- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

ДА КАЖЕМ „МАЙНАТА ВИ“ НА ДЕГЕНЕРАТИТЕ

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Барак Обама издигна кандидатурата на откровен педераст за командващ на сухопътните въоръжени сили на САЩ. Ерик Фанинг би бил първият отявлен гей, който да предвожда род войска от американската армия.[1]

 

Без възклицания, моля! Хомофоби такива. Погледнете момчетонищо му няма. Нима не знаете, че най-малко една трета от военните по света са обратни? А колко от онези, които помпат желязо с цел трупане на мускули, не на знания, са от този особен“, „специален вид? Казват – поне около половината. Гледате ги – мъжаги. А всъщност… нежни и обичливи помежду си! „Душички“…

 

То сивото вещество е от Бога. Подлежи на уголемяване и развитие. Но това не се постига с вдигане на тежести.

 

И свиквайте. Това още е нищо. Да знаете какво предстои!…

 

 

 

Светът като ферма за дегенерати

 

 

 

Дейвид Камерън е щял да прави орален секс с мъртва свиня!

 

Това изкрещя от заглавие цюрихският вестник „Blick”. Надзаглавието беше съвсем изразително:

 

Какво прасе![2] (Вижте илюстрацията.)

 

Същото твърди в новоиздадена биография на британския премиер нейният автор лорд Ашкрофт. Той е бивш заместник-председател на Консервативната партия и познава торите отвътре, от кухнята и тоалетната.

 

Твърденията, които най-силно карат челюстта да увисне, датират от времето, прекарано от г-н Камерън в Оксфордския университет“ – писа един от коментаторите в британскиядесен“ печат. – „Книгата разкрива „скандална церемония за посвещаванев ОбществотоПиърс Гайвстън“,[3] аристократичен клуб за вечери, по време на които г-н Камеръне вкарвал свои интимни анатомични части в устата на мъртво прасе.

 

Твърдението е направено от „уважаван оксфордски свидетели член на Парламента, който освен това заявява, че дори съществува фотография на това извънредно събитие, която се съхранява в частни ръце.

 

В отговор, приятели на министър-председателя отбелязват, че той не е бил член на общността. Нещо, потвърдено от няколко души, учили по онова време – средата на осемдесетте – в Оксфорд.

 

Един от тях е Тоби Янг, журналист в Telegraph, който е проучвал студентското минало на г-н Камерън, и не е открил никакво доказателство за инцидента с прасето. „Мисля, че това е плод на нечие въображение“ – заяви той.

 

Все пак действителните факти по случая могат да се окажат по-малко важни от дебата във връзка с твърденията в книгата. Линдън Джонсън, бруталният тексасец, който наследи Джон Ф. Кенеди като президент на САЩ, призна, как е заповядвал на своя екип да разпространява напълно фалшиви слухове, че неговият съперник е правил секс с прасе. Защото „искам да накарам този кучи син да го отрича“. И така да насочи общественото внимание към мълвата.

 

Съществуват предположения, че лорд Ашкрофт е постъпил по сходен начин в случая с г-н Камерън. Но резултатът може да се окаже същият.[4]

 

Ето го жилото на пропагандата. Сигурно най-много боли, когато идва от своите. „Деснитезамълчаха. Което навежда на усещането за умисъл. Знаете, че не съм почитател на Дейвид Камерън, както и на никой друг политик на земята.

 

Дали не последва „смяна на местата“, както в онази нашумяла комедия с Еди Мърфи, продуцирана от покойния Еърън Русо? „Левиятпролейбъристки всекидневник „The Guardianсе хвърли като Александър Матросов върху амбразурата със стрелите на позора, за да браниосновния политически противник на партията.

 

Някой си Том Фипс, автор на изданието, не закъсня да си послужи с обичайното в комунистическата пропаганда – „конспиративните теории“. Реши да изкара работата „изцяло от фронта на тайните общества“, кичещи се с привилегии, взети назаем от лустрото на традициите на висшите

 

Дейв [Камерън] беше просто студент, а всички вършехме такива неща. [Какви? Орален секс със заклано прасе?] Аз веднъж откраднах пътен знак. Това е Оксфорд, такива неща стават, забравете ги. Независимо, че тези излияния са явни безсмислици, те ще свършат работа. В дългосрочен план епизодът няма да навреди на Дейв. Този тип хора, които от Ийтън отиват в Оксфорд, включват се в КлубаБулингтън“,[5] и участват в забавите на „Пиърс Гайв“, не са като вас и мен. Те са специални и ще вършат, каквото пожелаят, за да постигнат своята отредена съдба. Такава е неизговорената теза на британската класова система.[6]

 

Мнение на… „левичар“?! Странно. Един вид, който е от висшето общество, независимо от закона и нравствените правила, е свободен да прави, каквото му хрумне. Да си спомним за формулировката на Виктор Юго:

 

Всяка дъщеря на лорд е лейди. Останалите английски момичета са мис.[7]

 

Дали зад кампанията не се крие някой съвременен, английски Линдън Джонсън?

 

В понеделник [21 септември] Джордж Осборн, канцлерът,[8] отбягна да отговори на въпроса, доколко твърденията на Ашкрофт са навредили на министър-председателя.

 

„Добре, не съм виждал тази книга“ – каза Осборн, ехидно ухилен, по време на пресконференция в голямата зала на приемната на Комунистическата партия Диаоутай“ в Пекин, Китай.[9]

 

Действителния премиер на Обединеното кралство беше на делово посещение при своите китайски партньори, а защо не и повелители. Ако преди тридесет години някой ми беше казал, че британски консерватор, облечен във върховна власт, ще обикаля комунистически Китай за обмяна – по-скоро за възприеманеначелен опит“, щях да помисля, че има висока температура. Джордж Осборн направи тъкмо това. Посети един от размирните райони на най-многолюдната държава. А накрая поиска китайски инвестиции и съдействие за изграждане наядрена централа в английското графство Есекс?!

 

Въпросът е, доколко авторитарен Китай може да заслужава доверие или морални, почтени акционери във Великобритания, едва ли ще бъде обсъден.[10]

 

Консерватизъм, либерализъмСега всички са социалисти!

 

Ако си спомняте, през лятото имах шанс да покажа, как и офицерите от КГБ се юрнаха да отричат, че премиерът на Нейно величество е бил вербуван от тях. Ибез да искат го изкарахапедераст! Цялата история представлявала „закачка между веселяци“. „Обратни“ – в СССР ги преследваха като фашисти едва ли не – „се опитали да го забършат“?! „Опитътпродължил цели три седмици и то из луксозните курорти на черноморския курорт Ялта.[11] (Вижте илюстрацията.)

 

Редовите граждани на страна огромнаяможеха да го видят само на илюстрована картичка. Камо ли да си организират гей-забави и то толкова ненаситно дълго…

 

По думите на Камерън, на въпрос по темата бившият руски президент и настоящ министър-председател, евреинът Дмитрий Медведев, отговорил, заявявайки: „Съвсем сигурен съм, че Дейвид би станал много добър агент на КГБ. Но в такъв случай не би могъл никога да стане министър-председател на Великобритания.[12]

 

Защо? Някой отЛубянкащеше да го предаде ли? Или двете страни и техните служби работят съвместно като железен юмрук на партиятакомунистическата? Пък и заглавието на публикацията противоречи на съдържанието. Според него „Русия е уловила на въдицата британския министър-председател заради твърдения за вербовка от КГБ.“ Нали ченгетата уж отричат? Как така го държат на въдицата? Не ви ли намирисва?…

 

Лондонска журналистка, учила в ГДР, и от личен опит отлично запозната със системата на тоталния шпионаж и вербовки, квалифицира обясненията на самия Дейвид Камерън из ялтенските кръчми и плажове като „забавен анекдот“. И не загатна, а почти в прав текст разясни, че няма как премиерът да е бил изпуснат от съветските майстори на плаща и кинжала от централата на „Лубянка“.[13]

 

Гадост! Повсеместна дегенерация! Нов световен ред на изчадията!

 

Цялата помия, с която обилно заливат наемателя на „Downing Street 10 в Лондон, е чудесна задявка за отвличане на вниманието от важните проблеми. Колкото по-мръсна и недостойна, толкова по-ефикасна. Sub sole nihil novi estнищо ново под слънцето.

 

Panem et circenses” – „хляб и зрелища“ – присмял се на тълпата римският сатирик Ювенал през първи век.

 

Не че Камерън не заслужава свинската кампанията. Ама чак такава. Пък и моментът е точно избран, а механизмът за производство на гнусотии – добре курдисан. Може би Обединеното кралство ще отвори портите си за повече бежанци? Или има нещо друго? Цялата дандания, „докато Джордж Осборн е навън, в Китай, където тъкмо осигурихме важни пазари за нашето свинско и за материали за разплод на прасета (не се майтапя)“ – защити премиера пак лейбъристка вестникарка.[14]

 

Създанията отвън се взираха от прасе в човек и от човек в прасе, и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да кажат, кой какъв беше.[15]

 

Превърнаха човеците в животни. Обратното май също е валидно.

 

Малките мръсни тайни в сърцето на нашия елит може би изобщо не свършват с тази“ – тъжно заключи цитираната „лява“ авторка.[16]

 

Никой не коментира повсеместната дегенерация, обхванала човечеството. Рибата мирише от главата

 

 

 

Война на световете? Нашият и на Интернационала

 

 

 

През лятото на 1989 година в американското списание „The National Interest”, издание на Центъра за национални интересиpublic policy think tank, което ще рече мозъчен политически тръстобнародва статия от тогава неизвестния помощник-държавен секретар Франсиз Фукояма. Заглавието й представляваше въпрос: „Краят на историята?“.[17]

 

Узнах за нея около година по-късно. Прочетох извадки, понеже още нямахме свободен достъп до западни медии. Пък и беше изминало доста време. Не само заради малоумните, които все още вярват, че „някаквиразпространяват конспиративни теории“, ще приведа кратък откъс:

 

Онова, на което сега ставаме свидетели, не е краят на Студената война или на отминаването на определен период от следвоенната история, а краят на историята като такава: Което ще рече крайната точка в политическата еволюция на човешкия род и превръщането на западната либерална демокрация в окончателна общовалидна[18] форма на човешкото управление. С това не искам да кажа, че повече няма да има събития, които да пълнят страниците на годишните обзори на Foreign Affairs, посветени на международните отношения, тъй като победата на либерализма стана предимно в сферата на идеите или съзнанието, и все още не е завършила в реалния или материалния свят.

 

Обаче има солидни причини да вярваме, това е идеалът, който в бъдеще доста дълго ще ръководи материалния свят. За да разберем, как стана така, първо трябва да обсъдим някои теоретични проблеми, отнасящи се до естеството на историческата промяна.[19]

 

Аха! Но досега никой нито е показал това естество“ – произход, нито го е обобщил в конкретни трудове.

 

Авторът е съвършен дегенерат. Дядо му е дезертирал от японската армия през 1905 година по време на финансираната от Ротшилд и интернационалните банкери война на империята с руската.

 

Да прегледаме що за стока е изданието, където беше публикувано излиянието на Фукуяма, което след три лета прераснало в книга.

 

Foreign Affairsе тримесечно списание, издание на Съвета за чуждестранни отношения на САЩ. Частна формация, обединяваща фигури, смятани за важни и състоятелни, на които предстои да бъдат издигани в американската политика. Организацията е основана през 1921 г. Тя е подкрепяна финансово от фондациите Форд“, „Рокфелер“ и т.н.

 

В челната статия, поместена в първия брой на списанието , Елиаху Руут – бивш държавен секретар при президента Тиъдър Рузвелт, чичо на Франклин Делано, е написал, че Съединените щати са станали световна сила. И като такава, нейното население трябва да бъде по-добре осведомено по въпросите на международната политика. Вятър и мъгла – „Foreign Affairsе титанично средство за предаване на послания между илюминираните по света. Също – инструмент за въздействие върху собственици на медии, редакции, журналисти.

 

Сред членовете на Съвета за чуждестранни отношения на САЩ[20] срещаме имената на почти всички президенти от Дуайт Айзенхауер насетне. Както и повечето държавни секретари – външни министри – от Джон Фостър Дълес, през Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински, до Колин Пауъл. Както и вицепрезиденти, по-нископоставени правителствени служители, губернатори, сенатори, конгресмени, консултанти, учени и даже журналисти.

 

Ако речете на някой запознат с международните дела и по-конкретно със САЩ, че RAND Corporation няма нищо общо с шпионажа, ще повдигне рамене и с усмивка ще премине на друга тема. Франсиз Фукояма е бил неин служител. До ден днешен е в Съвета на попечителите на корпорацията – на епитропите, казано на тукашен „възрожденски гръцки.[21]

 

Няма да изброявам множеството постове, носещи тлъсти доходи на американския японец. Явно си ги е заслужил. Ще отбележа само онези, които смятам за жалони, очертаващи неговия път към наистина високоосребрения пост слуга на световното правителство. Например присъствието му на заплата[22] в Управителния съвет на Законодателния тръст по отбраната на Скуутър Либи.[23] Фукуяма е сред на близките приятели на Ърв Луис Либи, наричан „Scooter” – „Тротинетката“. Този пък кой е, ще прояви нетърпение някой.

 

Евреинът Ърв Луис Скуутър Либи не само е важна фигура в юриспруденцията, политиката и изпълнителната власт в Съединените щати. Той е a pattern, a standard, a norm[24] за корупция и безнаказаност, според английските изрази. Неговият баща – Ървинг Луис Либовиц, бил инвестиционен банкер. Обаче „Скуутър“ и брат му Ханк били първите в рода, които завършили колеж, полувисше?![25] Не е добре да изпускате от ума си, че принадлежността към синагогатажелезни врати отваря“. В случая с Ървинг Луис Либовицна банка.

 

Ще препусна през не толкова важната биография на Либи. Собственият му баща го произвел в… „Тротинетка“. Като зърнал бебето Ърв да бута проходилката си, Либовиц възкликнал:

 

Hes a Scooter!” – „Той е Тротинетка![26]

 

Самият Либи няма нищо против прякора си. Но неизвестно защо не обича да го наричат Ърв. Изписва името си I. LewisScooterLibby или същото, но с едно „младши“ накрая. Кой е старшият? Сигурно Либовиц. Но Либи прикрива връзката със синагогата. Преди половин век тя още не била смятана за нещо престижно. От края на шейсетте години да си евреин окончателно се превърна в доходоносна професия не само в САЩ. Преди това беше само в социалистическите страни.

 

Либи завършва право. Постъпва на работа в богата еврейска адвокатска кантора. Върти се все в щата Пенсилвания и близкия до него федерален окръг Колумбия. В еврейските среди се запознава с две ключови лицаРичардДикЧейни и Марк Рич. И от тук тръгва корупцията по високите етажи на властта“, съгласно клишето в туземните ни болшевишки медии.

 

Вкратце, когато Чейни става вицепрезидент, но de facto действащ държавен глава на САЩ, „СкуутърЛиби оглавява неговата администрация в Белия дом. Там длъжността се води по военному „началник-щаб“. Под крилцето на „Дик“, чийто прякор на английски жаргон има твърде срамно значение, Либи и евреинът Марк Рич завихрят храбри далавери, граничещи с безумието. С цяла поредица корпорации, все свързани с военните, петрола, и държавните поръчки.

 

Рич и неговия съдружник Пинкъс Грийн – естествено също евреин, избягват да плащат данъци. Което не попречи на президента Уилям ДжеферсънБилКлинтън, в последния си ден в Белия дом да амнистира своя приятел Марк Рич, осъден на затвор и солидно обезщетение. Нямало корупция на Запад ли? Боже – преливам от информация!…

 

Но Марк Рич се оказа близък сБългарската социалистическа партия и една от групировките на нейните военни тайни службиварненската ТИМ. Помните ли как този беглец от американското правосъдие живуркаше чудесно у нас? Заедно с комунистите-социалисти нарушаваха петролното ембарго, наложено на Ирак от ООН. Рич вкарваше и пшеница по договори с тимаджиите.

 

Кой е комунист, койсоциалист, койлиберал, койсват и на булката брат? Изобщо – какви два лева, другарки и другари демократи? Булката е бременна. Много! Вие вервайте, че има разлика между някакви „политически сили“. Марк Рич върлуваше както с демократите край Клинтън, така и с републиканците около Буш-Чейни.

 

А „СкуутърЛиби също получи присъда от две години зад решетките и близо 290 000 долара за хазната. Какво стана? Познайте. Президентът Джордж Уокър Бушсинът, опрости затворническото му наказание. Паричното не успя. Братството му го компенсираха в пъти… На „Скуутър“ – „Тротинетката“. Преди две години му възстановиха гражданските права, включително – да гласува. Натрупа милиони от филми и книги за самия него.[27]

Това – за да проумеете веднъж завинаги, че „theres a law for the rich and a law for the poor” – „има закон за богати и такъв за бедни“. Това групарите от английската банда „Deep Purple” – обикновени улични момчета, бяха прозрели още през 1971 година. Ама сигурно и те са разпространяваликонспиративни теории“…

 

Та ето чий приятел обяви края на историята. Интернационалът уважава инвестициите си и се грижи за своите рожби. Вижте какво става и тук, например с Филип Димитров. Жълт еврейски гологан не се губи

 

Напоследък медиите, контролирани от Братството, отново взеха да развяват името Франсиз Фукояма. Дали не подготвя нова фундаментална статия, която да прерасне в книга?… Защото пред очите ни западният либерализъм преминава в глобален комунизъм. А втората Студена война, за която заговорих още през есента на 2007 година от екрана на пловдивската телевизияЕвроком-България“, е в разгара си. Нейният ход не зависи от язвителните забележкина туземните ни дегенерати, за които нещо е станало, само, ако го покажат по телевизията.

 

Те са заченати в грях от греховни родители. Пръкнали са се в грях, и ще загинат затънали до уши в грехове. Имам предвид слабоумните диванета на комунизма и онова, което дойде след него. Неосъзнатите нещастници, които Александър Зиновиев определи като Homo Sovieticus. Те преживяха метаморфоза до онова, което наричам Homo Suffragiorumгласуващите човечета.

 

 

 

Не знам защо използвате измислена френска дума като détente,

когато има хубава английска фраза за това – cold war[28]

 

 

 

Докато над главите ни в околоземна орбита кръжи съветска пилотирана станция с интернационален екипаж, който непременно включва руснаци и американци, действащи заедно с останалите единни, като юмрук, тук военнопромишленият комплекс печели от противопоставянето. Сякаш забравиха френската думичка détenteразведряване. Развихря се нова надпревара във въоръжаването. Тя помага на елита, но съсипва държавите и най-важното – техните народи.

 

Привидно, САЩ и Русия отново са врагове. Нека чуем как израелски шпионин (няма бивши ченгета) с хазаро-съветско потекло коментира това:

 

 

 

 

 

Както разбирате, и САЩ, и Русия, играят по израелската свирка. Както и всички останали от нецивилизования западен свят. Да не се лъжем: Не само Israel ist über alles, über alles in der Welt. Израиль выше всех, выше всех в мире.

 

Но вижте и чуйте продължението:

 

 

 

 

 

Такъв е новият нов световен ред. Вярвам, че редовните посетители са се убедили: САЩ не произвеждат почти нищо сериозно, освен военна продукция. Хайде да не отричаме, че същото се отнася и до Русия. И в двете страни бедността завзема все по-големи територии.

 

В този нов, нов световен ред, Съединените щати са затворническа държава, в която свободите се топят като мартенския сняг. В днешна Русия има по-голяма свобода на словото, отколкото на Запад. Признат факт.

 

Почти не използвам руски източници, понеже от опит и от честото сверяване, съм установил: Много лъжат. Навик, останал от СССР и болшевишката пропаганда. Нали и там, както и тук, агитаторите и пропагаднидстите продължават да са същитедецата на комунистическите агитпропи. Ако смятате за редно, приемайте ги като журналисти. Щом ви уйдисва…

 

Което не означава, че в Русия няма свобода на словото. Нито, че журналята на Запад не са пропагандисти. Със сигурност лъжат по-малко – засега. То пък не значи, че са по-свободни. Напротив. Доверете ми се. По минимум 12 часа дневно се занимавам с това. Езиците на западните медийни пачаври са стиснати здраво с пинсетите на медийните собственици. Жалко, но е така.

 

Междувременно израелският премиер Бенямин Нетаняху отиде в резиденцията Ново-Огарьово край Москва, за да удари темане пред евентуалния си нов покровител Владимир Владимирович. Двамата с Путин се разбраха по всички въпроси.

 

Русия и Израел ще изградят координационен механизъм, за да предотвратят сблъсъци между съответните техни въоръжени сили, докато Русия продължава да увеличава своето военно присъствие в Сирия“ – заяви израелският министър-председател Бенямин Нетаняху в понеделник [21 септември 2015 г.][29]

 

Толкова. На своята страница във Facebook, която някои западни медии направиха достъпна за всеки, премиерът помести непубликувани никъде снимки от посещението му. Те показват на израелската публика изключителната близост между дваматаПутин и Нетаняху.

 

Back to the roots? Обратно към корените?

 

 

 

It’s a mad men’s world[30]

 

 

 

Навярно след време на израелците ще им се наложи да предприемат галут или алия, но този път назадот Палестина към Русия и Украйна. Обаче, докато съществува, ционистката държава няма да престане да смуче милиарди от САЩ, като че ли те са дойна крава, длъжна да дава мляко на евреите.

 

Толкова.

 

Яков Кедми е прав в оценката си, че сегашна Русия не е Съветския съюз. Целият свят заприличва на животинска ферма в колхоз от епохата на Хрушчовото размразяване. Отношенията в него са по-перфидни, не чак тъй жестоки, както през Сталиновите времена. Ала не за всички. Питайте афганците, иракчаните, либийците, сирийците, малийците, суданците, нигерийците

 

Преди добичетата да разберат всичко това и да се ориентират в променената обстановка, най-вероятно ще минат под ножовете на касапите

 

Франсиз Фукояма вярва, че САЩ имат правото да разпространяват своите собствени ценности по целия свят. Изживява се като „реалистичен уилсионист“. Така, както комунистите се смятаха за ленинци, троцкисти, сталинисти, ревизионисти… Но неизменно – за марксисти.

 

Уилсионизъм и улсионисти са думи от политическия речник, които изразяват определена идеологическа перспектива в международните отношения. Те произлизат от фамилното име на първия американски президент, тотално подчинен на ционистката върхушкаУудроу Уилсън. Същият, който под еврейския натиск подписал Закона за Системата на Федералния резерв –  на практика картел от 12 частни предимно еврейски банки. След време той признал в книгата си „Новата свобода“:

 

Откакто влязох в политиката преди всичко в лични разговори хората споделяха с мен своите опасения. Някои от най-значимите люде в Съединените щати в областта на търговията и производството се страхуват от някого, плашат се от нещо. Те знаят, че някъде съществува толкова организирана, тъй проницателна, толкова наблюдателна, тъй затворена в себе си, толкова съвършена, тъй  всепроникваща власт, че е по-добре да шепнат и да не повишават глас, когато говорят срещу нея и я осъждат.[31]

 

В името на същите интереси Уилсън вкарал Съединените щати в Първата световна война, и сложил автографа си под заповедта за назначение на Луис Брандайз като първия еврейски върховен съдия в американската история.

 

Политолозите са въвели името му като нарицателно покрай прословутите „Уилсънови четирнадесет точки“, наложени за канава на Парижките мирни договори от 1919 г. На практика президентът представил първо пред Конгреса, а след това и пред Парижката мирна конференция една болшевишка програма. В своята автобиография Лейба Бронщейн-Троцки си припомня:

 

След Октомврийската революция някакъв предприемчив нюйоркски издател публикува моите германски брошури във вид на внушителна американска книга. Според собствените му признания президентът Уилсън го помолил по телефона от Белия дом да му изпрати коректурите на книгата. По онова време президентът съставяше своите четиринадесет точки и съгласно съобщения от осведомени хора, не можел да превъзмогне факта, че един болшевик го е изпреварил и то с най-добрите [възможни] формулировки.[32]

 

На 28 ноември 1917 г. президентът Уудроу Уилсън нареди да няма никаква намеса в Болшевишката революция. Тази заповед бе в отговор на апела на посланика [на САЩ в Русия] Френсиз за съвещание на Съглашението, с които британците вече кандисаха. Държавният департамент[33] отговори, че такава конференция би била непрактична.[34]

 

Например на 28 ноември 1917 г., само няколко седмици след като петроградските и московските болшевики бяха свалили демократичното и конституционното правителство на Русия, „полковникХауз[35] (тогава в Париж) се намеси в полза на болшевиките и съсспециален зеленшифър на Държавния департамент телеграфира на президента Уилсън и на държавния секретар, както следва: „Тук [в Париж] бе съобщено по телеграфа и бе публикувано заявление, направено от американски вестници, че Русия би следвало да бъде третирана като враг. Извънредно важно е подобни критики да бъдат потискани[36]

 

Не забравяйте, че Троцки играел шах с виенския Ротшилд и говорел идиш.[37] Освен това бил на мнение, че:

 

Независимо от дълбоките различия в социалните им основи, сталинизмът и фашизмът са съпоставими явления. В много от характеристиките си те показват пълно съвпадение. Победоносното революционно движение в Европа би трябвало незабавно да свали не само фашизма, но и съветския бонапартизъм.[38]

 

Фукояма е от по-следващото поколение дейци на световната революция. Може и да е искрен, когато държи да помага за възцаряването на американския милитаризъм на планетата. Както и друг дегенерат, неговият колега в RAND CorporationАлекс Алексиев, изпратен от комунистическите тайни служби. Той не пести суперлативи за комунистическите номенклатурчици Сергей Станишев, Красен Станчев и Симеон Дянков. Третият в момента е ректор намосковски университет?![39]

 

Но „антипутиновецът“, „антиислямистътАлексиев, който рисува автопортрета си на умерен антикомунист“ (?!), не се засрамва от факта, че нито веднъж не е отделил и секунда внимание на страдалците на комунистическия режим. На онези, които се противопоставяха на тиранията, включително – отбранявайки и името на Алексовия баща, художника и хумориста Райко Алексиев, убит с ритници от родителя на Ирина Бокова.

 

Нейният отец-сатрап раньше был папа, and now is father. A democratic one. Of the peoples democracy, democracia popular, démocratie populaire[40] Тя, издънката на комунистически душегубец, сама представителка на свързания с Москва високомерен комунистически хайлайф, оглавява Организацията за образование и култура на ООНЮНЕСКО. Макар да не прави разлика между косатка – вид кит, и Косматка, хълм, разположен близо до град-село Шипка, под който беше намерена древнобългарска – тракийска – гробница. Възможно е да застане начело на Организацията на обединените нации.[41]

 

Така е, понеже Западът роди и разпространи комунистическо-социалистическо-либералните идеологииперверзни догми, утвърждаващи господството на бездуховен, умствено ограничен псевдоелитинтернационална левитска номенклатура. Там отгледаха няколко поколения маркист-ленинци, които сега го водят към всеобхватен упадък. В тази връзка предстои да чуете и видите предупреждението на охфицер от КГБ, подирил последно убежище в Северна Америка. А там…

 

Вече посочих, че промишленото производство допринася едва около 11-12 на сто от годишния брутен вътрешен продукт на САЩ. Повече от половината от неговата продукция е предназначена за Пентагона! Това се равнява на 43 сто от глобалните разходи за военни цели ![42]

 

Няма да е почтено, ако обвиняваме за това безумие наемателите на Белия дом, американските военни или дегенерати от ранга на Фукояма. Който и да е президент на САЩ, ще постъпва по същия начинкаквото му наредят. Това дърпа напред военщината навсякъдев Китай, Русия, Япония, Корея, Германия

 

Колко зависими и безпомощни са, може да бъде проследено по зигзаците в техните убеждения“. Кавичките са поради липсата на такива. Този подчовешки вид е програмиран конюнктурно да угажда според конкретната потребност. Срещу престижно място в яхъра и качествен зоб.

 

През 2006 година в статия в една от вариациите на „най-демократичния вестникФрансиз Фукояма сравни нахлуването на американските войски в Ирак със съветското в Афганистан. Като постави знак за равенство между неоконсерватизма на еврейското ядро около Джордж У. Буш и ленинизма.[43]

 

Както провъзгласи „края на историята“, стори същото с неоконсерватизма. Настоятелно поиска демилитаризация на Америка и прекратяването на онова, което властите и техните медии наричат Война против тероризма.[44]

 

Сега е обърнал хастара на съзнанието си и отново уверено крачи в редиците на неоконсерваторите. Даже осъжда. Например – прословутия „десен ястреб“, товарищ „Джон Маккейн, който отчаяно се опитва да се преструва, че никога не е имал нищо общо с Републиканската партия“. Квалифицира подобно поведение като „травеститско“.[45] Може да бъде преведено и „изопачено“, както желаете.

 

Ако знаеше репликата на тукашния комунистически терорист, убиеца Добри Джуров, Фукояма може би щеше да се оправдае: „Такова беше времето“…

 

Съвсем не между другото, сред характеристиките на дегенератството са изменчивостта и приспособяването… Сега служи на Обама, като надъхва американците срещу Китай. Самият Барак Хюсеинович премина всякакви граници на нормалност и приличие. В навечерието на отпътуването си за далеченНю Йорк във връзка с поредната Сесия на Общото събрание на ООН, той обявил, че за разлика от установената традиция, няма да се настани в престижния хотелWaldorf Astoria”.

 

 

 

Повей, повей, червени ветре…

 

 

 

Всеки е свободен и има такова право, ще каже някой. Любопитна е причината, аргументацията за нарушаване на неписания обичай.

 

Президентът на САЩ ще постави точка на една традиция, като няма да отседне в знаковия за Ню Йорк хотел, пренебрегвайки мерките за сигурност,… след като сградата беше купена от китайска компания.[46]

 

Хотелът на Park Avenue дълго служеше като оперативна база в САЩ по време на най-големите световни дипломатически срещи. Освен това беше предпочитаната квартира от британското кралско семейство.[47]

 

Ами утре, когато китайците завладеят целите Съветски американски щати, къде ще се дене? Може би ще потърси убежище в родната си Кения? Или в страната, в която е израсълИндонезиянай-голямата мюсюлманска държава. Нали се кланя на Аллах, както твърдят мнозина, начело с водещия републикански президентски кандидат, „цакащиятДоналд Тръмп?

 

Всички тези дегенерати се чувстват богоизбрани“, „елит“ (мания за величие).[48] Но едновременно с това те се усещатгонениипреследвани“ (мания за преследване).[49] Но нали „манията за величиеиманията за преследванеса родни сестри?[50]

 

Как ги държат и им дърпат въженцата? С това започнах.

 

Незаконно ли е да правите секс с мъртво прасе?“ – съвсем сериозно запита английски журналист. И подири отговора:

 

Според параграф 69 от Закона за половите престъпления от 2003 година лице извършва престъпно сношение с животно, ако

 

(a) преднамерено извършва акт на проникване със своя пенис;

 

(б) онова, в което прониква, е вагина или анус на живо животно.

 

Тъй като въпросното животно не е било живо, нито неговата вагина или анус, в които е проникнато, ще излезе, че не е било възможно извършването на никакво престъпление, съгласно закона от 2003 г.[51]

 

Точка. The case is closed! Казусът е приключен!

 

Ала деянието, ако е извършено, е сторено преди 2003 година. Обаче „theres a law for the rich and a law for the poor”. Пише ЗаКон. Не пише ЗаЛъв

 

Такива повредени, некачествени марионетки ви ръководят. А повелителите им се разпореждат с тях, като с добичета. Струва ви се, че прекалявам?

 

Във Великобритания властта зависи от манипулациите на богатите хора“ – писа тези дни Роб Фейхи. – „Господството, налагано над британските елити, е основано върху доверие и преданост. И върху взаимния страх от това да бъдат изложени на светло.[52]

 

Къде другаде е различно?

