Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ВОЙНАТА Е МИР! СВОБОДАТА Е РОБСТВО! НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА! ОБАЧЕ ПУКА ЛИ МУ НА НЯКОЙ? – Част 9


 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Какво е Европа? А Русия?

 

Ще потърся отговор на първия въпрос. А на втория ни го даде Едуард Сноудън:

 

По добре  Русия, отколкото в затвора.[1]

 

 

 

По-лошо от затвора е в гробищата,

но в съветския блок и това не беше така

 

 

 

Най-добре да чуем самия Сноудън, който превърна в посмешище шпионските служби на все още  господстващата над света империя.

 

 

 

 

 

Момчета като американчето Едуард нямат даже най-бегла, най-нищожна представа за онова, което представляваше Съветска Русия. Нито в каква кочина, натъпкана с бивши човеци, беше превърнала своите сателити от Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. Всичко това – по заповед от интернационалното Братство, което създаде комунизма и болшевиките, и въдвори тази напаст на източноевропейците и част от азиатците.

 

У нас преобладаващата част от семействата отказаха да предадат поне устно на потомството си истината за комунистическото робство. Еднипоради участие и съучастие в терора. Едва ли изпитват чувство за вина. По-скоро се плашат. Добре им е известно на какво са способни техните другари… Пък и повечето от тази номенклатурна прослойка се накелепѝриха.

 

Други – заради собственото си нагаждане към терора. Третиот страх от Системата, чиято същина, ядрото й, останаха недокоснати. Четвърти – поради собственото си удобство. Което ще рече – стремеж да го карат айляшката, да не мислят и да не се тревожат заради другите. Пети – от мерак да забравят и да избавят психиката си от белезите на насилието. Шести – …

 

Системата? Кой я измисли, планира нейните етапи, финансира я, мобилизира кандидатите за терористи и накрая я наложи?

 

Сякаш забравихме една дума, която отлично характеризира покварените изпълнители на тази антихуманна воля. Тя е протеже.

 

Нейното значение е: лице, което получава специална защитапротекцияот някой, който е по-солиден в съответната област. На английски звучи по-точно: “someone more established in a field”.

 

Глаголът “establish” има доста значения, близки по смисъл: „установявам“ , „въвеждам“, „създавам“, „основавам“…

 

Ако вашият началникbossви въведе и представи като неговото най-ново protégé, ви очаква добро начало в кариерата. Почти сигурно е, че ще го имате.

 

От “establish” произлиза отглаголното съществително “establishment”. Освен многото други неща, то означава преди всичко „върхушка“, „елит“.

 

И така, след безспорните витринни промени в бившия съветски концлагер, кое от комунистическите протежета на Интернационала беше наказано?

 

На Запад, пък и другаде, също съществуват протежета. Как иначе? Какви са държавните ръководители, управителите на банки и фирми, на обществени организации, даже от т. нар. неправителствен сектор, и т.н.? Протежета – нищо повече. Всички те постоянно се тресат като листата на трепетлика при всеки порив на вятъра. Понеже никога не са напълно сигурни, откъде ще задуха тойвятърът на поредната промяна.

 

Нима ролята на слугите не е ясна? По правило всички те биват вербувани за членове на различни тайни обществаФейбиънски клуб, КлубБилдерберг“, Римски клуб, Бохемска дъбрава, „Череп и кости“… Все масонски и комасонски организации, от четвърт хилядолетие просмукани и превзети отвътре от илюминатите.

 

 

 

Съдбата на едно династично протеже

 

 

 

Масоните неевреи са просто оръдие в ръцете на юдейската върхушка, олицетворявана в съвремието ни от световните ционистки организации и техните поделения. В „Протоколите на ционските мъдрецитяхната роля е сведена до фасада на държавните учреждения, реално овладени от евреите. Тези люде биват намествани в законодателните и изпълнителните органи на властта, поставят ги начело на правораздавателните и религиозните институции на гоите.

 

Забележете стратегията, използвана от илюминатите на Вайсхаупт“ – насочва ни Едуард Хендри. – „Тя е съвсем същата, прилагана от талмудските евреи. В „Протоколите на ционските мъдрециевреите-талмудисти, като илюминатите, заявяват, че са използвали масоните като прикритие за тяхното участие в плана занов световен ред“…

 

Масоните неевреи сляпо служат като параван за нас и нашите цели, но планът за действие на силите ни, дори самото тяхно постоянно местоположение, остава загадка за хората.[2][3]

 

Мъдреците са записали в повелите си:

 

Във всички времена народите, както и отделните хора, приемаха думите за дела, тъй като се удовлетвориха от показното, рядко забелязвайки дали е последвало в обществото изпълнение на обещаното. Затова ние ще създадем показни учреждения, които красноречиво ще доказват своите благодеяния за прогреса. Ние ще присвоим либералната философия на всички партии от всички направления и ще я снабдим с оратори, които толкова много ще говорят, че хората ще се преуморят от речи и ще изпитват отвращение към ораторитеС всичко това така ще изтощим гоите, че ще ги принудим да ни предложат международната власт, така че без сътресение да погълнем всички държавни сили в света и да образуваме Свръхправителство.[4]

 

Нашето управление трябва да се обкръжи с всички сили на цивилизацията, сред която му се налага да действа. То ще се обгради с публицисти, практикуващи юристи, администратори, дипломати и накрая хора, подготвени със специално свръхобразование в нашите специални училища. Тези хора ще знаят всички тайни на социалния бит, те ще знаят всички езици, съставени от политическите букви.[5]Използвайки нашите принципи, обръщайте внимание на характера на народа, в чиято страна ще се намирате и действате; общото, еднаквото им използване, преди превъзпитаването на народите по наш начин, няма да има успех. Но използвайки ги внимателно, вие ще видите, че няма да минат и десет години и най-упоритият характер ще се промени, и ние ще зачислим новия народ в редовете на вече покорилите ни се[6]

 

Тези дни едно протеже отстъпи властта на своя син – също protégé. Досетихте се. Имам предвид абдикацията на краля на Испания Хуан Карлос.[7]

 

Защо протеже? Няма да се спирам на неговите изяви, типични за най-малкия и най-негоден наследник на богаташа, който не става за нищо. Но е от същата кръв и трябва да живее като потомък на заможни хора.

 

Кралят ходеше на сафарита в Африка и на конни състезания в Англия. Казват, че го забелязвали в Монте Карло, но и на футболни мачовеПо-рядко се отбивал в операта, в театритеПрисъщо на държавен глава, нали?

 

Най-добре е да си спомним дали официалният политически ментор на Хуан Карлос, клеймен като „фашистки диктатор“, получи някакво възмездие? Той се беше съблазнил от своя колега Йосиф Сталин и се кипреше с войнското звание „генералисимус“. Третият беше китайският национал-комунист Чан Кайши, нявгашен интимен приятел на интернационал-комунистическия диктатор Мао Дзедун. Всички те – масони

 

Генералисимус[8] Франциско Франко беше покръстен евреин. Нещо като духовен приемник на великия инквизитор, също евреина Томас де Торкемада.[9] Изобщо не беше демократ, но никой никога не го нападна. Нито една външна сила не посегна на неговия режимнито от Изток, още по-малко от Запад. Даже Съветите търгуваха с франкистите. Реки от нефт, добит в СССР, течаха към… „фашисткаИспания. Бяха забравили думата „демокрация“ ли?

 

Тази история сдемократичнотое банална. Още повече – митът за демократичното наследство на крал Хуан Карлос“. Та нали не друг, а диктаторът го възкачи на престола? Гу̀ди го, както децата се оправят с куклите сикато марионетка.

 

Кой по-добре от самите испанци познава всичко това? Един от тях написа:

 

Стана клише да изтъкваме голямото значение на Хуан Карлос за плавното преминаване на страната от военна диктатура към съвременна европейска демокрация. Това е клише, не защото не е вярно, а понеже го повтарят многократно. А в края на краищата това разбираме под „клише“ – дума, взета от печатарството. Както в този занаят, повторението може да свърши със размазването на детайлите. Точно това стана с наследството на краля.

 

Нека тук бъдем наясно: след коронацията си през 1975 г. Хуан Карлос помогна за демокрацията. Но не бива да изпускаме от ума си, че той нямаше алтернатива.[10] Във всеки сценарий, изигран от избрани за целта люде, както в Испания, така и навсякъде, съществува тенденция да бъде замъгляван фактът, че те често биват водени от обстоятелствата.[11]

 

Чувствам се длъжен да уточня. Това също е cliché. Само в изключителни случаи обстоятелствата са игра на съдбата. Някой ги предизвиква. И това не е т.нар. провидение. Древните са знаели:

 

Faber est suae quisque fortunae” – „всеки е ковач на собствената си съдба“.

 

А народът ни, когато е бил такъв, е постановил:

 

Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.

 

Никаква случайност не принуди генералисимус Франко да върне страната към избори и т. нар. демокрация. Той прибягна към това под натиск. Като използва монархиятанещо средно между пълната власт на Парламента и тази на държавния глава. Защото в наши дни броени короновани фигури могат да бъдат възприемани като владетели. Но да продължим с нашия автор.

 

През седемдесетте Испания нямаше друг изход, освен да стане демокрация: затворите бяха пълни с опозиционни активисти; западните демокрации до една даваха да стане ясно, че страната не би могла да бъде приета като равна, докато не претърпи радикална трансформация. Като цяло испанците искаха повече свобода. Даже вътре в управляващата система онези, които съумяваха да разчетат знаците на времето, горяха от нетърпение да преоткрият себе си като демократи. Такъв се оказа и кралят, който очевидно беше помазан от Франко.

 

Никой не може да оспори искреността на неговата метаморфоза. А отказът му от абсолютната власт, след като пое трона, беше необходима стъпка за придобиването на най-важната от всички власти: правото да възстанови своята династия. Това беше сделка, от която испанците се облагодетелстваха. Но въпреки всичко – сделка.[12]

 

Докато пиша тези редове, в Мадрид, Барселона и в други градове хора заливат улиците с искания за отмяна на монархията. Не е моя работа да съветвам други народи кое е добре или зле за тях, как да постъпват. Пък и е невъзможно да бъда чут. Впечатлява друго: поредното déjà vu.

 

Не забелязвате ли, че в описанието на Испания през седемдесетте изпъкнаха контурите на България и съветския блок през осемдесетте?

 

Даже вътре в управляващата система онези, които съумяваха да разчетат знаците на времето, горяха от нетърпение да преоткрият себе си като демократи.

 

Нима същото не последва тук? И онези, които бяха вътре в системата, за пореден път ограбиха народа и се качиха върху главата му! С една важна, твърде съществена разлика.

 

При режима на франкистите в иберийската република никой не отне собствеността на хората. Предприемачеството, частната инициатива бяха напълно достъпни. Е, с предполагаемите уговорки, разбира се.

