- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ДЕМОКРАТИЧНИ ИГРИ ИЛИ НОВА „ВЪЗХВАЛА“ НА ИДИОТА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Отзив („мнение“) на читателка към нищожна по значение публикация на празно по ген същество, наподобяващо човешко, ми припомни доколко ценностната система е от първостепенна важност. Естествено, затова е ценностна.

 

Сетих се и за онази мисъл на Гогол от „Спомените на един луд“: „Днес цяла сутрин четох вестници.“ Никак не е полезно. Тъкмо наопаки.

 

Да започвам.

 

 

Пълно отсъствие на мисъл в твари, кухи по рождение

 

 

Лицето Вени Марковски – едно от Тях, изкашляло поредния си лишен от смисъл словесен бълвоч по адрес на протестиращите, които до вчера подкрепяше. Това могат отлично. Кои? Ами Марковските. Родовият им спорт са чупките в кръста, салтоморталетата с два винта и половина и приземяване в келепира, предателството и подлостта. Гледайте дядото и бащата, пък кройте капи на настоящото вече понатрупало годинки поколение от някога твърдо македонски и болшевишки род. Все пак заслугите на дядото Венко за македонския език, а след това за комунистическата партия, но наричана „българска“, са по-големи от тези на платения съветски агент Никола Вапцаров.

 

Не ме интересуват. Загубихме, затова не само шават, ами и назидават. Стремя се да не обръщам внимание, да не забелязвам. Излишно е да си хабя нервите…

 

По-неприятна е реколтата от безбожници, на които гужвата от същества без лица и собствен ум, каквито са Марковските, наспорихме. Във връзка със задочен спор с протестиращите, зачекнат от друг като Марковските, но с инициали Б.Б., съществото Вени е повърнало своя текст. Впрочем, и двамата „автори“ имат претенции да са „учили“ и да са „грамотни“. Но не са. Не, не, това е по същата тема… И предизвиква умилително снизходителна усмивка у интелигента. Но тойинтелигентъте заврян на… Сещате се къде. Не желая да рискувам реплика в стил професор Брадистилов, че „някои са ходили навсякъде“…

 

Какво толкова беше „снесъл“ организмът Вени Марковски? Съвсем в собствения ми стил, възприеман като „плагиатство“ от милиционер-илитератите, страдащи от недиагностицирана дислекция, предлагам кратък цитат:[1]

 

Богомил Бонев написа в един свой статус следното:“Май проблемите с неразбирателството с  вчерашните ми приятели, които са  протестиращи, не е Орешарски. Не е даже  БСП. Които не защитавам! Проблемите с  непримиримостта на демократично мислещите  ми приятели, които не търпят вече чуждо  мнение е желанието им да има гражданско  общество. И за постигането му целта  оправдава средствата, според тях. Което  означава, да не се допусне чуждо мнение.  Само че е жалко за това новосъздадено  „гражданскообщество!”

 

На което Виктор Папазов коментира:

Форд навремето е имал реклама – вашият автомобил може да всякакъв цвят, стига да е черен. Та и протестерите са така – можеш да мислиш свободно и демократично, стига да нямаш различно мнение. Който не е с нас е против нас.”

 

А аз припомних:

„Зарежете го Форд. Др. Тодор Живков беше казал, че „по въпроса за плурализЪма две мнения не може да има!“ Ето, това е истината, другари. Новото гръмогласно малцинство не търпи две мнения, когато се говори за правото на хората да избират или не.[2]

 

Не преставам да припомням кой им отне това право. Както и отговорността на наследниците. Затова да премина към първия коментар. Изглежда, той е поместен във Facebook – система за тотално и детайлно проследяване, към която човешките мнозинства доброволно се прикачат и даже се пристрастяват. Ами тя затова е изобретена. Доказвал съм, че вече мнозина са готови сами да предложат да им вградят чиповете

 

И така, първо е коментирала някоя „Георгиева Ана“. Това потомственият социалистически интелигент Вени Марковски би формулирал по следния начин: „На което Георгиева Ана коментира“. „Зарежете го“, както сам е натъртил.

 

Обаче тази „Георгиева Ана“ се оказва и… „Водещ коментатор“?! Ей тъй, с главна буква при това. Кой ги излъчва и назначава за такива? Плащат ли им?… Не съм се закачил за чифутската система Facebook, нямам представа от ранговете и разпределението на средствата в нея и на останалите места в „мрежата“. Важното е какво е изакала въпросната, със сигурност мъжествена, съвременна интелигентка. Тъй де, навярно затова са я закичили с претенциозното „Водещ коментатор“ – в мъжки род – ехей! Ето какво:[3]

 

Хареса ми мисълта на Форд за колата: може да е всякаква ,стига да е червена.[4]

 

Доста отдавна на един пишман фейлетонист от „Стършел“ – любимец на Тато, бяха поверили рубрика в първото съботно сутрешно предаване на единствената тогава телевизия. И той неизменно начеваше скучните си изложения, за които се предполагаше, че трябва да са смешни, с една и съща „крилата“ констатация:

 

Малко се пие в тази държава.

 

Че по тези земи държава не съществува още от есента на 1943 година, няма смисъл да обяснявам сега. Може би някой следващ път, но скоро. В момента е важно да „изплагиатствам“, според становището на умствено занемарените. В случая точната перифраза изглежда така:

 

Малко се чете в тази държава.

 

Или ако перифразирам още една банална фраза: „Много автор, малко читател“.

 

Явно наистина социалистическатаобразователна системае дала плодове – изобилие! Другарят Вени (за да не е направо Венко) от онзи някога македонстващ и безчинстващ болшевишки род, е цитирал Хенри Форд да споменава: „вашият автомобил може да всякакъв цвят, стига да е черен“.

 

Предупредих за правописа. Липсата на глагол навярно е „авангарден“ маниер на автора – потомствен социнтелигент от видните, както казваха предците им, променил се на постсоциалистически. Понастоящем всеки има това право. Така иска преобладаващото мнозинство. Например убиецът да стане детегледач. Щом се намират толкова смели родители

 

Обратно към цитирания текст – само редове (сантиметри) по-надолу това вече е променено на: „може да е всякаква, стига да е червена“.[5]

 

Ха сега де! Как цветът от „черен“ се промени до… „червен“?

 

Помня как в навечерието на т. нар. Пражката пролет, когато комунисти искаха да облагородяват неочовечимото комунизма, отделът за слухове и манипулации на Държавна сигурност пускаше небивалици. Те бързо се превръщаха в… истина.

 

 

Обикновен милиционер-социализъм

 

 

Веднъж по кръчмите заговориха, как от Югославия у нас бил нахлул танк. Скоро той стана американски“. Изглежда искаха да разберат настроенията сред хората, съдейки по техните реакции. Понеже тогава неосъзналите се наивници като моя милост все още вярваха, че нашите ще дойдат“ – разбирайте американците.

 

Накрая се оказа, че крушката си има опашка. Действително имало нахлуване през западната граница, но на някакъв шантав македонец с велосипед. Докато стигне до София, случката беше преминала през „пробив на лек автомобил“, „на камион“, за да стигне до… „танк“?! При това… американски! На някои от страх очите бяха станали големи, а на други мечтите  прекомерни

 

Мълвата се ражда лесно. Преди дни гледах интервю с Карла Бруни – бивша интимна приятелка на Ерик Клептън, а от години съпруга на Никола Саркози. Красавицата разказа, как вече като първа дама я срещнал неин приятел и я попитал: „Как прекара в Буенос Айрес?

