Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

АКО СГРЕШИ, ДОСТОЙНИЯТ ЧОВЕК ПОДНАСЯ СВОИТЕ ИЗВИНЕНИЯ. ПОСИПВАМ СИ ГЛАВАТА С ПЕПЕЛ: СЪЖАЛЯВАМ

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Човеци със съвест и морал, способни да мислят, да се справят с по-пространни, подробни творби, които не са просто четива. Готови да търсят истината, като се запознават с повече факти и сами ги анализират. Не изпитващи потребност от онези злободневни случки и постъпки, с които всекидневно и масово тровят и промиват остатъците от ум, възприятия и свяст. За да стигнат до истината. Тази мултимедия е единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито едно друго подобно средство за осведомяване не само в този провален опит за държава, не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

 

В тази мултимедия иде реч за публицистика.

 

The Daily Telegraph”, още много световно известни медии с богати издатели, въведоха платен достъп до електронната си версия с малък и то временно действащ гратис от пет влизания седмично. “The New York Times”, “The Wall Street Journal”, “The Economist”, и доста други, вече – само срещу абонамент.  А “The Guardianобяви, че без дарения от страна на читателите, оцеляването му съвсем не е сигурно.

 

Всеки да го разбира, както желае.

 

Освен това е добре да преглеждате илюстрациите и видеозаписите в текста хронологично – така, както са поместени. Те съдържат допълнителна информация и дообогатяват общото възприятие на обсъжданите теми.

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

Доналд Тръмп ще бъде президент на САЩ.

 

Посипвам си главата с пепел. За втори път ми се случва да предложа грешна прогноза и все във връзка с изборите за стопанин на Белия дом. Първият беше през ноември 2008 година, когато отново бях убеден, че Хитлери Клинтън ще се разпорежда в него. Уви…

 

Никога не съм бил толкова сигурен в себе си. Грешката ми е, че явно понякога забравям старата народна мъдрост: Човек предполага, Господ разполага.

 

 

 

Красив залез, който погрешно беше сгрешен с изгрев[1]

 

 

 

Дали не съм се възгордял? Едва ли, не се виждам така. Не прецених достатъчно добре онова, което се крие зад фактите и обстоятелствата. Човешко е . Не съм убил, откраднал, измамилСбърках. Но това не променя нищо в живота на когото и да е.

 

Макар съвсем неотдавна, след поредната предизборна реч на Доналд Тръмп, в която той обяви война на корумпирания елит и на Вашингтон, да призовах:

 

Тази реч на Доналд Тръмп, независимо от подбудите му, е програмна. Разпространявайте я, ако схващате, желаете и можете. Тя е копие, забито в слънчевия сплит на новия световен ред. Те – другарите комунисти от интернационалното Братство – направо пощръкляха. А поредният болшевик в Белия дом, советский товарищ Обама, Барак Хюсеинович, отправи недвусмислена закана към Тръмп.[2]

 

Зле изтълкуван факт.

 

Сега остава да видим, дали след като влезе в Белия дом, новият президент ще изпълни заканата си да хвърли Хитлери Клинтън зад решетките?

 

Никога не съм бил по-сигурен в прогнозата си. Нямам оправдание за своя провал. Извинявам се на всички, които са ми повярвали. На първо мястона онази млада жена на име Ирина, която с ирония ми беше писала:

 

Иначе, доколкото разбрах, трябва да честитим на г-жа Клинтън![3]

 

Достойният човек не се срамува да поднесе своите извинения, когато сгреши. Правил съм го от телевизионния екран, когато незаслужено обидих такъв ярък представител на комунистическите престъпни фамилии, какъвто е Красимир Премянов.

 

Така че: Прощавайте.

 

Явно погрешно съм схванал някои факти. На първо мястодереджето, до което са доведени САЩ. За мен те продължават да бъдат зла и вредна комунистическа държава, в която сталинизмът навлиза все по-забележимо. Възможно е ръководителите на световната революция да са се отказали от нейното ликвидиране. Което – за моя смиреност – не означава, че Тръмп не е козътна Братството. По-скоро – един от многото. Доста провален предприемач като него, лесно става съвсем зависим от интернационалните финансисти.

 

Грешката не може да ме спре да разкривам истината. Както преди седмица посочи популярният и у нас Дейвид Айк, битката между Клинтън и Тръмп е поредният спектакъл, който разиграха пред очите на човечеството. А познатият ви израелски шпионин и анализатор Яков Кедми заяви, че битката за Мосул е започнала, заради финала на предизборната кампания в Съветските американски щати.

