- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ЕДИНАДЕСЕТО: ДА ЛЮБИТЕ ЕДИН ДРУГИГО И НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ ВОДАЧИ СЛЕПИ ДА ВИ ПРЕДВОЖДАТ – Част 1

 

 

 

 

 

ОТ ОЛИГОПОЛИЯ[1] И ОЛИГАРХИЯ[2] КЪМ ЕДИННА СВЕТОВНА ДЪРЖАВА

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

Светът затъва. В дни, когато САЩ са подложени на приятелски огънотвсякъде заради подслушванията, дойде вестта за това, колко еднакви са със Съветска Русия.

 

Пръв и отдавна нарекох основаната от илюминатите държава в Северна Америка Съветски американски щати. През 1913 г., с приемането на Закона за Федералния резерв, те бяха превзети окончателно от левитския Интернационал. Скоро след това финансовото Братство побърза да разруши християнската православна Руска империя. И на нейно място да изгради свояболшевишка, комунистическа. Как стана това – на финала.

 

 

Перверзията може да бъде покръстена и покровителствана[3]

 

 

Днес Националната служба за сигурност на САЩ (NSA) и Федералната служба за сигурност на СССР – пардон – Русия (ФСБ), изравниха резултата в мача помежду си. Интернационалният шпионаж е издигнат на космическо равнище.

 

От много години Големият Брат, който съвсем не е американски, а ционистки, следи своите „приятели“ – европейскитевелики сили“ като Германия, Франция, Испания, ИталияВсички държави на Стария континент. Но също така – Китай, Япония и цяла Азия; изобщо – навсякъде по света. Даже столицата на нашата немощна страна е била включена в проследяването на „десетки милиони телефонни разговори“.[4] Докато официално Токио отказало да сътрудничи на своите другари по шпионаж от Вашингтон! (Вижте илюстрацията.)

 

Сега се оказва, че Русия добре е усвоила уроците на своите създатели. И по време на неотдавнашната среща на т. нар. „Г20“ е дарила участниците с USB-писци (USB pen drives), които били способни да свалят секретна информация от преносимите компютри (laptops) на участниците в събитието. Устройствата били раздадени на всички чуждестранни делегати, включително и на държавните глави, пристигнали в Санкт-Петербург. Първи, италианските вестници “La Stampa” и “Corriere della Sera” нададоха вой за това.

 

Допълнително на делегатите били подарени луксозни мобилни телефонни апарати със специални устройства за зареждане, които също прихващали текстови съобщения (SMS), електронни писма (emails) и, разбира се, телефонни обаждания.[5]

 

Понеже все по-прости момчета и момичета ръководят света, няма как да са знаели онзи стих от „Енеида“ на Вергилий, който предупреждава: “Timeo Danaos et dona ferentes” – „страхувам се от данайците дори когато принасят дарове“.

 

Защо казвам, че САЩ и Русия изравниха резултата? Ами Москва поведе по точки, когато предостави убежище на бившия анализатор от NSA Едуард Сноудън. Оказа се, че тя действа по същия начин. Ами как иначе, след като родителите са общи? Естествено е децата да са еднакво възпитани, да бъдат едни и същи

 

Тук темата не заглъхна, понеже изобщо не нашумя. Масовият нашенец е примирено същество. Той вярва, че „преклонена главица остра сабя не я сече“. Свободата не е сред приоритетите в неговата ценностна система, ако изобщо можем да приемем, че съществува такава. Липсва му самочувствие за това. То е оперирано в продължение на седемдесет лазарника.

 

Скалпелът на терора чудесно си е свършил работата. Затова никой не обръща внимание на миналото. Не съзира в него причината за настоящето, което определя и безбъдещето ни. Масите даже цинично подхвърлят, че онези, които са били изкланибез или с присъди, мъчениците, преминали през преизподнята на концлагерите и затворите на кървавия комунистически режим, няма начин да не са сторили нещо лошо

 

Как да обясниш на гоядобичето, че мнозина са били посечени като жертвени агнеци пред олтара на комунистическия бог Мамон, отишли са на хакеребез никаква вина? Други са държали на свободата си и са опитали да я отстояват. Трети са били оклеветени, набедени. Но подобни покушения срещу личността са възможни единствено при безчовечни тирании.

 

Днес уважават клеветниците, доносниците така, както по време на самия болшевишки режим. А самозваното общество не се трогва от факта на предателството. Обратното, приема това за нормално. Затуй търпи да го поучават партийци и ченгета, които са съсипали много съдби. Това е вид перверзиядуховна, нравствена. Тя е нелечима.

 

През последния четвърт век пък посякоха и последните, които мечтаеха сами да определят съдбата си. Сториха го комунистите от висшата номенклатурна класа, като довериха най-мръсната работа на своята преторианска гвардия от репресивните секретни служби и създадената от самите тях псевдо опозиция. За да не остане и следа от онзи ентусиазъм, който беше на път да възроди творческия предприемачески дух на българите.

 

Другарите впрегнаха спортистите – най-вече представителите на не до там свързаните с интелекта силови спортовеборба, източни бойни изкуства, гребане, вдигане на тежести. Както и онези алчни за пари, власт и слава негодници, рекрутирани дълбоко в недрата на потисническата система на тоталитарния социализъм. И едните, и другите бяха преминали през специална школовка.

 

Колко реколти от тяхната престъпна дейност прибрахме досега, та не се наситихме и продължаваме да жънем? Българската трагедия край няма

 

Но тя се задълбочава. Сривът протича по много линии. Първата е физическото ни изчезване, резултат от ниската раждаемост сред българите, съчетана с нарастващото производството на деца като средство за препитание сред главната малцинствена група. На свой ред, явлението е следствие от бедността и егоизма, заменили благоденствието, съчувствието, съпричастността и взаимопомощта, характерни за добрата стара България.

 

На второ място поставям влошаването на качеството на образованието. Около половината от населението вече е неграмотно. Съмнителна е степента на този показател сред останалите. Българската, пък защо не и човешката традиция, за стремеж към по-високо образование, та да се напредва със съзидателен труд, беше заменена от простичкото: „Учи, мама, за да не работиш.

 

Творецът беше заменен от нагаждача, готов с цената на унижения да обслужва партийната номенклатура. След като почти унищожиха интелигенцията, безпросветните комунистическивеличияформираха своя. За да изглежда приемливо, я нарекоха „народна“. От нея не се изискваше да знае и да може, да изобретява и създава нови и нови неща. Простичката задача, която й възлагаха, се състоеше в това, винаги да е вярна на партията.

 

Докато страните, в които Интернационалът залагаше на ползата от труданай-вече за себе си, но и за онези, които творяха благата, тук разчитаха на грабежа и надписването. Ето как, макар в рамките на не до там сръчно сътворено художествено произведение, единствената съвсем мъничка рибка цаца се превърна вкит. Естествено – на думи.

 

Това беше олицетворението на социалистическата икономика, изградена върху принципите на нищоправенето, чантаджийството, доносничеството, осигуряващокариерно израстванеи на най-масовия национален спорткраденето.

 

Понастоящем нищо не е останало в тази обрулена страна. В момента изтръскват последните остатъци от брашно от чувала, в който я превърнаха.

 

Студенти ли? Та вгледайте се в долнопробните номенклатурни мутри на техните преподаватели. Повсеместната неинтелигентност оставя белези по физиономиите. Вижте какви същества показват по телевизиите! Не, това не са Homo sapiens! А невъзпитаните навъсени тълпи, блъскащи се без причина по улиците, оставят толкова тягостно впечатление, че на човек не му се излиза навън.

 

От доста време приятелите ми, които имигрираха, не се завръщат. Гнус ги е, отвращават се, и напълно основателно.

 

 

Обратно в реалността или за изтрезняването от кредитната икономика

 

 

Всичко кадърно, свястно и преодоляло страха си, се изнесе зад граница. Малцината самообразоващи се днешни студенти утре също ще обърнат гръб на своята родина. Вместо да се стреснем, ние с неизвестно откъде взела се тевтонска упоритост дълбаем още по-надолу, отвъд възможното дъно

 

Но и това „светло бъдеще“ от другата страна на бившата „Желязна завесасъвсем не е сигурно. На Запад ножът също опря до кокала и хората започват да изтрезняват от пиянството на пазарната икономика. Сега тази „най-развитачаст от света лети с пълна сила към комунизма. А онези, които мислят, ще разберат какво искам да подскажа…

 

Излишно е да се връщам към стари публикации, в които доказах, че САЩ са комунистическа държава с всички произлизащи от това последици. Като Obamacare – здравната реформа на Барак Хюсеинович. Но също така и все по-голямата зависимост на населението от държавата. Което издига нейната роля до такова могъщество, каквото тя притежаваше в условията на съветския блок.

 

Струва си да припомня. Колкото и невероятно да ви се стори, САЩ вече приличат на Русия. А ги подготвят за нейно пълно копие. Отколе двете държави са като близнаци. Почти еднакви са, както две капки петрол. Но продължаващата да се води като най-голяма икономика в отчетите (Ротшилдови отдавна я надминаха) изобщо не е онази производствена сила, с представата за която сме свикнали.  Предлагам доказателство.

 

Американската икономика безвъзвратно преминава от производство към обслужване. [Впрочем, както и българската, което е типично за държавите в залез.] Съотношението вътре в нашата трудова сила, което през 1978 година беше 28 на сто фабрични работници и 72 процента заети в обслужващата сфера, днес изглежда така: 14 на сто фабрични работници и 86 процента трудещи се в обслужващите отрасли.

 

Но секторът на услугите съдържа десетки милиони „лошиработни места. Те са нестабилни, предлагат ниско заплащане и незначителни облагинапример рутинната чиновническа дейност. Успоредно с това има съвсем малък брой добре оценявани професионални позиции, сред които са тези на докторите, юристите и учените. Както и астрономично богати инвеститори и плутократи във финансовия сектор.

 

Придвижвайки се към икономиката на услугите, сме длъжни да приемем или избегнем един или друг икономически избор. Можем да оставим нашата все по-зависима от правителството икономика да поеме по пътя на ниското заплащане и на все по-намаляващия професионализъм в обслужващата сфера. Или да използваме обществените инвестиции, данъците и публичните кредити, та при обслужването на населението да създадем работни места с по-високи професионални изисквания, които, на свой ред, да спомогнат за стимулиране на икономическото възстановяване и да се превърнат в бент, отблъскващ прилива на неравенството.

