Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

АКО ВИ Е ХАРЕСАЛО ДА ЖИВЕЕТЕ В 1984 ГОДИНА, ТО НАПРАВО ЩЕ ОБИКНЕТЕ 2014-А! – Част 3

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

Европейският съюз е чудовище,

което трябва да бъде унищожено.

Колкото по-рано, толкова по-добре…“

 

Владимир Буковски

съветски писател-дисидент,

който от 1977 г. живее в Англия.[1]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ще започна с финала. Онзи, с който само „жадните за правда ще се наситят“.[2]

 

По начало успешните договорености за единна европейска общност биват постигани за целите на едно огромно рушветчийство… Ние изложихме факта, че равностойното изплащане на суми от резервния фонд [на Евросъюза] на стойност 100 милиона долара на всяка от 25-е „страни-членки“[3] бешеизточено“ към основнивлиятелни лобистина (впоследствие нератифицирания) Договор за Конституцияна ЕС. Нормалната процедура е около 50 на сто от наличните резервни парични средства да бъдат изплащани на националните лобисти“ при приключването на междуправителствените конференции, на които тези противни, насочени против националните държави договори за колективен Европейски съюз биват „обсъждани“. А вторите 50 процента (в този случай общо още  2,5 милиарда долара) да бъдат издължени на корумпиранилобисти“ при евентуална ратификация.

 

Както можете да си представите, съвсем естествено това породи могъща инициативност от страна на посредниците“. Те са готови да дадат мило и драго, но да се докопат до ратификация. Което, разбира се, обяснява техния гняв спрямо поведението на ирландците, които на своя референдум[4] показаха, че не са очаровани от възможността да загубят своята независимост. В края на краищата те рекоха – до гуша ни е дошло, много благодарим, но не желаем.[5]

 

 

 

Евросъюзът – съвместен болшевишко-нацистки заговор

на интернационалния финансов елит

 

 

Горните редове принадлежат на малко познат у нас британски коментатор. Едуард Харли пишеше под псевдонима Кристъфър Стори. Той имаше своите човешки слабости, но беше велик британец от… отдавна невеликата Британия. Понеже официален Лондон пък и публиката постоянно го отхвърляха, обичаше да се кичи с титлата FRSA. Но не подобно на туземните ни набедени пишман академици и професори. Защото Стори не беше псевдо. Заслужаваше мястото си сред членовете на Кралското дружество по изкуствата. Тъй като наистина беше писател, изследовател, журналист, издател, анализатор и най-важното – личност!

 

Затова съкращението FRSA от Fellows of the Royal Society of Arts,[6] прикачено отзад към името му, и сега не изглежда така гротескно. както разните абревиатури пред позорните имена на комунистическите ни учѐни и културтрегеривсе бездарници, издигнали се благодарение на класово-партийния подход. Този метод държеше на пролетарския произход и на верността към Партията и вожда.

 

Открих го покрай Анатоли Голицинизбягалия на Запад офицер от КГБ. Многократно съм цитирал извадки от неговата нашумяла книга „Нови лъжи на стар глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация“.[7] Случайно или не, тя се беше появила през… 1984 година.

 

По-късно, когато вече разполагах с интернет, разбрах как всички западни издателства отказали да публикуват следващото му изследване, озаглавено „Измаматаперестройка“: Паметна записка до Централното разузнавателно управление“.[8] У нас думата остана в неточно значение, защото беше изопачена от политическа употреба. Тя означава „препострояване“, „повторно строителство на нещо сбъркано, сгрешено“.

 

Но какво възнамеряваха да препостроят другарите? Социализма? Както съвсем сериозно, макар в шеговита форма беше отсъдил покойният бай Владо Свинтила: „Да желаете да очовечите комунизма, е все едно да се мъчите да облагородите сифилиса!

 

Европейските народи се измъкнаха от две последователни трагедиисветовните войни. И вместо да вземат поука от тях, се насочиха към още по-голяма – тази на Лениновия колективизъм. Който, в интерес на истината, никога не е бил негово изобретение. Било му е спуснато от интернационалното Братство. Това не го прави по-хуманен, като имаме предвид размерите на неговите поражения. Та само човешките жертви на този експеримент, обхванал едва ли не половината земно кълбо, надхвърлиха 120 милиона души! Още по-страшна и невъзстановима се оказа духовната и материалната разруха.

 

В такъв случай защо им беше на европейците да се скупчват в този съветски колхоз, наречен Европейски съюз? Ами те бяха покосени от „комунистическата стратегия на измама и дезинформация“. Този път тя беше поднасяна от западните правителства – същите марионетки на илюминатския елит, каквито винаги са били обитателите на Кремъл.

 

Освен това, благодарение на привлекателната заблуда на кредитната икономика, предоставила им две-три десетилетия привидно разкошен бит, народите в Европа, западно от границите на Югославия, Унгария и Чехословакия, бяха доведени до късогледство. Те не бяха в състояние да забележат нищо по-далече от върха на собствените им носове. Но да се гледа в тази точка е най-трудно, както твърди Джордж Оруел.

 

И така, покрай новоизлязлата книга на Анатоли Голицин научих името на нейния издател – Кристъфър Стори. През 2002 година, когато вече и у нас имаше интернет, той издаде свое проучване. То носи многозначителното заглавие „Европейският съюз колективен враг на своите държави-членки: Изследване на руската и германската стратегия за окончателно осъществяване на Лениновата световна революция“.[9]

 

Авторът не се връща толкова далеч, чак към масонските илюзии на Просвещението и енциклопедистите от седемнадесети и осемнадесети век. Отвежда ни само до 1942 година и до непознатата за 99 на сто от жителите на Стария континент програма Europaische Wirtschaftsgemeinschaft” – „Европейска икономическа общност“. (Вижте илюстрацията.)

 

Ето какво са обсъждали и приели водачите на национал-социалистическа Германия по време на прословутата Конференция от Ванзее, проведена на 20 януари 1942 г. А не някакъв план „за окончателно решение на еврейския въпрос“. Програмата е налице. Докато някакъв документ, какъвто и да е, за изтребление на европейското еврейство“ досега не е представен. Подобно нещо не е занимавало лидерите на Третия райх. Те са имали съвсем други грижи.

 

След арестуването на външния министър, евреина Рудолф Хес, в Англия, и развитието на бойните действия, вече са били съвсем наясно, че губят войната. И са започнали да се готвят за времето след капитулацията. Даже са изграждали убежища далече от Европав Южна Америка. Това подсказа в края на шейсетте години и роденият в България израелски преподавател по история Михаел Бар-Зохар:

 

През 1943 г. адмирал Дьониц заяви: „Германският подводен флот се гордее, че сътвори за фюрера един земен рай, непревземаема крепост, някъде на този свят.“ Той не уточни в коя част на света се намира тя, но съвсем очевидно е, че имаше предвид Южна Америка.[10]

 

Разработката за “Europaische Wirtschaftsgemeinschaft” е изготвена от екип, предвождан от министъра на икономиката д-р Валтер Функ. Тази също не до там известна фигура играе ключова роля в планирането на следвоенна Германия и на света. През януари 1939 г. Адолф Хитлер прави промени в ръководството на Reichsbank. Заменя своя приближен еврейски банкер и отявлен нацист Хялмар Шахт именно с д-р Валтер Функ. Което автоматично прави нациста член на Съвета на директорите на основаната по-рано в Базел, Швейцария, Bank of International SettlementsБанка за интернационални разплащания.[11] А през септември 1943 г. министърът на икономиката оглавява и Съвета за централно планиране.

 

Двамата с Шахт са сред осъдените на затвор на Нюрнбергския процес. Въпреки обвиненията, които незавършилият висше образование главен американски обвинител, евреинът Робърт Джаксън,[12] отправя към Функ.[13]

 

Любопитна подробност е, че първоначално архитектът на Обединена Европа е бил задържан в затвора Шпандау, но скоро след това го преместили в друг пандиз. Прекарал близо 12 години зад решетките. Преди да го освободят, д-р Функ получил необичайната привилегия да проведе няколко телефонни разговора. Позвънил на Рудолф Хес, на министъра на снабдяването арх. Алберт Шпеер и на гаулайтера на Виена Балдур фон Ширах.[14]

 

Хес остава единственият задържан зад решетките на Spandau. Цели четири десетилетия той – „най-самотният човек на света[15] – беше неотлъчно охраняван от военни части на САЩ, СССР, Великобритания и Франция – по една седмица всеки, в нещо като кръговрат. Спомина се на 17 август 1987 г. Неговият син Волф Рюдигер Хесархитект, настояваше, че баща му е бил убит. За да не разкрие невероятните истини за разпалването на Втората световна война и за грамадните финансови престъпления, извършвани зад сцената на бойните действия. Нещо, което макар и късно, излезе наяве, но изглежда не интересува никого.[16] За това също се плаща цена – много висока – свободата.

 

Защо пиша „макар и късно“? Понеже Волф Рюдигер Хес беше автор на три книги: „Моят баща Рудолф Хес“, „Кой уби моя баща Рудолф Хес?“ и „Рудолф Хес: Не се разкайвам за нищо“.[17] Заради кампанията да докаже убийството на татко си, го тормозеха. Днес би бил доволен да узнае, че даже във Великобритания признават: външният министър на Третия райх е бил отровен от секретен агент на Нейно величество. А на Скотланд Ярд е било забранено да разследва убийството.[18]

 

Ето че „макар и късноистината изплува. Както ни е заръчал Господ: „И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнаеИ не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият[19]

 

 

 

Човек води постоянна борба, за да види какво има на върха на носа си[20]

 

 

Днес Банката за интернационални разплащания продължава да действа. Никога не е преставала. Била е създадена, за да е възможно през цялата Втора световна война сделките между нацистите и крупните наднационални корпорации с предимно еврейски капитали да вървят гладко и далеч от погледите на обществата. Те народите, нека гинат. Важното е далаверата на елита да не спира

 

В края на седемдесетте един британски журналист, евреин на име Чарлз Хайъм, напълно отдаден на темите, свързани с културата, бил впечатлен и възмутен от наглостта на финансовия левитски Интернационал. Затова зарязал всичко друго и се заровил в архивите от най-голямата катастрофа, връхлитала някога човешкия род. За да стигне до следното заключение:

 

Нюрнбергските процеси успешно погребаха истината за контактите на Братството. Шахт, който беше по-посветен във финансовите връзки от повечето германски лидери, изнесе едно забележително представлениемайтапеше се, заяждаше се и заливаше с презрение своя главен прокурорРобърт Х. Джаксън. Бе обвинен в планиране на войната, докато той само искал да служи на неутралната политика на помощниците на Братството. Разбира се, беше оправдан. Ако бе предпочел да каже истината, щеше да разголи подробностите на заговора. Обаче само веднъж по време на целия кръстосан разпит той загатна, че знае нещо по тези въпросикогато призна сложността на транспортирането на австрийското злато до Берлин. Никога през дните, когато беше на свидетелската скамейка, не го попитаха за Банката за международни разплащания

 

За удобство на Братството Гьоринг и Химлер се самоубиха, като отнесоха със себе си тайните, които Чарлз Бедо, Уилям Роудс Дейвис, Уилям Еайз отСтърлинги Уилям С. Фариш[21] вече бяха заровили в гробовете си.

