Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

Еврика! Откриха не Америка, а мястото, където Божият пратеник се е появил във вид на бебе.

 

Защо едва сега? Нищо подобно. Аз знам този факт от десетилетия. Защо 99 на сто от останалите „вярващи“ го узнават едва сега?

 

У нас християнството е било наложено със сила. Това само донякъде обяснява отсъствието на дълбока вяра у българина. На всичко отгоре, то никога не е било истинското – Исусовото – християнство. От римския император Константин насам е разпространяван неговият ерзац – „фарисейският квас“.

 

За това се погрижили двама членове на синедриона. Единият бил убиецът на християни Шаул от градчето Тарс в римската провинция Киликия – древнобългарската хетска област Капдаг,[1] днес в турската провинция Адана. Другият – Йосиф бен Матиаху, който чрез предателства, подлости и нагаждачество се превърнал в римския историк Йосиф Флавий. Благодарение на тези двама фарисеи вече близо две хилядолетия юдейският елит държи човечеството в подчинение.

 

 

 

И се наложи Павел и Варнава, и някои други с тях,

да отидат в Йерусалим при апостолите[2]

 

 

 

Истината е, че в Шауловото, в Павловото изопачено, талмудско, псевдо-християнство, днес вярват предимно онези, които произлизат от атеистични семейства, или люде, отказали се да мислят. Те са родени конформисти. Притежават генно унаследена склонност към манипулации и затова лесно стават религиозни. По същия начин безпрепятствено приемат останалите малко по-съвременни религиозни доктрини, основани върху нехуманните догми на талмудизма – социализма, комунизма, фашизма, либерализма…

 

Както най-рано се явяваха на манифестации, ленински съботници, бригади и прочие т. нар. мероприятия, сега са първи в черквите.  Но и в… синагогите. Както Исус е забелязал и посочил.[3] Вчера поповете са ги кръстили в името на сатаната. Днес даже си позволяват да поучават и да напътстват! Което е нетърпимо. Народът е постановил, че никой не бива да се опитва да продава краставици на бахчеванджия.

 

Ако сте забелязали, в цитата, послужил за вътрешно подзаглавие, Шаул вече е станал Павел, но още не е апостол. Измамата не е заличена достатъчно умело. В изфабрикувания разказ на Шаул той разказва фантазията за това, как Исус Христос се появил и задал унизителния не за Бог, а за вярващите в Него, въпрос:

 

„Шауле, Шауле, защо Ме преследваш?“[4]

 

Подтекстът е, да бъде внушено на юдеите и на вярващите в Христос, че фарисеите притежавали такава власт и сила, та били в състояние да „преследват Бога“! Какво свръхмерно и непоносимо богохулство!

 

Според преданието, Шаул бил придружаван от въоръжена свита. Фарисеят уж зърнал ослепителна светлина и загубил зрението си. Докато „мъжете, които пътуваха с него,… не видяха никакъв човек“.[5] Няма свидетели, доказателства – само голи измишльотини, зле скалъпени басни, бабини деветини…

 

Всичко е фантасмагории за слабоумни.

 

А публикацията, „вдъхновила“ ме за уводното възклицание, прогласява, че почти „никой не отдава особено внимание на Коледа във Витлеем. Няма никакви сергии, на които да продават захаросани ябълки, никакви пищни светлини или украси. Вместо пиесата за Рождеството, плакати рекламират пантомима от „магарето Кофико и приятели“.

 

Това е малкото селце Витлеем в Галилея, разположено в Северен Израел. И за разлика от по-големия и по-известен град Витлеем на Западния бряг, намиращ се на около 160 километра на юг, където всяка година хиляди се тълпят, за да пеят химни за Рождество на „Ясловия площад“,[6] тук взорът не забелязва нито едно коледно дръвче.

 

Въпреки всичко някои настояват, че това парче земя в Северен Израел е фактическото, истинското рождено място на Исус. Едно твърдение, което предизвика ожесточени дебати сред археолозите.

 

„Твърдо съм убеден, че е така“ – казва археологът Авирам Ошри от Израелската служба по античността, когато го запитат, откъде е сигурен, че през всички тези години християните се покланят на погрешния Витлеем.

 

„Нямам никакви съмнения, защото всичко, което е заобикаляло живота на Исус, е било в Галилея и в Кинерет“[7] – заявява той. Като има предвид околните райони в Северен Израел, включително Галилейско море, където се говори, че Исус ходел по водата.“[8]

 

В такъв случай защо тъй дълго лъжеха, че Исус „е роден във Витлеем Юдейски“? Много просто – за да могат самозваните „евреи“, потомците на убийци, крадци, изнасилвачи, пастири и скитници из пустинята, но и на фарисеите и садукеите – собственици на земя, жреци, войници, самопровъзгласили се за „елит“, да налагат своята политическа доктрина – комунизма, във вид на религия – Стар завет, Талмуд и най-реакционната им разновидност – Кабала. Но също така, като прекроят, изопачат, и увредят сериозно Христовото Учение.

 

За да могат поповете, тези еретици, съблазнени от фарисеите, да промиват съзнанието ви, неусетно налагайки своята суетна, антихуманна идея за превъзходството на някакъв народ, „избран“ от невидим,[9] неизвестен, но кръвожаден, изумително жесток безимен „бог“, който се плашел от светлината! А въобразяващите си, че са християни, да целуват ръце на наконтените, добре охранени попове, и да богохулстват. Противно на Божията повеля, сведена до знанието на истински вярващите, на следващите Неговия Завет, която звучи така:

 

„Те [книжниците и фарисеите] налагат тежко бреме и го стоварват върху раменете на хората, но самите те не желаят даже с пръста си да се докоснат до теглилата.

 

А цялата работа, която вършат, е само, за да бъде на показ пред хората; затова разширяват ресните на одеждите си и удължават края на робите си; и харесват челните места на тържествата и предните седалки в синагогите; и да ги поздравяват по улиците, а хората да ги наричат „учителю“.

 

А вие не бива да бъдете наричани „учителю“; защото един е вашият Господ, а всички вие сте братя.

 

И не наричайте никого на земята „отче“, понеже един е вашият Отец на небето.

 

Нито трябва да бъдете наричани „водачи“, тъй като един е водачът ви, Спасителят [Христос].

 

А онзи, който е най-велик сред вас, оставете го да ви бъде слуга [министър]. Защото който се самовъздигне, ще бъде усмирен; а който сам се смирява, ще бъде въздигнат…

 

Вие, глупци и слепци! Кое е по-велико – жертвата или олтарът, на който се извършва жертвоприношението? И който се заклева чрез храма, се заклева чрез него и чрез онзи, който го обитава [сатаната]. А който се заклева чрез небесата, се заклева чрез Божия трон и чрез Онзи, Който седи на него.

 

Проклети да сте вие, книжници и фарисеи, лицемери, задето облагате с десятък джоджена, копъра и кимиона, а сте пропуснали по-важните проблеми на закона, като справедливостта, милостта и заслуженото доверие. Това беше необходимо да сторите, но безспорно го оставихте несвършено.

 

О, слепи водачи, които изстисквате комарите, а поглъщате камилите! Проклети да сте, книжници и фарисеи, двуличници! Вие чистите чашата и чинията отвън, но вътре те са пълни с насилие и неправда.

 

Слепи фарисеи! Първо почиствайте вътрешността на чашата и чинията, та и външността им да може да бъде чиста.

 

Проклети да сте, книжници и фарисеи, лицемери! Защото харесвате белосаните гробници, които изглеждат красиви отвън, но вътре са пълни с кости на мъртъвци и с всички видове поквара. По същия начин външно се показвате пред хората като праведни, но отвътре сте пълни с неправда и притворство.

 

Проклети да сте, книжници и фарисеи, двуличници! Понеже градите гробници на пророците и украсявате гробовете на праведните; и казвате, ако бяхме живели в дните на нашите предци, нямаше да съучастваме с тях в проливането на кръвта на пророците. Сега свидетелствате относно самите себе си; затова, че сте деца на онези, които убиха пророците.

 

Вие също запълнете мярката на бащите си.

 

О, вие змии, и семе на скорпиони! Как можете да избягате от осъждането ви на мъки в ада?“[10]

 

Някой от „вярващите“ следва ли нормите, които нашият Господ Бог Исус Христос ни е завещал?

 

На Пришествието или Рождеството, както и на мястото, където събитието е станало, ще се спра по-обстойно след малко.

 

 

 

Между вас тайно са се промъкнали някои нечестни хора,

които от самото начало заслужиха това порицание.

Това са безбожници, които обърнаха милостта на нашия Бог в похот.[11]

 

 

 

Днес в древна Юдея безчинствата над вярващите в Христос продължават с пълна сила. Неправдите, насилието, даже терорът са политика на властниците от държавата на фарисеите – Израел. В самото навечерие на празника Пришествие Христово израелски военни и полиция се разправиха със сила с палестински младежи, облечени като Дядо Коледа.

 

Репортажът разказва друго. Как „протестиращи палестинци влезли в сблъсък с Израелската армия“?! Но спестява, че всичко това се разиграва на изконната палестинска земя. Даже не на окупирана територия, а в т. нар. Палестинска автономия, където Израел властва също като у дома си. Макар тези земи никога да не са принадлежали на поюдейчените хазари – 99,99 на сто от „еврейското“ населението на ционисткия „рай“!

 

Ще се уверите лично в това, но се налага да изчакате малко.

