Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ЕВРОПА Е УСТРЕМЕНА КЪМ СВОЯ УПАДЪК – Част 6

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник  започва с призив за материална подкрепа с думите: “High quality global journalism requires investment.” Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Всеки да го разбира, както желае.

 

*    *    *

 

Свобода на словото“ – шепнем тук, вместо да крещим с пълно гърло. Пък и къде да го сторим? Медиите са в ръцете на онези, които оковават свободата. А площадите са претъпкани от техните послушници. (По правило Те изпращат децата си в „оная тежка чужбина“, а като се върнат, ги уреждат да „греят“ като червени слънца от телевизионните екрани – справка Ели Николаева Гигова – или из чалга-заведенията.)

 

 

Контролираната свобода

 

 

Намира се една прослойка от болшевишки халтурчици, която вечно се прави на недоволна. Тези членове на БКП и офицери и агенти на Държавна сигурност, все мърморят, че не им достига свобода да се изразяват. Откъде знам? Ами толкова са „несвободни“, че проповядват безумията си от екраните на т. нар. национални медии – главно от ефирките, но също така от най-тиражните вестници, които по-рано са заклеймявали като „жълти“! Такава им е породата – продажна. Но се запитайте: Защо канят все тях? От какъв зор им дават думата? Не обслужват ли някого?

Върховният постулат, който определя поведението на всички подобни, е формулиран от ЦК на БКП. Той е изречен на 10 януари 1990 г. от тогавашния заместник-министър на вътрешните работи генерал Любен Гоцев. И гласи: „Ние ще служим на Политбюро, но не можем официално, ще искаме разрешение от прокурора, съдия[та].

Преди това е припомнил: „На 15 януари [1990 г.]ние вече не сме управляваща партия, запомнете го това!… Дайте си ясна оценка.“ (Виж илюстрацията.) С други думи – Член 1 на Живковата конституция отпада, но БКП трябва да продължи да властва. За целта е предприела всички мерки.

Част от тях – преквалификация на щатните служители на Държавна сигурност.[1] Но преди това генералният секретар на ЦК на БКП и председател (президент) на Народна република България Петър Младенов разяснява как Държавната сигурност ще бъде преформатирана, казано на съвременен език. И нахвърля щрихите на онова, което продължава да става и днес.

Няма да преписвам цялото изказване на другаря Младенов. Но то разкрива пълната несъстоятелност на „ироничните“ подхвърляния от рода на: „До кога с тази Държавна сигурност?“. Или: „Пак комунистите ли са ви виновни?“ Изказването му е истинска програма за това как служителите на ДС ще преминат подготовка в различни висши училищанай-вече в икономическите и там, където преподават право. По-нисшите чинове – в техникуми. Става дума за това кои могат да бъдат преподаватели. Стига се до там, че Младенов обяснява как дори сградният фонд и останалите дълготрайни материални активи на МВР ще бъдат предоставени за организиране набизнес.

И ето, сега, „борците за свобода на словото“, изпълняват програмата на партията. Техните задачи са спуснати пряко от водещите им офицери. Дълги години единият не слизаше от екрана на БНТ, после стана шеф в Нова телевизия, за да падне до водещ в предаване на главния чалгаджия на народната република. Понастоящем е главен медиен гуру на политически партии и има солидна, подплатена с море от финанси лична медия в интернет. Все така „панорамно“ одумва журналистиката и дава мнение за свободата на словото.

Ролята на втория е определена от Държавна сигурност. Тя е да донася „за тенденциите и настроенията в редовете на интелигенцията“. От друга, страна на него и подобните му възлагат задачи за оказване на влияние в конкретни среди и в по-широки мащаби. В конкретния случай – върху цялото общество. Не случайно му изобретиха легенда на „антикомунист“, на „борец за истина и справедливост“ и му изградиха професионална кариера. А посредством задаване на линията на поведението му и чрез осигуряването на неговото постоянно или поне често присъствие във влиятелни медии го използват за внушаване на определени идеи, тенденции и пр.

Неговият водещ офицер прави предложение не след промените, а когато СДС съществува почти от месец: „Считам за нецелесъобразно на този етап да се ангажира Ивайло за реализация на АМ [активни мероприятия].  В подходяща форма може да бъде използвано мнението му за тенденциите и настроенията в редовете на интелигенцията.[2]

Последното издава категоричното съгласие на въпросния секретен сътрудник да слухти срединтелигенцията“. Ала документът съдържа и разкрива нещо далеч по-важно. Върху предложението на майор Иван Димовски, който е вербувал и ръководил агента, понастоящем преуспяващ бизнесмен, се мъдри резолюцията на неговия началник. Тя е категорична и не търпи възражение: „Не“. Тоестсекретният сътрудник все така да бъде използван и за активни мероприятия. И Те го използват

Който и офицер от Държавна сигурност или от Народната милиция да попитате, ако за миг бъде честен, ще ви признае: веднъж ченге, завинаги ченге. Преди няколко години от вестник „168 часа“ попитаха заместник-началника на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков: „Има ли откъсване от службите?“ Той отговори едносрично и еднозначно: „Не![3] Същото „не“, кавото е написал във вид на резолюция шефът на майор Димовски, респективно – и на агент „Ивайло“.

Да сте виждали някога покойния Илия Минев в национален ефир? Или поне на телевизионния екран? Да сте гледали и слушали разговор с някогашния кинодеец Петър Гогов, създал антикомунистическа група, заради което освен близо петте години зад решетките, съсипаха живота му? Само два пъти и то в моето предаване „Диагноза“. Ами Янко Янковчовек с положение най-малкото в качеството му на депутат във Великото народно събрание, пък и обявен отАмнести Интърнешънълзаполитически затворник № 1 на комунистически режим в НРБ и № 3 в Европа“. Юрист с известна кариера и дългогодишен преподавателски стаж. Нима той не притежава качествата да коментира? Да сте го забелязали из ефирните телевизии? Не, само в моите предавания – никъде другаде.

Третият „борец за свобода на словото“ е същият гъзолизец – извинете за цинизма, като предните двама. С едно изключение – беше откровен противник на Костовия болшевишки режим. Иначевсекинеделносе мазнеше на всички управляващи. Преди време публикувах нещо по този повод.[4] Преди време беше опонент на Б.Б. Тъкмо той нарече медийното килимче на les Pompier Soleil Бюреков“. Днес не го хваща умора от хвалби по адрес на самопровъзгласилата се за Татова ученичка генерал-премиерка. Този сливенски циганин също одумва „свободата на словото“.

За медийната Цола Драгойчева да не говоря. Жената крокодил – „мадам Лифтинг“, както я нарече друг телевизионен слаломист, е ярка рожба на БКП. Баща, майка и вуйчоактивни борци, първи братовчед (Николай Банев) – олигарх! Каква по подходяща и чудесна биография, необходима за място в асансьора, водещ към върховете на комунистическата журналистика!

Като първите двамагерои“, въпросната другарка сама е членувала в партията-майка БКП. Когато кърмилницата решила да я отбие, го направила по подходящ начин. За да я изпрати в демократичните сили“, взела да й гради образ на свободомислеща“, каквото и да означава това. Не за друго, ами понеже преди век в Париж така наричали професионалните шантонерки. Милата, досущ като уличните момичета тя беше сменила името си с „фрапантното“ Лора Кварц.

В интервю отпреди година, бившият дългогодишен заместник-генерален директор на БНТ Борислав Геронтиев разкрива истинския лик на това чудо на природата:

Образът на Люба е любим… Няколко дни след като Хачо [Бояджиев] напусна телевизията, в столичен всекидневник излезе злобно писание на Люба против него…

Как да си обясним това? Нали Кулезич е била любимка на генералния директор Хачо Бояджиев?!

─ Да, и на Кулезич Хачо й е любимец, докато е генерален директор. Тя минава за негова любимка, една от телевизионните дами, които той допуска до себе си – да му се умилкват, да му мъркат на ушенце: „Дедо, деденце!“ Но щом Хачо излезе от БНТ, тя побърза да стовари върху него всички грехове… За нея това няма никакво значение. Хачо вече не е шеф на БНТ, следователно вече е Господин Никой.

─ Тя дълго време пишеше срещу медийната империя на Делян Пеевски, а сега отиде да работи при Пеевски?! Кулезич най-злъчно пишеше и срещу Николай Бареков, но сега са приятели и колеги?

