеже темата ми не е тази, спирам с подробностите. Но няма как да не възникне питането: Защо? Какво толкова са сторили българите на англичаните и американците? А на Съветите, с които все така са били в дипломатически отношения?

 

Не, драги мои, ние не сме били предадени в Ялта. Там изобщо не е било разглеждано следвоенното разделение на Европа. Нас ни предаде евреинът, ционистът Уинстън Чърчил.[51] Стори го през октомври 1944 година в Москва. И в чии ръце предостави съдбата ни? На друг, още по-свиреп и коравосърдечен евреин и ционистЙосиф Джугашвили,[52] незаконен син на френския барон Едмон дьо Ротшилд, известен като Сталин. Чий син бил биологичният му баща?

 

На Якоб, ЖакобЯков, който в Париж се преименувал на Джеймс Майер Ротшилд. И на неговата племенница Бети, дъщерята на родния му брат Золомон, за която се оженил! Това се среща единствено при животните.

 

Какво можело да се очаква от плодовете на такова кръвосмешение, освен да се пръкнат изроди, чудовища? Сталин със сигурност бил точно такъв звяр, изверг, физически уроддребен на ръст, със суха ръка, изтъкан от комплекси, омраза и съмнения за собствените си качества

 

Едмон, най-младият син на Якоб Ротшилд, ангажиран с няколко семейни проекти, често пътувал из Грузия и минавал през Гори, родното градче на Джугашвили. Като производител на вина (например прочутите “Chateau Mouton-Rothschild” и “Dom Pérignon”) там се запознал с богатия местен еврейски търговец на тази напитка Яков Игнаташвили.[53] В биографията си на Сталин Едвард Радзински твърди, че:

 

Грузинските, арменските, азербайджанските и еврейските търговци от Гори търгуват по целия свят.[54]

 

Майката на СталинЕкатерина, била перачката на този юдейски богаташ.[55] Някой си Н. Гоглидзе разказва:

 

След смъртта на Сталин, когато страхът изчезна, започнаха да изреждат още няколко имена на предполагаеми негови бащи сред тях дори имаше един еврейски търговец. Но най-често споменаваха Яков Игнаташвили.[56] Това бе богат търговец на виноКеке[57] работеше и у него. Не случайно Яков Игнаташвили плати за учението на Сосо в семинарията. Говореха, че в негова чест Сталин нарекъл първия си син Яков.[58]

 

Съвпадението с биографията на Хитлер е поразителна. При малкия Адолф еврейските банкери от Линц Франкенбергер, у които баба му уж била прислужница, „случайновсеки месец й превеждали солидна сума, докато бащата на бъдещия фюрер Алойз не навършил 14 години. Тези Франкенбергови били близки с Ротшилд, който понякога им гостувал

 

Доказано е, че Едмон дьо Ротшилд купувал вина от Игнаташвили и ги изнасял във Франция, където ги продавал, но вече като свой продукт. Говорело се, че баронът хвърлил око на красивата и съвсем млада ЕкатеринаКекеДжугашвили, с девическо име Геладзе, омъжила се едва шестнадесетгодишна. Лейба Бронщейн или Лев Троцки пише:

 

Като повечето грузинки, Екатерина Джугашвили станала майка в съвсем млада възраст. Първите три деца умрели като пеленачета. На 21 декември 1879 г., когато се родило четвъртото дете, майка му едва навършила двадесет години.[59]

 

Останалото е история. Дали Сталин нарекъл първородния си син на този търговец на вино? Или всъщност го кръстил на неговия дядо барон Якоб дьо Ротшилд?… Братовчеди ли са Сталин и Хитлер?[60]

 

Това, че мъжките представители на фамилията Ротшилд имали афинитет към младите красиви момичета, е вън от съмнение. За това например свидетелства евреинът Хърман Голдшмидт, син на личния секретар на Салъмън РотшилдМориц Голдшмидт.[61] От своя страна, Филип Ротшилд проявява лош вкус, като не на шега признава как бил „убеден“, че баща му Нейтънспечелил рицарското си звание, докато яздел слугините на баба“ му. А самият той „скачал от легло в легло“…[62] Преди Йосиф да се появи на бял свят, две деца на Джугашвили, според доста руски източници три, починали[63] Дали някой извън семейството не предал по-здрав ген на бъдещия баща на народите“?

 

По-старият вариант на тази история гласи, че Кеке Джугашвили наистина била перачка в дома на богати еврейски търговци. Един от тях бил Давид Писмамедов.

 

Впоследствие, след много години, през 1924 г. Давид заминал за Москва. И решил да навести малкия Сосо, който вече бил станал генерален секретар на управляващата партия. „Отначало не ме пуснаха, но когато му съобщиха кой желае да го види, той сам излезе, прегърна ме и каза: „Дядо дойде, баща ми.“… Възможно е тази среща да е породила слуха за богатия баща евреин.[64]

 

Прочее малкият Йосиф израсъл все сред евреи. Това поне си спомня една от съседките му, която често се грижела за него, изселилата се през 1972 г. в Израел еврейка Хана Мошиашвили.[65]

 

В разговор с друга познавачка на темата, някоя си М. Хачатурова, Едвард Радзински записал следното:

 

До седемнадесетата си година живях в Тбилиси и бях много близка с една баба, която по-рано живяла в Гори. Тя разказваше, че Сталин наричал майка си не другояче, а проститутка. В Грузия дори и най-отявлените разбойници тачат майките си, а след 1917 г. той може би навести своята само два пъти. Не дойде и на погребението.[66]

 

Същото споделя и споменатият вече Гоглидзе.[67] Подобно отношение към най-близкия и светия човек е многозначително, стига да е вярно. Не може да се отрече обаче, че от всевъзможни източници установих: за последен път вождът отива при майка си през 1935 г. Когато две лета по-късно тя се преселва в отвъдното, той наистина не стъпва на погребението!

 

 

 

В общи линии, войната е симптом за провала на човека

като мислещо животно[68]

 

 

 

В не малко биографии на Сталин ще срещнете идентични спомени от близки и съседи на семейството. Друга тема е, че в литературата, посветена на Йосиф Джугашвили, както и в периодичния печат най-разпространен е слухът за това, че негов биологичен баща бил пътешественикът Николай Пржевалски. Само че най-новите разкрития, споменавани под сурдинка и някак между другото, разкриват прочутия изследовател на Тибет каточовек, който не забелязвал жените, ако ми позволите този евфемизъм.

 

А в биографиите на Сталин и Хитлер се среща още една, макар не напълно съвпадаща прилика. Бесо Джугашвили пиел и пребивал сина си. Не по-ласкаво се отнасял дядото на Хитлер към бащата на фюрера. Все нещо го глождело отвътре и си го изкарвал ту на детето, ту на майка му. Алоис също се държал грубо с малкия Адолф, което личи от неприязънта, с която водачът на Третия райх споменава баща си в “Mein Kampf”.

 

Не друг, а самият „баща“ на Червената армия Леон Троцки произнася присъдата над двамата диктатори:

 

Гледам фотографията, на която Сталин и Рибентроп си стискат ръцете. На лицето на Рибентроп има повече увереност. Зад усмивката на лицето на Сталин се крие неувереността и объркаността на провинциалиста, който не знае чужди езици и при среща с хора, на които не може да заповядва, направо се губи[69] Въобще Сталин е лишен от творческо въображение, от изобретателност, заобиколил се е с посредствени хора и явно подражава на Хитлер, който импонира със своята изобретателност и смелост.[70]

 

Едва ли някой ще обвини стария еврейски болшевик в привързаност към фюрера. Нито моя милост. Обратното. Родителите ми ненавиждаха Хитлер най-малкото за това, че според тях той беше докаралдругарчетата“.

 

Много са общите неща и в т. нар. идеологии, изповядвани от двамата диктатори, а още повече – в прилагането им в живота. През 1938-1939 година американският равин Хари Уетън отбелязал:

 

Ако не беше огромната работа, свършена от марксистите, ако не бе руската революция, ако я нямаше почвата, подготвена от социалисти и комунисти, Хитлер, нацистите и националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуватХитлеровата националсоциалистическа партия беше създадена по образец на комунистическата партия на Съветска Русия, а и двете бяха оформени съгласно идеите на марксизма.[71]

 

Та нали идеологът на Хитлеровата Германска работническа националсоциалистическа партия бил проводеният от Кремълмлад естонски евреин на име Алфред Розенберг“?[72]

 

Алфред Розенберг донесеПротоколите на ционските мъдреци от Москва[73]

 

Наименованието на националсоциалистическата партия, което самият Хитлер в началото предлага, е Социалреволюционна партия; сам той се описва като „осъществител на марксизма[74] (не негов палач); и той разказа на Херман Раушнинг[75], че изградил своята организация по модела на комунизма.[76]

 

И така, оказва се, че Сталин и Хитлер осъществяват на дело Лениновия завет. Обаче още преди това друг от избраните за „първи“, американският президент Уудроу Уилсън, на практика представил пред Конгреса и пред Парижката мирна конференция една болшевишка програма. В своята автобиография Лейба Бронщейн, ако щете Лев Троцки, си припомня:

 

След Октомврийската революция някакъв предприемчив нюйоркски издател публикува моите германски брошури във вид на внушителна американска книга. Според собствените му признания президентът Уилсън го помолил по телефона от Белия дом да му изпрати коректурите на книгата. По онова време президентът съставяше своите четиринадесет точки и съгласно съобщения от осведомени хора не можел да превъзмогне факта, че един болшевик го е изпреварил и то с най-добрите [възможни] формулировки.[77]

 

Чудно ли е тогава, че поне две от тези точки засягали по възможно най-благоприятен начин Съветска Русия? И това „конспиративна теория“ ли е или онова, което е станало в действителност? Параноик ли съм, илимного от големите световни събития, които оформят съдби, се случват, защото някой или някои са ги планирали по този начин“?