 

Не спират да вилнеят. Комунисти, милиционери, техните умствено увредени отроци дегенератите. Най-много ме хулят онези, за които не е предназначена нито буква в тази медия. Само завършен изрод е в състояние да поема храна, която не може да понася. Например аз не си купувам вестници и почти не гледам телевизии, особено местни. Веднъж дневно – вечер, си троша времето с новините им, доколкото наистина са такива. Ако нещо друго ме интересува, все някой ме осведомява и се сдобивам чрез интернет.

 

Постоянно предупреждаваме, че мястото на дегенератитепредметите, които са под равнището на амебите и еугленитене е тук. Но не, тези милиционерски чираци нахлуват. Кога? Когато техните майсториводещите им старшиниги накарат да повръщат словесна помия и слуз във връзка с публикациите ми. Вместо да се отнасяте снизходително с тях, напомняйки им, че са сбъркали мястото, някои от вас им доставят удоволствието да ги забелязват. И аз съм го правил. Но е време да престанем да им угаждаме, влизайки в техния тон. Струва си човек да ги коментира. Ала обобщавайки, а не като влиза в лична разправа с тях. Тъй като е известно, че от която страна да хванете лайното, все ще се изцапате. И ще смърди.

 

А имате работа с екскременти на милиционер-социализЪма, които неспирно разнасят неговата воня на гнилоч. Единственото, което тези нищожества заслужават, е да бъдат убити смълчание.

 

Разберете най-сетне, че по правило образованието е един от най-важните методи на моделиране на масовото съзнание. Учебниците по онова, което не е наука – да го наречем неточни науки – обикновено са пълни с измами. Неукрепналото детско съзнание трудно различава лъжата от истината. Онези, които вярват на читанките, на влиятелните медии, на официалните историци, са непораснали деца. Често телата им – тази тленна обвивка на душите – изглеждат солидни. Но в тях се крият инфантили, умствени и духовни мизерници, проскубани петлета, които подскачат, а в действителност не са нищо повече от банални страхливци.

 

Нормалният човек не се нуждае от други образци, освен от Бог. Светците са измислица на църквата, която изцяло е приела синагогата. За да владеят гоите, чрез съблазън с повече приходи равините неусетно тласкали псевдохристиянските деноминации към надпревара в бройката на светците. Ако си направите труда и проверите, за пореден път ще установите, че съм прав.

 

Американецът Артър Катц, покръстен евреин, отгледан в синагогата, не спестява вината на т. нар. християнска църква:

 

Твърде охотното и мълчаливо съгласие на църквата с юдаизма и признаването на синагогата като представител на една алтернативна и валидна вяра е противоположно на апостолското виждане. Това е обезсилило свидетелството на църквата и то повече, отколкото тя си представя, както пред евреите, така и пред останалите народи. Тази грешка се отразява в неспособността на църквата да разпознае холокоста като присъда. В резултат на това и при отсъствието на друго обяснение тя съвсем неуместно се е съгласила с еврейското обвинение за нейния провал по време на холокоста. Обвинението отива толкова далече, че твърди, че вродените дефекти във вярата на църквата са били причина за трагедията. Това отхвърляне на апостолската и Новозаветната вяра заплашва самата същност на църквата[53]

 

Като уточнявам, че всички съвременни изследвания и разсекретени документи отхвърлят мита за холокоста“, признавам: Няма какво да добавя. Освен питането: Кое от онова, съдържащо се в мнението на автора, не е вярно?

 

Всъщност за един вярващ християнин не би трябвало да има по-важен аргумент от Словото Божие. Защото, ако перифразираме древната мъдрост, можем да кажем: „Amicus Judeo, sed magis amica veritas” – „Приятел (ми е) евреинът, но повече ми е приятел истината.

 

Най-важното в Христовото учение е неговият личен пример. Бог ни е завещал модела, по който да живеем. Всичко друго идва от човеците, които са грешни и смъртни. Не веднъж съм подчертавал, че дори да не се смята за вярващ, онзи, който без да иска и знае живее според правилата, завещани от Исус, е далеч по-нравствен от папи, патриарси и всякаква бездуховна паплач, издигната от равините запастири на стадото“.

 

Тези богохулници, които ежесекундно нарушават Божията повеля,[54] са инструментът в ръцете на юдейските скулптори. Чрез тях, посредством вярата в светци“, а не в самия Бог, и чрез попските писания през вековете, които не съдържат нищо свещено, понеже са човешко творение, християнството е изкривено до неузнаваемост.

 

Покрай посещението на папата в САЩ той и християнството бяха охулени и заклеймени катокомунистически“.

 

За да разберат думите на папата към Конгреса, американците първо трябва да отменят своя домашно изработен шаблон, че християнството се равнява на американската мечта.[55]

 

Прави ли са? Да, поради пълното разминаването между двете. Американската мечта е забогатяването. Тя се основава на алчността и егоизма. Христовото учение повелява обратното:

 

Не си събирайте съкровища, заровени в земятамясто, където ръжда и молец ги унищожават, и крадци се промъкват и ги отмъкват. Но с действия трупайте богатство в небесата, където нито ръжда, нито молец ги унищожават, и където крадци не могат да нахълтат и да ги отмъкнат. Защото, където е съкровището ви, там е и вашето сърце.[56]

 

Римокатолическият лидер се оказа неприемлив за преобладаващата част от американския политико-икономически елит. Някои го обявиха за „проклето комуне с бръмбар под шапчицата си относно глобалното затопляне“, и за… „враг“.[57]

 

За да си го обясните, трябва например да се взрете в състава на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ. Тя е съставена от „69 католици републиканци и 68 католици демократи, общо 31 процента от 435 места“.[58] Останалите 298 са протестанти, евреи, шепа мюсюлмани и атеисти. Какво да очакваме? Нали протестантите са неосъзнати ционисти, четящи библията като история? Но от всички други „християнски“ деноминации, техните попове никога не пропускат да съберат парса от паството.

 

Прочее, както още в първите години след кръстната смърт, на която евреите предадоха Христа, е разкрил неговият земен брат Юда. И е опитал да отвори очите на заблудените овци. Уви, безуспешно. Те били изкушени от фарисеите – предците на равините, с онова, „дето го яде молец и ръжда“.[59]

 

 

 

Всекиму според вярата

 

 

 

Като се обръща към най-ранните последователи на Христовото учение с „мои многообичани“, Юда съобщава, че „е необходимо да пиша и ви призова към искрена борба за вярата, която веднъж беше дадена на избраните“.[60]

 

Изопачението начева още от тук. Защото преводачите – разбирайте редакторите, цензоритесапревелидуматаизбраникато… „светии“. Дори да приемем това, излиза, че ако изобщо е имало светии, те са били единадесетте ученици на Исус Христос, останали след неговото Възнесение. За другите много хиляди, изфабрикувани произведени, по военномуЛегион – вече споменах.

 

И в момента произвеждат в милиционерски чинове нови и нови светииза попълване на редиците на Легиона… Но никой не се впечатлява, че едновременно с това християнството постоянно отслабва?! Как така?

 

Вярващитеклонят към преклонение пред хора, и все повече обръщат гръб на Бога и на неговите истински слова. Все ще се намери „зрънце“, което да рече, че някоясветицаилисветияму помогнали я за изцеление от коварна болест, я за раждане на рожба, я за друго нещо. Не са надарени с умствен потенциал, за да проумеят, че вярата е най-малко половината от лечението или решението на проблема. Дасобствената им вяра, че ще успеят.

 

Нямачудотворнамистична намеса на светия“. Чудото е в нас самите, както и Бог. Как да напредваме, когато не се доверяваме на собствените си сили? Нали при хората – при истински добронамерените, при човеците, те са дар Божи? Няма диалектика. Истина ви казвам.

 

В един Евангелски епизод Бог съзира жена, която цели дванадесет години страдала от кръвотечение, губела кръв. Тя докоснала края на дрехата му.

 

Защото си казала: „Ако само мога да докосна плаща му, ще бъда изцелена.“

 

А Исус се обърна, зърна я, и й каза: „Имай смелост, дъще моя, твоята вяра те излекува.“

 

И точно в този час жената беше изцерена.[61]

 

Бог ни го е казал, но мнозина вярват не на него или на собствените си способности, а на светии“, напророчици“, начудеса“. Пак казвам: чудесата са в нас. Не са ви потребни рисунки на дърво, парченца от кост, а още по-малко лястовица албиносТова са суеверия. Навярно – от лукавия.

 

Не желая да обидя никого, ничия памет. Още повече, че познавам достатъчно добре истинската племенница на Вангелия Гущерова. Но вижте какъв калабълък от сатанисти е кръжал около нея: ЛюдмилаПравешка“, Светлин Сдрусев, Нешка Робева, Костадин Тренчев и още орди от жадни за власт и известност талибани, сган от други алчни червени фашаги, чийто апетит за материално не познава насита.

 

Само низшите духом, неверниците и страхливците има потребност от герои“. Понеже сами не струват нищо. Бездарни са. Няма как да бъдат значими, даже в собствените си очи. Затова се присламчват, вживяват се в измислените биографии на внушени им храбри рицари“, „юнаци“, „борци“.

 

Те не изпитват потребност да узнаят, за какво точно са се борили любимците им. Гълтат супата, надробена им от техните старшинкионези, които са ги възпитали в малодушие, преклонение и подчинение. Приспособенци, завистливи некадърници, те искат да са като образците за подражание, нарисувани им от властниците. Ако може – наготово, без усилия.

 

В епизод от тривиален холивудски филм, по време на вечеря в ресторант, главната героиня, провокирана от своя придружител, иска да му покаже колко лесно е за една жена да симулира оргазъм. Следва сцена на все по-силни и учестени пъшкания и охкания, достигащи до кресчендо – до викове „О, Боже“, „Да, така, точно така“, и прочие. Все неща, за които не малко мъже мечтаят в живия живот. Онези, които са от гореописания нереализиран вид. За да си самодокажат, колко са „велики“. Без да съзнават, че това е скрит стремеж за изява на непризнато чувство за превъзходство; на „комплекса за властта, вождисткия комплекс, хомосексуалния комплекс на другаря Ленин“.[62]

 

Те, сиромах, не проумяват, че любовта е нещо повече. Задължително и това, но не само и не толкова. А креватните действия са дисциплина, в която могат да се съревновават с обитателите на Факултето и Столипиново. Но са предварително обречени. А в реалността  само истеричките демонстрират подобни изживявания.

 

Та във филмовия епизод, който препредавам, главната героиня се вживява до там, че забравя къде се намира. И когато „достига кулминацията“, всъщност – имитациятана плътското удоволствие, всички посетители вперват очи в нея. След като „свършва“, поглежда победоносно партньора си, и демонстративно поглъща поредната хапка от блюдото пред нея.

 

На съседна маса възрастна жена изглежда силно впечатлена. Приближава сервитьорът и я пита, какво ще поръча?

 

Същото като нейното – кимва прецъфтялата клиентката към младата „актриса“.

 

Нечестивците, за които съм отворил дума, са като онази жена от филмовата сцена, попреминала възрастта на любовта. Не могат сами. Лишени са от всякакви качества и дръзновение. Те са неосъзнати, но злоради и ревниви покойницизомбита на посткомунизЪма.

 

Завалиите, плод са на пропагандата, чиято семка е била засята в съзнанието им от най-ранна възраст. За да даде плод по-късно, когато мирогледът им е оформен по тотално погрешен начин. Те виждат черното като бяло. Образите на националните героиса изрисувани по време на погрешното обучение и/или са продукт на фантазиите на клетите твари, а не на реалността. Шубелията тайно мечтае да е като храбрите борци“. Вменили са им, че тезикавалериса влизали влюти биткиза някаква „народна свобода“. От кого?

 

Освен всичко останало, тези типове са мързеливи. Отказват да се впускат в проучвания, не разполагат с фактите. Липсва им и ска̀ла от критерии, по които да сравняват и оценяват. Видът е толкова тъп и ленив, че винаги приема най-лесното – на баницата мекото.

 

Кой от въпросните мискини ще се потруди да разгърне свидетелствата на руските кореспонденти от българските земи по време на войната от 1877-1878 година? Никой. Да прегледа дневника на Фьодор Достоевски? Не, няма. Да прочете нещичко от репортажите на Василий Иванович НемировичДанченко? Ами, никога. Издадоха ги, преведени на български. Ама кой се интересува?…

 

Ще им подскажа с втория автор, но след малко. Първия съм цитирал многократно. Започнах през 2005 година от екрана на една милиционерска телевизия, която вкара две партии в Парламента. Продължих и в други две. Най-много съм го правил в тази свободна медия.[63] Но ще го сторя отновов резюме, казано на „български“. Защото забравяте. А много така и не щат да запаметят. Може би им плащат за подобна услуга“. И за да квичат небивалици. Знам ли.

 

А през есента на 1877 година Фьодор Михайлович написал следното:

 

Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население“. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тяхпоробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамияи ще се бием за вярата на поробените!

 

Как смеят!“– кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, гледат ни накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…“

 

И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил, или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рrо quo.[64]

 

Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малконо не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му

 

А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.“ А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия ограбенибогаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.[65]

 

Данченко описва, как, когато руските войски, съставени от наскоро освободени крепостни селяни, прости, необразовани мужици, преминали Дунав, останали смаяни. Какви къщи имат тези българи, които са тръгнали „да освобождават“. Вижте черквите им, големите училища… Ами техните деца са образовани! Когоосвобождавати от какво? Това се питали озлобените руски мизерници, които търпели боя с нагайка и наблюдавали как началниците им крадат, де що им попадне.

 

В навечерието на боевете при село Шипка габровци и жителите на околните села били натирени от отстъпващата отоманска войска. Когато зърнали бежанците, руснаците възкликнали:

 

Какви са тия богаташи?[66]

 

Повтарям: Бежанци с каруци

 

 

 

Майната им, на пишман националистчетата – дребни,

бездуховни комунистически прасета;

те не са българи, а уроди

 

 

 

През 1914 г. била издадена книгата „Психология на българския народ“, чийто автор е Тодор Панов – един от провъзгласяваните за „крайни националисти“. Той подчертава, че едно сравнение на селския бит на българите под отоманска власт с това на формално свободните руснаци и румънци винаги е в полза на нашите деди:

 

Българинът никога не е изпитвал и не може да си представи ужаса на руския и румънски селяни-крепостници, които работят цяла година, за да видят как техните деца умират без къс хляб.[67]

 

Това нашенецът видя чак след 1946 година, когато е било поставено началото на геноцида на българските селяни. С насилственото коопериране настъпваха мизерията и безнравствеността. Останал без земя, добитък и инвентар, принуден да се труди като роб на ТКЗС-о, уж общонародно, но практически притежание на ненаситната комунистическа върхушка, нашенецът взе да краде.

 

Полека-лека грехопадението, първоначално извършвано по необходимост, от немай къде, се превърна в общонационален спорт. Всички присвоявахагепеха по способалява ръка, десен джоб“, казано на жаргон. Който не можеше да свие нещо материално, крадеше работно време. Ето как, но не само с това, а с още жестокости и ужасии, другарите разлагаха българския народ. За да го докарат до това, което представлява в момента. Не го ли виждате? Не разбирате ли връзката, причината за тоталната, всестранната ни катастрофа?

 

Вие корете и осъждайте, когото желаете. Вината е преди всичко наша. Търпете!

 

Чудно ли е, че след 9 септември 1944 г. книгата на Тодор Панов е забранена като фашистка и вредна, пропагандираща „войнстващ патриотизъм“? Просто тя не пасва на властващата доктрина за някаквотурско робство“, чиято цел е да смачка националното ни самочувствие. И да ни кара да мислим, че е било и по-зле, че все сме страдали… Сякаш да се влачиробски ярем“, както се изразяваха другарите, е своеобразно достойнство?!

 

Нима сте толкова слепи, та не съзирате умисъла в това да ви индоктринират с продиктуваната им от външни суфльори гледна точка към нашето почти двувековно битие под римска и близо петвековно пребиваване под отоманска власт? Ще излезе, че повече от седемстотин и петдесет години българите са лягали и ставали единствено с мисълта как да оцелеят? Това не е характерно дори за дивите зверове, които Господ е създал със съответните сетива и реакции спрямо окръжаващата ги среда.

 

Впоследствие, когато се говори за „Възраждане“ и „национално освобождение“, някои се опитват да изкарат, че в това се съдържа някакваромантика“ и „героизъм“?! Лично аз не намирам нищо героично в оцеляването. И не мразя себе си, своите предци и народа, за да го смятам зароб, за заспал юнак“, който, неизвестно от какъв зор, по някое време се пробужда готов за подвизи“?! Подобно схващане е недостойно и унизително. То минимизира качествата на българите така, както месеци след т. нар. освобождение го е направил Мидхат паша:

 

Освен това е уместно да отбележим, че що се отнася до техния интелект, българите са много изостанали. Онова, което отбелязах във връзка с прогреса, постигнат от християнските раси, не се отнася до тях. То важи преди всичко за гърците, арменците и останалите.[68]

 

Раси“? Не мирише, а направо смърди на юдаизъм!

 

Така се отнасят враговете ни към нас, българите. Другарите бяха и са едни от тях. Днес го правят самозваните „националисти“. Те нямат нищо общо с някогашните, истинските, отпреди прокламираното като „второ освобождение“ на 9 септември 1944 г. Такива като Тодор Панов и плеядата патриотични учени, които не смятали българите за роби. Изучавали тяхната съдба, поведение, живота им при различните власти. Но никога не отсъдили, че са билироби“, не ги осъдили наробство“.

 

Забележителна е лекотата, с която крайни интернационалисти, членували в комунистическата партия и смазвали всеки опит за проява на патриотизъм чрез (съ)участието си в репресивните тайни служби на болшевишкия режим, преживяха метаморфоза до екстремални националисти. След малко с едри щрихи ще обрисувам мутрите на двама такива – завършени дегенерати.

 

Хората с обществена чувствителност усещат фалша на този процес. Техните сетива долавят същата злоба и мерак за жестокости, този път насочени срещу новитеразлични“ и преди всичко срещу нашенците, възприемащи се като турци. Като цяло националнихилизмът на комунистите обърна движението и зави на 180 градусакъм национализма или по-точно към нацизма. В тази предвидена предварително и удобно издялана ниша намериха икономическо убежище и даже битов уют видни дейци на комунистическия интернационализъм и техните слуги ченгетата от Държавна сигурност, милицията, униформените от армията и т.н.

 

За истинските, а не прошнурованите патриоти, Възраждането е било преди всичко борба за национално самосъзнание и вяра. Българите винаги са ги притежавали. Но бидейки хора, са се отклонявали. Все в името на материалното добруване.

 

Ако някои автори от онези години са допуснали разни разбойници да преминат като комети през творчеството им, то е било със съзнанието, че правят компромис в името на надеждата за единството ни в битката с интернационалното зло. Днес вече няма време за подобен лукс, за демонстрация на духовна възвишеност и всеопрощаване. Силите на луциферианството завладяха такива територии и така отровиха атмосферата не само у нас, че истината трябва да се изрича до край, с цялата болка, която ще причини.

 

Налага се болният да бъде лекуван с хирургическите методи на действителната история. Белким излезе от упойката на заблудите и различните доктрини. Ако не, за да оздравее физически и да продължи да живее дълго като нация, поне да може да се изправи психически и да демонстрира онова достойнство, което би го въоръжило с воля да приеме ударите на Фортуна непречупен и изправен.

 

Противно на мнението на нашите озлобени и комплексирани врагове, като Мидхат паша и интернационалистите, както и развъдените от милиционерските школи псевдонационалисти, ние, българите притежаваме прекалено много достойнства. Като всяко твърде старо и високо дърво, пуснало много клони. Може би даже сме прекалено древни и сме се разклонили толкова, че сме започнали да губим представа за времето и същността на нещата. И вече не сме в състояние да осъзнаем и да ценим собствената си стойност на едни от основоположниците на цивилизацията. На своеобразен генетично-културен човешки дънер, стожер на държавостроителството, паметта и хуманизма.

 

А към цитата от книгата на Тодор Панов, която впрочем е първият труд по народопсихология у нас, си струва да добавя, че в Русия народът винаги е страдал далеч повече отколкото румънския. (Изобщо няма база за сравнение с нашия.)

 

Към тези два народа добавете почти всички западноевропейци. Колко пъти да пиша за англичанитепо-роби от онези отвъд Океана, които били собственост на бившите им осъдени сънародници? По време на Априлското въстание Ирландия излизала от десетилетния на умишлено предизвикан глад. Повече от милион и половинапокровителствани от Свети Патрик“ намерили прехрана в Америка.

 

А там, в товащастливомясто, било изминало едва десетилетие от Гражданската война. Бедност, тлееща или неприкрита ненавист, разделениетова представлявала страната след края на робството и убийството на президента Ейбръхам Линкълн.

 

В новообединена Германия, особено в северозападните области, императорът заповядал да отглеждат картофи, та жителите да оцелеят. Половината французи мизерствали. Защо според вас италианците масово бягали в САЩ? А поляците? Люксембургският херцог губел в хазартни игри райони от княжеството. Нарочно не споменавам Азия и Африка, нито Латинска Америка. Излишно е.

 

Да продължавам ли? Кой от вас има понятие за тогавашната глобална бедност, за пълното отсъствие на свободи и обществено разслоение? На този страшен фон, у насситост, доволство, развитие на образованието, строителство на училища, черкви, читалищаИпрофесионални бунтари, платени от руснаците и масоните. Руски шпиони, вербуващи незадоволените таласъми от тайните общества, за да насъскват хората едни срещу други.

 

Например, какво е дирил тук капитанът от руското военно разузнаване Николай Киряев, убит през юли 1876 г. недалеч от село Раковица, Видинско? Колко други такива действали по нашите земи? Коя власт би ги допуснала да я подриват и да разяждат държавността?

 

Първостепенна грижа на тези „национал-революционери“, всъщност чужди наемници, гледали да се издокарват като франтовете във Виена, лондонските дендита или парижките élégants. Или да трупат имане.

 

Панайот Хитов отмъкнал пари от Тайния революционен комитет. И с тях си направил лозе край родното място на съпругата си Белград. Когато Ботйов навестил Филип Тотю в Одеса, за да предаде предложението на масоните да оглави чета, „войводатапоискал 1000 златни наполеона. Но в никакъв случай турски лири! Понеже бил… „професионален революционер“!

 

Аферим! Какви „герои“, че и „национални“ при това.

 

 

 

Когато се окаже, че истината е лъжа[69]

 

 

 

Точно тъй ви внушиха, че шумкаритетерористи, действали против законната власт в едно от най-справедливите и равноправни общества по онова време – били „народни синове“ и също „национални герои“. Все върколаците, най-злите демони, дегенератите садобри“.

 

С тази мръсна приказка настроиха хората срещу наново оформящата се патриотична буржоазия и вече изградилия се национален елит. Десетилетия наред натрапваха лъжи и инсинуации за достойните хора. Изкарваха ги „кръволоци“, „фашисти“, „кулаци“, какви ли не?

 

След фалшивите промени, последвали вътрешнопартийния преврат от 10 ноември 1989 г., дори левичари като Иван Дочев не бяха допускани никъде. Потомъкът на комунистически убийци от Пазарджишко Филип Димитров не се посвени да го изгони от сградата на СДС. Обяви го за… „фашист“.[70]

 

Иван Дочев беше почетен председател на Българския национален фронт – основната антикомунистическа организация на имиграцията ни в САЩ. Но също така – и на Българския демократически форум – една от партиите в СДС. Никой от съмишлениците му – „велики демократиот сорта на Муравей, не се възпротиви. Не се намери нито един, който да го защити от самозабравилия се потомък на болшевишки зверове.

 

Както посочва самият Дочев:

 

Това, което ние винаги сме казвали, се потвърди, а именно, че комунистите наричат фашист всеки, който е техен противник, без разлика кой е той и какво е направил.[71]

 

Втората световна война завари икономиката на фашисткотоЦарство България на десето място в Европа и на първо на Балканския полуостров. В края на Студената война, по признанията на генералния секретар на ЦК на БКП и председател-президент на НРБ, другаря Петър Младенов, ние бяхме на дъното на континента, и предпоследни в региона. Някой да не е наясно, че днес, след 71 години комунистическо ръководство, сме вече на опашката и на Балканите?

 

Ако сме честни, трябва да признаем, че българите в тукашната Номенклатурия сме малцинство. Както и да въртите и сучете, комунистите, безенесарите и ченгетата не са човеци. Как да бъдат като нас? Мястото им е в екарисажа.

 

Чалгария, в която моралните пигмеи, псевдонационалисти, лъжепатриоти, пишман демократи, а всъщност тоталитаристи  – реално – комунистически дегенерати, е най-бедната страна на новияСтар континент[72]от Британските острови до източните брегове на Каспийско и Средиземно море. Държавността в нея е преустановена.

 

Даже бежанците ни избягват. Не желаят да се заселят тук. Наясно са, че сме по-бедни от техните родни страни, в които от години гори пожарът на войната!

 

Не се ли срамувате? Вие, хората, а не комунистическата измет, която по задължение, поради глупост, непросветеност, простотия или от немай къде, не спира да се заяжда с насс мен и съмишлениците ми. Един от тази компартийна пяна с променлива политическа ориентация, одъртяващ варненски номенклатурен поет, който макар и рядко, след изтрезняване, е с акъла си, писа:

 

Дошли от БКП и Комсомола, със вперени във бъдното очи, за тях дори и Истината гола  е го̀ла во̀да! – и си им личи.[73]

 

Затова: До тук! Майната им на дегенератите! Нямат място сред нас. Престъпление е, че дишат нашия въздух. Изобщо – че дишат.

 

А болшевишките плужециднешните кафанскибунтарина заплата из чуждите посолства и мазетата на БКП-МВР, драскачите из интернет, тези гнусни фекалии на комунизмав канала! Там им е мястото. И не забравяйте да пуснете водата. Може да се намерят и съберат с изсъхналите екскрементихищните користолюбиви размирници от ХІХ и ХХ век. Онези разтурени лентяи, пропаднали кучи синове, които за пари бунели и съсипвали народа ни. И безмилостно колели всеки нормален българин, който си позволявал да им се опълчи. Дори с отказ да ги финансира.

 

Канибалитекомуняги, безенесари, ченгета и потомците им – настоящи „евроатлантици“ и/ или „националисти“, и утрешни извънземни, да прогоним и захвърлим в Сибир или Аляска! Червените фашистки бурени достатъчно дълго задушаваха всичко човешко, издържало и съхранило се по нашата земя.

 

Стига! Да вървят да вършат дяволиите си при техния бащасатаната.

 

Нека опитаме да разберем какви истини е изповядвал навремето един от най-високопоставените масони и болшевишки деятели д-р Кръстьо Раковски, с истинско юдейско име Хаим Раковер?[74] Навярно преди да бъде илюминиран в съответното тайно общество, той се е отнасял далеч по-честно към историческите факти. Защото е писал:

 

Руските селяни, които до вчера чрез крепостническия режим бяха привързани към домашния скота днес още са безгласни и безправни политически роби, – даваха на руския цар една грамадна, покорна войска.[75]

 

Извинете, но кога българите са били третирани като животни? Ако някой знае, нека ме извести. В противен случай просто не е българин. Такъв е по-долен и от добиче. Принадлежи на помията, към която някогашното общество, изповядващо истинските общочовешки ценности, се е отнасяло по подобаващ начин. Както карловци заслужено – към Гина Кунчева, майката на т. нар. главорез и джебчия Левски, например.

 

Знаете ли, че в годините на отоманското управление местният ръководител на т. нар. власи – всъщност трако-илири, а най-точно – изконни българи – се наричал… кмет. Кметовете били избирани от главите на големите фамилии. От своя страна тези кметове излъчвали княз или предводител. Князете представлявали отделните околиинахие. Нахиетата се състояли от по няколко катуна.[76]

 

Това е част от балканската история, но на първо мястоот българската. Пренебрежението към този дял от нашето минало е изключително лош атестат за равнището на интерес и познания на нашите кресливи патриотари и пишман историци. Когато не пазиш, не браниш и не се бориш за своето, нямаш право да се сърдиш на онези, които ти го отмъкват.

 

Днес московскиакадемици“, „професори“, пропагандисти крадат най-древната българска история и й пришиват етикета… „руска“. Финансира ги държавата. А тук едва забележими пръдльовци се стараят да изтрият славното ни минало. И да заменят страниците от него, вдъхновили поети от Омир до Байрън, с измислици за разбойници вехти войводии кръвници, вършили само злини, но провъзгласявани занационални герои“ – за кумири![77]

 

Къде дават така? Само тук и то под властта на комунистите и милиционерите – настоящия „елит“?! Ах, моля ви се, „Русия колко ги пленила“! Не България, а тяизедническата страна, билаиме свято, родно, мило“. Второ столетие все едни и същи негодяи и подлизурковци. Де дърво, де!…

 

Към края на осемнадесети век княжеската система на местната автономия се оказва разгърната в една фактическа федерация отселски републики“.[78]

 

Защо не го знаете, песоглавци, низши духом? Понеже не сте го чели в читанките. Ама там пишеха, че социализЪмът енай-справедливият строй“!

 

O, вие, змии, скорпионско семе! Как ще избегнете осъждането ви в ада?[79]

 

Изглежда княжеската система държала влага, защото повече от два века по-късно, по време на Илинденското въстание, българите от Крушево истинските, древните, били наричани власи, цинцари – обявили точна такава своя република! Обаче вождовете им били увредени масони, заразени с убийствените социалистически идеи.[80] До един страхливци, тези алчни мерзавци изоставили своите и избягали. Зарязвайки гражданите и населението от околните села – от най-заможните и образованите до сиромасите – намилосттана вбесената власт. Както обикновено постъпват професионалните революционери“.

 

Така станало през 1876в Батак. Там башапостолътПетър Горанов си вдигнал челядта и отпрашил към Филибе. „Вождът-геройзарязял съселяните си. Дали е имал уговорка с Ахмед ага и неговите башибозуци от съседното село Барутин? От столетия жителите им влизали в люти стълкновения заради границите на мерата.

 

 

 

Несъгласието е висшата форма на патриотизъм[81]

 

 

 

Прочее, както свидетелства Захарий Стоянов, нито колячът на батачани, нито неговите баща и майка, били приели исляма! Някак между другото „летописецът на априлци“ подсказва произхода на Ахмед ага:

 

Барутанлията[82] трябва да не е бил турчин; а доколкото ние знаем, ни той, ни неговите родители са били някога дьонмета (ренегати).[83]

 

С други думи – не сменили християнската си вяра. Българин, на всичко отгоре християнин, е предвождал ислямизирани български главорези, за да изколят българското християнско население на Батак!

 

Къде подирил приют и закрила страхливецът Петър Горанов? При господарите си, дето му плащали, за да им служи – в дома на Найден Геровруски вицеконсул в града и – разбира се – шпионин. Как покровителят и на т. нар. Левски го уредил? Укрил Горанов и семейството му вИстанбул! В метрополията на империята, срещу която въстаникътвдигнал ръка?! Ех, „герои героични“ и „геройства“ всякакви…

 

Самият син на Петър ГорановАнгел, с псевдоним „Бойчо“, разказва за това:

 

През нощта Горанов с пещерските първенци сполучили да излязат изпомежду неприятелските позиции и проводили Ангела Благова Джурков да извести на останалите в селото да излязат от същия път. Но преди появата на Джуркова, помежду батачани се разгласило, че Горанова и дружината му били убити от турските пусии, защото подир тяхното излизане, чули се няколко залпа към тяхна страна и ги считали за убити. На думите на пратеника дори не обърнали внимание, а повечето от селяните отишли с децата си да се вардят от пожара и да се бранят в черковата. С Джуркова се решили да излязат само няколко жени, между които и семейството на Горанова.[84]

 

Ето как Захарий Стоянов е описал събитието:

 

Главните водители на баташкото въстание са били Петър Горанов, Стефан Трендафилов, Вранко Димитров, Тодор П. Нейчев, Иван Божин, Ангел Трендафилов и Петър Трендафилов

 

Същата нощ още между другите мерки и планове в лагера на баташките въстаници станали и такива предложения от страна на някои предводители, че добре би било, ако едно отделение въстаници се припъхнеше пред тайно обсадения цеп на башибозуците, който да нападне зад гърба им и по тоя начин да произведе тревога в тяхната среда. Това предложение било отхвърлено от повечето въстаници; никой нямал решающи глас, всеки работел по главата си; башибозушкият вик и проповедите на верноподаните чорбаджии парализирали всяка решителна и патриотическа мярка. Няколко души, между които бил и Горанов, един от предводителите, сполучили през нощта да избягат из една долина след много опасни опитвания.