 

Правото на пътуване зад граница също осигуряваше свобода, която беше недостъпна за обитателите на огромния комунистически концлагер, наречен социалистически страни“. С готовност, като щафета, бих връчил на неизстрадали западни пишман комунисти, социалисти, „зелении всякакви другиисти“, до един неподготвени теоретици, и червената петолъчка, и сърпа и чука. Халал да са им.

 

Ние се нажонглирахме с тях. По-правилно – нажонглираха ни. Прорезите не само върху дланите, но и в душите ни, все още не са зараснали

 

След като приемаме Шекспировото твърдение, че „светът е сцена и всеки има роля“, защо изключваме възможността драматурзите да са пошушнали чрез своите суфльори настоящите реплики на този актьор?

 

Когато бил още момче, бащата на цитирания автор, се ръкувал с Хуан Карлос по време на една от многобройните му обиколки из страната. По-късно той споделил със сина си, как направил сравнение:

 

Това не е Франко. Слава Богу! Напълно различно ръкуване.[13]

 

Човекът никога не бил стискал десницата на каудильо

 

 

 

Понякога надушвате глупостта пред вас, но въпреки това влизате в помещението

 

 

 

Ето за пореден път клишето. Инерцията на този похват е една от най-устойчивите. Въпросният испанец я смята за „естествена сила“, а клишето не е такава. Прав е в друго – то е нещо подобно, но вжурналистиката.

 

Дали ви прави впечатление? Най-често – едва ли. Затова рядко се среща някой, който да направи паралел между събитията в Испания през седемдесетте и в съветския блок десетилетие и половина по-сетне.

 

Обаче, както вече посочих, „демократичният“ и „антифашисткиЗапад, който нито за миг не стана антикомунистически, до ден днешен преследва опускащи се в бельото си нацисти. Докато нямаше нищо против режимите на каудильо в Испания и на колегата му по диктатура Салазар в Португалия. Съветският съюзсъщо. Макар в рамките на официалната пропагандапромиването на мозъци, и едните, и другите да се правеха на противници на двамата.

 

Нещо повече, през 1958 година Кремъл призна как по време на Гражданската война в Испания от средата на трийсетте е изнесъл държавното злато на съсипаната страна. И се издължи за кражбата с петрол, при това в пълен размер. На всичко отгоре наказа със затвор даже високопоставени дейци на КПСС и КГБ – бившето НКВД!…

 

За да няма съмнения, нека припомня.

 

От нас произлиза всеобхватният терор. На наша служба са хора с всякакви възгледи, всякакви доктрини: реставратори на монархията, демагози, социалисти, комунари и всякакви утописти. Ние сме впрегнали всички на работа: всеки от тях подкопава последните останки от властта, старае се да унищожи всички установени норми. От тези действия са измъчени всички държави; те призовават към мир, готови заради него да жертват всичко, но ние няма да им дадем мир, докато не признаят нашето интернационално Свръхправителство

 

За да не може ръката на слепия да се освободи от нашето ръководство, ние сме длъжни понякога да се намираме в тясно общуване с него, ако не лично, то чрез нашите най-верни братя. Когато бъдем призовани за власт, то с народа ще беседваме лично, на площадите. И ще го поучаваме по въпросите на политиката в тази насока, която ни е необходима

 

Ние упоихме, измамихме и развратихме гоевската младеж чрез възпитанието с лъжливи за нас, но от нас внушени принципи и теории.[14]

 

Днес ще започна с повторение на вече казаното и ви моля да помните, че правителствата и народите в политиката се задоволяват с показното. Пък и къде ще оглеждат подплатата на нещата, когато за техните представители най-важното е да се веселят. За нашата политика е много важно да знаем тази подробност: тя ще ни помогне при преминаването към обсъждане на разделението на властта, свободата на словото, печата, религията, правото на сдружаване, равенството пред закона, неприкосновеността на собствеността, жилището, данъка, обратната сила на законите. Всички тези въпроси са такива, че пред народа не трябва никога пряко и открито да се докосваме до тях

 

Народът изпитва особено уважение и любов към гениите на политическата сила и на всички техни насилствени действия отговаря: подло е, подло е, но е ловко!… Фокус, но как е изигран, колко величествено и нахално!…[15]

 

Ние разчитаме да привлечем всички нации към работа за издигане на новото фундаментално здание, което е проектирано от нас. Ето защо е необходимо преди всичко да се запасим и подсигурим с тази наистина неуморима смелост и сила на духа, която в лицето на нашите дейци ще разруши всички препятствия по пътя ни… С това ще създадем такава сляпа сила, която никога няма да е в състояние да тръгне накъдето и да е без ръководството от наши агенти, поставени от нас на мястото на нейните лидери [истинските водачи на гойската тълпа]. Народът ще се подчини на този режим, защото ще знае, че от тези лидери ще зависят заработката, подхвърлянето и получаването на всякакви блага

 

Чрез такива мерки малко по малко и стъпка по стъпка ние ще получим възможност да унищожим всичко това, което сме били принудени да въведем в държавната конституция при встъпване в нашите права, за да не е забележим преходът на изземване на всякаква конституция, когато настъпи времето да превърнем всяко управление в наша царска власт.[16]

 

Моля ви, никога не забравяйте, че обучават юдео-масоните на следния мироглед:

 

Политическият живот на масите и сцеплението на обществото налагат използването на митове. Един научен подход към обществото не позволява вярването в митологични истини. Но лидерите трябва да приемат, всъщност да подхранват, вярата в митовете или социалната тъкан ще се разкъса, а самите те ще бъдат свалени. Накратко, на лидерите, ако самите те са учени, им се налага да лъжат.

 

Трудно е постоянно и публично да се лъже, като същевременно се укрива обективното лично отношение спрямо истината. Не само е трудно; често пъти е неефективно, защото нерядко лъжите са неубедителни, особено щом са изречени с раздвоено сърце. Тенденцията е измамниците да се самоизмамват, да започнат да вярват в собствените си митове. Когато това се случи, те престават да са учени. Искреността се купува с цената на истината.[17]

 

Само преди точно две лета кой простосмъртен можеше да има представа какво ще решат на своята среща лидерите на Г-4 вътре в Г-17 на Г-27 – „четирите големи страни от еврозоната в Европейския съюз?[18] Сега, след нея, ни залъгват с трохи от истината. Италианският премиер възнамеряваше да води разговори на осем очи с германската императрица Ангела Меркел, с тогава новоизлюпения френски президент Франсоа Оланд,[19] за когото се мълви, че е пълномощник на Ротшилдови,[20] и с испанския си колега Мариано Рахой, чийто дядо като левичар е бил преследван от еврейския каудильо Франциско Франко, а баща му станалуважаван съдия по време на авторитарния режим.

 

По онова време надеждата на неизбирания от никого италиански премиер Марио Монти беше, че „по време на срещата идущата седмица[21] големите четири страни от еврозоната могат да павират пътя за един голям напредък“.[22]

 

Такъв беше кроткият пейзаж в Европа преди само 23 месеца и половина. В Египет току-що бяха избрали нов президентамерикански гражданин. Бунтовете в Тунис стихваха, войната в Либия вървеше към потушаване. И само Сирия гореше в истински пламъци. Никой не се постара да обясни поради що

 

Каква е настоящата картина на Стария континент, след прясно приключилите избори за негови ръководни органи, които нямат нищо общо с народовластието? Виждаме пламъци не в Африка или Близкия изток, а в европейската целина.

 

Вгледайте се в миналото и настоящето, анализирайте ставащото в момента, във вашия реален живот, сега и тук. Нима нещата не съвпадат? Допускате ли, че всичко е работа на сляпата Фортуна? В книгите, които раздават на висшите масони31, 32 и 33 степен, се казва:

 

Масонството е универсална религия, само защото и дотолкова, доколкото обгръща всички религии.

 

Схващате ли смисъла, скрит зад тази фразеология? Няма ли да се задушим в обятията му? Една от целите на масонството, която се надявам, че самитезидарине ще отрекат, е създаването на елит. Дори казват, че „масонството е училище за елити“. Само че същото четем и в „Протоколите на ционските мъдреци“. Зависи чий е елитът.

 

По признанията на Луиш Надин Карвальо, Велик майстор на Великата редовна ложа на Португалия, „масоните лекуват обществото езо- и екзотерично“. Какво е това екзотерично церене, не съобщава. Ала след като ни е известно кой е масонският бог, е излишно да ни втълпяват небивалици.

 

Същият Карвальо твърди, че заради товалечение на обществототъкмо масоните създалиинституции, свързани с Просвещението, Американската революция, Хартата за правата на човека, Организацията на обединените нации, ЮНИЦЕФ и др.“.

 

Отдавна ни е известно на кого служат тези институции. Съдим по плодовете им, както ни е учил Спасителят. И сме наясно с двойните стандарти, които прилагат. И които винаги са в полза на една нацистка държава, основана на идеология, обявена за расистка. Но която не обръща внимание на нищо и върви напред по пътя, предначертан от нейните древни мъдреци.

 

Масоните са само превозно средство за по-бързото придвижване към целта, ако ми позволите да използвам този възгруб образ. И още нещо. Масонската доктрина не отрича лъжата. Всекизидаресвободенда мами, щом става дума за опазване тайните на ложата, или се налага да бъде защитен брат, престъпил закона.

 

Редно е също така да бъде заблуждаван онзи член на ложата, който търси начини за да узнае секретите на движението. Е, след като масонството е нещо доброидостойно“, защо съществува в тайна? Само не желая да чувам, че е „от скромност“. Най-нахаканите и безскрупулните членове на нашето общество, от чиито биографии се разнася морална воня, са най-високо в йерархията назидарското братство“.

 

Значи съществува друга причина. След като сме надникнали в завета на ционските мъдреци, не си струва да дирим сложни отговори. Там всичко е казано.

 

 

 

Ама евреите лъжат? Имат право.

Това е същностна черта на техния национален характер[23]

 

 

 

Нека погледнем европейския пейзаж, но не след битката, а след нейния измамен политико-икономически вариантизборите. Но да опитаме да го зърнем през погледа на един чужденец. Покръстеният евреин Нейтън Капнър стана източно православен свещеник. Отгледан и възпитан като талмудист, от години той е сред най-ожесточените критици на юдаизма.

 

Изобщо не е лишен от наивитет и заблуди. Кой е? Затова се хлъзга, залита. Но все пак очите му са една по-различна гледна точка. Затова си струва да се запознаем с нея.

