ВИЕ СТЕ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА.[1] ЗАЩО СЕ ПОДЦЕНЯВАТЕ И НЕ КАЖЕТЕ: „СТИГА“?

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 Защо все пак чифутските[2] номера минават? Изобщо някой интересува ли се от това? Или се вълнува единствено от копанята си в кочината за местни гои, в каквато е превърната родината ни?

 

 

Кой контролира медиите?

 

 

Преди век Хенри Форд пространно е разяснил това – преди всичко чрез медиите, посредством методите на инсинуации и бойкот, които разоряват. Това съвременният нашенец все така не проумява. До съзнанието му не достига каква огромна мощ се съдържа в неучастието, в пасивното мирно противопоставяне. Понякога то е по-силно от цяла армия.

Столетие назад, черпейки пример от живота и от своя личен опит, автомобилният магнат Форд е определил „интернационалните евреи“ като „най-наболелия световен проблем“.

„Първият инстинктивен отговор, който евреинът дава на всяка критика, отправена към неговата раса и идеща от неевреин, е свързан с проявата на насилие срещу него – на думи или на дела. Това съждение може да бъде потвърдено от стотици граждани на Съединените щати, които са виждали с очите и чували с ушите си.

Ако добросъвестният изследовател на еврейския въпрос случайно има свой бизнес, първото за което се сещат евреите, е бойкотът. Независимо дали става дума за вестник, търговско предприятие, хотел или драматургична продукция; или пък някакъв индустриален артикул, чийто производител е възприел схващането, че „стоката му е за продан, но принципите не“ – във всички случаи, когато присъстват налице някакви бизнесотношения, първият „отговор“ (на критиката срещу евреите – бел. прев.) е бойкотът.

Техниката се състои в това, че най-напред се започва с „преследване от шепоти“. Почват да се носят обезпокоителни слухове – все по-бързо и по-често. „Само гледайте сега как ще го нагласим!“ – ето какво се говори на ухо. Евреите, които се грижат за националните телеграфни новини са възприели девиза „по един слух всеки ден“.

Всички водещи новинарски агенции в Америка се контролират от евреи. А онези, които отговарят за вестниците, усвояват политиката „по една клевета на ден“. Евреите, отговарящи за вестникарчетата по улиците (понеже цялата улична търговия е завладяна от еврейски „шефове“, позволяващи само на техните момчета да продават), им дават изрични заповеди да наблягат на определена новина, докато викат – „всеки ден по един нов вик против него!“ Цялата кампания, насочена срещу критика на еврейството, който и да е той, се подчинява на заплахата „Гледайте как ще го нагласим!“[3]

„Преследването от шепоти“ и „бойкотът“ са основните еврейски отговори. Те образуват костите и сухожилията на онова отношение на гоите към тях, познато като „страх от евреите“.“[4]

 

Никакъв „антисемизъм“, а само факти. Нататък авторът проследява с конкретни случаи как евреите постепенно придобиват господство в медиите. Не само той, много други са проследили етапите на онова, което в наши дни достигна размерите на почти пълен контрол. Постига се чрез парите. С тях се купуват други медии, за да се спечелят още повече пари. А с тях – и влияние, което се превръща във власт – в хегемония, в тотално владичество над умовете на хората. А от там – и над техния живот.

В резюме: През последните десетилетия на ХІХ век крупните рекламни агенции преминават изцяло в еврейски ръце. Когато искат да разорат едно издание, те, по команда, спират да му предостяват реклами. Изправени пред фалит, собствениците му бързат да се оттърват от него – обикновено на безценица. Сещате се кои го купуват.

Хенри Форд излага примера с вестник “The New York Herald”. Той бил основан от Джеймс Гордън Бенет – „велик американски гражданин“.[5] Той дълго и упорито се съпротивлявал на натиска на еврейските банкери. Взел да губи по 600 000 долара годишно – около 60 млиона днешни. Накрая бил повален.[6]

По същия начин е бил превзет чисто американския “The New York Times” и лондонският “The Times”, както и почти всички високотиражни или уважавани издания по света. Както Форд констатира: „… Евреите ставали все по-могъщи в Ню Йорк и скоро били осенени от идеята, че да контролираш журналистиката в града, означава да контролираш мисленето на цялата страна.“[7]

Неколкократно съм ви показвал как напълно увереният Марлон Брандо заявява в лицето на дребния еврейски уличен бандит и свръхпопулярен телевизионен водещ Лари Кинг – всъщност Лоурънс Лейбъл Харви Зайгър от Бруклин, че: „Евреите управляват Холивуд. Той е тяхна собственост и те би следвало да проявяват по-голяма чувствителност по отношение на страдащите хора. Защото се възползват от тях – виждали сме го.  Били сме свидетели на представянето [на екрана] на негъра и на жабаря [италианеца, винаги изобразавян зализан], зървали сме жълтуркото [китаеца], както и опасния джап [японец] с очи като цепки, гледали сме лукавия филипинец, виждали сме всичко. Но никога не видяхме чифута [the Kike]. Понеже Те прекрасно знаят, къде да драснат разделителната черта.“[8]

Съсипаха семейството на актьора, смятан за „най-велик“ в историята на киното. Ликвидираха сина му, скоро и сам той го последва. Какво друго може да предизвика подобна участ, освен „страх от евреите“, както споменава Хенри Форд? Но далеч преди него фарисеите са записали този ужас в своя Танах – в т. нар. „Книга на Естир“.[9]

 

Непредубедените са наясно, а с предубедените е излишно да споря. Но програмата за превземане на медиите в тяхната пределектронна фаза е записано в „Протоколите на ционските мъдреци“. Достатъчно е да припомня съвсем кратък цитат от тях: „Литературата и журналистиката са двете най-важни възпитателни сили, поради което нашено управление ще стане собственик на повечето вестници и списания. С това ще бъде неутрализирано вредното влияние на частния печат и ще придобием огромно влияние над умовете… Ако разрешим десет издания, то самите ние ще учредим тридесет и така ще продължим нататък.“[10]

Мен на два пъти, в уж различни телевизии, ме „неутрализира“ израелското посолство. То прекрати и премиерата на една от книгите ми, която се провеждаше в най-голямата „частна“ столична книжарница, току под сградата, където се помещава легацията. А сатрапът – прекият изпълнител, беше тогавашният директор на НДК, другарят Христо Друмев, два пъти ченге на ДС с псевдоними „Драганов“ и „Борил“. Той е своеобразен рекордьор. Служил е на… цели 22-а началници от репресивните тайни агенции на комунистическия режим!

 

Нямам никакво намерение да убеждавам някой от невярващите в автентичността на „Протоколите“. Ей така, за цвят, пък и за да ги подразня, пак ще се позова на Форд. Той е казал: „Те пасват идеално на всичко, което става наоколо. Написаното в тях е намирало проявление в цялата история дотук и продължава в наши дни… Каквито и да са, нали нещата в тях съвпадат с всичко, което става?“[11]

 

В епохата на електрониката и интернет нещата се усложняват. Макар благодарение на тях еврейският Интернационал да губи известно влияние, то все още е неизмеримо огромно. И напълно непропорционално на броя на евреите сред човешкия род. Повечето най-разпространявани и налагани телевизии, радиостанции, сайтове в световната мрежа и печатни медии са еврейско притежание.

Може би греша? Или съм злонамерен? Проверете сами. Нека фактите говорят, та и ционистите да замълчат. Въпреки че – едва ли…

 

Преди по-малко от три години световноизвестният холивудски кинорежисьор Оливър Стоун заяви, че: „Еврейското господство в медиите предотвратява всякакво свободно обсъждане на холокоста.“ И продължи с това, че: „От години еврейското лоби в САЩ контролира външната политика.“[12]

Понеже за разлика от вас съм ял попарата на местните евреи и ционисти – до един комунисти, които всячески обслужваха репресивния тоталитарен режим, заемаха висши постове в него, а преди това бяха сред основните кожодери, изтребили българската интелигенция, стопанския и политическия елит, бързам да ви светна: Оливър Стоун е евреин. Обикновено по такива умишлено превърнати от ционистите в крайно деликатни теми, се позовавам изключително на хора, произлизащи от т. нар. еврейство.