 

Съвсем скоро след Христовото Разпятие и Възкресение приеманият за апостол Юда е произнесъл следната присъда над изменниците и изопачителите на истинското, първоначалното християнство:

 

„За да наложи правото над всички и да накаже до един онези, които безбожно рушат морала заради техните безбожни и безнравстевни дела, дето безбожно извършиха.“[12]

 

Юда, син на Света Дева Мария, смятан за земен брат на Исус Христос, е съзрял цялата поквара, която юдеите, талмудистите, Шаул от Тарс и някои от останалите самозвани „апостоли“ въвели сред последователите на Господ. Той е бил свидетел на Христовото разпятие. Докоснал се е до възкръсналия Божи Пратеник, Спасителя. Но пред очите му Шаул, който успял да наложи, че е Павел и то „апостол“, и още неколцина с него, разединявали общността, която Господ наредил да бъде формирана. Затова оставил свидетелство.

 

 

 

 

 

Стана ли ясно, или да повторя?

 

„Защото между вас тайно са се промъкнали някои нечестни хора, които от самото начало заслужиха това порицание… Безбожници, които обърнаха милостта на нашия Бог в похот.“[13]

 

Дали вече е достатъчно разбираемо?

 

 

 

Ислямът – от фарисейско творение,

през универсален враг, до нов съюзник?

 

 

 

Американският писател Артър Кац, изоставил юдаизма и приел Кръста, обвинява: „Твърде охотното и мълчаливо съгласие на църквата с юдаизма и скритото признаване на синагогата от нейна страна, като представител на една алтернативна и валидна вяра, е противоположно на апостолското виждане. Това е обезсилило свидетелството на църквата и то повече, отколкото тя си представя, както пред евреите, така и пред останалите народи.“[14]

 

Преди малко повече от две години друг евреин и световно известен творец, американският кинорежисьор Оливър Стоун обяви началото на своя нов проект. Макар и юдей по бащина линия, той никога не е криел възмущението си от надменността на това религиозно мнозинство.

 

Защо „мнозинство“? Понеже обратно на Завета на Исус Христос, самозваните „християни“, особено в САЩ, са приели юдаизма изцяло, напълно. Докато синът на режисьора – Шон – твърде приветлив младеж, е… мюсюлманин! И вече се казва Али.[15]

 

Впрочем уклонът към исляма е нещо обичайно сред елита на „цивилизования“ западен свят. Когато завладявали мюсюлманските страни, мнозина от конквистадорите се сблъсквали с невиждани в културата на техните страни, традиции и обичаи. Ориенталската добронамереност спрямо странника, идващ с мир, религиозната толерантност и почтеността са оставили следи дори в нашите предания. Казано е:

 

„Турчин приятел да имаш.“

 

Това означавало, че той никога няма пръв да те предаде. Тъкмо това привличало западните пътешественици и изследователи. Даже шпионите.

 

Достатъчно е да спомена британския военен диверсант Томас Eдуард Лоурънс (Т. Е. Лоурънс), превърнал се в легенда под името Лоурънс Арабски. Незаконен син на също незаконно родена майка, той отлично обслужвал имперските интереси на семейство Ротшилд в неговата необявена война срещу Високата порта. През Първата световна война Лоурънс лично взривил 79 железопътни моста в Отоманската империя. Вършел го като магьосник, по „вълшебен“ начин. Макар и с разрушени подпори, съоръженията продължавали да стоят, все едно непокътнати. Докато не преминел първият ешелон…[16]

 

Сегашният лондонски кмет Борис Джонсън е етнически турчин, чиито предци, включително и баща му, изповядвали тази религия, умишлено сътворена от фарисеите. Все повече англичани се убеждават, че албиносът също е крипто мюсюлманин. А е твърде вероятно да оглави Консервативната партия и да го назначат за министър-председател. Какво по-подходящо в страна, в която според данните от преброяването на населението, проведено през 2011 г., 2 786 635 души или 4,4 на сто от британците са били мюсюлмани![17] Днес са повече и тенденцията е към бързо увеличаване на техния брой – чрез висока раждаемост и имиграция.

 

Но колцина от вас, които сега смръщено клатят глава по адрес на Шон, сина на кинорежисьора Оливър Стоун, знаят, че провъзгласеният за „най-велик политик на Великобритания за ХХ век“ Уинстън Чърчил бил на крачка от приемането на исляма?

 

„Д-р Доктър, който помагаше на Борис Джонсън за неговата книга „Факторът Чърчил“,[18] каза: „Не много хора са наясно, че Чърчил и Т. Е. Лоурънс бяха приятели. Или че работеха заедно, за да разрешат загадките на заселническите колонии в Близкия изток. Познаването на същността на тези колонии означава, да притежавате ключ за разбирането на британското наследство в Близкия изток.“[19]

 

Цялата работа била свързана със заселването на евреи в Палестина, смятана за… „люлката на юдейската цивилизация“. Първо, не съществува никаква „еврейска цивилизация“. Юдеите, назовавани „ибрю“ – „евреи“, което ще рече „скитници“, били неимоверно изостанало племе. От тях са хартисали единствено човеконенавистните книги „Стар завет“, сборникът от 63 трактата „Талмуд“, кабалистката „Зохар“ и още шепа подобни расистки творби. Те не биха достигнали до нас без фарисея Йосиф Флавий. Нему, на Сталин и Хитлер, наравно с Майер Амшел Бауер – Ротшилд, равините дължат паметник до върха на хълма Цион.

 

Второ, кракът на нито един от предците нва въпросните самозвани „евреи“ никога не е стъпвал в Бал Истан – сетнешната Палестина.

 

Още госпожица и само снаха в проект, през август 1907 г. лейди Гуендолин Бърти писала на Уинстън Спенсър Чърчил:

 

„Ако влезеш в съприкосновение с исляма, е възможно да го приемеш с по-голяма лекота, отколкото изобщо си предполагал. Безтрепетно. Не разбираш ли какво искам да кажа? Бори се срещу това!“

 

В писмо до лейди Литън от същата година Чърчил писал: „Може да ме смяташ за паша (високопоставен чин в Отоманската империя). Бих искал да бъда такъв.“

 

Чърчил бил като обсебен. Което довело него и близкия му приятел Уилфрид С. Блънт, поет и радикален поддръжник на мюсюлманските каузи, до това, в бита си, докато били заедно, да се обличат в арабски дрехи. Д-р Доктър разяснява относно писмото до Лейди Гуендолин: „Чърчил се е сражавал в Судан и на Северозападния фронт в Индия. Затова е имал огромен опит да пребивава в „ислямски райони“.“[20]

 

По онова време бъдещият министър-председател „бил в либералната фаза на своята кариера, като през 1904 г. се прехвърлил в Либералната партия. Често влизал в яростни стълкновения по отношение на имперската политика с твърдоглавите империалисти, като Фредерик Люгард, върховния комисар на Северна Нигерия. Чърчил се противопоставял на Люгардовите военни походи срещу ислямските племена в Северна Нигерия.“[21]

 

Дали ако узнаят това, настоящите ни „антикомунисти“, все бивши членове на БКП и/или сътрудници на нейните репресивни служби за партийна сигурност, няма да заклеймят Чърчил като „комунист“?

 

Който разбира истинското значение на това понятие, е съвсем наясно: Да, сър Уинстън, който ни продаде на кремълския цар-батюшка, на касапина на хора „Чичо Джо“, Йосиф Джугашвили – Сталин, е изповядвал комунизма. Истинския, Ротшилдовия, известен като Марксов. Освен това синът на лорд Спенсър цял живот е бил опортюнист и комунист. Нито повече, нито по-малко.

 

Според д-р Доктър „Чърчил изглежда не само не смятал исляма и християнството за равни – удивително прогресивна стъпка за онова време. Освен това се възхищавал на военната храброст и историята на разширяването на Отоманската империя.

 

През октомври 1940 г., когато Великобритания била изправена пред своето най-тежко изпитание срещу нацистка Германия, Чърчил одобрил план за строителство на джамия в центъра на Лондон и отделил 100 000 лири[22] за осъществяването на проекта. Той продължавал да подкрепя изграждането на зданието, което се превърнало в Лондонската централна джамия в „Риджънт’с Парк“ – с което той се надявал да спечели поддръжката на Великобритания в мюсюлманския свят в решаващ момент – даже пред лицето на обществената критика.

 

През декември 1941 г. той заявил в Камарата на общините: „Мнозина от нашите приятели в мюсюлманските страни из целия Изток вече изразиха своята голяма благодарност за този наш дар.“

 

Подходът на Чърчил може да изглежда лицемерен, поставящ на първо място защитата на Британската империя – която в своя апогей властвала над милиони мюсюлмани из Индия, Египет и Близкия изток.“[23]

 

Евреин по майчина линия, сър Уинстън действително не ценял високо християнството. В своята предстояща книга „Чърчил и ислямския свят: Ориентализъм, империя и дипломация в Близкия изток“[24] д-р Уорън Доктър представя достатъчно доказателства за това, как „семейството на политика го умолявало да не приема исляма“![25]

 

„Неговите представи за ислямистите и за тяхната култура често бяха парадоксални. Бяха изградени от комбинация от империалистически схващания, образувани от типично ориенталски идеали, смесени с уважението, разбирането и великодушието, които беше придобил благодарение на своя опит в началото на военната си кариера – да изгражда перспективи, които са уникално Чърчилови.“

 

Разкритието, че Чърчил е бил силно увлечен от мюсюлманската култура, идва във време, когато напреженията между трите главни монотеистични вярвания – християнството, юдаизма и исляма – са по-големи, отколкото са били през вековете.

 

По ирония, много от разделителните линии между исляма и Запада са вкоренени в света, който Чърчил помогна да бъде оформен след разпада на Отоманската империя, и след преначертаването на границите в Близкия изток след края на Първата световна война.

