Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ВСИЧКИ СМЕ В ПОМИЯТА, НО НЯКОИ ВСЕ ОЩЕ ГЛЕДАТ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

Не мисля, че книгите могат да променят света.

Но когато светът започне да се променя,

той се втурва да търси други, различни книги.

Може да съм наивен, но надеждата ми е,

че настоящата творба ще бъде една от тях.“

 

Шломо Занд

преподавател по история в Университета на Тел Авив,

в предговора към книгата си

Изобретяването на еврейския народ“.[1]

 

 

 

 

Най-трудните промени в историята са онези, които изискват смяна на начина на мислене. През хилядолетията на несвобода, индоктриниране, втълпяване на всякакви правила и фалшификации, масовото човешко съзнание е било подложено на неимоверни влияния. И е възприело достатъчно много неистини. То е консервативно и трудно отхвърля закостенелите лъжи, предавани от поколение на поколение. Трябва да минат много години, за да започне да разбира и да възприема новостите. Да прогледне за истината, както се казва.

 

 

Измерване на комунизма

 

 

Няма да дотягам с проповеди и нравоучения. Кой съм аз, за да го правя? Но забелязвам как се множат онези, които отварят очите си и пред тях реалността лъсва в целия си блясъкс доброто и лошото, със светлината и мрака, с цялата пъстрота на палитрата, наречена земен живот. Както е рекъл Господ в притчата Си, за да бъде разбран от неукото, затънало в мизерия население на Галилея: „Царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си.[2]

 

И още: „Царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подслоняват под клоните му.[3]

 

Важното е всеки да знае, че тук семената биват посявани от грешен човек. Затова реколтата следва да бъде анализирана и преценявана.

 

Начевам с тази уговорка, понеже хората не могат да се откажат от своите навици. Погрешно ги отъждествяват с традициите. Начинът на живот се променя. Без значение по какъв начин, човечеството достигна до небивали висоти в познанието си за материалните неща. А почти не е в състояние да осмисли и обясни духовните.

 

Най-закостенялата сфера на съвременното битие е тъкмо духовната. Опитите за пробив в нея неизменно биват посрещани „на нож“ от всички страни и от всевъзможни институции, организации, явни и тайни сдружения (общества). Лепенето на етикети е най-бързият и лесен метод за справяне с „еретиците“. Обикновено тъкмо безбожниците са най-сръчни в лепенето им.

 

Защо хората приемат тях, а не онези, които дирят обяснението? Понеже са отвикнали да мислят. Така е по-лесно. Затова комунизмът и неговата ужасяваща тоталитарна практика се оказаха тъй завладяващи. От една страна – чрез дресирането. То неизменно става посредством прилагане на насилие. При комунизмана терор.

 

От друга, обществено-политическата система на комунизма е изградена по подобие на църковната. В нея съществува йерархия, чиито правила трябва да бъдат спазвани безпрекословно. Те са ненарушими догми. Не подлежат даже на съмнение, камо ли на обсъждане. Нещо като казарма – козирувате и изпълнявате. Има кой да мисли вместо вас. Началството!

 

В тази система Бог е заменен от божество, което всъщност е идол. И съгласно устните правила на Братството – съвременната орална традиция, Талмуда – е зависима марионетка.

 

Спомнете си мумията на Георги Димитров и мавзолея. Както и насилственото кланяне пред нея. Лениновите останки още се мъдрят на Червения площад в Москва. А в Китай обожествяват Мао Дзедун

 

Преди дни кореспондент на лондонски вестник разказа, че в тази най-голяма по население и очертаваща се като втора по размери икономика след Ротшилдови, „председателят Мао все още е по-голям от Исус“![4]

 

Очаква се стотици хиляди китайци да посетят родното село на председателя Мао във връзка със 120-та годишнина от неговото раждане.[5]

 

В понеделник, на 23 декември 2013 г. в залата на Големия мемориален комплекс в тамошния Правец са издигнали статуя на Мао Дзедун, изработена отчисто злато. Тя е струвала 200 милиона юана20 милиона лири-стерлинги или 33 милиона доларана китайските данъкоплатци![6] (Вижте илюстрацията.)

 

Не бих коментирал реплики от типа: „Муха ги ухапала. Та те са повече от 1,3 милиарда души.Какво ви напомня този свръх скъп тотем? Нима не предизвиква у вас асоциации със златния телец? Онзи езически идол, който въртящите се като гламави в кръг из пустинята уж бягащи от Египет, но все оставащи в тази страна евреи, излели от събраното злато. И взели да му се кланят като на божество.

 

Но откъде те – „робите“, разполагали със скъпоценния метал? Още преди да поемат на път „извън Египет“, измисленият „морален божи избраник“ за предводител на самозваните „евреи“ – Мойсей, по волята на Яхве-Йехова подучил своите, в последния момент да ограбят любезните си домакини. Като всекипоиска от ближния си и всяка жена от ближната си [египтяни] сребърни и златни вещи (и дрехи)“.[7]

 

Слава Богу, възгледите на новия комунистически лидер Кси Джинпин са далеч от подобни култове. Той бил категоричен:

 

Не бива да почитаме Мао като бог,… а като човек, който е допускал грешки.[8]

 

Другарят Кси Джинпин е смятан за оцелял представител на дисидентското крило в Китайската комунистическа партия. Неговият баща е преминал през преизподнята на трудовите лагери от епохата на председателя Маопо-ужасни от нацистките. Тоест – китайският комунистически вожд не е бил маоист.

 

Не е ли странно, че тъкмо маоист стои начело на изпълнителната власт в Европейския съюз? Жозе Мануел Барозу е членувал в такава групировка в родната си Португалия. Странно защо жителите на Стария континент не се впечатляват нито от неговото минало, нито от самото название на длъжностите в европейския министерски съвет – комисари, както в Лениновия и Сталиновия СССР! Формалната логика ни навежда на мисълта, че Китай е по-малко комунистически от Евросъюза… Така излиза.

 

Комунизмът и църквата си приличат по няколко неща. Първо, и двете са човешки творения. А няма смъртен, който да е безгрешен. Надявам се, че поне в това не се съмнявате.

 

Второ, и двете системи, са основани на догми, изключващи разсъжденията. Те дават лесни отговори на трудни въпроси. Затова обикновено бъркат, меко казано.

 

Хората се доверяват на църквата – една човешка, сиреч допускаща грехове, организация. Или на светската власт, чиито интереси са коренно различни от техните. Съществена роля на посредници играят телевизиите, радиостанциите, печатните издания, а напоследък публикациите в интернет. Нали медии означава тъкмо това?

 

И в двата случая онези, които са се отказали да мислят, са обречени на привидно безметежен живот. Той ги отучва от поемане и носене на отговорност. До голяма степен това обяснява носталгията по социализЪма тук и неговото навлизане в западния свят. Както у нас още си спомнят за „евтиния електрически ток и парно“, за „белия хляб по 32 стотинки“, но забравят тоталната несвобода, така и там заменят човешки и граждански права за елементарна материална сигурност.

