- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ЕВРОПА Е УСТРЕМЕНА КЪМ СВОЯ УПАДЪК – Част 8

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник  започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.” Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Всеки да го разбира, както желае.

 

*    *    *

 

В предната статия от настоящата поредица посочих, че „сливането“ на капиталовите корпорации на семействата Ротшилд и Рокфелер пред очите на човечеството е признание за това, че първите са господарите не само на вторите, но и на цялата глобална финансова система. Също така отбелязах как нито един анализатор не докосна дори със звук, централните банки. В западния свят повечето от тях са частни акционерни дружества. Напълно забравен остана и онзи убийствен за стандарта на живот на народите на тези страни метод за избавянена закъсалата през 2007-2008 година банкова система. Не беше обелена и дума за това как парите на данъкоплатците потекоха като пълноводни реки към трезорите на частните банки

 

 

Надолу към комунизма или за това колко прости са хората по света

 

 

Днес четем заглавия от рода на следното: „Частните банки се провалиха нуждаем се от обществено [публично] решение“![1] Още в по-предната публикация предупредих че предстоят наказателни операции спрямо големи банки. Първа падна “Barclays”. Освен наложената и голяма глоба – 370 милиона лири стерлинги, свалиха и ръководството й. (Евфемизмът е „подаване на оставка“.) Но за да си дойде всичко на мястото, май ще се окаже, че централната английска банка е насърчила нейното ръководство да наруши т. нар. Libor – междубанковото споразумение за лихвените равнища. Което, на свой ред, си е чиста проба социализъм.

Случайнона медиите беше подхвърлен вътрешноведомствен документдокладна записка от заместник-управителя наThe Bank of EnglandПол Тъкър, от която става ясно, че тъкмо централната финансова институция подтикнала шефовете на търговската кредитна фирма да намалят лихвения процент, на който теглят пари от други банки. Което е несериозно, но няма кой да го коментира. Тъй като ако вие истински притежавате финансова фирма и между вашата и останалите от бранша са приети общи правила за действие, представляващи нещо като закон, няма сила, която да ви накара да отпускате заеми с по-малка печалба, нали? Коя друга банка ще ви помогне с пари, ако предложите по-ниска лихва? Нещо не е наред…[2]

Напротив, всичко си идва по местата. Просто е било необходимо търпение, с което Братството е доказало, че разполага. И с това също така ни превъзхожда. Всички значими банки по света са част от конгломерат, да го наречем картел, оглавяван от представители на семейство Ротшилд.

Още по-важно е нещо друго, на което, изглежда, най-сетне му идва редът. Настъпва часът за прилагане на точка 4 от предложените от Маркс и Енгелс мерки за превръщането на капиталистическата икономика в комунистическа. Припомням, че тя гласи: „Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.[3]

Също така е известно, че още през ХІХ век наследниците на фарисеите и садукеите кроели планове за единно управление на света. Карл Маркс и Фридрих Енгелс поднесли на своите покровители от семейство Ротшилд теория за такова. Заради съмненията в някакви „конспиративни теории“ си позволявам поредното отклонение. Лондонският представител на прословутата банкова фамилия Нейтън Майер Ротшилд (1777–1836) бил родствено свързан с „бащата на научния комунизъм”. На 22 октомври 1806 г. той се оженил за наследницата на едно от най-известните еврейски семейства на Албиона – Хана Барент-Коен (1783–1850). Нейните родители Ливай Барент-Коен и Лидия Дайъмантшлайфър[4] били първи братовчеди. По бащина линия съпругата на Нейтън РотшилдХана, се явява правнучка на основателя на фамилията Барент-Коен. Един от техните синовеСалъмън Дейвид Барент-Коен се оженил за Сеъръ Брандес. Двамата били прабаба и прадядо на Карл Маркс.[5] На практика Мордехай Леви се оказал трети братовчед с внуците на Нейтън Майер Ротшилд.

Съгласно официализираните и масово разпространени митове Маркс бил беден и икономически зависим от своя „приятел“ Енгелс. Докато истината е, че до голяма степен неговият чичо Нейтън Ротшилд го издържал. В тази връзка главатарят на анархокомунистите, руският дворянин Михаил Бакунин иронизирал в своята „Полемика срещу евреите”, че Маркс и Енгелсс единия си крак са в банката, а с другияв социалистическото движение“.[6] Даже съвременни последователи на идеите им като членовете на американската Интернационална социалистическа организация признават, че: „Маркс започна да пише за един вестник, който беше финансиран от някои капиталисти с реформистко мислене.[7] Любопитно е дали все още някой се хваща на въдицата за „гробокопачите на капитализма“? Или допуска, че Нейтън Ротшилд и някои капиталисти с реформистко мислене страдали от суисидален комплекс?[8]

На комунистите и на онези с т. нар. ляво мислене им е лесно да обяснят всичко с диалектиката. Те са в състояние да убедят лековерните, че Маркс следвал идеи, а не материалния си интерес. Вятър и мъгла! През целия си живот брадатият внук на равин почти не е работил. Но обичал охолството и се наслаждавал на изобилната и добра храна. Никога не отказвал покана за компания, съпроводена с няколко чаши скъпо френско вино. С вече замаяна глава обичал да обяснява как германската буржоазия никога нямало да си помръдне пръста, за да се бори за идеалите на буржоазията. Понеже печелела парите си от експлоатацията на цели армии от трудещи се. И въпреки, че тези буржоа ненавиждали монархията, кралската власт и владетелите, двойно повече се страхували от възможността за безредия и бунтове от страна на подчинените си. Като през цялото време с еснафско удоволствие събирал сили от чашата сдопинг за умаи от чиниите с изтънчени ястия. Лицемерие, тъй характерно за всички комунисти.

Впрочем левитският интернационал мобилизирал кадри преди всичко от материално състоятелни, заможни и дори доста богати семейства. Тъй като тази идеология, както и повечето от останалите се крепи върху двойния стандарт – има една истина за масите – Goyim – гоите, добичетата, ние – неюдеите, и друга – за ръководните дейци. Народът просто не помни. Още в началото на ХVІ век Николо Макиавели е формулирал максимата: „Умният владетел не трябва да държи на думата си, щом си вреди, ако я удържи, и щом причините, които са го накарали да я даде, вече не съществуват.[9] Колко удобно!

Изкривеното съзнание на Маркс го довело до там, че разглеждал историята не като поредица от събития, които се намират в някаква причинно-следствена връзка. Даже не и като съревнование на идеи. Това наистина било прекалено възвишено и сложно, за да може със сръчността на талмудист да обясни нещата. Той подходил по-най-елементарния и затова най-лесния за възприемане начинборба на материални интереси?!

Досещате ли се кой му диктувал? Самият Манифест на комунистическата партиябил поръчан от Ротшилд срещу щедро възнаграждение. „Нейтън Ротшилд връчил на [Карл] Маркс два чека за общо няколко хиляди английски лири (днес равняващи се на стотици хиляди или дори на милиони долари), за да финансира каузата на социализма. Чековете бяха изложени в Британския музей, след като лорд Лайънъл  Уолтър Ротшилд – попечител на музея – завеща собствената си сбирка и библиотека на Бритиш Мюзеум.[10]

Ето как се стигнало до приписваното на Енгелс схващане, че: „Историята на всяко досегашно общество е история на класови борби.[11] Подобна отправна точка дава шансове за лесни отговори на сложни въпроси. Докато марксистите винаги са укривали истината. Често пъти повечето от тях не само не я знаелитя въобще не ги интересувала. Ако в главите им все още мъждукали последните недогорели духовни въгленчета, те скоро угасвали в борбата на материалните интереси”.

Още преди Френската революция основният девиз на франкфуртските илюминати бил: „Няма чак толкова висока стена, която магаре, натоварено със злато, да не може да прескочи.По-късно Енгелс обрисувал Маркс в поема като чудовище, посиняло от злоба и омраза, „сякаш десет хиляди дявола го бяха сграбчили за косата“.[12] Онези, които го познавали, по-късно огорчени и разочаровани обсъждали неимоверния му егоизъм. Бившят му приятел, еврейският социалист и предводител на т. нар. национални революции в Европа Джузепе Мацини писал: „Сърцето му по-скоро тупти с омраза към хората, отколкото с любов към тях.“ Наричали го „разрушителен дух“. Имал неприятни очи, които „излъчвали зли пламъчета“. Не го интересувала демокрацията.

Според Енгелс Маркс се държал като диктатор с екипа наNeue Rheinische Zeitung” – „Нов рейнски вестник“. Не понасял никаква критика. И уж се борел срещу експлоатацията, а не само експлоатирал. Буквално превръщал в роб всеки, завъртял се край него. Бил истински тиран. Цели 40 години неговата икономка се трудила неуморно без всякакво заплащанеза един покрив и къшей хляб. Маркс подкрепял робството в Съединените щати и като своя събрат илюминат генерал Албърт Пайк не криел своето расистко отношение към чернокожите.[13]

В писмо до Енгелс презрително нарекъл Фердинанд Ласалнапълно обърканиеврейски негър“. Той „остроумничи”: „Сега ми става напълно ясно, както сочат формата на главата му и начинът по който расте неговата коса, че той е наследник на негрите, присъединили се към бягството на Мойсей от Египет (освен ако неговата майка или баба по бащина линия не се е сношила с негър). Ето как това единение на еврейство с арийство на основата на негърското е произвело един необичаен хибрид. Натрапчивостта на това момче също наподобява негърска.[14]

Вече съм писал каква била представата за „най-хуманната” идеология на съставителите на „Манифеста на комунистическата партия“. Те красноречиво я изобразили още в първото изречение на своето изплагиатствано „съчинение“: „Призрак броди из Европапризракът на комунизма.[15]

Има ли добър призрак, след като е известно, че на езиците от германската група например думата (ghost, gást, gaisto, ghoizdo, geisa) произлиза от санскритското hedas и означава гняв? Като се каже призрак се разбира нещо демонично, лошо, зъл дух. Докато дух е нещо съвсем различно – на латински spiritus е дъх. Затова се говори за Свети Дух, а не за призрак.

Ето как достигаме до наши дни и онова „преформатиране“ на банковата система, за което вече писах, че Ротшилдови няма как да не наченат. Ако се върнем към Маркс и Енгелс, можем да изясним: това, в чии ръце е централната банка на САЩ, доказва на кого принадлежи и държавата. Ами останалите?

И “The Bank of England”, и “Deutsche Bank”, както и повечето други централни банки са консорциуми от частни финансови компании. Как си обяснявате факта, че на практика днес парите на повечето отделни държави по света са контролирани от Международния валутен фонд, а разпределението на паричните потоци и кредититеот тази организация и от Световната банка, която, съгласно новия юдейски заветтози път сключен между настоящия самозван Яков“, на име Ротшилд, и днешниябогнаизраилтяните” – Мамон, формулиран от Маркс и Енгелсвече се явява централна за планетата?

