Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

БЕЗПРАВИЕ ПО НАШЕНСКИ И ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОСЪДИЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ; ОСТАВА ЗАКОННОТО ПРАВО НА БУНТ И ТОЙ ЩЕ СЕ НАДИГНЕ, РАНО ИЛИ КЪСНО

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

От години всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“ Същото се отнася и до „The Times”, списанията „Time” и „Foreign Policy”.

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. „The New York Times”, „The Wall Street Journal”, „The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А „The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае. Но трудът, положен, за да съществува, също заслужава материално признание.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

Извинете ме, но моля за вашето внимание.

 

До средата на септември адресът за дарения чрез пощенски или телеграфни записи ще бъде:

 

3853 село Цар Шишманово, община Макреш, област Видинска,

Светла Кирилова Хайтова-Ифандиева.

 

Моля, да ме извините и оправдаете за безпокойството.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

 

Законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него. Те много добре съзнават, че могат да бъдат победени само със средствата, които използват срещу своите врагове… Срещу тях трябва да се използват собствените им конспиративни методи.[1]

 

Многократно съм цитирал този откъс от показанията на покойния земеделски лидер, д-р Георги Михов Димитров,[2] които през 1948 г. той дал по принуда пред комисия на американския Конгрес, председателствана от тогава все още бъдещия президент Ричард Никсън.

 

 

 

Европейският съюз ще се разпадне почти по същия начин,

по който рухна Съветският съюз[3]

 

 

 

Европейският съюз е новият СССР. Европейският съюз е чудовище, което трябва да бъде унищожено. Колкото по-рано, толкова по-добре…[4]

 

Това заяви преди 12 години в Брюксел Владимир Буковски. Той е сред най-прочутите дисиденти от страшната епоха на Никита Хрушчов и Леонид Брежнев. Син на известен съветски писател номенклатурен кадър на КПСС, Буковски познаваше отвътре и в подробности комунистическата система. През 1976 година го размениха за Луис Корвалан – генералния секретар на ЦК на Чилийската компартия. Оттогава живее в Англия, където беше университетски преподавател по биология. Щом проговори за истинската същност на Евросъюза, му скроиха кюляфа. Изкараха го… педофил!

 

Заживял на Запад, той се убеди, че същата комунистическа система действа и там, но под различни форми. Във всички случаи – по споразумение с ръководителите на Съветския съюз и с обща целединна световна комунистическа държава. В нея ще съществува една висша каста от управляващикомунисти, които ще притежават или ще използват като свои почти всички национални богатства и блага. Под нея – кастата на преторианците, които ще охраняват висшата. А за отплата ще живеят охолно. И огромна низша маса от плебеи, зависими от волята и даже хрумванията на първите две. И Буковски отсъди:

 

Струва ми се, че Европейският съюз, както Съветският съюз, не може да бъде демократизиранТози вид структури не могат да бъдат демократизирани

 

Ако се замислите, всички структури и характерни черти на това надигащо се европейско чудовище, ще забележите, че то все повече наподобява Съветския съюз. Разбира се, то е по-мека версия на Съветския съюзТози съюз няма КГБвсе ощено много внимателно наблюдавам такива образувания, като Европол например. Тази европейска полиция наистина силно ме тревожи. Защото подобна организация навярно ще има по-голяма власт от онази на КГБ. Нейните полицаи ще имат дипломатически имунитет. Можете ли да си представите КГБ с дипломатически имунитет?

 

Те са длъжни да ни следят заради евентуалното извършване на 32 вида престъплениядве от които са особено обезпокоителни. Едното се нарича расизъм, а друготоксенофобия. Нито един съд по света не е дефинирал това като престъпление.[5]

 

Тъй че, това е ново престъпление и вече бяхме предупредени. Някой от британското правителство ни рече, че на онези, които са против неконтролираната имиграция от Третия свят, ще се гледа като към расисти. А тези, които се противопоставят на по-нататъшната европейска интеграция, ще бъдат третирани като ксенофоби. Струва ми се, че Патришиъ Хюит[6] го заяви публично.

 

Следователно, бяхме предупредени. Същевременно Те вкарват все повече идеология. Съветският съюз беше държава, ръководена от идеология. Настоящата идеология на Европейския съюз е социалдемократическа, етатична,[7] а значителна част от нея се отнася и дополитическата коректност“.[8]

 

Много внимателно следя, как политическата коректност се разпространява и се превръща в потисническа идеология. Да не споменавам факта, че сега например навсякъде забраняват пушенето. Обърнете внимание на преследванията на хора, като шведския пастор, който в продължение на месеци беше подложен на гонения, защото бе заявил, че Библията не одобрява хомосексуализма.

 

Франция прие същия закон за езика на омразата“, отнасящ се до сексуално обратните. Великобритания въвежда закони заезика на омразатапо отношение на расовите отношения, а сегаи за религиозните разговори, и така нататък.

 

Онова, на което сме свидетели, особено, разглеждано в перспектива, е систематичното вкарване на идеология, която по-късно ще бъде наложена с насилнически мерки. Очевидно това е цялата задача на Европол. Ако не е, за какво ни е, след като нямаме нужда от нея? На мен Европол ми изглежда твърде съмнително. Много внимателно наблюдавам кой и защо бива преследван, както какво става в действителност. Тъй като това е една от областите, в които съм експерт. Знам как възникна ГУЛаг.

 

Нещата изглеждат така, сякаш преживяваме период на бързо, систематично и много последователно демонтиране на демокрацията. Погледнете този Закон за законодателната и регулаторната реформа. Той превръща министрите в законодатели, които могат да въвеждат нови закони, без да си направят труда да уведомят Парламента или някого другиго. Незабавната ми реакция беше да запитам: Защо ни е необходимо това?

 

Великобритания преживя две световни войни, Войната с Наполеон, Испанската армада, да не споменавам Студената война, когато във всеки момент ни казваха, че може да избухне ядрена война. Но тогава изобщо не въведоха това върховно, кралско законодателство, нито отменяха нашите граждански свободи, за да прокарат подобно положение. Защо ни е нужно това точно сега? Та за нула време това може да превърне страната ви в диктатура!

 

Наистина днешната ситуация е твърде мрачна. Основните политически партии бяха напълно отнесени от новия Европейски проект. На практика никоя от тях не му се противопоставя. Корупцията ги завладя изцяло. Сега кой ще отстоява нашите свободи?

 

Вижда се, че сме се насочили към някакъв разпад, към сериозна криза. Най-вероятният изход е, че в Европа ще има икономическо сгромолясване, което е неминуемо и скоро ще се случи, заедно с нарастването на разходите и данъците. Неспособността да се създава конкурентна среда, свръх регулирането на икономиката, бюрократизацията, ще доведат до икономическа разруха. Специално, въвеждането на еврото беше една налудничава идея. Валутата няма политическо предназначение.[9]

 

Кое от тези неща не се оказа „пророчество“? Има ли нещо, което да не се случи?

 

Тези мисли ме налегнаха не случайно. Ако цитирам класика, „като заваля, та цяла седмица“. Обаче не беше точно така. В края на астрономическата пролет и началото на лятото седя в селската ни къща. Размишлявам какво глобално затопляне преживяваме, та през почти целия юни, а преди това и през май, беше студено и дъждовно. Лъже ли някой или това се е случвало?

 

Но сега, през тези доста хладни юнски дни, никой не споменава глобално затопляне, климатични промени… „Зелените“, жреците на борбата за екологично равновесие – тръц – които отвътре са червени, си траят. Изпокрили са се в хралупите си, обзаведени с псевдолуксозни мебели, внос от Запада. И хрупатекологично чисти“ и съответно скъпи храни и напитки. Вие им вЕрвайте и ходете боси.

 

В новините говорят за наводнения и пожарина Балканите, в Централна и Западна Европа, в САЩШвейцария никога не попада в тези новини. Там хората просто работят и то съвестно. Не ходят жадни, докато газят вода. Събират я, и оползотворяват Божието благо за всичко, включително за чиста енергия. Самоковската комунистка Йорданка Фандъкова не би имала никакъв шанс да стане кметица на Берн

 

Насред тези мисли нахлуват съдебни вести, свързани пряко и само с мен. Никога не съм вярвал на тукашното правосъдие. С кратко изключение.

 

В началото на промените доста любители на комунистическата (не)правда се втурнаха да ме съдят. То не беше испано-кадесарска фирма, наречена „Сиджи“, бившият шеф на Тодор-Живковата охрана полковник Желязко Колев, бивш гаулайтер на БСФС, все още действащият тогава негов заместник Трендафил Мартински – и двамата от шумкарския отрядЧавдар“, главният редактор на вестник „Дума“, преди това – на „Поглед“ и „Софийски вестиЕвгений Станчев, син на чавдарец и агент на Държавна сигурност с псевдоним „Кирил“, продължил да сътрудничи и след 10 ноември 1989 г.“…[10] Никой от тях не успя да ме осъди.

 

Моето обяснение е (не го натрапвам), че в началото на промените, до към 1993 година, доста хора бяха заблудени. В това число – повечето от редовите членове на БКП, които даже изпитваха страх. Защо, си отговорете сами. Не бяха осведомени. Нямаха представа какъв е бил планът. Подозираха, че стават нередни неща. Масово се заприказва за сценарий на прехода.

 

И в тази обстановка прокурорите и съдиите изпитваха надежди за промяна. Бяха с повече самочувствие и по-смели. Говоря от първо лице. „Сиджиме бяха дали на прокурор, който ми помогна. Млада и красива съдийка направи на саздърма Тодор-Живковия баш телохранител Желязко, описан в „Задочните репортажи за България“ на тайния милиционер Георги Марков

 

Появиха се първите „бели лястовичкина вероятната справедливост в лицето на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Когато там приеха за съдийка последната секретарка на първичната партийна организация на БКП в Юридическия факултет на Софийския университет, специализиралата в Москва другарка Снежана Ботушарова, поне на мен нещата ми се изясниха. Тя, „милата“, замина сдемократиченореол – като заместник-председателка на СДС и на Народното събрание. Тя – комунистката, московчанката!

 

 

 

Европейският съюз като огромен колхоз[11]

 

 

 

 

После Андрей Луканов, трето поколение комунист, роден в Москва, един от главните виновници за опустошаването на страната ни, осъди България в Страсбург. И то – не по едно дело, и за не малки суми. Е, колкото и гламав да бях, нямаше как да се надявам, че въпросното съдилище може да въздаде справедливост и на така наречените обикновени хора като мен.

 

После се появи Константин Тренчев. По-точно е да река – появиха го. В момент, в който водех телевизионното предаванеМежду редоветев телевизия СКАТ, за което всички мислят, че е било тяхно. Не – мое и без никакви договори. Друг въпрос е, че скатаджийте го отмъкнаха. Както преди тях изявяващият се днес в същата кабеларка кадър на вестник „Работническо делоГригор Лилов. А по-късно, понастоящем – и някакви болшевишки изтърсаци с едноименен сайт в интернет. А друг такъв, и партиен лидер, излюпил се във Волен-КобзоноватаАтака“, кюстендилският милиционер Антон Сираков, мерещ ръст – буквално – със Симеонов и Сидеров, без ни най-малки нравствени задръжки се нае да води моетоМежду редовете“. Чух, че сега е придобилнова сила“…

 

Да си регистрирал названието, би рекъл безпристрастен юрист, циник по рождение или поради естеството на професията си… Вярно, да бях. Изобщо не ме интересува. Отбелязвам, че животът има и морална страна.

 

И така, всичко започна с едно писмо по електронната ми поща, чийто адрес беше съобщаван във всяко издание на телевизионното предаване „Между редовете“. То беше изпратено от първата зрителка, писала ми изобщо. Понеже бяхме прехвърлили формалните епистоларни взаимоотношения, то звучи фамилиарно, както се убеждавате. Писмото, което, оказа се, съм запазил, гласи:

 

Виж на какво се натъкнах – проверявах дали не са се появили някъде по-старите ти книги. Моля те да ме извиниш, сигурно го знаеш, ама все пак:

 

21006

 

Софийският градски съд, гр. колегия, I отделение, 3 състав, призовава Георги Менелаев Ифандиев с последен адрес София, …, сега с неизвестен адрес, да се яви в съда на 15.V.2006 г. в 13 ч. и 30 мин. като ответник по гр.д. № 2383/2005, заведено от Константин Димитров Тренчев, по чл. 45 и сл. ЗЗД. Ответникът да посочи съдебен адрес, в противен случай делото ще се гледа при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК.

 

Ето и линка:

 

http://lex.bg/laws/cunoff.php?p=jdg

 

Не, не го знаех. Нито бяхс неизвестен адрес“. На всичко отгоре пет дни през всяка седмица се появявах на екрана на една гледана тогава телевизия, която навярно също е била „с неизвестен адрес“?! „Милата“ и „справедлива“ тукашна съдебна система не си беше направила труда да ме уведоми, че някой ме съди. А първото разглеждане на делото в Софийския градски съд беше минало.

 

За награда „съдия Богдана Желявска“, председател на състава, беше възнаградена с издигане до заместник-председател на Софийския градски съд. Десетилетие по-късно я принудиха да подаде оставка.[12] Името й нашумя покрай случая с нейната сетнешна началничка Владимира Янева, дъщеря на мой съмахленец. И се беше превърнало в синоним на корупция.[13] После я върнаха в съда „чиста“, като света вода на правораздаването в чалгарска Номенклатурия.[14] Само година преди да запретне ръкави и да ме съди, за да удовлетвори волята на Константин Тренчев и неговите стопани, тя е била обявена за… „съдия на годината“, моля ви се.[15] (Вижте илюстрацията, на която личат фамозните устни на роденото в СССР дете на БКП-демокрацията, Сончето Колтуклиева.)

 

Пръв ми се притече на помощ политическият затворник Янко Янков, тогава доцент по право в Пловдивския университетПаисий Хилендарски“. Той, всички познати нему юристи – съдии и адвокати, които ни срещнаха, бяха уверени, че Тренчев няма никакъв шанс. Същото мнение споделяше и адвокатката ми. Единствен аз бях уверен, че другарят Константин или Костадин, син на партиен кадър от Старозагорската окръжна болница, ще ме осъди. Имах добра представа кой е и за какво го използват.

 

Така и стана. Но преди това делото понякога заглъхваше. Например, когато скатаджиите свалиха предаването ми от програмата на партийната си телевизийка. Щом се появих с предаването „Диагноза с Георги Ифандиевв пловдивскатаЕвроком-България“, Тренчев изникна като бурен след дъжд и възобновиха гледането на делотосъс страшна сила“. И така…

 

С Янко Янков бяхме наясно, че Тренчев е маша в ръцете на непокътнатата болшевишка власт. И ме осъди за цитат, чийто източник е надлежно и академично посочен под линия на същата страница, където е поместен. И за коментарно изречение, в което питах дали само комунисти и ченгета не станаха масони у нас след промените. Обидил се от „комунист“, което не бях написал изрично за него в книгата, заради която ме съдеше. Също – от „масон“, макар и да не бях го нарекъл така. Нещо го е глождело отвътре. Или по-скоро са му дръпнали конците отвън. Все едно. Но ме осъди като стой та гледай.

 

Разбира се, без особени надежди, обжалвах. Резултатът беше същият. А Върховният касационен съд въобще не допусна сетнешната ми жалба за разглеждане. Както бяха постановили рокаджиите от британската група „Deep Purple”:

 

There’s a law for the rich and one for the poor and there’s another one for singers. It’s die young and live much longer. Spend your money and sit and wonder.[16]

 

Ако го перифразирам, за да се отнася за редовите нашенци, той би звучал така:

 

Има закон за богатите и такъв за бедните, но и друг за нарочените. Той гласи: умри млад, за да не те тормозят дълго. Няма как да спечелиш пари, затова мълчи и поминувай, както можеш.

 

И сега, в студените влажни дни на този юни, дойде вест, че Европейският съд за правата на човека в Страсбург, отхвърлил единия ми искза лишаване от правосъдие, е приел вторияза нарушено право на свободно слово и изразяване. Нещо, което знаех. Но сега беше намерило конкретен израз в два документа.

 

Първиятмоя скромност се беше издигнал в очите на властта, която му бе посветила пространен документ, озаглавен „Становище на правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № …/… пред Европейския съд по правата на човека-Ифандиев срещу Република България“.[17] То е изготвено от правителствен агент на име Ива Станчева-Чинова. Никак не се оказа изненадващо, че същият правителствен агент е защитавал правата на Владимира Янева, бившата шефка на Софийския градски съд, разделила се с поста си след дълъг и твърде шумен скандал.[18]

 

Не е моя работа дали щерката на Яни Янев, професор по урология, е корумпирана или не. Но я свалиха заради обвинения в корупция. А правителството на Република България в лицето на правителствения агент Ива Станчева-Чинова явно е изкарала съдийката Янева досущ като Желявскачиста вода ненапита на порочната и купена местна Темида, кой знае защо наричанаправосъдна система“. Не е излишно да припомня, че Владимира Янева есемейна приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов“.[19]

 

В замяна на това, същият другар правителствен агент Ива Станчева-Чинова е положил сериозни усилия, за да изкара моя милост от дявола по-чер. До там, че е преровил публикациите в тази моя медия чак до април того!

 

За да не дотягам, помествам текста на въпросното „Становище на правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № …/… пред Европейския съд по правата на човека-Ифандиев срещу Република България“.

 

 

 

Република България – по-точно – чалгарска Номенклатурия,

не е нищо друго, освен неизрината комунистическа кочина

 

 

 

С Т А Н О В И Щ Е

 

на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № …/… пред Европейския съд по правата на човека-Ифандиев срещу Република България

 1. На 15 февруари   2011  г.  българският  гражданин   Георги  Менелаев Ифандиев внася жалба пред Европейския съд по правата на човека („Съда”) на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи („Конвенцията“).

 

2. С писмо от  31  януари  2018  г.  Съдът  отправи  писмена  покана  към българската страна („Правителството“) за становище по допустимостта и основателността на приетите за разглеждане оплаквания.

 

3. Правителството счита, че не са налице доказателства, обосноваващи извод за допуснати нарушения на гарантирани от Конвенцията права по отношение на жалбоподателя, поради което неговата жалба следва да бъде отхвърлена като недопустима, неоснователна и явно необоснована.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ НА ФАКТИТЕ

 

4. Правителството на Република България няма възражения по описаната фактическа обстановка, изложена от Пето отделение на Съда, но би желало да направи следните пояснения и уточнения по нея.

 

 5. На първо място, отбелязваме, че Конфедерацията на труда „Подкрепа“ е вторият по големина синдикат в България с над 150 000 члена, обединени в 36 регионални синдикални съюза, 30 федерации и национални синдикати и 4 асоциирани организации. Негов основател и председател от 1989 до 2015 г. е д-р К.Т., изключително популярна фигура в българския обществен и политически живот, особено през 90-те години на миналия век1.[20]

 

6. Д-р К.Т. завежда иск за неимуществени вреди на основание чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“) срещу жалбоподателя на 26 септември 2005 г. Претендираното от него непозволено увреждане се изразява в разгласяването сред широката общественост на твърдения, че след демократичните промени бил станал масон, че е комунист и лице, свързано с „мрачните тайни служби на комунистите“ и че е „псевдосиндикалист“.

 

7. На второ място, обръщаме внимание, че Малтийският орден на хоспиталиерите е римокатолически рицарски орден, основан по време на кръстоносните походи, първоначално състоящ се от бойци и лечители. Той съществува и днес със седалище в Рим, но се е превърнал в хуманитарна църковна организация, която управлява много болници в различни държави. Той има суверенни права,  признат  е  официално  и  поддържа  дипломатически отношения  със  103  държави,  включително  България.  Посветените  рицари  са около 13 000, като освен това в структурата са включени 80 000 доброволци и 20 000 медицински работници. Рицарите се поделят на три класи, като членовете на Третата класа не приемат нито религиозен обет, нито обещание, а само задължение да живеят праведен християнски живот, да вземат активно участие в грижата за болните и да оказват социална помощ на ордена2.[21]

 

8. От друга страна, масонството или свободното зидарство е общество с неуточнен произход. Различните масонски организации споделят морал, ритуали и метафизични представи, които включват, най-често, институционализирана вяра във Върховно същество (Великия архитект на Вселената). Католическата църква счита масонството за непримиримо с доктрината си и членуването в такива организации за тежък грях (вж. декларация за масонството от 26 ноември 1983 г. на папа Йоан Павел ІІ, потвърдена от папа Бенедикт ХVІ). Масоните се смятат за наследници на рицарите темплиери, въпреки че няма исторически доказателства в тази насока.

 

9. Преди около 700  години  между  темплиерите  и  хоспиталиерите (Малтийския орден) възникнало съперничество, което довело и до няколко въоръжени сблъсъка в Палестина. В началото на 14 век френският крал Филип ІV Хубави унищожава Ордена на темплиерите. През 1312 г. под негов натиск папа Климент V издава папската була Vox in Excelso, която формално разформирова темплиерите, а скоро след това и булата Ad providam, която прехвърля по-голямата част от имуществото им на рицарите хоспиталиери. Свободните   зидари   (масоните)   твърдят,   че   са   наследници   на   рицарите темплиери. През 1873 г свободният зидар от 33 степен Албърт Макей създава „Encyclopaedia of Freemasonry and Its Kindred Sciences”3.[22] Относно Малтийския орден той пише:

 

„The rival brotherhood of the Templars was abolished by a pope and a King of France, and what of its revenues and possessions was saved from the spoilation of its enemies was transferred to the Hospitalers. There had always existed a bitter rivalry between the two Orders (Templars and Hospitalers), marked by unhappy contentions, which on some occasions, while both were in Palestine, amounted to actual strife. Toward the Knights of St. John [Hospitalers] the Templars had never felt nor expressed a very kindly feeling; and now this acceptance of an unjust appropriation of their goods in the hour of their disaster, keenly added to the sentiment of ill will, and the unhappy children of De Molay, as they passed away from the theater of knighthood, left behind them the bitterest imprecations on the disciples of the Hospital.”

 

Масоните имат специална церемония за ритуално приемане, посветена на отмъщението за унищожението на темплиерите4.[23] Информацията, съдържаща се в §§ 7-9 е широко достъпна в публичното пространство.

 

10. На трето място, отбелязваме, че д-р К.Т. сам пояснява в редица свои интервюта, че има далечна роднинска връзка с Георги Димитров и Никола Вапцаров (по съребрена линия от V степен5).[24] Георги Димитров е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия („БКП“) и Коминтерна и министър-председател на България до 1949 г., когато умира. Никола Вапцаров е един от най-известните и талантливи поети на България, симпатизант на БКП и антифашист, осъден на смърт по Закона за защита на държавата за  организиране  на  терористична  дейност  и  за  подривна  дейност срещу съюзническите по това време немски войски и разстрелян през 1942 г. Д- р К.Т. е роден през 1955 г. Той никога не е членувал нито в Димитровския комунистически младежки съюз („ДКМС“, „Комсомол“), нито в БКП, което не е оспорено от жалбоподателя в националното производство.

 

11. На четвърто място,  обръщаме  внимание,  че  както  по  време  на националното производство, така и след приключването му, и до датата на изготвяне на това становище, жалбоподателят продължава да преповтаря твърденията, за които е осъден в националното производство. Прилагаме скрийншотове от 6 статии на жалбоподателя, публикувани в сайта му – http://diagnosa.net/ в периода 2012 – 2018 г., които съдържат същите фактически твърдения, посочени в книгата му „Сянката на Цион“. Д-р К.Т. продължава да бъде наричан „комунистически агент“, „гаулайтера6[25] … агент Павлов“, „лечителя на трупове“ и др.7[26] (Приложение № 1).

12. На пето място, във връзка с изпълнителното производство срещу жалбоподателя, обръщаме внимание,  че  то  е  прекратено  с  постановление  от 23.11.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК (поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години). Събраната сума по изпълнителното дело е в размер на 4.55 лева (около 2 евро и 33 евроцента). (Вж. Приложение № 2 – съобщение от ЧСИ Милен Бъзински). Жалбоподателят не е уведомил Съда за това развитие, въпреки че то му е станало известно още в края на 2016 г.

 

13. Отбелязваме техническа грешка в Изложението на фактите – сумата от 15 000 лева е равна на около 7 700 Евро, а не на 12 275 Евро. Датата 28 септември 2005 г., от която се изчислява мораторната лихва е датата на завеждане на исковата молба по делото, а не датата, на която К.Т. е разбрал за книгата.

 

14. По отношение на решението на Софийския апелативен съд отбелязваме в допълнение, че страница 3 от него изрично е посочено, че „не се представиха доказателства за членство на ищеца в масонска организация, доколкото не се представиха доказателства и за принадлежността на Малтийския орден към масонска организация или за същността на Малтийския орден като масонска организация“.

