Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

АКО ВИ Е ХАРЕСАЛО ДА ЖИВЕЕТЕ В 1984 ГОДИНА, ТО НАПРАВО ЩЕ ОБИКНЕТЕ 2014-А! – Част 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Добре дошли в медийния диагностичен център. Това е територия, свободна от комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм – изобщо – от идеологическите фрагменти на ционизма и насаждания от тази крайно националистическа теория, превърната в практика, интернационализъм. Тя е предназначена за личности, за хора нормални, без психически отклонения и без комплекси, незасегнати от индоктринация, и с отворено съзнание. Единственото място, в което се съобщава истината, цялата истина и нищо освен истината. Нещо, което нито една друга медия в този провален опит за държава не може да си позволи.

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

Напоследък всяка статия на лондонския всекидневник „The Financial Times“ започва с призив за материална подкрепа с думите: „High quality global journalism requires investment.“ Което ще рече: „Висококачествената световна журналистика изисква инвестиции.“

Всеки да го разбира, както желае.

 

 

 

 

 

*    *    *

 

 

 

 

 

 

 

Хората се делят на умни и глупави.

Глупавите ще обявят мен за глупак.“

 

Марян Давидович Беленки

израелски писател, роден в Киев,

който обяви Проекта „Израел“ за приключен.[1]

 

 

 

 

 

 

 

Погледнете заглавието.

 

Поставям началото на тазгодишните си публикации с цитат от онази, с която завърших 2013-а. В своето Коледно обръщение, показано по британската телевизия Chanel 4, Едуард Сноудън, бивш агент на американската Национална агенция за сигурност (НАС), припомни романа на Джордж Оруел1984“. И доказа, че съвременната действителност е надминала най-лошите и най-смелите представи на покойния автор. Сноудън наблегна на онези, които смятаме за бъдеще на човечеството:

 

Дете, родено днес, ще израсне без каквато и да е представа за запазено лично пространство. Тези деца никога няма да разберат значението на това да имат нещо интимно, съхранено единствено за тях; собствени мисли, които да не са регистрирани и анализирани от други същества.[2]

 

 

В света на крупните измами няма истина

 

 

В началото на Оруеловата антиутопия „1984“ поведението на главния герой Уинстън Смит се припокрива с изреченото от намерилия убежище в Русия американски шпионин.[3] В Лондон е обявена въздушна тревога. Той бърза да се добере до скривалището. Вече намерил приют и закрила от бомбите, които всъщност никога не са падали, той потъва в мисли за миналото си.

 

Уинстън не помнеше период, когато страната му да не е воювала, но очевидно в детството му дълго време е имало мир, защото един от ранните му спомени беше за въздушно нападение, изненадало всички. Навярно е било, когато над Колчестър бе паднала атомна бомба. Не помнеше самото нападение, но помнеше как баща му го стискаше за ръката, докато тичаха надолу и все по-надолу, някъде под земята, по една вита стълба, която кънтеше под краката му, и накрая така се измори, че започна да хленчи и трябваше да спрат, за да си отдъхнат. Както винаги мудна и отнесена, майка му ги следваше доста по-назад. Носеше мъничката му сестричка – или може би само вързоп одеяла: не беше сигурен дали сестричката му вече е била родена. Накрая се озоваха в някакво шумно, претъпкано място, очевидно станция на метрото.

 

Навсякъде по каменния под бяха насядали хора, притиснати един до друг на железни нарове. Уинстън, майка му и баща му си намериха място на пода, а недалеч от тях старец и старица седяха на един нар. Старецът беше с приличен тъмен костюм и черно кепе върху снежнобялата коса: лицето му беше алено, а сините му очи плуваха в сълзи. Вонеше на джин. Сякаш вместо пот порите му изпускаха джин, човек би рекъл дори, че и сълзите в очите му също са чист джин. Но независимо че беше леко пийнал, той страдаше с неподправена и нетърпима мъка. По свой детски начин Уинстън разбра, че току-що се е случило нещо ужасно, нещо, за което няма прошка и лек. Стори му се също, че знае какво е то. Беше убит някой – вероятно малка внучка, която старецът обичаше. На всяка минута-две старецът казваше:

 

Не трябваше да им вярваме. Нали ти казвах, майко? Така става, като им вярваме. Нали ти казвах. Не трябваше да им вярваме на мръсниците.

 

Но на кои мръсници не е трябвало да вярват, Уинстън вече не можеше да си спомни.

 

Приблизително оттогава войната продължаваше буквално без прекъсване, въпреки че, ако бъдем точни, тя не винаги бе същата война. Няколко месеца в ранното му детство в самия Лондон се водеха хаотични улични боеве, някои от които ясно помнеше. Би било абсолютно невъзможно да проследи историята през целия този период, да каже в кой момент кой срещу кого е воювал, тъй като не съществуваха документи и никога не се говореше за разположение на силите, различно от сегашното. Сега например, през 1984-а (ако годината беше 1984-а), Океания в съюз с Изтазия воюваше срещу Евразия. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин.

 

Всъщност, както Уинстън много добре знаеше, само преди четири години Океания воюваше с Изтазия и беше в съюз с Евразия. Но той знаеше това тайно, само защото контролът над съзнанието му не бе пълен. Официално никога не бе имало смяна на съюзника. Океания беше във война с Евразия: следователно Океания винаги е била във война с Евразия. Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно.

 

Най-ужасното беше, помисли си той за десетхиляден път, докато с мъка изпъваше рамене назад (с ръце на хълбоците въртяха телата си от кръста надолу; предполагаше се, че упражнението е полезно за мускулите на гърба) – ужасното беше, че всичко това би могло да бъде истина. Щом като партията можеше да се меси в миналото и да казва за едно или друго събитие, че то никога не се е случвалоне беше ли това много по-ужасяващо от обикновените изтезания или смъртта?

 

Партията казваше, че Океания никога не е била в съюз с Евразия. Той, Уинстън Смит, знаеше, че Океания беше в съюз с Евразия само преди четири години. Но къде съществуваше това знание? Само в собственото му съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същототогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина.

 

Който контролира миналото“ – гласеше лозунгът на партията, – „контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“

 

И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новоговор: „двумисъл“.[4]

 

Днесвсички приемат лъжата, налагана от партията“, както и представяните от нея документи, които твърдят същото“, за автентични. Ето как „лъжата минава в историята и става истина“.

 

Нещо по-страшно – тя надделява над сетивата и дори в настоящето бива представяна като единствено вярна. „Щом медиите го казват, значи е така.“ Това е съвършената Тяхна формулана елита от интернационалното Братство. Само изреченото и показаното по телевизията е истина.

 

 

Няма как да обвиним в болшевишки пристрастия покойния кадрови американски разузнавач полковник Филип Корсо. Той започнал шпионската си кариера още през Втората световна война, в Германия. След нея е бил съветник на Дуайт Айзенхауер, който цели два мандата беше президент на Съединените щати от уж дясната Републиканска партия. След което, като служител на Военното разузнаване на САЩ, до своето пенсиониране, Корсо е работил само в Пентагона. Той разказа:

 

Като офицер от разузнаването и на мен ми бе известна ужасяващата тайна, че КГБ е проникнал в някои от най-важните наши правителствени институции. И че ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл. Първо дадох показания по този повод през април 1962 г. по време на изслушване от Сенатската подкомисия, председателствана от сенатора от [щата] Илинойс Еверет Дирксен. А месец по-късно дадох същата информация на главния прокурор Робърт Кенеди. Той ми обеща, че ще я предаде на своя братпрезидента. И нямах никакви причини да не му вярвам…

 

Съветските агенти бяха навсякъде. Директорът на Централната разузнавателна група адмирал Роскоу Хиленкоутър, член на групата съветници по въпросите на НЛО на президента Труман, осведоми президента за това. И препоръча налагащото се незабавно провеждане на контраразузнавателна операция, започваща от върха надолу

 

Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.

 

Това бе една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха.[5]

 

Знам, че мнозина не вярват на току-що прочетеното. Доверяват се на влиятелните медии. За тях останалото не е нищо повече, от „конспиративни теории“, разпространявани от „болни мозъци“.

 

Останалите, моля, прочетете още веднъж мотото в самото начало на статията. Логично е да запитате: Но защо например американците ловяха съветски шпиони и обратното? Когато твърдиш, че САЩ са Западен Израел, поради каква причина евреинът Джонътан Полард, щатен агент на ЦРУ и на Военноморското разузнаване, вече 27 години търка наровете във Федералния затвор в Питърсбърг, щата Вирджиния? Нали беше осъден за шпионаж в полза на ционистката държава?