 

Джеймс Форестал също приключи своя живот със самоубийство. През 1949 г. тойсе обеси“, като скочи от прозореца на стаята си във военноморската болницаБетездавъв Вашингтон.[22] Вестниците съобщиха, че крещял как евреите и комунистите пълзели по пода на стаята му, като се опитвали да го унищожат.

 

Останалите от заговорниците преживяха изцяло отредените им земни дни.

  

Онези, които се противопоставиха на Братството, не бяха такива късметлии… Докато оцелелите фигури от Братството отново разцъфтяха, като помогнаха да бъде оформена основата на следвоенната технология [на управление и финанси]. А онези, които дръзнаха да им се опълчат, бяха свършени. Лидерите на Братството, които бяха починали, можеха да спят комфортно в гробовете ситехните мрачни цели бяха постигнати.[23]

 

Как ви се струва? На какво ви прилича? Може би на конспиративна теория?…

 

Тук е мястото да обясня, защо е възможно Ирина Бокова да е начело ЮНЕСКО, Сергей Станишев да е лидер на европейските социалисти, а Ангела Меркел да поставя рекорди, оглавявайки най-могъщата икономика в Европейския съюз. Като припомня как още в навечерието на Втората световна война американският равин Хари Уетън разкрил следното в щателно укриван трактат:

 

Използвам термина фашизъм, като обхващащ нацизма и комунизма. Тъй като, както ще се убедите, те са едно и също. Всички тези идеологии означават нов обществен ред и нова философия на живота

 

Фашизмът не падна от небето, нито беше създаден от Мусолини, Сталин или Хитлер. Фашизмът възникна от определени исторически и икономически условия и имаше определена историческа функция, която трябваше да изпълни

 

Наивните американци смятат, че онова, което стана в Съветска Русия, нацистка Германия и фашистка Италия няма да се случи тук. Това е илюзия: това, което стана там, вече се случва тук; ние вече сме затънали до гушата в държавен капитализъм и фашизъм. De te fabula narratur![24]

 

Наивните американци все още вярват в правата, които Конституцията им гарантира. Но не разбират, че в основата си Конституцията вече промени своя характер. Президентът Рузвелт може напълно честно да вярва, че не е диктатор и навярно искрено ненавижда диктатурата. Само че от ден на ден той все повече и повече се превръща в диктатор

 

Държавният капитализъм и фашизмът са неизбежни в тази страна, както и в останалите държави. Всичко, което е необходимо за окончателното им установяване, е извънредно положение или война. Веднъж щом бъде въведена общонационална извънредна ситуация или бъде разпалена войнаа това е неизбежно в най-близко бъдещеще имаме същия държавен капитализъм и фашизъм, каквито наблюдаваме в Съветска Русия и нацистка Германия.[25]

 

Малко по-нататък равинът Уетън уточнява:

 

Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човекаЕто, с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и човешката раса.[26]

 

И още:

 

Евреите се смятат за богоизбран народ – за хора, предпочетени от Йехова, за да бъдат образец за останалите нации. [Възприемат се] като свещени люде, за народ на пророци и жреци. Съзнанието за това, че принадлежи на този единствен богоизбран народ, даде на евреина расова гордост и самочувствие. Това вдъхна на евреина духовна сила, за да запази своята сексуална чистота. Хитлер заимства същата идея от евреите

 

Със сигурност всеки разумен човек трябва да симпатизира на Хитлер. Това особено се отнася до евреите. Те трябва да се гордеят с факта, че Хитлер е взел назаем идеята от тях. А също така, че фюрерът полага всички усилия, за да възроди германците. Всички народи трябва да взимат пример от евреите и да се възродят.[27]

 

Какво знаете за зачеването на Европейския съюз? Не се ли измъчвате от това, че тъкмо напуснахме едно такова чудовищеСССР, и допуснахме да ни натикат в друго? Погледнете мотото на тази публикация.

 

 

 

Трябва да се върнем назад и да научим европейците да обичат Европа[28]

 

 

Защо винаги се оставяме да ни водят? А сетне се сърдим, че ни наричатгои“ – „добичета“. Преди дни, късно през нощта, гледах сравнително нов филм с Брус Уилис и други знаменитости, произведен извън Холивуд. За съжаление не го „хванах“ отначало и затова не мога да споделя заглавието му. Действието се развиваше около грамадна скотобойна и принадлежащия й „най-голям обор в света за добитък, предназначен за клане“.

 

Една нощ група вечно спорещи помежду си млади природозащитници решиха тайно да освободят животните и да ги пуснат на свобода. Промъкнаха се до обора и скришом, внимателно отвориха широка дупка в оградата. После влязоха в двора и всячески се постараха да натирят кравите и телетата навън. Те не желаеха. Постоянно се блъскаха едно в друго и се връщаха обратно.

 

Тогава едно от разочарованите момичета с огорчение констатира – цитирам по памет:

 

Изглежда им харесва да стоят затворени и да ги тъпчат обилно с генно-модифицирани фуражи.

 

Начинът, по който не само нашенци, а хората по света масово се съгласяват с отнемането на все повече от правата им, напомня описаната сцена.

 

Ние уж излязохме от СССР и си въобразявахме, че ще ни оставят на мира. И ето – за пореден път ни вкарах в подобна организация, в Европейския съюз. Както Кристъфър Стори доказа, работата по неговото формиране е била начената непосредствено след финала на Първата световна война. През април 1922 г. с подписването на т. нар. Договор от Рапало. Там Руската съветска федерация на социалистическите републики (чак през декември е поставено началото на СССР) и Германия, под надзора на „миротворецаАристѝд Бриа̀н – министър-председател на Франция, се споразумяват как да избягнат тегобите на Договора от Версай.

 

Френският автор Пол-Мари Куто̀ писа,[29] че далеч по-важен секретен Протоколпредоставяше пълномощия на германската армия (която от 1919 г. беше започнала да се обучава с картонени танкове) да изпитва в Русия оръжия, които й бяха забранени от Версайския договор. От 1924 година нататък в Русия бяха построени няколко германски завода. Танкови полкове тренираха край Кама. Бойни газове бяха тествани в Сарков. Luftwaffe обучаваше своите пилоти в Липецк, недалеч от Москва. Всичко това – под централното ръководство в Москва и под надзора и с насърчението от страна на германския министър на външните работи, обявения веднъж завинаги за „пацифистЩресман.

 

Бриа̀н мислеше, че е оформил ядрото на колективната европейска сигурност. Доверяваше се на партньор, който в действителност късаше една по една клаузите на Версайския договор, за да се подготви за отмъщение.[30]

 

Знаете Чеховата максима, че ако върху театралния декор виси пушка, до края на пиесата тя непременно ще гръмне. А нали гениалният Шекспир е постановил, че „този свят е сцена, на която всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да се появи и да напусне; и да играе различни роли“?[31]

 

Какво е очаквал въпросният световен театър, когато е наблюдавал, как на една от неговите сцени повече от десетилетие се разиграва пиеса с небивало дрънкане на всякакви оръжия? По-важно е кои са драматурзите? „Това е въпросът“ – както би рекъл великият Уилям от Стратфорд на Ейвън.

 

Кои са били онези, допуснали толкова дълго и безочливо да бъде нарушаван договор, скрепен с печата, за чийто восък е послужила кръвта на 10 милиона загинали и двойно повече ранени през Първата световна война? Не са ли били онези господари на същия този свят, които през цялото време са финансирали всички враждуващи страни? За да ги хвърлят отново една срещу друга и да спечелят несметни богатства и власт след завършека на кръвопролитията!

 

Ако Европейският съюз е само германски замисъл, все някак можехме да го оправим, да го демократизираме и усъвършенстваме. Да беше съветскисъщо. Та нали самият СССР рухна по желание на същите сили? Онези, които сътворяват подобни образуванияимперии на злото.

 

Да се върнем към един от главните критици на брюкселската бюрокрация. Живеещият в Англия бивш съветски дисидент Владимир Буковски припомни:

 

Европейският парламент е избран на базата на пропорционалното представителство, което не е истинско представителство. И за какво гласува той? За дела на мазнините в киселото мляко, за такива неща. Това е нелепо. То повтаря задачите на Върховния съвет [на СССР]. Средностатистическият депутат в него може да говори в Камарата само по шест минути на година. Това не е истински парламент

 

През 1992 г. получих безпрецедентен достъп до тайните документи на Политбюро и Централния комитет, които бяха засекретени. И дори сега са такива – за 30 години. Тези документи показват съвсем ясно, че цялата идея за превръщането на Европейския общ пазар във федерална държава е била съгласувана между европейски партии от левицата и Москва като съвместен проект, който през 1988-1989 г. Горбачов нарече нашияобщоевропейски дом.

 

… Обаче единственият начин за противопоставяне на тази яростна атака на дивия капитализъм, както те го наричаха [става дума за масовата приватизация, въведена от Маргарет Татчър във Великобритания], беше да опитат да въведат някакви социални цели във всички страни едновременно. Преди това партиите от левицата и Съветският съюз твърде силно се противопоставяха на европейската интеграция, защото я възприемаха като средство за блокиране на техните социалистически [не социални] цели. От 1985 г. нататък те напълно промениха своите схващания. Съветите стигнаха до съгласие и споразумение с партиите от европейската левица, че ако действат заедно, ще могат да отвлекат целия европейски проект и ще го обърнат с главата надолу. Вместо достъпен отворен пазар той ще се превърне във федерална държава.

 

Според (секретните съветски) документи, повратната точка беше през 1985-1986 г. Публикувах повечето от тези документи. Можете да ги намерите в интернет. Разговорите, които са отразени в тях, отварят широко очите. За първи път разбирате, че има заговор – напълно обясним за тях, тъй като са се опитвали да запазят и укрият своите политически намерения.

 

На Изток Съветите се нуждаеха от промяна в отношенията с Европа, понеже навлизаха в продължителна и много дълбока структурна криза. На Запад партиите от левицата се страхуваха, че ще бъдат отнесени и ще загубят своето влияние и престиж. Така че това беше конспирация, съвсем открито планирана и отработена от тях.[32]

 

 

 

Стари идеи от одъртял човек за една овехтяла представа за Европа[33]

 

 

Един от главните недостатъци на мислещи хора, анализатори от ранга както на Кристофър Стори, така и на Владимир Буковски, е, че дълбаят, но никога не достигат дъното. Дали е от страх или невежество, не мога да кажа.