 

Оттук нататък баташките въстаници ритват вече наназад[85]

 

По време на Септемврийския метеж през 1923 г. „вождовете“ на бунта Георги ТарабатаДимитров и посветения в Швейцария масон Васил Коларов копирали действията на батачаните Трендафилов и сие. От балкона на кметството в град Фердинанд дръпнали по една реч, за да настървят малоумното множество. Сетне побързали с автомобил да пресекат границата с Кралството на сърби, словени и хървати, за да се скрият като мишоци. В Белград вече ги очаквали семействата им, проводени седмица по-рано…

 

Един от потомците на предводителите от Трендафиловия род – капитан Стоян Трендафилов, бил сред офицерите, които, престъпвайки дадената клетва, участват активно в просъветския преврат на 9 септември 1944 г. Крушката си има опашка… Наградили го със званията „генерал“, „активен борец против фашизма и капитализма“, и с жилище в буржоазнакооперация, разположена на булевардАдолф Хитлер“, преименуван на „Клемент Готвалд“.

 

Сещате се какво е сполетяло истинските собственици. Цялата сграда била опразнена, за да настанят в неязаслужили другари“. И снахата на съветския шпионин Александър Пеев, другарката милиционер-историчка Искра Баева, с малко име „професор“, обитаваше жилище в същото здание.

 

Изразът „верноподани чорбаджиине иде от комунистите, а от техните предци, по-вехтите алчни разбойници, мафиотите на ХІХ век. Той съдържа „вековната злоба на роба“ – завистта на мързеливия тъпанар, който вечно мечтае да ликвидира заможния и да заеме мястото му. Ярки примери за изповядване на тази философия са Христо Ботйов и шумкарите.

 

Като се завърнал от Русия, където баща му го проводил, за да се изучи, преди да се запише в Сливенския полк на отоманската войска, предвождан от Садък паша, Христо Ботйов разкривал мирогледа си пред сбирщина от „голаците със скъсани потури“, чийто тамада ставал из кръчмите. Съблазнявал ги със спомените си от Русия:

 

Описвал им живота на анекдотичните тогава казаци, как те живеели безгрижно, как крадели хитро и изкусно, как се канели да дойдат в България и хвърлят фереджите на всичките кадъни.

 

Тия са истински хора, които разбират от живот и от тоя свят – говорил той. – Къща, покъщнина, робуване цяла година за парче хляб, треперене над жена и деца са работи смешни и бабешки. Аз като им казах, че ще си дойда да обиколя баща си и майка си, те се хванаха за корема и умряха от смях

 

Един кон, една пушка, която се дава от царщината, ето ти покъщнината на казака – продължил Ботйов. – Песни, веселби, рахати, какъвто у нас и чорбаджи Неделчо със своя шиник жълтици не може да види

 

Разказвал им още Ботйов, че само тука, в България, а най-много в Калофер, хората зяпали глупаво в устата чорбаджиите и се бояли от тях, а сиромасите всеки подритвал. В другите земи, гдето той ходил, светът бил съвсем наопаки. Там, напротив, сиромашта била на почит, а богатите, като кърлежи на чужда пот, всеки ги мразел и презирал

 

Хайдутите и всички горски обитатели – говорил той [Ботйов], – са най-честните в България хора, които най-много милеят за сиромашта.

 

– Ах, техният живот е живот! А ние – ние сме кокошкари и само теглим и да работим сме родени. Оня ми ти войвода брадат и космат, опасан с четири-пет кратуни барут, с фишеци и старо шишене на рамо, повел си момчетата като пилци – отгдето премине, трева не расте вече и гората му се покланя. Отиде на овчарското пладнище, дръпне костурата и овчарят засуква скути да коли и върти на шиш най-хубавото шиле. Седнат момчетата около своя баща до главата на някой студен извор, изгърмят с пищовите, па тогава захващат да ядат. Цар и султан? Що е царят при един горски войвода?

 

Това казвал пламенният Ботйов[86]

 

Разбира се, бидейки в еврейската Одеса, Христо Ботйов изобщо не познавал казашкия живот. Фукара. Придобил „знанията“ си от книжките и кръчмарските разкази на маса

 

Войводата Панайот Хитов, разказва как четата му се готвела да прекара зимата. Кметът на село Глушник полюбопитствал:

 

– А де мислите да презимувате? – пита [кметът] Паскал. – Останете тука, аз ще ви помагам, всичко ще доставя.

 

Иван се обади:

 

Аз никаква работа няма да похвана, само уж ще ходя по лов [всъщност да краде, затова „уж“] и ще ви посещавам. Голяма работа ли е да изхраним десет-двайсет хора? Ако се извести на всички приятели, само с баници ще ви храним. Сега да ида да кажа в Калояново на Бойче, на Динка, на Злате, в Есерлий на кмета Бано, в Кавлаклий на дядо Динко, с кола, ако искаш, брашно и всичко ще докарат.[87]

 

Схванахте ли? Този Панайот-Хитов четник Иван иносказателно обяснил, че като свика изброените хайдуци, никой не би могъл да им се опре. Затова и ги наричали „хайдути“ – разбойници.

 

Не се ли питате: Как така „робитеразполагали с излишъци от споменатите благини? И какво ги карало евентуално да помагат на хайдутите? Например Илия, кметът на село Дрента, Еленско, получил поръчение лично от Панайот Хитовако се случи да се разчуе за нас, тозчас да ми извести, защото иначе ще го считам за предател и ще го заколя. [Колко „мило“, „хуманно“ и „вежливо“!] Но тоз беден Илия преди няколко години беше наплашен от [хайдутина] Димитър Калъчлията, който хвана двете му деца, момче и момиче, и ги води из гората, дорде не взе от Илия десет хиляди гроша.[88] Тогава пусна децата.[89]

 

Ето ви ги тогавашните „Наглите“, „Октопода“ и т.н. Стана ли ви ясно как обеднял кметът на село Дрента? А само известно време преди тази случка същият Илия се възхищавал от тогавашната мутра Димитър Калъчлията и дори се надявал той и ортаците му по престъпления да ги освободят от турското иго“.[90]

 

Е, не след дълго любимият му геройго освободил, но не от турското иго“, а от париците му, от неговото собствено имане, натрупано с години упорит труд. И то след като отвлякъл дечицата му. Революция ли? Или „национално освобождение“?

 

 

 

С ботевски пламък в борбата, на Левски с духа несломим

 ний търсим в борбата разплата и робски вериги рушим[91]

 

 

 

Така са постъпвалинародните синовев по-далечното минало. Последвали ги други също народни синовепрез първата половина на четиридесетте години на ХХ век. Насетне те ни освободихаотсвободата! Избавиха ни веднъж завинаги, окончателно. Оттогава до ден днешен не можем да се оправим – благодарение на алчно червените народни синове“ – „освободителите“, и на техните ненаситни потомци.

 

Ако разтворите „партизанските споменина най-видните комунистически агитатори и терористи, няма как да не се убедите, че те всъщност представляват летопис на пладнешкия хайдутлук над невинните мирни трудови хора. При превъплащението си в образа на партизанския командир Лазар другарят Добри Джуров гордо изнася поредица от престъпления срещу най-обикновени и напълно невинни, работливи българи:

 

Вечерта командирът Тодор Дачев докладва:

 

– Свързахме се с бай Марко и се уговорихме да разузнае положението в мандрата. След няколко дни ни изпрати вест:

 

Горе има 3–4 тона масло и кашкавал. Освен работниците на постоянен пост са изпратени четирима стражари. Картечници нямат.

 

Решихме да нападнем мандрата през деня. Отидохме, огледахме, постреляхме се малко с полицаите, ранихме единия, а останалите вдигнаха ръце. Влязохме в мандрата. Да видиш какво чудо! Питите наредени една до друга. Пресен балкански кашкавал, само яж! Наредих всеки да вземе по една пита неприкосновен запас, да яде кой колкото може, да вземе кой колкото иска.

 

Почна едно ядене, което после ни излезе през носа.[92][93]

 

Как да има държавност у нас, след като от цял век я разнебитват комунисти и земеделци – до един терористи и колячи на хора? Дегенерати, нароили дегенератчета. Няма да спра да напомням, че под техния ятаган паднаха повече от 222 000 българи.[94] Всички – неосъдени по нормалния, юридически приетия начин. Пожертвани пред олтара на комунизмаинтернационалната левитска мафия.

 

Идейните последователи на Хитов, Кунчев, Ботйов и Бенковски практикували онова, което им завещали техните свидни национални герои“ – алчните касапи от национално-освободителната борба“. Никаква друга борба не са водили те, освен срещу нашия народ. Затова и народът искал да изтрие тях и зверствата им от паметта си. Никога да не се сеща за тях. А Вазов написал „Епопея на забравените“ – по чужда поръчка и срещу солидно заплащане.

 

В своя неутолим стремеж за благинкимодни дрехи, скъпи оръжия, бохемски живот, „националните героиот деветнадесетото столетие завещалисветъл примерна извратените си следовницикомунистическите терористи. Червените гангстери, финансирани от Москва, Вашингтон и Лондон, преизпълнявали плана по злосторничества.

 

Същия ден подмамихме от елешнишката селска чарда един юнец“ – продължава да се хвали бай ви Добри Джуров, – „покрихме го с войнишко платнище, да не се белее из гората, и го отведохме в нашата база Дивата гора“.

 

Бяхме четирима Тоне, Митрето, бай Стоян и аз.

 

Касапски нож нямахме, а туристическите бяха тъпи, та трябваше да заколим юнеца с наточената като бръснач чекия на Митрето. Тази задача възложиха на мене. Гътнахме юнеца. Тоне хвана предните му крака, Митрето и бай Стоян налегнаха задните.

 

Докато режех гердана, юнецът кротуваше. Но щом докоснах гръкляна, той изведнъж скочи, като отхвърли настрана и Тоне, и Митрето и бай Стоян. Аз изпуснах ножчето, но успях да го хвана за рогата. После отново го гътнахме на земята и другарите отново налягаха върху него. Ясно бе, че с нашата чекия няма да свършим работа, и затова аз започнах да извивам главата му дотогава, докато шийните прешлени се пречупиха

 

После, като варяхме месото, Тони се подсмиваше:

 

– Брей, да не си теле и да не си в ръцете на Лазар!…

 

След десетина дни от юнеца, който тежеше около сто и петдесет кила, останаха само оглозгани кости[95]

 

Какво варварство! Каква лакомиячетири души! „Народните закрилнициотмъкнали телето от стадото на обикновените селяни! Така, както хайдутитепо-раншните бандити, крадели овце, агнета, овни. Даже – децата на почтените отрудени българи, за да ги изнудват за пари и храна.

 

Сега същото вършат мутритерожби на БКП и МВР. Но на дегенератите, уродите, „възмутениот истината, която представям, не им стиска дупе да идат и да се разправят с настоящите действителни чорбаджии-изедници. Слава Богу, взехте да забелязвате, че все са анонимни. Някои, съзнавайки, че произлизат от най-върли комунистически извратеняци, вместо собствени фотографии, използват снимки на масови убийци – например на Лаврентий Берия.

 

Всички подобни страхопъзльовци добиват кураж и стават ербап, единствено когато се съберат в глутница. Но само за шумни улични шествия с размахани юмручета. Разпуснат ли ги, се прибират обратно в кожите си на шушумиги. Кротко се прибират по домовете си при мама и тате охранени комунисти. Сядат пред компютрите, и що да сторят – словоблудстват. Не искайте да прочетат книга. Не е възможно. Това са безмозъчни твари от подземията, пръкнали се от греховното сношение между дявол и дяволица.

 

Когато Червената армия гуди на власт техните садистични предшественици в ролята на верни васали на Кремъл, те се разправяха с хората така, както мечтаел Ботйов, правели Хитов, Кунчев, Бенковски и Джуров. Дегенератите.

 

Схванахте ли защо им беше потребно да реват по манифестациите, чеземята на Ботев и Левски отново е робска земя“. С тези думи, произнесени със заплашителен тон, всяваха страх. По разкази на съвременници, познавали милиционера Добри Джуров, този изверг е извил вратовете на най-малко сто човека. Дали той и другарите му са канибалствали? Нищо чудно. Нали за това са мечтали в шумата:

 

А знаеш ли какво ми каза онзи ден Васко? „Бай Лазаре, ти ще станеш началник джоте полицай, а аз старши джоте. Ще обикаляме из нашия край и ще чистим гадовете.[96]

 

Както подчертава Добри Джуров:

 

Селяните трябва да видят с очите си партизанската сила, партизанското оръжие и оттук да тръгне мълвата из околните села за партизанската мощ.[97]

 

Ето как се насажда страх, по-точно ужастерор! Не мога да спестя вината на цар Борис ІІІ и на тогавашните управници. Били са длъжни да не проявяват мекушавост, а да изгарят с нажежен меч болшевишката зараза. Така, както в Средновековието са горели чумавите на клада. Вместо това – грамада от прояви на криворазбрано християнско милосърдие.

 

При партизанска акция – разбирайте нападение на въоръжени терористи, гангстери от т. нар. Трънски отряд се стигнало до битка с полицията. Джуров обяснява:

 

За беда в сражение с врага куршум ранява Гьорето, който попада в плен. Една прищявка на полицейския командир и Гьорето вместо да бъде разстрелян, бил изпратен в затворническата група, която копаеше в рудник Куциан“.[98]

 

Нали се досещате, че след Девети е станал сатрапЗа благодарност комунистическите касапи изклаха милосърдните фашистки управници“. Нека ни е за назидание, ама надали…

 

България е майка на хайдути във евтин трилърМade in БНТ“ – писа вече цитиран партиен поет, извъртял резбата.[99]

 

И никой не подири сметка нито на Панайот-Хитовци, нито на Христо-Ботйовци, или на техните по-късни последователи от комунистическата партияпредставителите на най-жестоката организирана престъпна банда в светаалчно червената мафия на комунистическата партия. Единствен Бог наказа целия извратен род на Кунчеви от Карлово. Изтреби ги до крак.

 

А в Отоманската империя? Кой друг, освен двойно закръглен идиот, защото е произведен от милиционер и милиционерка, може да си въобрази, че я защитавам. Старая се да изобразя обективно реалния обществен пейзаж в нея.

 

 

 

Свободата се състои в това, да бъдете смели[100]

 

 

 

Наясно съм, че историята изследва миналото. В нея не съществуваако“. Но също така съм сигурен, че връщането на България като независима държава на политическата карта на света е било неизбежновъпрос на време и търпеливи, но последователни законни действия. Ако щете – на еволюция.

 

Тогава у нас е имало повече свобода и граждански права, отколкото в западните страни. Да не споменавам тоталитарните комунистически режими с характерните за тях престъплениямасови убийства, робски труд и закрепостяване, бедност, граничеща с геноцид… Това – от една страна.

 

И свръхпривилегирована червена аристокрация“, властваща над комунистическата буржоазия, от друга. Озлобена, постоянно намираща се в буферната зона между чука и наковалнята, последната не познаваше милост. Докато при падишаха е имало и това:

 

В други райони самоуправлението произлизало от факта, че определени професионални групи, като миньори, катранодобивници, коневъди, дербендци (стражи на планински проходи), работници от солници и производители на барут били освободени от някои данъци, а впоследствие тезипривилегиибили свързани и с техните селища. Така градовете Габрово, Копривщица, Тетевен, Трявна, Котел, Калофер, Клисура, Ловеч, Панагюрище, Самоков и Чипровци в България, които в по-ранен период се развивали като дербенджийски или войниклъшки населени места, без изключение разполагали с органи на самоуправление.[101]

 

Към този списък Константин Иречек добавя Градец, Ямбол, Сливен; по-нататък Цепина,[102] Белово; към тях принадлежало с. Конаре при Татар Пазарджик, на което село били поверени султанските конски заводи. Други, изглежда, имало около Къркклисе (Лозенград) и по планинската страна около София.

 

Жителите, които се подчинявали под известни условия, живеели независимо под управлението на своите войводи или князе, не плащали почти никакви данъци, били освободени от всякакви тегоби и имали право да носят разноцветни дрехи. От година на година те извеждали няколко хиляди души, от които, без да получат заплата, една част, въоръжени с копия и боздугани, придружавали обози, копаели окопи, гледали коне, сечали дърва и изпълнявали други работи; друга част в самия Цариград отглеждали султановите коне.

 

Институтът войниклък просъществувал почти 300 години.[103]

 

Това, че не ги мобилизирали за многобройните войни, които империята водела постоянно, било най-голямото възможно благо. Няма почтен изследовател, който да не е отбелязал, как благодарение на това нашенци се замогвали и множели. Неоспорим факт, подкрепен от сведенията, съдържащи се в документите в отоманските архиви.

 

От средата на ХVІІ до втората половина на ХІХ век българите почти се удвоили! А сега?

 

Господи, колко много мога да ви разказвам още! Ала спирам с уроците по история. Бях тръгнал да пиша пространна летопис на българите и българщината от дълбоката древност, с препускане през Средновековието, през Възраждането, до този ден. Навярно – около 1800 страници. Но е безсмислено. Оглупяването е всеобщо и е поразило дори издънките на някои свестни в миналото родове. Отказвам се да се трудя нахалост.

 

Но се надявам да се съгласите: Ако предците ни наистина са били роби, то те са били първите и единствените и досега в историята, които са плащали данъци, били подлагане на различно фискално третиране, получавали привилегии и дори се самоуправлявалиимали кметове и князе. А сред тях имало и привилегировани, дето изобщо не плащали данъци, пък били свободни!

 

Най-добре е подсмърчащите посерковци от хомосексуалните милиционерски дружинки на разните перца на БКПживковци, лукановци, костовци, догановци, каракачановци, симеон-балевци, кобзон-сидеровци, цялата болшевишка сволоч, да замълчат! Не са нищо повече от хапльовци, будали и ахмаци, които партията-сводница използва като разхайтени уруспии.

 

Достоевски назовал разните революционери и техните имитатори бесове“!

 

Ако в Русия ще започвате бунт, то непременно ще го наченете с атеизма

 

Сега ми дойде една мисъл; une comparaison.[104] Сега ужасно много ми се натрапват мисли. Тези бесове, излизащи от болния и влизащи в свинететова са всички язви, всички миазми, цялата нечистотия, всички бесове и демончета, натрупали се в нашата велика и мила болна, в нашата Русия, век след век! Oui, cette Russie, que jaimais toujours.[105]

 

Но великата мисъл и голямата воля я осеняват свише, както и този безумен побеснял. И тези бесове, цялата мръсотия, всичката мерзост, избила на повърхносттаще излязат. И сами ще молят да влязат в свинете. Пък и вече може да са влезли! Това сме ние, ние и те, и Петруша et les autres avec lui.[106] А аз може и да съм първият, начело. И ние ще се хвърлим, безумни и побеснели, от скалата в морето. И всички ще потънем. А там няма път, затова и с това ще свършим.

 

Но болният ще се излекува ище седне в краката Исусови“,… и всички ще гледат с учудване.[107]

 

Не стана. Русия е мъртва. Бесоветеболшевикитееврейската сатанистка шайка я утрепаха.

 

Имате ли представа, кой е героят Петруша от цитирания откъс? Той е главният бяс“, ръководител на тайна организация. Син на помешчик, псевдопрофесор, пишман либерал… Авторът го представя като младеж, изглеждащ прилично, облечен модерно, но не екстравагантноЧиста проба образ на тукашен посткомунистически номенклатурчик. Наследник на убийци и грабителина бесове! Преди две седмици, по време на прения по безсмислена промяна в текст от Наказателния кодекс, за радост на цялото дегенератско войнство един такъв обяви от трибуната на Народното събрание, че – цитирам:

 

Ботев е бил комунист и вие току-що го осъдихте.

 

Председателстващият гербер – също побеснял комунистго изгони от залатаБесове!

 

Започва ли всичко да се намества в представите ви? Нима онези, които вменяват идеологемите, не запълваха гореописания образ? А дали всичко това не се отнася и за нас? Или най-малкото – за онези дегенерати, които служат на сатанистите като почва, върху която дяволът да отглежда своята отровна реколта.

 

Освен това роля е изиграл и терорътфизически, но в далеч по-голяма степен умственият. Психическите атаки, на които още невръстното детето бива подлагано, увреждат неговия душевен мир, превръщат го в дегенерат – един от многото, Легион. Като вземете под внимание тези, но и още фактори, например внушителните чествания със запалени факли, строени войници, долнопробнивечерни проверкина покойници, ще проумеете, защо убийци и крадци, предатели и доносници, алчни егоисти и природни тъпанари биват пробутвани занационални герои“. Служат като пример за подражание.

 

Ами да, ще се изненадате ли, ако утре Лукановците изместят Вазовците? Ръката, която задвижва пера, камери, микрофони,… е една и съща. Тя е изкривила, окарикатурила, извратила до неузнаваемост Христовото учение. Което не е давало покой на Юда – земния брат на Исус. Той се видял принуден да предупреди. Но през вековете неговото преправено писмо избледнявало като значение. И то къде? В църквата, която, кой знае защо, наричат „християнска“?

 

Тъй като определени хора“ – пише апостол Юда, брат Исусов, – „се наместиха сред вас с измама и лицемерие. И от самото начало те бяха обречени на това осъждане; те са безбожници, които обръщат Божията благодат в похотливост, и отричат единствения Господ Бог и наш Господ Исус Христос[108]

 

Кой или кои са били взети на прицел от Юда? Фарисеят Шаул от Тарс, наречен Павелпървоначалния разделител на християнството. И онези, които го последвали. Уж приел Христовото учение, с интригите си Шаул-Павел бил в състояние да настрои баща против син:

 

Сега, когато Павел забеляза, че част от хората бяха садукеи, а другифарисеи, изкрещя към събралото се множество: Хора, братя мои, аз съм фарисей, син съм на фарисей: а съм тук, за да бъда съден, поради надеждата ми за възкресение [не вяра].

 

А когато каза това, възникна разногласие между фарисеите и садукеите: и хората бяха разделени. Защото садукеите казват, че няма никакво възкресение, нито ангели, нито душа; а фарисеите вярват в тях.

 

Тогава настана голяма врява: и грамотните, които бяха на страната на фарисеите, се надигнаха, и оспориха, казвайки: Не намираме никаква вина в този човек

 

И понеже настъпи голямо безредие сред тях, главатарят, опасявайки се, че могат да разкъсат Павел на парчета, изпрати римски войници да отидат, и да го вземат от тях, та да го отведат в двореца.[109]

 

Исус Христос осъдил фарисеите. Нарекъл ги „лицемери“, „слепци“, „змии и скорпионско семе“.

 

Вие също сте препълнени със злото на бащите виКак можете да избягате от присъдата да идете в ада?…

 

Тъй че цялата кръв на праведните, пролята на земята, ще падне върху вас… Казвам ви истината: всички тези неща ще се стоварят върху това поколение.[110]

 

Римляните измъчвали и разпънали нашия Бог. Да, евреите поискали да бъде осъден на смърт. Поели отговорността върху себе си. Фарисеите, и самият Шаул, били най-големите гонители на учениците и последователите на Исус. Чак до ІV век римляните преследвали християните. Безпощадно ги хвърляли на арената, да се борят с лъвове и други едри хищници.

 

В цитирания епизод виждаме най-големите врагове на християнствотофарисеите и римските войницида защитават… Не, не християнин, а един от своитепотомствения фарисей, сиреч комунист, привилегирован, надменно смятащ се за избран, за превъзхождащ останалите, Шаул от град Тарс. Него почитате като… апостол. Тоест – като Христов ученик, какъвто никога не е бил.

 

С лукавство той съгради църквата, в която се кланяте на лукавия. Фарисеят Шаул е нейният основополагащ камък. Не случайно тази отстъпническа, продажна институция пропада. Вместо на Божието учение, тя се крепи на фалшив, трошлив, предателски основен стълб. Измамата и вероломството не могат да бъдат опора нито на вярата, нито на общността, каквато трябва да бъде църквата.

 

Тази е причината с такава лекота да приемате, че всеки има право да се променя. Веднъж да бъде фарисей и да избива християни, сетне да се преобрази в техенводач. После да се върне към първоначалния си образ… Огледайте се: пълно е с Шаул-Павловци. Църквата вис ченгета, слуги на сатаната.

 

 

 

Комунистът и поразеният от комунизма

не са човешки същества

 

 

 

Бог ли? Какъв Бог за църковниците и псевдохристияните? Атеистите са превзели църквата. Техен „бог“ е Мамон. „Апостолиим бяха членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Сега – техните наследници.

 

Стефан Бочев съвсем вярно е констатирал, че е имало голямолежане“, но непо лагеритеАко е имало лежанеза архиереите, то беше лежане във ВолгитеиЧайките“. И от преяждане и препиване, а не от пребиване.[111]

 

Вижте какво можеше да се прочете в „Църкавен вестник“ – органа на ЦК на Църквата, обиждаща истинското християнство:

 

Постановленията и решенията на партийното ръководство винаги са били извор на светла творческа тревога, мощни заряди от творческа енергия, отправени към сърцата на труженици от села и градове. Ние знаем: думата на БКП е закон. Тя неизменно се превръща в дела, защото представлява синтез от въжделенията, силите и мъдростта на народа И сега, както във всяка битка, ще ги води БКП – отрядът на най-добрите.[112]

 

Не Бог, а Тодор Живков и БКП водеха попове и мирянилицемери, както ги наричал Господ. Божието слово не е техен закон. Другиму се кланят тези духовни извергина антихриста. Нищо не се е променило, не е помръднало. От Шаул насамвсе едно и също.

 

Подложен на съд от своитеот евреите, пристигнали от Йерусалим, същият „Павел отговори: „Не съм извършил никакво нарушение на юдейския закон или против храма, нито срещу царя.[113][114]

 

Какво повече да обсъждам? Всичко е казано. Той е бил и си е останал юдей.

 

Пълното разминаване между проповеди и поведение, „между думи и дела“, както говореха наставниците в социалистическото училище, е една от главните и най-важни характеристики на безличията, които изпитват потребност от „национални герои“. Така както на низшия духом – иконите. Във втория случай имаме работа с предизвикана вяра. Тя е плод на конкретна нужда (например заболяване), на дирене на полза. Следователно е фалшива.

 

В първия случай необходимостта от герои“ издава неувереност в собствените сили и душевен безпорядък. От сблъсъците ми с тези твари съм установил: приемането и възвеличаването на национални героие резултат и от дълбока неудовлетвореност. Обикновено такива момчета и момичета търсят общност. В нея се надяват да открият себе си. Без да имат представа, какво предсатвляват самите те. Обиколили са различни организации, но са били отхвърлени. Останали са учудени, тъй като конформизмът е заложен в тяхната същност.

 

За тези човешки нули е без значение дали тълпата ще е оцветена в червено и ще крещи лозунги във възхвала на интернационалния комунизъм. Или в нея ще преобладава кафявото и ще издигат призиви за национален социализъм. Готови са да се слеят и с вапцаните в синьо, крещящи за някаква непостижима „демокрация“. Как власт на народа, без народ? И щом всички ще са на власт, кой ще бачка, майка му стара, както би рекъл здраво стъпилият на земята Бай Ганьо.

 

През есента на 1991 г. за около два месеца бях начело на прясно появилия се всекидневник „Подкрепа“. В битка с престъпната организация издателкаедноименния синдикат и неговите лидери, свързани сМултигруп“, опитах да предоставя на журналистите почти пълна свобода на словото. Действителна, практическа.

 

Една вечер, доста късно, заместник-главният редактор Наско Мандаджиев, доста по-възрастен от мен кадър на доскорошния официозвестникОтечествен фронт“, ме навести в кабинета на главния редактор, който обитавах. Опита да поведе разговор на различни теми, все свързани с редакционната политика. Постоянно му обяснявах, че всеки е свободен да излага мнения, стига да не са прокомунистически. Фашизмът изобщо не ни е минавал през главите тогава.

 

Профукахме доста време в безполезни приказки. Най-накрая Наско не издържа. Разплакан – буквално – ме попита:

 

Шефе, кажи най-сетне коя е линията, бе! Линията, която трябва да следваме? Объркваме се.

 

Схванахте ли? Синът муЕвгений Мандаджиевмай е шеф внационалистическатателевизия, която, кой знае защо, носи „типично българското“ название “alfa”. На всичко отгоре – изписано на латиница и изцяло с малки букви?!

 

Затова накрая безумците стигат до онази простолюдна маса, която нито ги отхвърля, нито ги приема. Тя е аморфна. Те неусетно се вписват в анонимността на навалицата от себеподобни. Такива пълчища сбират духовни инвалиди, умствено изостанали и психически незрели същества. Твърде рядко – солидно образовани.

 

Няма значение каква идеология издига тази локва, прераснала в сборище за утайката на обществото. В нея пигмеите на духа се усещат уютно, сред свои. Необходим им е някой, когото да следват и славят. Затова непременно търсят вожд, водач. Напоследък – спасител. В перверзната си обич и преклонение пред лидера, който, без нито едно изключение, е дребнава фигура, изтъкана от комплекси, те се чувстват значиминякакви. Най-сетне могат да разправят, къде са били, с кого, и какво са правилиОбикновено се предава по наследство. Родителикомунисти, синове и дъщеринацисти.

 

Навярно по волята на сатаната техните фюрерчета са все джуджета, както на ръст, така и като манталитет. Те символизират главната черта на онези, които вопият за герои“ – безнравствеността и нагаждачеството.

 

Ще представя два примера.

 

В доклада си „Македонския въпросв политиката на САЩ между двете световни войни“, който е приложен в досието му Велизар Енчев дава следната интересна оценка на национализма: „По своята роля национализмът е обективен помощник на империалистическата политика на Балканския полуостров, той е разделителната линия между държавите в района, която затруднява разбирателството и сътрудничеството“.[115]

 

Днес „героят-националистпее друга песен. А слушателите му са Легион, защото са много“.[116] Защо обаче тази пасмина отказва да се взре в биографията, в миналото на вожда“? Понеже е интелектуално примитивна и морално малоценна. Подобно на него или на онова „златно момиче“ от народната приказка тази паплач е готова да променя цвета си. Съставена е от политически хамелеони, които съзнават собствената си незначимост. И като компенсация искат да се отъждествяват с националните герои“, да имат role model, както казват англичаните. Персона, подобна тям, служеща им за маяк, по който да се ориентират.

 

Обаче сумата от долнопробни, психично увредени създания не води до нещо по-качествено. Единственият ефект е умножаването и задълбочаване на дегенерацията.

 

От документите в досието на въпросния Велизар разбираме, че той изпитвал огромно желание за следното:

 

В органите на ДС: Да води активна борба срещу враговете на социализма.

 

„Трябва да подчертая, че Енчев желае да постъпи на работа в органите на ДС без колебание и без да поставя условия. Желанието му е продиктувано от стремежа да води по-активна борба срещу враговете на социализма“, се посочва в един документ на ПГУ от финалната част от проучването на кандидата,  изготвено от полк. Христо Сариев през юли 1985 г.[117]

 

Освен това Държавна сигурност поискала от него да донася срещу състуденти – „съкурсниците му Веселина Седларска и съпруга й Костас Анастасос, както и за Радосвет Банков“,[118] а по-късно – за някои от колегите му във вестникОтечествен фронт“. Което той приел и вършел. (Вижте илюстрацията.) Защо? Понеже:

 

Енчев има добре изграден марксистко-ленински мироглед, правилно отношение към политическия курс и решения на партията и правителството, като активно ги подкрепя.[119]

 

Откъде е дошло това възприятие Велизар-Енчево на света? Кой е изградил „марксистко-ленинския мирогледнагероя-интернационалист“, настоящ „националист“ и бъдещ… може би марсианец.