 

Както ние плащаме прескъпа цена за своето безхаберие и липсата на воля при трансформирането на системата от робството на танка към крепостничество на банката, така един ден на Запад ще осъзнаят същото. Но ще бъде късно. Ще дам само два примера.

 

За първи път от половин век насам тази зима толкова много бедни гърци се редят за безплатна храна, раздавана от църквата и благотворителни организации!

 

Според “Bloomberg Business Week“, собственост на кмета на Ню Йорк, американците, които разчитат на помощи от федералното правителство, вече наближават 100 процента!

 

По едно или друго време деветдесет и шест на сто от американците са се облагодетелствали от правителствена помощ, в това число от правото за временно спиране на издължаването на данъци[9]

 

Даже четири години по-рано картината е била тревожна и е показвала тенденция:

 

През 2008 г…. 60 на сто от американските данъкоплатци получават правителствени услуги на по-голяма стойност, отколкото възлизат внасяните от тях данъци. Разбира се, тези 60 процента съставляваха дъното по показателя доходи“.[10]

 

Америка повече не е в състояние да плаща сметките си“ – заключи в началото на 2012 година популярният американски икономист, ценен коментатор на финансови теми и собственик на две инвестиционни фирми, евреинът Питър Шиф. И продължи:

 

Ето и моят въпрос: Защо трябва да почитаме китайските ни кредитори повече от нашите пенсионери? Не бих взимал назаем пари от китайците и не бих създавал система за социална сигурност

 

Време е Съединените американски щати да обявят банкрут.[11]

 

През октомври 2013 година стигнаха и до това. Поради липса на средства в продължение на две седмици администрацията спря да функционира. А в Конгреса – „Меката“ на американскатадемокрация“, една стенографка се възползва от суматохата и заяви на депутатите, че това „не е единна нация, под Божията власт“. И им припомни, как масоните са създали Съединените американски щати. Само посетителите на тази медия станаха задочни свидетели на необичайния инцидент.[12]

 

Очертаваше се отлагане до февруари 2014-а. Побързаха да приемат промени в законодателството, за да избягнат това. Но за финала на проекта САЩ – по-нататък.

 

 

Защо децата вярват в Дядо Коледа, но не и в Господ?

 

 

И така, опираме до въпроса: Защо хората се отказват да осмислят най-важните неща в своя животвярата в Бога, ако я имат, и своя бит?

 

Да начена с кълновете на новото. Доста от вас възприемат, че Рождество Христово е невярно и остаряло название на един от двата най-големи празника в християнството. Защото Бог не се ражда. Той е началото и краят, алфата и омегатаТворецът на вселената.

 

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота[13]

 

Нещо повече:

 

Каза му Исус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.[14]

 

Многократно съм коментирал, че Той отрича всякаква връзка със земния свят. С което подчертава, че е от друг.

 

И пак им рече Исус:… Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.

 

Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?

 

Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят

 

Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.

 

Не разбраха, че им говореше за Отца.

 

А Исус им рече:… Нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.[15]

 

Съвсем недвусмислено и ясно всичко това е описано в следния Евангелски епизод:

 

И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. И някой Му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе.

 

А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? И като посочи с ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя; защото, който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.[16]

 

Затова можем да приемем Божията поява за пришествие, а не като раждане. Човек се ражда, но не и Бог.

 

Ще спестя научните доказателства за това Божие пришествие. За „Витлеемската звезда“ и всичко останало.

 

Сам Господ е бил наясно, че на човеците им е необходимо времепът, премеждия, през които да преминат, да преодолеят, докато проумеят Царството Божие. Затова последното от каноничните Евангелия завършва така:

 

Има и много други работи, които извърши Исус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги.[17]

 

Не иде реч за терминология. Това да беше – всичко щеше да ни е наред. Стигаме до същността на вярата: Дали приемаме Господ в себе си? Допускаме ли го в своите души? Наистина ли го обичаме повече от самите нас?

 

Ще отречете ли, че вашите деца знаят повече за Дядо Коледа, отколкото за Самия Бог? За онези, които не вярват в Господ, сякаш е по-лесно да обяснят. Дали?

 

Представете си, че в навечерието на Бъдни вечер невръстните ви деца или единствената ваша все още мъничка рожба ви зададат въпроса: Вярвате ли в Исус Христос?

 

Ако макар и невярващи, неусетно, без да искате, спазвате Божията повеля, ще бъдете откровени. Какво е постановил Бог? Ето:

 

Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.[18]

 

Това означава да отговорите, че не вярвате в Бог.

 

Детското любопитство е безгранично. Незабавно ще последва искане да изясните причините. Какво ще отвърнете?

 

Например, че не вярвате, понеже няма достатъчно доказателства за Неговото съществуване? Или държите подобно на Свети апостол Томаоко да види, ръка да пипне“? Не сте срещали Господ. Нямате представа как изглежда. И това е достатъчно основание да не вярвате в Него.

 

Сега допуснете в съзнанието си, че точно в този момент детето ви запита: „А вярваш ли в Дядо Коледа?“

 

Ще изречете ли истината или ще излъжете?

 

Кой родител би лишил своите наследници от приказната фантазия за „добрия старец“?

 

Кой е логичният следващ детски въпрос? Елементарен е:

 

А виждал ли си дядо Коледа?

 

Хубаво. Дядо Коледа е късен плод на фантазиите на онези, които отколе са се стремели да откъснат християните от истинската вяра и да я превърнат в религия, като я обвържат с материалното. Който не вярва, нека провери. Но да има предвид една важна подробност:

 

Те, талмудистите, плащат на цяла армия от съставители и редактори, които тъпчат Wikipedia с всевъзможни небивалици, отричащи или изопачаващи истината. Особено щом иде реч за Исус Христос, християнството, църквата и осъзнатата, осмислената, живата вяра в Бога. Затова смятам тази „виртуална енциклопедия“ за ненадежден източник на информация. И съвсем рядко се осланям на нея.

 

И тъй, допускате потомците ви да вярват в измислицата Дядо Коледа. Четете им приказки за него. Пеете Коледни песнички

 

Ако не знаете, поне американските традиционни мелодии, барабар с текстовете, от типа на „Бяла Коледа“, „Нека вали сняг“, “Jingle Bell Rock”, “It’s The Most Wonderful Time Of The Year”, “Rockin Around The Christmas Tree”, “Feliz Navidad[19] и т.н. са продукт на евреи. Сиреч, на хора, които не просто не вярват в Христа, а Го отричат. Даже „Тъжна Коледа“ – “Blue Christmas”, на Елвис Пресли е написана от евреите Бил Хейс и Джей У. Джонсън. А автор на популярната песничка „Дрънчащи звънчета“ – “Jingle Bells”, е Джеймс Пиърпонт – чичо на банкера Джон Пиърпонт Морган – един от основателите на Системата от банки на Федералния резерв на САЩ. Този Джеймс Пиърпонт уж бил покръстен…

 

Ето как попадате в Тяхната клопка. Приемате да участвате в романтичната пиеса с писмата, пълни с пожелания за дарове, и в тяхното сбъдване? Често харчите за това повече, отколкото джобът ви позволява. Замислете се: Чий каси пълните?

