Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

ВОЙНАТА Е МИР! СВОБОДАТА Е РОБСТВО! НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА! ОБАЧЕ ПУКА ЛИ МУ НА НЯКОЙ? – Част 7

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Ако глупостта можеше да лети

 

Читателите с ЕГН-та между 1915 и 1965 година навярно помнят многократно повтаряната знаменита реплика от един чехословашки докторски телевизионен сериал. Поне аз го гледах, защото за разлика от плакатните пропагандни творби за Бате Серго, Митьо Бомбата и Щирлиц, в тази поредица липсваха насилие и стрелби. И се срещаше известна човещина. Което беше малко чудо по време на антихуманния социализъм.

 

Но репликата продължаваше така:

 

Щяхте да сте гълъбица и да полетите от прозореца навън.

 

 

 

Кажете нещо смислено на глупака и той ще ви изкара глупав

 

 

 

Приписват горната мъдрост на мъдрия Еврипид. Тавтологията е умишлена. Името на драматурга от античността означава мъдрост. В нито едно негово произведениe, преведено на английски език, не открих цитата. Което не омаловажава неговия смисъл.

 

Заглавие в уважаван британски всекидневник ме подсети и за „гълъбицата“, и за записаното уж от Еврипид. То гласи:

 

Наводненията обединиха народите на Балканите.[1]

 

Когато се сблъска с подобно скудоумие, на човек му иде да забрави Божите правила, доброто възпитание, етикета. И да тегли запартата[2] на автора, както Дибич Балкански и неговите войницикрепостни селяни, са ударили една на предците ни преди век и половина, че и отгоре.[3] Да му рече: Сине майчин, щом като природните бедствия обединяват, защо не предизвикате един потоп на Шотландия? Белким на референдума през септември кандиса да остане прикачена към васангличаните. Та всички да се наричате „британци“!

 

Лоуръл К. Хамилтън, един от нашумелите съвременни американски писатели, справедливо е отсъдил:

 

Глупостта не подлежи на смъртно наказание. Ако беше възможно, щеше да има дяволски грамаден спад на населението на земята.[4]

 

Обаче Наполеон Бонапарт бил рекъл:

 

Глупостта не е недъг в политиката.[5]

 

Навярно затова човечеството пропада. Още от епохата, когато е властвал цитираният император. По времето, в което той прозрял главните истини в живота, и бил пожертван от онези, които го издигнали.[6] Кои били те? Да узнаем от самия корсиканец:

 

Когато едно управление зависи от банкерите, за да се сдобие с пари, те, а не правителствените лидери, контролират ситуацията. Тъй като ръката, която дава, е над онази, която взима. Парите нямат отечество; финансистите не изпитват патриотизъм и са лишени от всякаква почтеност; единствената им цел е печалбата.[7]

 

Съдията Джон Рийвс пише:

 

В своята творба “Ueber Börne[8]  Хайне ни дава приятно описание на разходка по “Judengasse”,[9]  придружено от интересно възпоминание за първия Ротшилд и неговата съпруга:

 

„В тази малка къщурка живее достойна дама, Летицията, която роди толкова много Наполеоновци на финансите; прародителката на всички заеми, която независимо от световната власт на нейните царствени синове никога не ще се съгласи да напусне своя малък, но нежно обичан дворец на “Judengasse”, на когото и днес дължим толкова много за големите празненства.

 

Нейните прозорци са украсени с бели драперии. Колко приятно греят лампите, хвърлящи светлина, които на всеки 18 октомври тя запалваше със своите собствени ръце заради евреите. Празникът, който вече повече от две хиляди години е отбелязван в чест на деня, в който Юда Макавей с всички свои храбри и героични братя освободи страната си. Както в наши дни постъпи Фредерик Вилхелм.[10] Сълзите напират в очите й, докато добрата стара дама гледа лампите. Защото те я връщат към спомена й за Майер Амшел – нейния скъп и обичан съпруг; и за съвсем малките й тогава деца, които поставяха лампите на земята. Като с детска радост ги прескачаха или подскачаха около тях.

 

Старият Ротшилд, основателят на царуващата династия, беше благородна душа, олицетворение на добротата и милосърдието, със заострена малка брада; на главата си с тривърха шапка, а дрехата му – скромна и неярка, ако не и бедняшка.[11]

 

Хайнрих Хайне е смятан за германски националист. Сам твърдял, че доста късно узнал за своя еврейски произход. В Париж станал нещо като придворен поет на „царуващата династияРотшилд. Бил постоянен гост на приемите на Бети Ротшилд – съпругата на Джеймс дьо Ротшилд, всъщност Якоб Майер. Моминското име на тази жена било Бети Заломон фон Ротшилд. Тя била дъщеря на брата на своя мъж. Фактически се омъжила за родния си чичо. Само животните си позволяват такива кръвосмешения. Те не са характерни за хората, за човешките същества. Ако щете, наречете ме… „хомофоб“. За мен ще бъде въпрос на престиж и даже – удоволствие.

 

Точно Бети Ротшилд приютявала и влизала в ролята на меценатка на такива уважавани и днес артистични фигури, като композиторите Джоакино Росини и Фредерик Шопен, писателите Оноре дьо Балзак и Хайнрих Хайне, художниците Йожен Дьолакроа и Жан Огюст Доминик Енгър. Тъкмо Енгър нарисувал най-популярния й портрет. (Вижте илюстрацията.)

 

След време друга еврейска богаташка – Гъртруд Стайн, се опитала да имитира майката на Едмон дьо Ротшилд – съдружника на император Александър ІІ, който внимателно наблюдавал подписването на мирния договор в Сан Стефано. И бил биологичният баща на най-големия сатрап в човешката историяЙосиф ДжугашвилиСталин.[12]

 

Думата ми е за глупостта и единствотоconcordia или intégrité. Погледнете вляво. Това е семейният герб на „царуващата династия“ над света – Ротшилд. Девизът Им е: “Concordia, Industria, Integritas”. Което ще рече: „Единство, Промишленост, Целокупност“.

 

Символът на този девиз е снопътfascioот пет стрели, които появяваща се отникъде ръка стиска. По-късно той прераснал в емблема на италианския фашизъм, приписван на Бенито Мусолини, който не е негов идеолог, а осъществител.

 

Като ви призоват с тези слова – concordiaединство“, си помислете: За кого искат да работите? Ето за кого.

 

На 14 май 2014 година Джералд Селенте даде кратък, но многозначителен отговор:

 

 

 

 

 

Представял съм Селенте. Официалните медии в САЩ го квалифицират като „противоречив прогнозист“.[13] Как иначе, след като бърка в здравето на самозвания „елит“?

 

Роден през 1946 г. в Ню Йорк в семейство на имигранти от Италия, той е завършил икономика и е специализирал финанси и инвестиции. Бил е секретар на Сената на щата Ню Йорк. Работил е и като експерт-консултант по въпросите на държавното управление.

 

През 1980 г. основава собствен научно-приложен центърАмерикански институт за социологически и икономически проучвания, по-късно наречен Институт за изследване на икономическите тенденции. Вече 30  години издава “Trends Journal” – „Списание за тенденции“. То е посветено на финансови и политико-икономически прогнози. От доста време води телевизионно предаване, озаглавено “Trends in the News” – „Тенденции в новините“.[14]

 

Участвал е като гост в не малко подкрепяни от Братството екранни рубрики: от „шоуто“ на малолетната проститутка, кабалистката Опра Уинфри, през свръх популярните зад ОкеанаДобро утро, Америка“, „Сутрешните новини на CBS“, „Дневното представление“, „Вечерни новини на NBC“, чак до дисидентските изяви на произраелски настроения Алекс Джоунс.

 

Джералд Селенте се смята за консерватор и американски патриот. Но му приписват твърдения, че е… „гражданин на света“. И всячески се мъчат да го запращат в медийно-политическия ариегард. Успяват донякъде, но не съвсем.

 

Но кои съставляват авангарда?

 

 

 

Ще трябва да създадем avant-garde… Тогава ще можем да имаме

Съюз за разрасналата се Европа и Федерация за авангарда[15]

 

 

 

 

Авангард“? Значи има и ариегард. Днес опаковат това в по-лесно смилаемия евфемизъм „Европа на две скорости“. Как така и от какъв зор?

 

Ако хората притежават поне малко акъл и здрав разум, не само разбират кой ръководи световните дела. Редом с мен достигат до онова, което от години твърдя. Особено, като се позовавам на препатилите, на опиталите жилото и меда на Изтока и Запада. Например – на достатъчно изстрадалия бивш съветски писател и вечен дисидент Владимир Буковски.

 

Преди дни консервативен – сиреч „десен“ – британски наблюдател повтори в по-мекпо-приемлив вид за нежните уши на тамошните народни маси – онова, което руснакът отдавна произнесе като присъда. Питър Оуборн, главен политически коментатор на лондонскияThe Daily Telegraph”, заяви:

 

Европейският съюз напомня престъпна организация. Нейните поддръжници включително Ед Милибанд и Ник Клег се споразумяват за своето сливане.[16]

 

В оригинала последната думичка е “integrity”. Върнете се и погледнете девиза на семейство Ротшилд… За всеки случай да уточня, че Ед Милибанд е лидер на Лейбъристката партия на Великобритания – на социалистите. Неговият баща, за когото единствен писах миналата година, е бил заклет и доста проклет марксист. Даже е погребан близо до КарлМордехай Леви. Разбира се – по еврейски обичай… Другарят Милибанд е в… опозиция. Което, ако се доверим на московския политолог Станислав Белкин, си е солидна и доходоносна професия.

 

Опозиционната дейносте само вид бизнес, а именно – замяна на гласовете на избирателите или народния ентусиазъм (условно казано – енергията на площада) срещу пари. Това е всичко. Затова в опозиционните среди толкова често се срещат мошеници и крадци, колкото и в партиите на властта.[17]

 

Кое не е вярно? Ако не е така навсякъде, нека някой опита да опровергае извода.

 

Опозиционерът Ед Милибанд се споразумява с действащия заместник-министър-председател Ник Клег. Твърдя го не аз, а Питър Оуборн – човек, който бива допускан до кухнята на политическия живот на Албиона. От 2007 година Клег е и председател на Либерал-демократическата партия на Великобритания. Освен това е Lord President of the Council. Длъжността е трудно преводима на български. Буквално означава Главен президент на Съвета.

 

Това е четвъртият по ранг от т. нар. Great Officersнай-високите постове в държавната йерархия на монархията. Той е по-нисш от този на кралицата, на министър-председателя и на Lord High Treasurerминистърът на финансите. Но е непосредствено над Lord Privy Sealпазителя на държавния печат. Една чисто синекурна, но достатъчно почетна длъжност.

 

По право Главният президент на Съвета присъства на всички заседания на Най-високоуважавания поверителен съвет на Нейно величествоHer Majestys Most Honourable Privy Council. Преди шест месеца се опитах да обясня какво означава последната институция. Покрай бившия канадски военен министър Пол Хейлиър. Който и досега, въпреки напредналата си възраст, продължава да е действащ член на Съвета на посветените, какъвто е смисловият превод на институцията Privy Council.[18]

 

Какво излиза? Ед Милибанд, син на отявлен еврейски марксист-комунист, сам – в опозиция, се интегрира с наследника на банкер Никълъс Клег, който е сред най-високопоставените управляващи![19] Но и либералът е евреин. По майчина линия той е потомък на известен холандски търговец и депутат в Парламента на име Абрам ван Рейкеворсел.[20]

 

Всъщност кой е на власт във Великобритания? Имам предвид официалнатаauthority. Коалиция от консерватори и либерали. Да приемем, че условно дясното и центъра могат да намерят общи идеи и цели. Обаче кои ръководят Германия, Нидерландия и Гърция в момента? Не са ли коалиции отдесни“ и „леви“?

 

Как така едните, които изразяват интересите на богатите, на финансистите, на индустриалците и едрите търговцина работодателите, капиталистите, най-общо казано, откриват допирни точки със социалистите, отявлените врагове на първите? С онези, които са си поставили за задача да унищожат капитализма, да изкопаят неговия гроб, както се изразяват техните учители Маркс и Енгелс в „Манифеста на комунистическата партия“!