И така, бащата на Оливър – финансовият спекулант Луис Стоун, е евреин.[13] Атаките срещу кинаджията бяха толкова мощни, че и той беше поредният, неустоял. Самоунизи се, като поднесе своите извинения на наглите чифути.[14]

По този повод нека видим и чуем откровенията на друг евреин, покръстилият се Милтън Капнър, вече нашумял като източноправославен свещеник под името Брат Нътениъл. Той е роден в САЩ, в заможно религиозно еврейско семейство. Но нарича родината си Jewmerica – Еврейомерика. Вижте и чуйте:

 

 

http://youtu.be/-9iBjdddiHw 

 

 

 

Който си няма работа, нека се потруди да оспори изнесените от евреина Брат Нътениъл данни. Аз ще припомня, че още класиците на литературата ни пишат за „еврейската“ или за „чифутската преса“. Четете Любен Каравелов, Христо Ботйов, Алеко Константинов… Нищо, че толкова „готините“ местни евреи отдавна им лепнаха етикета „антисемити“! Страх ли ви е?

Медиите са в основата на проекта за ционистка държава. Техните атаки срещу султана, а след Балфурската декларация и Британския мандат от 1919 г., и против правителствата на Албиона.

Евреинът Мелвин Урофски се спира на ционисткия натиск върху американското правителство, оказан заради основаването на Израел през 1948 г.: „Едуин М. Райт отправи обвинения, че „ционистката пропагандна машина беше съвършена и ефикасна, прикривайки американските политически процеси със систематични кампании, насочени към общото население, кметствата, държавните институции и нагоре по стълбата до [официален] Вашингтон.“

Едно проучване на отразяването на дебата за Палестина от страна на американските периодични издания потвърждава, че ционистката гледна точка господстваше в медиите, с подчертаване на хуманитарните и религиозните аспекти на движението. Последните изследвания за ролята на Хари Труман в решението за разделение [на Палестина на арабска и еврейска част] признават, че породеният от ционистите политически натиск се оказа главният фактор при отхвърлянето на съвета на Държавния департамент – заключение, до което Джеймс Форестал достигна с горест още преди 30 години.“[15]

 

Да поясня: Дейвид Форестал беше министър на флота, а по-късно и на отбраната на САЩ, който разкри, че евреите са разпалили Втората световна война. И го самоубиха. Второ, цитираната книга е писана в средата на седемдесетте години. Освен това си струва да добавя детайла, че в онези смутни времена – 1947–1948 г., писмото, което оправдава американската позиция относно разделянето на Палестина от гледна точка на закона, е подписано от четирима прависти от Министерството на правосъдието. Те до един са евреи. Окончателното решение е на евреина Арнолд Раум, номер две в йерархията на Върховния съд. Съдията Гинзбърг, също евреин, заявява: „Той [Раум] мислеше, че не би могъл да излъже за очевидното, че позицията на Съединените щати бе „объркана от една компания евреи“.“[16]

Преди години изестният коментатор на лондонския всекидневник “The Independent” Робърт Фиск посочи: „Непознаването на Близкия изток сега се съблюдава толкова твърдо в САЩ, че само няколко незначителни вестничета съобщават по нещо друго, извън израелската гледна точка. Не ще срещнете Чомски в „Ню Йорк Таймс“. [Така е до ден днешен.] Това беше изложено много добре от Чарли Рийз в един от скорошните броеве на „Орландо Сентинъл“[17] – забележете провинциалното място – когато той писа, че „палестинците не ще получат своята независимост, докато американците не постигнат тяхната”.

Ала сега опитът да се принудят медиите да се подчиняват на израелските закони, вече е интернационален. Трябва да кажем, че Израел е обграден от палестинци (по-скоро, отколкото той окупира палестинска земя), че палестинците са виновни за своето насилие (въпреки, че палестинците са основните жертви), че Арафат отхвърли много от предложенията в Кемп Дейвид (тъй като, да му беше подхвърлена малко над 60 на сто от неговата земя, а не 94 процента) и палестинците се отдават на жертване на невръстни (вместо на питания защо израелските войски застреляха толкова много палестински деца).

Никога по-рано израелски посланици и лобисти в полза на Израел не са били толкова чести посетители на редакции на европейски вестници, както сега, за да се оплакват от репортажи и репортери, понякога по един отвратителен начин. „Джоухенисбърг Стар“,[18] дъщерен вестник на „Индипендънт“, който помества моите близкоизточни репортажи, тази година се сблъска с една произраелска групировка, която претендираше, че по някакъв начин помагам на десния историк Дейвид Ървинг, някой си, когото никога не съм срещал и никога не съм желал да срещна.”[19]

 

Защо? Дейвид Ървинг е отличен историк, който пише книги, основани единствено на архивни материали. Той е прекарал най-малко 30 години от живота си в архивите на Германия и Русия. Откри в тях и обнародва дневниците на д-р Йозеф Гьобелс, на проф. д-р Теодор Морел – личния еврейски лекар на Хитлер и т.н. В резултат на лични разговори с излезлия от затвора след излежана 20-годишна присъда арх. Алберт Шпеер,[20] министъра на снабдяването на Третия райх, разказа неговата гледна точка към историята. Кой комунистически сатрап е прекарал и ден зад решетките?

Но Ървинг допуска една неприятна грешка, разбира се, от моя гледна точка. Проявява известна добронамерена пристрасност към нацизма и това обвива в известен отрицателен ореол неговите трудове.

 

 

Покварата в тукашните филиали на сатанисткия синедрион

или отново за журналистиката

 

 

Положението в българските медии е още по-отвратително и лишено от всякаква положителна перспектива. Тук ЦК на БКП нито за миг не изпусна своето господство в средствата за масово затъпяване на населението. Изключително нищожните на брой краткотрайни изключения само потвърждават това.

Собствеността в уж осведомителните средства е тема табу. Неведнъж съм посочвал отсъствието на елементарна конкуренция и чувство за приличие при прикриването на този факт. Иначе няма как „журналисти“ от едни радиа, телевизии, вестници и списания да бъдат водещи или коментатори в други. Искате конкретни примери? Изобщо не се плаша.

Някои си Кирил Вълчев,[21] Диана Найденова – дъщеря на алчно червения кмет на частната Григор-Стоичкова община Горна Малина и първа братовчедка на Тинко Гарев, първия пълномощник на СИК в Хасково и „дясна ръка“ на наркоапаша Евелин Банев – „Брендо“,[22] Мартин Карбовски (всъщност Мартин Кирилов Богданов, отвратителен плод на лошото бракосъчетание между съветска гражданка и тукашен комунист) и съветския възпитаник Николай Милчев Кънчев по-рано от в. „Дума“, познат като Ники Кънчев, са на щат в „Дарик радио“. Тази електронна медия се пръкна чрез откраднатите фондове на някогашното ТНТМ, които БКП целево довери на плямпалото от Радио „София“ Радосвет Радев, агент на Държавна сигурност с псевдоним „Карак“.

Днес те, без да са напуснали основното си работно място, водят предавания съответно в: първият – в Нова телевизия, втората – в TV7 – допреди месец в bTV, третият – в TV7 – до неотдавна в Нова телевизия и все още във в. „Стандарт“, също собственост на потомствен комунист и ченге, другаря Тодор Батков, четвъртият – в Нова телевизия.

Продължавам. Бившата заместник-партийна секретарка на програма „Хоризонт“ на Радио „София“, другарката Лили „Пиги“ Маринкова, все още трови ефира на държавната медия. Но от години води предаване в кабеларката „Канал 3“. Едва ли са се навършили и две години, откакто нейният радиоколега Петър Петров Георгиев, криещ се зад псевдонима Петър Волгин,[23] също се радваше на втора хранилка – в телевизия „Седем дни“, връчена от БКП-ДС на Любомир „Пъпката“ Павлов и съпругата му Диляна Грозданова. Любчо е син на активен борец и личен доктор на Тодор Живков. Жена му е внучка на близкия до фашиста Александър Стамболийски деец на БЗНС Паун Грозданов, не случайно ликвидиран през 1925 г. Дълги години улици в столицата и страната носеха неговото име. Баща й е дългогодишен комунист и генерален директор на грамадно стопанско обединение. Сам „Пъпчо“ ми е доверявал, че тъстът му е „сталинист“!

Сашко Диков – така е записан в акта си за раждане, е програмен директор на „Канал 3“. Което не пречи да е водещ на протяжно предаване в Нова телевизия. През декември 1948 г. неговата майка „случайно“ е била делегатка на решаващия Пети конгрес на БРП (к), на който тази престъпна организация приема наванието БКП. Тогава Георги Димитров налага и сталинския военен модел на социализъм, който прилага повсеместен терор. По това време баща му е бил милиционер. Сещате ли се какво са вършили тези кръвожадни същества, надянали униформите?

Донеотдавна Сашко беше „най-големият фен на Б.Б.“, както сам се изразяваше. Правил го е и пред моя скромност в телевизионно предаване. Носеше ибрик, за да обслужва и Флорес Флорес. Все пак и давамата са физкултурници…  Сега враждува с тях.