 

Назначаването на Тръмп повдига много въпроси. Преди всичко – за отношенията между Европейския съюз, САЩ, Русия и Китай. Единствените, които не взеха никакво отношение към американските президентски избори, бяха Пекин и Делхиновите икономически империи. Нещо повече, след триумфалните миналогодишни посещения на техните ръководители в Британия и евентуалното излизане на страната от Евросъюза, сега Териза Мей връща визитите. За начало – в Индия.

 

На второ място, за света най-важно е поведението на военно-промишления комплекс от тук нататък. Защото въпросите за войната и мира не се решават в политическите кабинети. В тях са изпълнителите.

 

На третовъзможен ли е икономически завой в Америка, която постоянно се срива? Ако приемем, че дадоха думата на хората, те избраха “rural America” – „провинциалната Америка“. Макар от Ню Йорк, Доналд се отъждестви с нея. Това е нейният последен шанс, както се изрази той в посочената реч. Възможност за въздигане набяла Америка“.

 

Четвърто, доста съществено – поне като резултати афроамериканците демонстрираха своето разочарование от Барак Обама, когото смятаха за свой представител в Белия дом. Той изпълняваше стриктно онази част от спуснатата му програма, която се отнасяше до свиването на военните разходи и намаляването на присъствието на американската армия по света. И играеше голф, вместо да се погрижи за интересите на цветнокожите.

 

Никога от половин век насам расовите сблъсъци в САЩ не са били толкова много. Превърнаха се във всекидневие. Влиятелните медии даже престанаха да водят статистика на убийствата и на полицейското насилие. Както години наред изтъквам, Съветските социалистически американски щати се превърнаха в огромен затвор, чиито обитатели са изключително цветнокожи.

 

На четвърто и твърде любопитно място очаквам да видя какво ще бъде отношението на онези лидери, които се отнасяха с пренебрежение към Тръмп. Дали влизането му в Белия дом няма да бележи началото на смяната на елитите? Възможно ли е това да доведе до свиване на интересите на интернационалните банкери и индустриалци в полза на умиротворяването? Което може да забави качествената промяна на населението в Европа.

 

 

 

Предпочитам да живея в спокойни и безинтересни времена

 

 

 

Остава да наблюдаваме, дали републиканците, „изведнъжосъзнали се, ще припознаят назначението на Тръмп като свой успех. Дали той ще го допусне? Или от високата си позиция ще опита да развие онова, което сам наречедвижение“, в нова политическа партия?

 

Интересна е и ситуацията в Демократическата партия. В нея вече се наблюдава рязък завой наляво, ако използваме класическата терминология, в която все така не вярвам. Това са младите, обезверени, не дотам добре образовани избиратели, които вярваха на комуниста Бърни Сандърс. Да не забравяме, че той е живял в израелски кибуц комуна

 

И тук стигам до основния фактор: интересите на държавата Израел. Седем години бяхме свидетели на влошаването на нейните отношения със САЩ. Барак Обама и Бенямин Нетаняху ги сведоха до обикновена куртоазия. Докато не дойде последното споразумение от септември т.г., с което Вашингтон пое задължението да увеличи своята безвъзмездна военна помощ за еврейската държава. По скромното ми мнение – неизненадващо, а логично.

 

През пролетта всички кандидати за американски президент – тогава много – положиха клетва за вярност пред AIPACАмерикано-израелския комитет за обществени работи. Най-ярката беше на Тръмп. Показах откъс във видеозапис.

 

На този фон се развиха интересни процеси. За една година Нетаняху четири пъти навести Кремъл. Набързо избухналият руско-турски конфликт приключи с извинение от страна на иначе изживяващия се като диктатор Реджеп Тайип Ердоган. Израел и Турция затоплят отношенията си. Това става насред пейзажа на тежки бойни действия в Ирак, Сирия, Йемен

 

Ако е вярно, че Републиканската партия има мнозинство в Сената и Камарата на представителите на американския Конгрес, наистина имаме основания да очакваме завой надясно в световната политика и сериозна промяна. Не случайно Владимир Путин пръв поздрави Доналд Тръмп. Въпреки обвиненията на Хитлери Клинтън, не забравяйте, че двамата не са се срещали

 

Дали в победата – когато съм сгрешил, нямам право да използвам кавички, без да променям схващанията си – за европейците не е стаена надежда за завръщане на бежанците от онзи регион, обхванат от пламъците на войната, по родните им места? И малко облекчение.