Лесно се хвърлят иначе справедливите обвинения, че „българите са изумително прости“, макар на пръв поглед да притежават някакво образование. Колко прости са хората по света, че не проумяват как ги тикат къмединний комунизъм“? А на свой ред, той няма нищо общо с онези идиотски идеологеми, с които са пълнили главите ви. Ето го не резултатът, а пътят към него: „Частните банки се провалиха нуждаем се от обществено [публично] решение“. Да, маршрутът на комунистите минава през медиитепосредниците или по-скоро пълномощниците на Интернационала. Тяхната задача е да промият мозъците ви, за да кандисате на всичко. И безропотно да го приемете

Не случайно Те причиняват трусове и кризи, всекидневни беди и несгоди. Съвременните хора никога не са спокойни. Братството постоянно променя правилата и ги кара да се усещат виновни. В диренето на причината и причинителите на пакостите, човеците с лекота биват разделяни по неверен и съвсем неточен принцип – на „Техни“ и „други“, „неТехни“. Дейците на Братството са овладели великолепно максимата на Макиавели “divide et impera” – „разделяй и владей“. И доказват, че тя им върши прекрасна работа. Номерата Им минават.

Колко прости са хората по света! Кой ни е виновен?…

 

 

Ротшилдови, Турция и Русия – окончателното покоряване на България

 

 

Ако трима турски султани – не слагам в сметката управлявалият съвсем кратко през 1876 г. и обявен за „луд“ Мурад V – бяха кандисали на исканията на семейство Ротшилд, може би историята на света щеше да бъде по-различна. Обаче Абдул Азис, Абдулхамид ІІ и Мехмед V не били толкова далновидни. И вярвали на своята „дадена от Аллах власт“. С това поставили и нас под зависимостта на най-могъщата фамилия на земята.

Когато през 1871 г. Втората френска империя бива повалена във Френско-пруската война и на световната политическа карта се появява обединена Германия, султан Абдул Азис се обръща към руския император с протегната за приятелство ръка. Може би нещо в кръвта му проговорило. Неговата майка била цинцаркавлахиня, тоест потомка на романизираните българи, които са преки наследници на древните т. нар. илири. Редовните читатели вече са наясно, че те са прародителите на уелсците, но също така на шотландците (келтите), на жителите на Южна Англия (Корнуол). Освен това султан Абдул Азис носел и френски гени

По това време няколко души били наясно, че петролът ще има огромно, даже решаващо значение за развитието на световната икономика през следващите десетилетия. Освен шведските братя Нобел, които първи разработили каспийския нефт, сред осведомените били и Ротшилдови, по специално представителите на френския им клон. Те поискали от султана свободен достъп до онази част от Грузия, която можела да свърже Баку с почти незабележимия дотогава пристанищен град Батуми. Но получили отказ.

У нас, в рамките на Отоманската империя, но на изконно българска земя, под влиянието на Уилям Гладстоун през 1864 г. Високата порта сключва с компанията на братята Бъркли концесионен договор за изграждане на железопътна линия от Русе до Варна. Мнозина грешат, че самият тогавашен британски финансов министър и бъдещ премиер е участвал във фирмата. Истината е, че акционер в него бил неговият брат.

Все едно. Нали се досещате от какъв зор била необходима тази железопътна линия в един затънтен ъгъл на империята – близо до васална Румъния и недалеч от Русия? Две години по-късно влаковете потеглят по нея. Проучванията в Каспийско море  отдавна са в ход. Чудно защо се премълчава един позорен факт, свързан с това строителство? При изграждането на железния път за основа са използвани камъни, които всъщност били натрошените останки от сгради в средновековната българска столица Плиска. Казват, че до тогава те били сравнително добре запазени. Дали някой не е предвиждал нашетоосвобождение“? Но непременно е държал да ни лиши от доказателства за древната и следващата ни история?…  

През 1873 г., без никаква сериозна необходимост, под досещате се чие влияние, султанското правителство прекратява концесията на братята Бъркли и прехвърля правото на експлоатация на линията РусеВарна на компаниятаИзточни железницина Ротшилдовия довереник, евреинът от Германия барон Хирш. По това време двамата вече започнали да финансират изкупуването на частни имоти в Палестина…

Вместо да приеме предложението на султан Абдул Азис за приятелство и добросъседство, под влияние на Ротшилдови и собствената си алчност царят освободител започва да финансира и насърчава въстанието в Босна и Херцеговина (1875) и Априлското в България (1876), както и почти моментално последвалата разгрома му Сръбско-турска война (30 юни 1876). Вече повечето от вас са наяснозад тези бунтове, както и зад всички революции през последните два века и половина могат да бъдат забелязани сенките и парите и целите на Ротшилдови.[16] Това не може да бъде проумяно единствено от платените „историци“ и от онези, които робуват на догмите и идеологемите.

Днес съществуват достатъчно почтени изследователи, които доказват не само руското участие в споменатите обществено-военни катаклизми. Въстанията, за които стана дума, били насърчавани и от Франция, зад чието правителство стоели Ротшилдови и преди всичко барон Едмон дьо Ротшилд.[17] Ала съвсем според обичая на Ротшилдови, те винаги са финансирали и двете враждуващи страни, настройвали народи едни срещу други. Още преди бунтовете на Балканите те подкрепяли въстанието в Полша и Литва от 1863-1864 г.[18]

Когато британският историк и бивш шпионин на короната д-р Джон Коулман проучвал документите в Британския музей, установил, че още преди смъртта на Майер Амшелоснователя на прочутата династия, неговото състояние надхвърляло сбора от съкровищата на всички най-богати хора на планетата. В Лондон Лайънъл  Ротшилд поставил под пълна зависимост министър-председателя лорд Биконсфийлд.[19]

Излишно е да припомням изключително важната роля на Бенджамин Дизраели за териториалното и етническото осакатяване на страната ни. Всъщност евреинът изпитвал „силни ционистки увлечения, които споделял в частни разговори“.[20] Британското семейство Ротшилд познавало Мери Ан – съпругата на Биконсфийлд, още преди женитбата й. Жените от фамилията дори били твърде близки с нея.[21] Самият Дизраели често бил канен на тържества в дома на Ротшилд. „Те го смятали за част от семейството.“![22] На свой ред премиерът не пропускал случай да отбележи, че „смята Лайънъл [Ротшилд] за своя най-добър приятелСлед смъртта на жена му Мери Ан, Дизраели на практика живеел в дома на Ротшилд.[23]

Още малко исторически факти, които хвърлят светлина върху навлизането на Ротшилдовите компании в България. Преди всичко не бива да подминаваме прекрасното отношение на отоманските султани към евреите.[24] Обаче през втората половина на ХІХ век Ротшилд и Хирш започват да настояват империята да им отстъпи територията, наречена от римляните Палестина. Един от най-известните ръководители на Световната ционистка организация – Нахум Голдман, признава, че „бащата на политическия ционизъм“, виенският журналист Теодор Херцел пръв прокламирал прословутия и напълно подвеждащ лозунг: „Проблемът на ционистите е просто в транспортните средства. Защото има народ без земя и земя без народТой изрече две фалшификации: първо, Палестина не беше страна без народ, тъй като там живееха стотици хиляди араби [всъщност повечето били потомци на древните юдеи, приели исляма]. И второ, евреите не бяха обезземлен народ, понеже асимилираните евреи бяха добри французи, германци, англичани и т.н.[25]

Искам да подчертая, че султанът имал всички основания да откаже. Преди всичко, защото всеки национален политик е длъжен да отстоява интересите на собствената си страна. Второ, понеже наистина още от античността Палестина била достатъчно населена. И трето, тъй като Ротшилд и Хирш ни били нищо повече от едни успели бизнесмени.

В самия край на ХІХ век Ротшилдови проводили Херцел да преговаря със султана заеврейска автономия на част от Отоманската империя?! Въпреки че по онова време, първите издържани от банкерите преселници не съставлявали повече от няколко стотин души.

Преди всичко причината [за неприязънта спрямо евреите в Турция] е убеждението, че детронирането на султан Абдул Хамид отКомитета за единение и прогресбеше ционистко-масонско-шабатеянски заговор. Ислямистите вярваха, че султанът бе свален, защото не прие искането на Теодор Херцел за [отпускане на] земя за еврейска държава в Палестина.[26] И Дъглас Рийд изтъква, че пътуването на „бащата на ционизма” до Високата порта било на халос.[27]

Когато избухва първата младотурска революция, новоназначеният посланик на Великобритания в Истанбул сър Джерълд Лоудър (1858-1916) квалифицира участниците в това движение катодалеч по-лоши от Абдул Хамид“. На същото мнение били във Форийн Офисанглийското външно министерство.[28]

За да повлияят на Високата порта, бившият журналист Херцел и неговите помощници обиколили маса влиятелни хора по целия свят. Те неприкрито лобирали за ционистката идея преселението на евреите в библейските земи“. Хана Аренд посочва, че евреите фокусирали усилията си върху турския султан. „Когато по време на тези преговори [с Високата порта] Херцел получаваше телеграми от студенти от най-различни националности, които протестирали против споразумение с [отоманското] правителство, което току-що беше изклало стотици хиляди арменци [1896 г.], той само отбеляза: „Това може да ми бъде полезно в разговорите със султана.[29]

Ционистите замислили да превземат с коварство бленуваните от тях „свети земи”. Един от най-приближените до Херцел дейци на движението Макс Нордау предположил, че „навярно турското правителство ще се почувства длъжно да защитава с въоръжена сила своето господство в Палестина и СирияПри тези обстоятелства Турция трябва да бъде убедена, че за нея ще бъде важно да притежава в Палестина и Сирия силна и добре организирана групировка, коятоще се съпротивлява на всяко нападение над властта на султана и с цялата си мощ ще брани неговото царстване.[30][31]

Може би втората общност след еврейската, радвала се на такова облагодетелствано положение, е била гръцката. И двете са си позволявали да унижават останалите. Специално в българската история неприязънта към гърците и техните фанариотидуховенството, съвсем основателно е далеч по-силна в сравнение с отношението спрямо т. нар. турци. Днес не малко изследователи, повечето от тях арменци, доказват, че третата етническа група, към която отоманците проявявали добронамереност и търпимост, била арменската.[32]

Нима не е вярно, че арменският патриарх бил признат и равнопоставен на гръцкия и на еврейския велик равин? Ако приемем, че нещата са били такива, в което лично аз до голяма степен съм убеден, остава да открием по каква причина в самия край на ХІХ век, а след това окончателно и в разгара на Първата световна война това сравнително любезно отношение на турците спрямо арменците коренно се променило. Нещо повече, обърнало се на 180 градуса, за да се стигне до масовото изтребление на арменските християни, до геноцид.