 

Кое от тези действия има допирни точки с вярата в Бога? Затрупвате децата и внуците си с шарени пластмаси и други дрънкулки. Но едва ли им разказвате за Исус Христос. Нито четете на малчуганите от Евангелиятапоне откъси, които биха били разбираеми за тях.

 

Който съблазни едного от тия малките

 

Не вярвам в Дарвиновата версия на еволюцията. Още по-малко на биолози-еволюционисти като нашумелия британец Ричард Доукинс. Той смята, че трябва да зарежем морала и да го заменим с разума. Не отричам нито логиката, нито интелекта и познанието. Обратното. Както сами се убеждавате, постоянно се стремя да разкривам вярата, гледана през призмата на съвременните научни достижения.

 

Атеизмът ни отдалечава от доброто. Рациото не може да замести нравствеността. Хората нямат необходимост да изпитват страх от началник, за да бъдат благочестиви и етични. Със своята безпринципност и безнравственост партийният секретар не успя да замести попа. След като ликвидираха най-благонравните духовници, комунистите поквариха свещениците, превърнаха ги в свои доносници и лакеи. От това животът ни не стана по-добродетелен, а напротив.

 

Колко прав е Фьодор Достоевски, който е опитал от всичко. Като започнете от социалистическите идеи, през лечение на лудостта в психиатрия, та стигнете до отразяването на човешките зверства по време на Руско-турската война от 1877-1878 г., водена заради петролните интереси на Ротшилдови и семейството на император Александър ІІ. Когато убедено, дълбоко повярвал в Бога, писателят ни е завещал максима, към чието споделяне се присъединявам:

 

Ако нищо, свързано с Господ, не е истина, то всичко е позволено.

 

Това ли изповядвате?

 

Бог ми е необходим. Не аз на Него. За да сверявам съвестта и постъпките си с върховната нравственост, а не със затъналия до гуша в престъпления партиен секретар. Да имам най-висш еталон, с който да съизмервам своите мисли, приказки и дела. Господ, а не някой корумпиран политик, прокурор или кадия, да ми е съдник.

 

Ала не ми е нужен старозаветният Яхве-Йехова. Онзи, който се криел от светлината. И постоянно искал от Мойсеевите последователи дарове, обковани със злато и сребро. Както и жертвоприношения.

 

Що за бог е този, който учинарода сина злини и зверства? И изпитва постоянна нужда от заколения на всякакви животни?! На всичкото отгоре – по правила, които обричат горките добичета на невероятни мъки в сетния им час!

 

Ако някой не е разбрал, думата ми е за нашето собствено възпитание и поведение. За онова, на което учим поколенията си. Но най-вече за онзи мироглед, който определя живота на човечеството.

 

Исус Христос е казал: „С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.[20]

 

 

Забравихме Бога и истинските герои

 

 

Всяко време ражда своите герои. Отминаващата 2013 година ни срещна с двама младежи, които по един или друг начин пострадаха заради свободата на всички хора по земята.

 

Как стана така, че американският редник Брадли Манинг, осъден на 35 години затвор, задето отвори очите ни за невероятните по своите мащаби лицемерия и злочестия на Вашингтон, вече е забравен? С уникални изтезания превърнаха един напълно нормален млад мъж в отрепка.

 

За мен това момче заслужи повече от Нобелова награда за мир. Но не би. Героизираха Нелсън Мандела, който бил обучаван на тероризъм от собствените си палачи?!

 

Вторият истински герой на годината се казва Едуард Сноудън. Излишно е да ви губя времето с онова, което той свърши в името на истината и свободата. Неговото Коледно послание, показано по британската телевизия Chanel 4, хвърли допълнителна светлина върху мотивите, които го тласнаха към отказа от неговото дотогавашно охолно живуркане. А последвалите коментари за пореден път свалиха маските от мутрите на западните политици. Доказаха, че те са си чиста проба кремълци.

 

 

 

 

 

Последният коментар ми напомня въобще неотминалите и незабравените времена на комунизма. Сякаш чувам другарите Ненчо Хранов, Петър Коларов, Марко Семов, Боян Трайков или Стефан Тихчев да клеймят мръсния империализъм“. Още по-назад в спомените ми – Владимир Топенчаров и компания да крещятПредатели!“ И да преследват врага с партиен билет

 

Та само преди пет години станахме свидетели на същата реакция от страна на физическите и духовни гномове Волен Сидеров, Валери Симеонов и Велизар Енчев. Тогава видяхме и чухме, как на митинг пред американското посолствосветата национал-комунистическа троицаразмахваше свити юмручета по посока на легацията – „символа на злото“ според тогавашните им разбирания. Защото схващанията на местните комунистически неонацистчета са непостоянни като настроенията на Б.Б. и променливи като мартенското време…

 

Тогава отдалече се чуваше тези рожби на БКП и ДС с цяло гърло да се дерат и по адрес на онези, които не вярват в тяхното парвенюшко, недодялано, агресивно, изпълнено с омраза патриотарство: „Национални предатели!

 

Иначе, по повод на претенциите за някакъв „престиж на САЩ по света“, които двете екранни чиновнички от CNN предявяват към Едуард Сноудън, по добре да се вгледат в историята на страната си. И да подирят причините в начина на нейното създаване; в илюминатите, които са я основали; в световния рекорд по водени войни за всички времена, който тя отдавна постави. Всичко това – само за 237 лазарника!

 

Никой не мрази американците. Трудно е да се ненавижда нещо, което фактически не съществува. Населението на САЩ е сбирщина от пришълци от всички краища на планетата, повярвали в някаква непостижима мечта.

 

 

Губим значимите личности

 

 

Няма просветен човек, който да харесва онзи наистина лицемерен интернационален, а не само „американскиелит, който раздава картите на световния покер. И се разпорежда със съдбата на човечеството по начин, по който единствено комарджия би постъпилкрайно егоистично.

 

Има ли свобода на словото в Съветските американски щати ще разберете не след дълго. Във всички случаи, в сравнение със Запада, днес тук макар и потискано, заглушавано, изтривано, словото има повече шансове да пробие затворническата броня, в която Братството го е заключило.

 

От точно 80 години в Австрия и Германия липсва всякаква свобода на словото. Там преследват и хвърлят зад решетките заради мисъл, съмнение, изразено мнение. Същото, с незначителни уговорки, важи задемократичнитеФранция, Холандия, Швейцария. Несвободата на изразяването във Великобритания вече боде очите. Както ще се уверите – и в САЩ. Впрочем това е проект, който, подобно на Израел, предстои да бъде приключен.

 

Тези изкуствено формирани държави, появили се чрез прилагане на небивал терор и геноцид, са две от пипалата на многоглавата хидра на ционизма. Знаете, че звярът става най-опасен, когато загива.

 

Нямам представа дали научихте, че точно след обръщението на Едуард Сноудън федерален съдия в Ню Йорк се произнесе, че оспорваната програма за проследяване и подслушване, използвана от Националната агенция за сигурност (НСА, на английски NSS), е законна! Подслушването и записването на телефоните разговори на милиони американци еO.K.”, както казват самите те. Джордж Оруел се оказа прав.[21] НеговиятBig Brotherпобеди.