 

Продължавате ли да се съмнявате в съществуването и активността на този тъй ограничен интернационален елит, който програмира и задвижва съдбините на човечеството? Нима сте слепи за очевадния факт, че цикълът, в който богатите стават по-богати, а беднитепо-бедни, се ускорява?[78] И това не е „феномен на осемдесетте“, а процес, започнал доста по-отдавна, който от 1968 г. насам неимоверно забързва.[79]

 

Та само в САЩ пропастта между бедни и богати се е увеличила забележително. Нима не съм го посочвал със съответните доказателства?  От 1968 до 1994 г. 20-те процента най-богати американци са увеличили доходите си с огромните 44 на сто. Докато през същия период приходите на 20-те процента най-бедни в САЩ са нараснали с едва 8 на сто [от една изключително ниска база].

 

От 1992 до 1994 г. делът от националния доход, получаван от най-богатите 5 на сто от населението, се е увеличил с почти 14 процента.[80]

 

И няма смисъл някой да се взира и да дири под микроскоп каквито е да са социалистически схващания. Тъкмо обратното, защото реалната цел на комунизма е точно свиването и дори ликвидирането на свободната средна класа и попадането на все повече жители на планетата под финансовата зависимост на тайния интернационален елит.

 

Бомбите, хвърлени над българските градове, са били лишени от всякакво военно оправдание. Както варварското унищожение на Ковънтри и Ротердам от нацистите, но и на Дрезден, Кьолн, Хановер и Хале от англичаните и американците, на Берлин от Съветите, на Хирошима и Нагасаки от Вашингтон по нареждане на интернационалната левитска мафия.

 

Днес някои определят това като фашистка политика. За мен тя е по-скоро комунистическа. Но както знаем, названията не означават нищо. Те са опаковка на една и съща ненавист към хората, народите, човечеството.

 

Докато угаждали на садизма си с бомбардировки на България, безсмислени от военно-стратегическа, пък и от тактическа гледна точка, Съюзниците не изпълнявали свой военен план. А програма, възложена им от техните господари. Контактите между воюващите страни никога не секнали. Както изясних, за целта била основана Банката за международни разплащания със седалище в Цюрих, Швейцария. Тя действа и сега и то по същия начин. Който не вярва, да се допита до Путин или до лидерите на Ислямска държава.

 

Един „светълпример, който има връзка с темата ни. В своите мемоари генералният секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов, чиито наследници са на луксозна хранилка в САЩ, си спомня за „есента на 1941 г., когато територията на Украйна и Белорусия вече беше завзета от немците. Сталин потърси контакт с Хитлер, та на основата на отстъпването на Украйна, Белорусия и на райони от РСФСР на немците, окупирани от хитлеристите, да се договорят за прекратяване на военните действия.

 

Берия имаше връзка с един банкер от България, който се явяваше агент на Хитлерова Германия. По лично указание на Сталин наш човек беше изпратен в България. Беше му заповядано да намери връзка с немците, да започне преговори и да им заяви, че отстъпките от страна на Съветския съюз са такива и такива.

 

Но отговор от Хитлер не беше получен. Видимо, тогава Хитлер беше дотолкова уверен в своята победа, че е сметнал: дните на съществуването на Съветския съюз са преброени и затова няма смисъл да влиза в контакт и преговори, когато неговата войска вече е ето къде. Той планираше по-нататъшното развитие на настъпателните действия, превземането на Москва, смазването на Русия и унищожаването на нейната държава.[81]

 

Излишно е да убеждавам предубедените, че това е било така, но не съвсем. Буквално в рамките на три седмици фюрерът е можел да забие знамето с пречупения кръст над Кремъл. В Москва наченала евакуация. Банди разграбвали магазините. Жителите й не само бягали. Те били напълно деморализирани. Мнозина от тях мечтаели за избавление от болшевиките

 

Хитлер не влязъл в съветската столица, защото бил спрян със заповед от Братството. Който иска, да не вярва. Глупостта не отменя историческите факти. Точно по същия начин фюрерът позволил на обречените англо-френски войски, обсадени при Дюнкерк, да се измъкнат. Войната е можела да приключи още тогавамесеци след нейното начало.

 

Даже в Техни документални филми се промъкват кадри, показващи недоумението и възмущението на Херман ГьорингТой иска три дни, за да ликвидира англичаните и французите от въздуха! Хитлер не разрешава?!

 

Онези, които били стъкнали огъня на военния пожар, в никак случай не желаели бързия му край. Те очаквали своята жътва, измервана в днешни много трилиони долари

 

 

 

Silent leges et moralis inter arma[82]

 

 

 

Всъщност думата ми е за „българския банкер“, който хем бил „агент на Хитлерова Германия“, хем и на Берия. Тоест – играел двойна игра. Знае се, че неговото име било Атанас Буровотявлен русофил, който действал и с пари от Москва.[83]

 

Ако попитате, защо е умрял в затвора, отговорът е лесен: Или за да няма свидетели, или понеже се самозабравят и проявяват неподчинение. В „Протоколите на ционските мъдреци“ е записано:

 

Ще се постараем срещу нас да няма заговори. Затова безмилостно ще екзекутираме всички, които посрещат възцаряването ни с оръжие в ръка.

 

Всяко учредяване на ново тайно общество [в нашия случай – проява на независимо мислене и поведение, отклонение от предписанията на „мъдреците“] също ще бъде наказано със смърт. А тези [различни от нашите тайни общества] от тях, които съществуват сега, известни са ни, служили са ни и ни служат, ще ги разтурим и разпратим по най-отдалечените от Европа континенти.

 

Така ще постъпим и с тези гои от масоните, които знаят твърде много; а онези от тях, които помилваме, ще останат в постоянен страх

 

Ние екзекутираме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре, дори и самите жертвивсички те умират, когато е нужно, сякаш от нормално заболяване. С такива мерки изтръгнахме от масонството самия корен на протеста срещу заповедите ни. Докато на гоите проповядваме либерализъм, в същото време държим народа и агентите си в безпрекословно подчинение.

 

Под нашето влияние прилагането на гоевските закони е стигнало до минимума. Въведените от нас в тази сфера либерални тълкувания подрониха престижа на законитеНашите съвети се приемат сляпо даже от сенаторите и висшата администрация.[84]

 

Впрочем, дъщерята на Атанас Буров се оказа агентка на Държавна сигурност.[85] И е донасяла за мои близки. Те са го знаели и са внимавали, какво приказват пред нея. Наследничката на Данаил КрапчевНевена, която познавах, тънеше в нищета и умря в мизерия доста след промените. Не й върнаха нито едно камъче. Но за „антикомуниститеот сорта на членувалите в БКП агенти на специалните репресивни служби на режима, като – примерно другарите Б.Б., Инджев или Коритарови тя минаваше за…. „реститутка“. Сякаш предците й са крали, а не са се трудили!

 

През това време другарката Беба Бурова е обикаляла Запада. Омъжила щерка си в Англия. Как ви се струва?

 

Наследниците и на Хрушчов, и на Буров и на всички подобни тям, никога няма да бъдат свободни хора. Даже на оня свят техният бащасатаната, ще ги тормози и пришпорва. Те изпълняват задачи. Така, както офицерите от SS Вернер фон Браун и Райнхард Гелен създадоха съответно американската космическа програма и западногерманската шпионска служба BND. По същия начин, по който куп нацисти са работили за СССР. Но и „демократи“ – тоже. Достатъчно е да си припомним високопоставения британски разузнавач Ким Филби и неговите съекипници от т. нар. Кеймбриджска петорка, поставили се в услуга на Кремъл.

 

Нека някой от неверниците обясни, какво обстоятелство налагало бомбардирането на София? Град, който по множество мнения, които съм срещал, е оставял най-хубави впечатления. Сравняван с Виена или Брюксел. Даже комунистическият режисьор го признава в кинодокумента си, заснет на 13 юли 1945 г. – само 10 месеца след „победата“ на Деветосептемврийскатареволюция“.

 

 

 

 

 

Закачих нещичко от онази красива, привлекателна на вид, но вече не и приветлива като атмосфера столица на България. Раните от бомбардировките загрозяваха лицето й. Но те не бяха главното. Духът и традицията бяха почти ликвидирани.

 

Оттогава, до ден днешен, комунистите унищожават моя роден град, милата ми София. Убиват я. Моля се техните гаулайтери да решат някой друг град да поеме нейните функции. Но тя да се върне към времената преди нашествието на комунистите. А сетне и на псевдо демократите.

 

Невъзможно е да не ми е мъчно за София, за истинската българска столица!

 

 

 

Историята не се повтаря, но се римува[86]

 

 

 

Откакто се помня, постоянно се убеждавам, колко вярна е максимата, че София е по-добре без кмет. Родителите ми споменаваха името на инженер Иван Иванов. И с право.

 

Само сравнете вида на някогашната, погубена от комунистите Централна гара на София, със сегашната недодялка, която със своя мегаломански вид и с вечните си проблеми отблъсква даже пътниците. (Вижте илюстрацията.)

 

В началото на промените изпитвах слаба надежда, че ще се намери ръководител на града, който да го обича и милее за него. За съжаление, двамата демократи“, родени в София, я грабиха така безжалостно, както комунистите. Имам предвид Александър Янчулев и особено Стефан Софиянски. Вторият направо подари нейната собственост на алчно червената фашистка номенклатура. Мога да говоря за това с часове. Но не изпитвам желание да го опиша…

 

Дълбоко вярвам, че длъжността кмет на всяко населено място трябва да бъде заемана от кореняк. Няма как потомствената комунистка Б.Б. от село Банкя или членувалата в БКП наследница на активни борци Йорданка Фандъкова от Самоков, която на всичко отгоре е завършила и съветска гимназия, да направят нещо смислено, красиво, запомнящо се. Не плямпайте за метро и прочие глупости. Безсмислено е. Това беше въпрос на време.

 

Все едно аз да отида да оправям Самоков?! Та аз изобщо не го познавам. А всяко паве на София ми говори нещо. Проумявате ли?

 

Всички изброени комунисти и агенти унищожиха например околовръстната железопътна линия, която можеше да се превърне в трамвайна. Казвали са ми, че нещо подобно съществува в Берлиннадземна железница, S-Bahn. Уви, свърши!

 

Комунистът е безмозъчно. Той не е извървял цялостното развитие до Homo sapiens. Как да искаме акъл и умения от низша, недоразвита твар?