 

Отговорът е съвсем естествен. Отново го дава полковник Корсо:

 

Ако добре разгледате как се водеше шпионската война в рамките на Студената, ще разберете, че ЦРУ и КГБ действаха като една организация: с много професионална вежливост, с огромно количество споделена помежду им информация, за да са сигурни, че никой от тях няма да бъде уволнен, и от време навреме с по някоя и друга човешка жертва, за достоверност и за да поддържат почтеността сред персонала си. Обаче опреше ли до лоялност, ЦРУ беше вярно на КГБ и обратното.[6]

 

Да, за достоверност. „Животът е сцена“ – е гениалното прозрение на Уилям ШекспирСветът е доста обширна арена, не мислите ли? И публиката трябва да бъде убедена, че на нея се играе най-истинската пиеса. Изглеждаща толкова реална, даже естествена, та почти никой да не се усъмни в нейната автентичност. Пък и защо забравяте медиите, не се стеснявам да се повторя?

 

В „Протоколите на ционските мъдреци“ е записано:

 

Ще се постараем срещу нас да няма заговори. Затова безмилостно ще екзекутираме всички, които посрещат възцаряването ни с оръжие в ръка.

 

Всяко учредяване на ново тайно общество [в нашия случай – проява на независимо мислене и поведение, отклонение от предписанията на „мъдреците“] също ще бъде наказано със смърт. А тези [различни от нашите тайни общества] от тях, които съществуват сега, известни са ни, служили са ни и ни служат, ще ги разтурим и разпратим по най-отдалечените от Европа континенти.

 

Така ще постъпим и с тези гои от масоните, които знаят твърде много; а онези от тях, които помилваме, ще останат в постоянен страх

 

Ние екзекутираме масоните така, че никой, освен братята, не може да заподозре, дори и самите жертвивсички те умират, когато е нужно, сякаш от нормално заболяване. С такива мерки изтръгнахме от масонството самия корен на протеста срещу заповедите ни. Докато на гоите проповядваме либерализъм, в същото време държим народа и агентите си в безпрекословно подчинение.

 

Под нашето влияние прилагането на гоевските закони е стигнало до минимума. Въведените от нас в тази сфера либерални тълкувания подрониха престижа на законитеНашите съвети се приемат сляпо даже от сенаторите и висшата администрация.[7]

 

Ето защо и как най-високопоставените политици се превъплъщават в главните герои на този глобален спектакъл. Както Шекспир е постановил, че всеки от нас има роля върху сцената на живота

 

През 2002 година лично Бенямин Нетаняху извиси глас в подкрепа на Полард. Само че тогава не бешеминистър-председател на Израел. Даже се възползва от позволеното свиждане и посети затворника.[8]

 

Още един американец – също евреин, лежи в затвора след присъда по идентично обвинение. Името му е Бен-ами Кадиш.[9]

 

И какво от това? Нетаняху, предшествениците му Йехуд Барак и фашистката Ципи Ливни също са професионални шпиони. Тоест – играта им е съвсем ясна

 

Какво ви говори фактът, че американците и западноевропейците се сработиха прекрасно с туземната ни комунистическа върхушка и с нейните ченгетаофицерите от окървавената Преторианска гвардия на алчно червената фашизирана номенклатура – щатните сътрудници на всички видове за партийна сигурност на БКП?

 

Стъпете здраво на земята и не гледайте в телевизионните екрани, нито в облаците. Нищо няма да дойде от там.

 

Хайде сега да се върнем в реалността. Тя показва, че според масово приетото човешко времеизмерване вече сме в 2014 година.

 

 

 

Най-мащабните избори на Земята

 

 

Какво ще стане точно тридесет години след онази 1984-а, дала заглавието на толкова нашумяла книга?

 

У нас никой не смее да прогнозира. На Запад малцина все още дръзват, да заложат името си в това най-висше от хазартните състезания. В него може да не се печелят финикийски знаци, но се доказва професионализъм и се трупа престиж. Вярно, няма как да вземете пари за тях, ако опитате да ги предложите на някоя заложна къща. Но все още се намират човеци с всичкия си, които оценяват подобен риск и особено майсторството в него.

 

Тъй като не съм от страхливите, винаги, когато съм имал възможност, съм прогнозирал. Зрители и читатели преценяват, доколко успявам. Затова да се захващам със същината. Какво ни очаква през 2014 година?

 

Не ще начена според обичая. Всичко по реда си. Но в случая аз определям важността и подреждам страни, събития, личности. Поне това имам право да сторя сам.

 

Три десетилетия след прословутата 1984 година множество избори очакват жителите на страни, които имат значение за съдбата на човешкия род. Най-големите и поради това най-сложните за организиране и произвеждане от тях предстоят в Индия. Ако не знаете, тя е най-голямата демокрация на земята, според традиционните определения. Защо гласуването тъкмо там смятам за водещо сред всички сродни събития? Ще разберете не от мен, а от един от онези 300, които са смятани и сами се възприемат като властелини на света. Но това – по-нататък, със съответното видеосвидетелство. Вие сте единствените привилегировани у нас, които ще го видят.

 

Признавам, близо година мисля дали си струва да положа толкова труд, за да ви го покажа. Понеже съзнавам, че незначителна част от всички около 5000 читатели, които редовно следят публикациите в тази медия, във всичките им препечатки по света, ще проумеят важността на посланието, което се съдържа в този видеозапис. Накрая вие надделяхте.

 

Но сега напред към Индия – някогашната перла в британската корона. През май там предстоят общи избори. В тях се очаква да гласуват повече от… 800 милиона души! Поне 150 милиона от тяхза първи път. Каква по-знаменателна картина на една подмладена нация.

 

За да добиете представа от цялостната картина на това събитие, ще изложа още няколко показателя. Предизборната кампания ще продължи осем седмици. Тя ще включва шествия, паради, крещящи плакати, често пъти с твърде интимен оттенък, телевизионни предавани, съпроводени с доста невъздържани провиквания, и натруфени политици, които уж отхвърлят подкупи… Цялата работа ще струва няколко милиарда рупии. Казват, че „демокрациятае скъпо удоволствие. Някои финансисти са на мнение, че ще се наложи допълнително отпечатване на банкноти

 

Струва ми се, че съуправляващата партия Индийски национален конгрес за пореден път не ще успее да състави самостоятелно правителство. Понастоящем с 206 места в 543-членния Парламент тя е принудена да поделя изпълнителната власт в коалицията Обединен прогресивен съюз с група левичарски организации, доколкото можем да приемем тези условни термини. Просто социал-либералното политическо наследство на семейство Ганди губи значение.

 

С последователността, упоритостта и хитростта на Агрипина[10] италианката Соня Ганди – председателката на Индийски национален конгрес, успя да наложи своя син Рахул като главен кандидат на партията. Но ми се струва, че през 2014-а спомените за Индира и Раджив Ганди няма да важат чак толкова. По-скоро се задава относителнодяснавълна̀, предвождана от смятания за най-популярен индийски политикНарендра Моди. Той оглавява партията Баратия Джаната, което ще рече Индийска народна партия.

 

В момента това е най-влиятелната политическа организация с широки структури върху почти цялата територия на голямата страна. Нейната идеология, доколкото днес може да се говори за такава, е основана на национализма под формата на консерватизъм: съчетание от патриотизъм, традиции и модерност. Тази партия е помлада, така да се каже. Основана е преди по-малко от четири десетилетия. И е против марксизма в индийски вариант, характерен за Индийския национален конгрес.

 

Партията Баратия Джаната привлича мнозинството от младите, добре образовани и залагащи на личните си качества индийци. Онези, които накараха света да приема на пръв поглед изостаналата в Средновековието държава за „бързо развиваща се икономика“. Понастоящем Индия напредва с темпове, близки до китайските. Но последните години регистрираха забавяне, което умело бива използвано срещу управляващата лява коалиция.

 

Не забравяйте, че страната е сред челниците в т. нар. нови технологииелектрониката и нейните програмни продукти. Индийски компании завладяват все по-обширен дял от пазара на автомобиливече и извън Азия. По приходи и разпространение филмопроизводството, сполучливо отъждествено с ХоливудБоливуд,[11] отдавна мери ръст с оригинала. Който, на свой ред, е все по-малко американски, ако изобщо се съгласим, че някога е бил такъв. Киното в САЩ е еврейски продукт. И това няма как да бъде отречено…[12]

 

Баратия Джаната пропагандира и намеренията си за преобразуване на индийската политическа система по американски образ и подобие. След като ви е известно – поне на редовните и непредубедените читателикой създаде Съединените щати, следва да сте наясно с това кои сили подкрепят Нарендра Моди и неговата партия.

 

Светът е бизнес, нали?

 

Обаче да не забравяме огромния брой мюсюлмани, които също държат да получат своя дял от тортата, наречена Индия. Щатът на сикхите, както наричат Утар Прадеш, ще се превърне в бойно поле между политическите армии на бъдещето в лицето на проамериканската Баратия Джаната и тези на застоя в лицето на ислямските избиратели. Така смятат познавачите на тамошния политически живот.