 

Нима Буковски не знае за връзките, които Михаил Горбачов първо установява на Запад? Само преди около два месеца ви представих свидетелства за тях. Първият западен лидер, с когото се сближава и от когото, по всичко личи, че получава указания, всъщност е женапокойната Маргарет Тачър. Тя не беше представителка на някаква „лява партия“, както смята писателят. Достатъчно дълго „Желязната лейди“ водеше Консервативната партия на Великобританиянай-дясната. Организацията на капитала и най-висшата прослойка от свиващата се средна класа.

 

Не вменявайте нищодяснона националистите, при всички условности на тези фалшиви понятия. Те са социалисти по дефиниция. Първообразът им – италианският масон Джузепе Мацини, евреинът, който е дал идеологията на всички т. нар. национално-освободителни движения през ХІХ век, е бил символ насоциалното“. Кой знае защо непременно възприемано като… „справедливо“?

 

А Genosse Адолф Хитлер, самото лице на национализма във вида, в който за пореден път ни го поднасят, е поел по своя безславен политически път от малката комунистическа Германска работническа партия. За да бъде въдворен във властта от най-крупните банкери на земята чрез Германската работническа национал-социалистическа партия.

 

Заслужава си да припомня детайл, отнасящ се до част от скритите сили и фигури, които са въздигнали някогашния чест посетител на дома на виенските Ротшилдови – Genosse Адолф Алойзович. Както редовните читатели знаят, там той играел шахмат с друг подобен нему – скитащия се из Европа, а сетне и из Америка, товарищ Лейба Бронщейн или Лев Троцки, идеолога на перманентната революция. Емма Льовенщрам, преподавателката по рисуване на бъдещия der Führer на das Drittes Reich, е запечатала върху рисунка от натура момент от такава партия. (Вижте илюстрацията.)

 

През есента на 2009 г. нейната творба мина под чукчето на поредния търг и потъна в частна колекция.[34] Объркването на Троцки с Ленин никак не е друга тема. То се дължи както на авторката, така и на неначетеността на английските журналисти и изкуствоведи.

 

Frau Льовенщрам е имала оправданието, че не е познавала многото еврейски революционери от Русия и Германия, които нейните съграждани и едноверци Ротшилдови приемали в грамадната си къща. По онова време Владимир Илич е живеел в Швейцария, а Лейба Давидович – в Австрия.

 

Но за вестникарите с претенции да осведомяват многомилионни аудитории това е направо позор. Най-малкото бяха длъжни да забележат, че партньорът на Шикелгрубер изобщо не прилича на вожда и учителя на световния пролетария“.

 

Тази рисунка е многозначителна. Тя разказва история. Но единствено за хората със сетива за обществените процеси и онова, което се крие зад тях.

 

Далеч по-съществени са следните факти.

 

Трима братя евреи, наследници на свръх богато германско банкерско семейство, са били в основата както на Октомврийския метеж в Русия от 1917 г., така и на възхода на Адолф Хитлер в Германия през трийсетте. Те произлизат от прочута венецианска фамилия, чието име е станало название на най-важния отрасъл в човешката дейност през последните 250 годинибанкерството.

 

Иде реч за потомците на рода Дел Банко,[35] които през ХVІ век се преселили в Германия. Заселили се в градчето Варбург и приели неговото название за свое.

 

И така, в края на деветнадесетото столетие двама от праправнуците на братята Мозес Маркус и Гершон Варбург, основателите на прочутата банка “M. M. Warburg & Co.”, били изпратени в Съединените щати. По-големият – Феликс, се оженил за дъщерята на Джейкъб Шиф, един от тримата създатели на нюйоркската банка “Kuhn, Loeb & Co.” Във Франкфурт на Майн семейство Шиф деляло обща къща с Ротшилдови.

 

По-малкият брат – Паул, сключил брак с наследницата на друг от собствениците на споменатата финансова институцияСоломон Льоб. В Съединените щати името Варбург било американизирано. Произнасяли го Уорбърг. А това на Соломон ЛьобСалъмън Лоуб.

 

Именно Джейкъб Шиф и банката “Kuhn, Loeb & Co.” финансирали Лев Троцки и неговите еврейски терористи. Те уредили престоя и обучението им в Ню Йорк, както и тяхното почти безпрепятствено транспортиране до Санкт-Петербург. Та заедно с Лениновите болшевики да осъществят държавен преврат и да завладеят Русия.

 

Третият братМакс, останал в родината си. И поел семейната банка „Варбург“. По време на Първата световна война, в качеството си на началник на разузнаването, именно той убедил кайзера да подпише заповед за финансиране на Ленин и компанията му от комунистически убийци. По негова заповед германските власти осигурили преминаването на прословутите два пломбирани вагона с болшевики, начело с Улянов, от Швейцария през половината воюваща Европа и достигането им до руската столица.

 

През 1912-1913 година Пол Уорбърг бил в основата на възникването на Банката на Федералния резерв. Той станал и нейният първи шеф.

 

В Германия Макс Варбург всячески съдействал за издигането на Адолф Хитлер – „спасителя на нацията“. От влизането на фюрера в сградата на берлинското Канцлерство до 1938 година евреинът Макс Варбург бил… член на Съвета на директорите на Reichsbank. Той бил пряко подчинен на Хялмар Шахт – друг високопоставен еврейски нацист, състудент и приятел на американския президент Франклин Рузвелт. През 1938 г. Макс Варбург също имигрирал зад Океана. Но до последния си миг на германска земя той останал член на Съвета на директорите и на “Interessen Gemeinschaft Farben”. Тази корпорация е по-известна под съкратеното си название “I.G. Farben”.

 

Тъкмо този фактически интернационален химически концерн произвеждал инсектицидния газЦиклон Б“, с който уж били изтребвани евреи в нацистките концлагери!

 

След войната всички, които били част от управителното тяло наI.G. Farben”, без Макс Варбург, били изправени пред военен трибунал катовоеннопрестъпници.[36] Какво ли го е оневинило?..

 

Пол Уорбърг също бил член на Съвета на директорите на “I.G. Farben”, но на нейния американски филиал. Само че починал година преди Хитлер да спечели изборите и да дойде на власт.

 

Малцина имат представа, че “I.G. Farben” както в Съединените щати, така и в Германия, de jure и de facto  принадлежала на американци, по точно – на евреи. Да си имаме уважението.

 

Освен, ако подобно на едни птици, добре познати с качествата си да повтарят, не сте свикнали да повтаряте: „Това са конспиративни теории…“

 

По-добре да бъдем в крак с времето, с научните постижения и най-вече да бъдем с акъла си. Няма „леви“ и „десни“. Партията е еднана парите. Както се пее в песен от популярен мюзикъл, чието действие се развива на границата между двайсетте и трийсетте години на миналия век: “Money makes the world go round”.[37]

 

Ето, за мен например са несъмнени връзките на бившия чешки президент Вацлав Клаус със специалните служби на комунистическия режим. Ето едно свидетелство:

 

– В интервю за комунистическия всекидневник „Руде право“ [„Червено право“] от 17 февруари 2003 г. Вацлав Клаус заяви: „Още по време на комунистическия режим смятах, че антикомунизмът е просто празна работа, нещо истински лековато, което не ме интересува.“ Благодарение на гласовете на комунистите в Парламента на 28 февруари 2003 г. Вацлав Клаус стана новият чешки президент. Той обеща на комунистите всичко, което те поискаха от него. Ето, това е нашият нов президент, който сам се описва като голям консервативен политик. По време на комунистическата диктатура Вацлав Клаус многократно и свободно пътуваше, за да учи в западни университети. А през 1969 г. премина някакви курсове в Корнуелския университет в Съединените щати. Освен това между 1987 и 1989 г. той преподаваше в няколко западни университета и колежи. Такива назначения и необходимите документи за реализирането им бяха предоставяни само на доверени агенти на комунистическите разузнавателни служби.[38]

 

Какъв тогава е Вацлав Клаус? Дали е „голям консервативен политик“, както сам се представя? Или е левичар, което не съвпада с критериите на Владимир Буковски. Този „дясно-ляв“ Клаус изрече някои истини:

 

Това е Рубиконът, след като повече няма да има никакви независими държави в Европа с напълно овластени правителства и парламенти, които да представят интересите на техните граждани. А ще остане само една Държава. Основни проблеми ще бъдат решавани от едно отдалечено федерално правителство в Брюксел. И например чешките граждани ще бъдат само едно дребно късче, чиито глас и влияние ще бъдат почти равни на нулаНие сме против една европейска свръхдържава.[39]

 

Важно е кой говори истината. Даже е първостепенно, съгласно моите ценности. Но онези, които с чиста съвест, с ясни убеждения и ненакърнено достойнство могат да обсъждат сериозните теми, не биват допускани до т. нар. медийно пространство. Затова си позволявам подобни компромиси. Дано приемете, че не са чак толкова значителни.

 

И така, от една страна, вече сме наясно, че Хитлер и неговото юдеонацистко Политбюро са приели програма, носеща заглавието “Europaische Wirtschaftsgemeinschaft” – „Европейска икономическа общност“. Кристофър Стори изрично подчертава, че тя се отнасяла за Европейска общност, контролирана от Германия. Замислете се, дали днес наистина не е така?

 

 

 

Сталинисти и хитлеристи в единен строй към Обединена Европа

 

 

Планът на нацистите, копие от който е на разположение в British Library в Лондон и в Staatsbibliothek в Берлин, включва подробна разработка за единна европейска валута и за обща парична политика, за колективна централна банка (Europa Bank), обща селскостопанска политика, трансевропейска транспортна политика, обща промишлена (пазарна) политика и други колективни схеми, които Европейската икономическа общност вече е въвела. Всички британски правителства след 1970 г. са знаели, че този проект е революционен, но независимо от това ентусиазирано са го подкрепяли

 

През 1941 г. Алън Невинс, американец, който дошъл във Великобритания, за да работи в Оксфордския университет, описал подробно какво подготвят нацистите. Още през 1941 г. той заключил, че Хитлер започнал да организира своя  поход за създаване на Съединени европейски щати. Преобладаващо индустриалният Reich бил разширен чрез анексирането на Холандия, Люксембург, части от Белгия, Елзас и Лотарингия, Северна Франция, както и областта Сома в Западна Полша.

 

Цялата европейска промишлена продукция трябвало да бъде регулирана до най-дребен детайл от Берлин, откъдето щяло да бъде ръководено централното планиране от съветски стил. А търговията щяла да бъде контролирана чрез регионална многостранна клиърингова система, която Германия вече била изградила. „Сътрудничествототрябвало да бъде сведено до формалност чрез комплексния инструментариум на потисничеството, колективните буквоядни правни съглашения принудителния модел, прилаган от Европейския политически колектив днес.[40][41]

 

От друга страна, имаме подплатените с документи твърдения на Владимир Буковски за комунистически или по-точно – за социалистически заговор за завладяването на Европа. Но нали изяснихме, че нацистите са били социалисти.