 

Изненаданата Карла отговорила, че мечтае да посети Аржентина, но до онзи момент не се е случвало

 

Ама имаше го във вестниците“ – сконфузено обяснил приятелят й…

 

Сега, пред очите ви, черното стана червено, нали?

 

Velata. There it is. Voilà. Hier ist. Ecco. ¡Ya está! Вот вам

 

Готово!

 

Нима не е пример за висшите постижения на милиционер-социализЪма и на неговата образователна система? Понеже школото и висшите учебни заведения – правилно, това бяха заведения, а не училища – бяха изградени върху чисто военни принципи, барабар с униформите и всичко останало (чавдарските и пионерските връзки, комсомолските барети заменяха пагоните), в нея важеше заповедта: Равнис по Първия! А колко „образован“ беше Първият, личеше от факта, че колчем разкопаеха някоя улица, с хитри усмивки зевзеците мълвяха: „Търсят дипломата на бай Тошо.

 

И ето го сега продуктът на поколенията, отгледани в тази комунистическа кочина за еднакви, форматирани прасета; болшевишката птицеферма за бройлери, осъдени никога да не полетят дори на два метра. Нещо повечемисълта им да не е в състояние да напусне техните куфалници, които може би съдържат закърнелия орган, познат в медицината като „мозък“.

 

Но нека продължа. „Водещият коментатор“ „Георгиева Ана“ е доказал, че знае чуждици. И излага своята „философия“, лишена от елементарна вяра в Бога, от най-елементарна представа за подредбата на света и оперирана от всякаква нравственост:[6]

 

Което пък ме подсети за едни обширен статус на автора на материала“ – издава се претендиращата за звание „умна и интелигентна“ млада другарка Георгиева Ана, – „който си е нагледно доказателство за липса на толерантност към чуждото мнение. Бонев е аналогичен случай. Та сигурно тяхното е защитна реакция в напреднал стадий. Въпросът е от какво се защитават?! И какво защитават? Според мен, и двамата са заседнали здраво в една минала епоха и това им пречи да приемат настоящите реалности, такива каквито са. Светът е шарен. И няма указание Свише този свят да се нагоди към претенциите на Марковски и сие. Ако не приемат този факт, са обречени на игнор.

 

А проблемът на протеста е друг: хората искат оставка, казват го в прав текст. Което означава, че не искат правителство, съставено по този начин: един да бъде назначен за премиер, а друг да му реди фигурите в кабинета. Не искат правителство, доминирано от ДПС. А някой от застъпниците на БСП да иска обратното? Не вярвам.

 

Най-беглият и елементарен анализ потвърждава все по-засилващото се мое убеждение, че повече нямаме право да мърсим тази иначе прекрасна земя. По-добре друг, свестен народ да се засели на нея.

 

Та ние допуснахме изопачаването на историята ни, отрекохме се от Бога, заменихме вярата в Него и в изконните човешки ценности с фалшиви догми и пропагандни клишета. Вместо да подгъваме крак пред Господ, както Сам Той е нарекъл молитвата, манифестирахме някаквапреданостна антихуманни, зли идеи, които, приложени в практиката, насаждаха крайно насилие и омраза.

 

Ако някога това ставаше зорлем, сега, когато можем поне да направим опит за изчистване на комунистическите Авгиеви обори, взехме да се отдаваме на суеверия с вощеници в ръце. И то колкото е възможно по-показнода ни забележат. Както по-рано при партийните секретари.

 

Нищо, че Сам Бог е завещал как да постъпват вярващите в Него и Отца Му, Който Го е пратил:

 

А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.[7]

 

Пък и поповете се оказаха комунисти. Още по-лошо – доносници на комунистите. Това е заложено в тази антихристиянска църква още от нейното създаване. Една от фарисейските цели, реализирана чрез преследвача и убиеца на християни Шаул от град Тарс ижевъзприеманний като Павел и „апостол“ при това, е т. нар. изповед. Та поповетефарисейските наместници, да узнават всичко за християните. И да го донасят, където трябва.

 

Няма почтен поп. Всеки, облечен в расо, разпространява юдаизъмантихристиянство. Откровено казано – служи на лукавия.

 

Краен ли съм? Не, щом като от олтара или амвона поповете проповядват някакви еврейски измислици за Сара, Аврамчо и закъснялата им рожба Исак, от която се пръкнал измамникът ЯковИзраил, богоборецът.

 

Да питам ли кой е богът им? Ами онзи, който се плашел от светлината – сиреч сатаната, Луцифер.[8]

 

 

Демокрация ли? Чист расизъм и тероризъм

 

 

Какво произлиза от цялата тази смрад? Това: краен расизъм. Например Равинът Яков Перин обяви,… че: „Един милион араби не струват дори колкото един еврейски нокът.[9]

 

Колко ли чинат по равинската оценка четирите и половина милиона българи, колкото сме останали? По тези места това няма никакво значение – „демокрацияда става. Нищо, че Джо Колоднер, шеф на отдела за психологически услуги към обществените училища в Израел, признава: „Тревожа се, че младите хора тук растат, без да са способни да придадат особено значение на болката на другите и да се идентифицират с техните страданияНе успяхме да развием ценности и да създадем едно хуманно общество.[10]

 

У нас – тоже.

 

Какво иска, за що пледира, за какво настоява една от „умните и интелигентните“, „водещият коментатор Георгиева Ана“, и не само тя? Да повторя:

 

Хората искат оставка, казват го в прав текст. Което означава, че не искат правителство, съставено по този начин: един да бъде назначен за премиер, а друг да му реди фигурите в кабинета. Не искат правителство, доминирано от ДПС. А някой от застъпниците на БСП да иска обратното? Не вярвам.

 

Да спрем и да поразсъждаваме. Нали всичкисе борите за демокрация“, както по-раноза народна демокрациясоциализъм“? Виждаме докъде я докарахме в резултат на тази всеобща борба. Тежко и горко

 

Обачеводещият коментатор Георгиева Анаи подобните й държат борбата да продължава. Явно заради самата борба. Бори им се. Днес за едно, утре за друго… Обаче ниенормалните човешки същества, какво сме виновни?

 

Като цяло обявяват, че се борят за… „демокрация“. Ама нали на 12 майдемокрациятапобеди за пореден път? Това искаха, това постигнаха.

 

Демокрацията е диктат на мнозинството. Който има дори един глас повече, раздава картите. Казано на езика на покерджиите (и тази хазартна игра стана спорт, моля ви се), има право да си извади пето асо. И е недопустимо някой да му се намесва, докато не дойде време за следващото „демократичнораздаване на картите, наречено „избори“. (На английски думата за „раздаване на картите“ и за „сделка“ е една и съща – “deal”. Съвсем справедливо и точно.)

 

Как ще съставя правителство, е проблем на мнозинството. На никой друг.

 

Всичко останало е недемократично, извън утвърдените правила.

 

Кой ги прие? Ами вие – „умните и интелигентните“, и вашите предци.

 

Обаче тази представителка на протестиращите настоява: „Хората не искат правителство, доминирано от ДПС.

