Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

В МОМЕНТА НИКОЙ НЯМА ПОЛЗА ОТ ВОЙНА СРЕЩУ СИРИЯ

 

 

 

Неотдавна получих писмо от хора, с които през последните години си пишехме, без да се познаваме лично. Не беше редовна кореспонденция, тъй като семейната двойка жиееше и работеше в Либия и имаше своите задължения. Двамата гледаха телевизионните предавания, които водех, и по този начин се зароди едно задочно съмишлие, ако мога така да се изразя.

Та в това ново писмо прочетох следното: „Не знам дали Ви писах, но от 5 години сме във Франция. Успяхме да се измъкнем от Либия,  доста по-рано, преди да я нападнат и разрушат. Някои колеги вече се връщат пак там, но казват вече нищо не е същото, както преди – разрушения, анархия, скъпотия, липси… и най-важното несигурност. Ислямска демокрация ми звучи като комунистическа демокрация, каквато всъщност вече 20 години се вихри в България с всичките й извращения.

Когато прочетох тези редове, се сетих за две неща. Първо, моите епистоларни далечни приятели съвсем не изповядват комунизъм, социализъм и т.н. Те са медици. Практични хора, които търсят щастието и искат животът им да премине смислено – в труд, но съпроводен от много приятни моменти.

Второто нещо, за което си спомних, беше предупреждението, което преди повече от година отправи към тунизийците ликвидираният либийски диктатор, имащият право на израелско гражданство Муамар Кадафи. Когато „арабската пролет“, силно напомняща по-ранните „цветни революции“ стартира от северозападната съседка на Либия, идеологът на джамахирията – ислямската „народна република“, рече, че след време комшиите му ще съжаляват за диктатурата на Зин ал Абидин бен Али.

Може би страдащият от неприкрита мегаломания автор на „Третата всемирна теория“, изложена в първата част на неговата „Зелена книга“, не позна съвсем. Понеже от всички страни, през които профуча тайфунът на „арабската пролет“, Тунис е най-омиротворената. Египетските „революционери“ преживяват тежко разочарование. Нищо в земята на древните фараони не е помръднало. А полицията все така безмилостно пердаши на площад „Тахрир“…

Либия е пред разпад, както прогнозираха не един и двама наблюдатели. Бенгази, откъдето започна „бунтът“, вече претендира за независимост. Нищо не е случайно. В този район се намират най-многобройните петролни кладенци. Рано или късно ще има две държави. Може би Бенгази и Триполитания. Дали Мусолини не се кикоти нейде от отвъдното?

Ала настоящите ми усилия не са насочени към обзор на „спонтанните революции“ в част от арабския свят. Нито към онези сили, които винаги подкрепят и двете страни в битките. Въпреки че кадрите на либийскибунтовници“, с лекота управляващи танкове и боравещи с ракети, ще станат христоматиен пример за лицемерие. Сега думата ми е за Сирия.

Там положението е пат, казано на шахматен език. Обаче не е zugzwang. Последното означава „липса на полезен ход“. Повтарям, в година на президентски избори Братството едва ли ще пришпори своя жребец от най-скъпата конюшняБелия дом, да нападне Сирия или Иран. Понякога съдбата се шегува и с най-овластените. Инцидентът с превъртелия американски военен, който преди три дни изби 16 афганистански жени и деца, беше нещо като капак върху гърнето с грижи, което тормози Вашингтон. Още един приток в мелницата на онези, които настояват за спешно изтегляне на войските на НАТО от планинската държава.

Само идиот все още не може да разбере, че Афганистан ще остане такъв, какъвто е. Той отколе е гробище за всеки завоевател, дръзнал да покори тази страна. Пък и да не крием истината – нито Съветите през осемдесетте, нито американците (под НАТО разбирайте тъкмо това) сега, изобщо са възнамерявали да изведат афганците от средновековието, в което може и да се чувстват удобно. Кой знае? И кой има право да определя кое е добро или зло за друг народ?

Да не се лъжем. Ако допреди месеци някои „интернационални лидери“ са се надявали, че сирийското правителство скоро ще падне, значи не са на мястото си. Струва ми се, че такива наивници не се намират. Правят се на каквито не садемагогия и пропаганда. Прав е британският коментатор Патрик Кокбърн в своето заключение, че: „Много страни са готови за това някой да предприеме действия за политическа промяна в Сирия – само дотолкова, доколкото става дума за някой друг, а не за тях.[1]

През това време „великите сили“ си играят на „студена война“. Руският външен министър е изпъчил гърди пред сирийската амбразура, а западните му колеги се правят, че „бронебойни патрони“ за неговата отбрана „няма открити“. Добре, ама само преди два дни на западните обвинения спрямо Москва в пристрастие към братски авторитарен режим, „вездесъщият“ Хенри Кисинджър заяви в интервю за CNN, че „Преди всичко Путин е руски патриот, който  чувства унижението от преживяното през деветдесетте. Той не е настроен антизападноТой силно желае да има стратегическо партньорство със Съединените щати.“![2]

Със снизхождение слушам всякаквиекспертида обсъждат как армията на Дамаск не била като либийската. Как сирийските военни били петорно по-подготвени, а войската имвъоръжена с най-съвременни средства за защита от нападения. Например сирийската противовъздушна отбрана била една от най-добрите в света?!… Кой и кога е наблюдавал как действа тя, за да даде толкова висока оценка?