─ … Ти нищо не разбираш… Обърни се с гняв назад във времето и ще прозреш, че за нея „какво тук значи някаква си личност?“ Вчера – против тях, днес – с тях, утре, като я изритат – пак против тях, и така до края на света, важното е нея да я има…

При управлението на Иван Костов във всеки брой на вестник „Седем“ тя пълнеше страници против Кеворк и „Всяка неделя“, за да угоди на любимия си вожд. Никой не е избълвал толкова бълвоч по „Всяка неделя“, колкото Люба Кулезич по времето на Иван Костов… [Днес Люба и Кеворк демонстрират приятелство – кръговрат на комунистите и ченгетата според интереса.]

Тя безпогрешно предвижда кога точно ще се смени властта и навреме се преориентира.

Сега е гореща фенка на Бойко Борисов.

─ Няма начин! Тя беше гореща фенка на Жан, на Иван, първа десебарка… Ние „бяхме приятели“, когато БСП беше на власт. Когато се зададе седесарското управление, Люба своевременно промени политическата си ориентация, чучна се в стачния комитет, потърси си дивидента за сваленото от мен нейно предаване…[5]

Геронтиев греши. Не, другарката потомствена червена „демократка“ Люба няма способностите – умствени, екзистенциални, всякакви, „безпогрешно да предвижда“ каквото и да било, камо ли смените по върховете на властта. Суфлират й от ония служби, както и на останалите, на които се спрях. Затова сега разиграва пошли неделни телевизионни етюди в стилранен Горби“, които редовно започват с вонящи на съветски ботуш и Добри-Джуровска партенка частушки, сякаш писани в отделПропаганда и агитацияна ЦК на БКП

Тези същества с нищо не показват, че са прозрели: времената са други. Хората, особено младите, се добират до все повече информация. Но да бяха само тези, на които се спрях, мед да им носим, както се казва. Такива са всички журналя, вкопчили се в заплатката. Който не е съгласен, нека ми посочи едно изключение, дето не мога да оборя… Както след малко ще се уверите, журналистиката не само у нас се превърна в нещо като ревю на развратни продажници, които дефилират с горди изражения на лицата си. Бъдете сигурни, че по-голямата част от тях дори не съзнават жалкото си положение на брантии.

Преди време, когато хората смятаха, че „се радвам“ на някаква мимолетна и измамна популярност, „самата тя“ – другарката Люба, моля ви се, ме потърси по телефона. Освен, че беше пуснала друг като нея „в леглото си“ – Явор Дачков, по онова време изпълняваше милиционерската длъжност „главна редакторка“ на вестника със заглавие, отразяващо броя на неговите читатели – „Седем“, както се шегувах тогава. Покани ме да й дам интервю. Когато й отказах с аргумента, че не разговарям с комунисти и ченгета, не успя да прикрие объркването си. След около петсекундна пауза ме попита дали съм сериозен. Отговорих й, че на всичко отгоре съм и трезвен, както обикновено. И затворих телефона… „Елит!“

 

 

Пълен упадък на нравите

 

 

Ето един от новопроизведенитежурналистчета“ – момчето за всякакви поръчки на БКП, подготвено от Държавна сигурност. Негов съзатворник от Старозагорската тъмница се подиграва на опитите да го изкарат „голямборец срещу комунистическия режим“. „Беше си въобразил, че като е завършил английска гимназия и само той владееше чужд език, е дялан камък, който става за всичко.[6]

Само месец след влизането в затвора на този „гений на антикомунизма“,  старите кримки разбрали, „един от тях, Емил Кошлуков, щеше да се окаже по-склонен да заложи на разбирателството с администрацията на затвора, отколкото с колегите по съдба… А най-жалкото в случая бе, че Кошлуков, който вече цял месец парадираше с доброто си познаване на английската литература, не си даваше сметка, че поведението му е предопределено не от творчеството на Шекспир, Дикенс или Лорд Байрон, а от собственото му морално нищожество, което го тласкаше към сътрудничество с палачитеНека уважаемият читател все пак да не забравя, че това лице беше най-яростният привърженик да бъде закрита комисията по досиетата на бившата ДС.[7]

По-нататък авторът разказва как „новодошлият“ „Емил Кошлуков вече нямаше да блъска в мебелния цех. Момчето станалочовекидругаритего направили отряден председател. Сложили му червената лента, която от само себе си му даваше свободен достъп до чист въздух за най-малко 10 часа на денонощие.

Но какво означавашеотряден председател“? С какво трябваше да се занимава това лице в затвора? Длъжен съм да отбележа, че тази лакейска длъжност се заемаше само, ако лицето е проявило интерес към нея. Без никакъв натиск от страна на ръководството. Първо, за да заемеш тази длъжност, трябва обезателно да си съгласен с провежданата от администрацията репресивна политика спрямо останалитеврагове [на комунистическата власт]“…

Докато довеждат до киносалона „неосъзнатите контрареволюционери“, с червената лента на ръката, на която пишеохрана“, да стоиш плътно до дежурните старшини

Не измина и седмица от назначаването му за отряден председател, и нашиятантикомунистполучи второ повишение: станабиблиотекар“.[8] По този начин вече можеше когато пожелае да излиза от корпуса на затвора. И най-важното – да общува безпрепятствено, без контрол, с всички отряди. Дори и с криминалните, което беше абсолютно забранено. Въпросът е с какво беше спечелил толкова бързо благоволението на началника на затвора?[9]

Отговорът не закъснял – момчето се оказало обикновена „кука“. Събирал сведения от затворници, „някои от които отявлени доносници“. Помагал на милиционерите, агитирал в полза на партията и културните мероприятия в затвора.[10]

Не само отговарял за иделогическата програма във връзка с празнуването на „социалистическата революция“ на Девети септември и на Октомврийската в Русия на 7 ноември. Бил конферансие и често го удостоявали с награди. По време на едно такова „тържество“ началникът благодарил на най-наведените затворници и започнал „да чете заповедта, с която той и ръководството награждаваха отличилите се. Пръв чу името си Кошлуков. Нямаше и как да бъде другояче. Той беше отряден председател, библиотекар и организатор на празничното деветосептемврийско представление

Кошлуков гордо извиси снагата си на млад левент и с тържествена стъпка, под светкавиците на фотоапарата се отправи към началника. Веднага получи част от наградата си, т.е. книгата и възможността да стисне тежката „добродетелна“ десница на началника на затвора. Благодари за голямата чести обеща в бъдеще да даде всичко от себе си за идеологическото и естетическото израстване на осъзналите се. Фотоапаратът запечата този паметен момент и след седмица снимките на доблестнитеантикомунистис артистична деветосептемврийска нагласа стояха на специално табло, над което се мъдреше следният надпис:

Те са вашата гордост!“

Не, другари комунисти, те не бяха нашата гордост, те бяха вашата гордост! Или част от гадостта, която успявате да създавате по всякакъв начин. Нали, „господинКошлуков, не си забравил колко седмици вися твоята снимка на онова прословуто табло? Не трябва да забравяш. Копие от нея има в досието ти. Според някакъв закон то може да бъде унищожено. Но негативът ще остане в ръцете на другарите“. В тях са микрофилмите на досиетата с вашите доноси и предложения как да бъдат съсипвани непреклонните. Когато им потрябва нещо, ще го покажат. Затова ги слушкай и не се отклонявай от нормите, които те определят за допустими…[11]

Емил Кошлуков не само слушка, но и папка. Лапа добре – обилно. Прави се на сиромахомил „без собствен апартамент“. Но пред мен призна, че целта му е неговата партийка да получава по 1,5 до 2 процента на избори. Постигне ли това, държавата й отпуска субсидия от милион и половина лева за следващите четири години. Келепир има в тези работи!…

Преди да го произведат в милиционерското звание „фактор“ и да го назначат за телевизионен водещ, той преживя сериозни метаморфози. Първо оглави студентското недоволство и беше един от гаулайтерите на Съюза на Държавна сигурност – СДС. Влезе като депутат във Великото народно събрание. Беше един от първите „умиротворители“ по време на пожара на Партийния дом. Кой, защо, как и изпреварващо ли го беше известил?

Някъде по това време новите му господари – американците, чрез посолството си в София го уредиха да учи отвъд Океана. Казват, че там завършил полувисше образование и се снабдил с диплома и звание „бакалавър“. Като се завърна, реши да се прави на политолог. Няма да забравя негово пространно интервю, дадено през 2000 година на варненски вестник. В него обилно ругаеше Симеон Сакскобургготев, като използваше въведените от любимия му Желю Желев казионни обиди, от сорта на дребен търговец“… Това не му попречи година по-късно да се прегърне с бившия цар и да влезе в парламента с неговата листа.

