Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

АКО ВИ Е ХАРЕСАЛО ДА ЖИВЕЕТЕ В 1984 ГОДИНА, ТО НАПРАВО ЩЕ ОБИКНЕТЕ 2014-А! – Част 2

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

Теоретици на конспирацията по света,

вярващи в „скритите ръце на Ротшилдови“,

ние, скептиците, ви дължим извинение.

Вие сте прави.“

 

Мат Тайби

журналист в списание Rolling Stone.[1]

 

 

 

 

 

 

 

Опаковката на най-големите трагедии в историята на човечеството беше декорирана с панделка, върху която неизменно се мъдри примамливият лозунг “Liberté, égalité, fraternité” – „Свобода, братство, равенство“. Колцина са забелязали, че въпросната кордела е златна?

 

В нейно име са избити повече от 120 милиона души! Като започнете с Френската революция, преминете през „великитечовекомелачки на Първата и Втората световна война, и стигнете до днешните войни в Азия и Африка.

 

 

 

Миналото не е мъртво. Фактически то даже не е минало.[2]

 

 

Някак почти без внимание отминаха две събития не с американско, а със световно значение. Но за тях – след малко.

 

Когато на 17 септември 1793 година в Париж Първата френска република се сдобива с Loi des suspectsЗакона за заподозрените, възниква „революционната параноя“, а тълпите започват да крещят: “Liberté, égalité, fraternité”![3] Списъкът на онези, които подлежат на проверка и евентуално наказание, е прекалено дълъг. Той започва с Assemblée de notablesСъбранието на благородниците.

 

Неговото начало е поставено през 1200 година с подписването на Договора от Перон.[4] С него опираме в нашата история. Защото става дума за поредица от споразумения, подписани между краля на Франция Филип II и графа на Фландрия Бодуен IX, у нас неправилно наричан Балдуин. Да, същият Бодуен или Балдуин, който безславно завършва земните си дни в затворническа килия в Търново.

 

С Договора от Перон Бодуен се признава за васал на краля на Франция. Названието на документите е останало в историята с името на средновековния замък Перон, построен от Каролингите в Пикардия, където е сключено примирието. Но когато Филип II и Бодуен IX подписват съглашенията, имението вече е в ръцете на Капетингите. То се намира в тогавашното графство Вермандоа. Не само това. Начело на областта стои жена – Елеанор Аквитанска (1191–1214), графиня на Вермандоа̀, Валоа̀ и СенКуентѝн.

 

Понастоящем това са два департамента в Северна ФранцияЕна̀ (на френски Ен с дълго „Е“), и Сома̀ (на френски Сом), които са част от Пикардия и носят имената на съответните реки, минаващи през тях.

 

Защо се спрях толкова подробно на това отдавна отминало събитие? Понеже именно Assemblée de notables определя критериите, по които ще се раздават титлите в западната част на Европа. Постепенно те биват възприети навсякъде. Така се узаконява оформянето на европейската аристокрация, срещу която уж е насочена Френската революция.

 

И така, през есента на 1793 година революционните народни маси“ вече са въоръжени със Закона за заподозрените. С него официално се възцарява la Terreurвластта на терора. Не че дотогава не е съществувало насилие в грамадни мащаби, особено над clergé réfractaire – „реакционното духовенство“, обявено за роялистко и за “l’ennemi de la Révolution” – „враг на републиката“.

 

Определението на тези врагове е пространно: “Ceux qui cherchent à anéantir la liberté par la force ou par la ruse” – „това са онези, които се стремят да унищожат свобода със сила или с лукавство“.  Наказанието?  Смърт.

 

Тогава се появило името на никому неизвестния 36-годишен парижки печатар Антоан-Франсоа Моморо̀. Изглежда именно той добавил към вече познатите призиви за  “liberté” и égalité”, този за “fraternité” – за „братството“.[5]

 

Моморо̀ бил сред водачите на ебертистите. Това се оказало едно от най-радикалните движения сред революционерите, по-крайно дори от тези на жирондистите и якобинците. Негов идеолог бил журналистът Жак Ебѐр.[6]

 

Онова, което отличавало ебертистите от останалите терористи, бил техният стремеж за пълна дехристиянизация на Франция.[7] Отличавали се и със своята безпримерна жестокост. Не познавали милост. В техни ръце от инструмент за изпълнение на смъртни присъди гилотината се превърнала в играчка, в предмет за развлечение!

 

Но има още една характерна черта, която била типична предимно за последователите на Жак Ебѐр. Те на практика изповядвали и проповядвали комунизма. Ебертистите отстоявали пряката намеса на държавата в икономиката, за осигуряване на адекватно разпределение на продуктите – “égalité”. Подкрепяли реквизицията на всеки „излишък от вино и зърно“. Естествено, самите те следвало да определят последното[8]

 

На съвестта на ебертистите – въпрос е дали са притежавали това човешко качество – тежали десетки, ако не и стотици хиляди отнети живота! Те гонели и убивали не само християнските свещеници. Тъй като, макар и за кратко, успели да си извоюват или по-скоро им била отредена една от главните роли в la Terreurгосподството на терора, често избивали наред, особено по-просветените. Било достатъчно някой да извика: „Този е написал книга!“, та нещастникът незабавно да бъде… обезглавен.

 

Но кои били основните участници в движението на ебертистите? Разбира се – sans-culottes! Буквално – „без кюлоти“. Но това бива неправилно свързвано с бельото. Culottes или кюлоти били панталоните до коленете, с които аристокрацията се обличала. За да се отличават от нея, преобладаващата част от революционерите нахлузила панталони, дълги до подметките. Оттогава “sans-culottes” се е превърнало в нарицателно за мързелив, но злобен бедняк, способен да извършва насилия, готов да властва чрез терор.

 

Да обобщя. Прословутият лозунг за “liberté, égalité, fraternité” – за „свободата, равенството и братството“, който е държавният девиз на настоящата Република Франция, се е родил и е бил тиражиран от най-садистичните и комунистически настроени тълпи.

 

На възрастното поколение това е познато. Във Франция сан-кюлотите често преследвали враговете сред самите революционери. У нас, след голямата чистка от 9 септември 1944 година насетне, от края на четиридесеттеи тези с партиен билет. По улиците на българските градове се точели шествия, издигащи лозунги „Смърт на Трайчо Костов!“ и т.н.

 

Тази е и причината за това странно на пръв поглед въведение. Ще се позова на Уилям Фокнър, който в своята т. нар. Нобелова реч декларирал, че „вярва в доброто у човека“. Той заявил:

 

Онова, което изглежда мъртво и бездейно, може да се върне към живота по изненадващ начин.

 

Накъде се е запътило човечеството?

 

Лорд Джордж Гордън Байрън е един от първите, които прозрели как го водят към пропастта. Скоро след Битката при Ватерлоо и сключването на т. нар. Свещен съюз[9] – навярно първия договор на новия световен ред, той прозрял какви беди очакват народите. И разкрил кои са виновниците за бъдещите нещастия и теглила, които очакват човешкия род:

 

О, злато! Защо наричаме скъперниците жалки?

Та техни са насладите, що никога не втръсват;

на тях принадлежи най-тежката и главна котва, веригата към нея,

която държи привързани към себе си тъй здраво

и другите наслади – малки и големи

 

И казва:

О, злато! Все още те предпочитам кат хартия,

що банковия кредит забулва в завеса от мъгла.

Е, кой държи равновесието на света? Кой царства

над конгреса,[10] без разлика дали е роялист или е либерал?

Кой вдигна тез голтаци – останали без ризи испански патриоти?

(Дето накараха старата европейска преса да скърца

и да ломоти все напусто?)

Кой болката в света поддържа, без значение

дали той е старият или пък новият?[11]

Или пък удоволствието? Кой кара всички политици да бърборят?

Да, сянката на благородния и храбър Бонапарт?

Евреинът Ротшилд и неговият християнски брат от „Беърингс“.[12]

Ето кои – те и истинският либерал Лафит,[13]

са действителните господари на Европа.

Всеки кредит не просто е спекулативен удар.

Той нация завзема или катурва трон.

Тя и републиката има дял в това;

Не са ни непознати собствениците на акциите на Колумбия,[14]

пак срещу заем; даже онази тъй богата на сребро странаПеру,

чрез обезценка в земята следва да бъде ударена все от евреина

Териториите и от двете страни[15]са негови [на Ротшилд],

а корабите му разтоварват от Цейлон, Инд, чак до Китай.

С тях на всеки курс пренася  ароматния продукт на Изтока.

Пътищата кънтят от грохота на другопланетните  му колесници.[16]

Неговото вино зачервява лицата тъй, че лъсват като устните на Аврора.[17]

А пък винарните му трябва да са дворци царски, докато той,

пренебрегващ всеки чувствен зов, командва

интелектуален владетел на всичко по света.“[18]

 

Повтарям, че тези слова са написани в самото начало на двайсетте години на ХІХ век. Едва пет-шест лета след сключването на Свещения съюз. Година след издаването на цитираната му творба, през лятото на 1923-а, Байрън вече харчи личното си състояние, за да стегне флота на борците за независимост на Гърция, която е получила това название само две десетилетия по-рано. И на 19 април 1824 г. умира там от заболяване, без да дочака отделянето на страната от Отоманската империя през 1830 г.

 

 

 

Чувството за история включва не само разбиране за

отминалостта на миналото, но и за неговото настояще[19]

 

 

 

На лорд Байрън принадлежи максимата:

 

Историята с всички нейни огромни томове се състои от само една страница.[20]

 

Сега е 1984-а. Не ви се вярва? Не изключвам да имате право. Може да е 1814-а…

 

Това усещане за повтаряемост на миналото ме връща към прословутата реплика на прясно освободения от затвора Петко Каравелов по време на Стамболовата диктатура. Когато чужд репортер полюбопитствал за изтезанията, на които бил подложен в зандана, бившият министър-председател отговорил:

 

У нас не бият.

 

Когато духовните наследници на “les sans-culottes”, на печатаря Моморо̀ и на журналиста Жак Ебѐр – комунистите бяха възкачени на власт, la Terreurгосподството на терора, се завърна. Днес, под новата команда на техните господари, в условията на преход от държавен капитализъм с тоталитарна власт на една партия към опит за държава на номенклатурната мафия, това престана да важи с пълна сила. Прилагат метода на скрития терор избирателно, а не масово. Когато се наложи.

 

Затова демонстрантите, организирани от Номенклатурия или подведени от нея, рядко отнасят лобута. Не е така в „свободния свят“, в т. нар. развити демокрации. Там не само пердашат. Все повече ограничават свободите. Девизът, под който се провежда това, е познат поне на моето поколение:

 

Трябва да има ред!

 

Да, ред в кочината, защото някои от животните и хората установиха, че интересите им съвпадат

 

Да вземем за пример Великобритания. През 1998 г. Парламентът гласува и оттогава е в действие Законът за престъпленията и безредиците. Иде реч за… т. нар. „asbosзаповеди срещу противообществени прояви“.[21] Те вече са „криминализирани и изглежда включват широк диапазон от дейности и прояви, които засягат хиляди хора – повечето млади и бедни – както гласят законите. Тези закони бяха въведени като вид налагане на кастови забрани: индивидуални правила, които да предпазват недосегаемите от надничането в техния живот[22]

 

Нека онагледя, макар не напълно ясно.

 

Получавате asbo за поведение, което е определено от съдия като предизвикващо безпокойство или щета на други хора. Съгласно тази законова норма описаното поведение става престъпна постъпка. Бяха приети аsbos, които забраняват на проститутките да носят кондоми, на бездомните алкохолицида притежават спиртни напитки на публични места, на кухните за изпаднали в неволяда раздават храна на бедните, на младежда върви по друг път, освен собствения му,[23] на децатада играят футбол на улицата. Тези мерки бяха използвани за забрана на мирните протести срещу прочистването[24] преди олимпиадата [в Лондон през 2012 г.].