 

Навремето Тато бил кмет?! Той и наследниците му на поста ликвидираха красивия квартал около двореца – с улица „Търговска“, трамвая пред банката, движещ се по Царя“… От 60 лета там извисяват тромави и невероятно грозни снаги образците на Сталиновата архитектураПартийният дом и ЦУМ. Срещу тях – т. нар. Президентство и хотел „Шератън“, който беше „Балкан“.

 

Отврат!

 

Комунистите са толкова тъпи и безпомощни, че не са в състояние да опазят наследството на предците ни.[87] Те са унищожители – нищо друго!

 

Другарката Б.Б. даже закри първата трамвайна линия. Население, което не цени и тачи историята и традициите си, няма бъдеще. А по булевард „Витоша“ можеха да се движат съвременни трамваи с вид, наподобяващ онези отпреди век. Ретро, както им казват.

 

Простете, но родът на Б.Б. даже не е от курортното село Банкя, а от никому неизвестното Хераково

 

Повече от век цар Фердинанд І, неговият наследник, правителства и кметски управи са работили за превръщането на България в европейска страна. Не твърдя, че всички те са били ангели. Нито, че стореното от тях е било най-доброто. Но все пак помня онази София и неколцина други селища, които те ни бяха оставили.

 

Първото, което ги отличаваше, беше уютът в градоустройството. Градовете бяха за хората. Техните улици и площади, сградите, които ги оформяха, носеха духа на съответната епоха. Гигантоманията, нахлула заедно със съветските въоръжени орди, напълно отсъстваше.

 

Вгледайте се в зданието на БНБ или на Съдебната палата в столицата, например. Погледнете подобните обществени сгради другаде. Те се вписват в хуманната градска среда. Не смазват пешеходеца с чудовищните си размери и форми.

 

Мислите ли, че такъв самонадеян аристократ, какъвто е бил цар Фердинанд І, не би могъл да си построи дворец, подобаващ на неговото самочувствие и амбиции? Та той е потрошил милиони от личното си богатство за градоустройство! Но е останал в бившия конак. Какво ви говори това?

 

Докато другарите обсипаха България с грозните си резиденции, издържани в стил просташки социалистически лукс. Те бяха ерзац хора. Незавършени същества. Такива са и наследниците им, които сега ни ръководят.

 

Както би рекъл Пенчо Славейков, ако беше жив, „те бяха долни разбойници и възпитаха чардафоновска младеж,[88] която се интересува само от собствените си вагабондажи“.[89]

 

Още от осемдесетте години на ХІХ век България тръгва по път на развитие, който за три десетилетия я доближава да страните в центъра на Стария континент. Развива се железопътната и шосейната мрежа. Павирани улици с тротоари заменят калните и прашни нявгашни сокаци. Водоснабдяването, канализацията, а по-късно и електрификацията навлизат в ежедневието на нашенци. Те се дължат и на първите водосборищаязовирите.

 

Част от тях са градени по време на Царството. Други, тези в северната и централната част на страната – от концлагерна България. Трети, в юга – от военните. В стените им са вложени ядрени фугаси. Ако, видите ли, турски или гръцки войски нахлуят, да бъдат взривени и да ги издавят. Населението на югоизтока вълци го яли!…

 

Обикновен комунизъм!

 

Днес тези хидромелиоративни съоръжения, в които са вложени неописуемо тежък труд и милиарди левове, са превърнати в зарибени блата, подарени на мутрите. А те, ратайската част на болшевишката йерархия, подобно на господарите си от върха на номенклатурната пирамида, нехаят за живота на другите. Нали помните:

 

Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни.[90]

 

А например София е имала невероятен кмет. И се е равнявала с европейските столици.

 

 

 

 

 

На 9 септември 1944 г. елитът на нацията беше посечен. Дойдоха гащници като Тато, Цола, Пеко, Мако, Б.Б. – всякаква долна и продажна измет!

 

София наистина беше зелен град. По всяка уличка растяха дървета. На нашата – бадеми! Всяка пролет те цъфтяха в розово. Сякаш невидима ръка ги закичваше в чудна, фантастична красива премяна. Знаехме, че предстои, и въпреки това се изненадвахме. Колко прекрасно беше!…

 

Булевард „Патриарх Евтимий“ и продължението му „Скобелев“, досущ като „Царя“, носеха нещо от атмосферата на “Champs-Élysées”. Кестени, пешеходни алеи, скамейки в приятния сецесионов стил

 

Мисълта на градостроителите е била преди всичко за хората. Така е в Брюксел, да речем. Ще обясня.

 

Сега „софиянци“, които през празничните дни и ваканциите се връщат по родните си места, изпитват телешки възторг, когато им изградят подлез или надлез. Подминавам как се отнасят с тях. Вместо да са гневни. Градът трябва да е удобен за човеците, а не за машините. Той е преди всичко хората, а не толкова сградите, улицитеКакто най-изящната къща е нищо, без свестни обитателиВажен е духът!

 

Другарите утрепаха софийския. Нямам право да говоря за други места, но съм почти сигурен, че навсякъде е така. България е била привлекателна с българите и с уюта, тъй присъщ на нашия трудолюбив народ. А сега?

 

Идете в Брюксел. На всяко кръстовище от т. нар. малък кръг (ринг) има подлез заавтомобилите. При това, облицован с бели плочки и с лампи, които до една светят! Хората необезпокоявани пресичат отгоре. Те са градът, а не колите и мотоциклетите. Мъдрият човек е наясно, че превозните средства са вещи, предназначени да му служат, а не обратното. Той търси функционалността, удобството. Фукането с луксозни къщи, със скъпи автомобили, дрехи и други подобни вещи издава парвенющина и комплекси за малоценност.

 

На кого да го обясня? Останаха ли българи? Имам чувството, че съм Диоген… Всеки може да ме обвини в нескромност. Но наистина все по-често се усещам като циника от Синоп, чието име не е било такова, но за нас и това няма значение… То е като ставащото в Ларгото пред Партийния дом. Или с Царевец, със Старинния Пловдив

 

Та кой народ би търпял названия като Димитровград, Благоевград, Георги Дамяново?… Единствено тези от илюстрацията. Те са свикнали с лъжата, че „с кръв са взимали някаква власт“… Да не им падаме! Какви според вас са наследниците им?

 

Комунистическият режим е обявен със закон за престъпен. Защо подобни названия, включително на улици и площади, не са забранени? А ползването им – инкриминирано? Вярно, че символите не са основния ни проблем. Но ние се оказахме неспособни да решим и козметичните

 

 

 

9 септември 1944 година – началото на разгрома на България

и на затриването на българите

 

 

 

През 1986 г. прекарах седем дни на двуседмичните Игри на добра воля в Москва.[91] Бяха невероятни състезания със „звездни“ участници. Имах чудесни приключения с някои от тях. Например повече от час седяхме двамата с легендарния Карл Луис на грозна масичка в кафенето на стадиона в Лужники. И разговаряхме, сякаш се познавахме от години…

 

Въпреки това, едва издържах. На връщане в самолета споделих радостта си със Сашо Бойнов, колега от тогавашния вестник „Старт“. Обръгнал, свикнал с подобни пътувания, той се изненада.

 

През декември 1996 г. за пръв и засега за последен път бях в Лондон.[92] Този път аз се състезавах. И отново трудно изтърпях. Когато се качих на самолета за София, бях щастлив. А този град беше юношеската ми мечта

 

Не се кълна в любов към България, както правят някои. Най-малкото, понеже тя е моята страна, но не е държавата, която съм в състояние да обичам. Искам да кажа, че има такива хоране могат другаде, освен в родината. Не е ли нормално?

 

Кого обичате най-много? Децата, родителите, братята и сестрите си, останалите роднини, приятелите, познатите, колегите… Сетне вашето село или градвашето. После – други места, в което сте преживели приятни моменти, навяват ви хубави спомени. За мен това са Пловдив, Горна Джумая – някогашната, Видин, естествено Велико Търново… Харесвам и селцето, в което си купих къща.

 

Това за мен е патриотизмът. Национализмът е този вид любов. Необяснимата обич към родното, което съвсем понятно е и най-близко. За мен е важно българите да са добре. Колкото повече от тях, толкова по-доволен ще съм.

 

Чужденците? Почти не ме интересуват. Не им желая злото, но до голяма степен съм безразличен спрямо тях. Не ме разбирайте погрешно. Не искам нашето благоденствие да е за сметка на чуждото. Нека има мир и всички да се трудим, да успяваме, да сме усмихнати и щастливи. Пък ще намерим начин да си допадаме, да се разбираме и да прекарваме хубаво, като преодоляваме спорните моменти.

 

А какво сториха другарите?

 

Погледнете тази илюстрация. Тя е „нарисувана“ от известна част от вас. И е от последното й появяване на 8 септември 2014 г. Цели 30 на сто от гласувалите в предложената анкета изпитват милост към убийците и грабителите от алчно червената фашистка номенклатура. А въпросът уточнява, че иде реч за „активни комунисти“! А 6 процента обясняват милосърдието си с християнството.

 

Ще задам поредица от въпроси на вторите:

 

Ако сте християни, в какво вярвате? Може би в църквата, във фалшифицираните текстове, които тази човешка формация ви предлага под формата на свещени писания“? В театралните постановки, които нейните режисьори и изпълнители ви представят? Или в Бог и в Неговото слово?

 

Нека бъда съвсем конкретен. Започна поредната война в Близкия изток – в Ирак и Сирия. Всъщност в древния Вавилон тя не е спирала от март 2003 г., когато комунистът Джордж Буш, нарушавайки Конституцията на САЩ, заповяда на войските на вашингтонския режим да нахлуят в земите на античната българска държава Бут, Буджил, и да окупират територията. Предавайки своя доскорошен съюзник Саддам Хюсеин.

 

Обяснявал съм причините за този нестихващ въоръжен конфликт. Обаче вие, вярващите, повечето от които се прекланяте пред идолипо-рано СССР, понастоящем САЩ и ЕСкак така одобрявате военни действия, противно на Божия завет? Нали в своята т. нар. Проповед на хълма Исус Христос е постановил:

 

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.[93]

 

Освен това не ви препоръчва, а ви нарежда:

 

Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.[94]

 

В такъв случай, откъде накъде подкрепяте западните бомбардировки над Ислямска държава? А предните войни, които я предизвикаха и създадоха?