След още три години изневери и на Симо. Несъмнено под диктовката на ония сили взе да му извива ръцете и направи своя близък приятел от същите служби, момчето на Кеворк с особения диалект и диплома на географ,… министър на енергетиката. Преди това му бяха дали нареждането да си основе партийка, за да слушка и папка. НеговотоНово времесе коалираше с потомственото ченге КаракачановагентИван“, и с неговото псевдо ВМРО. Както и със самоковския олигарх, съветския възпитаник, съдебнопочистенияХристо Ковачки

Антикомунизмътна Кошлуков му отреди настоящата роля на медийна изтривалка на комуниста Б.Б. и на неговата милиционерска шайка. Подчини го на Барековспоред КеворкянБюреков. Днес и двамата са началници, продуценти, всичколози, изобщо добре делят мазната комунистическа баница. Тя е разточена и изпечена от друго доверено лице на партията шеф на банка. Негов шут пък е депутатът от свърхтежка категория от Догановата партийка, която иначе се води… „опозиционна“.

Кръговрат на комунистите и ченгетата в народната република, в която мафията си има държава.

Убитият военен прокурор Николай Колев е бил офицер от ДС и следовател по делото на Кошлуков. От него моят приятел Николай Колев-Босия, който също е лежал в Старозагорския затвор, е научил истината за агентурното минало на днешния „фактор“ на поредната милиционерска телевизия.

Според Босия „Кошлуков е вербуван от Шесто управление на ДС още като ученик в английската гимназия в Пловдив.[12] Той попаднал в затвора, защото „неговият водещ офицер от Шесто не беше се престарал“. Използвал агента си и в казармата. Подробностите около цялата афера са свръхлюбопитни, но са тема на отделна публикация. Най-важното в случая е, че  „Емил съвестно изпълнява дълга си в служба на отечеството в качеството си на агент на Шесто, но в същото време нарушава военните закони, като действа на територия под юрисдикциятана ВКР. Между Шесто и Трето управление се разразява чутовна разправия. Скандалът стига до шефа на ДС Григор Шопов

Накрая на Григор Шопов му писва. След няколко посещения в кабинета му на хората от двете хванали се за гушата управления, гони и едните, и другите, и отсича: „Спорът да реши генерал Капитанов.“ Той тогава е главен прокурор на Въоръжените сили. Генералът естествено взема страната на ВКР и Емил Кошлуков отива в затвора. Само че присъдите му не са за подбудителство, а заради опит за самонараняване с цел отклонение от военна служба. Тогава присъдите се акумулираха и Емил отиде зад решетките с по-голямата присъда от 6 години. В края на краищата Емил става жертва на наказателната акция спрямо Шесто управление за навлизане в чужда територия.

Знам всичко това от първа ръка, защото покойният прокурор Николай Колев ми е показвал досието на Кошлуков. Чел съм и писмата, с които той пише на един младши сержант, че иска да правят любов. Те също са приложени към делото…

В затвора имаше около десетинавладишкидлъжности. Такива бяха лавкаджията, кинаджията, библиотекарят и т.н. Такива ставаха тарторите с дългогодишен стаж или някои затворници с особен статут. Новобранецът Емил от самото начало стана библиотекар. Привилегиите му бяха практически неограничени. Той и другите десетина богопомазани имаха право на „лайф из лайф“. Алкохол, излизането навън, чукането и гостуванията при близките им не бяха никакъв проблем за тях. Колкото до хомоизявите на Емил в затвора, той и за това имаше неограничени възможности. Прозвището му беше Куклата, защото беше хубавичко момче…

Накрая беше освободен предсрочно. Най-напред получи една от така нареченитепомиловки“, каквато никой политически затворник не е получавал, а после последва и предсрочното освобождаване, при положение, че му оставаше повече от година, което също беше без прецедент. Практически никой политически затворник не получи такова нещо и всички излежаха присъдите до 1990 г., когато бе обявена амнистията за всички политически.

Кошлуков беше освободен в края на 1988-ма и през декември побърза да отпраши за София. Оставаше му да дослужи още една година, но лично Добри Джуров подписа заповедта, с която отложи влизането му в казармата…Емил кандидатства английска филология и през есента на 1989-та вече беше студент. Властта вече се клатеше неудържимо и аз го подбъзиках още септември – млади хора сте, срамота е да не си покажете отношението към комунизма, трябва да си създадете организация. Така аз и Пламен Даракчиев им помогнахме да си създадат независимото студентско дружество.[13]

Всичко това става в тукашния провален опит за държава, в която, както отбеляза многотиражният Шпрингеров всекидневник “Die Welt”, „министър-председателите нямат нищо против да четат във вестниците заглавия от рода на Бойко Борисов спасява от смърт заплашени папагали“, „Бойко изпоти Борис Бекер“… Но това, което може да забавлява широката публика, според огранизацията Репортери без границие съсипан медиен пейзаж.

Пресата бива манипулирана от политиката. Същевременно медиите са в ръцете на сивата икономика, както и отчасти в мафията“ – казва Оливер Базил, директор на организацията в Брюксел.

Тази година страната членка на ЕС изпадна чак на 80-то място според световно известната класация за свободата на пресата и с тази си позиция окончателно заема последното място сред 27-те страни-членки на ЕС…

Европейската комисия има малко влияние, щом става въпрос за свободата на пресата. Защото нейното наблюдение е преимуществено от национално значение. Въпреки това ЕК може да се намеси, както стана в Унгария. И така миналия декември Хоакин Алмуня, комисар по въпросите на конкуренцията в ЕС, е питал власт имащите в София относно евентуалното съучастие от страна на държавата. Тогава е ставало въпрос за Корпоративната търговска банка [КТБ], която се е разпореждала с милионите на много министерства. Според българските медии тази банка държи около половината капитали, които не идват от приватизираните бивши държавни предприятия. Възможно е Брюксел и Европейската централна банка да вземат допълнителни мерки.

Според информацията на вестник “Die Welt, сега КТБ отново попада в полезрението на Брюксел, след като Съюзът на издателите в България подаде в ЕК жалба срещу банката, чийто председател Цветан Василев е свързан сНова българска медийна група“. Тя е основана от него през 2007 г. с държавни средства. В групировката влизат 4 национални вестници, едно списание, една телевизия и други издания…

България е една дефектна демокрация“ – предупреждава либералът от европейският парламент Станимир Илчев. – „Част от медиите  имат особени контакти с правителството.[14]

СъдникътСтанимир Илчев не само членуваше в БКП. Той, съпругът на потомствената комунистка Светла Петрова, като нея е в тази партия по наследство. Не пиша „беше“. Знайно защо – „веднъж комунист, завинаги комунист“. Както казваше един наследник на истински фашист и на архикомунисти, покойният агент на ДС Александър Сталийски, „няма бивш комунист, както няма бивш негър“. Бащата на Сталийски, едноименният министър на правосъдието от 12 юни до 2 септември 1944 г., е автор на една от броящите се на пръстите на едната ръка тукашни книги, посветени на фашизма – „Фашисткото учение за държавата“. Бил е убеден привърженик на движението.

Шуреят на този фашистбратът на неговата съпруга, е отявленият комунист Владимир Топенчаров. Сталийски са роднини с Вълко Червенков и с Андрей Луканов. Синът на бай ви Сашо Александър Сталийски-трети, е една от приближените мутри на Б.Б.[15] Навремето народът ни е бил мъдър и е постановил, че „крушата не пада далече от дънера“. Комунист, фашист – все едно и също, социално, егоистично и измамно…

А офицерът Станимир Илчев,[16] заместник-партиен секретар на комунистическия вестникНародна армия“, днес е… „либерали раздава правосъдие в Брюксел?!

Четете Климов! В книгите му това съчетание на сатаната и антихриста е чудесно описано и добре обяснено.

Ето кои одумват и клюкарят „свободата на словото“. Изпратиха представители на тази медийна пяна чак в Брюксел! Някогашни съветчици, днесевроатлантици“, тези марионетки никога няма да забележат истината. А тя е повече от тъжна – отчайваща. И това важи не само за тук, навсякъде е така! Даже в онзи „демократичен“ Запад. Падението на нравите изкачи поредния Еверест, този път във Франция.