 

Обаче те измерват всичко с пари. А Индия е нещо като отделна планета. Даже германо-швейцарецът Херман Хесе, чиито родители са били християнски мисионери в нея, не я е разбрал.[13] Какво остава за нас…

 

Един от белезите за предизвестеното отстъпление на Индийския национален конгрес и семейство Ганди е обявеният преди дни отказ на действащия министър-председател Манмохан Сингх от всякакви евентуални държавни постове в бъдеще. Известният икономист, който от десет години държи юздите на изпълнителната власт, е заявил, че „наследникът на индийската политическа династия Неру-Ганди, 43-годишният Рахул Ганди,[14] който е настоящ вицепрезидент на партията Индийски национален конгрес, притежава всички качества, за да стане следващият глава на партията и министър-председател. Не се очаква г-н Сингх да се стреми към следващ мандат.[15]

 

Известният лондонски журналист и кинодокументалист Джон Пилгър също е на мнение, че на индийците им е дошло до гуша от социалния неолиберализъм. Той се позовава на изследване за недохранването сред подрастващите в държавата, устремила се към челните места на световната икономика.

 

Проучване на вестник “Times of India” е показало, че „всяко второ дете е недохранено. Ежегодно почти 2 милиона малчугани под петгодишна възраст умират от предотвратими и лечими заболявания, като масово разпространената диария. Доказано е, че растежът на половината от оцелелите е спрял в резултат на недохранване. Делът на отпадащите от училище е 40 на сто… Нито една друга страна не доближава Индия по този [отрицателен] показател.[16]

 

По-ужасяваща е тенденцията, която Пилгър очертава:

 

Бариерите, които защитават местната индустрия, промишленото производство и селското стопанство, са разрушени. Coca-Cola”, “Pizza Hut”, “Microsoft”, “Monsantoи Рупърт Мърдок нахлуха в забранените някога територии. Безграничниятикономически растежне е мярка за човешкия прогрес. Но е възприет като цел както от Баратия Джаната, така и от Индийския национален конгреспартията на независимостта.

 

Блестящата Индия ще достигне Китай и ще стане свръхсила, „тигър“. А средните класи ще заемат полагащото им се място в общество, в което не съществува нищо средно. Що се отнася до мнозинството в „най-голямата демокрация на света“, то ще гласува и ще остане незабелязано.[17]

 

Както навсякъде

 

Но това ли са новите световни лидери, които човечеството очаква с надежда? Комунистически Китай, в който само номенклатурата има шансове? И „блестящатаИндия, някога отъждествявана с мрака чрез израза „черна Индия“? Страна, в която обществото продължава да бъде разделено на касти. Без възможности за преливане между тях.

 

Но кой е примерът и на двете държави? Не е ли Великобритания, в която Карл Маркс е бил открит, финансиран и под диктовка е очертал принципите на онзи класически капитализъм, който бива наричан марксизъм? Колко време измина от деня, в който бившият водач на Консервативната партия, „десният“ нявгашен министър-председател Джон Мейджър заключи:

 

Господството на един елит, получил образование в частни училища, а също така и на заможен дял от средната класа във висшите ешелони на обществения живот във Великобритания, е истински шокиращо“.

 

Бившият консервативен министър-председател изрази изпитвания от него ужас затуй, че „всяка отделна сфера на британско влияниев обществото е доминирана от мъже и жени, които са преминали през частни училища или произлизат отблагоденстващата средна класа“.

 

Повече от половината от правителството, включително премиерът Дейвид Камерън, държавният секретар[18] Джордж Осбърн и Ник Клег[19] – заместник-министър-председателят, са преминали през частни училища. Поотделно, всеки един от тях е много заможен

 

За мен, с моето минало, това наистина е шокиращо.[20]

 

Какво е миналото на Мейджър и защо е шокиран? Ами той е син на музикант от мюзикхоловете и домакиня. По онова време хората на изкуството, още по-малко онези от кабаретата, съвсем не били сред уважаваните членове на обществото. Даже не били смятани за част от средната класа. Не е като сегашните охранени „звезди“, тънещи в охолство. Нещо съвсем несправедливо. Но това е друга тема, която май само аз зачеквам.

 

Същият произход имаше и покойната предшественичка на сър Джондейм Маргарет Тачър. Родена в малко градче в семейство на бакалин, тя поне успява да завърши висше образование и да започне работа като учителка. Джон Мейджър беше среднист. Но и двамата бяха преодолели класовите прегради. Нещо, което понастоящем изглежда невъзможно!

 

Ето ви я 1984-а…

 

Quo vadis, populi?[21]

 

 

 

Растеж заради самия растеж? Мисията невъзможна!

 

 

Хъшлашката шега гласи, че щастието не е в парите, а в тяхното количество. Всеки сам да прецени, доколко е вярна. В своята същност комунизмът се основава и на този постулат ненаситна алчност за малцинабогоизбраните от номенклатурата. Обикновен талмудизъм.

 

Китайският път е най-красноречив образец за това, докъде отвежда подобна материалистична философия. Но не забравяйте, че това е бъдещият лидер на човечеството.

 

Погледнете илюстрацията. Какво виждате? Париж на Изтока? Или поредния комунистически кич?

 

Разбира се, че второто, което включва първото. А снимките са достатъчно красноречиви. След малко ще представя по-пълна картина на неосъществената масовизирана капиталистическа мечта, оцветена в постмаоистко червено.

 

Когато ви обясняват, че Изтокът аленее, се стряскайте. Това е цветът на пролятата невинна кръв на милиони агнеци пред олтара на Ротшилдовия марксизъм. Далеч повече от онези 19 милиона коренни американци, пожертвани пред същия кръвожаден бог от илюминатите в САЩ, отделнооще толкова в Канада. Броят на онези, които председателят Маоизтри от лицето на земята“, както изисква комунистическото божество, старозаветният Яхве-Йехова, се родее с този на изтребените от неговия събрат-диктатор Йосиф ДжугашвилиСталин.

 

Устремен към водещото място в света, комунистически Китай заложи всичко на икономическия растеж. Обаче забрави, че всяка цел трябва да бъде постигната в името на нещо смислено. Националната – в името на общото добро. А не заради сполуката на някакъв самозван елит“, който най-често бива подбиран по отрицателни критерии извън пределите на страната.

 

Растеж заради самия растеж издава безумие. То е тъй безсмислено, колкото прословутото течение от началото на ХІХ векL’art pour l’art” – „изкуство заради самото изкуство“, което не остави забележими следи и се спомина безславно. Китайският урбанистично-архитектурен вариант е грамаден и претоварен от символизъм паметник на комунистическата глупост и безчовечност.

 

През есента на 1956 г. прясно назначеният за президент Жуселину Кубичек посещава вече прочулия се архитект Оскар Нимайер, за да му възложи проектирането на новата столица. По онова време никой от двамата не знае, че предстои да създадат град-призрак. Нимайер е впечатлен от навлизането на реактивните пътнически лайнери. Погледнат отгоре, неговият проект за нов град сред пустошта разкрива контурите тъкмо на такъв самолет.

 

На 21 април 1960 година изникналият от нищото град Бразилия официално е обявен за столица на страната. Обаче освен принудените от обстоятелствата държавни чиновници, няма други мераклии за заселване в него. Каква е причината?

 

Бразилия е проектиран по подобие на познатите ни панелни жилищни комплекси от епохата на социализЪма. Той не е съобразен с хората, човекът не е предвиден в него. Какво искам да кажа?

 

Градът е съставен от прави улици и булеварди. Сградите, които ги оформят, не са залепени една с друга. Всяка от тях е сама за себе си – нещо като споменатата философия “L’art pour l’art”, приписвана на писателя Теофѝл Готиѐ.

 

От много векове градският жител е свикнал с улици, съставени от подпиращи се една на друга къщи. Те са възниквали в различни епохи и пренасят през времето атмосферата на съответното време. Това се нарича традиция. Нещо, което Оскар Нимайер и колегата му Лусио Коща не взеха под внимание. И се провалиха.

 

В днешен Китай пропуснаха, че при изграждането на нови градове трябва да се има предвид кой ще ги населява. При маоизма беше лесно. Всичко ставаше по заповед. Но Културната революция отмина, а масонът Дън Сяопин предначерта новия пътпреминаване от държавен капитализъм към изграждане на частнособственическа Номенклатурия. Така му бяха наредили от интернационалното Братство.

 

Какво се получи? Вижте сами:

 

 

 

 

 

Разбрахте ли? Един от начините за постигане на висок икономически растеж е масовото строителство. Добре, но кой го финансира? И най-важното – съобразено ли е с търсенето на пазара?

 

При икономика от китайски типкомунистическа или по-скоро фашистка – подобен подход е piece of cake, както казват англичанитефасулска работа по нашенски. Напомня ли ви нещо познато?