 

По думите на д-р Доктър, заселническите центрове между колониалните сили в регионите, възникнали с посредничеството на Чърчил съвместно с Т. Е. Лоурънс – „Лоурънс Арабски“ – като негов съветник, родиха Близкия изток, какъвто го знаем, колкото и да ни е неприятно.“[26]

 

Това е Близкият изток, възникнал век по-рано във въображението на Майер Амшел Ротшилд. Той го завещал като неотменима програма на своите петима синове. Като им заповядал, да формират специален фонд за основаване на еврейска държава в Палестина. По този начин се стигнало до унищожителни войни, до сриването на империи, до личното писмо, наречено „Балфурска декларация“. То било възприето като документ, уреждащ международно-правни отношения. Небивал прецедент в историята на човечеството!

 

За един век това лошо дърво избуя съвсем. Плодовете му берем днес. Не по-добра реколта ни очаква и занапред.[27]

 

Фактът че правещия се на „десен“, на близък до „консерваторите“ лондонски вестник “The Daily Telegraph”, препечатва стара статия на социалиста, лейбъриста Тони Блеър, поместена в неизвестното ми списание „Социална Европа“, е многозначителен. Ако не бяха все така опасни, бих нарекъл тезите в нея банални, до болка познати, втръснали. Но явно минават.

 

За какво надуваше тръбата военнопрестъпникът Тони Блеър само преди точно година? Ето поредицата от елементарни лъжи:

 

„Обявата, последвала използването на химически оръжия в Сирия, направено на извънредна спешна среща на военни ръководители от Съединените щати, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Канада, Турция, Саудитска Арабия и Катар в Йордания през тази седмица, е едно добре дошло развитие на нещата. Западната политика е на кръстопът: Коментари или действия; формиране на събития или реагиране на такива.“[28]

 

Какво последва? Понеже лъжата с „иракските оръжия за масово поразяване“ все още пареше, я изоставиха. Но не се впуснаха само в „коментари“. За пореден път последва необявена война. Сега – от най-модерен тип, с използването на т. нар. drones – безпилотни самолети. Даже не си правят труда да оправдават масовите убийства на цивилни от въздуха с циничното „приятелски огън“! Просто убиват. Останалото е статистика, както се е произнесъл „вождът и учителят“ Им товарищ Сталин. Местният Техен поет пък отсъдил: „Какво тук значи някаква си личност?“ Умножете по стотици хиляди неговата философия, която е Тяхна, понеже никога не Ги засяга лично. Нито едно от дечицата Им не е загинало във войните.

 

 

 

Няма никакъв бог и ние сме неговите пророци![29]

 

 

 

Онова, което се надявам да ви е впечатлило, е способността за безметежна смяна на вяра и убеждения, които ляво-десни твари от сорта на Уинстън Чърчил и Тони Блеър притежават. Тази склонност, ако щете качество, е една от характерните им черти, които ги отличават от нормалните, от свестните хора. По тях ги забелязват владетелите на планетата, осмелили се да се вживеят в ролята на земни богове. На практика тези мегаломаниаци са просто слуги на княза на този свят.

 

В случая с „навременната поява“ на сведения, че Чърчил бил на един лакът разстояние от това да наложи чалмата върху едрата си кръгла чутура, и да коленичи молитвено в джамия, е най-обикновена пропаганда. Такива „новини“ изникват винаги, когато е наложително и най-благоприятно за интернационалното Братство.

 

Но невярващите комплексари – най-често това е главната причина за атеизма, редом с погрешното възпитание – по-точно – невъзпитанието, са способни на всякакви гаври. Цитираният в подзаглавието Харолд Блуум, който бил отгледан по правилата на ортодоксалния юдаизъм, твърди:

 

„Където хората не могат да живеят, и боговете не се справят… По-добре е да бъдете сами.“[30]

 

Истинските творци създават продукция за хората, а не за себе си. Лозунгът “l’art pour l’art” – „изкуство заради самото изкуство“, се провалил скоро след като бил издигнат, още в началото на ХІХ век. Но богоборците упорстват. Тяхната цел е разединението на свестните хора, за да властват над тях. Наблюдавайки ги, Николо Макиавели съвсем точно е формулирал Тяхното правило:

 

“Divide et impera!”[31]

 

Вместо да съдят безчестници като горните, казват, че Оливър Стоун бил „противоречив“ творец. Какво пък – пропагандата превърна маниерничещия комплексар Ууди Алън и напълно бездарния манипулатор Стивън Спилбърг във всепризнати знаменитости. Ако изречете това на глас, снобите ще ви затрупат с презрението си.

 

А освен “JFK”, Стоун е записал в творческата си биография сериозни киноразкази, като „Роден на 4 юли“, „Небе и земя“, „Убийци по рождение“, „Никсън“, леко сладникавия „Световният търговски център“ и двусерийния „Уол Стрийт“ и „Уол Стрийт: Парите никога не спят“. Няма да пропусна и “The Doors” – своеобразен разрез на моето поколение.

 

Работил е с актьори от величината на евреите Ал Пачино, Майкъл Дъглас, Никълъс Кейдж, Ник Ноулти, Дарил Хана, Майкъл Кейн, Чарли Шийн, Ричард Драйфъс, Шон Пен, Сиси Спейсък, Уилям Дефо, с гоите – неверниците – сър Антъни Хоупкинс, Кевин Костнър, Том Круз, Мег Райън, Томи Лий Джоунс, Анджелина Джоли, Джон Траволта, Камерън Диас, Зелма Хайек, Вал Килмър, Джим Белуши, Джеймс Ууд, Боб Хоскинс, Дженифър Лопес…

 

През 2010 г. в интервю за лондонския “The Times” евреинът Оливър Стоун заяви, че „втренчването на САЩ в холокоста е продукт на „еврейското господство в медиите“.

 

Ционистите подскочиха до небето! Министърът на разселението и обществената дипломация на Израел, другарят Юли Еделщайн, пощръкля и запретна ръкави да громи режисьора, носител на наградата  „Оскар“, присъждана от Академията за филмово изкуство.

 

„Като оставим настрана липсата на аргументи в неговото изявление“ – гневеше се чифутът с хазарско потекло, – „начинът, по който демонизира еврейския народ може да бъде сравняван с „Протоколите на ционските мъдреци“. Когато човек с положението на Стоун изрича такива неща, това може да доведе само до нова вълна от антисемитизъм, която да навлече реални беди на еврейските общности и отделни лица.“[32]

 

Защо? Понеже Оливър Стоун е изрекъл една очевадна истина? А нима може да се намери по-истинско четиво от сатанизираните „Протоколи на ционските мъдреци“? Какво от тази програма за еврейско господство над човечеството не се изпълнява в живота, както още преди 95 години попитал също набедения в „антисемитизъм“ Хенри Форд? Но те, както обикновено, майсторски се изкарват жертви. Дай Боже всекиму, както става ясно от цитираната публикация в „Йеходот Ахронот“!

 

Израелците пощуряват, когато някой известен евреин започне да вади на светло тайните, които те тъй умело прикриват. Стоун разкрива не само „еврейското господство в медиите“. Той отива по-далече:

 

„В САЩ има огромно еврейско лоби. Тези хора се трудят здраво. Те стоят най-отгоре и проверяват всеки коментар. Това е най-могъщото лоби във Вашингтон. От години Израел прецаква [оригиналният израз е по-цветущ и циничен] външната политика на Съединените щати.“[33]

 

Освен това, като истински антикомунист, режисьорът полюбопитствал защо никой не сравнява броя на жертвите в Съветския съюз – по негово мнение 40 милиона, но ние знаем, че са повече от 60-65 милиона – с тези в „холокоста“?[34]

 

Там ционистите ги е засмъдяло най-силно. Тъй като вече и децата на по-свестните родители са наясно: Масовите изтребления на християни и цели народи в СССР беше дело изключително на зли еврейски умове от болшевишката партия и на еврейските зверове в НКВД.

 

Оливър Стоун не издържа на непосилния натиск на Интернационала. Два дни по-късно „The Wall Street Journal“ помести неговото… извинение. В него се долавя нотка на ирония, но все пак е доста жалко.[35]

 

Затова не вярвах, че ще му стигне куража, та в новата си документална поредица да разкаже истинската история на Америка – изтъкана от злини, омраза, насилия и убийства.

 

Излязох прав, но донякъде. Стоун показа неща, за които до скоро се говореше под сурдинка, както при тоталитарния социализъм. Пропусна много други. Някои – със сигурност поради незнание или отказ да научи. Усеща се и второто. Други – заради цензурата, намерила подходящия си евфемизъм в „политическата коректност“!

 

Въпреки всичко Оливър Стоун, авторът на доста честния филм “JFK”, посветен на разследването на атентата срещу президента Джон Ф. Кенеди, нарежда изопачаването на историята на САЩ като една от причините за заника на американската империя.[36]

 

Вече чувам обидни възгласи, отправени към мен от комунистическите „антикомунисти“. Какво от това? Няма как да убият Божията искра, горяща в душите на истински, на предано вярващите в Христа – на християните.

 

Ама не, все чифутското – сиреч комунистическото – да е! Вярно, че т. нар. Коледна елха няма нищо общо с християнството. Нейното закичване датира от дълбока древност – от българските зимни празници, чието ехо е запазено в сурвакането и маскарадните игри на кукерите.

 

От там е било пренесено в Северозападна Европа, която през късното Средновековие се е обособила в днешните скандинавски страни. Техните народи, без изключение, са произлезли от нашите прадеди във Велика България. Даже Ахмед ибн Фадлан ги е описал като българи – високи, руси, добре сложени, силни мъже и стройни, красиви жени. Поради малоумието ни, всичко това е откраднато и преиначено. По същия метод, с който нашата античност е преработена в някаква „шумеро-акадска култура“ или в безсрамието, наричано „Стар завет“?!

 

Чий завет, другарки и другари? На българския владетел, създател на писменост и затова смятан за пророк Абар-Кам? Който съставителите на т. нар. Библия и на Корана са нарекли, съответно Аврам и Ибрахим!