Терминът „геноцид” е въведен късно и то от евреина от Полша Рафаел Лемкин.[33] Разбира се, за да покаже страданията на евреите. По онова време не се говорело за „холокост“ – старозаветното всесъжение, на което библейските юдейски героиподлагали представителите на другите народи. На практика днес под „геноцид” се разбира умишленото (планираното, преднамереното) и систематичното унищожаване на цял народ или на части от него, на етническа или религиозна общност.[34] Струва ми се, че този термин е пресилен. Може би е по-добре да се говори за етническо прочистване – намаляване (редуциране) на населението от една етническа група (народност). Впрочем на това съм посветил обемисто изследване, което разкрива истината в дълбочина, и едва ли някога ще бъде издадено.

Приключвам историческата справка с резултата от всичко, изложено досега. Благодарение на разпалената от тях Първа световна война, семейство Ротшилд унищожи четири монархии – три империи и една нововъзникнала голяма сила. Става дума за Австро-Унгарската, Отоманската и Руската империя и за обединена Германия. Чрез известната на мнозина от вас Балфурска декларация наложили Британския мандат в Палестина. Доста преди това построили железопътната линия от Баку до Батуми, преминаваща през придобитата от Русия в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 г. грузинска територия. Благодарение на руския диктат прониквали и в България.

Въпреки това, през годините на Княжеството и на Царство България, не им било съвсем лесно. Използвали не само еврейската консистория, но и множащите се масонски ложи, които разлагали държавното тяло. Обаче истинското завладяване на страната от могъщото банкерско семейство начева по време на комунистическия режим и особено по време на продажния кървав диктатор, етническия циганин Тодор Замфиркьов – Живков.

 

 

България започва да пада под властта на Ротшилд

 

 

На практика Ротшилдови едва ли някога са изпускали България от вниманието си. Да не се връщаме прекалено назад, но все пак достатъчно. През годината, която разделя страната ни от двете Междусъюзнически и Първата световна война, цар Фердинанд І и правителството на Радославов са наясно – предстои по-голямо премеждие от всички досегашни. Надвисналите над Европа облаци карат българската дипломация да оправи отношенията си с всички и най-вече с Русия. Една по еднавеликите сили“ – Великобритания и Франция отказват. Русия също се дърпа. Защо?

Няма как да го докажа, но ако проследите цялото предвоенно развитие на събитията, най-малко две лета преди Първата световна война някаква тайна сила е разпределила враждуващите страни. Надявам се, че не сте забравили репликата, изтървана от еврейката Гутле Саломон Шнапер, майката на петимата Ротшилд. Тя да гордо предупредила: „Ако синовете ми поискат, повече няма да има никакви войни.[35]

Явно мястото на България не е било в АнтантатаФранция, Британската и Руската империя. Трябвало е да бъденастаненасред Централните силиГермания и Австро-Унгария. Как? Най-лесно е чрез финансова принуда.[36]

По примера на Сърбия, Турция, Гърция и Румъния кабинетът започва да търси външнополитически заем от Франция. Това става в условия на вече натрупан поради двете Междусъюзнически войни външен дълг и на постоянно прииждащи вълни от бежанци, прогонени от отнетите територии – резултат от българското поражение в тях. Някои казионни историци твърдят, че „основната причина за отказа бе неприязънта на Петербург към правителството на Радославов“.[37] Което не отговаря на истината.

Русия е била маша в ръцете на интернационалните банкери. Впрочем, както и останалите владетели. „Руските дипломати в София, Париж и Лондон, изпълнявайки получените инструкции, взеха всички възможни мерки, за да не допуснат България на международния финансов пазар

Френският представител виждаше ясно, че България постепенно се хлъзга към Австро-Унгария и Германия, а Русия с упорството си само ускоряваше този процес. Затова Панафийо първоначално бе проявил инициатива и бе намекнал пред министъра на финансите и водач на Младолибералната партия Димитър Тончев, че при определени условия Франция би могла да отпусне заем. От Ке дОрсе [френското външно министерство] го смъмриха за инициативата му. След това Панафийо се ограничаваше да критикува в докладите си до Париж руската политика, но се придържаше стриктно към нарежданията, които получаваше. В разговорите си с Радославов твърдеше, че макар по принцип Франция да не възразявала против заема, трудности от икономически характер не позволявали незабавното му емитиране. Това, разбира се, беше далеч от истината. От Париж Д. Станчов телеграфираше: „В настояще време финансовите въпроси са в пълна зависимост от външната политика[38]

Нека поразсъждаваме. По онова време Франция все още не разполага с централна банка. Няма как държавата да се намеси в намеренията на една частна финансова институция, ако тя действително е решила да отпусне заем на някоя страна. Стига последната да не е провъзгласена за „вражеска“. По онова време България още не е такава. Тогава?

Българското правителство се обръща към интернационалната еврейска банкаLa Banque de Paris et des Pays-Bas” – „Банката на Париж и Нидерландия“, обикновено наричана „Париба“ (“Paribas”). Нейното седалище било в Париж. Този парично-кредитен гигант вече не съществува. През 1999 година му видяха сметката в общия план за заличаване на следите. По същия начинчрез многобройни сливания, фалити, разраствания чрез изкупуване и неколкократна смяна на имената почти успяха да скрият белезите за финансирането на болшевиките, на всички леви и революционни движения.

Какво общо имат Ротшилдови в този случай? – е възможно да попита някой от вас, смятащ се за „знаещ“ и „антиконспиратор“. На пръв поглед ще бъде прав. Но само толкова. Официално ще ви рекат, че тази кредитна фирма била собственост на няколко парижки инвеститори и разпръснатите в цяла Западна Европа еврейски фамилии от германския град Майнц – Бишофсхайм, Голдшмит и Бамбергер.[39]

Всеки запален изследовател на историята и политиката лесно може да стигне до истината. Например в една от книгите, посветени на най-могъщата фамилия на земята, срещаме откровението, че през ХІХ век само френският клон на Ротшилд поставил началото на финансова групировка, която включвала следните акционерни дружества: “Le Comptoir d’Escompte de Paris” (1848), “Le Crédi Foncier” (1852), “Le Crédi Industriel et Commercial” (1859), “Le Société de dépôts et comptes-courants” (1863), “Le Crédi Lyonnais” (1863), “Le Société Générale” (1864), “La Banque de Paris et des Pays-Bas” (1872), “La Banque de l’Indochine” (1875)“.[40] Докато са „били живи“, тези банки никога не са напускали световния конгломерат “Rothschild”.[41]

Ето коя ръка отвела българските представители до „други кредитори“. „Възможността да се привлече България на страната на Централните сили отдавна бе залегнала в съзнанието на ръководителите на германската политика и се прокарваше къде повече, къде по-малко последователно… Германските дипломати опитваха с един куршум да ударят два заека и да обвържат София с другия евентуален проводник на своята политика на Балканите — Румъния. Не пестяха съветите си за споразумение между двете държави. Ръководейки се от политически съображения, в Берлин обещаваха, че „ще се застъпят“ за отпускане на заем на Хамбургската борса.[42]

Обърнете внимание на още едно „откровение“: „Сведения за започналите в Берлин преговори дипломатите от Антантата получиха твърде рано…[43] Впоследствие, след свършен факт, руските дипломати започнали да се оправдават и да се клеветят едни-други пред императора, задето допуснали Царство България да попадне сред враговете на Русия. Николай ІІ е допускал много грешки. Една от тях, навярно дължаща се на неговата човечност, на характера му, май е била прекалената доверчивост. На практика онези, на които поверил задържането на страната ни в руската орбита, сторили всичко по силите им „да не допуснат сключването на заема [на България] нито с френски, нито с английски банки“.[44]

Обратно у нас, „едни през други опозиционните журналисти започнаха да възхваляват благоприятните условия, които предлагали френските банкери.

Такива условия обаче липсваха. До последния момент, дори при наличието на сериозна политическа криза, французите не съумяха да предложат реален заем на България.[45]

Последното категорично не отговаря на истината. Оценката е типична за марксистки „историк“. Те почти никога не търсят и не намират причините, нито показват силите – личностите, които задвижват историческите събития. Никой не е питал никакви „французи“. Ротшилдови си знаели работата. Обидно е днес да четем втръснали ни болшевишки глупотевини от сорта на: „През юли 1914 г., след бурни разисквания в Народното събрание, заемът с германския консорциум „Дисконто гезелшафт“ бе одобрен. Германският империализъм постигна важна победа в борбата за влияние в България в навечерието на Първата световна война.[46]

Всичко е било предварително решено и натъкмено. Нито английският крал, нито френските ръководители протегнали ръка за сътрудничество на българите. Кажете ми, ако всичко е било нормално, кой би отхъврлил съюзник, не само разположен на ключово място – на портата за Европа. Ами на всичко отгоре доказал, че е невероятен войник!

Правителството на царството ни изтеглило заем от основаната през 1851 година Disconto-Gesellschaft”. Тя също вече не съществува. Сля се с “Deutsche Bank” – централната банка на Германия, която, подобно на американската Система на Федералния резерв, не е държавна… Пълна победа на марксизма!

За тази „германска“ банка също ще прочетете, че нямала нищо общо с Ротшилд. Създали я други евреи – Адолф и Давид Ханземан. Отново прибягвам до по-задълбочено търсене. Та за пореден път да стигна там, където вярвах, че няма как да не отида – до Ротшилдови. Още през 1864 г. германският клон на крупното семейство възнамерявал да проникне в Дания. Чрез ““M A von Rothschild & Söhne” – франкфуртския клон на фамилията“, обсъждал планове за нови конкуретноспособни филиали: “Landesbank” (регионална банка) за провинция Шлезвиг-Холщайн.[47] И с кого, моля ви се, преговарял? Ами с Адолф Ханземан от “Disconto-Gesellschaft”. Целта била да свържат Северно с Балтийско море. Не, не чрез водоплавателен, а посредством банков канал…

… Когато Адолф Ханземан се срещнал с Майер Карл фон Ротшилд, двамата станали близки приятели. Това проправило пътя за пълно обединение между Disconto-Gesellschaft и семейство Ротшилд. То било осъществено, когато Disconto-Gesellschaft станал част от консорциума Rothschild[48]

Формално погледнато, България става зависима от германски кредитори. Един задълбочен поглед и прочит на действителните събития разкрива далеч по-ужасна картина. Държавата ни постепенно бива прилапвана от финансовия Интернационал. Разбира се, над всички са Ротшилдови. Но в подножието на този своеобразен властови Еверест на планетата, окупиран от тях, се забелязват агентите им от еврейската банкова фамилия Варбург. Тъкмо те са в основата на сключването на договора за заем от “Disconto-Gesellschaft”.[49]

Водещата се германска банкаM. M. Warburg & Coсъщо е част от конгломератаRothschild”. Тя е пряко свързана с Октомврийския болшевишки метеж в Русия от 1917 г. При товапо две линии. Тъй като във времената, за които иде реч, двамата братя Макс и Паул Варбург са разделени. И от двете страни на Атлантическия океан подпомагат финансирането на еврейските комунистически терористи.