 

Как така? Кои хора? Щомхоратаса седнали край игралната маса, приели са раздадените карти, и са кандисали на правилата, по които ще се надлъгват, значи всичко е наред. В противен случай трябва да подлежат на санкции. Така е по целия свят. Освен ако не бъдат защитавани интересите на Израел. Какъвто е настоящият трагичен случай с нарушената демократична игра в Египет например. Местните протестиращи бранят тях, израелските ползи?

 

Май да. Ами да се въоръжат с елементарна почтеност и да го признаят. И без друго отвратителният лик на Дьорд ШварцДжордж Сорос прозира като основното лице на протеста им. Който не го вижда, просто е кьорав за всякакви обществени процеси и явления.

 

Но да се върна към единия от въпросите си: Кои хора? Аз не съм сред тези, които са заявили идентични искания. Повтарям: Не приемам вашата псевдо демокрация и не участвам в игратавече повече от 22 лета. Нямам приятел, който да гласува. Повечето ми познати вече не го правят. Мислят за душите си. Пък и ги е срам.

 

Защо? Припомням. Няколко пъти цитирах млад циганин, прозрял истината: „За когото и да гласувате, все комунист ще бъде“ Пускате бюлетина за ДСБ, получавате БКП. Гласувате за ГЕРБ, на власт остава червената милиционерска номенклатура. Така е с всички „партии“, които всъщност представляват филиали на майкатаБългарската комунистическа партия. А тя все така си има политбюро, ЦК, окръжни и градски комитети

 

Но който е получил карти и е започнал да играе, следва да се съобразява с правилата. Сред играчите, с които е кандисал да се състезава, е и ДПС. Ако не нарушава уговорките, как така този участник в демократичната политическа игра ще бъде отстранен? По какви закони, моля ви се? Откъде накъде? Кой определя тези промени по време на състезанието и на какво отгоре? Що за твари са онези невидими фигури, които дърпат конците отзад, от задкулисието? И решават кое е редно и кое не?

 

И още нещо, което ще дообуслови тезата ми. Впрочем – необоримо вярна.

 

Водещият коментатор Георгиева Ана“ твърди: „И няма указание Свише този свят да се нагоди към претенциите на Марковски и сие.

 

Безспорно, но само по отношение на претенциите на самозванци като „Марковски и сие“. Като продължението включва Б.Б.другаря Богомил Бонев, най-младия член на БКП. Обаче целият израз носи аромата на онази революционност, чийто характер не съм престанал да разкривам. „Няма указание Свише този свят“ издава бунт срещу Твореца и творението Му.

 

А тотворението, е задълбочено обоснован планБожи промисъл, който ние не сме в състояние да схванем в неговата пълнота. Това е проект за всемирна хармония и любов. Какво представлява онзи, който се разбунтува срещу хармонията и любовта, кому служи?

 

Разбира се, на разединението и омразата. Всяка революция е товавакханалия на бесовете.

 

Затова, когато със задна дата историците започнат да вадят изводите от всяка революция, а психолозите проверяват ръководителите на тези революции, се получава парадоксален резултат: на практика почти всички тези пламенни революционери, свободолюбци и човеколюбци се оказват психически болни дегенерати. А всички революционни партии, цялата тяхната върхушка, без изключение, това са напълно обладани от злото вещици и вещери.

 

И ги водят не свободолюбието или човеколюбието, за които истерично призовават, а съвсем други неща. Например, скритата параноя, която понякога предизвиква завоалирана мания за величие, тоест – болезнена жажда за слава. Това – в съчетание с мазохизма, който в определени форми ражда лъжливия хуманизъм. Или със садизма, пораждащ маниакална жажда за власт, за кръв и разрушения. Тук е и садомазохизмът, в който всичко е смесено в такава огромна бъркотия, че сам дяволът ще се обърка. И всички тези дегенерати нещо ги тегли към революцията, както пияницата към водката.[11]

 

 

Революции, бунтове, протести…

 

 

И така, получава се, че класовата борба, за която толкова настояваха пред нас Маркс и Ленин, се води не между богатите и бедните, а между нормалните хора и ненормалните дегенерати, между Бога и дявола. В нея с Бога са всички нормални люде, а с дяволаненормалните до един. И тази борба за идеала трябва да се води не по революционен, а по еволюционен път. Тъй като революциите, въстанията и войнитевсичко това са крайности, всичко това е от дявола[12]

 

Ето как стоят нещата.

 

Сърби ме ръката да припомня Божието обвинение, последвано от присъда. Те се отнасят за такива пишман революционери, изживяващи се като вождове:

 

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум,[13] копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра

 

Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.

 

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота; тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

 

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!

 

Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?[14]

 

Не аз, нито приятелите и близките ми, а Господ е осъдил тези престъпни твари – и т. нар. протестиращи, и онези, които лицемерно крият миналите си престъпления, претендират и поучават.

 

Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях; но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава.[15]

 

Обаче те, „умните и интелигентните“, „мирните“ и „демократичните“, не притежават чувство за мярка и затова прекрачват границите на поносимото. Заплашват. И с какво?

 

Ако не приемат този факт, са обречени на игнор“ – заканително е размахала укриваното досега пионерско юмруче „Водещият коментатор Георгиева Ана“.

 

На игнор“ ли? Какво е това? Няма такава дума в българския език. Знам английския глагол “ignore” – „пренебрегвам“, „не обръщам внимание“, „отхвърлям“… Той е навлязъл в този език от френския. Коренът му е латински – “ignorare”. На свой ред той произлиза от “ignarus”, “ignara”, “ignarum” – „непознат“, „непозната“, „непознато“. Всъщност иде реч за утвърдително словосъчетание от „познавам“, „зная“ – “gnoscere”, в началото на което за подсилване е прибавена представката “in-“.

 

Направих справка. Оказва се, че “ignore” вече е  остаряла форма. Далеч по-използваният глагол е “neglect”. Негов вариант също замърсява езика ни. Вместопренебрегвам“, „умните и интелигентнитекомплексари с пролетарско-милиционерски произход казватнеглежирам“. Както бай Ганю държеше на „ф-ф-фатално“, а Тато на „мултиплицирам“…

 

И ако човек е в състояние да изпитва снизходителна насмешка към първия, понеже е просто литературен герой, няма как да не презира втория и неговите последователи, които ни плашат с… „игнор“.

 

Невежеството е сила!“ – гласи един от лозунгите на единствената партия в антиутопията на Джордж Оруел1984“.

 

Все по-често си мисля, че сме натрупали прекалено големи грехове, та Господ ни наказва с толкова огромна планина от непросветеност, неначетеност, ограниченост и провинциална комплексарщина. А на всичко отгоре незнанието, простотията и дебелащината минават заученост и изтънченост?!

 

Вярно, много мъка има по тези земи… Но тук гъмжи от гълъбици и те няма как да я забележат. Нали помните онази филмова фраза, че „ако глупостта можеше да лети

 

Колко прав съм, когато отстоявам, че определението „соросиада“, което спонтанно или не – не вярвам в случайностите, получиха т. нар. протести, е справедливо. Явно „протестиращитеса на служба. Дебнат се, водят си поименен архив.