Преди години е носил от чужбина армагани на „Батето“ и на синчето му. Разказаха ми как Тошко се майтапел с нагаждачеството му по телевизията. А навремето ми вдигна скандал, задето съм го причислявал към Славковите приятели. Та, за да бъда честен пред съвестта си, се наложи да му се извенявам във вестник… (Виж илюстрацията.)

Но Дикови се размножават и все в телевизиите. Където няма журналистика, а публицистиката напълно отсъства. Простете, но интервюто е най-елементарният жанр след информацията. Тези „звезди“ не са в състояние да напишат свестна кореспонденция. Да очакваме да анализират, да прогнозират… Забравете.

Но как няма да преуспяват? Този опит за държава си е техен – на всички другари с тежко болшевишко потекло и дълбоки корени в нивата на злото. Как да подмина стартовата площадка на Дикови? Все пак те „полетяха“ към „висините“ на малоумната местна журналистика от апартамент, даден им лично от Първия – от Тодор Живков. Къде ще се мерим с тях?…

Но всички видни другари, въобразяващи си, че са журналисти, независимо от техния пол, в действителност са обикновени държанки на своите чорбаджии – господарите на Номенклатурия. Този занаят се изравни с онзи на магистралните „стопаджийки“. Те поне не се правят на други… Вършат си работата и не сменят сводниците с лекотата, с която „журналистките“ и „журналистите“ – шантонерките на посткомунизма, преминават от медия в медия.

Ако се замисли човек, какво толкова? Нали собственикът е един и същ – ЦК на БКП?…

Такива са любимците на туземните зрители, слушатели и читатели, които някогашният шеф на НСРТ Сашко Томов нарече „новите варвари“. Изглежда е бил прав… Население от шушумиги, но с претенции да е народ?! Откъде накъде? Комунизирана тълпа. Но затова след малко.

 

Къде са вашите деца? Не притежават качества ли? Вие, по-младите читатели, имате ли равен шанс с наследниците на болшевишката номенклатура? В състояние ли сте да се борите с червената шуробаджанащина в самите медии? Пък и защо само в тях? Навсякъде е едно и също…

Защо се подценявате? По какъв начин примирението се е просмукало и в младежта?

 

Ами Емил Кошлуков, агент на ДС, не само има предаване в TV7, но и „държи мажоритарния дял в продуцентската компания „No frame” в съдружие с Вили Сечкова“.[24] Техни „продукции“ се въртят във всички ефирни телевизии. „Конкуренция“! Осведомиха ме, че Емиловата партньорка имала изключително „интелектуално“ занимание. Полугола обикаляла ринга на телевизионно надвикване, водено от друг подобен тандем – на джуджетата Иван и Андрей. Първият – син на моя съученичка и поне 20 години по-възрастния й съпруг, агент на службите. Вторият – на член на БКП с пагони.

Има ли смисъл да продължавам? Всички знаете грамадата от такива случаи на „конкуренция“ в условията на „пазарна икономика“ и „свобода на словото“. Въпреки това не само мълчите, но и утвърждавате порочната практика. Защото, нямало друго за гледане и слушане…

 

Ако някой пак ми рече, че децата не отговарят за действията на родителите си, значи да отрича Божия завет и формалното право. Според действащата декларация, наречена Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, „комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. е престъпен. Българската комунистическа партия е била престъпна организация…“[25]

Мафията е престъпна организация. Затова навсякъде мафиотите са смятани за престъпници. Следователно членовете на престъпната организация БКП са престъпници и онези, които са съдействали на нейния престъпен режим – особено членовете на БЗНС и сътрудниците на неговите репресивни секретни служби, също са престъпници!

 

Какво ражда свинята? Свине. Какво ражда магарето? Магарета. Какво раждат комунистите и ченгетата? Комунисти и ченгета.

Посочете ми едно чедо на комунистически, земеделски и ченгесарски престъпници, което да се е отказало от материалното наследство на своите родители. Щом приема това „положително“ наследство, съгласно формалната правна логика, е носител и на другото, което аз смятам не само за отрицателно, а за престъпно.

Искате законност и ред, а отказвате да спазвате законите. Правите се на „християни“, но още по-малко спазвате Божите закони.

Бог е постановил: „Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“[26]

Колко пъти спазихте това? Отсякохте ли и хвърлихте ли в огън поне едно лошо дърво? А плодовете на тези лоши дървета?

Навремето народът ни е бил по-разумен и мъдър. Затова е установил: „Крушата не пада далече от дънера!“ Когато двама млади се заженели, родителите им първо провождали сватове, за да проверят от какъв джинс са.

Вие избирате за кого да ожените този опит за държава, та белким стане такава – семейство за всинца ни. Но вършите това безотговорно, на сляпо доверие. Те ви използват за легитимиране на назначенията Им. Медиите наистина са посредниците между Тях и вас. Може да са добре опаковани, но вътре представляват гробници, пълни с прогнила плът, с леш.

Допускате ли, че сме по-умни от предците си? Огледайте се и вижте какво представлявате. Пък сравнете констатацията с времената, когато тази благодатна земя е била обитавана от истински човеци. Нищо лично… Отнася се и за мен. Съзнавам, че едва ли имам сериозни допирни точки с характера на своите родителите и техните предшественици. За жалост, не в моя полза.

 

 

Под влиянието на антихриста, увенчан с пентаграма на Бафомет

 

 

Предлагам образец на уникално богохулство, сквернословие, модел на антихристиянството, намерило толкова благодатна почва по тези земи. Един сатанист от Казанлък ми писа:

„Вярвам въ Исусъ Христосъ, че е Син Божии и  че е Учител на  Бялото Братство.  А Сатан или Велзевул на Черното Братство. А този който ръководи и двете Братства (или Ложи) е Всемировият Учител Беинсá Дунó .“

 

Излиза, че другарят Петър Дънов е… „Бог Отец“, да ме прощава Господ за греха да напиша това. Но как иначе да го споделя?

Ала светотатствата не свършват: „Христосъ е проповядвал, лекувал, възкресявал, изгонвал духове и т.н. три години. Учителять е проповядвал, лекувал, възкресявал, изгонвал духове, свирил на цигулка и т.н. 47 години. Нђма нито един факт от живота Му, който да поставя под съмнение Божествения Му произход. Самият Той споделя въ беседа за една своя „грешка“,  че по молба на доктор Миркович му е казал датата и часа на смъртта му.

За да стане Учител на Всемирното Бяло Братство процеса става на три етапа:

Първият етап е на 7 март 1897 година въ Нови Пазар, когато е на 33 години (забележете цифрата), въ Него влиза Господния Духъ. (На 8 октомри 1898 година Учителять съобщава: „Аз съм Елохил, Ангел на Завета Господен.“)

Вторият етап 1912 година на Арбанаси Учителять е въ пост и молитва. „Една сутрин, когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище?“  Учителят отговаря: „Слушам Господи!“ И Христовият Дух се вселява в Него. А на редовния събор на веригата четем из протоколите от 16.08.1912 г. четвъртък, 7 ч. вечерта: „Аз и Христос, едно сме“.

Третият етап е през 1922 година, когато открива Школата – тогава в Него се вселява Божествения Духъ. От тогава всъщност се проявява Учителятъ на Вселената.  Това Учение, което е изнесъл в над 170 тома, ще се оформи в бъдеще като Третият Завет.“

 

Такова кощунство дори доказаните членове на тайни общества трудно и извънредно рядко си позволяват! Този последовател на масона и съветски шпионин Петър Дънов се изявява като фарисей. Уж се прави че вярва, а фактически отрича, че Исус Христос е Син Божи. И пропагандира чист сатанизъм! Такива са всички еретици от престъпното „бяло братство“.

Подобно на „свидетелствата“ – всъщност на фантасмагориите на фарисея Шаул от Тарс, който преследвал и избивал християните, но бил приет като „апостол“ под името Павел, „доказателствата“ за това, че Дънов е „лекувал, възкресявал, изгонвал духове“ се съдържат само в неговите лични разкази. По същия начин всеки сладкодумен шарлатанин може да бъде възприет не само за „светия“, но и за „божество“. Малко ли нашенци повярваха в някакъв съветски Висарион, измамник като Дънов. А в Сибир гъмжи от „богове“ и „пророци“…

 

Накрая всичко е намерило своя логичен завършек. Пентаграмът, знакът на Бафомет – „княза на този свят“, украсява гроба на Петър Дънов. (Виж илюстрацията.) Това е и символът на петимата братя Ротшилд, както и на комунизма. Наричат петолъчката „звезда на сатаната“.