В Германия по-големият – Макс, върти семейната банка, подчинена на Ротшилдови. По-малкият – Паул, е преплавал Океана и се намира в Ню Йорк. Там произнасят името му Пол Уорбърг. Вече е женен за дъщерята на един от акционерите на банката „Кун, Лоуб и Ко“, на която предстои да получи прозвището „банката на болшевиките“. Тя е оглавявана от Джейкъб Шиф, който преди да имигрира в Америка е бил… Яков Шиф.

Във Франкфурт неговото семейство деляло обща къща сРотшилдови. Фамилниятгербна Шифови бил зелен с рисунка на платноход – „Schiff” – „кораб“. А на Ротшилдчервен щитRothschild. Точно Джейкъб Шиф връчил 20 милиона златни долара днес навярно повече от 20 милиарда, на Лев Троцкивсъщност Лейба Давидович Бронщейн, и на неговите 200 обучени в едно от предприятията на Ротшилд еврейски болшевишки главорези

Светотобанкерско семейство никога не е имало по-доверени агенти от тези Шиф. Та Пол Уорбърг – бивш Паул Варбург, не само бил в Съвета на директорите на „Кун, Лоуб и Ко“. Той е първият гаулайтер на Банката на Федералния резервцентралната емитираща финансова институция на САЩ, консорциум от 12 частни, предимно еврейски компании. Нали помните как някога Майер Амшел Ротшилд, основателят на прочутата най-богата фамилия на планетата, заявил: „Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.[50] Обикновен комунизъм…

Обратно в Германия, по време на самата Първа световна война братът на Паул или Пол, Макс Варбург, не само продължавал да се грижи за банковите дела, ами застанал начело навоенното разузнаване. Тъкмо той придумал кайзера да подпише заповедта, с която била отпусната онази огромна за времето си сума на Владимир Илич УляновЛенин. Ако не знаете всички тези „лични“ подробности, можете да решите, че наистина развивам някаква „конспиративна теория“. Само че съвсем не е така.

А у нас: „След сключването на заема съглашенската дипломация престана да се интересува от България. Вниманието й бе погълнато от бързото развитие на Сараевската криза.[51]

 

 

Рослин превзема най-древната цивилизация

 

 

Нека прескочим полувековен период и се озовем в „социалистическа“ България. През четиридесетте германски геолози открили находище на желязна руда край софийското село Кремиковци. Определили го като неизгодно за промишлена разработка.

Десетилетие по-късно обаче, техни съветски „колеги“ дали неопровержимото си становище: има изобилие от руда. Днес знаем печалната истина, обвита в руини и съсипани съдби. Ала тогава, съвсем пресен на върха на комунистическата партия, още не изтръгнал държавната власт от лапите на безмилостния садист, министър-председателя Антон Югов, Тодор Живков вдига ръце. Къде ще иде?

През трийсетте години на миналия век съветските началници са получили безвъзмездно от своите американски другари и бъдещи официални съюзници редица предприятия, сред които и металургични. През втората половина на петдесетте ударил часът да удвоят келепира от тях, като ги пробутат на послушните български комунистически тъпанари. Било речено, но се оказало трудно за сторване. Живков току-що бил предал целия златен резерв на страната на СССР. Ветрове се гонели в опразнената държавна хазна… Кой да се притече на помощ?

Естествено, „кръстниците на световното комунистическо и революционно движение, другарите от семейство Ротшилд. Тази задача била поверена на тяхното френско коляно. Още повече, че известно време неговият предводител бил женен забългарка.

Веселина Георгиева била хубавица. Завършила “Deutsche Schule”, тя била наследница на богат род. Ала също така била свързана по сватовство с масони, ченгета и сътрудници на комунистите. „Леля й Веска е съпруга на известния политик, превратаджия, министър-председател и министър в няколко кабинета Кимон Георгиев. Сестра й Мария е архитект, омъжена за големия ни архитект Богдан Томалевски.[52] Това е достатъчно, за да отврати нормалните българи, не допуснали да бъдат опетннеи с подобни връзки.

За вечния превратаджия Кимон Георгиев е излишно да отварям дума. На свой ред, заедно с Лозан Лозанов, баща на вечната Амбърна тукашния алчно червен светски живот ГогоПапийонката“, другарят Богдан Томалевски беше един от любимите архитекти на кървавия диктатор Тодор Живков и на неговата изумително тъпа щерка.

Ясно по какви причини, Ротшилдови никога не са гнусели от такива същества. Сещате се по каква причина партията и Държавна сигурност „пуснали“ Веска Георгиева да замине за Париж. Там, също понятно по каква линия, тя попаднала във висшите кръгове. След като я зърнал, другарят червен барон Едмонд дьо Ротшилд (1926-1997) й предложил брак… Идилията не продължила дълго – едва седем лета. Просто „баронесата“ не успяла да ощастливи един от тайните комунистически вождове на планетата с дете, камо ли със… син!

През онези години внукът-племенник на Манфред фон Браухич – любимия автопилот на Адолф Хитлер,[53] другарят Павел Писарев, бил забравил кога е издигнал лозунга: „Да се женим за дъщерите на Политбюро!“ Син на царски офицер, и на германка, той отрано продал душата, както се казва. На 19-годишна възраст го приели в… БКП. Сътрудничеството на репресивните тайни служби не закъсняло. И навярно му помогнало за женитбата с внучката на комунистическия сатрап Васил Коларовмасон и състудент на Мусолини.

Точно по време набългарскиябрак на барон Едмонд дьо Ротшилд, докато бил „на работавъв Франция, Писарев съдействал на Живковото правителство да изтегли кредит за изграждането на Металургичния комбинатКремиковциотLa Banque de Paris et des Pays-Bas”. Иначе казано, сринатата гордост на социалистическата индустриябеше факт благодарение на парите, отпуснати не от Чичко Сталинили отДядя Хрушчов“, а от camarade Edmond de Rothschild!

Така му върви на комбината. Онези, който го придоби от  Валентин Захариев – „тариката за 1 долар“, също се оказа лице, свързано с прочутата фамилия. Дясната ръка на индийският милиардер Лакшми Митал, брата на Прамод Митал, Йоханес Ситард е „един от агентите на Ротшилд“. Самият Лакшми също се оказва инвеститор, произведен в такъв оттова семейство.[54]… Корпорацията “The Global Steel” (притежавана от Прамод Митал) също е представена в Косово посредством своя български клон Кремиковци“, с който се сдоби през 2005 г. Тази компания [„Кремиковци“] купи завода за поцинковане на стомана “Lamkos” във Вучитрън. Следва да споменем, че пак тази фирма закупи и леярната “Lemind” в Лесковац и “Zastava Smithy” в Крагуевац.[55]

Днес някой да се сеща за съдбата на Кремиковци“? Боже, забравихте дори Горубсо МаданиОЦМКърджали“!… Никой не закача повече мургавия комунистически бизнесмени Костовбратовчедне само по тен на кожата, който спечели поне 300 милиона от врътката с комбината и съдбата на работещите в него, ноняма пари, свършили“… (Нещо нецензурно ми идва на ум – за червото му.) Мургина и ВальоТоплотоса съдебноизпрани“ и „честни“!

Някой от заинтересуваните на Витоша да има повече писти за ски, лифтове и влекове, подпали природния резерватБистришко бранище“, в който повече от половин век едва ли беше стъпвал човешки кракОпожари го точно в необходимото направление. Les Pompier Soleil не си помръдна пръста, въпреки, че се биеше с докторат в гърдитебила професионална пожарникарка от висша класа!

Всъщност мина току преди финалния акорд, за да обере лаврите. Навярно утре историциот ненаучния продажен видБожидар ДимитровилиНиколай Овчаровще нашепват в прескъпите учебници заславните подвизина момата от Банкя. Дали няма да въведат тържества по приключването на бедствия, та другарката Б.Б. да има възможност да се представя достойно с онова, което най-добре умееда прерязва трикольорни лентички?

От какъв зор на часа израелски хеликоптери предложиха помощ?!…

Никой не забеляза, камо ли да придиря. Остана ли нещо свято? Или ви интересуват само злободневията и скандалите? Клюките в страната на Златките…

Иначе, семейство Ротшилд разполага с достатъчно официални представители у нас. На първо място това е „Рослин Капитал Партнърс-България ООД София“. Тя се занимава с доста неща – има „широк портфейл“, както ни учат да се изразяваме напоследък.

Профит Мениджмънт ООДе бързоразвиваща се счетоводна къща, регистрирана съгласно българското законодателство, предлагаща професионални услуги в областта на счетоводството, българското данъчно и осигурително законодателство и финансите.

80 на сто от дяловете на дружеството са собственост на „Рослин Капитал Партнърс-България“ ЕООД с едноличен собственик Roslin Capital Partners Limited Великобритания.

Офиса на дружеството се намира на адрес: гр. София, ул.“Славянска“ 13.[56] Да коментирам ли правописа от официалната страница на компанията? По-добре да продължа.

Рослин Капитал Партнърс-БългарияЕООД инвестира и в енергетиката на този опит за държава. Ала не само в нея, а на практика в почти всичко. Убедете се сами от официален документ.

По-долу са представени някои фондове и компании в които „Рослин Капитал Партнърс – България” ООД има акционерно или дялово участие или управлява:

ЕМС – фонд за дялово финансиране, инвестиращи в България. Портфейлът на фонда включва фирми от телекомуникационната, фармацевтичната, хартиената, винената и сладкарска промишленост;

Ceres – фонд за дялово финансиране, насочен към фермерство и придобиване на земя за оран;

New Europe Venture Equity – фонд за дялово финансиране с цел инвестиране в IT компании;

Промишлен парк София Изток – фирма за развитие на недвижими имоти управлявана по методите на фонд за дялово финансиране;

КАИ Груп – производител на гранитогресни керамични плочки в региона и други.

Горичане ЕнерджиЕООД е представило писмо от Energiewerkstatt GmbH (притежаващ дългогодишен опит в изпълнение на проекти от вятърна енергия в цяла Европа) с дата от 17.09.2010 г., в което е посочено че цитираното дружество е работило по техническия проект на вятърен парк „Добрич“. Също така са завършили предварителните преговори, в които Energiewerkstatt GmbH ще бъде технически ръководител на строителните работи, а на по късен етап и оперативен ръководител на вятърния парк[57]

Надявам се, че сами се убеждавате: част от новите високи цени на електрическия ток дължите на Ротшилдови. Но обърнете внимание на техния „широк инвестиционен портфейли преди всичко на капиталовложенията им въвфермерството“. Става дума за земята ни, която хилядолетие е хранила не само българите. Казват, че чуждестранните инвеститори нямало да я отнесат навън. Притежават ли я, ще държат в ръцете си храната на тукашните хора. От дълбоката античност е известно, че народ, който не е в състояние да се изхранва, загива!