 

Да си го кажем направо: Сега милиони работни места в обслужването на младежите, на най-възрастните и на много болните, са на дъното по заплащане. Все пак това е обществено решение, а не продукт на търсенето и предлагането на частния пазар. Тъй като изискванията за квалификация и заплащане за тези работни места се определят преди всичко от необходимостите, възникващи на трудовите пазари.[6]

 

Авторът на тези тревожни разсъждения е специалист по организация на труда, казано според тукашната болшевишка терминология, от която не можем да се отървем. Съиздател е на списание „Американската перспектива“. През ноември 2012 г. публикува собственото си изследване „Икономическо възстановяване и социално инвестиране“.[7]

 

Името му е Робърт Кътнър и си е направил труда да изчисли колко пари отделя администрацията годишно за повишаване на квалификацията на кадрите. Установил, че всяка година за преквалификация и за повишаване на професионализма САЩ харчатоколо 100 до 150 милиарда доларапо-малко от 1 процент от брутния вътрешен продукт“.[8]

 

При тези условия, ако правителството иска да провежда политика на висок професионализъм в сферата на обслужването на хората, „трябва да въведем минимални годишни заплати от 25 000 долара. Това ще изисква по-висока квалификация на заетите, както и превръщането на някои печално недофинансирани услуги, като първоначалното образование, да речем, в общодостъпни.[9]

 

Да разтълкуваме. Месечна заплата от около 2000 долара или незначително повече може да осигури свързване на двата края, но не и достоен живот. Фактът, че това вече е цел, разкрива колко помръкнала еамериканската мечта“.

 

Добавете към горното и второтомерака за общодостъпност на началното обучениена ученето в отделенията, както казвахме някога. Ниманай-прогресивната и най-демократичната държавасе е върнала в деветнадесетото столетие? Изглежда. Ала тя пътува и в рамките на икономическата география. Накъде се е запътила? Може би към някое неоткрито Елдорадо или нов стопански Еверест?

 

Нищо подобностремежът й е да заприлича на Путинова Русия. След две десетилетия от прословутата американска индустрия, чиито Фордови конвейери и силиконови долини привличаха като магнит милиони жадуващи щастието хора от цялата планета, ще се превърне в страна, издържаща се от добива на природни богатства. Най-вероятнов суровинен придатък на индустриален Китай.

 

Не съм ли краен в прогнозите си? Те не са мои.

 

Америка повече не е в състояние да плаща сметките си“ – заключи в началото на 2012 година популярният американски икономист, ценен коментатор на финансови теми и собственик на две инвестиционни фирми, евреинът Питър Шиф.[10]

 

Само преди двайсетина дни федералното правителство на САЩ наистина не беше в състояние да харчи пари, понеже не разполагаше с такива. Хазната се оказа празна, значителна част от администрацията излезе в принудителен отпуск, а републиканското мнозинство в Конгреса блокираше вдигането на тавана на дълга. Това беше инструментът, с който да бъде отпушена затлачената финансова тръба на Белия дом… Но „паричният язовир“ към него е празен. А „второто пришествие“ на тази финансово-политическа криза беше отложено за началото на февруари 2014 г.

 

След като вмъкна вътрешното подзаглавие „Банкрут“ в една от главите на засега най-новата си книга, Питър Шиф продължи:

 

Нашето правителство обеща прекалено много неща на толкова много хора. Понастоящем по-голямата част от бюджета ни е посветен на неща, „полагащи се за съществуване“, на които хората имат право според политиците. Внасяте вашите вноски за социално осигуряване, като ви уверяват, че, когато станете на шейсет и пет години, ще ви дават определено количество пари. Всеки път, когато някой предложи реформирането на здравеопазването, демагозите го обвиняват, че иска да вилиши от здравни грижи“. (Вижте по-горната илюстрация.)

 

Нашите вноски в пътните „доверителни фондове“ и отчисленията за изплащане на федералните пенсии [тези на чиновниците на централно ниво, на военните, на секретните служби и на вашингтонската полиция], не са нищо друго, освен отколешни задължения. Освен това правителството умножи своите тегоби, достигайки до всички кътчета на страната – от бедняците, които зависят от федералните социални програми, до корпорациите, разчитащи на своите резултати.

 

На всичко отгоре това е нашият национален дългпарите, които държавното съкровище [Министерството на финансите] е взело назаем с обещание да върне.

 

Можем да се опитваме да оберемпрахосничествотои да повишим данъците на богатите, колкото пожелаем. Но скоро ще трябва да признаем, че все някой следва и да дава, да внася. Ние просто не можем да посрещнем нашите задължения. Някой трябва да бъде орязан.

 

Ето и моят въпрос: Защо трябва да почитаме китайските ни кредитори повече от нашите пенсионери? Не бих взимал назаем пари от китайците и не бих създавал система за социална сигурност. Обаче сега, когато всички сме в кюпа, не съм убеден, че възрастните американци, които цял живот са плащали данъци, трябва да носят последиците от финансовата невъздържаност на Вашингтон, докато китайски притежатели на наши облигации трупат огромни печалби.

 

Докато пиша тази глава, в Гърция младежите протестират заради плановетеза затягане на коланитеи отпадане на социалните придобивки. Дали те не са изпуснати, разглезени дечица? Със сигурност. Но те също имат основания. Наясно са, че тъкмо тяхното поколение понася удара, та кредиторите на Гърцияпредимно германски и швейцарски банкида не пострадат прекалено много.

 

Америка ще изпадне в същото положение и не очаквам американците да приемат мерките за икономии (предвидени, за да облагодетелстват китайците) по-добре от гърците.

 

Когато отделен човек потъне в дългове, които не е в състояние да изплати, обявява фалит. И тогава формулира възможния най-вероятен, изстискващ последните му жизнени сили план за издължаване спрямо своите кредитори. Но всички те го стрижат до голо.

 

Време е Съединените американски щати да обявят банкрут.[11]

 

Година и половина по-късно САЩ de facto фалираха. Но за пореден път отложиха официалното подаване на документите за това.

 

Нима цитираният автор не обвинява Белия дом, задето подпомага забогатяването на китайската комунистическа номенклатура? Къде изтекоха капиталите на свърхбогатите американски финансисти и индустриалци? Не отлетяха ли към Пекин, Шанхай и останалите „бързо развиващи се пазари“, начело със Сингапур?

 

 

Осъзнаване на Запад, но дали не е след дъжд качулка?

 

 

Да припомня ли десетата книга на харвардския професор, англичанина Найъл Фъргюсън, озаглавена „Възходът на парите: Една финансова история на света“.[12] По нея британската телевизия “Channel 4” засне документална поредица. Нейната шеста и последна серия е озаглавена “Chimerica” – „Кимерика“, от China – Китай, и America – Америка.

 

Две години по-късно излезе поредното изследване на икономиста и предприемача Закари Карабел, озаглавено „Сливане: Как Китай и Америка станаха една икономика и защо просперитетът на света зависи от тях“?[13] В него авторът доказва, че е в ход отдавна замислен план.

 

Той проследява началото не на неговото възникване като идея, а на изпълнението му, към окървавената демонстрация на пекинския площад Тянанмън през 1989 г. Което предизвиква неизбежни асоциации за общия сценарий за едновременното рухване на социалистическата система“. Още тогава китайското комунистическо ръководство и най-големите американски корпорации са започнали своята задкулисна съвместна дейност, довела до фактическо сливане.

 

Сред пионерите на американското нашествие в Китай Карабел споменава “Federal Express”, “Kentucky Fried Chicken”, “Avon” и “Wal-Mart”. А истинската дифузия на двете икономики е стартирала през 2001 г. с приемането в Световната търговска организация на най-касапската държава след СССР – обагрената в алената кръв на десетки милиони избити КНР.[14]

 

Който иска, нека проследява по-нататъшния път на напредването на новия световен ред. За мен той представлява просто установяване на комунистическо господство над човечеството с всички последици за нас, хората, от това.

 

Във взаимосвързаността и взаимозависимостта на икономиките на Китай и САЩ Карабел съзира огромна заплаха за самата финансова система, наложена на САЩ и света от „Уол Стрийт“. Както се изразява:

 

Те са свръхсилите на глобалната икономическа система и тяхното сливане е суперсливане… Докато тероризмът може да продължи да бъде размахван като предизвикателство пред всички общества, отношенията между Китай и САЩ са от решаващо значение за целия двадесет и първи век. Залогът са доларите и центовете, а не капките кръв. Но най-вероятно тези взаимоотношения в много по-голяма степен ще формират живота на средностатистическия работник от Охайо или Шензен, отколкото онова, което върши Ал Кайда в планините на ПакистанПрез последните две десетилетия Китай и САЩ се превърнаха в една взаимообвързана, интегрирана хиперикономика: Кимерика.[15]

 

В названието на фактически общата държаваКимерика, което авторът всъщност преповтаря, освен вече посоченото оригинално хрумване на Найъл Фъргюсън, се съдържа асоциацияс химера

 

Освен това мизерията разширява своите граници. Пълна измама излязоха тиражираните през последните месеци „новини“ за постепенното съживяване на американската икономика. Кой освен Бог е в състояние да върне мъртвия от отвъдното? Извън военнопромишления комплекс и лежащата на стари лаври електроника, инжектирана с евроазийски интелект – пресен пример е купуването на финландскатаNokia” – Съединените щати не произвеждат нищо качествено. От най-голям износител на планетата те се превърнаха във вносител даже на храни. Външнотърговският им баланс е категорично отрицателен. Не се забелязва тенденция за обръщане на процеса. Напротив.

 

Най-пресните данни сочат, че: „През септември произведената промишлена продукция в САЩ е нараснала съвсем трудно забележимо. Това все пак е в известен контраст с продажбите на използвани жилища, които са паднали до най-ниските равнища през последните близо 3,5 години. Което е белег за това, че през третото тримесечие икономиката е регистрирала снижение

 

Фабричната продукция в компютърната и електронната индустрия е запазила спада си с 0,5 на сто. Производството на електрическо оборудване и стоки също е полетяло надолу

 

Отделно Националната асоциация на посредниците в търговията с недвижимости заявява, че нейният Индекс на предстоящите продажби на жилища, който се основава на договори, сключени през предходния месец, се е сринал с 4,5 процента до най-ниското ниво от декември насам. Снижението е най-голямото от май 2010 година.[16]

 

Онова, което експертите и медиите спестяват, е неизбежната инфлационна вълна, която ще последва повече от 18-месечното безразсъдно печатане на пари от Банката на Федералния резерв! Още когато започна, предвидих, че американците няма как да се разминат с проблема. Навярно 2014 ще се окаже преломна за долара. Но също така „година първа“ на онзи план, който Ротшилдови загатнаха, след като през май 2012-а обявиха, че присъединяват богатството на Рокфелерови към своето. „Конспиративна теория“…

 

Съвсем същото се отнася и за Европейския съюз. Откъде, според вас, се взеха тези несметни суми заспасяванетона Ирландия, Гърция, Испания, Португалия и Кипър? Най-добре може да обясни бившият вицепрезидент и управляващ директор на свързаната с Ротшилдови банка “Goldman Sachs International”, интернационалистът от Италия Марио Драги – президент на Европейската централна банка.