 

Но преди това искам да опресня паметта ви. Понеже става дума и за френския комедиант Дьодонѐ M’Бала̀ M’Бала̀, който е мюсюлманин. Лепнаха му етикетаантисемит“. Забраняват неговите моноспектакли. Това е „свободата на словото и на съвесттавдемократичниязападен свят, нали така! Писах за това.[24]

 

Също да изясня, че Ален Сорал, който е интервюиран в този видеозапис, е роден във френско-швейцарската част на областта Савоя. Но живее в страната на баските. Той нашумя като антикомунист, но от онзи – комунистическия тип. Членувал във Френската комунистическа партия, която напуснал отвратен.

 

Мнозина от вас смятат, че всеки има право да се променя. Вчера е бил комунист, да речем. Когато се е уверил в липсата на келепир, станал „демократ“. Щом се надемократил, минал на страната нанационалистите“, които маршируват в нестройни редици. И олюлявайки се, с дрезгави от евтина водка гласове крещят лозунга: “Ein Volk, ein Reich, ein Führer”. Накрая стигат до ein Волен Кобзон  или до ченгетата от телевизия СКАТ. На практика се въртят в омагьосан кръг и накрая се връщат към корените си – БКП, СССР

 

Ако анализирате пътя им, той наподобява епизод от романаСтар завет“. Онзи, в който литературният герой Мойсей извежда стадото от Египет. Влачи го из малката пустиня, та след 40 лазарника оцелелите и новородените да се окажат отново вегипетската земя.

 

Аз държа на принципите си и ги отстоявам. Но това е друга и вечна тема.

 

Сорал е световно известен публицист, който се бори против лобизма, феминизма, американския империализъм като форма на глобалния комунизъм, срещу казионната култура, разпада на Югославия и политиката на Израел.

 

Определя Франция като държава, в която „са поддържани и подкрепяни всички форми на комунитаризъм[25] (хомосексуален, ислямски и т.н.). Това се постига чрез имитиране и моделиране на такава омраза, която да подсилва настроенията срещу противопоставянето на юдео-ционисткия комунитаризъм. Неговият привилегирован статут постановява комунитарно правораздаване, което да насърчава и подпомага претенциите на онези, опитващи се да сложат ръка върху Републиката.[26]

 

Не веднъж съм твърдял: Ако опитате да изричате истината, на часа ви лепват етикетнай-честоантисемит“. Поради недостатъчната грамотност, да не напиша примитивизъм, похватът намира благодатна почва.

 

Не от вчера в Западна Европа налагат закони, които да ограничават правата и свободите. Използват всякакви подли форми и изфабрикувани предлозиподривни действия, обикновени провокации за всяване на страхта пълзешком, неусетно да дресират европейците.

 

 

 

 

 

Parole, parole, parole

 

Думи, лозунги – „Слоугъни“, както свикнаха да се изразяват уж по̀ така, по-европейскитуземните ни политциганета от всички боички. Вчерашни комунѐта, по чиито длани личат следите от кръвта на предците ни след канибалската вакханалия на технитешумкарски терористи, професионални убийци от комунистическите бойни групи, следдеветосептемврийски касапи-садисти… Всички те – финансирани както от СССР, така и от САЩ, и Великобритания.

 

Да не се самозалъгваме. Марин Льо Пен не е в състояние да постигне нищо нито за французите, нито за себе си, ако не преодолее еврейския Еверест“. А има възможности. Откаже ли се да прекоси европейските политически Алпи“, я очаква същото бъдеще, каквото и останалите казионни политици – на поредната слугиня в една от главните квартири на Интернационала.

 

Познавайки миналото на баща й, неговия егоизъм и жажда за богатство – тоест бидейки наясно в каква среда е израснала и от кого възпитана – според мен тя неизбежно ще се превърне в поредния Чърчил, Блеър, Аштън, Барозу или Рахой, да речем.

 

Успехът на Националния фронт във Франция и на смятаните за „крайно десни“ в Дания и Финландия, незабавно послужи за вой до облаците.

 

Изпаднали в подходяща амнезия, някои медии напълно изключиха обществеността да помни подробности от пейзажа. Заеха поза, сякаш никой не знае, че жертвите на нападението срещу еврейски музей в Брюксел бяха агенти на Моссад. Тоест платени авантюристи, в чиито задължения влиза и рискът от атака и убийство. Тъй като самите те са убийци.

 

 

 

Paratae lacrimae insidias, non fletum indicant[27]

 

 

 

Ето каква каша от лъжи, полуистини и мъничко факти за „достоверност“ ни предложи лондонското списание „Икономист“, чието название издава нагласа за вторачване в съвсем различни области:

 

За много евреи това беше уикенд на двоен ужас в Брюксел.[28] На 24 май стрелец нахлу в Еврейския музей в Саблон и откри огън с „Калашников“, като уби четири души. На следващия ден върху гигантски екран избухнаха първите резултати от Европейските избори. Те показаха, че крайно десните партии, включително отявлени неонацисти, постигнаха голяма изборна победа.

 

Според някои, между тези събития имаше връзка: Европа се завръща към отвратителните стари идеологии и стрелбата беше доказателство, ако изобщо имаше нужда от такова, че Континентът вече не е сигурно място за евреите. Израелски лидери заявиха, че убийствата са резултат отпостоянно подстрекаванепротив еврейската държава. Американски журналист, Джефри Голдбърг [естествено евреин], предизвика суматоха с изцвърчаването си:

 

На този етап американските и израелските евреи няма ли да кажат на евреите от Европа, че е време да се махат от там?[29]

 

Веднага съм готов да възкликна: Абакалъм! Ама знам, че парашутът ни няма да се отвори…

 

Когато израелски военни предвождат наистина отявлени еврейски неонацисти в Киев, всичко е нормално.[30] Щом еврейски неонацисти оскверняват християнски и мюсюлмански светинисъщо. В такива случаи даже гласове като този на писателя Амон Оз, които дамгосват израелските насилници с етикета „еврейски неонацисти“, нямат значение.[31] Още по-малко – онези, които припомнят и на Израел, и на европейскитеумниции на еврейските организации по света, че нито веднъж не осъдиха комунизма с неговите повече от 120 милиона жертви.

 

Преди всичко, понеже главните сатрапи в неговите касапски режими бяха евреи. Нима автомобилният магнат Хенри Форд не е доказал аргументирано, че:

 

Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски.[32]

 

И антихристиянски. Но какво друго можем да очакваме, след като ни е известно, че юдаизмът учи евреите:

 

И най-добрият от гоите трябва да бъде убит.[33]

 

Пък и нали цялото болшевишко и нацистко политбюро са били съставени от евреи или хора с еврейско потекло? Колко пъти да го доказвам? Нека видим и чуем един от Техните главни действащи лица в изява пред световния талмудски елит, скупчил се в Москва за откриването на обновения Еврейски музей.

 

Неотлъчно до Путин,  главният равин на Руската федерация Берл Лазар удряше рамо на президента. Гнусавец на вид, Лазар е представител на нацистката юдейска секта Хабад, възникнала в украинското градче Любавичи. Многократно съм разказвал нейната история, придружена от любопитни на пръв поглед подробности.

 

Роденият в Милано, Италия, равин заема и следните постове: председател на Федерацията на еврейските комитети в Русия, както и на Федерацията на еврейските комитети от страните-членки на Организацията на независимите държави. От септември 2005 г. е член и на Обществената палата на Русия – нещо като тамошния конституционен съд.

 

Все пак какво каза Владимир Владимирович? И ако то не отговаря на истината, защо еврейските лидери замълчаха? Досега не възразяват срещу данните, изнесени от Шеломович Путин.

 

 

 

 

 

Путин лъже, че еврейските болшевики в Съветска Русия и СССРзагребвали всички с едно гребло“.

 

Избитите християни били десетки милиони. Сред тях – стотици хиляди свещеници. По-малко мюсюлмани паднали в жътвата с юдео-масонския сърп. А юдеите можели да бъдат назовани по имена. Малка част от тях изгоряла в сталинските чистки и след като през 1946 г. Братството проводило Бърнард Барух, за да убеди бащата на народитеда се включи в съставянето на единно световно правителство. Изглежда тогава във вените на Висарионович е забушувала кръвта на Ротшилдови[34]

 

На това му викат перфектно прехвърляне от болната на здравата глава. Съветското ръководство било съставено изключително от евреиоколо 85 на сто! Именно те били авторите на демоцидаунищожението на цели народи: руския, украински, българския – т. нар. татари, на ингушетите, чеченцитеВместо осъждане и забравачест и слава! Само нацистите салошите“!…

Колкото и да е предубеден, човек няма как да не свали шапка пред лукавството на евреите!

 

 

 

Не е достатъчно да говорим за свобода, климатични промени,

здравеопазване, сигурност и околна среда[35]

 

 

 

Не ме винете в песимизъм. Реалист съм. Очакванията на хората, 99 на сто от които са по-пасивни от сакати и незрящи, взети заедно, са прекомерни. Необоснованият оптимизъм не само граничи с глупостта. Често той започва след прекрачването на тази мисловна бразда

 

Докато Братството завладява нови територии на Изток, на Стария континент отвличат вниманието на населението, чиято средна възраст е в хармония с названието му, посредством „главния въпрос“. Но превърнат в констатация, която, на свой ред, е придобила смисъл на спортно състезание. Никой не казва на запалянковците, че откакто през 1918 година в Ню Йорк богат евреин организирал залози за бейзболни мачове и за първи път купил един, даже в спорта нищо не е честно…

 

Преди дни трезв глас обяви, че за да бъде изчистена ФИФА от корупцията, е необходимо всички страни, членуващи в организацията, да я напуснат. И предложи Англия да е първа. (Останалите британски страни се радват на футболнанезависимост“. Членуват в този тип федерации поотделно, като Шотландия, Северна Ирландия и Уелс.)[36]

 

Авторът призова всички да зарежат еврейчето Йозеф Блатер да играе виенска“ с другия хайдук – Мишѐл Платинѝ от УЕФА… Ама кой да чуе? Та и Льо Пен ще се бори за добруването на французите?! Празна работа. То е като да пълниш бъчва без дъно

 

Ето как изглежда този „основен въпрос“, поднесен по описания начин:

 

Надпреварата за най-високия пост в Европейската комисия е широко отворена.

 

Така си мислите. Ето оригинала: The race is wide open for the European Commission’s top job.

 

Най-точният превод е:

 

Надпреварата за най-високия пост в Европейската комисия е изложена на атаки.“ Или: „Надпреварата за най-високия пост в Европейската комисия е напълно уязвима.

 

Само че това е вестникарско заглавие, което има продължение:

 

Но тези мъже и жени биха могли да решат съдбата на Дейвид Камерън.[37]

 

Което е толкова вярно, колкото това, че съм бил на Северния полюс… Даже сравнението съдържа поне нищожна вероятност за постигане. Докато твърдението в заглавието никаква.