 

Тежко и горко на човечеството. След като да се подслушва вътре в страната е редно, какво остава за чуждите държави? Още повече, когато разполагаш с небивала военна сила, която постепенно започва да изключва човешкия фактор. Безпилотни самолети бомбардират и стрелят от въздуха. Вече изпробваха робот-боец

 

Надминаха въображението на автора на антиутопията 1984“. Или вече постоянно живеем само в година, без значение дали променяме числата в календара?

 

През 2013 година ни напуснаха интересни личности, някои от които оставиха дълбоки следи в съзнанието ни. У нас – нито една. Все комунистически престъпници и техни слуги най-сетне постъпиха мъжки и ни избавиха от присъствието си. Но в САЩ си отиде от този свят една почти непозната жена. Макар да ни напусна на преклонна възраст, на мен ми домъчня за Хелън Томас.

 

Тя беше най-дългогодишната вашингтонска журналистка, отразявала пряко работата на единадесет президенти! Започнала от Дуайт Айзенхауер, тя „закачи“ малко и от управлението на Барак Обама. Беше известна с това, че рядко цепеше басма на стопаните на Белия дом. Още на времето бях чувал за нейната откровеност при отразяването на посещението на Ричард Никсън в Китай и последвалата афераУотъргейт“.

 

Беше работила в печатни издания и новинарски агенции, като вече забравената, финансирана и от държавата UPI Юнайтед Прес Интърнешънъл. За да отбележат нейната 90-годишнина (2010), през януари 2011 година ръководителите на Съюза на професионалните журналисти гласуваха за учредяването на награда, носеща нейното име. Тя трябваше да бъде присъждана всяка година „за постижения през цялостната журналистическа кариера“. Но никой не беше удостоен с нея. От какъв зор?

 

На 27 май 2010 г., след тържествено честване на Месеца на еврейското наследство в Белия дом, равинът Дейвид Несеноф от хазарски сайт, чието название спестявам поради собствената ми гнусливост, разпитана кракХелън Томас, както се казва. У нас днес му викат „блиц интервю“…

 

След като го тиражираха, където трябва, еврейските организации буквално премазаха възрастната дама. Да, Хелън Томас беше дама – винаги имаше свое собствено мнение. Не беше от масата американки, които, ако приложим правилото на Виктор Юго, са „просто момичета“.

 

Така е в „свободния свят“ и в „най-свободната страна на света“. Както наскоро ми обясниха, в САЩ не бива да споделяте нищо отрицателно за евреите и да гледате втренчено цветнокожите. Престъпите ли този неписан закон, яка ви душа

 

След „инцидента“ не само отмениха наградата „Хелън Томас“. Уволниха живата легенда на американската журналистика, която вече преподаваше на студенти. Но нека ви направя свидетели, макар задочно и със задна дата, на инцидента.

 

 

 

 

 

Нямам намерение да коментирам видяното и чутото. Всеки има ум и сам може да го стори.

 

Изпитвах горчивина заради проявеното от Хелън Томъс краткотрайно малодушие. Но не я съдех строго. И правилно.

 

Четири месеца по-късно тя се изправи срещу могъщите ционистки организации и право в мутрата на израелското лоби във Вашингтон заяви:

 

Ударих самото ядро. В тази страна е невъзможно да критикувате Израел и да оцелеете.[22]

 

По-сетне Томас заяви пред репортери, че се е извинила, заради „хората, които били разстроени, но тя все още изпитва същите чувства към израелската агресия и бруталност“.[23]

 

Междувременно президентът Барак Обама нападна журналистката. В телевизионно интервю той квалифицира нейното изказване като „обидно“.[24] До него се нареди цяла тълпа от еврейски лобисти, уредени на високи държавни служби, съпроводени от съответните хранилки.

 

През декември 2010 г., след поредица от заплахи, обиди и закани от страна на Антиклеветническата лиганацистката шпиц-команда на еврейската масонска ложа Бней Брит – например „вулгарна антисемитка“ – старата дама не остана длъжна на чифутите. Демонстрира смелост, на която повечето мъже могат да завидят. Тя сподели с представители на медиите, че продължава да стои зад всяка дума, изречена пред микрофона на равина Несеноф.

 

Платих си цената. Но си струваше, заради възможността да говоря истината.[25]

 

След още два дни, в реч на конференция, Хелън Томас обяви:

 

Конгресът, Белият дом, Холивуд иУол Стрийтса собственост на ционисти. Изобщо не се съмнявайте в моето мнение.[26]

 

След половин век в сърцевината на властта в САЩ едва ли някой с всичкия си се усъмни в изреченото от християнката с ливанско потекло.

 

Не минаха още 48 часа, и тя за пореден път се обърна към обществеността:

 

Мисля, че хората трябва да бъдат осведомени и просветени. За да знаят, кой формира мнението в тази страна.[27]

 

Колко хора са способни на такава храброст? И то в момент, когато над главата на Томас висеше не Дамоклев меч, а цялото могъщество на всички видове власт в окупирани от ционистите държави като САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Германия… Да не говорим за Израел.

 

 

Краят на непостижимата мечта

 

 

Редовните посетители на тази медия не се нуждаят от обяснение кой е главният герой на следващото видео доказателство. Доста дълго забравях за неговото съществуване. Но ми го припомниха.

 

Заблуждавах се, че евреинът от Украйна Едуард Ходос може да последва своя баща и да се покръсти. Неговият родител – Александър Мен, не само прие Христа. Стана източноправославен свещеник и още през 1990 г. гоубиха. Случаят нашумя, но отдавна е забравен. “Sic transit gloria mundi” – „така преминава световната слава“… По нашенски: „Всяко чудо за три дни.

 

Смятах, че Ходос отдавна е отлъчен от синагогата и от всякакви длъжности. Да, нацистки настроените потомци на юдеизираните хазари ционистите, го преследват. Обаче той не само е равин, но продължава да оглавява Харковската ортодоксална еврейска общност. Както и да се бори срещу еврейския фашизъм, олицетворяван най-вече от нацистката хасидска секта Хабад.[28]

 

Основана преди близо 250 години в Украйна, през четвъртото десетилетие на миналия век, по заповед от САЩ, фюрерът на Третия райх урежда нейното прехвърляне от окупираното селце Любавичи вНю Йорк. Надявам се, че вече знаете за това.

 

През 1991 г. Едуард Ходос е поканен на посещение в САЩ лично от рабе Шнеерсон, равина на Любавичи. Прекарва повече от месец в централата на Хабад в Бруклин. Там се запознава със сенатора Джоузеф Либерман – предано вярващ юдей. Или поне правещ се на такъв.[29]

 

Спирам с многословието. Онова, което ще видите и чуете, е част от пространен разказ, с чийто видеозапис разполагам. Той е заснет през лятото на 2011 г. До поредните президентски избори в САЩ оставаше година и четири месеца. Но Едуард Ходос дава твърда прогноза за преизбирането на Барак Обама. Който помни, аз направих същата прогноза, но близо година по-късно. Мотивите ни бяха различни. Все пак не съм бил канен на визита в седалището на еврейската нацистка секта Хабад, коятовъзкръсваблагодарение на златото на Германската работническа национал-социалистическа партия

 

Какво споделя лидерът на Харковската еврейска общност? Вижте и чуйте сами.