 

Недоволството във Великобритания достига такива размери, че съм почти готов да се обзаложа: Едва ли от 1 януари 2014 г. на Албиона ще допуснат свободен достъп на българи и румънци до тамошния трудов пазар. Загатна го самият министър-председател, когото ще видите и чуете след малко.

 

В понеделник, 28 октомври 2013 г., той изнесе стряскащите за жителите на Острова данни. Цели 15 на сто от заетите не са британски граждани. Само през периода „между април и юни тази година общо 683 000 души, работещи в Британия, са били от Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словашката република и Словакия. Броят на източноевропейците във Великобритания се очаква да нараства и по-нататък, когато от януари бъдат вдигнати ограниченията за работа на хора Румъния и България.[17]

 

Онези народи са успели що-годе да изградят своите страни като държави, но за самите тях. След опиянението от кредитната икономика, изтрезняват и се осъзнават. Няма как да продължат да се правят на аристократи, каквито никога не са били. Удря часът да си припомнят как се върши някоя и другачернаработа и да запретнат ръкави. Също така, да кандисат на по-къса работна седмица, но с по-ниски възнаграждения. Някога англичаните говорели, че „овцете изяли хората“. Сега могат да използват същия израз, но във вида „машините победиха човека“…

 

Източноевропейците не са желани никъде. Ние бяхме пожертвани. Тук ви заблуждават, колко били напреднали останалите бивши соцстрани. Ако е така, що щат в Обединеното кралство? Но те са навсякъде, не само там. Просто нашата бедност, дължаща се на непрекъснатото 70-годишно управление на БКП, на социализЪма, на подкрепата за комунистите от страна на интернационалните банкерски кръгове и на посттоталитарната измама, е толкова грамадна, че ни смазва и не можем да прогледнем, за да зърнем нейните действителни чудовищни измерения. Жалко…

 

Народите от Централна и Източна Европа никога не са били колониални империи и не заслужават своята печална съдба. Те не са забогатявали върху трагедията на други. Несправедливо е, много. Но и ние търпим.

 

Впрочем, за да не би някому да мине през ума, че и аз ви манипулирам, вижте и чуйте самия британски премиер Дейвид Камерън:

 

 

 

 

 

Който схваща същността на изложеното, нека побърза. Каквото и да бръщолевят тук, на Запад все още се замислят за своите народи. Засега. Понеже въпреки всичко им кроят капата в рамките на общия план за единна световна държаваНа тамошните правителства изобщо не им пука, дали някой брюкселски евробюрократ ще им размаха пръст. Как така на тях им стиска дупе, за да отстояват националните си интереси? А туземните ни колониални управници се разтреперват като есенни листа при буря само при споменаването на белгийската или португалската столица?

 

Тук оправдават своето шубе и готовност за слугуване с Лисабонския договор и онзи за присъединяването на народната република към Европейския съюз. Ако чужденците рекат на нашите  да им цалунат ръка, домораслите ни дьонмета ще олижат и двете техни ръце; поискат ли брюкселците да бъдат цалунати по скута, тукашните политици ще олигавят и краката; ако кажат да ги цалунат на друго място, местнитена още по-друго място. Кьорпета!…[18]

 

Не ви се вярва? Кьорави ли сте или наивници?…

 

 

Ще постигнем нов световен ред,

без да заплатим за него с кръв, както със слово и пари[19]

 

 

Подзаглавието е буквален превод на мисъл, изложена в статия на Артър Шлезинджър-младши, чийто източник съм посочил с академична точност. Публикацията е в списанието на Съвета за чуждестранни отношениячастна организация на американския елит, която, без никакво съмнение, дава съвети не само на официален Вашингтон, но и на действащото тайно световно правителство.

 

Евреин по бащина линия, авторът беше „специален личен съветник на президента Джон Кенеди, преподавател по история в Харвард, изследовател на обществените отношения и… масон. Уважаван и в средите на Републиканската партия, той е имал широки познанства и е поддържал близки връзки с видни обществени фигури. Списъкът на тези лица представлява нещо като справочник от рода на „Кой кой е“ в САЩ през ХХ век. Ще изброя най-известните от тях: семейство Елинър и Франклин Д. Рузвелт, тримата братя Кенеди, Аверил Хариман, Хюбърт Хъмфри, Линдън Джонсън, Нелсън Рокфелер, Хенри Кисинджър, Джордж Макгавърн, Робърт Макнамара, Ал Гор, Бил и Хилъри Клинтън.

 

Но Шлезинджър е дружал и с представители на художествения живот – не пиша „на духовния“, сещате се защо – от ранга на Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Уолтър Липман, Ленърд Бърнстейн, Марлене Дитрих и т.н. Онези от вас, които се лутат в този лабиринт от имена, е добре да повишат ерудицията си.

 

Доказателствата за т. нар. нов световен ред, на които съм се позовавал и дори съм показвал във вид на видеохроника, са толкова много, че ми се струва безсмислено да убеждавам когото и да било. Няма да променя мнението на предубедените. Пък и защо да хабя време и усилия заради тях? Те са извън сферата на моите интереси.

 

Преди да премина към настоящите потвърждения на всичко това, ще добавя само още две свидетелства. Понеже принадлежат на изумително арогантно лице – съвсем одъртелия Дейвид Рокфелер – сина на родоначалника Джон. Те красноречиво показват колко отдавна е готвено сливането на САЩ с Китай. Както и „светлото бъдещена човечествотоновият световен ред, par excellence[20] комунистическо робство.

 

През 1973 година архикапиталистът, най-старшият представител на втората по богатство фамилия на света, основателят на Тристранната комисия – едно от министерствата на невидимото световно правителство, посещава Китайската народна република. Начело на партията – фактически и на държавата – е председателят Мао Дзедун. Джоу Енлай е държавен глава само за парлама, за показ, за маскировка.

 

Дейвид Рокфелер се среща и с двамата. Разговаря с тях. Обикаля страната. И когато се връща, представя нещо като неофициален отчет, предназначен за масовата публика. Помества статия в свързвания с „левите“, Демократическата партия, “The New York Times”. Тя е озаглавена „От един пътешественик в Китай“.[21] (Вижте следващата илюстрация.)

 

В статията си тогавашният председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен шеф на водещата се семейнаChase Manhattan Bank”, а също така и глава на фамилията, притежаваща едва ли не половината световна петролодобивна и нефтопреработвателна индустрия, не крие своето възхищение. (Вижте илюстрацията.)

 

Човек незабавно бива впечатлен от усещането за национална хармонияКаквато и да е цената на Китайската революция, тя очевидно е успяла не само в изграждането на по-ефикасна и вярна администрация, но също и във възпитаването на висок морал и на една целенасочена общност….

 

Общото състояние на икономиката и социалният прогрес са не по-малко впечатляващиУлиците и сградите са чисти, без нито едно петънце, а медицинските грижи са силно подобрени. Очевидно е, че престъпността, наркозависимостта, проституцията и венерическите болести са напълно елиминирани. Съвсем обичайно е вратите да не биват заключвани…. Сега осемдесет на сто от децата ходят в начално училище, сравнено с 20 процента преди 20 години.

 

Нашите домакини бяха изпипали всяка стъпка от пътуването ни с хореографска прецизност. Въпреки, че всички наши претенции бяха задоволени, явно е: видяхме онова, което те искаха да ни покажат. Теми като Тайван и Камбоджа предизвикват втвърдяване на позициите, но разговорите не се основаваха на плитката идеология. Китайците изглеждат тъй убедени в правилността на тяхната собствена представа за света, че не изпитват необходимост да я налагат агресивно.[22]

 

Ще изминат още близо две десетилетия, докато същият Дейвид Рокфелер ще се обърне към участниците в редовната годишна среща на Тристранната комисия[23] – настоящи участници в нея са свързаните с БКП, ДС и тайните общества Петър Стоянов, Меглена Кунева-Пръмова и Цветелина Бориславова Карагьозова – със следното откровение:

 

Със сигурност свръхнационалният суверенитет на един интелектуален елит и на световните банкери е за предпочитане пред националното сомоопределение, практикувано през предходните векове.[24] (Вижте горната илюстрация.)

 

Да се върнем на първия цитат. Дейвид Рокфелер открито заявява, че е „впечатлен от усещането за национална хармония“. Но също така декларира, че въобще не се вълнува от цената, на която е постигната тя, ако изобщо съществува. За него „Китайската революция очевидно е успяла“!

 

Цената, която платиха горките китайци, се измерва с повече от 70 милиона без време и насилствено отнети живота! Не, тук не става дума за „някаква си личност“, а за голяма държава с огромно население, „изтрити от лицето на земята“. Готови ли сте да я платите с вашия живот и с този на рожбите си?

 

Схващате ли, че още тогава са били изливани темелите на днешното настъпление на комунизма в САЩ. Но неговите крайъгълни камъни са поставени преди един век, смятано от днес – на 23 декември 1913 г., когато Конгресът приема Закона за Федералния резерв. А часове по-късно президентът Уудроу Уилсън с подписа си го прави валиден, действащ – до ден днешен.

 

Какво ви интересува извън любопитното? Не се отнася до вас? Глупци!

 

Светът стремглаво пропада към пропастта на единната държава и комунистическото робство в нея. Но вие все така не вярвате? Буквално преди дни в едно от Техните централни издания – познатия ви “The New York Times”, беше обнародвана статия, озаглавена многозначително: „Краят на националната държава?

 

И това ли не предизвиква вашия интерес? Понеже живеете чудесно, може би? Или обратното, смятате, че не може да стане по-лошо и в единната световна комунистическа държава от Ротшилдово-Марксов тип ще сте по-добре? Всеки носи глава на раменете си. Онези, които не я ползват като поставка на фризьорски манекени или за закачалка на шапки, могат да решат сами.

 

Авторът на публикацията припомня, че всяка петилетка „Националният съвет по разузнаване на САЩ, който консултира директора на ЦРУ, обнародва доклад, в който прави дългосрочни прогнози на глобалните тенденции. По-рано тази година той издаде своя най-нов доклад „Алтернативни светове“, който включва сценарии за това как ще изглежда светът след едно поколение.