 

Водещият коментатор Георгиева Ана“ е привел цитат:[16]

 

Вени Марковски

15 май

 Внимание! Забелязах, че сред вас има хора, които са все още фенове на някакви страници в подкрепа на Бойко Борисов и (или Цветан Цветанов. Надявам се, че сте станали такива преди 4-5 години, когато все още не сте разбирали какви хора (?) са те. Вече разприятелих няколко човека, а на други писах съобщения, защото знам, че не може сериозно да продължават да поддържат тези екземпляри! Още повече, че това не са страници, направени от тях, на които те самите пишат, за да кажете, че ви е интересно какво мислят тези двама цветани на мисълта. Моля ви да изберете: искате да сте ФБ-приятели с мен или ФБ-фенове на измислените профили на Бойко, Цецо и др.п. индивиди. Ако сте забравили, че някога сте станали техни фенове, записали сте се в някоя група или нещо подобно, то прегледайте си списъка (колонката вляво).[17]

 

Какво ви говори това? Не разбирате ли, че някаква невидима сила направлява тези странни със своята неправомерност процеси? Човек следва да е невероятно отдаден на протестите и да има цялото време на света, за да слухти, открива и архивира подобни творби“. Не мислите ли?

 

Всъщност, някой от вас разбира ли какво искат? Тези край пилоните на НДК – какъв чудесен образ; защо не на пилоните – са „червени“, а държат на „синитеПламен Орешарски, Даниела Бобева, Таня Андреева и Петър Стоянович.

 

Другите не искат гореспоменатите, а настояват за… Всъщност за какво?

 

Представят се заубедени демократи“, а отхвърлят резултатите от признатите за демократични избори и действат с недемократични средства. И искат да свалят демократично избрано правителство?! Шизофрения!

 

Като последни защитници на „демократичната“ крепост, от една страна, същите „демократиотстояват правото на всеки да се променя. Затова не желаят декомунизация с всички съпътстващи я процедури – съд, лустрация, конфискация, лишаване от граждански права за определени срокове

 

От друга, пак те издигат антикомунистически лозунги и непрестанно плямпат против червените изобщо. Без да конкретизират. Пак шизофрения.

 

Обявяват се против изборите, а настояват за… нови избори. Шизофрения.

 

Не искат това правителство, но не предлагат друго. Може би са назначени на длъжност „постоянно протестиращи“. Обаче са шепа и се мъчат да наложат диктатура на малцинството. А в същото време не щат правителството на малцинството?! Шизофрения!

 

Загадка? А някой знае ли отговора?

 

 

 От мафиотска държава към анархия на мафията

 

 

На всичко отгоре догматиците на протеста, които явно получават най-тлъсти доходи или са най-скучаещи, пречат на стотици хиляди. Барикадират кръстовища, а милицията, призвана да налага реда даже със сила, кой знае защо, не се намесва.

 

Не е ли странно? Не, не миришевони на уйдурма!

 

Събитията в Египет наподобяват тукашните. Но там ураганът на протестите отне около 1000 човешки живота. Властта не си поплюва. Армията удави в кръв демонстрациите срещу държавния преврат. Тя застана на страната на малцинствототоест, наруши правилата на демократичната игра.

 

Както заяви в репортаж на Al Jazeera египтянка, загубила сина си в стълкновенията между защитниците на законно избрания президент Мохамед Морси и въоръжените сили: „Вместо да е в Синай, на границата с Израел, за да се бие с истинския ни враг, армията унищожава народа си.

 

Военните даже запретнаха ръкави, за да поставят извън закона победилата на избори партия Мюсюлмански братя. Арестуваха лидера й Мохамед Бади.[18]

 

Всичко прилича на повторение – сега го наричат римейк (remake) – на мръсната работа, която Интернационалът възложил на еврейския масон Мустафа Кемал. Младотурското движение било основано от дьонмета и масони от ложите с названия „Ориент“ и „Млада“ („Млада Европа“, „Млада Италия“…). Всички те били плод от усилията на създателя на мафията и идеолог на т. нар. национално-освободителни революции, евреинът Джузепе Мацини.

 

Масово се пропуска участието на част от тогавашния арменски, а също така и на гръцки, албански, български елит в т. нар. младотурско движение. По знак на Ротшилдови то учредява партията „Иттихад ве Тераки” – „Комитет за единение и прогрес”. Младотурците свалят султана, сриват империята и отварят пред семейство Ротшилд и ционистите пътя към Палестина, който неотстъпчивият падишах толкова дълго е препречвал. Пък и „избавятТурция от огромен брой християнско население – преди всичко арменци, но също така асирийци (арамеи), българи, гърци

 

Когато стават неудобни, даже спъват коренните реформи – не просто налагането на светска република, но и смазването на религията, захвърлянето на традициите, даже смяната на писмеността, синът на евреин и българка Мустафа Кемал свършва мръсната работа. За награда се сдобива с прозвището АтатюркБаща на турците. И днес портретите му красят страната.

 

Обаче Господ, ако щете наричайте Го Аллах, не забравя. Потънал в пиянство и разврат Кемал Ататюрк умира като Ленин дълго и мъчително.

 

Днес в Египет се извършва почти същото. Остава да върнат Хосни Мубарак на власт… Няма да се учудя.

 

Западът се тутка. Русия си трае. Китай не се интересува. За Индия и Бразилия това е нещо далечно и отвлечено, не ги засяга. Белият дом многозначително мълчи. Първоначално се закани, че ще спре ежегодната финансова помощ за Кайро в размер на 1,5 милиона долара. Но не го стори.

 

Единствено тази медия обясни защо се случва всичко това в страната, наследила кралството на фараоните, на което ставаме неволни и далечни свидетели. Израел има нужда от съседи, постоянно раздирани от вътрешни конфликти и напрежения. Страни с послушни  марионетни режими. „Конспиративна теория“…

 

По същия начин, когато водех предаване с названието на тази медия в отдавна несъществуващата пловдивска кабеларка „Евроком-България“, показах как личните телохранители на Беназир Бхуто я убиват. Обвиних за действията им властващия по онова време пакистански президент Первeз Мушараф.

 

Кой да чуе? Както обикновено, гласът ми остана на викащия в пустиня. За пореден път отнесох подигравки… От кого? Ами от „умните и интелигентните“, които „знаят всичко“?! От продуктите на милиционер-социализЪма.

 

Днес четем, слушаме и гледаме, как предявяват на Мушараф обвинение за ликвидирането на дъщерята на покойния президент Зулфикар Али БхутоБеназир. Тя вече беше минала през поста министър-председателка. Военните, които там са „свещени“, я свалиха и прогониха. Когато стана възможно, тя се завърна, за да участва вдемократичниизбори. На практика – за да я застигне насилствена смъртизстрел отзад, от бодигарда й. И какво от това?[19]

 

Познанието, вникването в дълбочината на процесите и явленията, анализът им и разкриването на причините за тях, не означават нищо. Населението се плъзга по повърхността. Търси на баницата мекото. Вълнува се от забавното. И до съзнанието му не достига, че си плаща за безхаберието. Защото вече е лишено от свяст. Отказало се е да мисли. Струва му се, че го прави, но фактически не е така.

 

Затова номерата на Братството минават. Особено тук?

 

У нас някои или добре платени мошеници, или редови идиоти, все по-често споменават думи и словосъчетания като „революция“ и „гражданска война“.

 

Има ли власт или вече трябва да говорим за анархията на мафията?

 

 

Революционери, бунтовници, протестиращи…

 

 

Като съм рекъл „а“, се чувствам длъжен да продължа с изреждането на азбуката. Няма как да го сторя наведнъж. Не е по силите на сам човек, независимо от капацитета ми, извинете за нескромността.