Ала не е само това. „ДружествотоРослин Капитал ПартнърсБългария“ ЕООД-София е придобило още 4.27 на сто от капитала наИД Индустриален Фонд“ АД-София“.“[58] Значи преди това вече е сложило ръка и на други дялове…

Вече нареченият „Индустриаленен парк София Изток“ е еднолично дружество с ограничена отговорност, изцяло собственост на  „Рослин Капитал Партнърс – България“ ЕООД-София. То е разположено близо до градчето Елин Пелин. Ето с какво се занимава:

Застъпени дейности: Логистика и лека индустрия. Комплексът предлага пълна гама от решения в съответствие с конкретните нужди на клиента – наем на спекулативни площи, сгради под наем по поръчка (built-to-suit), както и продажба на парцели в регулация и с достъп до инфраструктура, предлагани с опция за изграждане до ключ.

Предоставени услуги: Складови, офисни и производствени помещения, в съответствие с международни стандарти и очакванията на клиента. На собствениците и наемателите се предлага широк кръг от услуги (охрана, противопожарни инсталации, контролиран достъп, паркинги за леки коли и камиони), а за работещите и клиентите на парка се предвиждат банкови офиси, кафе-ресторанти, мотел, бензиностанция, конферентен блок и зони за отдих.[59] Цяло градче „Ротшилд“, нали?…

Ама това не изчерпва нещата. В строителството Ротшилдови си имат „Проект Партнерс“ ООД, София. То предлага: „Производствени сгради и логистични центрове, обществени сгради с бизнес предназначение, жилищни сгради и комплекси, инфраструктурни обекти, търговски сгради, сгради със специално предназначение [какво ли е това].[60] На практика – всичко!

Не, не е така. Намира се Ротшилдова фирма, която върти далавери с недвижима собственост – “Paladin Property Development”.

Паладин Пропърти Дивелъпмънт е компания формирана през март 2006 година, специализирана в управление на инвестиции в недвижими имоти – индустриални паркове, офиси, търговски центрове, жилищни комплекси в планинските курорти и по Черноморието, както и придобиване на земя за по-нататъшно развитие.

Фирмата предлага интегрирани услуги в областта на недвижимите имоти: 

Управление на проекти

Процедури по придобиване

Пазарни проучвания и анализи

Оценки

Управление на собствеността

Паладин[61] има богат предишен опит в развитието и реализацията на мащабни проекти, разработени според нуждите и предпочитанията на клиентите в различни сегменти на пазара на недвижими имоти – хотели, винарски изби, жилищни комплекси и индустриални площи за чисто производство.[62]

Това е, засега. Не, Ротшилдови не ми плащат, за да им правя реклама. Честно да призная, натъжава ме безразличието, незаинтересуваността и сякаш безкрайната пасивност на нашенци. Плаша се, но за това – след малко.

Сега държа да ви попитам: Забелязахте ли, че тукашната дъщерна фирма на британските Ротшилдови – „Рослин Капитал Партнърс-България ООД София“, повтаря названието на корпорацията-майка, регистрирана в Англия на името на лорд Джейкъб – “RIT Capital Partners” plc? Само че пред името на оригинала се мъдри съкращението “RIT”.

Никъде не намерих неговото тълкувание. Затова опитах да го разгадая сам. Ако не е някаква парола – масоните си падат по такива неща, това е абревиатура от “Rothschild Investman Trust”, което ще рече „Ротшилдов инвестиционен фонд (тръст)“.

Обаче пред титула на тукашната им компания – що за ненавиждащи родината си същества работят в нея – има едно „Рослин“. Някои може би разгадават онова, което се крие зад него. За останалите, които нямат представа, ще опитам да го сторя накратко.

Кой от вас не е чувал за Ордена на тамплиерите? Напоследък се завъди и тук… Преди много столетия той придобива фи­нансова и военна мощ. Въпросът е: как? Смята се, че при ра­зкопките в Йерусалим те открили не други „юдейски цен­но­сти“, а просто… злато. Има изследователи, които до­пус­кат, че всъщност находката им била карта на голямо съкро­вище. Очевидното им богаство обаче е факт.

Членовете на ор­дена закупуват земи във Франция, Англия, Шотландия, Ис­па­ния и Португалия. Десетилетие по-късно влиянието и имо­ти­те им се разпростират до Италия, Австрия, Германия, Ун­га­рия и чак до римската (византийската) столица Константинопол.[63]

Мно­зи­на от тамплиерите получават благороднически титли. Кра­ле и феодали ги даряват със земи и замъци. „Великият май­стор Пайен има много високопоставени връзки. Той е женен за Катрин дьо Синклер, дъщеря на видно шотландско се­мей­ство, което дарява земя на юг от Единбург. Там е построен пър­вият тамплиерски учебен център или сграда на мо­на­ше­с­кото им братство извън Светите земи.[64]Властта и прес­ти­жът на ордена бързо растат и в зенита на неговата по­пу­ляр­ност той наброява около 20 хиляди рицари.[65]

Всъщност фамилията е Сен Клер – на английски Сейнт Клеъ – и е френска. Насетне запазвам произношението Синклер, защото явно е добило гражданственост. Важно е да запомните този кратък епизод. Той има значение за по-нататъшния разказ. Защото може би потомците на Синклер са свързващото звено във веригата, която обединява тамплиерството и масонството.

Най-малко две други забележителни неща превръщат Ор­дена на тамплиерите в толкова важен при проследяването на историята на масонството. Първото е, че на практика изглеж­да тъкмо тамплиерите „са пионерите на концепцията за [съз­да­ването на] кредитни институции“ – банки.[66] Ако се про­следи възникването на банковото дело в Европа, няма как да не се стигне до този уж религиозен орден. Досещате се на­къде бия. Няма начин банкерството (лихварството) да бъде изо­лирано от юдаизма. Защото нашият Господ Исус Христос изгонил търговците и сарафите от храма.

През то­ва време Талмудът вече напътства евреите всячески да ма­мят гоите, особено християните. Тъкмо евреите са първопро­ход­ците на лихварството. „В качест­вото си на банкери и лихвари-кредитодатели [придворните ев­реи] често участваха в политически съвети, в тайни дипло­ма­тически мисии, в преговори за сключване на мирни до­го­вори и във военни конференции.[67] А уж били преследвани…

Второто нещо, с което тамплиерите остават запомнени за­ви­наги, е структурата на техния орден. Тя спокойно може да бъде възприемана като предшественичка на франкмасон­ство­то. Преди всичко, тамплиерите били подвластни на мно­же­ство тайни. Сетне, те били организирани в местни клонове, на­реченихрамове” – Temple. Масоните променили това название на… „ложи”. В йерархията им се спазвало безпрекословно под­чинение. В нея съществували степени, впоследствие за­им­ствани от масоните.

Са­мият обред при посвещението на новоприеманите тамплиери явно напомняло това на масоните. „Тамплиерите също из­полз­ват черепа, който се намира в „стаята за размисъл” на ма­со­ните… Освен това, когато посветеният тамплиер прекрачи Христовия кръст, той извършва акт, подобен на този на май­сто­ра масон, който прекрачва ковчега на Хирам.[68] По подо­бие на масоните или обратно тамплиерът-командир сеот­чита и кълне във вярност на великия майстор”.[69]

Впрочем Великият магистър на тамплиерите се проявява като архи­тект, защото притежава Абакус, свещената тояга на строи­те­ли­те. Зимният празник на слънцестоенето на св. Иоан събира там­плиери и франкмасони, като великите магистри на двата ор­дена лично запалват ритуални огньове. Съвсем сигурно е, че тамплиерите и масоните поддържат тесни връзки през епо­ха­та на Средновековието.[70]

Моля ви, не се впечатлявайте от дребните различия – „ве­лик майстор“ или „велик магистър“. Те може да се дължат и на превода. Друг въпрос е, че при масоните всичко еве­ли­ко“, в т.ч. и революциите, които замислят, организират и ог­ла­вяват – Английска буржоазна, Френска, Октомврийска… По-любопитното е, че в книгата си, посветена на историята на масонството, Кристиян Жак постоянно говори за масон­ство, което не произлиза от тамплиерския орден, а се развива ус­поредно с него. Според този автор франкмасонството е да­леч по-древно. И може би е прав. Но, повтарям, едва ли скоро цялата истина за това подмолно движение ще лъсне в пълна светлина.

Няма да разказвам историята на тамплиерите. Тайно общество, каквото са комунистическите партии. Никак не е случайно, че когато ги възстановиха тук, и масонските ложи, и рицарските храмовесе напълниха с комунисти и ченгета, почти без изключение!

Когато във Франция ги изгонват, преследват, затварят, изгарят на клада, част от тамплиерите намират спасение в Шотландия. Сега отново ще опрем до фамилията Синклер. Този път във връзка със загадката, скрита в и под църкватаСейнт Ма­тю“ – „Свети Матей“, в шотландското градче Рослин, графство Мидлотиън. Тя е изградена през 1446 г. от сър Уилям Синклер, принц на Оркни.[71] Този път срещаме истински потомък на онази фа­ми­лия.

Първата смайваща вест е, че сградата представлява ко­пие на т. нар. Соломонов храм, както е описан в Библията. Знае се, че юдейският храм разполагал с три подземни нива. Църк­вата в Рослин все още не е разкопана от страх да не бъде разрушена. Ала не са малко онези, в т.ч. и историци, които очакват от подземията й да излязат съкровищата на тамплие­рите или тяхната тъй дълго опазена тайна, например Светият граал – чашата, от която Исус Христос отпил вино по време на Тайната вечеря. Според мен нищо няма да се появи, най-малкото Светия граал. Той е легенда. Едва ли нашият господ Бог е пил от златен потир. Далеч по-нормално било да държи в ръцете си прост глинен съд. Останалото, според скромното ми мнение, наистина са конспиративни теории. По-важното, истински същественото е друго.

В църквата има символи, които свидетелстват, че поне 150 години след изчезването на тамплиерите те са били в нея. Същевременно и такива, които показват, че най-малко 250 го­дини преди официалната поява на масонството под купола е имало масони. Общото между едните и другите? Например скулптурно изображение на рицар-тамплиер, който води за­вър­зан с въже човек, върху чиито очи има превръзка. Когато въвеждат новопостъпващ масон в ложата, завързват очите му и го водят вързан с въже. Да не говорим за множеството други подобни символи, с които е пълен този изненадващ дори с архитектурата си храм.