 

В един от сценариите – „Свят без държави“, са включени представи за планета, в която урбанизацията, техниката и технологиите, както и концентрацията на капитала е довела до пейзаж, където правителствата са се отказали от истински реформи и са договорили с други участници, в качеството им на подизпълнители, предоставянето на много от отговорностите си. Тези подизпълнители се обособяват в нещо като анклави със свои собствени закони.

 

Предполагаемата дата за тези сценарии е 2030 година. Но за начало на Свят без държави трябва да се приеме 2010 г.: макар доста от нас да не го разбират, „светът без държавидо голяма степен разкрива как вече действа едно глобално общество. Това не означава, че държавите не съществуват повече. Но те са станали само една от множеството форми на управление.

 

Бърз преглед на целия свят разкрива, че където икономическият растеж и иновациите са най-успешни, чудото е скрито в хибрида между обществено-частната, вътрешно-чуждестранната връзка.

 

През последното десетилетие, като прекосите Африка, Близкия изток и Азия, виждате, че навсякъде там са се разпрострели стотици подобни зони. През 1980 г. Шензен стана първата такава в Китай. Сега те покриват цялата страна, която стана втората по големина икономика на земята. [Третата. Първата е семейство Ротшилд, а след три години Китай ще изпревари САЩ.]

 

В арабския свят има повече от 300 от тях, макар над половината да са съсредоточени в един град – Дубай. Да започнем със свободната зона Джебел Али, която днес е една от най-големите в света и разполага с най-ефективните пристанища. Сега тя съдържа в себе си финанси, медии, образование, здравни услуги и логистика [материално-техническо обезпечение]. Дубай е толкова наситен с интернационално регулирани търговски центрове, както е и най-гъсто населеното емирство на суверенната Арабска федерация.[25]

 

Авторът изобщо не засяга една от най-важните сфери в човешката, респективно – обществената дейностдуховната. Какви са предвижданията на мъдрецитеза нея? Какво ще стане с верските и културните различия? Ако човечеството ще бъде принудено да живее в униформената среда, в която, по думите на Дейвид Рокфелер, „престъпността, наркозависимостта, проституцията и венерическите болести са напълно елиминирани“, спасибо, товарищи. Аз не желая. По-добре да умра.

 

Това ми е минало през главата. Цели 40 лазарника пребивавах в него. Аман!

 

Никой да не изопачава схващанията ми. Не одобрявам престъпността, но тя бива ликвидирана само в стерилните общества. Единствените такива в историята на човешкия род бяха социализЪмът в СССР и останалите васални нему страни, и в нацистка Германия. Тоест – в тоталитарните режими. А какви бяха те? Престъпни!

 

Само като си спомних, настръхнах. Наистина. Тръпки ме побиха.

 

 

Живот под строй? Смъртта е по-привлекателна

 

 

Тези диктатури раждаха и отглеждаха страхливи, подли сиви същества, облечени в бозави и грозни дрехи, лишени от възпитание и нормални, цивилизовани човешки обноски bon ton, изтъкани от ненавист и готовност за насилие, неуважаващи свободата и затова незачитащи правата на другите, които се отличават с различни от техните мнения и вкусове.

 

Много дълго, десетилетия наред, при социализЪма на комунистите имаше три вида хляб, толкова вида сирене и кашкавал, обувкивсичко. Бяхме длъжни да се правим, че възхваляваме вожда, приемаме неговите и на съпартийците му простотии за гениални“. Нямахме друг избор, освен да се съобразяваме с линията на партиятаединствено правилната. Иначе рискувахме затвор, даже затриване.

 

Милиционерите първо преследваха за тесни панталони, после за широки; за дълги бухнали рокли, сетне за къси поли; за остри обувки, след това за тъпи с бомбета; не разрешаваха райета, карета; дълги коси на мъжете, късина жените, бръснеха брадите…  Има ли смисъл да изброявам? Даже сградите бяха еднакви. Не само панелните спални, но и селските къщи бяха строени по няколко типови проекта. Индивидуалността беше немислима. По улиците се движеха хора-чукове. За началници издигаха задници с уши

 

Както се заливаше от смях сестричката на мой близък приятел, колчем я посрещах на летището на идване от Париж за ваканцията: „Всичко е еднаквои зданията, и колите и облеклото на хората

 

На мен не ми беше до смях, но малката Софѝ – така се казва, не беше виновна.

 

Сега си мисля, затова ли, заради цялата еднообразна и лишена от разум и етика свинщина в поведението на хората лиБоб Гелдоф предупреди, че краят на света ще настъпи през 2030 година, както май единствен съобщих?[26] Главният „плъх“, певецът на някогашната британска пънкарска група “Boomtown Rats”, заяви:

 

Следващата война няма да бъде като Първата и Втората световни. Тя ще бъде последната, ще постави края

 

Може да не стигнем до 2030 година. Незабавно се нуждаем от обръщане с лице към проблема с климатичните промени.[27]

 

Защо нарекох един „сър“ с обидното „плъх“? Ами названието на групата беше „Плъховете от града, изживяващ внезапно пренаселване“. Да, ето какво означава “Boomtown Rats”.

 

Гелдоф е Тяхно момче – масон. Като знам как размахват плашила, за да завръщат човешкото стадо, нищо чудно да са го наели, за да стряска хората.

 

Иначе, урбанизацията, с нейната унификация и обезличаване, е неопровержим факт. А при такива условия човечеството може да се изхранва единствено чрез т. нар. интензивно земеделие. Нямам предвид механизацията, а останалите съвсем непомощниметоди и технологиипрекомерното изкуствено наторяване, поголовното и безразборно използването на пестициди, и най-вече отглеждането на генно модифицирани културиистински масови убийци.

 

Дали не е възможно противопоставяне? Не вярвам в произволно поднесените примери. Някому е дадено това право, но временно. Например на Майкъл Блумбърг – кмета на Ню Йорк, който заявил: „Не слушам много Вашингтон.“ Но е ясно, че Вашингтон слуша него.[28] Просто Блумбърг е един от Тях – еврейски милиардер, какво повече?

 

Ако не се доверявате на мен, обърнете внимание на друг евреин, при това комунист, на всичко отгоре и „активен борец против фашизма и капитализма“ (АБПФК) – нали такива са всеобщите туземни любимци?

 

През 1978 г. агент на Държавна сигурност подслушал разговор между „двама мъже“, както е записал. Единият, обозначен като „О“, бил Анжел Вагенщайн. Той се представял като ненавиждащ ционизма и ционистите и то по наследство. Баща му – „бай Раймонд! Абсолютно ляв терорист!… Абсолютен терорист!Бил готов в името на комунизма още пет катедрали да вдигне“, без значение дали има и евреи в тях. Доносът на агента е пространен. На страница 60 той е записал как „О“ изрекъл дословно следното:

 

Баща ми така си и умря като терорист, който като му кажеш Израел, посиняваше от омраза, защото за него пък беше идентично Израел и ционисти, а той си е посветил целия живот… Има едно поколение евреи-комунисти, които са си дали живота на борба с ционизма. Но разбирам, че това е според мене една тактика, не смея да я съдя и осъждам. Аз съм сигурен, че ще дойде ден, когато ще дойде ден и ще се каже,[29] че това беше погрешно. Погрешна тактика по еврейския въпрос, която създаде излишно напрежение в международен мащаб, излишно затруднение в нашата външна политика създаде и ние загубихме не само тези приятели.

 

Мене ми пука за ония три милиона евреи в Ню Йорк от които има триста хиляди, които формират до известна степен американската външна политика. Защото три милиона души в едни шест милиона, от които една част е в „лобито“, политическото или стопанското лоби“, една част е във военно-промишления комплекс. Това са ми класови врагове на мен.

 

По някакъв начин те формират политиката в САЩ. Ние им дадохме оръжие в ръцете да пукат. И то функционира не само към нас… Аз също съм леко дистанциран. Нямам самочувствие еврейско. Ако съм го имал, това са го докарали вносно, отгоре ми го напомняха, тогава съм казвал на инат, да.[30]

 

Онези от вас, които през 1978 година са били на съзнателна възраст: Бяхте ли наясно тогава, четриста хиляди нюйоркски евреи „формират американската външна политика“?

 

Ще допълня, с няколко бележки за АБПФК, другаря Анжел Вагенщайн, който по онова време бил наследствен антиционист.

 

Неговият баща – бай Раймонд, „абсолютно ляв терорист“ на когото е наречен единият му син, „като му кажели Израел, посинявал от омразаиотдал живота си на борба с ционизма“. Бил готов „още пет катедрали да вдигне“. Защо „още“? Значи е участвал във „вдигането“ на поне една. И тя няма как да е друга, освенСвети Крал“, днесСвета Неделя“! Най-големият и кървав атентат на планетата за целия ХХ век!

 

Синът на другаря АнжелРаймонд Вагенщайн, наречен на своя дядо „абсолютен терорист“, е преуспяващ издател. Той е представител на френски еврейски капитали. На онези, които баща му Анжел смятал за свои „класови врагове“! Раймонд се води собственик на ИздателствоКолибри“, което първоначално беше специализирано в литературата за деца, сиреч – във възпитанието и в образованието на подрастващите нашенчета. Запомнете това, важно е.

 

Разказвали са ми как, когато от Франция му изпратили чисто нов, но малък автомобил Peugeot”, Раймонд Вагенщайн се намръщил. Контрагентите му оттатък побързали да сменят возилото слимузина от същата марка. Толкова ли е важен?

 

Самият Анжел не се смятал за евреин.

 

След 10 ноември 1989 година същият този дегенерат и болшевишки терорист беше водеща фигура в родената и отгледана от БКПопозиция“. От противник на ционизма се преобрази в ционист. От години поне петнадесет прекарва всяка зима на топличко в ционисткия рай Израел. Подписвам се под това.

 

Но вие им вервайте. И приемайте, че всеки има правото да се променя

 

 

 

 

 

Това е положението. По този начин БКП и нейните служби за партийна сигурност запазиха властта, заграбиха националното богатство и ковяхадемокрацията“. Днес сме свидетели на поредното повторение на историята не като фарс, а като гротеска. След него ще настъпи естественото дълго униние.

 

Много младежи ще поемат към онаятежка чужбина“, която ги очаква в позата на настръхнал таралеж. Други ще бъдат проверенив биткитеи ще ги уредят с кариери.