 

Всичко това ще става все по-лошо. В сряда [8 януари 2014 г.] Законът за антисоциалното поведение, престъпността и полицейската дейност ще бъде внесен в Камарата на лордовете (това е почти краят на процедурата). Забележително е колко малко шум се вдигна във връзка със събитието. И колко малко знаем за онова, което ще се стовари върху нас.

 

Законът ще позволява задържане на всеки, навършил десет години или по-възрастен, койтоучаства или заплашва да се включи в осъществяването на нещо, можещо да причини неудобство, раздразнение или неприязън у някого“. Той ще замести asbos с ipnas[25] (задържане за предотвратяване на неудобство и раздразнение), който не само ще забранява определени начини на държане, но и ще лишаваизвършителяот всякакви положителни обществени ползи [например социални помощи и т.н.]. С други думи, могат да наложат нещо като заповед за безвъзмезден обществен труд на хора, които не са извършили никакво престъпление. И това може да остане в сила до края на живота им, както предвижда законът.

 

Освен това законът въвежда заповеди за опазване на общественото пространство, които могат да отнемат правото на всички или на определен вид хора, да извършват някои конкретни неща на указани места.[26] Това ще предостави нови права и методи за разпръскване, които могат да бъдат използвани от полицията за отстраняване и изхвърляне на хора от някой район (няма ограничения в размерите), независимо дали са или не са извършили нещо погрешно.

 

Докато, в резултат на многобройните обжалвания, asbos могат да бъдат налагани само, ако някой съд бъде убеден, че е имало противообществено поведение или проява, сега става възможно ipnas да бъдат присъждани само въз основа на вероятности. Нарушаването им няма да се квалифицира като престъпление от общ характер, но може да довежда до издаване на присъди за хвърляне зад решетките. Без да сте извършили престъпление, можете да бъдете осъдени на затвор за срок до две години. Деца, които понастоящем не могат да бъдат задържани заради пренебрежение към съда, ще бъдат обект на нов диапазон от наказания, заради нарушаване на ipna, включително затваряне за три месеца в център за малолетни нарушители.

 

Лорд Макдоналд – бивш директор на обществената прокуратура – посочва, че „е трудно да си представим по-широко разбиране от причиняване нанеудобствоили на раздразнение“. Изразът е подходящ за включване на огромен обхват от обноски. До степен, която може да има сериозно отражение върху господството на закона.“

 

Протестиращи, пътуващи или улични актьори и музиканти, проповедници: всички – твърди той – могат да бъдат жертви на ipnas.[27]

 

Спирам до тук. Сега в коя година смятате, че живеем? Не е ли 1984-а?

 

Нима Джордж Оруел не беше предупредил, че книгите му се отнасят за бъдещето на неговата родна Англия, а не за СССР?

 

Което няма как да не ме върне отново към опасенията на Едуард Сноудън:

 

Дете, родено днес, ще израсне без каквато и да е представа за запазено лично пространство. Тези деца никога няма да разберат значението на това да имат нещо интимно, съхранено единствено за тях; собствени мисли, които да не са регистрирани и анализирани от други същества.[28]

 

Милият! Няма представа, че страната, която го подслони, първа падна под ударите на онзи финансов Интернационал, който изобрети идеологии от рода на социализма, комунизма, ционизма, фашизма, либерализмаТози център събра, финансира, обучи и проводи с конкретен план болшевишките терористи, повечето от които със старозаветни имена. Тяхната задача беше унищожението на Руската империя и замяната й с юдейската комунистическа нова Хазария.

 

Ленин, Троцки, Сталин и останалите трябваше да разградят огромната държава, разполагаща с несметни природни богатства. Но единствено за тях и за ненаситната им алчност. В замяна позволиха на болшевишкия елит да пълни своите банкови сметки.

 

Тогава „Ню Йорк Таймс“ писал: „Целта на „работническителидери на болшевишка Русия изглежда е максималното им желание да станат втори Харун ал Рашидовци с тази разлика, че легендарният халиф е съхранявал съкровищата си в подземията на двореца си в Багдад, докато болшевиките предпочитат да ги държат в банките на Европа и Америка.[29]

 

Съмнявам се, че Сноудън е наясно кой годарис убежище. Владимир Путин не е просто олицетворение на най-ужасната тоталитарна система. Той е пряк пълномощник на световната левитска мафия. Не друг, а нейните лидериРотшилдови – го направиха… милиардер.[30]

 

Нека видим, дали Владимир Путин е добър държавен глава и за кого? С откровения на евреи от Русия и Израел. Втората част на репортажа е от първата израелска телевизия в интернетIton.TV. Нейните предавания са на… руски език. Гледайте.

 

 

 

 

Не ме питайте, как попаднах на тези свидетелства. Нямах никаква причина. Нито да потърся друга публикация, в която се сблъсках с оправданите тревоги на западни младежи. Изключително рядко, да не кажа никога, не любопитствам какви мнения остават зрители и читатели. Този път не спазих собственото си правило и срещнах следните:

 

Странно е, но преди взривената Берлинска стена да бъде съборена, ние на Запад бяхме далеч по-свободни. Струва ми се, че комунистическият авторитаризъм се е измъкнал от чувала и е заразил свободния свят, заради който всички онези смели мъже загинаха.

 

Тъжно е, но Западът се болшевизира, както Хитлер предупреди. Повече не съществува свобода на словото. Задължително е да се прекланяте пред евреите. Мултикултуризмът е закон. Глобалистите спечелиха войната.[31]

 

 

 

Свобода за света или бозаво, стандартно еднообразие[32]

 

 

 

Закъсняла констатация, изразена едва сега, когато и Западът вече изчезва чисто физически – като народи, държави, традиции, обичаиСъвкупността от тези елементи съставлява неговата уникална и безценна култура. Затова изпитвам съвсем плаха и незначителна надежда, че притиснати от обстоятелствата, хората там може да се събудят. И да поставят на дневен ред, без отлагане, въпроса за завръщането към нормалността. Въпреки че не ми се вярва кой знае колко.

 

Отдавна отвъд нявгашнатажелязна завесасъдят и хвърлят в затвора заради изразено мнение. Точно както е записано във втория цитиран зрителски отзив:

 

Задължително е да се прекланяте пред евреите.

 

Полицията на мисълта действа в половината „свободен свят“. Ако дръзнете да изразите съмнение относно достоверността на официалните данни за несъстоялото се събитие, наречено холокост“, в „демократичнитеАвстрия, Белгия, Германия, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Франция, Чехия, Швейцария, вероятността да ви хвърлят зад решетките от 6 месеца до 20 години е огромна. Забравихте ли, че британският историк Дейвид Ървинг прекара повече от година в австрийски затвор, защото в лекция е попитал, дали някой може да представи документ, свързан сокончателното решение на еврейския въпросв нацистка Германия.

 

Свят, в който един автор предвижда, че ще бъде установен еднопартиен ред под наблюдението на Големия брат, няма как да е свободен. В него действа Министерство на истината. А безпрекословно задължителните за всички партийни лозунги гласят:

 

Свободата е робство!

 

Невежеството е сила!

 

Омразата е любов!

 

Такъв свят е обречен. Неговото оцеляване не само би било противоестествено. Няма да е справедливо да го има.

 

Още в края на шейсетте Енок Пауъл го почувства и затова предупреди, че „отношението към потребителя като към крал, вбесява социалистите… Това е все едно да пресечете границата между Западен и Източен Берлин. То е пропускателният пункт „Чарли“ или по скоро пропускателният пункт „Дъглас[33], преминаване от свят на избор и свобода към свят на бозаво, стандартно еднообразие.[34]

 

Колко прецизно! От доста време индивидуалността се губи в колективното. Някога предметите отразяваха духовната същност на своите притежатели. Днес всичко е плод на масовото производство. Роботите изместват хората от конвейерите. Компютри, а не художници, проектират външния вид на автомобилите, да речем. Ако се вгледате в колите по улиците, ще забележите един и същ силует, линия, даже размери. Привидните различия са в подробностите – фарове, стопове…

 

Всички видове управление се основават на съгласието“ – все по онова време написа Енок Пауъл в предговор към своя книга. – „А съгласието не може да бъде постигнато, без консултация с най-изтъкнатите или най-влиятелните, или с най-реалистичните представители на управляваните, без да се подири техният съвет. Актът на консултирането не може да бъде отделен от действията по упражняването на властта.

 

 Всяко управление почива върху обичаи и навици, върху това да бъде прилагано по същия или по подобен начин, който управляваните си спомнят или смятат, че е бил упражняван преди. Бруталната сила може да бъде пречупена от обичаите. Но щом бруталната сила започне да се изражда в начин на управление, това издава, че тя съблюдава обичайни способи или поведение.

 

Затова същността на управлението се състои в прилагането на възприетите като обичаи подходи на институциите за съветване и съгласие.[35]

 

Бруталната сила, която почти не е била прилагана в Царство България, даже спрямо въоръжените терористи, бе издигната до норма за управление по време на комунистическата диктатура.

 

Днес комунизмът превзема все нови и нови територии. Фактически, след проведените с него трагични експерименти сред народите на Източна и Централна Европа, в някои азиатски и африкански страни, той се завръща там, където го заченаха и родиха. Забележете какво става в този момент в „първата съвременна демокрация“ – Великобритания.

 

В петък, 10 януари 2014-а, уж консервативният английски всекидневник “The Daily Telegraph” излезе с кратък първостраничен редакционен коментар, озаглавен: „Бедност във Великобритания; паника във Франция: Добре дошли в 2014 година“. (Вижте илюстрацията)

 

По-нататък ще обсъдя ситуацията в Европа. Но още в първото изречение на въпросната публикация ви хвърля в ужас:

 

Върнахме се назад – и започваме война на поколенията![36]

 

Нататък изпъква въпросът: „Как Великобритания доведе до банкрут своята младеж?

 

Появата на подобен и то текст по описания начин издава тенденция. Нещо, върху което ще се набляга в бъдеще. Но ви моля, не се хващайте на въдицата. „Войната между поколениятае изфабрикувана от Братството. Тя се „води“, откакто се помня. Моите родители не приемаха и не одобряваха всичко, което аз вършех. Като се основавам на опита си, се стремя изобщо да не се меся в живота на детето ми.

 

Понякога не се сдържам и изразявам мнение за детайли от битието на следващото поколение. Но само по повод на крайната простащиначалгизацията, като татуировки, пиърсинг, комплексарското замърсяване на езика ни с чуждици, вулгарността, невъзпитанието и лошите обноски… И се старая да не звуча менторски. Може и да си въобразявам…

 

Понастоящем ние сме многократно по-бедни от западняците. В замяна на това наистина се оказваме далеч по-свободни. Обаче лежим ли спокойно върху лаврите на тази подарена ни свобода, рано или късно пълзящата й противоположност отново ще ни погълне. Имаме ужасен опит, но го забравяме. Не разказваме страшните си преживелици на своите наследници. Дали ни останаха спомени за мрака робството?

 

Понякога получавам писма, в които читатели ме обвиняват заради отсъствието на оптимизъм в публикациите ми. Колко пъти съм обяснявал, че не съм продавач на надежди, а реалист. Как почти никой не оценява, че темите, които обсъждах през годините в книги, телевизионни предавания и статии, след време се превръщат в притча во езицах. Защо никой не предяви морален иск към онези, които крадат чужди идеи, анализи и безсрамно плагиатстват?

 

Не, не страдам, нито ревнувам. Просто обратното е несправедливо, но…

 

За Братството raison d’etreпричина за съществуване, е винаги да бъде отгоре и да определя правилата. Това няма как да бъде променено по друг начин, освен насилствено или с пасивна съпротива – неучастие. Нима не съм го изричал и писал?

 

С викове, закани, размахани юмручета, шествия, манифестации, бдения със свещи, блокади, и едновременно с това с прошкаи затваряне на очи за престъпниците и техните наследници, не става. Те – същинската власт – power – владеят цялата сила. Но ако не се усещате роби, няма как да покорят вашия дух. Защо сами им го предавате? Безсилни са пред Бога и Неговата искра, но вие не го проумявате

 

Нейсе. Колко пъти с горчивина съм заключавал, че идиотът е непобедим. И си заслужава съдбата. Което по никакъв начин не означава, че онези от Братството са прави.