 

Спомнете си петилетните планове при социализма, въведени от Сталин. Или Хитлеровия нов ред. Да не пропуснете и The New Dealновото разпределение или по-точно – раздаване на картите, започнато от Франклин Рузвелт в САЩ. Всичко това става през трийсетте години. След което идва ред на най-голямата касапница в историята – Втората световна война

 

Ала какво друго представляваше некадърното властване на марионетката от Банкя? Le Pompier Soleil влагаше бюджетни средства в строителство наЦели три години и половина на Б.Б. не й дотегна да изрежда едни и същи обекти. Не само на мен – до втръсване! Но тукашният вариант под емблемата на ГЕРБ беше модел на комунизъм. С облагодетелстването само на фирми от Номенклатурия. То зер има други?…

 

 

 

Новият световен лидер е рожба на старите господари

 

 

На човечеството не бива да му е безразлично коя страна ще бъде поредния световен лидер. КНР е сред най-неподходящите. Обаче там изпуснаха духа от бутилката. И ще е необходима нова кървава баня като онази на площад „Тиенанмън“ през 1989 г. Не допускам, че това е възможно в наши дни.

 

Причината не е в „либералността“ на Кси Джинпин, който скоро ще отбележи година, откакто е начело на държавата. Проблемът е, че недоволството сред народа нараства, а вече мина десетилетие, откакто интернационалните господари на пекинските ръководители преместват бизнеса си там. Не случайно се забелязва „приземяванена червените китайски главатари, както се изразяваше другарят Живков. Явно това му е майката, когато са между чуканачалниците си от Братството, и наковалнята1,3-милиардното население.

 

Около Нова година западните медии проследяваха как обикновено изолираните като фарисеи партийни лидери слезли след народа. Кси Джинпин не само бил забелязан да се храни в закусвалня от типа „народна“. Нещо повече! Извадил подвижния си телефон и сам взел да се снима с простолюдието. Още с възкачването си във властта „мистър Кси“, както го наричат някои европейски журналисти, предупредил своите комунистически съпартийци, че „ако не бъде в състояние да възстанови мостовете към народа, ще се окаже застрашена от изчезване“.[22]

 

Президентът явно е дал тон. Защото по същото време едно от по-малките величия, Ву Тянжун, партиен гаулайтер на град Джънджоу, административен център на провинция Хънан, отишъл на работа с метрото. Придружавал го… цял телевизионен екип. И това е déjà vu…

 

Изобщо около Нова година, чието посрещане не е толкова голям празник в Китай, какъвто е на повечето места по планетата, малки армии от комунистически апаратчици се опитала да се слее с хората. Но все пак така, че това „слизане на червените божествата на земятада бъде регистрирано и обявено по подходящ начин.

 

Как иначе, след като знаем, че „комунизмът е типобществена формация“,… където доминиращата обществена връзка е тази нашефи неговите подчинени, без да има обществена необходимост, само по нареждане.[23]

 

Ако си спомняте, през есента държавният секретар на Великобритания Джордж Осбърн беше на посещение в Пекин. Тогава той обеща на своите китайски колеги, че страната му „ще предостави на Китай инвестиционен достъп до всички области. Ако сме отворена, свободно търгуваща нация, която не се безпокои кой какво притежава, не бива да има никакви прегради пред китайския бизнес – фактически пред китайските държавни предприятияда придобива дялове в британски проекти, даже мажоритарни пакети с акции.[24]

 

Което означава, че Британската империя признава първенството на новия световен водачКитайската народна република. Даже един от заместник-главните редактори на минаващия за консервативен “The Daily Telegraph” не успя да преглътне огорчението си и призна:

 

Истината е, че ние сме достатъчно незначителни в очите на китайците.[25]

 

Така е, но правителството на Нейно величество действа като дребен хулиган, който се мъчи да пререди батковците на опашката. В случая – САЩ. Дали?

 

Настоящата година ще доведе до застой в някои неща. Например, очаквам на фона на краткотрайното американско възстановяване – за това в следващата част – китайската икономика да отбележи лек застой. Даже е възможен известен спад. Но да не забравяме, че обсъждаме икономически ръст от около поне 7,5 на сто! Стойност, отдавна забравена в западния свят.

 

Да не се заблуждаваме. Както пролича от видеозаписа, Китай не е типична пазарна икономика. Коя ли държава е? Но думата ми е за друго.

 

Тамошната номенклатурна класа забогатява под контрола на партийния апарат. Никой в КНРот генералния секретар на партията и президента, до обикновеното селско домакинство, не може да разполага свободно с парите си. Тази е причината, поради която често четем за милиардери, забогатели поради включването им в съответния списък, които получават тежки присъди, даже смъртни. Китайският капиталов пазар е полуформиран. Но интересите както на Братството, така и на червените барони в страната, напълно съвпадат. Пак стигаме до Джордж Оруел, но този път до неговата „Животинска ферма“…

 

През пролетта на 2012 г. семействата Ротшилд и Рокфелер обявиха сливането на своите капитали. Като вторите сведоха глава пред могъществото на първите. Тогава написах, че очаквам началото на нов световен банков ред. Като че ли ще бъдем свидетели на сигнала за неговия старт. Не, няма да можем. Ще го чуят само избраните за участници в състезанието.

 

Какво искам да кажа? Преди всичко да попитам, къде живеят основно двамата най-ярки представители на прочутата банкова фамилия? Сър Джейкъб и сър Евлин дьо Ротшилд са британци, с извинение. Можем ли да допуснем, че Джордж Осбърн е действал самостоятелно? Та преди пет години и половина той възкликна: „Престанете да одумвате Ротшилд или сте свършени“![26]

 

Вече споменатият лондонски всекидневник “The Daily Telegraphизведе това в заглавие на първа страница! А сега ще критикува опарилия се държавен секретар? Невероятно и невъзможно.

 

Опитвам се да изясня, че Джордж Осбърн е изпълнявал ролята на Vorläufer[27] за прочутото семейство. Според намеци в медиите настоящето китайско ръководство иска да премахне тоталния държавен контрол над парите в рамките на следващото десетилетие. И да постигне пълното вписване на страната в световната финансова система.

 

Като съберете две и две, ще разберете защо в края на миналата година в някои специализирани издания беше обнародван проект за либерализиране на китайския капиталов пазар, изготвен от експерт на Bank of England. Детайли от него се промъкнаха в масовите информационни източници. Финансистът Джон Хуули прогнозира, че понастоящем делът на китайските инвестиции в световния брутен продукт – новосъздадената стойност на планетата през една календарна година – е 5 на сто. Но забележете: ако Bank of England помогне за либерализацията на финансовата система в страната, най-късно до 2025 година този показател ще нарасне шесторно до 30 процента![28]

 

Какво е договарял Джордж Осбърн в Пекин можем само да гадаем. Но през 2014 година се очертава Лондон да се превърне в световен център за търговия с китайската валутаюан или ренминби, както желаете. Но за целта е необходимо да отпаднат обичайните визови ограничения за китайските банкери.

 

Британците не подминават твърдото намерение на Пекин за дерегулация на капитала. Подчертават, как това е било препотвърдено на Третия пленум на Конгреса на Китайската комунистическа партия, проведен през ноември 2013 г.[29]

 

Но кой ще определя курса на китайската валута в световната банкова столица? Изпитвате ли съмнения, че това ще бъдат единствените действителни „властелини на света“?

 

В официално писмо на Bank of England в отговор на питане от страна на британския икономист Теджван Петингър, преподавател в Оксфордския университет, четем:

 

Що се отнася до предполагаемата връзка с Ротшилд“, не знам защо хората мислят, че семейството ни притежава. Обаче през годините редица представители на Ротшилд са служили като директори в управата на банката.[30]

 

Електронната медия на Сдружението по британска банкова история специално изтъква:

 

Днес N M Rothschild, търговската банка, около която е формирано британското коляно [на семейството], е една от съвсем малкото независими банки, оцелели в Лондонското сити.[31]

 

Ала от същата публикация става ясно, как през шейсетте годинипремиерът Едуард Хийт и Bank of England призоваха Ротшилдови, за да предотвратят повторна банкова криза… След което министър-председателят сметна, че тогавашният председател [на Bank of England] Виктор Ротшилд[32] е толкова добър, та го назначи за ръководител на своя think-tank [мозъчния център] на Downing Street[33].[34]

 

Не ви ли идва на ум, че нова банкова криза може да бъде предотвратена единствено от онези, които са предизвикали предходната?

 

Излишно е да доказвам всеизвестни и неоспорвани от никого факти. Като например този, че още през 1825-1826 г. банката “N M Rothschild & Sons” на практика спасила всички останали. Оказало се, че само тя била в състояние да се справи с умишлено създадения дефицит на монети. Банката на Нейтън Ротшилд снабдила Bank of England с необходимото количество монети. И позволила на централната финансова институция на империята да се справи с ликвидната криза.

 

Внукът на НейтънАлфред дьо Ротшилд (1842-1918), станал първият представител на фамилията, който заел поста директор на Bank of England. Той управлявал емитиращата банка на Британската империя цели 20 години!