 

В понеделник, 15 септември 2014 г., външни министри от 24 страни се събраха в Париж, за да учредят военна коалиция. Вярно е, че сред тях нямаше християни. Тъй като американският държавен секретар Джон Кери, френският президент Франсоа Оланд и външният министър Ролан Фабиус са евреи. Като масон и личен слуга на Ротшилдови, британският премиер Дейвид Камерън се прекланя пред Луцифер и пред светото банкерско семейство“. Повечето от останалите уж изповядват исляма. Уж.

 

Френският външен министър Лоран Фабиус е призовал за слагане на край на потока от пари към  терористичната групировка ИДСЛ,[95] действаща в Ирак и Сирия.[96]

 

Разполагам с видеозапис от изявлението. Съобщиха го в централните вечерни новини на тукашната ТV7. След което записът на емисията мистериозно“… изчезна?! Хайде, намерете го. Същото се отнася и за останалите „световни“ и „свободнимедии

 

Нещо подобно се оказа записано и в заключителния документ от срещата:

 

Резолюцията призовава участниците в нея да предотвратяват заплащане на откуп на терористичните групировки. Един сценарий, който беше критикуван, защото подклажда следващи отвличания и финансиране, като удря рамо на екстремистите в региона.[97]

 

Кой ги финансираше досега?  (Погледнете красноречивата карикатура от западния печат.)

 

Британски коментатор посочи:

 

Една брутална окупация предизвиква брутална съпротива: Случаят е приключен.[98]

 

За разлика от западните лидеридо един талмудистки комуняги – този автор е съвсем прав, когато отстоява мнението си, че:

 

Като омаловажават политическите обяснения за стремителния успех на ИДИС,[99] и бидейки наясно единствено с онова, което управлението на ИДИС означава за мнозинството от населението на зараждащата сеИслямска държава“, американските или британските бомби изглежда предлагат примамлива бърза процедура. Онова, коетохуманитарните интервенциивинаги донасят, е тяхната непреодолима идеологическа власт и мощ: Докато ние като граждани наблюдаваме в ужас, добре знаем, че на света има могъщи хора, които биха могли да спрат това, без дори да се изпотят

 

 Бомбите няма да решат проблема с ИДИССитуацията в Ирак е толкова заплетена, за да бъде разрешена с елементарно мислене.[100]

 

Напълно вярно и съвсем точно. То може да бъде отнесено не само къмвярващите“, а към всички нас. Само че 70 и кусур години назад и то така: Дали „една брутална окупация предизвика брутална съпротива“? Или „случаят беше приключен“ на бърза ръка? Също: Поради що „могъщите хора на света, които биха могли да спрат комунистическите зверства, без дори да се изпотят“, не го сториха?

 

Да видим какво стана тогава. И какви са резултатите, измерени със сегашните стандарти.

 

 

 

 

 

Voilà. Вот вам. Затова опъваме жили, впрегнати в претоварената комунистическа каруца, поела по безнадеждния път към бездната. Пак казвам: Хак ни е! Наистина вестта за нашето изчезване е добра новина. Ето защо.

 

 

 

Оправдания – бол; обаче най-вече сами сме си виновни

 

 

 

Излишно е да се заблуждаваме: България е най-бедната държава в Европа. Дори албанците отдавна ни изпревариха. За бившите югославски републики да не отварям дума. Няма как да привлечем македонците, както се напъват да го сторят назначените патриотари, вързали чифте пищови на своите добре охранени, тлъсти задници, жигосани с клеймото на Държавна сигурност.

 

Ние се придвижваме към дъното. Макар съвсем спорадично, започнах да пиша за това още в края на деветдесетте. От 2005до ден днешен, със съответните прекъсвания поради свалянето ми от програмите на три кабеларки, не съм престанал да го изговарям от телевизионния екран. Приятели и непознати постоянно ми съобщават, как другиавториплагиатстват от мен, без да се позовават на източника. Нещо, което никога не си позволявам.

 

То е въпрос на възпитание, на съвест, на почтеност и не на последно място на ум, знания и самочувствие. Но нека. По-добре така. Поне да се приказва, да му се дава публичност! Обаче има ли смисъл? Вие кажете.

 

Дереджето ни е повече от ужасно, но ние сме толкова омаяни от своите илюзии, леност и от медиите, че дори не го забелязваме. Даже не осъзнаваме, че не само сме на дъното. По-скоро, като земекопачна машина при строеж на метро, дълбаем надолу, под него. Може би държим да поставим световен рекорд, като стигнем Марианската падина на мизерията – не само материална, но и нравствена?

 

Как се оказахме паднали толкова ниско?

 

Обикновено хора като мен оправдават падението ни с урагана на комунизма, която премина през България и повали всичко по-годно. И това е така. Няма как да бъде отречено от обективния изследовател.

 

Обаче подобни обобщения са лесен начин за измъкване от болезнената истина. Казват, че дяволът се крие в детайлите. В случая – истината. Защото болшевишката заплаха беше надвиснала и над Гърция. Когато в края на 1944 г. германската военна машина се изтегля и окупацията на южната ни съседка приключва, страната се оказва далеч по-разделена от нашата. И тук идва едно „но“, което е по-важно от куп други обстоятелства и факти.

 

Докато у нас вместо да се съпротивляват, дори някои представители на буржоазията посрещат победителите в униформи на Червената армия, гърците се надигат срещу червената заплаха от север. Още през декември 1944 г. въоръжени представители на Националноосвободителния фронт,[101] завърнали се от Лондон, влизат в битка със силите на прокремълската Гръцка комунистическа партия.[102]

 

Гръцките болшевики надделяват в този конфликт. Но докато тук предците на настоящия нашенскиелитпоголовно са избивали онези, които са били в състояние да им се противопоставят, през 1946 г. в Гърция избухва гражданска война. Цели три години гърци се сражаваха с гърци. Но опазват страната си от заразата на комунизма. Ето я разликата в подробностите, за която отворих дума. Нашенци са се предали, докато гърците са отстоявали свободата си.

 

Като доказателство на тукашното приспособленчество ще спомена: През септември 1944 г. членовете на Българската работническа партия (комунисти) са не повече от 5000 души. В разгара на гръцката гражданска война у нас провеждат референдума за република. Независимо от измамите и фалшификациите, както и от присъствието на съветския окупационен корпус, резултатите от него са признание за погрома над свободата и националното ни достойнство, извършен от… същества, родени в България, но продали се на чужди, враждебни нам интереси.

 

Когато твърдя, че резултатите от референдума легитимират републиката, а с това и комунистическия режим, се позовавам на няколко  факта.

 

Първо, по официални данни 91,63 на сто от имащите право на глас са участвали в допиването. Колкото и завишени да са тези данни, те представят една значителна избирателна активност. Резултатите не са оспорени от нито една действаща политическа сила, а само от няколко промонархически групировки и от отделни личности. Не бива да забравяме пъклената роля на тогавашнатаопозиция“ – социалдемократи, земеделци и радикали.[103] Всички те са част от властващия Отечествен фронт и помагат на комунистите. Техните водачиНикола Петков, Коста Лулчев и останалите са отявлени републиканци. Радикалите са съюзници с николапетковистите

 

Всички те приемат да бъде извършен акт, който не е предвиден в действащата Търновска конституцияреферендум. От юридическа гледна точка, ако се стигне до възцаряване на справедливостта, ще се наложи възстановяване на суспендирания тогавашен основен закон. Сиреч – всичко от онзи момент досега е незаконно. Народната република, както и настоящата са невалидни.

 

А през онези решаващи дни покушението над свободата и демокрацията над българите, е дело не само на съветизираните, добре платени комунисти. Неприятелите са много – всички участници в основания в Москва Отечествен фронт.

 

Като министър без портфейл Никола Петков вече е подписал (на 20 декември 1944 г.) противоконституционната Наредба-закон за създаване на концентрационни лагери. Нейното точно название е Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица. Цялата „опозицияе сформирана от Коминтерна. Нейните лидери не осъзнават, че сами окачват клупа на бесилото на врата си.

 

Ето как стигаме до официалните данни от референдума. Според тях 95,63 на сто от българите са подали гласзарепублика. Почти никой не коментира факта, че допитването е незаконно. Представителите на Великобритания и САЩ в Съюзническата контролна комисия мълчат.

 

Така на 15 септември 1946 г. България е провъзгласена за „народна република“. Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени веднага (в срок от няколко дни) да напуснат страната. Отправят се към Египет, а през 1951 г. се преместват в Испания.

 

Един от най-приближените до Лаврентий Берия офицери от НКВДПавел Судоплатов, намеква, че още тогава е сключена договорка между царското семейство и комунистическата власт. Страната ни окончателно пада под болшевишко иго. През това време гърците се бият за свободата си срещу свои сънародници, приели да слугуват на Москва и на левитския финансов Интернационал.

 

В края на 1948 г. онези близо 5000 комунисти с партийни билети от БРП (к) вече са станали почти700 000! Земеделците – „леви“, „центристиидесни“, са повече от 70 000. Отделно са ремсистите и не по-малко левите социалдемократи, и т.н. Като ударим чертата, ще установим – самообрекли сме се на робство. Нашите предци са го сторили.

 

Всичко останало са верни, но лесни извинения

 

Освен това, допълнение към истината е, че нас също така ни предадоха. По-точно е да подчертая – продадоха. Вече припомних Московската среща от октомври 1944 г. между британския премиер Уинстън Чърчил и съветския сатрап Йосиф Сталин. На два пъти показах документални кинодоказателства и в телевизионното предаване „Диагноза“.[104]

 

По време на разговорите дебелакът от Острова с пура в уста и чаша уиски в ръка слага на масата офертата за възприемане на принципа засвобода при налагането на влияние върхуИзточна ЕвропаТойпредлага 90 на сто съветско влияние в Румъния, 90 процента британско влияние в Гърция, 75 на сто съветско влияние в България и разделяне [на влиянието] в Югославия и Унгария в пропорция 50 на 50. Макар да изглежда цинично, това беше мълчаливо признание на стратегическите и военните факти.[105]

 

Колко скъпо ни струваше Чърчиловият цинизъм, който всъщност бил израз на волята на Интернационала, всеки сам да прецени.