Какво представлява този древен български слънчев знак, обърнат наопаки? Кой го е присвоил и с каква цел? Не знаете ли, че всеки щат на САЩ е ознаменуван с една петолъчка върху националния флаг на страната? Но кои я основаха? Не бяха ли предимно илюминати – масони, подчинени на вече властващите Ротшилдови?

Кои ги последваха? Комунистите, които прибавиха масонските символи сърп и чук към петолъчните си звезди! Чиста проба кабализъм, магьосничество, сатанизъм.

Пентаграмът е символ на антихриста!

Какво означава знакът, който увенчава последния дом на съветския шпионин Петър Дънов или Беинсá Дунó , както желаете? Следващите видеоепизоди красноречиво разкриват същността на пентаграма и начина на неговата употреба. А от там – и не само – лъсва сатанинската, антихристиянска същност на дъновизма. Впрочем, такова е официалното становище дори на т. нар. църква. Веднъж и тя да е в час, както се изразяват младите. Но при нея има що-годе здраво наследство. Още в началото на миналия век Българската православна църква е отхвълила Дънов и болшевишкото му лъжеучение.

 

 

http://youtu.be/eb6E4ndv-tU

 

 

http://youtu.be/YFu3fD_tKpo 

 

 

 

Разбрахте ли? Какъв „Учител“? Истински дявол, предрешен в бели одежди!

А как се нарича гръцката неонацистка партия? „Златна зора“!

Не случайно, когато строяха комплекса от посолства в квартал „Изгрев“, лично правешката „принцеса“ Людмила се е хвърлила като Раймонда Диен да брани гроба на комуниста от днешното село Николаевка от посегателството на Съветите! Та неговите „преследвани“ последователи – голяма част от тях членове на БКП, ченгета и масони,  да му сложат петолъчката…

Как иначе? Архивите показват как непосредствено след 9 септември 1944 г. другарят Петър Дънов представил своето виждане за обстановката на потъналата в кървав комунистически терор страна:

„Сега като дойде новият ред на нещата всички онези, които бяха със стария се подмладиха, туриха червено, станаха врующи. По-преди считаха комунизма ретроградство, но като дойде комунистическото влияние, измениха се. Комунизма го считаха грозен, с маска ходеше. Като му даде Господ свобода, махна си маската и видяха, че е хубава мома. [?!]

Съвременният век какво е дал повече жертва? Съвременните християни не са дали толкова жертви колкото комунистите. Ще кажете за глупаво. Не, не. Всеки човек, който може да жертва, е на по-прав път, даже и в заблуждение да е. Комунистите казват: Не искаме Господ, който е на небето, искаме Господ, който е в нас. Онзи ние не сме го виждали. Ние проповядваме този, който в нас живее.

Прави са тия хора… Новото в света. Вземете сега казвате: Отечествен фронт. Един отечествен фронт има в света. Цялата природа е отечествен фронт. Ний сме този отечествен фронт. Той съществува и се радвам, че е дошъл в България. Досега всичките българи, които завземаха цялата земя, всички да служат на отечествения фронт… Да служим на отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката.“[27]

 

Това е изречено в края на октомври 1944 г., когато другарите, без съд и присъда, вече са видели сметката на поне десетина хиляди достойни българи!

„Три дни по-късно, на 25 октомври 1944 г., като заключението на лекция пред Общия окултен клас той доразвива тези свои мисли:

„Та сега не съжалявайте. Вие сте всички комунисти, понеже ходите по земята и работите. Понеже земята орете и ядете, всички сте земеделци. Понеже всички дишате, се широки социалисти сте. Понеже всички четете ето вие сте звенари. Понеже живеете в България имате тогава отечествения фронт. Речи: Аз ги нося всички в себе си: и комунист съм, и земеделец, и широк социалист, и звенар. Отечественият фронт и той е вътре. С всички съм в братство и равенство…

Другото можете да го забравите, но три, четири неща да ги помните. Комуниста да го носите, земеделеца да го носите, широкия социалист да го носите и звенаря. Звено трябва. И отечествен фронт трябва.“[28]

 

Срещали ли сте по-ярка ода на конформизма, на нагаждачеството, на гьотференството? Гнусна работа!

Но Петър Дънов не спира и коментира даже Народния съд: „Сега се безпокоим. Радвам се, че в България е дошла правдата. Ние търсим да се прояви Божията справедливост. По-велико нещо от справедливостта няма. То е силното мощното. Там дето има правда и дето има ред и порядък, и свободата съществува. Съдбата е външната форма. Искат справедлив народен съд. Народът ще съди. Бог е, който ще се прояви. Трябва справедливост. Нас ни е страх, мислим, че българският народ може да отсъди някого повече. Нека вярваме, че ще отсъди правилно. Да вярваме, че този народ ще съди по Бога. Значи имаме вяра в един съдия, нямаме вяра в един народ. Отде накъде, един съдия да бъде по-справедлив от един народ.“[29]

През това време ученикът му, вербуваният лично от него за агент на Съветите Любомир Лулчев, вече е подложен на разпит чрез невевъобразимо жестоки изтезания. От комунистите в рамките на същия Народен съд! Какво дъновистко „благородство“!

Видите ли дъновист, знайте, че срещу себе си имате комунист, гой – по определението на любимите им евреи; скот, както би го нарекъл Христо Ботйов.

 

Другарите са назнайвали нещо. „Главният народен обвинител при Народния съд Георги Петров застъпва позицията за „известна градация в присъдите”. По този повод той излага пред Политбюро своето виждане, че за разлика от другите 9 царски съветници „Лулчев не трябва да бъде осъден”…

Той представлява куриоз за двореца, заплата не е получавал, при царя е отивал когато са го викали, правил е застъпничество за осъдени на смърт, не е взимал никакви пари за това, кариера не е правил в двореца. Писмото на Крум Кюлявков говори положително за него. Но същевременно е препоръчал да бъдат назначени ген. Недев, Пантев. Говорил е за мир, бил е славянофил, а не германофил. Отначало щял е да бъде посочен само като свидетел. Даде героична защита, отхвърли германофилството си.“[30]

Въпреки яростното несъгласие на садистите Георги Чанков и Трайчо Костов, другарите се опасяват някой да не рече, че „съдят дъновист“ – сиреч – техен човек.[31]

Болшевишките вождове може би са се догаждали за евентуални връзки на лидерите на Бялото братство с Москва: „Дънов и Лулчев, бидейки в съприкосновение с висшите сили, обладават способността да са посредници с висшия невидим свят и да прозират бъдещето. Успели да въздействуват на царя, те му говорят, че следвайки техните съвети, той си подготвя най-славното място в историята не само на България, но и на света. Защото те ще бъдат разбрани от човечетвото едва след 200–300 години, защото те ще му помогнат със силите от невидимия свят…

Трайните и продължителни връзки на царя с Лулчев, както и голямото влияние, което последният е упражнил върху политиката, могат да бъдат обяснени само като се имат предвид сложния и склонен към мистицизъм характер на царя.“[32]

 

Колкото и да се мъчат днешните автори да изкарат, че комунистите са били враждебно настроени към Дънов и сектата му, истината е съвсем друга. Малцина са познавали тайните връзки между тях.

Ако някой се сети да попита: Защо Лулчев не е съобщил връзките си със съветското разузнаване, би бил прав от гледна точка на неизкушените хора. В сферата на шпионажа съществуват особени отношения. Страхът от последствия за най-скъпите същества е принудил мнозина съветски шпиони, като банкера Атанас Буров или фабриканта Кирил Славов, да се примирят със съдбата си.

Впечатляващи са контактите на най-близкия личен съветник на цар Борис ІІІ. „… Една от основните тези на защитата на Л. Лулчев е, че принадлежността му към Бялото братство го прави близък до опозиционно настроените кръгове в България преди 1944 г. Защитата му изтъква неговото славянофилство, връзки с част от комунистическата интелигенция в лицето на Георги Бакалов, Крум Кюлявков и др., позициите му относно идването на новата култура и религия, събаряне на старото „гнило буржоазно общество” и т.н.“[33]

Знаете ли – всичко това е вярно. Държавата е била подкопавана и раздирана от юдеомасонството. Подривната дейност не е започвала и свършвала с СССР. Земеделецът Георги Вълков е осъден на смърт за шпионаж в полза на Великобритания. Георги Михов Димитров – макар и задочно, за сътрудничество на сърби, англичани и американци. И още, и още… Всичко това за пари!

 

Разяждащата киселина на чуждите интереси стопява националната свяст още от времената на т. нар. националреволюционери. Все някога истината и за тях ще блесне. А от Първата световна война насетне се води нескончаема гражданска бран, която още не е завършила. В нея победители ще бъдат единствено представителите на номенклатурната върхушка. Но и това е измамно, понеже Господ постоянно ги поразява – чрез децата им.