 

Още преди близо два века лондонските Ротшилдови са определени за „експерти по златото“. А от 11 часа сутринта на 12 септември 1919 г. банката “N M Rothschild & Sonsофициално поставя началото на всекидневното определяне фиксиране на цената на златото. Оттогава до ден днешен стойността на скъпоценния метал се определя тъкмо в Лондон и то от Ротшилдови.[35]

 

Но дали тези данни са верни? Не забравяйте, че живеем в епоха на измами. Разбира се, че не е така. Как ще опровергая „официалнитетвърдения? Много просто – отново с такива.

 

През април 2004 г. британските медии оповестиха сензационната новина, че „след 200 години Ротшилдови се оттеглят от пазара на златоNM Rothschild ще изостави всички свои стокови търговски операцииСтъпката поставя край на почти 200-годишна традиция. NM Rothschild беше основана през 1810 г. в Лондон от Нейтън Майeр Ротшилд, който чрез търговията със злато помогна на армията на херцог Уелингтън в Наполеоновите войни.[36]

 

Златото е стока и се търгува на съответната, а не на фондовата борса. Нали не греша, когато пресмятам, че от 1919 до 2004 година не са изминали два века? Да не се залъгваме. И сега Ротшилдови са „експертите по определяне на цената на златото на Нейно величество“. И това не е просто почетна титла, а всекидневно задължение

 

Явно любовната афера между капиталистическия свободен паричен пазар, доминиран от семейство Ротшилд, и комунистическото ръководство в китайската столица се задълбочава. А къде остават САЩ и общата държава Кимерика? Ами как така с лека ръка бива подминавано нарушаването на човешките права в тази par-excellence комунистическа диктатура?

 

Когато става дума за пари, да не забравяме мъдрото поучение на римския император Веспасиан: “Pecunia non olet” – „парите не миришат“. Към него да добавим още една максима от онази епоха: “Omnis distaedere pecunia nunquam” – „всичко омръзвапарите никога“!

 

Ще цитирам заместник-главния редактор по финансово-икономическите теми на „Дейли ТелеграфДжереми Уорън:

 

Изправени сме пред началото на една нова, по-динамична и взаимноизгодна фаза на глобализацията. Обещанието от 1979 г., когато Китай предприе реформите за преминаване към свободния пазар, май най-накрая ще бъде окончателно изпълнено.[37]

 

Кимерика ще продължи да съществува тайно от очите на хората. Постепенното сливане на големите икономики, наричано глобализация, ще върви все по-нататък. До пълната победа на световната революция.

 

А правата на човека? Вече цитираният автор разказва как, след излизането си от затвора през 1990 г., Нелсън Мандела сякаш живеел в различно времево измерение. Не схващал докъде е стигнал светът през всичките 27 лета, които той прекарал зад решетките. Стар социалист с уклон към комунизма, южноафриканецът все пак прозрял, че „любимата му лява икономика е стигнала до cul de sac“.[38]

 

На вечеря по време на редовния „Световен икономически форум в Давос го поставили в сандвич между двама от тогавашните най-известни комунисти на света Ли Пенг, министър-председател на Китай, и Лу Мин Чау, високопоставен виетнамски апаратчик. Те му казали: „Не национализирай. Ако искаш инвестиции, вместо национализация, приеми капитализма.[39]

 

Правата на човека са залъгалка за невежи и глупави. Съветвам ви отново да си припомните мотото. В последните дни на 2013 г. съобщиха, че Китай отменя действието на закона за едно дете в семейство. Но при спазването на определени условия. Които явно не се отнасят до световно признатия кинорежисьор Джан Имоу, който беше постановчик на церемонията по откриването на Олимпиадата в Пекин.

 

Авторът на нашумелия филм „Вдигни червения фенере преследван, защото с втората му съпруга имат три деца! Като част от кампания за прочистване сред китайските богаташи, за каквито Джан Имоу и жена му – актрисата Чен Тинг, са възприемани, творецът получи присъда да заплати глоба в размер на близо 1 150 000 долара.[40] Режисьорът е от Хонг Конг.

 

Но на 1 юли 1997 г. този остров на капитализма беше дарен от Великобритания на новата световна империякомунистически Китай. Сигурен съм, че вече ви е ясно защо… Административно Хонг Конг се водисвободен административен район“. Свободен, ама не до там

 

Цялата сага на Джан Имоу подсказва, че кинаджията не си е научил урока. Ако беше по-ерудиран, щеше да е наясно, че в партията всички са равни, но някои са по-равни. И още, че един от лозунгите не само на ККП, а и на световната комунистическа партия, гласи:

 

Свободата е робство!

 

1984 година е тук и ще остане. Който разбрал, разбрал…

 

Иначе, Пекин все така ще разиграва националистическата карта в мнимото противоборство с Токио за няколко скали. Несъмнено китайските лидери са изучавали политическото наследство на Николо Макиавели. Той е завещал максимата, че е „по-добре да се страхуват от теб, отколкото да те обичат“.

 

Христос ни е завещал противното: „Но по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.[41]

 

Въпрос на нравственост.

 

 

 

Старият свят е мъртъв. Да живее Азия!

 

 

Удря часът да се запознаете с разкритията на един от Тях. Той е сред най-илюминираните дейци на тайното световно правителство. Макар да не е американец, членува в Съвета за чуждестранни отношения на САЩ – един от мозъчните центрове на задкулисната власт.

 

Освен това е почетен попечител на друг подобен орган – think-tankИнститутаБрукингс“. Бил е председател на Съвета на попечителите на Института за авангардни изследвания към Принстънския университет. Освен това е почетен председател на „Карнеги Хол“ в Ню Йорк и на Центъра за сценични изкустваДжон Ф. Кенеди“ във Вашингтон. Притежава собствена семейна фондация. Освен това е редовен участник в срещите на КлубаБилдерберг“.[42]

 

Неговото име е сър Джеймс Дейвид Уулфенсън. И е най-известен като деветия президент на Групата на Световната банка (май 1995 – юни 2005 г.). Не са много онези, на които е известно, че названието Световна банка е неизчерпателно. Тъй като цялата група включва Международната банка за реконструкция и развитие, Международната асоциация за развитие, Международната финансова корпорация, Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите и Международния център за регулиране на инвестиционните спорове.

 

Както някои от вас са се досетили, нашиятгеройе евреин.[43] Като такъв е член на Консултантския съвет към Израелския демократичен институт със седалище в Йерусалим.[44]

 

Роден е в Сидни, Австралия. Завършил е бакалавърска степен по икономика в тамошния университет и магистърска в Института по бизнес в Харвард.

 

Достатъчно с представянията. За нас е важно онова, което той е споделил на 11 януари 2010 година пред специално подбрани абсолвенти в Станфордския университет.

 

 

 

 

 

 

 

Това е нещо, което ще стане. Може да не се случи незабавно. Може да има събития, които ще възникнат. Те може да объркат това за три години или за пет години. Може съотношението да не е точно 65 на 35. Може да има отклонения от него. Но като направление, посока, всичко е съвсем ясно.

 

Това разясни „старият вълкУулфенсън, оглавявал Световната банка. А той знае. Макар да е простак. Независимо от „високомерието на неговия баща“, чието име било… Хаймън.[45]

 

Ако не сте забелязали, върнете втория видеозапис от неговата лекция и го пуснете отново от 7 минути и 35 секунди след началото му. Тогава ще разберете какво имам предвид. Все пак се предполага, че единсърне бива да плюнчи пръсти и да чисти с тях лекета по дрехата си. Особено по време на такава публична изява

 

Още по интересно е, че най-големият по тираж и влияние австралийски всекидневник пита: „Как възприемате Джеймс Уулфенсън?[46]

 

Нататък с въпроси и разкрития осветява един от начините за попадане в голямото световно добро утро“ – интернационалното Братство.

 

Как ниско, дебело момче, рожба на имигранти, които през Голямата депресия от трийсетте са се борили с живота; дете, провалило се на матурата в гимназията, отива на олимпийски игри, за да представя Австралия във фехтовката; прави главоломна финансова кариера от двете страни на Атлантика; на своя 50-и рожден ден свири на виолончело в Carnegie Hall; след това цяло десетилетие управлява Световната банка заедно с плеяда приятели, които специално призова, и посредством връзките си в интернационалния бизнес, сред политическия и артистичния елит?

 

Да започнем с надменния баща на Уулфенсън Хаймън, който през 1928 г. пристигнал в Сидни след като по загадъчен начин напуснал работата си при Джеймс Арман дьо Ротшилд от френско-британската банкова династия. Вместо нов живот и благоденствие, Хаймън се борил. По-известен като Бил, той и съпругата му Дора живеели до гарата в двустаен апартамент

 

Техният син се появил на този свят на 1 декември 1933 г., рождения ден на Ротшилд.[47] Нарекли го на Ротшилд. Джеймс обожавал своя баща и споделял неговите финансови страдания, особено когато някой бирник хлопал на входната врата.[48]

 

Сега не е времето, а още по-малко е мястото за биографичен обзор на сър Джеймс Уулфенсън. А едномилиардната китайска средна класа, която той проповядва, едва ли ще бъде съставена от жители на новия световен лидер.

