Здравейте, Гост [Логин]
Територия на истината и свободното слово

Агора

Здравей Гост 

Сгъсти или разшири описанието.

Здравейте, публикуването в този форум изисква регистрация.

Страници: 1 [2] 3 4
Автор Заглавие:Неоколониализмът и робството в Източна Европа
Veni
Pro
Публикации: 107
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: August 31, 2012, 05:22

Цитат от Николова на August 30, 2012, 16:00
За съжаление авторите и на двата филма не са отишли докрай. Не са посочили произхода на истинските собственици на мултинационалните компании, нито тайния кръг еврейски банкери зад МВФ и СБ.

Знаете ли, Джон Пилджър не ми изглежда като човек, който не би стигнал докрай. Но дали той не е достатъчно осведомен или не е пожелал да бръкне по-дълбоко, според мен няма такова значение. Забелязал съм, че немалко хора си запушват ушите, когато се говори негативно за евреите, но повечето охотно си ги отпушват, когато става въпрос за алчни корпорации. Може и да не съм точен в преценката си за тия неща, но така или иначе, филмът дава много храна. Който желае, ще си направи труда да узнае повече. То пък трябва ли всичко да е наготово?

Никол-
ова
Pro
Публикации: 262
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: August 31, 2012, 10:39

Изразих съжалението си, Veni.Не критикувам. Мисля, че дори поднесена наготово, истината не винаги се приема. А когато го правят повече хора е по-добре. Колцина нашенци сами ще направят усилие да я дирят? Отучихме се да мислим. Работя с хора. И виждам, че колкото по-обедняват, колкото повече ги притиска немотията, по-примирени стават. Готови все така да приемат по-малкото зло.И мислят единствено за насъщния.Взор напред и нагоре не повдигат. Чувам думи като:" ББ поне магистрали направи". А не си дават сметка, че след някоя година по тези пътища българи няма да се движат.Та колцина нашенци ще тръгнат да я дирят? Нали ни я поднасят наготово, ежедневно, обвита в целофан от TV екраните? А малцината, които дръзват да я изнесат, биват обругавани и заклеймявани.Прочетохте ли след последната статия, че вече трият " Диагнозите"?

Veni
Pro
Публикации: 107
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: September 2, 2012, 03:51

Цитат от Николова на August 31, 2012, 10:39
Изразих съжалението си, Veni.Не критикувам. Мисля, че дори поднесена наготово, истината не винаги се приема. А когато го правят повече хора е по-добре. Колцина нашенци сами ще направят усилие да я дирят? Отучихме се да мислим. Работя с хора. И виждам, че колкото по-обедняват, колкото повече ги притиска немотията, по-примирени стават. Готови все така да приемат по-малкото зло.И мислят единствено за насъщния.Взор напред и нагоре не повдигат. Чувам думи като:" ББ поне магистрали направи". А не си дават сметка, че след някоя година по тези пътища българи няма да се движат.Та колцина нашенци ще тръгнат да я дирят? Нали ни я поднасят наготово, ежедневно, обвита в целофан от TV екраните? А малцината, които дръзват да я изнесат, биват обругавани и заклеймявани.Прочетохте ли след последната статия, че вече трият " Диагнозите"?

Това за търсенето на истината, според мен, не се отнася само за нашенците, а за човешкия род като цяло. Тя в повечето случаи е неудобна и болезнена, особено когато засяга собствената персона, затова не е за чудене, че малко хора я търсят. Освен това си има своята цена. Откакто, например, приятелите ми разбраха, че симпатизирам на Диагноза и Ифандиев, се дистанцираха от мен, а с един дори се скарахме много сериозно. И това сигурно няма да е единственото, с което ще се сблъскам. Но такъв е животът. Ако пък другите, които са надянали розовите очила си мислят, че градушката ще ги отмине, жестоко се лъжат. Мене ако питате, не е добре истината да се дава на някой, който не я желае - тогава не само няма да я оцени, но и ще я намрази. Поздрави.

Angel St
Новак
Публикации: 15
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: September 22, 2012, 23:23

Новият световен ред - внушения и действителност

Д-р юр. н. Ив.Аладжов

“На света има достатъчно блага за нуждите на всички, но не u достатъчно за алчността на всеки.”