 

Те дори не осъзнават реално какво причиняват. Не са изпитвали болката на потиснатия, на нищия, на смазания, на страдащияИ се смятат за вечно прави.

 

Дали само в армията на Филипините американците извършваха дела, които карат всички други американци да се срамуват?

 

С този въпрос еврейският президент на САЩ Тиъдър Рузвелт – всъщност Розенфелд, чичо на друг – Франклин Рузвелт, коментирал прилаганите спрямо филипинците мъчения, които белите използвали и спрямо чернокожите в американския Юг.

 

Братството е право, когато съгреши дори

 

Въпросът не е в това, че убиват някого. Не разбираш ли, че миналото, дори станалото вчера, се унищожава. Може да се съхрани само в неодушевени предмети, като онова парче стъкло там. Ние вече не знаем почти нищо за революцията и за годините преди нея. Всеки документ е бил унищожен или фалшифициран, всяка книга е била пренаписана, всяка картина е била прерисувана, всеки паметник, улица, сграда са били преименувани, всяка дата е била променена.

 

И този процес продължава ден след ден, минута след минута. Историята е спряла. Не съществува нищо освен безкрайното настояще, в което права е единствено партията.

 

Аз, естествено, зная, че миналото е фалшифицирано, но никога няма да мога да го докажа, дори когато сам съм извършил фалшификацията. След нея не остават никакви следи. Единственото доказателство е в паметта ми, но аз не мога да съм сигурен, че и друго човешко същество е запомнило същото.[37]

 

Годината е 1984-а. Днес

 

 

 

Сто години Система на Федералния резерв, един век нов световен ред

 

 

Ето как стигнахме до „единствената страница“, от която се състои историята по думите на лорд Байрън.[38] И до двете събития, които пропуснаха от вниманието на човечеството. Да, може да звучи парадоксално, но изречението е точно. Не го ли покажат по телевизията, нито едно събитие не се е състояло, нали?

 

САЩ не са рожба на Ротшилд. Но са проект на Ордена на илюминатите. Политическо, а не икономическо творение. Адам Вайсхаупт обявява учредяването на Ордена в Бавария на 1 май 1776 година. Американските колонии – своята независимост от Англия два месеца и три дни по-късно на 4 юли 1776 г.

 

Кой не знае, че Съединените щати са дело на масоните. След като биват разкрити, Вайсхаупт и неговите илюминати се стопяват в масонските ложи. Така изглежда. Истината е, че ги превземат отвътре. Френската революция е онзи съвсем изкуствено предизвикан обществен катаклизъм, в който политическата мрежа на илюминатите се бракосъчетава с парите на Ротшилд и еврейството. На практика Жак Ебѐр и неговите последователи са заразени от комунистическите идеи на Вайсхаупт. Това е първата сериозна битка на световната комунистическа революция.

 

През целия деветнадесети век Ротшилдови безуспешно се стремят да превземат САЩ. Докато Англия води битки срещу Наполеон І на Стария континент, бива принудена да се бие на втори фронт – на хиляди километри отвъд Атлантика. С парите си банкерското семейство е насъскало бившата метрополия да си върне Новия свят. И да позволи на фамилията да основе централна банка там.

 

Напразно. Тази година се навършват две столетия от опожаряването на столицата Вашингтон заедно със сградите на Белия дом и Конгреса. По онова време гаулайтерът на лондонския клон Нейтън Ротшилд се заканил, че ще превземе САЩ отвътре.

 

Дайте урок на тези безочливи американци“ – заповядал банкерът. – „Върнете ги към колониалния им статут.[39]

 

Списание “Time” потвърждава:

 

Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождавашенароди. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато.[40]

 

Единствената страна, в която се провалят, са именно… масонските САЩ. Семейството финансира Юга в Гражданската война. Организира убийството на Ейбръхам Линкълн. Чрез свои най-високопоставени агенти, като финансовия министър Аликзандър Хамилтън, Нейтън и братята му така и не успяват да основат действаща централна емисионна банка в Съединените щати. За да изпълнят бащината им мечта:

 

Дайте ми да контролирам парите на нацията и въобще няма да се интересувам кой прави законите.[41]

 

Накрая, на 23 декември 1913 г. я постигнали. Тогава, в самото навечерие на Коледните празници, полупразният Конгрес приел Закона за Федералния резерв. Още същия ден президентът Уудроу Уилсън го подписал и по този начин предал страната си в ръцете на Ротшилдови и Техните интернационални банкери.[42]

 

Само преди седмици се навършиха сто години от падането на САЩ под властта на Братството. Да сте видели, прочели, или чули нещо по този повод? А събитието е знаменателно. С него Съединените американски щати от политически проект на тайните общества се превръщат в бизнес организация на интернационалните финансисти.

 

С подписването на Закона за Федералния резерв техният народ бива наказан. Така е изпълнена заръката на Нейтън Ротшилд: „Дайте урок на тези безочливи американци.

 

Ала не само американците са санкционирани. Системата на Федералния резервконсорциум от 12 частни банки, постепенно овладява финансовото устройство и икономиката на най-могъщата държава през ХХ век. Като предизвиква икономически кризи и войни, тя поставя цялото човечество там, където му е мястотов кошарата. Правилно, щом като то се държи като стадо от гоидобичета.

 

Да сверим изнесеното до тук с доказателства от популярен документален филм.

 

 

 

 

 

Какво е положението сега, сто години след основаването на Банката на Федералния резерв на САЩ? Според специализирания лондонски седмичник “Economist”, издание на Ротшилдовия медиен картел, „през последния век американската централна банка стана още по-могъща“![43]

 

Твърде рядко и изключително трудно ще срещнете някой, който да разкрие истинските фигури, които притежават този инструмент за поробване, с който разполага тайното световно правителство. С други думи – кои са истинските господари на планетата.

 

Едно е безспорно. Банката на Федералния резерв постави началото на ужасна ера – на непрестанни войни, братоубийства и терор; на заплаха за самото съществуване на човечеството. Даже й дадоха название – нов световен ред.

 

 

 

Novus ordo seclorum[44]

 

 

Девизът на тази „нова епоха“ или по-точно на новия световен ред се мъдри върху Големия държавен печат на САЩ, барабар с най-значимите илюминатски символи. За да подсказва на разумяващите, под чие владичество се намират.

 

Какво толкова върши новият световен ред? Как така наказва и подчинява цели народи?

 

Нека започнем от вече залязващата империя на ХХ векСАЩ, чието най-точно съвременно название е Съветски американски щати. И подобно на СССР този политически проект, трансформиран в икономически, е на път към миналото.

 

Познатият на редовните читатели американски предприемач и продуцент Еърън Русо беше евреин. Но заряза синагогата и се посвети на търсенето и разкриването на истината за престъпленията, извършени от Системата на Федералния резерв. Колкото и далече да отиде в своето разследване, никога не намери сили да изрече всичко до края. Особено ще се отнася до лицата на онези задкулисни сенки, които притежават близо 70 на сто от световната икономика и финанси. И всъщност са дотолкова реалниот плът и кръв, че дърпат конците на политиците.

 

Истината е безспорна: Истинските собственици на Банката на Федералния резерв са финансисти със старозаветни имена. Всички те и още доста други по цялото земно кълбо, включително фамилиите Рокфелер, Морган, Уорбърг,[45] Менделсън, Лимън, Лазар,[46] Зелигман, Кун, Лоуб, Голдман и пр., са групирани около семейство Ротшилд.

 

Най-добре да видим и чуем останалото.

 

 

 

 

 

Как така? Много просто. Ако приложим перфектния извод на Игор Бунич за Съветския съюз спрямо САЩ, уверено можем да заключим:

 

Народът, отучил се да мисли и да работи, нека мре. Той вече за нищо на никого не е нужен.[47]

 

А централните банки носят само комунизъм, беззаконие, инфлация, финансово-икономически кризи, бедност, бунтове, революции, прекрояване на световната политическа карта.

 

 

 

Империите възникват и пропадат,

като засяват семената на собствената си разруха[48]

 

 

Римският философ Марк Аний Вер, известен като император Марк Аврелий (121-180), ни е завещал:

 

Като разглеждате миналото, забелязвате такива грамадни промени в политическото господство. Ако ги разберете, е възможно да предвидите също и нещата, които предстоят. Защото те със сигурност ще станат по подобен начин. И е изключено да се отклонят от реда на събитията, които протичат сега.[49]

 

В различни преводи на български се говори за „сменящи се империи, които са възниквали и са падали“.[50]

 

Господството на американската империя продължи малко повече от век. Някои погрешно смятат, че тя го е деляла с другакомунистическата – на Съветска Хазария. Глупости! СССР беше проект на онзи елит, който в началото на двадесетото столетие окончателно покори САЩ. Сега То – интернационалното финансово Братство – реши, че е ударил часът тази империя да отиде в историята. Ще я заменят други, чиито народи са по-жизнени и мотивирани за напредък и възход. Докато някой ден и те…

 

Какво ми дава основание за това твърдение? Ами целият път, който Съединените щати изминаха през последното столетиеот световна империя до колос на глинени крака.

 

Нека онагледя това с видеозапис. Като започна с откъс от прочутата прощална реч на президента Дуайт Дейвид Айзенхауер, произнесена вечерта на 17 януари 1961 г. В нея той предупреди американския народ със задаващата се заплаха неговата държава да бъде превзета от военно-промишления комплекс. Всъщност именно Азенхауер и тъкмо в това слово въвежда споменатия термин.

 

Ще продължа с констатациите на родения в Канада професор Питър Дейл Скот, преподавател в Университета на Калифорния в Бъркли. Той изследва т. нар. от него „дълбока политика“, която е заместила „обществената“. Това е светът на реалната власт, който остава скрит от очите на публиката. Неговата книга „Пътят към 11 септември: Богатство, империя и бъдеще на Америка[51] – геополитическо изследване на причините за атентатите в Ню Йорк от есента на 2001 г., беше посрещната „на нож“ от официален Вашингтон. Обаче нейното издание на френски език[52] получи ласкавата оценка на запасния генерал от авиацията Бернар Норлен.[53]

 

А следващата му книга под надслов „Американската военна машина: Дълбоката политика, глобалните връзки на ЦРУ с наркотиците и пътят към Афганистан[54] беше окачествена като „блестяща“.

 

Накрая, но съвсем не на последно място, е епизод от лекцията на сър Джеймс Дейвид Уулфенсън, деветия президент на Групата на Световната банка. Един от постоянните участници в срещите на Клуба на билдербергите и член на Съвета за чуждестранни отношения на САЩ – два от мозъчните тръстове на тайното световно правителство.

 

Остава да изгледате краткото видеосвидетелство.

 

 

 

 

 

Наистина днес Съединените щати са в упадък. Тяхната империя е в залез.

 

Отдавна търговският баланс на страната е отрицателен. Това ще рече, че вносът превишава износа. Колко американски стоки притежавате? Какво произвежда днешна Америка?

 

Белезите на това пропадане бяха забележими още през седемдесетте, когато всеки трети жител на Съединените щати вече караше японски автомобил

 

 

 

Sic transit imperiī mundi[55]

 

 

Древните са знаели, че “Honores mutant mores” – „славата променя нравите“.

 

Доста дълго американците живееха със съзнание за превъзходство над останалите нации. Сегашните данни рисуват съвсем различна картина на живота в САЩ.

 

Първоначално тази страна е била убежище за хора, преследвани по различни причини – най-вече религиозни. Освен това – магнит за низшите, безимотните, готови да се трудят от зори до здрач.

 

Постепенно натам се упътили и други – авантюристи, криминални престъпници, бягащи от ръката на закона, не на последно място мързеливи и лековерни люде, вярващи в приказките за лекия живот, поднесен на тепсия.