 

В Германия и Холандия това става за втори път. Не толкова отдавна бяхме свидетели на същото в Австрия?… За нашенската политическа кочина не си струва да хабим време, усилия и медийна територия. Тук всичко е напълно ясно. Щом „десните“ премиери Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Мадридски напълниха своите кабинети с прононсирани комунисти и ченгета!…

 

Но нима партийното номадство е местен специалитет? Колко пъти уважаваният Уинстън Чърчил, смятан от родния си баща за глупак, е прескачал от Либералната в Консервативната партия и обратно? Е, чак лейбърист не се е писал. Но както се споменава в един филм, ако преди 80 години имаше телевизия, американците едва ли биха допуснали един човек на инвалидна количка да стане техен президент… А той – Франклин Делано Рузвелт, е бил истински социалист, както твърди неговият зет, финансовият брокер Къртис Дол.

 

И като разглежда действията и убежденията на своята бивша тъщаЕлинър Рузвелт, обяснява как от 1932 г. – времето на изборите, когато съпругът й за първи път бива излъчен за стопанин на Белия дом, „нейните политически и идеологически ангажименти ставаха все по-несигурни и съмнителни. Съжалявам, че трябва да добавя, но нейните усилия, удвоени от тези на съпруга й, помогнаха в голяма степен на програмата за единен свят, която безспорно беше оглавявана от Съветите, едни напълно ненадеждни лица. Съветите [болшевиките, комунистите], които понастоящем господстват над руския народ. Техният лидер от първа линияНикита Хрушчов, беше достатъчно арогантен да ни заяви: „Ние ще ви погребем!“ Разбира се, лесно му беше да изрече тази закана. Но той грешеше. Една птичка пролет не прави.

 

Извън обстоятелството за някаква изгода, доходност, не мога да си представя защо целите на Интернационалната Социалистическо-Комунистическа Програма[21] привлече толкова огромна подкрепа от страна на Елинър Рузвелт. В края на краищата, резултатите, които тя постигна, изглежда й послужиха добре. Но напълно пренебрегваха интересите на нейната страна. Без съмнение, някои върховни ръководители на Съвета за чуждестранни отношения или техните добре обучени да лакействат назначени доверени лица, ще влязат в спор с мен относно стойността на тези нейни усилия. Обаче си позволявам да предугадя, че техните коментари по тази деликатна тема, ако изобщо ги направят, ще бъдат елементарно банални.[22]

 

Както, впрочем, всички напълно несъстоятелни клевети, обвинения и твърдения на комунистическите подлоги по целия свят и най-вече в бившите соцстрани.

 

Наясно съм, че няма да преодолея съмненията и лишените от аргументи възражения на предубедените. Но за да не остане колебание у умните и мислещите, че „програмата за единен свят“ не само твърде отдавна е пусната за изпълнение, но нейната реализация бързо напредва, ще припомня. Десет месеца след полагането на президентската клетва Франклин Делано Рузвелт писал на своя главен съветник, социалиста Едуард Мандел Хауз:[23]

 

Действителната същност на нещата е в това, че както ти и аз знаем, един финансов сектор в най-големите центрове е притежавал правителствата още от времето на [президента] Андрю Джаксън.[24] И сега не приемам изцяло управлението на У. У.[25] Страната преминава през повторение на Джаксъновата борба с Банката на Съединените щатисамо че върху далеч по-голяма и широка основа.[26]

 

От времената на седмия президент Андрю Джаксън досега… Което ще рече – от най-малко 1837 година до наши дни едни и същи интернационални финансисти властват над човечеството. И като каубои или по-скоро – овчари, завръщат човешкото стадо, за да го натикат в кошарата на единната световна държава.

 

Както единствен посочвам, далеч преди Андрю Джаксън, британският аристократ и поет лорд Джордж Гордън Байрън е съзрял всичко това. И го е завещал на поколенията в поемата си „Дон Жуан“.[27] Ама кой да чете? Далеч по-забавно е да се гледат „риалитита“ и да се крещи с размахани юмручета пред празните сгради на институциите.

 

Даже рокаджиите от “Creedence Clearwater Revival”, към които навярноумните“ и „красивитерожби на туземните ни болшевики се отнасят с презрение и гледат с насмешка, прозряха истината. И през 1970 година изпяха, че Сталиновитепетгодишни планове и новият курс [на Рузвелт] са опаковани и завързани с обща златна верижка“.[28] Социалистическатаинтелигенция“, пременила се в „демократичнискъпи и модни парцалки, не успява да надскочи безумното равнище на предците си

 

За пореден път питам: Щом като моя скромност и мислещите като мен, въпреки знанията си и своите необорени досега доказателства, сме разпространители на конспиративни теории“, кажете кои управляват света? Имате ли смислен отговор, или се крепите върху пяната на медийните вълни, които истинските собственици на властта предизвикват?

 

 

 

Задачата на авангарда е да посочи момента за изграждането на Европа[29]

 

 

 

Авторът на това постановление има предвид обединена ЕвропаЕвропейския съюз. Само че, както се оказа, този avant-garde оглавява една престъпната организация.

 

В статия от 17 686 думи, разпростряла се върху цели 13 страници, известният по света британски историк, професор Пери Андерсън, доказа това. Той започна с диагнозата:

 

Европа е болна. Колко сериозно и защо, са въпроси, за които не винаги е лесно да прецените.[30]

 

След което продължи с обобщенията, за да посочи някои от конкретните проявления на страданието, наречено „организирана престъпност на най-високо европейско равнище“.

 

Но сред симптомите има три очебиещи и взаимосвързани. Първият и най-познат е пътят на израждане на демокрацията на континента, в който структурата на Евросъюза е едновременно причина и следствие. Олигархичното разпределение на нейните конституционни уредби, някога възприемани като временно скеле за настъпването на един народен суверенитет от свръхнационална степен, с времето ставаше все по-постоянно.

 

Референдумите редовно биват отхвърляни, в случай, че накърняват волята на управниците. Гласоподавателите, чиито възгледи са презирани от елитите, избягват явяването на избори, които привидно излъчват техни представители. Избирателната активност спада с всеки изминали избори.

 

Бюрократи, които никога не са били избирани, контролират бюджетите на националните парламенти, като по този начин ги лишават и от последната им власт за разпределяне на разходите. Но Съюзът не е буца, израснала върху страните-членки, които иначе щяха да бъдат достатъчно здрави. Със своето задълбочаване той отразява дългосрочните тенденции вътре в самите тях. На национално равнище, очевидно навсякъде, изпълнителната власт опитомява или манипулира законодателната и то с все по-голяма лекота.

 

Партиите губят членове; избирателите губят вярата си, че гласовете им имат стойност; докато политическите предпочитания се свиват, а обещанията за промяна, които кандидатите дават, се стопяват или изчезват, щом те поемат постовете си.

 

С тази всеобща бъркотия настъпи перверзна корумпираност на политическата класа – тема, по която политическата наука, достатъчно бъбрива по отношение на онова, което на счетоводен език се определя като „демократичен дефицит на Съюза“, обикновено изпада в мълчание. Формите на тази корупция все още не са намерили систематично класифициране.

 

Съществува предизборна корупция: финансирането на лица или партии от незаконни източнициили от легалнисрещу обещанието, ясно изразено или безмълвно, за бъдещи услуги.

 

Има следизборна корупция: използването на служебното положение за придобиване на пари чрез злоупотреби или скрити приходи, или с рушвети при сключване на договори. В законодателната дейност масово се среща купуването на поддръжници или на гласове. Разпространява се прякото крадене от обществената кесия. Прибягва се до фалшифициране на пълномощия с политически цели. Съществува обогатяване от публичните постове след напускането им, както по време и преди тях. Панорамата на тази malavita[31] е впечатляваща.[32]

 

Какво друго, освен корупцияразврат, е премията от 380 000 лева – около 190 000 евро, с която всеки евродепутат бива възнаграждаван след изтичането на мандата му? Ето ви го обогатяването от обществените фондове след напускането на поста. И за какво?

 

Преди дни стана известно, че 10 000 служители в централата на Европейския съюз са по-добре платени от британския министър-председател.

 

Доста над един от пет чиновници в Европейския съюз отнасят в дома си повече пари, отколкото Дейвид Камерън от своята заплата в размер на 142 000 лири [174 660 евро или близо 350 000 лева годишно], показват изтекли документи. Възнагражденията, които комисарите и служителите в Еврокомисията със седалище в Брюксел си занасят вкъщи, набъбват от техните специални ниски данъчни ставки. Което означава, че те плащат по-малко от половината от данъка, който един британски работник или човек със сходна заплата би дължал.

 

Подробности за щедрото заплащане на европейските чиновници и началници се появиха на светло в деня,[33] в който гласоподавателите във Великобритания и из целия Евросъюз взимат участие в изборите за Европейски парламент

 

ЕС постоянно отказва да обнародва информация за нетните доходи на своите 47 000 служители. Така прави невъзможно данъкоплатците да узнаят истинските равнища на заплащане на еврочиновниците. Обаче изтеклите документи за кадрите разкриха равнищата на чистите заплатите, получавани от служителите в Евросъюза, благодарение на щедрите привилегии и отбивите от данъци, пенсионни и здравни осигуровки.

 

Г-н Камерън получава 142 500 лири. След като плати данъците, отчисленията за здравните осигуровки и за пенсионния фонд, г-н Камерън отнася вкъщи 81 350 лири.

 

Коалицията постанови, че заплатата на министър-председателя е горна граница за всички възнаграждения на Уайтхол“.[34] Като съвсем незначителен брой официални лица получават повече.

 

Но в Брюксел даже служителите на средно равнище могат да занесат в домовете си повече пари в брой, отколкото британския министър-председател. Изтеклите документи показват, че еврочиновниците от нивоAD 11” – средното в управленската група – имат брутно възнаграждение от 112 090 лири [137 870 евро или 275 740 лева], включително добавки за това, че работят извън родината си, а също и суми за квартирни разходи. Но понеже те плащат само 13,4 на сто данъци, отнасят вкъщи чисто 83 357 лири [Камерън – 81 350 лири].

 

Онези, които имат деца, получават значително повече. Премиите им за това достигат 7000 лири за дете. Което означава, че чиновници със семейства от ниските етажи на Евросъюза също взимат повече от г-н Камерън.

 

Повече от 80 процента от еврослужителите получават 16 на сто увеличение на заплатите си. Това е компенсация, задето живеят в Брюксел или Люксембург през целия им трудов път, а също така взимат пари за настаняване и квартирни разходи. За всички чиновници от средното управленско ниво AD11 двете привилегии осигуряват по повече от 1300 лири на месец [1599 евро или 3190 лева].[35]

 

Стига, доволно!

 

Всичко това излиза от нашите джобове. За да могат комунистическите номенклатурчици да живеят на широка нога, като турски бейове, както казва народът ни. Как жителите на Стария континент не проумяват, че прословутият лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“, който в средата на ХІХ век един от главните идеолози и дейци на новия световен ред Мордехай ЛевиКарл Маркс, откраднал от германския политик Карл Шапер, има съвсем различен смисъл: „Номенклатурни кадри от всички страни, обединявайте се!

 

Ето ви “Concordia, Industria, Integritas” – „Единство,… Целокупност“ – Техният девиз. Липсва само средното – Промишленост. Чиновниците не са свикнали да се трудят, а да лапат. Тях производството не ги вълнува. От години то се мести все по̀ на изток… Но номенклатурните кадри са единни в своята алчност.

 

По време на социализЪма се шегувахме, че на западните представители, изпращани у нас, навярно им плащат вредни“. Оказва се, че Владимир Буковски е напълно прав Европейският съюз е новият СССР.

 

Карл Маркс и другарчето му Фридрих Енгелс също толкова безцеремонно си присвоили теорията на френския революционер Луи Огюст Бланкѝ за някаква „диктатура на пролетариата“. След като двамата преработили издадената през 1841 г. брошура на еврейския илюминат Клинтън РузвелтИзкуството на управлението, основано на естествените закони“,[36] забъркали всички споменати тези в една обща каша. И с парите и медийната мощ на Ротшилд я провъзгласили за… „научен комунизъм“. Това е теорията на новия световен ред, чиято крайна цел е единната комунистическа държава на планетата. Тя е толкова „научна“, колкото и Вехтият завет и Талмудът, пред които всички Те се кланят.