Тамказаха на Филип Солер, който през последните 13 години пишеше заLe Journal du Dimanche [„Неделен вестник“], че еотишъл прекалено далечв статия, в която напада противоречивото съобщение на госпожица [Валери] Триервейле в Twitter, което предизвика политически обиди във Франция по-рано този месец“. Изданието показа вратата на журналиста. Когато се надигнаха гласове на протест, “Патрис Трапи, заместник-главен редактор на Le Journal du Dimanche, настоя, че Солер не е станал жертва на цензура“.[17] А на какво? Наприятелски огън“, може би?

Филип Солер е смятан за един от най-добрите съвременни френски писатели, автор на 24 романа и поне още толкова есеистични и публицистични книги. Още преди майските събития през 1968 година става популярен и като остър коментатор на политическия живот. Бил е сред основателите на две списания. Но беше прогонен заради прекалено многото дръзки статии за Валери Триервейле, новата първа дама“.[18]

Ето я прословутата западнасвобода на словото“. Същата, каквато е в Сирия на Башар ал-Ассад, да речемМадмоазел Триервейле е настоящата любовница на президента Оландкреатурата на Ротшилдови, както изясних в предходната статия от тази поредица. Което я правинедосегаема. Тя есвещенатакуртизанка. Необмислените и неумерените атаки срещу нея не са позволени

През това време новата „първа дама“ и нереализираната – бившата съпруга на monsieur или по-скоро camarade Франсоа Оланд, предишната неуспяла социалистическа кандидатка за президентския пост Сеголен Роаял, се хванаха за косите. Тъкмо по този повод изхвърлиха Филип Солер от изданието, на което посвети толкова години. Преди десетина дни Роаял, отново станалата mademoiselle”, обвини за неуспеха си на парламентарните избори своята наследничка в Оландовия креват. Видите ли, журналистката Триервейле, също все още мадмоазел“, тиражирала прекалено много материали, насочени срещу бившата госпожа Оланд.[19]

Това вече е разрешено! Понеже Роаял еекс“. Но срещу настоящата, макар и неофициалнаMadame”, това е недопустимо.

Ето това коментираше Солер. И загуби. Ако изобщо е имал за цел да печели. Но така е не от вчера и днес. Преди век и половина Виктор Юго иронизира съседите отвъд Ламанша, че в Англиядъщерите на аристокрацията и богатите са ladies, докато всички останали момичета са просто girls“. Но в романа си „Човекът, който се смее“, имаше предвид по-скоро своята родина…

Все по същото време узнахме доколко пропада моралът в „цивилизования свят“ стана ясно от Майкъл Уилямс, завеждащ катедрата „Медии и етика“ във Факултета по журналистика и цифрови съобщения в Университета на Централен Ланкашир. Нека оставя неговия разказ, а вие съдете сами.

Тя беше от умните студентки, завършила журналистика. Вярваше, че я очаква нещо като благородна кариера. Вместо това, на нейното първо работно мястонякакъв вестник, я принуждаваха да се облича оскъдно и я поставяха в предизвикателни пози за особени снимки. Всичко това – поради русата й коса. През последните години подобни грубиянски истории от новинарските отдели (newsroom) станаха досадно популярни.[20]

Нататък авторът разказва как настоящата комисия, олавявана от главния прокурор Левесън, която разследва аферата с подслушванията в медийната групировка на Рупърт Мърдок, достигнала до още по-отчайващи факти. Сега завършващите журналисти са превърнати вамбулатни търговци, които биха продали и сестра си, за да се докопат до [щатна работа в непрестижната] рубрикаКратки новинина [таблоида] “The Sun.[21] Но това настъпващо поколение е по-квалифицирано и по-етично настроено от което и да било предходно. [Представяте ли си за какви британски журналисти иде реч!]

Новото поколение, което възниква в ерата след [комисията] Левесън, не е мотивирано от това дали ще успее да постигне заплатата на Пиърс Морган [бивш слуга от Мърдоковите вестници, заместил Лари Кинг в CNN; заплатата му е 2 милиона долара годишно, докато на евреина Лоурънс Харви Зейгър с псевдоним Лари Кинг тя беше 5,5 милиона], а от старомодни добродетели, като например приличие и преданост на истината. Сега трябва да говорим изцяло за точността, независимосттаи преди всичкоза възможността журналистите да работят, опазвайки своята собствена съвест.[22]

У нас такъв разговор никога не е бил воден. „Старите кучетаот типа Иван Гарелов, Маргарита Михнева, Петьо Блъсков, Асен Агов, бяха готови да продадат не сестрите, а майките си, в името на успеха и изкачването по йерархичната стълба. Споменавам тях, защото по време на т. нар. Голяма екскурзия от пролетта на 1989 г. първите трима правеха безсрамни репортажи от граничния пунктКапитан Андреево“. Градяха кариера на гърба на грамадното нещастие на българите, изповядващи исляма. А четвъртият водеше вечерните новини на единствената тогава телевизия, като в ефир даваше указания на еничарите Гарелов и Михнева. Все още не става ясно, кой е по-голямо ченге?.

Няма да начевам разговор за „съдници“ и „моралисти“ като целия легион от комунисти и агенти на Държавна сигурност. Обърнете внимание на „младите лъвчета и лъвици“. Онези, които днес с цената на всичко правят разследвания“, половината от които се оказват измислици и лъжи. Телевизионни и радиоводещи, готови да влязат в обувките на Бай Ганьо. И ако един целуне ръка, другият – и двете ръце; трети ще целуне скута, но четвърти – краката; пети ще се хвърли да целуне на друго място, ама конкуренцията – на още по-друго място.

Sic transit Mundus hodie[23]

 

 

Роди се световна финансова архиструктура

 

 

Точно тази журналистика на упадъка пропусна да разтръби една новина от върховно значение за света. Тя се появи в лондонския “The Financial Times” и почти на часа заглъхна. Вместо да изтласка всички останали вести и да бъде водеща поне в продължение на ден два.

Този свършен факт изхвърля всички опити истината да бъде представяна като „конспиративна теория“. Тя доказа, че всичко онова, което от 150 години почтени автори се опитват да извадят на светло, но устите им са били запушвани, перата им – пречупвани, а животът им отнеман или те и техните семейства са били довеждани до мизерия, е вярно.

На 29 май 2012 г. споменатият британски всекидневник оповести в заглавие: „Рокфелерови и Ротшилдови се обединяват“![24]

Насетне съвсем в резюме, както се казва, е съобщено следното: „Две от най-известните династии в Европа и САЩ ще се съберат, след като инвестиционният тръст, вписан на името на лорд Джейкъб Ротшилд и Financial Services на Рокферел се споразумяха да оформят стратегическо партньорство.

“RIT Capital Partners” ще закупи дял от 37 на сто от групировката за консултации управление на [финансови и материални] активи на Рокфелер за необявена сума. Този ход ще даде на регистрирания в Лондон тръст на лорд Ротшилд толкова търсената опора в САЩ.

 Трансатлантическият съюз събира 96-годишния Дейвид Рокфелер и лорд Ротшилд, който е на 76 – двама семейни патриарси, чието партньорство се разпростира в рамките на пет десетилетия.[25]

Може да ме сметнете за луд, но докато пиша тези редове, настръхвамот ужас за бъдещето на човечеството, но и от съзнанието, че трудът ми намира потвърждение. Защото проверих както тукашните, така и световните влиятелни средства за масово осведомяване. С две-три изключения (например лондонският “The Daily Telegraph”), те бяха запазили пълно мълчание. Навсякъде новината беше преминала между другото в т. нар. маргинални медии. Тоест – хората по света оставаха неосведомени, противно на основната задача на журналистиката. А аз от години обяснявам, че: „Фактически всичкиамериканскифирми, нахлули в находищата [на нефт] на Русия, са контролирани от Рокфелерови. А вече ни е известно, че те са най-самостоятелните и най-добре платените агенти на семейство Ротшилд.[26]

Писах това и във връзка с поредицата, посветена на първата петролна война – Руско-турската от 1877-1878 година. Но защо настръхвам от ужас за бъдещето на човечеството? Понеже тази скорошна вест е стара. Нейната поява обаче показва истината за общите цели и действия на семействата Ротшилд и Рокфелер. А те не са никак приятни и ласкави за хората по света. Преди време авторитетното и многотиражно нюйорско списание “Newsweek” излезе с тема на броя, носеща забележителното заглавие-констатация: „Сега всички сме социалисти“. Още по-впечатляващо беше подзаглавието: „Опасността и обещанието на новата ера на огромното правителство“! (Виж илюстрацията.)