 

Баща му е завършил Висшата военна академияГ. С. Раковски” през 1953 г. и е служил в различни поделения. Преди 9 септември 1944 г. е бил член на РМС и ятак на Габровско-Севлиевския партизански отряд. През 1946 г. става член на БКП. Признат за активен борец против фашизма и капитализма. През 1979 г. се пенсионира с чин полковник.[120]

 

Енчевата майка била безпартийна. Но забележете къде е работила: „в Окръжния комитет на Димитровския социалистически на народната младеж (ДСНМ) в Стара Загора,… в ЦК на ДСНМСофия,… в МНО,… в Комитета за партиен и държавен контрол“!…

 

В проучването е подчертано, че тойняма близки засегнати от мероприятията на народната власт и живущи в капиталистически страни“.

 

Решението за назначаването му в ПГУ е резолирано от тогавашния началник на разузнаването ген. Васил Коцев. Според документите в ЛКД-то на Велизар Енчев той е назначен в отдел 17Линия АКитайска народна република и Албанияна ПГУ

 

Ето как описва Енчев оперативният работник: „Съжалява, че не е станал партиен член, когато е бил в казармата, но тогава баща му го е възпрял, понеже нямал опит в живота. Много предпазлив, което му качество граничи с мнителността. Накрая на срещата го помолих да напише това, което знае за посочените по-горе лица и за дейността на комсомолската организация. Отначало той внимателно отклони моята молба, особено по втория въпрос. Съгласи се да даде сведения за лицата и писмено изказване от негова страна по време на заседанието [на комсомолската организация].“…

 

Съвместно с представители на ЦК на бойците против фашизма и капитализма, и МВР участва в издирването на укрили се от народното възмездие бивши палачи и сътрудници на монархофашистката власт в нашата страна”… Сътрудничи на съветския вестник Дружбав Москва. Член на Съюза на българските журналисти и на доброволните отряди на трудещите се

 

През 1981 г. е в едногодишен неплатен отпуск, прекаран със съпругата му, която е професионално ангажирана в Обединения институт за ядрени изследвания в гр. Дубна, СССР.[121] По време на престоя си в Съветския съюз Енчев работи на хонорар в редакцията на в. „Дружба“ в Москва в отдел „Култура и комунистическо възпитание“. Нещатен кореспондент на в. „АБВ“ в Москва.“[122]

 

Последното обяснява познанството му с кадрите на АБВ“, „демократитеЕкатерина Бончева от РадиоСвободна Европа“, „вечната Амбърна Комисията по досиетата, и със Стефан Тафров – една от многотомеки киткина седесарщината и дипломацията при милиционер-капитализЪма.

 

 

 

Методът на комунизма – това е един мащабен опит

да се създаде международно недоразумение[123]

 

 

 

Какво е общото, определящо мирогледа на всички тези същества? Ами в ламтежа им за материалниблагини“. За тях те са висша ценност. В един от документите от досието на офицера Велизар е посочено:

 

Кандидатът [за служител на ДС] има чист и спретнат външен видНе се увлича по екстравагантни моди и течения. Създава впечатление на примерен и сериозен… Държи на дисциплинатаНе пуши. Консумира алкохол в умерено, ограничено количество. Морално запазен, живее в здрава морална среда…

 

Материалното положение на кандидата е добро. Както той, така и съпругата му получават сравнително големи заплати. Живее в самостоятелно жилище. Има лека кола. Не се оплаква от нищо.[124]

 

В името на това „националистът“ напълно доброволно, с огромно желание, „се е заклел да бъде безпределно предан на БКП идружбата с великия Съветски съюз“… (Вижте илюстрацията.)

 

От януари 1978 г. до май е литературен сътрудник във в. „Работническо дело“. От месец май до декември 1978 г. работи като специалист в секция „Периодичен печат“ към Комитета за култура. От декември 1978 г. е щатен журналист – редактор в  отдел „Идеология” на вестник „Отечествен фронт“, където отговаря за сектор „Класово-партийно възпитание“. Води рубриката Никой не е забравен“.[125]

 

Споменатата рубрика беше посветена на популяризирането на героиот някаква антифашистка борба“. Все тези „национални икони“?!…. Как комунягите, земеделците, социалистите са се борилипротив несъществуващо нещо, като същевременно по линия на своятанепоколебима преданост на СССРса били съюзници с хитлеристите в нацистка Германия, дори психиатрията не е способна да изясни. Единствено – дегенерология.

 

Но по всяка вероятност тъкмо дегенерацията, наследствената принадлежност на офицера Енчев към комунизма и ченгесарството, както и поддържането на антифашисткарубрика са дали основания, „по времето на управлението на ОДС при кабинета Костов с указ на президента Петър Стоянов през август 1997 г. да бъде назначен за посланик в Загреб, където мандатът му продължава до 2002 г.[126]

 

Знаете ли по каква причина? Понеже, според изумително циничния, но точен израз на ченгетата от Държавна сигурноствсички видни седерасти, псевдоопозиционери, представяни за демократи“, самосъздаваха впечатление“, че са такива. А винаги са били вълци в овчи кожине ювелирни, а недодялани произведения на комунизма и милиционерщината, дегенерати. И никой не ги осъжда.

 

Александър Зиновиев отдавна я описа. И той, както Климов, определя явлението като проява на „хомосексуална любов“.

 

У мен възникна желание да съчиня роман. А защо не? Всички съветски имигранти съчиняват по нещичко. С какво съм по-лош? И така – роман.

 

При това в основния смисъл на думата: за любовта.[127] Но за особената любовмежду Съветския съюз (Москва, казано накратко) и Запада. За каква любов може да иде реч тук, ще се възмутите вие, ако… Именно това „ако“ и позволява да видим в това истинска любов. Може да се каже – любов до гроб.

 

Ако сте прочели приведените по-горе епитафии,[128] значи сте длъжни да разберете, в какво се състои работата. Ако сте ги пропуснали, непременно ги прочетете. Ще ви отнеме минута, но ще съберете мъдрост за цял живот.

 

Любовта между моите герои не само е истинска, но и съвременна: тя е хомосексуална. При което Москва е активният партньор. Попитайте който и да е съветски човек, какво върши Москва със Запада, и ще чуете нещо такова, което ще потвърди моето предходно становище.

 

Гражданите на западните страни ще рекат съвсем същото, само че с по-прилични изрази. Но нашето отношение към тази връзка е коренно различно. Западът я смята за здрава и проверена. И изпитва сладострастно удовлетворение от нея. Ние усещаме чувство на срам и безочливост. Наистина, не за нас, а за Запада.[129]

 

Възможно ли е да бъде казано по-точно? Срам ме е, че изпитвах заблуди, самозалъгвах се. И понеже някога не вярвах в тази хомосексуална връзка. Онова, което всички такива философи, политолози, социолозимислители, спестяват, са истинските сводници в неяинтернационалното левитско Братство. То е създало своеобразен политико-икономически публичен дом. За главни изпълнителки в него са цанили ръководителите, които виждате из медиите.

 

За Ротшилд и Ко. те нямат пол. Как иначе, щом връзката е доказано хомосексуална. Вече – между представители на „третия пол“, както и да го схващате. Буш, Горбачов, Ширак, Кол, Блеър, Клинтън, Елцин, Браун, Шрьодер, Путин, Обама, Камерън, Берлускони, Меркел, Саркози, Медведев, Оланд са просто обикновени продажници, куртизанки, брантии, развратници. Стриптизьорки, въртящи се на кол, но не само. Гювендии, готови да се подчинят на всяко извратено желание и да удовлетворят която и да е потребност на своите работодатели – всъщност – владетели, сайбии.

 

И мълчащо стадо, което лапа мухите – сиреч – поглъща измамите сякаш са истина?! За да има за какво да мучи, когато се събере със себеподобните си на хранилката в обора.

 

Гледахте ли това, което ще покажа?

 

 

 

 

 

Пак стигнахме до „психично болни“, „лечение“, „гълтане на хапове“… Една и съща мръсна милиционерска приказка, предавана от поколение на поколение.

 

Това с „опитите на Русия да разруши Европейския съюзинтелигентните и осведомени хора ще пропуснат покрай ушите си. Този не е от тях. Застинал е някъде около 10 ноември 1989 година и вярва на подставени лица на ония служби, като тандема „Бояджиев-Фосколо“. Не знае, че Европейският съюз е новият СССР. Но да му простим невежеството. Макар то да ме ужасява. Тъй като винаги свързвам истинския антикомунизъм с истината. А тя се постига чрез познание.

 

Дължа уточнението: Методи Андреев е другар, участник във филиалите на комунистическата партия СДС, ОДС, ГЕРБ, и в изпълнението на мръсния план на престрояването. Гудиха го да оглави втората комисия по досиетата, защото му вярваха. Янко Янков ми е свидетел, как през 2006 година му казах в очите, че не го смятам за мъж. Ако беше такъв и искрен антикомунист, щеше да извади всички досиета.

 

Негодникът взе да кърши ръце, че щял да наруши закона.

 

Кой закон, другарю Анреев“, – го попитах? – „Комунистическия ли? Ако бяхте постъпили като мъж, отстояващ истината и справедливостта, щях да бъда първият, който да застане пред вас и с тялото си да попречи на милиционерите да ви докоснат.

 

Аз щях да бъда вторият“ – добави Янко Янков.

 

А Енчевият син се застреля с пистолета на баща сиТой не се стряска и не престава да служи на сатанизма.

 

Дегенерация.

 

 

 

Армията на дегенератите е незабележима за онези,

които не желаят да я видят

 

 

 

Вторият пример е с един от многото претенденти за милиционерския чин баш националист“ – товарищ Волен Кобзон. Вкратце – син на комунист, обругал родителите си в стихотворение. Но също така – оформенкосмополит-онанист!

 

Срамувам се от майка си и от баща сидребни чиновници и редници на Партиятаголямата ядачка на души. Израснах в малкия патриархален рай на тяхното страхопочитание – в къси черни панталонки, бяла ризка и червена връзка с пречупена във лакътя ръка: Рапорт даден!…

 

Няколко години след това бях вече оформен онанист. В града на анархистите растях все по-дисциплиниран, по-само-жив и не-уверен, не-ориентиран, не-комсомолец, не-конформист, не окосмен космополит.[130]

 

По-нататък партията и ония служби го додисциплинират. За да го моделират като почти съвършен конформист. Отначало – „антикомунист“, възхваляващ НАТО и неговите апологети Доган и Паси, ненавиждащ всичко руско. След това – обратното. От критик на еврейството и ционизма, до пламенно верен приятел на лидера на съветската кагебистка мафия Йосиф Давидович, чиято фамилия явно е приел.

 

Как го е постигнал? Преминал е през училището на живота в подземията на МВР.

 

Недоучил, доста късно успял да завърши „средно фотографско образование. И като какъв е постъпил на работа, като е завършил техникума? – Като фотограф на милиционерското управление във Враца

 

Беше много близък с покойната Румяна Узунова. Трябваше тя да стане шеф на вестника, но от „Свободна Европа“ не я пуснаха. Аз й дадох ключа от кабинета си, а на другия ден заварих в него Волен.[131]

 

Сами тълкувайте, какво означава това.

 

Николай Колев-Босия ми е разказвал, как през лятото на 1989 г. търсел начин за телефонна връзка с Радио Свободна Европа“. Волен, с когото се познавали от поетичния „Кръг 33“, му предложил безопасен разговор. Завел го в кабинета на своя началник – директора на Музея на българската литература Георги Свежин.

 

Влязохме безпроблемно“ – клатеше глава Босия. – „Учудих се. Още повече, като знаех, че Свежин е един от най-преданите живковисти. Тогава прозрях, че Волен е приклещен.

 

Известно време след това Богомил Бонев зърнал Сидеров вече в качеството му на главен редактор на вестник Демокрация“. Познал го. Няколко години по-рано му били възложили, да арестува новоизлюпения журналистически началник заради криминално деяние, извършено от него. Не толкова отдавна Б.Б. – синът на бай Ангел Терсенето“ от Радомир, сам разказа, как е била проведена цялата операция по задържането на крадеца Волен.

 

Важното е друго. Капитанът от милицията Богомил Бонев завел арестувания Сидеров в районното управление на МВР. На въпроса: Какво стана след това, отговаря:

 

Не знам. Но нямаше следствие!

 

Понимаете, дорогие товарищи националисты?

 

Не веднъж Кеворк Кеворкян, познат и като агент „Димитър“, е обяснявал своята близост с „вожда и учителя“ на атакистите с това, че – видите ли – другарят-господин Сидеровима кауза“?!

 

Който разбрал, разбрал. Но докато беше във вестник „Демокрация“, днешният вожд и учител на цялото прогресивно национал-болшевишко войнство, яростно громеше СССР и съветския империализъм и защитаваше НАТО. Днес е обърнал резбата.

 

По същия начин напълно справедливо обвиняваше компартията и пишман патриотите за Възродителния процес, както и за отношението им срещу Ахмед Доган и новосформирания филиал на БКП, наречен Движение за права и свободи.[132] От петнадесетина лета трудно ще откриете по-яростен враг на Меди“ и „турцитеот другаря Сидеров. Изричал съм перифразата на Шекспир: „Непостоянство, твоето име е Б.Б.Но тя важи с пълна сила и за Волен.

 

Нататък? Ами „тъмно синият антикомунистСидеров, който е членувал в де-що имаше т. нар. неформални организации – в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, Независимия синдикатПодкрепа“ и прочие, стана говорител на Овергаз“, „планетаот най-яркото милиционер-комунистическо съзвездие Мултигруп“. „АнтисъветчикътВолен намери приют, утеха и добра заплата под крилцето на своя съгражданин, съветския възпитаник Сашо Дончев.

 

Когато друг „демократ“ – Михаил Ноев, комунист и агент от вестниците „Народна младеж“, „Свободен народ“ и заместник-главен редактор на „Демокрация“, напусна поста говорител на Илия Павлов, Волен го замести по съвместителство. Така през 1995 г. му се наложи да оглави пресцентъра на кандидата на БСП за кмет на София, другаря Венцислав Йосифов, шеф на фалиралата Първа частна банка. Любопитен детайл от биографията на червенияфинансист“ е, че той се явява първият съпруг на Моника Любомирова Янова, известно време Йосифова, а понастоящем Станишева. Двамата имат общо дете или деца – не ме интересува.

 

Но Венци Йосифов беше избраника на Александър Маринов един от силните по това време в червената партия. Той ръководеше най-голямата организация на БСП софийската.[133]

 

Припомням това, понеже уподобяващият младия Ленин наследствен комунист Александър Мариновхокеист, беше избран за водещ в тогава принадлежащата на президентския брат Емил Стоянов телевизия Европа“. Чух, че сега е… университетски преподавател. Бог да помага на студентите!

 

Та от времената на предизборната кампания на Венцислав Йосифов от БСП са снимките, запечатали топлите отношения между Жан Виденов, Илия Павлов и останалите от „Мултигруп“, от една страна, и настоящия най-виден националист“, от друга. (Вижте илюстрацията)

 

Но вездесъщи са пътищата на Партията. Появи се Петьо-БлъсковиятМонитор“ и тя назначи своя верен син Сидеров за заместник-главен редактор на всекидневника. Тогава и там станахме свидетели на поредната му метаморфоза.

 

Да припомня, че „негово превъзходителствоБлъсков от Банишора, рожба на полковник, беше заместник-секретар на първичната партийна организация на БКП във в. „Отечествен фронт“. Когато главен редактор на правителствения орган беше Генчо Бъчваров, баща на лявата патерица на Б.Б., другарката Румянапо рождение алчно червена като светнал семафор.

 

Тогава, дали под Блъсковото, или под нечие друго ръководство, изградиха Волен като националист“. Нещо повече – написа две книги, окачествени като… „юдеофобски“. Незабавно го квалифицираха като „най-големия антисемит“ на тази територия.[134] А сега?

 

Ами вече два пъти само през тази година лидерът на „Атака“ е домакин на народния артист на СССР, товарищ Йосиф Давидович Кобзон.

 

Певецът не е пускан в САЩ в продължение на 17 години. През 1995 година също му е отказана американска виза, по неофициална информация по подозрение за връзки с руската мафия.[135]

 

Любимият естраден изпълнител на Леонид Илич Брежнев е известен като главатар на съветската и постсъветската еврейска мафия, свързана с КПСС и КГБ. Но едновременно с това е извънредно близък с най-високопоставените израелски управляващи кръгове – например с президента Шимон Перес и министър-председателя Бенямин Нетаняху. Кобзон опита да опровергае тези факти, но безуспешно. Слава Богу, в САЩ се намери съд, който отхвърли всичките му искове и претенции. Миналата пролет изложих достатъчно подробности за всичко това.[136]

 

И вот вам – новопосветеният русофил и юдеофил Волен Сидеров смени вярата и името си. Прие талмудизма и стана Волен Кобзон. Ето как двамата с Георги ПървановагентГоце“, се оказаха политически баджанаци. Пак казвам: Напълно предвидими са пътищата на Партията.

 

Не е ли куриозно? Дали отявлените русофили и путинисти Михаил Михов, Волен Кобзон, „ГоцеПърванов, Валери С. Балевски, Красимир Каракачанов – агент „Иван“, Цецко Цачев, „Пикаещият във фонтани“ Петков, Божидар Димитров Стоянов, ДимитърГестапотоИванов, разколебаната „дама с кученцетоБ.Б. и останалите „патриотичнипсевдохристиянски неофитчета от синагогата на сатаната, ще продължат да превъзнасят до небесата временния стопанин на Кремъл? След като напук на поръчаните им кресливи ислямофобски декларации и прояви, Путин, Владимир Владимирович, откри в Москва най-голямата джамия в Европа! Ами сега? Ставаха и лягаха с името навеликия руски патриотна уста. А той!… Защо? Как можа!

 

Леле-мале, откри джамията под аплодисментите на тъй омразния на „нацистчетата“ ни турски президент Реджеп Таип Ердоган![137] С тях двамата беше и палестинският президент Махмуд Абас. (Вижте илюстрацията.) Израелският премиер Бенямин Нетаняху го изпревари. Два дни по-рано удари темането пред Владимирович. Ами, ако утре Владимирович гътне мавзолея на Ленин? Какво ще правят, какво ще говорят? Изобщо, сега накъде?

 

Не ви ли се струва, че положението е offside? Ситуацията се очертава Йосиф-Кобзонова. Мирише на поредно обръщане на резбата?…

 

 

 

Много дегенерати притежават необикновени качества като

неутолимо желание да доминират, ненормално,

патологично желание винаги да бъдат на върха[138]

 

 

 

Но това не е всичко. След Блъсков, Сидеров намери убежище и трибуна в телевизията на Валери Симеонов Балевски и Данчо Димитров Хаджиев,[139] негови съученици от Ямболската математическа гимназия. Използва я, за да се кандидатира за кмет на столицата. Но не с тяхната подкрепа, а с парите и пропагандата на Яне Янев. По онова време лабавото момче от Свети Врач май още беше земеделче. Помни ли някой?

 

Едва през пролетта на 2005 година Валерката и Данчо получиха заповед за формирането на партия, която да наподобява национализма от миналото. Което ще рече – да привлича най-гламавите и да отблъсква интелигентните.

 

Речено, сторено. Така партията-майка пръкна партията СКАТ с войнственото звание „Атака“. По-шуробаджанашко формирование БКП не беше създавала цели 20 години!

 

Нататък всичко е ясно. Но местните идиоти все така отстояват правото на всеки да се променя“. До безкрайност и винаги с една цел – келепира.

 

Сега стана ли ви ясно, какво разбира под кауза Кеворк Кеворкян, познат по-рано в определени среди, а днес масово, и като агент „Димитър“?

 

Но ето – сбъднаха се мечтите на туземните нацистчета за фюрер-наследник. Деница Гаджева, бивше гадже на доведения Воленов син Димитър Стоянов,[140] роди нов Кобзон. И втори Волен.

 

Деница Гаджева оглави младежката организация на „Атака“. Тя беше приятелка на Димитър Стояновсинът на Капка Георгиева, актуалната по това време съпруга на Сидеров.[141]

 

Бащата е на59, а майката – на 33.  Разликата не ви ли напомня за случая със съветския киноактьор Иван Краско, който ви представих в предния епизод на настоящата поредица? Както казва моят приятел Лазар П., „типично по Климов“. Според науката дегенерология, и при новия Волен иде реч за непредотвратим дегенерат. Вече е сред нас. Утре и този нечестивец ще коли и беси

 

За мен цялата история се родее с тази на банкянската Брижит Бардо. Нали не сте забравили, как Б.Б. – дребен ратай от СИК, и синът на висшия Живков номенклатурчик Иван Абаджиев си разменили съпругите. И настоящата пожарникар-премиерка взела да си ляга с ЦветанкаЦветелина“  Бориславова Карагьозова – също дегенератка по наследство.[142] Баща йкомунист и ченге, служел по посолствата на Народната република.

 

Аналогичен случай“, както се казваше във виц от соцвремената. Гаджева, Деница Стоиловна, се появила на бял свят в далечна иприятелскаКуба – направо в Хавана. Тези дни папата се среща с хомосексуалния тамошен шеф Раул Кастро и брат му Фиделевреи, зорлем обявили се за марксисти. Братята Кастро се черкуват така, както го правят туземните ни комунисти от четвърт век насам. Стане ли дума за морала, се оправдават:

 

Такова беше времето.

 

Горните „смени на местатаестествено ли са? Смятате ли ги за морални, за нещо нормално? Всяко подобно отклонение е проява на дегенерация.

 

По митингите на „АтакаВелизар и Волен, тези изменчиви деца на недокоснатия милиционер-социализъм, се изявяваха като антикапиталистическинародни трибуни“. В най-мракобесните традиции на комунистическата агитация и пропаганда ругаеха всичко дясно“ и „турско“. Накрая неизменно приключваха с дитирамби на Русия.

 

Нима тя е част от България? Това ли е национализмът“? Да – този на комунетата с неосъществени амбиции, жадни за вода, „напитаот някаквинационални герои“!

 

Опазил ни Бог!…

 

Авторка, работила в печата, ми описа обстановката у нас:

 

Например в градвятърът на промяната дори не е духнал. Полъх няма. Все си е същото, откакто се помня. Не, извинете! Паметникът на Ленин го няма, но духът му си е там. Друг е въпросът, че и хора няма, особено млади. Всяко семейство има роднини в чужбина. А колко родители остават сами! Възрастни са и няма кой да ги погледне, да им отвори вратата.

 

Ето какво остана след рефрена „земята на Ботев и Левски отново е робска земя“. И следното:

 

В средата на септемвриОбщинският съвет в Добрич след тайно гласуване определи за тазгодишенПочетен гражданин на Добричзаместник-председателят на Европейския парламент и еврокомисар Кристалина Георгиева. Тя е отличена за нейната хуманитарна дейност и подкрепа, заслугите й за развитие на регионите и приноса й за утвърждаване авторитета на страната ни. Според статута на званието, с него се изразява благодарност и признателност на гражданите на Добрич към положените от носителя усилия за развитие във всички сфери на обществения живот.[143]

 

Така произвеждатнационалните герои“. Представителите на „класата-хегемонс тлъсти портфейли, претъпкани банкови сейфове, притежатели на куп недвижими имоти у нас и в чужбина, назначени на престижни и солидно заплатени длъжностипо-рано в СССР, сега в Евросъюза или ООН. С рожбички, позналинещастиетода са напълно материално уредени я отвъд Океана, я в Западна Европа. Как един не даде пример и не изпрати потомците си в Русия или Китай! „Народни синове“!

 

Съвсем точно. Постигнаха всичко върху гърба на народа. Родителите им бръщолевеха от името на народа, който никога не ги беше упълномощавал за това. Сегате, кривите филизи, вечно превитите издънки на най-лошите дървета.[144]

 

От горната информация разбираме, че властите в главния град на Добруджа са раздвоени относно пола на Кристалина, бивша Сталинка. Може да знаят нещо повече за появата на съществото на този свят. Един път го обявяват започетен гражданини го представят катоеврокомисар“. После се отнасят с него като със жена – „тя е отличена за нейната“?!

 

Публикацията не осветлява, какви привилегии осигурява тазититла“. В Софияпочетните гражданиимат право на безплатен градски транспорт и посещение на баня, без да си купуват билетчета. Сталинка се придвижва с държавен автомобил с шофьор и гавази. А за банятане съм сигурен, че Добрич не е последвал столицата, в която всички обществени институции за хигиенизиране на населението, без панчаревската, бяха затворени. Не съм убеден, че и къпалнята в Панчарево още съществува.

 

Не жалете КриСталинка. Колкото и да се къпе, даже да го прави в стоквадратна баня, за каквато се говори, че ползва в Брюксел и в американския си дом, няма как да изчисти черната си комунистическа душа.

 

Дегенерация.

 

Засега толкова по отношение на хейтъритедегенератите, назначени за тролове. Или въобразяващи си, че знаят. Те нямат собствено мнение. Но имат право да изразяват онова на господарите си. Никой не бива да им отнема тази свобода. Въпреки че аз не бих ги допускал толкова, колкото те, бащите и дядовците им, наспоне 45 лазарника.

 

Печалното е, че могат да привличат внимание и да влияят. Така бесовете дърпат всички към пропастта, под която е морето. А в него няма път

 

Вместо глави, тези безличия носят кирки на раменете си. Те дори не са флуиди от обществената утайка. Нищо са. Приемете, че не съществуват. Няма ги. Вакуум. Когато и да пукнат, все ще е късно. Защото от първото изпускане на въздух на този свят мърсят и осмърдяват  атмосферата на хората, на човеците.

 

За да свържете всичко, изложено до тук, с темата за дегенерацията, ще се постарая да я изясня на фона на събитията през последния месец. Като предварително ви задам три въпроса.

 

Първият е: Откъде докъде се простира Европа? Питам, тъй като днешните извратеняци по върховете на управлението в Брюксел и Вашингтон вкараха не малки части от Азия в Стария континент. Например Азербайджан, Грузия, Армения, Израел… Разбирам, че и Казахстан май вече еевропейска държава. Сериозно! Границата на Европа с Азия на изток не била ясно очертана?![145] А за Азербайджан четем, че е „страна в Кавказкия регион, разположена на кръстопътищата [?!] между Източна Европа и Западна Азия

 

Азербайджан може да бъде възприеман като държава в Азия или Европа. Класификацията на ООН на световните райони поставя Азербайджан в Западна Азия; „Книгата на фактите на ЦРУ“, сайтът на списание National Geographic[146] и Encyclopædia Britannica поставят и Грузия в Азия. Обратно на това, много източници слагат Азербайджан в Европа. Такива са BBC News, bbc.co.uk, Merriam-Websters Collegiate Dictionary и Worldatlas.com.[147]

 

Идете, че хванете края на съвременната „география“.[148]

 

Как постигнаха това? Елементарно. Нали знаете, че който е на власт, той пише историята. Обаче същото важи и за географията. Старите карти са невалидни. Джордж Оруел го е описал…

 

Второ: Колко жители има тази Европа? Можете ли да разберете, като не знаете, кои страни включва. Да не бъдем придирчиви. Разбираме, че 742 452 000 души населяват Стария континент. Към числото има обяснение, че зависи…

 

Трето: Колко бежанци и/или имигранти от Близкия изток и Африка нахлуха в Европа? От началото на 2014 година до 1 септември 2015-а те са общо 630 000.[149] Това прави 0,84 на сто от нас, европейците. Нека приемем, че до края на годината те ще достигнат 1 милион. Пак ще са под един процент!

 

Обаче чрез медиите, известно в чии ръце, пропагандата върши своето. Интернационалът знае, че населението, заето с други проблеми, е лениво при изясняването на данните. Освен това е наясно, че на страха очите са големи.

 

 

 

Класовата борба не на богатите с бедните,

а на дегенератите с нормалните хора[150]

 

 

 

В рамките на методиката се вкарват понятия, които поради честата им употреба в медиите, придобиват гражданственост. Шепа са онези, които не се поддават на такова мощно идеологическо влияние. Сега повсеместно и с всевъзможни средства набиват в масовото съзнание, че морето от хора, чиито вълни прииждат от Афганистан, Близкия изток и Северна Африка, било съставено не от бежанци от военни конфликти, а от.. мигранти.

 

Съгласно дефиницията на понятията, приета от ООН, бежанците са хора, които бягат от въоръжен конфликт или преследване. Имигрантите („мигрантите“) са избрали да се преместят, не поради пряка заплаха от преследване и смърт, а преди всичко, за да подобрят своя живот чрез намиране на работа, в някои случаи – за получаване на образование, за събиране на семейството, или по други подобни причини. Какви са прииждащите към Европабегълци или търсачи на късмета и щастиетопреценявайте сами. Но, моля ви, не правете изводи въз основа на пропагандата и мнението на вманиачените официализирани идиоти.

 

Тук се забелязват някои прекалено яростни агитатори, силно напомнящи едновремешнителекториот Дружеството за разпространение на научни знания Георги Кирков“. Когато се сетя за това идеологическо звено на ЦК на БКП, в ума ми изплуват образите на такива сетнешни настоящи „демократи“, като Иван Костов, Кеворк Кеворкян, Петко Бочаров, Асен Агов, Тома Томов, Димитър Йончев, Александър Каракачанов и Петър Стайков,[151] Янаки Стоилов, поне една трета от настоящия преподавателски състав на Софийския университет… Можете да допълвате дългия списък на „свободомислещикомпартийни убийци на светоусещането и съвестта.

 

Щом стане дума за бежанци, всички другари с уж различна политическа окраска онемяват за миг. Споглеждат се, и по сигнал, невидим за неилюминираните, подобно на масоните, се запретват да разясняват“ какво представляват тези жени, деца – да не забравяме – мъже, дето нахлуват неканени в Европа. Един комунист отАтакас красноречивото име Мъдева даже ги брои. (Казват, че през половината от деня е жена.) От телевизионния екран, който изпълва изцяло, той заяви, че 70 сто от … – заради приличието пропускам епитета, били млади мъже, между 18 и 22-годишна възраст, но най-вероятно – бойци от Ислямска държава.

 

Струва ми се, че поради особеностите на външния вид на депутата Мъдева, той изпада в положението гладна кокошка просо сънува“. Дори крайно изпаднал и загорял афганец не би зачел интимните щения и мечти от розовите сънища на ядрения физик Мъдева. Преди време негови съпартийци се погавриха – според мен правилно – с приличащата също на грозен мъж червена журналистка Ива Николова, вършала и изсинитемедии.

 

Полускандалът стана в родното й Габрово, където СДС беше издигнало кандидатурата на завършилата в СССР носителка на диплома за поетеса (?!) за кметица на града. При нея може и за кмет

 

Та тогава, по време на дебат, предаван по телевизията, представител на местния клон на „Атакауспя да измами съветската възпитаничка. Приближи я, за да й връчи не малък по размер подарък. Тя, „милатадипломирана поетеса, реши, че момъкът е от тогавашната нейна политическа силаСДС, и се трогна. Какъв беше ужасът в очите й, последван от злобни искри, когато разопакова армагана. Той се оказа… голяма метла. А пожеланието на дарителя, направено от името на партията му – „Атака“, и издекламирано в ефир, беше: Ако реши, другарката Николова незабавно да яхне метлата и да отпраши обратно при своите наПозитано20!