 

Онова, което бившият президент на Световната банка, донякъде спекулиращ с близостта си с Ротшилд, е искал да каже, но не е имал правото да го стори направо, представлява скрито послание. Който от тогавашните абсолвенти и от по-заможните жители на САЩ и Европа го е разбрал, може би предприема мерки. Някога само Европа биваше възприемана като „стария свят“. За да избегнем тавтологията я наричаме „Стария континент“.

 

Днешниятстар святвключва и Съединените щати. Предстои му краткотрайно илюзорно възкресение. След което ще настъпи истинският разпад. Всичко се повтаря. Видяхме го в бившите Съветски съюз и Югославия. Наблюдаваме окончателното сриване на днешна Русия. Предците ни са били свидетели на разрушаването на могъщи империи като Отоманската, Австро-Унгарската, Германската, Руската

 

Старият свят си отива. Масонът Джеймс Уулфенсън рече: „Това е нещо, което ще стане.

 

Защо ли му вярвам?…

 

 

 

Живеем в епоха на гигантски измами

 

 

Казвам ви довиждане със съвсем нова песен. Тя се появи в самия край на 2013 година. Дело е на 22-годишния американски музикант Джонатан Ман. Евреин от щата Вирджиния, той композира мелодии и пише сатирични текстове, които сам изпълнява под различни псевдоними. Един от тях е GameJew. В свободен превод – Забавляващ се евреин.

 

Сред множеството популярни „жертви“ на неговите хумористични песни са основателите на “AppleСтийв Джобс (с баща сирийски мюсюлманин) и Стийв Уозняк, евреите Пол КругмънНобелов лауреат за икономическа несъстоятелност, и Рейчъл Медоу – телевизионна водеща.

 

Преди да я чуете и да видите видео-клипа към нея – стига от „свободната“ мрежа YouTube да позволят тазиволност“, нека ви запозная с героите от новините, които авторът е отбелязал.

 

Дейна Маролес е едва 22-годишна лесбийка, но ветеранка от морската пехота на американската армия.  Работеше като сервитьорка в кръчма в “Gallop Asian Bistro”, Ню Джърси, САЩ. В началото на декември 2013 г. я уволниха, защото изфабрикува историята за хомофобията на клиентите. Не й оставяли бакшиш, заради обратната й сексуалност. Което се оказа… лъжа.

 

Пак през декември заваля сняг в района на Близкия изток. И информационните агенции разпространиха снимка на прочутия египетски сфинкс, загърнат с природна бяла пелена

 

Седмици-две преди това списание “Time” обяви награда за първия от милионите щраквания върху специална връзка в неговата електронна страница в подкрепа на Илън Гейл. На връх Деня на благодарността евреинът уж щеше да натрие носа на някаква Даяна, която „обиждала стюардеса по време на полет“ със самолет. Той й обявил война и подирил подкрепа в социалната мрежа Twitter. След като хиляди мнения и коментари в защита на него и на бедната бордова домакиня се изсипаха в интернет, се оказа, че цялата история е изфабрикувана. Няма никаква Даяна и т.н.

 

Но това едва ли е послужило за урок на „умните“, „красивите“ и „интелигентните“, които мислят, че животът вече се води всветовната мрежа“. Ако можех, бих им посветил перифраза от първия стих на болшевишката бригадирска песен „Строим за родината“:

 

Елате хиляди младежи, на родната Номенклатурия надежда

 

Още по-зле са повярвалите във “4chan” – анонимен интернет форум, създаден по японски терк. През март 2013 г. неговите администратори внушили, че почти невръстният канадски певец Джъстин Бийбър е изнасилил малолетно момиченце. Девойчета от цял свят, посещаващи медията, създали профил, с който призовавали дечурлигата да си прерязват вените от разочарование….

 

Същото се случило два месеца преди това. Тогава същият сайт пуснал слуха, че Бийбър е… наркозависим. И маса деца посегнали на живота си?!

 

Друга измама измисли американският комик и телевизионен водещ Джими Кимъл. През септември, в своето предаване, той обявил масово състезание по „туъркин“ – танц, наподобяващ полово сношение. Показал и шокиращ видео-клип, в който младо момиче е заснето да практикува въпросния танц. Накрая пада в камината и пламва!

 

След вълна от възмущения от предаването разкриха, че всичко в клипа е било постановка в търсене на популярност чрез сензация

 

Близо три години продължиха съдебните претенции на американската компютърна компания “Apple Inc.” срещу гигантския й корейски конкурент “Samsung Electronics Co., Ltd.” Делата ангажираха съдилища по целия свят – от Япония, през Германия, Франция, Холандия, Италия и Австралия, до САЩ.

 

Накрая, се стигна до окончателното решение: „Самсунгда плати наЕпъл250 милиона долара обезщетение. Въпреки, че корейците бяха спечелили милиарди от кражбата на идеи и елементи от общо 16 проекта на американската фирма

 

В песента става дума и за Horse Ebookes twitter account. Младите разбират по-добре от мен за какво иде реч. Доколкото схващам, за възможност уж безплатно да се свалят електронни книги

 

Убийството“ на бившия директор на ЦРУ и на НСС генерал Майкъл Хейдън, за което става дума, е символично. Един от най-агресивните американски врагове на иранската ядрена програма, след споразумението, постигнато в края на 2013 г. от т. нар. група 5+1, той издаде четата:

 

Съгласихме се иранците да обогатяват уран.[49]

 

Даже Джон Кери вдигна ръце от него… Медиите го… „убиха“!

 

През 2013 г. китаецът Жиян Фенг осъди съпругата си, задето му родила… изключително грозни деца. Той споделил, че се е оженил по любов. Но щом се появила първата им дъщеричка, брачните проблеми не закъснели.

 

Дъщеря ни беше изключително грозна. До такава степен, че се ужасявах от нея“ – споделил бащата пред съда.[50]

 

Накрая – измамата с „гаджето“ на ирландеца със странното име Манти Тео. В колежанското футболно първенство на САЩ, преди пореден мач, защитникът от отбора на “Notre Dame”, разказал на репортери своята сърцераздирателна история. Приятелката му – също студентка, но в Станфордския университет, починала от левкемия. Това станало… само часове след смъртта на майка му! Как да не се разплаче човек?

 

Тимът на Манти Тео направо сразил Държавния университет на Мичгън с 20:3! Цялата публика подкрепяла „нотърдамци“. Накрая се разбрало, че играчът няма приятелка, а майка му ежива!

 

Даже посмъртната снимка на Нелсън Мандела се оказа фалшива!…

 

Оставете фактите. Те са елементарна илюстрация. А същността, смисълът на песента, са съвсем различни.

 

Живеем в епоха на измами. И почти нищо от онова, което ви съобщават влиятелните медии, не отговаря на истината.

 

Вижте и чуйте. Или обратното?…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва.

 

 

 

 

 

 

 

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН

 

 

на всички, които празнуват на Йордановден и на Иванов ден.

 

 Бог неотлъчно да бди над вас и над всички, които обичате.

 

 

 

 

 

 

 

За връзка с автора:

mejdu_redovete@abv.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

                 От сърце благодаря на всички дарители.

 

   Този път преди всичко на: Лидия С., Васил Л., Христо Х. и Иринеа Н. от София, Пламен П. от Добрич, Красимира Н. от Пловдив,  Цветанка Й. от Перник.

                  

                 Бог да ви благослови! Както и всички добри хора.

                  

                  

                 Признавам, надявах се, че поне половината от регистрираните посетители са съмишленици. И биха подкрепили тази медия с 1 лев месечно. Уви…

                 За улеснение, в страницата за дарения вече прилагам и адрес за изпращане на пощенски записи.

                  

                 Сметката е така устроена, че не мога да известявам имената и броя на дарителите по банков път.

                  

                 Съдейки по сумите, за себе си съм сигурен, че повечето дарители са едни и същи хора, които искрено помагат за съществуването на тази медия. Няма как да издържа дълго по този начин. Никой от тези благородни сърца не е длъжен на останалите, нито на мен.

                  

                 Повтарям, че сметката е направена така, та да не се узнава нищо, в т.ч. броят, имената, адресите на дарителите и изпратените суми. Понякога научавам само броя на постъпленията от страната и чужбина и то само благодарение на ласкавото отношение на служителките.

                  

                 Истина ви казвам: за да продължи да действа тази медия, е необходима вашата щедрост. Не преувеличавам. И няма как това да става с доброволните пожертвования само на едни и същи предани читатели.

                  

                 Преди известно време в „Агора“ един анонимен подлец и клеветник ви посъветва: „Не хранете Ифандиев!

                  

                 Изглежда мнозинството послуша съвета му.

                  

                 Не желая никой „да ме храни“. Но не съм в състояние да работя по 12-14 часа дневно, без моят труд да намери поне елементарна материална оценка. Пък и обикновено безплатните неща не са качествени.