В една или друга степен редовите комунисти и ченгета са сред губещите като нас. Нормално – на трапезата няма място за всички…

 

 

Християнска църква или синагога на сатаната?

 

 

Еретиците дъновисти не престават с богохулствата си. Коленопреклонно възвеличават един недостоен селски тарикат и чужд шпионин „Учителя“.

Ето истинното Божие, свещеното Христовото слово: „А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя; и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата; и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос. Но по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат…“[34]

 

Как да бъдем „въздигнати“, щом като суетата на ересите и грехопадението масово се шири из нашето Отечество. В същите условия, под влиянието на своята втора съпруга, проводената от Венецианския синедрион еврейка Сара, Иван Александър допуска разпадането на българската държавност. Насетне за Селджуците е лесно да я покорят със силата на своето единство и на ятагана. Еврейските братя Коен предават ключа на столичната крепост Търново. И Каравелов, и Вазов са писали за това. Но те са… „антисемити“, нали?

 

Комунистите, земеделците, ченгетата, масоните, еретиците са днешните Сари и Селджуци…

 

„Като комасонство дъновизмът се отнася към смесеното масонство, което допуска за свои членове и жени. На комасонството се позволяват значителни отклонения от обикновения бенеберитски [еврейски, от Б’ней Б’рит – синове на завета, еврейска масонска ложа, действаща и у нас] масонски ритуал, отнасян от съвременните психоаналитици към патологичните. Комасонска организация е и БКП, възникнала въз основата на кръг „Звено“, но по линията на червеното масонство, а дъновизмът – по линията на бялото – теософското…

„В увода на книгата „Петър Дънов и българите“[35] дъновизмът е поставен наравно със „западните окултисти – розенкройцери и антропософи”. За розенкройцерите и антропософите няма съмнение, че се отнасят към комасонството, т. е. масонството от второ качество. Към този разред се отнася и дъновизмът, но някои видни членове са били и истински масони.

От моите студентски години си спомням един случай, когато дъновистът инж. Кочев ми показа масонският устав на български език (печатан в придворната печатница) на един наскоро починал масон – самотник (без семейство). Този инженер наричаше покойния масон „брат“, но каза, че никога не е подозирал за неговата принадлежност към масонската ложа. Явно, че този случай не е единственият и за „ясновидеца“ Петър Дънов това не е било тайна.

Същият този Кочев тогава направи  опит да ме убеди за издаване на дъновистки вестник, носещ заглавието „От Ел Шаддай до Махабур“, но аз не приех. В гореспоменатата книга „Петър Дънов и българите“ се твърди във връзка с пребиваването на учителя на Бялото братство в Америка следното: „Без да притежаваме конкретни сведения, имаме основания да предполагаме, че учителят е имал среща с лица, принадлежащи на Розенкройцерската окултна школа.“[36] Показателно е, че личен секретар на Дънов става теософът Боян Боев – ученик на Рудолф Щайнер[37] (1861–1925 г.).“[38]

 

Това е една от причините да плащаме толкова висока цена – мизерия и пълно изчезване на българската народност.

 

Справедливо е оценил всичко това изтънченият интелигент и мъченик на комунизма Стефан Бочев: „У нас „християнството“ е оставило главно външни напластявания: и черквите – някакви средновековни „треби“; в душите – жалки, плачевни суеверия, ако изобщо ги има даже и тях.[39] Онова дълбоко сътресение, присъщо на активното, реалното християнство – виж европейското Средновековие, Реформацията, Ренесанса – не е могло да се състои в духа на българина – поне не след богомилството. Тъй че какво чудно, дето нашенският човек е останал духовно „беден“ – не се е обогатил духът му от дълбокото рало на „култивиращото“ въздействие на християнското чудо… Тъй че „християнството“ на трупащите се около черквите в средата на века не беше проява на никакви „вярващи“.“[40]

 

Днес тези тежки думи са дваж по-актуални. При възможността за свободен избор тукашните псевдохристияни приемат за свои „духовни водачи“ членове на БКП, агенти на Държавна сигурност, търгаши, кръчмари, бивши щатни милиционери…

 

В момента, както след Първата световна война, обществото ни е в дълбок упадък. Тогава бързо сме се измъкнали от него – въпреки антихристите – комунистите, масоните, набиращите материална мощ ционисти и дъновистите. Не пропускайте факта, че по онова време сред тукашното еврейство свободно циркулират Леон Троцки и Александър Парвус, съответно Лейба Бронщейн и Израил Хелфанд…

Залитането по „езотеричното“ е обичайно при всяка криза. Разложителната дейност на Петър Дънов от варненското село Хадърча избуява през Първата световна война. Тогава, от една страна, комунистите подриват духа на войската. От друга – този възпитаник на Американското научно-богословско училище в Свищов! Да не забравяме, че тогава Царство България и САЩ са врагове.

От първа ръка, от лични спомени, споделяни с мен, знам как учениците в Американския колеж са били съблазнявани и даже принуждавани да изоставят православната си вяра и да приемат разни варианти на протестанството.

През 1917 г. за тази антибългарска дейност Дънов е глобен. Ето незначителна част от мотивите: „Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София. Както тук, така в провинцията, той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една религия, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената у нас източноправославна вяра.

Без да иска позволение откъдето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви общи обреди и пр. По време на проповедите му стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) намятат върху себе си бели овали, за да символизират „божествената си чистота“.

В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него, и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек“, втори „прероден Христос“…

Нещо повече, мълви се още, че той е български „Распутин“ и имал достъп в Двореца и пр. слухове, които могат да изложат зле престижа на Двореца. На някои вдовици, жени на починали във войната герои, Дънов чрез спиритически сеанси вика духовете.“[41]

Тогавашният градоначалник – шефът на полицията, оценява дъновистите като „опасна религиозна секта, която се стреми да подбие християнството… напомняща едновремешната богомилска ерес”.[42]

 

След войната народът е объркан и разстроен. Разруха, бедност… Имаме бегла представа за тогавашното състояние на държавата след Договора от парижкото предградие Ньоѝ на Сена. Това е използвано от Ротшилдови и предвождания от тях Интернационал. Болшевиките провождат орди от свои шпиони, повечето със старозаветни имена. Такъв е Борис Майлер, който отсяда у Вапцарови в Банско и заразява младия Никола с нелечимата болест на комунизма. Той е един от интернационалните надзиратели на подготовката за все още предстоящия Септемврийски метеж от 1923 г.

Какво става с Дънов и последователите му? Лутащите се невежи намират убежище в неговите теософски измами. „Увеличението на дъновистите довежда и до подобряване на материалното и финансово състояние на братството, благодарение събирането на десятък от неговите членове и нарастване броя на даренията. Последните се събират на доброволен принцип в обща каса, по примера на комуните на ранното християнство.“[43]

 

Винаги става дума за пари… През цялото това време Българската православна църква, нападана от устремените да я разединят масони, протестантски пратеници и всякакви други активисти на Братството, целящи подривни действия, се мъчи да се бори и с дъновизма. През превратната 1923 година Бялото братство се е „обявило за носител на „прогресивни идеи“ и нескриващо своята близост с различни политически радикали, панславистки и проюгославски идейни течения…“[44]

 

Заради своята подкрепа за комунистите на 29 август 1925 г. Петър Дънов е арестуван за първи път, „но тъй като обвинения не са му повдигнати, още същия ден е освободен. Повишеното внимание на Обществена безопасност (от 1925 г. Държавна сигурност) към Бялото братство е провокирано не само от неговото учение, но и от близостта му с редица земеделци, комунисти и анархисти, които получават от него подкрепа и съдействие. Това води до организиране от средата на 20-те години на регулярни полицейски проверки за издирване на укриващи се нелегални в селището „Изгрев“, а през 1928 г. и до осуетяване на поредния събор там. За това, че предприетите мерки не са без основание, свидетелстват в своите мемоари не един и двама от висшите функционери на БКП.

Най-откровен и подробен е самият Тодор Живков: „По време на нелегалната борба се укривах около два месеца в две семейства от това братство. Използвах квартирата на един учител, уволнен по Закона за защита на държавата, който си беше построил къщичка в района на братството (сегашния софийски квартал „Изгрев“). В тези семейства много често се събираха дъновисти, които водеха продължителни разговори. Правеше ми впечатление, че те са всестранно развити – разискваха за музика и история, за изкуство, литература и т.н. Вижда се богат диапазон от теми и интереси. Беше ми много приятно да контактувам с тях. Но напуснах квартирата и тяхната компания, защото една млада дъновистка, може би поради лични симпатии, идваше всяка сутрин да ме буди. Да сме посрещали заедно слънцето. Сигурно знаете тяхната теория, че се зареждали от слънцето. Това ме ласкаеше, разбира се, но като нелегален трябваше да бъда много предпазлив. Така се преместих другаде…”[45]

Не остава назад и „легендарната“ другарка Цола Драгойчева. През цялото време тя е била и агентка на Обществената безопасност с различни псевдоними. Този за ролята й на „нелегална“ комунистка е бил „Соня“.