 

Но явно, докато диша, нашенецът няма да изгуби нито своя наивитет, нито надеждата си. Колкото и празна да е тя

 

 

Фантастично е, но националсоциалистите споделят общи идеи

заедно със Съветска Русия и Цион[31]

 

 

Ако и това не ви стига, нека цитирам още един разсекретен документ на Държавна сигурност. През 1984 г. службата е разполагала със своя „къртица“ – несъмнено евреин, на заседанието на Европейския комитет на Световния еврейски конгрес (ЕК). По онова време начело на глобалната ционистка организация е бил интернационалният престъпник и мизантроп Едгар Бронфман.

 

Той е най-прекият наследник на канадската криминална фамилия Бронфман, която е натрупала богатството си по време на „сухия режим“ през двайсетте години на ХХ век чрез контрабандно производство и внос на алкохол в САЩ. Те са основатели и са главните собственици прочутата компания “Seagram Company Ltd”.

 

Едгар Бронфман беше замесен в поредица от финансови далавери, свързани с груби законови нарушения. Например, при придобиването на дялове от DuPont”. Освен това той инвестира в развлекателната индустрия. Държи контролните пакети от акции на киностудиите “Universal Studios”, “MCA”, в звукозаписните гиганти PolyGram” и “Deutsche Grammophon”.

 

Впрочем, през последното десетилетие “The Coca-Cola Company” и “Pernod Ricard” последователно развалиха дослука си съсSeagram”. Заради непочтено и нелоялно поведение на Едгар Бронфман и екипа му

 

Но на 2 април 1984 г. агент на Държавна сигурност – със сигурност високоплатен комунист, антиционист и настоящ яростен ционист, е докладвал за проведена среща на германския канцлер, „обединителяХелмут Колкриптоевреин и илюминат,[32] с въпросния Едгар Бронфман. Според доклада на ченгето, инициативата е била на западногерманеца.

 

Кол е уведомил Бронфман“ – се твърди в документа, – „че правителството на ФРГ засега няма намерение да продава оръжие и военни материали на Саудитска Арабия.

 

Едгар Бронфман е имал среща и с френския президент Франсоа Митеран, на която били обсъдени отношенията между страните от Европейската икономическа общност… Разговорите били оценени като „искрени и отговорни“.

 

Делегацията на ЕК се е срещнала и с френския външен министър Клод Шейсон в качеството му на председател на Съвета на министрите на външните работи от ЕИО.[33]

 

Няма да спестя питането: Кой върти на пръста си този свят? От какъв зор държавни и правителствени глави, шефове на национални дипломации, се държат подчинено и угоднически с гаулайтера на някаква неправителствена земляческа организация?

 

И това ли е малко? Хайде да добавя още. Нека припомня какво стана преди десетилетие в Грузия. На 23 ноември 2003 г. беше направена поредната стъпка по пътя, предвиден от Збигнев Бжежински. „Демократизацияпо американски, което ще рече по ционистки образец.

 

На този ден привечер, след намесата на „посредника“ – руския външен министър Игор Иванов,[34] с майка грузинка, президентът на Грузия Едуард Шеварнадзе беше принуден да подаде оставка под натиска на уличните протести. На пръв поглед нищо лошо, като се има предвид биографията на застаряващия съветски комунист: бивш шеф на Грузинската компартия, министър на вътрешните работи, тоест – свързан с КГБ, министър на външните работи на СССР.

 

Ала странно, в радостта след обявяването на новината на преден план на телевизионните екрани (наблюдавах предаванията на BBC, “Euronews” и CNN с една и съща картина) в продължение на петнадесетина минути се вееше знамето наИзраел! Сетне се появи и американският флаг. Всеки втори събеседник говореше приличен английски самерикански акцент. Ръководителите на „кадифената революция“, както беше наречен превратът, се оказаха американски възпитаници, даже работили отвъд Океана. Независимо от връзката им с компартията и Шеварнадзе. Последният призна:

 

Обичат ме или не, уважават ме или не, всички тези хора са мои деца.[35]

 

Те са част от доброволните отряди на ЦРУ, в които се записаха комунисти от всички бивши социалистически страни. У насс лопата да ги ринеш. Не се налагаше дори да ги вербуват. Те сами се предлагаха.

 

Твърде съмнителна беше и светкавичната (явно подготвена предварително) реакция на тогавашния държавен секретар на САЩ Колин Пауъл. Впрочем, той също има еврейска кръв. И през 2008 г. с лекота подкрепи кандидата за президент на демократите Барак Обама, макар да е… републиканец. Колко познато!

 

Както съобщи малко след полунощ, в 0,55 часа московско време на 24 ноември 2003 г. една от руските медии в интернет:

 

В телефонен разговор с и.д. президентката на Грузия Нино Бурджанадзе държавният секретар на САЩ Колин Пауъл изрази задоволството си, че конфликтът в Грузия беше разрешен в конституционните рамки, съобщиха журналисти в Парламента на страната. По думите на К. Пауъл, САЩ са готови да окажат помощ на Грузия. Въпросът ще бъде обсъден по-подробно в хода на телефонните преговори през следващите два дни…[36]

 

Същото четем и в „Утренная газета“.[37] И без друго Грузия е най-големият получател на помощи от Съединените щати след Израел и Египет. През последните шест години Съединените щати са дали (на Грузия) 1,3 милиарда долара помощи на тази нация от близо пет милиона жители.[38]

 

Работата е в това, че през тази страна вече се строеше петролопроводът от Баку, през Азербайджан до Турция. И той трябваше да бъде в американски ръце, като част от формулираната от Бжежински стратегическа целзавладяването на каспийския нефт.

 

САЩ ме предадоха, оплака се подалият оставка грузински президент Едуард Шеварднадзе в интервю за британския „Дейли Телеграф“. Той не разбирал защо е изоставен, след като политически е подкрепял САЩ, включително и за Ирак. Бившият президент напомни, че като съветски външен министър е помогнал много да се избави светът от Студената война, а като лидер на Грузия е бил добър приятел на САЩ. Той подозирал намеса на американския посланик в Тбилиси Ричард Майлс, който бе посланик в Югославия при падането на Милошевич през 2000 г.[39]

 

Сега внимавайте.

 

Шеварнадзе, близък приятел на президента на Световния еврейски конгрес Едгар Бронфман – „юдейския цар“ от „Протоколите на ционските мъдреци“, както погрешно смятат някои[40]чиято фамилия по престъпен начин завзе кралската корона в производството на алкохол,[41] не се оплака, че е изоставен от покровителите си тъкмо в тази организация.

 

Колкото до комунизма и антикомунизма, следва да се припомни: Докато товарищ Шеварнадзе беше министър на външните работи на болшевишкия СССР, лично разхождаше мистър Бронфман из завардените от милиция московски улици.[42]

 

За какво ли са си говорили? Не искам да огорча самозваните ни „антикомунистчета“, но ми се струва, че тъкмо по време на тези разходки тайното световно правителство е предавало инструкциите си за приключване на експеримента, наречен социализъм. По тази причина големите комунисти от номенклатурната класа преживяха метаморфоза. И от най-яростни, заклети врагове на капитала и частната собственост се превърнаха в капиталисти и крупни собственици.

 

Игор Бунич е формулирал най-точно всичко това. Излишно е непрекъснато да го припомням. Но действително „болшевиките изчезнаха така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които тогава [през 1917 г.] ги изсипаха върху Русия.[43]

 

Сякаш в потвърждение на горното, малко след „грузинските събития“ от края на 2003 г., “The New York Times” разкри:

 

Неотдавна, през юли, г-н Буш изпрати г-н Бейкър да работи със своя стар приятел, президента на Грузия Едуард А. Шеварнадзебившия външен министър на бившия Съветски съюз в навечерието на падането на комунизма – по време, когато страната беше раздирана от политически конфликт. Преди около две седмици г-н Шеварнадзе беше принуден да се оттегли като президент.[44]

 

Юдейска Хазария няма вечни приятели. Най-точно – никога не е била приятелски настроена към някого. Така е според Тора – основния еврейски религиозен закон, уж записан от Мойсей, оформил приписваното пак на този литературен герой „Петокнижие“ – първите пет книги на Вехтия завет. Ама истината е съвсем друга.

 

Тази година екип от израелски археолози и историци приложи специална компютърна програма, която по определени критериистил, език, граматика и т.н. – прецизно установява авторството на всеки текст. След като подложиха на изследване с нея т. нар. Петокнижие – „Законът“, „Тора“, приписвано на МошеМойсей, учените разкриха: Първите пет книги на Стария завет са написани от най-малко 54 авторилитератори и рисувачии то през различни епохи! Това показаха резултатите от необоримия тест, които бяха публикувани преди месец в книгата Разшифровано: 54 писатели и рисувачи са се борили с Тора“, под редакцията на Роджър Бенет.[45]

 

Все по време на „кадифената революцияруският външен министър Игор Иванов, който лично уволнил грузинския президент, изплю камъчето. В интервю за вестник „Комсомольская правда“ той призна:

 

Москва е убедена, че Съединените щати трябва да са планирали отстраняването на Едуард Шеварнадзе седмици преди мирната революция да го свали.[46]

 

 

„Стабилизиращият“ дестабилизиращ фактор петрол

 

 

Междувременно нещо се беше скъсало по оста Вашинтон-Москва. Някой някъде не бе удържал думата си. Със сигурност този път не бяха масоните в Кремъл. Или всичко беше театър?