 

Но започвам да ви представям революционерите, бунтовниците, протестиращите – тези чеда на сатаната. Ще опитам да го сторя по възможно най-прекия и същевременно достатъчно верен път – чрез лекциите на покойния Ралф Вернер, служител на ЦРУ в Германия. Иде реч за руснака с български корени Игор Борисович Калмиков, далеч по-известен с литературния си псевдоним Григорий Петрович Климов. Цялата поредица е заснета през 1989 г., когато навсякъде в Източна Европа комунистическите партии бяха още на власт.

 

Не че са били сменени някога. Само променяха названията им. Но самите комунисти останаха непомръднати. Това е продължение на основната моя тема. Но сърцевината на настоящата е съвсем конкретна, фокусирана в определени събития и лица, та главната не ме занимава в момента.

 

Нека започнем от съвремието – от честването на един прочут „антикомунистическиреволюционер, състояло се през 1989 г. И едно „антикомунистическовъстание, което толкова често размахват пред очите ни. За назидание, че ние, българите, нямаме такова. Преди години сам аз съм го правил, но не по този начин. Просто съм го отбелязвал като факт. Не съм го насочвал като оръжие срещу сънародниците ми. А те остават все по-малко и неминуемо трябва да ги щадя. Защото комунистите и ченгетата не са българи. Както изясних в предходна публикация, те не са и хора. Сами го признават.[20]

И така, да започваме.

 

 

 

 

 

 

 

Ето ви революции, бунтове, протести и техните протагонистив цял ръст, така да се каже. В истинското им „величие“. Съвсем незначителна сбирка от техни портрети. Но ще продължа с тази видеогалерия, ако е живот и здраве.

 

Да вървим нататък със същия автор. Григорий Климов се спира на творчеството на Моше бен Маймон, познат като Маймонид. Този еврейски доктор, живял през ХІІ век в покорената от маврите мюсюлманска Испания, е признат за задълбочен познавач на Талмуда. Краен расист, ненавиждащ до смърт всичко християнско, Муса ибн Маймун, както го наричали съвременниците му, или Рамбам – съкратено от Равин Моше бен Маймон, не жалел и своите.

 

Наложили забрана на последните му книги. Защо са ги забранили? Той бил гениален учен с невероятна памет. Проучил практически всички достъпни му предшестващи ръкописни трудове по история на евреите.

 

Систематизирал ги и от тях създал справочник. Но когато задълбочено проанализирал всичко това, стигнал до извода, че евреите задължително трябва да скъсат със своето минало и да се влеят в европейската култура. И тъкмо това написал в своите последни творби.

 

Ето, заради тези изводи, финалните му книги попаднали под строга забрана. Обаче, доколкото той направил дълбок анализ на всички еврейски ръкописи и ги систематизирал, те и сега звучат напълно актуално. Парадокс.

 

Като анализираме всички тези материали, следва да помним много важната формула, изведена от професор Ламброзо за връзката между гениалността и лудостта: Колкото по-високо се изкачвате по стълбата на човешкия интелект, толкова по-често ще се срещате с тази връзка.[21]

 

Предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината: на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина, но узнах, че една съдба ги всички постига.[22]

 

Все пак избирам мъдростта. Нищо, че Господ е казал: „Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно“.[23]

 

То се отнася до извършването на грях. Неуките могат да бъдат опростени, защото „не знаят що вършат“. (Хайде де!) Но нима това трябва да спира порива към съвършенство? Да, имъдрият умира тъй, както и глупавият“.[24]

 

И какво, да се предадем? Да престанем да търсим, да откриваме, да опитваме да полетим? Тогава за какъв дявол ни е способността да мислим, да фантазираме, да си представяме? Това е Божествен дар. Съвършено нелепо е вярващият в Бога да бъде теглен от религията, от църквата, назад към времената на робовладелството, в лоното на измамата.

 

Никой смъртен няма право да отнема на човека предимството да вярва и да мисли едновременно. Да опознава и научава. Кой си позволява да настоява, че предано вярващият човек от ХХІ век е длъжен да се придържа към овехтели, научно отхвърлени догми отпреди 2000 години?

 

Никога не са съществували никакви Аврам и Сара, Исак и Яков, Мойсей и Давид, Соломон и останалите литературни герои, които римският историк Йосиф Флавийеврейският подлец и мизерник Йосиф бен Матиаху, е успял да наложи заисторическа истина. Днес само безпросветните и идиотите вярват в тях. Даже начетените евреи им се подиграват…

 

Не, човешкото вдъхновение и устрем към възвишеното не е суета. А революциите, особено когато знаем кой ги вдъхновява, финансира, организира и предвожда, са истински грях.

 

 

Смисъл ли? Какъв смисъл?

 

 

Американците питат: “What’s the point?” – „Какъв е смисълът?“ Сам си задавам този въпрос. Заслужава ли си изобщо да се занимавам с такива проблеми? Да си трошат главите! Мен какво ме засяга?

 

Защо хабя време, нерви и знания, а не си намеря „по-кроткии приятни теми? Не си ли прахосвам дните, отредени ми на този свят? Та нали съм наясно, че ако глупостта можеше да лети, поне 95 на сто от нашенци щяха да се реят из въздуха?

 

Ами не дори заради останалите 5 процента, а за няколко стотин души го върша. Онези хора, които са съвсем наясно, че нямаме никакъв шанс, понеже идиотът е непобедим. Тъй като неговото име е легион, защото са много. Те са „дух нечисти“, а няма кой да го извади из човеците. Де е Исус, за да прогони бесовете и да ги натика в прасетата?[25]

 

Тук е, сред нас, както е обещал: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ Да, съществуват, сред нас са шепа хора, които подобно на онези отпреди две хилядолетия, съзират, че „оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум“.[26]

 

Те проглеждат. И разбират: Прави се всичко възможно, за да бъде продължен комунизмът и укрепено господството на комунистите. Игото да е вечно, а робът да не е в състояние да види зад авансцената, да прозре що става зад кулисите. Това е целта и на т. нар. протестибетониране на робството чрез призиви и действия, които използват привидно обратната риторика – например „срещу статуквото“.

 

Когато човек обясни, че действа тайна организация – миналия месец в своя нова книга един еврейски репортер от “The New York Times” нарече тамошната “The Club” – „Клубът[27] – започва замерянето с клевети и омраза. Но преди всичко с клишето „конспиративни теории“.

 

А туземният ни „Клуб“ е филиал от най-нискоразредно равнище на онзи – „Клубът“.

 

Марк Лейбович начева разкритията си от 2008 година и то съвсем простичко:

 

Тим Ръсърт е мъртъв. Но длъжността беше жива.[28]

 

Моят връстник Тимъти ДжонТим Ръсърт наистина почина преди три години. Той беше юрист, предпочел да бъде телевизионен журналист. Или е бил съблазнен с този занаят – най-вероятно. Методите за изкушениетопо-точно за вербуванетоса известнидефекти в биографията на обекта. А причините? Да служи – на „Клуба“.

 

Цели 16 години Ръсърт беше водещ на предаването „Среща с печата“ по една от трите национални телевизионни мрежи NBC. Да припомням ли чия е тя? На кого може да принадлежи? Върнете с назад в публикациите и прегледайте видеосвидетелството на покръстения евреин брат Нътениъл Капнър. Нека ви улесня.