 

Ще речете: Това всички го знаят, или поне подозират, че е било така. Ала нали се уверихме, че истината е в детайлите? Стефан Бочев разказва за времето, когато е бил секретар в посолството ни в Швейцария. Там цар Борис ІІІ и новият министър-председател Богдан Филов изпращат неговия тъст Георги Кьосеиванов като посланик.

 

Другата ми „главна връзка“ беше Уилям Рапар, директорът–основател на споменатия женевски Университетски институт за висши международни науки“ – спомня си Бочев. – „Щвейцарец, но по майка американец, Рапар беше гледащ далеко напред интернационалист. Както и институтът му беше своего рода пепиниера,[106] където се култивираше идеята за световна организация на държавите, за създаването и осъществяването на правов ред в обществото на човешкия род. Само че този човек не бе визионер [фантазьор], но и можещ да бъде също съвсем тер а тер бизнесмен. С имущество, възлизащо – тогава, когато „наполеонът“ струваше точно 20 швейцарски франка – на около 20–30 милиона.

 

В университета възглавяваше катедра по финансова наука. При основаването на ОН[107] му бяха поверили секцията за „мандатите“, система за стопанисване по силата на Версайския договор за мир на бившите германски колонии. Но скоро напусна, за да основе (заедно с граф Пол Манту от Сорбоната – преводача на „Големите четирима“ в Париж 1919 и прекия свидетел, прочее, на всичко по-съществено при преустрояването на Европа и света в края на Първата световна война, ставало на Парижките мирни преговори 19191920) този институт, впрочем със значително финансиране от Рокфелеровата фондация, от която в 1935 г. получих едногодишна стипендия и аз. Обща беше преценката в Швейцария, че Рапар е човекът, който в края на Втората световна война най-много би подхождал за швейцарски външен министър

 

През 19431945 г. [той] ме приемаше с голяма готовност, не скъпеше времето си да помогне на своя бивш студент, сега дипломат: грижливо ме изслушваше – знаеше да слуша![108] И грижливо, делово, изчерпателно ми отговаряше.

 

Няма ли граница на съветското напредване на Запад?

 

Не, господин Бочев, няманяма да има.

 

Докъде ще ги оставят да стигнат?

 

Докъдето могат да стигнат – беше отговорът му. – Западните сили нямат никакво съмнение, че победата наближава. Но тях им е обеца на ухото, че само преди четири години германци и руснаци най-ненадейно току си закопаха томахавкитеи подписаха пакт за приятелство. Така че, за да предотвратят някаква нова подобна изненада, колкото и невероятна да изглежда тя за всеки логически мислещ човек, те са готови на какво ли не. И във всеки случайда предоставят фактически целите Балкани, с изключение на Гърция, на разположение на Съветите като тяхна зона на влияние.

 

А пък освен това англо-американците прилагат политиката на доставяне на оръжия, материали, всичко, от каквото Съветският съюз има нужда, както и да обещават на Съветите всички териториални придобивка, за каквито те претендират, само и само да спасят живота на повече свои момчета“, а съветските армии to do the job (да „свършат работата”).

 

Ако някой пък мисли, че веднъж войната свършила и Съветите изиграли ролята си, ще бъдат подбрани от западнитеобратно да се върнат в Азия, – заблуждава се. Разберете, господин Бочев, че западните страни са демокрации: за да бъдат веднъж вдигнати срещу германците, трябваше последните да докажат сами своята абсолютна непоправимост. Но да се обърнат англо-американците срещу своите съюзници, щом свърши войната? Не, само който не познава тежката психическа машинария на задвижване на общественото мнение в тези страни, може да си въобразява такива развития. Свърши ли войната, страшна вълна за мир ще залее целия Запад: никой няма да може да вдигне тогава Запада срещу Съветския съюз[109]

 

Не мога да не обвиня тъйинформиранияУилям Рапар в двуличие. Ако не е криел онова, което е знаел, значи е бил невежа. По онова време истински осведомените участници в събитията неизбежно са били наясно за цялата уйдурма, казано на народен език. Бяха ми необходими няколко години, за да разкрия заговора в цялата му дълбочина и мащаби. Онова, което в случая ме интересува, е признанието на един от илюминираните – осветените: че Западът е бил готовда предостави фактически целите Балкани, с изключение на Гърция, на разположение на Съветите като тяхна зона на влияние.

 

 

 

10 ноември 1989 г. – началото на

втория комунистически преврат под егидата на Запада

 

 

 

Понеже израснах и оформих своя характер и убеждения в среда, която непрестанно използваше тези безспорни факти за оправдание на своята пасивност, едва сега декларирам: Не мога да приема това напълно. Не съществува земна сила, която да е в състояние да покори един народ, освен ако той не го иска или не е склонен на това.

 

Ходещият скелетМахатма Ганди срази Британската империя на дебелака-пияница с неизменната пура в устата си. Победи я без нито един изстрел. Той беше гурудуховен водач, но не и „Тато“. Индийският народ го последва.

 

Преди това Ганди беше формулирал апатията по следния начин:

 

Няма как 300 000 англичани да ръководят 300 милиона индийци, ако последните не го желаят.

 

По нашите земи духовните водачи изглежда са ликвидирани окончателно

 

На 10 ноември 1989 г., притиснати от Москва, която на свой ред изпълнява плана за перестройкатаголямото престрояване на световната шахматна сцена, част от комунистическата върхушка сваля от власт Тодор Живков. Това не е нищо друго, освен втори комунистически преврат, след първия, извършен известно време след 9 септември 1944 г.

 

Комунистическата номенклатура е получила уверенията на своите бивши врагове от Запада, с които никога не е враждувала, че нейният режим ще бъде запазен. Условието е – трансформация по предначертана програма. Но за това – в последната част от тази поредица. Сега нека видим свидетелства от онези месеци, както и по-късни обяснения на станалото.

 

 

 

 

 

През 1947 година Индия разчупва оковите, отхвърля Британската империя и тръгва по независим път на развитие. Не твърдя, че цъфти и всичко й е наред. Отнеха й две огромни провинции – Пакистан и Източна БенгалияБангладеш. Още не е разрешила териториалните спорове за Кашмир. Но говорим за народ, на когото в рамките на две десетилетия му предстои да се превърне в най-многобройния на планетата – навярно около 1,4 милиарда души!

 

Освен това днешна Индия върви с бързи крачки към своето стопанско развитие и всестранен напредък, без да загърбва традициите си. Едни от най-добрите програмисти на компютърни продукти работят там. Страната произвежда почти всичко – от автомобили, през ориз, до скъпи кинопродукцииИкономиката на Индия е на единадесето място в света по показателя брутен вътрешен продукт и на четвъртопо равенство на покупателната способност.[110]

 

По времето на индийския възход тук другарите постигнаха целта си по блестящ начин. Превърнаха процъфтяващата България в тъмна Индия“! Нали затова бяха излъчени чрез системата на отрицателния подбор.

 

Няма как да се отрече, справиха се блестящо, като истински ученици на сатаната. Перфектно изпълниха зададения им план. Ликвидираха интелектуалния елит на нацията и го замениха с получовешки същества от най-долен произход, удостоени с дипломи. С насилие и доктринерство промиха съзнанието на народа, „смениха чипа муи го лишиха от сиво вещество. На мястото на високообразованата интелгинция, обявена за  „бивша“, нароиха армия от недоучили същества – „тройкаджии“, както се изрази един от героите на видеозаписите.

 

Вместо в университети и висши училища, първоначално ги „образоваха“ в „заведения“ от типа „работнически факултети“ – по съветскирабфак. Така и нарекоха институтите – „висши учебни заведения“. Това бяха и продължават да са манифактури за полуинтелигенти, полуидиоти, полуспециалисти. Рабфаковците произвеждат свои копия. „Мултиплицират се“, както обичаше да казва главният от тях, влюбен в тази сложна за него и подобните му чуждица.

 

Произлезлите от рабфаците съставляват стадо от ходещи машини, програмирани да не мислят, с изумително тесногръди и ретроградни разбирания за живота и обществените отношения. Затова не могат да прозрат, че зад слова катомафия“, „бизнесмени“, „политически партии“, „демокрация“, „обществен договор“, „глобализъм“ и т.н. се крие изкривената в злобна гримаса мутра на интернационалния комунизъм, запътил се към своето световно господство. Цитираните „термини“ са част от неговата настояща фразеология.

 

За кой път да подчертая:

 

Комунизмът не е борба на бедните против богатите. Комунизмът е заговор на супербогатите срещу целия свят и на първо място против средната класа. Комунизмът е глобалната цел на сатанистите[111]

 

Комунизмът е типобществена формациясъс закони, обусловени от живота в комуна“, където доминиращата обществена връзка е тази на шефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане. Веднъж установена, тази организация може да съществува без компартия, без марксистка идеология и дори с многопартийна система.[112]

 

Какво спомена другарят Костадин Чакъров? Че през 1988 година другарите готвели нова Конституция, която щяла да регламентира тъкмо многопартийна система!

 

У нас вече седем десетилетия истинската интелигенция напълно отсъства. Неколцината оцелели що-годе читави нейни представители бяха купени отдавна, или просто са прекършени. Останалата част, най-качествената, се страхува и крие, както в годините на най-ужасния сталинизъм.

 

Физическото оцеляване не само на тази прослойка, а на почти цялото население, се е превърнало в общонационален спорт. Нещо повече – прераснало е в своеобразна политика на битово ниво. Когато решат, ръководителите на алчно червената мафия могат да отнемат живот, препитание, домвсичко. Няма бягство от това. Примери – хиляди!

 

Освен това техните учители са им преподали отлично урока, че бедният не може да бъде кой знае колко активен и великодушен. Затова ги накараха да превърнат политическата репресия във финансова зависимост. Несъстоялата се справедливост или по-точно състоялата се несправедливост предизвика само разочарование и пасивност. Нищо, че разрешиха викането срещу велможите. Забелязахте ли: „разрешиха“, а не извоювахме си това изконно право.

 

Прав беше Петър Юхас, когато преди години прозря, че „най-лошото на комунизма е онова, което иде след него“. Но и той бе схванал процеса като завършен. Което изкривява картината и води до погрешни заключения.