                  

                 В интерес на истината, с парите от вашите дарения успявам не само да поддържам сайта, който премина на по-висока такса, но и да си платя сметката за достъп в интернет. Може би още някои съвсем дребни неща. Толкова.

                  

                 Преди доста време един от вас, който не се крие – чудесният специалист по английски език, преводач и преподавател Петър Коритаров, ми изпрати прилична за моите разбирания сума – 50 лева. Когато предложих да я върна, защото ми се стори прекалена, той ми писа, че „това е най-изгодната сделка в живота му“. Защото срещу тези „нищожни пари“ получава „огромен обем информация“.

                  

                 Явно само шепа приятели на медията мислят така. Регистрираните посетители са повече от 1100. Гастрольорите са поне още толкова. Дори половината от редовните да са злонамерени, остават 550. Всеки от тях да внася по 1 лев месечно – 10 до 12 лева годишно, бих могъл да продължа.

                  

                 Не става… Но ще се боря, докато мога.

                  

                 Освен това очаквах съдействие – с ваши статии. Вярно, без хонорар.

                 Но нима на повечето останали места плащат за публикации?

                  

                 Явно няма необходимост от такъв тип публицистика. Истината вълнува малцина. Има по-важни неща…

                  

                 Не съдя никого. Изцяло приемам, че вината е в мен, защото не откликвам на злободневието.

                  

                 Признавам, че ми е късно да се променям.

                  

                 Въпреки всичко, съобщавам, че можете да изразите щедростта си като изпращате малки суми на един пощенски адрес и на две сметки с един и същ титуляр, обявени в рубриката „Дарения“ под главата на сайта или вдясно на основната страница, както и по пощата чрез запис на посочения адрес.

                  

                 Достатъчно е да натиснете този бутон (позиция) и цялата информация ще се покаже.

                  

                 Неудобно е, но поради преследванията няма друг начин.

                  

                 По-добре е повече хора, и по разбираеми причини имигрантите, да помагат с малки суми, отколкото обратното – малцина – с големи.

 

 

 

 

 

 

 

                  ДОСТЪП ДО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЕКОМУНИЗЦИЯ

 

 

Всеки, който прояви желание да разполага с копие от текста на Проектозакона за декомунизация, може да го прочете или придобие от online:

 

http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0

 

 

 

 

 

 

                  ГЛЕДАЙТЕ В ИНТЕРНЕТ

 

Побързайте да гледате видеозаписите на предаването „Диагноза с Георги ИфандиевYouTube, защото вече ги изтриват. Ето връзка (link):

http://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2&suggested_categories=25&page=3

 

и във VBOX7 от:

 

http://vbox7.com/tag:%D0%B8%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D0%B2

 

Записите са достъпни благодарение на усилията на Юри Комсалов от Скандинавия и на Марко П. от Карлово.

 

 

 

 

 

                 ТЕХНИЧЕСКИ УТОЧНЕНИЯ

 

Ако размерът на текста ви затруднява и използвате търсачката Google, отидете в менюто горе на страницата, спрете върху третата възможна позиция отляво надясно и щракнете (кликнете) върху нея – ViewИзглед. Щракнете (кликнете) веднъж, за да се отворят възможностите. След което слезте надолу до седмата възможна – ZoomУвеличение, и изберете процента, с който да увеличите размера на страницата, без да я повреждате. Препоръчвам 150 процента.

 

Ако щракнете (кликнете) върху която и да е илюстрация, тя се увеличава. За да я върнете в предишния й размер, натиснете върху „хиксчето“в горната лява част на илюстрацията.

 

Ако щракнете (кликнете) върху номер на бележка под линия, автоматично ще попаднете на нея. За да се върнете в текста, моля, щракнете (кликнете) отново върху същия номер, но на бележката под линия.

 

Вече спокойно можете да четете всички публикации. Достатъчно е да влезете в някоя страница, например в „Диагнозите ми“, и горе вдясно да намерите бутона „Назад“. Натискате го (щраквате, кликвате върху него) и всички публикации се показват.

 

Системите за форуми работят по следния начин:

 

Има категории и всяка от тях има един или повече форуми. Във всеки един форум се пускат теми (posts), които хората дискутират.

В нашия случай, няма нужда от излишно категоризиране. Ето я структурата за момента:

 

Форум: „За сайта“:

 

Описание: „Тук можете да споделите Вашата градивна критика относно сайта и да докладвате грешките, които сте открили в него.“

 

Форум: „За предаването“:

 

Описание: „Тук можете да обсъждате проблемите, посочени в предаването и в статиите. Какво е Вашето мнение? За или против? Защо?“

Форумната система, която ползваме, има екстрата да създава нова тема в момента, в който Вие пуснете статия. Активирано е. Също така има възможността за показване на профил на човек или пък за редактиране на собствения.

 

Как да създадете нова тема във форума?

 

Отидете в страница „Агора“. След което изберете в кой форум ще пишете – да речем избирате „За сайта“. Зарежда се нова страница в която ще видите бутон „Нова тема“. Оттам писането на тема е ясно.

 

Как да редактирате профила си през форума?

 

Отидете на страница „Контакти“. Има директна връзка „Редактиране на профила“.

 

 

                  Иван Занев, WEB-дизайнър

                  Единствено за отстраняване на технически проблеми:

      support@diagnosa.net

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] 004 – Video – The End of Israel Is Near Says Khazar Writer в: Георги Ифандиев – „Не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, вторник, 24 декември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%bd%d0%b5-%d0%b1%d0%be%d0%b9%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d1%82%d1%8f%d1%85-%d0%b7%d0%b0%d1%89%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d1%89%d0%be-%d1%81%d0%ba%d1%80, или от YouTube от online: http://www.youtube.com/watch?v=ofO4G514QEA

[2] 001 – Video – Edward Snowden’s Christmas Message to the World – 2013 – в: Георги Ифандиев – „Всички сме в помията, но някои все още гледат към звездите…“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, понеделник, 30 декември 2013 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%d0%b2%d1%81%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%be-%d0%bd%d1%8f%d0%ba%d0%be%d0%b8-%d0%b2%d1%81%d0%b5-%d0%be%d1%89%d0%b5-%d0%b3 или от YouTube от online: http://www.youtube.com/watch?v=5LtLrXSHB9Y#t=61

[3] Ясно е от какъв зор товарищ Путин приюти Сноудън и при какво условие. Още през есента на 2007 г. от екрана на отдавна закритата телевизия „Евроком-България“ предупредих, че в диалектическата схема, чрез чието прилагане интернационалният елит ни дресира, ще се налага отново и отново да възкресяват мита за противопоставянето и Студената война. Тогава Кондолийза Райс, действащата държавна секретарка на САЩ през втория мандат на Джордж Буш-младши, беше натоварена с мисията да предаде инструкциите на Братството на царстващия в Кремъл комунист Владимир Владимирович.

[4] Джордж Оруел – „1984“, „Профиздат“, София, 1989 г., Първа част – 3.

[5] Полковник Филип Дж. Корсо с Уилям Дж. Бърнс – „Денят след Розуел“, Том І, ИК „Огледало“, София, 2009 г., стр. 14, 101.

[6] Пак там, стр. 101.

[7] Протокол № 15 в: „Протоколи на ционските мъдреци“, “The Protocols of The Learned Elders of Zion”, Translated by Victor Marsden, The Book Tree, Escondido, CA, 1999 г., стр. 192-193, 196. По-нататък за краткост ще посочвам само номера на съответния протокол.

[8] Вж. напр. “Netanyahu and Foe Tangle Over Pollard”, “New York Daily News”, nydailynews.com, New York, NY, Tuesday, January 19, 1999 г., online: http://www.nydailynews.com/archives/news/netanyahu-foe-tangle-pollard-article-1.824794; “Former PM Netanyahu Visits Pollard In Prison” by Ellis Shulman, Editor, Israelinsider.com, Justice for Jonathan Pollard, jonathanpollard.org, Toronto, Ontario, Canada, Butner, NC, USA, January 9, 2002 г., online: http://www.jonathanpollard.org/2002/010902.htm

[9] Вж. “Retiree Charged With Passing U.S. Documents to Israel in the 1980s Pleads Guilty” by Carrie Johnson, “The Washington Post”,  washingtonpost.com, Washington, DC, December 31, 2008 г., online: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/12/30/AR2008123003099.html?hpid=sec-nation; “U.S. Man Pleads Guilty to Giving Army Data to Israel (Update1)” by Erik Larson and David Glovin, Bloomberg, bloomberg.com, New York, NY, December 30, 2008 г., online: http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=newsarchive&sid=asajyAPxODYE

[10] Майката на римския император Нерон, която успяла след множество комбинации да възкачи своя син на престола.