Оттогава изминаха три лета. И световната революция навлезе в решителна фазаустремена към Далечния изток и главните все още неокончателно покорени държави тамКитай и Япония. От доста време пиша и говоря по темата. Излишно е да доказвам как колкото повече научавах, установявах, че толкова по-малко зная. Сега ще припомня какво очаква човечеството чрез свидетелството на един от Тях. Допълвам и с още непоказван в тази медия откъс от интервюто на почтения евреин Еърън Русо.

Нека нахвърля с няколко щрихи неговия портрет. Израснал в средно заможно нюйоркско еврейско семейство, той се хвърля в ресторантьорския бизнес. Там получава първите си уроци от сблъсъка с Тях и подчинената им мафия. Прехвърля с в т. нар. шоубизнес. Продуцира филми на едни от най известните режисьори в Холивуд. Преди дни по една телевизия показаха финансирана от него кинотворба на Сидни Полак. Работи с актьори от величината на Ник Нолти, Дан Ейкройд, Еди Мърфи, Джейми Лий КъртисПак той откри за музиката и киното Бет Мидлър. Тя не крие, че дължи кариерата си на него.

Еърън Русо пръв подаде ръка и даде шанс за изява на легендарни американски рок-изпълнители катоThe Grateful Dead”, “Iron Butterfly”, “Jefferson Airplane”, Janis Joplin. Без него, те навярно щяха да останат световно неизвестни. Пак той беше продуцент на изявите на британски роквеличия като “The Who” и “Led Zeppelin”.

Когато вече натрупал състояние, се захвана с политика, се изправи пред „желязната стена“, оставаща невидима и напълно непозната заобикновенитехора. Тогава се свързаха с него и опитаха да го привлекат, за да стане един от Тях. За тези неща става дума в епизодите от интервюто на Алекс Джоунс с Еърън Русо, които предстои да видите.

Русо не само Им обърна гръб, но засне уникалния пълнометражен документален филм „Америка: От демокрация към фашизъм“. Не му простиха тази волност. Месеци по-късно Еърън Русо се пренесе в по-добрия свят. Несъмнено с Тяхна помощ, което няма как да бъде доказано.

Сега по-добре гледайте, слушайте и осмисляте. Моля ви.

 

 

http://youtu.be/as5fTAjn9-4

 

http://youtu.be/ybMom4BbY7A

 

 

 

LEmpire est mort, vive lEmpire

 

 

Но да се върнем към семействата Ротшилд и Рокфелер. Почти веднага, след като тяхното практическо сливане беше огласено под сурдинка, последва свалянето на кредитните рейтинги на редица световни банки, което отбелязах в предходния анализ от тази поредица. „За да има ред“, както навремето се изразяваше един мой началник. Да се знае кой командва парада. И то вече не само из зад кулисите, а директно, под светлината на прожекторите.

Няма да се спирам на „позволените“ подробности около обявената сделка. Кой с кого и кога се е срещал, за да се стигне до това, което сега ни известяват. „Само ще изложа няколко оскъдни данни около състоянието на двете фамилии и онова, което предстои. “RIT Capital Partnersе малка компания, притежавана от  лорд Ротшилд. Нейните номинални активи от 1,9 милиарда британски лири (2 954 120 000 долара или 2 377 090 000 евро) са пръснати по целия свят във вид на глобални инвестиции под различни формиот дялове в публични компании, през държавни ценни книжа, до акции в частни организации.[27]

В далаверата е включена и „френската“ банка “Société Générale”, която de facto е част от групировката „Ротшилд“. В нейното управително тяло е снахата на Политбюро, бившата „царска“ министърка, „демократична“ еврокомисарка и настояща партийна секретарка Меглена КуневаПръмова. Но за българското присъствие на Ротшилдови у насв продължението.

Някои издания с половин уста припомнят как големите финансови институции на Ротшилдови, катоNM Rothschildнапример, са възникнали чрез сделката с изкупуването на британските правителствени облигации в очакване на изхода от битката при Ватерлоо. Тогава банкерското семейство подкупило някои от Наполеоновите военачалници и специално командващия пехотата, евреина маршал Султ.

Ротшилдови добре знаели, че французите ще загубят битката. Затова ден преди нейния финал, чрез верига от свои добре обучени и подготвени за операцията куриери, дублирани от гълъбова поща, изпратили в Лондон съобщение, че Наполеон триумфира. На борсата цените на държавните ценни книжа се сринали, а на златото ударили тавана. В продължение на месеци преди събитието петте банки на фамилията във Виена, Париж, Берлин, Лондон и Неапол изкупували злато на ниски цени.

След „новината“ за Наполеоновия „триумф“ Ротшилдови на практика на безценица сложили ръка върху британското държавно съкровище. И постигнали космическа норма на печалба от продажбата на злато на високи цени. След ден истината лъснала, но вече било късно. Практически компанията NM Rothschildдържала в ръцете си Британската империя!

Доскоро всичко това беше представяно като „конспиративна теория“ или „нацистка пропаганда“. Днес тази истина може да бъде прочетена в Техния финансов официоз – “The Financial Times”.[28] Което просто показва, че Те вече нямат особени причини да се крият. Организираната от Тях световна революция очевидно е толкова напреднала, че не съществува необходимост от големи тайни…

Барон Давид дьо Ротшилд, президент на “The Rothschild Group, понастоящем е зает с поставянето на базираната във Великобритания банка под общ покрив с активите на френския клон на фамилията.

Същевременно лорд Ротшилд установява инвестиционно партньорство с френско-швейцарската частна банкаEdmond de Rothschild Group”, която е друг отделен клон на разпрострялата се по цялата планета банкерска династия.[29]

„На 3 декември 1923 г. “Chicago Evening Standard” на [евреина] Хърст коментира: „Ротшилдови са в състояние да разпалят или да предотвратят войни. Тяхната дума може да съсипе империи.[30] И това не е от вчера.

Още през 1878 г. майор Осман бей ги нарича „еврейските крале. Като цар на финансите Ротшилд командва нарастващата маса на еврейските капитали с такъв замах, с който руският и германският император командват своите армииБогатството на Ротшилд е приказно. Амшел Ротшилд, който неотдавна почина във Виена, остави богатство от милиарди франкове. Според същото съобщение съкровището на три от разклоненията на семейството навярно възлиза на повече от три хиляди милиона долара. [Три милиарда, които по днешния курс са вече трилиони.] Това е почти колкото сумата, с която френското правителство разполага, та в случай на необходимост да започне война. Излиза, че едно семейство е богато колкото цяла нация![31]

Бедният отомански офицер, непосредствено след края на Руско-турската война той нямало как да има хабер, че след малко повече от столетие тази фамилия ще бъде втората икономика в света. Обаче все пак прозрял ролята на Ротшилдови в това кръвопролитие, довело до разпада на родната му империя.

Още в началото на ХVІІІ век лихварите прокарват в Британския парламент закон за разделението на собствеността. Оттогава селянитенай-здравата и най-независимата обществена прослойка, на която се крепи държавата, започват да губят своята свобода и самостоятелност. Това е началото на класическия капитализъм, на Pax Judaica. Прозрели тайдзиянския принцип за единството и проникването на противоположностите – Ин и Ян, и за да не ги изпревари някой, т. е. да контролират процесите, главните капиталисти побързаха да създадат обратната страна на новите обществени отношениясоциализма.

Както пише един от биографите на най-богатото и най-могъщото семейство на планетата: „Когато звездата на Наполеон залезе и изчезна, тази на Ротшилд се издигна и заблестя по-силно. Когато накрая Наполеон бе смазан край Ватерлоо, звездата му се загуби завинаги, докато с всеки изминат ден тази на Ротшилд грееше все по-силно, за да затъмни всички останали. Ротшилдови нямат националност. Те са космополити. И докато, от една страна, бяха доставчици на армиите на Наполеон, от друга, отпускаха все повече кредити на неговите врагове. А те ги използваха, за да покриват разноските по кампаниите си срещу него. Ротшилдови не принадлежаха на нито една партия. Те бяха готови да забогатеят на всяка цена, без значение дали за сметка на приятели или на врагове. Падането на Наполеон бе възходът на Ротшилд.[32]

Така че сега, надявам се, разбирате по какви причини всяка стъпка както на комунистите, така и на нацистите, е била финансирана отУол Стрийт“, буквално казано. С други думи – от финансовия Интернационал. Ала къде е разположен командният пункт на световната революция?