 

Докато двамата брадати хубавци се наслаждавали на буржоазния лукс и удобства, учелипролетариатада се бори противексплоатацията“. На практика направили първа копка в изграждането на всемирен холдинг под ръководството на царя от Давидовото коляно“, както завещал в „Протоколите“ си един от тях – върховният жрец от Лондон Лайънъл Ротшилд.[37]

 

 

 

Световната номенклатурна класа

 

 

 

Дали не става дума за „конспиративна теория“? Ако преди време се бяхте заслушали в онова, което говорят „десни“ политици като Силвио Берлускони в Италия или Никола Саркози във Франция, а днес техните колеги и мераклии за поста председател на Еврокомисиятабелгийският Ги Верхофстад с вид на надзирател от нацистки концлагер, и приличащият на пенсиониран бръснар люксембурец Жан-Клод Ю̀нкер, ще се убедите – все едно чувате проповедите на Карл Маркс в изгнание.

 

Но не само тези, всички петима кандидати за длъжността председател на Европейската комисия призоваваха за едно и също: За повече Европа!

 

През цялата кампания за тазгодишните евроизбори, но и доста преди това, се говори и пише за „страни-членки“, а не за държави. „Повече Европаозначава превръщането на Евросъюза първоначално във федеративна, а впоследствие в единна държава. Нищо повече, но и не по-малко.

 

Верхофстад е образец на политическа повратливост, която, както твърдя, не е тукашен специалитет. През 1999 г. този „либерал“, явно пришпорен откъдето трябва, на бърза ръка сътвори т. нар. симетрична коалиция. Тя включваше фламандските и валонските социалисти и зелени“. По този начин на 12 юли 1999 г. товарищ „либерал“ стана министър-председател на изкуствено създаденото Кралство Белгия. И го ръководеше в продължение на почти 9 лазарника, чак до 20 март 2008 г. Тозидесене първият белгийски премиер от 1958 г., който изключи смятаните за истинскидеснихристиян-демократи!

 

От дълги години твърдя, че при сегашния опит за демокрация по света (може би без Швейцария), гласуването само ви прави съучастници. Всички партии произлизат от скритата единствена политическа сила на парите, която изповядва истинския комунизъм.

 

Веднага след Октомврийския метеж в Русия от 1917 г. става ясно:

 

Болшевиките не могат повече да бъдат описвани като политическа партия, която има крайни комунистически виждания. Те оформят една относително малка привилегирована класа, която е в състояние да тероризира останалото население, защото притежава монопол над въоръжението и над хранителните доставкиТази класа е съставена предимно отевреи; последните са особено много на високите постове.[38]

 

Хайде „творчески“ да надникнем в основната програма на тазиотносително малка привилегирована класа“. Заменяме думата „пролетариат“ в „класическия“ текст на Маркс и Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, със „свръхбогатство“. Вижте какво се получава:

 

Свръхбогатството ще използва своето политическо господство, за да изтръгне постепенно от буржоазията целия капитал, да централизира всички средства за производство в ръцете на държавата,[39] т. е. на организираното като господстваща класа свръхбогатство[40]

 

Обърнете внимание колко често днес се говори и пише за страни, а не за държави. Но страна и държава не са синоними, не означават непременно едно и също. Държаваstate, état, estado, Zustand, stato[41] и т.н. е едно. Да видим точно какво.

 

Съгласно Член 1 от приетата през 1933 г. в Монтевидео, Уругвай, и носеща името на този град Конвенция за правата и отговорностите на държавата, дефиницията за държава поставя четири категорични изисквания, на които тази нефизична, а юридическа единица трябва да отговаря:

 

(а) постоянно население; (б) определена територия; (в) правителство; (г) способност да влиза във взаимоотношения с други държави.[42]

 

Да не забравяме, че авторът на цитата е професор във Факултета по международно правоСър Робърт Дженингс“ към Университета на Лестър. Той уточнява:

 

В Мнение № 1 на Арбитражната комисия на Европейската конференция за Югославия е заявено, че „обикновено държавата бива дефинирана като общност, която е събрана на една територия, а населението й е обект на организирана политическа власт“. И че „такава държава се характеризира със суверенитет“. Освен това е отбелязано, че формата на вътрешна политическа организация и конституционните норми представляват просто факти“. Макар да е необходимо да бъдат взимани под внимание, с цел да бъде определен размерът на господството на правителството над населението и над територията“.

 

Подобни клаузи не са нито изчерпателни, нито неотменни… Други фактори могат да бъдат приложими, в това число самоопределението и признаването[43]

 

Не бързайте с въпроса: Поради що ни е необходимо всичко това?

 

Странаcountry, pays, país, Land, paeseе нещо съвсем различно от държава. Даже думите са други. Страната е район, определен като отделна единица, нов политическата география. Тя може да бъде отделна независима държава или територия, окупирана от друга държава. Но също така – и свободна земя, обособена на географски принцип: бивша държава, част от такава, или под международна юрисдикция.

 

Тъкмо последното представлява Йерусалим, независимо от грубото нарушаване на международното право от страна на Израел, пред което всички на тази планета си затварят очите. Навярно, понеже и това е „конспиративна теория“!

 

До преди четиридесетина години същият статут имаше град Триест, разположен между Италия и тогавашна Югославия. Наричаше се Свободна територия на Триест. Но градът беше разделен на две административни зони – „А“ – под италиански контрол, и „Б“ – под югославски. Движението между тях беше напълно свободно. Бегълците от тукашниясоциалистически райчесто се възползваха от това, като се стремяха да се доберат до Триест.[44] Това продължи от 1954 до 1975 година. Спомнете си „Хелзинкския процес“ и „разведряването“…[45]

 

Според „Книга на фактите на ЦРУ“ понятието „страна“ обозначава: „широки възможности за зависимост, области със специален суверенитет, ненаселени острови и други единици, които са допълнение към традиционните страни или независимите държави“.[46]

 

След като се постарах да изясня терминологично казуса, нека опитам да го приложа към темата. Не само в медиите, в официални документи все по-често понятието „държава“ бива заменяно от „страна“. Както навярно се досещате, това не е случайно.

 

Мъчат се да ни сварят като жаби – като ни пускат в студената вода и постепенно я загряват. Та да не усетим. Накрая да се окажем сварениготови, втасали.

 

Всяка територия може да бъде страна. Държавата е нещо далеч по-строго регламентирано. Братството използва Европейския съюз като държава. Постепенно всички жители на тази територия свикват и не обръщат внимание, как полека-лека губят суверенитета на своята държава. А тъкмо той е основно изискване за нейното съществуване. Върнете се към изискванията за държавност от дефиницията в Монтевидейската конвенция.

 

След като чрез обединение на някогашните градове-държави и малките княжества, обособени на чист национален – сиреч на родово-племемен, народностен (етнически) принцип, интернационалистите ги уедриха. Така възникнаха империите от не чак толкова далечното минало: Британска, Руска, Австро-Унгарска, по-кратко просъществувалата Френска, Германия, Италия, но и САЩ

 

Сетне взеха да ги рушат, но да градят нови – например Кралството на сърбите, хърватите и словените, прераснало в Югославия.

 

Последва ново раздробяване, съчетано с поредното уедряване. Европейският съюз все повече се държи като единна държава, каквато е САЩ, да речем. На Съединените щати, превърнати в съветски, им предстои или разпадане, или обединение в АмероСевероамерикански съюз. Неговото начало беше поставено с влизането в сила на 1 януари 1994 г. на Североамериканското споразумение за свободна търговияНАФТА.[47]

 

След него удари часът и за Североамериканския валутен съюз.[48] Той предвижда въвеждането на обща валута между страните-участничкиКанада, САЩ и Мексико. Нейното название е амеро. (Вижте илюстрацията.)

 

Мнозина автори твърдят, че на практика новото обединениеграмадната държававече съществува. Нямам представа доколко може да се вярва на това. Но действително все по-често срещам названието Обединена федерация на Северна Америка.

 

Както и снимки на банкноти, които носят белега на Банката на Федералния резерв. На тях не е посочено, че тази емисионна институция е на САЩ! И се мъдри предупреждение: „Не е за публично разпространение.Вижте илюстрацията.)

 

Признавам, не съм в състояние да преценя доколко това е реално, или представлява манипулация. Все ми се струва, че е второто. И то отново е дело на онези, които имат полза и средства за такъв тип внушения.

 

През 2006 година сър Евлин Робърт дьо Ротшилд от Лондон даде телевизионно интервю. Нещо, което може да се приеме като чудо. На всичко отгоре – не от седалището на компаниите си в британската столица, а от своя кабинет вПекин!

 

Бях единственият, който го показа. Тъй като го изтриха в интернет, а пък и се включиха  нови читатели, си позволявам да го припомня.

 

 

 

 

 

За кой ли път се чувствам длъжен да напомня: Барак Обама, Владимир Путин и останалите „лидери“ са просто надути мехури. Те са средноразредни слуги на интернационалното Братство. Често пъти са само говорители на Ротшилдови.

 

Интересите на тази фамилия определят външната политика на САЩ, но и на Русия, Китай… Помните ли, как през 2012 година, при посещението си в Азия Барак Обама оповести: Тихоокеанският регион представлява главен стратегически интерес за Съединените щати. Неотдавна той отново навести част от азиатските държави, за да препотвърди тази промяна на международната политика на Вашингтон.

 

 

 

Drang nach Osten,[49] новата Ostpolitik[50] на Интернационала

или още Lebensraum[51] за Ротшилд и компания

 

 

 

Мащабите на китайския строителен бум и на инвестициите в развието на инфраструктурата са безпрецедентни.

 

Според историческите сведения, взети от Организацията за геоложки проучвания на Съединените щати и от китайското Национално статистическо бюро, за две годиниот 2011-а до 2012-аКитай е произвел повече цимент, отколкото САЩ през целия ХХ век.[52]

 

Буквално преди дни Русия и Китай сключиха 30-годишен договор за доставки на газ на обща стойност 400 милиарда долара!

 

Съвсем неотдавна, в рамките на настоящата поредица, ви осведомих:

 

В резултат на кризата в Украйна Ротшилдови увеличиха инвестициите си в „Газпром.[53]

 

В друго издание четем:

 

The Rothschild Investment Corporationувеличи инвестициите си в депозитарни разписки наGazpromот  241 000 долара на 31 декември 2013 г. до 1,7 милиарда долара на 31 март 2014 г.

 

През първото тримесечие на 2014 г. курсът на акциите на „Газпром“ се колебаеше между 120 и 145 рубли. От 2008 година те се обезцениха три пъти.[54]

 

През онази вече „далечна2008 година от телевизионния екран обявих, че Ротшилдови изкупуват най-голямата компания на света, съветската пардон руската, „Газпром“.

 

Луд ли съм? По-добре ми кажете: Кои са истинските луди? Не са ли масово изработените по болшевишки калъп Тома-Неверници, които са изключително долнокачествен продукт на милиционер-социализЪма?

 

Някаква читателка – представяща се за върла противничка наЧерната книгаи вярата в Христос, ми поиска Негово кръщелно свидетелство, подписано от Свети Йоан Предтеча! Обвини ме в лекомислие и даже в злонамерено манипулиране с фактите. Понеже, видите ли, тя „пиела вода от извора“?

 

На въпроса ми от кой точно източник, не отговори. Навярно посещава официалните сайтове на фирмите – например на „Газпром“, „Роснефт“, „Юкос“, „ЛУКойл“… Да допускате, че ще разберете нещо от тях, издава не съвсем здраво психическо състояние. Преди години проследих акционерите на последната корпорация и стигнах до банки, които са контролирани пак от семейство Ротшилд. Но не са изцяло Техни. Което не ги прави по-малко зависими.

 

Явно е трудно за разбиране. Не съм виновен, че образователната система при социализЪма беше на такова ниво. Тя представляваше конвейер за производство на идиоти. Продължението й в т. нар. преход е още по-покъртително

 

Преди месец смятано за сериозно московско издание обяви:

 

Докато на Запад си играят чрез санкции с Русия, американски инвеститори купуват евтините акции наГазпром“. За тях кризата в Украйна е повод, да поспечелят от руските компании. Инвеститорите не се съмняват в това, че бурята ще утихне и Русия ще излезе суха от нея. Символичността на новите западни санкции още повече ни убеждават в това.