Сякаш не се нагледахме на кадри с военни молотовки, които дори у нас останаха някъде в петдесетте! И на старомодни съветски танкове, които Кремъл навярно пробутва на Ассад като втора употреба. Както преди две десетилетия нашенските „демократични гении“ вместо да нарежат овехтялото ни едро въоръжение, го „дариха“ на сънародниците ни от т. нар. Бивша югославска република Македония. Даже се разбра кои прибраха комисиона – може би израз на признателност от македонска страна…

Ако решат, за два-три дни, хайде да е за седмица, американските военни ще приключат с режима в Дамаск. И то без да стъпват на древната българска територия Джир или Бал-Истан, или Бал-Иджам, библейски известна като Арамея, а в римската (световната) история останала като Палестиназемята на филистимцитевсъщност на бейнеките, пак наши антични предци. Забравихме ли как Югославия се предаде?

Засега нещата ще останат на пропагандно равнище. От едната страна – Западът и революционерите“, ще настояват, че Ассад е сатрап, истински звяр. Вече се чува как официалният брой на загиналите „цивилни“ с мощни оръжия в ръце – 7500 души, бил силно занижен. Всъщност загиналите надхвърляли 20 000 сирийци.

Който не знае или не помни, да прочете най-новите разкрития за онези „удобни“ събития, прераснали в поводи за далеч по-крупни войни. Например за измамата с уж потопения от германска подводница в Ламанша в нарушение на международното право американски кораб „Съсекс“. В него „загинали американски граждани“.

Бенджамин Фрийдмън, един от най-високопоставените ционисти по онова време, извади истината наяве: „След като войската на генерал Пършинг воюваше в Европа, интригата съвсем се заплете. Набеденият за потънал кораб „Съсекс“ стана „претекст“ за  обявяването на война на Германия от страна на САЩ. Нито „Съсекс“ бе потопен, нито пък американски граждани бяха загинали. Просто САЩ вече участвуваха във войната в Европа, като съюзник на Великобритания. Именно това бе целта на Великобритания и талмудистите по света, които скроиха заговор в своя псевдо-дипломатически престъпен свят. Разкриването на лъжата от страна на Британския флот шокира мнозина високоуважавани англичани. Огромна част от британското общество бе смаяна, когато стана ясно, че „Съсекс“ не е потопяван. Всеки, който иска да посети, разгледа и се убеди със собствените си очи – „Съсекс“ е на разположение. САЩ мобилизираха по време на тази война 4 734 991 души на служба във въоръжените сили. От тях 115 516 бяха убити, а други 202 002 бяха или ранени, или осакатени за цял живот.[3]

Колко пъти трябва да припомням предизвестеното нападение над американския военен флот в Пърл Харбър, вкарал САЩ във Втората световна война? Рузвелт и администрацията му не само знаели предварително за атаката. Вече излязоха документи, които разкриват самите американци се постарали да предизвикат японците. И се надявали императорските военновъздушни сили „да се хванат“. Та Вашингтон да се окаже „жертва“, а не агресор.

Ами инцидента в Тонкинския залив, послужил за повод армията на Съединените щати да започне мащабни военни действия във Виетнам. Днес никой не отрича, че това е било активно мероприятие на американското военно разузнаване. Да споменавам ли атентатие от 11 септември 2001 г., след които Буш обяви „война срещу тероризма“ и нахлу в Афганистан и Ирак.

Искам да кажа, че разпространяваните кадри за зверствата на режима в Дамаск са пропагандно мероприятие. То е точно толкова фалшиво, колкото вече споменатите. Защо всички журналисти и коментатори пропускат да съобщят къде е получил образованието си този „масов убиец“. Доктор Башар ал Ассад е специализирал офталмология вWestern Eye Hospital”, част от веригата от университетски болнициСейнт Мерив Лондон.[4] Впрочем Муамар Кадафи също беше завършил английска военна академияKingdoms Royal Military Academy в Сендхърст.[5] През 1969 г. той извърши Първосептемврийската революция – обикновен военен преврат, току-що завърнал се от Албиона. И първата му работа, след като свали крал Идрис от трона и узурпира властта, бешеда отмени „християнския календар“! Запитайте се: Кой възпита тези момчета? И кои ги поддържаха? Та само допреди две години Кадафи посрещаше като близки приятели френския президент Никола Саркози, тогавашния италиански премиер Силвио Берлускони и британския министър-председател Тони Блеър. Що за двоен стандарт?

И още нещо, което никак не е маловажно. Партията БААС, властвала както в Ирак, така и в Сирия, преследваше комунистите, макар у нас да беше представяна катосоциалистическа“. Тук повече от десетилетие се подвизава някакъв пишман журналист, когото до скоро развеждаха като ябълкарски кон из студиата на ефирките. Обаче никой нито веднъж не спомена, че е работил в изданието на Иракската комунистическа партия. И когато Саддам подгони тамошните болшевики, намери убежище при нашенските.