 

 

 

 

 

Но по-любопитното е, че след смъртта на Тим Ръсърт стана ясно: той бил основен информатор на прочутия в САЩ вестникарски коментатор, също евреина Робърт Новак.[29]

 

Колонката на Новак е била препечатвана от стотици американски издания. Четвърт век той е служил на Братството в телевизия CNN. През 2005 година напуска, „за да върши необичайна работа във Fox News“ на Рупърт Мърдок.[30]

 

Като студент Робърт Новак се включва в еврейското тайно общество, т. нар. БратствоAlpha Epsilon Pi“, което и сега действа в Университета на Илинойс. То приема и неевреи, превръщайки ги в заклети талмудисти. „Съвпадение“ е, че в същото братство членувал един от най-отвратителните водещи в американските телевизии, бившият служител на AIPAC, другарят Уулф Блитцър.

 

AIPAC е съкращение от American Israel Public Affairs CommitteeКомитет за американо-израелски обществени работи. За осведомените хора в САЩ и по света не е тайна, че Комитетът е правителството в сянка на САЩскритата официална властauthority. Но не и върховната действителна властpower, която взима решенията…

 

И така, Марк Лейбович обяснява, че „очевидно, по време на погребална церемония е трудно да се работи.

 

Това е нещо, което хората забелязват. Обаче тузарският вашингтонски траурен обред предоставя такива възможности за връзки. Можете да усетите напрежението зад тържествените физиономии: щастливо струпване на опечалени с властоколо две хиляди такива, запълващи покритите с червен килим пространствата за официални лица в Kennedy Center.[31]

 

Постепенно авторът ни въвежда в едно напълно непознато за т. нар. обикновени хора пространство. В галерията от „звездни“ за висшето американско общество имена. Но не от истинския hihg-life, а от… “The Club”. Тоест – онези, които обслужват the power brokersистинските притежатели на властта не само в Америка, но и в целия свят. Фигурите от задкулисието, които взимат решенията.

 

Те се движат като сенки в обществото. Преминават пред очите ни като силуети. Рядко някой се досеща кой от тях всъщност кой е и с колко власт разполага

 

Кои обаче са лицата от „Клуба“ – едно от равнищата на прислугата? Например „Робърт Гибс, скитащият проповедник от кампаниите на политиците, който удари кьоравото с правилния патронБарак Обама“…

 

До него е Дейвид Акселродмедиен консултант на демократите, вечно кибичещ морж, подобен на човешко същество [в оригинала е използвана думата mensch, която произлиза от думата на ашкеназкия немски диалект идиш מענטש – „менч“, „човек на честта“, но в случая е използвано в обратния смисъл – „негнусящ се от нищо“], който през 2008 г. ръководеше издигането на Обама за кандидат на Демократическата партия.…

 

Джо Скарбъръ и Мика Бзежински [закъсняла рожба на прочутия Збигнев Бзежински] също са се напъхали. Те едва ли могат да си намерят спокойно място. Върху тях е извършено покушениетова на славата, която дължат на [телевизионното предаване]Сутрешният Джо“, тяхната кръгла маса на разсъмване по MSNBC – една от артериите на медийната стратегия „Водещи мислители“. Мераклии продължават да пъхат кредитни карти в дланите на колеги от техния екип, за да ги подкупят. Само и само да бъдат поканени, техните клиенти или книгите им да бъдат споменати в ефирпоне веднъж, но от Джо и Мика

 

Бил и Хилъри Клинтън високомерно вървят надолу през лявата галерия. Глави се извръщат, а общият ефект няма как да бъде сгрешен: познатото екзотично столично вълнение се спуска в залата. Онова, което възниква при близост със свръховластените. Бил и Хил. Дадени са им сериозни длъжности. Те изискваха голямо усилие. Хилъри току що беше загубила номинацията на демократите. Всичко приключи с епична битка на вътрешнопартийните кандидати, в която Бил се опозори, като отправи непрезидентски и може би заредени с расизъм забележки по адрес на Обама. В момента нито един от двамата Клинтън не едобре приет“ във Вашингтон. Нито от медиите или в Демократическата партия. Даже, ако искаме да бъдем точни, май сами не се приемат помежду си.[32]

 

 

За полета на глупостта и още нещо

 

 

Спирам, защото „разходката“ продължава и е дълга. В нея читателят се среща с множество известни и непознати лица. Всички те са получили подобаващо описание. Характеристиката, която според автора заслужават. Всички те съставляват “The Club” – един от оригиналите. Никой от „простосмъртните“ не знае кой е висшият. Даже онези изследователи, които в книгите си спрягат няколко стотин семейства, обединявайки ги във вече тривиалното Клуб на 300-е“.

 

Йерархията на оригинала изгражда дърво, подобно на родословните. Всяка кутийка в нея е запълнена със слуги на Братството. Тук със сигурност знаем, че в някои от онези правоъгълничета, които ни чертаят, фигурира името на комсомолския секретар, бракоразводен адвокат на пловдивската фашизирана алчно червена номенклатура, наследствен агент на държавна сигурност и съпруг на щерка на активни борци против фашизма и капитализма Петър Стоянов.

 

Там някъде навярно все още се мъдри и името на заместник-секретаря на ЦК на ДКМС, потомствения комунист, депутатът ту от БСП, ту от Евролевицата (?!) Николай Камов.

 

Няма тайно световно правителство“ – твърди „всезнаещотомнозинство у нас. Като едър екземпляр на пъстрата порода папагали Ара, същото повтаря и масонът Николай Камов. Той поне знае защо постъпва така.

 

Камов е издънка на болшевишки клан, който се е настанил в луксозно жилище навраг на народа“ на престижната столична уличка „Марин Дринов“. Другаритезаслуженоотнели апартамента от законния му собственик. Бащата на Камов бил Тодор-Живков дипломатот кариератана КГБ. Стигнал до чин „посланик“. С онези характерни средства, с които ставаше издигането при социализЪма, самият Николай Камов достигнал до най-висшите стъпала в комсомолската йерархиясекретар на ЦК на ДКМС. После Интернационалът го вкара в Парламента.

 

След като го привиква на няколко от своите тайни срещи, Братството или по-точно Клубът, както вече става ясно, му вменяват ролята наевроляв, каквото и да означава това?! Днес този алчно червен фашист трови мозъците на студентите като преподавател по глобализъм.

 

Изпаднал в странно откровение, в телевизионно интервю другарят Камов разказа два многозначителни епизода от своя живот. Първият е свързан със среща на КлубаБилдерберг“ през 1999 г., на която бил поканен.

 

 

Водещ: Вие знаехте осем години по-рано, че България ще влезе в Европейския съюз. Така ли да разбирам?

 

Н.К.: Не само от тази среща. Аз съм канен на други затворени – така да ги наречем, събирания, които не са предназначени за пресата

 

Вижте, прогнозата, прозрачността и възможността да прогнозираш развитието на един политик в така наречения западен свят е много голяма. Аз съм бил на друга среща, всъщност на една единствена вечеря в Брюксел, която няма нищо общо с Билдербергския клуб, на която гост беше Романо Продидве години преди да стане председател на Европейската комисия.

 

Водещ: И тогава Те[33] му казаха, че ще стане председател ли, как?

 

Н.К.: Не, тогава той беше представен като известен политик от италианската политическа сцена и бъдещ председател на Европейската комисия. Официално това още никъде не беше обявено. По-интересното е, че на масата, на която аз бях сложен, всички бяха от различните дирекции на Европейската комисия. И тогава ми разказахадеветдесет и шеста година, какво Европейският съюз планира за България.