Тъй като никой простосмъртен не е в състояние да покаже със сигурност, къде се намира нейният генерален щаб, нека се доверим на знаещите. Не малко изследователи, като Юстис Мълийнз например, са на мнение, че светът продължава да бъде управляван от Лондонтрадиционната столица на интернационалните банкери.

Смятаният за най-изящния поет на ХХ век, свидетелят на събитията, сътрудникът на Мусолини, евреинът Езра Паунд дава известни разяснения: „През 1863 г. централата бе в Лондон, а клонътв Ню Йорк. Днес положението е обратното: централата е отвъд Атлантика, а клонътв Лондон.[33]

Склонен съм да вярвам на Езра Паунд. Но неговият последен асистент – Юстис Мълийнз, не само е наследил познанията му, а е продължил и задълбочил изследванията в тази област. Затова нека приемем, че светът се ръководи от Лондон и Ню Йорк, но и от Тел Авив (Йерусалим).

Днес най-сетне виждаме залеза на империята САЩ. Той води началото си още от средата на седемдесетте години, с безславния финал на Виетнамската война. Според някои наблюдатели – след Войната в Персийския залив, по време на първата Клинтънова администрация.[34] За това пишат и говорят по цялото земно кълбо, но не и у нас. Тукашните дьонметакомунисти, социалисти, фашисти, либерали, глобалистивсякакви, винаги са били най-предани на силните на деня.

Кой днес управлява съдбините на човечеството? Една еврейска поговорка гласи: „Парите управляват света.[35] Ала къде са парите? По-точно е да запитам: У кого са парите? И бързам с отговора: Преди всичко у семейство Ротшилд. След като подробно се занимава с богатството на тази дяволска фамилия, британският историк Никълъс Хагър достига до общата сума на Ротшилдовите съкровища. През 2004 г. те са възлизали на… 7,5 трилиона долара![36]

Трудно можете да си представите тази сума, а тя вече е стара. Нека я изпиша: 7 500 000 000 000 долара! Как ви се струва?

За сравнение ще приведа обективни данни. Ако изнесените и вече стари сведения за семейство Ротшилд са верни, тази фамилия е два пъти по-богата от тогава третата икономика в светаКитай, който днес е на второ място. А след петилетка ще застане начело. Но това едва ли ще продължи повече от четвърт век… Брутният вътрешен продукт на азиатския гигант през 2008 г. възлезе на 3,5 трилиона долара.[37] Излиза, че Ротшилдови са повече от два пъти по-богати от Китай с неговото сегашно население от 1,3 милиарда души!

Ала семейство Ротшилд е близо два пъти по-богато и от втората по онова време икономика в светаЯпония, която през 2008 г. има брутен национален продукт в размер на 4.9 трилиона долара.[38] Засега само САЩ произвеждат повече от потенциала на Ротшилдови, които преди два века и половина бяха просто Бауер – бедни продавачи на стари монети от Франкфурт на Майн…

Обаче брутният вътрешен продукт не измерва благосъстоянието на една нация. Той е показател за степента на активност на нейното стопанство и дава най-неточния отчет за състоянието на икономиката като цяло, докато демонстрира как богаташите са разменяли произведените стоки и услуги помежду си. Защото целта на една икономическа система трябва да е по-добрият живот на хората, които участват в нея. А тази измислица на Братството не отчита това.

Например брутният вътрешен продукт включва военните разходи. В случаи на войни, каквито САЩ, Русия и т.н. не спират да водят, издръжката на армията се превръща в бреме за хората. Обаче е част от брутния вътрешен продукт.

Този наложен ни от медиите показател представя степента на алчността, до която са достигнали малцина на планетата. Днес е известно, че не повече от 15 на сто от населението на Земята потребява около 80 на сто от добитите и произведените материални блага. Тази своеобразна финансова ножица все повече се разтваря. Онова, което никой от ведомствените икономисти няма да сподели е:

Дали броят на бедните е намалял?

С колко е снижен броят на безработните?

Колко по-малко са гладните и бездомните?

За какво ви е икономика на разделението, в която бедните се умножават, а богатите стават все по-малко, но същевременно още по-богати? Не е жалба по някакъв социализъм, а болка от несправедливата липса на равни възможности, особено при старта. И за това сме виновни всички ние, които сме толково много пъти повече от другарите левити, а вместо да излезем и да протестираме всички заедно, се поддаваме на техните манипулации и с пасивността си им съучастваме. Както някога казал Махатма Ганди, няма как сто хиляди британци да контролират триста хиляди индийци.

Въпросът не е само в нашето незачитане. С мълчанието си ние се съгласяваме да ни пренебрегват и потискат. Така онези, които Бог е надарил с талант в повечето случаи не намират среда, в която да го разгърнат. И тук отварям дума не само за даровитите хора в областта на изкуствата, а и в науката, техниката, в занаятите – във всичко. Благодарение на парите си група скрити интернационални мутри пробутват потомството си или пазаруват гоите на едро.

И още нещо. Никога не пропускайте да се сетите, че ционизмът е личната нацистка доктрина на прочутото семейство Ротшилд. А ционистката държава Израел е нещо като негова частна собственост. Най-малко половината от нейната територия, инфраструктура, градоустройство, селско стопанство и транспорт са създадени с техни пари.

Ала далеч преди това, още през втората половина на ХІХ век, тези най-богати хора на планетата полагат всевъзможни усилия, за да предизвикат алия – илюзорното „завръщане” на евреите в Палестина, една територия, на която никой от предците им никога не е живял, даже не е стъпвал. Ротшилдови финансират първите имигрантски вълни и колонии. Пак те не пропускат нито един предизвикан от тях военен или политически конфликт, за да принудят поредния султан да отстъпи „библейските земи” на евреите. Заради неотстъпчивостта на отоманските владетели евреи и масони създават подривната организация „Етихад ве Тераки“ („Единение и прогрес“), по-известна като революционното младотурско движение.

През есента на 1917 г., докато бойните действия на европейския военен театър са в разгара си, лорд Ротшилд успява да предизвика онова прословуто писмо на тогавашния британски външен министър лорд Артър Балфур, влязло в историята под названието Балфурска декларация. С него правителството на империята дава съгласието си след войната да поеме мандат по управлението на Палестина. Разбира се, ако Отоманската империя бъде победена в Първата световна война. Явно лорд Ротшилд е бил наясно с нейната предстояща загуба. Не случайно в Израел са издадени пощенски марки с ликовете на някои от прочутия род. В употреба са банкноти, окичени с портрети на заслужили представители на фамилията. Съществуват булеварди, улици, паркове и какво ли не още, носещи наименованието „Ротшилд”.

Това е само пръв и заблуждаващ поглед, свързващ банкерското семейство само с Ираел. То отдавна е наднационална институция, а от шест-седем десетилетияи субект на международните отношения. Фамилията Ротшилд е по-важна от цялото правителство на САЩ барабар с президента, както и от френския държавен глава, британската кралица и техните кабинети, взети заедно. В края на краищата, нали Ротшилдови ги назнавачат?

Краят на империята САЩ настъпва. Да живее империята Ротшилд!

Какво очаква човечеството? Намират се и оптимисти. Ще ви представя онова, което прогнозира един от тях. Съдбата на Бенджамин Фулфорд е сходна с тази на Еърън Русо. Само че той не е self-made man, както казват англичаните и американците – не е забогатял от собствените си усилия. Наследник е на една от най-богатите канадски фамилии, за която и днес се разказват приказки, подобни на онази запещерата на Али Баба“.

Дипломиран журналист (?!), Фулфорд прави обещаваща кариера в прочутото списание “Forbes”. В средата на осемдесетте години заминава за Токио, където досега живее и работи. След големия природен катаклизъм в Япония през 2011 г. и трагедията с ядрената електроцентрала край Фукушима, Фулфорд заяви по една независима японска телевизия, че „американското правителство съвместно с Федералния резерв, с Рокфелерови и други могъщи групировки са планирали изригването на вулкана на планината Фуджи, както и земетресението и цунамито от 11 март 2011 г.“ Той отдаде всичко това на използването на системата от електромагнитни вълни и свръхнагряването на водата на точно определени места в океана, позната като HAARP.[39]

Предлагам ви кратък откъс от негово интервю с Дейвид Рокфелер, взето през 2007 г. (По-ново липсва, понятно защо.) Както и коментара на Бенджамин Фулфорд, който е най-оптимистичното нещо, което съм чел или чувал досега.