 

А както не само в тази медия, но също така в книги и телевизионни предавания аргументирано съм изяснявал, социалистическата диктатурата на комунистите отговаряше напълно на всички точки от най-съвременните дефиниции на фашизма.[42]

 

Винаги, когато понастоящем чуя за някакво политическо разделение на ляво“, „центъридясно“, ме напушва смях. Нима и в момента не сме свидетели на еднопартийното управление в Германия? С характерната за споменатата нацистка буквоядност някои ще се постараят да ме опровергаятне две, даже три партии съставляват днешната коалиция в Берлин. По този начин можем да изкараме, че до 1989 година у нас не е имало тоталитарно еднопартийно управление. Нали БЗНС неизменно участваше във всички видове власт? Смешно е…

 

Но за любителите на този вид полит-драматургия нека представя и другата – „лявата част, на настоящия Европейски съюз. Владимир Буковски продължава своята разходка в аналите на общността – бъдещата единна европейска комунистическа държава:

 

Например през януари 1989 г. делегация на Тристранната комисия[43] отиде да се срещне с Горбачов. В нея бяха (бившият японски министър-председател Ясухиро) Накасоне, (бившият френски президент Валери) Жискар д’Естен, (американският банкер Дейвид) Рокфелер и (бившият държавен секретар на САЩ Хенри) Кисинджър.[44] Поговорили са си сладко и са се опитали да обяснят на Горбачов, че Съветска Русия трябва да се интегрира в световните финансови институции, като ГАТТ,[45] МВФ и Световната банка.

 

Насред разговора Жискар д’Естен внезапно взел думата и заявил: „Господин президент, не мога да ви кажа кога точно ще се случи всичко товаможе би след 15 годинино Европа ще бъде федерална държава и трябва да се подготвите за това. Трябва да работите с нас и с европейските лидери. Трябва да отработите как ще реагирате на това, как ще допуснете европейските страни да взаимодействат с вас и помежду си или как да станете част от това. Трябва да сте подготвени.“

 

За наше щастие съветската част от този заговор се разпадна по-рано и не се стигна до точката, когато Москва би могла да влияе върху курса на събитията. Но първоначалната идея беше да се състои онова, което те наричат конвергенция [сливане]. Без значение, дали Съветският съюз някак си ще поумнее и ще стане по-социалдемократически, щом като Западна Европа ще стане социалдемократическа и социалистическа. Значи ще има конвергенция. Структурите им трябва да си пасват. Ето защо Европейският съюз поначало беше изграден с цел да се напасва към съветската структура. Затова те толкова си приличат по начина на своето функциониране.

 

Съвсем не е случайно, че например, Европейският парламент ми напомня Върховния съвет [на СССР]. Той прилича на Върховния съвет, защото беше проектиран така.

 

По същия начин, когато погледнете Европейската комисия, тя прилича на Политбюро. Искам да кажа, че съвсем точно го дублира, с изключение на факта, че сега Комисията има 25 члена [след влизането на България и Румъния – 27], а Политбюро имаше 13 или 15 члена.

 

Извън това всичко останало е съвсем еднакволипса на отчетност пред когото и да било и въобще без преки избори на членовете. Когато разгърнете тази ексцентрична работа на Европейския съюз по съставянето на регулации с обем 80 000 страници, все едно разглеждате Госплана.[46]

 

Ние имахме организация, която планираше всичко в икономикатадо последното винтче и гайка, пет години предварително. Същото става сега в Европейския съюз. Ако се вгледате в образците на корупцията в Европейския съюз, ще видите, че те са съвсем същите като съветските. Като започнете от върха към дъното вместо от дъното към върха.[47]

 

Точно така. Въпреки че Буковски си противоречи. Изброените от него глобалисти са обявявани не за „леви“, а за „десни“.

 

 

 

Пролетариатът свърна към Европа, защото Европа възприе социализма[48]

 

 

Става все по-лошо и жалко. Брюкселската бюрокрация се занимава с толковасъщественипроблеми, като например въвеждане на стандарти при формата и размера на краставиците?! Криви не се допускат! Също така – съсщастиетона кокошките, вместимостта на тоалетните казанчета, изваждането от употреба на найлоновите торбички, с детските балончета

 

Ако има краставици за изправяне, те са там в новия Съветски съюз, Европейския, с дванадесетте жълти петолъчки върху знамето му.

 

Ще допълня и с названията на длъжностите в Европейската комисиякомисари, както в СССР от времето на Ленин и Сталин… Освен това съм длъжен да припомня: обеднелият френски аристократ, масонът Валери Жискар д’Естен беше основният съставител на неприетата Конституция на Европейския съюз, заменена от т. нар. Лисабонски договор. Наричаха го „архитект на Обединена Европа“. Зад което се крие представата за края на националните държави и меракът за единна федерация на Стария континент. А светът е интересен и красив с разнообразието си

 

Още две прилика между ЕС и СССР, които ги превръщат в близнаци.

 

Първата е, че както никой от народите в бившия съветски блок не избираше участниците в ръководните органи на единствена ръководеща партиякомунистическата, така е и в Евросъюза. Съществено е и то много. Тъй като при социализЪма на болшевиките партийните органи на практика бяха и държавни.

 

Те се устройваха помежду си, далеч от хорските очи. Никой извън тесния номенклатурен кръг не знаеше по какви правила. Нито имаше представа за доходите, привилегиите и другите „доволства“, както се изразяваха в СССР.

 

По същия начин съставът на фактическото правителство на ЕвросъюзаЕвропейската комисия, бива определян без преки избори. Отделните уж национални правителства ги посочват.

 

Ама стойте! Нали в някои държави управляват социалистически – „леви“ – кабинети? В други – консервативни, сиреч „десни“. В трети пишман либерални – „центристки“. Те изпращат свои представители да заемат длъжностите „комисари“ в Еврокомисията. Какво излиза? Точно онова, което отстоявам – няма никакви политически полюси. Доказва го този карашък в правителството на Европейския съюз, ако ми позволите този архаизъм. Понеже комплексарите смятат тази древна нашенска дума за турцизъм, побързаха да я „побългарят“ или „поевропейчат“ в… карашѝк!

 

Втората прилика на Европейската комисия с ръководствата на уж бившите комунистически партии е в тяхната недосегаемост. Кой можеше да прояви дързост и да поиска ревизия на Политбюро или на ЦК на БКП, да речем? Контролно-ревизионната комисия? Но нейното пълно название беше Контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП. Сиреч тя следваше да контролира себе си! Най-обичам…

 

А по закон комунистический нейният председател винаги биваше включван в състава на по-равните другари. На онези, които ползват особени доволствадопълнителни доходи, специално снабдяване, безпрепятствено пътуване зад граница, закупуване на жилища, автомобили и телевизори без ред, даже доставка на стоки, произведени на Запад, както и куп други подобни битовизми, възприемани като… привилегии. Ама тогава си бяха.

 

По същия начин досега никой не е ревизирал дейността на Еврокомисията. От време на време избухва по някой скандал. Но нали медиите са за това. Заповядват им: Запуши я! И те го правят.

 

 

 

 

 

Не вярвам кой знае колко на Найджъл Фаридж. Още повече, като имам предвид нашенската му престъпна компания, съставена от милиционер-комунистичката мутра Слави Бинев, членувалите в БКП ченгета Валери Симеонов Балевски и Велизар Енчев, целия техен възстановен Безотечествен фронт. Доста наясно съм и коя беше Маргарет Тачър.

 

Но констатациите на Фаридж са съвсем верни. Този Европейски съюз възпроизвежда практиките на бившия СССР. Той е образът на новият комунизъм, разполагащ с неограничена власт. Още по-ужасно е, че я използва, за да върши злини. Като конфискация на имущество по начин, познат от явно непометената ера на комунистическите диктатури в Източна и Централна Европа.

 

Накрая на настоящата публикация ще имате възможността да видите част от технологията за корумпиране на еврочиновниците. Както и начините за източване на огромни средства от Европейския съюз. За да разберете: Той не е политически, а икономически проект.

 

 

 

Ние вече имаме федерация[49]

 

 

Когато след дълго изгнаничество в САЩ еврейският писател Томас Ман се завръща в родната си Германия, произнася „пророческислова. Дали не са му били подсказани? Ман заявява:

 

Не се плашим от това, че действията на времето може никога да не доведат до Обединена Европа с повторно обединена Германия в нейния център. Не знаем как ще се случи това, как тази неестествено разделена Германия отново ще стане една. За нас това остава скрито. Затова следва да се осланяме на убеждението, че историята ще намери своите пътища и средства, за да преодолее неестественото и да възстанови естественото: единна Германия, като съзнателен и усърдно служещ член на една Европа, обединена от своето самоосъзнаване като такава. Германияне като господар или началник на Европа

 

Да не се самозаблуждаваме по отношение на факта, че сред трудностите, които отлагат обединението на Европа, е недоверието спрямо чистотата на германските намерения. Онзи страх у останалите народи от Германия и от нейните хегемонистични планове, които жизнената енергия може да наложи на Европа. Което, според техните виждания, е не добре прикрито

 

Подрастващото германско поколение, германската младеж, трябва да разсее недоверието, този страх. Като отхвърли онова, което дълго беше отричано, и ясно и единодушно обяви своето желание: не за германска Европа, а за европейска Германия.[50]

 

Днес германците действително са най-необлагодетелстваните и усърдно работещи европейци. Германските работници и служещи се примиряват със замразяването на заплатите, което бива оправдавано от правителството именно като „служене на Обединена Европа“. Но съвсем не засяга котараците от банките, от управителните тела на грамадните корпорации.

 

Не става дума за някаква мъглява „социална справедливост“, а за чисто човешка, ако щете – християнска съпричастност. За равенство пред закона, а не за комунистически или социалистически привилегии.

 

Чувството за справедливост на европейците е накърнено и то сериозно. В Англия се разказва анекдот, според който, ако бедняк открадне кокошка, влиза в затвора. Щом богаташ отмъкне милиарди, влиза в Парламента или в неговия европейски вариант.

 

А Германия наистина е центърът на Обединена ЕвропаЕвропейския съюз. Съвсем не случайно една от еврейските коментаторки на американския всекидневник “The Washington Post” обяви канцлерката Ангела Меркел за „императрицата на Европа“.

 

Понякога на Меркел й харесва да сравняват нейната собствена икономическа политика с тази на швабска домакиня“. Независимо от това, тази безлична, старомодна и непретенциозна източногерманка беше преизбрана за трети път за канцлерка на Германия. А следователнои за лидерка на Европа. Или, може би, императрица на Европа е по-подходящата титла, след като в действителност Меркел не управлява: Тя царува.