 

На пръв поглед Съединените щати сякаш излизат от кризата. Ръстът на безработицата беше спрян. На хоризонта се очертават контурите на „светлото бъдеще“. През миналата година се наблюдаваше увеличено потребление. Не по силата на някакви икономическиучения“, а на опита, това би следвало да предизвика оживление на производството. Но на кое производство? След като и на уличните кучета в Америка е известно: инвестициите изтичат на Изток.

 

Съвсем пресните данни не съдържат оптимизъм. Да, равнището на безработицата е спаднало до 6,7 на сто. Но така е според правителствените агенции. Както навсякъде, и там тези наети държавни чиновници мамят.

 

Защо мисля така? Смешно е да го обяснявам. Но даже числата показват, че все повече хора отпадат от пазара на труда. Тоест, вливат се в армията на т. нар. скрита безработица. В същото време през декември 2013 година са били разкрити едва 74 000 нови работни места. Това е най-ниската стойност на този показател от 2011 година насам!

 

През декември само 62,8 на сто от пълнолетната работна сила е участвала в пазара на труда. Това е намаление с 0,2 процента в сравнение с предходния месец. То е най-ниската степен на участие от седемдесетте години насамброят на заетите хора или на онези, които активно търсят работа.[56]

 

С две думи – понастоящем 37,2 на сто от работоспособните жители на Съединените щати изобщо не участват в трудовите взаимоотношения. Не работят и не търсят работа. Но те са толкова според официалната информация. В действителност са далеч повече. Наближават 45 процента от пълнолетното население, което не е достигнало пенсионна възраст!

 

Фактическото положение е още по-зле. В САЩ годишно харчат за преквалификация и за повишаване на професионализмапо-малко от 1 процент от брутния вътрешен продукт“.[57] Но това са данни за 2012 година. Новите още не са излезли. Със сигурност те няма да са различават кой знае колко.

 

Според “Bloomberg Business Week“, собственост на бившия кмет на Ню Йорк, американците, които разчитат на помощи от федералното правителство, вече наближават 100 процента!

 

По едно или друго време деветдесет и шест на сто от американците са се облагодетелствали от правителствена помощ, в това число от правото за временно спиране на издължаването на данъци[58]

 

Какво ви говори това? На Джейсън Фърмън, председател на Съвета по икономика при Белия дом, то издава следното:

 

… Въпреки всичко икономиката се подобрява, независимо от лошите данни за заетостта. Но все още „има много, което да се прави“. Имам предвид, че дългосрочната безработица бешенепосредствено и притискащо ни предизвикателство“.[59]

 

За републиканеца Джон Боуър, говорител на Камарата на представителите в Конгреса на Съединените щати, всичко това има друго значение.

 

Днешният разочароващ доклад още веднъж показва, че президентската политика не се отнася до мнозинството от американците, повечето от които просто са престанали да търсят работа.[60]

 

На кого да вярваме? Добре, свидетели сме на противопоставяне, типично за политическите игри. Обаче съществува една все по-нарастваща напълно отрицателна тенденция. Тя се отнася не само до САЩ, но и до целия западен свят. Каква е нейната същност? Презадоволеност, довела до отказ от работа.

 

Само преди месец цитирах минаващ за консервативен лондонски журналист, който, в коментар по повод на „заплахатаот наплив на българи и румънци на Острова, с ръка на сърцето призна:

 

Не сме ли, най-малкото, лицемерни, когато щастливо си купуваме втори къщи в чужди страни и пак щастливо наемаме евтини чужди работници за определени цели в нашата местна обслужваща промишленост? Но се гневим, когато най-последните вълни от най-бедните народи заливат нашия остров!

 

Разбира се, че сме гадни, ако погледнем през очите на българите и румънците. Щом те имат свободата да пристигат тук и са пресметнали, че за тях е изгодно да го сторят, кой може да ги вини за това? Човек не желае да охулва своите сънародници. Но навярно тези имигранти са далеч по-мотивирани от нас да се трудят усърдно и да вършат тежка работа. Те имат представа какво означава да се бориш.[61]

 

Това е съвсем вярно. В не малка степен т. нар. младежка безработица в развитите икономики“ се дължи на отказ от труд. Още преди тридесет години мой западногермански приятел, женен за българка, ми обясняваше, че младежите във ФРГ са толкова материално осигурени от своите родители, та не желаят да работят.

 

Тогава беше кулминацията на кредитната икономика. Западът процъфтяваше, Изтокът залязваше. Никой нормален българин не предполагаше, че елитите в тях са рожба на един и същ център. И винаги са действали съвместно, в синхрон, изпълнявайки един и същ сценарий. Нито беше толкова прозрял във времето и събитията, че да съзре падането на Берлинската стена. Малцина бяха призвани, уведомени, и внезапно се появиха в съвсем нови роли. Излезе, че светът наистина е сцена

 

Освен това е твърде съществено, с какво е заета работната сила в дадена страна. В Съединените щати тя все повече се насочва в обслужващата сфера. Просто се произвежда по-малко. Промишлеността се свива като шагренова кожа. Но и отрасълът на услугите постепенно се изплъзва и се придвижва към Азия. Който не го е разбрал, нека още веднъж изгледа лекцията на Джеймс Уулфенсън в първата част на тази поредица.[62]

 

 

Занемареността на икономиката, оскъдните инвестиции в нея, започват да личат. Зачестяват промишлените аварии. Когато бяха в своя разцвет, особено през седемдесетте и осемдесетте години, подобни инциденти бяха толкова редки, че за тях се говореше с месеци.

 

Днес значителна част от индустриалните предприятия напомнят тъжната картина на залязващата социалистическа промишленост у нас. Показателен е съвсем пресният случай с разлива на вода от химически завод в щата Западна Вирджиния. Това доведе до забрана за ползване на вода както от кладенци, така и от водопровода в обширен район. Повече от 300 000 души останаха на сухо“! По-страшно е от Янчулевата софийска зима на 1994-1995 година

 

Училища се затворени. Барове и ресторанти се превръщат в магазини за продажба на бутилирана питейна вода. Съобщава се за дълги опашки пред тях.[63]

 

Тези истински катастрофи ще зачестяват. До толкова, че хората ще престанат да им обръщат внимание. Подобно на разстрелите в училища, университети, супермаркети, които преминаха във фаза всекидневие. Мои приятели, живеещи отвъд Океана, ме известяват, че медиите са престанали да съобщават за доста от постоянно извършваните убийства.

 

Което ни връща към максимата, приписвана на Йосиф Висарионович, че „един загинал е трагедия, а милиони статистика“…

 

Дали наистина „животът е такъв“?…

 

И понеже САЩ са държава, която de facto е ръководена от Системата на Федералния резерв, даже неговото ръководство изглежда стреснато от ситуацията. Само месец назад централната банка се позоваваше на подобряващото се състояние на трудовия пазар. Да не забравяме, че като се абстрахираме от кръга около семейство Ротшилд, иде реч за все още най-голямата стопанска сила на планетата.

 

Какво общо има Банката на Федералния резерв с развитието или упадъка на работната сила? Ами нали народът на една държава е онзи, на когото са посветени политиката и усилията на финансистите? Те, жителите, осигуряват самото съществуване на банкерите. В конкретния случай – техния небивал в историята просперитет.

 

Съгласно сведенията, идващи по различни пътища от “Wall Street”, там са очаквали през последния месец на 2013 година заетите извън земеделието да нараснат с 200 000 души![64] Едно е да планираш, друго е да го осъществиш. Провалът е налице.

 

И сега „котараците“ в необятните по размери кабинети на улицата, на която „тупти финансовото сърце на Америка“ са се вторачили в другарката Джанет Йелън – новата управителка на Банката на Федералния резерв. Навярно я възприемат като вълшебница, която с магическа пръчка ще оправи нещата така, както на Тях им се иска.[65] Само че такива неща се случват само в приказките – в детските книжки или в тези за възрастни, пускани от Холивуд.

 

Вместо това е редно босовете от “Wall Streetда се вгледат в самата институция. И веднъж завинаги да проумеят, че тя изигра отредената й роля. Опропасти американския народ. Доведе го до унизителното положение на просяк, протягащ ръка за социални помощи към правителството. И е крайно време тази централна банка да замине в аналите, в хрониките, както предните две.

 

На 6 септември 1943 г. Европа, Азия и Африка горят в пожара на Втората световна война. А британският министър-председател Уинстън Чърчил се намира в Кеймбридж, щата Масачузетс. Но не, за да обсъжда конкретната бойна обстановка с президента Франклин Рузвелт, или двамата да планират евентуалното влизане на западните съюзници в сраженията. Това е било решено далеч преди началото на бойните действия. Всичко останало са конспиративни теории. Който не вярва, нека погледне мотото на настоящата публикация.

 

Чърчил е поканен от управата на Харвардския университет, за да бъде удостоен с титлата doctor honoris causa. Кадрите от кинохрониката показват самодоволното изражение на физиономията му. Като че ли мислено се обръща към своя отдавна покоен баща, който го е смятал за… глупак по рождение. И иска да му каже: „Виждаш ли как сгреши? За разлика от теб хората ме оценяват високо.

 

Но тогава, в „академичното“ си слово, партийният многобоец и съвършен нагаждач Уинстън, син на граф Спенсър, изрича нещо знаменателно:

 

Бъдещите империи ще бъдат империи на интелекта.[66]

 

Не позна. Историята е доказала, че никой не се учи от нея.

 

Лесно е да се каже: “Gloria victis!” – „Слава на победените!Трудно е да се живее с такъв блясък“.

 

 

 

Нова булка, нов късмет[67]

 

 

На 1 февруари предстои смяна на местата в Банката на Федералния резерв. Изтича и вторият мандат на евреина Бен Бърнанке на председателския пост. За първи път ще го замени женабулка, казано на добронамерен нашенски жаргон. Разбира се – еврейка.

 

Още от първопроходецаПол Уорбърг, който преди да бъде изпратен в Съединените щати, в родната си Германия се наричал Варбург, няма изключения. Банката неизменно бива оглавявана от евреи.

 

Неписаното правило важи и за новоназначената председателка Джанет Йелън. Както нейната майка Анна Блументал, така и баща й Джулиъс Йелън, са потомци на юдеизирани хазари, имигрирали от Русия.

 

След смяната на върха ще имаме ли основание да очакваме някаква промяна в политиката на най-могъщата финансова институция на земята? Може би тя ще заработи в полза на американския народ?

 

Да видим и чуем мнението на един покръстен евреин, брат Натаниъл Капнър.

 

 

 

 

 

Но като не пропускаме онова, което знаем – че проектът Израел върви към приключване,[68] е редно да осъзнаем, какъв е светът край нас. Да анализираме факторите, които го обуславят, за да предприемем мерки не за оцеляване, а за напредък и по-добър живот. В противен случай какъв е смисълът от познанието?

 

Вярвам в прозрението на Уинстън Чърчил, изречено преди малко повече от 70 лета:

 

Бъдещите империи ще бъдат империи на интелекта.[69]

 

Притежаваме ли потенциала за участие в такъв вид „империя“? Не се хващайте за думата. Не ни е необходима империя в буквалния смисъл. Но можем ли да се включим в преносния? Който да отведе българския род в бъдещето?

 

А човечеството?

 

 

 

Американската мисия се оказа невъзможна

 

 

Преди близо четири години младият американски икономист Майкъл Снайдър обяви, че:

 

Сега вече е математически невъзможно националният дълг на САЩ да бъде изплатен.[70]

 

Оттогава изтече доста вода. Миналия октомври Съединените американски щати преминаха през двуседмичното прекратяване на функционирането на правителството фактически на държавата. Което доведе до принудителното ново вдигане на тавана на дълга. И до отлагане на взимането на сериозните, най-тежките решения относно бъдещето на Съюза. А той все повече заприличва на бившия Съветски

 

На 30 септември 2012 г. писах:

 

Какво се случва на Запад? Масова национализация, закупуване от държавата на крупни дялове от големи корпорации, постепенното изпадане на САЩ във финансова зависимост от Китай

 

Не се залъгвайте, печатницата на пари работи с пълна параПредстоящата неминуема инфлация ще доведе до нови беди. И нито една от тегобите няма да бъде платена от най-богатите, които предизвикаха кризата. Заблуда е, че те са просто капиталисти. Така е донякъде, но и болшевиките бяха такива. Те експериментираха в условията на държавен капитализъм.[71]

 

Още по-рано, на 2 декември 2011 г., посочих:

 

За първи път зърнах някой западен коментатор да подходи честно и да постави кавички в израза „комунистически свят“. Но само върху определението, както трябва. Така словосъчетанието, което навремето се беше превърнало в термин в западната политология и пропаганден език, изглежда така: „комунистическисвят.

