- Диагноза с Георги Ифандиев - http://diagnosa.net -

„Дом Яворов“ и Великата Масонска Лъжа – Част 2

 

 

 

Относно Храма

  

„Дом Яворов“ и Великата Масонска Лъжа – Част 2

 

(мистико-комичен трактат)

 

 

 

 

Продължение.

 

 

 

 

 

4. Легитимност

 

Тъй като все пак става дума за Храм, а Храмът неизбежно предполага духовност, би било груба грешка от страна на братята масони, да пренебрегват тази виртуална, обединяваща ги компонента в стремежа им към легитимност. Преодоляване на схизмата на локално ниво, излизането от екскомуникацията на международно са все тежки задачи, които спешно трябва да бъдат решени, за да може Ложата, от висотата на своя амвон, да изпълни своя „скромен „дълг към обществото, който включва между другото и „селекцията, усъвършенстването и опазването на националния елит във всички области на човешката дейност“.

По какъв начин В.Л.С.С.П.З.Б. възнамерява да разреши проблема с легитимността? От писмото на брат Лозанов до Комисията за информация по Признанията на Конференция на Великите Майстори на Масоните в Северна Америка разбираме, че „международната медиация може да способства за Единение“. А единението с нехаещата О. В. Л. Б. очевидно е първата стъпка към легитимността.

Следват месеци на небивала активност в чужбина с цел домогване до „медиация“.

Като на добра инвестиция в това отношение, например, се гледа на участието на Ложата в една инициатива на Масонския мемориален комплекс „Джордж Вашингтон“. По случай сто години от издигането на Мемориала, Асоциацията свързана с него подема инициатива за неговото обновяване и освежаване на околното пространство. Това, което брат Лозанов успява, да постигне след провеждане на разговори с Асоциацията е, Мемориалният комплекс да се отвори и за присъствие на чуждестранни Ложи. Така Великата Ложа С.С.П.З. в България става първата чуждестранна Велика Ложа, включена в ограничената програма по обновяването, на което се гледа като на крачка към „трайното установяване на нашата Велика Ложа на международната сцена“. А срещу стойността на дарение в размер на 2,100.00 щатски долара за засаждането на 100 дървета около Мемориала и още 20,000.00 щатски долара за реставрационни и консервационни работи в централната зала, В.Л.С.С.П.З.Б. е допусната за патрон на един от дните в ежегодната Международна конференция по история на Масонството същата тази година.

Признанието и легитимацията обаче се оказват по-недостъпни от предвиденото. В своя доклад пред Конференцията на Великите Майстори Масони в Северна Америка, състояла се в Денвър, Колорадо, на 22 февруари 2011, Комисията за информация по Признанията е кратка и ясна: 

Тази Комисия е настоявала двете Велики Ложи да разрешат техните различия без резултат през последните седем години; затова този въпрос няма да бъде разглеждан отново, докато Братята в България постигнат някакъв вид съгласие.

С други думи, Комисията отрязва В.Л.С.С.П.З.Б.

Забавните интерпетации на Брат Хърсев на този документиран провал са: Вината за разкола е у О.В.Л.Б. Комисията по признанията вдига ръце от нас, но това ще е само докато незаслужено привилегированата международно отношение О.В.Б.Л. преодолее своята надменност спрямо В.Л.С.С.П.З.Б.

Трагичното на целия този устрем към легитимност и признание е, че води единствено до това, да направи достояние на ложите в света профанските интриги в типично балкански стил, а оттам до още по-голяма делегитимация. Комичното пък е това, че при наличието на толкова много профанни (сиреч, съществени) поводи за разцепление, масонството намира за необходимо да се цепи и на сакрално ниво. Илюстрация на тази почти природна склонност към делене у местното масонство е и историята свързана с опита, да се въведе ритуалът Мемфис-Мизраим във В.Л.С.С.П.З.Б. Тази история проточила се в периода 2006-2010 няма съществена роля в аферата „Дом Яворов“, но пък заслужава да бъде „линкната „заради това, че е тясно свързана с въжделенията за Храм. Към края на този документ може да се види също така скица и описание на проекта за храм на ритуала Мемфис-Мизраим от който можем да си направим извод за пълната неконсистентност, духовна, културна, естетическа ако щете, царяща в главите на местните представители на този култ.