 

През първото тримесечие на 2014 г. Фондът на Ротшилодови Rothschild Investment Corporation е увеличил седем пъти капиталовложенията си в американски депозитарни разписки на Газпром“ – до 1,7 милиарда долара. Това е посочено в материалите на фонда, изпратени до Комисията за ценните книжа и борсите на САЩ.[55]

 

В Русия заслужено се помайтапиха:

 

Газпромповярва на санкциите, а РотшилдовинаГазпром“.[56]

 

 

Не вярвате? Ами какво правят през това време „ударниците“ от Белия дом? Мислите, че стоят със скръстени ръце? И те имат деца, и те семейства хранят… Да видим и чуем:

 

 

 

 

 

Забавно ли ви е?

 

Стига толкова. Enough! Genug! Basta!

 

 

 

Straight from the horses mouth[57]

 

 

 

Сега ще ми възразят, че и товане е достоверен източник“. Няма как  „да пия вода от извора“. Въпреки усърдните натяквания на анонимни храбреци“, отгледани в мазетатата на милицията, които назнайват нещо за мен единствено от интернет, от писанията ми или от моите телевизионни изяви, не разполагам с никакви данни или друга информация за каквито и да са мои връзки с ЦРУ, Моссад, КГБ и даже с ДС и БКП. Източниците, които ползвам, са общодостъпни.

 

Това е положението. C’est tout.

 

Сега дойде редът на газовата сделка между уж доскоро враждуващите Русия и Китай. Англичаните даже измислиха дума за случая – “frenemies”.[58] Тя е съчетание от “friend” – „приятел“, и “enemy” – „враг“! Врагоприятели – враждуващи дружки…

 

Случайно“, по време на Путиновото посещение в Пекин там се намираше и държавният глава на Узбекистан.

 

Във вторник [20 май 2014 г.] китайският президент Кси Жинпин и неговият узбекски колега Ислам Каримов обещаха да тласнат напред двустранните отношения.[59]

 

Понеже източникът е китайски, може би е… „недостоверен“?

 

Във вторник срещу сряда през нощта – 20-21 май 2014 г. – наблюдавах желязното изражение на лицето на посланика на Пекин във Вашингтон, с което той поставяше на място почтенатаиранска американка, родената в Лондон Кристиян Аманпур, омъжена за виден ционистки евреин. До там, че тя изтърва нервите си. Настоящата водеща на CNN, която преди това беше в ABC, но още по-рано в… – и тамошните, както местните медиите са в ръцете на интернационалната левитска мафия – не издържа и взе да крещи.

 

Темата беше електронното шпиониране, в което американското ръководство обвинява китайското. Все едно редник Брадли Манинг и Едуард Сноудън, както и онзи Еверест от поверителна информация, който стана публично достояние, никога не са съществували. А Националната агенция за сигурност на САЩNSAе кристално чист кармелитски манастир, сбрал невинни девици, обрекли се на истината

 

Елементарно е, но нека обясня.

 

Когато големите вършат нещо значимо, вниманието на т. нар. световна общественост непременно трябва да бъде отклонявано от Тях. Чрез бившия ленинградски слуга на Путин – шефа на „ГазпромАлексей Милер, Те сключиха солиден договор с Китай. За да не би някой да зърне мутрите Им зад далаверата, изкараха Пекинлош“.

 

Също така се напънаха да свържат внезапно придобилото негативен образ китайско ръководство с отскоро още по-злия Владимир Путин. Доколко успяват, е друг въпрос. Може би донякъде, понеже масовите идиоти или изобщо не са чували за Кимерика, или не вярват в нейното съществуване, или…

 

Само че комунистическите ръководители на Китай се усещат достатъчно силни, за да разговарят с ратаите на Ротшилдови и Тяхното Братство не на равна нога, а отвисоко. С безизразна физиономия китайският посланик в САЩ заяви, че приказките за шпионажа се разпространяват от американските медии. Разгневената Аманпур наистина се разкрещя, този път относно посещението на Путин:

 

Казвате, че е нормално. Но приемате ли, че това [визитата на руското ръководство в Пекин] се случва в контекста на отдалечаването на Владимир Путин от Запада? Той го изведе на преден план, като заяви: Вижте, скоро Китай ще бъде по-голяма икономика от Съединените щати. Скоро той ще стане свръхсила. Сякаш иска да каже хей, вие на Запад, нямаме нужда от вас. Вършим си работата заедно с Китай.

 

На което другарят комунист, без изобщо мускулче да трепне на лицето му, отговори:

 

Мисля, че американските медии първи казаха, че Китай ще стане най-голямата икономика на света. Макар самите ние да не вярваме много на това. Но ми се струва, че президентът Путин ще идва в Китай независимо от онова, което става между Русия и Запада. Защото тя е нашият най-голям съсед.[60]

 

Оставаше посланикът да запита другарката Аманпур: Не знаете ли, че ние с вас вече сме една страна? А не е толкова далеч денят, когато ще бъдем и държава

 

Признавам, беше доста забавно.

 

Какво заяви Барак Обама по време на своето първо посещение в Азия през есента на 2012 година? Ето цитат:

 

Искам след тази визита всички да знаят, че моята администрация възнамерява да усили и заздрави нашите връзки с всяка отделна страна, но също така и с регионалните институции.[61]

 

Коментатор на смятания за близък до Демократическата партия многотиражен всекидневник “The New York Times” обобщи:

 

След десетилетие на преголяма ангажираност с войните в Ирак и Афганистан, Съединените щати обръщат своя главен интерес към процъфтяващия Азиатско-Тихоокеански регион. Като нарече тази част на света „решаваща за икономическия растеж и националната сигурност“, Барак Обама заяви: „Искам след тази визита всички да знаят, че моята администрация възнамерява да усили и заздрави нашите връзки с всяка отделна страна, но също така и с регионалните институции.[62]

 

Неотдавна, по време на втората си азиатска разходка, Обама декларира готовността на Белия дом да подкрепи сигурността на Япония. Преди дни в Пекин руският му колега Владимир Путин повтори същото, но заставайки зад Китай. Схващате ли какво се опитвам да кажа?

 

През това време в 28 страни – повтарям: страни – на Стария континент се провеждаха  или предстояха избори за парламент на държавата Европейски съюзновия СССР… А „руската заплаха“, „завърнала се“ тъкмо навреме, чудесно обслужва настоящия сериозен тласък за превръщането на Стария континент в Съветски европейски щати.

 

Само силна единна европейска държава би била в състояние да отблъсне  заплахата от Русия и да реши евро кризата“ – заяви пред новините на “Channel 4” виден поддръжник на федерална Европа.

 

Призовавайки за опозиция срещу надигането на антиевропейски партии, Брендън Симс, професор по история на международните отношения в Кеймбриджкия университет каза още:

 

Евроскептицизмът е огромна заплаха, не толкова, защото хората се съмняват в способността на Европа да разпределя, което и аз споделям. А понеже те, изглежда, обръщат гръб и на нашата обща съдба.[63]

 

Всяване на страх, посочване навиновниците“ – в случая Русия и евроскептицитеи блян засилна единна европейска държава“, която даразпределя – ето какво предлагат федералистите. Което е чист, 24-каратов социализъм и нищо друго.

 

Надявахме се на по-малко държава, на край на централизацията и намесата в личния ни живот, включително в начина, по който се препитаваме, на равнопоставеност пред закона… Уви. Ето защо са изборите за Европейски парламент. За да продължи изграждането на новия Съветски съюз ЕССР. Вече не чак толкова смътните очертания на неговия образ навяват зловещи спомени, които нормалните хора искат да забравят. Трудна, да не се изразя съвсем песимистично невъзможна работа. Изпуснахме момента, изтървахме пусалата

 

Тези евроизбори бяха произведени по правила, които са типични за единна държава. За първи път т. нар. представителна демокрация уж ще определи новия председател на Еврокомисията.

 

Фракциите в Европейския парламент излъчиха свои кандидатипетима на брой. Националистите не рачиха. Която от тези партии на държавата Европаденоминации на единния комунистически Интернационал на левитските финансисти – „спечелиизборите, ще има право да гуди своя кандидат за министър-председателтоест за гаулайтер на Европейската комисияМинистерския съвет на онази част от Европа, която обединява в обща държава 28-те споменати страни.

 

На 5 октомври 2006 г. на пазара за книги се появи поредното изследване по темата за кризата в американското общество. Известният журналист Лу Добс, който тогава водеше собствено предаване в телевизия CNN, беше озаглавил книгата си „Война срещу средната класа: Как правителството, крупният бизнес и групите със специални интереси разпалват война срещу американската мечта и как да отвърнем на удара им“.[64]

 

Някъде по това време и моя милост, напълно независимо от него, взех да обсъждам същото. И да прогнозирам предстоящата световна финансово-икономическа криза, чийто вихър се забелязваше и с невъоръжено око. Особено в строителния отрасъл на САЩ. Както и в сферата на ипотечното жилищно кредитиране. И двамата споменавахме новия световен ред. След което също така и почти по едно и също време бяхме свалени от телевизионния екран.

 

Лу Добс никога не е признавал, че забелязва ръката на интернационалните комунисти зад трагедиите, които сполетяват човечеството. Но е намеквал за това. Понякога и толкова стига, за да вдигнат мерника някому.

 

На другия край на света руснак беше зърнал и проумял същото:

 

Още веднъж трябва да отбележим, че за комунизма враг номер едно се оказва средната класакласата на дребните и средните собственици-предприемачи. Защо? Защото за олигархията наемните работници не са страшни. Наемният работник е свикнал да изпълнява чужди решения. А предприемачите или едноличните собственицитова са конкурентите на олигархията. Те са независими хора, които са свикнали сами да взимат решения и да живеят според собствената си воля и съгласно своя разум. Комунизмът е мечтата на паразитите.[65]

 

Паразитите вече влязоха в храма. Те са в Брюксел. Превзели са целия управленски апарат на Европейския съюз. И както вече сте се уверили, надявам се, лапат. Гребат обилно. Нямат насищане

 

Но лъжат народите, че нещо зависи от тях. За да сърбат с Бай-Ганьово усърдие. Не, Европа не е скромната маса на Иречека. На брюкселската трапеза биха завидели и Луи ХVІ, и Хенри VІІІ и Мария Терезия

 

Та „ако пролетариатът стане управляваща класа, кого ще управлява“ – шеговито пита руският анархокомунист Михаил Бакунин своя опонент Карл Маркс?[66]

 

Един вид, ако наистина можеше да съществува диктатура на пролетариата, кой щеше да работи? Никога и никъде бедните не са решавали, администрирали, ръководили, а за т. нар. пролетариат – да не говорим.

 

По същия начин овчите стада в човешки вид биват залъгвани, че чрез избори на политически партии ще постигнат живота в Аркадиянеосъществената мечта за страна на хората през античността.

 

Déjà vu. “Nihil sub sole novum” – „нищо ново под слънцето“…

 

Един стар виц гласеше, че след десетилетия усилия археолози разчели посланието, закодирано в скални рисунки на пещерните хора. И то гласяло: „Да живее робовладелският стройсветлото бъдеще на човечеството!

 

Питър Оуборн наистина е твърде мекушав и снизходителен. Не, Европейският съюз не заприличва на престъпна организация, както твърди той. Тази структура, която вече de facto е федерална държава, е чиста проба мафия. Повтарям: Мафия и то действително заслужаваща главна буква „М“. Евросъюзът е комунистическа Cosa Nostra. На български – „наше дело“. Става дума за един от най-мащабните престъпни синдикати в историята.

 

И понеже, както посочи професор Пери Андерсън, политическата наука си трае, той лично се е запретнал, за да извади на показ симптомите на болестта, от която страда Европа. Обобщено, те могат да бъдат описани като лъжи и измами, манипулиране на общественото мнение, на изборите и на резултатите от тях, повсеместни кражби и солидно, невиждано досега грабителство, даже плячкосване, подправяне на документи, безотчетност, липса на всякакъв контрол, отсъствие на каквото и да е търсене на отговорностнещо повече – и на желание за това, укриване на престъпления и на улики за тях, дори убийства.