Махатма Ганди

Историята на човечеството е летопис на ограбването, на войните за земя, пазари и ресурси, за поробването на хора и за присвояването на благата от техния труд. Грабежът, всъщност, е най-естественото явление в животинския свят, към който принадлежи и човекът. Там няма производство и разпределение, всичко се взема наготово от природата или се отнема със сила и хитрост от другите същества. Изключение в това отношение прави само човешкото общество, където се извършва организирано производство и разпределение на блага. И въпреки този огромен прогрес, човешката същност е запазила атавистичната си алчност да отнема чужда собственост и чужд труд.

Днес това се прави не само с употребата на сила, както в праисторически времена. Понастоящем се използват перфектно разработени и “узаконени” начини за “интелигентно” ограбване посредством употребата на финансово-икономически инструментариум в съчетание с манипулативна измама. Новите оръжия в това отношение са всемогъщите медии за промивка на човешкото съзнание в промишлени мащаби и институциите на транснационалния капитал за финансово-икономическа принуда - Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация. Въоръжената сила си остава решаващ фактор за постигане на стратегически цели, но отстъпва на по-заден план, за да действа прикрито, като заплаха в подкрепа на натиска и манипулацията или открито, като военна агресия в по-упоритите случаи.

Лидерите на световната икономика бързо прозряха предимствата на новото оръжие - парите, в тази безкръвна концепция за икономическо заробване и разработиха на тяхна основа уникален мегапроект за глобално икономическо господство. Основното преимущество на т.нар. нов световен икономически ред е, че той, преди всичко, е по-евтин от въоръжената агресия. Освен това предлага възможност тоталното колонизиране на територии и население да се замени с по-изгодното подборно изкупуване само на най-доброто от тяхната земя, ресурси и промишленост. Така отпада и проблемът с управление на подчиненото население, който се прехвърля в грижа върху местния компрадорски елит. И не на последно място той позволява користната му същност да бъде обявена за хуманна инициатива в името на демокрацията, либерализма и благото на всички хора. За целта е необходимо само неговите създадели да бъдат представени пред световната общност за мисионери на Доброто, обявили кръстоносен поход срещу Империята на злото. Това клише години наред се набива от услужливите медии в съзнанието на хората. Без всякакви скрупули водещите индустриални държави се самонарекоха “международна демократическа общност” и от висотата на тази “морална” позиция започнаха да налагат на света своите виждания за неговото устройство.

Същността на новия глобален икономически ред е елементарна. Той предвижда отварянето на всички национални пазари за свободен трансфер на стоки и капитали. И за да не буди подозрение, че по този начин се прокарват интересите за пазарна експанзия само на развитите държави, той се представя от неговите автори като универсална инициатива, в рамките на която всеки участник ще съумее да открие своите национални интереси. Това твърдение се подкрепя с два основни аргумента:

- Проектът по своята същност е дълбоко справедлив, защото дава равен шанс на всеки един от участниците на отворения глобален пазар.

- Той предлага освен това и уникална възможност на изостаналите страни от Втория и Третия свят да получат неограничен достъп до богатите западни пазари, където се продава скъпо и се печели много, където те ще натрупат необходимите средства за реализиране на своята мечта - догонващо индустриално развитие и висок жизнен стандарт.

За съжаление и двете уверения са класически пример за подвеждаща, манипулативна логика, която спекулира с надежди, за да ги превърне в илюзии. И двете внушения са измамни, защото са неизпълними или недопустими.

Прокламираният равен шанс действително е справедлив принцип, но приложен само за равностойни съперници.В противен случаи той се превръща в преференция за по-силния и предопределена гибел за по-слабия противник. А точно такова е съотношението на силите между развитите и развиващите се страни на международната икономическа арена. За пазари и ресурси са се водили кървави световни войни, там няма милост и морал. И тъкмо поради това най-малкото нещо, от което изостаналите страни биха имали нужда, е равен шанс в една борба, която те въобще не са в състояние да водят. Това, което по-скоро им е необходимо, е икономическа защита, защото здравословният протекционизъм винаги е бил формулата на успеха за всяка прохождаща икономика. Дори световните индустриални гиганти ревниво са го използвали, когато са градили основите на своята могъща промишленост. Безкомпромисно те го прилагат и днес винаги когато почувстват интересите си застрашени. Свидетели сме как те не позволяват и дума да стане за въвеждане на свободен трансфер за една друга стока - „работната сила”, след като самите страдат от хронична безработица. Без всякакво стеснение те подкрепят конкурентно-способността на своите стоки чрез огромни субсидии за производството им и го защитават от внос от Третия свят чрез непреодолими мита и квотни ограничения. Това е политика на двойните стандарти.