Представете си, че в Северна Америка „внезапно“ избухне подобна „революция. И въоръжени неизвестно от кого терористични групи започнат да превземат големите градове в САЩ. Какво ще се случи? Имаме опита и спомена от студентските вълнения от 1969 г. На призивите на младежите „Правете любов, а не война“, „Изгаряйте аргументи, а не хора“, „По дяволите, няма да се разотидем“, властта противопостави тежко въоръжени полицаи и войска. Официално, за няколко дена жертвите бяха 14 убити студенти. Ами ако мащабът на протеста беше като този в Сирия?…

Повече от 60 години демократичниятсвят търпи Израел, който осъществява политика на държавен тероризъм спрямо палестинцитеистинските потомци на древните юдеи, коренното население на Палестина. И си затваря очите пред холокоста на тези някога твърде трудолюбиви хора. През 1982 г. същият този Запад се направи, че не забелязва как израелската военщина, подкрепена от финансираните от Тел Авив ливански християнски милиции, извършиха етническо прочистване на окупираните палестински територии. Съвсем по Сталински, избиването на няколко хиляди палестинципредимно старци, жени и деца в бежанските лагери Сабра и Шатила, се превърна встатистика. Къде е моралът?

Не взимам никаква страна – най-малко на наследствен диктатор като Башар ал Ассад. Но не мога да понасям лицемерието и двойните стандарти. Със сигурност дните, месеците или годините на режима в Дамаск са преброени. Но той няма да бъде свален от „революционерите“, сред които със сигурност има бойци от Ал-кайда. А от мизерията и глада.

Перспективата пред тази доскоро процъфтяваща страна са твърде мрачни. Икономическите санкции, налагани от международната общност“, ще се засилват и ще стават още по-всеобхватни. Тежко и горко на нормалните сирийци. Защото диктаторът и неговото обкръжениеедва ли ще почувстват неудобствата. Нека бъдем честни: Ако не бяха същите скрити сили, които определят хода на историята, досега можехме да пъшкаме, впрегнати в каруцата на комунистическата номенклатура. Кой би дръзнал да се противопостави на нейната въоръжена власт? Асвободният святщеше просто да брои жертвите… И да ги преувеличава или намалява в зависимост от интереса. Както постъпва сега със Сирия. Да не споменавам т. нар. холокост – „измамата на ХХ век“…

Онова, което се случва в арабския свят, е предупреждение не само за различните авторитарни властници – крале, шейхове, президенти… Камбаната бие и за всички нас – хората. Лекотота, с която Интернационалът сменя убежденията и позициите си и манипулира цели народи, утре може да се обърне към всяка нация. Пък и нали помните – отдавна няма национални държави. Светът се управлява от корпорациите.

Ако не дай Боже, утре тук стане напечено, нищо чудно фирмената войска на „Газпром“ да окупира България. И никаква „световна общност“ няма да се застъпи за нас. Тъй като корпорациите не признават граници. А средствата за масова информация са в техни ръце.

Дано разбирате, какво искам да кажа…

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители. Ако те ме известят, че желаят, съм готов да публикувам имената им.

За да продължи да съществува и действа тази медия, е необходима вашата щедрост.

Даренията си можете да изпращате на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница. Достатъчно е да натиснете тази позиция и цялата информация ще се покаже.

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

Препоръчвам на всички да посещават и останалите рубрики в тази медия.

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го поиска на посочения адрес на електронната ми поща. Ще го получи напълно свободно.

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Все още можете да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube от: http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3 и във

VBOX7 от: http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

Иван Занев, WEB-дизайнър

 

 

 

 

 

 

 



[1] “Patrick Cockburn: Neither side is winning, no end is in sight”, “The Independent”, independent.co.uk, London, Tuesday, 13 March 2012, online: http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/patrick-cockburn-neither-side-is-winning-no-end-is-in-sight-7563272.html

[2] Вж. “Kissinger on the GOP, Putin and Iran”, Fareed Zakaria GPS, CNN, Atlanta, GE, Sunday, March 10th, 2012 г., online: http://globalpublicsquare.blogs.cnn.com/2012/03/10/watch-gps-kissinger-on-the-gop-putin-and-iran/?hpt=wo_r1

[3] Benjamin H. Freedman – „The Hidden Tyranny“, National Vanguard Books , USA, 1998 г., стр. 8-9, книгата е достъпна в pdf от online: http://www.whale.to/c/hiddenyyranny.pdf

[4] Вж. напр. Flynt Leverett – “Inheriting Syria Bashar’s trial by fire”, Brookings Institution Press, Washington, D.C., 2005 г., стp. 60.

[5] Вж. “The Royal Military Academy Sandhurst’s Archives”, Ministry of Defence, United Kingdom, 2009 г., стp. 1, документът е достъпен в pdf от online: http://www.army.mod.uk/documents/general/rmasarchives.pdf

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...