 

Авторът ни представя не чак толкова подробен преглед на престъпната дейност, осъществявана от фигури, които благодарение на медиите – сещате се защо – са уважавани до ден днешен. А в действителност са банални разбойници, които напълно заслужават не толкова презрение, колкото продължителна каторга.

 

За мен те са безполезни същества, отпадъци. Затова лично аз бих ги затворил в клетки в една огромна европейска зоологическа градина. Всичкибалони“ – от Черно море до западните атлантически брегове на Великобритания и Ирландия; от Северно до Средиземно море. Те до един са комунисти, независимо за какви се представят. Което по дефиниция ги превръща в достойни за подхвърляне на храна от страна на публиката. Докато оцелеят. Божа работа

 

 

 

Голямото лапане

 

 

 

Професор Пери Андерсън е предостатъчно осведомен. На 78-годишна възрасти смел. Той изследва и преподава съвременна интелектуална история. Специалност, която не е позната тук. Това е историография на основните идеи и мислители от древността до наши дни. Но Андерсън е най-добре запознат с т. нар. нова левица в Европа. Понеже е бил част от нея. Сред множеството негови книги се откроява монография с „оригиналното“ заглавие „Новият световен ред“. В нея авторът си спомня за едно постоянно пропускано творениеманифеста, съставен през 1941 г. от Алтиеро Спинели и Ернесто Роси.

 

Спинели бил изключен от Италианската комунистическа партия, понеже през 1938 година разкритикувал сталинската чистка – процесите срещу високопоставени болшевики и военни в СССР. А Роси предвождал движението „Справедливост и свобода“.

 

Още през двайсетте години Мусолини хвърлил двамата зад решетките на затвора, намиращ се на остров Вентотене. Дали от скука, или по идейни подбуди, те създали документ, който представлявал нещо като програма на днешния Европейски съюз.

 

Манифестът от Вентотене“ не предвиждал нищо ново. Просто възраждал идеята от средата на ХІХ век за Европейски съединени щати.

 

Тя възникнала още през периода, наречен Просвещение. Развили я енциклопедистите – до един масони и илюминати. Но през 1868 г. намерила въплъщение в издаваното от белгийския либерал Шарл Лемони списание “Les États-Unis d’Europe” – „Европейски съединени щати“. След още шест лета редакторът издал собствен труд със същото заглавие. В него описвал характеристиките на федерална държава, наречена пак така – Европейски съединени щати.

 

Манифестът от Вентотене“ бил продължение на тази книга. Според авторите му „в Европа, съставена от републики, трябва да има общи въоръжени сили, един върховен съд и общ пазар“.[67]

 

Каква ирония! „Четиридесет години по-късно [след появата на манифеста] Алтиеро Спинели приключи своята кариера сред всестранно и пълно уважение, като член на Европейската комисия и на Европейския парламент, чието главно здание в Брюксел носи неговото име.[68]

 

Колко прав е Владимир Буковски! Евросъюзът си е чист комунистически проект. А неговите основни дейци, водещите му фигури, действат по болшевишки грабят на поразия.

 

Та професор Андерсън не си поплюва. Той вади на показ невероятни по своите мащаби и наглост случаи на престъпна дейност. Като започва с „Хелмут Кол, управника на Германия в продължение на шестнадесет години, който прибра от незаконни дарители и натрупа в хлъзгави фондове, около два милиона Deutschmarks. Веднъж изложен, той отказа да назове имената на донорите от страх, че ще станат ясни услугите, които те са получили от него.

 

Отвъд река Рейн Жак Ширак, президент на Френската република беше обвиняван в злоупотреби с обществени средства, в използване на служебното положение и в конфликт на интереси. Но едва дванадесет години след като имунитетът му падна.

 

Никой от тях не беше наказан и не пострада. А това бяха двамата най-овластени политици в Европа през онази епоха. Оттогава даже бегъл поглед към такъв вид скандали е достатъчен, за да разсее всяка илюзия, че те са нещо необичайно. Обратното.

 

В Германия правителството на Герхард Шрьодер предостави на „Газпром държавни гаранции за заем от два милиарда евро за изграждането на балтийския тръбопровод.[69] Това стана няколко седмици, след като той отстъпи длъжността канцлер и кацна на заплата в Газпром“, която е по-голяма от онази, която получаваше за управлението на страната си.[70]

 

След като той си замина, Ангела Меркел беше свидетелка как последователно двама опетнени президенти на републиката бяха принудени да подадат оставките си: Хорст Кьолер – бивш шеф на МВФ, задето разясняваше, че контингентът на Bundeswehr-а в Афганистан защитава германските търговски интереси; и Кристиян Вулф, екс-ръководител на християн-демократите в Долна Саксония, заради спорен кредит за ремонт на дома му, взет от негов приятел предприемач.

 

Двама водещи министри – единият на отбраната, другият на образованието, трябваше да си тръгнат, след като бяха лишени от техните докторски звания – важно основание за политическа кариера във Федералната република – поради интелектуални кражби. Когато вторият [всъщност министърка]Анете Шаван, близка до Меркел (която изрази пълното си доверие в нея), все още не напускаше кабинета си, Bild-Zeitung отбеляза, че да имате министър на образованието, който е фалшифицирал своето изследване, е все едно да разполагате с финансов министър с тайна банкова сметка в Швейцария.[71]

 

Повтарям: статията е доста дълга. В нея са изброени десетки конкретни случаи на злоупотреби, кражби, подкупиВсички имена, свързани с престъпленията, са посочени. Нищо не е спестено. Единственоправосъдието над хайдуците отсъства!

 

Ще изредя нищожна част от дългия списък на европейски бандити, облечени във власт, аргументирано изложени на обществен показ от автора. Но в… маргинално издание. Както личи, и това е едно и също навсякъде

 

Например френския социалистически министър на бюджета, пластичния хирург Жером Каузак – с укрити депозити в размер между 600 000 и 15 милиона евро в Швейцария и Сингапур! Никола Саркози – „десен“ президент на Франция, доказано получил 20 милиона долара от либийския диктатор Муамар Кадафи. Дали това не е една от причините за зверската разправа на бунтовниците“ – всъщност на терористите, с него?

 

Неговата министърка на финансите Кристин Лагард, която сега оглавява Международния валутен фонд, продължава да бъде следствена заради ролята й в предоставянето на „компенсации“ от 420 милиона евро на Бернар Тапи[72] – добре познат мошеник със затворническо досие, по-късно – приятел на Саркози. Сходно равнодушие към престъпленията проявяват и двете [основни] партии. Франсоа Оланд, настоящият президент на Републиката, яхна седлото и заедно с любовницата си отиде на уговорената среща в апартамента на проститутка, която беше притежание на корсикански гангстер, убит в престрелка на острова миналата година.[73]

 

Кой от вас е наясно, защо невзрачното и пухкаво мъжле, което по напълно необясними за мен причини е любимец на нежния пол – не разбирам жените – уж е французин, а носи фамилно име на съседна държава? Или по-добре – страна? Момчето е еврейче и то отявлен ционист.[74] Освети го известният разследващ журналист Тиери Мейсан, който преди почти 13 години пръв разкри в книга измамата около атентатите на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк. Съжалявам за нескромността, но защо да крием истината. Моя милост беше втори и то с пространно проучване. Но… на български език.

 

Да продължим с  изреждането на престъпниците, подбрани от Братството, за да му служат, докато ръководят Европа. Горе-долу по същото време във Великобритания Ребека Бруукс беше съветничка на екс-премиера Тони Блеър. В момента тя е изправена пред сериозна опасност да бъде вкарана в затвора по пет обвинения в криминален заговор. Ако помните, иде реч за аферата около Рупърт Мърдок и масовото подслушване на известни хора, вършено от журналисти в неговите печатни издания. В резултат от скандала най-старият таблоид – “News of the World”, беше закрит.

 

В Ирландия Бърти Ахърн, лидер на Fianna FáilРепубликанската партия, е източил 400 000 евро във вид на непогасени задължения.

 

Той си беше гласувал най-високата заплата в Европа 310 000 евро годишно плюс екстри – повече и от тази на американския президент“.[75]

 

В Испания настоящият министър-председател Мариано Рахой, оглавяващ правителство на десницата, беше заловен с обагрени в червено длани да получава белязани банкноти във вид на подкупи за строителство и други далавери. Сумата надхвърляше четвърт милион евро за едно десетилетие[76]

 

В Гърция Акис Цоксатцопулос – последователно министър на вътрешните работи, на отбраната и на развитието от Пасоксоциалистите. Миналата есен го осъдиха на 20 години затвор за пране на пари[77]

 

Спирам до тук. Уж на шега, ама съвсем на истина, Питър Оуборн пише, че „Тони Блеър и Питър Менделсън[78] биха се чувствали у дома си в Европейския съюз. Но защо почтени политици като Ед Милибанд и Ник Клег продължават с компромисите с тяхното сливане. Като по този начин удрят рамо на подкрепа на Европейския съюз във време, когато той все повече заприличва на престъпна организация?[79]

 

Или авторът е невежа, или Джордж Оруел е прав… Помните един от трите основни лозунги на партията в неговата антиутопична повест „1984“, нали? Той гласи:

 

Невежеството е сила!

 

 

 

Разбира се, Ед Милибанд няма понятие какви са сметките му от бакалницата:

кой с приличен доход ги знае?[80]

 

 

 

Това е заглавие в социалистически британски всекидневник. Вестник на онези „мили хора“, които по-рано безчинстваха със сърп и чук в ръце под знака на червената петолъчка. А днес са се маскирали и са намерили уютно убежище под стилизираната алена роза.

 

Погледнете нашенските представители – до един болшевишки изчадия. Пак ли да изброявам, като започна с Ирина Бокова и Сергей Станишев, мина през жената-мъж Сталинка Георгиева и Георги Амбър Пирински, за да завърша с кандидат-евродепутатите Каракачанови една твар с две глави, Меглена Кунева и Минчо Христов. Между тях е вместена тълпа от негодници, които биха загрозили всеки затвор или трудово-изправителен лагер, както беше по тяхному. Ами на Запад?

 

Навсякъде искат да строят социализъм.

 

Американската католичка и консерваторка Маги Галахър е права:

 

Европейският съюз, който не носи пряка отговорност пред гласоподавателите, предоставя категорична възможност на европейските елити да узурпират властта, с цел да налагат своите виждания за една нова Европа, организирана по социалистически .[81]

 

Още преди години шведският специалист по връзки с обществеността Хенрик Далсон беше обвинил Германия и Франция в това, че „искат да продължават да управляват и да бъдат следвани по начина, по който на тях им харесва. По-малките страни-членки [за кой път „страни“] би трябвало да се запитат, дали са готови да предоставят толкова много власт на еднауправляваща директория“, която изглежда използва своята власт, както пожелае.

 

„Не мисля, че сега някой от нас би искал да положи съдбата си в ръцете на големите страни“ – казва холандският външен министър Херит Цалм.[82] Но тъкмо това вършат Холандия и останалите малки страни.“[83]

 

А макар да е агент на комунистическите секретни служби, бившият президент на Чехия Вацлав Клаус предупреди:

 

Това е пресичането на Рубикон, след което повече няма да има суверенни държави в Европа, с пълноценни правителства и парламенти, които да представляват законните интереси на техните граждани. Ще остане само една Държава. Основните неща ще бъдат решавани от „федерално правителство“ в Брюксел. И например, чешките граждани ще бъдат само една малка частица, чийто глас и влияние ще бъдат почти равни на нулаНие сме против една европейска свръхдържава.[84]

 

Аз също. А вие?

 

Как Милибанд ще знае колко плаща за храна? Откога неговият крак, както и долните крайници на останалите от „елита“, назначен от Интернационала, не е стъпвал в бакалница? Пък и шепата от тези уютни магазинчета, всяко с физиономията на своя собственик, се превърнаха по-скоро в туристически забележителности. Замениха ги грамадните безлични вериги на бъдещата единна световна държава.