В своите прекалено досадни и обемисти мемоари баба Цола споменава: „Сред най-сигурните, останали незасегнати от пожара, са нелегалните ни убежища в „Слатински редут”, „Подуене”, в поселището на дъновистите.“[46]

 

Аспирантът по съвременна българска история Живко Лефтеров е работил дълго в различни архиви: Партиен архив на Централния комитет (ЦК) на БКП, фондовете на Дирекцията на изповеданията, реорганизирана през 1954 г. в Комитет по въпросите на БПЦ и на религиозните култове (КВБПЦРК), Архива на Министерството на външните работи и др. В своя дисертационен труд той вади на показ как Петър Дънов или Беинсá Дунó , а и „Учителят“ за антихристите, е помагал на Георги Димитров, на негови роднини, като сестра му Елена Димитрова, омъжила се за комунистическия тиран Вълко Червенков. Но също така на червени идеолози и на истински терористи, воювали с оръжие в ръце срещу законната българска власт и в полза на болшевишкия СССР: Никола Кофарджиев, Руси Христозов, Цола Драгойчева, Орлин Василев, Тодор Павлов и др.[47]

 

Комунистте избиха стотици християнски свещеници – източно- и западноправославни. Преследваха християните, превръщаха църкви и манастири в концлагери, свинарници, складове… Библията беше апокрифно четиво.

Макар проформа да размахваха пръст към дъновистите, те никога не бяха тормозени. Неколцина пострадаха материално (отчуждиха къщите им в квартал „Изгрева“ срещу компенсации), но кой извън БКП и БЗНС беше подминат?

„Това заклеймяване, обаче в първите месеци след 9 септември 1944 г. остава повече на думи. За това говори и фактът, че нито изданията на П. Дънов (отделни беседи или сборници с такива), нито свързваните с Бялото братство периодични издания, използвани за популяризиране идеите на учението, са инкриминирани чрез включването им в изготвените през октомври, ноември и декември 1944 г. списъци на подлежаща на изземване и унищожаване литература.“[48]

В цитирания документ са изброени хиляди християнски, но и всякакви други книги. „Тези нагласи са напълно в синхрон с вижданията на самия П. Дънов за характера на новата власт и имат своите дълбоки корени в братството. За разлика от междувоенния пеириод, след 9 септември 1944 г. за първи път се създават условия съществуващите още от 20-те години идейни течения сред последователите на Бялото братство да излязат на преден план. Поради тази причина още в първите дни след Септемврийския преврат в кв. „Изгрев“ се създава партийна група на БРП (к) и ОФ комитет в които влизат десетки дъновисти. За ръководител на ОФ в VІ столичен район, включващ и кв. „Изгрев“, е назначен Никола Антов, последовател на Бялото братство, член на БРП (к), изявявал се в миналото като анархист…

Тази активност на членовете на братството без съмнение е улеснена и насърчена от небезизвестното Окръжно № 5 от 12 септември на ЦК на БРП (к) до всички нейни организации за укрепване на новата власт чрез повсеместно изграждане по села, градове, предприятия и квартали на отечественофронтовски комитети. Съгласно дадените указания в тях трябва да бъдат привлечени представители на всички масови организации и обществени слоеве, които приемат програмата на ОФ.[49] Последователите на Бялото братство, както и представителите на повечето вероизповедания в страната, също приемат програмата. Благодарение дейността на партийната група и ОФ комитета в кв. „Изгрев”, съставени почти изцяло от дъновисти…“ [50]

 

Винаги съм твърдял, че оттогава ние нямаме църква. Свестните свещеници бяха избити, заточени, смазани и обезумяха от страх след репресиите. За останалите няма смисъл да хабя думи – всички виждате. Сега берем отровните плодове на конформизма, тъй трескаво внушаван от „учителя“ Петър Дънов на своите „ученици“. Сеячът е познавал почвата, върху която е хвърлял семената. Нагаждачеството, подлостта, двуличието, приспособленчеството, избуяха неимоверно на тази прекрасна земя. А пагубната жлъч, съдържаща се в посевния материал, ни води към мъчителен и унизителен финал.

 

 

Властта на садистите или отново за избора между злини

 

 

На 10 ноември 1989 г. членовете на БКП бяха повече от 1 милион души. На БЗНС – близо 100 000. Живите агенти на Държавна сигурност и останалите репресивни тайни служби на престъпния комунистически режим – най-малко още 1 милион! Нямам представа колко са били и участници в т. нар. Бяло братство – деноминация на масонството и интернационалния комунизъм.

Всички изброени имат жени, мъже, деца, братовчеди… На свой ред, те са убедени, че „всеки има право да се променя“!

 

В такъв случай какво да очакваме? Защо се учудваме, че изглеждаме обречени? Не разбирате ли, че другарите съвсем умишлено проточиха престрояването, не само, за да се обогатят, без да изпуснат властта. Но и за да пуснат в обращение своята поредна, вече трета вълна престъпни и алчни безродници – внуците си. Слушам как някакви „демонстриращи“ и „студенти“ – до един от семейства, червени като семафори, претендират, че трябва да управляват. Да изхвърлят „старите“ и да сложат край на „приказките за някаква Държавна сигурност“!

Нормалните, свестните хора, засегнати най-силно от комунистическата измама с някакъв „преход“, не биват допускани до медиите. Те са само масовката на протестите.

 

А Христо Стоичков? Излишно е аз да го коментирам. Мнозина прозряха какво се крие зад раменцата му и вече го одумват по електронните медии, които нямат особено влияние. Цитирал съм горчивината на моя приятел Лазар Поповски, който рече: „Тежко и горко, щом този е „лицето на България“!“  Той, Лазар знае. Двамата му дядовци са ликвидирани по най-зверски начин от комунистите. Гробовете им са неизвестни…

„Справедливост“ по комунистически и дъновистки. Истинско „милосърдие“…

Иначе, това със Стоичков сме го гледали. През 1994 г. той беше мутрата от плакатите на предвожданата от комсомолския деятел и ченге Димитър Луджев формация Либерален съюз „Нов избор“. До онзи ден се прегръщаше с Б.Б. Забравихте ли?

 

Прочетох, че пред телевизионния „Тарзан“ и дудук, който постоянно произвежда „новини“, тъй като за него всичко е ново, биячът-контрабандист Славчо Пенчев Бинев, по-известен като „архонт“ Слави Бинев и евродепутат при това, гордо декларирал: „Ако Бойко Борисов ме пришива към мутрите, по-добре да си мутра, отколкото да си гъз.“[51]

Това се предлага на туземния ни политически пазар. От тази „стока“ ще избирате. А разни болшевишки отрепки ще ви съветват непременно да пуснете бюлетина, па макар и невалидна. Но не са честни докрай. Няма как. Нали са продукт на същото котило…

Защо? – може да поиска уточнение някой? Ами, за да улесните изборната измама. Понеже при евентуална проверка – от кого, Боже мой – съществува вероятност използването на името на негласувал да бъде хванато. Докато невалидната бюлетина спокойно може да бъде „преброена“ като действителна…

 

Такава е „предизборната ситуация“ в примрялата ни Татковина. Вълненията утихват, почти липсва вякаква суетня. За все повече хора въпросът: Кой ще бъде?, е с предизвестен отговор. Надникнете в резултатите от анкетата вдясно на страницата.

Всяко нещо има край, дори и масовата измама. Колкото и да е изпростяло това население, все още има човеци, които анализират фактите. Какво виждат накрая?

Комунистите станаха „капиталисти“. Борците – хрисими „бизнесмени“ с бели якички. Апологетите на комунизма се превъплатиха в „антикомунисти“. От навалицата на червените атеисти кръстеният още като бебе вярващ християнин не може да влезе в черква, за да запали свещичка за Бог да прости. „Репресираните“ болшевишки палачи се оказаха легион, сред който техните жертви се стопиха. Видни номенклатурчици и ченгета отправят „морални напътствия“ от телевизионни- и радио предавания, водени от собствените им деца или от рожбите на техните колеги по подлост, безнравственост, политическа повратливост и садизъм.

 

Заповядайте, избирайте!