 

Прочее, тъкмо тя, която по време на президентския мандат на Фернандел, известен и като Петър Стоянов, пишеше сатирични очерци (какъв „хубав“ съветски жанр) за видни седесари, оглави пресцентъра на кампанията му за втория мандат. Двете с Антонина, знайна и като Шантонина, пазаруваха на безценица апартаменти в центъра на столицатаза нуждите на фондацията напървата дама“. След като жена е била папапапеса Йоанна, защо шантонерка да не е президентша на остатъчна Чалгария? „Демокрация“!…

 

Думата ми беше, че е най-добре днешните съпартийци на Мъдева да я дарят със същия уред за бързо придвижване на вещици. Та да не тревожи с появите си схващанията за естетика, за красиво, хубаво, приемливо, допустимо

 

Позволявам си да разгледам и разтълкувам проблема от доста възможни гледни точки. Като използвам аргументи. Който мисли, че е в състояние, нека опита да ме обори. Напомням, че фактите са свещени.

 

Ще започна по-битово. На вечеря у мой приятел – имаше повод – се бяхме събрали десетина души. Понеже си знам нрава, бях решил да мълча и да слушам. Чух достатъчно подигравки по отношение на македонците. След това заодумваха гърците. Дойде ред и на италианците

 

Пропускам, защото – нали знаете – у нас, на маса, всички са комити, а другите народи кофти, само ние сме свестни. Едни са жабари, другикоцкари, третифашисти, четвъртистудени и без чувство за хуморСамо ние сме руси и синеоки, чисти и спретнати. Носим се по водата над всички други народи, както Румениге – единственият футболист-ариец, се движеше из Бундеслигата, по ироничното описание на Харалд Антон ТониШумахер.[152]

 

Най-сетне стигнаха до бежанците. Действието се разви месеци преди настоящата имигрантска вълна. Бяха споделени разнообразни квалификации, според „остроумиетона авторите им. Онова, което обединяваше всички изказани мнения, беше: не ги желаят сред нас.

 

Не се сдържах и се включих. Запитах ги каква е причинатасилната им обич към България или има нещо повече?

 

Първото беше изтъкнато комай от всички. Обаче имаше допълнения, от типа, че замърсяват града ни, как „заради такива“ вече не можем вечер да се приберем спокойно у дома, не ни стигат циганите, та и тези,… и какви ли не още доводи. Макар да знаех произхода на почти всички, взех да ги питам поединично, откъде са?

 

Взеха да си признават като смел комунист в полицейски участък. Не желая да повтарям, но единствено домакинът и ние със съпругата ми се оказахме родени в столицата. Предстои нещо, което не бива да засяга никого. Използвах прийома на провокацията. Зададох въпроса: Що щете в София? Защо не сте по родните си места? Откъде накъде трябва да ви търпим?

 

Ние също обичаме родния си град. Колко години бяха необходими на… – пропускам името, за да престане да йека“? На … – та да спре да мляска, като говори по софийските улици.[153] Макар да не се е справил напълно. На еди кой си, за да не се събува повече в коридора, когато дой у нас. И така нататък…

 

И вие не сте бежанци, им казах. Подирили сте келепира. Постъпете със себе си така, както искате с нещастните хора от Африка, Афганистан и Близкия изток. И още нещо им рекох: Да не се залъгват, че в Ирак не се води война. Всеки ден загиват десетки невинни цивилни! Това какво е? Може би мир по натовски?

 

Все едно да се съгласим, че при Тато сме ходили с шпайкове, понеже по улиците течаха мед и масло. Да не се подхлъзнем. Ако слушате дегенератите по телевизиите, излиза, че е било така. Ами социалистическа България беше един огромен затвор. Нищо друго. Който страда от стокхолмски синдром, да жали…

 

Последва смут и объркване. А аз им обясних, че хората, за които говорят с такава неприязън, не бягат от хубаво. Естествено, сред тях има внедрени шпиони, авантюристи, крадци, добри и лоши. Но е редно да си спомним колко бежанци е прибрала родината ни през 1877-1879 година, след двете Балкански и Първата световна война, през двайсетте години, и когато влязла в действие Крайовската спогодба… Общо – около 1,250 милиона души! Не всички са били българи.

 

Как е успяла оназилоша буржоазнадържава, „фашисткатавласт, да ги приютят, като им предоставили парцели за строеж на жилища? Отпускали парични помощи и нисколихвени кредити. Намериха се неблагодарни арменци, които отрекоха благородството на българската държава и на народа ни.[154] Нека тегне на тяхната съвест, грехът да пада върху поколенията им.

 

На второ място, посочих: Като се започне още преди промените, повече от два милиона нашенци се изсипаха в съседна Гърция, в Западна Европа, Канада, САЩ и дори в Австралия. Поисках събеседниците ми да си представят, как биха реагирали, ако гърците, които само допреди минути обявяваха за какви ли не, се отнасяха към сънародниците ни с такова пренебрежение и омерзение. Не че няма подобни случаи. Но кое е определящото? Човещината.

 

Хора, драги мои, хайде да бъдем човеци. Освен тегоби, жителите на земята ползват известни придобивки на новия световен ред, налаган след края на Втората световна война. Например Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с Резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 година, би следвало да гарантира следното:

 

Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван. Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на ООН.

 

Всеки човек има право на гражданство. Никой не може да бъде произволно лишен от гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.

 

Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.

 

Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от  обществото и от държавата.

 

Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица. Никой не трябва да бъде произволно лишаван от своята собственост.

 

Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.

 

Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

 

Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения. Никой на трябва да бъде принуждаван да участва в дадено сдружение.[155]

 

Това, че ние бяхме лишени от тези права, не означава, че трябва да ги отказваме на другите. Вместо да се борим за тях, тъй като те все още биват нарушавани. Но не само тук. Кой ги спазва?

 

 

 

Истината е независимост, а не бунт;

тя е искреност, а не антагонизъм[156]

 

 

 

Записано е още едно правило, с което също не се съобразяват. А то е Божие и гласи:

 

Всичко, което искате хората да правят за вас, вие вършете същото за тях.[157]

 

Стъпил върху Христовия завет, миналия четвъртък, 24 септември 2015 г., папа Фарнциск се обърна към американските когресмени с думите:

 

Това правило ни насочва в ясна посока. Нека се отнасяме към другите със същото чувство и милосърдие, с които искаме да се отнасят към нас. Нека подирим за другите същите възможности, които търсим за себе си. Хайде да помогнем на другите да се справят, както бихме желали да помагат на нас. С една дума, ако искаме сигурност, нека предоставим сигурност; ако искаме живот, нека даваме живот; ако искаме възможности, нека осигуряваме възможности. Аршинът, който използваме спрямо другите, ще бъде мярката, която времето ще използва спрямо нас. Златното правило ни напомня също за нашата отговорност да защитаваме човешкия живот на всеки стадий от неговото развитие.[158]

 

В никакъв случай не бива да броим, колко мъже, жени, деца, старци прииждат към Стария континент. Тази статистика няма нищо общо с Бога и хуманизма. Масовото преселение е болест, язва. Лечението трябва да започне с премахването на причината за заболяванетовойната. Във всички случаи тя е тероризъм и престъпление против човечеството.

 

Думите на папата-йезуит бяха адресирани главно към основните разпространители на болесттааудиторията му в Конгреса на САЩ. Но на практика – към истинските причинители на заразатаневидимите кръстници на интернационалната левитска мафия, които са производителите на всички подобни вируси.

 

Консерваторите ще намразят речта на папата пред Конгреса“ – обяви консервативен британски автор, бивш евродепутат. – „Папата е обвиняван от своите американски консервативни критици, че е левичар. Но това обръщение към Конгреса не беше ляво или дясно. То беше православно.[159][160]

 

 

Докато пишех тези редове, в Кингстън, щата Ню Йорк, по инициатива на познатия ви Джералд Селенте, се събираха инициатори на движениетоОкупирай мира“. Провеждаше се (неделя, 20 септември 2015 г.) протестна демонстрация и митинг под същото мото! Сред ораторите са били смятания за „десен“ автор на проекта за т. нар. рейгъномика Пол Крейг Робъртс, и минаващият за „ляв“ юрист и политически активист Ралф Нейдър.

 

Това, че медиите не обръщат внимание на хилядите хора от всички раси и вероизповедания, окрилени от порива за свобода и разбирателство, против онзи един процент от населението, което всяка година ограбва почти половината от новопроизведеното богатство на планетата, разкрива, кое плашиелитите“. На мен ми говори, че винаги има искрица надежда и не всички са дълбоко заспали.

 

Ако не знаете, сегашният поток от бежанци (какво означава това „мигранти“ – ами „преселници“), все още е малък. Основните потоци са от Ирак, Сирия и Либия. По-малко – от Афганистан и Пакистан. Да, последната страна не изглежда въвлечена във въоръжен конфликт. Така е на пръв поглед. Десетилетия наред пакистанските ръководители бяха прикотквани от американските като приятели“. Там ЦРУ и други секретни служби създадоха талибаните и Ал Кайда, разкриваха лагери за подготовка на терористи.

 

Грешно е да злорадствате – нека сега берат плодовете на онова, което са засели. Не те, а народите страдат. Но да се върнем към бъдещето, колкото и парадоксално да звучи.

 

Предстоят нови и то по-бурни вълни от хора бягащи или дирещи по-смислен живот. Те ще дойдат от Африка. И не от Магреба, от периферията, както е сега. А от самия континент. Навремето западните държави са колонизирали и поробвали хората там. Експлоатирали са не само тях, но и природните им богатства. Либерализмът, който беше внедрен умишлено, доведе до залеза на националните държави и до изтриването на границите.

 

Сега народите на бившите колонии гледат към някогашните си метрополии. Даже Стиви Уондър би зърнал, че на Запад се живее многократно по-добре. Светът е друг и втурването към Европа е неизбежно. Когато ви говорех за изкуствено насаждания мултикултурализъм, изфабрикуван в ционистките лаборатории, показвах ви изявления на видни еврейски деятели, пишех по темата, ме възнаградихте с обиди. Дори получихнаказание от СЕМ. Не за мен, а за телевизията, която заради това преди три години и половина спря предаването ми. Тази пролетотново, за пореден път.

 

Можете ли да откажете на тези бедни хора правата, гарантирани им от наднационалните закони на международната юрисдикция? Обаче има още гледни точки, по-различни.

 

Най-бързият и лесен начин за съсипване на една общност, общество, държава, е посредством етническо размесване и разбъркване. Те неизбежно водят до противоречия народностни, верски, социално-икономически… Прерастват в основа за недоволства, които могат да бъдат използвани за крайни действия, даже за бунтове. Неминуемо е. Но този изпробван подход притежава още едно безценно качество.

 

Чрез огромните бежански тълпи повечето съставени от прокудени, нещастни люде можете да пробутате не малко количество всякакви елементи, които по-късно да използвате. Да припомня нашия исторически опит.

 

В средата на ХІХ век евреинът Джузепе Мацини учредява масонската ложа Млада Италия“.[161] Той обосновава и предначертава Съединените европейски щати с обща конституция. А в Солун, сред юдейската секта „Дьонме“ – евреи, формално приели исляма, но тайно изповядващи юдаизмасе заражда ложатаМлада Турция“ – копие на първообраза от Апенините. Как така? Имайте съвсем малко търпение.

 

Но Джузепе Мацини създава и антимонархическите революционни движенияМлада Швейцария“, „Млада Европа“. Излиза, че той е кръстникът на младотурците. Евреите са изключително активни в редиците на неговото движениеМлада Италия“ – например Анджело и Емилио Узильо.[162]

 

Филиалът на организацията в Ливорно – „Veri Italiani[163] – бил предвождан от двама евреи: Отоленги и Монтефиоре.[164] Ръководеното от Мацини нахлуване на републиканците в Савоя било финансирано изключително от евреи: Пелегрино Росели, Давид Леви Киерино и торинското семейство Тодрос.[165]

 

 

Професор Любомир Милетич споменава, че младотурското движение осъществява внушена отвън пакостна идея“. Да, тази идея е крайно националистична, шовинистка, нацистка. Но кой, откъде и защо я е внесъл в отоманска Турция? И в този момент постепенно изплува образът на един уж италианец, а всъщност еврейски юрист, познат под името Емануел Карасо. Някои автори смятат, че това е псевдоним.[166]

 

По-важното е, че този пристигнал от Апенините в Солун евреин е в основата на учредяването на Младотурското движение. Той се свързал с турски националисти, чието ядро обаче било съставено от… дьонмета – криптоевреи. Освен това Карасо се впуснал в още една авантюра. Той не случайно бил проводен от Италия от самия Мацинибаш-майстора на тамошните масони, и по всяка вероятност дори началник на Гарибалди.[167]

 

Научаваме още, че италианските масонски ложи в Отоманската империя били събудени от последовател на Мацини на име Емануел Венециано. Същият оглавявал и европейския филиал на еврейската масонска ложа Бней Брит, която действа до ден днешен. В САЩ нейният ударен отрядшпиц-командите на нацизма, който винаги е ционистки, се нарича Антиклеветническа лига. Тези нелегални военизирани подразделения – всъщност терористични филиали на израелската армия зад границаизвършват убийства, без да им мигне окото. Такова е духовнотонаследство на Мацини.

 

А Емануел Венециано стоял начело и на Всемирния израилтянски съюзUniversal Israelite Alliance.[168]

 

Както съвсем не на шега отбелязва евреинът Норман Кон:

 

Друг такъв [революционен] еврейски център е в Римборбата за национално обединение на Италия не е нищо друго, освен еврейски заговор, в който Мацини и неговите колеги са марионетки в ръцете нанеизвестни покровители“.[169]

 

Днес напълно ясни: семейство Ротшилд и подчинените им агенти.

 

Както е известно на разумните хора с незахлупено съзнание, Мацини заразил с революционни идеи почти целия Балкански полуостров, в т.ч. и българските дейци на т. нар. национално-освободително движение. Но не само. По един или друг начин ги снабдявал със средства. Откъде ги е намирал, след като карбунарите му били „въглищари“ – представители на най-низшите обществени слоеве? Има ли смисъл да отговарям?

 

Мацини бил в постоянна връзка със заточения в Шумен унгарски революционер и масон Лайош Кошут.[170] Пак той се оказал осъществител на основната връзка с франкмасонството в САЩ. Бил приятел, но напоследък стана известно, че – и подчинен, на най-прочутия американски масон и откровен сатанист Албърт Пайк.[171]  Тъкмо Мацини извел Кошут от заточението, финансирал и организирал пътуването му отвъд Атлантика. В замяна, унгарецът се съгласил да закупи половин милион франка от т. нар. италиански заем, осигурен от масоните.[172]

 

На практика Мацини е един от идеолозите на съвременния републиканизъмбунт срещу Божествения ред на земята. Именно по негово поръчение Емануел Карасо полага фундамента на тайна организация, наречена „Македония Ризорта“ – „Възкресена Македония“.

 

Макар доста подробности да остават поверителни, някои вярват, че щабовете на Младотуркското движение и наМакедония Ризортасъвпадат, а британските тайни служби са замесени и в двата проектаОнова, което е сигурно, е ролята на европейците в изграждането на  младотурците и на проектаМакедония Ризорта“ (още от начало едно антигръцко движение).[173]

 

Карасо продължи да играе водеща роля и по време на младотурския режимТой ръководеше младотурската шпионска служба на Балканите. А освен това по време на Първата световна война отговаряше за доставките на храна в империята.[174]

 

Истината е, че доста по-рано, през октомври 1843 г. дванадесет евреи, имигрирали от Германия в бедния ню-йоркски кварталИйст Сайд“, се събрали с цел да създадат организация за взаимопомощ на изпаднали в беда люде, като самите тях. Те обединили идеите и парите си в една нова, продължаваща да съществува, влиятелна и същевременно тайна организация, неразделно свързана с ционизма в САЩ. Нарекли я „Бней Брит“, което ще рече „Синове на завета“.

 

 

 

Пета колона съществува у нас – и не една;

българолюбците се броят на пръсти – истинските

 

 

 

Основателят на младотурското движение Емануел Карасо бил евреин от Италия, който членувал в Бней Брит“. През 1890 г. в Солун Карасо положил основния камък на тайно общество от типа масонска ложа. Обединил в него млади офицери и държавни служители, повечето от които криптоевреи. Едновременно с това Емануел Карасо осветил масонската ложаМакедония Ризорта“, филиал на „Великия италиански ориент“. Тъкмо тази масонска ложа се превърнала в нещо като щаб на младотурците.[175]

 

Същевременно благодарение на притежаваните от ционистките евреи медии сред световното обществено мнение е насаден мита за някакваанглосаксонска конспирация“, владеене на човечеството. Англосаксонството е само маска, прикриваща онзи подмолен план за световно господство, който днес вече е в много напреднала фаза.

 

А твърдения от рода на това, че „Бней Бритбила инструмент на Британското разузнаване не само не е вярно.[176] Друга е истината, тъкмо обратнатационистите използвали Intelligence Service. „Бней Брите тайно общество от типа на масонските ложи, в което могат да членуват единствено евреи. То е повлияно от главния италиански масон на ХІХ век Джузепе Мацини, идеолога на т. нар. нацоанално-освободителни движения.

 

Връзката със Съединените щати на този подлец, който дърпал конците на Гарибалди и последователите му в Австро-Унгария и на Балканите, може да бъде проследена до главатаря на американските масони от онази епоха, сатаниста генерал Албърт Пайк.

 

Една от целите, поставени наБней Бритв края на този [деветнадесети] век, била с помощта на други агенти на Мацини да направляват разпадането и разделянето на Отоманската империя. Това била държавата, която британците нарекли болния човек на Европа“. Исторически погледнато, Отоманската империя предлагала изненадваща толерантност на своите етнически малцинства. Но за да бъде взривена тя, трябвало да бъде заменено с брутално расово потисничество по образеца на Мацини.

 

През 1862 г., по време на Американската гражданска война, Мацини призовал всички свои агенти навсякъде в или около Русия, да наложат въстанието като [единствения] начин за причиняване на беди на Александър ІІ. Малко по-късно, с помощта на Млада Полша“, Мацини поставил в Париж началото на младоотоманското движение, като резултат от превода на проекта на Адам Смит.[177] Съвсем за кратко през 1876 г. младоотоманците завзели властта в Константинопол. Те премахнали мораториума върху плащанията по външния дълг [на империята] и изплатили всичко на британците; обявили свобода на търговията и довели в страната англо-френски банкери.[178] Младоотоманците бързо били свалени [от власт]; обаче скоро същата мрежа се завърнала, този път като младотурци. И тяхното управление най-накрая разрушило Отоманската империя.[179]

 

Когато учредявали младотурското движение (1899) евреите били Абрахам Аджиман, Менахем Салах Паша, Цивер, Давичон Леви и Давид Кармона били депутати в турския Парламент. В следващияпрез 1908 г., еврейски народни представители били Витали Фараджи, Алберта Фуа, Емануел Карасо, Нисим Мазлиах, Йехезкел Сасон, а в сенатаБохор Ешкенази.[180]

 

На практика възникналият в резултат на Великата френска революция и Наполеоновите войни национализъм, превърнал се в мода особено през втората половина на ХІХ век, бил творение на илюминатите. Те и тайните служби на великите сили, преди всичко британските, контролирали неговитенационално-освободителни движения“. Докато младотурците се мъчели да разпространяват идеите на пантюркизма и панислямизма, както и да градят организации върху основата на тези едностранчиви и антихуманни догми, британците подкрепяли национално-освободителните движения.

 

В историческия отрязък от време, когато бил извършен геноцидът над арменците, техният агент Ситън-Уотсън подпомагал сръбския национализъм, лейди Дънамалбанския, а либералите братята Ноел и Чарлз Бъкстонбългарския. На практика двамата дирели начин за изолирането на Сърбия и България от участие в Първата световна война. През същото това време в Близкия изток действал Томас Едуард Лоурънс, известен като Лоурънс Арабски.[181]

 

Фактически тъкмо британците насърчавали и арменския национализъм. Те поддържали идеята за отделянето наВелика Арменияот Турция, Иран и Русия. И по всякакъв начин подкрепяли заразяването на по-буйните глави с мечтата за нейното осъществяване. Макар да били наясно, че такава държава нямала никакъв шанс да просъществува.

 

В действителност нито една от великите сили, включително Британия, не я искали. Но британците заявиха пред арменците, че подкрепят техните планове. По същото време казаха и на кюрдите, че поддържат идеята заВелик Кюрдистан“. Както показва географската карта, предложените територии на Велик КюрдистаниВелика Армения“ почти съвпадали.[182]

 

С какво се сблъскваме днес, век по-късно? С подобни размирици и войни пак в същия регион. Отново ни разказват за атаки на кюрди. Как британци и американци ги подкрепят, макар на целия свят да е известно, че главната им организация е откровено комунистическа. Знамената й, редом с някакви кюрдски символи, са декорирани със сърп, чук и лика на убиеца ЕрнестоЧеГевара. Той не е ли бил първи братовчед на израелския военен терорист Ариел Шарон?

 

През 1965 г.ЧеГевара изненадващо научил от майка си Селия ла Серна на нейния смъртен одър, че по линията на нейния род еевреин. Да, родителката му се пръкнала в Аржентина, но нейните баща и майка били еврейски имигранти от Русия. Моминската й фамилия била Шайнерман. И не само това, ами „Чесе оказал и първи братовчед на израелския генерал Ариел Шаронмасовия убиец на палестинци в лагерите Шабра и Шатила.

 

Бившият министър-председател на ционистката държава е син на Самуел Шайнерманбрат на другарката Ла Серна, родната майка на ЕрнестоЧеГевара.[183] Истинската фамилия на АриелАрикШарон действително е Шайнерман – на иврит: לאירא. И това лесно може да се провери.

 

Изглежда, благодарение на своята мащабна шпионска мрежа, семейство Ротшилд е най-осведоменото правителство на планетата[184]

 

Един нашенски министър-председател усетил, накъде отиват работите. Видял как не е в състояние да спре някога любимата му Русия да разиграва коня си тук. Тя била изградила солидна пета колона у нас. Онзи, който позорно избягал при разгрома на зле организираното от самия него Старозагорско въстание, прозрял: Той и другарите му са избързали. Послушали са великите сили. (Някои – заради добре заплатени ангажименти.) Българите още не били готови за напълно самостоятелна държава. Преди това се нуждаели от автономия, за да се научат, да свикнат, да изградят институции и да обучат държавници и чиновници.

 

До същото заключение стигнал и Захарий Стоянов:

 

Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, но тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и много още други. Ако тя ни е освободила, то е било само за това, за да ни тури на гърба нов самар.[185]

 

Затова през 1892 г. Стефан Стамболов се обърнал с предложение към Абдул Хамид Втори България, Македония и Одринско да станат единна провинция на империята. Владетелят да бъде султан и на българите. Но Абдул Хамид отхвърлил тази и другите Стамболови идеи като „невъзможни“.[186]

 

През 1908 г. Комитетът за единение и прогрес, по-известен като младотурци, извършил държавен преврат, свалил султана и узурпирал властта в Отоманската империя. Веднъж стъпили във властта, юдеомасоните осъществили расистка кампания за смазване на нетурските малцинства. В рамките на четири години техните антималцинствени операции предизвикали Балканските войни от 1912-1913 г. между Турция, Гърция, България и Сърбия

 

За своите седем години във властта младотурците унищожили Отоманската империя. Британските тайни служби манипулирали всички национални групи в държавата, както младотурците, така и техните противници. Когато младотурските масони завзели властта, Отоманската империя все още включвала Сирия, Ирак, Йордания, Палестина и Арабския полуостров. В рамките на многонационалната държава все още били по-голямата част от Балканите: половината Гърция, половин България,[187] половин Сърбия и цяла Албания[188]

 

Първоначалните намерения на младотурците изглеждали човеколюбиви,  демократични и справедливи. Те направо привличали иззмъчените от внушените от мацинизма репресии.

 

В обнародвано в навечерието на преврата „ВъзваниеКомитетът за единение и прогрес провъзгласил: „Арменците във Ван, Битлис и Диарбекир,[189] българите в Румелия, сърбите, и арабите в Йемен, турците в Ерзурум, Трабзон, Кастамон, друзите[190] в Хоран, които повече не са в състояние да търпят тази тирания, въстанаха… Причината за толкова много беди е нашето разединение. Да се обединим!“[191]

 

Когато целта за осигуряване на обединение и постепенна реализация на правата на малцинствата в рамките на конституционния ред пропадна, комитетът, който бе добре организиран, а през 1908 г. вече разполагаше със свои клонове във всеки колеж и армейски корпус из империята, пое по пътя на революционните действия, за да принуди султана да възстанови конституцията.[192]

 

Обаче постепенно станало ясно, че младотурските дьонмета нямали никакво намерение да подарят политическо равноправие на нетурските общности в империята, към което тези малцинства се стремели. Дали им да разберат, че всички те се явяват арменски, български, еврейски, гръцки османлии. За да живеят спокойно и в мир, трябвало да се откажат от своитеабсурдниискания.[193] Евреите били намесени само за цвят и за да не предизвикат обструкции срещу автора на тези сведения. Защото в ръководството на младотурското движение и на неговата политическа партияКомитета за единение и прогрес, преобладавали мохамеданите с еврейска кръв.

 

На 6 юли 1909 г. американо-английската пътешественичка и археоложка Гертруд Бел записала в своя дневник как неин познат, някой си Филип Грейвс, й разказал за новия младотурски министър на финансите Джавид (Давид) бей, който билдьонме[194] от Солун.

 

Те бяха евреи и през ХVІ и ХVІІ век имали месия. Предложили му да приеме исляма или да постави вярата си на изпитание в компанията на аскери и под дулата на оръжията. Избрал първото заедно със сектата от свои последователи. Обаче навярно те са си евреи по душа. Не се женят с други мюсюлмани… Сега Комитетът [за единение и прогрес] премести централата си обратно там

 

Столицата [Истанбул] все още е във военно положение, което е твърде опасно да бъде отменено. В душата си градът не е с новото правителство.[195]

 

Защо ли? Ами понеже турските мюсюлмани били наясно, че новият кабинет е спуснат от вън и е съставен от чужденци, които само се преструват на турски националисти. Точно тогава вече силно се заговорило за ционистки заговор. В него сериозно участвали британските тайни служби.

 

Държавният департамент на САЩ също играеше роля в конспирацията. От 1890 г. до Първата световна война в Турция имаше трима американски посланици: Оскар Строс, Ебрахъм Елкин и Хенри Моргентау.[196] И тримата бяха приятели на Саймън Уулф.[197] И тримата бяха ръководители в Бней Брит.[198]

 

Да прескочим исторически период и се върнем към бежанските тълпи и тяхната роля в съвремието. За да я обясним, няма как да заобиколим младотурското движение. Вече знаете, кой го е формирал и финансирал. Офицерът Мустафа Кемал е смятан за основателя на съвременната турска република. Имате представа за произхода на републиканизма. Редовните читатели – и за потеклото на Мустафа Кемал. Този „милмасон и криптоевреин. Родил се в Солун. Неговият баща произхождал от сектата „Дьонме“, а майка му била българка от днешна Албания. Татко му членувал както в „Македония Ризорта“, така и в младотурския проект – партията „Единение и прогрес“.

 

Точно Мустафа Кемал окончателно ликвидирал империята имодернизиралотоманското общество, насилствено превръщайки го в турско. Барабар с въвеждането на латинската азбуката и отмяната на шалварите, фереджетата, фесовете… Макар това общество все още да било изтъкано от около 52 националности.

 

След геноцида на арменците, в самото начало на двайсетте години криптоеврейският масон Мустафа Кемал предизвикал огромни бежански вълни към България и Гърция. Това станало възможно, благодарение на резултатите от Първата световна война, в която България била буквално тласната към лагера на бъдещите губещи. Това е отделна тема, която всички „историциотбягват.

 

 

 

В случая с Израел прокудените араби са станали вечни бежанци[199]

 

 

 

Но не се заблуждавайте – бежанските вълни били няколко. И не идвали само от Турция, но и от Македония, поставена от победителите във войната – интернационалния финансово-промишлен елитпод сръбска власт. Наред със стотиците хиляди мъченици, прогонени от бащините си огнища в днешните области Тракия и Македония, у нас се промъкнали доста от главорезите от Македоно-одринската революционна организация.

 

Това е от върховна важност. Те били онези, които отрязали главата на Александър Стамболийски. Не че той не заслужавал да отговаря за престъпленията си, признати за начало на фашистките изяви по света. Тезикомитипревзели масонските ложи и били в основата на превратите от 1923 и 1934 година. Самите междуособни битки и изтребления на македонстващите били използвани като повод за някои несправедливи действия на властта. Но кои били сред идеолозите на тези безспорно антидемократични операции? Отново масони от въпросните краища.

 

Не е ли достатъчно, че тукашното масонство било оглавено от генерал Александър Протогеров? Той бил един от водачите и на Върховния македоно-одрински комитет, и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация. Използвал псевдоними като Ангел Летов, Вълчан, Дядо Ангел, Илия, Хралупата.[200] Ченгесарска конспиративна работа

 

Но нима масонската ложа Македония Ризортане била приютила такива тачени днес, че и вчера, разбойници като ДамянДамеГруев, д-р Христо Татарчев, Кирил Пърличев, Христо Силянов, споменатия Александър Протогеров, Мише Развигоров, Евтим Спространов и др.[201] Пак опираме до дървото и плода. Популярният радиовадещ Тома Спространов с оня диалект, агент на Държавна сигурност с псевдоним „Ян“, е потомък на Евтим Спространов

 

Само преди пет-шест седмици бежанци, заложили главите и имуществото си, поверили своя живот на трафиканти, добре известни на всички специални служби не само в Европа, редовно смущаваха предимно италианския Юг, а спорадично Гърция и България. Кой катаклизъм предизвика цунамито от хора, което от втората половина на август залива Европа? Нима не съм ви учил, че първият въпрос, който винаги, непременно трябва да си задавате, е: Кой има полза? Той е основата на основите, алфата и омегата, Яхинът и Воазът[202] на всичко ставащо. Понеже останалото произлиза от неговия отговор.

 

Запитайте се: Кой сътвори Ислямска държава? А нейната предшественичка, наричана Ал-Кайда – „Базата“? Ами следващитеХамаз и Хизбула? Колко авторитетни свидетелства за общия им произход от секретните служби на Запада, но преди всичко на САЩ, трябва да ви представя, за да го проумеете, осмислите и запомните?

 

А кой основа еврейската държава? Една от целите на двете световни войни не беше ли тъкмо реализирането на проекта Израел“? Кои ваши качества ви дават основание да се смятате за по-умни от световноизвестни, но – естествено – отхвърляни автори, които са били участници в събитията или техни наблюдатели? Такива бяха Дъглас Рийд, еврейските офицери от Вермахта д-р Дитрих Брондер и Хенеке Кардел, френският затворник в нацистките концлагери Пол Расиние и още цяла плеяда почтени изследователи на историята, включително на личностите, които са я творили?

 

Хайде да чуем още един от тяхевреите. При това – антикомунист, израелски офицер и високопоставен шпионин на ционистката държава. Редовните читатели са се досетили – наистина предлагам мнението на Яков Кедми. Не толкова отдавна той отговори на въпроси, зададени му от посетителите на новия израелски сайт на руски езикИзраиль24“. Името на водещия е Равид Гор. Което едва ли някога ще има значение за нас.

 

Да видим и послушаме.

 

 

 

 

 

Ако тероризмът е основен враг на Израел и Русия, то двете еврейски държави би следвало да си посипят главите с пепел и да се самоликвидират, ако мога така да се изразя. От Иван Грозни насетне Русия винаги е водила завоевателни войни. Както знаете, всяка война е форма на тероризъм.

 

От своя страна, Израел е създаден посредством тероризъм. Всички негови правителства до ден днешен са провеждали политика на държавен тероризъм.

 

Бъдете уверени, че злото никога не остава ненаказано. Може да не е в рамките на нашия живот, но рано или късно Господ ще възмезди злосторниците.