 

Бъдещето на британския министър-председател може да бъде определено само от него самия или от господарите мусемейството на неговия съученик Нат Ротшилд. Ако реши да бъде свободен, като живее съвсем прилично до края на дните си, би могъл да подири път към избавлението. Стига да не го държат прекалено здраво с позорни факти, които тук кой знае защо наричат „компромати“, даже когато отговарят на истината.

 

Да си призная, дали френската конформистка Кристин Лагард, ирландската таоистка Енда Кени, полският комсомолец и нещо повече Доналд Туск („дядо му е бил в Хитлеровия Wehrmacht“,[38] което беше достатъчно основание за неизбежна вербовка[39]), финландски, френски или датски социалисти – съответно Юрки Катайнен, Паскал Лами, Хеле Торнинг-Шмит, литовската членка на КПСС товарищ Далия Грибаускайте[40] или някой друг извратеняк ще оглави Министерския съвет на Евросъюза, няма никакво значение за мен. Духовно съм извън формацията. Както не мога да бъда част от този провален опит за странаКлошария.

 

През това време в Европа се заражда нова имунна система. Надига се вълна на стремеж към национална идентичност, която единствена и в последния момент е в състояние да спаси европейците. Макар да ми се струва, че и тя закъсня. Този вид устойчивост на външно влияние, е последната защита на стопяващото се като ледниците в Антарктида остаряващо население.

 

Ще премина като спринтьор през тази тема, за да не ви отегчавам. Но ще започна с уговорката: Никъде на Запад националистите и консерваторите не са били част от властваща човеконенавистна, престъпна еднопартийна система, налагала своята воля над народите посредством кървав терор. Даже да са се пребоядисали от левичари, те най-вероятно поне не са убивали и крали, както тукашните. Не носят такъв разбойнически ген, както местните. Който не проумее веднъж завинаги, че „лошото дърво отсичат и хвърлят в огън“, няма на какво да се надява.

 

Но пак питам: Какво сме виновни ние, които вярвахме, продължаваме да поставяме Господ най-високо, и се мъчехме да опазим душите си, доколкото успявахме. Имам предвид онези, които не са били подлеци, предатели, и не са се възползвали кой знае колко. Даже в затворите беше кажи-речи невъзможно човек да се съхрани кристално чист. Все пак и зад решетките хвърляха смъртни, а не богове…

 

Тъкмо в такава обстановка отново размахаха три станали традиционни, но явно все още не банализиранизаплахи“. Първатанастъпление на неонацизма и антисемитизма“. Вторатарасизъм и хомофобия. И третатаот Русия и Изтока въобще. До една – Тяхно изобретение и дело.

 

Една лансирана напоследък уелска коментаторка си позволи да посочи, с каква лекота обвиняват британците. И отиде още по-далече. Неприкрито перифразирайки познатото на редовните читатели красноречиво заглавие на списание “Newsweek”,[41] тя хвърли обвинение, за чието омекотяване използва въпросителен знак:

 

Сега всички ли сме расисти?[42]

 

Къде е заровен скелетът, нека използвам този изтъркан израз?

 

Оказва се, че онези, които на наскоро отминалите избори за Европарламент са пуснали бюлетина за Партията на независимостта на ВеликобританияUKIP, са нито повече, нито по-малко, расисти! Но не само те.

 

Нейната собствена майка помолила малката си внучка хорът, в който участва, да изпееNegro spirituals” – „негърски спиричуъли“, религиозни напеви на чернокожите в Америка, останали от епохата на робството.

 

Раааа-систка“ – пронизително изкрещя моята невръстнаполиция на мисълтас повече от намек за онова ликуване, което е било характерно за ловците на вещици.

 

Не съм расистка“ – рече майка ми, явно шокирана. – „Какво от това, което казах, беше расистко?“

 

Вече нямаш право да ги наричаш негърски спиричуъли“ – осведоми я дъщеря ми.

 

„В такъв случай как им казвате?“ – попита бабата.

 

Афро-американски спиричуъли“ – обяви моята щерка – създание с толкова безпогрешна либерална увереност, че би накарала Ник Клег да изглежда като Осуалд Моузли.[43]

 

Не всички са длъжни да познават фигурите от миналата и настоящата политика на Обединеното кралство. Ник Клег е лидер на Либералната партия и действащ вицепремиер. Евреин.

 

Сър Осуалд Моузли, 6-и баронет на Анкоутс, е предвождал Съюзът на британските фашисти. До преди няколко години неговият син – Макс Моузли, оглавяваше Международната федерация по автомобилизъм. Нито веднъж не му спестиха натякването, кой е неговият баща.[44] Нищо подобно не забелязваме при наследниците на комунистическите престъпници. Що за двуличие?

 

 

 

Polish plumber and Romanian dentist[45]

 

 

 

Онова, което впечатлило авторката, на чиято статия се позовах, е, че във Великобритания съществуват множество предразсъдъци и още толкова двойни стандарти.

 

Например да се използва думатанегъри производните й, е расистко. Но да се лепи националната принадлежност към названия на професии, да речем, не е. Никой не се възмущава на словосъчетанието „полски водопроводчик“. А повечето британци са доволни от своите „румънски зъболекари“.

 

Чувал съм, но трудно ще го докажа, че когато на Острова става дума за проститутки, казвали илибългарски“, илиромски“. Не се подписвам под това.

 

Съгласно данни от проучване на общественото мнение, направено наскоро, все пак доказват, че „предубежденията нарастват и се връщат към стойностите си отпреди 30 години. Повече от 90 на сто от онези, които заявяват, че са расисти, искат да видят спирането на имиграцията. Още по-интересно е, че 72 процента от онези, които не се смятат за расисти, също искат да зърнат драстично орязване на имиграцията

 

От 1997 година насам четири милиона души са дошли във Великобритания. Това е равно на град с размерите на Бирмингам. Но това не беше съпътствано от разрастване на пътната мрежа, увеличаване на броя на училищата и на болниците.[46]

 

Нека разширим ъгъла, от който наблюдаваме картината на и без друго съществуващата неприязън и непоносимост между местни жители и чужденци. Нищо, че съгласно законите, повечето от имигрантите са европейци. Иначе казано, все едно са си у дома. Което в живота се оказва съвсем друго. Но това не вълнува онези, които са заети сглавния въпрос“ – кой ще бъде новият председател на Европейската комисия?

 

Защо на последните евроизбори UKIP събра най-много гласове в районите, където няма как да отминете нахлуването на чужденци – например в Източна Англия? Алисън Пиърсън, която, както споменах, е от Уелс, не смята хората в регионите, представени на следизборните карти в най-тъмни цветове, за расисти. Според нея те не смятат Найджъл Фаридж за „най-чудесния държавник от Уинстън Чърчил насам“. (Това с Чърчил е проявя на масовата глупост, тъй характерна за британците – за мен – естествени комунисти, по рождение.)

 

Това е самозащитна реакция. Например жените са притискани от имигрантки с висока раждаемост да приемат по-ниско заплащане. Често разказвали, че условията на работа са „като в третия свят“.

 

Хубаво, но нали Великобритания е държава с претенции. Защо допуска наличието на предприятия, напомнящи Дикенсовата епоха? А политически дейци, най-често свързани с лейбъристите, неспирно наричали местните жителкиbigoted women” – „тесногръди“. Те, наравно с медиите, подхранват страховете у т. нар. обикновени хора.

 

Накрая идва „горският“ във вид на интернационална – по правило – еврейска или финансирана от юдеи организация. И въдворява ред. Рядков полза на местните.

 

Нима сте чули Джордж Сорос и неговите соросоиди да са защитили някой българин? Даже преди почти десетилетие СЕМ ме беше поставилпод наблюдение“ – за „по-научно“ го наричат „мониторинг“. Понеже бях призовал Красимир Къневгаулайтера на алчно червения фашистки Хелзинкски комитет, да даде пример и да осинови поне едно циганче

 

Хората на Запад губят работата си в конкуренцията на готови на всякакво заплащане и условия на труд бедни чужденци. Както тук не желаят сирийските бежанци, така и тамнашего брата. Какво изненадващо намирате? Ще се спра и на чисто националния, ако щете расовия аспект на проблема, но на края.

 

В публикацията си Алисън Пиърсън дава пример с мазач. Той бил уволнен. Изместил го поляк, който „живеел в една стая с още… четирима свои сънародници. „Мъничък англичанчо.Обадят ли се местните, ги засипва градушка от епитети –  “фанатик” или „расист“.[47]

 

Британски ценности? Расист!“ – пита се авторката.[48]

 

Друг публицист е забелязал:

 

Възходът на UKIP показва, че Великобритания прелива от гняв и трябва да се промени.

 

Той настоява, че страната иманеобходимост от политическа партия, която да помага на онеправданите райони, да строи къщи, да подема въпросите за ролята на Обединеното кралство в Европа сериозно и да разтърсва с тях Парламента“.[49]

 

Това с изграждането на къщи ни е познато от скудоумните училищни уроци за ленинските съботници и Владимир Илич, който носелбревнотона рамото си. Едва ли не – богатир. А той, сиромах, като почти всички диктатори, бил от онези, които без столче не биха могли да произнесат реч иззад маса, камо ли, ако застанат зад катедра. Такива били Хитлер и Сталин. Погледнете Волен Кобзон в Парламента. Карикатура!…

 

Прави ли ви впечатление, как в издание, което минава задясно“, се прокрадват социалистически идеи. Да запретнем ръкави и да градим! Кой е субектът? Партията. Къде беше възможно това? По време на комунистическите режими, при някои подобия на фашистки, и през дванадесетте години на националсоциалистическата диктатура в Германия.

 

Да не пропускаме социалистическата тирания на Франклин Делано Рузвелт в САЩ. Скоро се навършват осемдесет години от конфискацията на златото от юридическите лица там. Миналото лято май пропуснах да отбележа същото събитие, което връхлетяло всички граждани нанай-свободнатадържава.

 

Точно така, насилствено им прибрали златото. Укриването на ценния метал било инкриминирано. Повече от десетилетие предварително Ротшилдови подготвяли системата от Бретън-Уудс

 

Не веднъж съм натъртвал, че през 1933 година новият ред трайно се настанява на планетата. С влизането си в Белия дом Рузвелт въвежда национализацията на златото и трудовата повинност. Държавните поръчки превръщат официален Вашингтон в най-големия работодател. От тогава датира задължителното социално осигуряване, подоходното данъчно облагане, масовото застраховане и заробването на хората от банките още от мига на тяхното раждане. Трябва да се сетя и да покажа, как става това. Да, и в наши дни

 

Какво се е наблюдавало в Германия? Същото. Хитлер превръща държавата в основен източник на работни места. Въвежда трудовите дни – тоест ленинските съботници, задължителните бригади. Днес жителите на ФРГ плащат това с разпада на тяхната някога славеща се като най-добра пътна мрежа на земята.