 

 

 

 

 

Прав ли е Ходос, или търси сензация? Когато вземете под внимание, че записът е направен през юли 2011 г., второто незабавно губи смисъл. Онова, което стигна САЩ през последната година, откакто 44-ият президент Барак Хусеинович Обама получи втори мандат, може да бъде оценено като симптоми на една предизвестена смърт. Да припомням ли фалита на Motor City, както наричаха Детройт? Или фактическия банкрут на държавата през октомври 2013-а?

 

Всеки, който се интересува, беше предупреден за него. Даже година по-рано едни от най-влиятелните специализирани издания, каквото безспорно е британското списание “Financier Worldwide”, обсъждаха почти сигурния икономически провал на официален Вашингтон. Даже организираха кръгла маса по темата.[30]

 

Отдавна не храня никакви сантименти към чужда страна. Болката от огорчението и разочарованието, които Западът ми причини, е затихнала. Още повече, че вината за нея е поделена между най-малко три страни: тукашните комунисти, техните западни господари и моя милост.

 

Бог е казал, че който търси, намира. Значи не съм бил усърден в разследването си. Ето защо дълго се самозаблуждавах с непостижимия блъф, наречен „американска мечта“.

 

Но признавам, че все пак това страдание май никога няма да отмине окончателно. Затова съдбата на Съединените щати, които народните маси все още не осъзнават като Съветски, ме вълнува, само доколкото има отношение към нашия бит. Тъй като Братството в повечето случаи е делегирало опекунството над нас на своите верни пълномощници в Москва, дали ще съществува САЩ или Кимерика, все по-малко ме вълнува.

 

Много признаци навеждат на все по-голямата вероятност този проект наистина да приключи. Ако не с настоящия президент, то по време на следващия. Когато е напълно възможно жена да удари шалтера, който е увенчан с илюминатските символи и етикета „САЩ“. Какво чудно, щом Рим се е оказал нетраен?..

 

 

Жалба по нищожества

 

 

Тези дни прочетох поредната небивалица в издание, което претендира да е сериозно. Авторътсъщо.

 

Брус Андерсън беше главен редактор на консервативното британско седмично списание “The Spectator”. Което ще рече „Наблюдателят“. Това – по-скоро, за да знаете откъде крадат идеи, заглавия[31] и дори цели публикации тукашните нискочели по рождение звездина болшевишката журналистика.

 

И така, буквално преди часове Брус Андерсън, който вече е коментатор на свободна практика, помести в лондонскияThe Daily Telegraph” следната формена глупост:

 

Ако Хитлер не беше антисемит, би могъл да спечели Втората световна война. Представете си, че вместо да отхвърля атомната/ядрената физика като „еврейска наука“, той беше убедил достатъчно еврейски учени да работят за него. Тогава със сигурност пръв щеше да има бомбата. Но антисемитизмът беше черното и зло Хитлерово ядро.[32]

 

Спомняте ли си съвета на „БатетоСлавков, отправен към банкянската пожарникар-инженерка Б.Б.? Нека припомня:

 

И какво е научил Бойко от Тодор Живков?! – Нищо! Какво може да научи от разговорите с Тодор Живков? Има книги, да вземе да прочетеполитикономия, марксизъм-ленинизъм, кейсианство, има какво да прочете Бойко. Една книга се чете много бързо и може дори да си подчертава.[33]

 

Ако редактирам това откровение и го адресирам до Брус Андерсън, то би могло да изглежда като съвсем уместна препоръка.

 

Първо, другарят „консерватор“ би могъл да разгърне самото начало на Джордж-Оруеловия роман „1984“. (Все пак Оруел му беше сънародник, нали? И пишеше за общата родина на двамата…)

 

Та отваряйки прочутата антиутопия, Брус би могъл да научи един от трите основни девиза на Партията:

 

Ignorance is strength” – „Невежеството е сила“.

 

Може би тогава щеше да послуша съвета на Хелън Томас и постоянно да учи

 

На второ място, друг важен автор е даже негов съгражданин. Дейвид Ървинг има апартамент и в Лондон. Та comrade Брус би могъл да си набави една от най-значимите творби на изследователя, озаглавена „Къщата на заразата: Атомните изследвания на нацистка Германия и контрамерките на Съюзниците“.[34]

 

Тогава щеше да разбере историята на еврейските учени, начело с проф. Вернер Хайзенберг. Те не само първи конструират бомбата, както я нарича неукият Андерсън. Хитлер, който според уважавания лондонски коментатор загърбил „атомната/ядрената физика“, защото я смятал за… „еврейска наука“, разпоредил извършването на три опита с нея. Вториятнапълно успешен, е проведен на 3 или на 5 март 1945 г. Не ми се рови за датата. Но съм уверен, че е една от двете.

 

Три лазарника след Ървинг германският историк Райнер Карлш издаде книгата си „Бомбата на Хитлер: Тайната история на германските опити с ядрено оръжие“.[35] Телевизионният канал “History” не закъсня и засне документален филм. Той съдържаше свидетелски показания на учени, както и на оцелели жители на районите, където са били проведени ядрените опити. И да го търсите, няма да го откриете. Сякаш земята се продъни и филмът пропадна в бездната.

 

Какво искам да кажа? Преди всичко да припомня старата африканска поговорка, която гласи:

 

Да не знаеш, е лошо. Да не искаш да знаеш, е ужасно.

 

Второто е престъпление срещу собствената личност.

 

Освен това ми се ще да препоръчам, по-малко да вярвате наутвърденитеимена в науката, в журналистиката, във всичко. Да търсите и сами да откривате истината. Ако не ви достигат време и сили, да се доверявате на автори, които са доказали своята почтеност.

 

Отиващата си 2013 г. избави света от явни и скрити негодници. На първо място – от Йенг Сари – един от вождовете на червените кхмери в Камбоджа. Безмилостен убиец и външен министър?

 

Отидоха си Маргарет Тачър и Нелсън Мандела – марионетки на онова задкулисие, което ни води към новото робствочрез чиповете.

 

Впрочем в средата на декември 2013 г. италианското издание “Corriere di Roma” съобщи, че от май 2014 година на всички новородени бебета в границите на Европейския съюз ще бъдат имплантиранимикрочипове. Те ще съдържат всички данни за детето. Като се започне с биометричните, административните, и се стигне до ваксинации, заболявания и т.н. Освен това децата ще могат да бъдат безпрепятствено проследявани.[36]

 

Пак през 2013 година почина противоречивият венецуелски ръководител Хуго Чавес. Напуснаха ни Рей Манзарек – един от основателите на култовата американска рокгрупа “The Doors”, и Лу Рийд от “The Velvet Underground” – банда от музиканти, които експериментираха с класическата музика, умерено вулгарните текстове и предшестваха появата на пънк-рока.

 

За мен странен колорит има загубата на Роналд Артър Рони Бигс. Ще обясня защо.