 

ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА НЕДОПУСТИМОСТ

 

15. Правителството твърди, че настоящата жалба е недопустима на основание чл. 35, § 3, б. (а) поради несъвместимост ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията и по-специално на чл. 17 от нея по следните причини.

 

 

 

Лъжи, лъжи и само лъжи – комунизъм

 

 

 

16. Книгата на жалбоподателя, „Сянката на Цион“, в която се съдържат процесните твърдения, е на тема въздействието на евреите и тайните общества върху историята на човечеството и се рекламира със следната анотация: „Какво отличава евреите от другите хора и ги превръща във вечен проблем? Дали юдаизмът е религия или е нещо повече – основа за поредица от злочестини, съпътствали човечеството в неговата история? Евреин ли е Христос и защо юдеите не приели Него и учението му? Какво е стаено между кориците на Талмуда? Къде се корени омразата на еврейството към различното и различните, и преди всичко към християнството и християните? Какви са причините за бедите на евреите, те действително ли са раса и кога е възникнало гетото? Кога и как се зараждат тайните общества? Какви са масоните, кой организира революциите, кой създаде комунизма и въведе най- кървавия червен терор? Фалшификат ли са Протоколите на циониските мъдреци? Отговорите на тези и много други въпроси ще откриете в първата част от поредицата „Сянката на Цион“ от Георги Ифандиев.8“[27]

 

17. Както в книгата си, така и до ден-днешен в сайта си Ди агн оз а с   Георги Ифандиев   (www.diagnosa.net) жалбоподателят продължава открито да изповядва антисемитските  си  възгледи,  да  отрича  Холокоста9[28]   и  да  свързва  евреите  с масонството, комунизма и световната конспирация за управление на света.

 

18. С оглед гореизложеното и във връзка с константната практика на Съда, и по-специално с постановеното по Pavel Ivanov v. Russia, Application no. 35222/04, Правителството счита, че такава обща и злостна атака срещу определена етническа група е  в  противоречие  с  основополагащите  ценности  на Конвенцията, а именно толерантност и забрана за дискриминация. Доколкото клеветническите твърдения, предмет на настоящата жалба, са част от цялостното произведение  на  жалбоподателя  и  не  могат  да  бъдат  разглеждани  извън контекста му, следва жалбата за нарушение на свободата на изразяване в този контекст да бъде отхвърлена като недопустима.

 

19. Правителството счита   още,  че  настоящата  жалба  е  недопустима на основание чл. 35, § 3, б. (б) от Конвенцията, а именно, защото жалбоподателят не е претърпял значителна финансова вреда. Аргумент в тази насока е, че въпреки че г-н Ифандиев е осъден да заплати обезщетение за непозволено увреждане в гражданско производство и е било образувано изпълнително дело, по него не са извършвани никакви принудителни действия, освен запорирането на една празна банкова сметка, а заплатената сума от около 2.30 Евро не представлява никаква финансова тежест за него.

 

20. От друга страна, настоящата жалба е недопустима поради явната си необоснованост, аргументи   за   което   ще   бъдат   представени   по-долу   в изложението по същество.

 

ПЪРВИ ВЪПРОС КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО:

 

Has there been a violation of the applicant’s right to freedom of expression guaranteed in Article 10 of the Convention, on account of the court decisions ordering him to pay damages to K.T. in relation to the statements contained in his book „The Shadow of Zion”?[29]

 

21. Правителството счита, че осъждането на жалбоподателя да заплати обезщетение за неимуществени вреди във връзка с изнесените от него фактически твърдения в книгата му „Сянката на Цион“ не е в нарушение на правото му на свобода на изразяване по смисъла на чл. 10 от Конвенцията, доколкото то попада в обхвата на ограниченията, предвидени в алинея 2 от същия член.

 

21. Не се спори  по  факта,  че  гражданският  иск  срещу  жалбоподателя, съответно присъденото срещу него обезщетение за неимуществени вреди, представляват намеса в правото му на изразяване по смисъла на чл. 10 от Конвенцията. Тази намеса обаче е необходима с оглед належаща обществена нужда, а именно – защитата на репутацията и правата на другите, като наложената санкция е пропорционална с оглед всички обстоятелства по конкретния случай.

 

23. Съгласно § 2 на чл. 10 от Конвенцията, за да бъдат в съответствие с нея, ограниченията на свободата на изразяване, въведени от държавите, следва да бъдат предвидени в закон и да са необходими в едно демократично общество с оглед защитата на  важни  държавни  и  обществени  интереси.  Всяка  държава разполага със свобода на преценка относно начина, по който тези интереси ще бъдат защитени, като е необходимо да се спази и принципът на пропорционалност между защитения интерес и наложената санкция за конкретното нарушение.

 

24. На първо място, в настоящия случай възможността да бъде заведено гражданско дело за непозволено увреждане е изрично предвидена в националния закон. Разпоредбите относно непозволеното увреждане са включени в ЗЗД  още  при  влизането  му  в  сила  през  1950  г.,  като  подобни текстове съществуват в предходното законодателство, действащо след създаването на третата българска държава през 19 век. Те са достъпни, предвидими и ясни и по тях има десетилетна и сравнително непротиворечива съдебна практика. Нещо повече, жалбоподателят е журналист с дългогодишен стаж (над 25 години при подаване на исковата молба) и е можел да съобрази факта, че ако публично, произволно и без да представи доказателства твърди, че определено лице е масон, комунист, агент на мрачните тайни служби и псевдосиндикалист, това лице ще има право да защити интересите си чрез националния съд.

 

25. На второ място, предвидената в закона намеса преследва легитимна цел и по-точно защитата на правата и репутацията на другите. Доколкото правото на свобода на изразяването не е абсолютно, то подлежи на известни ограничения, едно от които е горепосоченото, и начинът на осъществяване на тези ограничения попада в обхвата на свободата на преценка на държавата.

 

26. На трето място, Правителството счита, че намесата е необходима в едно демократично  общество.  Основните  принципи, по които се преценява дали намесата е обоснована и пропорционална са обект на добре установена практика  от  страна  на  Съда  (вж.  напр.  Delfi  AS  v.  Estonia,  Application  no. 64569/09,  решение  на  ГК  от  16 June  2015,  §§  130  и  сл.).  В  тази  връзка правителството ще разгледа конкретните обстоятелства по настоящия случай във връзка с така изложените принципи.

 

27. Дали и з ложен ото от   жалбоп одателя   доп ри нася   з а   д ебат   от   обще ствен и н терес.

 

Съдът неведнъж се е произнасял, че въпроси, касаещи политика или престъпност попадат в обхвата на този интерес. В този смисъл Правителството не  спори,  че  книгата  на  жалбоподателя  повдига  политически  въпроси,  но оспорва доколко тя допринася за дебата по тях, като се има предвид фактът, че по същество тя прокламира реч на омразата, антисемитски и дискриминационни възгледи, несъвместими с основополагащите принципи на толерантност и недискриминация в едно демократично общество.

 

28. Известност н а з асегн атот о  лице  и  п редмет  н а  спорните  из явления  . Както беше посочено в §§ 5 и 6 по-горе, д-р К.Т. е изключително популярна и позната публична   личност   в   България,   особено   в   периода    след   падането   на комунистическия режим в края на миналия и началото на настоящия век. Като такъв той безспорно може да бъде обект на по-широки  граници на критика, стига тя да е обективна и подкрепена с достоверна информация.

 

29. Начин на при добиван е  на  ин формац и ята  и  проверка  на  до стоверността  й  . Съдът многократно е потвърждавал в практиката си, че „As regards the method of obtaining the information and its veracity, the Court reiterates that Article 10 of the Convention does not guarantee wholly unrestricted freedom of expression, even with respect to press coverage of matters of serious public  concern. Under the terms of paragraph 2  of  that  provision,  freedom  of  expression  carries  with it  „duties  and responsibilities”, which also apply to the media even with respect to matters of serious public  concern.  By  reason  of  these  „duties  and  responsibilities”,  the  safeguard afforded by Article 10 to journalists in relation to reporting on issues of public interest is subject to the proviso that they are acting in good faith in order to provide accurate and reliable information in accordance with the ethics of journalism… Thus, special grounds  are  required  before  the  media  can  be  dispensed  from  their  ordinary obligation to verify factual statements that are defamatory of private individuals.“10.[30]

 

 

 

Клевети и инсинуации – основен пропаганден метод,

използван от комунистите навсякъде по света

 

 

30. В книгата си г-н Ифандиев прави фактически твърдения, че д-р К.Т. е масон, комунист, свързан е с „мрачните тайни служби“ и е „псевдосиндикалист“. Във връзка с начина на добиване на информацията Правителството отбелязва, че жалбоподателят не е използвал никакви официални източници (за разлика от Yordanova and Toshev  v. Bulgaria,  жалба  №  5126/05  например)  а  единствено отделни публикации в пресата, много от които в таблоиди (вестници като „Уикенд“ и „ШОК“).

 

  • По отношение на масонството той се е обосновал с една единствена публикация, а именно статията „Зидари по български“, издадена в списание „Тема“ през 2002 г. В цитираната статия пасажът, отнасящ се за д-р К.Т., е следният: „За масони са спряган и  и … синдикалният лидер Константин Тренчев (Малтийски орден)…“ . В книгата на г-н Ифандиев обаче текстът е „Пък и след „демократичните   промени“   кои   станаха    масони?….псевдосиндикалистът Константин  Тренчев…“.  В  първоначалната   статия  текстът  отчита  известна степен на съмнение в достоверността на  информацията, докато в книгата на жалбоподателя принадлежността на д-р К.Т. към масоните е изложена като факт. Обръщаме внимание, че в настоящия случай не става въпрос за някаква степен на преувеличение или провокация, позволени при упражняването на свободата на  журналистите,   а  за   разпространение  на  невярна  информация   относно съдържанието на  цитирания източник. Идентичен  е случаят по делото Radio France and Others v. France11, (§ 38), където уважаемият Съд е намерил, че няма нарушение  на  чл.  10  от  Конвенцията.  Обръщаме  внимание  също  така  на информацията в §§ 7-9 по-горе, която е общодостъпна, и при една добросъвестна проверка относно това какво представлява Малтийският орден и какви са отношенията му с масонството, която жалбоподателят не си е дал труд да направи, той не би имал никакви основания да счита, че д-р К.Т. има каквато и да е връзка със свободните зидари. Фактът, че в ползваната като източник статия е допусната същата фактологична грешка (отбелязано е в скоби, че д-р К.Т. принадлежи към Малтийския орден), не освобождава г-н Ифандиев от задължението да си разясни този въпрос, още повече, че темата на петтомната му книга е точно ционисткият „заговор“ и връзката му с масонството и други тайни общества.

 

  • По отношение на определението „комунист“ единственият източник на г-н Ифандиев е признанието на самия д-р Т., че има далечна роднинска връзка с ключови фигури в БКП и антифашистката съпротива. Да се приеме, че даден човек споделя определени политически убеждения единствено на основание далечна кръвна връзка е, меко казано, несериозно.

 

  • Във връзка с твърденията за принадлежност към тайните служби на комунистическия режим, източниците на жалбоподателя са основно лица и техни статии в пресата, с които д-р К.Т. е бил в личностни конфликти. Те отново не издържат проверката за истинност и са категорично оборени с документи и свидетелски показания по време на националното производство, където този въпрос е разгледан подробно. Нещо повече, самите свидетели на г-н Ифандиев твърдят в показанията си, че става въпрос за подаване на сигнали до полицейските органи (милицията) от страна на д-р К.Т. за търговия с наркотици в гимназията в Стара Загора, която посещавал като ученик, но никъде не споменават каквито и да било факти, доказващи обвързаността му с „Държавна сигурност“ (вж. Приложение № 3, протоколи от съдебни заседания на апелативната инстанция).

 

От изложеното в настоящия параграф може да се направи изводът, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията и отговорностите си на журналист да използва надеждни (или поне някакви) източници, нито добросъвестно е проверил информацията, с която е разполагал.

 

31. Предходно поведение и  информация   за   увреденото   лице  .  Както  беше отбелязано,  д-р  К.Т.  е  изключително  добре  позната  личност  в   българския политически  и  социален  живот.  През  годините  в  медиите  са  публикувани стотици статии и интервюта с него. Правителството би желало да отбележи, че няма  никакви  данни  жалбоподателят  да  се  е  свързвал  с  него  и  да  е  искал становището  му  във  връзка  с  изложеното  в  книгата   „Сянката  на  Цион“. Доколкото  има  предходни  публикации,  засягащи  процесните  твърдения,  във всички тях по-скоро се споделят съмнения за членство в масонски организации или принадлежност към тайните служби, но  никоя от тях не е подкрепена с факти. Никъде не се споменава членство в БКП и сходните й структури.

 

32. Съдържан и е, форма и  последици  от  п убликацията . Както Правителството отбеляза  по-горе,  книгата  „Сянката  на  Цион“  е  посветена  на  конспиративни теории  относно  световния  еврейски  заговор  и  връзката  му  с  масонството  и комунизма.     Тя     съдържа     откровено     антисемитски     и      антимасонски дискриминационни изявления. Самият автор твърди, че едно от представянията на книгата е било прекъснато заради оплакване от  посолството на Израел в България12.[31]  Изнесената  за  д-р  К.Т.  информация   се   състои  във  фактически твърдения, а не в оценъчни такива, т.е. те подлежат на доказване, като следва източниците, от които жалбоподателят е черпил информацията си, да имат сравнително висока степен на достоверност. В случая това не е така.

 

33. От друга страна, националните съдилища подробно са разгледали съдържанието на твърденията   и   негативното   им   възприемане   както   от увреденото лице, така и от обществото, обсъдили са истинността им, като са събрали относимите доказателства (писмени документи, свидетелски показания, обяснения на ищеца и ответника) и са установили последиците от тях и понесените от д-р К.Т. неимуществени вреди (влошаване на здравословното му състояние, стрес, уронване на международния му престиж във връзка с членството му в Дирекционния съвет на Европейската конфедерация на синдикатите, уронване на престижа му пред висшия клир на Българската православна църква, в делата на която е вземал дейно участие – вж. Приложение № 3 – Протоколи от съдебни заседания по гр.д. 2383/2005 по описа на СГС  и по гр.д. 2339/2008 по описа на Софийски апелативен съд).

 

34. Правителството отбелязва, че националният съд е обсъдил баланса между свободата на изразяване на журналистите по чл. 10 и правото на защита на репутацията по чл. 8 от Конвенцията, като е достигнал до следния извод: „Безспорно е, че книгата на ответника следва да бъде преценявана в съответствие с хартата   на   основните   човешки   права   на   Европейския съюз…Чл. 11 от същата признава правото на всяка личност на изразяване…Свободата на изразяване е основно човешко право, прокламирано и защитено и в Конвенцията за защита на основните права, чл. 10 от която регламентира свободата на изразяване…

 

Това право е признато както на всеки писател и журналист, така и на всеки гражданин, стига да не накърнява основните човешки ценности и правата и достойнството на отделната личност. В случай на накърняване на правата на личността в резултат на изнасяне на неверни факти и обстоятелства било в печата, било в средствата за масова информация, засегнатият има право да търси обезщетение по съответния предвиден в законодателството на държавата-членка правен ред…В конкретния случай, както безспорно бе доказано по делото с всички доказателствени средства, че изнесеното от ответника в книгата му „Сянката на Цион“ досежно личността на ищеца не отговаря на истината. Безспорно е, че тези неверни обстоятелства сериозно са накърнили честта и достойнството на ищеца, злепоставили са го пред обществото както в личен, така и в международен план, пред цялата синдикална  общност в  България и  Европа.  Причинили  са  му неимуществени вреди във връзка с това, а отделно и във връзка с последвалите от станалото здравословни проблеми със сърцето и постъпването му в болница за лечение.“

 

35. Тежест на наложената  санкция  . Националното производство е гражданско и е започнало по инициатива на увреденото лице, т.е. не държавата, а увреденото лице е предприело действия по защита на репутацията и достойнството си. Г-н Ифандиев  не  е  понесъл  наказателна  отговорност  за  деянието  си  за  разлика например от случая по Skałka v. Poland 13.

 

36. Искът срещу жалбоподателя е бил в размер на 30 000 лева (около 15 000 Евро). Националният съд осъжда г-н Ифандиев да заплати обезщетение за нанесените от него неимуществени вреди в размер на 15 000 лева (около 7 700 Евро), като останалата част от иска е отхвърлена като недоказана.

 

37. Във връзка с размера на присъденото обезщетение посочваме решението по делото Frisk and Jensen v. Denmark14, където Съдът е определил, че реално заплатените от жалбоподателите глоба и съдебни разноски в размер на около 22 000 Евро не са „неразумни или непропорционални“. Подобно е постановеното от Съда и по Halldórsson v. Iceland15, където относно обезщетението от около 11 400 евро „The Court does not find the compensation excessive in the circumstances or to be of such a kind as to have a „chilling effect” on the exercise of media freedom“ (§54). По Verlagsgruppe Droemer Knaur GMBH & CO. KG v. Germany16 обезщетение от 10 000 евро също не е счетено от Съда за непропорционално. Дори с оглед разликите в стандарта на живот между България и гореизброените държави, в настоящия случай обезщетението не изглежда прекомерно с оглед противоправното поведение на жалбоподателя и нанесените вреди.

 

38. Не на последно  място  Правителството  би  желало  да  отбележи,  че,  за разлика от случая по Steel and Morris v. the UK17, по време на делото срещу него жалбоподателят е разполагал с професионална адвокатска защита и всички възможности, които му дава едно равнопоставено състезателно производство, както и че няма данни присъденото срещу него обезщетение да е непропорционално с оглед личното му имотно състояние.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

39. В заключение българското   правителство   подчертава,   че   всички претенции  на  жалбоподателя  са  спекулативни  и  не  са  подкрепени  с доказателства. Поради това доводите на г-н Ифандиев за нарушение на чл. 10 от Конвенцията се явяват недопустими, неоснователни и необосновани и следва да бъдат отхвърлени от Съда.

 

40. Правителството несъмнено вярва, че почитаемият Съд ще вземе под внимание изложените по-горе  съображения  при  постановяване  на решението си.

 

ПРАВИТЕЛСТВЕН АГЕНТ: ИВА СТАНЧЕВА-ЧИНОВА[32]

 

Ето какви сигурно солидни парични къшеи откъсват момчетата и момичетата от управляващата партия, филиал на БКП, от всички ни – от данъците, които внасяме.

 

Разбира се, нямаше как да остана длъжен. И на бърза ръка – за четири дни, по шест часа, изготвих следния отговор на правителственото „становище“:

 

 

 

На комунистическите ми врагове с християнска обич

 

 

 

 

Становище на Георги Менелаев Ифандиев относно: Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба 14904/11 пред Европейския съд по правата на човекаИфандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова

 

ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

 

След запознаването с текста на Становището останах с впечатление, че делото е върнато в Софийския градски съд за повторно разглеждане. Но този път – с предварително предизвестен и вече познат финал осъждане в полза на Костадин Тренчев, по настоящи лични документи Константин.[33] И с правителството на България зад неговия гръб. Нещо съвсем естествено, ако познавате ситуацията в държавата, наречена Република България.

 

Учудване предизвика отношението на правителствения агент Ива Станчева-Чинова спрямо мен, ищеца по делото. Той си е позволил да дава оценка на мен като личност и на част от моето творчество. При това, без да ме познава. И със сигурност – без да е прочел и една от моите вече издадени 22 книги. Накрая ще се спра накратко на неговите квалификации спрямо скромната ми личност и на етикетите, които с лекота ми лепи. Тъй като се смята за защитен от правителството на червения фашистки режим в Република България. Последното предстои да изясня.

 

Обаче съвсем не е без значение причината, накарала правителствения агент Ива Станчева-Чинова да прибегне към тях. И изобщо – да използва подход за моето изобразяване в негативна светлина, като изконно отрицателен човек. Нещо, което – така смятам – е извън целта на самото дело. И издава предубеденото отношение на българското правителство, чийто агент се явява Ива Станчева-Чинова. Чрез опита да бъда представен като отрицателна фигура правителственият агент съзнателно се стреми да повлияе на почитаемия Съд за правата на човека в Страсбург.

 

Само за сведение: имам сключен рамков договор с голяма компания в страна сред основателките на Европейския съюз за издаването на моите книги в осмата икономика в света.[34] Която е и водеща държава, сред основоположниците на днешния Европейски съюз. Договорът дава право единствено това издателство да превежда, произвежда и продава всички мои книги в тази държава в продължение на 20 години. В момента първата от тях е в процес на превод.

 

Освен това ми направи впечатление, че правителственият агент е излязъл от рамките на делото, което се води въз основа на решенията на българските съдилища. Прехвърлил се е извън неговия времеви периметър и тематичен обсег. Подирил едоказателстваза моето злепоставяне извън предмета, разглеждан от Софийския градски съд и Софийския апелативен съд на Република България. Което също издава предубеждение и преднамереност, нарушаващи изискванията на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г. Както и постановленията на Европейската конвенция за правата на човека, които са неделима част от Лисабонския договор. Смятам за напълно излишно да цитирам текстовете от двата документа. Тъй като съм дълбоко убеден във висшата квалификация на съдиите и служителите в почитаемия Съд за правата на човека в Страсбург.

 

ОТНОСНО ПРЕДМЕТА НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

Становището на правителството, изготвено от някакъв явно добре платен и често използван „правителствен агент“ на име Ива Станчева-Чинова, не е насочено към предмета на делото в уважаемия Съд за правата на човека в Страсбург. Почти не е коментирана свободата на словото във въпросната страна, наречена Република България. Тя не случайно заема 111-о място по свобода на словото според класацията на международната организация „Репортери без граница“. В публикация по този повод в централната държавна медия – Българската национална телевизия, това е оценено като „сриване“. Цитирам:

 

България пада още по-надолу в Индекса за свобода на словото. През 2018 г. тя е на 111 място в света, сочи годишният доклад на „Репортери без граници“. В него се посочва, че България продължава да пада в индекса и е на най-ниска позиция от всеки друг член на ЕС. „Въпреки, че в момента България председателства ЕС, е на най-ниско място в индекса от всички страни в Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в съюза. Корупцията и сблъсъка между медии, политици и олигарси е широко разпространено.

 

В класацията са включени 180 държави. На първо място е Норвегия, следвана от Швеция, Холандия и Финландия. В дъното на класацията за свободата на печата е Северна Корея. България е на 111-та позиция.[35]

 

Може би правителственият агент г-н Ива Станчева-Чинова оценява това като присъствие в златната среда“?! Въпрос на гледна точка. Впрочем, изготвеното и подписано от този правителствен агент становище е изпъстрено с квалификации по адрес на ищеца – моя милост, както и по отношение на моите книги, вече 22 на брой.

 

Делото на Константин Тренчев срещу моя скромност доби известна гражданственост и дори популярност, поради елементарния факт, че бях осъден зарадицитат, чийто източник е академично посочен под линия на същата страница от моята книга. Пък и по онова време пет пъти в седмицата водех едно от най-гледаните телевизионни предавания, моя авторска продукция, озаглавена „Между редовете“, по телевизия СКАТ. Всички юристи, запознали се с казуса, бяха напълно сигурни, че делото е обречено за ищеца Тренчев. Един-двама даже предложиха да ме представляват и защитават безплатно. Толкова елементарно им изглеждаше всичко. Обаче аз предпочетох за моя защитничка юристка, адвокатка, за която се знаеше, че не предава подзащитните си и техните интереси. Понеже бях и съм наясно какво е състоянието на спазването на човешките права в Република България. Както и методите за въздействие над почтените хора. В случая – спрямо юристите. И се оказах прав.

 

Знаейки как действа съдебната система и колко високопоставена фигура е Константин Тренчев в политическия, икономическия и обществения живот на страната, взех предохранителни мерки. Защото, за разлика от юристите, бях сигурен, че ще бъда осъден. Не поради действителните факти и обстоятелства, а по чисто политически причини. Никога, откакто съм се родил, не съм изживявал илюзията, че Българската комунистическа партия БКП, е изпускала властта в страната. Даже и в този момент. На което съвсем бегло ще се спра по-нататък.

 

Самият факт, че узнах за делото, заведено от Тренчев срещу мен, от писмо по електронната ми поща. То беше изпратено от напълно непозната ми зрителка на споменатото мое собствено, авторско телевизионно предаване, което водех по онова време в телевизия СКАТ. Тя е от град Казанлък. (Вж. илюстрацията.) А начинът, по който научих, че ме съдят, е красноречив и достатъчно показателен за методите, с които си служи тукашната съдебна система. Винаги можете да разчитате на показанията на споменатата зрителка, стига да се наложи да ги поискате.