 

Иванов грубо разкритикува министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд за думите му по време на неговото посещение в Тбилиси, че Москва нарушава своите задължения да изтегли силите си от Грузия[47]

 

В информацията на Ройтерс, поместена в “The New York Times”, се добавя:

 

Иванов, който миналия месец помогна с посредничество за гладкото прехвърляне на властта в Грузия, заяви пред един вестник,[48] че е убеден как посещенията на емисари от САЩ, все приятели на Шеварнадзе от времето, когато бе съветски външен министър, са подготвили почвата за по-късното отпътуване на лидера ветеран.[49]

 

Само за сведение: Информационната агенция Ройтерс е основана през 1851 г. от евреина Питър Пол Джулиъс Ройтър, чието истинско име е Изрейъл Биър Джосафат[50].[51]

 

Все в същото интервю Иванов направо обвинява бившия държавен секретар Джеймс Бейкър и интернационалния еврейски аферист Джордж Сорос за бедите, стоварили се връз главата на грузинския държавен глава.[52]

 

Доста хора не проумяха защо американците постъпиха така със своя доверен човек в задкавказката страна. А всичко е предвидено отдавна:

 

Управниците на гоите[53]бяха само параван за нашето управление.[54]

 

Преди да сме се възцарили, ще създадем и размножим франкмасонски ложи във всички страни на света и в тях ще вкараме всички можещи да бъдат действително изявени дейциВсички тези ложи ще централизираме под едно, известно само на нас управление, което ще се състои от нашите мъдрециЧленовете на тези ложи почти винаги ще бъдат агенти на международната и националната полиция

 

Всяко учредяване на ново тайно общество също ще бъде наказвано със смърт, а онези от тях, които съществуват сега, известни са ни, служили са ни и ни служат, ще ги разтурим и разпратим по най-отдалеченитеконтиненти. Така ще постъпим и с онези гои от масоните, които знаят твърде много, а онези от тях, които помилваме, ще живеят в постоянен страх от заточение.[55]

 

В интерес на истината, световното правителство – „съветът на мъдреците“ – винаги е приемало Русия и САЩ като нещо единно. Останалото беше за нас, простосмъртните. В грузинския случай го доказва и следният пасаж от статия в лондонскияThe Independent”, който все още не беше попаднал в ръцете на почти разорения член на КПСС и офицер от КГБ Александър Лебедев и неговия син Евгений:[56]

 

Русия и Съединените щати, съперници [друг път] за господство над огромното петролно богатство в Каспийско море, явно измислиха един прагматичен съюз, за да се уверят в гладкото прехвърляне на властта в Грузия.[57]

 

На 6 декември 2003 г. американският министър на отбраната навести марионетките си в Тбилиси и предупреди Русияда напусне Грузия“.[58]

 

Ръмсфелд посети американските морски пехотинци, които обучават грузински командоси за борба против тероризма. Същевременно висш американски военен служител заяви:

 

Неестествено е (грузинците) да имат в страната си чужди войски. Те не могат да бъдат стабилизиращ фактор.[59]

 

Значи американското военно присъствие е допустимо и стабилизиращо“, а руското не е. Е, с този двоен стандарт юдео-масонските управници на САЩ едва ли ще направят Русия симпатична на закоравелите русофоби като моя милост. Но дадоха великолепен тон на антиамериканизма по планетата. Още повече, че:

 

Западът е изпълнен с желание да види как стабилността се завръща в бившата съветска страна, за да бъде осигурено и изграждането на петролопровод за 2,5 милиарда долара, който да отведе каспийския нефт до Средиземноморието.[60]

 

Ето за какво била цялата дандания. Това е действителната цел, а не мъглявите приказки за доброто бъдещена грузинците, които са племенно разделени и трудно ще преглътнат този юдео-американски залък.

 

Двамата някогашни insiders – „вътрешни хора“ – в американския шпионажКетлийн и Бил Крайстисън, са наясно с всички опасности и предупреждават:

 

Само прошепнете някъде думата „господство“ във връзка с думата „Израел“, както и „господство на САЩ-Израел в Близкия изток“, и някой левичар, който иначе е против започването на война срещу Ирак, ще побърза с обвинения, че разпространявате „Протоколите на ционските мъдреци“,[61] старата царска „налудничава фалшификация“, която изтъква един еврейски план за световно господство[62]

 

С тази разлика, че, както доказах в своята книгаСянката на Цион“,[63] тези протоколи въобще не са фалшификация, а истинска програма за действие, създадена от тайния еврейски синедрион и продадена срещу добра сума от посветен предател на ционизма.

 

Без да иска, Бжежински потвърждава достоверността наПротоколите на ционските мъдреци“, като развива тяхното съдържание в подробни указания за предстоящата тяхна борбаза овладяване на контрола над човечеството. Според него, от най-съществен американски интерес е никоя страна да не получи някакво геополитическо господство в която и да е част на Евразия. Трябва да бъде осигурен икономически и финансов достъп наглобалната общносттам.[64]

 

Сега Америка е единствената глобална суперсила, а Евразия е централната арена на глобуса. Следователно, каквото произлезе с разпределението на силите на евразийския континент, ще бъде от решаващо значение за глобалното първенство на Америка и за американското историческо наследство.[65]

 

Най-неотложната задача е да се уверим, че никоя държава или съчетание на държави не придобива способността да отстрани Съединените щати от Евразия или дори да отслаби тяхната решаваща роля на арбитър

 

В дългосрочен план глобалната политика все повече няма да съответства на концентрирането на доминираща власт в ръцете на една единствена държава. Следователно Америка не само е първата, както и единствената истинска глобална свръхсила, но е най-вероятно да бъде и последната

 

Нещо повече, тъй като Америка все повече се превръща в многокултурно общество, все по-трудно ще става за нея да оформя съгласие по външнополитически въпроси, с изключение на обстоятелства на истински огромна и широко възприемана външна заплаха.[66]

 

Ето ви формулираната необходимост от образа на врага в лицето на Осама бин Ладен и Ал Кайда, „претворена в живота“, казано на комунистически жаргон, в събитията от 11 септември 2001 г. Иначе прогнозата е доста точна. Наблюдаваме залеза на САЩ като империя и водеща икономика, но не и като военна сила. На път сме да видим и това.

 

Такава беше задачата, поставена пред втория мандат на Обама. Затова му гудиха военен министър от уж противниковата Републиканска партия. Чък Хейгъл ръководи Пентагона с намален бюджет. Тенденцията е той да бъде съкращаван все по-драстично.

 

Чък Хейгъл беше издигнат и предложен, за да надзирава началото на този процес от съкращения [на военните разходи], който ще продължи цяло едно поколение. Ако президент от Демократическата партия ще орязва отбраната, той може би иска да има републиканец в Пентагона, който да му осигурява политическо прикритие. И навярно предпочита някой ден да изрита заради това един награждаван герой от войните.

 

Всички обвинения спрямо схващанията на Хейгъл относно Израел са второстепенни. Истинският въпрос е, как той ще започне този дълъг процес на съкращения? Как ще успее да балансира модернизирането на армията и заплащането на военния персонал? Как ще преструктурира американската военна стратегия сда предположим455 000 униформени по-малко?

 

Накратко казано, ще може ли Хейгъл да контролира началото на американския военен упадък? Ако конгресмените не желаят Америка да залязва военно, какво им остава, освен да обвиняват гласоподавателите и самите себе си?[67]

 

Както разбирате, трябваше да бъде намереннеобходимия грешник“, за да опере пешкира на съкратените военни разходи и военното отстъпление на американската империя. Чък Хейгъл отдавна е нарочен завраг на Израел“.

 

Произраелски групировки се опитаха да провалят възможен план на Белия дом за назначаване на бивш републикански сенатор като следващ министър на отбраната на САЩ“ – прочетохме в лондонски всекидневник. – „Те определиха негов коментар по отношение на еврейското влияние в американската политика като „граничещ с антисемитизъм“.[68]

 

 

Ние печелим от едно нещо и то е нападението над кулите-близнаци

и Пентагона, и от американската война в Ирак[69]

 

 

Хейгъл е ветеран от Войната във Виетнам. Което за поколенията, родени преди шейсетте години, е признак на патриотизъм. Награждаван е с ордени. Но е допуснал два… пропуска. Първият е, че когато израелското предложение за налагане на икономически санкции на Иран  било внесено за приемане в Сената на Съветските американски щатида, за задължително приемане, защото двукамарният Конгрес е част от законодателните органи на интернационалното еврействоЧък Хейгъл гласувал против.

 

Вторият му грях е, че през 2008 г. в интервю изтървал фразатаеврейско лоби“. Това беше достатъчно, за да не може да заеме важния на пръв поглед пост. Дългогодишният Gauleiter на една от многото еврейски организации от рода на Gestapo, КГБ и ДС, Ейбрахъм Фоксман от Антиклеветническата лига, наистина е определил изказването на политика като „граничещо с „антисемитизма“!

 

Пред вестник “The Washington Postфашистът Фоксман обяснил, че „архивните данни, които свързватХейгълс Израел и с американо-израелските отношения, в най-добрия случай могат да бъдат оценени катосмущаващи“, а в най-лошия – „възможно най-лошите. Най-консервативната Републиканска еврейска коалиция определи, че неговото назначение би билошамар по лицето на всеки американец, който е загрижен за сигурността на Израел

 

Джей Карни, секретар по печата на Белия дом, отклони въпросите, отправени по повод на коментарите от страна на произраелските групировки. Но декларира, че президентъте дълбоко замислен и загриженза г-н Хейгъл.[70]

 

Все пак републиканецът зае поста министър на отбраната в кабинета на демократите. Утре, ако се наложи, ще си избършат ръцете с него. И ще припомнят „антисемитизма“ му…

 

Подчертавам: когато споменавам военното отстъпление на американската империя, нямам предвид нейното незабавно, а постепенното й оттегляне. Докато новатаКитай, набере въоръжена мощ. Все под контрола на Братството.

 

Да уточня. На английски наричат малките, вътрешните братства “Brotherhood”. А голямото, интернационалното, което ръководи света – “Fraternity”. За него Израел и евреите винаги имат право.

 

Американският философ, евреинът Ноам Чомски, се позовава на Констанс Хилиърд, чернокожа преподавателка във Факултета по изкуствата в Университета на Северен Тексас. След обиколка на Близкия изток тя написа и издаде книгата „Има ли бъдеще Израел?: Казусът с постционистката държава“.[71] Признавам, че не съм я чел, но имам бегла представа.

 

Чомски, известен критик на Израел с неуточнени ту либерални, ту социалистически убеждения, е съгласен с повдигнатите от Хилиърдтвърде критични въпроси“. Тя отсъдила, че „докато онези, които се самоопределят като „поддръжници на Израел“, не пожелаят да разберат всички морални и геополитически реалности, фактически ще подкрепят моралната дегенерация и окончателната разруха на Израел“.[72]

 

Става дума за нравствен проблем, който не може да намери решение в юдаизмакараимскистарозаветен, класическиталмудски, или езотериченкабализъм. Докато основната тема в статията, от която е взет цитатът на Чомски, е съвсем екзистенциална и многократно е поставяна за обсъждане в тази медия. Тя ни засяга пряко. Ала това е забележимо само за онези, които са отворили съзнанието си за истината, натрупали са познания и са добили съответната не просто човешка, а национална сетивност.

 

Иде реч за самото съществуване на Израел като еврейска или ционистка държава. Не е съвсем едно и също, понеже по света се срещат вярващи евреи, които отричат ционизма като богоборска идеология и нацистка практика. А ционистите и талмудистите постоянно си служат с лъжи и настройване на хората едни срещу други. Така по-лесно постигат своите пъклени цели.

 

Един от най-потърпевшите е доскорошният ирански президент, евреинът Махмуд Ахмадинеджад. Да припомня някои подобни неща, които бяха изтрити от YouTube. А заслужават внимание.