 

Комунизмът е по-жив от всякога. Неговите протагонисти не са помръднати. И никой не се съпротивлява, защото медиите лъжат, че комунистите вече не били такива. Били станали капиталисти, моля ви се. Че те и по-рано разполагаха с капитала, бяха държавни капиталисти!

 

Само дето тоталитарната власт на единствената партия е скрита зад множество илюзорни политически маски. Мутрата, която се мъчат да спотаят зад тях, си е старата, предишната. Съвсем разбираемо, младите я различават трудно зад многото слоеве грим. А хората над 45-50 години, които не я съзират, или не искат, или се правят на слепи.

 

Още преди точно 45 лазарника Джон Ленън изпя, че „е по-лесно да се живее със затворени очи“.[113]

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

През есента на 1971 година британската рок-група Deep Purple представи своя албум „Кълбовидна мълния“ – “Fireball”. Любопитно и необичайно беше, че той се появи отвъд Атлантика два месеца преди да излезе в Англия.

 

Струва ми се, че това е най-добрата продукция на втория и най-сполучлив състав на групата: Иън Гилън – вокал, Джон Лорд – клавишни, Ричи Блекмоор – китара, Роджър Глоувър – бас и Иън Пейс – ударни.

 

Някои от текстовете на песните в албума са доста смислени. Например този на втората, озаглавена простичко „Не, не, не“.

 

Той се състои от две части, разположени в три куплета. Първата е антивоенна. Музикантите са били впечатлени от кадрите, показващи зарязани на бойното поле убити американски и виетнамски войници. А втората е посветена на новия световен ред и на господарите на света.

 

Какво да правим? Тогава хората на Запад знаеха доста повече от нас

 

Наясно съм със съдържанието на песента, понеже при едно от посещенията му в София имах шанса да попитам Иън Гилънчудесен, лишен от всякаква надменност човек. Да се похваля – препоръчах му на предстоящия концерт вместо да изпее „My woman from Tokyo” – „жена ми от Токио“, да замени в текста названието на японската столица с това на българската – „My woman from Sofia”. Той поне показа, че оценява шегата.

 

Нямам представа, дали ме е послушал. Не успях да отида на представлението. Но ви предлагам версия на песентаNo No No”, записана през септември 1971 г., по време на репетиция преди известното телевизионно предаване “Beat Club” на Erstes Deutsches Fernsehen[114] в Бремен, ФРГ. Пак с уговорката: Ако от YouTube допуснат това.

 

Приятно гледане и слушане, ако изобщо е възможно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва

 

 

 

 

*    *    *

 

 

От фирмата, която осигурява т. нар domainтеритория – на сайтаДиагноза с Георги Ифандиев“ отново подеха атаки. Нейното название е ICN.BG Support. Макар само преди четири месеца да платих за предпоследния по висока цена и възможностиплани то за година напреддо началото на юни 2015-а.

 

Не се съмнявам, че фирмата принадлежи на другарите. И те ще обърнат света, за да премахнат сайта.

 

Пиша това, по две причини.

 

Първо, ако има смущения при влизането ви в Диагноза“, бъдете уверени, че те се дължат на ICN.BG Support.

 

Второ, можете да изразявате възмущението си от отношението на ICN.BG Support спрямо „хостинг акаунта diagnos“ на адрес:

 

support@icn.bg

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители.

 

 

Този път специално на и на Веселин Н. от Пловдив, Гено К. от Бургас, Николай О. от Стара Загора.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. “Pope marries couples ‘living in sin’ in Vatican ceremony: Pope Francis marries 20 couples, some of whom have already lived together, in latest sign Argentine pontiff wants Catholic church to be more inclusive” by Agencies, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 14 September 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/the-pope/11095318/Pope-marries-couples-living-in-sin-in-Vatican-ceremony.html

[2] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 4-8. Превод от английски на превода, направен от проф. Джордж Ламза от оригинала на арамейски.

[3] Арт Кац – „Холокост: Къде беше Бог?“, ЕТ „Утринна звезда“, София, година на издаване не е посочена, вероятно 2002-а, стр. 93. Книгата е в библиотеката на автора. А нейният английски оригинал – в архива му.

[4] Пак там, гл. 19, ст. 17.

[5] Учителю, арамейски.

[6] В английския превод от оригинала думата е “minister”, чието първо значение е именно „слуга“. Схващате ли, доколко изопачен е Божият ред на земята?

[7] Пак там, гл. 23, ст. 8-11.

[8] Най-големият военен възпоменателен паметник в Италия, издигнат на възвишението Монте Сей Буси край Редипулия, провинция Гориция (говори ли ви нещо това название), в района на Фриюли-Венеция Джулия, на около 35 километра от град Триест.

[9] “Pope warns of a ‘Third World War’” by Agencies, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 13 September 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/italy/11094114/Pope-warns-of-a-Third-World-War.html

[10] Вж. “Hillary Clinton held truth and reconciliation hearings over Bill’s affair” by Rob Crilly, New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 13 September 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/hillary-clinton/11094813/PIC-AND-PUB-PLEASEHillary-Clinton-held-truth-and-reconciliation-hearings-over-Bills-affair.html

[11] “Roosevelt Institute”, Wikipedia, wikipedia.org, Wikimedia Foundation, San Francisco, CA, page last modified on 7 August 2014 г., online: http://en.wikipedia.org/wiki/Roosevelt_Institute

[12] Вж. “A New Deal for the 21st Century: 2013 Annual Report”, The Roosevelt Institute, rooseveltinstitute.org/, New York, NY, Washington, DC, 2014 г., http://www.rooseveltinstitute.org/about

[13] Вж. “Researcher: Famine Killed 7 Million in U.S. During “Great Depression” by Dmitry Lyskov, Pravda, infowars.com, Austin, TX, May 22, 2008 г., online: http://www.infowars.com/researcher-famine-killed-7-million-in-us-during-great-depression/

[14] Гладомор. На т. нар.руски е Холодомор.

[15] Вж. “Where did America’s missing millions go? Holodomor Lessons” by Boris Borisov, “TV-Novosti”, Channel “RT TV”, rt.com, Washington, DC, November 15, 2009 г., online: http://rt.com/news/prime-time/where-did-americas-missing-millions-go-holodomor-lessons/

[16] Един свят, една държава, един вожд, нем. – перифраза на нацистки лозунг от ерата на Адолф Хитлер. Само първото съществителнто е заменено. Вместо Ein Volk – един народ, поставих Ein Welt – един свят. Именно към това се е устремило човечеството.

[17] И този автор използва главна буква, когато пише за „Тях“, „Те“, „Им“ и т.н. – като за самовнушили си земни „богове“. Така изразява отношението си към Тях, като подчертава и неоспоримо грамадната Им власт.

[18] Подчертано от автора на книгата Къртис Дол.

[19] Вж. Бележка 19.

[20] Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, A Reprint of the 1970 Revised Edition, Institute for Historical Review, Torrance, CA, Second Printing, ApriL 1983 г., стр. 59-60, AAARGH, Chicago, IL, 2004 г., стр. 43. Книгата е в архива на автора.

[21] Запазвам правописа на автора, който явно желае да подчертае значението.

[22] Пак там.

[23] Вж. Pierre J. Huss and George Carpozi, Jr. – “Red Spies in the U.N.”, Coward-McCann, Inc., New York, NY, 1965 г. Книгата е в архива на автора.

[24] Вж. Pierre J. Huss and George Carpozi, Jr. – “Red Spies in the U.N.”, Coward-McCann, Inc., New York, NY, 1965 г., стр. 50-54 и сл. – Бел. на К.Дол и на Г.И.

[25] Подчертаната с главна буква дума е на Къртис Дол.

[26] Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, вече цит. съч., съответно стр. 183 и стр. 128.

[27] Хенри Форд, американски предприемач, собственик на автомобилните заводи. Колите, които произвеждал, до ден днешен носят неговото име. Пръв въвел конвейера и се грижел за работниците си. (Хенри Форд ­ “Интернационалните евреи”, Издателство “Жарава 2002”, София, 2002 г., стр. 170.)

[28] “Psychologies” – месечно дамско списание, основано през 1970 г. от френските готвачи, семейство Агнèи и Бернар Лоасьо. През 1997 г. изданието е купено от евреите Жан-Луи Серва̀н-Шрайбèр и жена му Перла Дана̀н, с истинско моминско име Финèв. Сега то излиза и в следните страни: Италия, Испания, Белгия, Великобритания, Русия, Китай и Румъния.

[29] “Hillary Clinton held truth and reconciliation hearings over Bill’s affair” by Rob Crilly, New York, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[30] Вж. Библия, „Втора книга на Мойсей – Изход“, гл. 21, ст. 23-25.

[31] Вж. “Jewish Democrats rally for Hillary Clinton 2016 presidential bid” by Michael Wilner, “The Jerusalem Post”, jpost.com, Jerusalem, 6 June 2014 г., online: http://www.jpost.com/Diplomacy-and-Politics/Jewish-Democrats-rally-for-Hillary-Clinton-2016-presidential-bid-355512; “Jewish Pro-Hillary Clinton Group Is Launched: Democratic Frontrunner Has 2 Million Backers” by Nathan Guttman, “Forward”, The Jewish daily, forward.com, New York, NY, June 3, 2014 г., online: http://forward.com/articles/199430/jewish-pro-hillary-clinton-group-is-launched/

[32] Вж. напр. “Hillary Has Jewish Roots” by CBSNews.com staff/AP, CBSNews, cbsnews.com, New York, NY, August 6, 1999 г., online: http://www.cbsnews.com/news/hillary-has-jewish-roots/; “Israel’s new friend: Hillary, born-again Zionist” by Paul Greenberg, “Jewish World Review, jewishworldreview.com, Los Angeles Times Syndicate, Los Angeles, CA, July 15, 1999 г., online: http://www.jewishworldreview.com/cols/greenberg071599.asp

[33] Вж. “Nelson Mandela ‘received weapons training from Mossad agents in 1962’” by Harriet Sherwood in Jerusalem, “The Guardian”, theguardian.com, London, theguardian.com, Friday, 20 December 2013  г., online: http://www.theguardian.com/world/2013/dec/20/nelson-mandela-weapons-training-mossad-agents; “Nelson Mandela ‘received weapons training from Mossad’” by Inna Lazareva, Tel Aviv, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 20 December 2013  г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/nelson-mandela/10530904/Nelson-Mandela-received-weapons-training-from-Mossad.html; “Exclusive: Mandela received weapons training from Mossad agents in Ethiopia” by Ofer Aderet and David Fachler, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, Friday, 20 December 2013  г., online: http://www.haaretz.com/news/features/.premium-1.564412

[34] Вж. 005 – Video – Creedence Clearwater Revival – “Who’ll Stop The Rain” (1970) в: Георги Ифандиев – „Един Девети септември не стига или как историята не научи почти никого – Част 2 – Триумфът на нищоправенето или от комунизъм към комунизъм“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, четвъртък, 11 септември 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%b4%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b8-%d1%81%d0%b5%d0%bf%d1%82%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%b3%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d0%ba или от YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=AiG2Eo2jyjQ

[35] Марк Твен. (“My Plastic Penis” by David Glenn Cox, OpEdNews, opednews.com, Newtown, PA, January 5, 2010 г., online: http://www.opednews.com/articles/2/My-Plastic-Penis-by-David-Glenn-Cox-100104-620.html)

[36] Fred R. Shapiro – “The Yale Book of Quotations”, Yale University Press, New Haven, CT, 2006 г., стр. 369.