 

Когато разбрах от писмо на тази зрителка, адресирано до мен за това, че се води съдебен процес срещу моя милост, първото гледане на дело вече беше минало. Никой изобщо не си беше направил труда да ме уведоми, че някой ме съди. Повтарям: Така действа съдебната система в Република България. Съвсем не е случайно, че тя фигурира с толкова много дефекти във всеки доклад на надзора на управлението на страната, осъществяван от контролните органи на Европейския съюз.

 

Отново декларирам: по онова време телевизионното ми предаване се радваше на голяма популярност и всеки месец провеждах срещи със зрители в София. Също така обикалях страната. Срещах се и обсъждах разнообразни теми с почитатели на предаването ми, озаглавено „Между редовете“, където и да ме поканеха. Говорех пред аудитории от по няколко стотин души. Сред присъстващите имаше не малко юристи. Въпреки това, за учудване на всички правници – мои познати или случайни – успях да прехвърля и малката си собственост, за да не я отнеме ищецът Тренчев. Сторих това далече преди приключването на делото. Повтарям: не изпитвах съмнение, съзнавах, че той е неминуем и предизвестен победител. Както и стана. Тъй като той беше високопоставен представител на тоталитарната комунистическа държава, осъществявала фашистка диктатура цели 45 години. Но трансформирана във фалшива, витринна демокрация.

 

Никъде в книгата си не съм нарекъл Константин Тренчевкомунист“ и „ченге“. Явно се е задействала неговата гузна съвест или пък е имал задача, която не е можел да не изпълни. На това ще се спра съвсем накратко и то с доказателства, по-нататък в настоящето изложение. Обаче правителственият агент Ива Станчева-Чинова напълно преднамерено и целенасочено, с цел да запуши устата ми и да ме изкара измамник, прави следното внушение:

 

В книгата си г-н Ифандиев прави фактически твърдения, че д-р К.Т. е масон, комунист, свързан е смрачните тайни служби“ и е „псевдосиндикалист“.[36]

 

Единственото вярно, отговарящо на истината, е последното – „псевдосиндикалист“. Чудно защо обаче Тренчев не се е засегнал нито веднъж от квалификациите, че е анархосиндикалист“? А те постоянно се срещаха из медиите в страната през първите три-четири години след началото на обществено-политическите и икономическите изменения. Тогава все пак имаше малко повече свобода на словото.

 

 

 

Комунист означава лъжец, мошеник, убиец и крадец

 

 

 

 

Също така нито веднъж не се засегна и обиди от публикациите в хилядократно по-тиражните медии (моята книга е отпечатана в 1000 екземпляра), на които съм се позовал. Както и на множество други подобни преди и след приключването на делото срещу мен с осъдителна присъда. Странно, но той се обижда единствено от моето мнение и произведение. Не е ли учудващо наистина? Споменавам това, без ни най-малко да отричам правото му на такъв избирателен подход. Но лично за мен той е подозрителен, меко казано.[37]

 

Въпреки това, правителственият агент Ива Станчева-Чинова ме обвинява, чепри една добросъвестна проверка относно това какво представлява Малтийският орден и какви са отношенията му с масонството, която жалбоподателят не си е дал труд да направи, той не би имал никакви основания да счита, че д-р К.Т. има каквато и да е връзка със свободните зидари. Фактът, че в ползваната като източник статия е допусната същата фактологична грешка (отбелязано е в скоби, че д-р К.Т. принадлежи към Малтийския орден), не освобождава г-н Ифандиев от задължението да си разясни този въпрос, още повече, че темата на петтомната му книга е точно ционисткиятзаговори връзката му с масонството и други тайни общества.[38]

 

Според мен, не е работа на правителствения агент Ива Станчева-Чинова да определя каква е темата на петтомната ми книга“. Преди всичко, нямам такава. Той, правителственият агент, не си е направил труда да погледне, установи и разбере, че става дума за поредица от пет части в девет тома. Би било редно да проучи с какво се занимавам и доколко всичко в моето творчество е подкрепено с източници. Даже най-беглата справка относно т. нар. популярно Малтийски орден, чийто член е Тренчев, показва следното:

 

Обединения религиозен, военен и масонски орден на Храма и на Свети Йоан от Йерусалим, Палестина, Родос и Малта на Англия и Уелс и в техните задокеански провинции, по-добре познат като Рицари Тамплиери, е масонско образувание, основано в настоящия си вид през 1895 г., което основава своя езотеричен символизъм върху историческите кръстоносни ордени: на Рицарите Тамплиери и на Рицарите Хоспиталиери (който все още съществува като Малтийски рицари). Орденът приема свободното зидарство (франкмасонството) „като доверена добра основа“, която е съществувала чрез степените на Свещената кралска йерархия.[39]

 

Какво се оказва? Че въпросният орден се основава на масонските принципи, правила и йерархия. Тренчев отрича ли, че членува в Малтийския орден? Щом като правителственият агент отхвърлятаблоидни източници“, да предложа навярно „достоверен“ в лицето на вестник24 часа“, също в таблоиден формат, в който Константин Тренчев е дал интервю. И то е едно от многото.

 

В публикацията е поместена снимка на Тренчев в странно облекло. Под нея четем обяснителния текст:

 

Докторът [Константин Тренчев] почита паметта на царица Йоанна на панихида с плаща и кръста на рицар на Малтийския орден.[40] (Вижте илюстрацията.)

 

По това време Тренчев вече ме е осъдил на всички инстанции в Република България

 

Друг вестник – „Банкеръ“, уважаван от т. нар. елит, но също таблоид, и явно заради това пренебрегван от правителствения агент, е обнародвал дословно следното:

 

Президентът на профсъюза КТ Подкрепа д-р Константин Тренчев отпразнува във вторник (8 февруари) своя петдесетгодишен юбилей. На тържеството присъстваха около 500 гости. Д-р Тренчев е роден в Стара Загора. Завършил е френски колеж в Алжир и медицина в София. Основава синдиката малко преди рождения си ден през 1989 г. и оттогава неизменно е негов президентРицар на Малтийския орден.[41]

 

Забележете: 500 гости в скъп, луксозен ресторант! Синдикален лидер, даващ пример на работници и служители при средна работна заплата в страната тогава в размер на 324 лева месечно?[42]

 

Още едно сходно твърдение в медиите:

 

Единствени членове на Малтийския орден в България, за които поне официално се знае, че са такива са д-р Константин Тренчев и йеромонах Христофор Събев.[43]

 

По темата дали Малтийският орден има връзка с масонството са издадени исторически изследвания. По нея се спори и сега. Много католически автори и издания отстояват тезата, че Малтийският орден е франкмасонска организация.[44] Не смятам за необходимо да отегчавам почитаемия съд с изброяване на многобройни източници, в които се твърди и доказва, че Малтийският орден е масонска или комасонска организация (тяло, образувание). По-важният въпрос е дали членството в ордена и неговото разгласяване изпълват състава на престъплениетообида“? Особено, след като е добре известно, че организацията има свои представителства по света. А нейните членове са добре приети от държавни и религиозни ръководители. Само в Република България ли това представлява обида?

 

Повтарям: Никъде в текста, от който Константин Тренчев се е обидил и заради който ме съдеше и осъди, не съм го нарекъл нито „комунист“, нито „масон“. Друг въпрос е, че съм се позовавал на източници, в които се твърди поне, че принадлежи на масонството. Само че тях правителственият агент Ива Станчева-Чинова смята за „публикации в пресата, много от които в таблоиди (вестници като „Уикенд“ и „ШОК“)“.

 

Любопитно ми е какво иска да каже правителственият агент Ива Станчева-Чинова с определението „таблоиди“? Ако се беше потрудил да разбере значението на термина, щеше да установи, че става дума за определен вестникарски формат.

 

Таблоид е вестник със сбит формат на страниците, по-малък от този на широкия лист. Таблоидът е определен „приблизително на 17 на 11 инча (432 на 279 милиметра)“. А най-общо – като „половината размер на широкия лист“. Макар да няма стандартен размер за този вестникарски формат.[45]

 

Най-общо, според днешните стандарти за форматиране на хартия, таблоидът е формат A-3. Наричат го и „американски формат“. Днес, заради по-голямото удобство за разгръщане и четене, особено при пътуване в градски транспорт, почти всички вестници по света са в таблоиден формат. Даже – смятаният за най-консервативен лондонски The Times”. А у нас, харесват ли ни или не, вестниците „Труд“, „Стандарт News”, „24 часа“, „Сега“, „Телеграф“, „Монитор“, „Банкеръ Weekly”, „Капитал“ и т.н.

 

Ако правителственият агент Ива Станчева-Чинова е вложил друго значение в термина, използван от нея, това не е мой проблем. Би следвало да е проблем на българските съдилища, които не оцениха и не приеха за сериозни източници показанията на изключително известни и уважавани фигури от българския обществено-политически и научен живот. Подход, който личи и в писанието на правителственият агент Ива Станчева-Чинова. С което не само ме лишиха от правото ми на справедлив съдебен процес, но и направо отрекоха моето право на свободно изразяване и слово, регламентирано от вече посочените два наднационални документа на ООН и Европейския съюз.

 

Ще поясня. В свои книги и в показанията си пред съда свидетелят Янко Янков е изтъкнал, че Константин Тренчев е свързан не само с Държавна сигурност на тукашния комунистически режим, васален на съветския, но и с КГБ на СССР. Както и, че Тренчев произлиза от комунистическо семейство от най-висока номенклатурна пробародствено свързано с главния комунист Георги Димитров, гражданин на Съветския съюз, вожд на Коминтерна, пряко подчинен на кървавия диктатор на СССР генералисимус Йосиф Висарионович Сталин, и с осъдения на смърт комунистически терорист Никола Вапцаров, платен агент на съветското военно разузнаване. (Подробности за втория – по-нататък.)[46]

 

 

 

Комунистът изува гащи пред началниците

и става еркек[47] пред подчинените, които смята за низши

 

 

 

Но кой е Янко Янков, та и двете български съдилища, както и правителственият агент Ива Станчева-Чинова, пренебрегват неговите показания? Може би той също етаблоид“, според схващанията на Ива Станчева-Чинова?

 

Когато през 1983 година арестуват Янко Янков, той е главен асистент по специалността „Правов Софийския университет. По онова време тукашната Alma mater не се наричаше Свети Климент Охридски“. Тъй като комунистите смятаха религията за опиум за народите“. И я бяха изхвърлили напълно от обществения живот. Нещо повече – бяха избивали свещеници, разрушавали черкви и манастири. Преследваха вярващите и им пречеха да посещават храмовете. Превръщаха манастири и черкви в концентрационни лагери, в свинарници, складове, в пионерски лагери… Ако са необходими доказателства, ще предоставя достатъчно на брой допълнително.[48]

 

Янко Янков е арестуван именно заради своята правозащитна дейност. Осъден е от комунистическата съдебна власт на шест години затвор и изтърпява пълния срок на присъдата в Пазарджишкия и Софийския затвор. Подлаган е на небивали изтезания и побоища. През цялото време на неговото пребиваване в комунистическата преизподня служители на посолството на САЩ са проявявали интерес към него. Даже са посещавали неговите родители и са обещавали, че ще направят всичко необходимо за неговото освобождаване. Уви…

 

Излязъл от затвора десет дни преди вътрешнопартийния преврат в БКП, извършен на 10 ноември 1989 г., Янко Янков успя да се включи в политическия живот на страната. По време на Националната кръгла маса пръв постави въпроса за репресиите на Държавна сигурност и поиска публично да му бъде предоставен целия архив досие, който службата е събрала и натрупала за него. По-късно се оказа, че поради това са изфабрикували негово несъществуващо досие. Това беше доказано с прокурорска проверка и съответните документи от нея, които прилагам като фотокопия със заглавие „Yanko Yankov” и номера от 1 до 5.

 

Въпреки доказаното от прокурорското разследване фалшифициране надосиетона Янков, представено на съдебния състав на Софийския градски съд с документи, издадени от Софийската военноокръжна прокуратура, това не беше признато от съдебния състав. Така действа правната система в Република България, страна-членка на Европейския съюз. Съдът не признава документи на прокуратурата?!

 

Същото се отнася и до Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В нейните архиви продължават да съхраняват като действително изфабрикуванотодосиена Янко Янков. Понеже и досега Софийската военноокръжна прокуратура, по чиято заповед е извършено разследването на фалшифицирането надосието“, не си е направила труда да изпрати своето заключение на въпросната комисия. (Вж. илюстрации Yanko Yankov – 3 и Yanko Yankov – 4). Което е най-ярката витрина за начина, по който действа съдебната система в Република България. Да очакваме правосъдие от нея е равносилно да се надявамеда дойдат нашите“, за да ни освободят от комунистите, както очаквахме да постъпи Западът.

 

И така, „ненадеждният“ източник Янко Янков беше депутат във Великото народно събрание 1990-1991 г. Основа и оглавяваше Партия Либерален конгрес. Работеше като редовен доцент по право в Пловдивския университетПаисий Хилендарски“. Пенсионираха го насила за навършена възраст. Без да му позволят да защити готовите си трудове за доктор на науките и за професор. В същото време по-възрастният с десетилетие от него последен официален главен прокурор на комунистическия режим Васил Мръчков, подписвал искания за преследване и съдене на невинни български граждани по време на позорния т. нар. Възродителен процес, само защото отказали да променят своите мюсюлмански имена с такива, определени от БКП и нейната Държавна сигурност, беше оставен да преподава. Което ще рече – да трови съзнанието на младежите с комунистически идеологеми.

 

През 1996 година международната организация „Амнести Интърнешънълопредели Янко Янков за политически затворник № 3 на Европаи заполитически затворник на комунизма № 1 в България“. Само че действащата съдебна система и правителството на Република България го смятат за… „ненадежден източник“.[49] Въпреки неговите повече от 70 издадени книги!

 

В същото време съдът допуска за свидетел и приема показанията на един лъжесвидетел, какъвто е Димитър Радославов Манолов. В показанията си това лице поднася съвършени небивалици, чисти лъжи. То е заявило:

 

Бегло познавам ответника по делото, беше журналист 1994- 1995 г. и май че аз го уволних.[50]

 

Това е лъжа от началото до края. Изпълва състава на престъплението лъжесвидетелстване. Никога през живота си не съм виждал лицето Димитър Радославов Манолов освен по телевизията. Със сигурност – и то мен. Няма как то да ме е уволнило, понеже никога не ми е било работодател. През 1994-1995 г. не съм бил журналист. Последната ми журналистическа работа приключи на 27 декември 1993 г. във вестник „Експрес“. Константин Тренчев ме уволни от длъжността първи заместник-главен редактор на всекидневния вестник „Подкрепав самия край на декември 1991 г. Нямам спомен гражданинът Димитър Радославов Манолов да е работил като главен редактор във вестника. Нито съм го забелязвал сред ръководителите на КТ „Подкрепа“ по онова време – втората половина на 1991 г.

 

Отговарям за всяка дума от горното си обяснение. Тези факти са лесни за доказване чрез документите от трудовото ми досие. А ако то е затрито, както често става в Република България, за срам на Европейския съюз – негова страна-членка, със свидетели. В случай, че лицето Димитър Радославов Манолов не лъже, нека добави трудов стаж и съответната заплата към моето трудово досие, за да получа чрез преизчисление по-голям размер на своята пенсия. Най-малкото, през посочения от него период вече не съществуваше вестникПодкрепа“. Пълните течения на всички издания се съхраняват в архива на Народната библиотека. И това също би било потвърдено доста лесно.

 

Но… така действа съдебната система в Република България, кой знае защо – част от Европейския съюз. Използва лъжесвидетели. И приема техните откровени лъжи за истина?! В замяна – отхвърля напълно верните показания на достойните хора, някои рискували живота и здравето си в преизподнята на концлагерната и затворническата система в името на свободата, против комунистическата тирания. Въпрос на морал и на нравствени ценности.

 

Следващият свидетел, чиито показания не бяха приети, също се оказаненадежден източник“. Неговото име е Едвин Сугарев. Дисидент преди козметичните промени в България, настъпли след 10 ноември 1989 година, той се превърна в едно от емблематичните лица на свързвания с антикомунизма прозападен Съюз на демократичните сили (СДС). Депутат във Великото народно събрание и в още два обикновени състава на парламента, Сугарев беше посланик на Република Българя в Монголия. След това – в Индия. Понастоящем е действащ консул на страната в Ниш, Сърбия.[51]

 

Сугарев пръв публикува поредица от материали в тогавашното издание на СДС, всекидневника „Демокрация“, в която разкри принадлежността на Константин Тренчев на тайните служби на комунистическия режим. Като илюстрации авторът на статиите представи факсимилета от агентурното досие на шефа на синдикатаПодкрепа“.

 

Какво беше моето изумление, когато в съдебната зала председателката на състава по моя процес го попита, дали е използвал документите в оригинал?

 

Кой журналист или писател има достъп до архивите на която и да е секретна служба на планетата?

 

Свобода на словото ли?

 

 

 

Ако свободата на словото бъде отнета, можем да бъдем

отведени на заколение безмълвни и мълчаливи[52]

 

 

 

Западният свят никога не е преставал да говори за своите демократични ценности“ – писа наскоро докторът по икономика Пол Крейг Робъртс, заместник-министър на финансите в администрацията на американския президент Роналд Рейгън, смятан за „баща на рейгъномиката“. – „Според западната политическа теория начинът, по който действа демокрацията, е посредством свобода на изразяването и чрез свободни медии. Като изговарят нещата, гражданите и медиите държат правителството отговорно.[53]

 

Робъртс е бивш редактор наThe Wall Street Journal”. Затова познава медиите и механизмите на пропагандата отвътре.

 

Та, ако в света, който смятаме за свободен и демократичен, постъпваха по този начин, нямаше да има афера „Уотъргейт“. Нито неотдавнашната с т. нар. „Документи от Панама“ – „Panama papers”. А разследванията за тоталното подслушване от страна на NSAНационалната агенция за сигурност на САЩ, проведени от „The New York Timesи лондонскияThe Guardian”, нямаше да са факт. Ангела Меркел едва ли щеше да знае, че е била следенаприятелски“. Редник Манинг би избягнал затвора. Едуард Сноудън нямаше да се крие в Москва, а Джулиън Асанжв еквадорското посолство в Лондон. „Амнести Интърнешънъл“ и „Репортери без граница“ сигурно нямаше да са чували за тях. Вместо това, те ги защитаваха.

 

В Република България това е невъзможно. Свободата на словото е строго контролирана. Както се шегува чешкият писател Ярослав Хашек в романа си „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“, тази свобода щеше да бъдев рамките на закона“, какъвто го налага правителството. И го отстоява правителственият агент Ива Станчева-Чинова.

 

Разбира ли уважаваният съд как личности, не по-малко известни от Тренчев, биват определяни като „ненадеждни източници“ на информация?

 

Българските съдилища и правителственият агент Ива Станчева-Чинова сметнаха за такъв и Пламен Даракчиев. Тук случаят е още по-любопитен, защото иде реч за фигура от кухнята на КТ „Подкрепа“, както се казва. Повече детайли – по-нататък, в следващата част на моето изявление.

 

Даракчиев беше сред най-видните дисиденти преди 10 ноември 1989 година. Журналист, той беше депутат във Великото народно събрание и заместник-главен редактор на всекидневника „Демокрация“. През 1991 година заедно с него създадохме всекидневника „Подкрепа“. След като вестникът се наложи, ежедневно увеличаваше своята читателска аудитория, Константин Тренчев ни уволни. Кому направи услуга?

 

Но Пламен Даракчиев беше първият вицепрезидент на синдикатаПодкрепа“. Използвал съм негови публикации в текстовете си, като съм се позовавал академично на тях. И в съда той потвърди, че Тренчев е бил агент на Държавна сигурност. Разказа как е променил малкото си име, за да се избави от Дамоклевия меч на своето агентурно минало (досие). И българският съд го обяви за… „ненадежден източник“.

 

Точно такъв се оказа и един от най-популярните дисиденти преди промените Николай Колев-Босия. Той е съгражданин на Константин Тренчев и го познава от дете. На практика Босия е истинският основател на синдикатаПодкрепа“. Когато и той сподели своето убеждение, че още като юноша Константин Тренчев е бил вербуван за агент на милицията, а от там – и на Държавна сигурност, съдът отхвърли показанията му и го обяви за ненадежден източник“.

 

Такава е свободата на словото в Република България. Не случайно тя заема 111място по този показател според класацията на международната организация „Репортери без граница“.

 

В същото време десетки членове на БКП, офицери от Държавна сигурност, доказани агенти на комунистическите репресивни органи, шестват свободно из медиите. Много от тях са водещи на предавания в електронните медиирадио и телевизия, главни редактори на печатни издания. Едни от най-често канените от тях гости също са такива.

 

Представете си, че се намирате във Федерална република Германия след Втората световна война. И подчинените на д-р Йозеф Гьобелс са плъзнали из всички медии. Членове на Германската работническа националсоциалистическа партия продължават да формират общественото мнение и да влияят върху политиката на страната.

 

Имате ли достатъчно развинтена фантазия? Можете ли да видите в съзнанието си тази картина?

 

Тук нещата са точно такива. Медийните гаулайтери на БКП и Държавна сигурност продължават да вършат именно товада служат на отровната пропаганда на комунистическо-фашисткия режим. И правителствата полагат грижи тази практика да не престава. Журналистите, пропагандистите от епохата на комунистическо-фашисткия диктатор Тодор Живков, са в Народното събрание, в министерствата, из медиите. Все едно възпитаниците на Адолф Хитлер и днес да действат свободно, безнаказано и необезпокоявано, из целия германски обществено-политически живот. Нещо повече – тук те оглавяват журита, определят журналистически награди, участват при оформянето на различни политики както в материалната, така и в духовната сфера.

 

Но нима имате толкова богато въображение, че сте в състояние да си представите как в рамките на свободата на словото и на гарантираното спазване на останалите човешки права на гражданин на Европейския съюз аз бях осъден за обида? Обаче – за нещо, което не е доказано, че представлява това. Че е обида и оклеветява когото и да било.

 

Пак заявявам: Не съм наричал Тренчевкомунист“. Нито – „масон“. Ала не възниква ли естественият, логичният въпрос: Обидно ли е някой да е комунист и масон? Още повече, че родният баща на ТренчевДимитър Тренчев, е бил комунистчлен на БКП. А сам той се гордее с родството си с главния комунист Георги Димитров и с платения съветски агент Никола Вапцаров.

 

Това поискахме да изясним в съда. Даже нещо повече. Да започна отзад напред.

 

С моята адвокатка поискахме Софийският градски съд да издаде документ, с който да поиска от МВР да провери в архивите на всички свои служби от 1944 година до наши дни дали съществуват данни за това, че Константин Тренчев е бил сътрудник на някоя или няколко от тях? Съдът отхвърли искането ни.

 

Свобода и справедливост ли наричате това?

 

Ако не е вярно, че той е сътрудничил, би следвало съдебният състав с готовност да издаде и подпише такъв документ. Значи „има нещо гнило в Дания“, ако ми позволите да използвам класическия израз на Уилям Шекспир. Какво друго би попречило нашето искане да бъде удовлетворено? И то съвсем в духа на световната и европейската харта за човешките права и свободи.

 

Най-любопитното и най-красноречивото за това как действа съдебната система в Република България, как подхожда избирателно и съди без вина, е следното.

 

С моята адвокатка госпожа Стоева поискахме съдът да назначи вещи лица, които да се произнесат дали определениятакомунистимасонпредставляват обида. Декларирахме, че сме готови да заплатим техния хонорар. Софийският градски съдсвободолюбиво“ и в рамките насправедливияпроцес отхвърли и това искане.

 

Сега се надявам толкова уважаваният Съд за правата на човека в Страсбург да отсъди: Обидно ли е някой да е комунист и/или масон?

 

Ако е обидно, нека гражданите на Европейския съюз знаят, че хора, незаслужаващи довериекомунисти, каквито са членовете на комунистическите партии, съответно в Португалия и Франция, Жозе Мануел Барозу и Жан-Клод Юнкер, председатели на Европейската комисия, са недостойни. Ако не са членували в тези партии, нека ме съдят.