 

Наясно сме, че политиката на САЩ – до неотдавна външната, но вече и вътрешната, се определя от Израел. Да си спомним репликата на произлизащия от Русия крайнодесен израелски министър-председател Ариел Шарон. Тя най-добре формулира дереджето, в което изпадна светът в следствие на това. Като се обърна към своя тогавашен външен министър Шимон Перессоциалист и доскорошен президент на Израел, Шарон го успокои:

 

Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американския натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.[203]

 

Това беше изнесено не от някой злонамеренантисемит“, а от израелското РадиоKol Yisrael”. И то като звукозаписзвукова картина, както го наричат на специализирания жаргон. За да бъде тиражирано по света.

 

Искате ли да се обзаложим на живот?“ – попита преди 12 лета израелският писател и общественик Ури Авинери. – „Привидно, всичко това е добро за Израел. Америка контролира света, ние контролираме Америка. Никога по-рано евреите не са упражнявали такова огромно, неизмеримо влияние върху центъра на световната власт.[204]

 

Кой управлява човечеството?

 

Ако ционистката държава е основана от Сталин и неговите сатрапи, според формалната логика СССР или днешна Русия ръководят Съединените американски щати. Които отдавна са съветски.

 

Ще ви представя Юрий Александрович Безменов, известен и като Томас Дейвид Шуман. Офицер от КГБ, той е работил под прикритието на журналист от Руската информационна агенция Новости“. Действал е в Индия. Разказва, че е бил близък с мошеника Махариши Махеш Йоги, който беше завъртял главите на Джордж Харисън, “The Beatles”, Мик Джагър, Мериън Фейтфул, Донован Лийч… Те бяха нещо като неофициални говорители на онази част от моето поколение, която не се поддаваше на съветското влияние.

 

През 1970 година Юрий Безменов избягал през Атина в Канада. Известно време е живял и в САЩ. Там, през 1983 г., американският журналист и историк-ревизионист Едуард Грифин заснема интервю с беглеца от „съветския рай“.[205] Откъс от него ви представям.

 

По странно съвпадение, през същата година друг изменник“ – Анатолий Голицин, също офицер от КГБ, най-сетне успява да намери издател за книгата сиНови лъжи на стар глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация“.[206]

 

Преди де ви дам възможност да се запознаете с епизода от интервюто, да уточня, че Юрий Безменов умира през 1993 г. Не можах да науча как. Някои смятат, че смъртта му е била фиктивнаформа на прикритие, за да оцелее и да го оставят на мира.[207]

 

 

 

 

 

The game is overиграта свърши. Вече няма такова свободно място на земята. Да се бяга в Китай, е призив, който звучи откъм лудницата.

 

Вярно, още около четвърт век Западът ще живее материално добре. Но никога повече, както между 1980 и 2007 година. С уговорката, че пришълцитебежанците, „мигрантите“, кандисат да работят. Което съвсем не е сигурно. Много от тях са се завтекли към него, тъй като са чули, че в западните страни може да се живее охолно, без да се бачка. A welfare state социализъм. Държавата – разбирайте – данъкоплатцитесе грижат за социалните нужди на всички.

 

Масово е разпорстранено твърдението, че на Запад не можеш да умреш от глад, ако не го пожелаеш сам. Доста от тамошните младежи са осигурени от своите родители и дори не изпитват необходимост да се трудят. Други, вече второ поколение, страдат от перманентна безработица и няма работни навици. (Освен България, бежанците не желаят и Франция. Страна на безработни, казват…)

 

Досущ като съветския шпионин Юрий Безменов, изпитвах надежда, че в САЩ ще се надигне вълна, която да пометебогатите бизнесмени, с неутолима алчност за печалбииправителството на Big Brother“. С всеки изминал ден те се стопяват. Съмнявам се, че ще настъпи някакъв сезон на масовото недоволство.

 

Sorry.

 

 

 

От истината боли, защото е… истинска

 

 

 

Вярвам, че сте разпознали в разказа и поясненията на Безменов силуетите и на тукашните троловехейтърите на милиционер-комунизЪма, за които „фактите не означават нищо“. Влезли са в обувките на шопа, застанал пред клетката с жирафа. Клатят глави, псуват и гръмогласно твърдят: „Те такова животно нема!“ Приличат на онези „християни“, които вярват на написаното от фарисеите. Ако им речете, че Исус е Бог, а не евреин, искат да им представитекръщелното му свидетелство?!

 

С идиота не се излиза на глава. Той е непобедим.

 

Преди повече от половин век останалата неизвестна канадка Бъфи Сейнт-Мари изпя стихове, сякаш отнасящи се до тях. Шотландският бард Донован ги направи популярни:

 

Той е около 160 сантиметра, но е и 182-а, бие се с ракети и с копия. На цели 31 години е, но е и само на седемнадесет, ала е бил войник от хилядолетия.

 

Той е католик или хиндуист, атеист, джаин, будист, баптист и евреин. Знае, че не бива да убива, но също така – че винаги ще го прави.

 

Той се сражава за Канада, бие се за Франция, води война за САЩ. И се бие за руснаците, но и за Япония. Мисли, че така ще сложи край на всички войни.

 

Сражава се за демокрация, бие се за червените. Казва че го прави все заради всеобщия мир. Той е онзи, който трябва да реши, кой да живее и кой да умре. Но никога не вижда какво е написано по стените

 

Той е универсалният войник и истинската вина е негова, защото вече не получава заповеди от далеч. Те идват от тукот теб и мен. Но, братя, не разбирате ли, че няма как да сложим край на войните така?[208]

 

Според мен песента е посветена на универсалния идиотдегенерата, чието генетично увредено мозъче е задръстено от доктрини, догми и идеологеми. Той не е в състояние да ползва Божия дар мисленебръмчило. Затова теченията го влачат. Където го отведат. Най-често – до ръба на пропастта, под която е бездната.

 

Надявам се, да се съгласите: Трябва да внимаваме с твърденията на покойния Юрий Безменов. Тъй като при шпионите измяната е особено тежко престъпление. Възможно е нещо от изреченото да е пропаганда. Един вид – отплата на беглеца за предоставеното му убежище. И все пак…

 

Онова, което преди 32 години е споделил бившият съветски шпионин, се отнася до действията наамериканци спрямо американци“, както той се изразява. Като от фотографски отпечатък, поставен в проявител, от разказа му постепенно все по-отчетливо изплуват методите на съветската пропагандна машина. Но те, както знаем, са произлезли от западната. И са били предоставени на болшевиките.

 

След съответните корекции и дообогатяванев безмилостната практика на ленинците и сталинците, методиката е била върната обратно. За да бъде внедрявана не само в САЩ, но и в целия Запад. Не случайно тези места все повече наподобяват реалния социализъм. Отвсякъде ми пишат за това. Особено от Съединените щати, които са замислени като съветски.

 

Тази страна, превърната в световна империя, е един от най-ужасните исторически примери. Тя премина от варварство в упадък, без да преживее период на цивилизация.

 

Америка е страна на губещи“ – констатира нюйоркският прокурор и журналист Грег Паласт. – „Това ни е най-доброто. Ние сме плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни.[209]

 

Тазипляваразпростря своята нискочела простащина върху планетата. Тук, в Идиотландия, е още по-страшно! Тъй като идиотите копират и имитират тамошната простащина.

 

Вече знаете, че Путин и Нетаняху се споразумяха за всичко. Втълпяват ви, че за всичко е виновен Кремъл. Преди 26 години беше същото. Но тогава виняха Белия дом.

 

Когато утре Вашингтон, Брюксел и Москва отново се прегърнат, ще имате ли сили да признаете, че за пореден път сте били излъгани? Не разбирате ли, че са ви преподавали изфабрикувана история. Такава, каквато обслужва Техните интереси?

 

Днешният свят не е онзи отпреди четвърт век. Но някои имат сметка да го представят такъв. Или да изкарват, че се връщаме към познатото старо.

 

Докато новото поколение Ротшилдови и сие са различни от предците си. Те са по-лениви и незаинтересувани. Обаче ние все по-малко им трябваме. Ето къде е заровен ключът за шкафа с истината

 

Сътвореният от Тях Европейски съюзосъвременен вариант на Съветския, се разпада пред нашите погледи. Еврото се пропука при първата по-сериозна криза. Шенгенското споразумение е на път да премине в историческите анали. Отдавна пиша, че подготвят разделението на Европа на богат Север и беден Юг. Тези неща вече се срещат не в тази медия, която беше единствена, а в Техните.

 

Нам не е необходим нов „Голям брат“. Също така – няма за кога да го търсим и да вървим по гайдата му. Умряхме. Покойници сме. Когато се движа по улиците на родния ми град, за съжаление – столица, срещам изключително зомбита. Това, че шавате, е като при пилетата и червеите. Те също мърдат след като бъдат посечени

 

Няма как да отречете: Ето какво ви допадаше и го поискахте. Такива потомци създадохте. Отгледахте образцови дегенерати все под крилото на любимата ви Партия-майка. Тя, единствената и „непогрешима“,  се разрои на ята оси, изкуствено вапцани в разнообразни политически разцветки.

 

Вашите рожби поеха от вас нейната щафетатана единствената и непобедима Партия. Те въртят задниците си като калайджии, омазани в различни нюанси на алчно аленото. Одраскате ли някое от тези политически недоносчета, отдолу, под фалшивата, подправена повърхност, ще лъсне червеното, украсено със сърпа, чука и образа на Бафометсатаната.

 

Достатъчно е да погледнете масовата неграмотност. Хора на зряла възраст изобщо не знаят българския език, не познават неговата граматика, техният речник е сведен до четири-пет хиляди думи, достатъчни за оцеляването им. Селяндурската безпросветност завладя България и направи от нея Чалгария. Четене? Не ме разсмивайте? Опера, симфонични концерти? Ще ви попитат: Какво е това?

 

Вгледайте се в репертоарите на театрите. Вижте кои са режисьорите и актьорите – все милиционер-болшевишка паплач. Замръзнали сме в някаква мъртва точка от епохата на социалистическия застой, в който времето наистина беше спряло. Същата недокосната сган мисли, четворилитература, създава филми. Боже мой!

 

Оттогава въртят пред очите ни едни и същи мутри, които разнасят и демонстрират своята долнопробна безвкусица. Ако не са те, прожекторите осветяват наследниците имнравствените и физически уроди от познатите комунистически фамилии. Те са „бизнесмени“, „политици“, „учѐни“, „културтрегери“, в т. ч. „писатели“, „художници“, музиканти“, „артисти“…

 

Медиите си предават като жътварски стомни почти буквално осиновените от правешката принцесачеда. По един или друг начин са ги внедрили на Запад. Само те са талантливи“, „гениални“, „с качества“. Болшевишките привилегии духовно ограбиха нацията, лишиха я от толкова много творци с невероятен потенциал. Тези истински образовани хора с възможности, съвест, чувство за патриотизъм и отговорност пред страната, можеха да оплодят всички сфери на живота. Уви, никой не ги припозна. А е известно, че истински интелигентният е скромен. Не се хвали и самопредлага

 

Идва ли ви наум, защо Кристо не желае да се нарича Христо, както е кръстен? И отказва да разговаря на родния си български. Оставям настрана неизяснения въпрос с начина на постъпването му в Художествената академия и пътищата, по които е напуснал комунистическия рай“. Без скоба – най-малко три пъти съм разговарял с най-малкия му брат, който по времето на социализЪма беше инженер и заместник директор на Моден текстил Албена“. Син на фабрикант – национализиран и изселван, все пак…

 

Познавам състуденти на тогавашния Христо Явашев и негови близки. Виждал съм картини от петдесетте, които е рисувал брилиянтно според постулатите на академичната живопис. Видно е, че се сблъскваме с изключителна дарба. Но той не е виждал абсолютно никаква свобода за изява. Хоризонтите на социалистическия реализъм, в който всички творци бяха длъжни да се вместват, беше тесен, напълно ограничаващ полета на фантазията. Отвъд него не се виждаше нищо. Все едно черна завеса беше паднала около нещастната ни страна. Догматичната атмосфера на идеологически интриги, доноси и несправедливо признание и растеж на некадърните нагодници беше нетърпима.

 

Дали харесвате онова, което Кристо създава, или не, е отделна работа. Всичко опира до познания в сферата на естетиката, историята на изкуствата и до личния допир до произведенията на майсторите през вековете. Свързано е с изграждането на критерии, с оформянето на личен вкус, на особена чувствителност и отношение към изящното. За разлика от сноба, непрестореният ценител на изкуствата влиза в безплътен, неусетен, незабележим диалог с творбите. Такава е „магиятана харесването или не.

 

Едно е сигурно: Без свобода няма шедьоври.

 

Лесно е да разрушите традиции. Трудно е да ги възстановите – във всяка област. Колко пъти през последните хиляда години това е ставало с българите? Като започнете от Борис І, минете през Шишман и Срацимир, войната от 1877-1878 година, 9 септември 1944-а…

 

Затова мостовете, строени преди три десетилетия падат; сгради на по-малко от половин век се сриват. Няма общество. Разногласията надделяват над разбирателството, единомислието и хармонията в отношенията между нашенци. Прекъсната е традициятав семейството, в образованието, в общността. Новитекомунистическите, бяха тъй нехуманни и налагани чрез терор, че не се утвърдиха. Не станаха традиции в истинския смисъл. Доведоха до едно: До ликвидирането на духовността, морала, уважението и добрите обноски.

 

Не веднъж съм споменавал, че идиотите се раждат. Те няма как да проумеят, че са такива. Толкова се намножихаидиот до идиота, мила моя майно льо, че превърнаха родината ни в Идиотландия.

 

Освен за „цялостното ми творчество“, и тази печална констатация послужи на Съвета за електронни медииСЕМ, като повод да санкционира телевизия Евроком“. А тя, на свой ред, спря предаването ми.

 

Изглежда някои в Органа разпознаха себе си в думите ми. И се обидиха

 

 

 

Никой не може да слугува на двама господари[210]

 

 

 

Моля, не се сърдете на мен. Нито веднъж не пожелахте истината да се издигне над лъжата. Не поискахте декомунизация и справедливост. Не усетихте жажда за свобода и достоен, обезпечен живот, постигнат с вашия труд. Не показахте желание, воля и енергия за напредък.

 

Сигурен съм, че сред вас се намират малцина, за които тези слова не важат. Но те проявяват същата пасивност, граничеща с безразличие и апатия. Отчуждението и равнодушието са плодоносният терен, върху който избуяват бурените на троловете. Обезумелите, маниакални хейтъри, нахъсвани от наследствената им увреденостдегенерация. Те са носителите на типичните черти на комунистите: изостаналост, ограниченост, безпросветност, отхвърляне на всичко непознато и непризнато официално. Изтъкани са от злоба и омраза. Да съжителстват с тях е една от най-тежките присъди за нормалните люде.

 

Кой ги роди и възпита в ненавист, без изградена морална ценностна система, противно на Христовия завет? Нима не вие им вдъхнахте духа на опортюнизъм, угодничество, нагаждачество, слагачество? Сами ли се научиха да приемат, че биографията няма значение? Какразбраха“, че произходът, кой, откъде идва, какъв е бил, не играят роля?

 

Господ Бог проповядва обратното. А вие – „вярващите“ – Му противоречите и упорствате във вашата безпринципност, примиренчество и съглашателство! А всички – видите ли – имат право да се променят. Какво изповядвате? Откъде наследниците ви се сдобиха с толкова страх и подлост? Само Партията ли е виновна, или и родителите, квартала, училището, средата?

 

Каквито семена посяхте, такава реколта прибирате. Ето какво заслужихме. Сами. Не се съпротивлявахме. Нямаме никакво намерение да го направим. Не изключвам себе си. И аз можех повече. Но останах със знанието и словото. Ала и с това, че въпреки уволненията, многократната продължителна безработица, спирането на вестниците ми, свалянето от екран, работата без заплата, изкушенията и съдебните преследванияосем или девет на бройнито веднъж не се огънах и съблазних. А вие?

 

Страхът е опасно, покваряващо душата, даже гибелно чувство. То парализира ума, енергията, изпива физическите сили. Неговитепорти са широки, а пътят му е просторен, и води към унищожение; а много са онези, които пътуват по него. О, колко тясна е вратата, и колко труден е пътят, който води към живота; а малцина са онези, които поемат по него

 

Да имахте вяра, колкото синапено зърно[211]

 

Не веднъж съм споменавал: От четиридесетте години на миналия век нашенци демонстрираха непоколебимо, сякаш вродено, естествено желание за неестествена смърт. Е, тя е факт.

 

Първо ни убиваха, после се самоубихме.

 

Perpetuum mobile на дегенерацията.

 

А световната революция напредва. Колкото и да манипулират обществеността, комунистически Китай е доказано първа икономическа сила на земята. В него се произвежда половината от световната промишлена продукция. Западнитеконсерватори“ и „либерали“ не само се мазнят на червените пекински тирани, но инвестират в техния режим.

 

Домораслите ни комунета и ченгета, които съставляваха петата колона на Москва, се престроиха. И сега маршируват под командата на Вашингтон и Брюксел. Но нима не знаете, че веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге? А светът се движи към единната държава с централна банка и всичко останало, която е описана вМанифеста на комунистическата партиянаавторитеКарл Маркс и Фридрих Енгелс.

 

Едва когато човек проумее, че социализмът не е програма за подялба на общественото богатство“ – посочи още през 1970 година американският консерватор и патриот Гари Алън – „а в действителност е метод за обединяване, укрепване и контрол над богатството, изглеждащият на пръв поглед парадокс свръхбогати люде да подпомагат социализма въобще ще престане да му се струва парадокс. Тъкмо обратното, всичко започва да се подрежда логично, дори и техният перфектен инструмент – мегаломаните, които дирят власт на всяка цена. Комунизмът или по-точно социализмът не е движение на угнетените маси, а на икономическия елит. В такъв случай планът на най-посветените заговорници не е да комунизират Съединените щати, а да ги социализират.[212]

 

Най-елементарният буквален факт, доказващ триумфалното шествие на комунизма по света, е, че повече от половината от промишлената продукция на планетата се произвежда в Китайската народна република. Най-малко 50 на сто от сделките с ценни книжа на земята за годишен период се сключват с дялове в китайски компании. В тази държава цялата властполитическа, икономическа, в останалите сфери на животае съсредоточена в ръцете на само една партиякомунистическата. И се държи от нейната върхушканоменклатурата на Китайската комунистическа партия.

 

Останалите страни, които възприемате като „демократични“, се въртят като пумпали край властите в Пекин. Като болонки се мъчат да угаждат на китайските комунисти, белким заслужат поне едно погалване.

 

Дни назад „консервативният“, минаващ за „разумно десенлондонски всекидневник „The Daily Telegraph”, предостави трибуна на посланика на КНР във Великобритания. Изтипоса цитат от излиянието му в заглавие:

 

Китайската икономика ще преодолее тези бури. В интерес на света е да подкрепя страната, докато тя продължава да се отваря, развива и реформира.[213]

 

Да ви го преведа ли? Какво казваше Тато?

 

Как ще решиш проблема? Може да решава тоя, дето има пари, бе. Щом немаш пари, какво ще решиш ти, бе? Ти немаш право да решаваш! [Бурни ръкопляскания.] А ти ще отидеш, да взимаш решение. Ти немаш пари. Па ше се измъкнеш след това.[214]

 

Ако перифразираме „мъдросттана правешкия мангал, ще разберем: Посланикът на Пекин в Лондон е отправил призив за инвестиции. Посланието му, написано в китайската столица или по-скоро в Ascott House, графство Уинг, не е адресирано до всички. Само до онези, които имат парикапитал. Което, след посещението на Си Цзинпин в САЩ, означава само едно: Заповед, която ръководството на интернационалното Братство спуска по фронта: Инвестирайте в Китай!

 

Ce quilтуй то!

 

Очаквам нови капиталови потоци да поемат към Китай. Което обрича насевропейците, а и американците, на задълбочаващ се упадък. Обзалагам се. Идеологиите са за простолюдиетоGoyimВластелините на света имат един богМамон, и един пророкпарите.

 

Подобно на хората, телетата разполагат с някакъв мозък. Той е достатъчен за отредения им бит. Дегенератите, особено по-младите и по-низшите, изживяващи се като „социалисти“, „реформатори“, „гербери“ (каквото и да значи това), „патриоти“, „националисти“, са добичета. Дарени са с някакво сиво вещество. Но то не стига, за да разберат обективната истина, а не съчинената.

 

Поради тази причина ги очаква телешко бъдеще. Като онова, което Добри Джуров и ортаците му шумкари отредили на представител на нещастния вид.

 

Все още се намират умни хора, които не наблюдават само повърхността на световните събития, процеси и явления. Нито жадно поглъщат блудкавите фалшиви биографии на онези фигурикоито Интернационалът пробутва затворци на историята“. Никой от тях не маха пренебрежително с ръка към разкритията на ревизионистите на историята. Не страдат от комплекси за малоценност и имат представа за собствената си цена. Достатъчно мъдри са, за да знаят, че нищо не знаят.

 

Те дълбаят като дренажни кораби надолу, под вълните, навътре в дъното. За да достигнат до истината, която винаги заблестява като злато. Ури Авинери, който призна пълното господство на Израел и евреите над центъра на световната власт“ – САЩ, се кахъреше и с право:

 

Но тази тенденция ме тревожи. Ние приличаме на комарджия, който залага всичките си пари и цялото свое бъдеще на един кон. Добър кон, жребец, който понастоящем няма никакъв конкурент, но все пак – един кон.

 

Неоконсерваторите ще предизвикат продължителен период на хаос в арабския и мюсюлманския свят. Иракската война вече показа, че начина, по който разбират арабската действителност, е ненадежден и съмнителен. Политическите им схващания не издържат проверката. Само бруталната сила спаси техните начинания.

 

Някой ден американците ще се приберат у дома, но ние ще продължим да стоим тук. Налага се да живеем заедно с арабските народи. Хаосът в арабския свят ще застраши нашето бъдеще.

 

Wolfowitz and Co. може и да мечтаят за демократичен, либерален, ционистки Близък изток, влюбен в Америка. Но накрая, в резултат от техните авантюри, нещата могат да се обърнат така, че да имаме един фундаменталистки регион, който ще застрашава самото ни съществуване.[215]

 

Това – на Израел. Написано е през 2003 година и днес звучи пророчески. Тъй като от встъпването на Барак Хюсеин Обама на постадържавен глава на САЩ“, страната става все по-съветска, а бъдещето на Израелвсе по-несигурно. В замяна – 99 на сто от хората по света обедняха значително. Докато 1 процент удвои и дори утрои своето богатство!

 

Thats it. Вот вам. Туй то! Да река ли нещо за положението, Минке?…

 

 

 

Еврейското държавническо мислене

винаги е било негативно – социализъм, комунизъм;

насъскайте низшите класи срещу висшите и си стоплете ръцете[216]

 

 

 

А съществува ли на света истинска империя, над която слънцето никога не залязва? Разбира се – империята на парите! Тя изобщо не заспива. Когато в богатия Запад си лягат, Изтокът, част от който се замогва все повече, се събужда. И както всичко в природата преживява кръговрат, така и елититеинтернационалната номенклатура, ще претърпят изменения.

 

Днес интернационалните банкерите със старозаветни имена владеят тази империя. Но нищо на този свят не трае вечно, нали? Panta Rhei – всичко тече…

 

Преди тридесет години кой е предполагал, че едно съветско еврейско сираче от Саратов, което болшевишката държава проводило да учи в лесотехническия факултет на Ухтинския промишлен институт, ще пазарува на едро имоти и свръхлуксозни предмети в Москва, Лондон, Ню Йорк и Тел Авив?

 

Майка му починала, когато бил едва на годинка. След още три лета неговият баща Арон Нахимович Абрамович от Сиктивкар, в добре известната навремето Автономна съветска република Коми, загинал при трудова злополука като работник на строеж. Дедите му били неимоверно бедни. Скитали от Сибир през Белорусия до Литва

 

Имате ли представа къде се намира Ухта? На 333 километра североизточно от Сиктивкар, не толкова далече от полярния кръг. Но това място, което предците ни биха нарекли „не чуй глас“, е богато нанефт. А лесовъдът комунистически милиардер е просто едно от най-високо платените подставени лица на земята. С кого да го сравня, за да стане по-ясно?

 

Ами да – с Джон Пиърпонт Морган. Досега за неинформираните маси Морган е олицетворение на супер успех и богатство. Така смятали и неговите наследници. Ала истината лъснала fully naked, вполне обнаженная, чисто гола, когато през 1913 година се гътнал. Всичките му предприятия или били фалирали, или се оказали притежание наРотшилдови, неговите господари и финансисти. За потомците-мераклии останала утешителната премия от около милион и половина долара. По онова време все пак гигантска сума, която днес би се равнявала на около милиард и половина![217]

 

Това ще намерят и след лесовъда, губернатор на Чукотка, който се съдеше със своя благодетел, намерения обесен във ваната на английския си дом Борис Березовски – също евреин от СССР.

 

Чак сега ли западните демократизабелязаха, черуските олигарси са в Израел и са приветствани с „добре дошлив обетованата земя“? Това предизвиквало „известни съмнения“.[218] Така ли? И сред кого, ако обичате да ни осветлите?

 

Сред споменатите е „Валери Коган, собственик на летищеДомодедовокрай Москва. Говори се, че това [израелското поданство] му е коствало половин милиард шекели

 

С множество олигарси, принуждавани да избират между това да бъдат за или против Владимир Путин, или между една или друга фракция на биещите се за власт в Украйна, Израел се превърна в неутрална зона, където всички те могат да се съберат, без заплаха от екстрадиция (често мотивирана политически) и без обвинения.[219]

 

Обзалагам се, че поговоркатапарица е царица“, не е съчинена от нашите предци, а от юдеите. Израелците приютяват престъпници от глобален мащаб. Нашенските комунисти изтребваха собствения си народ и неговия елитстопански, политически, културен… И сега тук е насадена представата, че богатият е непременно лош. Така е в безвремието, което последва социализЪма. Но някога най-често това не е било вярно.

 

Откога се е появила ненавистта към заможния, който успява с труда си? В средата на деветнадесетото столетие, когато ратаите на най-богатите – на интернационалния юдеомасонски псевдоелит, изфабрикували израза „чорбаджия изедник“. Малцина могат да го осъзнаят. Дано сте сред тях.

 

За да не си въобрази някой, че кобният час на ционизма е ударил, ще кажа: Рано е, дядо попе! Точно така преди много години моят съмахленец НеноКлоша[220] се обърна към свещеника, докато във Великденската вечер обикаляхме черквата „Свети Георги“. „Отчетоявно бързаше да претупа обреда. И обяви, че Христос е възкръснал,… около 23:45 часа.

 

Така е и днес, но със слуховете за смъртта на ционизма. Твърде преждевременни са. Ето каква заръка дадоха на новия си лидер някои влиятелни лейбъристи:

 

За Джереми Корбин е жизнено важно да установи работещи взаимоотношения с британските евреи.[221]

 

Защо ли?

 

Ама зарежете. Това са… „конспиративни теории“.

 

Стига с историко-политическите разходки. Постоянно сочат с пръст източноевропейците, задето не кандисват на квотите от бежанци. Наричат региона ни „нова Европа“. Сякаш самото название не се е появило някъде из СтранджаБездуховни, недоучили хапльовци. Въпреки несъгласието на някои в Изтока, „демократичноналожиха 120 000 бежанци да бъдат разпределени във всички 28 страни-членки на Европейския съюз.[222] Някой още оспорва ли, че ЕС е СССР?

 

Туземната ни министърка на вътрешните работи Румяна Бъчварова, която по волята на ЦК на БКП е и вицепремиерка, гласувала смнозинството! Кръвта вода не става. Някога журналисти от вестник „Отечествен фронтговореха за баща йглавния редактор Генчо, че едушичка“. С никого не се кара и е винаги съгласен.

 

Познавайки методите на пропагандата, можете да прецените, доколко всичко е вярно и справедливо. Заглавия и публикациите под тях спестяват част от истината. Ето пример:

 

Източният блок ще се противопоставя твърдо срещу мигрантските квоти на Евросъюза. Унгария, Полша, Чешката република и Словакия настояват, че нито финансово, нитокултурноса подготвени да приемат новодошли.[223]

 

Това ли е целият „източен блок“. Може би Румъния и Хърватия, членуващи в Европейския съюз, вече са изхвърлени? Къде остават Македония, Албания, Босна и Херцеговина или новосътвореното Косово? Не споменавам България, понеже тя е извън списъка на нормалните държави. По-скоро не е държава, а територия. Предоставиха я на разграбване от другарите и външните им чорбаджии. Тукашните комунисти са най-жестоките и същевременнонай-преданите на външните си господари. За тях не представлява проблем да ги сменят и да служат на понастоящем валидния, на силния на деня.

 

По-смешни са западнитеполитици“, изпадащи в положение Б.Б. В спортната борба го наричатпартер“. В секса – „коленичене за фелацио“.

 

Ако през последните две седмици бяхте проследили заглавията в англоезичните медии, отнасящи се до американския държавен секретар Джон Кери, щяхте да се посмеете от сърце на неговата шизофрения. Днес е против позицията на Русия, на следващия ден сближава мнението си с това на нейния външен министър Сергей Лавров. Веднъж е против Башар ал-Ассад и неговото оцеляване във властта, друг път е съгласен с Путин, че той може да победи Ислямска държава с обща западно-руска подкрепа… Кой друг, ако не маоистът Кон-Кери заяви, че „в Америка всеки има право да бъде глупав“.[224]

 

Общо взето, медиите – с незначителни изключения – следваха същата линия на психическо раздвоение. Шантава работа!

 

 

 

Никой не напуска дома си, освен ако той не е устата на акула[225]

 

 

 

Навсякъде политиците са като котенца, забавляващи стопаните си. Сайбиите, които ги отглеждат. Понякога господарите им подхвърлят кълбото с прежда надясно, следващ път – наляво; веднъж – напред, после – назад… А те – „миличките героиот челните страници на вестниците и от главните новини на телевизиите, гонят клъбцето за кеф на стопаните си.

 

Къде сме ние – питаха навремето. Имам предвид „източния блок“ – целия. Забравихме ли нашите бежанци или мигранти? Винаги ги е имало. Например до средата на ХХ век политическата имиграция от нашата страна е била изключително на леви терористи и шпиони. Преди всичко към СССР, но и на Запад, макар и за кратко.

 

Те са били преследвани не заради идеи, а за активни подривни действия срещу законната власт. Най-често – за въоръжени бунтове и нападения, взривявания и разрушения. Кога са съграждали, та да ценят плодовете на труда? Разрушители – дегенерати.

 

Какво стана след като палачинката се обърна, както казваме на всекидневен език? Краткотрайно и малобройно поточе от политически имигранти потече към Западна Европа и САЩ. По-късно – от шпиони, проводени от БКП и нейните служби за сигурност. Какви други, ако не ченгета, бяха 99 на сто отжурналиститев радиостанциите BBC, „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, „Deutsche Welle”, „Свобода“?

 

Да вземем Петър Увалиев, Димитър Инкьов, Георги Марков, Димитър Бочев или Владимир Костов – все представители на червената номенклатура, някои членували в БКП, били щатни служители на ДС. Или говорителя на „Гласът на АмерикаАтанас Славов, който се завърна тук едва ли не като триумфатор, разгромил комунизма! А заминал за САЩ… „като преводач на Людмила Живкова и я изоставил. И той беше стрелян като Джери Марков с чадър, но го спасиха.[226]

 

На второто само лумпените вярват още. Както и в „политическото имигрантстванеслед 1945 година. Ако е имало изключения, те са били толкова оскъдни, че само потвърждават правилото. Доста са били подгонени поради двойствения им живот на шпиони. В повечето случаи Западът не помагаше на истинските политически имигранти. Обратното – хрантутеше внедрените. А те ругаеха не само комунистическите режими и комунистите. Отправяха укори – често справедливи, и имаха претенции – също основателни, към Запада. Като това обръщение на Гемето от 1970 година например:

 

Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международната правда на великите демокрации и ООН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупираните от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме, като видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ [през 1956 г.]? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация…? Защо не се помогна на полския народ през 1956 година?[227] Защо не му се помогна сега, през декември 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?[228]

 

Какво не е, както трябва? Наистина: Защо?