 

Водещ: И какво планираше тогава?

 

Н.К.: Всичко, което се случи. Това, че ние сме добро място за живеене. Имотите, които англичани преди всичко и други започнаха да купуват. А после се отказаха. Това беше разказано. Аз поисках веднага среща с Петър Стоянов – тогава той беше президент, и му разказах всичко това. Защото Те имаха идея за България. Проблемът е, нашият е, че до ден днешен България няма идея за себе си като страна-членка на Европейския съюз.[34]

 

Как ви се струва? Не, не грешите. Тези признания „не означават нищо“. Разбира се, че разпространявам „конспиративни теории“. Прави сте…

 

Ум царува, ум робува, ум патки пасе.“ Каква представа за България, като най-малко 97-98 на сто от местните гълъбицинямат елементарни познания за устройството на съвременното човешко общество?

 

Римското право постановява: “Suum cuique” – „всекиму своето“.

 

Нима не показах видеозапис от среща в Букурещ на Тристранната комисия – филиал на Клуба, с участието на Петър Стоянов? Но и на две тежки комунистически издънки – Меглена Кунева – Пръмова и Цветелина Бориславова Карагьозова? Нека го припомня.

 

 

 

 

 

Далеч назад, още в годината на основаването на САЩ, шотландецът Адам Смит регистрирал някои от характерните особености на капитализма. Тзи начин на производство и обществени отношения се интересува единствено от печалбата и от нищо друго. Затова пълният, крайният либерализъм, е най-добрата хранителна среда за него.

 

За мен повечето т. нар. икономисти не са такива, а философи, изследващи развитието на обществата в съответни икономически условия. Адам Смит, Дейвид Рикардо и останалите „класици“ са си въобразявали, че патриотизмът може да направлява капитала. Постепенно те се убеждавали, че парите не признават граници. Тъкмо това лондонските Ротшилдови са внушили успешно на Карл Маркс. Той е развил тезата им в „Капитала“.

 

Смит смятал, че на пръв поглед, изглежда сякаш „като всеки индивид“, капиталистътсе старае, доколкото може, хем да използва своя капитал в подкрепа на местната индустрия, хем да управлява тази промишленост по такъв начин, че тя да му осигурява най-голяма стойност. Всеки един непременно се труди да допринесе възможно най-голям дял в обществения годишен доход.

 

Общо казано, в действителност, той нито възнамерява да допринася за обществения интерес, нито има представа, доколко спомага за него. Като предпочита местната пред чуждата индустрия, той се грижи единствено за собствената си сигурност. А ръководейки тази промишленост по такъв начин, че тя да може да произвежда най-голяма стойност, той има предвид само собствените си ползи.

 

В този и в много други случаи той е направляван от една невидима ръка. За да постави точка на всичко, което не е част от неговия интерес. Но като не се чувства част от обществото, той не се смята за по-лош. В преследването на собствения си интерес той често допринася и за този на обществото. Прави го по-ефективно, отколкото са намеренията му.[35]

 

 

За бездарността на комунистите или ода за егоизма

 

 

Ето го разковничето. Съчетанието между личен и обществен интерес. Грешка! Никога не е съществувало. Човекът е егоист по природа. Колкото по-низш духом е, толкова е по-ненаситен и алчен. Ето защо реалният държавен капитализъм на комунистите, наричан социализъм, беше толкова несправедлива и отвратителна обществена формация. Онова, което последва два пъти. Понеже донесе разочарования и огорчение. И отне надеждите.

 

Но това е положението. „Светът е бизнес, мистър Бийл!

 

Протестите не са насочени към устоите на Системата, а към нейната видима част. Диалектиците, марксистите, ги определят като „база“ и „надстройка“. Каквото и да „постигнатуличните разходки, съпроводени от олелия, скитничеството като израз на недоволство, само ще доутвърдят тази отвратителна и негодна Система. „Борците против статуквото го бетонират. Поради невежество, икономико-политическо късогледство или най-общо казано – от безумие. Или… за пари. Поне някои – „естествените“ водачи…

 

Крещящите по улицата не знаят и не вярват, че светът е воден по общ и отдавна предначертан план. „Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии, мистър Бийл. Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса.[36]

 

За тълпите всичко е игра, в коятоняма невъзможни неща“. Само че игра, чийто правила желаят да спазват, само когато им изнася. Къде дават така?

 

А другарите? Тяхнатагигантската, добре сработена машина“, чийто двигател е здраво корумпираната власт, а ходовата частнейнатаневидима партийна страна Номенклатурия“, действа. Придвижва се натам, накъдето световните господари са предначертали маршрута й. Обаче икономиката й засече. Авчерашният политически и идеологически диктат се смени с икономическия“.

 

Но таварашутките са случили на население. То търпи. А ако реши да изрази негодуванието си, манифестира.  Както едно време – барабар със знамената и скандиранията.

 

Да, наспорѝли са туземните ни болшевики. Другаде биха срещнали съпротива. Уви… Но този късмет не е напълно достатъчен.

 

Оказа се, че едно е да ръководиш със заповеди, с военни команди, с директиви, друго е да управляваш. Това комунистите никъде по света не го могат. Местнитенай-вече. Никога не са го умеели. То е талант и опит, заложен в гена. Отглежда се и се възпитава с поколения

 

Ето една от частиците от ДНК, която липсва в организмите на другарите. Затова, дори след като им беше предоставена възможносттада се променят“, тесе реформираха“, както сполучливо ме подсети читателката Е.Е., но не помръднаха ни на йота. Няма как, невъзможно е – ген или по точно отсъствие на такъв.

 

Затова пак са тук и все така са си същите. Тъпчат населението. А то или трае, или надува африкански пластмасови играчки. Народ-мечта за всеки диктатор!

 

На комунистите им дайте да потискат, да удрят с ръка по масата, да налагат с железния юмрук на репресивните служби. Не ги търсете за нещо интелигентно, разумно, изискващо сиво вещество. Там ги няма. Никакви ги няма.

 

Другарите замениха физическия терор с икономически. Но крадейки, режеха клона върху който седят. Дойдоха с лъжав името на народа“. В негово име само съдеха и убиваха невинни. Често второто изпреварваше първото.

 

Ако навремето комунягите все пак допускаха поробеното население до копанята, вече нямат намерение даже за такъв нищожен жест спрямо послушковците.

 

Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен

 

А Номенклатурия, както и преди, ще храни само себе си и ще се подхранва от Запада.[37]

 

Тежко и горко на онзи, който не го вижда и проумява. Писано е:

 

По-добре беден, но умен момък, нежели неразумен цар, който не умее да приема съвети; защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.[38]

 

След като се занемарихме, направо се загърбихме като нация, остава да разчитаме на Господ. Той не забравя, само отлага:

 

Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник.[39]

 

Важно е човек да избере пътя на спасението. Давлиза през вратата“.

 

Нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.[40]

 

Тук не разпознават гласа на праведните, на мислещите доброто, на онези, които обичат стадото и могат да го водят към тучна па̀ша. Но какво от това? Пък и не е от вчера. Всичко е било:

 

Тая притча им каза Исус. Но те не разбраха, за какво им говореше.[41]

 

Прочее, приятно надвикване, драги протестиращи. За някои и това не е малко, нали? Патаклама да има, дженк да става. Happening, както „модерно“ му казват днес.  Ден да мине, друг да дойде. А животът си тече…

 

Всеки има избор.