 

Тя не казва на хората какво да правят. Нито им издава заповеди. Не се държи господарски или нахакано. Не изтъква германската тежест в Европа и не поставя искания. Тя просто установява параметри, а след това оставя всички други сами данаправят своя избор“.[51]

 

Нима това не е “Europaische Wirtschaftsgemeinschaft” в действие? Защо не попитате гърците, дали германците са тъй симпатични и всеотдайни?… Когато Берлин наложи чрез Евросъюза т. нар. план за затягане на коланите и за избавление на южните ни съседи, те не свиха уши, както се казва. Тъкмо германците вече протягаха ръце към гръцки острови, пристанища, други инфраструктурни обекти. И тогава, през последната четвърт на 2012 г., гърците предприеха насрещна мярка.

 

С документ, носещ щемпел “Aporito” – „Секретно“, Министерството на външните работи внесе своите претенции към днешната Федерална република. За нанесени щети на Гърция от страна на  Германия през периода 1941-1944 година Атина държи Берлин да й изплати 162 милиарда евро![52]

 

Но гръцкото ръководство беше готово да посрещне евентуални германски възражения със… седем пъти по-голям иск – повече от 1 трилион евро![53] Не намирате ли, че това изобщо не мяза на Обединена Европа? Но я си представете, как биха реагирали туземните ни слуги на всички господари?…

 

Истината е, че ако Германия е начело на Европейския съюз, това не се дължи на уникалните качества на нейния народ. И особено на онази младеж, на която Томас Ман възлагал надежди. С това е свършено. От десетилетия младите германски поколения отказват да се трудят усърдно, както техните предци. Също така – да раждат деца. Но на тази тема в европейски план ще се спра в друга публикация.

 

Сега се опитвам да обясня, че официалните власти и медиите, които принадлежат на реалната сила, ръководеща човечеството, тиражират конспиративни теории. Нещата са елементарни и се повтарят. Германия е начело, понеже така е предвидено да бъде.

 

Тези дни Кристофър Кларк, професор по съвременна европейска история в Кеймбриджския университет, припомни как става това. Като върна лентата на събитията с малко повече от век назад. И извади почти непознати факти.

 

През пролетта на 2011 г. бях насред написването на глава от книга, посветена на Итало-турската война от 1911 година. Тя започна, когато Кралство Италия нападна Отоманската територия, която днес е Либия, и нахлу в нея. Тази война, която понастоящем е напълно забравена, беше първата, в която използваха авиацията за разузнаване. Самолети известяваха за позициите на артилерийските батареи. Тя също така стана първата, в която бяха извършени въздушни бомбардировки.[54] Италианските аероплани и дирижабли хвърляха бомби по отоманските позиции.

 

Тъкмо наченах да пиша за това, когато дойде новината за нови въздушни удари върху Либия. Точно сто години по-късно бомби падаха върху либийските градове. А заглавията на вестниците се изпълниха с имена като Триполи, Бенгази, Сирт, Тобрук, Завия, Мизрата – както изданията през 1911 г.

 

Кореспонденциите бяха тревожни, но какво означаваха те? Отговорът е съвсем ясен. Конфликтът от 2011 г. беше фундаментално различен от своя предшественик. Итало-турската война от 1911 г. дръпна спусъка на веригата от опортюнистични[55] покушения над Югоизточната отоманска част на Европа, известна като Първа Балканска война. Те пометоха геополитическите уравновесености, които позволяваха избягването на локалните конфликти. Ето кое стана крайъгълният камък (един от многото) върху пътя към друга война, която щеше да погълне първо Европа, а след това почти целия свят.[56]

 

Колко прав е бил Александър Островски, постановявайки в прословутото заглавие на своята пиеса максимата, че „и най-мъдрият си е малко прост“, Сякаш, за да потвърди това Кристофър Кларк греши. „Конфликтът от 2011 г.“ не е „фундаментално различен от своя предшественик“. Войната срещу Либия от 2011 година е част от друга верига, обхванала Севера на Африканякога пак отоманско владение. Този път дръпнаха спусъка в Тунис. И я нарекоха… „Арабска пролет“.

 

Сега сме в 2014 година. Дали някой историк не пише глава от книга, посветена на Първата световна война?…

 

Германският философ Георг Хегел е писал, че „историята се повтаря във вид на жалък фарс“. Но Марк Твен отбелязал, че понякога „тя се римува“. Римата следва повтарящ се ритъм. Дано думите ми не се превърнат в историческо déjà vu

 

Наближава моментът, в който да се убедите, че Европейският съюз е резултат на финансово-икономически, а не на политически план. Но преди това ви предлагам една от последните публични изяви на Кристофър Стори. Осем месеца и половина след нея му помогнаха да напусне този свят.

 

А прогнозите за тази и идущите години ще отложа за следващата публикация. Не мислете, че до мен не достига недоволството на някои от обема на моите статии. На всичко отгоре – илюстрирани с отнемащи време видеоматериали.

 

Който желае, нека се сърди. Тази медия не е комерсиалнатърговска. Нейната цел не е масовост, а качество. Защото, за да решите един проблем, е необходимо да го познавате и то в дълбочина. Да сте наясно с причините за неговото възникване, та да сте в състояние да поставите правилната диагноза. След което да преминете към лечението, стига да е по вашите възможности и сили.

 

Но дори такива на пръв поглед отвлечени от всекидневието ни мащабни въпроси, могат да предизвикат практическо приложение в нашия живот. Тъй като, за да постигнете нещо, трябва да го търсите. А как ще дирите онова, което не ви е известно?…

 

 

 

ЕС ще се разпадне като Съветския съюз[57]

 

 

Сега удря часът на Кристофър Стори. За съжаление – посмъртно. Тази негова поява е от 31 октомври 2009 г. На 14 юли 2010 година го починаха

 

 

 

 

 

 

 

Какво можете да очаквате от една вече оформена федерална държава, чието минало е криминално, а нейното ръководство – доказана престъпна организация?

 

Подзаглавието, което е цитат от Марин льо Пен, съвсем не е оригинално. Madame-националистката е плагиатствала от Виктор Буковски. Той пръв изрече фразата, която й приписват. Защото е удобна, като всички останали политически мошеници.

 

 

 

Ще се корумпираме като европейците[58]

 

 

Но Буковски я продължи така:

 

 

Струва ми се, че Европейският съюз, както Съветският съюз, не може да бъде демократизиран. Горбачов опита да го демократизира и той се разпадна. Този вид структури не могат да бъдат демократизирани[59]

 

Отново сгреши. Задачата на Горбачов беше да приключи с СССР, а не да го демократизира“. Той я изпълни. И слава Богу. А дали се справи добре или зле, да го оценяват господарите му. Те явно са доволни, след като го уредиха с интернационална фондация, която обилно захранват с пари. И даже честваха неговата 80-годишнина помпозно тържествено не в Москва, а в… Лондон! Писал съм за това.

 

По същото време европейците живеят все по-зле и започват да се осъзнават. Мнозина от тях проумяват, че интернационалните банкериистинските комунисти, са ги вкарали в капан. Мечтата на западняците едва ли е била „Европа от Атлантика до Урал“. Фразата за първи път е изречена от генерал Шарл дьо Гол. Но беше чудесно подхваната и популяризирана от довереника на Братството, споменатия Миша Горбачов:

 

Нашата представа за европейското пространство от Атлантика до Урал не е като за затворена система. След като тя включва Съветския съюз[60], който се простира до бреговете на Тихия океан, той трябва да прехвърли номиналните географски граници.“[61]

 

Но планът съвсем не е политически.

 

Теостаналият святсмятат, че Европа е нещо като икономическа единица. Следователно, трябва да станем и политическа. Следва да бъдем по-цивилизовани. Защото не ми се иска да продавам Европа като обединение за внос-износ.[62]

 

Това са думи на австриеца Михаел Райтерер. Той е един от галениците на Интернационала. От 2007 година е несменяем посланик на Европейската комисия в Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн. Преди това е заемал други високи постове в Евросъюза.

 

Както личи от словата му, и той признава: Европейският съюз е икономическа структура, която трябва да придобие политическа форма. Каква друга може да бъде тя, освен единна държава – може би федерация. Но и СССР беше същото. По Конституция неговите петнадесет републики разполагаха със свои ръководни телаот парламенти до правителства и т.н. Но какви бяха пълномощията им? Никакви. Просто бюрокрацията беше размножена още петнадесет пъти

 

Вгледайте с в настоящето. Не съзирате ли съвсем същото в Европейския съюз? Само че в момента съставните части на необявената официално федерация вече станаха 28!

Буквално преди часове „златното момиче“ на френската политика, 48-годишната Рашида̀ Датѝ, министърка на правосъдието в „десния“ кабинет на Никола Саркози, не се стърпя и също разкритикува Евросъюза. А тя е рекрутирана от низините. Родена е в мизерстващо семейство на бежанци от Северна Африка. Има 11 братя и сестри

 

Като бивша депутатка в Европейския парламент Датѝ познава нещата отвътре. И не крие упреците си към брюкселската бюрокрация. Бюрокрация? Нали тъкмо под нейната необявена власт пъшкахме през ерата на комунистическите диктатури? Нищо не се е променило. Обратното. Чиновниците успяват да завоюват все по-обширни територии от Континента.

 

Рашида̀ Датѝ подкрепя възгледите на британския премиер Дейвид Камерън за дълбоки реформи в Евросъюза. Понеже съм пренаситен от употребата на думата, чуя ли я, ми иде да се хвана за кобура. Още повече, като знам, как иззад гърба на Камерън наднича отвратителната мутра на неговия съученик и ментор Нат Ротшилд

 

Но mademoiselle Датѝ е права в едно. Щом се включите в подобно обсъждане ви казват:

 

…О, ла-ла, защо се замесвате в тази дискусия? Вие сте евроскептичка! Вие сте антиевропейка!“ Но днешна Европа не задоволява никого.[63]

 

Съвсем вярно. А кои забраняваха мисленето? Не бяха ли комунистите, които бяха предоставили тази най-висша биологична функция, отличаваща човека от животните, на Партията? А тя, милата, спазвайки правилата на Братството, биваше олицетворявана все от група кръгли кратунковци. В нашия случай – от откровени примитиви, като тръгнете от Георги Димитров – „Гошо Тарабата“, минете през Тодор Живков, Антон Югов, Станко Тодоров и сие, стигнете до Георги Първанов или Б.Б.

 

Вместо да се вслушат в гласа на Рашида̀ Датѝ – кой знае, може да се е сетила и за нещо разумно – медиите наблягат на това, че е mademoiselle, но има дъщеря.

 

Колко са лесни! Имам предвид глезените западняци. Другарката Валери Триервайлер, официалната любовница на camarade Франсоа Оланд, социалистическия президент на Франция, щяла да лежи в болница „неопределено време“ поради „шока, който преживяла“ от вестта за поредната изневяра на своя любим.

 

Няма да коментирам случая като цяло. Най-малко от гледна точка на християнския морал. Не споменавам юдейския, или мюсюлманския. Тъй като в двете сатанински религиозни доктрини, едната от които е произлязла от другата, този вид отношения не само са допустими. Даже животинското в тях е регламентирано.