Защото старата църква е кръг­ла. Нещо съвсем необичайно за онова време в западния свят. Най-вероятно теркът е взет от храма, издигнат над Божи гроб. Още една връзка със „светите земи“. Да не забравяме, че фамилията Синклер е почти свещена в шотландското сво­бодно зидарство. Нали от там идва масонският „приет Шотландски ритуал“ на франкмасоните? Ще добавя също и факта, че младежки масонски ло­жи носят името на Жак дьо Моле

Ето как Рослин проникна в България. И все повече напредва на наша територия. Затова ме боли и за още много неща. А вас?

 

 

Didecere glere populus in mendacium

 

 

Преводът от латински означава: „Някои хора са се научили да плачат, за да лъжат.“ Аз не успях. Затова за пореден път ще река: нас ни затриваткато народ, като нация, като население, не просто като човеци, а изобщо като живи същества. Държава и без друго отдавна нямаме. Сега се стопяваме под бремето на посттоталитарния социализъм.

И без друго ни лъжат. За изчезването ни – по колко на час, на ден… Сметките на едни са по шестима на час, на други са на денонощие, но пак са същитевсеки ден изчезват по по 112 българи![72]

Малко ли е? И има ли значение за вас?

Цялата т. нар. политическа класашайка въжеиграчи, обучени от БКП и нейните секретни агенции за партийна сигурност, стори всичко, което й беше заповядано, за да ни приключи.

Спомнете си само как през 1998 г. доминираният от демократитепарламент с огромно мнозинство гласува и прие Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. А лично техният вожд и учител, верният марксист-ленинец, спасителят на БКП, другарят Иван Йорданович Костов, „погребабългарския национализъм от трибуната на (анти)Народното събрание! Мернете ли с поглед муцуната му, веднага ще ви стане ясно защо. Просто узакони привилегиите – своите и на малцинството, което ни ръководи от 1954-1956 година насам.

Преди дни за кой ли път повишиха цената на електрическата енергия. Сториха го жестоко, варварски. Винаги преди подобни неусетни кланета ни залъгват с дребнотемия: кого заловила униформената мафия на Цветанов, коя чалгаджийка за коя мутра щяла да се омъжва, тъпчат медиите с полуистини и откровени измислици за обратнисексуално и мозъчно, заличните трагедииивълненияна шантонерки от публичните домове, днес наричанимедии“, и т.н.

Та когато от 1 юли вдигнаха цената на тока с 13 на сто плюс 20 процента ДДС, които никой не спомена, минаха тази поредна репресия над българите под лозунга: „Ползваме най-евтиния ток в Европейския съюз“. Ама никой не припомни, че се наслаждавамеи на най-ниските доходи не само в този нов Съветски съюз, ами в целия свят, който по глупав комплексарски навик наричамецивилизован“. (Комунистите промиха мозъците на нашенци и днес на пръсти се броят онези, които се сещат, че най-древната цивилизация на земята е българскатана поне 50 000 лазарника! Където и да копнат археолози и иманяри, се натъкват на нещо все по-древно. Понеже „овършаха“ по-горните земни пластове…)

Нейсе. Управлява ни поредната „загрижена“ за народа министър-председателка. Ден преди електричеството да постигне своето предизвестено подобряване на световния рекорд за цени спрямо доходи, пристигна „благата вест“: „Най-бедните ще получат компенсации за скъпия ток. Такова обещание даде във Видин премиерът Бойко Борисов.

Близо 300 000 са бедните хора в България, за които трябва да се помисли чрез енергийните помощи, отпускани от Министерството на труда и социалната политика, да не усетят това поскъпване на тока. Законът за зелената енергия – това е престъпен закон“, категоричен бе Бойко Борисов.[73]

Както рече съпругата ми, ние сме наясно и кои са хората, дето ще бъдат „компенсирани“. Както навремето, когато партията спусна лозунга „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“, знаехме името на този човек… Явно кака ви Бойка Борисова е ползвала данните от истинското миналогодишно преброяване на населението. А за да разберем колко хора ще получат „енергийните помощи, отпускани от Министерството на труда и социалната политика, да не усетят това поскъпване на тока“, трябва да умножим тези 300 000 цигански семейства по 6 – средния брой на мангали и на техните чавчета. Така става ясно колко са те у нас – милион и осемстотин хиляди. Писах ли го? Да. Казвах ли го от екрана на телевизията? Пак тоже. Тогава? Кой лъже?

Погледнете вътрешното подзаглавие над тези редове. Сега става ли ви ясно защо се държи така здраво на мястото си в текста? Кога ще проумеете, че ни сготвят? Варят ни като жаби. Нали знаете как неусетно става това? Пускат земноводните в казан със студена вода и го поставят на огъня. Докато крякащите се кефят, постепенно избягвайки първоначалния мраз, не разбират как вече са сготвени…

Не вярвате, когато говоря и пиша, че нашата земя хубава е определена за нов Израел. Ами преди да се втренчат в Палестина, в началото на ХХ век правителството в Лондон предложило на поюдейчените хазари да се заселят на свободна територия в Уганда, тогава британска колония. И аха, планът да бъде приет… Намесили се… Сещате се кои – Ротшилдови. Замисълът, проектът на техния баща-основател не бил такъв.

Ето нов вариант – „идея“, както Ник Рокфелер нарекъл проекта за преместването на израелците от Палестина срещу крупно заплащане на всеки от тях. За чия сметка?

Не вярвате? Убедете се сами:

 

 

http://youtu.be/S61PNycPFVA

 

 

Защо ми се струва, че Интернационалът е зарязал планаАризона“, но ще успее с проектаБългария“? Колко доказателства ви представях през годините, но не ми повярвахте? Понеже чрез своите слуги-интернационалисти Братството изтри националното ни чувство, лиши ни от достойнство, чест, състрадателност, готовност за взаимопощ.

Някога думичкатаморалнаистина звучала гордо. Ако днес я изговорите, ще ви посъветват редовно да си взимате хапчетата“. Или ще ви препоръчате да отнесете това нещов някоя заложна къща, за да видите колко ще ви дадат за него! Покварата и развратът са проникнали до костния мозък на аморфната сбирщина от подобия на хорабившето общество. Просмукали са се не до тъканите, а до клетките на всяко отделно подобие на човешко същество. Другарите постигнаха целта си. Понастоящем повече от 99 на сто от някогашните българи не познават и не признават нравствеността. А Бог отлага, но не забравя…

Нас ни съсипа не някакво изфабрикуванотурско робство“. Нито още по-измислено и никога не съществувало фашистко иго“. Божкем ни постигне сега, ама не става… Утрепа ни тоталитар-социализЪмът, изкарал на върха най-противния каймак на обществената помиякомунистите. Както твърдеше мама, Бог да я прости, най-безскрупулните, най-мързеливите, най-завистливите, най-злобните, най-амбициозните, най-жестоките и най-отмъстителните същества по нашенско.

Който и народ да беше попаднал под техния червен фашистки гнет, нямаше да устои. За наша зла участ, alea iacta est – жребият е хвърлен. Да бяхме се удавили в собствената си кръв, все щеше да остане някой читав. Който да се пази от комунизма и комунистите така, както удавникът от дълбоката вода. Не би.

Ето какво се пръкна от семето на другаритедегенерати. Необразовано същество, което трудно може да бъде оприличено на човешко, беше назначено от другарите за милионер. Явно фалира. Но партията никога не оставя чедата си на произвола на съдбата. Незабавно му намериха място на водещ и то в държавната телевизия. Ами как, след като тук мафията си има държава?…

Според някаква „журналистка“, взела интервю от тази твар, „баща му е бил партиен секретар преди 10 ноември, бил е и кмет на Панчарево, както и бивш районен партиен секретар…“ Пропуска, че беше генерал и началник на Военното училище в Шумен. Ала вижте защо настоявам, че семейството, средата са от решаващо значение. Ето какво отговаря това „чудо на комунизма“:

По времето на социализма повечето хора с качества са били членове на партията.[74]

Не отричам: на часа ме засърбяха ръцете. За тази „вещ“, а не човек, ние, безпартийните, все едно не сме живели. Нямаме значение, не им трябваме… Те така и така си строят техния живот, като ни изключват от всичко съществено. Да се съгласим, че комунягитетези страхливци и слагачи, билис качества“! А непродалите секучета ги яли. Те санеудачници“, така ли? Въпреки че най-умните, ерудираните и моралните хора, които познавам, никога не са членували в никакви партии. Най-малкотоне и в БКП.

Все ние търпим обидите и преглъщаме горчилката? „За да не приличаме на тях“ – ме съветват. Отказвам, не съм чак такъв християнин. Прекаленият светец и Богу не е драг.

Беше неизбежно, веднага се сетих за думите на д-р Георги Михов Димитров – Гемето пред Подкомисията за антиамериканска дейност към Конгреса на САЩ. Там той обяснил, „че законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите враговеСрещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи. Необходимо е да се използват всички средства, които биха възпрепятствали дейността на международната конспирация, при това без никакво отлагане…[75]

Обаче ни взеха страха, както се казва. И като предложиха техния, болшевишкия примерна пладнешкото разбойничество, рушветчийството, шуро-баджанащината и привилегиите, корумпираха огромната част от населението. Затуй сега дечурлигата мечтаят да са като батковците с огромните черни джипове и обеци. Или да приличат на какичките с полички, дето не прикриват татуираните им срамотии… А е било съвсем другояче.

Ще възпроизведа една случка, която показва какво е било и що остана,  след като комунистите и техните наследнициродови и идеологически, унищожиха най-свястното у българина.

Моят добър познат Румен Стоянов, навярно най-изпедепсаният преводач от и на испански и португалски, но и сладкодумен мъдрец от Драганово, Великотърновско, разказва една история, предавана от уста на уста, станала в неговия край. Когато довчерашните крепостни – руските солдати, напредвали „откъм Дунава към Стара планина,… неколцина буйни глави от съседната Сушица и Драганово стъкмили дружина с благородната цел да подпомогнат имперските войски и да свалят едно-друго от гърба на уплашения потисник. Оплакали се читаците на московеца от тая шетня, намерил я той не толкова българолюбива, колкото джоболюбива, и участниците в нея били военно-полево осъдени на смърт. Сред тях и съселянинът ми Никола Колимечков.[76]

Разгеле, „главнокомандващият руските витязи удостоил моето бъдещо родно място с честта да отседне в него“. Невестата на обречения на ликвидация се разридала, целунала височайшата ръка и измолила прошка за мъжа си. Обаче княжеската милост не била пълна. И Колимечков поел на заточение на… остров Сахалин. Онзи, за който „класикът“ на свободната любов Фридрих Енгелс пише, че все още е царство на многоженството.