 

Както ми обясни Георги Константинов – „Анархията“, добре, ама не те:

 

Адаш, и Георги ДимитровГемето, и Ценко Барев, и „най-видният анархистГеорги Хаджиев – „Хаджията“, онези от Българското освободително движениеБОД, минали през ротата на НАТО в Гермерсхайм, и почти всички останали, веднъж месечно се редяха пред касите на американските, френските или други шпионски служби, за да получат пенсиите си.

 

Мисля, че го написа и в своите имигрантски спомени. В поведението нагероитев имиграция липсва нещо важно и святоморал. Все едно четете за националните герои“ – „иконитеот шейсетте и седемдесетте години на ХІХ век.

 

Разбира се, промъквали са се и икономически имигранти. Те винаги са били най-многои по време на Царството, и на съветска България. Най-грамадниистински вълни, възникнаха след 1988-1989 година. Когато напускането на социалистическия рай стана възможно. И около 2,5 милиона души му обърнаха гръб. Защото при него всичко бешепрекрасно“!

 

Значителен дял от преддесетоноемврийската икономическа имиграция беше обърнала гръб на Номенклатурия легално, чрез сключване на бракове. Тезимигрантиса най-многобройни. Не сме сигурни и никога няма да узнаем, колко от тях също са били внедрени. Като Жорж Ганчев Петрушев – агент „Жорж“, или Атанас Тилев – агент „Румянцев“, да речем.

 

Връзката с днешния ден е начинът на реагиране спрямо имигрантите. Да ви върна година и половина назадкъм събитията на киевския Майдан, бързо обхванали цяла Украйна. Достатъчно съм разяснявал кои сили и по какви причини предизвикаха братоубийствения конфликт. Както обикновено, в него, вместо да станем свидетели на декомунизация, която да прочисти нацията, за пореден път отгоре изплува болшевишко-кагебистката пянаолигарсите, назначени от КПСС и украинския филиал на съветските репресивни органи. Но с одобрението на Интернационала.

 

Какво общо има това с настоящите събития? Колко украинци избягаха в Русия и Полша? Казват – повече от милион! Струват ви се малко? Защото не хлопат на вашите порти. А тези от Афганистан, Близкия изток и Северна Африка са пред вратите ви. Да запитам ли като Гемето: „Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международната правда на великите демокрации“?

 

Някой опитал ли се е да влезе в чепиците на тези бели, руси и синеоки бежанциукраинците. Или може би – „мигранти“? Интересували ли сте се от тяхната участ? Радостна ли е? А от занятията на останалите източноевропейци, тръгнали да дирят Елдорадо на Запад. Кой от тях изкопа гърнето с жълтиците?

 

Английските доктори, зъболекари, медицински сестри имигрират в САЩ и Канада, където все още заплащането на техния труд е в пъти по-високо. Заменят ги източноевропейци. Както предимно поляци обслужват британците в кафенетата, поправят техните водопроводни и канализационни инсталации, така пак те замениха докторите, медсестрите и санитарите в болниците и поликлиниките на Албиона.

 

Как е тук? Животът не търпи вакуум. Изчезващите ни медици, получили образование и с пари от нашите данъци, попълват съответните празни работни места далеч от родината. Икономиките на новите им местонахождения не са похарчили и цент за това, но ползват техните качества и умения. Не е ли своеобразно източване на нашенския бюджет?

 

Да оставим тази тема. Все повече пакистанци и индийци, даже китайци, се настаняват в тукашната официална здравна система. Нещо против?

 

Защо Западът обвинява източноевропейците? Да начертаем контурите на реалната картина в развитие. Като започнем с вековете назад. Тъй като, както съм имал случай да отбележа, мъдрият Луций Сенека завещал:

 

Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum” – „поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.

 

А Ерик Артър Блеър, познат като Джордж Оруел, перифразира максимата по следния начин:

 

Who controls the past controls the future; who controls the present controls the past” – „който владее миналото, владее бъдещето; който владее настоящето, владее и миналото.

 

Ето защо включва борбата – битката за бъдещето!

 

Какъв „морал, демократическа солидарност, човешка и международна правда“? Корпоратокрация е сега, пейте вий, роби, позволявам си да перифразирам стихове, които един отмъкнал от Хайне.

 

Егоизмът и алчността господстват по целия свят. Тези дни българин, съмишленик – поне така смятам – подирил късмета си в страна от Евросъюза, ми писа:

 

Местните винаги гледат първо собствения си интерес. Това не е някаква политическа мъдрост – тук няма такава – просто това е в природата им.

 

Много от тях са емигрирали навремето… и на практика са вече натурализирани. Има диаспора също в Австралия, Южна Африка и Нова Зеландия

 

Засега държавата все още полага усилия да поддържа стандарта на поданиците си. Почти всички притежават и сериозни наследствени имоти. Да дойде тук чужденец и да прави бизнес е много трудно, а може би и невъзможно. Е, китайски ресторанти има все пак… Чужденец, освен това, да получи повишение в службата и/или увеличение на заплатата, е изключително рядко явление.

 

Някои плюсове: … евтини наеми и разходи за консумативи, с институциите се комуникира много по-лесно, отколкото в собствената ми държава.

 

Някои минуси: за чужденците възможностите за развитие и кариера са много ограничени.

 

В епохата на корпоратокрацията, на глобализмаексктремалния интернационализъм, на отмиращите национални държавивсеки си пази територията, държи на своето. Комунистите обявиха патриотизма за фашизъм“. Преследваха го безмилостно и до дупка. Така ни превърнаха в население, най-лесно практикуващо obtenir vos culottes bas pour létrangerизуй гащи пред чужденеца.

 

Прави са правителствата във Варшава, Братислава, Будапеща, Прага да се съпротивляват на квотите за бежанци, които Брюксел – днешната Москва, иска да им наложи. Присъединиха се и властите в Загреб. У нас положението е obtenir vos culottes basизуй гащи.

 

 

 

Страна, която се облагодетелства от продължителна война,

няма как да служи за пример[229]

 

 

 

Ангела Меркел широко разтвори обятията си за пришълците. Нарекоха я „мама Меркел“. После тя – „императрицата на Европа“, първа наруши законите, включващи Шенгенското споразумение. Отмени неговото действие на територията на ФРГ. И спусна желязна завеса на границата между Германия и Австрия. Колинда Грабар-Китарович, президентката на Хърватия, директно я обвини:

 

Ангела Меркел е отговорна за настоящата бежанска криза в Европа“ – заяви президентката на Хърватия. – „Госпожа Меркел ги повика, а сега дърпа ръчната спирачка, заявявайки, че Германия не може да приеме всички тези мигранти.[230]

 

Как така? Простичко. „Интересът клати феса“ е поговорка от древността, а не от империята, основана от Селджук, издънка на хазар-българския род Отоман.[231] Да се вгледаме в действителността, която е резултат на миналото, на историята.

 

Страните от Централна и Западна Европа са били колониални империи и държави. Те имат вековен опит във взаимоотношенията с бежанци от техните колонии. Изградили са необходимата администрация, която никога не е преставала да съществува. Разполагат с инфраструктурата, която да поеме първоначалното настаняване на пришълците. Например домове, здравеопазване, образование, обучение по езика и историята на приемната страна. На моралния им ангажимент към бившите колонии вече се спрях.

 

Не по-маловажно е, че когато през петдесетте и шейсетте години на миналия век тези държави бяха стимулирани (и донякъде излъгани) за бурно икономическо развитие, в тях се появи т. нар. работническа аристокрация. Местните жители отказваха да се занимават с тежък и непривлекателен труд. Имигрантите, главно от Турция, Югославия, Испания, Португалия, Италия, но също така от Алжир, Тунис, Мароко, кандисваха и се захващаха с тези дейности. По този начин бяха формирани трайни малцинства от чужденци, които в една или друга степен са интегрирани, даже асимилирани, в западните общества. Някои – испанци, португалци – се замогнаха и се завърнаха в бащините си огнища. Станаха собственици, предприемачи

 

В момента някъде – например в Германия, се наблюдава дефицит на чиновници в различните администрации. Меркел не случайно заяви, че е готова да приеме 800 000 бежанци. Образованите араби и африканци бързо ще намерят работа и ще се приспособят. Останалите?

 

Да му мислят германците, а не ние.[232] Щом ще царува егоизмът, ние също можем да го проявяваме. Но не толкова спрямо нас самите, колкото към чужденците. Без да нарушаваме техните права, да ги обиждаме и насилваме. Ако имаме врагове, те са сред наскомунистите, земеделците, ченгетата и техните наследници. Ето ги сортовете на лошите дървета, които не могат да дадат добър плод“. И затова Бог ни задължавада ги хвърлим в огън“.[233] Но ние не го правим и страдаме. Хак ни е!

 

Но преди всичко е наложително спешното умиротворяване на регионите, които станаха огнища на пожари, прогонващи цели народи. Не чрез нови войни, а с преговори. В никакъв случай – следващото, което е изява на чиста лудост:

 

 

 

 

 

Време е за дипломация, но истинска и почтена, доколкото тя изобщо допуска това. Като всичкии Западът, и Русия и Китай, и Саудитска Арабия и останалитезагърбят тесните интереси на своите елити и най-вече на онези, които командват всички тях.

 

Допускате ли, че това е възможно? Аз – да. Ще се случи ли? Според мен – не. Интересите на властелините са други, затова и планът не включва подобна цел. По-скоро европейците ще се стопят или ще бъдат претопени сред новодошлите. А Близкият изток трябва да осигури санитарен кордон за безпрепятствено изселване на израелците от Палестина през идущите трийсетина-четиридесет лазарника.

 

Така мисля аз. Не твърдя, че непременно съм прав. Може някои от вас да са по-осведомени.

 

Но в едно съм сигурен: Западът е способен да приеме много бежанци. Ние не. Достатъчен ни е традиционният мултикултуризъм, съчетан с традиционната и придобитата ни мекушавост. Къде другаде ще зърнете черква, джамия и снагога в градски триъгълник със страна от 100 метра? Само в София.

 

Не е ли тъй?

 

Пък и по улиците съветските и източногерманските автомобили са екзотика. Игор Бунич би рекъл, че „и на това сме благодарни“.

 

Аз ще кажа: И това не е малко

 

 

На троловете – тези безмозъчни, злобни, завистливи и мразещи тварихейтъри, мотивирани знайно от кого, препоръчвайте да препрочитат уводните бележки на всяка публикация. Стига да могат. Тази територия на истината не е за тях. Тя е за хора, за човешки същества.

 

Затова: Майната им!

 

Точка.

 

Останалото е мълчание.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този път, специално за щедростта на Илия И. Тр. от Хасково, Светослав Б. от Холандия, Владимир Симеонов от Вакарел, Емил. И. Р. от Сливен, Георги Дж. от Германия, Веселин Н. и Златан В. Ж. от Пловдив, Лиляна П. Р. от град Раковски.

 

Бог да ви въздаде – лично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата. 

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

 

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

 

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 Иван Занев, WEB-дизайнър

Единствено за отстраняване на технически проблеми:

support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] „Barack Obama nominates openly gay man to lead US Army” by David Lawler, Washington, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Saturday, 19 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/11876297/Barack-Obama-nominates-openly-gay-man-to-lead-US-Army.html

[2] „So ein Ferkel!: David Cameron hatte Oralsex mit toter Sau” by Thom Phipps, „Blick.ch”, blick.ch, Zurich, Montag, 21. September 2015 г., online: http://www.blick.ch/news/ausland/so-ein-ferkel-david-cameron-hatte-oralsex-mit-toter-sau-id4186492.html

[3] The Piers Gaveston Society е все още действащ клуб за вечерни тържества, допускащ за членове само мъже. Основан е през 1977 г. в University of Oxford. В него могат да членуват абсолвенти и максимум 12 студенти от по-долните курсове. (Вж. напр. „ David Cameron, a pigs head and a secret society at Oxford University – explained ” by Nadia Khomami, „The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 21 September 2015 г., online: http://www.theguardian.com/politics/2015/sep/21/david-cameron-piers-gaveston-society-what-we-know-oxford-secret)

[4] „A pig, some drugs and a disappointed billionaire: the life of David Cameron” by James Kirkup, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 21 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/david-cameron/11880588/A-pig-some-drugs-and-a-disappointed-billionaire-the-life-of-David-Cameron.html

[5] В който са били Нат Ротшилд, Джордж Осборн, Борис Джонсън, куп банкери и други видни личности на съвременна Британия.

[6] „No dead pigs, no orgies, no champagne fountain: my Piers Gaveston nightmare” by Thom Phipps, „The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 21 September 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/sep/21/dead-pigs-piers-gaveston-piggate-david-cameron

[7] Виктор Юго – „Човекът, който се смее“, превод от френски: Ерма Гечева, 1967 г., Част първа: Морето и нощта, Две въвеждащи глави – I – Урсус, 3.

[8] Вече съм писал, но да напомня: Титлите му са First Secretary of State, което е нещо като първи заместник министър-председател, Chancellor of the Exchequer and Second Lord of the Treasury – управител на хазната и втори лорд на държавното съкровище, депутат в Парламента за Татън.

[9] „Cameron biography: Ashcroft makes new debauchery claims about student days” by Rowena Mason in London and Tom Phillips in Beijing, „The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 21 September 2015 г., online: http://www.theguardian.com/politics/2015/sep/21/david-cameron-pig-head-lord-ashcroft-unofficial-biography-drug-taking-claims

[10] „George Osborne’s flirtation with China is a high-stakes gamble for liberal Britain” by Rafael Behr, „The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 22 September 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/sep/22/george-osborne-china-chancellor-britain-economy?CMP=EMCNEWEML6619I2

[11] Вж. „KGB spies who ‘tried to recruit’ David Cameron were just a ‘gay pick-up’” by Michael Wilkinson, Political Correspondent, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 30 July 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/david-cameron/11772363/KGB-spies-who-tried-to-recruit-David-Cameron-were-just-a-gay-pick-up.html

[12] „Russia Is Trolling the British Prime Minister Over KGB Recruitment Claims” by Charlotte Meredith, „VICE News”, news.vice.com, New York City, July 30, 2015 г., online: https://news.vice.com/article/russia-is-trolling-the-british-prime-minister-over-kgb-recruitment-claims

[13] Вж. „From Putin to Mullah Omar, traces of cold war paranoia still shape our world” by Anne McElvoy, „The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 30 July 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/jul/30/putin-mullah-omar-east-germany-stasi-cold-war-paranoia в: Георги Ихандиев – „Прекрояване – от Тихия океан, в Тихия океан, до… Тихия океан – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 6 август 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BA%D0%B5%D0%B0%D0%BD-%D0%B2-%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%8F-%D0%BE-2#_edn40

[14] Вж. „The David Cameron #piggate storm is a sideshow from the real issues. It’s certainly effective” by Suzanne Moore, „The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 21 September 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/sep/21/david-cameron-piggate-sideshow-dead-pig

[15] Джордж Оруел, цитиран в: Harold Bloom – „George Orwell’s Animal Farm”, Infobase Publishing, New York, NY, 2009 г., стр. 120.

[16] The David Cameron #piggate storm is a sideshow from the real issues. It’s certainly effective” by Suzanne Moore, „The Guardian”, вече цит. съч.

[17] Вж. „The End of History?” by Francis Fukuyama, „The National Interest”, Washington, DC, Summer 1989 г., online: http://www.wesjones.com/eoh.htm

[18] Може и „универсилна“, „всеобща“.

[19] Пак там.

[20] Council on Foreign Relations – CFR.

[21] Вж. напр. Francis Fukuyama, The Freeman Spogli Institute for International Studies at Stanford University, fsi.stanford.edu, Stanford University, Stanford, CA, March 9, 2011 г., online: http://fsi.stanford.edu/people/fukuyama/

[22] Тези момичета и момчета изгарят от алчност и не си поместват пръста, без заплата или хонорар.

[23] Вж. „Defense Fund Raises Money in Libby Case” by Neil A. Lewis, „The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, February 3, 2006 г., online: http://www.nytimes.com/2006/02/03/politics/03libby.html?ex=1179201600&en=a11140c71ce36b81&ei=5070&_r=0

[24] Образец, стандарт, норма, англ.

[25] Вж. „As Trial Begins, Cheney’s Ex-Aide Is Still a Puzzle” by Scott Shane, „The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, January 17, 2007 г., online: http://www.nytimes.com/2007/01/17/washington/17libby.html?ex=1183694400&en=138163e78e91b2e1&ei=5070

[26] „Cheney Aide Will Eat Horse Guts Before He’ll Spill Beans” by Eric Schmitt, Public Lives, „The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, April 30, 2001 г., online: http://www.nytimes.com/2001/04/30/us/public-lives-cheney-aide-will-eat-horse-guts-before-he-ll-spill-beans.html

[27] Вж. напр филма от 2010 г. „Честна игра“ – „Fair Game”, на режисьора Дръг Литмън, изцяло еврейска продукция с участието на Наоми Уотс и Шон Пен.

[28] Студена война, англ. Голда Меир, водеща ционистка, министър-председателка на Израел. (“Today in History… March 17 — Golda Meir, Takes Office as Prime Minister”, edited by Gerald Boerner, Prof. Boerner’s Exploration, boerner.net, Riverside, CA, March 22nd, 2011 г., online: http://www.boerner.net/jboerner/?p=17667)

[29] „Israel and Russia agree military coordination on Syria” by Roland Oliphant, Moscow, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 21 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/middleeast/syria/11880585/Israel-and-Russia-agree-military-coordination-in-Syria.html

[30] Това е свят на лудите, анг. Перифраза на заглавието на песента „Това е един мъжки, мъжки, мъжки свят“ на покойния „баща на соул-музиката“ Джеймс Браун. (Вж. „It’s a Man’s Man’s Man’s World” by James Brown, written by James Brown and Betty Jean Newsome, King Records, Cincinnati, OH, 1966 г.)

[31] Woodrow Wilson – „The New Freedom: A Call for the Emancipation of the Generous. Energies of a People”, Doubleday, Page & Company, New York and Garden City, 1913 г., The Project Gutenberg eBook, стр. 5.

[32] Leon Trotsky – „My Life: The Rise and Fall of a Dictator”, Thornton Butterworth Limited, London 1930 г., стр. 208.

[33] Министерството на външните работи на САЩ.

[34] Antony C. Sutton – „Wall Street and the Bolshevik Revolution”, HTML version created in the United States of America by Studies in Reformed Theology, Wellsville, OH, 2001 г., стр. 27.

[35] Едуард Мандел Хауз (1858–1938) – могъщ американски политик от задкулисието, който служел като дипломат, но бил и съветник на президента Уудроу Уилсън. Публично е известен като Полковник Хауз, макар да нямал военно образование и никакъв опит в армията. След години се оказа, че е бил шпионин на болшевиките, най-вероятно вербуван под влиянието на Ротшилдовия революционен интернационал.

[36] Antony C. Sutton – „Wall Street and the Bolshevik Revolution”, HTML version created in the United States of America by Studies in Reformed Theology, Wellsville, OH, 2001 г., стр. 5.

[37] Вж. Joseph Nedava – „Trotsky and the Jews”, The Jewish Publication  Society of America, Philadelphia, PA, 5732 / 1972 г., стр. 36, 37.

[38] Leon Trotsky – „My Life: The Rise and Fall of a Dictator”, Thornton Butterworth Limited, вече цит. съч., стр. 278-279.

[39] Вж. 009 – Video – KGB CIA Agent Alex Aleksiev – Bulgarian Banks are Exellent and I Love Dyankov and Stanishev в: Георги Ифандиев – „Какво (не) стана? – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 14 юли 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2 или в YouTube от online: https://www.youtube.com/watch?v=oeBNo2is_lI#t=66

[40] По-рано бил татко, а сега е баща. Демократичен. От народната демокрация, рус., англ, накрая испл и фр.

[41] С реакции шепа почтени западни хора на ужасната вест ще ви запозная в следваща публикация.

[42] Вж. „The 15 major spender countries in 2011 (table)”, Stockholm International Peace Research Institute, sipri.org, Stockholm, 2015 г., online: http://www.sipri.org/research/armaments/milex/resultoutput/milex_15

[43] Вж. „After Neoconservatism” by Francis Fukuyama, „The New York Times Magazine”, nytimes.com, New York, NY, February 19, 2006 г., online: http://www.nytimes.com/2006/02/19/magazine/neo.html?ex=1298005200&en=4126fa38fefd80de&ei=5090&partner=rssuserland&emc=rss&_r=0

[44] Вж. Francis Fukuyama в: „The Right Choice?” by TAC Staff, „The American Conservative”, theamericanconservative.com, Washington, DC, November 3, 2008 г., online: http://www.theamericanconservative.com/articles/the-right-choice-2/#fukuyama

[45] Пак там.

[46] Простете, но понеже мога да ценя забележителностите, наясно съм, колко много масоните ценят символите, пръв и комай единствен още миналата година – ден след сделката, съобщих за нея от телевизионния екран. Не го припомням, за да се хваля. А за да разберете, че не плямпам на шукарици, както казват във Видинско.

[47] „Barack Obama will avoid Chinese-owned Waldorf Astoria during UN summit” by Rob Crilly, New York, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 11 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/barackobama/11861054/Barack-Obama-will-avoid-Chinese-owned-Waldorf-Astoria-during-UN-summit.html

[48] Мегаломания.

[49] Параноя или по-точно – парноичен синдром при заболяване от шизофрения – раздвоение на личността.

[50] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., Электронная версия, Киев, 1999 г., стр. 3, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/ Книгата е в архива на автора.

[51] “Is it illegal to have sex with a dead pig? Here’s what the law says about the allegations surrounding David Cameron’s biography” by Myles Jackman, “The Independent”, independent.co.uk, London, Monday, 21 September 2015 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/comment/is-it-illegal-to-have-sex-with-a-dead-pig-heres-what-the-law-says-about-the-allegations-surrounding-10510743.html

[52] “#Piggate suggests power in Britain depends on the manipulations of wealthy men” by Rob Fahey, “The Independent”, independent.co.uk, London, Monday, 21 September 2015 г., online: http://www.independent.co.uk/voices/piggate-suggests-power-in-britain-depends-on-the-manipulations-of-wealthy-men-10511416.html

[53] Арт Кац – „Холокост: Къде беше Бог?“, ЕТ „Утринна звезда“, София, година на издаване не е посочена, вероятно 2002-а, стр. 93. Книгата е в библиотеката на автора. Оригиналът й на английски – в архива му.

[54] Вижте облеклата им, обръщенията към тях и помежду им, и ги сравнете със завето на Спасителя, съхранен в Глава 23 от „Евангелието от Матей“.

[55] „Sorry, but Christianity does not equal The American Dream: As The Pope flies in to visit Uncle Sam, it is mistake to write him off as a Communist, enviro-loon” by Christopher Howse, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 23 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/religion/11882724/Sorry-but-Christianity-does-not-equal-The-American-Dream.html

[56] „Евангелие от Матей“, гл. 6, ст. 19-21. Както е в превода от оригинала на арамейски, направен от д-р Джордж Ламза.

[57] „Sorry, but Christianity does not equal The American Dream: As The Pope flies in to visit Uncle Sam, it is mistake to write him off as a Communist, enviro-loon” by Christopher Howse, „The Telegraph”, вече цит. съч.

[58] Пак там.

[59] Вж. „Евангелие от Матей“, гл. 6, ст. 19.

[60] Вж. „Послание на апостол Юда“, ст. 3. От превода от арамейски на английски – единствено достоверен – направен от д-р Джордж Ламза.

[61] Пак там, гл. 9, ст. 20-22.

[62] Вж. Григорий Климов – „Красная Каббала“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1996 г., стр. 28. Книгата е в библиотеката на автора.

[63] Вж. напр. Федор Михайлович Достоевский – „Ноябрь – Глава первая: II. Самый лакейский случай, какой только может быть“, във: Ф.М. Достоевский – „Собрание сочинений в 15 томах“, Том четырнадцатый – Дневник писателя. 1877, 1880, август 1881, Издательство „Наука“, Санкт-Петербург, 1995 г., стр. 347-348, online: http://www.rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77/314.htm в: Георги Ифандиев – „Истината за Първата петролна война – Част 11“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 8 март 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-7#_edn2

[64] Буквално: „Който за колкото“ – един вид – всекиму според заслугите, лат. В случая най-точно: „според колкото му е акълът“.

[65] Федор Михайлович Достоевский – „Ноябрь – Глава первая: II. Самый лакейский случай, какой только может быть“, във: Ф.М. Достоевский – „Собрание сочинений в 15 томах“, Том четырнадцатый – Дневник писателя. 1877, 1880, август 1881, Издательство „Наука“, Санкт-Петербург, 1995 г., стр. 347-348, online: http://www.rvb.ru/dostoevski/01text/vol14/01journal_77/314.htm

[66] Василий Немирович–Данченко – „Година на война 1877-1878. Дневник на руския кореспондент“, Том 1 и 2, Издателство „Солвек“, София, 2008 г., стр. 282.

[67] Тодор Панов – „Психология на българския народ”, първо издание 1914 г., Университетски издателство „Св. Св. Кирил и Методий”, Велико Търново, 1992 г., стр. 232.

[68] Midhat Pasha published in „La Revue Scientifique de la France et de l’Etranger, Revue des Cours Scientifiques (2nd series), 7/49, 8 June 1878, p. 1152 в: Harry T. Norris – „Islam in the Balkans: religion and society between Europe and the Arab world”, C. Hurst & Co., London, 1993 г., стр. xviii.

[69] Началният стих на песента „Някой, когото да обичаш“ на американската асид-рок група „Jefferson Airplane”, чийто оригинал е на „The Great Society”, 1966 г. (Вж. „Somebody to Love” by Jefferson Airplane”, written by Darby Slick, RCA Victor, New York City, 1967 г.)

[70] Разказва го самият Дочев. Но има и други свидетелства. Например това: Маргарит Мицев, депутат от СДС в 36-ото НС: Костов и Борисов десни? Не, и двамата са леви“, в. „Монитор“, monitor.bg, София, понеделник, 11 май, 2009 г., online: http://www.monitor.bg/article?id=198254

[71] Иван Дочев – „Шест десетилетия борба против комунизма за свободата на България“, Издателство „Пигмалион“, Пловдив, 1995 г., стр. 183. Книгата е в библиотеката на автора.

[72] За неговите „еластични“ граници – по-нататък.

[73] Валери Станков – „Денят на независимостта“, nabore.bg, „Литературен мегдан“, местоположение не е обозначено, 22 септември 2015 г., online: http://www.nabore.bg/statia/denyat-na-nezavisimostta-1961-33 В момента авторът е главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна, която винаги е била в ръцете на съпартийците му от БКП, независимо от абревиатурите на названията на нейните филиалчета. Завършил е… руска филология. Преди 10 ноември е достигал до директорски постове, бил е главен редактор, даже е седял в удобното кресло на заместник-председател на Районния съвет за култура във Варна. Има издадени 5 книги по време на тоталитарния режим.

[74] Подробности за произхода и живота на Хаим Раковер или Кръстьо Раковски в: Георги Ифандиев – „Към хората с незадрямала съвест” (предговор) в: Д-р Йожи Ландовски – „Червена симфония: Протоколите от разпитите на Кристиян (Кръстьо) Раковски по време на следствието в НКВД – януари 1938 г., ИК „Огледало”, София, 2009 г., стр. 5-23.

[75] Кръстьо Раковски – „Русия на изток”, първо издание 1898 г., ИК „Стрелец”, София, 2004 г., стр. 37.

[76] Вж. Branislav Djurdjev – „O knezovima pod turskomupravom”, „storijski casopis”, No 1, 1948 г., стр. 132–57; Milan Vasic „Knezine i knezovi timarlijeu Zvornickom sandzaku u XVI vijeku”, „Godisnjak Istoriskog Drustva Bosne i Hercegovine”, No 10, 1959 г., стр. 247–78; Avdo Suceska – „Tendencijeurazvoju turske lokalne vlasti u Beogradskom pasaluku pred Prvi srpski ustanak”, „Istorijski znacaj Srpske revolucije 1804 godine”, Zbornik radova sa naucnog skupa odrzanog od 3. do 5. juna 1980 г. povodom obelezavanja 175. godisnjice Prvog srpskog ustanka, ed. Vasa Cubrilovic, Belgrade, 198 г., стp. 319–322; Stevan Pavlowitch – „Society in Serbia, 1791–1830” в: „Balkan Society in the Age of Greek Independence”, ed. Richard Clogg, London, 1981 г., стp. 138 в: „The Cambridge History of Turkey”, Volume 3: „The Later Ottoman Empire, 1603–1839”, Edited by Suraiya N. Faroqhi, Cambridge University Press, New York, NY, 2006 г., стр. 160-161.

[77] Вж. Заповед № 2, приписвана на еврейския бог Яхве-Йехова, в който ненормалниците, смятащи се за „християни“, уж вярват.

[78] „The Cambridge History of Turkey”, Volume 3: „The Later Ottoman Empire, 1603–1839”, Edited by Suraiya N. Faroqhi, Cambridge University Press, New York, NY, 2006 г., стр. 161.

[79] „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 33.

[80] Нима не знаете, че Георги Делчев, наричан Гоце, бил изгонен от Военното на Негово величество училище заради социалистическа дейност? Прочее, той се възпротивил на идеята за въстанието. Решението за него било взето без него, тъй като същите разбойници, предрешени като „комити“, го убили.

[81] Томас Джеферсън, третият американски президент, смятан за един от бащите-основатели на САЩ. (Jonah Goldberg – „The Tyranny of Clichés: How Liberals Cheat in the War of Ideas”, Penguin Group, New York, NY, 2012 г., Chapter 10: Dissent.)

[82] От Барутин – названието на родното му село.

[83] Захарий Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 921.

[84] Ангел Горанов – „Въстанието и клането в Батак“, Исторически очерк, София, 1892 г., Глава ІV. Нападение и защита, online: http://pravoslavie.domainbg.com/20/bojco/zashtita.htm

[85] Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, вече цит съч., стр. 910, 918.

[86] Захарий Стоянов – „Христо Ботйов: Опит за биография“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001 г., стр. 52-53. Книгата е в библиотеката на автора. Текстът е смекчен и преиначен от комунистическия „националист“ Николай Хайтов, ненаситен за пари агент на ДС.

[87] Панайот Хитов – „Как станах хайдутин: Спомени от хайдутството”, Издателство „Захарий Стоянов”, София, 2008 г., стр. 187. Книгата е в библиотеката на автора. Това е текстът, цензориран от комунистите. В оригиналния краските са още по-сгъстени.

[88] По онова време цяло богатство.

[89] Пак там, стр. 180.

[90] Пак там, стр. 181.

[91] Христо Кърпачев – „Чавдарци“.

[92] Не, не през носа, а от друго място. Народът го е казал: „Лаком гъз кръв сере…“

[93] Добри и Елена Джуров – „Мургаш”, Четвърто издание, Военно издателство, София, 1983 г., стр. 442. Книгата е в библиотеката на автора.

[94] Вж. „How many did communist regimes murder?” by R.J. Rummel, „Freedom, Democracy, Peace; Power, Democide, and War”, University of Hawaii, hawaii.edu, Honolulu, HI, Table 1: „Communist Democide 1900–1987”, online: http://www.hawaii.edu/powerkills/COM.TAB1.GIF

[95] Добри и Елена Джурови – „Мургаш“, вече цит. съч., стр. 304.

[96] Пак там, стр. 481.

[97] Пак там, стр. 695.

[98] Пак там, стр. 537.