 

Цитираният многократно от мен еврейски религиозен закон Халака определя някои странни, съвсем меко казано, родови взаимоотношения между самозваните евреи“. В християнството, особено в неговия източноправославен обред, те биха били приемани като кръвосмешения. Чудно защо, след като археологията и историята разбиха на пух и прах т. нар. Стар завет, а многобожието и зверствата на племената, описани в него, противоречат на Христовото учение, църквата не захвърля този каталог на жестокостта? Или по-точно – причината е знайна.

 

Самата тя, възвеличаващата се като християнскацърква, е рожба на фарисеите. Приела е техния отровен квас“. Тъкмо от това се е опасявал Исус Христос.[64] Нейните темели са излети от убиеца на християни, фарисея Шаул, приет от „православните скотове[65] като… „апостол“?!

 

Но това е друга приказка…. Ето какво разпорежда Халака:

 

2. Кръвно родство по съребрена линия:

 

а) дадено лице не може да вземе сестра си, дори и незаконородена, еднокръвна или едноутробна…, но може да вземе заварена или доведена сестра (Гл. 15, § 16), дори и когато е отраснал с нея в една къща (Гл. 15, § 11);

 

б) не може да вземе бащина или майчина сестра; но вуйчото и чичото могат да вземат племенницата (Гл. 15, § 17)…

 

Б. Полу-абсолютна пречка.

 

… б) не може да вземе съпругата на едноутробен бащин брат (Гл. 15, § 18, ал. 2).”[66] Последното показва, че когато чичото не е едноутробен на бащата, т.е. те са от един и същ баща, но от различни майки полубратя са по бащина линия, тогава няма пречки снахата да стане съпруга на девера, а стринкатана племенника?![67]

 

Както разбирате, излиза, че смятаният от някои за потресаващ случай с най-малкия от петимата синове на Майер Амшел, бил съвсем нормален за евреите. Изпратеният да основе парижкия клон на фамилията Яков (Джеймс) се оженил за своя племенница, дъщеря на брат му Саломон – създателя на виенския филиал. А на свой ред синът на споменатия Саломон РотшилдАнселм Саломон, сключил брак със своя първа братовчедка, дъщеря на чичо му Натан.[68]

 

Известни са още по-анималистични случаи.

 

В Лениновата генеалогия се споменава за някоя си Александра Улянова, калмикско момиче, което живеело в семейството на търговеца Михаил Мойсеев.[69]

 

Изследователят на Уляновата биография се задълбочава до самите родови корени на „вожда и учителя на световния пролетариат“. И то само въз основа на документи, които цитира с академична прецизност. Според тях „Александра Улянова била освободена от робство и служела като младо слугинче“ при астраханския еврейски търговец Мойсеев. А уж евреите в Руската империя били подложени на страхотни погроми, преследвания и неволи“?!

 

На 21 април 1825 г. по нейно собствено желание била вписана в състава на местното мещанство. Думата е от полски произход и обозначава низше градско съсловие, което, от една страна, е свободно, но от друга, е повиннодлъжно е да извършва без заплащане определени дейности, необходими на помещикагосподаря. Даже подлежи на телесни наказания.[70]

 

Но не това е най-същественото. Писателят Владимир Солоухин, който запретнал ръкави, та най-сетне напълно точно да изясни биографията на Ленин, стигнал до арменската авторка Мариета Шаганян. Тя първа се добрала до съответните документи. И като почтен, а не като нашенски изследовател, Солоухин й отдава дължимото.

 

Какво се оказва? За да ви спестя пространното изложение на множеството подробности, ще стигна до самия извод. Документите разкриват, че споменатата „освободена от робство Александра Улянова“, била родна дъщеря на своя собствен баща Николай Василиевич Улянов! За да могат безпрепятствено да се оженят, променили името й на… Анна Алексеевна.

 

Странно е, че Александра Улянова навсякъде фигурира без бащино име. С такова присъства незнайно откъде появилата се Анна. При това нейното бащино име е от кмета Алексей Смирнов, на когото отдали за невестаосвободената от робствомлада прислужница Александра Улянова. И чиято дъщеря тя по никакъв начин не би могла да бъде

 

Но дали това не обяснява характерните признаци на израждане: оплешивяване на 23 години, периодически пристъпи на нервна (мозъчна, както ще се окаже впоследствие) болест, патологичната агресивност на гениалния внук?…

 

Даже смехът му бил предаден по наследство:

 

Неговият гръмогласен кикот бил като на баща муизбухвал рязко, внезапно, едва ли не до задавяне. (М. Шагинян – „Лениниана“, стр. 447). Може би всички тези „странности“ също са свързани с особеностите на брака на астраханския шивач Улянов?[71]

 

Вот вам, както се казва на руски. Но също така – voilà, според французите.

 

 

 

Франция – новият болнѝк на Европа

 

 

Вместо да се занимават със съществените проблеми на своя собствен живот, французите надничат в спалните на президента Оланд или на mademoiselle Рашида̀ Датѝ. Без да се сещат, че още древните са се произнесли:

 

“Vitia erunt, dones homines” – „Пороците ще съществуват до тогава, докато има хора“.

 

Но думата ми е и за разглезените западняци. В настоящия случай – французите.

 

В петък [10 януари 2014 г.] Триервайлер, на 48 години, беше закарана в болница, понеже преживяла „тежка и сурова депресия“ часове, след като френско списание публикува снимки на президента, който очевидно посещава някаква актриса.[72]

 

Да ги полазят Съветите, комунизмътпожелах на ум на французите. Да се появят истинските комисари, които, както мечтаеше покойният чичо на жена ми, издържал в преизподнята на болшевишкия концлагер Белене, в 5 часа сутринта да звънят на жителите на западните столици и да им заповядват да се явят на бригада.

 

Да я видя chers et estimés camarad Валери Триервайлер да копае основи на жилищен блок, да налива бетон или асфалт, да управлява грамаден кран, да работи на струг или да тъче на двадесет стана… В края на деня партийният секретар да й пошушне къде да се яви за малко любовен разкошс него, иначе не знам дали го разбира

 

А когато месецът е към приключване да напълни пазарските мрежи с бутилки и буркани и да се отправи към съответния пункт, за да ги върне срещу стотинки. С които да купи хляб на децата си. От оня, заводския, който според тукашните сбабичосани другарки бригадирки-доброволки бил изключително евтин“…

 

Западът. Този Запад, оказал се толкова алчен, лишен от всякакъв морал, състрадание и съчувствие към изтерзаните народи на Изтока, които предаде на Сталиновия комунистически садизъм. За да се откупи и си осигури своя dolce vita. Само че поредната му Belle Époque завърши.

 

Някой недалечен ден Западът ще се събуди и подобно на един от героите на Самюел Бекет ще се запита:

 

Спал ли съм, докато другите са страдали? Спя ли сега? Утре, когато ще си мисля, че съм се събудил, какво ще кажа за този ден? Че заедно с моя приятел Естрагон, на това място, до тъмно съм чакал Годо?… И мен някой ме гледа и ми казва: той спи, той не знае, нека спи.[73]

 

Но няма да може. Понежевъздухът ще е пълен с нашите крясъци“. Не техните, а „нашите майки ни раждаха, клекнали над отворения гроб“. Тогава и техните майки, клекнали над гроба, ще раждат трудно. А от дъното на ямата гробарят замислено ще поставя щипците си.[74]

 

Край. The еnd. La fin. Finita la commedia. Най-точно – Конец! И не на пиеса на абсурда“, а на всичко. Този път – завинаги.

 

Бог ни е предупредил:

 

Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице. И тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане.[75]

 

Който има достатъчно сиво вещество, ще го проумее. Но във всички случаи Западът ще достигне до нашето настоящо дередже след доста дълго време. То е като падане. Едно е да тупнете от клона на липа, другоот върха на Айфеловата кула. Обаче във втория случай ще боли далеч повече

 

В края на 2011 г., все още като президент на Франция, Никола Саркози беше наясно, че икономически страната му закъсва. И произнесе прочувствено слово, в което разпалено се обяви против безразборната имиграция. Всъщност декларира, че неговото правителство ще провежда политика на „контролирана имиграция“. Това ще рече – край на свободата на придвижване и на съпричастността към преследваните и низшите, дирещи удовлетворяване на своето право на добър живот.[76] Финал на лозунга „равенство, братство, свобода“, с който от Френската революция насам тайната световна власт заблуждаваше народите по света.

 

Неговият най-кратък коментар излезе изпод перото на Александър Дюмасин: „Свободата е кокал, хвърлен на народа, за да си строши зъбите.“ По времето, когато писателят формулирал своята присъда, било поставено началото на либерализма.

 

През онези дни не се стърпях:

 

От една страна, миналия петък, 13 януари 2012 г., беше наречен „черен“. Тогава базираната в САЩ крупна интернационална финансова корпорация “Standard & Poor’s” (S&P) понижи кредитния рейтинг на 9 европейски държави, сред които Франция и изненадващо поне за мен – Австрия.[77]

 

По онова време читателите наДиагнозабяха едва стотина. Но своевременно и надлежно информирани.[78]

 

На 10 май 2012 г. написах:

 

Колко години минаха, откакто стопанствата на Ирландия, Португалия, Испания, Италия са в застой и рецесия? След изборите очаквам да лъсне истината и за състоянието на френската икономика. Даже в Китай и Германия се забелязва известно забавяне. Глобализация[79]

 

Шест месеца по-късно добавих допълнителни факти:

 

Свидетели сте на останалото. Европейският съюз имитира Съветския. Безработицата в него надхвърли 11,2 на сто по официални данни. Смята се, че е най-малко един път и половина по-висока. В страни като Испания тя засяга повече от четвърт от трудоспособното население. Днес 52 на сто от испанските и гръцките младежи на възраст от 17 до 30 години нямат възможност да започнат работа. Ударите на този бич се усещат не само в Юга на Стария континент, но и в доскоро смятани за стабилни икономики като френската, белгийската, холандската… Той посегна и на отличничките от соцлагераприбалтийските, страни, Словения, вече даже на Полша, а по-отдавна на Унгария и Словакия.[80]

 

След още сто и двадесет дни допълних:

 

И това във времена на масово затягане на коланите – не само в Гърция, Ирландия, Испания, Португалия и Кипър, но вече и във Великобритания, Италия, Франция, от години – в самата Германия, където доходите са почти замразени! Кому е необходим такъв Европейски съюз?[81]

 

Продължих и след това. Но не получих кой знае какво разбиране. Напротив – повече обиди и подигравки

 

Какво се случва днес специално във Франция?

 

През настоящата година тя неотлъчно ще окупира авансцената на европейския театър. Петата или шестата икономика на планетата все по-често ще присъства във вестникарските заглавия, но като отрицателен модел, за назидание. Все едно в рубриката „Нашият резил“ на нявгашните комунистически заводски малотиражки и стенгазетки.