 

Защо е важно това, ще обясня по-късно. Сега – напред към най-съществената новина от края на вчерашния ден – последния за ноември 2011 г. За пореден път се втурнаха да ни спасяват. Ако припомня част от заглавието на романа на моя добър познат и събеседник в телевизионното предаване „Диагноза“, германския писател Илия Троянов, „спасение дебне отвсякъде“… От това най-много се плашаот спасителите. В конкретния случай те са най-озверелитевълци в овчи кожи“, както гласи предупреждението на Исус Христос.

 

Поради лошите перспективи, резултат от  разочароващите [икономически] резултати и на влошаващата се финансова обстановка в Европа, централните банки са принудени отново да се втурнат, за да спасяват. Банката на Федералния резерв, Английската банка, Европейската централна банка, Японската банка, Банката на Канада и Швейцарската национална банка обявиха днес своето намерение да координират действията си за облекчаване на ликвидността на финансовите пазари.

 

Федералният резерв ще увеличи отпускането на доларови кредити на други централни банки, които ще сторят същото спрямо други финансови институции, и ще понижи цената на кредитирането в долари. Целта е да се намалят неприятностите, на които банките се натъкват, при финансирането на своите операции.[72]

 

Преведено на нормален човешки език, това означава, че включиха печатниците на пари. Без да се съобразяват с конкретните икономически ситуации на пазарите в отделните страни. Което, според класическата дефиниция и формула за инфлация, неминуемо ще доведе до обезценяване на валутите.[73]

 

От тези две предупреждения изминаха съответно 15 и 25 месеца. Сега е времето да проверим, дали не съм сгрешил.

 

Да го сторим чрез откровенията на един прочут американски борсов спекулант. Джим Роджърс беше съдружник на фамозния Джордж Сорос. Двамата заедно основаха един от първите истински интернационални инвестиционни фондове – “Quantum Fund”. През 1992 г. именно с него двамата предизвикаха девалвацията на британската лира. И само за едно денонощие спечелиха повече от1 милиард долара![74]

 

През декември 2007 г. Джим Роджърс продаде своето имение в Ню Йорк за 16 милиона долара и се пресели в Сингапур. Спазваше правилото: „Следвай парите!“ Беше забелязал, че сър Евлин дьо Ротшилд инвестира в Китай, даже има свое представителство там. И често се задържа в тази образцова комунистическа сатрапия

 

Този тип люде са истински комунисти. Не познават що е морал и не изпитват отвращение от нищо, стига да се отнася до пари.

 

На 11 ноември 2013 година Джим Роджърс беше разпитан от напористата американска хубавелка Ерън Ейд, която се труди в съветската – пардон – рускатанюйоркска телевизия “RT” – съкращение от “Russian Television”.

 

Да видим и чуем откъс от това интервю, в онази негова част, която е по настоящата тема.

 

 

 

 

 

Не веднъж съм припомнял, че преди петилетка тъкмо бившият ортак на Джордж Сорос, милиардерът Джим Роджърс, посъветва младите англичани:

 

Преместете се в Китай; научете китайски.[75]

 

Още тогава Роджърс заяви, че „Великобритания е пред фалит“. Впрочем, както и САЩ. Но за Европа – в следващата публикация от тази серия.

 

По онова време англичаните се обидиха:

 

Неговото послание е откровено грубо: използвахме петрола ви в Северно море и лондонското сити, но сегавие [британците] нямате нищо за проданТова е ужасно срамно![76]

 

Дали днес пак биха реагирали по същия начин? Едва ли. Още повече, че изданието, което даде израз на цитираното възмущение, е собственост на съветски комунист и офицер от КГБ

 

 

 

Quo vadis, America?[77]

 

 

Съзнавам, че не съм прав, когато използвам „Америка“ и „американци“, когато имам предвид САЩ и тяхното население. Но така е масово възприето, пък и е по-лесно… Но да се върнем към важното, особено в думите на Джим Роджърс.

 

Ако Банката на Федералния резерв наистина води политика на самоунищожение, както твърди Джим Роджърс, бъдете уверени, че го прави напълно съзнателно. Тя ще унищожи Съединените щати, а не себе си. Методът, който Братството е избрало за превръщането на САЩ в нова Русияв суровинен придатък, който да владеят почти изцяло, ни е добре познат.

 

Преди нас постъпиха така със СССР. Начинът, по който разрушиха пишман комунистическата тоталитарна империя, която сами бяха създали, скоро след това беше приложен върху всички източноевропейски държави.

 

Колониалните им управници трупаха държавни дългове. След което идваше инкасаторът. Никой от големците в Номенклатурия на се бръкна, за да плати сметката. Обратното – народите го сториха с цената на голямо обедняване.

 

Последва приватизация, която по думите на американския икономически експерт Джералд Селенте, издател на списанието „Тенденциите“,[78] не е нищо друго, освен узаконена кражба. Продавате държавни или общински активи на безценицадесетки, даже стотици пъти по-евтино от реалната им цена. Но като правило – все на приятели. Това не е приватизация, а грабеж.

 

Първо в Съветска Русия, а след това и у нас, приложиха измаматамасова приватизация“. Всичко беше направено чрез посредницидоверени подставени лица. Те бяха временно назначавани на длъжност „предприемачи“ и „милиардери“. Накрая на вратата се появяваха истинските притежатели. И не звъняха по три пъти, както пощаджията. А направо си искаха собствеността и раздаваха справедливост по начин, който беше правилен, но единствено според Тях.

 

В СССР и после това в Русия все пак донякъде пазеха нарочените олигарси“. Поради техния особен произход и двойното им гражданстворуско и израелско.

 

Тук не беше така. Затова избиха като добичета стотици такива бушончета“. Предстои фалитът на другиот по-болшевишки сой, като например Николай Банев и Георги Гергов. Не малко избягаха. Както писа Игор Бунич:

 

Болшевиките изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които навремето ги изсипаха върху Русия.[79]

 

Тези „структури“ – „свободният“ и „антикомунистически“ Запад, охотно ги приюти. И не се погнуси от парите им. В края на краищата, нали “pecunia non olet” – „парите не миришат“?…

 

Предлагам два напълно красноречиви примера.

 

В Русия на свързаните със специалните служби братя ШварцЧерной, бяха доверени 75 на сто от цялата алуминиева промишленост – от добива, през металургията, до готовата продукция.

 

След като ги подмамиха да инвестират в телекомуникациите, накрая им видяха сметката, но не съвсем. Изритаха ги.

 

Междувременно по-малкият – Михаил, писал се… Майкъл и то Чорни, успя донякъде да избие чивия тук. Разбира се, с помощта на верни червени другари като Владимир Грашнов, Тодор Батков, министри от всички кабинети, но най-вече от този на Иван Костов

 

Впоследствие цялата пост съветска алуминиева индустрия премина в ръцете на друг руско-израелски гражданинОлег Дерипаска. Той смогна да закръгли собствеността в нея до… почти сто процента.

 

Преди четири години се появи реалният притежателНат Ротшилд, синчето на сър Джейкъб дьо Ротшилд. Същият, който е съученик на половината министри от настоящето британско правителство, начело с премиера. А преди шест лета даде на всички тези напористиконсерваторчетачудесен урок за това кой определя правилата на играта не само на Албиона, но и по света. Както не веднъж съм припомнял, тогава днешният държавен секретар Джордж Осбърн възкликна:

 

Престанете да се занасяте“ с Ротшилд или сте свършени“.[80] (Вижте илюстрацията.)

 

Вторият пример съм представял толкова пъти, че на самия мен ми е дотегнало. Става дума за петролната компания ЮКОС и близкия до покойния президент Борис Елцин комсомолски деятел Михаил Ходорковски. Вкарвайки го зад решетките, Владимир Путин само изпълни заръката на своите господари – отново лондонските РотшилдовиДжейкъб и сина му Натаниъл.

 

А докато съдеха еврейчето, оглавявало съветското ТНТМ към ЦК на Всесъюзния ленински комсомол, най-голямата нефтена компания прекрати дейността си в Москва. Прехвърли я вЛондон.[81]

 

Олигарсите бяха докарани до там, да водят битки помежду си. Руско-израелският гражданин Роман Абрамович изигра своя събрат по всичкоот вяра до съдбаМихаил Борисович Ходорковски. Игра в отбора на Ротшилдови и заби ножа в гърба на Елциновия комсомолец.[82] В махалата наричахме това „курва̀чка“, да ме прощават читателките.

 

В замяна получи правото да купи синиялондонски футболен клубЧелси“ и „червениямосковскиЦСКА. И да компенсира явно нещастното си детство, като се забавлява с гигантски яхти. Както и да съди друг свой събратруско-израелския гражданин Борис Березовски

 

Когато Борис Абрамович се спомина, любовницата му разтръби, че е бил убит, както офицера от КГБ Александър Литвиненко. Не само „Москва не вярва на сълзи“. Семейство Ротшилдоще повече.

 

Сходна съдба очаква Съветските американски щати – по-незначителния дял на трансконтиненталната държава Кимерика. Там „приватизацията“ от болшевишки тип е в ход.

 

Но не бързайте да ги отписвате. Няма да стане веднага. Империите не умират толкова бързо. Загиват бавно и мъчително.

 

Главите на умствено изостаналите, на идиотите, не увират. Те никога няма да проумеят това. Преди всичко то е въпрос на наследственост. Четете Глава седма на „Евангелие от Матея“, другарки и другари идиоти. Но освен това е следствие от леност, довела до лична занемареност до липса на ерудиция и тотална изостаналост

 

 

Съдбата на нациите е в тясна зависимост от тяхното могъщество и човешко възпроизводство. Разяждането на всички нации и империи, тяхното западане, започва първо със спадането на тяхната раждаемост.[83]

 

Знаете ли кой е установил това? Бенито Мусолини. Не се хващайте за кобура. Преди лидерите на Братството да го направят фашист и да го въоръжат със съответната идеология, дуче е бил социалист. Даже – главен редактор на най-големия социалистически вестник в Италия. И състудент на първия тукашен деец на Комунистическия интернационал със седалище в Москва, другаря Васил Коларов. Дали заедно са били „посветенив масонството, все още не ни е дадено да знаем…

 

Няма как да отхвърлим мнението на евреина Мусолини. Обаче е задължително да прибавим още най-малко два важни фактора, които оказват влияние върху него. Те са етническият и възрастовият състав на населението.

 

За да не досаждам, ще отбележа само, че населението на Съветските американски щати нараства, но като следствие от засилената имиграция и високата раждаемост сред онези, които – най-общо казано – биват определяни като не бели жители. Преди две години беше преминат първият расовРубикон“. Оттогава новородените бели бебета в САЩ вече са малцинство. Около 2025 година се очаква цялото бяло население да се превърне в същото.[84]

 

Към това следва да прибавим неговото застаряване, което е характерно за цялата раса. Колко дълго ни промиваха мозъците с небивалици от сорта на „расизъм“, „ксенофобия“ и т.н. За да стигнем до изглеждащото неизбежно изчезване на белите хора от планетата Земя. Иначе сладкодумно ни убеждават, колко красиво е етническото и културното разнообразие

 

Така е, но по-добър и по-привлекателен ли ще е светът без неговото бяло население? Но всичко изредено не ми дава право, да подминавам и обстоятелството, че т. нар. индоевропейци се самообричат на изчезване. Не казвайте: „Божа работа“. Господ не ни е виновен. Ние сами причинихме залеза на главната човешка цивилизация.