 

И така, макар и нехристиянски символ, от ХІХ век вечно зеленото дръвче – елхата, се е превърнала в един от основните външни белези – декори – при честването на Рождество Христово, което всъщност е Божие Пришествие. За да омаловажат и даже да осквернят напълно и това, не се посвениха да обявят елхичката за… „сексистка играчка“!

 

Френски феминистки тайно напъхали бележки в детски играчки – от кукли Барби до пластмасови автоматични пистолети. На тях било написано: „Тази играчка е сексистка“!

 

Операцията е дело на групировката “FièrEs”. Тя признала, че е успяла да пробута 500 такива листчета в играчки, продавани в десетина парижки магазина.

 

Накрая съвременните мъжемразки или суфражетки, както желаете, изкарали даже коледното дръвче… „сексистки символ“. Наподобявал….. „навирен мъжки полов член“?![37]

 

Да завидите на развинтената им фантазия! Толкова извратено мислене могат да имат единствено такива патологично увредени, перверзни същества!

 

В същото време направиха невероятна реклама на холивудския филм „Интервюто“. Ник Габлър, когото до скоро сякаш бяха забравили, а всъщност – забранили, определи това като: „Горчива холивудска гражданска война“.[38]

 

Габлър беше отритнат заради своята книга, озаглавена „Тяхната собствена империя: Как евреите изобретиха Холивуд“![39] В нея разкри идеологическо-финансовите мотиви на създателите на страната на фантазиите, които до един са еврейски имигранти от Руската империя. Нарочиха го за… „антисемит“![40]

 

Но не само това. Авторът свали маските от мутрите на крупни „акционери, управители и директори на фирми от Източното крайбрежие на САЩ, които бяха истинските сили зад кино-продуцентите. Някои епизоди съдържат цитати на различни еврейски лобистки групировки, които също са повлияли върху съдържанието на филмите. Няколко глави са посветени на показанията на холивудските ръководители по време на разследванията на еврейското и комунистическото влияние в киното през четиридесетте и петдесетте години, осъществено от комисии на Конгреса.“[41]

 

По онова време за американската
общественост комунизъм и еврейство са били тъждествени понятия. Допускате ли, че е било грешка или съвпадение? Защо и как стана така, та днес това вече минава за…. „конспиративна теория“?

 

Да припомням ли гилдиите на продуцентите, на сценаристите, на режисьорите и на актьорите – истински гнезда на зараза, от които комунистическият бацил е плъзнал из целите Съединени щати. Нали по онова време Федералното бюро за разследване е приклещило шефа на актьорския синдикат, младия треторазреден актьор, но убеден социалист Роналд Рейгън. И като е приложило спрямо него принципа на моркова и тоягата, ФБР го принудило да донася срещу своите колеги.[42]

 

Нийл Габлър за пореден път повдигна завесата, укриваща действителността. Холивуд вече не е само еврейска собственост. Корпорацията, произвела спорния филм „Интервюто“ се нарича “Sony”. Колкото и условна да е нейната японска принадлежност, все пак най-големите дялове в нея са притежание на поданици на императора. Китай и Южна Корея държат повече от половината производствени мощности на целулоидната фабрика за илюзии Холивуд, която превърна киноизкуството в индустрия.

 

А САЩ са толкова немощни, та на равнище Бела куча, както сърбите наричат резиденцията на техния черен президент, провисиха ръце и не успяха да реагират адекватно на севернокорейските призиви за съвместно разследване на хакерския инцидент с “The Interview”.

 

 

 

Едно истинско чудо, за да бъде признато по света през атеистична епоха,

трябва да претендира, че е измама[43]

 

 

 

По същия начин си крият главите в пясъка, когато стане дума за това, че „обезглавяванията на пленници“, задържани от Ислямска държава, всъщност са инсценировки, заснети в Холивуд. Те са част от пропагандната война за всяване на ужас и за печелене на привърженици на насилието, каквито бяха „оръжията за масово унищожение“ на Ирак и „връзките на Саддам Хюсеин с Ал Кайда“.

 

От Пхенян швейцарският възпитаник и комунистически диктатор Ким Чен Ун предложи на Вашингтон точно това – съвместно разследване. Като заплаши, че ако Обама не приеме, ще признае своята измама. И ще заслужи атаки навсякъде по света, в това число и на собствената му територия. Което по еврейско-американския пропаганден обичай беше превърнато в насаждане на страх. Един вид: Пазете се – севернокорейските комунисти ще ни ударят. Възможно е даже и с атомна бомба?!

 

Не глупост, а лудост! По същия начин обезглавяване, извършено от ислямски боец на един единствен пленник, е „зверство“ и „варварвство“. Но изтреблението на десетки хиляди невинни цивилни, сред които толкова много деца, с бомбардировки от безпилотни самолети, не е. То е нещо… „добро“. Защото така другарят Сталин е научил своите последователи във Вашингтон, Лондон, Берлин, Париж, Мадрид, Рим, Брюксел, Тел Авив, Варшава, Талин и даже в София. Убийството на човек е трагедия. На милиони – статистика!

 

Намериха се почтени коментатори, които разкриха падението на официална Америка и на нейния терористичен комунистически режим.

 

„Сони“ и филмовата промишленост разкриха нещо, което никога не бяхме чували: терористите побеждават.“[44]

 

И ни осветлиха, че младоженецът „Джордж Клуни знае защо беше цялото приятелско боричкане. Тъжно е, че никой друг от играчите в Холивуд не посмя да се изправи и да говори свободно…

 

[В отворено писмо Клуни] посочи, че хакерите са придобили лична информация, включително медицински досиета, домашни адреси и номера на социалните осигуровки на десетки хиляди служители на “Sony”. Той заявява:

 

„Хакерите едновременно отправиха искания и заплахи… Техните заплахи варират от лични – по-добре е да се държите разумно – до заплаха с причиняване на физически щети – не само вие, но и вашите семейства са застрашени… Освен това в своето изявление хакерите настояват, че онова, което са причинили досега, е само малка част от по-нататъшен план.“…

 

А знаете ли, кой подписа писмото, макар то да беше приписано на Клуни – една важна, сериозна холивудска фигура, за която никой не може да каже лоша дума? Никой. НИКОЙ!“[45]

 

Авторката не намеква, а посочва: Писмото е дело на босовете в бизнеса. Хакването – също. И се позовава на друг „авторитет“, който често сменява своето мнение и политически позиции:

 

„Като обсъжда как САЩ биха могли да отговорят, бившият държавен секретар Колин Пауъл посочи, че „ние по-скоро сме ограничени в онова, което можем да направим на Северна Корея, до това, което вече сме сторили“. Ако понастоящем корпорации като “Sony” са фронтовата линия, то тогава – добре дошли в новия храбър свят.

 

Навярно все пак най-ужасният аспект на тази история е това, което бързо се представя като спонтанното, неосъзнато осъвременяване на врага. Дали е валидна популярната представа за Северна Корея като за твърдо изостанал комичен злодей от типа на „Д-р Зло“?[46] С изключение на – нали знаете – ядрените оръжия и масовите нарушения на човешките права?  Това прилича на стара манджа. Безспорно става дума за най-модерното терористично нападение, което светът е виждал досега. А неговото значение може да бъде екстраполирано в нещо, което е опустошително за цивилизацията.”[47]

 

Аз пък съм готов да се обзаложа, че цялата „драма“ няма нищо общо с Пхенян. Фактите доказват, че съм прав. Само през първия ден на прожекциите му – на връх Коледа, филмът донесе 1 милион долара на “Sony Pictures”![48]

 

Във видеорепортажа, част от цитираната публикация, са показани редови американски идиоти, чакали цяла нощ за билети. На излизане те споделят, че се почувствали „повече патриоти“. И са готови да прахосат празника в знак на подкрепа на „американските момчета, които защитават нашите интереси по целия свят“?!

 

Защо ли тогава не преименуват планетата на Еврейски съветски американски щати?

 

Какъв триумф на тъпотата! Простакът няма как да проумее, че тези „американски момчета“ са чиста проба терористи в униформи. И бранят интересите на върховите десетина процента от населението на САЩ, на комунистическата номенклатура.

 

Както там, така и тук народните маси не са в състояние да разберат какво точно представлява комунизмът. Че той не е онзи държавен капитализъм под властта на една единствена партия, упражнявана чрез насилие. Това беше социализъм.

 

Масовият малоумник е един и същ навсякъде. В края на въпросния репортаж се казва:

 

„Това е реклама, която не може да се купи с никакви пари!“[49]

 

Всичко е par excellence холивудска пропагандно-рекламна акция, в която САЩ изгубиха поредния светъл щрих върху техния потъмняващ образ на загиваща болшевишка империя. Те са огромна тирания, скрита зад измамите на избори в рамките на фалшива „демокрация“. Ако всичко е истина, терористите наистина триумфират. Но кой им предостави технологиите и техниката? Защо американските и останалите западни и японски корпорации просто не изключат Северна Корея от достъп до съвременните научни постижения?

 

Накрая даже американски медии, несъгласни с официалната линия на комунистическия режим в САЩ, огласиха:

 

„Отново излъгани:

 

Не, Северна Корея не хакна „Сони“! ФБР и президентът може да твърдят, че „отшелническото царство“ е виновно за намесата в най-печелившата мрежа, извършвана някога. Обаче почти всички улики сочат в друга посока.“[50]

 

 

Не ви ли писна от един и същ сценарий?

 

Жалко е наистина. Ще удари часът, в който ще узнаем, че диктаторите в Пхенян също са действали в синхрон с тези в Москва, Вашингтон, Лондон, Париж… Както се оказа преди четвърт век в Източна Европа, или само преди две седмици с Куба. Западът е деспотичен, горе-долу колкото някогашните сатрапии в съветски блок. Но е хилядократно по-лицемерен и перфиден.