[37] Rabbi Reichorn, speaking at the funeral of Grand Rabbi Simeon Ben-Iudah, 1869, цитиран в: Roger Hathaway – “Christ’s New Covenant: The Contract Under Which We Presently Live”, Eagle,  AK, 2001 г., Chapter Eleven – Miscellaneous quotations re: Jews, online: http://israelect.com/DivinePageant/Quotes.htm

[38] George Pitt-Rivers – “The World Significance of the Russian Revolution”, Basil Blackwell, Oxford, 1920 г., стр. 40, online: http://www.sweetliberty.org/issues/wars/russian_revolution.htm; същото и в: Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, The Book Tree, Escondido, CA, 2000 г., стр. 367; Henry Ford, Sr. – “The International Jew: The World’s Foremost Problem”, Appearing originally in the periodical published by the Ford Motor Co. “The Dearborn Independent”, Dearborn, MI, 1920 г., The Noontide Press, Torrance, CA, 1978 г., Books On-Line, Chapter: Disraeli – British Premier, Portrays the Jews, стр. 288, цялата книга е достъпна от online: http://www.biblebelievers.org.au/intern_jew.htm или  http://www.ety.com/berlin/ford1.htm или българското издание:  Хенри Форд – “Интернационалните евреи: най-наболелият световен проблем”, Издателство “Жарава 2002”, София, 2002 г., стр. 70.

[39] Niall Ferguson – “The House of Rothschild”, Vol. 2: The World’s Banker: 1849-1999, Diane Publishing Co., Collingdale, PA, 1999 г. Същото в: “Why is the British royal family named Windsor so damn important?” by John-Henry Hill, M.D., “John-Henry Hill, M.D.: Freedom, Rights and the Common Law”, johnhenryhill.wordpress.com, , July 24, 2013 г., online: http://johnhenryhill.wordpress.com/2013/08/09/why-is-the-british-royal-family-named-windsor-so-damn-important-by-j-h-hill-m-d/

[40] Стефан Груев – „Корона от тръни“, Издателство „Български писател“, списание „Летописи“, София, 1991 г., стр. 306-307.

[41] Douglas Reed – “From Smoke to Smother”, Jonathan Cape, London, 1948 г., electronic edition, стр. 11.

[42] Пак там.

[43] James Forrestal – “The Forrestal Diaries”, Walter Millis, Editor, E. S. Duffield, Collaborator, Viking Press, New York, NY, 1951 г., ст. 121-122.

[44] Бенджамин Фрийдман. (“A Jewish Defector Warns America: Benjamin Freedman Speaks” by Benjamin H. Freedman, a transcript of Ben Freedman’s 1961 speech at the Willard Hotel, “Sweet Liberty”, sweetliberty.org, Millerton, PA, 1999-2014 г., online: http://www.sweetliberty.org/issues/israel/freedman.htm)

[45] Вж. “Nomination of Anna M. Rosenberg to be Assistant Secretary of Defense: Hearing Before the Committee on Armed Services, United States Senate”, Eighty-first Congress, Second Session, on the Nomination of Anna M. Rosenberg, of New York, to be Assistant Secretary of Defense, a Position to which She was Appointed During the Last Recess of the Senate, November 29, 1950, U.S. Government Printing Office, Washington, DC,, 1950 г., стр. 145. Книгата е достъпна за четене в интернет от online: http://books.google.bg/books?vid=OCLC09714984&id=jDF_udClXigC&q=%22John+H+Woodbury%22&dq=%22John+H+Woodbury%22&pgis=1&redir_esc=y

[46] Вж. Stuart Svonkin – “Jews Against Prejudice: American Jews and the Fight for Civil Liberties”, Columbia University Press, New York, NY 1997 г., стp. 120.

[47] Тогава Лесли Хоур-Белиша, евреин.

[48] Memorandum by an Official of the Foreign Minister’s Secretariat, August 42, 1939. Record of the interview between the Führer and the British Ambassador, Sir Nevile Henderson, at the Berghof on August 23, 1939 в: “Documents on German Foreign Policy, 1918-1945”, Series D (1937-1945), Volume VII: The Last Days of Peace, August 9 – September 3, 1939, Her Majesty’s Stationery Office, London, 1956 г., стp. 214. Същото в: A. J. P. Taylor – “The Origins of the Second World War”, Penguin, London, 1965 г., стp. 324. Книгата е в архива на автора.

[49] Румен Руменин – „Летящи крепости над България“, Издателство „Христо Ботев“, София, 1990 г., стр. 64.

[50] Elisabeth Barker – “British Policy in South-East Europe in the Second World. War”, Macmillan, London 1976 г., стр. 215. Фотокопия на откъси от книгата в архива на автора. Същото и в Георги Гунев – „Уинстън Чърчил и Балканите“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989 г., стр. 209.

[51] Майката на Уинстън Чърчил – Джени Джероум, била еврейка по бащина линия. Нейният родител променил името си от Джейкъбсън – Якобсон, на Джероум. Това е добре изяснено от британския историк Дейвид Ървинг в неговата пространна биографична книга, посветена на Уинстън Чърчил. Той цитира писателя „Ивлин Уо, който описва Чърчил като „професионален политик“ и „ционист“. (Вж. David Irving – “Churchill’s War”, Volume II – Triumph in Adversity, Focal Point Publications, London, 2001 г., стр. xii. Книгата е в архива на автора) Също – и в статия на израелския журналист Моше Кон във вестник “The Jerusalem Post” от 15 January 1993 г.

[52] На грузински Джугашвили означава „син на евреин“.

[53] Вж. “Was Stalin a Rothschild?” by Clifford Shack, “The Clifford Shack Site”, Northern New Jersey, USA, online: http://www.geocities.com/cliff_shack/stalinrothschild.html

[54] Эдвард Станиславович Радзинский – „Сталин”, Издательство „Вагриус”, Москва, 1999 г., Часть первая. Сосо: жизнь и смерть, Глава 1. Маленький ангел: Город и семья, online: http://militera.lib.ru/bio/radzinsky_es1/index.html; цялата книга от online: http://militera.lib.ru/bio/radzinsky_es1/index.html

[55] Пак там, Глава 1. Маленький ангел: Мать: Постыдные слухи и правда, online: http://militera.lib.ru/bio/radzinsky_es1/index.html; цялата книга от online: http://militera.lib.ru/bio/radzinsky_es1/-index.html; Edvard Radzinsky – “Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia’s Secret Archives”, Anchor Books, New York, NY, 1997 г., стр. 18.

[56] На руски е изписано Яков Эгнаташвили, а в английските източници се среща като Игнаташвили (Ignatashvili). Използвам по-благозвучното за нас произношение.

[57] Умалително на Катерина.

[58] Пак там.

[59] Лев Троцкий – „Сталин“”, в: Ян Грей – „Сталин. Личност в истории“; Лев Троцкий – „Сталин“, Издательство „ИнтерДайджест“, Москва, 1995 г., стр. 221. Книгата е в библиотеката на автора.

[60] “Was Stalin a Rothschild?” by Clifford Shack, “The Clifford Shack Site”, Northern New Jersey, USA, online: http://www.geocities. com/cliff_shack/stalinrothschild.html

[61] Вж. Niall Ferguson – “The House of Rothschild: Money’s Prophets 1798-1848”, Viking Adult, New York, NY, 1998 г., стр. 186, 428.

[62] Вж. “Empire of the Sons” by Sally Bedell Smith, “Vanity Fair”, New York, NY, January 1979 г., стр. 102.

[63] Вж. Alan Bullock – “Hitler and Stalin: Parallel Lives”, Reprint edition, Vintage Books, New York, NY, 1993 г., стр. 5.

[64] Эдвард Станиславович Радзинский – „Сталин”, Издательство „Вагриус”, Москва, 1999 г., Часть первая. Сосо: жизнь и смерть, Глава 1. Маленький ангел: Город и семья, online: http://militera.lib.ru/bio/radzinsky_es1/index.html; цялата книга от online: http://militera.lib.ru/bio/radzinsky_es1/index.html;  същото в:  Эдвард Радзинский – „Детство Сталина” (отрывок из книги), „Огонёк”, № 46, Москва, 1996 г., стр. 41, online: http://www. ogoniok.com/archive/1996/4477/46-40-43/

[65] Пак там.

[66] Пак там.

[67] Пак там.

[68] Джон Стайнбек, американски писател, евреин. (John Steinbeck – “Once There Was a War”, Viking Press, New York, NY, 1958 г.)

[69] Не ви ли напомня Иван Костов? Също – неговия заместник-финансов министър Пламен Орешарски и другарката пожарникар-генералка Б.Б. от село Банкя, Софийско?

[70] Лев Троцкий – „Сталин“”, в: Ян Грей – „Сталин. Личност в истории“; Лев Троцкий – „Сталин“, вече цит. съч., стр. 358-359

[71] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 81. Книгата е в архива на автора.