Междувременно, докато трае походът към легитимност, мандатът на Лозанов и Хърсев съвсем реално е изтекъл. Време е за отчет. Храм няма, пари няма, Великият Майстор трябва да спази обещанието си и да откупи дома на Яворов със собствни средства, но вместо това той и неговия секретар Хърсев отчитат изминалия мандат като успех и непринудено приемат акта на повторната си номинация за следващия мандат.

Мандатната плоча, положена от братята е документ, забележителен не само от гледна точка на отказа да се приеме фалита на Ложата. Този документ е забележителен и с това, че независимо от засуканата церемониалност на езика и обилието от цитати от Брехт, Тората, Емануел Шиканедер, афоризми и възвишен брътвеж „около „и „за „Единението и Признанието, си остава преди всичко документ на тема… комерс. Комерс и пак комерс. Комерс, под формата на търсене на Признание „във всяка достъпна възможност и форма на Масонско общение“, а именно:

– под формата на активно участие „в международни Масонски форуми и конференции“;

-под формата на участие в „международни Масонски проекти „(каквато е например „Масонският Мемориал Джордж Вашингтон“);

-под формата на „Масонския туризъм“;

-под формата на „издаване на масонски паспорти „, (дейност, силно напомняща комерсиалната дейност по издаване на лицензи, впрочем).

Но най-вече комерс под формата на „ДОМ ЯВОРОВ „ЕООД!

Тук е мястото да споменем, че наред с всички други идеи и очаквания, с които бива свързван проектът „ДОМ ЯВОРОВ“, в него Великата Ложа придобива и започва да управлява своето първо Масонско … затаете дъх! – предприятие, да, предприятие, регистрирано именно така, „ДОМ ЯВОРОВ „ЕООД , за което Братството тепърва е уведомено.

Защото: „През следващата година то ще функционира като пасивен инвеститор, но предстои да Заработи и като оперативно обслужващо звено, стопанисващо собствеността и подпомагащо дейността на Великата Ложа и Съюзните Ложи. По модела на „ДОМ ЯВОРОВ „ЕООД в бъдеще ще се организират и други помощни Масонски предприятия, когато възникне нужда от тях.

С други думи, последната третина на този забележителен документ е посветен на мерките, които следва да се вземат срещу финансовата несъстоятелност на Ложата и в които на дома на поета Яворов, превърнат в „ДОМ ЯВОРОВ „ЕООД, се възлага най-сериозна надежда. Защото, както вече стана дума, Братството макар и религиозно, има и свои Светски Цели, които може да постига единствено чрез създаването „на Масонски Организации под юрисдикцията на В.Л.С.С.П.З.Б.“. И тези Масонски Организации могат да действат в частна полза или в обща полза, или пък и двете, тъй като персонифициращо се по закона за Ю.Л.Н.С.Ц. братство се чувства неподвластно на конкретни императиви, а е по-скоро привързано към принципа, че „дейността в частна полза на Братството в крайна сметка е дейност в обща полза на обществото.

Или по-директно казано: Братството гледа на себе си като на „естествена мрежа за влияние“, която макар и неангажирана (поне по устав) с политически сили или държавата, си позволява, да „насочва „тези сили. В името на своите, хм, човеколюбиви цели.

5 . Колапс

 

2011 не започва така гладко за Великата Ложа както на братята с подновен мандат им се иска. Освен конфузът сполетял на Ложата след заседанието на Комисията по признанията в Денвър те трябва да се справят и с куп вътрешни проблеми. Недоволните гласове откъм ложите са най-вече по повод проекта „ДОМ ЯВОРОВ“. Валят жалби за незачитанена свещения символ „торбата на вдовицата“; за пренебрегване и омаловажаване на даренията на братята под предлог, че били нищожни. 