 

Пък и какво според другарите лейбъристисоциалисти, от вестник „Гардиън“ – „Страж“, ще рече „приличен доход“? Този самозванелитсе самозабрави. Той е напълно зависим от реалните властнициpowerИ е разбойнически по своя произход и действия. „Повече Европа“ означава „още Съветски съюз“!

 

Аман! Стига!

 

Онова, което най-силно отблъсква европейците, е фрапантният, неприкритият цинизъм на политиците. Едва приключили изборите във Великобритания, тамошните наченаха приказките за далавера. Някакъв виден „тори“ на бърза ръка предложи съешаване с Партията на независимостта на Найджъл Фаридж. Само часове преди да публикуват излиянията му, консерваторите заливаха UKIP[85] с помия. На всичко отгоре безсрамно сравнява избирателите скомарджии.

 

Време е да помислим за немислимото“ – написа буквално часове след края на изборния ден на Острова Дъглас Карзуел, депутат в Британския парламент от Консервативната партия.

 

Успешният бизнесмен не вини потребителите, когато го подминават.  Вместо това хитрият предприемач ще поразпита, какво е накарало онзи, който залага, да го изостави. И ще се поинтересува от какво се нуждаят комарджиите, за да се върнат при него.

 

Онези, които са в бизнеса с политическа търговия на дребно следва да постъпят другояче.

 

От години ние, консерваторите, държим най-големия дял от пазара на евроизборите. До вчера бяхме спечелили всички от 1999 г. насам. Сега изглежда, че ще финишираме трети.

 

Няма смисъл да нападаме UKIP, а следователно и онези, които гласуваха за тях. Длъжни сме да приемем новата конкуренция на политическия пазар, като отговорим по-добре на нуждите на комарджията.

 

Настоящите опити за опетняване на UKIP от страна на някои „капацитети“ – разбиранията на причините за преместването на гласоподавателите към маргиналните партии на много от които клони към нула – беше безгранично тъпо, глупаво и контрапродуктивно

 

 Убеден съм, че ние, консерваторите, ще се върнем. Можем да си възстановим пазарния дял. В края на краищата има преуспяващи купувачи на сергиите за децентрализация на управлението, за ниски данъци, в гласовете на евроскпетиците.

 

И така, как да си ги върнем?

 

Първо, длъжни сме да се споразумеем с UKIP относно Европейския съюз. Великобритания трябва да го напусне.

 

Ето защо през 2017а ние трябва да предоставим възможност на всички да гласуват за напускането. Речта на Дейвид Камерън пред телевизия Bloomberg” [на 23 януари 2014 г.], в която предложи нов ред[86] – последвана от референдума за оставане или напускане, насрочен за 2017 г., са сто процентово правилни ходове. Ето къде следва да бъдем. Нито повече, нито по-малко.[87]

 

Погледнете датата на публикацията. (Вижте илюстрацията.) Тя не просто е 22 май 2014 г. – денят на самите избори. Посочено е, че „последна актуализация на 22 май 2014 г.“. За мен, като човек, вадил си хляба в медиите, статията не оставя съмнение, че е била предварително готова.

 

Така се прави. Такъв е подходът на манипулаторите с обществено мнение. Предварително подготвят варианти. В случая съм сигурен, че е имало написани и напълно завършени, чакащи обнародване, най-малко три коментара. Този, с извадки от който току що се запознахте. Втори, при условие, че Консервативната партия беше победила. И трети, при изненадващ триумф на лейбъристите.

 

Така, както стана при излитането на първия антибългарски космонавт, комуниста и агента на Държавна сигурност Георги Иванов Какалов. В тогавашното списание „Български воин“ се появи „репортаж“ от „вече скачения с космическата станция кораб“. Разказваше се, как космонавтите вдигат наздравица с български коняк и набиват луканка

 

Защо населението продължава да чества негодника Георги Какалов е въпрос от най-низша трудност. Защото е обезумяло от индоктринация с комунизъм. И няма сетива, за да различи доброто от злото. Те са закърнели. Като агент на военното контраразузнаване подлецът-космонавт е клеветил и съсипвал своите колеги. Това тук се смята за въпрос на чест?! Затоваходом марш към геената!

 

Обаче никой никоганито тук, нито на Западне вдига завесата, та зад кулисите на политическия театър да лъснат фигурите на кукловодите на всички политици, които са едни и същи

 

Докато на 22 май в Холандия регистрираха провал на антимюсюлманските и произраелски националисти от Партия на свободата на Хейрт Вилдерс,[88] същата вечер в Зала 1 на НДК тукашните им имитатори от партия „Атака“ са организирали предизборен концерт. Той представлявал нещо като зов за алтернатива на Европейския съюзпредложение за връщане към оригиналаСъветска Русия. Московски музиканти забавлявалинационалистчетата“, около чиито усти червенеят незаличимите следи от аленото съветско мляко, що са бозали от майките си.

 

Ала най-забележителен се оказал финалът. В началото на 2002 г. излезе книгата на атакисткия лидер „Бумерангът на злото“. След нея Волен Сидеров издаде още две подобни – „Властта на Мамона“ и „Българофобия“. Те бяха обявени за „антисемитски“, а самият автор – за „фашизоид“ и „юдоед“, едва ли не – глозгащ малки еврейчета на закуска.

 

И вот вам! В края на концерта на сцената се появил товарищ Йосиф Кобзон – „приятел на Лили Иванова“, както го представили![89]

 

Но Йосиф Давидович Кобзон не просто е евреин. Той е в ръководството на Федерацията на еврейските общности в Русия! Заради връзките му със съветската еврейско-болшевишка кагебистка мафия и в този момент той е persona non grataнежелана личност, в САЩ.[90]

 

Неотдавна приведох цитати от книгата на убития американски разследващ журналист, евреина Робърт ФрийдманЧервената мафия: Как руската разбойническа шайка нахлу в Америка“. Според автора тъкмо Йосиф Кобзон е кръстникът на интернационалната комунистическа мафия, чиито пипала са тръгнали от СССР, а вече са успели да прихванат големци по целия свят  от САЩ до Израел.

 

Съответните специални служби уж са предупредили Шарански да прекрати отношенията си с Лучански. Но той все намирал претекст, за да откаже. Израелците го смятали за „много хитър“. Агент на ЦРУ лично му размахвал пръст.

 

Обяснихме на Шарански, че Лучански е изпечен мошеник.“ (Шарански отказа всякакъв коментар.)

 

Въпреки всички предупреждения в навечерието на изборите в Израел от 1996 г. той запознава Лучански с Нетаняху. Според израелския печат Нетаняху е получил от Лучански 1,5 милиона щатски долара за предизборната си кампания. Бившият министър-председател отхвърля категорично обвинението. „Ликуд е корумпиран, Биби [Нетаняху] е отвратителен“ – споделя Уайнър.[91] – „Срещал се е с Лучански и Кобзон, престъпници, които си гледат интереса.“

 

В Израел Кобзон вероятно се ползва с още по-голямо влияние от Лучански и Могилевич. „Кобзон има дебели (политически) връзки в Израел“ – разказва Ледер.[92] Така например през януари 1996 г. е задържан веднага след като пристига на международното летище Бен Гурионв Израел, защото, както съобщава в своя препълнен с хора кабинет в Йерусалим Моше Шахал, депутат в Кнесета от Партията на труда, „е свързан с руската мафия“.

 

Шахал, който по това време е министър на сигурността, възнамерява да върне мафиота в Русия, но телефоните на ключови министерства буквално прегряват. Приятелите на Кобзон в Израел се застъпват за него пред министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и външния министър Шимон Перес, който накрая се разпорежда граничната полиция на летището да освободи Кобзон и да го пусне в страната. Перес обяснява на Шахал, че натиск му е оказвал и посланикът на Русия и той е отстъпил, за да предотврати шумен скандал с руското правителство. (Следващата година Кобзон отива в Израел с частния си самолет, за да вземе най-голямата дъщеря на Марат Балагура,[93] която живее в Нетания, и да я закара в Москва, на шейсетия му рожден ден.)

 

Най-малко от двайсет години руската мафия се разраства неудържимо и вече е превърнала Израел в своя минидържава“, където върти безнаказано какви ли не тъмни сделки. В международните правоохранителни органи се налага мнението за Израел като за държава, чието бъдеще е заложено на карта, но въпреки това правителството, кой знае защо, не предприема почти нищо, за да се справи с проблема.

 

През юни 1996 г. Ледер, по онова време шеф на разузнаването към Израелската полиция, подготвя секретен доклад от три страници, в който въз основа на разузнавателни данни прави следния извод: „Руските организирани банди са се превърнали в стратегическа заплахаза съществуването на Израел. С документи той показва как руските мафиоти са проникнали в бизнеса, финансите и политическите среди в страната. Шахал запознава с доклада и министър-председателя Ицхак Рабин, Шин Бетизраелското ФБР, и Моссад и дава препоръки какво да се направи, за да се обезвреди руската мафия. Преди да се заеме с осъществяването на плана, Рабин е убит от крайно десен религиозен фанатик, извършил покушението в Тел Авив непосредствено след митинг в подкрепа на мира. Заради доклада на Ледер Шимон Перес създава междуведомствена анкетна комисия, която да разследва руската мафия, но се ограничава едва ли не само с това.

 

Колкото до Нетаняху, според Шахал той оставил доклада на Ледер да събира праха.[94]

 

 

Съветските джуджета бяха най-ниските на земята; съветските болнинай-страдащите на планетата; а часовниците, носещи знакаСделано в СССР“ – най-бързите на глобуса

 

Но и ние даваме нещо на света – „железнияСидеров, подпомаган отпатриотично настроенисъветски генерали.[95]

 

Молодец ты, Волен самый проеврейский антисемит во всем мире!

 

Ха сега да ви видя! Кой ще се окажеантисемит“? Ясно е, че Волен вече е признат от световната левитска мафия и най-паче от нейния съветскируско-украинскиклон. Може би главниантисемитище излязат членовете на организациятаШалом“, ратайчетата на Сорос от Хелзинкския комитет и на останалите организации, оклеветяващи и насъскващи българите едни срещу други

 

Уточнявам: Комунистите не са хора. Тоест, няма как да бъдат българи.

 

Когато преди години се срещах със зрители в градовете на България, колчем почнех да обяснявам кой е Волен и що за птици са неговите пишман нацистчета, следваха заплахи и намаляване на публиката наполовина. Поради същото свалиха предаването ми от програмата на телевизия СКАТ, водеща се собственост на Воленовия кум, другаря Валери Симеонов Балевски, член на БКП и нещо повече. Все още се срещат не малко идиоти, които вярват не само товарищу Сидерову, но и на осветените от прожекторите политицивъобще. Какво пък, това предлагат на политическия пазар, както се изразява цитираният „десен“ коментатор на лондонскияThe Daily Telegraph”.

 

Хак им е! Но ние, нормалните, хората, какво сме виновни?…

 

Иначе самата публикация на въпросния консерватор завършва с призиви, достойни за местните ни пишман ритнитопковци: „Животът продължава.“ „Да гледаме към следващия мач пардон избори.

 

И това е déjà vu – както на Изток, така и на Запад. „… Суета на суетитевсичко е суета![96]

 

По разбираеми причини не засягам изборните резултати извън Великобритания и Холандия. Ала няма как да не се съгласите, че цялата атмосфера около тях беше пропита от отчаяние и униние. Въпреки целия песимизъм, все пак забелязвам съвсем мънички проблясъци на осъзнаване, разбира се – в рамките на позволеното.

 

Например заявлението, че настоящата британска избирателна система е корумпирана, изостанала и негодна.[97] Щом там е такава, каква ли оценка заслужава тукашната?

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

Надникнете и в страницата „Диагнозите ви“, за да се запознаете със спомен замилосттана комунистите, споделен от нашия приятел и съмишленик Николай Митев.

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички дарители.

 

 

Този път специално на Владимир Б. и Стоянка Г. от Пловдив, Гено Т. от Бургас, Владимир С. от Вакарел, Недялко Б. от Белгия, Лидия С. и Лазар П. от София.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!“

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

 

Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] “Floods have united the people of the Balkans” by Andrej Nikolaidis, “The Guardian”, theguardian.com, London, Tuesday, 20 May 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/may/20/floods-people-balkans-yugoslavia

[2] Да наругае, арх.