Четири лета продължило странничеството на нашенеца до онова място, „което днес основателно наричаме Далечен изток, а в ония бавноподвижни и труднопреходими години трябва още по-основателно Предалечен изток да са му викали“.[77]

Понеже бил ангелогласен, „знаел отлично турски и гръцки, не само от мирски, но и от черковни дела разумявал“, изкарал едва година и половина в заточението. После отново се впуснал в предългия обратен път, докато стигнал до „чудното и ненагледно село Драганово, свалил шапка, прекръстил се, дълбок поклон сторил и пред свидната си къща рекъл: „Отдалек пришол, бащин дом нашол.[78]

За какъв дявол ни занимаваш с всичко това, ще рекат някои от вас, за които е приложима приказката „бърза като пуле пред майка си“. Сега ще узнаете. Тъй като историйката има продължение. Десетилетия след като още в детска възраст я наизустил, Фортуна си нямала друга работа, та срещнала моя добър познайник с внука на Никола Колимечков, кръстен на дядо си. И се оказало, че тукашният Одисей с „мечеубийско име“ съвсем не бил разбойник, скочил да ошушка беззащитните турци. „Не обирири вършел Никола, а кадъна крал за свой приятел.[79]

Любов, съвсем друго, младежко занятие… Ала друго е важно в случая. „След завръщането си от заточение [Никола Колимечков] бил посредник към някаква банка, но тя се разорила. Баща на шест деца, той продал ниви и тръгнал да връща пари на хора, които бил придумал да държат спестявания в пропадналата банка. Никой не го карал тъй да постъпи, още по-малко длъжен бил, но такива били тогава мъжете, поне в чудното село Драганово, поне в България: думата им на две не ставала, иначе срам и позор ги чакали.[80]

Не, не винаги моят народ е бил прост, страхлив и варварски. Другарите го направиха такъв – с бича и меча! Днес няма мъже по тези земи. Вциганихме се. А когато огнената вода разпали кръвта на нашенци, те или като мургавите се сбират на глутници и едва тогава нападат, или посягат подло, в гръб. Отколе няма „срам и позор“. Червените кърджалии ни ограбиха, без изобщо да се крият. Техните полуголи щерки се връткат из шантаните като амстердамски уличници. А синовете им направиха дебели като на волове вратове, та да издържат тежките златни ланципо-солидни от веригите с кръста, с които служат архиерейските ченгета

Неотдавна младеж отмъкна повече от милион и половина от инкасо. С това си изкарвал хляба. Ама бил сух и черен! Да не се е цанил. Не жаля чорбаджията му, нито онезиограбените. За друго ми е думата. Повечето от анкетираните, които одумваха случката, се възхищаваха на крадеца. Ама той съвсем не еджентълмен“. Нито е Робин Худ. Откраднал е за себе си, ако не излезе нещо още по-дебело.

Когато разни късополи репортерки питаха раята дали и те биха постъпили така, половината отвръщаха утвърдително. Останалата половине признаваше, чеможе би“, понеже я е страх

Кой друг народ тачи тарикатите? Къде другаде по света измамникът, крадецът, далавераджията, нечестният бива удостояван с почетнотогявол момче“? Кой проми съзнанието и подмени чистата духовност на българите? Понеже не разполагам с повече свидетелства, пак ще припомня онова – отпреди 74 години, дадено от един финландски професор.

През 1938 година Алберт Хамалайнен, преподавател по етнология в Хелзинкския университет, посетил България. И споделил своите впечатления от страната ни в почти неизвестна у нас статия, озаглавена „В страната на абсолютната демокрация”. Тя била публикувана същата година във „Финландско илюстровано издание”, едно от най-популярните списания в скандинавската страна в онези времена. Ето някои характерни откъси…:Това, което най-силно впечатлява и събужда интереса на чужденеца в България, е абсолютната демокрация на социалната структура на нация и народ. Тази демокрация не е дело на държавата. Тя е обществена. В настоящото правителство няма никакви политически партии. В страната също така няма никаква собствена или чужда висша класа[81]

Тук няма едри земевладелци,[82] нито индустриална или търговска висша класа, която бе настоявала за особена позиция, сравнявайки се с останалия народ. Тук няма никакви езикови спорове, нито политически борби,… тук има здрава солидарност и абсолютно позитивно чувство за равенствоНищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време[83]

Братството докара наквасените до козирките със самогон „червени ескадрони“ на Съветската армия. И под тяхната въоръжена до зъби охрана гуди във властта най-долната част на онова общество, което било постигналоабсолютната демокрация“. По чужд, вражески образец, червените кхмери разориха народа и чрез небивал терор го превърнаха в свой роб. От онази безпривилегийна България, в която всеки бил свободен безпрепятствено да твори съдбата си според своите способности, сили и интереси, не остана нищо. От българитесъщо.

Сега „спрягат“ някакво „изгубено поколение“. Всички генерации, родени след 1937-1938 година, израсли под убийствено жаркото слънце на комунистическата религия, са изгубени. След 9 септември 1944 г. беше унищожен елитът на нациятанейният мозък и морален модел. Обезглавеният, напълно обезправеният народ се луташе между спомена за своите корени и минало и меча на болшевишкото насилие. Напълно прекъснатата връзка между поколенията, посечената традиция роди многобройната армия на конформистите. Онези нагаждачи, които не само за да избягнат репресиите, но и в името на кариера, съпроводена от материално благополучие, продадоха душите си на станата в лицето на БКП, БЗНС и техните терористични службивъоръжените отреди на мафията, която си има държава.

Как можем да очакваме нравственост и добродетели от човекоподобни, готови да продадат даже майките си заради келепира? Ами от техните наследници, израснали в среда на ненавист и върховен егоизъм, превърнали се в образци на алчността? За тези твари честта и достойнството, дадената дума, честността и справедливостта са архаични понятия, заслужаващи място единствено в тълковните речници. Техни кумири не са умните, творящите и почтените, а онези, които обраха парите на хората и затриват българщината.

Затова тези създания като пумпали се въртят и отскачат от партийка в партийка, до една произлезли от БКП. С което затвърждават безграничната власт на алчно червената фашизирана номенклатура. Както е „пророкувал“ „пролетарският“ им поет, срещу тяхното ненаситно користолюбиебронебойни патрони няма открити“.

Който желае, нека се примирява с това. Аз не мога. Вярвам във Върховния Съдник. Затова, докато съм жив, ще съм в състояние на война с комунистите, с техните оранжеви слугиземеделците, с явните и тайни милиционери, с всякаква униформена измет, съсипала най-древния и един от най-почтените народи на планетата.

Някой спомня ли си филма „Войната на Мърфи“? В него главният герой –британец, живеещ на карибски остров, беше съвсем наясно, че битката му с нацистката подводница е обречена. И макар да загина, всъщност той победи. Сам Човек унищожи цяло военно подразделение, затворено в свръхмодерно за времето си техническо съоръжение.

Липсата на вяра, дързост и единение срещу злото ни обрича. Също и европейците, както и белите американци. Те поне го признават, макар и с половин уста.

 

А ние?…

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Досега те бяха общо 27, петима от тях – имигранти. Сега са с петима повече. Но за пореден път все едни и същи хора помагат за издржката на тази медия. Няма как да издържа дълго. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Неотдавна в „Агора“ един подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“ Изглежда послушахте съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но повече не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка.

Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава огромен обем информация.“

Явно една шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 600. Гастрольорите са поне още толкова. (Броячът се занулява при 1000 прочитания.) Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 300. Всеки от тях да внася по 1,50 лева месечно – 18 лева годишно, бих могъл да продължа. Уви…

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации? Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща… Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям. Внесъл съм необходимата такса за присъствието на медията в интернет до края на годината. Но ще разредя появата на моите публикации. Време е да помисля и за себе си. Съжалявам.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] “Private banks have failed – we need a public solution” by Seumas Milne, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Tuesday, 3 July 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2012/jul/03/private-banks-failed-barclays-scandal

[2] Вж. “The Bank of England told us to do it, claims Barclays” by Seumas Milne, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 3 July 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/banksandfinance/9374289/The-Bank-of-England-told-us-to-do-it-claims-Barclays.html

[3] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия”, Превод от немски Димитър Денков, Издателство „ГАЛ-ИКО”, София, 1999 г., стр. 57.

[4] Diamantschleifer – Диамантшлайфер – произлиза от занаята, те били ювелири, шлифовали диаманти, нем.

[5] Вж. Barent Cohen, c. 1710, Marriages: N, Children: Levi Barent Cohen * 1747 to Lydia Diamantschleifer, Salomon David Barent Cohen to  Sara Brandes, GeneAll.net – Barent Cohen, online: http://www.geneall.net/U/per_page.php?id=318477

[6] Вж. Mikhail Bakounin – “Polemique contre les Juifs” в: М.А. Бакунин – „Интернационал, Маркс и евреи”, Пер. с французского, Издательство „Вече”, Москва, 2008 г.

[7] “Marx becomes a Marxist” by Brian Jones, SocialistWorker.org, The International Socialist Organization, Chicago, IL, Issue 691, February 25, 2009 г., online: http://socialistworker.org/2009/02/25/marx-becomes-a-marxist

[8] Склонност към самоубийство; психическо отклонение, най-често предавано по наследство – признак на дегенерация. Според италианския професор Чезаре Ломброзо, евреин и смятан за основател на криминологията, поради кръвосмешенията, при евреите този вид заболяване се среща около шест пъти по-често от останалите хора.

[9] Николо Макиавели – „Владетелят”, Издателство „ВИТЯЗ”, София, 2005 г., стр. 137.

[10] David Allen Rivera – “Final Warning: A History of the New World Order”, InteliBooks Publishers, Oakland, CA, 2004 г., стр. 184.

[11] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – “Манифест на комунистическата партия”, Издателство “ГАЛ-ИКО”, София, 1999 г., стр. 25.

[12] Вж. “Marx becomes a Marxist” by Brian Jones, SocialistWorker.org, The International Socialist Organization, Chicago, IL, Issue 691, February 25, 2009 г., online: http://socialistworker.org/2009/02/25/marx-becomes-a-marxist; същото в: Juri Lina – “Under the Sign of the Scorpion: The Rise and Fall of the Soviet Empire”, Referent Publishing, Stockholm, Sweden, 2002 г., стр. 86.

[13] Вж. Juri Lina – “Under the Sign of the Scorpion: The Rise and Fall of the Soviet Empire”, Referent Publishing, Stockholm, Sweden, 2002 г., стр. 88.

[14] Marx bis zu Engels, 30 July 1862 г. в: “Marx-Engels Gesamtausgabe”, dritte Abteilung, Band 3, Marx-Engels Verlag GmbH, Berlin, 1929 г., стp. 82-84.

[15] Карл Маркс, Фридрих Енгелс – “Манифест на комунистическата партия”, Издателство “ГАЛ-ИКО”, София, 1999 г., стр. 23.