 

 

 

Вие сте от бащата на фалшивото обвинение и искате да вършите

похотите на баща си; той, който от самото начало е човекоубиец

и никога не отстоява истината; защото в него няма никаква истина[54]

 

 

 

Надявам се всички да са наясно с комунистическото минало на Барозу. А на Юнкер? Сигурно повечето жители на Запад знаят за това. На младини Юнкер не само членувал във Френската компартия. Бил близък до кръга „LHumanité”, откъдето го изключили заради неговия троцкизъм![55] Въпреки, че не една и две медии вадят на показ комунистическото минало на Жан-Клод Юнкер, той не ги съди. Защото в западните страни все още съществува свобода на словото. А някой да бъде наречен „комунистилимасонне е смятано за обида. Още по-малко – представлява нарушение или престъпление.

 

Така стана през април 2018 година, когато председателят на Еврокомисията откри паметник на Карл Маркс в родния град на „бащата на научния комунизъм“. Всички лондонски таблоиди начело с „The Daily Mail” и „Daily Express” го обвиниха, че е „обидил 100 милиона жертви на комунизма“.[56] На него не му мина през ума да заведе дело срещу медии и журналисти. Просто там не е имало организирани комунистически престъпници, убийци, на власт

 

Нима Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО, не е започнал своя политически път от Комунистическия младежки съюз на родната си Норвегия? Или пък Федерика Могерини, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, която е поела политическия си път от FGCIFederazione Giovanile Comunista ItalianaФедерацията на младите италиански комунисти? Членувала е и в Италианската комунистическа партия. Обидно ли е това?

 

Нима първият американски президент Джордж Вашингтон не е бил масон? Не изброявам други, тъй като масонството представлява тайно общество. А каква тайна, ако всичко за него е известно?

 

Да продължавам ли?

 

Но какво се стовари върху главата ми в резултат на делото, коетообидениятКонстантин Тренчев заведе срещу мен? И спечели.

 

За разлика от него, извадил в съда свидетели, „разкриващиколко се влошило неговото здравословно състояние в резултат на цитата и единственото ми коментарно изречение след него, аз няма да прибягна да толкова долнопробен похват. Обаче истината е, че след разпространението на вестта, че Тренчев ме съди и навярно ще спечели делото, започнаха проблемите с мен и личното ми авторско предаване Между редоветев телевизия СКАТ.

 

Твърде скоро СЕМСъветът за електронни медии, атавизъм от мръсната епоха на политически преследвания на Тодор Живков, започна кампания против мен. Уволнявала ме е комунистическата власт преди 10 ноември 1989 година. Посрещнах промените безработен. Никъде не ми даваха никаква работа. Тогава всичко беше държавно…

 

Тъй като знаех какво ме очаква от страна на цензуриращия орган на другарите, призовах от екрана зрителите да ме подкрепят. Общо в телевизията и в СЕМ се получиха повече от 8500 писма. Отделно – телефонни обаждания, SMS-и и писма по електронната поща. И ето, зрителите ме спасиха. Само няколко месеца по-късно, без никаква причина, предаването ми, радващо се на най-голямо зрителско одобрение – рейтинг, беше свалено от програмата на СКАТ. Без много, много обяснения.

 

Насетне не можех да започна никъде солидна работа. Защото вестта, че Константин Тренчев, недосегаемият шеф на КТ „Подкрепаме съди, пречеше. Никой собственик на медия не би поел риска да ме назначи при заплахата от страна на толкова влиятелна фигура. Пък и той отсиндикалист“, тоест „ляв“ по дефиниция, самообявил се задесен“, изведнъж се кандидатира за евродепутат от т. нар. Евролевица, съставена изключително от членове на БКП. И предвождана от представители на висшата комунистическа номенклатура.

 

Въпреки това собствениците на пловдивската телевизия „Евроком-България“ се решиха да прекрачат невидимата стена, която ме изолираше. Те ми предложиха да водя всекидневно авторско предаване. Но това не продължи дълго. Понеже само месеци след като започнах, изникна Тренчев със своя иск, и ме осъди. От този момент насетне, особено след присъдата и на втората инстанция, нещата около мен се сгъстиха съвсем. Имаше колеги, които даже избягваха случайна среща с мен.

 

Понеже съдебното изпълнително дело влезе в сила, когато отново започнах да работя като водещ на свое собствено предаване, наречено Диагноза с Георги Ифандиевв телевизия „Евроком“, не можех да получавам заплата. Тъй като съдия-изпълнителят беше предупредил всички банки, пощи, медии, даже изрично тази телевизия, че са длъжни да запорират евентуална моя заплата. Така, напълно обезправен, на два пъти работих без заплащане. За да имат почтените българи своя трибуна. И двата пъти СЕМ се намесваше, за да принуди собствениците на телевизията да свали предаването ми. Винаги, както са споделяли с мен, зад санкцията бил забелязван силуетът на вездесъщия Тренчев.

 

Оттогава до този момент всички в бранша се стараят да избягват даже произнасянето на името ми. Колеги са ми признавали, че няма как да ме поканят във водени от тях телевизионни предавания. Поради работата без заплащане, наложена принудително от съдия-изпълнителя, нает от Константин Тренчев, загубих доста трудов стаж и възможности за по-високи доходи, които да ми осигурят прилична пенсия. Затова сега съм с нещо като социална помощ в размер на 245 левапо-малко от 123 евро месечно – кой знае защо наричана… „пенсия“?!

 

До ден днешен на Запад преследват нацисти. И с право, макар те да са на съвсем преклонна възраст. Нека приемем, че те, начело с фюрера им, са виновни за смъртта на 11 милиона души.

 

Никой никога не потърси отговорност от комунистическите ръководители за десетократно по-големите престъпления, извършени от тях. Според „Черната книга на комунизмакомунистите изтребиха повече от 100 милиона невинни хора![57] Върхът на цинизма е, че много от наследниците на главните комунистически престъпници намериха уютно убежище на Запад. Светлана Сталина, дъщерята на най-големия сатрап в човешката история – Йосиф Висарионович, приела майчината си фамилия Алилуева, замина за САЩ и доживя спокойни старини в лукс и охолство с милионите, откраднати от обикновените съветски хора. Същото се отнася за потомците на не по-малкия касапин на човеци Никита Хрушчов.

 

Преди осем лета Европейската комисия отхвърли предложението, за приравняване на комунистическите престъпления към нацистките. И така не само защити комунистическите престъпници. Остави ги да разиграват коня си в една трета от страните-членки на Евросъюза! Стори го, като се позова на „независимдоклад, чието изработване беше възложила, за да проучи действащото законодателство на отделните държави.[58]

 

Действително „демократичниятЕвропейски съюз наистина отхвърли призива на външните министри на шест страни-членки, подписали т. нар. Пражка декларация.[59] В него се настояваше Европейската комисия даприеме, че отричането или омаловажаването на комунистическите престъпленияе криминално закононарушение и обида в целия ЕС.[60] Стремежът беше уеднаквяването на стандартите, по които се осъжда отричането на престъпленията и на нацистите, и на комунистите.

 

Външният министър на Литва Аудрониус Ажубалис, който беше инициатор на писмото с искането,[61] го описа като „биене на тревога“ пред Брюксел. И допълни, че „всички знаят за престъпленията на нацизма, но само част от Европа има представа от престъпленията на комунистите“.[62]

 

А чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг заяви, че непризнаването на престъпленията на комунизма е аналогично на отричането на престъпленията на нацизма, което е престъпление в доста от страните от Евросъюза И подчерта как на Изток съществувапринципно безпокойство, че тоталитарните системи не са оценявани по един и същ стандарт“.[63]

 

Първоначално комисаритеназвание досущ като в Лениново-Сталиновия СССР – се оправдаха с „различния подход в отделните държави-членки“. Накрая не издържаха и признаха, че „очевидно в основата си онова, което комунистическите режими вършеха, беше ужасно, но те не засегнаха етническите малцинства“.[64]

 

 

 

Една лъжа може да направи обиколка на половината свят,

докато истината си обуе обувките[65]

 

 

 

Последното е чиста лъжа и изобщо не отговаря на истината. То напълно се вмества в понятието политическа чалга“, трудно за превод и почти невъзможно за разбиране от западните граждани. Достатъчно е да припомня т. нар. Възродителен процес у нас.

 

Освен мнимото огорчение и разочарование на част от страните-членки на ЕС, съвършено неприятни се оказаха и някои разминавания. Фалшът пролича в отказа на инициатора на предложението Ажубалис да коментира опитите за реабилитация на част от бившите комунистически диктатори. Стигна се до откровени гаври със значителна част от народите, изстрадали комунистическото робство.

 

Статии в печата в Румъния твърдят, че комунистическият диктатор Николае Чаушеску щял да бъде добър президент, ако бил останал само десет години на власт. Чаушеску прекара 24 години във властта, докато не беше убит по време на „революцията“ от декември 1989 г.

 

В България министър-председателят Бойко Борисов заяви, че ако неговото правителство беше в състояние да изградиедна стотнаот онова, което комунистическият диктатор Тодор Живков е построил, „това щеше да бъде огромен успех за всяко правителство“.

 

И Борисов, и Басеску се числят към Европейската народна партия.[66]

 

Едва шепа медии в Европа реагираха и то неутрално, без да заемат конкретна позиция. Повечето или не забелязаха събитието и не му обърнаха внимание, или преднамерено го обвиха с мълчание. Тук почти никой не обели и дума. „Свобода“, „демокрация“, „справедливост“…

 

Права на човека ли? Свобода на словото и изразяването?

 

Западът е огромен длъжник на нас, народите от поробения Изток на Европа. Никой да не бърза с упреците, че по станалия популярен обичай и на мен все някой друг ми е виновен. Онова, което този Запад или по-точно неговият елит ни причини, е образец на предателство, нямащо равно в историята на човечеството.

 

От това губи и Европейският съюз. Огорчени и разочаровани, все по-малко жители на Стария континент вярват в неговото бъдеще. Нима не забелязвате Brexit – решението Британия да напусне организацията, взето на референдум? Тези милиони люде не са слепи и виждат, ставащото – особено с морала и справедливостта. Разбират, че Тренчев и Тренчевци, където и да се намират, винаги ще печелят. А такива като мен са обречени да губят. От което се възползват стари и нововъзникващи националистически партии и движения. А не малко почтени западни коментатори забелязват опасността от връщане на Европа към ситуацията през трийсетте години на ХХ век. И бият тревога. Защото, макар в далеч по-малка степен, те също са заплашени от техните Тренчев и Тренчевци в съответните страни.

 

Наистина ли животът е такъв?

 

Нека почитаемият Съд за правата на човека да прецени и отсъди толкова голям престъпник ли съм? И дали като европейски гражданин моята свобода на словото, на мнение, на изразяване, са били спазени. Държа да подчертая: така е и досега. Имам право само да пресичам на червен светофар и да се храня с отровни гъби. Казват, че това е възможно еднократно

 

ХАРАКТЕРА НА ВЛАСТТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НАРУШАВАНЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА КАТО СЛЕДСТВИЕ ОТ ТОВА

 

Защо в началото на това мое становище споменах, че това е „естествено, ако познавате ситуацията в държавата, наречена Република България“? По простата причина, че в тази страна бяха направени козметични, витринни промени. Обаче старата власт на Отечествения фронт, така наречената народна демокрация на Българската комунистическа партия (БКП), и Българския земеделски народен съюз (БЗНС), не беше свалена. До ден днешен управляват членове на БКП, кой знае защо наричанибившикомунисти.

 

Така например президент на страната е Румен Радевчлен на БКП. Министър-председател е Бойко Борисовчлен на БКП, уволнен от МВР като майор по щата на Държавна сигурност – железния юмрук на тоталитарната репресивна власт. Бойко Борисов е комунист по наследство. И неговият баща Методи Борисов е членувал в БКП. Бил пенсиониран като полковник от комунистическото МВР. Главният прокурор Сотир Цацаров е членувал в БКП. Настоящата министърка на правосъдието Цецка Цачева, членка на БКП, е заемала ръководни длъжности в тази партия, обявена със закон за престъпна организация. До неотдавна тя беше начело на Парламента като председателка на Народното събрание. В Парламента и правителството личат имената на множество комунисти, щатни и нещатни агенти на Държавна сигурност, т. нар. Народна милиция и т.н. Всички тези органи репресираха българския народ. Именно те изтребиха неговия елит и превърнаха страната в това, което е – задния двор на Европа, в нейно бунище.

 

Тоест – системата уж се е променила, а всички стари, изпедепсани нейни кадри, са по своите ръководни места в нейната по-благовидна на вид трансформация. Не забравяйте, че всички те са полагали клетва за вярност на БКП, КПСС и СССР.[67]

 

Всичко изложено ни дава основание да заключим, че днешната Република България е управлявана от КГБ, както и да преименуват агенцията. На какво основание, ще запитат, съмняващите се във всички и всичко. Отговорът ми е лесен и семпъл: Въз основа на следното:

 

Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ е филиал на КГБ на Съветския съюз.[68] (Вижте илюстрацията.)

 

Кадрите на БКП и на комунистическия диктатор са непокътнати. Неговият телохранител Бойко Методиев Борисов даже управлява държавата като министър-председател. В България и никъде в уж бившия съветски блок не бяха организирани и проведени съдебни процеси срещу комунистическите престъпници, подобни на Нюрнбергските трибунали. И въпреки всичко, тук действа Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Той е приет от 38-то народно събрание на 26 април 2000 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г. Пълният текст прилагам под самото заглавие на закона. Неговият Член 3 гласи:

 

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

 

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

 

Съгласно формалната и правната логика това означава, че членовете на БКП са престъпници. Те са участвали в мафия престъпна организация. Даже лично да не са извършвали убийства, грабежи, насилия, побоища, кражби, оклеветяване, конфискация и т.н. – всекидневна практика в Народна република България, те са били съучастници в тях, както постановява действащото наказателно законодателство:

 

Раздел III на сега действащия Наказателен кодекс регламентира съучастието. Член 20, алинея 1 постановява:

 

Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.“

 

А алинея 2 разяснява:

 

Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

 

Освен това Член 21 задължава:

 

(1) Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.

 

(3) Когато поради определено лично свойство или отношение на дееца законът възвежда извършеното деяние в престъпление, за това престъпление отговарят и подбудителят, и помагачът, за които тези обстоятелства не са налице.

 

(4) Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.

 

Липсва каквото и да е оправдание.

 

 

 

Комунистите – фашистите, обагрени в алчно червено,

харчат безконтролно нашите пари във войната,

която водят срещу нас самите

 

 

 

Всичко изнесено до тук показва, че навярно добре платеният правителствен агент Ива Станчева-Чинова е изготвил становище от името и от гледна точка на една власт, обявена със закон за престъпна. Този правителствен агент отстоява правилата на комунистическата диктатура. Но на практика тиранията на БКП беше фашистка по своя характер и действия. Ето доказателството. То произлиза от съпоставката между най-новата дефиниция на фашизма от 10 точки, направена от професор Емилио Джентиле в Enciclopedia Italiana, и практиката на социалистическата държава Народна република България под властта (диктатурата) на БКП и БЗНС. БЗНС нямаше своя програма. Беше приел програмата на БКП за своя?!

 

Цитирам, а нека уважаемите съдии сами преценят доколко пълно е покритието в методите, способите, похватите, прилагани в живота от фашисткия режим в Италия и комунистическия в Народна република България:[69]

 

„Така в своята авторитетна статия за фашизма за новата „Enciclopedia Italiana Емилио Джентиле описва съставните елементи наедна ориентировъчна дефиниция на фашизмав подробен списък от десет точки:

 

„1) Масово движение с участието на представители на различните класи, в което сред лидерите и милицията преобладава средната класа; на практика това е нов вид политическа дейност, организирана от партийната милиция, която определя своята идентичност не въз основа на социалната йерархия или класовия произход, а върху чувството за другарство; вярва, че има мисията за национално възраждане; смята, че е във война с всички политически противници и има за цел да постигне монопол на политическата власт чрез използването на терор, парламентарни политически действия и чрез сделки с водещи групировки, за да изгради нов режим, който ликвидира парламентарната демокрация.

 

2) „Антиидеологична“ и прагматична идеология, която се самообявява за антиматериалистка, антииндивидуалистична, антилиберална, антимарксистка, с популистки и антикапиталистически тенденции; представяща се по-скоро теоретично чрез средствата на нов политически стил и посредством митове, ритуали и символи, като светска религия, която възнамерява да култивира, социализира и интегрира вярата на масите, поставяйки си целта за създаването нанов човек“.

 

3) Култура, основана на мистичното мислене [извън реалността] и на активното трагично усещане за живота като манифестация на желанието за власт, върху мита за младежта като творец на историята и на възторга от милитаризацията на политиката като образец на живота и на колективната дейност.

 

4) Тоталитарно схващане за първенството на политиката [а не на икономиката], съсредоточено в мобилизирането на общите усилия за стопяване на индивидалното и индивида и за масите, като форма на органично и мистично единство на нацията във формата на етническа и морална общност; като за целта прилага мерки на дискриминация и преследване срещу всеки, който реши да пребивава извън общността, независимо дали като враг на режима или като представител на раса, смятана за по-нисши или иначе казанозастрашаваща единството на нацията[Ето я етимологията на „Възродителния процес“ у нас от 1972-1974 и 1984-1989 г.]

 

6) Еднопартийна държава, чиято задача е да осигури въоръжената защита на режима, като специално подбира своите ръководни кадри и организира масите в държавата в процес на постоянна мобилизация на чувствата и вярата.

 

7) Полицейски апарат, който превантивно премахва, контролира и подтиска [в оригинала „репресира“] другояче мислещите и опозицията, даже чрез организиран терор.

 

8) Политическа система, организирана на принципа на функционалната йерархия [не на размера на собствеността и познанията – на елита], действаща от върха надолу, и оглавявана отлидер“ [Duce, Führer, генеральний секретар], подбран заради обаянието му, който командва, разпорежда и координира действията на партията и на режима.

 

9) Корпоративна [обща, съвместна] организация на икономиката, която подтиска профсъюзните свободи, разширява сферата на държавната намеса и се стреми да постигне своите властови цели посредством принципите на технокрацията и солидарността, сътрудничеството междупроизводителните сектори“, под контрола на режима, като донякъде съхранява частната собственост и класовите различия.

 

10) Външна политика, вдъхновявана от мита за националното могъщество и величие с цел империалистическа експанзия [разширение].[70]

 

Дотук навярно сте забелязали трите различия между комунистическата и фашистката идеология. Първата е марксистка, а втората „антимарксистка“. Което в живота не означава нищо. Втората разлика е в отношението към частната собственост. Третата – в основата на външната политика: при комунизма тя е интернационалната експанзияизносът на революция. При фашизманационалната.

 

Всичко останало се припокрива. Едно и също е.

 

Тоест, правителственият агент Ива Станчева-Чинова е изработил становище от гледна точка на оцветената в червено фашистка диктатура, която господства у нас от есента на 1944 година до този момент. Тъй както агентът на правителството използва квалификации спрямо мен и ми лепи обидни, напълно неверни етикети, така аз съвсем справедливо и аргументирано окачествявам нея и правителството на Република България като фашистко-комунистически. Което е почти едно и също.

 

На същото мнение е бил още в началото на 1939 година американският философ и богослов, равинът Хари Уетън. Той обобщил:

 

Фашизмът е рожбата на болшевизма[71]

 

Това е констатация от 1939 г. на тогавашния главен идеолог на глобализма в САЩ. Не е ли вярно, че не малко автори са достигали до същия извод? Какво твърдеше покойният президент Желю Желев – комунист-марксист? Същото. На въпрос, зададен му от телевизионна журналистка малко преди неговата кончина, коя диктатура би предпочел фашистката или комунистическата, бившият президент отговори:

 

Фашистката. Защото е много по-лесно да я демонтирате и не е толкова зла.

 

Разполагам с видеозапис, който съм готов да предоставя на Съда за правата на човека в Страсбург, стига той да пожелае.

 

Такава фашистко-комунистическа позиция ли би приел за достоверна почитаемият Съд за правата на човека в Страсбург?

 

Няколко думи за комунистите и техните наследници. Виновни ли са децата за престъпленията на своите родители? Въпросът има най-малко две страни – религиозно-етична и материална.

 

Обяснението на първата се съдържа в разяснението на моя Бог Исус Христос:

 

Добро дърво не може да роди лоши плодове, нито е възможно лошо дърво да даде добри плодове. Всяко дърво, което не ражда добри плодове, ще бъде отсечено и хвърлено в огъня. И така, по плодовете им ще ги познаете.[72]

 

Това не наставление, а повеля, не се нуждае от разяснение. Друга е материалната страна на въпроса.

 

Как е възможно от юридическа гледна точка, материално благополучие, натрупано от престъпници – в случая членове на БКПда бъде прието като актив, а не като пасив? Тоест, от гледна точка на правото е редно наследниците да бъдат длъжни да върнат имуществото, придобито чрез престъпна дейност?

 

 

 

Законодателството постановява: Комунистите са мафиоти,

престъпници, участници в организирана гангстерска организация,

осъществила геноцид над българския народ

 

 

 

От гледна точка на действащото у нас законодателство, всичко, сторено от БКП – респективно от нейните членове – престъпниците, мафиотите, е незаконно, антихуманно и надминаващо по тежест криминалните действия на фашисткия режим в Италия и на националсоциалистическия в Германия. Ето какво постановява Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен, на който вече се позовах:

 

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

 

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

 

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

 

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

 

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

 

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“;

 

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

 

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

 

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

 

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

 

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

 

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

 

10. безогледното унищожаване на природата.

 

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

 

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

 

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

 

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

 

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

 

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

 

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

 

в) лишаване от право на собственост;

 

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

 

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

 

е) лишаване от гражданство;

 

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

 

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

 

Ето от какви позиции е съставил Становището на правителството на Република България правителственият агент Ива Станчева-Чинова. Той защитава Константин Тренчев, чийто баща е бил заместник-секретар на първичната партийна организация на БКП в Окръжната болница в Стара Загора. Бил е изпратен на работа в капиталистическа държава. По време, за което в цитирания вече Закон е използвана съвсем меката формулировка „възпрепятстване на свободното движение във и извън страната“.

 

ЗА СЪЩИНСКИЯ ХАРАКТЕР И ФИГУРА НА ИЩЕЦА 

 

Истината е, че до началото на седемдесетте години освен номенклатурните кадри на БКП – представителите на „новата класа“, както ги определи приближеният до югославския комунистически диктатор Йосиф Броз Тито, комунистът Милован Джилас,[73] никой друг не можеше да пътува в т. нар. капиталистически страни. Пък и след това, чак до есента на 1987 година, свободното придвижване не само на Запад, но и в социалистическия лагер, беше привилегия на номенклатурата, членовете на БКП и БЗНС и на техни доверени лица. А Тренчев е учил във френски лицей, посещавал е Париж

 

За сравнение, в средата на шейсетте години моят баща, който никога не се е занимавал с политика и е бил национализиран собственик на два дюкяна, не получи разрешение да посети своя роден брат, който по стечение на обстоятелствата в политиката на балканските държави живееше вРумъния!

 

 

 

Синдикалистът като ченге

 

 

 

 

Освен това правителственият агент Ива Станчева-Чинова лъже, когато твърди, че Константин Тренчев, заради когото се води това дело, „никога не е членувал нито в Димитровския комунистически младежки съюз („ДКМС“, „Комсомол“)“. Даже на уличните кучета е ясно, че без такова членство беше невъзможно младеж да бъде записан да следва, да стане студент. Ако случаят с Тренчев е изключение, значи той твърде отрано е бил готвен за своята задача след витринните промени. Както впрочем смята неговият заместник в синдиката „Подкрепа“, вицепрезидентът на организацията Пламен Даракчиевдепутат във Великото народно събрание:

 

Г-н Даракчиев, вие познавате отблизо Константин Тренчев още от времето на прехода, та до скоро, когато се кандидатира за евродепутат. Как го оценявате?

 

– По онова време Тренчев имаше образ на ярък антикомунист. Такава му е била задачката. В крайна сметка именно той спря първата стачка наПодкрепа“, която можеше да отвее окончателно всякакви апетити на бившите комунисти за префасониране на партията им и за нов имидж.

 

Защо казватезадачката“?