 

Правото на неосъдените му жители да пътуват е една от разликите. За жалост, то също намалява и поради различни причини. Докато възможността всеки да бъде хвърлен зад решетките на множащите се частни затвори, за да бъде превърнат в роб на корпорациите, вече гони съотношението 50:50![51]

 

Докато се разиграваше етюдът с „Интервюто“, израелци пердашеха на воля палестинци, облечени като Дядо Коледа. Кой да обърне внимание? Изкараха го провокация?! Макар инцидентът да стана не на израелска, даже не на окупирана от ционисткия агресор територия, а във Витлеем, който е на Западния бряг на река Йордан. Част от „палестинската автономия“! Която е такава само на хартия.

 

Вижте.

 

 

 

 

 

На кого му пука? Християнството е… юдео-християнство?! Европейската цивилизация – „християно-еврейска“?! С такива лозунги и възгласи демонстрират хиляди германци по улиците на Дрезден.

 

Комунизъм. Той никога не е напускал бившите източни земи. Но се настани в президентството и в канцлерството на ФРГ. Всъщност, някога било ли е различно?

 

 

 

Бог ражда ли се?

 

 

 

Извън това, в рамките на всеобщото, на глобалното банализиране и принизяване на честването на Пришествието на Божия пратеник, всеки върши какви ли не простотии и безсмислици. Неизвестен китаец реши да провери, дали римската максима “Sic transit gloria mundi” – „Така преминава световната слава“, е валидна и днес. И получи своите 15 минути известност. Как?

 

Ами… седнал пред трапеза, обсипана само с кокоши яйца. Обявил я за… Коледна. След което се натъпкал със 160 твърдо сварени продукта, излезли от трътките на птиците. Естествено, преди това осигурил свидетели и медийно отразяване.[52]

 

Китайчето сторило това ad gloriam – за слава. Обявило своя акт на просташка показност и парадност за… прослава на Рождество Христово. Нищо, че Бог не се ражда. Това е трудна за разбиране материя. Все пак 1600 години втълпяват на самозваните „християни“, че Бог се е родил във… Витлеем.

 

Нашата представа за Бога е твърде елементарна. Тя се движи от опита за рационално разбиране чрез материални доказателства за съществуването Му. През пълното отхвърляне на Неговото съществуване и приемането на земния живот като единствен. Което оправдава философията „всичко тук и сега“. До безрезервното съгласяване с начина, по който някакви „по-висши“ от нас люде – попове, жреци, имами, свещенослужители, брамини, равини, ни предават схващането за Господ.

 

Ако се абстрахираме от всичко това и се вгледаме в историята, ще открием, че Боговете имат качеството да се превъплъщават във всякакви материални образи. Едва няколко души имат шанса да са прочели, как са постъпвали най-древните богове – българските: алпите и алп-биките – от Мар или Тангра – Слънцето и Небето, до Чулман и останалите от Пантеона.

 

Когато се отделили от нашите прадеди, и се обособили като отделни племена (народи), някои от елините откраднали боговете на българите и им дали нови имена. Те са ви познати като „древногръцки“, макар понятието „грък“ да се е появило едва на границата между ХVІІІ и ХІХ век.

 

Повечето смятани за богове от Олимп – всъщност Алем,[53] се появявали сред народите във вид на всякакви същества или предмети и най-рядко – на земни хора. Приемали разнообразни форми. Например главният им бог – Зевс, слизал на земята във вид на златен дъжд или се превръщал в бик, да речем. Трак бил наречен Арес. Но никой не е наричал предците ни аресци, нали?

 

По-късно тази традиция била пренесена и в Римската империя.

 

Искам да кажа, че засега не ни е дадено да проумеем всичко. Но човечеството напредва. Затова можем да търсим и намираме истината отпреди две хилядолетия. Което в исторически план не е чак толкова дълъг срок.

 

Да се вгледаме в Евангелското описание на Пришествието Христово, възприето като Раждането на Исус Христос.

 

„… Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

 

Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

 

А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Юдина, никак не си най-малък от Юдините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“.“[54]

 

Друг от канонизираните – сиреч признатите – евангелисти, Лука, описва историята, на която не е бил свидетел, но… „свидетелства“, по следния начин:

 

„През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.

 

Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Юдея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена,[55] която беше непразна.

 

А когато бяха те там, дойде й време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.“[56]

 

Обърнахте ли внимание, че иде реч за Сирия? Йосиф пък бил от Галилея, от Назарет! Кой и как е установил родословието на Йосиф, никой не съобщава. Не е необходимо. Защо? Ами „защото тъй е писано чрез пророка“!

 

„Градът Давидов, наречен Витлеем“, е разположен на Западния бряг на река Йордан. Отстои на едва десетина километра от Йерусалим.

 

Сега си представете следната картина. Мириам – Мария, Светата Дева, не просто е бременна в деветия месец. Пред раждане е. Но съпругът й Йосиф, на когото фарисеите са прикачили дълго и несъществуващо минало, за да го изкарат от т. нар. Давидово коляно, качва жена си, на която аха водите да изтекат, върху… гърба на магаре. И двамата тръгват на път от Назарет в Галилея – Сирия, към Витлеем в Юдея! За да „се спази писаното чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Юдина, никак не си най-малък от Юдините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“.

 

В такъв случай, някой може ли да обясни на мен, невежата, поради каква причина евреите не вярват в Исус Христос като Бог? Отхвърлят Го, което е нищо. Посветили са Му цял талмудски трактат, пълен с лъжи, ругатни, обиди…

 

Ето как чифутските първенци обръщат нещата, за да придобият друг смисъл. Да излезе, че Исус Христос, Божият пратеник, Когото са осъдили на разпъване върху кръст, е… евреин! Защото „свидетелствата“ – „Евангелията“, са писани доста след Разпятието. А действителните събития са преработени. Тъй като юдейската номенклатура – фарисеите и садукеите от главния синедрион в Йерусалим, са прозрели що са сторили. Посегнали са на Божия пратеник!

 

Щом узнали, че не са успели да Го умъртвят, изпаднали в паника. Затова са си послужили със средствата, които днес наричаме психологическа война.

 

Първо, по един или друг начин са изопачили разказите на очевидците. Единствен най-младият – Евангелист Йоан, не преразказва фарисейските измислици. Той само споменава, как между народа били пуснати различни слухове. Един от тях припомнял:

 

„Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?“[57]

 

След което „у народа произлезе разпра за Него“.[58]

 

Но забележете: Нито един от най-близките земни спътници на Божия пратеник не дава никакви сведения за това. Имам предвид онези, които са съставлявали тукашното Му семейство – Неговата земна майка, братя и сестри, с всички условности към техните точни наименования. Тъкмо братята на Исус Яков и Юда първи разкриват истината и предупреждават за опасността от създаването на общност – църква, която все повече ще се отдалечава от Христовото Учение.

 

Защо е било необходимо това? Заради истината, на която са били свидетели. Участвали са в не малко събития. Можем да го речем и така: Делили са един покрив и трапеза с Господ Бог, преди Той да поеме в тежката, даже трагичната Си мисия – да вразумява човеците и да се пожертва заради тях. Тези хора са били част от живота и предопределението Му.

 

Дали приемате истината? Всеки решава за себе си. Не проповядвам, а показвам. Нищо повече.

 

 

 

Къде стана всичко и защо малцина са посветени в истината?

 

 

 

Но да се върнем към онова, което според официалните, легализираните, официализираните, каноничните „свидетелства“ – „Евангелия“, се е случило в Галилея и Юдея през Anno Domini – Годината на Бога, на Неговата поява на земята – Нулевата година.

 

Почти раждащата Мария, обяздила магаре, е трябвало да измине разстоянието от Назарет в Галилея до Витлеем в Юдея, което е… цели 111 километра по съвременни израелски данни! Като неминуемо да прекоси друга древнобългарска – палестинска област – Самария! Как ви се струва? Майките ще ме разберат най-добре.

 

Не, Бог не се е появил във Витлеем, а в незначителното селце Бейт Лехем или Бейт Лешем, както е било на арамейски. (Чифутите са „хъкали“ и досега „хръкат“.) За да го отличават от Витлеем в Юдея го наричат Бейт Лехем ХаГлилит или Бейт Лехем Галилейски. На това място е имало малка пещера, върху която израелското правителство е прокарало път. Най-добре да видите сами.

 

 

 

 

 

Разбира се, никога в историята не е съществувал никакъв цар Давид. Легендата за него била необходима на юдейския елит, за да обоснове измамата , че властта бива дарявана от Бога. Ето я етимологията на по-сетнешната „американска мечта“ – даже овчарят може да победи великана и да стане владетел?!

 

Даже я опаковаха в песничка, в която се разказва за провинциалист, който иска да отиде в Ню Йорк, „за да бъде част от това“!

 

От кое? От въпросната „американската мечта“:

 

„And find I’m king of the hill, top of the heap“ – „и да открия, че съм безспорният цар на света, стоя над всички“![59]

 

Жреците, които били изпратени от персийския цар Навохудоносор, за да превземат властта в дребната и изумително изостанала държавица Юдея, научили всичко това от своите вавилонски ментори – т. нар. звездобройци. Историята е открадната от древния Самар – българска държава, преименувана на Шумер.

 

Бедното овчарче Давид с акъла си надделяло над Голиат. А по-късно Яхве-Йехова му връчил короната на цар Шаул! Не става ясно дали прашката или подлостта е олицетворението на интелекта при евреите?

 

 

 

Не истината прави някого нещастен, а опитът

 

 

 

Професионалните, а не самозваните „историци“, каквито са всички тукашни продукти на милиционерщината с дипломи – сертификати за измамници, добре знаят, че поначало свидетелствата на хората са ненадежден източник. Евангелията, колкото и прилагателни от типа „свети“ пред самите тях и пред имената на авторите им да поставяме, също. По-лошото е, че каноничните са писани от един твърде прост слуга – Марко. А другите трима – бирникът Матей, лечителят Лука и най-малкият, ученикът Йоан, също не са блестели с висока образованост.