 

В Москва Сталин обявява началото на Втората петилетка. Комунистите провеждат геноцида в Украйнаизтребление на населението чрез пълна липса на храна. То е записано в историята под названието Голодоморумъртвяване чрез глад.

 

През цялото това време военно-промишлените комплекси, все още несдобили се с отдавна познатото ни тяхно наименование, бълват огромни количества продукция. Какво е предназначението на бойната техника? Да бъде използвана във война. Още Чехов го е формулирал…

 

След три години комунисти, фашисти и нацисти се сблъскват на испанска територия. Това е прелюдията, репетицията за предстоящата тогава най-грамадна катастрофа в човешкия летопис. Минава още едно лято и в Китай вече избиват милиони невинни граждани. След други две – бившите „враговеСталин и Хитлер, воювали помежду си на Пиринеите, се прегръщат. И сключват договор за ненападение. Минават още 22 месеца и двамата се хвърлят един срещу друг.

 

Не загиват водачите, а народите. Пак те хората, а не елитите, плащат целия масраф. Ще го отречете ли?

 

Огледайте настоящата обстановка. Мирише на барут. Но стане ли, не дай Боже, той ще бъде заменен от разпада на атомните ядраВече сме им много. Твърдят – 7 милиарда и отгоре. А Те си произвеждат работна ръка – роботи

 

Това, от една страна. Поради краткотрайната памет на народните маси. От друга, всяването на страх се осъществява и чрез проповеди за настъпващ неонацизъм и „антисемитизъм“. Усещате ли как ви работят? Ще изкарат Найджъл Фариджопасен“. Марин Льо Пен – „антисемитка“.

 

Ще видите как заканително размахват ръце незнайно към кого. Разни „експерти“, „наблюдатели“ и прочие хрантутници на think-tank-овете ще покрякат из медиите. Някои даже ще квичат за това, чесвободатаиправата на човекаси отиват от Европа. Ще оплакват люлката на цивилизацията“. Докато не се намери някой от т. нар. дисидентски телевизийки, който да ги вкара в правия път с техните собствени оръжия. Като им припомни, че изтъкването на европейската древност също ерасистко“.

 

През това време ще назначат Еврокомисия начело с председател и блатото ще утихне. Жабите ще крякат поединично и само, когато са недоволни. И така, до следващите избори. Или докато някоя заран Европа не се събуди с осъществената мечта на чичото на жена ми, съсипан от комунистите в концлагера Белене. Споделял съм я. Ето каква е тя:

 

Лондон, Париж, Рим, Брюксел,… Призори, 5 часа. Комисари в черни кожени тужурки звънят по звънците и призовават всички на бригада! Опъва се някой? Хайде както тук. Бай Илия Минев да им разкаже от рая:

 

Най-елементарното изпитание, нещо като „добро утро“ в нашите затвори, беше бой по главата и краката. Бият те с гумени маркучи, в които има някаква тел. Разчетено е ударите да не водят до фатални последици, но да боли достатъчно, за да те стреснат и да те направят послушен. Може да ти сложат под колената желязо така, че като те повдигнат, да им е по-удобно да налагат по петите. После не можеш да стъпиш на краката си! Друг обект на ударите е гърбътслед боя не можеш да се изправиш! А налагането с юмруци в областта на сърцето, освен че е болезнено, затруднява и дишането.

 

Естествено, такава съвременна придобивка като електрическия ток също не е пренебрегвана.

 

След като са те съсипали от бой, за освежаване, потапят подпухналото ти грохнало тяло в буре със студена вода. Разбира се – през зимата! Един, два, три, четири пъти! После те оставят. Ако оцелеешжив да си!

 

Този тип „термичнаобработка си има и своите варианти. Лятно време събират 20-30 души в неголяма килия. От потните мръсни тела и тясното пространство за кратко време става невъзможно да се диша. Ако драснеш клечка кибрит, няма да се запали, защото във въздуха няма кислород!

 

В най-големите летни горещини те турят под нажежената капандура на затвора. Чувстваш се като риба на сухо. Мишките и плъховете лазят по теб. За сметка на това, през зиматаслучайнопрозорчето на карцера или единочката се оказва счупено. При спане от цимента те защитава една дървена скаричка от най-много 5 десетсантиметрови летви. Гледат да те вкарат голоблечен в стари, тънки, изтъркани затворнически дрехи. Летни, разбира се! Дават ти одеяло, в което циганите са уринирали. От тази работа – то изгнило, като го туриш отгоре си – все едно серкме за ловене на риба! А от счупения джам снежецът си вали върху тебеКуче да вържешняма да изтрае! Чудя се как сме оцелявали

 

Разполагаха и с естествено химическо оръжие. В карцерите имаше специално помещениедва на метър и половина, през което минаваше открит отходният канал, да каже там се разширяваше. Легнал си на една педя разстояние от фекалии и какви ли не мръсотии! Воня ужасна! А лежиш със седмици! Да не споменавам Сливенския затвор с тоалетни, в които почти цяло лято нямаше вода. Няма чинии, а клекала и всекикъдето завари! Трябва да минеш през дебел слой от нечистотии! И как търпяха това! Вярно, че началникът на затвора живееше навън. Но нали край нас бяха старшините!

 

Изобщо, в Сливен като че ли беше най-тежко. Карцерите нямаха отдушник – само една малка шпионка. Всичко е цимент! Няма постелка. Едни налъми! Цървулите ги въведоха по-късно. Пред теб циганите са омърсили всичко. Единият налъм го туряш на стената, за да се облегнеш върху цимента, а на другия си пристъпил, защото около теб са изпражнения. Страшна воня! Нищо не са газовите камери на Хитлер. Там умираш за няколко минути, а тукпо малко всеки Божи дендълги месеци наред. Минат 5-6 дни – хоп! – пак те върнат в дупката. Целта им е да капитулираш, да станеш доносник, клеветник. Те не могат без това!

 

В някол­ко зат­во­ра са ме зах­върл­яли в дру­го от­де­ле­ние на кар­це­ра, служе­що за мор­га. Ле­карят е ус­та­но­вил, че съм мър­тъв. Оби­кно­ве­но към еди­н ча­са ид­ва чо­ве­кът от „пос­лед­на гри­жа”. На­бут­ва мър­тве­ца в цименто­ва тор­ба с гла­ва­та на­вът­ре, а кра­ка­та стър­чат на­вън. Мята го в ма­га­реш­ка или кон­ска ка­руч­ка и го из­воз­ва до хендека.[50]

 

Това да ги стигне надменните западняци, които ни продадоха. Изоставиха ни на милостта на съветската мечка. Тогава аз ще извикам Бай-Ганювото:

 

Кеф!

 

Polish plumber and Romanian dentist ли? Bulgarian Communist Gipsy kings[51] да ги нагазят, пък да ги питам аз… Само когато ги натикат в концлагерите – ама не хитлеристките, с басейните, футболните игрища и оркестрите,[52] а в сталинистките, пък внучетата на Шахо Циганина им станат надзиратели, можем да се надяваме на промени.

 

В противен случай всички европейци ще изтлеем. Вече не сме Им потребни. Ще го разберете, когато стане късно…

 

 

 

Истината е видима само за онези, които искат да я зърнат

 

 

 

Кой кого? – това е въпросът на деня в Евросъюза – новия СССР. Подобно на болшевишкия, в неговото Политбюро съществуват фракцийки, ако искате, наречете ги клубове по интереси, които се боричкат помежду си. Винаги – за кокала, с който господарите им – истинската власт, power – ги примамва.

 

Иначе, дали главният комисар ще се нарича Жан-Клодоще по-сплотен съюзЮ̀нкер или начело ще застане някой друг – при по-богата фантазия Марин Льо Пен, да речем – няма почти никакво значение. Те са като онези трамвайни диспечери, на които им е позволено единствено да разпределят цветовете на композициите. Дали жълтата ще поеме по една линия или червената, зелената и т.н., с нищо не променя техните функции, нали? Стига всички мотриси и вагони да са изправни

 

Затова тъй смешно звучат патетични, а всъщност елементарни и безсмислени въпроси, като в следното заглавие:

 

Кой би могъл да бъде следващият лидер на Европа?[53]

 

И са изредени имена, пред които са поставени малки квадратчета, в които еврозапалянковците да правят отметки в полза на любимците си. Като в изборна бюлетина… Тъпо, по-тъпо, най-тъпо, милиционер, интернационалист (глобалист), комунист, съветофил, еврофил, американофил. Но всички те са юдеофили. На латински – Homo troglodytes. Същества от пред предпоследното стъпало на еволюцията към Homo sapiens. Който не вярва, да направи справка с Карл Линей и Джулиеми Писони[54]

 

Алековият герой е дал най-точния отговор на евроглупците:

 

Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара.[55]

 

Разказвал съм случката с циганите от възгордялото се село Бързица, носещо шумкарското название град Димово, на която бях свидетел след общите избори през 2009 г. Когато един от младите мургавелковци попита тартора, от какъв зор е пуснал бюлетина за ГЕРБ, чу следния отговор:

 

За когото и да бях гласувал, все комунист щеше да е. От ГЕРБ поне дадоха по 50 лева

 

Това е новата-стара логика и мотивация, която Щастливецът е изобразил толкова цветущо преди 119 лазарника

 

И за конкретно магаре се сетиха. То даже си има име. В този смисъл предложението на Йейн Мартин, бивш главен редактор на шотландския всекидневник “The Scotsman” и настоящ коментатор, действително е достойно за обсъждане.

 

След задълбочен размисъл съм готов да поставя подписа си под него. А то е: Да назначат Гордън Браун за председател на Европейската комисия![56] (Вижте илюстрацията.)

 

Защо?

 

Поради следното:

 

Дейвид Камерън се старае да изхвърли Ю̀нкер на боклука. Това е каламбур, който няма как да разберете, ако не ползвате английски. В оригинал той изглежда така: “to get Juncker junked”.

 

Обаче Ангела Меркел може да преодолее възраженията на британския министър-председател. Играта заприличва на Tug of warдърпане на въже. Все едно два отбора, съставени от дядо, баба, деца и внуци теглят ряпата от две страни. Кореноплодното, грудката, се нарича Еврокомисия. И явно е изключително апетитна!

 

Преди шест години настоящият външен министър Уилям Хейг с типична за аристократичния му произход ирония, се опита да обрисува пред депутатите в Камарата на общинните на Британския парламент странна картина. Панорама на Континета, в случай, че тогавашният министър-председател, десният-ляв, лейбъристът по̀ консерватор от всички тори, comrade Тони Блеър, оглави Европейската комисия. Предлагам да се насладим, като се извинявам за неспособността си да предам цветущото красноречие на Хейг в неговия пълен блясък.

 

 

 

 

 

Сега Йейн Мартин ни предлага следния не по-малко впечатляващ пейзаж.