 

Обаче остават разпалените локални военни конфликти в Африка. Те са източникът на новата вълна от имигранти, търсещи убежище и по-добър живот на Стария континент. Жителите на онези европейски държави, които са били колониални империи, ще трябва да си припомнят какво са вършили предците им. Пък и техните съвременни правителства.

 

Не по-малко интересно е какво ще правят тукашните комунисти, които са свързани смашината на Клинтън“, както напоследък Доналд Тръмп наричаше кандидатката на демократите. Оставете мен и моите грешки. Представяте ли си мутрите на Петър Стоянов – едва ли не част от този механизъм на комунизма, както малките и невлиятелни, но консервативни и патриотични американски медии определят Демократическата партия?

 

Ще гледаме как комунетата, които получават грантовеотАмерика за Българияи други подобни фондациишпионско-пропагандни организациище обърнат бузата. Ще се наведат, и забравяйки семейство Клинтън, ще подготвят езиците си за лизане на седалищните части на новия еврейски султан в Белия дом.

 

Впрочем, преди три седмици, на Валдайския форум, със спокоен тон и каменно, кагебистко изражение на лицето, Путин заяви, че трябва да изчакаме. И да видим, дали който и да бъде назначен за стопанин на Белия дом, ще следва заявленията в предизборните си платформи. Специално отбеляза, че е възможно Тръмп да не се окаже толкова добронамерен към Русия и лично към него. И обратното – Клинтън да се върне към топлите си отношения с Кремъл.

 

Още два факта, които пропуснах: Първомълчанието на Банката на Федералния резерв на САЩ. През октомври неговата ръководителка Джанет Йелън обеща, че централната банка ще се произнесе по размера на основния лихвен процент до 3 ноември 2016 година. Не един и двама наблюдатели прецениха това, като жест в подкрепа на Клинтън. Някои го определиха като удар под кръста на Тръмп.

 

Обаче банката замълча.

 

Вторият, на пръв поглед незначителен, е песентаНе винаги можеш да получиш онова, което искаш“ на “The Rolling Stones”, с която 14 месеца Доналд започваше и завършваше предизборните си митинги и срещи. Рок-ветераните, които са твърде близки до семейство Клинтън – да припомня ли концертът им, превърнат от Мартин Скорсезе във филм – многократно протестираха. Призоваваха го да спре. А той не го стори.

 

Рефренът на песента завършва така:

 

Но ако опитвате, понякога установявате, че постигате онова, което искате.[4]

 

Признавам си, че го отдадох на парите на Тръмп. Рекох си, и да го съдят, ще им плати. А те обичат шума на банкнотите. От дете го знам…

 

Излезе, че зад това се крие нещо повече. И то ми е за урок. Както и прекаленото ми доверие към медиите, което е учудващо за мен.

 

Например, десетина дни преди изборите средствата за масова дезинформация, с незначителни изключения, скриха връзките на Джон Подеста – известен вашингтонски лобист, съветвал Рейгън, Буш, даже… Бил Клинтън, сРусия. Докато Хитлери сочеше с пръст Доналд и го обвиняваше в пристрастие към Кремъл, се оказа, че лидерът на нейната кампания поддържа близки делови отношения с Москва и печели милиони от връзките си с приближени до Путин.[5] (Вижте илюстрацията.)

 

Не се оправдавам. Не ми отивасгреших. Но аз съм сам, съвсем. А в самия изборен ден толкова голяма пропагандно-информационна институция, каквато е АгенцияReuters”, продължаваше да твърди, чеКлинтън има 90 процента шанс да спечели“![6] (Вижте илюстрацията.)

 

Накрая, в това откровение, написано на коляно, както се казва, нека се запитаме: Дали това е победа на демокрацията като процес?

 

Всеки има право да потърси отговора сам. Моят е: не. Продължавам да не вярвам в никаква „власт на народа“. Искам да живея в система, в която не съществува никакъв диктат. А демокрацията е тирания на мнозинството, колкото и тънко да е то. Специално американската, която е двойно по-опосредствена от обичайното, позволява всякакви задкулисни договорки. Участниците в т. нар. електорални (изборни) колегии в съответните щати не са длъжни на всяка цена да се съобразяват с народния глас“. Какво ви говори това?