 

 

 

 

 

Индоктринацията, промиването на мозъци, превземането на съзнанието са изумителни оръжия. Ние постоянно сме подложени на техния обстрел. Често пъти – без да усещаме или осъзнаваме.

 

Срещу измамите и изопаченията се бореха и не престават да го правят почтените евреи. Преди години може би най-известният американски писател-фантаст Айзък Азимов, също евреин, беше писал:

 

Често ме питат дали съм ходил в Израел. Лесно е да се предположи, че съм. Добре, ама аз не пътувам. Наистина. Но ако го правех, може би щях да посетя Израел. Спомням си какво беше през 1948 година, когато основаха Израел, а всички мои еврейски приятели изпаднаха в екстаз. Не и аз.

 

Рекох им: „Какво вършим? Установяваме се в гето, в някакво малко кьоше сред огромно мюсюлманско море. Мюсюлманите никога не ще забравят и няма да простят. А Израел, докато изобщо съществува, постоянно ще воюва.“

 

Присмиваха ми се, но се оказах прав. Няма как да се спра и да не споделя усещането си, че евреите наистина нямат правото да присвояват територия, само защото преди 2000 години хора, които те смятат за свои предци, са живели там. Историята върви напред и в действителност няма как да я върнете обратно.[73]

 

Най-сетне опираме до нас. Защото този проблем ни засяга пряко. Според Параг Кана, изследовател в един от мисловните центрове на Интернационала – „Нова американска фондация“, арабският свят никога повече няма да си възвърне повехналата слава. Наложената след Втората световна война разпокъсаност, т. нар. революции от последните три години, експлоатацията на американските находища от шистов петрол и природен газ и подкупните управници го обричат на второстепенни роли.

 

Авторът забелязва начални опити за разделяне и разпокъсване даже в Китай, стиснат в здравия юмрук на комунистическата партия, та сред арабите… Но макар и с половин уста намеква за евентуалното възникване на две нови национални държавикюрдска и палестинска. Като подчертава, че двата народа „заслужават това“.[74]

 

У нас прекалено дълго патриотизмът, чувството за национална гордост, но не само от някакво мъгляво и изопачено минало, но и от постиженията на настоящето, бяха потискани и даже преследвани. Винаги изтикваха примера на големия брат“. А той неизменно насаждаше у българите комплекс за малоценност. Натрапваха ниосвободители“ и какви ли не още… Независимо от това, че всички те произлизат от нас физически, а в много случаи – руснаци, украинции духовно.

 

Повече от седем десетилетия липсват качествени и достатъчно осведомени анализатори, носещи чувство за дълг пред народа и родината. Тъкмо се избавихме от една опека, на мига попаднахме под нова. Тя не се оказа по-интелигентна и ласкава. Невъзможно е другояче, тъй като всеки гледа своя интерес. Само ние не…

 

А пръкналите се от нищото неонационалистчета, патриотари и всякаква подобна измет? Те, без изключение, са част от плана за досъсипване на България и затриването на българите. Нищо, че кресливо плещят противното и размахват трикольора като хоругви на литийно шествие. Чиста проба комунизъм и милиционерщина, братя и сестри, които все още сте с акъла си!

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Призовавам ви: Моля, влезте в страницата „Диагнозите ви“. Нека всеки се изправи сам пред спомена за Съвестин и собствената си съвест.

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на най-редовните дарители: Красимира Н. от Пловдив, Мария М. от Варна и Христо Р. от София.

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Можете да гледате най-новото предаване

 

 

„Безкомпромисно с Георги Жеков“

 

 

на адрес:

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=RSdz67FP9M0

 

 

Също така – на страницата „Агора“, където е обнародвано от Георги Джелебов по темата „Последната диагноза на Ифандиев….“

 

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 


[1] Олигополия – словосъчетание от гръцките думи ὀλίγος (олигос), което ще рече „малцина“, „шепа“; и πωλεῖν (полейн) – „да продам“. Олигополията е икономическа ситуация, при която съвсем малък брой фирми контролират конкретен пазар, а конкуренцията постепенно замира. Монополизмът е по-висшата форма на олигополия, при която една компания държи изцяло определен пазар. Например у нас три електроразпределителни дружества снабдяват с електрически ток цялата страна. Между тях даже не съществува никаква конкуренция, те не си пречат. Това е монополизъм. Докато три компании държат пазара на мобилни телефонни услуги и това е истинска олигополия. Онези, които олицетворяват олигополията, често влизат в – разбира се – тайни картелни споразумения. Същото наблюдаваме в медийния сектор не само у нас. Да вземем за пример Австралия. Повече от три четвърти от средствата за масово осведомяване в страната-континент са притежание на три огромни корпорации: “News Corporation”, “Time Warner” и “Fairfax Media”. Пример за олигополия в САЩ, но в далеч по-крупни размери поради мащаба на тамошния пазар, са фирмите в познатата сфера на мобилните комуникации. Четири корпорации – “Verizon”, AT&T, “Sprint”, и “T-Mobile” контролират около 90 на сто от пазара на тези услуги, както и на продуктите, свързани с тях. Олигополията е средство за въвеждане на пазарен тоталитаризъм – монополизъм. Точно това представляваха икономиките на уж бившите социалистически страни. Единственият опит за разчупване на монополизма и въвеждане на олигополия в социалистическите условия беше проведен в Югославия. Разпаднаха я.

[2] Олигархия е словосъчетание от гръцките думи ὀλίγος (олигос) – „малцина“, и ἄρχω (архо), което означава „да владееш“, „да управляваш“, „да командваш“. Олигархия ще рече форма на власт, при която господства ограничено малцинство – олигарси. Те могат да притежават властта по линия на наследствеността, както е в монархиите и тоталитарните комунистически режими – варианти на първото, но най-вече чрез богатството си, каквото е положението в съвременния свят. Което не изключва допълнителни властови инструменти, като семейни връзки, мрежа от други контакти, военен и/или корпоративен контрол. В наши дни олигархията е факт почти навсякъде, където се плямпа за някаква „демокрация“. Естествено, тя бива отричана, тъй като влиятелните медии са в ръцете на олигарсите. А самите те – истинските управници – power elite (овластеният елит) – не се появяват в т. нар. публично пространство. Тези могъщи фигури и фамилии ръководят чрез пълномощници, на които доверяват видимата, официалната власт – authority. В нашия случай семействата от уж бившето Политбюро, от ЦК и Окръжните комитети на БКП скрито дърпат конците чрез своята гъста и недокосната паяжина от секретни връзки и зависимости. Ако щете – чрез фактически неразградената, но невидима с просто око, Държавна сигурност.

[3] Филип Льжьон за Маркиз дьо Сад и Леополд фон Захер-Мазох във: Philippe Lejeune – “On Autobiography”,  Paul John Eakin, Editor, Katherine Leary, Translator, University of Minnesota Press, Minneapolis, MN, 1989 г.

[4] Вж. “Russia ‘spied on G20 leaders with USB sticks’” by Nick Squires, Rome and Bruno Waterfield in Brussels, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 29 October 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/10411473/Russia-spied-on-G20-leaders-with-USB-sticks.html; „Американските 007 имали „ухо и ръце“ и в София“, в. „Труд“, trud.bg, София, понеделник, 28 октомври 2013 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2399512

[5] Вж. “Russia ‘spied on G20 leaders with USB sticks’” by Nick Squires, Rome and Bruno Waterfield in Brussels, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[6] “Creating an upscale service economy” by Robert Kuttner, Reuters, New York, NY, November, 29, 2012 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2012/11/29/creating-an-upscale-service-economy/

[7] Вж. “Economic Recovery and Social Investment” by Robert Kuttner, Co-Editor, “The American Prospect”; Senior Fellow, Demos, “New America Foundation t“, Washington, DC, November 2012 г., online: http://www.demos.org/sites/default/files/publications/Kuttner_Robert_Service_Sector_Recovery_November_2012.pdf

[8] Пак там.

[9] Пак там

[10] Peter Schiff – “The Real Crash: America’s Coming Bankruptcy – How to Save Yourself and Your Country”, St. Martin’s Press, New York, NY, 2012 г., стр. 274.

[11] Пак там, стр. 274-275.

[12] Вж. Niall Ferguson – “The Ascent of Money: A Financial History of the World, The Penguin Press, New York, NY, 2008 г. Книгата е в архива на автора.

[13] Вж. Zachary Karabell – “Superfusion: How China and America Became One Economy and Why the World’s Prosperity Depends on It”, Simon & Schuster, New York, NY, 2010 г.

[14] Пак там, лицев форзац.

[15] Пак там, стр. 3.

[16] “U.S. factory, housing data suggest economy losing steam”, Reuters, euters.com, New York, NY, Monday, October 28, 2013 г., online: http://www.reuters.com/article/2013/10/28/us-usa-economy-idUSBRE99L04G20131028

[17] “Britain must say ‘no’ to eastern European workers, says Cameron” by Steven Swinford, Senior Political Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 28 October 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/immigration/10409062/Britain-must-say-no-to-eastern-European-workers-says-Cameron.html

[18] По Алеко Константинов – „Бай Ганьо и опозици – ама де-де“, София, 30 октомври 1895 г.

[19] “Back to the Womb? Isolationsm’s Renewed Threat” by Arthur Schlesinger, Jr., “Foreign Affairs”, Council on Foreign Relations, Inc., Tampa, FL, July/August 1995 г., online: http://www.foreignaffairs.com/articles/51201/arthur-m-schlesinger-jr/back-to-the-womb-isolationsms-renewed-threat Цялата статия е достъпна само за абонати.

[20] Истинско, същинско, във висша степен, фр.

[21] “From a China Traveler” by David Rockefeller, “The New York Times”, New York, NY, August 10, 1973 г., стр. 31. Фотокопие от статията е в архива на автора.

[22] Пак там.

[23] Trilateral Commission.

[24] David Rockefeller, founder of the Trilateral Commission, in an address to a meeting of The Trilateral Commission, in June, 1991 г. в: Eric Dubay – “The Atlantean Conspiracy: Exposing the Global Conspiracy from Atlantis to Zion”, Chapter 16: “The Trilateral Commission”, Thailand, 2012 г., online: http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/atlantean_conspiracy/atlantean_conspiracy16.htm; цялата книга е достъпна от online: http://www.bibliotecapleyades.net/sociopolitica/atlantean_conspiracy/atlantean_conspiracy.htm

[25] “The End of the Nation-State?” by Parag Khanna, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, October 12, 2013 г., online: http://www.nytimes.com/2013/10/13/opinion/sunday/the-end-of-the-nation-state.html?_r=0

[26] Вж. “Bob Geldof: The world could end by 2030: The Boomtown Rats star gives doom-laden climate change prediction” by Liam O’Brien, “The Independent”, independent.co.uk, Monday, 7 October 2013 г., online: http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/music/news/bob-geldof-the-world-could-end-by-2030-8864186.html

[27] “Sir Bob Geldof: ‘All humans will die before 2030’” by Greg Heffer, “Daily Star”, dailystar.co.uk, London, 6th October 2013 г., online: http://www.dailystar.co.uk/news/latest-news/342876/Sir-Bob-Geldof-All-humans-will-die-before-2030

[28] “The End of the Nation-State?” by Parag Khanna, “The New York Times”, вече цит. съч.