 

Защото е свързан с бившата ДС. Някъде през есента на 1991 г. изплува досието му и попадна тук там по вестниците. Но аз се досещах или по-скоро знаех, още преди 10 ноември. Някъде през август бях за две седмици във Велинград, където живее майка ми и можех да ползвам домашния телефон за разговори с чужбина – естествено със „Свободна Европа“ и другите „вражескирадиостанции, както ги наричаха тогава. По онова време Тренчев, Кольо Босия, Христофор Събев, Тодор Гагалов и Антон Запрянов бяха в Софийския затвор и им готвеха обвинение по тогавашния член 273 от Наказателния кодекс. Естествено, пред дома ми непрекъснато имаше милиционерска кола, а един ден ме закараха в местно управление на МВР. Спомням си, че на разпита бе прокурорът Милев, този, който се занимаваше с преписката на Тренчев. Та по време на разпита въпросният прокурор ми се присмя с аргумента, че Коцето е сътрудник на ДС. Аз, разбира се, си мълча, но той продължи да говори. Накрая ми каза и агентурното му име Павлов. Естествено, не повярвах. На 4 септември 89-та ги пуснаха от затвора и вечерта се събрахме в дома на Маман (Мариана Хлебарова, б.а.) близо до хотел „Хемус“. Бяхме Тренчев, Босия, Ирен Зафирова и аз. Не бяхме се виждали повече от три месеца, времето, което те прекараха в затвора. Така че говорихме цяла нощ. Те – какво е било вътре в затвора, ние от своя страна – какво се е случвало навън. По някое време се сетих за ареста ми във Велинград и му разказах всичко, включително и за това, което ми каза прокурор Милев. За моя изненада Тренчев не отрече, че е бил сътрудник, но направи уговорката, че е помагал на милицията главно по линия на разкриване на наркозависими и по-груби противообществени прояви. Две години след това, както ви казах, из вестниците бяха пуснати 17 страници от досието му и декларацията за сътрудничество, подписана от него.[74]

 

Излиза, че правителственият агент Ива Станчева-Чинова не само лъже. Той се мъчи всячески да измие замърсената с комунистическо минало и престъпления физиономия на Константин Тренчев. Прави го с такъв ентусиазъм и страст, сякаш е негов, а не правителствен агент. Например, по отношение на роднинството на подзащитния му, агентът заявява, че Тренчевима далечна роднинска връзка с Георги Димитров и Никола Вапцаров (по съребрена линия от V степен 5).[75] Георги Димитров е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия („БКП“) и Коминтерна и министър-председател на България до 1949 г., когато умира. Никола Вапцаров е един от най-известните и талантливи поети на България, симпатизант на БКП и антифашист, осъден на смърт по Закона за защита на държавата  за  организиране  на  терористична  дейност  и  за  подривна  дейност срещу съюзническите по това време немски войски и разстрелян през 1942 г.[76]

 

Тренчев е доста близък роднина с двамата българоубийци. До там, че журналистка от централния столичен вестник „Труд“, която го интервюира, спонтанно възкликва:

 

Г-н Тренчев, извинете ме, но не се сещам за политик с по-червен род от вашия. Изумихте ме[77]

 

 

В цитираното интервю той заявява, че се гордее с двамата си родственицис Георги Димитров и Никола Вапцаров. Защо не заявяваше тази своя гордост по време на митингите през първите две години на промените? Когато излизаше намръщен, напушен, гледащ свъсено и строго, и се правеше на яростен антикомунист?

 

Нейсе. Въз основа на какво правителственият агент Ива Станчева-Чинова заявява категорично, че Никола Вапцаров е един от най-известните и талантливи поети на България“? Да не би освен юридическа, да има и литературно-критическа квалификация?

 

Никола Вапцаров е син на комунистически терорист. По марксизма-ленинизма запалил невръстния Никола живелият две години в дома на баща му съветски болшевишки комисар Борис Майлер. Осъден е за терористична дейност срещу законното българско правителство и държава и то по време на война. Присъдата му е издадена като на съветски шпионин, вербуван от комунистическия функционер Цвятко Радойнов, полковник от Военното разузнаване на СССР, прехвърлен у нас с подводница. Вапцаров е получавал заплата за своята предателска дейност срещу родината си. Той е и един от съставителите на т. нар. Македонски език.[78]

 

Чудно защо правителственият агент не отстоява истината? Например, пропуска, че Тренчев е използвал високопоставеното положение на своя баща в комунистическата йерархия на Старозагорски окръг, за да приключи отбиването на своята военна служба.

 

Споделих с нашите, че това е нетърпимо и две години няма да издържа. С родителите ми почнахме да търсим начин да съкратя войниклъка. Фактът, че не бях член на комсомола, не ми позволи да бъда преместен в друг род войска. Тогава ме „преведохав София във Военна академия. Лекарите ме сбъркаха да им превеждам една камара френски списания, понеже бях завършил френска гимназия. След това ми оформиха една „диагноза“, с която успях да съкратя войниклъка.[79]

 

Коментарите са излишни. Такъв е моралният облик на лицето Константин Тренчев. Можем да съдим и за неговия мироглед, изграден от най-малко две поколения негови комунистически предци от най-висша проба.

 

Измина повече от век, откакто бащата на криминалистиката, италианският психиатър професор д-р Чезаре Ломброзо,[80] емпирично доказа, че престъпниците се раждат. И се дължат на психични отклонения, водещи към склонност за насилие. Освен това са характерни за всички революционери.[81] Ломброзо, основоположник на криминологията, е бил пример, ментор и приятел на Макс Нордау, смятан за „дясната ръка“ на ционисткия лидер Теодор Херцел. За него твърдят, че „беше истински популяризатор на концепцията за дегенерацията“.[82] Книгата му „Дегенерацията“ била посветена на д-р Чезаре Ломброзо. Роденият в Германия еврейски историк на културата, американецът Джордж Мосе, твърдеше, че нито Чезаре Ломброзо, нито Макс Нордау са били расисти.[83]

 

За да се справя с човешките права, сред които свободата, включително на словото и изразяването, но и на образованието, всяка личност следва да учи, да трупа ерудиция. Заклеймяването, соченето с пръст, произнасянето на обиди, лепенето на етикети, няма нищо общо с това. Тези примитивни похвати са далеч от всяка ерудиция, която би накарала съответната личност да се замисли, да провери, и едва тогава да се произнесе. Уви, становището, изготвено от правителствения агент Ива Станчева-Чинова, не убеждава ерудирания читател, че имаме работа с такъв случай.

 

Длъжен съм да допълня: до средата на осемдесетте години постъпването в езикова гимназия, особено във френска и английска, беше възможно единствено за децата на номенклатурата. Този факт е публично известен. Бях пълен отличник – отгоре до долу – само отлични оценки, шестици. Никакви други. Много исках да кандидатствам за влизане в английската гимназия. Но моите родители ме разубедиха да не си пропилявам лятото. Нямаше как да ме допуснат с техните биографии на обикновени, трудови хора, върху които комунистите бяха ударили клеймоточастници“. А това ги правешебивши“. След години, когато се ожених, узнах, че съвсем същото се е разиграло и в семейството на съпругата ми. Никой не понесе отговорност за пречупените съдби на хиляди млади хора.

 

По-рано днешните властници, включително „синдикалниятТренчев, наричаха родителите ни бивши хора“. А нас – „деца на врагове на народа“. Днес, подигравателно, включително министър-председателят Бойко Борисов, който е потомствен комунист, лепят на такива хора, включително и на моя милост, квалификацията „реститути“. Сякаш е престъпно и обидно човек да подири връщането на недвижима собственост, незаконно отнета му от комунистическата диктатура. За Борисовци и Тренчевцикомунисти и деца на комунисти – и досега е лошо човек да е работил, пестил, проявявал инициатива и да е придобивал собственост. Въпреки че теБорисов и Тренчевзабогатяха, пребивавайкиот другата страна на законността“, според определението на бивш министър на вътрешните работи.[84]

 

Синдикатът „Подкрепасе помещава в национализираната от комунистическата власт сграда на някогашната Софийска фондова борса. Докато го оглавяваше – четвърт векКонстантин Тренчев вложи огромни усилия и използваше всичките си връзки с действащата комунистическа власт, включително и съдебната, за да не допусне реституцията (връщането) на зданието на неговите собственици.

 

Ако имах власт, щях да инкриминирам употребата на обидатареститути“, както комунистите и наследниците им наричат хората, произлезли от добрите семейства на буржоазна България. Тя за пореден път убива измъчените наследници на поне две поколения достойни българи, чийто живот беше унищожен или ограбен. А съдбите на техните потомци бяха прекършени, съсипани.

 

 

 

Комунистът не познава морала на помощта

и съчувствието към страдащия[85]

 

 

 

Нека припомня свидетелството на кинорежисьора Атанас Киряков, който на всичко отгоре е тяхно момче. Защо „тяхно“?

 

Ами в официалната му биография четем: „Завършва през 1963 г. кинорежисура в ИДЕК в Париж.[86] Кой можеше? Децата на номенклатурата на БКП и Държавна сигурност.

 

И този Киряков разказва:

 

Във втората част на филма за [министър-председателя Иван] Багрянов показах разговори с децата на избитите представители на някогашната интелигенция – ами те бяха полуграмотни и смачкани хора. Синът на Багрянов е бил на 7 години, когато убиват баща му. Единственото, което са му позволявали, е да опложда крави и през цялото време са го подозирали, че може да направи саботаж. И как искате да има интелигенция? Всъщност създаден бе един нов тип интелигенция, по новата система, в щастието на която едни бяха повярвали, а други бяха накарани да повярват. И макар голяма част от тези хора да бяха разочаровани, те вече бяха влезли в капана. Така започна създаването на една продажна класа новата интелигенция.[87]

 

Така сътвориха Тренчевци и Борисовци. Останалите бяха натикани в кошарата на подчинението и послушанието чрез репресии и принуда. Насила. Пречупвайки духа на хората. Това западните граждани трудно могат да възприемат. Даже не са в състояние да си го представят.

 

От 1944 година до края на 1989 година у нас действаше фашистка диктатура, оцветена в червено. Никога преди това в България не е имало фашизъм. Отделни фигури, изповядващи фашистка идеология, са съществували. Неколцина съвсем малобройни фашистки организации – също. Но те никога не са били на власт. Единственият министър в българско правителство, не криещ фашистките си убеждения, бил Александър Сталийски. И то съвсем за кратко през 1944 г. Той бил женен за сестрата на един от ръководителите на комунистическата партия и сетнешен член на Политбюро на ЦК на БКП Владимир Топенчаров. В правителството на международно известния археолог, професор Богдан Филов, имало даже министър на строежите, член на комунистическата партия. Какъв фашизъм, какви измами?

 

Докато правителственият агент Ива Станчева-Чинова обявява терориста, червения фашист Никола Вапцаров за… „антифашист“.[88] Аз съм антифашист и антикомунист. Защото разкривам фашисткия характер на комунистическата власт у нас. И това ме прави неудобен за управляващите комунисти.

 

Впрочем авторът на термина демоцид, американският професор Рудолф Джоузеф Рамъл, преподавател в Университета на Хавай, коментира:

 

Вече малцина ще отрекат, че комунизмътмарксизмът-ленинизмът и неговите варианти – на практика означаваха кървав тероризъм, смъртоносни прочиствания, фатални концентрационни лагери и принудителен труд, депортации с летален изход, умишлено предизвикани от комунистите масови гладувания, безправни, извън съдебни екзекуции и показни процеси, и геноцид. Освен това е широко известно, че в резултат на всичко това милиони невинни хора бяха хладнокръвно избити. Само че очевидно не съществува никаква обобщена статистическа разработка за това, на колко жертви възлиза цялата работа.[89]

 

Пак той е събрал данни и въз основа на тях е изчислил, че между 1944 и 1987 г. БКП е унищожила най-малко 172 000, средно 222 000 и най-много 322 000 души![90] Което се равнява на повече от 3 на сто от средното население на България през този период! Струва ви се малко? Та това е геноцид! Но за него никой не беше подведен под отговорност. Никой!

 

А сравненията между комунизма и фашизма? Това също е въпрос на ерудицияфилософска, политическа, житейска. Ще повторя:

 

Фашизмът е рожбата на болшевизма[91]

 

Фашизма ли брани уважаваният Съд за правата на човека в Страсбург?

 

Сравнете съдбата на масата българи с тази на Константин Тренчев, когото явно така нареченото българско правителство и неговият сигурно високоплатен агент Ива Станчева-Чинова тъй яростно защитават.

 

Не е само това. Журналистът от лондонскияThe GuardianМиша Глени описва свой разговор с „бащата на българския преход“, избраният от Белия дом за „единствена антикомунистическа опозиция“, комуниста трето поколение, родения в Москва Карлович: „Андрей Луканов се подсмихваше, докато обсъждахме хаотичните парламентарни процедури в последните дни на 1989 г. „Всичко се развива добре, не мислите ли?“ Аз го попитах озадачено: „А не се ли безпокоите за реакцията на обикновените хора към комунисти като Вас?“ „О, Миша, не се притеснявай, – ми отвърна той на безупречен английски – винаги съм искал промяна и нещата са на път да се подобрят значително.“[92]

 

Нататък следва обяснение на една от гигантските схеми за ограбването на България от комунистите. Луканов бил създател както на профсъюза „Подкрепа“, така и на групировките, на които беше възложено да правят бизнес чрез схемата „завладяване на входа и изхода“ на предприятията. Миша Глени разговарял с тогавашния главен секретар на МВР и настоящ премиер Бойко Борисов. Той му обяснил как Константин Тренчев и неговият заместник в синдикатаПодкрепаРадослав Ненов[93] помагали на най-голямата тукашна машина за разграбване „Мултигруп“, начело с комунистически гангстер, оказал се и агент на зловещата Държавна сигурност. По наследство.[94]

 

Илия Павлов и приятелите им от ДС планираше да заграби българската икономика. Всичките им позиции бяха обезпечени – Луканов контролираше политическата машина, Димитър Иванов от ДС мобилизира мрежата на тайните служби, а Илия Павлов и неговите приятели борци предоставиха грубата силаПавлов и колегите му бяха тясно обвързани с комунистическия режим и затова трябваше да неутрализират всякакви опити на опозицията за осуетяване на техните бизнес планове.

 

През 1990 г. Илия откри решението. Негов добър приятел беше заместник-шеф на Подкрепа“ [става дума за вицепрезидента на синдиката Радослав Ненов], яростно антикомунистическият независим профсъюз в България, който също получи голяма помощ от американското правителство. Павлов убеди босовете на Подкрепа“, че истинските противници на обикновените работници са назначените от комунистите директори на големите държавни заводи…

 

Простотата и ефикасността на тази система радвала Павлов. Правителството, оглавено от Луканов, продължаваше да дава субсидии на компанията… „Предприятията не рухваха веднагаказваше Кюлев, един от най-богатите банкери в България поне до убийството му през октомври 2005 г.Окачвате една коза на кука и я порязвате по крака, така тя ще издъхне много бавно с изтичането на кръвта от тялото й, капка по капка. Кремиковци агонизираше в течение на години. Павлов и приятелите му създадоха такива холдинги в буквално всички отрасли на българската икономика – селското стопанство, транспорта, промишлеността, енергетиката, който и сектор да се сетите. Холдингите бяха паралелни на местните клонове наПодкрепа“. Където имашеПодкрепа“, Илия създаваше холдингова компания.[95]

 

Стига толкова за фигурата на „обидения от моя скромностКонстантин Тренчев.

 

Но не се учудвайте, че Република България, членка на Европейския съюз, заема 111място по свобода на словото в класацията на международната организация „Репортери без граница“.

 

Това би следвало да накара лидерите на Евросъюза да се замислят. И да сторят всичко възможно за предотвратяване на политическите процеси, макар и във вид на граждански дела, срещу хората, които изнасят истината на светло. Какъвто е случаят с иска на Константин Тренчев срещу мен. Спечелен предварително. Нещо, в което не се съмнявах и взех предохранителни мерки още със започването на делата. За да не остане семейството ми на улицата и без всякакво имущество. Така действа съдебната система в Република България, страна членка на Европейския съюз.

 

 

 

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е

неговата злокобна навъсеност. Колкото по-зле, толкова по-добре…[96]

 

 

 

Нито се изненадвайте, че във всички документи на службите и институциите на Евросъюза в Брюксел Република България заема последните места. Може да кажем, че е обратноточелните. Например, това е най-бедната и изостанала държава в Европейския съюз. Тя е страната с най-корумпирано управление и администрация. Освен всичко друго, и държавата с най-нефункционираща и зле действаща съдебна система. Също така това е страната, в която коренното население изчезва най-бързо. А нейните жители като цяло се топят с най-висока скорост от всички страни в Евросъюза и на Стария континент.

 

ЗА КЛЕВЕТИТЕ И ОБИДИТЕ, НАНЕСЕНИ МИ ОТ ПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ АГЕНТ

 

Предметът на предстоящото дело в Съда за правата на човека в Страсбург е нарушеното ми право на свобода на словото и изразяването. При това, във връзка с конкретна осъдителна присъда, издадена срещу мен от български съдилища във връзка с точно формулирано обвинение, чиято основа е съвсем кратък откъсцитат и коментарно изречениесъдържащ се в една единствена моя книга. Вместо с това, правителственият агент прави обзор на много други неща. Като в не малко от случаите използва лъжи и си служи с клевети и обидни квалификации. Доколко това е допустимо, ще реши уважаваният от мен Съд за правата на човека в Страсбург.

 

Ето какво е написал правителственият агент Ива Станчева-Чинова:

 

Както в книгата си, така и до ден-днешен в сайта си   Диагноза  с   Георги  Ифандиев жалбоподателят продължава открито да изповядва антисемитските  си  възгледи,  да  отрича  Холокоста9   и  да  свързва  евреите  с масонството, комунизма и световната конспирация за управление на света.[97]

 

Ето какво пише дословно в цитирания от агента на правителството източник:

 

Сянката на Ционе книга на българския журналист Георги Ифандиев, посветена на еврейството, юдаизма, ционизма и тяхното влияние върху световната история. Книгата се състои от пет части, разположени в осем тома. Частите от III до V са по два тома всяка.

 

Според автора, „Сянката на Ционе неофициално забранявана за разпространение. Той твърди, че представянето на първия том от нейната трета част, проведено във и по покана на книжарницата „АБВ-Писмена“, разположена в ниското тяло на Националния дворец на културата, е прекъснато от директора му Христо Друмев по оплакване от посолството на Израел, намиращо се в съседство. Случаят е описан от Ифандиев в Епилога към втория том на третата част.

 

През 2006 г. започва преиздаването на всички томове на книгата, преработени и допълнени от автора.[98]

 

Това е пълният текст на публикацията, на която се е позовал правителственият агент Ива Станчева-Чинова. Забелязахте ли в него да се твърди, че „отричам  Холокоста“,9 както твърди агентът на правителството? Всеки що-годе образован читател е наясно, че анотациите, обикновено помествани върху четвъртите корици на книгите, са дело на издателите, а не на авторите. Те имат рекламен характер и целта им е да предизвикат интереса на евентуалните потребители.

 

Също така възниква въпросът: Защо беше спряно представянето на книгата ми в книжарница, която е частна собственост? А нейните притежатели, организатори на събитието, навярно са си плащали наема на помещението. Не знам със сигурност и не е моя работа.

 

Истината е, че представянето беше организирано от моите издатели. Те бяха поканили на него представители на посолството на Палестинската автономия в България. Страна, която е официално представена в ООН. Обаче от 1948 година е в постоянен конфликт с Държавата Израел. Която, прочее, е единствената в света, на ползваща привилегията, специалното разрешение, да се назовава като религиозно чиста. Съставена от население, принадлежащо на една единствена верска доктринаюдаизма, или т. нар. еврейска религия. В конституцията й е записано, че е „еврейска държава“.

 

Тъй като по онова време книжарницата беше разположена в същата сграда, където се намираше и посолството на Държавата Израел, служителите по сигурността в него явно бяха забелязали присъствието на палестинци. И директорът на НДК Христо Друмев прекрати представянето на книгата ми. Обяснявайки гръмогласно, че се очаква да се води пропалестинска пропаганда. Нещо, което не бях и помислял, нито бих допуснал. Никой не ме е виждал да посещавам чужди посолства, макар да съм бил канен и от дипломатически представителства на мюсюлмански страни, и от мисии на западноевропейски държави. Повтарям: събитието се разигра в частно предприятие, каквото е книжарницата. Що за държава е Република България и кому е подчинена?

 

Важно е да се знае зависимостта на директора Христо Друмев от неговото позорно минало на агент на Държавна сигурност на комунистическия режим. Цели 31 години той е бил агент и секретен сътрудник на ДС и на Разузнавателното управление на Генералния щаб с псевдонимите „Драганов“ и „Борил“.[99]

 

Служил е общо с 22 ръководители.[100]

 

Това са офицери на червения фашистки режим в Народна република България, който беше васал на кървавата болшевишка диктатура в СССР.

Досието на Друмев в архивите е в 10 тома. За сътрудничеството си е получавал възнаграждение. Пише донесения срещу 2 жени, въз основа на които те попадат в затвора.[101] Това разкрива Комисията по досиетата, доказвайки, че Друмев е получавал пари срещу собственоръчно написани сведения.[102]

 

Гост на моето телевизионно предаванеДиагноза с Георги Ифандиевразкри, показвайки официално заверени фотокопия на доноси на Христо Друмев, че той е клеветил собствената си майка и съпругата си! Питам: Това ли са достоверните източници“, използвани от правителството на Република България? Та нацистките лидери биха се гордели с това управление. Особено – д-р Йозеф Гьобелс, министърът на пропагандата на Третия райх. Нему погрешно приписват мисълта на главния болшевик, гаулайтера на световното комунистическо движение, „вожда и учителя на цялото прогресивно човечество“, както се изразяваха наставниците и ръководителите на участниците в днешното правителство на Република България, товарищ Владимир Илич Ленин:

 

Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина.[103]

 

Фразата е доста ефектна. Затова комунистите, червените фашисти, са я приписали на Хитлеровия слуга Гьобелс. Но истината винаги изплува, както ни учи Исус Христос. И така комунистите и техните агенти сами влизат в капана на тази своеобразна максима. Нацистът е усвоил ефектната фраза от един от своите политически преподаватели, другаря Владимир Илич Улянов.

 

Такива ли са принципите, върху които е основано управлението на Република България, предвождано изключително от комунисти, членували в БКП? На това ли се базират осъдителните присъди на съдилищата в тази територия, която все още е окупирана от комунистите? Въпреки, че в нея действа закон, който ги квалифицира членовете на БКП като мафиоти, участвали в престъпна организация?[104]

 

Все пак благодаря на правителствения агент Ива Станчева-Чинова. Благодарение на неговото старание да ме оклевети и изкара по-черен от дявола узнах, че скромното ми изследване е било удостоено със статия в световната енциклопедияWikipedia”.

 

Да се върнем към почти несъществуващата свобода на словото в Република България. И да хвърлим по-общ поглед. Ще припомня констатацията на уважавания от мен американски заместник-министър на финансите, смятания за „баща на рейгъномиката“, доктора по икономика Пол Крейг Робъртс, но с нейното продължение:

 

Според западната политическа теория начинът, по който действа демокрацията, е посредством свобода на изразяването и чрез свободни медии. Като изговарят нещата, гражданите и медиите държат правителството отговорно.

 

Тази либерална традиция означава, че не съществуват никакви думи и термини, които не могат да бъдат използвани, понеже някоя специално посоченагрупа от жертвиможе да твърди, как се чувства обидена. Покушението над свободата на словото, извършено посредством някаква политическа коректност, понастоящем въведена в университетите и в системата на обществените училища, в преститутските медии,[105] в американски корпорации от сорта на Google, и насадени в навиците на американците, демонстрират упадъка в състоянието на свободното слово. И правителствата извършиха покушения върху свободата на словото свойната против тероризма“, превърнала се в оправдание за непозволено шпиониране, масово наблюдение и проследяване, и нахвърляне срещу несъгласните.[106]

 

 

 

Чалгарска Номенклатурия, т. нар. Република България,

е най-комунизираната държава в Европа

 

 

 

С нарушените ми права на свободно слово и изразяване ли се занимава правителството на Република България в лицето на неговия агент Ива Станчева-Чинова, или с други неща? С всичко възможно, освен с предмета на делото. Агентът на правителството твърди:

 

Правителството не  спори,  че  книгата  на  жалбоподателя  повдига  политически  въпроси,  но оспорва доколко тя допринася за дебата по тях, като се има предвид фактът, че по същество тя прокламира реч на омразата, антисемитски и дискриминационни възгледи, несъвместими с основополагащите принципи на толерантност и недискриминация в едно демократично общество.[107]

 

Работа на правителствения агент ли е да рецензира и оценява книгата ми? За това ли му е платил кабинетът на Бойко Борисов, член на БКП, което означава престъпник според действащото законодателство?

 

Доколко изнесеното от правителствения агент е вярно, може да се убеди всеки, направил си труда да прочете въпросната моя книга. Без излишна скромност си позволявам да твърдя, че изследователският ми подход е академичен и принципен. Всяко твърдение е подкрепено с точно посочени източници, повечето от които са от еврейски автори. Противно на онова, в което правителството ме обвинява. А никъде в моите книги не съм използвал никакъв „език на омразата“. Това е изкуствена словесна конструкция, изфабрикуван инструмент, който тоталитарните власти използват за разправа със своите противници, с несъгласните с политиката им и с различно мислещитедисидентите. Маниер и практика, отлично познати ни от онези 45 години на военен комунизъм, които моето поколение някак си преживя.