 

Ала стига. Още веднъж: прощавайте. Никой не е съвършен.

 

Обаче моите грешки не влияят върху нищо, което става в обществото. Отделният читател може да прецени полезни ли са моите публикации, или не. (Погледнете анкетата.) Нищо в тази медия не е тайно, конспиративно. Сам съм и съм човек. Не съм надарен със свръхестествени способности. Останалото решавате вие.

 

Доказва го спадащият интерес към сайта. Както не веднъж съм казвал: Всекиму заслуженото.

 

 

Следващата публикация се задава. На ъгъла е…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

От сърце благодаря на всички досегашни дарители.

 

 

Този и за кой ли път – специално за постоянната щедрост на Милан К. К., Анатолий Й. К. от Сливен, Красимира Н., Карина Н., Веселин Н., Стоян М.П. от Пловдив, Лиляна Д. Р. от град Раковски, Методи А. А. от София.

 

 

Моля, извинете за нахалството, но за да се получават дарения независимо по какъв начин, е необходимо изписването на четирите имена на получателката:

 

 

Светла Кирилова Хайтова – Ифандиева.

 

 

Бог да ви въздаделично на вас, и на всички, които помагат за съществуването на сайта! Също така – да закриля всички добри хора. И да ги води към истината, сиреч – към свободата.

 

 

Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 50 стотинки или 1 лев месечно. Уви…

За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

 

Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

 

Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

 

Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

 

Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

 

Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

 

Изглежда мнозинството послуша съвета му.

 

 

Не желая никой да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

 

В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

 

Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, четова е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получаваогромен обем информация“.

 

 

Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1300. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 650. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа. Това ще рече отказ от един не скъп вестник на четири седмици.

 

Не става… Но ще се боря, докато мога.

 

Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

 

Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

 

Признавам, че ми е късно да се променям.

 

Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Даренияпод главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

 

 

Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

 

 

Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

 

 

По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратнотомалцинас големи.

 

 

 

 

 

 

 

 

ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

 

ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на старите издания на предаванетоДиагноза с Георги Ифандиев“, защото вече ги изтриват.

 

В YouTube от online:

 

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

И във VBOX7 от online:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Великобритания.

 

 

 

 

 

 

ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчваме 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху хиксчето“ в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

 

Форум: „За сайта“:

 

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

 

Форум: „За предаването“:

 

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

 

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

 

  • Как да създадете нова тема във форума?

 

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

 

  • Как да редактирате профила си през форума?

 

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Клод Дебюси (1862–1918) – френски композитор, един от основателите на импресионизма в музиката. (“A Beautiful Sunset… Mistaken for a Dawn“: Some Reflections on Religious Studies, India Studies, and the Modern University” by Gerald James Larson, “Journal of the American Academy of Religion”, Vol. 72, No. 4, Oxford University Press, Oxford, UK, December 2004 г., стp. 1003.)

[2] Георги Ифандиев – „Rhapsody in blue – Рапсодия в тъжно, или чалгарска мозайка из местната и световна Номенклатурия – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 22 октомври 2016 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/rhapsody-in-blue-%d1%80%d0%b0%d0%bf%d1%81%d0%be%d0%b4%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d1%82%d1%8a%d0%b6%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%87%d0%b0%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%bc-4

[3] Пак там.

[4] “You Can’t Always Get What You Want” by “The Rolling Stones”, music and lyrics by Jagger-Richards, Decca, London, 1969 г.

[5] Вж. “John Podesta and the Russians: When did Clinton’s top aide stop doing business with Moscow?” by James Freeman, “The Wall Street Journal”, wsj.com, New York, NY, October 23, 2016 г., online: http://www.wsj.com/articles/john-podesta-and-the-russians-1477262565; “Forget the FBI cache; the Podesta emails show how America is run” by Thomas Frank, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 31 October 2016 г., online: https://www.theguardian.com/commentisfree/2016/oct/31/the-podesta-emails-show-who-runs-america-and-how-they-do-it

[6] Вж. “Clinton has 90 percent chance of winning: Reuters/Ipsos States of the Nation” by Maurice Tamman, Ney York, Reutersр reuters.com, New York, NY, Tuesday, November 8, 2016 г., online: http://www.reuters.com/article/us-usa-election-poll-idUSKBN1322J1

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...