 

Те говорели на родния си език – арамейския, и то зле. На него проповядвал и Исус Христос. Откъде се е взела лъжата, че свидетелствата на т. нар. апостоли са написани на… гръцки? За „гърци“ и съответно за техния език се е чуло за първи път цели осемнадесет века по-късно. Старият елински използвал азбуката, създадена от българския владетел Абар-Кам.

 

Оригиналите на Новозаветните текстове са на арамейски, български сестри и братя, другарки и другари.

 

Освен това, тези арамеи, асирийци, потомци на античните българи от Бал Истан – Палестина, са изповядвали юдаизма. Той им бил наложен със сила. Или го приели доброволно, за да ползват благини. Подобно на нашенските мюсюлмани, наричани помаци. Те приели исляма по същия начин.

 

Набивали в главите на арамеите онзи юдаизъм, който в епохата на Христовото Пришествие постепенно преминавал в един от най-расистките си варианти – талмудизма. Именно той – Мишна – устният закон на юдейския елит, Сам Господ квалифицирал като „фарисейски квас“. И напътствал учениците Си, да се пазят от него, понеже представлява духовна отрова.

 

Искам да кажа, че както Той предупредил т. нар. апостоли – Своите последователи, някои от тези ученици били преследвани от юдеите. Явно са се поддали. И както поискали фарисеите, са натаманили „свидетелствата“ си към „пророчествата“ от човеконенавистния каталог на омразата, на насаждането на нацистко чувство за превъзходство и на жестокостите, наречен „Стар завет“.

 

Всичко, което видяхте и чухте, съответства на доказаното от Шломо Занд, редовен професор по история в Университета на Тел Авив. Неговите изводи се основават на съвременните научни изследвания – археологически разкопки, проучвания на древните ръкописи, сравнителна лингвистика.

 

Онова, което преподавателят потвърди, е отдавна известна истина: Не съществуват напълно изтребени народи. Даже Сталин не е постигнал такова чудо. Уседналостта е основният белег на народността. Гените го доказват.

 

Така както ние сме българи – истинските наследници на най-древните народи – изкуствено наречени от писатели и историци още в античността илири и траки, така и днешните палестинци са потомци на онези арамеи и юдеи, които са живели в епохата на Христовото Пришествие.

 

„Римляните никога не са депортирали цели народи“ – посочва професор Занд. – „Не си е струвало да изкореняват хората от земята. Трябва да добавим, че и асирийците и вавилонците не са изселвали цялото население на териториите, които завладявали. Тъй като е било неизгодно хората, които обработвали земята, да бъдат отделяни от нея, от производството на продукция. Понеже те са били данъкоплатците. Римляните не са следвали дори политиката на разселване, практикувана от асирийската, а после и от вавилонската империя. При тях части от местния административен и културен елит били депортирани. И тази политика дала добри резултати…

 

Възможно е римските управници да са прилагали крайна жестокост при потушаването на опитите за бунтове на местното население: екзекутирали са въоръжени въстаници, взимали са пленници и са ги продавали като роби, а понякога са прогонвали в изгнание царе и князе. Но със сигурност никога не са депортирали цялото население в страните, които завладявали на Изток. Нито са имали намерение да вършат това – не са разполагали с камиони, влакове и големи кораби, каквито има в съвременния свят.

 

Йосиф Флавий, летописецът на зилотското въстание от 66 г., е почти единственият източник на сведения за това изгнаничество, като изключим археологическите находки, датирани към онова време…

 

Опустошението не се е разпростряло върху цялото юдейско царство, а е засегнало само Йерусалим и още няколко укрепени града. Йосиф [Флавий] изчислил, че 1,1 милион души загинали при обсадата на Йерусалим и в последвалото голямо клане. И че 97 000 души били пленени, а още няколко хиляди били убити в други градове.[60]

 

Като всички антични историци, Йосиф имал обичая да раздува числата. Днес повечето от учените са убедени, че всички демографски данни от древността очевидно са преувеличени, а много от тях имат нумероложко значение.“[61]

 

Трябва да доуточня. Още през 1918 г. Давид бен Гурион, който сетне станал пръв министър-председател на Израел, бил убеден, че „от материален интерес… древните юдейски селяни приели исляма…[62]

 

Като не се отделяли от земята си, те останали верни на своята родина.“[63]

 

С други думи – палестинците са юдеи, приели исляма. Това е т. нар. триумф на уседналостта. Почти никъде, може би с изключение на Северна Америка, завоевателите не са успели да надделеят числено над местните жители. Пак по тази причина съвременните генетични изследвания на българите показват наличието средно на 49 на сто тракийска кръв във вените ни. Освен това – 11 на сто македонски, 15 процента „славянски“,[64] 15 на сто елински и 5 на сто финикийски гени.[65]

 

Докато изследването на швейцарската фирма за генетика „iGENEA”, проведено в съвременен Израел, показа, че едва между 3 и 5 на сто от тамошните жители имат кръвна връзка с древните юдеи.[66]

 

Шломо Занд изчака първо да си осигури пълно щатно място на преподавател по история в Университета на Тел Авив. И едва след туй издаде вече готовата си книга „Изобретяването на еврейския народ“.

 

Втората половина на ХІХ век била времето на значителни германски преселничества в Палестина. През 1906 г. Tempelgesellschaft – германски религиозни поклонници, които прозрели истината за действителното място на Христовото Пришествие, основали колония в Бейт Лехем в Галилея.[67]

 

Любопитно е, че сблъсквайки се с добре платената от ционисткия елит хазарска диаспора от талмудисти, нахлуваща в Палестина, през трийсетте години някои от тези хора прегръщат антиеврейските идеи на Хитлер и компания. Представяте ли какво са преживявали сред пръкналите се в земите на Русия, Украйна, Полша, Литва, Белорусия потомци на средновековните българи, които станали „евреи“? Та да започнат да се записват в Германската работническа националсоциалистическа партия? През 1939 година 17 на сто от Die Tempelgesellschaft – германските християни в Бейт Лехем били нейни членове.[68]

 

Още един интересен факт съпътства тази общност. През 1933 година нейните лидери, явно усетили каква е далаверата между ционистите и техните рожби – нацистите, проводили пратеници при тогавашния президент на Германия Паул фон Хинденбург с призив, да не позволява на германските институции в Палестина да използват свастиката като символ! Освен това се възпротивили на въведения бойкот на еврейските магазини в Германия.[69] Без да съзнават, че в рамките на целия план, евреите първи обявили война на Германия – още през март 1933 г.

 

Две огромни челни заглавия на лондонски всекидневник от 24 март 1933 г. били посветени на това:

 

„Юдея обявява война на Германия!“ „Евреи от целия свят, обединявайте се за действия!“

 

„Бойкот на германските стоки! Масови демонстрации в много райони! Драматични действия!”[70] (Вижте илюстрацията.)

 

Никое от изстъпленията не било подписано. Редакционни материали! В чии ръце е било изданието?

 

Някои от тези германски религиозни заселници в Палестина – Tempelgesellschaft – около 350 мъже, се включили във Wehrmacht-а. Те били загърбили оригиналните идеали на посвещението си. Нито един истински вярващ в Христовото Учение не е предал Бога и не се е включил в тази антихуманна програма.

 

В замяна, най-отявлените ционисти – терористите от действащата в Палестина групировка „Иргун цевай леуми“, която прераства в… Израелски отбранителни сили – настоящата армия на еврейската държава, не спират своите нападения над британските власти. Някои от тях даже смятат, че елементарните атаки са твърде „мека“ форма на борба и се отделят в групировката „Бандата на Щерн“, позната като „Лехи“. Тя е организирана от фашиста Абрахам Щерн, последовател на Владимир „Зеев“ Жаботински.

 

Като член на съответната италианска партия Жаботински получил личен дар от нейния дуче. Бенито Мусолини дарил черни униформи на неговите шпиц-команди от еврейски младежи, наречени „Бейтар“. На всички официални празници, когато тези еврейски нацисти марширували, се появявали, надянали екипите на бившия социалист – вожда на италианските фашисти.

 

Споменатият Абрахам Щерн бил същият, който през 1940 г. подписал предложенията за сътрудничество между ционистите в Палестина, от една страна, и италианските фашисти и германските нацисти, от друга. Те били адресирани лично до Бенито Мусолини и Адолф Хитлер.[71]

 

Макар двамата да не удостоили с вниманието си усилията на циониста – планът на интернационалната левитска мафия е бил съвсем различен – преместване на европейските евреи в Палестина и основаване на ционистка държава там – признателният народ на Израел удостои Щерн с пощенска марка, носеща неговия лик! (Вижте илюстрацията.)

 

Не е ли многозначително, че убиецът Щерн пишел стихове. И признавал, че се вдъхновявал от певеца на болшевизма Владимир Маяковски. Впрочем издателството на източника носи името на терориста![72]

 

На 22 юли 1946 г. дясноекстремистки еврейски терористи взривяват сградата на най-големия и представителен хотел в Йерусалим – „Цар Давид“. Загиват 91 души. Повечето от тях са напълно невинни служители на хотела, чиято единствена грешка е била, че… в този ден са отишли на работа. Сред жертвите има 41 араби, 28 британци, 17 евреи, 2 арменци, по един руснак, грък и египтянин. Ранените са 46. Каква е разликата с 11 септември 2011 г.? Броят на убитите ли?

 

Имате ли представа кой е отговарял за „успеха“ на атентата в хотел „Цар Давид“? Ицхак Шамир, заместник на фашиста Абрахам Щерн.[73] Той беше министър-председател на Израел. И това е нормално, нали?