[3] Цитат в: Захари Стоянов – „Записки по българските въстания“, Издателство „Български писател“, София, 1975 г., стр. 225, продължение на Бележка 1 под линия.

[4] Laurell K. Hamilton – “The Laughing Corpse”, Ace Books, New York City, 1994 г.

[5] “Allen West proves Napoleon’s dictum: ‘In politics, stupidity is not a handicap’” by Meteor Blades, “Daily Kos”, dailykos.com, Berkeley, CA, Wednesday, March 14, 2012 г., online: http://www.dailykos.com/story/2012/03/14/1044419/-Allen-West-proves-Napoleon-s-dictum-In-politics-stupidity-is-not-a-handicap#

[6] Вж. напр. “Rothschild: history of a London banking dynasty” by Harry Wilson, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 4 February 2011 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/newsbysector/banksandfinance/8302288/Rothschild-history-of-a-London-banking-dynasty.html; George Armstrong – “The Rothschild Money Trust”, Omni Publications, New York, NY, 1940 г., стр. 36; Anka Muhlstcin – “Baron James: The Rise of the French Rothschilds”, 1st U.S. edition, Rizzoli International Publications, New York, NY, 1983 г., стр. 27, 38, 47; John Reeves – “The Rothschilds: The Financial Rulers of Nations”, A.C. McClurg & Co., Chicago, IL,  1887, стр. 42.

[7] “The Fourteen Year Recession” by JimQ, Washington’s Blog, “Global Research”, globalresearch.ca, Montreal, Qc, Canada, March 25, 2014 г., online: http://www.globalresearch.ca/the-fourteen-year-recession/5375191

[8] Истинското заглавие е “Ueber Ludwig Börne”. (Вж. Heinrich Heine – “Ueber Ludwig Börne”, Hoffmann & Campe, Hamburg, 1840 г.)

[9] Буквално – „Еврейска алея“, нем. Малка уличка във Франкфурт на Майн, която била населена изключително от евреи. Там възникнала фамилията Ротшилд. Непосредствено до тях живеело семейство Шиф – Schiff. Името им означава „кораб“. Затова табелата над дюкянчето им била в зелен цвят и с изображение на платноход. По-късно Шифови станали буквално съседи на Ротшилдови. Двете семейства се заселили в обща и то доста голяма къща. Ето защо, когато се наложило семейство Ротшилд да изпрати свои довереници в Ню Йорк, избрали Джейкъб Шиф. Той бил техен искрен приятел и покорен слуга. Тъкмо по нареждане на Ротшилдови Джейкъб Шиф взел 2 милиона долара от тяхната банка „Kuhn, Loeb & Co.”, която ръководел, и ги предоставил на Леон Троцки и неговите еврейски болшевишки терористи. За да унищожат Руската империя. Няма биограф на семейство Ротшилд, който да отрича невероятната им омраза към руските царе. Независимо, че им отпускали заеми и дори влизали в съдружие с някои от тях, какъвто бил случая с Александър ІІ. На това партньорство и на общите мераци на императора на Русия и на владетелите на света дължим Руско-турската война, която невежите и индоктринираните все още определят като… „освободителна“.

[10] Курфюрст на Бранденбург и херцог на Прусия (1620 – 1688). Калвинист, отдаден на натрапваните от еврейските финансисти и търговци „нови отношения“ – на т. нар. пазар, той става упора на третото съсловие, наложило капитализма. Друг въпрос е доколко терминът е правилен. Успява да превърне Прусия от херцогство до кралство. Смятат го за владетелят, който е променил съществуващия ред в Централна Европа. Хайнрих Хайне бил негов върл противник. Усърдно точел перото си със сатиричния бруст. Когато Ротшилдови наредили, взел да го дава по-меко, както казват у нас.

[11] John Reeves – “The Rothschilds: The Financial Rulers of Nations”, A.C. McClurg & Co., Chicago, IL,  1887, стр. 53-55. Книгата е в архива на автора.

[12] Вж. напр. Greg Hallett & the Spymaster – “Gifting the United Nations to Stalin”, BPR Publishers, FatheringNewZealand Inc., Wellington, NewZealand, 2007, 2009 г., стр. 237-238, Back Cover. Преснимани откъси – около 60 страници от най-съществените – в архива на автора.

[13] Вж. напр. “Seven great businesses for you to start in 1998” by Leslie Alderman, CNN Money, money.cnn.com, CNN, Atlanta, Ge, 15 December 1997 г., online: http://money.cnn.com/magazines/moneymag/moneymag_archive/1997/12/15/236115/index.htm

[14] Вж. “Profiting from seeing into future… Trends translate into predictions of the demands to come” by Carolyn Thompson, “Saint Louis Post-Dispatch”, Saint Louis, Missouri, 19 September 1990 г., стp. 3D.

[15] “Europe needs an avant-garde, but…”, Written by Jacques Delors,“Centre for European Reform”, cer.org.uk, London, 2 October 2000 г., online: http://www.cer.org.uk/publications/archive/bulletin-article/2000/europe-needs-avant-garde

[16] “The EU resembles a criminal organisation. Its supporters – including Ed Miliband and Nick Clegg – are compromising their integrity” by Peter Oborne, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, 21 May 2014 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/peteroborne/100272263/the-eu-resembles-a-criminal-organisation-its-supporters-including-ed-miliband-and-nick-clegg-are-compromising-their-integrity/

[17] Станислав Белковски – „Путин: Цялата истина за стопанина на Кремъл“, Издателство „Сиела“, София, 2014 г., стр. 220.

[18] Вж. “Current Chronological List of Members of the Queen’s Privy Council for Canada”, Privy Council Office, Ottawa, Ontario, Canada, 2013 г., online: http://www.pco-bcp.gc.ca/index.asp?lang=eng&page=information&sub=council-conseil&doc=members-membres/chronolog-eng.htm в: Георги Ифандиев – „Вселената е необятна и изобилства от „небесни съседи“, но къде е нашето място“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 18 ноември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82#_ednref32

[19] Бащата на Ник Клег – Никълъс Питър Клег, който подобно на “The Beatles” е кавалер на Ордена на Британската империя, до ден днешен е председател на Съвета на директорите на United Trust Bank. (Вж. напр. “2008 Report & Accounts”, United Trust Bank, London, стр. 3. Документът е в архива на автора, но също така е достъпен в интернет.) Майката на Клег е холандка.

[20] Abram van Rijckevorsel (1790–1864). (Barjesteh van Waalwijk van Doorn, e.a., Ed. – “Kwartierstatenboek 2000, uitgave Koninklijk Nederlandsch Genootschap voor Geslacht – en Wapenkunde”, Met annotaties, Gravenhage en Rotterdam, 2000 г.)

[21] Запазвам правописа на автора, който явно желае да подчертае значението.

[22] Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, A Reprint of the 1970 Revised Edition, Institute for Historical Review, Torrance, CA, Second Printing, ApriL 1983 г., стр. 59-60, AAARGH, Chicago, IL, 2004 г., стр. 43. Книгата е в архива на автора.

[23] Макар да нямал военно образование, завършен комплексари, Хауз настоявал да го наричат… „полковник“. Той е един от членовете на тайни общества, свързани с интернационалните банкери, които съдействали за създаването на Банката на Федералния резерв, представянето на прословутите Четиринадесет точки на президента Уудроу Уилсън пред Парижката мирна конференция – 1918-1919 г., чийто автор бил… болшевикът Леон Троцки. Пак Хауз е сред основателите на прочутата задкулисна организация Съвет за чуждестранни връзки на САЩ (Council on Foreign Relations – CFR). Участвал е в изготвянето на Версайския мирен договор и е бил сред най-дените поддръжници на влизането на Съединените щати в Лигата на нациите и в Постоянния световен съд за интернационална справедливост.

[24] Той е бил седмият президент на САЩ и е управлявал два мандата – от 1829 до 1837 г.

[25] Уудроу Уилсън – президентът, който в края на декември 1913 г. подписал Закона за Федералния резерв.

[26] Franklin Delano Roosevelt – Letter to Col. Edward Mandell House, 21 November 1933 г., цитирано във: “F.D.R.: His Personal Letters, 1928-1945”, edited by Elliott Roosevelt, Duell, Sloan and Pearce, New York, NY, 1950 г., стр. 373.

[27] Вж. Lord George Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm в: Георги Ифандиев – „Докато човечеството не се пробуди, светът ще е сцена само за избрани – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 5 април 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5-4#_edn39

[28] “Five year plans and new deals wrapped in golden chains.” (“Who’ll Stop the Rain” by “Creedence Clearwater Revival”, LP “Cosmo’s Factory”, Fantasy, San Francisco, CA, 1970 г.)

[29] “Europe needs an avant-garde, but…”, Written by Jacques Delors,“Centre for European Reform”, вече цит. съч.

[30] “The Italian Disaster” by Perry Anderson, “London Review of Books”, Vol. 36, No. 10, lrb.co.uk, London, 22 January 2014 г., стр. 3-16, online: http://www.lrb.co.uk/v36/n10/perry-anderson/the-italian-disaster

[31] Това подчертаване е на проф. Пери Андерсън. Думата буквално означава подземие, итал. Използва се и със значението мафия или организирана престъпност, точно както авторът е постъпил.

[32] Пак там.

[33] Фактически ден преди гласуването на Албиона и в Холандия и три дни преди – в останалите държави-членки.

[34] “Whitehall” – булевард в Лондон, на който, както вече съм отбелязвал, са разположени доста от министерствата на Великобритания. Затова названието на широката улица се е превърнало в нарицателно за правителството. Нещо като нашенското „Дондуков“ 1.

[35] “10,000 European Union officials better paid than David Cameron” by Bruno Waterfield in Brussels, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, Wednesday, 21 May 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/10847979/10000-European-Union-officials-better-paid-than-David-Cameron.html

[36] Clinton Roosevelt – “The Science of Government, Founded on Natural Law”, Dean & Trevette, New York, 1841 г.

[37] Най-задълбочените проучвания доказаха, че именно той е диктувал прословутия „фалшификат“. Тъй като съм отделил на темата достатъчно внимание в книгите си, нямам намерения троша време за ровене в източниците. Посочил съм ги там. (Вж. Георги Ифандиев – „Сянката на Цион“, Част I, Том 2, Издателство „Юнион-21“, София, 2006 г.)

[38] Mr. Alston to Lord Curzon, quoting statement from British Consul at Ekaterinburg, January 23, 1919 г. в:  Nesta H. Webster – “Secret Societies and Subversive Movements”, The Book Tree, Escondido, CA, 2000 г., стр. 385.

[39] Която е изцяло под негов контрол.

[40] Перифраза на: Карл Маркс, Фридрих Енгелс – „Манифест на комунистическата партия“, Издателство „ГАЛ-ИКО“, София, 1999 г., стр. 56-57.

[41] Държава съответно на английски, френски, испански, немски и италиански.

[42] Вж. Malcolm Nathan Shaw – “International law”, Fifth edition, Cambridge University Press, Cambridge, New York, NY, 2003 г., стp. 178. Книгата е в архива на автора.

[43] Пак там.

[44] Като знам как бяха охранявани границите, трудно вярвам на техните разкази. Но има изключения от всяко правило, нали? Което само го потвърждава. Искам да кажа, че Държавна сигурност често е използвала внедряването на свои агенти на Запад, като е създавала подобни легенди около тяхното „бягство“ под надзор на нейните служители. Пример за това са братята Никола и Георги Маркови.

[45] Вж. напр. Nevenka Troha – “Tržaški Slovenci in vprašanje razdelitve Svobodnega tržaškega ozemlja”, (“Slovenes of Trieste and the Question of the Division of the Free Territory of Trieste”), “Zgodovinski časopis”, Letnik 61, № 3–4 (136), Ljubljana, Slovenia, 2007 г., стр. 411-422. Този брой на списанието е в архива на автора.

[46] Вж. “Country name”, “CIA World Factbook”, cia.gov, Office of Public Affairs, Washington, D.C., VA, 2014 г., online: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2142.html#32 The Terminology note, Note 1.

[47] North American Free Trade Agreement (NAFTA).