Втората илюзия, която се внушава на изостаналите страни е, че в рамките на новия световен ред те ще получат достъп до западните пазари, където ще спечелят необходимите за своето развитие средства.И това уверение е преднамерена заблуда поне по няколко причини. Най-напред западните пазари са преситени със стоки от най-високо качество, а на развиващите се страни най-често им липсва онзи промишлен продукт, който би им позволил да си извоюват място там. Ниската цена на техните стоки при наличие на отстъпление в качеството вече не е конкурентен фактор. По тази причина щедро обещаваният свободен достъп до западните пазари ще остане за Третия свят само формално право без реална стойност.

Но това е по-малката беда - с насрещното си отваряне за безпрепятствен внос на стоки тези страни ще задушат още в зародиш дори онези сектори от своята крехка икономика, които под закрилата на митническите тарифи работят успешно за вътрешния пазар. А това окончателно ще е краят на мечтите им за догонващо развитие.

Суровата истина за Третия свят е, че той няма да спечели нищо от новия световен ред и ще си остане завинаги това, което е бил - полуколониален пазарно-суровинен придатък на индустриалните метрополии и традиционен износител на суровини и на евтина, нискотехнологична продукция, от която не се печелят средства за ускорено развитие. Затова и обещанията на авторите на новия световен ред са дълбоко аморални и лицемерни, след като са напълно наясно, че свободният трансфер на стоки и капитали няма да е нищо друго освен еднопосочен поток на стоки от развитите към бедните страни и на печалби в обратната посока.

Изказаните дотук съображения далеч не изчерпват фалша на обещанията за догонваща индустриализация. Те са неизпълними по още две непреодолими обстоятелства:

1. Поради липсата на свободен екологичен ресурс на планетата.

2. Поради липсата на икономически и пазарен капацитет за изграждане на нови индустриални мощности.

Както е известно, земята има ограничени възможности за самовъзстановяване от замърсявания, причинени от човешката дейност. В момента този екологичен ресурс е натоварен до критичния си предел главно от промишлеността и разточителния стандарт на живот на богатите страни. Учените сериозно предупреждават, че ако те не си наложат самоограничения в това отношение, екосистемата на земята ще колабира с фатални за цялото човечество последствия. За съжаление тези предупреждения арогантно се игнорират. Съединените щати например - най-големият замърсител на атмосферата, отказват да подпишат протокола от Киото за ограничаване на емисиите от въглероден двуокис, егоистично мотивирайки се със свои национални интереси.

Очевидно при това състояние екобалансът на земята не е в състояние да понесе никакво допълнително мащабно индустриализиране, каквото вече се извършва в Китай, Индия, Бразилия и другаде. Безсмислието на уверенията на авторите на новия световен ред за догонваща индустриализация и високо потребление на Третия свят се потвърждава и от заключенията на известни научни институти - за да се изравни стандартът на живот на всички хора по земята с този на средния европеец или американец е необходимо световното производство да се увеличи 130 пъти и да се построят десетки хиляди нови атомни електроцентрали. Това е пълен абсурд, а подхранването на подобни надежди в бедните страни не е нищо друго освен перфидна манипулация, целяща не развитие, а тъкмо обратното - тяхното блокиране, за да се съхрани ограниченият екоресурс на планетата за икономиката и суперстандарта на живот на богатите държави.

Егоистичната философия на бившите колониални и настоящи индустриални империи при разпределението на световните ресурси и до днес е останала непроменена - щом на земята няма място под слънцето за всички, право да живее там има само Златният милиард на човечеството, тези, които разполагат със силата да го владеят. Те ще си присвоят ограничените световни ресурси и пазари, а за останалите 5 милиарда души ще оставят нишите на световното икономическо гето, където да вегетират, ако могат, или да мрат от глад и болести. И без това те са излишни, никому ненужни същества, биомаса, която само пречи и пренаселява планетата. Всъщност и великата природа регулира баланса между живота и смъртта по такъв безмилостен за човешките разбирания начин. Тази философия не е нова, нейното име е икономически расизъм. Поднесен този път от съвременните арийци в псевдодемократичната опаковка на нов световен ред, украсен с благозвучна фразеология за демокрация и либерализъм.