 

Но ето още една „българска връзка“. Съпругата му Сарика Леви – Шуламид Шамир, беше родена у нас. Двамата „десни“ гостуваха в страната преди 10 ноември 1989 г. и чудесно се разбираха с тукашните комунисти. Това също изобщо не е учудващо – за пореден път,  нали?… (Вижте илюстрацията.)

 

Днес знаете и кой е организирал атентата на Бургаското летище. Добре е да сте наясно и да не допуснете грешка: еврейските терористи и убийци са добри терористи и убийци. Всички останали са… отвратителни.

 

Но когато приключила Втората световна война и еврейските гангстери се отдали на терористична вакханалия в Палестина, от няколкото хиляди Tempelgesellschaft – германски религиозни заселници в селцето Бейт Лехем, където е станала евентуалната поява на Божия пратеник Исус, наречен Христос – Спасител на човешкия род, останали едва 90! Три лета по-сетне, при официалното обявяване на фактически съществуващата държава Израел, те наброявали едва 50 души.[74] Днес надали ще откриете и един.

 

Първите германски заселници придали съвременния вид на древния български град в Бал-Истан – Палестина, познат днес като Хайфа. Той бил основан от българския цар Аслан, познат като Карт-Аслан (5000-4950 г. пр.Р.Хр.). Нарекли близките хълмове на негово име – Карт-мел – планината на Карт. Което с годините станало само Кармел.

 

По-късно това градче било напълнено със сефарадски евреи от България. Познавам такива. Но това не е прочистване – нито етническо, нито верско. Щом го вършат евреи, значи е „добро“!

 

Израел винаги има право.

 

Израел е над международното право.

 

Israel ist über alles!

 

Бог, християнство?…

 

А колко кръвопролитни войни са се водили уж в Христовото име? Както вече посочих, днес те продължават. Мюсюлмани, някои от които бивши християни, стрелят срещу… „кръстоносците“! Ако има ад, в него „римският историк“ Йосиф Флавий със сигурност пирува в чест на своя триумф. Неговото дело се увенча с тотален успех!

 

Ако не беше бившият фарисей Йосиф бен Матиаху, предал и избил своите, за да се „прероди“ като римски летописец на „юдейската античност и войни“ – преразказ на литературната фикция „Стар завет“, днес никой нямаше да е чувал за никаква „Библия“.

 

Такива са фактите. А нали помните:

 

Всички нормални хора, без значение дали са християни, мюсюлмани, будисти или невярващи, загубихме. Ще се намери ли някой, който да се сети за нас и да ни отдаде поне малко почит с възгласа:

 

“Gloria victis!” – „Слава на победените!“

 

 

Знаете ли, Александър Солженицин, също половин евреин, но християнин и руски националист, е казал:

 

„Най-елементарната стъпчица на смелия човек е да не участва в лъжата. Една дума от истината превъзхожда света.“[75]

 

Струва си да го запомните.

 

 

 

До истината стигат онези, които неуморно я търсят

 

 

 

Вярващите не забравят Евангелския епизод, който е формирал философията на жадните за свобода:

 

„Тогава Исус каза на юдеите, които вярваха в Него: Ако държите на словото Ми, сте Мои истински ученици. И ще знаете истината, а същата тази истина ще ви направи свободни.

 

Те му отвърнаха: Ние сме Аврамово семе и никога не сме били поробвани от никого; как така заявяваш, вие ще бъдете свободни синове?

 

Исус им рече: Истина, истина ви казвам, който извърши грях е слуга на греха. А слугата не остава в дома завинаги, докато синът остава вечно. От което следва, че Синът ще ви направи свободни, и вие наистина ще станете свободни. Знам, че сте Аврамово семе; но все така искате да Ме убиете, защото изобщо не разбирате думите Ми. Говоря за онова, което съм виждал с Моя Отец; а вие вършите онова, което сте виждали с вашия баща.

 

Те му отговориха, като казаха: Нашият собствен баща е Аврам. Исус им отвърна: Ако бяхте синове на Аврам, щяхте да вършите делата Аврамови. Но вижте се, сега искате да Ме убиете, Мен, един човек, който ви е казал истината, която чух от Бог; това Аврам не стори. А вие вършите делата на вашия баща.

 

Те му казаха: Ние не сме родени от разврат; имаме един баща – Бог.

 

Исус им отвърна: Ако Бог беше ваш баща, щяхте да ме обичате, понеже Аз произлизам и дойдох от Бога; не пристигнах по Свое собствено желание, а Той Ме изпрати. В такъв случай, защо не разбирате думите Ми? Защо не можете да слушате и приемете словото Ми! Вие сте от прогонения баща [сатаната] и искате да сте похотливи като баща си – той, който от самото начало беше убиец на хора и никога не отстояваше истината, тъй като в него няма никаква истина. Когато говори, той приказва своите собствени лъжи, понеже е лъжец и баща на това. Но понеже Аз изричам истината, не Ми вярвате. Кой от вас може да Ме изобличи поради грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате? Който е от Бога, слуша Божието слово; поради тази причина вие не слушате и не чувате, понеже не сте от Бога.

 

Юдеите Му отговориха и Му казаха: Не рекохме ли ясно, че Ти си самарянин и си луд при това?

 

Исус им рече: Не съм луд; но уважавам Моя Отец, а вие ме проклинате. Не търся Своя Собствена слава; има само Един, Който търси и съди. Истина, истина ви казвам, който следва Моето слово, никога не ще види смъртта.

 

Юдеите Му рекоха: Сега сме сигурни, че си ненормален. Аврам и пророците умряха; а ти продължаваш да твърдиш: Който следва словото Ми, никога няма да вкуси смъртта. Защо Ти си по-велик от нашия баща Аврам, който умря, и от пророците, които умряха? За кого се мислиш?“

 

Исус им отвърна: Ако тача Сам Себе Си, моето уважение е нищо; но Моят Отец ме почита, а Той е Онзи, за Когото вие казвате: Той е нашият Бог. Обаче все още не Го познавате, докато Аз Го познавам; и ако бях казал: Не Го познавам, щях да бъда лъжец като вас; но Аз Го познавам и следвам Неговото слово. Вашият баща Аврам имаше щастието да види Моето време; и го зърна и беше доволен.

 

Юдеите му рекоха: Още не си на петдесет години, а вече си виждал Аврам?

 

Исус им обясни: Истина, истина ви казвам, преди да се роди Аврам, аз вече съществувах.

 

Затова те взеха камъни, за да Го убият с тях; а Исус се прикри и тръгна да напуска храма, като мина посред тях, а те се отдръпваха.“[76]

 

Какво толкова ни казва пространният Евангелски откъс?

 

Първо, репликата „никога не сме били поробвани от никого“ изцяло отхвърля т. нар. Закон на Мойсей, Петокнижието – първите пет части на Стария завет. На практика – цялата митология около съществуването на някакъв „богоизбран еврейски народ“, „робство в Египет“, „изход“ от там и т.н. Тоест – потвърждава историческата истина и оборва, напълно подрива, самите основи на юдаизма. Което ще рече, че превръща и философските темели на християнските ционисти – най-злите сред богоборците – в нищожни руини. Идва да покаже, че няма как да съществува юдеохристиянство.

 

А Холивуд и продукциите му са предназначени за стадото от овце с нищожни мозъчета, отказало се да ползва дори тях. Използва киното, като продукт на масовата култура, за вменяване на лъжи. Целта е чрез многократното им повторение да се превърнат в „истини“. Но най-вече ползва средствата на изкуството за постигането на основната цел на талмудизма – комунизма: трупането на печалби, от които да произлиза още повече власт – господство над човечеството.

 

Даже настоящият авторитарен режим в Египет не понесе манипулациите с историята и забрани прожекциите на новия филм „Изход: Богове и царе“.[77]

 

Още нещо, което съвпада с древните български извори. Господ заявява в очите на юдеите, че те произлизат от Аврам. Което е точно така – техните предци са били жители на държавата, основана от Абар-Кам. Сиреч – семето им не е „Аврамово“, а българско.

 

Но Исус Христос високо цени Абар-Кам и делата му. Затова казва на юдеите, от векове наричани „евреи“ – „скитници“, каквито всъщност са били, че „не вършат делата Аврамови“. Понеже Абар-Кам е бил обединител, а техните деди – убийци и крадци, прогонени от българите с презрителното название „лабътци“.

 

Така античните българи наричали „асирийците и обединилите се с тях изменници на“ книгата, чийто автор бил Абар-Кам. Херодот я нарекъл „Абарис“. Тя е първият в историята „религиозен манифест на единобожието, съдържанието ѝ е залегнало в основата на Библията и Корана“.[78]

 

Под лабътци нашите предци разбирали твари, изневерили на библизма – равинисти („юдеи“). Библисти били последователите на библизма“, на единобожието – монотеизма. „Българите ги наричали „иджами“. Тези хора се смятали за потомци на близкоисточните българи и българите-авари („хиксоси“ [„хети“]). По-късните библисти са наричани караими. До неотдавна караимите пазеха своя трьок-български („трако-български“) език и много български обичаи.“[79]

 

„Думата „лабът“ означава „плевел“, „боклук“, „сган“, „паплач“, „гад“, „ужас“. Равинистите по-късно започнали да се наричат и „талмудисти“, защото главна свещена книга за тях станал „Талмудът“, която българите наричали „Лабът китабъ“ – „Лабътската книга“.“[80]

 

Ето как Сам Бог потвърдил записаното в българските извори. Който желае, да търси, да изучава…

 

Но в цитирания пасаж от свидетелството на Йоан се съдържа още едно сведение, което не е толкова важно. Ала все пак има отношение към достоверността на историческата истина за Христовото Пришествие на земята. Юдеите припомнят на Исус: „Още не си на петдесет години“!

 

Той не отрича.

 

Което поставя под съмнение онова, което знаем: Че се появява в „нулевата година“ – Anno Domini. Както и че бива разпнат, когато е на 33-годишна възраст.