 

 

http://youtu.be/a3WTlBxV9yY

 

 

В продължението ще узнаете повече за световното правителство, за моралния упадък на американската империя и за това как семейство Ротшилд не от днес или вчера завзема все повече български териториибуквално и като част от икономиката.

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители. Досега те са общо 27, петима от тях – имигранти.

Истина ви казвам: за да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

Неотдавна в „Агора“ един подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“ Изглежда послушахте съвета му.

Не желая никой „да ме храни“. Но повече не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка.

Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава огромен обем информация.“

Явно една шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 600. Гастрольорите са поне още толкова. (Броячът се занулява при 1000 прочитания.) Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 300. Всеки от тях да внася по 1,50 лева месечно – 18 лева годишно, бих могъл да продължа. Уви…

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации? Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща… Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

Признавам, че ми е късно да се променям. Внесъл съм необходимата такса за присъствието на медията в интернет до края на годината. Но ще разредя появата на моите публикации. Време е да помисля и за себе си. Съжалявам.

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Вж. Изказване на Петър Младенов на Среща на ръководството на министерството със състава на закритото Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия на 16 февруари 1990 г. в киносалона на МВР в сградата на ул. „Шести септември“ 29, стр. 2, 3 и 4. Фотокопия от цялата стенограма в архива на автора.

[2] Майор Ив. Димовски ― Докладна записка, Относно: Проведена среща с бившия СС „Ивайло“, отпечатана в 1 екземпляр, № 1 – КД „Ивайло“, Изп. 04-112383, Нап. ВХ/04-2606, София, 27.12.1989 г., стр. 4, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

[3] „Цвятко Цветков ― бивш главен секретар на МВР, бивш зам.-шеф на страховитото Шесто“, препечатано от в. „168 часа“, Български Информационен Блок, 29 юли 2008 г., online: http://www.bgnet.info/index.php?option=com_content&task=view&id=7078&Itemid=1

[4] Вж. Георги Ифандиев – „Има случай „Катуница“, но няма проблем с такова название“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, www.diagnosa.net, София, вторник, 10 октомври 2011 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9-%E2%80%9E%D0%BA%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%E2%80%9C-%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5

[5] „Борислав Геронтиев: Люба Кулезич мъркаше на ушенцето на Хачо: „Дедо, деденце“, едно интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, 11 (593), София, сряда, 16 – 22 март 2011 г., стр. 30-31.

[6] Николай Галев – „За благото на човека“, редактор: Пламен Анакиев, ИК „Огледало“, София, 2006 г., , стр. 181.

[7] Пак там, стр. 184.

[8] В затвора милиционерите са правели библиотекари само своите агенти – доносниците, които най-често са били вербувани като агенти на ДС. „Библиотекар“ в затвора задължително означава „агент“.

[9] Пак там, стр. 187-188.

[10] Пак там, стр. 188-192.

[11] Пак там, стр. 193-194.

[12] Николай Колев-Босия – „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, препечатано от Информационна агенция „БЛИЦ“, София, 25 март 2009 г. online: http://www.blitz.bg/article/10770

[13] Николай Колев-Босия – „Николай Колев-Босия: Кошлуков скара VІ-то и ІІІ-то управление на ДС!“, в. „Шоу“, препечатано от Информационна агенция „БЛИЦ“, София, 25 март 2009 г. online: http://www.blitz.bg/article/10770

[14] “Zerbrechliche Demokratie: Bulgarien ist in Sachen Pressefreiheit Schlusslicht unter den EU-Mitgliedern” Von Stefanie Bolzen, “Die WelT”, Welt Online, Berlin, 21. Jun. 2012 г., online: http://www.welt.de/print/welt_kompakt/print_politik/article106634016/Zerbrechliche-Demokratie.html

[15] Вж. напр. Кристина Кръстева – „Сашо, който играе с премиера, но не се хвали с това“, в. „24 часа“, София, 30 октомври 2009 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=267206

[16] С еврейско потекло.

[17] Вж. “French writer ‘sacked’ for anti-Valerie Trierweiler articles” by Ian Sparks, Chris Irvine, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 25 June 2012 г., online:  http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/francois-hollande/9355073/French-writer-sacked-for-anti-Valerie-Trierweiler-articles.html

[18] Пак там.

[19] Вж. „Ségolène Royal’s blames Valérie Trierweiler for presidential defeat“ by Henry Samuel, Paris, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 21 June 2012 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/francois-hollande/9347158/Segolene-Royals-blames-Valerie-Trierweiler-for-presidential-defeat.html

[20] “Michael Williams: Reporters need the right to say ‘No’”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Monday, 25 June 2012 г., online:  http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/michael-williams-reporters-need-the-right-to-say-no-7881108.html

[21] Този вестник минава за най-ярко жълтия в централната преса. Той единствен запази всекидневното публикуване на снимки на голи момичета. Нещо повече – в напълно съвременен стил ги разшири с видеозапис от техните фотосесии, достъпни единствено срещу заплащане.

[22] Пак там.

[23] Така върви светът днес, лат.

[24] “Rockefellers and Rothschilds unite” by Daniel Schäfer in London, “The Financial Times”, www.ft.com, London, May 29, 2012 г., online: http://www.ft.com/cms/s/0/efe93494-a9a3-11e1-a6a7-00144feabdc0.html#axzz1yPSm7MPh

[25] Пак там.

[26] Георги Ифандиев – „Името на звяра“, продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 97.

[27] “Rockefellers and Rothschilds unite” by Daniel Schäfer in London, “The Financial Times”, вече цит. съч.

[28] Пак там.

[29] Пак там.

[30] Eustace Mullins – “The World Order: A Study in the Hegemony of Parasitism”, Ezra Pound Institute of Civilization, Staunton, VA, 1985 г.,, стр. 11.

[31] Major Osman, Bey – “The Conquest of the World by the Jews: An Historical and Ethnical Essay”, The St. Louis Book & News Company, St. Louis, MO, 1878 г., стр. 42-43.

[32] John Reeves – “The Rothschilds: The Financial Rulers of Nations”, A. C. McClueg & Co., Chicago, IL, 1887 г., стр. 96.

[33] Ezra Pound – “America, Roosevelt and the Causes of the Present War”, Peter Russell, London 1951 г., стр. 11.

[34] Вж. напр. “When did the American empire start to decline?” by Stephen M. Walt, “Foreign Policy”, , Tuesday, August 2, 2011, , online: http://walt.foreignpolicy.com/posts/2011/08/01/when_did_the_american_empire_start_to_decline

[35] Shirley Kumove – “Illustrated by Frank Newfield. Words Like Arrows”, A Collection of Yiddish Folk Sayings. Schocken Books, New York, NY, 1985, стр. 179.

[36] Вж. Nicholas Hagger – “The Syndicate: The Story of the Coming World Government”, O Books, Ropley, Hampshire, U.K., 2004 г., стр. 10.

[37] Вж. напр. “China becomes world’s third largest economy” by Ashley Seager, “The Guardian”, London, Wednesday 14 January 2009 г., online: http://www.guardian.co.uk/business/2009/jan/14/china-world-economic-growth

[38] Вж. напр. “Focus on Japan, the World’s Second-Largest Economy!”, Japan, U.S. Commercial Service, Washington, DC, 2009 г., online: http://www.buyusa.gov/japan/en/mom.html

[39] Вж. “Eruption of Mt. Fuji- April 11th, 2011 announced by Benjamin Fulford”, an excerpt from a Japanese independent TV show, видеозапис от online: http://www.youtube.com/watch?v=HGvLXFhs7QI

[40] Nicholas Hagger – “The Syndicate: The Story of the Coming World Government”, O Books, Ropley, Hampshire, U.K., 2004 г., стр. 9.

[41] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, Part II, translated by George Knupffer, Christian Book Club of America. Palmdale, CA, 2002 г., стр. 25.

[42] Dr. John Coleman – “One World Order: Socialist Dictatorship”, Bridger House Publications, Inc., Carson City, NV, 1998 г., Annotation.

[43] Пак там, стр. I-II.

[44] V. I. Lenin – “ On the Slogan for a United States of Europe (Editorial Comment)” във:  V. I. Lenin – “Collected Works”, Vol. 21, 4th English Edition, Progress Publishers, Moscow, 1964 г., стр. 342.

[45] Вж. напр. “Global economy slowdown?”, Economics professor Nouriel Roubini gives a sober assessment of the U.S. and global economies, “Quest meens Business” with Richard Quest in London, CNNMoney, CNN International, Atlanta, GO, Monday, Fabruary 2, 2009 г., 21 ч. българско време, 20 CET.