Предварителният списък на ктиторите на Дом Яворов от края на 2010  показва общ размер на внесените дарения 818,482.28 лева от 925,614.45 лева приети решения за дарения – сума непренебрежима, но недостатъчна за придобиването на Храма.

Пишат се гневни декларации с искане домът незабавно да бъде обявен за продан поради неосъществимостта на проекта, след което парите да се върнат на ложите, а отговорността да се поеме от виновните. 

Задават се и куп неудобни въпроси:

– извършен ли е правен анализ на имота преди неговотозакупуване и от кого;

– извършен ли е архитектурно-административен анализ на сградата с оглед на евентуални ограничения при ремонта и архитектурното обновяване?

Какви са параметрите на сделката с имота? Кой е купувачът? Правени ли са предварителни проучвания за други възможности на кредит? Кои са били алтернативните финансови кредитни институции? Какви са параметрите на договора за кредит? Защо са пренебрегнати предложенията, да се продължи набирането на средства чрез дарения? Защо имотът има две ипотеки? Предприети ли са действия за получаване на разрешение за ремонт на имота предвид на това, че имотът е паметник на културата? Има ли становище на Мин. на културата?

Единственият ответ на пороя жалби и недоволства са пороите от обвинения в разкол и наказания от страната на Великия Майстор. Следва пълна дезорганизация в комуникацията на всички нива в Ложата и взаимна размяна на обвинения в лъжи и интриги.

Проблемът „ДОМ ЯВОРОВ „добива застрашителните размери на айсберг, готов да разцепи и потопи В.Л.С.С.П.З.Б. окончателно. Мъст от отвъдното? Проклятие свише? Нищо подобно! Сред тази какофония единственият застрашен от унищожение е именно домът на поета. И това унищожение вече се очертава не като вероятност във времето, а като отдавна предрешена съдба. Защото докато са течали крамолите в Ложата, става ясно, че в Националният институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата е било внесено предложение домът да бъде преизграден (каквото и да значи това).

Масонството ни гледа на дома на Яворов не като на архитектурно-строителна, историческа и обществена ценност, а просто като на апетитен терен в идеалния център на столицата. Лишава го от светостта на Храм преди дори официално да е бил отписан от регистрите на НИНКН. Та този дом дори не е бил собственост на поета!

Впрочем, експертният съвет на НИНКН твърдо се произнася относно значението на Дом Яворов и в резултат на това налага категорична забрана за преизграждане на сградата и на всякаква намеса в автентичната й субстанция.

Главният противник на отписването е уволнената в края на същата тази година от поста си на директор на НИНКН арх. Йорданка Кандулкова.

Напълно логично е да се запитаме сега, откъде изобщо е дошла тази идея за „преизграждане“? Нали щеше да е „реставриране“? И какво точно означава „преизграждане“? Означава ли, че с цел повишаване ползуваемостта на сградата за храмови и офис цели, тя предварително ще бъде разрушена? А преизградена как точно ще изглежда? Ако по съоръжението с форма на джакузи, украсено с колони в стил Велики Преслав проектирано за целите на ритуала Мемфис-Мизраим може да съдим за това, което предстои „скоро да се отразява върху огледалната фасада на Дома на Европа като чудесен Символ на … Обединена Европа „то къде остава домът на Яворов?

  

 

 

 

 
Проект за масонски храм.

 

 

 

С приемането на бюджета за 2012 в края на октомври като че ли вече всякакви илюзии относно близкото бъдеще на тази сграда отпадат.

Там може дословно да се прочете следното:  „Бюджетната позиция „Придобиване на дълготрайни активи със собствени средства „включва разходите, предвидени за 2012 г. за основен ремонт на Дом Яворов да са 300,000.00 лв. Разходите за основен ремонт на Дом Яворов са бюджетирани въз основа на съставен от Работната група, назначена от Съвета на Великите Сановници, бюджет за основен ремонт. Назначената от С.В.С. Работна група обаче е предложила значително по-мащабен основен ремонт, който предвижда разрушаване на съществуващата сграда и изграждане на нова със значително увеличение на РЗП“.