 

Ала, според мен, главното в Евангелския разказ, на част от който се позовах, се съдържа в следното Божие изявление:

 

„И ще знаете истината, а същата тази истина ще ви направи свободни.“

 

Не съм преставал да търся истината. И винаги съм я откривал у Бога.

 

Къде остава църковната догма?

 

Преди всичко догмата сковава ума и мисленето. За разлика от аксиомите в математиката, които биват доказвани посредством специфичния инструментариум на съответната логика, тя е метод, налаган чрез сила, а не чрез аргументи – научни доказателства. Вярата, като нещо, все пак съдържащо достатъчно мистицизъм и необясними – ирационални – норми, също подлежи на обяснение. Няма как образован и знаещ доста неща човек от ХХІ век да не търси път към рационална обосновка на верските доктрини.

 

Не на последно място, не става дума за Божия догма. Исус само веднъж прибягва до сила, за да наложи своята истина. Когато прогонва търговците, сарафите и лихварите от храма. През цялото останало време словото е Неговото оръжие.

 

Докато богохулно определяните като „свети отци на църквата“ са използвали тъкмо канона и индоктринацията. Преведено на нормален език – лишават личността от правото да мисли и да се съмнява. Под заплахата от страшни наказания – на този свят и в отвъдното. Което няма нищо общо с Христовото Учение, ако го четете внимателно.

 

Исус Христос, както и Дионис, вече смятан за друг, по-ранен Божи пратеник, се явява в човешки образ. В повечето случаи Зевс, Атина и прочие антични богове на т. нар. елинистичен мир, отделил се от българския, се появяват пред човеците в необичайно естество. А Исус и Дионис са като земните хора. Весели и тъжни, празнуващи и проповядващи.

 

И забележете: битували не сред елита, а обратно – сред низшите. Фактически Исус Христос се бори срещу юдейската и римската номенклатура от онази епоха, която определяме като граница между две ери.

 

Доста съществено, даже изключително важно е, че църквата е човешко, а не Божие творение. При това – на кръга около фарисея Шаул от Тарс, който с измама или насилие е приет за Павел и за „апостол“ при това.

 

Онези, за които, притеснен от злодеянията им, предупреждава апостол Юда, земният брат на Спасителя. Той е бил очевидец на това, как те отклоняват в напълно погрешна посока начеващото движение, зародило се сред най-ранните последователи на Исус Христос и на Неговия завет.

 

Съвременната църква се е отдалечила дотолкова от Христовото Учение, че е на път напълно да загуби влиянието си. Впрочем, тя никога не е била продължителка на Святото Божие дело.

 

И макар да твърдя, че следвам истината, не призовавам никого непременно да ми вярва. Най-добре е всекиму a posteriori – според опита. Така, както още древните са знаели, че:

 

“Experientia est oplima rerum magistra” – „опитът е най-добрият учител“.

 

 

 

 

Истината? Тя се постига не само чрез опита

 

 

 

Някога Гай Юлий Цезар прогласил:

 

“Est rerum omnium magister usus” – „опитът е учител на всичко“.

 

За да свържа всичко изложено до тук с нашето всекидневие, нека споделя собствения си опит.

 

Някой от вас сеща ли се, какво предупредих в телевизионното предаване „Диагноза с Георги Ифандиев“ през февруари 2014 г.? Да не бързаме.

 

Преди по-малко от седмица световните медии с приповдигнат тон възвестиха, че агенцията за кредитни оценки “Moody’s” е понижила рейтинга на „Газпром“ по отношение на чуждите валути“.[81]

 

Това означава, че водещата се руска всъщност интернационална корпорация – прочее най-голямата в света[82] – е била обезценена. Но това не става за първи път през тази година. В края на април една от агенциите за рейтингови услуги на Интернационалното Братство – “Standard & Poor’s” понижи оценката си на неколцина крупни компании, свързани с руското правителство. На първо място беше „Газпром“, а веднага след него – „Росснефт“.[83]

 

Понастоящем „оценката на „Газпром“ е намалена от Baa1 на Baa2 с отрицателна тенденция“.[84]

 

Даже тук жълто червени медии изфучаха с „новината“ на връх Бъдни вечер:

 

„Рейтингът на „Газпром” рухна: „Мудис“ прогнозира негативна перспектива за развитието на компанията.“[85]

 

Преди тях, но доста след мен – на 1 април т. г., излезе меко предупреждение в нюйоркската електронна медия “Bloomberg”. Тогава му дойде времето и разрешиха на наетите в нея проститутки, работещи под журналистическо прикритие, да намекнат за онова, което изрекох месец и половина по-рано.[86]

 

Какво се крие зад цялата операция? Можем ли да разгадаем нейното значение?

 

Ами обезценяването има само един смисъл – понижение на цената! „Газпром“ става по-евтин. С други думи, акциите му се предлагат на по-ниски стойности.

 

Не допускам някой да мисли, че руснаците имат сметка от това. В такъв случай – кой?

 

Сега му е времето да видите и чуете, какво толкова казах и кога? Онези от вас, които следят телевизионното предаване „Диагноза“ както трябва, като сериал, ще си спомнят. Други ще се уверят за първи път. Ето изреченото от моя скромност на 19 февруари 2014 година:

 

 

 

 

 

Кое не е вярно? Това, че не е станало на мига? Смешно е да предполагате, че подобни сделки се сключват така, както продажба на дрога в дюкян-мазе край нашенско училище. Макар още тогава да беше огласено, че Ротшилдови увеличиха своя дял като съсобственици на „Газпром“.[87] И възстановиха на върха в класацията на най-големите корпорации на земята.[88]

 

Бъдете уверени, че ще върви и пропаганда, която ще обяснява, как Русия страда от недостиг на природен газ… Този филм сме го гледали. Или сте го пропуснали?

 

През това време на планетата горят пламъците на около 50 въоръжени конфликта, някои от които – тежки локални войни с много жертви.

 

В Афганистан не познават мира още от съветското нахлуване през 1979 година до ден днешен. В Ирак – от март 2003-а, че и по-рано – от 1990-1991 г. В Сирия – от пролетта на 2011-а. Там – в някогашната Месопотамия, жертвите със сигурност надхвърлиха 1 милион души! Те не са ли човешки същества? Или тамошните мюсюлмани са лоши, докато тези сред големците в „демократичния“ и „развит“ западен свят са добри?

 

Какво се случва в Либия, в Йемен, в Мали, в Судан, в Нигерия, в Сомалия?… Нормално ли е всичко в Египет? Ами в Израел, Палестина, Украйна, самия Запад? Ще продължи ли обедняването на мнозинството от европейските народи и на жителите на САЩ? Отвъд Атлантика се води етническа война, чийто магнитуд ще се засилва. Както съвсем точно заяви една американска университетска преподавателка:

 

„Анти-интелектуализъм превзема САЩ.“[89]

 

Няма да се задълбочавам. Констатациите й са достатъчно познати и нам. Образованието постоянно се влошава, но компютрите все повече навлизат в него. Днес дипломата от Харвард е обезценена до там, че един индиец или европеец е по-желан от възпитаник на доскоро престижния масачузетски университет.

 

Тази война на расова, етническа или верска основа се пренася и по улиците на страните от Стария континент, включително у нас. Разумният човек ще се подготви за всякакви евентуални нейни развития.

 

През тази година американците подминаха 200-годишнината от опожаряването на тяхната столица Вашингтон барабар със сградите на Конгреса и Белия дом. Неудобно е за нация, смятаща се за… „велика“!

 

Догодина ще се навършат два века от загубата на САЩ във войната с Великобритания, разпалена от Нейтън Ротшилд. Заради отказа им да му предоставят шанса да основе централна банка. Е, семейството успя да постигне това 98 лета по-късно.

 

Пак през 2015 година може би в Съединените щати ще отбележат края на Гражданската война. В това братоубийство, дело на същите вече споменати скрити сили, американците са дали повече жертви от всички останали рекордни на брой войни, които са водили, взети заедно – повече от 650 000 загинали! Навярно са си извадили само една поука: Никога повече на тяхна територия.

 

Дали? Времето ще покаже. Но оттогава те се бият само далеч от своите предели. Известно е, че всяко нещо има край…

 

Пак догодина светът би следвало да чества 800 години от провъзгласяването на Magna Carta. Смятат документа за първия, който прокламира всеобщите човешки свободи, даже в нарушение на църковните догми. Не случайно я наричат Magna Carta Libertatum – Великата Харта на свободите.

 

Да, догодина, през 2015-а, което е буквално след дни.

 

Ако е живот и здраве, ще продължа с моите „диагнози“. А дотогава?

 

 

 

От все сърце пожелавам на всички читатели

 

 

 

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

 

 

 

 

 

Дано греша и тя се окаже далеч по-успешна за всички добри хора от отиващата си. Повярвайте, моля се Богу това да стане.

 

Приемете моите искрени пожелания за дълголетие, здраве, обич, успехи и берекет.

Бог да ви благослови!

Да бъде!

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

Този път – за изключителната щедрост на Кирил Н. Д. от Варна, Стоянка Груйчева и Елиян К. от Пловдив, Събина Ц. от Поморие, Георги Цв. и Гено К. от Бургас, Борислав Ат. от Нови пазар, за несекващото великодушие на Владимир С. от Вакарел и на Илия Т. от Хасково, както и на най-редовните: Веселин Н., Красимира Н., Владимир Б. от Пловдив, Райна З., Лиляна Р. от град Раковски, Лидия С., Методи А. и Христо Х. от София, Димитър Р. от Германия, както и на Костадин Л. от Пазарджик, Георги Т. Г. от Обединение, Великотърновско.

 

 

Бог да ви въздаде! 

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги Ифандиев“ YouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – View – Изглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – Zoom – Увеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

---