[46] Вж. “Wall Street banks in $70bn staff payout: Pay and bonus deals equivalent to 10% of US government bail-out package” by Simon Bowers, “The Guardian”, London, Friday 17, October 2008 г., online: http://www.guardian.co.uk/business/2008/oct/17/executive-salaries-banking

[47] Вж. “Obama, Dodd Slam Wall St. Bonuses” by Kate Phillips, “The New York Times”, NY, Thursday, January 29, 2009 г., online: http://thecaucus.blogs.nytimes.com/2009/01/29/dodd-slams-wall-stbonuses-warns-firms/;  “Wall Street cash bonuses fall 44% For New York City employees, total bonuses sank to $18.4B from $32.9B in 2007”, CNNMoney.com, CNN, Atlanta, GO, January 28, 2009 г., online: http://money.cnn.com/2009/01/28/news/companies/wallstreet_bonuses.reut/index.htm

[48] Вж. “BofA had some details of Merrill bonuses: report”, Reuters, London, Tueesday, February 3, 2009 г., online: http://www.-reuters.-com/article/ousiv/id-USTRE51212N20090203

[49] Dr. John Coleman – “One World Order: Socialist Dictatorship”, Bridger House Publications, Inc., Carson City, NV, 1998 г., стр. II.

[50] Пак там, стр. I.

[51] Милен Семков – Записки по съвременна история 1918–1945”, Учебник за IХ кл. на СОУ, ИК „Свят.Наука” ЕООД, Со-фия, 1992 г., Глава 10: „Третият интернационал – световната комунистическа партия”, online: http://www.chitanka.info:82/lib/-text/2835/10

[52] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Si-mon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Sunday Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://-business.timesonline.co.uk/tol/business/article1101531.ece;  “Roth-schild in line to head Russian oil flagship Yukos”, “Evening Standard”, London, July 15, 2003 г., online: http://www.thisislondon.co. uk/news/article-5743636-details/Rothschild+lined+to+take+over+at+Yukos/-article.do

[53] “Yukos Slipping Away? Will Baron Rothschild give shares to President Putin?”, “Pravda”, Moscow, 30.10.2003 г., online: http://-english.pravda.ru/news/russia/19-05-2006/english.pravda.ru/main/-18/89/355/11179_yukos.html

[54] Вж. “Abramovich “had role in fall of Yukos” by Steve Hawkes, “Evening Standard”, London, Tuesday, January 27, 2009 г., online: http://www.thisislondon.co.uk/news/article-17990498details/Abramovich+%-27had+role+in+fall+of+Yukos%27/article.do

[55] “US Falling in Emperial Trap?” , “Gates: U.S. Military challenges”, US Secretary of State Robert Gates Interviewed by CNN’s Fareed Zakaria, GPS, CNN, CNN.com, Atlanta, GE,  May 3, 2009 г., Transcript online: http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/0905/03/fzgps.01.html, Video online: http://edition.cnn.com/video/#/video/us/2009/05/03/zakaria.robert.gates.int.part2.cnn

[56] Вж. напр. “Russia Tells of Plan to Ease Sales of Shares in Gazprom” by Sabrina Tavernise, “The New York Times”, New York, NY, September 7, 2001 г., online: http://query.nytimes.com/-gst/fullpage.html?res=9F0DE5DF1039F934A3575AC0A9679C8B63&n=Top%2FReference%2FTimes%20Topics%2FSubjects%2FE%2FEnergy%20and%20Power;  “Gazprom share liberalization debate rages on” by Michael Heath, “The Russia Journal”, Issue Number: 130, Russia, Thursday, September 20, 2001 г., online: http://www.russiajournal.com/node/5379;

[57] Вж. “Putin backs Gazprom shares deal”, BBC News, BBC, London, Tuesday, 14 September, 2004 г., online: http://news.bbc. co.uk/2/hi/business/3656074.stm

[58] Вж. напр. “$40bn Putin “is now Europe’s richest man” by Adrian Blomfield in Moscow, “The Telegraph”, London, December 24, 2007 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/1573354/-$40bn-Putin-‘is-now-Europe’s-richest-man’.html;  “Putin, the Kremlin power struggle and the $40bn fortune” by Luke Harding in Moscow, “The Guardian”, Friday, December 21, 2007 г., online: http://-www.guardian.co.uk/world/2007/dec/21/russia.topstories3

[59] Вж. “Tata pays £1bn for Jaguar and Land Rover” by Christine Buckley, Industrial Editor, “The Times”, London, March 26, 2008 г., online” http://business.timesonline.co.uk/tol/business/industry_sectors/en-gineering/article3625363.ece;  “Tata Now Owns Jaguar, Land Rover, Rover, Daimler And Lanchester” By Matt Hardigree, “Industry News”, Detroit, MI, Friday, March 28, 2008 г., online: http://jalopnik.com/373621/tata-now-owns-jaguar-land-rover-rover-daimler-and-lanchester

[60] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[61] “Analysis: US Global Trends report” by Paul Reynolds, World affairs correspondent BBC News website, BBC News, BBC, London, Friday, November 21, 2008 г., online: http://news.-bbc.co.uk/2/hi/americas/7741237.stm

[62] “US global dominance set to wane”, BBC News, BBC, London, Friday, November 21, 2008 г., online: http://news.bbc.co.uk-/2/hi/americas/7741049.stm

[63] Вж. “Gazprom to raise its own private army to protect oil installations” by Carl Mortished, International Business Editor, “The Times”, London, July 5, 2007 г., online: http://business.-timesonline.co.uk/tol/business/industry_sectors/natural_resources/article2029023.ece

[64] Dr. J. Landowsky – “Red Symphony”, translated by George Knupffer, The Plain-Speaker Publishing Company, London, 1968 г., стр. 26.

[65] Вж. Dr. John Coleman – “Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300”, America West Publishers, Carson City, NV, 1992 г., стр. 3, 21 и сл.

[66] Пак там.

[67] Пак там.

[68] „От Иоана свето Евангелие”, гл. 8, ст. 32.

[69] Пак там, гл. 3, ст. 21.

[70] Rabbi Harry Waton – “A Program for the Jews: An Answer to all Anti-Semites. A Program for Humanity”, вече цит. съч., стр. 16.

[71] “The eurozone crisis: a terrifying race to become a diminished world power” by Timothy Garton Ash, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Wednesday, 7 December 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2011/dec/07/eurozone-crisis-world-power

[72] Пак там.

[73] “An Open Letter to International Public Opinion: The Truth About Greece” by Mikis Theodorakis, Θεοδωράκης – The Home Page, mikis-theodorakis.net, Athens, 16.02.2012 г., online: http://en.mikis-theodorakis.net/index.php/article/articleview/559/1/76/

[74] “Zorba the Greek’ composer: I’m anti-Semitic” by Benjamin Weinthal, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, Tuesday, February 15, 2011 г., 11 Adar I, 5771, online: http://www.jpost.com/JewishWorld/JewishNews/Article.aspx?id=208285

[75] Истинското му име е Дьорд (Георги) Шварц, евреин от Унгария, навярно далечен руднина на Михаил Шварц (Черной) – Майкъл Чорни. На английски настоящето му фамилно име се произнася Шоъроус.

[76] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[77] Пак там.

[78] “Insulte à Trierweiler: RTL licencie Salviac”, AFP, “Le Figaro”, Paris, Publié le 9.05.2012 г., online: http://www.lefigaro.fr/flash-actu/2012/05/09/97001-20120509FILWWW00609-insulte-a-trierweiler-rtl-licencie-salviac.php; същото в: “Tweet about Valerie sexist, fired”, “The Universal News”, местоположение не е посочено, Wednesday, May 9th, 2012 г., https://theuninews.com/tweet-about-valerie-sexist-fired.html

[79] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[80] Пак там.

[81] Вж. напр. “Interactive: UK unemployment since 1984: Unemployment among 16- to 24-year-olds, the age group worst affected by the slowdown in the labour market, rose to 991,000 in the three months to August. That was the highest total on record” by Paddy Allen and Nick Mead, “The Guardian”, guardian.co.uk, Wednesday, 12 October 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/business/interactive/2009/jun/22/unemployment-and-employment-statistics-recession; “Bad luck” generation will be blighted by youth unemployment for several years” by Katie Allen, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Wednesday, 19 October 2011 г., online: http://www.guardian.co.uk/business/2011/oct/19/generation-scarred-by-youth-unemployment

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...