 

Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.[42]

 

Рано или късно удря часът на жребия. Моля се да спечелите, но надали

 

 

 

 

 

 

Другарки и другари комунисти, ченгета и прочие интернационална смрад,

 

Когато почувствате, че ви сърбят ръцете, за да оставите следи от вашата наследствена простотия и простащина в тази медия, най-добре се върнете към самото начало на тази публикация. И си припомнете уводното обръщение.

Едва тогава решете, дали да пристъпите към изпълнение на скверните си намерения.

От мен да знаете, че още древните са постановили:

Nomina stultorum scribuntur ubique locorum” – „имената на глупците висят по стените“.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 2 лева месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                 Повече не мога да известявам броя на дарителите по банков път. През последния месец – една имигрантка.

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                 Длъжен съм да известя, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 10-12 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                 В интерес на истината, с парите дарени напоследък, може би ще успея не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Толкова.

                 Преди няколко месеца един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език и преводач Петър Коритаров, преведе прилична за моите разбирания сума. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 700. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 350. Всеки от тях да внася по 1,50 – 2 лева месечно – 18 до 24 лева годишно, бих могъл да продължа. Не става… Но ще се боря, докато мога.

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар. Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже. Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link): http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Заради илюстрирането на „грамотността“ правописът и разредката са запазени.

[2] Вени Марковски – „Отричането на чуждо мнение е форма на защитна реакция“, Afera.bg, Варна, събота, 17 август 2013 г., online: http://afera.bg/pozitsia/48134.html

[3] Вж. бележка 1.

[4] Пак там, отзиви на читатели, Георгиева Ана.

[5] Пунктуацията и разредката са поправени.

[6] Вж. бележка 1.

[7] „От Матея свето Евангелие“, гл. 6, ст. 6.

[8] Вж. Библия, „Първа книга Моисеева – Битие“, ст. 24-32.

[9] “Growing Intolerance Threatens the Humane Jewish Tradition” by Allan C. Brownfeld, “The Washington Report on Middle East Affairs”, Washington, DC, March 1999 г., стp. 85.

[10] “Adulation of Goldstein Permeates Israeli Schools” by Larry Derfner, “Jewish Bulletin”, Weekly online edition of the Jewish Bulletin of Northern California, San Francisco, CA, April 1, 1994 г., стp. 2.

[11] Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 20-22.

[12] Григорий Климов – Божий народ, Издательство  Советская Кубань, Пересвет, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., Глава 3. „Лучшего из гоев – убей…“, online: http://royallib.ru/read/klimov_grigoriy/bogiy_narod.html#196078; цялата книга е достъпна от online: http://royallib.ru/read/klimov_grigoriy/bogiy_narod.html#0

[13] Джоджен.

[14] „От Матея свето Евангелие“, гл. 23, ст. 23-33.

[15] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 9, ст. 41.

[16] Вж. бележка 1.

[17] Вени Марковски – „Отричането на чуждо мнение е форма на защитна реакция“, вече цит. съч., отзиви на читатели, Георгиева Ана.

[18] Вж. “Egypt crisis: Muslim Brotherhood spiritual leader Mohammed Badie arrested” by AFP, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 20 August 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/egypt/10253714/Egypt-crisis-Muslim-Brotherhood-spiritual-leader-Mohammed-Badie-arrested.html

[19] Вж. “Former Pakistan President Pervez Musharraf indicted over murder of Benazir Bhutto” by Reuters, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 20 August 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/pakistan/10253720/Former-Pakistan-President-Pervez-Musharraf-indicted-over-murder-of-Benazir-Bhutto.html

[20] Вж. Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 13“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, четвъртък, 15 август 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d1%88%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d0%b6%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%8a%d0%bb%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%be-%d0%ba%d0%be-13

[21] Григорий Климов – Божий народ, Издательство  Советская Кубань, Пересвет, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., Глава 3. „Лучшего из гоев – убей…“, вече цит. съч.

[22] Библия, „Книга на Еклисиаста или Проповедника“, гл. 2, ст. 13-14.

[23] „От Матея свето Евангелие“, гл. 5, ст. 3.

[24] Библия, „Книга на Еклисиаста или Проповедника“, гл. 2, ст. 16.

[25] „От Марка свето Евангелие“, гл. 5, ст. 8-9.

[26] Пак там, ст. 15-16.

[27] Вж. Mark Leibovich – “This Town: Two Parties and a Funeral – Plus, Plenty of Valet Parking! – in America’s Gilded Capital”, Blue Rider Press, Penguin Group, New York, NY, 2013 г.,”Prologue”.

[28] Пак там.

[29] Вж. “My Friend and My Source” Robert D. Novak, “The Washington Post”, Washington, DC, Thursday, June 19, 2008 г., online: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/06/18/AR2008061802730.html

[30] Вж. “Crossfire’ host Robert Novak leaving CNN: Controversial conservative commentator signs on with Fox News Channel”, Today Television, NBC News,MSNBC.com, December 16, 2005 г., online: http://www.today.com/id/10495537#.UhCSWdzVS70

[31] Mark Leibovich – “This Town: Two Parties and a Funeral – Plus, Plenty of Valet Parking! – in America’s Gilded Capital”, Blue Rider Press, вече цит. съч., ”Prologue”.

[32] Пак там.

[33] Главната буква моя. Заимствано от Протокола от разпита на Кръстьо Раковски в НКВД. Вж.: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколи от разпитите на Кръстьо Раковски в НКВД“, ИК „Огледало“, София, 2009 г.

[34] Николай Камов в разговор с Мон Дьо, „7-мо Авеню”, TV7, София, понеделник, 6 декември 2010 г., след 10:10 часа, от 19 мин. и 10 сек. От началото на видеозаписа насетне, видеозапис от online: http://www.tv7.bg/videoArchive/64992/ – намирате и натискате „06.12.2010”

[35] Adam Smith – “An Inquiry Into The Nature and Causes of The Wealth of Nations”, Random House, Inc., New York, NY, 1937 г., An electronic classics series publication, стр. 363-364. Цялата книга е достъпна в pdf от online: http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&frm=1&source=web&cd=3&ved=0CEMQFjAC&url=http%3A%2F%2Fwww2.hn.psu.edu%2Ffaculty%2Fjmanis%2Fadam-smith%2Fwealth-nations.pdf&ei=ByoTUoqiEsaNtAaj7IHYCg&usg=AFQjCNGAsUhEL8rlZnqeCko45gS-flqnxQ&sig2=bqLvpeN7WB4Xmu2jNB3F7w

[36] “Network”, Written by Paddy Chayefsky (Sidney Aaron Chayefsky), Directed by Sidney Lumet, Starring Faye Dunaway, William Holden, Peter Finch, Robert Duvall, Produced by Howard Gottfried, MGM, Los Angeles, CA, 1976 г., от  1:32:09 до 1:37:45 ч. Епизодът е достъпен на адрес online: http://www.youtube.com/watch?v=ubZ4w2Y4zUo

[37] Игор Бунич – „Златото на партията“, първо издание, ИК „Прозорец”, София, 1995 г., стр. 345.

[38] Библия, „Книга на Еклисиаста или Проповедника“, гл. 4, ст. 13-14.

[39] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 10, ст. 1-5.

[40] Пак там, ст. 3-5.

[41] Пак там, ст. 6.

[42] Пак там, гл. 3, ст. 36.