[99] Валери Станков – „Телевизия за глупаци“, afera.bg, Варна, четвъртък, 24 септември 2015 г., online: http://afera.bg/%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d1%83%d0%bf%d0%b0%d1%86%d0%b8.html

[100] Робърт Фрост, американски поет, журналист и общественик. („Quotes By Robert Frost” в: „Biography of Robert Frost”, „Classic Poetry”, Writers-Network.com, poems.writers-network.com, USA, 2015 г., online: http://poems.writers-network.com/poet/robert-frost-3.html)

[101] Stefan Andreev and Elena Grozdanova – „Iz istorijata na rudarstvoto i metalurgijata v balgarskite zemi prez XV–XIX vek”, Sofia, 1993 г. в: „The Cambridge History of Turkey”, Volume 3: „The Later Ottoman Empire, 1603–1839”, Edited by Suraiya N. Faroqhi, Cambridge University Press, New York, NY, 2006 г., стр. 161.

[102] Древна крепост, днес с. Дорково, община Ракитово, Пазарджишка област.

[103] Акад. Константин Иречек  – „История на българите”, с поправки и добавки от самия автор, под редакцията на проф. Петър Хр. Петров, Издателство „Наука и изкуство”, София, 1978 г., стр. 483.

[104] Едно сравнение, фр.

[105] Да, тази Русия, която винаги съм харесвал, фр.

[106] И другите с него, фр.

[107] Федор Михайлович Достоевский – „Бесы“ във: Федор Михайлович Достоевский – „Собрание сочинений в пятнадцати томах“, Том 7, Издательство „Наука“,    Ленинград, 1990 г., Часть вторая, Глава первая – Ночь, ІV; Глава седьмая – Последнее странствование Степана Трофимовича, ІІІ.

[108] „Послание на апостол Юда“, ст. 5.

[109] „Деяния на апостолите“, гл. 23, ст. 6-10. По превода от арамейски.

[110] „Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 32-33.

[111] Стефан Бочев – „Белене: Сказание за концлагерна България“, Фондация „Българска наука и изкуство“, София, 2003 г., стр. 680.

[112] „Църковен вестник“, брой 8, София, 1971 г., стр. 3 в: Стоян Груйчев – „В Служба на антихриста: Из тайните на светия синод“, „Инфомакс – С.Г.“, София, 2001 г., стр. 34-35.

[113] Точно така, в превода на английски от оригиналния арамейски текст думата е „Csar”.

[114] Деяния на апостолите“, гл. 25, ст. 7-8.

[115] Христо Христов – „Досието на Велизар Енчев: От донесения за състуденти до безпределно предан на дружбата с великия Съветски съюз“, desebg.com, София, 24 април 2015 г., online: http://desebg.com/2011-01-06-11-34-55/2261-2015-04-24-11-47-59

[116] Вж. „Евангелие от Лука“, гл. 5, ст. 9.

[117] Христо Христов – „Досието на Велизар Енчев: От донесения за състуденти до безпределно предан на дружбата с великия Съветски съюз“, desebg.com, вече цит. съч.

[118] Пак там.

[119] Пак там.

[120] Пак там.

[121] Свръхсекретния съветски център за ядрени изследвания с ускорител на елементарни частици, разположен в един от т. нар. закрити градове, достъпни единствено за невероятно проверявани и доверени лица. Един от тях – Христофор Събев.

[122] Пак там.

[123] Карел Чапек, чешки писател и хуманист. (Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, „Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html)

[124] „Строго секретно! Справка относно: Изучаване на Велизар Петков Енчев чрез оперативен контакт“, изготвил полк. Хр. Сариев, отпечатано в 1 екземпляр № К 8070, Нап.: ЕГ-1026, 25.07.1985 г., в: Христо Христов – „Досието на Велизар Енчев: От донесения за състуденти до безпределно предан на дружбата с великия Съветски съюз“, desebg.com, вече цит. съч.

[125] Христо Христов – „Досието на Велизар Енчев: От донесения за състуденти до безпределно предан на дружбата с великия Съветски съюз“, desebg.com, вече цит. съч.

[126] Пак там.

[127] Roman от латинското Romanorum – любовна връзка, но също така и римски. Съвременният литературният жанр по-скоро носи названието си от romanz, което на старофренски означавало „разказ в стихове“, а на съвременен – е roman. Обаче до 1660 г. думата ознавала „любовна история“, „любовен разказ“. (Вж. „Romance (n.)”, „The Online Etymology Dictionary”, etymonline.com, Douglas Harper, Lancaster, PA,, 2015 г., online: http://www.etymonline.com/index.php?term=romance)

[128] „Истинската любов не протича равномерно.“ (Западна народна поговорка.) „Ако не бях обичал, все едно не ме е имало.“ (Руска народна пословица.) „Ще се борим за мир дотогава, докато не остане камък върху камък.“ (Съветска народна поговорка.)

[129] Александр Александрович Зиновьев – „Гомо советикус“, Издателство и място на издаването не са посочени – някъде в Западна Европа, 1982 г., стр. 4. Книгата е в архива на автора.

[130] Волен Сидеров – „Автобиография“, сп. „Време“, независимо списание за обществен живот, литература и изкуство, циклостилно издание на Волен Сидеров, брой 1, година първа, София, ноември 1989 в: Невена Стефанова – „Извадки от бележника“, в. „Култура“, брой 32, kultura.bg, София, 23 септември 2005 г., online: http://www.kultura.bg/media/my_html/2382/c-nevena.htm

[131] „Йордан Василев: Натопиха ме в „изнасилването“ на щерка ми Ханка заради Костов!“, едно интервю на Айра Мурад, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, София, 25 юли 2008 г., online: http://www.blitz.bg/article/6182

[132] Вж. доказателствата в: Симеон Нейчев, Владимир Трифонов, Иван Аладжов – „Волен Сидеров между лъжата и истината“, Издателство „Български писател“ ЕООД, София, 2007 г., стр. 16-30.

[133] „Коя е Моника Станишева?“, „Нолигарх“, Антикорупционна и Антимафиотска медия, noligarh.com, София, 26 март 2014 г., online: http://noligarh.com/%D0%BA%D0%BE%D1%8F-%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%B0/

[134] Вж. „Антисемитизъм в България днес“, съставител: Алфред Криспин, ИК „Колибри“, с подкрепата на Организацията на евреите в България „Шалом“ и Институт „Отворено общество“ – София, София, 2004 г.

[135] „САЩ пак отказаха виза на Йосиф Кобзон“, в. „24 часа“, 24 часа онлайн“, 24chasa.bg, София, 26 април 2012 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1346171

[136] Вж. Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 24“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 март 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-24#_edn72

[137] Вж. “Moscow Mosque Opening Brings Leaders Together: Putin joined for mosque opening in Moscow by Turkish, Palestinian leaders” by Associated Press, “U.S. News & World Report”, usnews.com, New York, NY, Wednesday, September 23, 2015 г., online: http://www.usnews.com/news/world/articles/2015/09/23/mosque-opening-in-moscow-attended-by-putin-abbas-erdogan

[138] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Издательство „Пересвет“, Краснодар, 1999 г., вече цит. съч., стр. 3, цялата книга в pdf от online: http://reeed.ru/lib/books/bozhii_narod_/ Книгата е в архива на автора.

[139] Според твърденията на Симеон Балевски, баща на Валери, синът му е членувал 14 години в БКП. Данчо Хаджиев лично ми е доверявал, че е кандидатствал за членство в Партията, но не го приели. Преди това същото се случило и с баща му. Партийните бонзи все се натъквали на някакъв техен „неподходящ“ роднина… Обаче това не му попречило да работи в… Алжир.

[140] Смятан за дегенерат като дядо си, чието име носи, и своя баща на име Кин?!…

[141] „Един медицински факт: Деница Гаджева роди Волен Сидеров-младши“, „Параграф22 Daily”, paragraph22.bg, София, петък, 18 септември 2015 г., online: http://www.paragraph22.bg/22-novini/read/edin-medicinski-fakt-denica-gadjeva-rodi-volen-siderov-mladshi

[142] Както преди няколко месеца припомних, свекърът на Цветанка „Цветелина“ е бил член на РМС от 1944 г., а от 1947 г. се оказал на партийно-организационна работа в Околийския комитет на РМС и ДСНМ в Казанлък и в Окръжния комитет на ДСНМ в Стара Загора. През 1950 г. станал член на БКП. От 1958 до 1964 г. другарят Абаджиев, Иван Стефанович, беше първи секретар на ЦК на ДКМС. През 1962 г. кървавият диктатор Тодор Живков го издигна до член на ЦК на БКП. От 1965 до 1967 г. бе първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Сливен. Сетне оглавяваше Окръжния комитет на БКП във Варна. По това време стана и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. Длъжността секретар на ЦК на БКП получил по настояване на съветските другари през 1971 г. После беше посланик, външнотърговски ръководител…

[143] Станилава Кръстева – „Кристалина Георгиева е новият Почетен гражданин на Добрич“, „Добрич“, dobrich.topnovini.bg, Topnovini.bg, Добрич, сряда, 16 септември 2015 г., online: http://dobrich.topnovini.bg/node/629776

[144] „Пазете се от фалшиви пророци, които идват при вас в агнешки кожи, но отвътре са алчни вълци. Ще ги познаете по плодовете им. Защо? Събират ли грозде от тръни или смокини от магарешки тръни? Така че, всяко добро дърво ражда добри плодове; но едно лошо дърво дава лоши плодове. Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня. Така по плодовете им ще ги познаете.“ („Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 15-20.)

[145] Вж. „National Geographic Atlas of the World”, Tenth Edition, National Geographic Society, Washington, DC, 2014 г.

[146] „CIA World Factbook”, CIA.gov, NationalGeographic.com.

[147] „Azerbaijan”, from Wikipedia, the free encyclopedia, en.wikipedia.org, Wikimedia Foundation, Inc., San Francisco, CA, last modified on 18 September 2015 г., Бележка 5, online: https://en.wikipedia.org/wiki/Azerbaijan#cite_note-5

[148] В детството ми изразът звучеше по-вулгарно – гъза на географията.

[149] Вж. „Why is EU struggling with migrants and asylum?”, BBC News, bbc.com, London, 1 September 2015 г., online: http://www.bbc.com/news/world-europe-24583286

[150] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, вече цит. съч., стр. 6.

[151] Двамата бяха сред първите депутати от СДС. А Каракачанов – и кмет на София. После, той, синът на шумкаря-убиец, чиито имена носи, стана един от „царските хора“, в компанията на Доган, Луджев и пр.

[152] Известен германски вратар. По време на Световното първенство в Испания през 1982 г., като стража на вратата на германския национален отбор, по време на мач контузи и осакати френския футболист Патрик Батистон. Дълго време беше най-мразеният спортист в Европа.

[153] С този израз преди близо трийсет години футболистите от тогавашния отбор „Витоша“ Емил Велев и Божидар Искренов – мои познати, дразнеха новодошлия Петър Михтарски от Горна Джумая.

[154] Вж. „Георги Ифандиев за арменците“, Арменско-български културно-информационен офис, 3 март 2013 г., online: http://www.facebook.com/ArmBgKIOffice/posts/435522219860767 в: Георги Ифандиев – „Един Девети септември не стига или как историята не научи почти никого – Част 5 – Без spiritualité – 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 31 октомври 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-7#_edn43

[155] Всеобщата декларация за правата на човека, ООН, Ню Йорк, 10 декември 1948 г., Членове 13-20.

[156] Джордж Хенри Лууис – английски философ, литературен и театрален критик от ХІХ век. („Guest Opinion: Ted Cruz embodies the American spirit” by Alan Loncar, Special to Digital First Media, „The Oakland Press”, theoaklandpress.com , Oakland, CA, March 24, 2015 г., online: http://www.theoaklandpress.com/opinion/20150324/guest-opinion-ted-cruz-embodies-the-american-spirit)

[157] „Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 12.

[158] “Pope Francis’s speech to Congress”, USA Congress, Washington, DC, Thursday, 24 September 2015, Holy See Press Office, usccb.org, Stato della Città del Vaticano, Thursday, 24 September 2015 г., стр. 3, online: http://www.usccb.org/about/leadership/holy-see/francis/papal-visit-2015/media-resources/upload/11-EN-congressional-address.pdf

[159] В оригинала – “catholic”, което от ІІ век е синоним на “orthodox” и означава „нееретично“, „православно“.

[160] “Conservatives will hate the Pope’s speech to Congress” by Tim Stanley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 24 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/the-pope/11889128/Conservatives-will-hate-the-Popes-speech-to-Congress.html

[161] „Giovine Italia”.

[162] „Сред подривните и революционните движения, създадени от илюминатите (главно чрез европейското масонство на [ложите на] Великия ориент, а не от британското и американското масонство) в края на ХІХ и началото на ХХ век, бяха марксистките и „утопичните“ социалистически организации; анархизмът; синдикализмът; панславизмът; ирланският, италианският и германският „национализъм“; германският империализъм; Парижката комуна; британският „неоимпериализъм“; Фейбианският неосоциализъм и Лениновият болшевизъм.“ („Summary Early History of the Illuminati Master Conspiracy” by William McIlhany, „The New American”, Special Conspiracy issue, The John Birch Society, Appleton, WI, September 16, 1996 г., online: http://www.the7thfire.com/Politics%20and%20History/early_history_of_the_illuminati_conspiracy.htm)

[163] Истински италианци, ит.

[164] Вж. Cecil Roth – „The History of the Jews of Italy”, The Jewish Publication Society of America, Philadelphia, PA, 5706 – 1946 г., стр. 457.

[165] Вж. Nathan Ausubel – „Pictorial History of the Jewish People From Bible Times to Our Own Day Throughout the World”, Crown,, New York, NY, 1953 г., стр. 199.

[166] Вж. напр. Dr. Kaveh Farrokh – „Pan-Turanianism Takes Aim at Azerbaijan: A Geopolitical Agenda”, Pan-Turanianism Takes Aim at Azerbaijan: A Geopolitical Agenda”, „R o z a n e h”,  Monthly English language online magazine with Iran related topics, място на издаване не е указано, November 8, 2005 г., стр. 5, online: http://www.rozanehmagazine.com/NoveDec05/Azerbaijan-Text%5Bnopict%5D.pdf

[167] Италианските масонски ложи в Отоманската империя били събудени от последовател на Мацини на име Емануел Венециано. Същият оглавявал и европейския филиал на еврейската масонска ложа Б’ней Б’рит, както и Universal Israelite Alliance. (Вж. „Palmerston launches Young Turks to permanently control Middle East” by Joseph Brewda, The Schiller Institute – CLC Conference in suburban Washington, DC, on President’s Day weekend, 1994 г., Schiller Institute, Inc., Washington, DC, online: http://www.schillerinstitute.org/conf-iclc/1990s/conf_feb_1994_brewda.html#brewda)

[168] Вж. „Palmerston launches Young Turks to permanently control Middle East” by Joseph Brewda, The Schiller Institute – CLC Conference in suburban Washington, DC, on President’s Day weekend, 1994 г., Schiller Institute, Inc., Washington, DC, online: http://www.schillerinstitute.org/conf-iclc/1990s/conf_feb_1994_brewda.html#brewda

[169] Norman Cohn – „Warrant For Genocide: The Myth of the Jewish World Conspiracy and the Protocols of the Elders of Zion”, Pelican, Harmondsworth, 1970 г., стр. 38.

[170] Вж. „An Unpublished Mazzini Letter” by Arthur R. Hogue, „The Journal of Modern History”, Vol. 28, No. 3, The University of Chicago Press, Chicago, IL, September 1956 г., стp. 266, online: http://links.jstor.org/sici?sici=0022-2801%28195609%2928%3A3%3C266%3AAUML%3E2.0.CO%3B2-X&size=LARGE

[171] Вж. подробности в:  Георги Ифандиев – „Сянката на Цион”, Част І, том 2, Издателство „Юнион-21”,  София, 2006 г.

[172] Пак там.

[173] Dr. Kaveh Farrokh – „Pan-Turanianism Takes Aim at Azerbaijan: A Geopolitical Agenda”, PAN-TURANIANISM TAKES AIM AT AZERBAIJAN: A Geopolitical Agenda”, „R o z a n e h”,  Monthly English language online magazine with Iran related topics, място на издаване не е указано, November 8, 2005 г., стр. 5, online: http://www.rozanehmagazine.com/NoveDec05/Azerbaijan-Text%5Bnopict%5D.pdf

[174] „Palmerston launches Young Turks to permanently control Middle East” by Joseph Brewda, The Schiller Institute – CLC Conference in suburban Washington, DC, on President’s Day weekend, 1994 г., Schiller Institute, Inc., Washington, DC, online: http://www.schillerinstitute.org/conf-iclc/1990s/conf_feb_1994_brewda.html#brewda

[175] Пак там.

[176] Пак там.

[177] Става дума за проект на един от идеолозите на капитализма и на ликвидирането на монархиите Адам Смит, автор на програмния труд на капитализма „Богатството на народите: Изследване на неговата природа и причини“, 1776 г.

[178] Все евреи.

[179] Пак там.

[180] Вж. „Ottoman Sultans and Their Jewish Subjects” by Harry Ojalvo of Istanbul, This data has been provided by the Quincentennial Foundation of Istanbul, From the book: „Ottoman Sultans and Their Jewish Subjects. Quincentennial Foundation”, Istanbul, Turkey, 1999 г. във:  Foundation for the Advancement of Sephardic Studies and Culture, Wednesday, New York, NY, February 7, 2007 г., online: http://www.sephardicstudies.org/sultans1.html

[181] Вж. „Palmerston launches Young Turks to permanently control Middle East” by Joseph Brewda, вече цит. съч.

[182] Пак там.

[183] Вж. напр. „Negado parentesco entre Ariel Sharon e Che Guevara“, „O Globo“, Rio de Janeiro, Brazil, 3 Agosto 2007 г., online: http://oglobo.globo.com/mundo/mat/2007/08/03/297098227.asp; „¿El Che Guevara, primo de Ariel Sharon?“, Clarín.com, Buenos Aires, Argentina, 2004 г., online: http://www.clarin.com/diario/2007/08/04/elmundo/i-04001.htm; „El Che Guevara era primo de Ariel Sharon, segun diario israeli“, derkeiler.com, Saturday, August 4, 2007 г., online: http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Soc/soc.culture.argentina/2007–08/msg00214.html (Забележка: Всички публикации в израелския печат изчезнаха от интернет.)

[184] Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г., стр. 107-108.

[185] Захарий Стоянов – „Непознати страници“, Издателство „Мисъл“, София, 2005 г., стр. 123.

[186] Понеже, поради слабия интерес към медията намирам все по-малко смисъл да ровя из старите книги, предлагам това: Борислав Гърдев – „Несполучилият дуализъм (Пандели Кисимов и Стамболов сондират почвата за българо-турска държава)“, Електронно списание LiterNet, № 10 (59), liternet.bg, Варна, 19 октомври 2004 г., online: http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/istoria/dualizam.htm

[187] Югозападна България, наричана Македония и Югоизточна България, определяна като Източна Тракия.

[188] „Palmerston launches Young Turks to permanently control Middle East” by Joseph Brewda, вече цит. съч.

[189] Правилно Диарбакър.

[190] Арабско племе, което говори на особен диалект и изповядва клон от исляма, наричан исмаилизъм. Най-много са в Ливан, след това в Сирия и малко в Израел.

[191] Джон Саакович Киракосян – „Младотурки перед судом истории“, Издательство „Айастан“, Ереван, 1986 г., Глава пятая: Западные Армяне под пятой младотурок (1908-1914 гг.), online: http://armenianhouse.org/kirakosyan/youngturks-ru/chapter05.html; цялата книга от online: http://armenianhouse.org/kirakosyan/youngturks-ru/contents.html

[192] Feroz Ahmad – „The Young Turks: The Committee of Union and Progress in Turkish Politics, 1908-1914”, The Clarendon Press, Oxford, 1969 г., стр. 16.

[193] Джон Саакович Киракосян – „Младотурки перед судом истории”, Издательство „Айастан”, вече цит. съч.

[194] Мис  Бел погрешно записала Dournme, което не променя смисъла.

[195] Gertrude Bell – „The Diaries”, Gertrude Bell Archive, The University of Newcastle upon Tyne Library, Newcastle upon Tyne, Entry of Tuesday, July 6, 1909 г., online: http://www.gerty.ncl.ac.uk/diaries/d1747.htm

[196] И тримата евреи и ционисти; първият от прочутата юдейска фамилия от Германия Щраус.

[197] Американски юрист, държавник и лобист от еврейски произход. Негови са думите: „Всички знаем, че първите банкери в света – Ротшилдови – са евреи; известно ни е, че те контролират не само паричиния пазар, но освен това и политическите съдбини на европейския свят… Печатът в Европа е контролиран предимно от евреи; водещите редактори са евреи.” („Simon Wolf quotes”, ThinkExist.com Quotations, ThinkExist.com, ThinkExist, 1999-2006 г., online: http://thinkexist.com/quotation/we-all-know-that-the-first-bankers-of-the-world/1188304.html)

[198] „Palmerston launches Young Turks to permanently control Middle East” by Joseph Brewda, вече цит. съч.

[199] Ерик Хофър – американски философ, историк и писател, автор на книги, награден с Медала за свобода (1984). Той нашумява през далечната 1951 г. с изследването си на възникването на тоталитарните режими в Германия и СССР. („Israel’s Peculiar Position” by Eric Hoffer, „Los Angeles Times”, Los Angeles, CA, May 26, 1968 г., в: „Congressional Record”, Volume 151, Congress of US, Government Printing Office, Washington, DC, April 5, 2010 г., стр. 10691, цялата публикация е достъпна за четене от online: https://books.google.bg/books?id=oj5jAMspUfAC&pg=PA10691&lpg=PA10691&dq=where+did+Eric+Hoffer+say+this:+But+in+the+case+of+Israel,+the+displaced+Arabs+have+become+eternal+refugees&source=bl&ots=DzMFFZNzse&sig=TW_Zuiz__3zhuw6A735TGDqyNd8&hl=en&sa=X&ved=0CCcQ6AEwAmoVChMI262fqcCLyAIVyFksCh1bAgnh#v=onepage&q=where%20did%20Eric%20Hoffer%20say%20this%3A%20But%20in%20the%20case%20of%20Israel%2C%20the%20displaced%20Arabs%20have%20become%20eternal%20refugees&f=false)

[200] Вж. Светозар Елдъров – „Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897 – 1912“, Военно издателство „Свети Георги Победоносец“, София, 2002 г., стр. 31-52. Като почти всички историци, авторът е доказан агент на Държавна сигурност.

[201] Вж. напр. „Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.)“, Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Република България, София, 2003 г., online: http://macedonia-history.blogspot.com/2006/11/1944.html в: Георги Ифандиев – „Елегия за отминалото бъдеще – Част 2“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 15 февруари 2015 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-2

[202] Според юдеомасонската митология така наричали главните колони на никога непостроения Соломонов храм. Тъй като самият Соломон не е историческа личност, а литературен герой.

[203] „What Ariel Sharon Said” by IAP News, „Washington Report on Middle East Affairs”, Washington, DC, Wednesday, October 3, 2001 г., online: http://www.davidicke.net/newsroom/asia/israel/101101a.html както и http://www.fpp.co.uk/online/01/10/Sharon3.html или http://www.radioislam.net/islam/english/jewishp/usa/sharon.htm; „Sharon to Peres: „We Control America”: Congressional Pandering to Israel proves him Right” by Mohamed Khodr, „Media Monitors Network”, California, USA, November 20, 2001 г., online: http://www.mediamonitors.net/khodr49.html; „Israeli Outlaws in America: The Case of Rafi Eitan” by Kurt Nimmo, „CounterPunch”, Petrolia, CA, August 23, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/2003/08/23/israeli-outlaws-in-america/; „The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, „CounterPunch”, Petrolia, CA, April 10, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/avnery04102003.html; „Sharon & God”, „New York’s Free Weekly Newspaper”, Volume 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г.;  „Sharon & God”, „The New York’s Free Weekly Newspaper”, Vol. 14, Issue 41, Thursday, October 11, 2001 г.  в:  Георги Ифандиев – „Сянката на Цион”, част ІІ, Издателство „Жарава 2002”, София, 2002 г., стр. 71,  както и  „Interview with Yosef Lapid, Israeli Justice Minister“, „Hard Talk” with Tim Sebastian, BBC World, London, at 17,30 and 20,30 CET; 18,30 и 21,30 часа българско време, Friday, May 16, 2003 г. и др. Всички изброени източници са в архива на автора. Ционистите се опитват да се измъкнат, като обявяват цитата за фалшификат, но този път свидетелите и източниците са много и неумолимо откровени.

[204] „The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, „CounterPunch”, counterpunch.org, Petrolia, CA, April 9, 2003 г., online: http://www.counterpunch.org/2003/04/09/the-night-after/

[205] Издадено е на видеокасета през 1984 г. (Yuri Bezmenov; G. Edward Griffin – “Soviet Subversion of the Free Press: A Conversation with Yuri Bezmenov”, Videotape, American Media, Westlake Village, CA, 1984 г.)

[206] Вж. Anatoliy Golitsyn – “New Lies For Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, Dodd,Mead,and Company, New York City, 1983 г. Книгата – издание от 1990 г., е в архива на автора.

[207] Вж. напр. “Is Yuri Bezmenov still alive?”, “Skeptics Stack Exchange”, skeptics.stackexchange.com, USA, 2015 г., online: http://skeptics.stackexchange.com/questions/26914/is-yuri-bezmenov-still-alive

[208] “Universal Soldier” Buffy Sainte-Marie, written by Buffy Sainte-Marie, LP “It’s My Way!”, Vanguard, New York, NY, 1964 г.; “Universal Soldier” by Donovan, LP “The Universal Soldier”, Pye, London, 1965 г.

[209] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом“, Издателство „Дилок“, София, 2009 г., стр. 369. Книгата е в библиотеката на автора.

[210] Господ Бог Исус Христос. (“Евангелие от Матей“, гл. 6., ст. 24.)

[211] „Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 13-14; гл. 17, ст. 20.

[212] Gary Allen with Larry Abraham – „None Dare Call It Conspiracy: Secret Societies in USA”, Concord Press, Seal Beach, CA, 1971 г., стр. 24. Книгата е в архива на автора.

[213] „China’s economy will weather these storms: It is in the world’s interests to support the country as it continues to open up, develop and reform” by  „The Daily Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 20 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/11877380/Chinas-economy-will-weather-these-storms.html

[214] „Ти немаш право да решаваш“, Ти немаш право да решаваш, YouTube, June 13, 2009 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=UDc7b3kKC2E

[215] „The Night After: The Easier the Victory, the Harder the Peace” by Uri Avnery, „CounterPunch”, вече цит. съч.

[216] Григорий Петрович Климов – „Божий народ“, Издательство и типография „Советская Кубань“, вече цит. съч., стр. 121.

[217] Вж. „The International Mercantile Marine Company: A Financial Analysis” by John J. Clark, Margaret T. Clark, „American Neptune”, A Quarterly Journal of Maritime History and Arts, Vol. 57, No. 2, Salem, MA, Spring 1997 г., стр. 137–154; Steven H. Gittelman – „J. P. Morgan and the Transportation Kings: The Titanic and Other Disasters”, University Press of America, Lanham, Maryland, 2012 г., стр. 302-310.

[218] „Russian oligarchs in Israel – Welcome to the Promised Land: The arrival of big-spending foreign tycoons raises some doubts“, „The Economist”, economist.com, London, Saturday, September, 19th 2015 г., online: http://www.economist.com/news/business/21665071-arrival-big-spending-foreign-tycoons-raises-some-doubts-welcome-promised-land

[219] Пак там.

[220] Прякорът изникна от първите успешни клош-панталони, с които през 1967 година беше успял да се сдобие, благодарение на „Куция бог“ – сръчен и бързо пригаждащ се към модата шивач, който работеше частно, известно как. Така поне външно Нено се равни по британските рок-групи…

[221] „It’s vital for Jeremy Corbyn to establish a working relationship with British Jews“ by Keith Kahn-Harris, „The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 17 September 2015 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2015/sep/17/jeremy-corbyn-british-jews-labour-palestine-jewish?CMP=ema_1364

[222] Вж. „EU quota plan forced through against eastern European states’ wishes” by Matthew Holehouse, Brussels, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 23 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/11883024/Europe-ministers-agree-relocation-of-120000-refugees-by-large-majority.html

[223] „Eastern bloc to stand firm against EU migrant quotas” by Dan Nolan in Tovarnik, Croatia, Alice Philipson in Maribor, Slovenia, and Colin Freeman, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 20 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/11878769/Eastern-bloc-to-stand-firm-against-EU-migrant-quotas.html

[224] Вж. 002 – Video – John Kerry Says Americans have a Right to be Stupid в: Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 24“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 3 март 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-24 или в YouTube: https://www.youtube.com/watch?v=80jm-Oo-dPU

[225] Уорсън Шайър, млада, но вече популярна английска писателка от сомалиско-кенийски произход. (Warsan Shire – „Teaching My Mother How to Give Birth”, Flipped Eye Publishing Ltd, London, 2011 г.)

[226] Милена Нейова – „Христо Илиев – Чарли: Ние сме народ от мрънкачи!“, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 3 юли 2015 г., online: http://glasove.com/vutreshni-glasove/53182-hristo-iliev–charli-nie-sme-narod-ot-mrynkachi-

[227] Почти непознатите вълнения, известни като Познански протест или Размразяването на Гомулка. Владислав Гомулка беше комунистическият лидер на Полската народна република по онова време. Някои автори определят размириците като Полска октомврийска революция. (Вж. напр. Ivan Berend – „Central and Eastern Europe, 1944–1993: Detour from the Periphery to the Periphery”, Cambridge University Press, Cambridge, England, 1999 г., стp. 115-116.) Техните мащаби бяха значително по-малки от унгарските събития, които се развиха по същото време.

[228] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г. М. Димитров: Биография“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1992 г., стр. 229.

[229] Сун Тзъ, китайски генерал от VІ-V век пр.Р.Хр. (Sun Tzu, Sun Zi, Lionel Giles – „The Art of War”, Filiquarian Publishing, LLC., Minneapolis, Minnesota, 2006 г., стр. 9.)

[230] „Croatia president blames Angela Merkel for refugee crisis” by Justin Huggler, Berlin, „The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 22 September 2015 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/germany/angela-merkel/11883426/Croatia-president-blames-Angela-Merkel-for-refugee-crisis.html

[231] Вж. напр. Arthur Koestler – „The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and its Heritage”, Random House, New York, NY, 1976 г., стр. 54-55.

[232] Скандалът с „мръсните тайни“ на корпорацията “Volkswagen” – дългогодишното фалшифициране на проверките за замърсяване на околната среда, постави началото и на германския залез. Принуден да подаде оставка, главният изпълнителен директор Мартин Винтеркорн заключи устата си, но широко разтвори своя портфейл. Единственото, което изрече, беше: „Фолксваген“ се нуждае от ново начало.“ След което, от благодарност за шашмите, истинските босове натъпкаха кесията му с 46 милиона долара – 32 милиона за пенсия, и още 14 милиона във вид на премии за всеотдайната му служба на корпоратокрацията – основна брънка във веригата на световната власт – корпоратокрацията. (Вж. напр. “Volkswagen chief Martin Winterkorn set to get $46m pension after exit” by Anders Melin, “The Sydney Morning Herald”, smh.com.au, Sydney, Thursday, September 24, 2015 г., online: http://www.smh.com.au/business/world-business/volkswagen-chief-martin-winterkorn-set-to-get-46m-pension-after-exit-20150923-gjtp3v.html) Нека напомня, че най-големият автомобилен завод в САЩ – монтажният в Чатануга, щата Тенеси, е именно на “Volkswagen”. Корпорацията продава в Съединените щати изработваните там и в 6 европейски страни марки “Audi”, “Bentley”, “Bugatti”, “Lamborghini”, “Volkswagen”, “Porsche”, “SEAT”, “Škoda”. Сривът на автомобилния гигант ще доведе до загуба на хиляди работни места. Така се започва…

[233] „Евангелие от Матей“, гл. 7, ст. 17-19.