 

Първо, не съществува дефиниция наантисемитизъм“. Ако решите да разгледате проблема в дълбочина, ще установите, че би следвало да иде реч за онези, които са настроени против хората със семитски произход. А такива, съгласно религиозните догми, а не според научните изследвания и доказателства, са били юдеите от античността и арабите. Както и още няколко подобни народа. Най-общо казано, те би следвало да си приличат. Обаче не е така.

 

Съвременните евреи са с бял цвят на кожата. Често имат руси и дори червеникави коси. Докато древните юдеисемитите, са били мургави като повечето араби, със смолисто черни, най-често къдрави коси. Нещо съвсем естествено за климатичните условия в римската провинция Палестина, Юдея.

 

Обаче можем ли да се доверим на религиозните текстове?

 

Двама съвременни археолози от еврейски произход, специалисти в разкопките в Палестинаизраелският Израел Финкелщайн и американският Нийл Ешър Зилбърман, подчертават:

 

Историческата сага, която се съдържа в Библиятаот срещата на Аврам с Бога и неговото пътешествие до Ханаан, през Мойсей и избавлението на децата на Израел от робство, до възхода и падането на царствата на Израел и Юда – не са чудотворно откровение, а блестящо произведение на човешкото въображение.[108]

 

С други думи – плод на въображението, а не отражение на реалността. Произведение на художествената литература.

 

Със същото заключение, далеч по-категорично и напълно обосновано, можете да се запознаете в неотдавнашните изследвания на друг еврейски и то израелски автор. Преподавателят по история в Еврейския университет в Йерусалим д-р Шломо Занд, доказа, че не е съществувал никакъв Мойсей и не е ималоегипетско робство“, както и библейскиИзход“ от него. Нито царства на Давид и Соломон. Всичко в т. нар. Стар завет е резултат от труда на не малък на брой автори, които между V и ІІ век пр.Р.Хр. събрали, преработили и пригодили с конкретна цел митове и легенди на други, по-древни народи.[109]

 

С огромна степен на достоверност днешната наука не намира никакво потвърждение за съществуването на империи на царе като Давид и Соломон. Например известната британска археоложка, удостоена с титлата „дейм“,[110] равностойна на „сър“, Кетлийн Мери Кениън доказа, че прочутите конюшни на цар Соломон били непригодни за отглеждане на коне.[111] Сиреч такива не съществували. Помещенията били използвани за други цели. Приписваните на Соломон сгради били построени най-рано век след неговото време и това е доказано с най-съвременни аналитични методи.

 

Библейската археология отрича съществуването на Аврам и Мойсей, тъй като не са намерени никакви доказателства, че ги е имало. Не става дума за исторически фигури, а за митични герои. „Египетското робство“ и „Изходът“ от него са измислици. По онова време, за което се пише в „Стария завет“, т. нар. ханаанска земяобещаната от Бога и затова наричана „обетована земя“, просто е била египетска територия. Ако е имало Мойсей, то след 40-годишно обикаляне на пустините той върнал оцелелите там, откъдето тръгнали в Египет! И за това, че египтяните никога не са губили тази територия през онази далечна епоха, са открити не малко артефакти и писмени сведения от тези древни времена.

 

Нито е живял някакъв Исус Навин. Та той и племето му в продължение на седем години да водят ожесточена и варварска военна кампания, в която са завзели ханаанските градове, сред които и Йерихон. Преди повече от половин век археолозите доказаха, че стените на този град са били разрушени далеч преди описаните в Танаха събития и то навярно в резултат на земетресение.[112] Градът от столетия бил обезлюден, така че нямало нищо за завладяване!

 

Просто хора като Давид и синът му Соломон никога не са живели. А ако наистина ги е имало, те билимоавци, но не и евреи. Храмът, за който се твърди, че бил издигнат от Соломон, всъщност бил построен отхетите (хиксосите) – „азиатски народ“, нахлул в района на делтата на Нил, по-скоро свързан с древните българи.[113] Презрително ги наричат „овчарски царе“.[114]

 

Навършиха се 70 години от Al NakbaКатастрофата на потомците на древните юдеипалестинците. Истинските семити, ако приемем това нямащо нищо общо с историческата истина понятие. Защото всеки достатъчно образован, ерудиран и опитен съвременен специалист по антична история знае: Онова, което наричаме „семити“ е остатък от древната култура на Междуречието, определяна от мнозина като арамейска.[115]

 

Толкова по темата.

 

Защо определям палестинците като „потомци на древните юдеи“? Тъй като, съгласно най-новите проучвания и доказателствата в тях, именно палестинците са най-преките генетични потомци на древните юдеи. Учени от ранга на споменатия вече преподавател по история в Еврейския университет в Йерусалим д-р Шломо Занд доказаха това.[116]

 

Тези факти, както установил д-р Шломо Занд, са били известни още на ранните ционисти. Например – на Давид Бен Гурион, първия министър-председател на Израел. Като историк Бен Гурион се занимавал подробно с миналото на Палестина. И заявил, че „от материален интерес… древните юдейски селяни приели ислямаКато не се отделяли от земята си, те останали верни на своята родина.[117]

 

Ако погледнете родословието на съвременните евреи, ще установите, че техните корени са заровени в бившата Руска империяРусия, Украйна, Латвия, Естония, Литва, Северен Кавказ… Как така? Какво са правили там?

 

Още в началото на петдесетте години един от високопоставените американски ционисти Бенджамин Х. Фрийдман започва изследване на проблема. И установява, че днешните евреи ашкеназими – най-малко 90 на сто от световното еврействоса произлезли от средновековните хазари, чиято империя се простирала северно от Черно море и стигала до река Волга на Запад и до Каспийско море на Изток.[118]

 

Не малко учени са се занимавали с темата, която днес е смятана за почти напълно изяснена. По-голямата част от евреите са потомци на средновековните хазари, които между VІІІ и Х век приели юдаизма. Първо – като официална религия на елита. А след това – и масово. След разпадането на Хазарската империя през Х век, те започнали да се придвижват на Запад. Най-известното проучване принадлежи на популярния в цял свят германско-британски писател Артур Кьостлер. Той беше носител на престижни литературни награди и кавалер на Ордена на Британската империя. Приятел и близък с едни от най-прочутите писатели и културни дейци на епохата – от Йоханес Бехер, Бертолт Брехт и Томас Ман, през Дилан Томас и Джордж Оруел, до Мери Маккарти и Сирил ОКонъл.[119]

 

Кьостлер беше евреин, роден в Австро-Унгария. През 1976 година той публикува своята книга „Тринадесетото коляно: Хазарската империя и нейното наследство“.[120] Чудесно обосновано историческо изследване на родовите корени на съвременните евреи ашкеназими, които нямат никаква кръвна връзка с древните юдеи и израилтяни. Последваха и други задълбочени научни проучвания.

 

Смятам изнесеното за достатъчно. В такъв случай как да имаантисемити“, щом не съществуват семити?

 

Само за цвят добавям, че гениалният американски шахматист Робърт Фишър, най-популярният световен шампион, беше роден в еврейско семейство. Но бе върл противник еврейството. А освен това ненавиждаше комунизма и комунистите.

 

Запитан за неговата репутация на антикомунист, Фишър рече: „В основата си съветският комунизъм е маска на болшевизма, който от своя страна е маска на юдаизма.“ Когато по-късно го попитаха за неговия очевиден антисемитизъм, той каза: „Съвсем не съм против арабите, нали?[121]

 

Искам да илюстрирам, че всичко на този свят е индивидуално. И всеки има право на схващания, на мнение и на тяхното свободно изразяване. Просто Боби Фишър беше личност и при това честна.

 

 

 

Довчерашни антисемити се реформираха

и днес са герои-кръстоносци[122]

 

 

 

Ала тук за „антисемити“ са обявени едни от най-уважаваните личности в българската история: Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Иван Вазов, Алеко Константинов, Иван Богоров… Но я по-добре им турете пепелте саантисемити“ като моя милост…

 

Антисемитизмът е проектиран като оръжие за използване с определени политически и геостратегически цели. Това е разкрито от самия „баща на ционизма“, виенския журналист Теодор Херцел. Според едни източници истинското малко име на Херцел било Тивадар. Други твърдят, че всъщност се казвал Бенямин Зеев. Неговата брошура „Еврейската държава“ – „Der Judenstaat” досега е смятана за програмата на световното ционистко движение. Херцел е записал в своя дневник:

 

Антисемитите ще станат наши най-сигурни приятели, антисемитските страни наши съюзници.[123]

 

А в брошурата си „Der Judenstaat” – „Еврейската държава“, издадена през 1896 г. и провъзгласена за „програма на ционизма“, той разкрива основите на измисленото понятие „антисемитизъм“. Като не го свързва с религията, а с икономиката.

 

Преди всичко евреите трябваше да придобият икономическа власт, която е достатъчно могъща, за да преодолява старите обществени предразсъдъци спрямо тях. Примерът ни е осигурен от аристокрацията, сред която смесените бракове се срещат в най-голяма степен. Старите благородни фамилии се обновиха посредством еврейските пари. И в този процес еврейските семейства бяха погълнати.[124]

 

Когато някой критикува политиката на израелското правителство, това в никакъв случай не бива да бъде приемано като проява на и без друго несъществуващ антисемитизъм. Същото се отнася, когато бъде критикуван ционизмът или отделни евреи. Както никой не обвинява никого в антибългаризъмбългарофобия, колчем отправи упреци към българи политици, културни и обществени дейци, спортисти, физически лица. Това са нормални взаимоотношения, стига да не бъдат извратени и превърнати в насилие.

 

Толкова и по отношение на „антисемитизма“ и обвинението на правителството на Република България, отправени към мен извън обсега на евентуално предстоящото дело в Съда по правата на човека в Страсбург. Обаче няма да се въздържа и ще опровергая и други напълно лъжливи обвинения към моята скромна личност. Агентът на правителството е написал:

 

Както Правителството отбеляза  по-горе,  книгата  „Сянката  на  Цион“  е  посветена  на  конспиративни теории  относно  световния  еврейски  заговор  и  връзката му с масонството и комунизма. Тя съдържа откровено     антисемитски и антимасонски дискриминационни изявления. Самият автор твърди, че едно от представянията на книгата е било прекъснато заради оплакване от  посолството на Израел в България[125].  Изнесената  за  д-р  К.Т.  информация   се   състои  във  фактически твърдения, а не в оценъчни такива, т.е. те подлежат на доказване, като следва източниците, от които жалбоподателят е черпил информацията си, да имат сравнително висока степен на достоверност. В случая това не е така.[126]

 

Надявам се, че съм изяснил проблема с измамните обвинения спрямо мен в някакъв антисемитизъм“. Както и „висока степен на достоверностна лъжците, употребени от правителството, за да ме очерня. Що се отнася до каквито и да са „дискриминационни изявления“, твърдението на правителствения агент също е пълна лъжа. Както е и изфабрикуваното обвинение, чекнигата  „Сянката  на  Цион“  е  посветена  на  конспиративни теории  относно  световния  еврейски  заговор“. Никога не съм се занимавал с „конспиративни теории“, нито с някакъв „световен еврейски заговор“. Тези изявления и твърдения изпълват състава на престъплениятаизмама“ и „клевета“. Обаче те не са предмет на делото, което се надявам този уважаван Съд за правата на човека в Страсбург да разгледа по същество и да отсъди по справедливост.

 

За мен беше жалко и представляваше голяма загуба на време, че поради обстоятелствата се наложи да се занимавам с толкова много и тъй недодялани, груби лъжи и изопачения. Които е още по-тъжно, че произлизат от правителството на страна, членуваща в Европейския съюз. Нека срамът бъде за ръководството в Брюксел.

 

Ако почитаемият Съд за правата на човека в Страсбург се занимава с такива инсинуации, не завиждам на неговите уважавани съдии. Но също така не предричам светло бъдеще пред организация като Европейския съюз, щом допуска в себе си правителства, съставени от членове на престъпни организации, какъвто е случаят с това на Република България. То не спазва законите. А още от древния Рим е известно:

 

Dura lex, sed lex.[127]

 

И се надявам Съдът за правата на човека в Страсбург да отсъди de jure – по право, според закона.

 

РАЗМЕР НА ИСКА

 

Като взема предвид материалните разходи, които направих за делото в българските съдилища, но също така причинените ми други невъзстановими имуществени вредизагуба на възможност за работа, на трудов стаж и по-големи възнаграждения, а вследствие на това – и на по-прилична пенсия, смятам, че вие следва да прецените размера обезщетението, което не е основната цел на моя иск и едва ли ще ме удовлетвори.

 

Най-малкото, защото, когато представителят на съдия-изпълнителя, нает от ответника Константин Тренчев, се представи пред входната врата на семейния ми дом, ми представи документ, съгласно който дължах близо 48 000 лева, около 24 000 евро. Наясно съм: дори да признаете, че правата ми са били нарушени, никога не ще присъдите подобен размер, който да ми бъде изплатен от виновната странаРепублика България. Понеже не съм Луканов или Тренчев. Никога не съм бил комунист, социалист, фашист, либералстващ, ционист, което ще рече нацист, антисемит Не принадлежа на псевдо еколозите, които са като дини зелени отвън и червени отвътре, и т.н.

 

Пък и би било жалко. Тъй като подобни наказания се стоварват върху гърба на сънародниците ми. Присъдените суми тежат върху бюджета, който се пълни с нашите данъци – преки и косвени. Най-малко засегнати са вашите приятели и съюзници, алчно червените фашистки номенклатурчици от властващите филиали на БКП и Държавна сигурност.

 

Въпреки това смятам, че към всичко изложено задължително трябва да добавя, как благодарение на осъждането ми от българските съдилища по иска на Константин Тренчев загубих правото да работя и получавам висок трудов доход. По най-общи пресмятания нанесените ми щети при изчислението на моята пенсия в резултат на пропуснатия от мен трудов стаж и размер на заплатата възлизат на трикратно намаления ми сегашен доход. Тоест, вместо тези по-малко от 123 евро месечно, които получавам понастоящем във вид на пенсия чист цинизъмможех да взимам около 360-370 евро. Умножено по броя на годините до сетния ми дъх, който само Господ знае кога ще настъпи, всяко поискано от мен и присъдено от вас обезщетение в моя полза ще бъде нищожно. Несправедливо малко.

 

Пропускам огромните морални щети, които ми бяха нанесени. Имам познати журналисти в Англия и Шотландия, които престанаха да ми се обаждат. По някакви странни и необясними за мен канали мълвата беше стигнала и до тях. Оказах се в ситуация, в която все едно бях прокажен. Много хора ме избягваха.

 

Многобройни тролове в интернет, нищожества, негодни за нищо друго, освен за интриги, клевети и доноси, нищожества, платени от комунистическата сатрапия, която и сега господства в т. нар. Република България, не престават да припомнят, как потомъкът на най-видни комунистически престъпници Константин Тренчев ме е осъдил. Правят го, използвайки крайни вулгаризми и нецензурни изрази.

 

Що се отнася до българското правителство и неговия агент Ива Станчева-Чинова, си запазвам правото, след консултации с моята адвокатка госпожа Елка Стоева, да реша дали да заведа дело за клевета и обида в тукашен съд. Колебанието ми произлиза от състоянието на самия опит за държава – почти непомръдналата диктатура на БКП и нейната Държавна сигурност, които властват в малко по-мек и умерен тоталитарен фашистки режим. В тези условия нормалните хора като мен нямат никакъв или съвсем минимален шанс.

 

Завършвам с това, че Вашето изискване становището ми да бъде преведено на английски или френски език, лишава от право на съдебен процес човек като мен с изключително скромни доходи. Само преводът на подготвеното от мен изложение би струвал около пет мои пенсии. Затова изпращам трикратно съкратен вариант от 18 страници.

 

 

Това е.

 

 

 

Западът създаде комунизма и винаги е бил негов съюзник

 

 

 

 

Въпросът не опира само до мен. Европейският съюз, както сме доказвали не само Владимир Буковски и аз, е комунистически проект и структура. Ако се върнем към изложеното от д-р Георги Михов Димитров Гемето, следва да сме наясно, че при комунистите съществуват закони само за богатите за номенклатурната класа. Те не притежават чувства като милост, съпричастие, съчувствие.

 

Никога свестните хора не бива да забравяме формулировката на Гемето:

 

Законът не би бил от голяма полза в борбата срещу комунистите, тъй като те непрекъснато работят извън него.

 

Хората с разум, отворили съзнанието си и неотказали се да мислят, сме наясно, че Европейският съюз е новият СССР. В такъв случай какъв е Европейският съд по правата на човека в Страсбург, моля ви се? Ето какво четем в световната енциклопедия Wikipedia, колкото и „ненадежденизточник да е тя:

 

Първият, осъдил България в Европейския съд по правата на човека през 1997 г., е Андрей Луканов (посмъртно) заради съдебен произвол. Много банкери, съдени за банкови фалити на Балканбанк, Агробизнесбанк, Капиталбанк също спечелват делата.[128]

 

Знаем кой беше Луканов и откъде произлязоха въпроснитебанкери“. До един – от БКП и нейната служба за партийна сигурност. По силата на Член 1 от Конституцията, действала до средата на 1991 година, Българската комунистическа партия беше държавата. Затова наричаха преторианската гвардия, този юмрук на партията, Държавна сигурност.

 

Тукашната т. нар. съдебна система е загърбила изцяло „обикновенитехора. Изобщо не защитава тяхното право на живот и собственост. Нито честта и достойнството им. Брани единствено интересите на управляващата алчно червена фашистка номенклатура, произлязла от най-консервативната партияБКП.

 

Например, моят приятел Георги Жеков осъди на първа инстанция бившия президент Петър Стоянов за физическо посегателство. Следващата отхвърли иска, постановявайки, че нищо такова не е станало. Нищо, че видеозаписът още се мъдри в YouTube. А неговата автентичност беше установена от телевизията, която го създаде и показа първа. „Има закон за богатите и такъв за бедните, но и друг за нарочените.

 

Животът си тече… Всичко се променя. Престъпленията биват забравяни.

 

По същия начин Жеков не успя да осъди пукналия бивш Георги-Петрушев депутат Веселин Бончев, член на БКП, нарекъл го полуидиот, който до края на годината ще стане кръгъл идиот“. Съдът сметна, че това не е обида. Може би, понеже Бончев е бил сътрудник на Държавна сигурност с псевдоними „Доктора“ и „Константинов“.[129]

 

Понеже тук не действа прецедентното право, съдебната практика не винаги се оказва задължителна. Тоест, ако наречете някогополуидиот“ и/или „идиот“, никой не може да бъде сигурен, че решението на съда, дал право на комуниста и ченгето Веселин Бончев, непременно ще бъде приложено и във друг казус.

 

По същия начин съдии отхвърлиха дело на Жоро Жеков срещу пловдивската витизчийка Никленова, позволила си да го обяви заагент на Държавна сигурност. Елементарна и гнусна лъжа. Обаче съдът не допусна въпросната таварашутка да бъде съдена и да отговаря за клеветите си. Прочетох, че Евгений Тодоров, собственик на някаква Пловдивска обществена телевизия, по-известен като комуниста, женен за НериманНериТерзиева, изгонил Никленова от поверената му кабеларка.[130]

 

Моят приятел Янко Янков не постигна нищо със заведените от него административни дела срещу България.

 

Друг мой приятел, Лазар Поповски, спечели дело във Върховния административен съд за отказ за реституиране на имоти и имущество чрез компенсаторни бонове. След като всички служебни лица, длъжни да изпълнят решението, отказаха да се подчинят на висшия съд – например живуркащият луксозно в Германия член на ДПС Росен Владимиров, областен управител на София – цял живот репресираният и ощетяван Поповски подаде иск в същия Европейски съд за правата на човека. Откъдето получи отказ за допускане на делото му, подписан от македонска съдийка със забележителното малко име Цаца! (Ние имаме главен прокурор комунист Цацаров. Съвпадение или…) Иначе съдът твърди, че най-многобройните дела от България са именно свързаните със спънките пред реституцията![131]

 

Значи за банкерите, до един от БКП и Държавна сигурност, всичко е възможно. За наследниците на родолюбивите, образовани и възпитани български родовене.

 

Как иначе, ако знаем кои са нашенските съдии в Страсбург? Освен Снежана Ботушарова, там беше Здравка Калайджиева. Не веднъж в свои книги, статии и в моето телевизионно предаване Янко Янков е заявявал, че тя е агентка на Държавна сигурност. Сега в същия съд се мъдри наследникът на другаря Геро Грозев[132]Йонко Грозев, трупал парса като директор на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет от неговото основаване до 2005 г. И в някакъв Център за либерални стратегии, финансиран от либералнияЗапад, и оглавяван от одиозния Иван Йотов Кръстевсин на завеждащ отдел в ЦК на БКП и редовен автор на лондонския вестник „The Guardian”, свързан с Лейбъристкатаофициалната социалистическа марксисткапартия. Там са и роденият в Париж от баща комунистически дипломат Румен Аврамов, член на БКП, и другарят Деян Кюранов син на един от идеолозите на БКП и депутат от БСП, другаря Чавдар Кюранов. Както и зетят на Сергей Антонов, другаря Георги Ганев!

 

Забележително е, че комунистическото отроче Йонко Грозев е завършило магистратура не в Москва или Ленинград, а в най-престижния правен факултет в света – Harvard Law School в Кеймбридж, щата Масачузетс, САЩ“.[133] Неговите предци, закриляни и дори финансирани от САЩ и Запада като цяло, не позволяваха на хора с подобни роднини и биографии отпреди 9 септември 1944 година, даже да завършат средно образование

 

На кого да вярваме? На истината или на пропагандните наслоявания за някакъв „демократичен“ и „свободенЗапад? На Европейски съд за правата на човека, който уважава исковете предимно на комунистическите престъпници – унищожителите на българите?

 

Ще речете: Защо се обръщам към този ваш съд? Ами, за да извървя целия път и да изпия горчивата чаша до дъно. И за пореден път убедително да докажа, че светът е комунистически. Не допускам и за миг, че болшевизираните масови идиоти с промито съзнание, в чиито чутури кънтят неизстреляните залпове на крайцера Аврора“, и техните изродени наследници, могат изобщо някога да проумеят това. Правя го заради шепата умни и мислещи хора, обичащи истината и свободата. Понеже, както е постановил нашият Господ Бог Исус Христос:

 

Ако спазвате словото ми, вие сте мои истински последователи. И ще знаете истината, а същата тази истина ще ви направи свободни.[134]

 

Ще започна с финала. Онзи, с който само „жадните за правда ще се наситят“.[135]

 

По начало успешните договорености за единна европейска общност биват постигани за целите на едно огромно рушветчийство… Ние изложихме факта, че равностойното изплащане на суми от резервния фонд [на Евросъюза] на стойност 100 милиона долара на всяка от 25-е „страни-членки“[136] бешеизточено“ към основнивлиятелни лобистина (впоследствие нератифицирания) Договор за Конституцияна ЕС. Нормалната процедура е около 50 на сто от наличните резервни парични средства да бъдат изплащани на националните лобисти“ при приключването на междуправителствените конференции, на които тези противни, насочени против националните държави договори за колективен Европейски съюз биват „обсъждани“. А вторите 50 процента (в този случай общо още  2,5 милиарда долара) да бъдат издължени на корумпиранилобисти“ при евентуална ратификация.

 

Както можете да си представите, съвсем естествено това породи могъща инициативност от страна на посредниците“. Те са готови да дадат мило и драго, но да се докопат до ратификация. Което, разбира се, обяснява техния гняв спрямо поведението на ирландците, които на своя референдум[137] показаха, че не са очаровани от възможността да загубят своята независимост. В края на краищата те рекоха – до гуша ни е дошло, много благодарим, но не желаем.[138]

 

Горните редове принадлежат на малко познат у нас британски коментатор. Едуард Харли пишеше под псевдонима Кристъфър Стори. Той имаше своите човешки слабости, но беше велик британец от… отдавна невеликата Британия. Понеже официален Лондон пък и публиката постоянно го отхвърляха, обичаше да се кичи с титлата FRSA. Но не подобно на туземните ни набедени пишман академици и професори. Защото Стори не беше псевдо. Заслужаваше мястото си сред членовете на Кралското дружество по изкуствата. Тъй като наистина беше писател, изследовател, журналист, издател, анализатор и най-важното – личност!