[29] Цитатът е буквален. Не съм го редактирал. Добавил съм някои препинателни знаци.

[30] Съобщение № 033870 от „М Родопи – М“, за обект №…. псевдоним Хитрият, 13 януари 1978 г., обработил 21358, за Управление VІ, отдел І, Секретно, от особена важност! в: „Държавна сигурност и еврейската общност в България (1944-1989)“, Документален сборник, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София, 2012 г., стр. 473.

[31] Victor Klemperer – “I Will Bear Witness: A Diary of the Nazi Years, 1933-1941”, Modern Library Paperback edition, Modern Library, New York, NY, 1999 г. Виктор Клемперер – евреин, роден в Полша, син на равина д-р Вилхелм Клемперер. Неговият чичо, бащиният му брат Георг Клемперер, бил личен доктор на Владимир Улянов-Ленин. След войната остава в ГДР, където прави кариера на университетски преподавател и депутат. След смъртта му и падането на Берлинската стена се оказа, че още от младини е водил подробни дневници. Те бяха публикувани в средата на деветдесетте. Цитатът е от тях.

[32] Вж. напр. Texe Marrs – “Codex Magica: Secret Signs, Mysterious Symbols, and Hidden Codes of the Illuminati”, RiverCrest Publishing, Austin, TX, 2005 г., стр. 47, 313. Книгата е в архива на автора.

[33] Справка; Относно: Получени материали от Европейската секция на Световния еврейски конгрес, Строго секретно!, Рег. № 9868, София, 2 юни 1984 г., в: „Държавна сигурност и еврейската общност в България (1944-1989)“, Документален сборник, вече цит. съч., стр. 503.

[34] “Too Many Smoking Guns to Ignore: Israel, American Jews, and the War on Iraq” by Bill and Kathleen Christison, former CIA political analysts, “CounterPunch”, Petrolia, CA, January 25, 2003 г., online:  http://www.counterpunch.org/christison01252003.html, също и на адрес online: http://www.nadeshda.org/foren/cl.politik.frieden/p1013s1029a20.html

[35] Пак там.

[36] „К. Пауэлл выразил удовлетворение тем, что конфликт в Грузии решился в конституционных рамках“, РосБизнесКонсалтинг, Москва, Санкт-Петербург, 24.11.2003 г., online: http://www.rbc.ru/rbcfreenews.shtml?/20031124005540.shtml

[37] „США обещают помощь Грузии“, „Утренная газета“, Выпуск: 328 (1361), Москва, 24 ноября 2003 г., online: http://www.utro.ru/news/2003/11/24/252513.shtml?0119;  вж. също “Georgia’s New Leader Appeals to Washington for Emergency Aid” by Leyla Linton, “The Independent”, London, Tuesday, November 25, 2003 г., online: http://news.independent.co.uk/europe/story.jsp?story=467005

[38] “International : “Rumsfeld Visits Georgia’s New Leaders” by Thom Shanker, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 5, 2003 г., online: http://www.nytimes.com/2003/12/05/international/europe/05CND-GEOR.html

[39] „Шеварднадзе обиден, бил предаден от САЩ“, вестник „Стандарт News”, брой 3918, София, петък, 28 ноември 2003 г., online: http://www.standartnews.com/stnews/world/s3918_3.htm

[40] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, „Советская Кубань“, Краснодар, 1998 г., стр. 29.

[41] Вж. напр. Dennis McDougal – “The Last Mogul. Lew Wasserman, MCA, and the Hidden History of Hollywood”, Crown Publishers, Inc., New York, NY, 1998 г., стр. 144;  Stephen Birmingham – “The Rest of Us. The Rise of America’s Eastern European Jews”, Berkley Books, New York, NY, 1984 г., стр. 159;  Chaim Bermant – “The Jews”, Times Books, New York, NY, 1977 г., стр. 68, 69;  Howard M. Sachar – “Diaspora. An Inquiry into the Contemporary Jewish World”, Harper and Row, Publishers, New York, Cambridge, Philadelphia, 1985 г., стр. 409.

[42] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, вече цит. съч., стр. 29.

[43] Игор Бунич – „Златото на партията“, Издателство „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 350.

[44] “International : “Bush Sending Baker to Iraq to Deal With Its Debt Problem” by Maria Newman, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 5, 2003 г., online: http://www.nytimes.com/2003/12/05/international/middleeast/05CND-BAKE.html?hp

[45] Вж. Roger Bennett, Ed. – “Unscrolled: 54 Writers and Artists Wrestle with the Torah”, Workman Publishing Company, New York, NY, 2013 г.

[46] “International: “Russia Says U.S. Planned Shevardnadze’s Exit Long Ago” by Reuters, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, December 6, 2003 г., online: http://www.nytimes.com/reuters/news/news-georgia-russia.html

[47] Пак там.

[48] „Комсомольская правда“.

[49] Пак там.

[50] Israel Beer Josaphat.

[51] Вж. Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1994 г., стр. 22.

[52] Вж. “International “: “U.S. Eyed in Shevardnadze’s Resignation” by The Associated Press, “The New York Times”, New York, NY, Saturday, December 6, 2003 г., online: http://www.nytimes.com/aponline/international/AP-Russia-Georgia.html

[53] Гой е понятие от Талмуда и означава говедо, добиче. С него евреите обозначават неевреите. Например всяка заран евреите са длъжни да благодарят на Бога за това, че не ги е направил гои, т.е. нищожества като нас. (Вж. напр. Menachem Gerlitz – “In Our Leaders’ Footsteps”, Volume One: “The Baal Shem Tov”, “Oraysoh” Publishers and Distributors of All Judaic Works, Jerusalem, 5743 г., 1983 г., стр. 58.)

[54] Протокол № 20.

[55] Протокол № 15.

[56] Вж. “’They’ve got all they want,’ says not-so-rich Alexander Lebedev: Russian businessman says campaign to destroy businesses has left him with ‘some potato and cereal production’” by Shaun Walker in Moscow, “The Guardian”, theguardian.com, London, Wednesday, 30 October 2013 г., online: http://www.theguardian.com/media/2013/oct/30/alexander-lebedev-russia-fortune-campaign

[57] “Georgia’s New Leader Appeals to Washington for Emergency Aid” by Leyla Linton, “The Independent”, London, Tuesday, November 25, 2003 г., online: http://news.independent.co.uk/europe/story.jsp?story=467005

[58] Вж. “International : “Rumsfeld Visits Georgia’s New Leaders” by Thom Shanker, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 5, 2003 г., online: http://www.nytimes.com/2003/12/05/international/europe/05CND-GEOR.html;  “International : “Rumsfeld Pledges U.S. Support for Georgia” by The Associated Press, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 5, 2003 г., online: http://www.nytimes.com/aponline/international/AP-Rumsfeld.html;  “U.S. Sees Real Instability Threat in Georgia” by Rueters, “The New York Times”, New York, NY, Friday, D ecember 5, 2003 г., online: http://www.nytimes.com/reuters/politics/politics-georgia.html

[59] Пак там.

[60] “U.S. Sees Real Instability Threat in Georgia” by Rueters, “The New York Times”, New York, NY, Friday, December 5, 2003 г., online: http://www.nytimes.com/reuters/politics/politics-georgia.html

[61] Впрочем – достойно и почтено действие в полза на човечеството.

[62] “Too Many Smoking Guns to Ignore: Israel, American Jews, and the War on Iraq” by Bill and Kathleen Christison, former CIA political analysts, “CounterPunch”, Petrolia, CA, January 25, 2003 г., online:  http://www.counterpunch.org/christison01252003.html, също и на адрес online: http://www.nadeshda.org/foren/cl.politik.frieden/p1013s1029a20.html

[63] Вж. „Сянката на Цион“, част І, Издателство „Жарава 2002“, София, 2002 г.  и  второ издание:  ИК „Огледало“, София, 2003 г., гл. V. 3., стр. 226.

[64] Вж. Zbigniew Brzezinski – “The Grand Chessboard – American Primacy And It’s Geostrategic Imperatives“, Basic Books, New York, NY, 1997 г., стр. 148.

[65] Пак там, стр. 149.

[66] Пак там, стр. 198, 209, 211.

[67] “Why Hagel Was Picked” by David Brooks, “The New York Times”, New York, NY, Monday, January 7, 2013 г., online: http://www.nytimes.com/2013/01/08/opinion/brooks-why-hagel-was-picked.html?hp&_r=0

[68] “Pro-Israel groups want to block appointment of Chuck Hagel as new US defence secretary” by Raf Sanchez, Washington, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 19 December 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/9756172/Pro-Israel-groups-want-to-block-appointment-of-Chuck-Hagel-as-new-US-defence-secretary.html

[69] Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и лидер на партията Ликуд пред вестник “Ma’ariv” в: “Did Israel benefit from the 9/11 attacks?” by The Economist, “The Economist”, economist.com, London, April 16th 2008 г., online: http://www.economist.com/blogs/democracyinamerica/2008/04/did_the_911_attacks_benefit_is

[70] [70] “Pro-Israel groups want to block appointment of Chuck Hagel as new US defence secretary” by Raf Sanchez, Washington, “The Telegraph”, вече цит. съч..

[71] Вж. Constance Hilliard – “Does Israel Have a Future?: The Case for a Post-Zionist State”, Potomac Books Inc., Dulles, VA, 2009 г.

[72] Вж. “Dissent or Destruction?” by Edward Alexander, “FrontPage Magazine”, frontpagemag.com, Sherman Oaks, CA, July 21, 2010 г., online: http://frontpagemag.com/2010/edward-alexander/israels-critics-and-israels-enemies/

[73] Isaac Asimov – „Asimov Laughs Again: More Than 700 Jokes, Limericks and Anecdotes”, HarperCollins Publishers, New York, NY, 1992 г., стр. 74-75. Книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books/about/Asimov_laughs_again.html?id=HvtkAAAAMAAJ&redir_esc=y

[74] Вж. “The End of the Nation-State?” by Parag Khanna, “The New York Times”, вече цит. съч.