 

Всяко добро задължително следва да се споменава. Затова ще цитирам по памет изповедта на боксьора Палми Ранчев, който се оказа, че е и писател (възможно е). Със спокоен и уверен тон той призна пред двама несменяеми телевизионни навляци – Цецка и „Пъпеша“, че не гласува. Защото не желае да избира между злини. Няма по-малко зло. Злото е просто зло – отрицание, вреда, беда, напаст, безперспективност, обреченост.

А е така, заяви пишещият боксьор, понеже милиционер-социализЪмът изтикваше напред и нагоре най-долното и недостойното от човешкия мат’риял. Днес внуците на убийците, крадците, рушителите, които според Дънов и последователите му са „раздавали народна справедливост“, в стройни редици крачат към Парламента, Министерския съвет, областните управи, цялата държавна администрация.

Все така из въздуха се носи познатият касапски рефрен: „Тази власт с кръв сме я взимали, само с кръв ще я дадем!“ Чувате ли го? Или слухът ви е задръстен от чалгата – политпросветна и псевдокултурна?

Нищо не са взели с кръв. Кръвораздаваха чак след като Интернационалът им подари властта. „България, която, в съгласие със Съглашението за примирие, взе мерки за разтурянето на всички намиращи се на българска територия организации от фашистки тип: политически, военни или полувоенни, както и на всички други организации, водещи враждебна на обединените народи пропаганда, се задължава да не допуща и занапред съществуването и дейността на организации от този род, имащи за цел да лишат народа от демократичните му права.

България се задължава да вземе всички необходими мерки, за да обезпечи задържането и предаването за съдене:…“[52]

Следва списък, съгласно който никой не бива да бъде докоснат. Но етикетът „фашистки“ виси като Дамоклев меч. Колко му е да го лепнат. Кои? Ами онези, дето разполагат с властта като с лична собственост.

Така е до ден днешен. Още през 1947 г. „обединените народи“ – разбирайте Братството, е направило своя избор. Не знаехме, защото нямахме достъп до документите, които да ни отворят очите. Но на гърба си изпитахме как Тяхната партия, която година по-късно вече официално се нарече комунистическа, наложи като форма на управление словосъчетанието от синоними „народна демокрация“.

 

И в тази рамка въведе режим, който според всички международно приети исторически дефиниции, може да бъде дефиниран по един единствен начин: ФАШИСТКИ!

Да не пропускаме, че по силата на Пакта „Рибентроп–Молотов“ и на последвалите заповеди на Коминтерна, предвождан от Георги Димитров, тукашните комунисти са били съюзници с нацистите. Даже са агитирали за присъединяването на България към Тристранния пакт. За първи път възроптали, а някои – повечето, осъдени за криминални престъпления – хванали гората чак след 22 юни 1941 г., когато нацистите и болшевиките разтурили дослука и се счепкали…

 

Цели 43 години тази Тяхна партия ръководеше проваления опит за държава, „лишавайки народа от демократичните му права“.

Те, победителите, осигуриха тоталитарната еднопартийната власт на онези сили, които „лишиха народа“ от всякакви свободи и възможности за развитие. Което ще рече, че съгласно Тяхното „право“, масовите и единичните убийства без съд и присъда, Народният съд, натикването в концлагерите, хвърлянето в затворите, изтезанията, изселванията, конфискациите на имущество, национализацията, лишаването от право на образование и труд на една доста значителна прослойка от народа, е било „справедливо“?!

 

Ако възникнели „разногласия“ по член 1 и 2 от цитирания Парижки мирен договор от 10 февруари 1947 г., те трябвало „да бъдат отнасяни“, моля ви се, „до шефовете на дипломатическите мисии на Съюза на съветските социалистически републики, Съединеното кралство и Американските съединени щати в София, които ще постигат споразумение по това затруднение.“[53]

 

Въпросните два члена регламентират на хартия „мерките за обезпечаване на всички лица,… без разлика на раса, пол, език или вероизповедание, ползуването от правата на човека и основните свободи, включително свободата на словото, на печата и изданията, на религиозния култ, на политическите убеждения и на публичните събрания.“[54] И така нататък.

Какво архилицемерие! Та по това време страната отдавна е залята от вълната на комунистическия терор и е удавена в кръв. Съдружникът на другарите, Гемето, за пореден път е успял да спаси своята кожа. Бившата му секретарка Мара Рачева е умъртвена по начин, който и най-дивият звяр не би допуснал. Цитирам:

„Лекарят, който при отварянето на ковчега се грижеше за майката на момичето, ме осведоми, че освен раните от огнестрелно и хладно оръжие са установени следните наранявания – които трудно могат да бъдат обяснени с падане дори от четвъртия етаж.

 1. Ноктите на краката са изтръгнати до един.

 2. Три пръста от лявата ръка са отсечени при втората става.

 3. Двете уши са отрязани.

 4. Отрязана е дясната гърда.

 5. Езикът е изтръгнат и всички зъби са извадени.

 6. От една страна на талията е съдрана ивица кожа, широка около два инча.

 Искането за изготвянето на протокол, констатиращ тези факти, разбира се, е било отхвърлено.”…

 Чуждестранните наблюдатели стигат до заключението, че тя е починала по време на изтезания в дълбините на дирекцията на милицията.”[55]

 

Как ви се струва? Това дело на човешки същества ли е било? Начело на вътрешното министерство, което вместо да се покае (комунист и съвест?!), „съжалявало, че [девойката] е починала точно преди да разкрие интересна информация”, стоял полуграмотният садист Антон Югов. За него е уточнено: „Антон Югов дава заповед за екзекуцията на Атанас Шатев от Црънча, докато е министър на вътрешните работи, после става и министър-председател на Народна република България.”[56]

Значи Югов е бил рецидивист. По-лошо – знае се, че непосредствено след 9 септември 1944 г. лично е избивал хора в мазетата на милицията. И се е хвалел с това. Така както дългогодишният главен редактор на вестник „Работническо дело” Георги Боков се пъчел (например пред Радой Ралин) как „убил с 400 шамара” издателя на вестник „Щурец” Райко Алексиев![57]

Георги Боков е баща на днешната гаулайтерка на ЮНЕСКО Ирина Бокова – бивша посланичка във Франция. И на нейния брат, болшевишкия депутат и дипломат Филип Боков, представител на „милата ви родина“ в Словения.

В момента синът на жертвата – Алекс Алексиев, агент на американски шпионски агенции, и наследниците на палача, са от една и съща страна на барикадата. Така е, защо за тях „това е само бизнес“! Същото се отнася и за Симо, бивш цар. Той се гушна с убийците на чичо си, прокудили него и цялото му семейство далеч от Родината.

 

Не, не са християни и не постъпват като такива. Те са глобалисти. Сами решавайте какво означава това.

 

Тук промиват мозъци със сериал за някакви „недадени“. Но никой не обелва и дума, че личен секретар на изверга Антон Югов беше един от „спасените“ – другарят Аврам „Берто“ Кало, разбира се – терорист, активен борец. Неговият син Емил оглавяваше болшевишко-ционистката хавра „Шалом“. Търкаше рамото на другаря Георги „Гоце“ Първанов и беше щатен съветник на Румен „Пикаещия във фонтани“ Петков.

Бащата на комунистическия престъпник, активния борец Вениамин Меворах – тъй славения от множеството Валери Петров, загърбва „спасителя си“ Димитър Пешев. Племенницата на депутата си спомня как адвокатът „Нисим Меворах отказва по политически причини, защото е комунист. Другият адвокат – Давид Лиджи, бе назначен служебно и отказва да го защитава, предполагам от страх. Не знам, навярно са имали основания да се страхуват. Не мога да ги съдя. Но помня как другият ми вуйчо, Тончо, най-големият брат на майка ми и тя самата, търсеха адвокат да го защитава и колко бяха отчаяни, когато Меворах им отказа.“[58]

 

Пешев лежи повече от десет години по затворите. Той съвсем не е онази „светла личност“, която ни представят. Но това е друга тема.

Преди 9 септември 1944 г. Нисим Меворах е бил свързан с еврейската масонска ложа „Кармел“ към Б’ней Б’рит и с ционистката организация. Впоследствие заедно със съпругата си се покръстват в евангелистката църква на столичната улица „Солунска“, по тяхно време „Васил Коларов“.

Ето нищожна част от следващата му съдба. Заедно със сина си участва в т. н. Народен съд. Работи като дипломат. Той е първият пълномощен министър на България във Вашингтон (1945–1947). Произвеждат го в милиционерски чин „професор“ в Юридическия факултет на Софийския университет. Сега внучката му Анна, умело прикрита зад фамилията Станева, е доцентка там.

C’est toujours pareil…[59]

 

Гордейте се! Избирайте!

Между убийци, грабители, рушители, мутри-биячи и гъзове, но всички до един – измамници, излюпени в построения от БКП инкубатор ДС.