Освен по екологични съображения глобалното индустриализиране на Третия свят е невъзможно и поради една друга непреодолима причина - липсата на свободен пазарен ресурс за такова развитие. Известно е, че капиталистическата икономика не работи пряко за задоволяване на нуждите на обществото, а по-скоро ги използва като средство към основната си цел - реализиране на максимална печалба. Възможностите в това отношение се ограничават от съществуващия пазарен ресурс, т.е. от комбинацията от нужди и налични пари за тяхното задоволяване.

В момента световният пазар стагнира - западните пазари са преситени, а на бедните липсват платежоспособни потребители. Икономиката на водещите индустриални държави работи с непълно натоварване на производствените си мощности, а безработицата се увеличава. Прогнозите също не са оптимистични. По мнението на изтъкнати експерти при съвременното технологично ниво на промишлеността само 20% от населението на земята (т.е. един милиард души) са достатъчни за производство на всички стоки и услуги, които днес се потребяват по света. До 2010 г. техният брой ще спадне до 10%. Тези сухи цифри говорят за нещо изключително важно - в глобален мащаб работата се превръща в дефицитно благо, което засега стига едва за Златния милиард от населението на земята. За останалите 5 милиарда няма работа, няма и препитание. Те образуван новия социален феномен на техническата революция на ХХI век - трансформирането на част от работещия пролетариат в класата на излишните хора които не са нужни нито на модерната икономика като работна сила, нито на нейните собственици като източник на принадена стойност. Тези социални аутсайдери биха били щастливи, ако някой ги наеме и експлоатира само за насъщния хляб. За разлика от пролетариата те не са обединени от обща производствена дейност, не се възприемат като жертви на системата, а се чувстват по-скоро неудачници, попаднали под ударите на съдбата. Макар и многобройни, излишните хора представляват аморфна социална маса, трудно поддаваща се на идейно влияние и организация, която не разполага дори и с възможности за синдикален протест. Перспективата им в далечен план е социална деградация и лумпенизиране с всички произтичащи от това драматични последствия за тях и за обществото.

Прогресът на науката и техниката промени и самата капиталистическа система. Информационните технологии създадоха възможности за бързи и големи печалби чрез финансови операции по целия свят. Потенциалът на компютърните мрежи превърна борсите и банките в игрални домове на едно световно суперказино, където се играе гигантски хазарт с трансфер на капитали, валута, ценни книжа, кредити и пр. и където големите играчи реализират колосални печалби. По този начин “казино”-капитализмът измести реалната икономика на второ място след виртуалната икономика на банковите и борсовите трансакции. Днес дори световноизвестни компании, като “General Electric”, например, реализират основните си печалби вече не от производство, а от финансова дейност. Индустрията се прехвърля все по-често в страни с евтина работна ръка, а богатите държави запазват правото си да инкасират печалбите от своите инвестиции зад граница и лихвите от кредитите на изпадналите във финансова зависимост от тях бедни и развиващи се страни. С твърдото убеждение в своята гениалност елитът на капиталистическата класа като ненаситно ято скакалци алчно опосква всичко новосъздадено от световната икономика и въпреки че всяка година тя произвежда все повече блага, населението на Земята видимо обеднява, дори в развитите страни.

Типичен представител на паразитния капитализъм е мегаспекулантът Джордж Сорос, мултимилиардер, който не е известен като производител на някакъв съществен продукт.

Капиталистическата икономика никога не се е отличавала с особена социална чувствителност. Тя и сега остава безразлична към съдбата на излишните хора, оставяйки ги на оскъдните грижи на държавата. Това, което по-скоро я вълнува, е фактът, че светът в момента не се нуждае от допълнително индустриализиране, той няма нужда дори от наличните промишлени мощности на развитите страни. По тази причина инвестиционната активност в реалната икономика на Запад в момента се намира в долна мъртва точка. Дори в бившата ГДР, независимо от изключително привилегированото й положение като част от обединена Германия, не се наблюдават съществени частни инвестиции в промишлеността освен огромните финансови инжекции от по 1 милиард евро на седмица от германския държавен бюджет за инфраструктурно развитие.