 

Затова съкращението FRSA от Fellows of the Royal Society of Arts,[139] прикачено отзад към името му, и сега не изглежда така гротескно. както разните абревиатури пред позорните имена на комунистическите ни учѐни и културтрегеривсе бездарници, издигнали се благодарение на класово-партийния подход. Този метод държеше на пролетарския произход и на верността към Партията и вожда.

 

Открих го покрай Анатолий Голицинизбягалия на Запад офицер от КГБ. Многократно съм цитирал извадки от неговата нашумяла книга „Нови лъжи на стар глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация“.[140] Случайно или не, тя се беше появила през… 1984 година.

 

 

 

Евросъюзът – съвместен болшевишко-нацистки заговор

на интернационалния финансов елит

 

 

 

По-късно, когато вече разполагах с интернет, разбрах как всички западни издателства отказали да публикуват следващото му изследване, озаглавено „Измаматаперестройка“: Паметна записка до Централното разузнавателно управление“.[141] У нас думата остана в неточно значение, защото беше изопачена от политическа употреба. Тя означава „препострояване“, „повторно строителство на нещо сбъркано, сгрешено“.

 

Но какво възнамеряваха да препостроят другарите? Социализма? Както съвсем сериозно, макар в шеговита форма беше отсъдил покойният бай Владо Свинтила: „Да желаете да очовечите комунизма, е все едно да се мъчите да облагородите сифилиса!

 

Европейските народи се измъкнаха от две последователни трагедиисветовните войни. И вместо да вземат поука от тях, се насочиха към още по-голяма – тази на Лениновия колективизъм. Който, в интерес на истината, никога не е бил негово изобретение. Било му е спуснато от интернационалното Братство. Това не го прави по-хуманен, като имаме предвид размерите на неговите поражения. Та само човешките жертви на този експеримент, обхванал едва ли не половината земно кълбо, надхвърлиха 120 милиона души! Още по-страшна и невъзстановима се оказа духовната и материалната разруха.

 

В такъв случай защо им беше на европейците да се скупчват в този съветски колхоз, наречен Европейски съюз? Ами те бяха покосени от „комунистическата стратегия на измама и дезинформация“. Този път тя беше поднасяна от западните правителства – същите марионетки на илюминатския елит, каквито винаги са били обитателите на Кремъл.

 

Освен това, благодарение на привлекателната заблуда на кредитната икономика, предоставила им две-три десетилетия привидно разкошен бит, народите в Европа, западно от границите на Югославия, Унгария и Чехословакия, бяха доведени до късогледство. Те не бяха в състояние да забележат нищо по-далече от върха на собствените им носове. Но да се гледа в тази точка е най-трудно, както твърди Джордж Оруел.

 

И така, покрай новоизлязлата книга на Анатолий Голицин научих името на нейния издател – Кристъфър Стори. През 2002 година, когато вече и у нас имаше интернет, той издаде свое проучване. То носи многозначителното заглавие „Европейският съюз колективен враг на своите държави-членки: Изследване на руската и германската стратегия за окончателно осъществяване на Лениновата световна революция“.[142]

 

Авторът не се връща толкова далеч, чак към масонските илюзии на Просвещението и енциклопедистите от седемнадесети и осемнадесети век. Отвежда ни само до 1942 година и до непознатата за 99 на сто от жителите на Стария континент програма Europaische Wirtschaftsgemeinschaft” – „Европейска икономическа общност“. (Вижте илюстрацията.)

 

Ето какво са обсъждали и приели водачите на национал-социалистическа Германия по време на прословутата Конференция от Ванзее, проведена на 20 януари 1942 г. А не някакъв план „за окончателно решение на еврейския въпрос“. Програмата е налице. Докато някакъв документ, какъвто и да е, за изтребление на европейското еврейство“ досега не е представен. Подобно нещо не е занимавало лидерите на Третия райх. Те са имали съвсем други грижи.

 

След арестуването на външния министър, евреина Рудолф Хес, в Англия, и развитието на бойните действия, вече са били съвсем наясно, че губят войната. И са започнали да се готвят за времето след капитулацията. Даже са изграждали убежища далече от Европав Южна Америка. Това подсказа в края на шейсетте години и роденият в България израелски преподавател по история Михаел Бар-Зохар:

 

През 1943 г. адмирал Дьониц заяви: „Германският подводен флот се гордее, че сътвори за фюрера един земен рай, непревземаема крепост, някъде на този свят.“ Той не уточни в коя част на света се намира тя, но съвсем очевидно е, че имаше предвид Южна Америка.[143]

 

Разработката за „Europaische Wirtschaftsgemeinschaft” е изготвена от екип, предвождан от министъра на икономиката д-р Валтер Функ. Тази също не до там известна фигура играе ключова роля в планирането на следвоенна Германия и на света. През януари 1939 г. Адолф Хитлер прави промени в ръководството на Reichsbank. Заменя своя приближен еврейски банкер и отявлен нацист Хялмар Шахт именно с д-р Валтер Функ. Което автоматично прави нациста член на Съвета на директорите на основаната по-рано в Базел, Швейцария, Bank of International SettlementsБанка за интернационални разплащания.[144] А през септември 1943 г. министърът на икономиката оглавява и Съвета за централно планиране.

 

Двамата с Шахт са сред осъдените на затвор на Нюрнбергския процес. Въпреки обвиненията, които незавършилият висше образование главен американски обвинител, евреинът Робърт Джаксън,[145] отправя към Функ.[146]

 

Любопитна подробност е, че първоначално архитектът на Обединена Европа е бил задържан в затвора Шпандау, но скоро след това го преместили в друг пандиз. Прекарал близо 12 години зад решетките. Преди да го освободят, д-р Функ получил необичайната привилегия да проведе няколко телефонни разговора. Позвънил на Рудолф Хес, на министъра на снабдяването арх. Алберт Шпеер и на гаулайтера на Виена Балдур фон Ширах.[147]

 

Хес остава единственият задържан зад решетките на Spandau. Цели четири десетилетия той – „най-самотният човек на света[148] – беше неотлъчно охраняван от военни части на САЩ, СССР, Великобритания и Франция – по една седмица всеки, в нещо като кръговрат. Спомина се на 17 август 1987 г. Неговият син Волф Рюдигер Хесархитект, настояваше, че баща му е бил убит. За да не разкрие невероятните истини за разпалването на Втората световна война и за грамадните финансови престъпления, извършвани зад сцената на бойните действия. Нещо, което макар и късно, излезе наяве, но изглежда не интересува никого.[149] За това също се плаща цена – много висока – свободата.

 

Защо пиша „макар и късно“? Понеже Волф Рюдигер Хес беше автор на три книги: „Моят баща Рудолф Хес“, „Кой уби моя баща Рудолф Хес?“ и „Рудолф Хес: Не се разкайвам за нищо“.[150] Заради кампанията да докаже убийството на татко си, го тормозеха. Днес би бил доволен да узнае, че даже във Великобритания признават: външният министър на Третия райх е бил отровен от секретен агент на Нейно величество. А на Скотланд Ярд е било забранено да разследва убийството.[151]

 

Ето че „макар и късноистината изплува. Както ни е заръчал Господ: „Следователно, не се бойте от тях: защото няма нищо прикрито, което да няма да бъде разкрито, и запазено в тайна, което да не бъде узнато… Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата[152]

 

Потрудих се с тази публикация не заради мен, а за вас. Моя милост най-много да си причини беда с нея.

 

Целта ми е да ви покажа, че е безсмислено да разчитате на справедливост и правосъдие в един комунистически свят.

 

От 1990 година прогнозирам изчезването ни като нация. Също – че ще стигнем до там, да няма кой да ни лекува и да изкарва парите за пенсии. За неизбежната етническа война и за това да настояваме за въвеждането на правото на въоръжена самоотбрана. Също така предупреждавам за разпада на Европейския съюз и залеза на Запада. Както още много, много неща. И все бях виновен, навикван, забраняван, съден

 

Огледайте се. Кое не е вярно? Европа се разделя на Север и Юг. Гърция и Италия се бунтуват срещу Франция, Германия и Испания. Има Вишеградска четворка и Австрия, разкрачена между всички тях. Даже Б.Б. призна, чеизносът на демокрация е провал“…

 

Преди дни смятаният за най-авторитетен британски всекидневник, проконсервативният “The Daily Telegraph”, излезе с коментар, озаглавен „Живеем в залеза на Запада освен ако можем да се вслушаме в предупреждението на Тръмп“.[153]

 

Ако приемате като правителствения агент Ива Станчева-Чинова, че се занимавам с „конспиративни теории“ и съм „фашист“, „антисемит“ и пр., гореизложеното не ви засяга. Обаче, ако ми вярвате поне малко, бъдете сигурни, че ще стигнем не до зимата, а до епохата на нашето недоволство. А щом държавата не въздава правосъдие, то гражданите имат правото да го поемат в свои ръце.

 

Още в преамбюла на Всеобща декларация за правата на човека на ООН е записано:

 

Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството, като последен изход,… Oбщoтo cъбрaниe провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека.[154]

 

Истината е, че всеки трябва да вземе съдбата си в свои ръце. Не призовавам за обединение, тъй като съм наясно с народопсихологията на българина, когато е бил такъв преди 9 септември 1944 година. Какво остава за днес… Райко Алексиев е писал:

 

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

 

Държавният девиз на нацията пък еБоже пази България“.

 

 В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.[155]

 

Комунистите убили автора на тези верни констатации. Заедно с още най-малко 22 000 българи. Нас също, макар и бавно.

 

Не го ли разбирате?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

ifandiev.diagnosa@gmail.com

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Методи А.А. от София, Красимира А.Н. от Пловдив, Николай Х.Х. от Генерал Тошево, Георги Х.М. от Смолян, Николай И.М. от Свети Врач (Сандански), доц. Иван И. от Перник и Григор от Германия

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

До средата на септември адресът за дарения чрез пощенски или телеграфни записи ще бъде:

 

3853 село Цар Шишманово, община Макреш, област Видинска,

Светла Кирилова Хайтова-Ифандиева.

 

 

Още веднъж, моля за извинение и разбиране.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Проф. Чарлз Мозер – „Д-р Г.М.Димитров: Биография“, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, София, 1992 г., стр. 225. Книгата е в библиотеката на автора.

[2] Също негодник, съден за шпионаж в полза на Британия и Югославия.

[3] Владимир Буковски – един от най-известните съветски дисиденти, който цели 10 години оцеля в затворите и психиатриите на СССР. (“Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, “The Brussels Journal”,  Brussels, brusselsjournal.com, Monday, February 27, 2006 г., online: http://www.brusselsjournal.com/node/865 )

[4] Пак там.

[5] Това не е съвсем вярно, тъй като Белгия вече го е направила. Бел. на П.Б.

[6] Родена в Австралия деятелка на социалистическата Лейбъристка партия, която през годините оглавяваше най-малко четири британски министерства – на здравеопазването, на търговията и промишлеността, на жените, на икономиката и финансите.

[7] От френското état – държава. Даваща предимство на държавата пред гражданите и тяхната лична инициатива и собственост.

[8] Политически правилното. При социализЪма на другарите за такова се приемаше т. нар. генерална линия на единствената партия – комунистическата. Тя се определяше от нейната върхушка – номенклатурата, по директиви от Кремъл.

[9] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, “The Brussels Journal”,  вече цит. съч.

[10] Вж. „Нови 14 от печата с досиета от ДС“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 17 февруари 2010 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/384053; „Сътрудници на спецслужбите в печатните медии: Имена на собственици, шефове и водещи журналисти са в списъка на до сега проверените в 20 редакции“, Vesti.bg, София, 9 декември 2009 г., online: https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/sytrudnici-na-specsluzhbite-v-pechatnite-medii-2627971

[11] Сравнението е на Кристофър Стори, когото ще цитирам по-нататък.

[12] Вж. напр. „Заместник-шефката на градския съд Богдана Желявска подаде оставка“, Mediapool, mediapool.bg, София, 15 март 2015 г., online: https://www.mediapool.bg/zam-shefkata-na-gradskiya-sad-bogdana-zhelyavska-podade-ostavka-news232116.html

[13] Вж. напр. форума на сп. „Правен свят“, „съдия Богдана Желявска самата корупция“, създадена от mixail на 17 февруари 2018 г., сп. „Правен свят“, legalworld.bg, София, , online: http://legalworld.bg/forum.php?topicid=350395

[14] Вж. напр. „Съдебният дрийм тим на бял кон… Богдана Желявска е чиста?“, сп. „Правен свят“, legalworld.bg, София, 9 март 2016 г., online: http://legalworld.bg/51251.sydebniiat-drijm-tim-na-bial-kon-bogdana-jeliavska-e-chista.html

[15] Вж. Захари Белчев – „Богдана Желявска стана съдия на годината“, в. „СтадратNews”, standartnews.com“, София, 25 март 2015 г., online: http://www.standartnews.com/balgariya-pravosudie/bogdana_zhelyavska_stana_sadiya_na_godinata-262364.html

[16] „Има закон за богатите и такъв за бедните, но друг за певците. Той гласи: умри млад и живей дълго. Харчи си парите, кюти си и си гледай кефа.“ (“No One Came” by “Deep Purple”. Album “Fireball”, Harvest, London, 1971 г.)

[17] Тук и нататък правописът и графичното представяне на текста са запазени.

[18] Вж. напр. „Правителството защити Владимира Янева пред съда в Страсбург“, Mediapool, mediapool.bg, София, 30 ноември 2013 г., online: https://www.mediapool.bg/pravitelstvoto-zashtiti-vladimira-yaneva-pred-sada-v-strasburg-news214171.html

[19] Вж. напр. „Правителството защити Владимира Янева по делото срещу нея в Страсбург“, в. „Дневник“, dnevnik.bg, София, 30 kfe;l,r 2013 h=, online: https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/30/2193699_pravitelstvoto_zashtiti_vladimira_ianeva_po_deloto/

[20] http://podkrepa.org/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/

[21] https://www.orderofmalta.int/sovereign-order-of-malta/knights-of-malta/ , т.е. рицарството от трета степен не е обвързано с приемане на католицизма.

[22] http://www.themasonictrowel.com/ebooks/freemasonry/eb0091.pdf

[23] http://www.themasonictrowel.com/ebooks/freemasonry/eb0044-2.pdf

[24] Дядото на К.Т. по бащина линия е първи братовчед на Г. Димитров, а баба му по майчина линия е първа братовчедка на Н. Вапцаров.

[25] Партиен  водач  на  регионален  клон  на  Националсоциалистическата  партия  в  Нацистка

Германия

[26] http://diagnosa.net/diagnosite-mi/

[27] Сянката  на  Цион  Ч. 1  |  Книжарници Хеликон

[28] Д иагно зите  м и  –  Д иагно за  с  Гео р ги  Иф андиев  – Напр. в статията „Време за прелом и начало за отплата за Цион – част 8“ от 2013 г. и редица други

[29] Така е в оригинала. Не превеждам пасажа, за да не бъда обвинен в намеса в текста.

[30] Verlagsgruppe Droemer Knaur GMBH & CO. KG v. Germany, Application no. 35030/13, § 44-45. Вж. също Rumyana Ivanova v. Bulgaria, Application no. 36207/03, § 61 11 Application no. 53984/00

[31]  Сян ката  на  Цио н  –  Уик ипе д ия

[32] Навярно поради съзнанието на правителствения агент за неговата собствена значимост, неговото име е изписано с главни букви.

[33] Относно смененото име на Костадин – Константин – Тренчев вж. „Пламен Даракчиев: Тренчев си покри досието, като си смени името“, едно интервю на Александрина Роканова, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 3 юни 2008 г., online: https://www.blitz.bg/article/5000

[34] Тъй като засяга отношенията между частни юридически лица – издателството и моя литературен представите, от една страна, и мен като физическо лице, от друга; и понеже до края на септември няма да бъда в софийския си дом, а в лятната къща на дъщеря ми, от друга; мога да предоставя фотокопие от договора през есента. И то след изричното съгласие на италианския издател. Но съм готов да отговарям пред съд за думите си и за фактите в тях.

[35] „България се срина до 111 място по свобода на словото“, „Новините“, news.bnt.bg, Българска национална телевизия – БНТ, София, 25 април 2018 г., online: http://news.bnt.bg/bg/a/blgariya-se-srina-do-111-myasto-po-svoboda-na-presata

[36] Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № 14904/11 пред Европейския съд по правата на човека – Ифандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова, стр. 11.

[37] Вж. напр. „Разсипниците на България“, “The Bulgarian Times”, bultimes.com, София, 3 май 2016 г., online: https://bultimes.com/razsipnitsite-na-balgariya-ili-koi-izvestni-balgari-sa-masoni/; „Кои известни българи са масони?“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 10 юли 2008 г., online: https://www.blitz.bg/article/5847; „Няколко от масоните управлявали България“, Акцент БГ – Ателие за новини, akcent.bg, София, 25 септември 2013 г., online: https://akcent.bg/?i=12064; „Масони в България“, “Anonymous Bulgaria”, anonybulgaria.wordpress.com, София, 4 февруари 2013 г., online: https://anonybulgaria.wordpress.com/2013/02/04/%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/; „Няколко от масоните управляват България“, Електронен вестник „Сияние“, Трибуна на Съюз „Духовно възраждане-България“, брой 126, novosianie.com, София, 14 декември 2014 г., online: https://novosianie.com/?p=20985; Данаил Коларов – „70 на сто от властта са масони“, Afera.bg, Варна, 8 юли 2008 г., online: http://afera.bg/70-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B8.html и т.н.

[38] Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № 14904/11 пред Европейския съд по правата на човека – Ифандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова, стр. 12.

[39] “Knights Templar (Freemasonry)”, From Wikipedia, the free encyclopedia, en.wikipedia.org, San Francisco, CA, last edited on 8 June 2018 г., online: https://en.wikipedia.org/wiki/Knights_Templar_(Freemasonry) Оригиналният текст на английски е следният: “The United Religious, Military and Masonic Orders of the Temple and of St John of Jerusalem, Palestine, Rhodes and Malta of England and Wales and Its Provinces Overseas, better known as the Knights Templar, is a Masonic body founded in its current form in 1895 which bases its esoteric symbolism on the historic Crusading orders, the Knights Templar and Knights Hospitaller (which still exists as the Knights of Malta). This order accepts freemasons „in good standing“, who have been through the degrees of the Holy Royal Arch.”

[40] Лиляна Филипова – „23 г. Тренчев крепи демокрацията с финт“, в. „24 часа“, 24chasa.bg, София, 13 февруари 2013 г., online: https://www.24chasa.bg/Article/1229190

[41] „Константин Тренчев: Не може да дължиш пари и да си купуваш Майбах“, в. „Банкеръ Weekly”, banker.bg, София, събота, 12 февруари 2005 г., online: http://www.banker.bg/sudbi/read/konstantin-trenchev-ne-moje-da-duljish-pari-i-da-si-kupuvash-maibah

[42] Вж. „Средна работна заплата общо (на годишна база), 2005 г.“, Министерство на труда и социалната политика, seconomy.mlsp.government.bg, София, 2018 г., online: http://seconomy.mlsp.government.bg/statsbeta/?page_id=200&page=35

[43] Kristina Mileva – „Кои са най-известните тайни общества в България“, „Разкрития“, razkritia.com, София, 25 юни 2014 г., online: http://www.razkritia.com/414285/koi-sa-nai-izvestnite-taini-obstestva-v-balgariya/

[44] Вж. напр. “Disorder in the Order of Malta” by Edward Pentin, Vatican, “National Catholic Register”, a Catholic paper, ncregister.com, Kettering OH, January 7, 2017 г., online: http://www.ncregister.com/daily-news/disorder-in-the-order-of-malta

[45] “Tabloid (newspaper format)”, from Wikipedia, the free encyclopedia, en.wikipedia.org, San Francisco, CA, last edited on 11 June 2018 г., online: https://en.wikipedia.org/wiki/Tabloid_(newspaper_format)

[46] Вж. Разпит на свидетеля Янко Янков в: Протокол, гр. София, 19.05.2008 г., Софийски градски съд, Гражданско отделение І-3 състав, стр. 10-17, в документ 14904-11+file+14904_11_Ifandiev_OBSG_Appendix_3_part_1, приложен от правителствения агент Ива Станчева-Чинова.

[47] Мъж, в смисъл на смел, тур.

[48] Например Гигинският манастир (Черногорски манастир) „Св. Св. Козма и Дамян“ е действал като концентрационен лагер, където са били затваряни противници на комунистическия режим и несъгласни с неговата кървава диктатура. Сетне го преобразували в… пионерски лагер. Черквата в град Димово, Видинско, била използвана за… свинарник.

[49] Вж. Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № 14904/11 пред Европейския съд по правата на човека – Ифандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова, стр. 13.

[50] Протокол, гр. София, 13.11,2006 г., Софийски градски съд, Гражданско отделениеІ-3 състав, стр. 2. В документ 14904-11+file+14904_11_Ifandiev_OBSG_Appendix_3_part_1, приложен от правителствения агент Ива Станчева-Чинова. Правописът е запазен.

[51] Надявам се, че ми прощавате лицемерието. Няма как да изложа онова, което знам и мисля в действителност за лицето Сугарев.

[52] Джордж Вашингтон (1732–1799) – американски военен, генерал, първи президент на САЩ, масон, наричан „баща на нацията“. (“Newburgh Address: George Washington to Officers of the Army, March 15, 1783, “Mount Vernon”, mountvernon.org, Mount Vernon Ladies’ Association, Mount Vernon, VA, 2018 г., online: https://www.mountvernon.org/education/primary-sources-2/article/newburgh-address-george-washington-to-officers-of-the-army-march-15-1783/)

[53] “The Persecution of Julian Assange Proves That Western Values No Longer Exist” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, paulcraigroberts.org, Panama City Beach, FL, Saturday, June 21, 2018 г., 2018 г., online: https://www.paulcraigroberts.org/2018/06/23/persecution-julian-assange-proves-western-values-no-longer-exist/

[54] „Евангелие от Йоан“, гл. 7, ст. 44. Преводът е от онзи, направен от д-р Джордж Ламза от арамейския оригинал на английски.

[55] Вж. “Dix choses que vous ignorez sûrement sur Jean-Claude Juncker”, Par Rémi Noyon Journaliste, “Rue89”, rue89.nouvelobs.com, Paris, 27.06.2014 г., online: http://rue89.nouvelobs.com/2014/06/27/dix-choses-ignorez-surement-jean-claude-juncker-252458; “Jean-Claude Juncker and Trotskyism”, “Tendance Coatesy”, Left Socialist Blog, Ipswich, 29 June 2014 г., online: https://tendancecoatesy.wordpress.com/2014/06/29/jean-claude-juncker-and-trotskyism/

[56] Вж. “Jean-Claude Juncker ‘insults victims of communism’ with a visit to Karl Marx’s hometown” by Mario Ledwith, Brussels Correspondent For The Daily Mail, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 8 May 2018 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-5666939/Jean-Claude-Juncker-insults-victims-communism-visit-Karl-Marxs-hometown.html; “‘Speak the TRUTH!’ Juncker sparks fury as he ignores ‘100 million dead’ to celebrate Marx” by Joe Barnes, Brussels Correspondent, “Daily Express”, express.co.uk, London, Friday, May 4, 2018 г., online: https://www.express.co.uk/news/world/955152/EU-news-Jean-Claude-Juncker-Karl-Marx-anniversary-Trier-Germany-latest

[57] Вж. “The Black Book of Communism: Crimes, Terror, Repression”, Stéphane Courtois, Ed., Harvard University Press, Cambridge, MA, 1997 г.; Стефан Куртоа, Никола Верт, Жан-Луи Панне, Анджей Пачковски, Карел Барточек, Жан-Луи Марголен – „Черната книга на комунизма“, Издателство „Прозорец“, София, 1999 г. Книгата беше съставена по образеца на съветската „Чёрная Книга“, чиито редактори били еврейските кръвожадници Иля Еренбург и Василий Гросман. Тя била написана по поръчка на Еврейския антифашистки комитет на СССР през 1945 година. Но след обръщането на Сталин срещу интернационалното Братство, останала неиздадена чак до 1994 година, когато безсрамно я пусна йерусалимското еврейско издателство „Тарбут“.