[72] Вж. напр. Высокопреосвященнейший Иоан, митрополит Санкт-Петербулгский и Ладожский – „Самодержание духа: Очерки русского самосознания“, Издательство “Царское дело”, Пресс-служба митрополита Санкт-Петербургского и Ладожского Иоанна, Издательство Л. С. Яковлевой, Саткт-Петербург, 1995 г., стр. 294-296. Фотокопие от този откъс в библиотеката на автора. Почти същото в:  Hennecke Kardel – “Adolf Hitler – Begründer Israels”, Marva Verlag, Genf, 1978 г., стр. 16. Книгата е в архива на автора. Пак същото в: Джим Марс – „Господство и потайност: Тайната история, която свързва Трилатералната комисия, масоните и Великите пирамиди“, Издателство „Дилок“, София, 2004 г., стр. 177. Книгата е в библиотеката на автора.

[73] Türkkaya Ataöv – “The Armenians in the Late Ottoman Period”, The Turkish Historical Society for The Council of Culture, Arts and Publications of The Grand National Assembly of Turkey, Ankara. 2001 г., стр. 325. Книгата е в архива на автора.

[74] В българското издание на „Отплата за Цион“, откъдето е взето сведението, и което за жалост е преведено от руски, неволно или умишлено е допусната подмяна на смисъла, като е използвана думата „разрушител“, която има напълно противоположно значение. В оригинала на английски език думата е “executor”, която в никакъв случай не означава „разрушител“. Тя изобщо няма такова значение – означава „изпълнител“, „изпълнител на завещание“, „осъществител“, „реализатор на…“. Поради сходството в думите Дъглас Рийд веднага прави следващото уточнение в скоби. Пълната фраза на фюрера била: „Аз не само съм завоевател, но и осъществител на марксизма, поне на онази част от него, която е съществена и оправдана, освободена от неговата юдео-талмудска догма.“ (James Larratt Battersby – “The Holy Book of Adolf Hitler”, First Published by J. L. Battersby for the German World Church in Europe, Southport, England, 1952 г., Electronic edition scanned and edited by http://www.jrbooks-online.com,
стр. 27, online:
http://www.australiafreepress.org/-articles/Holy_Book_Of_Adolf_Hitler.pdf)

[75] Един от хората, записали разговорите си с Хитлер. Има автори, които го смятат за фалшификатор.

[76] Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, The Noontide Press, Torrance, CA, Under licence from: Veritas Publishing Company Pty., Ltd., Bullsbrook, Western Australia, 1985 г., стр. 395 или българското издание:  Дъглас Рид – “Спорът за Цион”, Издателство “Жар птица”, София, 2002 г., стр. 506;  същото в:  James Larratt Battersby – “The Holy Book of Adolf Hitler”, First Published by J. L. Battersby for the German World Church in Europe, Southport, England, 1952 г., Electronic edition scanned and edited by http://www.jrbooksonline.com, стр. 27, online: http://www.australiafreepress.org/articles/Holy_Book_Of_Adolf_Hitler.pdf; вж. също Херман Раушнинг – „Хитлер каза…: Поверителни разговори на фюрера за плановете му за завладяване на света“, Книгоиздателско сдружение „АЛ“, Варна, 1992 г., стр. 103-104.

[77] Leon Trotsky – „My Life: The Rise and Fall of a Dictator”, Thornton Butterworth Limited, London 1930 г., стр. 208.

[78] Вж. напр. “Editorial: “Inequality: Still on the Rise”, “U.S.News & World Report”, New York, NY, July 1, 1996 г., стр. 15, online: http://www.usnews.com/usnews/culture/articles/960701/archive_034172.htm

[79] Пак там.

[80] “Editorial: “Inequality: Still on the Rise”, “U.S.News & World Report”, New York, NY, July 1, 1996 г., стр. 15, online: http://www.usnews.-com/usnews/culture/articles/960701/archive_034172.htm

[81] Никита Сергеевич Хрущев – „Время. Люди. Власть.“ (Воспоминания), Книга 1, Информационно-издательская компания „Московские Новости“, Москва, 1999 г., Глава: 1942 Год: От зимы к лету, online: http://lib.ru/MEMUARY/HRUSHEW/wospominaniya1.txt

[82] Законите и моралът мълчат сред оръжията, лат.

[83] Вж. напр. Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Второ пълно издание, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 131-132.

[84] Протокол № 15 в: „Протоколи на ционските мъдреци“, “The Protocols of The Learned Elders of Zion”, Translated by Victor Marsden, The Book Tree, Escondido, CA, 1999 г., стр. 192-193, 196. По-нататък за краткост ще посочвам само номера на съответния протокол.

[85] Вж. Милена Нейова – „Дъщерята на Атанас Буров става доносник на ДС две години след смъртта му“, в. „Гласове“, glasove.com, София, 10 октомври 2012 г., online: http://www.glasove.com/dushteryata-na-atanas-burov-stava-donosnik-na-ds-dve-godini-sled-smurtta-mu-22729

[86] Марк Твен, цитиран в: “The Functions of Teaching History” by David Pratt, “The History Teacher”, Volume 7, Number 3, Published by Society for History Education, Long Beach, CA, May 1974 г., стр. 419, online: http://www.jstor.org/discover/10.2307/492646?uid=2&uid=4&sid=21104630188997

[87] Вж. „Министър Иванов: Блатото пред Ларгото е метафора на отношението към културното наследство“, Агенция Cross, cross.bg, София, 17 август 2014 г., online: http://www.cross.bg/ivanov-kyltyrata-razkopkite-1425847.html#axzz3DOSsqNjh

[88] Малцина знаят откъде идва прозвището Чардафон, което така добре лепнало към името на габровеца Продан Тишков. Този вагабонтин е бил проводен тайно от Княжеството, за да служи като офицер в милицията на Източна Румелия. Отговарял е за запасните в село Голямо Конаре, днес град Съединение. Сам сархош, той извеждал „резервистите“ уж на обучение извън селото. По цял ден буйните младежи пиели и вършели безчинства. Когато привечер се прибирали раздърпани, прашни или окаляни, приличали на чарда говеда. Оттам и Чардафон за водача им. Понеже този простак се имал за „големец“, му турили едно „фон“. Така хайдукът Тишков останал по-известен в историята с прякора Чардафон. А тя, историята ни, е преиначена и натъкмена по начин, който да удовлетворява потребностите на управляващите.

[89] Перифраза от Пенчо Славейковъ – „Българска литература“, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 115.

[90] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1996 г., стр. 350.

[91] Намериха се малоумници, които заради това ме изкараха.. ченге. А нямаше нищо по-достъпно от съветската столица. Говоря за кратка командировка, а не за обучение или работа. До премахването на изходните визи нито веднъж не заминах в командировка в капиталистическа страна. През май 1987-а трябваше да съм в Атина за европейско първенство. От Паспортния отдел на Софийско градско ми отказаха изходна виза. После, след промените, узнах, че на всичко отгоре съм бил и наклеветен… Там беше разковничето. Имаше даже външнотърговци, които така и не бяха стъпвали в капиталистическа държава. Кой къде е пътувал е един от лакмусите за принадлежност към службите. Понеже съм разговарял с офицери, които са имали отношения към проблема, знам: Имало е изключения, но не повече от 1 – 1,5 на сто!

[92] Макар седем години след промените, пак се намериха „зрънца“, които ме набедиха, че… съм следвал в британската столица. И следователно съм… ченге. Да обяснявам? Глупости. Идиотите са непобедими.

[93] „Свето Евангелие от Матей“, гл. 5, ст. 9. Нарочно запазих превода, който ви пробутват.

[94] Пак там, ст. 39.

[95] Съкращение от Ислямска държава в Ирак и Левант – на английски: ISIL.

[96] “France urges end to flow of money to ISIL”, Press TV, presstv.ir, Tehran, Monday September 15, 2014 г., online: http://www.presstv.ir/detail/2014/09/15/378838/france-calls-for-end-to-isil-funding/

[97] “World leaders vow to step up pressure against IS: Anti-Islamic State conference kicks off in Paris with 26 nations vowing to fight terror group by ‘any means necessary’” by AP and Justin Jalil, “The Times of Israel”, timesofisrael.com, Jerusalem, September 15, 2014 г., online: http://www.timesofisrael.com/world-leaders-vow-to-step-up-pressure-against-is/

[98] “Bombs won’t solve the Isis problem: Even the left is demanding quick solutions to the horror and immediacy of the Isis beheadings. But the situation in Iraq is too complex for simplistic thinking” by Richard Seymour, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 15 September 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/sep/15/bombs-isis-beheadings-iraq

[99] Съкращение от другото наименование – Ислямска държава в Ирак и Сирия.

[100] Пак там.

[101] Εθνικό Απελευθερωτικό Μέτωπο.

[102] Κομμουνιστικό Κόμμα Ελλάδας.

[103] По онова време Радикалната пратия (обединена) все още съществува.

[104] Вж. напр. видеозапис от „Диагноза с Георги Ифандиев“, телевизия „Евроком“, София, сряда, 10 септември 2014 г., от 8:19 до 10:28 мин., online: http://www.eurocom.bg/predavania.php?id=19 или от Rutube от online: http://rutube.ru/video/767086df8689907d09c81e1f45902671/

[105] “Encyclopædia Britannica”, Encyclopædia Britannica, Inc., Chicago, IL, 1996 г., стр. 717.

[106] Разсадник, фр.

[107] Обединените народи – организация, предшествала ООН.

[108] По твърдения на техни приближени, Тодор Живков и Симеон Сакскобургготев притежавали същото качество.

[109] Стефан Бочев – „Автопортретът ми като журналист и дипломат“, вече цит. съч., стр. 229-231.

[110] Вж. “India”, 5. Report for Selected Countries and Subjects, World Economic Outlook Database, International Monetary Fund – IMF, imf.org, Washington, DC, April 2010 г., online: http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=534&s=NGDPD%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CLP&grp=0&a=&pr.x=81&pr.y=8

[111] Владимир Истархов – „Удар Русских Богов“, Издательство ЛИО „Редактор“, С.-Петербург, 2001 г., стр. 190.

[112] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа“, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[113] Вж. “Strawberry Fields Forever” by The Beatles, Parlophone, London, 1967 г.

[114] Първа германска телевизия, нем.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...