Може би тоталитарната секта В.Л.С.С.П.З.Б. ще успее да се сдобие с храм за своите офис цели, но нищо не може да я предпази от разпадане. Свързващото вещество на градежа отдавна го няма никакво.

На 02.12.2011 г. Великият Ковчежник на В.Л.С.С.П.З.Б. брат Митко Михайлов, придружен от брат Александър Керезов, Първи Надзирател на Ложа „Сговор“, изпълняват волята на братството си и на Свободни Зидари посещават счетоводството на В.Л.С.С.П.З.Б., находящо се в офис сградата на „Хърсев и Ко. „в София.

Задачата е, да се провери издължаването на членски внос за 2010 г. от страна на Съюзните Ложи и да се извърши по молба на Мариан Вълчев, Председателя на Комисията на Великите Ревизори, преглед на документите по придобиването на имота „Дом Яворов“.

Великият Секретар не разрешава да бъдат правени копия на документи по сделката и извлеченията от набирателната сметка, но по случайност допуска да бъде копиран превода за покупката на имота, включително и писменното нареждане на „Хърсев&Ко „от което става ясно, че източникът на заема на „Пан 2003 „ЕООД („Дом Яворов „ЕООД) е „… собствени и доверително управлявани средства на „Хърсев&Ко“…

Документът доказва, че е нарушен Закона за финансовите институции, който „категорично забранява отпускането на кредити, чийто източник са публично набрани парични средства. „Констатирани са и други нередности от компетенцията на Великата… пардон, Върховна Прокуратура на България.

Финалът на тази сага може да бъде достойно увенчана от неутежненото с дрънканици за светлината, духовната издигнатост и излишна ортография обръщение на бивш шеф на охраната на Тодор Живков, полковник Румен Ралчев, понастоящем Велик Приор, към братята:

Уважаеми Братя,наближава кулминация та на западането на Българското масонство… Великата измама, наречена Дом Яворов. „

Самопризнание в профанност? Разкаяние? Едва ли! В процеса на редене на този документен пъзел, предполагам, тъжният извод се е натрапил сам: храмовете,градежите и братствата са невъзможни там, където тоталитарният инстинкт, примитивната алчност, властовите игри и грандоманията разсипват всичко по пътя си.

 

Епилог:

 

Докато втората част от този текст очаква публикуванетоси на Биволъ, В.Л.С.С.П.З.Б. преживява катарзис. В рамките на два дни цели два градежа успяха да „лийкнат „в мрежата.И макар че предмет на интереса в случая е домът на поета Яворов, тези градежибиха моглидасе видят интересни на всеки, заинтересуван от това, доколко възможен е животът на подобни networks (защото масонството е точно нетуърк) в ситуация на посттоталитаризъм. Дали накрая няма да се окаже така, че всяка една глобална мрежа подлежи на „балканизиране“?

Ето, впрочем,поучителен откъс от градежа на брат Борис Михайлов, Стар Майстор на Стол на Ложа Ехнатон:

Уважаеми братя, макар и на някой да им липсва, масонството не е тоталитарна система! Това е общество от братя, там се работи в условията на толерантност и разбиране, различните убеждения са богатство и суверинитет на индивида, всичко се постига чрез хармония и любов! Ние не издигаме култ към личности, ние сме свободни и благонравни! Степените сме си получили не заради имуществения ценз или социалното положение, а заради нашата духовност и любов към познанието; те се получават в ритуал и представляват духовна инициация за цял живот! Това е пътят, който ни води към изгубената светлина, и никой не може да ни върне обратно!

Когато си масон в сърцето, ти си завинаги масон!

В ложата всички са братя и са равни…

„Масонството не променя човешката природа и не може да направи честни мъже от родени негодници.“ Албърт Пайк (Морал и Догма)