 

И така, ако лидерът на торите се опита изцяло да блокира назначението на напълно оформения федералист, еврофанатика Жан-Клод Ю̀нкер, за председател на Еврокомисията, представете си какво би следвало да предприеме главатарят на UKIP, националистът Найджъл Фаридж. Напук на Камерън да подкрепи Ю̀нкер? За да докаже на своите почитатели, че е различен от консерваторите?

 

Oui, mais pas tout à faitда, ама не съвсем. За несведущите – през шейсетте това беше рубрика във френския комунистически всекидневник “Lhumanité”. Тя просто беше открадната от най-дъртото и едно от най-мръсните комунистически ченгета в тукашната псевдо журналистика. Sale, crapule, merde![57]

 

 

 

Плаша се от деня, в който техниката ще изпревари човешкото взаимодействие;

на света ще има поколение от идиоти[58]

 

 

 

Ако не сте съгласни с мнението на Айнщайн в подзаглавието, е добре да се поогледате. Поколението се пръкна и вече е тук. Не ме възприемайте като морук. Не съм.

 

И тук съвсем на място, при това лаконично, но съвършено аргументирано, идва предложението на Йейн Мартин относно решението на „главния въпрос“ в Евросъюза:

 

Гълчавата в Европейския съюз е толкоз силна, че идва време за дирене на компромисни кандидати. Защо никой не предложи Гордън Браун? Неговото назначение би имало няколко предимства.

 

1) То би вбесило Тони Блеър.

2) То би развеселило Гордън Браун.[59]

3) В настоящия си вид Евросъюзът е под сериозна заплаха. Гордън Браун би го довършил.

 

Подкрепям Гордън Браун.[60]

 

И аз, от все сърце! Защото, както биха казали братята сърби: Свако нещо има свой край, па чак и Европската Унија.

 

Колко съм прав за себе си, потвърди близкият до лейбъриститесоциалистите, вестник “The Guardian”. След като той взе да бранидеснияЖан Клод Ю̀нкер и да атакува Дейвид Камерън,[61] все пак съм на правилния път – си казах.

 

Изданието квалифицира напъните на британския премиер да не допусне своя бивш люксембургски колега до поста на главен комисар – понякога имам чувството, че пиша за ЧК – като „грубо нарушение на демокрацията“.[62] Защото, видите ли, Европейската народна партия имала най-много депутати в Европарламента.

 

Ама чакайте да се разберем. Гласуването за Европейския съветски съюз ли беше или за представители на отделните страни-членки в общия законодателен орган на обединението от 28 суверенни държави? Забелязвате ли оксиморона? Как такаобединение“, „съюз“, пък 28 суверенни държави? Работата е отъртена в самия й зародиш.

 

Толкова ли не проумявате, че щом т. нар. европейско законодателство е поставено задължително над националните, иде реч за една свръхдържава? Тя действа и то не от днес. Има ли значение дали нейната Конституция е приета или не? Нали Лисабонският договор е измамата, която използваха, за да я замести?

 

Пък и що за Конституция имаше тук при социализЪма, а даже и понастоящем? Та нима всички действащи закони в постмилиционерска България не противоречат на основния? Покажете ми само един, в който да не мога да намеря кусур по отношение на съгласуваносттахармонизацията, както е „по̀ така“ да се казва – и ще си посипя главата с пепел.

 

Конституциите и конституционализмът приключиха преди столетие. Когато на 23 декември 1913 година, в нарушение на смятаната за най-свободна – републиканската на САЩ, барабар с Декларацията за правата, в рамките на един ден Конгресът гласува и приема, а президентът подписва и пуска в действие Закона за Системата на Федералния резерв. Конституцията на Съединените щати не предвижда централното банкиране, още по-малко – емитирането на националната валута от частни банки, каквато е тази на Федералния резерв.[63]

 

Оттогава навсякъде конституциите биват потъпквани и това не впечатлява никого. Хората кандисаха и на проследяване, на нахлуване в най-интимните кътчета от живота им!

 

На тази земя едва шепа люде, все още успяващи да съхранят човешкото у себе си, са в състояние да проумеят тези неща. Тукашната територия отдавна е престанала да бъде държава. Даже не е опит за такава. Пръв я нарекох Чалгария. Но и периодът, който можеше да я обозначи като такава, отмина. Сега остана Клошарияопит за страна, контролирана от остатъчните отреди на алчно червената фашистка мафия. Даже те гледат извън нея и бягат надалеч. Някои в Англия,[64] други – в Австрия,[65] трети – в Испания и Италия,[66] четвърти – в САЩ, предимно във Флорида,[67] някои – чак в Сингапур![68]

 

Думата ми беше, че лека-полека, неусетно, тихомълком, уж поправятнедемократичнияначин за определяне на състава и длъжностите в Европейската комисия. Като заменят едни нарушения с други.

 

Евросъюзът поне официално все още не е единна държава. Европейският парламент е напълно излишна, изключително скъпо струваща бюрократична институция. Превърнаха Брюксел в столица на необявената федерация. Всичко това е незаконно. То е противоконституционно в почти, за да не кажа във всички, страни, чиито елити се струпаха около общата трапеза. И като гладни песове късат парчета от плячката. А дивечът сме ниенаселението на тези 28 страни. Тъй като те отдавна са загубили статута си на държави. Затова няма как да имат и народи, нали?

 

Какъвто и да е Дейвид Камерън, той макар и плахо, с половин уста, се опитва да защитава някакви британски интереси. Едва ли чак толкова национални. По-скоро на тамошния банков елит, който му диктува и дърпа конците, вързани за крайниците и езика му. Ала все пак, нищо че само донякъде, тези интереси са и британски. А останалите?

 

Най-предадени са германците. На това ще се спра отделно.

 

Искам да изясня, че в 28-е страни-членки бяха проведени национални избори за Европейски парламент. Никъде не гласуваха за Европейската народна партия, за Партията на европейските социалисти, за останалите подобни формирования. Или греша? Тези наднационални партии са политическите очертания на – повтарям – просто необявената единна държава Европейски съюз.

 

Ако не можете да го проумеете, тежко и горко. Да ви върна към Владимир Буковскинай-гръмогласния критик на тази свръхдържава. Питат го:

 

Г-н Буковски, най-малко от 2000 година вие все говорите, че Европейският съюз е точно копие на Съветския съюз. Общите аспекти, които изтъквате, включват самата нова европейска структура: Съюз от републики със социалистическо устройство, ръководен от шепа неизбрани люде, които дават типично болшевишки обещания равенство, почтеност и справедливост и не признават народи, а само граждани на един нова нация, с Европейски вместо Съветски“. Обобщено, в допълнение, двата съюза имат типичната за социалистическа република корупция. Корупция, организирана от върха, враждебност спрямо външните и даже гулази[69] вътре. Толкова години по-късно, дали събитията потвърдиха, че сте прав?

 

– Забравихте приликата в начина, по който започнаха. Как беше създаден СССР? Разбира се, с военна сила, но също така, след като с финансова заплаха принудиха отделните републики да се присъединят, правейки ги икономически боязливи. Ето къде се намираме. Но все още сме в началото, на първия етап. Крайната цел на всички съюзи, които досега са изграждани, не приключва с подчинението на брюкселското господство, а продължава нататък. Целта е изграждането на една единствена държава, управлявана от едно световно правителство, с един закон, с една пенсия за всичкиФинансовата криза служи за по-нататъшното тласкане на развитието в тази посока.[70]

 

Alea jacta est” – „жребият е хвърлен“. Ние не просто мълчим и си седим кротко по домовете. Може би чакаме да ни обявят датата, на която ще ни бесят. За да попитаме, дали Те ще осигурят въжетата за бесилките, или да си ги носим от къщи

 

А вие избирайте… Кого и за какво?

 

Естествено средствата за всеобщо оглупяване ще изкарат всичко „честно“. Колкото са конните състезания със залагания. Не е ли очевадно, че отново имате кушия с един участник? Ще проточат назначенията в Еврокомисията със седмици. Та непроведеното състезание да ви се стори fair-play.

 

Такава е ролята, отредена ви от Интернационала – на публика. Евтин спектакъл, но най-смешното е, че номерът на полит-икономическите илюзионисти минава. „Народните масисе вживяват в изпълнението си. А през това време Те подреждат съвсем други карти. Та да печелят при всяко раздаване.

 

Погледнете снимката. Тя е направена във вторник, 3 юни 2014 година. Познавате ли компанията?

 

Булката е вашата вицепрезидентка на Европейската комисия и комисарка по правосъдието, фундаменталните права и гражданството. Като повечето жени от региона, на 63 люксембургката Вивиан Рединг, тази Александра Колонтай[71] на новия СССР, остарява като селска синагога в Палестина. Смятат я за „най-важната преговаряща в сферата на поверителните казуси“.

 

Тя е отявлена евроманиачка. И има защо.

 

През февруари 2012 г. смая даже колегите си от Еврокомисията, като ги призова да заработят по проект за бъдеща единна държава на целия континент. Тя определи все по-тясното политическото сплотяване в Европа като необходима стъпка към превръщането на настоящия Европейски съюз в истинско икономическо, валутно и политическо обединениев държава.

 

И докато отвличат вниманието на европейците сруската заплаха“ и чейнджаджията Путин, който уж се стремял да превърне загнилата и разпадаща се държава в нов Рим – малоумните, даже носещи титли, вярват в тези фантасмагории – другарката Вивиан в прав текст заяви, че иска Евросъюзът да стане съвременната Римска империя.[72] Не се свени да го показва на личната си страница.[73]

 

В средата на снимката е Ерик Шмид – изпълнителен председател на „чичкоGoogle. „Компанията е критикувана повсеместно заради агресивното й лобиране в Европа с надеждата за по-малко стриктни изисквания на регулациите в областта на личната неприкосновеност. А вляво е Алекс Карп, главен изпълнителен директор на Palantir Technologies. Фирмата е специализирана в средствата за шпиониране и анализите на големи маси данни.[74]

 

Другарката правосъдна министърка на Евросъюза явнопреговаряс валидни персони. Което е евфемизъм на покупко-продажбадалаверата, която тези мутри въртят с нашите права и свободи.

 

Имате ли представа къде са заснети? На току-що завършилата Годишна среща на билдербергите.

 

Google харчи милиони за лобиране във връзка с нарушаването на личната неприкосновеност в Евросъюза. И ето как го правят – на най-високо равнище и напълно свободно. Заобиколени от хищни корпоративни титани, политиците просто нямат шанс в тази окръжаваща ги среда.

 

Ето го Томас Ендерс (вдясно на снимката), главният изпълнителен директор на гигантския оръжеен производителAirbus. Той не крие алчния си жест към шведския външен министър Карл Билд (вляво). Но Виктор Халберстад от Goldman Sachs сръчно го е сграбчил. В този случай Goldman Sachs ще празнува първа.[75]

 

Пак да полюбопитствам: За кого от безличните еврократи от брюкселския мравуняк, натъпкан с привилегии и доволства, гласувахте?