[16] Вж. напр. Dr. John Coleman – “The Rothschild Dynasty”, Global Insights Publications, Hayden, ID, 2006 г., стр. 1, 16, 30, 32-33 и сл.

[17] Вж. напр. Stanford J. Shaw and Ezel Kural Shaw – “History of the Ottoman Empire and Modern Turkey”, Volume 2 – Reform, Revolution, and Republic: The Rise of Modern Turkey 1808–1975, Cambridge University Press, Cambridge, 1977 г., стp. 146.

[18] Пак там.

[19] Dr. John Coleman – “The Rothschild Dynasty”, вече цит. съч., стр. 155.

[20] Вж. Sarah Bradford – “Disraeli”, Weidenfeld and Nicolson, London, 1982 г., стр.60.

[21] Пак там, стр. 187.

[22] Пак там, стр. 386.

[23] Пак там, стр. 243, 611.

[24] Вж. напр. Esther Benbassa, Aron Rodrigue – “The Jews of the Balkans”, Blackwell, Oxford, UK and Cambridge, MA, USA, 1995 г., стp. 6 и много други.

[25] Nahum Goldmann – “The Jewish Paradox”, Translated by Steve Cox, Fred Jordan Books/Grosset & Dunlap, New York, NY, 1978 г., стp. 88.

[26] ”The image of the jew in the rhetoric of political islam in Turkey” by Rifat N. Bali, “Cemoti”, Cahiers d’études sur la Méditerranée orientale et le monde turco-iranien, n° 28, Lille, juin-décembre 1999 г., online: http://cemoti.revues.org/document590.html

[27] Вж. Douglas Reed – “The Controversy of Zion”, Noontide Press, Newport Beach, CA, 1985 г., стр. 203 или българското издание: Дъглас Рид – “Спорът за Цион”, Издателство “Жар птица”, София, 2002 г., стр. 243.

[28] Вж. „Young Turks, Freemasons and Jews” by Elie Kedourie, „Middle Eastern Studies”, vol.7, no.1, Published by Routledge, London, January 1971 г., стp. 90.

[29] Hannah Arendt – “Zionism Reconsidered” (1945) в: Michael Selzer – “Zion Reconsidered: The Rejection of Normalcy”, The Macmillan Co., Collier-Macmillan, London, 1971 г., стp. 236.

[30] Hyman Lumer – “Zionism: Its Role in World Politics”, International Publishers, New York, NY, 1973 г. – Бел. на Р. Шоунман.

[31] Ralph Schoenman – “The Hidden History of Zionism”, Veritas Press, Vallejo, CA, 1988 г., Chapter 2: “Zionist Objectives”, online: http://www.marxists.de/middleast/schoenman/ch02.htm, цялата книга е достъпна от online: http://www.marxists.de/middleast/schoenman/

[32] Вж. напр. Vartan Artinian – “The Armenian Constitutional System in the Ottoman Empire, 1839–1863”, PhD thesis, Brandeis University, Istanbul, 1970 г., издателство не е посочено, 1988 г., стр. 15–18; Kevork B. Bardakjian – “The Rise of the Armenian Patriarchate of Constantinople” в: Benjamin Braude & Bernard Lewis, Editors – “Christians and Jews in the Ottoman Empire: The Functioning of a Plural Society”, Volume I: The Central Lands, Holmes & Meier Publishers, New York, NY, 1982 г., стр. 89, стр. 89, 90–100.

[33] Вж. Raphael Lemkin – “Axis Rule in Occupied Europe: Laws of Occupation – Analysis of Government – Proposals for Redress”, Carnegie Endowment for International Peace, Washington, DC, 1944, стр. 79-95.

[34] Вж. напр. Funk, T. Marcus – “Victims’ Rights and Advocacy at the International Criminal Court”, Oxford University Press, Oxford, UK, 2010 г., стp. 1.

[35] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26; на български език: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г.”, ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 77-78.

[36] Вж. напр. Иван Илчев – „България и Антантата през Първата световна война“, Издателство „Наука и Изкуство“, София, 1990 г., стр. 44-53.

[37] Пак там, стр. 46.

[38] Пак там, стр. 47-48.

[39] Вж. “1872 – Banque de Paris et des Pays-Bas”, BNP Paribas, Standard Groupe BNP Paribas à Paris, Paris, 1912 г., от online: http://www.bnpparibas.com/404-banque.bnpparibas.com/fr/pid646/1872-bppb.html

[40] Вж. Jean Bouvier – “Les Rothschild”, Editions Complexe, Bruxelles, 1992 г., стр. 200.

[41] Пак там, стр. 215, 217 и сл., 326.

[42] Иван Илчев – „България и Антантата през Първата световна война“, вече цит. съч., стр. 49-50.

[43] Пак там, стр. 50.

[44] Пак там.

[45] Пак там.

[46] Пак там, стр. 53.

[47] John M. Kleeberg – “The Disconto-Gesellschaft and German Industrialization: A Critical Examination of the Career of a German Universal Bank, 1851-1914”, John Martin Kleeberg, Oxford, New York, NY, 1988 г., стр. 188.

[48] Пак там.

[49] Вж. Цветана Тодорова – „Драматичното начало, 1878-1918 г.“ в: Мартин Иванов, Цветана Тодорова, Даниел Вачков – „История на външния държавен дълг на България, 1878-1990, 1878-1990 г.“ в три части, Първа част, Българска народна банка, София, 2009 г., стр. 161-167.

[50] Curtis B. Dall – “F.D.R. – My Exploited Father-in-Law”, Revised Edition, Christian Crusade Publications, Tulsa, OK, 1968 г., стр. 172.

[51] Иван Илчев – „България и Антантата през Първата световна война“, вече цит. съч., стр. 53.

[52] Галина Минчева – „Стани баронеса Ротшилд”, моли Едмонд. Веселина казва „да“, в. „24 часа“, София, 11 май 2011 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=887117

[53] Преди години пръв извадих на светло този факт. Но ако не вярвате на мен, предлагам ви „достоверен“ източник: „Павел Писарев: Служех не на Държавна сигурност, а на сигурността на държавата“, интервю на Васил Петев, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 5 ноември 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/121363

[54] Вж. напр. “The Rothschild Octopus” by Vlada Sindjelic, Dejan Lucic, местонахождение и дата не са посочени, online: http://www.dejanlucic.net/THE%20ROTHSCHILD%20OCTOPUS.html

[55] Пак там.

[56] Вж. повече от online: http://www.biznes-katalog.com/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%82-%D0%9C%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D1%82-%D0%9E%D0%9E%D0%94-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0#ixzz1yPjfcgy3

[57] Решение № Л – 357, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, София, 25 май 2011 г., online: http://www.dker.bg/files/DOWNLOAD/res_l-357_11.pdf

[58] „Дружеството „Рослин Капитал Партнърс – България“ ЕООД-София е придобило още 4.27% от капитала на „ИД Индустриален Фонд“АД-София“, от finance.news.bg, БФБ – София, Money.bg, София, 18 декември 2002 г., online: http://money.bg/news/id_1650500354

[59] „Индустриални зони / паркове – ИНДУСТРИАЛЕН ПАРК СОФИЯ ИЗТОК“, Българска търговско-промишлена палата, София, дата на публикацията не е посочена, online: http://www.bcci.bg/bulgarian/zones/index.php?zone=46

[60] „Нашите проекти“, „Проект Партнерс“ ООД, София, дата на публикацията не е посочена, online: http://ppbg.eu/projects.html?page=5

[61] Кавичките са от мен; липсват в оригинала.

[62] „Paladin Property Development“, София, дата на публикацията не е посочена, online: http://www.paladin.bg/index.php?cat=2&language=bg

[63] Вж. Michael Baigent and Richard Leigh – “The Temple and the Lodge”, Arcade Publishing, New York, NY, 1989 г., стр. 43.

[64] Джим Марс – „Господство и потайност: Тайната история, която свързва Трилатералната комисия, масоните и Великите пирамиди”, Издателство „Дилок”, София, 2004 г., стр. 322.

[65] Джим Марс – „Господство и потайност: Тайната история, която свързва Трилатералната комисия, масоните и Великите пирамиди”, Издателство „Дилок”, София, 2004 г., стр. 321.

[66] Вж. Michael Baigent and Richard Leigh – “The Temple and the Lodge”, Arcade Publishing, New York, NY, 1989 г., стр. 47-48.

[67] Selma Stern – “The Court Jew: A Contribution to the History of the Period of Absolutism in Central Europe”, The Jewish Publication Society of America, Philadelphia, 1950 г., стр. 115.

[68] Кристиян Жак – „Историята на франкмасонството: Митичният произход, Модерното Франкмасонство, Масонските символи”, Издателство „Мириам”, София, 2004 г., стр. 105.

[69] Вж. Джим Марс – „Господство и потайност: Тайната история, която свързва Трилатералната комисия, масоните и Великите пирамиди”, Издателство „Дилок”, София, 2004 г., стр. 321.

[70] Кристиян Жак – „Историята на франкмасонството: Митичният произход, Модерното Франкмасонство, Масонските символи”, Издателство „Мириам”, София, 2004 г., стр. 105.

[71] Вж. “History of Rosslyn Chapel”, Rosslyn Chapel Trust, Rosslyn Chapel, Roslin, Midlothian, Scotland, UK, online: http://www.rosslynchapel.org.uk/history/history-pt1.htm

[72] Вж. „Топим се като нация: До 2020 г. падаме под 7 милиона души“, Dnes.bg, София, петък, 22 юни 2012 г., online: http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/06/22/topim-se-kato-naciia.161942; Светослав Метанов – „Топим се със 112 души на ден“, в. „Труд“, София, събота, 28 април 2012 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1349190

[73] Людмила Станкова – „Компенсации за скъпия ток“, в. „Труд“, София, събота, 30 юни 2012 г., online: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1443483

[74] „Денис Ризов: Баща ми умря от рак на белите дробове“, едно интервю на Анелия Попова, в. „Шоу“, брой 27 (660), София, сряда, 4 – 10 юли 2012 г., стр. 45.

[75] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография”, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец”, София, 1992 г., стр. 225.

[76] Румен Стоянов – „Летопис на проскубаното време“, Издателство „Лечител“, София, 2006 г., стр. 8.

[77] Пак там, стр. 9.

[78] Пак там.

[79] Пак там, стр. 11.

[80] Пак там.

[81] Понеже във Финландия е имало. Тя била шведска.

[82] Те – т. нар. кулаци – се появиха само 10 години по-късно. В оправданията на комунистите за извършените от тях убийства без съд и присъда; в обвинителните актова не съдилищата им, кой знае защо наричани „народни“; в клеветите, които тяхната пропаганда и масови организации отправяха към работливите средни и по-заможни селяни.

[83] Цитат от: Никола Алтънков – „Нарекоха ги фашисти: Легионери, отецпаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти”, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2004 г., стр. 471-472.