 

Ще дам пример. Вече девет последователни тримесечия Париж отчита нарастване на безработицата. Този печален показател достигна най-високите си равнища от 16 години насам.[82]

 

Да не говорим за това, че днес животът в Париж е сред най-скъпите на земята. Жителят на френската столица харчи четирикратно повече от този на Лондон.[83] Нещата не изглеждат по-добре и при сравненията извън големите градове. Пропорциите спрямо повечето от останалите държави от Евросъюза са още по-обезкуражителни.

 

Обаче това не попречи поредната „тънказабежка на Франсоа Оланд да вдигне неговия сринал се рейтинг. “Beata stultica” – „блажена глупост“…

 

 

 

„Европа“ ООД

 

 

Сега не е времето да коментирам конкретните показатели и тенденции. Настъпи часът, в който най-сетне да имате възможност да се запознаете с обещания документален филм. Дано съзнанието ви е отворено за фактите и истината, съдържаща се в тях.

 

Евросъюзът е крупна наднационална корпорация с ограничена отговорност. В нея никой не се отчита за нищо и не отговаря пред никого. Само народите понасят нови и нови тегоби.

 

Това ООД непрестанно ни ограбва. Както отсъди Кристъфър Стори, малко преди да му помогнат да напусне този грешен свят:

 

Европейският съюз е престъпна организация.

 

Убедете се сами.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

Очаквайте: Обединена Европа, но за кого?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на: Веселин Н., от Пловдив, Николай Илиев М., Лидия Д., Васил Л. от София.

                  

                  

                 Бог да ви благослови! Както и всички добри хора.

                  

                  

                 Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                  

                 Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

                  

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                  

                 Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                  

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                  

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                  

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                  

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                  

                 В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

                  

                 Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                  

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

                  

                 Не става… Но ще се боря, докато мога.

                  

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

                 Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                  

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                  

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                  

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                  

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                  

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

                  

                 Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                  

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 


[1]  “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, “The Brussels Journal”,  Brussels, Monday, February 27, 2006 г., online: http://www.brusselsjournal.com/node/865

[2] „От Матея свето Евангелие“, гл. 5, ст. 6.

[3] Преди приемането на България и Румъния.

[4] В Ирландия беше насрочен референдум „за“ или „против“ Европейска конституция. Но след проведените допитвания във Франция и Холандия той беше отменен. В тези две държави бяха проведени референдуми за приемането на Конституция на Европейския съюз. Гражданите им отхвърлиха проекта. Във Франция 55 на сто се обявиха против при избирателна активност от 69 процента. В Холандия противниците се оказаха 62 процента от участвалите 63 на сто, имащи право на глас. Тогава Дания, която също беше насрочила допитване до народа, го отмени. Тъй като за приемането на основния закон на Евросъюза беше необходимо пълно съгласие – консенсус. След като той се оказа непостижим, датският референдум ставаше излишен. Същото стана във Великобритания, Полша, Португалия и Чехия. Обаче „за“ Европейската конституция гласуваха в Испания – 77 на сто при нищожната избирателна активност от 42 процента. Смайващ беше резултатът от допитването във Великото херцогство Люксембург. Там 57 на сто от явилите се пред урните 88 процента от гласоподавателите одобриха единната Конституция.

[5] ”Britain’s Way Out of the Crisis” by Christopher Story, FRSA, Editor and Publisher, “International Currency Review” and associated intelligence publications and information services, “International Currency Review”, hristopherstory.org, London, Thursday, 20 November 2008 г., online: http://christopherstory.org/britains-way-out-of-crisis-2/

[6] Членове на Кралското дружество по изкуствата, англ.

[7] Вж. Anatoly Golitsyn – “New Lies for Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, Dodd, Mead & Company, New York City, 1984 г. Книгата е в архива на автора.

[8] Вж. Anatoliy Golitsyn – “The Perestroika Deception: Memoranda to the Central Intelligence Agency”, Second Edition, Edward Harle Ltd, London and New York, NY, 1998 г. Книгата е в архива на автора.

[9] Вж. Christopher Story – “The European Union – Collective Enemy of Its Member States: A Study in Russian and German Strategy To Complete Lenin’s World Revolution”, Edward Harle Ltd, London and New York, NY, 2002 г. Книгата е в архива на автора.

[10] Michael Bar-Zohar – „The Avengers“, Hawthorn Books Inc., New York, NY, 1967 г., стр. 99.

[11] Вж. “Ninth Annual Report: 1 April 1938 – 31 March 1939”, Bank of International Settlements, Basle, 8th May 1939 г., стр. 135 Документът е в архива на автора.

[12] Нито един върховен съдия на САЩ не се съгласява да участва във фарса на правосъдие Нюрнбергски трибунал. По онова време все още са се срещали прависти и човеци с достойнство. Тогава мобилизират Робърт Джаксън. Той е учил четири семестъра право, след което е стажувал в адвокатската кантора на баща си.

[13] Джаксън нарича Функ “The Banker of Gold Teeth” – „банкера на златните зъби“. Като му приписва вината за изваждането на златните коронки от зъбите на умрелите в концентрационните лагери. Според него те отивали в Reichsbank, където били разтопявани, за да бъдат отлети във вид на кюлчета.

[14] Вж. Eugene Bird – “The Loneliest Man in the World”, Secker & Warburg, London, 1974 г., стp. 121.

[15] Пак там. Вижте заглавието.

[16] Вж. напр. “Nazi Rudolf Hess was ‘murdered by British agents in prison to stop him revealing war secrets but Scotland Yard was told NOT to investigate’” by Daily Mail Reporter, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 7 September 2013 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-2414991/Nazi-Rudolf-Hess-murdered-British-agents-prison-stop-revealing-war-secrets-Scotland-Yard-told-NOT-investigate.html

[17] Вж. Wolf Rüdiger Hess – “My Father Rudolf Hess” (1986), “Who Murdered My Father, Rudolf Hess?” (1989), “Rudolf Heß: Ich bereue nichts” (1994).

[18] Вж. “Nazi Rudolf Hess was ‘murdered by British agents in prison to stop him revealing war secrets but Scotland Yard was told NOT to investigate’” by Daily Mail Reporter, “The Daily Mail”, вече цит. съч.

[19] „От Матея свето Евангелие“, гл. 10, ст. 26, 28.

[20] George Orwell – “In Front of Your Nose, 1945-1950”, Collected Essays, Journalism and Letters George Orwell, Vol. 4”, Ian Angus, Sonia Orwell, Eds., Secker & Warburg, London, 1968 г., стр. 125.

[21] Банкери и предприемачи (Дейвис – в петролния бизнес), които търгували с нацистите. Повечето от тях били евреи.

[22] През войната Джеймс Форестал е министър на флота, а след нея – на отбраната. В дневниците си издава, че лидерите на световното еврейство са разпалили Втората световна война. Споделя свои разговори по темата с Чембърлейн и други световни политици. След инцидента край Розуел, щата Ню Мексико, започва да разкрива връзките на американското ръководство с извънземни. Това е било достатъчно, за да бъде ликвидиран. Намират го „самоубил“ се, след като се хвърлил от прозореца на стаята си, разположена на дванадесетия етаж на военната болница „Бетезда“, щата Вирджиния, недалеч от федералната столица Вашингтон. Точно над тялото му се намирала… козирка. Да, трупът на Форестал бил „намерен“ под нея… Първоначално съобщили, че се е… обесил. Но след като се разчуло, че останките на „обесения“ е били открити дванадесет етажа под неговата болнична стая, на земята, променили историята – „бил скочил от прозореца“. Никой никога не е дал обяснение за това, как трупът е заобиколил козирката. По-късно повториха измамата с т. нар. единствен „вълшебен куршум“, който уж убил и президента Кенеди, прострелвайки го на най-малко три места, и ранил губепнатора на Тексас Джон Конъли. Déjà vu…

[23] Charles Higham – “Trading with the Enemy: The Nazi – American Money Plot 1933-1949”, Delacorte Press, New York, NY, 1983 г., стр. 222-223. Книгата е в архива на автора.

[24] Буквално: „За теб се разказва в баснята“, лат. В случая – „залъгват ви с приказки“.

[25] Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 13. Книгата е в архива на автора.

[26] Пак там, стр. 100.

[27] Пак там, стр. 71-72.

[28] Жан-Клод Дюнкер, доскорошен министър-председател на Люксембург, в испонския всекидневник “El Pais”, от 6 февруари 2004 г. (“Europe bottom-up: How Eastern Germans and Poles frame the European Union” by Nicola Bücker, “Nomos”, Band 21, Nomos Verlagsgesellschaft, Baden-Baden, 2012 г., стр. 17. Изданието е в архива на автора.)

[29] Paul-Marie Couteaux – “Europe’s Road to War: The Balkanisation of Europe: The Failure of Collective Security”, first published in 1977 as “L’Europe vers la Guerre”, Editions Michalon; English language edition abridged and translated by Ian Milne, The June Press, London 1999 г. – Бел. на К.С.

[30] Christopher Story – “The European Union – Collective Enemy of Its Member States: A Study in Russian and German Strategy To Complete Lenin’s World Revolution”, вече цит. съч., стр. 176.

[31] Вж. Уилям Шекспир – „Както ви се хареса“, Седма сцена.

[32] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, вече цит. съч.

[33] Денис Макфейн, министър за Европа в кабинета на лейбъристите, оглавяван от Тони Блеър, по адрес на бившия френски президент Валери Жискар д’Естен, цитиран в: “MP attacks Napoleonic vision”, BBC News, BBC, London, Sunday, 14 March, 2004 г., online: http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/politics/3510038.stm

[34] Вж. напр. “Pictured: Hitler playing chess with Lenin”, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 3 September 2009 г., online: http://www.telegraph.co.uk/culture/culturenews/6130672/Pictured-Hitler-playing-chess-with-Lenin.html; “Sketch of young Adolf Hitler playing chess with Lenin put up for auction… but does it capture a genuine historical event?” by Daily Mail Reporter, “The Daily Mail”, dailymail.co.uk, London, 4 September 2009 г., online: http://www.dailymail.co.uk/news/article-1210950/Pictured-Young-Adolf-Hitler-playing-chess-Lenin.html

[35] del Banco.

[36] Вж. Antony C. Sutton – “Wall Street and the Rise of Hitler”, Clairview Books, West Hoathly, West Sussex, UK, 2010 г. стp. 33–37. Книгата е в архива на автора.

[37] Парите карат света да се върти, англ. Песента е от мюзикъла „Кабаре“.

[38] “In Eastern Europe Things Are Not What They Seem”, An interview with Petr Cibulka by Jan Malina, “World Affairs Brif”, Washington, DC, 10 March 2003 г., online: http://www.jrnyquist.com/petr_cibulka_2003_0310.htm или от: http://www.worldaffairsbrief.com/keytopics/Communism.shtml

[39] Czech President Vaclav Klaus, “Mlada Fronta Dnes”, 29.9.2003 г., цитиран в: “The Eastern European Post-Communist Generation: Disconnected and Disaffected A Case Study of the Czech Republic” by Dawn K. Turek, New York University, Atlantic-Community.Org, atlantic-community.org, Berlin, Washington D.C., June 2011 г., стр. 1, достъпно в pdf от online: http://archive.atlantic-community.org/index/articles/view/Eastern_European_Post-Communist_Generation:_Disconnected_and_Disaffected

[40] T. H. Tetens – “Germany Plots with the Kremlin”, Henry Schuman, Inc., New York, NY, 1953 г., стр. 48. – Бел. на К.С. Цитираната книга е в архива на автора.