 

Може да наричате това „голяма политика“. За мен то е крупна и то все по-малко прикрита далавера. Ачик-ачик, както сме свикнали да се изразяваме. Понеже липсва контрол, а безнаказаността на номенклатурната върхушка е гарантирана. They are untouchableнедосегаеми са, както беше демонстрирано в нашумял филм, посветен на Ал Капоне. Така е при социализЪма. Това е обществен строй, при който държавата принадлежи на мафията. В него съществува т. нар. голямо правителство. То се грижи заголемите хора“. Но медиите втълпяват обратнотоза диренето на някаквамалка правда“.

 

Понеже въпреки плагиатствата не отричам таланта на един от идолите ви,[76] нека цитирам негов стих, но перефразирайки го. Понеже случаят е подходящ:

 

Тежко, брате, се живее сред глупци и неразумни[77]

 

Недостойно есть.

 

Преди дни един от редовните коментатори на агенция Ройтерсклонящ към републиканците, припомни, как по време на кандидат-президентската кампания в САЩ през 2012 г. управляващата демократическа партия обявила, че няма да има ограничения за излъчване на всички дебати в електронните медии. Не само това. Всяка медия щяла да бъде в правото си сама да организира сблъсъци между участниците в надпреварата. А репортеритеда задават всякакви въпроси.

 

Всички си спомняме предварителните кандидат-президентски дебати през 2012 година и как либералните медии прекъсваха нашите кандидати с питания, които често не бяха сред приоритетите на повечето американци. Това беше пътуващ цирк, понеже основните медии бяха под контрол във всеки аспект на тези дебати. Всички те искаха да имат шанса да притесняват консервативните кандидати. А някои от тях явно търсеха начин да прокарват дневния ред на либералите.[78]

 

Това – внай-свободнатастрана. Какво остава за Европа или за нашенската кочина, в която положението е още по-тежко поради ширещата се простотия и простащина на алчно червените фашисти, на които Партията повери всички медии с някакво влияние.

 

Излишно е да тълкувам. Който има мозък, ще проумее

 

Знам със сигурност:

 

Единственото място, което не е по-добро от Русия и съветския блок, е затворът. За гробищата няма да отварям дума. Не съм чел спомени

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

След спирането на телевизионното предаване „ДИАГНОЗА с Георги Ифандиев“ в сряда, 4 юни 2014 г., до този момент никой от телевизияЕврокомне ме е известил нито за причините, нито за отказа то да бъде заснето и показано на запис, нито каква ще бъде окончателната му съдба.

 

Все едно нищо не е станало.

 

Действа познатият Сталинов принцип: „Няма човек, няма проблем.

 

В случая човекът върви в комплект с предаването и гостите му… Но също така и с макар малко на брой, но изключително качествени зрители. Въпреки това, то е и най-гледаното предаване на въпросната кабеларка. За ужас на завистниците – сред най-гледаните изобщо в телевизиите през съответния часови пояс, скромно казано.

 

Оказа се, че това не интересува собствениците и ръководителите на медията. Понеже опитът ми с тях не е никак сладък, имам неприятното предчувствие, че ще се опитат да стоварят вината върху мен.

 

Как? Твърде елементарно:

 

Не се явявам в сряда, 11 юни 2014 година. Дотогава те са мълчали, криели са се като мишоци, каквито явно са. И изведнъж обявяват колко недисциплиниран и лош е водещият

 

Е, изпреварвам ги. А щом сте достигнали до тези редове преди 11 юни, вие сте свидетели.

 

Също така се убедих, че всичко това представлява буря в чаша вода. То вълнува съвсем малко от вас. Обаче сърцатите, интелигентни и енергични хора, загрижени за потомството си и за България, които ме подкрепят, едва ли имат представа колко съм им благодарен.

 

Заради тях продължавам тук. Докато от Интернационала не решат, че и това е прекалено

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители.

 

 

Този път специално на Красимира Н., Веселин Н., Владимир Б. и Стоянка Г. от Пловдив.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] “Edward Snowden: Russia better than prison – The NSA whistleblower risks offending his Kremlin hosts with less than effusive description of Russia, and says he’d like to be granted asylum in Brazil”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 3 June 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/russia/10871425/Edward-Snowden-Russia-better-than-prison.html

[2] Des Griffin – “Fourth Reich of the Rich“, 1993 г., стр. 216. – Бел. на Ед. Хендри.

[3] Еdward Hendrie – „ Antichrist Conspiracy: Inside the Devil’s Lair“, Revised Fourteenth Edition, издание на автора, 2005 г., стр. 273-274, книгата е достъпна от Web site: http://www.antichristconspiracy.com

[4] Протокол № 5.

[5] Протокол № 8

[6] Протокол № 9.

[7] “King Juan Carlos I of Spain: elephant-hunter, biker, and dictator’s protege who helped deliver democracy” by Colin Freeman, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 3 June 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/active/10870371/King-Juan-Carlos-I-of-Spain-elephant-hunter-biker-and-dictators-protege-who-helped-deliver-democracy.html

[8] Generalissimo, исп.

[9] За еврейския произход на Томас де Торкемада вж. напр. „Tomás de Torquemada: A Regrettable Life: The Secret Jews”, “Illuminating Lives”, Beth Randall’s Home Page, 1988 г., online: http://www.mcs.drexel.edu/~gbrandal/Illum_html/Torquemada.html; “Tomás de Torquemada”, From Wikipedia, the free encyclopedia, Wikimedia Foundation, Inc., St. Petersburg, FL, “Question of Jewish descent” online: http://en.wikipedia.org/wiki/Torquemada; “The Spanish Inquisition: Turning Point”, “Guide Entry”, bbc.co.uk, London, last modified on 2 May 2009 г., online: http://en.wikipedia.org/wiki/Tom%C3%A1s_de_Torquemada#Question_of_Jewish_descent

[10] Истинското значение на думата е „единствена друга възможност“. Затова тя няма множествено число. Употребата й в него издава неграмотност. Впрочем, изобилстваща сред туземните ни учѐни – все възпитаници на милиционерски и идеологически школи.

[11] “King Juan Carlos’s democratic legacy is rooted in cliche” by Miguel-Anxo Murado, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 3 June 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jun/03/king-juan-carlos-legacy-spain-cliche-democracy

[12] Пак там.

[13] Пак там.

[14] Протокол № 9.

[15] Казват: „Гявол момче; голям тарикат!“

[16] Протокол № 10.

[17] James Burnham – “The Managerial Revolution“, Indiana University Press, Bloomingham, Indiana, 1966 г., стр. 304.

[18] Хърватия още не беше приета в ЕС.

[19] Вече е втасал за импийчмънт.

[20] Вж. напр. “François Hollande recrute deux banquiers de la banque Rothschild”, Crashdebug.fr, Paris, jeudi 31 mai 2012 г., online: http://www.crashdebug.fr/index.php/actualites-france/4841-francois-hollande-recrute-deux-banquiers-de-la-banque-rothschild; “François Hollande et le monde des affaires” par Geoffrey Geuens, “Joli Mai”, jolimai.org, Editions Aden, Bruxelles, January 30, 2012 г., online: http://www.jolimai.org/?p=193

[21] Става дума за края на юни 2012 г.

[22] Вж. „Mario Monti: we have a week to save the eurozone“ by John Hooper in Rome, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Friday, 22 June 2012 г., online: http://www.guardian.co.uk/business/2012/jun/22/mario-monti-week-save-eurozone

[23] Перифраза на мисъл, принадлежаща на младия американски писател и автор на политически частушки Джон Грийн. Тя гласи: „Ама майките лъжат? Това е тяхната длъжностна характеристика.“

[24] Вж. Георги Ифандиев – „Войната е мир! Свободата е робство! Невежеството е сила! Обаче пука ли му на някой? – Част 5“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 11 май 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d0%bc%d0%b8%d1%80-%d1%81%d0%b2%d0%be%d0%b1%d0%be%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b5-%d1%80%d0%be%d0%b1%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b5-5

[25] Осъвременен вариант на „научния комунизъм“, приписван на Маркс и Енгелс. Тази разновидност, възникнала през ХХ век, отстоява възгледа, че индивидуалността е по-скоро продукт на общността, на обществените отношенията, отколкото на личностните черти – наследствени, възпитани или създадени чрез самоусъвършенстване.

[26] “Alain Soral attaque les communautarismes à l’œuvre contre la République”, “Génération République”, Paris, 5 mai 2003 г. Изтрито от интернет, но цитатът е приведен многократно в различни източници. Вж. напр. online: http://leprisonnier.levillage.org/dieudo2007/imprimer.php3?id_article=366; http://boilerdo.blogspot.com/2013/04/alain-soral-feminismo-uma-ideologia.html

[27] Престорените сълзи издават коварство, а не плач, лат.

[28] Колко „бърза“ реакция! Иде реч за почивните дни събота и неделя, 24 и 25 май 2014 г.

[29] “Of guns and ballot boxes: Jews are unnerved, but Europe is not sinking into violent anti-Semitism”, From the print edition, “The Economist”, economist.com, London, Saturday, June 7th 2014 г., online: http://www.economist.com/node/21603489?fsrc=nlw|hig|5-06-2014|5356c2ae899249e1ccaea320|

[30] Вж. напр. “The ex-Israeli soldier who led a Kiev fighting unit ” by JTA, “ Haaretz ”,  haaretz.com, Tel Aviv, February 28, 2014 г., online: http://www.haaretz.com/news/world/1.577114

[31] “Author Amoz Oz calls Israeli hate-crime graffitists ‘Hebrew neo-Nazis’” by Robert Tait, Jerusalem, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 11 May 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/10823359/EU-elections-2014-Everything-you-ever-wanted-to-know-but-were-scared-to-ask.html

[32] Хенри Форд ­ “Интернационалните евреи”, Издателство “Жарава 2002”, София, 2002 г., стр. 170.