Но преди да тръгнете към урните, се запитайте: Имаме ли право да сме недоволни и заслужаваме ли да живеем?

 

Иначе, има Кой да въздаде всекиму според стореното. Изнасял съм протяжен списък на комунягите, поразени от Господ чрез техните наследници. Като започнете от онзи, когото наричахте „Тато“…

Съвсем скоро узнах, че другарката Леда Милева „загубила дъщеря“, а Роза Коритарова – син.

 

Suum cuique – всекиму заслуженото!

 

 

Конкуренция и свобода на словото ли?

 

 

От 70 години България не е свободна и суверенна държава. През този дълъг период, който продължава и в наши дни, тя винаги е била подчинена. Някой отвън е диктувал нейната политика.

А защо „нейна“? Това е политиката на един ограничен на брой, изключително долнокачествен, зависим и готов на всякакви лични унижения псевдоелит, който непрестанно предава и продава интересите на българите. А те, милите покорни нашенски гои, търпят. На мъдрите е известно, че “et miseriarum portus et partientia” – „търпението е пристанище на нещастните“…

 

Предлагам ви откровението на едно такова безличие с претенции. То е „дялан камък“. Отколе е част от интернационалния проект, възложен за изпълнение на старите тукашни болшевики. Ако се взрем по-внимателно, ще забележим неговия произход от средната крайморска червена номенклатура. После ще го зърнем в кабинета на президента Желю Желев, но и в средите на „Мултигруп“. Както и във военното министрество под ръководството на комсомолския деец, седесаря Димитър Луджев, и в Съвета на директорите на „Индустриално коопериране“ или „ИНКО“, както е по-популярна една от фирмите на „ония служби“. Там някъде около Вълчев изплува и името на вече забравения аферист Дилян Дорон. Какво толкова – обща изгода за сметка на една ченгесарска фирма…

Малко по-късно Даниел се намира край Валентин Карабашев в Министерството на търговията. След това става съуправител в една от компаниите на убития милиционерски „банкер“ Емил Кюлев („Росексимбанк“ АД). Все тогава се появява загърнат в тайнствения униформен плащ на Държавна сигурност, под който крие кинжала, връчен му от неговия ментор и съдружник, одиозния генерал Любен Гоцев. Двамцата са били делови партньори във „Филимко“ АД. Какви „червени“, „сини“!… Дали все още се намират безнадеждни наивници, които вярват в тези приказки за приспиване на невръстни?

Вълчев е бил в ръководствата на фирми в туризма, застраховането и други браншове: „Златни пясъци“, ЗАД „Булстрад-живот“, „Ривиера ИН“ АД, „Сигма“ ООД, „Ривиера Мениджмънт“ АД, „Албин Корпорейшън“ от Британските Вирджински острови и други. Стара-нова номенклатура. Той е от онези кариеристи, издялани от мека дървесина, които са винаги готови.

После ще го мернем като един от водачите на парламентарната група на червения бивш Симеон ІІ, доведен тук пак от същите заговорници с генералски пагони от неразпуснатите секретни служби на тоталитарния режим. За да заеме мястото на министър под предводителството на юдеокомунистическия сатанист, рожбата на греховната българо-съветска дружба, Сергей Дмитриевич Станишев.

А понастоящем се е проснал като изтривалка пред една болшевишка пачавра, чийто свекър е заповядал разстрела на последните стачкуващи работнички по време на комунизма. Думата ми е за пловдивските жени, безмилостно експлоатирани от червените деспоти в тютюневите складове, недалеч от гарата на втория по големина град у нас. Никой не е осветлил тази трагедия. Говори се за… 12 жертви на „милосърдните“ комунисти. Те са избити по личното разпореждане на Куневия свекър Иван Пръмов.

Съпругът на другарката е масон. Чрез съпричастността си към La Banque de Paris et des Pays-Bas самата тя е свързана с Ротшилдови.[60]

И този мазен и пресметлив социнтелигент, когото ще видите и чуете, се големее пред друг парцал на милиционер-социализма и последвалия го строй, потомствената сръбска комунистка Любица. Тази Дража Вълчева на пишман демокрацията ни.

Споменатият лакей не се посвени да признае, че тукашните правителства нямат право да взимат решения. Въпреки своята специална подготовка, изтърва̀ нервите си и изтърси истината за това как им нареждат отвън. Като се опита да нарисува част от пейзажа на опустошението, в което беше и продължава да е основен участник – една от къртачните машини на разрушителите.

 

 

http://youtu.be/XVIaN6Dnang 

 

 

 

Такова е дереджето ни.

Е, сега настъпват внуците и правнуците на извергите от периода след 9 септември 1989 г. По всичко личи, че нашенецът ще преглътне и това. За да не спира своя ускорен марш надолу към пропастта, от която няма връщане.

 

Не съм забравил и се връщам към темата за медиите. Та с учудване да попитам: Каква конкуренция? Каква свобода на словото?

 

Да завърша обсъждането проблема с пример за това как става в държавите, които определяме като „нормални“. Макар те вместо да ни дърпат напред и нагоре, стремглаво полетяха след нас към комунизма  и небитието.

През 1991 г., в качеството ми на втори ръководител на отдавна потъналия в забвение всекидневник „Подкрепа“, поканих Владимир Костов да изпраща свои коментари от Германия. (Приемам със смирение всички настоящи упреци за това.) По онова време този наследствен комунист и офицер от ДС все още беше щатен журналист във финансираната от ЦРУ радиостанция „Свободна Европа“.

Веднага след като обнародвахме първата му статия, той ми се обади по телефона от Мюнхен. И помоли оттогава насетне като автор на неговите публикации да изписваме съпругата му. Пак той щял да ги пише, но се налагало… Шефовете на „Свободна Европа“ били светкавично уведомени, че пише за българска медия, пък била тя и доста антикомунистическа. Или може би поради това…

Костов обясни, че на Запад журналист от една медия не може да сътрудничи на друга. Защото са… конкуренти!

Възразих му, че вестник „Подкрепа“ не може да конкурира никоя медия не само на Запад, а в онзи момент даже големите болшевишки издания – „Дума“, „24 часа“, току-що пръкналата се газета „Земя“, бивше „Кооперативно село“, „Труд“, който все още се водеше орган на червените профсъюзи КНСБ (да не се подлъжете, че „Подкрепа“ е друга) и дори „Демокрация“, истината за която вече лъсваше.

Той повтори: Не може. Става дума за друга медия, което означава нарушение на законите за конкуренцията. Освен това съществува презумпцията, че някое издание, радио или телевизия отвъд Желязната завеса може да използва неговата статия в „Подкрепа“, да се позове на нея.

 

Това е положението, братя и сестри. Но повечето нашенци нито са наясно с тези неща, нито искат да знаят. Те нехаят за съществените проблеми. Искат си забавата тип соцестрада. И нямат нищо против старите милиционер-комунистически муцуни в телевизиите, радиата и печатните издания. Обратното – харесват си ги и даже им се възхищават.

Такива като моя милост ги дразнят. Затова съм напълно безсилен пред тази “sancta simplicitas” – „свещена простота“.

 

Свестните ме разбират. Останалите не попадат в обхвата на моя интерес.

 

Какво пък, единомислието e чудесно нещо. То може да доведе и до обединение, а от там – и до истински промени, до ново начало. Обаче, както е казал Цицерон: “Omnia praeclara rara “ – „всичко прекрасно се среща рядко“…

 

Ако на някого му се стори, че излизам извън темата, обявена в заглавието на поредицата, греши. Всичко е вътре в нея. Нашият живот е нищожна проекция на онова, което планират и се случва в глобален мащаб.

Ако се сещате откъде начена пътешествието ви чрез предходния материал, бъдете уверени, че, подобно на Магелан, ще се върнете в изходната точка. Но с друг багаж от знания за този луд, луд свят. И за нашето все по-съмнително бъдеще в него.

 

Просто е необходимо известно търпение. Но не като част от нещастието…

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

Посещавайте и страницата „Диагнозите ви“. Ще се уверите, че има защо. Става все по-интересно. Ще прочетете публикации, които никъде другаде няма да срещнете.

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители. Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – двама имигранти.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

                  

                                   ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

                  

                  

                 Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

                  

 

                  

                 ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

                  

                  

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ YouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

                  

                  Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

                  Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

                  Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

                  Системите за форуми работят по следния начин:

                  Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

                  В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

                  Форум: „За сайта“:

                  Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

                  Форум: „За предаването“:

                  Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

                  Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

                  Как да създадете нова тема във форума?

                  Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

                  Как да редактирате профила си през форума?

                  Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

                 Иван Занев, WEB-дизайнър