Очакванията на специалистите са, че в глобален мащаб стагнацията ще продължи, а безработицата ще расте. Изходът от тази катастрофална за богатите държави ситуация е пазарната експанзия в единствено възможното направление - към страните от Третия свят. На този фон официалните уверения за догонващо развитие представляват само публична демагогия за прикриване на действителните им намерения. Световните индустриални лидери нямат право да правят грешката да стимулират израстването на нови конкуренти, след като възходът на Япония от средата на миналия век още буди кошмарни спомени в тях и след като на икономическия хоризонт днес застрашително се извисява сянката на новите дракони - Китай и Индия. Със своята евтина продукция те са в състояние да преобърнат пирамидата на световната икономическа йерархия, което ще представлява край на западната индустриална хегемония и на западния стандарт на живот. Подобна катастрофа е недопустима и трябва да бъде предотвратена с всички възможни средства.

Ето кое роди идеята за новия световен ред и кое обяснява двойния морал на неговите проповедници. Очистени от грима на демагогията, истинските им намерения кратко и ясно могат да бъдат формулирани в следните няколко пункта:

Обещанията за догонващо индустриално развитие на Третия свят са не само неизпълними, но и недопустими. Това, което водещите индустриални държави най-много могат да си позволят да сторят там, е изграждането на инфраструктура за пазарно проникване, развитие на добива на суровини и екзотични земеделски продукти и организирането на нискотехнологични или замърсяващи производства на базата на евтини местни суровини и работна ръка.
Проблемите, съществуващи при навлизането на пазарите на Третия свят, ще бъдат автоматично решени от механизмите на новия световен ред по следния естествен начин:

• Освобождаването на вноса на стоки ще блокира неукрепналата местна промишленост и ще я елиминира като конкурент на вътрешния пазар.

• Отпадането на вносните мита за сметка на мизерните бюджети на бедните страни заедно с принудителното повишение на цените на местните продукти ще направи вносните стоки по-продаваеми.

• Онази част от националната им промишленост, която въпреки освободения внос успее да оцелее, ще бъде изкупена на безценица от чуждестранни инвеститори, за да работи и печели под техен контрол и за тяхна сметка.

Липсата на платежоспособни потребители за западните стоки ще бъде преодоляна чрез провокиране на стихийна социална диференциация на обществото, при която една тънка прослойка от местния елит ще заграби основната част от националното богатство за сметка на още по-ужасяващо обедняване на останалото и без това мизерстващо население.

Кошмарният сценарий на този световен ред вече успешно е проигран в редица държави от Азия, Африка и Латинска Америка, включително и България. Всички те, без да са преживели военна катастрофа или природно бедствие, са превърнати в държави-полуколонии, лишени от икономически суверенитет, със замряла икономика и с бедстващо на фона на престъпния разкош на компрадорския елит местно население.

Експериментът приключи. Новото оръжие за безкръвно неоколониазиране на света доказа своята ефективност и вече действа като чудовищна помпа за изсмукване на печалби от бедните към богатите страни. Транснационалният капитал постепенно превръща света в своя гигантска колония. В това гето на бедните живее излишната част от населението на Земята, захранвано с илюзии за демокрация и догонващо развитие и забавлявано със западна субкултура и зрелища.

За тях, обитателите на ада на мизерията, великият Данте бе казал: О, вий, кои прекрачите тоз праг, надежда тука всяка оставете!

Защото на планетата няма място за всички нейни обитатели и някои от тях трябва да я напуснат по-рано, за да могат други да се радват по-дълго на този прекрасен свят.

Описаните процеси се наблюдават и в регионалните зони за свободна търговия, когато се включват държави със значителна разлика в икономическото им развитие, като например NAFTA в Северна Америка със Съединените щати, Канада и Мексико и Европейският съюз с разширението му на изток.