[48] North American monetary union.

[49] Копнеж за Изтока, нем. Приписван на Адолф Хитлер курс за завладяване на Източна Европа и по-точно на Русия. Всъщност автор на израза е полският журналист Юлиян Клачко, който го използвал още през… 1849 г. (Вж. Andreas Lawaty, Hubert Orłowski – “Deutsche und Polen: Geschichte, Kultur, Politik”, C.H. Beck Verlag, München, 2003 г., стp. 34.)

[50] Източна политика, нем.

[51] Жизнено пространство, нем.

[52] “Property sector slowdown adds to China fears” by Jamil Anderlini in Beijing, “The Financial Times”, ft.com, London, May 13, 2014 г., online: http://www.ft.com/intl/cms/s/0/4f74c94a-da77-11e3-8273-00144feabdc0.html#axzz32dOT2niH

[53] “Rothschilds increased investment in „Gazprom“ on the background of the Ukrainian crisis”, RU Facts – Russian facts, ru-facts.com, Moscow, 29.04.2014 г., online: http://ru-facts.com/news/view/34724.html

[54] “Rothschild Investment Corporation increases investments in Gazprom depository receipts 7-fold”, “Vestnik Kavkaza”, vestnikkavkaza.net, Moscow, 29 April 2014 г., online: http://vestnikkavkaza.net/news/economy/54606.html

[55] „Ротшильды ждут лучшего: Американцы на фоне газовых споров с Украиной скупают акции Газпрома“, „Взгляд“, Деловая газета, vz.ru, Москва, 29 апреля 2014 г., online: http://www.vz.ru/economy/2014/4/29/684481.html

[56] „Газпром“поверил в санкции, а Ротшильды – на „Газпром“, Накануне.RU, nakanune.ru, Институт Информационных Технологий, Екатеринбург, 29.04.2014  г., online: http://www.nakanune.ru/news/2014/4/29/22351051/

[57] Направо от извора, англ. Досетих се за израза от реминисценция със заглавието на нашумелия роман на Джойс Кери „Направо от извора“, издаден у нас през седемдесетте. (Вж. Joyce Cary – “The Horses Mouth, 1944 г.)

[58] Вж. ‘China and Russia – Best frenemies: Vladimir Putin pivots eastward. Should America be worried?”, “The Economist”, economist.com, London, May 24th 2014 г., online: http://www.economist.com/news/leaders/21602695-vladimir-putin-pivots-eastward-should-america-be-worried-best-frenemies#sthash.fZDut58o.dpbs

[59] “China, Uzbekistan vow stronger bilateral ties” by Xinhua, “People’s Daily”, english.peopledaily.com.cn, Beijing, People’s Republic of China, Tuesday, May 20, 2014 г., online: http://english.people.com.cn/n/2014/0520/c90883-8729763.html

[60] “Full Transcript: Cui Tiankai”, An interview by Christian Amnpour, “Amnpour”, amanpour.blogs.cnn.com, CNN, Atlanta, GE, Tuesday, May 20th, 2014 г., online: http://amanpour.blogs.cnn.com/2014/05/20/full-transcript-cui-tiankai/

[61] “Obama’s Trip Emphasizes Role of Pacific Rim” by Jackie Calmes, “The New York Times”, New York, NY, November 18, 2011 г., online: http://www.nytimes.com/2011/11/19/world/asia/obamas-trip-sends-message-to-asian-leaders.html?_r=0

[62] Пак там.

[63] “The United States of Europe: EU’s answer to Russia?”, “Channel 4 News”, Channel 4, channel4.com, United Kingdom, 18 May 2014 г., online: http://www.channel4.com/news/european-parliament-elections-united-states-federal-europe

[64] Вж. Lou Dobbs – “War on the Middle Class: How the Government, Big Business, and Special Interest Groups Are Waging War on the American Dream and How to Fight Back”, Viking Adult, Barnes & Noble, Inc., New York, NY, 2006 г.

[65] Владимир Истархов – “Удар Русских Богов”, Издательство ЛИО “Редактор”, С.-Петербург, 2001 г., стр. 177.

[66] Вж. Michael Bakunin – “Statism and Anarchy” (1873) в:  Sam Dolgoff – “Bakunin On Anarchy”, Alfred A. Knopf, New York, NY, 1972 г., стр. 329-330.

[67] Вж. Perry Anderson – “The New Old World”, Verso Books, London, 2009 г., 2011 г., стр. 483-484.

[68] Пак там, стр. 484.

[69] Познат у нас като „Северен поток“.

[70] Забележете – отново „страната“!

[71] “The Italian Disaster” by Perry Anderson, “London Review of Books”, вече цит. съч.

[72] Бивш кмет на Марсилия и президент на едноименния футболен отбор, Тапи беше… министър-председател на Френската република! Не само нашенци плачат…

[73] Пак там.

[74] Вж. “François Hollande, Zionist Always” by Thierry Meyssan, Voltaire Network, voltairenet.org, Damascus, 26 November 2013 г., online: http://www.voltairenet.org/article181169.html В Wikipedia е посочено, че и двамата – и бившата шефка на френските социалисти и любовница на Франсоа Оланд – Сеголин Роял, които имат две общи деца, и самият той, са „етнически евреи“, каквото и да означава това. (Вж. “Taubenhaus” в: “List of French Jews”, Wikipedia, the free encyclopedia, en.wikipedia.org, last modified on 17 January 2014 г., online: http://en.wikipedia.org/wiki/Talk%3AList_of_French_Jews)

[75] “The Italian Disaster” by Perry Anderson, “London Review of Books”, вече цит. съч.

[76] Пак там.

[77] Пак там.

[78] Спомнете си кандала с отвореното писмо на Нат Ротшилд до лондонския “The Times” през есента на 2007 г. Тогава един от замесените беше лейбъристът, евреинът Питър Менделсън, тогава министър. Става дума за аферата, в която с помощта на своите приятели, съветския олигарх Олег Дерипаска и Питър Менделсън, младият Ротшилд изработи своите някогашни съученици и настоящи управници-консерватори. Сега Менделсън е президент на интернационалния мозъчен тръст – think-tank, “Policy Network” – „Политическа мрежа“.

[79] “The EU resembles a criminal organisation. Its supporters – including Ed Miliband and Nick Clegg – are compromising their integrity” by Peter Oborne, “The Telegraph”, вече цит. съч.

[80] “Of course Ed Miliband doesn’t know his grocery bill: who on a decent income does?” by Alex Andreou, “The Guardian”, theguardian, London, Tuesday, 20 May 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/may/20/ed-miliband-grocery-bill-malnutrition-media-value-shopper

[81] “Eurofascism, Lite” by Maggie Gallagher, Copyright © 2003 Yahoo! Inc., “Narkive”, Newsgroup Archive, UK, July 17, 2003 г., online: http://uk.legal.narkive.com/VPeWKs43/eu-rofacism-illegal-dictatorship-s-totalitarianism

[82] “Irish Times”, 29 Nfvember 2003 г., – Бел. на Х.Д.

[83] Намекът е за диктатурата на Директорията след Френската революция от 1789 г.

[84] Czech President Vaclav Klaus, “Mlada Fronta Dnes”, Praha, 29.9.2003 г. в: “Where the European Union is heading”, “Let The People Decide”, letthepeopledecide.co.uk, London, дата не е посочена, online: http://www.letthepeopledecide.co.uk/eu.html

[85] United Kingdom Independence Party.

[86] New deal – превеждано у нас като „нов курс“. Израз, въведен в политиката през 1933 г. от президента на Съединените щати Франклин Д. Рузвелт. Буквалното значение е „ново раздаване“ или най-точно – „ново разпределение“. Това е първият опит за социализъм в Америка. При „новия ред“ или „новия курс“ на Рузвелт държавата става главен предприемач – работодател. По същото време Сталин обявява начолото на Втората петилетка, а Хитлер – своя нов ред. На трите места държавата излича начело. Но докато в Съединените щати и Германия частните предприемачи оцеляват, а най-големите се възползват от държавните поръчки, в СССР се облагодетелства върхушката на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) – номенклатурната класа. Оттогава до ден днешен това е така в целия уж бивш съветски блок. Понастоящем то е маскирано под формата на частнособственически капитализъм, в който крупните притежатели на средствата за производство и на водещите предприятия във всички отрасли, включително обслужването, са генетично свързани с комунистическата партия, респективно с нейната преторианска гвардия – службата за партийна сигурност. Която поради сливането на партията с държавата се наричаше Държавна сигурност.

[87] “Euro elections: It looks as if we Tories may have finished third. Time for a pact with Ukip” by Douglas Carswell, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, May 22, 2014 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/douglascarswellmp/100272610/euro-elections-it-looks-as-if-we-tories-may-have-finished-third-time-for-a-pact-with-ukip/

[88] Вж. напр. “European election upset for Geert Wilders as Dutch turn cold on anti-EU party: Dutch exit polls confound predictions to leave far-Right and anti-Islam leader with 12.2 per cent of vote, behind all pro-EU mainstream political parties” by Bruno Waterfield, Scheveningen, “The Daily Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, May 22, 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/netherlands/10850610/European-election-upset-for-Geert-Wilders-as-Dutch-turn-cold-on-anti-EU-party.html Посоченото от ме произношение е правилно. В холандския език не съществува звук „г“. Говори се, че Вилдерс е хомосексуалист. Освен това умишлено му изграждат образ на „крайно десен“, какъвто изобщо не е. (“Geert Wilders is not ‘far Right’” by Ed West, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, January 30th, 2010 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/edwest/100024237/geert-wilders-is-not-far-right/)

[89] „Атака” закри предизборната си кампания с концерт на „Любе“: Взеха участие още Илия Луков, Олег Газманов и Йосиф Кобзон“, NovaNews, novanews.bg, Нова телевизия, София, четвъртък, 22 май 2014 г., online: http://novanews.bg/news/view/2014/05/22/75981/%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%80%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B5/; „Йосиф Кобзон подкрепи Волен в НДК: „Атака“ закри кампанията си с грандиозен концерт на рок групата „Любе“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, четвъртък, 22 май 2014 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/269062; „Атака“ закри предизборната си кампания с концерт на „Любе“: Концертът в НДК завърши с хоро и „Една българска роза“, Dnes.bg, София, четвъртък, 22 май 2014 г., online: http://www.dnes.bg/evroizbori-2014/2014/05/22/ataka-zakri-predizbornata-si-kampaniia-s-koncert-na-liube.226389

[90] Вж. напр. „САЩ пак отказаха виза на Йосиф Кобзон“, в. „24 часа“, 24 часа онлайн“, 24chasa.bg, София, 26 април 2012 г., online: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1346171

[91] Джонатан Уайнър – по онова време високопоставен служител на Държавния департамент, външното министерство на САЩ.

[92] Бригаден генерал Хези Ледер – тогава военнно аташе на Израел във Вашингтон.

[93] Евреин, роден в Одеса, член на КПСС, син на офицер от Съветската армия. Наричали го „златен куриер“. Той бил сред онези, които изнесли милиарди долари от Русия в САЩ и Израел. Действа още преди 1989 г., когато безпрепятствено обикаля света. В Америка основал могъща кагебистка еврейска империя. В Съединените щати е лежал в затвор. Преселва се в Израел. (Вж. напр. Анна Заркова – „Големите убийства: в тази книга не се дават отговори, в тази книга се поставят въпроси ; в положението, в което се намира България днес, понякога и това е много…“, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2005 г., стр. 183.)

[94] Robert I. Friedman – “Red Mafiya: How the Russian Mob Has Invaded America”, Little, Brown and Company, Boston, New York, London, 2000 г., стр. 267, 270-271, в българското издание: Робърт Фридман – „Червената мафия: Как руските гангстери превзеха Америка“, „Факел експрес“, София, 2000 г., съответно стр. 280-282 и стр. 249-250.

[95] Сидер – желязо, гр.

[96] Библия, „Книга на Еклесиаста или Проповедника“, гл. 1, ст. 2.

[97] Вж. “Our dismal EU ballot papers say it all: this electoral system is corrupt” by Polly Toynbee, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, May 23, 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/may/23/dismal-eu-ballot-corrupt-electoral-system-safe-seats-rotten

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...