[58] Вж. “Commission turns down EU anti-communist calls”, EurActiv, Brussels, 23 December 2010 г., online: http://www.euractiv.com/future-eu/commission-turns-down-eu-anti-communist-calls-news-500881; “Study on how the memory of crimes committed by totalitarian regimes in Europe is dealt with in the Member States” by Carlos Montero, EU, Brussels, January 2010 г., http://ec.europa.eu/justice/doc_centre/rights/studies/docs/memory_of_crimes_en.pdf

[59] Вж. The Prague Declaration “Towards An Information Literate Society”, Praguedeclaration.org, Prague, October 20, 2011 г., online: http://praguedeclaration.org/

[60] Вж. напр. “EU won’t legislate on communist crimes”, BBC, bbc.co.uk, London, December 22, 2010 г., online: http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-12059475

[61] Вж. “Lithuania seeks to keep alive the memory of totalitarian regimes”, “Alfa Media”, alfa.lt, Vilnius, 16.12.2011 г., online: http://www.alfa.lt/straipsnis/10430386/?Lithuania.seeks.to.keep.alive.the.memory.of.totalitarian.regimes=2010-12-16_11-37

[62] Вж. напр. “EU newcomers demand ban on communist crime denial”, “Eubusiness”, Richmond, Surrey, United Kingdom, 14 December 2010 г., online: http://www.webcitation.org/5yf8L7fwR

[63] Вж. “Czech Foreign Minister: Denial of communist crimes like denial of Nazi crimes”, Romea.cz, Prague, 15.12.2010 г., online: http://www.webcitation.org/5yf7qICc8

[64] Вж. “EU rejects eastern states’ call to outlaw denial of crimes by communist regimes” by Leigh Phillips, “The Guardian”, guardian.co.uk, London, Tuesday, 21 December 2010 г., online: http://www.guardian.co.uk/world/2010/dec/21/european-commission-communist-crimes-nazism

[65] Марк Твен, роден с името Семюъл Лангхорн Клемънс (1835–1910) – американски писател, един от най-известните по света. Има твърдения, че Твен е цитирал друг автор. (“May 26-June 1;Never the Twain” by James Bennet, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, June 2, 1996 г., online: https://www.nytimes.com/1996/06/02/weekinreview/may-26-june-1-never-the-twain.html)

[66] “Commission turns down EU anti-communist calls”, EurActiv, Brussels, 23 December 2010 г., online: http://www.euractiv.com/future-eu/commission-turns-down-eu-anti-communist-calls-news-500881

[67] Вж. образец на действителен Клетвен лист, взет от архива на МВР, в: Христо Христов – „Клел се във вярност на БКП и СССР предлага отмяна на закона за досиетата“, Държавна сигурност.com, desebg.com, София, 20 април 2015 г., online: http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2253, представен като илюстрация 2.

[68] Информация №724 Относно: Състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Юри Андропов в: Христо Христов – „Живков уверява Москва, че Държавна сигурност е филиал на КГБ“, Държавна сигурност.com, desebg.com, София, 28 март 2015 г., online: http://desebg.com/iblock/2228-2015-03-28-09-23-16 Фотокопие в архива на жалбоподателя, приложено към този текст като илюстрации с обозначения Zhivkov-1 и Zhivkov-2. Те са от заверени фотокопия на документ на Държавна сигурност..

[69] За удобство и достоверност представям текста на английски, както е в цитираното произведение: “Thus in his authoritative article on fascismo for the new Enciclopedia Italiana (1992), Emilio Gentile presents the “constituent elements for an orientative definition of fascism” in a dense list of ten complex points. “1) a mass movement with multiclass membership in which prevail, among the leaders and militants, the middle sectors, in large part new to political activity, organized as a party militia, that bases its identity not on social hierarchy or class origin but on the sense of comradeship, believes itself invested with a mission of national regeneration, considers itself in a state of war against political adversaries and aims at conquering a monopoly of political power by using terror, parliamentary tactics, and deals with leading groups, to create a new regime that destroys parliamentary democracy; “2) an ‘anti-ideological’ and pragmatic ideology that proclaims itself antimaterialist, antiindividualist, antiliberal, antidemocratic, anti-Marxist, is populist and anticapitalist in tendency, expresses itself aesthetically more than theoretically by means of a new political style and by myths, rites, and symbols as a lay religion designed to acculturate, socialize, and integrate the faith of the masses with the goal of creating a ‘new man’; “3) a culture founded on mystical thought and the tragic and activist sense of life conceived as the manifestation of the will to power, on the myth of youth as artificer of history, and on the exaltation of the militarization of politics as the model of life and collective activity; “4) a totalitarian conception of the primacy of politics, conceived as an integrating experience to carry out the fusion of the individual and the masses in the organic and mystical unity of the nation as an ethnic and moral community, adopting measures of discrimination and persecution against those considered to be outside this community either as enemies of the regime or members of races considered inferior or otherwise dangerous for the integrity of the nation; “5) a civil ethic founded on total dedication to the national community, on discipline, virility, comradeship, and the warrior spirit; “6) a single state party that has the task of providing for the armed defense of the regime, selecting its directing cadres, and organizing the masses within the state in a process of permanent mobilization of emotion and faith; “7) a police apparatus that prevents, controls, and represses dissidence and opposition, even by using organized terror; “8) a political system organized by a hierarchy of functions named from the top and crowned by the figure of the ‘leader,’ invested with a sacred charisma, who commands, directs, and coordinates the activities of the party and the regime; “9) a corporative organization of the economy that suppresses trade union liberty, broadens the sphere of state intervention, and seeks to achieve, by principles of technocracy and solidarity, the collaboration of the ‘productive sectors’ under the control of the regime, to achieve its goals of power, yet preserving private property and class divisions; “10) a foreign policy inspired by the myth of national power and greatness, with the goal of imperialist expansion.” (Quoted with the kind permission of Professor Gentile.)”

[70] Stanley G. Payne – “A History of Fascism, 1914-1945, University of Wisconsin Press, Madison, WI, 1995 г., стp. 5–6, Бележка 6. Книгата е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?id=NLiFIEdI1V4C&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q=a%20mass%20movement%20with%20multiclass%20&f=false Книгата е в архива на жалбоподателя. За улеснение я прилагам под самото и заглавие.

[71] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 36-39, 140, 199. Кигата е в архива на Георги Ифандиев.

[72] „Евангелие от Матей“, гл. 17, ст. 17-19. Както е в превода от оригинала на арамейски, направен от д-р Джордж Ламза.

[73] Вж. Milovan Djilas – Тhе New Class – An Analysis of the Communist System, An Atlantic Press book,  puЬlished bу Thames and Hudson, London, 1957 г. Книгата е в архива на жалбоподателя.

[74] „Пламен Даракчиев: Тренчев си покри досието, като си смени името“, едно интервю на Александрина Роканова, Информационна агенция БЛИЦ, вече цит. съч.

[75] Дядото на К.Т. по бащина линия е първи братовчед на Г. Димитров, а баба му по майчина линия е първа братовчедка на Н. Вапцаров.

[76] Вж. Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № 14904/11 пред Европейския съд по правата на човека – Ифандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова, стр. 4.

[77] „Една кръв съм с Вапцаров и Димитров“, с д-р Константин Тренчев, лидер на КТ „Подкрепа“, разговаря Мариела Балева, в. „Труд“, София, понеделник, 18 декември 2006 г., стр. 12-13. Екземпляр от изданието в библиотеката на ищеца. Фотокопие от публикацията представена като илюстрация № 3.

[78] Вж. напр. Цвета Трифонова – „Никола Вапцаров. Текстът и сянката“, Текстологични прочити и анализи, Издателство „Фабер“, София, 2004 г., стр. 214-217, 219-220, 225.

[79] „Една кръв съм с Вапцаров и Димитров“, с д-р Константин Тренчев, лидер на КТ „Подкрепа“, разговаря Мариела Балева, в. „Труд“, вече цит. съч.

[80] За ужас на предубедения и мнителен правителствен агент – евреин.

[81] Вж. напр. Cesare Lombroso – “Genio e degenerazione: nuovi studi e nuove battaglie”, Remo Sandron, Palermo, 1897 г.; Cesare Lombroso – “Le crime, causes et remédes”, Schleicher, Paris, 1899 г.; Cesare Lombroso – “Gli anarchici”, Seconda edizione con Aggiunte, Con tre tavole e sei figure nel testo, Fratelli Bocca, Torino, 1894 г. Книгите са в архива на ищеца; “Lombroso’s Theory of Crime” by Charles A. Ellwood, “Journal of Criminal Law and Criminology”, No. 716, Northwestern University School of Law Scholarly Commons, Chicago, IL, May 1911 to March 1912 г. Статията е в архива на ищеца. Повечето от книгите на Чезаре Ломброзо са достъпни в интернет.

[82] Вж. George L. Mosse – “Toward the Final Solution: A History of European Racism”, Howard Fertig, New York, NY, 1978 г, стp. 84-85.

[83] Пак там, стр. 86.

[84] Вж. Богомил Бонев, бивш министър на МВР – „Истинските причини за провала в сектор „Сигурност“ драстично липсват в мотивите на БСП за вота срещу ГЕРБ!“, Afera.bg, Варна, четвъртък, 21 юни 2018 г., online: http://afera.bg/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d0%b0-%d0%b2-%d1%81%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%be.html

[85] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, December 2, 1924 г., online: http://capek.misto.cz/english/communist.html

[86] „Атанас Киряков“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, Wikipedia, San Francisco, CA, последна промяна на страницата на 11 февруари 2018 г., online: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81_%D0%9A%D0%B8%D1%80%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B2

[87] Димитрина Чернева – „Атанас Киряков: Комунизмът ни превърна в един лицемерен народ“, „Гласове“, glasove.com, София, петък, 7 октомври 2011 г., online: http://glasove.com/categories/intervyuta/news/atanas-kiryakov-komunizmut-ni-prevurna-v-edin-litsemeren-narod

[88] Вж. Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № 14904/11 пред Европейския съд по правата на човека – Ифандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова, стр. 4.

[89] “How Many Did Communist Regimes Murder?” by R.J. Rummel, Unpublished essay, November 1993 г., “Freedom, Democracy, Peace;  Power,  Democide, and War”, www. Hawaii.edu, Hawaii, USA, Table 1: Communist Democide 1900-1987, online: http://www.hawaii.edu/powerkills/COM.TAB1.GIF

[90] Пак там.

[91] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 36-39, 140, 199. Кигата е в архива на Георги Ифандиев.

[92] Миша Глени – „Мак Мафия – престъпност без граници“, Издателство „Сиела“, София, 2008 г., стр. 26-27. Книгата е в библиотеката на ищеца.

[93] Радослав Георгиев Ненов – вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, беше разкрит като агент на Държавна сигурност с псевдоним „Цветелин“. (Вж. напр. Христо Христов – „Борислав Дионисиев от Г-13 и Радослав Ненов от „Мултигруп” са разкрити като агенти на Държавна сигурност“, Държавна сигурност.com, desebg.com, София, 6 ноември 2013 г., online: http://desebg.com/reshenia/1535–13-)

[94] Вж. „Павел Найденов Найденов“, Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, agentibg.com, София, дата не е посочена, online: https://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-16-15-33/276-2015-07-06-08-25-08

[95] Миша Глени – „Мак Мафия – престъпност без граници“, Издателство „Сиела“, вече цит. съч., стр. 28.

[96] “Why I am not a Communist?” by Karel Čapek, translated and provided by Martin Pokorny, “Přítomnost”, № 4, вече цит. съч.

[97] Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № 14904/11 пред Европейския съд по правата на човека – Ифандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова, стр. 7. Правописът е запазен.

[98] „Сянката на Цион“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, Wikipedia, San Francisco, CA, последна редакция на страницата: в 12:51, на 9 октомври 2017 г., online: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%A6%D0%B8%D0%BE%D0%BD

[99] Вж. Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА Решение N° 2-197 от 19.06.2013 г., Юробанк България АД.

[100] „Сътрудник на ДС и РУ-ГЩ“ в: „Христо Друмев“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, Wikipedia, San Francisco, CA, , online: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%94%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%B2

[101] Вж. напр. Данаил Коларов – „Заради доносите на Христо Друмев 2 невинни жени са хвърлени в затвора: Агент „Борил“ /още „Драганов“/ трябвало да бъде внедрен в радио „Свободна Европа“.“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 22 февруари 2010 г., online: https://www.blitz.bg/article/16514

[102] „Сътрудник на ДС и РУ-ГЩ“ в: „Христо Друмев“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, Wikipedia, вече цит. съч.

[103] Manoranjan Kumar – “Dictionary of Quotations“, APH Publishing Corp., New Delhi, 2008 г., стp. 134, 241.; същото в: Lenin (1870 – 1924), Russian Communist politician & revolutionary, “Quotations by Author“, The Quotations Page, quotationspage.com, online: http://www.quotationspage.com/quotes/Lenin

[104] Вж. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Той е приет от 38-то народно събрание на 26 април 2000 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой № 37 от 5 май 2000 г., online: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134920192

[105] Presstitute media – от press, prostitute и media. Словосъчетание, набиращо все по-голяма гражданственост сред свободолюбивите среди в САЩ и Западна Европа.

[106] “The Persecution of Julian Assange Proves That Western Values No Longer Exist” by Paul Craig Roberts, Paul Craig Roberts Institute for Political Economy, вече цит. съч.

[107]  Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № 14904/11 пред Европейския съд по правата на човека – Ифандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова, стр. 10.

[108] Israel Finkelstein and Neil Asher Silberman – “The Bible Unearthed: Archaeology’s New Vision of Ancient Israel and the Origin of Its Sacred Texts”, The Free Press, New York, NY, 2002 г., стр. 1. Книгата е в архива на ищеца.

[109] Вж. Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, London, New York, 2009 г. Книгата е в архива на ищеца. Вж. също: Shlomo Sand – “The Invention of the Land of Israel: From Holy Land to Homeland”, Verso Books, London, New York, 2014 г.

[110] Dame – лейди, почетна баронетска титла, с която биват удостоявани дами със заслуги към империята. Тази титла не се унаследява.

[111] Вж. Kathleen Mary Kenyon – “The Bible and recent archaeology”, British Museum Publications Ltd., London, 1978 г., стр. 72.

[112] Вж. Kathleen Mary Kenyon – “The Bible and recent archaeology”, British Museum Publications Ltd., London, 1978 г., стр. 35.

[113] „Българите „иджами“, които се смятали за потомци на близкоизточните българи и българите-авари („хиксоси“).“ (Кубан Боян – „Чулман Толгау“, с предговор и коментари от Фаргат Габдул-Хамитович Нурутдинов, превод и допълнителни бележки и уточнения на Пламен Анакиев, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 585-586. Книгата в превод на съвременен руски и български е в архива и в библиотеката на ищеца)

[114] Вж. напр. Israel Finkelstein and Neil Asher Silberman – “The Bible Unearthed: Archaeology’s Vision of Ancient Israel and the Origin of Its Sacred Texts”, The Free Press, вече цит. съч., стр. 55.

[115] Israel Finkelstein and Neil Asher Silberman – “The Bible Unearthed: Archaeology’s New Vision of Ancient Israel and the Origin of Its Sacred Texts”, The Free Press, вече цит. съч., стр. 5, 54.

[116] Вж. Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, вече цит. съч.; Shlomo Sand – “The Invention of the Land of Israel: From Holy Land to Homeland”, Verso Books, вече цит. съч.

[117] Shlomo Sand – “The Invention of the Jewish People”, Translated by Yael Lotan, Verso Books, вече цит. съч., стр. 186.

[118] Вж. Benjamin H. Freedman – “Facts are Facts: The Truth About Khazars (the so-called Jews)”, Distinguishing between the “Jew”, and Hebrews who are Israelites by a Jewish man who writes about the Jews, Bridger House Publishers, Inc., Carson City, NV, 2009 г. Книгата е в архива на ищеца.

[119] Вж. “Did The Death Of Communism Take Koestler And Other Literary Figures With It?” by Anne Applebaum The New York Review of Books, “HuffPost”, huffingtonpost.com, New York, NY, 28 March 2010 г., Updated May 25, 2011 г., online: https://www.huffingtonpost.com/2010/01/26/did-the-death-of-communis_n_435939.html

[120] Вж. Arthur Koestler – “The Thirteenth Tribe: The Khazar Empire and Its Heritage”, Random House, New York, NY, 1976 г. Книгата е в библиотеката на ищеца.

[121] Вж. “1992 Fischer – Spassky Rematch. Highlights”, “ChessCentral”, Pickard & Son, Publishers, Wylie, TX, online: http://www.mark-weeks.com/chess/92fs$$.htm

[122] “Strange bedfellows: new nexus between Israel and far Right” by Antony Loewenstein, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, Tuesday, 25 October 2011 г., online: http://antonyloewenstein.com/2011/10/25/strange-bedfellows-new-nexus-between-israel-and-far-right/

[123] “The Complete Diaries of Theodor Herzl”, Volume 1, edited by Raphael Patai, translated by Harry Zohn, Herzl Press and Thomas Yoseloff, New York, NY, 1960 г., стр. 83-84.

[124] Theodor Herzl – “A Jewish State: An Attempt at a Modern Solution of the Jewish Question”, Maccabaean Publishing Co., New York, NY, 1904 г., стр. 7.

[125]  Сянката на Цион  –  Уикипедия. Правописът е запазен от ищеца.

[126] Становище на  правителството на Република България по допустимостта и съществото на жалба № 14904/11 пред Европейския съд по правата на човека – Ифандиев срещу Република България, подписано от правителствен агент Ива Станчева-Чинова, стр. 13.

[127] Законът е строг, но е закон, лат.

[128] „Европейски съд по правата на човека“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, Wikipedia, San Francisco, CA, последна редакция на страницата на 29 октомври 2017 г., online: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D0%B4_%D0%BF%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%B0

[129] Вж. напр. Д-р Георги Касчиев – „Граждански комитет или комитет на агенти на ДС“, Mediapool, mediapool.bg, София, 3 юли 2009 г., online: https://www.mediapool.bg/grazhdanski-komitet-ili-komitet-na-agenti-na-ds-news154042.html

[130] Вж. „Изгониха журналистка след разследване на Сашо Диков“, “Telegraph”, telegraf.bg, София, 26 юни 2018 г., online: http://telegraf.bg/2018/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%88%D0%BE%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0/

[131] Вж. „Европейски съд по правата на човека“, от Уикипедия, свободната енциклопедия, bg.wikipedia.org, вече цит. съч.

[132] Член на РМС от 1936 г., а от 1942 г. – на БКП. Член и секретар на Ученическото бюро при ЦК на РМС. Излиза в нелегалност от 1942 г. Арестуван е през 1943 г. и лежи в затвора до 1944 г. След 9 септември 1944 г. е организационен секретар на Областния комитет на РМС в Стара Загора. От 1945 до 1947 г. е секретар на Областния комитет на РМС в София и член на ЦК на РМС. След това е завеждащ отдел в ЦК на РМС и организационен секретар. От декември 1947 до септември 1948 г. е председател на СНМ – Съюза на народната младеж, преобразуван в Димитровски комунистически младежки съюз – ДКМС. След това учи 1 година в партийна школа. Бил е член на Президиума на Народното събрание. После – първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Посланик на България в Прага. От 1958 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Негова снаха или дъщеря – мисля, че по-скоро първото – ми беше колежка. След промените се завъртя край мен – политически, не другояче. Белким не я засегнат евентуални мероприятия на нова „народна власт“, която така и не се състоя… Подозирам, че това изчадие е неин син. Приличат си.

[133] Вж. „Йонко Грозев е оптималният за България избор на съдия в Страсбург“, сп. „Правен свят“, legalworld.bg, София, 28 януари 2015 г., online: http://legalworld.bg/42031.jonko-grozev-e-optimalniiat-za-bylgariia-izbor-na-sydiia-v-strasburg.html

[134]  „Евангелие от Йоан“, гл. 8, ст. 31-32.

[135] „От Матея свето Евангелие“, гл. 5, ст. 6.

[136] Преди приемането на България и Румъния.

[137] В Ирландия беше насрочен референдум „за“ или „против“ Европейска конституция. Но след проведените допитвания във Франция и Холандия той беше отменен. В тези две държави бяха проведени референдуми за приемането на Конституция на Европейския съюз. Гражданите им отхвърлиха проекта. Във Франция 55 на сто се обявиха против при избирателна активност от 69 процента. В Холандия противниците се оказаха 62 процента от участвалите 63 на сто, имащи право на глас. Тогава Дания, която също беше насрочила допитване до народа, го отмени. Тъй като за приемането на основния закон на Евросъюза беше необходимо пълно съгласие – консенсус. След като той се оказа непостижим, датският референдум ставаше излишен. Същото стана във Великобритания, Полша, Португалия и Чехия. Обаче „за“ Европейската конституция гласуваха в Испания – 77 на сто при нищожната избирателна активност от 42 процента. Смайващ беше резултатът от допитването във Великото херцогство Люксембург. Там 57 на сто от явилите се пред урните 88 процента от гласоподавателите одобриха единната Конституция.

[138] ”Britain’s Way Out of the Crisis” by Christopher Story, FRSA, Editor and Publisher, “International Currency Review” and associated intelligence publications and information services, “International Currency Review”, hristopherstory.org, London, Thursday, 20 November 2008 г., online: http://christopherstory.org/britains-way-out-of-crisis-2/

[139] Членове на Кралското дружество по изкуствата, англ.

[140] Вж. Anatoly Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, Dodd, Mead & Company, New York City, 1984 г. Книгата е в архива на автора.

[141] Вж. Anatoliy Golitsyn – “The Perestroika Deception: Memoranda to the Central Intelligence Agency”, Second Edition, Edward Harle Ltd, London and New York, NY, 1998 г. Книгата е в архива на автора.

[142] Вж. Christopher Story – “The European Union – Collective Enemy of Its Member States: A Study in Russian and German Strategy To Complete Lenin’s World Revolution”, Edward Harle Ltd, London and New York, NY, 2002 г. Книгата е в архива на автора.

[143] Michael Bar-Zohar – „The Avengers“, Hawthorn Books Inc., New York, NY, 1967 г., стр. 99.

[144] Вж. “Ninth Annual Report: 1 April 1938 – 31 March 1939”, Bank of International Settlements, Basle, 8th May 1939 г., стр. 135 Документът е в архива на автора.

[145] Нито един върховен съдия на САЩ не се съгласява да участва във фарса на правосъдие Нюрнбергски трибунал. По онова време все още са се срещали прависти и човеци с достойнство. Тогава мобилизират Робърт Джаксън. Той е учил четири семестъра право, след което е стажувал в адвокатската кантора на баща си.

[146] Джаксън нарича Функ “The Banker of Gold Teeth” – „банкера на златните зъби“. Като му приписва вината за изваждането на златните коронки от зъбите на умрелите в концентрационните лагери. Според него те отивали в Reichsbank, където били разтопявани, за да бъдат отлети във вид на кюлчета.

[147] Вж. Eugene Bird – “The Loneliest Man in the World”, Secker & Warburg, London, 1974 г., стp. 121.

[148] Пак там. Вижте заглавието.

[149] Вж. напр. “Nazi Rudolf Hess was ‘murdered by British agents in prison to stop him revealing war secrets but Scotland Yard was told NOT to investigate’” by Daily Mail Reporter, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 7 September 2013 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2414991/Nazi-Rudolf-Hess-murdered-British-agents-prison-stop-revealing-war-secrets-Scotland-Yard-told-NOT-investigate.html

[150] Вж. Wolf Rüdiger Hess – “My Father Rudolf Hess” (1986), “Who Murdered My Father, Rudolf Hess?” (1989), “Rudolf Heß: Ich bereue nichts” (1994).

[151] Вж. “Nazi Rudolf Hess was ‘murdered by British agents in prison to stop him revealing war secrets but Scotland Yard was told NOT to investigate’” by Daily Mail Reporter, “The Daily Mail”, вече цит. съч.

[152] „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 26, 28. От превода, направен на английски от д-р Джордж Ламза от оригинала на арамейски. Всички Евангелски цитати са направени от този превод.

[153] Вж. “We are living in the twilight of the West – unless we can heed Donald Trump’s warning” by Charles Moore, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 23 June 2018 г., online: https://www.telegraph.co.uk/news/2018/06/23/living-twilight-west-unless-can-heed-donald-trumps-warning/

[154] Всеобща декларация за правата на човека, Комисия за личните данни, cpdp.bg, Република България, София, 2018 г., online: https://www.cpdp.bg/?p=element&aid=32

[155] Райко Алексиев – „Пътеводител за България – пътища и безпътие“, в. „Щурецъ“, София, 1933 г., препечатано в: “Bulgaria Analytica”, bulgariaanalytica.org, София, 15 октомври 2016 г., подкрепата за Bulgaria Analytica е осигурена от Фондация Америка за Българияonline: http://bulgariaanalytica.org/2016/10/15/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8%D1%89%D0%B0-%D0%B8-%D0%B1%D0%B5/

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...