[33] Вж. Babylonian Talmud, Tractate “Abhodah Zarah”, Folio 26 b. На иврит: “Tob shebe-goyyim harog.” На английски: “Even the best of the Gentiles should be killed.” Текстът е сред т. нар. бели петна. За това в съвременните издания на лондонската голяма еврейска книгоиздателска къща “Soncino” има предупреждение, че „най-геноцидните пасажи или са били смекчени или изтрити“ – “the more genocidal passages have been either toned down or deleted”. (Вж. напр. “The Six Million Reconsidered: Is the ‘Nazi Holocaust’ Story a Zionist Propaganda Ploy?”, Volume One: “In an Examination of the Jewish Genocide Claim Versus the Disaster of the Twentieth Century”, by the Committee for Truth in History, The Noontide Press, Torrance, CA, 1977 г., стр. 14.) В ранните издания на „Всемирната еврейска енциклопедия“ четем: Според Талмуда, най-добрият от неевреите трябва да бъде убит“. Soferim 13b, Abodah Zarah, 26.“ (“The Universal Jewish Encyclopedia in Ten Volumes”, Isaac Landman, Ed., Volume 3: “Canards to Education”, Published by The Universal Jewish Encyclopedia, New York, NY, 1929 г., стр. 6.) Когато за пръв път антихуманните талмудски послания започват да се появяват в превод на европейски езици, равините начеват да лепят парчета бяла хартия върху тях. От тук произлиза и нарицателното „бели петна“. (Вж. напр. обяснение за изчезването на текста в: “Why does it say in the Jewish Talmud “Even the best of the Gentiles should be killed” – Abodah Zara 26b?”, answers.yahoo.com, online: https://answers.yahoo.com/question/index?qid=20110111130016AAPpfiT)

[34] Достатъчно изяснено е, че биологичният баща на Йосиф Висарионович Джугашвили – Сталин бил френския барон Едмон дьо Ротшилд. Той отговарял за добива на нефт в Каспийско море и за търговията с вино с Грузия. Бил син на баща, който се явявал роден чичо на майка му – брат на нейния татко…

[35] José Manuel Barroso, President of the European Commission in connection with the Beyond GDP, President of the European Commission in connection with the Beyond GDP Conference, European Commission, ec.europa.eu, Environment, Brussels, 19-20 November 2007 г., online: http://ec.europa.eu/environment/beyond_gdp/key_quotes_en.html

[36] Вж. “Cleanse Fifa of corruption by leaving it, not playing along” by Simon Jenkins, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 3 June 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jun/03/fifa-sepp-blatter-britain-football

[37] “The race is wide open for the European Commission’s top job. But these men and women could decide David Cameron’s fate” by Mats Persson, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 29 May 2014 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/finance/matspersson/100027323/the-race-is-wide-open-for-the-european-commissions-top-job-but-it-could-decide-david-camerons-fate/

[38] Вж. напр. “Donald Tusk”, BBC News, news.bbc.co.uk, BBC, London, 22 October 2007 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7056054.stm

[39] Още по-сериозен белег, че е бил хванат от тайната милиция, е фактът за неговото преуспяващо частно фабриканство вътре в недрата на комунистическата система. „Време, когато комунистическите власти не допускаха и обезкуражаваха независимата предприемаческа дейност.“ (“Donald Tusk”, BBC News, news.bbc.co.uk, BBC, London, 22 October 2007 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/7056054.stm) Следват легендите. Например: „Според неговия приятел Йержи Боровчак, читиран от агенция „Франс Прес“, „той работеше здраво по 16 часа дневно, под жаркото слънце, докато приключи работата си напълно. Доналд знаеше как да ръководи компания, както беше наясно какво е да бъдеш работник.“ Успоредно с това г-н Туск беше активист в „Солидарност“… (Пак там.) Още от деца нямахме съмнение, че оцелелите и то съвсем дребни частници бяха ченгета. Всички в махалата се пазеха от тях. Внимаваха какво говорят, когато са наблизо. В Полша да не е било по-различно?…

[40] Другарката Далия Грибаускайте никога не е напускала КПСС. След отделянето на Литва направо влязла в ръководството на Литовската комунистическа партия. (Вж. “Former adviser to President Dalia Grybauskaite says that the president never withdrew from the Communist Party of the Soviet Union” by ekspertai.eu, “Ekspertai.eu”, Vilnius, February 6, 2014 г., online: http://www.ekspertai.eu/en/former-adviser-to-president-dalia-grybauskaite-says-that-the-president-never-withdrew-from-the-communist-party-of-the-soviet-union/)

[41] Вж. “We Are All Socialists Now” by Jon Meacham, “Newsweek”, newsweek.com, New York, NY, June 2, 2009 г., статията е достъпна само за абонати от online: http://www.newsweek.com/we-are-all-socialists-now-82577

[42] “Are we all racist now?” by Allison Pearson, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 28 May 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/immigration/10860492/Are-we-all-racist-now.html

[43] Пак там.

[44] Вж. напр. “Max Mosley speaks out in defence of father Oswald” by Jonathan Harwood, “The Week”, theweek.co.uk, London, Tuesday, 1 March 2011 г., online: http://www.theweek.co.uk/people-news/7411/max-mosley-speaks-out-defence-father-oswald

[45] Полски водопроводчик и румънски зъболекар.

[46] Пак там.

[47] Пак там.

[48] Пак там.

[49]  “The rise of Ukip shows Britain is full of anger and must change” by Allister Heath, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, May 27th 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/economics/10858452/The-rise-of-Ukip-shows-Britain-is-full-of-anger-and-must-change.html

[50] Иван Гаджев – „Непримиримият: Илия Минев – от първо лице и другите за него”, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, място на издаването не е посочено, 2003 г., стр. 140-144.

[51] Български комунистически цигански царе, англ. Алюзия и с популярната някога даже тук френска циганска група за западноевропейска чалга “The Gipsy Kings”.

[52] Вж. Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, част IV, Том 1, ИК „Огледало“, София, 2005 г., три издания.

[53] “Who should be the next leader of Europe?” by Bruno Waterfield, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 4 June 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/10874725/Who-should-be-the-next-leader-of-Europe.html

[54] Carolus Linnaeus – “Systema naturae, sive regna tria naturae systematice proposita per classes, ordines, genera, & species”, Haak, Leiden, 1735 г., стр. 24; Gulielmi Pisonis – “De Indiæ Utriusque re naturali et medica libri quatuordecim”, Quorum contenta pagina sequens exhibet, Elzevier, Amsterdam, 1658 г., стp. 84. В архива на автора.

[55] Алеко Константинов – „Бай Ганю журналист“, 17 март 1895 г. в: Алеко Константинов – „Събрани съчинения в четири тома“, Издателство „Български писател“, София, 1981 г., Том 1, стр.100.

[56] Вж. “Make Gordon Brown President of the EU Commission” by Iain Martin, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Tuesday, 3 June 2014 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/iainmartin1/100274499/make-gordon-brown-president-of-the-eu-commission/

[57] Мръсник, фр.

[58] Алберт Айнщайн. (“The Ultimate Quotable Einstein”, Edited by Alice Calaprice, Princeton University Press, Princeton, NJ, 2010 г.)

[59] Който е вечно намръщен, като човек, на когото току що са откраднали десерта. Когато се усмихне, прилича на малчуган, който току що е направил някаква беля.

[60] Пак там.

[61] Вж. “Cameron’s campaign against Juncker is a democratic outrage” by John Palmer, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 3 June 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jun/03/david-cameron-campaign-against-jean-claude-juncker-eu

[62] Пак там.

[63] Вж. напр. Eustace Mullins – “Secrets of the Federal Reserve: The London Connection”, Kasper and Horton, New York, NY, 1952 г., стр. 7 и сл. Книгата е в архива на автора; “10 Things That Every American Should Know About The Federal Reserve” by Michael Snyder, The Economic Collapse, “Business Insider”, businessinsider.com, New York, NY, February 9, 2012 г., online: http://www.businessinsider.com/10-things-that-every-american-should-know-about-the-federal-reserve-2012-2; “Where did the TARP money go?: Freedom of information suit to disclose recipients advances” by Miranda Fleschert, “Legal Opinion Letter”, Vol. 18 No. 28, Washington Legal Foundation, Advocate for freedom and justice, Washington, DC, October 23, 2009 г. Копие от статията вархива на автора. Също така многобройни книги, статии, документални филми.

[64] Например Васил Божков – Черепа.

[65] Добромир Гущеров.

[66] Камен Пенков, Петър Манджуков.

[67] Иван Миронов и други банкери от Държавна сигурност.

[68] Иво Прокопиев.

[69] Множествено число от ГУЛаг, тъй като названието на трагичната съветска концлагерна държава в държавата се преввърна в нарицателно. То произлиза от официалното название Главное управление лагерей – Главно управление на лагерите към Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД) или Народный комиссариат внутренних дел.

[70] “The Marxist-Leninist Roots of the European Union. Interview with Vladimir Bukovsky”, by Alessandra Nucci, “Radici Cristiane”, Roma, December 2012 г., препечатка в: Enza Ferreri, Blog of London-based Italian journalist Enza Ferreri on politics, society, religion, environment, London, Saturday, 2 February 2013 г., online: http://enzaferreri.blogspot.com/2013/02/bukovsky-europe-marxist-leninist-roots.html#axzz31K73zzM3

[71] Еврейка по майчина линия. Първата жена в болшевишкото правителство на Владимир Ленин. Отговаряла за държавните грижи – от 1920 година – за социалното осигуряване. Произлизала от дворянско семейство. Нейният баща генерал Михаил Домонтович участвал в Руско-турската война от 1877—1878 и станал губернатор на Търново. Майка й – Александра Александровна Масалина, била дъщеря на финландски фабрикант. Омъжила се за богат евреин на име Константин Йосифович Мравински.

[72] Вж. “Europe Needs Democratic Rejuvenation: Rome was not built in a day, and neither will be a European political union” by Viviane Reding, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, 8 February 2012 г., online: http://online.wsj.com/news/articles/SB10001424052970204136404577209352635400844?mg=reno64-wsj&url=http%3A%2F%2Fonline.wsj.com%2Farticle%2FSB10001424052970204136404577209352635400844.html

[73] Вж. “Towards a United States of Europe”, Vice-President Viviane Reding, Vice-President of the European Commission, ec.europa.eu, Brussels, Last update: 7.02.2013 г., online: http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/reding/eufuture/index_en.htm

[74] “Bilderberg 2014 roundup: privacy, transparency and Birkin bags” by Charlie Skelton with photographs by Hannah Borno, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 3 June 2014 г., online: http://www.theguardian.com/world/2014/jun/03/bilderberg-2014-roundup-privacy-transparency-and-birkin-bags

[75] Пак там.

[76] Един от най-важните проблеми, на който до голяма степен се дължи изчезването ни като народ. Казано е да имаме един Бог и да не си създаваме идоли от човеците.

[77] Първият куплет от „Към брата си“ от Христо Ботйов, който неподправено и изцяло гласи: „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.“ Литературните историци сочат три негови варианта – от 1868 г.; 1870 г.; 1875 г. Да припомня, че сега е 2014 година…

[78] “More questions for Snowden and the GOP establishment takes on the 2016 primaries  Stories I’d like to see” by Steven Brill, Reuters, reuters.com, New York, NY, Tuesday, June 3, 2014 г., online: http://blogs.reuters.com/stories-id-like-to-see/2014/06/03/more-questions-for-snowden-and-the-gop-establishment-takes-on-the-2016-primaries/

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...