 

И ако в някои европейски страни взеха да се чуват трезви и разумни гласове,[85] в САЩ е достатъчно да погледнете по-втренчено някой от т. нар. цветнокожи, за да бъдете арестувани и дори изправени пред съд! Кажете честно: Ако разполагате с достатъчно средства, ще инвестирате ли в такава държава? Още повече, като сте наясно, че американските работници са сред най-скъпоплатените на света! Съмнявам се.

 

А парите като капитал притежават това качество, да намират местата, където ще родят най-много малки.

 

Разбира се, някои исторически факти и обстоятелства навеждат на възприятието, че това е някакъв вид върховна справедливост. След комунистите, самозваните „американци“ са извършили най-големия холокост в историятаизтреблението на повече от 19 милиона коренни жители на континента. Те вече предявяват своите напълно справедливи претенции. Както имах възможността да съобщя, „индианците“ имат такава раждаемост, която им дава надеждата в средата на века отново да бъдат мнозинство.

 

Не е далеч денят на началото на краяна разпада на САЩ. По-богатите щати ще пожелаят да напуснат Съюза. Тогава няма да има кой да ги спре. Нищо човешко не е вечно.

 

Още една причина капиталите да изтичат другаде

 

Да не се залъгваме. Както вече писах, империите загиват бавно. За разлика от много икономически експерти, които предричат, че през 2014 година ще има срив на долара, отказ от него като световна резервна валута, сериозен спад на американското стопанство, моята прогноза е коренно различна. В краткосрочен план, а не в далечна перспектива.

 

През следващите дванадесет месеца ще бъдем свидетели на това как най-големият производител на планетата се превръща във втора Русия, в суровинен източник. Какво произвежда Русия? Грубо казано – нищо. Но има грамадни приходи от добива на нефт и природен газ.

 

Точно така. Именно през настоящата година добиването на нефт и природен газ от шистови находища чрез технологията, наречена фракинг, ще стане нещо обичайно зад Атлантика. Кой ще отрече, че пръв го обявих, още преди тринадесет месеца и отгоре?[86]

 

Точно, когато изглеждаше, че глобалното влияние на Америка намалява, водещата военна и икономическа сила на света прибавя необичайна енергийна мощ към своя арсенал.[87]

 

Според прогнозите на експерти в енергийния бранш през 2017 година Съединените щати ще надминат Саудитска Арабия по добив на петрол. А осем години по-късно – през 2025-а – ще станат водещият износител на нефт и газ на планетата. Очакванията са това да създаде не по-малко от 2,5 милиона нови работни места и да съживи някои райони на страната.

 

През 2013-а тази сравнително нова даже за САЩ добивна индустрия започна в Тексас и Северна Дакота. Знаете ли до какво доведе? До изграждането на неочаквано от никого предприятие на… „Моторола“ във Форт Уърт, Тексас.[88] В надеждата за сбъдване на споменатите прогнози за разкриването на стотици хиляди работни места, тази корпорация, водеща се притежание на Google, започна да строи завод в щата. В него, разчитайки на един нововъзникващ и съвсем не малък пазар, “Motorola Mobility” ще изработва смартфони и устройства за използване на системата Bluetooth.

 

Предстои разработването на десетки други шелфови находища. Нищо, че някакви еколози са против. Нали целта е повече заетост? Да не пренебрегваме печалбите за инвеститорите. Тя е двигателят на онова, което масите възприемат като „прогрес“. Всяка монета има две страни. Ако в случая фракингът еези“, то съсипването на природата етура“. Но в битката за настоящето малцина се замислят за последиците.

 

Та ето как нито през тази, нито през следващата година Съединените щати няма да допуснат да се сринат. Но що за икономика ще представляват? Случайно ли преди два лазарника списание “Time” обяви Путин за „цар“ и „човек на годината“? От това ли се нуждаят САЩ?

 

Може би. По пътя им към пълна трансформация в Съветските американски щати. Вече най-малко от десетилетие там изграждат концентрационни лагери. Мога да го докажа. Патриотичният закон, приет след изфабрикуваните от Братството атентати на 11 септември 2001 г., доведе до поредно нарушаване на Конституцията, неотменима част от която е Хартата за правата на гражданина.

 

Така се роди и Министерството на вътрешната сигурност. То въведе задължителното включване на биометричните показатели в личните документи на всички жители. По този начин литературният герой Big Brother стана действителен. Новата институция все повече действа както като КГБ, така и като Министерство на истината. И това беше прието от мнозинството американски граждани! Как това стана възможно?

 

Елементарно. Медиите непрестанно внушават, че опасността дебне американците зад всеки ъгъл. Има цели романи, чиито заглавия звучат стряскащо. Например: “Terror, Bloody Terror” – „Ужас, кървав терор“! Срещал съм публикации в печатните издания, поместени под същата рубрика

 

Няма нищо по-лесно от това, да вземете страха на човека, и след това да го манипулирате. Жителите на САЩ предпочетоха сенчестото убежище на лъжата пред светлината на правдата. Надявам се, че не сте забравили предупреждението на Бенджамин Франклин:

 

Онези, които заменят своята свобода за временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.[89]

 

За пореден път ще перифразирам чудесния Игор Бунич:

 

Точно по това време — през 2014 година излъганите от евтината демагогия работници, обречени на гладно и безпросветно съществуване, превърнати фактически в роби, правеха плахи опити да привлекат вниманието на работническотоправителство към своето положение, като прибягваха към мирни стачки. Това се случи в много градове и навсякъде резултатът бе един и същудавяха стачките в работническа кръв.[90]

 

Това също предстои.

 

Днес в САЩ има все по-малко свобода и все повече бедност. Много от моите роднини, приятели от махалата, съученици и близки от по-сетнешните години живеят отвъд Атлантика. И почти всички от що-годе успелите фалираха. Имате ли представа какво е отново да градите живота си, когато сте на шейсет или там някъде?

 

Да бъдем наясно. Не се връщат, защото тукашната мизерия не се среща никъде другаде, освен в най-затънтените кътчета на Африка. Просто нашенци не го виждат. Още по-малко го разбират. А да проумеят причините за катастрофата ни? Изключено! Забравете.

 

Но този път думата ми е за Съединените щати, които все повече заприличват на Съветски. А бяха нещо като маяк, който направляваше хората, обичащи свободата, справедливостта и равните възможности. Затова попитах:

 

Накъде, Америко?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

Очаквайте: В коя посока се е запътила Европа?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

                 Този път преди всичко на: Николай Илиев М., Лидия Д., Васил Л., Христо Х. от София, Пламен П. от Добрич.

                  

                  

                 Бог да ви благослови! Както и всички добри хора.

                  

                  

                 Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                  

                 Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

                  

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                  

                 Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                  

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                  

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                  

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                  

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                  

                 В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

                  

                 Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                  

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

                  

                 Не става… Но ще се боря, докато мога.

                  

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

                 Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                  

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                  

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                  

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                  

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                  

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

                  

                 Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                  

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Европа“ ООД

 

 

 

 

 

 

 

 

003 – Video – The Brussels Business – How the Big Money Created EU

 

 

004 – Video – The Brussels Business – How the Big Money Created EU

 

 

005 – Video – The Brussels Business – How the Big Money Created EU

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вместо „един човек, един глас“, важи правилото „едно евро, един глас“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

006 – Video – The Brussels Business – How the Big Money Created EU

 

 

007 – Video – The Brussels Business – How the Big Money Created EU

 

 

008 – Video – The Brussels Business – How the Big Money Created EU

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Европа

 

 

“Europe is slowly strangling the life out of national democracy: Decisions affecting the lives of voters are being taken by bureaucrats and unelected ‘experts’” by Peter Oborne, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Wednesday, January 1, 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/10546394/Europe-is-slowly-strangling-the-life-out-of-national-democracy.html

 

Europe is slowly strangling the life out of national democracy

Decisions affecting the lives of voters are being taken by bureaucrats and unelected ‘experts’

Photo: GETTY IMAGES

 

By Peter Oborne

9:23PM GMT 01 Jan 2014

 

Every so often one comes across a book, a poem or a work of art that is so original, perfectly crafted, accurate and true that you can’t get it out of your head. You have to read or look at it many times to place it in context and understand what it means.

In the course of two decades as a political reporter my most powerful experience of this kind came when a friend drew my attention to a 20-page article in an obscure academic journal.

Written by the political scientists Richard Katz and Peter Mair, and called “The Emergence of a Cartel Party”, it immediately explained almost everything that had perplexed me as a lobby correspondent: the unhealthy similarity between supposedly rival parties; the corruption and graft that has become endemic in modern politics; the emergence of a political elite filled with scorn and hostility towards ordinary voters. My book, The Triumph of the Political Class, was in certain respects an attempt to popularise that Katz and Mair essay.

Several months ago I was shocked and saddened to learn that Peter Mair (whom I never met) had died suddenly, while on holiday with his family in his native Ireland, aged just 60. However, his friend Francis Mulhern has skilfully piloted into print the book he was working on at the time of his death. It is called Ruling the Void: The Hollowing of Western Democracy, and published by Verso. In my view it is every bit as brilliant as the earlier essay.

The opening paragraph is bold, powerful, and sets out the thesis beautifully: “The age of party democracy has passed. Although the parties themselves remain, they have become so disconnected from the wider society, and pursue a form of competition that is so lacking in meaning, that they no longer seem capable of sustaining democracy in its present form.”

Related Articles

30 Dec 2013

31 Dec 2013

31 Dec 2013

07 Dec 2013

30 Nov 2013

The first half of Mair’s new book concentrates on this crisis in party democracy. He tracks the sharp fall in turn-out at elections, the collapse of party membership (the Tories down from three million in the Fifties to scarcely 100,000 today, a drop of 97 per cent) and the decay of civic participation. Mair shows that this is a European trend. All over the continent parties have turned against their members. Political leaders no longer represent ordinary people, but are becoming, in effect, emissaries from central government.

All of this is of exceptional importance, and central to the urgent contemporary debate about voter disenchantment. However, I want to concentrate on the second half of Mair’s book, because here the professor turns to the role played by the European Union in undermining and bypassing national democracy.

He starts with a historical paradox. The collapse of the Soviet Union in 1990 was in theory the finest moment for Western democracy. But it was also the moment when it started to fail. Mair argues that political elites have turned Europe into “a protected sphere, safe from the demands of voters and their representatives”.

This European political directorate has taken decision-making away from national parliaments. On virtually everything that matters, from the economy to immigration, decisions are made elsewhere. Professor Mair argues that many politicians encouraged this tendency because they wanted to “divest themselves of responsibility for potentially unpopular policy decisions and so cushion themselves against possible voter discontent”. This means that decisions which viscerally affect the lives of voters are now taken by anonymous, unaccountable bureaucrats rather than politicians responsible to their voters.

Though the motive has been understandable, the effect has been malign, making politicians look impotent or cowardly, and bringing politics itself into contempt. In Britain, for example, David Cameron can do virtually nothing to head off Bulgarian or Romanian immigration. The prime ministers of Greece, Portugal and Spain are now effectively branch managers for the European Central Bank and Goldman Sachs. By a hideous paradox the European Union, set up as a way of avoiding a return to fascism in the post-war epoch, has since mutated into a way of avoiding democracy itself.

In a devastating analogy, Mair conjures up Alexis de Tocqueville, the 19th-century French thinker who is often regarded as the greatest modern theorist about democracy. Tocqueville noted that the pre-revolutionary French aristocracy fell into contempt because they claimed privileges on the basis of functions that they could no longer fulfil. The 21st-century European political class, says Mair, is in the identical position.

To sum up, the European elites have come very close to the abolition of what we have been brought up to regard as politics, and have replaced it with rule by bureaucrats, bankers, and various kinds of unelected expert. So far they have got away with this. This May’s elections for the European Parliament will provide a fascinating test of whether they can continue to do so.