[11] Bollywood – сполучливо преобразуване на оригинала Hollywood, истинската Мека не само на американското, но и на световното кино. Боливуд е съставено от началната сричка на названието на грамадния индийски град Бомбай и продължението от Холивуд. Въпреки че днес Бомбай съществува под името Мумбай… За разлика от американския оригинал, който всъщност е еврейски, Боливуд ревниво пази собствеността в индийски ръце. Засега. Докато по-голямата част от киностудиата в Холивуд вече са притежание на японски, китайски и южнокорейски инвеститори.

[12] Вж. напр. Neal Gabler – “An Empire of Their Own: How the Jews Invented Hollywood”, Anchor Books, New York, NY, 1989 г.

[13] Вж. Херман Хесе – „Сидхарта“, ИК „Огледало“, София, 2004 г.

[14] Правнук на Джавахарлал Неру, внук на Индира Ганди и син на Раджив Ганди.

[15]  “Indian Prime Minister Manmohan Singh to stand down after election” by Harriet Alexander, and agencies, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Friday, January 3rd, 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/india/10548367/Indian-Prime-Minister-Manmohan-Singh-to-stand-down-after-election.html

[16] “Indian Prime Minister Manmohan Singh to stand down after election” by John Pilger, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, January 3rd, 2014 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/jan/03/india-dystopia-extremes-resistance-rising-neoliberalism-pilger

[17] Пак там.

[18] Практически втората по значение длъжност в управлението на Великобритания след министър-председателя – нещо като министър на финансите и на цялата икономика. Нещо, което изясних неотдавна. Втора, тъй като кралицата има изключително представителни функции и фактически не управлява.

[19] От Либералната партия на Великобритания.

[20] ‘Truly shocking’ that the private-school educated and affluent middle class still run Britain, says Sir John Major” by Christopher Hope, Senior Political Correspondent, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Sunday, November 10, 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/conservative/10439303/Truly-shocking-that-the-private-school-educated-and-affluent-middle-class-still-run-Britain-says-Sir-John-Major.html

[21] Накъде, човечество?, лат.

[22] Вж. напр. “Communist leaders battle to regain ‘street cred’” by Tom Phillips, Shanghai, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 2 January 2014 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/10546660/Communist-leaders-battle-to-regain-street-cred.html

[23] Сюзан Лабен – „Тайният план за завладяване на Европа”, Издателство Монархическо-Консервативен Съюз, София, 1993 г., стр. 60.

[24] “George Osborne wants to give Chinese investors an access-all-areas pass to Britain” by Benedict Brogan, “The Daily telegraph”, telegraph.co.uk, London, October 14th, 2013 г., online: http://blogs.telegraph.co.uk/news/benedictbrogan/100241199/george-osborne-wants-to-give-chinese-investors-an-access-all-areas-pass-to-britain/

[25] Пак там.

[26] Вж. “George Osborne warned: ‘stop rubbishing’ Rothschild or you’re finished” by Andrew Porter, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 23 October 2008 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/politics/georgeosborne/3244297/George-Osborne-warned-stop-rubbishing-Rothschild-or-youre-finished.html

[27] Предварителен спускач в състезанията по ски алпийски дисциплини, който изпробва пистата, но не участва в класирането.

[28] Вж. напр. “This Chinese revolution would change the world” by Jeremy Warner, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Thursday, 12 December 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/10513687/This-Chinese-revolution-would-change-the-world.html

[29] Пак там.

[30] “Who Owns the Bank of England?” by Tejvan Pettinger, “Economics Help”, economicshelp.org, Oxford, UK, August 1, 2008 г., online: http://www.economicshelp.org/blog/626/economics/who-owns-the-bank-of-england/ Авторът не уточнява кой е подписал писмото, в смущаващото първо лице – и единствено, и множествено число. Което наподобява отъждествяване с централната финансова институция на Великобритания.

[31] “ Rothschild”, British Banking History Society, Alan Hamilton writing in “The Times”, 2000 г., Newsome, Huddersfield, UK, 2010 г., online: http://www.banking-history.co.uk/rothschild.html

[32] Изваден на светло като съветски шпионин. (Вж. напр. мнението на канадския филолог и историк на ционизма, евреина д-р Хенри Макоу: “Victor Rothschild was a “Soviet” Agent ” by Henry Makow Ph.D., henrymakow.com, Toronto, Canada, July 19, 2013 г., online: http://henrymakow.com/2013/07/Was-Victor-Rothschild-a-Soviet-Agent.html) По-скоро е обратното – съветските разузнавателни служби са работили за него. И продължават.

[33] Резиденцията на британските премиери.

[34] Пак там.

[35] Вж. “On the 12th September 1919 at 11.00am the first Gold Fixing took place” в: “What is gold fixing?”, London Gold Fixing, goldfixing.com, London, online: https://www.goldfixing.com/what-is-gold-fixing/

[36] “Rothschild to pull out of gold market after 200 years”, by James Moore, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, 15 April 2004 г., online: http://www.telegraph.co.uk/finance/markets/2883029/Rothschild-to-pull-out-of-gold-market-after-200-years.html

[37] Пак там.

[38] Задънена улица, фр.

[39] Пак там.

[40] “Chinese film director Zhang Yimou faces £700,000 fine for breaching one-child policy” by Tom Phillips, Shanghai, “The Telegraph”, telegraph.co.uk, London, Monday, 30 December 2013 г., online: http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/asia/china/10542267/Chinese-film-director-Zhang-Yimou-faces-700000-fine-for-breaching-one-child-policy.html

[41] „От Матея свето Евангелие“, гл. 23, ст. 11-12.

[42] Вж. напр. “Sir James D. Wolfensohn”, The Israel Democracy Institute, Jerusalem, online: http://en.idi.org.il/about-idi/international-advisory-council/james-d-wolfensohn

[43] Вж. “Hebrew U. honorary doctorate recipients include Sir James Wolfensohn, German Minister of Education, 2 Nobel laureates”, Division of Marketing & Communication, The Hebrew University of Jerusalem, Jerusalem, 19 June, 2011 г., online: http://www.huji.ac.il/cgi-bin/dovrut/dovrut_search_eng.pl?mesge130847915432688760

[44] Пак там.

[45] Вж. “The man who inherited the Rothschild legend” by Michael Stutchbury, Economics editor, “The Australian”, Surry Hills, NSW, Australia, October 30, 2010 г., online: http://www.theaustralian.com.au/news/features/the-man-who-inherited-the-rothschild-legend/story-e6frg6z6-1225945329773

[46] Пак там.

[47] На въпросния бивш работодател на баща му Джеймс Арман Едмон дьо Ротшилд (1 декември 1878 – 7 май 1957). Той бил син на Едмон дьо Ротшилд, главата на френския клон на фамилията, който заради своите петролни интереси в Каспийско море се сдружил със своите длъжници – руското императорско семейство. А оттам, макар и неизвестно за т. нар. историци, камо ли за широката публика, се оказал свързан с нашата история. След като неговият агент – барон Хирш, построил железопътната линия от никъде до никъде – от Русе до Варна, а султанът му отказал достъп до нея, до Батуми, както и свободната имиграция на евреи в Палестина, Едмон дьо Ротшилд запретнал ръкави, за да постигне мечтаните си цели. Чрез Русия и карбонарско-масонските общества, оглавявани от подчинения му евреин Джузепе Мацини, предизвикал две въстания и една война – все срещу Отоманската империя: Херцеговинско-босненското въстание от 1875-1878, Априлското въстание от 1876 г., и Сръбско-турската война също през 1876 г. След като чрез медиите раздул до възбога „турските зверства“ на Балканите и настроил европейското обществено мнение против Високата порта, успял да убеди и своя търговски партньор, император Александър ІІ, да обяви война на султана. Финансирал и двете воюващи страни. На 3 март 1878 г. лично присъствал на подписването на Сан-Стефанския мирен договор. С него пристанищния град Батуми в днешна Грузия преминал в Руската империя. Варна и Русе – в Княжество България, което било изцяло под руско влияние и даже господство. През 1881 г. Едмон дьо Ротшилд финансирал железопътната линия Баку – Тифлис – Батуми. Най-краткият, най-сигурният и най-евтиният транспортен коридор за каспийския нефт бил осигурен. От Баку до Батуми с влак. Претоварване на кораб и през Черно море до Варна. От там – до Русе. След което пак с параходи по река Дунав до Централна Европа. Тъкмо Едмон дьо Ротшилд е истинският баща на Йосиф Джугашвили – Сталин.

[48] Пак там.

[49] “Former CIA head: U.S. has ‘accepted Iranian uranium enrichment’” by CNN’s Jason Seher, CNN Politics, CNN, politicalticker.blogs.cnn.com, Atlanta, Ge, December 1st, 2013 г., online: http://politicalticker.blogs.cnn.com/2013/12/01/former-cia-head-u-s-has-accepted-iranian-uranium-enrichment/?hpt=po_c2

[50] “China man sues his wife over ugly kids and wins!”, “The Examiner”, Examiner.com, Denver, Colorado, November 8, 2013 г., online: http://www.examiner.com/article/man-sues-ex-wife-over-ugly-children-and-wins-daughter-s-looks-horrified-him

 

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...