 

Често криминалните престъпници си осигуряват далеч по-привлекателен ореол от политическите. „РониБигс беше последният оцелял от Големия влаков обир, извършен преди точно половин век. Осъден на 30 години затвор, той прекара едва 15 месеца зад решетките. Избяга и никой не успя да го открие. През 2001 г. се завърна и сам се предаде на британските власти. Които отново хвърлиха 71-годишния апаш зад решетките. Аз бих го направил консултант на криминалната полиция

 

Какво да се прави? Артистичният Арсен Льопен на Морис Льоблан винаги ми е бил по-симпатичен от суховатия Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл. Когато бяхме деца, само отрочетата на другарите кандисваха да са стражари в познатата игра

 

За да не ви отегчавам, ще спомена още едно име от новинарските среди, което повече няма да чуваме. На 74-годишна възраст инфаркт покоси Дейвид Фрост. За мен той беше образец на нетрадиционния конформизъм. Когато стигна върха на славата си, нямаше как да следя легендарния телевизионен водещ. Фрост се бе прочул с поредицата от интервюта с Ричард Никсън, издържани в стила „на умряло куче нож вади“. Засне ги постфактум. Когато президентът вече беше бивш.

 

Но така е с рожбите на Интернационала, на който бяха подчинени и двамата – Дейвид Фрост и Ричард Никсън. През последните години гледах остарелия и беззъб телевизионен идол“ по Bloomberg TV. Не го запомних с нищо друго, освен с неизменните… червени чорапи. Както се казва, всеки си има номер в живота – свой пиниз.[37] Например Лари Кинг се пъчеше с тирантите си… За жалост тук се навъдиха само техни имитатори. Предимно – на несъществените, на външните отличителни белези.

 

Пък и двамата – и Фрост и Кинг – не бяха от моите любимци. Обикновено най-добрите не биват допускани… Затова ми е мъчно за възрастната, сърцата и безстрашна lady Хелън Томас.

 

 

Територия на нагаждачеството и глупостта

 

 

Ние не успяхме да излъчим и толкова. Цяла година – никакви достойни личности в журналистиката. Камо ли публицисти, които да будят народната свяст. Хора, които – казано по народному – открито да се опънат на властващите. Въпросът не опира само до собствеността на медиите. По целия свят те са в ръцете на олигархията. Работата зависи от усещането за необходимостта от свобода. За нашенеца тя от векове не означава много. Той се чувства доволен, ако постигне материалното. Този вид „свобода“ тук никога не е била отнемана.

 

За пореден път ще река: У нас не е имало глад. Едва напоследък, при управлението на вълците-комунисти, загърнати в овчите кожи на пишман капиталисти, го познахме. Както техните терористични отряди безмилостно са избивали от засада българи, а впоследствие – арестувани, завързани хора, така понастоящем, без да им трепне и една мигла, докараха поне половината население до мизерия. А най-малко 20 на стои до глад.

 

Националният регрес, който ни дърпа към дъното, се дължи на тях. Но това вече не може да бъде осъзнато. До такава степен силиконът е изместил сивото вещество, а глупостта е завладяла остатъчното тукашно население, че онзи ден се сблъсках с поредния гейзер на идиотщината, изригнал сред мненията по повод на една публикация.

 

Оказа се, че синът на Асен Агов спорил с варненския рапър, познат с „интелигентния“ псевдоним Мишо Шамара. Някакъв човек изтипосал Йордан Асенов Агов, деец на ДСБИван-Костовия филиал на БКП, с резюме от биографиите на предците му. Три поколения Агови са се борили против българщината и нормалността. Отстоявали са комунистическите идеи.

 

Накрая се оказаха… „демократи“ и „антикомунистиот челните комунистически редици.

 

Те не са виновни, а онези, които ги приемат като такива. И тук се замислих за една от най-отблъскващите черти на нашенецанагаждачеството, конформизмът.

 

След въпросната публикация срещнах следния „грамотно“ поднесен отзив на читател, чийто правопис и стил запазвам:

 

Изключително кадърен млад е начетен.не може човек сам да си избира родителите и ако не беше такъв и баща му нямаше да му помогне примери много стига с това оплюване затова сме такива каквито сме сега озлобени абезверени уверявам ви аз не съм такъв а това какъв е бил дядо му не ме интересува щом си е получил заслуженото нека бъдем по човеци отколкото жалки социалисти пардон комунисти те са подобие на хора защото гравите им са бетонни и им трябва неметален диск до енто поколение най голямата паплач на света.весели празници апропо не членувам в партий и никога не съм гласувал за бсп дпс герб пази боже за атака каквито са били фашистите преди и сега такива са атака за бсп всеки сам да си отговори преди да отиде да гласува.[38]

 

Отделям внимание на тази свинщина, понеже словоблудството донякъде разкрива защо изчезваме. Първо, то издава все по-масовата необразованост и неграмотност. Второотричането на неотменим принцип, който действа обективно, независимо от нашите желания. И е потвърден от най-малко три важни фактора, ако щете – институции: Бог, наука и традиция.

 

Първият е свързан с вярата. Да не се интересувате от произхода на човека, означава да отричате Светия Дух. Тъй като Неговата искра ражда душата, индивидуалността, личността, в мига на нейната поява на този свят. Този плам твърде силно предопределя развитието на новопоявилия се човек. Затова Господ е постановил:

 

Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.[39]

 

Не ще ми втръсне да го повтарям – отново и отново. Белким нещичко стигне до съзнанието на повече от вас. Защото нашенци пригаждат и вярата. Когато нещо им уйдисва, го приемат. Не е ли в тяхна полза, или го отминават с мълчание, или се правят на по-католици от папатамъчат се да го разтълкуват по удобен за тях начин. А Исус Христос е формулирал всичко категорично и точно – като закон.

 

Да не ви интересува кой от какъв род е, се равнява на непризнаване и отхвърляне на съвременните постижения на генетиката. Човекът е функция на своята наследственост. Естествено, тя не е непроменима. Свободната воля, дарена ни от Бога, е в състояние да преодолее част от наслояванията от предшестващите поколения. Но не и да ги ликвидира напълно. Затова се говори за наследственост във всичко – като започнете от характера, преминете през заболяванията, та стигнете до материалното.

 

Щом като някой наследява материалните благаактивите на предците си, е длъжен да носи наследствена отговорност и за техните дела. Как така това важи за едни, а неза други? Ето една от нишките на справедливостта, които съвременното псевдо общество прекъсва. Все в полза на едни и същи – номенклатурата.

 

На трето място, загърбването на наследствеността представлява отказ от традициите. Българите са се произнесли: „Крушата не пада далеч от дънера.“ А преди годеж дедите ни са провождали сватове, за да проверят що за люде са онези, с които ще се сродяват.

 

Когато тези неща са били спазвани, коренът ни е бил здраво вкопан в земята. Бурите на времето не са успявали да го размърдат, какво остава да го изтръгнат.

 

Комунизмът се оказа по-силен от най-страшните катаклизми в историята. Изкорени ни. Прекъсна нашата връзка със земята и миналото, отроди ни от българщината.

 

Сега разбирате ли, че ние не сме способни да издигнем дори глас като този на покойната американка Хелън Томас, която никога не забрави своите ливански корени? Затова днес все още по медиите тържествуват старите, оцапани с кръв и олигавени от угодничество комунистически муцуни – както на „водещите журналисти“, така и на техните събеседници.