The European Union claims to be untroubled by these elections. A report last month from two members of the Jacques Delors Institute concluded that “the numerical increase of populist forces will not notably affect the functioning of the [European Parliament], which will remain largely based on the compromises built between the dominant political groups. This reflects the position of the overwhelming majority of EU citizens”.

I wonder. In France, polls suggest that the anti-semitic Front National, which equates illegal immigrants with “organised gangs of criminals”, will gain more votes than the mainstream parties. The Front National has joined forces with the virulently anti-Islamic Geert Wilders in Holland, who promises to claim back “how we control our borders, our money, our economy, our currency”. In Britain it is likely that Ukip will win in May. Anti-European parties are on the rise in Denmark, Austria, Greece and Poland.

These anti-EU parties tend to be on the Right, and often the far-Right. For reasons that are hard to understand, the Left continues enthusiastically to back the EU, even though it is pursuing policies that drive down living standards and destroy employment, businesses and indeed (in the case of Greece and Spain) entire economies. In Britain, for example, Ed Miliband is an ardent supporter of the European project and refuses even to countenance the idea of a referendum.

Like Miliband, Peter Mair comes from the Left. He was an Irishman who spent the majority of his professional life working in European universities in Italy, the Netherlands or Ireland. And yet he has written what is by far and away the most powerful, learned and persuasive anti-EU treatise I have come across. It proves that it is impossible to be a democrat and support the continued existence of the European Union.

His posthumous masterpiece deserves to become a foundation text for Eurosceptics not just in Britain, but right across the continent. It is important that it should do so. The battle to reclaim parliamentary democracy should not just belong to the Right-wing (and sometimes fascist) political parties. The Left and Right can disagree – honourably so – on many great issues. But surely both sides of the ideological divide can accept that democracy is still worth fighting for, and that the common enemy has become the European Union.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1]  “Everything Is Rigged: The Biggest Price-Fixing Scandal Ever” by Matt Taibbi, “Rolling Stone”, rollingstone.com, New York, NY, April 25, 2013 г., This story is from the May 9th, 2013 issue of Rolling Stone, online: http://www.rollingstone.com/politics/news/everything-is-rigged-the-biggest-financial-scandal-yet-20130425

[2] Уилям Фокнър в „Реквием за една монахиня“. (William Faulkner – “Requiem for a Nun: A Play from the Novel”, Adapted to the stage by Ruth Ford, Random House, New York, NY, 1959 г., стр. 33.)

[3] Jean Tulard, Jean-François Fayard, & Alfred Fierro – “Histoire et dictionnaire de la Révolution française: 1789-1799”, Édition Robert Laffont, Paris, 1997 г.

[4] Вж. “Assemblée de notables de 1787, les etats generaux de 1789 et la Révolution”, пак там, стр. 14.

[5] Вж. напр. M. de Barante – “Histoire de la Convention nationale”, Tome troisiѐme, Furne et Cie; Langlois et Leclercq, Paris, 1851 г., стp. 322, 479 (авторът е Amable Guillaume P. Brugière, baron de Barante); Edward Latham – “Famous Sayings and Their Authors”, Swan Sonnenschein, London, 1906 г., стp. 147; John Boyd Thacher – “Outlines of the French Revolution Told in Autographs”, Weed-Parsons Printing Co., 1905 г., стp. 8.

[6] Jacques Hébert. Криптоевреин. (Вж. напр. “Were the Heberts originally jewish?”, Posted by Rob, Hebert Family, “Genealogy Forum”, genealogy.com, Ancestry.com, Provo, UT, February 27, 2005 г., online: http://genforum.genealogy.com/hebert/messages/2298.html)

[7] Вж. напр. Pierre André Latreille – “French Revolution”, “New Catholic Encyclopedia”, Volume 5, Second Edition, Gale Publishing, Thomson Corporation, Stamford, CT, 2003 г., стp. 972–973.  г., стp. 8.

[8] Вж. Simon Schama – “Citizens: A Chronicle of the French Revolution”, Alfred A. Knopf, New York, NY, 1989 г., стр. 64, 762, 806.

[9] Священный союз или Heilige Allianz – геополитическа коалиция, създадена от владетелите на три от петте големи империи след азгрома на шестата – Франция. Той е основан след разгрома на император Наполеон І. Подписан е на 26 септември 1815 г. в Париж от представители на Русия, Австро-Унгария и Прусия. Като пряк резултат от Виенския конгрес – септември 1814 – юни 1815 г. – той скрепява правото на „великите сили“ – европейските монархии, от които е изключена Отоманската империя, а САЩ са току-що победени и още не са признати за могъща държава, да преначертават политическата карта на света. Наречен „консервативен ред“, той се превръща в обект на битка от страна на sans-culottes – сан-кюлотите – новите могъщи сили на световните пари, съсредоточени в банкерската фамилия Ротшилд. За мен фактът, че още тогава е лорд Байрън е прозрял това, си е равнозначно на пророчество.

[10] Авторът има предвид парламента.

[11] САЩ. Войната от 1812-1814 година току що е свършила.

[12]  Джон и Франсис Беъринг, които през 1762 г. основават английската “Barings Bank”, фалирала през 1995 г. Сами се сетете къде потънаха нейните активи?

[13] Жан Лафит (ок. 1776 – ок. 1823) – прочут френски пират, който по време на Войната от 1812 година, която единствено тази медия припомни, бива съблазнен от английския крал Джордж ІІІ и поставя своите морски разбойници на разположение на британското командване. Чрез измама и вероломство помага за разбиването на американците. Те го приемали като… приятел. Преди това, по време на т. нар. Американска революция или Война за независимост, същият крал Джордж ІІІ се възползва от предложението на Хесенския херцог да наеме войска от германското княжество.Всъщност идеята е на Майер Амшел Бауер – Ротшилд. Владетелят на Хесен печели огромна сума, а първият Ротшилд – неговото доверие. Чрез княжеското ходатайство се добира до управлението на хазната и на други европейски владетели. Така започва възходът на семейство Ротшилд. А огромен брой германци остават в новата република. През 1876-1877 година, че и по-късно, вероятността немският език да стане официален в САЩ била равна на английския.

[14] Облигациите от нейния държавен дълг.

[15] На Атлантика и Тихия океан.

[16] В оригинала е „колесниците на Церер“ – уж открита от Кеплер планета, за която се смятало, че била населена от… джуджета.

[17] После Емил Зола публикува статията си „Аз обвинявам“ в защита на еврейския капитан Драйфус във вестник “L’Aurore” – „Аврора“, което ще рече „Зора“. А болшевишката легенда гласи, че Лениновият метеж започнал със залповете на кораба „Аврора“… А Яхве-Йехова, богът, който самозваните „евреи“ и псевдохристияните почитат и му се кланят, се плашел именно от зората! Защото той е божество на тъмнината – „князът на този свят“. „И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него. И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш. И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков. И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш. Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там. И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми. И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си. Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.“ (Библия, „Първа книга Моисеева – Битие“, гл. 32, ст. 24-32.) Главният масон на света през втората половина на ХІХ век, американският генерал Албърт Пайк, комуто даже отговорникът за европейските тайни и подривни общества, евреинът Джузепе Мацини се кланял, уточнил кой е еврейският бог: Албърт Пайк. Не веднъж съм посочвал, че официализираният главатар на интернационалното масонство от втората половина на ХІХ век не е крил кой е масонският бог: „ЛУЦИФЕР, Носителят на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер, Синът на Утрото! Той ли е онзи, който носи Светлината и неговият нетърпим блясък заслепява слабите, чувствителните или егоистичните Души? Без съмнение е така!“ (Albert Pike – “Morals and dogma of the Ancient and accepted Scottish rite of freemasonry“, Prepared for the Supreme council of the thirty-third degree, for the Southern jurisdiction of the United States, and published by its authority, Charlston, 1871 г., A.M. 5641, стр. 321.)

[18] Lord Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm

[19] Американският писател Томас Стърнз Елиът в „Четири квартета“, цитиран в: Bernard Bergonzi – “T. S. Eliot: Four Quartets”, Palgrave Macmillan, London, 1969 г., стр. 36.

[20] Baron George Gordon Byron Byron – “Childe Harold’s Pilgrimage”, A Romaunt, в: Baron George Gordon Byron Byron – “The Works of Lord Byron Complete in One Volume”, Printed by and for H.L. Broenner, Frankfort o.M., 1826 г., Pilgrimage, Canto ІV, стр. 48. Книгата е достъпна за четене и проверка от online: http://books.google.bg/books?id=rKcgAAAAMAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

[21] Съкращение от antisocial behaviour orders – заповеди по отношение на противообществени прояви.

[22] “At last, a law to stop almost anyone from doing almost anything” by George Monbiot, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 6 January 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jan/06/law-to-stop-eveyone-everything

[23] Кой го определя като единствено „негов“?

[24] Става дума за множество изсечени дървета, храсти, премахнати павилиони, сергии, пазари и т.н.

[25] Съкращение от Injunctions to prevent nuisance and annoyance.

[26] Например да осъществяват търговска или друга подобна дейност.

[27] Пак там.

[28] 001 – Video – Edward Snowden’s Christmas Message to the World – 2013 – в: Георги Ифандиев – „Всички сме в помията, но някои все още гледат към звездите…“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, понеделник, 30 декември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d1%8f%d0%ba%d0%be%d0%b8-%d0%b2%d1%81%d0%b5-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%b3 или от YouTube от online: http://www.youtube.com/watch?v=5LtLrXSHB9Y#t=61

[29] Игор Бунич – „Златото на партията“, ИК „Прозорец“, София, 1995 г., стр. 94.

[30] Вж. напр. “Yukos Slipping Away? Will Baron Rothschild give shares to President Putin?”, “Pravda”, Moscow, 30.10.2003 г., online: http://-english.pravda.ru/news/russia/19-05-2006/english.pravda.ru/main/-18/89/355/11179_yukos.html

[31] Мнения от TheOther, King Edward към “Free Speech – David Irving 1 of 2”, Posted by TruthRevisionist, YouTube, Качено на 2.01.2009 г., online: http://www.youtube.com/watch?v=c82WPNFBNnM

[32] Британският консервативен политик Енок Пауъл, цитиран от вестник “The Daily Telegraph”, 29 April 1967 г., в: Simon Heffer – “Like the Roman: The Life of Enoch Powell”, Phoenix, London, 1999 г., стp. 430.

[33] Checkpoint Charlie и Checkpoint Douglas – гранични контролно-пропускателни пунктове между двете части на Берлин между 1961 и 1989 г. Погрешно се смята, че първият носи името на американски войник. „Чарли“ идва от българската буква „С“ в руския превод на NATO – Североатлантический договор.

[34] Simon Heffer – “Like the Roman: The Life of Enoch Powell”, вече цит. съч., стp. 430.

[35] Enoch Powell – “The House of Lords in the Middle Ages”, Weidenfeld & Nicolson, London, 1968 г., стp. xi.

[36] “Misery in Britain; panic in France: welcome to 2014” by Telegram Politics, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, January 10, 2014 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/telegram/100253736/misery-in-britain-panic-in-france-welcome-to-2014

[37] Джордж Оруел – „1984“, Издателство „Профиздат“, 1989 г., Втора част – 3.

[38] Baron George Gordon Byron Byron – “Childe Harold’s Pilgrimage”, A Romaunt, в: Baron George Gordon Byron Byron – “The Works of Lord Byron Complete in One Volume”, Printed by and for H.L. Broenner, Frankfort o.M., 1826 г., Pilgrimage, Canto ІV, стр. 48. Книгата е достъпна за четене и проверка от online: http://books.google.bg/books?id=rKcgAAAAMAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

[39] Louis Even – “In This Age of Plenty”, Pilgrims of St. Michaels (White Berets), “Michael” Journal, Rougemont, QC, Canada, 1996 г., Chapter 49 – The History of Banking Control in the United States, online: http://www.michaeljournal.org/plenty49.htm Цялата книга от online: http://www.michaeljournal.org/plenty.htm

[40] “Cover Story: “The Rothschilds Now – New Elan in an Old Clan”, “Time”, Vol. 82, No. 25, New York, NY, Friday, December 20, 1963 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,938990,00.html

[41] Curtis B. Dall – “Franklin Delano Roosevelt: My Exploited Father-in-Law”, A Reprint of the 1970 Revised Edition, AAARGH edition on Internet, AAARGH Publishing House, Chicago, IL, 2004 г., стр. 121; G. Edward Griffin – “The Creature from Jekyll Island: A Second Look at the Federal Reserve”, American Opinion Publishing Appleton, WI, 1994 г., стp. 218. И двете книги са в архива на автора.