И българинът не бива да си прави илюзии със съдбата, която го очаква, за да не претърпи болезнено разочарование от цивилизационния си избор, когато един ден се озове в “Страната на чудесата”. Там има две групи участници: привилегировани основатели, които се разпореждат, и прислуга от новопришълци, които безропотно се подчиняват, покорно признателни, че им е позволено да принадлежат към това общество. Сред прислугата ще сме и ние, българите.
http://www.bas-bg.org/new/new_sv_red.html

Георг-
и-
Ифанд-
иев
Администратор
Публикации: 601
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: September 23, 2012, 02:14

Горната препечатка представлява ярък пример на червен фашизъм и на пропаганда на болшевишки идеи, които при нормални условия следва да бъдат криминализирани. Тя е препечатана от сайта на престъпна фашистка организация. Ако някой ден има свястна власт, тя незабавно би следвало да бъде забранена, а членовете й – натикани за дълго в каторги, където за пръв път в живота си да полагат полезен труд за България и българите. Те до един са престъпници – убийци, грабители и измамници, както и наследници на такива главорези. И заслужават не само презрението на хората, но и преследването от закона.
Изложените в публикацията тези са архаични и имат далечни допирни точки с действителността. Днес властелините на планетата – господарите и на тези от спомената алчно червена фашистка организация, мърсяща нашето славно име с прикаченото към названието й определение „български“, направиха поредната крачка по пътя към окончателната победа на марксизма. На това ще бъде посветен следващият ми коментар.
Членовете и вдъхновителите на организацията, дала трибуна на автора, чийто пасквил е поместен и тук, насилствено потурчваха и македонизираха българи. Те избиха най-малко 222 000 невинни и свестни нашенци, ликвидираха интелигенцията, стопанския и политическия елит, лишиха народа от собственост, потъпкваха правата му и с небивал терор го превърнаха в покорно робско стадо.
Докато тяхната милиционер-социалистическа система беше възможно най-антихуманната. При нея човешкият живот не струваше нищо, а потребностите на гражданите нямаха никакво значение. Те докараха страната до невероятна стопанска разруха в мирно време. На фона на разгула, в който тънеше върхушката – алчно червената номенклатура, част от която са членовете на съюза, чиято публикация е препечатана тук, човешките същества тлееха в небивала бедност и дефицит на най-елементарни продукти. Даже тоалетната хартия беше лукс. А най-обикновени „устройства“, като нокторези, даречем, не се предлагаха даже… в „Кореком“.
Публикации като горната са демонстрация на късата памет на остатъците от българския народ и на наглостта, с която другарите реставрират милиционер-социализЪма. Отвсякъде ни залива помията на болшевишката пропаганда. По Нова телевизия една отблъскваща кръстоска между съветска свиня и местно комунистическо говедо представя „добрия“ Тодор Живков и неговия късен „пророк“, примитивът от пловдивските села Костадин Чакъров – професионален лъжец. Защо този гаулайтер на неокомунистите не признае колко милиона долара печели годишно от алъш-вериша със съветските си господари? Или не обясни къде живуркат дъщерите му? И защо през 1990 година в своята първа книга обруга ментора си Замфиркьов-Живков, а сега му кади тамян. Типична за комунистите изменчивост, склонност към угаждане на началството, готовност за предателство, кариеризъм – конюнктурно келепирджийство… Изобщо, готовност за безпроблемно упражняване на най-древната професия.
Пак от екрана на същата телевизия ни залива логореята на сливенския циганин К.К., който подло мърси арменски имена. Там намери подслон и трибуна синът на кървавия комендант на концлагера Белене полковник Томов – яркият комунистически пропагандатор Тома Томов.
Телевизията на Световния еврейски конгрес bTV ни показва „кроткия старец“ ГригорСтоичков – не само убиец и крадец, но и главен виновник за тукашните последици от Чернобилската трагедия през 1986 г.
Комунисти и ченгета не слизат от ефира или от страниците на вестниците – офицерите Иван Гарелов, Велизар Енчев, Стефан Солаков, Красимир Райдовски, Димитър „Гестапото“ Иванов, Боян Радев, Васил Станилов, агентите на ДС Емил Кошлуков (продуцент в bTV и TV7), Асен Агов, Георги Коритаров, Иво Инджев, активистите на БКП Петьо „Сопола“ Блъсков, Татяна Буруджиева, Андрей Райчев, Стоян Райчевски, някакъв „професор“ Мермерски и още, и още.
Стигнахме до падението партията СКАТ да се прегърне с мутрите и тайните милиционери на Слави Бинев, сред които особено ярко „грее“ личният телохранител на Тодор Живков, пейзанът от УБО при ДС Румен Ралчев – предводител на масони и тамплиери, до един – крадливи комунисти и ченгета.
Не, повече няма да допускам подобни пробиви. Тази медия е свободна от комунизъм, фашизъм и останалите производни на ционизма. Оставям публикацията единствено, за да могат умните и мислещи читатели да се запознаят със скудоумието на другарите червени фашисти, получили милиционерски титли. Както и с използваните от тях методи на представяне на лъжи и полулъжи, примесени с истина. Следващи подобни опити ще изтичат в медийната канализация…
На всички хора – не приемам комунистите и ченгетата за такива, горещо препоръчвам да посетят страницата „Диагнозите ви“. За да разберат от Отвореното писмо на Янко Янков на какво са способни съществата, като авторът на горната „статия“.