 

Толкова ли няма страдалци на системата, които да бъдат поканени? Не съм забелязвал даже един от онези, които им кандисахабившият вицепрезидент Тодор Кавалджиев! Какво остава за други, по-автентични, съхранили съвестта си, които биха изрекли истината право в очите на водещи и зрители?…

 

Да бяхме като шопа, щяхме да признаем: „Те такова животно нема.

 

А целта е елементарна. Когато нещо не е показано по телевизията, все едно не съществува. Следователно в България не е имало никаква съпротива срещу безбожния терористичен комунистически режим. Всички са еднакво сиви и лекьосани.

 

Така излиза според Техните планове. Поверени на верни другариИ успешно реализирани. Как да го отречем?

 

След толкова години на поставяне на полу-верни диагнози, без изтъкване на причините за нашите беди, най-накрая западна медия дръзна да каже истината. Може би, понеже е пред закриване или най-малкото е поставено на тезгяха за продан, прочутото списание за богаташи – „Форбс“, в самия край на 2013 г. забеляза страната ни. И помести репортаж, в който четем:

 

В случая с България е очевидно, че не нейното приемане в Европейския съюз причинѝ политическите, социалните и икономическите й проблеми. Тези проблеми имат своите корени в историята на страната. По-специалнов гибелното влияние на десетилетията на комунистическа диктатура и командна икономика. Като цяло, българите са съгласни, че общото влияние на ЕС е било положително. И нямам никаква причина да не съм съгласен с тях.[40]

 

Ние не скъсахме с комунистическата диктатура. А тя има своите лица и се превъплъти в изродената псевдо свобода и отблъскващата мнима демокрация на потомците на алчно червената фашистка номенклатура. Оставихме да властва идиотщината на онези, които възприемат света по начина, илюстриран с цитираното по-горе читателско мнение. Докато това е така, нямаме шанс.

 

Даже чух, че и протестите спрели. Нещо, което предвидих още през февруари на отиващата си година. Колко обществена енергия беше похабена? Дали някой е в състояние да пресметне мащабите на разочарованието и отчаянието след този безспорно добре планиран провал?

 

Никой не попита: „Е, оти ги ручахте фъшкиите?“…

 

Явно самозванитебългариса доволни от своето съществуване. Страхът и съглашателството са парализирали тяхното съзнание. Те са в състояние да следват злотоотрицателните примери. Затова старите комунистически фигури и техните издънки като поредните претенденти за славатаВалери-Симеоновци, Николай-Барековци и подобните им (Меглена Кунева е вехта милиционерска чанта, без извинение) – могат да се надяват, че ще се присъединят към трапезата на нахранените с държавна субсидия псевдо политици. Щом един вулгарен имитатор на певец, допринесъл за местния ерзац на поп-музика може, защо не и те?

 

Това ме кара да препоръчам:

 

След като не сме способни да изградим общност, всеки да се оправя сам. Около тази медия, а преди това и покрай телевизионните ми изяви, се оформиха групи от съмишленици. Сред тях срещнах безценни хора. Но те са малко, а връзките помежду им – съвсем крехки и неустойчиви. Толкова са ангажирани с всекидневието, че не им остава време, за да извисят своя глас и да наченат хорала, ако щете – мощно звучащата кантата на пробуждането.

 

Пък и в края на краищата, всеки познава себе си най-добре. Животът е такъв, какъвто си го направим или допуснем да ни го поднесат. Както ви се харесва…

 

 

 

 

 

Впрочем, от сърце и душа ви пожелавам:

 

 

 

ЧЕСТИТА НОВАТА 2014 ГОДИНА!

 

 

 

 

 

 

 

Най-важното е да сте дълголетни, здрави и да се радвате на обич и берекет.

 

 

 

Възможно е следващите дванадесет месеца да са по-добри от изминалите. Какво пък, някои печелят от тотото. Случва се…

 

Сега всички сме в помията, даже забогателите червени парвенюта. Мнозина не го осъзнават. Всичко с времето си. Но все пак някои все още гледат към звездите. Сигурно ще има такива, които ще успеят да докоснат мечтите си. Струва си да опитате. Ако не друго, поне това е възможно. Засега.

 

 

 

 

 

 

Можете да гледате най-новото издание на телевизионното предаване

 

„БЕЗКОМПРОМИСНО с Георги Жеков“

на адрес:

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=gzJFkwvmRMQ&feature=youtu.be

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на: Христо Х. и Иринеа Н. от София, Цветанка Й. от Перник, Гено К. от Бургас, Динко от Стара Загора, Красимира Н. от Пловдив, Весил Л. от София, Георги Г. от село Обединение, Маргит Ф. от Франция, Владимир Б. от Пловдив, Росица Р. от град Раковски, Дечо Т. от Русе.

                  

                 Бог да ви благослови. Както и всички добри хора.

                  

                  

                 Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                  

                 Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

                  

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                  

                 Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                  

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                  

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                  

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                  

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                  

                 В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

                  

                 Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                  

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

                  

                 Не става… Но ще се боря, докато мога.

                  

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

                 Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                  

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                  

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                  

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                  

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                  

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

                  

                 Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                  

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso, London, 2009 г., стр. xi.

[2] „От Матея свето Евангелие“, гл. 13, ст. 24.

[3] Пак там, гл. 13, ст. 24.

[4] Вж. “In China, Chairman Mao still bigger than Jesus” by Malcolm Moore, Shaoshan, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, December 25, 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/10537651/In-China-Chairman-Mao-still-bigger-than-Jesus.html

[5] Пак там.

[6] Пак там.

[7] Вж. Библия, „Втора книга Моисеева – Изход“, гл. 11, ст. 2.

[8] Вж. “We should not worship Mao as a god, says China’s president” by Malcolm Moore, Shaoshan, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, December 26, 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/10538324/We-should-not-worship-Mao-as-a-god-says-Chinas-president.html

[9] “Romney’s 47% Victims More Like 96% Who Get Government Boost“  by Kate Andersen Brower, Bloomberg News, “Bloomberg Business Week“, New York, NY, October 2, 2012 г., online: http://www.businessweek.com/news/2012-10-02/romney-s-47-percent-victims-more-like-96-percent-who-benefit-from-government

[10] “Paul Ryan and the rich man’s burden” by Michael Maiello, Reuters, New York, NY, Sunday, 12 August 2012 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2012/08/12/paul-ryan-and-the-rich-man%E2%80%99s-burden/

[11] Peter Schiff – “The Real Crash: America’s Coming Bankruptcy – How to Save Yourself and Your Country”, St. Martin’s Press, New York, NY, 2012 г., стр. 274-275.

[12] Вж. 001 – Video – House of Representatives Stenographer Accuses the Free-Masons for the Debt в: Георги Ифандиев – „Реваншизъм? Какво по-джентълменско, когато е стремеж към справедливост? – Част 20“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 23 октомври 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BA%D0%BE-20 или в YouTube от online: http://www.youtube.com/watch?v=5S3Z_PStPLE

[13] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 6, ст. 35.

[14] Пак там, гл. 14, ст. 6.