[42] Вж. “Affixes His Signature at 6:02 P.M., Using Four Gold Pens”, “The New York Times”, New York, NY, December 24, 1913 г., online: http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=9B04E3DB173DE633A25757C2A9649D946296D6CF

[43] “Leaders: America’s central bank has become ever more powerful over the past century”, “The Economist”, economist.com, London, December 21st 2013 г., online: http://www.economist.com/news/21588874-many-will-wonder-if-central-banks-know-what-they-are-doing-forecasts-zanny-minton-beddoes-credibility

[44] Буквално – Редът на новата епоха, лат. Но по-правилен е преводът по смисъл – Нов световен ред.

[45] В Германия са Варбург.

[46] Във Франция са съответно Лема̀н и Лаза̀р.

[47] Игор Бунич – „Златото на партията“, вече цит. съч., стр. 345-350.

[48] Американският кинорежисьор Мартин Скорсезе в: “Interview: Martin Scorsese on The Aviator”, Film4.com, Channel Four Television Corporation, London, 16 July 2013 г., online: http://www.film4.com/special-features/interviews/interview-martin-scorsese-on-the-aviator

[49] Marcus Aurelius – “The Meditations”, Written 167 A.C.E., Translated by George Long, Provided by The Internet Classics Archive, Book Seven, online: http://classics.mit.edu/Antoninus/meditations.7.seven.html, цялата книга от online: http://classics.mit.edu/Antoninus/meditations.mb.txt

[50] Вж. напр. Марк Аврелий – „Към себе си“, Второ, преработено издание, Издателство Кибеа, София, 1997 г., Седма книга, ст. 49. Ползвам английския превод като по-достоверен.

[51] Вж. Peter Dale Scott – “The Road to 9/11: Wealth, Empire and the Future of America”, University of California Press, Berkeley, Los Angeles, CA, 2007 г. Книгата му излезе две години след моето двутомно изследване, озаглавено: „Световното правителство: Каква е цената на човечеството“. На практика по време на нейното написване, както и на издаването й, моята книга изпревари всички останали, без проучването на френски журналист, който съсипа мита за самолета, поразил Пентагона, месеци след атентата.

[52] Вж. Peter Dale Scott – “La Route vers le nouveau désordre mondial: 50 ans d’ambitions secrètes des États-Unis”, Éditions Demi Lune, Plogastel Saint-Germain, France, 2010 г.

[53] Вж. “ Bibliothèque: Peter Dale Scott : La Route vers le nouveau désordre mondial (50 ans d’ambitions secrètes des États-Unis)” par le général Bernard Norlain, “La Revue Défense Nationale”, N°738, mars 2011 г., online: http://www.defnat.com/site_fr/archives/recensions-detail.php?cidrec=34 или http://www.reopen911.info/News/2011/03/03/recension-4-etoiles-d%E2%80%99un-general-5-etoiles-pour-le-livre-de-peter-dale-scott-la-route-vers-le-nouveau-desordre-mondial/

[54] Вж. Peter Date Scott – “American War Machine: Deep Politics, the CIA Global Drug Connection, and the Road to Afghanistan, Rowman & Littlefield Publishers, Lanham, MD, 2010 г.

[55] Така преминава световната империя, лат.

[56]  “Number of Americans looking for work at lowest level since 1970s” by Dominic Rushe in New York, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 10 January 2014 г., online: http://www.theguardian.com/business/2014/jan/10/us-economy-adds-74000-jobs-december

[57] Вж. “Economic Recovery and Social Investment” by Robert Kuttner, Co-Editor, “The American Prospect”; Senior Fellow, Demos, “New America Foundation t“, Washington, DC, November 2012 г., online: http://www.demos.org/sites/default/files/publications/Kuttner_Robert_Service_Sector_Recovery_November_2012.pdf

[58] “Romney’s 47% Victims More Like 96% Who Get Government Boost“  by Kate Andersen Brower, Bloomberg News, “Bloomberg Business Week“, New York, NY, October 2, 2012 г., online: http://www.businessweek.com/news/2012-10-02/romney-s-47-percent-victims-more-like-96-percent-who-benefit-from-government

[59] Пак там.

[60] Пак там.

[61] “If we’re a nasty country, why are people queuing to come here?” by Charles Moore, “The Te;egraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, 30 November 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/eu/10483858/If-were-a-nasty-country-why-are-people-queuing-to-come-here.html

[62] Вж. 003 – Video – James Wolfensohn – Former World Bank President –  Big Shift Coming в: Георги Ифандиев – „Ако ви е харесало да живеете в 1984 година, то направо ще обикнете 2014-а! – Част 1“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, понеделник, 6 януари 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b0%d0%ba%d0%be-%d0%b2%d0%b8-%d0%b5-%d1%85%d0%b0%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%b0%d0%bb%d0%be-%d0%b4%d0%b0-%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%b5%d1%82%d0%b5-%d0%b2-1984-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d1%82 или от YouTube от online: http://www.youtube.com/watch?v=hX0SXrnqizU

[63] Вж. “West Virginia chemical spill hits water supplies” by Reuters, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 10 January 2014 г., online: http://www.theguardian.com/world/2014/jan/10/west-virginia-chemical-spill-elk-river-charleston

[64] Вж. “US jobs figures leave Fed in a fix”, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 12 January 2014 г., online: http://www.theguardian.com/business/economics-blog/2014/jan/10/us-jobs-figures-put-fed-in-fix

[65] Пак там.

[66] “The Price of Greatness” by Winston S. Churchill, Published in “Finest Hour 80”, Third Quarter, 1993 г., The Churchill Centre, winstonchurchill.org, Downers Grove, IL, online: http://www.winstonchurchill.org/learn/speeches/speeches-of-winston-churchill/118-the-price-of-greatness

[67] Рефрен от някогашната детска игра на жмичка, обозначаващ включването на нов участник.

[68] Ще продължа темата в други публикации.

[69] “The Price of Greatness” by Winston S. Churchill, Published in “Finest Hour 80”, Third Quarter, 1993 г., The Churchill Centre, winstonchurchill.org, Downers Grove, IL, online: http://www.winstonchurchill.org/learn/speeches/speeches-of-winston-churchill/118-the-price-of-greatness

[70] “It Is Now Mathematically Impossible To Pay Off The U.S. National Debt” by Michael Snyder, “The Economic Collapse”, USA, February 4th, 2010 г., online: http://theeconomiccollapseblog.com/archives/it-is-now-mathematically-impossible-to-pay-off-the-u-s-national-debt

[71] Георги Ифандиев – „Епопея на негодниците: Връщането на „тъпото острие“ на ДС, другаря Стоян Ганев, разкрива: БКП похарчи кадрите си – Част 4“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 30 септември 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-3

[72] “The central banks act: Battening down the hatches”, “The Economist”, economist.com, London, Wednesday, November 30th 2011 г., online: http://www.economist.com/blogs/freeexchange/2011/11/central-banks-act?fsrc=nlw%7Cnewe%7C11-30-2011%7Cnew_on_the_economist

[73] Георги Ифандиев – „Тласкат света към нова война, но кой ще спечели?“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 2 декември 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%89%D0%B5

[74] Вж. Niall Ferguson – “The Ascent of Money: A Financial History of the World”, Penguin Books, London, 2009 г. Книгата е в архива на автора.

[75] “Now it’s time to emigrate, says investment guru” by Sean O’Grady, Economics Editor, “The Independent”, independent.co.uk, London, Thursday, 22 January 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/busi-ness/news/now-its-time-to-emigrate-says-investment-guru-1488629.html

[76] Пак там.

[77] Накъде отиваш, Америка?, лат.

[78] “The Trends Journal”, The Trends Research Institute, Kingston, NY.

[79] Игор Бунич – „Златото на партията”, вече цит. съч., стр. 350.

[80] Вж. “George Osborne warned: ‘stop rubbishing’ Rothschild or you’re finished” by Andrew Porter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 23 October 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/georgeosborne/3244297/George-Osborne-warned-stop-rubbishing-Rothschild-or-youre-finished.html

[81] Вж. напр. “Rothschild is the new power behind Yukos” by Simon Bell in Moscow, Lucinda Kemeny and Andrew Porter, “The Sunday Times”, London, November 2, 2003 г., online: http://www.thesundaytimes.co.uk/sto/business/article42381.ece; “Rothschild in line to head Russian oil flagship Yukos”, “Evening Standard”, London, July 15, 2003 г., online: http://www.thisislondon.co.uk/news/article-5743636-details/Rothschild+lined+to+take+over+at+Yukos/-article.do; “Yukos Slipping Away? Will Baron Rothschild give shares to President Putin?”, “Pravda”, Moscow, 30.10.2003 г., online: http://-english.pravda.ru/news/russia/19-05-2006/english.pravda.ru/main/-18/89/355/11179_yukos.html

[82] Вж. “Abramovich “had role in fall of Yukos” by Steve Hawkes, “Evening Standard”, hisislondon.co.uk, London, Tuesday, January 27, 2009 г., online: http://www.thisislondon.co.uk/news/article-17990498details/Abramovich+%-27had+role+in+fall+of+Yukos%27/article.do

[83] Benito Mussolini, цитиран в: Paul F. Ploutz – “Global Warming: Handbook of Ecological Issues”, Xlibris Corporation, Bloomington, IN, 2011 г., стр. 341.

[84] Вж. напр. “Nonwhite U.S. Births Become the Majority for First Time” by Frank Bass, Bloomberg, bloomberg.com, May 18, 2012 г., online: http://www.bloomberg.com/news/2012-05-17/non-white-u-s-births-become-the-majority-for-first-time.html; “Census: Minority babies are now majority in United States” by Carol Morello and Ted Mellnik, “The Washington Post”, Washington, DC, May 17, 2012 г., online: http://articles.washingtonpost.com/2012-05-17/local/35458407_1_minority-babies-census-bureau-demographers-whites; “Non-Hispanic US white births now the minority in US” by William Frey, Brookings Institution, BBC, London, 17 May 2012 г., online: http://www.bbc.co.uk/news/world-us-canada-18100457

[85] Вж. напр. “Lessons from the US on mass immigration” by Janet Daley, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, 12 January 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/uknews/immigration/10565253/Lessons-from-the-US-on-mass-immigration.html

[86] Вж. Георги Ифандиев – „Кражба: Кой отмъкна щастливия живот на човечеството? – Част 3“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 1 декември 2012 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BE%D1%82%D0%BC%D1%8A%D0%BA%D0%BD%D0%B0-%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B0-2

[87] “America’s geopolitical gusher” by Frederick Kempe, Reuters, reuters.com, New York, NY, November 26, 2012 г., online: http://blogs.reuters.com/thinking-global/2012/11/26/americas-geopolitical-gusher/

[88] Вж. напр. “Motorola opens Texas assembly plant for phone” by Associated Press, mySanAntonio, mysanantonio.com, San Antonio Express-News, San Antonio, TХ, September 10, 2013 г., online: http://www.mysanantonio.com/news/local/article/Motorola-opens-Texas-assembly-plant-for-phone-4804068.php

[89] Benjamin Franklin, William Temple Franklin – “Memoirs of the life and writings of Benjamin Franklin”, Henry Colburn, London, 1818 г., стр. 270. Цялата книга е достъпна за четене от online: http://books.google.bg/books?id=W2MFAAAAQAAJ&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

[90] Игор Бунич – „Златото на партията“, вече цит. съч.

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...