[41] Christopher Story – “The European Union – Collective Enemy of Its Member States: A Study in Russian and German Strategy To Complete Lenin’s World Revolution”, вече цит. съч., стр. 161, 159.

[42] Вж. напр. Георги Ифандиев – „докато човечеството не се пробуди, светът ще е сцена само за избрани – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 5 април 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5-4; Телевизионно предаване „Диагноза и Георги Ифандиев“, София, 9.9.2011 г., Tihichko ivanov, качено на 9.09.2011 г., online: http://www.youtube.com/watch?v=ydALmGGI4HA

[43] Trilateral Commission – едно от министерствата на тайното световно правителство, създадено от Дейвид Рокфелер. Понастоящем Петър Стоянов е член на нейния Управителен съвет.

[44] Още през 1945 г. вербуван от НКВД като войник в Полша с агентурен псевдоним „Бор“. (Вж. подробности в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 191-196.)

[45] Общото споразумение за митата и търговията.

[46] Съкращение от Государственный плановый комитет СССР – Държавен планов комитет на СССР.

[47] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, вече цит. съч.

[48] Рой Хатърсли, лейбърист, депутат в Камарата на общините на Британския парламент, в реч, произнесена на 9 август 1992 г., цитиран в: David Seawright – “The British Conservative Party and One Nation Politics”, Continuum International Publishing Group Inc, New York, NY, 2010 г., стр. 152. ‎

[49] Бившият германски външен министър Йошка Фишер в: German Foreign Minister Joschka Fischer, “Financial Times”, July 7, 2000 г., цитиран в: “Scandinavians said No to the Euro: What Euro-supporters said before the Danish referendum, and did their predictions come true?”, Published by: The People’s Movement against EU Delegation in GUE/NGL (Den Europæiske Venstrefløjs Fællesgruppe/Nordisk Grønne Venstre), European Parliament, Bruxelles, година на издаване не е посочена, стр. 7, достъпно в pdf от online: http://publikationer.folkebevaegelsen.dk/Notoeuro.pdf

[50] Томас Ман в обръщение към студентите в Университета на Хамбург, по време на лекция, изнесена на 8 юни 1953 г., цитиран в: Renata Fritsch-Bournazel – “Europe and German Unification”, Berg Publishers, Inc., Oxford, UK, 1992 г., стр. 6.

[51] “Angela Merkel, the empress of Europe” by Anne Applebaum, “The Washington Post”, washingtonpost.com, Washington, DC, September 23, 2013 г., online: http://www.washingtonpost.com/opinions/anne-applebaum-angela-merkel-the-empress-of-europe/2013/09/23/bb07c81e-247a-11e3-b75d-5b7f66349852_story.html

[52] Вж. напр. “Vast Greek war claims against Germany explode like a ‘time-bomb’: The Greek government is in disarray after the leak of an explosive report drawing up vast reparations claims against Germany, covering both the First and Second World Wars” by Ambrose Evans-Pritchard, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 9 April 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/financialcrisis/9981837/Vast-Greek-war-claims-against-Germany-explode-like-a-time-bomb.html; “Greece wants Germany to pay, this time for Second World War damage” by Araminta Wordsworth, “National Post”, forbes.com, Don Mills, Ontario, Canada, October 9, 2013 г., online: http://fullcomment.nationalpost.com/2013/10/09/greece-wants-germany-to-pay-this-time-for-second-world-war-damage/

[53] Вж. напр. “Does Germany Really Owe Greece A €trillion In War Reparations? Probably Not, No” by Tim Worstall, Contributor, “Forbes”, forbes.com, London, 12 Seotember 2012 г., online: http://www.forbes.com/sites/timworstall/2012/09/12/does-germany-really-owe-greece-a-etrillion-in-war-reparations-probably-not-no/

[54] Това – за онези неосведомени и пълни с болшевишки символи глави, които смятат, че българите непременно трябва да бъдат първи във всичко. Което не е вярно даже по отношение на изобретяването на компютъра. Джон Атанасов е късна и маргинална фигура. Същите обаче винаги пропускат да изтъкнат онези български заслуги, които са истински и далеч по-важни. Българите са първото и най-ранното население на Европа. От тях произлиза дори названието на континента. Днес никой в Киев не се съмнява, че нашите предци са основали града и държавата – Къй и Шамбала, от обичания кан Шамбат, непокорния брат на кан Курбат – Кубрат, Кроват, родоначалника на названието хървати – кровати. И противно на Христовия завет си създават кумири. Но какво да се прави. Много сме грешни не само пред Бога и историята, но и пред самите себе си. И навярно затова изчезваме.

[55] Възможни, допустими, съобразени с обстановката.

[56] “Echoes of 1914: are today’s conflicts a case of history repeating itself?” by Christopher Clark, professor of modern European history at the University of Cambridge and a fellow of St Catharine’s College, “The Guardian”, theguardian.com, London, Thursday, 16 January 2014 г., online: http://www.theguardian.com/world/2014/jan/15/1914-conflicts-history-repeating-first-world-war

[57] Марин льо Пен, лидерка на Дясната партия на Франция и депутатка ва Европейския парламент в: “Marine Le Pen: EU will collapse like the Soviet Union” by Martin Banks, Henry Samuel and Alex Spillius, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 16 October 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/10383879/Marine-Le-Pen-EU-will-collapse-like-the-Soviet-Union.html

[58] Томас Джеферсън, един от ръководителите на т. нар. Американска революция, основният автор на Декларацията за независимост, третият президент на САЩ, цитиран в: “Jeffersonian Cyclopedia”, Еdited by John P. Foley, Funk & Wagnalls Company, New York and London, 1900 г., стр. 143.

[59] “Former Soviet Dissident Warns For EU Dictatorship”, from the desk of Paul Belien, вече цит. съч.

[60] Той казва това през юни 1992 г., шест месеца след като СССР е „престанал“ да съществува. – Бел. на К.С.

[61] Михаил Горбачов в Нобеловата си лекция в Осло през юни 1992 г. в: Christopher Story – “The European Union – Collective Enemy of Its Member States: A Study in Russian and German Strategy To Complete Lenin’s World Revolution”, вече цит. съч., About this Book, в на откъса не са посочени страници.

[62] “I have confidence in Swiss voters” by Michael Reiterer, swissinfo.ch, International Service of the Swiss Broadcasting Corporation, Bern, March 2, 2008 г., online: http://www.swissinfo.ch/eng/archive/I_have_confidence_in_Swiss_voters.html?cid=6470584

[63] “’David Cameron is right about Europe – it satisfies no one’, says Rachida Dati” by Harriet Alexander, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, January 17, 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/france/10580567/David-Cameron-is-right-about-Europe-it-satisfies-no-one-says-Rachida-Dati.html

[64] “От Матея свето Евангелие“, гл. 16, ст. 6-12.

[65] Гои, добичета, съгласно съвсем точно определение на Христо Ботйов.

[66] Равинъ Даниелъ Ционъ, Председателъ на Върх. евр. дух. съдъ и Албертъ Варсановъ, Адвокатъ – “Еврейско брачно и бракоразводно право”, Кратко ръководство, Книгоиздателство “Иврия”, София, 1940 г., стр. 20-21.

[67] Равинъ Даниелъ Ционъ, Председателъ на Върх. евр. дух. съдъ и Албертъ Варсановъ, Адвокатъ – „Еврейско брачно и бракоразводно право“, Кратко ръководство, Книгоиздателство „Иврия“, София, 1940 г., стр. 20-21.

[68] Вж. напр. Dr. John Coleman – “The Rothschild Dynasty”, Global Insights Publications, Hayden, ID, 2006, стр. 5, 60. Още доста източници, в т.ч. и документални филми, откъси от които съм представял, потвърждават тези факти.

[69] Владимир Солоухин – „При свете дня“,Издательство „Москва“, Москва, 1992 г., цялата книга от online: http://lib.ru/PROZA/SOLOUHIN/bylight.txt

[70] Пак там.

[71] Пак там.

[72] “Britain can learn from France, the new sick man of Europe” by Benedict Brogan, “The Telegraph”, вече цит. съч. Вж. същото в: “France’s ‘First Girlfriend’ Valérie Trierweiler in hospital after learning of Hollande ‘affair’ claims” by Rory Mulholland, Paris, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 12 January 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/france/10566797/Frances-First-Girlfriend-Valerie-Trierweiler-hospitalised-after-learning-of-Hollande-affair-claims.html; “ShareFacebookTwitter.French first lady in hospital after alleged Hollande affair”, BBC News, BBC, bbc.co.uk, London, 13 January 2014 г., online: http://www.bbc.co.uk/news/world-europe-25706037

[73] Самюъл Бекет – „В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия“, Издателство „Народна култура“, София, 1980 г., Второ действие.

[74] Пак там.

[75] „От Лука свето Евангелие“, гл. 21, ст. 34-35.

[76] Вж. Вж. напр. “France: EU passport-free travel should be reconsidered”, EUobserver.com, Brussels, Belgium, Friday, 2 December 2011 г., online: http://euobserver.com/22/114484

[77] Вж. напр. “Black Friday for euro crisis” by Ben Chu, “The Independent”, independent.co.uk, London, Saturday, 14 January 2012 г., online: http://www.independent.co.uk/news/world/europe/black-friday-for-euro-crisis-6289550.html

[78] Вж. Георги Ифандиев – „Имало едно време на Запад…: За лицемерието, за края на либерализма или за новия световен ред начело с Китай“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 7 декември 2011 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B7%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0#_edn1; Георги Ифандиев – „Делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 18 януари 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%B8#_edn1

[79] Георги Ифандиев – „Европа е устремена към своя упадък – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 10 май 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D0%B5-%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F-%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BA-%D1%87

[80] Георги Ифандиев – „Новият нов световен ред или ха на бас, че еврото ще падне… – Част 8“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 ноември 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%85%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%81-%D1%87-8

[81] Георги Ифандиев – „2013 година: Време за прелом и начало на отплата за Цион – Част 8“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 21 март 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/2013-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BC-%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BF-8

[82] Вж. напр. “Unemployment France November 2013”, “France unemployment rate”, countryeconomy.com, January 2014 г., online: http://countryeconomy.com/unemployment/france

[83] Вж. напр. “The Fall of France” by Janine di Giovanni, “Newsweek”, newsweek.com, New York, NY, 3 January 2014 г., online: http://www.newsweek.com/fall-france-225368

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...