[15] Пак там, гл. 8, ст. 21-30.

[16] „От Матея свето Евангелие“, гл. 12, ст. 46-50.

[17] „От Иоана свето Евангелие“, гл. 21, ст. 25.

[18] „От Матея свето Евангелие“, гл. 18, ст. 6.

[19] “White Christmas”, “Let it Snow”, “The Christmas Song (Chestnuts Roasting on an Open Fire)”. „Бяла Коледа“ е дело изцяло на еврейския композитор и текстописец Ървинг Бърлин. „Нека вали сняг“ пък е написана от евреина Джул Стайн по текст на друг евреин – Сами Кан. „Коледна песен (кестени се пакат на открит огън)“, записана от Нат „Кинг“ Коул, са евреите Мел Тормей и Робърт „Боб“ Уелс. „Рокът на дрънчащите звънчета“ е на евреите Джоузеф Карлтън Бийл и Джеймс Рос Буут, изпълнена от евреина Боби Хелмс. „Това е най-чудесното време на годината“ от репертоара на Енди Уилямс е създадена от евреите Едуард Пола и Джордж Уайл. „Да танцуваме рок около Коледната елха“ на Бренда Лий е продукт на евреина Джони Маркс. „Щастлива Коледа“ (на испански) от евреина Хозе Фелисиано е негова собствена творба.

[20] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 2.

[21] Вж. “NSA collection of US phone records ‘lawful’, judge rules” by Philip Sherwell, New York, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 27 December 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/northamerica/usa/10539906/NSA-collection-of-US-phone-records-lawful-judge-rules.html

[22] “Helen Thomas on being anti-Semitic: ‘Baloney!’”, Associated Press, Ynetnews, “Yedioth Ahronoth”, Tel Aviv, 12 October 2010 г., online: http://www.ynetnews.com/articles/0,7340,L-3968500,00.html

[23] Пак там.

[24] Вж. “Obama calls Helen Thomas’ comments “offensive” by Mimi Hall, “USA Today”, usatoday.com, New York, NY, June 8, 2010 г., online: http://content.usatoday.com/communities/theoval/post/2010/06/obama-calls-helen-thomas-comments-offensive/1#.UsDBTtqIq70

[25] “Wayne State ends Helen Thomas Award”, UPI, Washington, D.C., December 4, 2010 г., online: http://www.upi.com/Top_News/US/2010/12/04/Wayne-State-ends-Helen-Thomas-Award/UPI-69151291511834/

[26] “Helen Thomas: ‘Congress, White House owned by the Zionists’”, “The Jerusalem Post”, jpost.com, Jerusalem, 5 December 2010 г., online: http://www.jpost.com/Breaking-News/Helen-Thomas-Congress-White-House-owned-by-the-Zionists

[27] “Helen Thomas says Anti-Defamation League is intimidating her” by Niraj Warikoo, “Detroit Free Press”, freep.com, Detroit, MI, December 9, 2010 г., online: http://www.freep.com/article/20101209/NEWS05/12090446/Helen-Thomas-says-Anti-Defamation-League-is-intimidating-her

[28] Хабад, Хабад-Любавичи (חב“ד‎ – от ивр. המכח,הניב, תעד) – мъдрост, разбиране, познание, ивр. Това са трите върхови ценности в екстремисткото и мистично нацистко учение в юдаизма Кабала. Смятат хабадизма за разновидност на хасидизма – разклонение на класическия юдаизъм – талмудизма. Хасидизмът е възникнал през ХVІІІ век сред поюдейчените хазари във Федерацията на Полското кралство и Великото литовско княжество. Някои го наричат „любавически хасидизъм“. Това е навярно най-реакционната, най-антихуманната и най-нацистката версия на юдаизма. Хабадският юдаизъм изобщо не приема неевреите за човешки същества. Колкото и да крият, още от люлката последователите му биват възпитавани в дух на омраза към неевреите. Смятат всички други люде за създадени от Яхве-Йехова с цел да бъдат слуги на евреите. Има страни, където сектата Хабад е забранена. За жалост, след Ню Йорк и Израел, тя вече има свои седалища в Днепропетровск – Украйна, и в София – България. Симеон Сакскобургготев е един от приближените до юдейските нацисти от Хабад. Не мога да го докажа, но съществуват белези и следи за пряка връзка между тази секта и висши дейци на Държавна сигурност, които и сега дърпат конците в тукашната политика, икономика, култура, в спорта. Както се досещате, става дума за пари, за много пари… Не бива да забравяме, че се намират достатъчно доказателства за забогатяването на Хабад чрез нацисткото злато.

[30] Вж. “US Bankruptcy”, “Financier Worldwide”, financierworldwide.com, Birmingham, UK, October 2012 г., online: www.markuswilliams.com/…/jtm2012roundtable

[31] Агентите на Държавна сигурност Тома Томов и Димитри Иванов правеха предаване „Наблюдател“ в „Нова телевизия“. „Панорама“ е открадната от BBC. Петьо Блъсков отмъкна „Монитор“ от американците. Тук имахме „Експрес“, а сега „Телеграф“. Даже вестник „Преса“ на агент „Бор“ е чиста проба кражба.

[32] “The West has lost control of the world and disaster awaits” by Bruce Anderson, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 28 December 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/history/world-war-one/10539494/The-West-has-lost-control-of-the-world-and-disaster-awaits.html

[33] „Иван Славков: Зор видях, докато науча Тодор Живков да пие уиски!“, едно интервю на Мария Друмева, в. „Шоу“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 6 януари 2010 г., online: http://www.blitz.bg/article/15677

[34] Вж. David Irving – “The Virus House: Nazi Germany’s Atomic Research and the Allied Counter Measures”, Focal Point, London 2002 г. Книгата е в архива на автора.

[35] Вж. Rainer Karlsch – “Hitlers Bombe: Die geheime Geschichte der deutschen Kernwaffenversuche”, Deutsche Verlags-Anstalt GmbH, München, 2005 г.

[36] Вж. “Microchip obbligatorio per tutti i Neonati da Maggio 2014” by redazione, “Corriere di Roma”, corrierediroma.it, Roma, dicembre 15, 2013 г., online: http://www.corrierediroma.it/2013/12/microchip-obbligatorio-per-tutti-i-neonati-da-maggio-2014/

[37] Тънкост, жарг.

[38] Rymen Enev, TY-Varna, Martin Enev, „Вашият коментар през Facebook“, в: Людмил Ангелов – „Децата на олигархията протестират срещу майка си“, Afera.bg, Варна, събота, 28 декември 2013 г., online: http://afera.bg/skandalno/54144.html

[39] „От Матея свето Евангелие“, гл. 7, ст. 17-19.

[40] “Bulgaria’s Travails Should Be A Sobering Reminder to Ukrainians: The EU Doesn’t Fix Everything” by Mark Adomanis, “Forbes”, .forbes.com, New York, NY, Thursday, December 26, 2013 г., online: http://www.forbes.com/sites/markadomanis/2013/12/26/bulgarias-travails-should-be-a-sobering-reminder-to-ukrainians-the-eu-doesnt-fix-everything/#undefined

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...