Гост
Новак
Публикации: 1
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: September 28, 2012, 14:41

Менелайнян Менелайнянович,защо лъжеш,че Костов криел в биографията си за пребиваването си в Москва?На Костов много пъти са му задавали този въпрос,включително от негови симпатизанти.Той винаги е отговарял и то милиардократно за престоя си в Москва.Имало е такава процедура(практика),при която преподаватели от висшите учебни заведения са отивали на специализация в Москва или Ленинград.Там са довършвали работите по своите дисертации.В дисертацията си е цитирал хора,с които се е срещнал в Москва и е разговарял с тях по научни въпроси.Естествено е да е имал контакти с тайните служби.Там изпращаха умни и кадърни хора като Костов. Менелайнянчович,нима искаш всички хора да са мързеливи некадърници като теб и нищо да не работят,за да не остане после съмнение за тях.Кога ще те видим главен герой в рубриката "Епопея на негодниците"?Ти не по малко си отявлен фашистки престъпник.

onitbg
Начинаещ
Публикации: 28
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: October 3, 2012, 18:29

Да, прав е Ифандиев че дегенератите са изпълзели навсякъде.Тук явно са "репресирани", за това само лайна има в устата им..... без да броим мозъчните им празноти.
До всички "тъпи копелета": - като не ви харесва, не влизайте тук и не четете писанията на Ифандиев - и без туй нищо не ви влиза в празните кратуни!
И не забравяйте поговорката че "На човек насила може да му се вземе, но да се даде насила- не може".
А на водещите ви офицери не стана ли ясно колко ви е "багажа"? Или и техният не изисква тежко возило?

Гост
Новак
Публикации: 1
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: October 3, 2012, 20:25

Неосъзнато гейче онитбг ли си какво си.Постингът ми е преправен и съм репресиран тук.Трябва да те разчленя от бой и тогава ще се откажеш да пишеш тези пролетарски тъпоумия.КОСТОВ НЕ Е ИМАЛ КОНТАКТИ С КАКВИ ДА Е ТАЙНИ СЛУЖБИ.НИКОГА.ИМАЛ Е САМО С НАШИТЕ И РУСКИТЕ.ТАМ НЕ ВЗИМАХА СЛУЧАЙНИ ХОРА, А УМНИ.Менелайнянката никога не биха го взели защото е тъп като теб и останалите уроди, които му вярвате.Разбра ли гейче.Ако те пипна ще те скъсам, както някои други по-рано.

rastef
Новак
Публикации: 9
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: October 4, 2012, 09:09

ИДИОТ

Никол-
ова
Pro
Публикации: 262
Пост Отговор на : Неоколониализмът и робството в Източна Европа
на: October 4, 2012, 10:02

Не, комунист на паничка, което включва и горното.

Страници: 1 [2] 3 4
Mingle Форум by cartpauj
Версия: 1.0.33.2 ; Страницата заредена за : 0.153 секунди.

Анкета:

Редно ли е 27 лета след промените все така да ни ръководят и поучават комунисти, ченгета, московски възпитаници, номенклатурни рожби учили на Запад, и нагаждачи?

View Results

Loading ... Loading ...